Тестът "Плама"
Финансовата дисциплина означава разпродажба на имуществото на длъжниците
Димитър Пеев
"Може да поискаме развалянето на сделката за "Плама", заяви финансовият министър Муравей Радев миналия понеделник. Причините са големите задължения на рафинерията към бюджета и това, че предприятието бездейства. "Плама" дължи 5.5 млрд. лева данъци на бюджета. По-важното е обаче, че тя има 2.5 млн. долара дълг към ДФРР. На кредиторите и доставчиците си "Плама" дължи 150 млрд. лева", каза Радев за "Капитал". Той е поискал от Агенцията за приватизация чрез промишленото министерство справка за изпълнение на договора. "Ако има неизпълнение, ще искам разваляне на сделката", декларира финансовият министър.
За нормалната й работа според експерти всеки месец "Плама" има нужда от 3 танкера по 20 000 т нефт. Един такъв танкер струва 4 млн. долара, т.е. 12 млн. долара на месец. Държавата ги няма. Почти изключено е "Плама" да получи кредит, защото няма кой да даде гаранции. Сделката трудно може да се развали по съдебен път, но поне стана ясно, че освен публично да лъжат, че рафинерията всеки момент ще заработи, от "Евроенерджи" нито имат пари, нито пък сериозно искат да спасяват "Плама".
"Ако се развали сделката, отново ще предложим рафинерията за приватизация. След като този собственик не може да я накара да заработи, ще търсим друг купувач за "Плама". Ако не го намерим, ще я ликвидираме", каза министър Радев. Той обаче заяви, че ще търси отговорност от купувача "Евроенерджи" за пропуснатите ползи и претърпените щети от бездействието на рафинерията. След като е очевидно, че при тази свръхзадлъжнялост, стара технология и неудобно местоположение няма кой да купи "Плама" като рафинерия, не е ясно откъде се подхранват илюзиите на финансовия министър, че плевенското предприятие може да работи. Би могло, но пак държавата ще трябва да плати за неефективността - дали чрез данъчни и митнически преференции, или чрез даване на гаранции по кредити - нещо, което очевидно не е в духа на валутния борд и финансовата дисциплина.
Какво ще стане, ако сделката се развали.
Според клауза в договора за приватизация, ако сделката се развали по вина на купувача, държавата получава като неустойка платената цена. На 5 септември 1996 г. "Евроенерджи" купи 75% от "Плама" за 61 756 200 лева. (Дори се твърди, че прочутият холдинг, свързан и с именития социалист Премянов, не е имал толкова собствени пари.) По сегашен валутен курс сумата е направо нищожна и едва ли целта е държавата да задържи 60 000 марки. Със сигурност това е най-голямата услуга за "Евроенерджи", която някой би могъл да им направи.
Трудно обаче би могъл да бъде намерен нов купувач за плевенската рафинерия при огромния размер на дълга й. Най-вероятният изход за "Плама" при разваляне на сделката е ликвидацията и последващата разпродажба на парче. С полученото вероятно ще бъдат погасени малка част от задълженията й, така че държавата пак няма полза от ликвидацията. Още повече че от чисто финансова гледна точка е по-добре да ликвидираш едно предприятие, в което държиш 25%, отколкото ако държиш 100%. Не е ясно и защо трябва държавата първо да си взима обратно "Плама" и след това да я обяви в ликвидация, вместо направо да се обърне към съда. Малко е вероятно и финансовият министър да има готов купувач и затова да настоява за разваляне на сделката. Ако това стане, "Евроенерджи" ще се измъкне от "Плама"
Срещу 61 млн. лева те получиха възможността близо 10 месеца да събират и прочистват вземанията й и да прехвърлят на свое име други активи, които все още имат някаква стойност. Шефовете на "Евроенерджи" продължават да говорят за парлама, че държат на собствеността си върху рафинерията. "Няма да се откажем от рафинерията. Вложили сме в нея много пари. Имаме перспективи - в съседна Румъния закриха няколко рафинерии, които бяха наши конкуренти. Ние купихме преди година "Плама" и я спасихме от ликвидация", твърди шефът на "Евроенерджи" Атанас Коларов пред в."Континент". Едва ли финансовият министър умишлено прави услуга на холдинга. Миналата седмица той отхвърли поредната куха схема на "Евроенерджи". Бюджетът трябваше да приеме вземането на "Евроенерджи" от ЕТ "Илия Илиев" за покриване на задълженията на "Плама". Едноличният търговец пък щял да продаде оръжие в Украйна и с получените 4 млн. долара да се издължи вместо "Плама" на държавата. Шефовете на "Евроенерджи" при червеното управление си прекарваха времето в рисуването на кухи триъгълни схеми, след които в крайна сметка кредиторите на "Плама" трябва да получат вместо дълговете си акции от рафинерията, струващи... 0 (нула). Щом тогава, при всичките им протекции от Луканов и Премянов, това не мина, едва ли сега някой ще се хване на евтините номера, само привидно облечени в правно и финансово съдържание.
СДС предизборно обещавал да развали сделката.
В предизборната си кампания в традиционно червения Плевен кандидатите със синя бюлетина начело със сегашния парламентарен шеф Йордан Соколов обещаваха да развалят сделката. Преди седмица плевенски депутати от ОДС заявиха, че ще настояват сделката да бъде преразгледана. Проблемът е, че в рафинерията работят 1780 избиратели, които в резултат на продажбата останаха на минимална заплата. Купувачът не можеше да ги съкрати, за да не наруши приватизационния договор, но и нямаше пари да им плаща повече от минималната заплата за страната. Сега, ако сделката се развали, дори и да бъдат съкратени, а рафинерията - ликвидирана, работниците ще получат обезщетение от държавата.
Невъзможно е да се развали договорът за приватизация.
Най-голямата ирония в случая е, че въпреки очевидното бездействие на "Евроенерджи" и затъването на "Плама", държавата много трудно ще развали приватизационната сделка. Едва ли би могло да се говори за някаква сериозна ревизия на сделката до края на 1997 г. Чак тогава в договора за продажба е предвидено да се провери спазени ли са обещанията за извършени инвестиции, запазване на работни места. В договора е предвидено за 5 години "Евроенерджи" да инвестира общо 12 млрд. лева, които след рязката обезценка от септември 1996 г. досега са напълно постижими за който и да е инвеститор, обясни изпълнителният директор на Агенцията за приватизация Александър Съботинов. "За първата година са предвидени инвестиции в размер на 200 млн. лв., а по предварителния отчет са направени за около 246 млн. лв. Така че инвестициите са извършени, работните места са запазени и това е единственото нещо, което в рамките на тази година може да бъде контролирано като изпълнение по договора, призна със съжаление Съботинов. За 1997 г. инвестициите трябва да бъдат 1.5 млрд. лева.
"Евроенерджи" очевидно протака и бави изплащането на задълженията на "Плама" към кредитори, доставчици и бюджета. За съжаление обаче, както доволно отбелязва и самият Премянов в книгата си "Анкета", в приватизационния договор няма предвиден срок за погасяване на задълженията. Няма и график за изпълнението по години на предвидените оборотни средства, които "Евроенерджи" трябваше да осигури за рафинерията. Записана е само общата цифра от 40 млн. долара за 5-те години. "За основното задължение да осигури възстановяване на работата на рафинерията чрез оборотно финансиране не е предвидена санкция. Не е определен и срок - това е едно от слабите места на сключения приватизационен договор", призна Съботинов. Признание за невъзможността да се разтрогне сделката беше изявлението на вицепремиера Александър Божков, че ще поиска проверка на Сметната палата по приватизацията на "Плама".
Тестът "Плама"
Отношението на финансовия министър към случая "Плама" е доста сериозен тест по принцип за поведението на новите управляващи към некоректните платци и дали в действителност те имат намерение да въвеждат принципите на финансова дисциплина. Ако се тръгне по пътя на разваляне на сделката, само ще се даде шанс на измислените частници от "Евроенерджи" да се измъкнат сухи от ситуацията и на политическите им покровители от БСП да обявят, че това е репресивна мярка. В страната има данъчно законодателство и финансовият министър трябва да е примерът как то се прилага. Има съвсем ясна и бърза процедура за принудително събиране на държавните вземания.
Първо се блокират сметките и всички постъпления служебно се събират. После бюджетът се удовлетворява от безспорните вземания на длъжника и накрая, ако това не е достатъчно, се пристъпва към разпродажбата на движимото и недвижимото имущество (по реда на ГПК). При "Плама" отдавна трябваше да е достигната третата фаза от процеса. Обяснението на факта, че точно "Евроенерджи" се яви "купувач" на рафинерията, е, че фирмата беше един от големите й длъжници. И ако не друго, след годишното управление на длъжниците сега със сигурност такива дългове не съществуват. Това обяснява защо "Евроенерджи" протака, но по никакъв начин не дава отговора на въпроса защо бюджетът (а и другите кредитори - търговските банки) не пристъпи към събиране на вземанията си. Съдбата на близо 2000-те служители на комбината и семействата им е тежък социален и политически проблем. Той обаче също не се решава с изчакване. По-добре е тези хора да си получат обезщетенията и да си намерят перспективна и по-добре платена работа другаде. Защото спекулирайки с тях и с работните им места, "Плама" натрупа почти 100 млн. долара дълг, който тежи на плевенчани, семействата им, както и на всички останали данъкоплатци. Ясно е, че това не може да продължава, защото съществуването на "Плама" означава, че кредиторите й продължават да трупат загуби от лихви. В крайна сметка какво друго, ако не разпродажба на имуществото на длъжниците е финансовата дисциплина? И как по друг начин може да бъде въведена тя?
България не е Кения, но все пак... Международният валутен фонд радикализира политиката си към завладените от корупцията държави в Централна Африка (виж материала на стр. 21). И въпреки че това е доста далеч от нас, и тук корупцията не е непозната, напротив, продължава да е най-страшното обществено заболяване през последните седем години.
Фондът за пръв път спря финансирането за държава - Кения, по чисто политически причини - слабо управление и корупция. Това е начало на нова световна политика, която стъпва на факта, че в корумпирана среда и най-добрата макроикономическа програма няма да проработи. Доста трудно може да се направи разлика между това кое е подсигуряване на икономическата стабилизация и кое е намеса във вътрешните работи. Поведението на МВФ е сигнал за абсолютно всички останали кредитори и икономически партньори на страната. То е определящо и за повечето от външнополитическите контакти. Забавянето на заем или особено шумното прекъсване на програма с определена страна веднага предизвиква бягство на капитал, външнополитическо недоверие и почти сигурно вътрешна дестабилизация. Борбата с феномени като корупцията показва, че МВФ излиза от ортодоксалното следене на макропоказателите - инфлация, ръст на БВП, бюджетен дефицит. Което автоматично води до рязко засилване на ролята му в държавите в преход. Защото, за да са спокойни, на правителствата вече няма да е достатъчно само да пудрят финансовата си статистика, а да провеждат истинска реформа и да спазват правилата на прозрачност и почтеност.
При такава взаимовръзка в поведението на чуждестранните инвеститори и кредитори и програмите на МВФ институцията се превръща в първостепенен вътрешнополитически фактор. Сега например за правителството на Костов съвсем не е важно толкова какво казват Георги Първанов или Ахмед Доган, а какво мислят Ан Макгърк и новият постоянен човек на фонда у нас Майкъл Хаджимайкъл. Защото, ако в Източна Европа има държава, която да има основания най-много да се тревожи от прецедента с Кения, то това е България.
София - Скопие - засега 0:6
Кирил Дрезов, преподавател по европейска политика в университета Кийл, Великобритания
Улисани в мача България - Израел, повечето българи - от президента до последния запалянко, така и не разбраха, че през същата седмица се игра и друг мач, политически, между управляващите в София и Скопие. Още повече някой би допуснал, че в този, политическия, мач за разлика от футболния засега убедително водят управниците в Скопие. Ако се продължи футболната терминология, през последната седмица македонският отбор извърши няколко тежки нарушения срещу български играчи, без от никого да му бъде показан жълт картон. А след ранен български автогол македонците изпълниха и няколко дузпи срещу недобре пазената българска врата.
Хронологията:
12.8.97 - На македонско-албанската граница български конвой с хуманитарна помощ за села в района на Голо бърдо (където част от населението се самоопределя като българи) е задържан 2 часа от македонските митничари. Независимо от обявения патронаж на българския президент Стоянов над конвоя, както и от присъствието на българския консул в Скопие са конфискувани с протокол лични вещи на придружаващите го български граждани, които са върнати едва след намеса на наблюдатели от ЮНПРЕДЕП. Нито българските медии, нито българските власти реагират същия ден на този инцидент.
13.8.97 - На връщане през друг пункт на македонско-албанската граница българският конвой е задържан за втори път, този път за около пет часа. Българските медии и власти отново не реагират.
16.8.97 - БНР излъчва първия си репортаж за хуманитарния конвой, който е бил придружаван от техен журналист. Това е първо отразяване на инцидентите на македонско-албанската граница в българските медии, със закъснение от 4 дена.
Веднага след това българската секция на Би Би Си прави първото журналистическо разследване на инцидентите. В интервю за Би Би Си българският шарже д'афер в Скопие Желю Вълев заявява, че на 18 август ще връчи протестна нота на властите в Скопие. Новината за събитията около българския хуманитарен конвой е поета и от световната служба на Би Би Си.
17-18.8.97 - Българските вестници препечатват части от разследването на Би Би Си. Това е първото отразяване на събитието в българския печат, седем дни след първия инцидент на македонско-албанската граница.
