Акционерите запазиха като "най-уместна" двустепенната система на управление на банката. Според осведомени източници се очакваше управлението да премине в ръцете на досегашния управителен съвет на банката с председател Любомир Павлов, който бе избран от акционерите за шеф на надзорния съвет. Според него въпросът за преминаването към едностепенна система на управление не е бил повдиган за гласуване. Любомир Павлов сменя на председателското място Христо Михайловски, зам.-министър на търговията в кабинета на Костов. Финансист No1 на столицата - Венцислав Николов, става зам.-председател на надзорния съвет на мястото на Асен Дюлгеров, който в момента е председател на надзора на Агенцията за приватизация. В надзора на столичната банка влиза и общинският съветник Петър Джорински. Тепърва предстои новият надзорен съвет на банката да избере и членовете на управителния съвет. "Редно е в него да влязат професионалистите от банката, които ръководят в момента отделните организационни звена в банката", каза Любомир Павлов. Сред функциите на надзорния съвет са взимането на решения за по-големи инвестиции и кредити.
Продължава натискът върху Милошевич за Босна
Американската дипломация не спира опитите си да принуди властите в Югославия да действат по-активно за запазване на мира в Босна. Американският пратеник Ричард Холбрук се срещна в петък с югославския президент Слободан Милошевич и отново го призова да спазва задълженията, поети с дейтънския мирен договор от 1995 г. В противен случай страната се обрича на продължителна международна изолация. Холбрук е архитектът на Дейтънските споразумения, които бяха подписани от босненските сърби, хървати и мюсюлмани.
Освен с Милошевич Холбрук и специалният пратеник за Босна Ричард Гелбарт се срещнаха с началника на генералния щаб на югославската армия Момчило Перишник и с представители на опозицията. "Преговорите с Милошевич бяха напрегнати както винаги, но не мога да ви разкрия всички подробности сега", каза Холбрук след срещата. Очакванията на наблюдателите са тази среща най-накрая да доведе до раздвижване на позициите на спорещите страни. Но все пак те отбелязват, че югославските власти продължават да се съпротивляват и съобразяването със Дейтънските споразумения ще има висока цена.
Холбрук е заплашил Милошевич с нови санкции, ако страната не спазва споразуменията и отказва да предаде на трибунала в Хага бившия босненски сръбски президент Радован Караджич и другите сръбски военнопрестъпници. Радован Караджич, който през миналата година беше отстранен от босненската политика, отново се активизира преди месец и с помощта на съюзниците си сред босненското сръбско население се опитва да свали от власт президентката Биляна Плавшич.
На срещата са поставени и въпросите за спазването на човешките права в населената предимно с албанци сръбска провинция Косово, за свободата на медиите в страната и бавните демократични и икономически реформи в страната. Холбрук не одобри идеята на опозицията да бойкотира насрочените за 21 септември президентски и парламентарни избори с твърдението, че те ще бъдат фалшифицирани. "Аз мисля, че партиите, които бойкотират изборите, вредят само на себе си и забавят развитието на демократичния процес", каза Холбрук. Според западните наблюдатели югославската икономика изнемогва, след като беше сериозно засегната от ембаргото на ООН, продължило от 1992 до 1996 г. Близо една трета от 11-милионното население живее под границата на социалния минимум и изхранването става все по-голям проблем.
Преди срещите в Белград Холбрук и Гелбарт бяха в Баня Лука и Сараево, където разговаряха с президентката на Република Сръбска Биляна Плавшич и колективното босненско президентство. Плавшич ще основе Сръбска партия на Република Сръбска, която ще участва в насрочените от нея избори. След това Холбрук участва в разрешаването на спора между босненските етнически лидери за разпределението на 33-те дипломатически поста. Тези спорове доведоха до ограничаване на международните контакти с босненските посланици. Според договорената сделка мюсюлманин ще бъде посланик на Босна в ООН, сърбин във Вашингтон и хърватин в Япония. Членовете на колективното босненско президентство се съгласиха да бъдат създадени смесена военна комисия и единен код за босненската телефонна мрежа. Заседанието на тричленното босненско председателство в Сараево продължи 10 часа.
Тези споразумения, постигнати с натиска на Запада, демонстрират желанието на ангажираните с проблема страни да доведат нещата до успешен край. Холбрук за втори път през тази година пристига спешно на Балканите за разрешаване на внезапно възникнали проблеми. "На думи постигнатото споразумение е много добро, но ще е необходима сериозна работа за изпълнението му", каза Холбрук пред белградското радио Б92 преди срещата с Милошевич.
Междувременно на посещение в Босна беше и принцеса Даяна. Визитата й беше част от кампанията за унищожаването на противопехотните мини. В Тузла тя се срещна с 20 души, станали жертва на пехотни мини по време на войната.
Рос да си върви у дома
Арон Лернер, The Jerusalem Post
Ако американският посредник в близкоизточния мирен процес Денис Рос смята да продължава мисията си с помощта на обяснителни писма, то по-добре е той да си стои у дома.
На практика споразумението, което Израел подписа в Осло, беше не земя за мир, а земя за хартия. И Рос не прави нищо, за да се промени това положение. В обобщението му за януарското споразумение за Хеброн между Нетаняху и Арафат се казваше недвусмислено, че палестинските власти трябва да се борят срещу терора, да наказват терористите, да конфискуват нелегалните оръжия, да намалят броя на палестинската полиция до предвидения таван. Но тези заключения не добавяха нищо ново към задълженията, които Арафат беше поел още в Осло. Той само изброяваше неща, изпълнението на които трябваше да стане много отдавна.
Писмото на Рос струваше на Израел много скъпо. Ние се съгласихме отново да нарушим принципа на реципрочността в отношенията с арабите. През януари израелските военни части се изтеглиха от по-голямата част на Хеброн, като по този начин беше нарушена израелската сигурност, а палестинците отново не изпълниха нито едно от задълженията си. Оттогава Арафат се позовава на писмото на Рос като гаранция за безнаказаност на палестинските действия.
И какво направи Рос? На практика нищо. Клинтъновата администрация продължава да рецитира изтърканата мантра "приятели на мира - врагове на мира", сякаш самият Арафат съществува като две личности. Едната е, която се усмихва лъчезарно на снимките с американски официални лица, а другата е тъмната му половина. Тя призовава към джихад и поощрява убийците.
Президентът Бил Клинтън също призова Арафат да се бори с терора, но Клинтън смята, че палестинците са направили достатъчно отстъпки. Освен че с тези си действия Америка поощрява разрастването на палестинското насилие, което заплашва сигурността на Израел, на всичко това отгоре американският генерален консул в Йерусалим, Едуард Абингдън, си позволи доста шумно да критикува израелската политика. Същото направи и посланикът Индик.
Призивът на Клинтън към Арафат да се бори срещу терора е изключително нелеп. Това е все едно да ангажираш мафията да се бори с престъпността. С тези действия се окуражава палестинският лидер да продължава да не зачита споразуменията. Арафат не предприема никакви сериозни стъпки, след като вижда, че може да изтъргува хартиените обещания за по-нататъшни израелски отстъпки.
Истината е очевидна. Терористичният отряд, който беше заловен през миналия месец, нямаше нищо общо с движението "Хамас". За най-голяма изненада на мнозина този отряд беше част от палестинската полиция, която се подчинява на преките заповеди на началника на полицията, Гази Джабали. Някои си зададоха въпроса дали Джабали не е действувал зад гърба на Арафат, но това е едно изключително смехотворно предположение. Освен това отношенията между "Хамас" и палестинските власти са просто блестящи. Повече от 150 души, членуващи в "Хамас", заемат ключови постове в палестинската полиция. И ако американската администрация има сериозно отношение към мирния процес, трябва да предприеме истински действия за развитието му. Иначе обиколките на Рос са абсолютно губене на време.
Борбата между Boeing и Airbus навлиза в нов етап
Любомир Евстатиев
През последните няколко седмици икономическата борба между Европейския съюз и САЩ беше фокусирана върху условията на конкуренцията на пазара на пътнически самолети.
Обявеното сливане между американските компании Boeing Co. и McDonnell Douglas Corp. предизвика изостряне на напрежението между Америка и Европа, като в този случай икономическото противопоставяне от двете страни на Атлантика беше на път да прерасне в открита война. Все пак с известни отстъпки двете страни избягнаха този неблагоприятен сценарий, като Boeing и консорциумът Airbus, които останаха единствените конкуренти на пазара на големи пътнически самолети, ще продължат водената вече трийсет години битка за надмощие на този пазар.
Размяна на удари.
Само дни преди сделката между двете американски компании да влезе в сила, комисията по конкуренцията към Европейската комисия отказваше да даде одобрението си. Председателят й Карел ван Мирт твърдеше, че обявените условия на присъединяването на McDonnell Douglas към Boeing са абсолютно неприемливи. Той заплаши, че може да се стигне до налагане на големи глоби на компанията или до арестуване на новите самолети при кацането им в Европа, или до косвени санкции чрез глоби на европейските авиокомпании, работещи с американците. Войната на думи доведе дотам, че дори и в САЩ се появиха съмнения дали сделката на стойност 16 млрд. долара няма да е заплаха за конкурентоспособността и националните интереси на страната и дали ще получи одобрението на американските регулативни органи. Американските власти не останаха безучастни. Отправени бяха обвинения, че това е вмешателство в работата на двете американски компании и нечестна, неотговаряща на пазарните принципи подкрепа за Airbus. Те заподозряха европейците в опити да изтъргуват одобрението си за сливането срещу отстъпки от американска страна, включващи и преработване на условията на договора за търговия с големи пътнически самолети от 1992 г. След като на първи юли американската Федерална комисия по търговията безусловно одобри сделката, се намеси дори и президентът Клинтън. "Мисля, че застоят в търговските отношения с ЕС ще е неблагоприятен за всички, но ние държим на тази сделка и ще предприемем необходимите ответни мерки, ако бъдат наложени санкции", каза Клинтън.
Въпреки силния политически натиск от Вашингтон европейците успяха да принудят Boeing да направи исканите отстъпки, за да гарантира, че няма да бъде заплаха за съществуването на Airbus. Американската компания обеща, че ще разтрогне 20-годишните договори за доставка на самолети за авиокомпаниите American Airlines, Delta Airlines и Continental Airlines. Тези договори бяха обявени от Европейската комисия за нарушение на правилата на свободната конкуренция. Но в случая претенциите на европейците бяха напълно неоснователни, защото Boeing подписа договорите, след като спечели търгове, на които си съперничеше с Airbus. Още повече че сделките с трите авиокомпании представляват само 10 процента от пазара на големи пътнически самолети. В същото време Европейската комисия не настоява Airbus да преразгледа дългосрочния договор, който подписа с US Airways през 1996 г. Друга отстъпка, която направи Boeing, беше съгласието да ограничи използването на разработките от военното и космическото производство на McDonnell Douglas в новите модели пътнически самолети и да запази гражданското производство на погълнатата компания като самостоятелна юридическа единица. Всяка година Mcdonnell Douglas получава по различни правителствени отбранителни и космически програми около 3 млрд. долара и тези суми се използват като косвена субсидия за развитие на гражданското самолетостроене. Европейската отбранителна индустрия е твърде разпокъсана и Airbus не може да се възползва пълноценно от подобен трансфер на технологии.
