Не е известно как е протекло заседанието на Министерския съвет. Факт е обаче, че споменатият доклад не е използван по предназначение.
Според запознати възможна причина за това би могъл да бъде фактът, че въпросните наредби много отдавна са написани от комисията и са внесени в Министерския съвет и ведомствата за становища, но се задържат в Министерството на промишлеността и затова не могат да бъдат придвижени. Като по-приемлив вариант за отстраняването на членовете на комисията явно е предпочетено доброволното подаване на оставки. Според непотвърдена официално информация до края на миналата седмица всички членове, без един (към петък) са депозирали оставките си в Министерския съвет. Шефът на комисията Християн Танушев отказа да коментира дали е подал оставката си. Това, което следва оттук нататък, е назначаването на нови членове на комисията от правителството на мястото на подалите оставка.
Новите лица станаха преждевременно известни, тъй като втора точка в проекта за промяната в състава на комисията съдържа имената на кандидатите. За председател на комисията е предложен Радослав Цончев, за зам.-председател Жеко Фетваджиев, а за членове Бистра Боева, Янко Николов, Весела Станчева, Николай Манолов и Димитър Димитров.
Доцент Радослав Цончев е на 51 години, завършил е математика в СУ "Климент Охридски", а по-късно и икономика в Института за следдипломна квалификация към ВИИ - София. Бивш зам.-ректор е на Нов български университет, а в момента е директор на програма "Управление". Според непотвърдена информация той е съпруг на подуправителя на БНБ и шеф на "Банков надзор" Емилия Миланова.
От предлаганите членове Весела Станчева е известна в средите, занимаващи се с капиталови пазари, тъй като към момента е зам.-председател на комисията по ценните книжа. Очевидно кадровиците на новия състав на комисията считат, че г-жа Станчева не е обвързана с досегашната дейност на институцията и с грубите нарушения на закона, и са преценили оставането й там за уместно. Двама от предлаганите за членове на комисията обаче са пряко свързани с управлението на приватизационни фондове. Това са Бистра Боева, председател на надзорния съвет на ПФ "Калиман", и Янко Николов, който е бивш изпълнителен директор на ПФ "АКБ Форес - социален". Другите двама от предлаганите за членове на комисията са по-неизвестни за широката публика. Николай Манолов е икономист с последна длъжност началник управление "Социална и икономическа политика" в областната управа на град Бургас. Според автобиографията му в периода от 1983 г. до 1991 г. той е работил в Дипломатическо бюро на МВР - Бургас ("ранг II сектор"). Бил е управител на "Бургаска стопанска борса", а към момента е началник на управление "Социална и икономическа политика" - Областна управа, Бургас. Член е на клуб "Отворено общество". Димитър Димитров е 28-годишен, завършил юридическия факултет в СУ "Климент Охридски". След завършването на образованието си през 1993 г. е бил стажант в Софийския градски съд, а от 1994 г. е адвокат на свободна практика. Според информация извън автобиографията му един от клиентите му е "Отворено общество".
Най-интересната кандидатура за член на Комисията обаче несъмнено е Жеко Фетваджиев (предложен и за зам.-председател), чиято скорошна кариера е изпълнена с неочаквани обрати. Той е с висше техническо образование, което е завършил през 1973 г. Оттогава до 1993 г., когато е бил уволнен, е работил в НИПРОРУДА (изследователски институт към Минно-геоложкия институт). След това внезапно трудовата му дейност е взела коренно различна посока и той е станал главен експерт и началник отдел "Оценителска дейност" в Агенцията за приватизация. Според автобиографията му през 1996 г. напуска агенцията и става съветник по емитиране в Комисията по ценните книжа и фондовите борси. Там според вътрешни източници е бил пред уволнение в разгара на кампанията по лицензирането на приватизационните фондове "за нерегламентирани контакти с някои фондове". Преди това да стане факт обаче, Жеко Фетваджиев е назначен за зам. изпълнителен директор на Центъра за масова приватизация.
В ЦМП основните му интереси са насочени към обработването на базите данни. На 12 август тази година, когато изтече законовият срок за предаване на информацията на Централния депозитар, той отказа да изпълни задължението на институцията с невярното обяснение, че информацията не е обработена. Междувременно от негови изявления в пресата стана ясно, че цели Центърът за масова приватизация да изземе функциите на Централния депозитар и по този начин да продължи съществуването си.
Едно от най-сериозните обвинения към досегашните членове на комисията по ценните книжа беше липсата на достатъчна компетентност. За времето, през което комисията съществува, тя лицензира 81 приватизационни фонда. Една от най-сериозните критики към нея в този период беше свързана с несъобразеното със закона издаване на лиценз на "Българо-холандския приватизационен фонд". В края на миналата година натискът да бъдат лицензирани инвестиционни посредници, които са основен фактор за създаването на пазар на ценни книжа, беше особено силен и продължава до момента. Може би най-сериозен повод за напрежение между новите управляващи и комисията са противоречията около лицензирането на фондовата борса, което се смята за основополагащо за развитието на капиталовия пазар. Със сигурност досегашният състав на комисията не е желан и във връзка с правилата и участниците в предстоящата втора вълна на масовата приватизация.
Новият модел на масова приватизация
Лилия Здравкова
Предстои да бъде внесен в правителството нов проект за промяна в Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия. Преди десетина дни шефът на отдел "Структурна реформа" към Министерския съвет Димитър Бъчваров за пръв път по радио "Свободна Европа" направи медийното представяне на законопроекта. Засега все още не са предприети конкретни стъпки за придвижването му по каналния ред. Това е втората промяна в закона, която се предлага през последните два месеца. В края на юли правителството прие друг документ, който е сред основните приоритети на Народното събрание и ще бъде разгледан от него веднага след започването на есенната сесия. При евентуално приемане от правителството и на втория проект двата заедно биха могли да бъдат внесени в парламента.
Приетият вече от кабинета законопроект се отнася единствено за начините за касова продажба на предприятията, без да е разгледана възможността за провеждане на втора вълна на масовата приватизация, както и евентуална смяна на модела. През последните седмици на управляващите няколко пъти беше задаван въпросът дали ще бъде провеждана втора вълна и кога, но твърд и конкретен отговор засега не е даден. Това беше в основата на тиражираните слухове, че повече няма да има масова приватизация. Или поне не скоро. Вицепремиерът Александър Божков преди време заяви, че продължаването на масовата приватизация е желателно, защото единствено по този начин може да бъдат изпълнени изискванията за скоростта на раздържавяването, които ни поставят международните финансови институции. Божков обаче допълни, че преди да се анализират резултатите от първата вълна, не може да бъдат поправени съществуващите недостатъци и съответно да бъде избран модел за втора вълна.
В новия законопроект (все още невнесен в правителството) се предлагат текстове, които засягат единствено въпроса за раздържавяването срещу инвестиционни бонове. Основната разлика в сравнение с предишния модел на приватизацията се състои в това, че инвестиционните бонове (които и сега са безналични нелихвоносни ценни книжа и се издават по същия ред) могат да служат за платежно средство при приватизационни сделки. Няма да има централизирани тръжни сесии (както досега), а просто към съществуващите методи за касова продажба се дава възможност да участват по-широк кръг от лица. Боновете, които всеки гражданин ще може да получи, са относително равни на тези, които бяха раздадени при първата вълна.
Срещу 5000 лева (съответно 500 за пенсионерите) боновите книжки на участниците ще бъдат заверявани с по 250 000 инвестиционни бона, предвижда проектът. Функциите на Центъра за масова приватизация се свеждат единствено до "управление на издаването и контрола по използване на боновете". Наследяването и прехвърлянето между роднини ще става по същия начин, както преди. Сериозна разлика от предишния модел е възможността за упълномощаване. В настоящия закон е записано, че едно лице не може да представлява повече от 10 души, а сега се предлага числото да се увеличи до 100. В подобна промяна има известна логика, защото въпреки ограниченията при провеждането на първата вълна много по-големи групи от хора намериха начин да участват при еднакви условия за придобиването на акции от едно и също предприятие. Тези хора обикновено бяха обединявани на принципа, че работят заедно в едно и също дружество, което се предлага за приватизация срещу инвестиционни бонове. С увеличаването на броя на възможните упълномощители вероятно ще възникнат и непознати от първата вълна вертикално организирани структури.
Освен да участват пряко за придобиване на акции от дадено предприятие, гражданите имат и втора възможност, подобно на досегашния модел. Те могат да си внесат боновете в инвестиционно дружество (не в приватизационен фонд, както досега), което ще може да купува предприятия не само срещу бонове, но и срещу левове и дългови инструменти с права за конвертация. Разпоредбите на Закона за приватизационните фондове се отменят с изключение на тези, в които са предвидени срокове за преобразуване в холдинг или инвестиционно дружество. Инвестиционното дружество е юридическо лице, чиято дейност е подробно регламентирана в Закона за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества (ЗЦКФБИД). Според юристи замяната на приватизационния фонд с друг тип дружество е добра, но когато то е инвестиционно дружество, не се избягва един основен недостатък на първия модел. След края на масовата приватизация много от новите собственици изпитват сериозни затруднения в управлението на новоприватизираните предприятия заради малките дялове, които по закон имаха право да придобиват (до 34%). Именно раздробяването на собствеността води до неефективното управление и вече се признава за недостатък от всички. В ЗЦКФБИД е предвидено инвестиционните дружества да имат ограничение за придобиване на пакет до 10% от едно дружество (ако ИД е от отворен тип) и до 30% (ако е от затворен тип). Ограниченията следват от презумпцията, че този тип дружества няма да управляват предприятията, а ще държат портфейли от ценни книжа и ще търгуват с тях. По тези причини смяната на приватизационен фонд с инвестиционно дружество едва ли е най-удачният избор от гледна точка на бързото възстановяване на икономиката и подобряването на управлението в бившите държавни предприятия. И въпреки че фондовете в момента също се занимават с повторна продажба на акциите, голяма част от тях са оставили и немалко предприятия, които ще управляват и в тях ще се инвестира с цел те да бъдат направени печеливши.
Друг въпрос обаче, по който създателите на новия законопроект вероятно не са мислили достатъчно, е, че досега няма лицензирано нито едно инвестиционно дружество. Евентуален втори период, през който ще бъдат писани проспекти и раздавани лицензи, до голяма степен ще усложни и забави подхода, който иначе съвсем правилно е замислен да бъде прост.
В предлагания проект за изменение на закона е записано също, че повече няма да има отделна програма за приватизация срещу инвестиционни бонове. Участниците в процеса ще се конкурират заедно с всички останали кандидат-приватизатори при продажбата на собственост по програмата за касова приватизация. С това практически приватизацията става единен процес. Проблемът е, че досегашните програми за касова приватизация не бяха задължителни за изпълнение. На практика, ако не се уточни твърд списък предприятия, може да се получи ситуация, при която гражданите си купуват бонове, без да знаят акции от кои предприятия и до какъв размер могат да купят. Само може да се гадае дали продажбата ще става предимно през борсата (ако и когато възникне), банките и инвестиционните посредници, или ще има открити търгове за пакети от акции (за какъвто модел на касова приватизация обществеността и световните организации отдавна апелират), или пък ще има масова приватизация чрез преговори с потенциални купувачи например.