18.8.97 - Българският президент Стоянов разговаря по телефона с македонския си колега Глигоров и иска уверения, че следващ конвой няма да среща пречки. В последвал разговор с българските участници в хуманитарната мисия държавният глава заявява, че е поискал от Глигоров "да се разберат човешки, а не с ноти", като македонският президент му бил обещал, че следващият конвой няма да среща пречки. По този повод българската страна се отказва от изпращането на протестна нота.
Същата вечер македонската държавна телевизия излъчва в централната си информационна емисия декларация на дружеството на македонците в Албания "Преспа", в която българският президента Стоянов е приканен да не се занимава с "донкихотовско търсене на българи в Албания", каквито там нямало, и да си прибере хуманитарната помощ.
19.8.97 - Радио "Дойче веле" съобщава в емисията си на македонски за "поредните български провокации да не се признава македонската нация" (с тези думи водещият в Кьолн представя репортаж от кореспондента на радиото в Скопие Йосиф Кюркчиев, който от своя страна резюмира декларацията на дружеството "Преспа" от предишния ден, както и по-раншна декларация на ОМО "Илинден").
Същия ден, вторник, временно управляващата македонското посолство в София Биляна Тасевска е поканена на разговор във външно министерство, където пред нея е изразена загриженост от "административния и полицейски натиск върху македонските граждани с българско самосъзнание", като се дават скорошни примери от Охрид и Струга. Инцидентите от 12 и 13 август не са дискутирани.
21.8.97 - Радио "Дойче веле" на македонски съобщава за "по-нататъшно обтягане на македонско-българските отношения поради опитите на България да изкористи страданията на населението в Албания" (това отново са думи на водещия в Кьолн, а не на кореспондента на радиостанцията в Скопие). Македонските медии дават израз на огорчението на президента Глигоров, че неговият разговор с българския му колега е цитиран в България непълно. Относно следващ български конвой Глигоров бил заявил на българския си колега, че той приветствал всяка хуманитарна помощ, но настоявал тя да не се използва за политически цели.
22.8.97 - Проправителственият вестник "Нова Македония" публикува интервю с министъра на отбраната на Република Македония Лазар Китановски, в което се изразява загриженост от последните изяви на България "за отричане на македонската нация и език" и за търсене на българско малцинство в Албания. Според Китановски това било погрешен подход, който се възприемал от международната общност като насочен срещу стабилността на Балканите. Според македонския министър българската позиция по езиковия проблем между двете страни била оценявана като погрешна от американската посланичка в София.
И един бегъл поглед върху фактите показва, че както българските власти, така и българските медии реагират изключително бавно и пасивно на двукратното многочасово задържане на конвоя от македонските граничари и на техните посегателства върху права и имущество на български граждани. Нещо повече - мудната българска реакция е съпроводена с постоянно желание да не се разгласяват инцидентите и, колкото се може, по-бързо да се замаже проблемът - така действат и българските дипломати в Скопие, и Министерството на външните работи, и президентът Стоянов. На тази българска мудност и стремеж към замазване на скандала е отговорено с нарастващата агресивност на официалните власти в Скопие. Липсата на реакция след първото задържане на конвоя доведе до второ, още по-дълго и досадно. Желанието на президента Стоянов да се разбере "човешки" с Глигоров е последвано от една грубиянска декларация, която съвсем явно е писана от скопски литератори (едва ли отраслите при Енвер Ходжа лидери на дружеството "Преспа" знаят какво е това "донкихотство", което приписват на Стоянов). После се намесва и македонският министър на отбраната и така нататък. Но казаното дотук засяга само стила на двете страни. От гледна точка на "европейските стандарти", към които и България, и Македония постоянно апелират, събитията изглеждат по следния начин: На 12 и 13 август македонските власти третират група български граждани в нарушение на всякакви общоприети норми. Това, че официално Скопие се отнася критично към твърденията за българи в Албания, по никакъв начин не оправдава полицейския произвол. Това определено не е поведение по европейските стандарти. Не по-европейска е и реакцията на официална София. Въпросът за граничния произвол над български граждани е подменен с въпроса дали ще има такъв произвол и в бъдеще. Ако българските дипломати и президентът разсъждаваха по европейски, а не "по човешки", те щяха да протестират за вече нарушените права на своите граждани. Едва ли официално Скопие ще обърне сериозно внимание на българските настоявания да се зачитат правата на македонски граждани, които се самоопределят като българи (за което на 19.08. настоя българското външно министерство), когато София се показва неспособна да защити собствените си граждани.
Но може би тази жертва е била необходима, за да се осигури безпрепятственото преминаване на следващия конвой през македонско-българската граница? Ако се съди по изявленията на Глигоров, то той съвсем не бил обещал безпрепятствен преход на помощи, които преследват политически цели - като например да поддържат тезата, че в Албания има българи, а не македонци. Българският президент се отказа от закъснялата протестна нота в името на нещо, което всъщност, според Глигоров, не му е било и обещано.
Независимо от позицията на българските власти официално Скопие се нуждае от враг в лицето на България по чисто вътрешни причини. Управляващите там неокомунисти се готвят за избори (те официално трябва да се проведат след година, но може да се наложат и по-рано покрай растящото недоволство) и вече от месеци ежедневно атакуват най-голямата опозиционна партия ВМРО-ДПМНЕ като пробългарска и антимакедонска. Македонската страна се нуждае от врагове и по външни причини - за да си осигурява помощи и подкрепа от Запада и преди всичко от САЩ по модела на Титова Югославия. В един такъв контекст стремежите на София да решава проблемите си със Скопие на чисто двустранна и "човешка" основа са обречени на провал по определение. Така и един български хуманитарен конвой съвсем закономерно се превърна за Скопие в "поредна провокация" за непризнаване на македонска нация и език.
Проблемите около нацията и езика.
През последните 6 години българският отказ от интернационализация на проблемите в отношенията с Република Македония на практика означаваше, че проблемите в двустранните отношения се интернационализираха единствено от Скопие. Американската дипломация, която по свои си причини е силно заинтересована да се подобряват отношенията между София и Скопие, е много добре информирана от Скопие за проблемите, създавани от България в двустранните отношения, но е в пълно неведение, че в Скопие тече непрекъсната медийна кампания срещу България и всичко българско. Ако например поредното българско правителство сериозно иска да наложи своята формула по прословутия проблем с езика (за "официалните езици", без да се споменават), то би трябвало да интернационализира проблема подобно на Гърция и да потърси американско посредничество. Този подход обаче едва ли е по силата на българската страна, като се има предвид, че на далеч по-подготвената и настойчива гръцка дипломация й трябваха години, за да постигне само частичен успех. Междувременно българското "непризнаване на езика и нацията" се използва "до дупка" във вътрешнополитическата борба на управляващите с ВМРО и съвсем определено "работи" в полза на тяхното преизбиране. А оставането на власт на досегашния неокомунистически, проюгославски и антибългарски елит едва ли е в интерес на София.
Друг, "по-икономичен", вариант за решаване на езиковия проблем би могло да бъде формалното приемане на македонското искане (да се каже, че документите се подписват на български и македонски), като същевременно българската страна излезе с декларация, че за нея македонският език е вариант на българския. По този начин се задоволява македонското искане (да наричат езика си, както си искат, което право всъщност вече им е отстъпено и чрез формулата "официалните езици"), като същевременно се потвърждава традиционната българска позиция. Така официално Скопие няма да има оправдание да отлага подписването на множеството подготвени споразумения между двете страни и да спъва културния обмен. Разбира се, властите в Скопие ще продължат да си измислят други пречки, но ще бъде избит един голям аргумент във вътрешнополитическата им борба срещу ВМРО. А когато и в Македония започне процесът на декомунизация, двете страни ще могат заедно и "по европейски" да работят за запазване на идентичността на родственото им население в съседни балкански страни като Албания. Германия и Австрия например не се карат дали населението в италианския Южен Тирол е немско или австрийско, а и двете съдействат то да се радва на културна автономия в рамките на Италия. Досегашната твърда "балканска" конкуренция между две близкородствени държави като България и Македония само обърква родствените им населения в съседните страни - дали са българи или македонци, като много от тях се чувстват и българи, и македонци, и спомага единствено за по-бързата им асимилация от мнозинството.
Националистическа хомеопатия
Александър Андреев, "Дойче веле" *
"Мисля, че трябва да се радваме на спорта, а не на национализма, скрит зад него", заяви тези дни английският министър на спорта Тони Банкс, който вече от доста време се бори срещу злоупотребата с националния флаг и химн по време на спортни срещи. При това на английски, за разлика от българския и други европейски езици, футболистите от държавната формация се водят интернационални, а не национални играчи, което още на езиково равнище обира патриотичните обертонове.
Не само победата на българския национален отбор срещу Израел в сряда и последвалите я изблици на словесен патриотизъм са повод да цитирам министъра на една държава, която никога не е страдала от липса на национално самочувствие. Става дума именно за националното самочувствие, което в България открай време се върти в порочния кръг на комплексите, между полюсите на безмерното преувеличение и на неоснователното черногледство. Тъкмо днес от този порочен кръг може да се излезе, стига политическите елити да си дадат сметка, че дори онова, което им се вижда като "здравословна доза патриотизъм", само препъва страната в опита й да се реформира и модернизира. Че хомеопатичната терапия с малки дози от отровата като нищо ще изтрови българите. Впрочем по въпроса за националните регали (химн, знаме, герб) като демодирани "пазители" на държавността и за будалите, които все още им се кланят, по-грамотните български политици могат да направят справка с прекрасната статия на професор Никола Георгиев в брой 31 на вестник "Култура".
Схемата, по която в по-развитите страни интерпретират настоящата българска политическа действителност, е опростена, разбира се, но това й не пречи да влияе върху политиката към България. И ако в тази схема управлението на Виденов беше вписано под рубриката "национализмът като последно убежище на комунизма", от януари насам по-внимателните наблюдатели все по-често дават израз на приглушеното си недоумение. Вярно, поводите не са чак толкова много, но може би тъкмо поради това си струва да се изброят изчерпателно. Хронологически на първо място идват пак националните флагове по време на зимните протести, които - на всичкото отгоре в комбинация с байраците на ВМРО - изглеждаха като някакво ненужно алиби за иначе съвсем закономерния политически и икономически протест. После дойдоха недомислените реплики към Македония, където пък само чакат някакви "великобългарски прояви", за да сезират Запада, че София не е съвсем благонадежден партньор.
В чужбина не останаха незабелязани и патосът около герба, патриотичните атаки срещу ДПС и попревишената доза национална гордост по повод Илинден.
А на новото мнозинство в България всичко това изобщо не му трябва. Костов, Стоянов и техните екипи имат достатъчно добър национален проект и изобщо не им се налага да се съобразяват с безнадеждно мухлясалите възгледи на "народопсихолози" като Ганчев или пък на групата осиротели diehards в БСП, тоест те или нямат усет за дисхармонията, която патриотичната тема внася в собствената им политика, или пък гледат превантивно да държат под контрол и този сегмент от обществените настроения. Но, ако вярно е последното, значи те нямат и самочувствието, че ще осъществят проекта си без помощта на целесъобразни флиртове.
Споменатата "здравословна доза патриотизъм", която според мен президентът дори надхвърли на скорошните си срещи с военнослужещи, далеч не е задължителна за едно ефикасно и добро държавно управление. В Германия вече десетилетия наред думи като отечество, родина и патриотизъм почти изцяло отсъстват от политическия дискурс. Вярно, че очевидното обяснение за предпазливостта на политиците може да се открие в близката история на страната. Но вярно е и друго - че гласно или негласно на обществото се предлага една далеч по-спокойна алтернатива: конституционният патриотизъм, тоест лоялността към законите, а не към някакви символи или неопределени национални каузи. Още преди време един германски президент онагледи абсурдността на традиционния патриотизъм като политически инструмент, отговаряйки по следния начин на въпроса дали обича Германия: "Аз обичам жена си."
Разбира се, българската политика изглежда далеч по-добре, ако се постави не до германската, а до тази на някои съседни държави. Каквито и възражения да има човек към стореното в страната за последните години, не може да се отрече, че поне червено-кафявият проект беше изтикан в периферията, а България успешно се справи с тежкото "възродително" наследство на живковизма и си спечели пред света реномето на толерантен балкански съсед. Тъкмо поради това случайните или - не дай боже - търсени рецидиви на патриотично фиксираната политика (като последните реплики за свободния информационен обмен, разменени със Скопие) правят само лоша услуга на официална София. Защото през наближаващата поредна трудна зима на българите ще им трябват най-вече приятели и външна доброжелателност, а не противоречивото самочувствие на онеправдана нация отличник. Тъй че Иван Костов, когото едва ли някой би могъл да обвини в национализъм, ще стори най-добре, ако очисти политиката на реформи от неприсъщия баласт на балканските емоции и поиска от българите поредните жертви не в името на нацията и нейните регали, а заради благополучието на отделния човек.
Това ще е не само най-почтеното, но и най-доброто за България. Понеже, когато работата опира до интереси, много по-лесно е да излъжеш цяла нация, отколкото отделния човек.
Действията на прокуратурата ще покажат докъде е стигнало разследването за Луканов
Шефът на отдел "Следствен надзор" към Главна прокуратура Ангел Ганев заяви, че е възможно да спре делото за убийството на Андрей Луканов. Според него по разследването нямало постъпили нови данни и то ще бъде спряно в началото на септември, когато изтича законовият срок. Ако няма достатъчно основание за продължаването му.
