В България няма по-евтино нещо от човешкия живот
От началото на годината само в мини "Бобов дол" са загинали 23 души. Сигурно има някаква закономерност. България е на едно от първите места в света по производствени злополуки и трудова смъртност и инвалидност.
Всякакъв анализ на цената на добиваните тук местни въглища е напълно безсмислен сега, при наличието на тази черна статистика. Сигурно е вярно, че българските въглища излизат по-евтини от вносните. Но как в себестойността ще се включат десетките загубени човешки животи и убитата природа, от която децата ни ще се разболяват? И примитивните рискови условия на труд заради липсата на амортизационни отчисления и пари за инвестиции?
Пак по подобни причини България има най-евтината в света ядрена енергия и най-евтино добития уран от радиоактивните рудници. Защото тук не се правят амортизации и защото човешкият живот, здраве и природата не струват нищо. И наистина ли щяха да са евтини, ако се начисляваха реални амортизации, ако се харчеха нужните средства за трудова безопасност и се опазваше околната среда?
Доста цинично звучат сега гласовете на синдикалисти и социалисти против закриването на високорисковите рудници. Преди да станем социална държава, преди да почнем да се замисляме за проблема със заетостта и бедността в определени райони, трябва да станем цивилизована държава. Да спре методичното изтребление на хора по рискови обекти. Това не е проблем на населението, това е проблем на управляващите. Ако през 1990-1991 г. рисковите рудници бяха затворени, това щеше да струва пари - за трудови обезщетения, за преквалификация, за разкриване на нови работни места. Вероятно немалко пари, но щяха да са спасени няколко десетки живота. Кое е по-добре, кое е "по-евтино". Нека синдикалистите и Румен Овчаров да изчислят, преди да твърдят, че приказките за затваряне на опасните рудници били глупости.
Съпругите на управляващите разпределиха 500 млн. лева
Най-големият български дарител във фондация "Бъдеще за България" засега е Главболгарстрой
Ива Рудникова
Сред стоте телевизионни въпроса към премиера се промъкнаха и няколко, свързани с дейността на фондацията, председателствана от съпругата на Иван Костов. "Бъдеще за България" е регистрирана на 2 декември миналата година. Неин почетен председател е първата дама Антонина Стоянова. VIP-съставът на управителния съвет на неправителствената организация предизвести както повишеното любопитство към дарителските й жестове, така и намеците за секретен списък на спомоществователите, стопански уклони и пр. "Дотук сме раздали около 450 - 500 млн. лева. Почти не работим с български фирми, за да не ни обвинят в рекет. Сред българските дарители са фондация "Отворено общество", Булгартабак, Пощенска банка, Главболгарстрой, Рамкофарм, "Ариана", "Магинед" ООД", заяви за "Капитал" Елена Костова, шеф на "Бъдеще за България". Най-големият от българските дарители очевидно е Главболгарстрой, който до момента е отпуснал за строителни работи над 200 млн. лева.
"Нямаме активи, имаме един компютър от "Отворено общество" за 3200 долара. За обзавеждането на офиса имаме договор с фирма за ползване и съхранение. Всичко е като дарение", добави тя.
През месец май Националният изпълнителен съвет (НИС) на СДС взе решение неговите членове и съпругите им да прекратят участието си в управителни и контролни органи на акционерни и всякакви други частни, държавни и общински търговски дружества. "Това не се отнася за фондациите, тъй като са сдружения с идеална цел", предупреди тогава синият лидер Иван Костов. По-късно стана ясно, че неговата съпруга вече не е съуправител на търговската фирма "Булс" ООД, която беше набедена за ембаргова търговия с петрол. Елена Костова се отдаде на дарителска дейност по примера на западноевропейските си "колежки". В управителния съвет на "Бъдеще за България" тя споделя тази мисия на доброволни начала с Мирослава Нейнска, Мая Христова, Веселина Хаджиева, Леданка Генева, Карамфила Томова и Слава Стойчева (съпруга на добилия популярност като шеф на "Трон" Красимир Стойчев). Жената на столичния кмет Алиса Софиянска също посвещава време на дарителството, а съдействието от половинките на Христо Бисеров (национален координатор на СДС) и Марио Тагарински (министър на администрацията) окончателно прикачи към фондацията определението синя.
Концентрацията на известни фамилии в "Бъдеще за България" вдъхнови предположението, че някои фирми избират да бъдат щедри именно към тази фондация с надеждата, че освен в списъка на дарителите ще влязат и в някакъв друг именник - "да ти се връща". В случая обаче дори користните помисли не обезценяват помощта. Защото е повече от добре заделените за пъблик рилейшънс или рушвет средства да отиват за храна и лекарства.
"Касичката" на фондацията се пълни още от български емигранти и от чуждестранни спомоществователи. Освен "Макдоналдс", "Кока-кола", "Шел" помагат и посланиците на доста западноевропейски държави в София.
"За ревност и дума не може да става. От всички нас има нужда, особено от фондация с големи възможности", казаха от "шапката" на неправителствената организация.
В телевизионния блиц избирател от Пловдив попита министър-председателя какво става с обещания от "Бъдеще за България" ремонт на един от детските интернати в града на тепетата. Гражданинът се oбезпокои за невръстните обитатели на родопския пансион, които не можели да се върнат там. Костов заяви, че ще поиска информация за случая и добави, че фондацията изпълнява поетите ангажименти.
"В пловдивския дом се работи", беше категорична Елена Костова. В четвъртък директорката на дома за средношколци поясни за "Капитал", че до 12 септември ще приключи първият етап от потягането на социалното заведение - смяната на дървената дограма и ремонтът на няколко бани. "Сто милиона лева накуп не се намират лесно. Току-що приключи срещата ми с г-н Пешлеевски, който обеща 10 млн. лева дарение от Строителни войски. Хората, които говорят, че ремонт не се прави, въобще не са стъпвали тук за разлика от нас, които цяло лято не сме излизали от дома", обясни директорката. Малчуганите от дома ще се приберат малко преди първия учебен ден. "В момента с последните пари от "Бъдеще за България", около милион и половина лева, част от децата почиват в станцията на ГУСВ в Приморско, а другите са в Равда по линия на фондация "Райна Кабаиванска" и образователното министерство", каза шефката на пансиона.
"Опитите фондацията да бъде обвинена в декоративност са несериозни. "Бъдеще за България" работи много мощно, което е само от полза за децата", коментира Нина Димова от фондация "Сирак". Ветрилото от инициативи на "Бъдеще за България" покрива спешните нужди на домове за деца и юноши, училища, заведения за стари хора, многодетни и социално слаби семейства, бедстващи интелектуалци. "SOS-класацията" се прави след писмена молба от институцията, болницата или частното лице, което има нужда от помощ. Отделно при всяко пътуване из страната общините представят списък на хората и семействата в най-тежко положение.
Фондацията развързва кесиите и за строителството на църкви в Родопския край. Една от тях (в Неделино) отваря врати за богомолците тези дни, като най-сериозният дарител за градежа й отново е Главболгарстрой.
В момента "Бъдеще за България" работи по няколко програми - "Пролет в затвора", "Детето в България", "Красива София". Проектите се захранват със студентски идеи, бъдещите висшисти ще дават рамо и при осъществяването им.
Неправителствената организация залага на личния контакт и на по-дългосрочните решения. "Имаме изградени ферми към някои домове", каза Елена Костова. Факт, който снабди критиците с козовете "притеснителен размах" и "инвестиционна дейност" на фондация "Бъдеще за България".
Миналата година, още преди фондацията да бъде регистрирана, шефът на Дома за мъже с умерена умствена изостаналост в Твърдица пръв се похвали с подобна предприемчивост. Помощното стопанство (10 крави, 120 овце, 200 прасета, гъбарник), в което обитателите на приюта дозирано се трудят, осигурява богатото им меню, разказа тогава Кольо Колев.
При официалното си ангажиране с фондацията Антонина Стоянова заяви, че нейното участие там ще бъде гарант за прозрачността на средствата, както и за това, че те ще се разпределят по предназначение. "Парите при нас се знаят до стотинка. Имаме много строг финансов ред. Всеки път се изготвя справка за дарителя, за това как са изразходвани средствата", казва Елена Костова. Според "Бъдеще за България" конкуренция в благотворителността има. "На нас нищо повече не ни е позволено. Въпреки това успяхме да качим летвата и мнозина започнаха да се състезават с нас. " А от това печелят само хората в беда. Никой няма да загуби и в случай, че фондацията реши да огласи официално списъка на всички свои дарители и сумите на даренията. Поради близостта си до властта тя е длъжна да осигури прозрачност на приходите си.
Групата на БББ угасна по схемата "Deja vu"*
Последователите на Жорж мътят формули за съживяването й
Момчил Милев
Порочният кръг в парламентарното битие на Българския бизнес блок се затвори за втори (и вероятно не за последен) път. Верните последователи на Жорж Ганчев, които успяха да се наместят в парламентарните кресла с листата на БББ, останаха малцинство. Мустакатият политикан от Владая отново се направи, че научава последен за ферментационните процеси в собствената си партия. Количеството на метежниците сред бизнесдепутатите достигна критичната си маса миналия петък и парламентарната група с гръм и трясък се разпадна. Според правилника на парламента най-малко десет народни представители могат да сформират своя група. Ганчев обаче остана само с девет души.
Ролята на "камикадзе" съвсем закономерно изигра известният със страстта си към източните бойни изкуства (и в частност към управлението на Българската федерация по кендо) депутат, медиен магнат и фалирал банкер Георги Агафонов. Той се присъедини към отцепилите се народни представители Христо Иванов и Христо Петров, които детронираха Жорж Ганчев от ръководния пост във фирмените братства. Новоизбраното ръководство задължи всички свои членове с депутатски карти да излязат от редиците на парламентарната група. На повелята засега не се подчини депутатът от Добрич Иван Колев, който е член на бизнесбратствата и също се спрягаше като възможен отцепник. Поддръжниците на Ганчев твърдят, че противниковият лагер е отблъснал народния представител с действията си. Колев решил да остане лоялен към Жорж, след като хора от анти-Ганчевата фракция откраднали микробуса му и обещали да го върнат, "ако се вразуми". Твърде вероятно е обаче депутатът от Добрич да преосмисли позицията си, в случай че се сбъднат мечтите на Ганчев да привлече народни представители от други парламентарни групи.
До последния момент лидерът на бизнесблока отричаше очевадната възможност Агафонов да се пресели в противниковия лагер. Изглежда, единствено Ганчев не желаеше (или се правеше, че не иска) да проумее, че шефът на радио и телевизия "7 дни" играе двойна игра. Агафонов "извоюва" избираемо място в листата на БББ с надеждата, че депутатският имунитет ще му осигури надеждна защита срещу съдебно преследване след обявяването на банка "Славяни" в несъстоятелност. Абсолютното мнозинство на СДС обаче обърка сметките му и той беше принуден да потърси нов политически чадър, за да не стане "клиент" на Националната следствена служба.
До момента схемата на "пълзящия" преврат в БББ действа безотказно. Почти дословно се повтаря казусът с отцепването на ексдепутатите от БББ Кристиян Кръстев, Иво Трайков и д-р Орлин Драганов, които напуснаха Жорж в 37-ото Народно събрание и с това предизвикаха гибелта на парламентарната група. Тогава мнозинството на БСП ремонтира правилника специално заради Ганчевите депутати, като свали долната граница за съставяне на група до седем души. Така "Позитано 20" си осигури безропотната подкрепа на бизнесдепутатите. За по-сигурно социалистите държаха двама "заложници" в лагера на Жорж - кредитните милионери Дончо и Диляна Димитрови, които все още се издирват от Интерпол. Лидерът на БББ обаче не посмя да отлъчи от партията си двамата финансови аферисти преди разпускането на миналото Народно събрание, за да оцелее групата му. В случая с Агафонов обаче събитията се развиха доста по-бързо и поставиха първата шпага на БББ почти пред свършен факт.
