Споразумението с Microsoft обаче срива някои от фундаменталните черти на компанията, които я отличаваха от всички други. В края на 80-те години Apple дори водеше съдебно дело срещу Бил Гейтс и неговата компания за това, че са откраднали от тях лесния за използване интерфейс на Windows. На 6 август тази година Бил Гейтс се появи на гигантски телевизионен екран на изложението Macworld в Бостън и обяви за инвестицията си в Apple. Буквалните думи на Гейтс бяха: "Мисля, че ще бъде доста забавно да помогнем на Apple. " Хиляди хора в залата го освиркаха, но това не променя нещата.
Освен това Гейтс не декларира намерение да подкрепи новата софтуерна стратегия на Apple. Компанията на Стив Джобс залага бъдещето си на новата операционна система Rhapsody (нейният предвестник е вече появилата се на пазара операционна система MacOS 8), за която се твърди, че ще излезе до една година. Целта е да се направи операционна система толкова мощна и лесна за използване, че да може успешно да се конкурира с Windows. Засега обаче нито една голяма софтуерна компания не е потвърдила, че ще прави програми за Rhapsody.
Светъл лъч е почти пълната подмяна на борда на директорите на Apple - повечето наблюдатели смятаха, че директорите на компанията носят голямата вина за лошите резултати. Бяха освободени Майк Макула, който преди време бе председател на борда на директорите, Катерин Хъдсън и Бърнард Голдщайн. На тяхно място идват председателят на борда на директорите на Oracle Corp. Лари Елисън, бившият главен финансист на IBM Corp. Джеръм Йорк, изпълнителният директор на Intuit Inc. Бил Кемпбъл и - естествено - Стив Джобс. Самият Джобс заяви, че засега няма да се избира председател на борда на директорите, което му оставя вратичка той да заеме поста на по-късен етап.
Факт е, че някои хора направиха доста пари от неочаквания скок на акциите на Apple (нарича се insider trading - използване на вътрешна за дадена компания информация при търговия с нейни акции - и е наказуемо по американските закони, но постоянно се практикува на световните борси). Големият проблем е, че моментната цена на акциите на Apple няма отношение към дългосрочните й перспективи. А коментарът на брокерите от Уолстрийт е, че тази история няма да продължи дълго.
НАКРАТКО
Canon Inc. пусна в продажба новия модел цветен мастиленоструен принтер BJC-4304. Със смяна на касетата той се превръща в цветен скенер за документи и фотоизображения. Цената на BJC-4304 е 240 долара. Добавката за оптическия скенер струва 99 долара, като това е почти два пъти по-ниска цена от сравнимите модели. Управлението на скенера е изключително опростено. При инсталирането само трябва да се зареди в компютъра драйвър за скенера. Не е необходимо да се калиброват цветовете. Сканирането на изображенията става при два режима - 360 или 180 пиксела на инч.
Компанията пусна в продажба ново двупосочно радио Talk About. Радиото използва УКВ-честоти, специално освободени за осъществяване на нелицензирани семейни услуги. Обхватът на Talk About е 3 километра. Радиото е средство за комуникация между деца и родители по време на ваканционни излети или разходки в увеселителни паркове. Talk About е с дължина 11 сантиметра и тежи 200 грама. Три АА-батерии осигуряват енергия за три часа разговор или 27 часа работа в режим на покой. Цената на базовия модел без LCD-дисплей е 149 долара.
Компаниите и VocalTec Communications подписаха с новата компания ITXC Corp. договор за осъществяване на interexchange-услуги за провайдъри на телефонни услуги в Интернет. Основателят на ITXC Corp., Том Евслин, е бивш вицепрезидент на AT&T. Според условията на договора AT&T и VocalTec ще осигуряват ITXC с технологии и софтуерни продукти. Услугите, които ще се разработват според този договор, ще са насочени към развитието на унифицирани мултимедийни комуникационни мрежи.
Компанията създаде спецификацията PersonalJava, която позволява на домашни апарати като конзоли за игри, мобилни и джобни компютри, свързани с Интернет телевизори да комуникират помежду си и с глобалната мрежа. Тези устройства може да бъдат и без клавиатура или мишка. Вече дванайсет големи компании, сред които Motorola, Microware Corp. и , подписаха със Sun договори за използване на PersonalJava.
Компанията Spyglass Inc. съобщи, че създава звеното Spyglass Proffessional Services, което ще предлага консултантски услуги за Интернет и инженерингови услуги за инсталация на свързани с Интернет продукти. Spyglass сътрудничеше на при реализацията на мрежовия компютър Network Station. Също така компанията работи с за създаването на серия специално пригодени за Интернет копирни машини.
Нови продукти в object технологията
На конференцията Object World West 97 компаниите Visigenic Software, Iona Technology, Versant Object technology и Omni Software, които са водещи в object софтуерната технология, съобщиха за създаването на някои нови продукти.
Тя представи следващото поколение object request broker (ORB), Visibroker 3.0 за Java и C++. Visibroker е част от стратегията Distributed Application Platform на Visigenic и ще поддържа търговските услуги и системата CORBA. Междувременно компанията представи продукта си Orbix Database Framework. Този продукт, в интеграция с CORBA, ще осъществява управление на системи от бази данни. Компаниите и са сключили споразумение, според което Streaming Toolkit на Object Space ще се интегрира с object бази данни технологията на Versant.
Продажбите по Интернет ще достигнат $8 млрд. тази година
Според последния доклад на Forrester Research за електронната търговия се очаква през тази година обемът й да достигне 8 млрд. долара. През миналата година това число е било 2.6 млрд. долара. Изглежда, че нищо вече не може да спре разрастването на този вид операции, а прогнозите сочат, че през 2002 г. обемът на електронната търговия ще бъде вече 327 млрд. долара.
Този експлозивен ръст ще бъде съпроводен с намаляване на разходите и нарастваща ефективност на използването на Интернет като канал за продажби. Най-голям прогнозен дял в електронните продажби през 2002 г. ще имат производителите на дългот-райни стоки с близо 100 млрд. долара. Например металургичната компания Dofasco Inc., която работи с трите най-големи американски производители на автомобили, се подготвя да започне работа с всичките си клиенти с помощта на електронен обмен. Като резултат от това компанията очаква да намали с 50 процента разходите си за обмен на информация за произвежданите продукти. Проектът на Dofasco е част от амбициозен план за свързване на автомобилната индустрия посредством огромна extranet-мрежа. Първоначалните очаквания са, че чрез тази мрежа компаниите, включени в нея, ще спестяват общо 1 млрд. долара годишно.
Авиационният гигант Boeing също разширява участието си в продажбите по Интернет. Компанията има сайт, чрез който предлага продажба на резервни части за самолети, като по този начин клиентите имат 24 часа достъп до каталозите с информация. Чрез тази услуга Boeing си осигурява продажби за 290 хил. долара дневно, или около 107 млн. долара годишно.
Според доклада най-неотложната стъпка за развитието на електронната търговия е подобряването на сигурността на електронния търговски трансфер. "Използването на Интернет като нов канал за продажби е неизбежно, но ние все още не сме готови да отговорим на изискванията на сигурността", казва директорът на отдела за Интернет-търговия на Джонатан Вайнщайн.
Нашумелите афери в новата българска история
Житарите на Деклозиер
проф. Георги МАРКОВ, д.и.н. "Българското лято" на 1915 г. накара великите сили да заговорят за "стратегическия ключ на Балканите". На 21 юли в София пристигна бившият френски министър Жан Крюпи със задача да проучи отблизо политическото положение. Той се срещна с държавници, между които Васил Радославов и Никола Генадиев, дипломати и банкери, проявявайки необичаен интерес към очакваната богата реколта на зърно, и после отпътува за Петроград. На пълномощния министър Алфред Панафьо бе наредено да следи и да докладва за състоянието на вътрешния пазар и експортните възможности. София бе посетена и от агентите на руското финансово министерство Грубе и Поляк.
Британският външен министър сър Едуард Грей предложи трите сили на Съглашението да участват с по 50 милиона златни лева в изкупуването на българската реколта. Неговият руски колега Сергей Сазонов се усъмни в очаквания успех. На връщане от Петроград Крюпи пак се отби в София и посети Българска търговска банка. Той уточни условията за създаване на "частно търговско предприятие", синдикат, представляван от Фернан Деклозиер, в продължение на 10 години делегат на френските банки, издателки и държателки на български държавни ценни книжа. Явната цел на финансово-политическата операция бе изкупуването на зърнените храни, за да се предотврати изнасянето им за централните империи, а скритата - да се притисне българското правителство в полза на Съглашението чрез широко подкупничество на влиятелни политически лица, предимно депутати, та дори да бъдат предразположени цели политически партии начело със своите водачи. На колониалните империи не им трябваше българското жито, а и зад тях бе цяла Америка.
Необходимите значителни суми бяха отпуснати от тайните фондове на съглашенските сили и прехвърлени в парижката "Креди Лионе" и лондонската "Уестминстър банк", а те се задължаваха да ги преведат в България чрез Търговска банка, чийто председател на управителния съвет Иван Буров и главният директор Георги Губиделников поддържаха тесни връзки с Народната партия. Крюпи настояваше да се изразходват целесъобразно 100 милиона златни франка за всеобхватно изкупуване в зависимост от променящите се международни и вътрешни обстоятелства.
Упълномощеният като частно лице Деклозиер бе подставен от съглашенското дело в България. Той бе вещ в камбиалните операции, обаче не разбираше нищо от житарска търговия. Закупуването на половината от добитите през 1915 г. в излишък зърнени храни щеше да му струва 120-150 милиона лева. Макар да започна дейността си на 11 август 1915 г., Деклозиер "забрави" да си регистрира фирмата и едва на 17 август подаде декларация за данъчно облагане. Фирмата нямаше собствена сметка и се финансираше чрез Търговска банка. Генадиев в качеството си на юридически съветник препоръча на Деклозиер "търговски агенти", разпределяйки им околиите за изкупуване. В повечето случаи те бяха партизани от неговата Народнолиберална партия, но някои произхождаха от средите на Народната партия и БЗНС.
По нареждане на Деклозиер банките в Париж и Лондон предоставиха 20 милиона златни франка в разположение на Търговска банка. Писмен договор не бе сключен. Сделката бе твърде изгодна за Буров и Губиделников. Кредитът се откри чрез чекова операция, за която бе постигнато устно споразумение. Риска поемаха държавните съкровища на силите от Съглашението, стоящи плътно чрез своите легации в София зад гърба на Деклозиер. Търговска банка не се интересуваше откъде извират парите, а единствено от размера на печалбата. Деклозиер даде 20 милиона франка злато в замяна на 22 милиона книжни лева, плащайки 5 на сто комисиона при общоприетата до 4 на сто в Западна Европа.
На 13 август Търговска банка запита какви суми има на разположение, на което "Креди Лионе" отговори - 10 милиона златни франка, а "Уестминстър банк" посочи 400 хиляди лири стерлинги, или всичко 25 милиона златни лева. Тайната бе гарантирана: "Няма нужда да ни телеграфирате името на този, който внася, или на оня, в полза на когото този внос става. " Имената знаеха само посветените в операцията, сред които първият секретар на френската легация в София Фиц Морис.
Поради строгата тайна Деклозиер не можеше да прибегне до услугите на Българска народна банка, а подписваше две чекови книжки, издадени му от Търговска банка. Ако Буров и Губиделников рискуваха 4 милиона лева, печелеха от тях до 400 хиляди лева. Оборотът на тяхната банка възлизаше на 140 милиона годишно. Бедата бе тази, че само банковата сделка можеше да се съхрани в дълбока тайна. Търговската част на операцията щеше да се разчуе из цяла България. Тайната бе в началото, макар и под зоркото око на тайната полиция, а сетне стана обществено достояние.
