Шестстотин долара струва една миньорска заплата
125 млн. долара годишно плаща данъкоплатецът за 17 000 миньори
Галина Александрова
Правителството ще трябва да избира между социалистическата неефективност и тачъризма, след като серията от миньорски трупове насочи вниманието към най-губещата индустрия в България.
От това дали екипът на Костов ще се подчини на синдикалните заплахи, посредническите интереси и емоционалните аргументи на обърканите миньори, втрещени от опасността за хляба си - от това ще може да се съди за волята и шансовете на управляващите да направят истинската реформа в България.
Първата крачка в деликатния бранш все пак беше направена. След почти двуседмично суетене около трагичния инцидент в мини "Бобов дол" правителството най-после излезе с конкретно решение - да се закрие "Въглища холдинг". След реорганизацията въгледобивните дружества ще преминат на директно подчинение на Комитета по енергетика.
Притиснат от обстоятелствата, кабинетът на Иван Костов беше принуден да изпревари поне с една година собствената си програма, ликвидирайки паразитната структура "Въглища холдинг". В момента колебанието е дали да бъдат закрити опасните рудници - крайно непопулярна мярка, която може да доведе до конфликт със синдикатите. Миньорите са стар коз на синдикалните централи. Те са компактна маса, концентрирана на няколко места в страната, лесни са за манипулиране и в същото време в техни ръце е шалтерът за тока, тъй като с продукцията им се захранват основните електроцентрали. При сегашната структура на доставките на въглищата за основните ТЕЦ една миньорска стачка би блокирала електропроизводството и сериозно би нарушила енергийния баланс. За да не режат от социалната си подкрепа, от години политиците са в патовата ситуация да отказват затварянето на нерентабилния и опасен за живота на работещите подземен въгледобив, който им се отблагодарява с акумулирането на все по-големи загуби и подхранва черната статистика с нови и нови жертви на аварии.
Холдингът "Въглища" бе създаден от правителството на Любен Беров под натиска на лидера на КТ "Подкрепа" Константин Тренчев. За радост на миньорите и семействата им беше обявена задачата да бъдат съхранени въгледобивните мини и работните места в тях. Но това ставаше с цената на претакане на средства от печелившите дружества към губещите и създаване на един среден стандарт на финансова недостатъчност в целия отрасъл. Синдикалният гръб най-вероятно е основната причина за нежеланието на всички следващи правителства да посегнат на измисления холдинг. Сегашното правителство също нямаше намерение да разбива шапката или поне не смяташе да го направи толкова скоро. Според предложения от новия екип на КЕ вариант за развитие и модернизиране на енергетиката на "Въглища холдинг" се дава живот поне още година и половина, през което време той трябва да координира дейностите по стабилизирането на отрасъла. Едва след това може да се пристъпи към втория етап - пълна финансова самостоятелност на въгледобивните предприятия и последваща приватизация, се твърди в доклада на ведомството. Трагедията на черния първи септември ускори решението за ликвидация на административната шапка.
Сред неидентифицираните ангажименти на "Въглища холдинг" (главно снабдителски услуги, срещу които холдингът получава комисиона) уж не фигурира преразпределяне на печалбите от печелившите към губещите предприятия. Според енергийни експерти обаче той прави именно това. За седемте месеца на тази година четири от седемте дружества в холдинга приключват с огромна загуба, но шапката отчита обща печалба от 29 млн. лв. "На предприятията от въгледобива не им трябва административна шапка, която да отчита пред кабинета печалба за сметка на дружествата", заяви пред "Капитал" вицепремиерът Евгений Бакърджиев. Страшното е, че трябваше да се случи трагедията от първи септември, за да може поредното правителство да "прогледне", че в сегашната структура и начин на управление на въгледобива е заложена мина, чиято взривоопасност нараства с всеки изминал ден.
За да има реален ефект от антикризисните мерки, разформирането на "Въглища холдинг" трябва веднага да бъде последвано от затваряне на неефективните участъци и дори на цели мини. Ако критерият е икономическата целесъобразност, в списъка на подлежащите на ликвидация обекти трябва да влязат всички рудници с подземен способ на добиване.
125 млн. долара годишно струва на данъкоплатеца издръжката на неефективния подземен въгледобив, показват сметките на експерти на Комитета по енергетика. Според Иванка Диловска, бивш заместник-министър на енергетиката и консултант на КЕ, държавата би спестила тези средства, ако вместо да поддържа нерентабилния подземен въгледобив, купува равностойно на производството му количество вносни въглища. Без да се броят косвените разходи по заплащане на екологичните глоби и такси, тъй като нашите въглища са с високо съдържание на сяра и пепел, средствата за рекултивация на замърсените земи и за преодоляване на екощетите като цяло, за лечение на заболяванията и т.н.
Във въгледобива работят общо около 34 хил. души. Простата аритметика показва, че средно на човек се падат по 367 долара. Само за 17-те хиляди души, ангажирани в рудниците с подземен въгледобив, тази сума се удвоява. Ако не добивахме въглища от рудниците като "Иван Русев", а ги внасяхме, щяхме да спестим тези 125 милиона долара. Пресметнато при курс 1800 лв. за долар, това прави една "прилична" заплата от близо половин милион лв. на месец (с платени осигуровки) за всеки от 17-те хиляди миньори, които в момента заработват по около 200 хиляди лева месечно. Или за всеки лев заплата в сектора държавата харчи близо пет лева. Ако правителството даде тези пари като социална помощ за останалите без работа миньори, поне ще си спестим периодичното преброяване на труповете в резултат на срутвания и експлозии. Идеалният вариант, разбира се, е тези пари да се насочат към осигуряването на възможности за алтернативна заетост.
В момента тези пари изтичат от данъкоплатеца под една или друга форма на субсидиране на неефективните рудници. Освен пряката субсидия, която по сегашната схема е в размер на разликата между по-ниската цена на въглищата за населението и фиксираната цена от 50 долара на тон условно гориво, която излиза средно около 3 млрд. лв. годишно, към загубите трябва да се калкулират и кредитните задължения, както и задълженията към държавния бюджет, най-вече към ДОО, които не се плащат. В средата на миналата година мини "Бобов дол" имат задължение към ДОО в размер на 1.224 млрд. лв., върху което към края на април т.г. са натрупани лихви в размер на 477 млн. лв. Общият дълг на тази мина към ДОО, ДОД и ПКБ заедно с лихвите по данни от края на април надхвърля 2.4 млрд. лв. Общата сума на задълженията към бюджета от седемте мини в структурата на холдинга "Въглища" вече надхвърля 10 млрд. лв. Лидер в списъка на длъжниците на хазната са мини "Марица-Изток" с 2.8 млрд. лв., следват мини "Бобов дол" - 2.4 млрд. лв., и мини "Перник" - 1.7 млрд. лв. Това означава по-малко пари за пенсии и болнични, които държавата е принудена да търси от други места.
Пет пъти по-малко въглища копае един миньор от "Бобов дол" спрямо английския му колега, показват сметките на енергийните експерти. Основната причина е в сложните минно-геоложки и производствено-технически условия в бобовдолските рудници, които правят добива нерентабилен. Средната производителност на един работник в "Бобов дол" за една година е около 250 тона, и то в рудниците с най-добри условия и механизиран труд. За Великобритания тя е 1258 тона, за Франция - 1032. Средната стойност за Европа е около 1000 тона. Действителната себестойност на въглищата в "Бобов дол" надвишава 65 долара на тон условно гориво. През последните години се е стигало до куриози някои мини да произвеждат въглища, чиято реална себестойност доближава 150 долара на тон условно гориво.
Основният коз на противниците на ликвидацията на неефективните мини са социалната цена и енергийната независимост на страната. Дали ще бъдем обаче по-независими енергийно, ако поддържаме производство за 100-150 долара на тон, и то с ниска калоричност и с високо съдържание на сяра, при положение че можем да купим по-качествена продукция за по-малко от 50 долара на тон? Енергийна независимост означава също вариантност на избора на източници за доставки на енергоресурси. Колкото до социалната цена, едва ли има по-висока цена от това човек да плати с живота си неадекватните управленски решения. Възможности за алтернативна заетост на населението в засегнатите региони има и в момента - като се започне от възстановяването на един традиционен поминък, какъвто е бубарството, животновъдство, отглеждане на гъби и т.н. и се стигне до включването на потърпевшите миньори в реализирането на транспортни проекти. Специално за "Бобов дол" това са изграждането на магистралните пътища София - Кулата и Кюстендил - Гюешево. Една от възможностите за алтернативна заетост са и проектите на Министерството на околната среда за изграждане на предприятия за преработка на отпадъци. Освободените миньори биха могли да се трудят и при изграждането на малки ВЕЦ по дефилето на Струма и Кресненско, подчерта Евгений Бакърджиев. Проблемът е от изготвянето на програми, проекти и стратегии веднъж да се тръгне към конкретни действия за реализиране на намеренията.
Въглищна компания вместо "Въглища холдинг"?
Тази идея първоначално се споменаваше само в тесен кръг от енергийни специалисти. След правителственото решение за разформирането на "Въглища холдинг" въглищното лоби активизира дейността си. Само по себе си заменянето на холдинга с нова шапка, наречена компания, няма смисъл, смятат хора от бранша. Според тях обяснението се крие в корпоративни интереси да се запази съществуващото статукво във въгледобива. Основната задача на една такава компания ще бъде да прикрие всички неефективни производства зад мощния гръб на "Марица-Изток". Около 85% от добива на въглища са от открития рудодобив на лигнити в "Марица-Изток", 15% от останалите мини. В същото време на "Марица-Изток" се падат само 50% от общите разходи на въгледобивния сектор. Това е показателят, който най-обективно определя какво да е бъдещето на отделните рудници. В същото време се правят опити да се убедят обществеността и миньорското съсловие в реалността на едно непознато в цивилизованите страни понятие като средна производствена цена. Разшифрован, смисълът му е, че ако "Марица-Изток" произвежда въглища със себестойност под 30 долара на тон условно гориво, а "Бобов дол" - над 65 долара на тон условно гориво, средната цена е около 50 долара на тон условно гориво. И двата рудника се вместват в рамката на фиксираните цени, като средните разходи са под цената на вносните въглища. В същото време НЕК е принудена да купува скъпите въглища на "Бобов дол" (съответно на "Марбас" или "Перник"), след като може да купи по-голямо количество от евтините на "Марица-Изток" или да достави по-евтини вносни въглища. Ако тази схема изчезне, всеки ще може да направи простата сметка, че има рудници, които не си струва да се поддържат.
Просто защото е твърде скъпо работата в рудника да бъде използвана като претекст за плащане на заплати, причина за нежеланието на всички следващи правителства да посегнат на измисления холдинг. Сегашното правителство също нямаше намерение да разбива шапката или поне не смяташе да го направи толкова скоро. Според предложения от новия екип на КЕ вариант за развитие и модернизиране на енергетиката на "Въглища холдинг" се дава живот поне още година и половина, през което време той трябва да координира дейностите по стабилизирането на отрасъла. Едва след това може да се пристъпи към втория етап - пълна финансова самостоятелност на въгледобивните предприятия и последваща приватизация, се твърди в доклада на ведомството. Трагедията на черния първи септември ускори решението за ликвидация на административната шапка.
Сред неидентифицираните ангажименти на "Въглища холдинг" (главно снабдителски услуги, срещу които холдингът получава комисиона) уж не фигурира преразпределяне на печалбите от печелившите към губещите предприятия. Според енергийни експерти обаче той прави именно това. За седемте месеца на тази година четири от седемте дружества в холдинга приключват с огромна загуба, но шапката отчита обща печалба от 29 млн. лв. "На предприятията от въгледобива не им трябва административна шапка, която да отчита пред кабинета печалба за сметка на дружествата", заяви пред "Капитал" вицепремиерът Евгений Бакърджиев. Страшното е, че трябваше да се случи трагедията от първи септември, за да може поредното правителство да "прогледне", че в сегашната структура и начин на управление на въгледобива е заложена мина, чиято взривоопасност нараства с всеки изминал ден.
За да има реален ефект от антикризисните мерки, разформирането на "Въглища холдинг" трябва веднага да бъде последвано от затваряне на неефективните участъци и дори на цели мини. Ако критерият е икономическата целесъобразност, в списъка на подлежащите на ликвидация обекти трябва да влязат всички рудници с подземен способ на добиване.
125 млн. долара годишно струва на данъкоплатеца издръжката на неефективния подземен въгледобив, показват сметките на експерти на Комитета по енергетика. Според Иванка Диловска, бивш заместник-министър на енергетиката и консултант на КЕ, държавата би спестила тези средства, ако вместо да поддържа нерентабилния подземен въгледобив, купува равностойно на производството му количество вносни въглища. Без да се броят косвените разходи по заплащане на екологичните глоби и такси, тъй като нашите въглища са с високо съдържание на сяра и пепел, средствата за рекултивация на замърсените земи и за преодоляване на екощетите като цяло, за лечение на заболяванията и т.н.
Във въгледобива работят общо около 34 хил. души. Простата аритметика показва, че средно на човек се падат по 367 долара. Само за 17-те хиляди души, ангажирани в рудниците с подземен въгледобив, тази сума се удвоява. Ако не добивахме въглища от рудниците като "Иван Русев", а ги внасяхме, щяхме да спестим тези 125 милиона долара. Пресметнато при курс 1800 лв. за долар, това прави една "прилична" заплата от близо половин милион лв. на месец (с платени осигуровки) за всеки от 17-те хиляди миньори, които в момента заработват по около 200 хиляди лева месечно. Или за всеки лев заплата в сектора държавата харчи близо пет лева. Ако правителството даде тези пари като социална помощ за останалите без работа миньори, поне ще си спестим периодичното преброяване на труповете в резултат на срутвания и експлозии. Идеалният вариант, разбира се, е тези пари да се насочат към осигуряването на възможности за алтернативна заетост.
В момента тези пари изтичат от данъкоплатеца под една или друга форма на субсидиране на неефективните рудници. Освен пряката субсидия, която по сегашната схема е в размер на разликата между по-ниската цена на въглищата за населението и фиксираната цена от 50 долара на тон условно гориво, която излиза средно около 3 млрд. лв. годишно, към загубите трябва да се калкулират и кредитните задължения, както и задълженията към държавния бюджет, най-вече към ДОО, които не се плащат. В средата на миналата година мини "Бобов дол" имат задължение към ДОО в размер на 1.224 млрд. лв., върху което към края на април т.г. са натрупани лихви в размер на 477 млн. лв. Общият дълг на тази мина към ДОО, ДОД и ПКБ заедно с лихвите по данни от края на април надхвърля 2.4 млрд. лв. Общата сума на задълженията към бюджета от седемте мини в структурата на холдинга "Въглища" вече надхвърля 10 млрд. лв. Лидер в списъка на длъжниците на хазната са мини "Марица-Изток" с 2.8 млрд. лв., следват мини "Бобов дол" - 2.4 млрд. лв., и мини "Перник" - 1.7 млрд. лв. Това означава по-малко пари за пенсии и болнични, които държавата е принудена да търси от други места.
