Обявеното оттегляне от политиката на бившия президент Фредерик де Клерк привлече голяма доза учудване и дори критики в родината му Южна Африка. Според някои слизането му от политическата сцена идва прекалено рано и неговата Национална партия ще залезе от политическия хоризонт. Според други оставката е закъсняла - трябвало е да се оттегли, когато е бил на върха на политическата вълна.
Всъщност за преходна фигура като Де Клерк няма подходящ момент да отстъпи встрани от политиката. Но този факт не отнема нищо от забележителния принос, който той даде на своята страна с издигането си в един определен исторически момент над партията, над позицията си в нея и над самия себе си. С прехода на толкова много страни от авторитаризъм към демокрация през последните години повечето от лаврите на славата, и то с право, бяха дадени на дисидентите, които страдаха заради убежденията си, бориха се за промяна и в страните, щастливи да имат такива фигури, осигуряваха морална подкрепа през трудните години на промените.
Нелсън Мандела в Южна Африка, Вацлав Хавел в Чехия и Лех Валенса в Полша сигурно биха успели и без хора като Де Клерк и Горбачов, които да разхлабят политическия режим. И въпреки това всяка една от тези битки би била значително по-дълга, и може би по-кървава, без приноса на тези единични представители на старите режими, които видяха недостатъците на системата, която ги бе откърмила.
Де Клерк стана президент на Южна Африка през 1989 г. и бе на пръв поглед типичен продукт на системата на южноафрикански расистки апартейд. Въпреки това през 1990 г. той освободи Нелсън Мандела след 27 години, прекарани в затвора, и узакони съществуването на Африканския национален конгрес. С тези си действия задвижи процеси на реформи, които доведоха до избора през 1994 г. на Мандела за президент на републиката и назначаването на Де Клерк за вицепрезидент. През 1993 г. двамата си поделиха Нобеловата награда за мир, но оттогава Де Клерк е в опозиция, опитвайки се да съживи партията си и да отхвърли обвиненията, че е знаел за поръчаните от държавата убийства през ерата на апартейда.
Не че той трябва да е имунизиран от подобни разследвания. Но нетърпението и неблагодарността на неговата нация, исканията й за отчетност, справедливост и историческа истина, целият вой за демокрация са поне отчасти негово наследство. Той може да не го чувства точно като награда, но то безспорно струва повече от Нобеловия приз.
Сапунен мехур ли са икономиките в Централна Европа
Очакванията на икономистите са разделени - след ръста може да последва неочакван спад
Главният въпрос е какви темпове на растеж са способни да поддържат бившите комунистически икономики от Източна и Централна Европа. Напоследък икономическите новини от региона са добри, въпреки изключенията на балканските страни. Истина е, че в региона все още има страни, които силно изостават в развитието си. Но икономиките на Полша и Словакия например показват около 6% ръст годишно от 1994 г. насам. Възможно ли е такива темпове на развитие да бъдат поддържани или дори да се ускорят.
Да се отговори на такъв въпрос не е лесно, защото факторите, които влияят на икономическия ръст за период от няколко години, не са същите като тези, въздействащи на развитието за десетилетия напред. Очевидно е, че в краткосрочен план страните, проявили най-голяма решителност за бързо овладяване на инфлацията и започнали радикални икономически реформи, се възстановяват първи. И през следващите няколко години те ще растат бързо, така както успяха да преодолеят дълбоката рецесия от началото на 90-те години. Дори и при това положение в някои от страните има много бездействащи промишлени предприятия и високо ниво на безработица. Голяма част от тези нефункциониращи мощности са остарели и никой няма интерес да инвестира в тях.
Смесени очаквания.
Перспективите за растеж в бившите комунистически страни, както и във всички други икономики зависят от развитието на работната ръка, натрупването на капитал и подобряването на образователните стандарти, както и от продуктивността. Друг фактор, който може да позволи на по-бедните страни да поддържат висок растеж, е, че те теоретически би трябвало да получават по-висока възвращаемост от капиталовложенията си. За миналата година Чешката република, най-богатата от бившите комунистически страни, има брутен вътрешен продукт на глава от населението осем хиляди долара. А това все още е половината от средния БВП на страните от Европейския съюз и 1/3 от БВП на Съединените щати.
Друго основание да се смята, че бившите комунистически страни могат да поддържат високи темпове на растеж, е наличието на добре обучена работна ръка. Системата за начално и средно образование е на много високо ниво и качествено се доближава до това на високоразвитите индустриални държави и е много по-добра от образователните системи на голяма част от бързоразвиващите се икономики. Но от друга страна, проблем в много източноевропейски държави са намаляването на трудовите ресурси и бързото нарастване на относителния дял на пенсионерите. В Унгария например пенсионер е всеки пети от населението в трудоспособна възраст. Докато в деветте бързорастящи развиващи се страни (Чили, Хонконг, Южна Корея, Малайзия, Мавриций, Сингапур, Тайван, Тайланд), които между 1985 и 1994 г. са имали средногодишен ръст на БВП на глава от населението от над 4%, това съотношение е едно към 14.
Добри резултати.
Въпреки че мненията на икономистите се различават по отношение на някои детайли, те са единодушни, че свободната търговия, относително малките пазарни деформации, малкият дял на държавния сектор в икономиката и високата степен на спестяване и инвестиции са се оказали решителни за добрите резултати на бързорастящите икономики. В изследване на Джефри Сакс и Ендрю Уорнър от Харвардския университет, публикувано през месец юли, тези държави се сравняват с Полша, Унгария и Чехия.
За измерване на пазарните деформации в студията е използван индекс на икономическа свобода, изготвен от фондация "Херитидж". Индексът варира от едно (икономиките с най-висока степен на свобода) до пет (икономиките, в които икономическата свобода е най-малка) и отчита фактори като размер на данъчното облагане и съществуването на черен пазар в дадена страна. Икономиките на трите източноевропейски страни са все още с по-малка степен на икономическа свобода, сравнени с тези на бързорастящите развиващи се страни.
Конкуренцията с азиатските тигри.
Не е учудващ също и фактът, че тигрите имат по-малък държавен сектор. Държавните разходи за миналата година там са средно 15% от БВП. В бившите комунистически страни тези разходи представляват около 50% от БВП. Голямата разлика се дължи на пенсиите и другите социалноосигурителни плащания. Също така осезателна е и разликата в процента на спестяванията, който е средно 30% от БВП при тигрите, сравнен със само 17% в Унгария и 21% в Чехия. Въпреки че някои проекти могат да бъдат финансирани с чужди инвестиции, високите нива на спестяване са необходими за акумулиране на капитал и по този начин за подпомагане на икономическия растеж.
Ако Чехия успее да постигне индекс на икономическа свобода и норма на спестяване, равняващи се на тези в бързорастящите развиващи се страни, тя ще има ръст от 7% годишно. Това ще й позволи за едно десетилетие да достигне до 70% от средния БВП на страните от Европейския съюз. При политиката, която провежда сега, за това ще са й необходими 23 години. Ако Полша успее да изпълни горепосочените две условия, тя ще постигне желания резултат за 23 години. Следва ли досегашната си политика, ще й трябват много повече.
В друго изследване, направено неотдавна от Стенли Фишер, Рата Сахай и Карлос Вег, икономисти в МВФ, се оценяват дългосрочните перспективи за растеж на по-голяма група бивши комунистически страни. В тяхната прогноза се набляга на важността на високоразвита образователна система и намаляването на държавните разходи. Те преценяват, че Полша би могла да поддържа между 5 и 7 процента годишен ръст, ако образователното равнище в страната се запази на сегашното ниво и държавните разходи като процент от БВП се намалят наполовина. При това положение страната ще достигне нивото на средния доход на най-бедните икономики от Европейския съюз за 18 години. За Източна Европа като цяло този процес ще продължи около 30 години.
Изводите и от двете изследвания са приблизително еднакви. Източноевропейските държави не могат да направят нищо, за да разрешат демографските си проблеми. Те няма да могат да застигнат западните си съседи, ако копират схемите на социалната политика на Европейския съюз. Вместо това трябва да следват гъвкавата политика на тигрите. Това освен всичко друго означава намаляване на издръжките за социално осигуряване и нарастване на спестяванията. Следвайки тези предписания, Централна Европа скоро може би ще се радва на икономическото чудо, което е сътворила.
Руснаците се опитват да си върнат лидерството на световния авиопазар
Николай Методиев
"С авиокосмическия салон "Макс-97" в град Жуковски, с присъствието на президента Елцин и изумителните полети на свръхзвуковите Су-33 Русия иска да покаже, че продължава да бъде водеща авиокосмическа сила."
"Дойче веле" Самолетостроенето (военно и гражданско) е една от най-доходоносните сфери на световния оръжеен пазар. И затова, особено след очерталия се срив през последните 4-5 години, усилията на Русия да възстанови загубените си позиции са лесно обясними. Затова и битката между водещите самолетостроителни фирми на САЩ и Русия e изключително ожесточена. Европейският съюз и Англия, Франция, Германия се намесват в нея само епизодично. Битката се води за качествените показатели на самолетите, въвеждането на нови технологии, създаването на нови организационни структури и други. Не липсват и удари под пояса - операции на разузнавателните служби, пропагандни кампании, натиск върху правителства и т.н.
По данни на британската МИ-6 американските и руските специални служби реорганизират структурите си, като съсредоточават вниманието си в научно-техническото разузнаване, особено в самолетостроенето. Прегрупиране на силите Американските "Боинг" и "Макдонъл - Дъглас" се обединиха в суперконцерн за проектиране и производство на самолети. Не са за подценяване и новите организационни структури, подготвяни от "Локхийд", "Мартин - Мариета", "Нортроп", "Дженерал дайнамикс" и др. Руснаците естествено се стремят да не изостават. Също преустройват своите конструкторски и производствени звена на пазарен принцип, въвеждат нови технологии, разузнаването е активизирано да търси западни технологии.
Разпадането на Съветския съюз и на СИВ позволи на САЩ категорично да излязат на първо място в световния оръжеен пазар - през 1995 г. те държат 58.2% от него срещу 22.5% на Русия, но през 1996 г. дистанцията започва да намалява - 46.5% за САЩ и 32% за Русия.
През 1995/1996 г. Русия успя да възстанови позициите си в редица загубени съветски пазари - Югоизточна Азия, Китай, Индия, Близкия и Средния изток, прави опити да навлезе и в традиционно американски пазари - Колумбия закупи 25 изтребителя МиГ-29, а разговори се водят с Бразилия, Аржентина, Индонезия и др. За периода 1995/1997 г. руският оръжеен износ е увеличен два пъти. Според Александър Котелкин - досегашен генерален директор на "Росвооружение", през 1996 г. само неговата фирма е получила 3.5 млрд. долара, а за 1997 г. има подписани договори за продажба на оръжие и военна техника за 7 млрд., но разчита сумата да надхвърли 10 млрд. долара. "Благодарение на новата система за търговия на оръжие Русия за безпрецедентно кратки срокове излезе на второ място в света по обем на оръжейния експорт", твърди Александър Котелкин. Симптоматичен е и опитът на Русия да навлезе в западноевропейския високотехнологичен пазар. Настъплението на "Яковлев" Холандската авиационна компания "Фокер", която произвежда близкомагистрални самолети, изпадна в затруднение. Досегашният мощен спонсор и партньор "Даймлер - Бенц" се отказа от по-нататъшна финансова поддръжка. Само със свои средства "Фокер" не може да издържи, обявява банкрут и тръгва да търси купувачи. Появиха се канадската "Бомбардер", южнокорейската "Самсунг", шведската СААБ и даже китайската "Авиационна промишленост". Но всичко остава в сферата на разговорите и предположенията.
