Netscape предлага Navigator 4.0 поИнтернет
Новият Navigator 4.0 на Netscape предлага повече възможности на потребителите. Той е част от пакета Communicator, който се появи на пазара през миналия месец. Продуктът се предлага с Netcaster и поддържа HTML, Java и JavaScript. Компанията имаше намерение да махне браузър-компонента от Communicator, но промени решението си.
Netscape съобщи, че Navigator 4.0 ще бъде включен в продуктите на различни производители на софтуер и хардуер. IBM ще го предлага с персоналните компютри Aptiva и в електронния бележник ThinkPad. Lotus ще го предлага с Notes. Други производители с лицензни споразумения са Hewlett-Packard, Sun, Digital, Silicon Graphics, Novell и Corel.
В продължение на три месеца Navigator 4.0 с Netcaster ще се предлага за 39 долара на адрес (). При стандартно инсталиране Navigator 4.0 изисква 18 МВ свободна памет на диска. Комплектът Communicator включва и електронна поща, groupware, и приложения за съвместна работа. Цената на Communicator е 59 долара. Също така за корпоративни потребители Netscape предлага пакет, включващ всички продукти на компанията, предназначени за уеб-сървър.
Virtual PC кара Macintosh да работи като РС
Новият продукт Virtual PC на фирмата Connectix позволява на компютри Macintosh и съвместими с тях да функционират, наподобявайки Windows. Този продукт е много полезен за притежателите на Macintosh, имайки предвид трудния период, който изживява Apple Computer. Най-малкото той носи облекчение за собствениците на Mac, чийто основен проблем е растящото нежелание на производителите на софтуер да създават програми за тази система.
Работата със софтуер за PC на Macintosh не е новост. Add-in картите на фирмата Radius, струващи 600 долара, карат Pentium-процесора да заработи като Mac. Продуктът Soft Windows 95 на Insignia Systems също работи по подобен начин. Virtual PC работи по подобен начин, като предлага и някои допълнителни възможности. Софтуерният пакет включва пълна версия на Windows 95, която работи като другите приложения на Macintosh. С мишката може да се преминава от прозореца на Virtual PC към всички други приложения.
Има леко затруднение при работата с Windows поради факта, че мишката на Macintosh има само един бутон. Функцията на този бутон се осъществява чрез натискане на бутон от клавиатурата, като това забавя работата. Също така на Macintosh Windows работи по-бавно, отколкото на сравними по показатели конфигурации на РС. Така 210-мегахерцов компютър, съвместим с Macintosh, работи със скоростта на процесор Pentium на 120 мегахерца.
Друг проблем е, че периферните устройства като принтери, скенери, драйвъри за съхранение на ZIP-файлове не могат да работят с Windows. Причината е в това, че Macintosh използва принципно различен метод за свързване на портовете. Работи се по подобряването на Virtual PC, като например възможност за четене на Mac-файлове във Windows. Цената на софтуера е 150 долара.
Предстои консолидация на Интернет-провайдърите
Според прогнозите на консултантската фирма Gartner Group до пет години голяма част от американските локални провайдъри на Интернет-услуги ще напуснат пазара. Тази новина доведе до раздвижване сред 4500-те компании, осигуряващи локален достъп до Интернет. В Gartner Group смятат, че увеличената конкуренция и нарастващото търсене на по-качествени услуги ще са причина за намаляването на броя на тези фирми. Големите инвестиции, необходими за усъвършенстване на инфраструктурата на Интернет, ще доведат и до изчезване на ценовата структура, при която клиентите имат неограничен достъп в Интернет срещу фиксирана месечна тарифа. До 2000 г. цената на 80 процента от Интернет-услугите за големи потребители ще се определя на база консумирана информация. Големи локални провайдъри на Интернет като Netcom, BBN Planet и UUNet вече започнаха да работят на този принцип.
Очаква се голяма консолидационна вълна в сектора, след която ще останат около 500 фирми. Според някои експерти големите телекомуникационни компании представляват най-голямата заплаха за малките Интернет-провайдъри. AT&T вече стана най-големият локален провайдър и продължава да разширява дейността в това направление. Въпреки тези неблагоприятни прогнози много от малките компании не изразяват признаци на безпокойство. Техните шефове смятат, че консолидацията е едно добро решение за продължаване на бизнеса.
Според прогнозите ще процъфтяват компании, осъществяващи корпоративни Интернет-услуги, услуги, свързани със сигурността на Интернет и развиващи локални мрежи. Също така добро бъдеще очаква и компаниите, работещи за развитие на проекта Интернет 2. Този проект се разработва от 100 американски университета и предвижда изграждането на високоскоростна мрежа, като допълнение на функциониращата сега.
Млади, интелигентни и безскрупулни убийци
Престъпността вече не е монопол само на бившите спортисти
Убийците на двамата охранители от чейнджбюро "Сорос" в столицата бяха заловени преди дни в Ахтопол. Вероятно те имат пряка връзка с новата пловдивска група от убийци, на чиято съвест лежат още няколко жертви.
Какъв тип хора са килърите, които за няколко хиляди долара натискат спусъка? Преди месец висш служител на МВР обясни зачестилите въоръжени грабежи и убийства с пречистването на силовите структури от престъпни елементи. Анализът на нашумелите убийства на сарафи през последните 2-3 години по-скоро опровергава тази хипотеза, отколкото я подкрепя.
В страната се появиха нов вид престъпници - интелигентни, безскрупулни и жестоки младежи. Те са много по-близки до екшънгероите на Робърт де Ниро, Кевин Спейси и Вал Килмър, отколкото до първосигналните дебеловрати момчета с лъскави анцунзи, ланци и бухалка в багажника.
Първата индикация, че криминалистите у нас се сблъскват с нови видове организирани групи, беше разкритата група от бивши полицаи-убийци в Кюстендил през 1995 г. Начините на действия при обира на колата за инкасо на ТСБанк край село Пастух, убийството на сарафката Виолета Георгиева, коматевските убийци, които застреляха хладнокръвно трима чейнчаджии в Пловдив, неуспешният обир срещу сарафите Байкови в жк "Толстой" през юни 1996 г. и т.н. потвърждават тезата, че убийците са по-скоро антиподи на класическите мутри - бившите спортисти, отколкото техни издънки или последователи.
И ако престъпленията на бившите ченгета от кюстендилската банда през 1993-1994 г. изглеждаха като извадени от евтин холивудски екшън, то убийствата на коматевската група и останалите изстрели срещу сарафи бяха направени като по учебник.
Те не са обикновени бандити.
Новите убийци са на далеч по-високо интелектуално ниво, отколкото обикновените бандити. Това показва елементарна справка на образователния им ценз. Двама от бандата, която се опита да направи обира в жк "Толстой", бяха студенти в Техническия университет, други двама от коматевските убийци също бяха студенти - по българска филология и педагогика в пловдивския университет. Полицаи, който разследваха покушението срещу своите колеги в жк "Люлин", бяха учудени от интелекта на убиеца Иво Кашавелов.
Самото зачестяване на убийствата на сарафи в България през последните няколко години показва, че престъпниците се ориентират къде са лесните пари.
У нас все още нямаме регистриран класически въоръжен обир на банка, защото охранителните системи на банките засега ги предпазват. Освен това финансовите институции бяха обрани по много по-рафиниран и безрисков начин.
Парите в брой са най-лесната плячка.
Въоръжените обири на чейнджбюра и сарафски къщи са много по-лесни за изпълнение. Безконтролното местене на големи пари в брой в кашони и пликове по улиците също са лесна плячка.
В целия свят престъпниците, щом чуят, че някой разнася пари в брой, се хващат за пищовите. Възможностите на българските сарафи да си осигурят сигурна охрана се ограничават със застрахователен стикер или двуметров бодигард с тъпо изражение, който гледа страшно.
Това естествено далеч не е достатъчно. Обикновено бандитите нападат чейнджбюрата след приключване на работното време, когато сарафите броят целия си оборот, или рано сутрин, когато няма много хора. Така беше при тройното убийство във "Форекс" през септември миналата година на бул. "Сливница" в столицата. По всичко личи, че убийците са се представили като последни клиенти и са застреляли касиерката, собственика и приятеля му от упор. След това са си тръгнали с целия оборот от 10 000 долара.
Когато на 1 юли 1995 г. в столичния квартал "Красно село" беше намерен застрелян в челото касиерът на бюро "Магнолия", стана ясно, че престъпникът е влязъл веднага след отваряне на касата.
По подобен начин е действала и коматевската банда. Убиецът Христо Бекирски беше застрелял хладнокръвно касиера на чейнджбюро "Скиптър" Вълко Челев от упор и беше прибрал около 4 милиона лева от оборота на бюрото. С труп завърши и обирът на сарафско бюро във Варна през миналата година.
Подобни грабежи обаче невинаги завършват с убийство.
Друга е схемата, когато бандитите се опитат да задигнат парите в брой при местенето им. Тогава след престъпниците винаги остава поне по един труп на охранител.
Щастливо изключение е обирът в жк "Толстой" в столицата. Тогава намесата на полицай от долния етаж предотврати смъртта на единия от сарафите.
И при убийството на двамата придружители на парите на "Сорос", и при обира на улица "Черковна" в столицата стрелбата и смъртта са неизменен спътник. Защото парите трябва да се вземат веднага, а това става по-лесно от мъртъв.
След обира при инкасото на сарафско бюро през март 1996 г. оживелият по чудо собственик сподели, че бандитът стрелял като автомат в тялото му, въпреки че чантата с парите вече почти била паднала в краката му.
Всеки ход е добре пресметнат.
Обирите на сарафи показват, че престъпниците притежават отлична информация за движението на служителите на чейнджбюрата.
Вероятно те наблюдават с месеци набелязания обект и търсят слабите места при движението на парите. Следят служителите, засичат контакти, избират най-удобния момент, измислят схеми и резервни варианти. Заради липсата на информация "отвътре", често жертвите си отиват заради 6-7 хиляди долара. Така обаче престъпните групи се предпазват от това да попаднат в кръга на заподозрените близки.
При атаката всеки детайл е изпипан до най-малката подробност. Ако все пак се получи някакъв гаф, бандитите не се колебаят да стрелят на месо и да убиват.
След успешния обир се покриват и с месеци не се показват. Те не демонстрират материално благополучие, не се дрогират и не вършат глупости по кръчми и дискотеки.
Не се хвалят, че са "голямата работа"
Много рядко приятелите им знаят с какво се занимават. Ако имат приятели, защото обикновено те битуват в затворени самостоятелни общества. Структурата им е така измислена, че веригата до тях да се прекъсне на определено ниво.
Този вид бандити са най-опасните, категорични са криминалистите. Престъпленията им са най-трудни за разкриване, защото жертвите са избрани от външни хора и не са в кръга на познатите им. Самите бандити рядко имат криминални досиета и не са попадали в полезрението на полицията. Не всички естествено. Когато полицията все пак успее да разкрие някой от въоръжените грабежи, често то е покрай друг случай, с косвени улики или покрай оръжието на престъплението.
В средите на криминалистите битува една интересна теза за извършителите на въоръжени грабежи. В най-общи линии тя се свежда до това, че в силовите структури съществува конкуренция. Когато един човек се загради с власт и натрупа богатство, той започва да пренебрегва подчинените си. Тогава някои от тях напускат "системата" и започват да действат самостоятелно. Много рядко групировките запазват контрола над подобни групи.
Точно обратното - новият вид бандити не са особено съгласни да бъдат командвани от мутанти, отнасят се надменно към тях и ги смятат за доста елементарни.
Бандитите от жк "Толстой" например преди време са гравитирали около СИК, но ги напуснали. Според непотвърдени информации убийците на двата гарда на "Сорос" са работили преди години за ВИС. Да се говори обаче за някакви контакти е доста пресилено.
Един психологически портрет на хората, които извършват въоръжени грабежи, вероятно ще покаже, че те са хладнокръвни, безскрупулни, жестоки и сравнително интелигентни младежи. Обикновено бандитите използват късо оръжие, защото по-лесно се прикрива. Маниащината на някои от убийците си проличава, когато ненужно вдигат калашници и стрелят на откоси. Така беше в Кюстендил, в Пловдив и в други градове.
Според източници от спецслужбите те изграждат затворени системи, които се нагърбват с мокри поръчки срещу съответното заплащане. Те са добре въоръжени, получават "работа" чрез посредник, действат предпазливо и т.н.
