Все още на предварителен етап не може да се решат проблемите със сградата, в която да се настани дирекцията, с оборудването, с щата.
Накратко
Документи за обявяване в несъстоятелност на още три банки внесе в съда БНБ през изминалата седмица. Кредитните институции, за които централната банка поиска фалит, са Елитбанк, Бизнесбанк и Международна банка за инвестиции и развитие. Централната банка отне лиценза на тези банки на 1 септември. Въпреки че Бизнесбанк прехвърли акциите на агродружеството "Ангора" на ДСК, спестовната каса не ги прие като изплащане на дълг. Злополучната Елитбанк така и не можа да дочака руски акционери да внесат 10 млн. долара за нейното спасяване.
Общото събрание на застрахователно и презастрахователно акционерно дружество "Витоша", свикано през изминалата седмица, ще продължи работата си на 30 септември, когато официално ще излязат решенията на акционерите, заявиха от застрахователното дружество. След приключването на събранието минималният капитал ще бъде вдигнат на 4 млрд. лв., за да може да посрещне изискванията на Закона за застраховането. Досегашният капитал бе 4 млн. лв., като имаше първо предложение той да се вдигне на 400 млн. лв. Общите приходи на дружеството за шестмесечието на тази година са над 10 млрд. лв., от които близо 7 млрд. лв. са приходи от застрахователни операции.
От тази седмица годишният основен лихвен процент се покачва на 6.23 на сто. Увеличението спрямо предходната седмица е с 0.12 на сто. Засега търговските банки няма да променят лихвените си равнища. Предположенията са, че кредитните институции ще повишат лихвите си едва когато основният процент достигне 7 на сто.
През тази седмица се очаква в Държавен вестник да бъде обнародвана Наредбата за лицензиране на банкери. След публикуването й започва издаването на сертификати, удостоверяващи наличието на квалификация и професионален опит в банковото дело. Изготвеният нормативен документ срещна известно неодобрение от страна на банкерите, тъй като някои от текстовете изглеждат абсурдни. Визира се например текстът, според който сертификатът е в сила само за конкретния случай или дадената длъжност, по повод на които е издаден. Другото условие, предизвикало възмущение от страна на банкерите, е, че отказът на подуправителя, ръководещ управление "Банков надзор", да издаде сертификат, не подлежи на обжалване.
Законът "Каракачанов" - кредитен "Комар" или списъкът на Начев
На първо четене парламентът прие да се разкрият имената на кредитните милионери
Олга Раева
След като полицията погна собствениците на луксозни коли, а правителството се закани на укривателите на данъци, депутатите решиха да отворят не само досиетата на доносниците, а и на кредитните милионери.
"Не са банкова тайна сведенията относно факти и обстоятелства, засягащи авоарите и операциите по сметките и влоговете на физически и юридически лица, получили левови и валутни кредити след 1 януари 1987 г. от търговски банки и Държавна спестовна каса и класифицирани като несъбираеми (безнадеждни), когато размерът на неиздължената главница е над 5 млн. лв. " Това гласи приетият миналата седмица на първо четене проектозакон, предложен от депутата от Обединението за национално спасение Александър Каракачанов.
Според него при второто четене кръгът на засегнатите трябва да се разшири и да се отварят банкови сметки на длъжници, чиито задължения по главницата и лихвата надхвърлят 5 млн. лева. "Пет млн. лв. през 1987 г. бяха огромна сума. Ако не се лъжа, Първа частна банка даже беше основана с 3 млн. лв., но във всеки случай с не повече от 5 милиона. Така че начинът да се излезе от това положение, без да се влиза в подробности в закона, е да се добавят и лихвите. Защото все пак, ако тази сума е взета през 1987 г. и ако са спазвани законите на държавата, съответната банка би трябвало да начислява лихви и тогава отдавна тези 5 милиона са надскочени", обясни Каракачанов. Според него борбата с кредитните милионери и организираната престъпност трябва да се води не само от правителството, но и от парламента. "Много е важно общественото мнение да се насочи срещу престъпността", заяви бившият столичен кмет.
Според действащото в момента законодателство несъбираеми са кредитите, по които не е плащано повече от 90 дни. Проектът добавя към тях и кредитите, теглени от фирми, обявени в несъстоятелност или в процес на ликвидация. До 30 дни след влизането на закона в сила банките, квесторите и синдиците трябва да изпратят в БНБ данни за сумите на големите неиздължени кредити. Всъщност тази информация по принцип се води в централната банка. До 70 дни след влизането на закона в сила информацията за големите длъжници трябва да стане известна на медиите.
Макар че мина на първо четене, за да действа наистина, законът трябва да претърпи сериозен ремонт. Има редица чисто технически проблеми. Ще трябва да се изясни дали 5-те милиона са дадени от една банка, дали са сума от няколко банки, дали са сума от няколко кредита от една банка. Така редактиран, законът не обхваща дадените гаранции, по които банките са били принудени да платят. Още повече че едно са били 5 млн. лева през 1987 г., а друго през 1997 г. Ако законодателите искат да бъдат реалисти, за второ четене те ще трябва да подберат праг в твърда валута. В противен случай рискуваме да бъдем залети от голям обем информация.
Трудно обаче могат да бъдат изловени кредитните милионери, действали чрез няколко различни фирми. И най-важното - сигурно голяма част от лошите длъжници са фирми, отдавна обявени в несъстоятелност от собствениците си. Това е обичайна практика на длъжниците. Така че, ако не се изпипат текстовете за второ четене, добрите намерения на депутатите ще останат само на книга.
Добруджанска банка е на път да избегне фалита
Мира АТАНАСОВА
Добруджанска търговска банка (ДТБ) преминава отново към двустепенна система на управление. Промяната бе одобрена на извънредното общо събрание на акционерите, което се състоя в края на миналата седмица. На него бяха избрани седемте членове на надзорния съвет, който ще се оглавява от Янчо Янков, бивш юрисконсулт в Банка за земеделски кредит и настоящ адвокат на Красимир Михайлов, основен акционер в ДТБ. С премахването на едностепенната система на управление бяха освободени от отговорност всички досегашни членове на съвета на директорите. За член на надзорния съвет беше избран и Андрей Тодоров, заемащ длъжността главен юрист в ДТБ.
След завършване на акционерното събрание се проведе и първото заседание на надзорния съвет, на което беше определен петчленният състав на управителния съвет. Имената не бяха огласени, тъй като банкерите изчакват обнародването на наредбата за издаване на сертификати, което се очаква да стане през тази седмица. Стана ясно обаче, че в управителния съвет ще влязат настоящите квестори на банката Снежана Попова и Георги Петров. Дори се предполага, че самата Попова ще оглави управителния съвет. Ако до края на този месец БНБ не оттегли иска си за обявяването на Добруджанска банка в несъстоятелност, на 30 септември ще се проведе насроченото дело по фалита на финансовата институция. Добре запознати източници твърдят обаче, че Централната банка ще оттегли в най-скоро време иска си и съответно дело няма да има. Това се подкрепя и от факта, че вече предварително са включени в управителния съвет квесторите Попова и Петров.
Основният акционер на Добруджанска банка Красимир Михайлов не присъстваше на общото събрание. Той беше представен от Чавдар Славов, избран след това за член на надзорния съвет. В момента от общия капитал на ДТБ, възлизащ на 1.4 млрд. лв., мажоритарният дял от 920 млн. лв. е собственост на Михайлов. В близко време надзорният съвет предвижда вдигане на капитала на 10 млрд. лв., за да може ДТБ да посрещне изискванията на новия Закон за банките, влязъл в сила от 1 юли.
В началото на месеца БНБ преустанови особения надзор на банката, поставен на 23 септември миналата година, като назначи квестори за срок от един месец. Условието от страна на централната банка беше до края на месеца Добруджанска банка да достигне 2 на сто капиталова адекватност. В момента този финансов показател е 17 на сто, заявиха от ДТБ. Възкръсването на банката се дължи най-вече на това, че тя погаси почти изцяло задълженията си към финансовите институции, възлизащи на над 11 млрд. лв. Половината от тази сума тя е изплатила на основния си кредитор "Кембъроу ММ5", Благоевград. До момента банката е събрала над 60 на сто от общия размер на дадените кредити, каза Янчо Янков. Шефът на надзорния съвет потвърди, че до две седмици касите на банката ще бъдат отворени за посрещане на разплащанията с вложителите. Това от своя страна би довело до оттегляне на иска на БНБ за обявяване на Добруджанска банка в несъстоятелност.
Шефът на надзорния съвет отказа да коментира въпроса по издължаването на Добруджанска банка към Бизнесбанк поради все още висящото дело на добричката кредитна институция.
През 1998 г. България ще бъде приета за член на ЦЕФТА
Антоанета Алексова
България има реални шансове през следващата година да стане пълноправен член на ЦЕФТА (Централноевропейско споразумение за свободна търговия). На среща в словенския град Порторож в края на миналата седмица министър-председателите на страните от ЦЕФТА се споразумяха да започнат преговори за присъединяване на България. "На членството в ЦЕФТА трябва да се гледа като на лаборатория за присъединяването ни към Европейския съюз", заяви премиерът Иван Костов. От шест страни кандидати единствено България беше поканена да се присъедини към споразумението.
Централноевропейското споразумение за свободна търговия е подписано на 21 декември 1992 г. в Краков от министър-председателите на Полша, Чехия, Словакия и Унгария. От първи януари 1996 г. към ЦЕФТА се присъедини Словения. През април тази година е подписан протокол за присъединяване на Румъния.
Условията за членство в ЦЕФТА са три. Кандидатстващата държава трябва да има договор за асоцииране към Европейския съюз, да е членка на Световната търговска организация и да има споразумения за свободна търговия с всяка една от страните - членки на асоциацията. България е изпълнила почти всички условия за пълноправно членство. Страната ни е асоцииран член на Европейския съюз от февруари 1995 г., от 2 октомври миналата година е членка и на Световната търговска организация. С Чехия, Словакия и Словения има зони за свободна търговия. С тези страни само предстои да се допълнят списъците на промишлените и селскостопанските стоки в търговските споразумения. Остава да бъдат подписани подобни търговски спогодби с Полша и Унгария. "С Полша вече почти сме постигнали споразумение", каза Костов. С присъединяването ни към ЦЕФТА се очаква значително да нарасне стокообменът ни със страните членки. "Присъствието ни в ЦЕФТА ще ни адаптира към по-либерална търговия и ще ни доближи до търговските стандарти на ЕС", каза Костов.
Програмата на ЦЕФТА до 2000 г. предвижда постепенно премахване на търговските бариери и създаване на обща търговска зона. В правилата на ЦЕФТА са уточнени всички мита, такси, квоти и технически норми при вноса и износа на промишлени и агропродукти. Предвижда се и сътрудничество между митниците на страните членки, подписали споразумението.
Шотландците казаха "да" на независимостта
Шотландските гласоподаватели подкрепиха твърдо предложението на лейбъристкото правителство в Лондон за създаване на самостоятелен шотландски парламент в столицата Единбург. На организирания в четвъртък референдум 74.3% от имащите право на глас се изказаха в полза на отделно шотландско законодателно тяло. Малко по-нисък - 63.5, бе процентът на одобрение по втория въпрос в референдума, отнасящ се до пълномощията на парламента да увеличава или да намалява данъка върху дохода с три пенса от лирата.
Премиерът Тони Блеър, който спечели изборите през май именно с обещанията за делегиране на правомощия на местните власти, заяви, че е "много доволен" от подкрепата, която шотландският народ е оказал на политиката на Лейбъристката партия. "Аз казах, че ще проведем референдум, и изпълних обещанието си. " През следващата седмица се предвижда подобен референдум и в Уелс.
Бъдещият парламент, който се предвижда да започне работа през 2000 г., ще може да определя шотландската политика по въпросите на здравеопазването, образованието, икономическото развитие, правосъдието, селското стопанство, спорта и изкуството. Все пак "Уестминстър" ще запази контрола си върху най-важните ресори в управлението - външната политика, отбраната и макроикономическата политика. Освен това парламентът в Лондон ще има правата да отнема която и да било от функциите на шотландския по всяко време.
Гласуването се превърна в историческо както за шотландците, така и за Великобритания. Подобно събитие е най-голямата промяна в политическия живот на страната след разделянето на Ирландия през 1921 г. Самоуправлението за Шотландия идва след 300 години зависимост от Лондон, след като през 1707 г. двата парламента се обединяват. Събитието съвпада и с друга историческа дата - 700-годишнината от битката на "Стърлинг бридж", където шотландските воини, водени от Уилям Уолъс, печелят една от най-грандиозните си победи над англичаните. След световния успех на филма за живота на Уолъс "Смело сърце" с Мел Гибсън славата на шотландския герой нарасна още повече.
