За разлика от дебатите, които се водеха преди две години, проблемът при сегашното обсъждане на схеми за раздържавяване на туристическите курорти е, че макар и основните въпроси да са същите, началните условия в тези дружества вече са съвсем различни. Най-същественото е, че в голямата част от морските ни курорти има по 25%, които са продадени на централизираните търгове от масовата приватизация. Според представители на приватизационни фондове, когато държавата започне да продава обособени части от капитала на дружеството, това може да стане по два начина - или чрез обезсилване на акции, собственост на държавата, или чрез вписване на парите от продажбите в активите на дружеството. Последното обаче едва ли ще бъде предпочетено предвид състоянието на държавния бюджет. В крайна сметка най-вероятно ще се окаже, че участниците в масовата приватизация, които съвместно са спечелили 25%, вече ще имат по-голямо участие, но дружеството ще бъде съвсем различно и най-вероятно ще се състои от най-неатрактивните обекти - тези, за които не се е намерил касов инвеститор. Така това ще се окаже поредният път, когато държавата ще излъже участниците в приватизацията срещу инвестиционни бонове.
Справки за предприятия за приватизация
ВЕТПРОМ ЕАД
Основна дейност: производство и търговия с ветеринарни и хуманни медикаменти, субстанции, пасти за зъби, алуминиеви туби и аерозолни флакони. Оборотът на дружеството за 1995 г. възлиза на 739 млн. лв. Дружеството изнася 38% от продукцията си за чужбина. Останалата част от 62% се реализира на местния пазар. Продажбата на 51% от капитала ще се извърши чрез преговори с потенциални купувачи, за масовата приватизация са предложени 10%. На първата тръжна сесия в списъка за боново раздържавяване са предложени 23 567 броя акции, от които са изкупени 8564. От останалите 15 003 акции за втората тръжна сесия са продадени едва 4738, а на третата сесия - всичките акции на предприятието. Крайният срок за подаване на оферти е 18 август 1997 г. РУБОЛТ ЕАД
Предприятието произвежда и търгува с машини, свързващи елементи и детайли. Оборотът на дружеството за 1995 г. възлиза на 109 млн. лв. Дружеството изнася 37.4% за чужди пазари и 67% продава на нашия пазар. Продажбата на 25.4% от капитала на дружеството ще стане чрез преговори с потенциални купувачи, а останалата част от 67% от капитала е за масова приватизация.
ЗАГ ДИНАМИК ЕАД
Основната му дейност е производство на външни пневматични гуми с диагонална конструкция, технически и каучукови изделия, регенерира автомобилни гуми, занимава се с научноизследователска, проектантска и търговска дейност. За 1995 г. оборотът на предприятието е 532.8 млн. лв. Дружеството продава 82% продукцията си основно на вътрешния пазар. Седемдесет и пет процента от капитала на дружеството са предложени за касова приватизация. Срокът за подаване на офертите е 12 август 1997 г. Капитан Дядо Никола ЕАД
Произвежда PVC-тръби, капсули, профили, тоалетни седалки, маркучи, касетки, шприцоване и екструдиране на полиолефини и полимери за промишлеността, селското стопанство и бита. Извършва производствена, проектантска и инженерингова дейност, маркетинг, лизинг, бартер и търговия. Деветдесет и четири процента от продукцията си реализира на местния пазар. Приватизацията на 55% от предприятието ще се проведе чрез преговори с потенциални купувачи. За масова приватизация са били предложени 25% от капитала на предприятието. На първата тръжна сесия са предложени 83 031 и са продадени 31 306. На втората са предложени 51 725 и са закупени 31 745, а на третата са изкупени всичките 19 980 предложени акции.
Държавата ще продава касово 30% от "Кремиковци"
Стела Ткачова
През миналата седмица беше проведено общо събрание на металургичното предприятие "Кремиковци", в което държавата е акционер с около 96%. Беше решено дружеството да премине от едностепенна към двустепенна система на управление. Според промените в устава на дружеството надзорният съвет има право да увеличи капитала до 200 млрд. лева. Към момента капиталът на "Кремиковци" е в размер на 18.517 млрд. Според изпълнителния директор Димитър Милушев печалбата за 1996 г. е около 480 млн. долара. В свои изявления пред пресата през миналия месец той заяви, че дълговете на "Кремиковци" към НЕК, БДЖ и Булгаргаз са изплатени и единствените останали задължения са в размер на 90 млн. долара под формата на ЗУНК-облигации. За погасяването на тези задължения общото събрание гласува схема, разработена съвместно от Министерството на финансите и Министерството на промишлеността, според която ще бъде емитирана нова емисия акции, които ще се изкупят от МФ. По този начин МФ ще стане основен акционер в дружеството. Според Весела Димитрова, член на НС, двете министерства активно работят по схемата и вероятно още този месец тя ще влезе в действие.
Промишленият гигант "Кремиковци" беше с 67% в списъка на дружествата за раздържавяване срещу инвестиционни бонове. Нито един сериозен инвеститор обаче не прояви интерес към голям пакет от акциите на дружеството и само 3.7% от капитала бяха закупени от участниците в масовата приватизация. В одобрената от правителството схема за раздържавяване до края на 1997 г. трябва да бъдат продадени по касов път 30% от акциите на дружеството. Според публикации в пресата инвестиционни интереси към предприятието са проявили южнокорейският "Самсунг", японският концерн "Мицубиши" и някои руски фирми. Все пак успешна продажба на акции от "Кремиковци" изглежда твърде съмнителна, като се има предвид, че в масовата приватизация нямаше почти никакъв интерес за закупуването им срещу бонове. Според Милушев съвсем естествено е да има слаб инвеститорски интерес заради мащаба на дружеството. В такъв случай обаче не е ясно какво е обяснението за интереса към акциите на Нефтохим например.
В началото на юли месец колективът на "Кремиковци" и една от големите световни одиторски фирми, Coopers& Lybrand, предложиха оздравителна програма, която беше отхвърлена след неколкократно връщане и преразглеждане от Министерството на финансите. Беше приета приватизационна програма, предложена единствено от мениджърите на дружеството, която вече е в ход и е с ръководител Димитър Милушев. В нея се предвижда създаването на звена (profit centers), които ще продават обособени части от предприятието. Всяко звено ще бъде икономически, финансово и производствено самостоятелно. Те ще се използват за по-големите обекти в предприятието, а по-малките обекти, които засега са около 60, ще бъдат под ръководството на специализирано звено "Дирекция приватизация" в самото предприятие.
Общото събрание избра четирима души за членове на надзорния съвет. Председател е зам.-министърът на промишлеността Марин Маринов, а останалите членове са Весела Димитрова, шеф на отдел "Оздравителни програми" в Министерството на финансите, Политими Паунова от МП и Димитър Узунов. Мандатът на надзорниците е три години, а възнаграждението им е пет минимални работни заплати. Управителният съвет на дружеството е в състав Димитър Милушев, досегашен изпълнителен директор, Никола Вучев, Дилян Димитров, Никола Петков, Огнян Атанасов и Емил Георгиев.
Все повече от безплатните акции се предлагат на пазара
Роза Медева
С всяка изминала седмица се засилва интересът към единствените разрешени за търговия акции - безплатните акции от програмата за масова приватизация. Според действащото в страната законодателство, за да се прехвърли собствеността върху безналични ценни книги, трансферът трябва да бъде отразен в регистрите на Централния депозитар. Правни последици обаче възникват едва след вписване на новия собственик в книгата на акционерите. Единствените юридически лица, които имат право да правят вписвания в регистъра на депозитара, са фирмите, които имат разрешение за извършване на дейност като инвестиционни посредници. Лицата могат да прехвърлят собствеността върху акциите и ако се регистрират директно в трансферен агент на Централния депозитар. В момента на практика работещ агент е само Обединена българска банка, която има достатъчно на брой клонове из страната. След края на масовата приватизация дяловото участие в много от дружествата е силно раздробено и по тази причина може да се очаква, че търговията с безплатните акции ще става все по-активна. В момента най-активните инвестиционни посредници, които работят на извънборсовия пазар, са свързани с големи приватизационни фондове. Това са Първа финансово-брокерска къща, свързана с ПФ "Надежда", финансова къща "Евър", която е свързано лице с ПФ "Доверие", и "Евро-финанс", която е свързана с ПФ "Орел инвест".
При заявките за покупка на акции от физически лица най-голям е интересът към МДК, ОЦК, "Химко", "Соди", Софарма, Трояфарм, "Фармация", Нефтохим, Агрополихим, Агробиохим, "Благоевград" БТ и др. Повечето от тези дружества са смятани от икономисти за потенциалните blue chips на бъдещата фондова борса (или най-търгувани и ликвидни ценни книжа). Най-високата предложена цена на акция за дружество от списъка за масова приватизация е около 10 000 лв. За такава сума има предложения за покупка на малки пакети от хотел "Шератон", Биоинвест и "Ален мак". Другите акции, за които се предлагат високи цени, са за "Химко" - около 6500 лв., МДК - около 5000 лв., "Соди" - около 6000 лв., и др. Висок е интересът също към фармацевтичните дружества. Акциите на "Фармация" се търсят на цени около 4000 лв., а на Трояфарм и Софарма около 3500. Най-големите пакети, които се търсят, са за "Дюни" - 10 500 акции, както и за "Химко", "Соди", "Фармация", "Благоевград" БТ, МДК, Агробиохим и др. Интересна е и статистиката за осъществените трансфери от Централния депозитар, защото на практика това представлява картината на реалния пазар - там, където се срещат цените купува и продава. Според информацията, предоставена от депозитара, обемите на прехвърляните акции са приблизително еднакви през трансферните агенти и през инвестиционните посредници в полза на последните.
Най-големият пакет акции, който е прехвърлен, е за 10 338 акции от "Плевенски цимент". Сделката е осъществена през инвестиционен посредник. Извършена е покупко-продажба на големи количества акции и от други дружества. Така например от "Харманлийска керамика" са купени около 4500 акции, от "Светлина", Сливен - над 2000 броя, от МДК - 4000 броя, а от "Полимери" - 2800 броя.
Най-интересен обаче е случаят с дървообработващото предприятие "Тича" АД, с. Долен чифлик, от което около 6000 акции са сменили собственика си. Предприятието е с 67% в списъка за масова приватизация, а изтъргуваният пакет представлява около 3% от капитала на дружеството. Една от най-вероятните причини за интереса към акциите на това дружество е, че те се изкупуват от мениджърския екип на предприятието, тъй като той има регистрирано дружество. Тази схема обикновено се прилага, когато мениджърите искат да участват в касова приватизационна сделка. Възможно е обаче и някои от приватизационните фондове, които са собственици на по-големи пакети, да се опитват да увеличат участието си. От централизираните търгове на масовата приватизация са спечелили акции "Акционер фаворит" (около 28.55%), ПФ "Доверие" (около 14%) и ПФ "Север" (около 10%). Индивидуалните участници, които по всяка вероятност са работещите в предприятието, имат около 7%.