В този контекст модната в журналистиката ни в последно време версия, че повечето поръчкови убийства са дело на руски наемници, също не издържа на последните разкрития на полицията. Съществува голяма вероятност да се докаже, че мокрите дела у нас са си работа на нашенци.
Ще участват ли българските интелектуалци в общественото самоуправление
Стефан ЧУРЕШКИ
Съвременното състояние на българските интелектуалци поставя редица въпроси не само пред тях, но и пред цялото българско общество. Напразно политиците и деятелните участници в обществения живот неколкократно призоваваха българските интелектуалци да вземат мястото си на оценител и нравствен ръководител на политическите процеси у нас.
Няма да бъде лъжа, ако се каже, че в настоящето българските интелектуалци, взети в общност и според медийната си популярност, проявяват обществена немара. Книгите, филмите, статиите и художествените произведения далеч не са така силни, колкото е силно преломното време, в което живее българинът. Сериозната слабост, проявяваща се навсякъде в интелектуалното поприще - от университетски учени до художници и певци, е ярко изявената неспособност да бъде отправено силно нравствено послание към българския народ и към света. Защото истинският интелектуалец е човек, който има какво да каже на човечеството с езика на народа си и има какво да каже на народа си с вселенски понятия.
В България съществува интересен парадокс - единствените световни величини, които наистина притежават влияние в обществото и дори участват сериозно в политиката през последните 7 години, са спортистите. Причината за изместването на интелектуалеца от спортиста в пространството на обществения авторитет е лесната проява на личната надареност в спорта. Добрата физика и силният дух за кратко време могат да впечатлят повече от добрия интелект и вродената способност за прозрение. Освен всичко чувството на страх у спортиста е по-малко от чувството на страх у интелектуалеца, но това е друга тема. Главната причина за обществената несъответност между спортиста и интелектуалеца, е провинциалната нагласа на последния. Факт е, както твърди широко известен български музикант, "заключеността" на българската интелигенция на изток от линията Триест - Петербург. И причината за това не е само комунизмът, нито българската традиция сама по себе си, или "петвековното робство". Причината се състои в липсата на достолепно отношение към света, възприеман като поле за равноправно културно съревнование между народите, в което няма извънземни хора или земни "божества", а има различни хора с различно образование и различна подготовка. За жалост именно в интелектуалната област, където са необходими не само ум и лична надареност, но възпитание и образование, нещата в България остават на провинциално ниско равнище.
Българските творци преднамерено странят от православната църква и предпочитат да се обръщат към окултни, езически или просто шарлатански учения със затворен характер. Атеизмът на университетския интелигент (не и на българския народ като цяло) е пословичен и тази особена черта отличава българските творци от творците на неговите съседи - сърбите, румънците и гърците. Затова не е чудно, че сърбите и гърците успяват през последните години да излъчат интелектуалци от световна величина - те просто се занимават с вселенските проблеми на човечеството, пречупени през универсалното учение на православието. Същото се отнася и за руските творци.
Атеистичният национализъм, белязал развитието на нашето общество през последния век, е сложил тежък отпечатък на светоусещането и темите на работа сред българската интелигенция. Класическият облик на образования човек у нас, на твореца и мислителя е създаден през Възраждането. Без да се съобрази с изминалото време или да се поучи от притчата на трите свръхтежки национални катастрофи, възгледът за интелектуалец в България остава непроменен от края на ХIХ в. до ден днешен.
Това е обликът на революционера, желаещ насилствена промяна на обществото, в която промяна би било добре да участва лично като поборник. Хванал пушката и сабята, интелигентът, най-често с житейско образование, предпочита краткия жанр на изява и държи прекомерно на политическата публицистика. Изказът му е анекдотичен, "лакардийски" и засяга обществените проблеми "на парче", т.е. не прави опит да състави всеобхватна картина на обществото, където да се направи аналитичен разбор на вътрешното му устройство и генетичното му развитие.
Революционната дейност и деятелната публицистична форма на обществена изява не позволяват вглъбяването в дебелите прашни томове на библиотеките. Зает в задачата си да подреди обществото, като разчупи с меч неправдите в него, възрожденецът, комуто всички що-годе образовани люде желаят да подражават, няма време и търпение за задълбочен философски роман. Оттук се наследява в съвременното общество отказът на творците от писателското поприще да създадат трайни философски образци с вселенско послание в тях. По тези причини - отделеността от християнската нравственост и занятието с поборническа политика, българите нямат писател от класата на Достоевски, а имат фейлетонисти и пътеписци от равнището на Алеко Константинов.
Атеистично-националистически зает и противопоставен на властта заради самото противопоставяне, интелектуалецът е раздвоен в отношението си към властта.
От една страна, държавата му предоставя невероятни безплатни възможности да учи, но от друга страна, тя поставя и изисквания към него, свързани най-често с отбиването на патриотичния дълг. Затова зависимостта на интелектуалеца от държавата е голяма и тъй като във всеки отделен миг държавата се представлява от овластената партия, то и лоялността на интелектуалеца е проявена към различна политическа формация.
Издръжката на твореца в България е държавна работа и следователно стандартите на интелектуална изява са обусловени от вмъкването на твореца в кръговете на властта. Примерите от близкото минало са добре известни на всички, защото съществуват достатъчно подробно описани в блестящата книга на Георги Марков "Задочни репортажи за България".
Мисленето в крайности, завещано от Възраждането и бетонирано от комунистическата идеология през последните 50 години, е причината политици и интелектуалци често да говорят на различни езици. Така в общественото мнение се прокрадва представата - къде обосновано, къде не - за интелектуалеца като опозиция на властта на всяка цена. Такъв възглед обаче е лишен от сериозно философско основание. Противопоставянето на властта заради самата власт се нарича анархизъм и изповядването му води до опасни рецидиви в обществото, най-страшният от които е тероризмът, бил той физически или психологичен.
Отношението между властта и интелектуалците в България наистина е много интересно. Усетила слабостта и провинциализма на голяма част от българските интелектуалци, властта понякога скрито или открито презира хората на перото и четката, а те от своя страна се стремят да угодят на управниците, защото чувстват зависимостта си от местната държавна администрация, отпускаща всекимесечните им давания. Причината за толкова прословутата интелектуална безхарактерност в политиката се дължи на особеното място, заемано от университетски образования човек в родината.
Както навсякъде в Европа, така и в България политикът и интелектуалецът поставят началото на професионалния си път в университета. Схемата на обществената кариера, както изглежда на пръв поглед, е една и съща. Но това е само формално сходство. В същината си придобитите и развитите личностни и обществени качества в университетите у нас и в чужбина дълбоко се различават. Къде се коренят разликите?
Образовайки се българският мислител възприема наготово и без преработка чужди идеи и възгледи върху обществото, които смислово не отговарят на неговите матерни понятия. Затова, копирайки чуждия образец, българският интелектуалец или политик се опитва да го наложи всецяло на българското общество, а не да го сравни и анализира в синхрон и диахрон с традиционното българско развитие. Българските обществени деятели узаконяват културното си, а следователно и политическо присъствие в обществото чрез чуждестранни теории и произведения, без да ги съотнесат към българската традиция, от една страна, и към вселенските учения на човечеството. Затова политиците у нас просто прескачат собственото интелектуално творчество, а хората на умствения труд непрекъснато корят политиците си, че не били "както в нормалните държави".
Европеецът в неговото обобщение прави онова, което е редно да се направи съобразно някакъв висш и постоянен критерий. В България по-издигнатите хора вършат онова, което правят в други държави. Оттук идва и подражателството, толкова присъщо и толкова тягостно за модерното българско творчество. Два характерни примера могат да бъдат посочени в подкрепа на казаното. Единият е страшното явление, наречено фолк, в което самобитната българска песен се изнасилва с небългарски чалгаджийски елементи, защото "така правят в чужбина". Вторият пример е разпространението на порнографията, узаконена от образованите люде с безсмисленото име еротика по смешната логика - това го има на друго място и следователно трябвало да го има и в България. Именно заради подобна логика интелектуалците получават и безразличието на силните на деня - властимащите не преследват идеали, създадени от родната интелектуална общност, нито пък си сверяват часовниците с нея.
Главните недостатъци на българската интелигенция всъщност произтичат и от нейния отказ да следва обичайния български образец на умствения и духовен деец. По правило, наследено още от епохата на Средновековието, българският интелектуалец е аскет в личното си поведение.
Аскетизмът е задължителна черта на истинския интелектуалец
не само през далечното минало, но и през времето на комунизма. Фактите си остават факти - хората, отказали да сътрудничат на комунистите и по такъв начин да получат облаги от властта, се превърнаха в истинските изразители на интелектуалността през епохата на тоталитаризма.
Излазът от аскетизма на българската култура води до появата на странната фигура на съвременния човек на "умствения труд". Главната трудност на днешния ден при опита да се проведе дебат по обществени проблеми е отговорът на въпроса кой всъщност ще участва в този дебат.
Бившата социалистическа "художествено-творческа интелигенция" очевидно не е в състояние да го направи, защото тя бе набирана по неестествен път. От друга страна, философията на повечето хора на перото или четката остава марксистка или полумарксистка в произведенията им, дори без да го съзнават самите те. Безусловен факт е липсата на надарени хора, изповядващи некомунистически човеколюбиви философии в публичното медийно пространство.
Нуждата от обществено съгласие е наложителна повече от всякога и в този смисъл съзидателното участие на интелигенцията е необходимо. В противен случай печалната практика на последното столетие, донесло толкова беди на народа ни, ще се превърне в обичай и тогава България ще загуби значението си за европейската цивилизация като държава на духа и ще се върне отново в положението си на териториална провинция, каквато впрочем е била и през времената на политическо робство.
Къде изчезна топлото време
Тази година късмет имаха тези, които планираха почивката си в началото на лятото. След топлия и сух юни и незапомнените горещини на 5 и 6 юли, когато температурите бяха между 35 и 40 градуса, времето, за което отпускарите се молят, се скри далеч на юг от България. Дори тези, които потърсиха слънце и топло море в Северна Гърция, не бяха пощадени от дъждовете. През последните месец и половина температурите в България не надвишават 30-32 градуса, и то на отделни места за съвсем кратко.
Според метеоролога Калоян Такев неприятното време се нарича циркулация на хладно лято и се дължи на трайно настанилата се над Европа област от относително високо атмосферно налягане с център над Скандинавския полуостров и съседните руски райони. Това предизвиква нахлуването в България на въздух от север и североизток. Освен ниските за лятото температури той предизвика кошмарните за летуващите продължителни и силни валежи в Източна България.
Неприятната новина за почиващите и любителите на риболова е, че времето ще продължи да бъде лошо до вторник-сряда (27.08.).
Няма гаранции, че периодът на "кучешко време" ще завърши до края на август. Според някои синоптици обаче има вероятност септември и дори октомври да са слънчеви и много топли, защото природата има способност да компенсира по-дълъг период с еднакво време с неговата противоположност.
Все пак не бива да се забравя, че миналият септември беше забележителен с необичайно обилните дъждове. Тогавашната аномалия може да бъде сравнена единствено с тазгодишните априлски виелици.
Метеоролозите у нас се въздържат от категорични мнения дали това хладно и дъждовно лято, което в Централна Европа предизвика невижданите от столетие наводнения, е признак за климатична промяна. Според някои въпреки сегашните дъждове тенденцията в нашия балкански район е към засушаване, за което говорят данните от количеството на валежите през последните две десетилетия. И наистина последните две дъждовни лета не могат да изтрият спомена за пресъхналите язовири и срамния воден режим в София и десетки други български градове и села.
Те са част от апокалиптичните предупреждения на 4000 специалисти, които работят в създадената от ООН Междуправителствената група експерти по промяната на климата. Те предвиждат разрастване на засушаванията, все повече разрушителни торнада, чести наводнения и т.н.
Според тези специалисти промените в климата ще бъдат с трудно предвидими по размера си отрицателни последици върху земеделието, ще предизвикат повишаване на равнището на моретата, като затоплянето драматично ще увеличи инфекциозните болести.
На този фон едно дъждовно и хладно българско лято изглежда като утешителна печалба.
Пловдивската опера оцелява благодарение на спектакли в чужбина
Невена Коралова
От години вече пловдивската опера си проправя път в сложния лабиринт, наречен оцеляване на културните институции. В този смисъл и времето, определено традиционно за лятна ваканция, не влиза в сметките на пловдивската опера.