Националистичните настроения, които никога не са заглъхвали в Шотландия, придобиха особена сила преди около 30 години, когато открито се настояваше за пълно отделяне от метрополията в Лондон. Опит за това направи още лейбъристкото правителство на министър-председателя Джеймс Калахън през 1979 г. Въпреки че 33 процента от избирателите гласуваха "за" в сравнение с 31 процента "против", активността не достигна 40-процентния минимум, поставен от правителството като условие за признаване на резултатите.
Сегашното правителство на Тони Блеър, който е роден и се е обучавал в Шотландия, започна с нова сила инициативата да й бъде дадено самоуправление. Предварителните проучвания предвиждаха доста по-ниска избирателна активност, която заплашваше да оспори легитимността на новия парламент. След паузата в памет на принцеса Даяна лейбъристите подеха отново кампанията, като призоваха шотландците "да гласуват за бъдещето си". Позицията им се определя в немалка степен и от проевропейската ориентация на външната политика - смята се, че като малка страна, която поддържа своя собствена образователна и правна система, Шотландия ще има по-голям успех, ако се представя самостоятелно в Брюксел.
В същото време развитие получи и антикампанията на консерваторите - твърди опозиционери на даване самоуправление на Шотландия или Уелс. Защитници на "обединена" Великобритания, правителствата на Маргарет Тачър и Джон Мейджър държаха властта 18 години след падането на кабинета на Калахън и се стремяха да дистанцират шотландците от властта. Съответно по традиция консерваторите не се радваха на подкрепа в шотландските избирателни райони. След като Блеър превърна лозунга за самоуправление в централен за избирателната си кампания, Консервативната партия остана без нито един представител от Шотландия в парламента.
"Не"-кампанията или "Помислете два пъти" на консерваторите претърпя неуспех, след като бяха обвинени в антипатриотизъм. Въпреки че беше оповестена цената на новия парламент от близо 40 милиона лири, ентусиазмът на шотландците бе значителен. Гордеещи се със собствена културна и държавна идентичност, жителите на страната на уискито превърнаха референдума в тест за национално достойнство.
Новите пороци на Германия
Мартин Волф, The Financial Times
Европейският икономически и валутен съюз според континенталните си привърженици ще произведе една "Европейска Германия". Алтернативата, от която те се страхуват, е една "Германска Европа". Ако трябва да бъдем коректни, трябва да отбележим, че дойче марката като инструмент на германската икономическа хегемония вече не е това, което беше. Но в същото време образуването на валутен съюз не е нито необходимо, нито достатъчно условие, за да ограничи икономическата свобода на Германия и по този начин да осигури мира в Европа.
В икономиката нещата стоят по-различно. Необходимо е сближаване на позициите. Това, което виждаме в момента, е едновременно една по-европейска Германия и една по-германска Европа, като първата придобива пороците на съседите си, а втората копира типичните германски добродетели. Това за много германци е факт, от който се срамуват. Допреди време Германия бе страна с умерена безработица, финансова дисциплина и ниска инфлация, докато на нейните партньори обикновено им липсваха една или всички от горепосочените добродетели. Тази уникалност не съществува вече.
През 1989 г. равнището на безработицата на тогавашната Западна Германия бе 5.6%, само с няколко десети над 5.2-та процента на Съединените щати. В същото време цифрата бе доста под средните за Европейската общност 8.7%, 7.2 процента на Великобритания, френските 9.4%, италианските 10.9% и испанските 16.9 процента. През 1996 г. нивото на германската безработица е 9%. Тя все още е по-ниска от тази на другите европейски страни, но не може да се сравнява с 5.4% на САЩ и 8.2% на Великобритания.
Тази година, която се оказва определяща за това кои страни ще бъдат допуснати да се включат в Европейския валутен съюз през 1999 г., Германия очаква да запише рекорден бюджетен дефицит от малко над 3%. Има голяма вероятност Австрия, Белгия, Португалия, Испания и редица други да имат по-ниски дефицити - унизителен факт за германците.
Така, тъкмо когато Германия става европейска, съседите й се приближават до нея, особено що се отнася до инфлацията. Преди Германия беше единствено по рода си изключение в Европа и на нея се гледаше като на бастион на ценовата стабилност. Не и сега. През 1997 г. всеки член на Европейския съюз, без Гърция, се очаква да не надмине границата от 3% инфлация на потребителските цени.
Така че, колкото и да са нещастни обикновените германци, че ще загубят дойче марката, финансовият елит на страната знае, че има малко полза от силната валута. Защото едно е ниска вътрешна инфлация, друго е висок разменен курс. Държава като Германия с висока безработица в свят с ниска инфлация се нуждае от гъвкава монетарна политика. Ревалоризацията вече не е средство за комбиниране на вътрешна ценова стабилност и външна конкурентоспособност. Тя просто внася рецесия, както страната сама се убеди през 1994 и 1995 г. Затова е важно Германия и Европа да намерят средата на взаимното си сближаване. За да дадат на Европейския валутен съюз някакъв шанс.
Източноевропейските дългови пазари просперират въпреки намаляващата доходност
През последните две години дълговите пазари в Източна Европа преживяват бум, който може да се окаже решителен за бъдещето на региона. Тези резултати на Русия и бившите съветски сателити са удивително добри, като се вземе предвид, че инвеститорите винаги са се отнасяли с недоверие към високорисковите емисии.
Преди две години Мексико изпадна в сериозна икономическа криза и правителството беше принудено да девалвира песото. Уплашени, че страната няма да може да обслужва външните си задължения, инвеститорите побързаха да се оттеглят, което влоши положението още повече. Спомените за предишна дългова криза в Латинска Америка доведоха до паника и отлив на капитали не само от американския континент, но и от другите бързоразвиващи се пазари. Индексът за доходността на облигации от бързоразвиващите се икономики достигна рекордното ниво от 1900 базисни пункта (стотни от процентния пункт) над тази на американските съкровищни бонове. Тогава напрежението спадна благодарение на заем в размер на 50 млрд. долара, отпуснат съвместно от САЩ и МВФ.
Бързо развитие.
Само допреди четири години дълговото финансиране в Източна Европа беше рядкост. Държавният дълг тогава се изразяваше преди всичко в Брейди-облигации, които представляват разсрочените задължения, останали от времето на комунистическата система. Корпоративните облигации тогава бяха рядкост и капиталовите пазари едва прохождаха. Но източноевропейците се оказаха добри ученици и бързо усвоиха световната практика. Страните от бившия съветски блок започнаха масово да емитират дългови инструменти. Емисиите се осъществяват от държавата, общините, банките и от други корпорации. До края на годината общата сума на дълга може да достигне 20 млрд. долара.
Въпреки масовото емитиране на дългови инструменти в Източна Европа делът на региона все още остава сравнително малък, съпоставен с този на бързоразвиващите се азиатски икономики и страните от Латинска Америка, които предлагат подобни условия по емисиите си. Но според експертите тенденцията е сумите на емитираните облигации да се увеличават стремително поради нарастващия апетит за капитали в икономиките в преход. А поради сравнително намалелия риск голяма част от мениджърите, управляващи фондове с дълг от бързоразвиващите се икономики, попълват портфейлите си с източноевропейски книжа. Повод за оптимизма им е изключително високата доходност в сравнение със същото ниво на риск, което предлагат латиноамериканците или азиатците. Така например емисията от тригодишни еврооблигации на руската банка "СБС Агро" е оценена с кредитен рейтинг В+, като доходността й е с 420 базисни пункта по-висока от американските съкровищни бонове. А това е и с 200 базисни пункта по-висока доходност от бразилски дълг със същия кредитен рейтинг.
Разбира се, кредитните агенции продължават да отчитат сравнително високата степен на риск, който предлага Източна Европа. Те се опасяват от икономически сривове, подобни на тези в Латинска Америка. До 1994 г. инфлацията в някои от тези държави беше трицифрена. През 1992 г. цените в Русия се увеличиха с 1350 процента, а през 1994 г. с 300 процента. Но много от инвеститорите въобще не мислят за риска, привлечени от високата доходност. Русия е страната, която направи бум в емитирането на дългови инструменти. Засега доверието на инвеститорите остава високо и емисиите следват една след друга. В края на миналата година руското правителство пусна еврооблигации на стойност 1 млрд. долара. То беше последвано от кметствата на Москва и Петербург. Досега общата стойност на руските емисии е 6 млрд. долара. Правителството очаква до началото на 1998 г. тази сума да се увеличи с 3.4 млрд. долара, като плюс тях ще се емитират и конвертируеми облигации на стойност 3 млрд. долара. Тези облигации ще се преобразуват в акции на приватизирани компании.
След като положението в Русия се стабилизира и досега задълженията по всички емисии се изпълняват стриктно, разликата в доходността в сравнение с тази на дълг, емитиран от западноевропейските правителства, намалява. След проявения голям интерес от страна на инвеститорите тази тенденция се наблюдава в целия регион. От първоначалното недоверие към региона вече няма и следа и инвеститорите са склонни да поемат все по-голям риск. Интересът към проспериращите Полша, Чехия и Унгария намаля поради по-ниската доходност, съпровождаща намаляващия риск.
Друго поле за разработване са емисиите на дълг, деноминирани в национални валути. Те носят много по-голяма доходност. Така доходността на краткосрочните облигации, емитирани от руското правителство, е между 20 и 30 процента, докато тази на високорисковите корпоративни рублеви облигации е над 100 процента. Емисиите на еврооблигации в Източна Европа могат да бъдат и още по-впечатляващи, но голяма част от компаниите там все още не са се отърсили от предубедеността си към този вид набиране на средства или смятат, че разходите за получаване на кредитен рейтинг, наемане на адвокати и инвестиционни банкери, които да организират емисията, са твърде високи при техните относително малки кредитни нужди. Не са малко и тези, които не приемат прозрачността на западния стил на счетоводство или отказват съдействие на международните агенции, даващи кредитен рейтинг. Но много са големите компании, които правят всичко възможно, за да отговорят на изискванията за получаване на кредитен рейтинг. Само през тази година кредитен рейтинг са получили седем компании и двайсет и една банки в източноевропейски страни.
Спадаща доходност.
В момента дълговите пазари демонстрират промяна в поведението си. За разлика от мексиканските проблеми отпреди две години тежката валутна криза, разтресла страните от Югоизточна Азия, нямаше абсолютно никакъв ефект върху движението на цената на дълга. В момента индексът на облигациите на бързоразвиващите се икономики е само 350 базисни пункта над американските съкровищни бонове, като това е най-ниското ниво, до което е достигал. Една от основните причини за спокойната реакция на инвеститорите е, че богатите държави и международните финансови институции няма да позволят да се стигне до провал на икономика като Тайланд. И наистина азиатската държава договори 16 млрд. долара заем за преодоляване на икономическата криза. Това низходящо движение на доходността важи не само за тези икономики, но и за развитите индустриални държави. Там доходността от облигации на компании с нисък кредитен рейтинг (junk bonds) намаля много по-бързо от тази на по-нискорисковите облигации. Доходността им намаля от около 430 базисни пункта над американските съкровищни бонове през 1995 г. до 300 базисни пункта сега. Това се дължи на по-доброто състояние на голяма част от компаниите кредитополучателки от това, което отразява кредитният им рейтинг.
Тези промени намериха своето отражение и в Източна Европа. Десетгодишните облигации, емитирани от Русия през юни, имаха доходност с 335 базисни пункта по-висока от LIBOR, но сега тя падна до 285 пункта. Румъния емитира петгодишни облигации на стойност 600 млн. германски марки, като доходността й беше 7.75 процента, или с 300 базисни пункта над сравним германски правителствен дълг. Сега тази доходност намаля до 250 базисни пункта. Преди година българските облигации се котираха на ниво с 1500 базисни пункта по-високо от това на американските съкровищни бонове, но сега са едва на една трета от това равнище. Икономическото възраждане на страните от Източна Европа до голяма степен зависи и от развитието на дълговите пазари. И те трябва да се възползват в максимална степен от доверието на инвеститорите.
И все пак кой е истинският Елцин?
Николай Методиев
В Русия и по света този въпрос си задават мнозина. Едни го определят като демократ, който умерено реформира Русия, движи я към демокрация и пазарна икономика. Други смятат, че той винаги е бил тоталитарист и антидемократ, който се интересува само от властта и личната и на семейството си изгода.
