Това, което би трябвало да се търси от стратегическите инвеститори, е ангажимент с управлението на банките и дълготрайната им стабилизация. С други думи, успоредно с продажбата на пакетите в банките БКК ще трябва да търси и увеличение на капиталите им, предлагайки го на новите инвеститори.
Как да се продават банките.
Финансистът Емил Хърсев, който се счита за един от идеолозите на БКК, коментира въпроса по следния начин. "Няма никаква пречка приватизацията на банките да се организира по някои от тези способи, които са ни познати от приватизацията на другите търговски дружества. Бихме могли да организираме масова приватизация, бихме могли на лотове по 10 акции да ги разиграваме на томбола в неделя по телевизията. Ако питаха мен обаче, аз никога не бих приложил точно този способ за продажба на банки поради една проста причина. За да бъде едно дружество или група от лица собственик на банка, те трябва да са в състояние да предоставят в случай на нужда на тази банка достатъчно средства за капитал на банката. Тъй като няма такива концентрации на капитал, а едновременно с това концентрации и на умение за управление на такова финансово предприятие, е задължително едни блокиращи или контролни пакети от банките да бъдат продавани на такива лица, които биха били в състояние в случай на нужда да осигурят на банката и капитал, и разумно управление. Така че това би могъл да бъде модел - продажба на 25% (или блокиращата квота) от акциите на една банка на избрана финансова институция или група инвеститори, или конкретен инвеститор, който да насочва политиката на банката, и продажба на дребни пакети от акции или подаряването им на народонаселението."
Подобна логика обяснява концепцията за стратегическите инвеститори, която, изглежда, е в основата на приватизационните намерения на БКК сега. Това е концепцията и в Чехия. Сега там се обмисля държавата да продаде дяловете си в четири банки, като финансовото им министерство предложи два варианта за приватизация, като подкрепяният от него предвижда държавният дял да се продаде постепенно, като в първата фаза победителят в публичен търг ще трябва да купи поне 34% от акциите на съответната банка. Инвеститорите, които проявяват интерес към останалите пакети от по 3-5%, също ще се избират с търг. Отделни малки инвеститори пък ще могат да купуват акции за по 1-2%.
"Предлагане на пакети акции на борсата е удачно, след като вече е продаден контролният пакет в банките", коментира финансист. И без това в момента в България няма борса. Вероятно този вариант наистина ще бъде избран за доликвидиране на държавните участия в банките след сделките, които БКК ще сключи през следващите месеци.
Въпреки че подходът за продажба на петте банки в груби линии е ясен, това естествено не изключва възможността за лансиране на нови идеи впоследствие. При дискусиите как да бъде организирана втората вълна на масова приватизация сега например се спряга полският вариант, при който държавните предприятия се разпределят в няколко държавни приватизационни фонда, за някои от които се сключват и мениджърски контракти с чужди финансови институции. В подобна схема съвсем теоретично би могла да бъде включена и някоя от продаваните държавни банки. Въпреки че засега се очертава Булбанк да бъде продадена последна, а и за нея се предлагаше да бъде приватизирана масово, надали считаната за една от най-скъпите банки ще бъде допусната до подобни превратности. В порядъка на авангардните идеи обаче друг вариант за пакетно приватизиране на банките е самият холдинг БКК да бъде пуснат за приватизация, включително и с помощта на чужди консултанти.
Публичността на банковата приватизация във всички случаи ще е един от ключовите моменти в организирането й. Този принцип беше нарушен при продажбата на Обединена българска банка, когато същинската приватизационна цена остана в тайна, а едва по-късно стана ясно, че тя е доста по-ниска от нетната стойност на банката. Това повдигна въпроса защо при същата цена акциите на държавната банка не бяха предложени и на други инвеститори. Защо при приватизацията на банките не се прави оценка на нетната стойност, на базата на която да се договаря цена? Аргументите на тогавашното ръководство на БКК бяха, че купувачите - ЕБВР, Булбанк и "Опенхаймер", са се ангажирали с допълнителни инвестиции в капитала на ОББ и по този начин са гарантирали стабилността на финансовата институция. Допълнителните инвестиции са важно нещо, но те нямат отношение към цената. По този начин характеристиката стратегически инвеститор измести ценности като прозрачност на процедурите и конкуренция между купувачите.
Финансисти повдигат и въпроса защо точно и само от "Деу" и "Райфайзенбанк" се очакват оферти за продажбата на Експресбанк и защо тя не бъде предложена на повече инвеститори, както "Хеброс" и Пощенска. Чак сега публично става ясно, че преди година БКК е поела ангажименти и към "Деу", и към "Райфайзен", и процедурата трябва да бъде довършена. Въпреки това банковият холдинг може да се поучи от опита си с инвеститор като "Райфайзенбанк" в БЗК и да подходи с известно съмнение към купувач като "Деу", имайки предвид историята на концерна и офертите му, отправяни към социалистическото правителство през миналата година.
Всъщност от списъците за банковата приватизация засега убягва Корпоративната банка, която е с основен акционер Булбанк, а не БКК, но също е държавна. Разликата там е, че банката вероятно ще бъде продадена от Булбанк, а не от БКК.
Виетнам поиска 90% редукция на дълга си към България
Олга Раева, Антоанета Алексова
Виетнам поиска 90% редукция на задълженията си към България на двустранни преговори в Ханой в началото на месеца. Намалението е на база курс долар - преводна рубла от времето, когато сме отпускали кредитите (ако тогавашните курсове могат да се смятат за реални). Към момента Виетнам дължи на България 58 млн. преводни рубли. Редукцията не е приемлива за нашата страна. "Страните не се споразумяха за процента на редуциране на дълга", заяви дипломатично Христо Михайловски, зам.-министър на търговията. Той беше начело на делегацията, която преговаря за уреждане на дълга. Преговорите по уреждането, изглежда, ще се проточат, защото позициите доста се различават. Въпреки всичко нашата делегация е направила покана за официално посещение в София на виетнамския финансов министър до края на годината. Дори и да приемем намалението, виетнамците няма да се издължат веднага, а ще продължават да плащат още поне 4-5 години. Трябва да се договарят и лихвите и гратисният период.
През 1993 г. Виетнам и България подписаха протокол за уреждане на задълженията чрез продажба на стоки - кафе, каучук, бамбукови мебели, велосипеди, детски играчки. От спогодбата се възползваха най-вече Мултигруп, които през 1994 г. "внасяха" предимно каучук и кафе. Всъщност те директно продаваха стоката в трети страни, като доларът им излизаше приблизително равен на една преводна рубла, твърдят от финансовото министерство. През 1995 г. бившият депутат Тошо Пейков открито обвини тогавашния зам.-министър на финансите Светослав Гаврийски в това, че е позволил на Мултигруп да погасява дълга на Виетнам към България, въпреки че неговият подпис не стоеше под нито един документ. Пряко свързана с виетнамския дълг беше служителката в управление "Външни финанси" Грозданка Тенева, която в момента е начело на приватизационния фонд "Мултигрупелит".
През 1995 г. обаче условията за погасяването бяха променени и коефициентът за преизчисляване на преводната рубла при погасяване на дълга с кафе и каучук беше вдигнат, докато за останалите стоки остана нисък. Обявен беше търг, но при тези условия кандидати почти не се намериха. В резултат на всичко това при действието на протокола са погасени едва около 20-25% от дълга.
На преговорите сега обаче виетнамците твърдо настоявали, че погасяването със стоки няма да важи за 1997 г. Те заявили, че са постигнали схема с подобна редукция и изплащане в долари с други страни от бившия СИВ като Румъния, Полша, Чехия. Нашите представители изтъкнали факта, че пък ние традиционно уреждаме двустранните си задължения към страните от СИВ със стоки. Още повече че Виетнам може и да е приложил тази схема към някои от своите партньори, но не и към главния си кредитор - Русия, с която предстоят преговори през септември. Договореното с Москва може да послужи като ориентир за по-нататъшни преговори.
В началото на август българското правителство реши Виетнам да се издължава с доставка на стоки - кафе на зърна и естествен каучук по ценови равнища към момента на разпадане на системата на разплащания в преводни рубли през 1990 г. "Виетнамците не изразиха особено желание да се разплащат със стоки", коментира участник в преговорите.
Правителството обаче одобри и възможността Виетнам да замени дълга си с концесия върху плантации за кафе и естествен каучук. И то на обекти, създадени със съдействието на България по линия на междуправителствените кредитни спогодби. "Виетнамците не са съгласни да дадат концесия за кафеени плантации с мотива, че това е национален продукт и не искат да продават собственост от тези полета", каза Христо Михайловски.
По-добри резултати са постигнати при преговорите за погасяване на лаоския и камбоджанския дълг. Българските вземания оттам са и несравнимо по-малки спрямо задълженията на Виетнам. По специалната клирингова сметка Лаос ни дължи 3.6 милиона клирингови рубли, а по междуправителствени кредитни спогодби - 600 000 клирингови рубли. Със замразяването на клиринговите разплащания в така наречената рублева зона през 1991 г. не са водени преговори за уреждане на задължението. Лаоската страна е потвърдила размера на задълженията и е дала съгласие те да се погасяват с доставка на кафе, естествен каучук и дървесина по цени към момента на разпадане на рублевата система. До края на годината се предвиждат нови преговори в София, на които е възможно да бъде постигнато окончателно решение.
Камбоджа все още не е уточнила своите задължения към България, обясниха участници в преговорите. При тази ситуация преговорите там са били отложени до момента, в който салдото по клиринговите сметки по текущи плащания бъде уточнено. Българските изчисления показват, че дългът на Камбоджа е 2.4 милиона клирингови рубли и междуправителствен кредит от 1.4 млн. рубли. Българската страна ще настоява и камбоджанският дълг да се погасява с доставка на стоки - кафе и каучук.
Иран одобри новото си правителство
След като в сряда иранският президент Мохамад Хатами успя да спечели одобрението на парламента за проекта си за нов правителствен кабинет, той се изправя пред сериозни предизвикателства както вътре в страната, така и на международната политическа сцена. Парламентарният вот за умерения кабинет на Хатами бе изненада за наблюдателите, които очакваха консервативно настроеното мнозинство в Меджлиса да отхвърли някои от предложените кандидатури. Успехът дава на президента фактическата власт да приведе в действие обещанията за реформи. Като се прибави и убедителната победа на Хатами на скорошните президентски избори, се създава впечатлението, че Иран най-накрая се запътва към дълго чаканата промяна.
"Хатами излезе от парламентарния вот в доста по-добра форма", заяви западен дипломат след гласуването. Петдесет и четири годишният шиитски свещеник дължи победата си през май на гласовете на жените, младите хора и средната класа, които гледаха на него като на възможност за въвеждане на повече свободи в ислямската държава. Изборът на Хатами за културен министър - ключов пост в правителството, въпреки че понесе критики от консерваторите, от много наблюдатели се очаква да се превърне в двигател на реформи, които да разхлабят наложените от държавата ограничения върху медиите, книгите, музиката и филмите.
Въпреки това високите очаквания на иранци могат скоро да се превърнат в бреме за новия кабинет, когато се събере на първото си заседание в началото на септември. Хатами, който положи клетва за президент на 4 август, обяви, че ще следва "духа на закона", залегнал в иранската конституция за създаване на политически партии и независимостта на пресата. Според иранските медии сега президентът трябва да поеме отговорността пред очакващите реформи избиратели и международната общност. Хатами вече заяви, че приоритет на правителството ще бъде изготвянето на новия държавен бюджет, който се очаква да бъде критично обсъден от парламента, досега против приемането на всякакви ограничения в държавните разходи.
Въпреки че независимите депутати в 270-местния Меджлис бяха ключовият фактор за успеха на проектокабинета, не е изключено те да не подкрепят предложението за съкращаване на държавните разходи. Хатами ще е принуден да работи с този състав на Меджлиса до 2000 г., когато са следващите избори за парламент.
В рядко за ирански политически лидер изявление Хатами посочи, че държавните приходи са паднали под предвидените в бюджета, и призова за по-реалистичен държавен баланс за следващата иранска финансова година, която започва през март.
"Всичко, свързано с икономиката в Иран, зависи от цените на петрола, а те не се поддават на прецизен анализ", заяви западен дипломат по този повод. Позицията на Иран като трети по големина износител на суров петрол носи на Техеран 40% от държавните приходи и съставлява близо 80 на сто от експорта. Недостатъчният монетарен контрол допринесе за увеличаване на инфлацията в страната, която достигна до 20% годишно равнище.
Трудности очакват новия ирански президент и на международната арена, където трябва да докаже, че страната му е готова за промени. Формулата на Хатами в дипломатическите отношения се заключава в "активно присъствие на Иран в международната политика, базирано на независимостта и националните интереси на страната".
Вашингтон продължава да гледа на Иран като на враждебно настроена държава, а отношенията на страната с Европа все още са напрегнати след решението на германски съд през април, с което се осъждат поръчаните от ирански лидери политически убийства в чужбина. Дипломатическите опити да се завърнат европейските посланици в Иран след постановлението на съда все още са в ход, но пробив този месец не се очаква.
Походът на Русия на изток
Андрей Грачов, "Московские новости"
Навремето, желаейки да сплаши Запада, Павел Грачов произнесе думите: "Ако НАТО започне разширение на изток, то Русия също ще разшири влиянието си на изток. " След като руската външна политика няма особено голям избор, изглежда, тези негови думи ще започнат да се превръщат в реалност.
Пътят на запад, въпреки подписания договор за сътрудничество с НАТО, е блокиран за неопределен период от време. За всички е ясно, че атлантическият съюз ще се разширява на изток, докато не спре в руската граница. И има историческа справедливост в това, че границите, насилствено очертани навремето от пакта Молотов - Рибентроп, ще отпаднат и ще се възстанови старият баланс. В ЕС, съдейки по гневната реакция на върналия се от Брюксел Черномирдин, изглежда, също не ни уважават. Представянето ни на запад, както по всичко личи, ще се изчерпва с присъствие веднъж в годината на масата на снизходителните партньори от Г-7. Стратегически скок на юг засега е трудно осъществим. И тъй като на север няма какво да търсим, остава единствено движението на изток.
