"Газпром" прие условията на Костов
Галина Александрова
Двата най-инфарктни проблема в отношенията между България и Русия - доставките на природен газ и бъдещето на смесената газова фирма "Топенерджи", са на път да се разрешат още в близките седмици. В петък вечерта в интервю за "По света и у нас" шефът на "Газпром" Рем Вяхирев заяви в прав текст, че е готов да приеме българските условия.
"Доколкото ми е известно, българското правителство предлага да се прекрати "Топенерджи" или да се преразпределят дяловете в дружеството. Аз приемам втория вариант - за участие на Русия и България 50 на 50. Не смятам, че трябва да се прекратява дружеството. Нямаме време и вероятно ще обсъдим това с българското правителство още в края на август или началото на септември, за да спрат най-после тези непрекъснати пазарлъци", заяви Рем Вяхирев.
На въпроса как гледа на евентуалното излизане от дружеството на частната компания "Овергаз", в която "Газпром" има участие, и няма ли това да намали руския дял Рем Вяхирев отговори: "Газпром" си държи на собствения дял от 50% и няма да го продава и дели с никого. " Работа на българското правителство било какво ще прави със своята половина от дружеството. За Мултигруп и сателитните й фирми босът на газовия монополист не спомена нито дума.
Сензационен беше отговорът на шефа на "Газпром" по въпроса за доставките без посредник. "Нямам против Булгаргаз да доставя газа за България", заяви Рем Вяхирев.
Правителството очакваше тази позиция на "Газпром" и е подготвено за нея, заяви непосредствено сред интервюто вицепремиерът Евгений Бакърджиев, демонстрирайки пълна липса на изненада. Според източник, близък до Министерския съвет, пълният завой в позицията на "Газпром" най-вероятно е резултат от постигната наскоро договореност между двете държави на най-високо правителствено ниво. Информацията, потвърждаваща наличието на някакви договорки, обаче изтече доста случайно. Според репортерката на националната телевизия Весела Смилец интервюто с Вяхирев станало случайно. Екипът снимал обект, строен от Главболгарстрой, възложен от "Газпром". Изненадващо се появил Вяхирев, който в края на интервюто за качествата на българските строители направил сензационното изявление за газовите проекти през България.
Костов спечели последния рунд за "Топенерджи", залагайки на икономическата логика и интереси. Политическият и икономическият рекет е част от политиката на "Газпром" спрямо партниращите държави в големите енергийни проекти. В същото време "Газпром" има интерес да продава природен газ и да увеличава транзитните потоци. Нормално е газовият концерн да опитва с натиск върху партньора, след като държи кранчето на газа. Въпрос на пазарлък и на интереси е какви условия ще бъдат постигнати в крайната договореност. Не е виновен "Газпром", че досегашните български правителства бяха готови да правят отстъпки дори там, където той още не се е сетил да ги поиска. Докато другите страни с преговори постигаха по-добри условия по доставките и за участие в транзитните проекти, ефектът при нас бе обратен. След мъчителните почти двегодишни преговори българската държава "постигна": намаление на участието си в смесеното дружество "Топенерджи" и загуба на всякаква възможност да влияе при взимането на решения, засягащи национални интереси, вклиняване на верига от посредници по доставките и космически цени на природния газ, които са на път да блокират индустрията.
След успеха, който лобистите на "Газпром" и Мултигруп постигнаха при служебния кабинет с подписването на двустранното споразумение в областта на газа, Костов и Бакърджиев дадоха ясна заявка за намерението си да възстановят обратно в полза на България нарушения баланс. Твърдите изявленията на двамата доведоха по спешност в страната през юли зам.-шефа на "Газпром" Богдан Бодзуляк и члена на УС на компанията Степан Дережов. До споразумение тогава не се стигна.
Интригата се завърза, когато в края на юли Министерският съвет разпореди на Булгаргаз да предложи на частните акционери в смесеното газово дружество - Мултигруп, "Овергаз инк.", ПЧБ и Химимпорт, да се оттеглят и да прехвърлят акциите си на националната газова фирма. Същото вероятно ще направи и другият български акционер, различен от Булгаргаз - Булбанк.
Българската държава поиска равен дял с "Газпром" в съвместното дружество "Топенерджи". Вариантът, който правителството одобри при евентуален отказ от страна на частните акционери, е свикване на общо събрание на "Топенерджи" с една-единствена точка в дневния ред - вземане на решение за прекратяване на дейността на дружеството по реда, предвиден в Търговския закон. Представителите на Булгаргаз при този вариант трябва да подготвят и внесат предложение за учредяване на ново дружество по Търговския закон в съответствие с подписаната през 1994 г. спогодба между правителствата на България и Руската федерация за създаване на акционерно дружество за съвместна дейност в областта на горивно-енергийния комплекс. В тази спогодба е записано, че в съвместното дружество 50% ще държи руската страна, а останалите 50% - български държавни фирми. Това е единственият междуправителствен документ, който третира въпроса за разпределението на участията. В меморандума от март 1996 г., подписан от Жан Виденов, и спогодбата от 12 април т.г., подписана от служебния премиер Стефан Софиянски, се разглеждат въпроси, свързани с развитието на смесеното предприятие, но не се коментира промяна в състава и разпределението на дяловете на дружеството. След като в началото на миналата година в него бяха вкарани частни фирми, реалното разпределение на участията в "Топенерджи" е 54.125% участие на "Газпром" (блокираща квота), 17.575% участие на смесени и изцяло частни фирми и само 28.3 на сто държавно българско участие. Изявлението на Рем Вяхирев пред БНТ означава, че "Газпром" ще се върне в предишния си лимит от 50%. При тази ситуация или "Овергаз" ще излезе от дружеството, или "Газпром" ще трябва да го вмести в собствената си квота.
Контактите с "Газпром" да бъдат без посредник бе другото категорично искане на българското правителство, което, както стана ясно от думите на Вяхирев, също ще бъде удовлетворено. През двете години от създаването си "Топенерджи" вегетираше като паразитна структура във веригата от доставчици и поддоставчици, които "Газпром" навърза между себе си и Булгаргаз. В резултат през септември миналата година цените на газа изведнъж направиха съкрушителен скок и оттогава държат едно от първите места в Европа. Това от своя страна блокира работата на предприятията от химическата индустрия, които през последните месеци, работейки, акумулират само загуба. Първоначално "Газпром" отказа дори да обсъжда въпроса за директно договаряне с Булгаргаз. Аргументът на Бодзуляк беше, че компанията вече е продала газа на "Овергаз", с който има дългосрочен договор за доставки. Междувременно с благословията на кабинета Булгаргаз продължи да търси алтернативни източници за доставки. Седмица преди изявлението на Рем Вяхирев стана известно, че държавната фирма е договорила необходимите за тази и следващата година количества синьо гориво с Туркменистан.
Как се търси черна котка в тъмна стая
Поредната интерпретация на играта "тука има, тука нема", този път на тема млечни продукти и яйца, показа, че пазарът като начин на мислене съвсем не е разпрострял корените си във всички посоки, включително и що се отнася до членовете на кабинета. И в този случай недолюбване или неразбиране на свободната конкуренция показаха участници от всички отбори - държавата, предприемачите, потребителите, медиите.
В реакцията на голяма част от потребителите не се забеляза нищо ново - за пореден път бяха набедени спекулантите. Подобаващо им припяваха и редица медии, и особено държавните електронни. Производителите също си припомниха старата песен за субсидии - дайте ни преференциални кредити, сякаш забравили, че лихвата вече не е 300, а 5 процента. Най-лошото обаче е, че духът на Гривеков и на Гечев бе демонстриран по подобаващ начин и от високопоставени управляващи. Шефът на цените Младенов призоваваше производителите за "сдружаване и отговорно поведение", сякаш забравяйки, че основната цел на всеки от тях е да реализира печалба, а не да упражнява отговорност.
Сам по себе си проблемът с дефицита и вноса на яйца и сирене не е болка за умиране. Лошото е, че Валентин Василев се държеше не като търговски министър, а като участник в игра на монополи - все едно че всичко е наужким. Посягането към най-силното оръжие за регулиране на вътрешния пазар - правилата за внос/износ, без да са налице разбиране на проблема и вникване в ситуацията, не може да се нарече управленски професионализъм. По-скоро Василев демонстрира политически ентусиазъм да се гаси туй, дето няма как да угасне - а именно желанието на всички да печелят и нежеланието на всички да работят на загуба. Макар и най-млад, земеделският колега на Василев Венцислав Върбанов намекна на колегите си, ловци на "печалбари спекуланти", че не им е съвсем ясно какво правят.
Не може да приемеш и да узакониш (с обнародването в Държавен вестник) правилата на играта и същевременно да обявиш, че може и да не спазиш тези правила. Бизнесът е най-чувствителен към несигурната среда и доказателства за това през последните години дал Господ. Психологическите интервенции на пазара от рода "ще внесем безмитно сирене" са нещо напълно нормално. Но законодателните блудства с алгоритъм:
Циганско лято се задава за досиетата
Лилия Филева
Политическата агония около закона за досиетата продължи и през миналата седмица. Въпреки че на ангажираните с акта, както и на евентуалните потърпевши би трябвало вече да им е ясно, че връщане назад няма и е най-добре "българският досиегейт" да приключи колкото се може по-бързо.
За да стане това, всички институции, политически сили и заинтересовани лица трябва да изразят окончателното си становище (ако искат) и просто след това да млъкнат.
"Последната" дума на президента.
Миналата седмица, решен да затвърди имиджа си на обединител на нацията, който крие в ръкава си решение за всеки проблем, президентът Стоянов даде своя пореден принос за умножаване на "недоразуменията" около досиетата. От Варна държавният глава посъветва министъра на вътрешните работи да обяви резултатите от проверката на делата на висшите държавници, след като Конституционният съд се произнесе. Репликата на президента беше изтълкувана от основните вносители на иска до КС (БСП) като опит на държавния глава да оказва натиск върху една независима институция.
Въпреки че поредното проявление на президента не получи достойното медийно отразяване (както например визитата на Женския пазар), той старателно придаде апломб на "националноотговорната си позиция" по темата. "Подписах закона без колебание. След като тръгнахме, да се спрем по- средата е невъзможно. " Да се изчака решението на КС според Стоянов "ще бъде по-здравословно за политическия климат в България, за да не се ширят спекулации, че в суматохата на лятната ваканция някой може да направи нещо, което не е в унисон със законите в България".
В желанието си да бъде достатъчно убедителен президентът обаче се престара, обяснявайки, че законът за досиетата ще е неоспорим и в юридическото, и в политическото, и в информационното пространство след произнасянето на КС. Излиза, че всъщност в закона има нещо спорно. А ако е така, идва въпросът защо президентът го е подписал, след като има подобни съмнения.
Досега Стоянов демонстрира готовност да анализира развоя на мача "досиета срещу досиета" с ентусиазма на футболен коментатор. Първо оповести, че сам ще поиска да бъде отворено досието му, но при конституционните съдии "било по-сложно". Сега пак му се наложи да свърже темата "досиета" с КС, разбира се, случайно.
Варненската изява на държавния глава, вместо да успокои вълненията по разсекретяването на архивите, допълнително усложни положението на конституционните съдии. Ден след коментара на президента стана ясно, че казусът с конституционността на закона за досиетата ще трябва да почака.
Тоги, дела и документи.
Откакто се заговори за досиета, сянка падна върху конституционните съдии. Обвързването на темата с кадровия състав на КС уж беше табу, а всъщност въпросът колко са "ченгетата" сред висшите магистрати сякаш беше на устата на любопитни политици. От многозначителното мълчание членовете на КС трябваше да си извадят поука. При това положение надали някой се е надявал, че съдиите ще се втурнат посред лято да разглеждат закона. През септември ще бъде по-различно - политическият живот ще е възвърнал обичайната си динамика и за КС (каквото и да реши) ще е по-лесно да мине между капките на общественото внимание.
В понеделник трябваше да се проведе извънредното заседание на КС, на което магистратите да се произнесат по допустимостта на иска на БСП, ОНС и БББ. Депутатите поискаха КС да разглежда текстовете от закона, регламентиращи работата на комисията, която ще се занимава с отварянето на делата и която вече проведе първото си заседание. От 12 съдии се явиха 6 и заседанието се провали поради липса на кворум. Докладчикът по делото Николай Павлов обясни, че Димитър Гочев е в Скалистите планини в САЩ, Георги Марков в Будапеща, Цанко Хаджистойчев във Виена. Иван Григоров почивал на Черно море, а Станислав Димитров бил на планина. Според заместник-председателя на Парламентарната група на демократичната левица и бивш конституционен съдия Любен Корнезов: "Учудващо е, че трима от отсъстващите съдии (Иван Григоров, Милчо Костов и Цанко Хаджистойчев) в петък, в 11 часа, когато връчихме искането, бяха в сградата на КС."
По закон, за да има кворум, трябва да присъстват две трети от 12-те конституционни съдии, т.е. 8 души. След провала на заседанието председателят Асен Манов насрочи ново за 28 август. Павлов оправда колегите си с аргумента "никъде в закона не пише, че съдиите трябва да прекъснат отпуските си заради извънредно заседание". От "Позитано" 20 обаче добавиха, че досега няма случай заседание на КС да се е провалило поради липса на кворум. Естествено социалистите свързаха поведението на магистратите с включването на конституционните съдии в списъка на лицата, чиито дела ще бъдат отворени.
Според БСП дори делото да бъде допуснато за гледане на 28 август, ще бъде пропуснат едномесечният срок за подготовка на доклада, който вътрешният министър трябва да представи пред парламента. Богомил Бонев обаче парира този аргумент, като обясни, че до един месец комисията трябва да е приключила работата си, но той не е задължен веднага да оповести резултатите. "Ултимативен срок за огласяване на проверката не е даден. Никой не може да си позволи предварително да огласява данни, като евентуално се възползва от това, че КС не е могъл да се събере. Трябва да се изчакат отпуските на съдиите", каза ген. Бонев.
Междувременно тихомълком законът заработи. В МВР започнаха да получават необходимите данни за реализиране на проверката. Николай Павлов съобщи, че данните на съдиите вече са изпратени на вътрешния министър. Главният прокурор Иван Татарчев също изпрати сведения за прокурорите от Главна прокуратура. Татарчев, изглежда, в суматохата забрави за собствените си съмнения около закона. На въпрос дали трябва да се изчака решението на КС главният прокурор отговори: "Законът е в сила и трябва да се изпълнява."
Това обаче не означава, че конституционните съдии могат да подходят лекомислено към проблема, заяви депутат от СДС.