Пет пъти по-малко въглища копае един миньор от "Бобов дол" спрямо английския му колега, показват сметките на енергийните експерти. Основната причина е в сложните минно-геоложки и производствено-технически условия в бобовдолските рудници, които правят добива нерентабилен. Средната производителност на един работник в "Бобов дол" за една година е около 250 тона, и то в рудниците с най-добри условия и механизиран труд. За Великобритания тя е 1258 тона, за Франция - 1032. Средната стойност за Европа е около 1000 тона. Действителната себестойност на въглищата в "Бобов дол" надвишава 65 долара на тон условно гориво. През последните години се е стигало до куриози някои мини да произвеждат въглища, чиято реална себестойност доближава 150 долара на тон условно гориво.
Основният коз на противниците на ликвидацията на неефективните мини са социалната цена и енергийната независимост на страната. Дали ще бъдем обаче по-независими енергийно, ако поддържаме производство за 100-150 долара на тон, и то с ниска калоричност и с високо съдържание на сяра, при положение че можем да купим по-качествена продукция за по-малко от 50 долара на тон? Енергийна независимост означава също вариантност на избора на източници за доставки на енергоресурси. Колкото до социалната цена, едва ли има по-висока цена от това човек да плати с живота си неадекватните управленски решения. Възможности за алтернативна заетост на населението в засегнатите региони има и в момента - като се започне от възстановяването на един традиционен поминък, какъвто е бубарството, животновъдство, отглеждане на гъби и т.н. и се стигне до включването на потърпевшите миньори в реализирането на транспортни проекти. Специално за "Бобов дол" това са изграждането на магистралните пътища София - Кулата и Кюстендил - Гюешево. Една от възможностите за алтернативна заетост са и проектите на Министерството на околната среда за изграждане на предприятия за преработка на отпадъци. Освободените миньори биха могли да се трудят и при изграждането на малки ВЕЦ по дефилето на Струма и Кресненско, подчерта Евгений Бакърджиев. Проблемът е от изготвянето на програми, проекти и стратегии веднъж да се тръгне към конкретни действия за реализиране на намеренията.
Въглищна компания вместо "Въглища холдинг"?
Тази идея първоначално се споменаваше само в тесен кръг от енергийни специалисти. След правителственото решение за разформирането на "Въглища холдинг" въглищното лоби активизира дейността си. Само по себе си заменянето на холдинга с нова шапка, наречена компания, няма смисъл, смятат хора от бранша. Според тях обяснението се крие в корпоративни интереси да се запази съществуващото статукво във въгледобива. Основната задача на една такава компания ще бъде да прикрие всички неефективни производства зад мощния гръб на "Марица-Изток". Около 85% от добива на въглища са от открития рудодобив на лигнити в "Марица-Изток", 15% от останалите мини. В същото време на "Марица-Изток" се падат само 50% от общите разходи на въгледобивния сектор. Това е показателят, който най-обективно определя какво да е бъдещето на отделните рудници. В същото време се правят опити да се убедят обществеността и миньорското съсловие в реалността на едно непознато в цивилизованите страни понятие като средна производствена цена. Разшифрован, смисълът му е, че ако "Марица-Изток" произвежда въглища със себестойност под 30 долара на тон условно гориво, а "Бобов дол" - над 65 долара на тон условно гориво, средната цена е около 50 долара на тон условно гориво. И двата рудника се вместват в рамката на фиксираните цени, като средните разходи са под цената на вносните въглища. В същото време НЕК е принудена да купува скъпите въглища на "Бобов дол" (съответно на "Марбас" или "Перник"), след като може да купи по-голямо количество от евтините на "Марица-Изток" или да достави по-евтини вносни въглища. Ако тази схема изчезне, всеки ще може да направи простата сметка, че има рудници, които не си струва да се поддържат.
Просто защото е твърде скъпо работата в рудника да бъде използвана като претекст за плащане на заплати.
Сред неидентифицираните ангажименти на "Въглища холдинг" (главно снабдителски услуги, срещу които холдингът получава комисиона) уж не фигурира преразпределяне на печалбите от печелившите към губещите предприятия. Според енергийни експерти обаче той прави именно това. За седемте месеца на тази година четири от седемте дружества в холдинга приключват с огромна загуба, но шапката отчита обща печалба от 29 млн. лв. "На предприятията от въгледобива не им трябва административна шапка, която да отчита пред кабинета печалба за сметка на дружествата", заяви пред "Капитал" вицепремиерът Евгений Бакърджиев. Страшното е, че трябваше да се случи трагедията от първи септември, за да може поредното правителство да "прогледне", че в сегашната структура и начин на управление на въгледобива е заложена мина, чиято взривоопасност нараства с всеки изминал ден.
За да има реален ефект от антикризисните мерки, разформирането на "Въглища холдинг" трябва веднага да бъде последвано от затваряне на неефективните участъци и дори на цели мини. Ако критерият е икономическата целесъобразност, в списъка на подлежащите на ликвидация обекти трябва да влязат всички рудници с подземен способ на добиване.
125 млн. долара годишно струва на данъкоплатеца издръжката на неефективния подземен въгледобив, показват сметките на експерти на Комитета по енергетика. Според Иванка Диловска, бивш заместник-министър на енергетиката и консултант на КЕ, държавата би спестила тези средства, ако вместо да поддържа нерентабилния подземен въгледобив, купува равностойно на производството му количество вносни въглища. Без да се броят косвените разходи по заплащане на екологичните глоби и такси, тъй като нашите въглища са с високо съдържание на сяра и пепел, средствата за рекултивация на замърсените земи и за преодоляване на екощетите като цяло, за лечение на заболяванията и т.н.
Във въгледобива работят общо около 34 хил. души. Простата аритметика показва, че средно на човек се падат по 367 долара. Само за 17-те хиляди души, ангажирани в рудниците с подземен въгледобив, тази сума се удвоява. Ако не добивахме въглища от рудниците като "Иван Русев", а ги внасяхме, щяхме да спестим тези 125 милиона долара. Пресметнато при курс 1800 лв. за долар, това прави една "прилична" заплата от близо половин милион лв. на месец (с платени осигуровки) за всеки от 17-те хиляди миньори, които в момента заработват по около 200 хиляди лева месечно. Или за всеки лев заплата в сектора държавата харчи близо пет лева. Ако правителството даде тези пари като социална помощ за останалите без работа миньори, поне ще си спестим периодичното преброяване на труповете в резултат на срутвания и експлозии. Идеалният вариант, разбира се, е тези пари да се насочат към осигуряването на възможности за алтернативна заетост.
В момента тези пари изтичат от данъкоплатеца под една или друга форма на субсидиране на неефективните рудници. Освен пряката субсидия, която по сегашната схема е в размер на разликата между по-ниската цена на въглищата за населението и фиксираната цена от 50 долара на тон условно гориво, която излиза средно около 3 млрд. лв. годишно, към загубите трябва да се калкулират и кредитните задължения, както и задълженията към държавния бюджет, най-вече към ДОО, които не се плащат. В средата на миналата година мини "Бобов дол" имат задължение към ДОО в размер на 1.224 млрд. лв., върху което към края на април т.г. са натрупани лихви в размер на 477 млн. лв. Общият дълг на тази мина към ДОО, ДОД и ПКБ заедно с лихвите по данни от края на април надхвърля 2.4 млрд. лв. Общата сума на задълженията към бюджета от седемте мини в структурата на холдинга "Въглища" вече надхвърля 10 млрд. лв. Лидер в списъка на длъжниците на хазната са мини "Марица-Изток" с 2.8 млрд. лв., следват мини "Бобов дол" - 2.4 млрд. лв., и мини "Перник" - 1.7 млрд. лв. Това означава по-малко пари за пенсии и болнични, които държавата е принудена да търси от други места.
Пет пъти по-малко въглища копае един миньор от "Бобов дол" спрямо английския му колега, показват сметките на енергийните експерти. Основната причина е в сложните минно-геоложки и производствено-технически условия в бобовдолските рудници, които правят добива нерентабилен. Средната производителност на един работник в "Бобов дол" за една година е около 250 тона, и то в рудниците с най-добри условия и механизиран труд. За Великобритания тя е 1258 тона, за Франция - 1032. Средната стойност за Европа е около 1000 тона. Действителната себестойност на въглищата в "Бобов дол" надвишава 65 долара на тон условно гориво. През последните години се е стигало до куриози някои мини да произвеждат въглища, чиято реална себестойност доближава 150 долара на тон условно гориво.
Основният коз на противниците на ликвидацията на неефективните мини са социалната цена и енергийната независимост на страната. Дали ще бъдем обаче по-независими енергийно, ако поддържаме производство за 100-150 долара на тон, и то с ниска калоричност и с високо съдържание на сяра, при положение, че можем да купим по-качествена продукция за по-малко от 50 долара на тон? Енергийна независимост означава също вариантност на избора на източници за доставки на енергоресурси. Колкото до социалната цена, едва ли има по-висока цена от това човек да плати с живота си неадекватните управленски решения. Възможности за алтернативна заетост на населението в засегнатите региони има и в момента - като се започне от възстановяването на един традиционен поминък, какъвто е бубарството, животновъдство, отглеждане на гъби и т.н. и се стигне до включването на потърпевшите миньори в реализирането на транспортни проекти. Специално за "Бобов дол" това са изграждането на магистралните пътища София - Кулата и Кюстендил - Гюешево. Една от възможностите за алтернативна заетост са и проектите на Министерството на околната среда за изграждане на предприятия за преработка на отпадъци. Освободените миньори биха могли да се трудят и при изграждането на малки ВЕЦ по дефилето на Струма и Кресненско, подчерта Евгений Бакърджиев. Проблемът е от изготвянето на програми, проекти и стратегии веднъж да се тръгне към конкретни действия за реализиране на намеренията.
Въглищна компания вместо "Въглища холдинг"?
Тази идея първоначално се споменаваше само в тесен кръг от енергийни специалисти. След правителственото решение за разформирането на "Въглища холдинг" въглищното лоби активизира дейността си. Само по себе си заменянето на холдинга с нова шапка, наречена компания, няма смисъл, смятат хора от бранша. Според тях обяснението се крие в корпоративни интереси да се запази съществуващото статукво във въгледобива. Основната задача на една такава компания ще бъде да прикрие всички неефективни производства зад мощния гръб на "Марица-Изток". Около 85% от добива на въглища е от открития рудодобив на лигнити в "Марица-Изток", 15% от останалите мини. В същото време на "Марица-Изток" се падат само 50% от общите разходи на въгледобивния сектор. Това е показателят, който най-обективно определя какво да е бъдещето на отделните рудници. В същото време се правят опити да се убеди обществеността и миньорското съсловие в реалността на едно непознато в цивилизованите страни понятие като средна производствена цена. Разшифрован, смисълът му е, че ако "Марица-Изток" произвежда въглища със себестойност под 30 долара на тон условно гориво, а "Бобов дол" - над 65 долара на тон условно гориво, средната цена е около 50 долара на тон условно гориво. И двата рудника се вместват в рамката на фиксираните цени, като средните разходи са под цената на вносните въглища. В същото време НЕК е принудена да купува скъпите въглища на "Бобов дол" (съответно на "Марбас" или "Перник"), след като може да купи по-голямо количество от евтините на "Марица-Изток" или да достави по-евтини вносни въглища. Ако тази схема изчезне, всеки ще може да направи простата сметка, че има рудници, които не си струва да се поддържат.
Просто защото е твърде скъпо работата в рудника да бъде използвана като претекст за плащането на заплата.
Абитуриенти '2008
Днешните първолаци ще празнуват абитуриентската си вечер през 2008 г. За родителите този факт би трябвало да е най-вълнуващият, далеч по-важен от това, че и тази есен учебниците са скъпи, че не е ясно колко дълги ще бъдат ваканциите, напомнящи на миналия век с името си "дървени", че все още учителите, които поемат възпитанието на децата им, са сред най-онеправданите в българското общество.
На първолаците - вече без тайни във видеоигрите, както и на по-големите им съученици, България все още не може да осигури истинския учебник, по който ще учат дълго след университета - Интернет.
В очакване на тези по-добри дни обществото и държавата могат да направят няколко не струващи скъпо жеста към децата. Като начало да прекратят доходния бизнес с писането и издаването на учебници, в които хонорарът на авторите и печалбата на издателите са правопропорционални на количеството безсмислена фактология, която учениците са длъжни да поглъщат.
За сметка на нея българчетата биха могли да бъдат учени как да мислят - нелека задача, като се знае, че за няколко поколения това не беше приоритет в социалистическата държава.
И ако свободата на информация, наречена Интернет, днес е неудобна за атакуване от почитателите на онова време, целият им бяс сега е впрегнат, за да бъде провалена премиерата на вероучението в съвременното училище. Независимо че то не е задължително, на помощ са повикани призраците на всевъзможни нещастия - само и само децата да не научат азбуката на християнската духовност, която така плашеше червените революционери, че взривяваха нейните храмове.
В крайна сметка важното е училището да не пречи, ако не може да помогне, на абитуриентите от 2008 г. да бъдат по-умни, по-свободни и по-морални от родителите си.
Военните продължават да считат алтернативната казарма за ангария
Министерството на отбраната и Генералният щаб не отстъпват от идеята за двойно по-дълга служба без оръжие
Момчил Милев
"Изпълнението на войнските задължения, условията и редът за освобождаването от тях или за замяната им с алтернативна служба се уреждат със закон."
Чл.59, ал.2 от Конституцията на Република България.
След близо две години летаргия униформените и цивилните ръководители на армията за втори път възобновяват дискусиите по правилата, които би трябвало да регламентират отказа от казарма. "В армията не трябва да робуваме на количествения подход, защото голяма част от младежите не са годни за носене на оръжие. Тези хора ще бъдат пренасочвани към алтернативна военна служба, която по мое мнение трябва да бъде двойно по-дълга от редовната", обяви началникът на Генералния щаб на Българската армия ген.-полк. Михо Михов на 7 юли пред Атлантическия клуб. Военният министър Георги Ананиев също даде ясна индикация, че желае "да притопли" работата по закона за службата без оръжие. През август той издаде заповед до подопечните си юристи, в която формулира изискванията на новото политическо ръководство към нормативния акт. Планирано е законът за алтернативната служба да бъде приет в съкратени срокове. Той дори фигурира в есенната програма на парламента. Според нея той трябва да бъде одобрен от депутатите на 10 ноември.
