Всъщност вестниците се занимаваха с историята точно два дни, докато се разбра, че освен усмивки и искрено учудване инициативата на Дагмар Хавлова няма да роди нищо друго. Самият факт обаче, че медиите се постараха да покажат "неразумността" на подобно предложение в цялата му светлина, показа, че в отношенията между тях и първата дама вече съществува повече напрежение, отколкото симпатия. Вестниците бяха тези, които - на фона на националната радост от оздравяването на Хавел и светкавичната му сватба - първи подложиха на съмнение качествата на новата президентска съпруга. Тогава водещите всекидневници - "Млада фронта" и "Лидове новини", публикуваха коментари, в които зададоха въпроси от типа дали Дагмар Вешкрнова ще успее да замести толкова обичаната от нацията Олга Хавлова, която преди година почина от рак; дали има необходимото интелектуално излъчване за първа дама на страната. Тези въпроси вестниците никога не забравиха и ето че дойде време те отново да бъдат припомнени.
Стилът на сериозната чешка преса обаче е такъв, че това напрежение трудно може да се улови веднага, тъй като журналистите изключително рядко напускат добрия тон.
Медиите предпочитат недиректните внушения и изобщо не могат да бъдат обвинени в "специално" отношение. "Всички сме хора" - може би това искаше да каже и екипът на чешката телевизия, който отрази посещението на президента в Съединените щати преди три месеца. Телевизията два пъти излъчи кадъра с падането на Хавлова пред къщата на Мадлин Олбрайт.
Повечето германски частни телевизии са на загуба
Частните телевизии в Германия са натрупали загуби от 4 млрд. и 700 млн. германски марки от създаването си през 1984 г. до този момент. Сред първите от тях са RTL и SAT 1. Изчисленията са на кьолнската медийна фирма HMР, която се опира на информация на централната комисия по конкуренцията в икономиката и на съобщения в списанията "Хоризонт" и "Шпигел". Подобни загуби могат да бъдат покрити само ако частните телевизии се превърнат в платени и излъчват предаванията си срещу такси, твърдят от кьолнската медийна фирма. Малки са и надеждите за вливането на чуждестранни капитали в твърде затворения пазар на телевизионна продукция в Германия.
Според изследването на кьолнската медийна фирма само две от частните телевизии в Германия не са на загуба - RTL и Pro 7. От създаването си през 1984 г. досега телевизията RTL, чиято централа е в Кьолн, е успяла дори да натрупа печалба в размер на 405 млн. германски марки. А в касите на Pro 7 само през 1996 г. са постъпили 233 млн. марки. За същата година оборотът от реклами на частния телевизионен канал RTL е 2 млрд. и 51 млн., на Pro 7 - 1 млрд. и 459 млн., а на SAT 1 - 1 млрд. и 655 млн. марки.
Начело в списъка с губещи частни телевизионни канали в Германия е DSF, който заедно с предшественика си Тele 5 от 1993 г. досега има загуби в размер на 750 млн. марки. Втори в списъка е телевизионният канал VOX със 700 млн. марки загуби, SAT-1 - с 600 млн., RTL 2 - с 450 млн., и т.н. Списъкът е доста дълъг, като в него влизат както големите частни телевизии, така и по-малките регионални, музикални и кабелни програми. При това посочените загуби в милиони марки не включват парите, дадени за пилотни проекти, и предавания, провалили се още при старта си.
Много и разнообразни са причините за тежкото състояние на частните телевизии в Германия. Първата от тях е, че преди стартирането на дадена частна телевизия не се прави необходимото проучване на пазара и оценка на местната и чуждата конкуренция. Липсват и реалистични проекти, съответстващи на първоначалните възможности за изява, твърди в анализа си медийната фирма HМР от Кьолн. От голямо значение е и в чии ръце е частният телевизионен канал. В много от случаите собствениците изстискват до последно бюджета на частните телевизии, за да произвеждат филми, които по-късно се надяват да продадат. Според медийните експерти от фирмата HМР не са достатъчно добре формулирани законовите и политическите рамки на частните телевизии. Освен това липсват мениджъри, които с познанията си в областта на публицистиката и на телевизионния пазар могат да осигурят успешен старт и бъдеще на новия телевизионен канал.
Ще стане ли Novell поредният отиващ си гигант
През март тази година шефът на технологиите в Sun Microsystems (www.sun.com) Ерик Шмид напусна поста си, за да седне в горещия стол на главен изпълнителен директор на Novell Inc. (www.novell.com). Той напусна една от най-бързоразвиващите се компании в компютърния бизнес, за да се заеме с една от най-трудните задачи в бранша - съживяването на Novell. Преди години Novell бе абсолютният лидер на пазара на софтуер за корпоративни мрежи. По времето, когато Шмид застана начело на компанията, нейният пазарен дял се бе свил до 57 процента, след като през 1993 г. все още бе 70 процента. Големият съперник Microsoft (www.microsoft.com) започваше битката за завладяването на пазара с операционната си система Windows NT.
Експертите твърдят, че в основата на проблемите на Novell са остарелите програмни продукти, поредица от недобре обмислени и неуспешни покупки на компании и брожения сред мениджърите на компанията. Най-лошото обаче бе, че Novell нямаше абсолютно никакво присъствие на един от най-бързорастящите пазари в света - Интернет.
Преминаването на Шмид в Novell изглежда единственият правилен ход. За 14 години, които прекара в Sun, той отговаряше за разработката на нови продукти, след това бе начело на оперативния отдел, а в последните години оглави екипа, който създаде Java - софтуерът, който позволява създаването на малки програми, които могат да вървят в Интернет. След идването му в Novell естествената реакция на пазара не закъсня, акциите на компанията скочиха с 22 процента, до около 10 долара за акция, след което отново спаднаха до 8.5 долара.
Едно от първите неща, които Шмид направи, бе да извади компанията от дългогодишната й зависимост от основния й продукт - операционната система NetWare, и да я насочи към Интернет. В края на август компанията трябва да пусне на пазара продукта Border Manager, който свързва NetWare-мрежи към Интернет. Големите проблеми обаче идват от лошите финансови резултати на Novell - приходите на компанията спадат непрекъснато от 1995 г. насам, а последните пет тримесечия носят загуби. Вероятно това бе една от причините Novell да се раздели с 18 процента от служителите си.
Анализаторите на Уолстрийт очакват Novell да обяви печалба от около 48 милиона долара за 1997 г., сравнено със 126 милиона през предходната година. За 1998 г. очакванията са по-добри - някои от анализаторите твърдят, че приходите могат да скочат до 1.5 милиарда долара, ниво, близко до рекордните приходи от 1.63 милиарда долара през 1995 г. В основата на тези оптимистични очаквания са новите продукти. В началото на 1998 г. компанията трябва да пусне на пазара нова версия на NetWare, наречена Moab, която ще поддържа основните стандарти на NetWare и ще работи с Java. Нещо повече - за първи път в историята си Novell ще излезе с продукт, който не почива изцяло върху стандарта на NetWare - става въпрос за NetWare Directory Services, софтуер, който улеснява поддръжката на мрежи, работещи не само под NetWare, но и под Unix и Windows NT.
Продуктът Border Manager е само началото от серия софтуер, който се цели едновременно в пазара на корпоративни мрежи и в Интернет. Border Manager, който може да обслужва от 5 до 5000 потребители, изпълнява ролята на буфер между корпоративната мрежа и Интернет - осигурявайки сигурността, филтрирайки входната информация от Интернет и изпълнявайки всички задачи, които доскоро изискваха набор от различни програмни продукти. Бедата за Novell може да дойде от това, че конкурентите от Microsoft работят усилено върху подобен продукт, наречен Active Directory, който трябва да бъде включен във версията на Windows NT, която ще се появи през 1998 г. Освен това през следващата година се очаква за първи път в историята на корпоративните мрежи продажбите на Windows NT да надскочат тези на NetWare. Трудностите за Novell и Ерик Шмид тепърва започват.
Накратко
Компанията Oracle (www.oracle.com) пуска на пазара нов видеостандарт VES API (Video Encoding Standard API), който е предназначен да направи възможно предаването на видеоизображения по Интернет в почти реално време. Технологията на Oracle предава в реално време видеоизображения в кодиран видеосигнал, позволявайки на потребителите да приемат видеопотока със закъснение от няколко секунди. С тази технология може да се работи върху нови програми, позволяващи пълен интерактивен контрол върху видеопотока. Повече информация може да се намери на адрес http://www.oracle.com/st/collateral/carts/ves.html.
Потребителите, работещи с графични приложения, ще бъдат доволни от пуснатия на пазара тракбол, който предлага много по-прецизен контрол, отколкото нормалните компютърни мишки. Проблемът с тракбола е, че досега не бе удобен за използване. Моделът Orbit на Kensington Microware до голяма степен решава този проблем с ергономичния си дизайн. Цената на изделието за РС е 55 щатски долара, а за Мас - с няколко долара повече.
Компанията Dow Jones, издател на Wall Street Journal (www.wsj.com), разширява присъствието си в Интернет, предлагайки повече технологии и услуги за семейни инвеститори, които ще струват между 29 и 49 долара годишно. Без много шум компанията пусна нова технологична страница, в която има раздели за хардуер, софтуер, търговия и акции на технологични компании. Другата нова страница е SmartMoney Interactive (http://www.dowjones.com/smart/home.html), където се предлагат котировки на акции и съвети за инвестиране - новият сайт ще тръгне официално през следващата седмица.
Компанията Eastman Kodak (www.kodak.com) пусна нова онлайн-услуга за клиентите и онлайн-издателите. Платената услуга Kodak Picture Network (www.kodakpicturenetwork.com) дава възможност на потребителите да теглят снимки от Интернет няколко седмици след като са оставили филма си за проявяване в някое фотоателие на фирмата. За 100 снимки, складирани върху сървъра на Kodak Picture Network, се плащат 4.95 долара месечно.
Motorola демонстрира по-бърз процесор от Intel
Компанията Motorola (www.mot.com) обяви, че новите супербързи процесори PowerPC могат да помогнат на Apple (www.apple.com) да задържи водещата си позиция при преносимите компютри. На конференция в Пало Алто, Калифорния, Motorola демонстрира преносим компютър с процесор PowerPC 750 на 300 MHz - PowerPC 750 е най-новият от поколението процесори PowerPC, които се използват във всички модификации компютри Apple Macintosh.
Интересно е, че засега PowerPC 750 процесорът официално се предлага само за настолни компютри със скорост до 275 MHz. Фактът, че по-бърза версия на този процесор върви на преносим компютър, означава, че той е по-добър от най-новия процесор на Intel (www.intel.com) - Pentium II. Според експерти процесорът на Motorola е поне толкова добър, колкото Pentium II, при това при значително по-ниска консумация на енергия.
Процесорът Pentium II няма да се монтира в преносими компютри преди 1998 г., докато PowerPC 750 ще влезе в преносимите компютри на Apple още през тази година. Интересно е, че PowerPC 750 не използва вентилатор за охлаждане въпреки високата си скорост (два от най-важните показатели за процесорите на преносими компютри са ниското потребление на енергия и малкото отделяна топлина).
Размествания на пазара на търсещи роботи в Интернет
В битката на петте големи компании, предлагащи търсене в Интернет (т.нар. Internet search engines - търсещи роботи), Infoseek (www.infoseek.com) и AltaVista (altavista.digital.com) на компанията Digital в скоро време могат да се смъкнат на дъното. Същевременно Yahoo (www.yahoo.com) Excite (www.excite.com) и Lycos (www.lycos.com) циментираха водещата си роля в този бизнес чрез сключването на поредица споразумения за стратегическо партньорство. Свободните ниши на този пазар пък бяха успешно заети от сървърите на CNET (www.cnet.com) и Wired (www.hotwired.com).
