Единствено в този вариант на медиен закон съществува глава, която има за цел да уреди взаимоотношенията между БНР, БНТ и държавата. "Разпорежданията на Министерския съвет по отношение на административното и финансовото ръководство на държавните учреждения и ведомства са задължителни за БНР и БНТ", пише в един от текстовете на тази част. Забранява се обаче правителството да се произнася върху програмната политика на БНР и БНТ, както и да "издава разпореждания по отношение на административното и финансовото ръководство на двете институции, засягащи пряко или косвено изпълнението на програмата, формулирана от националния програмен съвет". В случай на конфликт се предвижда проблемът да се отнесе до Върховния съд. Министерският съвет според проекта задължава КПД да създаде технически условия за цялостното покриване на страната от програмите на БНР и БНТ. "Ведомството по пощите и далекосъобщенията създава по възможност условия за презгранично разпространение на програмите на БНР и БНТ в погранични райони на съседни страни, където живеят български национални малцинства", пише в проекта.
В предложението има и два варианта за финансирането на БНТ и БНР. Според единия дейността на БНР и БНТ се финансира изцяло от държавата, като все пак е предвиден механизъм за относително гарантиране на независимостта на медиите. Предложеният от МС бюджет се гласува от парламента за четири години напред, като всяка година се осъвременява според инфлацията.
Вторият вариант е дейността на обществените електронни медии да се финансира от реклама и от такси, събирани от всеки, който има телевизор.
Според източници от БНТ законът е бил поискан първо от председателя на парламентарната комисия по културата и медиите Стоян Райчевски, а след това и от министър-председателя. В нарочно писмо до Иван Костов генералният директор на държавната телевизия Стефан Димитров представя предимствата, според него, на проекта. "Частните електронни медии са предмет на нормативно уреждане, вече осъществено със Закона за концесиите", пише в писмото. В него е отразено мнение на юридическите експерти на БНТ, според които опитите за едно-временно уреждане на дейността на националните и частните електронни медии и в "Гордостта на Клара", а и в другите проекти, са юридически и организационно неиздържани. Според юристите на БНТ смесването в един текст на норми от сферите на публичното и частното право е в противоречие с принципите на законодателството. В писмото се критикува и възприеманата в досегашните проекти философия за съществуването на национален съвет за радио и телевизия, който упражнява контрол над всички медии. "Създаването на тази структура за раздаване на лицензи, управление и последващ контрол над всички медии в страната е тромава, неработеща и заплашена от корупция, доколкото е лишена от балансиращ политически коректив", се казва в писмото. Юристите на БНТ очевидно не виждат смисъл в изваждането на медиите от Закона за концесиите. Според тях това ще създаде прецедент, който би могъл да доведе постепенно до пълната отмяна на този нормативен акт. "Защо тогава например да няма Национален съвет по плажовете или по подземните богатства", учудват се юристите.
"Начинът, по който се води досегашната дискусия за правната регламентация на елек-тронните медии, създаде и може да продължи да създава известни политически проблеми", пише Стефан Димитров на премиера. "Възприемането на една различна гледна точка, каквато предлага БНТ, би спестило повторни усложнения от приемането на закон, изпълнен с пожелания, но несъобразен с административната и правната логика на българската държава", смята шефът на БНТ.
Първият вариант на проектозакона на БНТ е изработен още през 1995 от Радомир Чолаков - тогава служител в правния отдел на държавната телевизия, който сега е главен юрисконсулт на медиата. Той е бил предложен на тогавашното Народно събрание, но не е бил взет предвид. Според шефа на БНТ Стефан Димитров проектът е консултиран с правни експерти на Би Би Си и германската телевизия ZDF.
Официално в момента в деловодството на Народното събрание има внесен само един проект за поправки на сега действащия Закон за радиото и телевизията. Той е изработен от Георги Саракинов - съветник при изработването и на "Гордостта на Клара". Предложението за закон на форум "Свободно слово" беше представено на депутатите от Комисията по културата и медиите, но до момента не е депозирано в деловодството на НС.
Приемането на закон за радио и телевизия е сред законодателните приоритети в програмата на ОДС. Управляващите доскоро казваха, че той ще бъде приет до края на годината, но това е малко вероятно да стане. В интервю за радио "Свободна Европа" тази седмица председателят на парламентарната комисия по културата и медиите Стоян Райчевски заяви, че се надява дискусията около медийните ни закони да продължи, за да може до края на годината той да стане факт или "най-малкото да е започнал процесът по приемането на този закон".
Скоро ще станат осем години, откакто българските политици се занимават със закон за електронните медии.
Смъртта на Даяна може да доведе до ограничения за медиите
Трагичната смърт на британската принцеса Даяна събуди отдавна задрямалата дискусия за това доколко публичните личности имат право на личен живот. "Трябва да се гласуват закони, които забраняват това, защото намесата в личния живот на хората по същество е нарушаване на човешките им права", заяви ден след катастрофата в Париж френската актриса Бриджит Бардо. Бившата кинозвезда разказва как тя не може да се изкъпе в морето например, когато около нея има папараци, защото не иска след това да се види на снимки по бански с коментар: "Ето на какво прилича сега едновремешната сексбомба!"
В подкрепа на идеята за ограничение на медиите веднага се изказа и рокпевецът Джони Холидей. От другата страна на океана Том Круз заяви категорично, че "подобни атаки върху личната свободата трябва да бъдат ограничени или напълно спрени".
Веднага след катастрофата на Даяна двама френски депутати заявиха, че още в първия ден от сесията на френския парламент ще внесат предложение намесата в личния живот да се наказва строго. Те предлагат да се гласува наказание от една година затвор и глоба от 300 хил. френски франка за този, който умишлено нарушава личния живот на някого. Сега действащото френско законодателство предвижда подобни санкции само когато има намеса в интимния живот на хората.
Организациите, които защитават свободата на масмедиите, реагираха светкавично и се изказаха силно против подобни ограничения. Според тях този случай дава удобен повод на противниците на свободата на словото да ограничат властта на медиите. Френският синдикат на журналистите например заяви, че подобна намеса в работите на вестниците, радиостанциите и телевизиите е недопустима и би била "шокираща, изключително тежка и в крайна степен недопустима". Хората, които купуват вестници, публикували снимки на Даяна, искат да знаят къде почива тя, с кого се вижда, как се облича и е тяхно право да получават тази информация, смятат френските журналисти. Фоторепортерите просто задоволяват тази потребност и играят ролята на представители на милионите си читатели, казват те.
Повечето държави от континентална Европа винаги с удивление са наблюдавали лекотата, с която британската преса публикува скандални снимки и текстове за личния живот на известни британци. Наскоро съдебният министър на Великобритания направи специално изявление, свързано със защитата на частния живот на публични личности - следствието бе, че дори на Острова тръгна процес за търсене на равновесието между свободата на медиите и рестриктивно законодателство, защитаващо личния живот, дори когато засегнатият е известна обществена фигура. В самата Великобритания правата на личността се смятат за защитени от неписан морален кодекс, към който се придържат и съдилищата, но на практика много малко такива дела стигат до съда.
Ако Великобритания ратифицира и приложи в своето законодателство Европейската конвенция за правата на човека, както обещава правителството на Тони Блеър, на съдилищата ще бъде дадено ясно формулираното право да налагат санкции на вестници, които са нарушили правото на личен живот, без за това да има основателна причина от обществен интерес.
Грубо казано, по отношение на правото на личен живот европейските страни се делят на две категории - такива, където тези права и тяхното нарушаване са законодателно регламентирани, и такива, където самите медии спазват някакъв вътрешен морален кодекс дори спрямо публични личности. Сравнявайки Великобритания с тези два модела, се оказва, че и в двата случая страната е изключение.
Трите най-големи държави в Европа и Европейския съюз имат закони за защита на правото на личен живот и същевременно свободата на словото е конституционно гарантирана. Наказателният кодекс на Франция казва, че може да фотографирате някого на морския бряг например само с неговото изрично съгласие - нарушаването на този закон води след себе си затвор. Дори на обществени места (официална държавна среща например) формално е нужно съгласието на този, който е фотографиран.
В Германия личният живот е защитен по-скоро на базата на съдебни прецеденти, отколкото от писан закон. Германските съдилища обаче се позовават на един закон, защитаващ "почтеността на личността", което означава, че подробности от личния живот не могат да бъдат направени обществено достояние без изричното разрешение на засегнатия, освен ако въпросните подробности не са от изключителен обществен интерес. Германското законодателство за авторското право по подобен начин ограничава фотографите да снимат подробности от личния живот.
Италия има най-строгото законодателство в тази област. Нарушение на закона може да бъде публикуването на информация за личния живот дори ако в случая има ясен и сериозен обществен интерес от това. Новото италианско законодателство забранява публикуването на каквато и да е информация за сексуалния живот, религията, расата или здравословното състояние на дадена личност без нейното позволение дори ако публикацията е свързана с обществен интерес. Някои други подробности от личния живот могат да бъдат публикувани без разрешение, но само в изрични случаи, свързани с официалния обществен живот. Италианското законодателство стига дотам, че ако някой притежава компютърен файл с информация за личния живот и навиците на някой друг, то трябва да има неговото разрешение за това.
Някои европейски страни се оправят успешно и без специално законодателство за защита на личния живот. Във Финландия и Дания нарушаването на правилата за фотографиране и публикуване на лична информация може да доведе до затвор. В Швеция обаче подобно законодателство няма - има забрана за журналистите и фотографите да влизат на територията на частна собственост без разрешение и закон, свързан със защитата на доброто име на личността. На практика обаче шведската преса се ръководи от собствен кодекс на поведение, който е съгласуван между журналистите и издателите, а омбудсман съблюдава за неговото спазване.
Бил Гейтс атакува мултимедиата и Интернет
С появата на Интернет терминът медиа вече не е същият и Бил Гейтс, собственикът на , неочаквано за мнозина също се втурна в медийния бизнес. През миналата година компанията вложи впечатляващите 500 милиона долара в проекти като - новинарски канал в Интернет, създаден съвместно с телевизионната станция NBC; електронното политическо списание Slate (на американски английски заглавието означава списък на кандидати за политически пост) и преработената версия на Microsoft Network.
През миналата година Microsoft инвестира 1 милиард долара в кабелния оператор ComCast Corp. и 450 милиона долара, за да купи активите на в началото на тази година - с тези покупки Бил Гейтс даде сериозна заявка за влизане в медийния бизнес. Същевременно все повече хора вътре в самата компания твърдят, че Microsoft не трябва да забравя основния си бизнес, софтуера, и да насочи усилията си в Интернет точно в тази посока. В момента стратегията на Гейтс е да насочи усилията на програмистите си към разработването на търсещи роботи и бази данни в мрежата.
Вече работи сайтът на Microsoft, наречен Expedia, който позволява на потребителите да търсят най-приемливата за тях цена на самолетен билет и да потвърждават резервацията си онлайн. През тази година бюджетът на отдела за интерактивни медии в Microsoft бе увеличен с 20 процента, за да се ускори работата по Sidewalk - сайт, който предлага полезна информация за четири от големите американски градове, до края на годината още шест града трябва да влязат в справочника и да бъдат пуснати интерактивни услуги за плащане на сметки и пазаруване по Интернет.
След като приходите от продажби на софтуер на Microsoft забавят темпа си на растеж от 32 процента до очакваните 22 процента през 2001 г., Бил Гейтс се опитва да намери свежи източници на печалба. Интернет, където през 2000 г. се очаква да се осъществят продажби на стоки и услуги за 35 милиарда долара, е идеалното място.
Компанията вече печели от някои от сайтовете си, въпреки че техните финансови резултати изглеждат жалки на фона на общата печалба на Microsoft от 9 милиарда долара за фискалната 1997 г. Оборотът на Expedia например ще бъде около 100 милиона долара през тази година, като Microsoft взема комисиона за всяка транзакция. През първото тримесечие на тази година другите сайтове на компанията са получили 2.9 милиона долара от реклама, а според някои оценки към края на годината тези приходи могат да скочат до 20 милиона долара. Наблюдателите на пазара твърдят, че към 2001 г. Microsoft може вдигне приходите от онлайн-бизнеса си на около 2 милиарда долара годишно.