На първо място като партньор там, разбира се, е Китай. "Стратегическото партньорство" с Пекин е много приятно и за управляващия в Русия екип, защото може да напомня на Запада, че светът не се върти около него, и за опозицията, която изпитва изключително приятно усещане при вида на червения цвят на китайския национален флаг. Китай от своя страна също е заинтересован да демонстрира сближение с Русия, за да може с помощта на руската карта да увеличи политическата си тежест и да модернизира армията си, използвайки наши технологии.
Към Русия, която вече не е толкова страшна, като противовес на Китай и САЩ вече обръщат поглед и повечето от членовете на АСЕАН, които доскоро страняха или просто се бояха от Москва. И за руската дипломация ще бъде непростим грях, ако не използва тази принципно нова ситуация, която ще ни позволи да разширим връзките с Югоизточна Азия.
Заради стремителното нарастване на стратегическия потенциал на Китай даже Япония вече е готова да смени тона на разговорите с руските представители. Планираното за тази есен посещение в Москва на японския премиер Риутару Хашимото може да означава разчупване на досегашния стереотип в руско-японските отношения.
От всичко това следва, че е настанало време руската политика трайно да се намеси в азиатско-тихоокеанския регион. Въпросът е само с какъв политически проект ще излезе на тази сцена нашата дипломация. Дали да използваме неизбежните противоречия на асиметричното развитие на разположените в този район държави и да усилим с оръжията си тяхното противостоене, или Русия, научена от горчивия си опит в студената война, трябва да стане фактор за стабилизация на тази част от света. От това кой път ще изберем ще зависи дали обръщането ни на изток ще бъде принудителен опит за противостоене на НАТО или достойно завръщане в голямата политика, основаващо се на нов опит и ново влияние.
Докога ще продължи разцветът на капиталовите пазари
Европейските и американските капиталови пазари изживяват разцвет, причина за който е почти идеалното съчетание на ниските лихвени проценти, потиснатата инфлация и очакванията за ускоряване на икономическия растеж. Но въпросът, който си задават всички, е докога ще продължи това.
През последните години тенденцията за ръст на капиталовите пазари е удивителна. Цените на ценните книжа растат стабилно от краха през 1987 г., но поразителни са цифрите през последните три години. Само от началото на тази година цените на акциите на американския пазар са се увеличили с 28 процента. През 1994 г. капитализацията на американския пазар се е увеличила с пет трилиона долара. През миналата година инвеститорите бяха изключително напрегнати и очакваха срив, след като индексът Dow Jones Industrial Average премина нивото от 6000 пункта. В момента Dow Jones вече достигна 8200 пункта, но изгледи за срив все още няма. Във Великобритания този ръст е 22 процента и индексът FTSE премина границата от 5000 пункта. Още по-добри са резултатите в Германия и Холандия. Там ръстът от началото на годината е съответно 50 и 53 процента. Единствените големи пазари, които не могат да се похвалят с подобни добри резултати, са тези на Япония и Австралия. Все пак и в Австралия през тази година е отбелязан ръст от 13 процента.
Оптимизмът на биковете расте и след като не се сбъднаха някои прогнози за икономическото развитие на Америка, която е ключовият пазар, определящ настроението на всички останали. В началото на годината имаше прогнози, че след като продължава стабилният икономически растеж, ще се появи инфлационен натиск и Федералният резерв ще увеличи краткосрочните лихвени проценти от 5.5 процента на 5.8 процента през юли и 6.1 процента в края на годината. Американската икономика продължава стабилния си растеж, но инфлацията намалява, а лихвените проценти са само 5.6 процента. Същата е ситуацията и в Германия. Прогнозите сочеха, че краткосрочните лихвени проценти там ще достигнат 3.5 процента през юли и 4.4 процента в края на годината. Но в момента те са все още 3.2 процента. Друг благоприятен фактор за възхода на капиталовите пазари е широкото използване на информационните технологии, дерегулацията и глобализацията на пазарите, които стават все по-гъвкави и устойчиви на сътресения.
Ниската инфлация и ниските лихвени проценти действат изключително окуражаващо на капиталовите пазари. Тяхното действие се проявява по няколко начина. На първо място, те потискат възвращаемостта от алтернативните на акциите инвестиции. Доходността от краткосрочни инвестиции като банкови депозити е незначителна. Малко по-висок е процентът на възвращаемостта на облигациите. Но все пак на пазара на американски съкровищни бонове няма изгледи за оживление. От април досега доходността на 30-годишните облигации, които са ориентирани за този пазар, падна от 7.1 на 6.5 процента. Доскоро европейските облигации предлагаха по-добри алтернативи, но след като европейските правителства трябва да намаляват бюджетните дефицити, за да отговорят на маастрихтските критерии, и инфлацията расте, доходността намалява и пазарът замира. През март 1995 г. десетгодишните облигации на италианското правителство предлагаха доходност от 13.4 процента, а в момента тя е само 6.7 процента.
Изключително ниските лихвени проценти в Япония - там доходността от облигациите е само 2 процента, а от съкровищните бонове около 0.5 процента, също оказват своето влияние върху недоброто състояние на световните пазари на облигации. Освен това в Япония са концентрирани около една трета от световните спестявания и тези средства трябва да бъдат влагани някъде. Като всички предпочитат да инвестират в по-високодоходни чужди активи.
Всичко това прави доходността от акциите изключително привлекателна и разпалва многобройни апетити. За това говорят и цифрите на оборота на различните пазари. През тази година продажбите на акции от американски взаимни фондове са около 4.3 млрд. долара седмично, докато продажбите на фондове, управляващи пакети от облигации, са само за 369 млн. долара. Дори и спестителите в континентална Европа, които доскоро предпочитаха непривлекателните, но по-нискорискови облигации и парични пазари, вече се обръщат нетърпеливо към акциите. Най-яркият пример за това са консервативните германци. Доскоро дори и германските банки недоволстваха, когато частните им клиенти искаха да инвестират средствата си в акции, но сега почти всички банки активно рекламират собствените си взаимни фондове. А други инвеститори направо заобикалят банките и се свързват директно с брокерите.
Убеждението, че лихвените проценти ще останат ниски, също подпомага главоломния ръст на цените на акциите. Освен това стабилният икономически ръст подкрепя увереността, че корпорациите ще се развиват добре и в бъдеще. Прогнозите сочат, че през следващите пет години печалбите на компаниите, влизащи в индекса Standart&Poors 500, ще растат средногодишно с 13.6 процента, докато през миналата година този ръст е 12.5 процента. Съотношението цена -печалба, базирано на ръста от миналата година, е 24 процента, а това е с около 60 процента по-високо от исторически усредненото съотношение за този индекс. Компаниите, влизащи в този индекс, са раздали, дивиденти на стойност 115 млрд. долара.
Въпреки оптимизма, свързан с ръста на капиталовите пазари, не са малко и тези, които очакват всеки момент тенденцията да се промени. Една от големите опасности се крие в Япония и е свързана с ускоряването на икономическия растеж там. Това ще доведе до увеличение на лихвените проценти там и много японски инвеститори ще изтеглят огромни по размер вложения от американските дългови пазари и ще ги инвестират у дома. Ако това стане, американското правителство ще бъде принудено да увеличи лихвените проценти, за да привлече американските инвеститори. Тези по-високи лихвени проценти неминуемо ще нанесат удар по привлекателността на акциите. За момента тази перспектива не изглежда толкова бързо осъществима. Японската икономика показва растеж, но това става много бавно. Увеличението на данъка върху потреблението през април ограничи натиска на потреблението върху инфлацията.
Друга опасност за пазарите е разочарование от недостатъчния ръст на печалбите на котираните компании. Европа изглежда по-малко уязвима от такава възможност. Големите европейски икономики изглеждат готови за продължителен ръст. Европейските валути продължават обезценката си спрямо долара (в началото на август марката за кратко достигна деветгодишен минимум спрямо долара) и инвеститорите смятат, че по-слабите валути дават добри възможности за корпоративен ръст. Според оценките на Deutsche Morgan Grenfell всеки 5 процента обезценка на марката спрямо долара носят потенциал за ръст от 20 процента на котираните на борсата германски компании. Перспективите за американските корпоративни печалби съвсем не са толкова оптимистични. Шеметният ръст на цените на акциите се базираше на оптимистичните прогнози за печалбите, които американските компании се очаква да направят след шест години стабилен икономически ръст. И ако компаниите не реализират печалби точно като предсказаните, възможно е акционерите да бъдат разочаровани, независимо от движението на лихвените проценти.
Другата опасност за капиталовите пазари се състои в прекалено бързия ръст на цените на акциите. Съществува реална опасност фундаментът на икономиката да не издържи подобен товар. Постоянни са и опасенията, че американската икономика ще прегрее и това ще принуди Федералния резерв да смъква инфлацията, повишавайки лихвените проценти.
Войната между стари и млади в Кремъл
Кирил Кирилов
"Хората на бизнеса, хората, които сами са изградили своето богатство, са гръбнакът на икономиката и основа на реформите. Властите трябва да се вслушват в мнението на бизнесобщността", с тези думи на Борис Березовски стартира поредната война за властта в Русия. Атаката бе директна и на високо ниво - Березовски заяви, че двамата първи вицепремиери Анатолий Чубайс и Борис Немцов са решили да не зачитат гласа на бизнеса и вероятно това няма да ги изведе до добър край.
Защо Березовски се изправя срещу Чубайс, след като през миналото лято те двамата бяха онези, които обезпечиха финансово предизборната кампания на президента Елцин, вследствие на което първият в момента е зам.-председател на Съвета за сигурност при президента, а властта на Чубайс в момента може да се сравнява само с тази на премиера Виктор Черномирдин и на самия Елцин. Както обикновено се случва, става въпрос не за властта, а за нейния първоизточник - пари.
Медийната война.
Березовски и неговата групировка, подкрепени от банковия и медиен магнат Владимир Гусински, загубиха две много важни стратегически битки - за приватизацията на руската телекомуникационна компания "Связьинвест" и за най-големия световен производител на никел, РАО "Норилски никел". Спечели ги друг от финансистите на Борис Елцин - Владимир Потанин, основател и собственик на най-голямата руска частна банка "ОН&?cy;КСИМбанк" (тя даде и най-голямата част от средствата за предизборната кампания на президента), освен това Потанин бе финансов министър в предходното правителство на Черномирдин. Едва ли е случайно и това, че изявлението на Березовски бе направено ден след убийството на Михаил Маневич, шеф на приватизацията на втория по големина руски град - Санкт Петербург. Анатолий Чубайс е роден в Петербург и бе близък приятел с убития, а Березовски е обвиняван за някои от най-скандалните поръчкови убийства през последните години. На фона на тези подробности думите на Березовски приемат един по особен смисъл.
Немцов и Чубайс контраатакуваха директно чрез президента Елцин, който на заседание на Съвета за сигурност заяви, че телевизионната атака - чрез контролираната от Гусински телевизионна станция НТВ и чрез изявления на Березовски и контролираната от него Обществена руска телевизия (ОРТ), е била насочена право срещу него. Ден преди двете медии да излязат с обширни античеченски предавания, Елцин се срещна в Кремъл с чеченския лидер Аслан Масхадов. Медийната операция обаче е част от по-голяма кампания, чието начало обяви Владимир Гусински седмица по-рано. Той открито обяви медийна война на правителството, по-специално на Чубайс и Немцов, като за всички е ясно, че повод за нея бяха последните скандални приватизационни сделки. Трябва да се има предвид, че, събрани заедно, медийните империи на Гусински и Березовски са наистина внушителни. В тях влизат телевизионните станции ОРТ, НТВ, НТВ-Плюс и московската ТВ-6, както и вестниците и списанията "Огонек", "Независимая газета", "Сегодня", "Семь дней" и "Итоги".
Чубайс и Немцов отговориха с изявления и интервюта в конкурентни издания като "Московский комсомолец". В интервюто си Немцов заяви по повод на Березовски, че е недопустимо да се смесват бизнесинтересите с държавническия пост, който заема в Съвета за сигурност. Според Немцов никой не може да очаква, че заради подкрепата си за Елцин на изборите ще извлече някакви икономически облаги. На фона обаче на ръста на финансово-промишлената групировка на Потанин това твърдение изглежда малко непремерено.
И икономическата.
Проблемът е, че както на изборите през миналото лято, така и на президентските избори през 2000 г. най-вероятно ще спечели онзи, който влезе в битката с повече средства. А това зависи от ресурса, който ще натрупа в този период всяка една групировка. Потанин чрез банките си "ОН&?cy;КСИМбанк" и дъщерната й МФК ("Международная финансовая компания") вече направи сериозна заявка, че той ще бъде човекът, който ще избере следващия руски президент. А на Березовски и Гусински това не им харесва.
Явно настоящото развитие на структурата на големите играчи в руската икономика не е по вкуса и на премиера Виктор Черномирдин - той разпореди проверка на двете приватизационни сделки - за "Связьинвест" и "Норилски никел", спечелени от "ОН&?cy;КСИМбанк", но само успя да забави тяхното финализиране. Което и в чисто личен план може да се смята за победа на Немцов и Чубайс над Черномирдин. Той веднага нанесе ответния удар - по предложение на Черномирдин на 21 август с президентски указ за шеф на държавната оръжейна компания "Росвооружение" бе назначен Евгений Ананиев, който бе председател на борда на директорите на МАПО-банк, която е свързана с групата МАПО, произвеждаща изтребителите МиГ. Чрез това назначение Черномирдин си осигурява контрол над руския оръжеен износ - 3.5 милиарда долара през миналата година, в добавка към контрола му над петролния и газовия сектор.
