Ако ще има корупция, поне да е безшумна
Има икономисти, които изповядват веруюто, че корупцията е смазочното масло за стопанството. С това например се обяснява процъфтяването на Китай. За да бъде обаче корупцията благотворна, тя трябва да има точен ценоразпис и - много важно - винаги, когато има плащане, да има доставка. Иначе рушветите вредят, защото объркват стопанските агенти - уж плащат, а не получават. Извън теоретичната постановка за корупцията в чисто практически план могат да се добавят много неща. Може би най-важното от тях е, че между това да има корупция и да няма приватизация, и да има хем корупция, хем приватизация, определено много по-доброто е второто. Отново теоретично погледнато - приватизацията е хубаво нещо, съответно и корупцията, придружаваща приватизацията, не е фатална, защото е еднократна. Затова и общественото брожение срещу "преговорите с потенциални купувачи" не е толкова голямо. След раздържавяването няма нови и нови рушвети. Не така стоят нещата, когато корупцията е за повтарящи се действия при един и същ повод. Примерно, когато се дават годишни разрешения или когато се правят т.нар. смесени предприятия. Те са обратен на приватизацията процес. Между другото такъв е руският модел, който столичните общинари се опитват да наподобяват.
Кога обаче използването на вратички по повод на приватизацията имат лош макроикономически ефект? Това са безспорно големите сделки, към които имат интерес големите мултинационални компании. Тогава, независимо от апетитността им, трябва да се спазва благоприличие. Светът е едно голямо село и поради това всичко се разбира много бързо. Убеждението на международната финансова общност, че някъде има нечисти сметки, не е задължително да бъде подкрепено с документи. И за разлика от българите, чужденците имат доста по-нежно обоняние. Затова и случаят с БТК и нейния приватизационен консултант е доста опасен. В приватизация от този ранг всичко трябва да бъде стерилно и прозрачно. Българската общественост може и да забрави бързо чиновническия произвол при недоприватизираните държавни предприятия, където властват Вучевите устави () и където и наследниците на Божков не правят нищо срещу това. Навън обаче и без това накърненият имидж на България просто няма да може да се възмогне. Затова в крайна сметка златното правило за корупцията е, че тя не е толкова вредна там, където действа безшумно, или най-малкото да е в границите на България. Другото е фатално.
Бъдещето на досиетата все още е спорно
Миналата седмица Законът за досиетата беше обнародван в Държавен вестник. Преди обаче да влезе в сила, законът за пореден път беше атакуван, само че този път не в пленарна зала, а пред взискателен (посвоему) орган - Конституционния съд. БСП призова висшите магистрати да прекратят почивката си, за да може КС да излезе с решение, преди да е изтекъл едномесечният срок, след който трябва да бъдат огласени сътрудниците на бившата ДС. Според социалистите законът нарушава чл.8 от конституцията, който регламентира разделението на властите, и чл.56, който установява правото на защита. Депутатът от БСП Любен Корнезов (бивш член на КС) аргументира искането на левицата, като обясни, че с подписания от държавния глава закон за досиетата се променя балансът на властите, тъй като в комисията, която ще проверява делата на президента, съдиите и народните представители, влизат само представители на изпълнителната власт. "Не може една комисия, която се състои само от членовете на изпълнителната власт, да казва кой кой е в държавата", заяви Любен Корнезов.
Ден преди левицата да обяви намерението си да сезира Конституционния съд, и главният прокурор Иван Татарчев сподели, че е възможно да се обърне към КС, ако открие в закона нещо "шокиращо". В самото изказване на първия обвинител имаше смущаващ елемент - той заяви, че все още не е чел закона, защото "никой не ми го е предоставил и не е искано мнението ми". Татарчев обаче не обясни каква е причината да предполага, че в закона може да има нещо шокиращо, след като не го е чел. Все пак си остави вратичка: "Аз съм юрист с дългогодишна практика и уважавам правата и свободите на българските граждани, които за мен са нещо свято. Ако те са поставени в опасност, аз съм длъжен да взема мерки."
След обнародването на закона главният прокурор го прочете, но пак уклончиво обясни, че ще му трябват няколко дни, за да реши дали да сезира КС. Татарчев все пак заяви, че отварянето на досиетата е необходимо. Той обаче продължава да разсъждава върху аргументите (изтъкнати и от левицата) законът не нарушава ли принципа на разделение на властите и осигурява ли достатъчна защита на правата на гражданите.