Въпреки недостатъците, които при добро желание могат да бъдат избягнати, предлаганият модел е доста добър от гледна точка на значителното опростяване на процеса на раздържавяването. Приватизацията в България не върви и вече за никого не е тайна, че причина за това са мудните и тромави административни процедури със значителен държавен контрол. Безсмислено сега съществуват няколко вида приватизация - касова на Агенцията за приватизация, касова на министерствата, масова, безплатни акции и т.н. Освен с пари може да се плаща с облигации по външния и по вътрешния дълг. Придобива се собственост и срещу реституционни права. Всичко това е регулирано в поне дузина закони и подзаконови нормативни актове. В резултат на цялата тази приватизационна каша темпът и прозрачността на процеса на приватизация напълно логично не са задоволителни.
След като целта е да се раздържавява бързо, именно тази е посоката, в която трябва да бъде променяно законодателството. След синхронизация на законите и уеднаквяване на силата на платежните средства действително приватизацията би могла да стане прост, единен и прозрачен (ако се прави предимно чрез търг) процес. Всичко ще се обезсмисли, ако държавата не обяви едновременната продажба поне на 5% от активите на търг веднага след като гражданите са получили боновете си.
Софийско дружество купи дял от "Индустриалтехник" - Шипка
Румен Соколов
Софийското акционерно дружество "Хидравлика - К" купи 26.4% от капитала на "Индустриалтехник" АД - гр. Шипка. Купувачът трябва да плати 630 млн. лв. за 12 220 акции, цената на една акция е 51 555 лева. Цената ще бъде платена по следната схема: 10%, равни на 63 млн. лв., веднага в брой, а останалите 90% - с разсрочено плащане на четири равни годишни вноски с едногодишен гратисен период. При разсроченото плащане на 567 млн. лв. половината от тях се плащат в брой, а другата половина - в държавни дългосрочни облигации. Стойността на всяка годишна вноска се увеличава с 50% от средногодишния размер на основния лихвен процент за съответния период на предходната година. Дружеството купувач - "Хидравлика - К", е регистрирано в София през 1996 г. и в него участват 77 работници и служители от предприятието в гр. Шипка. Изпълнителният директор на дружеството Георги Георгиев каза, че останалите 6.6% от капитала, които са предвидени за преференциална продажба, също ще бъдат купени изцяло от работещи в "Индустриалтехник".
Според клаузите на договора купувачът се задължава да инвестира в производството 30 млн. лв. за срок от пет години. Основната дейност на "Индустриалтехник" е производство на хидравлични изделия, зъбни помпи, дросели, клапани и други резервни части за кари и мотокари. Над 50% от продукцията на предприятието се изнася в Италия, Русия и Иран. У нас основни купувачи на продукцията са предприятията, свързани с "Балканкар холдинг", а също и "Вамо" - Варна. Според изпълнителния директор предприятието има възможности да увеличи обема на производството, което ще доведе до по-големи печалби.
Дружеството бе включено в програмата за масова приватизация с 67% от капитала, който е в размер на 46.289 млн. лв. Само един приватизационен фонд - "Сигурност", е придобил акции от дружеството - 25.01% от капитала. Голяма част от индивидуалните участници (включително получилите безплатни акции) са също работници и служители в предприятието. Те притежават 42% от капитала.
"Интеркварц" продължава да се продава на части
Още една обособена част от "Интеркварц" ЕАД бе продадена през миналата седмица. Срещу сумата от 212 000 щатски долара "Инсист електроникс" ООД и "Лега интерконсулт" ООД купиха магазини и складове с разгърната застроена площ от 876.3 кв.м. По-голямата част от цената - 55%, трябва да бъде платена в брой, а останалата част - в държавни дългосрочни облигации по вътрешния дълг. Всъщност фирмите купувачи доста дълго време са наематели на обекта и сега стават негови собственици.
През февруари тази година Агенцията за приватизация продаде две по-големи обособени части от дружеството - "Инженерен корпус" за 130 000 германски марки и "Селенови копирни барабани" за 192 000 щатски долара. "Интеркварц" е единственото предприятие в Европа, където се произвежда синтетичен кварц, който е стратегическа суровина за електрониката, автомобилостроенето и други производства. В предприятието се произвеждат кварцови резонатори и филтри, а също високоволтови силициеви каскади. Заради големите задължения на дружеството, които трябва да бъдат покрити, много от обособените части са продадени. В началото на годината имаше интерес за цялостна покупка на дружеството от страна на японската фирма "Адо електроникс", но до сделка не се стигна.
Данъчните продават розоварни на "Българска роза - Севтополис"
Данъчните власти в Стара Загора насрочиха търг за 25.09.1997 за продажбата на две розоварни (в с. Пъстрово и с. Медово), собственост на държавното предприятие "Българска роза - Севтополис", Казанлък. Причината са задълженията на дружеството към бюджета в размер на 200 млн. лв. Розоварната в с. Пъстрово е най-голямата на предприятието, формирайки 25% от капацитета му, но от няколко години не работи (останалите 7 розоварни са с. Манолово, с. Медово, с. Зимница, с. Розово, Павел баня, Долно съхране и Казанлък).
Изпълнителният директор Денчо Караиванов заяви, че банковите сметки на предприятието са били блокирани, а той е предложил на данъчните разсрочено плащане на задълженията. Първоначално определеният срок за доброволно изплащане на задълженията е бил седем дни, но данъчните изчакват три месеца, за да си приберат вземанията.
На 5 август 1997 г. Агенцията за приватизация изпраща писмо до данъчната служба в Стара Загора, информирайки я, че е открита процедура за приватизацията на 68% от предприятието. Шест дена по късно старозагорските данъчни служби ги уведомяват, че са "в процедура по опис и оценка на ДМА". Агенцията за приватизация е предложила вариант данъчните да си вземат задълженията след приватизацията.
Розоварната беше включена в списъка на втората тръжна сесия с десет процента, по данни от ЦМП всички предложени акции бяха изкупени. Първоначалните минимални тръжни цени на акциите възлизат на 1 инв. лв. за една акция. От предложените акции на предприятието 6.93% са изкупени от приватизационен фонд "Калиман". За касова приватизация чрез публичен конкурс са предложени 68% (72 109 хил. акции), 18% от капитала са заделени за преференциални акции и четири процента са отделени за реституционни искове.
Производството на предприятието се разделя на три основни части - етерично-маслено, лекарства и парфюмерийно-козметични продукти. От продуктите на розоварната единствено производството на лекарства натоварва почти до 100% производствения си капацитет. За 1996 г. 85% от медикаментите са реализирани на вътрешния пазар. Поради липса на оборотни средства заводът от няколко години само преработва етерични масла на ишлеме. Износът на етерични масла на завода е много слаб, за 1996 г. на външни пазари са реализирани едва 7.3% от тази продукция. От най-доходния продукт (гюловото масло), с който България е световноизвестна, предприятието е изнесло минимални количества. Козметичните продукти на завода се реализират изцяло на вътрешния пазар (99.3%). Като производствен капацитет предприятието в сравнение с българските си конкуренти има най-добри възможности за производство на етерични масла. Продажбите на медикаменти формира 64% от приходите на дружеството, етерично-маслените продукти - 34%, и козметичното производство - 1.6%.
С решение от 5 август 1997 г. Агенцията за приватизация открива процедура за касово раздържавяване на 68% от предприятието. Интерес към розоварната проявява френската "Биолант", 50% от която са собственост на парфюмерийния гигант "Шанел". Преди два месеца "Биолант" в разговор със зам.-министъра на промишлеността Ставрев е изявила желание да участва в създаването на смесено предприятие с "Българска роза - Севтополис", Казанлък, или "Българска роза", Карлово, или "Българска роза", Пловдив. Освен "Биолант" интерес към предприятието проявява българската фирма "Агрола", която реализира инвестиционни проекти на "Астера"/"Арома" в областта на етерично-масленото производство.
Накратко
Печалбата на "Нива" ЕАД - Костинброд, за 1996 г. е 644 000 лева. На общото събрание на акционерите през миналата седмица беше отчетен и резултатът от първото полугодие на тази година, който е 1.370 млн. лв. Според изпълнителния директор на дружеството Никола Цветанов с оглед на добрия ход на изкупвателната кампания до края на годината се очакват доста по-добри резултати. Предприятието е специализирано в изкупуване и преработка на маслодайни суровини, производство на растителни, хранителни и хидрогенни масла, маслопродукти, перилни продукти и препарати. Произведените продукти се пласират предимно на вътрешния пазар. Седемдесет процента от капитала на дружеството бяха раздържавени чрез масовата приватизация. Дружеството бе включено във втората тръжна сесия и всички акции бяха продадени. Най-голям дял от капитала притежава приватизационен фонд "Северкооп - Гъмза" - 34%, а "Труд и капитал" има 28.70%. Индивидуалните участници в масовата приватизация притежават общо 7.30% от капитала на дружеството. Останалите 30% ще бъдат приватизирани касово.
"Триаком" - Дюселдорф, проявява интерес към покупка на акции от ОЦК - Кърджали, и "Алумина" - Шумен. Представителите на холдинга Клаус Фридрих и Бернд Мацке са посетили двете предприятия и са се запознали с дейността им. Тези дружества бяха включени в масовата приватизация, като акциите на ОЦК (25% от капитала) бяха купени изцяло на първата тръжна сесия, а интересът към 10-те процента от капитала на "Алумина" бе много слаб. Представителите на "Триаком" са разговаряли и със зам.-министъра на промишлеността Стефан Ставрев и с началника на главно управление "Тежка промишленост" Политими Паунова. Германската фирма се интересува от приватизацията в цветната металургия. Предметът на дейност на фирмата е в сферата на промишлеността, недвижимите имоти и мениджмънта на сградния фонд.
Българо-ирландското дружество "Бимак" - Челопеч, и "Челопеч" ЕАД са преизпълнили плановете си първото полугодие на тази година. Добивът на руда на двете дружества е 112% от предвиденото, златният концентрат е 108% от планираните количества. Добити са и по-големи от предвидените количества меден и пиритен концентрат. Двете дружества държат около 94% от добива и преработката на златосъдържащи руди в България. "Бимак" АД бе създадено през 1994 г. от ирландската фирма "Наван рисърсис" с 68% от капитала и "Челопеч" ЕАД с 32%.
"Платекс" работи почти изцяло за износ
Дряновското дружество "Платекс" е реализирало печалба малко над един милион лева за 1996 г., а от началото на тази година финансовият резултат също е положителен. Основната дейност на предприятието е производството на памучни тъкани в суров вид, шивашка дейност, изработване на амбалажни и опаковъчни продукти, търговия със сурови тъкани и изделия от тях. Въпреки леките смущения в производството в началото на тази година сега мощностите на фирмата са изцяло натоварени, за да бъдат изпълнени всички поръчки. Пряко или косвено (чрез други фирми) почти цялата продукция се изнася за чужбина, предимно за Италия. Стагнацията на пазара на текстилни тъкани в Западна Европа вече е преодоляна и нашите продукти отново се търсят активно.
Дружеството бе включено в масовата приватизация с 90% от капитала направо във втората тръжна сесия. Всички предложени акции бяха продадени изцяло още на тази сесия, като приватизационните фондове предложиха по-високи цени от гражданите. По този начин гражданите успяха да придобият чрез инвестиционни бонове само 0.70% от капитала. Освен това работниците и служителите притежават 9% от капитала на дружеството. Приватизационните фондове, които имат акции от "Платекс", са три - "Енергоинвест" с 29.27%, "Развитие" - с 25.66%, и "Напредък" - с 25.37%.
