Реалните намерения на една партия се определят по бюджета. Бюджетът, предложен от лейбъристите, се отличаваше от този на консерваторите само с това, че в него бяха включени положения, които изглеждаха твърде смели дори и на консерваторите. Бяха намалени корпоративните данъци, а дефицитът, предизвикан от тази мярка, беше компенсиран със съкращение на държавните субсидии за пенсионните фондове и повишение на данъка за недвижимо имущество на гражданите. А това е завой на сто и осемдесет градуса в поведението на лейбъристите. Винаги досега те са се борили за увеличение на корпоративните данъци и увеличението на разходите за социални помощи.
Лейбъристките правителства винаги са считали за свое задължение да се намесват във всички трудови конфликти и почти винаги на страната на профсъюзите. Но сега те вече споделят принципа на невмешателство, изповядван от консерваторите. Първи с това се сблъскаха работниците от авиокомпанията British Airways, стачкуващи за повишение на заплатата. Те се обърнаха към правителството да разреши спора им с работодателите, но получиха отговор, че британското правителство не може да се намесва в подобни спорове. Да заяви, че проблемите на профсъюзите не я вълнуват, можеше само Маргарет Тачър, и то в началото на управлението си.
Добре известни са и антиколониалните възгледи на лейбъристите. Така че резултатите от парламентарните избори бяха посрещнати с възторг в Аржентина и Испания, претендиращи за Фолклендските острови и Гибралтар, които все още са британски колонии.
Бързо бяха разбити и илюзиите на ирландските сепаратисти, че скоро ще могат да се поздравят с присъединяване към Република Ирландия. Надеждите на северноирландските католици се подхранваха от обещанията на Блеър да предостави по-голяма автономия на Шотландия и Уелс. Но още в началото на управлението си правителството показа, че ще се бори още по-безкомпромисно с тероризма и няма да зачита претенциите на сепаратистите.
С постигнатото през първите сто дни на управлението на лейбъристите може да се гордее не само Тони Блеър, но и Маргарет Тачър. Не е ясно дали резултатите им ще бъдат все така добри и в бъдеще, но те демонстрират мъдрост и отърсване от старите комплекси.
Идва ли краят на бизнесцикъла
Стивън Уебър, Foreign Affairs
От промишлената революция насам западната икономика е свят на бърз растеж и развитие, поне за страните, които се намират в индустриалното ядро. Но това също така е свят на продължителни и понякога огромни колебания в икономическата активност. Бизнесциклите - експанзията и свиването в повечето сектори на една икономика, се приемат като нещо неизбежно. Но съвременната икономика функционира по различен начин от икономиката през миналия и началото на този век.
Промените в технологията, идеологията, заетостта и финансите наред с глобализацията на производството и потреблението намаляват нестабилността на икономическата активност в индустриализирания свят. В развитите индустриални държави вълните на бизнесцикъла се изглаждат все повече, като причините за това са едновременно теоретични и емпирични.
Бизнесциклите през миналия век са били свързани с големи промени в международната икономика и политика. С депресията в края на деветнадесети век приключва една историческа ера на процъфтяването на свободната търговия и ясно се очертава движението на Америка и Германия по пътя на протекционизма. Появата на нови индустриални сили създава основата за конфликти, чиято кулминация е Първата световна война. Голямата депресия от 1930 г. носи със себе си международния протекционизъм. Депресията унищожава духа на международно сътрудничество, като подготвя възхода на либерални националистически идеологии, най-популярна от тях е нацизмът, които довеждат до Втората световна война.
Трийсет години по-късно петролната криза предизвика стагфлацията от 70-те години и принуди вносителите на енергоносители да се конкурират за експортните пазари. Голяма част от развиващите се икономики изпаднаха в дългова криза и за тях това беше едно загубено десетилетие в развитието им. В развитите индустриални държави строгата монетарна политика забави растежа, високата инфлация отново извади на преден план протекционистичните мерки. Избирателите оттеглиха доверието си от либералите и социалдемократите и се обърнаха към Рейгън, Тачър и другите носители на новия консерватизъм.
Отношенията между Севера и Юга също имат връзка с бизнесциклите. Развитието зависи от стабилния глобален растеж, който изисква свободна търговия и отворени пазари, стабилни инвестиционни потоци, дифузия на технологиите и опазване на околната среда. Но движението на бизнесцикъла усложнява осъществяването на всичко това. Забавянето на растежа на Север води до възраждане на протекционизма и затваряне на пазарите за производителите от Юга. Промяната на лихвените проценти и валутните курсове затруднява обслужването на дълга.
И трябва да си зададем въпроса какво ще се промени, ако някой от факторите, движещи бизнесцикъла, се промени или изчезне. И не е достатъчно да се направи заключението, че след като досега независимо от условията бизнесцикълът винаги е съществувал, той пак ще продължи да съществува.
Забележително развитие.
След като американската икономика навлезе вече в седма година на непрекъснат растеж с минимална инфлация и исторически ниска безработица, капацитетите наричат този бизнесцикъл различен, особен или странен. Но в действителност това може да не е отклонение от нормалното развитие, а раждането на нова тенденция.
Икономистът Виктор Зарновиц отбелязва, че след Втората световна война фазите на експанзия в американския бизнесцикъл стават по-дълги, като са променливи в различните си периоди, а свиванията са по-кратки и еднообразни. В този контекст последните събития в Америка не би трябвало да изглеждат толкова странни. Може да се каже, че до голяма степен американската икономика е във фаза на експанзия от есента на 1982 г., като този възход е прекратен само от една незначителна рецесия през 1990-1991 г. Тогава за шестмесечен период производството намалява само с 1.6 процента и безработицата се качва малко над 7 процента. Експанзията се възстановява в началото на март 1991 г. и досега няма признаци за края й.
Характерна черта на експанзията от деветдесетте е липсата на инфлационен натиск. Обикновено инфлацията има две движещи сили - ниската безработица и ефективността на натоварване на оборудването. Но през деветдесетте тези фактори не работеха нормално. Разпространеното схващане е, че след като безработицата падне под определен праг, работниците започват да настояват за по-високо заплащане. Това е класическото разбиране за предизвикан от заплатите инфлационен натиск, но през последните години такава инфлация не се наблюдава. Федералният резерв използва 6.2 процента безработица като ориентир за поддържане на ниска стабилна инфлация. Но от декември 1993 г. до декември 1994 г. безработицата намаля от 6.4 до 5.4 процента и оттогава се задържа на това равнище, като през 1996 г. също беше 5.4 процента, без да има признаци за инфлационен натиск в резултат на по-високи заплати. В периода между 1993 и 1996 г. работните заплати са нараствали средно с около 3 процента, като в реално изражение са намалели. Инфлацията на потребителските цени в този период варираше между 2.7 и 3 процента годишно.
Точно тези особености предизвикаха разнопосочни спекулации, като някои смятат, че това са ясни признаци за края на бизнесцикъла, докато противоположните твърдения са, че фундаментални промени няма. Много по-аргументирано е да се твърди, че настоящият бизнесцикъл се влияе от промените в модерните икономики и че вълните му ще стават все по-изгладени и незабележими в бъдеще. Значимостта на екзогенните шокове намалява все повече и цикличната динамика, предизвикана от тях, ще бъде все по-ограничена.
Новата икономика.
Шест аспекта на съвременната икономика допринасят за изглаждането на бизнесцикъла:
Тези шест фактора помагат да се намалят транзакционните разходи, да се компенсира небалансираното производство, правят търсенето и предлагането по-гъвкаво и подпомагат растежа.
Разбира се, икономическите сътресения, предизвикани от природни бедствия, политически събития или технологични промени, все още не могат да бъдат избягнати. Също така сигурно е, че ще има грешки в монетарната политика и неефективно бизнеспланиране. Тези фундаментални сили на бизнесцикъла не могат да бъдат избягнати. Но те няма да имат толкава голямо значение при по-гъвкава и адаптируема икономика.
Промяната в естеството на заетостта - нарастването на заетите в сферата на услугите за сметка на промишлеността и увеличението на временната заетост, има голям принос за изглаждането на бизнесцикъла. През 1950 г. в сферата на услугите в САЩ са около 50 процента от заетите. През 1990 г. този процент е вече 80, като Америка не е изключение, а част от световната тенденция. Като цяло заетостта в услугите е по-малко циклична от заетостта в промишлеността. Повечето услуги не са зависими от промени в стокови запаси, а също така търсенето на услугите по принцип е константна величина, дори и при спад на икономическата активност. Дори и при промишлените свръхсили разликата е очевидна. При последния спад в Япония промишленото производство намаля с 13.5 процента, докато услугите - само с 2 процента.
Иновациите в информационните технологии също работят в посока изглаждане на цикъла. На абстрактно ниво информационните технологии намаляват цената и подобряват качеството на информационния бизнес, използван при вземането на решения. С помощта на технологиите много по-успешно се управляват стоковите запаси, които обикновено са потенциален източник на цикличност. Решенията за количеството на производството и за разпределението на алтернативните ресурси обикновено се правят със сложни компютърни системи, способни да изчислят хиляди възможни варианти.
Глобална икономика, развиваща се без търговски ограничения, все още не е възможна. Но все по-голям брой фирми, не само мултинационалните компании, стават в по-голяма степен глобални, отколкото национални. Осъществявайки своя бизнес, те все по-лесно преминават политическите граници. Развитието на сферата на услугите подсилва тази тенденция. Търговията с услуги през последните години расте с много по-бързи темпове, отколкото търговията с промишлена продукция. Така нареченият невидим експорт, който включва услуги и нетърговски трансфери на капитал и доходи от задгранични активи, достигна 2.4 трилиона долара през 1996 г. В САЩ този вид експорт дава 10 процента от БВП.
От началото на осемдесетте години финансите също показват тенденция към глобализация. Пазарите на ценни книжа се разпространиха по целия свят. В началото на осемдесетте в много латиноамерикански страни пазарната капитализация на фондовите пазари обхващаше между 5 и 10 процента от БВП. Сега това число вече варира между 50 и 100 процента, а много развиващи се страни имат пазарна капитализация, по-голяма от националния им доход. От 1986 до 1996 г. пазарната капитализация в световен мащаб се е утроила. Феноменален е ръстът на финансови пазари като този на взаимни фондове. Многократно се увеличи заемането на капитали в световен мащаб, като има голяма диверсификация на източниците. Според данни на ОИСР количеството на заетия капитал на международните пазари е достигнало 830 млрд. долара през 1995 г., докато пет години по-рано е било 360 млрд. Поради нарастващата търговия се е увеличила и търговията с чужда валута. Никой не може да каже колко голям е този пазар, но още през 1993 г. дневният му оборот надхвърля 1 трилион долара.
Експлозивният ръст на бързоразвиващите се пазари в периода след края на студената война също спомага за изглаждане на икономическия цикъл. Също така на световната икономическа сцена се появиха и бързорастящи икономики с голямо население. Така в периода 1961-1979 г. Бразилия е удвоила БВП на глава от населението. Същото е направил и Китай в периода 1977 - 1987 г. Темповете на растеж в развиващите се страни са двойно по-високи от тези в развитите индустриални държави. Най-прякото влияние от тези нови потребители ще бъде увеличението на търсенето. Зараждащата се там средна класа подготвя бум в потребителското търсене.
Оптимистичната прогноза в този сценарий може и да не се сбъдне най-малко поради три причини. Най-важната от тях е краткосрочната безработица в развитите индустриални държави. Другите са протекционистичните търговски мерки и ограниченията върху имиграцията. Засега тенденцията е тези ограничения да се увеличават. Също така не е ясно дали структурните или политическите пречки ще бъдат достатъчно сериозни, за да спрат тенденцията към продължителен растеж в световен мащаб.
В търсене на идеята за новата руска държава
Кирил Кирилов
Малко след като спечели втори президентски мандат през лятото на 1996 г., Борис Елцин се обърна към руския народ с обръщение, в което призоваваше за изграждането на новата национална идея, която да отразява новия път, по който върви страната. Каквото и да стане в Русия през следващите години, търсенето на новата руска идея трябва да приключи преди президентските избори през 2000 г., бе заключението на Елцин.
Тогава мненията в страната се разделиха - половината коментатори твърдяха, че новата руска идея отдавна е трябвало да бъде намерена, останалите заявиха, че изявлението на президента е в противоречие с наложената от самия него през 1993 г. конституция, в която е записано, че в Руската федерация не може официално да господства една или друга идеология. Защитниците на Елцин излязоха с контрааргумента, че националната идея не е политическа идеология, подкрепяна от държавния апарат, а общонационална идея, базирана на ценности, споделяни от нацията като цяло.
Идеологическият вакуум.
Според общоразпространеното мнение Русия след разпадането на комунизма се намира в идеологически вакуум (както и останалите бивши социалистически държави). Логично на политически идеологии от целия спектър на политическите течения - от либерализма до национализма, се приписваше ролята на "спасител на нацията", който ще запълни идеологическата празнина. Същевременно на Елцин не му трябваше да използва интуицията си, за да бъде наясно, че антикомунистическата идея, която му спечели втори мандат, не би могла да служи за сериозна политическа основа в дългосрочен план.
Освен това търсенето на руската идея не е нещо ново - президентът се върна към традиционен за нацията проблем, което само прибави проценти към личната му популярност. Векове наред в Русия се води спорът дали руската нация има и трябва ли да има свой уникален път на развитие, а след настъпването на перестройката в средата на 80-те години това е и една от основните теми на руските медии. Естествено никой от формиращите общественото мнение в Русия не вярва, че такова нещо като национална идея, в смисъл на общоприета и разбираема идея, може да бъде формулирано. Със сигурност обаче страната трябва да роди едно ясно виждане за собствената си световна роля, при това в политическа и икономическа ситуация, различна от привичната през последните няколко столетия.