След като въпреки огромните субсидии за европейския авиационен консорциум той не успява да се справи с конкуренцията на Boeing, европейците смятат като крайно средство да използват бюрократичния натиск. Тези действия на ЕС са абсолютно в разрез с политиката за либерализация на пазарите и изцяло насърчават ответни протекционистични мерки.
Европейската комисия допълнително мотивира исканията си за ограничения по предвидената сделка с довода, че освен Airbus трябва да бъдат защитени и интересите на авиокомпаниите и пътниците в Европа. Несъстоятелността на позицията на европейците е в това, че McDonnell Douglas има едва около 6 процента дял в пазара на реактивни пътнически самолети (и само 2 процента в Европа) и с присъединяването му Boeing едва ли ще стане по-голяма заплаха за европейския консорциум. Неочакваната агресивност на ЕС напомня на поведението на американските власти отпреди пет години, когато те предприеха масирана офанзива срещу субсидиите за Airbus. Тогава двете спорещи страни се споразумяха размерът на субсидиите да не превишава 30 процента от стойността на разработвания проект.
След всички перипетии на 4 август Boeing започна да функционира като нова корпоративна структура. Тя беше разкрита от управителя Филип Кондит и президента Хари Стоунсифър (той беше управител на McDonnell Douglas преди сливането) на пресконференция във Вашингтон. Новата компания очаква продажбите й през тази година да достигнат 49 млрд. долара, като има поръчки на стойност повече от 100 млрд. долара. Пазарният дял на Boeing ще се увеличи до 70 процента от пазара на големи пътнически реактивни самолети и 95 процента от пазара на транспортни самолети.
Кондит съобщи, че до края на годината преструктурирането ще бъде завършено и консолидацията няма да доведе до големи съкращения на работници, като повечето от освободените ще имат възможност да започнат работа отново поради разрастването на бизнеса. Също така ще се подобри поддръжката на функциониращите в момента модели на McDonnell Douglas и дори е възможно да се увеличи пазарът за моделите MD-80/90 и MD-95. Основната идея на сделката беше да се съчетае мощта на Boeing при производството на пътнически самолети с опита на McDonnell Douglas във военното самолетостроене.
Старо съперничество.
Борбата между Boeing и Airbus датира още от края на шейсетте години. Тогава американците създадоха модела 747 и европейците решиха да преодолеят американската хегемония, харчейки огромни суми за субсидии. Те осъзнаха, че ако не противодействат, американските гиганти ще ликвидират разпокъсаната европейска авиационна индустрия. Boeing, McDonnell Douglas и Lockheed (през 1981 г. компанията се оттегли от гражданския сектор) градяха успеха си на основата на огромния американски пазар. Трийсетте години съперничество показаха, че гражданското самолетостроене не може да бъде арена на свободна и открита конкуренция. Този сектор се политизира все повече и повече.
И преди са правени опити да бъдат принудени Boeing и Airbus да водят борбата само с търговски средства. Първият мирен договор между тях беше установен със специален текст, приет на токийския кръг от преговори на ГАТТ през 1979 г. Този текст забраняваше формиране на цената на пътническите самолети с непазарни методи. Това решение беше взето, след като през 1978 г. американските власти взеха решение да наложат антидъмпингови мита за закупуваните от американски авиокомпании самолети Airbus. Все пак американците добре разбираха, че не трябва да губят позициите си на огромния европейски пазар (около една трета от световния), и отмениха наказателните мерки.
Възможно е двете компании, останали като единствени конкуренти, да се споразумеят за разпределение на пазара, работейки дори като партньори. В краткосрочен план сливането между Boeing и McDonnell Douglas ще доведе до увеличение на цените на пътническите самолети, а дългосрочната перспектива е за намаляване на усилията и средствата, отделяни за разработване на нови технологии и модели самолети. Тези тенденции се забелязаха още след обявяването на сливането в края на миналата година. Boeing отмени разработката на новия модел 747-500/600, подписа изключителните дългосрочни договори с American Airlines и Delta Airlines и след като авиокомпаниите увеличиха поръчките си за самолети, увеличи цените с пет процента.
Колкото и невероятно да изглежда, партньорството между двата непримирими конкурента не е невъзможно. Boeing направи стъпки за сближаване преди пет години. Стратегията на компанията беше продиктувана от факта, че моделът 747 вече е твърде остарял, а Airbus винаги е изявявал желание да разработи нов суперджъмбо модел. Boeing предложи съвместна работа по модел с капацитет 800 пътници. Този ход за отнемане на инициативата на противника не успя, защото изпълнителният директор на Airbus Жан Пиерсън прозря в това предложение ход за дестабилизация на консорциума. И въпреки че авиокомпаниите проявяват по-голям интерес към разработвания 600-местен А3ХХ на Airbus, отколкото към обновените и разширени разновидности на 747, няма изгледи тенденцията да се промени в полза на европейците.
Краят на Червената армия
Кирил Кирилов
"Моралната ситуация в армията е управляема, но сложна", заяви руският военен министър Игор Сергеев преди няколко дни. Налагаше му се да го каже, след като група бивши генерали, включително предходният военен министър Игор Родионов, започнаха открита кампания срещу планираните от президента Елцин реформи в руската армия. Основната цел на военната реформа е съкращаване на щата на армията, преминаването към полупрофесионална армия и въвеждането на принципа на мобилни, съвременно екипирани военни части.
На практика мощната някога Червена армия е мъртва още от 1989-1990 г., след разпадането на Съветския съюз. Провалът на руската военна операция в Чечня през 1995-1996 г. просто сложи точката в нейната история. Руският военен механизъм в момента включва в себе си над 2 милиона военни и цивилни служители - лошо платени, без жилища и с перспективата да подсилят редиците на безработните, ако напуснат армията. Същевременно армията е институцията, която според проучванията на общественото мнение най-малко е засегната от разочарованието на руснаците от властта. Което, от чисто популистка гледна точка, също спъва реформата.
Офанзивата на Елцин.
Елцин иска численият състав на армията да бъде намален от 1.7 милиона души до 1.2 милиона души в рамките на 18 месеца. Но дори и 1.2 милиона военни са повече, отколкото Русия може да си позволи да издържа. Според президента военните разходи на страната трябва да бъдат задържани на ниво под 3.5 процента от БВП. Премиерът Виктор Черномирдин уточни, че в тези разходи е включена и издръжката на различни паравоенни части, чиято численост добавя 350 хиляди души към предвидените 1.2 милиона военни. Същевременно президентът иска след съкращенията армията да бъде добре оборудвана.
Руското правителство твърди, че в момента военните разходи на страната са по-ниски от 4 процента от БВП, западни експерти заявяват, че разходите са около 8 процента от БВП. Ако 8 процента от БВП отиват за армията, това означава годишни разходи от 32 милиарда долара - толкова е военният бюджет на Великобритания за 1995 г., но Великобритания има армия едва от 226 хиляди души. Елцин иска да сведе централната военна администрация до 1 процент от числения състав на армията - ход, насочен едновременно към спестяването на средства и към намаляването на влиянието на военното министерство.
Основните концепции на програмата за руската военна реформа са следните: оптимизация на структурата, повишаване на качеството на оборудването, подготовката и състава на военнослужещите и обезпечаване на техния социален статус. Конкретните последици са по-различни. На първо място, извън структурата на военното министерство остават предприятията и организациите, които могат сами да се издържат и на практика отдавна са самостоятелни икономически субекти. Става въпрос за предприятията, занимаващи се с търговия на оръжие, военните строителни предприятия и военните пътностроителни предприятия.
Нова структура.
Още до края на тази година към състава на стратегическите ракетни войски ще бъдат включени самостоятелните досега военнокосмически части и частите на ракетнокосмическата отбрана (досега те бяха част от частите на противовъздушната отбрана, ПВО). Същевременно ще тече процес на обединяване на войските на ПВО и военновъздушните сили.
Запазва се структурата на военните окръзи, но техният брой от осем (Ленинградски, Московски, Севернокавказки, Приволжски, Уралски, Сибирски, Задбайкалски и Далекоизточен) се свива на шест. Вероятно ще бъдат обединени Приволжският с Уралския военен окръг и Сибирският и Задбайкалският. Тук обаче ще се намесят и интересите на местните губернатори, защото всеки ще се стреми да запази на територията на своята област военните управления на окръзите.
На новите военни окръзи се дава статут на оперативно-стратегически командвания, които ще осъществяват оперативното ръководство на обединенията, съединенията и частите на всички видове и родове войски. Същевременно ще протече значително съкращаване на сухопътните дивизии. В рамките на програмата до 2005 г. трябва да завърши преходът към тривидова армейска структура, според начина на използването им - сухопътни, въздушно-космически и морски.
Най-малко се променя структурата на военноморските сили - запазва се разделението на Северен, Балтийски, Тихоокеански, Черноморски флот и Каспийската флотилия. Числеността на военноморския флот се съкращава с 30 хиляди души - до около 200 хиляди души. Ще се намали броят на бойните и спомагателните съдове.
Към 1 януари 1999 г. общата численост на армията ще бъде 1.2 милиона души - закриват се 624 хиляди военни поста, около 300 хиляди граждански работни места в състава на армията, уволняват се 120 хиляди генерали, офицери и нисши офицерски чинове.
Ще се реформира и системата на висшите военни училища. В момента висшите военни училища са 170, като 102 от тях са към Министерството на отбраната. Предвижда се процес на сливане и окрупняване на тези училища, като едновременно с това ще се изгражда система, която да избягва дублирането в подготовката на специалисти - например едни и същи специалности да се изучават в армейски и полицейски ВУЗ-ове.
И не толкова нова стратегия.
По отношение на стратегическата си част програмата не предлага изненади. Според оценките на военните експерти Русия може да си позволи да издържа армия от 900 хиляди души, според правителството - от 840 хиляди. Първите боеспособни военни формирования от нов тип ще бъдат насочени в три посоки - западно направление (към Европа), южно (Кавказ) и източно (към Китай). Непосредствената им стратегическа задача ще бъде предотвратяването на локални конфликти, а вероятността за избухването на мащабна война в близките 10-15 години се счита за незначителна. В глобален мащаб основен гарант за руската сигурност си остават стратегическите ядрени оръжия.
В някаква степен може да се говори, че целта на руската военна реформа е да създаде армия, подобна на армиите на страните от НАТО. С някои уговорки - в Русия първо ще се съкращава армията, а след това ще се създават общовойсковите групи. В Западна Европа след създаването на НАТО процесът протича в обратния ред. Освен това не се променя военната тактика, т.е. в сила са тактическите правила за водене на бой при офанзива и отбрана, разработени от съветския Генерален щаб веднага след края на Втората световна война. В руския Генерален щаб твърдят, че руската армия ще си остане руска въпреки реформите по европейски и американски образец. Което значи, че винаги може да се очаква една нова "успешна" чеченска операция.