Дискусиите по проектозакона за алтернативната казарма са на път да излязат от мъртвата си точка, смятат в отбранителното ведомство. Нероденият нормативен акт обаче все още се лута между различните ведомства и събира прах по бюрата на държавните служители. Разговорите по предишната версия на проекта за нормативен акт зациклиха в Съвета по законодателството към Министерството на правосъдието. Последният вариант на стария документ датира от декември 1995 г., защитава най-вече интересите на армията и не получи одобрението на повечето цивилни институции.
През последните две седмици Министерството на отбраната и Генералният щаб на армията са успели да стопят леда помежду си и дори вече са въплътили идеите си в нов проектозакон, съобщиха от ведомството на Георги Ананиев. Униформеното ръководство склонило да приеме варианта на военния министър, а началникът на ГЩ ген.-полк. Михов е парафирал предложението. Съмнително е обаче дали стахановският срок от два месеца, който цивилното ръководство на армията си е поставило, наистина е реалистичен.
Кой ще каже "сбогом" на оръжията.
Решителният пробив в позицията на военните е, че отказът от казарма няма да се основава само на религиозни убеждения. Според новия вариант всеки българин може да поиска служба без оръжие и по морални или етични съображения освен заради вярата си. Последователите на официално регистрираните религии, отричащи употребата на насилие, автоматично получават одобрение на своите молби. Алтернативната служба няма да се отбива в поделенията на армията, както искаха военните досега. Отпада и задължението да се носи специална униформа, която се определя от министъра на отбраната. И в новия вариант обаче военните и цивилните експерти не отстъпват от догматичното си виждане продължителността на алтернативната служба да има до известна степен наказателен характер - поне два пъти по-дълга от казармата с оръжие. В класическия вариант на алтернативната служба, както е в повечето западноевропейски страни, времетраенето на казармата със и без оръжие не се различава съществено. В Германия например срокът е само три месеца по-дълъг. Изглежда, българските експерти по национална сигурност още третират конституционното право на военна служба без оръжие като привилегия.
Отсяването на кандидатите за алтернативна казарма вероятно също ще се изплъзне от ръцете на армията. Документите на желаещите да не служат в казармите ще се подават във военните окръжия, но няма да се гледат там, предвижда проектът на министър Ананиев. Отсяването на претендентите за служба без оръжие минава под опеката на Министерството на труда и социалната политика, гласи нормативният акт. В комисията задължително ще влизат съдия, лекар и експерт по вероизповеданията. Според сегашния вариант в нея не би трябвало да има представители на униформеното съсловие, защото те нямат отношение към религиозните и етичните убеждения на донаборниците. Ако кандидатът няма 18 години, молбата му трябва да носи и подписите на неговите родители, се казва още в проекта. Хората, които не желаят да служат във въоръжените сили, няма да получават повиквателни за армията, преди комисията да се произнесе по тяхното искане. Все още се обмисля дали да има събеседване с кандидатите, или не.
Досегашното виждане на униформеното войнство беше, че армията сама трябва да решава кой става за носене на оръжие и кой не. Предишната версия на проектозакона предвиждаше към всяко зонално военно управление да има комисия, която се назначава със заповед на военния министър. В нея освен граждански специалисти трябваше да фигурират и военни. Срокът за подаване на молбите беше фиксиран на 31 март в годината на навършване на пълнолетието. Ако кандидатът за алтернативна служба пропуснеше този срок или не се явеше на събеседването без уважителни причини, искането автоматично трябваше да се отхвърли. Според стария проект на военните решенията на зоналните управления можеха да се обжалват пред централна комисия - също орган на военния министър. Шефът на военното ведомство получаваше право еднолично да определи състава на 7-членния екип, който може да освобождава от казарма. Единственото изискване беше да има поне един представител на Дирекцията по вероизповеданията.
Според новия проект алтернативната служба ще се изпълнява в държавни предприятия, селското стопанство, заведения от социалната сфера и екологията, а не във военните поделения, както искаха военните. Хората, получили право да изкарат казармата си без оръжие, ще могат да бъдат мобилизирани и за потушаване на последствията от бедствия и аварии. В случай на война те ще изпълняват тилови функции, които не изискват бойна подготовка, носене на оръжие или използване на насилие. Частни структури също ще могат да ползват услугите на "алтернативните" войници, но само ако са организации с идеална цел и не се занимават с религиозна дейност. По време на службата организацията работодател трябва да осигури на отказалите казарма квартира или общежитие, безплатна храна, пари за дрехи и заплащане, което отговаря на възнаграждението на редниците от наборната армия. На практика това ще приравни алтернативната служба до трудова повинност, защото парите за редовите войници са символични. Те се определят с постановление на Министерския съвет, а конкретните цифри незнайно защо са засекретени.
Все още не е ясен и механизмът, по който ще се определя редът за протичането на военната служба. По всяка вероятност той ще се определи с отделен подзаконов нормативен акт - постановление на Министер-ския съвет или заповед на ресорния министър. Едно обаче е сигурно - мястото за отслужването на алтернативната казарма ще се определя от комисията, а мнението на донаборника ще има само информативен характер. Създателите на проектозакона, изглежда, се опасяват, че всички "отказници" ще искат назначение в социалната сфера, а не в селското стопанство или производството.
Алтернативна служба - до запълване на квотите.
Бройката на алтернативно служещите ще се определя на чисто механичен принцип, предвижда новият нормативен акт. Всяка година Министерският съвет ще одобрява квота за българите, които могат да отбият военната си повинност без "Калашников". Комисията към социалното министерство ще приема заявките от всички организации, фирми и ведомства, които са заинтересувани да използват услугите на "алтернативни" войници, и ще изпраща предложение до правителството. С това държавните мъже може би се опитват да пресекат наплива от симуланти и до известна степен да притъпят недоволството на военните. На практика обаче е твърде вероятно алтернативни военнослужещи да се окажат не пацифистите и последователите на религиозни учения, които повеляват ненасилие, а хората с добри контакти в чиновничес-кия апарат.
Въпреки привидното одобрение на армейското ръководство законът за алтернативната служба ще срещне сериозен отпор от страна на редовия офицерски състав. Повечето представители на униформеното съсловие продължават да са поклонници на наборната войска и трудно ще се примирят с отпадането й. Опасенията им до известна степен имат основание от гледна точка на демографския срив у нас. Дори статистически погледнато, България не може да поддържа 104-хилядна армия при около 62 000 наборен контингент. Тенденцията към все по-голям спад на мъжкото население ще изостри проблема още повече дори и след 30-хилядното съкращение, планирано от Генералния щаб.
От гледна точка на генералитета въвеждането на алтернативната служба ще е поредният пирон в ковчега на Българската армия. Според новата концеп-ция за отбрана на страната обаче голяма наборна войска не е необходима. След отпадането на блоковото противопоставяне съвременните стратези се ориентират към схеми за предотвратяване на конфликти с ниска интензивност - локални войни и партизански бойни действия. В такива ситуации най-ефективни са специалните части - въздушнодесантни сили, морска пехота и диверсионни групи. Голямата наборна войска е само в тежест, защото е трудно мобилна и слабо тренирана. Насилственото използване на алтернативни войници в Българската армия също не би допринесло с нищо за повишаването на бойната й готовност.
100-те дни на парламентарните джуджета
Лилия Филева
Седмица след като правителството разпространи отчета за първия си управленски семестър, озаглавен "Сто от 1461 (толкова са дните на пълния мандат на кабинета - бел.авт.) от дейността на правителството на Република България за периода 21 май - 31 август 1997 г.", премиерът Иван Костов направи парламентарна промоция на анализа. Резюмето, което министър-председателят представи от парламентарната трибуна, не се различаваше по нищо от множеството интервюта, с които Костов рапортува за 100-те дни седмица по-рано.
Изтичането на традиционния изпитателен срок за управляващите този път имаше повече смисъла на контролно за "другите" в парламента. БСП, ОНС и Евролевицата получиха възможност да дебютират като "разумен коректив", "социалдемократическа или центристка алтернатива".
Бялата лястовица пикира над кабинета.
И този път евролевите не изневериха на "консенсусното" си отношение към мнозинството. Лидерът Александър Томов обидено сподели, че е "несериозно и нечестно" да се представя желанието за единение като "навеждане пред управляващите". Тази уговорка обаче не компенсира факта, че първата част от експозето на Томов пред депутатите без корекции можеше да представлява раздел от правителствения отчет. Все пак Евролевицата прояви критичност по отношение на приватизацията, която била "мудна и тромава". За такова заключение обаче не се изискваше особена прозорливост, след като броени минути преди това премиерът Костов публично призна: "Могат да се отправят претенции към приватизацията и към ускоряването й, но в рамките на сегашния закон това е възможната скорост според нас."
След като евролевите отправиха препоръките си към управляващите (главно по отношение на структурната реформа и социалните аспекти на прехода), дойде и моментът за това, което всъщност ги безпокои. "Никой няма полза от тезата, публично разпространена, включително от членове на кабинета, за това, че няма алтернатива в обществото, няма алтернативна политика", заяви от парламентарната трибуна Александър Томов. Отричането на възможна алтернатива за управление означавало, че в страната има еднопартийна система. Цялата политическа стратегия на формацията от изборите насам е подчинена на двойствения принцип "едновременно да сме добре с управляващите и да си пазим имиджа на коректив" (в случай че се освободи място за нови приемници на властта). Затова и хората на Томов са категорични, че управленска алтернатива има и тя е социалдемократическа. Още в края на лятната парламентарна сесия Евролевицата оповести началото на нов социалдемократически "синтез" и за да затвърди това, дори събра на кръгла маса верни на идеята формации. Тогава инициативата изглеждаше твърде любопитна и обещаваща, сега прилича повече на затихваща. Освен ако Томов не конкретизира намеренията си.
На първо време Евролевицата подритна топката към "Дондуков" 1. "Ако правителството приема нашите предложения, това ще означава допълнително стимулиране на реформите в страната. Ако не, това ще означава засилено съревнование и конкуренция в името на реформата. " Засега никой от евролевите не е разшифровал словосъчетанието "засилено съревнование". По всичко личи обаче, че това ще бъде парламентарната група, която най-внимателно ще се пази от коопериране с други парламентарни сили. Съюзници обаче активно ще бъдат търсени извън сградата на Народното събрание.
На БСП й хареса да е опозиция.
Другата парламентарна сила, в чийто речник думата алтернатива се появи напоследък, е БСП. На "Позитано" 20 гледат на лансирането на нови управленски вариации като на начин да употребят максимално популистки положението си на опозиция. Алтернативната програма на БСП ще бъде разработена до две седмици и се подготвя от работна група, ръководена от Георги Пирински.
Основното възражение на левицата към правителството беше насочено към "имитацията на дебат" и "фрагментарния отчет". Тактически социалистите се бяха подготвили да атакуват всеки от министрите поотделно. След като обаче стана ясно, че такава възможност няма да им бъде дадена, соцдепутатите (с малки изключения) напуснаха залата. Соцлидерът Първанов започна анализа си на 100-те дни изненадващо меко: "Налице са наистина определени резултати, които не бива да се пренебрегват - нарастването на валутните резерви, възвръщането на доверието към лева и в банковата система, намаляването на лихвения процент. " Привидната пасивност обаче отстъпи пред въпроса "каква е цената на реформата" и заключението, че "СДС довършва приватизационните сделки, подготвяни от левицата" и "жъне това, което друг е посял". Това беше достатъчно, за да стане ясно, че анализирайки работата на кабинета, БСП не гледа към "Дондуков" 1, а към собствения си твърд електорат, от чиято подкрепа все повече се нуждае.
Опозиционното поведение на БСП остава под знака на вътрешнопартийните борби. Докато не реши междуособиците в централата, сегашното ръководство на левицата ще се старае поне привидно да изглежда твърдо и консолидирано.
Формулата, която соцпартията ще лансира, когато се почувства достатъчно силна, за да пристъпи към властта, се съдържа в изречението, употребено от Първанов: "Теснопартийният кабинет не оправда надеждите. " Алтернативата на теснопартийния кабинет е коалиционният. Така че, изглежда, БСП се е примирила с това, че няма шанс сама да се върне във властта, вероятно защото пословичните соцстратези са преценили, че лозунгите за ново соцуправление вече не вървят. А и няма с какво да ги сменят в момент, в който партията прилича повече на мозайка от едва крепящи се елементи, отколкото на монолитна сила, спо-собна да управлява.
ОНС остава в плен на миражи.
През следващите няколко месеца ОНС може да се окаже най-кротката парламентарна група. Хората на Доган имат нужда от карантинен период, за да закърпят редиците си, а и да помъдруват върху отношенията си с Мултигруп. Не че някой очаква да се отрекат от благодетелите си, но ако решат все така бойко да стоят зад групировката, ще трябва да измислят нов спасителен пояс за структурата на Илия Павлов. Засега, изглежда, се залага на обходна защита на интересите на групировката. От парламентарната трибуна Димитър Луджев обвини правителството, че допуснало "твърде значителен удар върху българските интереси като подписването на споразумението между "Газпром" и Турската газова компания".
Иначе становището на ОНС започна с трогателното съждение "парламентарно мнозинство в този парламент не може да има, без СДС да е основна сила". Така, след като откриха, че 2+2=4, от ОНС обясниха, че "правителството с борбата си срещу престъпността нанася много удари върху бизнеса и така делът на сенчестата икономика се увеличава".
Подобно на Евролевицата, и обединението си има болка - от управляващите никой не го слуша. Така че една от основните препоръки към кабинета е "да потърси сериозен диалог и партньорство с по-дълготраен характер".
Общото между трите парламентарни групи в малцинство е, че единственият им шанс в теоретично бъдеще да се доберат до властта е в коалиционно правителство или на тях поне им изглежда така.
За Жорж... по-добре нищо.
Секретар на МВР пое контраразузнаването след скандал
Президентът назначи в понеделник нов шеф на Националната служба за сигурност. Полковник Атанас Атанасов стана и.д. директор на контраразузнаването. Мотивите на президента да не бъде назначен за постоянно са, че той нямал необходимия стаж от 5 години в спецслужбите, изискван от сега действащия Закон за НСС. В съобщението на президентството се твърди, че на полковника не му достигат няколко месеца стаж.
Атанас Атанасов е секретарят на МВР, който подготви в голяма част исканите от правителството законодателни промени за борба с престъпността. Той е един от авторите на проектозакона за специалните разузнавателни средства, промените в Наказателния и Наказателно-процесуалния кодекс. Полк. Атанасов е баща и на новия устройствен закон на МВР.
