Председателят на парламентарната Комисия по културата и медиите казва, че тези "частни лица", както вие ги наричате (Форум "Свободно слово" - б.а.), всъщност са структура на гражданското общество и един вид именно гражданското общество е изработило свой закон... - Обществеността трябва да бъде включена активно в законодателния процес. Затова вестниците например пишат статии по този въпрос. Много е важно наистина по тези теми да има широка обществена дискусия. Това също би било много полезно и за депутатите, които не са длъжни да бъдат експерти. Но политическата инициатива в крайна сметка би трябвало да принадлежи на депутатите. Това означава, че законодателната инициатива също трябва да бъде там. Ако депутатите кажат: ето това е политическата линия, ето това са експертите, моля, направете един закон на базата на тази политическа линия - това да. Но не обратното. Не искам да отдавам значение на тези процедурни подробности. Важното е, като се сложи чертата, да се получи нещо добро.
До каква степен трябва държавата да се намесва в медиите?
- Въобще не трябва! Не бива да се намесва в дейността на медиите. Във всеки случай държавата първо трябва да издаде медийни закони. Но след като това е направено и медиите започнат да работят в съответствие с тях, държавата не трябва да се намесва. След като държавата няма право да се намесва във всекидневния бизнес на вашия вестник, така няма право да се меси и в дейността на радиото и телевизия.
А каква част от медийното пространство трябва да обхваща законът?
- Законодателят може да прави каквото си иска и да регулира всичко. Въпросът обаче е какво е целесъобразно. Вие може да се опитате да регулирате изведнъж всичко, обаче дали не трябва да си зададете въпроса дали не е крайно време в тази страна да има закон за общественото радио и телевизия. След това да поискате закон за частното радио и телевизия и най-накрая може би и за Интернет. Кажете ми в случая какъв е смисълът да имате например закон за Интернет - колко хора в България са свързани с компютърната мрежа?! Законодателят ви е свободен да прави, каквото си иска - той може да се опита да регулира наведнъж всичко, може да се опита да го направи на парче, на отделни етапи, въпросът обаче е кое е целесъобразно.
Когато човек иска да намери извинение за това, че не прави нищо, той обикновено изтъква аргумента, че иска да разреши наведнъж всичко и затова се бави. Когато обаче човек иска да разреши изведнъж всичко, обикновено се проваля. Затова, ако вашият парламент е решил сериозно да регламентира дейността на обществените медии, аз бих препоръчал да се съсредоточи само върху обществените медии и след като свърши с този проблем, да се занимае с частните.
Ще има ли толкова голям смисъл дебатът обществена или държавна да бъде БНТ, ако се появи частна национална телевизия?
- Не мисля, че в момента има някой, който насериозно да твърди, че трябва да има държавна телевизия. В средата на 80-те години в цяла Европа с ентусиазъм се защитаваше идеята на комерсиалната телевизия, винаги с твърдението, че това ще даде по-голямо право на избор и по-добри програми. Сега вече има едно много сериозно отрезвяване. Първият сериозен индикатор беше конференцията на европейските министри през 1993, на която е участвала и България. Тогава държавите на ЕС се задължиха да имат, да гарантират, да осигурят и да финансират независима обществена, а не държавна телевизия. В края на миналата година Европейският съвет издаде препоръка как трябва да изглеждат обществените телевизии. Основната идея на европейското единство почива на пазара, върху свободната икономика и върху дерегулирането. Допреди две-три години никой не можеше да си помисли, че в Брюксел ще се говори с добро за обществената телевизия. Преди няколко години немският Конституционен съд каза, че в Германия частна телевизия е възможна единствено благодарение на това, че има гарантирана обществена телевизия. Плурализмът може да бъде разбиран като сума от отделни гласове, всеки от които намира своя изказ - от вестниците например има либерални, леви, десни. Когато имате обаче 100 малки радиостанции, всяка от които пуска само рокендрол например - това няма нищо общо с плурализма. Вие можете да имате плурализъм на базата на съществуването на много различни медии, но той може да съществува и в рамките на една медиа, в която се изразяват всички социално значими гледни точки. Точно това е същността на обществените телевизии. Гаранция за това, че всички значими обществени групи могат да получат адекватно и пропорционално време, в което да заявят своето мнение и позиции. Частните телевизии от ЕС се оплакаха скоро в Брюксел, че обществените телевизии се финансират от обществени такси. Те казаха, че това са незаконни държавни субсидии, които нямат нищо общо с честното стопанско съревнование в съюза. Ако те биха добили право с това си искане, трябваше в цяла Европа да закрием обществените телевизии. ЕС обаче гласува допълнителен протокол към Римския договор и в преамбюла на този документ се подчертава огромната роля на обществените телевизии за националната култура. След което се казва, че финансирането на обществените радио и телевизия е напълно в реда на нещата и регламентирането на дейността на обществените радио и телевизия са от компетенцията на отделните страни и ЕС няма право да се намесва в това.
Трябва ли да се ползва опитът на западноевропейските страни при изработването на нашия закон за медиите?
- Вие трябва да изберете този модел на правно регулиране в медиите, който е най-добър за вашата страна. Може да гледате какво се прави в другите страни, но трябва да се съобразявате единствено с това, което става във вашата страна. Много е опасно да се възприемат модели от чужбина само защото те там ви изглеждат добре. Никъде другаде по света не може да се създаде правна уредба като в Англия например - знаете, че Великобритания няма конституция. Едва ли някъде другаде това може да сработи - там обаче държавата функционира. Начинът, по който се избират шефовете на Би Би Си (от министъра на вътрешните работи - бел. ред.), в много страни по света би бил съмнителен. Това са традиции, механизми, породени от културата на страната, които не могат просто да се копират на друго място. Трябва да имате предвид, че във Франция например обществените радио и телевизия винаги са били твърде близо до държавата. Те започнаха едва наскоро, и то доста мъчително, да се откъсват от държавата. Този модел в никакъв случай не може да бъде препоръчан на други страни. Немският модел също не може да бъде възприет просто така. Българските законодатели могат да се вдъхновят от един или друг модел, но в никакъв случай не трябва да решават, че един модел е по-добър от друг. Те трябва сами да решат кое е най-доброто за вас. Може да вземете от няколко места, от няколко модела по малко, но при всички положения трябва сами да създадете някакъв ваш модел, нещо уникално, защото иначе просто законите няма да работят добре. Решаващото на този етап е цялото ви общество и най-вече политиците да си изяснят какви радио и телевизии искат да имат - засега това е най-важното.
МДК - Пирдоп, ще е държавен още десетина дни
Роза Медева
Парите от продажбата на МДК трябва да постъпят в бюджета най-късно до 20 септември, в случай че очакванията се сбъднат и сделката бъде сключена до 10 септември, заяви през миналата седмица шефът на надзорния съвет на Агенцията за приватизация Асен Дюлгеров. Миналия петък надзорниците одобриха договора за продажба на 56% от Медодобивния комбинат в Пирдоп на белгийската компания "Юнион Миниер". Преди договорът да бъде подписан обаче, остава правителството да го одобри, което се очаква да стане през тази седмица. Според информацията на АП в окончателния вариант са запазени финансовите условия от предварителния договор (подписан между АП и белгийците още в средата на юни), според които пакетът ще бъде продаден за 80 млн. долара, а купувачът допълнително се задължава да инвестира 220 млн. долара. Тъй като дружеството е от целевия списък, парите от продажбата ще бъдат използвани за погасяване на дългове на бюджета. Към момента на подписването на договора обаче българската държава ще получи само 55 млн. долара от цената. Останалите 25 млн. ще бъдат депозирани от купувачите в западна банка (по всяка вероятност Дойче банк или BNP - Дрезднер банк) по доверителна лихвоносна сметка на името на продавача. Целта е да се гарантира изразходването на тези пари за възстановяването на екологията в района и почистване на околната среда.
Сделката с МДК е особено специфична, защото при нея българската държава извършва продажба на дружество, което в продължение на много години е произвеждало продукцията си, без да спазва екологични норми. В резултат на това околната среда там е в бедствено положение - това е най-замърсеният промишлен район в България. В момента, в който фирмата престане да бъде държавна и белгийците станат собственици на МДК, те се излагат на реалния риск да бъдат подведени под отговорност за неспазване на закона за опазване на околната среда, въпреки че щетите са нанесени от предишния собственик, който би трябвало да носи отговорност за тях - държавата. В тази връзка към МДК и новия му собственик биха могли да бъдат предявени и множество искове. За да се гарантира възстановяването на околната среда в района, в приватизационния договор е предвиден възстановителен план, който трябва да се изпълни за срок от четири години. Средствата за него трябва да дойдат от кредит от Световната банка за българската държава, който обаче засега не е отпуснат. Именно за да си гарантират изразходването на тези 25 млн. долара за екологични цели, представителите на "Юнион Миниер" са настоявали част от сумата от цената по сделката да се блокира в тази целева сметка. Държавата ни ще получава средствата по сделката в момента на получаване на траншовете от Световната банка.
Въпреки че най-сложният момент по договора е бил свързан с установяване на взаимоотношенията по възстановяването на природата, за изминалото време от подписването на предварителния договор белгийците са потърсили за себе си и множество други облекчения по сделката. Според публикации в печата например те са поискали държавата да фиксира цените на електроенергията, която е основният разход, свързан с добива на мед. Александър Съботинов обаче отрече българската държава да е поемала подобни условия. Според Асен Дюлгеров в договора е предвидена друга клауза, в която страната ни се ангажира да не променя действащата митническа тарифа (в момента върху вноса на меден концентрат няма мита), освен ако правителството не трябва да наложи мита във връзка с подписване на международни споразумения.
Въпреки че отдавна се знае кой е най-вероятният купувач на медодобивния комбинат, конкурентите на белгийците "Гленкор" явно не са загубили надежда, че все още може да спечелят сделката. През последната седмица те отново активизираха медийното си присъствие. В пресата бяха публикувани множество "независими" експертни становища, според които в завода имало шлака и отпадъчни материали на стойност над 40 млн. долара (с което реално се намалявала покупната цена на дружеството). Шефът на АП заяви, че стойността на отпадъците е значително по-ниска. Той допълни, че според него е нормално предприятието да се купува заедно с отпадъците, за чиято обработка, от друга страна, също трябват инвестиции. В другото, широко тиражирано, експертно обвинение се твърди, че белгийците нямат интерес да произвеждат рафинирана мед, а имат за цел да изнесат тук само мръсното си производство. Те нямали намерение да инвестират в електролитен цех, щели да се концентрират само върху производството на черна мед. По този начин хем същественото производство щяло да става извън територията на страната, хем се изнасяли големи количества благородни метали. Според Асен Дюлгеров обаче в инвестиционния план - неделима част от договора, "Юнион Миниер" са поели ангажименти за инвестиции, които да осигурят производство на около 120 хил. тона електролитна мед, което на практика значи изграждане на електролитен цех. Отделно пък производството на черна мед ще нарасне до около 160 хил. тона. За сравнение през миналата година МДК е произвел около 90 хил. тона черна мед и около 36 хил. тона електролитна.