След разпускането на групата Жорж може да запази контрола над своите верни народни избраници, но губи част от привилегиите си. БББ губи възможността да има свой зам.-председател на парламента. Бизнесдепутатите ще бъдат лишени от участие в дебата по дневния ред за всяко заседание на Народното събрание. Според правилника на парламента само председателят и шефовете на парламентарни групи решават какво ще се обсъжда в пленарна зала. Съотношението в размера на парламентарните групи трябва да определя и броя на депутатите от дадена партия в парламентарните комисии.
Само председател на парламентарна група или оторизиран от него представител може да поиска проверка на кворума в пленарна зала, да се изказва по дневния ред или да прави изявления до 10 минути по въпроси, които не са планирани за обсъждане от народните избраници. Хората на Жорж ще бъдат лишени от възможността да искат отлагане или прекъсване на заседанието на парламента, както и да предлагат поименно гласуване.
Ще има ли възкресение.
Обкръжението на Жорж активно разпространява слуха, че ще откъсне гласове от други парламентарни групи. Вариантът обаче е твърде хипотетичен. БББ разчита на двама или трима депутати, които да се отделят от БСП и ОНС. Ако действително разговорите с потенциалните свежи подкрепления се водят на лична основа, както твърдят от бизнесблока, това автоматично ще скара Ганчев с парламентарните централи и ще го постави в състояние на почти пълна политическа изолация. Така ще рухне и химеричната претенция на Жорж да се нареди сред първите шпаги на опозицията. Освен всичко друго бизнесблокът трудно би могъл да направи кой знае колко атрактивна оферта на народни избраници от други партии.
Друга малко по-вероятна и вече отработена възможност е депутатите от БББ да сключат негласно съглашение с "Позитано" 20. Ден след разформироването на парламентарната група застъпниците на Ганчевата кауза лансираха идеята да се направи парламентарен съюз по подобие на Обединените демократични сили. Консолидиране на опозиционното пространство точно в този момент обаче надали може да се направи, и то под егидата на парламентарна сила със затихващи функции. В момента повечето партии извън властта се занимават изключително с вътрешни проблеми. Всички фракции на БСП са се вторачили в партийния си орган "Дума" и възможностите за продажба на част от активите му. Основният проблем на ОНС и неговия лидер Ахмед Доган пък е роенето в редиците на етническия електорат и отклоняването на гласове към алтернативната партия на Гюнер Тахир, която гравитира към управляващите.
Все пак от "Позитано" 20 дават индикации, че може и да се заинтересуват от съвместно начинание с лагера на Ганчев. Лидерът на БСП Георги Първанов спомена в Народното събрание, че електоратът на столетницата не би имал нищо против сътрудничество с бизнесблока, но това няма да стане под формата на безвъзмездно кръводаряване. Въпросът е каква ще бъде формулата на "джойнт венчъра" и каква ще е цената му. Вариантът за парламентарен съюз между соцпартията и блуждаещите вече независими депутати от БББ оставя Жорж без контролни механизми над последователите му и практически е равен на капитулация. По-вероятният начин е Първанов да "заеме" на своя евентуален коалиционен партньор един-два депутатски гласа. Това обаче е доста трудно изпълним и хазартен ход. На практика депутатите, които ще преминат под "ръководството" на Жорж, рискуват да се опозорят пред електората, който ги е издигнал.
Друг вероятен сценарий е консолидиране в бизнесблока без Жорж.
Отцепниците Христо Иванов, Георги Агафонов и Христо Петров усилено правят дипломатически совалки сред своите бивши съратници, като поставят едно-единствено условие за завръщането си - отстраняването на "националната икона" от ръководния пост в парламентарната група. Този вариант обаче също е доста трудно осъществим, защото Жорж все пак разполага с няколко верни шпаги на своя страна (като например ветераните от миналия парламент Георги Дилков-Лорда и Яшо Минков). Така никоя от фракциите дори хипотетично не може да набере необходимия кадрови потенциал от народни представители, за да създаде своя парламентарна група.
По всяка вероятност обаче катаклизмите в щаб-квартирата на Петрушев в крайна сметка ще населят Народното събрание с поредната порция блуждаещи политически зомбита без собствена воля и електорална подкрепа. Тримата ренегати от лагера на Жорж най-вероятно ще потърсят закрила от си(л)ните на деня и ще предложат услугите си на мнозинството. Лидерът на БББ шумно ще громи "световната конспирация", която се мъчи да унищожи "неопетнен" човек като него, ще обяви бизнесбратствата за нелегитимни и ще хвърли мрежата за нови спонсори, като учреди нова Асоциация на фирмите. Христо Иванов пък вероятно ще сформира алтернативен дясно ориентиран бизнесблок с надеждата, че самоличността на агент Александър ще потъне в архивите на Държавна сигурност. Въпросът е дали мнозинството ще приеме в лагера си човек, който вече е пребродил целия политически спектър, включително и СДС.
"Дума" дупка прави
Лилия Филева
За 8 септември е насрочено общо събрание на "Дума прес"АД. В дневния ред са предвидени изменения и допълнения в устава, увеличаване на уставния капитал на дружеството и вземане на решение за прехвърляне на акции. Най-вероятно ВС на БСП и колективът на вестника ще запазят 51%, а останалите 49% ще получи "подходящ купувач". Интензивната подготовка за реформирането на флагмана на социалистическата мисъл стартира в края на месец юли. Тогава на "Позитано" 20 започнаха неформални разговори по финансовото укрепване на вестника - тема, която обаче неизбежно повличаше след себе си дебати по редакционната и кадровата политика на "Дума".
Преминаването на БСП в опозиция се оказа непреодолим стрес за финансовото й състояние. С носталгия по "по-добрите дни" представител на Изпълнителното бюро отбеляза: "Само преди няколко месеца беше достатъчно само да намекнем, че ни трябват пари, независимо за какво, и офертите заваляваха. При това не само от лявоориентирани бизнесмени. " Въпреки затрудненията обаче новото ръководство не може да си позволи да загуби или да пренебрегне соцоргана. И не защото "Дума" дава трибуна на социалистическите идеи - лидерите на БСП непрекъснато демонстрират умението си да изникват по страниците на разнородни вестници. "Дума" обаче си остава единствената и най-здравата връзка с твърдия социалистически електорат.
В "Дума" няма да си закачат портрет на Вардиноянис.
Допреди две седмици подготовката на "новото лице" на "Дума" (финансово и редакционно) вървеше тихомълком. Надали някой щеше да обърне особено внимание на съобщението за предстоящото общо събрание на дружеството, издаващо вестника, ако агенция "Балкан" не беше разпространила почти сензационната новина, че соцорганът се продава на гръцкия милиардер Вардиноянис. При това тайно.
"Фактите", с които радетелите на тезата (членове на кръга "Виденов") обосноваха твърдението си:
1. Борислав Дионисиев (представител на фамилия Вардиноянис в България) е кум на Георги Пирински, следователно е вероятно да заиграва с новото ръководство. Г-н Дионисиев обаче уточни, че е кум и на синия депутат Асен Агов.
2. Членът на Изпълнителното бюро Васил Калинов (дългогодишен заместник в оргкомисията на Николай Добрев) наскоро е бил в Гърция. Съвременна Елада обаче е слабост и на Красимир Премянов, Красимир Райдовски, Любомир Коларов.
3. Тезата за "гръцката връзка" издиша и поради факта, че Вардиноянис по традиция е обвързан (лично и финансово) с Нова демокрация - основен политически опонент на ПАСОК. Според "сведенията" на упорити виденовисти обаче милиардерът бил финансирал и ПАСОК. Борислав Дионисиев коментира: "Навсякъде по света едрите бизнесмени се стараят да са в добри отношения с всички основни политически сили.
Близо седмица след като разбуни духовете на "Позитано" 20, балканската конспирация беше окончателно разрушена от шефа на пресцентъра на кабинета Виденов Красимир Райдовски. Пред БНР той заяви, че не вярвал някой в Гърция да иска да купи "Дума", защото "познавал гръцката психология".
"Новината" на агенция "Балкан" за гръцкия флирт обаче издържа на медийното напреже-ние по-малко от 24 часа. Време, което се оказа достатъчно, за да отклони вниманието на членовете на Висшия партиен съвет. Така на пленума, провел се ден след съобщението, вместо оценката на управлението на Виденов се обсъждаше съдбата на "Ду-ма" и най-вече "недопустимите задкулисни действия" на новото ръководство.
Стартираха есенните маневри на "Позитано" 20.
Епистоларната престрелка в пресата между Виденов и Продев разсея и мимолетните съмнения, че разкритията около предстоящата продажба на "Дума" не са поредната вътрешнопартийна разработка.
Новото и старото ръководство на партията се надпреварваха да обясняват кой какво е направил за вестника. Виденов обясни, че проблемът на "Дума" не е с Жан Виденов, а с тиража на вестника, т.е. с неговите читатели. Продев отговори на "яростните амбиции на фракцията на Виденов": "Жестоката истина е, че Виденов и хората му добре знаят, че "Дума" няма да се превърне в тяхна маша."
Всъщност партийният орган винаги е бил трън в очите на приятелския кръг, още повече оттам дойдоха първите сигнали за краха на Виденов. Там се роди и печално известният "Орион".
Драмата на "Дума" винаги е била, че не е можела да балансира между крайностите в БСП - Андрей Луканов и Велко Вълканов, червените мобифони и червените бабички. По подобна причина сега вестникът не може да жонглира между Виденов и Първанов. Докато обаче партията беше на власт, проблемът не се усещаше. Просто защото, ако някой функционер си търсеше медиен излаз и "Дума" го отритнеше, той бързичко си намираше трибуна в национален всекидневник, при това с по-голям тираж. Властта обаче си отиде и с нея си отидоха благоразположените медии. Така че "Дума" стана особено важна.
Престрелките около партийния орган поне изясниха две неща. Първо, Виденов не се е отказал от БСП и ще се бори за нея, както си знае. И второ, опонентите му вече не говорят за приятелски кръг, а за "фракцията на Виденов". Фракция преди време беше наричана "Марксистка платформа" на Минчо Минчев. Съвпадението в понятията, изглежда, би трябвало да покаже на електората, че хората около Виденов са група леви маргинали.
Кой ще купи "Дума"
След конспиративните дебати на тема "как да се напълнят касите на "Дума" на соцлидерите им хрумна да продават акции от вестника на ревностни симпатизанти. Според същите лидери обаче БСП-електоратът застарява и партията не е популярна сред младите. А пенсионерите, колкото и да са лоялни към лявата идея, трудно могат да се определят като потенциални акционери.
Най-вероятното бъдеще на вестника е да попадне под финансовата опека на добронамерен бизнесмен. След съобщенията за гръцките интереси лидерите на БСП обявиха, че не са водени никакви разговори за продажба на вестника с чуждестранни партньори. Това обаче не изключва възможността партийният орган да се опре на български спонсор.
Новото ръководство обаче ще трябва да покаже, че може да направи по-подходящ избор от Виденов. Експремиерът заложи на ловешкия търговец Николайчо Кривошиев, предложен на заседание на Изпълнителното бюро за основен акционер в "Дума прес" АД от Любомир Коларов. Избор, който впоследствие се оказа фатален и за вестника, и за БСП.
През последната година с партийния орган са се свързвали имената на двама лявоориентирани бизнесмени - Димитър Иванов (шеф на консорциум "Европа") и Сергей Превалски (шеф на българо-белгийската фирма"Диамекс"). Бившият шеф на Шести отдел в Шесто управление на Държавна сигурност Димитър Иванов освен чрез реклама финансира и допълнително вестника. Ексвицепрезидентът на Мултигруп имаше амбициите да оглави депутатската листа на БСП в Плевен. Надеждите обаче останаха неоправдани. Въпросът е дали би преодолял разочарованието си от новото ръководство на партията, за да се включи в оздравителната програма за "Дума".