Провалът на данъчната реформа ще предизвика рецесия в Германия
Данъчната реформа на правителството на канцлера Хелмут Кол, първоначално обявена като данъчната реформа на века, среща все по-сериозна съпротива от различни посоки и дори е на път да се провали.
На пресконференция преди няколко дни финансовият министър Тео Вайгел намекна, че правителството е склонно да направи отстъпки в новия кръг от преговори в парламента, за да се постигне така необходимият компромис. "Ние сме готови за компромис, тъй като основата на нашата данъчна концепция е гъвкава и може да бъде изменена" каза Вайгел. Министърът не уточни къде точно ще се търси решението на проблема, но съобщи, че размерът на предвидените данъчни съкращения ще бъде 15 млрд. марки вместо първоначално планираните 30 млрд. Проектът претърпя два много тежки удара през юли, когато първо Бундесратът (горната камара на парламента, в която са представени германските провинции) гласува срещу него, а след това същото направи и Германският комитет за парламентарно посредничество. По този начин предложеният пакет от мерки почти губи шансовете си да стане закон преди парламентарните избори през септември следващата година. А ако Кол загуби тези избори, бъдещето на реформата става съвсем неясно. Канцлерът говори за данъчна реформа още откакто е дошъл на власт преди 15 години, но едва през тази година беше предложен изчерпателен проект за опростяване на данъчната система и орязване на изключително високите нива на данъците. Тази промяна трябваше да се осъществи на два етапа.
Дори и реформата да бъде успешна, финансовият министър има прекалено много други проблеми, които трябва да разрешава. Всички прогнози сочат, че бюджетните приходи през тази и следващата година ще бъдат по-малки от очакваното. Притиснат от маастрихтския критерий за 3-процентен бюджетен дефицит, Вайгел прояви голяма изобретателност в опита си да попълни дупките. Преработеният бюджет предвижда близо 18 млрд. марки повече заеми от първоначално предвидените 53. Но така ще бъде нарушена конституцията, според която правителството не може да заема повече, отколкото отделя за инвестиции. През тази година са предвидени инвестиции за 60 млрд. марки. Вайгел влезе в конфликт с Бундесбанк, след като опита да преоцени златните и валутните резерви на банката и да използва получените приходи за бюджетни цели. Спешно се разработи програма за продажба на държавни активи. Друга отчаяна стъпка беше съобщението, че ще бъде продаден петролът от стратегическия резерв, като от тази продажба се очакват постъпления от едва 2 млрд. марки до 2000 г. Въпреки всичко в тази ситуация увеличение на данъците за попълване на дефицита е абсолютно немислимо.
Малко германци вярват, че дори и такава смела данъчна реформа може да разреши проблема с най-високата от годините след Втората световна война безработица (в момента тя е 11 процента и обхваща около 4.2 млн.души). Проектът предвижда съкращение на корпоративните и подоходните данъци. Налозите за компаниите трябва да бъдат намалени от 47 на 35 процента и долната граница на подоходния данък от 26 на 15 процента, за да се гарантира стимулиране на икономическия растеж. Особено голямо облекчение се предвижда за получателите на високи доходи. Ставката за тях ще намалее от 53 на 39 процента.
Реформата е наложителна, за да се избегне по-нататъшното изтичане на капитали и работна ръка в съседните страни с по-ниски данъци. Според изследване на института за германска икономика, през следващите четири години дефицитът на федералните, местните и държавния бюджет ще достигне 135 млрд. марки. От години насам се запазва и тенденцията германският капитал да напуска страната много по-бързо, отколкото директните чуждестранни инвестиции се вливат в страната. Най-удобният момент за осъществяване на реформата беше преди провеждането на парламентарните избори през следващата година и въпреки че изглеждаше, че всичко ще мине безпроблемно, се оказа, че опозицията срещу проекта е много силна.
Противници на проекта са някои определени заинтересовани обществени групи, сред които фермери и застрахователи, като техният натиск принуди правителство да промени първоначалния вариант. Опозиционната Социалдемократическа партия на Оскар Лафонтен отказа да подкрепи проекта с аргументите, че е твърде щедър към получателите на големи доходи и ще доведе до трудности във финансирането на бюджета. Социалдемократите са убедени, че принудителните съкращения на правителствените разходи ще доведат до стагнация в икономиката, а не до очаквания растеж. Освен това те не са съгласни с премахването на данъчните облекчения за работещите нощен и извънреден труд. За Оскар Лафонтен опозицията срещу реформата е и трупане на актив преди парламентарните избори. Всеки провал на Кол е добре дошъл за него в борбата му за премиерския пост.
Ако данъчната реформа се провали, това ще има силен негативен ефект върху икономическия климат в страната и оживлението в икономиката, което се наблюдава в момента, ще спре. Дори и да влезе в сила, ако бъде в променен вид, шансовете за успех на реформата намаляват. Корените на сериозните противоречия между политическите партии могат да се открият в германската политическа система. Политиците бяха подведени от чувството за непоклатимост на могъщата икономика на страната. И когато трябва да действат в екстремна ситуация, те се объркват при вземането на правилното решение.
При идването си на власт Хелмут Кол обеща, че ще работи за намаляване на държавната намеса в икономиката и увеличаване на възможностите за частна инициатива, но не направи почти нищо. Приватизацията беше лошо организирана, дерегулацията беше непоследователна и огромните субсидии и суми за социални програми не бяха съкратени. Отчисленията за социално осигуряване достигнаха рекордно ниво от 41.7 процента от заплатите през тази година. Държавните субсидии са близо 300 млрд. долара годишно. Икономиката понесе и товара на неочакваното присъединяване на Източна Германия.
Представителите на опозицията в Комитета за парламентарно посредничество настояват бързо да се приеме предложението на Социал-демократическата партия за орязване на разходите за работна ръка чрез съкращение на сумите за застраховане на работниците. Планът на Социал-демократите предвижда дефицитът от намалелите постъпления за пенсионно осигуряване да бъдат покрити чрез увеличение на данък добавена стойност с 1 процент и допълнителен акциз от 10 пфенига за литър петрол. Но както опозицията използва мнозинството си в Бундесрата, за да блокира данъчната реформа на правителството, така и управляващата коалиция използва мнозинството си в Бундестага, за да спре схемата за намаляване на разходите за работна ръка.
Управляващата десноцентристка коалиция разчита на крехкото си мнозинство в Бундестага за успех на важната за нея промяна. Наблюдателите обаче смятат, че шансовете за постигане на политически компромис, необходим за успеха на реформата, са много малки, а може би вече е и твърде късно.
Сърбите в Босна бяха демонизирани чрез измами и фалшификации
Радован Караджич пред вестник Zuddeutsche Zeitung
Какво е мнението ви за условието в Дейтънското споразумение, според което босненските сърби имат право на международна финансова помощ само ако сътрудничат с трибунала?
- Ние нямаме никакви гаранции, че Република Сръбска ще получи каквото и да било дори ако двамата с генерал Младич се явим в Хага. До момента поне сърбите не са получили почти нищо. Ние не вярваме на западните политици. Та припомнете си само как реагираха те, когато хърватската армия изгони 600 000 сърби от Краина.
Откъде го взимате това число? Според източниците на ООН изгонените от домовете им сърби са най-много 250 000.
- Срамота е да се твърди, че изгонването на 250 000 души от родината им е по-малко трагично от изгонването на 600 000. Пък и фактите говорят, че от Краина бяха прокудени всичките 600 000 сърби.
Какво ще кажете за лагерите на смъртта и концентрационните лагери, за които през август 1992 съобщиха американският вестник Newsday и британската телевизия ITN?
- Това бяха лъжи, но след тяхното публикуване срещу нас се изправи цялата световна общественост. Вярно, ние имахме много военнопленници, защото сърбите, хърватите и мюсюлманите живееха заедно в градовете и селата. Но никога не сме убивали тези военнопленници. Нашите хора трябваше да ги подслонят някъде. Не знам какви са били условията в тези лагери, но там нямаше цивилни граждани - в лагерите бяха настанени само мюсюлмански войници и хора, които воюваха срещу нас.
Ще отречете ли, че в Омарска и в други лагери е имало изтезания и убийства?
- Не изключвам да е имало случаи на лично отмъщение. Та ние се намирахме в гражданска война!
Какво си помислихте, когато видяхте снимката на онези изпосталели затворници зад бодливата тел?
- Ако не броим един-единствен мюсюлманин, всички останали изглеждаха нормално. Разбира се, трябва да имате предвид, че тогава навсякъде не достигаше храна. Никой от онези хора на снимката нямаше вид на човек, който е бил изтезаван. Наскоро писах до журналистката, която публикува тази снимка, с настояването да признае истината. Помолих я да каже, че е била поканена от нас и че при посещението си в Трнополе е заснела онази бодлива тел, която изобщо не беше част от лагера, а ограждаше складове с материали.
Същото лято пред една хлебарница в Сараево избухна граната, която уби 15 души. След този атентат ООН наложи ембарго на Сърбия.
- Всеки непредубен човек знае, че вината за този инцидент носят мюсюлманите. По въпроса има доклади на ООН. Но някои хора във Вашингтон все още ги държат под ключ. В тези доклади се казва, че не е възможно гранатата да е дошла откъм сръбските позиции. На друго място пък се казва, че взривът е бил инсталиран някъде на улицата.
На 28 август 1995 г. на пазарния площад в Сараево избухна още една граната, която уби 68 души. След това кръвопролитие НАТО извърши масирани въздушни удари срещу сръбските позиции. Но вашата армия отхвърли обвиненията и за тази трагедия.
- Можете ли да си представите, че 68 души са били убити от една-единствена граната, чието изсвистяване никой изобщо не е чул? Това беше един предварително подготвен сценарий. Сред труповете имаше и такива отпреди няколко седмици. Всичко това беше една евтина история, но онези, които имат интерес да й вярват, й вярват. Прочетете какво писаха за този инцидент лорд Оуън, американският генерал Чарлс Бойд и руският генерал от ООН Андрей Демуренко.
Доколкото ми е известно, никой от тях не обвинява пряко мюсюлманите за атентата. Лорд Оуън дори писа, че след 24 часа вече не е съществувало никакво съмнение, че гранатата е била изстреляна от сърбите.
- Пряко може би никой не е обвинил мюсюлманите. Но по някаква странна логика това сякаш беше достатъчно, за да се каже, че виновни са сърбите. Същото е и с приказките за изнасилванията. Представете си само, че действително са били изнасилени 80 000 жени, както твърдяха медиите. Ами че тогава щяха да се родят огромен брой деца. Къде са тези деца?
В края на май 1995 сръбско-босненската армия взе като заложници войници от частите на ООН, които използваше като жив щит. Това е и част от обвинението на трибунала в Хага.
- Неправилно е твърдението, че войниците на ООН са били заложници. Според международното право заложници могат да бъдат само цивилни граждани. А по онова време ООН не беше нито цивилна, нито неутрална сила. Войниците на ООН бяха против нас и дори участваха в обстрелването на сръбски позиции. Нашите войници имаха право да се отбраняват. Тази акция беше жест на отчаяние, но иначе беше легитимна.
