Всички технологии, инженерингови разработки и продукти на Diba автоматично стават част от Consumer Technologies Group. Това звено на Sun ще работи с компании, произвеждащи потребителска електроника, и ще разработва продукти като телевизори с възможности за работа в Интернет, "интелигентни телефони" и навигационни системи за леки автомобили.
Президентът на Sun Скот Макнийли смята, че съчетаването на софтуера и микропроцесорите, базирани на Java, с опита на Diba в асемблирането на технологични компоненти ще доведе до много добри резултати. В Sun смятат, че технологията на новопридобитата компания е от ключово значение за стратегията за развитие на потребителските продукти. Компанията Diba е създадена през 1995 г. от братята Фарзад и Фарид Дибачи, като много бързо постигна успехи при свързването на апаратура като телефони и телевизори към Интернет.
Покупката ще даде на Sun възможност да вземе преднина в надпреварата за разработване на по-прости приспособления за Интернет. Новата групировка в рамките на Sun ще работи не само по разработката на самите продукти, но и ще предлага технологията на компании, произвеждащи електроника. Очаква се, че след тази сделка конкурентите в лицето на Microsoft и лидера при програмите за бази данни Oracle ще се опитат да отговорят на удара, което допълнително ще изостри конкуренцията на пазара.
Държавата и булдозерите още кротуват срещу незаконното строителство
Архитект Николай Тулешков пред в. "Капитал"
През изминалите седем години качеството на новото строителство в българските градове предизвиква диаметрално противоположни оценки. Защо е така?
- От една страна, качеството на вложените материали е много по-добро, защото днес вече има доста богат избор на съвременни изделия за строителство, а и качеството на строителните работи е по-добро. И качествата по отношение на архитектурата са много по-добри независимо от много пожелания, които биха могли да се отправят. От друга страна, съществуват и редица проблеми, които не позволяват на българския архитект, който по принцип е способен архитект, да разгърне напълно своите възможности. Доскоро една от основните причини беше високият процент на обезщетение на собствениците на парцели, което налагаше всяко едно петно да бъде максимално използвано в границите на законовата база и така сградите бяха "надувани" до спукване, а това не спомагаше за една по-раздвижена и интересна архитектура. Другото ограничение идва от страна на предприемача, който няма интерес да се прави такава архитектура, защото всичко това оскъпява строителството. Смятам обаче, че в бъдеще ще има коренна разлика, когато започне да се цени и архитектурата.
Парадоксално е, но предприемачът често не подбира най-подходящите архитекти за своята сграда, тъй като най-добрите архитекти са и най-скъпите. Това също доведе до снижаване на възможностите да се разгърнат сериозните творчески виждания на цвета на българската архитектура.
На доста места обаче кичът е този, който шества... - Наистина има кич, но не всичко в новото строителство е кич. На доста места обаче причината за него са и предприемачите, които действат в ущърб на изискванията на самите проектанти на сградите. Имал съм случаи, когато, стигайки до покрива, предприемачът започва някакви невероятни безобразия и изменения с цел да осигури колкото е възможно по-голяма квадратура.
По-големите поражения не са ли за бъдещите собственици, които ще живеят в такива сгради, отколкото за страничните наблюдатели?
- Архитектурата е единство на функцията с естетиката, а функционалните схеми на голяма част от сегашното строителство са отвратителни. Това са едни безкрайни коридори, едни тесни, маломерни стаи, от които в крайна сметка страдат хората. Защото се оказва, че предприемачът заедно с проектанта с по-слаби възможности са изградили сграда, която е дискомфортна в своята функционална същност. Обикновеният човек, който не разбира от архитектура, не може да види това предварително - той ще го усети едва когато влезе в готовото жилище - за него чертежът нищо не говори. Впрочем затова съществуват доста трудно продаваеми, а дори и непродаваеми сгради. Един проектант-конструктор, който цял живот е работил промишлени сгради, веднъж, понеже се оказал най-евтин за предприемача, в една сграда с разчупена конфигурация прави конструктивна мрежа, която е на прави карета (така както е свикнал от промишленото строителство), и резултатът е, че се получават колони в средата на дневната, на балкона и на какви ли не невероятни места, където не трябва да ги има. Но човекът цял живот така е работил, най-евтин е бил на предприемача... Чия е вината за това положение?
- По отношение на качеството на проектирането слабостта е в самите предприемачи, които са специалисти и трябва да знаят какво искат. Някога съзнателно искат лошото, друг път несъзнателно заради икономиите от проектирането. По отношение обаче на незаконното строителство, на одобрението на проекти, които не отговарят на законовата база - там нещата се размиват и са извън предприемача. Проблемите опират до държавния служител.
Всеки държавен служител ще измисли сто причини, за да докаже, че вината не е в него. Моето категорично мнение е, че това абсолютно не е вярно. Вина за цялото незаконно строителство и за всички останали проектни решения, които са били одобрени, без да удовлетворяват закона, е изцяло в държавния служител, тъй като той е този, който трябва да контролира и да следи за изпълняването на закона. А той е много точен. В него няма пропуски, които биха позволили да се вършат тези безобразия.
Много се пише, че незаконното строителство е масово явление, че предприемачите масово нарушават закона и че вината е в тези хора, които са некоректни, безочливи и т.н. Смятам, че това също не е вярно. Основният процент от незаконното строителство в градовете, където се изграждат по-големи обекти, се дължи на сблъсъка със системата на одобрителната инстанция за извършването на строителството, която е толкова тежка, тромава, с толкова много препятствия, необходими документи и документчета, които трябва да се съберат от толкова много места, че всичко това е изключително сериозна пречка за осъществяването на каквото и да е строителство в нашата страна. Особено в големите градове.
Например?
- Само включването в канал на една новопостроена сграда изисква седем до девет документа от различни инстанции, всяка от които те обвързва по някакъв начин с трета или четвърта, и всяка една ти създава всевъзможни пречки. Причина за това е желанието на всяко ведомство да вземе пари по някакъв начин. Поради това то със зъби и нокти пази своите приоритети.
Създавайки толкова многообразни и многомесечни спънки (всяка една инстанция трябва да се произнесе по молбата в едномесечен срок), процедурата по узаконяването може да продължи с месеци. Представете си един предприемач, който година и половина трябва да се бори, за да може законно да вземе и последното листче от тези документи и да започне строителство. Така той е изправен пред дилемата или да фалира, или да започне да работи без някой от десетките документи, тоест той е принуден да започне строителството незаконно. Нещо повече - в някои общини съзнателно се забавя определен документ, в резултат на което предприемачът нарушава закона. След това той бива привикван и му се дава право да избира - или му се налага глоба за десетки и стотици хиляди левове, или срещу "дарение" за общината от определена сума документът, който в действителност отдавна е готов, му се дава.
Де факто един голям процент от сегашното незаконно строителство е следствие на мудната административна машина, която не може достатъчно добре и бързо да се задейства по критериите на съвременната пазарна икономика.
Всичко това обаче трудно обяснява разцвета на незаконното строителство във вилните зони около София и по Черноморието.
- Там има също един солиден процент нарушения, които обаче не са повлияни от проблемите, за които говорихме досега, защото там узаконяването е много по-лесно. В тези райони сниженият контрол, личните връзки на място, а от друга страна, натискът на групировки или отделни личности, които имат мощта и силата в определено населено място, водят до незаконно строителство.
Нарушенията са най-вече на ограниченията за вилно строителство - такива съществуват по отношение на квадратурите, височините на сградите, отстоянията от регулационните линии, височината на оградите и т.н. Тези норми пречат на хората с по-големи възможности и те правят нарушения. Но, отново повтарям, ако имаше сериозен контрол от страна на държавата, това незаконно строителство щеше да бъде сведено до минимум. Аз например до този момент не съм чул незаконен строеж да бъде съборен. А законът го разрешава и в цял свят е така - когато нещо е незаконно, булдозерите отиват и го събарят! Такова нещо у нас няма. Винаги започва да се мисли - този е човек на този или онзи, звънят телефони, хвърчат подкупи и постройката се завършва, а когато това стане, като заварена тя се узаконява. И тук вината е в липсата на всякакъв - превантивен, а дори и на силов контрол върху незаконното строителство.
Липсата на строителна полиция в България ли е причината за това положение или корупцията и страхът от мутрите, които са собствениците на повечето незаконни палати?
- Вероятно да, защото служителят в общината не може да огрее навсякъде и дори да констатира такова нарушение, неговите сили не могат да стигнат за такива резки мерки, освен ако със случая не се заеме кметът. Защото в крайна сметка кметската заповед е тази, която трябва да реши проблема. В този смисъл строителната полиция, както в целия свят, ще спомогне за ограничаване на незаконното строителство. Имаше министри, които обещаваха създаването й, но до този момент нищо не е направено. Според мен строителната полиция не само трябва да бъде създадена, но и с подзаконов акт трябва да бъдат формулирани начините на действие на тази полиция, за да бъде ефективна.
- Градският дизайн, който подсъзнателно влияе върху настроението и дори самочувствието на хората, е в окаяно състояние. Защо?
- При социализма винаги не оставаха средства и сили, за да се оправи градският дизайн, за сметка на бурното строителство на комплекси, които се изграждаха - първо жилищата, а след това инфраструктурата и спомагателните сгради, от които близо 60 на сто изобщо не бяха построени. Урбанизацията на държавата доведе до силно нарастване на градовете, където не можеше да се смогне с проблемите на естетиката на градската среда и изграждането на инфраструктурата и ниското качество на строителството.
Сега проблемът е в това, че общините нямат пари. Днес има мощности, материали, но няма пари... И тогава нямаше пари.
- По някакъв начин все се намираха средства, но строителните предприятия предпочитаха изграждането на жилища, където лесно се гонеше план и взимаха пари.
Сега общината трябва да защитава интересите на гражданите, които непрекъснато да изискват решаването на проблемите, които не се изчерпват с изкърпването на дупките по улиците. Например в последните години не съм чул някоя община да се занимава с проблема на градския дизайн.
Липсата на нови градоустройствени планове ли е причина за това положение?
- Пак поради липса на средства в изключително малко, може би могат да се преброят на пръсти, селища са възложените и работещите се в момента градоустройствени планове. Понятието градостроител като че ли започва да умира. Оказа се, че актуализацията на градоустройствените планове на населените места е нещо, което никой кмет не може да си мечтае да бъде възложено поради липса на пари. Именно чрез такава актуализация могат глобално да се решат някои проблеми, защото тогава градостроителят ще погледне върху целия градски организъм глобално, а не парче по парче, както прави изменението. Такива планове извън София или, да речем, по крайбрежието, не съм чувал такива планове да се работят.