В момента Infoseek и AltaVista водят в няколко области, но не могат в нито една да се похвалят, че доминират. Освен това Infoseek бе сполетян от болезнени рокади в управлението на компанията - изпълнителният директор Робин Джонсън бе заменен от бившия директор на отдела по интерактивни технологии на телевизионния канал CNN Хари Мотро. Четири седмици по-късно пък напусна един от вицепрезидентите и директор на рекламата. Проблемите на AltaVista идват от нежеланието на компанията-майка Digital да одобри планираното отделяне на двете компании, след което AltaVista да излезе на фондовия пазар, за да използва бума на акции на технологични компании.
Папа Йоан-Павел II в ролята на суперзвезда
Посещението на светия отец в Париж събра 1 милион младежи
Веселин ДРЕМДЖИЕВ
В разгара на лятото в горещия ваканционен Париж католическата църква и най-вече папата успяха да направят успешна демонстрация на намалялото си, но все още силно влияние в християнските страни. В последния от католическите Световни дни на младежта те събраха на открита неделна служба един милион младежи. Този успех на Ватикана беше неочаквано голям и предизвика нескритата радост на архиепископа на Париж кардинал Люстиже (за когото в католическите среди се говори, че може би ще бъде следващият папа), на хиляди свещеници, 500 архиепископи и десетки кардинали, специално пристигнали в Париж.
Има основателни причини за подобна радост - сред католическите страни Франция е с репутацията на най-дехристиянизираното общество. Сравнени с италианците и поляците, французите не са сред най-горещите поклонници на Ватикана.
Причините за това могат да бъдат търсени далеч назад в галските корени на французите или в силните им индивидуалистични рефлекси, но определящ е категоричният, дори брутален развод между църквата и светската власт по време на Великата френска революция.
Два века по-късно това не попречи на френския министър-председател, изпращайки папата след службата в Париж, да оцени високо мисията му и да го нарече "велик свидетел на нашата епоха", който подкрепя каузата на мира, солидарен е с бедните и се бори за човешкото достойнство. Жоспен не пропусна да изтъкне и "френската светска концепция, която уважава религиозната свобода и свободата на убежденията".
Вероятно затова грандиозното посещение на папата не вдигна на крак френските антиклерикални кръгове и не взриви недоволството на протестантите, които приеха обяснението, че е случайно съвпадението на масовата католическа меса с годишнината от клането във Вартоломеевата нощ.
От визитата на папата в Париж френската католическа църква получи допълнителен обществен кредит, необходим за бъдещите й деликатни моменти в отношенията с държавата. Досега шпагите бяха кръстосвани във вечния диспут за абортите и за употребата на противозачатъчни средства, а през последната година - в спора за съдбата на нелегалните емигранти, които на няколко пъти търсеха убежище от полицията в катедралите. Точно тогава църквата се убеди, че може да спечели на своя страна общественото мнение при не напълно защитима теза, ако си е осигурила подкрепата на телевизията.
Трудно е да се каже дали успехът на неделната меса на папата се дължи на факта, че на едно място бяха събрани без инцидент 1.2 милиона млади вярващи, или на телевизионния успех на събитието. Факт е обаче, че за първи път телевизионната режисура господстваше напълно над религиозния обред.
Църквата изнесе свещенодействието си извън тежките врати на храмовете, съгласи се одеждите на свещениците да бъдат специално поръчани на моден дизайнер в цветове, достойни за "Бенетон", и дори за първи път папата да бъде сниман в гръб по време на службата, за да бъде видяно морето от богомолци. Всички тези компромиси постигнаха целта си - успехът на медиатичната акция, поръчана на френската рекламна агенция Publicis, беше пълен. В лятната суша на новини телевизията превърна парижката служба на папата в събитие от планетарно значение.
Най-могъщата електронна медиа е най-ценна за Ватикана в голямата й битка за влияние в южното полукълбо, където към края на века ще бъдат съсредоточени 70 на сто от вярващите католици. Трудно е да се каже каква част от този процент ще се дължи на неуморимия папа Йоан-Павел II, който с Божията помощ през идната пролет ще подобри рекорда на Пий ХII по продължителност на престоя на Светия престол - 19 години и седем месеца, през които той посети 150 държави!
Усилията на католическата църква визитата и службата на папата в Париж да бъдат успешни имат точна цена - разходите възлизат на 250 милиона франка, като френската държава естествено не даде нито сантим. Най-големи между спонсорите са Air France, Bouуges Telecom и Avenir. За организаторите изключително неприятен беше обаче фактът, че френските фирми са били далеч по-отзивчиви към "колоездачната меса Tour de France и към традиционния парижки фестивал на хомосексуалистите Euro Pride.
Все пак това е по-малката тревога за църквата във Франция, където само седем на сто от населението се обявяват за редовно практикуващи католици. Затова висшите религиозни духовници предпочитат да обясняват тези данни с тълкуването, че те са представителни по-скоро за родителите на момчетата и момичетата, които посетиха неделната молитва. Факт е обаче, че във Франция и в обществата на развитите страни все повече се разпространяват сектите и източните религии, като на първо място е будизмът.
Обясненията за това са различни и понякога си противоречат. Най-общо казано, силата на източните религии се дължи на това, че съвременният човек намира по-добър душевен комфорт в тях, защото обяснението, което те предлагат за света и човека, е по-индивидуалистично, което прекрасно съответства на настроенията в края на този век. Показателно е, че синът на големия френски съвременен философ Жан-Франсоа Ревел живее от години в Непал, приел е будизма и е един от най-добрите преводачи на френски език на източните религиозни текстове.
Спорните философски въпроси по време на посещението на папата бяха съвсем слабо засегнати. Може би заради празничното настроение, а най-вероятно защото са твърде сложни и църквата не би желала те да занимават паството в този деликатен за нея момент.
Защото според Франсис Фукуяма, който обобщава труда на Макс Вебер от 1905 г. "Протестантството и духът на капитализма", в Европа капитализмът се появява не просто когато технологичните предпоставки са налице, определен дух или състояние на нравствената нагласа дават възможност за осъществяване на технологичните промени. Капитализмът е продукт на пуританството или фундаменталисткото протестантство с неговата прослава на светската дейност и доктрината за възможност за лично спасение без посредничеството на традиционните клерикални йерархии като католическата църква.
Обобщавайки посланията на папата в тази наистина деликатна за католицизма област, близкият до левицата в."Либерасион" писа: Разбрахме, че той не е либерал. Както по отношение на личния живот, така и в икономическата сфера. Поначало същността на католицизма е двойствена: тя е религия на установеността, но и на бедните, помага на реда, но изразява интересите и на забравените. Папата поставя ударението върху второто. Така позицията на светия отец за аргументирана критика на всемогъщия пазар в името на милосърдието беше добре дошла за правителството на социалистите във Франция. Когато обаче става въпрос за забраната на абортите и употребата на противозачатъчни средства, възгледите на папата срещат дълбоко неразбиране сред властите и сред голяма част от обществото. На косъм се размина скандалът, когато Йоан-Павел II се поклони пред гроба на своя голям приятел, френския професор Жером Лежен. Макар да ставаше въпрос за "частно посещение, французите, особено научният елит, изтълкуваха като провокация жеста на папата.
Причина за това са убежденията на проф. Лежен, който е един от най-ревностните противници на съвременните концепции на биоетиката и върл враг на абортите. За българите интересен е фактът, че Йоан-Павел II няколко часа преди Али Агджа да извърши покушението срещу него, е обядвал в Рим с Лежен и съпругата му.
За православната църква в България неделната меса в Париж вероятно би трябвало да бъде нещо повече от непостижима за нашите условия медиатична акция. За обществото обаче тя отново постави болни въпроси. Дали в някой от синодите имат желание да общуват, макар и в по-скромни измерения от папата, с младите българи, за да могат те да кажат като връстниците си горд съм, че съм католик?
И дали, ако някой мирянин реши да потърси отговор от български православен свещеник на въпроса защо съм беден, а съседът ми е богат, ще получи смислено обяснение?
В мазето на тоталитаризма са заровени още трупове
Присъдите в Берлин носят послание и за българите
Александър Андреев, "Дойче веле"*
Лагерите от 50-те години и насилията срещу българските турци през 80-те - това засега са единствените две групи държавно направлявани криминални престъпления от времето на така наречения социализъм, към които българското общество и правосъдие по-скоро предпазливо и неуверено, отколкото решително, посягат през последните години. А сумрачната и често пъти жестока история на изминалите десетилетия крие в мазето си още доста трупове. При това - в буквалния смисъл. Едно мъчително подсещане за тях беше процесът в Берлин срещу висши партийни функционери от бившата ГДР заради убийствата край германо-германската граница. И всеки, който смята, че присъдите срещу членове на източногерманското политбюро нямат нищо общо с България, е или исторически неграмотен, или пък с нечиста съвест. Защото десетки източногерманци бяха застреляни и по българските граници по време на студената война. А не говорим пък колко българи намериха смъртта си покрай полосата.
Странно е, че едно знание, до което имат достъп повечето български семейства, дали войник на социалистическата родина, и до днес упорито се премълчава: за всеки заловен, ранен или застрелян диверсант, респективно беглец, българските граничари получаваха отпуски, нашивки и награди. При това, по мои лични спомени, за труп се даваше повече. Опит да ни припомни тези факти сякаш беше единствено филмът "Граница", масово обруган уж заради (действително) спорните си художествени качества, но всъщност по друга причина - защото си позволи да постави под въпрос военизирания произвол на предишния режим. А обществото очевидно не може да се измъкне от капана на собственото си минало, ако все още смята армията за свещена крава и поради това отказва да обсъжда политическата и наказателно-правната отговорност на ръководния й състав. Така покрай висшето офицерство на завет остава и главният виновник - партийно-държавната олигархия, която контролираше армията по времето на студената война.
От моя позната знам за няколко безименни гроба на източногерманци покрай южната българска граница. Близо до същата граница при неизяснени обстоятелства загина и мой близък роднина, чиято съдба е представителна за десетки, а може би и за стотици разрушени биографии на българи, решили да се разделят със социализма. Почти пред очите ми пък в гръб беше застрелян войник, който се опита да избяга от казармата в Пловдив. Изброяването на държавно направляваните и прикривани криминални пристъпления, чиито извършители са били под пагон, може да продължи още дълго. Но за съжаление в България то дори още не е започнало. Причината е политическа - през последните години на тежки сътресения и масова дезориентация почти никой не смее да се зарови в близкото минало на българската армия, която в момента, главно поради своята пълна неподвижност, получава огромно и всенародно доверие в допитванията. А без да се освети миналото на БНА, ненаказани ще останат и политическите автори на някогашната демагогска и антихуманна армейска доктрина, която узаконяваше убийствата, насилията и издевателствата.
Тези автори - бивши членове на Политбюро, министри, шефове на Генералния щаб - в общия случай днес се радват на заслужен отдих, пишат мемоари и от време на време се къпят в любовта на масите и на журналистите. Не само Тодор Живков постепенно се превърна в недосегаем - ако не броим някои инцидентни срещи с правосъдието, на същата приятна съдба се наслаждават и хора като Добри Джуров, Петър Младенов, Александър Лилов, Димитър Стоянов, Атанас Семерджиев, Кирил Косев и още цяла плеяда кабинетни подбудители на престъпления от общ характер, свързани с българската армия. По тяхната сметка трябва да се впишат не само убитите бегълци край границата. Именно те с подписите си на висши партийни, държавни, правителствени и армейски чиновници капсулираха някогашната БНА като пространство на произвола, беззаконието и насилията. Те и техните предшественици безусловно подчиниха армията на партийния интерес и на съветския диктат, лишавайки военнослужещите не само от всякакви демократични, но дори и от човешки права. По този начин зад паравана на прословутото армейско единоначалие десетилетия наред бяха прикривани нечовешкият тормоз в българските казарми, масовото и произволно удължаване на военната служба, насилственото събиране на новобранци, чудовищните присъди на военните съдилища, много-бройните случаи на осакатяване и убийства сред срочнослужещите, робският труд на малцинствата в Трудовите войски, участието на армията в акциите срещу българските турци и т.н. Да не говорим за зловещата роля на Военното контраразузнаване, което - според специалисти - е било удължената ръка на съветските тайни служби КГБ и ГРУ и е рекрутирало своите кадри по най-високите етажи на тогавашното общество. Днес някои от тези агенти седят спокойно в парламента и в партийните централи главно на така наречените леви партии в България.