В началото на юни колективът се завърна от едно сериозно и престижно турне в Берлин, където на сцената на "Дойче опер" представиха 6 спектакъла на "Ернани" на Верди, "Княз Игор" на Бородин и "Цар Петър Велики" от съвременния руски композитор Андрей Петров. Веднага след това гостуване пловдивчани проведоха и ежегодния си Вердиев фестивал. Публиката очаква с интерес този фестивал и билетите за Античния театър, където се играят Вердиевите творби, се продават седмици по-рано. След кратка почивка от началото на месец август усилено се репетират нови заглавия за участие в два фестивала в Испания. Любопитно е, че и в Севиля, и в Палма де Майорка съставът на пловдивската опера е единственият "герой" на фестивалите на музикално-сценичното изкуство.
Пред запалените испански меломани и чуждестранни туристи ще се играят Пучиниевите опери "Тоска", "Бохеми" и "Мадам Бътерфлай", както и прочутата творба на Бизе "Кармен". Да покажеш "Кармен" в Севиля - мястото, където се е разиграла трагедията на младата циганка Кармен и Дон Хосе, трябва да имаш високо самочувствие! Точно това необходимо самочувствие успяха да изградят пловдивчани в последните години. Те се радват на покани за участия на различни международни изяви при изключително добри финансови условия.
Музикантите от Пловдив отдавна не се подвизават като пътуващ театър, при което обикновено чуждестранните импресарии изсмукват докрай силите на артистите. За директора, главен диригент и мениджър Борислав Иванов не е актуална идеята на всяка цена пътуване, а гостуване на престижни сцени, достойно представяне и нови договори при все по-добри условия. Не бих искала да омаловажавам качествата на другите оперни трупи в България. Повечето от тях имат потенциални възможности да бъдат предпочитаните театри за гостувания в чужбина. Но колко е важно този, който преговаря и сключва договорите, да е потопен до мозъка на костите си в музикалния бизнес, за да не подлага българските артисти на стресови ситуации. А е имало такива случаи. Слава богу, точно от това е предпазен колективът на пловдивската опера.
Лято е - време за халтура по Черноморието
Петя Савова
Лятото в София обикновено е мъртъв сезон, що се отнася до художествения живот. Повечето частни галерии излизат във ваканция, а тези, които работят, показват общи експозиции, главно с цел продажби. Художниците избягват да откриват самостоятелни изложби и гилдията се изнася към морето с едничкото желание да припечели някой долар, избягвайки максимално бремето на галерийния процент. Накратко - с изключение на проявите на Аполония и международното биенале на графиката във Варна по черноморските ни градове и курорти властва халтурата.
Откровена или прикрита зад смехотворни претенции, тя е плод на икономическата ситуация, необходимият компромис, който мнозина художници правят, за да оцелеят. Голяма част от тях се надяват със спечелените пари да осъществят през годината сериозните си проекти. Има обаче и такива, които са заложили всичките си познания по академична живопис, скулптура и графика, както и предприемаческия си дух, единствено в името на битовото благоденствие. Зимните месеци са време на усилена дейност - разбира се, не толкова творческа, колкото чисто занаятчийска. От най-обикновена сладникава фотография, например созополски залез с лодки, се тиражират псевдолитографии в огромен тираж, които, поставени в приятно паспарту, се купуват масово от безработния германски турист. Има "автори", изхитрили се дотам, да нахвърлят набързо с туш няколко пейзажни мотива - море, стари улици или романтични останки от стари църкви, които след това се преснимат на ксерокс. После идва ред на прецизното оцветяване в нежни акварелни тонове. Очевидци твърдят, че подобни "серии" са донесли на създателите си луксозни западни автомобили... Голяма част от сергиите с "произведения на изкуството" са заети от платна с маслени бои, често със значителни размери и кичозни рамки, като предпочитаният стил е сюрреализмът. Явно морският прибой пречи на "творците" да чуят как Салвадор Дали се обръща в гроба си. Пък и по-важното е, че работите се харесват, и най-вече - че се продават добре.
Редно е да отдадем дължимото и на армията неосъществени скулптори, които с дръзновението на древногръцки ваятели майсторят и отливат десетки миниатюрни копия на Венера Милоска, Нике от Самотраки, Атина Палада и всички останали познати образци на античното изкуство. Предполага се, че целият този труд няма да отиде на вятъра - винаги ще се намерят хора, които да допълнят интериора на къщата си с някоя статуетка, поставена на покривчица върху телевизора.
Може би сред морето от занаятчийско-манифактурни произведения най-честни спрямо клиeнтите си са художниците, рисуващи портрети на място, за което се изисква точно око и бърза ръка, а и доза талант, за да се улови характерът на портретувания. Късметът също играе роля, тъй като стативът трябва да се постави на оживено място и по възможност наемът да не е убийствено висок.
Каквато и да е преценката на професионалиста, по отношение художествената стойност на картините, излагани край морето, факт е, че бизнесът процъфтява. Пък и лято е и нашего брата - българският художник, също би искал да седне на чаша бира в хубаво капанче на плажа, без да се притеснява, че това ще му струва парите за отоплението през зимата.
Динозаврите (които са оцелели) идват отново
Румен Соколов
Има ли живи динозаври? Оказва се, че съществата, живели през юрския период от мезозойската ера, "съществуват" на остров край бреговете на Коста Рика. Този остров или поне неговата флора и фауна са родени от фантазията на писателя Майкъл Крайтън. Той залага на темата за клонирането - процес, който позволява създаването на точно копие на животински или растителен организъм при наличието на клетка от организъм-оригинал. Това е основната тема в романа "Изгубеният свят", който е продължение на "Юрски парк".
В първия роман група учени успява да възроди динозаврите, а след това ги унищожава. Оказва се обаче, че динозаврите са оцелели. Динозавър всъщност е най-общо понятие. Самите животни са тиранозаври, маязаври, стегозаври, велоцираптори и др. Крайтън не е първият, който пише за живи динозаври. Бащата на Шерлок Холмс - сър Артър Конан Дойл, има роман със заглавие "Изгубеният свят". Не само заглавието е същото, но и сюжетът е почти същият, с разликата, че учените не създават динозаврите, а ги намират на откъснато от останалия свят плато. Дойл пише своя роман в края на ХIХ век.
"Изгубеният свят" на Крайтън вече е на българския книжен пазар, публикуван от издателство "Хемус". Така и читатели у нас ще могат да се запознаят с историята, която над два милиона американци прочетоха през 1995 г. Майкъл Крайтън стана известен преди повече от 25 години, когато на книжния пазар в САЩ се появява научнофантастичната новела "Щамът Андромеда", екранизирана през 1971 г. След това бяха филмирани "Изгряващо слънце", "Разкриване", "Конго". Най-голяма популярност Крайтън придоби с филма на Стивън Спилбърг "Джурасик парк". Сега Спилбърг отново се е погрижил зрителите да усетят романа визуално. Филмът "Изгубеният свят: Джурасик парк" се появи по световните екрани в началото на лятото и накара доста зрители да посетят киносалоните. Този филм ще има своята българска премиера в началото на септември (2-и, 3-и и 4-и в НДК). Тези, които харесват Майкъл Крайтън, ще могат да се насладят едновременно на роман и филм.
Във филма на Спилбърг участват Джеф Голдблум, Джулиан Мур, Пийт Посълтуейт, Ричард Атънбъро и новата звезда Винс Вон. Разпространителите на "Изгубеният свят: Джурасик парк" - "Съни филмс", осигуряват на зрителите допълнителни емоции - "среща" с осемметров динозавър пред НДК и светлинно шоу.
Ще пребори ли "Форд Пума" "тигъра" на "Опел"
Смели дизайнерски решения превръщат миниколата в асов спортен болид
Александър Хранов
Преди три години конструкторите на "Опел" проправиха пътя на малък автомобил със спортен вид на базата на серийна малолитражка. Фурия на външен вид, "Тигра" нямаше достатъчно мощен мотор, за да оправдае претенциите на дизайна си. Желаният търговски успех не беше постигнат. Сега и "Форд" пусна на пазара своята миникотка "Пума". В автомобилния свят този звяр отстъпва на тигъра, но в автомобилната джунгла, изглежда, няма да е така.
Миниболидът е комбинация от смел, футуристичен дизайн и модерен и мощен алуминиев двигател. Сякаш всеки детайл е конструиран, за да възбуди апетита на автолюбителя. Въпреки сравнително голямата височина на купето, силуетът изглежда сраснал със земята - като кацнала летяща чиния. Този ефект се постига от стилистиката на предната и задната част, фаровете в единно цяло с предния капак и калниците. И в интериора на купето доминират нестандартни, ултрамодерни решения.
За разлика от "Опел Тигра" конструкторите на "Форд" не са допуснали компромис при избора на двигателя. Монтираният 1700-кубиков агрегат с два горни разпределителни вала, с по четири клапана на цилиндър и мощност от 125 конски сили напълно отговаря на очакванията от спортното купе. Ускорението от нула до сто километра в час за 9.5 секунди и максималната скорост от 203 км/ч отговарят по-скоро на расов болид. Още повече че през целия диапазон на оборотите двигателят дърпа равномерно, като турбина.
Най-интересното инженерно решение се крие в звука на мотора. Дори големият специалист не може да не сгреши, че под капака се крие шестцилиндров двигател. Всичко е плод на многомесечен труд в специална акустична лаборатория. Там с помощта на специално изобретен резонатор се елиминират вредните трептения на недотам спокойния четирицилиндров агрегат и се получава равномерното бучене на мечтаните от всеки маниак шест цилиндъра.
Ходовата част, идентична с тази на "Форд Фиеста", е модернизирана изцяло според изискванията на мощния двигател. Без да се губи от комфорта, е избрано достатъчно твърдо за високите скорости съотношение между амортисьори и пружини. В комбинация с отличните спирачки (спирачен път при скорост 100 км/ч само 39 метра) "Пума" е много сигурен автомобил и е луксозно оборудван. Малкият "Форд" не отстъпва с нищо на луксозните лимузини с двойно по-висока цена. Серийно се предлагат сервоуправление на волана, електрически задвижвани странични стъкла, централно заключване на вратите. Хитът е алуминиевият лост за превключване на скоростите - почти като Формула I.
Маркетинговите стратези на "Форд" предполагат, че основните купувачи на красивата "Пума" ще бъдат жените шофьорки. Твърде възможно е миниболидът обаче да спечели и много мъжки сърца.
В последния момент автопапараците донесоха снимки и новината, че на Женевския автомобилен салон идната пролет ще бъде показан и най-малкият модел на "Форд" - КА с мощния двигател на "Пума". В момента миловидното "яйце" се предлага с мотор с мощност от 60 коня. Маскираните на снимката предни и задни калници показват, че дизайнерите все още не са казали последната си дума.
Смрадликата - красота и лек в градината
Илко СЛАВЧЕВ
Смрадликата (Cotinus coggygria) заедно с черния бъз и дряна присъства от векове в българския бит, фолклор и в практиката на народната ни медицина.
Те са ценни декоративни видове с романтично, първично излъчване, невзискателни и устойчиви в трудни условия на растеж. Особено смрадликата е впечатляващо ефектен храст, силно сухоустойчив, усвоява и варовити терени, понася замърсяването на въздуха. Красиви са разперените метлици на съцветията му. След цъфтежа през май-юни цветните дръжки се удължават и се покриват с нежни жълточервеникави власинки. През есента листата добиват ярка жълта, оранжева до пурпурночервена багра.
На пазара се предлагат декоративни форми от Холандия, чиито листа целогодишно са оцветени в различни нюанси на червеното.
От древността около смрадликата се преплитат магии и поверия. Тя е излекувала много болки и незарастващи рани. Използват се листата, които се берат през юли-август. Сушат се на сянка, често се разбъркват, за да не се спарят, но трябва да съдържат определено количество влага (иначе танините силно намаляват). Изсушените листа отгоре са тъмнозелени, отдолу - сивозелени, с характерна миризма и стипчив вкус. Дрогата действа антисептично, противовъзпалително и кръвоспиращо. Тя се прилага предимно външно (бани, промивки, гаргари) като отвара. Една-две супени лъжици дребно нарязани листа се заливат с един литър кипяща вода. Варят се 5 минути и после киснат един час. Бани се правят веднъж на ден. Прилагат се с много добър ефект при хемороиди, бяло течение, трудно заздравяващи рани, афти, стоматити, кожни заболявания, лишеи, гнойни и младежки пъпки, потене на краката, възпаление на венците (жабурене с отвара в смес със сол и нишадър).