Подозрително активен в последните дни е и президентът Борис Елцин - неговият проблем е, че трябва да реши кой да е неговият наследник в Кремъл. Другият проблем е, че в руската традиция наследниците често сриват авторитета на предшествениците си - Ленин разстреля Николай II, Хрушчов срина култа към Сталин, Горбачов заличи обществената система, за която се бореха предшествениците му. Така че Елцин търси продължител на делото си, който едновременно да се радва на висока обществена популярност, да бъде харизматична фигура и да запази мита за Елцин след неговото оттегляне от Кремъл.
Кадровите размествания през последните седмици могат да имат и друго обяснение - затвърдяване на позициите на президентската партия (на хартия тя не съществува), преди да се атакува контролираната от комунистите на Генадий Зюганов долна камара на парламента, Държавната дума. В момента тече процес за сливането на партията на Черномирдин "Наш дом - Русия" с движението на Владимир Шумейко "Реформа - нов курс" и Всеросийския съюз на Сергей Филатов и образуването на нова партия с вероятното наименование Съюз на прогресивните сили. Сценарият за създаването на новото движение може да има само два източника - или президентът се готви за разпускане на Думата и провеждане на предсрочни избори, или Черномирдин се опитва да укрепи политическото си присъствие в парламента, преди да атакува следващите президентски избори.
След като през 1991 г. Борис Елцин спечели първите си президентски избори с капитала на общественото доверие, на изборите през 1996 г. той смени източниците на финансиране. Става въпрос за давоския договор между Анатолий Чубайс и 11-те банкери, финансирали предизборната кампания на президента (официалната легенда е, че Борис Березовски и Анатолий Чубайс били толкова неприятно впечатлени от почтителността, която се засвидетелствала на лидера на комунистите Генадий Зюганов на икономическия форум в Давос през миналата година, че едновременно им дошла идеята за създаването на група за финансова поддръжка на кандидатурата на Елцин).
След изборите банкерите започнаха да прибират дивидентите, както става при всяка сделка. На Владимир Потанин бе даден постът на първи вицепремиер и министър на финансите; Борис Березовски получи поста си в Съвета за сигурност, който освен всичко друго му откри и достъп до чеченския петрол (той е собственик и на осмата по големина руска петролна компания "Сибнефт"), и на Владимир Гусински бе даден за ползване четвърти канал на руската телевизия. Но финансистите очакваха да изсмучат от властта още облаги.
Новите фаворити.
Първото сериозно сътресение в отношенията между Кремъл и банките бе приемането на новия данъчен кодекс - тогава за първи път след изборите някои от представителите на банките са изразили недоволство и учудване от действията на държавната власт и организираха съпротивата срещу новия закон в Държавната дума. От друга страна, властта все повече започваше да приема за свой фаворит само един от платилите втория президентски мандат, а именно Владимир Потанин и неговата "ОН&?cy;КСИМбанк". Ситуацията беше под контрол до момента, когато консорциум, воден от Потанин, спечели търга за контролния пакет акции на "Связьинвест". След скандалната продажба (консорциумът е регистриран като офшорна фирма в Кипър, а един от участниците в него е германската банка Deutsche Morgan Grenfell, която бе и консултант на руското правителство по сделката) обаче натегнатите отношения между двете страни вече излязоха извън стените на Кремъл.
Естествено всички - и в Кремъл и извън него, разбират, че още отсега започва прегрупирането на силите преди следващите президентски избори. Нещо повече, за първи път във висшите етажи на властта се появява личност, чието име открито се спряга за наследник на Елцин, Борис Немцов. А, изглежда, Анатолий Чубайс, който държи ключа към следващите големи приватизационни сделки, т.е. към преразпределението на големите парчета от руската икономика, останали държавна собственост, също е склонен да заложи на Немцов на следващите президентски избори. Има и една друга любопитна подробност. Преди да избухне скандалът около "Связьинвест", нито една от контролираните от Березовски и Гусински медии не си позволи да критикува Немцов дори за дребни неща - явно те също са си правели някакви сметки или просто са си давали сметка, че този човек има сериозно бъдеще във властта.
До този момент нито Чубайс, нито Немцов са дали някакъв сигнал, че в списъка на техните съюзници влизат Борис Березовски и Владимир Гусински. За Немцов една декларирана близост с тях дори би била опасна, ако наистина има амбиции към креслото в Кремъл. От друга страна, една вражда с тях е не по-малко опасна. Което пък слага край на силно раздухвания в руските и западните медии мит за постигнатата нова и окончателна стабилност в развитието на руската политика - очевидно е, че в момента тече поредният процес за преразпределение на сферите на влияние в руската икономика, а съответно и в политиката. Отхвърлените от новата власт, от Чубайс и Немцов, търсят своя нов кандидат. Дали това ще е Черномирдин, московският кмет Юрий Лужков или дори генералът в оставка Александър Лебед е рано да се каже. При това борбата в случая е не толкова за финансирането на предизборната кампания, а за медийната подкрепа, която Гусински и Березовски могат да осигурят на всеки кандидат за политически пост.
Самият Немцов, в по-малка степен Чубайс, твърди, че в Русия е дошло времето да се живее честно, да се плащат данъци и да се изкорени корупцията. Само че техният избирателен подход, в случая фаворизирането на Потанин, говори за точно обратния процес - сменят се личностите, не фундаменталният подход към управлението. И освен това един внимателен анализ показва, че да бъдеш избран за президент на Русия изисква много, твърде много финансови средства.
Търси се умереният трети между Израел и Палестина
Ася Бочева
От март тази година, когато беше прекратен диалогът между Израел и Палестина за постигане на мирно споразумение, балансът между тях изглежда все по-трудно достижим. Взаимообвързаността на отделните звена по веригата води до зацикляне на целия мирен процес до степен, в която на външната намеса се гледа като на панацея и единствен изход за постигане на напредък. Колебливите стъпки и от двете конфронтиращи се страни към постигане на компромис неизменно се следваха от по-големи крачки в обратната посока. Постоянно съзнателно отлагани или отменяни поради стечение на обстоятелствата, двустранните срещи на Арафат и Нетаняху се превърнаха в рядкост. Взаимните обвинения в екстремизъм и обслужване на националистически интереси заместиха конструктивния диалог, като лидерите на двете общности се превърнаха в заложници на собствената си политика.
Последният удар върху мирния процес бе нанесен на 30 юли тази година с бомбената експлозия на двама атентатори-камикадзе на зеленчуков пазар в Ерусалим, при която загинаха 14 човека и над 150 бяха ранени. Предвидената посредническа мисия на американския представител за Близкия изток Денис Рос бе отменена, а крехкото равновесие на силите изглеждаше безвъзвратно загубено. Арафат и Нетаняху поеха нещата в свои ръце, като едностранно предприетите мерки достигнаха крайности, които изтласкаха диалога на заден план.
Нужен ли е посредник.
Още преди фаталния взрив и Израел и Палестина имаха резерви спрямо американската посредническа мисия. Нескритите произраелски позиции на Клинтъновата администрация караха арабите да гледат със съмнение на всички американски предложения. От своя страна Израел не криеше раздразнението си от програмата на Конгреса за подпомагане на палестинските автономни територии и Организацията за освобождение на Палестина (ООП).
След 30 юли, когато стана ясно, че без пълноценна външна намеса между двете държави ще избухне въоръжен конфликт, отново има претенции относно американския пакет предложения. Денис Рос се опитва да убеди Арафат да съдейства за подсигуряване на сигурността на Израел, като предприеме необходимите мерки за задържане на терористите от екстремистките организации. Нетаняху настоява за "изкореняване на инфраструктурата" на въоръжената опозиция, за крути мерки спрямо "Ислямски джихад" и "Хамас", главните подривни сили на мирния процес. Критиките към палестинските власти за отношението им спрямо терористите изкристализираха във формулата "политика на въртящата се врата" или арестуването на заподозрени активисти само за да бъдат веднага пуснати отново на свобода.
Натискът върху Арафат за съжаление доведе само до изостряне на противоречията и намаляване на склонността му към компромис. Той настоя, че няма да се превърне в "нов Саад Хадад", ливанския армейски офицер, който служеше на израелските интереси в Южен Ливан през 70-те и 80-те години, и насилствените мерки няма да огънат арабите.
От друга страна, критики към Израел също не липсваха. Драстичните санкции, които предприе след атентата, бяха насочени не само срещу преките виновници за трагедията, а оказаха въздействие и върху цялото палестинско население, като си спечелиха наименованието колективно наказание. На призива на американския посредник към Нетаняху да отслаби наказателните мерки, израелският лидер даде да се разбере, че последната дума в решенията относно окупираните територии има той.
Така закономерно излиза въпросът дали поредната дипломатическа инициатива не е обречена? Щом като Израел и Палестина не допускат посредничество за подобни процедурни въпроси като балансиране на взаимните отношения, тогава какво остава за дългосрочните инициативи, насочени към уреждане на граничните спорове, Ерусалим и палестинските бежанци?
Без избор.
Изглежда, че колкото и мрачни да са перспективите пред мирния процес, той просто няма алтернатива. И колкото и да е тежка задачата пред американската дипломация, тя трябва да поеме отговорността замирането на диалога между двете страни да не се превърне във въоръжена размяна на мнения. Амбицията на Денис Рос да ускори процедурите по взаимното признаване на двете държави явно ще остане нереализирана. Целта му засега ще остане в сферата на поддържане на контакт между двете общности и най-вече убеждаването им, че мирът и сигурността вървят ръка за ръка и че не може да се прескочи едното, за да се постигне другото.
Не трябва да се допуска и използване на ситуацията за трупане на политически дивиденти - нещо, което в момента и двамата лидери правят. В изявленията си за медиите Нетаняху не пропуска да обвини палестинския лидер в мудност и нерешителност. Арафат от своя страна твърди, че Израел нарочно бави преговорите, за да не се достигне до момента, в който евреите трябва да направят генералното решение за независимостта на Палестина. Последните събития за съжаление говорят, че страхът на двамата лидери да не бъдат упрекнати в национално предателство е значително по-голям от трезвомислието им. Мерките, които предприе Нетаняху след атентата от 30 юли, са най-драстичните от всички досега.
Пълната забрана за преминаване на палестинци в израелски територии и "вътрешните ограничения" (в момента почти напълно вдигнати) оставиха десетки хиляди палестинци внезапно без работа. В ивицата Газа нивото на безработицата се е повишило двойно, като достигна 50%, а търговията и промишлеността са почти напълно парализирани от забраната за внос на суровини и стоки от първа необходимост. Израел блокира и плащанията към Палестина на митнически и други такси. Според Арафат мерките, предприети от Нетаняху, целят "унижаването и подлагането на лишения" на палестинците. Нетаняху от своя страна обяви арабския лидер за двуличник, имайки предвид "срещата за национално обединение", на която Арафат прегърна известен водач на движението "Хамас". "Ако Арафат наистина е партньор в процеса за мир, както твърди, той трябва да се бори с тези организации, а не да ги прегръща", заяви съветник на израелския премиер.
В същото време обаче Нетаняху почете 100-годишнината на еврейското националистическо ционистко движение, на което заяви, че изборът пред Арафат е прост - той или трябва да избере тероризма, или мира, но не и двете. Оставени сами по себе си, двамата политически лидери явно все повече ще следват спиралата на конфронтацията, като политическите отстъпки ще бъдат извън полезрението им.
Надеждите за мирно решение на вечно заплетената близкоизточна ситуация отново се свързват с добрата воля и железните нерви на американската дипломация. Очакваната визита на държавния секретар Мадлин Олбрайт в района през септември е индикатор на решимостта на САЩ да не допуснат ескалиране на напрежението във въоръжен конфликт. Но дали станалите пословична прямост и твърдост на американската дама ще бъдат достатъчни, за да я превърнат в Александър Македонски на близкоизточния гордиев възел, ще покаже само времето.
Таджикистан страда от афганистански синдром
Любомир Евстатиев
След разпадането на Съветския съюз Таджикистан получи така дълго желаната независимост, но се оказа, че страната не е готова да започне самостоятелно развитие. Таджикистан беше най-бедната от бившите съветски републики, а внезапното прекратяване на субсидиите от Москва доведе икономиката до катастрофално състояние. Нивото на БВП през 1996 г. е едва 35 процента от това през 1989 г. Нестабилните правителства на републиката с шестмилионно население не успяха да се справят и с високата инфлация, която се измерва с четирицифрени числа. Рекордна е инфлацията от 7344 процента през 1993 г. Уплашени от непрекъснатите размирици, чуждестранните инвеститори не проявяват никакъв интерес към страната. Общата сума на преките чуждестранни инвестиции в периода 1989-1995 г. е едва 29 млн. долара. Средната работна заплата е около 5 долара.
Президентът Имомали Рахмонов и правителството не успяват да се справят с постоянно изникващите проблеми. Силна е съпротивата на ислямистите. След петгодишна гражданска война, взела 50 хиляди жертви, ислямистите се съгласиха да прекратят бойните действия. Рахмонов и лидерът на Обединената таджикска опозиция Саид Абдула Нури подписаха на 27 юни в Москва мирен договор, който би трябвало да прекрати войната. Организирана беше комисия за национално помирение с по тринайсет представители от всяка спореща страна. Но малко са тези, които вярват, че мирът ще е траен. Много райони на планинската държава са в ръцете на местни милиции с криминален характер. Рекетът по пътищата е най-обичайно явление. Главатарите на тези групировки имат много голяма изгода от разрухата на икономиката, защото държат в ръцете си голяма част от търговията. Така ситуацията в страната удивително започва да напомня събитията в съседен Афганистан.
Непокорният полковник.