Интервюто взе Веселин ДРЕМДЖИЕВ
Нашумелите афери в новата българска история
Тайните сметки на цар Фердинанд
проф.Георги Марков, д.и.н. Вземането на частен политически заем не е осъдително изключение, което би белязало тогова или оногова като купен агент. Десетилетия наред се преповтаряше, че цар Фердинанд "обслужвал германския империализъм", като се премълчаваха финансовите му задължения спрямо руския "батюшка". Той не бе "купен" от великите сили, а се възползва от вече решен съдбоносен избор - образуването на Балканския съюз и встъпването в Първата световна война. Това обяснение не бива да звучи като закъсняло оправдание. Така лъчите на фактите осветляват сцената на историята.
Свикнал да живее разточително, българският владетел все се оплакваше от липса на пари. Започнал с цивилна листа от 600 хиляди лева през 1887 г., той получаваше през 1911 г. двойно - 1 200 000 лева. На неговата съпруга Елеонора се даваха отделно 50 хиляди за различни разходи. Сложил царската корона, Фердинанд искаше да охолства още "по-представително", поглеждайки с нескрита завист към по-богатите си колеги.
Министърът на финансите Теодор Теодоров изготви законопроект за увеличаване цивилната листа на 1 800 000 лева годишно, поднесен на самия монарх с молба за разрешение да бъде внесен за разглеждане в Народното събрание. Всъщност сумата се оказа общо 2 350 000 лева, като се включеха възнагражденията на дворцовите служители и безотчетните фондове. Не влизаха в сметката и допълнителните разходи, правени при честите пътувания из Европа, когато Фердинанд се смяташе командирован служебно. Така например отпуснатите 200 хиляди лева не стигнаха за покриване на разноските при посещенията във Виена и Берлин, тъй като само сметките на бижутерите възлизаха на повече от 150 хиляди лева. Фердинанд помоли Министерския съвет да му предостави още 50 хиляди лева.
Царят имаше толкова дълга ръка, че я протегна за злато чак до Нева. В средата на септември 1911 г. той изпрати последователно в руската легация министър Теодоров и началника на Тайния кабинет Страшимир Добрович, за да проучат почвата за отпускане на личен заем в размер на 3 милиона златни френски франка при благоприятни условия. Наистина финансовото състояние на Фердинанд не бе блестящо, защото бе закупил значителни по площ земи и бързаше да завърши строежа на новия дворец във Врана.
Именията достигаха стойността 4 милиона франка, обаче все още носеха повече разходи, отколкото доходи. Царят задлъжня неприятно за болезненото му честолюбие на Българска народна банка - 2 милиона франка при 7% лихва. Майка му княгиня Клементина пръсна доста пари за закрепването на любимия син върху българския престол, та му остави в наследство "само" 650 хиляди франка. Той съобщи чрез посредниците, че би бил благодарен, ако една руска частна банка, зад която стои държавата, му отпусне заем от 3 милиона златни франка при 4% лихва и 0.5% амортизация.
На 12 ноември 1911 г. пълномощният министър Анатолий Неклюдов написа таен доклад за строго поверителната финансово-политическа операция. Той препоръча да бъде удовлетворена молбата на Фердинанд при лихва 5% и изключване на финансовите рискове: "Що се отнася до политическата целесъобразност, то това е сложен и твърде деликатен въпрос. Би било наивно и не съвсем достойно да вярваме, че бихме могли да купим цар Фердинанд с един заем от 3 милиона франка."
След проучване на въпроса в Петербург министърът на външните работи Сергей Сазонов обобщи, че "работата вероятно ще намери благоприятно разрешение", обаче е необходимо пълно гарантиране на заема. Фердинанд не искаше да гарантира с цялата си собственост, а само с имението Врана, което според оценката на руските финансисти не струвало 3 милиона. Разтревоженият Неклюдов съветваше да не се затъва в подробностите, понеже заемът щеше да има "особено политическо значение".
Държавната гаранция означаваше обсъждане в Държавната дума, заплашващо да разгласи тайната, достъпна за неколцина. На 30 април 1912 г. Неклюдов проводи царската молба за по-скорошно уреждане на заема и отново ходатайства за отпускане на 3-те милиона - действие, "твърде важно в политически смисъл". В противен случай щеше да се докаже липсата на доверие в личността на Фердинанд, и то когато се водеха преговорите за образуване на балканския съюз. Наложи се император Николай II да бръкне в собствената каса.
На 5 юли Сазонов извести, че сделката се урежда в духа на царското желание при условие Фердинанд да подпише полица с предложен от Неклюдов текст. След седмица 3 милиона франка бяха осигурени от личното съкровище на императора.
На 2 септември 1912 г. българският монарх подписа в София следната "квитанция": "Аз, долуподписаният, потвърждавам чрез това, че днес получих от руското правителство сумата от 3 000 000 златни френски франка, която се задължавам да изплатя при 5% лихва. " Царят заложи имението и двореца Врана.
Той не страдаше от задръжки, когато ставаше дума за власт и злато. Добиваше ги там, където можеше да ги намери.
Златото позлатяваше вече взети решения.
Фердинанд се изхитряваше да продаде вече определеното външнополитическо направление, извличайки собствена изгода от държавните работи.
Личното съкровище на царя се сдоби с евтин заем, който не бе погасен, защото Февруарската революция през 1917 г. събори династията на Романови. Звучи забавно, но Фердинанд трябваше да благодари на революционерите, скъсали полицата в отворената каса на Николай II. Болшевиките обнародваха в края на 1917 г. документи от тайния архив на императора и в Берлин смръщиха носове, тъй като бяха дали повече злато.
Избухването на Първата световна война влоши финансовото положение на Фердинанд, задлъжнял с 600 хиляди франка на виенските банки. През ноември 1914 г. той купи дворец в гр. Кобург, Германия, но не намери 220 хиляди златни марки за първата вноска. Царят се обърна към берлинската банка "Дисконто гезелшафт" с молба за заем от 2-3 милиона марки. Германският пълномощен министър в София Георг Михаелес го подкрепи за сумата 220 хиляди марки, а що се отнасяше до големия частен заем, постави условие на 21 декември 1914 г. в доклада до имперския канцлер Бетман Холвег - "ако Негово величество открито вземе наша страна". По такъв начин личните интереси на Фердинанд щели да го накарат да ускори уреждането на 150-милионния държавен заем от "Дисконто гезелшафт".
Имперската съкровищна служба определи размера на кредита до 4 милиона, обаче намери за целесъобразно сключването на договор между монарха и "Дисконто" - "Единствено при щастлив изход от войната".
С одобрението и под гаранцията на външно министерство дирекцията на "Дисконто" състави на 18 февруари 1915 г. договор, който директорът на Кредитна банка в София д-р Щанге трябваше да представи лично на царя.
Четирите милиона златни марки се отпускаха при лихва 3.5%. Погасяването започваше след 5 години на 20 полугодишни части от по 200 хиляди марки за срок от 1 септември 1920 г. до 10 март 1930 г. Изплащането се извършваше в тайната текуща сметка на Фердинанд с 500 хиляди марки веднага, а сетне всеки месец на 15-о число до 1 септември 1915 г. Сумата бе прехвърлена от "Райхсбанк" за сметка на държавата. Царят подписа на 28 февруари 1915 г. договора "под мантията" на споразумението между външно министерство и "Дисконто", а Кредитна банка му брои незабавно 1 милион марки, предоставени "по заобиколен път".
Така Фердинанд си осигури по 1 милион марки месечно, което позакърпи финансовото му положение. На 1 октомври 1915 г. българската армия започна своя поход срещу Сърбия. Царският манифест изразяваше непоколебима увереност: "Европейската война клони на привършване. " Същевременно монархът сключи споразумение, по силата на което имперското правителство му предоставяше "полагащата се издръжка в Германия", ако "общото дело завърши неблагоприятно".
След намесата на България в Голямата война.
Фердинанд не закъсня да си поиска чрез Добрович пред Щанге още 3 милиона марки, и то при възможно по-ниска лихва. Той се позова на устно обещание отпреди хвърлянето на жребия. "Вилхелмщрасе" се съгласи и упълномощи "Дисконто" да преговаря при лихва 3%. Според съставения на 31 октомври 1915 г. договор между германското правителство и "Дисконто гезелшафт" банката предоставяше на Фердинанд 3-милионен заем за сметка на извънредните държавни фондове. Имперската съкровищна служба поемаше лихвите.
Царят подписа на 29 ноември договора с "Дисконто" за 3 милиона при 3% лихва, пресметнато от 1 декември 1915 г. до 1 май 1916 г. по 500 хиляди марки. Погасяването се извършваше от 1 юни 1920 г. до 1 декември 1930 г. на 20 вноски по 150 хиляди марки. Сумите се превеждаха по сметката на Тайния кабинет и на името на мълчаливия "до гроб" Добрович.
Макар да прибра поредните милиони, Фердинанд не пропусна да смъмри кротката си съпруга Елеонора, че си позволила да получи 200 хиляди лева от "Дисконто" при основаването на благотворителен фонд. Той свърза щедрия жест с държавния заем и не допусна да се дава на царицата "бакшиш".
Нищо обидно нямаше в това "унижение". Зависеше от размера на "бакшиша", който трябваше да бъде царски.
Калпав сензор влуди "Мерцедес"
Престижната фирма привиква 175 000 автомобила заради проблем в спирачната система
Александър ХРАНОВ
Миналата седмица автомобилният концерн "Мерцедес" публично призна, че спирачната система на някои от моделите й е показала дефект. Новината, тиражирана светкавично от медиите, хвърли в паника хиляди собственици на коли от елитната марка и шокира поклонниците й.
Тревогата предизвикаха 24 собственици на автомобили "Мерцедес", които съобщиха, че при натискането на педала на спирачката колата им реагира неочаквано рязко. В лимузината на всеки от тях е монтирана новата система, подпомагаща спирането - брейк асист - ВАS. Експерти веднага установиха, че именно тя създава проблемите, и веднага привикаха в сервизите на фирмата всичките 175 000 коли, в които е поставено нововъведението. За проверка и ремонт влизат автомобилите, произведени от края на миналата година до юни 1997. Сред тях са престижната S-класа, луксозните спортни купета и кабриолети - SL, SLK и CLK, хитът на годината в Германия - новият Е-клас, и дори по-скромният С-модел.
Системата брейк асист бе въведена, за да осигури максимално бързо спиране при екстремна ситуация. Измислиха я конструкторите на "Мерцедес", след като при безброй тестове бе установено, че в рискова ситуация шофьорът невинаги набира смелост да натисне педала на спирачката силно и докрай. Според статистиката тази най-вече психологическа грешка правят 90 процента от водачите. Смисълът на брейк асист е да помогне на шофьора, като сама усили спирачния ефект.
Системата улавя желанието на водача да закове колата при аварийна ситуация по силата, с която той натиска спирачния педал. И ако не му достигне смелост да направи това докрай, тя изпълнява командата вместо него. При тази намеса спирачният път на автомобила се съкращава с близо 45 процента. Без участието на човека!