Един от проблемите на Гейтс е, че той влезе твърде късно в мултимедийния бизнес - калифорнийската компания CitySearch Inc. е далеч напред пред Sidewalk, предлагайки локална информация за девет града в Америка и за още четири, които ще влязат в справочника й съвсем скоро. Производителите на софтуер за семейни финанси Intuit Inc. през юни тази година пуснаха застрахователен сайт, а през октомври планират да излезе и сайт за жилищни кредити - същевременно планираният сайт за търговия с недвижими имоти на Microsoft няма да е готов преди началото на 1998 г. Компанията в момента има 8 милиона абонати и расте по-бързо, отколкото Microsoft Network. Освен това досега компанията на Гейтс не е показала на практика, че е в състояние да направи добър и конкурентоспособен финансов сайт. Един от малкото успехи до този момент бе пускането на CarPoint - създаден през октомври миналата година като справочник за купуване на автомобили, през юли тази година той беше преобразуван в търговски сайт, който в момента има около 30 хиляди клиенти дневно, а Microsoft получава 1000 долара месечно от всеки дилър на автомобили, който е включен в CarPoint.
Към средата на този месец се очаква в CarPoint да бъде включена услуга за публикуването на обяви за продажба на стари автомобили - ход, насочен към стъпването на американския пазар на малки обяви, който се оценява на 15 милиарда долара годишно. Само че вестниците, които са главните играчи на този пазар, веднага скочиха срещу Гейтс. Главното им обвинение е, че Гейтс иска да влезе на пазара, без да плаща за истинска журналистика.
Предимството на Microsoft е в това, че в новата версия на Windows неговите сайтове ще бъдат вградени канали за получаване на информация. Отчитайки силата на печатните медии обаче, Бил Гейтс предпочита да не вдига много шум около мултимедийните си проекти. Ролята му на медиен магнат е все още някъде в бъдещето.
Проблеми в Netscape Communicator 4.02
Само две седмици след като пусна нова версия на своя Communicator, в която бяха оправени редица грешки в програмата, компанията отново трябва да се бори с проблеми в софтуера си. Два месеца трябваха на Netscape, за да оправи грешките в своя Navigator 4.0, който излезе на пазара през юни. Повечето от проблемите бяха свързани с JavaScript - програмния език на Netscape, който се използва за трансфериране на информация до Интернет-страници и за повишаване на функционалността на браузъра.
Най-големият проблем е, че версията на Communicator 4.02 позволява да се следят номера на кредитни карти и друга лична информация. Според представители на Netscape решение на проблема е намерено и следващата седмица то ще бъде пуснато в Интернет-страницата на компанията.
Apple купува Power Computing
Компанията обяви, че купува за 100 милиона долара активите на Power Computing - първия лицензиран производител на компютри на Macintosh и най-голям конкурент на Apple в момента. Сделката е част от стратегията на Apple да ограничава и постепенно да спре производството на своите компютри извън рамките на компанията - стратегия, която според много експерти е една от причините за кризата в Apple.
Според условията на сделката Power Computing ще продължи да продава съвместими с операционната система Mac OS компютри до края на 1997 г. От Apple ще осигуряват техническа поддръжка за клиентите на Power Computing.
Нов проект за Интернет-сървъри
Компанията обяви, че е патентовала подобрения за програмата на Netscape, наречена FastTrack Server, която ще бъде вградена в операционната система Irix на Silicon Graphics. Програмата е част от двугодишна програма, чиято цел е да се създаде връзка в реално време в Интернет, базирана на по-мощни и по-сигурни уеб-сървъри.
Според представители на Silicon Graphics в проекта ще бъдат инвестирани над 250 милиона долара, а през следващите 12 месеца трябва да се появят цяла серия продукти, включително свръхбърз сървър за Интернет. След две години компанията очаква да създаде сървър, 10 пъти по-бърз от работещите в момента.
Нова версия на Deep Blue
Компанията представи нова версия на суперкомпютъра си RS/6000 SP, който под името Deep Blue победи в шахматен мач световния шампион Гари Каспаров. Новата модификация е с нов процесор и софтуер, което ще повиши скоростта с до 58 процента. Според представители на IBM машината е предназначена за сървър в корпоративни мрежи с голям трафик.
Сървърът RS/6000 SP е с процесора на IBM Power PC 604e - 200-мегахерцов чип, който замества стария процесор, работещ на 120 MHz. Цената на RS/6000 SP стартира от 150 хиляди долара за най-простия модел, а средната конфигурация струва около 1 милион долара.
Накратко
На пазара се появи първото CD-устройство за Windows 95, Media Master на компанията Ricoh, което поддържа едновременно двата стандарта - за записване на дискове (CD-R) и за дискове, върху които може да се прави многократен запис (CD-RW). Цената на устройството е 600 долара. То позволява директен запис на файлове, симулирайки 650-мегабайтов флопи-диск. Проблем обаче може да бъде конфигурирането на SCSI-картата.
Четвъртата по големина световна софтуерна компания - SAP (www.sap.com), и производителят на процесори Intel (www.intel.com) създадоха смесено дружество, което ще разработва софтуер за електронна търговия. Новата компания Pandesic ще се опита да влезе на пазара на електронни разплащания и търговия, който само в Съединените щати се оценява на 8 милиарда долара годишно. Експертите прогнозират, че този бизнес в САЩ ще достигне оборот от 300 милиарда долара през следващите пет години.
Новозеландското Министерство за защита на потребителите отказа да одобри законопроект за регулиране на търговията по Интернет. В специален доклад по този повод се казва, че пазарът се променя толкова бързо, че законодателството винаги ще изостава. Според новозеландското правителство решение на проблема трябва да се търси на глобално, а не на национално ниво.
Все повече компании от областта на развлекателния бизнес и модата наемат "дигитални детективи", опитвайки се по някакъв начин да защитят авторските си права в Интернет. Само музикалната индустрия губи 2 милиарда долара годишно от пиратски записи, разпространявани по Интернет.
Японската компания ISP Rimnet и AT&T Jens (поделение на AT&T) планират пускането на телефонни услуги по Интернет веднага след като японското правителство даде разрешение по мрежата да се водят международни телефонни разговори. При новата услуга ще се плащат 90 йени на минута за разговор до САЩ през дневните часове, докато международните оператори в момента таксуват такива разговори по 450 йени на минута.
Според доклад на TSMSi, британска компания, занимаваща се с реклама в Интернет, приходите от този вид реклама за Великобритания през тази година ще достигнат 6 милиона британски лири. През миналата година продажбите на Интернет-реклами в страната бяха за около 1 милион лири, а прогнозите за следващата година са за 20 милиона лири.
Изкуството да правиш любов и да говориш за това
Виолета Петрова
Няма как филм със заглавие "Кама Сутра: приказка за любовта" да остане незабелязан - известният древноиндийски наръчник по любовни умения, датиращ от 4-ти век, е преведен на повечето европейски езици и може да се каже, че принадлежи към категорията на бестселърите.
Индия, Англия, Япония и Германия финансират проекта, дело на световноизвестната индийска режисьорка Мира Наир. Този мултинационален продукт бе обкръжен от любопитството на медиите през цялото време, докато се осъществяваше, и особено когато се появиха признаци за препирни между режисьорката и цензурата в Индия по повод твърде свободните сексуални сцени. Макар филмът да не е буквална екранизация на класическото произведение върху любовното изкуство, съвременните власти в Индия очевидно считат за недопустими сексуалните откровения на Мира Наир, която дръзко нарушава общественото табу по отношение на границите в показването на секса на екрана.
Изглежда, филмът стряска преди всичко с акцента върху телесната страна на любовните отношения, с магнетичната хореография на телата в любовния акт, с необузданата чувственост. Без да премълчава или завоалира нито едно еротично действие на персонажите, Мира Наир прави всъщност един исторически костюмен филм върху сексуалните отношения между двата пола. В него практически има няколко времеви пласта - този на литературния първоизточник (IV век), този на сюжета (XXVI век) и този на създателите на филма (XX век). Така епичната любовна сага прехвърля границите на времето и пространството в желанието си да изгради общовалидна представа за човешката сексуалност и мястото й в живота на индивида. В културно-социалния и философски контекст на ХХ век обаче такъв филм би имал скромен успех, ако представлява само демонстрация на сексуална свобода. "Кама Сутра" очевидно иска да бъде нещо повече от това, като се включва в големия съвременен дебат, подет от феминистичното движение, за истинската същност на женската субективност.
Представянето на секса в киното винаги е било свързано с известни проблеми поради трудността да се дефинира точно границата между порнография и артеротика. Освен това съществуват сексуални практики, неприемливи за дадена национална култура, докато в друга те могат да се впишат съвсем естествено. Ала киното лесно прекосява междукултурните граници - един прекалено смел в разголването на човешкото тяло американски филм може да внесе смут в някоя ислямска общност; в същото време моногамната западна култура няма как да заяви публична подкрепа на полигамните радости на Изтока.
В случая с Мира Наир обаче проблемът е далеч по-комплексен. Режисьорката е получила образованието си в американски университет и всичките й филми синтезират различни аспекти на източната и западната култура. Днес тя е световно име - филмите й "Здравей, Бомбай" и "Мисисипи Масала" са широко известни и познати както на елитните зрители на големите световни фестивали, така и на публиката в много страни по света.
Въпросът за границите на позволеното при представяне на секса в киното, изглежда, не е най-важният, възникнал с излизането на "Кама Сутра" по европейските екрани. Когато става дума за ръководство в любовните дела, пък дори то да е отпреди 16 века, можем да очакваме, че разговорът за секса ще бъде централна тема. Но не можем да очакваме, че в края на XX век той ще се ограничи само с това. Възникват серия паралелни въпроси: как например изглеждат сексуалните отношения в очите на жената режисьор, с какво нейният поглед върху еротичното поведение и практика е по-различен от традиционно съществуващите разбирания и съдържа ли филмът нещо повече освен неудържимо демонстрираната свобода в показването на сексуалния акт. С други думи, "Кама Сутра" поставя проблем не толкова с дързостта си, колкото с факта, че се включва по свой начин в един от основните културни дебати на ХХ век - този за специфичната гледна точка, за собствения изказ на жената върху даден проблем посредством формите на изкуството и културата.
Феминизмът и постмодернизмът са двете най-големи социокултурни явления в западната култура през последното десетилетие. Като оставим настрана неговите екзотични, но несъществени битови прояви, феминизмът всъщност се концентрира около един възлов проблем: формулиране на женския поглед върху света, както и собствената реторика, собствените форми на изказ, чрез които този поглед съществува в социалното пространство. Тъй като западната култура е патриархално ориентирана, т.е. тя е доминирана от мъжкото начало, цялата досегашна културна практика изключва жената като самостоятелен и пълноправен субект; нейната гледна точка, нейният глас е изтласкан, потиснат, заглушен от господстващата патриархалност. Онова, което жената казва или прави в съвременните филми например, представлява мъжка представа или фантазия за онова, което тя трябва да каже или направи в определени обстоятелства. Женските персонажи обикновено са аранжирани така, както мъжете биха искали те да изглеждат, за да събуждат и удовлетворяват техните скрити или явни желания; жените рядко са двигател на основното действие, рядко са решаващи за "развързването" на основния конфликт, рядко определят дори собствената си съдба. С други думи, жената в традиционната западна култура и кино винаги е била обект на възхищение, на обожание, на омраза или ненавист и почти никога субект, притежаващ собствена самостойност, собствен глас, различен от мъжкия.
Разгледан в този контекст, филмът на Мира Наир е по-скоро традиционен, отколкото скандален или радикален. Тя разполага любовните връзки в познат за западната култура модел - като игра на удоволствие и власт, като акт на преследване и похищение, като зависимост между господар и слуга. Главната героиня, преминала през школата "Кама Сутра", владее до съвършенство сексуалната акробатика, в резултат на което си осигурява работа като сексуална робиня в компанията на останалите дворцови наложници. В действителност еротичното желание за нея е по-скоро бреме, отколкото удоволствие; любовната техника, осигуряваща й сексуална власт над мъжете, няма отношение към нейната чувственост. И макар филмът да не страда от задръжки в показването на сексуалните занимания, той представя женското тяло като един прекрасен, тайнствен, добре аранжиран обект за завладяване от страна на мъжете.
Тъкмо тук феминизмът вижда проблема - дори когато са създавани от жени, повечето филми се вписват в традицията на патриархалния ред, те представят света и жената в него в перспективата на патриархалната доминация, през погледа на мъжа, през неговите представи и фантазии, очевидно защото самите жени култивират в себе си патриархалната система на мислене. Затова феминизмът атакува една от базисните теории в областта на сексуалните отношения, укрепили патриархалното разбиране - психоанализата на Фройд и неговия френски последовател Жак Лакан. В техните теоретични построения женската психосексуалност винаги е разглеждана през призмата на мъжката доминация. В силно повлияното от психоаналитичните концепции съвременно изкуство картината е почти същата. А онова, което феминизмът търси всъщност, е "другата, различната история", все още скрита в традиционната патриархалност - тази на различното същество, наречено жена и нейния собствен начин на възприемане и говорене за света.