В началото на август крехкото примирие в Таджикистан беше сериозно разклатено от неочакваните сблъсъци между правителствените сили и елитната бронирана бригада на 34-годишния полковник Махмуд Худойбердиев. Това беше твърде изненадващ ход, като се има предвид, че Худойбердиев винаги е изразявал лоялността си към президента Имомали Рахмонов. Той дори заплаши, че ще се обедини със ислямистите на Саид Абдула Нури. Само месец преди това полковникът обяви създаването на автономия в Югозападен Таджикистан, за да ограничи засилването на влиянието на ислямистите. Нури изповядва радикални възгледи, близки до тези на талибаните в Афганистан, като иска да въведе в страната законите на шeриата. Той се беше договорил с Рахмонов за постепенното завръщане на ислямистите във властта.
На 10 август най-неочаквано Худойбердиев изпрати част от танковете си към столицата Душанбе. Но там срещна съпротивата на правителствените части и беше принуден да се оттегли в базата си в Курган Тюбе. Президентът издаде указ за уволнението му, на който Худойбердиев отказа да се подчини. Разбунтувалият се полковник отхвърля обвиненията, че се е опитал да извърши държавен преврат, и твърди, че е жертва на провокация. По-късно той признава, че акцията е била самоинициатива.
Малко след отблъскването на бригадата на Худойбердиев от Душанбе президентската гвардия успя да превземе и ключовия алуминиев завод в град Турсунзаде и напредна към базата в Курган Тюбе. От януари месец доходоносният завод беше под контрола на полковника, който беше и сериозно замесен в борбата за надмощие между управляващите. Главните участници в тази борба са председателят на държавния митнически комитет Якуб Салимов, подкрепян от Худойбердиев, и командирът на специалните части в МВР Ухроб Касимов. Според съобщенията след последните сражения 500 души, или близо една трета от бригадата на Худойбердиев, са преминали на страната на правителствените сили заедно с въоръжението си, а полковникът с охраната си е преминал в Узбекистан. Тези размирици попречиха и на размяната на пленници между правителството и Обединената таджикска опозиция. Учудващо е, че ислямистите не се опитаха да извлекат полза от създалата се ситуация и останаха встрани от сраженията. Но дори и без тяхното участие противопоставянето застрашава запазването на Таджикистан като единна държава, като се имат предвид и апетитите на съседите.
Сблъсък на интереси.
След разпадането на Съветския съюз средноазиатските държави постепенно се отърсиха от опеката на Москва и търсят нови съюзници. За повечето от тях пример за подражание беше Турция. Повечето от президентите в региона се опитаха да копират турския модел и да създават ислямски държави със светско управление. Естествено Турция играе важна роля в региона. Таджикистан, Казахстан, Киргизстан, Туркменистан, Азербайджан и Узбекистан изразиха желанието си да развиват все по-широки икономически и културни връзки с Турция, като от своя страна Турция също силно желае да сплоти тюркофонските държави около себе си. Но тя не разполага с необходимия капитал, за да обвърже средноазиатските републики. За разлика от Турция много други страни имат възможност за значителни инвестиции в региона. Най-големите инвеститори са преди всичко западноевропейски и американски компании, които спомагат за бързото дистанциране на Средна Азия от Русия.
Ирански компании се опитват да развиват дейност в целия регион, но основните интереси на Иран са насочени преди всичко към Таджикистан. Може би причината за това е културното родство между двете страни - таджикският език е в персийската езикова група, а освен това Иран и Таджикистан от векове поддържат близки връзки. Иран прояви сериозен интерес към Таджикистан веднага след като страната получи своята независимост, но избухналата в бившата съветска република гражданска война направи културните и икономическите връзки символични. Още повече че голяма част от враговете на таджикското правителство се установиха на територията на Иран. Сериозни са и съмненията, че иранските власти финансират и въоръжават таджикската опозиция. Все пак Иран беше единствената страна, която не намали дипломатическия си персонал в Душанбе след началото на гражданската война и поддържа стабилни връзки на правителствено ниво, а също така играеше и важна роля в таджикските мирни преговори. Това е нормална реакция на иранските власти, които са изолирани от Запада и търсят възможности да се изявят като регионална сила. Първото прекратяване на огъня между правителствените сили и ислямистката опозиция беше подписано през септември 1994 г. в Техеран.
След като Таджикистан получи независимостта си през 1992 г., Русия също полага големи усилия да запази силно присъствие там. Доказателство за това е и присъствието на 20-хилядния руски контингент, който изпълнява умиротворителни функции. Повечето руски войници са разположени по дългата 1000 километра граница с Афганистан и постоянно са ангажирани във въоръжени конфликти. Останалите са разположени във вътрешността на страната и изпълняват функции по охраната на стратегически икономически обекти. Руските власти постоянно обвиняват съседните Узбекистан и Афганистан, че раздухват таджикския конфликт. От своя страна, узбеките упрекват Русия в политика, насочена към разделяне и отслабване на средноазиатските републики. Присъствието на руските войски не се оказа особено успешно и гражданската война продължава с неотслабваща сила. Но Москва няма да се откаже от подкрепата си за президента Рахмонов, защото вижда в него гарант за предпазване от разпространението на ислямския фундаментализъм в целия регион.
Отварят архива на спецслужбите преди девети септември 1944 г. МВР ще разсекрети всички документи на тайните служби и МВР за периода до девети септември 1944 г., съобщи вътрешният министър Богомил Бонев миналия понеделник. Решението бе взето на първото официално събиране на Комисията по отварянето на архивите на бившата Държавна сигурност. В нея участват ръководителите на петте секретни ведомства у нас - Национална служба за сигурност, Национална разузнавателна служба, Национална служба за охрана, Разузнавателно управление към Генералния щаб на армията и Военно контраразузнаване, както и шефът на архива във вътрешното министерство. Материалите за дейността на тайната полиция от царско време няма да се местят в Държавния архив, защото МВР тепърва ще прави справки за засегнати лица от този период, допълни Бонев. Държавна сигурност съществува от 1922 г., уточни вътрешният министър. Всеки, който желае да се запознае с поверителната дейност на правоохранителните органи преди девети септември, може да направи това, като подаде молба до комисията по досиетата.
Ведомството на Бонев започва и отпечатването на молбите, с които разработваните от спецслужбите ще могат да проверяват кой е донасял информация за тях. Триста хиляди бланки ще разпределят на първо време между полицейските управления в страната. Документът ще се разпространява безплатно. Врати ще отвори и читалнята на МВР-архива. До 25 души ще могат да преглеждат досиетата си едновременно, уточни началникът му Серафим Стойков.
През първата половина на септември ще приключат проверките на всичките 32 категории висши държавни служители за принадлежност към Държавна сигурност. Онези, за които има данни, че са били агенти или сътрудници, могат да обжалват решението на комисията в едноседмичен срок след получаване на информацията. МВР ще ги уведомява по конфиденциален път, за да не се стигне до огласяване на предварителни сведения и дискредитиране на съответната личност. След края на проверката комисията по досиетата ще предостави доклада си пред парламента. Народните избраници ще трябва да решат дали да чакат решението на Конституционния съд по Закона за документите на бившата Държавна сигурност, или да разгласят информация направо, допълни министър Бонев.
Накратко
Главна прокуратура изпраща до властите в ЮАР искане за екстрадиране на двете първи дами на приятелския кръг "Орион" Веска Меджидиева и Цецка Петрова в понеделник, 25 август, съобщи Иван Татарчев. Към документите ще бъде приложена и молба да ни бъде предаден и издирваният банков аферист Ангел Златанов-Акрам, за когото също има данни, че се укрива в Южноафриканската република. Акрам трябва да бъде изправен пред Темида заради източването на 93 млн. лв. от банки в Северна България през 1992-1993 г., Петрова - за присвояване на 72 млн. лв., а Меджидиева - за незаконна приватизация на ТКЗС "Лопушанска дружина".
Местните структури на БББ в Шумен застанаха зад отлъчения депутат от бизнесблока Христо Петров. Регионалният съвет на партията поиска от Жорж Ганчев и от политическото ръководство да отменят решението си в 5-странична декларация. Христо Петров също обжалва изгонването си с молба до конгреса на БББ.
Четири месеца затвор в Чехия получи именитият български гангстер Боян Петракиев-Барона. Престъпникът с благороднически прякор бе признат за виновен от районния съд в Прага и бе изпратен зад решетките по обвинение за незаконно пребиваване в страната. Петракиев беше задържан от чешката полиция на 5 май в елитното казино "Вацлавски намести". Пражките блюстители на реда намериха у него гръцки паспорт на името на Николаос Петридис.
Беров и Виденов пренебрегвали проблема със свлачищата
Правителствата на Беров и Виденов бяха предупредени за опасността от свлачищата, но не им обърнаха никакво внимание, съобщиха от научно-координационния съвет за защита на населението при бедствия и аварии. Дончо Конакчиев например е бил категоричен, че "няма кой да чете тази тухла", припомни проф. Илия Белоконски, председател на съвета. "Ако отговорните лица бяха прочели тухлата ни, днес нямаше да има жертви", роптаят учените.
Още през 1970 г. е изготвена карта, на която свлачището на Овчаровския плаж, което тази седмица погреба тригодишно дете, е обозначено като опасно, съобщи Иван Стефанов, главен секретар на Комитета по геология и минерални ресурси. За опасностите, които крие откритият рудник ''Христо Ботев" на мини "Бобов дол" е предупреден още миналата година лично Дончо Конакчиев, каза още проф. Белоконски. Мълчанието и безотговорното отношение на съответните комисии в бившите правителства са една от причините за настоящото положение, смятат учените. Днес обезопасителните дейности щяха да са почти приключили и държавата нямаше да изразходва толкова средства тепърва, категорични са те.
В сряда тази седмица представители на съвета се срещнаха с вицепремиера Бакърджиев, за да го предупредят за бъдещи опасности. Хиляда били свлачищата в България, от тях около 160 са активните. Най-застрашени били "Елените", "Свети Влас" и квартал "Лисец" в Габрово, защото там се строяло неправилно и много нагъсто. При едно земетресение рудникът за уранодобив '"Елешница" щял да замърси река Места с радиация, казаха още учените. Земетресение в района на Бобов дол можело да причини активиране на свлачищните процеси, които ще разрушат гарата, промишлени обекти и съоръжения, жилищни сгради. Почти цялото ни Черноморие и дунавското крайбрежие били реално заплашени от свлачища при земетресение или продължителни, проливни дъждове, обосноваха тревогата си учените.
Изборите в Сърбия - въпрос с един отговор
Ася Бочева
Допреди няколко месеца резултатите от насрочените за 21 септември парламентарни и президентски избори в Сърбия изглеждаха напълно непредсказуеми. Основания за това имаше достатъчно. На първо място, поради това, че Слободан Милошевич трябваше да се откаже от трети последователен мандат като сръбски президент. Смятан за символ на антидемокрацията, вече бившият сръбски държавен глава бе тотално дискредитиран след разкритията за участието му във фалшифицирането на местните избори през ноември 1996 г. Силният вътрешен и международен натиск разклати позициите му във властта, като заплашваше да го изхвърли окончателно от сръбската политика.
Ударите по социалистите и техния лидер започнаха с победата на опозицията в местните избори през ноември, на които спечели кметските места в 14-те най-големи града, включително и в столицата Белград. Свързани в коалиционния блок "Заедно", основните опозиционни партии показаха, че обединени могат да разчитат на солидна подкрепа от хората. Доказателство за това бяха протестите, организирани за признаване на изборните резултати - продължили безпрецедентно дълго, близо три зимни месеца, те изкарваха на улиците по 500 000 души. Ентусиазмът и решимостта на измръзналите хора да сменят корумпираната политическа върхушка предизвикаха активна реакция по целия свят. След като през февруари Милошевич и социалистите най-накрая отстъпиха, изглеждаше, че са на прага на политическото забвение. Опозицията бе на гребена на политическата вълна - солидната подкрепа на избирателите и на международната общност им даваше за първи път реални шансове да се преборят в предстоящите избори с бившите комунисти за законодателната и изпълнителната власт.
Защо се смениха ролите.
Почти като във виц с черен хумор само няколко месеца след тази многообещаваща за сръбската демокрация ситуация опозицията се оказа в положението на догонващ в резултата. Значителният кредит на доверие, който натрупа през горещата зима на 1996 г., се стопи неочаквано бързо, преди партиите да успеят да извлекат каквито и да било дивиденти от него. И пак, както в доброто старо време, вниманието се насочи към "бащицата" Милошевич, който наблюдаваше отстрани събитията в очакване нещата да се обърнат в негова полза. Дали случайно или не толкова, но прогнозата му излезе още един път вярна.
На въпроса защо се получи така не е трудно да се отговори. Съвсем в балкански стил опозицията се оказа не на нужното ниво, за да запази натрупания вътрешно- и външнополитически капитал. Най-важното й предимство - единството, бе елиминирано било поради липса на политически опит, било поради прекалено големи амбиции за власт. Създаденият преди ноемврийските избори коалиционен блок "Заедно" от Сръбското движение за обновление (СДО) на Вук Драшкович, Гражданския съюз на Весна Пешич и Демократическата партия на Зоран Джинджич в началото на лятото се разпадна след взаимни обвинения за сключване на политически сделки с Милошевич и бившите комунисти. Дрязгите между тримата лидери прераснаха в открита конфронтация, която измести фокуса на вниманието от Социалистическата партия на Милошевич и му даде шанс да стабилизира положението си.
Драшкович срещу останалите.