По онова време България произвеждаше повече жито, отколкото изяждаше на хляб. Годишното производство на зърнени храни тази година надхвърляше със 100 000 тона средното - 2 200 000 тона, от които 1 300 000 се потребяваха в страната. Останалите 900 000 тона в мирновременни условия би трябвало да се продадат в чужбина, съставлявайки най-значителното перо от българския износ. От това щяха да спечелят държавата и производителите. Износът обаче бе забранен с постановление на Министерския съвет.
Деклозиер не влезе във връзка с житарски търговски фирми, а потърси партийнополитически оцветени лица. Строго поверителният списък, озаглавен "Агенти на Г.", бе уж в единствен екземпляр, но Радославов разполагаше с препис и дебнеше политическите противници да се набъркат дълбоко в житарската афера. Генадиев препоръча свои политически приятели, за да извлекат полза и за себе си: "Ще дойдат милиони, по-добри цени и готови храни. " Ширеше се обаче и друго мнение:
Генадиев не беше в изпълнителната власт, а продължаваха да го затрупват с молби за служби, поради което гледаше да обезщети "доверените лица" с пари: "Такава търговия се случва на търговеца през живота му един път. " Неговият хонорар обаче бе само 2000 лева за даден "юридически съвет". Най-много бяха представителите на Народнолибералната партия, и то от крилото на Генадиев: Велизар Каракашев, Иван Халачев, Михаил Патев, Димитър Димитров, Иван Чанков, Яков Матакиев, Стойко Немски, Павел Генадиев, Христо Янков и Георги Генков. Земеделският съюз бе видно представен от Марко Турлаков, Александър Димитров, Александър Стамболийски (в затвора), Райко Даскалов, Григор Бояджиев, Найден Куманов, Неделчо Георгиев и Бешко Дунев.
Деклозиер плащаше до 25 на сто над пазарната цена. Той даваше на "агентите" 5 на сто вместо 3 на сто от стойността на закупеното и още по 1 лев на всеки 100 кг. Търсенето вдигна цените на борсата за храни. Дребните посредници по селата също се облажиха от стока с 11 лева на 100 кг. На 26 август Министерският съвет определи пределна цена 26.50 лв. за 100 кг. Радославов се закани, че няма да одобри нарушението на постановлението. "Агентите" на Деклозиер обаче не спряха да разтварят широко пръсти и плащаха щедро в брой. Печалбата им се услади за чужда сметка.
Труден за решаване бе въпросът със съхраняването на житото, защото Деклозиер държеше да се събира в складове в непосредствена близост до железопътната линия за по-лесно извозване. За една барака се искаше 30 хиляди лева наем месечно. Деклозиер не се скъпеше и плащаше. Той припираше много, но бе застигнат от събитията.
На 10 септември 1915 г. България обяви обща мобилизация.
Всякакви покупки на жито бяха прекъснати.
Деклозиер се скри зад фирмата на Търговската банка. Той се яви при Губиделников за "преглеждане на сметките" и остави 4 134 620 лева за "ликвидационни работи", след което се измъкна с персонала на френската легация. "Агентите" трябваше да изсърбат надробената попара.
Правителството на Радославов тури ръка върху аферистите, реквизира храни на обща стойност 18 милиона лева и иззе 2.5 милиона лева от Търговската банка в полза на държавата. То бе доволно, че е надиграло Съглашението. Радостта обаче бе прибързана, защото не се знаеше кой ще спечели Голямата война. В Париж и Лондон държаха точна сметка на похарченото и начисляваха наказателни лихви. Падежът за погасяване щеше да дойде с договора за мир.
Още в началото на октомври 1915 г. партийният орган на либералите "Народни права" подхвана изобличенията срещу "предателите". На 15 ноември полицията арестува 39 души. Натрупаният следствен материал бе предостатъчен като количество, обаче Радославов отлагаше връчването на обвинителния акт и началото на съдебния процес. Той ловко прилагаше заплахата със затвора, за да оцелее правителството в парламентарните битки. Народната партия склони да подкрепи правителството за бюджетните разходи. Депутатите на земеделския съюз също гласуваха за. Генадиев обаче се оказа костелив орех. Неговите привърженици застанаха здраво до него дори когато им се каза, че ще го последват и в "Генадиевия дом", прозвище на Софийския централен затвор.
Софийският военен съд отреди на Генадиев 10 години строг тъмничен затвор, а на другите 11 народни представители по 8 години. Банкерите Буров и Губиделников, които най-много спечелиха от житарската афера, бяха оправдани. Вярно е, че заради тях отстъпи Народната партия, но не е лъжа и твърдението на банкера Ангел Куюмджийски: "Моето приятелство търсят видни политици, защото техните полици са в личния ми сейф. " За жалост политиците на България не бяха богати по рождение. Някъде парите правят властта, другаде властта прави пари.
Експанзията на американското кино и тревогите на Европа
Виолета Петрова
В съперничеството между Европа и Америка съществува един забавен епизод - спорът около това кой всъщност е истинският изобретател на киното. Цял свят мисли, че знае - французите братя Люмиер. Обаче филмовата преса отвъд океана твърди, че двама американски изобретатели - братята Латъм, са бащи на киното, защото за първи път са показали филм в Ню Йорк, месеци преди прожекцията на братя Люмиер в Париж. Но тъй като те били скромни бизнесмени, повече се интересували от печалбата, отколкото от културното значение на новото изобретение. А французите с нахалното си, шумно самохвалство успели да убедят света, че са първооткриватели, и това било записано във всички истории на киното.
Периодично подновяващият се спор около откривателството всъщност е само детайл от драматичния диалог, който десетилетия наред тече през Атлантика. Конкуренцията между американското и европейското кино се превръща в борба на живот и смърт поради световната експанзия на американското кино, оставящо все по-тясно пространство за местните филмови продукти. В тази битка европейците се чувстват като излъгани стари родители, пренебрегнати и победени от собственото си дете. Европа, която счита себе си за люлка на седмото изкуство, успява да покаже филмовите си творби пред едва 1% от американските зрители, в същото време американските филми покриват около 80% от екраните на Стария континент.
Доминацията на американските филми се схваща като заплаха както за националните кинематографии, така и за националните култури.
Американизирането на европейската култура е проблем No1 за европейските интелектуалци. Знаменити режисьори като Вим Вендерс, Бернардо Бертолучи, Педро Алмодовар, продуцента Дейвид Пътнам се включиха в кампанията за защита на европейското кино и националната идентичност на отделните кинематографии. Само постоянни квоти за европейски филми в кинопоказа могат да осигурят сигурен достъп на техните филми до националните екрани. Докъм края на 80-те години Източна Европа бе наблюдател в този спор. Днес е част от проблема - американските филми много бързо се настаниха и на източноевропейските екрани, а полуживите местни кинематографии нямат шансове в неравната конкурентна битка.
Но очевидно проблемът има по-широки измерения и по-дълбоки корени от въпроса за пазарната конкуренция, в която мощната американска киноиндустрия безпорно има много преимущества. Става дума както за различен подход в производството на филмите, така и за различни схващания за тяхната функция в обществото.
Картината от двете страни на океана е пълна с парадокси. Американското кино е изцяло частен бизнес, но идеологията във филмите е силно подвластна на идеята за етатизма. Американските филми залагат на универсалните ценности на американската демокрация, свободата на личността, справедливостта, семейството, почтеността. Положителният герой може за известно време да бъде аутсайдер, но в крайна сметка се завръща в лоното на добродетелта и се оказва защитник на американската ценностна система, чийто основен стълб е държавата. Напрежението между частните и колективните интереси се уравновесява с друга базисна идея - прословутата американска мечта, според която всеки почтен и усърден гражданин може да преуспее.
Киното е не просто много доходоносен бизнес в САЩ, то е мощна индустрия, фабрика за мечти, развита върху съвършено прагматичното схващане, че филмът е първо продукт на индустрията за забавление, който носи печалба и едва след това - изкуство. Производството на филми е в челните места в списъка на най-печелившите бизнесдейности. В класацията на най-богатите в шоубизнеса за последните две години фигурират имената на Стивън Спилбърг, Арнолд Шварценегер, Том Ханкс, Джим Кери, Майкъл Крайтън. И най-опърничавият американски режисьор е принуден да приеме системата от финансови и правни взаимоотношения, която не зачерква момента на творческа импровизация, но го вгражда в предварително определената система от строги производствени, финансови и идеологически правила.
Системата на звездите е другото американско изобретение, носещо много пари. С цялата мощ на своите финансови и рекламни ресурси индустрията произвежда звезди и после печели милиони от тях. Днес обаче звездите създават проблеми - обособи се каста от високоплатени актьорски величия, които много често диктуват свои финансови и творчески условия. Звезди от ранга на Джим Кери, Джон Траволта, Деми Мур, Силвестър Столоун, Арнолд Шварценегер не пристъпват към филм без договор за милиони. Напоследък числото надхвърли $20 000 000 за филм. Никой не се наема да предскаже докъде ще стигне горната граница и дали изобщо ще има такава.
Колкото и да е привързана към собствения си позитивен опит американската киноиндустрия е отворена система. Тя непрекъснато поема в себе си идеи и таланти - както от Европа, така и от цял свят - но ги асимилира по свойствения си начин. Пример за това са безбройните напоследък remakes на европейски филми - камерни драми се пренасят в американски интериори, правят се със звезди или пък се преработват в екшъни. Филмовата фабрика може да прекрои и съшие отново всеки филмов сюжет - все едно дали е стар или нов, заимстван от книга или от вестник, от живота или от документи.
Този индустриален подход е чужд на европейските кинематографии. Дори най-голямата сред тях - френската, не може да се мери с отвъдокеанските мащаби. Макар отчасти да са субсидирани от държавите си, европейските филми непрекъснато произвеждат еретични и подривни от гледна точка на държавността идеи.
Героят в европейския филм е личност, раздирана от противоречия и съмнения, неспособна да взима категорични решения и да постига безусловен хепиенд.
Докато американската филмова история успешно лансира мита за силния, побеждаващ мъж и красивата, покорна жена, европейците непрекъснато преразглеждат валидността на индивидуалната и колективната митология и ерозират душевната стабилност, която носи вярата. Режисьорите на Стария континент са изправени пред постоянна дилема - да следват здравословните образци на младата американска нация или да се вслушват в гласа на собствените си корени, чието начало се губи далеч назад във вековете. Трагизмът в бурната история на Стария континент ражда странните видения на болните души и създава драматична нагласа към света, която трудно се съчетава с неизкоренимия американски оптимизъм. Макар че публиката в Европа охотно поглъща американските филми, интелектуалното недоволство от масовите продукти на Холивуд не е стихвало нито за миг.
Докато Америка поглъща в себе си нации и култури и бързо се справя с гузната национална съвест (геноцида на индианците, войната във Виетнам), Европа бавно и мъчително върви към идеята за обединението си. Самата тази идея - за общ европейски дом, е заредена с противоречия и конфликти - от една страна, тя предполага политическо, икономическо и финансово единство; от друга - тя не само не елиминира културните различия, а напротив, иска да ги опази и дори съзнателно да ги култивира. Европа влива в американската индустрия десетки таланти - актьори, режисьори, сценаристи, художници, оператори. Америка от своя страна глобализира европейската филмова мисъл. Знаменитата френска нова вълна в края на 50-те години например започна с интелектуалните усилия на група френски критици върху материал от американското кино. Разбира се, съперничеството в областта на киното е само един от аспектите на културната драма между Стария и Новия свят.