Превалски отдавна е изве-стен сред соцсредите и неколкократно е подпомагал партията. До миналата година обаче той беше "човек на Луканов" и следователно не можеше да бъде вкаран във финансови схеми в угода на партията без благословията на Андрей Луканов. Миналата седмица Сергей Превалски беше забелязан в кулоарите на парламента в компанията на репортерка на "Дума". Това обаче все още не означава, че ще инвестира в соцоргана.
Материалните вълнения около вестника обаче неотменно вървят с теоретичните спорове. На последното заседание на Изпълнителното бюро на партията, посветено на продажбата на вестника, обсъждането на финансовите въпроси е минало много по-спокойно от дебата по редакционната политика. Лидерът Георги Първанов дори предложил на опонентите си въпросът за редакционната политика да бъде подробно обсъден, но след общото събрание на вестника.
Засега неофициално на "Позитано" 20 се обсъжда кадровото опресняване на "Дума". Възможно е главният редактор Стефан Продев да получи определението "почетен". Продев може да бъде сменен само на партиен конгрес. В името на собствения си просперитет "Дума" може да се превърне и в "национален всекидневник" вместо "всекидневник на БСП", макар че това би било доста радикално решение дори и за новото ръководство .
Да се готви "Земя".
Вината за аварията в Бобов дол е в безотговорността и остарялата техника
Иван Шиляшки - председател на Комитета по енергетика, пред в. "Капитал"
Кой носи отговорност за лошото обезопасяване на мините? Какъв е пътят на контрол?
- Всеки рудник има правилник за дейността си при аварийни ситуации. Той следва да се актуализира на всеки три месеца. Задължително всяка година аварийният план се проиграва в съответната мина. За спазването на указанията по правилника съблюдават от изпълнителния директор до началник смяната. Началниците на смени заедно със специалисти от групата по обезгазяване към всеки участък задължително трябва да слизат под земята по галериите и да замерят концентрацията на газ метан. И едва след това да дадат нареждане за влизане на работниците от смяната. Допълнително завеждащият смяната има уред за засичане състоянието на въздуха в мината, с който той проверява нормални ли са условията за работа. Той задължително проверява всяко работно място и въвежда лично всеки миньор, като застава на най-опасната точка в участъка, който ръководи. Такъв поне е пътят на обезопасяване по правилник.
Отделно по електрическата верига под земята има метан-релета, които дават прекъсване на електрическата верига по системата, ако се получи по-високо съдържание на газ.
Къде при аварията в рудник "Иван Русев" веригата се е прекъснала?
- Тук се касае за това, че шести участък, работниците от който са били в отпуск, е трябвало да се обезгази. В такива ситуации началникът на участъка трябва да състави план за извеждането на газа и планът трябва да бъде утвърден от главния инженер на мината. Докато не премине обезгазяването, всички останали съседни участъци трябва да изчакат операцията да приключи и едва тогава да се слезе в тях. Тук това изискване не е било спазено. Както разбрахме от информацията, която получихме на място от дългогодишни работници, тези изисквания не са били съблюдавани и през годините.
Анализът, който в четвъртък гледахме в Комитета по енергетика, за състоянието на коридорите на участъка и изправността на съоръженията показва, че в по-голямата си част те са били в състояние да се задействат, като по-скоро проблемът е опрял до лошия контрол. Вярно е обаче, че има и много остаряла техника, както са били тези електровози, които участват в началната версия по трагедията.
Смятаме да създадем работна група от експерти на Комитета по енергетика и холдинг "Въглища", която да подпомогне оперативно ръководството на мини "Бобов дол", да създаде по-добра организация на обезопасяване на участъците. Ще ангажираме повече хора в контрол по работата на рудниците, докато не възпитаме правилно отношение към спазване на всички писмени указания. Специалистите от групата ще отидат в Бобов дол за около месец, при което ще могат да набележат и по-конкретно бъдещите мерки за технологично обновяване на всяка отделна мина, конкретните нужди.
Каква е последната, най-автентична версия за аварията?
- Шести участък се е обезгазявал, а хората са влезли в съседните участъци. Метан-релетата е трябвало да бъдат включени, а те да дадат сигнал по електрическата верига, ако има изтичане на метан. Второ и трето реле са работели. Според оценка на експертите по всяка вероятност второ реле, което обезопасява шести участък, не е било включено. Трето реле, което обезопасява първи и трети участък, е работело, дало е информация за високо съдържание на метан, с което е трябвало да изключи елмрежата, а оттам да дойде и сигналът за авария. Това измервателно устройство е задействало, но по някакъв път самата елкаса, която в момента се проверява, не е изключила захранването. Метанът от шести участък е тръгнал по коридорите към първи и трети участък, където са работели два електровоза. Версията е, че от командното табло на единия електровоз е излязла искра и е възпламенила газа.
Вината може да се обобщи като безотговорност на хората, които трябва да спазват правилника и да изпълняват задълженията си. И на второ място е самата техника. Аварията е могла да се предотврати, ако техниката е била в по-добро състояние и по-добре преглеждана и поддържана, което обаче пак опира до организацията на работа. Мини "Бобов дол" е с пет подземни и една надземна мина - от тях три са с ръчен добив, което засилва проблемите в тези мини.
По-всичко личи, че технологичното обновяване на мините вече не може да се отлага. Как инвестициите ще влязат във въгледобива?
- Новото ръководство започва да разглежда схемите за структурна реформа в отрасъла. Законодателна база за преструктуриране на въгледобива са и промените в Закона за концесиите. Очакваме скоро да се приеме и законът за подземните богатства, с който да се даде възможност в минното дело да дойдат и чуждите инвеститори. Обсъждаме въпросите около приватизацията в енергетиката и въгледобива. На тоя етап по-ясен е подходът за приватизация в енергетиката, а именно да се започне от приватизацията на малките ВЕЦ-ове и ТЕЦ-овете. Заедно с холдинг "Въглища" мислим за подобна стратегия и за раздържавяването във въгледобива, където най-вероятно ще се тръгне от приватизация на отделни рудници. За мини "Марица-Изток" стои въпросът за изграждане на заместваща мощност, понеже срокът за експлоатация на ТЕЦ 1 вече изтича. Има различни предложения на японска фирма, на наши фирми за изграждането на новата мощност. С изграждането на обекта на практика ще бъдат допуснати и първите инвеститори в отрасъла. Има интерес за инвестиции от китайски фирми и към ТЕЦ "Бобов дол", както и към други дружества от комплекса. Така че затварянето на някои участъците от мините няма да е фатално тогава, когато има готовност останалите мощности да се поемат от нови стопани, които да привлекат нова работна ръка. При приватизацията, разбира се, държавата няма да се оттегли изцяло от въгледобива.
Могат ли да се търсят резерви за инвестиции и в свиване на неефективните разходи на мините?
- Технологичното обновяване на съоръженията отчасти може да тръгне и с парите, които досега се пилееха ненужно. Затова Комитетът по енергетика създава необходимата организация. Резервите ще се търсят най-напред в съкращаване на непроизводствените разходи. Доста разточителни са разходите на мините за транспортно обслужване, както и различни видове дейности, които по никакъв начин не улесняват труда под земята. Доста от разходите на мините са правени под натиска на чисто корпоративни интереси. Това са парите за доставките на горива и резервни части за рудниците. В мини "Марица-Изток" и "Бобов дол" доставките са големи и точно там са замесени частните интереси. В снабдяването с гориво за машините в маришките мини например са били навързани много посредници, а Нефтохим е само на една крачка. В някои мини има купени резервни части за 5-6 години напред, а в същото това време пари за реконструкции и модернизация на съоръженията все не са достигали.
За закърпване на положението с липсата на финанси и до навлизането на по-сериозни инвестиции в отрасъла средства могат да се отделят от фонд "Енергийни ресурси", в който се отчислява част от печалбата на НЕК. Ръководството на фонда вече се събра и реши всяко въгледобивно и топлофикационнно дружество да представи бизнеспрограма за развитие. По бизнесплановете ще се решава накъде приоритетно да се насочат парите. Управителният съвет на фонда най-напред постави задачата на ръководството на мини "Бобов дол" да разработи подобен проект.
Какви са в момента параметрите на развитие на въгледобива в общата енергийна система на страната. Какво е общото състояние на отрасъла?
- Въгледобивът като отрасъл е започнал да се разработва преди повече от сто години. Развивал се е в някаква посока, но за съжаление в последните 10 - 15 години голяма част, особено в подземния въгледобив, е добила характер на работа на нискоквалифицирани работници. В някои от мините дори работят голям брой затворници, което също е дало отражение върху развитието на въгледобива под земята.
Основните въгледобивни басейни на страната са маришкият, бобовдолският басейн и мини "Марбас". В мини "Бобов дол" са заети около 7200 души, в маришките мини - около 12 000 души. Общо за страната работещите в отрасъла са около 30 000. В много от мините има прилив на хора от други населени места, което потвърждава значимостта на добива за препитанието в минните райони. Затова едно бъдещо закриване на участъци в мините трябва да бъде съпроводено с точна схема накъде да се насочат останалите без работа миньори. Иначе има опасност от социално недоволство.
Грижата за въгледобива е и от огромно значение за енергийния баланс на страната. Местните въглища дават над 40% от добива на енергия в страната, останалите мощности идват от АЕЦ "Козлодуй". Само 10 на сто от въглищата, използвани за получаване на електроенергия, идват от внос. Те обаче все още ценово са неконкурентни на нашите въглища. Засилваме дългосрочното договаряне на доставки въглища от внос и въпреки отстъпките в цената при по-голям обем тя все пак остава по-висока от цената на местния добив. По-добра алтернатива от вносните въглища е изграждане на малки ВЕЦ-ове, които в отделните райони могат да дадат възможност за препитание на хората, както и да създадат по-евтина енергия за съответните райони. Така частично ще се облекчават и мощностите на рудниците. Вицепремиерът Евгений Бакърджиев направи няколко срещи с посланици на някои страни през миналата седмица. Искахме да получим тяхната експертна помощ по въпросите на въгледобива. Всяка страна подхожда според своите специфични възможности. Сигурно и по програма ФАР ще дойде такава експертна помощ. Разговаряхме и с Американската агенция за международно развитие, която ще предложи консултантска помощ за развитието на отрасъла на база на американски опит. До края на годината трябва и да създадем концепция за развитие на въгледобива.
МВФ поиска тотална данъчна реформа
Понижаване на ставките и ускорена амортизация ще стимулират бизнеса
Олга Раева
Намаляване на данъците, увеличаване на събираемостта им и насърчаване на производството обеща СДС в предизборната си програма. След идването на власт на сините стартът на истинската данъчна реформа беше отложено за началото на 1998 г. Оказва се обаче, че и този срок е твърде оптимистичен. Обсъжданите в момента с мисия на Международния валутен фонд промени в данъчните закони могат да се нарекат радикални, но изграждането на модерна и стабилна данъчна система, кореспондираща със законодателството в областта на счетоводството, здравното и пенсионното осигуряване, все още е въпрос на неясното бъдеще.
"Данъците и таксите няма да спъват частната инициатива и развитието на икономиката... В перспектива ще намалим данъка добавена стойност и данъка върху печалбата. За сметка на това ще въведем по-широка данъчна основа и по-малко данъчни изключения", пише в предизборната програма на Съюза на демократичните сили. Миналата седмица в София пристигна техническа мисия на Международния валутен фонд, която трябва да одобри данъчните промени във връзка с балансирането на бюджета за следващата година. Предварително обаче стана ясно, че заради закъснялата реформа в бюджетната сфера не можем да разчитаме на големи намаления в данъците. Всъщност оценка за реалния ефект от данъчните промени би могла да се направи едва след като е ясно какви ще са нормативните промени в Търговския закон, в счетоводното и законодателството, свързано с пенсионното и здравното осигуряване.