Технология на продажба на безплатните акции от масовата приватизация
Румен Соколов
В последните четири месеца гражданите и лицензираните инвестиционни посредници възобновиха търговията с ценни книжа, която бе замряла в края на миналата година. Причината за интереса към тази дейност са безплатните акции от масовата приватизация и възможността те да бъдат продавани безпрепятствено (без случаите на публично предлагане). Възможността да бъдат извършвани трансфери на ценни книжа бе дадена от Централния депозитар. Регистрационни агенти на транзакциите в момента са ОББ и лицензираните инвестиционни посредници, които са членове на депозитара, но в бъдеще ще има и други възможностти.
При трансфер чрез ОББ
В регионалните клонове на ОББ гражданите може да продават привилегированите безналични акции на други граждани, а също и на юридически лица. Продавачът трябва да представи личния си паспорт и депозитарната разписка, а купувачът, ако е физическо лице - личен паспорт. Служителят на банката им предоставя заявление, което двамата попълват. Данните от това заявление се въвеждат в база данни, а то се изпраща в Централния депозитар. Когато продавачът не е титуляр по депозитарната разписка, той трябва да представи нотариално заверено пълномощно, че представлява титуляря. На двете страни по сделката с ценните книжа (продавача и купувача) се дава разписка, че техните документи са приети. Ако транзакцията е успешна, купувачът получава своята нова депозитарна разписка срещу разписката, дадена му преди това. Когато има частично прехвърляне на акции (само част от акциите, записани на депозитарната разписка), продавачът също получава нова депозитарна разписка с новата наличност по сметката си. При наследяване се изискват и допълнителни документи, за които прехвърлящите могат да се осведомят в клоновете на банката.
Когато купувачът е юридическо лице (фирма), трябва да бъде представено нотариално заверено копие на съдебната регистрация или вписването в търговския регистър. Изисква се обикновено копие на регистрацията по БУЛСТАТ. Ако юридическото лице се представлява от управляващия, той представя своя паспорт. Ако представителят е друго лице, трябва да представи фирмено пълномощно. Според изискванията на Централния депозитар фирмите трябва да представят по един комплект документи за всеки закупен от тях пакет акции. Това затруднява някои от фирмите, които купуват малки пакети акции от много физически лица.
Освен промяна на собствеността (сделки, наследства, дарения на акции и др.) чрез ОББ може да бъде правена промяна на данните в регистъра на Централния депозитар. Процедурата е същата като при продажба или покупка на акции. След попълването на заявлението за промяна на данни гражданите оставят депозитарните си разписки в клона на банката, а след определеното време им се връщат нови депозитарни разписки с променените данни.
Когато гражданите използват инвестиционен посредник, те имат две възможности - или да оставят книжата си на доверително управление, или да ги продадат на посредника. При първия случай се подписва договор за услуга на гражданите, като услугата се извършва срещу съответната комисиона. Във втория случай се подписва договор за продажба на акциите на инвестиционния посредник. Договорът трябва да бъде представен от посредника в Централния депозитар. Вече има случаи, когато граждани са искали от депозитара да прекрати дадена транзакция, позовавайки се на неправилни според тях договори. Самият депозитар няма право да се интересува как е сключен този договор. Договорът е между клиента и посредника, а депозитарът го приема като доказателство, че между тях има някакви взаимоотношения.
В Централния депозитар са открити лични сметки на гражданите, получили безплатни акции от масовата приватизация, блокирани лични сметки на граждани и фондове, които са спечелили акции от централизираните търгове, и сметки на инвестиционните посредници. След падането на забраната за търговия с акциите, спечелени на търговете, блокираните лични сметки ще бъдат отблокирани и гражданите, които имат безплатни и купени акции, ще имат по една сметка. Всички тези сметки са извън организирания пазар на ценни книжа.
Инвестиционният посредник попълва заявления за извършване на транзакция. Доста от посредниците не са съгласни с попълването на многото заявления, но според представителите на депозитара това все още е необходимо. В заявленията се описват данните на инвестиционния посредник (име, код, номер), данни за клиента (код или ЕГН, име, номер на подсметка), данни за посредника на приобретателя (получател на книжата), данни за самия приобретател и описание на ценните книжа, обект на транзакцията.
След установяване на редовността на всички документи и потвърждаване на плащането депозитарът прави транзакцията. Тъй като депозитарът не може да извършва парични операции, с тази дейност се занимава БИСЕРА. С транзакцията книжата преминават в организирания пазар на ценни книжа. Безналичните акции се прехвърлят от откритата преди това лична сметка на продавача в сметката на инвестиционния посредник. Сметката се открива също след попълване на съответното заявление. Заявленията са три вида - за откриване на собствена сметка на член на депозитара, на сметка на физическо лице и на юридическо лице, клиенти на инвестиционен посредник. Ако обаче посредникът не купува книжата, а ги продава на трето лице, те се прехвърлят от сметката на продавача в сметката на купувача. Засега по-чести са случаите, когато посредниците направо купуват книжата от гражданите.
В депозитара могат да се издават копия на загубени или унищожени депозитарни разписки, смяна на данните на титулярите по сметките (сменени или сгрешени имена, ЕГН и др.). При желание от страна на гражданите или фондовете се правят извлечения за наличност на ценни книжа по сметките. Тези операции се извършват след заявление от страна на член на депозитара, който обслужва клиентите си.
"Винтехпром" ще изнася български вина в Китай
Румен Соколов
Новият собственик на 75% от капитала на "Винтехпром" АД - Пазарджик, е "Винпром инвест". Това е дружество на работници и служители от пазарджишкия винзавод. Купувачите трябва да платят 3.5 милиона долара, което е най-високата цена на дял от предприятие, продадено от Министерството на промишлеността. Според договора в производството ще бъдат инвестирани още 6.744 млн. лв. за седем години. Инвестициите ще бъдат използвани за подновяване на материалната база и развитие на лозарството и винопроизводството.
Един от първите приоритети на собствениците е да навлязат на огромния китайски пазар със своята продукция. Според специалистите този пазар има големи покупателни възможности, а качеството на българската продукция е високо и ще задоволи изискванията. Досега българските вина бяха познати повече в САЩ и Западна Европа, но повишаващата се конкуренция изисква търсенето на нови пазари. Дружеството се занимава с изкупуване на грозде и плодове и производство на вина, ракии и други алкохолни и безалкохолни напитки. Извършват се транспортни услуги и търговска дейност в страната и в чужбина. Предприятието извършва и селскостопанска дейност, свързана с обработката на лозовите и плодовите насаждения.
През миналата седмица бяха продадени по 80% от капитала на "Булбрик инженеринг" ООД - София, и "Мебел К" ООД - Кюстендил. Софийската фирма е с основна дейност проучване, проектиране, продажба и пълен инженеринг на керамични заводи, технологични линии за страната и за износ, строителство, търговия, лизинг. Дружеството извършва износ на комплектни обекти, единични части и резервни части за тях.
Еднолично дружество с ограничена отговорност "Керемски" е купило 80% от капитала на кюстендилската фирма "Мебел К" за 350 000 долара. Купувачът трябва да покрие и задължения на дружеството в размер на 22 млн. лв. Фабриката произвежда дограма, мебели и детски играчки. Инвестиционната програма на новия собственик включва инвестиция от 370 000 долара за срок от три години.
"Сердика 90" - Добрич, има нов собственик
В края на миналия месец бе подписан договор за продажбата на 57% от капитала на добричкото предприятие "Сердика 90" АД на "Булмийт трейдинг" ЕООД, регистрирано също в Добрич, с управител Иван Иванов. Купувачът трябва да плати левовата равностойност на 1.204 милиона щатски долара за 103 472 акции, като средната цена на една акция е 11.63 долара. Договорът предвижда плащането да стане на два етапа. Половината от цената (602 000 долара) е платена в деня на подписването на договора, а останалата част ще бъде платена чрез ЗУНК-облигации в срок от 20 дни от подписването на договора.
Новият собственик трябва да запази предмета на дейност на дружеството, а той е производство на сирене, кашкавал, млечни масла, мляко за консумация и сухи млека. Около 92% от продукцията е предназначена за вътрешния пазар. В следващите пет години в производството трябва да бъдат инвестирани 630 000 долара за обновяване на машините и съоръженията. Част от средствата трябва да бъдат използвани за подпомагане на млекопроизводителите от района. Разширяването на производството би трябвало да доведе до увеличаване на работещите в предприятието от 303 на 430 души.
"Сердика 90" АД бе включено в масовата приватизация с 25% от капитала, като почти всички акции бяха продадени още на първата тръжна сесия. Освен индивидуални участници акции от дружеството притежават приватизационните фондове "Нефтохим - инвест" - 13.08%, и "Северкооп - гъмза" - 3.74%. За преференциална продажба на работниците и служителите в предприятието са предвидени 15% от капитала, а за удовлетворяване на реституционни претенции - 3 процента.
Справки за предприятия с открити процедури за приватизация
"Елените" АД - Несебър.
Основна дейност: хотелиерство, ресторантьорство, външнотърговска дейност, организиране и провеждане на музикално-артистична дейност, екскурзии в страната и чужбина, транспортни, информационни, комунално-битови, спортни и други услуги, свързани с туризма. Капиталът на дружеството е 340.479 млн. лв. "Елените" бе включено в масовата приватизация с 25% от капитала. Всички акции (76 668 ) бяха продадени още на първата тръжна сесия. Раздадени са и 8519 безплатни акции на работниците и служителите. Приватизационен фонд "Петролфонд" притежава 21.12% от капитала на дружеството, "Югоизточен" ПФ държи 0.29%, а индивидуалните участници имат общо 3.59%.
"Свилоза" АД - Свищов.
Основна дейност: производство и реализация на изкуствени химически влакна и коприни, сулфатна избелена целулоза и продукти от нея, ремонтна, монтажна и транспортна дейност, търговия в страната и чужбина. Капиталът на дружеството е 1.110 млрд. лв. На първата и втората тръжна сесия бяха продадени почти изцяло предложените 25% от капитала на дружеството. Акции на дружеството притежават индивидуални участници и приватизационните фондове "Нефтохим - инвест", "Централен" и "Отечество" (една акция). Останалите 75% от капитала ще бъдат продадени касово.
"Финтекс" - Габрово, реализира печалба за първото полугодие
Румен Соколов
Габровското дружество "Финтекс" е с 41.492 млн. лв. печалба за първото шестмесечие на тази година. Приходите от продажба на продукция са 2.124 млрд. лв., а приходите от услуги 15.496 млн. лв. Това според изпълнителния директор на дружеството Тодор Кабакчиев е много добър резултат в сравнение със загубата от 19 млн. лв. към края на миналата година. Тази загуба е била още по-голяма за първите шест месеца на 1996 г., когато отрицателният резултат е бил 23.104 млн. лв. Основната дейност на "Финтекс" е производството на вълнени и вълнено-синтетични тъкани. По-голяма част от продукцията му (около 70%) се изнася в чужбина. Основните пазари са в САЩ, Канада, Дания и Италия. Дружеството ще продължи и занапред да работи предимно за износ, защото продукцията му се търси и засега няма проблеми с пласирането й.
В края на миналия месец данъчната администрация в Габрово продаде 13 машини на дружеството на търг, за да покрие част от задълженията му към бюджета и ДСК. Продажбата на тези машини не се е отразила на производството, защото те не са били използвани досега. С приходите от търга са покрити изцяло тези задължения. Сега дружеството има дългове към "Биохим" и Булгарлизинг. Тодор Кабакчиев добави, че дългът към "Биохим" е 315 000 долара (от 350 000 долара в началото), а изплащането му в новите срокове е договорено с банката. По-различно е положението при задълженията към Булгарлизинг. Този кредит е бил даден на дружеството през 1989 г. (тогава държавно предприятие "Витекс") и сега Булгарлизинг води съдебни дела с габровската фирма.