При някои други нации съществуват ясно формулирани в масовото съзнание модели за действаща национална идея - във Франция това е обезличеното от неумерена местна и световна употреба "Свобода, равенство, братство"; в Съединените американски щати работи на практика идеята за самосъздаващия се и самоподдържащ се човек и собственик - идеята "Go West" (мотивът, движещ вълните завоеватели на Запада, дали и лицето на съвременна Америка). За Русия 75-те години на комунистическо управление са само епизод от историята, който в никакъв случай не е определящ за погледа на страната към външния свят и съответно за поведението й като водеща световна сила.
В последните години, както и в последните векове, в центъра на търсенията на новата руска идея са четири основни проблема - статутът на етническите руснаци в рамките на държавата и нейната периферия; отношенията между държавата и индивида; отношението на страната към външния свят и търсенето на уникалния руски път на развитие.
Имперската идея.
След разпадането на Съветския съюз етническите руснаци в рамките на тяхната собствена държава скочиха от 50 процента в СССР до 80 процента в Руската федерация. Русия наследи от съветската империя и редица автономни републики и окръзи, които са относително независими в рамките на федерацията за разлика от другите регионални единици - областите. И въпреки че мнозинството от населението на автономните области се състои от етнически руснаци, основният проблем на новата руска държава е дали в основата на руската нация стои етническият руснак или руснакът по паспорт, т.е. дали нацията се ограничава до физическите граници на Руската федерация, или включва в себе си всеки, който е решил да бъде гражданин на империята, независимо от етническия си произход.
В политически и икономически смисъл етническите руснаци винаги са били движещата сила и на Руската империя, и на Съветския съюз. Има обаче една съществена разлика - и империята, и съюзът дават съществени привилегии на руския елит, приобщавайки към него и избрана група от различните националности, докато обикновеният руснак никога не се е радвал на по-големи привилегии от другите националности, населяващи държавата. Не трябва да се забравя и това, че Сталин е грузинец, а Хрушчов украинец. През цялата история на руската държавност руснаците са се идентифицирали като такива главно чрез държавата, независимо дали това е империята или Съветският съюз. Това е феноменът на т.нар имперско мислене, което се приписва и на британците.
Неизкоренимата имперска идея би могла да се превърне в позитивен патриотизъм и дори критиците на Елцин признават, че в някаква степен това е необходимо. Същевременно заявените патриотични позиции често се съпровождат с искането за силна държава със силен лидер, което пък влиза в конфликт с традиционното пренебрежение към официалната власт.
Според повечето изследвания на общественото мнение руснаците като цяло поставят по-напред в ценностната си система върховенството на правосъдието, а не на закона, правейки ясно разграничение между двете категории. В руската традиция винаги върховенство е имала държавата на правдата, а не държавата на закона, както е в традицията на западните демокрации. В по-голямата си част днешните руснаци са "за" президентска република и национален лидер, който веднъж и завинаги да определи правилата на играта, връщайки на Русия позагубения й статут на водеща световна сила.
Възраждане и уникалност.
Това е и един от най-големите проблеми на днешната руска държавност - самоопределянето мястото на Русия в света и отношението й към онези държави, които по някакъв начин са нейни съперници за това място. Дилемата е дали страната може да бъде равностоен партньор и да бъде приета като такъв от най-развитите индустриални държави - западните демокрации, или тясната обвързаност на Русия с тях би накърнила по някакъв начин способността й да защитава националните си интереси. Производно на този проблем е разбирането, разпространено сред руския политически елит, че руските интереси априори са противоположни на интересите на Западна Европа и Съединените щати.
Когато на 25 декември 1991 г. Съветският съюз престана да съществува, мнозина западни, предимно американски, политици разглеждаха това събитие като дългоочакваната възможност Русия да бъде реформирана по западен образец, копирайки структурите и ценностите на западните демокрации. Тази идея стои и зад твърдата подкрепа на Запада за политици реформатори като Анатолий Чубайс и Борис Немцов. Проблемът е, че представяното от тях крило в руската политика не се възприема еднозначно и положително в собствената им страна. Чубайс например е лидер по нисък рейтинг сред всички по-значими руски политици, въпреки че, поне привидно, провежда реформа по западен образец. Сред представителите на другите влиятелни течения в руската политика също не се откроява личност, която да представя новата руска идея - показателно е, че Партията на властта на Виктор Черномирдин не можа да роди никакво национално послание, освен "Което е добро за "Газпром", е добро за Русия". А това едва ли би могло да се приеме за сериозна основа на възраждането на Русия като световна свръхсила.
На практика Западът изгуби битката за демократизирането (в западния смисъл на думата) на Русия. Въпреки аргументите за и против страната очевидно върви по уникален път на развитие - смесица между ранен капитализъм и постсъветски социализъм. До голяма степен бъдещето на руската идея и съответно на цялостната руска политика ще зависи от икономически фактори - дали "младите" около Чубайс и Немцов, или "старите" около Черномирдин ще надделеят в битката за преразпределение на икономическите ресурси на страната. Който и да надделее, явно движещ мотив на руската политика в обозримо бъдеще ще бъде прагматизмът, съчетан с неизкоренимото имперско мислене.
Тепърва ще има големи валутни кризи в Централна и Източна Европа
Кирил Кирилов
Истински бум преживяха през последните месеци валутните пазари в Централна Европа, а очакванията на играчите за по-нататъшна либерализация на пазарите, по-висока ликвидност и нови финансови деривати обещават активна валутна търговия в региона. Предстоящото приемане в Европейския съюз на Чехия, Полша и Унгария, очакваното изчезване на много европейски валути след въвеждането на единната европейска валута евро в рамките на ЕС през 1999 г. и относително високата доходност на централноевропейския валутен пазар със сигурност ще доведат до голяма активност в дългосрочен план.
Големите колебания в курса на полската злота и чешката крона през последните два месеца доведоха до появата на пазара на много нови играчи - на практика всички по-големи световни инвестиционни банки търгуват с двете валути. Чешкият финансов пазар например в последно време се опира повече на валутните спекулации, отколкото на търговията с държавни ценни книжа и корпоративни ценни книжа. До началото на тази година повечето финансови инвеститори в Чехия залагаха на ценните книжа като държавни облигации, възползвайки се от високата доходност и прогнозируемостта на валутния курс при един строго контролиран валутен режим.
При лихва от над 20 процента на чешките едногодишни държавни облигации и при политика на фиксиран в рамките на определен коридор валутен курс или на контролирано обезценяване на кроната нетните доходи от ценните книжа са достатъчно високи и лесни за калкулиране. Такъв тип поведение на финансовите пазари обаче е оправдано и носи доходи само при достатъчна точност на прогнозите за нивата на валутния курс. Инвеститорите не могат да разчитат на доходите от държавните ценни книжа, ако местната валута падне с около 30 процента за периода или ако валутният курс се колебае в широки граници, както е при полската злота. С изключение на Чехия валутният режим в Полша, Унгария, Русия и Словакия - най-привлекателните финансови пазари в региона, ограничава дейността на чуждестранните играчи. За да хеджират риска си, влизайки на тези пазари, повечето западни инвестиционни компании се обръщат към дериватни инструменти.
Корените на чешката криза.
Като цяло чешкият пазар е водещият в региона поради либералния режим за валутна търговия. Сривът на кроната през май, след изнасянето на неблагоприятни прогнози за икономическото развитие на страната, обаче показа опасностите за валутния пазар, когато либерализацията му не е свързана с достатъчно бързо преструктуриране на реалната икономика и ясна и строга икономическа политика. Преди кризата през май дневният обем на търговията на чешкия валутен пазар надхвърляше 5 милиарда долара, сравнено с по-малко от 500 милиона долара на полския пазар в момента. Търговията с унгарски форинти и словашки крони обикновено не надхвърля обем от 150-200 милиона долара дневно.
Пълната конвертируемост на чешката крона изля на пазара огромен обем краткосрочни чужди капитали, но веднага след като играчите усетиха, че икономическият баланс е нестабилен, тези капитали напуснаха страната. Поради слабия валутен контрол през последната година се разви значителен по обем офшорен пазар на крони, като център на търговията бе Лондон и в по-малка степен Ню Йорк. Офшорният пазар дължеше разцвета си предимно на вълната чешки еврооблигации, емитирани през 1996 г. и началото на тази година. През миналата година бяха пласирани чешки еврооблигации на стойност над 1 милиард долара, а през първото тримесечие на тази година емисиите бяха за над 2 милиарда долара. Когато през май кроната тръгна надолу, интервенцията на чешката централна банка се оказа безсмислена, след като играчите на пазара имаха достъп до ликвидност на крони извън Прага - в Лондон и Ню Йорк.
Пълна либерализация.
Това е и една от причините анализаторите на пазара да твърдят, че конвертируемостта и пълната либерализация на валутните пазари в региона са въпрос на недалечно бъдеще. За да влязат като пълноправни членове в Европейския съюз, Чехия, Полша и Унгария трябва напълно да освободят валутните си пазари, по същия път, по който минаха преди 10-15 години Франция, Италия и Швеция.
Отварянето на пазарите за чужденци може да стане дори преди окончателното либерализиране на валутния режим, както стана в Чехия, където, привлечени от високите доходи, влязоха хедж-фондовете. Според данни на TASS Management Ltd. доходите на хедж-фондовете от дългови инструменти на пазара в Централна и Източна Европа за 12-те месеца до март тази година са 35.5 процента, докато възвращаемостта от техните инвестиции на капиталовите пазари за същия период е 68.8 процента.
Големият проблем на тези пазари обаче си остава високото ниво на нестабилност на макроикономическо ниво. През първото тримесечие на годината темпът на икономически растеж в Чехия забележимо спадна, а нагоре тръгна дефицитът по текущия платежен баланс. Чуждите инвеститори, които дълго време не обръщаха внимание на обезпокоителните сигнали, изведнъж започнаха да се изтеглят от пазара. Чешката централна банка изсипа на пазара около 3 милиарда долара, но ефектът бе незначителен, след като инвеститорите прецениха, че кроната е силно надценена, имайки предвид лошото състояние на икономиката.
Полският пример.
В Полша ситуацията е малко по-различна. Въпреки големия търговски дефицит като цяло реалната икономика е в по-добро състояние и се радва на бързи темпове на растеж. Освен това структурната реформа в Полша е доста по-напреднала от чешката. Въпреки това обаче в последните месеци злотата е под силния натиск на очакванията на инвеститорите, че валутна криза, подобна на чешката, ще избухне и в Полша в рамките на две години.
Варшава може да избегне една подобна валутна криза, опирайки се напредналите реформи. Полската икономика имаше положителен ръст на производството още преди голямата криза в региона в началото на 90-те години. Полският частен сектор е в разцвет, повечето големи държавни предприятия бяха приватизирани, а високият ръст на кредитирането се дължи предимно на инвестиции в производствени предприятия. Производителността на труда расте с около 13 процента годишно през последните три години, което е най-добрият такъв показател в световен мащаб. Освен това полските компании като цяло са по-малко задлъжнели от чешките, особено към външни кредитори. Никога не е изключено обаче да се стигне до валутна криза, дължаща се предимно на поведението на чуждите играчи на пазара.
Това поставя въпроса за нивото на достъп, което чужди инвеститори трябва да имат до местните валутни и фондови пазари в региона. Най-простото решение е просто да се ограничи техният достъп до пазара, поне временно. Само че влизането в Европейския съюз и развиването на търговски връзки със страните от съюза е невъзможно без отварянето на финансовите и фондовите пазари. Положителните страни на либерализацията на пазара са по-високото доверие на чуждите инвеститори, по-голям обем на външната търговия и достъп до по-евтини пари, което в дългосрочен план носи икономическа стабилност.
Само че трябва много точно да се избере моментът за либерализиране на пазара. Унгария, която преживя икономическа криза през 1995 г., въведе рестрикции за достъп на чужденци до финансовите и фондовите пазари и ориентира икономическата си политика към възстановяването на макроикономическата стабилност. Като цяло унгарската стабилизационна програма бе успешна и въпреки че темпът на икономически растеж все още е по-нисък от този на Чехия и Полша, перспективите пред унгарската икономика са по-добри от тези на другите две страни. Някои анализатори дори смятат, че унгарската икономика е достигнала онова ниво на стабилност, при което може да започне отварянето на пазара без особени сътресения.
Очакване за кризи.
По подобен на унгарския път вървеше в последните две години и Русия, където макроикономическият напредък е факт, инфлацията спада, а фискалният баланс показва сравнително добри резултати. В краткосрочен план няма изгледи рублата да се срине. Политическата ситуация също е стабилна, което доведе до рязък скок на цените на акции и на дълговите инструменти - главно благодарение на финансови потоци от чужбина.
Местният инвестиционен капитал, оценяван на около 60 милиарда долара, спря да расте, но ако се върне на пазара, твърде вероятно е рублата да тръгне нагоре. Това пък ще доведе още чужди инвеститори на пазара. Именно оттам идва опасността за рублата.
Ако руската валута скочи значително, съответно ще нараснат очакванията за последващ спад на рублата. Този фактор, комбиниран с огромния обем на чужди капитали на пазара, може да доведе до отлив на капитали от страната в порядък, който ще е десетки пъти по-висок, отколкото при чешката валутна криза.
Повечето от анализаторите в инвестиционните банки смятат, че такава валутна криза в Русия може да се очаква в рамките на три-четири години. Руската валутна криза от 1994 г. обаче бе преживяна и ако съответните уроци от нея са извлечени, както и ако руската икономика отбележи ръст през следващата година, вероятността от нова валутна криза става минимална.