"Централен" фонд увеличава капитала си
През миналата седмица Комисията по ценните книжа и фондовите борси е одобрила проспект за публично предлагане на нова емисия акции на "Централен приватизационен фонд" АД в размер на 285.057 млн. лв. Досега само две банки са минавали по законовия ред за увеличение на капитала. Този въпрос обаче става все по-актуален за приватизационните фондове с хиляди акционери, които към момента нямат друг начин да набират свеж паричен ресурс.
Веселин Ралчев, член на комисията, заяви през миналата седмица, че лицензираните инвестиционни посредници или банките, които са вписани в регистъра на ведомството като посредници, не нарушават закона, когато отправят публично предложение за покупка на акции от акционерни дружества. До момента на 26 дружества са издадени разрешения за извършване на дейност като инвестиционен посредник, а са регистрирани 18 банки. През миналата седмица комисията е вписала в регистъра на инвестиционните посредници "ИНГ банк Н.В. - клон София" и "Национална банка на Гърция - клон София".
На заседанието си през миналата седмица комисията е вписала промени в регистрите си, касаещи приватизационни фондове. ПФ "Надежда" е увеличил капитала си от 495.28 млн. лв. на 501.699 млн. лв. и са направени промени в управителния съвет на дружеството. Освободен е Калоян Нинов, а на негово място влиза Захари Захариев, който ще представлява фонда заедно и поотделно с досегашния изпълнителен директор. Одобрена е и промяна в УС на ПФ "Ви-Веста", откъдето са освободени Тодор Вълев, Божидар Гьошев и Асен Асенов, а за член е избран Видко Виденов, който също така ще бъде и зам.-председател на фонда. От надзорния съвет на ПФ "Света София" е освободена Катя Георгиева и на нейно място е избран Иван Димитров.
Жертвите на ДС ще могат да четат досиетата си след месец
Най-рано след един месец специалните служби ще започнат работа по жалби на граждани, които подозират, че са разработвани от бившата Държавна сигурност и искат да видят своето оперативно дело в архива на МВР. Това заяви вътрешният министър Богомил Бонев в петък след първото заседание на комисията по отваряне на досиетата. Повече от час МВР-шефът, петима шефове на специални служби и началникът на архива на вътрешното ведомство обсъждаха процедурата, по която обектите на оперативни разработки преди 10 ноември 1989 г. ще могат да видят кой ги е следил. До 9 септември комисията по досиетата ще се занимава само с проверка дали висшите чиновници са били щатни или извънщатни сътрудници на Държавна сигурност. Тридесет и една категории държавни служители попадат под ударите на Закона за досиетата. До една седмица те трябва да предоставят трите си имена и своя единен граждански номер.
След огласяването на данните за държавния апарат ще започне разглеждането на молбите на обикновените граждани. За по-голямо удобство заявленията ще се подават в районните полицейски управления по места, а не направо до министъра, както е записано в закона. На първата фаза ще се прави проверка в Регионалната дирекция на вътрешните работи, която отговаря за съответното населено място. Независимо от това дали бъде открито досие или не молбата се изпраща в София. Там започва втора проверка в документите на службите, които наследиха различните отдели на ДС - Националната разузнавателна служба, Националната служба за сигурност, Военното разузнаване, Военното контраразузнаване и Националната служба за охрана. Данни ще се изнасят само за оперативни разработки от времето на Държавна сигурност, които вече са приключили. Висшите служители, които подлежат на служебна проверка за принадлежност към бившите тайни служби, ще трябва да минат по каналния ред, ако искат да разберат кой е доносничил за тях, каза още вътрешният министър. Едномесечното забавяне се налагало, докато се отпечата и разпространи типовата молба, докато се изпратят инструкциите за работа до структурите на МВР в страната и докато се подготви личният състав, допълни Бонев.
Задържани банкери излизат на свобода под гаранция
Петдесет милиона лева парична гаранция трябва да депозира бившият шеф на Бизнесбанка - Петрич, Иван Китов, за да бъде изменена мярката му за неотклонение "задържане под стража" по аферата "Кристалбанк". Той беше задържан по обвинение, че е издал фалшив документ, с който от търговска банка "Електроника" са изтеглени 2.36 милиона долара. Налагането на по-лека мярка за неотклонение обаче няма да извади бившия банков началник от килиите на НСлС, защото срещу него има още едно обвинение - за финансови машинации в Бизнесбанка. За разлика от Китов на свобода излизат прокуристите на петричката банка Богомил Стоянов и Николай Спасов, както изпълнителния директор Мадлен Георгиева. Тримата са заплатили парична гаранция по три милиона лева.
Двама бивши шефове на Минералбанк - Владимир Ташков и Румен Касабов, също са напуснали килиите. Те са откупили свободата си с по 20 милиона лева. Владимир Ташков, Кирил Николов и Румен Касабов бяха задържани на 8 април т.г. по обвинение, че в периода 1990 - 1996 отпуснали неправомерно кредити за около 100 млрд. лева. На 31 март Минералбанк беше обявена в несъстоятелност след 10 месеца под особен надзор.
Валутният резерв нарасна с 24% през първия месец
С почти една четвърт е нараснало балансовото число на управление "Емисионно" в БНБ за първия месец след въвеждането на валутния борд. Нарастването се дължи предимно на увеличението с около една трета на левовата равностойност на валутния резерв. БНБ обаче не предостави точни данни каква част от набъбването на резерва е заради изкупената от вътрешния пазар валута и каква част е резултат от управлението му. Не е изключено да се окаже, че централната банка е реализирала и известни загуби заради това, че е обърнала част от резерва от долари в германски марки, преди марката да се обезцени до около 1.9 за долар през миналата седмица.
За първия месец на борда значително се е увеличил и буферът на валутния борд, за какъвто се счита депозитът на банковото управление, записан в баланса на емисионното. Този буфер, който е нараснал от 493.8 на 788.5 милиарда лева, е на практика свръхпокритието с валута на паричните задължения на БНБ. Този депозит би могъл да бъде използван за подкрепа на банковата система, когато е нарушена стабилността й. На практика обаче функцията му е по-скоро психологическа и колкото по-голям е този депозит, толкова по-малко вероятно е бордът да се провали.
В началото на миналата седмица беше оповестен и първият месечен баланс на управление "Банково" в БНБ. В него при разделянето на активите на централната банка останаха тези, които не влизат във валутния резерв, и непаричните задължения - главно тези към МВФ. Сред любопитните данни е сумата на "добрите" вземания на БНБ от търговските банки, която е само 17.9 млрд. лева, въпреки че предоставените депозити и кредити на банки надхвърлят 900 млрд. лева. Това, че БНБ е провизирала огромната част от тях, означава, че се съмнява, че средствата ще бъдат върнати.
Прокуратурата разпореди ареста на Огнян Дойнов
Главна прокуратура е образувала следствие срещу бившия вицепремиер от Живково време Огнян Дойнов и неговата съпруга. На двамата е наложена мярка за неотклонение "задържане под стража", потвърди източник от столичната съдебна палата, пожелал да остане неназован. В момента Дойнов живее във Виена и работи за фирмата "Нордекс" на руснака Григорий Лучански, която беше обявена от ЦРУ за клон на руските специални служби. Бившия вицепремиер може да бъде задържан, в случай че бъде заловен на българска земя. Главна прокуратура подготвя документи за екстрадирането на Дойнови от Австрия. Хората на Иван Татарчев обаче отказаха да съобщят подробности за обвинението.
По информация на в. "Труд" става дума за предварителен договор, сключен от съпрузите Дойнови в последните дни от Живковото управление. Става дума за измама по чл. 261 и 262 от Наказателния кодекс (отменени през 1993 г.) против личната и социалистическата собственост. От една до осем години затвор заплашват Дойнов и жена му, защото сключили предварителен договор за продажба на вилата си с двама души едновременно. Милионерката Лора Виденлиева спазарила недвижимия имот за 137 хил. лв., но след като се нанесла, се оказало, че посредникът по сделката Стоил Лозев също имал договор за покупка на стойност 900 хил. лв. Келнери се състезават по "Стамболийски" в София
Сервитьори от цялата страна премериха сили по бързо пренасяне на халби бира на 9 и 10 август в столицата. Келнерите трябваше да пробягат разстоянието между площад "Св. Неделя" и бар "Клементина" на бул. "Стамболийски", крепейки табла с бирени халби. Проверката на скоростта и баланса обаче беше само първата фаза от съревнованието. На втория кръг сервитьорите демонстрираха уменията си при сервирането на пенливата течност. Основните критерии тук бяха възпитанието и джентълменските нрави. На третия тур келнерите бяха принудени да демонстрират бърза реакция и умение да се справят в критични ситуации.
Паралелно със сервитьорското състезание се проведе и фестивалът на бирата "Ариана '97". Поклонниците на пивото имаха възможност да консумират неограничени количества от любим кехлибарен консуматив и да се насладят на конкурса "Мис Ариана '97" с награден фонд от 100 000 лева.
Свинското у нас става по-скъпо от вносното
"В момента цените на свинското месо в България са по-високи от международните", обяви Румен Кузманов, председател на Съюза на месопреработвателите, в петък. В Румъния и Чехия цената е 1.40-1.50 долара, а производителите у нас го продават за 2.00-2.20 долара за килограм. "Парадоксът е, че в момента има показатели, по които чуждите фирми правят по-атрактивни оферти от нас", допълни Кузманов. Цената се е покачила с около 20-30% за последните 20 дни, а това води и до поскъпване на месните колбаси.
Поредица вербални интервенции подкрепиха временно марката
Доларът загуби позиции към марката миналата седмица и я завърши на около 1.8470/80 марки от 1.8730 в началото, но дилъри очакват падането му скоро да спре. Убеждението, че германската икономика е твърде слаба за по-високи лихви, надделя над изказването на германски централен банкер, че Бундесбанк не иска по-слаба марка. Членът на борда на Бундесбанк Ернст Велтеке съобщи в петък, че централната банка вече ясно е показала позицията си, че корекцията в курса долар/марка е завършила на равнище 1.70 марки. Той още каза, че Буба следи отблизо валутния пазар, но засега не е определила точна дата за интервенция. Търговците обаче обърнаха повече внимание на неговото изявление, че бавният растеж и високата безработица означават, че времето не е подходящо за повишение на лихвите. Велтеке каза още, че Бундесбанк не трябва да увеличава лихвите, докато не се появят сигнали за натиск върху цените, и че движенията на валутния курс досега са имали ограничен ефект върху жизнения стандарт в Германия.
