Прогнозата на Икономическия институт при БАН е през октомври инфлацията да е между 3 и 4 на сто, което е двойно над прогнозираното от правителството и МВФ при подписването на стенд-бай споразумението.
Основният лихвен процент продължава плавно да се покачва, като от понеделник той става 6.11% просто годишно. Действащата до петък основна лихва беше 5.98%. Поредното повишение вероятно най-после ще бъде последвано и от вдигане на лихвите по банковите депозити.
Банков надзор и ЦСБОП продължават съвместните си проверки на финансови къщи и обменни бюра и установяват нарушения във валутния режим и банковото законодателство. Сарафите не спазват изискванията за отчетност и ще бъдат санкционирани със забраната да извършват покупко-продажба на валута. Основното нарушение при финансовите къщи е извършването на валутни сделки по безкасов път, което трябваше да се преустанови с влизането в сила на новия закон за банките и е възможно единствено след изрично разрешение на БНБ.
Парите на банките са изнесени, за да се върнат пак в България
Секретарят на МВР по икономическата престъпност полк. Георги Георгиев пред в. "Капитал"
Г-н Георгиев, прокуратурата пак обвини с декларация МВР тази седмица, че няма достатъчно данни по банковите афери у нас.
- Аз не приемам тази декларация. За мене тя е субективна. Тя беше направена не от отдел "Следствен", нито от Главна прокуратура, а от специалиста по връзки с обществеността.
Тя вероятно изразява мнението на Главна прокуратура.
- В него няма никакви факти, а само едно мнение и обръщане на внимание.
Колко банкови дела сте предали на прокуратурата?
- Вижте, още преди 2 месеца получихме от Главна прокуратура писмо, в което те официално заявяват, че на Главна прокуратура са предадени материали, съдържащи достатъчно данни за извършени престъпления. Дотогава бяха образувани 10 следствени дела. Сега те са повече. Значи, самата прокуратура признава, че има достатъчно данни за престъпления. Оттам нататък защо не са приключени не мога да коментирам. Знаем обаче, че нито едно дело не е приключено изцяло и по нито едно няма обвинително заключение. Затова съм толкова изненадан от тази декларация на Главна прокуратура в началото на седмицата.
От кого е подписано това писмо?
- От Михаил Дойчев, който е в течение на всички банкови дела като ръководител на тази група в отдел "Следствен" на Главна прокуратура.
А какъв е поводът за кореспонденцията ви?
- В това писмо те ни искат информация за останалите дела, по които работим.
Какво им отговорихте?
- Ние сме предали материали за престъпления в Минералбанк, Агробизнесбанк, Частна земеделска и инвестиционна банка, Кристалбанк, Балканбанк, Бизнесбанк, Стопанска банка, ТСБанк. Отделно в следствието бяха предадени и уличаващи данни за лица от банка "Славяни" и Добруджанска банка. Има предадени материали за ПЧБ, за Международна банка за инвестиции и развитие. Вероятно вече са предадени или в най-скоро време ще бъдат изпратени и материали за престъпни нарушения в Капиталбанк. Изпратихме справката в Главна прокуратура, подписана от министър Бонев, който е в течение на тези разследвания. Министърът само изрази неудовлетворение от забавянето на законните срокове за разследване. Все пак има двумесечни срокове, според които едно разследване трябва да се продължи или да се върне за доразследване на МВР, или да се поиска някакво съдействие.
По кои дела има изтекли срокове за разследване?
- Не знам, защото нямаме обратната информация от прокуратурата.
Все пак как ще отговорите на обвиненията на Главна прокуратура?
- МВР няма контролно-финансови функции, то не е управление като "Банков надзор", за да събере цялата информация за всички нарушения в една банка. Ние събираме информация за няколко кредитни дела, по които установяваме конкретни виновни лица и ги предаваме на прокуратурата. Прокуратурата обаче поставя въпроса да извадим всички нарушения на тези хора и да видим всички виновни.
Нали с промените в Наказателно-процесуалния кодекс отпадна текстът за продължаваното престъпление?
- Да, но тези промени бяха направени скоро и едва сега влизат в сила. Това е една от причините за забавяне на приключването на банковите дела. Това постоянно разширяване на информацията е по искане на прокуратурата.
А МВР защо не може да разследва дейността на една банка?
- Не е в нашите компетенции да разследваме дейността на една банка, която е работила 2-3 години. Ние не сме ревизори, нито специалисти от "Банков надзор", за да направим ревизия и да вземем всички документи. Ние извършваме предварителна проверка по събраните от нас доказателства за престъпления и когато сме готови, ги предаваме в прокуратурата.
Значи все пак съществуват реални проблеми в придвижването на тези дела до съда?
- Проблемите са и обективни, и субективни. Безспорно това са мегадела. По тях трябва да има заключения на управление "Банков надзор" при БНБ. Някъде се налагат и финансово-счетоводни експертизи. Единият проблем е, че за тези експертизи няма пари. Другият проблем е, че те са доста обемисти и за тях е необходимо време.
Тези взаимни обвинения между МВР и прокуратурата по пресата взеха да стават доста досадни. Какво делите с прокуратурата?
- Още в средата на 1996 г., когато някои банки бяха поставени под особен надзор, имахме събирания с Главна прокуратура, следствието, оперативните служби на МВР и управление "Банков надзор". От БНБ предоставиха материалите от проверките, които са извършени по линия на банковия надзор. След това ги изпратиха чрез прокуратурата на службите на МВР за проверка. Тогава организирахме групи, които се ръководеха от наблюдаващ прокурор, следовател и трима оперативни работници. Това беше една добра практика.
Тя не продължава ли сега?
- Не. От няколко месеца не продължава. Причините за това не можем да ги търсим при нас, защото МВР си свърши работата по голяма част от делата. Всички данни, които са дошли по проверката на 14-те банки, поставени под особен надзор, са предадени в прокуратурата или следствието.
Не си ли "измивате ръцете", като казвате това?
- Ние не бягаме от работа или от отговорност. Но от два месеца никой от прокуратурата не ни е търсил. Значи, всичко им е ясно.
Първоначално Главна прокуратура прояви завишен интерес, тъй като тези дела са с голям обществен резонанс и са приоритетни, което е хубаво. Но разследването се задълбочи повече при тях. Значи, имаше една фаза в началото на разследването то да започва от Главна прокуратура и след това да се дава на следствието. Не мога да дам мнение защо се прави така.
Материалите първо постъпваха в Главна прокуратура и имаше ревност, ако не ги предоставим на тях, а направо на следствието. МВР може да ги предостави и на двете страни.
Например за някои от банките, където сме дали материалите направо в следствието, прокуратурата още не е образувала дела. Въпреки че са проведени следствено-оперативни мероприятия, събрани са категорични доказателства и има данни за престъпления, там не са образувани дела.
Коя банка имате предвид конкретно?
- Например за банка "Славяни". Там няма образувано дело.
Една от схемите за правене на банки беше чрез теглене на кредити от ДСК. Докъде стигнаха разследванията за престъпленията в ДСК за раздадени кредити и източване на средства от нея?
- Вече знаем коя банка точно колко дължи на ДСК след направената ревизия там. В момента ние анализираме тази информация. Проведохме срещи и с "Банков надзор". Оттам също "снеха" състоянието на ДСК, но ни го дадоха само като числа, без никакви доказателства или анализи - къде какво е нарушено, да се прецени вината на съответното длъжностно лице. За това ще търсим мнението на специалисти.
Защо досега няма подведен под отговорност нито един бивш управител на БНБ, ДСК, банков чиновник или член на управителните им съвети?
- Точно затова, защото досега нямаше снимка на състоянието за финансиране и рефинансиране на банките. И все още не е дадено персонално кой какви пари е дал, защо ги е дал, имал ли е основание или не. Всички се крият зад управителния съвет. Управителният съвет се събира, решава, но отговорността е персонална. В края на краищата не се подписва управителният съвет под договора, а конкретното лице.
Съществува ли някаква вероятност ограбените средства да бъдат върнати обратно в България?
- Аз съм убеден, че тези пари при всички случаи ще се върнат в България. Независимо под какви форми и независимо дали прокуратурата и МВР ще успеят да намерят наказателната отговорност на виновните лица. Тези пари ще се върнат, защото затова са изнесени. И тези, които са ги изнесли, мисля, че вече знаят и от опита на банкери и бизнесмени, че ако своевременно не ги върнат, няма да ги видят. В другите развити държави, където законът за пране на мръсни пари работи, тези пари просто им се конфискуват.
Има ли такива примери?
- Пари на наши бизнесмени са конфискувани в западни държави, защото не могат да докажат произхода им. Аз не мога да цитирам конкретно лице и числа, защото нямам необходимите документи, но имаме такава информация.
В "Биохим" влиза "транзитно" ръководство до сключването на мениджърски контракт
Галя Тодорова
По времето когато съветникът на Виденов Владимир Жеглов напускаше банка "Биохим", се появи виц. Случаен минувач пита хора от опашката пред "Биохим" за какво се редят. Те му отговарят, че тълпата е за изпълнителни директори и го канят: "Нареди се, минава бързо."
Миналата седмица многострадалната държавна банка за пореден път посрещна новото си ръководство. По решение на директорския борд на основния акционер - Банковата консолидационна компания, от управителния съвет на банката излизат досегашните изпълнителни директори Васил Василев, Катя Иванова и Мария Котева. Тези промени се правят с решение на надзорния съвет, заради което минаха почти безшумно. Тримата напускащи ръководството бяха назначени като част от спасителния екип на банката по времето на служебния кабинет и основната им задача беше да я оздравят и подготвят за приватизация. Въпреки че не беше казано официално, освобождаването им сега е "поради несправяне с работата". "Василев освен това си го искаха обратно в общинската банка", каза вицепремиерът Александър Божков. Преди да дойде в "Биохим", той действително беше изпълнителен директор на Столична общинска банка. Иванова и Котева пък бяха дългогодишни комплект директорки на фалиралата миналата година Балканбанк.
Очевидно и избраното през миналата седмица ръководство на "Биохим" - Тенчо Тенев и Красимир Коев, изпълнителни директори и членове на УС, в който влизат и Евгени Чачев и Цветан Цеков (Тенев, Чачев и Цеков са досегашни служители на "Биохим", а Коев идва от Булбанк) - няма да се задържи безкрайно. Миналата седмица изпълнителният директор на БКК Петър Жотев обаче каза, че за "Биохим" отново ще се търси банка, с която да се сключи мениджърски договор. Най-вероятно появата на такова изявление след експресното търсене на купувачи за "Биохим" е резултат от неособено голям инвеститорски интерес към банката. Предишното ръководство на БКК разпрати писма до 25 чужди банки с предложение да купят "Биохим", но по думите на правителствен служител няма обнадеждаващи отговори на това предложение. Така отново се стига до идеята за сключване на договор за управление на банката. Петър Жотев обясни, че е изпратил писмо до администрацията на ФАР с молба отново да се разгледа възможността мениджърският договор да се финансира по тази програма. Разходите за това са прекалено големи, за да се поемат от българското правителство или от самата "Биохим". "Мениджърският договор би трябвало да се подпише най-късно до края на годината", каза г-н Жотев. Търсената поява на вещи чужденци в управлението на "Биохим" естествено означава, че избраното миналата седмица ръководство на банката е нещо като служебен кабинет. Една от клаузите в бъдещия договор за управление ще бъде, че той се прекратява в момента, в който се сключи сделка за приватизация на "Биохим", и в този смисъл търсенето на купувачи за държавната банка няма да се прекъсва. Международният валутен фонд и Световната банка също настояват за експедитивна приватизация или поне за временно сключване на мениджърски контракт за оздравяваната банка. Такъв беше на път да се подпише с холандската банка ABN Amro, но те поставиха допълнителни условия, които правителството не прие, въпреки че заплащането по договора щеше да се финансира от ФАР.