Един от осъдените в Берлин бивши членове на източногерманското политбюро се разкая заради участието си в престъпленията, извършени по границата. Независимо дали го е направил от убеденост или от опортюнизъм, този жест ще помогне на много германци да се помирят с миналото си, преосмисляйки го. За жалост българите очевидно не могат да очакват подобни жестове от Тодор Живков, Димитър Стоянов и другите автори на героични мемоари. Тъй че оцелелите и близките на загиналите покрай телените мрежи и казармените дувари трябва най-после да вземат думата и да надвикат автобиографите и техните клакьори. Това е единственият начин да се излекува поне една от многобройните травми на българското общество.
* Съвместно с "Капитал"
Одисеята "Мир" - от успехите до кошмара
Освен всичко друго руската космическа станция "Мир" направи така, че за по-малко от две години кошмарните сценарии в стил посредствен научнофантастичен филм да се превърнат в делнични съобщения, които информационните агенции предават, без това вече да бъде новина No1.
Всеки ден на "Мир" е възможно да се разиграе трагедия, която да отнеме живота на космонавтите от международните екипажи по начин, достоен за филмите на ужасите - от разхерметизация, прекъсване на пречистващата водата система до прегряване на кабината.
Описанието само на един от критичните дни - 22 август, когато беше отстранена прословутата "кабелна повреда", дошла след злополучния сблъсък на космическите кораби, дава приблизителна представа за това какво става всеки ден над главите ни.
Работният ден на космонавтите Лазуткин, Виноградов, Соловьов и американеца Фоул започва в 1.30 българско време. В навечерието му те проверяват скафандрите, здравословното си състояние, "вечерят" обилно и си лягат, когато в София закусват. Без да вземат душ, защото системата за пречистване на водата е повредена. Заместват я, доколкото е възможно, влажните почистващи кърпички. В тясното пространство на станцията, където и климатичната система не работи стабилно, а температурата понякога достига и подминава 30 градуса, обонянието на космонавтите жадува идването на по-добри дни.
Закуската на космонавтите преди дългия и критично тежкия им ден е обилна. След нея Виноградов и Соловьов обличат скафандрите за работа в открития Космос. Фоул остава по всекидневния си комбинезон на командния пулт на космическия кораб "Союз" в продължение на повече от седем часа, за да осигурява спасителен изход на колегите си към капсулата в случай на критично положение. Американецът също държи под ръка своя скафандър - нищо не се знае... След като Фоул е вече на сигурно място в "Союз", двамата руски космонавти затварят отсека към "Кристал" и започват изтеглянето на въздуха. Само след няколко минути обаче Соловьов предупреждава Центъра за управление на полета, разположен близо до Москва, че вместо да намалява, налягането расте! Установява се, че причината е в недобро действие на люка, който затваря отсека към "Кристал". Соловьов отстранява повредата, но за да успее, съблича горната част на скафандъра си. След това отново го поставя и декомпресията започва отново. Загубен е един час, но това е само началото на черната серия. Докато двамата космонавти очакват "източването" на въздуха, изведнъж Виноградов съобщава, че има проблем - скафандърът му изпуска въздух. Това е смъртна опасност, която изправя на нокти Центъра за управление на полета на Земята. Самият космонавт успява да уточни откъде изтича въздухът - повредено е уплътнението между лявата ръкавица и ръкава на скафандъра. За втори път декомпресията е спряна. За поставянето на резервна ръкавица са загубени още два часа. През това време на Земята вече се питат дали не е по-добре да бъде отложена цялата ремонтна операция на повредения "Спектър". Космонавтите обаче са готови и искат разрешение да отворят люка към повредения модул. В 14.15 ч Виноградов, подпомаган от Соловьов, прониква в сумрачния "Спектър". Космонавтът го осветява и възкликва: "Той все още работи! Има дори вентилатори, които се въртят."
От центъра съветват Виноградов да не бърза в ремонтните работи. Той трябва да замени люка на "Спектър" с устройство, в което могат да се включват електрически кабели, след това да включи към него 11-те кабела, идващи от слънчевите батерии, които космонавтите трябваше да изключат на 25 юни, за да затворят люка и да предпазят станцията от пълна декомпресия.
На Виноградов са необходими 20 минути, за да успее да включи първия кабел. Два часа за общо девет! Космонавтът остава още час в модула, за да събере инструментите си и да го заснеме отвътре в опит да бъде открито откъде изтича въздухът. След затварянето на новия люк на "Спектър" космонавтите се връщат в централния модул. Посреща ги поток от поздравления - "Мир" е спасен, руската космическа чест - също. Засега.
"Тойота Ландкруизер" - любимецът на германския крадец
През 1996 г. във Федералната република са задигнати автомобили за един милиард марки
Александър ХРАНОВ
Джиповете са хитът сред немските автокрадци през миналата година. Това показва "черната" статистика на Съюза на германските застрахователи за 1996 г. Най-крадената кола е "Тойота Ландкруизер дизел" - от 1000 регистрирани джипа са задигнати 35. С това "постижение" японската марка изхвърля на второ място челника на 1995 г. - "Фолксваген Голф II ГТИ 16V". На трето място също е малък, но много бърз и мощен автомобил - "Опел Кадет ГСИ".
През миналата година са изчезнали завинаги в Германия 76 392 коли - с 11.4 процента по-малко от 1995. Според специалистите от Съюза на застрахователите това се дължи най-вече на серийното монтиране в новите коли на електронните имобилайзери. При някои модели като "Мерцедес Ц клас", "Ауди А 6", "Форд Мондео", "Опел Омега" дори е абсолютно невъзможно автомобилът да бъде подкаран на собствен ход.
Въпреки всичко застрахователите са изплатили на ограбени собственици около един милиард германски марки (с 15.5 процента по-малко).
Стремителният скок в броя на откраднатите джипове има няколко причини. Основна е руският пазар - заради лошите пътища там се търсят здрави, солидни машини. Друг проблем е невъзможността дизеловите всъдеходи да бъдат съоръжени с електронното блокиращо устройство. Силен удар понася американската фирма "Крайслер", тъй като в общия брой на продадените й коли доминират джиповете. Така с девет откраднати на хиляда регистрирани коли в сравнение с 1995 г. увеличението е двойно. По същата причина на второ място е увеличението при "Лада" и "Порше". Сравнено пък в абсолютни величини, лидер е "Фолксваген" с общо откраднали 23 060 коли през 1996 г. След него се нареждат "Опел" с 13 543 автомобила и "Мерцедес" със 7150 машини.
Най-опасното място за автомобилите в Германия е Берлин, където от 1000 коли завинаги изчезват 9. Най-сигурно, поне засега, е в Бавария. В Мюнхен вероятността колата да бъде открадната е само едно на хиляда.
Грижовни бащи, безгрижни бащи
д-р Дарина ДИКОВА
Отглеждането и възпитанието на детето е майсторство, което не се овладява в нито един университет по света. За него освен родителска интуиция се изисква сърце, упоритост, постоянство и много, много обич.
Ако на някого трябва да се отреди първо място при отглеждането и възпитанието на децата, това несъмнено е майката. Тя е най-близо до детето и неговите проблеми от раждането до израстването му като самостоятелна личност.
А бащата? Необходима ли е неговата намеса в този сложен и продължителен процес? Всеки от родителите има своя, индивидуална, строго специфична роля в отглеждането и възпитанието, която другият не може да замени. Всеки от тях влияе и моделира по различен начин детската психика. Участието на бащата в отглеждането и възпитанието на детето е задължително. Независимо от своята заетост извън семейството, бащите не трябва да се освобождават от ангажираност и отговорност в тази задача и да свеждат ролята си единствено до материално осигуряване.
Ограничаването или липсата на контакти с бащата неминуемо се отразява върху поведението на детето и неговия мироглед. Здрави, добре отгледани и възпитани деца има в това семейство, в което бащата е взел реално участие в този процес.
През първите месеци от живота на детето бащата може да се включва в задължения, изискващи по-голямо физическо усилие: къпането на бебето, масажите и гимнастиката, извеждането на разходка, пазаруването, почистването на дома. Липсата на опит и непохватност не бива да смущава младите бащи.
Малкото дете обича контактите с бащата. За него това е едно разнообразие в монотонното ежедневие с майката. Детето очаква с нетърпение и радост появата му в дома, а времето, прекарано в съвместни игри и занимания, оставя незабравими спомени в паметта му. Бащата влияе на детето със своите мъжествени качества: сила, смелост, съобразителност, предвидливост, строгост. Инцидентното задоволяване на капризи и прищевки, глезенето и празните обещания, грубостта, деспотичноста, постоянните съвети и напътствия, несправедливото наказание и бой не създават духовна връзка, а водят до отчуждение.
Децата имат нужда от баща, който да ги разбира, обича и умее да бъде приятел с тях. Духовната близост - основа на истинското възпитание, се създава от най-ранно детство. Ежедневно ангажиран и отсъстващ от къщи, бащата не опознава своето дете, пропуска времето да влезе в живота му, да стане негов по-голям приятел, съветник. Ако ли пък е успял да стори това, трябва да знае, че детето го приема като човек, какъвто самото то иска да бъде. Без особени усилия то може да възприеме и отрицателните му страни: страстите към алкохола, пушенето и празния живот. Личният пример в поведението на бащата е заразителен. Децата трябва да се възпитават не толкова с думи и напътствия, колкото с пример, достоен за подражание.
Има грижовни и безгрижни бащи, отговорни и безотговорни. За липса на време говорят тези, на които липсва чувството за отговорност. Възпитанието на собственото дете не е работа, която търпи отлагане. Духовното общуване трябва да започне от ранно детство.
Любовта отново е лудост
Румен Соколов
Варна е може би най-фестивалният град в България. В подкрепа на това твърдение са множеството прояви, които се провеждат в морската ни столица. Фестивалите са от най-различно естество - музикални, балетни, художествени. В последните пет години има традиция в началото на септември (тази година от 29 август до 4 септември) да се провежда и филмов фестивал. "Любовта е лудост" - това е мотото, което организаторите са взели от името на един от ранните български филми на режисьора Васил Гендов. Приоритет в нашия, български фестивал имат филмите с любовна тематика, но покрай тях може да се видят и други нови продукции. През тази година варненските зрители бяха "подгрети" за киновълната с един предхождащ минимаратон от пет филма, разпространявани от "Александра филмс". Един от тях - "Сватбата на най-добрия ми приятел" с Джулия Робъртс и Камерон Диас, е включен и във фестивала.
През тази година програмата включва 59 филма (от тях 12 конкурсни) от 16 страни. Един от главните фаворити за "Златната Афродита" е филмът на Никълъс Хайтнър по пиесата на Артър Милър "Лов на вещици". Въпреки трагичните събития, описани от Милър, филмът е една любовна история, която потвърждава тезата, че любовта е лудост. Уинона Райдър успява по доста убедителен начин да покаже на какво е способна една влюбена жена, та дори това да е свързано със смъртта на около 50 човека. Нейната жертва е героят на Даниел Дей Луис. Този филм бе видян вече от зрителите, но със своите качества е достоен участник във фестивала.