Дилърите залагат на по-нататъшно поскъпване на долара тези дни в резултат на добрите данни за американската икономика за разлика от показателите за германската. Досега доларът успя да достигне рекордни нива към марката при много малко новини, което означава, че му трябват съвсем малко стимули, за да достигне 1.90 за марка, каза дилър. Доларът ще расте, защото търговците смятат, че каквото и да прави Бундесбанк, тя не може да бъде твърде агресивна. В началото на седмицата Отмар Исинг, главен икономист на Бундесбанк, заяви, че увеличаването на германския износ и натоварването на производствените мощности показват доста по-добро състояние на икономиката, отколкото някои смятат.
Противоречивите изказвания на германските банкери показват, че Бундесбанк е натясно и се опитва да намери решение на проблемите. Централната банка е наясно, че едно повишение на лихвите ще бъде непопулярно в Европа и опасно за икономиката, но знае и че вербалните интервенции са слабо оръжие срещу падането на марката. Докато Буба държеше пазарите под напрежение в очакване на промени в условията по репо-лихвите, марката успя да поскъпне до 1.85 за долар, след като във вторник достигна 1.8913 марки, най-ниското й равнище от 94 месеца насам. Други специалисти обаче предполагат, че поведението на централната банка е добре обмислен ход, който дава очаквания ефект.
"Бундесбанк като че ли повече се вълнува от скоростта на падането на марката, отколкото от абсолютната й стойност. Тя няма интерес от връщането на марката към 1.70 за долар", каза дилър. Преди четириседмичната си лятна ваканция Бундесбанк даде да се разбере, че може да повиши лихвите на паричния пазар, ако марката продължи да пада. Според дилъри обаче това едва ли ще стане рязко. Репо-лихвите вероятно ще бъдат повишени с 10-20 базисни пункта, което няма да има дългосрочен ефект върху курса марка/долар, коментира търговец. Тази седмица пазарът ще очаква Буба да определи условията по репо-лихвите, за да разбере дали ще се премине от фиксирани към плаващи лихви.
Доларът пострада сериозно в Токио в края на седмицата поради засилено търсене на марки след коментарите на Велтеке. Активните покупки на марки за йени от страна на японски институционални инвеститори стимулираха германската валута до 63.50 йени, което оказа допълнителен натиск върху курса долар/марка. Според дилъри обаче е рано да се твърди, че низходящото движение на марката е приключило. Възможно е доларът да поевтинее до 1.85 марки, но едва ли ще падне под 1.80, прогнозира японски дилър. Той допълни, че пазарът ще следи монетарната политика на Бундесбанк, за да определи тренда. Доларът затвори на 1.8650/60 марки и 118.42/52 йени в Токио срещу съответно 1.8685/95 и 118.38/48 при затварянето в Ню Йорк в четвъртък. Активността на пазара долар/йена бе сравнително ниска преди празниците тази седмица, когато повечето японски компании ще бъдат затворени.
Покачването на долара към йената бе спряно от тревогите, че нарастващият търговски излишък на Япония със САЩ ще поднови напрежението между двете страни. Според публикуван доклад излишъкът по текущата сметка на Япония за юни е скочил с почти 56 процента, сравнено със същия месец на миналата година, а търговският излишък се е увеличил с 19 на сто. Търговци обаче прогнозират, че доларът ще поскъпва към йената през следващите месеци в резултат на очакваната реакция на САЩ. Те очакват повече коментари и множество вербални интервенции от страна на Япония, ако йената падне под 120 за долар.
Докато в Ню Йорк тази седмица вероятно ще преобладава песимизмът по отношение на стерлинга, в Европа вниманието ще се пренасочи към перспективите пред лихвените проценти в Германия. В Европа доларът поевтиня към марката в петък, а британската лира падна рязко към марката. Паундът се понижи, след като стана ясно, че Bank of England скоро няма да увеличи лихвите отново и че иска британската валута да поевтинее. Централната банка в четвъртък увеличи лихвите до 7 процента от 6.75 на сто, но обяви, че засега те са в съответствие с очакваната инфлация от 2.5 процента. Паундът падна с 1.6 процента до най-ниското си равнище към долара от 10 месеца насам, но загуби още по-сериозни позиции към марката. Той бе 2.9260/70 марки в петък следобед, с 4.5 на сто по-ниско от рекордно високите му равнища в началото на седмицата, и по-евтин от 2.9690/00 при затварянето в четвъртък. Спрямо долара британският стерлинг падна до 1.5692/02 долара срещу 1.5880/90. Търговци обаче очакват падането на лирата към долара да бъде по-голямо, отколкото към марката, поради по-добрите икономически показатели на САЩ.
Левът стабилен при сезонно ниско търсене на валута
Десислава ПОПОВА
Левът започна миналата седмица на равнища 997-998 за марка, но постепенно поскъпна и завърши на 994-995 за марка. В края на предходната седмица той се търгуваше около 998-999 за марка, притиснат от повишеното търсене на валута в края на месеца.
Покачването на българската платежна единица се дължеше на намалялото търсене на валута на фона на повишено предлагане. През цялата седмица банки и крайни клиенти продаваха валута за извършване на текущи плащания, но търсенето бе сезонно слабо. Дилъри очакват към края на месеца на пазара вече да се появят енерговносители, чието търсене ще притисне лева до около 999-1000 за марка. Дотогава марката ще се търгува в тесни граници между 994.50 и 996 лева, което обаче е източник на малки печалби, казаха търговци.
Вниманието на участниците бе насочено предимно към световните валутни пазари, които диктуваха съотношението лев/долар на нашия пазар. Доларът затвори около 1844-1847 лева в петък срещу 1858-1863 в началото на седмицата. В четвъртък той поскъпна до 1877-1880 лева, следвайки падането на марката към долара до най-ниското й равнище от 94 месеца насам.
Очакванията на българските дилъри за движението на курса марка/долар на външните пазари бяха разнопосочни. Банките, които предходната седмица бяха купували долари, очаквайки поскъпване на американската валута на международните пазари, вече не търсеха долари, тъй като си имаха достатъчно големи открити доларови позиции. Други участници обаче залагаха на покачване на марката на външните пазари и откриха къси доларови позиции. Тези, които бяха закупили долари на по-високите равнища, останаха на губещи позиции в петък в очакване на ново поевтиняване на марката на външните пазари. Лихвените проценти по доларови депозити са по-високи от тези по марките, което до известна степен намалява загубите, които банките биха могли да реализират. По тази причина тези доларови позиции могат да бъдат приключени с минимална загуба, казаха дилъри.
БНБ повиши ОЛП до 5.59 на сто годишно от 5.50 процента, в сила от 11 август. Според търговците основната лихва все още е доста ниска, за да привлече големи инвестиции в левове от страна на банки и клиенти. Предпочитанията все още са отдадени на вложенията във валутни депозити поради по-високите лихви.
Слаба търговия с междубанкови левови депозити
Десислава ПОПОВА
Търговията с междубанкови депозити бе доста слаба през изминалата седмица поради ниското търсене на ресурс, което отчасти се дължеше на летния сезон. Основната причина за ниската активност обаче бе високата левова ликвидност на банките, която те предпочитаха да поддържат чрез продажби на валута. Лихвите по междубанковите депозити останаха без промяна - около 1.5-2.0 процента годишно за сделки за един-три дни, въпреки че БНБ повиши ОЛП до 5.50 на сто годишно от 5.42 от 4 август. Дилъри казаха, че дори някои играчи са търсили ресурс на равнища около 0.8-0.9 процента годишно.
Леко покачване на търсенето се наблюдаваше в сряда, когато банките трябваше да платят закупените на аукциони в понеделник тримесечни и едногодишни сконтови ДЦК с общ номинал 12 млрд. лв. Средната доходност до падежа на тримесечните книжа, която служи за определяне на ОЛП, нарасна до 1.40 процента от 1.38 на сто. Това доведе до второ поредно повишение на ОЛП до 5.59 на сто годишно. Това обаче едва ли ще доведе до покачване на междубанковите лихви на фона на сегашната левова свръхликвидност, прогнозират дилъри.
Търговци прогнозират, че доходността по тримесечните ДЦК ще се повиши тази седмица поради ограниченията на състезателните поръчки, които една банка може да направи. Очакванията на дилърите се базират и върху необходимостта наложените от БНБ комисиони по сделките на първичния пазар да бъдат включени в цената на поръчките за ДЦК. От 11 август влизат в сила комисиони за първичния пазар на ДЦК в размер на 0.04 на сто върху номинала за одобрени заявки и 20 000 лева за всяка неодобрена поръчка.
Освен това е възможно доходът на ДЦК да нарасне и в резултат на джентълменското споразумение между левовите дилъри да дават поръчки на по-ниски цени, за да може до края на август ОЛП да достигне осем на сто годишно. Според някои търговци обаче не е сигурно, че тази доброволна договореност ще бъде спазена от всички участници.
Търговията на вторичния междубанков пазар също не се отличаваше с особена активност, като бяха извършени окончателни продажби на левови ДЦК за общо 2.69 млрд. лв. срещу 4.67 млрд. за седмицата до 1 август. Изтъргувани бяха и валутни ЗУНК-облигации с номинал само 48 600 долара спрямо 14.61 млн. долара за предишната седмица. Регистрирани бяха и три репо-сделки с общ номинал 5.74 млрд. лв. срещу 7.61 млрд. лв. Българските Брейди-облигации отново поскъпват
Българските Брейди-облигации достигнаха нови рекордно високи равнища на международния дългов пазар през миналата седмица. Обезпечените облигации с отстъпка (Discs) се купуваха по 80.625 цента в петък срещу 78.500 в понеделник, а облигациите, заменили просрочените лихви (IABs), бяха около 79.375 цента от 77.125. Котировките купува на облигациите с първоначално намалени лихвени плащания (FLIRBs) достигнаха 63.850 цента от 61.875 в началото на седмицата.
Българският дълг поскъпваше успоредно с покачването на дългосрочните облигации на САЩ, които от своя страна бяха стимулирани от очакванията, че Федералният резерв няма да затегне паричната политика този месец. Търговията като цяло бе слаба, като най-голям интерес привлякоха руските книжа, които поскъпнаха след новината, че Русия е признала 65 на сто от задълженията си към Лондонския клуб и се очаква сключване на споразумение до края на годината. Поскъпването на руския дълг също подпомогна българските Брейди-облигации.
Според търговци ситуацията на целия дългов пазар е много добра в момента, тъй като всички индекси са отбелязали рекордно високи стойности. Очаква се тази седмица всички дългови книжа да се търгуват в тесни граници на спокоен пазар.
Понижение на цените на петрола
Цените на петрола се понижиха в петък, след като Ирак получи разрешение от ООН да възобнови продажбите си на световния пазар. Цените на Брент от Северно море паднаха с един долар за барел в сравнение с началото на седмицата. При затварянето на пазара в Лондон цената беше 18.70 долара за барел.