Неочаквано и даже сензационно предложение направиха... руснаците. Първите слухове за контакти на корпорацията "Яковлев" с холандската "Фокер" се появиха през пролетта на 1996 г., а в края на юни се появи официалната информация - правителството на Русия одобрило по принцип и възложило на Министерството на финансите да анализира финансовите аспекти на сделката.
Схемата на "Яковлев" е проста - планира да пренесе изготвянето на фюзелажите от Германия в Саратов, а производството на крилата от Северна Ирландия в Смоленск. Себестойността на близкомагистралните "Як - Фокер" ще се намали поне с 25% и ще се продават значително повече. Русия ще получи нови сигурни машини, а корпорацията "Як" - отработен опит и сертификати по западни стандарти за своите машини. Вътрешна конкуренция Конкуренцията на близкомагистралните самолети е изключително голяма, защото на тези разстояния именно тези самолети изпълняват основния обем на превозите. Затова и поръчките за тях са много повече отколкото даже и за гигантските "Боинг" или "Туполев".
Нуждите на световния пазар от учебно-тренировъчни самолети са от около 1300 самолета годишно, което е повече от 15 млрд. долара. Корпорацията "Яковлев" е амбицирана да влезе на този пазар, още повече че има какво да предложи - самолета Як-130. Той обаче има силни конкуренти и главният е руският МиГ-АТ. Но на световния пазар ще излезе вероятно този, който спечели едно друго съревнование - вътрешното.
Руското министерство на отбраната обявява конкурс за най-добър учебно-тренировъчен самолет-изтребител. Як иска да го спечели. Трудно ще бъде да предлагаш на международния пазар самолет, който не е спечелил в родната страна. Сделката с "Фокер" е силният коз на "Яковлев". Не е толкова важно дали тя ще се състои, колкото да се говори за нея. Тогава руските военни могат да му възложат поръчката. След това вече може да се мисли и за сделката с "Фокер". Чрез "Фокер" много лесно "Як" ще получи сертификати по западните стандарти, а и производството може да бъде организирано в Холандия.
Замисълът на Як обаче не се изчерпва с това. В руската авиационна промишленост започва процес на обединение на конструкторски бюра със заводи - производители на самолети в единен комплекс. Такова обединение вече е осъществено от МАПО - МиГ. Този процес е неизбежен - световният опит показва, че заводите - производители на самолети, не могат да работят ефективно отделно от конструкторските бюра. Такъв процес вече тече и в "Боинг", "Локхийд", "Мартин - Мариета" и др. И ако в тези рамки "Як" се обедини с "Фокер", той ще стане много привлекателен на руския и на международния пазар.
От каквато страна и да се погледне, корпорацията "Яковлев" (а оттук и Русия) е замислила блестящ ход. Тя няма да загуби даже ако сделката се провали. Но ако плановете се реализират, освен всички други преимущества Русия ще осъществи един много важен прецедент. Александър Лившиц - един от съветниците на президента Елцин, заявява: "Въпреки преобладаващото мнение, че износът на капитали зад граница е зло, с което трябва да се борим, аз смятам, че Русия може да излезе на международния пазар само като експортира капитали... Ако "Яковлев" съумее да придобие "Фокер", да възстанови производството му и започне да реализира нови съвместни разработки, това ще означава принципен пробив на Русия на международния високотехнологичен пазар."
А не е ли това стратегията на бившия Съветски съюз? И не беше ли насочена цялата стратегия на САЩ и НАТО към изолацията на Съветския съюз (и сега на Русия) от западния високотехнологичен пазар? Та нали именно затова беше създаден прословутият КОКОМ, който под друга форма съществува и сега. Така че битката за "Фокер" всъщност е епизод от битката за допускането (или недопускането) на Русия до западните високи технологии и до Европа. Българското място С предложението на МАПО - МиГ за целеви кредит на България за закупуване на 14 изтребителя МиГ-29 и създаване на българо-руски ремонтен център за същите самолети руският концерн се опитва да нахлуе стабилно в средиземноморския регион, в който има твърде много самолети от този тип.
Същото прави и концернът "Сухой", който ни предлага свои самолети Су-25 ТК, с които изуми западните конструктори на международното изложение в Бурже преди три години. При пазарна цена 14 млн. долара за машина концернът бил готов да слезе на 10 млн. долара, монтажът и изпитанията на самолетите да се извършват в пловдивския авиозавод "Георги Бенковски" с тенденция и част от детайлите да се произвеждат у нас. Каква ще бъде съдбата на тези оферти още не е известно. Явно е обаче, че Русия се завръща на международния авиационен пазар и все повече се изпречва на пътя на американските концерни.
В тази светлина колебанията на правителството на Иван Костов по сделката МАПО - МиГ са напълно обясними. Руската оферта е интересна и може би печеливша за момента. Но американският натиск срещу сделката е твърде силен. Може би ще бъде подпомогнато от изненадващото решение на Борис Елцин да "ликвидира" "Росвооружение", да го създаде отново под същото наименование и да уволни Александър Котленко, който преди няколко дни оповести, че Русия е излязла на второ място в света по износ на оръжие и вече е амбицирана да измести САЩ от този пиедестал, който им принадлежи безспорно. Заменя го с човека на Анатолий Чубайс - неизвестния за оръжейния бизнес 38-годишен банкер Евгений Ананиев. А още Наполеон беше казал: "Не се сменя генерал, който печели победи."
Индия и Пакистан - половин век на пропуснати възможности
През месец август 1947 г. с разлика от един ден се създават две нови независими държави - Индия и Пакистан. Петдесетгодишният златен юбилей бе повод за анализи, прогнози и сравнения, които имат амбицията да успоредят достиженията на двете страни в основните сфери на живота - политиката и икономиката.
Най-общо, когато става дума за сравнение, наблюдателите заключават, че Индия е успяла политически, а Пакистан - икономически. Анализаторите обаче не пропускат да се застраховат, като изрично посочват "относителен" за думата, която най-точно характеризира успеха на двете страни. Паралелните факти сочат, че икономиката на Пакистан расте с по-бързи темпове и брутният вътрешен продукт на глава от населението е значително по-висок от този в Индия. В същото време според статистиката социалното положение на пакистанците е доста по-лошо от това на съседите им - неграмотността сред населението и високото ниво на детската смъртност са хронични проблеми на обществото. Политически се наблюдават най-големите разлики между двете държави - демократичните традиции в Индия имат значително по-дълга история в сравнение с Пакистан, който през половината от съществуването си е управляван от военни. В края на краищата юбилеят не се оказа достатъчен повод за радост. И в Индия, и в Пакистан имат прекалено много вътрешни въпроси за разрешаване и политически постановки за преоценка, за да се отдадат на безметежен празник.
Сгрешеният път на Пакистан.
Религията често играе важна роля в обществения живот, като понякога значението й нараства дотолкова, че може да се превърне в главна причина за създаването на нова държава. Такъв е случаят и с Пакистан. Още през 1940 г. Мюсюлманската лига в Индия настоява за създаване на отделна от преобладаващо хиндуистката британска колония държава, в която да живеят индийци, изповядващи исляма. Седем години по-късно с получаването на независимостта на Индия изглежда, че е дошъл подходящият момент за създаване на нова нация, и на 14 август 1947 г. на световната карта се появява Пакистан.
Явно идеолозите на новата държава са имали сериозни мотиви за създаването й. Ние се чувствахме втора класа хора, казва заселник от първо поколение, навсякъде ни се напомняше, че сме различни. Дори пред чешмите на железопътните гари имаше табелки с надписи "Хиндуистка вода" и "Мюсюлманска вода". И досега трудно може да се намери пакистанец, който да съжалява за раздялата с Индия. Болшинството от мненията се обединява около становището, че с отделянето си от индийската държава мюсюлманите са получили двойна свобода - от британското и от хиндуисткото колониално владение.
Идеите за устройството на новата държава, прокламирани от нейния основател Мохамад Али Джинах, звучат многообещаващо. Проповедите му за спазване на ислямските закони не изключват зачитането на правата на жените и тяхното равноправно третиране: "Никоя нация не може да се издигне, ако жените не стоят редом с мъжете", учи ислямският водач. "Да не се експлоатират бедните" е друга директива, залегнала в първоначалната програма на Пакистан. За съжаление останала само в книжките с мислите на Джинах, които и досега се продават в неограничени количества в пакистанските магазини.
Оптимизмът и надеждата на новообразуваната нация се изпаряват със смъртта на ислямския водач само година след създаването на държавата. Излизат на преден план проблемите с бежанците от Индия, т.нар. мохаджири, които са по-високо образовани и естествено заемат добре платените постове в държавата. Първоначално добре приети от местното население, постепенно те биват изтласкани от традиционната социална и политическа структура. С преместването на столицата от Карачи в Исламабад през 60-те армията започва активно да се намесва в живота на държавата. Стремежът на военните да изолират мохаджирите от ръководните постове води до насилие и от двете страни. То въвлича Пакистан в поредица от граждански сблъсъци, които довеждат до образуването на нестабилни кабинети. Почти закономерно накрая в Пакистан се установява продължителна военна диктатура. Близо четвъртвековното военно присъствие обрича страната на политически застой. Показателно е, че съотношението войници - лекари е 9 към 1, повече от половината население е неграмотно, а икономическият растеж на глава от населението е нулев. Държавният апарат страда от хронична корупция (според германско изследване по този показател Пакистан отстъпва само на Нигерия), а авторитаризмът и милитаристичният стил на управление правят индийския съсед не особено желано място за живеене.
Накъде тръгна Индия.
За разлика от Мохамад Джинах първият индийски министър-председател Джавахарлал Неру живя достатъчно, за да приведе идеите си в действие. Друг е въпросът, че на практика повечето от тях се оказаха не особено сполучливи. Според Неру двата основни недостатъка на колониалното господство са били големият износ към Британия и едрото феодално земевладение. Съответно Неру въвежда закони, с които прехвърля земите на аристокрацията на безимотните селяни - действие с положителен електорален ефект, но доста неблагоприятно за техническото и технологическото ниво на стопанството.