Централният депозитар с 1.145 млн. лв. печалба за първото полугодие
Румен Соколов
Единствената институция от капиталовия пазар, която работи реално в настоящия момент - Централният депозитар, има положителен финансов резултат от 1.145 млн. лв. за първото шестмесечие на тази година. Тази печалба е формирана главно от финансовите приходи на дружеството. Дружеството има и неразпределена печалба от миналата 1996 г. в размер на 653 хил. лв. Акционерното дружество бе създадено през август миналата година с капитал от 30 млн. лв., към края на юни собственият капитал според баланса е 34.615 млн. лв. Отчетът за приходите и разходите и балансът на дружеството вече са внесени в Министерство на финансите и БНБ. След около два месеца вероятно ще се проведе и общото събрание на акционерите на Централния депозитар.
През миналата седмица имаше малък спад на броя на извършените от депозитара трансфери. По-активни в прехвърлянията са инвестиционните посредници, които са направили 166 трансфера на 2926 акции, докато регистрационният агент ОББ е извършил само пет трансфера на 74 акции. Това се обяснява с факта, че посредниците могат да реализират трансфери на клиенти от различни градове, докато при индивидуалните сделки чрез ОББ това засега не е възможно. Хит на последната седмица при посредниците са акциите на "Плевенски цимент", с които са направени 164 трансфера на 2516 акции на дружеството. Досега Централният депозитар е извършил прехвърляне на собствеността на 92 620 акции, което по номинална стойност е равно на 92.620 млн. лв. След разкритите злоупотреби с депозитарни разписки служителите на Централния депозитар предупреждават, че за случая са алармирани органите на МВР. Според Наказателния кодекс срещу нарушители ще бъде заведено предварително производство, а наказанието е до шест години лишаване от свобода. Освен това инвестиционните посредници и гражданите се предупреждават да проверяват депозитарните разписки за белези, които удостоверяват оригиналността им. Някои от белезите са следните: в горният ляв ъгъл на оригиналните депозитарни разписки има миниатюрен графичен монограм "DEP", който се чете с лупа, но при копиране и сканиране не се чете на копието; при цветно копиране мастилото синее; размерът на фалшивите разписки е модифициран.
Данни за извършени трансфери от Центаралния Депозитар.
Още една банка с разрешение за инвестиционен посредник
През миналата седмица още една чужда банка бе вписана в регистъра на Комисията по ценните книжа и фондовите борси като инвестиционен посредник. Това е "БНП Дрезднер банк", смесено дружество на "Дрезднер банк" и "Банк насионал дьо Пари". Така вече пет банки с чуждестранно участие могат да извършват такава дейност в България (преди това в регистъра бяха вписани "Райфайзенбанк България", Йонийска и народна банка на Гърция, ИНГ банк и "Национална банка на Гърция"). Банките, които могат да извършват дейност като инвестиционен посредник, вече са общо 22.
На приватизационен фонд "Отечество" е разрешено да смени своята банка депозитар от Българска универсална банка на ТБ "България инвест". Комисията е вписала в регистъра промени в ръководните органи на ПФ "Тракия" и увеличението на капитала на ПФ "Транспорт" - от 228 млн. лв. на 231 млн. лв. На заседанието си през миналата седмица комисията не е одобрила проспекта за публично предлагане на нова емисия акции на ПФ "Булгар - чех инвест". Документите на фонда са върнати за корекция и ще бъдат разгледани отново по-късно. Вписани са промени в регистъра на инвестиционните посредници за Евробанк, която е регистрирала четири свои клона в провинцията.
Кооперативен център ще снабдява столичните търговци с яйца
През септември максимално договорената продажна цена за едно яйце в столицата ще бъде 162 лв., заяви Тодор Тонев, директор на "Галускооп". Фирмата удържа на джентълменското споразумение да продава яйца по 145 лв. през целия август. Цената била възможна, защото доскоро производителите ползвали фураж от миналата година. Сега те започват да хранят кокошките с вносни фуражи, а на по-късен етап очакват новата родна реколта. Фуражите поскъпнаха, цената им достига вече до 450-600 лв./кг, информира г-н Тонев. А те формират 80% от себестойността на яйцето. Себестойността на едно яйце сега е 120-122 лв. без ДДС. 162-165 лв. струва яйцето, след като се прибавят данъците, транспортът и отстъпката за търговеца. Пазарът на яйца ще се успокои в края на септември, смятат от "Галускооп". Няма нужда от презапасяване, успокояват от фирмата. Само за август кооперацията е продала около милион - милион и половина яйца в столицата. Прогнозата е, че през септември "Галускооп" ще продаде 2 млн. яйца на софиянци.
"Галускооп" откри Кооперативен център за продажба на яйца и птичи продукти в Илиянци. Едри търговци и собственици на малки квартални магазинчета могат да купуват оттук яйца и птичи продукти на едро. Килограм пиле струва 4050 лв., от 3400 до 3800 лв./кг са пилешки дреболии, а 4650 лв./кг - пилешки бутчета.
В "Европартньорство'97" ще участват 20 български фирми
Над 2000 български фирми са получили покана за участие в най-големия форум на малкия и средния бизнес "Европартньорство'97". От тях одобрение ще получат 20 (това е квотата за България). Второто издание за тази година ще се проведе на 16-17 октомври в Клермон Феран, Франция. Ще бъдат представени 431 фирми от 12 бранша - текстил, дървообработване и мебелна промишленост, амбалаж, химическа промишленост, строителство, металургия, машиностроене, електроника и електротехника, здравеопазване, книгопечатане, ножарство и производство на прибори за хранене.
"Европартньорство" е институция, финансирана от Европейския съюз, която извършва маркетингови проучвания, договаряния, изследвания в помощ на малкия и средния бизнес. Организатор на българското участие в традиционните форуми под същото наименование е "Инфоцентър" - Пловдив.
Български предприемачи ще участват за девети път в "Еропартньорство". Тази година за първи път участниците няма да получат финансиране по линия на програма ФАР. Разходите са $855 на човек. Подборът на фирмите ще се извършва от "Инфоцентър" - Пловдив, съвместно с представители на регионални стопански асоциации и търговски камари.
Полицията погна столичните гейове
Оперативните работници от софийското шесто РПУ удариха публичен дом за хомосексуалисти в петък. Акцията срещу продавачите на платена любов за хора с "двойно чувство" се проведе в бл.24 на столичния жк "Бъкстон" рано сутринта. Обект беше така нареченият клуб "Нери". Служителите на реда измъкнаха от апартамента на 33-годишната Ж.Д. К. 12 млади мъже на възраст между 20 и 30 години, които продавали телата си. Жиголата продавали телата си само по предварителна телефонна заявка. Конспиративната квартира не се използвала за сексуслуги, а само като щаб-квартира на "жреците на Венера". Тарифата на "обратните" била 45 германски марки за час.
Гей-клубът съществува от пет месеца, твърди в показанията си собственичката на луксозния хомобардак. Според полицаите от шесто РПУ това е първият публичен дом, който е засечен на тяхна територия. Всички задържани жигола пожелаха анонимност и скриха лицата си от обективите. Единствено 27-годишният травестит с конспиративно име Графиня дьо Шарни потърси публичност. Тя (той) се представи за шоумен/гърл и отрече обвинението, че проституира с мъже. Последните й занимания били в столичния клуб "Спартакус", който е сборен пункт на столичните сноби с нестандартно сексуално поведение. Дьо Шарни била травестит от 1990 г. според собствения й разказ.
Пампулова и Малеева не стигнаха до мач помежду си на US Open Очакваният български двубой между Магдалена Малеева и Елена Пампулова-Вагнер на осминафиналите на US Open не се състоя, въпреки че в един момент имаше възможност за това. И двете тенисистки отпаднаха в третия кръг, като спечелиха по 25 000 долара.
Тридесет и деветата в света Малеева бе победена с 0:6, 7:5, 6:1 от 20-ата в ранглистата Карина Хабсудова (Слвк) на националния празник на Словакия в петък. Състезаващата се за Германия Пампулова загуби с 1:6, 3:6 от Сандрин Тестю (Фр), която я изхвърли и от Australian Open през януари.
Двадесет и две годишната Маги елиминира Павлина Стоянова и Лиза Реймънд (САЩ) преди злополучния мач в петък. Тя започна като фурия срещу Хабсудова, но след като взе с 6:0 първия сет, допусна пробив още в началото на втория. В последния момент, при 4:5 и сервис на словачката, върна пробива, но веднага допусна нов и загуби частта с 5:7. Започна и третия сет с пробив в сервиса си и това окончателно я прекърши.
Ели, която на 6 юни 1991 г. се омъжи за спортния мениджър Аксел Вагнер, все пак ще запомни турнира с най-доброто си представяне в Големия шлем в своята кариера. Тя за първи път игра 1/16-финал в турнир от "четворката". Двадесет и пет годишната софиянка победи Катарина Студеникова (Слвк) на старта, после обърна от мачбол Патриша Хи-Буле (Кан) в три сета. Ели и Маги не са се срещали на корта от републиканското първенство до 14 години в Пловдив, където най-малката Малеева спаси мачбол и после спечели мача.
Нелош дебют в турнирите от Големия шлем направи 23-годишната варненка Павлина Стоянова, която премина квалификациите на "Флашинг Медоус" и игра по ирония на съдбата срещу Малеева. Маги я победи с 6:2, 6:3. Стоянова и Людмила Рихтерова (Чех) достигнаха и основната схема на двойки, но се провалиха в първи кръг.
Доларът остана слаб спрямо марката
Очакванията за корекция на лихвите в Германия поддържаха напрежението на пазара
През изминалата седмица доларът няколко пъти се опита да възвърне позициите спрямо германската марка, които загуби през последните няколко седмици. Сигналите за подобряващи се икономически параметри на Германия обаче заедно с оставащите очаквания за евентуалното затягане на паричната политика от страна на Бундесбанк бяха в полза изцяло на марката.
В понеделник активността на международните валутни пазари бе относително слаба поради това, че пазарът в Лондон не работеше. Американската валута падна до 1.8160 марки след публикуването на данни за икономиката на Германия. За силното поскъпване на марката допринесе основно обявеното ревизиране на индекса на промишленото производство в Германия през юни до 102.7 от предварително обявения 100.7. В същото време бе обявено, че по предварителни данни месечната инфлация през август в Западна Германия ще бъде около 0.2 процента, а спрямо същия месец на миналата година - 2 процента. Пазарът правеше догадки дали Буба (Бундесбанк) ще остави репо-лихвата непроменена и фиксирана на 3 процента, или ще премине към плаваща. Обявеното в петък нарастване на цените на вносните стоки в Германия с 4.2 на сто през юли, най-силният ръст след юни 1989, даде на пазара още една причина да повярва, че германската централна банка ще премине към плаваща репо-лихва, чиято стойност ще се определя от поръчките на търговските банки за участие в репо-аукционите.
След като рано във вторник Буба обяви, че оставя репо-лихвата си непроменена на 3 процента, доларът поскъпна до около 1.8250/60 марки. Пазарът обаче промени рязко посоката си, след като търговците разбраха, че това решение на германската централна банка означава просто отлагане на затягането на паричната политика, а не отказ от мярката. "Очаква се висока инфлация, а добрият ръст на германската икономика означава, че Бундесбанк ще има по-малко притеснения при евентуалното повишаване на лихвите," каза дилър от европейска банка. Доларът загуби до около 1.7915 марки в късната търговия в Европа, най-ниското равнище за последния месец. При затварянето на американските пазари доларът леко се възстанови до 1.7980 поради желание на търговците да покрият позициите си след активните продажби по-рано през деня.