Очаква се първите доставки на иракски петрол да започнат около 15 август. Повечето експерти не очакват да се достигне годишният минимум от 17.30 долара за барел от началото на юни и вероятно низходящата тенденция ще спре. Търговските стокови запаси на страните от ОИСР са нараствали само с 480 хил. барела дневно през второто тримесечие на годината, като това е най-ниският ръст на запасите от 1991 г. насам.
Стабилни цени на какаото.
Фючърсните цени на какаото в Ню Йорк останаха стабилни в петък, като търговията не беше много оживена. Извършваха се преди всичко спекулативни покупки. Лекото повишение на цените се оценява преди всичко като техническа корекция след неотдавнашното понижение.
Контрактите за доставка през септември се сключваха при цени около 1466 долара за тон, като това беше увеличение с около 6 долара. Декемврийските контракти се сключваха при цени 1509 долара за тон.
Русия ще строи нов оловно-цинков комбинат в Сибир.
Руските власти съобщиха, че няколко западни компании проявяват интерес към проекта за построяване на оловно-цинков комбинат в Западен Сибир. Фабриката, разположена на територията на Алтай, ще използва богатите залежи от полиметалична руда на находището Корбаликинское.
Според досегашните изследвания на единайсет известни залежа запасите възлизат на 60 милиона метрични тона със съдържание на олово, цинк и мед между 12 и 25 процента. Съществуващите на територията три мини, които работят с пълен капацитет, годишно добиват 700 хил. метрични тона руда, от които се извличат 30 хиляди метрични тона оловен концентрат, 120 хиляди метрични тона цинков концентрат и 20 хиляди метрични тона меден концентрат.
Стабилност в цените на металите на лондонската борса.
Цените на алуминия започнаха да се понижават в петък в Лондон, след като пазарът прегря и това движение се оценява от експертите като техническа корекция. Търговията с останалите метали на Лондонската метална борса беше вяла, цяла седмица не се забелязваше видим интерес към тях и цените останаха балансирани.
Сделките с алуминий се осъществяваха на цени около 1753 долара за тон, след като през седмицата бяха достигнали 22-месечен максимум от 1775 долара за тон. Цената на медта леко се понижи, след като медните запаси на борсата се увеличиха с 2925 тона. Фючърсните цени за доставка след три месеца се понижиха с 21 долара и достигнаха 2310 долара за тон.
Готви се индекс на наемните цени
Тони Алексова
Националното сдружение за недвижими имоти и Националният статистически институт (НСИ) разработват индекс, който ще дава информация за движението на наемните цени всеки месец. "Най-късно до края на годината показателят за изменението на наемите трябва да влезе в практиката", каза Наско Атанасов - председател на националното сдружение и управител на агенция "Виктория инвест".
Индексът на наемите ще се изчислява на база цени на реално сключени сделки, за които информация ще подават фирми от сдружението на брокерите в страната.
Според административното деление на страната НСИ ще групира градовете, за които ще смята един индекс на наемите. Освен индекс на наемите за градовете и столицата ще се дават отделни индекси за изменението на наемните цени и по отделни райони. "За централна градска част, широк център, квартали, промишлена зона индексът ще бъде различен", обясни Наско Атанасов.
НСИ има сериозна нужда от подобен пазарен измерител на движението на наемите. Наемните цени влизат в кошницата на потребителските стоки, на база на която се измерва инфлацията. Досега обаче статистиката е събирала данни за наемите от различни източници и регистрирането им не се е базирало на конкретна методология. Със създаването на подобен индекс ще се гарантира постъпването в НСИ на регулярна информация за наемите.
Ползватели на индекса на наемните цени ще бъдат и клиентите на посредническите агенции за имоти. Наемодателите ще имат реален показател, на базата на който да индексират наемите.
Индексът на наемните цени ще бъде особено полезен за определяне на поведението на инвеститорите в недвижимости. В страните с развит пазар на имоти състоянието на наемния пазар е индикатор за бъдещото развитие на цените на недвижимостите. Цената на един имот може да се сметне през наемите, като се заложи определен срок за откупуване. Реалната цена на една недвижимост е тази, която може да се откупи с наеми за около 10 години. Това означава, че ако наемите тръгнат надолу, възръщането на инвестиция в имот се удължава над нормалния период на откупуване, тоест за инвеститора в недвижимост ще бъде по-изгодно да се въздържи от покупка на имоти, докато цените им тръгнат да падат, повлияни от тенденцията в движението на наемите.
Статистиката за движението на наемите ще може свободно да се използва и при прогнозиране на бъдещи парични потоци от наеми. Този анализ се използва от фирмите при разработка на бюджетите им, както се налага да се прави от фирми оценителки на търговски обекти при метода на дисконтиране на бъдещи парични постъпления от наеми.
Офертните цени на имотите в Пловдив са твърде високи
С около 25 на сто по-високи от реалното платежоспособно търсене са предложенията за продажба на недвижимости в Пловдив. Купувачите са склонни да плащат най-много до 25 хиляди долара, колкото е и цената на тристаен апартамент в центъра на Пловдив.
В търговията с недвижимости се забелязва леко оживление, твърдят посредниците от Града на тепетата. По-сериозна промяна на пазара обаче може да настъпи едва когато кредитната активност на банките нарасне и те започнат да заемат средства на все повече кандидат-купувачи на жилища.
Гарсониерите в суперцентъра на града се търгуват от около 11 000 до 14 000 долара, а в по-широкия център реалните цени на сделки са 8000-11 000 долара. Атрактивен за пловдивчани е квартал "Кършияка", където едностайните жилища се търгуват за 8000-11 000 долара. В крайните квартали гарсониерите се продават за 6000-8000 долара.
Двустайните апартаменти в суперцентъра излизат от 16 хиляди до 18 хиляди долара, в по-широкия център цените се движат около 13 000-15 000. Едно двустайно жилище в "Кършияка" се търгува за 10 000-12 000, а в крайните квартали цените са в диапазона 7000 - 9500 долара.
Новото строителство в Пловдив е конкурентно на старото, като цените на завършените нови жилища са с около 15-20% по-високи. Цените на квадратен метър от новопостроен апартамент в центъра на града достигат 240-260 долара в зависимост от екстрите.
Има търсене и предлагане на централни парцели в утвърдения квартално-застроителен план на Пловдив, където максималната цена стига до 100 долара на квадрат в зависимост от възможността за строителство. В кварталите свободните парцели се търгуват в диапазона от 40 до 70 долара за квадратен метър.
Наемният пазар в Пловдив е слаб в момента. Все още го няма есенното търсене на квартири от студентите и въпреки това наемните цени остават високи. Най-атрактивни за наемателите остават малките жилища. Гарсониерите в центъра могат да се наемат за 50-70 долара на месец, но офертите са малко. Двустайните жилища там се наемат за 50-80 долара в зависимост основно от това жилището обзаведено ли се предлага на наемателите.
В крайните квартали едностайните апартаменти се отдават от собствениците им за наеми от 20 до 50 долара месечно, а двустайните - за 30-60 долара, като има и по-евтини предложения.
Има интерес към наемане на търговски обекти и заведения, но по-голяма част от офертите са за непосилни наеми. Приемлив се счита наемът от около 2-2.5 долара на квадрат за търговски обекти в центъра на града, коментират посредници.
Със съдействието на "Пловдивски имоти", тел. (032) 263254.
Българската минерална вода търси начин да потече зад граница
Производителите не се страхуват от международните конкуренти, а от родните ментета
Мара Георгиева
Актрисата Деми Мур мие косата си само с френската минерална вода "Евиан", независимо в коя част на света снима филм. Сметките се осребряват от продуцентите. Това е задължителна клауза в договорите със звездата. В някои страни бутилка от 330 грама с минерална вода се продава по-скъпо от 750-грамова бутилка марково вино. Българинът дотолкова е свикнал с родните минерални води, че не ги смята за лукс. Не е особено склонен да брои пари за тях, защото може да си ги набавя безплатно. Достатъчно е да отиде с туба или даже с цистерна до минералното находище.
У нас има 900 минерални извора на 135 места, отбелязват в енциклопедията си от 1936 г. братя Данчови. Някои от изворите са били използвани още по римско време. Водата извира от 400-700 м дълбочина. Образувала се е преди хилядолетия. "Минералната вода, която пием сега, е българската "машина на времето", казва Петър Василев, главен юрисконсулт на кооперативен съюз "Бена". Дебитът на родните минерални извори достига до 25-30 л/сек. "Не ми е известно другаде по света да са строени специални крепостни ограждения за охрана на минерална вода", твърди Стоян Чолаков, председател на кооперативния завод "Хисар 90" в Хисаря. Тук крепостната стена е дълга 2.135 км и е висока 8 метра. Строена е от римляните.
Първият Закон за студените и топлите минерални води в България е публикуван в брой 273 на Държавен вестник от 1891 г. През 1907 г. водата, бутилирана в Меричлери, Чирпанско, получава златен медал от Кралското геолого-географско дружество на Световното изложение на минералните води в Лондон. В началото на века правата за ползване на минералната вода се давали като стимул за развитие на родната промишленост.
"Днес 80% от производството на минерални води е в системата на Централния кооперативен съюз", пресмята неговият заместник-председател Петър Стефанов. Доскоро дейността бе монопол на съюза. В последните години обаче частниците се намесиха решително.
Бизнесът с минерална вода е доста апетитен, макар че консумацията й у нас не е равномерна през цялата година.
Пикът е през летните месеци.
Най-големи потребители са курортните комплекси. Преди няколко години производителите и търговците изживяха своя звезден час по време на кризата с водата в София. Пред минералните извори се завихриха мощни опашки. Тези, за които това бе непосилно занимание, масово купуваха бутилки с минерална вода. Минералната вода даже влезе в списъка на контролираните от правителството стоки заради спекулации с цената й. През февруари тази година, когато един долар се разменяше за 3000 лв., бутилка минерална вода бе по-скъпа от един хляб. Заводи и дистрибутори изживяха своето "приземяване".
Доскоро Законът за цените даваше възможност на производителите да си калкулират 25% рентабилност. Нито един от сериозните заводи обаче не е постигал рентабилност, по-висока от 9-10%, твърди Петър Василев. Инвестицията за една модерна линия за бутилиране надхвърля 1 милион долара. Тя е непосилна за малките фирми. Затова те са му намерили лесното - пълнят бутилките ръчно. Така без особени вложения си докарват прилична печалба.
Законодателството изисква върху минералните извори да се учреди концесия.