Смятайки положителното търговско салдо с Британия за източване на капитали от Индия, Неру се ориентира към затваряне на икономиката и постигане на автаркия (самодостатъчност). Повлиян от съветския модел на централизирано стопанство, Неру въвежда петилетните планове и набляга на развитието на тежката промишленост - нетипична за аграрна Индия. Намаляването на експорта в резултат на противопоставянето на свободната търговия изолира Индия от световните достижения в промишлеността и намалява драстично външните инвестиции. За разлика от бъдещите азиатски тигри Сингапур и Тайланд Индия при Неру пренебрегва основното образование, което се смята за желателно, но не и задължително за увеличаването на производството. Резултатите от тази политика в момента са трагичните 52% грамотност. За сметка на икономиката единодушно е мнението, че за регион с изключително нестабилна политическа атмосфера Индия е бастион на демокрацията.
Така на прага на половинвековния си юбилей Индия и Пакистан имат доста да научат една от друга и да използват общите си граници не само за размяна на военни удари, но и за взаимно полезен обмен на хора, знания и техника. Дано преговорите за бъдещето на спорната територия на Кашмир през септември да отбележат не само край на един военен конфликт, но и начало на ново междудържавно сътрудничество.
Икономическото наказание на Кения ще има политически последици
Ася Бочева
Решението на Международния валутен фонд от 1 август да спре отпускането на заем от 220 милиона долара за Кения може да се окаже сериозен удар върху цялостното състояние на страната. Безспорно една от най-стабилните в икономическо и политическо отношение африкански държави, Кения има хронични проблеми с държавното управление. С процъфтяваща корупция, която плаши чуждестранните инвеститори, лоша инфраструктура - от остарелите телефонни връзки до разнебитените пътища, и политически репресии, жестоко потушените антиправителствени демонстрации миналия месец, Кения не може да се посочи за пример на образцова демокрация.
Твърдият курс на МВФ
Досега дългогодишният президент на страната Даниел Арап Моа се разминаваше само с предупреждения и добронамерени съвети от МВФ и Световната банка да предприеме мерки за борба с корупцията. Кения придоби печална известност с избухването на т.нар. афера "Голденбърг". През 1991 и 1992 г. правителството плаща на едноименната компания близо 100 милиона долара компенсация за износ на злато и диаманти. Всъщност Кения не добива никакви скъпоценни камъни освен съвсем малко количество злато. Скандалът се превърна в синоним за корупция, тъй като, въпреки че срещу няколко служебни лица са били повдигнати обвинения, нито едно от делата не е завършено. Взаимоотношенията обаче между МВФ и Кения следваха един повтарящ се ритуал - всяка година чуждите инвеститори се оплакваха от корупцията, лошото икономическо управление и незачитането на човешките и гражданските права. Съответно ежегодно кенийските власти обещаваха реформи и след отпускането на поредния транш продължаваха да присвояват държавни средства.
Наскоро МВФ даде явни индикации, че смята да излезе от порочния кръг. Фондът изтъкна, че занапред предвижда да използва критерия добро управление в оценяването кандидатурите на страните за получаване на помощ. В Кения този подход не обещаваше нищо добро за финансите на страната. През последния месец МВФ настоятелно изискваше уволненията на някои високопоставени държавни служители в енергийния сектор, които според фонда, освен че са корумпирани, възпрепятствали реформите във въпросната сфера. Ответни мерки от правителството нямаше.
Това, с което чашата на търпението преля, бе уволнението на завеждащия управлението по митниците и акцизите. Престъплението му се изразяваше в това, че се е обявил против мощна групировка търговци, известни с факта, че извършват внос, без да плащат необходимите мита и такси. Публична тайна е, че зад тях стоят интересите на президента Моа, който нарече искането на МВФ за възстановяване на уволнения шеф намеса във вътрешните работи. Фондът обаче остана непреклонен и в резултат отмени отпускането на помощния заем от 220 милиона долара. В добавка Кения е заплашена от прекъсване на притока инвестиции от основните си външни партньори - Япония и Германия, които се ръководят от поведението на МВФ.
Въпреки че за момента страната е в състояние да се справи с флуктуациите на пазара заради поддържаното високо ниво на банковите резерви, провалът на преговорите с МВФ не носи нищо добро за имиджа на Кения на международната финансова арена. Кенийският шилинг загуби близо 30% от стойността си спрямо долара, като достигна рекордно ниски нива. В деня, когато фондът обяви решението си, местните инвеститори се надпреварваха да продават държавни ценни книжа на борсата. Подобно бе положението и на международната фондова борса, където чужди компании се опитваха да прехвърлят дяловете си от кенийски смесени предприятия на символични цени.
Предизборни тревоги.
В началото кенийският президент бе склонен да не обръща особено внимание на решението на фонда, като заяви, че сумата на отказаната помощ е нищожна в сравнение с размера на цялата кенийска икономика. Съветниците му по икономическите въпроси обаче го предупредиха, че без МВФ Кения ще бъде заплашена от прекъсване на плащанията по външния си дълг, който възлиза на 6.1 милиарда долара. След като излязоха наяве реалните измерения от спирането на заема, Моа се видя принуден лично да поиска от представителите на МВФ подновяване на преговорите. Делегацията от международната финансова институция пристигна в Кения на 25 август, като се надяваше планираните срещи с Моа да отразят реална промяна в отношението му към ширещата се корупция в страната. Засега мненията относно хода на разговорите са разделени. Немалка част от коментарите са песимистични: "Лесно е да се говори, трудно е да се постигне съгласие", заяви високо- поставен служител на фонда.
Трудностите за президента идват предимно от факта, че в края на годината предстоят избори, които управляващата партия Кенийско африканско национално обединение (КАНО) заедно с лидера си Моа е решена да спечели. Опозицията, въпреки значителната подкрепа, която има сред населението, е разединена. Насилието, което набира скорост по курортната крайбрежна ивица на страната, буди въпроса в чий интерес е смъртта на цивилни граждани и пропадането на туристическия сезон.
Атаките на въоръжени банди, които започнаха в началото на август, досега са взели 43 жертви, включително и 9 полицейски служители. Управляващите обвиниха опозицията в разпалване на етнически конфликти в областта, за да отложат предстоящите избори. От своя страна опозиционните лидери твърдят, че КАНО експлоатира създаденото междуплеменно напрежение за политически цели. Засега разговори между партиите не се предвиждат.
Акциите са насочени към т.нар. горни племена, които не са коренни жители на крайбрежната област. Те са не само по-богати от местните хора, и следователно по-добри жертви за грабеж, но и поддържат опозицията. Така че в района, контролиран от КАНО, не е трудно да се създадат бунтовни настроения срещу скоро заселилите се. Статистиката на полицейските арести е показателна за това кой, поне на книга, се смята, че стои зад нападенията. От 450 задържани само двама са членове на управляващата партия, като се предполага, че са били арестувани само защото, разгневена от убийствата на 9 свои колеги, полицията е преодоляла страха си от местните политически босове. Разпитите на задържаните недвусмислено показаха, че основната част от групата зад нападенията е била събрана, въоръжена и обучена във вътрешността на страната. Целите й са чисто политически - да се запази крайбрежието за КАНО.
Жертви срещу власт.
Въпросът сега е дали в стремежа си да получи нов 5-годишен мандат Моа и приближените му не отидоха прекалено далеч. Корупцията и лошото икономическо управление, които доведоха МВФ до безпрецедентното решение да откаже помощ поради политически причини, заплашват да засилят недоволството сред населението и без това изнервено от убийствата на цивилни граждани. Президентът Моа възнамерява да спре опозицията в опитите й да прокара реформа в конституцията дори с цената на живота на невинни. В този смисъл са оправдани някои твърдения, че крайбрежният терор е просто предизборна загрявка. Не се знае обаче как ще реагират близо 30-те милиона кенийци, които живеят под прага на бедността. За тях оцеляването е въпрос, значително по-важен от политическите спорове.
Пресен пример са стотиците бездомници от гетото в Найроби, които вече няколко дни се ровят в изхвърлена на сметището бракувана царевица въпреки предупрежденията, че е заразена. "Ще видя дали познатите ми ще се разболеят и тогава ще изям моята част", заявява безработна жена, чиито злободневни проблеми едва ли вълнуват управляващите. А дали тяхната болест е лечима и кой ще се наеме да изнамери лекарството за нея е въпрос, чийто отговор може да се потърси някъде из неизбродимите африкански савани.
Такива неща са ежедневие в тази част на света. Корупцията пък е ежедневие почти в целия свят. В случая по-важното е, че за първи път МВФ се намесва директно във вътрешната политика на дадена страна. Една от дългосрочните последици може да е това, че фондът ще се превърне в организация, по-силна дори от ООН например. А последиците за отношението на МВФ към страните членки, получаващи заеми от него (включително България), тепърва предстои да се видят.
Събираме военните министри от региона без Югославия
Проблемите на сигурността в Балканския регион ще обсъждат министрите на отбраната от Югоизточна Европа на официална среща, която започва на 3 октомври в София. Форумът ще събере в българската столица девет шефове на военни ведомства, но без участници от остатъчна Югославия, Хърватско и враждуващите босненски фракции. На форума не са поканени и представители на Русия. За сметка на това ще присъстват наблюдатели от страните отличници за НАТО - Полша, Чехия и Унгария. На срещата ще дойдат и секретарят по отбраната на САЩ Уилям Коен и военният министър на Италия, който е автор на регионалната инициатива.
"Страните от бивша Югославия не са поканени, защото не проявяват желание да се впишат в новата архитектура за сигурност на Балканите, която се изгражда в сътрудничество със Северноатлантическия съюз", обясни зам.-министърът на отбраната по военнополитическите въпроси Румен Кънчев. Почти аналогично било положението и с Хърватско. Сигналите, отправени от бившите югославски държави, имали по-скоро негативна окраска по отношение на регионалните инициативи от програмата "Партньорство за мир". Българската страна има умерено оптимистична позиция спрямо Белград, каза още Кънчев. Тя е наш съсед и най-добрата формула е да помогнем за интегрирането й в процеса, допълни той.
На срещата се обсъждат три основни теми - интегрирането на страните в европейските и евроатлантическите структури, мерките за укрепване на доверието в региона и съвместните операции на въоръжените сили на отделните държави - мироопазващи операции, действия при извънредни ситуации и природни бедствия и опазване на околната среда.
Накратко
Президентът Петър Стоянов постави "ясно и категорично" въпроса за дълга на Либия към България пред новия либийски посланик у нас Фарадж Абделрахим Джибрил ал Саклюл, който връчи акредитивните си писма миналата седмица. Държавният глава е поискал от арабския дипломат либийските задължения от около 800 млн. щатски долара (към български фирми и предприятия, голяма част към Техноекспортстрой, както и към държавата) да бъдат върнати. Искането срещнало разбиране.
Гръцкият милиардер Костас Вардиноянис проявява интерес към закупуването на социалистическия печатен орган в. "Дума", съобщи агенция "Балкан". Вдъхновители на сделката били главният редактор Стефан Продев и председателят на Висшия партиен съвет Георги Първанов. Покупката може да стане на 8 септември, когато е насрочено общо събрание на директорския съвет на "Дума прес" АД.