Естествено тава са риторични въпроси, които всеки си задава и си отговаря в зависимост от своето политическо виждане.
I.
Книгата "Борис Елцин - от изгрев до залез" на бившия шеф на службата за сигурност на Кремъл генерал Ал. Коржаков (предстои в най-скоро време да излезе и у нас) безспорно представя президента Елцин в нова светлина, доста по-различна от създавания от руските медии твърде облагороден и привлекателен президентски образ. Кремъл реагира бързо - президентският съветник Игор Сатаров заяви, че книгата съдържа измислици, и обобщи: "... Най-злобен винаги е бил освободеният роб. " Намекът, че генералът разчиства лични сметки поради уволнението си, беше пределно ясен. За България изненадваща беше и бързата намеса на бившия ни президент Желю Желев, който обяви: "Елцин ще остане в голямата история на Русия, Европа и света. В историята моралните оценки постепенно избледняват и угасват..."
"... Не мога да се съглася, когато лични слабости и недостатъци на един политик се използват за засенчване на големите дела, които той е извършил и с които се свързва неговото име", писа Желю Желев.
Днес Борис Елцин не е история, а действащ политик с директно влияние върху съдбите на стотици хиляди хора и затова те искат да знаят какъв човек ги ръководи (морален или неморален, принципен или безпринципен, умен или посредствен) и да преценят какво доверие могат да му гласуват, какво наследство ще остави на следващия президент. (Всички руски наблюдатели са единодушни, че това няма да бъде Борис Николаевич, но самият Елцин не е казал нищо по въпроса.)
Така че книгата на Ал. Коржаков трябва да се разглежда по-комплексно - и като лично отмъщение, но и като принос към осветляването на реалния човек, политика и държавника Борис Елцин. Че в книгата има много неверни и субективни интерпретации, полуистини, спекулации и др., това е сигурно. Но това със същата сила се отнася и за официалния образ на Елцин, който ни се поднася. Книгата може да се разглежда и като подготовка за предстоящата кампания на бъдещия генералски кандидат за президент - може би Ал. Лебед с вицепрезидент Ал. Коржаков.
Могат да се гадаят причините за бързата реакция на Желю Желев, който като държавник явно мина в историята. Докато беше активен политик, с лека ръка говореше за личните слабости на Тато и заличаваше 45-годишен период от историята на България, безцеремонно дискредитираше Петър Берон, Филип Димитров и други свои съратници, на които гледаше като на конкуренти за властта. Сега обаче, когато го сравняват с президента Петър Стоянов, когато ясно се вижда какво наследство му остави и хората прозряха, че в исторически план Желю се оказа "тясно скроен човек", реши да се възползва от случая "Коржаков - Елцин", за да заличи всички глупости, които сътворяваше през целия си мандат, за да остане огромната лична заслуга, "че е основателят на СДС и родоначалник на процеса на демократизация на българското общество", както сам той се хвали.
II.
1. Независимо от личните си недостатъци наред с Бил Клинтън, Хелмут Кол, Жак Ширак и др. Борис Елцин е една от най-изтъкнатите личности в края на ХХ век. Това не е оценка, а реалност. Можеш да бъдеш голяма историческа личност, без да бъдеш морален образец, както и обратното. Троцки определя Сталин като "извисена, активна посредственост", други смятат, че като човек той е злодей, но гениален държавник, обаче да отрича изключителната роля на Сталин в световната история може само безумец; капитан I ранг Уилям Пюлстън, шеф на военноморското разузнаване на САЩ през Втората световна война, определя Рузвелт като "слаб, некадърен президент", който предал Европа на Сталин; Чърчил също никога не е имал особени скрупули при постигане на целите си и за защита на интересите на Британската империя. И двамата обаче си остават велики личности на ХХ век.
След августовския пуч през 1991 г. на Елцин принадлежи историческата заслуга за окончателното ликвидиране на комунистическия режим и съветската империя, за началото на демократизацията на руското общество. За този процес обаче той няма никаква лична заслуга, за него това беше случайност, подарък на съдбата, но той се оказа способен да го поеме, да го развие и даже да го насочва.
Чеченската авантюра показа и друг Елцин - не разрушител на империята, а стремящ се да я закрепи, не борец против тоталитаризма, а "силна ръка", под която на никого не се препоръчва да попада.
През 1990 г. с него бяха Андрей Сахаров, Александър Солженицин, Гавриил Попов, Телман Гдлян и др.; през 1994-1995 г. негови най-близки хора станаха генералите Павел Грачов и Ал. Коржаков, а сега, през 1997 г., останаха Анатолий Чубайс и дъщеря му Татяна Дяченко. В определени моменти и ситуации, както Сталин, Хрушчов, Брежнев, и той изхвърля най-близките си сътрудници и ги заменя с други, може би по-бездарни. И сега проблемът е, че кръгът от предани и талантливи хора около него все повече се стеснява.
2. Във всички превращения на Елциновата съдба главен, ако не и единствен, двигател са талантът и инстинктът за власт. При Елцин този талант дълго време не се реализира. До шейсетата си година той достига максимума на втория ешелон - първи секретар на Свердловска област - голям, но все пак провинциален регион, където е тясно за неговите амбиции. От морална гледна точка поведението му е много странно.
Журналистът Б. Медовой чул за Елцин през 1976 г. по време на командировка до Свердловската киностудия. Попаднал в атмосфера на вълнение, даже и на страх. Причината било повикването на директора на студията при първия секретар на Обкома Борис Елцин. На бюрото пред него лежал списък на целия личен състав на студията, а с черен молив били подчертани няколко фамилии. Медовой запомнил само три - Добер, Розенщайн, Урицки, тъй като ги познавал лично. В разговора с директора областният шеф се "пошегувал" - не би го изненадало наличието на таджикски фамилии примерно в "Таджикфилм", но му било непонятно защо в уралската руска киностудия имало толкова неруски имена.
Извикването в Москва през периода на перестройката разкрива дългоочаквана перспектива. От поста "първи стопанин" на столицата Елцин вижда реална възможност да атакува първото място в партията и в държавата. И започва борба за него. Ако тази атака бе успяла и Елцин беше отстранил Егор Лигачов, а после и Горбачов, ако се беше утвърдил като генерален секретар, не е известно дали би му хрумнало да захвърли своя партиен билет и да хлопне вратата. Историята нямаше да прекрати своя ход, но Елцин вероятно щеше да продължи агонията на КПСС повече, отколкото това можа да направи Горбачов. Челната атака обаче беше отблъсната и Елцин трябваше да влачи жалко съществувание в Министерството на строителството.
При свалянето му като кандидат-член на Политбюро и първи секретар на Московския градски комитет Елцин остро е критикуван за прояви на ксенофобия и доброжелателно, даже покровителствено отношение към обществото "Память". Един от изказалите се заявил: "... Една след друга вие предавате позициите на комунистите. И то на кого? На кресльовците, демагозите, черносотниците."
Фрагменти от други изказвания:
"... Ще кажат, че Борис Николаевич е посетил десетки предприятия, партийни организации и даже московския пазар, за да се запознае с производството, цените, снабдяването и с московчани. Но тези обиколки имаха чисто екскурзионен характер - преминаване през цеховете, лабораториите, сергиите на колхозниците. Но това се показваше по телевизията, излъчваше се по радиото и вестниците..."
Ето част от покаянието на Борис Елцин: "... Прояви се един от моите основни недостатъци - прекомерната амбиция. Опитах се да се боря с нея, но за съжаление безуспешно... Разбирам, че като комунист съм загубил политическото си лице на ръководител. Затова съм много виновен пред Московската партийна организация, пред ГК, Бюрото и лично пред М.С. Горбачов, авторитетът на когото е така висок в нашата организация, в страната и в целия свят... Искам твърдо, по комунистически да уверят Михаил Сергеевич, членовете на Политбюро и секретарите на ЦК, които присъстват тук, и вас, другари, с които съм работил - в изказването ми няма никакъв умисъл да се спасявам. Виждам грешките си. Давам честната си партийна дума, че вярвам, че съм убеден в правилността на генералната линия на партията и решенията на 27-ия конгрес..."
Тези изявления не му попречват след 1 година да захвърли партийния си билет.
Полша остава обречена на левицата
Любомир Евстатиев
Много вероятно е на предстоящите на 21 септември парламентарни избори в Полша да се повтори ситуацията от 1993 г. Тогава бившите комунисти в лицето на Съюза на демократичната левица (СДЛ) и Полската селска партия (ПСП) нанесоха поражение на десните сили, произлезли от движението "Солидарност". Добре организираната левица успя лесно да надделее над разпокъсаните десноцентристки партии, които останаха със символично парламентарно представителство. СДЛ и ПСП спечелиха трийсет и пет процента от гласовете, но благодарение на особеностите на избирателната система получиха две трети от местата в Сейма (долната камара на парламента). Според избирателния закон бариерата за влизане в парламента е пет процента за партия и осем процента за коалиция.
Осъзнали, че ако не са единни, са обречени на забвение, десните политици започнаха да правят опити за обединение. Така през юни 1996 г. трийсет и шест партии и организации образуваха Избирателна кампания "Солидарност" (ИКС). Основната задача, поставена пред новата коалиция, беше спечелването на парламентарните избори. Името "Солидарност" доказа, че все още е символ, който може да мобилизира много поляци около себе си. Социологическите проучвания от началото на годината даваха около трий-сет процента от гласовете за ИКС срещу двайсет и пет за СДЛ. Но създадената около профсъюза "Солидарност" коалиция много бързо започна да среща трудности, които може да отблъснат колебаещите се избиратели.
Обединена опозиция?
На първо място стои проблемът с липсата на обоснована и последователна икономическа програма, която да убеди поляците, че ще успеят да запазят постигнатото досега жизнено равнище. Дори голяма част от подкрепящите ИКС смятат, че това движение е създадено преди всичко да свали от власт управляващата коалиция, и не го свързват с реална икономическа платформа. Противоречията в ИКС също са минус, който може да влоши изборния резултат. Най-сериозното разделение е между "либерално-консервативните" групировки, които подкрепят пазарните реформи, започнати от свързаните със "Солидарност" правителства до 1993 г., и тези, които държат на по-голяма намеса на държавата в икономиката. Но лидерите на по-малките партии осъзнават, че самостоятелното им участие на изборите е абсолютно безсмислено и са принудени да правят компромиси. Също така ИКС няма изявени лидери, които биха могли да оглавят доминирано от коалицията правителство. Председателят на профсъюза "Солидарност" Мариан Кшаклевски, който де факто е и лидер на ИКС, се опитва да остане в сянка и да ръководи задкулисно, вероятно желаейки да запази политическия си потенциал за президентските избори през 2000 г. (както направи и настоящият президент Александър Квашневски след победата на СДЛ на изборите през 1993 г.).
Някои изявления на Кшаклевски дори създават впечатление, че той желае ИКС да остане в опозиция. Въпреки че социологическите проучвания до момента сочат почти изравнени позиции между ИКС и СДЛ, представителите на десницата имат сериозни поводи за безпокойство, защото винаги досега предизборните прогнози за "Солидарност" не са отговаряли на реалния резултат. Преди изборите през 1993 г. всички прогнози сочеха убедително присъствие на профсъюза в парламента, но "Солидарност" не успя да премине петпроцентовата бариера. Неефективната подкрепа на местните структури на профсъюза за Лех Валенса доведоха до поражението му на президентските избори през 1995 г. Валенса е легендарна фигура за полския народ и е очевидно, че може да изиграе решителна роля за привличане на повече избиратели, но той има твърде много врагове в ИКС, които не желаят да използват помощта му в предизборната кампания, и остава изолиран.
Агресивната кампания, атакуваща бившите комунисти, която ИКС провежда, вече трудно може да има сериозен успех. Срещу много от бившите комунистически дейци, които в момента са във властта, се отправят обвинения в корупция и национално предателство, но избирателите са доволни от конкретните икономически резултати и трудно могат да променят мисленето си. Особено яростен в атаките си е бившият министър-председател Ян Олшевски. Той и неговото Движение за възстановяване на Полша са символ на радикалната борба с комунизма. Въпреки че в страната вече съществува развита пазарна икономика, Олшевски нарича това "номенклатурен капитализъм", при който избрани представители на бившата върхушка се облагодетелстват за сметка на народа.
Комунисти завинаги.