За разлика от положението си в началото на годината в момента "Биохим" е стабилизирана, твърдят от БКК. В резултат на рекапитализационните схеми банката е с капиталова адекватност от около 3% и оперативно в края на август отчита печалба. Кредитната й политика е силно рестриктивна, като препоръката на БКК е сумата на вземанията й по кредити към края на март да не се надвишава, тоест да се отпускат нови само до нивото на събраните след март. Кредитиране освен това се допуска само на стари и добре познати на банката редовни клиенти. Вече започнаха и масови съкращения на персонала на "Биохим" като част от опитите за свиване на административните разходи.
Чешката Юнионбанк преговаря за 51% от Тракиябанк
Мира АТАНАСОВА
Пловдивската Тракиябанк ще увеличи капитала си до 2.2 млрд. лева през тази седмица, за да може да получи външен лиценз. Според осведомени това е условието Юнионбанк, която е основният кандидат-купувач за българската кредитна институция, да закупи 51 на сто от новия размер на капитала. Преди десетина дни чешката банка внесе в БНБ уведомление с окончателното си желание да инвестира в Тракиябанк. Това стана в деня, когато изтичаше ултиматумът на БНБ пловдивската финансова институция да набере минимално изисквания капитал. "С предстоящото увеличение цената на акциите на Тракиябанк ще нарасне и ще се възобнови интересът и на другите инвеститори, които се бяха насочили към нея", заяви изпълнителният директор на банката Камен Колев. Той допълни, че капиталът от 2.2 млрд. лв. ще бъде внесен от настоящите акционери на Тракиябанк. Придобиването на пакет от страна на чуждата банка вероятно ще се договаря след това. За целта е необходимо и БНБ да даде специално разрешение, което надали ще бъде отказано.
Представители на Юнионбанк са се срещали с ръководството на Тракиябанк миналата седмица. Страните са обсъждали спорните въпроси след извършената от кандидат-купувачите проверка за финансовото състояние на банката. Окончателен договор за продажба на пакета акции се очаква да бъде подписан в началото на октомври. Представителите и на Тракиябанк, и на чешката институция обаче отказаха да коментират официално водените преговори.
Най-вероятно до приключването на сделката БНБ ще е снизходителна към пловдивската банка, още повече ако през следващите дни акционерите й наистина попълнят капитала според изискванията. Допреди седмица за целта им бяха необходими около 700 млн. лева.
До две седмици ще бъде избран купувач на Експресбанк
В средата на миналата седмица двата потенциални купувача на държавната Експресбанк - Райфайзенбанк и корейският концерн "Деу", официално внесоха офертите си в Банковата консолидационна компания (БКК). БКК, която е основен акционер в Експресбанк, обяви, че продава цялото си участие. Офертите ще бъдат разгледани до две седмици и на заседание на съвета на директорите на БКК ще бъде решено с кой от двамата купувачи ще бъде подписан приватизационният договор. И двете предложения са за покупка на пакет, надвишаващ 50% от акциите на банката. Изпълнителният директор на БКК Петър Жотев, както и кандидат-купувачите обаче отказаха да коментират по-подробно офертите.
Теоретично е възможно БКК да не одобри нито един от купувачите. В този случай Експресбанк ще бъде предложена на по-широк кръг потенциални инвеститори заедно с Пощенска банка и Хебросбанк. Тази седмица се очаква БКК да публикува в български вестник обява за продажбата на мажоритарния си дял в последните две банки, а на 15 септември такова съобщение би трябвало да се появи и в Wall Street Journal. Информационните пакети за Пощенска и "Хеброс" вече са готови. Институциите, които проявят желание да ги получат, първо ще трябва да подпишат споразумение за конфиденциалност с БКК.
Moody's идват на 15 септември
Представители на агенцията за изготвяне на кредитен рейтинг Moody's Investors Service пристигат в България на 15 септември. Посещението най-вероятно е свързано с очакваната актуализация на притеснително ниския рейтинг, който агенцията определи за кредитоспособността на България през септември миналата година - В3. Преди няколко месеца световните информационни агенции разпространиха оптимистичните прогнози на Moody's за България, което беше първият знак, че тя е готова да поправи оценката си. Специалистите сега прогнозират, че страната ни е показала достатъчно стабилност, за да получи по-висок рейтинг.
Въпреки че не беше потвърдено официално, най-вероятно посещението на Moody's е тяхна самоинициатива, тоест не е резултат на покана от страна на нашето правителство. След заседанието на Съвета по валутна политика миналата седмица стана ясно, че до края на септември ще изберем една от шест инвестиционни банки за консултант на евентуална емисия еврооблигации, която трябва да подскаже на правителството и кой е най-удобният момент да се иска актуализация на кредитния рейтинг. Според намеренията на представители на висшата финансова администрация това трябваше да стане по-късно през тази година, когато "стабилизацията след въвеждането на борда ще е по-категорична". Оценката, която рейтинг-агенциите ще дадат за България, всъщност е важна и за това как ще се възприеме и анонсираната еврооблигационна емисия през следващата година.
Около средата на септември са концентрирани също и срещите на правителствени представители с шестте инвестиционни банки, между които ще се избира консултант - Goldman Sachs, JPMorgan, SBC Warburg, UBS, Merrill Lynch и ING. Предварителните разработки и предложения от страна на шестте институции са били одобрени от общо 15 - 20 банки. Окончателният избор на банка-консултант ще бъде направен от Съвета по валутна политика, ръководен от премиера Иван Костов и включващ представители на БНБ, финансовото министерство и Булбанк.
Кредитна банка избра двустепенна система на управление, за да "влезе" в закона
Макар и с няколко дни закъснение след дедлайна акционерите на Кредитна банка също бяха свикани миналата седмица, за да приемат промени в устава на банката и да конструират по нов начин ръководството си. Както изискват влезлите преди седмица в сила текстове на Закона за банките, кредитната институция трансформира акциите си на приносител (49.7% от капитала) в поименни с право на глас. Акционерите също избраха двустепенна система на управление, като дадоха право на седемчленния си надзорен съвет да избира и освобождава управителния съвет, всички членове на който ще бъдат и изпълнителни директори. Председател на надзорния съвет е заемащият същата длъжност в Мултигруп Илия Павлов, като в състава на контролния орган влизат също Радослав Ненов, Николай Вълканов, Иван Тодоров (всичките и в други структури на Мултигруп), лондонската инвестиционна структура на "Мулти" - MG Finance, ригистрирана миналата седмица и представлявана от Бояна Попова, шефът на "Овергаз инк." Сашо Дончев и изпълнителният директор на "Топенерджи" Сергей Пашин.
"Членовете на управителния съвет ще бъдат избрани, след като БНБ обнародва наредбата за банкерските сертификати", обясни досегашният изпълнителен директор на банката и бивш шеф на приватизационната агенция Веселин Благоев. Създавайки такава "отворена" засега структура на управление, Кредитна банка ще избегне изискванията за сертифициране на всичките си шефове, като това ще се наложи единствено на членовете на управителния й съвет. Никой от ръководството на банката не се ангажира с имена на хора, които потенциално ще бъдат предложени за изпълнителни директори. Неноминирани от старото ръководство засега остават Ивайло Божков, Веселин Благоев, Радко Радовски и Румен Повлов. Последните двама обаче няма да могат да заемат изпълнителни постове, тъй като са били шефове във фалиралата Стопанска банка. Твърде вероятно е Божков и Благоев да кандидатстват за банкерски лиценз и да останат в оперативното ръководство на банката.
"В чисто имиджов план не искаме да персонифицираме най-големия акционер (Мултигруп - бел.ред.) с банката", заяви по време на общото събрание Радослав Ненов. От няколко месеца насам действително се носят все по-упорити слухове, че при първа възможност към най-малката неизправност на банката ще бъдат предприети административни санкции от страна на БНБ. Подобна готовност до голяма степен може да се обясни с отношението на новото правителство към най-големия й акционер. В този ред на мисли се очаква и ДСК да поиска анулиране на сделките, с които през миналата година предишната шефка на касата Бистра Димитрова подпомогна Кредитна банка и я спаси от поставяне под особен надзор и от проблеми в плащанията. Засега обаче поне формално Кредитна отговаря на изискванията на БНБ. Основният капитал на банката е 30 млрд. лева, като 10.8 млрд. от него по думите на Веселин Благоев са внесени. Собственият капитал е 15 млрд. лева (изискването е 10 млрд. и то трябва да бъде постигнато в средата на следващата година), капиталовата адекватност към края на юли - 11.03%.
Живот и смърт сред блясъка на светкавиците
Седмица след смъртта на принцеса Даяна суматохата около нея продължава да е пълна. Следствените служби на две страни - Франция и Великобритания, трупат предположения относно за причините за кончината й. Първоначалните обвинения срещу папараците започнаха да отстъпват на обективните факти, засягащи нетрезвото състояние на шофьора на колата и несъобразената скорост.
Не липсваха и крайни предположения от рода на арабски заговор на ислямски екстремисти, насочен срещу връзката на принцесата със сина на египетския милиардер Мохамед ал Файед. Изобщо истерията на медии и общество може да се сравни само с убийството на президента Кенеди отпреди 34 години, но, разбира се, мултиплицирана в световен мащаб. Ерата на деветдесетте - десетилетието на комуникациите, изигра лоша шега на мнозина от световните знаменитости. Оплювани, но необходими, жълтите репортери и фотографи носеха кръста си на лошите деца в семейството на журналистите. Фоторепортерът Папарацо от филма на Фелини "Сладък живот" стана символ на снимането за пари - обект на последователни критики оттогава.
В случая с принцеса Даяна парадоксалното е, че както в битието, така и в смъртта тя не успя да намери уединение. А през по-голямата част от времето "срамежливата Ди" бе в търсене именно на неприкосновеността на личния си живот.
Даяна Франсис Спенсър е родена на 1 юли 1961 г. в аристократично семейство. Баща й, лорд Алторп, след смъртта на собствения си баща през 1975 г. става осмият в рода графове Спенсър. От тази година Даяна получава титлата лейди Спенсър.
Болезненият и продължителен развод на родителите й през 1969 г. се отразява особено тежко на чувствителното момиче. Смята се, че оттогава бъдещата принцеса и херцогиня на Уелс е решила да постигне по-голямо щастие в собствения си брак. След като бащата печели попечителството върху Даяна, брат й и двете й сестри, тя остава да живее в семейното имение. Въпреки че и двамата й родители сключват нови бракове, тя продължава да поддържа близки контакти с тях.
Въпреки че не блестяла с особени постижения в училище, Даяна получава през 1977 г. специалната награда за заслуги в колежа на Уест Хийт, графство Кент. Преподавателите й я описват като "момиче, което вижда какво трябва да се направи и след това го изпълнява с желание и радост". Даяна се опитва да продължи образованието си в Швейцария, но не след дълго се отказва и се завръща в Лондон. Там работи за кратко като детегледачка и икономка, преди да стане възпитателка в детска градина.
Отраснала заедно с брата и сестрите си в къщата на граф Спенсър в кралското имение Сендрингам и фамилната къща в Алторп, младата Даяна от малка има контакти с кралското семейство. Чести гости са били Чарлз и по-малките му братя Едуард и Андрю, с които са играли заедно.