Смрадликата ще обогати вашата градина. Можете да я пренесете там през късна есен или ранна пролет направо от гората или припечните пущинаци или да я закупите от специализираните пазари. На "Ситняково" например ще попаднете освен на споменатите й цветни форми, също и на северноамериканския й роднина, влакнестия шмак (Rhus typhina). Той е с начупена чадъреста корона. Младите клонки са червеникавокафяви, с разположени на гъсто сложни текоперести листа (до 50 см дължина), с красиво червено есенно оцветяване. Съцветията му са също запомнящи се червени метлици. Плодът е сух, покрит с четинести червени власинки и се открива всред белотата на снега. Видът е сухоустойчив, невзискателен към почвата, но светлолюбив.
Желязна ръка ще стисне Петър Стоянов
Не само хора и багаж ще се качат на самолета от Ню Йорк за София на 9 септември. Сред пътниците в бизнескласа на боинга на авиокомпания "Балкан" ще се вози и СИКО, който е робот хуманоид. Той е първият от най-новото поколение роботи на Холивуд.
СИКО идва за салона на интелектуални продукти "Ист-уест Юроинтелект`97", който ще се проведе в София от 12 до 16 септември. Той е доста известен в Съединените щати, защото при специални случаи обслужва и Белия дом. Като доказателство за това СИКО ще донесе послание до изложението лично от американския президент Бил Клинтън.
Оказало се, че хуманоидът е толкова голям, че не може да бъде превозен в товарния отсек на боинга. "И дума не може да стане да го разглобим. Ще лишим журналистите от гледката как робот слиза по стълбичката на самолета и стиска ръцете на организаторите на изложението", заяви отговорен представител на авиокомпания "Балкан". Нашата авиокомпания се преборила да вози железния пътник при конкуренцията на "Бритиш еъруейз" и "Ер Франс".
СИКО ще открие изложението ръка за ръка с президента Петър Стоянов. Така държавният глава ще усети желязната хватка на хуманоида. Организаторите обаче обещават ръкостискането да не застраши целостта на Петър Стоянов.
СИКО вече получил покана да даде интервю за предаването "Всяка неделя". Досега нито един български журналист не е препитвал робот. Телевизионните зрители сигурно ще си спомнят, че Росица Кирилова от време на време интервюира кучета и други животни, но при всяко положение да задаваш въпроси на хуманоид си е друго нещо.
ДИАЛЕКТИКА
Столичната полиция конфискува автомобил "Ауди-80" на шефа на следствения надзор АНГЕЛ ГАНЕВ. Блюстителите на реда подозират, че подчиненият на Татарчев се вози в краден автомобил. Това е държавна кола и тя трябва да се прибере в Съдебната палата, МВР да я поиска по надлежния ред, казал топпрокурорът Ганев. Той настоял МВР да напише писмо и обещал, че колата ще им бъде предоставена.
ЖАН ВИДЕНОВ и КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ гледаха заедно мача на националите България - Израел в официалните ложи. Двамата бивши социалистически водачи с различни емоции наблюдаваха оспорваната среща. Виденов свъсен следеше хода на футболната игра, докато Премянов не пропускаше да коментира по-шумно. Може би бившият премиер е зает с работата на новата фондация, защото ден по-късно медиите съобщиха, че Виденов следи ежедневно по телефона работата на фондацията си "Европейски социални ценности". Първата сбирка на неправителствената организация щяла да бъде в началото на септември.
АНТОНИНА СТОЯНОВА редовно пазарува в магазина "Метроком" в Младост 2, където се продават предимно български стоки. Съпругата на президента отдавна предпочита стоките, произведени в България, са забелязали по-наблюдателни продавачки.
Бившият главен редактор на "Континент" АНДРЕЙ АПОСТОЛОВ най-вероятно ще бъде новият главен редактор на сериозния всекидневник. През последната седмица той често присъствал на планьорки и обсъждал променената концепция на вестника.
ПЕТЬО БЛЪСКОВ не си променя навиците и продължава да посещава често ресторант "Вестникар", въпреки че вече няма работа в сградата на Полиграфическия комбинат. Наблюдателни колеги го виждат в компанията на бивши и настоящи журналисти на "24 часа".
След като свърши лятната отпуска, министър-председателят ИВАН КОСТОВ не можа да си влезе в кабинета. Ремонтът, който продължи повече от 10 дни, не приключи навреме. Преди време Костов беше споделил, че кабинетът в МС има вид на застояло и непроветрено място.
Лидерът на бизнесблока ЖОРЖ ГАНЧЕВ купи мотоциклет "Хонда" на личния си бодигард, съобщи агенция "Балкан". Покупката се наложила заради каменистия терен във Владая, който е труднопроходим за автомобили. Бодигардът се затруднявал да следва шефа си, особено по време на неговите разходки с кобилата Деси.
Германският мениджърски елит е твърде възрастен и от мъжки пол. Според проучване на издателство "Хопенщед" средната възраст на предприемачите, членове на управителни съвети и шефове на индустриални обединения е 57 години. Мнозинството от германските мениджъри се развихрят едва след навършване на пенсионна възраст. Днес най-възрастният сред тях е на 95 години. Тежката мисловна и управленска дейност на топмениджърите очевидно не се отразява добре на дамите. Само 4.6 процента от бизнеселита е представен от дами. Въпреки тенденцията по-възрастни мъже да са на възлови постове вече се чувства приливът на по-млади кадри. В момента най-младият сред тях е на 22 години. Младите мъже се изявяват основно в компютърния бизнес.
Роди ме, мамо, с късмет
Трудно е да се окажеш в необходимото време на точното място. Това, макар и рядко, се случва. Репортерът от "Демокрация" Георги Малчев не може да се оплаче от лош късмет. Отразявайки работата на Главно управление "Митници", един ден той се натъкнал на зам.-шефката Елка Владова. Наскоро CNN излъчи от София 30-секундeн репортаж, в който булдозер мачка пиратски дискове. Зад волана на машината стоеше самата зам.-шефка на митниците.
"Не търсите ли хора за митничари", попитал Малчев жената, която не трепна да уволни голяма част от шефовете на районните митници в страната и София. "Вие откъде бяхте", поинтересувала се Владова. "Ами, от "Демокрация", отговорил Малчев, който е завършил външна търговия и от началото на годината беше първо стажант, а после и репортер в органа на СДС. "Абе, я ела в понеделник по-рано сутринта на интервю", решила Владова. В момента бившият вече репортер на официоза се обучава за митничар в специалния център на аерогара "София". Вестта за назначението на Малчев вся смут и завист сред пишещите и снимащите братя. "Дали да не опитам и аз", чудеше се млад репортер от син столичен всекидневник. "Не ми трябва голяма митница. Съгласен съм и на малко митниче", тюхкаше се фотограф на средна възраст. Засега обаче около зам.-шефката на митниците не е забелязан особен наплив от желаещи да сменят професията си журналисти.
Кучето от чекмеджето се нанася в Интернет
Ива РУДНИКОВА
Петдесет и седем годишен катаджия простреля три деца в столичния квартал "Хладилника" миналия четвъртък. Единият от малчуганите претърпя операция, в която беше отрязана част от белия му дроб. Момчетата са в "Пирогов" без опасност за живота, след като безумецът ги "наказал" със сачмени изстрели за това, че целят уличните лампи с камъни. След екшъна кварталният бабаит безмълвно се качил във вартбурга, където го чакали жена му и двете внучета и изчезнал. Главният сержант от КАТ не за първи път вади оръжие на децата в квартала, оплакаха се те. Преди време той пак насочил дулото на пищова си срещу две от хлапетата, защото стреляли с прашка по врабчета. "Веднъж дори се опита да ме пребие с лопата", разказа един от тийнейджърите.
Пакостите са запазена марка на децата. Едва ли е случайно и това, че несериозните, необмислени постъпки се наричат детинщини. Проблемът обаче е там, че днес децата все повече искат да приличат на големи, а възрастните все повече освирепяват. И тук не става въпрос за другаря Ташев с форда от "Войната на таралежите", а за порасналия брой чичковци с нисък праг на емоционалност, които не се колебаят да бият или гърмят. Преди децата се отърваваха за поразиите с наклеветяване пред родителите или с извиване на уши на местопрестъплението. Друг е въпросът, че и лудориите като че ли бяха повече "на ужким". Тогава и "бияч" означаваше само голямо топче (гуда) или оцеляло по-дълго великденско яйце.
"Това е истинска случка - видях деца, които си играеха с едни гумени бухалки, имаха същите имена като мутрите. Не искам децата ни да играят на борци. " Това каза Дони в интервю за "Капитал" в началото на миналата година. Нещата от живота актуализират и регламента на игрите, които сегашните хлапетии обичат. "Караме колела, играеме футбол вързано, ходим на електронните игри. Това е. На жумичка не играеме - не ни се тича и няма момичета. Големите играят на помпичка във вените", обясняват Стефан, Веско, Иво и Герасим от "Младост-2" на възраст от 8 до 15 години. "Навремето са имали много по-хубави занимания, по-изобретателни са били, защото са нямали телевизор. Сега ни мързи", признават техни връстници от централен софийски двор.
Поколението на Маляка и Пантата прекарваше лятото в епохални махленски "войни" с фунийки, скачане на ластик, "очукване" с "народна топка", обливане с водни пистолети или шишета от "Веро". Майсторяха се салове от стиропор, дялкаха се дървени мечове и лодки. Дори да не им влизаше в "поръченията", дечурлигата беряха на поразия череши, джанки, липа и брулеха орехи. Гъсто населените и в извънработно време площадки на детските градини се огласяха от "стражарска марка бум печат" и "спукано гърне". Фучаха балканчета и школници, прелитаха и въображаеми патрони - камъни и мечо грозде. Тротоарите също бяха заети - от играещите на ръбче, които средно веднъж на час бяха прекъсвани от минаващ "Москвич". Освен топки ощастливените с посещение в "Детмаг" дечурлига изнасяха федeрбал, обръчи, въжета, пластмасови кегли, кънки. Обути в дънки "Рила" и бутонки момчета се риеха в пясъчниците да търсят сирийчета, на тревните площи девойки се караха коя да е Лили Игнатова, коя - Анелия Раленкова. По-късно споровете бяха около разпределянето на ролите в уличния вариант на "Седморката на Блейк". Първа програма вдъхновяваше забавления като "кажи, признай" - популярната реплика от "Капитан Петко Войвода". Из кварталите можеше да се видят още злояди "партизани", тимуровци, мускетари и последователи на Винету. При избистрена драматична концепция на места се изнасяха и представления за родителите.
Падането на мрака заварваше малчуганите изпокрити по строежи, запустели къщи и бараки. Веселбата свършваше с групово свирукане от прозорците и миризма на печени чушки.
Единствено лошото време връзваше "дребните" вкъщи. Освен бой с брат или сестра имаше и други начини за разнообразяване. Например слушане на плочи с приказки или препрочитане на "Карлсон" и "Пипи дългото чорапче". Ако не пишеха писма до съветските си другарчета, пионерите трябваше да прелистват "Септемврийче". Преди да излезе българският "Пиф" (сп. "Дъга"), най-масов беше абонаментът за съветския "Колобок".
Много разпространени бяха мечешките колекции (марки, ключодържатели, фланелки) Москва'80 и след това "портокалите" Испания'82. Освен това в бюрото на всяко уважаващо себе си дете имаше поредици картинки от джвачки "Идеал" и "Би-бип", снимки (от стрелбищата) на Ингемар Стенмарк, Люк Скайуокър и принцеса Лиа, салфетки. Вече ненужните съкровища се рециклираха по страниците на чужди лексикони.
Вариант за по-малките бяха конструкторите - полезни и заради това, че докато ги сглобиш, можеш да развиеш бицепс. Количките бяха "Мир", късметлиите бутаха "Мачбокс". Големите се потяха над картонени и метални разновидности на "Направи си сам". Момиченцата хранеха еднотипни кукли с гозби от живовляк и жълтурчета или преслушваха домашните любимци със стетоскоп от "Чичо доктор". Имаше и дървени портативни станове. Всички заедно играеха на "Не се сърди, човече" и "Черен Петър". След това дойдоха кварталните състезания по скоростно редене на Рубик-куб и кълбо. Истинска революция беше появата на руската електронна игра - четири парапета, по които се търкалят яйца и вълкът от "Ну, погоди", който ги лови с кошница.