Идеята е добра и усилва сигурността. Но изследванията на специалистите на "Мерцедес" установили, че някои от сензорите, командващи брейк асист, са прекалено чувствителни и показват отклонения. След анализи и тестове на специален симулатор на движение решението на конструкторите било да се подменят всички монтирани досега сензори от този вид. Всички собственици на автомобили, в които е монтиран калпавият сензор, ще получат специални уведомителни писма. Денонощно е отворен и горещ телефон за връзка със засегнатите клиенти.
На първо време във фирмените сервизи на "Мерцедес" ще изолират прекалено чувствителния сензор до пристигането на необходимите резервни части. Специалистите на "Мерцедес" твърдят, че и без системата брейк асист сигурността, както всички спирачни функции - антиблокиращата система ABS например, действат безупречно.
В Германия са продадени близо 88 000 автомобила с дефектната система. В България те са около десет, предимно от Е и С-клас.
Дефектният сензор не излага на риск живота на шофьора и пътниците. В условията на зверска пазарна конкуренция и за да защити славното си име, "Мерцедес" се презастрахова с мерки за глобалното отстраняване на дефекта. Това струва скъпо, но реномето е безценно. Реакцията бе много бърза. За разлика от някои други автогиганти, които първо изчакват намесата на пресата. Или когато трагедията вече е станала... Летните стомашни инфекции не идват случайно
д-р Дарина Дикова
Един от най-неприятните проблеми, който е в състояние да помрачи лятната почивка на децата и родителите им, са острите стомашно-чревни инфекции.
Придобилото гражданственост наименование летни детски диарии обхваща група заболявания, които се причиняват от различни болестотворни микроорганизми. Към групата на бактериите спадат дизентерийните бактерии, салмонелите, ентеропатогенните eшерихия коли, клебсиола и др., както и някои щамове стрепто- и стафилококи, които обикновено не засягат стомашно-чревния тракт. Вирусните причинители са eхо-вируси, коксаки-вируси, ентеровируси, вирусът на полиомиелита и др. Основните болестни прояви на острите стомашно-чревни инфекции са повръщане, диария и температура, които се изразяват в различна степен.
Начинът, по който става заразяването, обикновено е известен на повечето родители - посредством контакт с болни и чрез консумация на замърсени храни, вода и други течности, както и при лоша хигиена - лична, битова и на храненето.
Основният път за проникване на заразата е през устата. Замърсяването на хранителните продукти може да стане по различни начини. Лошото им съхранение, измиване и недостатъчната обработка при готвене са причина за развитието на заболяване.
Водата става източник на зараза, когато произхожда от некаптирани или застояли и заразени източници.
За развитието на стомашно-чревни заболявания допринася и лошата хигиена на обслужване и хранене на децата, замърсяването на храната и приборите им от нечисти ръце, мухи и др. Най-лесният начин за предпазване от острите стомашно-чревни инфекции е добрата лична и обществена хигиена. Когато прегръщате или се грижите за малките деца, ръцете ви задължително трябва да бъдат измити. Доброто хигиенно състояние на самото дете е също защита срещу този вид заболявания. Чистата кожа и ръце на детето намаляват възможността за попадане на заразата в устата му. От ранна възраст децата трябва да се приучават да мият ръцете си преди всяко хранене и след всяко ползване на тоалетна. Естествено самото жилище и тоалетната му трябва редовно да се почистват. Усърдни помощници при разнасяне на чревни инфекции са мухите, които кацат по открити сметища, торища, клозети и след това прелитат върху оставени на открито храни, плодове, съдове, по лицето и устата на заспалото дете. Като се има предвид, че за един сезон чифт мухи дават поколение от 190 милиарда, може да се разбере какъв мащабен враг на здравето са тези "домашни" насекоми и какво голямо значение имат унищожаването и ограничаването на достъпа до жилищата ни.
Острите стомашно-чревни инфекции спадат към болестите на мръсните ръце и лошата хигиена и тяхната профилактика се състои в създаване на добри грижи за децата, поддържане на изрядна чистота около тях, в семейството и в цялото населено място.
Резитбата на декоративните храсти - необходимост и хоби
Илко Славчев
Допреди десетина години из представителните обществени паркове още работеха стари майстори градинари, които освен всички грижи умееха изтънко да подрязват декоративните храсти, живия плет, розите. Тъй те бяха красиви, жизнени, младолики и свежи, с изобилен цъфтеж и причудливи, поддържани форми. Сега запущението по тези романтични места освен на липсата на пари се дължи и на отсъствието на сраслите се с професията хора.
Овощните дръвчета линеят без грижата за тях, още по-необходима е тя за храстите в нашата градина. С резитбата им се регулира големината, усилва се или се забавя растежът, стимулира се обилно цъфтене и множене на интересните плодове. Увеличават се жизненото пространство, проветривостта, устойчивостта на болести и неприятели. При прореждането на прекалено гъсти корони, премахването на отмиращи и потискащи стъбла и разклонения има повече светлина и живот. При живите плетове се цели обратното - сгъстяване и строгост. Чрез резитбата за подмладяване се отстраняват отделни или всички стъбла - на пънче около 25 см от терена.
Повечето храсти имат чудесното качество да се възобновяват върху стария корен многократно. Рано напролет се подмладяват освен застарели също и повредени, счупени, измръзнали, болни или с недостатъчен растеж храсти. Действа се професионално и внимателно, за да не се унищожат ценни видове. Процедурата се съпътства и с прекопаване, поливане, торене. Вечнозелените храсти се режат по-рядко, по-деликатно.
Необходимо е да се знаят времето и мястото на образуване на цветоносните пъпки. Някои храсти цъфтят на млади, едногодишни клони (будлея, хибискус, чайно-хибридни рози), други на двегодишни (кисел трън, форзиция, керия, махония, рододендрон, люляк), трети и на стари, и на едногодишни (миризлива върба, дрян, жълта акация). Препоръчва се през 2-3 години през лятото спиреите да се режат на 10-15 см над кореновата шийка. При храстите с ярко цветни стъбла (керия, бял дрян) младите едногодишни леторасти са с по-интензивна окраска. При форзицията се премахват до основата застаряващите, ниско увисналите и търкалящите се стъбла. Съцветията на люляка се изрязват всяка година непосредствено след прецъфтяването им. Ето защо колкото повече се чупи люлякът (само не и варварски), толкова по-бурно цъфти следващата година. При облагородените му форми се изрязват коренищните издънки, тъй като те отслабват основното стъбло.
При живия плет през първата година се извършва само санитарна резитба, на следващата година широколистните - глог, птиче грозде, габър, чашкодрян, се съкращават преди вегетацията до 1/2. При вечнозелените - туя, тис, кипарис, се режат само върховете на леторастите. Следващите 3-4 години се задържа растежът на височина с цел сгъстяване и уплътняване. Следващите години се реже и странично.
Плетът се повдига с по 5-15 см първите няколко години и с по 10-30 през следващите, до достигане на планираната височина. Тя вече се поддържа с две резитби - през май и през август. Най-добре е да се използват съвременните моторни храсторези. Тази услуга се предлага и от няколко фирми за озеленяване. Застарелите и оголели плетове се подновяват чрез изрязване на пънче. Грижите за розите са отделна, важна тема.
Тези бегли примери ни подсказват неотменимостта и значението на тази уж проста процедура с претворяваща ръка и разум. Щом вече сме украсили двора си с вечно свежа и цъфтяща растителност, добре е да се допитаме до патилите майстори и съвременните ланд-шафтни архитекти. Да трупаме опит и свои малки открития в скута на природата.
Полицай спасява президента на САЩ
Румен Соколов
Когато президентът на САЩ е в опасност, винаги е интересно за всички останали. Едни чакат той да се провали, други се молят да остане на поста си. В много от случаите странични фактори помагат на едните или другите. Когато обаче страничният фактор е убийство, и то в Белия дом, става много опасно за доста хора. Защото в САЩ президентът не е просто човек, а институция.
Около тази институция се завърта действието на новия филм "Убийство "1600". Всъщност става дума за убийство на "Пенсилвания авеню" 1600 - адреса на Белия дом. Темата е много използвана напоследък и много от нещата се повтарят ("Абсолютна власт"), но за американците май това няма никакво значение. Важното е да има печалба.
Във филма на режисьора Дуайт Литъл ("Волният Уили 2") главните герои са чернокож полицай и бяла служителка на службата за охрана на президента. Ролите се изпълняват от доста известните и у нас Уесли Снайпс и Даян Лейн. Той стана известен с комедията "Белите не могат да скачат", в която негов партньор бе Уди Харелсън (двамата имат още два съвместни филма - "Дивите котки" и "Влакът трезор"). Снайпс е един от най-разностранните актьори, може да изпълнява всякакви роли. Той не бе пропуснат дори от култовия режисьор Спайк Лий, който го взе да изпълни главната роля в неговия "Треска в джунглата". Даян Лейн е една от актрисите, които не участват в много филми, но ролите й, дори и малки, винаги са силни. Тя бе забелязана от зрителите още през 1984 г., когато участва в "Котън клъб" на Копола. Една от най-силните й роли е в "Чикаго, големият град", където тя е момичето на Мат Дилън и Томи Лий Джоунс. Даян Лейн е бивша съпруга на хайлендъра Кристоф Ламбер. Във филма участват още Алан Алда, Рони Кокс и Даниел Бензали.
Шоколадови изкушения с летни плодове
Ако е вярно, че сладкото, колкото и да е вредно, действа на центъра на щастието в човешкия мозък и че шоколадът е един от най-предпочитаните десерти, предлагаме ви изисканото ШОКОЛАДОВО ФОНДЮ на "Кулинарния кръг" в Лионския университет.
Дозата за 6 души се приготвя за 20 мин, от които 10 са за подготвяне на течността. За нея са необходими 250 г черен (горчив) шоколад, още толкова бял шоколад и 500 г прясна течна сметана. По ваш избор подгответе плодовете, които ще използвате във фондюто - те могат да бъдат пресни - ябълки, ягоди, банани, праскови, кайсии, круши или от съответното сладко. Освен тях - бисквити и/или бишкоти, бадеми, кососово брашно, канела.
Пригответе плодовете, които ще топите в шоколадовата смес - големите плодове нарежете на малки кръгчета или на кубчета, изцедете от сиропа плодовете от сладката. Стопете бавно шоколада, след това прибавете сметаната. Това трябва да става на съвсем слаб огън, докато сместа стане хомогенна. Особено внимавайте да не претоплите шоколадовата смес!
Поднесете я върху комплекта за фондю, като отново внимавате силата на огъня (или нагревателя) в никакъв случай да не предизвика завиране на сместа. В нея потапяйте приготвените плодови парченца, като преди да ги консумирате, посипвате с кокосовото брашно, бадеми, канела... - всеки, както му харесва.
