И при две марки бензин Нефтохим пак може да губи
Правителството на Иван Костов наруши един от основните принципи, които обеща да спазва по отношение на монополистите - да контролира изкъсо цените, които обявяват, рентабилността и ефективността им. Увеличението на цените на горивата в момент, когато и старата цена осигурява рентабилност, е повече от притеснително. Това може да означа две неща - или че има желание за покриване на стари загуби, или че рафинерията продължава оперативно да се управлява толкова зле, че да има нужда от марж на печалбата, по-голям, отколкото е във всички останали държави. Вярно е, че в сравнимите с нас държави цената на бензина е около марка, но там два основни фактора в себестойността са различни. Разходите за труд са няколко пъти повече и рафинериите начисляват реални амортизации и плащат реални застрахователни премии. Заради финансовата дисциплина и инфлацията у нас ръстът на доходите е ограничен, а заради приходите в бюджета активите на компаниите не бяха преоценени след хиперинфлацията, т.е. заради нереалните амортизации маржът на печалбата е поне 8-10% изкуствено завишен. Сега Нефтохим повишава цените с още 10%, за да се изплатят задълженията към доставчици и към бюджета. Ако не се подобри управлението и не се намалят загубите и кражбите, и при две марки Нефтохим пак може да е на загуба. Цените на нашия пазар са европейски, но и пазарът става достъпен за външна конкуренция. Ако няма митнически и други защити, новото ценово равнище би трябвало да направи вноса рентабилен. Ако държавата тръгне да предпазва рафинерията от външна конкуренция, това означава, че тя брани и неефективността й. Сигнали за започнал внос от Гърция вече се появяват при дизеловото гориво, където бургаската рафинерия първо загуби конкурентоспособност.
Дългата драма на ДПС
Димитър ГенчевРумяна Петрова
През изминалите седем и половина години на политическа демократизация в България статутът на ДПС винаги е бил оценяван като перлата на българския преход. Нормативното му регламентиране обикновено се определя като пример за прилагане на "правилата за премълчаване" (gag rules) - един от основните принципи на американския конституционализъм. Според тези правила, когато се създава една демокрация, най-добре е неразрешимите конфликти да не бъдат законодателно санкционирани и публично коментирани: макар американската конституция да забранява робството, то продължава да съществува в южните щати още осемдесет години, а след гражданската война въпреки конституционно провъзгласеното равенство на всички граждани действащата политическа система поддържа и възпроизвежда расовата сегрегация през следващото столетие. Това постепенно прилагане на универсалните принципи за свобода и равенство чрез въвеждането на своеобразни двойни стандарти е единствената успешна стратегия за демократично решаване на социални конфликти и деления, свързани с първични ценности и идентичности, каквито са религиозните, етническите и расовите.
В България с решение на Конституционния съд от 1992 г. бе отхвърлено искането за обявяване противоконституционността на ДПС и така окончателно бе утвърдено правото на турското етническо и религиозно малцинство да има своя партия, при условие че в името, в устава и в своите програми ДПС се определя като партия, защитаваща интересите на всички малцинства, с други думи, след като политическата организация на турското малцинство се определи като неетническа. Дребен, но съществен детайл от "неетническия" образ на ДПС бяха политици като Иван Палчев и Евгений Матинчев. През 1997 заменянето им с фигури, които не могат да се примирят с чисто декоративни функции, каквито са Димитър Луджев, Александър Каракачанов и Венцеслав Димитров, бележи качествена промяна в стратегията на ДПС: приоритет за лидерите на движението става неговото деетнифициране. Тази промяна е напълно оправдана, доколкото в консолидираните демокрации етническите партии са обречени на маргинализация, бързо губят националното си значение, като се ангажират предимно с локални проблеми.
Очевидно амбициите на Доган и неговите съратници многократно надхвърлят мащабите на местната политика и Обединението за национално спасение бе създадено с грижа да бъдат запазени периметърът и относителната тежест на ДПС. Цената на това деетнифициране тепърва ще бъде определяна и заплащана.
Друг съществен детайл от стратегията на малцинствените партии в демократичните държави е пресметливото сътрудничество и противопоставяне както на управляващото мнозинство, така и на неговата опозиция. В България ДПС следваше тази стратегия, като играеше ролята на партията-посредник, която компенсира липсата на "базово съгласие" и едва ли не се привижда като защитник на националните приоритети.
Неслучайно политиците-посредници като Доган, Каракачанов и Луджев винаги са търсели връзки с президентството (нали държавният глава олицетворява единството на нацията), а когато избират името на своята коалиция, се самоопределят като спасители на нацията. Но след април 1997 България вече не е удавник, който отчаяно търси дъното, и няма нужда от припичащи се на плажа спасители.
Резултатите от междинните избори за кмет в село Сливарка, Крумовградско, обиколиха заглавните страници и коментарните рубрики на централните ежедневници не само заради бедния откъм събития отпускарски сезон. Всъщност случилото се на 10 август може да се окаже по-значимо дори и от драматичното обръщане на вота в червените бастиони Любимец (2 август 1997) и Долен чифлик (края на 1996).
Какво драматично може да има във факта, че в едно средно голямо и етнически чисто село от тримата местни кандидати Мехми Юмер (СДС), Айше Тасим (независима) и Халми Салиф (ДПС) на втория тур е спечелил г-н Юмер. Нищо ново няма във факта, че двама кандидати с реални шансове да бъдат избрани за кмет не са регистрирани от името на движението. Това се е случвало нееднократно, но винаги местните лидери, които са се противопоставяли на поддържания от партийната централа кандидат, са се обявявали за независими. За ДПС подобни конфликти лесно са били преодолявани без негативни последствия на национално ниво: подкрепата за движението при парламентарни избори е оставала достатъчно монолитна. В най-неблагоприятния случай се е стигало до апели за реформиране и обновление на самото движение, но те никога не са застрашавали мястото и ролята на ДПС като значима, парламентарно представена партия.
Драмата в Сливарка има две измерения:
Изглежда за първи път Сокола започва да трупа партийни пасиви от сблъсъка си с управляващите. Той е изправен пред два големи проблема - деетнификацията отдолу, засягаща предпочитанията на самите избиратели, която централното ръководство на ДПС не е в състояние да канализира, и премахването на необходимостта от партийно посредничество при реализиране на държавна политика, съобразена с интересите на турското малцинство: прякото и ефективно взаимодействие между местната и централната власт вече изглежда възможно по цялата верига от проблеми - от цената на тютюните до подписването на рамковата конвенция за малцинствата и свободата на придвижване между България и Турция. Към тези тежки предизвикателства на новата политическа ситуация се прибавят и обвиненията на Гюнер Тахир, че, поддържайки един авторитарен стил на ръководство, лидерите на ДПС преследват лични и частни финансови цели, разчитайки на безусловната, етнически и религиозно мотивирана подкрепа на редовите членове. Разбира се, инициативата за обновление на ДПС може да изиграе и конструктивна роля, ако отварянето на досиетата доведе до организационна криза в движението.
Защитната реакция е еднозначна - в медиите се обсъждат неправдоподобни и дори фантастични сценарии. Местен активист на ДПС мечтае да повтори дупнишката блокада в Кирково и дава указания да се събират стари автомобилни гуми. Друг фантазира за нещо като Разградска република, но на тютюнопроизводителите в Кърджалийско, или за триумфална визита на Доган до Москва, при която той договаря бартер на газ срещу тютюн. В по-реалистичен тон се обсъждат планове за бойкот на съветниците от ДПС, който би облагодетелствал всъщност БСП.
Малцинствените партии на север от Дунава (унгарските в Словакия и Румъния, немската в Полша) по логиката на здравия разум подкрепят радикалните политически и икономически реформи, докато на юг от Дунава (гръцката в Албания, албанските в Македония, българската в Сърбия) те са учудващо лоялни към стария елит и неговите корпоративни интереси. ДПС си беше избрал ролята на балансьор с претенцията да отстоява както толерантността, така и реформаторството в период, когато липсваха както реформи, така и толерантност.
Драмата на ДПС и неговите ръководители е, че днес, замечтани по времето, когато извличаха спекулативно голям политически престиж от ролята си на посредник, продължават да пропускат шансовете си за ефективно партниране с извършващите реформата.
Новият закон за МВР: централизация и информация
Йово Николов
Новият закон за МВР безспорно е един екологично чист продукт. В буквалния смисъл на думата. Наред с всички останали задачи, които трябва да изпълнява МВР, проектозаконът, който беше внесен в парламента в началото на август, предвижда всяка служба да се грижи за екологията на страната. С това естествено новото МВР и униформените полицаи ще спечелят на своя страна и зелените патрули и еколозите.
Този наглед страничен факт е доста симптоматичен за създаването на закона. В седемдесетте му страници са описани всички действия, които МВР извърши през последните 8 месеца от управлението на Богомил Бонев в сградата на "6-и септември". Освен това в проектозакона са намерили място и голяма част от идеите, споделяни от шефовете на МВР в последно време.
Необходимостта от промяна на Устройствения закон за МВР е подчертавана от всички министри след Христо Данов. Децентрализацията, която адвокатът заложи във вътрешното министерство, доведе до неефективно управление на службите, дублиране на дейности и отговорности и разнобой, предизвикан от корупция и лични интереси. Регионалните директори, които са наместници на министъра по места, се оказаха с ранг на прости полицейски началници. Защото по силата на сега действащия закон местните шефове на служби "Сигурност" и "Борба с организираната престъпност" се подчиняваха пряко на София. Така се създаваше пълен хаос в бившите окръжни градове.
Цялата власт е централизирана в ръцете на министъра.
Проектозаконът за МВР отменя 5 други закона, които регламентират работата на МВР и неговите служби - стария устройствен закон на вътрешното министерство, законите за Националната служба за сигурност (НСС), Централната служба за борба с организираната престъпност (ЦСБОП), Националната полиция и Националната служба за противопожарна охрана. Така цялата власт пряко се концентрира в министъра.
Под въпрос е и кое е по-важното в проектозакона - дали създаването на гранична полиция и жандармерия на мястото на Гранични войски и Вътрешни войски, дали орязването на функциите на Националната служба за сигурност и разширяването на правомощията на ЦСБОП, дали дефинирането на правомощията на полицията или информационната дейност на МВР.
НСС не може да арестува, БОП става суперслужбата.
Отнемаме полицейските функции на НСС, каза след правителствено заседание Богомил Бонев и така лаконично определи промените в новия закон, които засягат спецслужбите. На практика НСС се превръща в чисто информационна служба.
Вероятно идеята на законотворците е да напълнят със съдържание измислената преди 6 години Централна служба за борба с организираната престъпност. Въпреки гръмкото си име тя така и не успя да поведе борбата с мафиотските структури. Определянето на конкретните задачи на двете спецслужби може би най-накрая ще реши и споровете между тях коя с какво трябва да се занимава. За съжаление и в този проектозакон са заложени някои конфликтни ситуации.
Например НСС ще следи за корупция и други заплахи за сигурността, свързани с участие на чужди служби или организации. Ако корупцията идва от местни, т.е. българи, тя ще се наблюдава от антимафиотите. ЦСБОП ще се бори срещу корупцията в местната и в държавната администрация.
Не е ясно кой ще има приоритет, ако бъде засечен канал за контрабанда на наркотици, оръжие или психотропни вещества, в който участват български и чужди групировки, тъй като и двете служби трябва да се занимават с това. Противоречието идва от това, че НСС следи за международните престъпници и дейността им против българската държавност. В същото време ЦСБОП се бори срещу местни и транснационални престъпни структури. Кой ще е водещ в едно разследване срещу подобни мафиотски структури, след като всяка престъпност, особено организираната, е заплаха за националната сигурност на страната?
Ако се отчитат сегашните настроения в ръководството на МВР, това вероятно ще бъде ЦСБОП, която с този закон става национална служба. НСС има нещастието да бъде наследник на Държавна сигурност, а ЦСБОП е създадена в по-демократични времена. Уплътняването на дейността на ЦСБОП и превръщането й в национална служба преследва и друга цел - веднъж завинаги да се пресекат желанията на определени кръгове в обществото, които искат да създават българско ФБР под прякото подчинение на президента или парламента.
Иначе БОП поема под контрол целия предмет на дейност на мутрите - рекет, контрабанда, незаконен трафик на хора, фалшифициране, хазарт, т.е. всички действия, които криминализираха икономиката и страната ни.
Какво е БОИ и СОТИ
В духа на перестройката новият закон за МВР посочва и функциите на анонимните досега служби като Бюрото за оперативно издирване (БОИ) и Службата за оперативно-техническа информация (СОТИ). Досега тяхната дейност се регламентираше с вътрешноведомствени актове.
БОИ следи хора, за които има данни, че са извършители на престъпления или се готвят да извършат незаконен акт, филмира, контролира проведени телефонни разговори и изготвя веществени доказателствени средства.
СОТИ е по прилагането на специалните разузнавателни средства, включително проверява пощенската кореспонденция и контролира предаването на данни и информация чрез кабелни средства.
В закона са посочени и регламентирани действията на абсолютно всички служби в МВР.
Баретите са хора без лица и настояще.
В специален текст на закона се гарантира, че служителите на Специализирания отряд за борба с тероризма и техните семейства се ползват със специален режим на адресна регистрация, регистрация на колите и телефоните им. Самоличността на служителите от отряда при изпълнение на техните задължения се запазва в тайна.