Засега не е предоставена нито една. Сериозните производители със запазена търговска марка са заявили в срок желанието си да запазят правата си. Доскоро законът изискваше разрешението за откриване на процедура да бъде давано от парламента. Последните промени в Закона за концесиите премахнаха това условие. Сега се чака инициативата на правителството. "В Закона за студените и топлите минерални води в България от 1891 г. концесията се разглежда като изключително право на собственост - коментира юристът Петър Василев. - В сега действащия закон концесията се третира като особено право на собственост или други вещни права. Това дава възможност на няколко души да придобият правото да бутилират вода от един и същ минерален извор. При различните технологични възможности на фирмите има реална опасност водата да е с различни качества. А това в крайна сметка подбива търговската марка."
Неясноти има и около понятието "минерални води с национално значение". Според Закона за народното здраве те се определят от кабинета по доклад на министъра на здравеопазването. Досега има две правителствени решения, в които са вписани около 20 извора с национално значение. В Правилника за прилагане на Закона за народното здраве обаче се посочва, че минерални води с национално значение са тези, които "се използват за балнеолечение, бутилиране в натурално състояние, профилактика или за други цели с оглед задоволяване нуждите на няколко общини или на цялата страна". "Този текст автоматически разширява списъка - коментира Петър Василев. - От него става ясно, че щом започнеш да бутилираш една вода, тя вече става с "национално значение". Проблемът не е книжен. От определението зависи чия ще бъде инициативата за откриване на процедура за концесиониране на изворите - на правителството или на местната власт (в случаите, когато изворът не е с национално значение).
Нашите минерални води са едни от най-добрите като качество и състав, но доскоро отстъпваха пред френските и италианските води заради опаковките. У нас се произвежда минерална вода в 4 вида бутилки - стъклени, от полипропилен, от поливинилхлорид (PVС) и от полиетилентетрафталат (РЕТ). Полипропиленовите бутилки са мътни на външен вид. Предписанията сочат, че те могат да се използват само за перилни препарати и смазочни масла. Употребата им за олио например е изрично забранена у нас, но в тях все още се продава минерална вода. Плъзнаха слухове и за негодността на бутилките от PVC, но експертите ги опровергаха. "Бутилките от PVC не са вредни, те се произвеждат със сертификат на Световната здравна организация", уточнява Иван Петров, директор на софийския завод "Булминвекс", който бутилира известната "Горна баня". Най-новото в тази област са бутилките от РЕТ, те са и най-конкурентоспособни. Познават се по това, че са най-прозрачни. Изработват се от преформи - полуфабрикат, който търпи обработка на специална инсталация. От една преформа се прави една бутилка. "Цената на опаковката формира 96% от себестойността на бутилка минерална вода - уточнява Иван Петров. - За тон PVC плащаме 1350 долара без ДДС. Една преформа от РЕТ струва 8-9 цента. " Производството на минерална вода в пластмасови бутилки надхвърля 10-12 пъти производството в стъклени бутилки. "За еднолитрова стъклена бутилка плащаме 78 лв.", пресмята Стоян Чолаков. Неговата фирма бутилира известната хисарска вода. "Седем цента струва бутилката от полипропилен. Бутилката от РVС ни излиза с 30% по-скъпо, а от РЕТ - с около 60% повече. " Сериозен разход за производителите са и кашоните, в които се опакова водата. "Двайсет и два цента е цената на един кашон с ДДС", твърди г-н Чолаков. Отскоро някои от производителите използват термосвиваемо фолио за опаковка. "Излиза ни с около 30% по-евтино от кашоните", казва Иван Петров.
Сериозните производители водят война с нелоялната конкуренция в бранша.
Експлоатацията на минералните извори и бутилирането на минерална вода са регламентирани в няколко наредби на Министерството на здравеопазването. Предписанията на здравното министерство са много строги. Но масово се нарушават. Най-често се пренебрегва изискването бутилките с натурална минерална вода да се пълнят от извора, показва практиката. Цистерни кръстосват страната, а наливането става в съмнителни цехове и цехчета. На всичкото отгоре бутилките носят реномирани етикети. Понякога става въпрос за откровена кражба на известни марки. Друг път се използва собствен етикет, но водата не е наливана от извора. В Банкя например никога не е имало бутилиращ завод. Ощетените производителите сезирали неведнъж Комисията за защита на конкуренцията. Патентното ведомство също има контролни функции и права, когато се изземва чужда търговска марка. Но и двете институции досега не са показали особена активност по отношение на нарушителите, жалват се директорите на заводите.
Върху етикета на бутилката трябва да бъдат отбелязани денят и часът на производството, изисква наредба на здравното министерство. В модерните заводи за бутилиране край поточната линия човек спокойно може да си сверява часовника.
Техниката за маркиране е скъпа, изисква много инвестиции. Това обяснява защо този знак нерядко липсва върху опаковките.
Опаковките от ПЕТ дават възможност на нашите заводи да изнасят и зад граница. Френските и италианските производители, които почти владеят световния пазар, стриктно спазват изискванията на специална директива на Европейския съюз. В нея е описано точно всичко, свързано с производството, опаковката и дистрибуцията на минерални води. Така французи и италианци на практика формират вкуса и очакванията на потребителите. Затова нашите производители трудно ще пробият зад граница, ако се отклоняват от европейските стандарти.
"Ако имаме модерно оборудване и използваме само една десета от водата, която тече край Централната софийска баня с дебит 24-27 л/сек, улиците и пътищата в България ще бъдат разбити от камиони с минерална вода за арабския свят" - пресмята Петър Василев. - Защото качествата на българската минерална вода са несравними. " "Оборудването на завода в Горна баня например, който е един от най-модерните, е внос от Франция. Като се прибавят митата за материалите, малко трудно може да конкурираме френските води - коментира Петър Стефанов, зам.-председател на ЦКС. - Цената на бутилка българска вода в Близкия изток е 20 цента франко нашата граница. А бутилка френска минерална вода струва 20 цента франко пристанище Джета например. Засега ние присъстваме на международните пазари като партньори, а не като конкуренти. " И това е нещо, признават родните производители и търсят пари за инвестиции. Те се надяват, че битката за пазарите в чужбина не е приключила.
Държавен вестник
Срокове
Предстоящи законодателни промени
Нови условия по потребителските заеми в ДСК от 15 август
Тони Иванова
От 15 август Държавна спестовна каса ще отпуска кредити за текущо потребеление при нови тавани и условия. Потребителски заеми до 1 милиона лева ще се отпускат само с поръчителство на 3 до 5 поръчители. От първи юли досега обезпечените с поръчителство кредити бяха в максимален размер до 400 000 лева.
До максималния размер на кредита от 1 милион лева се определят две нива на кредитиране. Кредитоискателят може да заяви потребителски заем до половин и над половин милион лева.
Заемът за текущо потребление до 500 000 лева е със срок на издължаване 3 години. За платежоспособен по този кредит се смята кредитоискател, чийто доход е достатъчен, така че след заделяне на месечната погасителна вноска по заема да остане поне една минимална работна заплата (МРЗ - 41 290 лева от 1 май) на всеки член от семейството. Заемът на стойност от над половин милион лева се издължава за срок от 4 години и остатък от доходите на заемателя, равен на 1.5 МРЗ (61 935 лв.) за всеки член от семейството.
Таванът на кредитите, обезпечени със залог върху вземане по срочен влог в лева и във валута, се увеличава от 1 на 5 милиона лева. Сумата по срочния влог трябва да е с 25 на сто повече от размера на искания кредит, или потребителски заем се отпуска до 75 на сто от стойността на обезпечението. Този кредит ще бъде получен от кредитоискател, който докаже, че е платежоспособен, като изискванията към него по заема ще са да има поне 2 МРЗ (82 580 лв.) остатък от месечните си доходи за всеки член от семейството след заделяне на анюитетната погасителна вноска.
От средата на август ДСК ще отпуска потребителски заеми, обезпечени с ипотека върху недвижим имот. "Оценката ще се прави от експерти на касата и ще бъде по пазарни цени", обясни Виолета Радева - началник управление "Активни операции" в ДСК. Заемът ще се отпуска за срок до 5 години и ще бъде в размер на 25 на сто от стойността на ипотеката, но не повече от 15 милиона лева. Изискванията за платежоспособност към кредитоискателя ще бъдат да разполага с 2.5 МРЗ (103 225 лв.) за всеки член от семейството му след приспадане от доходите на месечната погасителна вноска. В сметките за платежоспособността могат да се включат и доходите на другия член на семейството, като той задължително става поръчител по заема. Таблиците с погасителните вноски и размерите на заемите ще бъдат готови следващата седмица, казаха от ДСК.
Таксата за общежитие ще е до 50 на сто от действителните разходи
Размерът на пределно допустимите такси и депозити за ползване на студентски общежития да се определя от министъра на образованието и да не бъде по-висок от 50 на сто от действителните разходи. Това е записано в новата наредба за ползване на студентските общежития и столове, която правителството прие през миналата седмица. Досега нямаше нормативен документ, който да регламентира реда за настаняване в студентските блокове, и правилата се изработваха от ЕАД "Студентски общежития и столове".
Със заповед на министъра на образованието от кабинета на Виденов, Илчо Димитров, от ноември миналата година таксата за легло в стая с три легла в общежитие е фиксирана на 20 на сто от минималната работна заплата (8258 лева). През новата учебна година обаче тя вече ще бъде диференцирана по ВУЗ-ове, но в рамките на норматива от 50 на сто от действителните разходи. Конкретните суми на таксите ще се определят от висшите училища или от ЕАД "Студентски общежития и столове" в зависимост от това кой упражнява правата на собственост върху общежитието. С правителствено разпореждане през миналата седмица започна намаляването на капитала на акционерното дружество, стопанисващо студентските общежития, и прехвърлянето на правата на собственост и дълготрайните материални активи на блоковете на отделните ВУЗ-ове. "Прехвърлянето на собствеността трябва да се извърши до края на годината, като е предвидена процедура, по която да се прехвърлят средства за поддръжка на общежитията от бюджета на Министерството на образованието (за тази година средствата са предвидени по сметка на висшите училища, обясни министърът на образованието Веселин Методиев).
С наредбата за общежитията вече нормативно се гарантира участието на студентите през студентските съвети на висшите училища в стопанисването и контрола по ползването на студентските блокове и столове. Във всеки ВУЗ ще се създава комисия по социално-битовите въпроси на учещите се, в която ще влизат представители на студентските съвети, които да са не по-малко от 70 на сто от състава на комисията. В контролния и настанителен орган ще влизат и представилите на университетската администрация. Комисията ще извършва класирането на кандидатите за настаняване в студентски общежития.
С тези разпоредби се дава все по-голяма самостоятелност на висшите училища да определят реда и условията за настаняване на общежитие, коментираха от образователното ведомство. Това е и напълно нормално, след като от догодина те ще бъдат собствениците на материалната база на студентските блокове и столове.