В сряда пазарът бе относително спокоен. Американската валута отвори на около 1.8105/15 марки, но в края на търговията падна до 1.8050/60 след изказване на Хелмут Хесе, член на управителния съвет на Бундесбанк, че равнище от 1.9 марки ще предизвика реакция на Буба и че силният ръст на цените на вносните стоки е обезпокоителен.
В началото на търговията в четвъртък доларът рязко поскъпна до 1.82 марки след изказване на управителя на Бундесбанк Ханс Титмайер, че въпросът с лихвите е висящ, а също и че е доволен от текущите равнища на марката спрямо долара. Тъй като търговците първоначално очакваха доста строго отношение към курса долар - марка и за затягането на паричната политика, по-мекият тон на коментарите стимулира покупките на долари. Еуфорията обаче бързо премина, тъй като според експерти предстоящият старт на европейския икономически и валутен съюз и стремежът за изпълнението на критериите за членство в него ще наложат затягане на паричната политика в Германия. В резултат на това доларът загуби до 1.7925/35 марки в края на търговията.
В последния ден от седмицата доларът се покачи до около 1.81 марки в късната търговия, подпомогнат основно от силния си ръст спрямо йената.
Миналата седмица бе доста кризисна за японската валутна единица. В петък тя достигна до 121 за долар спрямо около 118.10 в началото на периода. Главната причина за срива на йената бяха изказванията на редица влиятелни държавници, че японската икономика не се развива добре. Един от тях бе японският заместник финансов министър Еисуке Сакакибара, познат като Мистър йена, който заяви, че е доста притеснен за ръста на японската икономика. Това изказване даде на търговците повод да мислят, че лихвите в Япония, които сега са най-ниските в света, скоро едва ли ще се повишат. Според дилъри това, което бе в известна подкрепа на йената, бе големият търговски дефицит на САЩ в отношенията с Япония, но сега пазарът вече се ръководи от фактори като лихвените равнища.
Левът поскъпна при спокойна търговия
Анастас Петров
През миналата седмица левът леко поскъпна спрямо марката поради повишено предлагане на валута за традиционните в края на всеки месец плащания на данъци и заплати. През повечето дни търговията бе скучна и в не особено големи обеми заради сезонно слабото търсене на валута от големи крайни клиенти.
В самото начало на периода левът бе притиснат до 995.50-996 за марка поради повишен интерес за покупки на валута от някои по-малки крайни клиенти. Предлагането обаче бързо нарасна и левът се покачи до 994.80-995.50 при затварянето в понеделник. През следващите дни търговията бе предимно в границите 994.80-995.50 лева за марка, като централната банка абсорбираше остатъчното предлагане на марки. При системата на валутен борд БНБ гарантира неограничени покупки и продажби на марки на 995 лева за марка курс купува и 1000 за курс продава.
Левът също поскъпна и спрямо долара, като от 1810-1812 в началото на седмицата той се търгуваше около 1790-1793 в края. Най-слабото равнище на лева към долара от около 1820 бе регистрирано във вторник поради позициите, които завоюва американската валута спрямо марката на световните пазари.
През тази седмица левът вероятно ще се задържи стабилен около 995-996 за марка, като не се очаква усилено търсене на валута от клиенти, като вносители на петрол и енергоносители. В средата на септември обаче влизаме в сезона на повишеното търсене от подобни крайни клиенти, което би могло да предизвика падането на лева близо до курса продава на БНБ.
Предлагането на левовия ресурс надвишава търсенето
Десислава ПОПОВА
Предлагането на междубанкови левови депозити надвишаваше търсенето през миналата седмица, което доведе до спад на лихвите още в началото на периода. Въпреки повишението на ОЛП до 5.86 на сто, в сила от 25 август, лихвите по депозитите паднаха до 1.2-1.5 на сто годишно за периоди от един ден до една седмица от 1.3-1.8 процента седмица по-рано.
Търсенето на левов ресурс се увеличи единствено в петък, но предлагането бе достатъчно високо и лихвите останаха без промяна. Банки и клиенти търсеха депозити за извършване на плащания към държавата и за заплати в края на месеца, казаха дилъри. Плащането на двегодишните облигации с фиксирана лихва в четвъртък не се отрази на пазара поради малкия обем на закупените книжа.
Според търговци банките намират алтернативни начини да си набавят ресурс, като продажби на валута или репо-сделки. На междубанковия вторичен пазар бяха сключени 13 репо-сделки с общ номинал 33.53 млрд. лв. през миналата седмица от 34.6 млрд. за периода 8 - 22 август. Направени бяха и крайни продажби на левови ДЦК за общо 1.25 млрд. лв. и на валутни ЗУНК-облигации за 7.33 млн. долара срещу съответно 757.7 млн. лв. и 5200 долара за предходната седмица.
Финансовото министерство изцяло продаде предложените три- и шестмесечни бонове за общо 12 млрд. лв., като доходността до падежа им се увеличи до 1.49 и 3.66 процента от 1.46 и 3.62 на сто на предишните аукциони. БНБ повиши ОЛП до 5.98 процента годишно в сила от 1 септември. Дилъри очакват доходността от тримесечните книжа, която служи като база за изчисляване на ОЛП, да продължи да нараства и тази седмица успоредно с повишения доход на целевите емисии ДЦК.
Тази седмица министерството продава емисия тримесечни сконтови ДЦК, като номиналът й е увеличен до пет млрд. лв. от четири млрд. Предлагат се и едногодишни безлихвени бонове за осем млрд. лв. Дилъри очакват интересът на банките към книжата да остане висок и те да бъдат изцяло изкупени.
Търговци прогнозират, че левовата ликвидност ще се свие през септември поради очакваното сезонно повишение на търсенето на валута. Търговци казаха, че още миналата седмица някои банки са направили заявки за покупки на големи количества ресурс в началото на септември, но не обясниха причината за нарасналото търсене на левове.
Българските Брейди-книжа следват американските облигации
Цените на българските Брейди-облигации се колебаеха в тесни граници през изминалата седмица, плътно следвайки движението на дългосрочните облигации на САЩ на международните дългови пазари. Активността бе доста ниска, след като на 25 август пазарите в Лондон бяха затворени и преди празника на труда на 1 септември в САЩ. Растящата тревога, че Германия и Япония може да вдигнат лихвите, се отрази неблагоприятно върху цените на дълговите книжа като цяло. Падането на долара на международните пазари постави американските облигации и еврооблигациите под натиск, което от своя страна доведе до спад на останалите дългови книжа в началото на седмицата.
Търговците очакваха и различни данни за американската икономика, които да дадат насока на пазара. Изненадващо големият ръст на американския БВП подпомогна долара, но повлия отрицателно на фондовия пазар и на Брейди-пазара в края на седмицата. БВП на САЩ отбеляза ръст от 3.6 на сто на годишна база през второто тримесечие, което бе доста по-високо от предварително обявените 2.2 процента и очакваните от търговците 3.3 на сто.
Суша застрашава реколтата във Франция.
Френският министър на земеделието Филип Васьор обеща подкрепа за фермерите зърнопроизводители, за да бъдат избягнати неблагоприятните последици от настъпилото засушаване. Но засега той не се ангажира с обещания за помощ за тях със средства от държавни фондове.
След продължилото няколко седмици засушаване производителите на пшеница смятат, че добивите им през тази година ще намалеят сериозно. Износът на зърнени храни е едно от най-големите износни пера на Франция. Министърът обеща, че ако положението стане критично, правителството ще вземе мерки за подпомагане на фермерите. Средствата за излизане от кризата ще дойдат от фонда за преодоляване на последствията от природни бедствия.
Южна Корея изпитва недостиг на ориз.
Според прогнозите Южна Корея ще изпитва хроничен недостиг на ориз през следващите пет години и ще се превърне в голям вносител. Дефицитът се оценява на 300 хил. тона годишно. Според оценките на министерството на земеделието и през 1997 г. потреблението ще надхвърли местното производство, като това ще стане една постоянна тенденция.
Освен това запасите ще намалеят. Очаква се запасите в края на годината да бъдат 605 хил. тона и това ще се равнява на 12 процента от годишното потребление, а това е доста под препоръчителните количества. Дефицитът на ориз в страната през миналата година беше 280 хил. тона. Този недостиг се дължи на неколкогодишните слаби реколти и изчерпаните поради това запаси. Унищожителният тайфун през септември и октомври допълнително влоши ситуацията.
Цените на петрола остават стабилни.
Суровият петрол и петролните продукти претърпяха леки корекции, но не показаха определена тенденция на движение в петък. Ако фючърсните цени за доставки на суров петрол през месец май продължават да получават подкрепа на нива над 19.68 долара за барел, цената най-вероятно ще премине 20 долара за барел. Енергийните пазари демонстрираха известна нестабилност поради напрежението между Европейския съюз и Иран. Фючърсите на петрол "Брент" с доставка през май се повишиха с 19 цента до 18.12 долара за барел.
Нарастват световните запаси от памук.
Фючърсните цени на памука останаха почти непроменени на нюйоркската памучна борса. Световните запаси от памук са се увеличили с пет процента до 37.8 млн. бали. Това увеличение се дължи главно на ръста на китайското производство. Китайската реколта е 19.3 млн. бали. А световното производство възлиза на 88.1 млн. бали. Американският експорт е нараснал от 6.8 на 7 млн. бали. Поради увеличените запаси се очаква леко понижение на цените на фючърсите за месец май до 70.90 долара за либра. Досега цените се движеха между 73.90 до 73 долара за либра.
Вяла търговия със злато в Истанбул.
Количеството на търгуваното злато на истанбулската борса за злато намаля до 417 килограма в петък поради липса на търсене. Грам злато там се продаваше за 1 472 000 лири, като доларови сделки не бяха сключени. В четвъртък това количество беше 1335 килограма. Цената на истанбулската борса беше 349 долара за тройунция.
СОАП продава атрактивни обекти в центъра на София
Столичната общинска агенция за приватизация в началото на октомври ще продава магазини на добри търговски места в София. Под колоните на ул."Батенберг" и в близост до "Графа" на търг се предлагат заедно две магазинни помещения (1 и 2). Общата площ на двата обекта е 208 кв.м, от която 131 кв.м търговска, а останалата складова. Началната тръжна цена е 400 милиона лева, което, сметнато през долара, излиза около 222 000 долара, или 1068 долара за кв.м. "В момента има търсене за покупка на магазини на ул. "Витошка" за около 3000 долара на квадрат", каза Страхил Иванов, президент на агенция "Явлена". Според брокери това е престижно търговско място с добър човекопоток. При месечен наем средно от около 30 долара кв. м на подобни оживени търговски места началната тръжна цена на обекта се откупува през наема за около 3 години. Тоест началната тръжна цена на обекта е равна на около 3 годишни наема на подобни помещения. Нормалният срок за възстановяване на една инвестиция в недвижимост е 8-10 години.
С добра начална тръжна цена ще се пуснат за продажба и други два атрактивни обекта на ул."Раковски" 152, в близост до бул."Левски". Единият е бюро за обмен на валута с обща търговска площ от 19 кв.м, а другият - магазин за кафе с площ от 20 кв.м. Обменното бюро се пуска с начална цена от 48 млн. лева, или около 26 667 долара, което излиза около 1403 долара на квадрат. При магазина за кафе търгът ще започне от 45 милиона лева, или 25 000 долара, което означава, че за квадратния метър ще се наддава от 1403 долара нагоре. От общата площ на обекта 17.31 кв.м са търговска площ, а останалата квадратура се пада на мазето. Магазинът е с обща площ от 20 кв.м, от които 17.31 кв.м търговско помещение, а останалата квадратура е мазе.