Законотворците вероятно са взели предвид някои действия на бивши командири на баретите, които разнасяха албуми с лицата им по дискотеки, за да бъдат разпознавани, и конфликтите между прокуратурата и МВР по повод желанието на Боян Петракиев-Барона да осъди командосите, участвали в неговото задържане на язовир "Братушково" преди 2 години.
В закона обаче не е предвидено кога анонимността на баретите може да бъде снета. Какво ще стане, ако някой командос все пак наруши законите на страната? Примерите от настоящето за подобно нещо са толкова много, че няма смисъл да се изреждат. Анонимността създава чувство за безнаказаност и за това едва ли е нужно потвърждение от психолог.
С гафовете от близкото минало може да се обясни и разширяването на обсега на действие на баретите. Те вече могат да охраняват държавни лица, да оказват съдействие на държавни органи. Освен това командосите могат да отцепват райони, да спират или отклоняват движението на пътни превозни средства и временно да прекъсват телекомуникационни връзки.
Който владее информацията, контролира държавата.
Който владее информацията, контролира държавата - тази максима е залегнала в основата на новия закон за МВР. За принципите на информационната дейност на министерството е отделена цяла една глава. Информацията като задължителна дейност на службите на МВР може да се конкурира единствено с екологията. Всяка една от службите на вътрешното министерство изгражда свой информационен масив за дейността си. Тези фондове са под ръководството на служба "Контрол и анализ на информацията" (СКИАТ). Самата служба трябва да изгради автоматизирани информационни фондове. СКИАТ ще трябва да осъществи и отколешната идея за създаване на взаимодействие между информационните фондове на МВР и останалите държавни институции.
Всички служби на МВР се задължават да изготвят свои анализи, прогнози и разработки по дейността си. Информацията се събира и в служба "Информация и архив", която води оперативния отчет на МВР. Тя изготвя аналитичните справки и доклади на ръководството на МВР. Чрез тази служба министърът на вътрешните работи управлява архивния фонд на министерството.
Безспорно нужната централизация на министерството и единоначалието на министъра са в основата на създаването на този закон. Някои експерти с основание се страхуват от факта, че в ръцете на политическо лице - министъра на вътрешните работи, се концентрира прекалено много власт и информация. Те обаче от своя страна пораждат и отговорност. В случая с борбата с престъпността, след приемането на закона за МВР, тя е лична - на министър Богомил Бонев.
Ганчев тръгва на лов за бизнесбратя
Момчил МИЛЕВ
Лидерът на бизнесблока, изглежда, се кани да открие тазгодишната кампания за набиране на нови спонсори. Кадровите катаклизми в лагера на Жорж Ганчев отвориха нови финансови пробойни в корпуса на политическия "Титаник", наречен БББ. Мустакатият корифей на политическата фехтовка панически се опитва да закърпи дупките, през които започнаха да изтичат постъпленията в партийната каса.
Драматичният момент в политическото битие на Ганчев започна с безшумния преврат в неговите бизнесбратства. Жорж беше отстранен от председателското място в своята финансова задруга, а ръководството пое шуменският депутат Христо Петров. Така лидерът на бизнесблока изгуби контрол над основната част от паричния поток към партията и на практика остана само с фиктивна политическа власт. За отмъщение Ганчев изключи от редиците на партията новия върховен бизнесбрат Петров и идейния вдъхновител на метежа Христо Иванов.
Спасителната маневра, с която Жорж ще се опита да излезе от заплетената ситуация, е изграждането на ново финансово лоби. Лидерът на БББ се готви да пререже пъпната връв между партията и бизнесбратствата, в случай че Софийският градски съд регистрира промените в устава и ръководството. Ганчев смята да скъса с досегашните си меценати, които предпочетоха соловата игра, и да обедини верните си бизнесмени в нова асоциация на фирмите.
Според ръководството на БББ партията е попаднала в политически капан. "Нашите членове са дребни и средни бизнесмени. Те търсят политическо лоби, но в момента влиянието ни е твърде свито", смятат в бизнесблока. Парламентарната група на партията достигнала своя праг на развитие, но нямала сили и възможности да осигури спокоен бизнес на своите поддръжници. "Голяма част от братствата са изнервени от невъзможността да прокарват своите виждания чрез депутатите, защото са очаквали бърза възвращаемост на инвестициите", каза за "Капитал" членът на политическия съвет на партията Радослав Каратанчев. Според него няма да се бърза с разформироването на братствата. Ганчев все още разчита промените да не бъдат вписани от магистратите, защото според него "имало драстични нарушения". По-вероятно е да се стигне до разрив с фирмените братства и намирането на по-сговорчиви стратегически инвеститори в партията на Жорж. Планирано е асоциацията на фирмите, както ще се казва новата структура, да бъде по-тясно свързана с партията. Възможно е дори и юридическото лице БББ да се явява съучередител.
Изграждането на "Фирмени братства - 2" няма да е лесно, защото досегашните местни организации в Ганчевата бизнесмрежа бяха създадени на политическа основа, опасяват се в БББ. Катаклизмите със спонсорите на Жорж не са прецедент и вероятно ще костват парламентарното присъствие на БББ. Първоначално Ганчев демонстрира склонност да жертва групата си в Народното събрание в името на партийната монолитност. От неговия лагер обаче довериха, че спешно се търсят пътища как да се реанимира парламентарната група на бизнесблока, в случай че бъде разформирована. Емисари на партията усилено вербували народни представители от другите две малки формации - ОНС и евролевицата, да преминат към лагера на БББ, ако противниците на Жорж отцепят още гласове. Така хората на Ганчев се надяват да компенсират отпадането на Христо Петров и Христо Иванов, както и заплахата Георги Агафонов да се присъедини към инакомислещите под заплахата от снемане на имунитета. Най-вероятно "изпуснатите" фрази за изсмукване на народни избраници от други партии ще се окажат поредният блъф. Те обаче биха могли да има мобилизиращ ефект в редиците на бизнесблока и да убедят по-разколебаните поклонници на Жорж, че босът им здраво стиска юздите в партията. Стремежът на Ганчев, изглежда, е да изчисти разногласията в партийния си лагер в началото на есенната сесия на Народното събрание.
При всички случаи обаче евентуалната метаморфоза на Ганчевата финансова мрежа ще доведе до отцепването на регионални структури - както партийни, така и икономически. Отлъченият шуменски депутат Христо Петров извоюва подкрепата на БББ-дейците в своя роден град и се закани да обжалва решението пред върховния форум на партията. Свикването на конгрес обаче може да се окаже политическо харакири за Жорж Ганчев, защото не е съвсем ясно колко местните партийни функционери са склонни да търпят твърде авторитарния стил на своя лидер. Поведението на бизнесбратствата все пак е достатъчно силен индикатор на нарастващото недоволство по места. Председателят на БББ трябва да хвърли доста усилия, за да намери силни поддръжници в разбунтувалите се структури по места. На практика Жорж трябва да гради почти от нулата партийната мрежа в тези региони, защото структурите на БББ и братствата се припокриват. Сериозни сблъсъци между БББ-активистите могат да се очакват не само в Шумен. Разцеплението надали ще отмине Търново и Кърджали, където се бяха кандидатирали отцепниците Христо Иванов и Александър Тасев. Проблеми вероятно ще възникнат и с малцинствения електорат, тъй като един от идейните вдъхновители на метежа срещу Ганчев - карнобатският бизнесмен Цветелин Кънчев, има сериозно влияние над избирателите от ромски произход.
Армията 2010 г. - количеството си отива, качеството остава
Момчил НЕДЕЛЧЕВ
Малка по численост, но мобилна и сравнително боеспособна армия - това е формулата, по която би трябвало да протече преструктурирането на въоръжените сили у нас. Въпреки че драстичните съкращения ще засегнат всички видове въоръжени сили, очертава се Сухопътни войски да се окажат черната овца на реформата в отбраната.
Над 30 гарнизона ще бъдат закрити до 2010 г., съобщи командващият ген.-лейт. Гиньо Тонев. С 40 на сто ще намалее личният състав на Сухопътни войски през следващите 10-12 години. Той трябва да спадне до 30 хиляди души. Планира се закриването на 30 военни гарнизона. Още тази година се закриват поделението в Звездец, известно повече като част от прословутия Триъгълник на смъртта, и гарнизонът в Долни чифлик. Войските от Ивайловград се изтеглят в Крумовград, от Монтана - във Враца, и от Ардино - в Смолян. С 35 на сто пада приемът във военните училища. Школата за запасни офицери в Плевен, основната ковачница на кадри за Българската армия, се премества в Шумен, а опразненият комплекс се преоборудва в център за новобранци. Шест полеви болници и медицински батальони се закриват. Четирите зенитно-ракетни полка се обединяват в два.
По новата отбранителна схема войските ще се базират равномерно в цялата страна. Досега елитните сили на войската ни бяха разположени по границата с Турция и Гърция, за да уплътняват южния фланг на Варшавския договор. С новата разстановка на силите се закрива бившата Втора армия, преименувана на Втори корпус. Зоните й на влияние ще се разпределят между оцеляващите Първи и Трети корпус с центрове София и Сливен. Освободеният офицерски състав ще премине в командването на новосформираните сили за бързо реагиране. Те ще се състоят от три бригади - механизирана, реактивна и лека пехота и батальон морски пехотинци (в състава на военноморския флот). Авиобазата в Крумово се редуцира до ескадрила, минава на подчинение на Сухопътни войски и ще осигурява въздушна поддръжка с хеликоптери Ми-17.
Докато проблемът на пехотата ще е човешкият ресурс, драмата на Военновъздушните сили е техническото осигуряване. След като не могат да осигурят достатъчно ефективни тренировки на масата от бойните пилоти, началниците на ВВС обмислят схема, която условно може да се обозначи като български "Топ гън".
Замисълът на авиационното командване е да поддържат във висока бойна готовност малко ядро от бойни пилоти. Това ще бъдат между 70 и 100 души, каза командващият ВВС ген.-лейт. Стефан Попов. Асовете ще имат възможност да направят 50-60 летателни часа всяка година. За сметка на това редовият летателен състав ще тренира уменията си във въздушна битка, без да се отделя от земята. Те ще имат един, най-много два полета в годината. Не е ясно обаче как ВВС ефективно ще изпълняват функциите си без бюджетна субсидия. "Над 50% от самолетите на бойната авиация са повредени и на практика неизползваеми", призна ген. Попов, премълчавайки точното число от съображения за сигурност, а по-вероятно - от срам. Трийсет на сто от техниката ще се консервира заради липса на резервни части. При 235 въздушни единици това прави близо 80 машини. Офертата на бившия зам.-министър Илия Маринов за реекспорт на изтребители бомбардировачи Су-22 е стигнала до ръководството на ВВС, но била твърде дискусионна. До продажба можело да се стигне само ако с един пласиран самолет може да се ремонтират 3 до 5 повредени машини, каза ген. Попов. От авиобюро "Сухой" обаче съобщиха, че Илия Маринов е самозванец и предложението е нелегитимно.
Проблемът с финансирането няма да отмине и военноморския флот. Седемдесет на сто от корабите ни ще бъдат с изтекъл моторесурс към 2000 г., призна командващият ВМС вицеадмирал Христо Контров. Програмата за обновяване на флота се лута между Генералния щаб, Министерството на отбраната и Министерския съвет. Осигуряването на пари ще бъде също толкова проблематично, както и с авиацията, защото става дума за строеж на нови кораби.
Засега обаче най-належащата задача на Българската армия си остава оцеляването. С нарочна заповед ген.-полк. Михов разпореди на своите подчинени във видовете въоръжени сили отсега да трупат зимнина. "Сухопътни войски се осигуряват самостоятелно с 50% концентриран фураж и 100% зеленчуци, включително картофи, плодове и туршии собствено производство", се казва в доклада на командващия ген. Гиньо Тонев. Пилотите и наземният персонал пък предложиха на земеделски кооперации бартерна размяна на принципа стока срещу работна ръка. В авиобаза "Балчик" дори се стигна до скандал, след като въздушните асове отказаха да берат боб.
Най-важното за отношенията ни с Македония е връзката с демократичен режим
Социологът Валерий Русанов, шеф на фондация "Аксес", пред "Капитал"
Въпреки че България призна Македония, отношенията между двете държави продължават да са в застой. Как обяснявате това?
- България първа призна държавата Македония и в същото време е страната, която в момента има най-лошите отношения с нея. Причината е измислена - това е т.нар. въпрос за езика, тъй като знаете, че за известен период отношенията започнаха бързо да се развиват. Бяха подготвени 11 спогодби и в един момент от македонска страна възникна искането те да бъдат подписани на двата официални езика в двете държави, но се наблягаше на обстоятелството македонският - официален език на Република Македония. Това срещна съпротива от българска страна и оттам насетне отношенията замряха на тази точка. Стигна се дотам, че в момента нямаме подписано на практика нито едно споразумение с Македония. Целта на поставянето на този проблем е да се блокират отношенията, които имаха всички предпоставки да се развиват като най-дружески след 1991 г. Такъв развой не беше изгоден за управляващата класа в Македония, след като тя за разлика от тази у нас остана същата. Номенклатурата, която управляваше Република Македония в рамките на Югославия, управлява страната до ден днешен. Различията са в това, че техният Съюз на комунистите в Македония се раздроби на партии, които пък от своя страна се обединиха в ляв блок, но така или иначе те не изпуснаха властта. Сред управляващите в Македония се чувства страх от по-тясно сближаване с България. Тези са най-общо причините за блокирането на отношенията между двете страни. Оновната вина за това имат управляващите в Македония, но и ние много помогнахме с негъвкава позиция през целия период от признаването на Македония до днес.