ДДС остава 22%
Ставката на данъка върху добавената стойност остава 22% въпреки по-ранните обещания за намаляване поне с 2 пункта. Появяваха се и съобщения, че е възможно ставката да бъде намалена още. В стенд-бай споразумението с МВФ обаче е поето обещанието през следващата година ставката на ДДС да не пада под 20%. От средата на миналата година правителството на Жан Виденов увеличи ставката на ДДС от 18 на 22 процента. Оказа се обаче, че това няма реален ефект върху постъпленията в бюджета. Като дял от брутния продукт приходите от ДДС се увеличиха с няколко стотни от процента. Изпълнението тази година също е далеч под очакваното. За седемте месеца са събрани около 44% от предвиденото за цяла година, което е под средното изпълнение на приходната част.
Вече са готови и другите изменения на закона. Вероятно те ще са толкова много, че ще се наложи да се гласува изцяло нов закон за данък върху добавената стойност. Идеята е данъкоплатците да получат значително повече свобода и права, отколкото преди. В същото време обаче санкциите за нарушения се увеличават. Макар и косвено се увеличава срокът за възстановяване на данъчния кредит. По всяка вероятност с промените ще бъдат освободени от ДДС продажбите на българска литература. Няма да се плаща за продажба на билети за музикални и забавни представления, за цирк. Чуждите туристи ще могат да си взимат обратно платения в страната данък, когато изнасят стоки. Инвеститорите ще могат да ползват данъчен кредит за вложените в проектите си стоки и услуги.
В същото време доброволна регистрация ще е възможна, ако са извършени сделки за износ за поне 75 млн. лева през последните 12 месеца. Досега нямаше ограничения. Данъчният кредит ще може да се прихваща от натрупани задължения на фирмата във времето между края на данъчния й период и подаването на справката декларация. Ако остане за възстановяване данъчен кредит, той се прихваща от дължимия ДДС от фирмата през следващите 6 месеца (6 едномесечни и 2 тримесечни периода). Ако и тогава бюджетът има още да връща на фирмата, данъчните правят ревизия и си прихващат и други задължения на фирмата към държавата. Ако все още има какво да се връща, бюджетът го възстановява в 30-дневен срок. По сега действащия закон държавата е длъжна да възстанови данъчния кредит в рамките на 30 дни след подаването на справката декларация. През това време данъчните трябва да направят проверка и да прихванат, каквото могат. По-дългата процедура е в ущърб на фирмите, които не добавят стойност - износители, инвеститори, тъй като държавата има да им възстановява данъчен кредит постоянно, а не епизодично. Разбира се, в такъв случай рискът от фирми фантоми, които теглят данъчен кредит от бюджета по несъществуващи сделки, ще намалее значително.
Много вероятно е, макар да са освободени сделки, митните сборове за транзит и реекспорт да се гарантират с пари или банкова гаранция. Ако това стане, доста ще затрудни трафика през България най-вече на транзитните товари.
Данъците върху печалбата падат с два пункта.
Въпреки обявените по-рано намерения за рязко намаляване на данъка върху печалбата с около 10 пункта това не може да стане още от следващата година. Идеята е ставката да се намалява с по около два пункта годишно. Става въпрос за общата данъчна ставка на данъка върху печалбата и данъка за общините. В момента за фирми с годишна облагаема печалба над 2 млн. лева сумарната тежест е 40.16% (6.5% данък за общините и от остатъка 36% данък върху печалбата). Намеренията на данъчната администрация обаче са данъкът за общините да е по-голям - някъде около 10%. Това означава, че ако искаме общата ставка да е 38%, ставката на данъка върху печалбата трябва да е около 31%. Намалението на ставката обаче ще е повече на книга, тъй като ако активите се ревалоризират, приходите от данък печалба ще клонят към нулата.
Амортизационните отчисления няма да се правят по линейния подход. По всяка вероятност ще има дегресивни амортизации за активите, които пряко участват в основната дейност на фирмите. Намеренията на екипа на шефката на данъчните Дора Андреева са да няма преференции. Сега действащите ще продължат да действат до края на периода, за който са дадени. Той е 5 години след влизането в сила на Закона за данък върху печалбата от 1 юли 1996 г. Възможно е и да има по-ниска ставка за малкия бизнес.
Няма да се подават данъчни декларации за авансовите вноски. Ще има само една годишна декларация за разчитане по данък печалба и данък за общините. Авансовите вноски пак ще се правят, но на база печалбата от предходната година. Възможно е със закона за бюджета размерът на авансовите вноски да бъде коригиран според инфлацията. Ако фирмата реши, че дейността й върви към загуба, тя може да се откаже да прави авансови вноски. Но ако в края на годината се окаже, че фирмата все пак е на печалба, тя ще трябва да си плати данъка плюс лихви за закъснение по ненаправените авансови вноски.
Фиксираните данъци.
Предвижда се доста да се разшири кръгът на дейностите, за които да се плаща фиксирана сума. Досега само нерегистрирани по Търговския закон лица плащат патентните данъци, предвидени в ал.13а на чл.13 от Закона за данък върху общия доход. Към тях ще се присъединят и редица свободни професии. Фирмите - еднолични търговци, а вероятно и по-малки дружества с ограничена отговорност също ще имат право да избират дали да плащат данък, който зависи от облагаемия им доход (печалба), или да си плащат на равни вноски през годината твърдо определена сума.
Доста вероятно изглежда застрахователите също да не плащат данък печалба, както всички останали фирми. Причината е, че никой не може да предвиди кога ще настъпи застрахователното събитие и оттам какви са разходите на застрахователните дружества, дали те ще съществуват дотогава. Чужди специалисти лансират идеята те да плащат в зависимост от изплатените премии. Преди години по подобен начин беше обсъждана идеята банките да не плащат данък печалба, а процент, макар и доста нисък, върху активите си. Подобна идея обаче вече не е актуална. Ще има една таблица за доходи по трудов и граждански договор. Вече няма да могат да се ползват двата необлагаеми минимума по таблиците по член 4 и по член 13 на ЗДОД. За доходите по трудов договор ще се плаща точният размер в течение на годината. За доходите от облигационни отношения (предимно по граждански договори) ще се внасят авансово по всяка вероятност 15% (сега вноската е 10%). В края на годината доходите ще се събират и ще се определя данъкът за цялата сума. От него ще се вади вече взетото.
Едноличните търговци ще плащат по таблицата, предвидена в Закона за доходите на физическите лица. Те обаче ще образуват облагаемия си доход, както фирмите преобразуват финансовия си резултат. Стремежът е ставката за едноличните търговци и останалите фирми да е приблизително равна. По отношение на данъка върху доходите на физическите лица обаче остават най-големите неясноти. Повдига се и идеята физическите лица да плащат данък върху нарастването на стойността на недвижимите си имоти. Това, разбира се, е само проект.
Представителите на МВФ в края на миналата седмица дадоха идеята за съществуването само на един закон за облагането на доходите и печалбите на физически и юридически лица. Възможно е при подготовката му да бъдат въведени редица нови текстове, а пък други да отпаднат.
Дори и да има промени в Закона за акцизите, те ще са минимални. При Закона за местните данъци и такси всичко зависи от това каква оценка на недвижимите имоти ще се вземе предвид. До момента няма създадена надеждна база данни, по която да се определя пазарната цена на един недвижим имот. Определянето на оценката по съдебната процедура е бавно и скъпо. Затова и не е ясно каква ще е ставката по различните имуществени данъци - данък сгради, данък наследство, таксите при безвъзмездно и възмездно прехвърляне, а оттам - такса смет и нотариалните такси. При всички положения стремежът на администрацията е да има леко увеличение, което да актуализира размера на данъка според инфлацията. Голяма е вероятността обаче за повече имоти да се плаща допълнителен данък сгради. Досега допълнителен данък се плащаше за имоти с площ над определената за нормална. Още обаче не е ясно колко голяма ще е прогресията на този допълнителен данък.
"Тази година ще направим изменения, които да премахнат пречките в изпълнението на законите. Догодина могат да се очакват големите промени в данъчното законодателство", обяви през април бъдещият финансов министър Муравей Радев. Подготвяният пакет обаче е далеч под представите за радикална промяна. По-бавната от очакваното структурна реформа в бюджетния и в реалния сектор е една от причините. Другата е, че никой в момента не може да изчисли какъв ще е ефектът от намаляването на данъците, а е известно, че при по-ниска ставка голяма част от сенчестата икономика се легализира.
Счетоводителите ще получават лиценз от Министерство на финансите
Фирми и граждани, които предлагат счетоводни услуги, ще трябва да получат лиценз от Министерството на финансите по ред, определен от финансовия министър. Това предвижда промяна в Закона за счетоводството, чието обсъждане предстои в Министерския съвет и в Народното събрание. Ако поправката в закона се приеме, тя най-вероятно ще влезе в сила от началото на следващата година.
Новият ред няма да се прилага за счетоводители, които работят на трудов договор, а само за лица - юридически и физически, които имат договор за водене на счетоводната отчетност на фирми, но не работят в тях. Лицензирането няма да важи и за дипломираните експерт-счетоводители и специализираните одиторски предприятия (събирателни дружества, командитни дружества или дружества с ограничена отговорност, съдружници в които са най-малко двама дипломирани експерт-счетоводители или чуждестранни лица, управомощени по националното си законодателство да проверяват и заверяват счетоводни отчети).
Точният ред за лицензиране на счетоводителите все още не е регламентиран (дори и като проект). Според авторите на предложението от управление "Национално счетоводство" в Министерството на финансите целта е да се прекрати порочната практика счетоводни услуги да се осъществяват от лица без необходимата компетентност. Според инициаторите на поправката основното изискване за получаване на лиценз ще е наличието на висше образование и евентуално на професионален опит. Лицензиране на работещите на трудов договор счетоводители не се предвижда, защото в Закона за счетоводството се предлага записване на изискване те да имат висше икономическо образование или друго висше образование плюс документ за счетоводна квалификация. При това положение буди недоумение защо в единия случай изискването за висше специализирано образование се записва в закона и до голяма степен изглежда обективно, а в другия случай се дава право на някой оторизиран орган (засега неясно кой) субективно да раздава лицензи.
Другите предлагани промени в Закона за счетоводството са свързани с оценката и преоценката на активите на предприятията и със задължението за водене на двустранно счетоводство. Според проекта задължението за водене на двустранно счетоводство ще се отнася за фирми с приходи от предходната година, надвишаващи 1000 минимални работни заплати (42 млн. лева при сегашния размер на МРЗ), и няма да зависи от формата на регистрация на дружеството. В момента прагът е 3 млн. лв, но всички дружества, регистрирани като АД, КДА, ООД или пък регистрирани по ДДС, са длъжни да водят двустранно счетоводство независимо от размера на приходите.
Дълготрайните материални активи ще се преоценяват на всеки две години при положение, че инфлацията за тези две години е над 66% (засега не е ясно дали ще се взема предвид инфлацията на потребителските цени или на цените на производител). Всички нефинансови предприятия ще преоценяват валутните си активи и пасиви в края на всеки месец, а финансовите институции, както досега - всеки ден. Дългосрочните инвестиции - акции в дъщерни или смесени дружества, облигации, държавни ценни книжа, ще се преоценяват в края на всяка година. Краткосрочните инвестиции в акции и държавни ценни книжа също ще се преоценяват в края на всеки месец по борсова цена, ако тя е по-висока от цената на придобиване.
Световната банка върна договора с "Морган Гренфел"
Асен Асенов
Световната банка не одобри договора на Агенцията за приватизация (АП) с инвестиционната банка "Дойче Морган Гренфел" за финансов консултант на приватизацията на телекомуникационната ни компания.
След като един месец изучава договора, миналата сряда банката изпрати отговора си. Финансовата институция има право на "вето" върху договора, тъй като финансира и контролира процеса по подготовката за продажбата.
В писмото си до изпълнителния директор на АП Световната банка заявява, че за да приключи благоприятно процесът по подписването на договор и за да разясни на двете страни изискванията си, би приветствала провеждането на тристранна среща. "Вярваме, че всичко това е в помощ на разбирането какви промени се изискват, за да получите одобрението на банката", пише в писмото на Световната банка. "Такава среща се предвижда следващата седмица", обясни миналия четвъртък изпълнителният директор на Агенцията за приватизация Александър Съботинов и призна, че банката не е одобрила договора. Съботинов каза още, че не е прочел забележките, но според него "те не са от най-съществено значение". Според шефа на АП "банката е поискала допълнителна информация за договора и е дала технически забележки". Ден преди това премиерът Божков пръв съобщи в Министерския съвет, че писмото от банката е получено и че "отговорът май е да".