В предизборната борба се намеси и католическата църква, след като няколко епископи призоваха населението да гласува и дори обявиха неучастието в изборите за грях, който трябва да се изповядва. Това е негласна подкрепа за опозиционните сили, тъй като голяма част от поляците са силно вярващи и за тях комунизмът е олицетворение на злото. Църквата се активизира, след като стана ясно, че при по-голямо участие на избирателите ИКС има по-големи шансове да спечели.
Сметките за бъдещото правителство са твърде сложни поради факта, че няма изявен фаворит за предстоящите избори. Възможни са повече от 20 коалиционни комбинации около двете основни партии. Дори и да спечели изборите, СДЛ ще е затруднен в създаването на правителствена коалиция, защото има по-малко вероятни съюзници. Очаква се ПСП, която беше младши партньор в управляващата коалиция, да има значително по-слаб резултат от този на предишните избори. Освен това лидерите й дадоха признаци, че ще подкрепят всеки, който им обещае достатъчно министерски кресла и подкрепа за интересите на селяните. Това стана след конфликта им с премиера Влоджимеж Чимошевич, който отказа субсидии за селското стопанство и предварително плащане на новата реколта от зърнени храни.
Досега предизборната кампания беше вяла, но направи впечатление, че пропагандната машина на бившите комунисти е по-добре организирана от тази на съперниците им. Косвено в борбата се включи и президентът Квашневски. В телевизионно изявление той не назова конкретна партия, за която да се гласува, но подчерта, че изборът на гласоподавателите ще е решителен за запазване на постигнатото през последните четири години. С тези изявления Квашневски рискува да разруши имиджа си на "президент на всички поляци", но той в по-голяма степен се опасява от работа с враждебно настроено правителство и парламент, ако опозицията спечели изборите.
Най-силният коз за СДЛ и обяснение на досегашния й успех в предизборната кампания е възходящото развитие на икономиката. Не се оправдаха опасенията, че бившите комунисти ще забавят икономическите реформи, след като дойдат на власт, и страната продължи да просперира. Също така много важни са и достиженията във външната политика. Страната беше приета в НАТО и ще започне преговори за присъединяване към ЕС. Негативният за управляващите ефект от опустошителните наводнения, при които загинаха повече от 50 души, а хиляди пострадаха, вече отмина. Досега левицата проявява много политическа гъвкавост в предизборната борба. Лидерът на партията Йозеф Олекси обяви, че при успех на изборите СДЛ желае да образува правителство на широка основа, като предложи сътрудничество на представените в сегашния парламент Съюз на свободата и Съюз на труда. Съюз на свободата е партията на бившия финансов министър Лешек Балцерович, който с шоковата терапия от 1990 г. спаси полската икономика от колапс, и в нея влизат множество бивши дисиденти. Но те отдавна са в конфликт с някои от водещите фигури в "Солидарност" и нищо чудно да приемат предложението на левицата, вместо да се съюзят с ИКС, като рискуват да станат жертва на раздори и претенции за поделяне на властта.
За това, че СДЛ може да се надява на изборен успех, говорят и пробните избори, проведени в малкия град Виерушов на 7 септември. На тези избори СДЛ спечели 35.6 процента срещу 29.3 за ИКС. Резултатите от Виерушов имат стойност, защото на всички досегашни избори представянето на партиите там е било най-близо до представянето им като цяло. Предимство за СДЛ на изборите ще бъде и очакваната слаба избирателна активност - около 60 процента. Ако левицата спечели и успее да формира кабинет, за добро или лошо тя ще продължи започнатата вече политика и дълготрайно ще се окопае във властта. Ако загуби, при всички случаи ще бъде силна опозиция, с която всеки трябва да се съобразява. Така че полското общество ще трябва да приеме, че задълго е обвързано с тази партия, олицетворяваща наследството на комунизма.
Мадлин Олбрайт - еднакво далеч от Израел и от Палестина
Дългоочакваната визита на американския държавен секретар Мадлин Олбрайт като посредник в близкоизточния мирен процес завърши неубедително. Двудневното първо посещение на Олбрайт в района имаше за цел да даде ход на нови преговори между палестинските автономни власти и централното правителство в Тел Авив. Заради безкомпромисната линия на външна политика, която поддържа първата дипломатка на Щатите, мнозина възлагаха солидни надежди на намесата й в конфликта.
Съвсем основателно. Практиката на Олбрайт да поставя на масата ясно и без излишни увъртания условията по разглежданите проблеми най-често й носи успех. Поне на пръв поглед изглеждаше, че подобна тактика ще се окаже печеливша и в случая с израелско-палестинските дипломатически несъгласия.
Предисторията.
Колебливите ходове и на двете страни за подновяване на мирния процес дадоха да се разбере, че, оставени сами на себе си, лидерите на двете противостоящи страни - Бенямин Нетаняху и Ясер Арафат, няма да постигнат взаимен компромис. Прекалено много интереси се кръстосват във вътрешните работи на палестинската и на израелската общност, за да могат да бъдат примирени лесно в една обща позиция. Всеки по-мек ход от страна на някой от двамата водачи попадаше под критиката на екстремисти и беше тълкуван като национално предателство. По принципа на махалото Ясер Арафат и Бенямин Нетаняху се опитват да задоволят претенциите на всички заинтересовани, които най-често са диаметрално противоположни. Зигзагообразното движение на преговорите до спирането им през март тази година остави мирния процес в пълна безтегловност.
Последвалото бързо влошаване на отношенията постепенно доведе наблюдателите до извода, че външната намеса е неизбежна. След като посредническите усилия на специалния пратеник за района Денис Рос се провалиха, американската дипломация се видя принудена да използва последното си оръжие - убедителните възможности на американската "желязна лейди" Мадлин Олбрайт.
Защо мисията бе невъзможна.
Въпросът защо Мадлин Олбрайт не успя да постигне пробив в близкоизточната плетеница е многостранен. На първо място, налице е фактът, че преди срещата нито една от страните не бе готова за компромиси. Липсата на ясна стратегия в двата лагера ограничи изявленията на Арафат и Нетаняху в рамките на добре познатата риторика - Израел настоява за тотално прекратяване на терористичните атаки, а Палестина - за също толкова тотално спиране на еврейските строителни проекти. Макар и нежелателен, подобен развой на нещата се очакваше. Не се възприемаше обаче, че Олбрайт ще се окаже неподготвена за него.
На двустранните срещи американската дипломатка се показа в по-различно от обичайното си амплоа. Както се изразиха някои чуждестранни наблюдатели, тя "пипала леко" - нетипичен израз за нейния стил. След като очевидно не става дума за промяна в личните маниери на Олбрайт, предположенията за поведението й се свеждат до инструкциите от Вашингтон. Клинтън се оказва в неизгодната позиция на балансьор - едновременно да не разочарова голямото еврейско лоби в Конгреса и да не провокира ново насилие от страна на ислямските екстремисти.
Най-лесният начин да го направи бе универсализирането на отношението към двете страни. За да не създава погрешно впечатление за натиск, американската дипломация ограничи намесата си до сферата на препоръките и съветите. Така на срещата си с палестинския лидер Ясер Арафат Мадлин Олбрайт го призова да изпълни "свещеното си задължение" и да сложи спирачки на ислямския екстремизъм, стоящ зад атаките срещу еврейски заселници. В същото време тя публично подкани Нетаняху да "направи почивка" в израелските строежи и други "едностранно предприети действия", които се смятат за провокативни.
Двустранна вина.
Олбрайт обвини и двете страни за кризата, в която са изпаднали преговорите и която заплашва да обезсмисли мирните споразумения от Осло. Тя предварително се застрахова, че не би могла да постигне напредък, ако двамата лидери не направят своите "трудни решения": "Аз съм реалистка, а не магьосничка и не мога да извадя заек от шапка, в която няма нищо."
Всъщност, дори да няма вълшебнически претенции, Ол-брайт не може да направи много. Липсата на движение в мирния процес се оказва прекалено дълго, за да бъде премахнато току-така. Според египетския президент Хосни Мубарак, който е един от най-активните проамерикански посредници между Израел и Палестина, безизходицата в преговорите може да се окаже от стратегическо значение за съотношението на силите в региона и с негативни последици за умерено настроените. "Докато американската котка я нямаше, близкоизточните мишки си играеха", обобщи ситуацията чуждестранен наблюдател.
Подобна пасивност обаче не е случайна. Прекалената ангажираност със сигурността на Израел дразни арабските съюзници на САЩ във войната в Залива - Саудитска Арабия и Сирия, както и Иран и Ирак. Обявените през ноември съвместни военни учения на Израел, Турция и САЩ не бяха добре приети в проамериканските Египет и Йордания. Като капак Саудитска Арабия, палестинската автономна власт и Обединените арабски емирства обявиха, че ще бойкотират предвидената за ноември икономическа среща на страните от Близкия изток с Израел в Катар, на която Вашингтон възлага надежди да се превърне в икономическата опора на мира.
Като се имат предвид тези разнопосочни връзки, както и лошите израелско-палестински взаимоотношения, американските дипломати се опитаха предварително да снижат очакванията от посещението на Олбрайт в района. Въпреки това незадоволителните резултати на държавния секретар в посредническата мисия не могат да бъдат напълно оправдани. Близкият изток отново се превръща в заложник на американските вътрешни интереси. Според наблюдатели Бил Клинтън не би искал да оказва натиск върху Нетаняху преди изборите за президент през 2000 г. Настоящият държавен глава се надява да осигури подкрепата на израелското лоби за вицепрезидента Ал Гор.
За съжаление губещи отново се оказват обикновените израелци и палестинци, жертва на игрите между големите в политиката. Нищо ново под слънцето, биха заявили циниците. Други биха добавили, че цялото не винаги е точен сбор от неговите части.
Войската ще се преструктурира дори ако няма доктрина
"Реформата в армията ще започне най-късно в началото на 1998 г. Тя не може да чака приемането на концепция за национална сигурност и военна доктрина. " Това обяви президентът Петър Стоянов при посещението си в горнобанската танкова бригада в четвъртък. При своята визита в елитната войскова част върховният главнокомандващ разгледа най-добрите образци от българската бронирана техника - танкове Т-72, самоходни гаубици "Гвоздика", реактивни артилерийски установки "Град". Държавният глава беше поканен от танкистите в ремонтното хале, където Стоянов присъства на демонстрация по подготовката на танкове и гаубици за зимна експлоатация. Малко по-късно, за ужас на армейското ръководство, хидравликата на влекача с понтонен мост отказа и президентът не можа да се увековечи върху него. За сметка на това Петър Стоянов се снима с руска снайперска пушка "Драгунов".
"Проблемите в армията са най-вече финансови, ще настоявам пред кабинета за обезпечаването им", заяви пред униформените президентът Стоянов и допълни, че е време да се премине от обещания към реални действия. Според него старите проекти за военна доктрина и концепция за национална сигурност от времето на Беров и Виденов не бива да се зачеркват. Те трябва да се доразвият и да станат фундамент за армейската реформа. Желателно е преструктурирането да върви паралелно с приемането на адекватна нормативна база за отбрана на страната, смята върховният главнокомандващ.
"Около 32 милиарда лева ще са нужни за структурната реформа в армията през 1998 г.", информира същия ден министърът на отбраната Георги Ананиев. Парите за превъоръжаване трябва да бъдат спестени от издръжки, заплати и съкратени щатове, допълни той. Ананиев твърди, че военната доктрина вече е готова, в момента се обсъжда във видовете въоръжени сили и скоро ще бъде разгледана на Висш военен съвет в Министерство на отбраната.
Хванаха 300 000 фалшиви долара у хора на Роко
Триста хиляди фалшиви долара заловиха полицаи от РДВР - Кърджали, и ЦСБОП в четвъртък вечерта. Валутата била скрита в сак с двойно дъно. Автопатрул спрял "Опел Кадет" с номер К 91 94 АА. При проверка на багажника те открили ментетата в купюри по 100 долара в 30 пачки.
Трима души са арестувани за контрабандата. В колата пътували турският гражданин Алайтин Дилмен, Акиф Рашид от село Бели пласт и 20-годишната Даниела Димова от Кърджали. Опелът е собственост на Веселин Йорданов-Бомбата, близък приятел на кърджалийския подземен бос Ерджан Рашид-Роко. Дилмен и Акиф Рашид работели в бара и игралните зали на Роко.
Според първоначалното разследване турчинът внесъл парите контрабандно от Турция през ГКПП Капитан Андреево. Той бил печатар в издателството на техническия университет в Анкара. През 1988 г. се пенсионирал и оттогава живее в Кърджали.