Тази рецепта може да подобрите по ваш вкус - например да прибавите малко коняк в сместа или пък малко ароматизиран шоколад. Някои почитатели на шоколадовото фондю твърдят, че предпочитат вишните от сладко, които се изпълват със сместа... Приятен апетит! Не прекалявайте все пак!
Военният министър се надстрелва с журналисти
Мерник на професионален стрелец и експертни огневи умения демонстрира министърът на отбраната Георги Ананиев по време на първия турнир по стрелба за армейски репортери миналия четвъртък. Първият човек на военното ведомство, който е и офицер от запаса, буквално направи на решето всички мишени, които му се изпречиха. Ананиев не пропусна целта нито веднъж - както с пневматична пушка, така и с боен пистолет. Той обаче не пожела да се включи в стрелкова надпревара с журналистите. Попаденията на нашия министър са доста по-добри от резултатите на неговия колега от МВР, не пропуснаха да се похвалят офицерите от отбраната.
Турнирът по стрелба за военни журналисти тотално опроверга теорията за превъзходството на силния пол. Женската част на пишещото съсловие заби в земята самочувствието на репортерите в панталони с постиженията си. Преобладаващата част от журналистите изгърмяха патроните си нахалос и можеха да се похвалят с едно-две точни попадения за разлика от колежките си, които буквално разстреляха целите. Първо място при жените грабна Даниела Маркова от в."Земя", чийто съпруг е професионален състезател по стрелба. След нея се наредиха Людмила Зашева от в. "Стандарт" и Невена Мандаджиева от пресцентъра на военното министерство. Георги Пауновски от в. "Пари", Васко Михайлов от БНТ и Димитър Илиев от в."Стандарт" бяха призвани да измият срама от името на силния пол. Те се класираха съответно на първо, второ и трето място при мъжете.
Незадоволителните стрелкови способности вероятно ще докарат на военните репортери повиквателна за запас, намекнаха от Министерство на отбраната.
ДИАЛЕКТИКА
КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ не се появи на последното заседание на Висшия партиен съвет с аргумента, че е болен. То беше насрочено ден след като "Труд" публикува статия, според която Премянов обвинява Добрев, че го е разработвал. Според представители на соцадминистрацията Премянов "се е разболял", след като разбрал, че Добрев ще присъства.
В клуб "Ялта" беше представен миналата седмица пилотният сингъл на братя АРГИРОВИ "Гот е". Двамата братя, облечени в рекламни фланелки и шапки на спонсора на албума "Най-доброто и най-новото" водка Finlandia, зарадваха многобройната си публика с ентусиазирано изпълнение. Фенове на Аргирови се оказаха Иван Славков и компания, Хачо Бояджиев, Евгени Минчев, Теди и Силвия Кацарови. За най-темпераментите посетители имаше конкурс за най-бързо изпиване на водка със сламка.
Първият и последен съветски президент МИХАИЛ ГОРБАЧОВ ще представи на 26 септември във френския град Лил своите мемоари. Гост на церемонията ще бъде бившият министър-председател социалист Пиер Мороа. Един от първите екземпляри на книгата си Горбачов ще подари на най-голямата европейска книжарница Furet du Nord.
ДИМ ДУКОВ напуска поста управител на "Спартакус". Собствениците на известния клуб търсят негов заместник. Предложение за мястото е било отправено на актьора МАРИУС КУРКИНСКИ, но той е отказал с мотива, че е добър приятел с Дуков.
На пресконференцията на БСП миналата седмица ръководството на партията осведоми журналистите за готовността му да направи "поетапна оценка на 100-те дни на правителството". Малката стая на пресцентъра едва беше побрала представителите на масмедиите. Разтревожени секретарки побързаха да успокоят, че няма нищо тревожно. Просто през август няма много събития. Ексминистърът от правителството на Виденов РУМЕН ОВЧАРОВ обяви статистическите данни за размера на престъпността в страната. На въпроса на журналисти откъде събират тази информация председателят Първанов с двусмислена усмивка обясни, че четат последната страница на "Труд" и си водят бележки.
Последното световно турне на ХУЛИО ИГЛЕСИАС ще бъде през 1999 г. Певецът, покоряващ сантименталните сърца, няма да се откаже обаче от концертите и производството на дискове - той ще продължи да пее, но не и по стадиони. Застаряващият бонвиван, който така и не намери своята Дулцинея, признава, че печели повече пари, като преговаря с банкерите си, отколкото когато е на сцената. До тази висота все още не са достигнали двамата синове на певеца - Хулио и Енрике, които продължават да пеят в печелившия музикален стил.
Най-новата идея на ХРИСТО ЯВАШЕВ се казва Over the river. Той предвижда да разстеле платно по течението на голяма река, по всяка вероятност Арканзас, с дължина 15 километра. Последният голям проект на покорения от гигантомания знаменит българин в изгнание беше опаковането на Райхстага през 1995 г. Зрителите на "По света и у нас" в петък вечерта бяха зарадвани с кореспонденция от Делхи по случай националния празник на Индия. Не е ясно защо държавната медиа, която е пред фалит, е преценила, че събитието заслужава изпращането на журналист на другия край на света. За щедър спонсор не беше съобщено. Все пак няма съмнение, че след завръщането си специалната пратеничка ДАНИЕЛА КЪНЕВА (за която печатът бе съобщил, че е пенсионирана) ще предложи на българските данъкоплатци поредния си филм за страната на свещените крави.
Стефка Берова и дъщеря й Косара Марчинкова пяха на петгодишнината от създаването на една от най-големите агенции за недвижими имоти във Варна - "Градев". Собственикът на фирмата ВАЛЕНТИН ГРАДЕВ беше поканил предимно колеги от бранша в известния с хубавата си градина ресторант "Димят".
Христо Стоичков даде рамо на "Пума"
Камата взе персонално участие в промоция на фирмата за спортни изделия "Пума". Тя се проведе в новата столична дискотека "Нерон 2", собственост от която има и добрият му приятел Любо Пенев. Специално заради мегазвездата мероприятието бе насрочено за ден и час, в които той ще е в България и ще е свободен. Това стана след прибирането му у нас на подготвителния лагер за световната квалификация с Израел. На шоуто присъстваха всички футболисти от българския национален отбор, които в момента се готвят за важния мач.
"Екипите на "Пума" са страхотни. Много спортисти ги използват и аз се радвам, че българският национален отбор подписа договор с фирмата", заяви Стоичков. Той също има личен рекламен договор с концерна и дори се говореше, че една клауза от него го е върнала в националния отбор. Текстът гласял, че ако Ицо не играе в държавния тим, ще получи три пъти по-малко пари. "Едно от изискванията на "Пума" е да играя в националния отбор", призна Стоичков на промоцията. Още по-голямо шоу обаче очаква почитателите на Камата през декември. Организира се демонстративен спринт на 100 метра между него и лекоатлетката Мерлин Оти от Ямайка. Той ще се проведе вероятно в последната седмица на декември, тъй като единствено тогава Стоичков ще е свободен.
И българите проговарят на "Tattoo"
Ива РУДНИКОВА
В България от 5 години има професионални ателиета за правене на татуировки. Преди това с нещо като татуировки в мастилен цвят ("Цура'78", русалка, змия) се декорираха предимно затворниците, циганите и моряците. От известно време tattoo-студиата тук стават все повече, разнообразява се и "номенклатурата" на телесната галерия. Клиентелата варира от ентусиазирани тийнейджъри до улегнали хора с костюми и дипломатически куфарчета.
Според някои учени татуировките идват от Полинезия и са толкова стари, колкото скалните рисунки. Други изследователи доказват, че родината на татуировките е Египет. Има свидетелства, че там означения върху кожата са съществували между 4000 и 2000 г. пр.н.е. Индианците са майсторели върху лицата си грим от сажди, а черните са бележели лицата си против уроки. В неписани племенни закони татуирането е било ритуал за ознаменуване на пълнолетие. Жителите на Нова Гвинея познават по татуировката принадлежността на този, който я носи, към даден социален етаж. Маркировката със съответното животно, тотем на даден клан, е било лесен начин "своите" да се разпознават безпогрешно в бой. И т.н.
Татуировките могат да бъдат полезни. Татуирането с лечебна цел е широко разпространено в Ориента. Тибетците правят татуировки върху конкретни точки, използвани при акупунктурата което, съчетано с употребата на билки в боите, води до укрепващ организма резултат. В наши дни "доживотната" рисунка нерядко може да послужи за прикриването на белег. Или за поправянето на младежко празноглавие - така татуираният в скинарска еуфория пречупен кръст става елегантна пума. Суетните подражателки на Мадона и Синди Крауфорд пък бързо могат да се сдобият със световноизвестните бенки, въпреки че по света е прието, че татуировки не се правят от шията нагоре.
Иначе имаше виц за човека, който имал татуирана на плешките карта на света. Веднъж отишъл на лекар и казал, че го боли около Чукотка. Неотдавна излезе филм, в който една майка се шегува, че единственото достойнство на приятелката на нейния син е, че в татуировките й няма правописни грешки.
Днес, освен подсъзнателните повторения на древните "картинни" заклинания за мъжество (дракон, орел, пантера), за вечна любов (сърце, цветя) и късмет (кръст, пика), хората стават "витрина" на всевъзможни хрумвания. Има един българин, чийто гръб е картотекирал физиономиите на най-успешния състав на националния ни отбор по футбол. Друг има на рамото разлят дългокос портрет само на Трифон Иванов. Сънародниците ни, макар отскоро да се радват на специфичната козметична услуга, вече са в час на модните тенденции - в момента много предпочитани са келтските мотиви, календарите на маите и ацтеките, елементите от египетската символика и скандинавската митология. Класацията на студио "Игуана" за най-актуалните рисунки върху тяло пък започва с биомеханика - хибриди между човек и машина ("навън ги правят от 70-те години"). Непреходни си остават флората, фауната, женските имена и сърцата.
"Хората у нас още са неориентирани, но се татуират за самочувствие или за настроение. Харесва им да са екстравагантни. Животът на някои се променя на 180 градуса, като си направят татуировка", твърди Марио Янков-Мими. Неговото студио е първото в България - действа от 1992 г. Мими, който е усвоил изкуството в специално училище в Англия, казва, че разчита на индивидуалния подход към всеки клиент - "татуировката трябва да му отива, да говори за характера и да не е кич". Според експерта кичът в татуировките се проявява най-вече когато са няколко. Тогава рискът да не са подчинени на една тематика е много голям.