Започва да се среща с Чарлз в началото на 1980 г., като романсът им за кратко остава незабелязан от медиите. Тайната обаче не може да бъде опазена дълго и скоро камерите насочват вниманието си към влюбената двойка, която е от най-благодатните обекти за медиите - млади, богати и със знатно потекло.
От този момент до края на живота си Даяна не престава да бъде преследвана от медиите, които следят всяка нейна крачка. Цинизмът на фотографите не престава дори и след смъртта й. Един от репортерите, който се разследва по обвинение в евентуално съпричастие за катастрофата отпреди седмица, заяви в сряда, че той отишъл до смачканата кола, за да предложи помощ на пострадалите, а не да прави снимки на Даяна и придружителите й. В интервю за френската телевизия Ромуалд Рат от фотографска агенция "Гама" заяви, че с мотоциклета си е преследвал мерцедеса, в който е била принцесата. След това обаче твърди, че преди самата катастрофа се е отказал от гонитбата и не е видял произшествието. Изведнъж само минути след трагедията се оказва на самото място на сблъсъка в тунела. Рат твърди, че не е извикал помощ, защото си е помислил, че друг вече го е сторил.
В показанията си фоторепортерът заявява: "Отидох до колата и отворих вратите. Видях принцеса Даяна, която беше на пода на колата с гръб към мен. Казах й на английски да не се притеснява, че съм дошъл да й помогна и че пожарникарите са на път. Това е. " Рат казва, че се е опитал да потърси пулса на пострадалата, но след като преценил, че не може да окаже съществена помощ, се завърнал "към работата си на журналист" и заснел кадри на колата в "най-общ план".
Следствието ще прецени достоверността на твърденията на фотографите, присъствали на местопроизшествието. Показателен за искреността им е самият факт, че екипите на бърза помощ са се опитвали в продължение на два часа да измъкнат заклещените тела на Даяна и Доди ал Файед от смачканата кола. Следователно думите на фотографа, че е отворил вратите на мерцедеса, са, меко казано, неистинни. В случая не е толкова важно развитието на събитията, а използването на трагедията за разпалването на нова истерия, която да повиши тиражите на вестниците. Нещо, което покойната принцеса най-малко би искала след смъртта си.
Да умреш в името на ерата на Даяна
Джонатан Олтър, Newsweek
Тя умря заради една размазана снимка от мотоциклет, която може би щеше да се появи на някоя от вътрешните страници на списание "Хелоу" или "Пари мач". Безпредметна фотография, която би отминала във времето без последствия.
Това е нечестно спрямо истинската Даяна Спенсър, чиято слава бе експлоатирана добре, а смъртта й се превърна в символ на празнотата и безсмислието на боготворенето на знаменитости. Като избягваше фотографите, принцеса Даяна се опитваше не само да запази своята неприкосновеност, но и да задържи силите, които собствената й личност подхранваше - силите на медийното нахлуване в сферата на личния живот, които сега ще бъдат подложени на безпрецедентни критики. По един извратен начин Даяна умря, за да изпълни дълга си, но не към държавата, а към времето, което самата тя представляваше.
Историците ще съдят за времето на Даяна по неговото спокойствие. Без някакви глобални войни и катаклизми, без хитлеровци или чърчиловци, които да доминират в публичното пространство, цялото обществено внимание се съсредоточи върху клюките и сензациите.
Иронията е, че с края на краткия си живот Даяна може би е постигнала много по-значителна политическа цел от истинските политици. Шокът от смъртта й се оприличава с този от убийството на Кенеди през 1963 г. Аналогията е преувеличена, разбира се, защото тя не бе президент, а и няма да остави вакуум в популярната култура като Джон Ленън и Елвис Пресли. Но както името на Кенеди се свързва с Акта за човешките права, така и името на Даяна ще символизира ратификацията на споразумението за забрана на противопехотните мини не само във Великобритания, но и в Съединените щати, където скептичните сенатори могат да се видят принудени да се съобразяват с ново обществено мнение. Така Даяна ще се превърне не само в безсмъртна икона на стила и красотата, но и в символ на хуманността.
Ако хубавата Елена от Троя е била ликът на стотици кораби, Даяна е лицето на стотици корици на списания. През 16-те години от брака си тя се превърна не само в най-известната жена в света, но и в личността с най-големи продажби на пазара за сензации. И макар папараците да не са феномен отскоро, Даяна внесе нов елемент в играта. Вместо трима или четирима фотографи да преследват знаменитостта, в нейния случай те достигаха до 30-40.
Нищо не може да промени настоящата позиция на медиите като кислорода на съвременното общество. Да си знаменитост в момента означава да се превърнеш в специфичен "светски светец". Може би това е разбираемо, защото именно мощните комуникации, които сътвориха феномена Даяна, оформят съвременния свят. Принцесата никога няма да стане кралица, но не титлите са това, което има значение. Англия, в която живя тя, няма да бъде запомнена като елизабетинска. Ще бъде ерата Даяна. Само да не трябваше да умира заради това.
Дойде време азиатските тигри да си платят сметката
Ася Бочева
Югоизточната част на Азия отдавна си е спечелила славата на отличник в икономическата теория и практика. Заслужено Малайзия, Индонезия, Сингапур и Тайланд са известни пред света с наименованието азиатски тигри - за отчетливо разграничаване от китайския дракон на север и индийските лотоси на запад. От средата на 80-те икономиките на тази група държави се превърнаха в най-бързоразвиващите се в света, като успяха да поддържат близо десетилетие ръст на брутния вътрешен продукт от невероятните 8%. Отличната комбинация от благоприятен инвестиционен климат, стабилна валута и добро политическо управление гарантира просперитета на югоизточните азиатски икономики във време, в което останалата част от света страдаше от продължителна рецесия.
Рецептата на азиатския успех за съжаление бе предимно с външни съставки. Все пак не може да се отрече заслугата на местните икономически експерти, които оцениха и използваха благоприятния за стопански подем момент максимално, за да осъществят феноменалния по своята продължителност десетилетен икономически бум. Въпреки това безспорно е, че до голяма степен случайни обстоятелства изиграха ролята на катализатор в развитието на малките "тигърчета".
На първо място, валутите на разширяващите се азиатски икономики бяха много близко свързани с американския долар - рискована стъпка, но в случая печеливша за страните от региона. Обезценяването на щатската валута спрямо японската йена през 1985 г. направи изгодни японските инвестиции в района заради по-ниските производствени разходи на обвързаните с долара икономики. Експортът на тези държави се увеличи значително, като се развиха производствени отрасли, нетипични за предимно аграрните им стопанства. Малайзия, Индонезия и съседите им направиха огромен скок по отношение на технологичната осигуреност. Най-новото в областта на компютърните технологии, микроелектрониката и бялата техника се внедряваше в континенталните клонове на японските компании.
Но както често се случва, много хубаво не е на хубаво. Логично бе космическият ръст на производството от 8% (за сравнение средните показатели за Европа и САЩ не надвишават 2 на сто) да доведе до прегряване на икономиката и опасност от стагнация. Заблудата на азиатските тигри се коренеше в приемането на настоящото положително развитие на икономиката за даденост, и то без определен срок. А бизнесцикълът е обективна реалност и фактът, че югоизточните икономики са се задържали повече от обичайното на неговия връх, не означава, че няма да продължат по кривата надолу при следващия етап. В добавка настоящите икономически условия се оказват неблагоприятни за държави, които разчитат на експорт, заради слаб долар. Продължителното покачване на щатската валута спрямо йената (от 1995 г. насам стойността му се е повишила с 30%) вече не прави свързаните с долара азиатски икономики толкова примамливи за японските инвестиции и технологии.
Подценяването на икономическите закони доведе след себе си съответните последствия. За съжаление югоизточните страни се оказват предразположени да взимат икономически решения под влиянието повече на емоции, а не въз основа на трезв анализ и експертна оценка.
Танцът на валутите.
Болестните симптоми на "тигрите" бяха налице доста отдавна, но едва наскоро станаха известни истинските размери на засегнатите части от икономиките. Валутната криза, която се разрази през юли, заплаши да се превърне от лятна буря в ураган, който да помете финансовите системи на страните от региона, подобно на Мексиканската криза от 1995 г., която срина песото.
Дългата битка на Тайланд с валутните пазари завърши с принудителното освобождаване на курса на тайландския бат. Само от края на юни стойността му към американската валута е спаднала с 20%. Макар и по-леко засегнати, останалите югоизточни валути също се оказаха с разклатени позиции. Като при епидемия филипинското песо достигна рекордно ниски нива спрямо долара, което не остави на властите друг избор, освен да освободят курса му. Индонезийската рупия свали 12% от стойността си. Въпреки че малайзийският рингит спадна само с 9%, усилията по защитата му изтощиха резервите на централната банка до степен, в която да могат да поддържат текущите разходи само за няколко месеца. Дори мощният сингапурски долар бе подложен на изпитание: въпреки че запази котировките си спрямо долара, на валутния пазар се почувстваха сътресенията от срива на тайландския бат.
Идните седмици също не обещават да бъдат особено спокойни. Положението на тайландската валута продължава да е нестабилно, а тепърва заразата ще засегне и други страни, свързани с югоизточните валутни пазари, като Южна Корея например. Аргумент за неоптимистичните прогнози е и голямото търсене на долари от азиатски компании, които, непредвидили навреме опасността от обезценка на собствените си валути, не са подсигурили изплащането на заемите в чужди валути.
Отровният коктейл.
Безспорно най-тежко е положението на Тайланд. Икономическата криза бе до известна степен предопределена от нестабилността на управляващите в Банкок. За разлика от Малайзия например в Тайланд за 12 години са се изредили също толкова премиери. Корупцията по високите етажи на властта се изразява в безогледно използване на обществените институции за лично облагодетелстване. Тази типично азиатска черта не допринесе за изграждане на здрав икономически климат. Така, когато финансовите системи на "тигрите" бяха подложени на изпитание, тайландската бе първата, която не издържа на натиска.
След неуспешните едномесечни усилия на администрацията да спре обезценката на валутата чрез финансови инжекции резултатите за цялостното състояние на икономиката са шокиращи. Централната банка на Тайланд обяви в края на август, че разполага с валутен резерв от 6.6 милиарда долара, достатъчен да покрие разходите на държавата по вноса само за няколко седмици. За сравнение в края на миналата година Тайланд разполагаше с 32 милиарда долара резерв.
Лошата комбинация, която отрови тайландския бат, е добре позната и на други страни, минали по хиперинфлационната спирала, и най-вече на Мексико, чиято валутна криза отпреди две години разтърси световните пазари. Големите външни заеми и дефицитът по платежния баланс, преинвестирането в недвижими имоти, което изчерпва паричния ресурс на банките, вързаният за долара фиксиран валутен курс и намаляването на износа са само някои от съставките на коктейла, въвлякъл Тайланд във валутната криза.
Страната се видя принудена да поиска спешна помощ от Международния валутен фонд (МВФ), за да успее да закрепи валутата си преди тоталния срив. МВФ откликна със заем от 16.6 милиарда долара, но, разбира се, придружен и с изисквания към тайландската администрация. Старата максима, че безплатен обяд няма, отново доказа верността си. Експертите от международната институция поставиха финансовата дисциплина и постепенната дерегулация на финансовия сектор като задължителни условия за стабилизация. Сметката за тайландските управляващи ще възлезе на най-малко 3 милиарда долара: орязване на разходите по образование, здравеопазване и благоустройство от бюджета за следващата година, закриване на над 50 големи финансови компании с хиляди дребни инвеститори и повишаване на данъците. Рязането на жива плът от икономическия организъм цели да овладее инфлацията и по-нататъшното обезценяване на бата. Правителството все още оптимистично се надява да постигне 3-4% годишен ръст в икономиката (в сравнение с осемте процента в минали години). Високите лихви и значителното повишаване на данъка добавена стойност ще поставят спирачки на икономиката, но се очаква да подействат оздравително на крайно нерегулирания платежен баланс.