Западното общество толерира професионалното издигане на жените
Румяна ТАСЛАКОВА, "Дойче веле"
Наскоро в германската преса се появи обява, която предизвика коментари по една спорна тема в западното общество - нарастването на възможностите за професионална реализация на жените. "Ръководен стил в дух на сътрудничество, социална компетентност, способност за мотивиране и комуникиране с персонала спадат към предимствата на жените с висока професионална квалификация и на ръководни постове. Затова ние, във "Филипс", искаме да увеличим дела на жените на ръководни позиции и така да ги спечелим за бъдещето на нашата фирма", гласи текстът на информационното съобщение.
"Форум - жени в икономиката" е организация, която ръководи проекти за осигуряване на равни шансове на жените и мъжете в професионалното им развитие. Тя осигурява назначаване на специалисти в различни фирми със специалната задача да помагат на жените в тяхната кариера. Във "Форум", основан през 1992 г., участват представителки на 15 концерна и големи фирми в Германия. "Търсенето на висококвалифицирани жени не може да бъде задоволено", заяви неотдавна Карин Шмердтнер, която е отговорна по всички въпроси, засягащи жените и семейството в химическия концерн "Хьохст". Освен фармацевтичната фирма, банките "Комерцбанк", "Дойче банк", авиокомпанията "Луфтханза", телекомуникационната компания "Телеком", автомобилния концерн "Даймлер-Бенц" и фармацевтичната фирма "Шеринг" имат представителки във "Форум"-a.
На пръв поглед изглежда като анахронизъм, че в период, в който безработицата нараства и трудовият свят е в процес на постоянни промени, се търсят и поощряват жени. Според Моника Рюл, говорителка на организацията "Форум - жени в икономиката" и отговаря за нея в "Луфтханза", факторите са икономически. Потенциалът от добри служители се удвоява, ако и жените бъдат поощрявани. Взимат се под внимание способностите на жените да ръководят екипи и производствени звена и да се интегрират в екип. Тези способности са по-силно застъпени у жените, отколкото при мъжете, статистически погледнато, не на последно място благодарение на специфичната социализация на жените.
"През последните 10 - 15 години изискванията към ръководните кадри се промениха.
От статистическа гледна точка, жените притежават повече качеството социална компетентност.
Това не се отнася за всяка жена, както и не всеки мъж е лишен от него. Но в дългосрочна перспектива за жените се откриват големи шансове да навлязат по-масово в ръководните слоеве на икономиката, ако на мъжете не доставя такова голямо удовлетворение да носят отговорност и ако са склонни да отстъпят ръководни позиции на колежките си", твърдят експерти.
До каква степен издигането на жени на ръководни позиции може да доведе до конфликти. Според Моника Рюл това зависи до известна степен от представата на всеки за ролята на другия пол. Онези мъже, които имат идеалистична представа за жената и не са възприели партньорска концепция в трудовата сфера, едва ли ще се застъпват за назначаване на жени на същото йерархично ниво, на което са те. За тях жените имат друга функция, така че не само че не ги мотивират, но и понякога им пречат да поемат ръководен пост. Ако обаче с времето се наложи познанието за необходимостта в екипите да участват хора от различни народности, на различна възраст и с различен пол, тогава жените имат много по-големи шансове да се изкачат и до най-високи позиции.
Структурните промени във фирмите и предприятията, които имат представителки във "Форум - жени в икономиката", са значителни въпреки неохотата на някои мъже и спънките, произхождащи от обществените конвенции.
Годишно делът на жените на ръководни постове нараства средно с 14 процента.
Броят на момичетата, които се обучават в технически професии, нараства, както и броят на назначените висшистки в техническите отдели. Във всички фирми и предприятия от "Форум"-a вече на служителките и служителите се предлага възможността да работят половин ден. Всички мерки и програми за мотивиране и поощряване на персонала са предназначени както за жени, така и за мъже. Шефовете на фирми предпочитат жена, а не мъж, когото би трябвало да подложат на "социална преквалификация", което естествено не означава, че мъже не притежават тези качества.
Повечето предприятия, които са представени във "Форум - жени в икономиката" са сключили конкретни споразумения за поощряване на жените. Никое от тях не е въвело точно фиксирани квоти за жените на определени позиции. Всички предприятия са взели мерки, с които да облекчават жените с оглед на двойното им бреме - семейство и професия, както и мерки за включване на повече жени в типично мъжките технически, професии. Освен това те поощряват жени, които искат и могат да поемат ръководни функции.
Тъй като досега преобладаващото мнозинство от работодателите са мъже и жените са екзотична рядкост на най-висшите ръководни постове, работодателите трябва да форсират промени в културата на обществото, за да дадат възможност на повече жени да се издигнат до върха на дадена фирма. А това е в противоречие със старата представа, че жените са отговорни единствено за домакинството, за семейството.
Промяната в мисленето, съзнанието, манталитета трябва обаче да е съпътствана от промяна в мисленето на цялото общество. Така жените трябва не само да планират целеустремено кариерата си, а в същото време и да мотивират партньорите си, мъжете, да делят с тях задълженията за семейството и домакинството.
Предприятията вече са взели мерки за привличане на жени в трудовия процес. "Комерцбанк" е изготвила програма за реинтегриране на жени след раждане, фирмата "Филипс" оказва подкрепа при грижите за децата, концернът "Хьохст" улеснява жените, като им предлага да работят частично - т.е. половин ден или два дни и половина седмично. И в авиокомпанията "Луфтханза" също се прилага частичното работно време.
Частично работно време е междувременно много важен инструмент, който се използва доста широко. В "Луфтханза" например сега делът на служителите, които работят частично, възлиза вече на около 20 процента. Подобно е съотношението и в другите фирми, които имат представителки във "Форум"-a. Това работно време облекчава жените, които не искат заради професионалното си издигане да пренебрегнат семейството си. За съжаление обаче това работно време не се прилага в цялата йерархия, въведено е само до средата на йерархичната система. При ръководителите на отдели или при най-високопоставените шефове засега то е изключение. Тук е един от най-значителните дефицити в промяната на мисленето, манталитета и подхода, която да даде наистина възможност за равни шансове на жени и мъже.
Все още частичното работно време е препъникамък за жените, които се стремят към голяма кариера. Пречка за тях са и често по-ниските възнаграждения, които получават. В много случаи на мъже се дава по-висока заплата и така се предрешава разпределението на ролите в семейството. Влияние оказват и обществените конвенции. Така в Германия възпитанието на децата не се счита за подходящо занимание за мъжете - те твърдят, че не се чувстват добре в тази роля.
Театър "Кредо" смая зрители и критици в Единбург
Актьорите от театралната формация "Кредо" Нина Димитрова и Васил Василев-Зуека за втора поредна година пълнят салоните на Единбургския фестивал със своята авторска постановка "Шинел". "Без значение каква е публиката и дали играем във Франция, Перник, Германия или в София хората идват при нас след спектакъла с огромни блеснали очи. Те се вълнуват и съпреживяват с нас, а това е най-голямото признание", разказа Зуека пред "Капитал".
Както и миналата година, овациите на публиката съвпадат с високата оценка на критиците, които дават най-висока степен за театрално постижение на Фриндж фестивала - 5 звезди. В самия Единбург изданието List, специализирано издание за театър на британските критици, постави "Шинел" сред 20-те топпредставления от общо играните 1278 за трите седмици на фестивала. "Ние даваме надежда и любов, караме хората да плачат и да се смеят", обяснява Нина големия успех.
Всяка вечер зрителите на световноизвестния фестивал са можели да избират между 178 постановки, които се играят до 2 часа в полунощ. А за представленията на "Кредо" не достигали билети въпреки допълнително внесените столове. Някои от почитателите на артистичната двойка Нина - Зуека са научили за спектакъла от Интернет, където за него писа американският театрален критик и преподавател по театрално изкуство в Нюйоркския университет Глен Лоуни.
Откривателят на "Кредо" - театралният импресарио Ричард Демарко, един от най-ексцентричните и вездесъщи деятели на Единбургския фестивал, в чието основаване е участвал, счита, че "магията на "Кредо" се дължи просто на техния гений". В предаване на Би Би Си, посветено на изявата на Зуека и Нина, Ричард Демарко заявява: "Изключителна рядкост е на фестивала да се открият други с тяхното качество - в моя опит от 50 издания на Единбургски фестивал те са сред 10-те най-добри артистични изяви, които съм виждал. Те ни дават творбата на един руски гений и я пречупват през едно българско измерение, което я прави още по-интересна. След като човек види тяхната постановка, той придобива нова концепция за театър."
СААБ 95 - най-бързият танк в света
Шведският концерн комбинира новости в сигурността на колата с подобрен двигател
Александър Хранов
Викингите атакуват тотално. Става дума не за хокей, а за автомобили. За скъпи, луксозни коли от така наречения горен клас. Там, където за разлика от зимния спорт, шведите досега нямаха много шансове срещу германците. Най-вече срещу Мерцедес и БМВ - "душманите" на СААБ. Шведската марка не е особено позната в България. В Европа и Америка я карат главно особняци и автоманиаци. Фирмата, специализирана в самолетостроенето, прави коли едва от 1947 г. Върху тях е пренесла принципа на аеропланите, че сигурността е най-важното.
Именно СААБ за пръв път постави серийно в колите си предпазни колани, а десетилетия по-късно и страничния ербег - въздушната спасителна възглавница. С новия СААБ 95 главният конструктор на концерна Оле Гранлунд е дръпнал напред не само в защитата на шофьор и пътници, но и в качествата на двигателя.
Въведени са специални врати с удвоена странична сигурност, които се вграждат към "кафеза", обхващащ купето за пасажерите. Голяма находка е и "активната" облегалка за главата. При удар отзад тя тозчас се премества напред и прихваща тила на шофьора или пътника, преди да е настъпил фаталният "камшичен удар", който чупи вратни прешлени. При зачестилите напоследък масови карамболажи нововъведението е животоспасяващо. Световна новост в СААБ 95 са вентилираните предни седалки. Тристепенен вентилатор изсмуква през специални канали, монтирани в седалката и облегалката, топлия въздух, излъчван от тялото на пътниците.
Тези технически постижения са поставени в нова, но типична за СААБ каросерия. Тя носи белезите на предишните модели 92 и 99, елегантна е, без да блести с особени дизайнерски решения - съвсем в традицията на шведския концерн. Ново е окачването: предница с мултифункционални водачи, задната част с допълнителна помощна рама. Всичко - за допълнителна стабилност и сигурност, за подобряване на комфорта.
Двигателят не отстъпва на конкурентите от "Мерцедес" и БМВ. Той е от новата генерация Екорауер, където електрониката свежда до минимум вредните емисии в изгорелите газове и подобрява икономичността.
Машината е с обем от 2000 кубически сантиметра, 16 клапана, турбокомпресор и мощност от 150 коня. За специалист и любител това звучи обещаващо. От около 1800 оборота в минута моторът ускорява като турбина - достига 100 км/ч за 10 секунди, а максималната скорост, въпреки сравнително тежката каросерия, е 215 км/ч. Разходът на гориво е средно около 10 литра на сто километра, което никак не е много.
В специализираната преса вече се появиха и снимки на прототипа на СААБ 95 комби, който ще се произвежда на базата на лимузината. Предполага се, че ще излезе на пазара идната година. Така след цели 30 години шведската фирма отново ще произвежда вариант комби. Говори се, че конструкторите са към края на изпитанията на нова специална система за сигурност, която предпазва пътниците от летящи предмети при катастрофа с комби. За тях водещ е бил и остава принципът "Хора возим! ", нашумял у нас отскоро по друг повод.
"Бел епок" продуцира нов албум на Мариус
Мария Пенева
В края на септември известното студио "Бел епок" заедно с музикантите от "Тибетски сърца" ще представят нов сингъл на Мариус Куркински. "Бел епок" са продуценти на новия албум на Куркински, както и на предстоящото му представление "Евангелието на Матея". То ще бъде показано до края на септември почти едновременно с новия спектакъл на "Амарант данс студио", продуциран също от "Бел епок".
В момента екипът на фондация "Бел епок" работи и върху две нови телевизионни предавания, които ще стартират от средата на септември по Канал 1 на държавната телевизия. Едното предаване е по поръчка на МВР и ще пресъздава действителни случки с участието на топполицаи. Другият тв проект на "Бел епок" е за 30-минутно музикално предаване, в което ще бъдат представяни само български клипове.