Факт е също, че спекулативните атаки срещу развиващите се валутни пазари през последните месеци не засегнаха валути като руската рубла, унгарския форинт, мексиканското песо, южноафриканския ранд и южнокорейския вон, които преминаха по-рано през процес на девалвация и административна регулация. По принципа на една проста логика инвеститорите като цяло се отнасят към пазарите на тези валути сякаш техните кризи са безвъзвратно минало. Огромни по обем капитали влизат на пазарите в Централна и Източна Европа, търсейки доходност, която не могат да намерят никъде другаде. Опитът на други пазари като мексиканския и азиатския показва, че в повечето случаи отсъства политическо желание за регулиране на тяхното поведение на пазара, а правителствата често гледат на бума на финансови спекулации като на източник на ръст на реалната икономика. Твърде вероятно, в дългосрочен план, големите валутни кризи в Централна и Източна Европа тепърва предстоят.
Споразумението за бюджета може да донесе неприятности за икономиката на САЩ
След дълги спорове в края на юли американските политици постигнаха споразумение за балансиране на федералния бюджет до 2002 г. И демократите, и републиканците определиха този акт като голям свой успех. Бил Клинтън го нарече "исторически момент, след който във финансите на страната ще бъде сложен ред". Лидерът на републиканците в Сената Трент Лот каза, че най-сетне републиканците и демократите са надраснали партийните и политическите пристрастия. Според експертите тази еуфория е неоправдана, защото в споразумението има малко икономическа логика. Провъзгласеният дух на сътрудничество всъщност на практика не съществува. Просто двете заинтересовани страни позволиха на опонентите си да прокарат своите проекти. Само преди година републиканците настояваха за опростяване на американската данъчна система, а сега тя става още по-сложна.
Засега всички побързаха да обявят споразумението като голяма своя победа. Съвсем доскоро противоречията изглеждаха непреодолими. Преди три години, точно преди републиканците да получат мнозинство в Конгреса, Клинтън предложи бюджетен дефицит от 255 милиарда долара. Тогава той имаше куража да увеличи данъците, като повечето републиканци грешно предрекоха, че това ще доведе до рецесия. Година по-късно президентът наложи вето върху опита на Конгреса да балансира бюджета. А сега най-изненадващо Клинтън с охота прие сделка, в която влизат много данъчни съкращения, а към тях демократите винаги са се отнасяли с неприязън. Някои републиканци дори обвиниха Клинтън, че е откраднал техните стари идеи. Те смятат, че уравновесеният бюджет идва като естествено последствие на рейгъномиката от осемдесетте години.
Балансирането на бюджета до 2002 г., както предвижда споразумението, можеше да стане без специални мерки, дори и в по-кратък период, благодарение на неочаквано високите данъчни приходи. Само през 1997 г. очакваните допълнителни приходи са 65 млрд. долара. Между 1998 и 2002 г. ще бъдат събрани още 225 млрд. долара повече от предвиденото.
През фискалната 1997 г. (до края на септември) бюджетният дефицит ще бъде между 30 и 40 млрд. долара, а е възможно дори да е и по-малък. Това ще е около 0.5 процента от БВП и по-малко от 3 процента от разходите на федералния бюджет, които са в размер от 1.6 трилиона долара. И вместо да продължи тенденцията си към намаление, през следващата година дефицитът ще се увеличи в резултат на увеличените правителствени разходи и данъчните съкращения, залегнали в споразумението. През следващите три години дефицитът ще варира между 60 и 90 млрд. долара. След съкращенията на данъците през следващите пет години в хазната ще влязат 95 млрд. долара по-малко. А допълнителните държавни разходи през тези пет години ще глътнат 130 млрд. долара.
В споразумението се крие голям риск, предизвикан от недобре преценената икономическа политика. Настоящият момент не е подходящ да се стимулира американската икономика с по-голям дефицит. Вече седма поредна година продължава икономическата експанзия. Инфлацията е около 3 процента. Безработицата е малко над 5 процента. От края на 1996 г. ръстът на капиталовия пазар е 27 процента. С данъчните съкращения и по-големите разходи се увеличава рискът от увеличение на инфлацията чрез инжектиране в икономиката на по-голяма покупателна способност. Друга пречка за осъществяването на балансиран бюджет може да бъде рецесията. Ако експанзията на икономиката продължи до 2002 г., тя ще бъде най-продължителната в американската история. Бюджетното споразумение представлява и голямо предизвикателство за представите на средния американец за честност и справедливост. И републиканци, и демократи се надпреварват да убеждават американския народ колко голяма е неговата полза. А това при всички случаи изглежда твърде съмнително.
Вместо да помогне за проблемите на националните програми за медицинско и социално осигуряване, споразумението само отлага решението им. Освен това още повече усложнява американските данъчни закони. В случая Клинтън и Конгресът избягаха от рисковите решения. За разрешаване на проблема с главоломно растящите разходи за здравеопазване правителството избра най-лошия вариант. То ограничи плащанията за болниците, за лекарите и другите медицински кадри. Много по-добър вариант беше увеличаването на месечните вноски за здравно осигуряване, увеличението на пенсионната възраст от 65 на 67 години и намаляване на номиналните тарифи за посещенията на лекарите по домовете.
Предвидените ограничения ще доведат до 115 млрд. долара съкращения по програмата "Медикеър" между 1998 и 2002 г. Но този неуместен опит за спестовност ще забави развитието на програмата за здравеопазване, тъй като съкращението представлява 10 процента от предвидените за нея разходи през следващите пет години. За да се запълнят намалелите приходи от данъчните съкращения, според споразуменията през 2000 г. ще бъде увеличен данъкът върху цигарите от 24 на 34 цента на пакет. А през 2002 този данък ще стане 39 цента. Също така ще се въведе и летищна такса от 12 долара за международните пътници.
Повече от всякога досега данъците се превръщат от обикновено средство за финансиране на правителството в инструмент за социално инженерство и средство за намеса в корпоративното и индивидуалното вземане на решения. С измененията системата на подоходните данъци ще стане изключително сложна и претоварена.
По-голямата част от данъчните облекчения ще са за семействата с деца и за образование. Семействата с доходи между 21 хил. и 110 хил. долара годишно ще получават данъчен кредит от 400 долара за всяко дете. В бъдеще тази сума ще се увеличи на 500 долара. Семейства с доходи под 100 хил. долара ще получават по 1500 долара за първите две години от обучението на дете в колеж. Предвидени са също така облекчения за инвеститорите, на които ще бъдат намалени данъците за нарастващите капиталови приходи и за малките предприятия с увеличените отчисления за здравно застраховане. В намалените данъци за инвеститорите се крие допълнителна опасност. При спадане на капиталовия пазар това ще предизвика натиск за бързи продажби, което от своя страна може да доведе пазара до срив. Като част от реформата в социалното осигуряване споразумението възстановява някои от съкратените през миналата година разходи.
Едно от достойнствата на сделката, сключена между демократи и републиканци, е, че тя ще доведе до дисциплиниране на политиците. Те ще трябва или да увеличават данъците, или да съкращават разходите. Досега и републиканците, и демократите винаги са проявявали преди всичко пренебрежение към бюджетната дисциплина. Някои специалисти все пак са доволни от това споразумение, защото отлага приемането на определяната като безумие добавка към конституцията, която да задължава правителството да съставя балансиран бюджет. И въпреки че има много недостатъци, споразумението е опит за осъществяване на отдавнашната идея за премахване на дефицитните разходи и признание, че балансираният бюджет е национален приоритет.
Правим морската пехота по холандски образец
Наши сапьори може да разминират в Босна
При създаването на морската ни пехота ще използваме модела, приложен от Военноморските сили на Кралство Нидерландия. Това съобщи началникът на Генералния щаб на армията ген.-полк. Михо Михов след среща с холандския си колега генерал Хендрик Глисберг Брехард ван дер Бремен. Все още не е говорено за конкретната структура на флотските ни сили за бързо реагиране. В Холандия морската пехота наброява 3500 души и изпълнява както военни, така и антитерористични функции, уточни ген. Ван дер Бремен.
От Кралство Нидерландия ще черпим опит при преструктурирането на въоръжените сили. В Страната на лалетата спестили 27 на сто от разходите за армията, като съкратили 25% от флота, 33% от военновъздушните сили и половината от сухопътните войски. За сметка на това Генералният щаб премахнал наборната казарма и въвел изцяло професионална военна служба.
Български военни ще се учат на разминиране в холандските центрове по подготовка, каза още ген. Михов. Възможно било нашите части в Босна, които са част от холандския батальон, да се включат в разчистването на експлозивите, заложени по време на междуетническия конфликт. Въпросът обаче още е дискусионен, допълни началникът на българския Генерален щаб.
Вторият български взвод от 35 души ще замине за Босна през декември, каза още ген. Михов. Той също ще участва в умиротворителната операция под холандски флаг. Подборът на кандидатите ще започне през тази седмица. Одобрените ще преминат подготовка в нашия център за сини каски във Враца, ще се обучават в школа на холандските въоръжени сили и накрая ще изпробват придобитите умения на учение в Германия. Едва след това свежите български попълнения ще се влеят в редиците на многонационалния батальон и евентуално може да бъдат рискувани в операции по разчистване на противопехотни мини.
Накратко
Междуведомствена комисия по подмяната на паспортите в страната започва работа от понеделник. В нея ще участват секретар на МВР, зам.-министри на външните работи, финансите, правосъдието и промишлеността. Най-малко по 50 хиляди лева на човек ще излизат общо обикновеният и задграничният паспорт с новия герб, сочат първоначалните разчети. Комисията ще отсява офертите на частните фирми, които се съревновават за отпечатването на новите документи.
Обучението в школите за запасни офицери ще бъде съкратено наполовина, съобщиха от Генералния щаб на Българската армия. Съществуват два варианта за времетраенето на курса за старшини-школници - три или дори два месеца. Промяната се налага заради скъсяването на военната служба на девет месеца за висшистите. Школата в Плевен няма да приема хора от есенния набор, а едва от първи януари.
Ограмотителен курс по проблемите на специалните разузнавателни средства очаква всички председатели на окръжни съдилища в страната, съобщи председателят на Софийския окръжен съд Нели Куцкова. Блюстителите на закона ще се запознаят с всички методи за подслушване и следене, защото според промените в Наказателно-процесуалния кодекс те ще раздават разрешенията за т.нар. технически мероприятия на МВР. Досега използването на разузнавателни техники се правеше с одобрението на прокурор.
Олтар от бронзовата епоха открит край Харманли
Олтар във формата на двойна брадва, който датира от късната бронзова епоха, е открит в село Доситеево край Харманли тази седмица, съобщи доц. Красимир Лещаков, ръководител на разкопките на Тракийското светилище. Находката представлявала сензация, защото давала ново виждане за културата на траките, обясни той. Двойната брадва е атрибут на женско божество от крито-микенската култура и магически символ, характерен за цялото Източно Средиземноморие. Олтарът във формата на двойна брадва доказва взаимодействие на траките с тази култура. Можело да се окаже, че дори религиозната им система е единна, предполага доцентът. Преди две години на същото място беше открит и ранножелезен олтар, припомни Лещаков. Отсечката Харманли - Любимец, която е с дължина 15 км, е с най-голяма концентрация на светилища в България, обясни той. Разходите по разкопките на светилището се поемали изцяло от Стоян Шияков, собственик на ресторант ''Синият лъв".
Шестнайсет милиона лева е получила катедра ''Археология" за 21 дни разкопки - 6 млн. е дал СУ и 10 млн. е отпуснала фондация ''Бъдеще за България" на Елена Костова. Тази седмица започват и разкопки на три обекта край Чирпан - на мястото, където се пресичат магистралите "Тракия" и "Марица". Те представляват т.нар. спасителна археология на важни културни паметници, преди строителните машини да ги унищожат.
Комунистическият режим в Северна Корея губи почва под краката си
Любомир Евстатиев
В началото на този месец в Ню Йорк се състояха предварителни разговори между делегации от Северна и Южна Корея за определяне на датата, мястото и дневния ред на мирните преговори, които трябва да изработят механизма за постигане на траен мир на Корейския полуостров. Много от наблюдателите определиха това като пробив в отношенията между двете враждуващи страни, но има твърде много признаци, че никоя от ангажираните в процеса страни няма интерес от истинско помирение.
Делегацията на КНДР се включи в предварителната подготвителна среща с участието на делегации на Република Корея, САЩ и Китай, след като дълго отказваше каквито и да е контакти. Въпреки че севернокорейските представители отново демонстрираха нелогичност и непоследователност в действията си, като поставяха някои неприемливи условия, те принципно се съгласиха преговорите да се проведат в средата на септември в Женева и да продължат шест седмици. Първоначално те настояваха изтеглянето на американските войски от Южна Корея да бъде основна точка в дневния ред и тя да залегне като задължително условие за демилитаризиране на полуострова. Часове преди разговорите представителите на Пхенян настояваха да преговарят само със САЩ. Идеята за тези преговори обаче е съвместно разработена във Вашингтон и Сеул. Още през 1995 г. те искаха да дадат ход на план за регулиране на отношенията между двете части на полуострова по формулата "2+4". Това означаваше Сеул и Пхенян да сключат мир, като САЩ и Китай трябваше да бъдат гаранти, а Русия и Япония - наблюдатели. Но впоследствие този план се промени.