Делото за убийството на бившия премиер Андрей Луканов на 2 октомври 1996 г. беше два пъти продължавано. Следователите поискаха първото удължаване през април, когато изтече шестмесечният законов срок. След съвещание в Главна прокуратура разследването отново беше удължено през юли. Тогава и магистрати, и полицаи отказаха да коментират дали има нови данни по убийството.
От Националната следствена служба заявиха по повод изказването на Ганев, че продължават издирването на убиеца на експремиера и вероятно на 10 септември ще се съберат с прокурорите, за да уточнят ново продължаване на срока.
Действията на Главна прокуратура ще бъдат показателни за хода на разследването. Ако прокурорът Ангел Ганев го спре, може да се окажат верни публикациите в пресата, че следствието е в задънена улица.
Ако Главна прокуратура обаче отново продължи срока, това ще бъде сигурен знак, че следователите работят по сериозна следа.
Възможно е наистина следователите да работят по покушението, но умишлено да не информират прокурорите докъде са стигнали, за да не изтича информация от Съдебната палата. Подобни примери вече има в практиката.
Началници от МВР и НСлС също периодично наливаха вода в подхранването на различни версии, като се изказваха, че всеки момент убиецът ще бъде заловен. В началото на управлението на Богомил Бонев в МВР негов заместник обяви, че полицията работи много сериозно по разкриването на покушението срещу Луканов. След това обаче се разгоря спор между Бонев и предшественика му Николай Добрев за тайнствена касета, на която било записано поръчването на убийството.
Само преди месец и половина водещият следовател по делото Богдан Карайотов обяви, че вече е "ясен убиецът на експремиера". След това той странно замълча.
Многократно през изминалите месеци медиите тиражираха версии за убийството на Луканов. Най-сериозно засега звучат мотивите, свързани с лобирането на Луканов за газови и енергопроекти.
Според една от тях бившият премиер е проучвал възможността за преместването на един от проектите през съседна Югославия.
По този повод преди месец е бил разпитван и шефът на Мултигруп Илия Павлов. Следователят Богдан Карайотов се интересувал от разрива между бившия премиер и президента на "Мулти" на съвещание на "Топенерджи" в Москва. Източници от енергетиката преди време заявиха, че принципният разрив между Павлов и Луканов е настъпил при конфликт на интереси, свързани с транзит на ток през България за Турция.
Ген. Михов търси политически гръб за реформата в армията
Момчил МИЛЕВ
Началникът на Генералния щаб ген.-полк. Михо Михов все по-често започна да сверява часовника си с управляващото мнозинство по въпроса за пре-структурирането на армията. За разлика от предшественика си Тотомиров той избра диалогичния подход в общуването с гражданското ръководство на армията. Михов демонстрира добра воля да зарови томахавката на войната между Генералния щаб и Министерството на отбраната, въпреки че ведомството на Георги Ананиев силово лансира своите виждания за промяна във военното законодателство, като игнорира армейското командване. Окончателният вариант на проектозакона за отбраната и въоръжените сили беше одобрен по принцип от Министерския съвет и трябва да бъде окончателно доработен този понеделник (25 август), въпреки че висшето офицерство шумно скърца със зъби срещу него.
Ген. Михов се опитва да приложи точно обратния подход. Миналия петък (22 август) той поиска кредит на доверие от политически силните на деня и го получи. След като близо две седмици сондира настроенията сред офицерството из цялата страна, шефът на Генщаба докладва намеренията си на президента Петър Стоянов, премиера Иван Костов и военния министър Георги Ананиев на официална среща в столичната Военна академия. Изглежда, програмата му за новата структура на въоръжените сили засега се ползва с подкрепата на мнозинството и е твърде вероятно управляващите да потърсят консенсус по въпроса за реформата във войската. "Ще поискам от ген. Михов да докладва пред парламентарните комисии по национална сигурност и външна политика, преди да внесе програмата си за одобряване в Министерския съвет", обяви президентът Петър Стоянов след срещата. Според него, когато става дума за проблеми на Българската армия и реформите в нея, си струва всички политически сили "да имат яснота какво точно става, какво се прави и как ще се прави".
Ген. Михов вероятно ще има на разположение около година и половина, за да осъществи на практика своите основни замисли. Повратният момент, който ще реши по-нататъшната съдба на бойния авиатор като началник на Генералния щаб, ще бъде 1999 г. Ако дотогава новата структура на въоръжените сили не заработи, ген. Михов ще трябва да каже сбогом на лампазите и да се оттегли в запас. "Към 1999 г., когато ще се гледа вторият кръг от страни за НАТО, резултатите от реорганизацията на Българската армия вече трябва да бъдат налице, за да можем да ги сложим на масата на следващата среща след мадридската, която ще отчете и анализира още веднъж възможностите на кандидатите за Северноатлантическия пакт", каза президентът Стоянов. "Реформата трябва да направи армията ни адекватна за членство в НАТО", допълни премиерът Костов, който беше доста пестелив в оценките след срещата.
Изглежда, и ген. Михов ясно усеща, че този път вятърът на промяната духа в западна посока и би могъл да го събори, ако му се противопоставя. Началникът на Генералния щаб методично започна да акцентира върху натовската ориентация на планираните от него реформи. За първи път той огласи намерението на военните да се ориентират към покупка на бойна техника "не само източно производство, но и западни образци, адаптивни към структурите, за които говорим и знаем, че трябва да имаме колективна система за сигурност - Северноатлантическия съюз". Системата за управление на армията ще бъде адаптирана към натовския корпусно-бригаден принцип, защото според ген. Михов "това е първото условие потенциалът на армията ни да се превърне във факт".
Реформата в армията трябва да протече на три етапа - до края на 1998, до 2000 и до 2010 г. На практика трите фази могат условно да се обозначат съответно като съкращаване, предислокация и осъвременяване. Шефовете на въоръжените сили се опитват да изхвърлят от речника си термина "съкращения" и да го заменят със "структурна оптимизация". Все още конкретните разчети за намаления числен състав на въоръжените сили фигурират предимно в секретните бази данни на военните. Началникът на ГЩ предпочита да не се ангажира с числа, защото на практика крайното решение няма да зависи от него, а от Министерския съвет и парламента. "Армията, за която ние говорим, ще бъде значително под цифрата 104 хиляди души, но това е въпрос на обсъждане и приемане от държавните органи. Няма да е и 50 хиляди. Може би някъде по средата", каза ген. Михов. Повечето варианти за размера на войската се движат около 75 000 бойци. Ако Генералният щаб закрие незаетите 850 щатни бройки за командири на взводове и прикрепения към тях контингент от наборници (по стандартите на Сухопътни войски един взвод включва 36 души), армията автоматично ще се свие с около 30 600 души. Ако пък не ликвидира всички свободни места за офицери в бойните поделения, ръководството на армията ще може да коригира размера на войската чрез по-късата наборна служба. "Трябва да си изясним дали Българската армия по ниво на бойна готовност е в състояние на анемия или на вегетация", обобщи ген. Михов. "И голямата, и малката небоеспособна армия са еднакво ненужни на страната", допълни го Петър Стоянов.
Втората част от реформата на ген. Михов ще е свързана с разместването на въоръжените сили. Засега се запазва първоначалният замисъл на генщабния шеф за формирането на два войскови корпуса в Южна България и две дивизионни зони в северна. Военновъздушните сили ще развиват противовъздушна отбрана по натовски стандарти и тактическа авиация. Бойният флот може да разчита на средства за модернизация на военноморските бази в Бургас и Варна и на все още несформираната морска пехота. Флотските командоси и силите за бързо реагиране вероятно ще бъдат един от козовете на българските военни на поправителния изпит за членство в НАТО. С трите бригади въздушни и морски десантчици Българската армия ще може да се отчита по всяко време в операции на НАТО. Още отсега висшето командване започва активна подготовка на българските рейнджъри по тертипа на Северноатлантическия съюз. В продължение на последните две седмици бъдещото ядро на българските елитни сили проведе съвместно обучение с бойци от специалните части на САЩ край Пловдив.
Последната част от реформата в армията ще бъде нейното техническо обновление. То трябва да продължи с пет години повече от плана за преструктурирането. Началото му ще бъде някъде в началото на следващия век. До 2015 г. трябва да достигнем числеността на бойната техника, която ни се полага по Договора за обикновените въоръжени сили в Европа (ДОВСЕ). В момента въоръжението ни дори не може да се приближи до тази граница. По ДОВСЕ имаме право на 1475 танка, 2000 артилерийски системи, 1750 бронирани машини, 235 бойни самолета и 67 ударни вертолета. "За тази програма ще са необходими много милиарди. Ако правителствата заделят средства, ще имаме техника на съвременно ниво - трето и четвърто поколение", обобщи ген. Михов.
Пречка за българската НАТО-интеграция обаче може да се окаже професионалната армия. Изглежда, нашите военни и техните западни колеги не влагат аналогичен смисъл в това понятие. "Става дума за квалификацията и боеспособността на войника, а не за това дали получава заплата за престоя си в казармата", смята началникът на ГЩ. В момента използването на професионални бойци е на експериментална фаза - прием на 120 души, за да се изследва способността им за съжителство с наборниците. Според ген. Михов използването на кадрови военнослужещи ще стане масова практика в последната фаза на програмата за преструктуриране на войската. Не е ясно обаче дали това ще се хареса на Вашингтон, след като секретарят по отбраната на САЩ Уилям Коен ни даде недвусмислен сигнал, че членството в НАТО и професионалната армия вървят ръка за ръка.
Задава се нов опит за далавера с бойни самолети
Нова оферта за търговия с техника за военновъздушните сили е на път да провокира поредната размяна на искри между МО и ГЩ на БА. След като цивилни и военни дълго време не можаха да намерят общ език по "офертата" (или по-скоро откровената далавера) за закупуването на 14 изтребителя МиГ-29 от Русия, сега е твърде вероятно подобна ситуация да се получи и заради конкурентния авиоконцерн "Сухой".
Предмет на задаващата се нова военна търговия са ескадрилата фронтови бомбардировачи Су-22, базирана в авиобазата край Балчик. Зам. военният министър Симеон Петковски, който е началник на военноикономическия блок, мистериозно огласи оферта за реекспорт на 14 от бойните машини с посредничеството на производителя. След това оръжейният експерт на отбранителното ведомство светкавично излезе в отпуска. В дъното на офертата е бившият зам. военен министър Илия Маринов, който се ползва със славата на дилър на авиогиганта "Сухой" за България.
Предложението предизвика гневна реакция в редиците на бойните авиатори от ГЩ. "Илия Маринов опипва почвата, за да прокара офертата си", коментираха оттам. Генщабът е крайно негативно настроен към предложението да се лиши от ескадрилата Су-22. "Самолетът е изключително ценен, защото има променяема геометрия на крилата. Това му позволява да носи значителен бомбен товар, да атакува земните цели на противника, а след това изтегля крилата си във високоскоростна позиция и напуска полесражението, преди да стане жертва на вражеските изтребители", коментираха авиационните експерти на ГЩ. Според тях това е поредният опит да се припечелят пари за сметка на ВВС и БА. "Ако се лишим от ескадрилата, никога няма да можем да си купим бойни самолети от този клас или по-високо поколение", опасяват се подчинените на ген. Михов. В момента от 18 изтребителя Су-22 само 4-5 са в експлоатация. "Не ни трябва руският кредит за 14 МиГ-а. Ако имахме на разположение само една десета от него - 45 милиона долара, можем да вдигнем във въздуха ескадрилите от Су-22 и МиГ-29, които сега събират прах по хангарите заради липса на резервни части", казаха от ГЩ.
Четири машини бълват фалшиви бандероли в България
Подп. Янис Груйчев, зам.-директор на Националната служба за сигурност, пред в. "Капитал"
Г-н Груйчев, вярно ли е, че 70 на сто от бандеролите за алкохол в България са фалшиви?
- Едва ли някой може да каже със сигурност каква част от бандеролите у нас са фалшиви. Разкритите от нас нелегални печатници показват, че количеството им наистина е огромно. Моето мнение е, че те са повече от 70%.
Преди близо 2 месеца заловихте фалшификатори в Габрово. Там бяха открити фалшиви бандероли за фирма "Савой клуб". Тогава МВР изнесе данни, че стойността им е за десетки милиарди левове. Това означава, че тези пари не са влезли в хазната. Знае ли се какви са щетите от тази дейност за държавата?
- Това, което намерихме в тази печатница, за мен няма математически израз. В коридора, където са нареждали готова "продукция", открихме десетки палети с височина 1 м. Само в 1 лист има 100 фалшиви бандерола. А в един кубически метър хартия колко листи има не знам. Цената на един бандерол е 600 лева. Отделно задържахме пежото на един от печатарите, което също беше пълно с фалшификати.
След като проследихме веригата до "Савой клуб" в Карнобат, открихме алкохол с фалшиви бандероли за 800 милиона лева. Бандеролите, които открихме в къщата на охранителя Желязко Желязков в село Венец, бяха за 12 милиарда лева.
Стигнали ли сте до поръчителите на ментетата?
- Това основно са производителите. Така спестяват акциз и стоката им е конкурентна. Освен това търговците по-трудно могат да вършат тази дейност. Тепърва трябва той да си играе да лепи бандероли върху всяка бутилка. Това е твърде трудоемко и става с по-сложна организация.
Известно е, че силовите групировки имат афинитет към търговията с алкохол. Те имат ли отношение към производството на фалшиви бандероли?
- Нямаме преки доказателства срещу някоя от силовите групировки. Имаме някакви податки, че самите групи гравитират към някоя от групировките, но конкретни доказателства нямаме.