Ще издържат ли останалите.
Натискът към другите валути в региона е съществен. Сривът на тайландския бат повлече след себе си обвързаните икономики на Малайзия, Сингапур и Индонезия. Макар и със значително по-стабилни финансови системи, тези страни също трябва да вземат карантинни мерки за предпазване от заразата. Лекарството е универсално - спазване на финансова дисциплина, изчистване на пасивите по платежния баланс и външните заеми. Администрациите на заплашените държави вече се застраховаха срещу евентуална обезценка на валутата си, като разшириха коридора в обменния курс спрямо долара.
Въпреки това прави впечатление, че лидерите на югоизточните азиатски държави не са съвсем наясно с причините, довели до неблагоприятната икономическа ситуация. Те са склонни да обвиняват западни подривни сили, които спекулативно атакуват валутите с користни цели, вместо да оценят обективните пазарни процеси, в които участват икономиките им. Особено деен в това отношение е малайзийският министър-председател Махатир Мохамад, който периодично напада чужди инвеститори, като Джордж Сорос например, с определения от рода на мошеници, спекуланти и измамници.
Засега поне подобен род поведение не носи някаква практическа полза за страдащите азиатски икономики. Изпробваните лекове при подобни "неразположения" на пазарите имат съвсем конкретни измерения и те определено нямат приятен вкус. Както се изразява известен американски икономист, "няма такова нещо като безкраен икономически бум" и азиатските тигри трябва да го приемат заедно с последиците. Икономическото здраве си прилича с физическото по това, че се постига с умереност. И за азиатските икономики би било добре, вместо в името на рекорда да гонят 8-процентов ежегоден ръст на икономиката си, да поддържат едно умерено темпо на растеж, което би гарантирало здравословното дълголетие на икономиките им.
Борис Елцин - победител или победен
Александър Янов, професор в Нюйоркския университет
В световната преса в момента е модно тълкуванието, че последните три години от президентския мандат на Елцин ще бъдат посветени на грижата му да остане в историята. Какви са обаче шансовете му да влезе в нея като победител след Чечня и шоковата терапия, след разпадането на империята, обедняването на страната и пропадането на културата? В рамките на човешките възможности ли е за три години да се оправи имиджът на първия президент на Руската федерация, който основателно спадаше през последните шест години?
В Русия исторически нещата са се развили така, че уважението на потомците в бъдещето традиционно се определя от либералното обществено мнение в настоящето. Съдбата на Горбачов е последното потвърждение за това - на Запад и досега го ценят като човека, спасил света от кошмара на ядрената конфронтация. А руската либерална общност не можа да му прости кошмара на Сумгаит, Тбилиси и Вилнюс. А историята помни още по-зловещи примери.
През 1925 г., когато умира първият президент на Германската република Фридрих Еберт, той вероятно си е мислил, че е циментирал мястото си в историята, че ще остане в нея като човека, който завинаги е погребал агресивния Втори райх, започнал Първата световна война. Неизминали и десет години, след като Еберт се оттегля от управлението, и реваншистите идват на власт. Вторият райх се сменя от Третия, още по-агресивен. А самият Еберт остава в историята не като политика, който извежда страната през легендарната хиперинфлация и поредица от опити за преврат, а като човек, който не е успял да предвиди развитието на събитията, реалистично да оцени възможността за имперски реванш и да предотврати националното самоунищожение на страната си.
Предзнаменованията за Елцин изглеждат по-благоприятни. Друг въпрос е дали той ще съумее да се възползва от шансовете си. И дали ще успее да си върне симпатиите на традиционния създател на исторически имидж в страната - либералната общност.
Изборите през 1996 г. бяха руска рулетка с револвер, опрян в челото на човечеството. Те приличаха на изборите в републиканска Германия през 1932 г. И в двата случая ставаше въпрос не за поредното упражнение по пускане на бюлетина в урната, а за историческия избор на страната. Избор не само между килията и свободата за настоящото поколение, но и между две еднакво вероятни развития на бъдещето за техните деца.
В едното бъдеще, Елциновото, страната я очакваше, макар и бавно и болезнено, примирение с нейния статут на една от великите европейски държави като Франция или днешна Германия. В другото, на Зюганов, се очакваше неминуемият и самоубийствен опит за възстановяване на евразийската свръхдържава от типа на СССР. При това Зюганов не криеше намеренията си. Той ги прокламираше от всяка трибуна, до която можеше да се добере. А неговите речи скръбно напомняха преводите на хитлеристките речи. А либералната общност като че ли симпатизираше на Зюганов.
В този момент в нейното съзнание неочаквано се появи някакъв събирателен образ на Елцин - в един решаващ, преломен, исторически момент. Този образ бе, меко казано, неблагоприятен. Ясно е, че той се формира вследствие на многото извършени от президента грешки. Но основната причина за враждебната либерална реакция бе една фундаментална грешка. Тази същата, която направи и Фридрих Еберт.
Грешката.
Даже руските болшевики с безумната си мечта за световна революция в сравнение с руските демократи изглеждат като трезви прагматици. Най-малкото те не вярваха в историческите чудеса и не обещаваха на народа своята манна небесна, при това незабавно. Те имаха ясна стратегия как да примирят руското общество със своите утопични идеи. Те обещаха комунизъм (техния еквивалент на демокрация), но не веднага, а в далечното бъдеще. Даже първата му фаза те описваха като преминаването на цял исторически период.
При демократичните романтици нямаше нищо подобно. Самата представа, че демокрацията трябва да се гради, им бе чужда. Подобно на родената от главата на Зевс богиня Атина, тя трябваше да се появи готова. И в това историческо чудо вярваше не само Елцин, но и онези, които бяха до него през юни и август 1996 г. Само че такива чудеса в историята няма. На Франция й трябваше почти столетие, за да може принципите на свободата, провъзгласени от революционерите през 1789 г., да бъдат конституционно закрепени през 1871 г. В промеждутъка страната изнемогваше под бремето на военната диктатура на две империи. Германия за първи път се обяви за демократична република през 1848 г. Един век по-късно, през 1948 г., тя все още градеше демокрацията си. Въз основа на какво се очакваше, че историята ще направи изключение за Русия?
Както и да се нарече това, което се появи след президентските избори през миналата година - период на първоначално натрупване, протодемокрация или просто пробиване на нов прозорец към Европа, затворен от болшевиките, ясно е, че то не е демокрация. Авторитарните и олигархически залитания бяха неизбежни; образуването на придворна камарила и "партии на малката война" бе естествено. Още Маркс е наричал такива периоди "борба срещу варварството с варварски методи".
Точно за тази профанизация на демокрацията се хвана като за спасителна сламка "партията на голямата война". И за първи път пред руската либерална общност през юни 1996 г. се появи не привичният избор между свободата и неволята, а сложната задача, където Х беше отварянето на прозореца към Европа с варварски методи, а Y - варварство само по себе си, стремящо се да затвори този прозорец. От едната страна стояха профанизираната демокрация и "партията на малката война", а от другата - партията на конфронтацията и голямата война.
А след три години на Русия й предстои още по-съдбоносен избор. Тогава няма да го има Елцин, върху когото да се стовари отговорността за всичките ни общи грешки. А противостоенето между профанизираната демокрация и партията на конфронтацията ще си остане. И в крайна сметка историята ще съди Елцин по това как ще подготви страната за този избор.
Контрареволюционна ситуация?
Първата година от втория президентски мандат на Елцин премина под знака на задълбочаваща се двойственост. От една страна, нещата като че ли вървят напред. С "малката" чеченска война бе приключено; подписани бяха договори с НАТО и Украйна; младите реформатори извадиха от застоя буксуващата икономическа машина; за първи път бе започната сериозна военна реформа.
От друга страна, настроенията на руската политическа класа и отношението й към Елцин се развалят буквално с часове. Тревожно е например изявлението на шефа на московския Център за стратегически изследвания Андрей Пионтковски, че "подписвайки важните за Русия договори с НАТО и Украйна, Елцин е тръгнал против волята на мнозинството от политическата класа". Заключението си Пионтковски аргументира с това, че против тези договори са били не само "патриотите" и комунистите, но "водещите експерти и политици от Съвета по външната и вътрешната отбранителна политика", т.е. либералите.
Ако това наистина е така, фокусът на вниманието на либералната общност се е преместило от икономиката (по време на първия мандат на Елцин) към външната политика. Точно по такъв начин се развиваше и "контрареволюционната ситуация" в Ебертова Германия. Либералите, на напълно противоположни позиции с "патриотите" по отношение на вътрешната политика, намериха общ език с тях по отношение на външната. И бе образуван единен "патриотичен фронт" на политическата класа в страната, който в крайна сметка доведе до замяната на непълноценната демокрация с абсолютно пълноценна антизападна диктатура.
Мост над пропастта.
Ако се погледне към евентуалните наследници на Елцин, може да се види поразителна картина. Трима от общо петимата - Лужков, Лебед и Зюганов, са уверени, че Севастопол принадлежи на Русия. Четвъртият, Черномирдин, публично заявява, че "Русия не е страна, а континент", а петият, Немцов, назначава за свой съветник един от бившите лидери на "партията на голямата война" - Виктор Акскючиц. На реваншисткото влияние трябва незабавно да се противопостави влиянието на здравия разум и трезвото политическо мислене.
При това става въпрос не просто за една държава, Русия, и нейната нова политика, а за създаване на алтернативен модел на новия световен ред. Традиционният класически модел на баланс на силите, известен като многополярен свят, вече доведе до три световни войни (ако включим и студената война). В ядрения век, в случай че в някоя ядрена държава дойде на власт безумно и безотговорно правителство, човечеството вече е заплашено не от война, а от унищожение. Значи, трябва да се изгради алтернативен модел. И в този модел Русия трябва да има мястото на пост-Ебертова Германия.
Ясно е защо. Ако Германия през 20-те години бе интегрирана в общността на демократичните страни (както стана след 1945 г.), нямаше да ги има нито Втората световна война, нито Холокоста. В основата на онези страдания лежеше една елементарна грешка на западните политици, архаичното им мислене, което не им позволяваше да видят неадекватността на създадената от тях система за сигурност. Същият процес тече и сега.
Остава и един последен, но на практика най-важен въпрос - кой в днешна Русия може да даде тласък на един такъв процес. Отговорът изглежда ясен - този, който се вълнува за мястото си в историята и който иска да влезе в нея като победител, а не като статист, този, който не иска да бъде злият гений на Русия. Съдбата дава на Елцин тази възможност. А мястото му на масата на "голямата осморка" (страните от Г-7 и Русия) не е просто още едно кресло, а драматичен и уникален шанс да говори директно с човечеството. И с историята.
Задава се втора вълна от банкови фалити в Чехия
В края на миналия месец 34-годишният чешки финансов министър Иван Пилип прокара през правителството продажбата на 36 процента от банка Investicni a Postovni Banka (IPB - третата по големина чешка банка) на японската компания Nomura. На 20 август правителството прие негово предложение държавата да продаде своите дялове в още три големи банки - Komercni Banka, Ceska Sporitelna и CSOB, чиито общи активи възлизат на почти 1 трилион чешки крони (около 29 милиарда долара).