В знак на добра воля преди началото на четиристранните преговори в Ню Йорк Северна Корея предаде останките на четирима американски войници, загинали по време на войната от 1950-1953 г. Освен това за първи път, откакто полуостровът беше разделен след края на Втората световна война, двете части бяха свързани с телефонни линии. Тези линии ще позволят на южнокорейските работници, участващи в строежа на атомна електроцентрала на север, да осъществяват връзка със семействата си. От своя страна южнокорейските власти позволиха на някои компании да инвестират в Северна Корея.
Сговорчивост по принуда.
Севернокорейските лидери направиха внезапен завой на сто и осемдесет градуса и решиха, че могат да признаят съществуването на Южна Корея, а не да продължават безсмислено да твърдят, че тя е само една окупирана от американците територия.
Обяснението на тази промяна в севернокорейската позиция е много просто. Страната преживява опустошителен глад и ръководителите й са принудени да забравят за идеологическите различия, за да имат шанс да запазят властта си. Американската администрация проявява усърдие в опитите за постигане на мир на полуострова. Правителствени и частни благотворителни организации се надпреварват да предлагат помощи за гладуващата страна, като вероятно по този начин американците се опитват да подкупят опърничавите севернокорейци. В края на юли беше съобщено за поредната пратка от 100 хил. тона зърнени храни на стойност 27 млн. долара. И, изглежда, тази тактика е успешна, след като Северна Корея е склонна на отстъпки. Според прогнозите през 1997 г. Вашингтон и Сеул ще предоставят помощ на стойност около 70 млн. долара. Освен това отделно Южнокорейският червен кръст ще направи дарение от 20 млн. долара.
Поне засега изглежда, че постигането на траен мир на полуострова не е по вкуса нито на враждуващите корейци, нито на американската администрация. При евентуален сценарий, при който на север започне либерализация и желязната завеса се повдигне, това означава, че милиони жители на КНДР ще тръгнат да търсят препитание в Южна Корея. А е много вероятно да се повтори сценарият с обединението на Германия. Но направените досега изследвания сочат, че южнокорейската икономика няма да бъде в състояние да понесе безболезнено подобно натоварване. Съотношението между населението в ГДР и ФРГ беше 1:3, докато между КНДР и Южна Корея е 1:2. От обединението досега инвестициите в източните германски провинции са на стойност 1 трилион марки. Севернокорейската икономика е в отчайващо състояние и по-голямата част от южнокорейците не са склонни да рискуват постигнатия стандарт, за да помогнат на северните си съседи.
Ако нещата се развият така, това ще означава САЩ да отделят милиони долари за изхранването и обличането на населението на КНДР, което на практика няма абсолютно нищо. За американците много по-изгоден е вариантът да се поддържа стабилността в отношенията между Севера и Юга с малки пратки хуманитарна помощ. Но това ще означава постигане на едно неустойчиво равновесие с продължаващи гранични конфликти. А и постоянно изпращайки помощи в Пхенян, американците ще работят за продължаване на борбата за разпределение на властта в страната. И въпреки пълното информационно затъмнение, изглежда, тази борба е безпощадна.
За първи път севернокорейският режим се сблъсква с проблема за запазване на властта в едни ръце. За това допринесоха тригодишният траур след смъртта на Ким Ир Сен и неизяснеността и нелегитимността на пълномощията на сина му Ким Чен Ир в качеството на върховен ръководител. Вече е очевидно, че проповядваната от Ким Ир Сен идеология чучхе е напълно фалирала. Тя загърбваше дори принципите на марксизма-ленинизма и проповядваше, че единственият шанс за Корея да бъде свободна и независима е да разчита само на собствените си сили, но резултатите от тази самоизолация са трагични за корейския народ.
Началото на края.
Много сериозен е проблемът с изхранването на населението. Продоволствената криза в Северна Корея започна през 1995 г. след големите наводнения, предизвикани от изсичането на горски масиви и превръщането им в обработваеми земи. В резултат на тези наводнения са унищожени около 40 процента от плодородния почвен слой, което ще задълбочи проблема през следващите години. През тази година наводненията бяха последвани от двумесечно засушаване, като са унищожени 70 процента от царевичната реколта, или около 1.5 млн. тона. Свързаната с ООН Световна продоволствена програма призова за спешна помощ от 700 хиляди тона зърнени храни, защото изгладнелите селяни вече ядат оцелелите след природните бедствия, но все още неузрели зърнени култури. Масово явление в страната е кражбата на бронзови статуи на покойния лидер Ким Ир Сен и продажбата им по китайската граница срещу храна.
По данни на ООН повече от 5 млн. души в страната страдат от хроничен глад. Голяма част от болниците в страната са затворени поради липса на храна и лекарства. Средната дажба на корейците осигурява 320 килокалории, което представлява една пета от нормата за пълноценно физиологическо съществуване. Дневната дажба на голяма част от 24-милионното население включва не повече от 100 грама зърнени храни. "Ситуацията в момента е отчайваща. Гладът засяга почти цялото население на страната и няма изгледи нещата да се подобрят", казва говорителката на Световната продоволствена програма в Пхенян Хилари Макензи.
Пълен е упадъкът и в промишлеността на страната. Кризата настъпи в началото на 90-те години паралелно с разпадането на СССР. Повечето съвместни проекти бяха прекратени, тъй като корейските предприятия разчитаха почти изцяло на оборудването и на специалистите от Съветския съюз. Прекратяването на финансовите, суровинните и военните доставки доведе до огромен спад в промишленото производство. Данни липсват, но според оценки на експертите брутният национален продукт на страната е намалял най-малко с 30 процента от 1990 г. досега. Оборудването в работещите предприятия е физически и морално остаряло и липсват резервни части за ремонта му. Особено тежка е енергийната криза.
След като се отказаха от комунистическата идеология, руските лидери загубиха стратегически интерес към Северна Корея. Ролята на големия брат, която изпълняваше Съветският съюз, стана безсмислена. Руският външен министър Евгений Примаков неотдавна заяви, че Москва желае да сътрудничи и със Северна, и с Южна Корея и дори да доставя оръжие за двете държави.
Бюрократическата прослойка (кадровите работници от партийния апарат, командният състав на армията и специалните служби) наброява половин милион души, а заедно с членовете на техните семейства около милион и половина, което е около седем процента от населението на страната. Това е опората на режима и докато Ким Чен Ир е способен да демонстрира, че властта е в ръцете му, тези хора ще остават лоялни и ще работят по познатата досега схема за подчинение на народа с твърда ръка. Но в условията на всеобщ глад поведението на тези хора може внезапно да се промени.
Най-мрачните прогнози предвиждат, че в безизходицата си агонизиращият пхенянски режим може да предизвика една самоубийствена война, която със сигурност ще загуби. След края на траура за Ким Ир Сен на ход е първият в комунистическия свят трансфер на властта от баща към син. Очаква се през този месец "любимият ръководител" Ким Чен Ир официално да получи лидерския пост в работническата партия, а след известно време и президентския пост на страната. Но не е ясно как ще завърши тази операция.
Доказателство, че Ким Чен Ир губи почва под краката си, е бягството на високопоставения партиен функционер Хван Чан Йо. С неочакваното си бягство през пролетта на тази година той разклати тезата за монолитността на пхенянската върхушка. Изглежда, за наследството на Ким Ир Сен се води жестока борба. За това свидетелства и непоследователността във външнополитическите отношения на страната. Докато властите в Пхенян искат помощи и се опитват да привлекат чуждестранни инвестиции, по границата се разменят изстрели, режимът изпраща групи командоси на юг и арестува южнокорейски рибари, носещи дарения. Трудно е да се повярва, че Хван Чан Йо, който е бил главният идеолог на страната и сподвижник на Ким Ир Сен, внезапно се е разкаял. По-вероятно е предположението, че той е загубил борбата за властта и бягството му е спасение от отмъщението на враговете.
Засега Ким Чен Ир разчита на фанатичната подкрепа на специалните служби и може още в зародиш да пресича опитите за свалянето му. Жизненоважно за съществуването на всяко едно тоталитарно общество е поддържането на образа на врага. Оцеляването на пхенянския режим е свързано изцяло с поддържането на образа на врага в лицето на Южна Корея, подкрепяна от империалистическите й помощници от САЩ.
Така се оказва, че въпреки добрите намерения и сериозността на страните при провеждането на преговорите истинска промяна в дългогодишното статукво няма и очакваният пробив в отношенията е трудно осъществим.
"Роко" в Ловеч, скоро и в други градове
Мина Рудоземска
Полицията атакува приближените на ВИС-2 в града на балканчетата, залови 9 души. При направените обиски в къщите им бяха намерени общо 17 200 марки, около 5000 долара, към 3 млн. лева. След няколко часа задържаните бяха освободени. Тарторът на сенчестия бизнес в града Алайдин Алиев-Алчо се измъкна. Бурята премина и в Ловеч се възстанови статуквото.
Част от какво е акцията срещу висаджии в Ловеч? Провал на полицията ли беше това в борбата срещу регионалната престъпност, показване на мускули или тънка политическа игра? И защо операцията не "закачи" местния главатар - Алайдин Асанов Алиев-Алчо, който с бизнесбиографията си наистина може да мине за ловешкия Роко.
"Той е дребен мошеник. В момента на акцията беше в Ловеч до сутринта - спа при баща си. Не сме искали да го хващаме - това е психологическа игра", заяви шефът на РДВР - Ловеч, Сава Нягулов. Той опроверга твърденията, че целта на операцията е бил именно Алчо, но се е измъкнал след изтичане на информация.
"От нашите имаше двама души в контакт с него. Пенсионирах, уволних, изчистих, за да нямат алчовците позиции тук", обясни Нягулов и добави, че много добре знае къде се намира Алайдин, но предпочита да му въздейства "от разстояние, психологически".
Хората на Алчо наистина бяха пуснати след броени часове, а седмица след това РДВР представи обобщени данни за съдебните патила на 9-те. Оказа се, че срещу тях има възбудени общо 19 дела, от които едно-единствено (за рекет) е влязло в съда. Интересното е, че по време на съдебното заседание свидетелите са се отказали от показанията си. Останалите дела са висящи, прекратени или преоформени в дела срещу неизвестен извършител, показва справката на полицията.
Според шефа на ловешката полиция осъждането на бандитите "не зависи от тях - няма достатъчно данни, имат силни адвокати и т.н. ". Адвокати на представящите се от ВИС-2 били Румен Константинов (бивш районен съдия) и Станислав Филипов (който е известен и като защитник на "Литекс").
В града се говори, че окръжният прокурор Петър Балъков толерира групировката на Алчо и ВИС-2. Съмнението се появило, когато преди време участниците в жесток бой с арменци в ловешката дискотека на ВИС "Илит" били арестувани за кратко и пуснати срещу сравнително ниски гаранции.
Застрахователният пазар в Ловеч е строго разпределен. Най-сериозни са позициите на ВИС-2 и СИК. Реката разделя териториите им. За ориентир могат да се смятат лепенките. До покрития мост на Вароша са висаджии, оттатък са хората на Маджо.
Някои от "застрахованите" в Ловеч смятат, че "ВИС са по-брутални, СИК са по-интелигентни". "Мозъкът" на местния СИК - Петър Андронов, е завършил езикова гимназия и семестриално - право. Регионалните служители на Маргина и Маджо са представени добре в Ябланица и трупат мощ в Тетевен след оттеглянето на захарния бос Милен Ганев.
"Корона инс" бяха изтласкани след кървав кютек в собствената им дискотека "Осъм". (Преди година пък в ловешкото с. Сливек беше взривена вилата на Илиян Попов-Тариката, човек на "Корона" в Ловеч.) Сега заведението е хванало паяжини, а хората на Карамански са загубили всякакви позиции в града. Между другото веднага след сблъсъка с ВИС Кръстника е пристигнал в Ловеч с намерение да се види с окръжния прокурор Балъков. Такава среща му е била отказана, но за компенсация той се видял с Алчо. Любопитно е, че РПК-тата в областта имат задължително по две лепенки - на ВИС-2 и на "Корона инс".
Самозваният локален бос на ВИС - Алчо, безспорно покрива най-голяма част от бизнеса.
По думите на ловешки жители той има фирма "Алкс", контролира търговията с безалкохолните напитки, бирата, сложил е ръка на електронните игри, чейнджбюрата и дори обира печалбата от "тука има - тука нема", на която местните цигани са майстори. Алчо дори решил проблема с класическата конкуренция между "Кока-Кола" и "Пепси", като е станал представител едновременно и на двете компании. Освен рекет и съмнителни препродажби на коли хората на Алчо в Ловеч отскоро са обогатили "услугите" си с търговия на чужди недвижими имоти.
"Удряме Алчо все повече икономически - в момента проверяваме 18 коли. Ако не влязат в рамките на закона, няма да ги оставим, цитира стратегията на началниците си от МВР срещу силовите групировки полк. Нягулов. "Ето например Алчо казва, че парите, които има, са дарение от Турция. Да, но ние продължаваме да изясняваме произхода им и дори да са дарение, идва въпросът платени ли са таксите", заяви за "Капитал" шефът на РДВР Нягулов.
От провеждането преди две седмици на спецакцията в Ловеч Алчо не се е появявал в града. Мълвата го изпрати на море в Св. Влас, "на маса" го търсят във Велико Търново, а полицията твърди, че се е окопал някъде в Ловеч.
Градът на балканчетата и люляците открай време е любопитен с няколко емблеми. Езиковата гимназия, уплътнила навремето номенклатурните редици с възпитаници като Огнян Дойнов, Атанас Тилев и Нора Ананиева. Ананиева дълго време беше "абонирана" за ловешките червени гласове, които традиционно й осигуряваха място в парламента.