Дилмен и Рашид пристигнали в четвъртък вечерта с автобус от Истанбул. След това Дилмен се срещнал с най-малкия брат на Роко - Емил Хрис-тов. Оттам тръгнал с опела, когато били спрени от полицаите.
Предполага се, че това е каналът, по който Ерджан Рашид-Роко се е снабдявал с фалшива валута. Роко беше задържан на 14 април, а в дома му бяха открити 415 000 фалшиви германски марки. Вероятно полицаите са имали предварителна информация за контрабандната стока. Фалшификатите били с различни номера, емисия от 1988 г. Качеството им било много добро. Част от ментетата трябвало да бъдат пласирани на вътрешния пазар, а останалите - в страни от Западна Европа. В разследването били включени и агенти на ФБР, които съвместно с нашите служби следели канала за фалшиви долари.
Накратко
Новата група на БББ ще се казва "Социално-либерална алтернатива", твърдят независими депутати, попаднали в парламента с листата на бизнесблока. Жорж Ганчев отново се закани да изтегли пет души от редиците на ДПС и БСП. Междувременно старозагорската организация на БББ обяви, че остава вярна на своя лидер, и поиска оставката на депутата Георги Агафонов.
Молбите за приемане на професионални войници ще се приемат до 22 септември. Министерството на отбраната отпуска 120 места за кадрови бойци през тази година. Първоначално наемните редници ще сключват дого-вор за три години.
Примата на приятелския кръг "Орион" Веска Меджидиева ще се издирва и заради източването на шестте милиона долара на бизнесмена Майкъл Чорни от Централна кооперативна банка, съобщиха от столичната Съдебна палата.
Министерският съвет прие Европейската конвенция за борба с тероризма. Тя регламентира условията за екстрадиране на похитители. България подписва конвенцията с уговорката, че може и да не екстрадира терористи, ако те са преследвани по политически, расови или религиозни убеждения.
Със 7 на сто се вдигат всички пенсии от 1 октомври, реши ръководството на Националния осигурителен институт. Повишението трябва да бъде одобрено от правителството през тази седмица.
Краят на една скандинавска приказка
Ася Бочева
Като в приказките за добрия крал и щастливото кралство Швеция, Норвегия и Дания се отъждествяват с представата за социалния рай, мечта на работещите от цял свят. През 70-те и 80-те години от чешмите на общественото осигуряване там течаха мед и масло, като Швеция се нареди на трето място в света по социална обезпеченост на гражданите. Същевременно тези страни успяваха да поддържат икономически показатели, които не отстъпваха на тези на най-развитите държави (интересен е фактът например, че БНП на глава от населението в Дания е със 7-8% по-висок от този в Съединените щати). За мнозина изглеждаше, че в подхода си към държавните финанси викингите са намерили златната среда между капиталистическата пестеливост и комунистическата разсипия, привеждайки в действие класическия тип на социалдемократическо управление.
За съжаление приказките са си приказки, а реалността е съвсем различно нещо. Щедрите социални осигуровки, държавните помощи от всякакъв вид, заемите с пренебрежимо ниска лихва натовариха бюджета до степен, в която дефицитът по плащанията вече не можеше да бъде безпроблемно компенсиран. Крайно небалансираните държавни сметки поведоха след себе си и икономически неблагополучия - повишаване на външния дълг и спад на продукцията. Швеция, чийто брутен национален продукт в периода 1991-1993 г. спадна с 6%, и Финландия, при която сривът на търговията с бившия Съветски съюз увеличи цифрата на спада на 13%, преживяха истински икономически депресии.
Примиряването на социализма и капитализма.
Явно скандинавският модел се нуждаеше от ремонтиране. Прокламираната "социална държава на Севера", уникална сама по себе си в съвременното общество, трябваше да приеме някои от предписанията на "капиталистическата държава" в лицето на страните от Г 7 и най-вече САЩ. Препоръките са класически за модела икономика, който съблюдават повечето западни държави: намаляване на бюджетния дефицит, вътрешния дълг, високите социални разходи и безработицата. Впоследствие се изисква реформа в данъчната система, драстично намаляване на данъчните ставки, чието сегашно ниво се смята за неприложимо в пазарни условия.
Преработката на скандинавския модел трябваше да се насочи главно към по-нататъшна либерализация и дерегулация, най-вече на пазара на труда. Исканията за намаляване на минималната работна заплата целяха намаляването съответно на обезщетенията за безработни и плащанията по социални осигуровки.
Скандинавските правителства бяха изправени пред трудна дилема - голяма част от 24-милионното население на региона би гласувало с "да" за намаляване на данъците, но също толкова хора не биха искали да се откажат от настоящите си социални придобивки. По тази причина първата вълна от реформи, представляващи предимно затягане на финансовата дисциплина, не бяха посрещнати с особено вдъхновение. Затова пък се отразиха здравословно на цялостното състояние на икономиките. Финландия и Норвегия в момента се радват на стопанско съживяване. Дания, която започна да търси решение на проблемите си доста преди останалите, се намира четвърта година в стабилен икономически ръст. Дори Швеция, чиято икономика е най-голямата и с най-много язви, се очаква да постигне 2% увеличение на БНП през тази и следващата година и да балансира бюджета си.
Добрият крал и скандинавските икономики.
За съжаление повечето специалисти смятат, че възраждане на скандинавското социално-икономическо чудо не е възможно. Годините на фискална дисциплина, които извадиха Северна Европа от рецесията, се оказват прекалено горчиво хапче, което кара скандинавските политици да подслаждат предизборните си речи с обещания за нови социални придобивки, нови работни места и все повече държавни разходи.
Пресен пример са бъдещите намерения на шведския министър-председател Горан Персон, който във вторник откри предизборната си кампания с обещанието за отпускане на още 8 милиарда крони (близо 1 милиард долара) за здравеопазването, социалните грижи и образованието през 1999 и 2000 г. Премиерът добави още, че на парите за тези програми ще бъде даден приоритет пред намаляването на данъците. В стремежа си да възстанови поизгубеното влияние на своята Социалдемократическа партия Персон обяви амбициозна програма за съкращаване на безработицата до ниво от 4% (за сравнение в момента процентът на незаетите в Швеция е 8.5%). Следващата стъпка според премиера ще бъде постигането на пълна заетост през 2000 г. - дори за най-наивните е ясно, че по естествен път подобно нещо не е възможно. Следователно правителството отново ще трябва да финансира програми за създаване на нови работни места.
Това не са добри новини за финансовите пазари. Проблемът идва от скандинавския навик с 20-годишна давност да се абсолютизира държавата като инструмент за справяне с проблемите, вместо да се потърсят корените в начина на държавно управление. Дерегулацията и либерализирането на пазара по скандинавския модел се оказват просто временна мярка. Фактът, че положителният търговски баланс и регулираният държавен бюджет не успяха да понижат нивото на безработицата в повечето страни, говори, че трудно постигнатата стабилност може лесно да бъде загубена.
Моментното състояние на икономически подем заплашва скандинавските държави с генериране на инфлационни процеси. Вероятността за повторение на събитията от края на 80-те, когато инфлационната вълна причини фалитите на редица банки в Швеция, Норвегия и Финландия, е значителна. Допълнителен проинфлационен фактор е прекалено голямото влияние на профсъюзите, чиято подкрепа е жизненоважна за управлението на социалдемократите. Под техен натиск могат да се приемат по-високи надници, които не съответстват на реалното ниво на производството и в крайна сметка водят до увеличаване на цените. Заради мощните профсъюзи се поддържат и поглъщащите много средства програми за преквалифициране и създаване на нови работни места, които де факто са козметично прикритие на реалната безработица.
Социалните проблеми на щастливото кралство.
За съжаление безметежните дни за скандинавските държави свършиха не само в икономическо, но и в политическо отношение. В края на август в Швеция избухна скандал, който шокира света. Става въпрос за насилствената стерилизация на над 60 000 жени в периода между 1935 и 1976 г., смятани за "нисши" или от "слабо или смесено расово качество". Впоследствие се оказа, че подобни процедури са били извършвани и в Норвегия, Дания и Финландия.
Потресените скандинавци трябва да се справят със срамното петно, нанесено върху кристалния им имидж на образцови демокрации. Страшното е, че ужасяващият план за прочистване на северната раса е бил подготвен и приведен в действие не от нацисти, а от уж хуманно настроените социалдемократи. Фикс идеята за ролята на "социалната държава", която да подхранва силните и да отстранява слабите, се обръща срещу създателите си. Всеки ден излизат наяве факти за жертвите на стерилизацията, които разказват как им е било наредено да приемат "рязането", за да предпазят страната си от расово дефектиране. Срамът, който перфектните общества понесоха, не може да бъде изличен независимо от психологическите прегради, които поставят между себе си и останалия свят.
Греховете на "социалната държава" продължават и в други сфери на живота. Десетки станаха жертва на необявената война между рокерските банди на "Ангелите на ада" и "Бандидос". Снабдени с най-модерни оръжия, включително и противотанкови ракети, двете враждуващи групировки подриват спокойствието на известните с ниската си престъпност скандинавски градове. Насилието наистина изглежда неизбежно, като се има предвид, че правителствата на Швеция и Дания фактически подкрепят двете организации. Парадоксална е упоритостта на кметството в Копенхаген, което отпуска големи суми на "Ангелите на ада", твърдейки, че това е безобиден "младежки клуб" и "център за общуване на тийнейджърите". Отново прави впечатление криворазбирането на "социалната държава" като подхранваща дори престъпни групи, стига да са удобно прикрити зад етикета "младежки центрове".
Развитието на подобни язви в скандинавските общества закономерно води до засилване на екстремистките тенденции в политическия им живот. В Норвегия все по-голямо влияние получава крайно дясната Прогресивна партия на Карл Хаген, проповядваща строги квоти за имигрантите, минаването им през езиков тест, преди да бъдат приети в страната, и т.н. Подобно е и положението в Швеция, където за управляващите в момента социалдемократи се очертава голяма загуба на изборите през следващата година.
Явно животът на скандинавците все повече се отдалечава от приказното си начало. И въпреки това не е прекалено късно краят му да е приказен - стига да се приближат малко повече до Европа и нейната управленска и социална практика и да се отдалечат също толкова от миналото на викингите. Преходът със сигурност ще е труден, но поне няма нищо за губене - в крайна сметка всички приказки на Андерсен завършват тъжно.
Ще бъде ли достатъчен законът за чуждите инвестиции
Бойко Димитрачков
На 12 септември вестник "Континент" публикува статията "Нужен е радикален закон за чуждестранните инвестиции" от Илиян Василев, председател на Агенцията за чуждестранни инвестиции. Основната й цел като че ли е да докаже колко важно и неизбежно е да бъдат дадени данъчни преференции на чуждестранните инвестиции, за да бъдат те убедени да инвестират в България. В статията изрично се посочва длъжността на автора и липсва уговорка, че това е неговата лична позиция. Това най-вероятно означава, че изразените схващания представля-ват част от новата политика на България по отношение на чуждестранните инвестиции, както я разбират Агенцията за чуждестранни инвестиции и Министерският съвет - съответно автор и вносител на законопроекта за чуждестранните инвестиции.
Настоящият коментар цели да оспори две основни тези в посочената статия с надеждата да бъде предизвикана обществена дискусия каква да бъде цялостната стопанска политика на българската държава през следващите години.
1. Необходима е радикална промяна в отношението на държавата към всички видове законна стопанска дейност без оглед на националността на нейния субект, а не само към чуждестранните инвестиции, защото:
а) Даването на преференции в полза на външни или местни инвеститори изкривява конкуренцията помежду им и така възпрепятства създаването на истински конкурентоспособни стопански субекти, дейности и продукти.
б) Капиталът има интереси, а не националност. Въвеждането на формални критерии за националност, от които да зависи ползването на преференции, води единствено до преливането на капитали, законно или не, от една държава към друга, за да бъдат задоволени тези критерии. Една последица от даването на преференции само на "чуждестранни" инвеститори ще бъде износът на местен капитал, колкото и оскъден да е той, и последващото му завръщане като "чуждестранен", ако такава схема е икономически оправдана.
2. Такава промяна може да бъде постигната единствено чрез цялостна реформа на определени области от българското законодателство (данъчно, трудово и др.), а не единствено чрез приемането на предложения проектозакон за чуждестранните инвестиции и отлагането за кой ли път на цялостната реформа.