Двата аргумента на финансовия министър за приватизацията на четирите банки са прости и ясни - недостиг на капитал и лошо управление на кредитните институции. Всъщност чешките финансови пазари отдавна знаят тази истина, но Пилип бе първият министър, който публично заяви, че чешките банки са в лошо състояние. Тепърва обаче Пилип ще срещне съпротивата на чешките банкери и още по-големия проблем - намирането на купувачи за закъсалите банки.
Показателите на чешките банки са най-лошите в страните от Централна Европа - в момента 35 процента от отпуснатите кредити от чешки банки не носят доходи. Нещо повече - едва около една трета от общия обем на кредитите е покрита с провизии. Опитите на централната банка да предотврати главоломния спад на кроната спрямо долара през май тази година вдигнаха лихвените проценти до рекордно високи нива, а междубанковият валутен пазар на практика в момента не съществува. Падането на курса на кроната смъкна цените на държавните ценни книжа, а банките държаха големи обеми от тях. Наводненията през юли, които нанесоха щети за 30 милиарда крони, тепърва ще удрят по банковия сектор.
Полугодишните финансови резултати на банковия сектор бяха трагични. Нетната печалба на Komercni Banka (най-голямата чешка банка) за първото полугодие падна с 35 процента спрямо същия период на миналата година. Приходите на Ceska Sporitelna паднаха с 55 процента за същия период, на Investicni a Postovni Banka - с 46 процента, а тези на CSOB нараснаха, но според експерти на австрийската Raiffeisen Zentralbank това се дължи единствено на занижените провизии на CSOB. Още през миналата година премина вълна на фалити сред малките и средните чешки банки - 11 от тях или фалираха, или бяха поставени под особен надзор от централната банка.
Особено лошо е финансовото положение на Komercni Banka, където държавата има дял от 49 процента. През миналата и тази година банката трупаше лоши кредити доста по-бързо, отколкото растяха провизиите й. Върху една пета от кредитния й портфейл, което означава кредити на стойност 56.6 милиарда крони, не са плащани лихви върху главницата повече от една година. Същевременно банката има провизии на стойност едва 19.7 милиарда крони - не достигат 37 милиарда крони, което е повече, отколкото е капиталът на банката. Шефът на надзора в чешката централна банка Ота Кафтан меко заяви по този повод: "Никой не може да твърди, че провизиите на Komercni Banka са достатъчни."
Общото мнение на чешките експерти е, че страната ще трябва да налее милиарди крони в банковата система, за да бъде избягнат крах на финансовата система - процес, който преживяха вече Полша и Унгария преди години. Засега бе решен частично проблемът с Investicni a Postovni Banka, преди да бъде продадена на Nomura. Правителството смяташе, че остават не повече от два-три месеца, преди банката да изпадне във финансов колапс. От Nomura се съгласиха да изкупят новата емисия акции на чешката банка и да депозират около 12 милиарда крони в Investicni a Postovni Banka, които по-късно биха могли да бъдат конвертирани в акционерен капитал.
Преди финализирането на сделката обаче предстоят два финансови одита, които ще бъдат проведени съвместно от Nomura и от представители на чешкото правителство. Крайната цена, която японците ще предложат за закъсалата банка, ще се базира именно на двата одита, а ако бъдат открити скрити задължения на банката, правителството ще смъкне цената с до 2 милиарда крони. Същевременно шефът на бюджетната комисия в чешкия парламент Йозеф Вагнер заплашва да спре сделката с мотива, че тя ще накърни интересите на данъкоплатците.
Съдбата на останалите три банки, които правителството иска да приватизира, ще бъде още по-трудна. Те са в незавидно финансово състояние, а търсенето на стратегически инвеститор е свързано също така с наливането на средства от държавната хазна в банките, за да бъдат покрити лошите им кредити. От една страна, правителството не може да си позволи да покрие лошите им кредити, а от друга страна, е малко вероятно да се намери стратегически инвеститор за банка, чиито лоши кредити превишават общите й активи. Втората банкова криза в Чехия очевидно е само въпрос на време.
Китай - време за конгреси, време за реформи
Ася Бочева
Както навсякъде по света, така и в Китай лятото е сезон за почивка. Поне за управляващия партиен елит, който всяка година се разтоварва в морския курорт Бейдахе. Този август обаче атмосферата там е повече работна, отколкото ваканционна. Причината е в предстоящия през септември пореден конгрес на Китайската комунистическа партия (ККП). Както помним от съвсем недалечното минало, подобно събитие освен всенароден празник представлява и време за измисляне на нови неща - от размествания в кадровия екип до смени в държавния курс. На партийните си форуми китайските комунисти обикновено се задоволяват да констатират формално и на кой етап в йерархичната стълбица се намират преди достигането на заветната социалистическа (комунистическа) цел.
Идващият конгрес обаче може да излезе от обичайните клишета. Сигнали за промяна в ортодоксалното партийно мислене се получават от най-високо ниво.
Дали не идва китайският вариант на "ХХ конгрес"
Историческата партийна сбирка на комунистите от бившия СССР след смъртта на Сталин през 1953 г. беше запомнена с речта на Никита Хрушчов, която постави началото на разхлабване на диктаторския режим, установен от КПСС и грузинския вожд.
Засега има основания за аналогично радикално развитие на нещата и в ККП. Очакваното от китайската есен на 1997 г. е ако не официално отричане на социалистическата идеология, то поне продължаване на подетия от Дън Сяопин курс на икономическо реформиране в капиталистически стил. В края на май президентът Цзян Цзъмин произнесе пред комунистическа аудитория от регионални лидери реч, която според наблюдатели може да се окаже повратна точка в историята на китайските реформи. В нея Цзян с характерна за партийната риторика многозначителност заяви, че Китай ще остане в "ранните етапи" на социализма "много дълго време" - нещо, което според комунистическите стандарти представлява смело признание, че социализмът в голямата източна страна няма да просъществува. Още преди десетилетие предшественикът на Цзян успя да заобиколи идеологическите пречки за развиването на полукапиталистическа икономика. Той твърдеше, че Китай се намира в ранните етапи на строеж на социализма, където е разрешено да има капитализъм, защото неговите предполагаеми вътрешни "противоречия" ще ускорят навлизането на соцстроя.
Явно подобни изявления, тип "марксистка теория за борбата между антагонистичните класи", прикриват истинската същност на протичащите процеси, а именно, че китайските ръководители вече на практика изоставят аспирациите си към социализма. Немалък принос за това имат и две скорошни събития - смъртта на последния класически комунистически вожд Дън Сяопин през февруари и предаването на друга класика, само че с обратен знак - капиталистически Хонконг, под управлението на Пекин. Първото, защото премахна идеологическите задръжки за извършването на икономическа промяна, а второто, защото научи как на практика да се извърши тя.
Пакетът реформи.
Задачите пред конгреса на комунистическата партия не са лесни. За страна с мащабите на Китай са необходими също толкова обширни реформи. Основната част от тях се предвижда да бъдат насочени към държавния сектор - забранена зона досега. Главното им предназначение е оздравяването му чрез вълна от сливания на предприятия от всички клонове на промишлеността - от производството на коли до това на домашни потреби. Хиляди държавни предприятия, които нямат възвращаемост или са губещи, ще бъдат продадени или поставени в процес на ликвидация. За сметка на това Пекин ще съсредоточи усилията си в поддържането на 1000 промишлени конгломерата, близки по структура на бизнесгрупировките от Япония и Южна Корея.
Комбинирани и с други реформи в областта на пенсионното осигуряване и здравната система, подобни мерки ще предпазят прекалено натоварения държавен сектор в момента от финансов колапс. От друга страна, консолидацията на промишлеността ще повиши конкурентоспособността на китайските предприятия в световен мащаб. Несъмнено реформите ще бъдат болезнени, особено в градовете, където безработицата вече гони 15%, но едва ли има по-благоприятен мо-мент за тяхното започване. След 4-годишна стриктна финансова политика, провеждана от вицепремиера Жу Ронгжи, Китай успя плавно да пренастрои икономиката си към умерени темпове на растеж (за разлика от съседите си Тайланд, Малайзия и Индонезия, които бяха сполетени от остра валутна криза). Според данни, изнесени в списание Businessweek, за първите шест месеца на тази година ръстът на БВП е 9.5%, а инфлацията е само 1.8% след достигането до 24 на сто през 1994 г. Голямото положително търговско салдо на Китай му позволява да поддържа валутен резерв от 121 милиарда долара.
Въпреки благоприятните условия китайските реформатори начело с Жу Ронгжи са изправени пред истинско предизвикателство. Според доклад на Световната банка близо половината от 118 000 държавни предприятия са били на загуба през 1996 г., докато през 1995 г. те са били една трета от общия брой. В същото време те изсмукват близо 75% от раздаваните вътрешни кредити. Това обяснява и лошото състояние на банковата система - около 20 на сто от заемите са практически невъзвращаеми.
Пекин ще трябва да се справи и с евентуалната негативна обществена реакция. Вече има сведения за нарастващо социално недоволство - през юли стотици работници излязоха на улиците, за да протестират срещу затварянето на текстилна фабрика в провинция Сихуан. А според официални изчисления 15 милиона работници, близо 12.5% от общата работна сила в държавните предприятия, ще трябва да бъдат съкратени в идващите години.
Раздутият държавен сектор ще бъде отчасти приватизиран - още една забранена дума в миналото, вместо която се използваха какви ли не евфемизми. В този сектор отново ще бъде полезен опитът на Хонконг. За това е показателна и друга реч на президента Цзян Цзъмин, в която набляга на динамиката на световната икономика и на голямото значение, което ще има бившето английско владение за приобщаването на Китай към нея.
Намирането на вярната посока в икономическите реформи и, което е по-важно, провеждането им независимо от декларираните политически позиции кара повечето наблюдатели да бъдат оптимистично настроени относно бъдещата партийна среща. Все по-актуално звучат и широко известните думи на Наполеон за източната страна: "Оставете Китай да спи. Когато се събуди, тази държава ще разтърси света. " Въпросът е дали вече не прекалено късно.
Стоянов уговаря Черномирдин Москва да си върне дълговете
Русия ще изплати борчовете си към България с металургична и военна техника. Това се разбраха президентът Петър Стоянов и министър-председателят на Русия Виктор Черномирдин на среща в литовската столица Вилнюс по време на международната конференция за сътрудничество на страните от Централна и Източна Европа. Засега договорката е само принципна, а детайлите ще се договорят на ниво междуправителствена комисия. Окончателното споразумение вероятно ще бъде сключено, когато Черномирдин дойде в София. Планира се това да стане в началото на 1997 г. Различията между Кремъл и София по отношение на кандидатурата ни за членство в НАТО могат да останат на заден план, смята президентът Стоянов. Москва не е променила позицията си по разширяването на Северноатлантическия пакт, каза Черномирдин, но все пак призна правото на всяка суверенна държава сама да избира организациите, към които да се присъединява. Държавният ни глава и руският премиер не са обсъждали изпълнението на споразумението за транзитен пренос на газ през България, стана ясно след срещата.
На конференцията във Вилнюс президентът лансира идеята за пълно отваряне на границата между България и Македония. "Ние и днес потвърждаваме готовността да премахнем изцяло ограниченията за свободно движение на хора, идеи и капитали между двете страни", обяви Стоянов пред международния форум. По негови думи София няма никакви териториални претенции към Скопие, а двете държави имат общ произход и многовековни традиции.