Убийството на Стефан Мирославов-Крушата - първото покушение срещу борците в България. "Орион" - отделна тема, която трябва да влезе в седемтомната енциклопедия на града. "Лекс" - първата "акционерна" пирамида, със седалище Ловеч. Днешната картина на ситуацията е следната - съвсем скоро Главна прокуратура образува следствие срещу бившия вицепремиер от Живково време Дойнов и разпореди ареста на него и на съпругата му. Ананиева вече не е депутат и е "една социалистка с вече изсъхнали корени в БСП" (по Райдовски). Хората от Ловеч, който до неотдавна тя считаше за своя губерния, твърдят, че "откакто не се чува за нея, нищо не се говори и за бизнеса й във "Винком". На последните парламентарни избори Ловеч изпрати в парламента четирима народни представители от ОДС (между които и бившият шеф на "Балкан" Кирил Баев), а единственият избран от БСП се оказа Янаки Стоилов.
Алчо наследи сенчестия бизнес на убития си приятел Крушата и контролира града.
Звездите от "Орион" изгаснаха една по една. По неофициална информация Николайчо Кривошиев и Румен Спасов са напуснали страната през Гърция. Зад граница водят и следите на примата на съзвездието Веска Меджидиева.
Татарчев изпрати писмо в ЮАР за връщането й заради подписана от нея фалшива гаранция.
Започна изземането на неправомерно придобитите имоти на приятелския кръг, а останалата част от имуществото на дъщерните си фирми те решиха да разпродават сами. Миналата година ловешкият съд откри процедура по несъстоятелност на "Ригел комерс" ЕООД - Ловеч. Преди около месец и половина ликвидаторите на БЗПБ взеха решение да влеят банката във "Винком", като дружеството поема всичките й активи и пасиви. Оказа се, че "Винком" е дружество със сходна регистрация (адрес и представители) на тази на "Орком" АД (или "Орион комерс"). Неотдавна съдружниците на "Орком" са решили поради липса на дейност да пристъпят към доброволна ликвидация на дружеството, като задачата е възложена на Ивелин Бежев.
Последните данни на РДВР - Ловеч, са, че от 1 април до момента Кривошиев дължи на бюджета около 47 млн. лева ДДС. Той поддържал тесни връзки с "Веда" - Монтана, и "Краси" - Харманли, по изкупуване на селскостопанска продукция. Тази година ексспонсорът на "Дума" не е правил износ на агнешко месо.
В момента единствените отломки от "Орион" са агнешкият принц Влади Кривошиев (син на един от шефовете на "Орион", Николайчо Кривошиев), който от четири месеца е представител на застрахователно дружество "Спартак" в Ловеч, и 81-годишният далечен чичо на човека с мандрата в Летница - Крум Кривошиев, общински съветник от квотата на БББ, чиято фирма "Теодор" спонсорира на местно ниво изявите на Жорж.
Изгърмелият "Лекс" пък осъмна като "Лъч" ООД. В Ловеч си приказват, че жената на друг бивш депутат - Тошо Пейков, е работила там. Добре осведомени източници настояват, че шефът на "Лекс" Георги Аврамов (Жоро Лекса) изнасял ТИР-ове с натурални сокове "Папи" за Украйна.
"Литекс" е новото лустро на Ловеч.
Фирмата на бившия борец Гриша Ганчев замести скандалните "Лекс" и "Орион".
Ганчев е шефът на "Литекс", а "Литекс" е "касичката" на регионалния футбол. С помощта на бореца ловешкият отбор влезе в А група. Фирмата е основен "освежител" на града със сокове "Куинс" и кафе "Либерте".
След смъртта на Крушата една от версиите за убийството му твърдеше, че е пречел на организацията на бизнеса на "Литекс". Тя се опровергава от факта, че той, брат му и Гриша Ганчев са работили заедно, държали складове на "Илиянци". Братът на Крушата Иван Мирославов (Иван Цайса) сега е шеф на "Литекс-джус" ЕООД - едно от многото, свързани с "Литекс комерс" ООД.
Според слуховете Алчо продължава да не храни големи симпатии към Ганчев.
"Литекс" действат фино. Няма ги тия простотии - конфликти с граждани, полиция. Всичко, което става, се върши в Бургас", твърди шефът на ловешката полиция Сава Нягулов. Името на фирмата на Гриша Ганчев се свързва основно с петросделки, благословени от предишното ръководство на Нефтохим и на БСП.
"Засега Ловеч има полза от "Литекс". Сигнали за нарушаване на закона от тяхна страна поне тук, в града, нямаме", заяви миналата седмица зам. окръжният прокурор на Ловеч Христо Христов.
Присъствието на ловешкия патрон наистина е крещящо - във всяко уважаващо себе си кафене масите са с червени покривки "Либерте", а чашите са с надпис "Queen's". Още по-шокиращо е, че доста от случайните минувачи са с тениски "Литекс" и човек се чувства като на лагер-школа.
"Общината и фирмата съжителстват добре. Дори направили съвместно дружество за цял квартал край стадиона. Кметството е доволно, че се дават пари за улици, социални заведения и пр.", разказват жители на Ловеч. Между другото Мултигруп чрез "Овергаз" също са в съвместно дружество с община Ловеч за изграждане на газификационна мрежа.
Една случка скоро помрачила за кратко партньорството между "Литекс" и общината: на заседание на общинските съветници, на което се обсъждало обявяването на търг за бензиностанция до басейна, общинар от Народен съюз станал и казал: "Стига сме давали на този мафиот Ганчев. " И никой не успял да го убеди, че резултатите от търга не са предварително известни. Иначе наличната конкуренция в петролен контекст се изчерпва с местната фирма "Генимекс", свързана с "Плама" - Плевен.
Целта на Гришата е да направи хубав футболен отбор, твърдят ловчанлии. "Първо да се класираме в А група. После "Литекс" - Ловеч, трябва да излезе на евротурнирите. Средствата, които той влага сега, са безвъзвратни. Големите пари са в еврото - това значи парите да се върнат и умножат. Феновете обичат Гриша Ганчев", призна един от тях.
Шахматната дъска с играчите в района блесна на футболния мач "Нефтохимик" - "Олимпик" - Галата (недалечно село), миналата събота в Тетевен.
Селският отбор на Галата - "Олимпик", също влезе в елитната група след десетки скандали по стадионите. "Литекс" стои зад гърба на футболистите борци от Галата и техния президент Страхил Димчев. "На почетната трибуна на селския стадион, вдясно, седяха Алчо и дясната му ръка Николай Мотков, подозиран за убийство преди 2 години. В средата на трибуната мача наблюдаваха шефът на РДВР - Ловеч, и тетевенските му колеги, зад тях Ахмед Доган и Гриша Ганчев", разказва очевидец. Лидерът на ДПС реши да компенсира изпадането си от А група в политиката, като стана президент на УС на "Олимпик" - Галата. Появата на Доган в управителния съвет на селския отбор вероятно има и имиджови мотиви. Преди около месец 18 от 21 регионални организации решиха да напуснат Сокола и да преминат към Гюнер Тахир.
Трите реда на почетната трибуна на стадиона в Тетевен показват нивата на интересите на местните в района.
В кого се е целило МВР, когато е разпоредило операцията срещу висаджии в Ловеч?
След ударите срещу регионалните структури на СИК изглежда последователно ВИС също да отнесат удари в провинцията. В сградата на "6-и септември" в столицата едва ли споделят паранормалните идеи на директора на РДВР - Ловеч, за "психологическата война" срещу Алчо. Борецът от село Брежаново/?/ явно е еманация на сенчестия бизнес в окръжния град.
Ако се търси последователност в действията на вътрешното министерство, атаката срещу Ловеч има друга посока. Анализът на обстановката там може да разкрие седемте прилики със "синдрома Роко". Веднага следа ареста на Рашид в Кърджали новият все още МВР-шеф заяви, че във всеки голям провинциален град има по един мафиот като Роко.
След ареста на Ерджан Рашид наяве излязоха връзките му с полицаи, политици и прокурори. Дребният мафиот, както го нарекоха магистратите, стана ябълка на раздора между Татарчев, вътрешния министър Бонев и Ахмед Доган.
За Алчо, както и за Роко, се смята, че е покровителстван от прокурорите в града. Полицията също проверява луксозните автомобили на Алчо, както и на кърджалийския му събрат, и търси пробойна в законността на доходите му.
Ловешката регионална дирекция на вътрешните работи сякаш също е пълна с луфтове. Там бяха сменени няколко началници за кратко време. Остават подозренията за връзки на хората на Алчо с ченгетата от района. С това вътрешният министър Бонев има шансове да се окичи с името на "възродител" в демократични времена. Повечето шумни акции от Роко, през айтоския сапунен бос Чутука до Алчо са свързани с мюсюлмани.
Хората на Доган, дали по съвпадение или не, се явяват винаги, когато МВР разследва някаква престъпна дейност. Дали случайно или не, човекът, който наблюдаваше отстрани как барети вкарват Ерджан Рашид-Роко в следствения арест на бул. "Г.М. Димитров" в столицата, беше Гриша Ганчев. Какво е правил Гришата в следствения арест не е ясно. Това обаче е другото ниво на играта.
Алчо - живият приятел на Крушата
Преди две седмици полицията в Ловеч проведе специална акция за прочистване на града. Няколко души от групата на Алчо, който контролира бизнеса в Ловешко, бяха арестувани с различни обвинения. Издирваният от полицията Алейдин Алиев-Алчо се измъкна. Предполага се, че Алчо е бил информиран от местни полицаи за готвения му арест и се укрил.
За повечето от жителите на Ловеч Алчо е живият приятел и наследник на застреляния през септември 1993 г. Стефан Мирославов-Крушата.
Минути след като новината за покушението срещу приятеля му стигна до него Алчо изрече фразата "Аз съм следващият! " и така попадна във вестникарските страници. Четири години след като тялото на Мирославов легна в гробищата на родното му село, Алчо е наследникът, който контролира Ловеч и района.
Четвърти септември 1993 г. е първата черна дата в историята на борческата мафия и денят, в който Алчо се превръща от дясната ръка на Крушата в бос на Ловешкия район. Около 20 часа вечерта на 7 километра от Ловеч убиец застреля в главата безспорния борчески лидер в района Стефан Мирославов Ивайлов, известен повече като Крушата.
Историята около неговата смърт все още тъне в мъгла. Крушата тръгнал за София с вишневия си мерцедес кабрио веднага след футболен мач на "Лекс" и "Ботев". Негови приятели тогава споделиха в пресата, че Крушата имал среща с приятелката си в София. Алчо също е трябвало да пътува със Стефан за София, но в последния момент се отказал и Крушата потеглил сам за столицата.
Убиецът го причакал на завоя на седмия километър от Ловеч. Застанал на малка височинка над пътя, откъдето е държал на мушка мерцедеса на бореца. След това изстрелял три куршума. Единият отнесъл лявото странично огледало, вторият се забил в седалката и третият пронизал Крушата в главата под дясното око. Мерцедесът продължил и се блъснал в укрепителна бетонна стена на завоя. Десетина минути по-късно случайна кола открила убития борчески бос в катастрофиралия мерцедес, чийто двигател продължавал да работи. Новината за смъртта на човека, от когото са се страхували всички в Ловешко, бързо обикаля града и на мястото се струпват стотина негови приятели и роднини.
Погребението на убития се превърна в манифестация на бивши и настоящи борци, които заляха малкото Кирчево с луксозни западни автомобили, черни костюми и тъмни слънчеви очила.
Кой е Крушата?
Роденият в село Кирчево помак е държал в страх целия Ловешки район, твърдяха след смъртта му хората там. "Той до голяма степен беше травматизирал града - тогава се зараждаха силовите групировки и страхът беше голям", спомня си 4 години след убийството на Мирославов Галя Маринова - районен прокурор на Ловеч.
Стефан Мирославов Ивайлов е борец, класически стил, който има две републикански титли за младежи, едно второ място на европейско първенство в Дания и второ място на световното в Колорадо спрингс. Последната му титла е през 1992 г., когато става републикански шампион в категория до 82 килограма.
Спортната му кариера започва от Ловеч. Там родителите му го записват в спортното училище и Крушата става пионерски шампион. След това го приемат в спортния интернат "Олимпийски надежди". В това училище Крушата се сприятелява с бъдещите босове, които по-късно формират прословутата "Бригада на борците" и той става неизменна част от тях.
През 1988 г. лейтенант Стефан Мирославов, който вече е спортист на ЦСКА, е осъден за побой на 2 години затвор от Военния съд. Осем месеца от тях той излежава в Казичене. Помилван е през 1990 г. от тогавашния президент Петър Младенов. Заедно със съратниците си от тепиха започва да прави набези по магистралата около мотел "Божура" и "Изток". По това време борците контролират грабежите, проститутките и валутните измами на мотелите.
След това Крушата започва бизнес с брат си Иван Цайса и Гришата (сегашния президент на "Литекс" Гриша Ганчев). Крушата, Гришата и Цайса наели под наем два склада в тържището "Илиенци", където продавали домакински уреди, цигари и алкохол. Полицейски източници твърдят, че Крушата е участвал в кражбата на два ТИР-а с бяла техника, които след това пласирал на "Илиенци" чрез няколко фирми фантоми. Доказателства за това не били намерени.
Борецът обаче е бил основна фигура в контрабандата на крадени автомобили в България. В малките селца около Ловеч полицията откри няколко работилници, където се префасонирали крадените коли. Месец преди убийството на Мирославов в село Малък Вършец беше разкрита подобна работилница. В нея бяха намерени 16 крадени коли.