"Обичам да играя на "Стрийт файтър" и "Мортъл комбат", понякога ходя и във виртуалната зала", обяснява единайсетгодишният Марин. Неговата банда добавя: "Ако времето е хубаво, играем баскетбол и мач. Карти играеме, най-вече покер вързано. Момичетата скачат на ластик само ако се отслабва. Иначе се скача до 8 години. Момичетата мутреят, ние не. " Петокласниците, надничали в дамските чанти на съученичките си, твърдят, че вътре освен гримове и лак има и по един пакет "Либрес" (да не ги застигне по пътя вероятно). Напоследък все повече невръстни деца ходят на училище като на прет-а-порте. Градските деца са изумително добре ориентирани - малцина са сополанковците, неуспели да изнудят родителите си поне за един артикул с марка "Калвин Клайн", "Долче Габана" или "Рийбок". Освен с модата в дрехите децата са в час и на вестникарските събития. "Малкият ми син пести дневните пари, които му даваме. Като събере по-голяма сума, ги носи на баща си и казва: татко, искам половината във валута, другите в ДЦК, да ми тече лихва", разказва майка. Единственото успокоение е, че печалбата отива за детско меню в "Макдоналдс". Съвременните деца са много по-напреднали в попиването на информация, да не говорим за усвояването на езици по слух. Хлапетата днес казват "Уау! " на палачинките на баба си и "йес! " на решена задача. За изгубено човече от "Лего" се сигнализира с "ш-ш-шит! ".
От друга страна родителите смятат, че малчуганите днес въобще не са самостоятелни. И добавят, че общото между собственото им детство и това на техните деца са само някои "вечни" строежи, от времето, когато те са си играели там на криеница.
Въпреки виртуалната реалност все още се срещат купища деца, които прекарват лятната ваканция навън и забравят за новата дискета, докато въртят педалите на хубав "байк". Или хвърчат с ролери. Някои игри също се оказват непреходни - "война", жумичка, гоненица, строителство на къщи от подръчни материали. "Мишо дойде и каза, че в неговия двор има много растителност, става за лъкове. Окастрихме набързо с минитрионче и направихме хубава колибка. Направихме се на индианци. Аз харесвам "Астерикс и индианците", "Питър Пан" и комикси", сподели Людмил. Десетгодишният юнак и неговите приятели, които живеят в сърцето на София, често оставяли телевизионните игри в полза на колоездачен вариант на "стражари и апаши". "Миналото лято беше много весело, играехме повече - футбол, карти, криеница. Класът ми се раздели, сега се събираме по-малко", обясни Никола, на 12 години.
"Чупиме прозорци, чупиме буркани за късмет преди мач", показа си трапчинките малчуган от ул."Шишман". Дейната компания на Милен, Сашо, Момчил и Дамян отсрамва поколението, като обстрелва комшиите с кестени и джанки и звъни безразборно по звънците "за настроение". "Палим огън - печем картофи и лук. Пенсионерите обаче не дават. Всички съседи са ни врагове, особено Филипова и Тасева", уточняват хлапетиите. Те маркираха и брадатия проблем - липсата на игрища и площадки, където да се вихрят, без да са заплашени от поспаливи баби или нападателни песове.
"Като се прибера, трябва да чета Пелин", въздъхна един дребосък. Вероятно защото още няма демоверсия на Белчо и Сивушка.
Веселин Топалов е на кръстопът преди световното първенство по шахмат
Стефан АЛЕКСОВ
Най-добрият български шахматист Веско Топалов е на кръстопът преди световното първенство в края на годината. Дни преди последния срок за акредитации Топалов все още се колебае дали да се включи в борбата за короната, която от тази година ще се води по нови, революционни за спорта правила. Тъкмо правилата обаче най-неочаквано фаворизират залязващата звезда Анатолий Карпов за сметка на напористите млади гросмайстори като Топалов. Драматизмът на ситуацията се засилва от факта, че за първи път българин има реалната възможност да седне на шахматния трон, понеже суперфаворитът Гари Каспаров няма да участва в първенството на ФИДЕ, протестирайки против новата схема.
Три са причините, които карат Топалов да се разкъсва от колебания, преди да вземе окончателното решение. Двама българи получиха покани за директно включване в схемата на световните финали. Шейсет и осем елитни шахматисти започват в първия кръг от 8 до 25 декември в Грьонинген, Холандия, 34-те най-добри от тях ще се присъединят към 32-та шахматисти с най-голям коефициент ЕЛО в света, сред които са Топалов и Кирил Георгиев. Веско в момента дели четвърто-пето място в световната ранглиста с руснака Анатолий Карпов. Двамата са с по 2745 точки. Кирил Георгиев е 13-и с 2670 точки.
Според вече оповестената официално схема световният шампион се включва от полуфиналите на 26-31 декември в град Елиста, Русия, заедно с останалите шахматисти. По този начин той въобще може и да не достигне до финала и да не получи възможността да защити титлата си в един решителен мач, както бе досега.
Според Каспаров новите правила олекотяват званието световен шампион и затова той категорично отказа участието си. Арменецът държи на старата схема от дълги борби между претендентите, когато най-добрият от тях сяда пред дъската, изтощен от няколко много тежки мача в полуфинали, четвъртфинали и останалите предишни кръгове, за да срещне свежия шампион в последната не по-малко уморителна битка за короната. Така детронирането става много трудно, смятат в шахматните среди. Именно отказът на Каспаров обаче даде шанс на Топалов да спечели титлата. Българинът не крие желание и стремежи за това. В отсъствието на Каспаров Веско Топалов е може би с най-големи възможности, макар че всеки един от първите четирима може да седне на шахматния връх, смятат световните капацитети.
Поводът за недоволството на българина, както и на всички големи шахматисти, обаче е решението на ФИДЕ да постави в привилегировано положение Анатолий Карпов - да не играе предварителни мачове, а направо да отиде на финала, където да срещне в 6 партии победителя от 7-те предварителни кръга.
"Президентът на международната федерация Кирсан Илюмжинов ни обижда. Веско е четвърти, а Карпов пети в ранглистата", казва мениджърът на Топалов Силвио Данаилов. "Почти със сигурност няма да участвам на световното, процентът да откажа е много по-голям", добави и Веселин Топалов. "Схемата определено облагодетелства някои състезатели за сметка на други. Не мога да приема, че Анатолий Карпов ще чака на финала, а аз преди това трябва да изиграя пет кръга. След това нямаш никакво време за почивка, защото след един ден веднага се пускаш в претендентския мач", обясни Топалов. Той и мениджърът му Силвио Данаилов дори опитали да направят лоби с топшахматистите, за да се противопоставят на новия правилник. Организираната съпротива обаче не успяла.
"Някои се съгласиха, но други не бяха много ентусиазирани. За да успее замисълът, трябваше всички в комплект да протестираме", обясни Топалов.
Той обаче има една много сериозна причина, която го раздвоява. Не са тайна близките отношения на Топалов с Гари Каспаров. Веско влезе в големите турнири не само с точките си от ЕЛО, но и с протекциите на Каспаров. Поканите за големи състезания, където участва Каспаров (а той е желан навсякъде), организаторите винаги съгласуват със световния шампион. Дори се заговори за демонстративен мач Каспаров - Топалов в София, който междувременно пропадна заради липса на синхрон в програмите на двамата шахматисти.
Топалов и мениджърът му Силвио Данаилов са заинтересовани да запазят добри отношения с Гари Каспаров. Затова са длъжни поне да демонстрират несъгласие с правилата на Илюмжинов и да подкрепят Каспаров дори само от куртоазия. Нещата обаче са много по-деликатни, отколкото изглеждат на пръв поглед. Въпросът е кого да подкрепиш и как да оцелееш в борбата между Каспаров и новия шеф на шахматната федерация Кирсан Илюмжинов за влияние в шахматния свят. Трийсет и шест годишният Илюмжинов е един от най-богатите хора в Русия, а може би и в света със своите над 100 фирми, с които върти оборот от 500 милиона долара годишно. Илюмжинов е и политик. Той е президент на Калмикия - република в рамките на Руската федерация. Тъкмо в нейната столица Елиста са полуфиналите на световното.
Младият бизнесмен се ползва с голямо уважение и по най-високите спортни върхове. Показател за това е, че финалът на световното по шахмат ще бъде в олимпийския музей на МОК в Лозана. Това не е случайно. Целта на Илюмжинов е шахматът да получи необходимото признание, за да влезе в олимпийската програма. По всичко изглежда, че това ще стане в скоро време, тъй като лично Хуан Антонио Самаранч е поискал изготвяне на пълна документация с изискванията към шахмата, за да стане олимпийски спорт. Процедурата е в ход, шахматът естествено е готов да покрие всички норми. Според устава на МОК минимум 85 държави трябва да са членове на международната федерация по даден вид спорт, за да го приемат на олимпиадите. Във ФИДЕ са записани 156 страни.
Освен това шахматът се води за най-масово практикувания спорт. Всеки втори човек знае да мести фигурите и да играе, са част от железните доводи на шахматистите.
Новите правила за шахматната корона, въведени от Илюмжинов, целят най-вече съживяването на този познат от древността спорт. "Необходима е динамизация на шахмата. Той трябва да стане по-привлекателен за следене, да събира публика, телевизия и спонсори", признава и генералният секретар на нашата федерация Румен Ангелов. Според него новата схема на определяне на световния шампион с повече, но по-кратки и бързи мачове ще събере зрителския интерес и ще концентрира пари в шаха.
Пет милиона долара ще бъдат разпределени между 99-те шахматисти, участващи в борбата за шахматната корона тази година. Всички пари са осигурени от Кирсан Илюмжинов. Българската федерация не стои със скръстени ръце и вече е предприела мерки да получи признание от Комитета за физическото възпитание и спорта шахматът да получи статут на олимпийски спорт и съответно по-големи субсидии. "Просто защото имаме по-големи успехи от много други спортове", смятат от федерацията.
Никой не привлича тълпата както Агаси
Дори когато не играе, а просто се появява някъде, хората наобикалят Андре Агаси. По тълпата винаги може да се познае къде се намира атрактивният американец от Лас Вегас. Запалянковците висят около 27-годишния тенисист дори когато шлифова ударите си с Брад Джилбърт на тренировъчните кортове. Бившият четвърти в мъжкия тенис Джилбърт изведе Агаси до върха и доказа, че е най-подходящият треньор за него. Публиката в Щатите препълва трибуните на мачовете на любимеца си, децата се тълпят за жадувания подпис, а възрастните щракат с фотоапарати или камери.
Дългокосият в началото на кариерата си тенисист от столицата на хазарта грабна сърцата на милиони по света с привлекателна външност, предизвикателно поведение и с таланта да превръща всеки мач в шоу на корта. Той си спечели славата на плейбой и прякора Пъстрокрила птичка преди няколко години, когато, облечен в най-ярките цветове на дъгата, помиташе наред съперниците си в турнирите и сменяше любовниците си всяка седмица. Изкачи се на върха на световната ранглиста на 10 април 1995 г. и цял сезон разменяше водачеството с вечния си съперник Пийт Сампрас.
После дойде падението. В следващите две седмици оплешивяващият тенисидол ще се опита отново да блесне на откритото първенство на страната си в Ню Йорк, където триумфира през 1993 г. и още два пъти е стигал финал. Андре няма много добри изяви на корта този сезон. Някои биха го оправдали и биха казали, че е нормално, когато започваш нов живот. Синът на олимпийски шампион по бокс с арменска жилка вече е съпруг на холивудската звезда Брук Шийлдс, за която се ожени през април. Приготовленията за сватбата и меденият месец провалиха почти целия сезон на Агаси тази година. Той се оправдаваше с болки в ръката, но истината е, че изобщо не се напъваше да защитава натрупаните си миналата година точки. Така се смъкна до 74-о място в ранглистата за първи път през последните 10 години.
Андре пристига в Ню Йорк със скромен актив от 8 победи и 8 поражения през годината. Той все пак прекъсна серията си от три поредни загуби на старта в турнирите на твърди кортове и с 4 победи стигна четвъртфинал в Синсинати миналата седмица. Елиминира го Марк Уудфорд (Авл).