Дружеството бе включено в масовата приватизация с 67% от капитала, но след първата и втората тръжна сесия бяха продадени само около 1.5%. Акциите на дружеството не бяха допуснати до третата тръжна сесия. Сега държавата притежава около 92% от капитала. Най-вероятно при касовата продажба основен кандидат ще бъде отново Булгарлизинг, който ще опита да замени вземането си срещу голяма част от капитала. Вече има открита процедура от Агенцията за приватизация за касова приватизация на 33% от акциите на "Финтекс".
"Болярка" - Велико Търново, излиза от кризата
Текстилното предприятие от Велико Търново "Болярка" ЕАД има отрицателен финансов резултат за 1996 г. в размер на 3.661 млн. лв. Тази загуба е нищожна в сравнение с негативните резултати от края на 1995 г. и може да се каже, че дружеството е преодоляло трудните моменти, каза изпълнителният директор Маргарита Деведжиева. Тя допълни, че през първото полугодие на тази година резултатите са още по-добри и в края на годината може да бъде отчетена печалба. Дружеството плаща редовно всички свои задължения към бюджета и доставчиците. Изпълнителният директор каза още, че по принцип предприятието работи с намалена мощност през летните месеци.
Предприятието произвежда тъкани и платове от памук, а също и изделия от тези тъкани (само по предварителна поръчка). Продукцията се пласира предимно у нас, а малка част от нея се изнася в Германия по договореност с немски фирми. Предвижда се реорганизация на производството, която да разшири асортимента на произвежданата продукция. Дружеството бе включено в масовата приватизация с 67% от капитала. След като на първата и на втората тръжна сесия бяха продадени около 24% от капитала, дружеството бе извадено от списъка за третата тръжна сесия. Най-големият акционер (след държавата) е приватизационен фонд "Република" с 21%.
Накратко
Неполучените депозитарни разписки от третата тръжна сесия бяха причина да бъде отложено общото събрание на акционерите на "Латекс" ЕАД - Бяла. Дружеството бе включено в масовата приватизация с 67% от капитала, но около 37% бяха продадени едва на третата сесия. Събранието ще се проведе на 16 октомври. Основната дейност на предприятието е производството на каучукови и латексни изделия, промазани и каширани текстилни, хидроизолационни и антикорозионни материали, проектантска и търговска дейност.
Поради рязко влошаване на финансовите резултати на "Пирин - мрамор" ЕАД - Сандански, през 1996 г. в сравнение с предходната година със заповед на министъра на промишлеността е била направена смяна в борда на директорите на дружеството. Новите членове на съвета на директорите са Иван Иванов, Никола Мърхов и Илия Русинов. През миналата година производството на основни изделия (мрамор и мраморни изделия) е намаляло доста, което е довело до намаляване на относителния дял на постъпленията от продажби, а размерът на печалбата е много нисък и недостатъчен за покриване на загуби от минали години.
"Амилум България", което бe първото голямо приватизирано предприятие в България (през 1993 г. "Царевични продукти" ЕООД - Разград, бе продадено на "Амилум" - Белгия), отново започна работа, след като през февруари дейността му бе прекратена. Тогава мениджърите на фирмата заявиха, че няма смисъл от работа в обстановката, в която се намираше страната ни. С новото начало на дейността бе открит и цех за производство на декстрозен монохидрат.
Общото събрание на акционерите на ЗИНО - Казанлък, е отложено за 29 септември. Това се е наложило, защото според изпълнителния директор Стоян Велчев срокът за уведомяване на множеството дребни акционери (53.61% от капитала) за събранието на 29 август е бил много кратък и много от тях са щели да го пропуснат. Акции от дружеството притежава и приватизационен фонд "Булгарчех инвест" - 12.39%. Основната дейност на дружеството е изработка на хидравлични системи, хоби-дърводелски машини, инструментални екипировки, машини за обработка на ламарина.
Граждани и фондове получават депозитарните разписки
Румен Соколов
С двайсетдневно закъснение Центърът за масова приватизация изпрати резултатите от третата тръжна сесия на Централния депозитар. Резултатите бяха предоставени на депозитара в късния следобед на 2 септември. Всички депозитарни разписки са били отпечатани до сутринта на другия ден и представителите на някои приватизационни фондове ги получиха веднага. Разписките за гражданите вече се изпращат в пощенските клонове и те ще могат да ги получат оттам. Депозитарните разписки за допълнителните безплатни акции ще бъдат изпратени в предприятията.
С изпращането на последните депозитарни разписки предприятията ще могат да завършат списъците на своите акционери, а след това спокойно да проведат отложените общи събрания. Разпределението на тези разписки означава, че след падането на забраната за търговия с акциите от масовата приватизация (което може да стане много скоро) всички спечелени от граждани и фондове акции ще излязат на пазара.
През миналата седмица бяха регистрирани по-малко трансфери и от посредниците, и от ОББ. Причината бе в ангажираността на персонала на депозитара с обработката на данните от масовата приватизация. Регистрираните транзакции бяха с акции на "Соди", "Химко" и МДК - Пирдоп.
Наредбата за капиталовата адекватност на инвестиционните посредници все още не е готова, но много от лицензираните посредници вече бързат да увеличат капиталите си. През миналата седмица това направи финансова къща "Карол". На общо събрание на акционерите бе взето решение капиталът на дружеството да бъде увеличен от 50 млн. на 200 млн. лв. Увеличението ще бъде поето от досегашните акционери на дружеството. Печалбата за миналата година е 2.083 млн. лв., от които 10% са заделени за законови резерви, а останалата част е разпределена за допълнителни резерви. Предметът на дейност на дружеството е променен в съответ-ствие със Закона за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества и Закона за банките.
МВР прие първите молби за отваряне на досиетата
Повече от 600 души щурмуваха централата на МВР и полицейските управления в столицата миналия понеделник, за да проверят дали са разработвани от бившата Държавна сигурност и кой е доносничил за тях. До 15 часа приемната на вътрешното министерство на ул. "Гурко" 32 парафираше молбите на столичани. Близо половината от желаещите да разгледат оперативните си дела подадоха документи директно в МВР, останалите - в деветте полицейски участъка на София.
Всеки, който иска да надникне в оперативното си дело, може да направи това срещу личен паспорт и попълнена молба. Желаещият получава пореден номер и трябва да изчака няколко дни, докато се направи проверката в картотеките на всички специални служби, които са наследили управления на Държавна сигурност. Точният ден и час, когато жертвата на бившата тайна полиция може да види документите, се определят допълнително. Молби могат да подават всички, родени след 1977 г. Четенето на документите ще става в специализираната приемна на МВР, която разполага с 25 места. Оперативните дела ще могат да се копират, но не и да се изнасят от сградата на вътрешното ведомство.
Пръв дойде да види досието си 59-годишният Ромео Керезов, който се беше наредил час и половина преди отварянето на приемната. Социологът Андрей Райчев, БЗНС-активистът Милан Дренчев, художникът Иван Яхнаджиев, неосъщественият кандидат-президент Петър Бояджиев бяха едни от първите, които пожелаха да научат кой е доносничил за тях.
Хванаха убиеца на бизнесмена Бизев
Полицията арестува убиеца на казанлъшкия бизнесмен Христо Иванов Бизев, съобщиха източници от полицията. Задържаният е Галин Бянов от Добрич. Той направил самопризнания за убийството и бил разпознат от съседи на убития.
Тридесет и две годишният Христо Бизев-Бизона беше застрелян в главата на 6 август сутринта в дома си на улица "Стара планина" No8 в Казанлък. Тялото му беше открито около 13.30 часа. Бизона е бил убит с изстрели от пушка-помпа, показа съдебно-медицинската експертиза. Смъртоносен се оказал изстрелът в главата му.
Бизнесменът притежавал ресторанти и игрални зали в града на розите. Той закупи за 9 млн. лв. помещението на кафе "Мазалат", в което беше убит. Намеренията му били да открие там игрална зала. Бизона е бил регистриран за незаконна търговска дейност в полицията. Убиецът му Галин Бянов бил разпознат от очевидци.
Бянов е от Добрич, но от година живеел в Казанлък. След като избягал с опела на Бизона, той го изоставил на паркинг в Стара Загора. Полицията издирила откраднатите след убийството вещи на Бизев в различни заложни къщи. Лихварите посочвали, че електрониката е заложена от една и съща личност. Бянов вече бил регистриран за други престъпления в Добрич. Полицията разпратила снимката му по всички регионални дирекции и той бил арестуван в Благоевград, където се укривал.
Все още не са ясни мотивите за убийството на Христо Бизев. Преди да бъде застрелян Бизона, срещу него бяха извършени три атентата. Първо беше взривен апартаментът му, а след това и два от неговите автомобили. Предполага се, че убийството е било поръчано на Бянов от някого, на когото Бизев е пречел с бизнеса си.
Софийският градски съд остави Дорон зад решетките
Обвиненият в опит за тайна приватизация на търговска банка "Биохим" Дилян Буновски-Дорон безуспешно обжалва пред Софийския градски съд (СГС) мярката си за неотклонение задържане под стража. Магистратите отхвърлиха иска на финансовия аферист да бъде освободен от Бобовдолския затвор на основание на ремонтирания вариант на Наказателно-процесуалния кодекс, според който максималният срок на предварителното задържане е две години. Съдът не зачете престоя на Дорон зад решетките в Швейцария. Обвиняемият беше заловен от органите на реда в банкерската държава още на 5 декември 1994 г., но бе екстрадиран у нас едва миналата зима. Според тълкуванието на българските съдебни органи двете години в ареста ще изтекат чак след четири месеца. Решението на СГС не подлежи на обжалване от обвиняемия. Прокуратурата може да поиска от съда по-лека мярка за неотклонение само ако здравословното състояние на Дорон се влоши драстично.
Дилян Буновски беше задържан на 8 март 1994 г. в хотел "Орбита" заради аферата "Биохим". Единайсет дни по-късно той излезе на свобода под гаранция и избяга зад граница. Докато Дорон се укриваше, прокуратурата повдигна срещу него още едно обвинение - за документална измама. Именитият арестант ще отговаря и за присвояването на 56 млн. лв. от фирмата на научно-техническото разузнаване "Инко".
Евросъюзът на офицерските синдикати лобира за промяна на военния ни закон
Да се отмени чл.198 от Закона за отбраната и въоръжените сили, който ограничава възможностите за сдружаване на кадровите военнослужещи от Българската армия в съсловни организации, поискаха представители на Европейската асоциация на военнопрофесионалните съюзи - Евромил, по време на срещите си с българския политически и войскови елит миналата седмица. Според действащото законодателство сдруженията на офицери и сержанти не могат да извършват дейност в служебните помещения и в работно време. Актът за учредяване на сдруженията трябва да се обяви със заповед на министъра на отбраната след регистрация в съда. Вече четвърта година Българската офицерска легия "Раковски", която е официалният представител на Евромил у нас, не може да легализира дейността си заради негласния отказ на няколко военни министри да парафират документите.