Вероятно министър Бонев разчита на неговата активност да превърне контраразузнаването в действаща служба. Упреците срещу НСС са, че не е достатъчно активна в контраразузнаването, а се изявява като полицейска служба.
Новото назначение означава, че секретарят на МВР Николай Радулов, който досега отговаряше за контраразузнаването, ще бъде натоварен с други функции или ще бъде освободен. Досегашният и.д. директор на НСС Владимир Манолов остава първи заместник-директор. Той беше и.д. в продължение на 8 месеца, след като полк. Юли Георгиев подаде сам оставката си през януари. Очакванията бяха, че Владимир Манолов ще бъде новият титуляр на НСС.
Междувременно в пресата се появиха атаки срещу полк. Атанасов, че нямал необходимия 10-годишен стаж за секретар на МВР. Осведомени твърдят, че атаките са инициирани от бившия шеф на НСС Юли Георгиев.
В. "Труд" твърди, че полк. Атанасов нямал необходимия стаж да заема длъжността секретар на МВР, както го изисква сегашният закон на вътрешното министерство. МВР официално опроверга тази новина. Полк. Атанасов има професионален стаж 10 години, колкото се изисква от закона, заявиха от пресцентъра.
Спорът се разгоря и в тълкуването на самото понятие. По въпроса се изказа и бившият министър Христо Данов, който заяви, че става дума за професионален стаж в МВР. Според другата страна по тази логика и чистачката, която е работила във вътрешното министерство, ще може да заема този пост, а професионалисти няма да могат.
Пресата твърди, че президентът назначил г-н Атанасов за и.д. за една година, докато направи изисквания стаж от закона. Според други причината била, че в новия устройствен закон за МВР отпадало изискването за 10-годишен професионален стаж. Юристи отрекоха подобно нещо. И в новия закон за МВР съществува същото изискване за стаж на секретарите.
Поправката в проектозакона е, че секретарите на МВР могат да съвместяват две длъжности - да бъдат едновременно зам.-министри и шефове на национални служби. Там отпада и изискването за 5-годишен стаж в спецслужбите за шефа на НСС.
В сегашния закон за МВР няма изрична забрана за съвместяването на двете длъжности.
Националният пазар ще смекчи конфликтите на прехода
Валери Жаблянов
Седма година в условията на преход българското общество и държава се разкъсват от противоречия. Преодоляването на деструктивното противопоставяне очевидно ще бъде дълъг и противоречив процес. Дълъг, защото основните въпроси на прехода в България все още предстоят. Това са: реформата на реалния сектор на икономиката, аграрната реформа, развитието на стратегически за националното стопанство отрасли и закриването на други. Противоречив, защото самата реформа променя дълбоко обществените отношения, разпределението на националното богатство, оформя нови социални групи, които предстои да търсят и да утвърждават мястото си по отношение на разпределението на властта. Кризата на политическите отношения, лошото състояние на междупартийните и вътрешнопартийните отношения допълнително усложняват решаването на проблемите, които реформата поставя пред обществото. Причините за това са много.
В резултат на провежданата през последните седем години реформа българската нация изпадна в дълбока криза - демографска, стопанска, културна и политическа. Елемент на тази криза е и продължаващата изолация на България. Страната все още е извън регионалните и по-широките политически и икономически процеси и формирования.
Изолацията на България не е изолация въобще, а неспособност да намери и създаде съюзници в името на постигането на собствените си национални приоритети. Самите приоритети на националното ни развитие не са изяснени и не са формулирани като политически цели. Например усилията за евроинтеграция, които са съвсем естествени и политически логични, предхождат по степен на важност утвърждаването на целите и интересите на българската национална държава. А би следвало поне тук да има баланс, защото присъединяването на нашата страна към една или друга икономическа и политическа общност не може да създаде националното съгласие. От друга страна, политическите сили гледат на националното съгласие по-скоро като на част от тактическия си арсенал. А националното съгласие е принцип, върху който следва да се осъществява практическото управление на страната. Постигането на национално съгласие в условията на дълбока социална криза, на сблъсък на радикално противопоставящи се интереси в сферата на икономиката е възможно само след утвърждаването от политическите сили и реализирането на доктрина за икономическа реформа. Поставените в програмата на правителството цели на икономическата реформа, като например приватизация на целия банков сектор до края на следващата година, трябва да бъдат подчинени на принципа за запазване на възможностите за пълноценно развитие на националната икономика. Това означава максимално широко използване на трудовите ресурси и равномерно развитие на различните райони на страната. Още сега е ясно, че чуждестранните преки инвестиции ще се съсредоточат в отделни отрасли и в по-развитите в комуникационно отношение центрове. Досегашната практика на приватизация показва интерес на по-големите чужди инвеститори главно в тежката индустрия: металургия, циментова, нефтохимическа. Такава структура на чужди преки инвестиции трудно ще осигури равномерно развитие на националната икономика. Създава се реалната опасност цели райони на страната и сектори на икономиката да бъдат откъснати от бъдещия процес на реиндустриализация. Подобна структура на националната икономика ще ни отдалечи и от европейската икономическа интеграция. Цялостната приватизация на банковия сектор практически означава пълно оттегляне на българската държава от пряко участие в инвестиционния процес, както и изоставянето на най-ефективните механизми за пряка икономическа регулация.
В общия аспект на икономическата реформа аграрната реформа следва да бъде разглеждана като неразделна част. В създадените в резултат на досегашната реформа аграрни отношения най-силно се усеща общият регрес на нашето развитие от последните години. Натуралната форма на производство, на която сме свидетели, е безпрецедентна в Европа. През изминалите години фактическата цел на аграрната реформа беше оставена на заден план в името на преследване на нереални и едностранчиви цели. Това възпрепятства рационализирането на формите на собственост върху обработваемата земя и подобряване експортните възможности на българското селско стопанство. Като резултат от всичко това се получи практически ликвидиран пазар на селскостопанска продукция в страната, нещо, което е недопустимо с оглед на ефективността. Последва раздробяване на земята, ръст на пустеещите земи, унищожаване на машинния парк и ликвидиране на модерните ферми. Българското земеделие не само загуби експортните си възможности, но дефицитът на селскостопанска продукция засегна дълбоко и вътрешния пазар. Миналогодишната зърнена криза беше само един симптом в това отношение и на нея следва да се гледа от българските политици по този начин, а не като повод за допълнителни разпри. Пред настъпващата зима България още през август е изправена пред продоволствена криза. Тя няма да бъде разрешена чрез внос, защото, както показва досегашната практика, така само ще се утежни положението на българските производители от аграрния сектор. При настоящото състояние на аграрната реформа разрешението за покупка от чужденци на земеделски земи ще обезсили допълнително българското земеделие и ще изостри още повече отношенията в българското село.
Кооперативната форма на собственост не се поощрява от държавата по различни причини, а тя заедно с арендата е единствената реална възможност за едро механизирано селскостопанско производство. Една от съществените причини за липсата на кредитен интерес към селското стопанство е и отсъствието на отговорни и достатъчно модерни икономически субекти в сектора. Политическите сили в България трябва да спрат да гледат идеологически на кооперацията.
В криза е политическото представителство.
Тя се изразява най-вече в откъснатостта на политическите партии от реалните интереси на обществото и държавата. Кризата на политическите отношения се изразява в раздробяването на политически партии, което на свой ред пречи за мобилизиране на усилията на обществото за излизане от създалата се ситуация. Слабостта на политическата система не е преодоляна чрез последните избори, тя само е скрита за кратък период от време. Подкрепата за изпълнителната власт, както сочат повечето изследвания на общественото мнение, е с крехък емоционален аванс. Подкрепата за реформата все още не е подкрепа за конкретни действия. При повечето изследвания на общественото мнение под реформа се разбира засилване на социалната политика на държавата, т.е. има съществено несъответствие между обществените очаквания и предприетите вече практически действия от страна на управляващото мнозинство. Налице са всички предпоставки сегашният политически модел да изпадне в дълбока криза при първите по-сериозни трудности на реформата. Практическото отсъствие на опозиция не усилва позициите на реформистките настроения в обществото, а точно обратното. Ефектът от подобна ситуация е откъсване на политическия процес и държавното управление от реалните обществени потребности, което създава условия за остри и продължителни политически сътресения. Политическите партии, управляващи и опозиционни, парламентарни и извънпарламентарни, трябва да преодолеят своята фрагментарност и да обединят усилията си. В настоящата обстановка място за спасители на нацията няма и широката политическа подкрепа за реформата е изрично условие за нейното успешно начало. Всеки опит за авторитаризъм няма да разполага нито с вътрешна, нито с външна подкрепа. Сегашният политически модел очевидно е изчерпан като възможности за мобилизация на обществото. По същество този политически модел възпроизвежда дефектите на политическата система от последните седем години. Реформата се нуждае и от масова политическа подкрепа за провеждането й, и от опозиция, която осъзнава, че бързото реформиране на икономиката и обществото е единствено спасителният път за България.
Тази роля могат да изиграят само национални партии, които гледат на икономическата реформа не като на средство за изграждане на пазар въобще, а като си поставят за приоритетна цел националния пазар. Само националният пазар е в състояние да смекчи очертаващите се неразрешими конфликти на прехода: между града и селото, между оформящите се дълбоки класови различия с присъщата им нетърпимост, между различните етноси. Няма държава, която да участва пълноценно в международното разделение на труда, без да е създала функциониращ национален пазар. Чуждестранните инвестиции са средство за съживяване на икономиката, за "глътка въздух", но те не могат да създадат национален пазар поради природата на собствените си цели, приоритетна от които е репатрирането на печалбата.
Политическите партии трябва да осъзнаят своята отговорност в това отношение и да очертаят националните приоритети на реформата в икономиката. Това не е само задача на управляващите, защото те просто няма да успеят да заменят политиката с администриране. Необходим е друг, жизнен политически модел. Той трябва да се основава на българската политическа традиция и в същото време да бъде достатъчно модерен като организация и идеи, за да посрещне изискванията на външните ни партньори, от една страна, и на българското общество, от друга.
Отначало всичко ми беше ясно, но напоследък като че ли ми се замъгли
Стефан Димитров, генерален директор на БНТ, пред в. "Капитал"
Г-н Димитров, какъв е основният проблем на БНТ в момента?
- Основният проблем са съзнанието и начинът, по който се работи - държавно!>социалистически. Това не се отнася за всички, но, общо взето, БНТ все още е едно държавно предприятие, в което цари безхаберие. Това е един от проблемите на БНТ според мен и тук е най-важна намесата, и в това се състои реформата, общо взето. Това може да се реши само с много време. Не може от днес за утре да смениш съзнанието на хората - на 2800 човека. Това огромно количество хора е другият проблем. RAI 1 и 2 ги правят 600-700 души. А тук - 2800, и за това е виновна системата. Системата е тази, която прави хората безхаберни. Системата, която е била досега в БНТ. Всъщност, като се смени системата, ще се смени и мисленето на хората според мен.
Смятате ли, че можете да смените мисленето на хората?
- Това е доста трудно. Не бих могъл да кажа, че ще успея във всичко, но отнякъде трябва да се почне. Алтернативата е да правя като предишните генерални директори - "дайте да минава време, дайте да не предприемаме нищо и да си караме така по някакъв начин". Години.... Всичко това се напластява, проблемите се задълбават и никой няма доброто желание да направи нещо. Така си мисля поне. Това е чисто мое мнение. Все отнякъде трябва да се почне.
Съкращенията, които предвиждате, създадоха много напрежение, в крайна сметка колко души ще си отидат от БНТ?
- Няма процент на съкращение. Никой не ми е казал на мен, че трябва да съкратя 80% от хората в БНТ. Аз казах: Дайте да направим така, че мъртвите души в телевизията, хората, които само взимат заплати и не работят нищо, да ги отсеем. Не механично - аз да ги отсея. Не мога да уволнявам по някакъв измислен списък - оттук 200 човека, оттам 150... Не съм такъв! Искам да се види наистина от кои хора няма нужда телевизията на този етап. В началото всичко ми беше по-ясно, но напоследък от писания, от медийни борби като че ли ми се замъгли. В БНТ пет човека завинтват една крушка, а трябва един - това е очевидно. Това е смяната на механизмите - един човек завинтва крушката и взима парите и на останалите четирима. Но понеже БНТ е сложна машина, има много различни и специфични дейности, реформата не може да стане на парче. Реформата не може да бъде извършена от генералния директор. Не мога без помощта на хората, които управляват отделните звена. Затова съзнанието на хората трябва да стигне дотам, че реформата е необходима.
Каква трябва да бъде програмата на националната телевизия - например да се печелят повече пари от реклама... - Това е задължително, но без да се избягват другите неща. Мисля, че в момента първостепенната задача на БНТ е да информира обективно за това, което става в държавата, да може да преведе на някакъв достъпен език реформата и правилата на новия начин на живот в България след въвеждането на валутния борд; да възпитава нацията, естествено да забавлява, да се бори с престъпността, да помага в борбата срещу престъпността. И наистина трябва да преведе на достъпен език това, което се случва в държавата.
Подкрепата за реформата включва ли и критика?
- Абсолютно! Никой няма полза, ако БНТ, когато е необходимо, не критикува.
А как работите с управляващите?
- Досега от властимащите никой не ми се е обадил да ми каже да пусна една новина или предаване или да спра нещо. Прокрадват се слухове, че Костов например ми е казал да сваля еди-кое си предаване. Това са просто смешни неща. Досега никой не ми се е месил в работата. Тази "ненамеса" е по няколко начина - управляващите просто вярват, че съм обективен човек, че мисля и че уважавам професионализма. Не бих допуснал намеса, когато някой ми каже пусни това или свали еди-какво си.
Пречи ли ви това, че властта на генералния директор е на практика безконтролна?
- Естествено че пречи. Ситуацията е такава, защото няма закон. Беззаконието не може да помага. Липсата на закон за радио и телевизия ни пречи ужасно много. Да допуснем, че в един момент аз реша да направя нещо, което не е добро. Кой би могъл да ми каже, че това нещо не е добро? Затова и предложихме на правителството наш вариант на закон за БНТ и БНР и мисля, че той е по-добър от другите. По-ясен е, не е измислен така, "изобщо", а е съобразен със съществуващото положение в България.
Не се ли притеснявате, че новото ръководство на БНТ отвори война на няколко фронта, спечели си много врагове и това може да ви попречи да направите реформите, които сте замислили?