Шекспировите произведения са на мода през тази година и като доказателство е участието на филма на Оливър Паркър "Отело". Ролята на мавъра е поета от Лорънс Фишбърн, който е доказал, че може да изиграе най-избухливите и властни характери. Прекрасната Дездемона е пресъздадена от красивата Ирен Жакоб, която все още е малко позната на българските зрители. Кенет Брана, чието име в последните няколко години неизменно е свързано с Шекспир, също не пропуска да се появи във филма. "Ади филмс", които ни представят "Отело", са доставили и един по-неизвестен филм - "Спитфайър грил" на Лий Дейвид Злотов, получил вече една награда от фестивала на независимото кино в Сънданс.
Зрителите във Варна могат да видят за първи път у нас носителя на "Оскар" за най-добър чуждестранен филм - чешкия "Коля" на режисьора Ян Сверак, за който се очаква, че ще присъства лично на българската премиера. Заслугата да видим този филм у нас е на "Дъга ентъртаймънт". Историята на малкия Коля, който живее със своя дядо, е колкото обикновена, толкова и тъжна и може да просълзи дори най-коравите зрители.
Филмът "Ромео и Жулиета" на Баз Лърман, който българските зрители видяха още в началото на тази година, също ще бъде прожектиран във Варна. Това е нещо като реверанс към най-яркия представител на новата австралийска вълна в киното. Преди две години неговият филм "Танцуващо сърце" (оригинално заглавие Strictly Ballroom) взе един от главните призове във Варна.
Сидни Лъмет се завърна след четири години почивка
Румен Димитров
Майсторът на психологическата драма Сидни Лъмет направи новия си филм "Нощ се спуска над Манхатън" след четири години творческа почивка. Последният му филм преди това бе "Виновен е грехът" с участието на Ребека де Морни и Дон Джонсън. В новия си филм Лъмет разказва за корупцията в структурите на управлението на един град. За изпълнители на главните роли той е поканил Анди Гарсия, Ричард Драйфус, Йън Холм и Лина Олин. Филмът е направен по новелата на Робърт Дейли "Tainted Evidence" ("Доказателство под въпрос"), а сценарият е написан от автора и режисьора на филма.
Сидни Лъмет става известен още с втория си филм като режисьор (в младежките си години той участва в радиопиеси) - "Дванадесет разгневени мъже" от 1957 г., направен по пиесата на Реджинълд Роуз. В този филм голямата звезда всъщност е Хенри Фонда. По-късно Лъмет прави доста филми, но между тях се отличават "Серпико" (1973 г.) с Ал Пачино, "Кучешки следобед" (1975 г.). Големият му успех идва с "Телевизионна мрежа" (1976 г.). За него получава "Златен глобус" и е номиниран за "Оскар". Питър Финч получава "Оскар" за мъжка роля посмъртно. Филмът утвърждава Фей Дънауей като една от най-сериозните актриси в Америка. Режисьорът Сидни Лъмет е познат като майстор на пресъздаването на ситуации на безнадеждност, в които героите са на края на силите си. Той прави много филми по пиеси на известни драматурзи - Тенеси Уилямс, Артър Милър, Питър Шафър и др. Един от постоянните му спътници в работата е операторът Борис Кауфман.
Изпълнителят на главната роля в "Нощ се спуска над Манхатън" Анди Гарсия стана известен с участието си в "Недосегаемите", където бе партньор на Шон Конъри и Кевин Костнър. Той е роден в Куба, но семейството му емигрира в САЩ, когато е петгодишен. Голям успех му носи участието в романтичните филми "Герой по неволя" и "Когато един мъж обича една жена". През тази година е много продуктивен и снима пет филма. Ричард Драйфус е един от най-популярните американски актьори с "Оскар" за "Сбогом, момиче". Той е един от любимците на Стивън Спилбърг. Преди година българските зрители го видяха в "Нотите на живота". Йън Холм е популярен английски театрален и киноактьор, а Лина Олин е една от любимките на Ингмар Бергман.
Даниела Серданова ще дари Любо Пенев с наследник
Топмоделът Даниела Серданова чака бебе всеки момент, съобщават от Испания. Баща е футболистът от националния отбор Любослав Пенев, който играе в местния отбор "Компостела".
"Доволен съм, че ще ставам баща, и това е първото, което зная. Ако всичко бъде наред, бебето ще се роди през септември", призна Пенев в испанската преса. Двамата съзнателно избягнали досега въпроса дали отрочето ще е момче или момиче и не искали да знаят предварително мнението на лекарите. "Важното е не това, а детето да се роди здраво", допълва футболистът.
Суеверието от страна на автора на знаменитата фраза за супата е обяснимо. Коварна болест го извади задълго от терена в края на 1993 г. и през 1994 г., като му попречи да играе дори на историческото за България световно първенство в САЩ. Заради тумор в тестисите той беше подложен на сериозно лечение. Затова раждането на детето му ще бъде най-щастливият момент в неговия живот. Пенев дори не мисли да го прави футболист, ако е момче.
"Дори да е момче, не знам дали ще го правим футболист. Ще видим. Нека да се роди здраво, а останалото е в ръцете на Господ", повтаря Любо.
Българинът бил доволен от живота в град Сантяго де Компостела, в чийто футболен отбор започна втори сезон. "Тук съм доволен и много щастлив. Нещата вървят добре. Хората ме уважават, отнасят се добре с мен и аз чувствам, че ме идентифицират с отбора на "Компостела". Хубаво ми е тук", твърди център-нападателят, който е вече седем години в Испания. Горе-долу половината от това време с него живее и Даниела Серданова.
ДИАЛЕКТИКА
Изпълнителният директор на "Плама" - Плевен, ВАЛЕНТИН ТРИФОНОВ каза сбогом на работодателя си - близката до Красимир Премянов фирма "Евроенерджи холдинг". Заедно с Трифонов си отива и целият управителен съвет на бездействащата петролна рафинерия. Причината за освобождаването на изпълнителния директор е нежеланието му да парафира документ за 30 млн. долара дълг на "Плама" към "Евроенерджи". На мястото на Трифонов е назначен бившият шеф по производствените въпроси Ивайло Атанасов.
Узурпаторите на властта във "Фирмени братства" към БББ поздравиха по оригинален начин своя бивш патрон ЖОРЖ ГАНЧЕВ в петък. С рекламна публикация във вестник "Стандарт" отлъчените бивши съратници на бизнеслидера закачливо му пожелаха "много здраве, радост, щастие и повече дисциплина". Все още не е ясно кой член на управителния съвет на братствата е идейният вдъхновител на духовитото послание.
Премиерът ИВАН КОСТОВ, придружен от министри, в понеделник ще говори с бизнесмени за политиката на правителството през първите 100 дни управление. На специална среща в двореца на културата правителството ще бъде препитано от банкери, застрахователи, представители на частния бизнес, стопанската камара и търговската палата. След представителната част организаторите са предвидили лични срещи между участниците с цел размяна на опит и знания.
Генералният директор на столичната "Нова телевизия" МИХАИЛ МИХАЙЛОВ наложи запор върху отпуските на репортерите. Драконовската мярка се въвежда заради скорошното пускане в ефир на новия сутрешен блок на частния канал. Журналистите от международна редакция били принудени да дават нощни дежурства, "за да свикват отсега на новия ритъм на работа" по думите на Михайлов.
Волейболната звезда ЛЮБО ГАНЕВ открива нов магазин на фирмата "Асикс" в София. Точно на 1 септември той ще отвори дюкяна на 15 метра от върлите си конкуренти от "Лото" на бул. "Патриарх Евтимий". Ганев е не само представител на японската компания "Асикс" у нас, но има и рекламен договор с нея. За първи път от доста време насам Любо не облича националния отбор на България по волейбол с "Асикс", но за сметка на това бизнесът му на дребно се развива.
Водещата на тв-предаването "Изборът" СНЕЖАНА АТАНАСОВА ще трябва да измисли нова концепция за изтезаване на лесно ранимите зрители. Продукцията, посветена на социалните инвалиди, не харесвала и на новото ръководство на "Сан Стефано" 29. Медийното отроче на Атанасова отдавна обрича на кошмари аудиторията на Канал 1. "Актуалната антена" на Атанасова (от времето на Иван Константинов) скоро може да престане да излъчва отрицателни емоции.
Дори ИВАН ГАРЕЛОВ (след като отдъхна в Шведския хотел във Варна) сложи името си в списъка на тв-служителите, които не са работили за бившата Държавна сигурност. Идеята за "стенно" деклариране на чисто минало е на телевизионния бос Стефан Димитров, който по закон задължително трябва да бъде проверен.
Радиодинозавърът БОЖАНА ДИМИТРОВА вече няма да "разговаря с вас". Новата шефка на БНР Лиляна Попова реши да "отлепи" предаването емблема на "Хоризонт" и да изпрати водещата в заслужен отдих. Божана ще остане в "златния фонд" на националното радио с патетичните си репортажи от цветарски магазини, селскостопански обекти и кабинети на стопански ръководители. Слушателите ще запомнят Димитрова и със слабостта й към северняшкото хоро, което твърде често звучеше в нейното предаване.
След посещението в завода за царевични продукти "Царамил" - Разград, вицепремиерът АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ беше посрещнат от любезните си делиормански домакини във вила в местността Пчелина. Според очевидци за вечерята майстор-готвач приготвил поне дузина различни ястия. Най-атрактивните от тях били печено агне на плоча и пъдпъдък в патладжан.
Министърът на отбраната ГЕОРГИ АНАНИЕВ отмаря в пълна нелегалност. Архитектът на реформата в Българската армия избрал конспиративния отдих, защото бил крайно изтощен от работата по проектозакона за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили. Шефът на военното ведомство получил само седмица отпуск, защото измененията във военния закон са един от основните приоритети в есенната сесия на парламента.
Българин стана член на щатска академия
Нюйоркската академия на науките избра миналия месец за свой редовен член Росен Милев, президент на "Балкан медиа". Трийсет и четири годишният българин, който е доктор по масмедии в Залцбургския университет, стана член на престижната общност. На световния конгрес по медийна история миналата година във Виена Милев дава заявка за приза с разработка върху изключителната роля на военното дело - походите, завоеванията, войните, в развитието на човешката комуникация от древността до наши дни.
"Походите на Александър Македонски на изток дадоха много по-значим принос за комуникацията между цивилизациите, отколкото няколко столетия ръкописна дейност и обмен на информация между образования елит на държавите и библиотечните институти по онова време", твърди Милев. "Почти митологичната Александрийска библиотека всъщност е била достъпна само за един ограничен кръг образовани хора, а народите са се срещали и общували именно по време на сблъсъка си с чужди племена, държави и народи.
Корените на всички големи технически открития, довели до революция в комуникацията на ХХ век, като видеото и компютъра, са също в милитарното минало, твърди международно признатият учен.
Богаташките съпруги убиват време с припечелване на пари
Мина Рудоземска
Напоследък става все по-разпространен вариантът половинките на богатите мъже да захващат собствен бизнес. В зависимост от средата и възможностите си те отварят галерии, бутици, агенции за туризъм и най-често - козметични салони. Пионерки станаха Маргарита Хранова със собствена автомивка и Илияна Раева със спонсорирания от Наско Сираков частен клуб за художествена гимнастика "Илияна".
Появи се и нов типаж бизнесдами, посветили свободното си време на печеливши занимания. Сред първите беше Евгения Калканджиева с модна агенция "Визаж" и едноименно кафене за представителни цели. Клюка обезпечаваше идеите на г-ца Калканджиева с финансиране от един от шефовете на СИК - Красимир Маринов-Маргин. "Чувствам се като бизнесжена. По-скоро съм работохолик", обясни за себе си неотдавна шестата по красота в света.