Желаещите да прочетат досиетата си в МВР могат да подават молби от 1 септември, съобщиха от ведомството на Богомил Бонев. Кандидатите да се запознаят с оперативните си дела ще могат да ги видят в приемната на МВР-архива на ул."Гурко"32 в София. Документите ще могат да бъдат ксерокопирани, но не и изнасяни от архива.
Гоцев иска кодиране на разрешенията за подслушване
Разрешенията за използване на специални разузнавателни средства трябва да се дават в кодирана форма. Това обяви министърът на правосъдието и правната евроинтеграция Васил Гоцев в петък. Според промените в Наказателно-процесуалния кодекс председателите на окръжните съдилища одобряват подслушване и следене. Досега това се правеше от прокурорите. Седемдесет искания за използване на специални разузнавателни средства са постъпили само в Софийския градски съд, каза още Гоцев. Проблем с парафирането на документите за използването на "оперативно-технически способи" срещу престъпниците имали окръжните съдилища в провинцията, защото не познавали добре новата нормативна уредба и нямали техническа възможност за евентуално шифроване на разрешенията.
Приоритет на правосъдното министерство през есенната сесия на парламента ще бъдат въвеждането на триинстанционен съд, законопроект за Върховния административен съд и промяна в закона за изпълнение на наказанията. Предвижда се също минималната сума за създаване на дружество с ограничена отговорност да стане 5 млн. лева. Коригирани ще бъдат и санкциите в закона за административните нарушения и наказания.
Ще направя всичко възможно виновниците за възродителния процес, икономическата и зърнената криза да бъдат изправени на съд, каза още Гоцев. Делото за възродителния процес се води срещу Тодор Живков, експремиера Георги Атанасов и бившия МВР-шеф Димитър Стоянов. За зърнената криза ще отговарят аграрният министър на Виденов Васил Чичибаба и трима негови заместници.
Трябва да постигнем вътрешен и външен консенсус
Турският министър-председател Месут Йълмаз се надява да види турско-гръцките отношения подобрени. Но в интервюто си за Newsweek ясно показа, че смята кипърския проблем за особено труден. Той обеща да отмени много от промените, направени от предшественика му, лидера на ислямската Партия на благоденствието Неджметин Ербакан. През юни турската армия принуди Ербакан да подаде оставка след близо 11 месеца противоречиво управление. Нанесе ли ислямското фундаменталистко правителство някаква вреда на Турция?
- Да, значителна. Например те назначиха хиляди хора от тяхната партия, предимно крайни ислямисти, на ключови постове в държавата.
Може ли Турция да се превърне в нов Алжир?
- Изключено. Светските основи на държавата са много стабилни.
Какво смятате да предприемете за разрешаването на останалите проблеми на Турция?
- Първо трябва да постигнем вътрешен и външен консенсус по тези въпроси. Вече постигнахме много в тази насока. Пример за това е съвместната декларация, която подписахме с Гърция на срещата на НАТО миналия месец в Мадрид.
Смятате ли, че съдбата на спорния и ненаселен остров Имиа (Кардак) в Егейско море трябва да се реши от Международния съд?
- Ние не изключваме нито едно решение, включително и предложено от трета страна като арбитър. Така наречените експертни групи могат да ни доведат до Международния съд.
Ще окажете ли съдействие на американската дипломация за уреждането на кипърския проблем?
- Да, особено ако посредник е Ричард Холбрук, архитектът на Дейтънското споразумение за Босна. Кипър се превърна във въпрос на националната сигурност, след като гръцката страна обяви намеренията си да закупи руски ракети.
Ако ракетите все пак бъдат разположени, ще предприеме ли Турция мерки за отстраняването им?
- Ние не можем да толерираме подобен ход, защото разполагането на ракети ще бъде пряка заплаха за нашата страна. Те могат да достигнат турска земя.
Вицепремиерът Бюлент Еджевит призова за преразглеждане на митническото споразумение с Европейския съюз. Смята ли Турция да преосмисли отношенията си с Европа?
- Според споразумението Европейският съюз е задължен да изплаща на Турция определена финансова помощ - нещо, което до момента не изпълнява. Ако не видим жестове на добра воля от страна на Европа, ние ще трябва да предприемем съответни мерки за защита на собствените си интереси.
Хиляди хора, предимно фундаменталисти, протестираха срещу предложената от вас реформа в образованието. В какво се състои тя?
- Възнамеряваме да увеличим основното светско образование от 5 на 8 години. Опозицията идва главно от фундаменталистите, защото, ако законът бъде приет, ще бъдат затворени ислямските училища, в които се изучава коранът. Реформата е насочена главно срещу крайните ислямисти.
Смятате ли, че е необходимо нещо повече от военна доктрина по отношение на кюрдите?
- Да, време е да се предприемат стъпки в посока зачитане на човешките права и икономически реформи. Армията даде най-доброто от себе си, за да се справи с тероризма, наш дълг сега е да проведем икономическите, културните и демократическите мерки.
Кога смятате да обявите провеждането на парламентарни избори?
- Не по-рано от есента на 1998 г. Какво е мнението ви за обвиненията, отправени срещу бившия министър-председател Тансу Чилер във финансови злоупотреби?
- Лично аз не бих коментирал, но моето правителство ще съдейства на съда, за разлика от предишния кабинет.
Какво смятате, че ще е бъдещето на израелско-турските отношения?
- В момента обстоятелствата в региона ни принуждават да си сътрудничим с Израел. Това е необходимо, за да се поддържат балансът на силите и политическата стабилност в района. Връзката ни с Израел противостои не само на Сирия, но и на Иран.
Смятате ли, че турските военни са удовлетворени сега, след падането на ислямисткото правителство?
- Да, те се чувстват значително по-спокойно. На среща с генералитета ми бе съобщено, че борбата с фундаментализма е била тяхно задължение номер едно. След образуването на моето правителство ролята им се трансформира в наблюдатели на процесите в държавата. А кабинетът е също толкова чувствителен по отношение на фундаменталистите, както и военните, така че вече няма нужда те да се занимават пряко с тези въпроси.
Сериозна стъпка напред, но не и последна
Гръцкият министър-председател Костас Симитис пред Newsweek по въпроса за двустранните отношения на страната му с Турция. Петдесет и девет годишният премиер, който заема този пост само от 18 месеца, успя да се справи с антиамериканските настроения, които преобладаваха в кабинета на предшественика му Андреас Папандреу. В настоящия момент професорът по право работи съвместно със САЩ за уреждане на най-наболелия въпрос на гръцката дипломация - отношенията със съседна Турция. Виждате ли напредък в гръцко-турските отношения след срещата на НАТО миналия месец в Мадрид, когато двете страни подписаха пакт за неагресивни действия?
- В Мадрид Турция и Гърция изготвиха декларация, в която се сочи, че няма да бъдат отправяни взаимни заплахи за обявяване на война или за използване на сила и че противоречията помежду им ще бъдат уреждани по мирен път. Това е сериозна стъпка напред, която не искаме да остане последна. Трябва да постигнем компромис по най-оспорвания въпрос с Турция - континенталния шелф.
Защо изричното очертаване на гръцката част от шелфа е толкова важно?
- Защото там се експлоатират минерални ресурси, а може да има и петрол.
Мислите ли да намалите покупките на оръжие след подписването на Мадридския пакт?
- Ще продължим да купуваме оръжие, защото от 1985 г. насам Турция значително увеличи въоръжението си и ние се намираме в неизгодни позиции.
Вие одобрявате ли мерки, насочени към укрепване на взаимното доверие, като например гореща линия между двете военни министерства?
- Да, одобряваме и досега сме отправяли две подобни предложения, неприети от Турция. Първо, през летните месеци да няма военни учения в Егейско море и второ, да се наблюдават от НАТО военните полети там.
Очаквате ли пробив по спорния въпрос за остров Имиа (Кардак) в Егейско море?
- Надявам се. Очаквам от турската страна или да отнесе проблема до Международния съд, или да се откаже от исканията си.
Ако спорът за Имиа бъде разрешен, ще отмени ли Гърция наложеното вето върху средства на Европейския съюз, които са предназначени за Турция?
- Ако турският премиер Месут Йълмаз даде да се разбере, че ще се отнесе до Международния съд, ще получи дължимата сума.
Съгласен ли сте на среща между турски и гръцки експерти?
- Ако се постигне споразумение за съблюдаване на определени правила при подобни срещи, не виждам пречки за провеждането им.
Защо Гърция продължава въоръжаването със закупуването на ракети от Русия?
- В турската част на Кипър са разположени близо 50 000 войници, които създават опасност от окупирането на целия остров. Така че според мен след 23 години частична окупация гърците имат право да закупят необходимото оръжие, за да противостоят на подобно нахлуване.
Зависи ли развитието на двустранните ви отношения с Турция от разрешаването на кипърския въпрос?
- Гръцко-турските отношения и кипърският въпрос са два отделни проблема. Първите са двустранен въпрос, а Кипър е международен проблем. Той касае трета държава и нейната окупация. Естествено разрешаването му би допринесло съществено за гръцко-турските отношения, но двете неща не трябва задължително да се свързват.
Ще наложи ли Гърция вето на приемането на Полша, Унгария и Чехия в Европейския съюз, ако Кипър остане извън него?
- Рано е да се каже. Ще използвам всички възможни средства в подкрепа на кипърската кандидатура.
Смятате ли, че Турция трябва да е в Европейския съюз?
- Турция не може да бъде член на съюза с неразрешените си проблеми в Егейско море и Кипър.
Имате ли някакви впечатления от Месут Йълмаз? Сигурно го предпочитате пред предшественика му - ислямистът Неджметин Ербакан.
- Не съм толкова убеден. Ербакан нямаше особени интереси в Егея. Ислямистите искаха основно да укрепят позициите си в Азия и мюсюлманските държави там.
За корупция ще уволняваме веднага и на всяко ниво
Премиерът Иван Костов пред в. "Капитал"
Основната задача за 100 дни на правителството като че ли беше да се създадат предпоставки за ефективно бъдещо управление - овладяване на държавния апарат, намаляване на корупцията и влиянието на сенчестите структури и подобряване на най-важните закони. Смятате ли, че този процес е към края си, къде са съсредоточени непреодолените проблеми?
- Аз бих изместил малко фокуса. Основната постановка беше въвеждането на валутен борд, приемане на необходимите за това закони и въвеждане в действие на едно най-мощно икономическо средство в борбата и с корупцията, и със стопански нарушения, и с финансови престъпления. На практика за това отиде първият месец, а след това тази инициатива беше развита чрез законодателство за усилване на възможностите на изпълнителната и съдебната власт в борбата с престъпността и преди всичко с организираната престъпност. В областта на държавната администрация не беше направено много. Оказа се, че въпросът е изключително тежък. Най-тежките реформи във всяка страна са били свързани с администрацията - това е най-трудно поддаващата се, най-консервативната част от държавата. А месец август всъщност беше посветен за решаване на един крайно примитивен за високо развитите общества въпрос - прибирането на хляба. Някой беше казал, че канцлерът Кол никога не би ходил да жъне, но за нас прибирането на достатъчно количество хлебно и фуражно зърно е първият въпрос, без решението на който просто не можем да мислим за каквото и да било друго. Така че тези три месеца ние бяхме движени от крайна необходимост, успявайки според мен да създадем предпоставки за пристъпване към решение на важни въпроси.