Например:
а) Предложената преференция за приоритетни инвестиционни проекти за намаляване на дължимия данък печалба би имала много малка практическа стойност по следните причини:
б) Вместо да бъдат правени подобни безполезни предложения в данъчната област, държавата трябва да:
3. Наред с положителните си черти (национален режим, свободно репатриране, защита срещу произволни отчуждавания и други) предложеният законопроект има и една основна слабост: дава прекалено много свобода на изпълнителната власт при последващото прилагане на закона. Това не е учудващо: изпълнителната власт е автор и вносител на законопроекта и нейните представители имат пряк интерес - по-голямо лично и институционално влияние - от приемането му в сегашния вид. Ако у групата на мнозинството в парламента политическата лоялност вземе връх над конституционното задължение за контрол над изпълнителната власт, включително и предложените от нея законопроекти:
За да бъдат избягнати тези неблагоприятни последици, препоръчително е парламентът да доразвие законопроекта, като:
Дългосрочната полза от тези действия на парламента е много по-важна от приемането на законопроекта в сроковете, които Министерският съвет си е поставил.
Трябва да се научите да се продавате
Христос Кацанис, председател на Българската международна бизнесасоциация, пред в."Капитал"
Г-н Кацанис, какви са според вас сравнителните предимства на България, с които тя ще е по-интересна за чуждите инвеститори от другите страни?
- България имаше доста сравнителни предимства преди седем години. Сега са останали значително по-малко. Най-важното качество на България обаче продължават да бъдат добрите, качествените хора. Въпреки че много хора напуснаха страната, има много останали с ентусиазъм и с прекрасни качества. Качествените хора са продукт на качественото образование. За съжаление обаче през последните години чувам, че образованието доста се е влошило. За да се запази нивото, бюджетът трябва да отделя повече средства. Факторите на производството са капитал, земя, технологии, труд. Първите три неща могат да бъдат набавени. Япония съвсем няма стомана, но има чудесно производство на машини, защото може да си купи суровината от цял свят. Технологията също може да се купи. Свободни капитали има достатъчно. Трудът обаче не можеш да го купиш.
Ясно е, че имате благоприятно положение в центъра на Балканите. Има и друго. Ние, гърците, например прекрасно работим с българите, но не толкова добре с турците и с македонците. Турците също прекрасно работят с българите, но не работят с нас, гърците. Българите работят добре и с гърци, и с турци. Централното географско положение има и друг плюс - България е център на енергийната политика на цяла Източна Европа. През нея минават важни тръбопроводи. Доброто географско положение на България ще помогне и за привличане на капитали в инфраструктурни проекти, в пътищата. Преди време участвах в преговори на много високо ниво с Българската телекомуникационна компания за изграждане на комуникационна мрежа до страните от бившия СССР. Знаете, че техните връзки сега минават по строго определен маршрут и понякога доста заобикалят.
България има и други предимства - хубава природа, много хубава земя. Жена ми е от Лудогорието. Там с ръка да махнеш, нещо ще поникне. При една друга селскостопанска политика на Европейския съюз, ако в България се прилагат нужните технологии, много хора могат да се изхранват, и то не само в България.
Стана ясно, че идеята да се промени Конституцията и да се даде възможност на чужденци да купуват земя остава на заден план. Не смятате ли, че по този начин се ограничават чуждите инвеститори?
- Какъв е проблемът да се регистрира тук фирма и тя да купи земята. Това ще стане възможно с промените в закона за чуждите инвестиции.
Институционалните инвеститори обаче няма да тръгнат да регистрират фирми.
- Известен интерес има в инвестиционни фондове, които не се търгуват по световните борси. Те биха купували земя, но не с дългосрочна цел. Тези инвеститори са по-подходящи за по-развити икономики. По-реално обаче е друго. Знам за една датска фирма, която иска да инвестира тук, да произвежда картофи, защото смята, че условията тук са прекрасни за производство на тази култура, разбира се, при подходящия мениджмънт и при използване на модерна техника. Купуването на земя от чужденци на Балканите обаче е политически проблем. Има общности, които много трудно ще го възприемат. Въпросът наистина е много деликатен. Би могло да се допусне, но с определени териториални ограничения. Примерно, ако един турчин купи земя във Велико Търново, нищо няма да стане. Но я си представете, че турчин поиска да купи земя в Разград, където има две джамии и една църква. В Гърция примерно има села, където кметът е немец, защото в тях има 80 немски семейства и 20 гръцки. Това на никого не пречи. Даже е по-добре, защото кметът ще защитава интересите на болшинството от хората, които живеят там.
Не смятате ли, че правителството няма ясна стратегия какви чужди инвеститори да привлича, в кои сектори, от кои страни?
- За да правиш дългосрочна стратегия, трябва да си сит. В страна, където господстват тези с бухалките и рекетьорите, е трудно да правиш стратегия. Смятам, че е много рано за тази стратегия. Не знам правителството да има стратегия в областта на чуждите инвестиции. Ако няма - мога да разбера. Сто дни не са достатъчни, ако страната е в криза. Стратегия обаче е необходима. Хубаво е да има големи инвеститори. Без да споменавам имена обаче, има големи компании, предимно от Далечния изток, които не се интересуват от доброто на страната, в която купуват предприятие, а си разчистват вътрешни конфликти. Стратегията поне трябва да е ориентирана към Европа.
Но в Европа няма толкова свободни капитали, колкото в Далечния изток и Америка.
- Дори и да няма толкова капитали, Европа знае, че ако не инвестира сега, ще трябва да плати много повече в бъдеще. Програми като ФАР трябва да се прилагат много по-силно. Винаги трябва да има понятие къде отива Европа. Учудвам се защо България и Румъния не са в първата група за преговори за присъединяване към ЕС. Вярно е, другите страни - Унгария, Полша, Чехия и Словения, са по-напред в развитието си, но нищо не пречи да започнат преговори. Това дава европейска насоченост на региона. Ако народът се чувства пренебрегнат, няма морал.
Неотдавна заявихте, че за привличане на чужди инвеститори трябва да се наблегне на регионалното сътрудничество?
- Да, действително има много институционални инвеститори, които проявяват голям интерес в нововъзникващите пазари в региона. Капитали лесно могат да се намерят, ако има за какво. Факт е обаче, че нещата се бавят. Сега балканските страни участват в един "конкурс за красота" и се надпреварват кой да предлага по-добри условия за чужди инвеститори. За някои неща обаче трябват общи усилия. Инвестиционни фондове не се създават за инвестиране само в една страна, освен ако тя не се нарича Русия. Най-напред трябва да се започне от трите гранични контролно-пропускателни пункта. Те много биха улеснили транспорта и туризма. Представете си примерно, че аз живея в един северен гръцки град, да речем Ксанти, и решавам да карам ски в Пампорово. Необходими са ми 8 часа, за да стигна. Сега трябва да отида до Кулата, оттам до Пловдив и оттам до Пампорово. А разстоянието е 90 км и може да се преодолее за един час. Разбира се, регионалното сътрудничество е по-лесно при развитите държави.
На Балканите първо трябва да се освободим от разни призраци - дали Самуил е бил български цар или македонски, как да се казва Македония. Трябва заедно да работим за осъществяването на големи проекти в телекомуникациите, енергетиката. Това ще доведе до рязко подобряване на икономиката.
Какво трябва да е съотношението между преките и портфейлните инвестиции в България?
- За финансовото състояние на българската икономика отлично ще бъде да има предимно преки чужди инвестиции. Ако България излезе на международния дългов пазар, ако изобщо излезе, тя трябва да плаща много висока лихва. Капиталите отвън, разбира се, ще подкрепят лева, но те лесно могат да напуснат страната. При всички положения обаче българските власти трябва да знаят какво правят и всичко да е съчетано със строга бюджетна и финансова дисциплина.
Какви са шансовете на България да пласира емисия облигации на европейските пазари?
- Кой ще ги емитира - държавата ли? Защо? Ако е по бюджетни причини, го разбирам, но не съм съгласен. Еврооблигациите са лекарство за покриване на нужди на бюджета. Те обаче създават опасна инерция и не спомагат за намаляване, за преструктуриране на бюджетните разходи. Гърция в момента страда, защото натрупаният в средата на осемдесетте години дълг в момента достигна 140% от брутния продукт на страната. И затова дълго няма да можем да влезем в условията на договора от Маастрихт. По принцип е възможна емисия на облигации на европейските пазари, ако не възникнат противоречия между правителството и централната банка при обслужването й. По-добре е чрез един страхотен закон за чуждите инвестиции, един страхотен закон за приватизацията да привлечете, да речем, 5 млрд. долара инвестиции. Чак след това може да се пуснат корпоративни облигации, да речем, за "Химко" - Враца, или за някое друго предприятие през Булбанк.
Според вас данъчните преференции необходими ли са за привличане на чужди инвестиции?
- Да, за един определен период, примерно 10 години, трябва да има големи облекчения. Преките чуждестранни инвестиции са много важни, независимо дали са големи или малки. Законодателството няма как да не се променя на база общите условия. То отразява промените в средата и трябва да бъде гъвкаво.
С преференциите обаче чуждите и местните компании са неравнопоставени... - От какво има нужда България сега? От предприятия, които могат да произвеждат. Ако това може да стане с чужд капитал, защо да не се дадат преференции. В този момент български инвеститори няма, сега се създават - с бухалка в ръка или по друг начин. Надявам се обаче българското правителство да направи нещо и да поощри българския капитал.
Не смятате ли, че скоростта на приватизацията понамаля?
- Определено е така. Но това може би е с цел да се ускори. Неотдавна вицепремиерът Александър Божков каза, че най-големият му враг са средните чиновници. Агенцията за приватизация също трябва да възприеме някои по-бързи методи за продажба - чрез борсата, чрез търг. А сега става точно обратното. Чувам, че се опитват да развалят фючърсните договори между приватизационните фондове и чуждите купувачи на акции, придобити при първата вълна на масовата приватизация. Все пак аз вярвам, че всичко ще се оправи. Определено има много по-голям интерес от чуждите инвеститори отколкото преди. Много важно е България да промени общественото мнение в чужбина. Трябва да знаете как да се продавате. Тези области, които лесно могат да се интернационализират, трябва да бъдат рекламирани, да бъдат много познати на тези, които идват за тях.
Кои са тези области?
- Най-вече туризмът. Той се нуждае от много реклама, защото България се намира в доста острата конкуренция на съседни държави - Турция, Гърция, Кипър. Друга област е електрониката. Също могат да се предлагат отделни региони. Ловеч примерно може да се специализира в производството на прясно и кисело мляко.
А от кои отрасли се интересува най-вече чуждият капитал?
- Най-вече от текстила и свързаните с него производства, от шивашката промишленост. Този вид инвестиция обаче не може да реши дългосрочно проблема, а само да помогне за развитието на региона. Освен ако правителството не го принуди да внася модерни технологии. Определено голям интерес има към хранително-вкусовата промишленост, към производството на опаковки, към стъкларската промишленост, циментовите заводи, мините, химическата промишленост, корабостроенето. Определен потенциал има и в услугите - транспорт, телекомуникации, софтуер.
Пъзелът чужди инвестиции
Олга Раева
Вторник, 13.55. Пет минути преди приемното време на финансовото министерство. Голяма опашка се вие в коридора, където се регистрират чуждестранните инвестиции. Могат да се видят всякакви хора - жълти, черни и бели, от всички социални слоеве, но по дрехите на повечето личи, че не са особено заможни. Някои носят по една молба, а добре облечени адвокати представят по 10 заявления. Хората от опашката доста се различаваха от хората в строги костюми и скъпи вратовръзки, които дойдоха в понеделник вечерта да се видят с премиера Иван Костов в резиденция "Бояна".
Нито едно правителство до момента не е отричало необходимостта от чужди инвестиции за икономиката на страната. Ясно е, че родното стопанство е толкова изостанало, физически и морално остаряло, че се нуждае от огромни капитали, които не могат да се намерят в страната. Притокът на чужди капитали е необходим и за по-краткосрочни цели - да осигури валутни постъпления и да финансира дефицита в бюджета. Въпросът е как да накараме капиталите да дойдат в България, след като ни заобикаляха през всичките осем години на прехода. Според официални проучвания нашата страна е на десето място по чужди инвестиции сред останалите бивши социалистически страни. Досегашните усилия на властите се съсредоточаваха върху създаване на общ климат за привличане на чужди капитали чрез законодателни инициативи. Не се очертаваха никакви приоритетни области, нито пък се даваха някакви особени преференции на инвеститорите. Добрите намерения се сблъскваха с пасивния отпор на бюрокрацията и като цяло оставаха само на книга. Инвеститорите, които дойдоха у нас, са предимно със стратегическата цел да се стъпи на нашия пазар и свързаните с тях консултантски компании, банки. Заради ограничения и свит вътрешен пазар смелчаците да инвестират в производство не завоюваха особен успех. Малко са ориентираните към износ предприятия, които допълнително бяха тормозени от бюрократичната машина на данъчни и митничари.
