Въпреки това акциите на телекомуникационните компании, търгувани в Хонконг, преживяха небивал разцвет от началото на годината. Акциите на телекомуникационния ги-гант Hongkong Telecom, в който по-рано през годината влязоха като акционери китайските компании China Everbright Holdings Co Ltd. и China Telecom, скочиха с 68 процента от началото на годината до ниво 20.90 хонконгски долара в края на юли. Дори акциите на малки телекомуникационни компании като CCT Telecom Hol-dings Ltd., където акционер с дял от 12.51 процента вече е китайската информационна агенция Синхуа, тръгнаха нагоре - корпоративните ценни книжа на CCT Telecom Holdings Ltd. увеличиха цената си 14 пъти от началото на годината.
Няколко са хонконгските компании, за които се очаква в бъдеще да играят ключова роля на китайския телекомуникационен пазар. Сред най-големите са Hutchison Whampoa Ltd., Hongkong Telecom, Smartone Telecommunications Holdings Ltd. и Star Telecom International Holding Ltd. Компанията Hutchison Whampoa Ltd. има 50-процентен дял в китайската компания Chung Kiu Telecommunications, която е в делови отношения с Great Wall, фирма, зад която стои китайското Министерство на пощите и телекомуникациите. От своя страна Hongkong Telecom винаги е работела на най-високо ниво с Министерството на пощите и телекомуникациите в Пекин и също има добри изходни позиции. Smartone Telecommunications пък има като свои акционери Министерството на пощите и телекомуникациите и американския гигант AT&T Wireless Communications и вече реализира приходи от роуминг на китайска територия - експертите смятат, че Smartone е в най-добри позиции първи да подпише договор с Министерството на пощите и телекомуникациите за съвместно опериране на една или повече китайски GSM-мрежи.
Всички наблюдатели на пазара са единодушни, че китайският телекомуникационен пазар е сред тези с най-голям потенциал в световен мащаб. Това обаче не означава, че ще предложи лесна и бърза печалба. Ще спечелят големите играчи, с големи финансови и инвестиционни възможности, защото никой не очаква да се реализира печалба преди един период от 10-15 години. Въпреки това битката за този пазар вече е в ход.
Intel пуска нови процесори за преносими компютри
Новият процесор на Intel (www.intel.com), Tillamook Mobile Pentium Processor, предизвика голям интерес сред производителите на мобилни и джобни компютри. Седемнайсет компании производители съобщиха, че възнамеряват да го използват в разработваните от тях нови модели.
Процесорът работи при 200 и 233 мегахерца и консумира по-малко енергия от предшестващите модели. Той удължава живота на батериите с между трийсет и шейсет минути. Производителите ще го използват за създаването на по-мощни модели. Компанията Dell (www.dell.com) съобщи, че ще го използва в новата серия notebook-компютри Inspiron, предназначени за бизнеспотребители в малки и средни компании. Машината Inspiron 3000 ще бъде оборудвана с 233-мегахерцов микропроцесор, 13.3-инчов монитор, 2.1 гигабайта харддиск и 32 мегабайта RAM-памет. Той ще струва около 4000 долара и ще се появи на пазара през октомври. IBM (www.ibm.com) има намерение да прибави към ThinkPad 770 14.1-инчов монитор и 5-гигабайтов харддиск, като по този начин notebook-моделите ще се превърнат в истинско предизвикателство за desktop-компютрите.
Интересна е също така и съвместната разработка на Mitsubishi и Hewlett-Packard. Моделът, наречен Panther, ще бъде с дебелина 2 сантиметра и ще тежи само 1.3 килограма. Той ще бъде оборудван с 12.1-инчов монитор на Mitsu-bishi и ще има най-малко1-гигабайтов харддиск, 32 или 64 мегабайта RAM. Батериите от литиев полимер с дебелина 6.5 милиметра могат да работят 10.5 часа при пълно натоварване.
Засега експертите не предричат добри дългосрочни перспективи за Tillamook, защото е от междинно поколение. Много по-дълъг живот те предсказват на очаквания процесор за мобилни компютри Pentium II. Очаква се той да се появи през 1998 г. и да струва между 3000 и 4000 долара.
Apple свива външното производство на компютри Macintosh
Компанията сключи лицензно споразумение с. Според споразумението Umax ще произвежда компютри, съвместими с Macintosh и новата операционна система Mac OS/8. Очаква се след тази сделка Umax да увеличи активността си на азиатските и латино-американските пазари.
Междувременно Apple отказва да даде на Motorola лиценз за производството на компютъра StarMax 6000. Този компютър е базиран на новата архитектура, наречена Common Hardware Reference Platform (CHRP). Нежеланието на Apple да даде лиценза може да принуди Motorola да напусне пазара за производство на лицензни компютри. От двете компании съобщиха, че преговорите продължават, но едва ли ще доведат до споразумение.
Сделката с Umax е изненадваща, имайки предвид, че само седмица по-рано Apple закупи за 100 милиона долара активите на първия лицензиран производител на компютри на Macintosh, компанията Power Computing. Това беше част от стратегията на Apple да ограничи производството на своите компютри извън рамките на компанията. От ръководството на компанията съобщиха, че Apple е претърпяла сериозни загуби в резултат на лицензната кампания от началото на 1996 г. и не смята да продължава тази практика, освен ако финансовите условия не са много изгодни. Също така шефовете на фирмата отрекоха да са субсидирали лицензираните компании.
В изявление за медиите изпълнителният директор на Apple Фред Андерсон казва, че в случая с Umax лицензното споразумение е продължено, тъй като лицензното производство ще бъде ориентирано преди всичко към нови пазари и няма да увеличи конкуренцията.
Накратко
Проблеми със сигурността отложиха с две седмици пускането на пазара на новата версия на Domino Go Webserver на компанията . Сървърът трябваше да се появи на пазара на 8 септември с цена 595 долара. Недостатъкът на сървъра е подобен на тези, които се появиха и при други уеб-сървъри, като например Internet Information Server (IIS) на Microsoft - и при него се получава объркване на базовия код.
Американската звукозаписна компания Capitol Records съобщи, че ще пусне сингъл по Интернет. Певецът Принс вече има свой сингъл в световната мрежа, но Capitol Records ще бъде първата музикална компания, която ще пусне песен по Интернет, преди тя да се продава в магазините. Интернет-сингълът ще бъде песента на "Дюран-Дюран" "Electric Barbarela". За осъществяването на този проект Capitol ще си сътрудничи с компанията Liquid Audio Inc., която осигурява софтуер за кодиране и авторски права. Цената на сингъла ще бъде 99 цента, като той излиза един месец преди разпространението му в магазините.
Новият софтуерен продукт на компанията Magix се нарича Music Maker и позволява на меломаните да правят свои музикални произведения, като смесват различни музикални фрагменти. Music Maker съдържа повече от 12 хиляди аудио-клипа, които могат да се смесват и обработват допълнително. Използват се малки аудиофайлове, разделени по музикални инструменти, като те могат да се прибавят където и да е в новия файл. За експерти, интересуващи се от по-задълбочена работа с продукта, Magix предлага по-богати музикални библиотеки, включващи най-различни музикални стилове. Music Maker струва 49 долара.
Компанията съобщи, че е разработила два нови продукта, предназначени да улеснят работата на провайдърите на Интернет-услуги. Те ще позволят да се увеличи скоростта на потребителите и да се облекчи нарастващият трафик по мрежата. Cache Engine позволява да се съхраняват уеб-страници в кеш-сървъра на локална мрежа и да се облекчава претрупването в мрежата, като се избягва повторният трафик. Той може да обслужва около 500 хиляди потребители и да съхранява приблизително 25 милиона страници. Цената му е 30 хиляди долара. Gigabit Switch Router поддържа IP-връзките на опорната мрежа.
Компанията Matsushita Electric Industrial планира да излъчва на живо по Интернет събития като спортни състезания и концерти. За целта ще се използват евтини компактни цифрови камери. Образите ще се предават по Интернет със скорост два кадъра в секунда.
Един американски професор не трябва да струва 1795 български
Български принос в науката е значително по-обективен критерий за оценка, отколкото принос в българската наука
д-р Георги ЧАЛДЪКОВ
Защо България е "в парадоксалното положение да има поотделно талантливи деца, добра интелектуална семейна среда, немалко преподаватели на високо равнище, а резултатът от дейността на образователната система да е незадоволителен", пита "Капитал" в 34-ия си брой. Ще се опитам да отговоря само в един аспект на този глобален, национален въпрос: европейската и световната интеграция на висшето медицинско образование в България.
Тъй като вярвам, че преди да искаме повече пари за заплати на учителите в началните, средните и висшите училища, трябва да имаме проекти поне с европейска интелектуална стойност, няма да пиша за необходимите финансови средства за подобряване на дейността на нашето образование. Ще се спра на принципните въпроси за научните степени и звания и за необходимите промени във висшето медицинско образование.
Научните степени и звания.
В университетите на Западна Европа, Америка и Япония основните научни степени са: по време на университетското обучение - бакалавър на науките, означавана на английски BSc, а след дипломирането - Master of Science (MSc), Philosophy Doctor (PhD) и доктор на науките (DSc). Съответно научните звания са: асистент, доцент, професор, академик. За да няма "звания без знания", в тези университети знаят, че главното изискване за удостояване на даден студент с BSc и на даден учен и университетски преподавател с PhD, DSc, доцент, професор или академик е приносът им в областта на науката, в която работят.
От своя страна приносът в науката се измерва с качеството и броя на публикациите на въпросните лица, при което качеството, а не броят, има водещо значение. Науката, която се занимава с това - наукометрия, казва, че стойността на даден учен и университетски преподавател се определя от силата, авторитета на списанията, в които той публикува резултатите на дейността си. Съответно цитирането на дадена публикация в голяма степен е функция на авторитета на научното списание, където е отпечатана.
Накратко, къде публикуваш означава какво публикуваш, каква е научната стойност на твоите резултати. След "къде/какво" идва "колко" е броят на публикациите. Това е смисълът на известния сред учените в развитите страни израз "Публикуваш или загиваш!"
Следователно в (проекто) закона за научните степени и звания би трябвало да намери място следното:
Промени в образованието във висшите медицински училища.
"Мисля, че загуби само финансирането. Нищо друго... " - отговаря зам.-министърът Анна-Мария Тотоманова на въпроса на "Капитал" "Може ли да се ангажирате с оценка какво загуби висшето образование от това "разцепление", т.е. от отделянето на БАН от университетите. За другите университети такъв отговор може да е точен, но не и за медицинските.
Загубата за медицинските училища (тогава наричани институти) е голяма, защото те се лишиха от световноизвестни учени като Румен Цанев, Асен Хаджиолов-младши, Михаил Давидов, Георги Марков, което означава, че се лишихме от съществени научни постижения, които те и техните сътрудници направиха в БАН. Лишихме се и сме лишени от техния академичен дух и стил на научна и преподавателска работа... За интегрирането ни в европейските и световните стандарти на висшите медицински училища предлагам накратко:
В заключение демократизирането на университетския живот през последните седем години е - безспорно - радостен, окуражаващ факт за българските студенти и преподаватели. От него са готови да се възползват и се възползват поотделно, а не толкова институциализирано, талантливите студенти и преподаватели, за които пише "Капитал".