Знае ли вашата служба колко нелегални печатници правят фалшификати у нас?
- По наши данни в България има 4 такива специални машини за производство на фалшиви документи, валута и бандероли. Едната е тази, която открихме в Русе, другите не знаем къде са. Този вид машини са доста скъпи, много хора са участвали в тази инвестиция, за да ги има тези машини да бълват у нас. В тях са вложени стотици милиони левове инвестиции.
Не са ли малко случайни тези разкрития на Националната служба за сигурност?
- Не бих казал такова нещо. Ние разполагахме с оперативна информация за подобна дейност отдавна. Предисторията по разкриването на печатницата в Габрово е известна. НСС работеше по разпространението на фалшива валута в Старозагорско и Кърджалийско. Имахме оперативни данни, че 60 000 долара са разпространени в тези райони. В процеса на изясняване на нещата бяха задържани 9 лица. От тях иззеха различни количества фалшиви долари и марки, които бяха дадени за експертиза и в момента тече проверка по следствените дела. Тогава получихме информация на оперативно ниво, че тези хора си поръчват между 100 и 500 000 броя от нещо. Ние не знаехме за какво става въпрос. След това, като стигнахме до печатницата в Габрово, разбрахме, че става въпрос за фалшиви бандероли на акцизни стоки.
Има ли връзка между нелегалната печатница в Русе, която разкрихте миналата седмица, и тази в Габрово?
- Поне засега нямаме такава информация. В Русе историята беше съвсем отделна. Получихме оперативни данни за нея след изясняване на някои сигнали от Северна България. Разбрахме, че тази нелегална печатница бълва фалшиви задгранични паспорти, документи за автомобили, фалшиви дипломи, митнически документи, фалшиви бандероли, фалшиви визи, данъчни фактури и всякакви документи, фалшиви марки и долари. Огромно нещо.
Вярно ли е, че при ареста на фалшификаторите са участвали 70 полицаи?
- Не. Точният брой на участниците в операцията е 200.
И как успяхте да запазите в тайна арестите?
- Действахме при пълна конспирация. Командировахме колеги от София. В един момент обаче изтече информация и ние бяхме принудени фиктивно да ги изведем от Русе. После пак ги върнахме в града.
Колко души знаеха за операцията?
- Само трима души от регионалната дирекция знаеха за разработката ни. Дори се срещахме с колегите на 30 километра от града. Едва 15 минути преди да започнат арестите, уведомихме останалите участници в операцията.
Звучи малко като на кино.
- Наистина звучи като на кино, но и в действителност беше така. Докато разработвахме групата, паркирахме колите си зад една хижа, влизахме от един вход, излизахме от друг.
По вестниците излязоха информации, че по домовете на арестуваните са намерени списъци на полицаи, митничари, номера на техни печати и т.н. Има ли връзка между полицаи, митничари и тази група фалшификатори?
- Да. Намериха се такива списъци. Те са събирали имена, адреси, телефони, но дали съществува връзка между тази група и митничари и полицаи ще установява следствието. А и не искам да влизам в детайли.
Защо при арестите извикахте и баретите, толкова ли бяха опасни престъпниците?
- Данните ни бяха, че участниците в групата са доста агресивни. Тарторът на бандата Йордан Николов-Каратиста е доста невъздържан, когато си изпусне нервите... Имахме информация, че със самурайския меч, който беше намерен в дома му, той разрязал ръката и крака на един автоджамбазин при някакво спречкване.
Имахте ли проблеми при ареста му?
- Него специално го хванахме в леглото. Жена му отвори вратата и оттам беше лесно.
В дома на майка му намерихме това огромно количество оръжие. Други участници в бандата също бяха въоръжени. Всичко това сега подлежи на балистични експертизи. Намерихме тротилови пресовки, 2 пушки помпи, пушка снайпер "Драгунов" с оптика, няколко пистолета и др. Когато отвори вратата, синът на Каратиста държеше граната с изтеглен щифт, готов да взриви себе си, печатницата и околните, т.е. той добре е разбирал какво върши.
У неговата приятелка намерихме 5 кг наркотично вещество и една торба канабис.
Споменахте, че освен фалшиви долари и документи в Русе сте открили и фалшиви украински бандероли. Това означава ли, че русенската група е част от международна банда?
- Украинският бандерол е много сложен за подправяне. Фалшификаторите обаче са успели да го имитират идеално. Валутата също е с доста добро качество. Бандата е използвала услугите на един компютърен специалист - инж. Юли Тончев. В неговия апартамент открихме 4 доста добри компютъра и 3 цветни принтера. Той е правел предпечатна подготовка, след това заготовката е отивала в печатницата.
Там намерихме пачки от по десет хиляди долара и други купюри, приспособление за имитиране на метална нишка и т.н. В печатницата открихме стотици фалшиви печати, визи. Колегите описваха 10 часа какво е открито там.
За къде все пак са били предназначени ментетата?
- За цялата страна. Проверяваме естествено и връзките им зад граница. Засякохме техни контакти с руснаци, украинци, молдовци. Ще търсим и съдействието с други наши колеги в чужбина, защото предполагаме, че групата не само е пласирала фалшиви документи и валута, но е извършавала и тежки криминални престъпления - отвличания, убийства.
От кои страни търсите помощ?
- Не мога да ви кажа, защото работим по каналите им. Все още анализираме събраната информация, установяваме връзките им.
Имате ли понятие за размера на фалшивата валута, която се разпространява в България?
- Не и едва ли някой може да ви каже.
Имате ли данни, че тези хора са част от международните канали за контрабанда на крадени автомобили?
- Документите, които открихме у тях, говорят, че това наистина е така. Застраховки на Булстрад, фалшиви номера на автомобили, документи. Но дали това е така, ще стане ясно след приключването на случая.
Следствието в Габрово пусна собственика на печатницата за фалшиви бандероли. Не съществува ли опасност в затвора да влязат само изпълнителите, а големите риби, които създават тези канали, поръчват ментата и контролират тази дейност, да се измъкнат?
- Ние сме оперативна служба, след нас са следствието и прокуратурата. Там са местата, където един случай трябва да бъде доведен докрай.
Бюджетът ще поеме част от загубите на Нефтохим
Тони Алексова
Финансова ревизия трябва да установи точно колко пари трябват, за да се плати на Нефтохим по бартерната сделка зърно срещу петролни продукти на кабинета Виденов от миналата година. По-ранна ревизия показа, че получателят на зърното - държавният резерв, не беше платил нито стотинка на бургаската рафинерия. В момента се правят точни разчети каква сума е необходима, обясниха от финансовото министерство. Държавният резерв ще трябва да плати с постъпленията си от продажби на бартерното зърно. Курсовата разлика най-вероятно ще бъде покрита от бюджета. Нефтохим си води вземането в долари, а постъпленията на резерва са в левове. Оттам идват и големите курсови разлики. През 1996 г. по бартер зърно срещу петрол Нефтохим внесе 320 хиляди тона зърно за 67 милиона долара с левова равностойност 27 милиарда лева. Зърното е купено по 226 долара за тон при средна продажна цена на европейския пазар от 170 долара за тон. По сделката са платени над 16 милиона долара повече, става ясно от ревизионния акт. От миналата година досега сделката не е осчетоводена в нефтокомбината, липсват договори с доставчиците на зърното, фактури, митнически декларации. Според ревизията обаче държавният резерв не е получил цялото количество зърно, въпреки че с анекс към договора е записано, че ГУ "Държавен резерв" поема цялата доставка. Проверката показва, че само 148 хиляди тона от него са постъпили в резерва. Останалото жито - 120 хиляди тона, Нефтохим е продал на "Зърнени храни". Нещо повече - в счетоводните документи на рафинерията се водят несъществуващи длъжници: "Гленкор" за 46.36 млн. долара, сръбската "Югопетрол" за 19 179 долара и други, въпреки че отдавна са доставили житото срещу доставените им от рафинерията нефтопродукти.
От общото количество жито по съмнителния бартер рафинерията е внесла 214 хил. тона на временен внос, който вече отдавна е изконсумиран. Това прави нефтения гигант длъжник на хазната с около 17.6 милиона лева такси за митническо обслужване и над 2.2 милиарда лева ДДС.
Пари за покриването на курсовите разлики ще се намерят в бюджета, гарантираха от финансовото министерство. Така практически държавата ще покрие част от загубите на рафинерията по сделката. За да се преведат парите обаче, трябва специално решение на кабинета. Макар и малко вероятно, но е възможно бюджетът изобщо да не се намеси. Уреждането на проблема между Нефтохим и държавния резерв може да стане по два начина. Единият е бюджетът да преведе парите на резерва, а той да се разплати с рафинерията. По-вероятно е обаче бюджетът просто да прихване дължимата сума от резерва от вземанията си от Нефтохим. За да стане това обаче, е необходимо да се знае точно за колко пари става въпрос.
Досега сделката не беше осчетоводена, но посещението на премиера Иван Костов в рафинерията миналата седмица раздвижи нещата. Спешно на заседание на борда на директорите на рафинерията е било решено внесеното зърно срещу нефтопродукти да бъде фактурирано. За целта Нефтохим ще поиска от ГУ "Митници" да преоформи временния внос на зърното в редовен и да го фактурира на Главно управление "Държавен резерв", който е бил краен купувач на зърното по сделката. Костов обаче изрази съмнение, че държавният резерв като търговско дружество ще приеме офертата на Нефтохим, особено пък ако липсват документи.
Ако все пак Нефтохим си плати митните сборове, финансовото му състояние ще се окаже доста крехко. Ще рухне прогнозираната от новото ръководство на Нефтохим печалба към края на 1997 г. от 4.409 милиарда лева. Тя може да се реализира само при положение, че се "изчисти проблемът зърно срещу нефтопродукти, безмитен внос на суров петрол до края на годината и пазарно образуване на цената на нефтопродуктите".
По последни данни за финансовото състояние на Нефтохим за шестмесечието балансовата загуба на комбината е за 91 милиарда лева, а дължимите държавни вземания са за 229 млрд. лева. Най-сериозни са борчовете за неплатен акциз за 146 млрд. лева и за ДДС - 31 млрд. лева. Неразпратени остават 336 милиарда лева към доставчици на суров петрол.
Провал в търговете за доставчици.
И за месец септември няма да бъде проведен търг за избор на доставчици на суров петрол на Нефтохим. Традиционните фирми, вносителки на суров нефт, и този път ще запишат по едно или две карга от танкерния график на рафинерията без особени затруднения при липса на пазар. И това ще стане за втори пореден месец въпреки обявеното през юли намерение на управителното тяло на рафинерията да подбира занапред доставчиците си пазарно. Това е и желанието на правителството, което бе ясно изразено при посещението на премиера Костов в бургаския гигант в началото на миналата седмица.
През юли ръководството на рафинерията за първи път насрочи търг за доставчиците на петрол. Тогава обаче се яви само един-единствен кандидат за внос и това беше фирмата "Юнайтед ойл" на бившия изпълнителен директор на Нефтохим Стефан Неделчев. Това на практика провали първия опит за въвеждане на пазарни правила при избор на търговски партньори. Междувременно се разбра, че големите фирми, вносителки на петрол, са се договорили да бойкотират подобни търгове. Те не могли да дават конкурентни оферти, тъй като купували един и същ руски нефт на еднакви цени. "При това положение ефективността от подобни търгове се обезсмисля", е било казано на заседанието на борда на директорите на нефтокомбината, което се проведе в понеделник след срещата на Костов с ръководството на рафинерията. Новото ръководство на комбината начело с изпълнителния директор Стоян Иванов е било притеснено да вземе решение за отказ от тръжни процедури най-вече заради настояването на кабинета.
Нерешен остава въпросът и за пазарните критерии при избор на дистрибуторите. Това е била и точка в дневния ред, обсъждането по която не е излязло от общите приказки и намерения, твърдят участници в заседанието. Най-общо намеренията са изразени с възможността дистрибуторите да могат свободно да подават офертите си и рафинерията да преценява финансово изгодни ли са или не предложените търговски условия. Общоизвестно, а отскоро подкрепено и от изводите на ревизията на Нефтохим, е, че суровият петрол на рафинерията се доставя по високи цени, а петролните продукти се продават на дистрибуторите на много по-ниски вътрешни цени. Именно това наследство новото ръководство на комбината трябва да загърби и да започне да управлява комбината с всички пазарни механизми.
Проблемът "Порточанов"
Нерешен за новото ръководство на рафинерията остава проблемът с футболния клуб "Нефтохимик". Изпълнителният директор на Нефтохим Стоян Иванов на заседанието на борда на директорите отново е повдигнал въпроса за съдбата на клуб "Нефтохимик". Миналата седмица той е изпратил писма до всички от управителния съвет на клуба, с което ги моли да свикат общо събрание, на което да свалят Христо Порточанов. Те обаче отказали да свикват общо събрание, стана ясно през седмицата. В управителния съвет на клуба влизат бившият изпълнителен директор на Нефтохим Стефан Неделчев, Атанас Зайков - бивш финансов директор на комбината и временен изпълнителен директор, шефът на "Подкрепа" Дянко Димов, Цонко Фотев, шеф в РДВР - Бургас, Венелин Великов - шеф на Нефтософт, който беше уволнен в началото на седмицата от този пост, и Георги Василев - технически директор на рафинерията.