Европейската интеграция се опитва да бъде истински демократична - тя се стреми да опише и приеме другия като равностойна ценност; американската интеграция е далеч по-агресивна - тя асимилира различията, като ги прави част от себе си. Затова културният диалог през Атлантика протича трудно - естественият обмен на интелектуални идеи е съпроводен с взаимни подозрения. Но ако мислим повече за положителните стойности в различния подход, тогава противоречията загубват съдбовността си - известно е, че американското кино се стреми да бъде еманация на представата за човешко щастие, докато европейските филми се стараят да показват не толкова тази мечтана цел, колкото мъчителния път към нея.
Неизбежните процеси на глобализация в киното все повече размесват националностите в снимачните екипи на съвременните филми; критиците напоследък се затрудняват да посочат националната принадлежност на много от тях. И противоречията започват да се изместват от една нова, обща предства - различията могат да се превърнат в извор на вдъхновение вместо на конфликти. А динамиката на противоречията може да акумулира продуктивни творчески енергии.
Екзотични легенди създадени от дърво, хартия, бронз
Илина Андреева
На гръцкия остров Идра всяка година през юли се провежда международен фестивал на марионетните театри. За четири дни (от 11 до 15 юли) малкото живописно островче се превръща в сцена, населена с жонгльори, фокусници, феи, таласъми, дори скелети, които танцуват рок до разпадане. Сред участниците от Франция, Великобритания, Австрия и др. беше и трупата на Варненския куклен театър, която се представи с театър на сенките, получил всеобщото признание на публиката за майсторство на изпълнението.
Специален гост в тазгодишното издание на фестивала бе художникът Атанас Хранов. Той е и първият автор, поканен да покаже творби на изящното изкуство.
В зала "Мелина Меркури" на кметството в Идра грейнаха в пълния си блясък от цветове и форми произведенията на Атанас Хранов, изпълнени в дърво, ръчно правена хартия и бронз. Въпреки че е завършил специалност дърворезба в НХА, той не се ограничава само в рамките на дървения материал. Любимият сюжет на художника са приказките и легендите, идващи от всички краища на света - Месопотамия, Латинска Америка, Индия. Този път обаче бяха разработени главно теми от гръцката митология - Одисей се завръща при Пенелопа, приключенията на героя Херкулес, вакханалиите на Дионис.
Творбите представляват една изключителна смесица от скулптура, дърворезба и живопис, в която съжителстват различни примитивни символи, подправени с капчица съвременен виц.
Гръцката публика беше особено впечатлена от играта с ярките, чисти цветове, характерни за работите на Атанас Хранов, както и от меките форми, завладели творбите му. Самият автор споделя, че съзнателно бяга от правите линии, защото ежедневието ни е достатъчно сковано и геометризирано.
Положителната оценка и възхищението на гръцките домакини от професионалните умения и разностранния талант на пловдивския художник, разбира се, придобиха и материално изражение в няколкото откупки, направени по време на изложбата, както и в поканата, отправена към Атанас Хранов, и догодина да допълни празнично-артистичната атмосфера на остров Идра. Дотогава на автора предстои изложба в София през есента.
"Цафира" - синът на "Синтра"
Новият миниван на "Опел" - елегантна лимузина и товарно магаре
Александър ХРАНОВ
Шасито е на "Астра", концепцията се нарича миниван. Пробива в Европа, твърде успешен, направи през миналата година "Рено" с комбинацията "Меган" и "Сценик". "Опел" също бърза да обере от каймака на автомобилния пазар. Името "Цафира" не означава нищо. Пак една от така наречените синтетични думи, като например "Калибра". Специалистите считат, че миниванът е новият хит на пазара, дори скоро ще заеме мястото на по-големите си братя като "Опел Синтра", "Фолксваген Шаран", "Шевролет Вояджър".
Компактните размери на минивана го правят много по-използваем в ежедневието от мастития му прототип. Доказано е, че 90 процента от времето не се използва допълнителният обем на "истинския" ван.
Концепцията е еднаква. И "Цафира" като "Синтра" ще има седем седалки, само че събрани на дължина от 4.32 вместо на 4.67 метра. Най-ценното на концепцията обаче е разнообразието при употреба. Без да се демонтират, задните седалки потъват в своеобразен двоен под. От бус "Цафира" се превръща в транспортер, побиращ багаж до 1.7 кубически метра. Дори дъската на сърфа с дължина от 2.8 метра спокойно влиза в това пространство.
Височината от 1.65 метра създава изключителни удобства при шофиране. Водачът наблюдава отгоре останалите автомобили, видимостта на пътя е отлична. Просторът на купето е като в "Джъмбо-Боинг". Каросерията е красива и модерна. Предната част напомня на новия А-модел на "Мерцедес" - с късата муцуна, със силно наклоненото предно стъкло и големите фарове.
Освен обичайните 16-клапанови бензинови двигатели с мощност от 75 до 115 конски сили ще се предлагат и два свръхмодерни и екологични дизелови агрегата. И двата с директно впръскване на горивото и турбокомпресор - мощност 82 и 100 к.с. Цените ще започват от около 30 000 германски марки.
"Опел Цафира" ще бъде представен официално през септември на традиционния Франкфуртски автомобилен салон. Любителите на компактния ван ще могат да си го купят обаче едва през идното лято. След представянето на новата "Астра". Нали шасито е все пак от нея... "Ако търся печалба, ще си купя билет от лотарията..."
Невена Коралова
Не ми се щеше в разгара на лятото да припомням студените януарски дни, но точно тогава любителите на оперното изкуство бяха разгорещени от едно изключително преживяване - слушаха и гледаха по екрана на БНТ най-новата звезда на оперния небосклон, италианското мецосопрано Чечилия Бартоли. В това предаване тя бе гост на прочутата Берлинска филхармония по време на празничния предновогодишен концерт. Шеф-диригентът на оркестъра Клаудио Абадо беше видимо очарован от участието и прекрасното представяне на своята сънародничка.
Чечилия изпя две френски песни от Берлиоз и Равел, но суперизпълнението й бе арията на Пепеляшка от едноименната опера на Росини. Виртуозната ария на тази популярна приказна героиня е и късметът на Бартоли - търсят я в най-големите оперни театри в САЩ и Европа именно за Пепеляшка. Като че ли само в собствената й страна не е от най-желаните артистки. "В Италия е най-трудно да пробиеш, казва Чечилия, а и в "Ла скала" освен Верди и Пучини нищо друго не признават. " Е, силни думи, но щом ги казва италианка, може и да е права!
Истината е, че в момента гласът на младото мецосопрано е най-подходящ за репертоар от опери на Моцарт, Росини, Белини, т.е. роли, за които е необходим по-лек, по-подвижен глас, и то с блестящи височини.
Чечилия Бартоли е учила в консерваторията в Рим - нейния роден град, но най-много е работила със своята майка Силвана, която е хористка в една професионална трупа. И друго интересно се забелязва в биографията на 30-годишната Бартоли. Тя има зад гърба си доста компактдискове в прочутата звукозаписна фирма "Дека". Нейните албуми се разпродават бързо на музикалния пазар. Преди години младите певци предпочитаха първо да осигурят сценичната си кариера с участия в най-престижните оперни театри като "Метрополитен" в Ню Йорк, "Ковънт гардън" в Лондон, "Ла скала" - Милано, или Виенската държавна опера... и чак по-късно се замисляха да регистрират уменията си върху звуковата лента. Сега се очертава обратната тенденция - първо и преди всичко младите артисти бързат да се включат в звукозаписия бизнес. Някои изпълнения от компактдисковете на Чечилия Бартоли бяха излъчени и по Българското национално радио и съм сигурна, че много от нейните фенове са успели да си ги запишат.
Предстои обаче и заснемането на неин концерт през есента, който вероятно ще бъде показан около Нова година по SAT 3. Но това е още въпрос на бъдещето. Самата Чечилия не иска да се претоварва с много работа и си позволява да откаже някое интересно предложение. Хонорарът й за един концерт например се движи между 50 и 60 хиляди долара - така че с право подбира ангажиментите си. А при подобна тарифа на хонорарите й няма да се наложи скоро да си купува билет от лотарията... История за диктатор и учителка
Румен Соколов
Вечната приказка за красавицата и звяра този път е превърната в комедия. Красавицата е козметичка, на която й е писнало от заседналия живот и е тръгнала да търси приключения. Търсенето на интересна работа я отвежда при диктатора Борис Поченко, управляващ източноевропейска държава. Той я наема за учителка на децата му. Следват много непредвидени и забавни ситуации. Главните роли във филма "Козметичката и звярът" се изпълняват от Тимоти Далтън и Фран Дрешър. Англичанинът Далтън, когото голяма част от зрителите познават като един от изпълнителите на Джеймс Бонд, започва кариерата си през 1968 г. в "Лъвът през зимата". По това време той е един от най-добрите изпълнители в Кралския Шекспиров театър. По-късно обаче неговият талант се загубва в комерсиални филми в Съединените щати. Въпреки това той си остава един от най-популярните европейски актьори.
Негова партньорка във филма е комедийната актриса Фран Дрешър. Тя става популярна най-вече с телевизионните поредици, в които участва. Дебютът й всъщност е в "Треска в събота вечер" с Джон Траволта. Има номинации за "Еми" и "Златен глобус". Режисьор на филма е Кен Куапис, които бе един от авторите на миналогодишния хит "Дънстън сам в хотела".
Българин и рускиня влизат в историята на сватбите
Българин и рускиня сключиха брак, който ще влезе в историята, разказаха очевидци специално за "Капитал". Те са първите младоженци от Източна Европа, които сложиха халки на екзотичния остров Ямайка. За това външното министерство на латиноамериканската страна ще им издаде специален документ.
Бургазлията Тодор Костов, който от 8 години е в Русия, се харесал с Анна, негова колежка от знаменития институт МГИМО. Двамата сключили църковен брак в Москва на 15 юни, след което прелетели океана. Гражданският брак се състоял на 2 юли в суперелитния ямайски курорт "Сан Суси Лидо", който е от системата "Суперклубс" и е специализиран в обслужване на младоженци. В курорта се провеждат средно по три сватби на ден - главно двойки от САЩ, Англия, Аржентина. Намира се само на 2 км от градчето Очо Риос, известно с водопадите Дън Ривър Фолс, където е сниман филмът с Том Круз "Коктейл". На същото място е вилата на Джеймс Бонд, както и на известната певица Шаде. Твърди се също, че курортът е любимо място за отдих на шефа на "ВАЗ - Толиати" Владимир Каданников.
Освен него други източноевропейци там почти не се отбивали, заявили хора от външното министерство на Ямайка, които изненадали Тодор и Анна. След като разбрали, че ще сключат брак, им обещали и сертификат за това, че са първи в това начинание от нашия регион.
Сега двамата младоженци имат друг проблем. Те не са сигурни дали бракът им ще бъде признат в България. "Решени сме обаче да се борим до победа", твърди г-н Костов. Той и съпругата му получили поздравления лично от Бил и Хилари Клинтън, след като един от гостите на сватбата в Москва се оказал личен приятел на американския президент и след това във Вашингтон му разказал за любопитното събитие.
ДИАЛЕКТИКА
- Футболният треньор Димитър Пенев, по-известен като Стратега от Мировяне, едва не изпусна самолета си за Саудитска Арабия миналата сряда. Той подписа договор с отбора "Ал Насър" (Риад) за 15 000 долара месечна заплата според съобщенията в медиите. Друг българин на неговото място сигурно щеше да чака самолета на летището от сутринта, но Стратега невъзмутимо цъфна пред чек ин-а 5 минути преди полета. Това изправи косите на някои ужасени свидетели, но неизмерната популярност на Пената му помогна скорострелно да преодолее летищните формалности.