Ако езикът се явява постоянно заложена мина в българо-македонските отношения, как тя може да бъде обезвредена?
- Не е толкова страшно да се признае съществуването на отделен македонски език. Този език, който се говори, на който се пише в Република Македония, е политически феномен и може да бъде интерпретиран чисто политически. Какво лошо има в това? Това е езикът, на който се общува в Македония. Не трябва да се стига до положението, до което стигна Гърция, която по свои си причини продължава да не признава Република Македония само и само да не се повтаря историческото име Македония.
На какви принципи трябва да стъпи българската политика спрямо Македония?
- На пълно признаване на реалностите. Не можем да твърдим днес, че в Македония хората, които обитават тази страна, са българи. Те вече са си изградили свое собствено съзнание, много от тях вече сами не се преценяват като българи. Разбира се, има много хора, които дълбоко в себе си и за себе си са българи, но има и такива, които искрено вярват, че са различни от българите, от сърбите, от гърците, от всички останали, че са някаква индивидуалност - лингвистична, национална и т.н. Това е тяхно право. Много пъти е повтаряно друго нещо - след като сме признали една държава, ние сме си свършили работата. Вече сме признали политическата реалност Македония и това води до своите последствия - признаваме това население като обединено в рамките на една държава. Ясно е, че хората, които населяват днешна Република Македония, и тези, които населяват нашата страна, имат общо минало, имат общ генезис, имат обща култура, но това е миналото. Просто трябва съвсем реалистично да погледнем настоящето и оттам да извадим правилните решения.
Дали само разминаването в политическите поколения в София и Скопие e причина за недобрите отношения? Защо Македония е по-агресивна?
- Те винаги са били по-агресивни и това е нормално. Знаете генезиса на явлението - създаване на нова нация по чисто изкуствен начин. Да не се връщаме към 1934 г., когато с решение на Коминтерна "се учредяват" нациите като балканските чукари - тия били македонци, ония били тракийци, трети били добруджанци - на практика за българите никъде не се оставя местенце, защото има и турци, има и гърци, какво ли няма. Този процес набира сили след 1944 г., когато комунистите идват на власт в България, в Югославия. От този момент насетне до ден днешен по-агресивната страна винаги е била македонската, за да наложи своето виждане - че, да, ние сме хора, които са различни от вас, българите. Това враждебно отношение не е ново, то е константно. То е доказателство, че нищо не се е променило. Ако отворите в. "Нова Македония" отпреди 15 години, ще видите абсолютно същите неща като днес. Просто героите са променени и обстоятелствата са малко по-различни, но същността е една и съща.
Споменахте, че българската външнополитическа позиция спрямо Македония не е толкова гъвкава. Как оценявате в този контекст изявите на българските външни министри от признаването на Македония насам, както и политическото поведение на президентите Желев и сега Стоянов?
- Повод за скандали даваше и Желю Желев, дава сега и Петър Стоянов. Тези скандали са на равнище медиа, те са измислени. В македонските медии се стига до арогантност. Но вината според мен не е в самите президенти. Желев полагаше особено интензивни усилия - посети страната, негова книга беше издадена на македонски език, за да не се сърди никой. Въпреки това никой не го отчете, когато държавният глава присъства на промоцията на своята книга, издадена на този проблемен език. Стоянов също полага огромни усилия в това отношение. Разбира се, когато те са зловидени, се получават измислени, несъществуващи скандали. Търси се под вола теле.
Ако говорим принципно за проблемите в дипломатическите отношения между София и Скопие?
- Не виждам вината в самите политици. Бедата е в това, че нямаме ясно артикулирана позиция по отношение на Македония. Оттук идват и тези меандри в нашите отношения. За разлика от другите съседни страни, които, живи или мъртви, отстояват свои позиции, каквито и да са. Те имат константно отношение към Македония, което не се е променило десетилетия наред. Ако изследваме отношението на българската държава през последните 100 или 70 години по проблема на Македония, ще видим, че то се разиграва в доста широк диапазон. Не бих се сърдил и на нашите политолози, на експертите, които се занимават с македонския проблем в последно време, тъй като нещата са страшно динамични. Те са сложни и продължават в движение да се усложняват още повече. Много е трудно в момента да се изработи правилна концепция. Това рано или късно ще стане, добре е да стане колкото се може по-рано. Разбира се, като че ли и време не достига - ние сме в постоянен цайтнот, тъй като не е само този проблем. Проблемите пред българската външна политика са много. Мисля, че това е нормално за един начален етап на българската политика. Това, което беше до 1989 г., беше друг тип политика, която не търпеше особеното мнение - тя не се и формираше у нас. Формираше се на друго място и ние просто давахме някакъв нюанс в изпълнението. Голямото предимство на македонските политици в това отношение е, че те продължават да се движат в старите парадигми, за тях новото време още не е дошло. Това, което става в Македония, е една мимикрия на промени и не знам докога може да продължи, тъй като опозицията в тази страна набира сили. Македония е пред прага на предсрочни избори, които може би ще се състоят тази есен или пролетта на следващата година. С идването на нова политическа сила там нещата ще се променят. Най-важното условие за развитието на отношенията между двете страни е да имаме връзка с един действително демократичен режим. Иначе, каквото и да правим, веднага ще се появи нов проблем. На някои хора в Македония, сега на власт, това сближаване не им е изгодно. Тясната икономическа обвързаност в друга посока - север, северозапад, лоши инфраструктурни отношения със страната, културна и езикова близост, която плаши управляващите в Македония. Ако те влязат в отношения с България, естествено ще започне езикова и културна интерференция, която някои хора ги плаши страшно. Демократично настроените хора в Македония не се плашат от това и затова казвам, че проблемите в нашите отношения ще се разрешат точно тогава, когато срещу себе си имаме равностоен събеседник, който свободно, автономно взима решения и е загърбил всичките идеологически предразсъдъци.
Има ли някакви рискове конфликтът да се задълбочи?
- Не. Това е нормалното му състояние. Няма страна, която да има интерес от задълбочаване на проблема. Това състояние удовлетворява политиците в Македония и те ще бъдат доволни да го поддържат на такова равнище.
Прогнозирате ли в Република Македония сходни политически събития с тези, които доведоха до промени в България и Сърбия?
- Напълно е възможно да се възпроизведе моделът, който видяхме в нашата страна. Мисля, че на следващите избори опозицията ще спечели. Управляващата гарнитура в Македония се провали. Трудните процеси тепърва започват, защото медийната власт, икономическата власт все още са в ръцете на представителите на бившата номенклатура.
Дали е възможно икономическо решение на политическия проблем в българо-македонските отношения?
- Само по принцип, тъй като икономическият потенциал на нашата страна е много слаб. Това, че сме в дълбока криза, много силно ограничава възможностите за интензифициране на икономическия обмен. Самата Македония е една малка държава, тя няма потенциала да бъде инициатор на това нещо. Но разширяването на икономическите контакти, отпадането на бюрократични и административни пречки, подобряването на инфраструктурната мрежа без съмнение ще спомогнат много за по-добро разбирателство и оттам за преодоляване на съществуващите различия. Знаете, че останаха недостроени 12 км железопътна линия София - Скопие. Дай боже, да ги завършат скоро. Това силно ще облекчи нашата комуникация. С подобряване на работата на митническите служби мисля, че нещата също ще се променят. Сега е цяло изпитание да се мине през границата.
Дали многообразието на вижданията за българо-македонските отношения блокира диалога?
- Възможно е да блокира, но то е много естествено да има различни мнения. Не може цял един народ да бъде принуден да мисли по един и същ начин по македонския въпрос и въобще за двустранните отношения. Голяма част от населението в нашата страна има македонски корени. Фактически те са най-ожесточените защитници на тази линия по отношение на Македония. Има други, които въобще не се интересуват. Интелектуалният и политическият елит невинаги се занимават достатъчно интензивно и достатъчно качествено с македонския проблем, някак си го загърбват. Нашият взор се е вперил в Европа, НАТО и много често изоставяме нашите проблеми, които пораждат потенциалната възможност България да получи имиджа на страна, която не е решила елементарния въпрос със своите съседи.
Как всъщност може да бъде формулирана и провеждана такава политика спрямо Македония, която хем да е толерантна, хем да не пренебрегва българския интерес?
- Това е доста сложен въпрос. Изходът е открита, последователна и пряма позиция по всички въпроси - аз я виждам в изявите на нашите политици, особено напоследък. Дано хората, които в момента определят политиката на нашата страна, да разберат това и да минат много бързо към конструктивно развитие на нещата. Няма какво да се страхуваме толкова, че някакви договори ще се подписват по начин, по който те искат да се подписват. Това не е чак толкова унизително за нас. Македонският език не е нещо толкова страшно. Само това е изходът, защото всяко шикалкавене, премълчаване и заобикаляне на проблеми рано или късно се връща обратно и утежнява още повече нещата.
Финансови интереси накараха три града да се отделят от община Родопи
Олга Раева
Три богати селища миналата неделя гласуваха на референдум да се отделят от пловдивската община Родопи. Това са Стамболийски, Кричим и Перущица. Решението на хората в тези градове повдигна въпроса докъде стига самостоятелността на населените места да решават административната си самостоятелност и откъде започват интересите на държавата.
Община Родопи беше изкуствено създадена през 1987 г., като административно бяха обединени селища като Цалапица, Стамболийски, Перущица, Куклен, Крумово. Централата на общината беше в Пловдив, въпреки че границата й заобикаля града. Факт е, че се отделят три сравнително богати населени места. С консервните си предприятия Стамболийски и Кричим няма да имат никакви проблеми при финансирането, което и местните власти посочиха като основна причина за отделянето. Макар и по-трудно Перущица също ще успява да покрива разходите си, без да чака субсидия от общината и републиканския бюджет. При този град обаче причините за отделянето са по-скоро емоционални, отколкото икономически. Заради недостатъчното участие не можа да се отдели и Куклен, където са заводите за препарати за растителна защита "Агрия" и Комбинатът за цветни метали. Отделянето подчерта недостатъците на системата за финансиране на общините. "В момента финансово добре са малки общини, в които има големи производствени предприятия с много работници", обясни кметът на Разград Венелин Узунов, член на управителния съвет на Националното сдружение на общините в Република България. В собствените приходи на общините най-голям дял имат приходите от данък върху общия доход. За тях остават половината от отчисленията, другата половина отива в държавния бюджет. По тази причина нямат проблеми малки общини като Девня, Димитровград. При по-населените общини обаче, колкото и работници по трудов договор да има в тях, винаги съществува недостиг на средства за поддържане на нормалните дейности - осигуряване на здравна помощ, образование, транспорт. Налага се да се разчита на субсидия от републиканския бюджет. За 1997 г. е разчетено за общините да се финансират при отношението на собствени приходи и субсидии 59 към 41. Проблемът със субсидията от републиканския бюджет е, че тя не винаги покрива нуждите. Субсидията по същество са разпределени налични средства, част от това, което държавата е събрала от данъци, което не може да се увеличава в зависимост от нуждите на общините. Другият недостатък е, че субсидията се получава неравномерно през годината. До 31 декември не е ясно колко пари ще получи общината и кога. До края на юли общините са получили 34.1% от предвидената за годината субсидия, което е доста под 52-та процента средно изпълнение на разходната част. От тази гледна точка отделянето за трите населени места изглежда за предпочитане. В същия момент обаче финансовото състояние на останалите населени места в община Родопи ще се влоши и те ще станат доста по-зависими от републиканския бюджет, което е кошмар за всеки един кмет. Съществува и обратна тенденция - към обединяване на общини.
Отдавна съществува настояване Варна да се обедини с Девня. В Девня работят много варненци, но постъпленията от техните данъци отиват за благоустройство на община Девня. Много бедни общини пък искат да се присъединят към по-богати. Такъв е случаят с Опака, която иска да се присъедини към Попово. "При присъединяването на по-малки селища към по-големи общини субсидията формално се индексира, но реално се получават 30-40% от нужните пари. Така се увеличава бремето върху по-големите градове, общински центрове", смята кметът на Разград. "Има редица общини, които са създадени в интерес на държавната политика и отбраната", казва Христо Станев от Националния център за регионално развитие и благоустройство. В планините, ако се спазва стриктно законът, трябва да има далеч по-малко общини, но инфраструктурното им обединяване е невъзможно. На границата също не би трябвало да има толкова голям брой, колкото са в момента. Там обаче на общинските центрове са възложени редица държавни функции, свързани с отбраната и сигурността, което изисква тяхното съществуване.
Транспортните връзки са друг критерий за образуването на една община. При отделянето на Гурково от община Мъглиж бяха пропуснати няколко населени места, които са доста обезлюдени и практически нямат приходи, но имат нужда от издръжка. Според закона те остават към община Мъглиж, но практически от Мъглиж няма път до тях, защото те остават от другата страна на билото на планината, казва Станев. Според него в най-скоро време президентът Петър Стоянов ще подпише промени в указа, с който отдели Гурково като самостоятелна община, и ще присъедини към нея "забравените" селища.