Класация на най-доходните емисии ДЦК
Предложените емисии държавни ценни книжа по-долу са класирани на база котировките на ДСК, ОББ, клон "Доверие", ДЗИ (столичните клонове) и Българска пощенска банка. Освен тях гражданите могат да купуват и от целевите емисии, продавани от няколко банки, и на гише в БНБ.
ОББ, ДЗИ, БПБ и ДСК изчисляват котировките си според условията на финансовия пазар, при което за купувачите е най-изгодно да държат книжата до падежа. Емисиите по-долу са подредени според ефективната си доходност при презумпция, че се държат до падежа.
При изчисленията на доходността до падежа и ефективната годишна доходност на книжата са използвани покупната цена на всяка емисия за понеделник, номиналният доход на падежа, който ДСК, ДЗИ, ОББ и БПБ обявяват за всяка емисия, и оставащите дни до падежа.
Доходността до падежа е процентната печалба на тези, които купят бонове в понеделник и ги държат до падежа. Тази доходност при всички посочени емисии е плаваща, тъй като зависи от основната лихва. Ефективната доходност е използвана само като основа за сравнение между доходността на различните емисии, като всички доходности до падежа са преизчислени на годишна база.
От държавните ценни книжа предлагаме следните емисии:
Нараства напрежението между Израел и Ливан
Напрежението по израелско-ливанската граница рязко ескалира в събота, след като в петък ракети "Катюша", изстреляни от територията на Ливан, поразиха обекти в Северен Израел. При атаката една жена беше леко ранена и беше повредена синагога в град Кириат Шмона. Това беше първото нападение на терористичната групировка "Хисбула" от 15 месеца насам. В отговор на нападението израелски самолети обстреляха с ракети Южен Ливан. "Хисбула" се бори за изтегляне на израелската армия от зоната за сигурност в Южен Ливан. Израелците, живеещи в близост до северната граница, нощуват в бомбоубежища.
Тези инциденти станаха малко преди пристигането в Израел на американския посредник в израелско-палестинските мирни преговори Денис Рос. Посещението на Рос цели да се намали напрежението след бомбените атентати в Ерусалим, при които загинаха 13 и бяха ранени 170 души. В отговор на атентатите Израел прекрати възобновените неотдавна мирни преговори с ООП, спря търговията с окупираните територии, забрани на палестинците да търсят работа в Израел и блокира палестинските сметки.
САЩ осъди размяната на удари и отново призова за максимални усилия за прекратяване на насилието. Мисията на Рос ще фокусира върху настояването на Израел да бъде увеличена сигурността като условие за възобновяване на мирните преговори. Но според палестинския президент Ясер Арафат сигурността е само един от многото проблеми, по които трябва да се работи.
Червените кхмери се намесват в камбоджанската политика
Червените кхмери направиха изявление, с което подкрепят посредническите усилия на АСЕАН за разрешаване на политическата криза в Камбоджа. Също така те подкрепят сваления първи министър-председател принц Нородом Ранарид.
Хун Сен, който свали Ранарид, възпрепятства усилията на представителите на АСЕАН за установяване на мир в страната. "Превратът на Хун Сен създава обстановка на несигурност и нестабилност в страната и заплашва сигурността на целия регион", се казва в обръщението по бунтовническата радиостанция, направено от политическия лидер на червените кхмери Киу Самфанг. Заради хаоса в страната АСЕАН отмени приемането й.
Избирането на министъра на външните работи Унг Уот на мястото на сваления Ранарид съвсем затруднява мисията на посредниците. Съединените щати също осъдиха този избор като недемократичен. През последните седмици червените кхмери постоянно отправят обвинения към Хун Сен, наричайки го марионетка на бившите виетнамски окупатори, и призовават за всеобща съпротива срещу управлението му. Кхмерите бойкотираха парламентарните избори, организирани от ООН през 1993 г., и продължиха да водят партизанска война срещу правителството.
Възобновяване на насилието в Пакистан
Напрежението между шиитите и сунитите в пакистанския щат Пенджаб отново се увеличи, след като шестима мюсюлмани шиити бяха застреляни в село в близост до столицата на щата.
Атаката беше поредният удар от продължителната вражда между шиитски и сунитски милиции в гъсто населения щат. Само от началото на тази година при сблъсъци между двете враждуващи общности са загинали 136 души. В изявление пакистанският премиер Наваз Шариф призова властите на щата да вземат мерки за спиране на насилието. Шиитите представляват 15 процента от 135-милионното население на Пакистан. Сунитите постоянно отправят обвинения срещу Иран, че подкрепя финансово сепаратистки настроените групировки.
Северна и Южна Корея ще преговарят за мир в Женева
Американските власти изразиха оптимизъм за перспективите за бъдещите мирни преговори между Южна и Северна Корея въпреки настояването на Северна Корея за изтеглянето на американските войски от южната част на полуострова. Поне засега не е постигнато споразумение по въпроса за изтеглянето на 37-хилядния американски корпус, разположен в Южна Корея.
Преговорите ще се проведат в Женева и началото им е насрочено за средата на септември.
Трите дни предварителни преговори в Ню Йорк, които трябваше да уточнят подробностите на четиристранните преговори през септември, не доведоха до крайно споразумение по процедурите. Целта на предстоящите преговори е да се постигне траен мир на разделения Корейски полуостров. Делегацията на Северна Корея настоява на преговорите да бъде подписан и отделен мирен договор със САЩ.
Сиренето при Костов стана като житото при Виденов
Мара Георгиева, Тони Иванова
Сиренето фокусира цялото внимание на нацията миналата седмица. Темата за млечната производна в саламура събираше министри, експерти на ведомства, контролни органи в работни групи с млекари и преработватели. Камери, полицаи и ценовици се срещаха по складове в търсене на укрити тенекии. Напук на привържениците на капитализма, иначе безобидният продукт даде живителна тематична глътка на електронните медии, които свирепо започнаха да громят "спекулантите" в патетичен делириум.
Никой от участниците в истерията обаче не можа да формулира проблема и да го докаже с нещо повече от заклинания.
Изкупните цени на млякото са ниски, заявиха от Асоциацията на частните млекопроизводители. Получените пари не са достатъчни за възпроизводство на животновъдството у нас. Прибягва се до клане на животни, което се превръща в единствен изход за много фермери.
"Направихме специален анализ в 26 ферми от цялата страна, за да се изчислят разходите им, заяви генералният директор на "Данон - Сердика" Майкъл Спийс. Използвахме счетоводен метод, който се прилага и при фермерите във Франция, и установихме, че себестойността за един литър мляко е 300 лв. А преработвателите го плащат от 200 до 290 лв./л. Следователно в най-добрия случай българският фермер губи по 100 лв. на литър сурово мляко."
Още по-висока е себестойността на млякото в по-малки частни стопанства с 1-2 крави. "Себестойността на литър мляко в по-малките ферми е малко над 400 лв. - заяви Георги Гьошев, председател на Съюза на говедовъдите.
Платежоспособното търсене на млечни продукти в момента обаче е твърде ниско, за да се удовлетворят производителите на мляко дори и със скромна печалба. Ако цената се повиши дотолкова, че да носи допълнителен доход на животновъдите, много вероятно е преработвателите да не изкупуват млякото. Това е и проблемът на преработвателите, които също искат да продават стоката си на печалба. Според тях недостигът на суровина е главната причина за ценовия скок на сиренето. Мандраджиите все още си спомнят месеците май и юни, когато предлагането на мляко бе достатъчно. Тогава и цената на килограм сирене слезе под 2000 лв. "През тези месеци цените на млечните продукти паднаха под себестойността", коментира Екатерина Хинова от Асоциацията на частните млекопреработватели "Марица милк" в Пловдив. За да разплатят млякото, мандрите били принудени да продават и запасите си от продукция. Не са имали достъп до оборотни кредити, за да финансират изкупуването на млякото, без да пипат запасите си.
Много малка част от млякото обаче е качествено, за да може с нормално количество мляко да се произведе килограм сирене или кашкавал. "Нормата от 6.6 литра за килограм сирене е изведена от учебник и отговаря само за охладено стандартно мляко, получено от здрави селекционирани животни, уточняват от "Марица милк". Мандрите обаче доставят мляко от хиляди различни производители и в много случаи заради оводнени и лоши по качество млека получават много по-малко продукция, твърдят преработватели.
Границата от 300 лв. за литър сурово мляко вече е премината в някои региони на страната. Търси се компромисът между производители и преработватели. Ако цената на литър сурово мляко стане 400 лв., сиренето и кашкавалът стават непродаваеми, кълнат се от Съюза на млекарите. Хаосът на пазара на мляко и млечни продукти освен от конфликта между производители и преработватели допълнително се увеличава от психозата за борба с търговците спекуланти, както и от паниката, която държавното радио и телевизия генерират всекидневно.
Органите на Националната комисия по цените в 190 обекта на нито една от фактурите не са открили цената на производител. Според приетото в края на юни правителствено постановление производителите трябва да договарят с търговците крайните цени и отстъпките на 15 храни (в групата на стоките влизат продуктите от крава - прясно и кисело мляко, сирене и кашкавал). Тоест, каквото и да е движението на стоката между търговците, в магазина млечните продукти трябва да стигат на цената, посочена от производителя, а дадената от производителя еднократна търговска отстъпка в рамките на крайната цена да се поделя между търговците по веригата.
Постановлението допълнително усложнява и без това нелеките взаимоотношения. Този документ не се разбира от много млекопроизводители и търговци, които признаха това по време на специална среща с представители на комисията по цените и Министерството на търговията. Хората, които произвеждат млечни продукти, не знаят какъв точно документ трябва да издават на търговците - дали фактурата е достатъчна, или трябва задължително да се подписва договор. Контролните органи по места дават различно тълкуване по въпроса, жалват се производителите. Някои от тях дори откровено не разбират какво са задължени по нормативен акт: "Имам търговци на едро от Кюстендил, София, Стара Загора и т.н., коментира Марио Марев, управител на "Сердика" - Добрич. Как на практика да ги контролирам? Трябва да увелича броя на щатните си служители и да ги командировам по всички кътчета на страната."
Каква част от производители и търговци действително не разбират какви са правилата и каква част съзнателно нарушават правилата не е известно. Резонен е въпросът обаче какъв е смисълът от въпросните ценови правила, когато те не работят. Вместо властите да адресират реалния проблем, те вдъхновиха проверки ала Павлик Морозов - проверявани бяха складове край София, откривани бяха "укрити значителни количества" сирене и кашкавал. Никой обаче не отвори дума за плачевното състояние на животновъдството като основна причина за кризата.
Ако сиренето и млечните продукти не се извадят на пазара в близките дни и цените им не се нормализират, ще се разреши квота безмитен внос от тях за определен период от време. "Това ще бъде крайната стъпка, към която ще прибегнем, ако пазарът не се успокои", заяви търговският министър Валентин Василев. Това щеше да бъде честно спрямо всички участници на пазара, ако обаче млечните продукти от Европейския съюз не бяха субсидирани.