Първият публичен успех на младото трио Стоян Радев, Борис Радев и Атанас Димитров беше клипът "Малкия принц" на Дони и Момчил, който се появи през 1994 г. Не след дълго неприкритата им амбиция разпалва нови идеи. Заедно с актьора Мариус Куркински и музикантите от "Тибетски сърца" "Бел епок" продуцира и издаде албума "Любовна война". Сингълът "Ти-ри-ри-рам" грабна безапелационно първите места на всички български класации и стана абсолютен хит за 1996 г. На 18 ноември миналата година в тридесетминутно предаване за България френският музикален канал МСМ излъчи три български клипа - и трите на "Бел епок": "Утринна сянка" на Дони и Момчил, "Гуд тайм" на Петя Павлова и "Ти-ри-ри-рам". Клипът на Мариус беше селекциониран за фестивала "Мидем" в Кан и през 1996 г. влезе в класацията ТОП 10 на МСМ за Европа. Това е най-големият успех за "Бел епок" до този момент. Френският музикален канал продължава да излъчва всичко ново, заснето от тях - "Цвят лилав" и "Пътуване" на Ирина Флорин, "Не на страха" на Дони и Момчил, "Синьо безвремие" на Нона и "Клетва" на Мариус.
"Бел епок" разгръща възможностите си и в областта на рекламата - в техни ръце беше поверена част от предизборната рекламна кампания на президента Петър Стоянов и СДС.
"Често замествам солисти, отказали се в последния момент"
Невена Коралова
Това са думи на 23-годишния цигулар Максим Венгеров, когото световната музикална критика определя като "най-младия между живите виртуози на света".
Да си готов винаги да заместиш отказал се в последния момент солист показва, че притежаваш поне две много важни качества - владееш огромен репертоар и умееш да рискуваш. Но мнението на Максим Венгеров по този въпрос е по-различно. В едно интервю той определя нещата така: "Аз съм ненаситен на музика. Има моменти, в които изпитвам непреодолимо желание да свиря. Душата ми го иска дори когато тялото ми отказва."
Всъщност откъде дойде този музикален феномен, който от юношеска възраст покорява западния свят? Отговорът е - от изтока. Роден е в Новосибирск, в семейството на музиканти. Първите си концертни изяви Максим прави на 5-годишна възраст, а за да осигурят по-добро обучение по цигулка, родителите му го изпращат в Москва. Тогава той е на 8 години и за отглеждането и възпитанието му се грижат неговите баба и дядо, дошли заедно с вундеркинда от Новосибирск.
Очевидно московският преподавател е наблегнал най-вече на техниката на детето, защото, както сам Максим по-късно споделя, "когато проблемът с техниката е преодолян, остава удоволствието да моделирам образи със звуци". През 1988 г. М. Венгеров е в Германия, за да продължи обучението. През 1990 г. спечелва конкурса "Карл Флеш", през 1991 е солист на Израелската филхармония на турнето на състава в САЩ. Диригентът Зубин Мета, който тогава е шеф на Израелската филхармония, е първата голяма фигура, с която се изявява на концертния подиум М. Венгеров. Следват срещите му с все по-големи имена на диригентския пулт - Даниел Баренбойм, Клаудио Абадо, М. Ростропович.
През 1996 г. Венгеров спечелва в Лондон голямата награда за запис на годината - първите концерти на Прокофиев и Шостакович с Лондонския симфоничен оркестър под палката на Ростропович. През 1996 спечели наградата "Грами", а тази година сключи договор с голямата звукозаписна компания ТЕЛДЕК. Артистичната му дейност включва около 140 концерта годишно - доста наситена програма за един музикант! Но това не плаши Максим Венгеров. Напротив - на сцената той чувства, че живее, защото "звуците на цигулката са тоновете, които изразяват душата ми".
Тиранозавър рекс в София
Сряда, 3 септември, 21.30 часа - спокойствието на нощна София (района около НДК) е нарушено от силен рев на непознато животно. Много от възрастните жители на столицата се питат какво е това, но никой не може да им каже. По-младите се отправят към тъмната сграда на НДК, откъдето идва мощният звук. В един момент множество светлини огряват небето. Тогава множеството е осведомено, че току-що праисторическият тиранозавър рекс (вид динозавър) е тръгнал на лов.
Цялата феерия е част от представянето на новата продукция на Стивън Спилбърг "Изгубеният свят: Джурасик парк". Освен звуково-светлинното шоу организаторите от "Съни филмс" бяха подготвили множество изненади за зрителите в трите премиерни дни на филма - 2, 3 и 4 септември. Освен зрителите още в първия ден на седмицата - първи септември, децата от дома "Ран Босилек" бяха зарадвани с лакомства от "Нестле". Мощната кампания по представянето на филма за динозаврите предшестваше неговото пускане по кината в столицата. Поредната творба на Спилбърг вече е у нас и всички, които го харесват, могат да му се насладят.
Киноманите отново могат да четат списание "Екран"
Когато преди около година се появи списание "Екран", киноманите останаха много доволни от вида и качеството му. Тогава обаче настъпи общата криза, българският лев се обезцени и за издателите на списанието стана много трудно да го правят. До края на миналата година бяха издадени четири броя и списанието спря да излиза. И тъкмо когато тези броеве започнаха да се котират като библиографска рядкост, "Екран" отново се появи. Поредният брой на списанието не отстъпва по качество на предишните, дори е по-добър. Според издателите му (фирмите "Games&Music" и "Оларт") списанието е предназначено за по-младите, които не се интересуват толкова много от материали на критиците, а разчитат да намерят добри фотоси и данни за своите любимци. Представената информация ще бъде за предстоящи премиери, но ще има и постоянни теми от историята на киното. Основната тема на новия брой е предстоящата премиера на "Батман и Робин" с подробна информация за актьорите, които изпълняват главните роли.
Шефът на митниците гофрира стените на новия си кабинет
Началникът на Главно управление "Митници" Пламен Минев сменя кабинета си в сградата на ул. "Аксаков" 1 в столицата. Г-н Минев не харесвал сегашното си работно място и височината на третия етаж и наредил кабинетът му да бъде преместен на първия в разширен вариант. Шефът на митниците наел външна строителна организация, която да превърне половината от етажа в негов офис. По този повод в момента в сградата на "Аксаков" вървят грандиозни строителства.
Генералният ремонт на сградата на митниците завърши точно преди година. Стълбите и подът бяха облицовани с теракотени плочки, стените бяха боядисани с латекс, парапетите - облечени с месинг, а дюшеметата по кабинетите бяха сменени. Закупени бяха и нови полилеи в коридорите. Г-н Минев, който е от Свищов, обаче не харесвал стила на стария началник на митниците и започнал решителните промени. Според новия архитектурен проект гладките стени в стаята на шефа ще бъдат гофрирани с плоскости, дюшемето ще бъде заменено от теракота, ръбестите сводове по таваните ще бъдат заоблени, за да наподобяват арки.
Едно от сервизните помещения на етажа ще бъде превърнато в баня-тоалетна, въпреки че такава има на етажа. Пред кабинета на г-н Минев ще бъде направена чакалня за гостите му, а до нея ще има офис за напитки, кафе и други екстри. Даже митничарите се възмущаваха през седмицата, че строителите на Пламен Минев дори не изключили еркандишъните в бъдещите му покои и те били задръстени с прах. Другата новост, която г-н Минев смятал да осъществи, е смяната на служебния си автомобил. Той харесал новия модел на "Опел Омега".
Малко преди да бъде назначен Пламен Минев, на специална пресконференция на митниците бяха оповестени и критикувани разходите за лукса, с който се обградили митничарите в Дуранкулак.
Ан Макгърк идва на гости на Божков
Шефката на мисията на Международния валутен фонд за България Ан Макгърк най-неочаквано реши да пристигне у нас в средата на седмицата. Този път обаче посещението й няма да е свързано със сметки, преговори, откраднати чанти. Макгърк ще го дава по-лежерно и този път сигурно ще изпълни обещанието си да посети българското Черноморие. Обещание, дадено не на някой друг, а на вицепремиера Александър Божков. Според туристически фирми в програмата на високопоставената двойка влизали и различни атракции като разходка с корабче, вероятно битова вечер и други подобни щуротии. "Да даде господ хубаво време, за да не разочароваме госпожата", молят се хората, които си вадят хляба от туризма. При едно от предишните си посещения Макгърк се оплака, че не само че не е виждала вътрешността на България, но дори и в София се движи в едно затворено пространство между хотел "Шератон", централната банка, финансовото министерство. Тогава галантният вицепремиер я покани на воаяж по родното Черноморие. "Въпреки прекрасния си английски и безупречния външен вид Румен Гечев не можа да я омае за две години, а този успя за нула време", коментираха репортерки.
Диалектика
Противници на театралното изкуство замалко да провалят поредната репетиция на театър "Ла страда" миналия понеделник. Неизвестен любител на стрелковите умения пръсна задното стъкло на автомобила на ТЕДИ МОСКОВ. Близо половин час видният български режисьор демонстрира богатството на своя речник по адрес на анонимния зложелател. Около него безпомощно се суетеше неговият актьорски екип, предвождан от вярната му половинка Мая Новоселска, униформени полицаи и любопитни фенове на сценичните изкуства. Първоначалната версия беше, че прозорецът на колата е бил прострелян с пистолет. Впоследствие обаче се оказа, че стъклото е простреляно с прашка.
Лидерът на партията със затихващи функции БББ ЖОРЖ ГАНЧЕВ канализира гнева си от разпадането на парламентарната му група върху главата на репортера от радио "Експрес" Васил Иванов. Неудобен въпрос накара червенобузестия политик неочаквано да избие от ръцете на Иванов касетофона му. Парламентарните репортери откриха подписка срещу агресивното поведение на Ганчев и я депозираха в пресцентъра на Народното събрание.
Олимпийският вицешампион от Атланта'96 ТОНЧО ТОНЧЕВ, който впоследствие скандално премина в професионалния бокс, отказа да сложи подписа си в книгата за съболезнования по повод смъртта на лейди Даяна в Лондон. Тончо е в английската столица отскоро и миналата седмица случайно минал заедно с целия си щаб покрай двореца "Сейнт Джеймс", където е официалното място за изказване на съболезнования. Първият подтик на българина бил да застане на опашката редом до опечалените англичани. Когато се приближил обаче, случайно научил, че на нея се чака между 10 и 11 часа. Това отказало българина от благородното му намерение, понеже часове по-късно му предстоял важен мач от четири рунда, с който се придвижи още една стъпка към големите титли при професионалистите.
Представителят на азербайджанската република ИКРАМ САДИХОВ проспа началото на между-народната среща ни министрите на транспорта, която трябва да приеме меморандум за взаимопомощ и разбирателство и се провежда в Бургас. АНТЪНИ КЪРК, съветник в делегацията на Европейската комисия, който също участва в срещата, се обърка и вместо в правителствената "Чайка" с персийски килими реши да се присъедини към журналистите в микробуса.
Миналата седмица в парламента беше забелязан главният редактор на вестник "Стандарт" ЮЛИЙ МОСКОВ. Бившият спортен журналист посвети по-голяма част от времето си в беседване с бившия вътрешен министър Николай Добрев.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ беше пресрещнат в парламентарния бюфет от секретарка на парламентарната група на СДС миналия четвъртък. Тя обясни на соцлидера, че се подготвя футболен мач между български народни представители и депутати от руската Дума непосредствено преди мача на нашия национален отбор с Русия. Първанов прие офертата с готовност и усмивка. След отправения му ком-плимент, че според разузнаването на сините той е майстор на коженото кълбо, Първанов уточни, че предпочита да се реализира като халф. На въпроса ляв или десен той почти възмутено отговори: "Разбира се, ляв."
Партизани се почерпиха "с днем побед&?cy;"
Лилия ФИЛЕВА, Ива РУДНИКОВА
На "Позитано" 20 единствените, които си спомниха за предстоящата годишнина от 9 септември 1944, се оказаха една зала съвременници на спорната "революция". На организираната от ръководството на Българския антифашистки съюз (БАС) сбирка дойдоха предимно партизански командири, политкомисари на въстанически зони, командири на партизански бригади. Гостите на Велко Вълканов насядаха около маса, покрита с протрита плюшена покривка, избеляла почти толкова, колкото овехтелите по деветосептемврийски манифестации костюми на ветераните. Сред участниците в съпротивата се открояваше партизанин, облечен в "униформата" на капитализма - дънки. Позакъснял шумкар в крачка приглади с дървен гребен бял перчем.