При образуването на новата община Перущица сигурно към нея ще бъдат присъединени и двете села Чурен и Скобелево, въпреки че те гласуваха против отделянето. "До тях просто не може да се стигне по друг път освен през Перущица и е логично те да бъдат в тази община, а не към Родопи", смята Станев. Цалапица, която остава, ще е практически откъсната от общината си Родопи. Единственият й път ще е през село Кадиево, което не пожела да се присъедини към Стамболийски.
Отделянето на трите общини в самостоятелни обаче ще увеличи разходите за транспорт при пътуване, защото досега те се водеха по по-ниската тарифа на вътрешнообщинските превози. Точно заради по-скъпите транспортни тарифи двете села около София Рударци и Кладница искат да се присъединят към столичната община. По-скъпо ще е и лечението, защото в отцепилите се селища няма болници и хората ще трябва да се лекуват в Пловдив, за което ще заплащат повече.
Образуването на новите общини трябва да бъде одобрено от правителството, а след него и от президента. Кабинетът обаче може да прецени не само дали са спазени законите при провеждането на референдума и всички останали изисквания. Той може да откаже и поради целесъобразност. Когато исканията за преобразуване влизат в противоречие с финансовата политика на държавата и новата община или останалата част от старата не може да се самоиздържа, правителството може да откаже, смята Станев. Естествено никой Министерски съвет не би се съгласил примерно с отделяне на самостоятелна община Кремиковци от Столичната голяма община. В Кремиковци и околните села живеят най-много 20% от работещите в комбината. Самоуправлението трябва да бъде в определени граници, смята кметът на Разград. Според него всеки бивш окръжен град би желал да бъде самостоятелен и да не изхранва околните села, 95% от хората в които са на социални помощи. "Към община Търговище примерно има 40 села. Какво ще правят те отделно от града? От какво ще се издържат", попита Узунов.
Правителството обаче не може лесно да откаже да образува новите общини. Това би нарушило принципа на право на избор на хората на самоуправление. Въпреки че България все пак не е федерация от общини.
Хранилищата за ядрени отпадъци са на ръба на капацитетите
Антоанета Алексова
Проект за единна конвенция по безопасно управление на отработеното ядрено гориво и управление на радиоактивните отпадъци прие през миналата седмица правителството. Предстои обсъждането му във Виена през септември и ратифицирането му от парламента до края на годината. С решение на кабинета бяха създадени и консултативни съвети по ядрена безопасност и радиационна защита към Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели (КИАЕМЦ). Последният консултативен орган се задължава най-напред да разработи несъществуващите досега норми за аварийно облъчване на населението.
До 15 септември председателите на Комитета по енергетика и КИАЕМЦ трябва да предложат на ресорния вицепремиер Евгений Бакърджиев конкретни действия, които произтичат от ратифицирането на конвенцията, както и схеми за попълване на фондовете "Безопасно съхраняване на радиоактивни отпадъци" и "Извеждане на ядрените съоръжения от експлоатация". Тези фондове са създадени през 1995 г. с поправка в Закона за използване атомната енергия за мирни цели, но досега не са били захранвани с парични средства. В тях трябва да правят отчисления предприятията, при чиято дейност се изхвърлят радиоактивни отпадъци, както и тези, които използват ядрени съоръжения. В останалите страни практиката е фондовете да се попълват с отчисления от цената на електроенергията на атомните електроцентрали. "В България съвсем спокойно може да се приложи същата схема, но тепърва предстоят разговори с шефа на Комитета по енергетика", каза Георги Кашчиев - председател на КИАЕМЦ.
Правителството обаче тепърва трябва да вземе най-важните решения за осигуряване на нормално ниво на ядрена безопасност в страната. Все още не се говори за конкретни мерки, които трябва да се вземат във връзка с единната конвенция. "Трябва да се направи принципният избор за начина, по който да се съхранява отработеното ядрено гориво от АЕЦ "Козлодуй", както и складирането в подходящи хранилища на ниско и средно активни отпадъци, идващи от ежедневните дейности в атомната централа", обясняват специалисти.
Вземането на решение и преминаването към конкретни действия обаче вече не търпи отлагане. Най-много още три-четири години и временното хранилище за ниско и средно радиоактивни отпадъци на площадката на АЕЦ ще се препълни. Според специалисти от КИАЕМЦ на първо време отново ще се търси палиативно решение с изграждане на ново временно хранилище. Належащо в бъдеще обаче остава създаването на национално хранилище за окончателно съхраняване на отпадъците. За целта трябва да бъде осигурено сериозно финансиране. "Изграждащата се в момента във Франция голяма по обем площадка (1 млн. куб.м) с всичките най-модерни технологии и съоръжения за поемане на отпадъците ще излезе около 1 милиард и 400 милиона франка, или над 230 милиона долара. Тоест, ако в България се изгради четворно по-малко хранилище, цената ще е минимум около 60 милиона долара", коментират от КИАЕМЦ. Не по-малки са проблемите и за съхранението на отработеното ядрено гориво.
Вариантите са два - да се съхранява в хранилище във вида, в който се изхвърля от атомната централа, или пък да се експортира за преработка. Устройства за преработка на отработено гориво имат Русия, Франция, Германия. "Цените за преработката на изгорялата ядрена течност са доста високи - около 1000 долара на килограм в момента", каза Кашчиев. Проблемът освен в неплатежоспособността на страната ни е и в това, че след обработката на ядреното гориво получените високо радиоактивни отпадъци се връщат за съхраняване в страната. България обаче няма хранилище за съхранение на високо радиоактивни отпадъци, а за да го изгради, ще са нужни поне 15-20 години, обясняват специалисти. Изборът на място за подобно хранилище, съобразяването на проекта за изграждането му с геоложките особености на терена, всички проби за безопасността на обекта продължават с години. "Можем да изберем този вариант само ако договорим с Русия да ни приеме отпадъците за срока на строителство на площадката, след което да си ги вземем", каза Ангел Петров, началник отдел в КИАЕМЦ. До началото на тази година са провеждани преговори с руската страна за приемане от тях на отработено гориво от старите блокове. Разговорите обаче са приключили без конкретни договорености в наша полза. Очаква се този въпрос да бъде повдигнат отново за разглеждане на смесената българо-руска комисия през октомври.
До 1988 г. България е изпращала отработеното ядрено гориво от старите реактори на АЕЦ в СССР по междуправителствено споразумение. Горивото е отлежавало от 3 до 5 години в басейните на Козлодуй и е било извозвано в СССР без никакви разходи за България. През 80-те години обаче СССР започва да изпитва сериозни трудности със съхраняването на горивото и отправя искане България да изгради временно хранилище за междинно съхраняване на горивото. Временният склад е пуснат в експлоатация в началото на 90-те години. "В него сега принудително задържаме горивото, получено от първи до четвърти блок на АЕЦ, и все още нямаме сигнали, че руската страна ще ни го приеме", каза Кашчиев. Капацитетите на междинното хранилище обаче не са големи. По преценка на Кашчиев хранилището може да поема гориво още две-три години, след което, ако проблемът остане висящ, може да се стигне до спиране на реакторите. Що се отнася до отработеното гориво от реакторите хилядници, там проблемът стои още по-остро. Единствената възможност да се съхранява горивото, отделено от тях, е в басейните за отлежаване, които са до всеки реактор. И при тях възможността за поемане на горивото е до недалечно бъдеще. Ако се отхвърли вариантът за преработка на отработеното гориво, другата алтернатива е да се изгради ново временно хранилище.
През миналата година Комитетът по енергетика проведе търг за строеж на хранилищна база. Отправени са били предложения от 9-10 фирми, от които за обсъждане са били допуснати само три кандидата - руска и две френски фирми. Досега обаче никоя от трите компании не е получила официална покана да се заеме със строителството на площадката. А правителствено решение за изграждане на подобно хранилище има още от 1995 г. Остава кабинетът на Костов без отлагане да потвърди старото решение или пък да се насочи към варианта за преработка на горивото.
Кабинетът предлага по-висок капитал за регистрация на фирми
Нови доста по-високи размери на уставните капитали на търговските дружества предложи през миналата седмица кабинетът, одобрявайки проект за промени в Търговския закон. "Още в първите дни след края на парламентарната ваканция Народното събрание ще разгледа промените", каза министърът на правосъдието Васил Гоцев.
Проектът предвижда минималният капитал за дружествата с ограничена отговорност (ООД) да стане 5 милиона лева. В момента минималният изискуем капитал за учредяване на ООД е 50 000 лева. Поправките предвиждат дяловете на съдружниците да бъдат на стойност не по-ниска от 10 000 лева вместо сегашните 500 лева. "Полза от корекцията в минималните капиталови изисквания имат не само лицата, които влизат в договорни отношения със съответните дружества, но и самите компании", каза министър Гоцев. Според него след увеличаване на уставните капитали банките ще започнат по-отворено да кредитират, защото гаранцията за тях за удовлетворяване при ликвидация на дружеството се измерва в по-големи стойности.
Акционерните дружества и командитните дружества с акции също ще трябва да увеличат капитала си до размера на новия изискуем минимум. За акционерните компании, учредени с подписка, се предвижда капиталът да се вдигне от 5 на 100 милиона лева, а на дружествата без подписка - от 1 на 50 милиона лева.
Търговските дружества трябва да приведат капитала си в съответствие с новите изисквания в срок от една година от влизането в сила на поправките в Търговския закон. В този срок дружествата ще са длъжни да поискат и вписване на обстоятелствата в търговските регистри към съдилищата. Не по-малко от 25 на сто от размера на капитала след увеличението трябва да бъдат внесени при вписване на новия капитал в търговските регистри. На дружествата обаче може и да не се наложи да правят големи парични вноски, за да отговорят на новите капиталови изисквания. Предвижданата преоценка на дълготрайните материални активи към 31 декември 1997 г. също ще може да се отрази като увеличение на капитала, предвиждат поправките, предложени от кабинета. В момента финансовото министерство подготвя методика, по която да става ревалоризацията на активите на фирмите. Увеличение на основния капитал може да стане и с прехвърляне на заделените от печалбата на дружествата резерви или пък с намаляване на допълнителния капитал за сметка на уставния капитал.
За търговските дружества, които поправките в Търговския закон заварят в процедура на учредяване, се предвижда съдилищата да дадат срок на учредителите да съобразят дружествените си договори с новите капиталови изисквания.
"Към дружествата, които не успеят да внесат по-високия капитал, ще се подходи по реда за ликвидация на фирмите. Така ще се прочистят и фирмите фантоми", каза Васил Гоцев.
2.65 млрд. лева влизат в ДФРР от приватизация
Рая Антонова
В Държавния фонд за реконструкция и развитие от приватизация през цялата 1996 г. са постъпили 2.65 млрд. лева. Това показва отчетът на фонда, одобрен от управителния съвет на заседание миналия четвъртък. Според закона за приватизацията в ДФРР влизат 58% от постъпленията от касова приватизация. Това обаче не означава, че от приватизация реално в страната са влезли 4.57 млрд. лева, защото с промени в закона се позволи на правителството да използва приходите от продажбата на определени предприятия за погасяване на вътрешния дълг.
От международни финансови институции постъпленията във фонда през 1996 г. са 40 млн. ЕКЮ. Приходите от погасени главници по кредити са 12.5 млн. долара, 6.8 млн. марки, 2.3 млрд. лева. От лихви постъпленията са 10.5 млн. долара, 2.62 млн. марки, 3.5 млрд. лева.
В разходната част на фонда най-голям е делът на отпуснатите 180 млн. долара по схемата "Булбанк". Миналата година са отпуснати кредити в размер на 30 млн. долара и 3 млрд. лева. Най-голям е заемът за авиокомпания "Балкан". Тя получи 15 млн. долара срещу приходите от бъдеща приватизация на хотел "Плиска". Големи заеми получиха също "Арсенал" - 4.8 млн. долара, и ВМЗ - Сопот - 4 млн. долара. Дадените гаранции от фонда през 1996 г. са 29 млн. долара и 4 млрд. лева. В момента в ДФРР има около 590 млрд. лева в различни валути.
Така съставеният отчет на фонда ще трябва да бъде одобрен от правителството. Традиционно ДФРР съставя отчетите си в тази форма въпреки настояванията да прави баланс по Закона за счетоводството. Вероятно този пропуск ще бъде решен с преобразуването на ДФРР в юридическо лице. Сега той е извънбюджетен фонд, създаден с постановление на правителството на Филип Димитров. Предвижда се със закон ДФРР да се преобразува в юридическо лице, реши също управителният съвет. Преди това обаче ще бъде направен анализ на дейността на фонда, съпътстван от ревизия от органите на държавния финансов контрол.
ДФРР продължи финансирането на "Кремиковци" за изграждане на цеха за непрекъснато разливане на стомана. Заемът беше отпуснат през 1995 г. и се обслужваше от Стопанска банка. После той беше прехвърлен на "Биохим". От общо 34 млн. долара досега са усвоени едва 14 млн. На заседанието в четвъртък бяха разсрочени и лихвите по заема от 8 млн. долара за Русенската корабостроителница. С още една година е разсрочен заемът от 7 млн. долара за "Бета" - Червен бряг. И двете предприятия са в списъка за изолация и разсрочката е залегнала в оздравителните им програми.