Според анализи на МВР работилниците там са се контролирали от така наречената помашка мафия, чийто бос по това време е бил Крушата. Поне 4-5 изнасилвания тежат на съвестта на местния бос, казаха след смъртта му хората от Ловеч. В полицията обаче има само две следствия срещу него за нанасяне на побой. Борецът имал отвратително пиянство, ставал сприхав, пребивал без повод, трошал заведения. От юмруците му си патили дори униформени полицаи и местни следователи.
Месец и половина преди да бъде застрелян, Крушата участва в два побоя в Ловеч. След пиянски купон той пребил бармана на заведението "Бръшляна". След това отишли в друго заведение и потрошили и племенника на братята каратисти Магеранови. Каратистите отговорили и се стигнало до масово меле.
Крушата няколко пъти е бил задържан в полицията в Ловеч, но бързо е пускан, защото от страх никой не е искал да свидетелства срещу него. Три гилзи от 7.62-милиметрово оръжие откриха полицаите на мястото, където е лежал убиецът му. Първоначалната версия беше, че те са от автомат "Калашников". По-късно експертизата доказа, че гилзите са от полуавтоматична карабина "Самозарядний Симонова", която също стреля със 7.62-милиметрови патрони. Карабината се използва от снайперисти в армията. Следите от гуми на джип, гилзи и хартийки от бонбони бяха всичко, което намериха полицаите на височинката, откъдето е стрелял професионалният килър. Отлично избраното място, откъдето убиецът е следял профучаващия мерцедес, и точната стрелба бяха повод да се мисли, че става въпрос за професионалист. Оставените улики обаче дадоха повод за съмнения в това. Следственият експеримент доказа, че точността на изстрелите се дължи до голяма степен на случайност.
Няколко бяха версиите за смъртта на бореца. В част от тях се говореше за преразпределение на територии в контрабандата на автомобили, отмъщение заради изнасилвания и обиди, намеса в наркотрафика или петролния бизнес. Много се говори, че украинската мафия е поръчала убийството му, защото Крушата участвал в умъртвяването на Валерия Силаруб в дискотека "Златна ябълка" през 1991 г. Полицията отхвърли и тази версия, защото борецът имал алиби.
През 1993 г. версията за петролни доставки, в които Крушата се намесил, се застъпваше най-сериозно. Тя се подхранваше от близките отношения между Стефан Мирославов и петричкия бизнесмен Иван Кочев-Чомбе. По това време се твърдеше, че малко преди смъртта си Крушата е ходил в Гърция, за да води преговори за внос на горива в ембаргова Югославия. Там се срещнал със загадъчен италианец, от когото бил възхитен.
В сделката бил посветен и Чомбе, който по това време контролираше този бизнес в Петрич. Кочев обаче отрече изобщо да е имал съвместни проекти с убития. След смъртта на Крушата не избухна гангстерска война. Борците продължиха да контролират Ловешко. Името му остана единствено като първия убит бос на борците в новата ни история. Четири години никой не успя да открие нищо повече за покушението освен оставените улики от килъра на Крушата. Следствието срещу неизвестния убиец беше спряно 2 месеца след изстрелите на ловешкия път. През май 1994 г. дело No 2441/93 за убийството беше отново възобновено и отново спряно.
Щафетата в Ловеч пое приятелят на Крушата Алейдин Асанов Алиев-Алчо. Сега той се смята за наместника на ВИС-2 в района. Биографията на Алчо наподобява тази на Крушата. Той е от близкото село Бежаново. И той е борец, но не с такава обещаваща кариера като на Мирославов. Алчо също е съден за побой като Крушата. Досието му в полицията обаче неясно защо е чисто. В момента срещу него има заведени още 3 дела за побой. Кара "Мерцедес 500", но се твърди, че има и джип "Гранд Чероки", VW и "Мерцедес 230". Подозират го в рекет, изнудвания, търговия с крадени автомобили, но никой не е успял все още нищо да докаже.
Сочен е за безспорен лидер на силовите структури в Ловеч. Няколко души представляват най-близкото му обкръжение. Николай Мотков, Димитър Боев, Венцислав Тодоров, Николай Капелов-Чапай и Антонион Дермашки са хората, на които Алчо разчита във всеки един момент. Срещу някои от тях има заведени дела, но няма съдени.
Алиев беше ранен след масов бой през април 1995 г. Борецът беше прострелян в крака в снекбара на хотел "Ловеч", след като няколко охранители нападнаха групата му и пребиха с бухалки приятелите му. В болница беше приет съратникът на Алчо Николай Мотков. Според информация на полицията тогава сблъсъкът бил между борци и каратисти.
ЦМП пак опитва да изземе функциите на Централния депозитар
Институцията умишлено бави резултатите от третия търг в нарушение на нормативната уредба
Александър Константинов
Центърът за масова приватизация публикува през миналата седмица множество платени съобщения, с които съобщава, че "до края на м. август ще приключи окончателната обработка на: резултатите от трета тръжна сесия; разпределянето на цели и дребни (вероятно се има предвид "дробни" - б.а.) преференциални акции; пропорционалното разпределение на броя непродадени акции срещу инвестиционни бонове... ". Според края на платеното съобщение това се налага, тъй като "предвид приключването на първата вълна на масовата приватизация се изисква по-голямо технологично време за окончателно окомплектоване на информацията, проверка и обработка на трансферите". Всички съобщения на ЦМП се правят с пари на програмата ФАР, тъй като институцията няма друг източник на доходи.
Според наредбата за реда за прехвърляне на акции от програмата за масова приватизация ЦМП е длъжен до три седмици срок след обнародването в Държавен вестник на резултатите от съответната тръжна сесия да предостави на Централния депозитар (ЦД) списък на новите собственици и акциите, които те са придобили срещу инвестиционни бонове. На базата на този списък в едноседмичен срок ЦД издава депозитарни разписки и от този момент новите собственици встъпват в правата си. Смисълът на този текст в наредбата е да се създаде механизъм, по който новите собственици възможно най-бързо да могат да участват в общите събрания на новоприватизираните дружества, за да се намесят в управлението им. Всяко забавяне не е от полза както за самото дружество, така и за икономиката на страната като цяло. На 12 август изтече срокът, в който списъкът трябваше да бъде предаден на депозитара. Очевидно ЦМП е счел, че чрез публикациите в пресата е дадено достатъчно обяснение за извършеното нормативно нарушение.
Според добре информиран източник, запознат с хода на обработката на информацията в ЦМП, още преди една седмица данните за собствениците от третия търг са били изготвени. По необясними за източника причини обаче списъкът не се предоставя на Централния депозитар.
Последиците.
От 12 август до края на месеца има свикани 54 общи събрания на дружества, които бяха раздържавени срещу инвестиционни бонове. В дневния ред на голяма част от тях е записана точка увеличаване на капитала - подход, който вече няколко пъти успешно беше използван за увеличаване на дяловото участие на един акционер и съответно намаляване на друг. "Не можем да участваме в събранията на дружествата, които сме придобили, и съответно не можем да повлияем по никакъв начин на управлението им", заяви шеф на голям приватизационен фонд. "Голям проблем създава и текстът в закона за приватизацията, според който след продажбата на едно дружество започват да текат шестмесечни срокове, в които кредиторите могат да заявят правата си. Особено важно е в този момент да има адекватно и заинтересовано управление на дружеството, защото в противен случай то може да бъде фалирано. Със забавянето на депозитарните разписки ЦМП нанася щети на приватизационните фондове и шефовете му трябва да си дават сметка за евентуалните щети за бюджета в случай на предявяване на исковете", допълни той.
Причините за забавянето.
Жеко Фетваджиев, единственият шеф в ЦМП, който в момента не е в отпуск, не пожела да даде обяснение за неоправданото нормативно нарушение, което институцията извършва. Според негово изявление от миналата седмица в момента се доуточнявал точният размер на раздадените безплатни акции, които са 10% от капитала, предвиден за масова приватизация. Това обаче по никакъв начин не обяснява защо не се предоставят на ЦД данните за акциите, придобити срещу инвестиционни бонове, чийто точен брой се знае (обнародван е в Държавен вестник преди всяка тръжна сесия), има технология за обработката на информацията след всеки търг. И освен всичко друго списъкът с акционерите от третия търг отдавна е готов.
Според служител от ЦМП, пожелал да остане анонимен, центърът няма да даде списъка на депозитара, преди "той да даде данните с верните ЕГН-та на гражданите, участвали в процеса". Тези данни бяха с изключително много грешки в момента на предоставянето им за целите на масовата приватизация, но благодарение на обратната връзка на гражданите, която по закон те могат да осъществяват с Централния депозитар, базата данни е значително по-вярна. Тази информация е основна за депозитара, който трябва да осъществява функциите си по регистриране на безналичните ценни книжа и трансферите с тях. Според интервю на Жеко Фетваджиев от миналата седмица "ЦМП може в рамките на месец и половина да поеме всички регистърни и депозитарни функции и да започне да ги осъществява". Оказва се, че въпросът всъщност е в това, че Центърът за масова приватизация, който все още разполага с огромни средства по програмата ФАР и с голямо количество техника, се опитва да си намери нова работа, за да не бъде закрит. Новата функция, която шефовете на ЦМП са изнамерили, се състои в изземване на функциите на съществуваща и определена със закон институция. Сегашните управляващи в ЦМП вероятно си дават сметка, че се нуждаят от законови промени, за да осъществят намеренията си. Не е ясно обаче доколко тази цел е реализуема, след като преди около месец Министерският съвет отхвърли една поправка в проекта за изменение на закона за приватизацията (очевидно лансирана от ЦМП), според която след края на масовата приватизация институцията ще се занимава с обслужване на търговията с ценни книжа. Предишният шеф на ЦМП Калин Митрев също искаше да осъществи подобна идея, но тогава всички институции, ангажирани със създаването на фондов пазар в страната, остро се противопоставиха. Сега се прави втори подобен опит.
Лицата на ЦМП
Няма здрава логика в идеята да се променя съществуващият ред, според който регламентираният в закона Централен депозитар съществува и вече е действащ. Единственото обяснение е, че хората, които в момента управляват центъра, просто търсят вариант да продължат съществуването на институцията. Според източници от ЦМП в момента основната фигура в управлението на ЦМП не е изпълнителният директор Пирин Атанасов, а заместникът му Жеко Фетваджиев. Неговата кариерата в областта на приватизацията започва от Агенцията за приватизация (по времето, когато там беше и Пирин Атанасов), където той е работел в отдела, който одобрява оценките на предприятията с открита процедура. След това Жеко Фетваджиев отиде на работа в Комисията по ценните книжа като експерт в отдел "Емитиране". Според твърдения на шефове от няколко приватизационни фонда, докато е работел в комисията, г-н Фетваджиев открито е предлагал платени услуги във връзка с подготвянето на проспектите на дружествата. Според същите източници точно заради опитите си да "контактува по-отблизо с фондовете" Фетваджиев е бил пред уволнение и всъщност отиването му в ЦМП го е спасило.
Вторият човек в центъра, отговарящ за обработката на данните, е Борислав Цанов - директор на управление "Технологии", който е човек със силно изразено комсомолско минало. Той е бил сътрудник на орготдела на ЦК на ДКМС по времето, когато Николай Добрев е бил негов секретар. По същото време там е работел и небеизвестният Николай Банев, който напоследък нашумя сред обществеността със създаването на най-скандалния приватизационен фонд "АКБ Форес - социален". За този фонд наблюдателите очакват, че ще e един от първите, които ще бъдат източени от управителните си органи и след това фалирани. След ЦК на ДКМС кариерата на Борислав Цанов продължава с длъжността секретар на градския комитет на ДКМС. В дните след десети ноември той се отдава на частен бизнес. Цанов е един от акционерите на застрахователна компания "Гарант" АД - София, която беше и един от съдружниците в "Трон". Според съобщение в Държавен вестник, след като не е направил дължимите парични вноски в капитала на "Гарант", Борислав Цанов е изключен като акционер. Според запознати обаче междувременно той е натрупал множество дългове към дружеството, които не са били изплатени. Към момента Цанов е свързан с кооперация "Маркетинг, проектиране, софтуер", чийто предмет на дейност очевидно би могъл да създава конфликт на интереси предвид това, че в същото време Цанов е и директор в ЦМП, който отговаря за информацията на институцията и нейната обработка. Предишната длъжност, която Цанов заемаше в ЦМП, беше шеф на регионалния център в София. В регионалните центрове ставаха обработката и въвеждането в компютър на данните на участниците в процеса, както и на техните заявки за тръжните сесии.
Третият съществен човек в ЦМП е изпълнителният директор Пирин Атанасов, който преди това дълго време е работил в информационния отдел на Агенцията за приватизация (още когато изпълнителен директор беше Александър Божков). В него всъщност беше съсредоточена цялата информация за държавните дружества, които предстои да бъдат приватизирани.
Тримата, които в момента управляват, уволниха от ЦМП абсолютно всички служители, които работеха в центъра от времето на Калин Митрев, с мотива, че са свързани с червената власт.
Участниците в приватизацията ще доказват произхода на парите си
Любомир ВАСИЛЕВ
Кандидат-купувачите на приватизиращи се предприятия ще трябва да доказват със заверка от данъчните служби произхода на собствените средства, с които участват в приватизацията. Ако средствата са от банков заем, тогава купувачът трябва да приложи договора за заем и да посочи предвиденото по него обезпечение. Това предвижда приетата по принцип от Министерския съвет наредба за сведенията, които съдържа декларацията за средствата, с които купувачите участват в приватизацията. Нормативният акт урежда и реда, и органите, които ще контролират истинността на подаваните данни. През тази седмица кабинетът трябва да уточни текстовете, които регламентират как органите на приватизацията ще си взаимодействат с данъчната администрация, след което наредбата ще бъде обнародвана в Държавен вестник и ще влезе в сила.