Когато вашата армия превзе зоната за сигурност Сребреница през юли 1995, бяха избити много хора... - Откъде знаете, че са били избити много хора?
Миналата година ООН започна да отваря масовите гробове. Твърди се, че броят на изчезналите е около 8000... - Три хиляди от тези 8000 изчезнали гласуваха през септември миналата година. Имената им се появиха в избирателните списъци. В същия район ние открихме над 50 масови гроба. Генералът от ООН Филип Морийон беше свидетел. Във всеки гроб имаше по 10-15 трупа на сръбски войници и цивилни граждани, избити от мюсюлманите в Сребреница. Можем да посочим както имената им, така и датите, на които са били убити.
А колко мюсюлмани бяха убити след превземането на зоната за сигурност?
- Не знам точно. Обаче Сребреница никога не е била зона за сигурност. Дори тогавашният генерален секретар на ООН Бутрос Гали призна: "Районът не е демилитаризиран, както беше предвидено.
Значи не е имало кланета?
- Абсолютно не. Това също е една от историите, които мюсюлманите произвеждат на конвейер, а медиите купуват.
Човек остава с впечатлението, че сърбите са водили не действителна война, а пропагандна битка... - Тази война беше предизвикана от чуждестранни правителства и от мощни медии, а по-нататък Си Ен Ен и други медии допълнително влошиха положението. Сърбите бяха демонизирани чрез измами и фалшификации, защото целият свят желаеше да ни постави на колене. Това беше престъпление срещу нашия народ и ние никога няма да забравим и няма да простим онова, което ни беше сторено.
Сигурно не се смятате за краен националист?
- Аз съм един много умерен националист, нещо като средностатистическия французин. Според мен нациите не бива да изчезнат. Така, както не бива да изчезне нито един животински или растителен вид. Става ми приятно, когато срещна истински французин или истински германец, британец, мюсюлманин или италианец. Те са като цветята - със свое собствено ухание. Всеки, който се опитва да уеднакви хората, разрушава различията помежду им. В този смисъл аз съм националист.
Изнасят имуществото на "Орион"
Централният офис на заличената в търговските регистри Българска земеделска и промишлена банка, известна още като банката на "Орион", беше опразнен в сряда по обед. Хамали изнесоха цялото имущество - мебелировка, компютри и офисоборудване, от финансовата институция на Виденовия приятелски кръг. Натовареният догоре камион отпътувал в посока Благоевград, твърдят запознати.
Шефовете на "Орион" масово разпродават имуществото на дъщерните фирми - автомобили и недвижима собственост. Финансово-брокерската къща "Броко", която обслужваше разплащанията на приятелския кръг след закриването на Орсовата банка, също вече не функционира. Неформалните лидери на съзвездието "Орион" Николайчо Кривошиев и Румен Спасов са напуснали страната през Гърция, сочи неофициална информация. Вътрешният министър Богомил Бонев нито потвърди, нито отрече орионските босове да са зад граница. МВР-шефът нямал оперативни данни, че двамата са напуснали страната, но разпореди издирването им "заради многобройните журналистически публикации".
През тази седмица хора на Главна прокуратура трябва да започнат изземването на имотите на "Орион" в с. Георги Дамяново, съобщи областният управител на Монтана Доно Тошев. С фиктивен търг примата на приятелския кръг Веска Меджидиева закупи на безценица имуществото на ТКСЗ "Лопушанска дружина", винарна, рибарници и ВЕЦ.
Накратко
Заместник-директорът на Националната разузнавателна служба подп. Георги Димитров подаде оставка. Заместникът на Димо Гяуров напуска по своя лична молба и няма нищо драматично в случая, твърдят от пресцентъра на президентството. Петър Стоянов разписа указа за освобождаването на Димитров на 6 август.
Двете спорещи мюфтийства - на Недим Генджев и на Фикри Сали, могат да свикат обединителна конференция. Това стана ясно след среща в Дирекцията по вероизповеданията към Министерския съвет. Ден по-късно Сали отрече да има нещо общо с подготовката на ислямския форум.
Войниците ще могат да сменят поделенията, в които служат, с рапорт до прекия си командир. Това гласи заповед на началника на Генералния щаб ген.-полк. Михо Михов. Молбите се подават след завършването на новобранския център за подготовка.
Преписката за изчезналите секретни документи от сейфа на бившия областен управител на Монтана и министър на земеделието Кръстьо Трендафилов е изпратена в Главна прокуратура. Екс аграрният министър е обвинен, че е изнесъл две дузини папки с поверителна информация за държавния резерв. Все още няма искане за сваляне на имунитета на Трендафилов, който в момента е депутат.
Българи зад граница съветват президента по Интернет
Поток от свежи идеи за реформирането на страната потече към българското президентство по световната компютърна мрежа Интернет, похвалиха се от "Дондуков" 2. "България спешно се нуждае от лоби в чужбина, информация и реклама, за да се подобри инвестиционният климат у нас и да се пропагандират българските духовни ценности по свeта", смятат любителите на дигиталните комуникации. Голяма част от българите зад граница не се връщат, защото ги чака повиквателна за армията. "Служенето в казармата ще бъде причината десетки от нас да останат в чужбина и да придобият по един или друг начин чуждо гражданство или дори да се откажат от българското", казва в отговора си Алекс Хайрабедиян от университета Клагенфурт, Австрия. Голяма част от тях предлагат да използват уменията и знанията си в бизнеса и обществения живот като алтернативна военна служба.
Обединиха се асоциации на частните предприемачи
Национален форум на частните предприемачи създадоха 37 бизнесасоциации. Целта на новосъздадената структура е да защити интересите на предприемачите чрез участие в подготовката на закони, стимулиращи създаването на средна класа у нас. "Форумът ще настоява в законодателната програма на парламента да бъдат включени приоритетно проектозакони за малките и средните предприятия, за кредитно-спестовните сдружения и за развитие на планинските райони", заяви Чавдар Селвелиев, председател на Българската асоциация за партньорство, определена за координатор.
Националният форум обединява съюзи на млекопроизводители, млекопреработватели, месопроизводители, хлебари, хотелиери и ресторантьори, на строители, архитекти, фермери, рекламни и туристически агенции, на преработватели на плодове и зеленчуци, на търговци и агенции за недвижими имоти.
Ислямският пасианс на Турция
Николай Методиев
През последните месеци в Турция се разгърна поредната схватка между ислямизма в лицето на Партията на благоденствието на Неджметин Ербакан и светската държава на Мустафа Кемал Ататюрк, за чийто пазител се обявява армията. Развитието ясно показва, че след светските реформи на великия държавник през 20-те и 30-те години на нашия век битката между неговите идеи и мюсюлманския фундаментализъм никога не е преставала. Мюсюлманските духовници и значителна част от вярващите не спират нападките срещу "безбожника Ататюрк", активно се борят за превръщането на Турция в ислямска държава.
Големият завой.
Звездата на Ататюрк изгрява в годините на Първата световна война - преломен момент за Османската империя, която западните държави са превърнали в своя полуколония и това естествено дава храна на националистическите чувства. През 1917 г. Мустафа Кемал командва отбраната на Дарданелите и отблъсква англо-френския десант, а през 1918 г. е назначен за армейски инспектор в Източен Анадол, където разгромява гръцката инвазия.
В Източен Анадол Мустафа Кемал започва да формира националноосвободителното движение против чуждата окупация, за спасяване на турската държавност. През 1920 г. избраното в Анадола Велико национално събрание възлага на Мустафа Кемал да състави правителство, което да възроди Турция и да се противопостави на окупираната от англичаните столица Истанбул. Кемалистите разгромяват изпратената срещу тях халифатска армия, премахват султанската институция и на 26. Х.1920 г., след окончателното изтегляне на английските войски, страната е провъзгласена за република със столица Анкара.
Мюсюлманските богослови обясняват краха на Османската империя с това, че "...много хора пренебрегват религиозните си задължения". Мустафа Кемал обаче отстоява тезата, че именно ислямът е причина за нейния провал, че мюсюлманските догми са главна пречка за приобщаването на Турция към световната цивилизация.
През 1924 г. Великото национално събрание ликвидира и халифата, който може да се оформи като организационен център на опозицията срещу светските реформи, разпуснати са шериатските съдилища и ислямските духовни училища и е въведена единна система на светско образование. Приети са съвременни граждански, наказателен и търговски кодекси, забранява се многоженството и жените получават равни права с мъжете.
Смъртта на Ататюрк през 1938 г. и сближаването на неговите приемници с нацистка Германия активизират ислямизма. Финансирани от Германия, немногочислени, но агресивни групи интегристи започват да се организират и издигат ислямски лозунги. След Втората световна война САЩ и страните от НАТО също толерират ислямските структури, защото в тях виждат масова база и преграда срещу комунизма.
Първи акт на отстъпление от реформите на Ататюрк е законът, който позволява на ислямистите да се завърнат на политическата сцена - разрешено е създаването на политически и обществени организации с религиозна окраска. През 1947 г. ислямистите извършват пробив и в системата на образованието - открити са духовните училища (медресета), възстановено е факултативното изучаване на Корана в началните училища, открит е и богословски факултет към университета в Анкара.
Неспособността на лидерите да се справят с икономическите проблеми на страната довежда до разкол в Кемалистката партия. Нейни дисиденти основават Демократическата партия, кокетират с ислямистите, обвиняват Народно-републиканската партия в безбожие и неморалност. Група интегристи напада мавзолея на Ататюрк, а други разрушават негови статуи, барелефи и др. През 1950 г. НРП губи изборите и правителството на Аднан Мендерес (Демократическата партия) започва настъпление срещу светските устои на държавата - преподаването на Корана в началните училища става задължително, открити са първите висши ислямистки институти.
През 1960 г. сблъсъкът между ислямистите и привържениците на светската държава достига своя връх. Армията, която се смята за пазител на светската държава, извършва преврат. Премиерът Мендерес и двама негови министри са осъдени на смърт и обесени, а президентът Джелал Баяр се отървава с дългогодишен затвор. За президент е избран генерал Джемал Гюрсел - началник на Генералния щаб. Приета е нова конституция, която забранява използването на исляма за политически цели, а мюсюлманските организации, сдружения, секти са поставени извън закона.
Възходът на Ербакан.
Корените на ислямистките настроения обаче не са изкоренени. Много скоро създадената от Неджметин Ербакан Партия на националното спасение (ПНС) съумява да актуализира ислямистките лозунги - не издига абстрактни призиви в защита на Аллах и неговия пророк, а се противопоставя на "корумпираната западняшка буржоазия", представя се за защитник на интересите на бедните мюсюлмани, настоява за сближение с ислямските страни, с които Турция има исторически, културни и религиозни връзки. Партията на националистическото движение, основана от полковник Алпаслан Тюркеш (с твърде разнородни ислямистки, пантюркистки и даже неофашистки елементи в своята програма), също се обръща към ислямските ценности и в организационен план координира дейността си с партията на Ербакан.