"Тройханд" ще посредничи при приватизацията на "Балкан"
Олга Раева
Немската "Тройханд Остойропа Бератунг Гезелшафт" (ТОБ) е утвърдена за консултант по приватизацията на авиокомпания "Балкан". Тя беше избрана сред конкуренцията на още седем консултанти, сред които швейцарската банка Ю Би Ес, британската "Спийд Уингс", Кей Пи Ем Джи, "Делойт и Туш", "Прайс Уотърхауз", "Дю Роджърсън". Договорът беше одобрен от комисия, в която участваха представители на Агенцията за приватизация, Световната банка, Американската агенция за международно развитие и Европейския съюз, и в края на седмицата е получил потвърждение от централата на ФАР в Брюксел.
Немската агенция за приватизация "Тройханд" стана частна, след като свърши работата си и продаде голяма част от държавната собственост в бившата ГДР. ТОБ е консултантска фирма, създадена в началото като дъщерна на немската "Тройханд" за пренасяне на опита на приватизация в Германия в останалите страни от Източна Европа. В момента обаче тя няма нищо общо с "Тройханд".
Още преди месец комисията отвори офертите на кандидат-консултантите и определи победителя. Той обаче трябваше да бъде утвърден от централата на програма ФАР в Брюксел. Авиокомпания "Балкан" е в списъка на 30-те предприятия за ускорена приватизация, за които правителството през април обяви, че търси международни консултанти. Програмата ФАР на Европейския съюз и Американската агенция за международно развитие поеха ангажимента да финансират консултантските услуги. Първоначално идеята беше до края на годината да бъдат продадени всичките 30 предприятия. Процедурата обаче се забави значително. В началото на юли стана ясно, че американската агенция ще покрие разходите на консултантите от Кей Пи Ем Джи "Баренц груп" по приватизационните сделки за "Агробиохим" - Стара Загора, "Антибиотик" - Разград, и "Верила" - София. "Избирането на консултантите на останалите 27 фирми като че ли се позабави заради летните отпуски", заяви миналата седмица вицепремиерът Александър Божков. "ФАР финансира консултантските услуги, а при тях процедурата е продължителна", добави и представителят на Световната банка в София Алберто Мусалем. Според високопоставени източници от правителството обаче специално за консултанта по приватизацията на авиокомпанията одобрението било забавено от Брюксел. Оказало се, че експертът, изготвил тръжната документация, е свързан с фирмата, предложила най-добри условия. Това било известно на комисията, но представителите на международните институции го пренебрегнали. В Брюксел обаче не били склонни на компромис.
В най-скоро време правителството ще трябва да открие процедура по приватизация на авиокомпания "Балкан". Миналия понеделник вицепремиерът Божков е подписал документите, които могат да бъдат внесени още на заседанието на кабинета тази седмица. В предложението не е предвидено какъв процент от авиокомпанията ще се продава. Тя все още се води с капитал 3 млрд. лева. Със Закона за бюджета държавата пое около 35 млн. долара дългове на "Балкан" към затворени банки. Задълженията на авиокомпанията ще бъдат приспаднати от задълженията на банките към държавата по издадените от нея държавни ценни книжа за гарантиране на депозитите на граждани и фирми. Със стойността на поетия дълг държавата ще увеличи капитала на авиокомпанията. Операцията обаче още не е проведена, защото продължават да се уточняват задълженията на "Балкан". Състоянието на авиокомпанията рязко се влоши през деветдесетте години заради остарелия машинен парк, лошото управление и зле сключените договори за лизинг на нови самолети. За 1996 г. загубата на "Балкан" е 50 млн. долара, а задълженията й - 100 млн. долара.
С избирането на немска компания за консултант може да се смята, че превес е взело немското лоби. През април служебното правителство позволи на немската "Байерише Ферайнсбанк" да консолидира външните задължения на "Балкан". Предполага се, че кръгове около банката могат да вземат авиокомпанията. ТОБ играе съвместно с британците от "Спийд Уингс", които имат готов купувач за "Балкан".
Световната банка решава за заема ФЕСАЛ на 9 октомври
Рая Антонова
Заемът ФЕСАЛ 1 в размер на 100 млн. долара ще бъде отпуснат по-скоро от последните очаквания. "Заседанието на борда на директорите на Световната банка по програмата ФЕСАЛ за България вече е насрочено за 9 октомври", каза миналата седмица представителят на банката в София Алберто Мусалем. Преди седмица информирани източници от банката заявиха за "Капитал", че заемът ще се гледа най-рано през втората половина на октомври. Предишните прогнози обаче бяха, че заседанието за България ще е или в края на август, или в началото на септември.
Смяташе се, че по време на годишната среща на Световната банка и Международния валутен фонд в края на септември и началото на октомври ще бъде практически замразена дейността на представителите на двете международни финансови институции. Оказва се обаче, че през втората половина на септември у нас ще пристигне мисия на банката, която ще прави преценка за нейната стратегия за три години напред. Оптимистичният вариант на тази стратегия включва отпускането на заеми за общо до 800 млн. долара през следващите три години. В момента за България е възприет песимистичен вариант - предимно инфраструктурни и социални проекти за общо до 200 млн. долара.
На специална среща миналата седмица Мусалем и вицепремиерът Александър Божков разгледаха изпълнението на проектите за България. В момента на България са отпуснати заеми за 382 млн. долара, но от тях са използвани едва 109 млн. долара. Подготвят се проекти за още 390 млн. долара.
"Има известно забавяне в здравния заем. Все още има неизяснени моменти по заема за БДЖ. При водния, както винаги, има проблеми", каза Божков след срещата. Другите проекти вървят, общо взето, добре.
Заемът ФЕСАЛ 1 е в размер на 100 млн. долара. Те отиват директно в бюджета. "Има още няколко неизяснени момента в енергетиката. Правителството обаче обеща следващите няколко дни да предостави пълен анализ за състоянието на енергийния сектор", каза Мусалем. Цените на тока за населението ще останат без промяна, за фирмите цената ще се вдигне на първи октомври по действащата в момента методика, обясни Божков. Проблемът е с финансирането на топлофикационните дружества. Световната банка иска да се увери, че има достатъчно средства за покриване на дефицитите им, без да е необходимо да се печатат нови пари. В договорената програма се предвижда дефицитите да се покрият от средства от фонд "Енергийни ресурси" , ако те не достигат от бюджета, а едва след това да се отиде на съкращаване на разходите и увеличаване на цените в топлофикациите.
Според Мусалем преговори по заема ФЕСАЛ 2 може да има чак към края на годината. По предварителни данни той е от 70 млн. долара.
Сметната палата установи нарушения в Комитета по горите
Олга Раева
Големи нарушения на законодателството и бюджетната дисциплина е извършил вече закритият Комитет по горите, показва проверка на Сметната палата за 1996 г. и първото тримесечие на 1997 г. Извънбюджетни средства са харчени без разрешение. При покупка не са провеждани търгове. Нарушен е и Законът за възлагане на държавни и общински поръчки. Преливани са средства от извънбюджетни фондове към стопанска дейност.
Към вече закрития Комитет по горите от началото на 1996 г. е създаден фонд "Лесокултурни мероприятия и строеж на горски пътища". В него влизат приходите от всички такси, които се събират в системата на горското стопанство, от ловен туризъм, от отдаване на земи от горския фонд за строителство или промишлени нужди. Според последните промени на Закона за горите от началото на 1997 г. приходите във фонд "Лесокултурни мероприятия и строеж на горски пътища" се набират от вноските при предоставяне на земи от горския фонд за стопански нужди, таксите за сечене на дървета, за странични ползвания от горите и страничните горски продукти, за износ на дървесина; приходите от предоставени ловни площи; глобите по Закона за горите; постъпленията от дарения, спонсорство, помощи и др. Средствата по фонда се разходват за придобиване на дълготрайни активи и строеж на горски пътища, за лесокултурни мероприятия, ловно- и рибностопански мероприятия; доставка на материали, препарати, торове, инструменти и предпазни средства за лесокултурната дейност; "издръжка на поделенията на Комитета по горите, финансирани от фонда"; събиране на суха и паднала маса; издръжка на Инспекцията по горскостопански и финансов контрол; издръжка на специализираната горска полиция; финансиране на пропагандна дейност; издаване на брошури, плакати, книги, нагледни помагала; обучения; работа с обществеността, зелени движения, средствата за масово осведомяване; провеждане на международна дейност; лесоустройствено, паркоустройствено и ловноустройствено проектиране; награждаване на горските надзиратели. Министерският съвет трябва да утвърди наредба за приходите и разходите, по която работи фондът. Ежегодният план за приходите и разходите на извънбюджетния фонд се утвърждава от министъра на финансите.
За миналата година Приходите по този фонд са 3.88 млрд. лева Горските стопанства обаче са закъснели значително да преведат тези средства във фонда. Те са събрани изцяло чак в средата на април 1997 г. За закъснението пък вътрешният контрол на комитета е начислил и събрал на стопанствата 3.5 млн. лева лихви. Първо, те нямат право да начисляват лихви за закъснение и второ, държавните вземания се събират само от данъчната администрация, смятат в Сметната палата.
Най-съществените нарушения обаче са направени при разходването на средствата от фонда. Според нашето законодателство извънбюджетните средства може да се изразходват за точно определени нужди. Затова е и задължително утвърждаването на план-сметките им от министъра на финансите. За да се узаконят направените разходи, купеното с извънбюджетни средства е осчетоводено в напълно непонятни сметки.
По основното предназначение - за лесокултурни мероприятия, са изразходвани 35% през 1996 г. и 34% от януари до март 1997 г. За капитални вложения са отивали около 30% от общите разходи. "При това приоритет съвсем не е било изграждането на горски пътища", пишат инспекторите на Сметната палата. За пътища са отишли едва 380 млн. лева през 1996 г. и 219 млн. лева през първото тримесечие на 1997 г. От всичките 268 млн. лева разходи за "Машини централна доставка" само 28 млн. лева са отишли за покупка на моторни триони, трактори, багер, камион и други машини, използвани в лесокултурната дейност. През първото тримесечие на 1997 г. разходите за "Машини централна доставка" са близо 400 млн. лева, от които нито лев не е похарчен за машини, които се използват в лесокултурната дейност. "При това машинният парк в горските стопанства от години не е обновяван, което затруднява лесокултурната дейност", пише в доклада от проверката. Значителни средства са изразходвани, без да има доказана нужда от тях, купувано е без търг. Доставяни са леки коли, оръжия и ловни патрони. Строени са и са ремонтирани административни сгради със средства от извънбюджетния фонд. През 1996 г. Комитетът по горите купува 407 ловни оръжия 55 000 патрона, калибър 7.62х39, и 100 бронежилетки за общо 36.8 млн. лева. Покупките са осчетоводени като "Капитални вложения" в разходната част на сметката "Лесокултурни мероприятия и строеж на горски пътища". Петдесет и петте хиляди патрона за 3 млн. лева са осчетоводени пък като "Машини, централна доставка". Според инспекторите на Сметната палата не е целесъобразно купуването на такива количества оръжие и патрони за селекционен отстрел само в рамките на една година.
С купените 50 пушки-помпа и 100 бронежилетки са оборудвани горските полицаи, въпреки че в договора с Дирекцията на националната полиция е записано, че ДНП поема да осигурява своите служители с оръжие и боеприпаси. Според Сметната палата похарчването на 5.6 млн. лева за покупка на пушки и бронежилетки противоречи на действащото законодателство. През 1996 г. Комитетът по горите е купил 97 леки коли и мотоциклети На 16 ноември 1995 г. е сключен договор за покупка на 212 автомобила "Мицубиши" от фирма "Би Ви Ай комерсиал". Общата им стойност е 7 млн. германски марки и 2 млн. долара. Според инспекторите от Сметната палата решението за покупка на толкова скъпи автомобили е нецелесъобразно. Поради пълната липса на счетоводни документи и приемно-предавателни протоколи, както и на анексите към договора, не е възможно да се установи колко коли са купени реално. Наложило се е инспекторите да ги издирват по поделенията на Комитета на горите. В момента се очаква министърът на земеделието и горите Венцислав Върбанов да издаде заповед за инвентаризация, за да бъде изяснено точно колко коли са получени. Хората на Сметната палата са открили 19 автомобила по районни дирекции, горски стопанства и в централното управление. В същото време са купени пет лади "Нива" на стойност, колкото едно "Мицубиши". "Доставените бройки автомобили са модели, различни от първоначално договорените. Неизвестно защо някои от плащанията са отправени към фирма "Бикник", която не е страна по договора", пише в доклада от проверката. Като документ-основание за извършеното плащане на инспекторите от Сметната палата е представена проформа фактура за покупка на 20 автомобила. Общо са похарчени 36 млн. лева без необходимите документи.
Отделно Комитетът по горите купува още 20 "Мицубиши Паджеро" от фирма "П.А. К. Комерс" ООД за общо 97 млн. лева. Подписан е договор за доставка на 38 мотоциклета с висока проходимост ТУЛА, в който няма клауза за гаранционно обслужване и сервиз. Освен това са купени още 16 лади "Нива" и четири УАЗ-ки. През първото тримесечие на 1997 г. за автомобили са похарчени други 121 млн. лева. Комитетът по горите до април тази година е купил от "Ратола моторс" ЕООД седем автомобила "Мицубиши" за общо 353 000 германски марки. Фирмата доставя и един нерегистриран автомобил, който по-късно е откраднат. "Ратола моторс" поема да възстанови 33 млн. лева на Комитета по горите за неполучен поради технически неизправности автомобил "Мицубиши Паджеро". Като цяло комитетът е ощетен със стойността на двата автомобила - 108 000 марки, или 39 млн. лева, без да се броят лихвите за закъснение.