- Концерт в памет на роклегендата Елвис Пресли ще събере фенове в лятната къпалня "Мария Луиза" в София на 16 август. Изпълненията на Нона Йотова, Кристина Димитрова, Ирина Флорин и няколко групи ще подгреят публиката.
- Играчите от футболния отбор на "Славия" са първите в България, които ходят на мач по костюми. Това е специална продукция на елитния дизайнер Петър Генадиев и неговата модна къща "Хай левъл". Идеята щукнала на помощник-треньора Николай Илиев, който заедно със съпругата си наскоро откри оригинален бутик с дрехи на Версаче. Генадиев издокарал футболистите в елегантни костюми в тъмносиньо с ризи в малко по-светъл нюанс и подходящи строги вратовръзки. Играчите на "Славия" са задължени от вътрешния правилник да ходят на всеки официален мач с тези костюми. На тренировки пък ходят, също задължително, с еднакви спортни облекла на фирмата "Улшпорт".
- По случай третата годишнина от създаването на Кредит експрес банка варненският клон на банката събра банкери, бизнесмени и гости. Официалният коктейл се състоя в салоните на хотел "Империал" в комплекс Ривиера.
- В помощното стопанство на АЕЦ "Козлодуй" е получен рекорден добив от пшеница. От 2.9 декара стопанството е събрало 588 кг зърно, което е сериозен запас, считат специалисти. Земеделските стопани са харесали житото и са готови да направят бартер с АЕЦ за фураж. Най-големият производител на електроенергия страда от хроничен недостиг на средства за ремонти, оборудване, ядрено гориво. За сметка на това обаче земеделски инициативи не липсват.
- Миналата седмица за САЩ замина на приятелско посещение МАРТИН ЗАХАРИЕВ, президент на списание "Егоист". Пътуването е част от лятната ваканция на бившия водещ на "Всяка неделя". В програмата му са включени някои от най-големите градове по двете крайбрежия на Щатите.
- Пещернячката Емилия Гатева постави абсолютен рекорд, като прекара сама 50 дни в пещерата "Птичата дупка", резерват "Стенето", в Троянския Балкан. Усещането за безвремие се допълвало и от липсата на часовник, което не пречело на пещернячката да се ориентира чудесно.
- Президентът на Република България Петър Стоянов изпрати телеграма до близките на баба Ванга. "Нейният живот беше изпълнен с любов към хората, с вяра в по-добрите дни за България, с надежда, че всички ние ще превъзмогнем противоречията и злобата и заедно ще работим с повече мъдрост и отговорност", пише президентът. На панихидата в Рупите ще бъде и заместник министър-председателят и министър на регионалното развитие и благоустройство Евгений Бакърджиев.
"Стандарт" поля годишнина в дъжд
В дипломатическия клуб "Глория палас" в Горна баня беше отпразнувана петгодишнината на вестник "Стандарт". Още към 19 ч заприиждаха най-нетърпеливите гости. Много от тях веднага се насочиха към бюфетите с разнообразни напитки и хапки. Политици, бизнесмени и предимно колеги лично поздравиха главния редактор Юлий Москов и неговите заместници, които стояха в края на моравата.
Доброто настроение малко помръкна, защото час след началото на купона започна да вали като из ведро. По-предвидливите гости извадиха чадъри, други намериха подслон под слънчевите чадъри. Най-мокрите си тръгнаха веднага. Гости като Евгений Бакърджиев, Муравей Радев, Стефан Софиянски намериха сушина в горната част на комплекса, където водеха оживени разговори с журналисти.
Шефът на "Трон" Красимир Стойчев приемаше поздравления, широко усмихнат. Този път той беше изменил на обичайния си стил на обличане. Неговата риза "Версаче" беше съчетана с тъмносин панталон вместо с джинси.
Най-ентусиазираните гости останаха до зори. И въпреки студеното време пищна девойка се потопи във водите на басейна.
В Лесковец "Макбет" е на мода
Мина Рудоземска
"Г-н началник, още с появяването ми същата (Елена Найденова - б.а.) се появи на вратницата и започна да ме кълне и обвинява в несъществуващи неща... От всичко е видно, че въпросната жена е с психически отклонения и редовно тормози съселяните си - пресреща хората по пътя, коленичи пред тях и започва да отправя молби към господ и клетви към човека и неговите близки, често се разголва на обществени места, с което става за присмех пред населението. " Това е откъс от доклада на кварталния на с. Лесковец ("той държи 6-7 села - цялото поречие", по думите на кмета) до шефа на РПУ на МВР, гр. Берковица. Донесението на униформения идва, след като през октомври 1995 г. 30 жители на монтанското село Лесковец адресирали подписка "до властите", с която настояват 55-годишната самотница Найденова да бъде настанена на принудително лечение в психиатрия. Аргументите им - че кълне, държи се неприлично и налита на бой. "Непрекъснато ми повтарят, че съм болна. Наричат ме шашавото... Господи, ако съм луда, да не осъмна", кръсти се беловласата "вещица". След няколко сигнала, придружени с многолюдната просба, е назначена проверка. Елена Найденова е посетена в дома си от кварталния. Сводката на служителя до полицията завършва с предложение преписката да бъде изпратена на районния прокурор в Берковица с мнение Елена Найденова да бъде принудително настанена на лечение в здравно заведение.
Елена Найденова от с. Лесковец от 3 години е в сблъсък със съселяните си. Тя е обявена за лудото Ленче и често е страна в спорове, които се решават в ръкопашна схватка.
По закон принудителното настаняване на лечение става с решение на съда. За да може съдът да се произнесе за подобна мярка, законът изисква, първо, да има доказано психично заболяване и второ, освидетелстваният да представлява сериозна опасност за себе си или за околните. Другото нормативно изискване е тройна психиатрична експертиза. Затова прокуратурата в Берковица изпраща преписката по случая "Елена" до психиатричното отделение в Монтана с молба проблемната жителка на Лесковец да бъде прегледана. Тя е прегледана в дома си от д-р Афанасиев. Заключението на михайловградския психиатър е, че става въпрос за параноидна психопатия. Според специалисти в бели престилки психопатията не е сред конкретните душевни заболявания, за които по съдебен ред може да бъде постановено задължително лечение в публично здравно заведение. Адвокатите освен това твърдят, че в казуса с Елена Найденова провинциалният психиатър с нищо не е обосновал обществена опасност. По-късно, опирайки се на натежалия куп документи, районната прокуратура решава да поиска принудително лечение и прави предложение до берковския районен съд. Съдът от своя страна призовава Елена да се яви на дело. Участието на тези дела задължително трябва да е с адвокат - нещо, което на първите съдебни заседания е пренебрегнато. На 19 август миналата година районният съд в Берковица "в името на народа" настанява Елена Иванова Найденова на принудително лечение в Психиатрична болница - гр. Лом. Междувременно освидетелстваната Елена по съвета на селски свещеник се обръща за помощ към Българския хелзинкски комитет в София.
"По международните стандарти принудителното настаняване за лечение е лишаване от свобода. Свободата е основно гражданско право. Заключението и на двете психиатрични експертизи, които поискахме, беше аналогично - няма заболяване. Това прави абсолютно невъзможно налагането на принудителната мярка. Ето причината, която ме вкара в казуса", каза за "Капитал" адвокатът на Найденова Йонко Грозев. Защитата на Елена Найденова е обжалвала в законния срок и делото е било изпратено в Окръжен съд - Монтана. Отчетени са и процедурните нарушения - липсата на тройна експертиза и отсъствието на адвокат на пилотните съдебни заседания. Делото е върнато в Берковица за разглеждане от нов състав, поискана е нова експертиза.
Миналата сряда в сградата на берковския районен съд отново бяха изслушани свидетелски показания на съселяни на Елена Найденова. Потърпевшите от деянията й в присъствието на Найденова и нейния адвокат отново се жалваха, че тя ги кълне и напада. "Идеме от нивата. Спреме на чешмата накрай селото. Откъде дойде - почна да кълне. Беше с тояга. Хвана зетя и му скина потника. Удари и мене, та ми счупи кокала. Я ида от работа - нищо не съм й сторила", разказа пред прага на Темида Йорданка Лазарова от Лесковец. Другият призован свидетел се оказа потърпевш собственик на счупен с камък прозорец. Докато възстановяваше случките за протокола, дуетът свидетели отнесе по една клетва от устатата си землячката. Местните магистрати чуха и експертизата на доц. Владимир Велинов от Клиниката по съдебна психиатрия и съдебна психология при Университетската болница по неврология и психиатрия при Медицинския университет в София. "Елена Найденова не страда от душевна болест в тесния смисъл на думата. При нея има достатъчно клинични основания за диагностициране на личностно разстройство... При отсъствие на качествено нарушение на психичните качества, изискуеми от Закона за народното здраве, не намирам клинични основания за коригиране на поведението й чрез психична принуда", пише в заключението на д-р Велинов. Докато лекарят обосноваваше становището си, освидетелстваната беше коленичила зад гърба му със скръстени ръце и беззвучно мърдаше устни. За "Капитал" експертът обясни: "Това, че пада на колене и се моли, е нещо като ритуал на обезсилване на твърденията. Това, че ги бие и кълне, е защитна реакция под влияние на нейния манталитет. Тя не умее да се справя иначе."
След краткото заседание стана ясно, че прокурорът не поддържа повече искането си за настаняване на принудително лечение. "Да иде да се лекува. Ега ти душманката. Яла у село да видиш що работи", недоволстваше едната свидетелка, след като излезе вбесена от залата.
Трилърът "Лесковец"
В Лесковец всички (около 200 жители) реагират бурно, щом ги попиташ за Елена Найденова. "Кълне хората, носи лошо", "отбягваме я, кой какво прави тя кълне и ока", "плаши децата", нареждаха бабите. Една от тях дори попита с надежда в гласа: "Сакате да я вземете ли? " Всъщност никой не си спомня точно началото на войната в селото.
Кметът Петър Ставрев разказа: "От 2-3 години е така. Тя остана без работа, прибра се в селото и може би оттам психиката й просто не издържа. Скандализира всички съседи - обижда ги, кълне ги на най-близките - деца, внуци. Напоследък се стигна до бой на чешмата. Държи се непристойно, вдига си полата. Правихме подписка, документи. Ако решат да не отиде в болница, тя ще си остане в селото, никой няма да я изгони. Но може да се случат и най-лошите неща - да се стигне отново до побоища и да скандализира хора, които да избухват и да стават сбивания, нещо от този род."
"Този конфликт се случи с идването ми от София. Там работех като медицинска сестра в 19 поликлиника и в психоболница Курило. Започнаха старците да ме заглеждат - кривне капа, оттук ме гледа, оттам ме гледа, плюнчи си пръстите, замазва си перчема и ми се заканва. Започнах да ги кълна - кълна само дъртите", оправда се Елена. "Те започнаха да стават агресивни. Нанасят ми побои - цялото ми тяло е в синини. В това време ме обявиха, че съм побъркана, шашава - четяла съм библията, казвала съм, че има бог", спомня си членуващата в Петдесятната църква.
"Всъщност това срещу мен е от доста време - баща ми ни бутурнясва с майка ми, вие, вика сте пустиняци, пропаднали. Аз, верно е, не съм омъжена, но той ме нарича така от 30 години. Почти не е живял с нашето семейство, все се дели. Хващаше ме за яката и ме налагаше по главата", непрекъснато повтаря черната овца на селото.