Ново дихание на ислямизма придават два мощни външни фактора. За да получи изгодни кредити и да осигури пазар за турските стоки и работна сила, през 1973 г. турското правителство отива на сближение с петролодобиващите, но фундаменталистки арабски страни. По тяхно искане то отслабва конституционните ограничения върху разпространението на исляма.
След извършената през 1979 г. ислямска революция в Иран шиитското духовенство установява твърда диктатура и започва експорт на своята революция, включително и в Турция. Техеран настоява за завръщането на Турция в лоното на ислямските страни.
Неустойчиво равновесие.
През 1980 г., при поредния сблъсък ислям - светска власт, армията отново извършва преврат, разпуска традиционните партии - НРП и Демократическата, но разрешава създаването на нови. Така възникват Партията на верния път, Отечествената партия и др. Нова конституция отново прави опит да спре процеса на ислямизация. Новият президент, генерал Кенан Еврен, забранява функционирането на редица екстремистки и религиозни организации. През 1987 г. той прави сензационното изявление: "Главна заплаха за Турция е не комунизмът, а мюсюлманският фундаментализъм."
Премиерът Тургут Йозал (по-късно наследява генерал Кенан Еврен като президент) заявява: "Ислямът е консолидиращ фактор за нашето национално единство. " Тургут Йозал е първият турски премиер, който извършва поклонение в Мека. Випускниците на духовните училища получават свободен достъп до светските университети, открити са около 60 000 нови медресета и курсове за изучаване на Корана. С държавни субсидии са завършени започнатите и продължава строежът на средно по 1500 нови джамии годишно. Сега в Турция те наброяват повече от 70 000.
През 1986 г. е приет закон, който предвижда наказателна отговорност за "...богохулство, оскърбление на исляма и неговата свещена книга Корана". И ако сега Ататюрк би изрекъл своята знаменита мисъл "ислямът е абсурдна идеология на безнравствения бедуин" или "разлагащ се труп, който трови нашия живот", мигновено би получил от 6 месеца до 2 години затвор.
Фундаменталистите стават все по-агресивни, пренебрегват официалното правосъдие, произнасят и изпълняват свои присъди на основата на шериата. Убити са стотици интелектуалци - журналисти, писатели, преводачи - които се противопоставят на процеса на ислямизация.
В тази нестабилна обстановка Ербакан преименува ПНС в Партия на благоденствието и се превръща в една от централните фигури на турската политическа сцена. В общинските избори през март 1994 г. неговата партия увеличава гласоподавателите си повече от 1.5 пъти, завоюва терен не само в дълбоката провинция, където влиянието на моллите е твърде силно, но и в големите търговски и промишлени центрове - 28 големи града, включително Анкара и Истанбул, имат кметове от Партията на благоденствието.
Ербакан печели и парламентарните избори на 24. ХII.1995 г. и в коалиция с Партията на верния път на Тансу Чилер възглави първия след Ататюрк проислямистки кабинет.
Започнаха и неприятните изненади. Първите пътувания на Ербакан зад граница бяха в Иран и Либия. Анкара активно се включва и в изграждането на т.нар. Ислямистки общ пазар. Вашингтон и Европейският съюз реагираха остро.
Във вътрешнополитически план правителството започва настъпление срещу светските устои на държавата. Някои "частни" решения - да бъде разрешено носенето на фереджета в обществени сгради (даже и Тансу Чилер се покри с чадра) и изнасянето на прочутия археологически музей на егейския курорт Бодрум от местната джамия, която фундаменталистите искали да реставрират, бяха ясно разбрани от военните и те реагираха:
- "Случайно" изпратиха колона бронирани коли и танкове в предградие на Анкара, което се смята за крепост на фундаменталистите.
- Представиха на Ербакан "Декларация на Съвета за национална сигурност за борба с религиозните активисти". След неколкодневна упорита съпротива Ербакан отстъпи.
- Уволнени бяха 160 офицери и сержанти, които прекалено високо бяха размахвали знамето на Аллаха в редиците на армията; Съветът за национална сигурност започна да разследва някои генерали, заподозрени във връзки с ислямистите, и те вероятно ще бъдат пенсионирани.
Конфликтът се разразил, когато премиерът Ербакан представил на президента Демирел секретни документи за политически решения на армията. Генералният щаб разбрал, че отнякъде изтича информация, и започнал да търси внедрените агенти.
Армейското контраразузнаване установило, че по поръчение на правителството шефът на информационния отдел на полицията Бюлент Оракоглу създал организация за проследяване и подслушване на някои генерали и адмирали. Особено внимание било отделено на плановете на армията за борба с фундаменталистите. В групата на следените имало и политици, влиятелни журналисти и висши държавни чиновници, несъгласни с политиката на ислямистите.
Със съдействието на президента Демирел, армията и специалните служби на Турция, САЩ и НАТО вземат контрамерки - извършено беше преструктуриране на политическото пространство - 16 депутати напуснаха парламентарната група на Тансу Чилер и подкрепиха новото светско правителство на Месут Йълмаз, който започна да разчиства фундаменталистките заслони.
Ербакан отстъпи, но възприе стратегията на напрежението - ежедневни демонстрации, протести, взривяване на бомби, създаване на социално напрежение. Той иска да предизвика предсрочни парламентарни избори, които е убеден, че ще спечели. Месут Йълмаз обаче се стреми да успокои обстановката и отложи за неопределено време предсрочните избори, за да може да ги подготви организационно и пропагандно.
На дневен ред стои въпросът дали Турция ще остане светска държава, или ще бъде превърната в ислямска република. Известно е, че ислямистите активно действат и извън пределите на своите страни - в Западна Европа, Централна Азия, Балканския полуостров. Евентуален отказ от светското наследство на "великия реформатор" ще означава мощно придвижване на ислямизма към Евразия и крупно поражение за западната цивилизация.
Кой ще управлява Русия през следващия век
Кирил Кирилов
Когато се спомене за Г-7, всеки министър-председател по света знае, че това е групата на седемте най-развити държави в света. Когато в Русия се говори за Г-7, става въпрос за нещо съвсем различно. В Русия в началото на 1996 г. се роди едно движение (нарекоха го първо Г-7, а по-късно Г-8) не с идеална, но поне с прозрачна цел - преизбирането на Борис Николаевич Елцин за президент на Руската федерация.
По думите на Борис Березовски - зам.-секретар на Съвета за сигурност при президента, една от най-влиятелните държавни институции в страната - всичко започва спонтанно. По време на икономическия форум в Давос в началото на 1996 г., след изказването на Генадий Зюганов на форума Березовски (който се намира в Давос), впечатлен от вниманието, което се обръща на думите на лидера на руските комунисти, вдига телефонната слушалка, обажда се на Анатолий Чубайс (по това време началник на канцеларията на Борис Елцин и също пребиваващ в Давос) и така се ражда обединеният фронт срещу Зюганов с идеалната цел президентските избори да бъдат спечелени не от комунистите, а от реформаторите - в лицето на Елцин.
Така в началото на 1996 г. са поставени основите на новата руска държава. И докато в световната дипломатическа традиция не е прието тези лица да са икономически субекти, в руската това е въпрос на възстановяване на традицията.
Раждането на новата олигархия.
През ноември 1995 г. в Москва, на Червения площад, се открива бутик от световната верига на Estee Lauder, открива го наследникът на фамилията, притежаваща милиарди долари - Роналд Лоде. Вечерта след откриването на бутика Роналд Лоде прекарва в компанията на Наина Елцина, съпругата на руския президент, и на американския посланик в Москва Томас Пикъринг на прием у бизнесмена Борис Березовски. Поканите за приема са от името на президента Елцин.
През юли 1997 г. Борис Березовски е включен в класацията на най-богатите хора на планетата на сп. Forbes - според списанието той е на почетното 97-о място със състояние от 3 милиарда долара. Според данъчната декларация на гражданина на Руската федерация Борис Березовски неговият доход за 1996 г. е равен на 2 534 743 114 000 рубли, което при курс от 5800 рубли за долар в деня на подаване на декларацията - 21 юли 1997 г., прави 437 милиона долара (очевидно несъответствие). Справката за данъчната му декларация е изпратена до руския ежедневник "Коммерсантъ Daily", а под нея стои подписът "пресслужба на президента на Руската федерация". Междувременно Березовски води съдебно дело срещу Forbes за клевета - поводът е статия, озаглавена "Кръстникът на Кремъл" (интересно е това, че Березовски никога не е отричал публично в Русия, че е свързан с организираната престъпност). Освен това Березовски не води дело срещу Forbes за публикувани неверни данни за неговото състояние.
Поводът "Коммерсантъ Daily" да поиска и да получи копие от данъчната декларация на Борис Березовски е прост - борба на интереси, борба за влияние в руското икономическо и политическо пространство. Борба, която е започнала още в началото на 1996 г. и чийто залог е ясно формулиран - кой ще управлява една от най-големите и влиятелни държави в света след 2000 г., когато са следващите президентски избори в Русия.
Тогава, в началото на 1996 г. (по това време българският премиер Жан Виденов пишеше писма на лидера на руските комунисти Зюганов, мислейки вероятно, че комуникира с бъдещия руски президент), се роди руското Г-7. Става въпрос за телефонния разговор в Давос между Борис Березовски и Анатолий Чубайс. Като негово следствие се роди съюзът между най-мощните финансово-промишлени групировки в Русия съюз, който бе немислим преди това. Той обедини "ОН&?cy;КСИМбанк", банка "Менатеп", банка "СБС-Агро" (бившата "Столичн&?cy;й банк сбережений", погълнала по-късно "Агропромбанк" - двете са сред най-големите руски държавни банки), "Национална резервна банка" (финансова институция, тясно свързана с РАО "Газпром"), банка "Империал", банка "Российский кредит", "Альфа-банк", "Мост-банк" и "Инкомбанк". Собствениците на тези банки публикуваха открито писмо в подкрепа на Елцин. Нито един значим представител на руския капитал не подкрепи комунистите на президентските избори, а в крайна сметка Борис Елцин спечели. След което новият стар президент на Русия имаше много неплатени сметки.
Опашката за дивиденти.
Сред първите, чакащи дивиденти, освен Березовски са още петима руснаци, които също намират място в годишната класация на милиардерите на Forbes. Това са Михаил Ходорковский (притежател на 2.4 милиарда долара, основател и собственик на банка "Менатеп", в момента начело на промишления холдинг "Роспром", водещ началото си от същата банка); Вагит Алекперов (притежател на 1.4 милиарда долара, собственик на най-голямата руска частна петролна компания "ЛУКойл", която има силно присъствие в медиите и която също застана зад Елцин); Рем Вяхирев (притежател на 1.1 милиарда долара, за пореден път преизбран за председател на борда на директорите на РАО "Газпром" през юни тази година, собственост на "Газпром" е и "Националната резервна банка" - част от Г-8); Владимир Потанин (притежател на 0.7 милиарда долара, основател и собственик на "ОН&?cy;КСИМбанк") и Владимир Гусинский (състояние от 0.4 милиарда долара, собственик на "Мост-банк" и медийната групировка "Мост-медиа").