Общините пак поискаха от премиера по-високи общински данъци
Подобряване на взаимодействието между местната власт и правителството, мерките за усилване на местното самоуправление и конкретните инициативи на общините за посрещане на зимните месеци бяха основните теми в проведената през миналата седмица в Русе среща на премиера Костов с представители на Националното сдружение на българските общини. В сдружението членуват кметовете на 191 от общо 256 общини в България, което според чл.9 от Закона за местното самоуправление му дава право на предзаконодателни функции, т.е. да дават становища и предложения по законопроекти, които ги касаят. Сдружението предлага повишаване относителния дял на местните данъци и такси в общия размер на общинските собствени приходи, преструктуриране на местните такси и възможност общините сами да определят конкретния им размер (в закона да се фиксира само долната граница). Предлага се вноската за общините по Закона за данък върху печалбата да се увеличи с 10% (в момента тя е 6.5%), също с 10% да се увеличи и делът за общините от данък върху общия доход (сега те получават 50% от ДОД). Общините предлагат социалните заведения да заплащат еленергията след гратисен период, разсрочено и по цени за битов ток. Инж. Димитър Калчев, председател на сдружението, коментира: "Ние не искаме да притискаме правителството, а да му партнираме, като помогнем на общините да увеличат приходната част на бюджетите си, вместо непрекъснато да искат субсидии. " През миналата седмица вицепремиерът Божков заяви, че общини, които не проявят склонност бързо да приватизират подопечната им собственост, няма да могат да разчитат на субсидии през следващата година.
Накратко
Шест на сто от заплатата по трудов договор ще се отчислява за здравно осигуряване, съобщи депутатът от ОДС д-р Димитър Игнатов. Това предвижда проектозаконът за здравното осигуряване, който трябва да бъде внесен в Министерския съвет другата седмица. Размерът на цялата вноска ще е 12%, но ще се разделя поравно между работодателя и работника.
Проектозаконите за МВР и за отбраната и въоръжените сили да отстъпят място на социалните закони в програмата на парламента за есенно-зимния сезон, поискаха депутати от опозиционните партии по време на консултации с мнозинството. Депутатите от БСП най-силно се възпротивиха на прибързаните според тях промени в нормативната регламентация на силовите ведомства. Въпросът за ремонт на конституцията все още не е обсъждан.
Руският посланик у нас поиска обяснение от външния министър Надежда Михайлова защо представител на Кремъл не е поканен на срещата на военните министри от Югоизточна Европа. Според първия дипломат на България хора от Русия не са поканени, защото не са участвали и в предишния регионален форум на балканските военни министри, който се проведе в Албания.
Софийската градска прокуратура със сигурност ще спре делото за убийството на бившия премиер Андрей Луканов, съобщи шефът й Нестор Несторов. Следствието е изпратило материалите с мнение за прекратяване.
Бедата с френската управляваща класа
Кирил Кирилов
Когато в началото на август френското правителство се обърна с молба към Жак Атали, бивш съветник на президента Митеран, да осигури равновесие в кабинета между министрите, завършили престижните парижки университети, и онези, взели дипломите си от провинциални училища, усмивките бяха по лицата на чуждите наблюдатели, не и на французите. Всяко френско правителство при формирането си обещава да постави на мястото им Ecole Nationale d'Administration (ENA - Университет за държавна администрация) и Insitut d'Etudes Politiques de Paris (IEPP - Парижки институт за политически изследвания), чиито възпитаници (французите ги наричат enarques) са гръбнакът на френския политически и технократски елит. Нито едно правителство досега не се е справило със задачата.
"Ирландия има ИРА, Испания има ЕТА, Италия има мафията, а Франция има ENA", заяви наскоро Ален Мадлен, лидер на консервативната Либералнодемократична партия. И много от бедите на Франция идват точно от този факт. Във всяка предизборна кампания на избирателите им обещават, че управлението на страната няма да отиде в ръцете на един затворен елит. Изглежда, нито едно френско правителство не може да мине без ENA и IEPP. А новият социалистически министър-председател Лионел Жоспен вкара в кабинета си повече кадри на двете училища отколкото предшественика си.
Институцията, наречена enarques
По време на последната кампания за президентски избори във Франция Жак Ширак, който също има диплома от ENA, се обяви против "диктатурата на технократски елит, алергичен към реформите, откъснат от реалността, по-умел в ласкателствата отколкото във вземането на държавни решения". Веднага след като бе избран за президент, повечето от важните постове в неговата администрация бяха заети от enarques, а един друг enarque, Ален Жупе, стана министър-председател.
Самият Жупе по време на предизборната кампания за парламентарните избори през тази година стигна дотам, че говореше за замяната на двете учебни институции с нещо "по-близко до реалността" - същевременно една четвърт от неговите министри бяха enarques. И въпреки че Лоран Фабиюс, бивш социалистически премиер, а сега председател на парламента, поиска открито закриването на ENA, настоящият премиер Жоспен избра enarques да оглавят половината от 17-те основни министерства. Не е нужно човек да е особено прозорлив, за да се досети откъде Жоспен, Атали и Фабиюс са получили дипломите си.
Когато през 1945 г. генерал Де Гол основава Ecole Nationale d'Administration като школа за френския политически елит, едва ли е мислел, че създава институция, която след време на практика ще управлява Франция, при това, имайки предвид икономическите и социалните проблеми през последните десетилетия, ще я управлява по-скоро зле. В момента няма институция в страната, частна или държавна, която да не се управлява от enarques - бизнесът, банките, изкуството, медиите и в най-голяма степен политиката. Двама от последните трима президенти на Франция са възпитаници на ENA, шестима от последните осем министър-председатели на страната - също, като между една четвърт и една втора от министрите в техните правителства също са имали престижната диплома в джоба си. Лидерите на трите най-големи политически партии са им съученици, което едва ли помага за разнообразието от гледни точки по въпросите на управлението.
В рамките на западните демокрации Франция има най-олигархична форма на управление. Оксфорд и Кембридж във Великобритания също произвеждат достатъчен брой лидери, които след това заемат високите етажи на властта. Проблемът е в това, че всяка година от Оксфорд и Кембридж се дипломират толкова студенти, колкото ENA не е произвела за цялото си половинвековно съществуване. В момента във Франция има по-малко от 5 хиляди живи enarques - под 4 хиляди от тях управляват страната.
Администрация и бизнес.
Един от последните примери за управленските способности на enarques бе скандалът с държавната банка Credit Lyonnais - през юли тя обяви, че има лоши кредити на стойност 100 милиарда френски франка (17 милиарда долара). Сметката трябва да бъде платена от френските данъкоплатци, а заедно с разходите по покриване на дълговете тя може да нарасне до 20, дори до 30 милиарда долара.
Когато оглави Credit Lyonnais през 1988 г., Жан-Ив Хаберер (също възпитаник на ENA) бе обсебен от идеята да създаде достоен френски конкурент на германската Deutsche Bank. Той започна агресивна експанзия, а вътрешният контрол в банката и външният, осъществяван от държавата, на практика бяха ликвидирани. Навсякъде по света държавните банки имат по-ниски нива на печалба и се представят по-зле от частните си конкуренти. Когато това е съчетано с френската зависимост от тесен елитарен кръг на управлението на всички нива, последствията могат да бъдат трагични - както в случая с Credit Lyonnais.
Френското правителство не можа да изиграе нито ролята си на собственик, нито тази на регулатор. Кабинетът гледаше на Credit Lyonnais като на канал за осъществяване на индустриалната си политика и изцяло подкрепяше рисковото финансиране за "важни" френски компании. Дейността на Хаберер пък бе наблюдавана от отдел "Трезор" на финансовото министерство, начело на който бе Хаберер, преди да поеме Credit Lyonnais. Съвсем отделен въпрос е дали един държавен чиновник, каквито обучава ENA, може да бъде и преуспяващ бизнесмен.
Когато в началото на юли тази година избухна скандалът с Credit Lyonnais, се появи надежда, че най-накрая реформата на френската политическа и държавна система, основана на enarques, ще стане неизбежна. Френският политически елит обаче винаги се е отличавал със силно чувство за самосъхранение. Веднага бе изваден аргументът, че един публичен скандал подрива имиджа на Франция навън и поставя под съмнение силата на държавната власт, т.е. по-добре е проблемът да бъде решен при закрити врата и без много шум. Търсейки това решение, френският финансов и политически елит наранява националните интереси още веднъж - урокът от затъването на Credit Lyonnais няма да бъде научен.
Всъщност в момента страната върви напред не благодарение на enarques, а въпреки тях. Двигателите на френския икономически ръст през последните години са не големите компании от промишлеността и петролния сектор, оглавявани от enarques, а от малки и бързоразвиващи се частни компании, чието управление се базира не на френския, а на американския опит.
Вроден социализъм.
Другият голям проблем на френското управление е, че всяко правителство, независимо дали е излъчено от левицата или от десницата, се опитва, поне в началото на мандата си, да води социалистическа политика. На Франсоа Митеран му бяха необходими две години, след като бе избран за президент през 1981 г., за да преориентира политиката си към свиване на държавните разходи, а не към увеличаването им. След като го наследи през 1995 г., на Жак Ширак му трябваха шест месеца, за да направи подобен завой - превключвайки от политика за откриване и задържане на броя на работните места към политика за свиване на огромния дефицит на държавния сектор от френската икономика. Светъл лъч във френската политика е това, че на Лионел Жоспен му бяха необходими около два месеца, за да започне да прави завой в същата посока.
Неговата социалистическа партия дойде на власт по-рано през годината с абсурдното обещание да разкрие 700 хиляди нови работни места (половината от тях в държавния сектор), да намали работната седмица от 39 на 35 часа, без при това да бъдат намалявани заплатите, да спре приватизацията на големите държавни предприятия от рода на France Telecom, да намали данък добавена стойност, да увеличи пенсиите и заплатите, да увеличи държавните субсидии за културата и образованието. Всичко това трябваше да стане по някакъв мистериозен начин, без да се намалява дефицитът на обществения сектор от икономиката или да се увеличи общото данъчно бреме. По отношение на Европейския валутен съюз и единната европейска валута Жоспен заявяваше, че изискването бюджетният дефицит да е под 3 процента от БВП е "абсурдна отстъпка към Германия". Ако това не са били просто популистки политически лозунги, прицелени в традиционно ляво настроените френски избиратели, то образованието в ENA трябва да е на много ниско ниво.
Реалностите накараха Жоспен да смени тона - той подписа договора за валутния съюз, без да пипне една запетайка в него. Започна да говори не само за стабилизирането, а за намаляването на бюджетния дефицит, който в момента е между 3.5 и 3.7 процента от БВП. Намаляването на данък добавена стойност бе отложено за неопределено време, а частичната приватизация на France Telecom, която бе започната от предходното правителство, а след това спряна от социалистите, вероятно ще стартира за втори път съвсем скоро, въпреки подписания пакт с комунистическата партия телекомуникациите да не бъдат приватизирани. Реалностите обаче са по-силни (или поне трябва да бъдат) от принадлежността към един затворен политически елит.
Уникалните гали.
Фундаменталният въпрос е дали Франция единствена сред най-развитите индустриални държави може едновременно да поддържа силна икономика и да финансира грандиозни национални проекти, да поддържа големи и неефективни държавни индустриални предприятия и да крепи една социална държава, с която в Европа са сравними само скандинавските държави. А те също не са пример за икономически растеж през последните години.
Ако правителството в Париж успее да осигури работа за французите (безработицата в момента е на рекордното ниво от 12.5 процента) и същевременно да намали данъците, то френският начин на управление наистина ще бъде уникален в света. И това ще бъде заслуга на enarques. В момента тяхното главно достойнство обаче е, че продължават да смятат, че Франция е уникална по отношение на това, че основните закони на пазарната икономика важат навсякъде по света, но не и във Франция.