Задължението за деклариране на произхода на парите, с които физически и юридически лица участват в приватизацията, е в сила от средата на 1994 г. Декларация за произхода на средствата не се изисква, когато купувачите са работници и служители в предприятието или в обособената част или когато са арендатори и наематели на обекти с оценка до 2 млн. лева. Досега обаче декларирането на произхода на парите, с които се участва в приватизацията, беше почти формално, защото нито един кабинет не пожела да приеме съответната наредба въпреки изричното разпореждане на закона. "Агенцията за приватизация и другите приватизиращи органи досега ползваха свои декларации, но те са с доста пестеливи данни, които в повечето случаи са се попълвали по усмотрение на самите купувачи", заяви Димитър Бъчваров, началник на отдел "Структурна реформа" в Министерския съвет.
Идеята на законовия текст е да се ограничи легализирането на мръсни пари и въобще на доходи, за които не са платени данъци. "След влизане в сила на наредбата в приватизацията няма да могат да участват неидентифицирани средства", бе категоричен Бъчваров. В декларацията са предвидени осем раздела, които обхващат възможните източници на средства, включително от хазарт, дарения и т.н.
Законът за приватизация повелява купувачите да декларират и "финансовото си състояние, което ги характеризира като купувачи". Наредбата уточнява, че под финансово състояние по смисъла на наредбата се разбира възможност за заплащане на обещаната цена. За целта ще се вземат предвид наличните средства на купувача и неотложните му задължения.
Ако източникът на средства за участие в приватизацията са собствени средства - доходи, печалби, пари от продажба на недвижимо имущество или автомобили, купувачите предварително ще трябва да получат заверка от данъчните органи за платени данъци и такси. Ако средствата, с които ще се участва в приватизацията, са от банков заем, купувачът трябва да приложи и договора за заем и да посочи обезпечението по него. Ако не е предвидено обезпечение, това изрично трябва да се посочи, като след това приватизиращият орган ще уведомява "Банков надзор" на БНБ за този факт. Ако кредиторът е небанкова институция (фирма или физическо лице), купувачът трябва да посочи неговите данни - име, адрес, данъчен номер, номер по БУЛСТАТ и т.н. Данните на такъв тип кредитори ще се изпращат от приватизиращия орган на съответната данъчна служба, която ще проверява произхода на средствата на кредитора. Чуждестранните лица, които не са данъчно задължени в България, трябва да предоставят данни от данъчната служба по месторегистрация в чужбина за произхода на средствата, с които участват в приватизацията.
Бъчваров заяви, че не се предвижда наредбата да има обратна сила. Според него обаче нищо не пречи след приемане на нормативния акт приватизационните органи да поискат сведения за вече сключени сделки, защото и досега в приватизационните договори купувачите декларираха съгласие да дават информация относно сведенията в декларацията и за средствата, с които изплащат кредитите, ползвани при приватизацията.
Сегашното акцентиране върху идеята за доказване произхода на парите за участие в приватизацията може да се разглежда като своеобразна част от операция "Комар". Доколко обаче то ще сработи зависи най-вече от волята на приватизиращите и данъчните органи. Досегашната им практика показва, че ако не се предвиди изрична санкция, едва ли може да се очаква да вземат присърце и това си задължение. Може да се очаква обаче психологическо въздействие върху част от кандидат-купувачите. Разпоредбите ще предизвикат известни бюрократични затруднения за потенциалните участници в приватизацията, но това съвсем не е болка за умиране. Не е много ясно обаче доколко е възможен контролът на декларациите на чуждестранните лица, особено на регистрираните в офшорните зони.
Декларации ще се изискват от фирмите или физическите лица, които вече са избрани за купувачи. Възниква обаче въпросът дали не е по-правилно това да става предварително още при подаването на документите за участие в приватизационната процедура. При предвидения режим може да се окаже, че спечелилият търга, конкурса или преговорите не може да докаже произхода на парите си или пък финансовото му състояние да не е удовлетворително. А това в крайна сметка ще забави финализирането на сделката. Ако декларацията се подава още с офертата, предварително би могло да е ясно кой от участниците отговаря на изискванията за доказан произход на парите и за удовлетворително финансово състояние.
"Биляна трико" - Петрич, вече е изцяло частна
Румен Соколов
"Биляна инвест" АД е новият собственик на 20% от капитала на петричкото трикотажно предприятие "Биляна трико" АД. Договорената между купувача и промишленото министерство цена е 84 млн. лв. Поети са ангажименти за инвестиции за още 300 млн. лв. Дружеството "Биляна инвест" е учредено през 1996 г. с капитал 64.771 млн. лв. и основна цел приватизация на част от капитала на трикотажната фабрика. Основни акционери в него са работници от предприятието, а управител е търговският директор на "Биляна трико" Николай Пойрязов. По преференциални цени на работниците и служителите на "Биляна трико" ще бъдат продадени и останалите 13% от капитала на дружеството.
Това бе едно от най-атрактивните дружества от региона, включени в списъка за масова приватизация, като заявките надвишиха предложените акции почти двойно. В първата тръжна сесия предприятието бе включено с 67% от капитала (78.897 млн. лв.), съответстващи на 52 860 акции. От тях 47 574 бяха пуснати за продажба чрез инвестиционни бонове и още тогава всички те бяха изкупени. Останалите акции бяха раздадени безплатно на работниците и служителите. Среднопретеглената цена на акциите достигна до 1262 инв. лв. при определена минимално приемлива цена от 785 инв. лв., като някои заявки са достигнали цена до 10 000 инв. лв. Приватизационен фонд "Доверие" притежава 34% от капитала на дружеството, 19% са притежание на ПФ "Петрол фонд", а "Труд и капитал" държи 5.56%. Индивидуални участници са спечелили общо 8.44% от капитала на "Биляна трико".
Продукцията на "Биляна трико" АД се изнася изцяло в чужбина, основно в Германия, Италия, Франция и САЩ. През настоящата година мощностите на предприятието са натоварени изцяло, за да бъдат изпълнени всички договорени поръчки. Фирмата произвежда пуловери, жилетки и друг горен трикотаж от вълна, памук, акрил и др. Министерството на промишлеността сключи още седем сделки
През миналата седмица Министерството на промишлеността сключи седем приватизационни сделки. Най-голямата от тях е продажбата на 76% от капитала на "Гарант филтър" ЕАД - с. Овчарово. Купувач е "Булфилтър" ООД, който ще плати 673.500 млн. лв. Новият собственик е поел задължение да инвестира в предприятието 115 000 долара до 2000 г. Основната дейност на предприятието е производство на маслени, въздушни и горивни филтри. Купувач на 78% от Института за пластмаси "Инпласт" ООД - София, е "Овескон пластик" ООД, а цената е 598.769 млн. лв. Инвестициите до 2000 г. ще бъдат в размер 903 557 долара. Собственикът на 78% от "Пампорово ски" АД, Чепеларе - "Орион ски" АД, закупи и останалите след преференциалните продажби още 0.841% от капитала на дружеството за 373 585 лв. През седмицата бяха реализирани и няколко преференциални продажби на акции (на работещите в съответното предприятие) съответно за "Чарита" АД, Чирпан - 20% от капитала, "Одесос" ООД, Варна - 8.61%, и "Тонзос" ООД - 18.73%.
В последните два месеца Министерството на промишлеността е най-активната институция, която осъществява касова приватизация. Въпреки че големите предприятия все още не са продадени, министерството продава голям брой остатъчни дялове от предприятията от масовата приватизация, а също и контролните пакети от други предприятия.
"Булес" АД изплати всичките си дългове
Румен Соколов
Всички задължения на бургаското дървообработващо предприятие "Булес" АД вече са изплатени. Това бе съобщено от изпълнителния директор на дружеството Гради Градев пред акционерите на състоялото се в края на миналата седмица общо събрание. До края на юни тази година общите задължения на дружеството към бюджета, доставчици и кредитори са били за над 650 млн. лв. Дълговете са изплатени през юли от собственика на 51% от капитала Kronospan CR. "Булес" АД е с отрицателен финансов резултат за миналата година - загуба от 90.674 млн. лв. Тя се дължи главно на спад на производството, който е вследствие на спрените доставки на дървесина (предимно иглолистна). Доставките на тази основна суровина за работата на предприятието бяха спирани на няколко пъти през миналата и началото на тази година. В резултат на това фирмата е обработила само 6400 кубика дървесина, което е три пъти по-малко в сравнение с 1995 г. Количествата на произведените паркет и фурнир са съответно 43 000 и 78 000 квадратни метра, с около два пъти по малко от 1995 г. Приходите от дейността за миналата година са били за 1.152 млрд. лв., но разходите са били много повече.
Австрийската фирма Kronospan CR купи 51% от капитала на предприятието през май тази година за 3 200 300 долара, които бяха заплатени в брой. Според една от клаузите на договора австрийската фирма трябва да инвестира за пет години в предприятието седем милиона долара, но по думите на изпълнителния директор размерът на тази инвестиция ще бъде увеличен двойно. Средствата ще бъдат използвани за закупуване на нови производствени линии, които да заменят остарялото и похабено оборудване. Гради Градев допълни, че чуждите инвеститори са били привлечени от стратегическото положение на "Булес" (свободен излаз на пристанището), което му позволява удобни доставки на суровини и по-лесно експортиране на готовата продукция.
"Булес" АД произвежда основно паркет, фурнир и мебели. Освен това се правят и пресовани плоскости от дървесни отпадъци. В предприятието има линии за обработка на дървесина, която се използва от други фирми с подобен предмет на дейност. Основните пазари на продукцията са предимно зад граница - арабските страни, Турция, Гърция. Новите собственици обаче имат намерение да разширят пазарите, като включат българското предприятие в мрежата на други притежавани от тях фирми. Kronospan CR е част от многонационалната групировка Kaindl/Kronospan, която е със силни позиции в дървообработващата промишленост в световен мащаб. Годишният оборот на групировката за миналата година е около три милиарда германски марки. Основната им дейност са разновидности на плоскости от дървесни частици, а също и материали за мебелната промишленост.
"Булес" АД бе включено в масовата приватизация с 25% от капитала, от който след края на трета тръжна сесия останаха непродадени около 6884 акции. Това се равнява на около 2% от капитала на дружеството - 331.488 млн. лв. С най-голям дял спечелени акции от масовата приватизация е приватизационен фонд "Изгрев" - 13.25%, а ПФ "Развитие" има 2.5% от капитала. Делът на индивидуалните участници и раздадените безплатни акции формират малко над 7% от капитала на дружеството.
Накратко
Новият срок за актуализиране на офертите на купувачите на "Химко" - Враца, е 12 септември и той бе определен след завършването на втория кръг на преговорите. Кандидат-купувачи за 57% от капитала на химическия завод са канадската фирма "Стелар глобъл корпорейшън", регистрирана в Бермуда, и свързаната с "Деу" фирма "ИЗУ груп". През миналата седмица основният акционер на канадската фирма Ъруин С. Бреш е посетил завода във Враца, за да се запознае на място с производството и възможностите за развитие.
Брутната печалба на "Белоизворски цимент" АД за първите седем месеца на годината е над един милиард лева. Това бе съобщено през миналата седмица от изпълнителния директор на дружеството Никола Семков. Той допълни, че приходите от продажби надхвърлят 18 млрд. лв. В началото на годината бе договорена продажбата на контролния пакет акции на циментовия завод (51%) на Холдербанк, но бе сключен само предварителен договор. Окончателният договор ще бъде сключен, след като парламентът приеме поправките в Закона за концесиите, които ще позволят използването на варовиковите находища от чужденците.
"Винпром - София" АД е с отрицателен финансов резултат за миналата година, който не бе уточнен от Росица Григорова, представляваща дружеството в момента. Тя допълни, че от 1992 г. насам това предприятие не е реализирало печалба поради липса на суровини за производство на вина. Преди 1992 г. суровините (грозде и плодове) са били пренасочвани от други региони на страната към "Винпром - София", но след като предприятието става самостоятелно, започват трудностите. На състоялото се общо събрание на акционерите са били обсъдени и несъответствията между посочения от ЦМП капитал и действителния капитал на дружеството. Тъй като всички акции вече са продадени, представителите на приватизационните фондове ("Доверие", "Юг" и "Петрол фонд") и гражданите са взели решение дружеството да се пререгистрира с капитала, посочен в списъка за масовата приватизация - 190.721 млн. лв. Софийски градски съд обяви неплатежоспособността на "Намко - България" АД с начална дата 17 юни 1996 г. и откри производство по несъстоятелност. За временен синдик е назначена Елина Станимирова, а първото събрание на кредиторите е насрочено за 24 септември тази година. Така поредната мечта за производство на български автомобил рухна въпреки участието на чужди фирми и представители на ВПК като акционери в дружеството.
Остатъчният дял от 26.4% от капитала на включеното в масовата приватизация дружество "Монтана" ЕАД - Монтана, бе продаден на работническо-мениджърското дружество "Монтана текстил" АД за левовата равностойност на 900 603 долара. Новият собственик е платил 10% от цената в деня на подписване на договора, а останалите 90% ще бъдат платени на четири равни годишни вноски с едногодишен гратисен период. Дружеството бе включено в списъка за масова приватизация с 67% от капитала, продадени изцяло след третата тръжна сесия. Най-голям дял притежава ПФ "Нефтохим - инвест" - 34%, "Златен лев" е с 12.09%, а "Труд и капитал" има 10.43%.