"Хората в униформа трябва да имат права, както всички останали. С една разпоредба вашият военен закон разрешава създаването на съюзи, а с друга го забранява", обяви подп. Михай Волентер, председател на унгарския офицерски профсъюз и член на делегацията на Евромил у нас. Представителите на асоциацията лансираха идеите си пред шефа на Народното събрание Йордан Соколов, председателката на синята парламентарна група Екатерина Михайлова, началника на Генералния щаб ген.-полк. Михо Михов и зам.-министъра на отбраната по социалните и финансовите въпроси Йордан Йорданов. Хората на Евромил дадоха за пример унгарския модел, където е разрешена съсловна организация във войсковите подразделения от батальонно ниво нагоре. Председателят на секцията събира мненията на войниците и офицерите по социално-битовата проблематика и ги излага пред армейското ръководство. Той обаче няма право да се намесва в чисто военните въпроси.
Политиците, военните и висшите служители от военното министерство подкрепят идеята да се коригира законодателната база за създаване на съсловни организации в армията, твърдят от Евромил. "Военният закон е тотално сбъркан, защото е правен в състояние на страх от хората с пагони", допълни полк. Димо Димов, председател на Българска офицерска легия "Раковски". Визита на Евромил обаче не е първият опит да се промени спорният чл.198 от закона. Представители на европейската асоциация на офицерските профсъюзи вече неколкократно получаваха уверенията на предишните правителства, че ще има корекция в нормативната база.
Бизнесмени и министри: бюрокрацията е враг No1
Свобода на предприемачеството в рамките на ясни правила на играта обеща вицепремиерът Александър Божков на среща през миналата седмица с над 250 бизнесмени по повод 100-те дни на кабинета Костов. Трагедията в Бобов дол попречи на премиера да се яви на срещата, където правителството бе представено от вицепремиера Божков, министъра на финансите Муравей Радев, на търговията и туризма Валентин Василев и на правосъдието Васил Гоцев.
"През първите 100 дни кабинетът акцентира върху укрепването на държавността, сега ще се концентрираме върху структурната реформа", обобщи Божков. Съвсем насериозно той заяви, че ако зависи само от него, би приватизирал цялата държавна собственост само за три месеца, стига да не му се търси сметка на кого е продал и за колко. Божков обеща до края на месеца да има яснота по модела за втората вълна на масовата приватизация.
Един от най-големите и традиционни проблеми, споделен от бизнесмените - бюрокрацията, се оказа проблем и на управляващите. Божков сподели личния си горчив опит, който би бил смешен, ако не бе тъжен - софийско транспортно предприятие въпреки неговите изрични указания отказва да продаде машини на кандидат-купувач и дори откарва въпросните машини на гара Левски само и само да не станат частна собственост.
Финансовият министър Радев обеща, че до края на годината ще има допълнителна либерализация на валутното законодателство, намаляване на данъчните ставки и въвеждане на патентни данъци за дребния и средния бизнес.
Вечерен час и униформи за учениците
Кметската управа на всяко населено място ще има право да налага вечерен час за учениците, съобщи зам.-министърът на образованието Румен Вълчев. Вечерните мероприятия на подрастващите щели да се провеждат под надзора на родители и преподаватели. Въвеждането на училищна униформа пък ще е в прерогативите на училищните настоятелства. Мярката нямало да е задължителна, твърдят от образователното ведомство. С връщането на униформите просветниците се надяват да тушират агресията между съученици от все по-силно разслояващите се социални групи. По този начин трябва да се избягнат често срещаните случаи деца да се прибират вкъщи без якета и маратонки.
Доларът отново не успя да възвърне позициите си спрямо марката
За поредна седмица доларът се опита да възвърне позиции спрямо германската марка, но при сходно с предишната седмица развитие на събитията оставащият страх за повишение на лихвите в Германия заедно с данни, показващи възстановяването на германската икономика, не позволиха покачването на американската валута.
Доларът започна седмицата на равнища около 1.81 марки при вяла търговия по международните пазари главно поради това, че понеделник бе неработен ден за пазарите в САЩ, където честваха Деня на труда. Долар/марка се търгуваше в тесни граници, като вниманието бе насочено към репо-търга на Бундесбанк във вторник, който щеше да бъде последван в четвъртък от заседание на съвета по парична политика на банката. Според търговци и двете събития трябваше да засилят напрежението относно евентуалното повишение на лихвите поради притеснения за висока инфлация въпреки мнението на експерти, че в краткосрочен план се очаква нарастването на потребителските цени да остане относително слабо.
Във вторник доларът поскъпна до 1.8360/70 марки, след като Бундесбанк остави репо-лихвата си за сделки със срок от две седмици на фиксираните 3 процента и след изказване на представител на банката, което отслаби очакванията на пазара за скорошно повишаване на лихвите. Олаф Сиверт, член на управителния съвет на Бундесбанк, заяви, че са неоснователни съмненията за повишаване на лихвите поради нарастващата инфлация. Той добави още, че нарастването на цените в дългосрочен план би могло да бъде ограничено, ако добре се контролират заплатите. В същия ден Отмар Исинг, главен икономист в Бундесбанк, заяви, че ръстът на цените е в известна степен обезпокоителен, но нямало причини това да се драматизира. Доларът бе подкрепен и от нарастването на индекса Дау Джонс с 257 пункта.
Марката възвърна позиции до 1.8161/71 в сряда след изказване на управителя на "Буба" (Бундесбанк) Ханс Титмайер и данни за ръста на промишленото производство, които възстановиха очакванията за скорошно повишаване на германските лихви. Титмайер каза недвусмислено в интервю за германски вестник, че е удовлетворен от поскъпването на марката напоследък. Той също притесни пазара с мнението си, че краткосрочните лихви могат да бъдат повишени. Бе заявено и че Бундесбанк е притеснена от ръста на цените и трябва да обърне повече внимание на потенциалната инфлация. Очакванията за покачване на лихвите бяха подкрепени и от публикуваните данни за ръст на промишленото производство в Германия с 3.5 процента през юли, доста по-високо от очакваните 0.5 на сто ръст.
В четвъртък пазарът бе вял и около 1.8153/58 марки за долар. В последния ден от седмицата доларът за кратко се възстанови до около 1.82 марки, след като излязоха данни за нарастване на заетостта в САЩ с 49 хиляди души през август, под очакваните 65 хиляди. Това разсея очакванията за затягане на паричната политика в САЩ след заседанието на FOMC през този месец и повиши интереса към американските книжа, което се отрази благоприятно и на долара. Към края на търговията обаче доларът се срина до около 1.80 марки заради рязкото покачване на марката спрямо йената до около 67.20 йени за марка, поскъпване, което повечето търговци оцениха като техническо.
През миналата седмица обаче доларът запази силните си позиции спрямо японската йена. Пасивността на японските власти заедно с не особено добрите изгледи за японската икономика бяха в основата на стабилността на долара около рекордно високото му равнище от 121 йени за последните четири месеца. Заместник финансовият министър на Япония Ейсуке Сакакибара отказа в началото на седмицата да коментира слабостта на йената, а финансовият министър Хироши Мацузука заяви, че министерството отблизо ще следи валутния пазар, което също не притесни търговците. Мнението на дилърите бе, че властите не са доволни от поскъпването на долара над 120 йени, но за момента не могат да си позволят нито вербална, нито реална подкрепа на йената. Оскъпяването на йената сега ще доведе до отслабване на японската икономика, като ще повлияе негативно на износа, който за момента е основният поддържащ фактор на фона на строгата бюджетна политика и слабото вътрешно потребление. В допълнение на изказванията търговският министър на Япония Шинджи Сато заяви, че е обезпокоен от състоянието на икономиката и че е възможно тази есен да не се премине към икономика, водена от вътрешното търсене вместо от износа. Очакванията са продажбите на дребно в Япония за юли да паднат с 3.5 процента.
В средата на седмицата доларът достигна до 121.60 йени - най-високото равнище от 9 май тази година. Търговците вярват, че покачването на долара може да продължи до техническото равнище от 123 йени в близкото бъдеще, но все още са предпазливи при вероятността за по-решителни изказвания на представители на Япония и САЩ относно задържане на поскъпването на американската валута.
България се бави с анонс за суап на Брейди-книжата
Цените на българските Брейди-облигации се повишиха, като Discs бяха около 79.000 цента, IABs на 77.625, а FLIRBs на 62.250 цента в края на миналата седмица срещу съответно 77.875, 76.875 и 61.625 цента в началото. Поскъпването на американските акции и облигации стимулира дълговите книжа, като играчите пренасочиха вниманието си от непрекъснато обезценяващите се валути на страните от Югоизточна Азия към Брейди-пазара.
Цените на дълга бяха повлияни и от новината, че Аржентина и Венецуела планират обратно изкупуване на Брейди-книжата си и замяната им с един милиард 30-годишни облигации, които да се предлагат на пазарите на американски и еврооблигации и за които в момента има голямо търсене. Бразилия също обяви, че може да направи суап на книжата си за нова емисия облигации. Имаше и слухове, че България възнамерява да направи същото, след като стана ясно, че страната ще се среща с инвестиционни банки за обсъждане на емисия еврооблигации. Очаква се на срещите да бъде обсъдено и повишение на кредитния рейтинг на страната. Засега все още управляващите не са се обвързали официално с по-конкретна позиция за евентуално обратно изкупуване или суап на книжата по външния ни дълг подобно на другите страни с Брейди-сделки.
Брейди-облигациите носят името на бившия финансов министър на САЩ Никълъс Брейди, който изработи план за намаляване на дълга на развиващите се страни, които обявиха мораториуми върху плащанията по дълга си в началото на 80-те години. Сега страните, издали такива облигации, имат желание да променят стария си имидж, намалявайки дълга си по Брейди-облигации и заменяйки го с нови.
Според специалисти обратното изкупуване на Брейди-книжа ще продължи, но този сектор ще остане високоликвиден. Според търговци към края на годината на Брейди-пазара ще има книжа за около 147 млрд. долара в обращение и около 110 млрд. през 2005 г. Има големи високоликвидни емисии, които представляват основата на Брейди-пазара, и доходът им ще служи за база при издаването на нови емисии за следващите пет години, каза дилър.
Не става дума за това дали изчезването на Брейди-пазара е неминуемо, а за постепенното му смесване с други пазари, в резултат на което разделителната линия между Брейди-облигациите и еврооблигациите става все по-размита, каза друг търговец. Специалисти са на мнение, че в по-нататъшното си развитие пазарите на дълг ще включат в себе си издаването и на корпоративни дългови книжа и общински облигации.
Може би Брейди-книжата стават все по-старомодни за Латинска Америка, но те ще продължат да бъдат високоликвидни за Централна Европа, която по пазарно развитие е поне 10 години зад Латинска Америка. Според търговци Брейди-пазарът ще се разшири през следващите години, подкрепен от драматично подобряващите се икономически показатели на бившите социалистически страни.
Търговията с междубанкови левови депозити остана спокойна през миналата седмица
Десислава ПОПОВА
Търговията с левови депозити бе спокойна през изминалата седмица, като противно на очакванията предлагането надвишаваше търсенето след притока на свеж ресурс в банковата система. Според търговци в началото на месеца е започнало прехвърляне на сметки от затворени банки в големи държавни банки. Освен това в началото на месеца се извършват преводи от бюджета към някои банки. Това доведе до допълнително увеличаване на свободната левова ликвидност на фона на незначително търсене на междубанкови депозити.