Ще има ли "Ранно утро-2"
Докато политици и държавници се наддумваха по процедурните особености на отварянето на досиетата, темата подеха и "бдителни общественици". Николай Колев-Босия и Пламен Даракчиев обявиха, че ще създадат комитет за граждански контрол при отварянето на архивите. Те обещаха, че ще огласяват в пресата досиета на управници. Николай Колев дори се ангажира с твърдението, че 24 от сегашните народни представители били сътрудници на службите. Министърът на вътрешните работи обаче припомни на ентусиастите, че всяко огласяване на данни извън реда, предвиден в закона, се наказва и за това има текстове в Наказателния кодекс.
"Подобна интрига в общественото пространство в момента е абсолютно недопустима", заяви Бонев. Въпреки предупрежденията обаче няма гаранции, че подобна хиперактивност няма да провокира последователи на "Факс" и "Ранно утро".
От своя страна радетелите на гражданския контрол не се вслушаха в министъра и обявиха: "Жан Виденов и Красимир Райдовски са били агенти на бившата ДС. " Бившият шеф на пресцентъра на соцкабинета бил водещият офицер на Виденов, а Андрей Луканов бил шпионин на разузнавателното управление на Министерството на отбраната. Новият комитет "Честно минало" ще "контролира прилагането на закона за досиетата" или поне такива са амбициите на учредителите му. Николай Колев дори написал писмо до министър Бонев с искане комитетът да е наблюдател в комисията по отваряне на досиетата. Обречено начинание, като се има предвид, че за да стане това, е необходима промяна в самия закон.
Самото съществуване на подобен комитет със сигурност ще доведе до допълнителни усложнения около архивите, ако не и до скандали, ако наблюдателите започнат да публикуват свои материали. Много вероятно е и някои от ангажираните с прилагането на закона служители на службите също да си изпуснат нервите. Шефът на служба "Архиви" в МВР полк. Серафим Стойков оповести, че "документите на бившия Шести отдел на Шесто управление на ДС се ползват като лична собственост от един господин".
Ако въпросният "господин" реши да полемизира, а комитет "Честно минало" се активизира, положението може и да заприлича на 1990-1991 г. Тогава отварянето на досиетата беше провалено, защото още преди да бъде приета процедурата, започнаха да се появяват сведения за съдържанието на архивите от знайни и незнайни източници. Информационният хаос около досиетата беше ескалирал до такава степен, че трудно можеше да се различат достоверните данни от свободните съчинения на "бдителни граждани".
По всичко личи, че новият политически сезон няма да охлади окончателно страстите около архивите на Държавна сигурност и да ги превърне в спомен.
Има всички изгледи есента на 1997 г. да стане горещото циганско лято за досиетата.
Жорж се мъчи да обязди троянските коне в БББ
Момчил Милев
Вътрешнопартийно родео за пореден път разтресе бизнесблока. Жорж Ганчев отново е принуден да влезе в ролята на герой от холивудски уестърн и да постави юзди на новото попълнение непокорни БББ-функционери, ако не иска да се превърне в поредната падаща звезда на българския политически небосклон. Този път обаче бизнеслидерът ще трябва да прояви доста по-добри жокейски умения от времето, когато победоносно галопираше из Владая на гърба на своята любима кобила Деси в чест на трудно преодоляната 4-процентна бариера на прага на парламента.
БББ е изправен пред поредния изпит за оцеляване.
Срещу Жорж Ганчев се надига бунт на финансовата олигархия в партията. Видимата част на все по-силно изразеното недоволство от партийното лидерство на мустакатия фехтовчик е набързо скроеният пуч срещу него в бизнесбратствата. Ганчев беше отстранен от ръководния пост като председател на паралелните финансови структури на БББ с аргумента, че има прекалено много ангажименти. На негово място беше избран депутатът Христо Петров. В замяна на това официалните лидери на метежа в бизнесобщността Христо Петров и Христо Иванов останаха без подкрепата на проганчевото партийно ръководство и бяха изключени след шестчасово заседание на политическия съвет в петък. Ръководният орган на бизнесблока сне политическото доверие от двамата депутати с единодушен вот в петък. Аргументите - грубо нарушение на чл.4, т.7 от устава на БББ. Според въпросния член те не спазват устава на партията, не разясняват в обществото целите, програмата и политическите решения, прояви и инициативи на блока и с личния си морал и поведение не издигат неговия авторитет. "Убежденията на Христо Иванов и Христо Петров се разминават с основните принципи на политиката на партията", обяви говорителят на БББ Бетина Жотева. Политическият съвет препоръча на депутатите преди откриването на есенната сесия на Народното събрание да "вземат отношение по членството на двамата в парламентарната група". Според устава на бизнесблока указанията на политическия съвет имат задължителен характер за народните представители. Двамата БББ-"дисиденти" не присъстваха на тяхното изгонване. "Направихме всичко възможно да ги поканим, но не можахме да ги открием. Двамата, изглежда, са се покрили", каза Жорж Ганчев.
Според него поведението и на двамата е било толкова скандално, че не се нуждае от коментар. "Когато някой тръгне на лични вендети срещу собствената си партия, аз мисля, че по-скандално от това няма. Никой не обича предателите. Такива хора нямат място в една горда и неопетнена партия", допълни бизнеслидерът.
Властта на Жорж се пропуква.
С този ход "националната икона" Жорж на практика поставя на карта бъдещето на партията си като парламентарна сила. Отстранявайки двама депутати от редиците си, той прави първата стъпка, с която приближава числеността на народните си представители до екзистенц-минимума за една парламентарна група - седем души. Свалянето на политическото доверие от Иванов и Петров неминуемо ще доведе до разкол в редиците на партията. Крехкото равновесие в БББ, крепено с гръмките фрази на Ганчев и парите на неговите бизнесбратя, се разпада заради откритата конфронтация на фракциите в партийното командване. Дори ако отлюспването на бунтарите не доведе до разцепление, то ще направи водача на БББ още по-зависим от волята на фирмените братя, които все още го крепят с финансовите си подаяния. След хазартния ход с отстраняването на двама от опонентите му все по-често депутатите от бизнесблока няма да кръжат около гравитационния център Жорж. По всяка вероятност те ще предпочетат да блуждаят като свободни електрони между различните парламентарни групи в Народното събрание. След рискованата кадрова стъпка бизнеслидерът все по-често ще бъде принуден да се съобразява с реалната заплаха парламентарното му представителство да се саморазпусне, ако не е решил да сложи точка на реалната си политическа власт поне до следващия вот за народни представители.
След гафа с естественото разпадане и изкуственото реанимиране на бизнеспредставителството в миналия парламент Ганчев не може да си позволи метаморфози на БББ-групата и в това Народното събрание. Тогава трима от депутатите - д-р Орлин Драганов, Кристиян Кръстев и Иво Трайков, се отцепиха и предприеха открита офанзива срещу Жорж, като дори си направиха нова партия. Депутатите от социалистическото мнозинство възкресиха парламентарната група на Жорж, като снижиха долната граница за числеността на депутатска фракция. Други двама народни избраници от БББ - Диляна Димитрова и Дончо Димитров, потънаха в нелегалност под страх от снемане на депутатския имунитет и заменянето му с прокурорска мярка за неотклонение "задържане под стража". Според парламентарния фолклор депутатските карти на двамата съименици през повечето време престоявали в джоба на Красимир Премянов. Въпреки уверенията на Жорж, че тези казуси няма да се повторят, в момента събитията клонят към аналогичен сценарий, но с други действащи лица. Този път инакомислещите ще са слабо познатият досега депутат Христо Петров и заподозреният във връзки с Държавна сигурност бивш говорител на партията Христо Иванов. Потенциалният клиент на Темида в 38-ия парламент е народният представител Георги Агафонов, известен повече като бивш шеф на "несъстоятелната" банка "Славяни" и финансово лабилните телевизия и радио "7 дни".
Ганчев жертва парламентарната група?
Предчувствайки, че губи контрола над депутатите, Жорж Ганчев предприе хазартна, но доста оригинална за политическия му стил маневра. За първи път той се опитва да извлече рейтингов дивидент, като рискува целостта на парламентарната група. На практика в момента депутатите му носят само пасиви. При сегашната конфигурация на силите в Народното събрание БББ-депутатите не могат да играят ролята на балансьор - при нужда да търгуват с гласовете си и да поставят големите партии в патова ситуация. От друга страна, Ганчев не съумя да подсигури на основните си спонсори надеждна гаранция срещу съдебно преследване под чадъра на депутатския имунитет при положение, че политическите му противници имат абсолютно мнозинство. С агресивното поведение срещу сините бизнеслидерът допълнително настройва срещу себе си БББ-депутатите с черни петна в досието, които иначе биха могли да пласират вота си на бартерна основа - негласна подкрепа срещу "пречистено" минало.
Пред алтернативата да се окаже заложник на неуправляема маса потенциално компрометирани депутати Жорж предпочете да задържи само верните си последователи дори ако това се окаже краят на парламентарното му представителство. Така той ще може да оправдава безсилието и бездействието си със заговори на вътрешния и външния враг и да демонстрира поведение на обиден, онеправдан и измамен патриот. "България е по-важна от партия бизнесблок. Ако трябва даже да се разбие парламентарна група, мисля, че достойнството на българските интереси и всички българи трябва да бъде поставено над парламентарни групи и тям подобни", обяви Ганчев след политическия съвет.
Нетрадиционният политически маньовър на Ганчев обаче е по-скоро ефектен, отколкото ефективен. Медийните пози на Жорж в стил "аз съм чужд на лобизма" трудно могат да бъдат приети сериозно след серията шумни скандали около парламентарната група на БББ в предишното и сегашното Народно събрание. Бизнеслидерът трудно ще може да убеди обществеността, че не е бил наясно с миналото на своите най-видни активисти. Въпросът с причастността на Христо Иванов към бившите спецслужби беше обсъждан нееднократно дори когато той още не членуваше в БББ. Тогава обаче мустакатият майстор на шпагата настървено отразяваше атаките срещу своя вече бивш съратник и хвалеше неговата лоялност. Аналогично беше поведението му и преди да се разшуми скандалът с ексдепутата Дончо Димитров-Провадиеца, който в момента се издирва от Интерпол за теглене на необезпечени кредити и крупни банкови измами. Твърде любопитно е дали БББ-лидерът ще се застъпи за медийния бос и бивш банкер Георги Агафонов, ако той се окаже клиент на Темида.
Илия Павлов е разпитван за скандала му с Луканов в Москва
Илия Павлов е разпитван за скандала със застреляния експремиер Андрей Луканов в Москва на събрание на газовото дружество "Топенерджи". Президентът на Мултигруп е бил викан като свидетел по убийството на Андрей Луканов, стана ясно през седмицата. Илия Павлов е бил призован от шефа на отдел "Тежки престъпления" в Националната следствена служба Богдан Карайотов. Г-н Карайотов е водещ следовател по убийството на експремиера.
Андрей Луканов беше застрелян на 2 октомври миналата година пред дома си на ул. "Латинка" в столицата. Убиецът изстреля три куршума в тялото на един от най-сериозните сенчести играчи в българското общество. По показания на свидетели стрелецът се бил преоблякъл като клошар. Парцаливите му дрехи бяха намерени изхвърлени в блок на съседна улица. Месец по-късно на същото място беше открито и оръжието, с което е бил застрелян експремиерът. Президентът на Мултигруп се отзовал едва на третото повикване на следователите от сградата на бул. "Г. М. Димитров". Предните два пъти той бил в чужбина и затова не можал да отиде при Богдан Карайотов. На разпита следователят се интересувал главно от скандала между Илия Павлов и Андрей Луканов на събрание на българо-руското газово дружество "Топенерджи" в Москва през септември 1996 г. Няколко месеца след покушението срещу експремиера в пресата бяха публикувани данни за сериозен скандал между Павлов и Луканов на това събрание. Павлов е настоял Луканов, който вече беше освободен като председател на "Топенерджи", да напусне залата. Руската страна обаче посочила българина, за когото се твърдеше, че е с двойно гражданство, като свой представител и той останал. Според информации в медиите експремиерът беше обвинил президента на Мултигруп, че не прави достатъчно за стартирането на проекта за пренос на газ през България. Според източници от енергетиката принципният разрив между Мултигруп и Луканов настъпил по повод конфликт на интереси, свързани с транзита на ток през България за Турция.
Другата тема, по която са си говорили Карайотов и Павлов, е неуспешният атентат срещу шефа на "Мулти" на 18 юни. Трийсеткилограмова бомба беше взривена на пътя за Бистрица малко след полунощ, когато оттам минавали двете БМВ-та на Мултигруп, в първото от които се е возил лично Илия Павлов. Още в края на юни в полицейските среди се заговори, че следователите ще викат на разпит шефа на "Мулти" като свидетел по делото. Разследващите покушението обещаха да привикат всички, с които Луканов се е познавал много добре, имал е общ бизнес или конфликти.
В началото на юли следствието по делото за убийството на Луканов беше продължено. Това означава, че разследването е събрало допълнителни данни и работи по сериозна версия. Седмица преди да бъде продължен срокът за разследване, Богдан Карайотов "се изпусна" в пресата, че са се докоснали до убиеца на Луканов. Откакто Луканов беше застрелян, периодично някой отговорен служител твърди, че следствието срещу неговия убиец напредва. Затова и на твърденията на Карайотов можеше да се обръща внимание, ако не съществуваше още един факт около разпита на шефа на Мултигруп.
Илия Павлов е бил разпитван не сега, а преди две седмици според източници от следствието. Информацията за неговото посещение в сградата на следствието обаче "изтече" едва сега. Това означава, че посещението на скандална фигура като Павлов в сградата на бул. "Г. М. "Димитров" явно е пазено временно в тайна от медиите.
А моментът за информиране на обществото е избран умишлено.
Разгоря се статистически спор за престъпността
Момчил НEДЕЛЧЕВ
С цифри, таблици и диаграми ръководството на Националната полиция се захвана да доказва, че дебелият врат вече не всява респект у българина. Острата реакция на правоохранителните органи беше провокирана от твърдението на БСП, че престъпността у нас е скочила с 20 на сто. Подчинените на Богомил Бонев начаса отразиха атаката и започнаха да прехвърлят вината върху предшествениците си от кабинета на Виденов.