Именно демокрацията е предизвикателство за промени, които трябва да осъществяваме. Част от тях са предложени в тази статия. Ако за някои колеги и особено за някои парламентаристи и администратори не съм достатъчно ясен, то завършвам така: български принос в науката е значително по-обективен критерий за оценка, отколкото принос в българската наука. Казано с други думи, един американски професор не трябва да струва 1795 български професори. (Обявените от БНБ валутни курсове за 12 септември 1997 г. показват, че един щатски долар струва 1795 български лева.)
Изкуството - голямата шумотевица
Жан Пиерар, сп. "Le Point"
Четири важни събития са посветени това лято на съвременното изкуство - биеналетата в Лион и Венеция, Документа в Касел и скулптурните проекти в Мюнстер. Две от тях - Документа и Венецианското биенале, са част от митовете на нашата епоха.
Стотиците хиляди посетители свидетелстват за интереса към изкуството на днешния ден. В същото време обаче във френските вестници се завихри полемика, в чийто център стоеше един от най-оригиналните философи на Франция - Жан Бодрийар, който открито нападна съвременното изкуство с твърдението, че то е нищо, нула (в. "Liberation", 20 май 1996). На 1 април 1997 г. сп. "Art press" публикува статия под заглавие "Крайната десница напада съвременното изкуство", на която Бодрийар отговори отново в "Liberatoin" (7 май 1997) с материал, озаглавен "Заговор на тъпоумници", отричайки връзката между опозицията на съвременното изкуство и крайната десница.
В крайна сметка остроумната забележка на Бодрийар не сложи край на дебатите. Остава въпросът трябва ли абсолютно да се отричат инсталациите, под претекст че фотографските репродукции никога не представят цялото съдържание на "машинариите", които често са твърде стряскащи, и възможно ли е видеоарт да се предлага на търг. Можем ли днес да считаме, освен ако не изпаднем в крайна иконофобия, фотографията за второстепенен жанр, при положение че тя надминава живописта в портрета и пейзажа?
Често кичозно и провокативно, показващо повече от трийсет години кървави пърформанси, навяващи мисълта за връщане към култа на Митра, днешното изкуство повечето пъти дезориентира, в случаите, когато не шокира. В епоха, в която папуасите от Нова Гвинея вече са открити, интересът е насочен към примитивната част на модерното общество, а често и към преоткриване спонтанността на примитивните взаимоотношения.
Днес повече не може да се прави строго разграничение на жанровете. Съществува един универсален език, който се използва от архитектурата до декоративните изкуства, както твърди Джермано Челант, куратор на биеналето във Венеция.
Пита се дали днес отново изживяваме раждането на един банален неоакадемизъм или напротив - появата на истински таланти?
Но преди да говорим изобщо дали изкуството е живо или мъртво, трябва да видим произведенията. От Лион до Мюнстер на фона на глобализацията на изкуството и езика художниците са тези, които отразяват като в огледало края на века.
Биеналето в Лион.
Твърде брутално зрителят се сблъсква в една от залите с група плъхове. Черни и високи по два метра, 12-те плъха, произведение на австрийката Катарина Фрич, са свързани помежду си с един вид гордиев, неразплитаем възел. Изглежда, така е и в живота - от време на време плъховете омотават опашките си и се прехранват благодарение остатъците от храна, които себеподобните им оставят. В германските легенди този кръг от гризачи се нарича "кралят на плъховете". Катарина Фрич прави интригуваща творба, даваща повод за размисли.
Тази и други работи на немскоговорящи автори на IV Биенале в Лион, свидетелстват за модернистичното им превъзходство над френските художници. Като цяло кураторът на проявата - легендарният организатор на петата Документа в Касел през 1972 г. Харалд Зийман, е балансирал между двете концепции за съвременното изкуство - естетизираща и шаманизираща, като е поканил участници, принадлежащи и към двете течения.
Документа в Касел.
"Стаята на чудесата" на немската модерност е на ръба на нервна криза. Красноречиви в това отношение са заглавията - в "Spiegel" "Окото е на диета в Касел" и "Добър ден, тъга" в "Munchen forum". Това негодувание преди всичко е насочено към "шефката" на тазгодишното издание - французойката Катрин Давид. Първата жена, ръководила Документа, превръщащ всеки 5 години Касел в световна столица на съвременното изкуство, успя да обедини всички срещу себе си. Телевизиите по цял свят се нахвърлиха върху инсталацията на Роз-Мари Трокел и Карстен Хьолер, представяща зад стъкло кроткото съществуване на семейство прасета, история, караща ни да се замислим за тези животни, които съпътстват и хранят хората отпреди хиляди години. Свързани със сакралния свят на изкуството, прасешките картини шокираха и незабавно внесоха привкус на скандал по четирите краища на света.
Такъв е духът на Документа, който предизвика повече шум, отколкото петнайсетпроцентната безработица в Касел. Преди всичко нападките се отправят към личността на кураторката, защото тази година събитието е бедно откъм зрелищност. Няма публични пърформанси като акцията на Йозеф Бойс през 1982, който посади 7000 дръвчета в знак на протест срещу изсичането на горите и киселинните дъждове. Няма и монументални скулптури като огромната наденица, надута с хелий и издигната в центъра на града от Кристо.
По-скоро политизиран, отколкото артистичен, твърде интелектуализиращ, Документа на Катрин Давид прилича по-скоро на го-лям митинг, отколкото на събитие, посветено на съвременното творчество. Изкуството сякаш е забравено в името на големите въпроси и проблеми на обществото.
Но все пак да не анатемосваме толкова прибързано. Откритията из изложбените зали са много - като странния анимационен филм на южноафриканеца Уилям Кентридж например, посветен на кошмарите на един човек, изпаднал в кома, или видеото на Йоахим Кьостер "Пит мюзик", показващо квартет музиканти и тяхната публика. Интересно е и решението на кураторката да постави изкуство между железопътните релси на една гара, сцена на мащабните изселвания по време на Втората световна война.
И така, твърде многото инсталации, фотографии и документи определят Документа'97 като по-скоро социологическо, отколкото артистично събитие. Прекаленият интелектуализъм често убива удоволствието. Уви, каселският форум е попаднал в опасен капан. Днес той е длъжен да предложи сензации, за да задоволи "лакомията" на медиите. Това е проблемът на суровата, изчистена Документа на Катрин Давид - ще успее ли, въпреки всичко, да привлече 600 хиляди зрители, както беше през 1992 и да възвърне капиталовложенията от 70 милиона франка, или да считаме, че "d"-то, препречено от римското число десет, отпечатано върху всички плакати и реклами, е идеалният символ, сочещ края на Документа... Биеналето във Венеция.
Четиридесет и седмото биенале във Венеция е изненадващо, топло и тонизиращо. Организирано за шест месеца от един от водещите международни критици, Джермано Челант, върху една простичка тема - "Минало - настояще - бъдеще", то представя шейсетина художници, подбрани на доста свободен принцип. На първо място, Челант залага на "старите кримки". От Рой Лихтенщайн, един от идеолозите на pop art, до Анселм Кийфър, през Емилио Ведова, стар венециански експресионист, и твърде "игривия" Клас Олденбург - по-голяма част от подбраните художници отдавна фигурират във всички музеи за съвременно изкуство.
Подобаващо място е отредено на Марио Мерц, прочутия представител на arte povera ("бедняшко изкуство") през 60-те, чийто идеолог е самият Джермано Челант. Само че този път прословутото "Иглу" на Мерц е изработено не от нетрайни материали, а от стъкло и бетон, в пълно противоречие с основните принципи на течението.
Дълго ще се помни пърформансът на Марина Абрамовиц, носителка на Gran Prix. Художничката беше седнала в сутерена на италианския павилион върху планина от животински кокали - предоставени й от един венециански месар. Трудно е да се каже кое беше по-непоносимо в този спектакъл - миризмата от отпадъците или вида на тази обезумяла жена, облечена в окървавена рокля, която си тананика, докато на стената се прожектира видеофилм с нейните родители. "Балкански барок" е името на алегоричното представление, извикващо спомена за югославаската трагедия.
В този ред на мисли и въз основа участията на другите художници, сред които Джеф Кунс, Бертран Лавие, Герхард Рихтер и др., чудесно усвоили даденостите на средата, съвсем на място идва сравнението между Венецианското биенале и Документа в Касел. То е като да сравняваш великденската литургия в "Сан Пиетро" в Рим и църковна служба в "Св. Тома" в Лайпциг.
Скулптурни проекти - Мюнстер.
Третото им издание бележи безспорен успех. Куратор тази година е Каспър Кьониг, директор на училище по изкуства във Франкфурт. Бюджетът на мероприятието възлиза на 6 млн. франка, осигурени в по-голямата си част от частни спонсори.
Туристи и познавачи са доволни да открият тук произведения, обикновено затворени в пространствата на галерии и музеи. Сега те са разположени по площади, обществени паркове и върху водна повърхност, като "Синята покривка" на италианеца Маурицио Кателан или "Пустинните острови" на Андреа Зайтел. Нюйоркската художничка е създала иронични форми от бял полистирен. Под лятното слънце тези скулптури плуват по водата сякаш разбити белтъци върху английски мус. Удоволствието е гарантирано.
В Мюнстер изкуството отново намира социалната си функция - то забавлява, общува, взаимодейства с градската среда и със самата публика. Минувачите веднага разпознават работата на Даниел Бюрен, опънал хиляди триъгълни червено-бели флагчета над главната улица на града, които му придават празничен вид. Инсталацията на Нам Джун Пайк на терасата на замък, стил рококо, е една от най-интригуващите. Авторът е разположил 13 стари американски автомобила, произвеждани между 1920 и 1960 г., изцяло боядисани в сив металик. От купетата им звучи "Реквием"-ът на Моцарт. Инсталацията провокира мисли за нетрайността на формите и непрекъснатата им трансформация в бързо променящия се свят. Наред с Нам Джун Пайк, звездите в Мюнстер тази година са Георг Базелиц, Джеф Кунс, Ребека Хорн, Ришар Сера.
Накратко - оставяйки голяма част от произведенията, включително и от двете предишни издания на Скулптурни проекти през 1977 и 1987, управата на града дава възможност на жителите му да се запознаят с тенденциите в съвременното изкуство - минимализъм, концептуално изкуство или land art. Задълбочеността на познанията зависи от това дали се разхождаш пеша или с велосипед... В крайна сметка най-важното при сегашното състояние на изкуството си остава идеята за запазване независимостта на личната реакция по отношение на дадена творба, възможността за влизане в директен контакт с нея. Останалото е фразеология.
Превод със съкращения Илина Коралова.
Една година XXL -предизвикателства
По повод първата успешна годишнина на софийската галерия XXL нейните осем основатели и мениджъри излагат в нея най-добрите си работи. Освен галерията общото между художниците Генади Гатев, Георги Тушев, Косьо Минчев, Хубен Черкелов, Петко Дурмана, Свилен Стефанов, Иван Кюранов и Расим Кръстев е, че са млади, модернисти, искат да печелят и да се издържат от изкуството си, но не и на всяка цена.
За тях много по-важно е, че успяват да поддържат една добра, наистина европейска галерия, в която случайно попадналият може и да бъде шокиран от модернизма им, наричан от някои авангардизъм. Целта на осмината художници е да търсят съвременен изразен език, дори и чрез новите технологии (видео, СD ROM, Интернет), за да изразяват проблемите, които ги интересуват и които поставят в работите си.