Цялото село трепери от клетвите й. Може би поради това, че няма собствени деца, "обвиняемата" със средно медицинско образование проклина най-свидното на враговете си - децата и внуците. Новопоявилата се мания "на Еленка", че къщата й е обект на посегателствата на крадливи съселяни, е вдъхновила и някои конкретни клетви: "Ръце и нозе, които, господи, ми взеха бидона, да изсънат. " "Самият мой брат казва - ти няма да кълнеш, защото тя клетвата стига. Да, госпожо, той ме удря по ръката и ми счупва ръката, рожденият ми брат. Защо - била съм откъснала 5 чушки от пред къщата, а той бил купил разсада. Добре, но аз съм копала, поливала, плевила. Счупи ми ръката и след няколко месеца господ го бутна от камиона и си счупил прешлените", разсъждава Найденова. Смразяващите кръвта "пожелания" дори разнесли из околните села слуха за вещицата от Лесковец.
"Те са ужасени от клетвите, а така, точно така, нека се плашат. Аз знам, че не съм права, защото заповедта на бога е: благославяйте и не кълнете. Но мен ме боли, понякога не издържам. А магиите ги прави бившата любовница на баща ми", беше категорична милосърдната сестра. Темата по Шекспир - "ври, котел, казан - бълбукай, адска смес - мехури пукай", включва и подробности за това как от къщата на "зловещата" съседка и набедена за прелюбодейка нощем се изнасят змийски главички. "Любовницата" посрещна обвиненията със смях, който замалко щеше да я хоспитализира поради преклонната й възраст.
"Взели сме такова решение - да не я закачаме", обяви кметът. "Много съм измъчена и разочарована на бога за изтарашения ми живот. Баща ми ме бие, брат ми иска да вземе къщата, майка ми е на легло. Никога съм нямала подслон и постоянна работа, нямам семейство. А те ме огорчават, луда ще ме обявяват. И ми взимат бурканите, взимат ми кукуруза, взимат ми ихтиола. Кой ми взе трупите - да не осъмне", класически завърши изповедта си Елена.
А съселяните й трябва да се сетят, че след като въпреки злословията от години "осъмват" живи и здрави, просто трябва да намерят друга работа на адреналина си.
"Кризата, в която сме в момента, е равна на дезинтеграцията - личностна и морална. Тя е много по-опасна, отколкото икономическото разпадане. Него човек може да компенсира, когато има добри отношения с околните. Обаче те сега изобщо не съществуват и това е много по-опасно за нас и за нашето здраве, отколкото цената на хляба. " Това каза неотдавна пред в. "Капитал" психиатърът Давид Йерохам.
Няма спор, че е трудно да бъдеш толерантен към "тревожните мозъци", болезнено чувствителните или хората с душевна травма. За това се иска търпение, пък и възпитание. Невъзможността за безконфликтно съжителство с особняците товари еднакво и нормалните, и разстроените. В малките неградски общности обикновено се появява по някой Мунчо или социален клонинг, нагърбен с неговата слава. Драмата идва тогава, когато безвредните подмятания преминат в "спортна" лошотия.
Младата ни генерация се запозна с голямата лека атлетика
Стефан АЛЕКСОВ
Новата вълна в леката ни атлетика опипа обстановката на световното първенство в Атина. Стана ясно, че още е рано за големи успехи, но и това, което постигнаха младите състезателки (сред които са двете световни шампионки за девойки от Сидни '96), накара специалистите да твърдят, че момичетата вървят добре.
Медали от тях обаче могат да се чакат най-рано на следващото световно първенство след две години. Така се потвърди, че при липсата на 31-годишната Стефка Костадинова, която се отказа от първенството заради упорита контузия, в момента има само един човек в българския отбор с потенциал за призови места. Това е хърделистката на 100 м Светла Димитрова, която записа най-добро време в света за сезона преди месец и в неделя, 10 август, ще се бори дори за титлата, според нейните думи.
Световната рекордьорка за девойки Тереза Маринова извоюва 6-о място на троен скок и това, общо взето, изми очите на новото поколение в леката ни атлетика. Постижението на нашата атлетка от 14.34 метра при насрещен вятър 0.9 метра в секунда бе малко под личния й рекорд и специалистите го отчетоха като успех, още повече че Тереза лекуваше разтежение непосредствено преди световното.
Треньорът й Христо Марков се опасяваше преди старта дали нежната му възпитаничка ще издържи на психическия натиск на големите атлетки в сектора. Маринова излезе борбено момиче и показа развитие в сравнение със световното в зала "Берси" през март, където 20-годишната българка бе осма. В изявленията й след финала имаше и много амбиция. "Доволна съм от класирането си, но от резултата не особено, каза Маринова. Ако не бе контузията в бедрото, с личното си постижение (14.79 м) щях да спечеля бронзов медал."
В Атина Тереза Маринова подписа рекламен договор с фирмата за спортна екипировка NIКE. Контрактът бе сключен за 1 година. Сега Тереза се надява да получи предложение за участие в комерсиалните турнири от "Златната четворка".
Надежди от младото поколение даде и Магдалена Христова, която влезе във финала на дълъг скок с 6.63 при норма 6.70. И другите скачаха слабо, така че Магдалена се вмести сред първите 12. Спринтьорката Нора Иванова стигна едва до четвъртфиналите на 100 м. Европейската и световна шампионка за девойки се класира четвърта с 11.36 в серия 3 и изпусна шанса да продължи напред. Така голямата ни надежда в спринта остана само със събрания опит от голямо състезание. Всъщност Нора Иванова, която не крие, че предпочита да е мулатка, не тръгна с високи амбиции за Атина. Цяло лято тя лекуваше контузия в петата, като междувременно смени треньора си, с когото стана световна шампионка в Сидни.
Преди 27-годишната Светла Димитрова да излезе на пистата, най-добре от по-старата генерация се представиха 26-годишната Петя Пендарева и 32-годишната Петя Страшилова. Трети полуфинал на световно първенство постигна Пендарева, която вървеше напред в дисциплината 200 м благодарение най-вече на отличните си времена. Тя завърши пета в серията, в която бягаше и Мерлин Оти, но с 23.02 сек продължи напред. В същата дисциплина Моника Гачевска отпадна още на първата квалификация. В четвъртфиналите Пендарева подобри най-доброто си постижение за сезона, като пробяга дистанцията за 22.90 секунди. Шестото място в серията не й попречи с такова време да отиде на полуфинал. Това бе отлично постижение за българската атлетика и за нейния треньор Детелин Маслов, като се има предвид колко е трудно бяла жена да пробие на полуфинал. На загрявката преди полуфинала Петя получи схващане на бедрения мускул, веднага бе откарана в медицинския център и изобщо не излезе на пистата.
"Големите горещини в Атина, обезводняването и бързата писта са причина за много от контузиите на световното", обясни травмата на Петя дългогодишният й треньор. Според него до шестия ден на първенството над 400 атлети се оплакали от по-големи или по-малки контузии.
На 800 м Петя Страшилова също стигна до полуфинал благодарение на доброто си време. Тя не бе сред директно класиралите се от четвъртфинала, но бягаше в силна серия и използва това. "Знаех много добре, че нямах никакъв шанс да попадна директно на полуфинала. Единствената ми възможност бе да дръпна в началото и да увлека останалите след мен, с което да направим най-бързата серия. Имах късмета, че попаднах в едно бягане със силни атлетки", обясни Страшилова. В полуфинала обаче тя завърши шеста и не успя да стигне до финала.
Световната шампионка от Токио'91 на диск Цветанка Христова не се класира за финалите. Тридесет и пет годишната ни ветеранка постигна 53.64 м и не прескочи норматива от 62.52 метра. Цветанка хвърли много лични средства, за да се подготви за световното след двегодишно наказание, но не успя да опровергае печалната ни статистика, че никой български атлет не се е върнал с успех на пистата след присъда за непозволени средства.
Пълен провал бе участието на мъжете ни. Нито един от четиримата българи не преодоля квалификациите. Николай Раев и Ростислав Димитров не успяха да влязат във финала на троен скок. Съответно с 16.72 м и с 16.62 те не покриха квалификационната норма от 17 метра и завършиха девети в двете отделни квалификационни групи.
Представителят ни на овчарски скок Илиан Ефремов също не покри квалификационната норма от 5.70 метра. Той преодоля 5.30 м от трети опит и 5.45 от първи, но се препъна на 5,60.
Както всяко голямо състезание, и това не мина без скандал с наше участие. Живко Виденов несправедливо бе дисквалифициран от квалификациите на 110 м с препятствия. Младият ни спринтьор бе изхвърлен заради два фаулстарта в осминафиналната група 1. Втората грешка обаче не бе на Виденов, а на гръцкия спринтьор Стаматис Магос. Неписаното правило на големите състезания за реверанс към домакините накара съдиите да припишат фаула на не особено известния български атлет и да го изхвърлят от състезанието. В нашата делегация поприказваха за контестация пред българските журналисти, но не направиха нищо официално.
Майкъл Джонсън отпразнува златния си медал в Атина с Алберто Томба
Смятаният от някои за най-големия лекоатлет на 90-те години Майкъл Джонсън защити световната си титла на 400 м с уникално бягане на финала на първенството на планетата в Атина. Тъмнокожият американец единствен накара гърците да препълнят олимпийския стадион в 10-дневния шампионат. Лично за неговото бягане в Атина долетя и асът в ските Алберто Томба. Италианската суперзвезда бе неизменно на трибуните за всеки старт на Джонсън, отседна на неговия етаж в хотела и накрая заедно отпразнуваха титлата.
Финалът на 400 м затвори устата не само на тези, които преждевременно бяха отписали Майкъл Джонсън и му се присмиваха, но и на шефа на Международната лекоатлетическа федерация (ИААФ) Примо Небиоло. До този старт 73-годишният италианец Небиоло тръбеше наляво и надясно колко слаб е гръцкият интерес към най-голямото спортно събитие през годината и подливаше вода на кандидатурата на Атина за олимпийските игри през 2004 г. Седемдесет хиляди зрители обаче отидоха да видят как пуснатият с "уайлд кард" и едва прескочил полуфиналите Джонсън издуха съперниците си за титлата.
Майкъл се справи с конкуренцията на правата след последния вираж, стиснал зъби от внезапната прорязваща болка в левия крак. Той закова хронометъра на 44.12 секунди и взе победата с време, каквото съперниците му на финала не са постигали в кариерите си.
Бронзовият медалист от Атланта Дейвис Камога (Уганда) остана втори на 25 стотни след Джонсън с национален рекорд, трети финишира другият американец - Тайър Уошингтън.
"Шампионите просто излизат и побеждават", заяви Джонсън, който заслужи 60 000 долара премия от ИААФ и след успешния финал направи почетна обиколка, развял фланелка на Супермен. "Щом съм поканен извънредно тук, трябваше да дам всичко от себе си. Цял сезон не ми върви, накрая нещо ме заболя и в Атина."
Единственият световен (Гьотеборг'95) и олимпийски (Атланта'96) шампион на 200 и 400 м Джонсън скъса мускул на 1 юни в тъй наречения двубой на века на 150 м с Донован Бейли (Канада). Контузията извади Джонсън от квалификациите за отбора на САЩ за Атина и най-вече заради него ИААФ раздаде "уайлд кард" за участие в световното на шампионите от Гьотеборг'95.
С третата си поредна световна титла на 400 м Джонсън доказа класата си на феноменален атлет. Миналата есен Майкъл заедно с нашата Стефка Костадинова и още петима атлети раздели златните кюлчета в турнирите от "Златната четворка".
Ато Болдън мечтаел за големи снимки във вестниците
Спринтьорът от Тринидад Ато Болдън, който спечели безапелационно на 200 м при мъжете, излезе голям славолюбец. Той призна след финала, че най-после постигнал голямата си мечта - да се види на големи снимки във вестниците и наистина да се запише в историята. Бронзовият олимпийски медалист от Атланта започна участието си в Атина с разочароващо пето място на 100 м. После се оплакваше от мускулни проблеми в краката си. Това обаче не му попречи да завърши на пет метра пред конкурентите си с резултат 20.04 секунди на 200 м. Двайсет и три годишният спринтьор не бе особено доволен от постигнатото време, но титлата компенсира всичките му негативни чувства.