При тези два обекта срокът на откупуване на инвестицията е около и малко над 4 години, което допълнително прави избора за покупка на подобен имот по-добър пред възможността да се наема. "Търговските помещения са с начална цена, която, дори да скочи при търга, ще може да се покрие от продажбата на един двустаен апартамент в района", коментират посредници.
По-малко атрактивен и на не толкова престижно място е магазинът за плодове и зеленчуци на бул."В. Левски" срещу английското посолство. Той ще се продава от СОАП на търг с начална тръжна цена от 323 милиона лева, или по около 1212 долара на квадрат. Обектът е с обща площ от 148 кв.м, от които 68 търговска и 80 кв.м складова.
Голямо предлагане на имоти във Варна
От началото на август търговията с недвижимости във Варна се съживява. Все още обаче има голяма ценова разлика между офертите купува и продава. В морската столица има достатъчно предлагане на имоти. Извадка от картотеката на спецализираното имотно издание в града показва, че в момента на пазара се оферират за продажба около 400 едностайни жилища, над 600 двустайни, 550 тристайни и 100 четиристайни апратамента. Гарсониерите, тухлено строителство, в идеалната градска част на Варна се предлагат на цени от 18 000 до 23 000 долара. В широкия център на града, където са намират престижните квартали "Левски" и "Чайка", едностайните жилища в момента излизат около 15 000 долара, в "Чайка и в "Левски" - около 13 000 долара. Цените на гарсониерите са доста по-ниски в крайните квартали поради по-лошите условия за живот и се движат от 5000 до около 8000-9000 долара (кв. "Кайсиева градина" и "Владиславово").
Двустайните апартаменти в идеалния център на Варна се търгуват в диапазона от 20 000 до 30 000 долара. Подобни жилища в "Левски" са предлагат на цени от 12 000 до 18 000 долара, а в "Чайка" - 15 000 - 23 000 долара. В крайните райони на Варна търсенето на двустайни апартаменти е слабо и цените са от 7000 до около 10 000 долара. Новото строителство във Варна е по-скъпо от старите апартаменти. Пазарът обаче вече не изобилства от оферти за жилища в новостроящи се блокове, коментират посредниците. Предприемачите се въздържат да започнат нови обекти, преди да са продали старите.
Има търсене за покупка на магазини на оживените търговски улици, но липсва предлагане на подобни помещения. Магазинни площи обаче се оферират не на бизнесместа, което пречи на реализацията им.
Бизнесът с вилните имоти по пътя Варна - Златни пясъци е замрял. Търсени остават имотите в района на "Траката" и "Евксиноград". Парцели за строителство на еднофамилни къщи в регулацията в "Траката" се предлагат на цени от около 20-30 долара на квадрат, а в "Евксиноград" - около 40-50 долара кв.м. За имотите от тези престижни варненски вилни квартали има интерес за покупка и от чужди инвеститори, но те очакват поправката в конституцията, с която да се резреши на чужденци да купуват българска земя.
Има трайна тенденция към поскъпване на наемите във Варна. Повишението е свързано по-скоро със стабилизацията в икономиката, отколкото със сезона. Фактори са и чуждите фирми, които установяват бизнес в града. Около 30-40% са се покачили наемите през последните месеци (виж таблицата с наемите на жилищата). Забелязва се доста голяма разлика между наемите на обзаведените и необзаведените жилища. Явява се и искане валутните наеми да се индексират с инфлацията на съответната страна, към чиято парична единица са обвързани. Има търсене и за наемане на търговски площи от около 30 - 80 кв.м на оживени търговски улици (виж справката за наемите). Има засилен интерес за наемане на складове в близост до пристанището. Предлагането на подобни бази обаче не е достатъчно. Офертите за отдаване на подобни площи са за 1 долар на квадрат.
Със съдействието на "Градев" - Варна, тел. (052) 238 009.
Откъде можете да получите кредит
Мара ГЕОРГИЕВА
Липсата на информация откъде и при какви условия малкият и средният бизнес у нас могат да финансират дейността си е един от сериозните проблеми пред родните предприемачи, показват социологическите изследвания. Въвеждането на валутния борд и първите признаци на финансова стабилизация са предпоставка и за оживление на реалния сектор. За това обаче е необходимо предприемачите да имат информация и практически достъп да средствата, които отпускат банки или други кредитиращи институции.
Заради строгите нормативни изисквания, ниския лихвен процент, болезнения опит от миналото и неперфектното законодателство в областта на гарантирането на кредитите и събирането на вземанията от длъжниците търговските банки все още не са склонни рязко да увеличат кредитирането на реалния сектор. Родните банки отпускат кредити за реализация на бизнеспроекти при лихва, равна на основния лихвен процент плюс надбавка от 5 до 15 пункта. Точният размер се конкретизира за всеки проект и зависи от общия банков риск и финансовото състояние на фирмата, от обезпечението и възможността кредитът да бъде изплатен в срок. Най-ниска е лихвата за краткосрочните (тримесечни) кредити с минимален риск. При просрочване се плаща наказателна лихва, равна обикновено на договорения лихвен процент плюс надбавка от 5-10 пункта. Няма лимит за размера на отпуснатите средства освен ограниченията за големите кредити, предвидени в Закона за банките.
Повечето банки у нас нямат предпочитания за отрасли, които да кредитират. Практиката показва, че най-често се търсят заеми за търговия, производство и строителство. По принцип всички финансово-кредитни институции искат обезпеченията на кредита да бъдат бързоликвидни, т.е. лесно продаваеми. За стойността на всяко обезпечение се иска експертна оценка. Като правило гаранциите трябва да покриват 125 - 200% размера на отпуснатия кредит.
За обезпечение се приема ипотека на недвижимо имущество, парични средства, залог на ценни книжа и валута, на машини и съоръжения, на стоково-материални ценности. Всички залози трябва да са оформени според изискванията на Закона за особените залози. Обикновено се изисква стойността на заложените дълготрайни материални активи да покрива кредита плюс едномесечната лихва по него, а ипотекираното имущество - кредита плюс тримесечната лихва по него. Най-често при изчисляването на гаранцията при ипотекиране имотите се оценяват на половината от стойността им. В изключителни случаи някои финансово-кредитни институции приемат като залог банкова или фирмена гаранция. Става въпрос за гаранция от първокласна банка или за фирма със стабилно финансово състояние.
Някои банки предпочитат да отпускат краткосрочни кредити (от 3 месеца до 1 година), но не връщат и проекти, търсещи по-дългосрочно кредитиране. Други работят само с големи фирми и с дългосрочни инвестиционни кредити, но не връщат и по-дребни клиенти. За да получи одобрението на банката, проектът, който иска финансиране, трябва да е с доказана ефективност и своевременна възвращаемост.
Освен заеми от търговските банки фирмите биха могли да ползват финансиране и от специализирани чуждестранни и родни инвестиционни фондове и кредитни линии по програми на Европейския съюз. Вестник "Капитал" започва представянето на финансови институции и схеми, отпускащи кредити за малки и средни предприятия. Поредицата стартира с фондове, осигуряващи финансиране чрез дялово участие.
Финансиране на предприятия чрез дялово участие
ЕвроМърчант Балкански фонд Акционери на ЕвроМърчант Балкански фонд са Европейската банка за възстановяване и развитие, Международната финансова корпорация към Световната банка, ЕвроМърчант банк, чуждестранни институции и бизнесмени. Фондът е регистриран в Люксембург с уставен капитал от $27.3 млн. за инвестиции чрез дялово участие в предприятия в България заедно с чуждестранни фирми. Фондът се управлява от "Глобал файнанс" - Атина. Фирмата има офис в България.
ЕвроМърчант Балкански фонд инвестира в изграждане на изцяло нови предприятия, в разширяване на досегашни дейности, в закупуването на активи или акции в държавни предприятия. Фондът не отпуска кредити, а участва с миноритарен дял (под 50%) от капитала на предприятието. Управлението на дружеството се поема от притежателя на мажоритарния дял с участието на чуждестранен партньор. За всеки отделен проект могат да бъдат отпуснати от 500 хил. до 4 млн. долара "Глобал файнанс", управляващ фонда, може да съдейства за осигуряване на допълнителен заем чрез контактите си с финансови посредници.
Няма стандартна форма за искане на финансиране от ЕвроМърчант Балкански фонд. Необходимо е да се даде кратко описание на проекта, да се посочат сегашният предмет на дейност на предприятието и данни за пазара на продуктите или услугите, които то предлага. Иска се оценка за общата стойност на инвестицията, придружена с резюмиран финансов план. Проектите се представят в софийския офис на "Глобал файнанс".
"Глобал файнанс" - Атина, е един от трите финансови посредника в Гърция на програмата JOP - PHARE. Програмата цели да подпомага малките и средните предприятия от Европейския съюз за създаване и разширяване на смесени предприятия с местни партньори от Централна и Източна Европа. JOP - PHARE предлага възможности за съдействие и поддръжка през различните етапи от създаването и развитието на предприятията - информационна подкрепа, първоначални контакти, технико-икономически проучвания, обучение и технологичен трансфер, директно финансиране.
Задължително условие, за да се получи подкрепа от JOP - PHARE, е поне единият от партньорите да е от държава на Европейския съюз. Програмата финансира инвестиции във всички сектори на производството, включително и в сферата на услугите. Не се одобряват инвестиции, насочени към дистрибуция на продукти, произведени в Европейския съюз. Приоритет имат предприятия, чиито чисти приходи не надхвърлят 20 млн. ЕКЮ. Предложенията за технико-икономически проучвания, обучение, технологичен трансфер или за покриване на финансови нужди на предприятието се отправят до "Глобал файнанс" - България. Финансовият посредник изучава, анализира и отправя проекта към Европейската комисия, ако прецени, че е приемлив. Договорът след това се подписва между предприятието и финансовия посредник, който е отговорен за финансовото споразумение.
На какво съдействие от JOP - PHARE могат да разчитат фирмите? JOP - PHARE може да покрие част от разходите за предпроектно проучване. Предоставя се безвъзмездна субсидия до 20 000 ЕКЮ, която представлява 50% от приемливите разходи, свързани с преговорите с потенциален партньор (например разходи по пътуване и настаняване, консултантски и експертни такси и др.). Програмата може да осигури и безлихвено кредитиране - максимум до 75 000 ЕКЮ. Европейската комисия може да поеме част от риска по проекта чрез участие във финансирането му, при условие че финансовият посредник се присъедини с дялово или средно и дългосрочно финансиране. В този случай инвестицията се предоставя под формата на дялово участие, покриващо половината от съвместното финансиране заедно с финансовия посредник. Програмата осигурява и техническа помощ чрез съвместно финансиране на обучение или прехвърляне на ноу-хау. JOP - PHARE покрива безвъзмездно до 50% от приемливите разходи с таван от 250 000 ЕКЮ "Кеърсбек - България" "Кеърсбек" е инвестиционна фирма, филиал на Фонда за подпомагане на дребния бизнес с главен офис във Вашингтон. Акционери в "Кеърсбек - България" са Европейската банка за възстановяване и развитие, Американската агенция за международно развитие и българската Агенция за чуждестранна помощ.