- Вярно е, че отворихме война на много фронтове, но това са точки по пътя на реформата. Една от точките е, че трябва да има съкращения - има хора, които не работят, има някакви странни звена... Трябва да се изчистят постепенно финансовите взаимоотношения и плащания в БНТ, начинът, по който се получават пари и хонорари. Но това е следваща точка. Има много предавания, които се припокриват. Всички тези точки имат взаимна връзка и наистина е проблем кое да бъде първо, а пък все отнякъде трябва да се тръгне. Когато се видях с хората от БНТ, те казаха, че са готови за подобни действия. Може би ние се забавихме и пропуснахме този момент на подкрепа, но казахме на глас неща, които са премълчавани с години, и това предизвика обвиненията за хаоса в БНТ.
В един момент идва денят, в който се изправяш срещу човека, когото трябва да уволниш, и той те пита "Ама защо точно аз, след като 15 години правя това нещо". Трябва да му се обясни, че това е безсмислено. Звучи като "Чакай сега, ти защо не ми харесваш предаването, аз го правя от 30 години по един и същи начин".
Или някой, който казва, че има висок рейтинг и затова иска да остане. Има два вида рейтинг - взет рейтинг и даден рейтинг. Взет рейтинг има например шоуто на Тодор Колев - той сам си е спечелил зрителите. На "Отзвук" например е даден рейтинг - каквото и да сложиш в този часови пояс, ще се гледа много.
С какви чувства очаквате решението на Конституционния съд?
- Със смесени! От една страна, през двата месеца, откакто съм в БНТ, общо взето, подготвяхме реформата на теория. Но можеше и изобщо да не я подготвяме, защото аз примерно ще седя и ще чакам решението на КС. Все пак КС има право на решение. Те решават, че Стефан Димитров е нелегитимен, и казват "Довиждане, г-н Димитров", аз им казвам "Довиждане, господа от Конституционния съд" и оттам нататък следват други решения, и то интересни. Аз въобще имах колебания, преди да приема да стана шеф на телевизията. Не съм амбициозен чиновник и досега имам две години трудов стаж. И затова знам, че не е толкова страшно артистичните професии да излязат на свободния пазар. БНТ например реши, че режисьорите тук не трябва да са на щат. Телевизията винаги ще има нужда от режисьори, но нека от бюджета получават хонорари само тези, които наистина работят - "Добър ден, заповядайте, правете еди-кое си предаване"... Ако си добър, ще те викнат в четири предавания.
Откъде идва конфликтът с водещите на "Отзвук"?
- Конфликтът идва оттам, че те не желаят да работят с мен, а не аз с тях. И нежеланието им се свежда до това, че те искат "Отзвук" да се излъчва в 8.30, както е било. Аз не искам! Може да бъде в друго време или по Ефир 2, това е вече тема на дискусия. Те казват: "Не, "Отзвук" е в 8.30", аз казвам "Ама тогава има филм" и тогава нещата започнаха да се развиват към скандал. Диляна Грозданова просто не пожела да работи с новото ръководство.
Вашият предшественик Иван Токаджиев беше казал, че в БНТ има място за всички - че всички интереси към БНТ могат да бъдат задоволени.
- Не знам дали в сегашните условия е възможно. Може би е възможно. А може би не... Ако е обществена телевизия, ако има достатъчно пари, ако има достатъчно рекламен пазар... Време е Народното събрание да вземе решението за това каква да бъде БНТ. Тогава тя ще има по-голяма свобода, ще има обществен съвет, който ще излъчва генерален директор, той ще се съобразява с желанията и намеренията му.
Хората искат да гледат мач, хубави филми, обективни новини, но балансът между желанията им и нашите чисто финансови възможности е неимоверно труден. Липсват и ясни правила.
Започва есенната сеитба... Ако премиерът Костов тръгне да сее, ще го показва ли БНТ?
- Според мен е по-важно да се видят проблемите на хората, които сеят. Когато показвахме, че Костов жъне, трябваше да се отиде при собственика на нивата и да се попита какви са неговите проблеми. Значи БНТ трябва да намали дистанцията с това, което се случва. Искам да видя проблемите на човека, който седи до Костов на полето.
ДЗУ - последното убежище на Мултигруп
Галина Александрова
Общото събрание на ДЗУ - Стара Загора, проведено през миналата седмица, приключи със скандал. Голяма част от дребните акционери, главно работници с преференциални акции, напуснаха събранието, отказвайки да гласуват за новия директорски борд. Конфликтът възникна около предложението на малките акционери кандидатурите да се гласуват поотделно. Те обясниха, че искат да покажат несъгласието си с кандидатурата на Кръстьо Янев, бивш шеф в ДЗУ, който миналата година бе отстранен от съвета на директорите, а сега влезе отново в него като представител на ПФ "Мултигрупелит". Собствениците на символични пакети акции останаха потресени както от единодушието, с което основните акционери - държавата и Мултигруп, парираха опита да се наруши съгласуваната предварително схема за избор на ръководство, така и от познанието, че от техните гласове нищо не зависи. Държавата притежава около 65 на сто от акциите на комбината, 31.15% са собственост на ПФ "Мултигрупелит" от масовата приватизация, само 3.5% са притежание на физически лица, главно работници и служители от предприятието, получили преференциални акции. От дребните акционери на общото събрание присъстваха само около 2000.
С гласовете на държавата и на "Мултигрупелит" бе приет промененият устав на дружеството, който дава по-големи правомощия на съвета на директорите при решаването на оперативните въпроси, запазва клаузата за мнозинство при решаването на особено важни въпроси, както и условието, че акции на дружеството не могат да се продават, ако преди това не са предложени за изкупуване от останалите акционери. По този начин държавата си запазва блокираща квота при взимането на решения от особена важност, касаещи например прекратяването на дружеството, промяна в капитала и др. От друга страна, Мултигруп си отваря възможност чрез своите представители и съмишленици в борда да разшири влиянието си при взимането на оперативни решения, както и да увеличи участието си, изкупувайки акции от дребните акционери. С гласовете на държавата и "Мултигрупелит" съветът на директорите бе увеличен от пет на седем членове. От предишния състав, назначен от министър Александър Божков по времето на служебния кабинет, отпадна само секретарят на МВР ген. Люцкан Люцканов. Още при назначаването му за шеф на борда преди няколко месеца вътрешният министър Богомил Бонев реагира остро срещу ангажирането на отговорни служители на МВР в управлението на предприятия. "Това и голямата ми служебна заетост са единствените причини за изваждането ми от съвета на директорите на ДЗУ", обясни ген. Люцканов. Неговото място зае Петър Николов от Министерството на финансите. В съвета остават също изпълнителният директор Митьо Трандев, представителят на промишленото министерство Борис Марков, Тодор Тодоров, бивш лидер на "Подкрепа" в ДЗУ и настоящ зам.-директор. Двамата нови членове от квотата на "Мултигрупелит" са Кръстьо Янев и вицепрезидентът на Мултигруп Пламен Вачков. И двамата са свързани от дълги години с електрониката - Кръстьо Янев като бивш директор на ДЗУ, а Пламен Вачков като дългогодишен шеф на правешкия завод за микропроцесорна техника.
"Възмутително е това единодушие на държавата и Мултигруп", коментираха акционери. "Кръстьо Янев беше директор тук и го видяхме колко може. Цяла Стара Загора е негова. Той е в директорския борд на "Светлина", председател е на регионалния приватизационен фонд "Централен", щом се явява като представител на "Мултигрупелит", сигурно е и там, сега влиза и в борда на ДЗУ. Това, че сега обслужва Мултигруп, показва за кого е работил като директор в ДЗУ", твърдят служители от предприятието.
Преди две години Мултигруп направи големия пробив в комбината, като по времето на промишления министър Климент Вучев вкара в борда финансовия си директор Лилия Христова. Според хора от предприятието тя успешно си партнирала с Кръстьо Янев, който, както се потвърждава от последвалите събития, е заслужил благодарности от Мултигруп.
"Мулти" е най-големият производител на компактдискове в ДЗУ
В комбината има три технологични линии за производство на компактдискове. От тях само една работи за държавната фирма. Едната е на фирма "Унисон", но е иззета от Балканбанк заради ипотека. Най-мощната инсталация е на швейцарската фирма "Интерком", за която хора в завода твърдят, че е свързана с наша групировка.
В края на миналата или началото на тази година ДЗУ подписва договор за съвместна дейност с фирма "Интерком", регистрирана в Цуг, Швейцария. Договорът предвижда да бъде закупена технологична линия за производство на компактдискове, която да се експлоатира съвместно. Неизвестно защо малко след това ДЗУ продава участието си и "Интерком" става пълноправен собственик на най-модерната технологична линия, чиято производителност надвишава около пет пъти тази на инсталацията, с която работи държавната фирма. В момента "Интерком" ползва помещения на завода, работници на завода, но за съвместна дейност и делене на печалбите не става и дума. Затова е обяснима строгата секретност, която ръководството на предприятието е наложило върху отношенията с този партньор. "Интерком" е западна фирма, с която работим по тригодишен договор. Тя е поела по договор ангажимент за определени инвестиции в предприятието", обясни лаконично шефът на ДЗУ Митьо Трандев. Инвестиции обаче няма.
"Не мога да коментирам, защото не съм в течение на въпроса. Трябва да се запозная с фактите и след една-две седмици ще мога да говоря", заяви вицепрезидентът на Мултигруп по въпросите на електрониката Пламен Вачков.
Според източник от комбината зад "западната" компания в действителност стои Мултигруп. В България фирмата се представлява от Сашо Дончев, шеф на "Овергаз", фирма в структурата на Мултигруп. Неговият подпис стои под сделките с "Интерком".
"Това беше един от въпросите, които аз като председател на съвета исках да си изясня. Когато за първи път дойдох тук и проведох разговор с г-н Атанасов, дотогавашния изпълнителен директор на ДЗУ, той за пръв път пред мен откри договор с "Интерком". До този момент ръководството на ДЗУ не знаеше за този договор, който е съществувал и който е сключен от г-н Атанасов. Сашо Дончев представлява фирмата. Провеждали сме няколко срещи със Сашо Дончев. Така и ние не можахме да разберем до този момент, сега вече новото ръководство може би ще разбере кой в крайна сметка стои зад "Интерком". Различни слухове се носеха - за сина, за дъщерята на г-н Атанасов и за самия него. Проверихме, наистина е регистрирана в Швейцария. Но така и не разбрахме чия е точно", обясни ген. Люцканов.
Той обясни, че "Овергаз" притежава друга линия, която предстои да се монтира в ДЗУ. "Тя е за най-новите CD-ROM дискове, които се произвеждат. Водят се преговори, сега предполагам, че с присъствието на "Мултигрупелит" ще се достигне до положителен резултат. Но в трите разговора, които сме провеждали с г-н Дончев до този момент, не сме достигнали до споразумение за монтирането на линията. Имаше период, когато се наблюдаваше тенденция едва ли не ДЗУ да предостави под наем своите помещения за оборудването. Аз тогава реагирах на г-н Дончев - какво значи ние ще предоставим помещенията, вие ще плащате някаква сума като наематели? Няма да се разберем по този въпрос. ДЗУ трябва да бъде структурата, която трябва да отговаря и за развойната дейност, и за производството, и за назначаването на кадрите. Това беше причината при последния разговор да не достигнем до споразумение. Преди седмица се е провел друг разговор. По информация на г-н Трандев пак не се е стигнало до резултати."
Според ген. Люцканов Сашо Дончев имал и други проекти за дейност в ДЗУ. Имало е идея, ако "Овергаз" участва в газификацията на страната, в ДЗУ да започне производство на газомери. "Но след реакцията на правителството, от която стана ясно, че вече няма да има посредници при доставките на газ, нещата се обърнаха на 180 градуса. Наистина имаше такава идея, донесен беше тук един газомер и група научни работници работиха по него с цел да се усвои производството на газомери. Идеята беше за кооперирано производство на "Овергаз" и ДЗУ", заяви секретарят на МВР. Според други източници газовата фирма на "Мулти" е насочила вниманието си главно към дискостроенето и по-точно към производството на компактдискове, което гарантира солидна печалба.
Пиратските дискове са скандалната тема, която в западния свят задължително се свързва с ДЗУ. ДЗУ не произвежда пиратски дискове, заявиха шефовете на комбината. Същата декларация те направиха и в началото на юни, когато външно министерство организира колективно посещение на западни дипломати и наши журналисти в предприятието с цел да измие имиджа му от обвиненията в пиратство. Тогава от ДЗУ заявиха, че всички дискове на предприятието излизат надлежно маркирани със СИД-код, по който може да се идентифицира производителят на диска. Пак тогава представители на ръководството на комбината обясниха, че линията на "Интерком" още произвежда дисковете без идентификационния код, но той бил в процес на въвеждане.
В момента в страната има 7 линии за производство на компактдискове. Откакто полицията се намеси в черния пазар на дискове и конфискува големи количества от тях, фирмите "Маркос мюзик" и "Унисон" въведоха СИД-кода в поточните си линии. В същото време досега са иззети над 200 хиляди пиратски диска. Пласирането им се извършва главно в Русия и на европейския пазар. Стойността на конфискуваните 200 хиляди диска на вътрешния пазар е около 500 хил. долара. В Англия обаче един добър компактдиск струва 10 лири.
Вече месеци наред линията на "Интерком" ("Овергаз") произвежда компактдискове за българския и за външния пазар. Така и не стана ясно защо за въвеждането на СИД-кода, което според специалисти отнема няколко дни, на тази фирма й бяха необходими месеци. Не е известно дали идентификационният код е въведен и сега. В ДЗУ и в представителството на "Интерком" в Стара Загора не се намери отговорно лице, което да потвърди наличието на СИД-код върху дисковете от линията на "Интерком".
Втората технологична линия, подготвена за инсталиране от "Овергаз", най-вероятно е споменатата неотдавна от шефа на ДЗУ инсталация за производство на празни дискове. Това е технологично ново производство и ще има пазар. Но основното му предимство е, че не могат да обвинят производителя в пиратство. "Унисон" и "Маркос мюзик" също подготвят въвеждането на такива линии. За водещо място на ДЗУ в този бизнес вече не може да става и дума. Напротив, новите партньори от Мултигруп, както изглежда, са готови да изхвърлят ДЗУ окончателно зад борда. В момента информационните носители заемат само около 10% от производството на бившия електронен гигант. Водещото място постепенно се заема от готварски печки, секретни брави, алармени системи и лампи - неща необходими, но отдалечени на светлинни години от върховите технологии, за които бе създаден комбинатът. В същото време той изпуска и възможността да съхрани позициите си ако не във високотехнологичното, то поне в едно високо печелившо производство.
"Нямам намерение да информирам нито в. "Капитал", нито цялата българска общественост за подробностите от договора с "Интерком", заяви шефът на ДЗУ Митьо Трандев по повод на питането каква е тази фирма, чрез кого комуникира ръководството на ДЗУ с нея, каква е ползата на комбината от това партньорство и какви инвестиции е направила и ще направи "западната" фирма в ДЗУ според подписания договор. Новият шеф на директорския борд Петър Николов само потвърди съмненията, че договорът е неблагоприятен за ДЗУ. Според него вероятно ще има преподписване и актуализиране на някои от клаузите.