Според Петко Дурмана "след обратната тенденция през 1990-1991 г. днес българското общество отново е склонно да се самоизолира, България отново се затваря към света. Ние искаме с нашето изкуство, което правим по световни критерии, да помогнем тази тенденция в българското общество да бъде разбита".
В този смисъл "осемте талантливи копелета", както ги нарича единият от тях - Свилен Стефанов, са успели да направят галерия, която няма конкуренция у нас. Друг въпрос е дали са постигнали целта си - посланията им да бъдат към обществото, а не към обичайните за България 200-300 елитарни или случайни посетители на една изложба. Затова художниците обмислят как да представят необходимите за публиката обяснения на модернистичното си послание. Те са наистина необходими - например за да се прозре, че изображението, постигнато върху бялото платно (по Джаксън Полак) от цветните изпражнения на хранените с оцветени храни мишки, е повод да се размишлява за ролята на художниците в обществото. Вероятно тези обяснения ще бъдат и в WEB-site, който галерията смята да създаде в Интернет.
През втората си година галерия XXL желае да привлече по-широка публика (за да защити все пак името си) чрез гостувания на чужди автори - достатъчно млади и достатъчно интересни. Може би най-интригуващи ще бъдат групата германски художници, които ще представят Интернет-проект, наречен "Ван Гог TV", представителите на съвременното македонско изкуство и групата английски авангардисти от китайски произход.
На този фон осмината художници със самочувствие казват, че след като управлявалите българската култура в последните десетки години не успяха да я направят "конвертируема", може би е време след валутния борд да бъде въведен и "културен борд" на управление на музите.
White Snake идват в София
Николета Еленкова
White Snake идват в София на 21 ноември. Концертът е част от световното турне The last hurrah tour, което представя последния им албум Restless Heart, вече разпространен на пиратски копия в България (не само защото EMI нямат официален представител тук). По думите на Деивид Ковърдейл това ще е последното турне на групата. Организатор за България е Sofia Music Enterprises със спонсорството на Coca Cola. При положение, че българските артмениджъри определят годината като ужасна за бизнеса, идването на White Snake обещава да е музикалното й събитие. Концертът ще е в Зимния дворец в София, който на фона на трагичната липса на зали е уникално съоръжение по-думите на организаторите. Освен това не бива излишно да се рискува с НДК. Това ще е третият концерт в България, за който групата ще дойде със собствената си апаратура (самолет, 10 камиона, 27 души екип). Билетите ще са в продажба в началото на ноември на цена между 5 и 6 долара (това е абсолютният минимум - за концертите им в Англия цената е 12 паунда).
Безброй турнета през изминалото лято заобиколиха или прескочиха България. Най-болезнено беше преживяно това на U2. Въпреки че MTV съобщи, че един техен концерт струва 250 хил. долара, мейджър-компанията им иска от 550 хил. долара до 1 250 хил. долара за концерт. Това със сигурност значи, че няма да ги видим тук. Няма да видим и Селин Дион, чието име се спрягаше за "Златния Орфей" - за нея трябват 550 хил. долара.
Това е повод за поглед върху класическата парадигма за шоу-бизнеса в България и шоубизнеса извън нея. Този проблем е с чудесна предистория: 45-годишното информационно капсулиране създаде суперинфантилната българска естрада. Освен всичко останало тя абсолютно не беше в час. Което не значи, че нямаше и стойностни неща, но тях пък никой не ги наричаше естрада. Освен че не зададе естетически критерии, българската естрада не култивира и онези нормални финансови отношения, на които се базира шоубизнесът (последният пък придоби семантичния оттенък на нещо като мръсна дума). После ситуацията се промени: нахлу информацията и (още по-бързо) масовата култура. Нормално беше, че се появиха и пиратите - те просто запълниха пазарна ниша. Не беше нормално, че когато покриха българския пазар, не се спряха - напротив, оборудваха се заводи и технологични линии, които може и да са осем, но по-скоро са повече, и България се превърна във водещ износител на пиратски носители в света. Големите музикални компании, за които България не е стратегически пазар, но Китай, Русия и ЮАР са, реагираха остро и заплашиха със санкции от Европейския съюз.
В такава обстановка звезди от различна величина започнаха инцидентно да идват тук: Стинг, East 17, 2 Unlimited, Горан Брегович , Пако де Лусия, китарното трио Пако де Лусия - Джон Маклафлин - Ал де Меола бяха големите постижения. Другите гастролиращи ги категоризираха по признака "пенсионирани - непенсионирани". Попадането в първата категория правеше в очите на лаиците звездата по-малко звезда, но залите пак бяха препълнени, защото, както коментира Димитър Ковачев, шеф на Sofia Music Enterprises: "Всеки концерт в България е страхотен успех. " Обратното обаче невинаги е вярно: когато суперзвезди като Fate no more или ZZ Top категорично отказват да дойдат в България, или U2 съзнателно я прескачат, не може нищо да се направи. "Но когато не се намират 30 хил. долара за концерт на Лиса Стенсфийлд или 90 хил. долара за Джордж Майкъл - това вече е неуспех", според музикалния продуцент Димитър Паскалев.
Когато продуцентите в България говорят за проблемите си, обикновено се фиксира законодателството, което не предоставя данъчни облекчения на фирмите спонсори. Точно ден преди концерта на White snake в Народното събрание трябва да бъде внесен Закон за закрила на българската национална култура. Той обаче няма да разглежда шоубизнеса, защото има съвсем други приоритети, според Мирослава Кортенска от Комисията по културата: "Трябва съвършено ясно да се разграничи спонсорството от добрата рекламна сделка. Когато се дават пари за шоубизнес, това е свързано с комерсиални очаквания за реклама на конкретен продукт или на неговия производител. А когато се дават пари за култура или благотворителност, се изпълнява една обществена мисия. " Ако шоубизнесът е бизнес като всеки друг, при това с огромен бюджет (по света), за него трябва да важат ординерните пазарни правила.
Все пак не е толкова зле. Между 25 и 27 октомври в НДК ще се проведе Sofia Jazz Fall '97, част от най-успешната за миналата година световна верига Teacher's Jazz. Звездите на софийския джаз-фест ще са The Yellow Jackets, една от най-популярните формации в света, с последния си албум Dreamland. Другите гости ще са Holly Slater Quartet от Англия, Frank Amsallem Trio от Франция, Аskia Laroo Band от Холандия и Present Tense, сборната формация на един от най-известните барабанисти в света, Лени Уайт. Вече почти е сигурно, че на 19 октомври ще бъде концертът на нашумелия напоследък с "Еквадор" изпълнител Саш. А в началото на следващата година идва Ричи Блекмор.
Когато поканили ZZ Top в България, мениджърът им бил искрено удивен: "Ама вие живи ли сте още? " Ами горе-долу... "Хонда CR-V": три коли в една
Александър Хранов
CR-V (Comfortable Recreation Vehicle) означава комфортен автомобил за свободното време. Моделът обединява обема на комбито, проходимостта на джипа и комфорта на лимузината. Той е един от козовете в амбициозната програма на маркетинговите стратези на "Хонда" за Европа. Към рекордните 200 000 продадени коли през миналата година японците искат да прибавят нови сто хиляди през 1977.
На пръв поглед нареждат "Хонда CR-V" сред джиповете. Може би заради височината на купето - разстоянието между каросерията и земята е цели 20.5 сантиметра, или заради класическата форма на всъдеходите. Разликите правят впечатление едва във вътрешността на купето. Ергономичните седалки осигуряват достатъчно място дори за петима по-едри мъже. Големият багажник, обем 374 литра, може да побере и велосипед. Естествено след обръщане на облегалката на задната седалка. Подът на багажника може да се изтегли навън като шейна и да се ползва като туристическа маса. Задната врата е разделена на две: горната част се отваря нагоре, а долната встрани. Това са все конструкторски хитрини в полза на удобството на шофьор и пътници.
Двулитровият алуминиев двигател с мощност 128 коня прави "Хонда CR-V" бърза като лимузина. В комбинация със серийно предлаганата автоматична скоростна кутия той няма никакви проблеми със сравнително тежкото купе. Чак след 4000 оборота в минута става шумен и показва, че все пак не управляваме спортен болид.
Въпреки височината на купето и в завой хондата се шофира леко и сигурно. За това допринася и постоянното задвижване на четирите колела. Използван е както при "Фолксваген Синхро" и "Кънтри" така нареченият ламелен блокиращ диференциал, който при нужда включва допълнително и задните колела. Това решение слага известни граници на приложението на колата при силно пресечени планински терени. Все пак CR-V не е истински джип, а универсален автомобил за свободното време и за градско движение - последният вик на автомобилната мода: Sport Utility Vehicles.
Преди няколко години първи опипаха почвата "Тойота", като създадоха модела РАV 4. Успехът бе толкова голям, че именити производители на германски луксозни коли като "БМВ" и "Порше" се включиха в играта. Дори "Мерцедес" вече е готов с М-класата - типичен представител на фън-модата, чиято премиера ще бъде през пролетта на идната година. Поради относително ниската си цена и универсалните си качества "Хонда CR-V" успешно атакува европейските пазари това лято. Дали обаче това ще бъде достатъчно, за да нареди японската фирма на челните места по продажби на Стария континент?
Бивша затворничка променя живота на малък град
Румен Соколов
Носителят на голямата награда от фестивала на независимото кино в Сънданс през 1996 г. (там той получи наградата на публиката) - "Грил "Спитфайър", вече може да бъде видян и у нас. Това е филм, типичен представител на категорията "авторско кино". Тези филми обикновено не се радват на голям брой зрители, но за сметка на това качествата им са далеч повече от тези на касовите филми. Разбира се, има и изключения, когато сериозни филми стават касови рекордьори. Действието на този филм се развива в малък град, в който е пристигнала младата бивша затворничка Пърси Талбот. Жителите на града не могат да приемат странностите на младото момиче, но все пак тя намира приятелка - собственичката на ресторанта "Спитфайър" Хана Фергюсън (Елън Бърстин). Събирането на двете жени поставя началото на поредица от събития, променили живота на малкия град.
"Грил "Спитфайър" е дебютът на режисьора Лий Дейвид Злотоф в голямото кино. Преди това той е режисирал телевизионния филм "Плимут" (1991 г.) и има няколко сценария също за телевизионни филми. Освен това той се е пробвал и като продуцент на филма "Нити", разказващ за живота на сподвижника на Ал Капоне - Франк Нити. Главната роля в "Грил "Спитфайър" е поверена на младата актриса Алисън Елиът, която с изпълнението си доказва, че пред нея има голямо бъдеще. Преди да стане актриса, тя е била модел (от 14-годишна възраст). По-внимателните зрители в България може би са я забелязали още от участието заедно с Кевин Костнър в "Уайът Ърп". Последният й филм засега е The Wings of the Dove на режисьора Йън Софтли.
Форум 2000 поиска развод с историята
Духовният водач на Тибет Далай Лама, бившият германски канцлер Хелмут Кол, бившият дипломат номер едно на Израел Шимон Перес, водещият либерален социолог Ралф Дарендорф бяха само част от имената на известните личности, които участваха в наскоро завършилия форум в Прага. Любопитно беше, че не само Далай Лама посочи духа като единствения път за развитието на човечеството. Точно така прозвучаха и думите на Хавел "не е достатъчно да приемем нови закони, да създаваме нови институции и механизми, за да променим живота си. Ние просто трябва да открием истинския смисъл на нашето съществуване на тази земя и моят отговор е, че ако нещо може да се промени, то е единствено в областта на човешкия дух".