Залязва ли звездата на Андре Агаси, питат се специалисти и запалянковци. Треньорът му Джилбърт постигна успехите си именно на възрастта на Агаси в момента. Също на около 27 куп престижни титли спечелиха Томас Мустер, Борис Бекер, Стефан Едберг, Джими Конърс, Джон Макенроу.
Сега всичко е в ръцете на Андре. Според Брад проблемите му отчасти се дължат на липсата на увереност след загубите и той се нуждае от добра серия от трудни победи, за да излезе от дупката. Агаси го постигна в Синсинати и това дава основание да се прогнозира, че ще се впусне в борба за трофея на "Флашинг Медоу". Пръв съперник му е Стив Кемпбъл (САЩ), може да срещне Уудфорд или Кафелников в трети кръг, Мустер на четвъртфинал, Бругера или Ченг на полуфинал и миналогодишния шампион Сампрас чак на финал.
Маги Малеева с добър жребий за US O
Златка ЗАМОВА
Тридесет и деветата в света Магдалена Малеева извади благоприятен жребий за Откритото първенство на САЩ в Ню Йорк, което започва в понеделник. В първия кръг 22-годишната софиянка излиза срещу квалификантка. Така по ирония на съдбата Маги може да играе дори срещу варненката Павлина Стоянова, която се записа в квалификациите на турнира. При успех в първия кръг Магдалена отива на победителката от мача на No 15 Руксандра Драгомир (Рум) с Лиза Реймънд (САЩ) и евентуално на осминафинал с Елена Пампулова-Вагнер. Преди година Маги загуби още в първи кръг от тийнейджърката Александра Олша (Пол). Това дава възможност на Малеева сега да натрупа добри точки и да се вдигне от 39-ото място.
Българката с немски паспорт Вагнер е срещу Катарина Студеникова (Слвк) в първия кръг, което също е нелош жребий. Пампулова отказа 2 турнира заради контузия този месец и освен това влезе в последната секунда в основната схема. Петнайсет минути преди да бъде окончателно "затворена" схемата, се отказа австрийката Юдит Визнер. Тогава Вагнер влезе на нейно място. Ако е в добра форма и не я тормозят контузиите в кръста и в крака, тя може да елиминира ветеранката Студеникова, дори и победителката от Патриша Хи-Буле (Кан) и Маркета Кохта (Гер). В третия кръг обаче я чака най-вероятно No 4 Ива Майоли (Хърв). Вагнер е в основната схема и на двойки с постоянната си партньорка Олга Лугина (Рус).
Най-добрият ни тенисист Орлин Станойчев, 121-и в света, отказа да играе в квалификациите на US Open, за да не изпадне рязко надолу в световната ранглиста. "Ако се бъхтя една седмица в квалификации, мина ги и после отпадна в първи кръг на схемата, вземам 6 точки. Вместо това отивам на "Чалънджър"-и в Европа, където за три дни печеля повече, а освен това имам да защитавам и точки от миналата година", обяснява Станойчев. Той вече взе 30 точки за ранглистата, като стигна четвърфинал на турнир в Женева миналата седмица, където поставеният под номер 1 Гауденци (Ит) е едва 102-и в света.
Националите приключиха с програмата минимум
Тони ДРЕМСИЗОВ
С победата над Израел българският национален отбор по футбол изпълни програмата минимум в този цикъл от световни квалификации. Два мача преди края отборът на Христо Бонев елиминира всякакви теоретични възможности да завърши по-надолу от второ място в квалификационната си група.
Христо Стоичков заяви, че противникът е от един дол дренки с Люксембург и Кипър, но на терена нещата не изглеждаха толкова лесни. Израел игра дисциплинирано и стриктно спазваше плана на своя треньор Шломо Шарф: компактна защита и използване на всяка възможност за контраатака. По същото време отборът, който се смята за основен съперник на българите - Русия, загуби два контролни мача за 48 часа. Футболистите на треньора Борис Игнатиев в момента са разбита команда от играчи, които рядко са играли заедно. Скандалите с руските звезди са доста по-сериозни от бойкота на Стоичков, отказа на Лечков и деликатното положение на Любослав Пенев преди година.
В тази ситуация победата над Израел, колкото и да е измъчена, фактически се оказа реалният мач на живот и смърт за българския тим. Тя бе дори по-важна от следващите две срещи, защото с нея положението в групата бе направено кристално ясно. Равенство или загуба щеше да остави три претендента за две места и сметките щяха да са направо безкрайни. Сега Израел е елиминиран. България вече води в групата и има сериозно психологическо преимущество преди последните два мача.
За разлика от руснаците нашите национали вървяха само във възходяща линия по време на квалификационния цикъл. Те започнаха с конфузна загуба на терена на Израел и с поредица скандали между звездите и Христо Бонев. Статистиката безпристрастно отбелязва, че след онзи неуспех в Тел Авив българите имат само победи. Като статистика може да се приеме и друго - че в момента в състава играят всички звезди, с които Бонев би искал да разполага.
Руснаците пък играят все по-слабо, след като започнаха уверено квалификациите. Звездите им се разбягаха и те може би дори трябва да са доволни, че в крайна сметка поне ще запазят второто място в групата.
Като цяло България е отборът, който игра най-равномерно в тази група. Израелци и руснаци загубиха точки срещу Кипър. Затова за българите бе достатъчно да вземат максимума срещу двата аутсайдера - Кипър и Люксембург, за да не се притесняват от по една загуба срещу преките си конкуренти.
Накратко
Румъния се класира първа от европейските отбори за световните финали във Франция догодина. Срещу Македония съседите записаха седмата си победа от седем мача в осма квалификационна група. Румъния ще завърши на първо място в групата независимо от развоя на последните срещи. Голове на Молдован (на два пъти), Галка и Думитреску донесоха победата с 4:2 срещу Македония в Букурещ. В тази среща румънците допуснаха първите голове в своята врата в квалификациите, след като преди това се опазиха 593 минути.
Хеттрик на Оливер Бирхоф за осем минути обърна мача Северна Ирландия - Германия, завършил 1:3 в Белфаст. Германците губеха с 0:1 20 минути преди края на срещата, но Бирхоф отново блесна като златното момче на бундестима. Това беше първата победа за германците от 20 години насам при гостуване на Северна Ирландия. Бундестимът е с най-големи шансове за първото място в девета група, тъй като водачът Украйна, който победи с 1:0 Албания, има две точки преднина, но е играл два мача повече от възпитаниците на Берти Фогтс.
Босна, която е без шансове да играе във Франция, изненадващо спечели с 3:0 срещу бившия европейски шампион Дания, като отбеляза головете през първите 35 минути на квалификацията от първа група. Ситуацията в групата е доста неясна, тъй като теоретично Дания, Гърция и Хърватско могат да завършат начело. Засега датчаните са първи, гърците са втори с три точки и същия брой срещи. Хърватско изостава с 4 точки от водача, но има мач по-малко.
В седма квалификационна група Турция и Уелс сътвориха истински трилър, който беше спечелен от домакините с 6:4. Хакан Шукур стана герой на мача с четири попадения за южните ни съседи, които са трети в групата с 10 точки от 6 срещи и на практика нямат шанс да се класират за световното първенство. С голове на Шукур и Акюз турците поведоха с 2:0 още в седмата минута, впоследствие Блейк, Севидж и Соундърс направиха резултата 3:2, а преди почивката последва ново изравняване с попадение на Шукур. Уелсците поведоха още веднъж чрез Мелвил, но до края за домакините се разписаха Огюз и на два пъти Шукур. Радостта от успеха на Турция беше помрачена от трагичен инцидент, при който баща застреля случайно сина си, докато гърмеше с пушка в чест на победата. Холандия и Белгия са практически недостижими в групата.
Българите нямат шанс за директно класиране, ако са втори в групата
България със сигурност ще играе бараж за класиране на световните финали, ако остане втора в групата си. Това показва справката с нашата позиция в момента и с регламента на ФИФА. Националните отбори на Италия и Англия единствени могат да са уверени в участието си на първенството след Румъния, който и на теория миналата седмица си осигури първото място в група 8. Италианците и англичаните ще бъдат първи и втори в група 2.
Според регламента първенците в деветте квалификационни групи от зона Европа се класират директно за световните финали във Франция догодина. Старият континент обаче има още 5 места. Затова се гледа представянето на всички втори отбори в групите. Най-добре представилият се от тях също се класира директно за световните финали.
Тъй като някои групи са с по 5 отбора (като българската), а други - с по 6, се изчисляват само точките и головата разлика на втория срещу първия, третия и четвъртия отбор. Така донякъде се уравновесяват показателите на кандидатите за класиране. Ако все пак два отбора покажат абсолютно еднакви показатели (включително повече вкарани голове и накрая - повече вкарани голове на чужд терен), ще играят плейоф на неутрален терен на 19 октомври. Така ще се определи най-добрият втори отбор от групите.
Останалите осем ще формират четири двойки по жребий. Те ще играят в два мача на разменено домакинство - на 29 октомври и на 15 ноември. Победителите също се класират за финалите.
Защо българите нямат шанс да бъдат най-добър втори отбор, ако не останат начело в групата? Италия почти сигурно ще запази първата си позиция в класирането на група 2, тъй като единственият тежък мач е срещу Англия, но в Рим. През февруари италианците победиха тима на Глен Ходъл на "Уембли" с 1:0.
Така Англия ще бъде единственият втори отбор от деветте групи, който ще се измъкне от баража. Досега англичаните имат 12 точки, събрани от мачовете срещу отборите между първо и четвърто място. Освен мача с Италия на Англия предстои и едно домакинство срещу Молдова. Дори да загуби точки, тимът няма да бъде ощетен, тъй като молдовците са на последно място в групата си и шансът им да се измъкнат от него е минимален.
Положението на останалите втори отбори в групите показва, че на практика нито един от тях не може да избегне баражите. България например е с 9 точки и ще бъде максимум с 10, ако е втора в групата (това означава равенство и загуба от Русия). В първа група в момента на второ място е Гърция, която има 10 точки. Тимът обаче едва ли ще задържи позицията, като се има предвид, че му предстои мач с фаворита Хърватско като гост.
Шотландия води в четвърта група, но Австрия и Швеция могат да задминат островитяните, които са с мач повече. На второ място сега са австрийците, които имат общо 16 точки, но са в група с шест отбора и мачовете срещу Естония и Беларус не се зачитат.
Борбата между Испания и Югославия за първото място в шеста група ще продължи. Сърбите са втори в момента с 10 точки от мачовете срещу първите четири и също много трудно ще могат да задминат Англия. Заедно с Австрия обаче Югославия е единственият възможен кандидат за спасяване от бараж.
В осма група Македония със сигурност отива на бараж, ако задържи мястото си. Същото ще се случи и на Ейре, ако измести тима на Гьоко Хаджиевски.
В последната, девета, група на второ място е европейският шампион Германия. Бундестимът обаче завършва с три домакинства цикъла, като започва с мач срещу Португалия. Така битката за второто място ще остане между моментния лидер Украйна и португалците. Техните точки също няма да стигнат за класиране без бараж.
Да купуваме МиГ или да продаваме Су - разлика никаква
Странно нещо са българските военни "специалисти" по авиация. Преди няколко месеца български и руски търговци на самолети обясняваха как най-важното нещо за България е да закупи 14 самолета МиГ, и то за 450 млн. долара, с кредит, взет от руското правителство. Разясниха се какви ли не неща - колко страхотни са руските летателни машинки, как няма да се развиваме демократично, да си пазим суверенитета, националната сигурност и т.н., ако държавата ни не се охранява с повече скъпи самолети. Цялата кампания на търговците вървеше от името и с аргументи на висши офицери. Мина се не мина известно време, докарахме я до обратното положение. Сега пак военни започнаха да обясняват колко много самолети имаме и е добре да продадем няколко ескадрили - този път не МиГ, а представители на другата "съветска" марка - Су. За продажбата, разбира се, пак ще се намерят сложни и ластични аргументи, като за националната сигурност и суверенитета, пресметнати в бойни единици, които военните си ги знаят, но не се разбират от обикновената публика (стр. 12).
А цялата работа изглежда да е доста по-проста. Някой се опитва да използва военните, за да прави "изгодни сделки". След като България не купи скъпо МиГ-овете, сега е важно да продаде евтино Су-тата. Между двете операции няма принципна разлика - държавата все губи.