Какви ще бъдат идеологията и конкретните мерки на започващия втори етап от управлението на ОДС? Ако може условно така да се нарече етапът след стоте дни.
- Етапът след стоте дни ще бъде предназначен за държавното строителство. Тласък на реформата, която е занемарена от пет години и имитирана по много лош начин. На това ще бъде посветен целият месец септември. Законодателни инициативи в тази посока - ще се опитаме да махнем всички прегради пред приватизацията, връщането на земята, връщането на горите, чуждестранните инвестиции с един добър закон. Ще променим и търговския закон с тези бариери, които искаме да направим, за да може все пак нещо прилично да има като регистрация на български акционерни дружества и дружества с ограничена отговорност. А иначе ще правим най-необходимото държавно строителство - грижата за сигурността на МВР, на отбраната и въоръжените сили и комплекта от данъчни закони, с които ние искаме да влезем в следващата 1998 г. и на базата на които да направим бюджета. Не може с тази данъчна преса да се очаква икономически подем. Въпросът е обаче какво ще успеем да докажем пред международните финансови институции. Надявам се, че мисията, която те са изпратили специално за данъчното законодателство, ще даде положителен извод за това, което сме разработили, и те ще могат да минат в средата на септември. Не е тайна, че ние отложихме гледането на тези закони в кабинета, за да изчакаме решението на мисията. Така че вторият етап ще бъде посветен на такова строителство. След това триинстационният съд, въвеждане на здравноосигурителната система, укрепване на социалното законодателство, закон за медиите. И вече следващата година, аз съм убеден, ще влезем с идея за наистина много солидно и тежко законодателство. Ще се захващаме с големи теми на обществото и ще ги решаваме с малко на брой, но много големи и много добре разработени закони, които имат сертификат за европейска съвместимост, които всъщност са част от законодателството, което ще въвежда България в Европа. Това примерно е законът за реда в търговията и т.н.
Няма ли разминаване между идеологията на прехода и действия на министри от вашия кабинет като кампанията срещу търговците, решенията за безмитен внос на яйца и сирене?
- Аз не бих казал, че това е кампания срещу търговците. Не може да се отрече, че на българския пазар действат монополни, силови прекупвачи, особено в сферата на търговията на едро. И на олио, и на захар, и на основните продукти за потребление - това е факт. Монополна структура, при това силова, действаща на ръба и оттатък ръба на закона, винаги създава напрежение върху цените до момента, до който с това напрежение не се преборят икономически фактори, какъвто може да бъде например конкурентен внос. Ако ние не можем да въздействаме върху доходите поради ограниченията в бюджета, можем да въздействаме на цените и това ще бъде стратегията на поведение. Можем да обуздаем растежа на цените чрез внос. От тази гледна точка вносът е едно от нещата, с които ние можем да стабилизираме и да пречупим очакванията на силовите монополи за това, че могат да вдигат цените и оттам по познатия им механизъм да вдигат доходите, да вдигат инфлацията и т.н. Това може да бъде прекъснато и, разбира се, с много други административни действия - изграждане на съответните стокови борси и тържища, т.е. редът в търговията. Ако бъде създаден този необходим европейски ред, тогава ще стане възможно и настройването на конкурентната сила на вноса като фактор за стимулирането на българското производство. И това, което става примерно със зърното, трябва да се направи по същия начин и с млякото и млечните продукти, с месото и месните продукти. За да може, от една страна, да се стимулира българският производител, но от друга страна, външният внос да бъде санкциониращата сила, която преустановява усилията на монопола да отива извън границите на определени цени. Освен това обаче аз считам, че много важен подход, който се прилага например от земеделското, пък и от търговското министерство, това е легитимацията на организациите на производители и търговци. Търговците трябва да имат ясен интерес и тогава държавата, легитимирайки ги, първо показва грижата за тях, признава ги като контрагенти в едно гражданско общество и след това ги оставя те да решават въпросите помежду си, оставяйки за себе си ролята на арбитър. Това е най-добрият начин държавата да действа, когато има граждански структури. Разбира се, че тези граждански структури трябва да спрат да мислят с агресивни термини - примерно млекопроизводителите срещу млекопреработвателите, млекопреработвателите срещу пазара и всички срещу държавата. Те трябва да схванат, че отношенията помежду им и между тях и държавата са отношения между партньори. Те не са отношения на крайна любов или на крайна омраза. Това са отношения на балансиране на интереси. Ние ще помагаме, разбира се.
Не е тайна например, че всички субекти на пазара, чувайки за трудната зима, се опитват да вземат фалстарт, да спечелят малко преднина, покачвайки цените и гарантирайки малко повече сигурност за себе си. Но срещат на практика и крайно ограничен пазар. Всъщност тези покачвания на цените са изстрели в празното пространство, защото на това ниво хората не купуват стоките. Това са последни шансове да се използва ефектът на инфлационното поведение. Аз съм убеден, а това е мнение и на управителния съвет на БНБ, и на моите колеги - всички считат, че не е възможен този опит да бъдат пробити равнищата на равновесие, които достигаме.
Как ще решите проблема с корупцията в държавната администрация? При липсата на достатъчно силен политически опонент тя очевидно ще бъде основният враг на правителството и реформата.
- Първо с административна реформа - превръщането на държавния чиновник в нов държавен администратор, който възприема предизвикателствата на държавата като творчески, като административни, като управленски. Който има самочувствие за мястото и ролята си, който има необходимото образование. Когато дойдохме тук, нямаше нито един компютър във и около кабинета на министър-председателя. За какво говорим при това положение? Една справка в закон трябваше да се прави по безкрайно примитивни начини.
Корупцията може да бъде неутрализирана със системи за информация, както навсякъде в света. Ако цялата държава има интегрирана информационна система и е ясно кой какво прави във всеки момент, те взаимно се контролират. Ако има единни бази данни, с които работят и данъчните, и финансов контрол, и местните власти, и полицията, тогава няма как да се правят много от нарушенията на правилата. Примерно незаконно строителство - някой някъде на плажа построява китайски ресторант. Ако има тази система, много бързо се разбира кое е слабото звено, което е пробито, за да може да стане нарушението. Третото важно нещо е да направим подходящ и привлекателен за младите хора образа на държавния администратор. В момента младите хора започват да желаят да влизат в държавната администрация. Факт са успешните конкурси. Тук, в Министерския съвет, имаше един конкурс, в Министерството на вътрешните работи имаше конкурси, които приключиха чудесно, в Министерството на външните работи също. Значи, третият фактор е младият човек - трябва да бъде привлечен, да бъде съблазнен с работа в държавната администрация. Защото, каквото и да си говорим, ние сме продукти на едно друго, постсоциалистическо съзнание и плащаме данък.
И, разбира се, четвъртото е готовността жестоко, безкомпромисно, веднага да уволняваме всички доказани случаи на корупция, което се и прави. Например във Варна за миналите два месеца бяха уволнени 86 служители от МВР. Много други уволнения има - навсякъде, където такова нещо се вижда. Хората си отиват, ще продължат да си отиват, и новоназначени ще си отиват независимо от цвета в момента, в който се докаже корумпираност. Това ще е валидно за всички нива на държавната администрация без изключение. Аз даже съм казал така: ако ми посочите кой пръст от моята ръка е крадлив, ще го отрежа.
След промяната на законодателството какво пречи процесът по декриминализация на бизнеса и борба с престъпността да стане по-ефективен?
- Може да попречи липсата на меч, а мечът е правораздаването. Няма по-нелеп образ от този на сеещия справедливост без меч. Този, който се опитва да култивира законност и сигурност за хората и справедливостта на законното тържествуване, невъоръжен е крайно нелепа фигура. Просто трябва да има ефективно производство, трябва да има присъди. Простичкият въпрос на хората кога ще вкарате един голям престъпник зад решетките си остава. Другият голям риск за самата икономическа реформа е, ако не спечелим борбата с администрацията. Защото структурната реформа, както е казал Вацлав Клаус, е насилствено отнемане на собствеността от чиновника. Ако корумпираните чиновници се окажат по-силни от нас, а те в момента далеч не са по-силни, те могат да провалят структурната реформа. Това са двата риска.
Как според вас може да се реши проблемът с неработещата съдебна система? Не едно и две са обвиненията за корупция в прокуратурата например.
- Аз съм много обнадежден от резултатите от срещата с магистратите в четвъртък. Преди всичко от пълното съгласие относно констатациите. Второ - доброто желание да се предложат позитивни решения. Трето - от разбирането, че трябва да има наблюдавани на най-високо ниво - главен прокурор, главен следовател, министър на правосъдието, министър-председател, за дела за изключително тежки стопански престъпления, извършени от организирани групи. И за мен много добре прозвуча желанието Висшият съдебен съвет да упражни много твърда кадрова политика и контрол. Появи се такова желание.
Висшият съдебен съвет трябва да има възможността да снижава ранга на служители, които не могат да вършат работата си, да прави съответна разстановка на съществуващите хора, така че да покрива достатъчно убедително целия спектър от дела. И накрая, това е приетата идея да се изградят национални структури в следствието, в полицията и в прокуратурата като минимално усилие за обуздаване на точно тези случаи на тежки стопански престъпления, извършвани от групировки. Тоест да бъде създадена вертикала, която да бъде наблюдавана, да бъде на отговорността на точно определени хора, които си имат имена, и те да отговарят пред обществото за тези случаи. Впрочем ние направихме и списък на тези най-скандални за обществото случаи. Може би заедно с медиите ще го допълним и ще се опитаме да се разберем определени, най-скандални, възбуждащи общественото недоволство случаи да бъдат разглеждани по този начин. Защото се оказа, че всеки прокурор може да бъде заменен от по-висока инстанция. Всеки следовател, спиращ дело, може да бъде заменен, да бъде избягнато неговото усилие. Значи, цялата система може да бъде неутрализирана. Мисля си, че Висшият съдебен съвет, на който му предстои да разгледа резултатите от тази среща, поне така се разбрахме, ще си направи съответните изводи и ще направи необходимите действия. И, разбира се, ще започне да се грижи за образа на съда, прокуратурата и следствието пред обществото.
През юни в интервю за "Капитал" обяснихте, че се страхувате от възможността престъпниците да направят битката "мокра". Има ли битка днес?
- Има. "Суха". Като че ли от психологическа гледна точка в момента, в който те изпитат притеснението, ако не посегнат към оръжието, колкото повече време минава, толкова повече шансът да се съпротивляват със стрелба по държавни служители и прочие намалява. Освен това самата държава не демонстрира желание да прилага същите средства спрямо тях. Така че от всички страни не се наруши това, което е записано в закона. Въпреки че в много райони на страната престъпниците, и специално организираната пре-стъпност, още не са усетили срещу себе си организираната сила на държавата. Примерно Варна. Не е ясно там как ще завърши едно активизиране, едно предизвикателство на държавните власти и на местните съдебни власти, ако провокират тамошната организирана престъпност, която по много сигнали е свързана и с международни престъпни структури - руска мафия, чеченци.