С приближаването на изборите шансовете за консолидация на опозицията все повече намаляват. Партиите на Джинджич и Пешич обявиха, че ще бойкотират вота заради неравноправните условия пред кандидатите. Драшкович се разграничи от бившите си партньори, като заяви, че Сръбското движение за обновление е доволно от предизборната обстановка, която е "10 пъти по-добра от 1990 г. " Изявленията му предизвикаха ответните обвинения, че е тайно купен от Милошевич, за да придаде демократичност на изборите. В изявление за сръбска частна телевизия Драшкович се опита да оправдае участието си в изборите с аргумента, че комунистите са изпълнили всички условия, поставени пред тях за гарантиране демократичността на изборите. На първо място се цитира отмяната на забраните върху независимите частни и регионални медии, които бяха затворени за обществото поради антиправителствената си насоченост. На опозицията е била предоставена възможност за пропорционално получаване на медийно време, според резултатите от последните парламентарни избори (наистина Драшкович взе повече ефирно време в централната телевизия, отколкото за всичките 7 години досега). Макар и с известни резерви е било прието и третото условие - за поканване на международни наблюдатели от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), които да контролират протичането на изборите.
В заключение Драшкович изрази почудата си как "опозиционните колеги не могат да мислят стратегически, патриотично и отговорно" и да участват в избори, които ще се окажат "крайъгълен камък в новата история на Сърбия". Изглежда обаче, лидерът на СДО има лични основания да бъде толкова оптимистичен за предизборната обстановка. Според председателя на местната секция на СДО в Нови Сад Слободан Милошевич бил обещал на Драшкович "минимум 60 места в парламента и 10 министерски кресла в бъдещото правителство". Така изглежда, че обвиненията в предателство от останалите опозиционни лидери почиват на съвсем реални факти.
Джинджич и Пешич фактически се оказаха без избор в решението си да бойкотират изборите. Без най-мощната опозиционна сила - Движението за обновление на Драшкович, те нямат голям шанс да спечелят достатъчен брой гласове, за да се превърнат във фактор в новия парламент. Опитите им да привлекат международната общност на своя страна завършиха с неуспех, след като американският посредник Ричард Холбрук, въпреки че призна предизборните условия за "неравноправни", нарече решението им за бойкот глупаво. Ходът на управляващите социалисти да поканят наблюдатели от ОССЕ пресича пътищата на опозицията и към евентуално оспорване на изборните резултати. Под въпрос е и дали електоратът ще реши да последва двамата лидери в бойкота, или ще пусне вота си за Драшкович (на което той много разчита).
Фактически за управляващите работи и крайната десница на Воислав Шешел, чиито радикални националистически искания поставят сърбите пред трудния избор да гласуват или за бившите комунисти, или да имат президент екстремист.
Резултатът от всичко това е, че съзнателно или не сръбската опозиция подготви грандиозен успех на изконния си политически враг - Слободан Милошевич и бившите комунисти. За тях остана да дооформят политическия си имидж пред електората, което за ерудирания пропаганден апарат на партията не е трудна задача.
Милошевич - отново победител.
Така инициативата се оказа отново в ръцете на социалистическия лидер. Популизмът не е непознат за него и приближените му и отново бе пуснат в употреба с предизборни цели. На барутния погреб в Сърбия - доминираната от албанци провинция Косово, бе отделено специално внимание. От една страна, за да се предотврати евентуално ескалиране на напрежението в района (албанското население има ярко изразени сепаратистки амбиции, както и искания за радикални реформи в областта на образованието, икономиката и управлението на провинцията). От друга, защото, след като през 1989 г. беше отнет автономният статут на провинцията и албанското население обяви бойкот на сръбските институции, съответно и електорални процедури за тяхното съставяне, местата, полагащи се на провинцията, могат да се окажат важни за постигането на пълно мнозинство на социалистите в парламента. Така за пръв път от поне десетилетие в столицата на Косово Прищина се проведе правителствено заседание, на което, очевидно с оглед на предстоящите избори, беше обсъдено отпускането на финансова помощ за провинцията, както и отваряне на регионален офис по проблемите на развитието. Дали риториката ще убеди избирателите е спорен въпрос, но безспорен е фактът, че администрацията на Милошевич е подбрала момента за атака, след като новият президент на Албания Реджеп Мейдани обяви, че изоставя твърдия курс на предшественика си относно присъединяването на Косово към Албания.
Пропагандната политика бе продължена в особено болезнения за Югославия въпрос за състоянието на икономиката, чиито резултати са под очакваните за първата половина на 1997 г. Обещанията за реформи от страна на Милошевич бяха частично подкрепени от някои крупни приватизационни сделки, включително и на сръбските телекомуникации, насочени към привличане на чуждестранни инвестиции. Проблемите на сръбското стопанство се коренят именно в липсата на външен капитал, който да съживи разрушената от войната икономика. Наложените от САЩ "външни санкции" на Сърбия поставят пред изпитание администрацията на Милошевич, която трябва да се справи и с, общо взето, отрицателно настроеното обществено мнение към реформи. Според експерти, ако бъде продължена сегашната демагогска политика на Централната банка на Югославия, наложена от социалистическото правителство и поддържаща неадекватна финансова и икономическа атмосфера, всякакви реформи са обречени на неуспех.
Оказва се, че без особени усилия бившите комунисти отново са на път да си осигурят мнозинство в парламента, а опозицията ще си остане с поуките за следващите избори. Вероятната рокада, която ще се осъществи по върховете на властта, не вещае нищо хубаво за реформите в страната. Кандидатът на социалистите за президент на Сърбия е Зоран Лилич, бившият държавен глава на СР Югославия - пост, който предаде преди броени дни на Милошевич. Смятан за негова пионка, почти сигурният нов сръбски президент е удобна фигура, зад чието прикритие Милошевич ще може да дърпа конците на властта в републиката. Концентрацията на власт е много вероятно да продължи и чрез парламента, който със сделката с Драшкович ще гарантира безпрепятствения преход на важните икономически закони, предстоящи за разглеждане.
Фаталното в случая не е очакваният негативен резултат за демократичните сили, а излъганите надежди на протестиращите през зимата, които ще се замислят добре, преди отново да повярват в представящите се за техни спасители политици.
Българското образование все още очаква второто си Възраждане
Веселин ДРЕМДЖИЕВ
За седем години студентите у нас са се увеличи със 70 на сто. Във време на криза и безработица за мнозина явно това е някаква инвестиция с перспектива. Никой обаче не знае колко точно са младите българи, които не вярват, че в нашето училище днес си заслужава да бъдат влагани пари и време. Те са направили първата, предопределяща емиграцията крачка - учат в чужбина.
Затова близо две години преди края на века, фатално обедняла и в дълбока криза на духа, България е принудена да направи колосални усилия, за да може образованието й да изживее второто си Възраждане. Залогът звучи футуристично - основното, средното и висшето училище ще трябва да се променят така, че да могат да научат българските деца как да живеят и след средата на ХХI век. Преди това обаче образованието трябва да ги убеди, че е готово да превъзмогне силно егоистични - научни и финансови, интереси, като се раздели с тежките си недостатъци. В противен случай най-амбициозните и най-талантливите българчета ще продължават да пътуват с еднопосочен билет към чуждите колежи и университети.
Няма еднозначен и лесен отговор на въпросите как стана така, че образованието на следосвобожденска България, което дори е било проучвано от американския Сенат заради добрите си резултати, достигна до днешния си упадък, и защо за разлика от днес завършващите някога в чужбина български студенти са зарязвали добрите си европейски перспективи, за да преподават в дълбоката българска провинция. За тях без съмнение в онези години е било по-важно опиянението да бъдат строители на освободеното си отечество, чието бъдеще те са виждали значително по-щастливо, отколкото съдбата му отреди.
Коренната промяна на образованието беше част от жестокия удар по основите на българското общество, който нанесе комунистическият преврат през 1944 г. От една страна, "равнението" в училищата беше по съветската образователна система, която може и да е имала своите основания да набляга върху "изграждането на всестранно развита личност". В България обаче това доведе до въвеждане на огромен брой учебни предмети, задължителни за изучаване, с почти еднаква натовареност като часове за преподаване. Изчезнаха и с нищо по-добро или съвременно не бяха заменени скромни, но полезни предмети като "майчинство" (в девическите гимназии), или "гражданско учение". За преподаване на вероучение в атеистичната държава на работниците и селяните не можеше и дума да става.
Пълното господство на комунистическата идеология и грандоманските планове за индустриализация на България доведе, от една страна, до превес на точните науки, а предметите, които биха подтикнали мисленето на децата в деликатната област за устройството на обществото, бяха преподавани по възможно най-безопасния за тоталитарната власт начин. Това, от една страна, беше добре дошло за талантливите българчета при обучението им по математика, физика и химия (доказателство за което е миналогодишният световен успех в САЩ на отбора млади български програмисти от СУ, както и традиционно силните ни средношколски отбори по математика, физика и химия). При идеологически обременените хуманитарни науки проблемите се натрупваха с години и доведоха до днешното тъжно състояние.
Най-големият недостатък, който продължава да тежи на българското образование, е, че учениците не само не са насърчавани да мислят самостоятелно, но са принуждавани да развиват най-вече механичната си памет. Дали през изминалите 50 години това е било правено умишлено, особено в хуманитарните науки, е трудно да се каже. Фактите обаче показват, че учебниците и програмите за преподаване изискват наизустяване на огромно количество фактология. В хуманитарните за разлика от точните науки това съвсем не е достатъчно, за да бъдат постигнати висшите цели, които си поставяха в продължение на десетилетия просветните чиновници и авторите на учебници. Днес учениците в края на средното си образование имат достатъчно разностранни знания, но без дълбочината, която е необходима за специализирания подход на преподаване в университета.
Часът на истината.
Ако не на вратата й, то в самата Алма матер настъпва отрезвяването от фалшивото самочувствие, което създават високите оценки, получени при доброто възпроизвеждане на панели от информация. Въпреки това инерцията от погрешния подход в основното и в средното училище е достатъчно силна и влияе на университетското образование. Вместо възходящо развитието на познавателно-интелектуалните способности на студентите в повечето случаи е низходящо. Така например във факултета Славянски филологии на СУ "Св.Климент Охридски" оценките от държавните изпити са по-ниски от кандидатстудентските.
В крайна сметка българското образование е откъснато от живота, учениците възприемат знанията абстрактно и те не могат да им бъдат полезни в ежедневието, което би трябвало да е основната задача на училището. В резултат на това обществото не може ефективно да си възвърне вложените в образованието материални средства и духовни усилия. Така се поражда съмнението, че като цяло училището не успява да възпроизвежда и да увеличава интелектуалния потенциал на България.
Нещо повече - не е сигурно, че училището, университетът и хората в тях предизвикват развитието на българското обществото. Спадащият интерес към частните училища и университети е признак за обедняване и недоволство на хората от несъответствието между високите цени и качеството на образованието, но е и косвена оценка за неосъществената месианската роля на интелектуалците от средното и висшето училище.
Учителите, университетските преподаватели и специалистите от министерството взаимно си прехвърлят вината за провалите в образованието и последиците от тях, които поставят България в парадоксалното положение да има поотделно талантливи деца, добра интелектуална семейна среда, немалко преподаватели на високо равнище, а резултатът от дейността на образователната система да е незадоволителен.
Учителите обикновено търпят упреци, че, потиснати от ниските си заплати, не особено високия престиж в обществото и новопоявяващата се заплаха да бъдат обект на родителско и ученическо насилие при по-голяма взискателност, преподават през пръсти и нямат никакво желание да бъдат личностите, които учат децата на най-трудното - творческо мислене.
Хората от класните стаи обаче, вбесени от пренебрежителното отношение на маститите учени, не остават длъжни и обвиняват университетските преподаватели, авторите на учебници (които много пъти са едни и същи) и министерските чиновници. С нескрита радост се разказва скандалният случай, при който се оказало, че лекциите на преподавателка от специалността тюркология в СУ са били преписани от не особено разпространена турска енциклопедия.
Най-много обаче са оплакванията от учебниците, които след падането на учебната "Берлинска стена" се роят непрекъснато и често предизвикват взаимна завист, финансови подозрения, открити вражди и параноична подозрителност. Този тип отношения довели веднъж в СУ "Св.Климент Охридски" дори до ръкопашна схватка между двама корифеи на историческата мисъл.
Учениците и учителите страдат от прекалената претрупаност с фактология, безсмислено латинизиране и поток от високопарни думи в учебниците като инвенция, креация и др. В "Психологията" за 9-и клас, която явно е написана със стремеж да бъде със съвременно звучене, изобилстват тежка терминология и сложни тестове. Ученикът, който вероятно би искал да научи по-прости и полезни истини за душата си, е поставен в трудното положение по този предмет да се "равнява" по американските деца. Съществува обаче значимата разлика между отношението на американското и българското общество към психологията и най-вече към психоанализа.
При "Логиката" за 9-и клас, на която се набляга малко в учебния план въпреки важното й значение за точните науки, проблемите са подобни - претрупаност с понятия, малко примери и ако преподаваният материал донякъде е достъпен за учениците, по-късно уроците стават прекалено тежки.
Може би най-трудна за изучаване е философията. Някои специалисти твърдят, че проблемите, които съществуват в българската философска наука, свързани например с липсата на превод на латинските понятия на старобългарски, автоматично се пренасят в учебниците. Това, което се забелязва и при съвсем бързия им прочит, е отново тежкият терминологичен апарат и изключително големият брой философи, които са застъпени в уроците. При това те се представят на учениците без така необходимото за несведущите класиране по обществена значимост и научна популярност. Досегашната липса на вероучение в училище не е компенсирана в учебниците по философия с по-обстойно обяснение на значението на християнските идеи.
Учебниците по география също не правят изключение от общото порочно правило и преливат от сложни понятия, огромно количество статистики и бисери от типа на камък с "хималайски ороген".
Учебниците в средното образование, които по-скоро са конспект на научни трудове, предизвикват порочна, задължителна обвързаност на кандидатстудентския успех с тезите, застъпвани от университетски преподаватели. Оттук до процъфтяващия бизнес крачката е една и тя вече е направена - никой родител не може да се размине с доларовите измерения на частните уроци и подготвителни курсове.