Преди срещата да навлезе в същинската си част, отрядниците се преброиха: "Добре, че се събираме поне веднъж годишно, за да видим кои са още живи", коментира дядо извън протокола. По-скоро тъжни бяха репликите при представянето на присъстващите: "А, той жив ли е още! " Строго спазваната при изреждането на имената и при даването на думата партизанска йерархия беше нарушена от ген. Анев от отряд "Гаврил Генов", който обясни: "Не влизам в тази категория, но понеже другите са измрели, стигна се и до моето ниво. Аз съм заместник-командир."
Печалните спомени обаче бяха прекъснати бойко от единствения депутат сред присъстващите - Велко Вълканов, който докарваше вражески акцент при изговарянето на някои думи. "Днес нашите по-млади другари не могат да намерят себе си. Нямаше да се стигне до това състояние, ако вие бяхте активно включени в политиката. Много народи използват опита на своите по-възрастни другари чрез съвет на старейшините, каза червеният стихоплетец. Той обаче пропусна да отбележи, че част от аудиторията е била разхвърляна над 40 години по висшите етажи на държавната власт. В залата VIP бяха армейският генерал и бивш министър на отбраната Добри Джуров, "колегата" му по пагон, ексвицепрезидентът и министър на вътрешните работи Атанас Семерджиев, членът на Политбюро на ЦК на БКП Пеко Таков и още номенклатурчици. Домакинът обяви, че въпреки липсата на средства следва скромен коктейл. Добрата дисциплина пролича по това, че в момента на анонса БАС-активистки с изненадваща пъргавина наслагаха на масата чинии с бисквити, чаши със солети, кафе и "Малина". С яташка опитност жените поднасяха шоколадови бонбони. Въпреки хипертоничния ефект на сладостите те бързо бяха уважени. Ветераните се стоплиха с по една ракийка за сметка на по-млад активист.
След като бяха създадени подходящите битови условия за идейната дискусия, другарската среща премина към същинската си част - изказванията. Поради липсата на характерната партийна мебел - трибуната, ораторите се изправяха на крака (въпреки че това видимо им костваше сериозни усилия), за да подчертаят важността на думите си. Ретродокладчиците разсъждаваха основно върху въпроса "къде сгрешихме, та допуснахме сегашния див капитализъм". Някогашен прототип на майор Деянов подходи самокритично: "Не че бехме неграмотни и не знаехме, но увлечени в строителството изпуснахме теорията на нашата социалистическа идея. Не усетихме, че загниваме по някои въпроси. Ние нарушихме някои социални закони и изпуснахме това, което Ленин ни учеше. " После, за да стане по-ясно, даде пример с Ленин. "Попитали Леонид Илич може ли при социализъма да има стачки. А вождът с брадичката в ролята на радио "Ереван" отвърнал: "Може. Когато субективният фактор - партията и нейното ръководство, напуснат позициите на работническата класа, масите нямат друго оръжие. Може."
Според трактовката на ветераните за по-новите събития в българската история се е получило недоразумение, довело до падането на БКП от власт. "На 10 ноември решихме да излекуваме слабостите на нашата партия . Вместо това обаче ние на тепсия приехме американската реставрация. Програмата за реставрация се предизвика от Луканов и от двуличието на Лилов, който обеща, че ще я поправи. Да не говорим и за някои други хора, които са в тази стая. Така ние реабилитирахме проститутките и хайдуците с извинение, че тука има жени."
Партизаните се опитаха да опишат образа на врага днес. Дискусията забуксува при разграничаването на фашизма от капитализма. Гръмогласен шумкар поиска да му обяснят защо сега другарите му се боят да прикрепят "капитализъма" към "фашизъма" - то било едно и също. Теоретичният дебат секна след намесата на кюрдския фен Вълканов. Той уточни, че БАС не се бори срещу капитализма, а само срещу фашизма. Другото било работа на политическите партии. Алтернативен въстаник телепортира другарите си в настоящето: "Някои от нас, участвалите в борбата, не се съобразяват с настъпилите промени в социалната, икономическа, политическа, военна и прочие обстановка в страната и света. " Това напомни на слушателите ситуацията след Втората световна война, когато група японски войници на изолиран остров продължаваха да воюват в неведение за края на войната.
След бързо реализирания скок във времето под ударите на бунтовническата критика попаднаха БСП и новото й ръководство. Представителят на единадесета оперативна въстаническа зона Пеко Таков разгърна една метафора за това как датата 9 септември може да се отскубне от календара, да се изтрие от бележника, но не и да се заличи от сърцата на хората. Някогашният функционер на компартията със замъглен поглед пресъздаде разговора си с млад социалист ("40-45-годишен"). Свежият симпатизант споделил с др. Таков, че той и жена му нямат редовна работа. Но това щели да издържат. "Повече ни тревожи обаче това, което става в партията. Тази грижа е по-голяма от грижата за хляба", цитира партизанинът. Това вдъхнови антифашистите да обсъдят по макаренковски пакостите на младите в партията. Поради липсата на техен представител в стаята на БАС те набедиха за обръщение авторския текст, който Пеко Таков им прочете. Антифашисткият манифест призовава към възраждане и единение на партията. Вълканов предложи "документът" да бъде представен на Висшия съвет от името на всички присъстващи. Идеята предизвика одобрителен шум. Открои се само анонимен провокатор: "Знаем го ние това единомислие. Като иска да си го праща сам, какво ни го натрапва."
Тук започна спор около сегашното състояние на партията и причините за него. Категорията вътрешнопартийни вредители включи бюрократите, комсомолците, аморалните социалисти. "Къде остана моралът на Благоев? Имаше файтон, а той не се качи на него. И с бастунчето все ходеше до партийния дом. А сега борба кой да се качи на мерцедеса, кой на беемвето. " Мемоаристът Иван Райков спести липсващото звено между каретата и западните лимузини, а именно "Чайка" и "Волга". "Ние управлявахме от името на работническата класа, а създадохме класа на бюрокрацията и тя ни свали", добави партизански "тревожен мозък".
След като комсомолците бяха порицани за сегашното състояние на партията, партизаните се стегнаха за бой на младежта. "Къде е нашата социалистическа младеж? Младежта дойде да чука на вратата да сваля Жан Виденов, легна на Орловия мост да падне правителството на Луканов. Какво възпитахме ние? ", попита белетристът с паласка Райков. И не получи отговор.
Към диагнозите за състоянието на БСП бяха прибавени организационната осакатеност и политическият СПИН. "Партията е полуразпусната", ужаси се нереализираният кандидат-президент Велко Вълканов.
Колкото и силно да викат от социалистическия "Джурасик парк" на шестия етаж на "Позитано" 20, в кабинетите на долния етаж, където се помещава червеното ръководство, ги чуват само като наближи предизборна кампания.
Затова не след дълго конферансието даде "свободно": "Преминаваме към свободни разговори всеки с всекиго. " Единственият вариант, при който партизаните могат да са сигурни, че някой ги слуша.
Слаби софийски отбори дават шанс на провинциалните тимове във футбола
Атанас Василев
Пет кръга след началото на българското първенство по футбол най-неочаквано софийските тимове отстъпиха позициите в челото, където се настаниха три провинциални отбора. Само "Левски" (Сф) се е вмъкнал между първия, "Нефтохимик", и третия, "Спартак" (Вн). А веднага зад тях идва един друг отбор, новобранецът в "А" група "Литекс", който може би се превръща в големия фаворит за титлата. Ловчанлии са с 11 точки от три победи и два равни мача и единствени в А група все още нямат загуба.
Силните козове на тима от северния град са балансираният състав и финансовата обезпеченост от страна на петролния магнат Гриша Ганчев. Има, разбира се, и друго - обществена тайна е, че всички тимове в Северна България са инструктирани да дадат по шест точки от двата си мача на ловешкия отбор, а ако могат - и да откраднат по нещо от конкурентите. "Спартак" (Пл), "Етър" и "Олимпик" са пряко свързани с петролната фирма от Ловеч. В техните управителни съвети има хора от фирмата на Гриша Ганчев, а самият той е член на УС на "Етър". Точно като такъв впрочем г-н Ганчев ще се появи на извънредния конгрес на 19 септември. "Добруджа" и "Спартак" (Вн) са задължени да помагат по друга линия.
Ловешкият отбор изгони сръбския си треньор Драголюб Беклавац, но това явно няма да повлияе на играчите. Най-вероятният нов треньор на отбора е бургазлията от "Нефтохимик" Димитър Димитров, който трябва да подпише още тази седмица. Самият Димитров, който минава за най-проспериращия треньор у нас, сам призна пред някои медии, че има оферта от Ловеч и само чака клубният му президент Христо Порточанов да го пусне. През юни "Левски" (Сф) също поиска да вземе Димитров, но тогава мустакатият бургаски шеф поиска неустойка от 200 хиляди долара. Сега Порточанов е вдигнал за "Литекс" мизата на 250 хиляди долара и, както изглежда, Гриша Ганчев е склонен да ги даде. Изпълнителният директор на "Литекс" Ангел Бончев каза, че бургаският треньор ще си подбере и екипа, с който ще работи.
Така се прави двоен удар. Изборът на качествен треньор би трябвало да засили отбора, а в същото време ще отслаби прекия конкурент "Нефтохимик". Ако шефовете на "Литекс" са далновидни, те могат да натрупат още плюсове за своя клуб в дните около и на самия 19 септември. На предишния извънреден конгрес миналата зима босът на "Литекс" Гриша Ганчев се обяви твърдо против сегашния президент на БФС Иван Славков. Всеки друг освен Батето ще бъде по-удобен на Гриша Ганчев и екипа му, но засега те не се ангажират с позиция.
След евентуалното напускане на Димитър Димитров и спирането на парите от "Нефтохим" ЕАД "Нефтохимик" ще бъде сериозно отслабен. Познавачи твърдят, че възможностите му се изчерпват в диапазона 3 - 5 място.
С четири победи и една загуба стартира друг извънстоличен отбор - "Спартак" (Вн). Морският тим победи ЦСКА и "Славия", но доста от хората край футбола са склонни да приемат тези победи като резултат от моментен напън и донякъде случайност. Още повече че и в двата мача "Спартак" игра силно окастрен, а като селекция е по-слаб от миналата година. За капак варненци минават за сателит на "Литекс" и вероятно затова не са приемани насериозно, макар че са в челото на класирането.
Къде са проблемите на столичните отбори? Старши треньорът на ЦСКА Георги Василев даде оставка, след като тимът му падна във Варна от "Спартак" с 1:2. Враговете на Василев, който минава за най-успешния ни вътрешен треньор, веднага го обявиха за главен виновник за наближаващата криза. Защото по всичко личи, че който и дойде в ЦСКА, отборът ще се свлече там, където беше в първите години след ликвидирането на масовата физкултура. Все по-упорити стават слуховете, че генералният спонсор Мултигруп ще постъпи с червените така, както "Нефтохим" ЕАД с "Нефтохимик".
"Славия" направи сериозна селекция, а треньорът Наско Сираков скромно обяви, че целта му е място в шестицата. С досегашната единствена победа над абсолютния аутсайдер "Спартак" (Плевен) и загубата у дома от "Спартак" (Варна) се видя, че целта е реално изпълнима.
Засега "Левски" (Сф) върви напред благодарение на изгодната си програма, но на мача срещу "Добруджа" в петия кръг се видя, че нещата в тима не са съвсем гладки. На практика двама футболисти спасиха победата за сините - новите попълнения Георги Иванов и Александър Александров. "Левски" може да играе по-добре от "Литекс", но не може да разчита на странични фактори. Освен ако президентът от "Герена" Томас Лафчис не се качи на върха във футбола след конгреса на 19 септември - по един или друг начин.
Четвъртият столичен отбор, "Локомотив" (Сф), който в момента не се движи много добре, сякаш единствен има бъдещ потенциал да се пребори с "Литекс" - но само при някои условия. Всички те са свързани с резултатите от пословичната щедрост на президента Николай Гигов. Силните страни на червено-черните са треньорът Христо Бонев, който води и националния отбор, а също и връщането на нападателя Мартин Зафиров от Германия и купуването на национала Анатолий Нанков от конкурента ЦСКА. В "Локомотив" обаче всяка година си имат проблеми със своенравните звезди, които се оказаха неконтролируеми за доста треньори. Пък и ако съставът не бъде засилен с още футболисти, каквото е желанието на Бонев, отборът едва ли ще стане конкурентоспособен.