Заканата на Татарчев заедно с реализираното намерение на БСП да сезира КС беше достатъчна, за да създаде за пореден път напрежение по темата. След приемането на второ четене на Закона за осигуряване достъп до документите на бившата Държавна сигурност досиетата останаха болезнена тема за политическия елит, само че в ново направление. Депутатите вече не обявяват закона за "заплаха за националната сигурност", а упрекват управляващите, че узурпират правото "да ровят" из архивите. Министърът на вътрешните работи се опита да успокои духовете, като обяви, че всеки, за когото бъдат открити документи в архивите на бившата ДС, ще бъде викан на разговор в комисията, която ще готви доклада за досиетата за четене в пленарна зала. Като допълнителни гаранции Бонев обеща срещите да се провеждат в пълна тайна. Ако обаче изтече информация, източникът ще бъде съден от военен съд по чл.357а от Наказателния кодекс. Според този член човек, който разгласи документи или сведения, свързани с дейността на службите за сигурност и полицията по привличане на щатни или извънщатни секретни сътрудници, е заплашен от затвор до 3 години. Освен това всички заседания на комисията ще се протоколират и протоколите ще се пазят в МВР-архива като секретни документи.
Въпреки желанието на вътрешния министър да неутрализира опитите на "някои политици" да обвинят МВР, че ще съсредоточи прекалено много власт с отварянето на досиетата, аргументът остава. Бонев дори заяви: "Ние няма да казваме кой кой е в българската политическа или съдебна власт, а ще кажем какво има в архивите на тайните служби."
Оказа се, че приемането на закона не означава, че седемгодишната епопея на досиетата е приключила. Каквото и да каже комисията след едномесечната си работа, засегнатите може да обвинят управляващите в пристрастие, изопачаване на информация. Въобще съмненията, изказани от главния прокурор и опозицията, ще влязат в употреба, ако някой реши, че е засегнат несправедливо от резултатите.
До истински скандал е малко вероятно да се стигне, защото управляващите успяха да преодолеят на два пъти препятствията пред благородното начинание (при първото и второто четене на закона). А непосредствено преди финалната права вероятно ще положат още по-големи усилия да неутрализират политическите капани.
Засега обаче топката е в полето на конституционните съдии, при това близо до собствената им врата, така че те лесно може да си вкарат автогол.
Има ли виновници за побоя пред парламента
Мартин ГАРВАНОВ
Кръвта, която се проля пред парламента през нощта на 10 срещу 11 януари, е на път да остане неовъзмездена. Следствените дела, които бяха образувани срещу висши МВР-чиновници, полицаи, вживели се в ролята на Рамбо, и демонстранти, объркали мирния протест с турнир по източни бойни изкуства, едно по едно потъват в архивите на столичната съдебна палата още преди да са стигнали до някакъв конкретен резултат. Ако се съди по хода на прокурорските преписки, никой от ръководството на вътрешното ведомство не е нареждал да се ползва сила срещу демонстрантите. Излиза също, че насилие около парламента на практика не е имало, защото никой не може да разпознае нападателя си въпреки стотиците жалби на бити хора. Всъщност на път е да се окаже и че около Народното събрание въобще не е имало нарушаване на обществения ред, защото единственото дело по екшъна от 10-11 януари е заведено срещу крадец, който задигна якето на служител от Националната служба за охрана.
След драматичните събития бяха образувани три следствени дела - в Прокуратура на въоръжените сили, Софийска окръжна военна прокуратура и Софийска градска прокуратура. Първото от тях беше насочено срещу началниците на вътрешното ведомство и по-конкретно срещу министър Николай Добрев, главния секретар на МВР Георги Ламбов и тогавашния началник на СДВР полк. Красимир Петров. То трябваше да изясни дали въпросните полицейски шефове са разпореждали - устно или писмено - демонстрантите да бъдат разпъдени от силите на реда. Бяха иззети всички документи, отнасящи се до побоя и прелюдията към него, както и записи от всички МВР-честоти. Второто следствие трябваше да даде отговор на въпроса дали редовите офицери и сержанти са били на своя глава. Столичните военни прокурори буквално бяха засипани от оплаквания на потърпевши, които са си изпатили както пред парламента, така и по околните улици. Униформените обвинители дори получиха любителски видеозаписи от мелето. Третото следствие попадна при софийския градски прокурор Нестор Несторов и трябваше да разкрие виновниците за пораженията във и около Народното събрание.
При разследването на събитията от 10-11 януари се забелязва липса на каквато и да е мотивация - както от политическите сили и изпълнителната власт, така и от съдебните органи. Прокуратурата на въоръжените сили прекрати основното дело срещу МВР-ръководството с аргумента, че "липсват данни за извършено престъпление". Материалите бяха препратени на Софийската окръжна военна прокуратура на 10 юли и бяха присъединени към следствието за своеволията на полицейските служители. Работата на магистратите обаче е почти блокирана и предварително обречена. В боя пред парламента са участвали над 500 служители на СДВР, Вътрешни войски, СОБТ (баретите) и 14 РПУ-та от провинцията. До момента 247 униформени са изложили своята гледната точка по екшъна. Това прави по-малко от половината служители на реда, които пряко или непряко имат отношение към кръвопролитието. Въпреки че са постъпили над 200 жалби на пострадали, досега няма разпознат закононарушител с пагони. Ситуацията се усложнява още повече от факта, че твърде голяма част от униформените защитници на Народното събрание работят в провинцията, а преписката се води централно в столицата. До момента МВР не проявява особена активност за разкриване на провинилите се. От Софийската военна окръжна прокуратура обявиха, че движение по случая може да има в средата на октомври.