Централният депозитар е готов със системата за клиринг и сетълмент
Румен Соколов
Системата за клиринг и сетълмент на плащанията при сделки с ценни книжа вече е готова и е изпратена за одобрение в Българска народна банка. Изпълнителният директор на Централния депозитар (институцията, разработила системата) Апостол Апостолов се надява тя да влезе в действие до края на октомври, когато най-вероятно и фондовата борса ще има готовност за извършване на сделки. Това е едно от най-важните условия, за да може депозитарът да заработи като институция с възможности да обслужва капиталовия пазар. Предвижда се разплащанията да бъдат извършвани чрез Банковата интегрирана система за електронни разплащания (БИСЕРА). Търговските банки, които работят с БИСЕРА, ще бъдат клиринговите организации по разплащанията, поне докато на депозитара бъде позволено законодателно да извършва тази функция. С въвеждането на системата ще заработи схемата "доставка срещу плащане" (Delivery Versus Payment - DVP), която е най-широко използвана при сделките с ценни книжа по света. Така ще бъде изпълнена и основната цел на депозитара, която е минимизиране на разходите по сделките с ценни книжа.
Схемата е следната: при съобщение за сделка депозитарът блокира съответни ценни книжа от сметката на посредника и изпраща съобщение на банката да прехвърли паричните средства от сметката на купувача в сметката на продавача. При потвърждение на разплащането депозитарът прехвърля ценните книжа от сметката на продавача в сметката на купувача. Според Апостол Апостолов по този начин транзакциите на ценни книжа могат да бъдат осъществявани до три дни след сключването на сделките.
Централният депозитар бе учреден на 13 август миналата година с цел обслужване на търговията с ценни книжа в България. Това според Апостол Апостолов е една от най-бързите приватизационни сделки без бюрократични спънки. Месец и половина след като БНБ и Министерството на финансите учредиха депозитара, те продадоха по 40% от своя капитал на търговските банки и на няколко финансови институции. Реално той започна да работи в края на септември същата година, а в средата на декември бе приета наредбата, с която се позволяваше на институцията да обслужва процеса на масова приватизация. С тази наредба депозитарът спечели своята първата малка победа в битката на капиталовия пазар - там започнаха да се водят регистрите за безналични ценни книжа. Макар и с доста затруднения, породени от недостатъчно техника и необходимо оборудване, бяха обслужени първите две тръжни сесии.
В началото на тази година бе разработена система за обработка на сметките на инвестиционните посредници. След като Комисията по ценните книжа и фондовите борси лицензира първите инвестиционни посредници, те откриха свои сметки в депозитара. По техните сметки вече могат да се откриват клиентски подсметки. Най-активни в работата с депозитара са няколко посредника - Първа финансово-брокерска къща, "Елана", "Еврофинанс", които са едни от първите участници на капиталовия пазар и работят в тази област около пет години. Като нововъведение може да се приеме въвеждането на стандарт ISO755 към електронната "Система за инвестиционни посредници", чрез който документацията и нейната обработка ще бъдат приведени в съответствие със световните стандарти. По този начин дори и чужди инвестиционни посредници (ако са регистрирани като членове) ще могат да извършват трансфери през депозитара. В края на този месец ще бъдат направени още подобрения в системата, които ще позволят няколко потребители да изпращат едновременно своите поръчки. В момента, ако един потребител изпраща някаква поръчка, другите трябва да го изчакват.
Най-голямото достижение на депозитара засега според неговия изпълнителен директор е услугата за регистриране на трансфери. Тя бе стартирана в средата на април тази година със съдействието на ОББ. С помощта на регионалните клонове на банката вече три месеца гражданите могат да продават и да купуват безплатните акции, получени от масовата приватизация. Като постижение се отчита фактът, че при все още трудните условия са реализирани трансфери с акции за над 50 млн. лв., изчислени по номиналната им стойност (1000 лв.).
В последно време много се спекулира с възможността Центърът за масова приватизация да поеме част от функциите по клиринг и сетълмент, които са в компетентността на депозитара. В подкрепа на тази идея се налага мнението, че ЦМП има по-добри технически възможности от депозитара, въпреки че Центърът за масова приватизация бе създаден с цел да обслужва процеса на масова приватизация. В обсъжданите промени на закона за приватизация бе разглеждан и текст, според който "ЦМП, освен че прави процедурите, обслужва търговията с ценни книжа". След това този текст падна. Според Апостол Апостолов функциите на двете институции не трябва да се смесват, защото няма полза от това.
Нови публични емисии на фондове
Комисията по ценните книжа и фондови борси (КЦКФБ) одобри през миналата седмица проспектите за публично предлагане на акции на три фонда. НПФ "Надежда" е с одобрен проспект за нова емисия в размер на 50.167 млн. лв., емисията на ПФ "Петрол фонд" е в размер на 300 млн. лв., а капиталът на ПФ "Север" ще бъде увеличен с нова емисия от 105.447 млн. лв., като акциите на последния ще бъдат с емисионна стойност от 1057 лв. Номиналът на всички акции е 1000 лв. В регистрите е вписано увеличението на капитала, реализирано чрез инвестиционни бонове на фондовете "Български железници" - от 90.577 млн. лв. на 94.111 млн. лв., "Армейски" ПФ - от 481.268 млн. лв. на 515.838 млн. лв., ОНПФ "Златен лев" - от 2.108 млрд. лв. на 2.161 млрд. лв., и "Булстрад" - от 582.375 млн. лв. на 596.025 млн. лв. За последния са вписани и промени в обстоятелствата и е одобрена промяната в съвета на директорите, като на мястото на Венко Кръстев е вписана Петранка Димитрова. Два приватизационни фонда са променили своите банки депозитари. За ПФ "Изгрев" промяната е от Балканска универсална банка на Българска пощенска банка, а за "Агроинвест" НПФ - от МБИР на Евробанк.
На свое заседание КЦКФБ прие процедура по разглеждането и анализирането на актуализираните проспекти на приватизационните фондове. Тези актуализирани проспекти трябваше да бъдат предоставени от фондовете до 13 август, но до края на този ден това са направили 68 от тях. Останалите 13 фонда не са спазили този срок и според члена на комисията Веселин Ралчев на тях ще им бъдат съставени актове и евентуално наложени глоби.
Акциите на "Соди" се търсят най-много
През последната седмица Централният депозитар регистрира общо 39 трансфера, от които осем през ОББ и 31 през инвестиционните посредници. Най-много трансфери са регистрирани с акциите на "Соди" - 32, при които е сменена собствеността на 1185 акции. Посредниците и ОББ са реализирали още четири трансфера със 105 акции на МДК и три трансфера с 26 акции на "Химко". Служителите на депозитара са предотвратили три опита за трансфер с фалшиви депозитарни разписки, които са представлявали снимани на цветен ксерокс копия на оригинални разписки. Измамата е осуетена поради явната разлика между фалшивите и оригиналните депозитарни разписки, които имат специална графична защита.
До 300 милиона ЕКЮ за модернизация на АЕЦ "Козлодуй"
Модернизацията на 5 и 6 блок на атомната електроцентрала "Козлодуй" ще струва от 250 до 300 милиона ЕКЮ, съобщиха от германския концерн "Сименс". По реконструкцията на реакторите ще работи "Европейски консорциум Козлодуй", който е създаден под ръководството "Сименс" и е одобрен от Националната електрическа компания. Партньори на немската компания в консорциума са "Фраматом" - френска компания за оборудване на атомни централи, и руски енергопроизводители под управлението на "Атоменергоекспорт", съобщиха от пресцентъра на "Сименс". Тези компании вече са работили заедно в реконструкцията и модернизацията на атомната електроцентрала "Моховитце" в Словакия.
Проектът ще се финансира наполовина с кредит от немската асоциация "Euratom-Darlehen". Руската "Роексимбанк" ще участва с 30 на сто от парите по проекта, а останалите ще се осигурят чрез немски и френски външни кредити, съобщиха от "Сименс" . До края на годината трябва да има готов проект за реконструкцията на атомната електроцентрала, а догодина вече да се започне с обезопасяването и подновяването на енергийните съоръжения.
"Сименс" е изпълнявал в България няколко частични поръчки за модернизиране на блокове 1 и 4 на АЕЦ "Козлодуй". "И този път ангажиментът с реконструкцията на другите реактори ще изисква участието на български производствени предприятия", заявиха от "Сименс".
Най-старата българка не влезе в книгата на рекордите
Българската кандидатка за приза най-стара жена в свeта Файме Асанова се размина с регистрацията в "Гинес". Сто и седемнайсет годишната родопчанка не бе увековечена в книгата на рекордите, въпреки че е с няколко месеца по-възрастна от канадката Мари-Луи Мейор, която вече официално е вписана. Спорът между столетниците от женски пол се разгоря след смъртта на 122-годишната французойка Жан Калмен. Най-възрастната българка Файме Асанова живее в Яновската махала край Мадан. Тя обитава каменна къща, строена от нейния дядо преди повече от 200 години. Помакинята с едновековен житейски път не страда от склероза, дори има кристална памет за събития от началото на столетието, твърдят местните хора. Тя е родена на 14 април 1879 г. - два дни преди приемането на Търновската конституция. За последен път е раждала на 62-годишна възраст. До стотния си рожден ден е била чужда на пороците, след това започнала да си освежава битието с по чашка кафе. Баба Файме преживява с 30 хиляди лева пенсия, отоплява се с дърва и въглища и изобщо не страда, че в "Гинес" не са се впечатлили от възрастта й. Мюсюлманката е неграмотна и не се интересува от медийния шум, който се вдига около нея.
Трудоваци ще се квалифицират за строителни предприемачи
Съкратените офицери от Строителни войски ще карат ограмотителни курсове за управление на собствени фирми с аналогичен предмет на дейност. Това се споразумяха министрите на труда и социалната политика и на териториалното развитие и благоустройството Иван Нейков и Евгений Бакърджиев. Парите за преквалификацията на кадровите военнослужещи от ГУСВ ще дойдат от фонд "Пре-квалификация и безработица", който се управлява от Националната служба по заетостта. "Моите офицери са добри строители, но не са учили как се управлява частна фирма", каза командващият войските към строителното министерство ген.-маьор Радослав Пешлеевски. Съществува реална опасност всички видове ведомствени войски да бъдат закрити след промените в Закона за отбраната и въоръжените сили, които целят свиване на армейските щатове. Осъвременяването на основния нормативен акт в армията беше отложено от Министерския съвет именно за синхронизиране с ведомствата, които имат въоръжени сили в състава си. Армейски подразделения без бойни функции има към Комитета по пощи и далекосъобщения, строителното и транспортното министерство.
Фикри Сали няма да се помирява с Недим Генджев
"Няма в никакъв случай да се срещна с Генджев, тъй като това означава да го призная за духовен водач на българите мюсюлмани", заяви Фикри Сали, който се смята за единствения мюфтия в България. Сред мюсюлманите нямало разединение, а Недим Генджев бил просто узурпатор, допълни той. Той нямал реална подкрепа сред българите, изповядващи исляма, и структурите му в страната били много малко.
Протестна декларация връчиха представители на Висшия ислямски съвет на Сали на вицепремиера Методиев във вторник. Не сме упълномощавали свои представители да присъстват на срещата, проведена на 6 август в Дирекцията по вероизповеданията, твърдят те. Целта на тази среща беше създаване на инициативен комитет за провеждане на обединителна национална конференция на мюсюлманите в България. Такава конференция не била нужна, а трябвало само да се утвърдят решенията на извънредния форум на ислямската общност у нас от 1995, смятат привържениците на Сали. На нея е приет уставът, избран е ръководен орган - Висш ислямски съвет, и главен мюфтия - Фикри Сали. Провеждането на национален форум може да стане само след регистрирането ни, заявиха представителите на Висшия ислямски съвет от фракцията на Сали.
Вървим към разрешаване на проблемите с враждуващите мюфтийства и в скоро време мюсюлманите ще имат свой официален мюфтия, заяви вицепремиерът след разговор с Фикри Сали. Срещата между Дирекцията по вероизповеданията и инициативния помирителен комитет, предвидена за сряда, не се състоя. Провалът й вероятно се дължи на категоричния отказ на Сали да признае съществуването на такъв комитет и да го подкрепи.
Цистерна уби четирима чужденци край Шумен
Четирима души загинаха на място, а седем бяха тежко ранени при удар между автобус, превозващ група от 26 беларуски и украински туристи, и нефтовоз "Мерцедес" в сряда по пътя от София за Варна. Кървавата трагедия се разиграла в района на шуменското предградие "Мътница". Група пешеходци внезапно изскочила на пътя пред автобуса "Сетра", шофиран от 31-годишния Ердинч Алиев. За да не помете хората, водачът панически свил вляво. За нещастие той навлязъл в насрещното платно право срещу летящата насреща варненска цистерна "Мерцедес". Шофьорът й Пламен Димитров се опитал да отбие встрани, но само избягнал директния челен удар. Въпреки маневрата нефтовозът размазал лявата половина на автобуса. За щастие цистерната не била заредена.
Водачът на автобуса се оказал първата жертва. При зверския удар тялото му отлетяло до четвъртата седалка. След това мерцедесът помел 33-годишния Димитрий Ришков и 8-годишната му дъщеря Даря. Момиченцето загинало на място, а баща му - след 4-часова агония в шуменската реанимация. Убит е и 43-годишният Владимир Корнитский. Пострадалите пътували от Обзор за Русе, откъдето се канели да напуснат България.
Вероятни виновници за трагичния инцидент са група цигани, съобщиха от полицията. Задържано е мургаво семейство от Разград.
Очакванията за намеса на Бундесбанк сринаха долара