Веднага след президентските избори през юли миналата година Владимир Потанин зае поста на първи вицепремиер, наблюдаващ финансите и приватизацията. На пръв поглед бе странно именно той да бъде назначен на този пост, имайки предвид, че неговата банка - "ОН&?cy;КСИМбанк", има интереси именно в тези сфери на икономиката. Но дивидентите трябваше да се плащат. Вследствие на това "ОН&?cy;КСИМбанк" се превърна в една от най-големите финансово-промишлени групировки в Русия, а следователно и в света.
Системата е проста и датира още от времето преди последните президентски избори. Схемата е дело именно на Владимир Потанин, възпитаник на МГИМО и бивш служител в системата на съветската външна търговия. През 1994-1995 г. бюджетът на Руската федерация изпитваше остър недостиг от средства (както и в момента). Тогава Потанин предложи гениалната идея частните търговски банки да финансират бюджета, в замяна на което те получиха за управление дялове (близки до контролни) в най-големите руски промишлени предприятия. Другата схема, чрез която властта връща направените услуги, това е институтът на т.нар. упълномощени банки. Това са банки, които обслужват бюджета, повечето бюджетни програми на федерално и регионално ниво и за чието обслужване в руската централна банка е създаден специален отдел. Това са същите онези банки, които финансират кампанията на Елцин и през тях преминават милиарди долари бюджетни средства (периодично избухват скандали за изчезването на стотици милиони долари от тях през една или друга от тези банки).
Сам срещу всички.
През август тази година "ОН&?cy;КСИМбанк" организира приватизационния търг за 38 процента от РАО "Норилский никел", най-големия световен производител на никел и метали от платиновата група. В това нямаше да има нищо нередно, ако търгът не беше спечелен от никому неизвестната компания ЗАО "Суифт", (абревиатурата ЗАО означава затворено акционерно дружество), дъщерна на същата "ОН&?cy;КСИМбанк", която, преди да организира търга, управляваше въпросните 38 процента от "Норилский никел". Така Владимир Потанин се оказа сам срещу всички.
Седмица преди това "ОН&?cy;КСИМбанк" в лицето на регистрираната в Кипър офшорна компания Mustcom спечели търга за контролния пакет в руската телекомуникационна компания "Связинвест" срещу 1.8 милиарда долара. Някои твърдят, че това е най-прозрачната и честна приватизационна сделка в най-новата история на Русия. Факт е, че това е най-големият мирновременен трансфер на собственост в съвременната световна история. Факт е също така, че търгът за "Связинвест" бе спечелен от офшорна компания, регистрирана в Кипър (което означава, че не може да се провери кой и какви дялове има в нея) - в нея учредители са "ОН&?cy;КСИМбанк", руската финансово-инвестиционна компания "Ренесанс-Капитал", Deutsche Morgan Grenfell, инвестиционния фонд на Джордж Сорос Quantum Fund и Morgan Stanley Asset Management. Факт е, че Deutsche Morgan Grenfell е първоначално консултант на руското правителство по сделката, а след това участник в инвестиционния консорциум. Факт е също така, че шефът на московския клон на Deutsche Morgan Grenfell се нарича Ник Джордан, а по-малкият му брат е собственик на "Ренесанс-Капитал". Изглежда, има някакъв конфликт на интереси, но той в никакъв случай не е във вреда на инвеститора. Може би отново става въпрос за изплащане на дивидентите.
Друго интересно в случая е, че за пръв път в руската политика чрез икономически лостове се намесват чужденци. Представители на "ОН&?cy;КСИМбанк" твърдят, че контролният пакет в консорциума, купил руските комуникации, е собственост на руските представители в него. Преди търга обаче банката заяви, че ще инвестира в "Связинвест" 500 милиона долара; Джордж Сорос обяви, че е инвестирал в сделката 980 милиона долара - това означава, че за да бъде контролният пакет в руски ръце, компанията "Ренесанс-Капитал" е дала поне 500 милиона долара. От друга страна обаче, "Ренесанс-Капитал", въпреки че е регистрирана в Русия, на практика е собственост на чужденец. Освен това няма как да бъде проверено дяловото участие на партньорите в един офшорен консорциум. Така че в механизмите на властта в Москва явно вече има не само руско присъствие. Още повече че ден по-късно Джордж Сорос заяви, че е готов да инвестира 1 милиард долара в "Роснефт" - последната голяма петролна компания, останала държавна собственост.
Естествено по време на тези събития и в предходния период във вездесъщото обединение, наречено Г-8, се появиха конфликти. Веднага след като станаха известни резултатите от търга за "Связинвест", избухна истинска медийна война, насочена срещу "ОН&?cy;КСИМбанк". Подеха я Березовски, Гусинский и Алекперов чрез контролираните от тях медии - националната телевизия ОРТ, частната телевизионна станция НТВ, в. "Известия", сп. "Огонек". Именно в този период, май - август тази година, се очертаха и сериозните претенденти за окончателната подялба на икономическата власт в Русия т.е. онези, които реално претендират за властта след 2000 г. (засега никой не говори открито за предсрочна смяна на президента поради болест или други причини, въпреки че при скандала около продажбата на "Связинвест" се намекна и за такъв вариант). Говорителят на Гусинский, бивш говорител на Борис Елцин, дори публично попита дали спечелилите търга не знаят нещо за здравословното състояние на президента, което не е известно на никой друг, намеквайки, че властта се изплъзва от ръцете на Елцин, и подканвайки го да опровергае с действия подобно твърдение.
Заявени амбиции.
Общо взето, публичните кандидатури за наследник на Елцин са три: Борис Немцов - бивш губернатор на Нижний Новгород и първи вицепремиер в сегашното правителство на Черномирдин; Юрий Лужков - кмет на Москва, и естествено Виктор Черномирдин - министър-председател, бивш шеф на "Газпром", с лично състояние, оценявано на 5 милиарда долара (Forbes не го включва в своя списък на световните милиардери). За Генадий Зюганов и Александър Лебед се говори много като възможни наследници на Елцин в Кремъл, но евентуална тяхна победа на изборите през 2000 г. изглежда повече като екзотична приказка, насочена към сдържането на световния комунизъм.
Ясно е кой стои зад Виктор Черномирдин - огромни по обем и влияние капитали, достатъчно е да се спомене РАО "Газпром". Не е без значение и фактът, че преди три дни президентът Елцин лично прие председателя на борда на директорите на "Газпром" Рем Вяхирев, след което публично заяви, че е изключително доволен от развитието на компанията и стои изцяло зад стратегията, която "Газпром" в момента прилага. А стратегията на "Газпром" е да сдържа амбициите на Владимир Потанин и неговата банка и да прокарва със силата на газопроводите си руската външна политика в онова пространство, което в Русия наричат близко задграничие: бившия Съветски съюз, Балканите, Средна Азия и Монголия. Публичната подкрепа на Елцин за "Газпром" може да се тълкува и като пряко следствие от подхвърлената от страна на Гусинский и Березовски теза, че всъщност не президентът, а Чубайс и Немцов движат лостовете на властта.
Ясно е също кой стои зад Юрий Лужков - най-общо казано, московският финансов капитал, което на практика означава всички големи руски банки. Изглежда като противоречие, защото всяка от тях има свои собствени интереси (понякога насочени срещу Лужков), но без московския кмет никоя от тях не би могла да отвори и един офис в руската столица, за да обслужва клиентите си. Освен това той е начело на административния център на федерацията, а не трябва да се забравя, че от този пост започна и кариерата на Борис Елцин преди години. Московската общинска банка е една от финансовите институции в страната, с която всеки на пазара се съобразява, а само по себе си това значи много.
По-трудно е да се каже кой стои зад Борис Немцов, още повече че неговото назначаване в последното руско правителство е тясно свързано с това на Анатолий Чубайс - и двамата са с ранг първи вицепремиер. Пуснатата за обществена употреба версия е, че Немцов е избран от самия Елцин за негов наследник. Немцов отговаря в правителството за преструктурирането на естествените монополи (огромни и могъщи компании като РАО "Газпром", руската енергийна компания РАО "Е&?cy;С России", "Связинвест"). Същевременно той наблюдава петролно-газовия сектор. По тази линия той влиза в пряк конфликт с премиера Черномирдин, който е естествено свързан именно с тази част от икономиката на страната. Освен това Немцов бе един от хората, които пряко са ангажирани в скандалните продажби на дялове от "Связинвест" и "Норилский никел". Медийната война срещу него през последния месец дойде от посоката Березовски - Гусинский, първият притежава мажоритарен дял от телевизия ОРТ и сп. "Огонек", а вторият е собственик на най-популярната частна телевизионна станция - НТВ (в нея дял има и "Газпром"). И неслучайно именно Березовски и Гусинский поведоха атаката - те бяха тези, които загубиха търга за "Связинвест".
Анатолий Чубайс не се ползва с особена популярност в Русия, вероятно това е и една от причините, поради които той никога не е заявявал желанието си да бъде следващият руски президент. В последните две години обаче той е смятан за сивия кардинал на Кремъл. Кариерата му започна, когато застана начело на руската агенция по приватизация - по негово време се разменяха пакети от акции срещу кредити за бюджета; след това бе началник на канцеларията на президента и главен организатор на предизборната му кампания. Показателно е, че седмица преди търга за продажбата на "Связинвест" Березовски, Потанин и Гусинский летят до Париж, за да се срещнат с Чубайс и да говорят с него на неизвестна тема. Това означава, че той наистина разполага с власт, но също така означава, че в очите на обществото е принципно компрометиран.
В случая не става въпрос за корпоративни интереси, за интересите на една или друга политическа партия или икономическа групировка. Който спечели сега - при последното разпределение на останалата все още държавна част от икономиката, ще управлява Русия през следващия век. В един доста опростен вариант може да се каже, че борбата е между "млади" и "стари" - старите в лицето на Черномирдин и младите - в лицето на Немцов и Чубайс. Зад Черномирдин стоят мощни интереси, зад Чубайс и Немцов - също. Ролята на Борис Елцин в последно време е малко замъглена - може би властта чисто физически се изплъзва от ръцете му, но така се твърдеше и след неговата сърдечна операция. Той е замесен от най-доброто номенклатурно тесто, което бившата КПСС може да предложи. Така че "Старецът" винаги трябва да фигурира във всички сметки. Същото обаче е валидно и за младите.
До няколко месеца ще е ясно коя група е надделяла в битката за Кремъл. Тази група ще се сдобие с много значимо световно политическо и икономическо влияние и лостове за управление на процеси в глобален мащаб. Което означава, че всяко правителство по света трябва много внимателно да избира как и с кого работи в Русия.
Време е София да покаже, че не вярва на сълзи
Лилия Филева
Докато съветските политици и бизнесмени влизаха в образа на перестройчици и руски новобогаташи, за българските им колеги Москва си оставаше символ на един анахронизъм - големия брат. До 1989 г. имаше установили се непоклатими схеми за отношенията България - СССР. Бързо сменящите се български правителства в годините на прехода предпочитаха да не се ангажират с конкретна стратегия по отношение на Кремъл, просто защото подобно решение криеше прекалено много рискове.