Ръст на престъпността в момента не се наблюдава, просто предишното ръководство на МВР умишлено е занижавало цифрите за закононарушенията у нас, разтълкуваха нападката сегашните шефове на вътрешното ведомство. Според директора на Националната полиция полк. Славчо Босилков числата от първото полугодие на 1996 г. са несъпоставими със същия период на 1997. С негласна заповед на бившето ръководство, главно по времето на Любомир Начев, не се регистрирали дребните престъпления, които съставляват около 30-40 на сто от общия брой на криминалните деяния, казаха подчинените на Бонев. "В правораздаването съществува терминът маловажно деяние и тогава изобщо не се образува наказателно производство. Това обаче става на фазата на предварителното производство в следствието и в съда, а не в полицията", твърдят от дирекцията на националната полиция (ДНП). През миналата година обаче всеки униформен или цивилен оперативен работник субективно е преценявал кое деяние е маловажно и кое не. В резултат не са регистрирани около 30-40 на сто от престъпленията за 1996 г. Много хора не са подавали жалби за извършени срещу тях престъпления, защото се опасявали, че от полицията изтича информация. Пострадалите често се страхували, че с негласната подкрепа на правоохранителните органи ще станат обект на отмъщение. Така голяма част от дейността на криминалния контингент останала далеч от очите на обществеността и централната администрация. Според МВР в момента има мним скок на престъпността, защото постъпват и жалби от миналата и по миналата година. Това дало основание на ръководството на МВР да твърди, че българинът набира смелост да се бори срещу представителите на подземния свят.
По принцип заявителският материал от жалбите на гражданите се записва в специалния регистрационен дневник на всяко полицейско управление и по него се изготвя сводката за ръста или спада на криминалната активност. Вместо това сигналите на гражданите попадали в общия дневник за входящите и изходящите документи, който е само за вътрешна употреба. При проверка на РПУ в Казанлък миналата година инспектори на ДНП разкрили 700 жалби, които не фигурират в официалните документи. "Районните полицейски управления в страната са около 220, представете си колко укрити престъпления има", каза още полк. Босилков. Още през март началникът на ДНП започнал да прави опити да изкорени тази порочна практика сред оперативните работници. "Изпратих заповед до всички полицейски управления да се завежда дори най-малкият сигнал - кражба на кокошка или друго наглед дребно нарушение", каза той. Друг е въпросът доколко заплахите за дисциплинарни санкции ще имат ефект сред редовите полицейски служители.
По официалните данни на МВР през шестте месеца на 1997 г. са разкрити 17 134 криминални престъпления повече от същия период миналата година, което означава повишаване с 32 на сто спрямо миналата година. Цифрата обаче е странно висока при положение, че разкриваемостта в РДВР-тата отличници като Пловдив, Русе, София и Добрич пак по данни на вътрешното ведомство е скочила с между 4.5 и 5 на сто. Процентът на кражбите в родния криминален ландшафт е 79.8 за първото полугодие на 1997. Намалява относителният дял на посегателствата върху автомобили - 18.3%, при 25.4% за миналата година. МВР-шефовете си обясняват това със затегнатия режим на КПП-тата. Стахановски резултати отчита икономическата полиция. Разкрити са нарушения за около 38.8 млрд. лв. повече спрямо същия период на миналата година. Възстановени са щети за над 9.7 млрд. лв. Вътрешното ведомство обаче пропуска да отбележи малката подробност, че тогава съотношението между лева и долара имаше двуцифрено изражение.
Ръководството на ДНП въвежда в полицейската ведомост и отделна рубрика за работата по прословутия чл.409 от Наказателно-процесуалния кодекс, или т.нар. бързо производство. Този текст позволява на полицейските служители да предадат преписката за дадено престъпление на прокурор, като прескочат следствието. Това може да се прави в случаите, когато уликите са неопровержими - престъпникът е заловен в момента на деянието, по него има ясни белези, които свидетелстват за извършеното, или когато е направил самопризнания. От 20 март до 20 юни по този член са подадени материали за 934 престъпления, образувани са 829 бързи производства и са осъдени 635 души. По неофициални данни за предишните седем години по тази процедура са осъдени около 30 закононарушители, твърдят от МВР. В тази статистика обаче висшите служители на вътрешното ведомство не споменават колко дела са прекратени от второинстанционен съд заради процесуални нарушения. Повечето от производствата не се оказват достатъчно прецизни и не издържат проверката на Върховния касационен съд, алармираха оттам. За никого не е тайна, че повечето от редовите полицаи не могат да се похвалят с висока юридическа квалификация. Огромната маса от униформените служители на Бонев попадат в органите на реда след края на средното си образование и казармата. Много често те неволно или дори умишлено пренебрегват азбучни правила на предварителното производство, които всеки стажант-следовател би могъл да повтори, без да се замисли.
През есента ще почувстваме, че валутният борд е вече в България
Георги Първанов, председател на ВС на БСП, пред в."Капитал"
БСП подготви оценка на стоте дни на управлението на ОДС. Какво според вас може да дестабилизира сега ситуацията в страната?
- Още сме далеч от желаната стабилност. Далеч сме от реализацията на онези идеи, под които се подписахме заедно със СДС и с други парламентарни формации през месец февруари. В момента има много дестабилизиращи фактори и разрастващата се престъпност е един от тях. Подчертавам това, защото внушението, че ефектните действия на МВР са постигнали резултат, не е точно. Освен това отсъства каквато и да е концепция за изход от кризата и за развитието на реформата. Всички тези фактори са катализатори на негативните процеси в обществото и възможни дестабилизатори.
А самото поведение на БСП не цели ли също дестабилизация?
- В този момент, в който не се вижда ясен коректив на управляващите, повече от задължително е да влезем в ролята си на силна, автентична, конструктивна, но радикално критична опозиция. Не виждам с какви аргументи може да бъде отклонена нашата критика. Надявам се с нас да се полемизира по същество, а не с аргументи от миналото. За нас изборите на 19 април бяха водораздел. Ние понесохме цялата тежест на политическата отговорност и на неуспеха на двегодишното ни управление, оттам нататък обществото трябва да свикне с ролята ни на основна опозиционна сила.
Има ли право една партия, която не успя да даде оценка на собственото си управление, да оценява другите?
- Всяка опозиционна сила има право и дори е задължена да оценява етапно и ежедневно идеите и действията на управляващите. И без това твърде много са приглушени критичните гласове, твърде са ограничени трибуните за изява на идеи, различни от тези на управляващото мнозинство. Друг е въпросът, че в нашите оценки ще бъдем по-убедителни, ако, от една страна, направим необходимите изводи по отделните проблеми за двегодишното ни управление, и от друга - формулираме алтернативите на сегашното управление.
С какво ще се промени поведението на БСП през новия политически сезон?
- БСП и досега беше критична, но, изхождайки от идеите за националното съгласие, съобразявайки се с парламентарно приетия срок от сто дни, тази критика беше по-предпазлива. Оттук нататък ще бъдем радикално критични, към това сме подтикнати от действията на правителството и от пълното игнориране на мнението на близо 50-60% от българските избиратели. В момента СДС представлява интересите на твърде ограничена част от българското общество и някой трябва да изразява становищата на останалата част. Не твърдя, че само ние бихме могли да го правим.
Подкрепя ли БСП избора на марката като резервна валута?
- Аз самият не се ангажирам с категорична оценка, но съжалявам, че не бяха чути разумните апели и аргументите на голяма част от професионалистите. Това идва да покаже, че силовите действия на управляващите рано или късно се отразяват на нашето икономическо развитие.
В анализа за дейността на правителството казвате, че една от основните слабости на приватизацията е непрозрачността. Кои са другите?
- Мисля, че процесът на приватизация в момента е свързан с доста негативни явления. Признавам, че неоправдано проточихме решаването на този въпрос, че нашата мудност ограничи възможностите за неговото развитие. Но в същото време ме притеснява нескритото намерение на управляващите да се опитат да приватизират всичко в много съкратени срокове. Без да е специалист, човек може да се досети, че това ще става за жълти стотинки. Разбира се, срещу съответните комисиони за онези, които го правят. Това ще става, без да се отчитат националните интереси в сектори, които по традиция в цяла цивилизована Европа са били периметър на държавния сектор. Това са неща, които очевидно трябва да ни безпокоят, да ни направят по-внимателни, и правителството само може да спечели от по-голяма публичност и прозрачност на този процес.
Кои предприятия според вас не трябва да бъдат приватизирани?
- Мисля, че трябва да определим онези сектори, в които националният интерес трябва да бъде съхранен. Имам предвид ВПК, енергетиката, жп-транспорта. Телекомуникациите също трябва да бъдат обект на специално внимание. В условията, в които живее България, е притеснителна форсираната приватизация на предприятия като Нефтохим. Има опасност в определен момент да поставим под съмнение националната сигурност.
Темата за доставките на газ от Русия стана актуална още по времето на Виденов. Как приемате плановете на премиера Костов да търси различно решение?
- Според мен Костов ще повтори грешките, които направи нашето правителство. Опасявам се, че в случая и той може да стане заложник на определени групови интереси.
Чии по-точно?
- Преди всичко на някои български икономически групировки.
Успешно ли е въвеждането на валутния борд в България?
- Валутният борд в България е въведен само на книга. Нямаме основание да направим извод, че той вече действа. Няма никакви симптоми, които да потвърждават така желания извод, че в България има режим на по-голяма финансова дисциплина, какъвто трябва да има на базата на законодателството, което съвместно изработихме и приехме. Все още валутният борд не се усеща - нито в добрия смисъл, нито в неговите по-негативни измерения. Мисля, че това ще стане едва във втората половина на политическата есен, която ни предстои. Тогава ще почувстваме, че бордът вече е преминал границата и е на българска територия.
Какво трябва да се случи в България, за да оцените управлението на ОДС като успешно?
- Ако обществото го оценява успешно, не БСП е политическата сила, която ще тръгне срещу такова разбиране. Както и обратно - ние ще бъдем последните, които ще замазваме и ще прикриваме неуспешните действия на правителството.
Кое е най-голямото изпитание, което предстои на правителството?
- Изпитанията са много, преди всичко в икономически план. Изпитание би било, ако те подценят социалните проблеми, това, че с всеки изминал ден все повече от българските граждани са на ръба на мизерията. Фактът, че не се реализира идеята за реформисткото мнозинство и самото правителствено мнозинство се топи непрекъснато, би трябвало да бъде своеобразен жълт картон за мнозинството.
Кои са грешките на Виденов, които Костов не трябва да повтаря?
- Самоизолацията, войната с огромна част от обществените фактори, като започнем от парламентарните сили, минем през синдикатите и свършим с медиите. Една подобна война, липсата на стремеж да се преодоляват конфликтите и дори да се задълбочават съзнателно, на инат. Това е стил, който беше характерен за втората част на нашето управление и който след първите ефектни действия на г-н Костов е на път да се възпроизведе, разбира се, в друг вариант, и от сегашното правителство.
Вие сте председател на парламентарната група на левицата. Според вас каква част от нея ще бъде засегната от отварянето на архивите на бившата ДС?
- Трябва да призная, че аз съм един от най-некомпетентните в тази сфера. Признавам, че нямам никаква информация по въпроса. Откровено казано, това е проблем, който малко ме интересува. Допадна ми едно мнение по въпроса при срещата ми с населението на село Слащен, гранично село в Родопите с българомохамеданско население. Там повечето от хората казаха: "Кажете там на г-н Костов, че няма да ни уплаши с досиетата. Вероятно повечето от нас имаме такъв тип документация, но ние сме работили за България и ще работим за България независимо дали тя се управлява от Виденов или Костов, от синьо или червено правителство. " Едно човешко, простичко изразено, но със силен философски и политически заряд мнение. За мен то е разумното и се надявам управляващите да го разберат.
В книга, посветена на Красимир Премянов, той казва, че ако БСП продължава с това поведение, след една година ще бъде петоразрядна политическа сила.
- Красимир Премянов е част от ръководството на партията. Вероятно на предстоящите форуми всеки един от нас ще трябва да докаже собствения си принос за активното политическо присъствие на БСП в обществото. Аз съм готов да направя това и вероятно ще го направя на предстоящия конгрес. Но ме смущават апокалиптични прогнози, които идват от бивши лидери на партията. Не приемам менторския тон и назидателния подход на някои от колегите, които за две години на управление не успяха да създадат дори по-привлекателен образ на БСП. Така че бих им препоръчал да потърсят по-конструктивна позиция.
Ще приемете ли Красимир Премянов като ваш конкурент за председателското място в партията?
- Винаги съм твърдял, че в БСП трябва да има открита конкуренция за всеки пост и най-вече за председателското място. Но държа тази конкуренция да бъде открита и честна, да бъде принципна борба на идеи и виждания за политика. Никога няма да приема задкулисните действия, независимо от кого от моите колеги и потенциални конкуренти идват.
По какво обществото би забелязало, че БСП се променя?
- Промяна не може да се търси само по линия на отрицанието. Голямата промяна в БСП трябва да бъде по линия на по-прецизната самоидентификация, в търсенето на по-отворено политическо поведение, по-модерно поведение. БСП трябва да стане по-привлекателна партия, в момента тя не е такава. Тези неща досега са били подценявани и пренебрегвани, обикновено се е действало с рутина, характерна за минали периоди от развитието на партията, крайно време е да прекрачим тази граница.
Какво значи модерно политическо поведение?
- Означава преди всичко присъствие в обществото. БСП продължава да се занимава главно със себе си. Самозадоволява се идейно и политически, за съжаление води самоцелни вътрешни дискусии, които интересуват само малка част от партията. БСП ще бъде интересна партия, когато има отношение към всеки обществен проблем и изпреварващо формира позиция по него. Тези неща липсваха от доста време в нашата тактика, а без това не можем да постигнем стратегическите си задачи.
Какви по-точно?
- Стратегическите ни задачи са да се върнем в управлението на страната, но не самоцелно, а за да можем заедно с другите леви и националноотговорни сили да реализираме друг тип, по социално адекватна политика. Грешна е тезата, че след неуспеха на лявата алтернатива трябва да се търси подчертано десен модел на прехода. Преходът трябва да съчетава леви и десни, социални и либерални елементи. Не можем да строим дясно общество и да разчитаме, че след десетина години, когато имаме достатъчно средства, ще правим социална политика. Това е грешка. Има опасност да не останат много българи, за които да правим социална политика.
Кога БСП ще бъде готова да управлява?
- БСП винаги е била по-готова да управлява, отколкото своите опоненти. От есента на тази година ще имаме алтернативна програма за действия, а около конгреса ще трябва да утвърдим и алтернативни управленски проекти. Съчетано с по-висока кадрова готовност и с по-атрактивно политическо поведение, това ще създаде предпоставки за връщането на БСП в сферата на властта.