По-рано дилъри прогнозираха, че свободните левове в банките ще намалеят поради очаквано сезонно повишение на търсенето на валута. През миналата седмица наистина имаше големи покупки на валута, като банките се стремяха да реализират някаква доходност от валутни депозити, след като начисляването на лихви по разплащателните им сметки в БНБ бе спряно, а алтернативните вложения в левови инструменти са крайно ограничени.
Наблюдаваше се и склонност към увеличаване на портфейлите от ДЦК и доларови ЗУНК-облигации. Според търговци банките, които имат нужда от ресурс, предпочитат продажбите на ДЦК или репо-сделките на вторичния междубанков пазар пред вземането на депозити. Направени бяха крайни продажби на доларови ЗУНК-облигации за 10.075 млн. долара и на левови ДЦК за общо 6.915 млрд. лв. срещу съответно 7.33 млн. долара и 1.25 млрд. лв. седмица по-рано.
Лихвите по междубанковите депозити останаха без промяна въпреки повишението на ОЛП до 5.98 процента годишно. Нарасналата доходност на тримесечните сконтови ДЦК доведе до ново покачване на ОЛП - до 6.11 на сто годишно, в сила от 8 септември. Цената на ресурса остана на равнища около 1.3-3.0 на сто годишно за срокове от един ден до един месец. Доходността на сделките с ДЦК се движеше около 3.0-3.5 процента годишно за срок от месец и половина и 5.0 на сто за два месеца, казаха дилъри.
Средната доходност до падежа на продадените миналата седмица тримесечни ДЦК нарасна до 1.52 на сто от 1.49, а на едногодишните - до 9.53 процента от 9.46. Финансовото министерство увеличи номинала на предлаганите шестмесечни книжа до 14 млрд. лв. от осем млрд. тази седмица поради по-големите плащания на министерството на датата на падежа, каза представител на МФ. Според дилъри годишната доходност на тримесечните книжа ще се увеличи до около 1.56-1.63 на сто на аукциона на 8 септември, а на шестмесечните - до 3.75-3.9 процента.
Предпочитания за валутни инвестиции отслабиха лева
Националната ни валута загуби близо 3 лева от стойността си към германската марка през миналата седмица главно поради желанието на банките да влагат свободните си левове във валута. В началото на периода левът се търгуваше около 994.80-995.50 за марка, а при затварянето на пазара в петък той падна до 997.50-997.80 за марка.
В първите три дни от седмицата междубанковата търговия бе относително спокойна и в неголеми обеми. Преобладаваше предлагането на валута, поради което левът се задържа между равнищата 994.80 и 995.50 за марка. В четвъртък и петък националната валута бе подложена на натиск в резултат на високата левова ликвидност на банките. Последните предпочитаха, вместо да държат по разплащателните си сметки в БНБ непласирания на левовия пазар ресурс, да го обърнат във валута и да си осигурят доход от лихвите, които носят сметките и депозитите им в чуждестранни банки. Причината за нежеланието на банките да държат по-голямата част от ресурса си в централната банка е, че от 14 юли насам БНБ не начислява лихви върху депозитите и сметките на търговските банки в нея поради ограничените възможности за доходи при системата на валутния борд. Повишената ликвидност на банките през миналата седмица се дължеше предимно на извършваните в началото на всеки месец трансфери от бюджета за плащане на пенсии, социални помощи и други.
В последния ден от седмицата, когато отслабването на лева бе най-рязко - от 996 при отварянето до 997.80 в края на търговията, допълнителен натиск оказаха и поръчките за покупки на валута от големи крайни клиенти, като вносители на петрол и енергоносители.
Курсът долар/лев се движеше и в двете посоки и бе зависим от равнището долар/марка на световните пазари. В началото на седмицата доларът струваше около 1797-1800 лева. Той постепенно поскъпваше до сряда, когато достигна 1827-1829 лева, което бе резултат от покачването му до 1.8370 марки. Във втората половина на седмицата американската валута постепенно загуби позициите си спрямо марката и съответно падна до около 1807-1809 лева в края на търговията в петък.
Накратко
Русия плаща на Чечня за петролопровода.
Русия е готова да плати на Чечня 800 хиляди долара за транзитирането на 200 хиляди тона "ранен" каспийски петрол през територията на кавказката република, заяви руският първи вицепремиер Борис Немцов. Според него плащането ще стане на две части - руската компания "Транснефт" ще плати за транспортирането на суровината, а правителството ще използва собствени средства, за да поеме другите плащания. Международният петролен консорциум AIOC на стойност 8 милиарда долара, в който водеща роля имат британската компания British Petroleum и норвежката Statoil, планира да започне използването на трасето през Чечня за първите доставки на петрол от Каспийско море към края на годината.
Промени в режима на износ на мексиканско кафе.
Мексико публикува нормативни документи, които ще задължат износителите на кафе да се придържат към препоръките на Международната организация по кафето при износа на кафе на зърна. Износителите ще трябва да притежават сертификат за произход, издаден от Мексиканския съвет по кафето, който ще трябва да се представя на митническите власти заедно с документите за експорт. Според мексиканското търговско министерство новите правила ще направят информацията за износа на кафе по-прозрачна.
Производителите на какао се събират в Лондон.
В понеделник в Лондон започва среща на страните - производителки на какао, на която основна тема ще бъде основаването на специален фонд, който да поеме разходите по издръжката на Международната организация по какаото. Най-голям противник на създаването на специален резервен фонд е Бразилия. Ще се обсъждат и възможните щети за световната реколта от какао, които може да нанесе зараждащият се в Южния Тихи океан тайфун "Ел Ниньо". Тази година тайфунът расте по-бързо от обикновено и заплахата за световната какаова реколта вдигна цените на фючърсите на какао в Лондон до 9 $, рекордно ниво за тази година. Особена заплаха "Ел Ниньо" представлява за Бряг на слоновата кост, чиято тазгодишна реколта се очаква да състави 40 процента от световното производство на какао. Според някои експерти реколтата на Бряг на слоновата кост може да бъде сериозно намалена вследствие на сухото време, което тайфунът носи със себе си, а това до доведе до световен дефицит от близо 450 хиляди тона.
Южна Корея търси 80 хиляди тона ориз.
Петнадесет чужди компании от осем държави взеха участие в първия кръг от търга за доставка на 40 хиляди тона ориз за Южна Корея. Страните, участвали в наддаването, са САЩ, Китай, Тайланд, Индия, Австралия, Египет, Пакистан и Виетнам. Втори търг за доставка на 20 хиляди тона ще има на 9 септември, а на 19 същия месец ще се наддава за вноса на още 25 512 тона. Южна Корея трябва да внесе 85 512 тона ориз през тази година според клаузите на споразумение със Световната търговска организация, което задължава страната да отвори вътрешния си пазар на ориз.
Нов голям играч на пазара на никел.
Австралийската компания QNI Ltd. се превърна в четвъртия по-големина западен производител на никел, след като акционерите одобриха сливане на стойност 2.3 милиарда австралийски долара с поделението за добив на никел на компанията Billiton Plc. След сливането QNI Ltd. ще държи 52 процента от акциите на Billiton Plc. Новата компания ще има производствен капацитет от 60 хиляди тона никел годишно, който към 2002 г. се очаква да скочи до 85 хиляди тона годишно.
Селските къщи са новият хит на пазара
Бисера Станева
През последните месеци все повече хора са склонни да инвестират спестяванията си в селски имоти. Средната цена на предлаганите за продажба стари къщи в селата около София е 120 долара за кв.м застроена площ, като в нея се включва и придобиването на дворно място. За къща в близост до морето цената е около 90 долара за кв.м. Предлагането е разнообразно, продават се и много стари къщи, и новопостроени палати. Цената зависи както от общото състояние на имота, така и от района и неговите комуникации с града. Първите неща, които интересуват купувачите, са наличието на прокарани вода и ток, път, както и редовен транспорт.
Инвестицията в селска къща си струва, защото на цената на гарсониера в някой от лошите квартали на столицата можеш да получиш много повече, коментираха брокери. На 40-50 км от София може да се купи къща за 8000-10 000 долара, с разгъната площ до 120 кв.м и дворно място между 600 кв.м и един декар, докато панелна гарсониера от 40 кв.м в "Люлин" например струва приблизително 12 000 долара. Във вилните зони около София - Банкя, Симеоново, Драгалевци, Бояна, е малко вероятно да се намери къща за тези пари. Цените на предлаганите в тези престижни вилни райони имоти започват от 18 000 долара, а средната цена на квадрат за предлаганите къщи е 330 долара. Най-скъпите къщи, които се предлагат около София, са в Бистрица - там средната цена на кв.м надхвърля 400 долара. Хората, които купуват къщи в този район, имат високи изисквания и ги купуват за постоянно живеене, затова и цените са такива, обясняват посредници от агенциите за недвижими имоти. За купувачите с по-малки претенции, които искат да инвестират пари в сезонна къща, изборът е голям и цените са атрактивни. Продават се предимно стари къщи, някои от тях са семейни реликви, като не са малко и тези, които са строени преди Освобождението. Те са по-скоро архитектурни паметници и ако попаднат в добри ръце, биха могли отново да заживеят. Притиснати от обстоятелствата, все повече българи започват да свързват почивката си с така наречения селски туризъм, което е силен мотив за засиленото напоследък търсене на стари селски къщи. Къщи се продават във всяко кътче на страната. Най-скъпи са продаваните в Созопол къщи, където средната цена на кв.м достига 400 долара, следват Копривщица, Панагюрище и Котел - 300 долара. Това се дължи на популярността на тези места и на славата им на туристически атракции. Много е показателно, че само на 10-15 км от едно такова място цената пада с пъти, като архитектурната стойност на къщите с нищо не отстъпва.
Собствениците, които продават къщите си по селата, в повечето случаи го правят, защото не могат да ги поддържат. Продажбата е и възможност да получат пари, с които да купят скромно жилище. Повечето от продавачите обаче все още не могат да преценят стойността на имота си на село. Продават се къщи с цялата покъщнина, която на практика е много по-скъпа от самата къща - черги, свещници, сандъци, котлета, менци, грънци и прочие "вехти вещи". На повечето продавани в балканските и родопските села къщи само дуварите и портите струват много повече от цената на целия имот. Вярно е, че къщите, които се продават, не са в много добро състояние, но ако в момента трябва да се строи, с 5000-6000 долара не могат да се положат само основите на нова къща.
Откъде можете да получите кредит
Българо-американски инвестиционен фонд
Мара Георгиева
Българо-американският инвестиционен фонд (БАИФ) е частна американска корпорация. Фондът е създаден от Конгреса на САЩ по силата на Закона за подпомагане на демокрацията в Източна Европа, който упълномощава правителството на САЩ да отпусне $55 млн. на БАИФ за инвестиции в частния сектор. Фондът има офиси в София и в Чикаго.
БАИФ осигурява финансиране предимно на малки и средни частни фирми, които могат да докажат икономическата си жизненост. По правило фондът инвестира само в проекти, които се очаква да бъдат печеливши. Не се финансират единични търговски сделки. БАИФ разглежда приоритетно предложения от фирми, чиито управители или собственици имат професионален и управленски опит. По-големи шансове имат проектите със значителни потенциални възможности за разширяване на бизнеса, т.е. проектите, които вероятно ще се нуждаят от допълнително финансиране в бъдеще. Условията са специфични за всяка отделна инвестиция и зависят от различни фактори, като срок на изплащане, риск, възможности за печалба и др. Общите фактори, които се отчитат, когато се разглеждат проектите, са:
БАИФ разполага с известна сума за техническа помощ, но тя е предназначена само за проекти, в които фондът инвестира. Цялата информация, която фондът получава по проектите, се пази в строга тайна.