В крайна сметка не е толкова важно дали заради финансова изгода или конюнктурни съображения не се въвежда и тестовият принцип в кандидатстудентския изпит по български език за Софийския университет, а в историческия факултет - формулирането на свободна тема, като например "Насилието в българската история" (както в журналистическия факултет без притеснения дадоха "Не-е-вада"). По-важно е, че качеството на подбора на кандидатите е влошено заради неоснователните страхове на преподавателите. Защото за какво е признак фактът, че тази година формулирането на теми по история за кандидатстудентския изпит в СУ е приключило до Балканската война? Вероятно страхът, че в плана за проверка на следващите теми би трябвало да се включат такива "деликатни" за оценяване от преподавателите въпроси като земеделското управление, събитията през 1923, 1944 или 1989 г., е надделял над стремежа да се стимулира и оцени мисленето на кандидатите.
В същото време обаче, въпросните "горещи теми", които обхващат повече от половината българска история след Освобождението, са включени от предпазливите историци в учебниците им - те задължително се преподават в училищата и по тях върви скъпоструващата кандидатстудентска подготовка.
Това "успоредно образование", което вече е взето на мушка от министерството на образованието, процъфтява най-вече при подготовката по български език и литература. В тази област особени проблеми с трактовката на спорните от политическа гледна точка автори няма (тема за Вапцаров беше изтеглена през 1984 г.), но учениците и кандидат-студентите са подложени на мъки от тежки философски понятия като конотация, сублимация и др. За сметка на това по-будните средношколци забелязват, че разглеждането на чисто поетическите качества на Смирненски продължава да бъде под сянката на анализите на душевността и идеите му.
Образованието в България спешно се нуждае от обновление, но днес е трудно да се предвиди откъде ще дойде решаващият тласък за него. Дали пазарът ще отсее най-добрите учебници, училища, университети и преподаватели, дали евроинтеграцията ще наложи по-ясни критерии и ще отстрани псевдоавторитетите, дали новите технологии ще променят представите за необходимия минимум знания, или младите, които засега предпочитат да дават съвети отвъд океана, ще решат да се заемат със задачата?
До получаване отговор на тези въпроси второто Възраждане на българското образование е под въпрос.
Искаме да пресечем необходимостта от скъпото успоредно обучение
Анна-Мария Тотоманова, зам.-министър на образованието и науката, пред в."Капитал"
Най-горещият въпрос през тези дни е как вървят предвидените 10-процентни съкращения във висшите училища.
- Мисля, че вървят нормално. Засега университетите съкращават предимно помощен персонал, а не преподавателите, и тъй като е лято, проблемът още не е застанал пред всички с цялата си острота. Не казвам, че това е най-доброто решение, в никакъв случай, но това е решението на академичните ръководства на университетите.
Това ще реши ли финансовите им проблеми?
- Мисля, че да.
Подобно изискване на държавата не нарушава ли автономията на университетите?
- Тя се нарушава не от страна на държавата. В много случаи университетите се възползват от своята автономия, без да държат сметка, че са държавни. Оттук идва конфликтът. Например откриват се различни форми на обучение, не много законни, в други градове, в други държави, за които министерството дори не знае. Все пак то е този орган, който определя държавната политика във висшето образование.
Изведнъж научаваме, че от години в определен град функционира филиал или колеж на даден университет без решение на правителството. Този филиал или колеж се поддържа от пътуващи преподаватели, като почти няма назначени на основна работа, тоест там учебният процес е доста съмнителен като качество. Същото се прави в Гърция, в Израел. Там има изнесени форми на обучение на наши държавни университети.
Какви специалности?
- Предимно се размножиха хуманитарните специалности, защото се смята, че хуманитарното знание не изисква някакви предварителни материални вложения. Трябват ти две аудитории и можеш да отвориш цял университет. И това става пред очите ни. Аз нямам нищо против, ако тези структури са частни - това не ме засяга, макар че въпреки всичко тези, които отиват в подобни частни структури, трябва да си дават сметка, че едва ли там може да се провежда качествено обучение при такива условия. Но когато висшето училище е държавно и дипломата, която то издава, е диплома с герба на Република България, естествено е, че аз ще държа тази диплома да има някаква стойност.
Как във висшето образование се проявяват проблемите, които са натрупани в основното и в средното образование?
- Всички проблеми, които идват от предишните образователни степени, най-добре разцъфтяват в тази последна степен. Не е случайно, че университетите фактически проявяват недоверие към средното образование, като те предлагат свои условия и изисквания за приемния изпит, които често пъти се разминават с изискванията на средното училище. Това според мен е основното слабо място в нашата образователна система. Вместо да има плавен преход от степен в степен, той става с трусове. Дори преминаването VII - VIII клас. А преходът средно училище - университет е наистина трус, който дори е социален. Не е нормално той да се превръща в политически и социален проблем.
Кои са основните причини?
- Основната е лошото заплащане на учителите и на преподавателите в университета. От години си мисля, че кандидатстудентските изпити и изпитите за кандидатстване в гимназия не са направени, за да отбират най-добрите кандидати, а всъщност създават условия да се разгърне едно паралелно обучение. То е частно... С всички произтичащи от това облаги... - Съгласна съм, че времената са трудни, съгласна съм, че всички ние получаваме малко. Но може чрез известна промяна на характера на изпита това паралелно обучение да подпомага обучението в училището, а не да го дублира или на практика да го вкарва в задънена улица. Има и по-честни начини да се изкарват такива пари. Защото сега не е честно хората, които провеждат изпита, да диктуват и модата в този тип обучение. На практика така се получава. И за изпитите за осми клас, и за кандидатстудентските изпити.
Какви мерки смятате да вземете срещу това успоредно обучение от частни уроци, курсове и т.н.?
- Такава идея вече зрее. Това означава да се изработят стандарти - колегите в средното образование вече работят по тях, стандарти ще има и за висшето образование. Необходимо е да се въведат такива методи за оценка на знанията в средното и висшето училище, които да са унифицирани и да бъдат достатъчно точни и представителни. Светът вече е направил това чрез тестовете. Мисля, че едно умело комбиниране на тестов принцип на изпитване заедно с други, които традиционно са се доказали като ефективни в България, ще премахне въпросните трусове и излишното харчене на пари и нерви.
Ще срещнете съпротивата на хората, които се облагодетелстват от днешното положение... - Аз я срещам от години, защото преди години се опитвах да заменя кандидатстудентския изпит по български език в Софийския университет с тестове. Запозната съм с това какво ме очаква. Знам и плюсовете, и минусите на една тестова система, но ако тя се съчетае и с други методи, дава много добри резултати.
Бъдещето на платеното образование по-ясно ли е след прощъпулника му?
- То поставя много проблеми. За нас като министерство най-остър е проблемът, че ние допуснахме да има платено обучение в държавните университети. Проблем е по две причини. Първо, тези такси, които са доста непосилни за българското население, съвсем не са реалните такси за обучение. Не са реални, защото няма методика, която реално да ни позволи да определим до този момент каква е цената на издръжката на един студент във висшето училище.
Таксите надценени или подценени са?
- Мисля, че са подценени. Така, оказва се, държавната поръчка, държавата субсидира платеното обучение. Така бедните субсидират богатите. Има още един проблем. Засега платеното обучение е достъпно за тези, които могат да си го позволят. Ние не можехме да осигурим някаква форма на кредитиране на студентите. Така че в платената поръчка да влизат първите, класирани след влезлите в държавната. Влизат тези, които не са изкарали двойка и могат да си платят. Те невинаги са най-добрите. Сега вече могат да се ползват кредити от държавата, предстои да разработим закон за кредитиране, фонд за кредитиране, който да предложим като проект на Световната банка. Така мисля, че ще решим проблема.
Частните университети в България не са ли в някакъв смисъл филиали на държавните университети?
- До известна степен - да. Защото голяма част от преподавателите от държавните училища преподават и там.
Не смятате ли, че е възможно да се въведе някакъв ограничителен режим на подобно "преливане" на преподаватели?
- Този ограничителен режим всъщност зависи от Агенцията за оценка и акредитация. Изискванията за акредитиране на специалност и университет са 50 до 75 процента от преподавателите във висшето училище да са на основен трудов договор в него.
Това не се спазва... - Засега не се спазва, но акредитацията сега започва. Тепърва предстои да акредитираме всичките си университети, като акредитацията за частните университети не е задължителна, тя е препоръчителна.
Преди много години научната дейност беше извадена от университета, за да бъде създадена БАН. Можете ли да се ангажирате с оценка какво е загубило висшето образование от това "разцепление"?
- Мисля, че загуби само финансиране. Нищо друго. Научна продукция в университетите и в университетските центрове се създава в по-голямо количество, отколкото в БАН. Това е така, защото когато застанеш пред аудитория от стотина души, си длъжен да преосмислиш цялата информация, която им поднасяш, и да я преосмислиш в най-дребни детайли. И тогава се раждат много нови идеи. Ти не си склонен да приемаш на доверие това, което са писали другите, а да се съмняваш в него. В този процес на предъвкване на информацията, за да я направиш достъпна за някого, който естествено е на по-ниско равнище, тогава се раждат най-добрите идеи.
Ако научната дейност бъде върната към университетите, от това няма ли да спечелят и двете страни?
- Разбира се. Защото базата, която академията има, е прекрасна и ние бихме могли да я натоварим.
Какъв процент от българските дипломи за висше образование се признават в развитите страни?
- Малко са страните, които признават нашите дипломи. Предимно от региона и бившия социалистически лагер.
Не e ли това сериозен сигнал за неконвертируемостта на българското образование?
- Не бих казала, че е неконвертируемо. Сега светът е решил да се разграничи, спазвайки националната си идентичност, и след това да се обедини. Всъщност това е смисълът на конвенцията, която беше подписана в Лисабон по време на служебното правителство. Тя задължава всички страни в Европа да дадат добросъвестно информация за собственото си висше образование, да обменят тази информация с останалите страни и едва когато се установи до каква степен съществува еквивалентност и взаимозаменяемост на програмите в отделните страни, тогава да се пристъпи към подписването и ратифицирането. Пътят към това нашите дипломи да станат конвертируеми - когато нашите студенти, когато завършат тук една образователна степен или част от нея, отидат да продължат в друга страна.
Какво във висшето ни образование трябва да се промени в съдържателен план?
- Съдържателната страна на нашето висше образование е добра въпреки някои залитания напоследък.
Увеличава се например броят на задължителните часове, които трябва да присъстват в държавните програми. Това се дължи на факта, че всички се страхуват от съкращения и се стремят да запазят броя часове. Но мисля, че с тласъка, който получаваме по линия на евроинтеграцията с програмата "Темпос", това ще бъде преодоляно.
Пазарът сам ще изхвърли лошите частни училища
Съществуването на частни училища в конкуренцията на безплатното образование, което българската конституция гарантира, доказа, че държавата е тромава машина и има нужда от гъвкава алтернатива в образованието. Факт е, че далеч не всички частни училища предлагат адекватно на таксите си образование, но те бързо ще бъдат изхвърлени от този пазар - просто никой не плаща, когато не получава.
Преобладаващото мнение е, че в момента на пазара основно има два типа недържавни школа - с прекалено високи такси или с некачествено образование. Достъпното частно качествено образование би било възможно, ако държавните и частните училища започнат да се конкурират за използване на държавните субсидии в образованието. Собствениците на училища отстояват тезата, че щом образованието до осми клас е задължително и щом всички плащат данъци, учениците в частните училища трябва да отиват там със специален ваучер от държавата.
Според тях стойността му трябва да е равна на тази, която държавата плаща за учениците в държавните училища. Това без съмнение би довело до поевтиняване на разходите по обучението и би направило добрите частни училища по-достъпни. Освен това според Закона за народната просвета задължение на министерството е да изготви държавнообразователни изисквания за едногодишната издръжка на учениците в различните видове и степени училища. В Правилника за приложение на закона е уточнено, че частните училища получават по норматив средства за веществена издръжка на всеки ученик в задължителна училищна възраст. Досега обаче частните школа не са получили нито лев от държавата. "Причината е във финансовата обстановка, която се променя всеки месец. Всичко се променя, издръжката няма реална стойност", каза за "Капитал" София Димитрова, началник на Главно управление "Общо образование" в Министерството на образованието.
При сегашната финансова криза държавата едва ли ще даде скоро пари за частното образование. Средствата за образование, отделени в бюджета, не могат да покрият дори разходите за държавните училища и университети.
Министерството обаче не може да обяснява всичките неудачи с липсата на пари - вече седем години след промените държавата няма ясна стратегия за образованието. На частните училища се представя "примерен учебен план", задължителен за тях, вместо изисквания за образователен минимум. А това е така, защото образователен минимум още не е направен. Частните училища са ограничени от "учебен план", вместо от тях да се изисква натрупването на точно определен задължителен обем знания и по този начин да стане възможно създаването на алтернативна учебна програма.
Според действащ правилник на Министерството на образованието в задължителните учебни програми на училищата не могат например да се изучават никакви други езици освен английски, руски, немски, френски, испански и италиански. Изключение за това може да бъде направено само с изричното разрешение на министъра на образованието и такова е било дадено за първи път едва тази година - с лицензирането на "Балканско училище". Турският, гръцкият или друг език може да се изучава само като матерен, а това със сигурност не ни приближава към групата на безспорните демокрации.
Според доклада на Римския клуб от 1992 г. трите основни проблема на образованието са излишъкът на знания, непригодността на знания и анахронизмът на знания. Тези проблеми, валидни и за българското образование, са на път да останат емблема и на алтернативното обучение, тъй като налагането на "готови схеми" и в частното образование пречи на тези, които се опитват да излязат от затворения кръг на тромавата ни образователната система.