"Балканкар холдинг" - мъчителната приватизация
Галина Александрова
До седмица ръководството на "Балканкар холдинг" трябва да предложи в Министерството на промишлеността варианти за възлагането на приватизационна оценка на дружеството, съобщиха от холдинга. Съгласуваното с отрасловото ведомство становище е оценката да се възложи на външна консултантска фирма. Интерес до момента са заявили "Прайс Уотърхаус" и "Ърнст енд Янг". Проблемът е с осигуряването на необходимите средства за финансиране на разработката, тъй като предвиденият от Агенцията за приватизация ресурс за тази цел вече е изчерпан, обясниха от холдинга. Изпратени са искания до програма ФАР на Европейския съюз и до други международни институции за отпускането на допълнителни средства за оценителска дейност, но отговор още няма.
За приватизирането на "Балканкар холдинг" се говори повече от година. И до момента обаче тази идея остава предимно в сферата на теорията. През януари т.г. с решение на Министерския съвет правата за продажбата на холдинга бяха прехвърлени от Агенцията за приватизация (АП) на Министерството на промишлеността. Наскоро правата за сключване на сделката отново бяха върнати обратно на АП. Не е ясно още как точно ще се продава Балканкар - в пакет или на парче. Засега се работи главно със слухове. От една страна, се твърди, че холдингът ще бъде предложен на инвестиционен посредник, който да го лансира пред света, а от друга, че в момента няма фирма, която да е готова да закупи холдинга, и затова ще бъдат продавани отделните дружества от структурата на холдинга.
Като кандидат-купувачи на Балканкар първоначално се спрягаха южнокорейският концерн "Деу" и българската Интергруп. Оказа се, че "Деу" проявява интерес единствено към дъщерната фирма на холдинга в Лом за евентуално производство на резервни части. Впоследствие стана ясно, че истинският интерес на южнокорейците не е насочен дори към това предприятие, а към възможността за достъп до пристанището в Лом, твърдят хора от холдинга. Интергруп също отпадна от кандидатите, най-вероятно заради огромната задлъжнялост на машиностроителния комбинат. През октомври стана известно, че три външни фирми са депозирали в Агенцията за приватизация предложения за покупка на целия пакет акции на "Балканкар холдинг" - руските "Риф" и "Елит" и Union Financiere internationale S. A. - Женева. По този повод през ноември бившият министър на промишлеността Любомир Дачев поиска кабинетът да извади "Балканкар холдинг" от списъка за ликвидация с аргумента, че продажбата на целия пакет от акции на холдинга е по-изгодна за държавата от схемата за ликвидация. Проектите за приватизация по това време предвиждаха в договора да се включи клауза, според която купувачът до два месеца трябва да погаси дълговете към банките и бюджета. По сметките на промишленото министерство в резултат от тази операция на търговските банки кредитори - Балканбанк, "Биохим", ТСБанк, "Хеброс", ОББ и др., ще бъдат възстановени задължения в размер на 29 148 852 долара и 6.352 млрд. лв., а бюджетът и ДОО ще получат 1.262 млрд. лв. Според експерти от ведомството при предварителните преговори потенциалните купувачи проявили готовност да изпълнят това условие.
Според източници от индустриалното ведомство намерение за покупка на "Балканкар холдинг" освен руснаците са заявили и няколко западни фирми. В холдинга обаче смятат, че "Риф" и "Елит" и досега остават най-сериозните кандидати. Преди около седмица в управлението на холдинга са идвали представители на "Риф", които са потвърдили интереса си към сделката. Преговорите с "Елит" уж не са прекъсвани, но близо една година след старта им резултат няма. "Елит" потвърди интереса си към "Балканкар холдинг" на среща с шефовете на българския холдинг през април, при посещението на служебния премиер Софиянски. Оказа се, че месеци наред групировката, а и останалите потенциални купувачи, са заблуждавани, че подготовката за приватизация на холдинга напредва. В писмо до министъра на промишлеността Александър Божков шефът на групировката настоя да се ускори подготовката на приватизационните документи. Едно от основните им изисквания е разумната оценка на холдинга. Ръководството на Балканкар тогава обяви, че пазарната оценка на акциите ще е готова до два месеца. Изминаха повече от четири месеца, но оценка все още няма. Оказва се, че фирмата, която има 17 дъщерни дружества в страната и десетина задгранични фирми, не разполага с консолидиран баланс нито за 1995, нито за миналата година. Говори се за приватизация, а всъщност никой не знае какво е фактическото състояние на фирмата.
Процедурата по несъстоятелност е спряна.
В края на март след внесена молба от тогавашния директор на холдинга Илия Ивановски Софийският градски съд стартира процедура по обявяването на "Балканкар холдинг" в несъстоятелност. Министерството на промишлеността се опита да тушира конфликта на специална среща с представители на търговските банки. Опитът да се подпише споразумение с кредиторите обаче не се увенча с успех. За синдик е назначен бившият адвокат на холдинга Петко Николов. Между него и новото ръководство на холдинга избухна конфликт, когато се разбра, че без негово знание шефовете на Балканкар са договорили с ОББ да й платят 70 000 долара. Това поставя началото на взаимни обвинения в корупция и нелоялност. Синдикът обвинява новите шефове на Балканкар, че не спазват Търговския закон. Шефовете на холдинга пък си върнаха с контраобвинения за лични амбиции и облагодетелстване от сделки на холдинга. Според новия изпълнителен директор на "Балканкар холдинг" инж. Георги Мечков всички предложения и действия на синдика са били насочени в полза на длъжниците и са в разрез с интересите на холдинга. Като най-тежък грях на синдика обаче се сочат самодейните му контакти с ръководството на група "Елит". В размяната на обвинения между синдик, нови и стари шефове се стигна и до упреци към бившите шефове за рекет спрямо руската финансова група, от която били поискани пари, за да й се осигури влизането в Балканкар. Междувременно холдингът погаси 375.6 млн. лв. от задълженията си към ОББ. На 1 юли с решение на Върховния касационен съд процедурата по несъстоятелност бе отменена.
Конфликт със синдикатите.
Неотдавна браншовият синдикат "Каростроене" към "Подкрепа" и синдикалният съюз "Балканкар" към КНСБ огласиха съвместна декларация, в която обвиняват Министерството на промишлеността и ръководството на холдинга в престъпна небрежност по отношение на бъдещето на "Балканкар холдинг". "Заявяваме, че не подкрепяме нито едно от ръководствата на "Балканкар холдинг" от 1989 г. досега, и считаме, че на всички трябва да се търси персонална отговорност в съответствие с нанесените от тях щети", пише в декларацията. Според синдикалисти няма логика в кадровите въртележки в холдинга, където бивши шефове се представят за ново ръководство. В случая се визира смяната на Недялко Тонев от друг управленски "ас" в каростроенето - Илия Ивановски, и връщането на Тонев като председател на съвета на директорите през тази година. Заради "некомпетентност или умишлени действия или бездействия" ръководството на акционерното дружество е натрупало огромни загуби и катастрофални липси - 35 милиона долара несъбираеми вземания, 18 млн. долара загуби от създаване и ликвидиране на задгранични фирми, необслужвани кредити за 47 млн. долара, припомнят синдикалисти констатациите от проверка на промишленото министерство за периода на управление на Тонев.
"Проверка, извършвана под натиска на Климент Вучев и Вяра Христова, които показаха какво могат в скандалния фонд "Индустрия", едва ли може да претендира за обективност", коментира лаконично Тонев. В същото време новият изпълнителен директор на холдинга инж. Мечков сочи в доклад за финансовото състояние на холдинга, че при предишното ръководство "всички договори са сключени в полза на кредиторите или в разрез с интересите на "Балканкар холдинг". Според него размерът на нанесените щети на холдинга са над 25 млн. долара. "Всички договори имат характер или клаузи, които са в противоречие със закона и могат да се оспорват за обявяването им от съда за нищожни", се твърди в доклада. Според изчисленията на шефовете на холдинга именно тук се крие един резерв за намаляване на задлъжнялостта - от договаряне с кредиторите или след произнасяне на съда се очаква задълженията да се свият с повече от 10 млн. долара. Вземания от 30 млн. долара има да събира холдингът от износ през минали години. През 1997 г. са спечелени дела за 6 млн. долара. В ход са съдебни дела за 17 млн. долара и 192 млн. лв. В подготовка за завеждане са дела на обща стойност около 8 млн. долара. По данни от дружеството то е приключило първото полугодие с печалба от 3.8 млрд. лв. преди данъчно облагане. От общо 17 дружества в страната 13 са приключили шестмесечието с печалба.
Основен проблем обаче е изоставането на подготовката за касова приватизация. Според шефовете на холдинга особено важно е да се идентифицира неговата интелектуална собственост, което би допринесло за повишаването на общата стойност за касова приватизация. До момента са регистрирани и се оценяват 90 000 обекта на интелектуална собственост на Балканкар, в това число 9 патента, над 300 модела кари и около 6800 вида агрегати и възли, твърдят от холдинга. Преразглеждат се сключени договори и такива, които са в процес на подписване, за да се въведе някакъв ред в оценката, предоставянето и ползването на интелектуалната собственост. Спряно е договарянето за предоставяне на безценица на лицензионни права и търговска марка от "Балканкар 6-и септември" на иранско дружество с посредничеството на наша частна фирма. Провежда се процедура за регистрация на търговската марка в 12 страни, с което обхватът на търговската марка "Балканкар" се увеличава на 54 държави. Холдингът ще оспорва задълженията си към Балканбанк и ще иска тяхното преразглеждане. От ръководството на дружеството твърдят, че главно в интерес на Балканбанк и "Балкан машинъри" АД холдинг (фирма в структурата на Мултигруп) са осигурявани кредитни валутни гаранции, които сега намират реално измерение в процедурата за приватизация на Балканкар. Мерки за разширяване на пазарното присъствие, увеличаване на обема и ефективността на търговската дейност с карна продукция са другият елемент в подготовката за раздържавяване.
Дори и най-оптимистичните прогнози обаче сочат, че евентуална сделка за раздържавяване на холдинга като цяло може да се очаква не по-рано от осем месеца. Ако, разбира се, бъде приета стратегията за продажба на целия пакет акции на холдинга. Евентуалната разпродажба на парче може да има по-висока скорост при по-атрактивните дружества, но като цяло процесът ще отнеме по-дълъг период от време, смятат шефовете на дружеството. Сред тях добива все по-широка популярност тезата холдингът да се продаде изцяло, но не на производител, който можел да пренасочи основната дейност извън страната, а на финансови холдинги. Предпочитанията на холдинговото ръководство явно клонят към руската финансова група "Елит", докато от Министерството на промишлеността, изглежда, предпочитат западни компании.
Панчо разбуни "Фармация" - Дупница
Галя Илиева
Протеже на бившия дупнишки кмет и настоящ СДС-депутат Панчо Панайотов стана причина за масови работнически вълнения във фабриката за лекарства. В петък хора от "Фармация" се събраха на спонтанен митинг пред кметството, за да протестират срещу намесата на политика в управлението на дружеството. Поводът са кадровите рокади, които бяха извършени на общото събрание на акционерите на "Фармация" АД. Недоволството бе провокирано от отстраняването на досегашния шеф Симеон Георгиев и назначаването на нов ръководен екип, който според хората от "Фармация" е крайно неподходящ.
В четвъртък общото събрание на акционерите определи състава на първия надзорен съвет в историята на предприятието. С промяна в устава на дружествата системата на управление преминава от едностепенна в двустепенна. Отсега нататък "Фармация" ще се управлява от тричленен надзорен съвет и от управителен съвет със същия брой членове. Шеф на надзора на една от водещите фирми във фармацевтичната ни индустрия стана Йордан Васев - дребен служител в предприятието без професионална подготовка и опит в областта на производството и търговията с лекарствени средства, но за сметка на това общински съветник, читалищен настоятел и зам.-шеф на Панчовия координационен съвет. Васев е бивш шофьор в местния ДАП, завършил е рабфак със специалност икономика в Коми, през последните години работи в отдел ТРЗ на фирмата. Членове на надзорния съвет станаха Ани Попова и Юлиана Николова от Министерството на промишлеността. Частните акционери на фирмата са направили алтернативно предложение за надзорен съвет, в който да влязат Константин Петров - магистър фармацевт и учредител на приватизационния фонд "Фармстаринвест", инж. Дафко Дафков, който е председател на фонда, и Борис Васев, бивш генерален директор на "Фармация". Според хора от Дупница и тримата са безспорни авторитети във фармацевтичния бизнес. Предложението е отхвърлено от представителите на държавата и холдинга.
Промените в устава и тримата надзорници са избрани с близо 76% от гласовете, което е общото участие на държавата и "Фармахим холдинг", съобщиха от фирмата. Неотдавна холдингът прехвърли част от акциите си на държавата и в момента прякото държавно участие е 51%, представлявано от Министерството на промишлеността, а участието на "Фармахим" - 25%. Акциите бяха отписани от книгата на акционерите като притежание на холдинга, но все още няма съдебно решение за намаляването на неговия капитал. Ако съдът отхвърли намаляване на капитала, не е изключено да възникне проблем по отношение на валидността на решенията на общото събрание, смятат прависти. Около 10% от капитала на фирмата са раздържавни по линия на масовата приватизация.
В петък надзорниците определиха управителния съвет на предприятието. За изпълнителен директор е определен Венцислав Бичаков. Според хора от фирмата той е лансиран от небезизвестния дупнишки кмет и син депутат Панчо Панайотов. Бичаков е 30-годишен, син е на шефа на "Винпром" в Дупница и е съпруг на главната счетоводителка на Панчо в кметството. Той е с икономическо образование, но професионалният му опит се изчерпва почти изцяло с двегодишното управление на фалирала неотдавна ТПК за инвалиди. Дупнишкият кмет, който бил извикан по спешност на митинга пред кметството, потвърдил, че стои зад тези назначения.
"Категорично сме против смяната на ръководството на "Фармация". Предприятието е печеливше и е сред трите фирми с най-добри икономически резултати в системата на промишленото министерство. Изпратихме писмо до министъра на промишлеността, търсим контакт и с вицепремиера Евгений Бакърджиев. Искаме запазване на предишния изпълнителен директор Симеон Георгиев, който има професионален опит и на когото до голяма степен се дължи стабилното състояние на фирмата, и предлагаме да се възстанови предишната структура. Няма никаква логика във въвеждането на двустепенно управление на "Фармация", както няма и аргументи за смяната на ръководството", заявиха служители от "Фармация" пред "Капитал". Те съобщиха решението на колектива, ако бъде назначен новият управителен съвет, от понеделник петъчният спонтанен митинг да премине в организирани протести. В управителния съвет на дружеството да влезе досегашният изпълнителен директор Симеон Георгиев лобирали частните акционери, но предложението им не било прието от надзорниците. С 4.82 на сто в капитала на дружеството участва дупнишкият приватизационен фонд "Фармстаринвест", с 0.5% - "Акционер фаворит", и с 2% - Българо-холандски приватизационен фонд.