Дори когато БСП дойде на власт, социалистите предпочетоха да оставят московската връзка в ръцете на Луканов, за да не им се налага да заемат позиция. За партията определено беше неудобно да дразни русофилския си електорат или, от друга страна, да провокира войнстващата опозиция. Когато в един момент стана неудобно темата да се заобикаля, правителството трансформира проблема за отношенията си с Русия във въпрос на деловите връзки България - "Топенерджи". И посещението на Виктор Черномирдин в София, и визитата на Жан Виденов в Москва бяха свързани с дружеството. По време на пребиваването на руския премиер в София беше учредено смесеното газово дружество, а срещата в Москва беше официално посветена на проблемите, възникнали след регистрацията му, и на уточняването на политическите рамки на правилата, които ще се прилагат в съвместните инфраструктурни проекти. Виктор Черномирдин обобщи контактите си със соцпремиера така: "С българския министър-председател сме се виждали и се разбрахме пак да се виждаме."
Външнополитическата пасивност на Виденов обаче не ни спести Московските шамари.
Първо, докато беше на научен симпозиум в руската столица, председателят на парламента акад. Благовест Сендов се срещна на четири очи с Борис Елцин. След това пресслужбата на президента обяви, че академикът се съгласил с домакина си, че НАТО не трябва да се разширява на изток. Няколко месеца по-късно руският президент ни удостои с честта да ни покани да се присъединим към СССР-2. След офертата външният ни министър Пирински и премиерът Виденов дълго мълчаха, преди да "възразят" пред тогавашния руски посланик в София Александър Авдеев (настоящ заместник външен министър на Русия).
Ако не друго, несполучливите совалки София - Москва по времето на Виденов доказаха, че периодът на "братската дружба" вече безвъзвратно е отминал и отношенията между двете държави се базират единствено на конкретни интереси.
Новите управляващи дойдоха на власт, гледайки на запад. Почти като дипломати отбелязаха, че когато в Кремъл научили, че България ще влиза в НАТО, умилително се усмихнали. Почти едновременно с декларациите за присъединяване към Северноатлантическия пакт и ЕС служебният премиер Стефан Софиянски замина с фойерверки за Русия и се върна с репликата: "От дете не са ми се карали така. " Все пак българската делегация обяви, че подписаните документи са голям успех и стъпка към решаването на двата най-съществени проблема в двустранните отношения - природният газ и взаимната търговия. Реално бяха подписани два документа - газовата спогодба и декларацията за мерките, които двете страни ще предприемат за либерализиране на взаимната търговия. В декларацията има неконкретизирани обещания за евентуални търговски облекчения по отношение на някои групи български стоки. Срещу значително по-ясния ангажимент от българска страна да стартират преговори за създаване на зона за свободна търговия, начинание, което обаче Европейският съюз определено не приветства приветства.
В устремлението си да отчете затопляне Софиянски избърза с поемането на икономически ангажименти. А независимо от това доколко е изгодно или не това в икономическо отношение в чисто управленски план е най-малкото необмислено да се предприемат подобни стъпки, след като не е изработена ясна и цялостна политическа концепция за отношенията на България спрямо Русия. Така въпреки усилията на служебния премиер двустранните контакти си останаха в сферата на своеобразни частни и общински интереси ("Мултигруп" - "Газпром", от една страна, и кръгът "Софиянски" с кръга "Лужков", от друга). Така необходимото централизирано отношение обаче остана в перспектива.
След като пое премиерския пост, Иван Костов даде заявка за политиката на твърда ръка по отношение на Русия.
Първо премиерът каза, че ще отиде в Москва, след като Черномирдин посети София, и делегира воденето на преговори на вицепремиера Евгений Бакърджиев. След необходимия толеранс министър-председателят се изказа с особено мнение и за газовото дружество "Топенерджи", като намекна за възможното разработване на алтернативни схеми за газ и избягване на посредници при доставките.
Факт е, че колкото по-интензивни стават контактите на България с НАТО и ЕС, толкова по-голям е и интересът на Русия към България. Вниманието на Кремъл нараства правопропорционално и на реализирането на икономическите реформи. Под една или друга форма освен към геостратегическите инфраструктурни проекти Москва вече е регистрирала интереса си и към "Нефтохим", към евентуален ремонт на АЕЦ "Козлодуй" (руски фирми проявяваха интерес и към възможността за строеж на АЕЦ "Белене"), към летищата в Пловдив и Бургас. Да не говорим за нашироко рекламираната сделка с МиГ-овете. Във всеки случай почти невероятно е Русия да изпусне доброволно възможността да влияе в който и да било български стратегически отрасъл. Така както няма да е пасивна и по отношение на приемането ни в НАТО. Пълноправното ни членство в Европейския съюз също е проблемно за руската страна, защото присъединяването на България към европейския пазар би подменило автоматично и параметрите на политическото и икономическото сътрудничество с Москва.
Рисковано е заиграването с отделни политически или икономически групировки, колкото и силни да са те в момента. Най-малкото защото вътрешните отношения в страна като Русия трудно се прогнозират. Злополучни могат да бъдат неофициалните и необмислени флиртове на български държавници с руски политици. Азбучен е примерът с писмото, в което Виденов изразява симпатии към Генадий Зюганов в навечерието на президентските избори в Русия, станало публично достояние въпреки неофициалния си характер, след което не можеше да се очаква, че Елцин ще бъде благосклонен към правителството на социалистите.
Реално е обаче да се намерят параметри на отношенията между държавата България и държавата Русия без посредници. Установяването на статукво ще ограничи (доколкото това е възможно) сътресенията в двустранните отношения. Шансът на новите управляващи е да сложат край на синдрома "големия брат" и да отстояват принципа на равноправие в отношенията България - Русия.
Междувременно е препоръчително някой да изготви наръчник за български управленци и политици - "Кой-кой е в Русия".
Държавата неохотно се оттегля от икономиката
Министерството на промишлеността успешно блокира приватизирани дружества
Упълномощените служители от Министерството на промишлеността всекидневно издават заповеди, в които задължават представителите на държавната собственост да гласуват на общите събрания на дружествата от списъка за масова приватизация против отпадането на клаузата в уставите, според която за най-съществените управленски решения се изисква мнозинство от три четвърти от акциите. Според обясненията на шефката на правния отдел в МП г-жа Янева, които тя дава на приватизационните фондове, чрез оставянето на тези клаузи в уставите се защитава държавният интерес. По този начин обаче държавата, която в огромна част от случаите притежава между 25% и 33% от капитала на дружествата, успешно успява да блокира управлението им и влизането на новите собственици във владенията им.
Преди една година, когато усилено се подготвяха стартът на първата вълна на масовата приватизация и списъкът на 1050-те предприятия, които ще бъдат предложени на търговете, внезапно стана известен един факт. Голяма част от предприятията в списъка (по-точно подресорните на Министерството на промишлеността) се оказаха с абсолютно еднакви типови устави, в които се предвиждат сериозни ограничения. Така например продажба на акции от тези дружества не може да стане, преди да бъдат поканени всички досегашни акционери да ги купят (винкулирани акции). Всъщност от това следва, че в случаите, когато държавата не е била едноличен собственик в предлаганите на централизираните търгове предприятия, извършените продажби са незаконни и на практика могат да бъдат атакувани в съда от всяко заинтересовано лице. Тогавашните управляващи единодушно се съгласиха, че в подобно ограничение няма пазарна логика. Друг съществен белег на тези устави беше, че за взимане на решения за увеличаване на капитала, за промяна в устава, за избор на съвет на директорите, както и други съществени за управлението на фирмата въпроси, се изисква мнозинство от три четвърти от капитала. От повечето дружества бяха обявени по 67% за раздържавяване срещу инвестиционни бонове заради изричното изискване на Световната банка и другите международни институции за приватизирани да се смятат само тези предприятия, в които има над 67% частно участие. Това определение следва от текст в Търговския закон, където е предвидено дружеството да се управлява с три четвърти от гласовете, освен ако в устава не е предвидено друго. Оказа се, че чрез масовата промяна в уставите българската държава успешно е успяла да излъже финансовите институции. Веднага след като този факт стана широко известен, Министерският съвет издаде заповед до всички управители на фирми от МП да променят тези клаузи в уставите. Според юристи обаче това решение не е имало правна стойност, тъй като акционерните дружества са самостоятелни юридически лица, които се управляват от самостоятелни органи. По-късно резултатите (или по-скоро липсата им, тъй като уставите не бяха променени) доказаха неефективността на намереното решение. Това даде повод на всички бивши и настоящи министри да уведомят обществеността, че те са добронамерени и няма да допуснат тези проблеми с уставите да останат непроменени.
След като масовата приватизация приключи, основният проблем на новите собственици е да се разберат с представителите на властта, за да се избягнат всички възможни схеми, по които всъщност реалният собственик си остава държавата. Възможностите за подобни схеми не са ограничени само до уставите на дружествата от Министерството на промишлеността. Във всеки случай представители на новото правителство, което декларира, че основният му приоритет е бърза приватизация, вече нееднократно са заявявали необходимостта от премахването на тези конкретни клаузи в уставите. Вицепремиерът и министър на промишлеността Александър Божков преди известно време твърдо каза: "На всяко общо събрание на подобни дружества упълномощеният представител на министерството получава от мен инструкция да гласува за отмяна на тази клауза."
Неизвестно е тогава по каква причина подчинените на Божков съвсем последователно извършват действия в обратната посока.
Божков се разграничи от спекулации с името му
Изпълнителният директор на АП е уволнил Иван Здравков, експерт от управление "Финансово", който се е опитал да промени хода на приватизационната сделка за "Агрия" АД - Пловдив, спекулирайки с името на вицепремиера и министър на промишлеността Александър Божков. Във факс до медиите г-н Божков се разграничава от зачестилите напоследък случаи, "в които познати и непознати за мен лица се опитват да извличат дивиденти, като използват моето име - без мое разрешение и дори без мое знание... За такива като Иван Здравков, които спекулират с чужди имена и правомощия, няма място в държавната администрация", пише във факса от Министерството на промишлеността. Божков завършва факса си до медиите със следните думи: "СДС няма никакви финансови консултанти. Аз наистина имам близки фирми - такива са всички, които работят за приватизацията. Но за никоя от тях не ходатайствам, защото не е необходимо. Професионалистите се справят и сами. И нито една от тях не ми се отчита."