Зад паравана на секретността от ДЗУ вече веднъж бяха източени 55 млн. долара около проекта "Нева". За тези сделки също не се говореше. На практика именно строгата секретност, прикрита зад държавния интерес, направи възможни крупните далавери, довели до пълното съсипване на ДЗУ.
Производството на мегавати не трябва да е за сметка на безопасността
Инж. Йордан Йорданов, бивш директор по безопасността в АЕЦ "Козлодуй", експерт в НЕК, пред в. "Капитал"
Серията от тежки аварии в енергийни предприятия показва, че в този отрасъл има сериозни проблеми с безопасността на производството. Как стоят нещата в АЕЦ "Козлодуй", която през последните години е обект на непрекъснати атаки по отношение на безопасността на експлоатацията?
- Разликата в състоянието на опасността от аварии в двата подотрасъла е много голяма, но и последиците от евентуална авария в една мина и в атомна централа са несъизмерими. В този смисъл в атомната централа винаги ще има какво още да се направи по отношение на повишаване нивото на нейната безопасност. На първо място, може би трябва да се научим да наричаме нещата със собствените им имена. Понятието ядрена безопасност е безсмислено. Истинският лингвистичен еквивалент на смисъла, който се влага в този евфемизъм, е ядрена опасност, защото в една атомна централа тази ядрена опасност винаги съществува. Същото важи и за понятието радиационна безопасност, чийто истински смисъл е радиационна защита, т.е. да се защитават персоналът, населението и околната среда от радиоактивно облъчване и замърсяване до възможния минимум. Тези евфемизми в действителност размиват в съзнанието на хората размера на опасността и при реална ситуация това би могло да доведе до неадекватна реакция. Съществува също и понятие защита в дълбочина. За да се ограничи до минимум възможното отражение на радиоактивното облъчване на персонала, населението и на радиоактивното замърсяване на околната среда както при нормални, така и при аварийни ситуации, в самата атомна централа са конструирани няколко бариери, в рамките на които се ограничава това разпространение. Всяка бариера съдържа в себе си останалите, т.е. в дълбочина е осигурена защита, така че при възникване на ядрена и/или радиационна авария да се ограничи въздействието й. Какво е положението с реакторите ВВЕР 440 в АЕЦ "Козлодуй"? Като първа бариера се разглежда топлоотделящият елемент, т.е. това е обвивката, в която е разположено ядреното гориво. Тази бариера показва достатъчна надеждност и херметичност и при една оптимална експлоатация не създава проблеми. Като втора бариера се разглежда първи контур на реакторната инсталация. В АЕЦ "Козлодуй" проблемите при тази бариера са два. Единият е с метала на заварката на шев No4, т.е. с неговото окрехкостяване вследствие на радиационното облъчване и свързаното с това възможно разрушаване на корпуса на реактора. Този проблем важи за 1, 2 и 3 реактор, поради което от няколко години те са предмет на особени изследвания и отгравяне на корпуса с цел продължаване на експлоатацията им. Вторият проблем е, че проектно не е решен въпросът с авария, свързана с разкъсване на тръбопровод с максималния диаметър Ду500. Това означава, че липсва система за безопасност, която да осигури надеждното охлаждане на активната зона на реактора. Третата бариера са херметичните помещения, в които е разположено оборудването на реакторната инсталация. Тук също има проблеми - липсва система, която да локализира и да ограничи до минимум последствията за персонала, населението и околната среда от възникването на авария, свързана с нарушаването на втората бариера. За да се сведе рискът до минимум, ще трябва експлоатацията на атомната централа да се води при запазване на висока надеждност на трите бариери. Това обаче изисква да се спазват стриктно културата на безопасност и осигуряването на качеството.
Доколко са основателни претенциите на ЕС относно безопасността на нашата атомна централа?
- Разпадането на социалистическата система и настъпилите промени създадоха възможност за отворени диалози между всички страни, разполагащи с ядрена енергетика. Тези контакти, проведени чрез мисиите на МААЕ - Виена, ВАНО и др., извадиха на показ някои недостатъци на намиращите се в експлоатация, проектирани и произведени в екс-СССР реактори ВВЕР 440 от типа В-230. Казано накратко, тези реакторни инсталации не отговаряха напълно на международните норми за безопасност, не разполагаха със системи за безопасност, които да компенсират авария, причинена от голям теч на тръбопровод, и както посочих, не са съоръжени със система, която да локализира и да ограничи до минимум последствията от такава авария. В особено лошо състояние беше стопанисването на помещенията и оборудването. Тези и други недостатъци трябваше да бъдат компенсирани по някакъв приемлив за специалистите в ядрения бизнес и за обществото като цяло начин - модернизиране и усъвършенстване на реакторните инсталации на приемливо ниво на безопасност. Това е техническата страна, която струва много пари и е свързана с изпълнението на огромен обем реконструкции, често в радиационна обстановка, което пък води до получаването на дози от ремонтния персонал и до отделянето на голямо количество радиоактивни отпадъци за преработка. Редно е обаче да се отбележи, че тези реактори имат и някои много съществени предимства, касаещи безопасността и икономичността, в сравнение с аналогични западни реактори от същото поколение. Неслучайно някои технически решения и концепции са залегнали в създаваните в момента свръхбезопасни реактори, които ще се строят в близкото бъдеще.
Кое е все пак тясното място в нашата атомна енергетика?
- Според мен това е човешкият фактор. Тук нямам предвид квалификацията на специалистите, а главно културата на безопасност в управлението и експлоатацията на централата. И трабантът, и мерцедесът могат да катастрофират, зависи кой ги шофира. От Европейския съюз искат да видят точно това - качество на човешкия фактор и отношение, което извежда напред приоритета на безопасната експлоатация. През миналата седмица един от въглищарите в репортаж по БНТ за трагичния инцидент в "Бобов дол" разви изключително точно в синтезиран вид основния проблем при безопасната експлоатация на енергийните съоръжения. Миньорът каза, че им взимат по 30 хил. лева, ако не произведат планираното количество и затова те съзнателно нарушават правилата за безопасност. Това е есенцията на проблема безопасност в енергетиката и колкото и да е голяма разликата между въгледобивна мина и атомна централа, този проблем съществува и до днес в АЕЦ. Не можеш да плашиш работника с финансови санкции, ако не произведе нещо в свръх-опасни условия. Такива изисквания може да има в едно шивашко предприятие, но не и в енергийния отрасъл. При въвеждането на АЕЦ "Козлодуй" у нас беше въведена и съветската схема на експлоатация, при която на първо място стоят количеството произведени мегавати. Дори се считаше за геройство да се нарушават правилата за безопасност. След авариите в САЩ и в Русия през 80-те години този подход започна да се променя в полза на безопасността. Но все още недостатъчно. Във водещите в ядрения бизнес страни например първи.
Булгаргаз поема правата за газовото находище до Галата
Галя Илиева
Комитетът по геология възнамерява да преотстъпи на Булгаргаз правата си за добив в газовото находище край Галата. Вече е подписан протокол за споразумение между двете институции. Той предвижда ведомството да преотстъпи на газовата компания 50-процентния дял на държавата в добивния лиценз за газовото находище край Галата. Съгласно договора Булгаргаз ще заплати на комитета 2.25 млн. долара бонус. Ако се докаже, че използваемите запаси от природен газ надвишават 70 млрд. куб.м, Булгаргаз трябва да плати още 2 млн. долара. С получената сума Комитетът по геология ще може да изплати част от задълженията за работни заплати на работници и служители от "Геоком". Това ще става под формата на заем срещу възстановяване на средствата от постъпленията от продажбата на правата ни върху нефтените концесии в Либия. Булгаргаз трябва да потвърди пред Министерския съвет, който трябва да вземе окончателното решение по тази схема.
Описаната схема се предлага, за да може бившите работници и специалисти от "Геоком" ООД, работили в Либия през периода 1992-1995 г., да получат 5.5 млн. долара трудови възнаграждения. Ощетените изпратиха декларация до премиера Иван Костов за личното му съдействие по определянето на схема за изплащане на дължимите им суми.
"Редица години въпросът за нашите заплати е свързван с вземанията на "Геоком" от либийските нефтени компании, което не отговаря на истината", се твърди в декларацията. Според потърпевшите със заработените от тях средства са погасявани държавни задължения по концесионната дейност в Либия. В декларацията си те заявяват, че след като са занимавали последователно вицепремиерите Александър Божков и Евгений Бакърджиев, министрите Муравей Радев и Иван Нейков, смятат, че са изчерпали всички възможни средства за решаване на проблема и от 16 септември преминават към протестни действия и съдебно дирене.
И "Геоком", и отрасловото ведомство - Комитетът по геология и минерални ресурси, и кабинетът не отричат основателността на исканията на специалистите, които шест години не могат да получат заработените си пари. Проблемът е, че в момента и "Геоком", и държавната хазна нямат необходимата сума, за да се разплатят с тях.
Хронологията.
През 1980 г. е подписан договор между България и Либия за проучване, добив и подялба на нефт. Договорът е възложен на Булгаргеомин. През 1981 г. той е прехвърлен на Комитета по геология и е регистрирана Българска нефтена компания - Либия. Тя поема задълженията на българската страна за провеждане на проучвателните работи в двете нефтени концесии. Финансирането на дейността по концесиите е изцяло за сметка на държавния бюджет.
До 1992 г. БНК - Либия, е била на подчинение на Комитета по геология, а след това е дъщерна фирма на "Геоком". През 1991 г. с решение на БНК - Либия, е регистрирана сервизната компания "Геоком" - Либия. От 1982 г. до регистрацията на "Геоком" - Либия, БНК е извършвала услуги в областта на нефтените проучвания извън концесионните си задължения. Това е в нарушение на споразумението между двете страни. След приключването на проучвателния етап БНК започва да работи изцяло на сервизни начала, за да се издържа, тъй като бюджетните средства от България са спрени. И до този момент концесиите се издържат от сервизната дейност, тъй като бюджетът не предвижда средства за тях.
През 1994 г. Либия налага санкции на БНК за незаконната сервизна дейност през периода 1982-1991 г. Националната нефтена компания на Либия спира изплащането на заработените суми от нашата компания, блокира банковите й сметки и налага парични санкции. Според хора от фирмата паричната санкция е около 3 млн. либийски динара. Наред с това след ревизия на финансовото министерство на Либия върху дейността на БНК от 1988 до 1992 г. за сервиз са начислени данъци от 1.5 млн. либийски динара, които не са платени от компанията.
От 1991 до 1993 г. "Геоком" - Либия, реализира около 30 млн. долара от услуги в областта на нефтените проучвания, но част от тях са блокирани и дейността се прекратява по нареждане на либийската нефтена компания. През 1994 г. е подписано споразумение между либийската и българската страна. Според него около 10 млн. долара санкции за незаконна дейност на БНК за минал период до 1991 г. трябва да се изплатят от сметката на законно работещата компания "Геоком" - Либия. Така "Геоком" не само издържа бюджетните концесии, но и плаща глобите за период, в който няма никаква отговорност. Парите са прихванати от сметките и вземанията на "Геоком", вместо да бъдат приспаднати от сумата на държавния дълг на Либия към България.
Според специалистите това е основната причина за тежкото финансово състояние на "Геоком" и невъзможността да бъдат изплатени работните заплати. Трупащите се през това време лихви допълнително усложняват проблема.
България преотстъпва правата си върху либийските концесии.
Експертните оценки на наши и чужди специалисти показват, че със своето дялово участие от 15% в добива от двете концесии България няма да покрие направените разходи по издръжката им. Поради това още от 1991 г. Комитетът по геология започна преговори с чужди фирми за преотстъпване на нашите концесионни права. Разговори са водени с "Хъски" и "Канадиан оксидентал" - Канада, "Репсол" и "Аджип" - Италия, "Елф" и "Тотал" - Франция, "Деу" - Корея, "Бразпетро" - Бразилия, Националната нефтена компания на Норвегия, "Вартелшел" - Германия, и др. В крайна сметка, след като е провалено споразумение с "Хъски" и са прекъснати преговорите с "Аджип", с посредничеството на Националната нефтена компания на Либия до финала стигат преговорите с канадската фирма "Кенокси".
Специалистите обаче не крият резервите си към постигнатото предварително споразумение. Според тях в споразумението няма клаузи по разработката и експлоатацията на газа и газокондензата, от което българската страна ще загуби милиони долари. В споразумението между "Геоком" и "Кенокси" не се запазва дял за БНК, при което няма кой да защитава нейните интереси.
Митниците предложиха европейски правила
Рая Антонова
Миналата седмица правителството одобри изцяло нов проектозакон за митниците, който съдържа редица модерни правила за обмитяването и контрола на стоките.
Митничар може да бъде всеки български гражданин, който не е осъждан за умишлено престъпление от общ характер и отговаря на изискванията за работа в митническата администрация, предвижда проектът. "Колкото и да е парадоксално, в Русе имаше случай на митничар, който се водеше на щат, а в същото време излежаваше влязла в сила присъда", каза шефът на митниците Пламен Минев. Митничарите вече няма да могат да се регистрират като еднолични търговци и да участват лично или чрез подставени лица в управлението и дейността на фирми. Възможно е на митничарите да бъде забранено да сключват допълнителни трудови договори. В проекта подробно са разписани правата на митническите служители - да осъществяват митническата и търговската политика на страната, да следят за спазването на митническия режим, да изчисляват, събират и обезпечават митническите задължения. Митничарите могат да проверяват стоките, превозните средства и хората на ГКПП и на цялата територия на страната, пише в проектозакона. Те могат да извършват последващ контрол на стоки и документи, свързани с вноса, износа и транзита. Ще налагат запори и възбрани за обезпечаване на дължими митни сборове и други държавни вземания. Митничарите вече ще могат да задържат лица, за които има доказателства за извършени престъпления срещу митническия режим. В този случай те трябва незабавно да уведомят МВР и прокуратурата. Митничарите ще могат да претърсват жилища за откриване на контрабандни стоки и да изземват вещи. Както и досега, те ще могат да носят оръжие. Митничарите имат право да изземват и да задържат стоките, предмет на митническо нарушение, както и превозните средства. Иззетите и задържаните стоки се съхраняват в митническото учреждение, което изпълнява влезлите в сила наказателни постановления и присъдите по отношение на тях.
Митнически агенти.