"Фармация" приключва 1996 г. с печалба от 4 млрд. лв. Произведена е продукция за повече от 6 млрд. лв. Износът е за 2.2 млрд. лв., което е 35.5% от общото количество на реализираната продукция. Задължения към банки и други кредитори предприятието няма.
Това, че предприятието е печеливше, разбира се, не означава, че ръководството му трябва да бъде запазено на всяка цена. Винаги съществува презумпцията, че резултатите могат да бъдат и още по-добри. Би имало логика дори и в назначение с чисто политически мотиви, стига то да е подплатено с известна професионална подготвеност на новия ръководител, която да му даде възможност да стъпи на здрава почва при взимането на управленски решения. Това особено касае твърде специфичната сфера на фармацевтичната индустрия, която изисква съответна подготвеност и опит. В случая с "Фармация" те липсват и при шеф-надзорника, и при председателя на управителния съвет, и при всички останали членове на ръководния екип на фирмата. "Методът на Панчо Панайотов твърде напомня някогашното спускане на парашутисти в стопанската сфера, чиято единствена задача е да изпълняват партийни поръчки", коментират хора от Дупница. Според тях конкуренцията на политиците да лансират свои протежета за шефските постове на "Фармация" била изключително оспорвана. Свои кандидати предложили областният управител и бивш депутат от региона д-р Кацаров и съперниците на Панчовия координационен съвет от НКС. Според източник от политическите среди Александър Божков бил принуден да приеме назначението на протежетата на Панчо Панайотов пред заплахите на дупнишкия депутат, че ако не му се даде контрола на "Фармация", ще разцепи СДС.
Ще каним фирми от каспийския консорциум за нефтопровода
Галина Александрова
Всички потенциални инвеститори в трансгранични проекти за транспортиране на природен газ и петрол през Балканите към Западна Европа са поканени на конференция, която Балканската и черноморска петролна асоциация организира от 17 до 19 септември в София. В асоциацията членуват всички големи нефтeни и газови компании в региона, както и световноизвестните Texaco, MMS Petroleum Services, British gas, Enterprise Oilр, ENI (италианската газова компания) и др. За участие във форума вече са се регистрирали Дойче банк и 17 нефтени и газови компании. Сред тях са LUKoil, Harvard Capital Management (Worldwide) Limited, ARCO Global Energy Ventures Inc., Conoco Inc., Wintershall, PLE GmbH - Pipeline Engineering GmbH, Preussag Wasser&Rohrtechnik - Германия, Росбулнефт, Роснефт, Sarkeyz Energy Center - САЩ, ALARKO Group of Companies - Турция, Turkish Petroleum Corp., Penspen Limited - Гърция, Булгаргаз и др. Шефът на асоциацията Валентин Кънев съобщи, че интерес са проявили също British Petroleum, Botas - газовата компания на Турция, Daewoo Corporation, Европейската банка за възстановяване и развитие, Японската национална петролна компания, Азербайджанският международен консорциум, Каспийският петролен консорциум, Украинската газова компания, Македонската петролна компания "Макпетрол", Комитетът по енергетика на Албания. За участие във форума са поканени също компаниите Mobil и Chevron.
Два са най-важните проекти, които ще се обсъждат на конференцията. Единият е за транспорт на петрол с танкери от Новоросийск до Бургас и оттам по нефтопровод до пристанището Александруполис в Гърция. Отделно ще се дискутира самият проект Бургас - Александруполис, представен с доклад от петролната корпорация на Гърция. Вторият проект е за транспорт на каспийски нефт до Бургас и оттам по тръбопровод през Македония, Албания до италианското пристанище Бриндизи, или т.нар. проект АМБО. Той ще бъде представен от "АМБО корпорейшън".
Неотдавна вицепремиерът Евгений Бакърджиев заяви в интервю за в. "Пари", че схемата за инвестиране в нефтопровода Бургас - Александруполис трябва да бъде коренно променена. Идеята за създаване на консорциум с участието на Русия, България и Гърция - "Трансбалканска компания", с участия съответно 50:25:25 е от времето на кабинета Виденов, но и до ден днешен не заработи. От Русия се очакваше да поеме гаранции за количествата петрол, които ще се транспортират. Вече стана ясно, че Русия не може да изпълни подобен ангажимент. Собственици на каспийския нефт са Каспийският петролен консорциум и Азербайджанската международна компания, които разработват находищата в Каспийско море. Безсмислено е да продължават безплодните срещи на експертно или на по-високо държавно ниво само от трите държави, инициаторки на проекта. Ако се мисли сериозно за реализиране на замисъла за транспортиране на каспийски нефт през Балканския полуостров към Западна Европа, трябва да се тръгне от тезата, че този проект не би могъл да се осъществи без участието ако не на самите консорциуми за добив на каспийски нефт, поне на някои от основните акционери в тях. Тогава и схемата на участията ще бъде коренно различна. Най-голям дял естествено ще имат представителите на консорциума собственик, които вероятно ще искат контролния пакет. От тях се очаква да осигурят и финансирането на проекта. Евгений Бакърджиев посочи като евентуални инвеститори, към които ще се обърнем, Chevron, Amoco, Texaco и Shell.
Максималният капацитет на петролопровода е 30 000 тона суров петрол годишно. За да бъде ефективно съоръжението, трябва да минават поне 15 000 тона. Според досегашните оценки построяването на съоръжението ще струва около 700 млн. долара.
Държавното участие на Русия, България и Гърция според експерти може да се формира на базата на предоставеното право на строеж на техните територии, като всяка от държавите би могла да делегира правата си на акционер на посочени от нея фирми. От наша страна като възможен представител в бъдещия консорциум се сочеше Нефтохим, за който бе определено място и в схемата за преработване на суровия петрол. От последните изявления на вицепремиера Бакърджиев обаче става ясно, че бургаската рафинерия явно ще отпадне от схемата или поне няма да бъде включена в нея като представител на държавата. Аргументът на Бакърджиев е, че Нефтохим ще се приватизира и при тази ситуация не може да бъде потребител на кредити с държавна гаранция.
Все по-голям интерес се проявява и към възможностите за реализиране на трасето за транспортиране на петрол през Македония и Албания. Специалистите смятат, че проектът АМБО вече се очертава ако не като алтернатива, то поне като възможност за паралелно пренасяне на допълнителни количества нефт от каспийските находища. Предвижда се трасето да минава успоредно на съществуващия газопровод през България и Македония.
Нова структура на Комитета за стандартизация и метрология провокира конфликти
Галя Илиева
През тази седмица се очаква в Министерския съвет да бъде внесен проект за създаването на национална служба по акредитация. Нейната задача е да създава и публикува процедурите, критериите и правилата за акредитация на лаборатории за калибриране и изпитване и на органи за сертификация на продукти, системи по качество и персонал. Националната служба ще организира цялостната дейност по акредитацията, ще води регистър на акредитираните лица и ще контролира спазват ли условията, при които са акредитирани. В нейните правомощия е също да сключва споразумения с чуждестранни и международни органи и организации за взаимно признаване на атестати и документи, издавани от акредитираните лаборатории и организации.
Създаването на такава служба е важен етап от предвижданото актуализиране на структурата и функциите на сега съществуващата система за стандартизация и метрологичен контрол. Оказа се, че предстоящото преструктуриране заплита такъв възел от противоположни интереси, че намиращият се доскоро в глуха линия Комитет по стандартизация и метрология (КСМ) изведнъж се оказа в центъра на поредица от шумни скандали.
Стартът бе даден със смяната на шефовете на ведомството. Назначеният от служебния кабинет и за периода на неговия мандат председател Станислав Шурулинков е сменен и на негово място ресорният вицепремиер Александър Божков назначава инженер-химика Мариус Цоков. Кадровите рокади у нас по традиция са повод да се извади някоя и друга кирлива риза както на засегнатата, така и на облагодетелстваната страна. В случая обаче привидно междуличностният конфликт Шурулинков - Цоков се разрази в разобличителна кампания за далавери с участие на митници и изпитвателни лаборатории.
Условия за това в тази сфера не липсват. Именно от добрия синхрон между митници, органите на МВР и органите по стандартизация и метрология, главно изпитвателните лаборатории, зависи накъде ще се насочат милиарди левове от митнически такси и акцизи - към държавния бюджет или към нечии джобове. Стоките от внос се изследват задължително от съответните служби на Комитета по стандартизация и метрология, след което според вида и качеството на продукта митническите служби начисляват съответните мита и акцизи или го освобождават от тях. Ако органите на КСМ допуснат изкривяване в окачествяването и в определянето на произхода на стоката, това веднага придобива съответния паричен еквивалент от спестени данъци и такси. Христоматиен е примерът с газьола за промишлени цели. Поради съображения от социален характер (като суровина за захранването на топлофикациите) продуктът е освободен от акциз. По този начин се създават условия за нарушения и корупция, от които предприемчиви бизнесмени не закъсняха да се възползват. Схемата е проста - внася се акцизен газьол, но се регистрира като газьол за промишлени нужди. Достатъчно е съответната изпитвателна лаборатория на КСМ да потвърди записаното от търговеца вносител, за да се легитимира незаконното му освобождаване от облагане с акциз.
"Цоков е външен за комитета човек, който не разполага с необходимия професионализъм", е тезата на снетите от властта. "Явно сме засегнали нечии сериозни интереси, за да се подеме такава кампания срещу нас", опонират новоназначените. Една от хипотезите е, че в дъното на конфликта стои уволнението на бившия шеф на Центъра за научно изследване и окачествяване на горивно-смазочни материали и присадки към КСМ Любомир Теохаров. Причината е посоченият вече "номер" със заблудата за вида на стоките, което пък довело до заблуда на митническите власти при определянето на размера на акциза. Шурулинков свързва тази своя заповед с последвалото две седмици по-късно уволнение, предложено в МС от Александър Божков.
Според друга хипотеза проблемът е в интереси в областта на граничния контрол. От предишното ръководство обвиняват главния секретар на комитета Иван Темнистов за участие в частна фирма с паралелна дейност - "Сертификат консулт". Оказва се, че той прекратил дейността си в дружеството с постъпване в КСМ. Оказва се обаче, че бившият шеф на "Граничен контрол" Христо Николов от октомври 1995 г. паралелно с дейността си в държавния орган е съдружник в частната фирма "Изпитване и контрол" ООД. В предмета на дейност на фирмата фигурира експлоатация на лаборатории за изпитване и контрол на стоки. Която възможност според запознати той използвал ефективно, особено във връзка с акцизни стоки, преминаващи през Свиленград.
За и против Комитет по стандартизация и метрология.
Три са основните направления, които новото ръководство на КСМ анонсира като свои основни приоритети - хармонизиране на техническото ни законодателство с това на Европейския съюз, актуализация на структурите по стандартизация и акредитация, метрология и технически надзор над пазарите и борба с корупцията. Реализирането на тези приоритети е свързано със съответното законово обезпечаване, т.е. подготовката и приемането на законите за метрологията, за стандартизацията, за техническия надзор и съответните подзаконови документи.
Проектът на закон за метрологията вече два пъти е внасян в парламента, но обсъждането му бе отложено отново за ноември с аргумента, че трябва да се допълни с пристигналите по-късно препоръки на евроекспертите.
"Една от основните слабости на внесения проект са недобре дефинираните статут и функции на предложения фонд "Метрология". На практика излиза, че държавни средства ще бъдат управлявани от недържавни органи", твърдят новите шефове на комитета. Те обясниха, че в момента с Министерството на финансите се обсъждат и конкретизират начините и механизмите за набиране, управление и изразходване на средствата от фонда.
В проекта освен това се предвиждало 100% държавно субсидиране на лабораториите. Според последните промени финансирането ще бъде смесено - от бюджета и самофинансиране от такси за извършваните услуги, а защо не и някакъв процент от събраните глоби. Предвижда се също възможност за създаване на лаборатории с участие на чуждестранни фирми, които ще осигурят цялото оборудване и финансиране на дейността. Интерес към участие в такива смесени дружества проявявали холандски фирми.
При закона за стандартизацията основният проблем е как със закон да се уреждат обществени норми на доброволен принцип. В европейските страни структурите за сертификация на продукти, системи по качество и персонал имат частноправен характер. Според новите шефове на КСМ у нас те на първо време трябва да останат под крилото на държавата, тъй като фирмите сега не са в състояние да инвестират достатъчно средства в такава система. Идеята е постепенно да се премине към частноправен характер и обществено управление на структурите. Принципът е, както при системата за метрология - българският институт по стандартизация да бъде орган, който се финансира частично от бюджета, частично с приходи от такси и все по-широко участие на фирмите в правенето на стандартите.
Спорът какво да се прави с граничния контрол - да съществува в сегашния си вид или да се прехвърли към митниците, вече като че ли е изяснен. Промени ще има и в тези структури, но прехвърлянето им към митниците бе отчетено като противопоказно. Общо е мнението на специалистите, че ако двете структури се обединят, ще се засили възможността за корупция, субективизъм и обвързване с фирмени интереси. И досега митниците неведнъж са оказвали натиск върху звената за граничен контрол дори когато не са под тяхната шапка. Предложението е дирекцията "Граничен контрол" да се разрасне и да се разширят функциите й за надзор на пазара.
Основният въпрос обаче като че ли остава да има ли или да бъде разформиран напълно Комитетът по стандартизация и метрология. Бившият шеф на ведомството Станислав Шурулинков е категоричен - ведомства от този тип са анахронизъм и нямат място в една модерна и функционална структура на дейността по стандартизация и метрология. Твърди се, че условието, което поставил на Софиянски, когато приел поста, е да получи картбланш, че веднага може да предприеме действия за разтурянето на комитета. В момента България е единствена от бившите соцстрани, в която има такъв комитет, твърдят бившите шефове на комитета. В почти всички европейски страни органите за стандартизация, метрология и сертификация са самостоятелни юридически лица с частноправен характер. Другият вариант е да се прикрепят към определено ведомство - на търговията или на промишлеността например.
Новите шефове са привърженици на противната теза. Според тях, тъй като дейността на комитета има и контролни функции, не е ясно как биха могли да се изпълняват те от едно ведомство спрямо останалите ведомства. КСМ има място в структурата на изпълнителната власт, като основната му функция е по отношение на информационната политика, контрола и координацията на специфичните дейности и единната политика по отношение на присъединяването към стандартите на Европейския съюз, смятат новите шефове на комитета.
Правителството забърка омлет със сирене
Антоанета Алексова, Мара Георгиева.