Каквито и мерки да предприеме ръководството на рафинерията за "повишаване на технологичната дисциплина и снижаване на енергийните разходи и загуби", Нефтохим няма друга алтернатива за бъдещо просъществуване освен приватизация. Така ще бъдат осигурени свежи пари за реализиране на модернизация на нефтокомбината и нови инвестиционни проекти. По груба оценка на експерти минимумът от средства, които е необходимо да се вложат в нефтения гигант, е около 200 милиона долара. "Целта е от приватизацията на рафинерията не само да влязат повече пари, но и тя да остане водеща на Балканите", каза Александър Божков, който посети рафинерията заедно с премиера Костов.
Процедурата за приватизация на рафинерията е открита на 24 април тази година с решение на Агенцията за приватизацията. За касова приватизация се предлагат 75 на сто от нефтокомбината, а заделените 25 на сто от акциите на рафинерията за масова приватизация след края на третата тръжна сесия се разпределят между 14 фонда и граждани. По-големи пакети при боновото раздържавяване са придобили приватизационен фонд "Нефтохиминвест" - 10.08%, Петролфонд - 5%, "Северкооп - Гъмза"- 2.58%, и "Златен лев" - 1.23%. "Очаква се до края на август да бъде обявен консултант по приватизацията на Нефтохим, а самият комбинат да бъде подаден до края на 1998 г.", каза Александър Божков.
Засега най-сериозен интерес към покупка на контролния пакет акции на рафинерията е заявила руската фирма "Роснефт", чието дъщерно дружество "Росбулнефт" доскоро беше един от най-сериозните доставчици на суров петрол за нефтокомбината. Другият акционер в смесеното дружество "Росбулнефт" е бургаската рафинерия. Интерес към участие в приватизацията на Нефтохим е заявил и самият президент на "Роснефт" Александър Путилов при посещението на бившия премиер Софиянски в Москва. Като бъдещи конкуренти за контролния пакет от акции на Нефтохим се сочат швейцарската "Гленкор", както и руската "Юкос".
"България инвест" окончателно скъса с ямболския спомен
Търговска банка "България инвест" премести седалището си от Ямбол в София след решение на новите й акционери миналата седмица. Така застрахователен холдинг "България", който купи бившата Ямболска банка в началото на юни, окончателно откъсна закърнялата институция от ямболския регион. Акционерите на банката - "България холдинг", ЗПАД "България" и ЗПАД "Енергия" (10%) решиха също да увеличат основния капитал от 3.813 млрд. лева на 4.050 млрд. лева.
Дружествата от застрахователния холдинг внесоха 3.8 млрд. лева за увеличение на капитала на бившата Ямболска банка, като по този начин придобиха общо около 99.7% от него. Средствата покриваха задълженията на банката, като след изплащането им БНБ спря делото по несъстоятелността, което беше завела срещу Ямболската банка.
Общото събрание също промени устава на банката в съответствие с новия закон за банките и избра шеф на вътрешния контрол във финансовата институция, както изисква законът. Органите на управление останаха непроменени - банката се ръководи от петчленен директорски борд, председателстван от шефа на "България холдинг" Димитър Желев. Желев и Красен Киряков са изпълнителни директори на обновената банка.
До края на годината е възможно "България инвест" да проведе още едно акционерно събрание, ако се стигне до сделка за прехвърляне на част от акциите на проявилия интерес чужд инвеститор в банката. Застрахователите обаче засега нямат намерение да отстъпват контролния пакет в банката си.
Миналата седмица стана известно, че ямболският съд подновява следствието срещу предишните ръководства на банката, считани за виновници за съсипването й, в резултат на което още през 1994 г. БНБ ограничи операциите на финансовата институция. Представител на новите акционери в "България инвест" заяви, че те нямат нищо общо с подновеното следствие и че съдът сам е взел решението за това.
Кредитна линия за "Мобилтел" е с неясен произход
Американската инвестиционна банка "Ladenburg Thalmann & Co" е открила кредитна линия на името на "Мобилтел", съобщи за "Капитал" шефът на "Фърст файненшъл" Ангел Първанов и добави, че лично е осигурил това финансиране. Според неговата версия акциите на банката се търгуват на борсата, но това не е вярно. В действителност обаче банката е 100% собственост на регистрираната в Маями, Флорида, с неизвестни засега собственици "New Valley Corporation", която през 1994 г. замалко не е била обявена във фалит. Несъстоятелността на компанията е била искана на два пъти - през 1991 и 1993 г. от съда в Ню Джърси, САЩ.
Все още не е известно кой е гарантирал кредита от "Ladenburg Thalmann". Според Ангел Първанов "кредитът е гарантиран от "Мобилтел", макар че надали дружество с толкова задължения може да бъде приемано като гарант за самото себе си. Първанов отрече да са залагани както компанията, така и дружествата "Фърст файненшъл" и "Трон", които официално са собственици на българския GSM-оператар. Според Първанов инвестиционната банка лично ще управлява парите, които дава за развитие на дружеството. "Те ще контролират цялото движение на финансите", обясни шефът на "Фърст файненшъл". На последното общо събрание на дружеството преди малко повече от седмица двама представители на банката влязоха в борда на "Мобилтел" - Алексис Бедос и Александър Добровински.
От 1972 до 1976 г. компанията "Ladenburg Thalmann"е била дъщерна (80%) на Utilities and Industries Inc. През 1976 служители и директорите на компанията получават акции от дружеството. На 31 май 1995 г. New Valley със седалище Маями, Флорида, купува 100% от компанията за 26.8 милиона долара, изплатени в брой. New Valley е създадено през 1851 г. и работи първо като информационна агенция, след това като инвестиционна банка и дилър на акции. В момента компанията няма други дъщерни фирми освен инвестиционната банка. На 15 ноември 1991 г. в щатския съд по фалитите в Ню Джърси постъпва иск за обявяване във фалит на New Valley. На 31 март 1993 искът се трансформира в доброволно обявяване на несъстоятелност. На 1 ноември 1994 г. съдът по фалитите в Джърси одобрява предложен план за реорганизация на New Valley, който позволява на компанията да преотстъпи правата за извършването на повече от операциите си. Продажбата на правата приключва в рамките на 1995 г. На 18 януари 1995 г. New Valley излиза успешно от процедурата по несъстоятелността. Как и с какви пари - това е неясно. Малко след това, през май същата година, е закупена и "Ladenburg Thalmann" - банката, която сега спаси и участва в управлението на "Мобилтел". Отговорът на въпроса кой стои зад спасяването на българската фирма (и вероятно на Капиталбанк) се съдържа в това какви собственици и интереси стоят зад фирмата от Флорида - "New Valley Corporation".
Преди десетина дни на запитване на "Капитал" шефът на "Нордекс" Григорий Лучански отговори, че близките до концерна фирми "Глобус инвестмънт" и "Теленорд", които бяха собственици на "Мобилтел", в момента нямат нищо общо с българското дружество. През юни акциите им са били джиросани обратно на предишните собственици "Трон" и "Фърст файненшъл". Според разпространените в София твърдения след "Нордекс" неявен собственик на телекомуникационната компания е станал бизнесменът от руски произход Майкъл Чорни.
Първанов категорично отрече да е продавал дружеството "Фърст файненшъл", като допълни, че не изключва възможността да купи част от акциите на "Трон" в "Мобилтел". Миналата година той отричаше и че "Нордекс" има нещо общо с "Мобилтел", но по-късно тази информация беше официално потвърдена.
"Комар"-ът продължава за нови коли и жилища
Олга Раева
След като показните акции по арестуване на луксозни коли за проверка поприключиха, на преден план в операция "Комар" излязоха данъчните. С официално писмо от миналата седмица Службата за разкриване и предотвратяване на данъчни нарушения (данъчната полиция) поиска от общините да им дадат данни за всички строителни фирми, за издадените им разрешения за строеж и всички други необходими документи за започване на ново строителство през последните няколко години. "Строителството на нови сгради не е толкова често явление, особено в провинцията, и събирането на информация няма да продължи дълго", каза източник от данъчната полиция, пожелал анонимност.
Целта е да се съпостави разрешеното строителство с приключеното и отчетеното пред данъчните власти. Така, от една страна, ще бъдат засечени доходите на строителните фирми. Информацията за купувачите на жилищата пък на по-късен етап ще бъде предадена на местните данъчни служби, които да проверят дали новодомците са си купили имотите със законни доходи или не.
"Нарочно взимаме информация само за новопостроени жилища, защото при тях цената не може да се скрие или поне да падне под направените разходи за строителството. От нотариата бихме могли да вземем справка за всички прехвърляния на имоти, но трудно бихме могли да оспорим обичайно по-ниската цена, декларирана при "старите" имоти. За новите няма проблем, ако имаме проекто-сметната документация на строителната фирма", обясни данъчен полицай.
Според Закона за данък върху общия доход за укрити доходи се дължи двоен данък. Отделно за неверни данни, вписани в данъчната декларация, се носи отговорност по член 313 от Наказателния кодекс. Той предвижда от 1 до 6 години затвор или глоба от 20 000 до 250 000 лева.
Операцията с жилищата тръгна по аналогия с новите автомобили. В началото на месеца данъчната полиция поиска от всички столични фирми, вносителки на автомобили, данни за продадените нови коли на частни лица от 1994 г. насам. "Нови, защото там действителната цена не може да се скрие, както е при колите втора ръка. Ще се интересуваме от купувачите физически лица, защото в законодателството за фирмите има множество вратички и трудно ще установим с какви пари са купени автомобилите", каза източникът. Събраната информация от вносителите ще се даде по данъчни служби, за да се засече с декларираните доходи през годините.
Иде ли залезът на ГУСВ
Момчил НЕДЕЛЧЕВ
Правителството даде първия сигнал, че е склонно поетапно да изпрати в небитието странния хибрид между армия и търговско дружество, наречен Главно управление "Строителни войски", познат повече с абревиатурата ГУСВ. Министерствата на труда и социалната политика и на регионалното развитие и благоустройството подписаха споразумение за начина, по който ще се преквалифицират освободените офицери от въоръжените сили към ведомството на Евгений Бакърджиев. Онези, които захвърлят униформите, ще бъдат обучавани в управление на малки фирми и финансово дело, съобщиха от Националната служба по заетостта (НСЗ), която е натоварена да организира премиването на бившите "трудовашки" началници към цивилния живот. "Съкратените офицери от ГУСВ имат необходимите инженерни познания, но им липсва мениджърски опит, за да организират свой строителен бизнес", обяви началникът на Строителни войски ген.-майор Радослав Пешлеевски след подписването на споразумението.
Според някои идеи за обновяване на армейското законодателство войсковите подразделения към различните ведомства трябва да излязат от състава на въоръжените сили. Проектът за промяна на военния закон дори беше върнат от Министерския съвет за синхронизиране с ресорните министерства. Ако радикалната промяна бъде одобрена, ведомствените армейски части трябва да бъдат преобразувани в нови юридически лица с невоенен характер с изключение на подразделенията към МВР. Ведомството на Богомил Бонев обаче беше първото, което преоформи подопечните си Гранични и Вътрешни войски в Гранична полиция и Национална жандармерия. В случай че тенденцията се запази, Комитетът по пощи и далекосъобщения, строителното и транспортното министерство трябва да търсят ново превъплъщение на своите армейски единици.
Оцеляването на Строителни войски в ново превъплъщение обаче е най-сигурно. Командващият ген. Пешлеевски е оставил на втори план военностратегическите проблеми и почти е успял да пригоди своята кръстоска между войска и стопански субект към пазарните условия у нас. Дори и ако правителството реши да разформирова ГУСВ, генералът на дюлгерите ще разполага с армия от безработни о.з. офицери с инженерна квалификация, които са свикнали да му се подчиняват. Твърде вероятно е те да потърсят работа при своя бивш началник и в цивилния заместител на Строителни войски. С последната маневра Пешлеевски би могъл да попълни белите петна в съзнанието на своите потенциални кадри - мениджмънт на гражданска структура, и то за сметка на държавата. Утешително е все пак, че курсовете за освободените ще се плащат от ГУСВ, а не от вноските на работодателите във фонд "Професионална квалификация и безработица" и от бюджета.
Засега въпросът с новото амплоа на строителните офицери е решен само на хартия. През тази седмица Националната служба по заетостта трябва да получи информация от ГУСВ какви съкращения се готвят. След това висшите социални работници и началниците на "Строителни войски" ще уточнят етапите, по които ще върви преквалификацията. "Не е целесъобразно всички офицери, които са набелязани за съкращение, да наводнят трудовите борси по едно и също време. Ако това се случи, няма да можем да организираме ефективно обучение", каза зам.-шефът на НСЗ Данка Шопова. Според нея оптималното времетраене на един курс е 3-4 месеца.
ГУСВ - враг No1 на конкуренцията в строителството.
В момента гигантът ГУСВ е бич за дюлгерския бранш у нас. Кръстоската между армия и строителна фирма разполага с мощен инструментариум от законни и полулегални средства, с които да подбива цените на пазара и безкомпромисно да мачка останалите предприемачи. Най-силното оръжие на ген. Пешлеевски е евтината работна ръка. По-голямата част от редовия личен състав на ГУСВ се набира сред нискообразованите слоеве на населението и от районите с турско и циганско население. Основната теза на строителите с пагони е, че по този начин казармата дава професионална квалификация на хората от етническите малцинства, които иначе са потенциален контингент на бюрата за безработни и правоохранителните органи. До известна степен това може да е така, но на практика службата в поделенията на ГУСВ представлява христоматиен пример за трудова повинност. В стила на Александър Стамболийски ГУСВ фриволно тълкува конституционното задължение на българите да бранят териториалната цялост на страната като "защита" на националната сигурност с кирки, лопати и мистрии. Ползването на работна сила под формата на военна служба може би щеше да има някакво основание, ако ставаше дума за изграждане на нови военни съоръжения. Капиталното строителство обаче в момента не е сред приоритетите на вегетиращата Българска армия, която трябва да набави 2.191 милиарда лева, за да закърпи бюджета си за тази година. При това положение дейността на ГУСВ ще има приоритетно гражданска насоченост. Така "въоръжените" сили на ген. Пешлеевски все повече и повече започват да напомнят на строителна мегафирма с армейска командна структура. Прилагането на военните йерархични принципи в управлението на държавна структура с производствен характер, каквато всъщност е ГУСВ, може да се разглежда като драстично нарушение на трудовото законодателство и конституционния ред в страната. Самото съществуване на Строителни войски противоречи на чл.48 от конституцията, според който "всеки гражданин свободно избира своята професия и място на работа" (ал.3) и "никой не може да бъде заставян да извършва принудителен труд" (ал.4).