"Не бягах толкова бързо, колкото би ми се искало, но просто реших да обърна главата си натам, накъде трябва, за да ме нащракат така, че всеки да вземе по една моя снимка", каза той. " Исках да дам на хората нещо, за което да си спомнят след време. Искам да успея. Искам да бъда бъдещето на спорта."
Болдън остави далеч зад себе си световния шампион от 1993 г. Франки Фредерикс (Намибия), който за втори пореден път си тръгва от първенствата на планетата със сребърен медал. "Преди четири години помолих Франки да ме научи как да бягам 200 метра като него, за да сложат един ден името ми на някои шпайкове", продължава да не крие славолюбието си Болдън. "Това обаче бе най-трудното нещо, което съм постигал досега. Преживяванията от това световно първенство ме отрезвиха и ме накараха да се почувствам нищожен. Спечелих само благодарение на мобилизацията. В един момент краката ми отказаха. Всичко бе въпрос на манталитет. " Специалистите побързаха да обявят, че успехът на Болдън и победата на приятеля му Морис Грийни на 100 м маркират настъпилото господство на новата генерация в мъжкия спринт.
И в "Левски" (Сф) вече чакат отпадането си от евротурнирите
Атанас ВАСИЛЕВ, Боян БОЙЧЕВ
Тази седмица и последният български отбор за сезона ще стартира в европейските клубни турнири. Финалистът в турнира за Купата на България "Левски" (Сф) приема на 14 август, сряда, на националния стадион "Васил Левски" словашкия "Слован" (Братислава). Реваншът е две седмици по-късно.
Преди няколко дни за втори път човек от щаба на сините гледа съперника на живо. Помощник-треньорът Георги Цветков наблюдава срещата от първия кръг на тамошното първенство, където "Слован" размаза с 5:1 като гост "Хемлон" (Хумене). Преди това пък старши треньорът Стефан Грозданов гледа разгромната загуба с 0:5 от шампиона "Кошице". От изявленията на двамата треньори стана ясно, че съперникът е показал две лица. Г-н Грозданов отказа да прави пред журналистите щателен анализ, но зад думите му личеше, че словаците не са го впечатлили особено. Дори са го успокоили. Само седмица по-късно колегата му от щаба Георги Цветков каза, че това е един много сериозен отбор, който е в състояние да отстрани "Левски". Веднага от "Герена" съобщиха, че в първия мач задължително им трябва победа без получен гол, пък била тя и само 1:0. Георги Цветков добави, че словаците са се стабилизирали финансово, а новият треньор зареждал играчите си с амбиции. Четирима нови футболисти били привлечени непосредствено преди сезона.
Какво се случи между двата мача на "Слован", които гледаха българските треньори? Много просто. Другите два наши представители в евротурнирите - "Нефтохимик" и ЦСКА, отпаднаха още в първите предварителни кръгове, след като имаха печеливши позиции. След провала им в "Левски" сякаш се уплашиха, че вървят по същия път. И побързаха да "свият знамената".
Две са основно целите на "Левски" в турнира за КНК. Всеки преминат кръг ще пълни касата на "Герена", която е перманентно празна. Всеки преодолян съперник ще зарежда с по 85 хиляди швейцарски франка синия клуб. От друга страна, ако "Левски" се класира за следващия етап, това ще бъде психологическо предимство за отбора в мачовете с преките конкуренти във вътрешното първенство и главно с ЦСКА, който отпадна нелепо от "Стяуа" в Шампионската лига.
Помнят се думите на клубния президент Томас Лафчис на пресконференция, че ще глобява за отпадане от "Слован". При победа обаче премиите не са впечатляващи, казват близки до "Левски" хора, които обичат да говорят за пари.
Така или иначе мениджърът Андрей Желязков, Грозданов и Цветков не изглеждат фаворити дори в собствените си очи. "Левски" всеки момент може да продаде Йордан Маринов (за когото пита турският "Шекерспор"), Илиян Симеонов, Тодор Зайцев или когото и да е. Това все пак е клубна политика - клубът да се издържа от продажба на играчи. Старши треньорът Стефан Грозданов обаче едва ли може да бъде спокоен, защото не знае кой от основните му футболисти може да тръгне за чужбина дори непосредствено преди мача със "Слован".
Друг недостатък за "Левски" може да се окаже липсата на новата придобивка в атака Георги Иванов-Гонзо. Център-нападателят, който дойде от "Локомотив (Пд), е с тежка контузия и шансът да бъде оправена до идния четвъртък е 50 на 50. "Левски" си има още двама централни нападатели, но липсата на Гонзо може да се окаже потискаща повече в психологически план, след като на 20-годишния пловдивчанин беше изваян образ на месия.
Предимства за "Левски" са доскорошните кавги в "Слован", както и необиграността на новия тим на словаците. В подготвителния период "Нефтохимик" се разкърши срещу същия "Слован" и го победи без усилие с 3:1 на турнир в Германия. Това би трябвало да означава, че не е непобедим за български отбор.
Примерът на ЦСКА и "Нефтохимик" обаче сигурно е това, което притеснява най-много ръководството на сините - и може би е една от основните причини, поради които треньорите се отказаха да демонстрират самочувствие. Макар че другите два отбора извадиха едни от най-неприятните възможни съперници при жребия - румънския "Стяуа" и норвежкия "Бран", това далеч не е оправдание за отпадането им.
След неочакваното 3:3 в Букурещ футболистите на ЦСКА излязоха с прекалено високо самочувствие на "Българска армия". Те очевидно бяха забравили, че 20 минути преди края в първия двубой водеха с 3:1 и просто трябваше да го спечелят, за да може реваншът да остане формалност. Въпреки че мнозина обвиняват Георги Василев за лошо избрана тактика, истината е, че футболистите не бяха достатъчно мотивирани. Те вярваха, че са "убили врага" седмица по-рано. Ръководството на ЦСКА обеща премии по 3000 долара на човек. Такава сума друг български отбор трудно може да си позволи. Дори "Стяуа", която не е излизала от Шампионската лига до този сезон, даде само по 1500 долара на своите. Президентът на ЦСКА Илия Павлов, който е и шеф на Мултигруп, отлично преценяваше, че единственият начин да си върне поне малко от вложенията в отбора е минимум участие в първия кръг в турнира за Купата на УЕФА. Това щеше да стане само при едно 0:0 срещу румънците в София - но самочувствието на футболистите, че вече са победители, ги провали.
Известна вина безспорно има и Георги Василев, който по традиция заложи на изключително дефанзивна тактика, въпреки че в Букурещ надви "Стяуа" именно с открита игра.
Липсата на опит пък беше проблемът на "Нефтохимик" срещу "Бран". Българският дебютант в евротурнирите изигра два отлични мача в Берген и Бургас, но пет минути невнимание и вратарски грешки провалиха шлагера на родното първенство в последните години. Класирането напред бе особено важно за президента Христо Порточанов, чийто стол сериозно се разклати при ревизията на Нефтохим. Елиминиране на "Бран" щеше да увеличи и без това голямата му популярност във футболните среди в Бургас. Освен това щеше да му донесе нови източници за финансиране на клуба. Загубата доведе до форсиране на продажбата на Радостин Кишишев в чужбина и планиране на трансфери и на другите звезди в отбора - Митко Трендафилов и Илия Груев, в близките месеци. Може спокойно да се твърди, че отпадането от турнира на УЕФА ще се отрази на целия сезон на "Нефтохимик" и на съдбата на Порточанов.
В четвъртък срещу "Слован" "Левски" би искал да избегне грешките на другите два отбора.
Накратко
Шест милиона долара ще прибере БФС, ако националният ни отбор по футбол се класира за световното първенство във Франция през 1998 г. ФИФА ще плаща по 2 милиона долара на отбор за всеки изигран мач в шампионата. ФИФА ще прибере поне 225 милиона долара от продажбата на телевизионните права и рекламни договори за турнира. На следващото световно през 2002 г. печалбата от изигран мач се очаква да е двойна.
Немският "Щутгарт" пожела Христо Стоичков за 3.6 милиона марки, но тази цена само разсмя ръководството на "Барселона". Докачени, германците взеха под наем от "Еспаньол" румънеца Флорин Радучою за 600 000 марки.
Междувременно Стоичков се възстанови от острото стомашно разстройство, влезе за 30 минути в контролата на "Барса" срещу "Твенте" (1:0) в Холандия и треньорът Луис ван Гаал намекна, че ще го пусне като титуляр в първия мач за Шампионската лига на Европа в сряда. Два гола пък вкара Любослав Пенев в контролен мач на "Компостела" за победата с 4:1 като гост на "Понтеведра", за което бе засипан с комплименти от коментаторите.
Нападателят Мартин Зафиров бе изгонен в дебюта си в Бундеслигата при гостуването на "Хамбургер" срещу новака "Волфсбург" във втория кръг. Българинът замени австриеца Маркус Шоп в 46-ата минута, а три минути преди края фаулира грубо отзад противник и заслужено бе пратен под душовете. Чака го наказание най-малко за 2 срещи, а изстъплението му сигурно ще накара треньора Франк Пагелсдорф да го остави и доста по-дълго на пейката.
БФС сплаши отрано треньорите в професионалния ни футбол, като глоби с 10 000 лв. наставника на "Левски" (Сф) Стефан Грозданов. Санкцията е за изказването му във вестник "7 дни спорт" срещу рефера Антон Гецов. Наказанието е оправдано с лицензионния договор, който всеки треньор бе принуден да сключи с БФС преди началото на сезона. Там пишело, че треньорите нямат право да коментират действията на други служебни лица, преди да са внесли официални писмени възражения срещу тях в БФС.
Волейболистът Ивайло Гаврилов подписа за 1 година с "Миларамбрия" (Равена) и стана седмият българин в италианското първенство. Националният капитан Найден Найденов отива в "Младост" (Загреб), след като гръцкият "Орестиада" поднови договора само на Николай Желязков.
Магдалена Малеева, 40-а в света, отпадна още на старта на турнира "Акура класик" в Манхатън бийч (450 000 долара) след 4:6, 6:7 срещу ветеранката Натали Тозиа (Фр). Тази седмица Маги се пуска на Откритото първенство на Канада в Торонто. Втората ни ракета Светлана Кривенчева игра четвъртфинал на турнира в Сопот, Полша (75 000 долара), срещу четвъртфиналистката от "Уимбълдън" Дениса Хладкова (Чех), а квалификантката Павлина Стоянова героически достигна втори кръг след победа над осмата в схемата Стефани де Вил (Бел).
"Манчестър юнайтед" е най-печеливш в света
Английският "Манчестър юнайтед" е най-печелившият футболен клуб в света, официално съобщи миналата седмица консултантската фирма "Делойт и Туш". Той изпреварва всички останали гиганти - "Милан", "Ювентус", "Барселона".
Изчисленията на "Делойт и Туш" се базират на финансовите резултати от сезона 1995-1996 г. Тогава паричният оборот в "Юнайтед" е бил 53.3 милиона паунда. "Байерн" (Мюнхен) е имал оборот от 46.6 милиона паунда, "Милан" - 45.4 милиона паунда, "Ювентус" - 42.5 милиона паунда, "Барселона" - 41.3 милиона паунда.
В същото време "Манчестър юнайтед" е и с най-високи чисти печалби на континента, макар че точното число не се споменава. На второ място в Европа е шотландският "Глазгоу рейнджърс" с чиста печалба 7.1 милиона паунда.