Според проверката на Сметната палата незаконосъобразни и нецелесъобразни са два договора от декември 1996 г. за доставка на компютри и програмно осигуряване на Комитета по горите със средства от извънбюджетната сметка за "Лесокултурни мероприятия и строителство на горски пътища". Комисия за одобряване на проекта е създадена след сключването на двата договора. От Комитета по горите така и не са представили проект по време на проверката. Няколко дни след сключването на договорите обаче авансово са били изплатени суми на фирмите изпълнителки.
Преливани са средства от стопанската в извънбюджетната дейност. Командировъчни на хора на издръжка на извънбюджетния фонд са изплащани от приходите от стопанска дейност. От друга страна, като награди от фонда "Лесокултурни мероприятия и строителство на горски пътища" са давани под форма на командировки, ловни оръжия, право на отстрел. Това е неправомерно, смятат инспекторите от Сметната палата.
Проблеми пред реформирането на държавната администрация
Георги Пеев, Рада Баларева, Бисера Барух
Започналата административна реформа цели да създаде стабилна и ефикасна държавна машина. Но погледът върху сегашното й състояние, върху нейните институции и звена показва, че те не могат да съдействат за постигането на поставените цели. Без съмнение съществуващото в момента положение в различните министерства и други централни ведомства не способства за успешно изпълнение на възложените им функции и за доброто взаимодействие между институциите. Поради тази причина, един от приоритетите е администрацията да се преструктурира така, че с успех да подпомага управлението на страната и обслужването на населението. Какви са основните принципи, според които би трябвало да се изгради новата реформирана българска администрация?
Член 161 от Търновската конституция определя броя и наименованията на министерствата в новоосвободената българска държава. Измененията до 1944 г. са минимални. За да няма такава честа и конюнктурна промяна на различните министерства, трябва да се възприеме идеята министерствата да бъдат определени в конституцията.
Уеднаквяването на хоризонталните структури в държавните ведомства е сред приоритетните задачи. Това означава, че държавната администрация има право самостоятелно да решава за вертикалното си разделение, т.е. за броя, функциите и наименованията на отделните си подразделения, но че общото название и критерии за тези подразделения трябва да е едно и също. Да разгледаме какво е съществуващото положение в днешните министерства.
Ако се приеме, че най-високото административно лице, което не е политически назначено, е главният секретар, то в почти всички министерства съществува тази фигура. Изключенията са малобройни, но в някои министерства главните секретари са и заместник-министри, което представлява недопустимо смесване на политически назначени лица и чисто административните служители. На настоящия етап е необходимо да се изяснят и уточнят функциите и задачите на този висш администратор, както и йерархичното му положение сред политически назначените лица. Трябва да се уточнят и гаранциите, с които ще се ползва това лице, за да се избегне задължителната смяна на главните секретари при промяна на кабинета, както е традицията в наши дни. В същото време е необходимо и да се предвиди възможността отделните министри да имат в негово лице помощник, на когото могат да се доверят при провеждане на собствена политическа линия.
Първото най-високо ниво на министерската административна йерархия след главния секретар са началниците на главни управления и управления, с изключение на МВР, където са началниците на служби. Разделението на главни управления и управления до този момент не е нормативно определено.
Наложилото се и съществуващото до този момент подразделение на управлението е отделът. Във всички министерства, без МВР, той съществува и затова трябва да се запази в административната структура. По преценка на отделното министерство всеки отдел може да бъде разделен на звена. Понятието служба, ако се запази, може да се отнася само за тази административна единица, която групира лица с помощни, охранителни и обслужващи функции. Съществуващите в някои министерства сектори, бюра, центрове и институти трябва да бъдат трансформирани в главни управления, управления, отдели и звена. По този начин в министерствата ще се изгради една стройна система, върху която по-нататък може да се изгради и чиновническата йерархия. Без точно определяне на положението на различните административни единици не е възможно и изготвянето на закон за държавния служител, в който да се определят длъжностите, степените и ранговете им. Не може да се говори и за кариера в европейския смисъл на това понятие.
Още по-разнообразни са по своето наименование, функции и структури другите държавни ведомства, които са свързани с изпълнителната власт. Фактът, че в 120-годишната си история българската държавна администрация е била под влиянието на различни чужди системи, довежда до наличието на терминологичен хаос и липса на единни понятийни критерии в апарата. Достатъчно е само да се изброят съществуващите в момента самостоятелни администрации, за да се убедим в необходимостта от изчистването на понятията. Според последни данни в Република България действат една дирекция, седем агенции, седем комитета, едно бюро, два института, две главни управления, три центъра, едно ведомство, три фонда, дванадесет комисии, пет съвета и една банка, която не е с финансови функции. Оставяме настрана Сметната палата, БАН, БНТ и БНР, които са твърде специфични организации.
Липсва единен подход и при създаването на вътрешната структура, като дори и в еднотипни администрации липсва всякаква унификация. В различните ведомства съществуват управления, отдели, сектори, бюра, служби, дирекции, поделения, направления, сектори и институти. Необходимо е поне известно уеднаквяване на съществуващото положение и поставяне на някакъв йерархизиран ред. Проблем идва и от факта, че тези различни администрации са създадени чрез различни нормативни актове - повечето чрез постановление на МС, но някои и чрез специален закон. По тази причина трябва да се подготви закон за устройството на държавната администрация, в който да се определят структурите на различните ведомства. За да се въведе ред в институциите, е необходимо да се изследват съществуващите до този момент, като се уточни и терминологията.
Наличието на толкова широк кръг от ведомства не води до желаната децентрализация. Де факто това са тромави структури, често без добра взаимна връзка и дублиращи се дейности с някои министерства.
Един друг проблем, който трябва да бъде решен, е кога дадена институция се нарича национална или държавна. В момента национални са един център, един комитет, едно бюро, два института, една агенция, един фонд, една комисия и два съвета. Една комисия и един фонд са държавни. Необходимо е да се намери общ знаменател, според който в названието на дадена институция да фигурират тези термини. В случая е добре да се помисли дали наличието на изградена териториална мрежа може да бъде основен елемент на такъв критерий.
Разнообразие съществува и в названието на ръководителите на отделните ведомства: председател, главен директор, началник, изпълнителен директор, както и заемащият важни позиции главен секретар. Като примери можем да посочим, че ГУАМС е ръководен от председател, а ГУ "Държавен резерв и военновременни запаси" - от началник, Националният статистически институт - от председател, а Националният осигурителен институт - от управител и главни директори. Агенциите се ръководят от председатели с изключение на Агенцията за чуждестранна помощ, където начело е директор, и Агенцията за приватизация, където начело е изпълнителен директор.
Главният секретар също е фигура, която в тези институции не е с еднакъв статут и функции. В Патентното ведомство няма такъв. В Националния статистически институт и в ГУ "Държавен резерв и военновременни запаси" има, в Националния осигурителен институт и в ГУ на архивите няма. Във всички агенции с изключение на НА за оценяване и акредитация има такава длъжност, а в Комитета за младежта, физическото възпитание и спорта главният секретар е и заместник-председател. Твърде разнообразни са и функциите в различните администрации.
В някои от посочените по-горе институции съществуват и специфични длъжности с неясни функции. В Комисията за защита на конкуренцията, чиито членове се назначават от Народното събрание, е обяснимо наличието на парламентарен секретар, но в Националното бюро за териториално убежище и бежанците, което е към Министерския съвет, наличието на подобна длъжност е трудно защитимо. В ГУ "Държавен резерв и военновременни запаси" има секретар-сътрудник.
Какво е необходимо да се извърши? На първо време трябва да се разграничи дейността на главния секретар в министерствата от заместник-министъра. В министерствата е наложително да се направи преструктуриране на действащата в момента администрация и да се въведе делението управление (главно управление), отдел, звено и служба. В станалите държавни институции също е необходимо да се вземе решение за уеднаквяване на съществуващите структури и терминология, като се ликвидират и дублиращите се администрации. Институциите, чието самостоятелно съществуване не е оправдано, да се прехвърлят към министерствата. Трябва да се определи и йерархичната таблица на различните институции, без което приемането на закон за длъжностите на държавния служител е невъзможно. Законът трябва да обхваща както структурата на администрацията, така и съответстващите й длъжности и изискванията към чиновниците, които ще ги заемат.
Уеднаквяването на структурите и названията, изграждането на строга схема за мястото на всяка длъжност са необходими предпоставки за извършването на административната реформа, без която пътят ни към Европа е немислим.
Две от затворените банки възкръсват
БНБ ще отнеме лицензите на Елитбанк, Бизнесбанка и МБИР
Галя ТОДОРОВА
Само Добруджанската банка и Капиталбанк имат шанс да възкръснат от процедурите по несъстоятелността. В понеделник (1 септември) изтича срокът, в който според новия Закон за банките БНБ трябваше да отнеме лицензите на всички затворени финансови институции, които все още не са обявени в несъстоятелност. Най-вероятно такова решение ще бъде взето за Елитбанк, Бизнесбанка и Международна банка за инвестиции и развитие, които са с висящи дела. БНБ обаче ще даде последен шанс на Добруджанската банка и Капиталбанк. Въпреки че за двете институции е поискана несъстоятелност, те са се разплатили с кредиторите си, финансови институции, и имат шанс отново да отворят врати.
Отнемането на лицензите на банките "зомби" по принцип означава, че процедурите по несъстоятелността могат да приключат много бързо по предвидения в новия закон ред. Според него веднага след такава мярка БНБ трябва да поиска обявяването им в несъстоятелност от съда, който още същия ден образува дело и до 10 дни насрочва заседание и взема решението. Така отнемането на лицензите на "недовършените" банки ще означава, че най-късно до края на годината вложителите в тях ще получат достъп до средствата, които са им гаранирани със закона за влоговете.
Окончателното решение за петте висящи банки ще бъде взето в понеделник. В края на миналата седмица оглавяващата "Банков надзор" Емилия Миланова проведе последователни срещи с квесторите на спорните институции за окончателно уточняване на финансовото им състояние. Отнемането на лиценз става по нейно предложение, но с подпис на управителя на БНБ Светослав Гаврийски.
Добруджанска банка е с най-големи шансове за възкръсване, след като се разплати с БНБ и всички финансови институции, на които дължеше пари. По всяка вероятност банката ще започне да се разплаща и с вложителите си към края на септември. Според източници, близки до Добричката банка, средствата са били осигурени от фирми, свързани с основния й акционер Красимир Михайлов, който въпреки твърденията, че е избягал в чужбина, се очаква да се завърне в България към края на септември. Най-вероятно той ще бъде представляван от пълномощник на общото събрание на бившата банка на Тилев, което е свикано за 12 септември. В дневния ред се предвиждат промени в съвета на директорите на банката, в който освен Михайлов преди затварянето й влизаше и съпругът на бившата шефка на ДСК Бистра Димитрова.
Наскоро въпреки очакванията, че съдът в Добрич ще отхвърли иска на БНБ за обявяване на банката в несъстоятелност, централната банка поиска да се отмени сделката, с която Добруджанска се издължава към Бизнесбанка с акции на агродружеството "Ангора". Впоследствие тези акции пък бяха приети от ДСК, като по този начин трябваше по обратния път да се заличат дълговете, отпускани навремето от ДСК на Добруджанската банка при използването на Бизнесбанка като пощенска кутия. Според източници от добричката финансова институция, дори сделката да бъде анулирана заради курсовите разлики и възможността отделни активи на "Ангора" да бъдат продадени, това няма да е проблем за банката. По този начин считаният за близък до Красимир Премянов кръг около Михайлов твърде вероятно ще успее да си възстанови добричката банка.
Не така стоят нещата с бизнесбанка, чийто бивш шеф Иван Китов е в затвора. Въпреки че банката джироса акциите на "Ангора" на ДСК, спестовната каса не ги е приела като изплащане на дълг. Според източници от БНБ спряганите потенциални немски купувачи на петричката институция не са представили приемливи оферти, което почти със сигурност обрича банката на фалит.
Елитбанк също се бореше за оцеляване до последния момент. През цялата минала седмица в банката очакваха нови руски акционери да внесат 10 млн. долара и да я спасят. Това обаче така и не стана, поне до късния следобед в петък. За тези евентуални акционери се предполагаше, че са свързани с бившия шеф на банката Иво Георгиев, който успя да прехвърли към Русия немалко средства на финансовата институция, както и на злополучния фонд "Индустрия".
МБИР
Международната банка за инвестиции и развитие също е неспасяемо източена от своите акционери и почти без шансове за оцеляване. Бившият й шеф Иван Евлогиев разпространи през седмицата информация, че подписва протокол за създаване на обща банка между МБИР и непросъществувалата Българо-украинска банка. Тези съобщения обаче не се възприеха сериозно нито в БНБ, нито от квестурата в самата банка.