Всяка фирма или гражданин могат да бъдат представлявани пред митническите власти от митнически агент. Той трябва да е българска фирма или гражданин. По-подробно обаче всичко ще бъде уредено с правилника към Закона за митниците. Предвижда се новият закон да влезе в сила шест месеца след окончателното му приемане от парламента. През този срок правителството ще одобри правилника за неговото прилагане, за да могат двата документа да влязат в сила едновременно, обясни Пламен Минев.
Предвиждат се два специфични митнически режима - с отложено плащане (при него митничарите може да поискат обезпечение) и икономически режим (прилага се само с разрешение от митниците при предоставени гаранции за правилното протичане на операциите).
Обезпечаването на митническото задължение става само с пари и банкова гаранция, пише в проектозакона. Митническите власти обаче могат да откажат банкова гаранция, ако смятат, че тя не обезпечава със сигурност дължимото вземане в определения срок. Шефът на митниците може да освобождава от обезпечение държавни или местни органи на властта. Когато законодателството не изисква задължително обезпечение, митническите власти ще преценяват дали да го поискат или не. Обезпечението трябва да покрива напълно размера на митните сборове, които биха възникнали при редовен внос.
При транзит обезпечението не е задължително. При този режим се пренасят от едно място до друго на територията на страната чужди стоки, без да бъдат облагани с вносни мита, както и местни стоки, предназначени за износ, за които са извършени съответните митнически формалности. Необходимо е обезпечение, освен ако не е за превоз по вода и въздух, пренос по електро- и тръбопроводи, пощенски пратки, БДЖ-превози. Български фирми, които поне три години транзитират стоки, нямат нарушения на митническия и данъчния режим и имат достатъчно добро финансово положение да покрият задълженията си, могат да транзитират без обезпечение, но за целта трябва да получат от митниците специално разрешение, предвижда проектът. При другия вид режим - митническото складиране се разрешава поставяне и съхранение в митнически склад на чужди стоки, които не се обмитяват, както и български стоки, които ще се изнасят. Митнически склад е всяко одобрено и контролирано от митническите власти място, където могат да се складират стоки. Може да бъде обществен или частен. В частния се складират стоки само на собственика или на наемателя, който задължително е българско лице. За откриване на митнически склад се иска разрешение от митниците. Може да се иска обезпечение от складодържателя. Стоките могат да престояват неограничено време. С разрешение от митниците могат да се местят стоките от един склад в друг и да се вадят временно от митническия склад.
При обработката под митнически контрол стоките могат да влязат на територията на страната за обработка, без да се обмитяват. Едва получените обработени продукти се внасят, като се иска разрешение от митническите власти. То се издава само на местни лица. Не е възможно обаче да се оформи обработка под митнически контрол, ако от внесените безмитно стоки не може да се направи обработената стока. Освен това не трябва да е възможно от обработените стоки да се получи обратно безмитната стока. Ако този режим се използва, за да се заобиколят правилата за произход и количествените ограничения, необходимо условие е обработката под митнически контрол да не засяга икономическите интереси на местните производители. В разрешението се записва точно обработеният продукт. Ако обработката не бъде направена или завършена, се дължи мито върху внесените чужди стоки.
Временният внос съществува и при сегашния закон. При него се внасят чужди стоки без или с намалено мито с цел те да бъдат реекспортирани. При този режим стоките не могат да се изменят. Необходимо е разрешение. То може да бъде отказано при изредени в проекта случаи. Временният внос може да бъде максимум за две години. Конкретният срок обаче се определя от митническите власти. Те могат да го продължат и след изтичането на определения срок по искане на вносителя при "изключителни" обстоятелства. Правителството ще определи в правилника за прилагане на закона за митниците в кои случаи ще се прави пълно освобождаване от мита на временния внос и в кои митата ще се заплащат частично. Ще има и стоки, за които временният внос ще е напълно забранен. По всяка вероятност частичното мито върху стоките, оформени на временен внос, ще се определя в процент от дължимите мита при редовен внос и ще зависи от срока на задържане на режима.
При режим активно усъвършенстване чужди стоки могат да се обработват, за да се подобрят и после да се реекспортират, без да се обмитяват (с отложено плащане), както и внесени стоки, за които ще бъдат възстановени митата, ако бъдат изнесени като компенсаторни продукти. Под усъвършенстване се разбира обработка, монтиране и окомплектоване, преработка, поправка, пълно възстановяване, използване на определени стоки, които не са в компенсаторните продукти, но спомагат за производството им. Компенсаторни продукти са всички продукти, получени в резултат на операциите от усъвършенстване на стоките. Може да се използват и еквивалентни български стоки, които да се преработят в компенсаторни стоки и да се изнесат преди реалния внос. Изисква се разрешение за активно усъвършенстване. То се издава от митническите власти на местни и понякога на чужди лица. Властите определят срок, в който компенсаторните продукти трябва да бъдат изнесени. Те одобряват и рандемана или определят метода за изчисляването му.
Пасивното усъвършенстване е друг нов режим. Същността му е временно да се изнесат стоки от България за усъвършенстване, последвано от обратен внос, напълно или частично освободен от мита. При този режим не може да се изнасят стоки, за които е предвидено опрощаване или възстановяване на вносните мита или пък са ползвани някакви други митнически облекчения. Необходимо е разрешение. За да се получи то, трябва да е ясно, че изнесените продукти са използвани при производството на обратно внесените. Условие е също внасяните обратно продукти да не конкурират интересите на местните производители. В разрешението се записва и срок, в който изнесените продукти трябва да бъдат внесени обратно в страната, разбира се, под формата на друга стока. Възможно е удължаване на срока. Рандеманът се определя от митническите власти. Освобождаването от мита при обратния внос става, ако той е направен от износителя или от упълномощено от него лице. При вноса на компенсаторната стока от дължимите по нея мита ще се приспадат вносните мита за изнесените за производството й стоки. Компенсаторният продукт може да се замени със заменяема стока. Министерският съвет може да създаде свободни зони и свободни складове.
Тези понятия също са нови в нашето законодателство. Досега в него се говореше за свободни безмитни зони и антрепозитни складове. Въпреки че те са част от територията на България, за митнически цели те се считат за небългарска територия, пише в проекта. Митничарите осъществяват контрол на входа и на изхода на тези зони. Те могат да забранят достъпа до зоната и склада на лица, за които не е сигурно, че могат да спазват разпоредбите на Закона за митниците. В свободните зони и свободните складове стоката може да престоява неограничено време. Правителството може да въведе ограничения за някои видове стоки с правилника за прилагане на Закона за митниците. В зоните и складовете е възможно да се извършва производство или търговия. За това обаче е необходимо предварително да бъдат уведомени митническите власти. Те могат да забранят дейностите. В зоните и складовете ще се съхраняват предимно чужди стоки. Българските стоки там могат само да се подлагат на операции по тяхното съхраняване. За тези дейности не е необходимо разрешение.
Изнесени български стоки могат да се внесат обратно, без да се плаща мито, ако това стане в рамките на една година от износа, предвижда проектът. Шефът на ГУ "Митници" може да удължава този срок при особени обстоятелства. Това облекчение не се отнася за стоки, изнесени при режим пасивно усъвършенстване.
При внос на стоки за безмитни зони, антрепозитни складове, обекти за безмитна търговия, на стоки под митнически режим с отложено плащане начисленият ДДС се обезпечава в пълен размер. По искане на шефа на ГУ "Митници" и шефовете на петте районни митнически управления съдът може да поиска от банките и ДСК разкриване на банковата тайна за сметките на нарушители на митническия режим.
"Минстрой холдинг" - между държавните и частните интереси
Галя Илиева
Докато политиците дискутират може ли или не да се приватизира енергетиката и кога е подходящо да стане това, някои от печелившите дейности в отрасъла вече са практически приватизирани. Официалното решение впоследствие би могло единствено да легитимира съществуващото статукво. Христо-матиен пример в тази насока е "Минстрой холдинг".
При масовата приватизация държавното участие в холдинга намаля на 75%. Собственик на 22.45 на сто от капитала стана ПФ "Мултигрупелит", а 2.55% са притежание на физически лица. Дълго преди това обаче холдингът фактически загуби собствената си идентичност и названието "Минстрой" обикновено се свързва с блестящата фасада на едноименната фирма от Мултигруп. И това е обяснимо. "Минстрой холдинг" и "Минстрой майнинг" - разликата в наименованието е несъществена, имайки предвид, че обикновено се използва само първата му част. Само "Минстрой" е написано и на фасадата на луксозната сграда, която двете фирми делят.
От 1993 г. насам частната фирма и държавният холдинг споделят сговорчиво и шефовете си. Вицепрезидентът на Мултигруп и шеф на "Минстрой майнинг" Николай Вълканов години наред по съвместителство е и член на директорския борд на "Минстрой холдинг". В същото време главната счетоводителка на холдинга води прилежно и счетоводството на "Минстрой майнинг". Не че това е незаконно. Но е факт, че подобни отношения влизат в конфликт с някои етични норми в бизнеса. За сметка на това те са изключително удобни, когато се касае за претакане на средства или на създадени контакти от държавната към частната фирма. Такава близост между двете фирми например е в състояние да превърне един търг за възлагане на поръчки или подизпълнителска дейност в бутафория. Защото шефовете на едната фирма винаги ще разполагат с информацията, която би трябвало да е фирмена тайна на другата. Такава близост на пръв поглед е странна, като се има предвид, че се касае за компании, които по дефиниция би трябвало да бъдат конкуренти. Интересното е, че нито едно правителство след 1993 г. не направи дори опит да извади от борда на "Минстрой холдинг" Николай Вълканов. Холдингът е прехвърлян неколкократно от енергийното ведомство към строителното министерство и обратно. Единственият акт на внимание към управата на холдинга е от Дончо Конакчиев като принципал от строителното министерство. Но и той потвърждава още веднъж участието на вицепрезидента на Мултигруп в съвета на директорите на "Минстрой холдинг".
Обяснението вероятно се крие в спецификата на дейността и структурата на "Минстрой холдинг", която явно се вписва в някои от най-амбициозните проекти на частната групировка.
"Минстрой холдинг" ЕАД е създаден през лятото на 1993 г. с разпореждане на Министерския съвет като правоприемник на съществуващата дотогава държавна фирма "Минстрой". Със същото разпореждане дъщерните фирми и поделенията са преобразувани в дъщерни еднолични акционерни дружества. В момента в структурата на "Минстрой холдинг" има 12 ЕАД - самият холдинг и 11 дъщерни фирми. Географски те покриват региони, в които има минно строителство. Освен базираните в София холдинг и проектантска инженерингова организация дъщерни фирми има в Димитровград, Раднево, Мадан, Божурище, Искър, Варна, Бургас, Бобов дол, Бяла черква.
Дъщерните фирми и холдингът са отделни юридически лица, като всяко за себе си осъществява собствена стопанска дейност, съставят отделни счетоводни отчети и самостоятелно се разчитат с бюджета и със своите контрагенти. Според шефа на холдинга Неделчо Бонев това е една от причините да натовари счетоводството с допълнителна дейност. От счетоводните услуги, които извършваме за "Минстрой майнинг", всеки месец в касата на холдинга постъпват по 800 000 лв., твърди директорът. Според него 120-те специалисти в холдинга извършват също инженерингови и други услуги, главно за фирмата на "Мулти", и с получените средства се самоиздържат, без да тежат на дъщерните предприятия.
Предприятията от системата "Минстрой холдинг" извършват предимно минна строителна дейност, но извършват и по-широк спектър строителни работи. Основен инвеститор на дружествата от "Минстрой холдинг" са предприятията от енергийния сектор. Средногодишно между 40 и 50% от обемите строително-монтажни работи се инвестират от фирми в системата на Комитета по енергетика. Фирми на "Минстрой" работят на обекти от инженерната инфраструктура - водопровод, канализация, пътища, хвостохранилища, други са специализирани за подземно минно строителство или в производството на метални конструкции, нестандартни съоръжения и минен крепеж, трети изпълняват ремонтна дейност на енергийни съоръжения. Има дружества с универсален профил на дейност - минно и гражданско строителство, инфраструктурни обекти. "Минстрой проект инженеринг" е насочена към проектиране на съоръжения за минното строителство, както и на пробивно-взривни работи, в това число и изпълнението им. Дружеството разполага с техническа екипировка и специалисти за геодезична работа. "Минстрой Бургас" е една от трите основни строителни организации, работещи за нуждите и на площадката на Нефтохим. Занимава се главно с изграждане на тръбопроводи и с ремонт на съществуващите.
При този широк спектър на дейност и развита структура не е странно, че тази организация е обект на особено внимание от страна на Мултигруп. За "корпорацията" е типично да се вклинява в готови държавни структури и да ги използва за свои цели, вместо да създава свои структури. Този подход спестява време и пари. Обикновено Мултигруп не прави реални инвестиции в техника или ноу-хау. Предпочитаната от групировката практика е да инвестира главно в определени хора, които могат да й осигурят контрол върху съответната държавна структура. В случая с "Минстрой холдинг" е достатъчно да се припомни, че дружество на холдинга има лиценз, макар и не пълен, за изграждане на тръбопроводи. На тази база многократно се правиха опити холдингът, който няма нищо общо с този лиценз, да бъде вмъкнат в проектите за изграждане на петролопровода Бургас - Александруполис и на транзитни газопроводи. А докато се стигне до решителната схватка за големите пари, Мултигруп може да подхвърля някой и друг договор на държавния холдинг по сделки с македонски и сръбски партньори и да му възлага строителни поръчки за собствени нужди, които да му позволят да оцелява. Почти всички договори на "Минстрой холдинг" са с "Минстрой майнинг". Освен това всички дъщерни фирми, без тази в Бобов дол, приключват полугодието с печалба и имат осигурени договори за строително-монтажни работи, които им гарантират нормална производствена програма до края на годината.
"Минстрой холдинг" е собственик на 60% от капитала на всяко от единадесетте дъщерни дружества. В актива на баланса му са включени 226 726 хил. лв. като акции в дъщерни дружества. Приватизирайки холдинга, Мултигруп индиректно придобива участие и право на контрол и върху дъщерните фирми. В този дух е и тълкуванието на създалия се казус от страна на Центъра за масова приватизация, обясни директорът на "Минстрой холдинг".
Опасните производства трябва да се приведат в норми до края на годината
Антоанета Алексова
Негативна картина за състоянието и готовността на националните предприятия за действие при кризисни ситуации и аварии очертаха участниците в първото национално съвещание през миналата седмица. То бе свикано по решение на Министерския съвет и в него взеха участие вицепремиерът Евгений Бакърджиев, "Гражданска защита", ръководители на предприятия с опасно производство, областни управители, синдикати и научни работници.