Според източник от Вашингтон банката е поискала изцяло да отпадне допълнително вписаната от "Морган Гренфел" и агенцията клауза за прекратяване на консултантския договор, тъй като тя не отговаря на изискванията й. Световната банка е поискала редакция и на вписаните в договора финансови условия, при които "Дойче Морган Гренфел" ще консултира българското правителство по продажбата на БТК. "Финансовите условия в договора да бъдат приведени в съответствие с финансовото предложение на "Морган Гренфел", пише в писмото до АП. От тази "техническа забележка" става ясно, че офертата на спечелилата търга инвестиционна банка се различава от написаното в договора. Както подизпълнителите на консултанта, така и вицепремиерът Божков обаче твърдят, че няма никаква разлика между финансовата оферта на инвестиционната банка и условията в договора. "Финансовите условия са вкарани в изискванията на Световната банка. Общите условия не подлежат на промени, специфичните условия подлежат", каза на пресконференция миналия четвъртък Съботинов. Той обясни още, че сумата, която получава консултантът според изпратения до Световната банка проект, е "значително под един процент" и че класиралата се на второ място инвестиционна банка "Мерил Линч" е поискала по-голям процент.
Според условията на Световната банка, по които беше проведен търгът за инвестиционната банка, която да подготви продажбата на БТК, консултантът получава 1.6 млн. долара плюс процент за добре свършена работа (success fee). В повечето случаи обаче този процент се дава само от продажната цена на акциите, но в офертите на "Дойче Морган Гренфел" и на класираната на второ място "Мерил Линч" е поискан и процент от инвестициите, които бъдещият купувач на БТК ще направи. Според самия Съботинов първоначалното желание на "Морган Гренфел" дори е било да получи този процент веднага след продажбата, т.е. преди инвестициите да бъдат направени. Потвърдените от новото ръководство на АП финансови условия са наследство от правителството на Жан Виденов, което проведе основната част от търга. Приемането им обаче означава допълнителни разходи за държавата, която трябва да изплати процента от инвестициите, искани от консултанта.
Дори да постигне споразумение с "Морган Гренфел" за промени в договора, което да осигури подкрепата на Световната банка, без съгласието на кабинета Агенцията за приватизация няма да може да подпише контракт с консултанта. Кабинетът обаче едва ли ще се възползва от правото си да спре подписването на договора, тъй като това почти сигурно би означавало провеждане на нов търг за консултант и забавяне на приватизацията с още няколко месеца. Служители на Световната банка във Вашингтон твърдят, че с останалите кандидати не би могъл да се сключи договор, тъй като те са отпаднали преди последния тур на търга и финансовите им оферти дори не могат да бъдат отворени. Политиката на укриване на информация от агенцията, водена както от предишния, така и от настоящия й изпълнителен директор, е основната причина за сегашната ситуация, в която българската страна ще подпише договор с неизгодни за нея финансови условия. Самата Световна банка е била информирана за искания от консултанта процент върху инвестициите едва преди месец, когато проектодоговорът с консултанта й бе изпратен за съгласуване. Това вероятно е и основната причина отговорът на банката да се забави цял месец.
Към всичко това се прибавя и фактът, че шефът на екипа на "Морган Гренфел" по сделката с БТК - Ейдриън Бол, който отговаря за подготовката и сключването на сделки на инвестиционната банка за Централна и Източна Европа, е и съветник на руското правителство в приватизацията на телекомуникациите. По непотвърдена информация той е участвал и в подготовката на скандалната сделка с продажбата на 25% плюс 1 акция от руския телекомуникационен гигант "Связинвест". Търгът беше спечелен от консорциум, воден от "ОН&?cy;КСИМ банк", в който влизат "Дойче Морган Гренфел", един от инвестиционните фондове на Джордж Сорос и още две компании. Това, че избраната за консултант по приватизацията на БТК инвестиционна банка стана инвеститор в руската сделка, е принципен конфликт на интереси и може да се окаже потенциална опасност в приватизацията на българския телеком. "Допълнителни клаузи в контракта за БТК, които регламентират обезщетения и право на отказ от договора, не изключват подготовката на вариант, при който "Морган Гренфел" ще се откаже да бъде консултант на финалната права, когато с така събраната вътрешна информация ще реши, че всъщност има инвестиционни интереси", каза пред "Капитал" експерт от администрацията на Костов. Това вероятно ще бъде и основният препъникамък в предстоящите преговори на АП с "Морган Гренфел" за промени в договора, тъй като Световната банка поиска отпадането на цялата допълнителна клауза за условията, при които се прекратява контрактът.
"Дойче Морган Гренфел" беше избрана за финансов консултант по сделката за приватизация на контролния пакет от БТК на 21 март 1997 г. "Морган Гренфел" е собственост на "Дойче банк", която заедно с телекомуникационната компания "Дойче телеком" има акционерно участие в дружеството "ДеТеКон" /през 1994 г. дружеството кандидатстваше заедно с "Мобилтел" за GSM-оператор/.
Решението за приватизацията на БТК беше взето през юни 1996 г. от правителството на Жан Виденов с изричното уточнение, че кабинетът предлага за продажба "до 25% от акциите на компанията". Служебният кабинет обаче отмени това условие и вицепремиерът Божков обяви, че правителството ще продаде контролния пакет от националния ни оператор. Правителството на социалистите наруши драстично всички съгласувани със Световната банка срокове по подготовката на сделката, което забави продажбата на БТК.
Как енергетиката ще ни изненада догодина
Рая Антонова
Електроцентралите да се отделят от Националната електрическа компания, а тя да остане само дистрибутор на енергията. Това са намеренията на шефовете на енергийния отрасъл, представени в парламентарната енергийна комисия. В същото време ръководителите на холдинг "Въглища" поискаха отделните мини да се обединят в Национална въглищна компания по примера на НЕК.
Преди да започне отделянето на електроцентралите и обособяването на НЕК като "единствен купувач без достъп на трета страна" обаче, трябва да има политическо решение, заяви главният изпълнителен директор на НЕК Божан Сиромахов. Необходим ще е и нов закон за електроенергетиката, който да определи статута на независимите производители, на единствения купувач и на органа, който ще ги контролира. Надеждите на енергетиците са този закон да се приеме до края на годината. Следващата стъпка от структурната реформа ще бъде приватизацията на малките ВЕЦ-ове. След тях ще бъдат продадени ТЕЦ "Марица 3" в Димитровград и ТЕЦ "Русе". "Получихме предложение от "Лойдс банк" за посредничество при оценяване с цел бъдеща приватизация на ТЕЦ "Варна", заяви шефът на надзорния съвет Константин Шушулов. "Вероятността ТЕЦ "Варна" да бъде продадена е малка. Не е тайна, че тя е най-скъпа. НЕК се стреми да работи по-малко с ТЕЦ "Варна". Приватизацията на тази електроцентрала ще оскъпи цената на електроенергията. В момента ТЕЦ "Варна" произвежда при 4.5 цента за киловатчас, а средната цена е 3.8 цента. Сега по-високата цена на електроенергията от Варна се размива в цената от "Марица-Изток". Моментът не е подходящ да се приватизира ТЕЦ "Варна". Въпреки това ще предприемем стъпки за оценяването му", каза Шушулов.
Следващите стъпки в преструктурирането на електроенергетиката ще са да се регламентира как ще действа единственият купувач. Ще трябва да се съставят и правилата, по които да се доставя електроенергия от конкуренти - да се уточни по какви критерии ще се подбират те и какви договори ще се подписват с тях. Едва тогава ще започне постепенното отделяне на производителите от НЕК.
Готови сме да посрещнем зимата, но дано няма големи сътресения в курса на долара, декларира Шушулов. Увеличението на цената обаче ще дойде от неизбежната преоценка на активите на НЕК и от належащото заделяне на средства за консервиране на по-старите реактори в АЕЦ "Козлодуй" и за строителство на хранилища за ядрените отпадъци. Ако това не бъде направено, съществува опасност дори и големите 5 и 6 блок да спрат след 2-3 години предупреди неотдавна шефът на Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели Георги Касичев.
"Получихме писмо от Евробанката, в което ни критикуват, че отчетената печалба от НЕК се дължи на ниски амортизационни отчисления. Сегашната цена на електроенергията ще се запази до ревалоризацията на активите, която, както разбирам, ще започне от нова година", каза Шушулов. Наистина стойността на един ядрен реактор от големите е около 1 млрд. долара, а капиталът на НЕК от последното вписване през 1994 г. е 100 млрд. лева.
В резултат на преоценката себестойността на произвежданата електроенергия ще нарасне заради по-големите стойности на амортизационните отчисления на дълготрайните активи. Друг въпрос е, че в условията на истински пазар водещо за определянето на цената би трябвало да е търсенето и предлагането, а не себестойността. В същото време преоценката ще спести на НЕК данъците върху кухата печалба, формирана от нереално ниските амортизационни отчисления. Така при равни други условия ще се създаде предпоставка за реално заделяне на средства за бъдещи инвестиции.
Привличане на чужди инвестиции - опит трети
Олга Раева
Проектозаконът за чуждите инвестиции толерира чуждия бизнес за сметка на местния - това беше най-честият упрек на депутатите при гласуването му на първо четене миналата седмица. В проекта е предвидено освобождаване от митнически сборове на дълготрайни активи, апортирани в капитала на чуждо дружество. Предвижда се и освобождаване от други данъци на определени инвестиционни проекти с чуждо участие по решение на правителството. Това е третият закон за чуждестранните инвестиции след 10 ноември 1989 г., с които България се опитва да привлече задгранични капитали в страната.
Нито една парламентарна група не отрече необходимостта от привличане на чужди инвестиции в България. "Въпросът е къде е мярата между чуждия и родния бизнес", заяви Стефан Стоилов от БСП. Демократичната левица се застъпи за българския бизнес като цяло. Според нейни депутати проектът дискриминира българските фирми. Проблемът не е в законодателството, заявиха от левицата. "Невъзможно е по законен ред да създадем благоприятен климат за чуждите инвестиции. Той може да се създаде само върху основата на развитие на благоприятен климат за българските инвеститори", каза Петър Башикаров от БСП.
Бизнесблокът също се застъпи за дребния и средния бизнес. "СДС прави така, че българският дребен и среден бизнес да нямат преимуществата на чуждия бизнес. Това противоречи на конституцията. Рабополепничим. Ставаме съучастници на тези, които чакат цените да паднат и да вземат после всичко за жълти стотинки", заяви Жорж Ганчев. Евролевицата защити дребния бизнес от обслужващата сфера. "Нека да дадем преференции на тези, които създават стойност, а не на тези, които я преразпределят. Иначе даваме възможност да се изнася доход от България", каза Стефан Нешев. "Колко чужденци са допуснати в Гърция до основния бизнес - туризма", попита той.
Според вицепремиера Александър Божков обаче с преференциите ние не даваме преимущество на чуждия капитал, а изравняваме изходните условия между българските и чуждите фирми.
"Българските фирми са регистрирани тук, познават средата, имат връзки с администрацията. Чуждият бизнес е в неблагоприятно положение, защото капиталът му е другаде, печалбата трябва да се върне, комуникациите с централата му са затруднени. Попаднал е в непозната среда, понякога враждебна", каза Божков в парламента.
Депутатът от СДС Благой Димитров смята, че е редно да се дадат преференции за чуждите инвеститори, защото нашите досега не са проявили активност. Според Николай Апостолов чуждият капитал би действал твърде положително за развитието на националния. Той създава реална конкуренция, увеличава стопанските субекти. "Най-важното в момента е да влязат чужди капитали и да създадат нови работни места", смята Апостолов.