Здравият разум и опитът на пазарното стопанство твърдят, че рано или късно идва момент, когато бюджетният дефицит трябва да бъде сведен до минимум, а на местните пазари трябва да се даде достатъчна степен на свобода. Иначе държавата неминуемо натрупва огромен дълг, генерира висока инфлация или нивото на безработица скача драстично. Понякога трите събития се случват едновременно. Години наред френският политически елит балансира на ръба на икономическия крах, но историята показва, че този период винаги е краен. А иначе фактът, че все пак крахът още не се е състоял, също говори за уникалността на френските enarques.
За седем години електронните медии потънаха в правен хаос
Асен АСЕНОВ, Алексей ЛАЗАРОВ
Четири телевизионни канала изчезнаха от българския ефир само за една седмица. След седемгодишно буксуване в законите родните медии започнаха да се оплитат в лепкавата административна паяжина, създадена от политическата слепота на осем правителства след 1989 г. Единственият пряк ангажимент, свързан с електронните медии, който правителството на Иван Костов пое в програмата си до 2001 г., е "осигуряване на необходимия честотен ресурс за трета национална телевизионна мрежа, както и за други телевизионни мрежи с регионален обхват". От това става ясно, че в рамките на своя мандат кабинетът дори не планира да разреши старта на частна телевизия с национален обхват, а само да "осигури необходимия честотен ресурс". Тоест, ако администрацията се придържа стриктно към петилетната си програма, България може да посрещне новия век без алтернатива на държавната телевизия. А това означава - без развит пазар на информация във време, когато частните национални телевизии в Източна Европа ще навършват десетата си година.
От това единствено изречение в програмата на кабинета става обидно ясно, че правителствената администрация няма никаква идея за това каква политика ще провежда за електронните медии. Авторът на краткото изречение в програмата дори е пропуснал факта, че България няма не само телевизия, но и частно радио с национален обхват.
Този кабинет обаче наследява проблеми, натрупани по времето на осем предишни правителства. Но за разлика от предшествениците си Костов няма да може да отложи решаването им, освен ако се откаже от членството на България в Европейския съюз - оттам поставиха преди време като задължително условие за приемане в голямото европейско семейство наличието на частна национална телевизия.
Това, по което сегашното правителство си прилича с останалите, е, че не е готово да предложи ясен регламент за електронните медии и дори не може да стикова коренно противоположните позиции на собствените си ведомства.
"Разрешителният" режим забранява медиите.
В момента разрешителният режим за електронните медии се регламентира от приетия в "златните" години на социализма Закон за съобщенията, от Закона за телекомуникациите и остатъците от Закона за радиото и телевизията, известен като "Гордостта на Клара". Според Закона за концесиите кандидатите за ефирна медиа трябва да подадат молба за откриването на процедура, Комитетът по пощи и далекосъобщения (КПД) трябва да съгласува тази молба с останалите заинтересовани ведомства и в тримесечен срок да откаже или да открие концесионна процедура. Отказът на КПД да даде ход на търг за честота не подлежи на обжалване. От приемането на Закона за концесиите такъв търг не е провеждан, но дори сега да бъде открит, никой не може за получи концесия за ефирна телевизия, радио или кабелна мрежа. Според Закона за радиото и телевизията правителството може да даде концесия за телевизия и радио едва след като националният съвет за радио и телевизия одобри програмната му схема. След намесата на Конституционния съд такъв съвет обаче няма - все още не е създаден, а и не е ясно дали въобще ще го има. От друга страна, неговото избиране би създало прецедент, който по думите на експерти постепенно ще доведе до пълната отмяна на Закона за концесиите. По същата законодателна логика трябва да има национален съвет по плажната ивица, национален съвет по подземните богатства, т.е. съвети за всички обекти и дейности, които подлежат на концесиониране. А отмяната на този текст от Закона за радиото и телевизията едва ли би отнела повече от час на депутатите в парламента.
Макар и негласно Комитетът по пощи бойкотира Закона за концесиите още от неговото приемане - както предишното, така и сегашното ръководство на ведомството смятат, че отдаването на честотите трябва да е в правомощията на КПД, а не на Министерския съвет. Тази "война" между правителствената администрация по времето на Любомир Коларов стигна дотам, че в нарушение на Закона за концесиите скандалният бивш водещ на предаването "Светът в действие" прие промени в Наредба 10 на КПД , с които сам си даде правото да издава лицензи за частни телевизии, радиостанции и кабелни оператори. По силата на тази незаконна наредба, която беше отменена от Върховния съд, Коларов издаде три лиценза за радиостанции, осем лиценза за кабелни оператори и два за ефирни регионални телевизии.
Сегашното ръководство на КПД също толкова успешно, но не така публично бойкотира Закона за концесиите. Шефовете на комитета внесоха в МС законопроект за далекосъобщенията, в чиито преходни и заключителни разпоредби се предлага изваждането на честотите от Закона за концесиите. Отделно от този законопроект Комитетът по пощи е подготвил и проект за промени в Закона за концесиите, който има за цел да изпревари приемането на Закона за съобщенията и да осигури по-бързо отпадането на задължението честотите да се отдават само на концесии.
Експертите в съвета по законодателство на правителството, в Министерството на правосъдието и в правния отдел на МС обаче са категорично против подобни промени в закона. А това означава, че КПД няма да може да прокара идеите си в МС. Затова пък комитетът успешно саботира Закона за концесиите - две години след приемането му незаконно в КПД все още се приемат молби за лицензи срещу 5 хиляди лева вноска и пуска в ход процедури за издаване на лицензи.
След приемането на Закона за концесиите от предишния парламент се смяташе, че основното му предимство е осигуряването на относително публична процедура, която ще бъде спирачка на корупцията. Досега обаче той на практика не работи. Това даде повод на високопоставен държавен служител да обясни буксуването на закона с думите: "Получи се парадоксална ситуация, в която корупцията стана спирачка на Закона за концесиите. " Ако този начин за отдаване на честоти се прилагаше, нямаше да има почти никакви посредници (като Временния съвет по честотите например), които да поставят мъгляви изисквания и да решават съдбата на кандидатите "в разговори" на четири очи.
Това не попречи на правителството да гласува промени в закона, според които освен чрез търг или конкурс концесии могат да се дават и чрез "пряко определяне на концесионера в случаи, установени в закон".
Поводът за "обществения" дебат.
Ролята на катализатор за раздвижване на държавната администрация се оказаха протестите срещу спирането на бургаската телевизия "Скат", която събра 30 хил. подписа срещу бездействието на властта и безсилието да се разреши проблемът. Втората публична изява на недоволство беше предизвикана от спирането на руската телевизия. Симпатизанти на БСП се събраха на "Позитано" 20 заедно с представители на руското посолство, за да протестират срещу спирането на ОРТ. Заявеното желание на администрацията да съдейства за решаването на проблема чак след възникването на скандала обаче е доста закъсняло. Проблемите, които изскачат на повърхността, са породени от правния хаос и липсата на концепция и не могат да бъдат разрешени поотделно. Всеки опит да бъде намерено конкретно разрешение ще задълбочи проблема, тъй като по този начин се създават прецеденти. Защо ръководството на КПД трябва да мисли как да върне ОРТ, TV5 и CNN в българския ефир, а да не търси решение за бургаската телевизия например? И каква ще бъде реакцията от спирането на незаконните кабелни оператори в София, при положение че няма легален?
На 1 септември телекомуникационната компания спря да излъчва сигнала на Обществената руска телевизия, а Комитетът по пощи съобщи, че до края на месеца спира излъчването на ТV5 и телевизия "Триада". Същия ден изтече лицензът на бургаската ефирна телевизия "Скат" и тя също спря да излъчва. Историята на излъчването на тези програми може да даде частична представа за бездействието на държавата през последните седем години и е доказателство за необходимостта от бързото решаване на законодателните проблеми и формирането на ясна политика на правителството в тази област. По непотвърдени данни в момента в страната работят над 400 незаконни кабелни телевизии. Според официалната статистика на КПД разрешения за изграждане на кабелни мрежи са издадени на 94 оператора, което означава, че съвсем малка част от кабелните оператори в страната са спазили закона. Има и кабелни оператори, които са получили лиценз, но въпреки това не работят. С неясни аргументи преди няколко години КПД лицензира само по един кабелен оператор в големите градове. В София например в момента има само пиратски кабелни мрежи - единственият лицензиран е "Глобо", но той не развива никаква дейност.
Телевизия "Скат"
Регионалната бургаска телевизия "Скат" първа пострада от правния батак в областта на медиите. Частният тв канал получава лиценз от председателя на Комитета по пощи и далекосъобщения Любомир Коларов на 1 септември 1996 г. По това време обаче КПД вече не е имал право да дава разрешения за излъчване, тъй като Законът за концесиите е обнародван в Държавен вестник още през 1995 г. и практически лицензът на "Скат" е нищожен още със самото му издаване. Дори и след смяната на Коларов КПД не е спряла излъчването на програмата, въпреки че е имала законно основание, възможност и дори задължение като държавен орган да го направи. Бездействието на комитета продължи до миналия понеделник, когато изтече срокът на издадения от Коларов лиценз. Дотогава ведомството дори е събирало лицензионните такси и таксите за излъчване, които каналът е бил задължен да плаща. Преди изтичането на срока по издадения от Коларов лиценз "Скат" поиска от Комитета по пощи и далекосъобщения да разреши продължаване на излъчванията му, но такова разрешение беше отказано, тъй като комитетът няма законово право да го даде. Собствениците на телевизията, която получава правото да излъчва с официален документ от КПД, нямат вина за това, че документът е издаден в нарушение на действащото законодателство, но когато са получавали този документ, би трябвало да са знаели, че поемат риск и че Законът за концесиите е обнародван. Единственото нещо, което могат да направят сега, е да заведат дело срещу държавата в лицето на Комитета по пощи за пропуснати ползи и да поискат откриването на концесионна процедура. Дори да бъде открита обаче концесионна процедура, телевизията няма да може да възстанови излъчванията си, тъй като според "Гордостта на Клара" националният съвет за радио и телевизия трябва да одобри програмната й схема, а такъв съвет, както е известно, няма. Така че единствената възможност за появата на нови електронни медии в момента е незаконното излъчване.
Руската телевизия.
С постановление No94 от 1990 г. "с цел засилване на руското влияние" правителството на Андрей Луканов препотвърждава решение на ЦК на БКП отпреди 10 ноември и разрешава излъчването на телевизия "Останкино" в България. Със същото решение се задължава Министерството на финансите от 1 януари 1991 г. да заплаща от държавния бюджет таксите за излъчване. (Излъчването на програмата през тази година струва на данъкоплатеца по около 2 млн. лева на ден.) По това време за руския тв канал вече има изградена мрежа, която покрива приблизително 60% от територията на страната.
Проблемите около излъчването на "руската телевизия" у нас започнаха на 1 април 1995 г., когато с указ Борис Елцин прекрати съществуването на "Останкино". От същата дата на честотата й започна да излъчва "Обществена руска телевизия" АД (ОРТ). Тя е акционерно дружество, в което 51% от акциите са собственост на държавата, 9% - на радиотелевизионна компания "Останкино", а останалите 40% са разпределени между частни акционери. Новата компания на практика няма нищо общо с "Останкино" - тя не е неин юридически наследник, ОРТ дори отказва да изпълнява рекламните договори на предшественика си. На практика от тази дата сигналът на ОРТ се ретранслира в България абсолютно незаконно - разрешението, издадено от правителството на Луканов, дава зелена светлина за програмата на "Останкино", която след април 1995 г. вече не съществува.