Професионалистите (т.е. хората, които са комбинирали умението си да рисуват добре с техниката на иглите) подсказват, че хубавата татуировка се познава най-вече по чистите контури, качествените светлосенки, дълбочината. Светлосенките се правят с по-плитко или по-дълбоко забиване на иглата (а те всъщност са три). Те се стремят да направят рисунка, която да е ясна от разстояние - не да се налага да забодеш нос в татуировката, за да разбереш, че става въпрос за романтичен еделвайс, а не за Дяволчето Фют да речем.
Цената на една татуировка в София е между 20 и 100 долара в зависимост от размера, броя на цветовете и сложността на изпълнението. "Ценоразписът" е договорен кротко между водещите в бранша.
"Машина, игли - всичко е вносно, качествено, скъпо. Боите са на растителна основа и са абсолютно безвредни и също се купуват от чужбина. Това прави и удоволствието да се татуираш по-скъпо", обясниха от сръчната задруга. "Меджик татуу" е сочено от ценители на живота като най-чистото и направено с мерак студио. Там иглите са задължително за еднократна употреба, работи се с ръкавици, а разглобяемите части на tattoo-машината се изваряват с педантична честота. (По принцип в България дейността на подобни "кабинети" не е регламентирана, затова помещенията трябва да отговарят на ХЕИ-изискванията за козметичен салон - да има плочки и течаща вода.) Това е може би единственото подобно ателие, в което, преди да бъдат татуирани, клиентите трябва да подпишат декларация, че се подлагат на разкрасяване в трезво състояние и неупотребили опиати.
В почти всички "художествени" работилници на стената виси инструкция за това как трябва да се погрижиш за прясната татуировка, която всъщност е рана. "Татуировката не трябва да се мокри в продължение на 7 дни, не бива да се излага на слънце и е добре да се покрие с марля с вазелин или предписан от личния ви лекар антибиотик със заздравяващо действие", пише в човеколюбивата нота.
"Трябва да си невероятно прецизен и опитен в работата - татуировката остава за цял живот, не можеш да се упражняваш върху хора", категорични са Росен и Юли от "Меджик студио", което след броени дни ще бъде прекръстено символично на "Леонардо". Въпреки че има вид временни татуировки, в България за тях не може да се говори. Освен може би лепенките от дъвки, които се плюнчат и отпечатват. Има нещо, което се нарича party-tattoo - пак на принципа на лепенка, която се минава отгоре с боички и трае два-три дни. В Европа (всъщност Франция е с най-големи традиции в татуирането и материалите от Хексагона по общо мнение са най-качествени) има и такива татуировки, които се правят с бои отново на растителна основа, но те се абсорбират от организма за няколко месеца.
Иначе класическата татуировка е завинаги и по света се маха с пластична операция или лазер, но винаги остава белег или червенина. По-лесно е да се покрие с друга. "Татуировката е индивидуалност, тя е модерна, колкото и джинсите", смятат от студиото на ул. "Бачо Киро" в столицата. Интересното в "Меджик" са няколко улесняващи избора на клиента "буквара". На масата е книгата на университетското издателство "Символите", на близкия рафт стои френска "История на татуировките". В енциклопедията има глави "Еротика на татуировките", "Етика на татуировките", а на възможността да се татуират животни също е отделено внимание. Специализираната литература в България продължава да е кът, дори списанията се носят отдалеч.
Въпреки това решилите да се "отличат" с някаква картинка българи вече имат шанса да го направят по европейски - чисто и професионално. Дори ако става въпрос за ценови код (това са чертичките върху някои продукти, известни още като снимка на сомалийско семейство) на глезена с индивидуалния ЕГН отдолу или за три капки кръв в основата на показалеца.
Светла Димитрова спаси добрата оценка за българския отбор на световното
Стефан АЛЕКСОВ
Сребърният медал на Светла Димитрова на 100 метра с препятствия покри програмата максимум на националния отбор на световното първенство по лека атлетика в Атина. Благодарение на него шефовете на федерацията дадоха висока оценка на представянето на България.
"С този отбор повече не можеше да се постигне", заяви генералният секретар на федерацията Добри Карамаринов. Страната ни зае 30-о място в класирането по медали. Статистиката сочи, че най-лошото представяне на България на световно първенство по лека атлетика е в Щутгарт през 1993 г. - с един бронзов медал. Затова от федерацията не спестиха суперлативи и внимание към Светла и към треньора й и неин съпруг Илиян Пищиков.
"Светла се завърна по изключителен начин в леката атлетика. Сребърният медал от световното е много по-голямо постижение от европейската титла на Светла от 1994 г.", смята Добри Карамаринов.
Федерацията бе толкова доволна, че дори не удържа и стотинка за себе и предостави на семейство Пищикови пълната сума от 5000 долара, която дава японският концерн "Асикс" по рекламния си договор с БФЛА. Освен това за драгоценното сребро федерацията плати на атлетката още 6 милиона лева от собствения си бюджет.
Лъвският пай за Светла дойде още в Атина - 40 000 долара бе премията от ИААФ за второто място, фиксирана още преди състезанието. Минути след финала в Атина Светла бе атакувана от мениджърите и получи покана за турнира от "Голямата четворка" в Цюрих три дни по-късно. Тази покана също е придружена от чек за сериозна сума. В Цюрих Светла завърши трета след бронзовата медалистка от Атина Мишел Фриймън, която взе пълен реванш, и след шампионката Людмила Енквист.
И макар че само Светла Димитрова изми очите на българската лека атлетика, ръководителите на този спорт у нас видяха добра перспектива в резултатите, показани и от другите ни участници.
"Световното в Атина бе много силно първенство. Въпреки че нямаше подобрени рекорди, резултатите бяха много "плътни", с голяма конкуренция във всяка дисциплина", е мнението на специалиста в УС на федерацията Добри Карамаринов. Тъкмо затова шестото място на Тереза Маринова в тройния скок, деветата позиция на Магдалена Христова в дългия скок и полуфиналите на Петя Пендарева на 200 метра и Петя Страшилова на 800 метра получили също висока оценка. Потенциалът на Магдалена Христова се криел в разбега, което било само въпрос на работа. За спринтьорката Нора Иванова пък нашите специалисти отдавна предричали, че ще й бъде най-трудно да влезе в голямата лека атлетика поради спецификата на конкуренцията на 100 и 200 м. "С постиженията си тези млади момичета доказаха, че атлетиката ни има голям потенциал за следващите първенства. Отсъствието на Стефка Костадинова е само моментно положение. Да не забравяме, че на пистата се връщат и наказаните Ива Пранджева в тройния скок и Даниела Георгиева на 400 метра", обясни Карамаринов.
Федерацията защити още една своя позиция. Напълно се оправда изборът на треньорския съвет за 11-те състезатели, които представиха България на световното, твърди Добри Карамаринов. Извън тази група на собствени разноски в Атина отидоха завърналата се след наказание Цветанка Христова на гюлле, Моника Гачевска на 100 метра и Илиян Ефремов на овчарски скок, но те отпаднаха още в квалификациите.
Генералният секретар Карамаринов признава и двойния фалстарт на Живко Виденов на 110 м с препятствия, за който българските медии обвиниха гръцките организатори в пристрастие. "На всеки се случва", каза шефът от БФЛА. "Нормално е всички лекоатлети да не успеят да покажат истинските си възможности, но те бяха избрани единствено от резултатите, показани в турнирите преди световното. В този смисъл Нора Иванова на 100 метра и Николай Раев в дългия скок имаха повече възможности", завършва с оценката Добри Карамаринов.
Шумахер ще гони трета поредна победа на "Спа"
Дванадесетият кръг от шампионата на Формула 1 в края на тази седмица ще отведе пилотите на любимата им писта. "Спа Франкоршан" в Белгия е бърза и удобна за отборите, чиито двигатели са с максимално голяма мощност. Нужна е обаче и смелост, за да се взимат завоите, без да се сваля крак от газта. Състезанията на "Спа" са винаги вълнуващи и приятни за гледане, защото са най-бързите. "Ероуз" вероятно няма да се изяви така ярко, както в Унгария, но със сигурност отборът израсна много през последните шест месеца и почти достигна до първата си победа. Първото място на "Спа" обаче би трябвало да принадлежи на Михаел Шумахер най-малкото заради привържениците му. Това е най-близката писта до родния град на двукратния световен шампион - Керпен. На нея преди 5 години той записа и първата си победа в шампионата на Формула 1.
"Спа Франкоршан" ми е като домашна писта", коментира Шумахер. Това е една от малкото писти, които бяха доста променени през последните години, без да загуби предизвикателния си характер, така че се запазва удоволствието, което изпитват пилотите. Няма друг завой в света като "О Руж" - той е вълнуващ както за зрителите, така и за състезателите. Няма значение колко пъти го минавам, всеки път изпитвам гъделичкащо чувство на удоволствие, което е част от Формула 1."
За Деймън Хил ще бъде още по-трудно.
Голямата награда на Унгария на 10 август даде цвят на борбата този сезон. Ако болидът на Деймън Хил бе издържал до края на състезанието, това щеше да бъде първата победа за "Ероуз", "Бриджстоун" и "Ямаха". Надпреварата на "Хунгароринг" потвърди таланта на британеца и затвори устата на критиците, които твърдяха, че той никога повече няма да се състезава в добър отбор. На "Спа" обаче положението е друго. На бързата писта моторът на "Ямаха" ще се поизмъчи. Все пак тимът на "Ероуз" вече има настройка, с която може да печели точки навсякъде, а защо не и цели състезания. "Следващият старт ще бъде два пъти по-тежък, казва Деймън Хил. Мисля, че ще ми е по-трудно на "Спа", което няма да ни позволи да повторим постижението си от Унгария. " Времето на "Спа" е винаги непредвидимо и това може би ще помогне на Деймън. В Унгария той беше единственият пилот с гуми "Бриджстоун", който се класира сред първите десет. Мокра писта би била добре за "Бриджстоун", но проблемът е в двигателя.
Къде ще бъде Хакинен догодина.
Във Формула 1 се разпространява упорито слухът, че финландецът Мика Хакинен е подписал с друг отбор и ще напусне "Макларън" в края на годината. Неговите мениджъри отричат и затова е трудно да се предвиди къде може да отиде младият състезател. Все още няколко отбора не са си осигурили пилоти за следващото първенство. Сред тях са "Заубер" и "Бенетон", но от нито един от тях не идва и намек за привличане на Хакинен.
Колко се увеличиха шансовете на Вилньов.
Канадецът Жак Вилньов все пак спечели състезанието в Унгария, но, както и на "Силвърстоун" за Голямата награда на Великобритания, това беше повече късмет, отколкото негово лично постижение. Задминаващата маневра в края на гонитбата беше наистина смела, но тази година той далеч не е фаворитът, който се очакваше да бъде. Младият канадец дължи повече на Деймън Хил, отколкото си мислят хората, не само за титлата на "Хунгароринг", но и за второто място в генералното класиране.