Безмитният внос на 3000 тона сирене, за който кабинетът взе решение миналия понеделник, вече се оказва напълно безсмислен. С тази временна мярка трябваше да се преодолее дефицитът и да се смъкнат цените на вътрешния пазар. Това обаче можеше да стане без държавна намеса в ценообразуването и с повече пазарни механизми. Пазарът сам щеше да регулира спекулативните цени, по които производители и търговци си позволиха да продават сиренето и кашкавала. Пазарът и друг път е реагирал по подобен начин. Когато през февруари сиренето скочи двойно и се застоя по складовете, цената много бързо възстанови реалните си стойности и падна близо два пъти. Това вероятно щеше да се случи и този път.
Причините за дефицита остават неизяснени.
Според контролните органи и експерти от търговското ведомство дефицитът е спекулативен. Точно обратната е ситуацията според млекари и преработватели. Те определят дефицита като резултат от намалено производство (сега е период, в който млякото намалява и заради възпроизводството на животните). Според хората от бранша при липсата на достоверни данни и анализи за причините на дефицита не е нормално да се вземат неаргументирани управленски решения за безмитен внос. "Не можем да проследим движението на млечните продукти по веригата", призна търговският министър Василев. На практика излиза, че крайните административни мерки са били взети, без да се проучи балансът между потребление и производство.
Ако дефицитът идва най-вече от намалено производство на мляко, да се притискат производителите с евтин субсидиран внос е нелогично. По-скоро производителите трябва да се защитят с такива изкупни цени, с които да могат да покрият себестойността на продукцията си.
До безмитен внос може и да не се стигне.
Безмитният внос на сирена да се извърши от 15 август до 15 октомври на цени под средната цена на пазара, която бе определена по данни от статистиката на 3970 лева за килограм сирене, а за кашкавала на 5223 лева за килограм, издаде заповед търговският министър Валентин Василев. Фирмите - кандидати за вноса, трябва да предложат крайна цена за вътрешния пазар под обявената, да имат митническа декларация за внос, фактура с данни за количеството, цената, условията на доставка, да бъдат посочени и дистрибуторите, които ще реализират стоката на пазара. Комисия ще разглежда заявленията по реда на тяхното постъпване и в двудневен срок ще се произнася възлага или не вноса на фирмата. Тоест кандидатите за внос трябва да разчитат, че заявките им ще бъдат одобрени, преди да е изчерпано безмитното количество сирене. В противен случай те ще останат с договорите си за внос и за да не затрият доставката, ще се наложи да внесат стоката си по нормалния митнически ред. Още по-тежко ще е за фирмите, ако вносът въобще не се осъществи. "До внос може да не стигне, ако пазарът се нормализира", непрекъснато повтарят от търговското министерство. Тогава за какво е цялата игра с потребители и фирми кандидат-вносители?
С безмитния внос цените на сиренето и кашкавала няма как да паднат, както се надяваше министър Василев. Обявените крайни цени на вноса са малко по-ниски от тези, които млекопроизводители и млекопреработватели договориха в аграрното ведомство през миналата седмица. Те се разбраха изкупната цена на първокачественото мляко от септември до края на годината да бъде не по-ниска от 350 лева за литър, а за суровина второ качество - 300 лева за литър. Млякото, което не попада в тези категории, да се договаря свободно. "При тези цени на млякото сиренето ще се пусне в магазините с крайна цена около 4200 лева, а кашкавалът първо качество ще бъде на цена около 7000 лева", обясниха от асоциацията на млекопреработвателите. В тази калкулация са предвидени 10% рентабилност и данък добавена стойност. "Цените на млечните продукти се узаконяват на такова ниво, на което българският производител да може да оцелее", каза земеделският министър Върбанов и изрази съмнение, че след постигнатото споразумение за новите цени на млякото ще има смисъл вносът да се реализира.
Цената на безмитния внос е под въпрос.
Според борсови експерти много е възможно безмитният внос да не може да се администрира на цена под обявената от търговското ведомство средна пазарна цена от 3970 лева за килограм краве сирене. "Сирене "Фета" с близки до вкусовите качества на нашето сирене може да се достави от Дания. Борсовите котировки на такова сирене и транспортирането му до границата в момента показват, че вносът му ще излезе около 1.96 долара за килограм", твърди Христо Миленков - зам. председател на Софийска стокова борса. След като върху цената по вноса се начислят импортни и митнически такси за обработка на товара, както и данък добавена стойност, цената на сиренето може и да надскочи поставения ценови лимит за внос от 3970 лева.
Временните, но зачестили напоследък кризи в снабдяването със сирене показват, че проблемите не трябва да се решават на парче и с палиативни мерки, а бързо да се тръгне към разработване на приложима дългосрочна политика за оцеляване на разпиляното животновъдство. "Трябва да се създават условия животновъдите да получават преференциални кредити, с които да посрещат разходите си в периоди на по-слаб млеконадой (особено през зимата). При определени условия държавна или общинска земя да може да се отстъпва на частните животновъди за засяване и др.", даде своето разбиране за решенията, които трябва да се търсят, Светлозар Лазаров - член на управителния съвет на Националната асоциация на частните млекопреработватели. Г-н Лазаров не е улучил съвсем точно проблема, защото при месечна инфлация 3.7% за юли и годишна основна лихва 5.7% всеки кредит за търговия и производство е чиста печалба, защото в реално изражение лихвата е силно отрицателна. Проблемът е животновъдите да не чакат постоянно субсидии отнякъде, а да получават истинската, по-висока цена за продукцията си, което единствено би ги накарало да увеличат броя на животните.
С истерията около изчезването на яйцата и "спекулативните" им цени управляващите напълно забъркаха омлета си. И за дефицита на яйцата бе предложено лечение с безмитен внос на 250 тона яйца. То, както и решението за внос на сирене, се обезсмисли още преди да е задействано.
Кого ще вразуми вносът на яйца.
Оказа се, че няма кой да бъде наказан, защото пазарът намери своето решение още преди мярката да тръгне. Според експертите от търговското министерство вносът ще се извършва от фирми, които предложат цени под 162 лева за яйце. Междувременно обаче "ГАЛУСКООП" ООД (кооперативно сдружение от холдингов тип) изпрати за София 380 000 яйца, произведени в с. Дончево, Добричко, и то с крайна цена при търговците от 145 лв. броят. Яйцата се доставят в складовата база на ЦКС в Илиянци, откъдето може да се снабди всеки магазин. От септември ЦКС ще бъде готов да доставя за столицата по 600 000 яйца на седмица, заявиха неговите шефове.
И тъй като липсата на яйца по пазарите е по-скоро от намалено производство, твърдят птицевъдите, държавната намеса в ценообразуването чрез внос е абсурдна. Частни и държавни птицеферми произвеждат почти два пъти по-малко яйца, отколкото през 1989 г. например. В промишлените ферми през март тази година имало 2.188 млн. кокошки носачки. На първи август техният брой е със 763 хил. по-малко, съобщи Николай Ангелов, заместник-председател на Съюза на птицевъдите. Унищожаването на пернатите се превръщало в единствен изход за мнозина заради липса на оборотни средства за изхранване. В средната себестойност на едно яйце цената на комбинираните фуражи е най-голямото перо - 71%. Цените на фуражните смески надминават европейските в много случаи, жалват се производители. Средната цена на фуражите е 485 лв./кг с ДДС, изчисляват от Съюза на птицевъдите. Разходът за едно яйцe е 150-160 грама. При тази калкулация себестойността трябва да се движи между 120 и 125 лв. за яйце, уточнява Николай Ангелов. Но поради некачествен фураж носливостта на птиците спадала от обичайната 68-72% до 60-62%. Тогава разходите са по-високи и себестойността на яйцата достигала до 135 лв. за брой.
Към грижите за изхранването някои производители добавят и неяснотите около приватизацията на държавните ферми, което поставяло на изпитание възможностите да се вземат решения и да се мисли за бъдещето. Сега бил и процесът на т.нар. принудително линеене. Това е период от време (около 35-45 дни), в който кокошките с ниска носливост се поставят на специален режим, за да обновят организма си и отново да започнат да снасят нормално.
Плюс всичко друго това лято пазарното търсене на яйца у нас е ненормално високо, отчитат производители и търговци. Обикновено потреблението на яйца през този сезон достига най-ниската си точка, защото зеленчуците и плодовете са основната храна на трапезата, но сега цената на "пресните витамини" ги превръща в непостижима мечта за мнозина. Затова хората наваксвали, като се тъпчели с всичко, което е по-евтино, обясняват статистици в бранша. Всички тези фактори, наследени и нововъзникнали, обясняват дефицита на яйца и последвалите скокове в цената, коментират птицевъдите.
Акционерите на фонд "Индустрия" са в неизвестност за парите си
В петък се проведе първото и единствено от учредяването му до ден днешен общо събрание на акционерите на фонд "Индустрия". Стартът се оказа пълен провал - след повече от два и половина часа дискусии събранието не взе решение по нито една от точките в дневния ред. Той предвиждаше избор на дипломиран експерт-счетоводител за 1996 г., приемане на отчет на съвета на директорите за дейността на дружеството от създаването му и увеличаване на капитала.
За нормален счетоводен баланс, какъвто е длъжна да подготвя и представя пред акционерите всяка фирма, не стана и дума. Представителите на фирмите акционери изслушаха само за сведение доклада на съвета на директорите, който с много думи казва две неща - че фондът две години не е извършвал почти никаква реална дейност и че парите от вноските на акционерите са потънали в странни финансови и търговски операции.
Фонд "Индустрия" бе регистриран през 1995 г. с първоначален капитал 1 096 590 000 лв. Общият брой на акционерите към датата на учредяването е 229. От тях 217 са еднолични търговски дружества със 100% държавно участие, една държавна банка - Балканбанк, две частни банки - Елитбанк и МОБ "Св. Никола", девет застрахователни компании, между които ДЗИ и Булстрад, частни дружества и лица, сред които участие с 20 млн. лв. е заявил и "Макском холдинг". Впоследствие обаче холдингът не е внесъл парите от записаното участие и отпада от списъка на акционерите.
През 1996 г. фондът е увеличил капитала си на 1 754 540 000 лв. с емитиране на нови поименни акции, при което са приети нови 91 акционери, става ясно от доклада. Според доклада фонд "Индустрия" разполага с активи общо за 1 189 532 000 лв. От тях 450 млн. лв. са акции в поставената под особен надзор Елитбанк и 342 млн. лв. в ПИМБ.
Близо 1 млн. щ.д. са изчезнали в петролна сделка с фирма на "Макском холдинг" в Москва, сключена по настояване на Елитбанк. Други 440 млн. лв. пропадат във финансова операция, реализирана през МОБ "Св. Никола". И по двата случая са заведени дела, се сочи в доклада. Ако има кой да обърне внимание, тези случаи са за Главна прокуратура и за "Банков надзор", смята заместничката на Климент Вучев Вяра Христова. Точно този тандем обаче вкара в схемата на фонда и Елитбанк, и МОБ "Св. Никола", и "Макском холдинг".
Държавата не може да упражнява никакъв контрол върху дейността и разпореждането с финансовия ресурс на фонда, твърдят от министерството. Представители на държавните фирми акционери все още се колебаят каква позиция да заемат. Излизането от дружеството означава да се откажем доброволно от внесените пари, а те не са малко и никой няма да ни прости загубата на милиони левове, заяви шеф на една от влезлите във фонда държавни фирми. Оформя се становището, че най-добрата политика е фирмите да отстояват участието на свои представители в ръководните органи на дружеството и да се опитат да упражняват реално влияние при вземането на решения, така че да могат да използват по-ефективно вложените средства.
Потърпевши са и някои от частните акционери. "Не сме получавали дивидент от участието ни във фонда, нямаме и никакви други ползи, а в същото време сме блокирали тук над 350 млн. лв., които могат да се окажат и загубени", сподели представител на акционер с впечатляващо участие в индустриалния фонд.
Икономиката чака нови котви след фиксирането на курса
Галя ТОДОРОВА
Икономиката все повече се нуждае от нови котви, след като неколкомесечното задържане на валутния курс стана основа за стабилизирането й. Обявяването на валутния борд и въвеждането му преди месец вече даде първите положителни ефекти - ниска инфлация, спад в лихвите, постепенно връщане на дюшечните спестявания в банковата система, временно "забогатяване" на хазната. Продължаващото забавяне на приватизацията и данъчната реформа обаче все повече отлага момента, в който т.нар. реална икономика ще стане адекватна и ще подкрепи положителните монетарни промени. Въпросът е дали единствената котва ще издържи дотогава.
Първият успех на борда поддава.
Бързото укротяване на инфлацията е един от класическите ефекти от фиксирането на валутния курс, особено за отворени икономики като българската, където обезценката на лева непосредствено се отразява в повишаване на вътрешните цени. Радостното опиянение от успешните първи дни на борда обаче започва да избледнява след официалното оповестяване на 3.7-процентата инфлация за юли и очакванията, че темпът на поскъпване на потребителските стоки ще е доста над прогнозния през следващите месеци. Предварителните разчети на Международния валутен фонд предвиждаха инфлацията постепенно да спадне от 2.1% през август до 1.6% през декември тази година. Прогнозите за августовското поскъпване обаче вече показват, че тези параметри няма да могат да бъдат спазени. Проблемът е не в конкретните числа, а в задържането на инфлацията като един от първите положителни ефекти след въвеждането на валутен борд. Ако той не бъде постигнат, това би поставило на изпитание и състоятелността на новата система.
Основната причина за разминаването с очакванията естествено е вносът на инфлация заради рязката обезценка на германската марка - която беше избрана за резервна валута - спрямо долара. Въпреки известното поскъпване на немската валута докъм 1.82 марки за долар през миналата седмица това надали ще повлияе в обратната посока на вътрешните цени, за които е емпирично доказано, че се влияят само от неблагоприятните изменения във валутните курсове. Това беше доказано за последен път през април тази година, когато въпреки огромното процентно поскъпване на лева спрямо долара намалението на потребителските цени беше с по-малко от един процент.