Мистерия за външния наблюдател е и начинът, по който ген. Пешлеевски формира възнаграждението на всеки боец на строителния фронт. Военизираният характер на странното образование ГУСВ не позволява на войници и офицери да търсят правата си по синдикална линия. Само волнонаемните работници могат да правят своя съсловна организация. Законът за отбраната и въоръжените сили категорично забранява сдружаването на униформените в каквито и да е организации - политически или обществени, а протестните действия, дори в защита на трудовите възнаграждения, се квалифицират като опит за метеж. Проблемът е, че и Строителни войски са включени във въоръжените сили, въпреки че армейските им функции са само на хартия. Така войниците и офицерите от ГУСВ са принудени да се подчиняват безпрекословно независимо от размера на заплащането. Според ген. Пешлеевски възнаграждението на дюлгерите с пагони се покрива със заплатите на всеки средностатистически строителен работник. ГУСВ обаче трябвало да плаща почти цялата издръжка за храна, защото бюджетът успявал да покрие само около 22 на сто от разходите.
Техниката - тайното оръжие на ген. Пешлеевски.
Средствата на ГУСВ за диктат на строителния пазар не се изчерпват с нископлатената жива сила. Силен коз на ген. Пешлеевски в борбата срещу конкурентните фирми е огромният потенциал от строителна механизация, която той наследи след разформироването на старата централизирана командна структура на Българската армия и създаването на своеобразни "ведомствени" войски. Уникалният шанс на ГУСВ е, че разполага със съоръжения, които позволяват строителство на граждански обекти. Не такъв късмет извадиха транспортни войски. Те имаха нещастието да получат техника, която е почти негодна за градско строителство. Според военната доктрина от времето на Варшавския договор въоръжените сили към транспортното ведомство бяха призвани да прокарват пътища и да издигат мостове пред победоносно напредващите армии от източния военен пакт. За зла участ обаче в новите условия няма кой знае колко много потенциални клиенти на техните услуги. За сметка на това командването на ГУСВ може да развихри своята строителна дейност, като калкулира само разходи за поддръжка на техниката. Техните по-малки събратя по мистрия обаче трябва или да вземат техника под наем, което автоматично покачва цената, или да си я закупят, което на практика блокира голяма част от техните оборотни средства.
Друго оръжие в офанзивата на ГУСВ на строителния фронт е цената на строителните материали. Ген. Пешлеевски може да ги закупува в големи количества и оттам - на преференциални цени. Тънкият момент е, че и строителни войски, и доставчиците на материали са държавни ведомства - финансовите взаимоотношения помежду им лесно могат да се осъществяват на бартерна основа. Натуралните размени от този вид обикновено имат "сенчест" характер, защото реалната себестойност на продуктите трудно може да се определи. В последно време ген. Пешлеевски и мозъчният му тръст методично се ориентират към строеж на бартерна основа. Клиенти са местни администрации с финансови проблеми, които безвъзмездно предоставят терен и правото на строеж, а парите се връщат в държавната и общинската хазна, след като ГУСВ съгради сгради и намери клиенти за тях.
Цените, с които Строителни войски на практика зачеркват пазарните взаимоотношения в бранша, са с 10-15 на сто под тарифите на останалите. Имиджмейкърите на ген. Пешлеевски обаче тактично премълчават печалбата, която ГУСВ си калкулира. По всичко личи, че това е и една от най-строго пазените тайни във ведомствените войски към Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
За ползата от чуждите инвестиции
Бойко ДИМИТРАЧКОВ
Въпреки че през последните шест-седем години в България изключително много се говори за чуждестранни инвестиции, като че ли са правени много малко опити за анализ на самото явление и за обсъждане на неговите възможни положителни и отрицателни последици за българското общество. Професионалистите, които разбират за какво става дума, може би смятаха, че всичко е прекалено очевидно, за да бъде обсъждано, и така другите, които не разбират, нямаше откъде да се научат. А има и такива, които, подобно на водещите икономически идеолози на бившата управляваща партия, смятат, че единствени знаят всичко.
Поради липсата на конкретна и последователна държавна политика към чуждестранните инвестиции през изминалите години: 1) липсваше реална ежедневна подкрепа за тях на административно ниво; 2) общественото мнение и администрацията развиха определени представи, движещи се между "алчни експлоататори" и, в най-добрия случай, "необходимо зло"; 3) България си спечели мрачна слава на враждебна към инвеститорите страна.
Ролята на чуждестранните инвестиции не бива да бъде преувеличавана и абсолютизирана. Помежду си те се различават по значимост и полезност, а някои могат да бъдат и вредни. Но що се отнася до безспорно полезните им качества, България трябва за целите на своето модернизиране и успешно отваряне към световната икономика и цивилизация да се стреми максимално да се възползва от тях. Тази статия е кратък и в този смисъл повърхностен опит да бъде казано защо те са полезни и как България може да им бъде полезна. Тя в никакъв случай не бива да бъде четена като опит за омаловажаване значението на българските предприемачи.
1. Ползите
В българския контекст те могат условно да бъдат разделени на две групи според "видимостта" си, която е функция и от тяхната актуалност:
2. Предложеният проектозакон за чуждестранните инвестиции.
Проектозаконът, одобрен от Министерския съвет на 29 юли 1997 г., всъщност е разширен и леко подобрен вариант на Закона за стопанската дейност на чуждестранни лица и за закрила на чуждестранните инвестиции (ЗЧИ) от 1992 г., който преди назадничавите промени, направени от 37-ото Народно събрание, с основание бе оценяван като либерален и формално даващ достатъчно закрила на външните инвеститори2 .
Някои от подобренията в проектозакона в сравнение със ЗЧИ, са:
Интересно и въобще не безспорно е предложението за данъчни облекчения за инвестиционни проекти, одобрени като "приоритетни" от Министерския съвет. Ето две основания за скептицизъм:
- Дискриминация спрямо българските инвеститори - правото на данъчни облекчения възниква за чуждестранните лица по силата на закона с одобряването на проекта за "приоритетен", а за българските участници в същия проект това право би възникнало едва след нарочно решение на Народното събрание, ако такова бъде взето. Какво налага тази дискриминация? Освен това, ако чуждестранното лице, например "Сименс", Германия, иска да участва в проекта чрез българското си дъщерно дружество, ще е необходимо ли парламентарно решение за данъчни облекчения?
- Ограничена полезност - предложеното 50% намаление на данък печалба за десет последователни години след одобряването на проекта за приоритетен въобще не е толкова привлекателно: приоритетните проекти по начина, по който са дефинирани в проектозакона, ще бъдат проекти със значителни първоначални разходи и през първите няколко от тези десет години те ще реализират загуби, а не печалба. През следващите няколко години, ако изобщо има някаква облагаема печалба, инвеститорите ще искат да я неутрализират, като приспаднат загубите си от предходните години. С други думи, инвеститорът може за всичките десет години въобще да не формира печалба, че да се възползва от предложеното облекчение, или пък печалбата и съответно облекчението ще бъдат достатъчно скромни, за да мотивират сами по себе си дългосрочна инвестиция в България.
Ако предложението не е просто опит за демонстрация на държавническо благоволение или институционален активизъм, а действително има политическа воля, данъчното облагане да бъде използвано като инструмент за поощряване на инвестиционната дейност, както от външни, така и от местни лица. Би могло да се работи по формулиране на нова данъчна политика и впоследствие осъществяване на цялостна данъчна реформа, а не кръпки в отделни закони. Що се отнася до необяснимото дискриминационно отношение спрямо местните инвеститори, нужно е да се подчертае, че за да изберат България, външните инвеститори не очакват отношение, по-благоприятно от това към местните, а цялостна среда, по-благоприятна от тази, която им се предлага в страни като Румъния и Словакия, с които България се състезава за външни капитали.
3. Какво би могла да направи България.
В обсъжданията за необходимостта от чуждестранни инвестиции в България най-често става дума за тяхното привличане. А всъщност истинската цел, която е и по-трудна за постигане, е те да бъдат привлечени и задържани дългосрочно3 . Такова задържане би било трудно осъществимо без разработването и последователното прилагане на дългосрочна национална политика/стратегия за външните (кандидат-) инвеститори и техните (бъдещи) инвестиции в България. Политика, която трябва да включва благоприятни промени в законодателството, но не и да се изчерпва с тях. Политика, която трябва да се вписва в дългосрочната икономическа стратегия и приоритети на България - дали след двайсет години страната да бъде известна като производител на компютърни и комуникационни продукти или на консерви.
Един съвсем неизчерпателен начин да бъдат описани изискванията на инвеститорите към страна като България е: стабилна, прозрачна и относително предсказуема в политическо, икономическо и правно отношение среда, която предлага в изобилие добре образована, квалифицирана (и поддаваща се на преквалификация) работна ръка, благоприятства производството на конкурентни на вътрешния и външни пазари стоки и услуги и осигурява достатъчно сигурност и уют.
Някои способи за по-успешно привличане и задържане на качествени инвеститори биха били:
- процедурите за взимане от страна на държавните институции на политически и икономически решения, пряко засягащи интересите на всички стопански субекти, трябва да станат прозрачни и достъпни за участието на тези субекти и техните представителни организации. Това би наложило преосмисляне на сегашния нормотворчески процес:
По същество - нормотворчеството да бъде резултат от воденето на преговори и постигането на съгласие между носителите на различни интереси в обществото, а не едностранно налагане от страна на държавата на правила, пренебрегващи интересите на тези, които ще трябва да ги спазват. Естествено, когато са наложителни спешни, социално непопулярни, но с по-далечен положителен ефект мерки, изключение от този принцип би било оправдано.
Институционално - засилване и подобряване на законодателната дейност (като процес и като създаване на по-подробна законова уредба) и намаляване и ограничаване на нормотворческите правомощия на изпълнителната власт.
- Целенасочена образователна реформа - наличието на добре образована, не просто евтина, работна ръка, способна да произвежда висококачествена продукция, е главен фактор за икономическото развитие и има особена притегателна сила за външните инвеститори. В тази връзка обучението по чужди езици и компютърни умения би било изключително важно. Според експерти една от причините за сегашната икономическа криза в Тайланд след години на впечатляващи икономически резултати е пренебрегването на нуждите на тайландската образователна система.
- Хармонизиране на българското законодателство и практиката по неговото прилагане със съществуващите международни норми и стандарти - посредством прякото действие на ратифицирани от България договори или възприемането на общоприети модели-закони или други, формално незадължителни, но общоприети стандарти, разработвани от специализирани международни организации4 .
- Максимално уеднаквяване на българските Национални счетоводни стандарти с Международните счетоводни стандарти (IAS). Това би намалило разходите (пари, труд, време) на инвеститорите, особено големите многонационални фирми, за преработка на счетоводната информация за българските им инвестиции за целите на централното им счетоводство. От друга страна, уеднаквяването ще подпомогне създаването на капиталов пазар в България, като направи българските дружества емитенти по-прозрачни и лесни за оценка от страна на евентуални външни инвеститори. Неслучайно през 1995 г. Европейският съюз се отказва от разработването на специални "европейски" счетоводни стандарти и предлага хармонизиране на основата на IAS, а Международната организация на комисиите по ценни книжа () приема IAS като приложими при международни публични предлагания на ценни книжа.
- Демографска политика - за постигането на бърз и траен икономически растеж е нужен по-голям дял активно заето в производството население и работна сила с по-ниска средна възраст, която е по-податлива на образование и, при необходимост, преквалификация. По същата причина е наложителна и интеграционна политика по отношение на малцинствата, особено ромското.
- Агресивен, индивидуален подход към големите многонационални фирми (например индивидуални представяния на България и официални срещи с "Интел", "Майкрософт", IBM и други), избрани на основата на формулирани национални икономически приоритети. Тази задача може да бъде възложена на АЧИ съвместно с българските търговски мисии зад граница.
За успешното осъществяване на тези и други свързани инициативи са необходими много време, пари и убеденост. Част от парите биха могли да бъдат поискани като целево финансиране, например за образователната реформа, от международни организации или чужди правителства. А убедеността трябва да бъде основана най-малко на факта, че България, иска или не, вече е част от световния икономически ред и успешното й интегриране в него е невъзможно без "помощта" на външни инвеститори. Въпросът отдавна не е дали, а как.
1. Ако България все още е обект на някакви ограничения като налаганите от бившия КОКОМ, желателно е държавата да работи заедно със съответните международни организации и чуждестранни правителства по тяхното премахване, за да бъде улеснено навлизането на съвременни технологии.
2. Справедливо е да бъде отбелязана изключителната заслуга на покойния д-р Илко Ескенази за изработването и приемането на закона.