Финансов въпрос причини леко объркване в лагера на волейболистите
Финансов въпрос, който бе изкаран недоразумение от федерацията, разбуни духовете в лагера на националния ни отбор по волейбол. В един момент избраниците на треньора Стефан Соколов се разделиха на лагери, понеже открили, че някои измежду тях не са платили глобите си, наложени им за слабото представяне на олимпиадата в Атланта преди година. Тогава нашите станаха седми.
Недоволните извикали Соколов и поставили въпроса пред него. Очаква се решителен разговор с президента на федерацията Валентин Заяков. Но Соколов и генералният секретар на БФВ Живко Жечев вече твърдят, че въпросът е решен.
Глобите всъщност бяха във вид на удвояване на таксите за лиценз за трансфер в чужбина. Тези такси се плащат в касата на федерацията от нашите волейболисти в чужбина всеки път, когато подпишат нов договор с чужд клуб. На практика това е всяка година, понеже българите имат обичай да удрят парафи под едногодишни контракти. Сумата обикновено дава клубът на играча. Тя е 3000 долара за отбори от Италия и Гърция и 2000 за по-слабите първенства (Австрия, Франция). Това правило, което бе въведено наскоро, стана причина за сериозни търкания между националите и федерацията. После нещата се уталожиха. Глобата за Атланта бе удвояване на таксата (т.нар. нула-оста), тоест след игрите всеки национал трябваше да внесе в касата на федерацията 6000 долара.
Според информация от лагера на волейболистите глобите, поне доскоро, не били платени най-малко от четирима национали. Това довело до брожение срещу тях на принципа "как може едни да плащат, а други не". Недоволните дори имали наум компромисен вариант - да не плащат таксите си този сезон, ако глобите на колегите им бъдат опростени.
"Няма такова нещо, момчетата не са доразбрали как стоят нещата. Всички вече са си платили глобите от Атланта", заяви Живко Жечев.
Проблемът възникна броени дни преди световните квалификации. Тази седмица играем в зала "Универсиада" последователно с Румъния, Словакия и Испания за две места на финалите в Япония догодина. Специалистите очакват отборът без проблеми да завърши дори първи в тази компания, макар че при испанците играе най-добрият нападател от Световната лига Рафаел Паскуал. Стефан Соколов обаче отказа да освободи нападателя Ивайло Гаврилов, който искаше да припечели малко от плажен волейбол на турнира в "Албена", като по този начин показа, че е притеснен за квалификациите.
И "Левски" е пред провал в предварителния кръг
Боян БОЙЧЕВ
И последният български представител в европейските турнири - "Левски" (Сф), е на път да отпадне още в предварителния кръг. Сините излязоха с високо самочувствие срещу бившия носител на КНК "Слован" (Братислава), за който разузнаването от "Герена" в един момент твърдеше, че нито има големи възможности, нито е в добра форма. После мнението на треньорския щаб се промени, но изглежда, вече бе късно за футболистите. Мачът завърши 1:1, като "Левски" пропусна доста положения, но и гостите могат да съжаляват, защото в някои моменти имаха шанс да стигнат до победата.
Впрочем в първите 15 минути словаците играха много често в полето на "Левски" и само падналият рано гол на новата звезда Георги Иванов ги прибра в половината им. После атакуваха главно на контраатаки, при които излизаха често на добри положения.
В типичния си стил играчи и ръководство на "Левски" се опитаха да се оправдаят с испанския рефер Хосе Ансуатега Рока. Той действително позволи твърда игра от английски тип и трябваше по-често да вади картони на гостите. Проблемът на сините беше, че футболистите на "Слован", а не те, могат да играят твърдо. Това призна и треньорът Стефан Грозданов.
Накрая българите стигнаха до безпомощното положение да предизвикват при всяко единоборство словаците с надеждата някой да си изпусне нервите и да отвърне с юмруци. Тази тактика успя и на земята бе свален Александър Александров. Рока не видя или не поиска да види как играч на "Слован" посегна към лицето на българина.
"И десет минути да бе дал продължение, ние гол нямаше да вкараме. По-вероятно бе дори да получим още един", каза след мача човек от ръководството на "Левски". Тези думи са всъщност сентенцията на безпомощността, демонстрирана от българския отбор след случайния изравнителен гол в 65-ата минута. Президентът на клуба Томас Лафчис отиде още по-далеч и намекна, че разгулен живот пречи на някои от звездите в отбора. "Не може момчета по на 23-24 години да не могат да ходят по терена след 50-60 минути игра. Знам къде им е проблемът, но не може така лекомислено да бъркат в джоба на колегите си и в сърцата на запалянковците", каза той.
Така и "Левски", подобно на ЦСКА и "Нефтохимик", най-вероятно ще си остане до предварителния кръг на европейските турнири, в който трябва да се отсеят несериозните отборчета. Макар и прикрито, от "Герена" се радваха на жребия - до миналия четвъртък. Стефан Грозданов знаеше, че силата на "Слован" е изключителната физика. На стадион "Васил Левски" словаците надвиха "Левски" точно с по-борбената си игра, като единствено двама-трима от българския тим можеха да се мерят по физически сили с гостите.
Сега най-силният коз на "Левски" се оказва не собствените му възможности, а шансът "Слован" да подцени сините в реванша. Словаците обаче безспорно са с по-голям международен опит. Там помнят европейската купа от 1969 г. и едва ли имат намерение да допускат грешка.
Накратко
Изпълнителният комитет на БФС прие за сведение решението на съда за свикване на извънреден конгрес на 19 септември, но му се възпротиви. Президентът Иван Славков прати възражение до Главна прокуратура, която единствена имала право да атакува решението, макар в него да пише, че е окончателно и не подлежи на обжалване. Юристите на футболния съюз смятат, че подписката за свикване на конгреса не съдържа достатъчно легитимни участници. Междувременно от "Кърниградска" обясниха, че организацията на конгреса ще струва поне 45 милиона лева. По устав трябва да ги платят тези, които са предизвикали извънредния конгрес. Лидерът на опозицията Томас Лафчис обяви, че няма такова намерение.
Пак заради извънредния конгрес бе предложено преброяване на лоялните към Иван Славков членове на изпълкома. Валентин Михов вече бе подал оставка от ИК, а Славков подкани бившия международен рефер Любе Спасов да си признае, че не е от неговия отбор. Спасов стана и разкритикува работата на ръководството на футбола ни. Казаха му да напусне заседанието на изпълкома, но той отказа и отговори на тези, които поискаха това, че превишават правомощията си. След това треньорът на националния отбор Христо Бонев дори не пожела да чете отчета си пред Любе Спасов и също поиска от него да напусне. "Това не може да се случи никъде в света", заяви членът на изпълкома.
Емил Костадинов изигра първите 70 минути за мексиканския "Тигрес де УАНЛ", но се заговори, че това може да е и последният му мач отвъд Атлантика. Турският "Бурсаспор" си търси класен нападател и се кани да му отправи оферта. Впрочем мениджърът с българска жилка Ибрахим Куруджу дойде за една седмица у нас, за да преговаря с националите и с други български играчи. Той имал поръчка да не се прибира в Турция, без да е намерил футболисти поне за три отбора.
Христо Стоичков спаси "Барселона" в мач от предварителния кръг на Шампионската лига на Европа със скромния "Сконто" (Рига), който каталунците спечелиха с 3:2. Българинът вкара дузпа 4 минути след края на редовното време. Преди това латвийците на два пъти повеждаха в резултата, а за "Барса" изравняваше бразилецът Джовани.
Гросмайстор Веселин Топалов спечели турнира на големия шахматен фестивал в Антверп. Той завърши с 5.5 точки от 7 кръга и изпревари ветерана Виктор Корчной. След като се прибра в България, Веско заяви, че вероятно ще откаже участие в първото световно първенство по шахмат, което се организира в края на годината. Срокът за заявки е до 31 август. "Програмата облагодетелства някои шахматисти за сметка на други. Не мога да приема, че Анатолий Карпов, който е след мен в световната ранглиста, се включва направо от полуфинала, а аз трябва да изиграя пет кръга преди това. Няма време за почивка", заяви четвъртият в света Топалов.
Мачът с Израел изяснява нещата в групата
Световната квалификация по футбол с Израел в сряда трябва да изясни до голяма степен положението в нашата група 5 в зона Европа. Отдавна е известно, че победата е цел без алтернатива за българския отбор. Трите точки не само ще го изстрелят на върха, след като сега отстъпва на другите два силни отбора. Преди всичко те ще ликвидират окончателно всякакви теории за място на Израел във финалите във Франция догодина. За евреите това е последният мач в групата. Сигурно последният шанс ги прави опасни - но и достатъчно нервни от перспективата да останат извън играта, което, сами осъзнават, е по-логичният изход. Едва ли изказването на треньора им Шломо Шарф, че очаква загуба в София, е само "еврейски номер", както заяви българският селекционер Христо Бонев. Шарф просто не си позволява нищо повече от реалистична прогноза.
Бонев отново разполага с най-доброто, което може да си пожелае. Не липсва нито една от големите звезди. В един или друг момент треньорът изказваше опасения за моментната форма на Трифон Иванов или за това, че няма информация за отишлия да играе в Мексико Емил Костадинов. Всички се явиха навреме за лагер-сбора в София, отминати дори от традиционните контузии. Единствената липса е на вратаря Борислав Михайлов, човека, чийто опит е един от най-солидните капитали на отбора.
Бонев отново лансира пред журналистите шаблона, че атмосферата в отбора е отлична. Този път думите му прозвучаха съвсем истински, защото той ги противопостави на положението преди мача с Люксембург през юни. Онзи мач бе белязан от едновременното връщане в състава на отлъчилите се Стоичков, Любо Пенев и Лечков. Треньорът не се побоя да признае, че тогава нещата не са били съвсем наред и събирането на всички звезди на едно място не е довело до бързо изглаждане на наслоилите се за няколко месеца противоречия. Сега обаче за него атмосферата е перфектна.
Вероятно не би могло и да бъде другояче, след като само часове след началото на лагера стана ясно, че БФС отново ще отвори касата си за допълнителни премии - за мача с Израел и естествено за следващия, с Русия на 20 септември. Решението на изпълкома е продиктувано от изтеклата информация, че при класиране за световните финали БФС ще получи поне 6 милиона долара за участие. Така предвидените 1.3 милиона долара за премии на националите ще бъдат надвишени, макар че засега няма официална информация с колко.
При две последователни победи - над Израел и Русия, България се класира предсрочно за финалите във Франция.
Говорит и показ&?cy;вает Москва!
Летният информационен вакуум има свойството да раздува някои новини до измерения, които те едва ли биха достигнали в друго време на годината.