Капиталбанк е малко по-особен случай, тъй като тя не е поставяна под особен надзор, а за нея БНБ директно поиска да бъде обявена в несъстоятелност. Напоследък обаче се твърди, че банката на Ангел Първанов започва да се разплаща с кредиторите си. Без да е официално потвърдено, новата й платежоспособност е свързана с наливането на пари отвън в дъщерното й дружество "Мобилтел" и слуховете, че зад двете институции вече стоят нови собственици. Така или иначе очакванията са, че Капиталбанк ще е втората институция, за която БНБ ще направи компромис и лицензът й няма да бъде отнет тази седмица.
Накратко
"Евробанк" приведе директорския си борд в съответствие с изискванията на новия Закон за банките, като представителите на юридическите лица в съвета влязоха в неговия състав като физически лица. В новия борд на купената от словаци бивша банка "Моллов" влизат Ян Тушим, Роман Печик, Бисер Митриков, Кирил Босов, Велислав Христов. Досегашният изпълнителен директор Асен Христов става председател на банката, като оглавява Съвет по банковата политика, който е консултативен орган към управителния борд. Всички членове на ръководните органи отговарят на изискванията на банковия закон по образование и не са ръководили фалирали банки, уточниха от ръководството на "Евробанк". В края на юли възкръсналата финансова институция има капиталова адекватност от 14%, оперативната й печалба покрива загубите от минали години, а бързоликвидните й активи (ДЦК, валута, пари по сметки) надхвърлят с 2.1 млн. долара привлечените й средства. Новите акционери на банката не освободиха от отговорност предишния директорски съвет.
Българска търговска индустриална банка (БТИБ) вдига капитала си на 10 млрд. лева, реши общото събрание на банката миналата седмица. Атанас Беленски напусна съвета на директорите на банката, тъй като зае подобна длъжност в Първа частна банка. На негово място беше избран Владимир Квинт, който е шеф на Emerging markets в "Артър Андерсен". Банката преговаря с потенциални нови акционери - чужди и български инвеститори.
Акционерите на Международна банка за търговия и развитие (МБТР) промениха устава на банката, премахвайки акциите без право на глас, обясни изпълнителният директор Александър Александров. Според новия Закон за банките акциите на финансовите институции трябва да бъдат само поименни с право на глас. В момента внесеният капитал на МБТР възлиза на 4 млрд. лв., а собственият е 13 млрд. лв. С това кредитната институция покрива изисквания минимален капитал от 10 млрд. лв., който трябва да бъде набран до средата на следващата година. Членовете на съвета на директорите на банката отговарят на изискванията на закона - имат икономическо или юридическо образование и не са били в ръководството на фалирали банки, потвърдиха от финансовата институция.
"Райфайзенбанк България" АД увеличава капитала си от 3 млрд. лева на 15.9 млрд.лв.
Кабинетът засега отказва новия представител на МВФ в България
Олга Раева
Българското правителство е отказало да приеме Майкъл Хаджимайкъл като постоянен представител на Международния валутен фонд в България, съобщи осведомен правителствен източник. Кабинетът обаче не е посочил конкретна причина за отказа си. "В момента доуточняваме някои детайли. В резултат на тези доуточнения може да се стигне и до отказ на кандидатурата на Хаджимайкъл", обясни финансовият министър Муравей Радев за "Капитал". Според него всичко ще се изясни още тази седмица. Според източници от правителството и МВФ обаче нашата страна настоява сегашният представител Франек Розвадовски да остане още една година в София. Аргументите в негова полза са, че той познава договорената програма, участвал е в създаването й и трябва да остане да следи прилагането й. По принцип мандатите на постоянните представители са по две години, но по изключение могат да бъдат продължени до три.
Розвадовски обаче вече е одобрен като постоянен представител на МВФ в Полша. Първоначално беше предвидено и Розвадовски да отпътува за Полша още тази седмица. Протакането на номинацията на Хаджимайкъл обаче, изглежда, ще го задържи поне още няколко дена в София. Засега не известно дали има някакви етнически или регионални причини да приемем кипърския грък Хаджимайкъл. Малко вероятно е и правителството да изчаква управителят на БНБ Светослав Гаврийски да се върне от отпуск.
Забавянето може да се превърне и в по-сериозен дипломатически скандал. Първоначално премиерът Иван Костов нямаше нищо против кандидатурата на Майкъл Хаджимайкъл, когато тя му беше представена в края на юли. Едва тогава официално беше обявено името на новия представител на МВФ в София. След това одобрението на Хаджимайкъл трябваше да се превърне във формалност. Поне досегашната практика беше такава. Вземането на това формално решение обаче се проточи.
Проблемът е, че отказът можеше да бъде направен по-рано. "Не ни е известно в друга държава по този начин да е отказана кандидатура за постоянен представител", обясниха представители на МВФ. "Дори и да не искат Хаджимайкъл, в София трябваше да кажат това по-рано и преди официалното обявяване на кандидатурата", каза друг източник от Вашингтон.
Предприятията компенсираха отложената ревалоризация с по-високи заплати
Данните за бюджета вещаят преизпълнение на приходната част
Олга РАЕВА
Изпълнението на бюджета върви по-добре от 1996 г., поне това показват резултатите за седемте месеца. Постъпленията в републиканския бюджет са 1.255 трилиона лева, което е 47.4% от предвиденото за цялата година. Разходите достигнаха 1.864 трилиона, или 52%. В края на юли 1996 г. постъпленията бяха 38.9% от внесеното за цялата година, а разходите - 37.1% от отчетените за 12-те месеца. По-добрите резултати се дължат на данъчните приходи, които към 31 юли са 50%, а миналата година са били 38%. Разбира се, винаги съществува възможността заложеното в бюджета да е далеч от реално постижимото. Изпълнението на бюджета в голяма степен зависи от това доколко са познали икономистите при съставянето му. Засега няма явни признаци за необходимостта от актуализация.
Добрите резултати се дължат на свръхпостъпления от преките данъци. Приходите от косвените данъци остават традиционно ниски. За седемте месеца нефинансовите предприятия са внесли в бюджета 264 млрд . лева данък печалба. Това е близо 77% от очакваното за цялата година. Необичайно високите приходи имат просто обяснение - липсата на преоценка на активите, отложена по настояване на Международния валутен фонд. Тъй като дълготрайните активи се водят по оценка от 1991 г., данъчно признатите амортизационни отчисления върху тях са ниски, а печалбата - изкуствено висока. Така че фирмите в момента кредитират бюджета и плащат данък върху нереална печалба, като освен това продължава тяхното декапитализиране, защото те не заделят достатъчно средства за обновяване на основния си капитал. Преизпълнение има и при постъпленията от данък печалба на финансовите институции. За седемте месеца в бюджета от банки и застрахователни дружества са влезли 52.6 млрд. лева, или около 48% от очакваното за цялата 1997 г. Голяма част на преизпълнението тук се дължи на положителните курсови разлики, които изкуствено завишиха облагаемата печалба на банките.
Изпълнението за седемте месеца по данък върху общия доход е 83.3% от очакваното за цялата година. По данни на статистиката средната заплата в материалния сектор леко е паднала през месец юли. Въпреки това тя остава далеч над първоначалните прогнози. При приемането на таблиците по закона за ДОД за тази година се разчиташе на средна заплата 100 000 лева, обаче в момента тя е с 50 000 лева повече, или доходите са доста над предвидените. Първоначално се смяташе, че рекордното изпълнение се дължи на операциите "Комар", които са уплашили много хора и са ги накарали да декларират доходите си и да платят данък върху тях. Оказа се обаче, че делът на ДОД, платен върху трудовите доходи, продължава да е около 90%. Така че преизпълнението не може да се дължи на "Комар"-и. Доходите в бюджетната сфера се контролират, но въпреки това по последни данни там има малко нарастване. В губещите предприятия нарастването на доходите е нормативно ограничено. Всъщност печелившите предприятия от държавния сектор са увеличавали заплатите далеч над предвиденото. Увеличението на заплатите на персонала е логично за печелившите предприятия, тъй като така те намаляват облагаемата си печалба, или за да не плащат данък върху неистинска печалба, предприятията са предпочели да увеличат заплатите на работниците си. Това, разбира се, важи за държавния сектор, т.е. директорът в държавно предприятие не се грижи да заделя средства за покупка на нови основни средства, защото освен всичко друго не знае и колко време ще е директор. Той вдига заплатите и хем запазва добри отношения с работниците, хем намалява размера на дължимия данък печалба.
За седемте месеца на 1997 г. са събрани 152 млрд. лева ДДС, или около 44% от предвиденото за цялата година. Това е над събраните 36.6% за същия период на 1996 г., но е под средната събираемост на данъчни приходи. Което може да бъде обяснено с липсващото все още оживление в икономиката. Доказателство е и слабото изпълнение на постъпленията от акцизи - едва 30% от очакваното за цялата година. Разбира се, тук голяма роля има и състоянието на Нефтохим, който още не може да избие загубите си от миналата година. Постъпленията от мита също са под средното - 44.1% от предвиденото за цялата година.
Платежният баланс отрази предбордовите успехи
Положителен търговски баланс, нарастване на чуждите инвестиции, заемите от Международния валутен фонд и неидентифицирани капиталови потоци към България са станали причина за нарастването на валутния резерв през последните шест месеца. Данните на БНБ и националната статистика показват, че за първото шестмесечие на годината в страната е влязла валута на обща стойност близо 680 млн. долара, като една трета от този приток е резултат от директни и портфейлни чужди инвестиции. Рязката обезценка на лева в началото на годината, стимулираща износителите на българска продукция, пък, изглежда, е една от най-сериозните причини за положителното салдо по външнотърговския баланс от 383.5 млн. долара. Запазването на тази тенденция през следващите месеци е изключително важно, за да може въведеният фиксиран валутен курс да издържи и в същото време вливането на свежи ресурси в икономиката да помогне за растежа й.
Един от най-обнадеждаващите факти в обявените статистически данни е нарастването на директните чужди инвестиции с 282.2 млн. долара, което е двойно по-голямо, отколкото през цялата минала година. Съвсем логично огромната част от този приток е концентрирана през второто тримесечие на годината след излизането от политическата криза и първоначалната валутна стабилизация. През същия период драстично нараства и нетният размер на портфейлните чужди инвестиции главно заради покупките на държавни ценни книжа от чужденци. По този начин благодарение и на отпуснатите заеми от МВФ салдото по капиталовата сметка на платежния баланс за полугодието е положително (207.3 млн. долара). За същото време през 1996 г. бяха изтекли двойно повече средства, което до голяма степен подсили последвалата валутна криза. Интересното обаче ще стане, когато получените като заеми средства от международните инвеститори започнат да се обслужват. Тогава страната ще трябва изцяло да разчита на ръста на инвестициите или пък на повече постъпления от износ, за да компенсира дълговите плащания. Бърза приватизация и данъчна реформа са необходимите фактори, които биха компенсирали все още непотвърденото от статистиката репатриране на чуждите капитали и изтичане на средства от банковата система в чужбина заради ниската лихва и липсата на инвестиционни алтернативи. Натрупаната след въвеждането на борда инфлация пък рано или късно ще намали атрактивността на българския износ заради фиксирания курс, което би могло да се отрази неблагоприятно и върху външнотърговския баланс. Засега поскъпването на долара спрямо марката, изглежда, балансира този проблем, но в по-дългосрочен план той неизбежно ще възникне, особено ако няма растеж на икономиката и доходната политика не се задържи силно рестриктивна. Всъщност данните на БНБ и статистиката показват, че точно в месеците след валутната стабилизация положителното салдо по търговския баланс започва да се стопява. Докато за месеците от януари до юни то е 323.9 млн. долара, от април до юни превишението на износа над вноса е едва за 59.6 млн. долара.
Платежен балнс.
БНБ може да отложи санкциите срещу Тракиябанк заради потенциален купувач
Мира АТАНАСОВА, Галя ТОДОРОВА
В късния следобед миналия петък представители на чешката "Юнион банк" внесоха в БНБ документите, с които се очакваше да заявят желанието си да придобият част от акциите на пловдивската Тракиябанк. По непотвърдена информация става въпрос за нещо като писмо за намеренията, но за окончателно сключване на сделка, изглежда, ще е необходимо време.
В началото на седмицата, след акционерното събрание на подкрепяната навремето от Виденов банка, стана ясно, че тя се нуждае от 722 млн. лева, за да попълни минимално изисквания от БНБ капитал от 1.4 млрд. лева. Срокът за достигането на този минимум беше 31 март 1997 г. и Тракиябанк формално се беше справила, преоценявайки свои активи. Според изискванията на Закона за банките обаче минимално изискваният капитал за финансовите институции трябва да бъде попълнен с парична вноска, за което БНБ поставила ултиматум да бъде изпълнено до края на август. В петък, 29 август, изпълнителният директор на Тракиябанк Камен Колев обясни, че само част от недостига е попълнена. Официално разпространената от банката информация беше, че акции за 722 млн. лева ще бъдат предложени за свободна продажба извън кръга на съществуващите акционери на банката, за да може тя да посрещне изискванията на БНБ. Въпреки че от Тракиябанк се въздържаха да споменат конкретен инвеститор, най-вероятен купувач на свободните акции засега се очертава петата по големина чешка банка "Юнион банк", част от "Юнион груп". Представители на финансовата група в Чехия също се въздържаха от подробни коментари за намеренията си спрямо пловдивската банка, като обясниха, че по-скоро става въпрос за споразумение за съвместна дейност, отколкото за акционерно участие. Появата на документите, засягащи Тракиябанк, в БНБ в края на последния работен ден от ултиматумния месец най-малкото може да даде известна отсрочка на пловдивската финансова институция.