Друго централно събитие беше речта на Хелмут Кол, който призова политиците 50 години след приемането на универсалната Декларация за правата на човека да се приеме декларация за човешките отговорности. "Няма смисъл да продължаваме историята, каза Шимон Перес, защото какво е историята? Непрекъснат разказ за убийства и кръв. ХХI век трябва да поиска развод с нея. Каквото се е случило вече, се е случило. Каквото може да се случи, е абсолютно различно. " Някои от участниците във форума се опитаха да задраскат много от старите клишета и предразсъдъци спрямо Източна Европа, родили се през 1989 г. "Източна Европа вече не съществува, каза един от най-добрите източноевропейски познавачи, историкът от Оксфорд Тимоти Гартън Аш. Това беше вярно само по времето на съветската империя. Сега има няколко Европи - Югоизточна, Централна и Източна, всяка от които е различна и има своите проблеми."
"Аз бях един от тези, които популяризираха на запад идеята за Централна Европа през 80-те години - като противовес на съветска Източна Европа. Постепенно това разделение се превърна в нова граница. Централноевропейските традиции бяха противопоставени на тези в Румъния и България и това се оказа тотално погрешно. " И посочи примера с католическата централноевропейска Словакия като доказателство за това. "Словакия можеше да бъде в НАТО през 1999, но пропиля шанса си. Това показва, че не традициите, не историята определят мястото на една страна днес, а единствено политиката на нейното правителство."
Стоичков засича Макгърк на летището
"Модерният ляв" се засече с дамата на валутния борд у нас Ан Макгърк във ВИП-а на софийското летище, когато напускаше страната след мача с Русия. Шефката на мисията на МВФ за България пристига, "за да опознае страната". Този път тя е личен гост на Александър Божков, който се е нагърбил със задачата да и покаже предприятия и фирми, където на практика може да се види ефектът от въвеждането на валутния борд.
Въпреки популярността Макгърк сякаш не беше разпозната от известния ни футболист и не е ясно дали той е разменил няколко думи с нея по въпроса за икономическото положение у нас.
Стоичков отказа интервю на телевизионната ветеранка Даниела Кънева, която беше в залата заради Макгърк. "Изчакайте да си сваля куфарите", помолил учтиво футболистът. "Не мога да ви чакам", вдигнала напрежението телевизионната репортерка. "Ами тогава първо си оправете валутния борд и после ще говорим", отрязал я Стоичков.
Диалектика
"Честита прическа", каза репортерка от "Дарик" радио на вицепремиера АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ преди заседанието на правителството в понеделник. Вицепремиерът беше поскъсил удивително черната си коса, която като венец обикаля темето му. Същата седмица при посещението си в пивоварна "Каменица" Божков разкри коя е любимата му бира. Той отговори, че наливното "Каменица - светло" е доста добра бира, но предпочитаната от него марка е "Загорка".
Според френски медии американският президент БИЛ КЛИНТЪН е признал пред френския си колега Ширак по повод невъзможността си да влияе върху неотстъпчивата близкоизточна позиция на израелския министър-председател Бенямин Нетаняху: "Не знам как да действам."
Шефът на Агенцията за чужди инвестиции ИЛИЯН ВАСИЛЕВ се изниза безмълвно 15 минути по-рано от пресконференция в парламента по повод промените в Закона за чуждите инвестиции. До този момент той беше отговорил само на два въпроса. "Г-н Василев помоли да го извините, но бърза за среща с премиера", принуди се да го оправдае шефката на парламентарния пресцентър Поля Станчева. Изглежда, срещата не е била толкова спешна, защото Василев стоя 10 минути пред зала "Запад" и говори пред камерите на телевизията.
Скандали за плагиатство разтърсват не само "Златния Орфей". СЕЛИН ДИОН и нейният мениджър Жак Голдман са обект на разследване за нарушаване на авторски права по повод на песен от албума на Дион "От тях". Квебекският композитор Мартин Бодри е поискал обезщетение от 6.6 млн. долара за плагиатство на създадената от него през 1993 г. песен "Твоите устни", която била вдъхновила Голдман за песента "Молитва". Експерт е установил, че има "съвпадение на голям брой елементи" в песните, което не би могло да бъде случайно. Селин Дион определя случилото се като "гротескно и смешно" и също заплашва със съд.
Министър-председателят на Белгия ЖАН-ЛЮК ДЕАН беше зарадван от шефовете на българския клон на концерна "Интербрю" с деликатен подарък. Той получи малка пластика, която представляваше стилизиран петел. Обяснението за подаръка бе, че фамилията на белгийския премиер всъщност в превод означава петел. Г-н Деан остана малко по-дълго от предвиденото време в нашата страна, след като разбрал за предстоящия важен мач между България и Русия.
На 55 години голямата соулпевица АРЕТА ФРАНКЛИН не се поколеба да се запише в нюйоркското музикално училище Julliard, за да изпълни най-сетне своя отколешна тайна мечта - да свири на пиано.
Еротичното списание за мъже Рenthouse ще плати близо 55 000 долара на ХАНЕЛОРЕ КОЛ, съпругата на германския канцлер, обезщетение за това, че е публикувало фотомонтаж, който я представя гола, легнала върху "Мерцедес". Сумата, за която е било постигнато споразумение извън съда, ще бъде използвана за благотворителност.
Известният български емигрант АВГУСТИН ПЕЙЧИНОВ се подготвя за традиционното отбелязване в Ню Йорк на 22 октомври на празника на падащите листа. Собственикът на няколкото автомобила "Остин" (типичните лондонски ретротаксита) в София отново ще бъде домакин на Иван Гарелов, Тошо Тошев и други сънародници. Авторът на статията "Защо обикнах премиера" поема голяма част от разходите на компанията.
БЕТИНА ЖОТЕВА - ХАДЖИЕВА по мъж отскоро, оглави частната телевизия "7 дни". Известната с респираторния си маниер говорителка на БББ за пореден път смени местоработата си. Волейболистката се раздели със "Сан Стефано" 29, след като отдаде лицето и гласа си за каузата "Пирински". По-късно Жотева затвърди неправилния си избор като стана говорител на кандидат-президента Иван Маразов.
"Всичко е алъш-вериш..."
Мина РУДОЗЕМСКА
Битпазари има навсякъде. Отскоро аукциони се организират и по Интернет. Битаците са места, на които можеш да намериш всичко. В България по едно време се споменаваше дори "приватизационен битак". У нас е много трудно да различиш пазара, търговската улица и битака. Димитровградският пазар например е най-големият битак на Балканския полуостров и с него може да се мери само Капалъ чарши.
Днес на всеки пазар има участък, населен от хора със закачалки в ръце, на които се веят парцали, на съседните маси има всичко - от изкорубени обувки през лекедьосано сако с разпорен хастар до очила без рамки. На Женския пазар в София сред чантите с копър и купищата сини сливи смугли лели продават доста употребявани рокли и бюстиета, които вероятно принадлежат на пенсионирани танцьорки на кан-кан. Освен това се продават книги (най-често срещани са "Библиотека за ученика" и любовни романи "Арлекин"), надупчени капачки за буркани, саксии с многогодишни растения. Талисман на пазара "Георги Кирков" е възрастен човечец, по който е накачен целият му асортимент за продан - реотани, жички, бързовари. Старецът дрънчи с кутия, пълна с камъчета за запалки, като преди година, по време на националната стачка, рекламният джангър от камъчетата стана причина агротърговците да заклеймят "колегата" като стачкоизменник.
Официалният софийски битак открай време е този в Малашевци. Преди демокрацията той беше място, където можеше да се намерят дефицитни стоки като дънки (не "Панака"), маратонки, касетофони, части за западни автомобили, значки, плакати и куп други неща. Визитата на битака стана задължителната първа стъпка след домашен обир, разфасоване на семейния автомобил или задигане на детския велосипед. Имаше немалко случаи на разпознати от собствениците им вещи. Съботно-неделното посещение на битпазара след "Хаджи Димитър" продължава да е цяло изпитание, особено в дъждовно време. Тогава населението пори калните бани, след като е преодоляло моста и масивите. Сега на стария битак се продават предимно турски стоки. Цените са доста по-ниски, но всичко е менте.
Популярен става битпазарът на бул. "Сливница". Неотдавна локалните търговци бяха преместени от коритото на кирливата Владайска река горе, на нарочно обособено за покупко-продажба място на пресечката с "Опълченска". На сливнишкия пазар голямата част от търговците са роми. Едни от тях са разположени върху песъчлив терен още от спирката на тролея. Седнали по турски, обградени с деца и бездомни песове възпитаниците на "Факултета" са спретнали чаршия, която повече напомня сметище. Струпаните стоки конкурират "съкровищата" на Том Сойер - изстискани наполовина туби със засъхнали темперни бои, счупени ключове, разръфани черджета, кибрити с няколко клечки, катинар, който не се отваря, кърпи "Българска роза", оредяло тесте карти. Цените са по споразумение - от 5 до 2000 лева за изгнили "кецове без ДДС и без фактура". "Какво да ядем, кажи. Ето човекът купи сега един часовник и батарейки, преди това зимаха стайна антена - изкарах за една хубава манджа от боб", обясни посестрима на Касандра. "С три деца съм, безработна, не ми пускат от социалните. Затова не ги пускам на училище. Тук се печеме за 500 лева", добави Катя. Циганите се кълнат, че не са мързеливи: "Един циганин, само да му дадеш работа, ще ти я работи. Но трудът на циганина не се цени. За циганите работа няма никъде - като си по-мургав, не си годен като че ли за работа. Имат лошо впечатление като че ли за циганите абсолютно всички", оплакват се ромите. "Надеждата крепи човека - Дюма го е казал", отсече софиянец с тен по рождение, след като негова колежка по сергия разказа, че децата й са с астматичен бронхит, а се налага да живеят в мръсотия и влага. Малко по-надолу на битака бяла баба беше опнала покривка с подредени върху нея лекарствени средства. Импровизираната аптека предлагаше полупразни опаковки с паста индометацин, алергозан, шише с малко гранулиран антибиотик на дъното. "Не давам рецепти. Това се приема външно, бе, душа - няма проблем. Купуват хората и се връщат за още - значи, доволни са. Блъснаха къщата на една медицинска сестра - тя ми ги даде", рече търговката. Наблизо продавач за един ден си оформяше ноктите с хирургическо ножче. Доволните от презентацията пазаряха и за себе си от полезните остриета. От най-скъпите бяха снежнобелите престилки с щампа "Софарма" на джоба. "На всички пазари е крадено, не е само тук", оправдават се "бизнесмените" на "Сливница", които плащат по 400 лева дневно за малка маса.
На по-истинските тезгяси се мъдрят захабени видеокасети по 1000 лева (сред най-търсените заглавия са "Повик на плътта" и "Усмивката на котето"), ранните аудиозаписи на Весна Змиянац и Бобан Здравкович. CD-ром-и въобще няма. "Продавам всичко, продавам и жени", похвали се мъж на средна възраст. До него дядо седеше зад растителна купчина и отговаряше на въпроса какво е това: "Това е хубаво. Гарнитурки за цветя по 20 лева - правят букета по-красив. " За всеки случай човекът беше заложил и казан от пералня, спестовна книжка от времето на цар Борис III и хобот от прахосмукачка.