"Кеърсбек - България" инвестира под формата на дялово участие в малки и средни български предприятия. Дружеството не отпуска кредити, то няма клиенти, а партньори. "Кеърсбек" става съсобственик във фирмите, в които инвестира. Вложенията са в размер от $50 000 - 250 000. Българските съдружници също трябва да внесат своя дял в съвместното предприятие под форма на сгради, земя, оборудване, запаси или финансови средства.
Освен парични средства "Кеърсбек" предлага на българските си партньори юридически, маркетингови и счетоводни услуги и техническа помощ. По правило дружеството никога не притежава повече от 49% от съответната българска фирма. Долната граница на участие е 25%. Представителите на "Кеърсбек" отговарят за управлението на създадената смесена фирма и участват активно във всекидневната й дейност.
След около три години "Кеърсбек" продава своя дял от новото предприятие. Акциите може да бъдат предложени или на съдружниците, или на взаимноприемлива трета страна. Очаква се, че за изминалия период от време фирмата вече има по-голяма стойност от първоначалната, с което "Кеърсбек" възвръща своите вложения.
Не всички печеливши малки родни фирми са подходящи за инвестиция от страна на "Кеърсбек".
Не могат да разчитат на подкрепа предприятия, които произвеждат твърд алкохол, оръжие, замърсяващи производства. "Кеърсбек" поощрява сътрудничество със собственици на малки и средни предприятия, които имат достатъчно амбиции и мотиви, за да развиват професионално съвместното дружество. Одобрение срещат фирми, които имат възможност за бърз растеж в периода след осъществяване на инвестицията.
Кандидатите за партньорство с "Кеърсбек" трябва да изпратят кратко описание на своя бизнес. Те трябва да опишат продуктите, които произвеждат, размера на продажбите, историята на фирмата, съдружниците, конкурентите, сумата и целта на търсената инвестиция. Ако идеята получи одобрение, специалисти на "Кеърсбек" изготвят бизнесплан. При своя избор експерти на "Кеърсбек" се срещат с потенциалните български партньори, посещават на място предприятието, анализират получената информация. Средната продължителност на този проучвателен процес е 90 дни. Инвестиционен фонд "Евробаланс" "Евробаланс" е инвестиционен фонд за Централна и Източна Европа. Създаден е в Холандия през 1995 г. Основната му цел е инвестиране на капитали в проекти, насочени към създаване на смесени предприятия. Създатели на "Евробаланс" са "Ларив" - Холандия (международна консултантска група, която притежава офис и в България), холандската търговска банка MeesPierson (с опит в управлението на фондове и оценка на инвестиционни проекти) и Parcom Ventures B. V. (специалисти по смесени дружества и в управлението на рискови капитали). Главен консултант на фонда е "Ларив".
Водещ принцип на "Евробаланс" е инвестициите да се извършват съвместно със стратегически западен инвеститор и местни партньори. Намеренията на фонда са проектите да бъдат управлявани от местен мениджърски екип. От западната компания се очаква да осигури продукти с вече доказано качество, производствени технологии на високо равнище и достъп до международните пазари. Инвестиционната политика на фонда е насочена към проекти, които целят разширяване и усъвършенстване на средни и големи предприятия. "Евробаланс" не инвестира в новосъздаващи се предприятия. Фондът и стратегическият инвеститор заедно притежават контролния пакет от акции в съответното предприятие.
Основните инвестиционни критерии са няколко. Изисква се предложената инвестиция да бъде с вътрешна норма на възвращаемост, не по-малка от 20%. Нужно е добро взаимодействие със стратегическия инвеститор, наличие и участие на способен и мотивиран мениджърски екип. Местните консултанти (в случая "Ларив" - България) трябва да имат възможност за контрол върху развитието на проекта. Трябва да бъдат предвидени взаимноизгодни споразумения за начина на прекратяване на участието в проекта. От значение са възможностите за увеличаване на обема на местното производство и износа.
Размерът на инвестицията е от 2 млн. до 5 млн. холандски гулдена. За оценяване на ефективността и успеха на всяка инвестиция и на всеки проект се разработват отделни критерии.
Държавен вестник
ПРЕДСТОЯЩИ ЗАКОНОДАТЕЛНИ ПРОМЕНИ
Срокове
Банки предлагат договори за влог, несъответстващи на закона
Мира АТАНАСОВА
Чиновническа небрежност предизвика смут сред наблюдателни вложители в търговски банки през последните две седмици. В някои от клоновете на Обединена българска банка (ОББ) например на вложителите се предоставя формуляр от договор за срочен депозит, в който е записано че "банката гарантира депозитите и влоговете на своите клиенти при условията и в размер, установени в Наредба No 1 на БНБ".
От 29 май миналата година обаче е в сила Закон за държавна защита на влоговете и сметки в търговски банки, за които БНБ е поискала откриване на производство по несъстоятелност. Той предвижда вложителите - физически лица, да получат пълната сума на своите депозити в случай на фалит на банката, докато според Наредба No 1 на БНБ защитата се простира само върху влогове в размер до 250 000 лева.
Подобни недоразумения могат да се открият и при отношенията на Пощенска банка и "Биохим" към вложителите, където в нито един документ не се споменава за защита на влоговете. В договорите на "Биохим" само се отбелязва, че условията са съобразени със "Закона за задълженията и договорите и действащото българско законодателство". В договорите на Пощенска банка е цитиран вече отмененият Закон за банките и кредитното дело, което означава, че и те се нуждаят от нова формулировка.
Причините за недоразуменията най-вероятно са в използването на остарели договори, в които не са отразени промените в законодателството. Това обаче едва ли е оправдание, защото в повечето случаи договорът за влог е запаметен в компютър и внасянето на необходимите поправки в него едва ли ще отнеме повече от две-три минути. Освен това законът за гарантиране на влоговете е в сила повече от година, а този за банките - от два месеца.
Всъщност проблемът може да се търси в неточностите и противоречията, които съществуват между самите нормативни актове. Влезлият в сила от 1 юли тази година Закон за банките предвижда БНБ да разработи система за гарантиране на влоговете до определен размер. Такава наредба съществува, но тя е приета преди влизането в сила на новия Закон за банките. Според нейния текст депозитите до 250 000 лв. се гарантират стопроцентово от банките. Дори да приемем, че новият закон за банките препраща към старата наредба, в случая по-голяма тежест би имал специализираният закон за защита на влоговете, в съответствие с който трябва да се реализира гаранцията по депозитите в случай на несъстоятелност. Според него влоговете на гражданите се гарантират стопроцентово независимо от размера на депозита.
На настоящия етап вероятността ОББ и Пощенска банка да изпаднат в несъстоятелност е нищожна. Освен това служителите на държавни банки успокояват вложителите, че депозитите са гарантирани 100% без значение какво е написано в договорите. "Гаранцията върху влоговете на гражданите сега е 100%", потвърдиха и от БНБ. В случая проблемът е другаде - в създаването на навици у чиновниците от търговските банки за коректно до педантичност отношение към клиентите.
Средната заплата през юли е по-ниска от юнската
Средната заплата в държавните и общинските фирми и в бюджетните организации през юли е 150 649 лева по данни на Националния статистически институт. В сравнение с юни, когато средната заплата е била 157 420 лева, през миналия месец е спаднала с малко над 4 на сто. През юни и юли средното трудово възнаграждение в звената на бюджетна издръжка е приблизително еднакво, като за юли е регистрирана средна заплата в бюджетната сфера от 104 663 лева. В материалното производство средният размер на заплатите е спаднал и от 188 298 лева през юни средното трудово възнаграждение е стигнало до 179 516 лева за юли. Намалението на фонд "Работна заплата" на предприятията идва от строгото съблюдаване от ресорните министри през последните два месеца на спазването на наредбата за образуване на средствата за работна заплата. Според нормативния документ само печелившите предприятия, които редовно обслужват задълженията си, нямат тавани при формиране на работните заплати за третото и четвъртото тримесечие на тази година. С известно намаление спрямо юни, но най-високи през юли са останали заплатите в сферата на производството на кокс, рафинирани нефтопродукти и ядрено гориво - 440 111 лева. В металургията средната заплата за миналия месец е 308 563 лева, при производството на химикали, синтетични и изкуствени влакна - 264 857 лева. Почти без промяна и сравнително най-ниски за страната са останали заплатите в сферата на комуналните дейности и битовите услуги - 71 507 лева. В здравеопазването също се регистрира сравнително ниска за страната средна заплата, която за юли е била 97 773 лева. Изоставането от средната в бюджетната сфера е с около 1 на сто, а от средната за страната - с около 50 на сто. Учителите и непедагогическият персонал са взимали през миналия месец средно 103 994 лева.
Класация на най-доходните емисии ДЦК
Предложените емисии държавни ценни книжа по-долу са класирани на база котировките на ДСК, ОББ клон "Доверие", ДЗИ (столичните клонове) и Българска пощенска банка. Освен тях гражданите могат да купуват и от целевите емисии, продавани от няколко банки и на гише в БНБ.
ОББ, ДЗИ, БПБ и ДСК изчисляват котировките си според условията на финансовия пазар, при което за купувачите е най-изгодно да държат книжата до падежа. Емисиите по-долу са подредени според ефективната си доходност при презумпция, че се държат до падежа.
При изчисленията на доходността до падежа и ефективната годишна доходност на книжата са използвани покупната цена на всяка емисия за понеделник, номиналният доход на падежа, който ДСК, ДЗИ, ОББ и БПБ обявяват за всяка емисия, и оставащите дни до падежа.
Доходността до падежа е процентната печалба на тези, които купят бонове в понеделник и ги държат до падежа. Тази доходност при всички посочени емисии е плаваща, тъй като зависи от основната лихва. Ефективната доходност е използвана само като основа за сравнение между доходността на различните емисии, като всички доходности до падежа са преизчислени на годишна база.
От държавните ценни книжа предлагаме следните емисии: 1. Целева емисия, падеж 1.09.1998, едногодишна сконтова (виж таблицата).
Елцин ускорява реформата в армията
Руският президент Борис Елцин назначи първия заместник на военния министър Андрей Кокошкин за държавен военен инспектор, който да наблюдава процеса на реформиране на руската армия. Едно от задълженията на Кокошкин ще бъде да следи процеса на съкращения сред руските военни - армията трябва да бъде съкратена с 500 хиляди души до 1.2 милиона души до края на 1998 г. Освен това Елцин назначи Кокошкин и за секретар на Съвета по отбраната към президента на мястото на Юрий Батурин.
Според първите коментари създаването на Държавен военен инспекторат може да се превърне в мощен инструмент, който да реформира руската армия, но всичко зависи от това колко власт ще бъде дадена на Кокошкин. Ако той няма достатъчно пълномощия, вероятно назначаването му е само част от развихрилата се борба за власт в Кремъл.
Поредният финансов скандал в Мексико
Известен мексикански финансист, който през тази седмица продаде банката си на американската Citibank, бе поставен под домашен арест по обвинение в измами. Федералната полиция арестува Хорхе Ланкенау, който е собственик на финансовата група Abaco Grupo Financiero и на Banca Confia, по нареждане на съдията на град Монтерей. В момента тече разследване за присвояване на стотици милиони долари от измамени инвеститори в групировката на Ланкенау. Очаква се и отделно съдебно дело за това, че Ланкенау е основал офшорен инвестиционен фонд, който след събирането на капитал от 170 милиона долара мистериозно изчезнал.