През април беше открит първият от салоните за красота MG, собственост на Мая Илиева - съпруга на шефа на ВИС-2 Георги Илиев. Елитният комплекс за разхубавяване е направен с вкус и пари. "Идеята за салона е от две години. Реализацията отне девет месеца. Мебелите са от Италия и са на известни дизайнери", разказа за "Капитал" собственичката Мая Илиева. "Залагам на специалистите повече, отколкото на луксозната обстановка, работим с най-добрите материали - това е класата. Хубаво е да имаш конкуренция, с каквото и да се занимаваш - това е и стимул да поддържаш ниво", сподели жената на Жоро Илиев и добави, че бизнес навсякъде се прави трудно, но в България усложненията са по-специфични.
На столичната ул. "Христо Белчев" пък се намира салонът на "Престиж", притежаван от съпругата на депутата от БББ Георги Агафонов. И т.н.
Преди години класацията на предпочитаните "свободни професии" на дамската част от номенклатурата включваше издателска дейност, журналистика, дипломатическа работа, изкуство (предимно естрада и театър). Количеството на властта и парите на висши партийци тогава се измерваше повече по извоювания "щат" на съпругите им, отколкото с броя посещения в "Кореком" или зад граница. Днес нещата се промениха и жените на държавниците правят фондации.
С легализирането на бизнеса на силовите застрахователи започна и рафинирането на нежните им половинки. Промени се дори "униформеният" външен вид на т.нар. мутреси. Ако преди те бяха разпознавани по боядисаните коси, тежкия грим и излишеството от благородни метали, днес те са много по-ориентирани и са качили класата си поне с една звезда. Единственото сечение с първоначалния им имидж остават колата и мобифонът. Днес порасналите приятелки на "момчетата" не се труфят по онзи карикатурен начин - те са по-семпли и стилни. Наблюдателни твърдят, че за класическия стар изглед напомнят само част от провинциалните подражателки. Поседнала на следобедно кафе, да речем, компания от "застраховани" половинки е точно като дишащ каталог на най-актуалното от колекциите на живите топмоделиери. (Ранната мания на мутрите да бъдат в час с модните тенденции беше отразена във вица: Това сако на Армани ли е? - Не. Мое е. ) Избраничките на преквалифицираните бизнесмени могат да бъдат разпознати освен по селекционирания външен вид и по етикетите "Долче и Габана", "Лаура Биаджоти", "Moschino", "Лакроа", "Калвин Клайн".
Козметички твърдят, че от перфектния външен вид на повечето бивши синоними на мутреси стърчат банкноти. Девойките прекарват цели дни в салоните за красота (ноктопластика, уплътняване на миглите, целутрон, пилинг, макиаж) или фитнесзалите. Лъскавите центрове за красота са с особен статут - те са и място за социални контакти, обмен на вестникарски новини и сверяване на клюките. Ветрилото теми, които младите жени обсъждат изпод каската или от масата за маникюр, най-често започват с диети и завършват с хороскопи и гледачки. Освен това разговорите "по женски" на тази нога много напомнят събрание на Съюза на потребителите - коя какво си е купила, откъде, на каква цена. Сезонният "дискаунт" понякога се премълчава от свян.
Контингентът на козметичните салони чете много. Предимно списания и книги за разделното хранене. Освен "Блясък", "Хай клуб", "Жената днес", "Егоист" и "Паралели" и ежедневниците също се радват на внимание, и то не само в семкаджийската им част. Еманципираните приятелки на "добрите момчета" могат да бъдат чути как коментират проблемите с канализацията на София, валутния борд (там компетентността е похвална) и дейността на парламента. След като в "готин"-ранглистата влязат един-двама политици и се уточни, че "брифинг е нещо като дъмпинг", дамите преминават към по-любопитни теми за апокалипсиса и глобалното затопляне.
Така за един час, прекаран в някой от добрите центрове за разкрасяване, можеш да научиш подробности за семейните проблеми на Ким Бейсинджър и да чуеш пресни вести за бременността на Синди Крауфорд, и то разказани с такава убеденост, сякаш ораторката е съседка на "героините", от които сутринта е искала сол. Между другото нежните половинки на бизнесмените много обичат да се идентифицират със задгранични звезди. Мадона вече отшумява като идол, но Шарън Стоун почти няма конкуренция за палмата на тяхното възхищение. Родните шоуизвестности също се радват на респект. Освен с по-достъпните спортни величия като Георги Младенов, Любо Ганев и Любо Пенев клиентките на лъскавите козметични заведения, изглежда, търсят досег с "хората на "Каналето", познати тв-лица или популярни възпитаници на НАТФИЗ. "Снощи в "Спартакус" видях Катето Евро", хвалеше се момиче преди началото на ремонта на подземния клуб. Стремежът новото лустро да бъде подплатено със светски преживявания нерядко кара дори бивши мутреси да разнообразят вечерната си програма с гастрол в снобското "Червило" или питие в "Суингин' хол" (там при късмет могат да се натъкнат на Иван Гарелов).
Иначе дневните места за срещи са строго определени. Преди хитовете бяха "Кимбо" и "Експрес", после дойдоха "Чоко" и "Валенсиана" (на Любо Пенев). Сега "Родерик" и "703" се изместват от "Марая" и "Даун таун". Номинациите на вечерни заведения също не са много. На мода остават ресторантите с небългарска кухня. Преди време всяка уважаваща себе си двойка разпускаше след тежък ден в "Пхенян" или в някой китайски ресторант. Сега се ходи във френския ресторант "Роялс", изгрява звездата и на еврейската кухня. Други пък се хранят разделно в "Цигански табор" и "Цигански барон". Вечерта завършва в бар "Амброзия", в "Нерон" или "Алиби". Слабостта към чалгите и кючеците се доказва в "Домби". И на другия ден пак.
Половинките на тепих-ветераните прекарват повечето време без мъжете си, които са по работа. "Дори мъжете да кръшкат, носят жените си на ръце. Те са много патриархално настроени", твърдят добре запознати. Това обяснявало и масовото инвестиране в огромни къщи по американски маниер - с басейн, аларма и куче.
Едрите "бизнесмени" и техните жени много държат на традициите. Задължителни са организираните посещения на църква на Великден (вече е отрепетиран и отговорът на "Христос воскресе" и се разредиха ответните реплики като "Благодаря, подобно"). С всички салтанати се правят погача и кръщене на наследниците. Сега сезонът е такъв, че всички масово се записват да учат. И тази есен Икономическият ще отвори врати за изкаралите един СИП (свободно избираема подготовка) на "Магура".
Майкъл Джордън остана и "Чикаго" пак е фаворит номер едно в НБА
Байрън БОРДЖЕЗИ
Майкъл Джордън остана. Фил Джексън - също. Скоти Пипън никога не е имал намерение да напуска, а се очаква Денис Родмън да краси залата "Юнайтед сентър" в Чикаго още една година. Паниката, която премина през Града на ветровете, след като биковете спечелиха петата си шампионска титла в Националната баскетболна асоциация, утихна. Феновете на "Чикаго" отново се усмихват и предвкусват ново шампионско тържество в "Грант парк" през юни догодина. Сега, след като Джордън подписа нов рекорден едногодишен договор на стойност 33 милиона долара според източник, близък до клуба, единствено опонентите на "Чикаго" имат повод за притеснение.
Например не е ясно как Пат Райли ще мотивира своя "Маями хийт", след като публично обяви, че "Чикаго" е обречен да стане шампион, тъй като Джордън ще играе с неговия екип. Райли и останалите треньори в лигата биха желали собственикът на "Чикаго" Джери Рейнсдорф и генералният мениджър Джери Краузи най-после да осъществят обновяването на отбора, за което говорят месеци наред.
Рейнсдорф заяви, че не иска "биковете" да станат следващият "Бостън селтикс" - един велик клуб в миналото, който сега е много зле. Краузи съобщи, че след предстоящия сезон Фил Джаксън ще напусне "Чикаго". От своя страна Пипън, около когото постоянно се говореше за предстоящ трансфер и който не е сигурен дали ще изкара целия сезон 1997/1998 при "биковете", обяви, че и за него това ще е последната година в "Чикаго".
Джордън преди време поиска гаранция, че Пипън няма да бъде продаден. Сега Краузи разкри, че няма такава клауза в договора на мегазвездата. "Мога да ви кажа, че няма такова нещо", заяви генералният мениджър.
И Краузи, и Дейвид Фалк, мениджърът на Джордън, не пожелаха да коментират сумата по новия му договор. Предишния сезон звездата игра срещу 30.14 милиона долара. Според непотвърдени съобщения той ще получи между 36 и 41 милиона долара. Това обаче беше отхвърлено от източник, пожелал анонимност, според когото сумата е 33 милиона - най-голямата заплата на състезател от колективните спортове в света. "Майкъл нямаше да приеме споразумението, ако не мислеше, че е справедливо, заяви Фалк. Но, като имаме предвид, че става въпрос за най-великия спортист в историята, трудно можем да определим какво означава справедливо."
"Доволен съм. Вълнуващо е, че пак ще съм в отбора, заяви Джордън. Посветил съм се на "Чикаго" и на успеха."
Това, че Въздушния подписа едногодишен договор, не означава, че той ще играе само още един сезон. В миналото първенство той стана най-резултатният играч на НБА за девети път, но не успя да спечели наградата за най-полезен баскетболист в редовния сезон, тъй като тя остана за Карл Малоун. Джордън е водачът за всички времена по средна резултатност в редовния сезон (31.7 точки) и в плейофите (33.6) и притежава неповторим хъс да побеждава. Той изведе "биковете" до титлите през 1991, 1992, 1993, 1996 и 1997 г. Според Краузи следващата цел на ръководството е да подпише с Денис Родмън, най-добрия борец под кошовете в лигата. Преди това Джордън, Пипън и Джексън единодушно обявиха, че искат Червея в отбора. Той от своя страна дори е готов да обещае, че ще се държи прилично. "Обещаваме, че той ще играе без пари, ако не ги заслужава, заяви Дуайт Манли, мениджърът на Родмън. Ако не участва в мачове заради наказание, няма да получава заплата. Но ако той е най-добрият борец в лигата, би трябвало да получава, колкото най-добрите нападатели в НБА. " Тридесет и шест годишният Родмън, който по непотвърдени данни досега е бил със заплата от 9 милиона долара, беше дисквалифициран три пъти миналия сезон. Въпреки това той има голям принос за успехите на отбора, който през последните два сезона записа 171 победи и само 30 загуби.
Когато тренировъчният лагер на "Чикаго" започне след пет седмици, "биковете" ще са готови за втори път през това десетилетие да спечелят три титли подред.
Накратко
Нападателят на "Бохум" Георги Донков отпадна от националния отбор за световната квалификация срещу Русия на 10 септември. Освен него треньорът Христо Бонев отново не повика защитника на "Абърдийн" Цветанов. Разширеният състав: Здравков ("Славия"), Попов ("Локомотив" Сф), Иванов ("Аустриа", Виена), Ив. Петков ("Литекс"), Йорданов ("Спортинг"), Марков ("Локомотив" Сф), Гинчев ("Анталияспор"), Антонов ("Локомотив" Сф), Балъков ("Щутгарт"), Лечков ("Бешикташ"), Кишишев ("Бурсаспор"), Янков ("Бешикташ"), М. Петков (ЦСКА), Илиев ("Славия"), Груев ("Нефтохимик"), Стоичков ("Барселона"), Костадинов (УАНЛ), Пенев ("Компостела").