През 1996 г. правителството на Жан Виденов, изправено пред криза на недостиг на валута, беше принудено да направи някои отстъпки на чуждите инвеститори. Реверансът обаче беше предимно към едрите фирми. Толерираше се приватизацията, а не строителството на зелено. Сложен беше праг за чужда инвестиция. Тя трябваше да е поне 50 000 долара. Машини и съоръжения на стойност над 100 000 долара, апортирани в капитала на чуждо дружество, се освобождаваха от митни сборове. Приватизирани компании, в които държавният дял е под 33%, бяха освободени изцяло от данък печалба през първите 3 години от своето съществуване и наполовина през следващите две. Същото облекчение се полагаше и на компании, в които чуждият дял е поне 5 млн. долара. Въпреки направените реверанси на чуждите инвеститори в България нямаше особен наплив от капитали отвън. Макар и ограничен от закона, делът на чуждите вложения в държавни ценни книжа продължаваше да е висок. От 1992 г. до края на 1996 г. в България бяха инвестирани около 600 млн. долара. Без да има някаква промяна в законодателството, към 30 юни 1997 г. чуждите инвестиции надхвърлиха 1 млрд. долара. За това голямо значение имаха няколко големи сделки, като продажбата на "Соди" - Девня. Все още обаче е доста висок делът на бързоликвидните чужди инвестиции - вложени в държавни ценни книжа. За първото шестмесечие на 1997 г. те са около 1/3 от общия брой. Нарастването доказва, че не законодателните промени са причина, а общият климат в страната - финансовата стабилизация, свързана с въвеждането на валутния борд. "Давам си сметка, че без вас, чуждите инвеститори, трудно можем да вървим нататък. Нуждаем се от вашето доверие. Без него трудно ще направим следващите стъпки. Към България вече има политическо доверие. Очакваме това доверие да прерасне в доверие към инвеститорите. Това ще стане, когато в България влязат стратегически инвеститори, които купуват големи предприятия. Това е най-верният критерий за подкрепа на една реформа", каза премиерът в "Бояна".
"Основното за чуждите инвеститори е постоянността. Да се знае какви ще са данъците днес, утре и след 2-3 години. Всяка промяна отблъсква инвеститорите", каза Борислав Геновски, управляващ съдружник в консултантската фирма "Артур Андерсен". Според шефа на Агенцията за чужди инвестиции стабилността е най-важният фактор за инвестициите. Въпреки всички възражения правителството на СДС заложи на преференциите за чуждите инвеститори. В проекта за нов закон за чуждите инвестиции (всъщност това е старият закон, но промените са на повече от половината текстове, философията е същата) са свалени праговете за регистрация. Апортните вноски се освобождават от митни сборове независимо от размера си. Предвижда се правителството да може да освобождава от данъци определени инфраструктурни проекти. Български дружества ще могат да купуват земеделска земя независимо от размера на чуждото участие в тях.
Дискриминация на българския бизнес.
Това беше най-често срещаният упрек в парламента от депутатите от БСП, евролевицата и бизнесблока. Според бившия министър на търговията Атанас Папаризов не е редно правителството да освобождава от данъци. "По-добре в закона да се запишат критериите, на които трябва да отговаря проектът, а правителството само да решава дали той съответства на тях или не. Другото увеличава административния произвол", каза той.
Представителката на "Джей Пи Морган" на срещата в "Бояна" заяви, че данъчните облекчения биха могли да имат повече отрицателен ефект. "От опита ми в Русия мога да заявя, че преференциите и сложната данъчна система имат по-скоро отрицателно отражение. Те създават повече корупция, а сега най-важното е да има прозрачност. Това е най-големият стимул за частните инвеститори. " Срещу предвижданите облекчения се изказа и представителят на Световната банка в София Алберто Мусалем. "Аз съм против данъчни стимули тук и там. Създава се възможност за дискриминация между националния и частния инвеститор. Между тях трябва да има пълно равенство", смята той. Според него, "вместо да се скача от данъчни облекчения, трябва да се знае ясно дали целта е да се привличат чужди инвестиции, или да се поощри избягването на данъци". С облекченията за чуждите инвеститори се създава възможност националният български капитал да се изнесе в чужбина и да се върне обратно като чужд капитал, заяви Мусалем в "Бояна". "Опитът на другите страни, въвели валутен борд, показва, че не трябва да има данъчни облекчения. Преференциалното третиране на отделни програми много бави инвестиционния процес. Освен това инвеститорът ще се стреми да получи облекчения, а не да развива бизнеса си. Системата трябва да бъде деполитизирана, напълно прозрачна и без субективни решения", каза представителят на Световната банка.
Проблемът според него е в средата. "Има неравнопоставеност между дълговото и капиталовото финансиране. Проблемът е в реалния сектор и води до проблеми в банковия сектор. Трябва да се намали цената на това да се прави бизнес. Трябва стабилна политика. Невъзможно е постоянно да се сменят ставките. Трябва дългосрочно програмиране", каза още Мусалем. Той препоръча по-добра информация за изпълнението на приватизационната програма, институционално укрепване, подобряване на инфраструктурата. Така България ще стане по-привлекателна страна. Според представителя на Световната банка не трябва да се забравя реформата в социалната сфера. "Невъзможно е разходите за труд да достигат 40% от заплатата", заяви той.
Какво спъва чуждите бизнесмени.
След като не законодателството и преференциите спъват притока на чужди капитали, явно е, че проблемът е в нещо друго. Основните проблеми са слабата самореклама и враждебното отношение на администрацията. Слабата информация за страната е първата пречка. "Вие не полагате никакви усилия да рекламирате чуждите инвестиции. Не отивате в Япония или в друга страна, която искате да привлечете, да кажете: ако дойдете в България, ние ще ви предоставим земя. Вие не казвате ще отворим 2 години предварително училища, в които да се учат децата на японските специалисти и вашите работници. Аз цитирам програма, реализирана във Великобритания през осемдесетте, която практически направи Обединеното кралство точката на най-големите японски инвестиции в Европа. Това практически обърна хода на икономиката във Великобритания. Когато си отида в Англия и някой разбере, че работя в България, чувам едно и също нещо: "Те се представиха добре на световното по футбол" или "Да, тяхното вино е доста добро. " Това е единственото нещо, което повечето европейци знаят за България. Преди 12 години имаше голяма рекламна кампания за виното и продажбите скочиха. Но няма повече реклами. Никой не може да види програма за България по английската или френската телевизия за възможностите в България. Хората знаят, че България е някъде в Източна Европа, но не и къде точно. Как тогава очаквате да инвестират тук", попита Джон Ерст от софийския офис на "Ърнст енд Янг". България не участва в специализирани изложения с нова програма на всеки 2 седмици. Според Ерст още от летището чуждите бизнесмени трябва да бъдат бомбардирани с информация за възможностите за бизнес в България.
Големият дял на сенчестия сектор също спира чуждите инвеститори. Защо им е да идват официално тук, след като ще бъдат конкурирани от местни групировки, които избягват облагането и цените им са доста по-ниски? Друга пречка са множеството трудности пред започването. "Големите компании съпровождат решението си за инвестиция с определен бюджет. Той трябва да бъде изразходван за определен срок. Ако не успеят да усвоят средствата в определеното време, те се пренасочват в други държави", каза Геновски. По-благоприятният климат в съседна Румъния и в някои бивши югославски републики също е немалка пречка срещу идването на чуждите капитали у нас. Към това трябва да се прибави и враждебното бюрократично отношение на администрацията. "Доволни сме, защото служителите от Агенцията за приватизация идват навреме на срещите. Преди се случваше изобщо да не идват", заяви Джеймс Кинхорн от "Купърс енд Лайбранд". Във втората Бяла книга на чуждестранните инвестиции са описани редица случаи на прехвърляне на едно предприятие от един на друг принципал, на дълго откриване на процедура и други проблеми, които спъват инвестицията.
Какво пречи на тези, които са тук.
Регистрацията на чуждите инвестиции е една от първите пречки за тези, които така или иначе са решили да дойдат в България. Досегашният режим изискваше регистрация в съда, в статистиката, във финансовото министерство, в Агенцията за чужди инвестиции, а в някои случаи и в централната банка. В много случаи исканата информация се покрива. Основна пречка за чуждите инвеститори е бавното възстановяване на данъчния кредит. Неотдавна шефката на данъчната администрация Дора Андреева заплаши да уволни цялата данъчна служба в община "Овча купел". Причината - жалба на фирма "Ериксон" за невъзстановен навреме данъчен кредит. Когато хората се поинтересували защо, отговорът бил: "Ами, защо не ни подсетихте. " Това, разбира се, е проблем не само на чужденците, но и на българските фирми. Тъй като пазарът в България е малък, голяма част от чуждите инвестиции са вложени в експортно ориентирани производства. Това ги прави особено зависими от възстановяването на данъчния кредит. За съжаление обаче тук те срещат съпротивата не само на данъчната администрация, но и на Международния валутен фонд, който отдавна настоява за увеличаване на срока за възстановяване на 6 месеца.
България стана пословична и с друго - бавната процедура, за да може чужденец да дойде да работи в България. "Елементарно е чужденец да получи статут на чужд инвеститор, въпреки че не упражнява никаква дейност. Да се извади разрешение за работа на шефа на "Соди - Солвей" обаче е истински ад", каза председателят на БИБА Христос Кацанис. Наистина съществува проект за промени в Наредбата за условията за издаване на разрешителни за работа на чужденци в България. В Бялата книга обаче чуждите инвеститори настояват за повече дейности, за които се издава разрешение по опростена процедура. Чужденците се сблъскват с редица чисто битови проблеми. Най-елементарно - тук няма училища за техните деца, което спира мнозина от тях. Типичен, макар и неикономически пример, са бариерите за скоростта на изходите на София. "Изглежда, единствената причина, поради която са поставени те, е да спират хората, които започват да вдигат скорост над 40 км. Обяснението е, че това е тук, за да се хващат откраднати коли. Ако обаче аз карам крадена кола, мислите ли, че ще надвиша ограничението за скоростта", попита Джон Ерст.
Големи битки се водят и с администрацията - данъчна и митническа. "Съществуващият ред за събиране на данъчните задължения е твърде агресивен и фискално ориентиран. Данъкоплатците се третират с презумпцията, че са нарушили данъчните си задължения. Този погрешен подход насърчава укриването на данъци от страна на данъкоплатците и корупция от страна на данъчната администрация", пише в Бялата книга. "Данъчните инспектори са твърде агресивни да установяват данъчно нарушение (което често е спорно) с цел да получат лична премия от 7.5% от размера на нарушението. Считаме, че събирането на данъци ще е по-ефикасно, ако данъчната администрация получава високи основни заплати. Стимулирането с персонални премии вече е отживелица в редица страни", смятат чуждите инвеститори. Впрочем това са проблеми и на българските фирми.
Сигурността не е за пренебрегване.
"България вече си създаде реноме на страна с насилие. Проблемът не е с джебчиите и с другите крадци, а с организираната престъпност. Тя обаче повече влияе върху дребния български бизнес", твърди Джон Ерст. Джебчии има навсякъде, но хората обикновено знаят къде са опасните райони. Във всички туристически справочници има съвети къде да се ходи и къде не. А тук могат да те оберат в центъра на София, пред хотел "Шератън", казва той. "Въпросът не е само в законодателството. Питам се дали в центъра на Букурещ мога да оставя колата си, макар и незастрахована, и да знам, че като се върна, ще я намеря", обясни Кацанис.
Премахването на всички пречки ще стане едва след като правителството си изясни какви точно чужди инвестиции му трябват и къде. За съжаление засега няма особени признаци за това. "По-важно е да създа-дем благоприятен климат. Приоритетите ще дойдат по-късно", каза Илиян Василев. Още повече че в момента вече има леко изместване на интереса на чуждите инвеститори от пряко участие към покупка на корпоративни книжа. Което за съжаление се затруднява от липсата на капиталов пазар.