Прогнозите на Агенцията за чужди инвестиции сочат голямо нарастване на чуждите капитали през следващите две години заради приватизацията. В момента обаче климатът не е благоприятен. Показател за това са реинвестираните чужди капитали. За миналата година те са едва 20 млн. долара при около 300 млн. нови инвестиции годишно. Като причини за слабия интерес се сочат скритото облагане от обезценката на лева, престъпността.
С новия закон, както и с предишните, правителството се опитва слепешката да създава благоприятен климат за чуждите инвеститори у нас, без да се съобразява с посоката на интереса им и специфичните особености на българската страна. "Основната цел на закона е да подобри цялостния климат за чуждите инвеститори у нас", каза председателят на Агенцията за чужди инвестиции Илиян Василев. Той обясни, че водещото е било да се премахнат недостатъци на предишния закон. "Другите критерии и приоритети не са нещо, което трябва да се определя ад хок", добави той.
И това правителство се опитва да привлича чужди инвеститори по всички направления.
Възприет е традиционният подход да се привличат чужди капитали равномерно във всички сфери, а не към тези, към които традиционно има интерес. В това отношение новият закон не се отличава особено от предишния. "Все пак се опитваме да изградим пазарно стопанство и в такъв случай единствено пазарът е този, който ще покаже коя сфера ще развиваме", смята Илиян Василев. Един от малкото критерии е "да сме конкурентни на условията, които предлагат другите страни в региона и най-вече Румъния", каза той. В този случай обаче напълно се пренебрегват специфичните особености на България и състоянието на икономиката й.
Според Илиян Василев "досегашното законодателство поощряваше единствено чуждите участници в приватизацията. Сега се опитваме да поощрим и тези, които започват на чисто". Понякога едно предприятие, взето при приватизация или купено, след като е обявено в ликвидация, може да излезе много по-скъпо, отколкото ако се построи наново, каза също шефът на Агенцията за чужди инвестиции. Според Стефан Стоилов обаче трябва да се поощряват още повече инвеститорите, които купуват готови предприятия.
От проектозакона като приоритетни изпъкват селскостопанското производство и свързаните с него производства на машини и резервни части за тях. Поощряват се и големите инфраструктурни и строителни обекти, сектори, които до момента не са привличали интереса на чуждия капитал. По данни на агенцията до средата на тази година делът на строителството, селското стопанство, транспорта, телекомуникациите е общо 9.21% от общата сума на направените инвестиции в България. Към 30 юни чуждите инвестиции в България са 1.09 млрд. долара.
Доскоро делът на чуждите вложения в държавни ценни книжа беше значителен и на моменти достигаше 1/3. Лошото при инвестициите в ценни книжа (предимно в съкровищни бонове, облигации и ЗУНК-ове) е, че те са бързоликвидни. Вложените между 150 и 300 млн. долара в ценни книжа могат да напуснат страната при най-малкия признак за ненадеждност на икономиката. "Не можем да се откажем от тези капитали. Те са тук и подпомагат валутния резерв, а оттам и цялата икономика", коментира Илиян Василев.
Платените магистрали се отлагат за 1999 г. Стела Ткачова
В навечерието на ХХI век българинът ще започне да си плаща, за да минава по родните магистрали. Друг е въпросът дали от това качеството на пътищата ще се подобри. Качествените пътища все още са неосъществена мечта за българина, след като всекидневно моторното му превозно средство става неволна жертва на бездънни пътни ями. На фона на изкривени джанти и счупени полуоски България стана домакин на международна среща за изграждането и разработването на историческия път между Азия и Европа. По покана на Министерството на транспорта министри от кавказкия регион и Балканите обсъждаха общите си интереси в изграждането и развитието на пътища между двата континента. Идеята за създаване на десет транспортни коридора датира от Втората общоевропейска конференция, проведена през 1994 г., пет от транспортните коридори преминават през територията на страната ни.
В края на втория ден от срещата участниците подписаха меморандум за разбирателство. В него страните дават съгласието си да участват в проекти за удължаването на трасето от Дуръс - Тирана - Скопие - София - Бургас - Варна към Азия. Документът беше парафиран от министрите на транспорта на Албания, България, Македония, Грузия, Туркменистан,Турция, Узбекистан, Азербайджан и Казахстан. За официални наблюдатели на срещата бяха поканени временният посланик на Гърция Димитрус Тзирас, временният посланик на Италия Винченцо Челесте, Антъни Кърк - съветник в делегацията на Европейската комисия в България, и Сюзън Уайднър - търговски представител на САЩ. Меморандумът бе съпътстван с официален апел към Европейския съюз, САЩ и потенциални чуждестранни инвеститори за подкрепа на проекти, свързани със стратегическа връзка между европейската мрежа и централноазиатската ТРАСЕКА.
Брюксел е следващата спирка, където на 17 септември вицепремиерът Александър Божков ще се срещне с американски инвеститори. Там България ще предложи инвестиционните си проекти. Министерството на транспорта е подготвило 13 проекта, като по-голямата част от тях са за бъдещите транспортни връзки, предвидени в трансконтинeнталната връзка (проектите Оризово - Свиленград, Оризово - Бургас, Бургас - Варна, Калотина - София, пристанище Бургас, летище Бургас, пристанище Варна, създаване товаро-контейнерен терминал в София и др.). Според министър Вилхелм Краус българският транспорт се нуждае от 2 млрд. долара, за да бъде на европейско ниво.
Меморандумът.
По силата на меморандума всяка една от страните ще трябва да участва в разработването на транспортните си мрежи, които ще бъдат част от трансконтиненталната връзка изток - запад. В нея се включват всички видове транспорт, гранични пунктове, сервизни услуги, създаването или доразвиването на товарни и пътнически терминали.
Първите стъпки към реализирането на връзката са взаимно сътрудничество по проектите, свързани с осми коридор, подписване на многостранни спогодби за регулиране на транзитните превози с цел разширяване на вече подписаната спогодба между Грузия, Азербайджан, Туркменистан, Узбекистан и България за свободно преминаване на стоки през териториите им.
Бъдещата връзка между Черно море и Каспийско море се нуждае от разработени транспортни връзки Варна - Бургас, Поти - Батуми и Баку - Туркменбаши. Затова всяка една от страните трябва да се погрижи за реконструкцията или изграждането им. Нужно е и насърчаване развитието на проектите, свързани с транспортната връзка Ниш - София - Димитровград - Инстанбул и оттам - с централноазиатския коридор ТРАСЕКА. Министрите са предвидили клауза, в която съвместно да усъвършенстват процедурите за улесняване преминаването на транзитните потоци през границите.
Коридорите.
България е на кръстопът между Азия и Европа, който е повлиял историческото, икономическото и културното развитие на страната. Селищата по територията на страната векове наред са изниквали по протеженията на пътните трасета. През България минават осми, четвърти, девети, седми и десети коридор. Ключовият осми коридор свързва Средиземно море и Черно море (Дуръс - Тирана - Скопие - Гюешево - София - Пловдив - Бургас/ Варна). Страните, през които минава коридорът, са получили безвъзмездна финансова помощ в размер на 30 млн. долара от американското правителство. Коридорът частично се финансира и с 900 хил. ЕКЮ, отпуснати по програма ФАР.
България има готова пътна мрежа по трасето София - Пловдив, Пловдив - Варна/Бургас. На срещата Главно управление "Пътища" представи проекта си за транзитни пътища. В него се предвижда да се възстановят 639 км пътища. От тях 30% са възстановени, а до края на 1999 г. се предвижда и останалите 70% да бъдат реконструирани.
От стратегическо значение за коридора и за успешните транспортни връзки между Македония и България е изграждането на железопътна връзка София - Скопие. България ще има възможност да преустрои граничната си гара на Гюешево, да реконструира жп участъка Радомир - Кюстендил - Гюешево. Вторият коридор, който преминава през територията на България, е четвърти коридор. Той свързва един от центровете на европейската култура с вечния град на джамиите (Дрезден - Прага - Виена - Будапеща - Арад - Видин/Лом - София - Пловдив - Солун/Истанбул). Предвижда се свързването на автомагистралите "Тракия" и "Виа Егнатия", изграждане на автомагистрален участък от Оризово до Капитан Андреево като продължение на пловдивската "Марица". Разработен е проект за железопътната линия Видин - София - Кулата.
На изток от четвърти коридор е разположен девети коридор, който свързва Хелзинки с Александруполис. Според транспортни експерти този коридор е най-удобният път между Северна и Източна Европа. На територията на страната ни минава през Русе и Димитровград. Провеждат се съвместни проучвания с Гърция за изграждане на гранични пунктове. Речните пристанища на Видин, Лом и Русе предоставят прекрасна възможност за развитие на речния транспорт. Каналът Рейн - Майн - Русе от години се използва за връзка с Черно море, оттам през Босфора до Егейско море (седми коридор). Последният коридор, който преминава през страната, е десети. Той е отсечка на пътя Залцбург - Любляна - Загреб - Белград - Ниш - Скопие - Солун. Отсечката е от Ниш до София. Северната част от околовръстния път на София е предвидена като инвестиционен проект. Според министър Краус експерти ще решат дали да се даде на концесия.
Фериботът.
Министрите на транспорта на България и Грузия направиха предложение осми коридор от Варна да се продължи по море към Грузия, а оттам през Азербайджан и Армения към Казахстан, Туркменистан, Таджикистан и към Китай и по този начин да се възстанови традиционният път на коприната. Фериботна връзка да се пусне между грузинското пристанище Поти и Варна. Политическа воля от двете страни за пускането на тази фериботна връзка има. Според Мераб Адеишвили - министър на транспорта на Грузия, за пускане на връзката в експлоатация ще бъдат нужни около 35 млн. долара. Сумата изцяло ще се използва за построяване на фериботна конструкция. Грузинците имат готовност най-късно до една година да започнат строежа. Вилхелм Краус заяви, че ще настоява в проекта за изграждане на фериботното съоръжение да участват български специалисти. На срещата Български морски флот изяви желание да инвестира в пристанище Поти. Пристанищата Варна и Поти имат потенциала за разработването на трансконтинентална връзка.
Концесии.
Транспортното ведомство ще предложи концесия за три магистрали: Оризово - Бургас, Бургас - Варна и Оризово - Свиленград. Програма ФАР е отпуснала 300 000 ЕКЮ за извършване на прединвестиционно проучване за магистралите. Проучванията за концесионно отдаване на магистралите ще приключат в началото на следващата година. Разработването на нова стратегия за подобряването на пътищата в страната изисква от управляващите да разработят варианти за финансиране. Отдаването на особено право за ползване на държавни пътища е вариант, разработен в Закона за концесиите. Концесионерите ще трябва да подържат пътищата и за поддръжката да получават доходи от платени такси. Вилхелм Краус заяви, че вероятно най-рано през 1999 г. ще може да се въведе платено преминаване по магистралите. Той добави, че ще се възползва от правото, което му дава законът, да отчуждава земя за построяването на магистрали и за реализирането на четвърти коридор (Закон за териториално и селищно устройство, чл.63, ал.1).
Шефът на митниците се забърка в скандал за износ на чиста мед
Йово НИКОЛОВ
Скандалът с износа на мед от фирма "Елисейна" има всички шансове да се превърне в международен. Холандската фирма купувач - "Трафигура", миналата седмица изпрати гневно писмо до вицепремиера Александър Божков да съдейства за освобождаване на пратката от варненската митница.
Управителят на износителя "Елисейна" ЕАД Митьо Бурин се оплака в медиите, че щетите от неизпълнението на договора са за около 540 милиона лева. Триста двадесет и пет тона мед стоят от месец на пристанище "Варна-Запад". Те трябваше да заминат още на 2 август с кораба "Моника Еър" за Пусан, Корея, по сделката между "Трафигура" и "Елисейна", но бяха спрени от митниците със съмнение, че декларираният метал не е конверторна (черна), а рафинирана (чиста) мед. Разликата е в начина на производство и в съдържанието на мед в блоковете.