Националният халф Анатоли Нанков премина от шампиона ЦСКА в "Локомотив" (София). Трансферната цена, която плати клубът от "Надежда", е 1 милион марки. Договорът на футболиста е за една плюс една години. До последния момент ЦСКА преговаряше и с турския "Ванспор" за продажбата на Нанков.
"Славия" взе националния халф Илиан Илиев, който сам откупи правата си от португалския "Бенфика". Подобно на Нанков до последния момент футболистът твърдеше, че ще заиграе в турския "Ванспор". За компенсация ръководството на белите може да даде на комшиите Симеон Чилибонов, макар че треньорът Наско Сираков иска да го задържи.
Тежък жребий извадиха българските национали с отборите си в Шампионската лига. Христо Стоичков и "Барселона" се паднаха в една група с английския "Нюкасъл", ПСВ "Айндховен" (Хол) и украинския "Динамо" (Киев). "Бешикташ", където играят Златко Янков и Йордан Лечков, ще срещне в групата шампиона на Германия "Байерн", френския "Пари сен Жермен" и шведския "Гьотеборг". Последният български представител Ивайло Йорданов със "Спортинг" ще играе срещу френския първенец "Монако", белгийския "Лиерс" и германския "Байер". В турнира за Купата на УЕФА българи има само в германските "Мюнхен 1860" и "Бохум". Отборът на Даниел Боримиров среща финландския "Яз", а Георги Донков ще излезе срещу турския "Трабзонспор". Най-голям късмет от българите извади Красимир Балъков, който с "Щутгарт" ще срещне аматьорския "Вестманаяр" от Исландия. "Люцерн" с Христо Коилов и Петър Александров има по-тежката задача да се изправи срещу "Спарта" (Прага).
Волейболистите отиват в слаба форма на европейското
Златка ЗАМОВА
Волейболните ни национали се класираха по неприятен начин за световното първенство в Япония, което ще се проведе от 13 до 29 ноември следващата година. В квалификационния турнир в зала "Универсиада" тимът на Стефан Соколов победи измъчено Румъния с 3:2 (9, -12, 2, -16, 13) и Словакия с 3:1 (-11, 5, 16, 13), за да си осигури място на финалите. В последния ден българите паднаха с 1:3 (10, -15, -9, -11) от Испания и останаха втори в класирането. Така испанците, които загубиха само 2 гейма в мачовете в София, ще бъдат водачи на група в Япония, а нашите загубиха възможността да имат тази привилегия.
По-големият проблем обаче е друг. Националите показаха слаба форма след лагера на Белмекен и спечелиха с неубедителна игра срещу непретенциозните тимове на Румъния и Словакия. За капак Ивайло Гаврилов и Найден Найденов се разболяха от грип точно по време на квалификациите, което допълнително утежни ситуацията. Стефан Соколов залагаше на 210-сантиметровия нападател Любо Ганев в първия гейм на мачовете и после го сменяше с Гаврилов, който донесе победата срещу Румъния. Мартин Стоев пък пое отговорността в мача със Словакия и игра страхотно в защита и в нападение. В един момент той дори стана разпределител и показа на Николай Василев как да вдига. Впрочем Василев изнерви със слабата си игра част от съотборниците си и зрителите. Стефан Соколов обаче не рискува да го смени дори за секунда. Дори срещу Испания, когато извъртя целия състав, треньорът не пусна единствено втория разпределител Веселин Димчев. Така този волейболист отива на европейското първенство в Айндховен от 6 до 15 септември без официален мач за националния тим.
На другия ден след квалификациите управителният съвет на волейболната федерация се събра и удари голяма критика на треньора Соколов и на избраниците му. Било им заявено, че ще отнесат сериозни глоби, ако не успеят да влязат в четворката на континенталния шампионат.
Четвъртото място действително е програмата минимум на България за това първенство още от момента на жребия. Нашите са в по-леката от двете предварителни групи от по 6 отбора. Първите два от всяка група ще образуват финална четворка. Българите са заедно с Украйна (срещу този отбор стартират на 6 септември), Чехия, Франция, Финландия и домакина Холандия. Световни сили в този секстет са само "лалетата" и България и затова класирането за четворката се смяташе за сигурно.
Според последните информации обаче много солиден отбор е Чехия. Тъкмо този тим елиминира испанците от еврофиналите по време на квалификациите през пролетта. Логически погледнато, ако се гледа загубата на България от Испания преди седмица, чехите могат да объркат сметките в групата.
Премии за европейското първенство са приготвени както от федерацията, така и от държавния Комитет за младежта, физическото възпитание и спорта. Ако нашите станат шампиони, всеки волейболист ще получи по 6000 долара. Третото място е оценено на 1000 долара на човек. За четвърто премии не се предвиждат. На последното европейско първенство в Патра, Гърция, България завърши на четвърто място.
Късмет е да ти се падне български отбор в евротурнирите
Атанас ВАСИЛЕВ
Последният останал български отбор - участник в европейските клубни турнири, "Левски" (Сф), отпадна в четвъртък вечер от "Слован" (Братислава). Българите загубиха с 1:2, макар че започнаха идеално реванша в Братислава от предварителния кръг на турнира за КНК. Така сините бяха елиминирани след 1:1 в първия мач.
И двата отбора запазваха своите шансове преди реванша, така поне смятаха специалистите. Още в първата минута Георги Иванов удари греда, а от свободен удар и щастлив рикошет капитанът Николай Тодоров откри резултата. После българите приеха играта пред вратаря си Димитър Иванков и изпуснаха психологическото преимущество. Бездействие и елементарни грешки на българската отбрана дадоха възможност на "Слован" да обърне мача до 2:1.
На стадион "Техелне поле" в Братислава се видя, че действително шансовете са били 50 на 50, както беше обявено веднага след първия двубой. Защото срещу "Левски" излезе един, направо казано, неграмотен във футболно отношение съперник, който беше доста далеч от модерните представи за този спорт. Словаците обаче съзнателно даваха такава насока и на двата мача, че успяха да извлекат максимална полза от своите силни страни. Те без проблем удържаха със силова игра удобния им равен резултат на стадион "Васил Левски". На реванша прокъсаха защитата на противника с нескончаеми високи топки, срещу които играчите на "Левски", невероятно как, нямаха какво да противопоставят.
Треньорът на "Слован" Йозеф Прохотски беше най-върлият привърженик на идеята, че "Левски" е с предимство преди втория мач. Очевидно човекът беше наясно с възможностите на своите футболисти. От "Герена" му припяваха, за да си дадат малко самочувствие, сякаш не искаха да видят колко струва техният отбор. Всъщност не се видя кои са силните страни на "Левски". Сините очевидно не бяха добре физически. Твърдеше се, че техническите им възможности са на ниво. На практика се видя, че не е така. Техниката, демонстрирана сама по себе си, вече не може да впечатли никого. Всеки мислещ треньор нарежда играчите си така, че да противодействат на разиграването и бавното изнасяне на топката от противника. Видя се, че техниката в движение и на скорост просто не е част от арсенала на "Левски".
"Слован" наистина е един посредствен отбор, точно както го описаха от щаба на "Нефтохимик" в подготвителния период. Незнайно защо от "Герена" ни го представиха едва ли не за европейско страшилище. Съперниците, които отстраниха ЦСКА и "Нефтохимик" - "Стяуа" и "Бран", отпаднаха още в следващия кръг от евротурнирите. Факт, който показва колко стойностни отбори са били всъщност. Със "Слован" най-вероятно ще се случи същото. Късметът на "Слован" не беше някъде на игрището, а в това, че на жребия му се падна български отбор. Същото, което се отнася и за "Стяуа", и за полуаматьорите на норвежкия "Бран".
Валентин Михов официално стана кандидат на опозицията за президент на БФС
Тони ДРЕМСИЗОВ
Валентин Михов е кандидат на опозицията за президент на БФС, стана ясно през изминалата седмица. Тъй като по устав имената на кандидатите трябва да се внасят на "Кърниградска" от членове на футболния съюз, за да се спази процедурата, Томас Лафчис издигна кандидатурата му от името на ФК "Левски" (Сф). Изборите ще се проведат на насрочения за 19 септември извънреден конгрес на централата.
Михов е член в оставка на сегашния изпълнителен комитет на БФС. Той намери формална причина да се оттегли преди месец, когато изпълкомът пусна декларация в подкрепа на президента на "Нефтохимик" Христо Порточанов. Документът бе написан без негово участие. Михов се жалва също, че ИК вземал важни решения за футбола, без да се консултира с оглавяваната от него Професионална футболна лига (ПФЛ).
За момента той гледа да се държи преднамерено сдържано. Първо дълго време отричаше, че е избраникът на опозицията, макар това да се признаваше от много от водещите фигури в движението за извънреден конгрес. "Нека да ме издигнат и тогава ще говоря", бе любимата му фраза.
Сега, макар че името му официално е внесено в деловодството на "Кърниградска", той пак отложи публичните си изяви, като се мотивира с националните интереси. Фактически Михов си замълча, за да не провокира нови обвинения от управляващите, че се създава напрегната обстановка в българския футбол точно преди най-важните мачове на националния отбор. "Тъй като най-важната цел на този конгрес е успехът на българския футбол, не желая да нажежавам обстановката преди квалификацията с Русия. Ще осигурим спокойствие на националите и едва след победата на 10 септември ще си позволя да открия предизборната си кампания", заяви той.
Всъщност тази въздържаност издава и голяма доза увереност в успеха на 19 септември. Валентин Михов е представител в България на немския рекламно-маркетингов концерн УФА, който даде (или поне така се твърди) 2.5 милиона долара за правата на футболното ни първенство за 5 години. УФА със сигурност взема и правата на националния ни отбор от началото на следващата година за двойно повече пари, отколкото дава в момента ЦВЛ. Така че името на Михов целенасочено бе превърнато в символ на отлични финансови постъпления за футбола ни.
Той вече бе веднъж президент на БФС. Избран бе през лятото на 1993 г. и година по-късно бе принуден от колегите си в изпълкома, небезизвестните пловдивски брокери Христо Данов и Иван Радичев, да подаде оставка. Томас Лафчис, по принцип влиятелна фигура в българския футбол, след като пое "Левски", бе срещу него през 1993 г. и подкрепяше другия кандидат - Николай Гигов. Тогава Лафчис се мотивира с това, че не трябва най-високият пост в българския футбол да се заема от човек, който е свързан с един от двата най-популярни клуба - ЦСКА и "Левски". Михов тогава бе президент на ЦСКА, но четири години по-късно вече минава за необвързан с никого кандидат. Затова Лафчис твърди, че няма нищо лошо в това сега да играе с него.
Миналия декември също имаше извънреден конгрес, но президентът на БФС Иван Славков-Батето спечели убедително изборите. Тогава Михов пак бе кандидат, но се отказа в последния момент и влезе в изпълкома, с което остави съмнения, че е прелял гласовете си за Батето.
Сега опозицията смята да атакува ръководството на "Кърниградска" дори с политически ходове. В края на тази седмица се очаква среща на Михов и Лафчис с вицепремиера Евгений Бакърджиев.
За количествените натрупвания и качествените изменения в банковата система
Беше време, когато в България имаше три банки - БНБ, ДСК и външнотърговска. После дойде време, когато се нароиха повече от 70. Сега има няколко дузини. Въобще нещата в българската банкова система от гледна точка на количество доста се променяха през последните десетина години. Количествените натрупвания обаче съвсем не доведоха да качествени изменения.
Пример първи - отивате да искате кредит, обосновавате се и ви отказват. Нормално. Също толкова нормално, колкото да ви дадат обяснение защо ви отказват, за да можете да се явите на поправителен (виж стр.8).