Г-н Костов, при избора си на министри казахте, че е по-добре те да са добри политици, отколкото професионалисти. Още ли поддържате този критерий?
- Да, продължавам да твърдя, че така трябва да бъде, защото това е политически кабинет. Той няма защо да се преструва на кабинет, тип Беров.
При какви обстоятелства бихте сменил министър от екипа си? В кой момент политическата лоялност става недостатъчно качество за един министър?
- Ако се провали явно или ако загуби доверието на мнозинството. То ще се разбере. Аз не се съмнявам в политическата лоялност на нито един член на кабинета. Така че говорим за провал - захваща се с един въпрос и го проваля, вместо да го реши. Тогава какво остава? Или ако постоянно с действията си подрива доверието, което има от мнозинството в Народното събрание. Никой министър не го е направил досега. Не виждам такива следи. Не виждам такава реакция в мнозинството - то си приема министрите, харесва си ги, работи с тях.
Задоволяват ли ви темповете и прозрачността на процеса на приватизация?
- Приватизацията е такава, каквато я прави досегашният закон. С измененията в закона ние се надяваме, че много неща ще станат много по-бързо, по-просто, по-прозрачно. Заради това всъщност правим изменение и допълнение на закона за приватизация. Не ме задоволява досега, но разбирам, че това са реалностите. Това е законът - трябва да се прилага, добър или лош.
Възможно ли е при сегашните темпове на приватизация правителството да изпълни поетите ангажименти към Световната банка и МВФ?
- Да. Особено след промените в законодателството и след приобщаването на големи инвестиционни банки към приватизацията на групи предприятия, което ние сме планирали и сигурно ще направим.
Ще се ангажира ли правителството с провеждането на втора вълна на масова приватизация? Възможно ли е да изпълните условията на международните финансови институции, приватизирайки само касово?
- С всички методи трябва да се приватизира, за да стане колкото се може по-бързо. Неслучайно ще създадем този нов метод - привличане на инвестиционна банка като приватизатор на групи предприятия. Но това ще се добави към съществуващата касова приватизация, към раздържавяването в полза на общините, масова приватизация, която може да се превърне в касова. Зависи чие предложение ще се приеме.
Банковата система, изглежда, не беше между приоритетите на правителство. Не ви ли притеснява начинът, по който се продаде втората по големина търговска банка в България - ОББ, все още няма обявена цена на сделката?
- Не беше сред най-големите приоритети, но на практика беше непрекъснато на вниманието. Срещу всяка приватизация може да се събудят съмнения, но за мен е успех самият факт, че е продадена българска банка. Има два погледа. Единият, който е отвътре на експертите, които детайлно, разбирайки позициите и това, което се приватизира, но не разчитайки преценката за инвестиционния риск в България, отчитат една сделка за добра или за лоша. А другият поглед е на тези, които отвън наблюдават общия инвестиционен риск в България на фона на осъществяваните сделки. Защото, колкото и да се смята инвестиционният риск, най-сигурното средство за неговото спадане е осъществяване на приватизационна сделка с банка. Така че това са два съвършено различни начина, по които се гледа на това нещо. За нас като държава е по-полезно да погледнем отвън навътре. Защото всеки голям успех със стратегически инвеститор означава навлизане на стратегически инвеститор тук, в България, и съответно автоматично покачване на цената на всички останали обекти на приватизация поради снижаване на инвестиционния риск. Така че в глобалния котел на приватизация това, което изглежда като отстъпление сега от приватизацията на втората по големина банка, при последователна политика ще се върне като добра касова приватизация на много на брой други предприятия. Изобщо най-ключовият въпрос е снижаване на инвестиционния риск в България и доказателства за това чрез привличане на стратегически инвеститор. Няма по-сигурна гаранция за излизане от кризата.
Не ви ли притеснява все пак фактът, че до този момент не се знае цената, която сме получили? Тази информация трябва да е публична.
- Ще стане ясна цената, защо да не стане. Не се притеснявам, аз просто не съм чак толкова любопитен. Но нямам друг начин, освен да имам доверие в хората, които осъществяват сделките. Ако вляза в ролята на мнителен началник, който започва да подозира абсолютно всеки във всяка сфера на дейност, няма да понеса усещането. Това означава сам да пишеш целия вестник "Капитал".
Как си представяте България в края на управлението на вашето правителство?
- Ще бъде около Великден и ще бъде много хубаво. Ще има много млади хора с нов поглед върху нещата. На България не й трябват много хора, за да тръгне напред. Единадесет процента от американците правят Америка. Само 11%! От тях 2% я хранят, 8% произвеждат, 1% мислят, създават технологии. Останалите живеят около творчеството, силата и динамизма на тези хора. Ние не искаме цяла България да се превърне в мотор на прогреса. Но сто на сто дотогава тази млада генерация ще е силен фактор за България. Така си я представям 2001 г. Власт без опозиция
Станка Тошева
Сто дни след като правителството на Иван Костов встъпи в длъжност, обществената подкрепа за него остава почти непокътната, което продължава да създава донякъде илюзорен фон на ставащото или по-скоро за неставащото в страната.
Тази реакция беше естественото продължение на категоричната изборна победа на 19 април. След Виденов общественото мнение беше готово да делегира безпрекословно доверие на всеки екип - антипод на соцуправлението, което стана синоним на хиперинфлация, безхлебие, корупция, престъпност, международна изолация. На 21 май Костов завари на "Дондуков" 1 грамада от стопански проблеми, но и абсолютно чиста писта, на която той свободно можеше да избира ъгъла на виражите и скоростта на действие.
И тъй като някои от най-важните мерки (въвеждането на валутния борд) бяха абсолютно наложителни и затова договорени с основните политически сили още през февруари, за правителството.
Силният старт не беше проблем.
Екипът на Костов стана още по-симпатичен дори заради това, че в началото не се поколеба да коригира някои решения на Софиянски, и то при положение, че служебното правителство се водеше като авангард на СДС-управлението. До един момент не създаваха напрежения и уволненията в държавната администрация - дори на "Позитано" не посмяха да надигнат по-високо глас против кадровите рокади, защото всеки протест щеше да изглежда като защита на хората на Виденов. От друга страна, с някои назначения, подбрани само от редиците на най-близкия коалиционен партньор - Народен съюз, Костов се подсигури от първоначални изненади в законодателната зала. При конструирането на правителството останалите парламентарни групи бяха оставени на дистанция - дискретна (засега) за евролевицата и подчертана за Обединението за национално спасение.
Три месеца управлението на ОДС фактически няма насреща си никакъв опонент, да не говорим за смислена опозиция. В БСП продължава безконечното прегрупиране на силите, което прилича на разпад, а не на стягане на партийния строй. Критиките към новата власт и в парламента, и извън него са без акценти, без стратегическа цел, епизодични, предназначени за вътрешнопартийна консумация. В тях няма и намек за алтернативни решения.
Въобще пазарът на идеи, който в България никога не е бил особено богат, но все пак от време на време предлагаше различни от официалните мнения, след бурния януари 1997 почти замря. Някои известни политолози, социолози и други анализатори от недържавния сектор, които подгряваха критиката към управляващите досега, предпочетоха служби, близки или свързани с обновяващата се администрация, което освежи кадровия потенциал на управлението за сметка на потенциално намалелия брой независими критики и анализи.
Идилията би могла да бъде пълна, ако не стана така, че дясното правителство посегна към леви обувки.
Още като шеф на СДС, докато трансформираше коалицията в партия, Костов много силно аргументираше мястото и целите на една (нова) дясна политическа формация в България. Предизборната заявка на ОДС също стъпи на тази основа. Когато правителството на тази (по идея) дясна сила работи вече трети месец, може да се зададе въпросът дясно ли е управлението на Костов. Отговорът можеше да бъде да, ако правителството не се беше изкушило от арсенала на друг тип управление. Цялото развитие на историята с цените на млечните продукти и смешната война с търговците по сергиите са може би най-типичната илюстрация как от първоначални идеи до управленско действие лежи популистка пропаст.
Фактор в утвърждаването на пазарната икономика най-неочаквано стана не друг, а генерал Богомил Бонев. Вярно е, че лидерите на бившата опозиция започваха и завършваха всеки януарски митинг с лозунга "Война на мафията и корупцията", но никой не очакваше, че силовото министерство ще тръгне да проверява през ден кантарите по общинските пазари, като му лежат на главата далеч по-сериозни субекти от черната икономика. От подобни новини пенсионерите и тв-репортерите изпадат във възторг, но тези, които имаха надежди, че управлението на ОДС ще даде шанс за формиране на средна класа, май ще трябва да почакат още. Това си има обаче и своите последствия - тъкмо тези хора, мотивирани сами да подобрят благосъстоянието си, а не да чакат за екюта, са поддръжниците на една десница. Като изключим продължаващия рефрен за групировките, управляващите още не са оценили публично отношенията си с легалния и законен бизнес и неговите субекти, без които структурната реформа ще си остане дотам, докъдето е стигнала.
Въобще някои предишни опасения, че СДС може да се увлече от декларативни стъпки, комбинирани със спестяване на важни части от публичната информация, започнаха да се сбъдват. Като се престарава да повтаря на всяка крачка какво зло са спекулантите, правителството не си дава сметка, че подкопава основите на дясното управление, преди още то да е получило облик. Ако правителството продължава мудно и неохотно да отстъпва от управлението на държавата за сметка на частния сектор и конкуренцията, над него ще надвисне проблемът за оцеляването му. Като със свлачищата - бави се, но все някога тръгва.
Спокойствието, което излъчва правителството и особено самият Костов, е логично - стабилна външна подкрепа, безсловесни синдикати, хомогенна парламентарна група, конюнктурно настроени партньори в Народното събрание, разбита и неавторитетна опозиция.
И все пак управлението на ОДС отглежда термити, чиито лаври по ирония на съдбата не идват от някакви злонамерени към сегашната власт външни центрове, а са продукт или на чистата самонадеяност, или на незнанието - дано не на корумпираността - на администрацията. Скандалът с ракетите СС-23, за което наказание отнесе само зам. военният министър Румен Кънчев, си беше чиста проба некоординираност между различните брънки на държавната машина. Смяната на телевизионното ръководство пък беше типичен пример как без особена нужда се създава сериозен конституционен проблем. Дори и през зимата Костов да не го очаква национална стачка, в провинцията регионални протести няма да му бъдат спестени. При това мандатът на червените кметове още не е изтекъл, а сините координатори на "Раковски" 134 често се вживяват в ролята на кадровици от първа инстанция.
Но най-сериозният дестабилизиращ фактор за властта на ОДС остава корупцията, която еднакво атакува доверието както на външния свят, така и на избирателите. Затова правителството ще направи по-добре, ако спре да говори разточително за битката с неназовани все още престъпни групировки, а си даде сметка защо чуждите инвеститори изчакват с намеренията си към България. Все пак освен заеми в държавата трябва да влязат и външни инвестиции.