Как се оценяват проектите.
Процесът на оценка може да бъде ускорен, ако вносителят на предложението е готов да предостави цялата информация, необходима за оценяването на проекта. Кандидатът за инвестиция трябва да попълни "Заявление за инвестиция" и, ако е възможно, да внесе резюме от няколко страници, въз основа на което фондът определя потенциалния си интерес към проекта. Ако резюмето е на английски език, това облекчава процеса на първоначално вземане на решение. Изисква се всички предварителни предложения да бъдат представени в печатен вид.
Ако предложението е достатъчно привлекателно, след първоначалното му обсъждане фондът кани кандидата на среща за обсъждане на проекта. Ако проектът все още представлява интерес за БАИФ, от вносителя се иска допълнителна информация. Понякога това включва изискване да се подготви пълен бизнесплан. След като е събрана цялата информация, Съветът на директорите на фонда в Чикаго взема окончателно решение за проекта.
БАИФ предлага четири програми за насърчаване на предприемачеството в България.
Програма за микрокредити.
По тази програма фондът отпуска заеми в размер от $500 до $5000. Подборът на кандидатите за финансиране се извършва от фондация "Начала". Фондацията приема молби за отпускане на кредити, прави оценка и изготвя препоръки за финансиране на проектите. Нейна задача е изготвянето на комплектите от кредитната документация. "Начала" има офиси в София, Пловдив, Велинград и Плевен.
Микрокредитите са предназначени главно за предприемачи, които планират стартиране на нов бизнес, запазване или разкриване на нови работни места чрез разширяване на фирмата. Сроковете за всеки проект се определят от спецификата на бизнеса. Кандидатите за заем трябва да подадат молба в офиса на фондация "Начала", който е най-близо до техния регион. Кредитите се отпускат в щатски долари. Връщането им също е в щатски долари. С предприемача се сключва договор за кредит. При оценката на проектите е от значение сумата на вече направената от кандидата инвестиция. Годишните лихвени проценти са 15-18. Погасяването е ежемесечно. Сроковете за връщане са от три до 24 месеца в зависимост от естеството на проекта. Възможни са гратисни периоди, но решения за това се вземат индивидуално за всеки проект според характера на бизнеса. През гратисния период се извършват само плащания по лихвата, но не и по главницата.
За кредити до $2000 трябва поръчителство от трети лица (3-4 персонални поръчители). За кредити над $2000 се изисква учредяване на ипотека или вписване на залог, чийто размер е 1.5 пъти по-голям от размера на кредита.
Предприемачът трябва да състави бизнесплан, в който да посочи финансови данни за това как ще използва предоставените средства и да направи прогнози за бъдещи приходи и разходи. Ако специалистите на фондация "Начала" преценят, че проектът е добър, кандидатът попълва подробен формуляр молба. След това експерти посещават обекта и в случай че го одобрят, препоръчват проекта да бъде разгледан от кредитния комитет на фондацията. След отпускане на заема специалисти на фондацията посещават обекта всеки месец до момента на пълното изплащане на кредита.
Програма "Компас"
Това е програма за средносрочно кредитиране. Тя отпуска заеми на български частни фирми в размер от $25 000 до $75 000 за разширяване на дейността им. Програмата не важи за държавни дружества. "Компас" действа съвместно с Централната кооперативна банка и с банка "Хеброс" - Пловдив, които подбират и проверяват молбите за кредитиране чрез своята мрежа от клонове. Заемите се финансират от БАИФ, част от средствата се гарантират от съответната банка. Фирмите трябва да поемат 30% от общите разходи по проекта. Този дял може да бъде под формата на земя, оборудване или други активи на компанията.
По правило заемите от "Компас" са предназначени най-вече за финансово подпомагане на съществуващи производства, но молби могат да се подават и от предприемачи, които желаят да открият ново предприятие. В този случай от особено значение са опитът на кандидата за кредит и степента на участие със собствен капитал. Средствата от "Компас" могат да бъдат използвани за закупуване на машини, съоръжения и материали, за реконструкция и модернизация, за рефинансиране или работен капитал. Парите не могат да се използват като гаранция за други фирми, за спекулации с валута или за улична търговия.
Срокът на отпуснатите заеми е от една до три години. Лихвата е 15% годишно, погасяването е месечно. Възможен е гратисен период за изплащането на главницата, ако това се налага от естеството на проекта. Предварителното изплащане на кредита е възможно по всяко време. Средствата не се отпускат в брой, а се използват за плащане на фактури по банков път. Обезпечението може да бъде под форма на ипотека, залог на машини, съоръжения или гаранция от трета страна. Задълженията по заема и неговото изплащане се изчисляват в щатски долари. Но отпускането на средствата може да стане и в левове. При отпускането на кредита предприемачът заплаща 1% еднократна такса върху цялата сума. Той поема и всички такси, свързани с регистриране на обезпечението.
Предприемачите трябва да посетят някоя от кооперираните с "Компас" банки. Банковите служители определят доколко проектът отговаря на критериите на програмата. Ако отговорът е положителен, бизнесменът получава образец от молба за отпускане на заем и инструкции как да я попълни. Изискват се и допълнителни документи - финансови отчети, договори с клиенти, договори за наем или за лизинг, оферти от доставчици, ценови листи и др. Окончателно решение се взема от кредитния комитет, в който влизат представители на БАИФ и на съответната банка.
Програма за кредитиране на частни хотели.
БАИФ инвестира в малки частни хотели в туристическите райони на България. Заемите варират от $3000 до 300 000. Кредитът се отпуска в долари за период от три до пет години. Изисква се ипотека на хотела, в който ще се инвестира. Лихвеният процент се определя отделно за всеки проект. Възможен е гратисен период, но това също се решава конкретно.
БАИФ изисква хотелът, в който ще се инвестира, да има поне 12 легла с отделна баня и тоалетна за всяка стая. Сградата трябва да е частично или изцяло построена и да се управлява от семейството на кандидата за кредит. Средствата може да се използват за строителни работи, за машини и съоръжения, за обзавеждане. Фондът не се интересува от съвместното използване на хотела и не осигурява туристи.
По-големи инвестиции.
БАИФ инвестира и в по-големи проекти, изискващи средства до $2 500 000. Това финансиране в повечето случаи е комбинация от кредит и дялово участие в създаване на смесени фирми и в приватизацията на съществуващи предприятия. Дяловото участие на фонда зависи от степента на участие на вносителя на предложението. Кандидатът за инвестиции може да участва в съвместния бизнес с пари, материални активи, управленски опит и др. Фондът финансира също и български предприемачи, които имат вече работещи предприятия и фирми и се нуждаят от допълнителен капитал за разширяване на дейността си. Размерът на отпуснатите в този случай средства е от $200 000 до 500 000.
Предстоящо
Държавен вестник
ПРЕДСТОЯЩИ ЗАКОНОДАТЕЛНИ ПРОМЕНИ
Срокове
Преквалифициран безработен - все по-рядко
Николета Еленкова
Шансовете на безработните за намиране на ново работно място намаляват след последните промените в нормативната база, които ограничават възможностите им за преквалификация. Постановление No153 на Министерския съвет регламентира нова схема за преквалификация, която е сложна и на пръв поглед съмнително ефективна. Когато някой остане без работа, трябва веднага да се регистрира в териториалното си бюро по труда, където в следващите шест месеца му търсят работа (или поне се предполага, че го правят). За шестте месеца безработният получава обезщетение и през този период на практика има най-много шансове да намери нова работа. Това обаче невинаги се случва, а с времето вариантите намаляват.
Съгласно последните нормативни промени квалификацията и преквалификацията на безработни става "съобразно потребностите на пазара на труда на безработни лица, регистрирани в бюрата по труда, т.е. само когато се появи работодател, готов да наеме безработния и да изчака той да премине съответния курс за квалификация. Процедурата предвижда бюрото по труда да одобрява кандидатите, след което се сключва тристранен договор, по силата на който бюрото се задължава да организира обучението на безработния в някоя от предварително одобрените за целта фирми чрез финансиране от фонд "Професионална квалификация и безработица" (ПКБ). Курсът може да продължи от няколко седмици до три месеца. В тримесечен срок след успешното му завършване безработният е задължен да започне работа при работодателя. Тристранният договор обвързва най-тежко работодателя, задължавайки го да наеме безработния за период, не по-кратък от девет месеца. За едностранно разваляне на договора както от страна на безработния, така и от страна на работодателя са предвидени санкции в размер на разходите за квалификационния курс плюс 25% неустойка.
Логиката на старата схема за преквалификация на безработни беше коренно различна. Тя предвиждаше възможността след изтичането на шестмесечния срок всеки регистриран безработен, при желание и по свой избор, да изкара един курс за квалификация или преквалификация за сметка на фонд ПКБ. Едва ли безработните са правили хаотичен избор, по-скоро напълно логично са се насочвали най-вече към преквалифициране в котиращи се, тясно специализирани професии или към курсове, даващи базовите умения, пропуснати или претупани в средното училище. За първите пет месеца на годината по тази схема в цялата страна са обучени 11 284 души, показват данните на Националната служба по заетостта. В края на юли в страната има регистрирани 543 хиляди безработни според данните на Националната служба по заетостта.
Предимствата на новата схема.
Основното предимство на новата схема за преквалификация на безработни е в пестеливото и целево разходване на средствата от фонд ПКБ, които още през първия месец на прилагане на новите правила спадат с 45.1%. Съществена е и конкретността на обучението - безработният се квалифицира точно за това, което ще работи, а за работодателя съществува сносна гаранция, че наетият е получил съответната квалификация, а не я удостоверява със съмнителни удостоверения и дипломи.
Данка Шопова, заместник-началник на Националната служба по заетостта, коментира, че промяната е направена не толкова с оглед съкращаване на разходите, колкото с цел повишаване ефикасността на програмите за обучение на безработни в условията на валутен борд. "Не можем да организираме квалификация на безработни, при положение че от бюджетната сфера постоянно се освобождават хора с подобна квалификация. При по-стабилна обстановка, квалификацията на безработните би могла да се организира на база прогнозни проучвания за нуждите на пазара на труда. Но не и сега, когато търсим целево разходване на средствата", казва Данка Шопова.
Недостатъците на новата схема.
Новата схема за преквалификация на безработните генерира поне три типа конфликтни ситуации. От една страна, работодателят поема задължението да наеме безработния за немалкия период от девет месеца, без възможност да се убеди, че това е необходимият му човек по класическата схема на изпитателния срок. Освен това той трябва да изчака безработният първо да изкара съответния квалификационен курс и евентуално тримесечния срок след завършването му, в който безработният не е длъжен да започне работа при избрания работодател. Така започването на работа от страна на ексбезработния може да се отложи до шест месеца. Този срок дори може да се окаже по-дълъг, например ако от бюрото по труда изчакат да се съберат достатъчно на брой безработни кандидати за съответния квалификационен курс.