Точно това се случи, когато правителството най-сетне започна плахо да придвижва отдавна чакащия решение въпрос с излъчването в България на Обществената руска телевизия. В медиите се появиха мнения, които яростно защитават безспорно качествената телевизионна програма. Стигна се дотам, че мастит професор написа по този повод (не е ясно дали сериозно, или търсейки пародия): "Тъмни сили се опитват да осакатят моето хармонизирано битие, да раздвоят и без това изтощената ми екзистенция и да елиминират окончателно едната ми (онази "тоталитарната") половина."
И тъй като историята никога не се повтаря, освен като фарс, явно фалцетните нотки от безумно проведения спор за или против НАТО няма да бъдат достигнати освен в комичен план.
Сериозно погледнато, жалко, че интелектуалният български елит отново не може да проведе достоен дебат по същността на въпроса. Защото е ясно, че не е нормално (и морално) в една държава, едва избягнала фалита, парите на данъкоплатеца да отиват за излъчването на каквато и да е чужда тв-програма. Въпросът е защо просветената прослойка на обществото, която гледа ОРТ, не предложи парите за излъчването й например да отидат за мизерстващите български театри. И защо всъщност тези, които с интелектуално високомерие говорят за пълното творческо падение на държавната телевизия, никога не отказват да участват в хулените й предавания?
Защо не изразяват така яростно негодуването си от факта, че сегашната бездна между качеството на руската и българската телевизия се дължи и на това, че за разлика от Русия в България още не съществува истинска медийна конкуренция, която да стимулира качеството на програмите?
Негодуващите би трябвало да са забелязали, че именно благодарение на тази конкуренция днес руските телевизии са толкова различни от онова, което се излъчваше по времето, когато с Левитанов глас звучеше: "Говорит и показ&?cy;вает Москва!"
А най-носталгичните по тоталитарната си "половинка" все още могат да намерят грамофонните плочи, увековечили за братските народи речите на генералния секретар на Политбюро на ЦК на КПСС и председател на Президиума на Върховния съвет на СССР Леонид Илич Брежнев пред конгресите на партията на Съветите.
До морето и назад
Типичното за последните десетилетия световно "лятно преселение на народите" има не само лична индивидуална значимост, но и огромни икономически последствия. Развлекателната индустрия, културният туризъм и дори обикновените ваканционни селища осигуряват приток на капитали, създават все повече работни места и се превръщат в едни от най-бурно развиващите се световни отрасли. Не на последно място това е един от най-ефикасните пътища за перманентна международна реклама на една страна.
У нас икономическата криза удари българина по цялото му всекидневие и наред с всички останали ограничения наложи вето и над иначе лелеяната лятна почивка. Дори в столицата, от която по принцип се очаква да е най-голямо попълнението за родните ни курорти, всеки втори анкетиран заявява, че няма да почива това лято. Онези, които могат да си позволят да напуснат града, се ориентират преди всичко към черноморското крайбрежие и едва 12 на сто - към планинските курорти. На село или на вила "в почивка и труд" прекарва лятната отпуска всеки осми столичанин. Задграничният отдих се оказва по джоба на две на сто от софиянци.
Старият модел на ведомствен и профсъюзен контрол над "отдиха на трудещите се" издъхва икономически, новите структури обаче или все още не се ползват с доверие, или офертите им не са достатъчно примамливи. От всички летовници едва 13 на сто са ползвали услугите на туристически или други специализирани агенции. Близкото бъдеще на тези структури засега остава неясно и може да бъде описано само с прословутия маркетингов виц. Попадайки на туземен остров, двама търговци на обувки изпращат на своите компании следните телеграми. Първият - "Няма пазар за нас, тук всички ходят боси. " Вторият - "Има огромен пазар, тук все още никой не носи обувки."
Нашата туристическа индустрия все още е много по-близо до манталитета "всички са бедни, няма роден пазар за туристически услуги", отколкото до гъвкавостта и адаптивността на истинското предприемачество. Наред с материалните възможности би било добре обаче тя да отчита и психологическите нагласи. Защото въпреки икономическите трудности и лятната подготовка за "тежката зима" 34 на сто от хората заявяват, че спестяват през годината, за да могат да почиват лятото.
Отдихът на българина през последните години, както и десетки други неща у нас, се върти все в един и същ омагьосан кръг - предлагане на скъпи и некачествени услуги, отлив на ползващите ги и като резултат - още по-скъпи и по-некачествени услуги. Разчупването на този кръг от страна на производителите и посредниците е абсолютно необходимото условие за тяхното собствено оцеляване. От друга страна, за да бъде съживен целият ни туристически отрасъл, е необходимо и средностатистическият българин да бъде превърнат в негов клиент.
Изследването е представително за гр.София и е проведено в периода 12-14 август от агенция Alpha Research Ltd. по поръчка на вестник "Капитал".
Жорж и двамата мускетари
В скуката на политическото лято бизнесблокът произведе вест, която поради липса на всякакви новини, като изключим хранително-вкусовите, беше радост на репортерите.
Всъщност лидерът на БББ много точно избра момента, в който да отлюспи двама от своите депутати. В апатията на отпускарския сезон фактическото разцепление на бизнесблока е предвестник на подобни трусове на парламентарната група, която в историята си вече има едно драматично разцепване. Макар че засега особено впечатлени няма, с изключение може би на вярната Шуши.
На Жорж му трябваха няколко седмици, за да смели случилото се на конференцията на бизнесбратствата, на която чисто и просто той си беше отлюспеният. И тъй като тази структура е финансовият гръбнак на партията, Жорж реши да играе ва банк. Все пак е по-добре да остане без двама депутати, отколкото без финансови източници.
Тези боричкания по братски имат една характерна особеност. Жорж не иска отлюспените да напуснат само парламентарната група, а парламента. И за себе си е прав - с волнодумството си двамата Христовци - Петров и Иванов, само ще смущават малкото останали верни гвардейци на Жорж. Само че със сигурност "сините шпаги", наречени от Ганчев "слуги", си кроят други планове, които до голяма степен са зависими и от предстоящото отваряне на досиетата. Още повече че при есенния старт на парламента свободни депутатски атоми ще бъдат от полза за всяка по-предприемчива парламентарна група, която е в състояние да предложи добра миза.
А къде by the way е Агафонов?
Предлагам "Закон за нелоялност към държавата"
Напоследък в средствата за масова информация много често взе да се обсъжда проектозаконът за лустрацията. Това, което съм прочел или чул, ме доведе до заключението, че се пропускат важни обстоятелства и неопровержими факти, което е подвело много политици и журналисти.
Най-голямата заблуда е, че този закон е насочен против хора, които някога са правили нещо осъдително, и видите ли, не би трябвало да бъдем злобни и отмъстителни като тях. Нищо подобно! Става дума за личности, които от висотата на своето положение имат антиобществено, антипазарно, антибългарско, неморално и мафиотско поведение. Сега. Става дума за настоящето и бъдещето, а не за миналото. Заблуждава се онзи, който мисли, че червената номенклатура е мирясала или има такова намерение.
Изминалите седем години дават многобройни примери за това. Вестник "Капитал" в брой 30 в статията "Лустрацията - ... " цитира Благовест Сендов, който казва, че най-проспериращи бизнесмени сега били от бившите структури на БКП. Много точно казано, но не се уточнява как е станало, дали те са били при еднакви условия с другите български граждани. Защото голата истина е, че те забогатяха (умишлено не използвам думата просперираха), заставайки на входа и изхода на управлявани от техни подобия държавни фирми, които едва кретаха благодарение на това "сътрудничество".
Примери няма да давам, ще е излишно и банално, всеки знае по няколко от региона, в който живее.
Другата голяма заблуда е, че чрез този закон щяло да се допринесе за разделението на нацията. Та те винаги са се делели, делят се и сега. Осигуряват си бизнес, помагат си в борбата с конкуренцията, фаворизират се при търговете, дават си под наем обекти и оборудване на безценица, отпускат си необезпечени кредити, съобщават си поверителна информация или укриват неповерителната от другите, назначават се на доходни служби. За последното алиби им осигурява лансираното напоследък право на "екипност". Много точно един наш изследовател заключава, че те правят кариерата си "групово".
Обществото и държавата са длъжни да противодействат на тази мафиотщина, защото тя може да се задълбочи, като се включат подкупи, шантаж, убийства и т.н. И някой ден да осъмнем с премиер като Папа Док и президент като Ум Дада.
Като отчитам притесненията на някои политици и общественици от настоящата форма на проектозакона, предлагам да се приеме "Закон за нелоялност към държавата". Оформянето му, разбира се, ще направят юристи, но смисълът да бъде следният: Който, заемайки държавна служба, е допуснал на входа и изхода на фирмата..., е дал необезпечени кредити..., е разпродавал имущество без търг или търг проформа..., е създал фирма със свое участие или участие на близки, която експлоатира ръководената от него самия..., и т.н., няма право да заема ръководни постове в държавната сфера.
Такъв закон би парирал възраженията към сегашния проектозакон за лустрацията, а в мрежите му биха попаднали не само червени рибки.
Стефан Вълчанов, гр.Варна.
Право на отговор
Аз? Далавери? Никога!
В последния брой на вестник "Капитал" (11-17 август 1997 г.) прочетох публикацията на г-н Алексей Лазаров, озаглавена .
Авторът на публикацията явно е бил подведен от некомпетентни становища и коридорни приказки, които в никакъв случай не са в полза на националната телевизия. Резултатът - има вестникарска сензация, но отсъства истината. А нея, истината, можем да търсим само при добронамерен диалог. В противен случай не техниката на националната телевизия, а некоректността на пишещите журналисти би била мътната вода.
Прочитайки внимателно публикацията, всеки, който е запознат със същността на нещата, естествено си задава някои очевидно натрапващи се въпроси. Така например как е възможно от цялата закупена техника АМРЕХ (и какво означава това) през 1996 г. да е използвана само една камера, и то за 10 дни? Откъде са взети тези данни и как е установено това? Една елементарна проверка в направление "Координация" на БНТ би доказала колко време се използват камерите.
А що се отнася до взетото решение за покупка на допълнителни съоръжения към цифровата видеомонтажна апаратна на Студио 3, то се появява доста дълго време, след като е освободен целият мой екип. Така че въпросът защо и дали са били необходими тези допълнителни съоръжения трябва да се зададе на екипа на Иван Гранитски.
Интересен е "случаят" със Студио 4. Работещите дълго време в БНТ телевизионни специалисти много добре си спомнят състоянието на студиото и неговите технически съоръжения. Неговото обновление беше наложително, особено след започването на излъчване програмите на Ефир 2 по системата PAL. Ако някой наистина добронамерено поиска да провери нещата, то всички негови въпроси, засягащи преоборудването на Студио 4, могат да получат отговор при проверка (такава бе направена от ревизията) на протоколите, пазени в отдел "Секретариат" на БНТ. Всички решения са вземани след разглеждане и приемане от борда на директорите. А въпросът за допълнителното оборудване за студиото и всички други проблеми, възникнали в края на 1995 г., трябва да се зададе също на екипа, управлявал тогава Дирекция "Техника".