Другата разлика е, че конверторната мед може да се изнася, а рафинираната се смята за стратегическа суровина и експортът й е под контрола на държавата. Най-съществената разлика, разбира се, е в цената.
Ако се докаже какъв вид мед е щял да замине от пристанище Варна, ще стане ясно дали спряната сделка е вървяла по добре изпипан контрабанден канал за износ на рафинирана мед, или е провален нормален експорт за държавната фирма.
Износител на медта е държавната фирма "Елисейна" ЕАД. Фирмата изпраща на 25 юли в митница "Варна" декларация за износ на 100 блока черна мед, поставени в 6 контейнера. Четири дни по-късно същата фирма изпраща още една декларация за износ на още 225 блока мед в 13 контейнера.
Бдителността на един инспектор.
Бдителността на старши митническия инспектор Тодор Тодоров обаче попречва "Моника Еър" да бъде натоварен. Тодоров се усъмнил в документите, които придружават пратката, и във вида на обявената за износ конверторна мед, представени в митническата декларация с тарифен номер 74 02. Митничарят изпратил проба от случайно избран метален блок в лаборатория за цветни метали във "Флотски арсенал"- Варна. Заключението на лабораторията е, че става въпрос за чиста мед. Според протокола на лабораторията от 30 юли съдържанието на мед в блоковете е 99.93%. Черната мед, за каквато представят блоковете за износ за Корея, може да бъде със съдържание малко над 98%.
Митница Варна спира изпълнението по сделката и изпраща материалите в Икономическа полиция - Варна. По същото време във Варна се оказва и главният секретар на МВР ген. Божидар Попов, който на място се запознава със случая.
Документите, които видях, не бяха в съответствие с изискванията, каза той за "Капитал". Сертификатите на "Елисейна" нямаха изходящ номер, нито подпис, печат и т.н. Затова се наложи митницата да спре пратката до изясняване на случая и до попълване на необходимите документи, каза ген. Попов.
Научните методологии и митническите наредби.
Веднага след спирането на сделката между "Елисейна", ГУ "Митници" и лабораториите във Варна се разгаря епистоларен научен спор по коя методология трябва да се правят експертизите за въпросния метал.
В телекс от 1 август до митница "Варна" шефът на "Елисейна" обяснява, че "фирмата работи предимно за износ и досега са били изнесени 5000 тона мед през митница "Бургас", но проблеми досега не е имало". В същия телекс се обясняват и параметрите, на които отговаря конверторната мед - 98.07% до 98.80% мед, 9-40 грама на тон злато и 700-1300 грама сребро.
На същата дата "Елисейна" изпращат във Варна и факс до "Флотски арсенал", в който инж. Бурин обяснява, че предприятието не разполага с технология за производство на рафинирана мед. "Елисейна" произвежда единствено конверторна мед с типичен химичен състав. Според факса до "Флотски арсенал" в предприятието на гара Елисейна няма електролитен цех, който би могъл да осигури химичния състав, открит от лабораторията на варненския кораборемонтен завод.
В този факс от "Елисейна" за първи път в документация е казано, че медните блокове, които стоят на пристанището във Варна, не са от крадени медни проводници. Макар че никой, поне в документите, не е твърдял подобно нещо.
По повод възраженията на държавната фирма варненските митничари правят втора проба анализ в друга акредитирана и независима лаборатория. Заключението на експертите от "Варненска корабостроителница" са същите като на колегите им във "Флотски арсенал".
Износителят оспорва и тази експертиза. Според шефа на лабораторията във "Варненска корабостроителница" Иван Купенов съмнение в експертизите на неговата лаборатория не може да има. Тя е пусната преди година и разполага с австрийска апаратура "Спектро". Анализите на лабораторията на "Флотски арсенал" и тази на "Варненска корабостроителница" съвпадат. Какъвто и метод да се използва за анализ, може да има разминаване за десети от процента, но цял процент - не, заяви той. Спазили сме всички инструкции на Комитета за стандартизация и метрология, каза още г-н Купенов.
ГУ "Митници" - майка или мащеха.
След споровете около методологията за експертизите шефът на ГУ "Митници" Пламен Минев издава разпореждане да се формира комисия и да се извърши трета експертиза на блоковете мед. В нея естествено влизат представители на митницата и на фирма "Елисейна". На 11 август комисията взима необходимите проби от няколко плавъка.
Решението на комисията е единственото възможно и правилно: "За окончателното решаване на спора да бъде ангажирана независима оторизирана организация, която да извърши окачествяване на продукта в съответствие с приетите международни процедури."
Странно защо обаче за "независима" организация в този спор ГУ "Митници" смята лабораторията на фирма "Елисейна". За друга независима организация се смята лабораторията на МДК - Пирдоп, която единствена в България произвежда рафинирана мед, и ако блоковете на пристанище "Варна" са от чиста мед, съществува вероятност те да са произведени именно в комбината в Пирдоп.
В доклада на Централната химическа лаборатория на митниците (ЦХЛ), подписан от Петър Вълков, е констатирано, че високото съдържание на мед, открито от двете варненски лаборатории, се дължи на обстоятелството, че те са извършили анализ на сърцевина от медни отрязъци. Според доклада на г-н Вълков взетите повторно проби на 11 август и направените анализи от ЦХЛ и "Елисейна" са доказали, че нарушение на митническия режим от страна на държавната фирма няма.
В действията на ГУ "Митници" има доста странни движения, като се има предвид, че "Елисейна" вече е заплашила, че митничарите ще плащат провалената сделка. По всичко личи, че вместо да потърсят истината и да подкрепят констатациите на варненската митници, шефовете от главното управление се опитват да оправдаят "Елисейна" ЕАД и да изкарат собствените си служители некомпетентни.
В цялата преписка на ГУ "Митници" по медната афера няма и дума защо придружаващите стоката документи - сертификат и изпитвателен протокол, са представени без изходящи номера, без обозначения на пробите, имена, длъжности и т.н.
Вместо това на 28 август шефът на ГУ "Митници" Пламен Минев почти разрешава износа, като изпраща писмо до "Елисейна" с копие до варненската митница, в което обяснява, че на базата на представения му 3 дни по-рано доклад всичко със стоката е точно и ясно, няма нарушения и т.н.
На следващия ден г-н Минев се поправя и нарежда корабът да се задържи до извършването на четвърта експертиза.
Г-н Минев не беше открит за коментар, секретарката му първо каза, че той контактува с медиите само чрез пресаташето си, а след това любезно отговаряше, че г-н Минев е в Министерството на финансите.
Има ли далавера.
Има ли далавера в износа на мед през варненското пристанище? Какво изнася "Елисейна" ЕАД - черна или чиста мед? Това вероятно ще каже четвъртата експертиза.
Предприятието на гара Елисейна наистина няма възможности за производство на чиста мед и това е ясно за всички в България. Това обаче не е основание фирма "Елисейна" ЕАД да не изнася рафинирана мед. Като всяка нормална фирма тя може да сключва сделки за каквато си иска стока. А това, че не произвежда този вид стока, не е оправдание. Рафинираната мед може да бъде произведена например в МДК - Пирдоп, а да бъде изнесена от името на "Елисейна" като черна мед. Това, разбира се, е хипотетична вероятност, която може да бъде оспорена.
Български металурзи твърдят, че нашите медни руди са от най-богатите на метал. Разликата в параметрите за съдържанието на мед в конверторна и рафинирана мед е много малка. Най-богати на чиста мед обаче са кабелите и проводниците, които циганите методично крадат. За да бъде продадена изгодно, тази мед трябва да се претопи и да се изнесе на блокове.
В едно металургично предприятие сигурно знаят как да замаскират чистата мед като черна. Когато за това помагат и митническите наредби, работата е още по-лесна. Тарифният номер е този, който показва дали една стока трябва да се обмити и с колко, дали може да се изнася или не и т.н. Митническият тарифен номер на конверторната мед е 74 02 00 00 0, номерът на чистата мед е 74 03 00 00 0. Близкият тарифен номер е чудесна предпоставка за измама. Една стока може да бъде мината под един номер, но може и под друг. Редови митничари твърдят, че много от измамите стават с човек в управлението. Едната цифра, която може да бъде объркана и неволно, може да спести хиляди долари на един бизнесмен.
Шефът на "Подкрепа" д-р Тренчев първи обвини "Елисейна" ЕАД, че изнася чиста мед. Докторът има афинитет към скандалните разкрития, които невинаги са верни. Така че аферата с "Елисейна" ЕАД може да се окаже поредният балон на "Подкрепа". Но може и да не е балон.
Бившите собственици ще избират: земя или компенсационни бонове
Николета Еленкова
Бившите собственици на земя, чиито имоти не могат да бъдат възстановени, ще получат компенсационни бонове, с които ще могат да закупят земя от държавния поземлен фонд или пък да участват в приватизацията. Право на такова обезщетения ще имат и хората, които не желаят да получат полагащата им се земя. Тази възможност е регламентирана в проект на правителството за промени в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, който бе обсъден през миналата седмица в парламентарната Комисия по земеделие. Законопроектът си поставя три основни цели - разширяване правата на собствениците на земеделски земи, ускоряване на поземлената реформа и създаване на пазар на земята.
През шестте години след приемането си законът за земята беше разглеждан от всяко едно Народно събрание, което не направи поземлената реформа нито по-бърза, нито по-успешна. Обобщавайки проблемите, Министерският съвет прие, че първата фаза, с всичките й плюсове и минуси, вече е завършена. Ето защо законопроектът не засяга онези спорни моменти, решаването на които би върнало процеса в изходната му точка, а конституира механизмите, които ще стартират втората фаза.
Обезщетяване на бивши собственици.
Механизмът за обезщетяване чрез поименни компенсационни бонове се налага заради невъзможността на бившите собственици да бъде върната земята поради ограничения размер на държавния и общинския поземлен фонд. По тази схема трябва да се обезщетят собствениците на около 2 млн. декара земя. Този механизъм ще се прилага и ако бившите собственици или техните наследници не желаят собствеността им да бъде възстановена с оглед миграционните движения. Компенсационните бонове не са ценни книжа и могат да бъдат използвани за закупуване на земи от Държавния поземлен фонд и от горския фонд или за участие в приватизацията. Те са с номинал 1000 единици, равняващи се на 1000 лв. Подобни възможности битуваха в нормативната база още през 1992 г., отново се заговори за тях през лятото на 1994, но практическата реализация остана нулева. Предишната идея беше за инвестиционни бонове, които равностойно да участват във втора вълна на масовата приватизация (само че през 1994 г. се размина самата масова приватизация). Очевидно е, че в настоящата ситуация държавата не може да обезщети собствениците например с облигации, които биха натоварили вътрешния дълг и разходната част на бюджета. Вариантът с други ценни книжа, подобни на инвестиционните бонове за масовата приватизация, носи потенциалната опасност при излизането им на капиталовия пазар те да окажат инфлационен натиск, а към момента това е недопустимо. Затова е било отхвърлено и първоначалното предложение на Министерството на финансите за ценна книга на приносител. Лошото е обаче, че сегашният вариант с поименни компенсационни бонове предвижда единствено възможността за еднократно прехвърляне между роднини. Експерти прогнозират, че по тази причина вместо реален пазар на земята всъщност ще се развие един полулегален квазипазар на боновете, подобен на този с инвестиционните бонове от масовата приватизация. Това едва ли е пътят към търсената от правителството "естествена комасация" (уедряване на земята). Идеята е боновете да се използват на търговете за държавни земи и гори. С тях обаче не може да се купува земя, притежание на частни лица, или да се уреждат финансово взаимоотношенията между собственик и ползвател на земя, предоставена за временно ползване. Възможността с боновете в този им вид да се участва в приватизацията не е залегнала в закона за приватизация, нито в проекта за промяната му, приет от парламента на първо четене. Вероятно (разбирай задължително) е това да стане в очакваната основна ревизия на въпросния закон, ако приемем, че сегашната му промяна е просто оперативна. Идеята на вносителите е с компенсационните бонове да се участва на търгове за целево определени обекти (вероятно от хранително-вкусовата промишленост), но това също не става ясно от законопроекта.