Пример втори - решавате да вложите парите си в търговска банка, имайки едно наум, че законът предвижда пълна гаранция по депозитите. Вземате си договора за влог и в него прочитате, че... гаранцията важи само за суми до 250 000 лева (виж стр.49).
Пример трети - открадват ви личните документи и най-нормалното нещо, което правите, е да (опитате да) блокирате банковите си сметки. В банката обаче ви отказват, защото не можете да се легитимирате. Както и да го погледнеш, това си е Параграф 22. След сърцераздирателни обяснения в невинност банковите чиновници се смиляват и решават да ви блокират сметките. Тогава обаче се оказва, че в банковия софтуер няма такава опция - "блокиране на сметка заради изгубени документи".
И всичкото това става в ситуация, при която към днешна дата банките страдат от липсата на достатъчно привлекателни алтернативи за пласиране на свободните си ресурси, а към утрешна най-вероятно ще страдат от липсата на достатъчно привлечени средства от граждани и фирми.
Строгите изисквания към търговските банки и техните шефове, въведени с новия банков закон, са само първата стъпка към изграждането на модерна и стабилна банкова система. Ако банките не направят сами крачката към спечелването на доверието на своите клиенти - вложители и кредитополучатели, нищо чудно изходът за редица от тях да бъде летален. А банките са институции, чийто фалит би могъл да окаже негативно отражение върху икономиката като цяло.
Всъщност какво означаваше кредит? Май беше доверие... Реформата в здравеопазването - приказка без край?
Една от най-ниските обществени оценки за работата на министрите от кабинета Костов през първте сто дни е за дейността на здравното министерство и здравния министър. Тази критичност може да бъде интерпретирана в много посоки, но безспорно остава обстоятелството, че реформата на здравноосигурителната система не беше сред широко огласените и дискутирани приоритети на правителството; бъдещите й контури едва се очертават на хоризонта, а липсата на средства може да я изтласка и отвъд него. В същото време проблемите пред всеки гражданин, потърсил медцински услуги, не намаляват.
Обществеността е наясно, че преустройството на здравната система не е еднократен и лесно осъществим акт, но затова пък толкова по-необходим е обществен дебат за принципите, върху които тя трябва да бъде построена, и за най-неотложните й задачи в близко бъдеще.
Макар и за момента това да е валидно със сигурност само за столицата, митът за безплатното здравеопазване изглежда сериозно разклатен. На първо място сред характеристиките на бъдещата здравна система хората поставят високото качество на услугите, дори и с цената на известно съкращаване на медицинските заведения. На второ място, като се има предвид първостепенната ценост, която представлява здравето за хората, е поставена достъпността на услугите за всички граждани. Следват действително свободният избор на лекуващ лекар (а не просто между двете лекарки от квартарната поликлиника), както и възможността осигурителните вноски да важат и за частните кабинети. Факт, който би осигурил равнопоставеност на здравното обслужване.
Тази йерархия на предпочитанията, освен че е доста реалстична, отразява и непосредствените опасения и страхове от действащото у нас в момента здравно обслужване. Практически незначителен е делът на хората, които смятат, че в България липсват добри специалисти. Лекарските грешки и немарливост, около които се развихрят едни от основните публични скандали на Запад, в случая също са оставени на по-заден план. Не че липсват и тук, но са изместени от типичните проблеми за една съсипана икономически страна: В България няма необходимата техника и лекарства, смятат 49 на сто от хората. А и да бяха налице, 47% се страхуват, че не биха могли да платят лекарствата си. Най-кошмарният страх на обикновения човек обаче е, че дори и лечение да е възможно, то не ще бъде по силите му. Не е нормално и морално в края на ХХ век България да се връща към принципите на естествения подбор. Затова икономическото съживяване на здравната система е повече от наложително.
Неслучайно огромното мнозинство от хората са на мнение, че изграждането на нова система за здравно осигуряване е приоритет преди всичко за самите тях. Тревожно е обаче, че реализирането й не се свързва с приоритетите нито на правителството, нито пък на лекарското съсловие. А без активното и компетентно поставяне на въпроса от самите лекарски съюзи и отделните лекуващи лекари, без решаващата намеса на правителството промяната би си останала едно празно обещание. Или, ако си позволим една перифраза, революцията може и да е поела пътя си към здравеопазването, но май че е тръгнала натам пеша.
КАКВА ДА БЪДЕ ЗДРАВНАТА СИСТЕМА У НАС? ОПАСЕНИЯ ОТНОСНО ЗДРАВНОТО ОБСЛУЖВАНЕ
Данните са от представително за София проучване, проведено в периода 26-28 август от агенция Alpha Research Ltd. по поръчка на вестник "Капитал"
Сценарият "Плама" поне стана ясен
Защо му е на един собственик, ако има сериозни и дългосрочни намерения към предприятието, което е купил, да увеличава дълга на същото това предприятие към него самия? В края на миналата седмица стана ясно, че собственикът на "Плама" е принудил шефа на рафинерията да подаде оставка, защото отказал да признае несъществуващ дълг от 30 млн. долара към "Евроенерджи". Когато "Евроенерджи" - близка до Премянов и Луканов едновременно, "купи" "Плама", тя беше един от големите длъжници. Още тогава беше ясно, че дълговете някак си ще се покрият, но едва ли някой е очаквал изкуствено създаване на задължения на "Плама" към собственика й. Това си е чиста проба мошеничество.
Поне се хвърля яснота около бъдещето на рафинерията. "Евроенерджи" всъщност никога не е имал наум нещо повече от това да прави кухи финансови операции. Нито да погасява задължения, нито да намери оборотно финансиране, за да може рафинерията да проработи отново. Сега финансовият министър Муравей Радев трябва да се замисли какво щеше да се случи, ако беше тръгнал да разваля сделката. "Плама" отново щеше да стане държавна, а "Евроенерджи" щеше да има да взема от нея 30 млн. долара. Далавера, но доста плитка, за да мине.
Затова пък сега е налице още едно основание кредиторите на "Плама" бързо да започнат да прилагат всички изпълнителни способи за събиране на вземанията си, докато евроенергетиците не са се наместили в началото на списъка като основен кредитор.
България има нужда от икономическа дипломация, не от чиновници
България преживява тежка икономическа криза. Нейното преодоляване е невъзможно без активизиране на търговско-икономическите връзки с чужбина както в отношенията между отделни фирми, така и чрез засилен диалог на междуправителствено равнище. В тази връзка налице е спешна необходимост от преосмисляне на ролята на търговско-икономическите служби (ТИС) в чужбина.
Действащата Инструкция 1 от 16 август 1995 г. не може да отклони нуждата от нов подход с конкретизирани цели и съобразени възможности. Още повече че ръководната идея за нейното разработване е пред провал. Вместо да прераснат в "икономически посолства", днес ТИС вегетират с недоразбрани функции при огромен недостиг на средства.
Какво се случи е обширна тема, по която може да се напише много. От баналната констатация за бедната държава до пикантните съставки на ведомствените интереси. Особено за липсата на ясна концепция за ръководство. По-важно днес е друго: какво не бива да се забравя в търсенето на оптимален модел, след като новото правителство оповести намеренията си за радикална реформа в държавната администрация, в частност на търговско-икономическите служби.
Между факторите, обуславящи ролята и дейността на ТИС днес и преди 1992 година има три съществени различия. Без съмнение най-важното от тях е, че държавният монопол във външната търговия е безвъзвратно отминал, а с него и възможността ТИС да осъществяват контрол върху сделките на отделни фирми и дори да влияят пряко върху стокообмена. Огромна част от последния се формира от частния сектор, за чиято оперативна дейност служителите в ТИС обикновено нямат и откъслечна представа. Същевременно за тях е крайно неуместно да се намесват в междуфирмени отношения, дори да разполагат със съответната информация.
От друга страна, има значително разширение на обхвата на връзките. Наред с класическия стокообмен се развиват съвременни, политически чувствителни форми (правителствени програми, инвестиционни проекти, многостранно сътрудничество), изискващи определена заангажираност от страна на държавата. Договорно-правната система с редица страни изпитва нужда от осъвременяване. В западноевропейските държави отношенията, с които ще се развиват в тясна връзка със стратегията за присъединяване на България към Европейския съюз, стои открит въпросът за намирането на широк кръг застъпници на нашите интереси по конкретни икономически аспекти на този процес. В просто обобщение, днес основно поле за дейност на ТИС са междудържавните, а не междуфирмените отношения, а техните служители трябва да бъдат по-скоро дипломати отколкото търговци.
На трето място, но като отправна точка за бъдещи концепции трябва да се отчете липса на средства за разточителни идеи. Едно осъвременено подобие на ТИС от 1991 г. би вършило добра работа, но днес извънбюджетно финансиране няма, а при валутния съвет и бюджетното съвсем ще я закъса. Най-доброто, на което ТИС могат да се надяват в обозримо бъдеще, е да продължат да бъдат представяни еднолично, т.е. да не бъдат закрити. Що за служби са това и дали тяхната самостоятелност в случая е предимство или недостатък е въпрос за размисъл.
Необходимо е осъзнаване на истинското предимство (както и на ограниченията!) на дипломатическия статут на ТИС и скъсване с всякакви илюзии, че те могат да заместят ефективно същинските бизнесструктури. Функции, близки до услугите, предлагани от смесени палати, центрове за развитие на търговията и представителни бюра, трябва да имат второстепенно значение, а в дейността на ТИС да се даде приоритет на това, което само те могат да вършат и което ги отличава от всички други субекти, дори когато те също се свързват по име с България.
В случая не става въпрос за отричане на полезността на подпомагането на междуфирменото сътрудничество, а за това, че България има нужда от икономическа дипломация, а не просто от чиновници на задгранична служба. С други думи, служителят в ТИС трябва да бъде проучвател, анализатор, адвокат, артист..., но не и обикновен бюрократ, който чака в офиса си запитвания за адреси. Всеки опит да се внуши, че някаква рутинна дейност е негова основна задача, може да се окаже пагубен в стремежа на България да изравни крачка с другите в Европа.
Кой да ръководи тези служби е въпрос на административен подход и неговият отговор следва да е съвместим с идеите за цялостна реформа в държавното управление. Разумната алтернатива се свежда до следното:
Поне теоретично, могат да продължат опитите за изграждане на самостоятелни ТИС, които да останат в структурата на водещото икономическо ведомство. Макар и консервативен, този модел функционира в страни като Полша, Германия, Испания. Решаващи условия за неговия успех са ясна концепция за ръководство и много пари. В нашия случай това означава търговското министерство не само на книга да провежда държавната политика във външноикономическите отношения, а да ги приеме като неоспорим приоритет. На практика това не би могло да се извърши без разширение на неговите функции, вътрешно преструктуриране, кадрово обогатяване и значително увеличение на бюджета. Имайки амбицията да ръководи пряко икономическата дипломация, търговското ведомство трябва да приеме и част от "ноу-хау" арсенала на външно министерство.
В противен случай единственият шанс да имаме такава би било формирането на икономическо направление в МВнР и преминаването на ТИС под негово ръководство. Подобни модели ползват Дания, Белгия, Холандия, Франция и др. Аргумент в подкрепа на второто решение е, че търговско-икономическите в голяма степен определят цялостния облик на външните отношения, чието развитие се улеснява при комплексно наблюдение и ръководство. В допълнение, този модел позволява икономия на бюджетни средства и по-добро разпределение на дейността между служителите на мисията. Това решение има и редица институционални предимства.
По същество обаче алтернатива няма. Под една или друга форма икономическата дипломация е призвана да играе главна роля в осъществяването на икономическата политика на България. За да станат реални нейните амбициозни цели. И за да се нарече без колебание достоен начинът за тяхното постигане.