Държавата сама прави Дупница БТ кухо
Роза Медева
На 28 юли беше проведено общото събрание на "Дупница Булгартабак" АД, където държавата е собственик на над 75% от акциите. Дружеството беше предложено в списъка за масова приватизация с 20% от капитала си, но на тръжните сесии бяха изкупени около 12.5%. Представителят на държавата е гласувал и общото събрание е приело безвъзмездно да бъде прехвърлена на общината земя с размер 10 660 кв.м и цех за преработка на тютюн. Мотивите за това решение са, че преди две години общото събрание на дружеството е взело решение да намали капитала чрез намаляване на номинала на акциите от 1000 лв. на 900 лв. Със средствата са били удовлетворени реституционни претенции, а останалите са били прехвърлени във фонд "Резервен". Според представител на дребните акционери в дружеството обаче тези мотиви не обясняват защо тези активи въобще се прехвърлят и защо това става безвъзмездно. От мотивите може да се разбере единствено начинът, по който счетоводно ще се извърши операцията. Освен всичко юристи твърдят, че самото решение е незаконно, защото според Търговския закон: "Средствата на фонд "Резервен" могат да се използват само за: 1. покриване на годишната загуба и 2. Покриване на загуби от предходните години."
Всъщност решението на представителя на Министерството на търговията е било оспорвано не само от дребните акционери. Според докладна записка на председателката на съвета на директорите на "Дупница БТ" Спаска Йоцева такова решение би било нецелесъобразно с оглед качественото управление на дружеството. В доклада си тя пише, че цехът, който държавата иска да прехвърли, е в добро финансово състояние, а складовата площ, която се намира в съответната сграда, е крайно необходима на дружеството, тъй като предвижданията за тютюневата реколта през тази година са добри. Управителката на дружеството твърди, че цехът е технологично свързан с останалите производствени и обслужващи звена и не би могъл да функционира самостоятелно, както и че е безсмислено преустройството му за друг вид дейност.
Въпреки протестите на останалите акционери и очевидната липса на подкрепа на подобно решение от страна на управителите на дружеството държавата е прехвърлила активите. Странното в случая обаче е, че именно министерството на търговията създава кухи структури и взима решения, които очевидно не се водят от здрава търговска логика, а също така могат да бъдат оспорвани и като незаконни. Предприятията от тютюневата промишленост са атрактивни и това беше причината, поради която те не бяха пуснати с по-голям процент за приватизация срещу инвестиционни бонове. Логиката е, че за тях могат да бъдат взети парите, от които бюджетът спешно се нуждае. Това обаче не би могло да стане, ако случаят с "Дупница БТ" е показателен за политиката на държавните органи.
В резултат на масовата приватизация има около 600 дружества, които са с частно участие над две трети от капитала. Проблемите за тяхното управление тепърва предстоят както поради факта, че в тези случаи рядко съществува мажоритарен собственик, така и защото наследеното финансово състояние често се оказва коренно различно от обявеното от държавата. Въпреки това проблемите са решими, тъй като в тези случаи собствениците на акциите следват нормалната търговска логика. Не така стои въпросът с дружествата с преобладаващо държавно участие. Има много предприятия, които бяха включени в програмата за раздържавяване срещу инвестиционни бонове с малък процент - 25% и по-малко. Когато през миналата година беше изготвян и гласуван списъкът за масова приватизация, представителите на държавата (каквито са и народните представители) обясниха, че поради атрактивността на тези предприятия голямата част от акциите ще бъде продавана касово. Но това предполага, че в междинния период няма да се правят никакви промени в първоначалните условия. Всичко друго значи, че управляващите лъжат, като твърдят, че с приватизацията преследват целта да оздравят предприятията, да създадат силен частен сектор в икономиката, а дори и да възмездят хората за техния труд през изминалите години.
ЦМП може да осъществява депозитарни функции, както и тези по клиринга и сетълмента
Жеко Фетваджиев, зам. изпълнителен директор на Центъра за масова приватизация, пред Капитал
Ще успее ли ЦМП да спази срока 12 август, в който сте длъжни да предадете на Централния депозитар списъка на лицата, придобили акции на третата тръжна сесия?
- Ние ще направим всичко възможно. Основната ни идея е да има по-малко спорни моменти в по-нататъшното ни боравене с този тип акционерна собственост, така че този път гражданите да имат по-голямо доверие към процеса и по-нататък да инвестират собствени средства. В крайна сметка реалната икономика се нуждае от вкарване на пари, които могат да дойдат както от външни, така и от вътрешни източници. Не трябва да пренебрегваме вътрешните източници. Много по-нормално е хората в една страна сами да инвестират собствените си средства и да не ги държат във валутни позиции, с което реално кредитират американското правителство, а да ги вкарат в икономиката, което при определено ниво на инвестицията носи по-добро ниво на възвращаемост.
Но при неспазване на срока няма да могат да се издадат депозитарни разписки на акционерите и на практика те няма да могат скоро да упражняват правата си?
- Ще се издадат. По-добре е да имаш депозитарна разписка, която реално отговаря на това, за което си играл, отколкото да имаш разписки, които ти носят някакви проблеми.
Разпределени ли са безплатните акции?
- Разпратени са депозитарните разписки за целите преференциални акции. За дробите не са. Предприятията могат да ползват разписките, за да си окомплектоват процента на акциите.
С какво ще се занимава ЦМП, след като първата вълна на масова приватизация приключи? Няма ли да се прекрати съществуването му?
- При наличието на необходимост от втора вълна на масовата приватизация ще се наложи тя да се проведе така, че да се продадат до 40% от държавните активи. Има няколко варианта за бъдещето на ЦМП. Единият е осъществяването на втората вълна, която ще се наложи да бъде реализирана поради изискванията на международните финансови институции.
Кога се очаква да започне?
- Вероятно в края на тази година, началото на другата.
Коя е най-дискутираната структура за втората вълна на масова приватизация?
- Най-лесно е да се приложи досегашният вариант. Но това много ще зависи от участниците на пазара. Биха могли да се приложат други форми. Коментираше се полският вариант, но той не е на дневен ред, реализираният вариант в Полша, при който се създадоха фондове и след преструктуриране гражданите бяха поканени да участват в тях. Това, което виждам като основен недостатък за прилагането на този метод, е отсъствието на фондова борса. Смятам, че това е основният недостатък на процеса. Просто не се създават добри условия за доверие в пазара, почтеност и откритост.
Значи до провеждането на следващата вълна на масовата приватизация ЦМП ще се занимава с подготовката й?
- Да. Освен това имаме технологична готовност да помагаме на всеки, който желае в тази страна нещо да се прави. Аз смятам, че държавата трябва много да концентрира усилията си, да се стегнат всички групови интереси, които, както досега видяхме, пречат. Основното е, че ние разполагаме с технологична база, която в много кратки срокове може да реализира всичко, което се мъчат да направят отделно различни желаещи агенти. Например ние разполагаме с 40 гигабайта дисково пространство. Ние можем да поемем едва ли не информацията на целия Балкански полуостров. Разполагаме с мрежа в цялата страна, с 28 точки се свързваме, и можем също да помогнем примерно на инвестиционните посредници също да си направят някакви системи.
С какво ще се занимава ЦМП, ако няма втора вълна на масовата приватизация?
- Ние можем да поемем всички технологични нужди, можем да поемем регистър, можем да поемем Централен депозитар, и то в смисъл на реалния депозитар (хранилища, трезори). Ние го можем и разполагаме с това. Нужни са малки инвестиции, за да окомплектоваме оборудването. Компютърната система, която притежаваме, представлява примерен модел на система за търговия, както и осъществяване на клиринг и сетълмент. Имаме сметки на предприятия, имаме сметки на участниците граждани, имаме сметки на фондовете. При реализацията на търга се осъществява едно изчисляване, както при клиринга - кой къде трябва да отиде, в коя сметка.
Има ли такъв проект? Правителството и парламентът не трябва ли да вземат решение за бъдещата ви дейност.
- Да не се използват тези възможности е една загуба за страната. Ние например можем в рамките на месец и половина да поемем всички регистърни, депозитарни функции и да започнем да ги осъществяваме. Трябва да се уточни начинът за връзка с финансовите институции.
Подготвен ли е такъв проект за самия център?
- Нашите консултанти имат разработена схема за самия център, за възможностите му. Разбира се, ние няма да се натрапваме на никого, но смятам, че техниката и познанието на хората са на много добро ниво и много бързо може да се реализира всякакъв тип обслужване на пазара. Аз смятам, че би било много добре вече да има някакъв функциониращ пазар. Дай боже борсата да тръгне. Има случаи на насилствена принуда за прехвърляне на акции, това ще продължава да става, докато няма открит пазар. Аз вече стигам до извода, че това не е случайно, че се бави толкова много пазарът. Ако ни се разреши, можем да помогнем на лицензираните брокери нещата да тръгнат много по-бързо. Ако страната изчака още половин година, има опасност да се концентрират подозрителни групи. Никой няма интерес от това. Ние искаме хората да не се страхуват да вкарат спестяванията си в предприятия, в които искат да инвестират. Когато няма открит пазар, това много лесно става.
Туристическите курорти ще се продават на части
Министърът на търговията Валентин Василев се срещна през миналата седмица с изпълнителните директори на туристическите курорти, с които е обсъдил схема за раздържавяването на дружествата. Взето е решение курортите да бъдат приватизирани чрез продажбата на обособени части от тях. "В акционерните дружества от областта на туризма имаше много големи трудности по отношение на приватизацията. Те произтичат от това, че всички инвеститори, български и чуждестранни, проявяват интерес към закупуване на отделни обекти - хотели, ресторанти или групи от хотели, а не на акции от дружествата", обясни взетото решение Валентин Василев. Той допълни, че схемата за раздържавяване е била приета от работна група, в която са влезли експерти от Министерството на търговията, Агенцията за приватизация и Центъра за масова приватизация. Конкретните стъпки, по които ще стават продажбите, предвиждат да се провежда общо събрание на всяко от дружествата, на което да се взимат решения за продажба на обособените части и съответно да бъде намаляван капиталът на дружествата с размера на продаваните активи. След разрешение от Агенцията за приватизация обособените части ще бъдат оценявани от лицензирани фирми, чиито оценки ще се приемат от комисия, в която ще влизат както хора от ръководствата на фирмите, така и представители на Министерството на търговията. Според изявленията на министъра на търговията предпочитаният метод на продажба ще бъде търг или конкурс, като само в редки случаи (когато има големи задължения или големи реституционни претенции или пък има интерес от голям инвеститор за закупуване на цялото дружество) ще се прибягва до преговори с потенциални купувачи. "Оценките, които ние считаме за нереални и занижени, няма да бъдат приети и няма да бъдат заплатени", каза Валентин Василев. В противовес на досегашните си думи обаче той допълни: "Не разчитам, че тези продажби ще станат бързо. Първо, защото в света няма интерес към такива обекти, и второ, защото инвестициите в тях много по-бавно се изплащат."
Вече няколко години се води спорът за това как трябва да се приватизират курортите. Точно преди две години процедурите за приватизация на две от най-големите дружества - "Албена" и "Златни пясъци", на практика бяха блокирани заради спора, който се водеше между тогавашния изпълнителен директор на АП Веселин Благоев и шефа на надзорния съвет на АП Димитър Стефанов. Последният твърдеше, че не е логично за курортите с обща инфраструктура да се продава на парче. Според Благоев обаче в противен случай е трудно да се намери инвеститор, който да плати толкова голяма сума.