Напълно неправилно е и прехвърлянето на проблемите с неизлъчване на закупени програми "на сметката" на Дирекция "Техника". Ако се беше потрудил малко повече, журналистът, написал статията, можеше да разбере, че излъчването или неизлъчването на дадена програма зависи от директора на съответния канал, а не от направление "Телевизионен фонд".
Даването на радиорелейни линии под наем на столични радиостанции и "нарушенията", допуснати при това, са друг показателен пример за половинчато разглеждане на нещата. Можеше лесно да се провери и разбере, че става дума за негодни за употреба съоръжения. Те не отговарят на стандартите за излъчване на видео и звук и по тази проста причина не могат да бъдат разгледани като "редовни" телевизионни съоръжения. Доводите на ревизорите по този случай бяха, че е било по-добре тези нестандартни съоръжения да бъдат бракувани и унищожени, отколкото да се отдават под наем и да се реализират някакви приходи. Странно, но е така.
Дванадесетте пункта, по които управлението на дирекция "Техника" "издиша", са много интересно формулирани, но показват пълна тенденциозност и неточна интерпретация на фактите. Предварително се извинявам за тезисния стил на описание на тези 12 пункта, но техните отговори са наистина лесни за намиране.
Как например г-н Лазаров вижда, че е възможно подписване на договори без всички правни и икономически обосновки и липса на съответни решения на борда на директорите на БНТ? А относно "липсата на ясна стратегия за техническо обновление на БНТ и сроковете за извършването му" би могъл да се запознае със "Стратегическия проект за развитие на БНТ", приет още през 1992 г. Добре е да се знае, че когато се пишат подобни статии, би трябвало да се направи предварително проучване на нормативното състояние на нещата. Само тогава ще се избягват фриволни констатации относно "вината" на дирекция "Техника" за, цитирам: "неизлъчване на програми с платени лицензионни права", "забавяне на плащанията на данъчни и митнически задължения в особено големи размери", "липсата на контрол по процедурата за разходването на бюджетни средства при производството на телевизионни програми". Много лесно може да не се допусне подобно смесване и объркване на правата, задълженията и функциите на отделните дирекции в БНТ, ако А.Л. беше поговорил с хора, по-добре запознати със структурата и управлението на подобни на БНТ държавни предприятия.
Наистина - крайно време е хората, пишещи за телевизията и нейните проблеми, да разберат разликата между констатации на финансова ревизия и окончателен ревизионен акт, където се определят вината и отговорността на цитираните в него.
И накрая бих искал да задам един въпрос, по който си струва да помислят и журналистите, които се интересуват от телевизионната "кухня". Защо през последните две години се пише и ревизира само всичко, свързано с периода на моето управление, а през това време се смениха две ръководства (а сега управлява третото поредно ръководство), които не направиха почти нищо за подобряване техническото състояние на БНТ?
Новите собственици изземват правата на дребните акционери
На 26 август в 10.00 часа е свикано общо събрание на акционерите на "Платекс" АД със седалище в гр.Дряново. В резултат на първата вълна на масовата приватизация то е приватизирано 67%. В началото на август 1997 г. започна раздаването на преференциалните акции в полза на колектива по програмата за масова приватизация. В момента на получаване на депозитарните разписки членовете на колектива са принуждавани да попълват пълномощно в полза на някое от десетината лица, посочени в списък, които според служителката, раздаваща преференциалните акции, имат право да участват в общото събрание на акционерите на дружеството. Според същата служителка "Платекс" АД е закупен от ПФ "Енергоинвест", чийто представител е заявил, че не иска на общото събрание повече от 15 души и че дребните акционери нямало да бъдат допуснати до общото събрание. За да бъдат затруднени малцината собственици на преференциални акции, неупълномощили представител, да присъстват на общото събрание на акционерите, то е насрочено в работен ден - вторник.
Искам да задам няколко въпроса:
1. Какво се цели с твърденията, че дребните акционери няма да бъдат допуснати до общото събрание и че техните гласове няма да бъдат зачетени при вземането на решения? Тези твърдения на служителката, занимаваща се с раздаването на преференциалните акции, са в противоречие с нормите на Търговския закон, според който всеки акционер има право да присъства на общото събрание на дружеството. Значителната част от колектива на предприятието поради незнанието на правата си като акционери е подведена и е упълномощила посочените в списъка лица да ги представляват в общото събрание.
2. Кой и по какъв критерий е определил лицата от списъка, които трябва да бъдат упълномощени?
3. Защо общото събрание е свикано в работно време?
Уедряването на собствеността е съвсем нормално явление, което ще протича в следващите години, но при него е наложително да се спазват законите в страната и да се премине през покупко-продажбата на акциите. За съжаление в нашия случай се извършва уедряване на собствеността по пътя на полунасилствено изземване правата на дребните акционери.
Целта да оправдава средствата... В един от броевете на в. "Капитал", м.VII т.г., г-н Любен Дилов-син пише, че "парите, когато са само средство - никога не достигат... ".
Според мен най-правилното е средствата да оправдават целта, но в повечето случаи ставаме кепазе с парите си.
Колкото и малко да ги имат някои от нас, така или иначе всеки използва една част от тях като средство за прехрана.
Сега у нас се пазарува на риск, т.е. с очакването да получиш някоя хранителна инфекция след някоя консумация на храна.
Ниска платежоспособност, високи цени, нисък стокооборот, а оттам залежали стоки и всичко това в името на нашето здраве.
След като парите са единственото средство за преуспяване, защо не си зададат въпроса някои бизнесмени, че ако са успели да надхитрят някой друг бизнесмен или купувач, в същия момент може да се окажат потенциално измамени от някои други в други браншове.
Питам се и си отговарям: "Не се ли самоунищожаваме взаимно по тази начин?"
Въпрос на оцеляване.
Или както казва народът: "Може и кепазе, но здраве да е."
И наслука!
"Новият" Премянов
Лилия Филева*
"Никога не съм бил манекен в политиката... През последните седем години бях с активна, настъпателна позиция в политиката, в БСП и парламента. Да, твърдо съм решил да продължа да участвам и да се боря за нашата кауза, каузата на социалистическата идея. Ще се боря страната ни да излезе от кризата и хората да постигнат достоен живот. " С това послание завършва "анкетата с Красимир Премянов", която е в основата на издадената книга, посветена на соцлидера.
Промоцията на изданието самият Премянов направи на 2 август, по време на честванията на БСП на връх Бузлуджа. Житието на социалиста, описано в 256 страници, напомня песнопойка със стари градски песни, започваща с "О, спомняте ли си, госпожо! " и завършваща с текста и нотите на "Печални хризантеми, вий не знайте мойта скръб! ".
Защо един политик издава книга.
Обикновено държавниците и партийните лидери прибягват до перото и белия лист, когато са преминали апогея на кариерата си, за да се оттеглят, както подобава, оставяйки зад себе си летописите на професионалното си битие. Има и един друг тип политици, чието пребиваване в управлението е било скандално или свързано със значителни катаклизми. Те пишат, за да кажат своята истина по въпроса, обикновено години след като са паднали от пиедестала (например мемоарите на Тодор Живков).
Красимир Премянов обаче прави обратното - издава книга, която всъщност е едно по-голямо интервю, за да оповести, че смята да се завърне "активно" в политиката. Самото четиво е малко по-особено. Премянов не е автор, той отговаря на въпросите на "млад политолог", проявил интерес към "спорния" политик. Така, вместо да прилича на тривиални мемоари, книгата създава илюзията за съкровена изповед пред читателя. И за да няма съмнения в достоверността на описаните събития и позиции на социалиста, във втората част са поместени събраните съчинения - статии и изказвания на самия Премянов от 1990 г. насам, вместо илюстрации.
Всъщност представата, че Премянов дава някаква оценка за събития и хора, е добре замаскирана илюзия. Основната идея на книгата е, че Красимир Премянов винаги е бил просто политик и никога не се е занимавал с бизнес, т.е. "всяка прилика с мен самия е случайна". За бедите си и "нескончаемите" клевети социалистът обвинява недоброжелатели и врагове, чиято зла прокоба го съпътствала през годините.
"Новият" Премянов.
Според източници от "Позитано" 20 Красимир Премянов се готви да се кандидатира за председател на БСП на предстоящия партиен конгрес. Самият Премянов не отрича, че има намерение сериозно да се заеме с политика - ход, който новото ръководство на партията определено не очакваше. От друга страна обаче, на бившия председател на парламентарната група на левицата не му остават много алтернативи. Сегашната ситуация в държавата очевидно би затруднила нови бизнесначинания, а и партията вече не е на власт, за да предлага услужливо рамо на верните си кадри. От друга страна, ако сега излезе от политиката или позволи да бъде забравен Премянов, трудно ще се върне след време. Така че една ефектна "изповед" върши много добра работа, особено когато в нея се намират "характеристики" на всички основни партийни фигури през последните седем години.
Нищо, че ако се направи разбор на кадровия анализ, който Премянов прави на партията, излиза, че БСП най-добре да се закрие. Оттук нататък обаче варненският социалист си измайстори първокласна застраховка. Ако някой посмее да го порицае попартийному, той автоматично може да каже, че обвинителят се е почувствал засегнат от книгата. Има и "външна застраховка" - според Премянов лично Иван Костов е "поставил задача пред КС на СДС Премянов да бъде унищожен". Основният аргумент бил, че ако зависело от шефа на ПГДЛ, БСП никога нямало да падне от власт.
Спорно е доколко едно книжле-малотиражка може да излъска доброто име на члена на ИБ. Факт е обаче, че Премянов, основно чрез в. "Труд", си спретна добра медийна кампания. Едва ли е успял да убеди някого, че не е ползвал партийното си и държавно положение, за да прави бизнес, но поне успя да изплува от забравата. Първо, книгата беше представена почти нелегално на Бузлуджа, но достатъчно публично, за да всее смут и да привлече интерес. После самият главен герой с желание обясни по страниците на вестниците мотивите на творбата. Засега обаче никой не вика "Аве, Цезаре!"
Все пак самият Премянов би трябвало да е бил доста отчаян, за да се реши на стъпка, която ще го конфронтира с всички основни играчи и в собствената му партия, и сред политическите опоненти. Най-остро реагира сегашният силен човек в БСП - Николай Добрев, като го определи като основен интригант в партията. Това може и да не остане толкова без последици за имиджа на червения политик, особено ако бившият шеф на МВР наруши частично обета си за мълчание. На въпроса не смята ли, че ще си спечели много врагове, Премянов отговаря: "Най-силното оръжие е истината. Скъпи ми са партийните другари, но истината ми е по-скъпа. " Това е "новият" Премянов - само с добри намерения и с чисто бизнесдосие (според него).