Проблемът за безработния също не е за пренебрегване. Има различни причини човек да остане без работа и една от тях е липсата на такава квалификация, която би го правила конкурентоспособен на пазара на труда. Понякога става въпрос за липса на конкретно умение (например компютърната грамотност) и тази липса невероятно стеснява диапазона на евентуалните възможности за започване на работа - просто името на човека автоматично отпада от списъка на кандидатите. Но дори безработният да стигне до работодателя, последният много рядко е склонен да наеме човек, който впоследствие ще придобива липсващи основни умения и доказателство за това е, че през юли такава схема е приложена само за 314 безработни. Освен това, въпреки че ролите са ясно разпределени, е напълно възможно безработният да не е удовлетворен от новото си работно място, с което е обвързан за девет месеца. В тристранния договор не са уточнени условията на работа, които на практика работодателят може да влошава, защитен от дългосрочната ангажираност на новия си работник. А в крайна сметка за работодателя е много по-лесно да плати евентуалната неустойка. За безработния това може и да е невъзможно. Третата група недостатъци са в прекалено бюрократизираната процедура. Макар че в момента се обучават много по-малко безработни, за всеки един се полагат много повече чисто административни усилия. Това едва ли прави работата на бюрата по труда по-ефикасна.
Светът загуби Майка Тереза
"Не мога да дишам повече. " С тези думи в 21.30 часа в петък майка Тереза напуска света на живите. В събота нейни приближени казаха пред пресата, че след вечерята и молитвите си в петъчната вечер 87-годишната монахиня се оплакала от болки в гърба и неразположение. Внезапно положението й се влошило, след като се опитала да изпие чаша вода. "Преди да успее да поднесе чашата до устните си, Майка Тереза загуби съзнание и колабира на леглото си. " Монахините извикали личния й лекар, който бил в съседната стая. Той се опитал да й направи сърдечен масаж. Сърцето на монахинята обаче, което от 1989 г. се поддържа с апарати, а миналата година тя претърпя и операция, било спряло окончателно.
В събота папа Йоан-Павел II благодари на господ, че е дал на света и на католическата църква Майка Тереза. Той похвали монахинята за добрините, които е направила за бедните, и за "твърдата й вяра". В писмено послание папата заяви, че е "дълбоко покрусен от вестта за смъртта на Майка Тереза". Монахинята имаше специални симпатии към полския католически водач и двамата са се срещали много пъти, за последен път само преди два месеца. "Присъединявам се към скръбта на цялото семейство на Благотворителните мисионери, към които принадлежеше и Майка Тереза. Ще се моля за нея", заяви папата.
Незабавна реакция дойде и от Калкута - града, в който се намираше монахинята през последните си дни. При вестта за смъртта й въпреки късния час около 4000 души се събраха около квартирата на светата жена, която те наричат просто "Майка". Полицията се опита да отклони вярващите, които от своя страна отказаха да напуснат мястото на мисионерския щаб. Легендарната католическа сестра е родена в албанско семейство в Скопие на 27 август 1910 г., но от десетилетия живее в Индия. През 1950 г. Майка Тереза създава своя Орден на милосърдието сред бордеите в Калкута. Оттогава животът й е посветен на защита на бедните и онеправданите хора по света. Днес орденът има 4500 сестри и действа в 111 държави.
Майка Тереза има над 80 световни награди и отличия. През октомври 1996 г. президентът на САЩ я направи почетна американска гражданка.
Кандидатът на Батето спечели олимпийските игри през 2004 г. Атина спечели домакинството на олимпийските игри през 2004 г. Кандидатурата на гръцката столица бе подкрепяна от шефа на БОК Иван Славков и от правителството на Иван Костов.
Изборът в централата на МОК в Лозана разби прогнозите на специалистите и букмейкърите. Атина победи сочения за фаворит Рим във всеки от петте кръга на гласуване. В решителния двубой помежду им 107-те членове на МОК предпочетоха гърците с 66:41. Останалите кандидати - Буенос Айрес, Стокхолм и Кейптаун, отпаднаха в по-ранните етапи. Преди осем години Атина заложи на емоциите и загуби от Атланта игрите през 1996 г. Новата шефка на комитета по кандидатстването Яна Ангелопулос предпочете да сложи ударението върху модернизацията на инфраструктурата и съоръженията и спечели.
Атина е мечтаният домакин за нашите спортисти. Всичките ни олимпийци ще могат да тренират у нас до последния момент, а повечето от тях познават отлично съоръженията в гръцката столица. Очаква се базите ни за подготовка на елитни спортисти да поемат чужди отбори в седмиците преди олимпиадата, което ще доведе и до добри приходи.
Треската около зимнината тепърва предстои
Българинът се запасява с консерви от плодове, зеленчуци и месо
Мара Георгиева
Да подариш бурканче конфитюр, собствено производство, на Запад е рядкост и се смята за много шик. Българинът не е склонен да приема сладкото за подарък, с който се демонстрира особен стил. Защото домашното консервиране у нас е просто начин за оцеляване.
Млади и стари, интелектуалци и необразовани по правило презират щуреца с гъдулката и бързат със запасите за зимата преди да е "забръскал снегът".
Лятото и есента са времето, в което селските дворове, градските тераси и кухни се превръщат в малки бойни полета, на които си дават среща капачки, буркани, миризми на печени чушки и на сладко от дюли. Някога стерилизирането на продукти бе своеобразно хоби за българската домакиня. Тя бе сигурна, че приготвеното вкъщи е по-екологично и по-здравословно. Сега бурканиадата е опит да се разтовари семейният бюджет. За мнозина пенсионери това е единственият начин за преживяване. При цените на парното, тока, храната, лекарствата и транспорта дори хората с относително високи доходи не си позволяват да се отнасят презрително към този типично български маниер да се прекарва свободното време.
"Обичам да приготвям зимнина. Затварям в буркани всичко възможно, защото трябва да се яде - твърди Румен Стоянов, баща на три деца. - Обикновено приготвям голямо количество компоти. Купувам плодовете на едро и винаги в разгара на сезона им. И захар купувам на едро, а запасите ми от празни буркани още не са свършили. Цената на капачките се повишава всяка година, но въпреки това приготвеното вкъщи ми излиза далеч по-евтино, отколкото е в магазина. Сигурен съм, че ако купувам компот, той ще се слага на масата само веднъж в седмицата, като деликатес."
"Живеем в къща, произвеждаме си плодовете и зеленчуците и варим зимнината на огън - разказва Силвия Тодорова, майка на едно дете. - Най-лошото е, когато отглеждаш някакъв зеленчук от февруари до август и в края на сезона се окаже, че пак трябва да си го купиш от пазара, защото реколтата е лоша. Така е с доматите тази година. Но ние, българите, сме свикнали да умножаваме труда си по нула, затова не сме склонни да драматизираме загубите."
"Баща ми има малка градина на 100 км от София - коментира млада столична интелектуалка. - Той смята, че всеки килограм зеленчук, собствено производство, ни спестява много пари. От разстояние трудно се отглеждат зарзавати, така че количествата не са големи. Плюс това от реколтата се краде страшно много. Като сложиш и разходите за бензин, бурканите ни излизат златни. Ако плодовете през зимата са на цени по джоба ми, никога не бих се занимавала с консервиране."
"Тази година в разгара на сезона и плодовете, и зеленчуците бяха необикновено скъпи - коментира Ивета Минкова, главен експерт на Федерацията на потребителите. - Разликите в цените в отделните региони са драстични. Българинът все по-трудно осигурява зимнината си. А зимата ще бъде изключително тежка."
Сега е времето за консервите от домати. След седмица-две те ще изчезнат от пазарите и цените им ще скочат, прогнозират експертите. На зеленчуковото тържище в Слатина в столицата доматите вървят между 390 и 610 лв./кг. Цените са по-високи от августовските, но все още са по джоба на закъснелите с приготвянето на лютеници и доматено пюре.
Още не е дошъл сезонът на червения пипер, той ще се появи масово след 15 септември. Зелените чушки се продават средно за около 750 лв./кг. Цените в края на август бяха по-ниски, коментират търговци. Но есенният триумф на печените чушки предстои.
Сега е най-добрият сезон за киселите краставици, съветват специалистите. Корнишоните се предлагат в складовата база на бившия Булгарплод в София по 700-800 лв./кг. Това са цените на едро за стандартни краставички (до 9 см) екстра и първо качество. Нестандартните са по-евтини и вървят по 450-600 лв./кг.
Морковите заляха масово сергиите след средата на август. Очаква се още по-голямо предлагане, но цената им ще се запази, сочат прогнозите. Сега морковите се продават за 500-600 лв./кг по софийските пазари.
Рано е за киселото зеле. Неговият "бидонен час" е в края на септември. Зелки могат да се купят за по 200-300 лв./кг, но домакините ги предпочитат все още в сурово състояние. Патладжанът е около 600 лв. с отклонения плюс-минус 50 лв./кг. Подходящ е за консервиране този месец.
Пазарът все още изобилства с тиквички. Цената им е от 350 до 550 лв./кг. Ако са по-евтини, това означава, че не са пресни, предупреждават специалистите. Тиквичките се развалят бързо, затова търговците предпочитат да свалят цената, ако стоката им се задържи.
Чесънът се предлага на цени 2300 - 4000 лв./кг на тържището в Слатина. По пазарите килото достига и до 6000 лв. Лукът се е "закотвил" на 650 лв./кг. Килограм сол върви средно по 300 лв. Бутилка винен оцет се предлага за 360-380 лв., а ябълковият оцет достига и до 490 лв. Връзка копър, целина, магданоз държи твърда цена от 150 лв. по софийските пазари. Бутилка олио е от 1200 до 1350 лв. в зависимост от опаковката.
Септември е сезонът и на сините сливи. Тази година масовото предлагане свали цената им до 250-300 лв./кг. На зеленчуковото тържище в Слатина все още има праскови на цени от 860-915 лв./кг. Килограм захар може да се купи за 1050-1100 лв. Цената на една капачка е 70 лв. Обикновено се предлагат в разфасовки по 50 броя. Стъкларският завод в Плевен продава един буркан, тип "Омния" (с обикновена капачка), за 165 лв., а буркан с винтова капачка - за 187 лв. Цените са с ДДС. Но когато се купуват буркани на дребно, трябва да се прибавят поне още 50 лв. От 950 до 1200 лв. е цената на буркан консервирани небелени домати, предлагани на стоковото тържище в Слатина, 400 г доматено пюре струва 1750 лв. на едро, а по-малката разфасовка от 380 г - 1300-1350 лв. За буркан цели кисели краставички се плащат 1150-1400 лв. Рязаните кисели краставички са по-евтини (1000-1150 лв.). Буркан с паприкаш се продава за 1000-1050 лв., гювечът е по 1250 лв. Компотът от праскови струва 1150-1900 лв., а от сливи - 1020-1400 лв. Това са цени на едро с платен ДДС. Могат да се купуват и количества на дребно, но все пак фирмите поставят някакво ограничение за минимален брой. Добре е, ако купувачите се комбинират и след това си разделят закупените количества. Мнозина предпочитат готовите консерви с етикети, които подсказват, че продукцията е била предназначена за износ. Презумпцията е, че качеството им е по-добро.
Фризерите са добра алтернатива на нашенската треска да се стерилиризат плодове и зеленчуци. Българинът постепенно открива предимствата на замразените плодове и зеленчуци. Но засега няма намерение да се разделя със запасите в мазето.