При всички случаи, ако се търси адекватност, обезщетяването с бонове трябва да става според категорията на земята, за която те се дават. Защото 50 декара в Родопите не са равностойни на 50 декара в Добруджа, но 50 компенсационни бона, откъдето и да идват, са си еднакви. Съвсем неясен е и механизмът, по който ще се организират търговете, за което очевидно ще е необходим отделен нормативен акт.
Остава и дежурният въпрос със сроковете. До 31 декември т.г. Министерският съвет трябва да приеме наредбата, в която те ще се фиксират, а после може да започне и фактическото обезщетяване. То трябва да се ситуира във времето така, че да не намалява възможностите на бонополучателите.
Купуване на земеделска земя от чужденци.
Законопроектът предвижда да се даде право на регистрирани в България юридически лица с чуждестранно участие да закупуват земеделска земя, което всъщност е препратка от проекта за промяна на Закона за чуждестранните инвестиции, приет на първо четене от парламента. Не е тайна, че се очаква земеделието да има приоритетно място в интересите на чуждестранните инвеститори, след като себестойността на някои от селскостопанските ни продукти е по-висока от тази на вносните. Чуждите инвестиции като че ли са и единствен вариант за скъпото рециклиране на някои трайни насаждения - например възстановяването на лозята струва $1000 на декар, а продукцията им в момента покрива едва 35% от мощностите на винзаводите. Това се е случвало и в далеч по-развити страни - например лозята в областта Шампан във Франция са възстановени с японски инвестиции.
Проблемът с клетвените декларации не се решава и в този законопроект. Член 12 от сегашния закон за земята предвиждаше при невъзможност собствеността да се докаже с документи, бившите собственици да подпишат клетвени декларации за размера на земите си преди одържавяването им. Така обаче в равнинните области бяха заявени 3.2 млн. декара земя повече от съществуващата. Това надписване забави поземлената реформа с повече от година. Димитър Динков, шеф на управление "Поземлена реформа", твърди, че министерството е изпробвало всички варианти за верификация на подадените заявления. Например в с. Дерманци, Луковитско, където поради липса на каквито и да е документи земеразделянето е извършено изцяло на база клетвените декларации, хората са били запознати със съдържанието на молбите на съселяните си и поканени да ги коментират. Противно на митологемата за склонността на българина към предателства, нито едно заявление не е било уличено като невярно. Това говори за някои чудесни морални качества, но в земеразделянето не върши работа. А решение с определяне на коефициент за редуциране на надписана земя не се допуска от закона. И въпреки че за верността на написаното заявителите носят наказателна отговорност по чл.313 от НК (лишаване от свобода до 3 години или глоба до 30 хил. лв.), досега има само един осъден. Дори страхът не кара хората да казват истината. Георги Пинчев, депутат от БЗНС, каза: "Ние сме длъжни да направим един нравствен закон, а не да носим после проклятието на хората. " Би било добре, но как?
Вечният проблем "параграф 4"
Проектът предвижда и решение на болезнения въпрос за собствеността на земите, предоставени за временно ползване по силата на предишни актове на Президиума на Народното събрание, Държавния и Министерския съвет. Когато до 1 март 1991 г. върху земята е била построена страда, парцелът до 600 кв.м. става собственост на ползвателя, който го заплаща на собственика в тримесечен срок след влизане в сила на оценката. Същият механизъм важи и ако земята не се възстановява на гражданин, а е собственост на държавата, както и ако не е застроена (тогава парцелът е до 1000 кв.м), но е с трайни насаждения. Ако ползвателят не заплати земята, собственикът придобива собствеността върху сградата, след като я заплати на ползвателя. Ако собственикът е съгласен, той може да бъде възмезден не със заплащане, а чрез замяна с друга земя, собственост на ползвателя; във всички останали случаи взаимоотношенията се уреждат финансово и това трябва да се декларира в общините до 31 декември т.г. За оптимално възстановяване на собствеността минималният размер на един парцел се намалява на 250 кв.м.
Разширяват се процедурните възможности за защита на собствеността, като се премахват сроковете за подаване на искове за възстановяване и се определят нови срокове за обжалване на плановете за земеразделяне. До 31 декември 1997 г. трябва да се прекрати дейността на комисиите по разпределяне имуществата на ТКЗС и другите заличени организации. Администрирането на процеса вероятно ще се подобри при определените по-високи глоби за нарушения.
Проектът предвижда от 1 януари 1998 г. към Министерството на земеделието да се създаде фонд "Поземлена реформа", който ще поеме финансирането на процеса. Досега това ставаше през бюджета на министерството.
Банкерският параграф 22
БНБ най-после е готова с изискванията си към банковите шефове
Галя Тодорова
Наредбата, по която шефовете на банките ще получават сертификат за квалификация и професионален опит, най-после е готова. Възможно е тя да бъде обнародвана в Държавен вестник още през тази седмица, което означава, че до месец след това всички членове на управителни съвети или директорски бордове на банки трябва да подадат в БНБ молба за получаване на сертификат.
Основната промяна спрямо разпространените неофициално първоначални варианти на наредбата е, че за банкерски "лиценз" ще могат да кандидатстват само действащи банкови шефове и в случай че те напуснат поста, документът ще губи сила. Местенето на сертифицирани банкери на ръководен пост в друга институция също ще е свързано с подаване на нова молба за квалификационен документ. Тази нова постановка сигурно допълнително ще всее смут в банковите редици. От една страна, Законът за банките изисква шефовете им да са сертифицирани, а от друга, за да получат документа, те трябва да са преди всичко шефове на банки - параграф 22. Чисто практическият проблем е, че за да се направи смяна в борда на директорите на банка, е необходимо свикване на общо акционерно събрание, което освен с разходи е свързано и с поне едномесечно предизвестие на акционерите, обнародване на покана в Държавен вестник, съдебни регистрации и т.н. При така написаната наредба обаче банките няма как първо да вземат одобрението на БНБ за потенциалните си шефове и после да ги назначат. Те ще трябва да имат готови бордове, след това да подадат молби за лицензиране и ако те бъдат отхвърлени (което няма да може да се обжалва), да свикват събрания и да правят промени. "Най-малкото в този междинен период съответната банка може да се окаже без легитимно ръководство", коментира шеф на финансова институция. Други банкери пък си правеха сметката да кандидатстват за лиценз, въпреки че в момента не заемат никакви длъжности, което също няма да се допуска по бъдещата наредба.
"Цялата тази постановка, както и задължителните изисквания за образование и да не са заемани постове във фалирали банки, просто принуждава повечето от тях да преминат на двустепенна система на управление и в общия случай да назначават подставени лица", заяви банкер, пожелал анонимност. Действително след влизане в сила на Закона за банките много финансови институции предпочетоха да сменят системата си на управление от едностепенна на двустепенна. По този начин в надзорния съвет могат да влязат както банкерите, неотговарящи на изискванията на закона, така и юридически лица, което не се допуска за директорските или управителните съвети. Вероятно в бъдеще предпочитаният вариант ще е надзорният съвет да бъде упълномощен от акционерите да назначава и освобождава членовете на управителния съвет. Така, ако БНБ не ги одобри, смяната им ще е по-лесна. От друга страна, при този вариант надзорният съвет има директен контрол върху действията на управителния независимо кой влиза в контролирания орган. Всъщност още при дискусиите на Закона за банките в парламента тогавашният представител на БНБ Борислав Стратев даде да се разбере, че централната банка наистина иска да стимулира преминаването към двустепенни системи на управление.
Какви трябва да бъдат банкерите.
Освен че трябва да отговарят на закона (висше икономическо или юридическо образование, да не са заемали ръководни постове във фалирали банки и др.), банкерите ще трябва да доказват и натрупана практика, за да получат сертификат. Според проектонаредбата за удостоверението могат да кандидатстват лица, които влизат в една от четирите категории: поне три години са заемали ръководна длъжност в областта на банковото дело, финансите, застраховането или централен държавен орган; да са заемали длъжност, за която е необходимо висше юридическо или икономическо образование в не по-малко от четири институции в същите области; ако са работили в търговски дружества, изискването е да са били поне пет години шефове на "финансови, счетоводни или правни отдели на дружества с големина, сравнима с големината на банката", която ще ръководят; да са преподаватели или научни работници във финансовата област с поне петгодишен стаж. Банкери веднага коментираха, че така поставени, условията не могат да се приемат с "натрупване". "Ще бъде ли одобрен човек, който е бил две години шеф на банка и една година на голямо търговско дружество? Това не става ясно от наредбата", казва един от тях.
Подавайки молба до шефа на "Банков надзор" в БНБ, банкерите ще трябва да окомплектоват заверен препис от дипломата си, доказателство, че са избрани в управителен или директорски съвет, да покажат документи, че отговарят на Закона за банките, биографична справка, съдържаща всички местоработи и квалификационни курсове. Ще се изискват също препоръки от поне двама други дългогодишни банкови шефове (вероятно сертифицирани) или хабилитирани преподаватели по финансови, счетоводни и правни дисциплини. Всички тези документи при подаването на молба ще бъдат спестени единствено на шеф-банкери, които през последните поне три години без прекъсване са били на постовете си и на техните банки БНБ не е налагала никакви санкции. Точно тази категория обаче се броят на пръсти - на прима виста това са шефовете на Булбанк, някои от ръководството на ОББ и тук-таме в другите оцелели държавни банки. В частните банки текучеството през последните години е по-голямо, освен това много от тях фалираха.
Как ще става издаването на сертификати.
Централната банка се отказа от вариант специална комисия да разглежда банкерските молби. Издаването на разрешението ще се дава от подуправителя на БНБ, ръководещ "Банков надзор" - Емилия Миланова, до десет дни след подаването на молбата. Тя ще може да изисква и други документи, ако прецени, че представените не са достатъчно, за да я убедят в професионалните качества на банковите шефове. Евентуалният отказ ще бъде мотивиран, но няма да може да се обжалва. Банкери, на които е отказан сертификат, ще могат да кандидатстват за него отново шест месеца след отказа (ако естествено някой се престраши да ги назначи пак на ръководна длъжност).
Издаването и отнемането на сертификати ще се отбелязва в регистър, който ще е публично достъпен (срещу такса от 10 хиляди лева), а БНБ отделно ще има ангажимент да обявява чрез средствата за масова информация, когато отнеме сертификат.
БНБ ще може със заповед на шефа на "Банков надзор" да отстрани от ръководни длъжности всички членове на управителни съвети в 30-дневен срок след като е отказала издаването на сертификата, ако те сами не са напуснали банката. За членовете на директорски бордове (едностепенна система на управление) срокът за "привеждане в ред" е двумесечен. Така, след като през последния месец банките трескаво свикваха акционерни събрания, за да променят уставите си спрямо новия закон и да изхвърлят шефове, които са ръководили фалирали банки, истинската "треска по върховете" тепърва предстои.
Накратко
Майкъл Хаджимайкъл, когото нашето правителство отхвърли като постоянен представител на МВФ в София, е изпратен в представителството на фонда в Париж. Финансовият министър Муравей Радев и управителят на БНБ Светослав Гаврийски са изпратили официално писмо до МВФ във Вашингтон сегашният представител Франек Розвадовски да остане в България до края на изпълнението на стенд-бай споразумението. Отговор обаче още няма. Може би той ще бъде донесен лично от шефката на мисията на МВФ за България Ан Макгърк, която пристига в средата на седмицата.
Делегация от Международната банка за икономическо сътрудничество - Москва, пристига в началото на седмицата. Това е една от двете банки на бившия СИВ. В разговорите ще се обсъжда как България да погаси задълженията си към тази банка. Окончателно решение обаче едва ли може да се очаква преди октомври, когато е общото събрание на МБИС.
Инфлацията ще бъде овладяна и в края на годината дори е възможно да се стигне до дефлация, заяви финансовият министър Муравей Радев след заседанието на Съвета по валутна политика седмица.