Такова е положението в Европа, но японската Джей-лига и южноамериканските първенства имат клубове, които са сравнително слаби финансово - каза Джери Буун, завеждащ отдела "Футболна индустрия" в "Делойт и Туш". - Те не могат да донесат такива приходи като "Юнайтед".
През 80-те години Майкъл Найтън едва не купи клуба от "Олд Трафърд" за 20 милиона паунда. Сега същият този клуб се оценява на 440 милиона паунда и специалистите от "Делойт и Туш" вярват, че стойността му рязко може да се покачи дори до един милиард паунда с разрастването на телевизионните канали.
Участието на "Манчестър юнайтед" в Шампионската лига на Европа миналия сезон му е донесла 15 милиона паунда. Други 18.7 милиона са дошли от търговска дейност, която според плановете трябва да донесе близо 30 милиона през следващите 12 месеца.
Няма никакви признаци, че "златната мина" на "Юнайтед" ще се изтощи. Още 6.7 милиона паунда се чакат от рекламни договори, а 4 милиона - от спонсори в управителния съвет. Ако 55-хилядният "Олд Трафърд" се пълни до дупка, това означава още 1.4 милиона паунда на година.
Всичко това, разбира се, е директно свързано с успехите на отбора под ръководството на мениджъра Алекс Фъргюсън. "Юнайтед" е шампион на Англия в четири от последните пет години. Това потвърждава поговорката, че пари при пари отиват, защото повечето клубове на Острова, разбира се, най-вече тези извън Висшата лига, едва кретат.
Клубове като "Манчестър юнайтед" обаче са като магнит за големите компании. Наскоро видеогигантът VCI се опита да купи тима за 300 милиона паунда. Финансовите резултати ясно показват защо офертата е била отхвърлена.
Правителството да гони мутрите, а не търговците
Може би много софиянци са били на пазара в квартал "Ситняково" в дните около изборите и след победата на Обединените демократични сили. Радваха се и купувачите, радваха се и продавачите. Първите - защото очакваха бъдещото управление да ги направи по-сигурни, да повиши благосъстоянието им, а вторите - защото очакваха от бъдещата десница да ги насърчи и от продавачи на сергия, да отворят магазинче. Не да набъбнат колкото Мултигруп. Затова се радваха хората и изглеждаше, че са искрени. Сигурно е имало и недоволни, но те в случая са на по-заден план.
Рейтингът е като въздуха и слънцето за всеки действащ политик или управляващ. Бордът наложи строги ограничения и новата власт не може директно нито да увеличи доходите на бюджетната сфера, нито да насърчи бизнеса, като намали данъците, пак заради бюджетните приходи. Това е трудно, когато започваш да управляваш при свръхочаквания. И тогава дойде спасението - контролът върху цените. Понеже бедните в България са повече от законно богатите и забогатяващите, всеки удар по заможния за съжаление е ход с огромна обществена подкрепа. С таблата на Софиянски по пазарите всяка сърдита пенсионерка лесно може да изчисли колко печели продавачът на въпросния пазар "Ситняково" и да мотивира с числа недоволството си. Защо някой ще печели 150 лева на кило чушки. Как така, аз съм на пенсия, а някой ще печели. И той да мине на пенсия. (Тогава може и да нямаме нужда от чушки, а ще караме на черния хляб за бедни.) Гледането в паницата на другия е народопсихологична черта на българина. Търговската тайна е нещо друго, но не и преди Софиянски да се заеме с нея.
За съжаление премиерът Костов и президентът Стоянов също се включиха в имиджовия маратон. Правителството прие методика за цените на 15 стоки, които извадиха от пазара дребните квартални бакалии, а президентът заедно с автора на методиката - търговския министър Василев, отвоюва лично Женския пазар от "прекупвачите и спекулантите". Най-голямата работа свършиха електронните медии, където несменените журналистки от Виденово време подкараха познатите рефрени - как се живее с такава пенсия, бий спекуланта, гадни прекупвачи и т.н.
Съвсем скоро управляващите ще се усетят, че вероятно е станала грешка, но продавачите от пазара в "Ситняково" трудно ще им се доверят втори път. Дребните бизнесмени за разлика от пенсионерите имат здрав инстинкт. Те усещат отношение и си патят от мерки, докато хората на третата възраст ги задоволяват и само обещания. Все пак добре е управляващите да си припомнят, че предизборните им послания бяха да изгонят мутрите, а не търговците от пазарите.
През август без император
В началото на юли вързахме лева към марката. В края - "замириса на море". За първи път от няколко години обаче правителството се погрижи и за... журналистическото братство. И вместо да го остави цял август да търси сензации къде ли не, кабинетът реши да подсигури материал и теми чрез присъствие. Почивайки на групички.
Но българинът си е българин и си остава подозрителен. И затова една трета от столичани съзират в подобен министерски ход предимно грижата за собствения рейтинг. Останалите две трети търсят корените на това "явление" в работохолизма на кабинета "Костов". Както и в желанието му да се подготви за предстоящата зима.
Дали да не наричаме правителството "кабинет на двете трети"? Защото още веднъж точно 65% оценяват неговата работа до момента положително. А че делата му оставиха следи в съзнанието - не ще съмнение. Дори и бегъл поглед към онези страни от дейността му, които най-често се споменават от интервюираните, създава впечатление, че ни управлява правителство от "джедаи", решили веднъж завинаги да приключат спора с "тъмната страна на силата". Две пети от хората (40%) са впечатлени предимно от борбата с престъпността "като цяло". Ако към тях прибавим и числата 24% - от акциите "Комар", и 10% - от промените в НК и НПК, картината не се нуждае от коментар. На второ място, след 7 години чакане идва и Н.В. гербът (35%). На трето - макар и не чак толкова желан и чакан - бордът (20%). Точно такава част са и впечатлените от "битката за зърното". А в графата "това можеше и да ни го спестят" определено попада махането на стикерите на застрахователите от колите и "историята с ракетите" - и двете с по 3%.
Според 70% от столичани в дейността си кабинетът среща най-активна съпротива от страна на "икономическите групировки". "Рамо до рамо" с тях (56%) върви "организираната престъпност". И едва на трето място идват "политическите опоненти в парламента" (35%). Това последното е в реда на нещата - след като "дори и кучетата на село разбраха кой е водач на обединената опозиция" в България. Предпочитанията си за определената като враг номер 1 нисша държавна администрация отдават едва 16% от хората. Има и група от 8%, която счита, че правителството се (Мак)гърчи под натиска на международни организации.
При сравнение с предхождащите го кабинети 82% намират кабинета "Костов" за по-активен в една или друга степен. Оттук и прогнозата, че той със сигурност далеч ще надживее критичните 100 дни, а 43% дори му предвещават живот до най-дълбока старост. Така че обществените реакции в момента дават основание да се мисли, че правителството по-скоро ще бъде "одумвано" в анализи и статии, отколкото "обсъждано" през януари по площадите... Данните са от представително за София проучване, проведено на 5 и 6 август от ALPHA RESEARCH LTD. по поръчка на в. "Капитал".
Кой се разпорежда с моите спестявания
Колко време е необходимо на български гражданин да изтегли от българска банка своите скромни спестявания? Бих искал с този си въпрос да започна разказа си, в края на който ще стане ясно какъв е правилният отговор.
Всичко започна на 28.08.1996 г., когато посетих Търговска и стопанска банка (ТСБанк) с намерение да получа парите от валутната си сметка. За съжаление там ме посрещнаха с доста обичайното за България през последните години: "А Вие, господине, записан ли сте? " Стана модерно да се записваме за всичко в някакви списъци. Разбира се, че не бях, но това бе само в моя вреда, тъй като означаваше почти още един месец чакане. На 23.09.1996 г. отново посетих клона на банката, но там бяха приготвили за мен друг отговор, ако, разбира се, това изобщо може да се нарече отговор. "Съжаляваме, но просто не можем да Ви дадем парите сега. " "А кога? " Това мое "кога" така си и остана да виси във въздуха. Явно бе, че банката не разполага с налични средства, за да ми се издължи, затова предположих, че може би ще успея все пак да получа парите си веднага, ако направя превод до друга банка. За целта си открих сметка в ТБ "Биохим". Това всичко се случи на 23.09.1996 г. На следващия ден, 24.09.1996 г., ТСБанк бе обявена под особен надзор с още пет други банки.
Знаете процедурата. Чака се, докато се произнесе съдът по обявяване в несъстоятелност. На 14.07.1997 г. банката започна да издава удостоверения и за валутните влогове на вложителите си. Получих си удостоверението и на път за Българска пощенска банка (БПБ), която е оторизирана да изплаща задълженията към клиентите на ТСБанк, разбрах, че парите си ще започна да получавам от 26.10.1997 г. Това, коeто ме довърши окончателно, бе, че депозитът ми ще се изплаща на части: на всеки 6 месеца по една четвърт. "Законът е такъв", както бяха добри да ме осведомят служителите в БПБ. Или какво излиза всъщност: до тази дата вече ще са изминали една година и два месеца без два дни. Последната част ще получа, ако съм точен и винаги си тегля парите на 26-о число, на 26.04.1998 г.!!! Това означава цели две години и осем месеца без два дни!!! Ето, това е отговорът на въпроса, който поставих в началото на писмото си.
Не разбирам защо е необходимо толкова време (от месец ноември 1996 до най-рано 26.04.1998 г.) БПБ да се разпорежда със спестяванията ми без моето съгласие. И след като вече е решено, че ще задържа средствата ми, по какъв лихвен процент ще се облагат те? Не мисля, че е необходимо да Ви убеждавам, но става въпрос за един вид срочен влог, за който, както е известно, лихвите са по-високи. Не разбирам защо подобните на мен дребни вложители с по не повече от $500 ще трябва да чакат толкова време. Нима БПБ се крепи на превзетите от фалиралите банки задължения, изплащането в кратък срок на които би й създало финансови затруднения? Мисля, че това не е така. Не бих искал да е така. Дали обаче наистина не е?
Само Порточанов ли е крадец
Казвам се Димитър Начев, на 22 години съм, временно сега без работа. Тъй като съм от Бургас, може би се сещате за какво ще ви пиша. Става дума за футболния отбор "Нефтохимик" и статията на страница 61 от последния ви брой. Най-напред искам да уточня нещо. Аз защитавам интересите на клуб "Нефтохимик", а не на отделни личности. Темата е важна, затова имам какво да ви кажа. Аз бях един от многото бургазлии, които бяха на мача "Нефтохимик" - "Бран" на 30 юли. За мен това е голямо събитие, което придобива голямо значение за града. Но въпросът мисля, че е друг. Кой и защо именно сега реши да ликвидира "Нефтохимик"? Ще ме попитате защо мисля така. Ами, защото за 3 години в елита бургаският отбор обърка сметките на софийските отбори. Преди се знаеше, че единия път "Левски" е шампион, а другия път - ЦСКА. Вярвам, че ако миналата година не бяха ни попречили, през 1996/1997 "Нафтата" щеше да е шампион. А знаете как "Славия" спечели титлата миналата година. Някои хора още тогава си позволиха да наричат "Нефтохимик" "провинциалното отборче". Ами, разбира се, кой провинциален отбор би бил през 1996 г. "Левски" с 5:1, а и го бил също и в София. Искам тук нещо друго да ви кажа. Софийските вестници изкарват Порточанов най-големия крадец в държавата. А баш крадецът е другарят Премянов, който ви съди за 10 милиона лева, а може би е вземал 100 пъти повече, тоест окрал е държавата. Кажете ми - само г-н Порточанов ли е крадец? Ако беше само той, да, разбирам. Какво каза министър Бонев при ареста на Роко - че във всеки град си има по-големи мафиотски фамилии. Тук идваме до ролята на депутата Цонев в играта. Той изрича едно голяма неистина - "че не бил познавал лично г-н Порточанов и нямал нищо срещу него". Депутатът Цонев бе президент на "Черноморец" (Бургас) през 1995 г. на мястото на сваления скандален бизнесмен Абрашев. Последният, извинете за жаргонния израз, не можа да бъде очистен през миналата година. На една среща на спортните дружества през 1995 г. Порточанов казал на г-н Цонев (цитирам дословно): "Момче, не ми се бъркай, като не разбираш от футбол. " Ето защо сега депутатът Цонев прави тази своя акция. Питам се дали крайната й цел е не да се махне г-н Порточанов, а да се ликвидира футболният клуб. Защото да биеш софийските отбори навсякъде и поред не е хубаво. "Провинциалното отборче" почна много да им пречи.