Василев не даде да се разбере на какви цени ще влязат въпросните млечни продукти. Ако цените им са по-високи от вътрешните, те единствено биха затвърдили исканите от млекари и преработватели по-високи цени на млякото и млечните продукти. Ако обаче са по-ниски, това би съсипало окончателно и без това разпилените и неефективни български животновъди.
Търговското министерство размишлява и върху друг вариант за преодоляване на кризата - отблокиране на сирене от държавния резерв, което да се пусне на пазара на цени, позволяващи попълването на резерва впоследствие от внос, коментираха от търговското ведомство.
Аграрното ведомство на министър Върбанов от своя страна помоли млекари и преработватели да се договорят джентълменски за поддържане на определени цени на млякото и сиренето. Дългосрочните мерки за преодоляване на кризата в животновъдството бяха отложени за по-добри времена.
Директните рекламодатели в БНТ ще имат допълнителни отстъпки
Алексей ЛАЗАРОВ
Ръководството на БНТ направи миналата седмица още една стъпка към изолирането на медиашоповете от рекламния тв-пазар. До края на годината рекламодателите, които сключват директен договор с държавната телевизия, ще се радват на преференциални условия. "Отстъпката от официалната тарифа, която ще получават директните клиенти, ще бъде не по-малка от най-благоприятната отстъпка, която може да даде някой медиашоп", обяви миналата седмица главният мениджър на БНТ Петър Курумбашев. Поради това, че дирекция "Маркетинг и продажби" няма титулярен шеф, той е човекът, който формулира рекламната политика на държавната медиа.
В момента рекламно време в БНТ се продава от четири рекламни агенции, които имат сключен договор с телевизията. Теоретически съществува възможност някой рекламодател да прескочи медиашоповете и да сключи директен контракт. На практика обаче директните клиенти имат финансова изгода само ако парите, които искат да вложат в БНТ, са повече от 200 хил. долара и се предплатят изцяло.
Специалната отстъпка за директни клиенти ще се дава от управителния съвет на БНТ по предложение на рекламния директор на телевизията или на главния мениджър. Според г-н Курумбашев вече се водят преговори с "един голям рекламодател", който да се възползва от новите условия, но отказа да каже за кого точно става дума.
"Вероятно отстъпката няма да бъде задължително в пари - може да предложим на директните рекламодатели просто премия от повече рекламно време", обясни Петър Курумбашев.
Преди седмица мегадлъжникът на БНТ "Медиа транс" (агенцията не беше платила на телевизията 240 хил. долара) е издължила първият транш от задълженията си - 60 млн. лв. Според очевидци парите били донесени в телевизията на ръка и това затруднило до максимум касиерките на БНТ, които трябвало да преброят цялата сума. В същото време обаче телевизията се сдобила с нов рекламен длъжник. "Чап" бавят плащанията си от два месеца", заяви миналата седмица главният мениджър на БНТ. Ответната мярка, която държавната медиа е предприела, е същата като при "Медиа транс" - изпратено е предупредително писмо, в което се казва, че ако агенцията не започне да се издължава в седемдневен срок, БНТ ще изпрати предупредителни писма до клиентите й с препоръка да прекратят отношенията си с медиашопа. "Аз вече съм започнал да плащам", каза шефът на "Чаплайн филмс" Крум Маноилов. Според него ставало дума за 30 хил. долара, които до края на август ще бъдат изплатени окончателно.
Решението БНТ да може "да краде" клиентите на медиашоповете е поредната стъпка на новото тв-ръководство за изолиране им от пазара на рекламно тв-време. Миналата седмица новите шефове на БНТ обявиха твърдото си решение от следващата година отстъпката, която се получава за закупено голямо количество време, да се дава на рекламодателите, а не както сега - на агенциите, които имат договор с БНТ.
НАКРАТКО
"Сънувам шефа на редакция "Новини и актуални предавания", каза генералният директор на телевизията Стефан Димитров миналата седмица. Вече трети човек отказва да заеме най-ветровития пост в държавната медиа. Емил Младенов и Невяна Ушева са назначени за зам. програмни директори на БНТ. На 15 септември ще са ясни новите предавания, а на 29 влиза в сила новата програмна схема. От този ден ще се разбере, че БНТ е с ново ръководство. Подготвяните шоу-програми, игри и публицистични предавания няма да са много, а за да продължат, ще се търси зрителското впечатление от тях. Нови графични заставки и клипове се очаква да се появят на екрана.
Вестник "Труд" продължава да е най-тиражният, следват "24 часа", "Стандарт", "Дума", "Демокрация", "Българска армия", "Земя", "7 дни спорт", "Континент" и "Пари". Съществено разместване в позициите на вестниците не се наблюдава от последните месеци.
Конкурс за 12-серийна семейна сага обявява БНТ. На "Сан Стефано" валят вече проекти. Идеи за сериала са предложили Любен Дилов-син, поетът Живко Колев, Къци Вапцаров, продуцентът на "Такси" Димитър Станчев. БНТ ще финансира семейната сага. Липсва ни лъскав сериал тип "Далас", каза програмният директор Ивайло Гюров. Той ще използва личните си връзки, за да договори качествени филми с "Дисни", "Уорнър", "Кълъмбия пикчърс", "Фокс". На 16 август ще гледаме пряко от стадион "Уембли" в Лондон 3-часовия концерт на Джон Бон Джоуви, Род Стюард, Сийл и останалите звезди, колкото и скъпо да струва това, каза Петър Курумбашев.
Вестник "Стандарт" се премести в нова редакция, която се намира в ИПК "Родина". Тържествен водосвет отбеляза новия дом на вестника. Журналистите начело с Юлий Москов изпяха "Многая лета". Преместването на всекидневника се планираше от няколко месеца.
"Кока-Кола" продължава световната си рекламна кампания пета поредна година със 17 клипа, които показват как се освежават бъдещи майстор-готвачи, състезатели по сумо и една "супермайка". Глобалните разходи на фирмата за реклама за миналата година са 1.3 млрд. долара. Петнайсет от 16-те реклами са дело на рекламна агенция "Едж", ръководена от трима бивши служители на холивудската агенция "Криейтив артистс", другата реклама е направена от "Лио Бърнет".
В пресгрупа "168 часа"започнаха първите рокади
ВАЦ няма да продължи договорите на стачниците
След като Валери Найденов се върна като главен редактор в "24 часа" миналата седмица, стана ясно, че негови заместници ще бъдат Венелина Гочева, Росен Янков, Десислава Паунска, които досега работеха с него в "Континент". Досегашният и.д. главен редактор Димитрана Александрова остава във вестника на работа като зам. главен редактор.
В петък следобед седем журналисти от "24 часа" са получили уведомително писмо от ВАЦ, в което се казва, че издателите нямат интерес от сключване на нов договор с тях, считано от 1 август. За времето, в което журналистите са работили - 1 - 6 август, ще могат да получат месечната си заплата. Не е бил уточнен въпросът с отпуските на тези, които са имали да ползват дни от предишни години.
Имената на нежеланите от ВАЦ журналисти са Венцислав Лаков, Иван Бакалов, Веселин Стойнев, Емил Спахийски, Капка Георгиева, Красимир Миланов, Георги Неделчев. Според Иван Бакалов, шеф на синдиката в пресгрупата, немските собственици в началото на протестите са обещали да не съкращават и да не уволняват журналисти, които са участвали в преговорите.
Освен тези седем души завеждащият вътрешната информация Мартин Кръстев е напуснал доброволно вестника. Очакват се и други журналисти да не останат на работа в "24 часа" , твърдят от пресгрупата.
Освен това от персонала са съкратени 20 души охрана. Една част от нея е давала дежурства от време на време и пред дома на бившия началник Петьо Блъсков. Охраната сега наброява около 80 души.
Техниката - мътната вода в националната телевизиия
Алексей ЛАЗАРОВ
Миналата седмица в една от най-ключовите служби на БНТ - дирекция "Техника", бе назначен нов шеф. Генералният директор на държавната медиа постави на този пост Тодор Страшимиров, работил преди година в телевизията, а след това в БНБ.
Дирекция "Техника" е една от най-интересните в БНТ. По думите на тв-служител парите в БНТ влизат чрез рекламата (през дирекция "Маркетинг и продажби") и излизат през дирекция "Техника". Инвестициите в техника - камери, видеомагнетофони и прочие техника, представляват огромна част от разходите на националната медиа. Според ревизията на Главно управление "Държавен финансов контрол", която обхваща периода от 9.03.1993 г. до 30.06.1996 г., за покупка на оборудване през тези три години БНТ е платила над 10 млн. долара. Дирекция "Техника" е може би и второто по-големина кранче след рекламата, откъдето могат да изтичат пари от телевизията. Проведената преди година финансова ревизия там доказва, че историята на дирекцията бъка от нечисти сделки и пред новия й шеф стоят нелеки задачи.
Като един от основните недостатъци в управлението на това звено в БНТ финансовите ревизори, ръководени от Цветан Цветков, посочват неспазването на основни изисквания при закупуването на техника. Бюджетните организации са задължени с нормативен акт при покупка над определена сума да обявят търг. Според ревизионният акт от края на 1996 г. БНТ е закупувала "машини и съоръжения без предварителен технико-икономически сравнителен анализ на оферти от алтернативни фирми и избор на най-изгодна оферта, както и неизвършване на задължителните предварителни проучвания".
Един от христоматийните примери в това отношение е договорът с AMPEX. Съгласно неговите клаузи БНТ купува четири репортажни телевизионни станции (РТС) за 426 334 долара. Заедно с тях телевизията (генерален директор по това време е Хачо Бояджиев) купува и допълнително оборудване за 111 496 долара. След проверка ревизорите установили, че през 1996 г. от закупената техника е ползвана една камера за около 10 дни. "Не се разбра защо РТС са поръчани без кабели и монитори; защо с тях е дошло допълнително оборудване, за което няма заповед за въвеждане в експлоатация и за какво е изплащан инженеринг, без да е извършван", пише в ревизията.
Друг пример е закупената в края на 1994 г. цифрова видеомонтажна апаратна. Тя стои на митницата до октомври 1995 г., когато митата й са платени, а няколко месеца по-късно се разбира, че техниката не може да работи в конфигурацията, в която е закупена, и се взима решение за покупка на допълнителни 10 съоръжения към апаратната на стойност 170 278 долара. "Финансовата ревизия не можа да установи защо апаратната е закупена в тази конфигурация; защо не е използвана по предназначение до момента, а се ползва за резервни части, и защо поради несвое-временното закупуване на необходимото оборудване се налага доокомплектация в размер на 170 278 долара", пишат финансовите инспектори.