"Не сме излезли от хубаво да продаваме - не дават работа, няма хляб. Ето, това са ми любимите обувки, но ще ги продам, за да не ходя да крадна. Нека бог да помогне на всички, че има и по-бедни", усмихна се катунарка.
Навремето надомен битак организираха виетнамците по общежитията, които продаваха електронни часовници и касетки. Още преди това из столицата сновяха полякини, които предизвестиха пазарната икономика с мобилните сергии за козметика и нефиксираните цени: съгражданките на Войчех Ярузелски заемаха позиции по сладкарници и заведения за "гарнирани пити" и в удобен момент стъкмяваха щанд (с бързината на приказната заповед "сложи масичка") с чуждоземни продукти за разкрасяване, главно крем "Нивеа".
Малко по на запад уличната търговия също се практикува, но е повече за fun.
В Германия например битаците се наричат флоу (въшка)-маркет. Сергиите за употребявани вещи се намират в специално оградено пространство. Излагат се всякакви неща, но преобладават стоките от Индия и други страни с евтина работна ръка. Най-повтарящите се артикули са статуетки, сервизи, посуда, дрехи. Ранобудните купувачи могат да отнесат от пазара и чисто нови артикули.
Освен битакоподобните тържища англичаните имат нещо, което се нарича буут (багажник)-сейл. Това е разпродажба, при която вече ненужни джунджурии се излагат в багажниците на автомобилите, паркирани на определени за целта места в поясната част на градовете.
Зад океана разпродаването на цялата покъщнина при смяна на жилището дори си има обозначение - "moving sale". Особено в Калифорния е много разпространено пренасянето да бъде съпроводено от разпродажба, която се обявява в местния вестник. В уречения ден сменящият обитателите си дом отваря врати за върволицата любопитни съкварталци. След като спазарят символични цени за харесаните от тях потреби, късметлиите си тръгват със свещник, маса с вити крачета или игленик. Класическите сейлове в Америка обикновено ознаменуват пролетното чистене или някакви празници - Деня на бащата, Деня на благодарността и други такива. Тогава хората излагат на моравите пред домовете си стари грамофонни плочи, книги, дрехи на цена около 5 долара. Градинският алъш-вериш е масов и взаимноизгоден, затова никой не се притеснява да участва. В центъра на Манхатън пък през уикенда затварят няколко булеварда и опъват сергии с "маркови" стоки, съвсем като онези по околните скъпарски витрини. Въпреки всичко навсякъде по алтернативните търговски алеи е чисто и цивилизовано.
Повечето български туристи в чужбина демонстрират страхотен усет към по-достъпните базари. По признанията на една българка на голяма разпродажба във Виена неотдавна тя и група сънародници шокирали австрийците, като професионално се гмурнали до кръста в кошовете с дрехи втора ръка и след разкопките успели да се облекат от главата до петите с учудващо запазен трикотаж срещу двуцифрена сума.
Стефан Соколов ще си отиде заради провала на европейското
Иван ДИМИТРОВ
Треньорът на мъжкия национален отбор по волейбол Стефан Соколов вероятно ще бъде принуден да подаде оставка заради провала на европейското първенство в Холандия.
Волейболистите ни не успяха да се класират в осмицата, въпреки че бяха в незапомнено лесна група с един фаворит - Холандия, и четири отбора от средна европейска класа. Те изпаднаха извън осмицата, където дори не се играят мачове за разпределение на местата. Предварително афишираните амбиции обаче бяха за минимум бронзов медал.
Ако се съди по изказванията на треньора Соколов преди шампионата, излиза, че той или се е изхвърлял в прогнозите, или просто не е знаел колко могат неговите момчета. Хора от кухнята са склонни да мислят, че второто е по-вярно. От една страна, състезателите са били абсолютно неподготвени. По-сериозната грешка на Соколов обаче е, че въобще не е подозирал това и се е самозаблуждавал до първата среща с Украйна. След завръщането си от Холандия той не можа да каже как се е стигнало до този провал. "Първият и най-голям проблем бе леката група. Първите два мача бяха петгеймови, момчетата се раздадоха докрай и нямаха моралните сили да се преборят с французите", обясни селекционерът.
Мнозина са склонни да смятат, че леката група прави провала по-болезнен, а не е оправдание за неуспеха. Всички знаеха, че срещу Украйна ще е трудно. Това бе така, защото отборът не е трениран добре, а не защото украинците са много силни. Украйна и Франция минават за отбори от средна ръка, които играят на международно ниво от дъжд на вятър. Трудно е да се помисли, че с няколко срещи на година са израснали до нивото на четирикратен участник в Световната лига, какъвто е България.
Проблемите на треньора очевидно идват от абсолютната нетренираност на неговите възпитаници. Пълен провал бе лагерът на Белмекен, откъдето повечето играчи слизаха по няколко пъти, за да си уреждат договорите за следващия сезон. Така резултатът от подготовката на над 2000 м надморска височина се оказа почти нулев. Преди първенството националите показаха физическа немощ. Треньорът не обърна внимание на посредствената игра в контролите и на световната квалификация в София, когато едва бихме анонимите в този спорт Румъния и Словакия. Като резултат Соколов бе толкова объркан, че заяви преди заминаването: "Ще видя колко сме подготвени на първия мач с Украйна. " В същото време афишираше амбиции за призови места и по този начин влезе в очевидно противоречие.
За разлика от друг път сега волейболистите се разминаха с критиките от босовете на федерацията. Това е още един очевиден факт, че на бул. "Васил Левски" 75 имат своя версия за провала и явно тя не е в полза на Соколов. Много е вероятно състезателите да бъдат пощадени от глоби, каквито преди години щедро се налагаха за класиране на четвърто място в първенството на континента. Шефовете на федерацията са склонни да мислят, че този път играчите са дали максимума си, но толкова са им били възможностите. Караниците на игрището са обичайна случка, когато всички са много слаби и няма как да променят нещата, твърдят познавачи в бранша. Едва ли ще се стигне до спиране на правата им за чужбина. Това се оказва единственият им шанс да прихванат нещо от съвременния волейбол и да бъдат на ниво поне в мачовете от Световната лига непосредствено след края на първенствата в Европа.
Има малка вероятност Соколов да се размине с уволнението. Когато той подписваше договора си, президентът на БФВ Валентин Заяков обеща да не го пипа до олимпиадата в Сидни, за да сложи край на системата "нов сезон - нов треньор". Само година по-късно обаче става ясно, че и Соколов не e най-удачният избор. Така Заяков, който смени четирима селекционери за последните пет години, ще трябва или да си плюе на обещанието, или да стиска зъби в настоящото положение и да се надява на чудо. Напълно вероятно е другият силен човек във федерацията - ковчежникът Красимир Димитров, да натисне за връщане на вече реабилитирания Иван Сеферинов като национален треньор. Специалистът, известен като Джиго, вече е треньор на мъжкия отбор в клуба на Димитров "Славия". Преди година той бе за един месец наставник на държавния тим, но преди да подпише договор, получи международно наказание заради скандала "Гаврилов" и бе скорострелно сменен със Соколов.
Лошото е, че хората, които са способни на чудо, си заминават. Един от тях е Любо Ганев. Легендата вероятно изживява най-голямата трагедия от този провал. След последния мач с Холандия той обяви края на участието си в националния отбор след повече от 350 мача с фланелката на България. Трийсет и една годишният ветеран обаче трябваше да се сбогува с отбора при едно от най-слабите му представяния на европейско първенство в историята.
Свалят Батето така, както го качиха на власт
Тони Дремсизов
Иван Славков почти сигурно ще загуби поста президент на Българския футболен съюз на извънредния конгрес в петък. За да го свали, опозицията ще използва същата хватка, с която навремето на Батето бе дадена властта. Той бе представен като обединителна фигура - единствено и само защото е популярен и харесван заради незлобивия си нрав и чара си. Тези, които го издигнаха тогава, две години дърпаха конците на властта.
Сега опозицията застава зад кмета на София Стефан Софиянски. Той е политик с огромен имидж и кредит на доверие, очарователен, усмихнат, отворен към хората и медиите, доказал се в борбата срещу корупцията. И сам казва, че ако спечели, ще работи в БФС единствено на обществени начала. Което означава, че с всекидневната работа ще се заемат други.
Преди две години Батето спечели изборите срещу "брокера" Христо Данов. Фактически ръководството на Данов си беше навлякло гнева на различни пластове от футболното общество и тогавашната опозиция бе твърде разнородна, макар и с една цел - да го свали от власт. Зад Славков безрезервно застанаха не само сегашните му поддръжници, но и хора като президента на "Левски" Томас Лафчис, като международния съдия Любе Спасов. Сега те са срещу Батето.
Преди две години политическата ситуация в страната бе подходяща за безпроблемно издигане на власт на някогашния зет на Тодор Живков. Сега обаче той няма шансове срещу един свързан със сините кандидат.
Впрочем Славков има опозиция отдавна. Миналия декември той преживя един неуспешен опит да бъде свален от власт и, пак на извънреден конгрес, спечели убедително изборите. Тогава обаче имаше срещу себе си Димитър Ларгов - една не толкова сериозна фигура. Положението със Софиянски е друго.
Единственият проблем за опозицията може да създаде собственият й кандидат. Вече има индикации, че кметът се е разколебал и е на път да се оттегли на конгреса. Той сам казал пред спортния министър Цвятко Барчовски - човека, който де факто издигна кандидатурата му, че има някои резерви. Софиянски не искал да превръща футболните избори в политическа борба. Вероятно и политикът, който държи на имиджа си, интуитивно усеща, че стъпването му на "Кърниградска" може да повлияе зле на неговия авторитет. Пък и някои от хората във властта, с които се е консултирал, са го предупредили с твърде цветисти метафори за това как ще се "оцапа" във футбола.
Дори Софиянски да се оттегли, опозицията остава с кандидатурата на Валентин Михов, който в сегашния вариант щеше да е дясната ръка на кмета. Четвъртият кандидат - шефът на "Руен" Стефан Колев, за момента е с неясна ориентация. Има мъглява информация, че зад него стоят Гриша Ганчев и "Литекс", но от Ловеч я отрекоха.
България направи първата крачка към кандидатура за зимна олимпиада
Андрей Богоев
България даде заявка за завръщане в големия ски-спорт, чиято крайна цел е домакинството на зимни олимпийски игри. Първата крачка бе направена миналата седмица с посещението у нас на президента на Международната федерация по ски (ФИС) и вицепрезидент на Международния олимпийски комитет (МОК) Марк Ходлер. Бо-сът дойде, за да проучи дали Боровец може да стане световен ски-център, за което кандидатстват още Естония и Грузия.
Подобен ски-център се прави за първи път, като за целта хората от ФИС са заделили солидна сума. Целта е да се създаде база, в която международната федерация да изпраща отбори за подготовка. ФИС иска отлични условия за ски-спорт и хотели, които да са едновременно евтини и луксозни. Тя се ангажира да ги пълни със скиори през целия сезон, като плаща част от разходите им. Засега се обсъжда вероятността хотелът на СБА "Ястребец" да поеме гостите, тъй като е близо до най-използваната от активните състезатели писта - Ястребец-2. Плановете в по-далечно бъдеще предвиждат да се построи хотел, който да поеме обслужването на скиорите. Хотелът дори вече има и макет, представен от кмета на Самоков. ФИС е заделил по 1.5 милиона долара годишно за подобни проекти. Ако Боровец получи домакинството, ще глътне прилична част от тази сума.