Волейболът ни може да изпадне от световната лига заради скандал с БНТ
Андрей Богоев
До 25 септември Българската федерация по волейбол (БФВ) трябва да подпише договор с наша национална телевизия за предаване на срещите от световната лига следващата година. Такъв обаче вероятно няма да има заради скандала между единствената подобна телевизия у нас - БНТ, от една страна, и БФВ, за 100 000 долара, който се разрази през миналата седмица. Международната федерация по волейбол (ФИВБ) си иска парите за телевизионните права по излъчването на тазгодишния турнир на лигата. Тези права бяха предоставени на БНТ, като БФВ също е участник в сделката. Българските страни по контракта обаче не могат да се разберат кой трябва да плати и си прехвърлят топката.
Шефовете на нашата федерация разбрали за дълга съвсем случайно, когато получили справка от ФИВБ за дължимите суми, твърди изпълнителният директор на федерацията Живко Жечев. Във факса пишело, че имаме да плащаме още 106 000 долара за участието на тима ни в осмото издание на най-комерсиалното състезание във волейбола. Сто хиляди долара от тях съставлявали дълга за тв правата. С това бе поставено началото на серия разговори с ръководството на БНТ кой да плати сметката. До този момент обаче резултат от разговорите няма и вероятно проблемът няма да бъде решен до 25 септември - крайния срок за подписване на договор за следващата година. Подобен контракт е едно от основните изисквания на ФИВБ за участие в световната лига и ако той липсва, в Лозана автоматично ще изхвърлят националния ни отбор от нея.
До миналата година федерацията ни поемаше задължението на телевизията плюс таксата за участие от 250 000 долара. След това благодарение на успехите на отбора избиваше парите. Получаваше рекламно време по БНТ и така си връщаше част от разходите по тв правата. След влизането на закона за медиите възможността за бартер на тв права срещу реклама отпадна. Рекламата на спонсора на националите Булстрад, която вървеше на почивките на срещите тази година, е била платена от федерацията по тарифите на БНТ.
Влизането на закона за медиите в сила наложило друго решение на ситуацията, твърдят волейболните ни ръководители. "Според споразумението между нас и телевизията, подписано с тогавашния и.д. директор Иван Токаджиев, тя трябваше да плати стоте хиляди по договора. За нас останаха разходите по дребни услуги, чиято стойност не надхвърля 4500 долара", заяви Живко Жечев. Той дори бил получил информация от БНТ, че първият от трите транша към ФИВБ е изплатен. Тези дни обаче станало ясно, че дългът виси изцяло и трябва да се уреди, за да отървем международния скандал.
Шефовете на телевизията имат друга версия. В деня, в който е подписан контрактът между БНТ и ФИВБ (подписът за международната федерация е на президента Рубен Акоста), е подписан и анекс от президента на БФВ Валентин Заяков. В една от клаузите му се казва, че БФВ поема всички разходи по точка 8, т.е. по излъчването на волейболните срещи, твърдят от телевизията. На "Сан Стефано" изчисляват тези разходи на 90 000 долара.
В същото време шефовете на волейбола упорито твърдят, че никъде по договорите не е споменато, че тези разноски са за сметка на федерацията. "Тази сума удивително се доближава до сумата, която БНТ дължи на ФИВБ", заяви Живко Жечев. Той обаче отказва да плаща, тъй като нямал никакво документално основание за това.
В крайна сметка най-вероятно е БФВ да събере парите и да ги прати във ФИВБ, като по този начин излезе чиста от скандала. Ковчежникът на БФВ Красимир Димитров потвърди пред "Капитал" тази версия. Това обаче не решава проблема с тв правата за 1998 г. БНТ си остава единствената национална телевизия, а ФИВБ иска контракт именно с такава, а не с регионален канал. Таксата за тв правата от догодина се повишава и става 150 000 долара, а за участие в лигата ще се плащат 500 000 долара. "Ако имаме някакъв спонсор и отборът успее отново да влезе във финалната шестица, ще можем да избием 550 000 долара от наградния фонд. Останалите 100 000 долара обаче няма откъде да ги вземем", пресмята Живко Жечев. Именно липсата на договор с националната телевизия доведе до прецедента с изгонването на германците от лигата преди три години.
Изхвърлянето ни от лигата ще означава и край на волейбола в България, е общото мнение сред волейболните спецове. Факт е, че срещите от световната лига в Зимния дворец събираха най-много зрители след футболните мачове у нас. Това е вторият по посещаемост спорт у нас, а националите не отстъпват по известност на футболните звезди. Лигата е и най-големият пазар на състезатели, които иначе биха се затрили в нискокачествения български шампионат.
Спортният министър Барчовски лансира Стефан Софиянски за президент на БФС
Тони Дремсизов
Кметът на София Стефан Софиянски бе издигнат като кандидат за президент на БФС за извънредния конгрес на 19 септември. Той е единственият политик сред четиримата кандидати. Останалите са сегашният шеф Иван Славков, председател и на БОК, президентът на професионалната лига Валентин Михов, представител на рекламно-маркетинговия концерн УФА у нас, и шефът на "Руен" Стефан Колев, дистрибутор на световната фирма за екипи "Пума" в България. Всички предварителни прогнози са, че Софиянски, голям запалянко на футбола и по-конкретно на "Левски", ще спечели без проблеми избора.
Кандидатурата му бе издигната буквално в последната секунда. Кметът вече бе в Москва за юбилея на руската столица, когато документите му бяха внесени в деловодството на БФС от името на втородивизионния клуб "Димитровград".
Широко разпространеното мнение е, че Стефан Софиянски е кандидат на опозицията. Той обаче не пожела да се определи по този начин. Кметът призна, че лично спортният министър Цвятко Барчовски го е "поканил" да се кандидатира за най-високия изборен пост във футбола. Това най-вероятно означава, че той ще бъде представен като обединител на българския футбол, а с тази платформа неминуемо ще спечели изборите.
"Аз не деля футболните хора на управляващи и опозиция. Никой от тях не ме е поканил да ставам президент. Истината е, че идеята ми даде Цвятко Барчовски", каза Софиянски. За да бъде уверен, че прави точен ход, той бе провел за три дни серия консултации с футболни хора. Чул се с кандидата на опозицията Валентин Михов и с човека, който го издигна - Томас Лафчис. Имал разговори и с членове на сегашния изпълком на БФС - Николай Гигов и Христо Порточанов, с Венцислав Стефанов. Обменил мнения и с националния треньор Христо Бонев, чул думата и на помощник-треньора на "Славия" Николай Илиев, с когото често ритат футбол в квартала.
"Виждате, че аз не деля футболните хора. Имаше противоречиви мнения за това дали трябва да се заема с тази работа. Аз също все още се колебая, защото и без това съм достатъчно ангажиран. Но футболът е любимият ми спорт. При всички положения, ако стана президент на БФС, е сигурно, че ще бъде на абсолютно обществени начала", добави кметът.
Това вероятно ще го направи обществена фигура във футбола ни и ще изведе на преден план въпроса кой ще заеме поста изпълнителен директор, генерален секретар или изпълнителен вицепрезидент на БФС. Сигурно е, че около този въпрос се е въртял разговорът на Софиянски с Валентин Михов. "Не съм влизал още в никакви комбинации и дори не съм сигурен дали ще оттегля кандидатурата си, заяви многозначително Михов и добави своя сентенция: Аз от няколко години говоря, че футболът е политика, сега политиците се сетиха за това."
Софиянски отрича, че се захваща с футбола по политическа поръчка, макар че е поканен за поста от шефа на държавния Комитет за младежта, физическото възпитание и спорта Барчовски. В същия ден, когато се разчу за кандидатурата му обаче, Барчовски направи едно особено изказване. В интервю за "Дарик" радио, след като призна, че е подхвърлил на Софиянски идеята да поеме футбола и че застава зад кандидатурата му, той добави:
"Футболният съюз и неговото ръководство са съвсем отделени от ръководството на спорта в България. Аз смятам, че това е малко погрешно, защото спортът е един и трябва да бъде наблюдаван, да бъде контролиран от държавен орган. Смятам, че в бъдеще тази практика ще влезе в сила и от това спортът и футболът в нашата страна ще имат само полза", заяви спортният министър.
Очевидно самостоятелността на футбола е една от болките на г-н Барчовски. Най-популярната игра бе "отбита" от държавата през 1985 г. и практически мина на самоиздръжка. Хора като президента на "Левски" Томас Лафчис от няколко години се опитват да прокарат дори в парламента идеята, че държавата трябва да помогне на футбола, като го остави самостоятелен. Нищо не се получава, а за отмъщение клубовете не плащат данъци, като задълженията им в момента се изчисляват на стотици милиони левове.
Въпреки тази ябълка на раздора в приетия миналата година Закон за спорта държавата си отвори канал за прибиране на пари от футбола. В закона се изисква 7 процента от сумата на всяка сделка с чуждестранни клубове, независимо дали за продажба или покупка на играчи, да се отчисляват в специално създаден Фонд за подпомагане на спорта. Както е известно, най-големите трансфери са във футбола. Следователно от него трябва да идват и най-много пари по това перо. Футболните хора веднага се възпротивиха. И макар че Барчовски не е участвал при изготвянето на закона, той с удоволствие би осигурил тези и други постъпления от футбола за фонда - чрез свой човек в ръководството.
Бонев избра да няма алтернативи в атаката срещу Русия
Боян Бойчев
Националният треньор Христо Бонев вероятно ще използва предпазлива тактика в решителната световна квалификация срещу Русия, както направи и преди три седмици срещу Израел. Този път обаче Зума сам избра и да няма алтернативи в атаката, след като извика в националния отбор само трима чисти нападатели - знаменитото трио от близкото минало на ЦСКА Христо Стоичков, Емил Костадинов и Любослав Пенев. И това сигурно пак няма да е достатъчно, за да бъдат и тримата титуляри. С тактиката си срещу Израел Бонев показа, че няма да рискува, подобно на предшественика си Димитър Пенев, да използва тримата едновременно. На 20 август Зума остави на пейката Любо Пенев, а 20 минути след влизането му в игра и след като вкара победния гол, извади Костадинов.
Въпреки изключителния си принос към националния отбор Емил Костадинов има и слаби мачове, като този с Израел, когато бе незабележим на терена. Допълнителни проблеми на нападателя създава трансферът му в слабия мексикански отбор УАНЛ, където българинът все още не е отбелязал гол. Пенев вкара победния гол срещу евреите, но капитанът на "Компостела" все още чака звездния си мач при трикольорите. Присъствието на Христо Стоичков също е много важно за отбора, но възрастта като че ли вече пречи на ефективността на най-добрия български футболист.
Срещу Израел Бонев имаше алтернативи в нападение в лицето на Даниел Боримиров и Георги Донков. Футболистът на "Мюнхен 1860" започна титуляр вместо Пенев, но изпълняваше непривични дефанзивни функции, а и получи жълт картон, който му донесе наказание. Ако случайно Бонев реши да заложи и на тримата, в състава не остава острие, което да влезе и да обърне мача, ако нещата не потръгнат. Красимир Балъков прави фантастични мачове в "Щутгарт", но в националния отбор трудно му се удава да бележи голове, особено в игрови ситуации. Подобно е и положението на Йордан Лечков, който все пак се превърна в герой срещу Израел. На пейката почти сигурно ще остане завърналият се след наказание Илиан Илиев, който има само един мач в новия си отбор "Славия" през този сезон и не го изигра като месия за белите. За него със сигурност няма да има място в стартовия тим, ако атаката на България е Стоичков - Пенев - Костадинов.
В двубоя с Русия Бонев ще заложи отново на младока Ивайло Петков. Той не бе особено убедителен в мачовете срещу Люксембург и Израел, но треньорът твърдо държи на него като заместник на Цанко Цветанов в лявата част на защитата. В дясната зона дупка остава след наказанието на Анатолий Нанков. Неговата роля вероятно ще изпълнява Радостин Кишишев, който е един от универсалните играчи в отбора.
Съботинов не иска вече да е шеф на АП
Ако нещо не може да се отрече на управлението на СДС, това е, че министър-председателят се държи нормално с медиите. Не флиртува с тях, не фамилиарничи, просто се държи както трябва - отговаря на повечето въпроси, не се "скатава". Доста по-различен образ от този на финансовия министър Костов отпреди време. Много по-различен от усмихващия се насила и през зъби Виденов.