3. Като пример може да бъде дадена мексиканската криза в края на 1995 г., когато за кратък период от време от Мексико бяха изтеглени огромни като обем и относителен дял чуждестранни инвестиции, най-вече портфейлни, и това допълнително влоши състоянието на мексиканската икономика.
4. Например различните стандарти и принципи за регулиране в областта на банковото дело, подготвяни от Банката за международни плащания (BIS) ().
Има ли алтернатива танкерният превоз на каспийски нефт през Черно море
проф. Тодор Кръстев*
През последните две години твърде много мастило се изписа за "проекта на века" - прехвърлянето на нефт от Средна Азия и Каспийския басейн за Южна Европа, и най-вече за мястото на България в него. Наред с геополитическите и икономическите аспекти на този мащабен проект несъмнено най-важният е екологичният. Целта на тази статия е да насочи вниманието върху екологичните аспекти само на отсечката Новоросийск - Бургас. Това се определя от обстоятелството, че във всички варианти за транспортиране на нефт по т.нар. северна дъга за отсечката Новоросийск - Бургас се предвижда единствено танкерен превоз.
За да се осъзнае в дълбочина сериозността на екологичния аспект на транспортирането на нефт чрез танкери, се налага макар и съвсем накратко да се анализират аварийността на танкерния флот и замърсяването на Световния океан. Единодушно е мнението на учените, че от всички видове замърсяване на акваторията на Световния океан днес нефтеното е придобило глобален характер. То не само е най-разпространеното, но и с най-трайни и опасни последици за морската среда и крайбрежните екосистеми. Най-общо съществуват два типа нефтено замърсяване: хронично и аварийно. Първият тип се осъществява постоянно в течение на дълъг период от време, но със сравнително ниски концентрации. Източници на това замърсяване са стопанската дейност на човека на континентите и в океаните, както и естествено проникване на нефт по тектонски нарушения на океанското (морското) дъно. Годишно в Световния океан постъпват около 13-14 млн. тона нефт и нефтопродукти, от които около 4 млн. тона са от антропогенен произход. Но именно аварийните разливи на нефт нанасят най-големи екологични поражения на морската среда, тъй като имат "залпов" характер, който изключва възможността за бърза адаптация на природната среда от поразените океански (морски) пространства. Наред с това "залповият" разлив в значителна степен ограничава възможността за бърза реакция по неговото локализиране, а оттук и елиминиране.
Статистиката сочи, че около 50% от годишния световен добив на нефт, възлизащ на около 3 - 3.5 млрд. тона, се транспортира по море. Използването на танкери за превоз на нефт и нефтопродукти е свързано с голям риск. По данни на Международната федерация на собствениците на танкери (ITOF) примерно всеки 50-и рейс на танкер е авариен. Данните на застрахователната компания "Лойд" сочат, че през периода 1973 - 1989 г. от танкерите с вместимост 6000 рег. тона и повече аварии претърпяват 495 съда, като 191 осъществяват значителни нефтени разливи. От посочения общ брой аварирали 495 танкера 86 са били от категорията супертанкери, т.е. с товароносимост над 100 000 рег. тона.
Сред най-важните причини за аварийността на танкерите са следните: неблагоприятни хидрометеорологични условия (26%), пожари и взривове (25%), заливане (20%), засядане в плитчини (15%), сблъсквания (5%), повреди на двигатели, винтове, валове (6%) и други. Статистиката сочи също, че на всеки 1 млн. тона превозен нефт от танкерите се разливат около 160 куб.м. От тях 40 до 70 куб.м се разливат в акваторията на приемащото пристанище.
Проектът, чиято реализация предстои, предвижда:
По посочените по-горе четири пункта досега не са дискутирани алтернативни варианти.
Просто танкерният превоз се приема аксиоматично. Не е нужно човек да е специалист еколог, за да види и констатира някои твърде фрапиращи и изключително рискови от екологична гледна точка страни на танкерния превоз на суров нефт по трасето Новоросийск - Бургас. За доставянето на тези 30-40 млн.т суров нефт от Новоросийск до Бургас годишно ще се извършват 300-400 курса с товароносимост на всеки танкер от 100 000 т. Същият брой танкери годишно ще се движат обратно, т.е. от Бургас до Новоросийск, но с баластни води. Изхвърлянето им естествено ще става в района на товарния терминал, но това съвсем не е успокояващо, защото съдържанието на нефт и нефтопродукти в морските води рязко ще се повиши дори при наличието на съвършени сепаратори за всеки танкер. Така че рано или късно тези повишени концентрации на въглеводороди ще се разпространят върху цялата акватория на басейна и най-вече пред българския бряг.
Сега годишно акваторията на Черно море се пресича от около 350 танкера, превозващи суров нефт и нефтопродукти. Главните им маршрути са: Бургас - Босфора, Бургас - Новоросийск, Бургас - Туапсе, Констанца - Босфора, Одеса - Босфора, Новоросийск - Босфора, Туапсе - Босфора.
По такъв начин около 60% от тези танкерни трасета пресичат българската изключителна икономическа зона. С новите 300-400 танкера по трасето Новоросийск - Бургас натоварването на нашата икономическа зона ще нарасне най-малко 15 - 20 пъти, а заедно с това и рискът от аварии. Освен това концентрирането на такъв огромен брой танкери по едно трасе рязко повишава опасността от преки сблъсквания. Някои могат да възразят, че и сега Черно море, и по-конкретно българският сектор, е осеяно с "мини със закъснител". Да, така е, но от това следва ли лековато и безотговорно да снижаваме двадесеткратно рисковия праг?
Както вече бе изтъкнато, нефтеният разлив само на един супертанкер обхваща площ от около 1 млн. кв. км, а това за Черно море означава почти трикратно покритие на неговата акватория, чиято площ е 420 000 кв. км. А като се има предвид циклоналният характер на морските течения в Черно море, т.е. изток-западен пренос на водни маси, елементарно е да се предположи, че най-засегнат ще бъде нашият сектор, респективно нашето крайбрежие, дори аварията да е далеч извън него. Когато обаче става дума за Черно море, всяка крайбрежна държава задължително трябва да излезе извън конкретните си интереси, които произтичат от нейния сектор. Това е безусловно необходимо, защото:
И така, има ли алтернатива танкерният превоз в рамките на този проект? Има и тя е в транспортирането на нефта по тръбопровод, положен на морското дъно по шелфовите зони на Украйна, Румъния и България с терминал също като Бургас. За целта подходящи са дълбочини на морето 50 - 55 м. По такъв начин нефтопроводът ще мине в непосредствена близост както на известни вече находища в акваторията на тези държави, така и ще пресече перспективни нефтодобивни площи. Дължината на морския нефтопровод ще е около 570 км. Построяването на нефтопроводи на такава дълбочина и с такава дължина съвсем не е прецедент. Нещо повече - сега се извършват проучвателни работи за построяването на нефтопровод между Оман и Индия с дължина 1100 км на дълбочина 3400 м. Несъмнено и при морските нефтопроводи не са изключени повреди, а оттук и изтичането на нефт. Трябва обаче да се подчертае, че са разработени системи за непрекъснат контрол на разливи от нефтопроводи на морското дъно. Освен това мащабите на евентуалните разливи от морските нефтопроводи са такива, че напълно могат да бъдат овладени и бързо ликвидирани. Разбира се, построяването на нефтопровод в морето е значително по-скъпо "удоволствие" от това на сушата - около 2-2.5 пъти. Но когато се оценява морският вариант за прехвърляне на нефт от изток на запад през България, следва да се имат предвид следните важни съображения:
Едно от големите предизвикателства, което отиващият си ХХ век завещава на цивилизования свят през следващите десетилетия и столетия, безспорно е енергийният проблем. За България, по известни обективни причини, той е бил винаги остър и ще продължи да се задълбочава вследствие на задаващата се нефтена криза, която по размах далеч ще надхвърли кризата от 70-те години, когато цената на нефта скочи от 13 до 220-240 долара за тон. На фона на тази не особено радостна перспектива единственият шанс за България е да разиграе на световния нефтен пазар своя най-голям и неизчерпаем природен "ресурс" - уникалното географско положение на територията си и прилежащата към нея изключителна икономическа зона в Черно море.
МВФ започва глобална война с корупцията
Международният валутен фонд започва да се намесва по-сериозно в икономическата политика на страните членки, особено ако те са обхванати от корупция. МВФ разполага с мощно оръжие за това - замразяване на програмите и финансирането, от които са зависими по-бедните страни. Именно при бедните и резвиващи се държави корупцията е основен проблем и по тази причина качеството на управлението там също е ниско. За пръв път преди десетина дни МВФ спря отпускането на 220 млн. долара заем за Кения, мотивирайки се с чисто политически аргументи. На местните власти бяха връчени списък с изисквания за по-добро държавно управление и борба с корупцията. Между условията имаше и такова, с което се настояваше за възстановяване на работа на уволнен държавен служител от звено за борба с корупцията. След решението на фонда веднага започна бягство на капитали от страната. Световната банка също съобщи че спира кредитите за Кения, а основните държави кредиторки Германия и Япония обявиха промяна в политиката си. Съобщенията от тази седмица са за нормализиране на преговорите, но независимо от това случаят "Кения" е само първата показна акция на МВФ в започналата глобална война с корупцията. Подобно на повечето централноафрикански държави корупцията продължава да е основен проблем и спирачка за провеждане на реформите и в България.
В специално указание по проблемите на управлението, разпространено официално миналата седмица, се дават насоки за работа на екипите на МВФ, в завладените от подкупи държави. Основната цел на фонда е да подпомогне страните за постигане на макроикономическа стабилност и траен растеж, да се създадат благоприятни условия за развитие на частния бизнес. Това се постига с добро, ефективно и некорумпирано управление. Оттук обаче следва, че МВФ може да се намесва само в икономическата политика. Недопустима е намеса във външната и вътрешната политика, действия в полза на трета страна, пише в документа.
"Съветите и техническата помощ от МВФ за по-добро управление (включително и избягване на корупцията) са в две направления:
1. За по-добро управление на обществените ресурси чрез реформи в бюджетните организации (финансовото министерство, централната банка, държавните предприятия, социалните служби, официалната статистическа служба). Подобряване и на административните процедури - контрол върху разходите, управление на бюджетните средства и събиране на данъчните приходи.
2. Подкрепа на развитието и поддържането на прозрачна, стабилна икономическа и законодателна среда в служба на частния сектор - системата на цените, валутния и търговския режим, банковата система и другото свързано законодателство", гласи инструкцията.
Изпълнителните директори съветват персонала на фонда да се придържа към намеса само в изброените сфери. "Въпреки това МВФ трябва да има становище дали страната член е способна да състави и приложи необходимата политика. Това е особено важно в страните, които прилагат икономически програми, подкрепени от МВФ. В такива случаи е законно за МВФ да иска информация за политическата обстановка като важен елемент за перспективите на предлаганата политика", пише в документа. Същността на МВФ не позволява тя да се превръща в международен следовател или страж на финансовата общност в страните членки. Въпреки това персоналът трябва да разглежда проблеми на управлението, включително случаи на корупция.
Критерий за това дали намесата на представителите е подходяща е оценката дали лошото управление ще има значително отражение сега или в бъдеще върху макроикономическата обстановка в кратко- и средносрочен план, както и способността на правителството да следва политика към продължителен растеж.
При единични случаи на корупция представителите на МВФ трябва да продължат да повдигат тези въпроси пред властите, ако тези случаи застрашават значително макроикономическата обстановка, дори и ефектът им да не може да бъде точно оценен. Ефектът може да нарасне или защото замесените потенциално могат да се увеличат, или защото корупцията може да бъде симптом на по-широк проблем в управлението, който изисква промени в политиката или законодателството. Сигнал за лоша политика са примерно злоупотреби с обществени фондове, данъчни и митнически измами с мълчаливото съгласие на държавните служители, злоупотреба с валутния резерв или злоупотреба с властта от страна на банковия надзор, които могат да вкарат в големи разходи бюджета и държавните финансови институции. Корупция може също да възникне при други дейности на властите, включително при законодателството за частния сектор, което няма директно отражение върху бюджета. Такива може да са ад хок решения по отношение на законодателството за преките чужди инвестиции. В подобни случаи МВФ трябва да съветва за доказване дали действително от решението се ускорява и подобрява дейността на частния сектор. Слабото управление ще се отрази в доверието към частните пазари ще намали притока на частни капитали и инвестиции. Подобни признаци трябва да бъдат поставяни на вниманието на властите. Съветите на МВФ трябва да се базират на международната практика на прозрачност, простота, лесно осчетоводяване, честност. Когато в международни сделки има замесена корупция, представителите на фонда трябва да обърнат внимание и на двете страни и да препоръчат преустановяване на подобна практика, ако има възможност за значително влошаване на икономическите показатели (приспадане на подкупите преди облагане или подобна практика в официална агенция).
"Ако страните използват финансиране от МВФ и изпълняват програма, контролът върху показателите трябва да е особено стриктен. Особено за решения, които биха могли да имат ефект върху икономиката", пише в документа. Като нагледен пример е посочено премахването на данъчните облекчения или уреждане на необслужвани кредити. "Финансовата помощ от МВФ при прегледа на изпълнението или при одобряване на нов заем трябва да бъде спряна или забавена при проява на лоша политика, ако има основание да се смята, че тя ще доведе до големи промени в макрорамката, които застрашават успешното прилагане на програмата или поставят под съмнение използването на средствата на МВФ", пише в документа. Ако властите вземат мерки в обратна посока, подкрепата на МВФ ще бъде възстановена.