Идеята за кандидатурата ни за ски-центъра принадлежи на легендата Петър Попангелов, който е дясна ръка на президента на родната федерация Емил Балев. Пепи все още има голям авторитет в ски-средите и именно той е довел големия бос у нас. Според него България почти сигурно ще получи реализацията на проекта. С това се разкрива и големият ни шанс да се върнем там, където президентът на БОК Иван Славков се опита да ни закара с кандидатурата за домакинство на олимпийските игри през 1992 г. Ако начинанието успее, това ще бъде сериозен удар. България ще има силно лоби от най-високо равнище в най-мощната федерация сред зимните спортове. Ходлер е и най-силният човек в МОК около зимните олимпиади. При посещението си в София той обеща да лобира пред членовете на МОК да гласуват за България и да привлече финансова помощ по програмата "Олимпийска солидарност", която излива милиони долари годишно в подобни проекти.
Най-малкото, което нашата страна може да извлече като полза от това лоби, е да поиска връщането на кръг от Световната купа в Боровец. По-сериозната стъпка е организирането на световно първенство по ски, а голямата идея е кандидатурата за зимна олимпиада. Самият Петър Попангелов потвърди пред "Капитал", че все още не е изключено София да се пробва за домакинство на игрите през 2006 г. Ако Боровец получи ски-центъра и не се изложи, почти сигурно е, че до 1999 г., когато ще се избира домакинът на Олимпиада 2006, страната ни вече ще има стабилен гръб в международните институции. Отсега е сигурно, че тези игри ще са в Европа, тъй като следващата година домакин е японският Нагано, а през 2002 г. - Солт лейк сити (САЩ).
Огромно значение има държавната подкрепа за проекта. След изцяло частно организираната олимпиада в Атланта президентът на МОК Хуан Антонио Самаранч се закле да не прави втора подобна грешка. Отсега нататък МОК ще иска от всеки кандидат да има суперподкрепа на правителството, каквато например има Атина за летните игри през 2004 г. Самият Ходлер не си направи труда да се разхожда до Боровец, но пък имаше срещи с кмета на Самоков, спортния министър Цвятко Барчовски, министъра на търговията и туризма Валентин Василев и президента Петър Стоянов. "Останах много доволен от държавната подкрепа на проекта", заяви Ходлер преди отпътуването си.
Факт е също така, че обикновено олимпиадите отиват в някоя добре развита страна, а не в развиваща се, каквато е България в условията на валутен борд. Не е известно и какви средства може да отдели държавата за подготовка на олимпиада, въпреки че приходите обикновено връщат голяма част от вложенията. Ако обаче се откажем да се борим за олимпиадата през 2006 г., това ще означава, че ще мо-жем да го направим с реален шанс за успех поне през 2014 г. Най-рано тогава игрите ще се върнат отново в Европа.
Футболистите преглътнаха скандалите, за да се класират
Боян Бойчев
"Доказахме, че сме отбор", повтаряха като рефрен футболните национали след победата над Русия с 1:0 миналата сряда. България се класира за седми път на световни финали, но трябваше да мине през много противоречиви моменти преди триумфалния гол на капитана Трифон Иванов. В крайна сметка треньорът Христо Бонев се върна към варианта, който му завеща неговият предшественик Димитър Пенев. Това бе наречено обединение на националния тим, защото в състава се върнаха всички звезди, които по една или друга причина не играеха в него. Треньори и футболисти, които имаха някакви проблеми помежду си, стиснаха зъби, загърбиха скандалите и поработиха заедно. От което дойде класирането за Франция. Българите доказаха, че са отбор, твърдят звездите, но това всъщност е тяхното обяснение на феномена на сдобряването след конфликтите, които в един момент изглеждаха неразрешими.
До последния момент се твърдеше, че в отбора има стаено противопоставяне между играчите. Това е съвсем нормално след думите, които си бяха казали футболистите няколко месеца по-рано - тогава, когато работата бе свършена наполовина и изглеждаше хем лесна за доприключване, хем недостатъчно сигурна.
Пословичният късмет на бившия треньор Димитър Пенев прати българите в група, в която единственият истински конкурент беше Русия. Израел и Кипър са само амбициозни, но недостатъчно силни отбори. Люксембург пък продължава да е сред пълнежа в квалификационните групи в Европа.
Още в първия си мач като национален треньор - срещу Израел миналата година, Бонев бе принуден да се лиши от суперзвездата на тима Христо Стоичков. Той бойкотира България заради ръководството на БФС. След загубата в Тел Авив, която бе повече плод на отпускане след ранния гол на Балъков, а не толкова на силна игра на домакините, мнозина брояха дните на Зума като национален треньор. Бонев се опита да наложи сериозни принципи, да отстрани непостоянно играещите чужденци и да подмлади отбора. Във втория мач в Люксембург дойде и конфликтът с Йордан Лечков, който искаше да играе за "Олимпик" (Марсилия), а два дни по-късно за България. След слабото си представяне във Великото херцогство Лечков бе разкритикуван от Бонев и обяви оттеглянето си от националния отбор. Поредният неуспех на Бонев бе слабото представяне на Георги Иванов, който трябваше да бъде продаден в чужбина, но направи изключително лош мач. Дебютът на Георги Антонов и на Иван Василев, който получи червен картон, също бе слаб.
Бонев разбра, че на отбора му липсват старите лидери. Той се опита да върне Стоичков, след като издейства помилването на отстранения от тима за неопределено време Любо Пенев. Двамата наистина се появиха в София преди гостуването на Кипър, но целта им, изглежда, бе само да подканят останалите към бойкот. Ден преди заминаването на националите за Лимасол капитанът Боби Михайлов обяви, че отборът ще излезе с официално становище след мача. То обаче никога не видя бял свят.
Скандалът се задълбочи преди ответния мач срещу Кипър. Тогава Бонев прати покана на Стоичков, но остави извън групата Пенев и Лечков. Няколко дни преди двубоя нападателят на "Барселона" нарече Зума "господин Никой" в интервю пред "Дарик" радио, като съвсем забрави 96-те мача на съгражданина си с националната фланелка. Два дни по-късно той звънна в стаята на Бонев в резиденция "Бояна" с молба да се върне в отбора, но бе отрязан. След още няколко дни в обширно интервю Стоичков обвини колегите си от националния отбор в предателство.
Всъщност в този момент, след втората победа над Кипър, квалификацията вече вървеше добре. Бонев обаче излезе максималист и реши да потърси естествено решение за неприятната обстановка около националния отбор. Той даде възможност на футболистите да намерят изход от ситуацията. Преди една от контролите - срещу германския "Щутгарт", той събра тарторите Емил Костадинов, Красимир Балъков и Трифон Иванов и поиска мнението им. Според неофициална информация единствено Балъков се е застъпил за Стоичков.
Бонев все пак реши да потърси обединението на всички звезди, а имаше и силен коз за връщането на Стоичков. Скандалът бе потушен преди следващия мач на националите - срещу Люксембург. Стоичков вече бе сключил личен договор с германския концерн за спортни артикули "Пума". Според клаузите на договора отсъствието му от националния отбор щеше да го лиши от половината от сумата. Без да е получил покана за мача с Люксембург, нападателят на "Барселона" отиде изненадващо в дома на Бонев с букет цветя. Скандалът приключи, тъй като Пенев и Лечков бяха поканени и дойдоха без условия.
Така в оставащите три домакински мача Бонев се върна до състава, който бе поел преди 14 месеца. Това се оказа най-доброто за отбора. Последва лесна победа с 4:0 срещу Люксембург и значително по-трудното 1:0 срещу Израел. Още преди мача с евреите Бонев заяви, че отношенията в състава вече са перфектни.
Срещу Русия на стадион "Васил Левски" гръбнакът на националния отбор отново бяха футболистите, които станаха четвърти в света преди три години. За Христо Бонев изстраданата победа се превърна в спечелена война, в която мнозина доскоро смятаха, че той играе на страната на губещите.
Виденов - новият фен на Костов
Най-голямата изненада около оценките за първите 100 дни на правителството дойде от провинцията и е авторско дело на експремиера Жан Виденов. Иначе мълчаливият пловдивски комсомолец отиде до Търговище, за да изрази симпатиите си към синия кабинет и дори сам да се покае за слабата си работа с медиите.
"Възхищавам се от медийната политика на правителството и от работата му с младите хора", заяви експремиерът Виденов по време на сбирка на местния дискусионен клуб "Време". Жан си призна, че за разлика от него Костов умеел добре да контролира поведението на "своите" пред медиите.
Виденов дори констатира, че анализът на БСП за 100-те дни на правителството виси във въздуха, защото партията нямала право да оценява управлението на политическите си опоненти, след като не е оценила собственото си пребиваване във властта. Бившият министър-председател пламенно призова да се свика специален пленум по въпроса.
По всичко личи, че Жан е захитрял покрай подводните маневри, които напоследък са ежедневие на "Позитано" 20. Когато преди няколко седмици беше насрочен пленум за оценка на кабинета Виденов, дебатът се провали заради скандала с партийния орган "Дума". Поне така изглеждаше. Тогава обаче Жан и сподвижниците му просто не бяха приключили със сухите тренировки. Само че след сътресенията около "Дума" и не особено бляскавото представяне на новото ръководство на дебата по 100-те дни на кабинета стратезите на Виденов са изчислили, че сега е моментът да се оценява соцправителството. Факт е, че не всички депутати от левицата последваха лидера си Първанов, когато той напусна парламентарната зала в знак на протест срещу орязването на времето за дискусия по 100-те дни. А това е достатъчно сериозен знак, че Висшият партиен съвет може и да потупа Виденов по рамото, вместо да го порицае.
Конструктивният популизъм на Жан в оценките за кабинета Костов въобще не е насочен към управляващото мнозинство, а към "врага с партиен билет". Докато хвалеше Костов, Жан всъщност успя и да се оневини, обяснявайки, че не се справил с медиите, защото Стефан Продев и Клара Маринова се боричкали и провалили пропагандата на червените.
От цялата конспирация обаче става ясно, че доскоро консервативният Виденов вече е готов да прави реверанси наляво и надясно, разбира се, когато това му върши работа. Нещо, което той не направи дори и за да си запази изпълнителната власт.
Така че на "Позитано" 20 скоро може и да се случи нещо ново.
Мините в Бобов дол - няколко века назад и на изток
Преди няколко столетия лишаваните от земя селяни в Англия се изправяли пред три възможности. Първата - просто да загинат от глад. Втората - да попълнят редиците на многобройните скитници и да умрат почти веднага на бесилото. И третата - да станат работници в мините, където средната продължителност на живота (по онова време) била до 5 години след започване на работа. В резултат от което въгледобивът в Англия процъфтял... За разлика от онази Англия в България днес няма застрашени от смърт на бесилото. Оказва се обаче, че и никой не може да гарантира със сигурност на работниците в българските мини дори онези пет години живот. Какво в такъв случай мотивира миньорите от Бобов дол в категоричната им позиция срещу предложенията за закриване на мината?