Правителството на Виденов отлагаше решаването на този проблем през целия период на управлението си и го завеща на Софиянски, който също не посмя да спре канала - така че тези две правителства носят пряката отговорност за това, че две години от бюджета са отделяни средства за незаконното излъчване на ОРТ.
Празните ходове на синьото управление в медиите.
"Обсъждаме две седмици - до 25 юли. С особена важност" - това е резолюцията на премиера Костов върху докладната записка на председателя на КПД Антони Славински за приватизацията на Ефир 2. Двете седмици, в които трябваше да приключи обсъждането за продажбата на втория държавен канал, изтекоха, но от резолюцията "с особена важност" не последва нищо конкретно.
След личното настояване на министър-председателя през юли шефът на Комитета по пощи и далекосъобщения Антони Славински изпрати докладна записка до правителството "за възможните варианти за приватизацията на Ефир 2". Последваха становищата на отдел "Правен" на МС и на вицепремиера Бакърджиев за продажбата на втория държавен канал. Според докладната записка на Комитета по пощи и дълекосъобщения възможните варианти за приватизация на Ефир 2 са два. При първия честотите, необходими за излъчването на програмата, остават в активите на БТК и не се концесионират, а освен това компанията запазва собствеността си върху преносната и излъчвателната мрежа. При този вариант КПД предлага да бъдат продадени "дълготрайните активи на творческо-програмния комплекс на Ефир 2, а новият собственик на канала да придобие "право за създаване и разпространение на телевизионна програма". В докладната записка на Славински се твърдеше, че предимствата на този вариант за продажба са, че в държавния бюджет ще има постъпления от правото за създаване и разпространение на тв програма и от дълготрайните активи на Ефир 2. Според КПД другият плюс е, че ще бъдат премахнати разходите в държавния бюджет за издръжка на Ефир 2, както и средствата за излъчването на сигнала. "Необходимите финансови средства за тази дейност ще се заплащат на БТК от новия собственик на Ефир 2, но вече по търговски цени. Това ще повиши цената на БТК при нейната приватизация", пише в предложението си до Костов Антони Славински. Другият аргумент "за" предложения вариант на продажба е, че по този начин се "запазва статуквото на БТК в процеса на нейната приватизация". Недостатъците на този вариант според шефа на КПД са, че държавата няма да получи приходи от продажбата на правата върху честотния ресурс, както и това, че "не са ясни законодателните механизми за даване на права за създаване и разпространение на телевизионна програма без получаване на концесионни права за честотния ресурс". Славински стига и до логичния извод, че съществуващите дълготрайни активи на Ефир 2 може да не представляват интерес за потенциалния инвеститор в частна телевизия с национален обхват, както и че се създава "прекалено рискова ситуация за новия собственик на Ефир 2 без концесия за честотния ресурс".
Вторият вариант за продажбата на Ефир 2, който КПД предлага, е да бъдат предоставени правата върху честотите, на които се излъчва вторият държавен канал, а БТК да запази само собствеността си върху предавателите, които излъчват тв сигнала, но вече без права върху честотата. Шефът на КПД обаче твърди, че недостатъкът при продажбата на Ефир 2 чрез концесия на честотите е, че това внася несигурност в бъдещия купувач на БТК. Притесненията на КПД са, че телекомуникационната компания теоретично може да се окаже собственик на купчина желязо, ако бъдещият концесионер на честотите реши да изгради собствена предавателна мрежа например. Комитетът твърди, че е възможно да се обсъжда и вариант за приватизация на излъчвателната мрежа заедно с отдаването на честотата, но това ще създаде "значителни затруднения с банките - кредиторки по проекта за модернизация на БТК". Експертите на Комитета по пощи смятат, че въпросите за отделянето на предавателната мрежа от активите на БТК би трябвало да се съгласуват и с финансовия консултант по приватизацията на телекомуникационната компания след подписването на договора с него.
Според становището на вицепремиера Евгений Бакърджиев "получаването на най-добра цена (за Ефир 2) налага конкурентното начало като задължително". Ресорният вицепремиер по телекомуникациите написа в докладната си, че честотният ресурс на Ефир 2 трябва да бъде изваден от лиценза на БТК и да се учреди концесия за отдаването му. Бакърджиев твърдеше, че най-добрият вариант за държавата е бъдещият концесионер на честотите на втория държавен канал да използва излъчващата мрежа на БТК по силата на дългосрочен търговски договор. Така БТК няма да загуби част от активите си, което би се отразило на цената й, а и ще получи гаранции, че ще запази приходите си от излъчване. По отношение на приватизацията на активите на Ефир 2 становището на вицепремиера беше, че "поради функционалното единство на Канал 1 и Ефир 2 в рамките на БНТ продажбата на сгради, оборудване и технически съоръжения би предизвикала многобройни проблеми, които ще забавят приватизацията. Възможните приходи ще са незначителни и напълно пренебрежими в сравнение със затрудненията". Бакърджиев смята, че в цената на концесията, която правителството ще даде, трябва да се включи пазарният дял, който каналът има в момента - в становището се казва, че за 1996 г. Ефир 2 е получил 7.2 млн. долара от реклама. Вицепремиерът препоръча да бъде създадена работна група от представители на отдел "Правен", управление "Концесии", КПД, Агенция за приватизация и БНТ, която да разработи приватизационна програма до 31 август. До този момент такъв екип не е сформиран, а още по-малко има готова приватизационна програма.
Според становището на отдел "Правен", което тогава беше изпратено като коментар на внесеното от КПД предложение, единственият начин приватизирането на Ефир 2 да бъде уредено коректно от правна гледна точка е това да стане със закон. Юристите на правителството смятат, че това би следвало да е допълнителна част към Закона за радиото и телевизията - "така ще се създаде принципна възможност за приватизирането и на останалите програми на радиото и телевизията".
Ако правителството продължи да бездейства още месец-два след категоричната заявка за енергични действия, случаят ще стане христоматиен пример на бюрокрация. Има проблем, пише се докладна записка, чиновникът въздъхва и си казва, че проблемът е задвижен. А целокупната държавна администрация може и да си въобразява, че нещо наистина се върши, след като нагоре и надолу хвърчат докладни записки и становища, но реален резултат досега няма. Руската телевизия беше спряна, но досега няма обявен търг за отдаването на честотите й с концесия. Сроковете, предвидени във вътрешноведомствената кореспонденция, вече са пропуснати.
Раздвижването на правителствената бюрократична машина се оказа напразна надежда, че политическото решение за частна национална телевизия все пак идва, макар и със седемгодишно закъснение. Вместо това обаче управляващите си записаха голяма черна точка, избирайки по един доста оспорван начин нови шефове на БНТ и БНР. Генералните директори на държавните електронни медии в момента кършат пръсти и се опитват да отгатнат какво ще реши Конституционният съд за тяхната легитимност. Обмислят се и варианти, ако тълкувателите на основния ни закон отменят избора на медийните шефове, да бъдат гласувани законови текстове, които позволяват изборът да се повтори по конституционносъобразен начин.
Столичният кмет Стефан Софиянски също се записа в най-новата ни медийна история с две странни изяви. По времето на служебното правителство по инициатива на съветника му по въпросите на медиите Михаил Михайлов беше прието постановление, което даде право на КПД да дава временни разрешения за ползване на честоти по смисъла на Закона за концесиите. По-малко от месец след това Върховният съд отмени това решение. Инициативата на Софиянски Столичната община да се сдружи с Нова телевизия засега също остава "празен ход" на управляващите в областта на медиите.
След седем години буксуване правният хаос около медиите започва да кристализира в конкретни случаи и да събужда недоволството на много хора - феновете на бургаската телевизия "Скат", зрителите на руската телевизия.
Липсата на координация между отделните части на държавната машина засега като че ли пречи най-много за нормализирането на медиите у нас. Разрешаването на проблемите не е нито по силите, нито в компетенциите на едно ведомство. Парламентът например трябва да приеме работещ закон за радиото и телевизията, правителството да задвижи отдаването на честоти, прокуратурата да спре незаконните кабели. Стиковането на всички власти обаче няма да е възможно, без управляващите да имат ясно виждане за това какви трябва да бъдат медиите.
За да не посрещнем 2001 г. само с "осигурен честотен ресурс за трета национална телевизионна мрежа", по която да върви това, което от миналата седмица се вижда на честотата на ОРТ - снежинки и пращене.
Политиците ви първо трябва да решат какво искат
Вернер Румпхорст, директор на правния департамент на Европейския съюз за радио- и телевизионно разпръскване (EBU), пред "Капитал"
За втори път сте в България, за да съветвате българските политици относно медийното ни законодателство. Какво се е променило от една година насам?
- Една от първите ми срещи сега в България беше с г-н Славински, шефа на Комитета по пощи и далекосъобщения (КПД). Телекомуникациите са важни за електронните медии. Те са това, което е хартията за вестниците. При г-н Славински усетих, че отношението към медийната проблематика е много по-отворено. Аз бях тук преди година като експерт на Европейския съюз (ЕС). Бяхме поканени от българското правителство да вземем отношение по проектозакона за радио и телевизия. Тогава обаче останахме с много силното усещане, че сме използвани като алиби, че всъщност политиците изобщо не се интересуват от нашето мнение. Само искаха да използват нашето посещение, за да могат да кажат - ето, ние се консултираме с ЕС. Непосредствено след това изпратихме доклад с мнението си по закона, който очевидно никога не е станал известен. От срещите си сега останах със субективното усещане, че хората са започнали да променят мисленето си и са решили, че властимащите ще направят всичко възможно, за да приемат един добър медиен закон.
Сподели ли с вас г-н Славински дали КПД ще започне да работи в областта на медиите?
- На г-н Славински му е ясно, че преди да започне да се прилага Закона за концесиите, трябва да има политическо решение за това кой може да получи концесията, на какви условия и стандарти трябва да отговаря концесионерът - колко часа дневно трябва да излъчва например и т.н. И ако отговорът на този въпрос бъде даден чрез някакъв закон за радиото и телевизията, едва след това той може да разсъждава какви честоти биха могли да се дадат и чак тогава да се задейства Законът за концесиите. Г-н Славински обаче е напълно наясно, че процедурата по концесиониране трябва да бъде предхождана от едно политическо решение за условията, по които ще бъде получена концесията, и той е на мнение, че не можеш да даваш концесия, без да знаеш за какво я даваш.
Запознат ли сте с последните дебати около медийния ни закон?
- Знам, че има три варианта на закон за радиото и телевизията. Според мен обаче (това казах и на г-н Райчевски) това е грешен метод. Хора, които са направили проект, много трудно се отказват от него, а да се направи от три текста един е невъзможно. Трябва на първо място да бъде изяснено какво трябва да има в закона. Разбирам, че става дума дали един от двата канала на държавната телевизия трябва да бъде приватизиран; чувам, че въпросът за финансирането на телевизията е все още отворен - например дали да има реклами или не, как ще изглежда рекламата в обществената телевизия; трябва ли да има един надзорен орган, който да контролира и обществените, и частните медии. Това са няколко от основните въпроси, по които предварително трябва да има решение. След като има такова становище, тогава обикновено се поканва един експерт юрист, който да облече решението в юридическа форма. И това не е трудно. Но това, че частни лица си позволяват да излагат своите политически виждания в един законопроект, това за мен е повече от въпросително. Аз на мястото на вашата комисия нямаше да разглеждам проекти, по такъв начин.