Прекаленото отслабване на избраната за резервна валута германска марка неприятно съвпада с драстичното набъбване на паричното предлагане, което в следващите месеци може да се окаже допълнителен инфлационен фактор. Според данните на централната банка от месец март насам темпът на нарастване на бързоликвидните пари М1 и на широките пари М2 (включващи и срочните депозити) значително изпреварва този на инфлацията (виж графика 1). Само през юли например М1 нараства с 43%, М2 с 20%, а индексът на потребителските цени е едва 3.7%. Проблемът е, че нарастването на паричната маса предизвиква по-голямо търсене на стоки и услуги, докато в същото време производството им (поне по данни от първото тримесечие) продължава да спада. Това означава, че свободните средства ще окажат натиск за повишаване на цените, като в същото време ще нарасне потреблението на вносни стоки, което в малко по-дългосрочен план рефлектира неблагоприятно върху търговския баланс и валутния резерв на страната. Този процес се подсилва и от отрицателните реални лихви по депозитите, които по никакъв начин не стимулират задържането на свободните левове в банковата система и насочването им като инвестиции в икономиката.
Една от основните причини за нарастването на паричното предлагане е връщането на част от изтеклите през миналата година от банковата система валутни спестявания на населението. Покупките на валута, които от месец насам централната банка прави от гишетата си или на вътрешния пазар, се покриват с емисия на нови левове. Въпреки че новоемитираните пари по бордовите правила са напълно обезпечени с валутни резерви, те могат да се окажат прекалено много спрямо продукта, който икономиката генерира, и ако тенденцията се запази, със сигурност ще ускорят темпа на инфлация. Така, за да предотврати този риск, правителството ще трябва да удържи на класическото изкушение да повишава реалните доходи и в същото време да запази подкрепата за новата финансова дисциплина.
Спестяванията растат, макар и бавно.
Въпреки отрицателните реални лихви през последните три месеца данните на централната банка показват прилично нетно нарастване на левовите и валутните депозити в банковата система. Левовите срочни депозити например са нараснали най-много през месец юли - с около 127.5 млрд. лева. Тази сума обаче е почти два пъти по-малка дори от левовете в кеш, които БНБ е емитирала за същия месец, купувайки валута от населението. Това означава, че само малка част от генерираните пари се връща в банковата система, а останалото от рециклираните валутни спестявания е насочено към покупки на стоки, услуги, вероятно и недвижими имоти. Повечето от изтеглената през 1996 г. валута от банковата система засега все още остава извън банките. Нарастването на валутните депозити от началото на годината (около 112 млн. долара) засега е многократно по-ниско от средствата, които бяха изтеглени по време на банковата криза.
За стабилността на борда ще е изключително важно да се спре изтичането на спестявания навън, тъй като те трябва да бъдат един от източниците за съживяването на икономиката и стабилността на банковата система. Друг е въпросът, че заради високата задлъжнялост и все още отрицателния ръст на икономиката именно отклоняването от спестяванията (през реално отрицателните доходи, които носят) ще се окаже възглавницата, която най-вероятно отново ще поеме дефицитите в банките и бюджета.
Кредитирането се отпушва, но икономиката остава гнила.
Данните за юли и началото на август за пръв път от няколко месеца показват реално нарастване на отпуснатите банкови кредити, макар то да е доста скромно. След кризата в системата повечето финансови институции ограничиха напълно отпускането на нови заеми, за да се предпазят от риска на икономиката, и опитаха искрено да съберат забравените си през последните години вземания от неизправни длъжници. Интересното сега е, че възстановяването на кредитирането започва отново от отпуснатите средства за държавни предприятия, докато реалният размер на вземанията на банковата система от частния сектор остава почти непроменен. Възможно е тези данни да отразяват офанзивата за кредитиране изкупуването на зърнената реколта, където ДФРР осигури гаранция преди всичко на държавните изкупни организации.
Така или иначе дезинвестирането на банките в икономиката изглежда пречупено като тенденция. Колкото и това да беше търсено и стимулирано, включително и с призиви от страна на правителствени представители, началото на новата кредитна експанзия също не е пълно щастие. Според неофициални оценки към края на юли едва около 8.3% от капитала на държавните предприятия е бил приватизиран, а резултатите от масовата приватизация също не са довели до кой знае каква по-значима промяна в управлението на собствеността. Това означава, че същинските реформи в икономиката тепърва предстоят, а кредитната експанзия точно в такъв момент по същество е доста рискова. Задачата за съживяването на икономиката става още по-трудна заради проблемите, блокиращи развитието на капиталовия пазар, и на пръв поглед техническите бариери, заради които новите акционери в приватизираните предприятия са възпрепятствани да контролират дейността им. С други думи, отпушването на кредитирането отново започва преди смяната на икономическите фундаменти - собствеността в предприятията, капиталовия пазар, последователността на фискалната политика и свързаните с това свиване на черната икономика и събираемост на данъците.
В тази ситуация поредната финансова реформа е изправена пред опасността да не издържи. Едно от хубавите неща на борда е, че само новината за въвеждането му вдига доверието и стабилизира за кратко финансовата система - време, за което да бъдат пуснати другите котви.
Накратко
Балансовото число на управление "Емисионно" е нараснало с 1% в седмицата до 8 август, достигайки 3528.5 млрд. лева. Данните показват също нарастване на валутния резерв в ценни книги за сметка на паричните средства в чужда валута. Най-вероятно това е свързано с насочване на кешови ресурси към покупка на марково деноминирани ценни книги, като за целта е възможно да са използвани и средства, закупени от БНБ на вътрешния пазар. Наличието на такива покупки се индикира от нарастването на левовите банкноти и монети в обращение. Част от него обаче е възможно да се дължи и на намалелия депозит на правителството, тоест възможно е изтеклите средства да са били монетаризирани.
Българската народна банка отмени наредба No14 от 1994 г. за санкциониране на търговските банки за загуби, причинени от продажба на дългосрочни облигации под пазарната им цена. Наредбата визираше определянето на цените, под които държавните банки не трябваше да продават ЗУНК-облигации. Минималните цени на ЗУНК-овете обаче бяха отменени по настояване на МВФ.
Вложителите в банка "Славяни" протестираха през миналата седмица за забавянето на процедурите по изплащането на влоговете им. Формалното основание за това беше, че решението за обявяване на банката в несъстоятелност е обжалвано пред Върховния съд, който не се е произнесъл.
НСлС поиска повторно задържане на един от бившите шефове на Минералбанк Кирил Николов. Той беше арестуван заедно със свои колеги от същата банка през пролетта, но наскоро беше освободен под гаранция. Сега обвинението срещу Николов е променено на длъжностно присвояване в особено големи размери. Според осведомени той ще остане и главният обвиняем по случая "Минералбанк", докато другите арестувани по аферата, включително бившият шеф на банката Владимир Ташков, ще отговарят по "облекчени" обвинения.
Делото за Ямболската банка, започнало още през 1992 г., е върнато за доразследване от местния съд, като отново ще се ровят старите кражби от нея. Преди месец дълго неработещата банка беше купена от застрахователен холдинг "България", капиталът й бе увеличен, а името - променено на "България инвест".
Синдиците на Агробизнесбанк обявиха, че продават 47% от акциите в застрахователно дружество "Тракия инс", които бяха собственост на обявената в несъстоятелност банка.
Вътрешният дълг расте заради скъпия долар
Галя ТОДОРОВА
Общият размер на вътрешния дълг е нараснал с около 180 млрд. лева, или с 4.5%, през юли, сочат предварителните данни на централната банка и финансовото министерство. Над 95 на сто от това увеличение се дължи на поскъпването на долара, тъй като по-голямата част от вътрешните задължения на хазната са деноминирани в щатски долари. Това означава, че за обслужването на тези задължения в бъдеще ще са необходими повече левове, което при равни други условия би надуло бюджетния дефицит. Дългът нямаше да бъде преоценяван и съответно оскъпяван в левово изражение, ако за резервна валута на борда беше избран щатският долар, и нарастването му сега отразява валутния риск, който държавата пое, избирайки да фиксира местната валута към германската марка.
Бюджетът свива дълговото финансиране на дефицита.
Въпреки номиналното нарастване на общия дълг за втори пореден месец хазната свива размера на тази част, която се емитира за финансиране на бюджетния дефицит, тоест изплаща повече средства по обслужване на стар дълг, отколкото привлича, продавайки нови ДЦК. През юни например спрямо май дългът за финансиране на дефицита беше намалял с около 100 млрд. лева, а юлското намаление спрямо юни е с около 8 млрд. лева. Представител на финансовото министерство обясни, че това е задължителна политика за намаляване на дълговото бреме, което в условията на валутен борд не може да бъде финансирано с емисия на пари от централната банка за разлика от практиката допреди няколко месеца. Свиването на нетното финансиране на дефицита с продажба на ценни книжа освен това е едно от основните изисквания на Международния валутен фонд. Именно то доведе и до драстичното ограничаване на предлаганите нови ДЦК и съответно до спадането на основния лихвен процент, който се определя на първичните аукциони.
Старите грехове.
Малка част от увеличението на дълга през юли се дължи на емитираните нови облигации за гарантиране на депозитите за 8.5 млрд. лева и 9.1 млн. долара. Ако турбуленциите на международните валутни пазари позамрат, именно перото по гарантиране на влоговете във фалиралите през миналата година банки ще бъде най-сериозният фактор за покачване на вътрешния дълг до края на годината. Въпреки че левовите депозити значително се обезцениха в реално изражение оттогава, със закона за влоговете бюджетът пое и натрупаните лихви от момента, в който БНБ иска несъстоятелност за банките, до изплащането на гарантираните влогове.
По този начин въпреки рестрикциите и усилията на хазната да ограничи разрастването на вътрешния дълг държавата е обречена да поеме още по-голямо дългово бреме заради старите решения да се покрият влоговете във фалиралите банки и заради оказалия се несполучлив засега избор на германската марка за резервна валута. Данните показват, че в доларово изражение разходите за обслужване на вътрешния дълг продължават да се покачват, въпреки че през юли за пръв път общият му размер (също в долари) спада с 2.4%.
Лихвите се качват.
Засега бюджетното щастие се крепи на огромния спад в лихвите, като реално те са отрицателни и това ефективно обезценява левовата част от дълга. Отрицателните лихви обаче имат и своите недостатъци. Те могат да предизвикат оттегляне на инвеститори от държавните ценни книжа. Основен държател на ДЦК продължават да бъдат банките, но за тях доходността от вътрешния дълг отдавна е незадоволително ниска и те постепенно пренасочват ресурсите си към отпускане на кредити за т.нар. реална икономика. Данните за юли показват, че гражданите и небанковите институции са реагирали доста по-бързо на отрицателната доходност от ДЦК и са оттеглили около 27 млрд. от този пазар. В края на месеца делът им като държатели на книжа, емитирани за финансиране на дефицита, спада на 13% от 16% през юни. Чуждите инвеститори за сметка на това държат нетно около 29 млн. долара повече ДЦК в края на юли спрямо предходния месец.
Започналото от три седмици плавно повишение на лихвените равнища най-вероятно ще продължи и през септември, като очакванията засега са, че основният лихвен процент ще надхвърли 7% годишно. Логично е за това да допринесе и очакваното повишение на лихвените равнища в Германия, което би трябвало да се пренесе в структурата на българските лихви. Така, от една страна, нашият лихвен процент ще трябва да понесе възникналия проблем в немската икономика, а от друга, да наваксва липсващата в момента рискова премия, за която инвеститорите напълно логично биха претендирали, влагайки пари именно в България.
Липса на стабилност.
По-интересният въпрос обаче е дали забавянето на структурните реформи и ускоряването на инфлацията няма да станат причина за по-сериозно вдигане на лихвите, което значително да оскъпи обслужването на дълга и оттам бюджетните разчети. Проблемът би бил не толкова в самото вдигане на лихвите, което до известна степен е желателно, а в опасността ръстът им да надхвърли полезното за икономиката. Появата на големи колебания в рамките на месеци само по себе си създава проблем за икономиката и ограничава възможността на банките и предприятията да планират дейността си и очакваните приходи и разходи.
Правителството освен това ще трябва да намери някакъв инструментариум, с който да обезврежда големите лихвени флуктуации. Ако не до края на годината, то през следващата търсенето на пари в икономиката със сигурност ще нарасне просто защото бюджетът се натовари с достатъчно плащания към международните финансови институции. При очертаващия се темп на приватизация, не дотам чевръстото подобряване на условията за чужди инвестиции и продължаващия спад на икономиката обслужването на дълговете ще става все по-скъпо, а това ще бута лихвите нагоре. Трудно може да се очаква, че това може да се предотврати с ново нарастване на дълговете при положение, че държавата има какво да продава.
Руснаци ще спасяват "Мобилтел" и Капиталбанк
Миналия петък небезизвестният дългогодишен шеф и собственик на "Трон" Красимир Стойчев артистично (по къси гащета) напусна ръководството на дъщерното дружество на фирмата и единствен GSM-оператор у нас - "Мобилтел". Официалната информация от акционерите на дружеството - "Трон" и "Фърст файненшъл", след проведеното общо събрание в петък беше, че преговорите за продажбата му са окончателно прекратени и телекомуникационната компания остава собственост на "българските" дружества. Преди месец Стойчев обяви в интервю за "Капитал", че е успял да си върне акциите в "Мобилтел", след като година по-рано те бяха продадени на фирма, свързана със скандалноизвестния виенски холдинг "Нордекс", и допълва: "Аз съм много уморен и наистина излизам от бизнеса."
Излизащото в Париж специализирано списание за разузнаване "Интелиджънс" описва "Нордекс" в юлското си издание по следния начин: "Холдингът, оглавяван от Григорий Лучански, има оборот от 3 млрд. долара, притежава 135 компании в цял свят, има 8000 заети, контролира 40 западно- и централноевропейски и около 200 компании в бившия Съветски съюз. " Статията на "Интелиджънс", озаглавена "България: горещи сцени от Дивия запад", всъщност споменава Лучански именно във връзка със сделката за "Мобилтел" и прави паралел между виенската структура и известните български членове на бившето Г-13 "Трон" и Мултигруп. Според източници в българското разузнаване "Нордекс" и най-големият български холдинг - Мултигруп, имат подобна стратегия на действие, като разликата е единствено в мащаба на операциите. Двете структури имат общ произход - и двете са свързани с хора от кръга на покойния британски милиардер Робърт Максуел.
Миналата седмица на запитване от "Капитал" за връзката му с "Мобилтел" Лучански отговори, че фирмите "Глобус инвестмънт" и "Теленорд" (чрез които "Нордекс" държеше акциите в дружеството) в момента нямат нищо общо с частната българска телекомуникационна компания. Източник, пожелал анонимност, потвърди, че на 26 юни тази година акциите на "Мобилтел" действително са били джиросани обратно на предишните им собственици в същото съотношение - 59% на "Трон" и 41% на "Фърст файненшъл", свързвана с близкия допреди няколко години на Стойчев и бивш негов съдружник в Капиталбанк Ангел Първанов.
Кой всъщност е собственик на "Мобилтел"?