Царят дава, Експресбанк - не
Преди петнадесет дни, повлиян от тенденцията за съживяване на производството и от действително създадените вече условия с намаления лихвен процент, подготвих и внесох в Експресбанк, Варна, необходимите документи за теглене на кредит. Исканите 60 милиона ми бяха необходими за довършване на жилищно-търговската сграда, която фирмата ми строи.
След предварителен разговор и указанията на кредитните инспектори от Експресбанк представихме нотариалните актове на имотите ни, намиращи се в централната част на града, за ипотекиране. Казани ни бяха условията, че може да ни се даде кредит на стойност 50% от стойността на ипотекираните имоти, като оценката им се прави от експертите на същата банка. Представихме и исканата технико-икономическа обосновка за дейността на фирмата ни, от която се вижда, че годишното производство на фирмата надхвърля 800 милиона лева, "производство", а не покупко-продажби. Представихме и документи за редовно плащани данъци, включително и данък печалба, за който твърдя, че е много рядко отчитан сред строителните фирми. Справката за основните и производствените фондове на фирмата е на цени от 1992-1993 г., затова са ниски. Но и досега няма държавен норматив, който да даде указания за начина на актуализирането им. Истинската стойност сега на материално-техническата производствена база на фирмата ни е над 400 милиона лева.
На пръсти се броят строителните фирми във Варна, които имат собствени материално-технически бази. При всички тези факти, доказващи състоятелността и жизнеността на нашата фирма, ни беше отказан, и то без никаква мотивация, исканият кредит от Експресбанк. Но не това е причината да седна и да напиша за своето възмущение. Фирма като нашата, с такова сериозно производство, винаги ще намери разрешение на проблема, както и стана при нас. Смятам, че елементарните взаимоотношения изискваха поне някаква мотивация от страна на банката за отказване на кредита. Достойнството си поставям преди всичко, участник съм в противоречията на реалния живот, но не мога да вляза в никакви комбинации. Но питам се откъде ще дойдат седемте процента увеличение на производството през следващата година според прогнозите на министър-председателя Иван Костов. Като строител мога да преценя колко милиарда струва такова скъпо съоръжение като сградата на Експресбанк и се питам откъде ще дойде възвращаемостта на средствата, ако не основно от отпусканите кредити и платените лихви по тях.
Осемдесет и седем годишната ми майка и днес ми разказва как няколко пъти са залагали кравата си, единственото скъпо нещо, което са имали, и как по два пъти в месеца банковият чиновник се е качвал в планината, за да види как се стопанисва заложената стока. Защо ние като фирма воюваме за спечелване на всеки клиент?
Разговори за нищото
Последните медийни изяви на тандема Ивайло Гюров - Стефан Димитров съвсем не можаха да ни убедят, че е в състояние да ръководи поне малко от Националната телевизия. Защото подхвърлените откъслечни фрази за професионализъм (истински!), съкращения (сериозни!), за някакъв нов "по-така сутрешен блок", за мястото на новата-стара "Панорама", за ново предаване (оригинално!), което ще се грижи за имиджа на българския полицай, за медиашопове и други подобни лакърдии и най-вече за покупка на много чужди филми показаха само липсата не на каквато и да е концепция, а дори на някаква идея за близкото развитие на най-важната електронна медиа. Че всички приказки за нова програмна схема са празни, ако нямаш ясна представа накъде трябва да водиш екипа си. Защото, преди да бъдат престижни, високите постове на "Сан Стефано" 29 са високо отговорни. Защото тези хора ще раздават ефирното време, което всички ние плащаме, защото те ще казват кое може и кое не може да гледаме, защото в техните ръце е съдбата на телевизионните творци. В техни ръце е съдбата както на зрителския интерес, така и експонирането на този или онзи творец, учен, спортист, политик, обикновен човек. Затова те трябва да бъдат с висок морал, безупречен вкус, знания и опит. И непременно да носят нови идеи в областта, в която работят.
А в последните години все по-често се убеждаваме, че невинаги новите лица носят нови идеи и че невинаги младостта е предимство, макар че не е беда и с годините минава. И все по-рядко срещаме хора, готови да отстояват с цената на собствената си кариера всеки натиск - бил той отляво или отдясно.
А на молбата на генералния директор г-н Стефан Димитров - "Оставете ни да поработим! ", отговорът може да бъде само един: "Стига да знаете какво и как да го работите! " Иначе жалко за идеята, която ви качи толкова високо. Останалото би трябвало да е мълчание... Поне засега.
Депутатите ще бързат бавно
"Постепенно излизаме от лятната ваканция", обявиха миналата седмица лидерите на СДС. Управляващото мнозинство откри новия политически сезон с подробна законодателна програма "с ясни акценти, с ясни приоритети". От първия ден на септември започват СДС-консултации с всички парламентарни групи. "Те трябва да представят дневния ред на властта в България", каза премиерът Иван Костов. Предстоящите допитвания имат за цел да класират най-важните нормативни въпроси за решаване пред министрите и депутатите.
Законодателните идеи за работата на втората сесия на 38-то Народно събрание са групирани тематично. Септемврийските усилия на народните представители са подчинени на задачата "да се даде тласък на структурната реформа". Предстои приемането на изменения и допълнения в приватизационния закон, в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, както и в Закона за концесиите. Нормативно ще бъде регламентирано връщането на горите, сериозно ще се преработва редът за връщането на земята. През септември депутатите ще обсъждат изменения и допълнения в Закона за чуждестранните инвестиции и ще приемат закон за данъчната амнистия.
"Ако сме готови, ще приемем и промени на Търговския закон във връзка с регистрацията на фирмите", заяви Иван Костов. Той добави, че правителството се "опитва да отговори положително" на предложението на Асоциацията на търговските банки за корекция в част 4 от Търговския закон, която урежда обявяването в несъстоятелност на лошите длъжници. Мнението на премиера е, че основната причина банките да не дават инвестиционни кредити е неувереността в процедурата за изпълнение на несъстоятелността.
Очакван законодателен приоритет за октомври бяха промените в конституцията. Сините политици отдавна заговориха за корекция на два конкретни конституционни текста - несменяемостта на следователи, прокурори и съдии и продажбата на земя на чуждестранни лица. "Забавихме се нарочно с идеята за промяна на конституцията", заяви министър-председателят Костов миналата седмица. Той и председателката на ПГ на СДС Екатерина Михайлова аргументираха отлагането на поправките с желанието "едно по-голямо мнозинство в Народното събрание да стигне до извода за промени в конституцията". Според управляващите е необходимо обществото да узрее за промени в основния закон, а досегашният публичен дебат показвал, че идеята не се приема еднозначно. Още преди повече от месец НИС на СДС огласи идеята за промяна на чл.22 от конституцията, която да позволи на чужденци да закупуват земя в България. Иван Костов обясни, че корекцията може да стане факт през ноември, след обстойни парламентарни консултации. Началото на парламентарната ваканция завари депутатите на противоположни мнения по въпроса. Немалко представители на БББ, евролевицата и ОНС заявиха, че биха подкрепили промяна в конституцията при условие, че съображенията им бъдат уважени и отразени в евентуална нова формулировка.
Промяната на основния закон става по реда, определен от самата конституция, т.е. с мнозинство 3/4 от всички депутати. Ако за дадена редакция дадат вота си между 2/3 и 3/4 от народните представители, на поредното гласуване тя се приема с мнозинство от 2/3, т.е. 160 депутати. В 38-то Народно събрание ОДС има 137 места. ОНС, евролевицата и БББ имат общо 45 представители. Ще следваме политическата тактика от приемането на герба, заяви премиерът.
Октомврийските заседания са посветени главно на националната сигурност и съдебната система. През Министерския съвет вече са минали законът за МВР, законът за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили и законът за специалните разузнавателни средства. Предстои обсъждането в пленарна зала на промени в ГПК и НПК, свързани с въвеждане на триинстанционно съдопроизводство. Готов за парламентарни дебати е и законът за Върховния административен съд. Извън контекста "Темида" депутатите ще коват закон за метрологията и ще уреждат нормативно заетостта и защитата при безработица.
Тон на ноемврийската работа ще дават социалното осигуряване и данъчното законодателство. Ще бъдат преработени текстовете на Закона за местните данъци и такси, подготвени са промени в законите за ДОД и данък върху печалбата. В програмата на НС за ноември фигурират приемането на Митнически кодекс и нормативното обезпечаване на здравноосигурителна система. В края на годината депутатите ще се занимават със Закона за държавния бюджет и медийния закон. На опашката е и закон за социалните грижи.
Партийният дом на "Раковски" 134 засега не нарушава политическия комфорт на своите депутати и министри, прецениха добре осведомени източници. В момента текат събранията на сините структури по места, които трябва да излъчат регионални председатели на СДС. "Партийната машина стана много по-смазана и засега всичко е спокойно", каза един от областните координатори на сините.
"Рискове за парламентарното мнозинство няма", категорични са от ОДС. Според тях преструктуриране на пространството в НС е възможно само в рамките на опозицията.
Съдбата на досиетата остана в ръцете на парламента
Процедурата по отварянето на досиетата постепенно заприлича на онази войнишка игра, в която бойците си подмятат граната с изтеглен щифт, докато тя експлодира в нечии ръце. По всичко личи, че взривоопасният казус с разсекретяването архивите на спецслужбите след 9 септември ще остане в ръцете на парламента. След края на парламентарната ваканция народните избраници ще бъдат изправени пред алтернативен избор - да огласят данните от проверката на 32 категории висши държавни служители веднага или да изчакат решението на Конституционния съд дали законът отговаря на нормите на основния закон. И комисията по досиетата, оглавявана от вътрешния министър Бонев, и членовете на Конституционния съд се постараха да не играят ролята на маша в деликатната ситуация. "Ще предоставим данните на Народното събрание до 9 септември. Депутатите ще трябва да преценят как да процедират по-нататък", каза шефът на МВР след първото официално заседание на комисията по досиетата. Членовете на Конституционния съд пък определиха, че становищата по делото трябва да са готови до 15 септември, а самото разплитане на казуса - седмица по-късно. Така депутатите получиха 6 дни за размисъл дали да действат с досиетата на прима виста, или да пратят своите аргументи в подкрепа на закона и да изчакат решението.
И в двата случая обаче пасивите са за Народното събрание, въпросът е в кой от тях ще са по-малко. В първия вариант депутатите от мнозинството ще бъдат атакувани, че силово прокарват своите виждания по въпроса, погазвайки мнението на опонентите си и на Конституционния съд. Вторият вариант неминуемо ще провокира размисли дали за пореден път не се крои политическа сделка с вече селектираните материали от архива на тайните служби, които ще бъдат предоставени на парламентарното ръководство.
Окончателната съдба на Закона за отваряне на документите на бившата Държавна сигурност ще стане ясна на 22 септември, когато е насрочено делото в Конституционния съд. Петдесет и двама народни представители от БСП, БББ и ОНС атакуват всички разпоредби на нормативния акт, който би трябвало да хвърли светлина върху агентурното минало на някои от членовете на управляващия елит.
С пълно единодушие присъстващите девет от общо дванайсет висши магистрати приеха, че казусът е от компетенцията на съда и няма процесуални пречки за разглеждане. Съдиите все пак си оставиха и задна вратичка. Страните по делото ще могат да изразят едновременно мненията си и по допустимостта, и по същността на спора. По принцип това се прави на два етапа, но според съдията докладчик Николай Павлов е спестено едно заседание "заради развихрилата се психоза в обществото".
Теоретично конституционните съдии имат право да преразгледат становището си дали искането е изрядно от юридическа гледна точка. Делото може да бъде спряно "по недопустимост", ако искането е отправено от неуправомощен орган, ако няма годен за атакуване нормативен акт или има процесуални пречки по изготвянето на самия акт.