Едно от основните изисквания за лиценз за частно училище в България е до 31 януари кандидатите да имат сключен договор за наем или покупка на сграда, както и разрешение от ХЕИ, т.е. независимо дали ще получат лиценз или не всички кандидати трябва да направят инвестиция с подаването на документите си. Още повече че, дори да получат разрешението на Министерството на образованието, кандидатите ще трябва да инвестират през януари в нещо, което ще им е необходимо през септември. "Министерството трябва да търси не свежи сгради за лицензиране, а свежи проекти", препоръча един от собствениците на частно училище. В противен случай според него всеки, който има пари, може да наеме хубава сграда, да получи необходимите санитарни разрешения, да представи в документите си за кандидатстване фиктивни договори с преподаватели, а след това да вземе на работа студенти.
В същото време обаче собствениците на частните училища са почти единодушни, че контролът към тях от страна на министерството е най-силен. Ако частните школа забравят или се откажат от първоначално заявените си намерения, министерството отнема лиценза им. От 1992 до 1996 от 82 частни училища са отнети лицензите на 8. Практиката показва, че най-често разрешителни се отнемат заради липса на достатъчно ученици, лоши хигиенни условия, неспазване на учебните програми, намален брой на часовете или недостатъчна квалификация на учителите.
От 1 март 1997 г. досега обаче Министерството на образованието е лицензирало още 16 училища.
Цените избраха издателствата на нови учебници
Тони Алексова
Само два нови учебника ще пусне образователното министерство за новата учебна година. От учебниците от първи до осми клас ще се издават нови учебници по български език и математика за осми клас. Останалите помагала за догимназиалните класове ще се преиздават. "Ще се отпечатат учебниците на издателствата, които са предложили най-ниска цена", съобщи Пенчо Ненов - главен секретар на образователното министерство (МОНТ). Изборът на учебници е пренебрегнат през новата учебна година, за да може ведомството да се разплати с гласувани от бюджета за печат на учебници 3.5 милиарда лева. От тях 1.5 милиарда лева са задължения на министерството към издателите за миналогодишните помагала. Министър Методиев е изпратил писмо, с което моли финансовия министър Муравей Радев да ускори изплащането на неразплатените средства, обясниха от МОНТ. Така издателите ще се захранят със свежи пари и ще отпечатат навреме новите учебници.
Миналата година за първи път се даде възможност на учителите да избират по кой от три класирани от министерството учебника да преподават. Рецензентски комисии от 5 души (в рецензентските комисии влизат научни работници, методист и учител) оценяват всяка разработка по качество и полиграфия и класират първите три най-добри учебника по съответната дисциплина. Именно от тях учителите посочват желаното за преподаване от тях ученическо помагало.
През тази година процедурата по подреждане на най-добрите три учебника по български и математика е спазена, но съдържанието и полиграфията са отстъпили на ценовите критерии. Българският език за осми клас ще се издава от частното издателство "Булвест-2000" при цена от 659 лева. При този учебник издателството е първо и в подреждането по съдържание и оформление. Математиката за осми клас ще се отпечатва от частното издателство "Анубис" при цена на отпечатване от 1250 лева. Математика с най-добри качества е предложило издателство "Летера", но цената на отпечатка е 2310 лева. Почти двойно по-високата цена, дадена от издателството, на практика го е елиминирала от конкуренцията. Издателство "Просвета", което е традиционно предпочитано от учителите, няма да издаде нови учебници за 15 септември. Ценовите оферти на дългогодишния монополист в книгоиздаването са далеч над цените на частните издателства. "Частните издателства предложиха цена за отпечатване на себестойност", каза София Димитрова - началник на Главно управление "Общо образование" в образователното министерство. В повечето случаи частните книгоиздатели сами разпространяват учебниците си, което дава възможност те да изхвърлят търговските отстъпки за разпространителски фирми от крайната цена. Транспортните разходи също се минимизират при добре развита разпространителска мрежа. "Частните издателства, лишавайки се от печалба, сега инвестират в бъдещето", обясняват от образователното ведомство. Стимул за добро отношение към образователното ведомство е и един от критериите, по които се оценяват разработките на издателствата. А именно как частникът работи с министерството и прави ли инвестиции в образователната дейност.
Разходите за печат на учебници могат да бъдат облекчени и с намаляване на обема им. "Върви усилена кампания по облекчаване на съдържанието на учебниците", каза Пенчо Ненов. С промяна в учебните програми ще се махнат и излишните фактологии, с които често се пълнят учебниците. Наистина авторските колективи имат интерес да правят по-големи учебници, които в случая струват и по-скъпо, но по-скоро трябва да се мисли за децата, които ще ги четат. Хонорарът на авторите за написване на учебниците е регламентиран да бъде около 10 на сто от общите производствени разходи, обясниха от издателствата. Тоест, ако вземем за пример учебника по математика, отпечатан в 120 000 екземпляра и при цена на печат 1250 лева, хонорарът на математиците възлиза грубо на около 15 милиона лева. Допълнително авторите могат да получат пари и за авторските си права, тоест учените имат икономически стимул да пишат дълги и пространни учебници. Важното в случая е, че и в близките години при липса на достатъчно бюджетни средства издателите ще се борят за издателство не със съвършени учебници, а с евтини книги. Така че с преработването на учебните програми и намаляването на задължителния обем знания самото министерство ще помогне на издателите да се справят по-лесно с бъдещите си разходи. Така и авторите ще се научат да бъдат по-кратки. Разбира се, ефективността на производството зависи и от самите дружества.
Кабинетът ще одобрява консултанта по приватизацията на БТК
Изпълнителният директор на АП продължава да мълчи за споразумението с "Морган Гренфел"
Без съгласието на кабинета Агенцията за приватизация няма да може да подпише договор с консултанта по продажбата на пакет акции от БТК ЕАД, реши кабинетът на заседанието си миналия понеделник. Със същото решение беше променен съставът на работната група на правителството по продажбата на БТК, която преди тази промяна де юре се управляваше от бившия вицепремиер Дончо Конакчиев, но на практика не е заседавала от формирането на служебното правителство на Софиянски насам. Според проекта за решение, депозиран от вицепремиера Александър Божков, новата правителствена комисия щеше да има правомощието да разреши сама на Агенцията за приватизация подписването на договора с консултанта. В отсъствието на Божков обаче министрите решиха, че за подписването на договора е необходимо съгласието и на кабинета. Според проекта на министъра на промишлеността комисията трябваше да се управлява от самия него, но в окончателния вариант на решението Божков и вицепремиерът Евгений Бакърджиев са нейни съпредседатели.
До края на миналата седмица все още не беше изпратено становището на Световната банка по проектодоговора с "Морган Гренфел" и Агенцията за приватизация за сделката с БТК. Шефът на агенцията отказа какъвто и да е коментар по темата с обяснението, препредадено от секретарката му, че "не иска да има никакво вземане-даване" с в."Капитал". Агенцията държи в пълна тайна проектодоговора си с немската инвестиционна банка, а нейният изпълнителен директор все още не е коментирал обвиненията за нарушаване на тръжните условия при избора на консултант.
Вицепремиерът Божков и шефът на Агенцията за приватизация подкрепиха промени във финансовите условия по договора с немската инвестиционна банка "Дойче Морган Гренфел", която в края на март беше избрана за консултант по приватизацията на БТК. Едва преди две седмици станаха известни новите клаузи в договора, които обезсмислят проведения от кабинета търг за избор на консултант. Според тях лондонската инвестиционна банка трябва да получи значително повече пари за работата си от това, за което официално се състезаваше с останалите кандидати по тръжните условия, предложени от Световната банка. Другите допълнителни клаузи в договора включват условия за обезщетение на немската инвестиционна банка и възможности за прекратяване на договора. Окончателният вариант на контракта с немската финансова институция беше изпратен преди три седмици за съгласуване със Световната банка, която според източник от Вашингтон вероятно ще поиска отмяната на новите клаузи, одобрени от агенцията и Божков по предложение на "Морган Гренфел". Според промените в договора консултантът по сделката ще получи процент от цената на продадените акции и инвестициите, които купувачът смята да направи, плюс около $1.6 млн. (парите, които Световната банка дава за подготовката на приватизацията на БТК).
Тръжните условия на Световната банка.
Според тръжните условия, предложени от Световната банка, консултантът трябваше да получи процент само от цената на продадените акции плюс $ 1.6 млн., но не и процент от инвестициите на купувача. А един от важните критерии, по които се избираше консултантът, е цената, което означава, че по време на търга "Дойче Морган Гренфел" трябва да е предложила в офертата си поне два пъти по-малко пари от тези, които сега без съпротива от страна на Агенцията за приватизация се опитва да получи. Оказва се обаче, че немската банка е поискала процент и от инвестициите още в документите, с които е участвала в търга и го е спечелила, въпреки че това условие нарушава изискванията на Световната банка. Владимир Каролев от "Баренц груп - България", подизпълнител на "Морган Гренфел" в сделката с БТК, потвърди, че немската инвестиционна банка не е променяла финансовата си оферта от месец февруари. "Тази беше банката, която предложи най-ниска цена. Не сме променяли финансовите условия, заяви пред "Капитал" г-н Каролев. Твърдението, че офертата на немската банка е най-ниска, обаче не би могло да бъде вярно дори само заради факта, че не е известен обемът на инвестицията, която бъдещият купувач ще направи, т.е. не е известна сумата, която немската инвестиционна банка ще получи като процент от тази инвестиция. А още по-малко да се знае, че тази сума е по-малка от това, което са поискали останалите кандидати. Миналата седмица от Агенцията за приватизация неофициално беше разпространена информация, че и класиралият се на второ място кандидат за консултант - "Мерил Линч", също е поискал процент от инвестицията. Информацията обаче не беше потвърдена официално от агенцията, а представители на "Мерил Линч" не бяха открити за коментар.
Преди две седмици вицепремиерът Божков отрече да има промяна на финансовите условия в договора. "Още в самите условия на конкурса на Световната банка беше записано, че консултантът получава процент от цената на акциите и от инвестицията. Това ни беше предложено от Световната банка. Ние дори се преборихме този процент да бъде платен, когато инвестицията бъде направена, а не веднага след продажбата. Ако Световната банка не приеме тези финансови условия, това ще е прекрасно. Но искам да кажа, че при всичките ми разговори на тази тема са присъствали най-малко двама представители на Световната банка", заяви Божков. Въпросът, който засега остава без отговор, обаче е как се е стигнало до окончателен вариант на договор с инвестиционната банка при положение, че дори не е уточнено с изрична клауза кой ще плаща на консултанта. Световната банка е била информирана за "процента от инвестициите" едва когато е изпратен окончателният вариант на договора. В доклада, с който Агенцията за приватизация през месец март е информирала Световната банка за избора на консултант, не се споменава никъде, че в офертата си "Морган Гренфел" е поискала процент и от инвестицията на бъдещия частен акционер в БТК.
Какви са плановете на "Морган Гренфел"
Според експерти не е изключено "Морган Гренфел" да спекулира с това, че Агенцията за приватизация е задължена да подпише договор с консултанта до 28 август. На тази дата бордът на директорите на Световната банка ще разглежда заема ФЕСАЛ за България, а задължително условие на банката за неговото приемане е сключването на договора с консултанта по приватизацията на телекомуникационната компания до края на месеца. Според непотвърдена информация от Вашингтон обаче заемът вероятно ще бъде подписан и без да е подписан договорът с консултанта, ако българското правителство покаже, че иска да направи нещо различно от подписване на договор на "всяка цена" заради Световната банка.
Шеф на екипа на "Морган Гренфел" по сделката с БТК е Ейдриън Бол, който отговаря за подготовката и сключването на сделки на инвестиционната банка за Централна и Източна Европа и е съветник на руското правителство в приватизацията на телекомуникациите. По непотвърдена информация той е участвал и в подготовката на скандалната сделка с продажбата на 25% плюс 1 акция от руския телекомуникационен гигант "Связинвест". Търгът беше спечелен от консорциум, воден от "ОН&?cy;КСИМбанк", в който влизат "Дойче Морган Гренфел", един от инвестиционните фондове на Джордж Сорос и още две компании.
Това, че избраната за консултант по приватизацията на БТК немска инвестиционна банка стана инвеститор в руската сделка, е принципен конфликт на интереси и може да се окаже потенциална опасност в приватизацията на българския телеком. "Допълнителни клаузи в контракта за БТК, които регламентират обезщетения и право на отказ от договора, не изключват подготовката на вариант, при който "Морган Гренфел" ще се откаже да бъде консултант на финалната права, когато с така събраната вътрешна информация ще реши, че всъщност има инвестиционни интереси", каза пред "Капитал" експерт от администрацията на Костов, пожелал анонимност. Според него е изключено немската инвестиционна банка да не знае, че Световната банка не би приела промени във финансовите условия. Тогава обаче остава неясна крайната цел на "Морган Гренфел". Ако искат да бъдат консултанти - защо съзнателно бавят подписването на договора и предлагат различни от обявените в търга финансови условия с ясното съзнание, че те няма да бъдат приети от Световната банка, която има последно право на вето, тъй като финансира цялата подготовка по продажбата на пакета акции от БТК.
"Дойче Морган Гренфел" беше избрана за финансов консултант по сделката за приватизация на контролния пакет от БТК на 21 март 1997 г. В последния етап от търга тя се конкурираше с другата голяма инвестиционна банка !> "Мерил Линч", след като останалите четири кандидата отпаднаха от състезанието. "Морган Гренфел" е собственост на "Дойче банк", която заедно с телекомуникационната компания "Дойче телеком" има акционерно участие в дружеството "ДеТеКон".
Учредители на "Зенит" са обвинени в източване на пари от фонда
Стела ТКАЧОВА
Взаимни обвинения и косвени апели към останалите акционери да ги подкрепят на предстоящото на 2 септември общо събрание си размениха през миналата седмица чрез страниците на в. "Дума" членове на надзорния и на управителния съвет на приватизационен фонд "Зенит".