Дори и в Библията спасението е индивидуално
В продължение на седем години непрекъснато говорим за криза. Пътувахме към дъното, стигахме дъното и когато в началото на тази година метафорите се оказаха слаби, започнахме да дълбаем в дъното, през цялото това време очаквахме светлината в края на тунела да огрее всички ни - вкупом. Приемайки освен това, че някой ще трябва да ни я подсигури тази светлинка. Залагахме ту на родни политици, ту на цар, ту на МВФ, ту на НАТО... И дори и в най-смелите си пролиберални нагласи все се надявахме, че някой ще ни подреди на чертата (отново всички заедно) и ще даде равния старт, не желаейки да забележим, че това е невъзможно, доколкото стартът за някои вече се бе състоял, а цар Капитал не познава понятието фалстарт, или забравяйки, че даже в Библията спасението (на душата) се определя единствено от личното поведение на нейния "приносител". И в този смисъл дори и там то е индивидуално и зависи от собствената инициатива.
В единен строй (заедно във труд и бой) вече вървяхме. Знаем, че тази посока води Наникъде. Най-големият грях на управлявалите ни през последните седем години правителства е, че нито едно от тях не събра смелостта да заяви категорично: "Настъпването на комунизъма се отлага; докато все още стоим и го чакаме, отлага се и настъпването на капитализъма; при това положение най-много да пристигнат екютата... Само че екютата все още не са направили никого по-богат. Не е необходимо да се прави социологическо проучване, за да се установи, че понастоящем не печелим повече. И все пак ето някои данни - 55% от интервюираните столичани са на мнение, че в сравнение с миналата година хората около тях изкарват по-малко пари. Над две трети от тях, доколкото успяват да изкарат нещо над всекидневните разходи, го употребяват отново за... всекидневна консумация.
Неизгодността на замразяването на парите в банков влог е видна и с просто око. От друга страна, съотношението между ръста на инфлацията и лихвите прави кредита привлекателен за 47% от интервюираните. Настоящият момент се оценява като удачен за започване на частен бизнес от 39%.
Но когато става въпрос за инициативност, от значение се оказва не наличната ситуация, а липсата на промяна в нагласите. Едва 19% от хората са склонни да завъртят в бизнес евентуално припечелени от тях над необходимите им за всекидневни разходи средства. Повече от две трети предпочитат да живнат - вдигайки текущата си консумация или изразходвайки парите си за отдих и развлечения, вместо да се опитат да "заживеят".
Което в обществен план би могло да означава увеличен инфлационен натиск. А в личен - отдалечаване на възможността за излизане от кризата. Поне до момента, до който продължаваме да се заблуждаваме, че можем и трябва да се отлепим от дъното вкупом... Ако печелите една добра сума над необходимото Ви за всекидневен разход, как бихте я използвали?
Данните са от представително за София изследване, проведено в периода 19 - 21 август от ALPHA RESEARCH Ltd. по поръчка на в."Капитал"
Защо Татарчев не уважи Батето
Главният прокурор Иван Татарчев взе да влиза в час. Той показа завидна адекватност, когато му се наложи да реагира по въпроса за извънредния конгрес на Българския футболен съюз (БФС). Магистратът с македонска жилка троснато отказа да се занимава с молбата на футболната централа (подписана лично от президента й Иван Славков) за отмяна на вече насрочения конгрес. "Какво ме занимават с техните работи, да ходят да си търсят правата по съдебен ред", отсече Татарчев, съобщавайки, че молбата на Батето няма законно основание.
Всъщност главпрокурорът просто показа добра ориентация в политическата обстановка. Футболният конгрес (насрочен за 19 септември), както почти всичко в тази държава, получи строго политическа окраска. Опозицията се идентифицира със "сините" и твърди, че известната улица "Кърниградска" (печално известна, както казва Томас Лафчис, "подобно на една друга близка и успоредна на нея" - "Позитано") е гнездо на свързани с бившата власт фигури. Опозиционерите вече подириха помощ при Иван Костов и Софиянски, а в началото на другия месец ще ходят на лична спявка с вицепремиера Евгений Бакърджиев, известен футболен запалянко.
Татарчев и без това взе да гази дълбоко лука. В един момент, изглежда, се поосъзна и реши да не се прави на интересен, поне по отношение на футбола - любимата машинка за правене на имидж от мутрите и от политиците. Пък и този път за него бе безкрайно лесно да налучка правилната линия. В края на краищата на мушката бе не кой да е, а неговият "любимец" Иван Славков. Едва ли Татарчев би седнал да защитава Батето.
Но самият факт, че Славков се престраши да го помоли официално за помощ, показва, че молбата от БФС е била последен вопъл на отчаянието от страна на управляващите във футбола ни. Едва ли някой може да прогнозира отсега дали Батето ще падне от власт на 19 септември. Но е ясно, че го е страх, или по-скоро не него (шефът на БФС и на БОК е известен с бохемското си безразличие), а хората около него, които държат да запази властта си на "Кърниградска".
Татарчев обаче този път се показа непоклатим и политически по-правилно ориентиран.
Право на отговор
Защо съм разпънат на кръста?!
В брой 33 на в. "Капитал" съвсем незаслужено името ми е поставено на кръста между имената на определените за разбойници Гришата и Крушата.
Ловеч е интересен град за изследователи и разследвачи, затова бих си позволил да посъветвам сериозните измежду тях да не се позовават само на източници от типа ЕЖК ("Една жена ми каза"), а да прегледат публикации в местния и в централния печат, както и стенограми от заседанията на Народното събрание. Там те ще открият, че не са толкова много имената на полицаите, министрите и депутатите, осмелили се да застанат срещу зараждащата се мафия. Смея да мисля, че бях един измежду тях.
1) Срещу "Орион": На 4 ноември 1991 г. се откри първата сесия на 36-ото ОНС. В същия ден, като народен представител от СДС - Ловеч, предоставих на депутата и министъра на финансите (в правителствата на Димитър Попов и Филип Димитров) Иван Костов данни за противоправната дейност на фирмите "Орионкомерс" и "Ригелкомерс". Срещу тях имаше протести от производители на животни, неполучили парите си за стоката. Като автор на параграф 12 от Закона за земята в дебатите на 7 февруари 1992 г. посочих методите на зараждащата се мафия - обвързването на служители от външната търговия и от държавна сигурност с фирмите на "Орион". (Вж. стенограмата от 39-ото заседание на 36-ото НС.) Още на следващия ден в печата се появи искане за съд и отнемане на депутатския ми имунитет от името на засегнат ДС-офицер. В продължение на няколко години, за да отслабят политически моето влияние (в борбата срещу тях), фирмите на Спасов и Кривошиев финансираха вестникарска кампания в местни и централни вестници. (Вж. в. "Дума", "Ранно утро" и "Стремление" от тоя период.) За голямо съжаление не получих подкрепа нито от кмета, нито от министрите в правителството, за да неутрализираме още в зародиш явлението "Орион", натрупало сили на ловешка територия.
2) Срещу "ЛЕКС": Като първи опитен образец пирамидата "ЛЕКС" беше изградена доста внимателно от архитектите на криминалния български преход. Получи значителна подкрепа от цялата преса и от всички държавни електронни медии.
Предаването на Елена проф. Тодор Вълчева "Плюс-минус" излъчваше непрекъснатите "безплатни лекции" на Жоро Лекса що е то акционерно дружество, акция и дивидент. Основател и член на управителния съвет на първата пирамида беше председателят на Асоциацията на търговските банки, на фалиралата по-късно Туристспортбанк, на Г-13 и на рекламираната днес от всички български медии (включително и от в. "Капитал") Българо-руска инвестиционна банка - милиционерът банкер Емил Кюлев. (Вашият вестник отрази през 1994 г. в няколко публикации борбата ми срещу престъпленията на Кюлев.) През месец юли 1992 г. по мое искане се състоя среща на ПГ на СДС с управителя на БНБ Тодор Вълчев и с неговия заместник Милети Младенов. На срещата потърсих обяснение за състоянието на банковата система и предадох на управителя предложение за освобождаване директора на Ловешката търговска банка, предоставил на "ЛЕКС" необслужван валутен кредит в размер на 299 хиляди щатски долара. Акционерното дружество раздаде най-напред ("за зарибяване") дивидент, но въпреки това вложителите се безпокояха за парите си и ме помолиха (като техен народен представител) да попитам министъра на финансите кога ще бъдат заменени хвърчащите временни удостоверения с акции. Министърът справедливо отговори, че това може да стане едва когато "ЛЕКС" извърши преоценка на активите си. Не след дълго акции бяха отпечатани (за разлика от други пирамиди). В началото на септември 1994 г. отправих актуален въпрос до министъра на финансите Стоян Александров колко лева във вид на данъци за предходната година са платили в бюджета 30 отделни фирми, включително и "ЛЕКС" АД, членове на мафиотската групировка Г-13. Отговор не последва, а 36-ото НС беше предсрочно разпуснато. В следващото 37-о не попаднах, въпреки че бях предложен от ръководствата на три организации в СДС. По-късно научих, че отстраняването ми е било по желание на някои от спонсорите, сериозно засегнати от направените от мен поправки в ЗБКД и ратифицирането (по мое настояване) на Конвенцията за борба с мръсните пари.
3) За Крушата и Гришата: Като председател на СДС през 1991 г. научих от симпатизанти, че покойният днес Андрей Луканов и брат му Александър Атанасов са раздали на ловешките борци близо 200 милиона лева (които тогава си бяха пари), за да ги въртят в петролен бизнес. Дали им и връзките си със съветските петролни компании. По-късно стигнах (по пътя на анализа) до информацията, че свързаната с БЗК "Литекскомерс" е всъщност наследница на изградения от ГРУ и РУМНО "Тексим". (Дори фирмените цветове на "Литекс" са същите - оранжево и зелено.) Янко Янев беше първият шеф на регистрираната (да обслужва износа на революция) в Бейрут дъщерна на БВТБ и "Тексим" "Литексбанк". (Вж. стр.648 на книгата ми "Записки по българските реформи" на "Янус" ЕООД, 1996 г.) На 23 октомври 1992 г. по мое настояване (след многократни оплаквания на граждани) директорът на РДВР - Ловеч, заповяда арестуването на Стефан Мирославов-Крушата. Свързаните с организираната престъпност ловешки милиционери се разбунтуваха, срещнали подкрепата на директора на националната полиция в оставка Виктор Михайлов и пасивното изчакване на главния секретар Богомил Бонев. Бунтът се разшири с подписката на троянските полицаи. Крушата беше освободен от ареста и остана на свобода до своята кончина. А у ловчалии се затвърдиха недоверието в органите на МВР и страхът от мафията. С голям труд от моя страна министър Йордан Соколов се съгласи да накаже няколко от виновните за бунта офицери (възнаградени от следващия министър с повишения). Алчо и Гришата развиха добър бизнес и по заповед на своите създатели ще упражняват властта си над ловешките граждани, докато им изтече мандатът. И с просто око се вижда, че след "Евроенерджи" (дъщерна на БЗК) следващият обект за трансформация и изпомпване на капитали ще бъде "Литекскомерс" - до успешното съсипване или приватизиране на построените от бившия Съветски съюз гиганти "Плама" и Нефтохим.
"Евроенерджи", "Литекс" и "Юкос" са определени да играят ролята на руски икономически агенти в България и на Балканите и да представляват заедно с Мултигруп и "Трон" имперските интереси на Русия. "Капитал" направи немалко за разкриване дейността на Мултигруп, но след компрометираната Мултигрупа в България идват "STELLAR GLOBAL" и други... Ако има закон за спорта, мутрите ще си отидат
Пиша ви по повод статиите във вестника. Редовен читател съм на вестника - вярвам му. Този път ще реагирам като запалянко на ФК "Нефтохимик" и най-вече като бургазлия. Възможно е статиите да са 100% точни и верни. И какво от това? "Нефтохим" АД бил на огромна загуба. И какво от това? Хр. Порточанов бил мошеник. И какво от това?
Защо задавам тези въпроси? Защото като бургазлия помня следното:
1. Преди 10. ХI.1989 г. Нефтохим беше една от златните кокошки на НР България. Тогава заводите, които носеха пари (в зелено) се брояха на пръсти: Военнопромишленият комплекс, винпромите, Булгартабак и др. През този период с наши, нефтохимски пари какво се направи за Бургас?