За неутрални и незаинтересувани наблюдатели (каквито са интервюираните жители на столицата) прословутата миньорска заплата все по-малко си струва риска. Триста марки на месец (и още толкова застраховка) все повече "олекват" на фона на десетките смъртни случаи, при това само за тази година. Едно от малкото възможни обяснения на миньорската упоритост се търси в липсата на друг поминък. Но и още нещо - за една трета от столичани миньорите в Бобов дол все още не са загубили надежда, че някой ще се заеме с подобрения в мините, които да направят труда им по-малко опасен.
От тази гледна точка в оценката си за официалната държавна реакция по случая столичани се разделят на няколко групи. По-голямата част от тях (73%) преценява действията на правителството като компетентни. Половината от тази група обаче намира реакцията за закъсняла. Най-ужасното е, че в конкретния случай става въпрос не просто за закъснение post factum, а за реакции post-mortem... Затова и в преценките за бъдещето на мините столичани са изключително радикални. Четирима от всеки пет интервюирани проявяват солидарност с миньорите в Бобов дол, заставайки срещу закриването на мините, и изискват значително подобрение на безопасността в отрасъла без оглед на средствата. Впечатляващо е, че въпреки изнесените данни за нерентабилността на мините само 8% са за закриването им. И точно толкова допускат "козметични промени".
Кой знае? Може пък и да доживеем деня, в който миньорите в Бобов дол ще знаят със сигурност защо влизат в забоите. И не на последно място - че в края на смяната ще могат да излязат живи от тях... Данните са от представително за София проучване, реализирано на 9 и 10 септември от агенция ALPHA RESEARCH Ltd. по поръчка на вестник "Капитал". Агенцията изказва своите съболезнования към семействата на загиналите миньори.
И с пари не всеки може
Ще настоявам да има пари за реформата в армията, каза президентът Стоянов, след като посети танковата бригада в Горна баня, с което със сигурност се хареса на военните. По същество той изказа едно правилно съждение, стига преди това някой да беше казал "настоявам да няма пари за реформата в армията". Другата странност на изказването идва от несигурността наистина ли има подготвена реформа в армията.
За разлика от всички други сектори в обществения живот армията най-малко успя да се промени през годините. По обективни причини. Във всички други обществени сфери навлизаше частната инициатива - от сметоизвозването до образованието. Само в отбраната (разбираемо) нямаше принципни промени. От известно време сред висшите военни има разместване, като за пръв път в историята ни начело на армията е военен от неконвенционален род войски. Ще рече - с по-модерно мислене и незакостенял поглед. Дали това наистина е така ще се разбере, ако дебатът за реформата в армията не бъде обвит в секретност и не се решава на закрити заседания.
А всъщност каква реформа? Ако това е намаляването на броя на войниците и предислоцирането на различните поделения, досега структурната реформа в икономиката щеше да е свършена отдавна. Реформите започват с промяна в мисленето и най-добрият сигнал за това щеше да бъде едно цивилизовано отношение към алтернативната военна служба. Такова няма, тъкмо напротив - писалите законопроекта са си мислели за младежите, които не искат да служат, като за дезертьори и предатели. С мисълта, че определено количество роби се измъква от строя и трябва да бъде наказано. Ако имаше по-цивилизован поглед към армията, той щеше да проличи именно от отношението към пацифистично настроените младежи донаборници и към малцинствата. С други думи, ако бе подготвена цивилизована алтернативна военна служба и бяха закрити Строителни войски. Нито едното, нито другото. Тези, които не искат да служат, или ги наказват, или пълнят джобовете на началниците си с робски труд. Е, трябва да сме щастливи, че няма публични екзекуции и бой с пръчки.
Телекомуникациите - един хронично болен отрасъл на българската икономика
Независимо от плачевното състояние, в което продължават да съществуват и през последните вече седем демократични години телекомуникациите, това е отрасълът, в който бяха направени най-много инвестиции за този период. Инвестициите са от чужди заеми, използвани от БТК главно за изграждане на оптическите пръстени по известния проект ДОН, и от частни източници за развитие на мобилните комуникации и изграждане на частните радио- и телевизионни станции и мрежи.
Възможностите за навлизане на частни инвестиции в областта на телекомуникациите се откриха с обнародване на Постановление No114 на Министерския съвет от юни 1991 г. и създадената на негова база подзаконова нормативна уредба.
До началото на 1995 г. бяха издадени лицензи на над 160 частни фирми за изграждане на радио- и телевизионни станции и мрежи, на два оператора на мобилни телефони - "Мобифон" и "Мобилтел", и стотици разрешителни за ползване на УКВ-честоти за изграждане на служебни мрежи за мобилни комуникации. След което, без да има някакви промени в нормативната база, вероятно поради субективни или политически причини, издаването на лицензи и разрешителни беше прекратено.
След обнародването на неработещия Закон за концесиите през октомври 1995 г. тогавашното правителство и администрацията на КПД се оказаха неспособни или умишлено не разработиха необходимите подзаконови нормативни документи, с които да се сложи ред в регулирането в областта на телекомуникациите.
Известно е, че от 1990 г. досега в КПД са изготвени над десет редакции на закон за съобщенията, които по същество са опит да се модернизира архаичният закон от 1975 г., без да се изменят основните положения в него.
Разделът телекомуникации в програмата на Съюза на демократичните сили започва с констатацията "Имитацията на реформи, некомпетентността и корумпираното управление и абсурдната кадрова политика, продиктувана от партийни интереси, доведоха отрасъла до дълбока криза през периода 1993-1996 г." (край на цитата). Тук само може да се промени крайната дата на "до септември 1997 г.".
В настоящия момент в деловодството на КПД има заведени стотици молби за издаване на лицензи и разрешителни за ползване на честоти. Публична тайна е и фактът, че на кандидатстващи фирми има дадени не по-малко обещания от служители в комитета от всякакъв ранг от рода на "ще уредим работата".
Тук не засягаме сложния комплекс от въпроси, свързани с приватизацията на телекомуникационната компания, както и проблемите със скритата приватизация и корупцията, която се шири там.
Още един цитат от програмата на Съюза на демократичните сили: "Действията по структурната реформа на отрасъла обхващат: приемане на законова и подзаконова база за либерализиране на отрасъла. Либерализацията изисква широк достъп за предоставяне на информационни продукти и услуги до ефективна маса потребители, регламентиран достъп на оператори до националната далекосъобщителна мрежа и освобождаване на честотен ресурс (до 30-35%) за комерсиални цели. " Какви цивилизовани и благородни намерения! Засега не се е чуло за поставяне в приоритетния списък на предстоящите за разглеждане и приемане закони на някои от тези, които ще помогнат за реализиране на тези намерения.
В програмата има добри думи и против монополизма на БТК. Но засега ни е известно само това, че ще бъде продължено монополното право на БТК да осъществява услугата гласова комуникация до 2005 г. Това, обяснено на достъпен език, означава - българино, прости се с надеждите да имаш качествени телефони и цивилизовано отношение от страна на оператора поне за още 7-8 години. При продажба на компанията, имаща този монопол, в хазната ще постъпят малко повече пари, които вероятно ще закърпят някоя бюджетна дупка.
Ако се съгласим с факта, че засега нищо не се е променило, ще трябва да си обясним нещата или с тоталната некомпетентност и некадърност на хората, които управляват и са отговорни за отрасъла, или с това, че са налице силни интереси в него да съществуват условия за корупция и приватизация под масата.
Както вече беше оповестено в медиите, група фирми и лица, имащи финансови и професионални интереси в отрасъла, се обединиха и създадоха Българска асоциация радиочестотен спектър - БАРС. Ние сме разтревожени от задълбочаващата се криза в нормативната уредба в телекомуникациите и практическата липса на либерализация и преструктуриране в отрасъла. Спорадични мерки от рода на тези, които се опита да предприеме служебният кабинет, за издаване на временни разрешения могат да обслужват някои частни интереси, но не и да решат проблемите на отрасъла. Странно кой би се съгласил да прави инвестиции за стотици милиони на основата на временно разрешение, което може да бъде изменяно и прекратявано еднолично от председателя на КПД. Ако е въпросът за такава практика, то тя и без такива правителствени инициативи съществува. Надяваме се, че за толкова години демокрация ползващите се с доверието на избирателите политици, ако не друго, то поне са проучили, че важни обществено-икономически отношения се регулират не със заповеди, а със закони.
В заключение ще отбележим, че ние ще продължим да следим развитието на процесите в отрасъла и да ангажираме вниманието както на българската, така и на европейската общественост с тях в интерес на България. Считаме, че с това ще спомогнем за хармонизацията на законодателството ни с европейското и ще ускорим влизането ни в Европейския съюз и НАТО. Българинът ще има все по-голям шанс да получава качествени телекомуникационни услуги в съзвучие с приетата Декларация на Административния координационен комитет към Международния съюз по далекосъобщенията от сесията в Женева през април тази година - да се провъзгласи от Организацията на обединените нации правото за комуникации като основно човешко право.
София
Бойко Харлов, председател на БАРС
В ГУСВ всичко е спокойно
Срещу две страници материали в три броя на в. "Капитал" от лятото редакцията любезно ни предостави сто реда за отговор. За да пестим място, започваме обратно: първо тезата ни, после аргументи и факти.
Авторите Антоанета Алексова и Галя Илиева и особено Момчил Неделчев и Йово Георгиев внушават за ГУСВ, че следва: "да се закрие или преструктурира", "да се преобразуват" както Гранични - и Вътрешни войски, че е "враг 1 на конкуренцията в строителството" и че следва "да се изпрати в небитието". Общото внушение е, че място днес за ГУСВ или за неговия началник няма (според Момчил Неделчев той е направил ГУСВ свръхконкурентно, а според Йово Георгиев го е докарал до окаяно финансово състояние?!).
Кой има интерес да няма ГУСВ или поне да не е на пазара? По-слабите частни предприемачи (кадърните ни партнират или са достойни конкуренти). Ако го няма ГУСВ: 1. Веднага ще нарасне цената на строителството, и то спекулативно (особено на жилищата); 2. Рязко ще спадне цената на строителната работна сила (ръст в безработицата и в предлагането на освободената от ГУСВ работна сила). В резултат: някои ще спечелят спекулативно, а купувачите ще загубят.
От това държавата няма интерес. Строителни войски са най-изгодният елемент от въоръжените сили. Не са бюджетоемки, а бюджетоспасяващи! Ако ги сравним с армията, ще видим, че при над 350 млрд. лв. разходи тя набира по-малко от 1% приходи (от 100 получени лева възвръща по-малко от лев), а в Строителни войски срещу всеки бюджетен лев идват приходи от 6 до 10 лв. (при различни условия). За полугодието приходите им са 24 млрд. лв., а за годината по силите им са над 45 млрд. лв. Печалбата им намалява, защото от приходите покриват недостига от бюджетни средства за войскови дейности. ГУСВ е своеобразен кредитор на държавата и в социалното дело с по-евтиното си строителство, както и с огромната инвестиция в квалифицирана работна ръка, която реално ползват следващите работодатели - държавни и частни.
Така ГУСВ не убива конкуренцията, а я изостря! Едни търгове печели, други губи. Няма вина, че други преприемачи рискуват да правят всичко (от копка до ключ) и че ниската степен на механизация, специализация, концентрация, организация и технология влече висока себестойност! Ние можем всичко, но въпреки това партнираме с много фирми: частни, държавни, включително и като техни подизпълнители.