Ако не сгрешат повече, Костов и екипът му (с корекции) имат пред себе си поне две сравнително спокойни години. Не че тогава непременно ще има предсрочни парламентарни избори, но поне той вече ще е избрал лично своя заместник.
Костов между популярността сега и успеха утре
Любомир Василев
"Крайната цел на нашата програма е България да влезе в третото хилядолетие като съвременна държава със здрави институции, осигуряващи ред и законност за всички, направила своя европейски избор. " Така формулира премиерът Иван Костов стратегическата цел на своя кабинет при представянето на програмата си за управление "България 2001" на 21 май. Ключовите моменти за реализирането на целите, записани в програмата, бяха бързата промяна и адекватното приложение на законодателството, успешното въвеждане и функциониране на валутния борд, структурната реформа и борбата с престъпността.
Сто дни са твърде кратък период за преценка дали дългосрочната цел изглежда по-близко и ако да - с колко. Докато по света вече се подготвят за посрещане на новото хилядолетие, кабинетът Костов бе поставен в положението на човек, който върви към слънцето, но няма възможност да вдигне взор към него, а непрекъснато трябва да си гледа в краката, за да избягва дупки, локви, ями, капани. Сто дни обаче са достатъчни, за да покажат принципните слабости и силните страни в упражняването на властта от осмия български премиер след 10 ноември 1989 г. "Плюс-минус"
Според проучванията на общественото мнение успехите на 100-те дни на кабинета Костов се коренят в опита за разрешаване на най-болезнените проблеми - престъпност и финансова стабилизация. Това е обяснимо, защото престъпленията и финансовата нестабилност най-пряко и най-болезнено се усещаха от целокупното население. Правителството на Иван Костов и подкрепящото го парламентарно мнозинство сложиха края на класическата независима централна банка в България. Под натиска на МВФ беше въведен валутен борд, който възвърна доверието в банките и лева. Много за и против се изписаха относно избора на резервната валута и курса на фиксирането й към лева. Двата месеца на борда едва ли може да са основание за генерални заключения, но безспорен е фактът, че вносът на инфлация заради повишаването на курса на долара малко по малко подкопава основите на борда.
Като плюс в дейността на кабинета биха могли да се отчетат решаването на зърнения проблем, приемането на герба, решителните декларации (макар и не толкова ефективните действия) за интеграция в Европейския съюз и НАТО, договореностите с МВФ и Световната банка, борбата с престъпността. Оценката за проблема "досиета" едва ли може да бъде еднозначна на настоящия етап, като в този случай очевидно съдник ще е времето. Правителството не демонстрира много добро разбиране на отношенията с международните финансови институции, особено със Световната банка. Вярно е, че сега подкрепата за България е много по-голяма, отколкото при управлението на БСП, това обаче е само доверие в аванс. При първо по-сериозно забавяне или гаф, каквито компромиси вече има, поведението на МВФ и Световната банка със сигурност ще се промени.
За разлика от неоптимистичното развитие на процеса по интеграцията ни в НАТО и Европейския съюз и пасивната ни балканска политика първият външнополитически успех на правителството като че ли ще бъде в нормализирането на отношенията с Русия. За пръв път има правителство, което твърдо казва какво иска и поставя свои условия в преговорите за транзит и доставка на руска газ, които са ключът към отпушването на двустранните отношения. За пръв път имаме правителство, което следи внимателно вътрешните борби в Кремъл и използва това в своя полза. Каквато и да е развръзката по "Топенерджи" през есента, поне не сме в унизителното положение, както досега, половината от нашия отбор да работи за интересите на чуждата държава.
Сред пасивите на кабинета биха могли да се посочат липсата на достатъчно публичност и откритост при вземане на някои съществени решения, по-бавният темп на структурни реформи от очакваното (и обещаваното), неадекватните реакции на стоковите дефицити.
Дай ми време.
Правителството на Костов е в незавидното положение в четиригодишния си мандат да трябва да навакса и пропуснатите седем години преход. Едновременно да се прави и провежда дългосрочна икономическа политика, както и да се закърпват и решават заварените остри проблеми от миналите правителства. Тази двойственост създаде и най-сериозния принципен проблем пред управлението на кабинета Костов - противоречието между дългосрочни и краткосрочни цели. В икономиката ефектът от предприетите мерки винаги идва с известно закъснение във времето. Възможността за подготовка и прилагане на мерки за реализиране на дългосрочните цели обаче се ограничава от необходимостта да се решават текущи проблеми. В резултат - реализирането на амбициозните задачи, записани в програмата "България 2001", до голяма степен беше, е и ще бъде забавяно заради необходимостта от решаването на ежедневните проблеми. Казусът "тежкото наследство" стоеше пред всички правителства след 10 ноември, като всеки следващ премиер понасяше кумулираното бреме на отказа от реформи от страна на своите предшественици. Чест прави на това правителство, че не говори непрекъснато за некадърността на Виденов, което би могло на един по-късен етап да изиграе и лоша политическа шега. Просто защото хората забравят бързо. Притиснат от съществуващите проблеми, кабинетът Костов в някои случаи бе принуден да действа по-скоро като пожарна команда и да жертва обещаваното утре в името на неизбежното днес.
Типичен пример за описания проблем е отмяната на постановлението на служебния кабинет за преоценка на дълготрайните активи на предприятията. Причината бе именно в подчинението на дългосрочните цели на краткосрочните - преоценката би оказала положителен бъдещ ефект върху стопанските субекти и икономиката като цяло, но би се отразила негативно на тазгодишния бюджет заради по-ниските постъпления от данък печалба и данък общ доход (за едноличните търговци). Пак заради текущите проблеми кабинетът отложи пълната либерализация на законодателството, регулиращо търсенето, предлагането и цените. А при почти всеки случай на моментни пазарни дефицити висши чиновници с лекота демонстрираха отказ от пазарните разбирания.
Заради изпълнението на бюджета и необходимостта от съобразяване с настоящите финансови възможности на населението истинските реформи в данъчната и осигурителната система все още са въпрос на неясно бъдеще. Ако не беше необходимостта от запушване на дупки, законодателството, касаещо данъчната и осигурителната система (здравно, пенсионно и осигуряване за безработица), би трябвало да се разработва в пакет, т.е. отделните нормативни актове да бъдат стиковани. Това обаче би отнело доста време. Въпреки че законите за данъчната и осигурителната реформа фигурират сред предложените приоритети за изпълнителната и законодателната власт за есента, те до голяма степен се правят на парче, всеки сам за себе си и робуват на икономическото и социалното статукво на обществото към днешна дата.
Роко и неговите братя.
Вътрешният министър Бонев е безспорният лидер по популярност в правителството на Костов. Борбата с организираната престъпност стана приоритет на новия кабинет и на нея бяха подчинени повечето изказвания на министрите и депутатите от ОДС. В този смисъл премиерът обяви, че ще оставят престъпниците без икономическите им лостове и покровители. Бонев продължи линията, която започна по време на служебния си мандат - полицейски акции и проверки, единични удари върху местни бандити и "Комари".
Масираната атака на вътрешния министър Богомил Бонев срещу силовите застрахователи като еманация на организираната престъпност се сведе единствено до масовото разлепване на стикери от стъклата на автомобили и магазини. Опитите да бъдат поставени икономически бариери пред застрахователите чрез вдигане на минималния капитал на дружествата засега са в законодателна фаза. Схемата "Роко", която беше изпробвана през служебния мандат на Бонев, се превърна в емблема на действията на вътрешното министерство по места. Ефектът от подобни акции остана съмнителен. Те разкриха единствено връзките на мафиоти с магистрати.
А иначе в правителствената програма абсолютно правилно пише "Борба срещу уличната и организираната престъпност чрез поредица икономически мерки !> ускорена приватизация на държавната собственост, намаляването до необходимия минимум на разрешителните режими, опростяване на многобройните и сложни административни процедури, обвързването на митниците и данъчната система в обща система за отчет и контрол, промяна на данъчната система, при която данъците ще станат поносими, а укриването им !> невъзможно..."
Няма хора.
Въпреки присъствието на българи във всевъзможни световни класации за знания и интелект всяка смяна на властта у нас доказва, че проблемът с персоналните качества на управляващите става все по-сериозен. При съставянето на кабинета премиерът Костов заяви, че за министри предпочита добри политици вместо перфектни професионалисти. В подобен подход има логика, но той предполага, от една страна, наличието на добри експерти на по-ниските нива в администрацията, и от друга страна - склонност на политиците да се вслушват в мненията и препоръките на професионалистите.
Напълно в реда на нещата бяха сменени шефове на институции, от които до голяма степен зависи провеждането на политиката на кабината и парламента - Главно управление на данъчната администрация, Главно управление "Митници", Комитета по енергетика, Агенцията за приватизация, Българска народна банка, ДСК, Банковата консолидационна компания, БНТ, БНР, БТА и т.н. Заговори се и за евентуална промяна на конституцията в частта й за несменяемостта на висшите магистрати. По-голямата част от хората, които оглавиха тези ключови за държавата институции, не могат да се нарекат безспорни кандидатури въпреки политическото доверие, което им бе гласувано. Част от управителните съвети бяха напълнени с големи усилия. Дори това да не доведе до груби издънки, все пак понижава чувствително ефективността на администрацията. Като недостатък на правителството може да се посочи, че не направи достатъчни усилия да привлече огромния брой българи, работещи зад граница, по-голямата част от които му симпатизират.
На сцената и зад нея.
В контактите си с обществеността и с медиите кабинетът на Костов очевидно стои много по-добре от този на своя предшественик Виденов. В желанието си да помагат на управлението част от журналистите в електронните медии често се поизсилват. Толкова, че самият Костов си призна, че не му е интересно.
"Демократизиране на институциите и повишаване на тяхната ефективност", "Открити процедури, ясни правила и стриктен контрол", "Изграждане на информационна система за дейността на публичната администрация" - подобни заявления в програмата на правителството засега остават без конкретни измерения. Публичността в действията и намеренията на министрите като че ли бе концентрирана върху демонстрацията на близост с хората по села и паланки, по житни поля и зеленчукови пазари. Броят точки, които е обсъдил кабинетът, средното времетраене на правителствените заседания, фактът, че премиерът Костов "ще жъне, докато ожъне", едва ли са най-полезната информация за чуждите инвеститори, за кандидат-приватизаторите, за редовите предприемачи. За съжаление чиновническият манталитет да се пази тайна заради самата тайна (другото обяснение би навяло подозрения за възмездни отношения) все още царства в много от коридорите на властта.