Нищо! А за Правец, Лозница и други села, в които са се родили "другарите" от Политбюро на БКП? А за "посрещането" на дипломатическия корпус - в Плевен, Благоевград, Смолян, Ловеч и други такива? Откъде пари? А за "почивката" на ЦК на БКП във Варна - колко народна пара отиде за резиденции и почивни домове?
Ако не бяха изземвани пари от Нефтохим през този период, какво щеше да бъде състоянието на Бургас? Сигурен съм, че поне въздухът, който дишаме, щеше да е по-чист.
2. Сега след 10. ХI.89 г. какво получава Бургас? Ами вижте Закона за държавния бюджет за 1997 г. Колко субсидия получава бюджетът на община Бургас? А колко е субсидията за общините в Сливен и Ямбол например? Защо Бургас все трябва да дава и жителите му трябва да са единствено първи по брой на болните от белодробни болести и рак? Нямаме ли и ние правото да кажем: да плащаме най-много акцизи, ДДС, ДОД и други данъци, но и ние има с какво да се гордеем - имаме например най-добрия футболен отбор в България.
Знаете, че футболът е феномен. Хиляди хора се идентифицират и съпреживяват с даден футболен отбор. Какво ще стане със СДС в Бургас, ако посегне на ФК "Нефтохимик"? Ами и аз вече няма да гласувам за тях. Защото Данчо Пицата (Йордан Цонев) не може да е СДС, още по-малко чист човек.
Като бургазлия, който чете в."Черноморски фар", мога да ви подскажа, че този вестник през 1996 г. публикува целия ревизионен акт на община Бургас за периода, когато г-н Цонев беше президент на Общински футболен клуб "Черноморец", а също шеф в община Бургас. Аз например не мога да разбера защо да е незаконно една държавна фирма да издържа спортни дружества, а други фирми могат?
Например "Кремиковци" АД и ФК "Кремиковци". Има и имаше други такива случаи. Защо не ги разгледате?
Аз помня статията в "Капитал" "Футболът - последното убежище на мутри и мошеници". Точна е. Така е. Но в крайна сметка не е ли необходим истински и работещ закон за спорта. Според мен това е основният въпрос.
Вярвам, че ще започнете принципна дискусия на страниците на вестника.
Не съм извършвал паралелна дейност
В брой 33 на вестник "Капитал" е публикувана статията с автор Галя Илиева, в която на читателите се поднася невярна и непроверена информация за дейността ми като директор в системата на КСМ.
След приемането на ПМС No 121/3.07.1992 г. ми бе възложено сформирането на Дирекцията за граничен контрол на качеството на продукцията от внос и за износ (ДГККПВИ). От длъжността директор бях освободен през месец април 1995 г. поради отказа ми да сътруднича на компрометирани висши служители на КСМ, които впоследствие бяха освободени от работа и разследвани за корупция. След уволнението ми през октомври 1995 г. с още трима съдружници регистрирахме фирма "Изпитване и контрол" ООД с предмет на дейност "Ремонт и метрологичен контрол на уреди за измерване, изграждане и експлоатация на лаборатории за изпитване и контрол на стоки". (Решение на СГС No 16703/95 г. от 09.10.1995 г.). В тази фирма работих до м. април 1996 г., а през м. декември същата година прехвърлих дяловото си участие в дружеството на останалите съдружници. (Решение No2 от 28.12.1996 г. на СГС.)
Изградената от фирмата изпитвателна лаборатория за текстил, обувки и галантерийни материали в с. Капитан Андреево, Свиленградско, е една от най-модерните в България и е акредитирана от КСМ през месец февруари 1996 г. В пълно съответствие с предмета на дейността си фирмата сключи договор с КСМ на 12.02.1996 г. за анализ на взетите проби от специалистите на КСМ на стоки от текстилната, кожената и галантерийната промишленост, внасяни в страната през пунктовете на Районната митница - Свиленград, който е валиден и в настоящия момент. От предмета на дейност на изпитвателната лаборатория се вижда, че тя не се занимава и никога не е извършвала изпитвания на акцизни стоки, както това се твърди в посочената статия на Галя Илиева. (Такива твърдения се доказват само с документи, в противен случай са голи твърдения на некомпетентни хора, нямащи и понятие от организацията на граничния контрол.) Нещо повече, лабораторията е под постоянния контрол на КСМ и с дейността си е съдействала за ограничаване вноса на некачествени стоки, което е една от причините за атаки срещу нея от служители на различни нива в КСМ, чиито джобни интереси са засегнати, и от фирми вносители.
Не отговаря на истината и е груба спекулация твърдението на авторката, че "...паралелно с дейността си в държавния орган е сътрудник в частната фирма "Изпитване и контрол" ООД. За директор на ДГККПВИ бях назначен по време на служебния кабинет на 17.03.197 г. с трудов договор No 108, т.е., след като съм приключил дейността си и участието си във фирма "Изпитване и контрол" ООД.
Не отговаря на истината и изнесеното в статията, че главният секретар на КСМ г-н Иван Темнисков е прекратил участието в частната фирма с паралелна дейност "Сертификат консулт" с постъпването си в КСМ. Тази фирма е регистрирана през месец април 1997 г., т.е., когато той е на работа в КСМ като началник отдел "Оперативна информация и квалификация" и пряко ръководеше и организираше работата по сертификация и акредитация - предмет на дейност на паралелната частна фирма.
В заключение искам да подчертая, че след назначаването на г-н М.Цоков за председател на КСМ в комитета се създаде нетърпима обстановка за нормална работа. Единствените "уважавани" от него хора бяха доносниците и интригантите, а подготвените и добри специалисти в областта на стандартизацията и метрологията бяха освободени от работа, с което потвърди дадения му от колегите му от координационния съвет на СДС - Младост, прякор... Поради несъгласие с методите му на ръководство и грубото вмешателство в дейността на ДГККПВИ на 02.07.1997 г. подадох молба за освобождаването ми от длъжност.
Дали Москва се вразуми, или Костов улучи момента
Станка Тошева
Eсенният политически сезон набира силен старт не само с темата как ще презимуваме при борд - въпрос, по който на 2 септември се събира Консултативният съвет за национална сигурност (КСНС) при президента. През септември предстои посещението на държавния глава в Москва и на група на правителствено ниво, която окончателно трябва да сложи точка на проточилия се проблем за доставките на природен газ и бъдещето на смесената газова фирма "Топенерджи".
Фактически и Петър Стоянов, и Евгений Бакърджиев (а може би и Александър Божков) ще стъпят на предварително постлано килимче в Москва, за което до София бяха изпратени (и разчетени) ясни сигнали. След неколкогодишен застой в отношенията между двете страни - време, през което руската страна контактуваше главно с посредници като Мултигруп, нещата започнаха да се променят. Вече беше широко разгласена договорката, че "Газпром" удовлетворява искането на правителството на Костов за равностойно участие на българската държава в "Топенерджи". Това обяснява спокойствието, с което правителството посреща всички надигащи се, все още епизодични, критики за забавяне на реформата след първоначалния си летящ старт.
Очевидно Москва вече не може да си позволи, чрез Мултигруп интересите на "Газпром" и неговото ръководство директно да увреждат интересите на България. Дисбалансът в предлаганите договорки беше толкова очевиден, че всяко наше правителство, дало ход на проектите в този им вид, автоматично щеше да бъде определено от опонентите си като "национален предател". Не го направи дори Беров, Виденов направи компромиси пред Луканов в името на партийното единство, но накрая и той се запъна.
С твърда позиция започна и Костов. От друга страна, започналата война на бизнесинтересите в Русия прави играчите там по-внимателни. Премиерът на Русия Виктор Черномирдин и шефът на "Газпром" Рем Вяхирев не могат да си позволят да създават проблем с външната политика на Русия на Балканите, защитавайки фирма - Мултигруп, която се споменава като съмнителна перачница на червени пари в докладите на почти всички световни разузнавания. Просто сега премиерът и шефът на "Газпром" водят война с вицепремиера и близък на Елцин Анатолий Чубайс, касаеща фирми и проекти, свързани с много повече пари, отколкото газта през България. (Новината от последната седмица е за изненадващото уволнение от президента Елцин на смятания за човек на Черномирдин шеф на монополиста в експорта на оръжие "Росвооружение" Александър Котелкин и назначението на Евгений Ананиев, близък, разбира се, на Чубайс.)
С деструктивната си, но твърда позиция по газта Русия едва ли можеше да се надява на нещо значимо в двустранните отношения. Виденов се заинати, но негласно, правителството на Костов за пръв път ясно дефинира формулата, при която би влязло в проектите с "Газпром". Не е съвсем ясно дали Вяхирев просто иска да затвори един фронт и да даде шанс на двустранните отношения, или пък българската твърдост е дошла в такъв момент, при който заради вътрешни войни "Газпром" не може да продължава да държи на предишните условия.
Здравата политическа логика е, че поне в близките две години правителството на СДС ще управлява страната. По тази причина никакво развитие не получиха измислените опити на политици посредници като Александър Томов, Ахмед Доган и Жорж Ганчев, които напоследък се опитаха да придърпат към партийната си камбанария контакти и дори междудържавни проблеми. В Москва много по-рано от София се отказаха да гледат на дипломацията през призмата на партийни интереси и Костов вече използва тази нагласа.
За българската страна не е страшно, че Петър Стоянов отива чак сега в Москва или че за Иван Костов подобна визита е още някъде в бъдещето. С по-тежки последици ще бъде, ако този път в София сгрешат в анализите си за разположението на силите между "силните хора" в Москва. Иначе ще се повтаря конфузът с визитата на вицепремиера Олег Лобов, който в София разбра за уволнението си. Но тук вече му бяха отделили време на най-високо ниво.
В момента Русия в стратегическите си интереси не се е отказала да вижда Балканите като неутрална зона, по-точно казано - като зона, далеч от НАТО и ЗЕС, т.е. по-близо до Москва, което ще рече трайни връзки най-вече с Гърция, Сърбия и естествено с България. Но и тук има градация. Атина държи първото място, след това Белград и най-накрая е София. И докато с Атина всичко е, както е било, около Белград има въпросителни. Силните позиции на Милошевич и изолацията, която следва от това, консервират Балканите във вид, удобен за Москва, заради което и Русия инвестира в него. Ако там обаче нещата след есенните избори се променят, България може да премине едно стъпало нагоре в предпочитанията на Русия. Като стратегически енергиен инвеститор Москва много внимава с контактите си в страните, през които минават енергийните трасета. Ако от София постъпи информация за ненадеждност и нестабилност на българския партньор, нищо чудно да бъде приложен комбиниран с политически условия натиск. Същото важи и за гарантирането на статута на река Дунав, която по Дунавската конференция изключва американско и английско присъствие - условие, прието с гласа на български дипломат преди 30 години.
По ирония на съдбата Виденов проведе най-антируската политика в най-новата българска история, което затвърди убеждението на Кремъл, че в София социалистите не са нищо повече от провалени перестройчици. Съответно - неподходящи и като бизнеспартньори. По тази причина Лужков тръгна да играе мач със Стефан Софиянски, а не с русофилския иначе Премянов. Костов получи тв-съобщение от Вяхирев, а Петър Стоянов - телевизионно време за обширно интервю. В излъчения от БТА кратък анонс президентът казва: "Ние сме толкова близки по манталитет, между нас няма сериозна езикова бариера - просто трябва да започнем пак, този път на базата на два принципа - зачитане на суверенитета и независимостта на всяка една от двете държави и на взаимния интерес. " Според него приятелските връзки между България и Русия са били създавани години наред и не трябвало да бъдат идеологизирани, да бъдат свързвани с общото политическо битие, което сме имали в рамките на една и съща политическа система.
Думи, много подходящи за увертюра на бъдещите срещи в Кремъл, но съдбата не пропуска да си играе шегички. Интервюто беше подготвено от същата ОРТ, чието транслиране за България предстои да бъде спряно по икономически, а не по политически причини.
С посещението си в Москва Петър Стоянов получава нова възможност да напомни и кой по конституция е отговорникът за българската външна политика - нещо, което избледня поради лятното му увлечение по популистки етюди. Той сериозно се готвеше да се срещне с Елцин още преди да спечели битката за "Дондуков" 2 и само болестта на руския държавен глава попречи това да стане. Сега Стоянов в никакъв случай няма да пропусне момента да натрупа още активи към и без това високия си рейтинг - нещо, което ще му бъде актив, когато около правителството през есента се натрупа социално напрежение и някои европартньори в парламента решат да си играят на критици.