Като единствен приоритет до момента може да се постави желанието на премиера Иван Костов да привлече чужди инвеститори в емисия български облигации, която да се пусне на европейския пазар. "Независимо че в момента имаме достъп до сравнително благоприятно по условия финансиране от МВФ и другите международни финансови институции, България трябва да се появи на пазара и реално да прецени степента на инвестиционния риск. Рано или късно това трябва да бъде направено с оглед намаляване на дълга или неговата замяна при по-благоприятни условия", каза Иван Костов в "Бояна". Дори и потенциалните купувачи на български бондове обаче признават, че на по-голям успех биха се радвали корпоративни книжа. "В момента в много от икономиките в преход съществува проблемът, че има капитали, но те не достигат до реалния сектор. Една емисия от облигации би могла да помогне ресурс да достигне до предприятията", каза Александър Бебов от "Джей Пи Морган".
Не може да има еднозначен отговор кое трябва да стане първо - да получим по-благоприятен кредитен рейтинг и да пласираме еврооблигации, а после да търсим по-добра цена за приватизиращите се предприятия. Или пък да приватизираме първо няколко предприятия, а след това да чакаме по-добър кредитен рейтинг и да пласираме еврооблигации при по-добра цена. При всички положения обаче трябва да има точна стратегия в областта на чуждите инвестиции и тя да не застава срещу интересите на българския капитал.
Законите доведоха чуждите инвеститори в Източна Европа
Към средата на септември тази година лидер сред привличането на преки чужди инвестиции в Централна и Източна Европа бе Унгария с 15 милиарда долара инвестиции от 1989 г. насам. Веднага след нея е Полша с 13.95 милиарда долара, като само за деветте месеца на 1997 г. страната е привлякла над 2 милиарда долара чуждестранен капитал. На трето място е Чехия с около 8 милиарда долара.
Неслучайно Унгария и Полша са най-привлекателни за чуждите инвеститори. Унгарското законодателство осигурява равнопоставеност на местния и чуждия капитал и гарантира репатрирането на печалба във валутата, в която е направена инвестицията. В случай на национализация или експроприация на активи на чуждия инвеститор се гарантира пълна и незабавна компенсация. Унгария има договори за избягване на двойното данъчно облагане и за инвестиционни гаранции с повечето западноевропейски страни и освен това на практика няма сектор от икономиката, до който потенциалните чужди инвеститори да нямат достъп.
За по-специални икономически сектори се смятат отбраната, транспортът, телекомуникациите, петролопроводите, хазартът и производството и дистрибуцията на електроенергия, но във всяка от тези области също има чуждестранни инвестиции. При инвестиции в компании, свързани с отбранителната промишленост, може да бъде поставено изискването за участие на унгарски съдружник. Големи инвестиции в банковото дело, търговията с ценни книжа и застраховането се одобряват от правителството. Повечето от данъчните преференции, които се даваха на чуждите инвестиции, към днешна дата са премахнати.
Още през 1992 г. в Чехия бе приет Търговски закон, който имаше за цел насърчаването на чуждите инвестиции, а към днешна дата страната има сключени договори за защита на инвестициите с над 30 държави - резултатът бе, че към средата на тази година преките чужди инвестиции в страната достигнаха около 8 милиарда долара. От април 1991 г. не се изисква формалното одобрение на чешкото финансово министерство за чужди инвестиции с изключение на инвестиции в банковия, финансовия и отбранителния сектор, както и за особено големи приватизационни сделки.
За частни инвестиции, местни и чужди, в Чехия са затворени отбранителната индустрия, производството на сол и пощенските услуги. Чужденци могат да влизат на чешкия застрахователен пазар само под формата на смесено дружество с местни партньори, а минималният капитал за откриване на местен филиал на чуждестранна банка е 500 милиона крони (около 17 милиона долара). Няма специални данъчни отстъпки за чуждите инвеститори, но обикновено такива се договарят между инвеститорите и правителството при инвестиции в особено големи размери или инвестиции в сектори, приоритетни за националната икономика.
Румъния бе една от последните страни в региона, която чрез законодателството се опита да привлече големи чужди инвеститори (към края на миналата година страната имаше инвестиции за около 2 милиарда долара). Според промените в Закона за чуждите инвестиции (приет първоначално през 1991 г.) чужд инвеститор може да влезе на румънския капиталов и фондов пазар, без от него да се изисква сертификат от румънската Агенция за развитие, че преди това същият инвеститор е направил и пряка инвестиция в румънската икономика. Репатрирането на инвестирания капитал и печалбата е свободно, а данъците върху тях варират от 75 процента, ако репатрирането се извършва в рамките на три месеца след първоначалната инвестиция, до 18 процента, ако репатрирането е по всяко време след изтичането на едногодишен срок от датата на първоначалната инвестиция.
Според новото румънско законодателство преките чужди инвестиции в размер над 1 милион долара се ползват с 50-процентно намаление на митническите тарифи и 50-процентно намаление на данък добавена стойност за 5-годишен период. Данъкът печалба за тези инвестиции е 15 процента за първите две години от дейността на компанията. Преките чужди инвестиции в размер над 10 милиона долара ползват 80-процентно намаление на митническите тарифи и плащат 15 процента данък печалба за срок от пет години.
Борсата ще бъде лицензирана с компромиси
Александър Константинов
Миналата седмица новите членове на Комисията по ценните книжа и фондовите борси (КЦКФБ) влязоха в кабинетите на предшествениците си. Двете смени на държавния орган, чиято основна задача е да регулира и да стимулира пазара на ценни книжа, проведоха съвместно заседание, на което новоизбраните членове на комисията набързо бяха въведени в бъдещата им работа от отиващите си техни колеги. Решението на Министерския съвет за смяната на членовете на КЦКФБ беше взето още преди 14 дни, но промяната не можа да се осъществи със същата скорост, с която гласува кабинетът.
Новият председател на комисията - Радослав Цончев (който идва от преподавателско място в Нов български университет), не пожела да даде пресконференция, както и изявления за вестниците, "тъй като времето не е достатъчно за навлизане в материята". Въпреки че новите членове на комисията засега не са посочили приоритетите си, вече е сигурно, че първата им работа ще е издаването на лиценз на "Българска фондова борса - София" АД. Според изявления от по миналата седмица на Георги Прохаски, председател на съвета на директорите на борсата, "до края на месеца борсата може да получи лиценз за дейност като такава". Бившият шеф на "Отворено общество" е считан за един от най-влиятелните държавни служители на капиталовия пазар, но все пак борсата няма да може да заработи безпрепятствено както поради битови проблеми, така и поради чисто правни несъответствия.
Сградата, в която ще се помещава тържището на акции, ще бъде ремонтирана най-късно до лятото на 1998 г. На 15 октомври борсата ще влезе във владение на сградата си и тогава ще започнат ремонтните работи. Дотогава търговията с ценни книжа ще се извършва в борсовата зала на 12-ия етаж в бившата сграда на профсъюзите на пл. "Македония" 1. Това, че борсата няма да има помещение, в което да се извършва нормална търговия, също е проблем пред бъдещия пазар. В закона за ценните книжа е записано, че "фондовата борса е организирано тържище на ценни книжа, което осигурява на членовете си равен достъп до пазарната информация и равни условия за участие в търговията". Брокери, които са участвали в сесиите на Българска фондова борса (чието помещение временно ще бъде използвано и от новата борса), твърдят, че залата там не е достатъчна, за да побере представителите на 46 инвестиционни посредници и съответно да им осигури "равни условия за участие в търговията". А нарушаването на това изискване според закона е основание за отказване на лиценз. При това положение интересно е как точно е изпълнено друго изискване на закона - в документите, които се предоставят на комисията, за да издаде разрешение за извършване на дейност, какви са "данните за помещенията и техническото оборудване на борсата".
Създаването и функционирането на фондова борса у нас се очаква от инвеститорите с голямо нетърпение, тъй като тя евентуално би създала прозрачност и стабилност на търговията с ценни книжа. Досега основният проблем пред лицензирането на единствения кандидат за борса беше, че нямаше подадени пълен комплект документи в комисията по ценните книжа. И въпреки че според Георги Прохаски това условие вече е изпълнено, съществуват и други проблеми. Според Закона за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества "акционер в борсата не може да притежава пряко или чрез свързани лица повече от 5 на сто от нейните акции". Преди да подадат оставки, досегашните членове на комисията изпратиха становище на Министерския съвет, че този текст от закона е нарушен в подадените от "Българска фондова борса - София" документи. Според становището на изискването не отговарят държавните банки, които са свързани лица чрез Банковата консолидационна компания (БКК).
"Всички претенции, предявени от Комисията по ценните книжа и фондовите борси относно акционерите, които чрез свързани лица притежават повече от 5% от капитала на борсата, са изчистени. "Дисконтова къща" е продала своите акции на други акционери и така вече няма акционери на борсата, които се явяват свързани лица чрез нея. Банките, свързани чрез Банковата консолидационна компания, не притежават повече от 5% от капитала на борсата. Комисията имаше изисквания към съдебните регистрации на някои от акционерите, но и този проблем е решен. Документите на борсата бяха предадени в комисията на 4 септември", коментира Георги Прохаски.
Въпреки твърдението на Прохаски, че няма проблем за лицензирането на борсата, според източници от администрацията на комисията по ценните книжа изискването на закона не е спазено и в новите документи. От справка за свързаните лица, направена от служителите на регулиращата институция, ТБ "Балканбанк" (а заедно с това и всички останали свързани с нея лица) заедно с банките от БКК, както и с други свързани фирми, има контрол върху над 5% от акциите на бъдещата борса. "Въпреки че банката беше обявена в несъстоятелност, нейното съществуване като юридическо лице не е било прекратено към момента на подаването на документите за борсата и акциите от нея не са били прехвърлени", коментира юрист. "Но дори и след като банката бъде ликвидирана, тогава излиза, че във внесените документи е вписан несъществуващ собственик на акциите на борсата, тъй като те вече са били прехвърлени на друго лице", допълни той. Балканбанк обаче не е единственото дружество, записано в документите като собственик на акции от борсата, което има проблеми с обявяването си в ликвидация. От останалите акционери на борсата в процедура по ликвидация са още Банка за земеделски кредит, Стопанска банка, Елитбанк, Търговска и спестовна банка. Съответно за всички тези банки не е известно дали все още са собственици на акциите от борсата, както е записано в подадените документи.
Засега не е известно доколко новият състав на комисията по ценните книжа и съответно Прохаски са обърнали внимание на още една законова пречка пред лицензирането на борсата. Според закона за ценните книжа "най-малко 2/3 от капитала на борсата трябва да бъде притежаван от банки, инвестиционни посредници, финансови къщи и застрахователни дружества". С влизането в сила на промените в Закона за банките и кредитното дело вече не съществуват финансови къщи. При това условие и без сложни сметки се вижда, че след увеличаването на капитала на борсата, където държавата влиза почти с 50%, финансовите институции притежават под 2/3 от остатъка от акциите.
Независимо от правните проблеми не е вероятно издаването на разрешение за извършване на дейност на борсата да се забави след обявените вече срокове. Което сигурно е оправдано, като се има предвид крайната цел - създаването на ликвиден пазар на ценни книжа.
Дали обаче целта ще оправдае средствата, ако веднага след издаването на лиценз някой обжалва решението на комисията в съда?
Все повече акции се насочват към пазара
Стела Ткачова
Още в края на тази седмица забраната за продажба на акции, придобити срещу инвестиционни бонове, вероятно ще отпадне. Според депутати най-вероятно до петък парламентът ще приеме на второ четене промените в закона за приватизация и във вторник (23 септември) те ще бъдат обнародвани в Държавен вестник. В проекта, който мина на първо четене по миналата седмица, парламентарните комисии направиха допълнения, които ще насърчават свободното прехвърляне на акции, централизирането на информацията за инвестиционните бонове и максимално сигурния клиринг и сетълмент.
Безналичните акции ще могат свободно да сменят собственика си, след като сделката по прехвърлянето се впише в Централния депозитар. С нововъведението се насърчава публичното търгуване на акции, като няма да бъде нужно притежателите на безналични акции да се съобразяват с уставите на дружествата. Добрата новина е, че дружествата имат избор да винкулират акциите си след "решение на общото събрание, ако са изминали най-малко две години от откриването и броят на акционерите е под 50 лица". Новите поправки в законопроекта се допълват с едно предишно предложение за промени в закона - инвестиционните бонове да се използват като платежно средство при приватизационни сделки. Реално участниците ще упражняват всичките си права, тъй като новият проект им дава по-голям избор в управлението на собствеността им. Дружествата трябва да имат по-големи възможности да избират дали да имат налични или безналични акции. С част от тях няма да има активна вторичнa търговия, тъй като са собственост на работници и служители.