Екипите на МВФ трябва да внимават и за решения в неикономическия или частния сектор, които ще се отразят при прилагането на ефективна политика. Примерно това може да е резултат от лошо заплащане на държавните служители, което може да се преодолее с реформа в бюджетната сфера. Специално внимание е отделено на действията на персонала при положение, че външен кредитор или донор свали подкрепата си за страна член поради икономически причини. В такъв случай представителите на МВФ трябва да направят независима преценка за причините и отражението им върху макроикономическата обстановка. Ако наистина има проблем, фондът трябва да се опита да помогне при разрешаването му. Ако обаче оттеглянето няма голямо отражение, фондът ще препоръча промяна в програмата за външно финансиране и в краен случай може да действа като някакъв кредитор от последна инстанция.
Ако пък представителите на фонда смятат, че провежданата политика сериозно застрашава положението, а донорите продължават да финансират страната членка, въпросите трябва да се обсъдят с правителството, а после и в борда на директорите на МВФ. Възможно е проблемите да се обсъдят и с донорите, пише в документа. Това означава, че ако фондът реши (както в случая с Кения), той може да спре практически цялото външно финансиране на дадена страна.
Накратко
Основният лихвен процент продължава да пълзи нагоре. От понеделник той се повишава с 0.16 процентни пункта, достигайки 5.86 годишно. Очакванията са до края на септември лихвата да се закрепи на около 7% годишно. Инфлацията за август, а вероятно и за септември значително ще надхвърли основната лихва. Засега банките се въздържат от увеличение на лихвите по депозитите с аргумента, че промяната на основния процент е незначителна.
До края на годината БНБ ще пусне в обращение банкнота от 10 хиляди лева с портрета на д-р Петър Берон. Тя беше подготвена в серия заедно с банкнотите от 20 000, 50 000 и 100 000 лева, но заради необходимостта да се покрие рязко нарасналото парично предлагане през пролетта на тази година БНБ изпреварващо пусна само 50-те хиляди. От пресцентъра на централната банка уточниха, че банкнотата от 100 хиляди по график трябва да се появи след средата на следващата година. БНБ също ще пусне в обращение монети от по 20 лева, които ще са последните от новата серия дребни монетки - 10, 20 и 50 лева.
Върховният съд прекрати делото по жалбата на квесторите на банка "Славяни", което се изтъкваше като причина да се бави издаването на удостоверения на вложителите във фалиралата банка. След това решение всички правни проблеми се считат за изчистени и издаването на бележките може да започне. От ДСК, която ще изплаща защитените по закон депозити, обявиха, че вложителите на "Славяни" ще могат да разполагат със средствата си след 1 септември.
Три формуляра по авансовото облагане на доходите ще бъдат обнародвани в Държавен вестник тази седмица. Това са справката, която доказва, че върху доходите от граждански договори и наеми е внесен служебно авансов данък. Вторият формуляр ще се попълва при всяко получаване на доходи по граждански договор и наем от предприятие. Третият формуляр ще се продава в данъчните служби. Той ще се попълва от хората, които получават наем от физически лица или пък си внасят сами авансовия данък.
Със 154.5 млрд. лева реално са нараснали срочните депозити в левове в търговските банки от въвеждането на валутния борд до 15 август. Най-голям е прирастът през месец юли, докато темпът на покачване на спестяванията значително спада през първите две седмици на август.
Заемът ФЕСАЛ идва наесен
Олга Раева
Бордът на директорите на Световната банка ще обсъжда отпускането на заема ФЕСАЛ за България най-вероятно през втората половина на октомври. По-рано се смяташе, че решението ще бъде взето в края на август или началото на септември. Като най-вероятни дати бяха посочени 28 август или 4 септември.
Според представители на Световната банка причина за забавянето са летните отпуски. "Документацията по програмата ФЕСАЛ трябва да бъде разпространена сред директорите около 20-ина работни дни преди насроченото заседание. Тя обаче още не е изпратена във Вашингтон. Вероятно това ще стане през първите десет дни на септември", казаха представителите. В края на септември пък в Хонконг ще се състои годишната среща на банката и Международния валутен фонд. В началото на октомври хората, които се занимават с България и трябва да представят проекта пред директорите, ще бъдат у нас.
Вероятно без да искат, представителите на Световната банка заеха изчаквателна позиция, след като направиха редица отстъпки при преговорите. Властите не изпълниха нито едно от първоначалните условия.
Приватизацията на 25% от дълготрайните активи в държавния сектор беше най-големият проблем. За база се взимат активите в края на 1995 г., които са били 580 млрд. лева. По данни на Световната банка към края на юли са приватизирани 17.7% от дълготрайните активи. От тях на масовата приватизация се дължат 8.8%. На първата вълна бяха предложени за продажба 12.8% от дълготрайните държавни активи. Четири процента не бяха продадени или пък недържавният дял е под 67%. По изискванията на Световната банка държавата трябва да държи под 33%, за да се признае едно предприятие за приватизирано.
"Наистина България в момента не е изпълнила ангажимента да приватизира 25% от дълготрайните си активи. Числата обаче не са толкова важни. Много по-важно е да има надеждна програма за приватизация, която да буди доверие на инвеститорите от България и чужбина. По-важното е не да се изпълни условието, а да се постигне по-добро качество. Смятаме, че има доста голям напредък в качеството на приватизацията, и най-вече, че бяха подобрени механизмите на продажба и вече има прозрачност на приватизационния процес", каза представителят на Световната банка в София Алберто Мусалем за в."Капитал".
Според Мусалем правителството е декларирало своето сериозно намерение да приватизира останалите 4% от масовата приватизация - става въпрос за търсене и предлагане. "Има и няколко чакащи сделки - двата циментови завода, МДК "Пирдоп". За циментовите заводи сделката е сключена, но се очаква да мине процедурата по даване на концесия, за да стане тя ефективна. За медодобивния комбинат има някои формалности, свързани с екологията", каза Мусалем. Според него за достатъчен напредък може да се смята и намирането на консултанти за трите предприятия - "Верила", "Антибиотик", Разград, и "Агробиохим"- Стара Загора. За тези предприятия правителството е декларирало, че или ще ги продаде, или ще ги ликвидира. На тях се падат 0.8% от държавните дълготрайни активи. На МДК "Пирдоп" - 0.4%. Според представителя на Световната банка в София добре върви и процедурата по намиране на консултанти за приватизация на останалите 27 предприятия, която се финансира от Европейския съюз и програмата ФАР.
Все още остава проблемът с намирането на консултант за приватизацията на Българската телекомуникационна компания. Търгът, проведен от българското правителство, беше спечелен от британската инвестиционна банка "Дойче Морган Гренфел", собственост на най-голямата немска търговска банка Дойче банк. Оказа се обаче, че в окончателния вариант на договора са променени някои параметри, сравнено с условията, с които "Морган Гренфел" спечели търга. Договорът трябва да бъде одобрен от Световната банка, която финансира консултанта. "Надявам се до 1-2 седмици да имаме отговор и по този въпрос", заяви Мусалем, но отказа повече коментар по въпроса.
Списъкът за ликвидация беше променен.
С няколко промени в списъка за ликвидация беше постигнато необходимото закриване на предприятия, на които се дължат 28% от загубите в държавния сектор. От списъка бяха извадени 5 предприятия и на тяхно място бяха включени няколко по-малки, но вече ликвидирани от промишленото министерство. Затворено беше и най-голямото предприятие от списъка - пернишкият "Камет". Една част от оборудването му беше дадена под наем на образувано от колектива дружество "Качествена металургия". Сключен е и предварителен договор за продажбата на линията "Даниели" на немската фирма "Контищайл". Линията беше купена през 1988 г. за 145 млн. марки, но така и не беше монтирана. В момента нейната стойност е доста по-ниска и само производителят може да я окомплектува и да я пусне в действие. "Контищайл" е направила консорциум с производителя "Даниели", който поема отговорността за пускане в действие на линията и за намиране на купувач за нея.
При изолацията нещата също бяха решени с известни отстъпки от Световната банка. В група А остават 30 предприятия, на които се падат около 73% от "изолираните" активи. В група Б има 41 предприятия, от които 3 (с 2.8% от активите) вече са ликвидирани. Други 11 (с 13.8% от активите) са в списъка за ускорена приватизация с помощта на чужди консултанти. Приватизирани са 5 предприятия с 0.6% от активите, 2.9% чакат приватизация, а още 6% ще бъдат приватизирани, 0.2% са били раздържавени срещу инвестиционни бонове. Още няма данни за ефекта от изолацията през второто тримесечие на 1997 г. През първите три месеца предприятията подобриха резултатите си заради скока на долара. За подобрението способства и увеличението на цените на енергоносителите. При последното посещение на мисия на банката през юли голям проблем беше цената на топлоенергията - дали държавата има достатъчно средства, за да я поддържа на определеното от нея ниво. И този проблем беше решен половинчато. "Правителството декларира, че финансирането на дефицитите ще бъде покрито със средства от фонд "Енергийни ресурси", в който вноски прави НЕК. Ако там средствата не достигнат, бюджетът ще даде пари, а ако и това не е достатъчно, ще се тръгне към увеличаване на цената и съкращаване на разходите", обясни Мусалем. "Доволни сме от това решение на проблема, защото бюджетната дисциплина изисква не да няма дефицити, а те да се финансират с налични средства, а не чрез заеми и просрочия", добави той.
Банковата приватизация остава за ФЕСАЛ 2.
Изискванията в банковия сектор бяха отложени за втория заем, ФЕСАЛ 2, от около 70-80 млн. долара. За получаването на ФЕСАЛ 1 беше необходимо да се приватизира една държавна банка. Първоначално беше нарочена "Биохим". Нещата там обаче се провалиха с отказа на ABN-Amro да поеме управлението на банката. Въпреки изпратените писма до потенциални купувачи засега няма нищо конкретно по приватизацията на тази банка. Сега Световната банка ще трябва да се задоволи със отдавна подготвения проект на ЕБВР с ОББ.
Мисия по ФЕСАЛ 2 се очаква през октомври. По същото време ще бъде направен и преглед на политиката на Световната банка в България - като резултат тя ще изготви доклад CAS (Стратегия за подпомагане на страната), от който ще зависи политиката на банката през следващите 2-3 години. През пролетта на 1996 г. банката възприе песимистична стратегия за България. Това означава заеми за общо до 200 млн. долара през следващите 2-3 години, съсредоточени предимно в инфраструктурни и социални проекти. Безспорен успех за България беше предизвикването на ревизия в стратегията на банката, за да може да се повишат лимитите на финансирането за страната. Теоретично в оптимистичен вариант при новата стратегията на банката за България бихме могли да получим до 800 млн. долара през следващите 3 години.
"Това, че ФЕСАЛ ще се гледа чак през октомври, не трябва да тревожи никого. България и без това няма нужда от валута. Парите от заема ще отидат направо в бюджета", обясни Мусалем. Може би е вярно, че тези пари в момента не трябват на страната, но ако не ги изтегли сега, не е сигурно, че ще може да ги получи, когато й потрябват.
Приватизацията на банките - тур пореден
Галя ТОДОРОВА
При встъпването си в длъжност новият изпълнителен директор на Банковата консолидационна компания (БКК) Петър Жотев обяви, че едновременно стартират процедурите за приватизация на петте държавни банки - "Биохим", Екс-пресбанк, Хебросбанк, Пощенска банка, Булбанк. преди това предшественикът му Димитър Димитров подписа сделката, с която втората дотогава по големина държавна финансова институция - Обединена българска банка, беше купена от ЕБВР, Булбанк и "Опенхаймер и ко.
"Банките са в добро финансово състояние, а чуждите инвеститори вярват в политическата воля те да бъдат продадени, затова смятам, че ще успеем", заяви г-н Жотев. Както вече е известно и многократно повтаряно, едно от изискванията на Международния валутен фонд е приватизацията във финансовата система да приключи до края на следващата година. Очаква се до първи септември БКК да е подготвила информационните пакети за продажбата на Пощенска банка и Хебросбанк, а през последното тримесечие на годината и за Булбанк. Трите финансови институции ще бъдат продадени на конкурентен търг между няколко стратегически инвеститора. До трети септември се очакват офертите от "Деу" и "Райфайзенбанк" за покупка на Експресбанк. Ако те се окажат неприемливи, варненската банка ще се приватизира по процедурата на Пощенска и "Хеброс". БКК все още очаква оферти за покупка или сключване на мениджърски договор за управление на най-слабата държавна банка - "Биохим".
Това, което г-н Жотев допълни за подхода на продажбите, е, че предложенията ще бъдат отправени до широк кръг потенциални купувачи, че се търсят по един или два стратегически инвеститора и че банките ще се продават на "добра цена", тоест от купувачите ще се иска да покрият поне нетната им стойност и освен това да се ангажират с допълнителни инвестиции в капитала им, да заявят предварително кръга от услугите, които ще предлагат. Шефът на БКК допълни, че холдингът е готов да предложи цялото си участие в банките и че процедурите по приватизацията ще бъдат прозрачни.
Какво се търси с приватизацията.
Целта на банковата приватизация всъщност е петте големи финансови институции да бъдат трайно капитализирани и мениджмънтът в тях да бъде променен и подобрен. Немалко от представителите на държавните банки сега критикуват начина, по който държавата в лицето на Банковата консолидационна компания досега ръководеше държавния банков сектор. БКК всъщност винаги е била проводник на пристрастията на съответните правителства. Средствата на вложителите в държавните банки в резултат на това пък бяха използвани за покриване на загубите от липсата на реформи - ялово кредитиране на неефективни производства, финансиране на бюджета и т.н.