Един от по-безвредните, но далеч по-красноречиви примери е от края на 1993 г. Тогава на 15 октомври от Швейцария са доставени два видеомагнетофона (отново AMPEX) на митническа стойност 3 хил. долара. След получаването им, те са заведени в склад, а на 2 октомври 1996 г. са бракувани, без въобще да се ползват.
Интересът на ревизорите е предизвикал и договорът, който Хачо Бояджиев подписва с английската фирма "Крима мила" за изграждане на Студио 4 в комплекс "Тулово". В договора освен клаузите, касаещи финансовите взаимоотношения, сроковете на превод и доставките, е упоменат инженеринг в размер на 485 520 долара при обща първоначална стойност на договора от 1 789 130 долара, т.е. 27%. "Този инженеринг не е изяснен в договора за коя част от студиото или обучението на персонала се отнася, поради което ревизията не можа да установи за какво са изплатени тези 485 520 долара на фирма "Крима мила", пишат финансистите. Ревизията не е установила причините, поради които решението за приемане на офертата от английската фирма е взето еднолично от Хачо Бояджиев, в нарушение на наредбата, която изисква търг за подобна сделка. Тайна за ревизорите е останала и причината, поради която е предпочетена фирма посредник при наличието на оферти от фирми, производители на тв-техника. Според експертите на финансовото министерство липсва яснота по необходимото оборудване, в резултат на което се налага дооборудване за още 262 301 долара. Ревизионният акт определя като виновни по тези нарушения тогавашния изпълнителен директор на БНТ Кирил Гоцев и шефа на дирекция "Техника" по това време Пламен Кираджиев.
Освен порочната практика такива огромни суми да се изразходват без какъвто и да е конкурс финансовите ревизори забелязват нередности и в управлението на фонда на БНТ, където се съхраняват предаванията и филмите на държавната телевизия. Според ревизията там стои неизползвана продукция от 3-4 и повече години. "Има празнични програми, неизлъчени поради липса на художествени качества, но заплатени от бюджета на БНТ. Във фонда има неизлъчвана с години продукция, а в телевизията продължават да се обработват и създават нови програми", учудват се ревизорите. Те са установили, че във видеотеката на БНТ се намират 24 филма с общо 108 серии, които никога не са били пускани на синия екран, а срокът на лицензионните им права е изтекъл.
В нарушение според ревизорите са подписани и договори, които предоставят технически съоръжения и мощности на БНТ на външни потребители. Финансовата проверка визира договори, сключени със столичните радиостанции "Дарик", FM+ и "Радио 99". Те са ползвали радиорелейна апаратура на държавната телевизия, като нарушението в случая е, че договорите са подписани за БНТ от хора, които нямат правомощията за това, а след това условията, записани в тях, са били променяни - основно за да бъдат намалявани цените на наема. "Действията и бездействията" на служителите на телевизията според служителите на финансовото министерство са причинили на БНТ вреди от несъбрани тарифи и неизползване по целесъобразност на техническите мощности на телевизията.
Специалистите от отдел "Финансови ревизии" в бюджетните организации са обобщили изводите от направената от тях ревизия в 12 пункта, по които управлението на дирекция "Техника" "издиша":
Според източници огромна част от направените още в края на миналата година изводи не са били взети предвид и положението в дирекция "Техника" продължава да бъде плачевно. Предишният генерален директор на БНТ Иван Токаджиев неведнъж намекваше, че знае "какво се прави късно през нощта в апаратните на телевизията", че се крадат филми от златния фонд на медиата, но реално не направи нищо, за да подобри положението.
Преди няколко седмици в БНТ започна нова ревизия, която отново включва дирекция "Техника". Според запознати с положението там най-вероятно тя просто ще повтори голяма част от резултатите на последната финансова проверка. А в ръцете на ръководството на телевизията е и възможността да затвори поредното кранче, от което през БНТ изтичат средства. И ако намеренията на новия екип в рекламата успеят, т.е. в БНТ започнат да влизат повече пари, а дисциплината в "Техниката" се затегне, така че оттам да изтичат по-малко пари, финансите на БНТ може и да се окажат в доста по-добро положение.
Руската телевизия спира на 1 септември
Заедно с ОРТ Комитетът по пощи сваля от ефира CNN и TV5
Асен Асенов, Алексей Лазаров
От първи септември спира излъчването на всички чужди телевизии в българския ефир. Правителството е отменило решение на първия кабинет на Андрей Луканов, което разрешава разпространението на програмата на руската телевизия (тогава "Останкино") в България с цел "засилване на руското влияние". Решението е следствие на съкращаването на разходите в бюджета. За него е информирано и руското посолство, което беше един от най-големите противници за спирането на частично приватизираната държавна руска телевизия. Другата причина за решението е, че собствениците на канала съгласно закона за концесиите не са заявили "законно придобити права" в срока, определен в нормативния акт.
В момента Комитетът по пощи и далекосъобщения работи по осигуряването на честотен ресурс за трета телевизия с национално покритие и според източници от КПД тази мрежа ще бъде готова до края на годината.. "Трите мощни предавателни станции [на ОРТ] използват честотни канали, предназначени за трета национална телевизионна мрежа", пише председателят на КПД Антони Славински в докладна записка до финансовия министър Муравей Радев. Според експертите софийските честоти, на които в момента излъчват CNN и TV5, са част от тази трета национална честотна мрежа. Това обаче не е единствената причина за спирането на сигнала им от началото на септември. И двете телевизии имат изтекли лицензи и молбите им за преоформяне в концесии, които са депозирани след изтичането на този срок, не могат да бъдат одобрени от кабинета, тъй като няма правно основание за това. Едновременното спиране на трите канала, които нарушават Закона за концесиите, очевидно има и символично значение, тъй като основните атаки срещу спирането на ОРТ бяха в посока, че това би било чисто политическо решение в ущърб на Русия.
Историята на "Останкино" и ОРТ в България.
С постановление No94/28.04.1990 правителството на Андрей Луканов узаконява решението на ЦК на БКП отпреди 10 ноември и разрешава излъчването на телевизия "Останкино" в България. Със същото решение се задължава Министерството на финансите от 1 януари 1991 г. да заплаща от държавния бюджет таксите за излъчване. По това време за руският тв-канал вече има изградена мрежа, която покрива приблизително 60% от територията на страната. Сигналът на "Останкино" достига до около 6 млн. българи чрез три мощни, 77 маломощни предавателни станции и 34 ретранслатора.
Проблемите около излъчването на руската телевизия у нас започнаха на 1 април 1995 г., когато "Останкино" с указ на Борис Елцин прекрати съществуването си. От същата дата на честотата й започна да излъчва "Обществена руска телевизия" АД (ОРТ). Тя е акционерно дружество, в което 51% от акциите са собственост на държавата, 9% - на радиотелевизионна компания "Останкино", а останалите 40% са разпределени между частни акционери.. Проблемът в България възниква, защото новата компания на практика няма нищо общо с "Останкино" - тя не е неин юридически наследник. ОРТ дори отказва да изпълнява рекламните договори на предшественика си. На практика от тази дата сигналът на ОРТ се ретранслира в България абсолютно незаконно - разрешението, издадено от правителството на Луканов, дава зелена светлина за програмата на "Останкино", която след април 1995 г. вече не съществува.
Преди близо месец машината на държавната администрация най-сетне се задвижи за разрешаването на проблема с руската телевизия. Предишните правителства предпочитаха да оставят проблема без решение и не предприеха никакви мерки нито за спирането на ОРТ, нито за нейното евентуално легализиране. "Въпросът е чисто политически и решаването му е възможно само на най-високо ниво", пише в докладна записка на вицепремиера Евгений Бакърджиев до Иван Костов. Там се излагат неблагоприятните последици от продължаването на съществуващото положение - като една от тях министърът предвижда възможни външнополитически реакции от "продължаващото институционално и финансово толериране на ОРТ" и предлага два варианта за разрешаването на проблема. Единият от тях е да се продължи излъчването на ОРТ, но при равноправни условия с другите чужди телевизии. Вторият - този, който правителството очевидно е избрало - да се спре излъчването на руската телевизия и да се открие процедура за концесия на използваните честоти, които да се използват за Трета национална телевизия (в оригинала на докладната Бакърджиев наистина е употребил главна буква). Според него необходимите действия са две. Първото е да се отмени постановлението на Министерския съвет от 1991 г., което вече е направено, а второто - да се обяви търг или конкурс за концесията.
В същото време работата по приватизацията на "Ефир 2" - другият медиен проект на правителството, от който може да се роди частна национална телевизия, очевидно е замряла. Стъпките, които беше предложил отново вицепремиерът Евгений Бакърджиев за раздържавяването на държавния тв-канал, все още не са предприети. Отново в докладна записка до Иван Костов отпреди месец бившият общинар предложи създаването на работна група от представители на висшата държавна администрация, Агенцията за приватизация и БНТ да разработи програма за раздържавяването на "Ефир 2". В документа дори има и фиксиран срок за изработване на графика: оптимистичен - 31 юли, и по-реален - 31 август. До момента обаче работната група все още не е създадена. Вероятно все още е далечен и етапът в който ще се създаде според предложението на Бакърджиев и ново еднолично ООД, в което държавата да внесе като апортна вноска честотния ресурс на "Ефир 2" и евентуално предаванията със запазена марка на все още държавния тв-канал.
Apple влезе в орбитата на Microsoft
Един от историческите моменти в историята на компютърния бизнес ще остане 6 август 1997 г. Тогава Стив Джобс - основател на , по-късно изгонен от компанията и завърнал се триумфално като президент в края на юли тази година, обяви, че ще инвестира 150 милиона долара в безгласни акции на закъсалия производител на компютри. Акциите на компанията скочиха от 7.25 долара за акция на 5 август до около 27 долара на 7 август.
Microsoft е една от основните външни причини положението на Apple да се влоши толкова.
Според условията на споразумението Microsoft купува от пазара безгласни акции на Apple за 150 милиона долара. Освен това компанията на Гейтс ще разшири разработките си на програми за Macintosh; Microsoft Internet Explorer ще се вгражда в операционната система на Macintosh, а Microsoft Office ще се предлага и за Macintosh - не е изключено в скоро време Apple да приеме и Windows NT като операционна система.
Гейтс поема задължението да не продава акциите от Apple поне три години. Освен това инвестицията на Microsoft служи като психологически сигнал към инвеститорите, което ще позволи на Apple, поне засега, да задържи позициите си на пазара. Анализаторите на пазара твърдят обаче, че дългосрочните перспективи пред компанията не са особено добри, със или без Microsoft. В Силиконовата долина пък се говори, че инвестицията на Бил Гейтс в Apple е все едно НАСА да спасява руската космическа станция "Мир".