Български източник, близък до дружеството, твърди, че неявен собственик на "Мобилтел" е бизнесменът от руски произход Майкъл Чорни, известен в България със скандалите около "Орион" и претенциите му към 6 млн. долара, които потънаха през Централната кооперативна банка в структурите на "Орион". Според източника сделката е сключена ден преди споменатата дата 26 юни, а на 27-и Чорни и Лучански са се срещали в Москва. Както обяви вестник "24 часа" в разгара на "студената" си война със "Стандарт" тогава, на 25-и Красимир Стойчев отлетя за Виена. Надали целта на пътуването му точно тогава е била да си купи раиран или дървен костюм, както дружелюбно при завръщането си той беше почесан от "часовете". Твърди се, че на Стойчев е било заплатено да се оттегли безшумно от "Мобилтел", като той се е ангажирал да осигури политическа подкрепа, за да може дружеството да получи концесия.
Според една от версиите прехвърлянето на "Мобилтел" към Чорни е само проформа, а Лучански предпочита официално да се оттегли от него. Твърди се, че двамата са добри познати и до голяма степен структурите им са близки по съдържание и произход.
Близки до Чорни категорично отрекоха той да е купил акциите на "Мобилтел". Най-близката комбинация между двете твърдения по-скоро е, че руският бизнесмен или негови структури са станали собственици в двете дружества "Трон" и "Фърст файненшъл". Според лиценза на GSM-оператора той няма право да прехвърля акции без разрешението на Комитета по пощи и далекосъобщения, както и всеки чужд акционер с над 5% от капитала трябва да получи такова разрешение. Така най-логичният вариант за "невидимо превземане" на "Мобилтел" остава да бъдат купени неговите акционери. "Трон" е дъщерно дружество на едноименна виенска фирма, която пък се държи от дружество, регистрирано в Цуг, Щвейцария (както Мултигруп), където се представлява от адвокатска кантора и установяването на истинския собственик на дружеството е невъзможно. Собственикът на българския мобилен оператор е собственикът на швейцарската офшорна фирма. А кой е той няма как да се разбере.
Появата на свежа кръв в небезизвестните фирми обаче вече се усеща и от техните кредитори. След събранието на "Мобилтел" новоназначеният шеф на борда (и досегашен негов член) Стюарт Каралян заявява, че дружеството е погасило всичките си задължения и започва масирана инвестиционна кампания. Според осведомени източници телекомуникационната компания най-накрая е уредила отношенията си със "Сименс", на която дължеше милиони долари за оборудване и която заплашваше да поиска обявяването на "Мобилтел" в несъстоятелност. Както посочват запознати с практиката, лесно уреждане на финансовите отношения със "Сименс" не може да бъде постигнато без наличието на изключително сериозен гарант. За такъв се споменава именно Чорни. Същите източници посочват, че компанията разполага с около 100 млн. германски марки, които ще насочи за осигуряване на покритие на трасето София - Бургас до края на годината, както и за покриване на Черноморието и пътя София - Кулата.
Чуждите банки.
Една от първите версии за раздвижването около "Мобилтел" беше, че посредник на получените средства е инвестиционната банка "Мерил Линч". И американската банка "Ланденбург Талмън" се сочат като бъдещи собственици на българския GSM-оператор. Трудно е да се каже дали това е точно така, или двете банки по-скоро са доверители на новите собственици в дружеството.
Ако "Мобилтел" наистина успее да си издейства концесия до края на септември, както се твърди, и инвестиционните проекти на дружеството бъдат осъществени, цената му значително би се повишила. Такава логика не изключва възможността сегашните му купувачи просто да спекулират и благодарение на добрите си политически контакти да препродадат успешно телекомуникационната компания, прибирайки "принадената" стойност. Всъщност подобна беше целта и на Лучански, купувайки "Мобилтел" преди година. Тогава се очакваше акциите бързо да бъдат прехвърлени на италианската телекомуникационна компания "Стет", но по-късно сделката се провали, защото Стойчев пречеше на Лучански да трансформира лиценза си в концесия.. Появата на "Ланденбург Талмън" в Мобилтел беше официално обявена миналата седмица, когато двама нейни представители бяха избрани за членове на борда на "Мобилтел" - Алексис Бедос и Александър Добровински, неин консултант и шеф на адвокатска кантора. Също толкова интересно е и третото ново лице - Владимир Грашнов, който беше избран за изпълнителен директор на "Мобилтел". Грашнов, освен че е съпруг на Лора Виденлиева (нашумяла наскоро около спорната покупка на вилата на Огнян Дойнов), е син на дългогодишен министър на строежите по времето на Живков и още отпреди 10 ноември се славеше с интересите си в шоубизнеса и хазарта. Сега той се сочи като лицето, което е най-близко до Чорни в ръководството на "Мобилтел". Биографията му всъщност не изключва подобни контакти.
Шефът на "Фърст файненшъл" Ангел Първанов заяви, че акционерите на телекомуникационното дружество преценили, че Красимир Стойчев не си е вършил добре работата като шеф на "Мобилтел", и затова той излязъл от ръководството му. Ако Стойчев все още е собственик на "Трон", без негово желание подобен преврат трудно би се получил. Първанов посочи също, че неговата фирма вкарва двама свои представители в директорския борд, което означава, че евентуалните купувачи на "Трон" са вече най-малкото свързани с "Фърст файненшъл". Доказателство, че Стойчев е продал някой от чуждоземските "Трон"-ове е и фактът, че в ръководството в момента няма представители на "Трон", а има по двама от "Фърст файненшъл" и "Ланденбург Талмън". Всъщност съществува доста натрапчива версия, че сделката "Мобилтел" върви в пакет с Капиталбанк.
Банката, в която контролния пакет държи "Фърст файненшъл", беше затворена от БНБ в началото на тази година и в момента тече съдебно дело за обявяването й в несъстоятелност. Голяма част от лошите й вземания бяха съсредоточени в свързани със Стойчев и Първанов дружества, които след раздялата на двамата "индустриалци" станаха причина за скандали помежду им.
Интересното е, че от няколко седмици упорито се твърди, че Капиталбанк започва да се разплаща с кредиторите си и до две-три седмици ще бъде в състояние да възобнови операциите си. Дълговете на банката напоследък се изкупуват от чужда фирма, която после ги погасява с дисконт от първоначалната им стойност. Не е известно дали тя е собственост на Първанов, или е свързана с евентуални нови собственици на дружеството му "Фърст файненшъл".
Представител на "Банков надзор" в БНБ потвърди подобрената платежоспособност на наричаната преди четири години "виенска банка", но отрече в централната банка да е постъпвало искане от нови акционери да придобият собственост в нея. Това донякъде потвърждава вероятността прехвърлянето на банката или поне навлизането на нови собственици да е станало възможно посредством промяна в собствеността на "Фърст файненшъл". Самият Ангел Първанов отказа да коментира каквото и да било за промените около банката. Косвено обаче информацията, че той очаква възобновяването на операциите й до няколко седмици, беше потвърдена.
Бави се атестирането на банковите шефове
Забавянето в подготовката на реда, по който ще се издават професионални сертификати на банковите шефове, поражда все повече недоумение и лоши предчувствия във финансовите среди. Преди две седмици БНБ прие "на първо четене" наредба как ще става издаването на документите, но проектът остана замразен, а в мъглата около него прозират най-вече противоречията между централните банкери. Те инспирираха и засега немного шумен скандал за това комисия ли да издава лицензите на банкерите или те да се получават след еднолично решение на оглавяващата "Банков надзор" Емилия Миланова.
Миналата седмица вестник "Пари" написа, че според слухове подуправителката на БНБ избрала "кой да върши черната работа" - Андрей Николов. Споменаването на бившия шеф на "Банков надзор", който остана като служител там и след назначаването на Миланова, обаче предизвика доста бурни реакции от страна на много банкови шефове. "Не стига тази работа с лицензирането, не стига че сертификат може да се откаже по целесъобразност без право на обжалване, ами и Андрей Николов да ни изпитва. Това създава всички предпоставки за корупция", коментира шеф на банка, намеквайки, че в гилдията са разпространени нелицеприятни слухове по адрес на бившия шеф на надзора. Според източници от БНБ, ако му доверели да изпитва, Николов щял да наблегне повечко на счетоводството.
По-масовите обвинения към Андрей Николов, започнали още с избирането му в предишния управителен съвет на БНБ, бяха, че идва от известната с кредитни скандали Сирбанк, а по-късно е бил прокурист в "Славяни". Банката на Агафонов фалира по-късно, но според едно от тълкуванията на правния отдел в БНБ санкциите за заемане на ръководни длъжности не засягат прокуристите в несъстоятелни банки.
Самият Андрей Николов още на следващия ден след публикацията в "Пари" заяви на страниците на същия вестник, че не е окончателно решено дали той ще участва при издаването на банкерски сертификати и че по негово предложение е започнало създаването на комисия.
В проекта на наредба за банкови сертификати се предвиждаше тя да е петчленна и да се назначава от шефа на "Банков надзор". Комисията трябва да разглежда подадените от банкерите документи, да проверява истинността им и в един от вариантите даже да привиква банковите шефове на интервюта или да им дава изпитни тестове.
Според закона за банките месец след като наредбата бъде обнародвана, банкерите трябва да се подложат на новата процедура. Първата вълна от прочистването вече би трябвало да е на приключване, тъй като банките с двустепенна система по закон вече трябва да са сменили членовете на управителните си съвети, които не са юристи, икономисти или са оглавявали фалирали институции. До края на август това трябва да стане и в банките с едностепенна система на управление.
"Цялата тази история е много нелепа и не виждам защо пък напрежението между служителите в БНБ трябва да я усложнява", заяви банкер. Според слуховете атмосферата в "Банков надзор" наистина не е сред най-ведрите заради все още неясния статут на "втория ешелон" в надзора. Въпреки че веднага след назначаването на Миланова се чу, че Андрей Николов ще остане нещо като първи заместник, после се появиха твърдения, че тя не е докрай убедена в правилността на такова решение. Според друга ведомствена клюка доскорошният зам.-шеф на надзора Румен Симеонов не бил щастлив от неразборията в БНБ и се чудел дали да не напуска. Като че ли с най-добри позиции е ръководещата надзора над небанковите финансови институции Румяна Георгиева. Преди няколко седмици тази каша беше допълнена от новината, че член на надзора лансира Агнеса Илиева като заместник в ръководното звено, но идеята прозвучала достатъчно еретично, за да заглъхне засега.
Въпросът в крайна сметка би трябвало да приключи при възможно най-благоразумна разстановка на хората в основното управление на БНБ, от което за разлика от "Емисионно" и "Банково" се очаква активност и адекватно поведение.
МВФ оказва политически натиск върху Кения
През изминалата седмица Кения, която се определя като една от най-стабилните африкански държави, внезапно претърпя няколко удара, които разклатиха сигурността й. Това накара много от хората с интереси в региона да си зададат въпроса дали тя няма да се превърне в поредната бедстваща страна на африканския континент.
Преди години Кения беше една от най-богатите африкански държави, но процъфтяващата корупция постепенно забави темповете й на развитие. Доказателство за кризата са спадът на жизненото равнище и остарялата инфраструктура. Правителството на президента Даниел Арап Мой от няколко месеца е подложено на натиск за демократични реформи. Опозицията настоява преди изборите през тази година да бъде приета нова конституция. Все по-настоятелни са и призивите за оставка на 73-годишния президент, който е на власт вече 19 години. Полицията безцеремонно разгонваше протестните митинги и шествия, като по този начин отблъсна чуждестранните инвеститори и туристи. След като опозицията се обедини, победата на президента вече не изглежда толкова сигурна. Освен това опозиционните сили неочаквано получиха съюзник в лицето на Международния валутен фонд.
Разочаровани от неспособността на кенийските власти да се справят с корупцията, шефовете на фонда спряха отпускането на транш от 220 млн. долара. Заемът беше обвързан с изпълнението на списък от препоръки, изпратени до президента. Едно от исканията беше да бъде възстановен на поста си уволнен чиновник от комисията за борба с корупцията. Президентът отказа да се подчини на подобни искания, изпрати до Мишел Камдесю писмо, призоваващо за ненамеса във вътрешните работи на страната, и така отношенията с МВФ се обтегнаха, а това предизвика паника сред многобройните чуждестранни инвеститори. В случая с Кения МВФ за първи път използва подобен политически критерий за отпускане на заем.
Кенийската централна банка отправи призив инвеститорите да не напускат най-големия източноафрикански пазар след решението, взето от МВФ. "Въпреки временните предизвикателства Кения все още е привлекателен за инвестиции пазар и ние скоро ще разрешим споровете с МВФ", смята президентът на банката. Но поне засега нещата не изглеждат толкова успокоителни, след като само за две седмици кенийският шилинг се обезцени със 17 процента. Дилъри смятат, че след решението на МВФ от страната са изтеглени поне 100 млн. долара чуждестранни инвестиции.
Световната банка последва примера на МВФ и отложи превода на транш от 71.6 млн. долара, докато правителството не изпълни поставените условия. Също така вероятно Световната банка ще спре заем за енергийния сектор. Германия и Япония, които са най-големите кредитори на Кения, също съобщиха, че ще преразгледат политиката си.
Намесата на световните финансови институции окуражи антиправителствените сили, които веднага се активизираха. Въоръжена групировка атакува полицейски участък в курортния град Момбаса. При атаката са загинали седем полицаи и осем цивилни граждани, сред които и петима от нападателите. Стотици уплашени жители напуснаха града и потърсиха убежище в католическата църква в съседен по-малък град. Според служител на силите за сигурност убитите са повече от трийсет, a седем полицаи са изчезнали.
Говорителят на националната полиция съобщи, че спокойствието в града е възстановено и няма отлив на чуждестранни туристи. Но според съобщения на полицейски източници напрежението се е пренесло на юг от Момбаса и полицията и силите за сигурност водят сражения с бунтовнически групи.
Бързата метаморфоза на лейбъристите
Николай Зубов, "Коммерсантъ"
От феноменалната победа на лейбъристите на парламентарните избори във Великобритания изминаха сто дни. През това време премиерът Тони Блеър успя да разбие надеждите на европейските социалисти, британските профсъюзи, борците с колониализма и ирландските сепаратисти. И вече е на път да се превърне в любимия ученик на Маргарет Тачър.
"Социалистическите партии трябва или да се променят, или да умрат", каза Блеър неотдавна на конференция на европейските социалисти и предизвика сериозен смут. И тези думи показват посоката, по която върви Лейбъристката партия. Преди изборите Блеър се стараеше да не прилича твърде много на лейбърист, а след тях демонстрира, че може да бъде консерватор.