Краткият български демократичен опит едва напоследък осъзна нуждата за нещо повече от скандиране на лозунгите от сорта "прозрачност" и "откритост". Те са ресурс на управлението. Жан се провали, защото мразеше медиите и поради това не можа да подбере такова обкръжение, което да не го лъже. Дали ще управлявате кръчма или държава, информация за това дали подчинените ви спазват правилата е жизнено необходима. При управлението на държавата ролята на информатори е поета от медиите - те казват на данъкоплатеца дали избраниците му разреждат алкохола с вода, правят кафето с утайката на предишното и в крайна сметка водят кръчмата (държавата) към фалит. Дали премиерът ще овладява зулумите на подчинените си си е негова работа. Видя се Жан докъде стигна, като не го правеше.
Докато тази седмица Иван Костов заставаше в упор пред камери и касетофони, отговаряйки на всякакви въпроси, един от подчинените му реши да не се отчита пред обществото за какво взима пари от данъкоплатеца. Шефът на Агенцията за приватизация Александър Съботинов обясни пред вестник "Капитал", че "докато съм шеф на АП, по каквато и да е тема няма да ви дам никаква информация". Въпросният държавен служител очевидно не иска нито избирателите, пуснали бюлетините за политическата му сила, нито тези, които са гласували за друг, но също плащат данъци в България да знаят каква работа върши той.
При предишното управление на СДС той стана известен с фразата, изречена към журналисти от в. "Капитал", извършващи журналистическо проучване по повод приватизацията на Грандхотел "Варна" като клиенти на Агенцията за приватизация - "Мултигруп са ни клиенти, а вие сте обикновени хора".
Какво има да крие сега Съботинов още не е ясно. Дали че не се чувства шеф на АП и поради това предпочита да не взима отношение за неща, от които не разбира, или че не си е свършил работата. Един човек с чувство за изпълнен дълг не би постъпил като шефа на АП. Но не са и толкова важни неговите лични проблеми. Когато един висш чиновник се отдаде на комплексите си, това не е негов личен проблем. Това е проблем на политическата сила, която го е назначила. Това, че Благоев нямаше една читава приватизация, не се лепна нему. Напротив - всички казваха, че Виденов, съответно БСП, са правили приватизация под масата.
Новите управляващи трябва не само да докажат, че са готови да продават държавна собственост, но и че го правят прозрачно. Че целият инвестиционен климат започва да се променя. Добре че тази задача не е само в ръцете на Съботинов.
И любовта убива
Куп известни личности миналата седмица използваха популярността си, за да кажат на журналистите да оставят хора като тях на мира и да поискат законодателна охрана на личния си живот. Към тях се присъединиха други, не толкова известни хора, които толкова обичат знаменитостите, че се присъединиха към техния апел - долу журналистите, долу папараците.
Да си известен е като да си богат. Искаш да си богат - плащаш много данъци, искаш да си известен - нямаш личен живот. Така е устроено обществото ни. Актьорите, които искаха законодателна охрана от папараците, са станали големи и богати благодарение на редица роли, задоволяващи низките желания човешки.
Лейди Даяна щеше да е жива, ако не се беше сродила с кралското семейство. Тогава със сигурност нямаше да бъде и толкова известна. Тогава и папараците нямаше да я гонят. Ако хората не обичаха принцесата, нямаше да купуват вестниците, които пък купуваха от папараците нейните снимки. Нямаше да плачат на погребението й и да обвиняват същите тези папараци за смъртта й.
Когато за един продукт няма пазар, когато никой не го купува, съответно и никой не го продава. Медиите и комуникациите родиха митичния образ на принцесата на Уелс по същия начин, по който в някаква степен доведоха до смъртта й, а след това превърнаха събитието в световна драма. Лейди Даяна загина в разгара на любовта си към един не по-малко известен мъж; преди това милиони хора от любов към сензацията купуваха таблоидите с нейните скандални снимки на корицата; след това милиони хора носеха цветя, за да почетат паметта й. Любовта убива не по-малко успешно от омразата.
Личните досиета - скритите "места на паметта"
"Местата на паметта" - топографски места като архивите, библиотеките и музеите; паметни места като гробищата и архитектурните паметници; символични места като честванията, поклоненията, годишнините; архиви, създадени в зависимост от различните начини на употреба на паметта - тези места, твърди известният френски историк Пиер Нора, трябва да се изучават като история на колективната памет, без която не би могла да бъде създадена никоя истинска история. Защото историята е не просто низ от събития, хронология на конгреси, правителствени заседания, договори и пр., а преди всичко разбиране на дадено общество, на механизмите, които го движат, на структурите и взаимовръзките между индивидите, които то създава. В личен план обръщането към "местата на паметта" е част от диренето на собствената идентичност, индивидуална или колективна, превърнало се в "основен проблем за днешните трескави и неспокойни индивиди и общества".
Ето защо всяко лишаване от "място на паметта" отнема не просто част от паметта на едно общество, но и от собствената му идентичност. Първо, защото препятства самопознанието му, и второ, защото го поставя в безтегловността на разкъсаните връзки.
В този смисъл въпросът за "отварянето на личните досиета" далеч надскача всякакви конюнктурни измерения, превръщайки се в битка - за "памет" и "идентичност". Днес над половината столичани смятат, че е вероятно да имат досие, а всеки пети е твърдо убеден в това. Не е толкова важно дали тези опасения са реални или въображаеми. Важното е, че те подхранват у хората несигурността и подозренията, че невидима ръка е чертала нишките на живота им. Не е учудващо поради това, че мнозинството от хората с "досиета" възнамеряват да подадат документи, за да се запознаят с написаното в тях. Въпреки че като цяло всички анкетирани над 30-годишна възраст се вълнуват от проблема, най-засегнато и нетърпеливо да разгърне страниците на архивите е поколението на 40-50-годишните. Неспохождани от призраците на миналото се оказват само най-младите. Същевременно радикализмът в нравствените оценки е почти единодушен. Шокиращ е дори самият факт, че около две трети от анкетираните допускат за възможно близки приятели да са доносничели срещу тях. Разрушаването на тези "връзки" е само част от възстановяването на обществения морал.
Историята на колективната памет у нас предстои да бъде написана. Като история на никога несекващата връзка между настояще и минало обаче тя би трябвало както да се опира, така и на свой ред да гарантира откритостта на "местата на паметта" за всеки отделен гражданин.
ГУСВ - ведомство за лична употреба
Преди четири години Главното управление на строителни войски получи ново ръководство в лицето на генерал-майор Радослав Пешлеевски. Предишното начело с генерал-полковник Васил Василев, нормално се оттегли в пенсия. Получил благословията на тогавашния съветник генерал Стоян Андреев и на цялото Берово правителство, Пешлеевски прояви завидна активност. Набързо в речника на войските навлезе фразата пазарна икономика, а по съвещания и заседания се носеха уверения, че войските няма да бъдат онази тоталитарна организация, която на върха на робския труд градеше грандиозните си успехи. Започна се с широко рекламираното задгранично строителство. Обявена бе концесията със Зимбабве и се направи мостът над река Лимпопо, последваха фериботът Оряхово - Бекет, жилищното строителство по ПМС 235. Никой не си направи труда да провери дали има, или няма концесия, кой участва като акционер в тези обекти, начина на финансиране и разплащане и много други подробности. Хаосът в държавата подпомогна много от начинанията на новото ръководство. Тихомълком голяма част от акциите на ферибота замина в руски бизнесменски ръце, а липсата на истинска конкуренция позволи на Пешлеевски и компания да направят реклама на евтините си жилища. Пари, особено за жилища по 235 ПМС, се насъбраха, защото хората искаха да имат дом само срещу 120-140 долара на кв.м. Това позволи на ръководството да борави с големи суми и да раздава евтини жилища на видни политици, които впоследствие лобираха за Пешлеевски и неговите приближени. В списъците на хората, получили подобни подаръци, са Мими Виткова, генерал Тотомиров, Георги Георгиев, а отскоро и Муравей Радев. За останалите граждани се спретна нещо като пирамида. Месечните им вноски нараснаха неимоверно, така че вече площта им се изчислява на 350-400 долара на кв.м. Протестите на обикновените граждани се потулват по всякакъв начин. Пешлеевски плаща за всяка реклама по вестниците, радиото и телевизията. Почти 2 000 000 лева му струва интервюто в "Демокрация", на бившето предаване "Наблюдател" също са преведени почти два милиона лева и е извършен ремонт на офиса му също за много пари, интервюто му за миналата година в "Дума" му струва 600 000 лв. и т.н. Целта е да се потисне всякаква съпротива, за да се разиграят истинските козове. А те са: скрита приватизация чрез засилване на фирмата към Строителните войски СВ - ЕАД (Строителство и възстановяване) начело с бившия майор Йовка Алипиева. Фирмата е създадена по каноните на Търговския закон и на пръв поглед е независима от ГУСВ, но с усилията на Пешлеевски и други заинтересовани лица към фирмата са прехвърлени много от най-печелившите активи на Строителни войски. Преди две години комисията по корупция начело с Едвин Сугарев направи обстоен анализ на противозаконното установяване на подобна фирма към иначе строго военизираната структура, но с времето този въпрос поотшумя. Нещо повече - фирмата се кани да глътне още по-големи парчета от ГУСВ.
Иначе финансовото състояние на войските е плачевно. Редовно получават заплати само офицерите от главното управление, поделенията са оставени да се оправят сами. На един от последните военностопански съвети само загубите от три блока, строени по 235 ПМС в кварталите "Хаджи Димитър" и "Сухата река", са за 1 милиард и 600 милиона лева. Тези пари са практически невъзвращаеми, защото са изхарчени по най-неефективния начин. Публична тайна е, че строителен пазар има главно в София и големите градове, но Пешлеевски сключва бартерни договори с кметства за строителство на жилища в градове като Карнобат, Бяла Слатина, Пловдив и др. С пари на софиянци той финансира блокове в тези малки градове, но там жилищата са практически непродаваеми. В основите на подобни строежи са вкопани милиони, ако не и милиарди левове, а вноските на софиянци стават все по-високи, за да се покриват загубите от подобни начинания. Основите на тази пирамида са на път да се сринат, вече се оформят граждански комитети на излъганите, които търсят сметка от ГУСВ и лично от Пешлеевски. Бунтът може да се изроди по подобие на фалита на банките през миналата година, но сегашното ръководство на войските смята, че има начин да се измъкне сухо от положението. Рецептата е проста - натягай се на политиците, проглушавай им ушите, че помагаш на бедни и социално слаби, а когато всичко се срине, отправи вината към недалновидното правителство, което все някога ще падне, и тежките условия в страната. В общия хаос вината ще се претопи, а сенчестата страна на личните интереси ще остане скрита за широката общественост.
За изключително сложните далавери, заформени около кръга на Пешлеевски, свидетелства и фактът, че главният счетоводител на войските полковник Иван Калинов е в психиатрията на Военна болница с тежка депресия и чувство за вина за провала на войските. Свидетели твърдят, че в първите дни е искал да се самоубива и само е повтарял: "Аз закопах Строителните войски... " През ръцете на иначе кроткия офицер под натиска на Пешлеевски са минавали документите за моста в Зимбабве, десетките валутни командировки в ЮАР и други далечни страни, издръжката на два задгранични офиса, където работят приближени на генерала и на Йовка Алипиева и които почти никой не познава, тъй като секретността в тази посока е пословична. А някой се поинтересува - веднага изпада от щата. Същият този щат пък е безкрайно раздут. Само допреди месец в него имаше цели 29 генералски длъжности, при положение че войнишкият състав е намалял с повече от две трети в сравнение с 1990 г. В ГУСВ на щат са 365 души, а предишното ръководство остави в наследство 73 при много повече войници на служба.
Всички приказки за успешното адаптиране на войските към новите условия са въздух под налягане. Истината е, че огромната "империя" в строителството се декапитализира със страшни темпове за сметка на държавата, за сметка на излъганите граждани, но в услуга на един хитър кръжец около генерал Пешлеевски. Въобще не е трудно да се стигне до нея, стига оторизираните органи да си свършат работата и най-после ГУСВ да заеме своето достойно място на ползу роду, както е било замислено още от времето на Стамболийски. С вятърничави обещания и надежди вечно не може да се лавира. Нито ще бъдат построени 10 000 жилища в Зимбабве, нито прословутите 500 км жп магистрали в южната част на Африка, нито пък 6000 доктори ще отидат на работа по линия на ГУСВ в ЮАР, както тръбеше Пешлеевски. Най-вероятното е хиляди българи да закопаят парите си в поредните строителни пирамиди под егидата на ГУСВ. Време е да се сложи край на лъжата, ако се намерят истински държавници, за които истината е по-важна от евтиното апартаментче.