Банкерът бе арестуван, след като се яви пред Националната комисия по банките и ценните книжа, за да отговаря за ролята си в банкрута на Banca Confia, чието спасяване ще струва на държавата и данъкоплатците поне 1 милиард долара. Преди това банката бе продадена на Citibank за сумата от 45 милиона долара. Банката Banca Confia е 11-ата по големина мексиканска банка, но рекламният й бюджет е вероятно най-големият сред мексиканските банки, тя бе и спонсор на мексиканския национален отбор по футбол.
Продължават убийствата в Алжир
Алжирските вестници съобщиха, че броят на жертвите от най-голямото клане в историята на страната са над 200, като 45 души са загинали при нападения през нощта на 29 август. Според правителствени източници 98 души са били убити и 120 ранени при последователните нападения в четвъртък и петък. Вестник "Либерте" обаче твърди, че 256 души са били заклани от ислямски фундаменталисти в град Сиди Раи, а още 38 души са убити в град Маалба в провинция Джелфа.
Други пет души са убити в квартала "Фре Валон" на столицата Алжир, миналата седмица там също имаше нападения на фундаменталисти. Според информации на други вестници бомба, избухнала в град Оран, е причинила смъртта на 10 души и е ранила 20.
Появи се нова руска комуникационна компания
Московският кмет Юрий Лужков засилва икономическите си позиции в Русия, след като нареди локалната телекомуникационна компания МГТС, в която московското правителство държи 33 процента, да бъде преобразувана в нова компания. Новата компания, която ще се нарича "Мостелеком", ще бъде търговска компания, но няма да развива операторска дейност. Според руски експерти появата на "Мостелеком" ще позволи на Лужков да измести от пазара на телекомуникации в руската столица няколкото независими оператори.
Появата на новата компания е част от кампанията за предстоящите през 2000 г. президентски избори в Русия. Сред основните кандидати за наследник на Елцин се сочи и московският кмет Юрий Лужков, който е близък до най-големите частни банки, базирани в Москва, и разполага с финансовите ресурси на най-богатия град в страната.
Сметките за парно могат да се плащат целогодишно
Готови са критериите за подпомагане на социално слабите
Антоанета Алексова
От първи септември една гигакалория топлоенергия ще струва 29 568 лева с данък добавена стойност, реши правителството през миналата седмица. Цената на тока остава 52 лева за киловатчас с ДДС. Цената на парното ще остане фиксирана за целия отоплителен сезон. С решение на кабинета са даде възможност на абонатите да разсрочат плащанията си за парно целогодишно на равни месечни вноски, с което да разпределят равномерно през годината тежестта на зимните сметки. В съобщенията, които потребителите на топлоенергия ще получават, ще има записани две суми - едната дължима, а другата сума за плащане, с което се осигурява възможност всеки да избере дали да разсрочи или не плащанията. "Постигнато е споразумение с "Топлофикация" да не се начисляват лихви за периода на отлагане на плащането", съобщиха от социалното министерство.
Колко ще се плаща за изключване на парно.
От август миналата година до момента малко над 16 на сто от софийските абонати са се отказали от парно, съобщиха от "Топлофикация София" ЕАД. В резултат на обявените нови условия за плащане на сметките през последната седмица е намалял потокът на отказалите се от парно столичани, твърдят от "Топлофикация".
Абонатите, които частично са изключили отоплението си, ще плащат и 25 на сто от неотопляемата кубатура на жилището. Тези от тях, които са спрели парното в цялото си жилище, няма да заплащат нищо. Софиянци ще могат да изключат радиаторите си срещу такса от 2500 лева за първи радиатор и 1600 лева за всеки следващ. Столичаните, които пък подадат молби за възстановяване на отоплението си, ще плащат такса от 2230 лева за депломбиране на първи радиатор и по 1330 лева за включването на всеки следващ.
Фиксирането на цената на парното за отоплителния сезон и неясната прогноза за цената на киловатчас електроенергия през зимния сезон не подкрепят твърдението, че отоплението с ток ще излиза по-евтино (виж сравнителните сметки на "Топлофикация" за ценовата алтернативност на двата вида отопление, като за използването на електроенергия е прието да е целодневно). Изчисленията показват, че парното ще излиза два пъти по-евтино от електроенергията при създаване на еднакъв комфорт. Отоплението с електроуреди обаче има предимствата, които топлофицирането изключва, а именно, че ползваната енергия може да се регулира. Тоест в един или друг момент с електрически печки може да се пести с изключване на отоплителния уред.
Удобството абонатите сами да регулират ползваната от тях топлина все още не може пълноценно да се използва в България. И през този отоплителен сезон е малко вероятно да заработи системата за облекчаване на енергийните разходи.
Пътят към справедливо плащане на парно съобразно разходваната топлина тръгва от монтирането на топломери на всяка абонатна станция. "Поставянето в абонатните станции на очакваните до края на септември първи 2600 топломера за столицата ще стане най-рано в края на годината", съобщи Георги Рогачев, ръководител направление "Експлоатация и ремотна дейност" в "Топлофикация София" и член на управителния съвет на дружеството. Останалите 5400 топломера са предназначени да се монтират в абонатни станции в страната. Тепърва предстои и процедурата по офериране, провеждане на търгове и договаряне на останалите около 10 000 топломера за София. По принцип топломерите се доставят с пари от целеви кредит от Световната банка.
По всичко личи, че и през новия отоплителен сезон е малко вероятно сметките за парно да отразяват реалните потребени стойности. А монтирането на топломери е първата най-важна стъпка към точно отчитане на изразходваната топлина от домакинствата. Топломерът показва точно колко топлинна енергия е влязла в една абонатна станция. Оттук нататък за точно отчитане и регулиране на потреблението във всяко жилище се използват регулационните вентили, които се поставят на всеки радиатор. Това са уреди, с които според желанието на абоната може да се контролира излъчената от радиатора топлина, както и въобще да се спре подаването на топлинна енергия. Те се монтират за сметка на потребителите, защото са част от вътрешната инсталация. Проучване на "Топлофикация" показва, че терморегулиращият вентил се предлага на българския пазар за около 30 000 лева, а пропорционалният разпределител (отчитащото устройство за излъчената топлоенергия) - на цена около 8000-10 000 лева.
Енергийна защита за социално слаби семейства.
Готов е и най-късно до септември ще трябва да бъде приет от кабинета правилникът за социално подпомагане, в който се третират правата на бедните за получаване на енергийните помощи, както и за останалите парични плащания на социално слабите. "Преди да се внесе за одобряване от правителството, вариантът на документ ще се съгласува със синдикатите, шефовете на центровете за социални грижи в страната", каза министърът на труда Иван Нейков.
Министър Нейков предлага социално слабите да получат безплатно 400 киловатчаса електроенергия месечно, ако се отопляват с електроенергия, или 0.7 гигакалории месечно (това е за отпляема площ около 45 кв.м), или два тона твърдо гориво.
Критериите за енергийното подпомагане ще бъдат като тези, по които социално слабите ще получат и парични помощи. Право на подпомагане ще имат тези семейства или самотни граждани, чиито доходи в месеца преди подаването на молба за помощ са по-ниски от така наречения защитен базов доход. В обхвата на понятието доходи влизат не само трудовите възнаграждения или пенсии, но и всякакви други странични вземания на кандидата за подпомагане. "Все още не е решен въпросът с размера на банковите влогове, до който бедните семейства ще могат да се класират за помощ", каза министър Нейков. Сумите от продажби на продукция, наеми при изчисляването на средния доход, който ще се сравнява със защитения доход, ще се взимат в равни части за цялата година.
Защитеният базов доход за всеки желаещ да получава помощ ще се изчислява, като базовият минимален доход, който се определя нормативно от правителството (в момента е 23 460 лева месечно), се умножи с коефициент, зависещ от спецификата на всяко семейство. Най-висок коефициент получават децата - всяко дете в едно семейство ще има коефициент от 1.5. Инвалид, самотен родител, сам пенсионер са с коефициент 1.2, сам трудоспособен гражданин - 1, семейство в трудоспособна възраст без деца, двама, които съжителстват без брак, както и двама пенсионери - 1.8 (виж таблицата със защитените базови доходи за отделни семейства). Сметките показват, че при сегашните размери на пенсиите двама пенсионери с минимални пенсии от 27 000 лева (с общ семеен доход от 54 000 лева на месец) няма да могат да ползват енергийната защита през неотоплителния сезон. В незимните месеци защитеният базов доход на двамата възрастни е 42 228 лева на месец. Пенсионерите, които обаче са с пенсии, по-високи от минималната, ще останат извън схемата за подпомагане и през отоплителния сезон. При увеличение на пенсиите от първи октомври, което е потвърдено от Националния осигурителен институт, може да се окаже, че никой от пенсионерите няма да може да отговори на изискванията за помощ. И за да не се опорочи системата, вдигането на пенсиите трябва да стане едновременно с увеличаване на базовия минимален доход.
Месечен разход за отопление и енергийни нужди при целогодишно разсрочване на сметките за парно.
Сравнителна таблица за разходи на четиричленно семейство* при отопление с парно и електроенергия.
Базови защитени доходи в лева за отделни семейства.
Спадът на пазара е шанс за българските рекламодатели
Румяна Бъчварова, Ивайло Богомилов
Сривът на рекламния пазар в България продължава вече втора година. Данните от ежедневния мониторинг на телевизионните реклами на агенция "МАРКЕТ ТЕСТ" показва, че най-силна за рекламата е била 1995 г. Тогава според изчисленията по официалните тарифи в БНТ са влезли 31 млн. щ.д. - около 4 млн. повече от предишната 1994. Това е ръст приблизително от 14 процента. През следващата 1996 г. общият телевизионен бюджет за България намалява в същите размери. Реално обаче спадът е значително по-голям, защото в общата сума са включени и парите за реклама на кампанията за масова приватизация и различните приватизационни фондове. През 1996 г. е излъчено и европейското първенство по футбол, което е донесло допълнителни рекламни приходи.
Тенденцията на спад е значителна през 1997 г. Общите телевизионни рекламни бюджети са спаднали в абсолютни стойности по отношение на 1996 г. - 5 пъти спрямо април и 6 пъти спрямо месец май. От юни тази година се забелязва тенденция на намаляване на спада - 4 пъти за юни и 3 пъти за юли. Възходящата посока на развитие, колкото и да е условна, се потвърждава и от факта, че макар и ниски, рекламните приходи през тази година се увеличават с около 50% всеки месец. През август рекламните бюджети на БНТ, "7 дни" и "Нова телевизия" се изравняват с парите, дадени на националната телевизия за същия месец през 1996 г. Анализът на темповете на развитие на рекламния пазар и фактът, че годишната крива на месечното разпределение на рекламните бюджети в България показва устойчивост през последните три години, дават основание за благоприятна прогноза. Може да се очаква, че макар и в по-малки абсолютни обеми рекламният пазар в България от началото на месец септември и до края на годината ще се оживи.
Анализирайки днешната ситуация, не трябва да се пропуска влиянието на друг, макар и вторичен, но много съществен фактор - състоянието на българските телевизии. Българската национална телевизия променя своята рекламна политика всяка година. Непостоянна е и програмната схема, по която се прави медиапланирането. Частните телевизии все още са с ограничен обхват.
Получи се така, че, разполагайки с единствения засега национален обхват, БНТ реално губи своите рекламодатели. Ако през 1996 г. делът на двата частни телевизионни канала в София в общите рекламни разходи е бил около 10% от общата сума за телевизионна реклама, от началото на 1997 до юли неговият относителен дял е скочил до 40%. И този обем е постигнат въпреки значително по-ниските тарифи и ограничения териториален обхват на "Нова телевизия" и "7 дни". Само от умелата рекламна и програмна политика на новото ръководство на БНТ зависи тази тенденция да бъде спряна и дори променена. Докато ситуацията на медийния пазар остава непроменена.