Въпросът пак е в парите. За това кой е виновен в източването на Нефтохим си има полиция, следствие и после съд. Ако се докажат виновните, те да си получат заслуженото. Но за мен е важно "Нефтохимик" да не бъде закрит. И да бъде оставен на мира. Защо, ще кажете? Щом има амбиция, всичко може да се постигне. Това е писмото ми. Ако искате, го публикувайте, но аз много се съмнявам истината да излезе наяве.
Право на отговор
Интерпретацията на фактите е фриволна
Обръщам се към Вас по повод на публикацията във в."Капитал", бр.31 (4-10 август), 1997 г., озаглавена "Шеф на фонд незаконно извършва дейност като инвестицонен посредник". В тази публикация се правят необосновани изводи, които компрометират моето име. Професионално задължение на журналиста и на главния редактор е, преди да публикува, че едно лице "незаконно извършва дейност... ", да потърси мнението на компетентните органи и на лицето, чието име се споменава. Аз не съм търсен от журналист от Вашия вестник, всъщност материалът е подписан с колективното "Капитал", без да се вижда лицето, което носи отговорност за верността на информацията и коментара.
Известно е, че съгласно Закона за преобразуване и приватизация на държавните и общинските предприятия (ЗППДОП) приватизацията с инвестиционни бонове се извършва с прехвърляне собствеността на безналични акции. Сделките с този вид ценни книжа се регистрират в Централния депозитар по определен ред, като прехвърлителният ефект настъпва от момента на регистрацията. Заявлението за прехвърляне се попълва пред оторизиран от Централния депозитар трансферен агент (например ОББ), който е задължително инвестиционен посредник. За регистрацията на сделката са необходими определени документи, които се представят пред трансферния агент от двете сключващи сделката страни (продавач и купувач) Лично или Чрез пълномощник. Според чл.36 от Закона за задълженията и договорите едно лице може да представлява друго по волята на представлявания, като правните действия, които извършва представителят, възникват направо за представлявания, а актът, с който се извършва това, е упълномощаване. Това е широко разпространена практика в съвременната действителност, изрично предвидена възможност в много от законовите разпоредби, имащи отношение към масовата приватизация. Така се преодолява необходимостта от физическото присъствие на съответния правен субект, свързано със загуба на време и не рядко с допълнителни разходи. Не може да има нищо укоримо в това едно лице да извършва определени правни действия, чийто ефект настъпва направо за друго лице, което му е гласувало доверие да го представлява с цел да спести излишни разходи и време. В конкретния случай анонимният автор на материала не си е направил труда да се запознае с механизма, по който е организирана работата на Централния депозитар, и недопустимо смесва понятията при дефиниране ролята на отделните участници в процеса.
Извършването на правни действия пред трансферния агент от името на определено лице, насочени към прехвърлянето на притежаваните от последното акции на друго лице - купувач, не може да се свърже по никакъв начин с понятието инвестиционен посредник, а още по-малко поемател. Съгласно легалното определение, съдържащо се в пар.1 на Допълнителните разпоредби на Закона за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества "поемане" е предлагане на ценни книжа за продажба на първичния пазар, което няма нищо общо с дискутираната хипотеза. Инвестиционният посредник осъществява поемане на емисии и сделки с ценни книжа, предмет на публично предлагане. Последното е дефинирано в чл.4 от ЗЦКФБИД и не може да има нищо общо със случая. Цялата законодателна уредба по този въпрос е насочена да защити интереса на инвеститора и на тази плоскост са и уредените в нея институти. Акциите на "Химко" - Враца, за които става дума, са придобити от работниците и служителите в завода на основание чл.23а от ЗППДОП и всеки един от тях може свободно да се разпореди с тях. Това може да стане чрез инвестиционен посредник или при директно договаряне с друго физическо или юридическо лице, като единственото условие за сделката да има транслативен ефект е тя да бъде регистрирана по съответния ред пред Централния депозитар.
Става ясно, че в случая разпоредбите в закона са предмет на съвсем фриволната интерпретация, нехарактерна за Вашия уважаван от мен вестник, който заслужава адмирации за това, че вече в няколко броя публикува оферти за покупка на същите акции.
Право на отговор
Каня автора в Генералния щаб
С интерес и недоумение прочетох статията на г-н Антон Тодоров в брой 31 от 4-10 август т.г. в уважавания от мен и колегите ми вестник "Капитал".
В статията се прави опит за военнополитически "анализ" на обстановката в региона и света във връзка с дискутираната напоследък тема - СС-23.
В това няма нищо лошо, всеки според способностите и опита си знае какво означава анализ. Обидното и некоректното е българин да дава оценка за институция, каквато е Генералният щаб на Българската армия.
Моля Ви за две неща:
Първо, да прочетете началото на статията и прецените може ли претендиращите за компетентност по въпроса българи да дават оценка на Генералния щаб по въпроси, които са от политическо естество и по които официална позиция може да изразява само министърът на отбраната.
Второ: С Ваше съдействие и отговорност каня г-н Антон Тодоров да изнесе лекция пред "некомпетентни" и невежи генерали и офицери от Генералния щаб на БА по познатата му тема - СС-23, или "Скъд".
Надявам се да имаме взаимна полза, особено що се касае за отговорностите по въпросите на националната сигурност. В края на лекцията разчитаме на 30-минутно време за въпроси и отговори към и от лектора.
Ако авторът счете за необходимо, може да се извини в пресата за обидните квалификации към НАШИЯ български Генерален щаб. Това ще се приеме от нас като знак за добронамереност. Времето за среща или лекция определете Вие. Ние ще се съобразим.
Вегетариански рецепти за пазарно мислене
След като модата на летните бригади отдавна отмина, ръководството на СДС припомни комсомолския устрем по полета и пазари. Сините депутати и държавници посрещнаха ваканцията преквалифицирани в контрольори по качеството и ценообразуването. Кампанията "бий спекуланта" надмина по мащаби дори акция "Комар". С "първата ръкойка" премиерът Костов вдъхнови съпартийците си да вардят честния земеделец от спекуланта. Усилията на селскостопанските "ятаци" бяха подкрепени нормативно - с куп изменения и допълнения в съответното законодателство, и пропагандно - с безброй репортажи тип "Бразди".
След качването на цените по пазарите изчезването на сиренето окончателно допринесе за криминалната слава на "прекупвачите". Още преди десетина дни агробизнесмените, които продаваха несобствена продукция на чаршиите, бяха задължени да показват маржа си, т.е. това, което печелят от разликата в цените на дребно и на едро. Отдавна заявената позиция на министър-председателя е, че "пътят от полето до пазара трябва максимално да се скъси". Безспорният резултат от това беше, че кабинетът настрои срещу себе си търговците и ги накара да заговорят за административен диктат и връщане към натуралното стопанство. Правителството си спечели враг в лицето на неродената средна класа. Профилактичните дефицити на хранителни продукти със сигурност нямаше да се превърнат в продоволствена истерия (безмитен внос на яйца и сирене, масирани проверки на месото, контролирани цени на зарзавата) без "съдействието" на "Дондуков".
След като премиерът Костов и кметът Софиянски се срещнаха с шефове на пазари, представители на МВР, прокуратурата и общината в зеленчуков контекст, миналата седмица в "Приключенията на Лукчо" се включи и президентът Стоянов. "Неочакваният" гастрол (за който обаче медиите бяха предупредени) на държавния глава на Женския пазар свали за кратко цените на плодовете и зеленчуците. "Сиренето ли ви безпокои най-много? Притесняват ли ви рекетьори и натиска ли ви някой за цените? " Това не са извадки от психотест, а част от въпросите, които Стоянов е отправял на всяка сергия. Според "Демокрация": "Стоянов все получаваше отрицателен отговор. Това твърдеше и продавач на пъпеши, но си личеше, че икономисва истината. " Под страха от "делегацията" частниците предпочетоха да премълчат конкретните си проблеми. Като този, че откакто кабинетът безразборно взе да "удря" всички, които не са производители, по пазарите се развихрят скандали и гражданите припознават в хората зад щанда печалбари и кожодери.
Круизът с пазарската мрежа на президента беше замислен от търговския министър Валентин Василев като "запознаване на държавния глава със ситуацията по пазарите". За да бъде възможна "мисията", Петър Стоянов или трябваше да се предреши като халифа от "1001 нощ", или поне да се появи с по-малко шум и камери около себе си. "Плодовете" на "маркетинговото" проучване президентът отнесе в найлонов плик (тиквички и домати) и в кофичка от кисело мляко (декоративни детелини за късмет).
Самият Стоянов неволно демонстрира липса на пазарна грамотност, като подари подарени му домати на пенсионерка с думите: "Вземете, госпожа, аз печеля повече от вас. " Всичко щеше да бъде наред, ако президентът беше платил за доматите, както преди дни се сети да върне взето назаем преди 8 години хижарско одеяло. Единствената нехранителна полза от тура на Кирковския пазар беше умилението на медиите.
Пак на журналистите беше посветена друга, не по-малко трогателна случка. В петък земеделският министър Върбанов прекъсна пресконференцията си след срещата с млекари, за да проведе телефонен разговор. "Обади ми се г-н Костов да пита как е протекла днешната среща и какви са резултатите", развълнувано обясни аграрният министър. После протяжно "подчертава" факта, че премиерът отделя ценно време от почивката си, за да се интересува от ситуацията с цените по пазарите.
В понеделник правителството трябва да реши дали до 15 октомври да бъдат внесени 3000 т сирене и 40 милиона яйца без мито. Това е конкретната мярка срещу високите цени. По своя замисъл обаче тя е еднодневка. За да не изпадаме и занапред в подобни ситуации, управляващите ще е добре да помислят за импорт на малко пазарно мислене.
Жертви на реституцията ще съдят България в Страсбург
Националното движение за защита на засегнатите от Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти (известен като законът за реституцията) за пореден път повдигна проблема за липсата на адекватно държавно решение за съдбата на наематели на общински и държавни жилища, които предстои да бъдат върнати на собствениците им. "Наематели и собственици на жилища са на улицата по нареждане на съответните органи и никой не може да гарантира кога едните ще получат жилище и кога другите ще влязат във владение", коментира Бончо Карастоянов - председател на движението. Според него това са около 80 000 засегнати българи.
Членовете на комитета ще изпратят възраженията си до Европейския съд за правата на човека в Страсбург. Те отново възнамеряват да потърсят съдействие от народни представители за иницииране на среща между бивши и настоящи собственици на реституирани имоти, на която да присъстват и самите депутати. Бившите наематели ще настояват пред народните избраници да се предвидят средства в държавния бюджет за обезщетения на семействата, останали без покрив в резултат на прилагането на Закона за реституцията. Това искане обаче беше поставено още при дебата за бюджета за тази година, но бе отхвърлено.
Движението на засегнатите от реституцията обявява закона за противоконституционен, като представителите му се позовават на текстовете на конституцията, според които държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове и действия на нейни органи и длъжностни лица.