Председателят на надзорния съвет Тодор Пандов обвинява членовете на управителния съвет Иван Димов, Цонче Семерджиева и Георги Панков в "нарушения на финансовата дисциплина, на устава на фонда и отделни законови разпоредби". С тези мотиви надзорниците освободиха на 16 юли посочените членове на управителния съвет и избраха нови, но промяната все още не е вписана в съда.
Набедените членове на УС пък обвиняват Тодор Пандов в злоупотреба с права, намеса в управлението на фонда, непредставяне на отчет за изразходваните при учредяването на фонда средства и съмнения за неправомерно изразходване на пари.
Пандов обвинява "Каридо" - учредител на фонда, притежаващ 10% от капитала, в неправомерно получаване на лихвата от държавните ценни книжа (ДЦК), апортирани в капитала на фонда, и управителите на фонда в сключването на предварителни договори за продажба на акциите в "Заводски строежи - ПС Марица изток", Раднево, които фондът е придобил от масовата приватизация. Според Мильо Зикатанов, изпълнителен директор на фирма "Каридо", подобен договор не е подписван.
Основният спор е имат ли право учредителите, които са внесли ДЦК при учредяването на фонда, да получат лихвите от тези книжа. Фондът е учреден с капитал от 97 041 000 лв., от тях 16 729 000 лв. са в ДЦК. Позовавайки се на подписаното споразумение между пет от паричните учредители на фонда (включително и Пандов, представляващ Българска земеделска камара) за разпределение на доходността пропорционално на дяловия капитал, УС на "Зенит" взема решение за разпределение на доходността от ДЦК между паричните акционери. Доходността е изплатена под формата на ДЦК. Всички акционери си взимат ценните книжа освен Българската земеделска камара (БЗК). Според бивш член на управителния съвет причината е, че ДЦК, които се полагали на БЗК, са неделими, тъй като акционерите на камарата са много. След като се установява, че Търговският закон може да бъде нарушен, ако учредителите вземат лихвите от ДЦК, в случай че такъв член не е приет в устава (съгласно чл. 190, ал.3 от ТЗ плодовете от направените вноски до възникване на дружеството са в негова полза, освен ако в устава не е уговорено друго), всички учредители връщат ДЦК обратно на фонда с изключение на "Каридо", които получават книжа с номинал 4.55 млн. лева.
Междувременно Пандов заявява, че оттегля подписа си от предварителното споразумение за разпределението на доходността от ДЦК между паричните учредители, и твърди, че това е незаконно, защото не е включено в устава. За в."Капитал" Мильо Зикатанов заяви, че невключването на такава клауза в устава е тяхна грешка и "може да се приеме като подарък към боновите учредители". На 17 юли "Каридо" в лицето на изпълнителния си директор Мильо Зикатанов уведомява управителния съвет на "Зенит", че е готов да възстанови равностойността на получените ДЦК заедно с дохода от тях, при положение че се сключи споразумение за обезщетение на "Каридо" за извършените от дружеството разходи по учредяването на фонда.
Фирмата "Каридо" е пряко свързана с американския инвестиционен фонд "Ню сенчъри холдингс". Представител за България е Никола Зикатанов, брат на изпълнителния директор на "Каридо". Групировката създава фирмите "Изола бългериан инвестмънт" ЕООД, които участват със 7000 акции в приватизационен фонд "Златен лев" и фирма "Прогрес файнанс България" ЕООД , която е учредител на "Нов век", и впоследствие фирма "Каридо", която участва във фонд "Зенит".
Още през миналата година проблемите между "Каридо" и Тодор Пандов възникват на първото учредително събрание на фонда във връзка с левовите вноски на "Каридо" във фонда, където те заявяват, че ще ги изтеглят. Оттогава досега споровете не са спирали. Според Мильо Зикатанов Тодор Пандов си е позволил да си купи с парите на фонда кола, която не се води на името на фонда. Според източници от кухнята на фонда именно автомобилът е ябълката на раздора, от която тръгват всички взаимни обвинения на шефовете на "Зенит".
Какво да правим с акциите от масовата приватизация
Румен СОКОЛОВ
Първата вълна на масовата приватизация приключи и над 3-те милиона участници придобиха акции от предприятия или приватизационни фондове. Сега следва тези хора да решат какво да правят с придобитите от тях книжа. Някои от тях са придобили акции от предприятията чрез централизираните търгове на трите тръжни сесии. Други са ги получили безплатно от предприятията, в които работят. Има и трета категория хора, които са дали своите бонове в приватизационен фонд.
Акции, придобити на търговете.
Хората, които са спечелили акции на предприятия на тръжните сесии, трябва да получат депозитарна разписка. Това е документ, който удостоверява притежаването на акции от предприятие, включено в масовата приватизация. Тя се издава от Централния депозитар и отразява вписването на новия собственик в неговите регистри. Това е необходимо, защото акциите от масовата приватизация са безналични, т.е. нямат материален носител. Самото предприятие вписва собствениците на акции в своята книга за безналичните акции след съобщение от депозитара. Ако съответното дружество реши да издаде акциите (да ги направи на хартиен носител), неговите акционери ще получат временни удостоверения или акции от самото дружество или от упълномощена от него организация - например депозитара.
Когато акциите са спечелени в някоя от тръжните сесии, депозитарните разписки се получават от съответния пощенски клон, в който са заявени. Всички, които са придобили акции от масовата приватизация и се интересуват от дейността на съответното дружество, трябва да се осведомят за предстоящи общи събрания на акционерите. Такава информация може да се получи от самото предприятие, Държавен вестник и средствата за масово осведомяване. Гражданите могат да присъстват лично или чрез пълномощник на общите събрания.
Гражданите, които са спечелили книжа от централизираните търгове, засега не могат да ги продават. Според действащите разпоредби на закона за приватизация това може да стане след публикуването на първия баланс на приватизираното акционерно дружество, но не по-рано от шест месеца след приключването на последния централизиран търг (трета тръжна сесия). Много е вероятно парламентът да приеме промени в закона, при които този текст да отпадне, но докато ги направи, срокът може да мине, тъй като той изтича на 26 декември. За да се разреши търговията, Комисията по ценните книжа и фондови борси трябва да разреши и проблема с проспектите на публично предлаганите книжа. Според закона при публично предлагане на ценни книжа всяка емисия трябва да има одобрен от комисията проспект. Не е ясно обаче кой ще изготви тези проспекти. Възможно е това изискване също да отпадне и от предприятията да се изисква предоставянето на периодична информация за тяхното състояние, което да осигури по-голяма прозрачност на пазара.
Безплатните акции.
Работещите в предприятията, включени в масовата приватизация, отговарящи на определени условия, имаха право да получат безплатни акции от тези предприятия. След разпределянето на тези акции Централният депозитар изпрати в предприятията депозитарните разписки. Тези, които са спечелили безплатни акции, получиха своите разписки от съответното предприятие. Няма законови пречки получените безплатни акции да бъдат купувани и продавани от гражданите. Има две възможности желаещите да продадат тези книжа да го направят. Едната е чрез клоновете на ОББ, която е регистрационен агент на Централния депозитар. В клоновете на банката се подават заявленията за извършване регистрация на трансфера, действията по него се извършват от депозитара. Тези, които притежават такива акции и желаят да ги продадат, си намират купувач, уговарят условията с него и двамата заедно отиват в най-близкия регионален клон на банката. Там се попълват необходимите документи и служителите им казват кога купувачът да дойде отново, за да получи новата си депозитарна разписка (евентуално и продавачът, ако не е продал всичките си акции от предишната депозитарна разписка). Тази процедура може да бъде извършена и от лицензиран инвестиционен посредник, като тук вече може да отидете и без необходимия купувач. Посредникът ще ви намери купувач или пък ще закупи книжата за собствена сметка. Услугата се извършва срещу съответната комисиона. Посредниците дават информация и за цените на акциите, но тези цени могат да варират в големи граници при различните посредници.
Акции от приватизационен фонд.
Ако гражданите са дали инвестиционните си бонове на приватизационен фонд, те трябва да получат временни удостоверения (или акции, ако са отпечатани такива) от този фонд за броя негови акции, които са придобили. Засега фондовете издават само временни удостоверения. Притежателите на акции от приватизационен фонд се осведомяват във фонда за общи събрания или друга информация, свързана с дейността му. Акциите от фондовете могат да бъдат запазени за бъдещи дивиденти, а могат да бъдат продадени, ако собствениците им преценят, че това е по- изгодно за тях. Все още те не могат да се търгуват, защото и за тях важи шестмесечната забрана след края на трета тръжна сесия.
За да се предпазят от евентуални измами, при бъдещата търговия гражданите трябва да прибягват до услугите на лицензирани инвестиционни посредници, защото само те ще имат право да участват в борсовата търговия. Засега обаче почти всички инвестиционни посредници се намират в София и това ще затрудни желаещите да продават и купуват акции от провинцията. По-големите посредници със сигурност ще имат клонове в по-големите градове извън София, но за това трябва време.
Редакционният корпус на ПК "Д. Благоев"ще се продава чрез търг
Продажбата на прословутия редакционен корпус на Полиграфическия комбинат "Димитър Благоев 2" в София ще се извърши чрез таен търг, който ще се проведе на 9 септември. Това е последното (засега) решение по случая на Агенцията за приватизация от първи август тази година. Заедно със сградата се продават и 25.95% идеални части от правото на собственост върху парцел от квартал 19 по плана на София. Началната цена на всичко, което се продава, е левовата равностойност на седем милиона германски марки по фиксинга на БНБ към датата на провеждане на търга. Като се има предвид, че левът е фиксиран към германската марка в съотношение 1000 към 1, може да се каже, че началната цена ще бъде седем милиарда лева. Агенцията е поставила няколко допълнителни условия като това, че договорът за продажба трябва да се сключи до две седмици след провеждане на търга, а цената трябва да бъде платена по предвидени в договора срокове. Ако на търга не се яви никой или пък се яви само един купувач, ще бъде насрочен нов търг на 30 септември.
Процедурата за приватизация на "Редакционен корпус - Блок А", обособена част от Полиграфически комбинат "Димитър Благоев 2" ЕООД, София, е открита с решение 211 на АП от 25 октомври 1994 г. С решение от 14 ноември 1996 г. продажбата на редакционния корпус трябваше да се извърши чрез преговори с потенциални купувачи. През април тази година бяха отворени офертите на кандидат-купувачите. "Дума прес" АД бе предложило 5.27 милиона германски марки, а работническо-мениджърският колектив на комбината - 3.4 млн. марки. Кандидат за редакционния корпус бе и пресгрупа "168 часа", която през 1994 г. закупи "Ротоцех", който се явяваше друга обособена част на полиграфическия комбинат "Димитър Благоев 2". След провеждането на преговорите Агенцията за приватизация не определи купувач, защото всички претенденти имали офертни цени под пазарната оценка на обекта. Тогава изпълнителният директор на агенцията Александър Съботинов каза, че ще се проведе активна маркетингова кампания и ще се обяви нов срок за подаване на оферти.
Колектив купи една четвърт от "Софияпласт" АД
Румен Соколов
Новият собственик на 25.4% от капитала на "Софияпласт" АД е работническо-мениджърското акционерно дружество "Софияпласт - 96" с изпълнителен директор Йордан Наймов. Предмет на сключената през миналата седмица сделка са 101 225 акции с цена левовата равностойност на 1.5 милиона щатски долара. Цената на една акция е левовата равностойност на 14.818 долара. Една десета от цената е платена в деня на подписването на сделката, а останалите 90% купувачите ще платят на пет равни годишни вноски с едногодишен гратисен период.
Капиталът на "Софияпласт" АД е 398.523 млн. лв. Дружеството бе включено в масовата приватизация с 67% от капитала. Почти всички акции бяха продадени още на първата тръжна сесия. Най-голям дял от капитала на дружеството притежава приватизационен фонд "Петрол фонд" с 29.87%, КПФ "Юг" е с 18.70%, "АКБ Форес - социален" и "Северкооп - гъмза" са съответно с 9.02% и 2.15%. Индивидуалните участници и гражданите с безплатни акции представляват 7.21% от капитала на дружеството. Останалите засега 6.6% от капитала на "Софияпласт" АД ще бъдат предложени за продажба при преференциални условия.
Софийското предприятие е с основна дейност производство на бидони и варели. Произвеждат се и еднократни опаковки - чаши и кофички за кисело мляко. Почти цялата продукция - 90%, е предназначена за нашия пазар.
Справки за предприятия с открити процедури за приватизация
"Руболт" ЕАД - Русе.
Основна дейност: производство и търговия с машини, свързващи елементи и детайли, гайки, болтове, винтове за метал и дърво, радиаторни нипели, стенни етажерки, плажни чадъри, маси, столове и др. Капитал 115.760 млн. лв. Открита е процедура за касова приватизация на 25.4% от капитала, които ще бъдат продадени чрез преговори с потенциални купувачи. Дружеството бе включено в масовата приватизация с 67% от капитала, продадени изцяло след втората тръжна сесия. Среднопретеглената цена на акциите достигна до 1015 инв. лв. Най-голям дял от капитала на дружеството притежава ПФ "Индустриален капитал" - 33.41%, "Мелинвест" е с 15.25%, а ПФ "България" има 1.4%.
Търговска къща "Мебел" ЕАД - София.
Основна дейност: продажба на мебели, монтаж и транспорт, търговия с различни аксесоари за дома, подови настилки, а също и аксесоари за баня.
Капитал 20.350 млн. лв. За приватизация чрез търг са предвидени осем процента от капитала на дружеството, а други два процента ще бъдат продадени при преференциални условия на персонала на предприятието. ТК "Мебел" бе включена в процеса за масова приватизация с 90% от капитала, продадени още на първата тръжна сесия.