Големият спад на рекламния пазар у нас се оказва и големият шанс за българските рекламодатели. Те доказват, че могат да проведат и организират кампании, аналогични на западните им конкуренти. Колкото и да е неблагоприятна и дори критична, общата ситуация се оказва изключително полезна за българските рекламодатели. Те имат реален и лесен шанс не просто да увеличат продажбите си, но да изградят и подобрят своя имидж. На практика те присъстват в освободеното поле на зрителското внимание без реална и голяма конкуренция. Ситуацията на отдръпване на чуждите рекламодатели от телевизионния екран и на чуждите стоки от българския пазар предоставя рядък шанс за всички, които са имали смелостта да останат тук и да развият своята дейност. Това са компании като "Интербрю" - с основните си марки "Каменица" и "Астика", "Брюинвест" - с другата популярна марка българска бира, "Загорка", "Данон - Сердика" със своите млека и млечни продукти, "Нестле" - София, "Своге Сушард" и други.
На практика, макар и беден, българският рекламен пазар може да се окаже много ефективен в сегашния момент по отношение на постигане на известност на марки и продукти и налагане на имидж на компании, които ще се запазят в съзнанието на потребителя и в бъдеще.
Данните са от ежедневния мониторинг на "МАРКЕТ ТЕСТ" на телевизионните реклами за 1994,1995,1996 и до август 1997 г. Бюджетите са изчислявани на базата на официалните тарифи без отчисляване на отстъпките.
Комитетът по пощи предлага съмнителна схема за излъчването на три чужди програми
Зам.-председателят на КПД е на път да въвлече външно министерство в скандал
Комитетът по пощи и далекосъобщения е подготвил проект, който до няколко месеца да осигури отново излъчването на програмите на трите телевизии - руската (ОРТ), френската (TV5) и "Триада". Те ще бъдат спрени в началото на септември, тъй като сигналът им се ретранслира незаконно на територията на страната. Реализирането на този проект обаче би въвлякло външно министерство в скандал, тъй като според един от вариантите му, разработвани от КПД, трите телевизии трябва да излъчват на една и съща честота и само в София, а тази честота ще бъде предоставена на външно министерство. Ако комитетът реализира този проект, той би бил сериозно нарушение на Закона за защита на конкуренцията, тъй като трите чужди програми ще бъдат поставени в привилегировано положение спрямо българските частни канали, които също спират излъчванията си заради нарушение на закона. Най-странната част в този проект обаче е идеята на комитета за участието на външно министерство в него. Според зам.-председателя на КПД Кръстю Мирски "проблемът с чуждите телевизии е политически въпрос". Без да обясни това твърдение, Мирски официално обяви, че комитетът търси "решения за чуждите телевизии". "Водим разговори с Бакърджиев и Костов за ОРТ", заяви на пресконференция миналата седмица Мирски. Очевидно зам.-председателят на КПД е поредната жертва на спекулацията за това, че спирането на трите програми е политически въпрос, и неговото твърдение, че се "търсят решения" на "проблема" звучи странно, тъй като всеки служител на КПД би трябвало да знае, че единственото легитимно законово разрешение може да бъде дадено на основание на Закона за концесиите. А това означава, че ако трите програми искат да излъчват отново на територията на държавата, трябва да поискат откриване на концесионна процедура, да участват в търг за честота, да го спечелят и да подпишат концесионен договор с правителството.
Според външния министър Надежда Михайлова обаче "такова решение (за осигуряване на честота и ново излъчване) не може да бъде взето от външно министерство". "Дори не се чувствам в правото си като външен министър да коментирам този въпрос. Няма нищо политическо в него. Външно министерство и външният министър не могат да има нищо общо с подобен проблем", заяви г-жа Михайлова.
Другият обмислян от КПД вариант е честотата, на която се планира съвместното излъчване на трите програми, да бъде предоставена официално на държавната телевизия, т.е. тя да има трети канал само за София, на който да излъчва програмите на ОРТ, ТV 5 и CNN. Подобно решение би могло да се реализира, тъй като с лиценза си БТК се задължава да излъчва "програмите на БНТ". В този лиценз не е уточнено колко са те, което теоретично позволява на БНТ да има трета програма. Проблемът за реализирането на този вариант е, че в Закона за радиото и телевизията изрично е записано, че БНТ има две програми. Основният недостатък на новия проект обаче е, че неговото реализиране ще покаже липсата на каквато и да е последователност в политиката на КПД и цинично отношение към частните канали, които доброволно са спрели излъчването си, за да не нарушават закона.
Накратко
"Нова телевизия" също подготвя изцяло променена програмна схема, която ще тръгне в средата на септември. Новите идеи са свързани със стремежа на екипа да показва различни гледни точки към събитията от деня и да бъде в полза на столичани. НТВ ще прави повече часове програми, без да назначава нови хора, търсейки таланти сред наличните кадри.
Наполовина свали наемите за техниката си БНТ. Половин смяна на ПТС струва вече 840 долара. Заради високите тарифи досега външните продуценти предпочитаха да не работят с БНТ. Промяната беше една от първите идеи на новия програмен директор Ивайло Гюров.
Нова промоция на "Данон" и "Александра филмс" тръгва от тази седмица. До 30 октомври любителите на киселото мляко ще могат да участват в игра, в която наградата е "Шкода Фелиция". Условието е да се съберат 15 кофички с героите на новата суперпродукция на "Уорнър брадърс" "Батман и Робин". Образите на Батман, Мистър Фрийз, Робин, Отровната Айви и Батгърл ще красят опаковките на популярния хранителен продукт за радост на децата. Пилотната промоция е минала вече във Варна, където филмът беше показан предпремиерно.
Осемнайсет са кандидатите за шеф на дирекция "Маркетинг и реклама" на БНТ. Длъжността е вакантна само отпреди два месеца, след като Руслан Райчев напусна при назначаването на Стефан Димитров. Кандидатите ще минат през още два тура и тогава ще стане ясно кой ще заеме овакантеното място.
Закриват се кореспондентските пунктове на БНТ в Бон и Москва. Причините според управителния съвет са финансови и творчески - Симеон Василев и Радослав Михайлов предаваха информацията си само по телефона, защото БНТ не можеше да им осигури камери.
Много от публицистичните предавания на БНТ няма да намерят място в новата програмна схема. Проблемни са предавания като "Събота, късен следобед", "Акценти", "Между нас казано", "Всичко на масата", "Корени" и други. Предаването на Живка Гичева "Вариант" също трябва да промени концепцията си, счита ръководството.
Лазерни проекции на логото на Lucky Strike върху сградата на хотел "България" в Бургас са част от промоцията на известната марка по Черноморието. Освен Бургас в летните атракции на марката, датираща от 1871 г. са включени и градовете Несебър, Приморско, Созопол в летните атракции на марката, датираща от 1871 г. Регионалният печат предстои да се развие
"През последната година вследствие на влошените икономически условия са спрели да излизат около 20 регионални издания, като повечето от тях са били седмичници", съобщи Зарко Маринов, председател на Асоциацията на регионалните издания. Почти 90 процента от периодиката в провинцията излизат в намален обем, а половината са разредили своята пазарна поява. Сега всекидневниците са 10 на брой за цялата страна, като повечето от тях излизат в Пловдив, Бургас, Варна, Русе, Плевен, Благоевград и Хасково.
"Не може да се търси аналогия в развитието на централния с регионалния печат. Съвсем нормално беше някои от изданията да не издържат. Освен кризата в началото много от вестниците се правеха от хора, които не разбират. Например в Смолян четири вестника залязоха само с по-няколко броя. Това са "Смолян", "Коментар", "АРО", "Глас народен". Тези вестници се правеха от хора, далече от професията. Имаше издател инженер, разпространител, фотограф и поет. Преди няколко години имаше свободни пари и хора, които експериментираха. Сега ще останат всекидневници в големите градове, седмичниците в средно големите, а в малките няма да излизат вестници", прогнозира Зарко Маринов, главен редактор на смолянското издание "Отзвук".
Според запознати с медийния пазар стабилизирането на икономиката ще доведе до по-ясни перспективи и пред регионалните издания.
Миналата година сборният тираж на регионалните вестници надминава 35 000. По най-нови данни сега в страната излизат около 100 местни издания, като повечето от тях са седмичници. Общият им тираж не надхвърля 300 000.
Вестниците не прощават на съпругата на Хавел
Дагмар Хавлова иска със закон да се уточнят нейните права
Диана Иванова, Прага, RFE
Когато в началото на 1997 г. - веднага след новогодишните празници - 60-годишният Вацлав Хавел се ожени за 44-годишната актриса Дагмар Вешкрнова, вестниците посрещнаха новината със смесени чувства. Изненадата беше всеобща, защото събитието се състоя буквално шест дни след като Хавел беше изписан от Трета хирургическа клиника, където претърпя операция на белия дроб и за известно време беше на косъм от смъртта. По-изненадваща обаче беше радостта на обикновените чехи, които в метрото, трамвая и по улиците коментираха събитието просто така: "Вашек се ожени за Даша, да е жив и здрав."
Така беше в началото. После дойде времето на вицовете и на скандалите, най-големият - и най-смешният - от които се състоя тази седмица.
Пред най-четения всекидневник "Млада фронта днес" Дагмар заяви, че след като нейният съпруг ще се кандидатира отново за президент, трябва да се приеме преди това и закон, който да уточни с какви права разполага първата дама. "Сега не са узаконени никакви права за президентската съпруга, смята се, че тя има само задължения" - каза Дагмар. В бъдещия закон според нея изрично трябвало да се запише, че президентската съпруга получава помощ от екипа на президента.
Изявлението на Дагмар хвърли бомба сред медиите. То дойде като потвърждение на неспиращите слухове за скандали между нея и работещите в президентската канцелария, които отказвали да изпълняват нейни нареждания и желания.
Другият водещ всекидневник в страната, "Лидове новини", веднага поде темата, превръщайки инициативата на Хавлова в обществена дискусия. Резултатът всъщност не беше дискусионен - юристите единодушно изразиха своето удивление, че в главата на първата дама се е родила подобна мисъл.
"Трябва ясно да се разбере, че да си жена на президента не е служба и категорично не е конституционна служба" - каза пред вестника председателят на сенатската конституционна и юридическа комисия Павел Рихетски. "Става дума просто за протокол и няма смисъл да се прави закон, в който да се посочват правата на членовете на президентското семейство. " Рихетски освен това припомни пред вестника, че в други страни по-скоро се прави обратното - приема се закон, който изрично посочва какво НЕ може да прави съпругата на президента.
"Лидове новини" и вестник "Право" интервюираха редица юристи, които не успяха да намерят нищо разумно в предложението на Хавлова. "От юридическа гледна точка не мога да си представя как закон ще уреди положението на първата дама", каза адвокатът Томас Сокол. "Да се промени положението на първата дама, така както й се иска на Хавлова, е нещо, което прави не законът, а личността на първата дама", отбеляза друг адвокат - Милан Хулик.
Единственият човек в републиката, който отчасти се съгласи със съпругата на Хавел, беше шефът на президентския протокол Мирослав Скленар, който призна, че протоколът не уточнява всички неща, като например необходимостта от охрана за президентската съпруга.