"Най-рискови са предприятията от отрасъл енергетика, от транспорта и промишлеността", подреди стопанските субекти по степен на опасност вицепремиерът Бакърджиев. Голяма част от авариите в тях се дължат на тотално неспазване на утвърдените технологични режими и профилактика на машините, неспазване графиците за ремонт, слаба квалификация на обслужващия персонал, небрежност и нехайство при експлоатацията на съоръженията.
За да се предприемат ефективни мерки по подобряване на конюнктурата в рисковите производства, под внимание трябва да се вземат условията, които благоприятстват авариите.
"Мероприятията на "Гражданска защита" са ограничени от остаряла нормативна база", казва генерал-майор Никола Николов - шеф на "Гражданска защита". С прехвърлянето на държавната собственост в частни ръце все по-малка става възможността държавата да влияе директно върху дейността на предприятията. Липсата на средства също се явява причина за немарливото отношение към поддържане на нормални условия за безопасен труд. От години не е правена преоценка на материалните дълготрайни активи на дружествата и отчисленията за амортизации са смешно ниски на фона на общото поскъпване на живота. Едва ли някой стопански ръководител ще вземе кредит, за да обнови съоръженията си. По-скоро заемите, които предприятията взимат, влизат директно в оборота. На срещата стопански ръководители на въгледобивни предприятия са предложили дори вместо да внасят данък печалба в хазната, да правят отчисления от нея за инвестиции в обектите.
В някои отрасли сe разширяват преносните комуникации за нефт и газ, засилва се международният трафик, което допълнително натоварва контрола по създаване на адекватна защита от аварии. И докато липсата на конкретни мерки за преодоляването на тези негативни обстоятелства се обосновава с неадекватната нормативна уредба, субективните фактори за авариите вече не трябва да бъдат подминавани.
"В много от предприятията с опасно производство не са разработени планове за действие при аварии, както и не са създадени органи, които да осъществяват спасителни операции", обяснява в доклада си ген. Николов. След пусната заповед на областния управител на Софийска област до ръководителите на по-крупните обекти в района за изготвяне на необходимите планове за действие такива не са били изготвени в "Заводски строежи", "Камет", "Булгарплод" - Перник, "Балканкар - ЗФИ" - Брезник, "Гуми пласт - ЕКО" - Драгоман, "Витапрот" - Костинброд, мини "Бобов дол" АД, "Сердика", "Кюстендилски плод" - Кюстендил, и АРЗ - Дупница. Подобна е и картината в предприятията в другите райони на страната, показват наблюденията на "Гражданска защита".
В докладите от съвещанието се изтъква, че много от стопанските ръководители не спазват изискванията на наредба на Министерството на труда и социалните грижи от 1990 г., според която всяка година в предприятията трябва да се извършват оценка на степента на риска, обучение на персонала, както и годишно да се актуализират аварийните планове. Пример за неспазване на изискванията е Нефтохим, на чиято територия са разположени множество фирми, за които не са разработени планове за оповестяване на евентуални аварии. Ръководството на нефтения гигант продължава да експлоатира остарели естакадни проводи. На много места те са силно корозирали и с изтичащ лимит на метала. Управителите на ПЗ "Загорка" - Стара Загора, пък отказват да създадат постоянна обектова комисия, която да извършва контрол по обезопасяването на съоръженията в предприятието. Не се изпълняват предписанията за подобряване на безопасността при работа с амонячните инсталации на хладилниците в Куртово Конаре и Първенец в община Родопи, месокомбинатите в Карлово и Смолян, "Млечна промишленост" и "Хладилника" в Пазарджик, "Месопреработване" в Бургас и "Месокомбинат" в Ямбол.
"Трудно е да се определят обектите, в които са изградени формирования за спасителни и ликвидационни действия при аварии", пише в доклада на "Гражданска защита". Тези звена официално са намалели с около 2000 от 1990 до 1997 г., като в много от предприятията обаче тези структури се водят само на книга.
През годините е нарушена и практиката представителите на местната власт като началници на "Гражданска защита" във всяка една община да следят за обезопасяването на опасните производствени предприятия на тяхна територия.
Само в девет производствени обекта в страната са изградени автоматизирани системи за оповестяване на предстоящи аварии. В заводите от химическата промишленост, в които степента на риск се определя като висока, няма подобни сигнални устройства. Това на практика е довело до взривяване на завода за поливинилхлорид в Девня през 1986 г., сочи статистиката на "Гражданска защита".
Новите указания, които даде Бакърджиев след срещата, опират до извършване на конкретни превантивни действия, както и навременно поправяне на досегашните пропуски в организацията на труда. До 1 декември отрасловите министерства и местните органи трябва да извършат проверки на подведомствените им предприятия. В срок до 20 ноември трябва да се изработят конкретни предложения за промяна в нормативните актове по създаване на безопасни условия за работа. До тази дата министерствата трябва да изготвят и списъци на потенциално опасните обекти по отрасли. Ще се удължи и работата на извънредната комисия, сформирана във връзка с аварията в мини "Бобов дол". До края на октомври експертите трябва да излязат с конкретен материал пред Министерския съвет за състоянието на въгледобива и конкретните мерки за обезопасяване на труда в мините.
Нефтохим отчита 5.64 млрд. лв. печалба за месец август
Нефтохим натрупал още 12 млрд. лв. загуби само през месеците юли и август, съобщиха три национални всекидневника, позовавайки се на източник от рафинерията. Според същия източник растящата загуба е била основната причина за покачването на цените на горивата в края на август. Ръководството на рафинерията тогава не успя да аргументира убедително необходимостта от новия ценови скок. В началото на годината се говореше, че бензинът трябва да стане една марка, за да се покриват реалните разходи на рафинерията. В момента само бензин А 91 държи нивото на едната марка, останалите октанови числа я надскочиха отдавна. Нефтохим обаче продължава да се крепи на ръба на фалита. Дори ако не е вярна информацията за драстично нарасналата загуба, а изпълнителният директор Стоян Иванов я отрече категорично, рафинерията пак не е в цветущо състояние. Засега я спасяват единствено големите митнически начисления върху вноса, които й осигуряват безметежно съществуване без конкуренция и борба за пазари.
"Не е вярно, че Нефтохим е увеличил загубата. Напротив, предварителните икономически показатели за август сочат, че очакваната печалба за месеца е 5.64 млрд. лв., което изключва възможността за загуба", заяви пред "Капитал" Стоян Иванов. Според предварителните разчети 19.64 млрд. лв. са постъпили от реализация на стоки и услуги, 22 млрд. лв. са финансовите разходи, а приходите от финансова дейност са 9 млрд. лв. През август Нефтохим е изплатил 18.6 млрд. лв. митни сборове, 13.088 млрд. лв. акцизи, 2.045 млрд. лв. екотакси и 6.146 млрд. лв. пътни такси. Основната причина за поскъпването на бензина според Стоян Иванов е повишението на курса на долара. Той подчерта, че Нефтохим продължава да понася загуби от курсови разлики заради поскъпването на долара. Една от резервите за стабилизиране на финансовото състояние на предприятието е ползването на кредити в марки, а не в долари. Основни кредитори на рафинерията са "Париба", "ИНГ банк", ОББ, Кредитна банка, съобщи Стоян Иванов. Другият резерв е изчистването на задълженията на рафинерията с други кредити, договорени при по-добри условия - по-ниска лихва и разсрочено плащане. За намаляване на разходите Нефтохим ще използва вместо скъпия природен газ мазут за горене.
Има няколко предложения за инвестиционни кредити, съобщи шефът на Нефтохим. Единият е по известния проект на Световната банка за реконструкция и модернизация на каталитичния реформинг, което ще позволи да се повиши октановото число на бензина. Интерес към финансиране на проекти в Нефтохим са проявили също руска банка и американска фондация.
От този месец подборът на доставчиците ще става с търгове, заяви за пореден път Стоян Иванов. Според него на проведения миналия месец търг за доставките през септември са представени оферти от 19 кандидати. От тях са одобрени 10. Вече били получени оферти и за предстоящия търг за избор на доставчиците за октомври. В момента Нефтохим разполага със 180 000 тона нефт, съобщи изпълнителният директор. Рафинерията работи с пълно натоварване и преработва 21 000 тона суров нефт дневно. Предвижда се този режим на работа да се запази до края на годината.
ДЗИ ще се преобразува в търговско дружество до края на септември
Държавният застраховател получи право да преоцени активите си преди останалите фирми
Антоанета Алексова, Мира Атанасова
До 30 септември министърът на финансите трябва да внесе в Министерския съвет проект за преобразуване на Държавния застрахователен институт. В срок от шест месеца от акта на преобразуване държавният застраховател трябва да приведе дейността си според изискванията на Закона за застраховането. "Процедурата по трансформирането на ДЗИ най-напред ще мине през създаване на еднолично търговско дружество със сто на сто държавно участие по Търговския закон", каза Борислав Михайлов, зам.- председател на ДЗИ.
С последните промени в Закона за застраховането парламентът отмени Закона за Държавния застрахователен институт и разпореди ДЗИ да продължи да съществува като юридическо лице с досегашното си устройство, управление и дейност до преобразуването му от Министерския съвет.
Най-късно до 31 март 1998 г. пасивите и активите на новото дружество с общия предмет на дейност ще се прехвърлят в отделни застрахователни компании по видове застраховане и дружествата ще се управляват в холдингова структура. Според изискванията на Закона за застраховането сегашната дейност на ДЗИ трябва да се раздели на живо и имуществено застраховане. Тепърва ще се решава дали да се обособят като отделни дружества и инвестиционното звено на държавния застраховател, което ще изпълнява функциите на инвестиционен посредник, и пенсионният фонд.
До дни ще станат ясни и окончателните резултати от.
Преоценката на дълготрайните материални активи на ДЗИ, съобщиха от института. Според решение на Министерския съвет от 14 юли се разрешава основният капитал на новото застрахователно дружество да се формира при отчитане на увеличените стойности от преоценката на активите. От 1992 г. не са актуализирани стойностите на дълготрайните материални активи на застрахователния институт.
Сегашната преоценка се извършва от лицензираната оценителска фирма "Елта-консулт". По предварителни данни от преоценката общата стойност на сградите на ДЗИ възлиза на около 36 млрд. лв., около 250 милиона лева са новите стойности на земите. Съоръженията, транспортните средства възлизат на около 6.5 милиарда лева. По груби сметки дълготрайните материални активи ще са в размер на около 43 милиарда лева към края на юли т.г. "Дълготрайните материални активи се оценяват, като досегашната им отчетна стойност се коригира с определени коефициенти за експлоатационна годност на обекта, строително състояние, пазарни индикатори и др. и се получава реалната им пазарна стойност към 31.07.1997 г.", каза арх. Валери Левиев, управител на "Елта-консулт". "Инвестиционният портфейл на ДЗИ пък възлиза на около 70 милиарда лева", обяви Михайлов. В него се включват инвестициите в държавни ценни книжа, банковите депозити, имотите с инвестиционно предназначение.
Останалите застрахователи обаче ще трябва да преоценят активите си към 31 декември 1997 г. по методика, която тепърва предстои да се одобри. Тоест преоценката на активите на другите застрахователи ще се извършва по методика, различна от тази, с която в момента е направена актуализацията на стойностите на дълготрайните активи на ДЗИ. Точно това стана и повод частните застрахователи отново да повдигнат въпроса за покровителственото отношение на държавата към ДЗИ. Самите застрахователни дружества имат интерес от по-висока оценка на активите си. Според изискванията на Закона за застраховането апортната вноска в капитала на дружествата не може да надвишава 50 на сто от минималния изискуем капитал. Паричните вноски според нормативния документ трябва да са минимум 50 на сто от изискуемия капитал. Застрахователите, които не успеят да вдигнат половината от капитала си с апорт, ще трябва да търсят начини за набиране на повече свежи парични средства. Застрахователите най-вероятно ще капитализират печалбата си от текущата година, както и ще се насочат към мобилизиране на чужди капитали. На много от малките компании на застрахователния пазар ще се наложи да предприемат сливания, за да отговорят на новите капиталови изисквания. За дружествата, извършващи застраховки "Живот" и "Злополука", минималният размер на капитала е 2 милиарда лева, за имуществени застраховки - 3 млрд. лева, и за презастраховане - 4 млрд. лева.
С по-ранната ревалоризация ДЗИ ще може до края на годината и да начислява по-високи амортизации върху новите пазарни стойности на дълготрайните си материални активи. Това значително ще увеличи разходите на дружеството за амортизации и ще намали облагаемата му печалба.
В момента се работи усърдно и върху юридическата страна на преобразуването на ДЗИ, заяви заместник-председателят на институцията Борислав Михайлов. Работи се по устава на новото дружество, който трябва да бъде одобрен от Министерския съвет. Предложението на ДЗИ е новосъздаденото търговско дружество да бъде с едностепенна система на управление със съвет на директорите, състоящ се от 7 души. "Може само да се надяваме, че в борда ще влязат настоящите професионалисти от ДЗИ", заяви Борислав Михайлов. Вече има няколко предложения за бъдещ шеф на ДЗИ. Членовете на съвета на директорите ще бъдат избрани от правителството.
Идеята е новото дружество да наследи клонова структура, максимално близка до тази, с която в момента работи ДЗИ. Ще се предложи клоновете във всички 28 окръжни градове да се регистрират по реда на Търговския закон. В момента функционират близо 108 клона, като оставащите 80 ще трябва да продължат да работят под формата на агенции и представителства на районните клонове.
Дирекцията за застрахователен надзор очаква се през тази седмица Министерският съвет най-после да вземе решение за учредяването на дирекция за застрахователен надзор и да назначи неин шеф. Тя ще има по-скоро технически функции по проверката на подадените заявления за разрешителни за застрахователна дейност, сливания, разделяния или прехвърляне на портфейли между застрахователи. Окончателни решения ще взема Националният съвет по застраховане. Неговото първо събрание може да се свика едва след като бъде сформирана дирекцията за застрахователен надзор. Новосформираният съвет е с точно определен по закон седемчленен състав, включващ четирима министри - на финансите, правосъдието, вътрешните работи и на труда и социалната политика, както и шефа на дирекцията за надзора, представител от Асоциацията на българските застрахователи и преподавател от Стопанската академия в Свищов.
Специалисти от застрахователните дружества вече работят по нормативните документи, с които дирекцията за застрахователен надзор ще извършва лицензирането и контролната си дейност. Целта е да бъде наваксано забавянето в учредяването на контролния орган и веднага след създаването му да започне действителната работа по приемане на документите за лицензиране. Подготвя се и правилник за устройството и дейността на дирекцията за застрахователен надзор, съобщиха от ДЗИ. С него трябва да се посочат редът, по който ще приема молбите за лиценз, и начинът, по който ще става проверката по произхода на средствата, с които е формиран капиталът на застрахователните компании.