Йово Георгиев.
Банката, която не ми дава достъп до моите спестявания, не е мой избор
Обръщам се към Вас с въпроси, които задавам повече от две години. В отговор досега получавам: похвали, че "въпросите са много интересни"; надежди в стил "трай, коньо, за зелена ливада"; укорителни напомняния, че е съвсем обичайно по света да фалират банки и хората да губят спестяванията си; уверения, че никъде по света няма толкова хуманен закон като българския за защита на влоговете.
Аз лично никога не съм влагал спестяванията си в банката, която е поставена сега под надзор. Банката, която не ми позволява да имам достъп до спестяванията си сега, не е мой избор, не е по моя воля.
Бях от този 1% българи, които, макар и рядко, пътуваха служебно в чужбина. Промените през 1989 г. ни изправиха неподготвени пред много нови и непознати неща. Донякъде успях да разбера, че се задават доста по-прагматични времена и в периода декември 1989 г. - март 1993 г. и аз, като всеки "нормален" българин, започнах да пътувам в чужбина с дисаги с български консерви, започнах да "преобръщам" парите, да гладувам и пестя. И като един порядъчен гражданин, още повече - на една демократично реформираща се държава, законно, стриктно, в срок - 1 седмица след завръщането си от чужбина, да внасям точно описаната в митническата ми декларация спестена валута в БНБ, в моя случай - в клон на БНБ, гр.Толбухин, тогава.
През 1993 г. се прехвърлих на работа в гр.Варна. Семейството ми реши, че точно въпросните спестявания ще бъдат нашият единствен и сигурен ресурс "черни пари за бели дни".
Вятърът на промените ни вееше с все сила и с него еуфорията, която пък ни даваше прекрасната илюзия, че "ние сме си конете, ние сме си ездачите". Сменени бяха толкова много неща, правителства, имена на улици, на градове. Смененият надпис на фасадата на банката във вече гр.Добрич не ми казваше нищо повече, освен че е новото име на мястото, където бях вложил спестяванията си. Новият надпис гласеше: АД "Добруджанска търговска банка". В началото на 1995 г. открих случайно, че има клон на същата банка и в гр.Варна. Открих и улеснението, че мога да олихвявам там влога си, вместо да пътувам до гр.Добрич. Не можех обаче да оперирам с него, трябваше да го изтегля кешово, да пътувам с него и да го внасям отново в гр.Варна.
И така до първата опашка от разтревожени хора в студените коледни дни на 1995 г. Бях изцяло ангажиран професионално и нямах никаква възможност да пътувам до гр.Добрич и да участвам в денонощните коледни бдения на хиляди хора пред вратите на банката. Кризата отмина, опашките се разпръснаха, аз се успокоих. В началото на януари 1996 г. в оптимистични и насърчителни разговори със служители на клона на "Добруджанска търговска банка", гр.Варна, разбрах, че единственият "некешов" начин да прехвърля влога си от гр.Добрич в гр.Варна е да сключа срочен договор между банковия клон на АД "Добруджанска търговска банка", гр.Варна, и влогодателя в мое лице.
Точно този срочен договор, подписан от мен под принудата на обстоятелствата, е единственият документ за отношенията ми с АД "Добруджанска търговска банка".
След поставянето на банката под надзор през есента на 1996 г. от пресата получих беглата информация, че АД "Добруджанска търговска банка" е частна, че е уредена и "стопанисвана" от някакви 140 частни акционери, нищо повече.
Как се оказа, че съм вложител в АД "Добруджанска търговска банка", по какъв начин, постановление, указ, форма, след като никога не съм влагал пари, не съм предоставял средствата си, не съм упълномощавал да бъдат стопанисвани, не съм подписвал никакъв документ до 1996 г. и дотогава не притежавам никакъв, който да говори за прехвърляне на спестяванията ми? Не съм получавал писма от БНБ, гр.Добрич, с примерно съдържание: "Бъдете добър и прехвърлете парите си от нас в АД "Добруджанска търговска банка"; не съм получавал и писмо от АД ДТБ: "Подпишете, че не сте прехвърлили спестяванията си."
С невежеството си размишлявам: ако раздам на 140 човека, срещнати случайно, всичките си пари, ще бъда обявен за луд; ако 140 човека ме ограбят посред бял ден на улицата, те ще бъдат обявени за крадци и в някои други страни ще понесат наказанието на закона. Там и тогава аз бих узнал дори и имената им.
В помощ на желаещите да развият малък или среден производствен бизнес
Малкият и средният частен производствен бизнес, както се знае, е важен фактор, на който се разчита за увеличаване на националния доход и за намаляване на безработицата у нас. ФАР отпуска изгодни заеми на хора, които желаят да създадат малки или средни производствени предприятия. Но за да успеят в това начинание, много е важно те да са правилно ориентирани с какъв вид производство да се захванат. В това отношение е добре да съществува държавен или обществен орган, който да информира и да консултира в кои производства имаме изграден достатъчен производствен капацитет и в кои той е недостатъчен и е добре да се инвестира там с оглед на вътрешния и на международния пазар.
За подпомагане на хората, създаващи малки и средни производствени предприятия, така че те да бъдат успешни, добре би било да се използват също добронамерените съвети и квалифицирана помощ от страна на опитни пенсионери, които нямат желание или физическа възможност да работят активно в своята добре усвоена професия. Много от тях, вярваме, ще желаят и ще са готови да предадат многогодишния си професионален опит по различни важни проблеми, свързани с едно производствено предприятие - неговата организация, използваната технология, пласмента на продукцията и пр. Във връзка с този въпрос предлагаме на споменатия по-горе държавен или обществен орган да създаде служба, която да картотекира пенсионери, желаещи и можещи да оказват подобна помощ и да дават такива консултации срещу подходящо уговорено възнаграждение. По този начин новите производствени бизнесмени биха били избавяни от скъпоструващи грешки и лутаници. А пенсионерите консултанти, освен че ще увеличат размера на пенсията си, ще имат удовлетворение, че не са безполезни, и самочувствието им ще се повиши.
Във връзка с току-що казаното желаем да информираме читателите на статията, че преди години ни попадна рекламна листовка на помощна организация, изградена в Западна Германия преди обединението с подобна цел. Тя стимулира млади пенсионери да кандидатстват за работа в чужбина при облекчени условия за тяхно лично удовлетворение и разнообразяване на монотонното им пенсионерско ежедневие. Ако тази организация още съществува и продължава посочената си дейност, предполагаме, че може да им се предложи съвместна работа - техни пенсионери специалисти да идват у нас в помощ на създаващи се частни малки и средни производствени предприятия. От германците можем да научим много ценни неща, тъй като у тях като правило всеки специалист трябва да тежи в своята професия - като знания, опитност, организация, добросъвестност, усърдие, трудолюбие и пр. Цената на забавените реформи: двайсет и трима мъртви
Преди още политическата еуфория от стоте дни на правителството и от рекламните медийни изяви на премиера Иван Костов да отшуми, трагедията в мини "Бобов дол" обезсмисли административната суета. На 1 септември в рудник "Иван Русев" в мини "Бобов дол" метанова експлозия отне живота на седем души. Двадесет и осем бяха ранени, като двама от тях починаха по-късно. Миньорската авария е най-голямата в България от 1955 г. насам.
На мястото на трагедията пристигнаха премиерът и негови министри. Бяха прекратени отпуските на вицепремиера Евгений Бакърджиев и на шефа на Комитета по енергетика Иван Шиляшки. Създадена беше извънредна правителствена комисия, която да установи причините за експлозията и отговорните за нея. Комисията трябва да е готова със становището си до 8 септември. Президентът Петър Стоянов заяви: "Какво печелим от мините, когато губим толкова човешки живота. " Той призова рудниците да бъдат закрити.
Двадесет и четири часа по-късно две версии обясняваха аварията. Според първата миньорите са работили, докато в съседен участък е извършвана дегазация и оттам е тръгнала огнена вълна. Тази теза по-късно беше потвърдена и от председателя на Комитета по енергетика. Втората версия обяснява трагедията с това, че концентрацията на метана в тунелите не е била предварително проверена. Двете хипотези не се изключват взаимно (всъщност става въпрос за едно и също нещо).
Впоследствие най-скандалното обяснение за случая даде Обединение "Промяна". Синдикатът, смятан за близък до синята централа, огласи, че далавери за милиарди се вихрели в мини "Бобов дол". "Инцидентът вероятно е саботаж срещу сегашното ръководство на дружеството, което иска да отблъсне посредническите фирми и икономическите групировки от входа и изхода на производството", заяви шефът на профсъюза Димитър Диманов.
Какво ще бъде предизвиканото решение.
В аналите на българския въгледобив от 1955 г. насам има пет големи аварии. При тях и при по-малки инциденти са загинали общо 49 миньори, а след последната трагедия в мини "Бобов дол" числото стана 58. За 6 години производствените травми са се покачили от 21.15% на 32.14% според данните на регионалната дирекция по охрана на труда в Кюстендил.
На 23 юни 1997 г. 11 миньори получават между 40 и 60% изгаряния във вентилационна шахта, като четирима са в изключително тежко състояние. Комисията от Главната инспекция по труда, която разследва причините за взрива от 23 юни, глобява виновниците с 250 хиляди лева (шест тогавашни минимални заплати). Установява се, че 10 началници и технически изпълнители от рудника са проявили нехайство към правилата за техническа безопасност, като са допуснали 13 тежки нарушения. От началото на 1997 г. в мини "Бобов дол" са намерили смъртта си двайсет и трима миньори. В деня на трагедията обаче никой от потенциалните потърпевши не заговори за затварянето на мините. "Знам, че е опасно, но няма как да храня детето си", заяви съпругата на един от ранените. Идеята на държавния глава за закриване на мините беше посрещната с неодобрително мълчание. Синдикатите въобще не допуснаха идеята за възможно закриване. КНСБ настоя да се затворят само участъците и рудниците, които са потенциално опасни за живота на работещите. Ние разбираме, че хората се трудят, защото трябва да имат препитание, но по-добре е да се излезе временно, да се укрепи, да се инструктират хората и чак тогава да се работи при нормални и човешки условия, смятат в централата на синдиката.
През 1991 г. по време на правителството на Димитър Попов е съществувала идея за затваряне на опасните мини, тогава обаче под натиска на синдикатите проектът замира.
Сега, шест години по-късно, решение ще трябва да бъде взето. При това то трябва да е по-сериозно от уволнението на някой директор или дори оставката на висш държавник. Мините са повече източник на работни места, отколкото доходоносен отрасъл. Въпросът не е в нечия моментна немарливост, която може да бъде повторена от друг човек само след броени месеци. Проблемът е в отрасъла и в цената на миньорския хляб. Ясно е, че въпреки трагедиите всеки път, когато се заговори за закриване на мините, въгледобивниците ще се изправят срещу управляващите и така, докато не получат друга възможност за препитание. А без това да стане, икономическата и социалната реформа ще си останат незавършени.
Отговорността.
"Нормалната практика изисква отговорният член на кабинета да подаде оставка. Очевидно става дума не за изолиран трагичен инцидент, а за управление в разрез с елементарни изисквания за отговорност и компетентност. " С тези думи председателят на БСП и шеф на парламентарната група на левицата Георги Първанов поиска оставката на ресорния вицепремиер Евгений Бакърджиев.
За пръв път от доста време насам политическата памет изневери на столетницата. На "Позитано" 20 забравиха за катастрофата, при която загинаха 11 войници от Транспортни войски. Тогава никой в правителството не пое отговорност за случилото се, дори и транспортният министър. Към призива на левицата се присъедини еднолично и лидерът на Българския бизнес блок Жорж Ганчев. Политическият популизъм в случая обаче беше крайно неуместен.
Синдикалното обединение "Промяна" от своя страна поиска оставките на ръководството на холдинг "Въглища" и на шефа на националната инспекция по труда Емил Мирославов. Ден след аварията оставка подаде началникът на рудника "Иван Русев", където стана експлозията.
Смяната на местните началници изглежда дисциплинираща и може би засега достатъчна. След последната трагедия обаче цялата отговорност вече пада върху правителството. Какъвто и да е последващ инцидент ще хвърля сянка върху кабинета. Просто защото вече необходимостта от действия не може да бъде заобиколена. Ако управляващите бързо не изготвят и не реализират цялостна програма за бъдещето на отрасъла и най-вече за съдбата на миньорите, рискуват при следващата експлозия вестникарските заглавия да изглеждат така: "Правителството даде поредната жертва" вместо "Бобов дол" взе поредната жертва".