През следващата седмица ще стане известно доколко сериозно е било предложението на чехите по отношение на Тракиябанк и дали "Банков надзор" ще допусне нов акционер с над 5% в капитала на банката. Бързото попълване на капитала и осигуряването на нови акционери с по-големи финансови възможности от тези на досегашните собственици на банката са изключително важни за нейното бъдеще. Ако тя така и не успее да посрещне изискванията за капитал, по закон БНБ трябва да й отнеме лиценза. Новият акционер в банката освен това ще трябва да е готов за следващо увеличение на капитала до 10 млрд. лева, които трябва да бъдат набрани до средата на следващата година. Най-вероятно БНБ ще трябва да измисли компромисен вариант, при който потенциалните купувачи да имат достатъчно време за запознаване с делата на пловдивската банка.
Още в края на миналата година стана ясно, че за Тракиябанк предстоят трудни моменти. Това, че пловдивската банка се отърва от особен надзор и рестрикции от страна на БНБ, навремето можеше да се обясни с подкрепата, която тя имаше от страна на бившия премиер Жан Виденов. Банката получи лиценз в първите месеци след встъпването на социалистическото правителство на власт. Според достоверни източници благодарение на личната намеса на Виденов Тракиябанк успя да привлече депозити от много държавни предприятия. В началото на тази година пък с обвинения за злоупотреби в особено големи размери и лично облагодетелстване бяха арестувани двама от шефовете на надзорния съвет на банката - Георги Стойчев и Георги Трифонов, а Таньо Вълев беше обявен за национално издирване. Тримата се смятаха за собственици на финансовата институция, въпреки че формално нейни акционери са над сто физически лица. След скандала с арестите ръководството на банката беше напълно подменено.
Според последните данни от кредитната институция оперативната й печалба към края на месец юли възлиза на 177 млн. лв. Капиталовата адекватност на банката, по думите на г-н Колев, е 20.59 на сто, което е над изискваните 8 на сто. На проведеното акционерно събрание в началото на миналата седмица бяха приети и изменения в устава на банката, съгласно изискванията на новия закон. Промени в състава на управителните органи не са правени, обясни Камен Колев, тъй като всички техни членове отговарят на изискванията на закона - да имат икономическо или юридическо образование и да не са ръководили фалирали банки.
Андрей Николов напусна "Банков надзор"
Бившият член на управителния съвет на БНБ и шеф на управление "Банков надзор" Андрей Николов напусна централната банка. След кадровите смени в БНБ Николов остана като служител на надзора, като първоначално се очакваше той да остане втори човек след оглавяващата управлението Емилия Миланова. Според непотвърдена официално информация Николов започва работа в приватизираната наскоро Обединена българска банка. Източници от управителния съвет на БНБ твърдят, че напускането на бившия шеф-надзорник е свързано с нашумелите напоследък противоречия около реда, по който ще се издават сертификати на банкови шефове. Тогава банкери разбуниха духовете и в БНБ, притеснени, че бившият им колега Андрей Николов ще отговаря за лицензирането. Самият Николов заяви, че излиза от централната банка по собствено желание. Най-вероятно окончателното разпределение на ресорите в "Банков надзор" ще стане ясно в средата на септември. Основните фигури след Миланова във важното управление сега остават Румен Симеонов и Румяна Георгиева.
Интригата около лицензирането на банкерите също, изглежда, ще се разплете в следващите дни. Очаква се още тази седмица БНБ да пусне специалната наредба за обнародване в Държавен вестник, като според представители на "Банков надзор" след всички противоречия тя е доста променена спрямо първоначалния й вариант. Забавянето и загадъчността на реда за сертифициране беше посрещнато с допълнителни роптания в банкерските среди. Много банки побързаха да проведат общите си акционерни събрания, за да променят уставите си спрямо изискванията на новия Закон за банките и да извадят от управителните си органи шефовете без необходимата квалификация. Ако очакваната наредба обаче съдържа изненадващи изисквания към банковите шефове, ще се наложи финансовите институции да свикват нови събрания. Междувременно законовият срок от банковите бордове да излязат тези, които са били шефове на фалирали банки, изтече. Засега две банки - Първа инвестиционна и Кредитна, не са изпълнили това изискване. Срещу двете институции обаче надали ще бъдат предприети незабавни действия от "Банков надзор", тъй като самият надзор се забави в издаването на банкерската наредба.
Централната банка наложи свръхпровизирането в банките
Наредбата, по която банките ще оценяват и провизират рисковите си експозиции, беше обнародвана в Държавен вестник миналата седмица. Въпреки протестите на банкерите към рисковите експозиции освен отпуснатите кредити, депозитите в други банки, дяловите участия и други ще се включват и задбалансовите ангажименти като гаранции, авали и джира по менителници и записи на заповед и т.н. Най-вероятно под давление на данъчните органи е отпаднало третирането на провизии за редовни вземания като разход на банките. Всички други резерви, с които се покриват забавени кредити, ще бъдат разход и ще коригират балансовата стойност на банковите активи. Финансовите институции освен това ще са длъжни да заделят от 3 до 5 процента провизии за редовни вземания, но това ще става след облагане на печалбата им. В този смисъл терминът недостиг на провизии, в случай че банките са реализирали загуба, няма да може да изчезне напълно.
БНБ остана твърдо рестриктивна по отношение на обезпеченията по кредитите, които се признават за бързоликвидни. Те включват само злато, блокирани депозити, 50% от ипотеки и ДЦК. Само при такива обезпечения банките ще могат да провизират до разликата между стойността им и размера на рисковия актив. Останалите залози няма да облекчават необходимостта от провизиране, което значи, че при отпускане на кредити с такива залози (които впоследствие се окажат проблемни) ще се налагат по-големи разходи и намаляване на счетоводните печалби на банките. Наредбата влиза в сила от първи октомври, което значи, че към края на годината банките ще трябва да преоценят активите си и да заделят провизии по новите правила.
Либерализацията на пазарите ще спаси борда от инфлацията
Основният мотив по принцип за въвеждане на валутния борд е намаляване на инфлацията и инфлационните очаквания. Българската икономика достигна до валутния борд по традиционния път - висока инфлация, високи инфлационни очаквания, спестяване под формата на чуждестранна валута под дюшека, неуправляем дълг и пълен провал на правителството да убеди хората, че прави смислена икономическа политика. Поне на повърхността изглежда, че бордът изпълни това, за което беше въведен - стабилизиране на икономиката в термините на лихвени проценти, валутен курс и инфлация. Последиците от въвеждането на борда се виждат от всички. Това, което не се вижда веднага, е цената на макроикономическата стабилизация. Валутният съвет адресира преди всичко монетарната обвивка на икономиката. Надеждата е, че промяната в паричното предлагане ще индуцира промени в собствеността и устойчив реален растеж, който стои в основата на успеха на борда. Реалният растеж трябва да замени печатането на пари за финансиране на наследения бюджетен дефицит. Намаленото вътрешно търсене и слабият растеж са цената на стабилизацията. Успешната икономическа политика трябва да реши противоречието стабилизация - растеж.
Промени в паричната обвивка на икономиката.
Увеличаването на паричното предлагане е един от съществените ефекти на валутния борд. Парите извън банки и безсрочните депозити са нараснали много по-бързо от по-слабо ликвидния компонент на паричното предлагане - срочните депозити (виж таблицата). Тази статистика подсказва две неща: Първо, инфлационният потенциал в икономиката се е увеличил, защото парите извън банките се насочват най-вече към пазара на стоки и услуги. Второ, банковата система все още не е в състояние да разнообрази краткосрочните инструменти за спестяване. Сега основният мотив за спестяване е ликвидността, а не доходът от лихви. Ограниченият набор от ликвидни инструменти стои в основата на нарастването на парите извън банки от първи юли насам и намаляването на паричния мултипликатор (отношение между широките пари М2 и паричната база). Намаляването на паричния мултипликатор показва, че все по-малка част от парите минават през банковата система.
Инфлацията и лихвата.
В програмата на правителството инфлацията в края на годината е 560%. Натрупаната инфлация от началото на годината до края на юли е 505.6%. По предварителни данни на НСИ инфлацията през август ще бъде около пет процента на месечна база. За да се постигне "програмната" инфлация, месечното нарастване на цените през септември, октомври, ноември и декември не трябва да надхвърля процент и половина. Това е малко вероятно най-малкото поради сезонния фактор в динамиката на инфлацията и обявеното повишение на парното и тока. По-реалните прогнози са, че инфлацията ще надхвърли 600% в края на годината.
По-високата инфлация ще доведе до повишаване и на лихвените равнища. Бързото спадане на лихвата след въвеждането на борда се дължи по-скоро на ограничените възможности за инвестиции, отколкото на фундаментални промени в икономиката. По правило търсенето надхвърля близо два пъти предлагането на ДЦК на аукционите на Министерството на финансите. Голямото търсене на държавен дълг стои в основата на намаляването на основната лихва. Това поражда въпроса това ли е цената на парите в българската икономика. Отговорът е не. Възвращаемостта на вложенията в емисии от порядъка на 30-40 млрд. лева не са представителни за лихвеното равнище в икономиката. Правдоподобно е очакването, че с увеличаването на кредита към неправителствения сектор ще се увеличат и лихвите. По-високата инфлация в сравнение със записаната в програмата на правителството не е беда. Това, което е важно, е в каква посока се движи икономиката: към ниско или високо инфлационно равновесие. "Програмната" инфлация може да се постигне и с административни мерки. Демонстрираната от правителството неприязън към прекупвачите подсказва, че изкушенията за администриране вместо за развитие на пазарните механизми са големи. Ниската инфлация, постигната по административен път, не е устойчива. Приватизацията и развитието на пазарите на стоки, услуги и капитали ще доведат до устойчиво нискоинфлационно равновесие.
Парични агрегати.
Биляна Плавшич и Радован Караджич в последна битка за властта
Сръбските хардлайнери в Босна демонстрираха още веднъж решимостта си да противостоят на подкрепяната от Запада президентка Биляна Плавшич, когато разгневена тълпа атакува американски армейски части. Военните са се опитвали да настанят нейни привърженици в полицейски участък в Бръчко, в Североизточна Босна. Двама души от водения от НАТО армейски корпус са били ранени. Това предизвика гневната реакция на Белия дом, който предупреди, че няма да толерира подобен род насилие.
Поддръжниците на сръбския лидер Радован Караджич, обвинен във военни престъпления по време на босненския конфликт, постепенно губят инициативата в борбата си срещу Плавшич за установяване на контрол върху сръбските институции в Босна. В четвъртък обаче те показаха завидна твърдост, когато американските сили от стабилизационния корпус на СФОР се опитаха да отстранят действащите на страната на Караджич командири от полицейския участък в Бръчко. Въоръжена с бухалки тълпа бързо се насочи към ескадрона на СФОР, като ги атакува с камъни. Двамата ранени са с мозъчни сътресения и са настанени във военната болница в Тузла.
"Ще продължаваме да работим и с двете страни и се надяваме да предотвратим опитите им да разпалят конфликт със силите на СФОР", заяви говорителят на Белия дом Джо Локхарт.
Според източници от Пентагона демонстриращите са хвърляли бутилки със запалителна течност по бронирани коли с американски военен персонал, който от своя страна е бил принуден да използва сълзотворен газ и предупредителни изстрели във въздуха, за да разпръсне тълпата.
Събитията в Бръчко, на границата с Хърватско, изглежда, ще дадат нови сили на сръбските хардлайнери, които в продължение на няколко седмици гледаха как властта постепенно се изплъзва от ръцете им, след като Западът даде подкрепата си за президентката Биляна Плавшич. Въпреки че според официални американски източници акцията на СФОР по отстраняването на привържениците на Караджич от полицейския участък е завършила успешно, градският съвет на Бръчко, който също е националистически настроен, е гласувал против това действие.
Момчило Крайшник, смятан за най-приближения човек от щаба на Караджич и един от тримата, които си поделят президентския пост на Босна, поздрави населението на Бръчко за акцията по защитата на полицейския участък. Той заяви, че това е "първата стъпка за осуетяването на сценария от Баня Лука за окупирането на републиката". В обръщението си към хората, цитирано от сръбските медии, Крайшник заяви: "Надявам се, че ще повторите този подвиг още стотици пъти, ако отново се окажем в опасност, защото имаме правото да се защитаваме."
Според политически източници от Баня Лука, където е квартирата на президентката Плавшич, се очаква хардлайнерите на Караджич в Пале да прекъснат връзките между двата района, за да се задълбочи разделението между тях. "Имаме абсолютно сигурна информация, националистите се готвят да отрежат електричеството, телефонните и железопътните връзки, за да изолират и накажат по този начин участъка с привърженици на Плавшич", заявиха нейни приближени.
Международните анализатори се страхуват, че политическата криза ще попречи на провеждането на местните избори в Босна, планирани за 13 септември. НАТО, което командва близо 35-хиляден контингент на СФОР в Босна, декларира, че ще провежда операции, с които да гарантира сигурността в сръбските територии на Босна.
Фредерик де Клерк и историята
The Washington Post