Трудът при нас не е робски, нито евтин, а добре организиран и е заплатен. Издръжката на войника е над минималната и догонва средната бюджетна заплата. Нямаме проблем нито с цивилните работници, нито с желанието на войниците да работят, да се ограмотяват и квалифицират, а след служба да останат на работа при нас и на задграничните ни обекти. На обществото това е изгодно повече, отколкото улиците да се пълнят с безработни или криминално проявени младежи, които нуждата тласка към това.
ГУСВ не залязва, нито ще бъде разбито! То все по-ясно отграничава войсковите от търговските функции във вътрешните си структури и съответстващото им заплащане. Променя се ежегодно, защото по принцип развива структури, които може да издържа, и навреме ги реформира. Дезинформация е, че "сега щатът на ГУСВ е 365 души при 73 при предишното ръководство". Структурите са утвърдени от Министерския съвет, а щатът е подписан от министър Бакърджиев, съгласуван с ГЩ и в сравнение с началото на годината е намален с 20%.
Измислиците на Й.Г. за плачевното, предфалитно финансово състояние на ГУСВ и за заболелия поради това главен счетоводител и че "най-вероятно е хиляди българи да закопаят парите си в поредните строителни пирамиди на ГУСВ" биха разсмели първо одиторите, заверили балансите ни, а и всички, които добре познават дейността ни, защото не ние дължим, а на нас други фирми ни дължат стотици милиони левове!
Вярно е, че януарският инфлационен скок обезцени средства и на ГУСВ, и на купувачи на жилища. Имаше и не може да няма спорове и актуализации, допустими от договорите. Ала тайни няма! Открито се разговаря с купувачите. Сроковете са наваксани. Хората не си изтеглят парите, а довнасят, защото от ГУСВ засега по-евтино никой не строи, а ГУСВ не е излъгало гражданите никога и няма да ги излъже. Те ще дадат толкова при завършване на обект, колкото е договорирано. Сега строим жилища не по 350-400 USD на кв.м, както твърди Й.Г., а в левова цена е равностойно на 220-250 USD. Политиците и държавниците плащат като всички граждани и няма начин "с парите на софиянци ГУСВ да финансира блокове в малки градове и да им покрива загубите". Блоковете имат отделни сметки, "досиета" и строители. На 15 октомври нормално ще се предадат редица обекти, в т.ч. в София - блок "Ивета" и блокове 1, 2 и 3 в кв. "Суха река". Спорове може да има, но всички ще получат жилищата си, без да са ощетени. Естествено, ако купувач поиска, може да получи обратно парите си, но такива случаи при нас са редки.
ГУСВ винаги удържа на думата си и е странно защо Йово Георгиев лепва обратен знак на успехите му, че едва ли не са за лошо или за лична употреба и слава на техния началник, а мениджърския талант и инициатива нарича хитрост и далавера.
ГУСВ не е ведомство за лична употреба, защото заповедите и решенията се формират от колективните органи за управление. Ако генерал Пешлеевски нямаше този успешен съвременен мениджмънт, управляваше си кротко и без борба срещу застоя и корупцията една слабичка войска (според "колкото дал бюджетът"), това щеше да е служба за лична употреба! Истината е една: държавата и обществото ни днес ефективно използват Строителните войски за доброто на нацията и страната. Който ги е употребил - не е сбъркал. С нас е успехът - няма обратни примери!
Като човек "от кръжеца около генерал Пешлеевски" и негов имиджмейкър всъщност аз харча парите за реклама, които упоменава Й.Г., но при най-изгодни условия. Рекламата е само щрих от огромната крачка, която всъщност направихме през последните години. При изгодна цена от страна на "Капитал" с удоволствие бих публикувал в него реклама на ГУСВ.
Полковник Радко Радков, началник на пресцентъра на ГУСВ
Бел. ред. Публикацията от бр.36 на в. "Капитал" от Йово Георгиев е читателско мнение, а не журналистическа статия.
Кабинетът зацикли в битката с престъпността
Йово НИКОЛОВ
След 100 дни на Костов и 200 дни на Бонев стана ясно, че и за това правителство борбата с престъпността се оказва костелив орех. Премиерът е видимо притеснен от факта, че структурите на властта не могат да се справят с бандитите. Синият елит се събра през миналата седмица в софийското читалище "Красно село" и реши да постави въпроса в парламента и да предизвика дебат по него. Левицата репликира отчета на 100-те дни на премиера най-вече в частта му за престъпността.
В оценката на правителството на Костов БСП отправи директно обвинението, че престъпността у нас е скочила с 40 на сто. Някои от хората на "Позитано" дори твърдят, че тя е 46 на сто по-висока.
Безсмисленият статистически спор има ли ръст на престъпността.
Не са ясни източниците на информация на депутатите от опозицията, но те видимо раздразниха вътрешния министър Богомил Бонев. Той обясни, че процентите на опозицията са формирани на база заявителски материал в полицията, а не на заключенията за извършени престъпления. Факт е, че престъпността през 6-те месеца е скочила, макар и не с толкова, колкото се опитва да изкара опозицията. Ръстът обаче е логичен, след като през първите 3 месеца на годината поради сложната политическа обстановка в България на практика липсваше държавност.
Истината е, че ръстът на престъпността е в рамките на 15-20 на сто. Както е истина и това, че има тенденция за намаляване.
Борбата с престъпността се случва в медиите.
Голямата битка с престъпниците засега се случва по-скоро в медиите, отколкото в действителността. Практиката показва, че обществото и журналистите винаги са на страната на управляващите в битката с престъпниците. Ефектните полицейски акции, показвани по телевизията, многото информация, която пресцентърът на МВР дава на пресата, създадоха илюзията, че полицията и бандитите са се хванали за гушата. Една от основните причини за непрекъснатия шум е, че МВР се опитва с помощта на медиите да парира непрекъснатите саботажи на прокуратурата да вкарва бандитите в затвора.
По същата схема вътрешното министерство на Николай Добрев през лятото на миналата година имитираше в медиите голямата битка. Тогава илюзията трая само 3 месеца. Без да се омаловажават някои много сериозни удари на сегашното МВР, непрекъснатата работа на полицаите и реалните успехи, съществени сътресения в подземния свят също не се получиха.
На преден план бяха извадени работата на спецслужбите и борбата с организираната престъпност, а полицията и уличната престъпност сякаш потънаха в забрава. Управляващите не изневериха на максимата, че службите пазят властта, а полицията народа.
Лепенките - лицето на страха.
Опитите да се отрежат пътищата на автомафията и силовите застрахователи засега не дават очакваните резултати. Наложеният от МВР строг контрол по границата, при регистрация на автомобили в КАТ и масираните проверки не промениха кой знае колко статуквото. Мерките само стесниха пазара за крадени автомобили. Броят на откраднатите автомобили остана постоянна величина. Ако за останалите видове престъпления може да се твърди, че има тенденция към спад, при крадците на автомобили подобно нещо няма. Дори силови застрахователи се учудват, че при липсата на пазар у нас в момента кражбите продължават. Това може да означава две неща. Или че мерките срещу крадците на автомобили не са достатъчно ефективни, или че автомафията си е изградила достатъчно надеждни канали за прехвърляне на коли зад граница, които не са засегнати от активността на МВР.
Някои спецове твърдят, че голямото отлепване на стикери на застрахователи от стъклата е дало допълнително самочувствие на автоджамбазите, които започнали поголовно да крадат лимузини. Не е тайна, че те се страхуват повече от репресията на мутрите, отколкото от ръката на закона. Дали случайно или не, но по време на голямото отлепване през май броят на задигнатите коли рязко се е увеличил в сравнение с предходния месец. Друг е въпросът, че този акт за преборване със страха на хората, както го нарече Богомил Бонев, също имаше кампаниен характер и се превърна в поредната възможност за рекет на полицаите над шофьорите.
Всички тези движения - репресивни, контролиращи или чисто медийни, биха имали смисъл, ако държавата можеше да гарантира на данъкоплатците си, че може да ги защити от посегателствата на автокрадците. За съжаление връщането на доверието в полицията е дълъг процес и не става с еднократни действия.
Корупцията и връзките на престъпниците със служители на МВР продължават да са основна заплаха за дейността на вътрешното министерство. До каква степен тези процеси са обхванали полиция и служби личи и от уволненията, които министър Бонев направи в редица регионални дирекции и служби. МВР-шефът остава засега единственият вътрешен министър, който не се притеснява да посочи черните овце в стадото си. В този смисъл твърдата ръка на Бонев се чувства най-осезателно в структурите на МВР.
Силовите групировки - анонимният враг.
Въпреки множеството закани срещу силовите групировки никой досега не ги нарече с конкретните им имена. Вътрешният министър Бонев цитира преди няколко месеца ВИС и СИК, но след това странно замълча, когато трябваше да посочи конкретни факти. Фиаското на полицейските акции в двете дискотеки на групировките - "Нерон-2" и "Алиби", през юли сякаш затвори устата на МВР-шефа. Като капак СИК дори започна да рекламира своите застраховки "Живот" с прегледи в болницата на МВР и Военномедицинска академия във в. "Струма".
Премиерът Костов също говори "на ангро", когато посочва заплахите за икономиката и обществото от митичните силови структури и организирана престъпност. След обиколките из провинцията, където сенчестите общества са много по-осветени, никой от управляващите не посочи конкретно кой контролира тържищата, кой рекетира стопаните, кои фирми продължават да се хранят от това, че стоят на входа и изхода на държавните предприятия. Така се появи анонимният враг. Той създава психоза, а тя води до истерия, без да дава реални резултати.
Костов, съдът и парламентът - заедно в един и същи бой.
Още от встъпването си в длъжност премиерът се опитва да вникне в процесите и причините, които пречат на изпълнителната власт да постигне реални успехи в борбата с престъпността. Вътрешният министър Богомил Бонев още на първата седмица от престоя си на ул. "6-и септември" попадна в лабиринта на съдебната система. Няколкото срещи с главния прокурор Татарчев и следствието оставиха само общи декларации за единодействие. В края на август и Костов на свой ред се срещна с Татарчев и висши магистрати. Вероятно за да си изясни кой е правият в конфликта МВР - прокуратура. И той като Бонев получи уверенията, че прокуратурата ще си свърши работата. Тази среща в Дом No6 в Бояна едва ли ще има реален ефект. И в следствието, и в прокуратурата има затлачени десетки дела, които МВР е предало, но нито едно не е влязло в съда. Прокуратурата носи от девет кладенеца вода, за да покаже, че не е в нея вината, но всеобщото впечатление е точно обратното.
Като следствие от срещата в Бояна министърът на правосъдието Васил Гоцев миналата сряда уведоми Висшия съдебен съвет за заключенията на премиера. Лично Костов повтори същите констатации пред парламента в петък - връзките на местните властници с бандитите, страха и корупцията, липсата на координация между полиция, следствие и прокуратура. Министър-председателят обеща на магистрати и местни управници застраховка "Живот". Премиерът поиска дебат за престъпността и специална комисия по италиански модел, която да открие причините защо не върви борбата. Вероятно тази комисия и този дебат ще са прелюдията към промяна на Конституцията и орязването на правомощията на прокурорите, за да застанат най-накрая и те на страната на държавата.