Проблемът може би е, че отвореността на кабинета на министър-председателя и правителството като цяло не се предава на другите институции. БНБ е най-добрият пример за капсулиране след смяната на властта. Веднага след избирането на Светослав Гаврийски за управител БНБ стана по-непрозрачна отвсякога. Гаврийски забрани на останалите шефове на банката да говорят пред журналисти с мотива, че изявленията ще прави той. Той самият пък не обича и не дава изявления. В това нямаше да има принципен проблем, ако ставаше въпрос за друга институция, а не за тази, която е въвела валутен борд. Основното при този механизъм са прозрачността и доверието. И двете не се градят със стоическо мълчание - то създава недоверие. Непрозрачни са и Агенцията за приватизация, особено по някои странни подробности и ангажименти при сделките със "Соди" - Девня (за увеличаването на капитала под условие, което промени цената на сделката), и БТК (за начина, по който ще се формира хонорарът на консултанта). Банковата приватизация се провежда също при спазването на пълна конспирация. За това не може да бъдат винени пряко Костов и неговият екип. Част от ангажиментите бяха наследени от Софиянски. Но когато съществуват подобни съмнения, те подкопават и доверието в правителството като цяло.
Румъния със 100 дни преди България
Сходни проблеми, аналогични решения, светът обаче вярва повече на северните ни съседи
Кирил КИРИЛОВ
На 3 ноември миналата година центристката партия Демократична конвенция (ДК) спечели убедително парламентарните избори, изтласквайки социалистите от изпълнителната власт в Румъния. Две седмици по-късно лидерът на ДК Емил Константинеску измести Йон Илиеску от президентския пост, печелейки 54.4 процента от гласовете. По-късно ДК формира коалиционно правителство заедно със Социалдемократическия съюз на Петре Роман.
Към средата на януари 1997 г., около 100 дни преди смяната на властта в България, реформата вече беше в ход. Цените на бензина бяха удвоени, лихвите на централната банка по рефинансирането скочиха от 35 до 50 процента, бе изоставена практиката на частична индексация на заплатите, като бе въведена система на намаляване на данъците върху доходите от заплати. По-късно бяха освободени цените на горивата, енергията и хранителните стоки. Валутният курс пък успя да свали месечния дефицит по платежния баланс от 400 млн. долара през януари 1997 г. до 100 млн. долара през февруари. Дефицитът по търговския баланс бе свит до 339.9 млн. долара за първите пет месеца на годината, сравнено със 783.1 млн. долара за същия период на 1996 г. След либерализирането на пазарите валутният курс се стабилизира през август на ниво около 7000 леи за долар, след като бе спаднал до рекордно ниското ниво от 9000 леи за долар през февруари. Леята бе подпомогната и от притока на свежи външни капитали на фондовия пазар, които се оценяват на 100-200 милиона долара през последните 2-3 месеца.
До голяма степен влизането на свежи външни капитали се дължеше на бързо проведената законова реформа за репатриране на капитали. Според сега действащата нормативна уредба репатрирането на първоначалната инвестиция и приходите от нея са свободни, като се плаща такса до 1.5 процента от стойността на всяка портфейлна инвестиция. Освен това на нерезидентите се дава достъп до местния валутен пазар, където те ще могат да пласират спот- или форуърд-офертите си, свързани с нуждите на инвестициите им. Досега на чужденците се разрешаваше единствено да представят оферти за продажба на валута. След като на пазара се появиха свежите долари, централната банка вече бе в състояние спокойно да попълни валутния си резерв, който в момента е 2 милиарда долара, а до края на годината се очаква да достигне около 4 милиарда долара.
Законово бяха уредени и облекченията за чуждите инвеститори в реалната икономика, за тях са включени данъчни облекчения и свободно придобиване на земя и производствени площи - облекченията са в сила за инвестиции над 10 милиона долара. През март тази година премиерът Чорбя заяви, че правителството ще внесе и ревизира около 80 закона, които да подобрят инвестиционния климат в страната. Една от незабавните последици бе заявеното от страна на Международната финансова корпорация (МФК) разширяване на инвестиционните й проекти в страната. МФК заяви интереса си да инвестира в местния капиталов пазар, в създаването на лизингова компания и на търговска банка, както и в приватизацията на комуникациите и енергийния сектор.
В средата на юли румънското правителство обяви, че ще приватизира националната авиокомпания "Таром", като 49 процента от нея ще бъдат продадени на чуждестранен инвеститор, а останалата част - от акциите чрез Букурещката фондова борса (на нея в момента се търгуват акции на 52 компании). Малко по-късно Министерството на комуникациите подписа договор с инвестиционната банка Goldman Sachs да бъде консултант по приватизацията на държавната телекомуникационна компания "Ромтелеком". През септември компанията ще бъде преобразувана в държавно акционерно дружество. Правителството планира да продаде 30-процентен дял от нея до средата на следващата година, а оставащите 70 процента от акциите вероятно ще бъдат пуснати за продажба на фондовата борса и на извънборсовия пазар. Още преди това премиерът Чорбя обяви, че 17 големи губещи държавни предприятия - петролни рафинерии, машиностроителни заводи и заводи от хранително-вкусовата промишленост, ще бъдат затворени, при което 30 хиляди души ще загубят работата си.
Румъния разби монопола на пазара на горива, закривайки Националната петролна компания, която бе заменена от нова компания (Societatea Nationala a Petrolului 'Petrom SA' - SAP), интегрираща в себе си Petrom RA - компанията, която добива 35 процента от румънския природен газ и 100 процента от националния петрол, две рафинерии и една търговска фирма.
В началото на август правителството си осигури достъп до свежи кредити от Международния валутен фонд, след като кабинетът оряза средствата за социалната сфера в бюджета и реши да поддържа бюджетния дефицит на ниво 4.5 процента от БВП, основното изискване на МВФ. Нещо повече - Румъния и МВФ се договориха страната да емитира облигации на международните пазари за още 500 милиона долара, като общата сума ще нарасне до 3.7 милиарда долара. Основната цел на този ход е да се направи стъпка към получаването на нов кредитен рейтинг на страната, който в момента е Ва3.
Ако анализът на досегашната дейност на новото румънско правителство се опре върху комбинираните доклади на Европейския съюз, МВФ, Световната банка и НАТО, сравнението с България е в полза на Румъния. Смята се, че в политически план страната е изградила демократични институции и се радва на политическа стабилност, не съвсем типична за региона. Букурещ успя да сключи двустранни договори с Унгария и Украйна и до голяма степен да реши проблема с унгарското малцинство в страната. В момента страната отговаря на политическите критерии за членство в ЕС, приети от Европейския съвет в Копенхаген. Показателно в това отношение бе посещението на американския президент Бил Клинтън в Букурещ след срещата на НАТО в Мадрид, на която се решаваше кои ще са бъдещите членове на пакта от Централна и Източна Европа. Чехия, Полша и Унгария бяха обявени за страните от първата вълна на разширението на НАТО на изток, но визитата на Клинтън в Румъния е ясен сигнал, че страната е фаворит за втората вълна на разширението. Успехът на Румъния във външнополитически аспект до голяма степен се дължи и на умението да се гради имидж зад граница. Нещо, с което България засега не може да се похвали.
На ниво икономическа политика Букурещ получи официалното одобрение на всички световни и европейски политически и финансови институции. В специалния доклад на Европейския съюз за готовността за членство в съюза на бившите комунистически страни основната теза в частта за Румъния е, че през последната половин година страната се справя много добре. Очаква се годишна инфлация от около 130 процента и ниво на безработица от около 7 процента. Валутният резерв расте, чуждестранните инвестиции също, а капиталовият пазар върви нагоре.
Членовете на комисията по ценните книжа (не)очаквано подадоха оставки
Димитър Пеев
Почти веднага след изборите за Народно събрание една от най-дискутираните очаквани смени е на членовете на Комисията по ценните книжа и фондовите борси (КЦКФБ). Причината за забавянето досега вероятно е в това, че трябваше да бъдат преодолени законови пречки, тъй като членовете на комисията са избрани с мандат от пет години. През миналата седмица обаче те депозираха оставките си в Министерския съвет и по този начин спестиха проблеми както на правителството, така и на себе си.
Всяка нова власт в България прави пълна кадрова подмяна в държавната администрация, започвайки от най-високите постове и стигайки до по-малки. За развитието на капиталовите пазари безспорно комисията по ценни книжа е най-важната институция. Никоя власт не казва официално, че ще смени абсолютно всички ръководни кадри на държавни места, но практически влизането във властта означава точна това.
Правителството на Иван Костов (подпомогнато частично от служебния кабинет) отдавна направи естественото прочистване на администрацията и към момента единствените институции с шефове от времето на Жан Виденов са Сметната палата и Комисията по ценните книжа и фондовите борси. Забавянето на уволненията е нормално, като се има предвид, че шефовете на Сметната палата са избрани от Народното събрание (с деветгодишен мандат), а комисията е назначена от правителството (с петгодишен мандат). Необходима е технология. Стандартният начин и за двете кадрови рокади би бил промяна в съответния закон. По такава технология беше направен първият ремонт на ръководството на "независима" институция - БНБ. Парламентът промени Закона за БНБ при смяната на подуправителя Емил Хърсев. Но все пак промяната в закон е сравнително тежка и бавна процедура. При промяната на състава на комисията по ценните книжа сработи по-бърз и ефективен механизъм.
Подаване на оставки.
Миналия понеделник на заседанието на Министерския съвет беше внесена допълнителна точка в дневния ред за извършване на "промени в състава на Комисията по ценните книжа и фондовите борси". Според Закона за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества членовете на държавния орган, който регулира и контролира пазара на ценните книжа, могат да бъдат освободени предсрочно при: "1. извършено грубо нарушение на закона; 2. извършено умишлено престъпление от общ характер, установено с влязла в сила присъда; 3. невъзможност да изпълняват задълженията си, продължила повече от шест месеца". Според първа точка от проекторешението седемте членове на комисията по ценните книжа - Християн Танушев, председател, Весела Станчева, зам.-председател, Веселин Ралчев, Милчо Стоименов, Венеций Димитров и Чавдар Драгиев (неизвестно защо в документа е пропуснат седмият член Пламен Николов - б.а.) се освобождават заради извършено грубо нарушение на закона. В доклада на финансовия министър като мотив се казва, че "в досегашната практика на КЦКФБ има случаи, които могат да се разглеждат като грубо нарушение на ЗЦКФБИД". Като пример са посочени издадени разрешения за извършване на дейност като инвестиционен посредник на "Улпия управление на инвестиции", "Еврофинанс" и "Първа финансово-брокерска къща", тъй като това е станало преди наличието на обнародвани в Държавен вестник условия, на които трябва да отговарят посредниците.
Необяснимо е защо в доклада са посочени точно тези три дружества, след като абсолютно всички посредници са лицензирани при същите условия. Докладът продължава с мотивите, че "към настоящия момент все още не са приети предвидените в закона наредби за капиталовата адекватност, за минималните ликвидни средства, за специалните резерви, както и за изискванията към лицата, непосредствено извършващи сделки с ценни книжа. Голяма част от разрешенията са издадени не само преди утвърждаването на необходимите условия, но и преди да бъдат изготвени проектите на съответните нормативни актове от страна на КЦКФБ". След изброяване на последиците от това нарушение, което "не може да се квалифицира като друго освен грубо" в документа е направен изводът, "че това е една от основните причини за продължилото толкова години забавяне създаването на капиталов пазар".