Рекламният шеф на БНТ ще стане ясен тази седмица
Алексей Лазаров
Тази седмица генералният директор на БНТ Стефан Димитров ще избере шеф на дирекция "Маркетинг и продажби". Петима кандидати са стигнали до последния кръг на обявения преди месец конкурс за рекламен бос на телевизията.
Миналата седмица членовете на комисията, която пресяваше желаещите да седнат на може би най-горещия стол на "Сан Стефано", са представили на Стефан Димитров своите аргументи за и против всеки претендент. Бившият рекламен шеф на "Дарик" радио Атанас Илков, съименникът му Атанас Костадинов, Димитър Марковски, Иван Павлов и работилият доскоро в "Медиа транс" Милко Георгиев са издържали двата кръга на конкурса.
На първия изпитната комисия, в която влизат членовете на управителния съвет на БНТ, е преценила дали подалите документи кандидати отговарят на предварително обявените условия - възраст до 35 г., опит в рекламния бизнес и прочие. Огнян Димов - бившият рекламен шеф на държавната телевизия от времето на Хачо Бояджиев, е използвал случая, за да отправи радикална оферта към ръководството на медиата. Той предложил да се прекрати конкурсът, да се закрие дирекция "Маркетинг и продажби" и негова фирма да поеме рекламното обслужване на БНТ. Комисията обаче е преценила, че тази смела мечта не отговаря на условията на обявения конкурс и дисквалифицирала Димов.
Одобрените на първи кръг кандидати били поканени на събеседване с изпитната комисия. Според преминали през това изпитание преобладаващите въпроси поставяли кандидатите в хипотетични ситуации, за да се прецени тяхното поведение. Генералният мениджър на БНТ Петър Курумбашев например питал всеки претендент на кого от своите началници ще докладва, ако някой му предложи подкуп.
Източници твърдят, че комисията е излъчила един фаворит, но засега не е ясно защо Стефан Димитров се бави с утвърждаването му. Според слухове твърде е вероятно избраникът да се съгласува по-нагоре в йерархията или пък да се проучва неговата благонадеждност.
Ръководството на БНТ вече е почти готово и с новите правила за продажба на рекламно време, които ще важат от следващата година. Предстои уточняването на някои последни детайли. Тв шефовете ще подложат на обсъждане правилата в края на този месец на семинар и се надяват най-късно до 3-4 октомври те да бъдат обявени официално. Според по-ранни изявления на тв шефовете новите условия предвиждат пълно либерализиране на рекламната политика на държавната телевизия и изолиране на медиашоповете.
Накратко
"Панорама" се излъчи миналата седмица в петък вечер за първи път, след като беше в лятна ваканция. Шефовете на БНТ обаче местят предаването пробно. Водещият Иван Гарелов е казал, че 70 на сто от зрителите искат "Панорама" да остане в събота вечер. Ако това мнение натежи или промените в програмната схема се окажат неудачни, политическото предаване може да се върне в събота вечер. От 15 септември стартира вечерният 30-минутен информационен блок. Той ще започва в 22.30 часа и ще има всяка вечер различен водещ.
Българските задгранични паспорти ще бъдат най-евтините в Европа и същевременно най-надеждните, съобщи миналата седмица Милко Михов, управител на "Капелен" - България. Доскоро "Капелен", която традиционно снабдява с хартия всекидневници, издателства и покрива над 90% от българските потребности от хартия за ценни книжа, имаше само представителство в София.
От миналата седмица дъщерната фирма "Капелен" - София, откри свой офис в София, за което специално пристигна собственикът на виенската къща Ян. В. Капелен и директори на чуждестранни и български фирми партньори. В тяхно присъствие беше финализирана сделката за доставка на 3000 тона хартия от "Капелен" за Българска вестникарска група. Количеството е предвидено за издаването през септември и октомври на изданията на групировката.
На аудио- и видеопиратите ще се налага глоба от 200 хил. до 5 млн. лв. Това беше гласувано на заседание на Комисията по култура и медии и ще влезе в пленарна зала като поправка на Закона за авторско право и сродните му права.
Събраните от глоби средства да се използват за развитие на културата, предложи председателят на комисията Стоян Райчевски. Предложено беше също на лицензирани компактдискове, аудио- и видеокасети да се поставят холограмни стикери, които да отличават оригинала. Само един стикер струва 5 цента, което ще оскъпи продукцията, но ще гарантира спазването на правните норми.
Новата програмна схема на столичната Нова телевизия ще започне от 15 септември. Началото на сутрешния блок ще бъде в 7 часа и ще продължи 3 часа.
Рокадите в печата продължават
Деница Грозева
Миналия четвъртък в прес-група "168 часа" официално беше представена новата главна редакторка на седмичника Веселка Василева. Преди това тя е била главен редактор на вестник "Кеш". "Трябва да мине една седмица и след като говоря с всеки един от журналистите във вестника, може да се мисли за някакви промени и нови идеи. Но отсега мога да кажа, че изменения ще се наложат по-скоро от намаления обем. "168 часа" излиза вече в 32 страници. Иначе в съдържателната и тематичната част ще остане такъв, какъвто го знаят неговите читатели."
След като реши някои от кадровите си проблеми, Българската вестникарска група (фирмата, под която действа ВАЦ в България) има намерение да ограничи непечелившите издания и да се развие в посока към регионалния пазар. Това ще стане първо с вестниците по Черноморието. ВАЦ-овете ще приложат същата схема, както с "Пловдивски новини" и "24 часа". В града на тепетата регионалният вестник излиза като притурка на часовия всекидневник. В момента германците търсят да закупят изданията, които да влагат в основните си публикации.
Преди време по телевизия "Дойче веле" Ханс-Йорг Фондерман, изпълнителен директор на "Балкан" ООД, каза, че 50-те милиона марки, които ВАЦ инвестира досега, скоро ще бъдат увеличени с още 20 млн. марки за развитие на изданията им в България.
На медийния пазар в момента се очаква и повторното излизане на икономическия вестник "Кеш". По всяка вероятност това ще стане следващата събота. Вестникът спря да излиза преди повече от месец, но засега екипът не се е разпаднал. Според запознати той ще се запази, докато се уредят правните отношения. Известно е, че има сериозен кандидат, който иска да купи вестника, но в момента се водят преговори с "Рингие" и все още не се знае как ще приключат.
Миналата седмица още един вестник престана да излиза. БТА съобщи, че поради финансови затруднения на издателите Кънчо Стойчев и Андрей Райчев "Нов вестник" (с предишното име "Малък вестник") не са в състояние да го издържат със собствени средства. Според Милен Марчев, главен редактор на списание "Сега", причините не са финансови, а имат по-скоро кадрови характер. Имало е идея вестникът да започне да излиза в друг обем и тематична насоченост, но поради неразбиране с част от колектива вестникът спира, твърди Марчев.
Издателите на вестника с формат А4 публикуват още "Жената днес", "Наш дом", "Кухнята" и списание "Сега". Преди да спре, "Малък вестник" имаше 4 хиляди тираж. Той тръгна през март тази година. Първи главен редактор му беше Милен Марчев, а след него Петър Бойчев.
Правителството разглежда нов вариант на медиен закон
Коренно различна философия за регламентация на медиите се предлага в законопроект на БНТ
Алексей Лазаров
Правителството разглежда нов вариант на закон за радиото и телевизията, обяви преди седмица Иван Костов. Законът е занесен в правителството от генералния директор на БНТ Стефан Димитров. Това е третият вариант за правно уреждане на медиите, който е изработен досега. Другите проекти са на форум "Свободно слово" и на вече независимия депутат Георги Агафонов.
За разлика от досега разглежданите проекти на медийни закони сегашният се ограничава само в регламентацията на дейността на държавните електронни медии. "БНР и БНТ попадат в сферата на регламентация на публичното право, докато частните радио- и телевизионни станции са субекти на частното право и като такива попадат под действието на норми от друг правен отрасъл", пише в мотивите към законопроекта. Според авторите му главният проблем, който стои пред законовото регламентиране на БНТ и БНР, произтича от обстоятелството, че трансформирането на държавната медиа в обществена предполага разкриване на допълнителни източници за финансирането й. Обществената телевизия, пише в мотивите на БНТ, се основава на два стълба - независим обществен контролен орган, надзираващ програмната дейност на националните електронни медии, и обществено финансиране чрез такси. Авторите на законопроекта предвиждат въвеждането на такива такси, като смятат, че тази система на финансиране трябва да се въведе след тригодишен преходен период, през който системата на обществено финансиране ще бъде подкрепяна от държавна субсидия "до укрепването и сработването на механизмите на набиране на такси". Целта, смятат тв законотворците, е да се осъществи плавен преход от държавна към обществена телевизия, без да се допуска евентуален финансов срив.
"Проектът навлиза в една изключително чувствителна материя", признават авторите му. Регламентирането на дейността на тези медии предполага, от една страна, гарантиране на възможността на гражданите да упражняват конституционното си право на свобода на словото. От друга страна, той трябва да гарантира материалната свобода на средствата за масова информация, а от трета, да преодолее противоречието в статуса на БНТ и БНР - публична държавна собственост, чиято преносна мрежа обаче е собственост на правителството, смятат юристите на БНТ.
Държавата според предложения на правителството законопроект може да запази известни правомощия спрямо БНТ и БНР в административно и финансово отношение, но трябва изцяло да се оттегли от каквато и да е намеса в програмната политика на медиите. Основната дейност на БНТ и БНР, пише в мотивите към предложението, е създаването на радио- и телевизионни програми. "Тази дейност е от обществен интерес, има конституционно значение и следователно не може да бъде контролирана от държавата", смятат хората, които са го изработили.
Проектът според авторите му постига това, като възприема строго разграничение между елементите "програма" и "организация" на БНР и БНТ. Той предлага създаването на два основни органа на управление - генерални директори и един национален програмен съвет (НПС), общ за двете медии. Замисълът на проектозакона е той да определя единствено програмната политика на БНТ и БНР. Предвижда се той да се състои от 15 души, избирани от Народното събрание по предложение на парламентарните групи или от отделни народни представители. Всяка кандидатура се гласува поотделно, като за утвърждаването й са необходими две трети от гласовете на народните представители. Членовете на националния програмен съвет трябва да са "изявени, обществено признати и ползващи се с високо доверие представители на културата, науката и изкуството". Любопитно изискване на авторите на закона е най-малко петима от членовете на НПС да имат постоянно местожителство на територията на области, различни от София-град. Изрично в проекта е посочено, че съветът може да упражнява власт единствено върху програмата на бъдещите обществени радио и телевизия. Предвижда се НПС да действа и като специализирано експертно тяло, което дава становища във връзка с предложения за предоставяне на концесии, свързани с медиите. Представители на Министерския съвет имат право да присъстват на всяко заседание на националния програмен съвет, предлагат законотворците от БНТ, но без да участват в гласуванията.
Проектът на националната телевизия предвижда два варианта за избор на генерален директор, между които трябва да избере Народното събрание, ако евентуално законът бъде внесен за разглеждане там. Единият е шефовете на обществените медии да се избират от парламента по предложение на министър-председателя за срок, равен на мандата на Народното събрание. Вторият вариант е тв и радиошефовете да се назначават с указ на президента по предложение на Националния програмен съвет.