Пасивното поведение на мнозинството също има своята логика. Премиерът Иван Костов не може да си позволи да се конфронтира с репресивния апарат точно сега, когато се опитва "да отвоюва държавата от мутрите". От друга страна, синият лидер не може да си позволи публично да оневини действията на МВР, защото ще се опозори в очите на редовия електорат. Затова той прилага тактиката на бавенето и изчакването. В този случай разследването ще потъне от само себе си, а виновни ще бъдат отново "лошите" магистрати. Тогава пострадалите в "нощта на Добревите сопи" ще могат единствено да се самозалъгват, че са станали мъченици на демокрацията.
От първия неуспешен опит за потулване на събитията пред парламента изгода имаше само кметът Софиянски. Той успя да понатрупа рейтингови точки, като вдигна допълнителен медиен шум по случая и се превъплъти в ролята на радетел за човешки и граждански права. Позицията на градоначалника се прие съвсем естествено, защото той персонално се нагърби с разбулването на мистерията около полицейския произвол. Така за пореден път се усети хладината в отношенията кмет - премиер.
Доган даде парола "Кърджали"
СДС и БСП обединени от ДПС-фобия
Лилия Филева
От навечерието на извънредните парламентарни избори ДПС и СДС си разменят удари, където и както могат. По правило обаче досега схватките се водеха от централите, направлявани от пълководците Костов и Доган.
Миналата седмица местната организация на Движението за права и свободи в Кърджали предприе самостоятелна атака (или поне така изглеждаше). Общинският съвет на ДПС взе решение да прекрати споразумението със СДС за съвместно управление на общината. "Никого няма да гоним, но всеки, който остане на служба, ще работи по нашата програма", заяви лидерът на ДПС в Кърджали Сейфи Неджиб. Кметът Расим Муса допълни, че "със заместник-кмета Дора Христова можем да продължим да работим заедно, но тя за нас престава да представлява СДС". Движението за права и свободи и Съюзът на демократичните сили сключиха споразумение за съвместно управление на 20 юни 1996 г. Като следствие представителката на сините Дора Христова беше избрана за заместник на Расим Муса.
Аргументите на кърджалийското ято на Сокола срещу местното СДС са: партийното назначаване в държавни фирми, опитите за смъкване на цените на тютюна, манипулирането на общественото мнение за предстоящото подписване на рамковата конвенция за малцинствата и тенденциозните атаки на синия депутат Пламен Иванов срещу ДПС и лидерите на движението. С тези обяснения обаче подобно решение можеше да бъде взето и месеци по-рано.
Защо ДПС избра август.
Началото на политическата ваканция надали е най-подходящият момент за подобни политически маневри, единственото сигурно е, че в такъв момент те не минават незабелязано. Освен това именно в края на парламентарната сесия стана ясно, че досиетата ще бъдат отворени въпреки особеното мнение на разноцветни политици. Така се оказаха обречени и надеждите на някои депутати от ДПС, че ще успеят да се отърват от операция "Чисто минало". По същото време (след приемането на герба) мнозинството даде да се разбере, че се готви за промени на конституцията наесен, за което ще са нужни и гласовете на ОНС. Подходящ момент за Доган да напомни за себе си с кърджалийския фойерверк. А и политическият арсенал на Сокола очевидно се изчерпа, без да предизвика търсената реакция в СДС. Костов подмина заплахите за коалиция между ОНС и БББ. Дори намеренията на Доган да се оплаче на "международната общественост" за нарушаване на правата на турското малцинство не донесоха дивиденти на ДПС. Накрая лидерът на ОНС пробва да се приюти под сянката на "големия брат" ("Газпром"), готвейки се публично за среща с Рем Вяхирев, но пак безуспешно.
Така че се наложи бързо да бъде направена заявка за смяна на тактиката. Официално Доган каза, че местните структури на ДПС имат самостоятелност и решават сами как да действат. Естествено не отрече, че е бил предварително уведомен за планирания развод със СДС в Кърджали. Ако наистина местната организация самостоятелно е взела решение, значи, че в ДПС е започнал безпрецедентен процес на вътрешни реформи, което пак не е добре за лидера. Това обаче е почти невероятно предвид управленския стил на Доган. А и аргументите за решението на кърджалийския актив много приличат на обвиненията, които лидерът е използвал в пледоариите си срещу управляващите. Засега единственият резултат от решението на местните ДПС-активисти е настъпилата политическа бъркотия.
Всички пътища минават през Кърджали.
Обединяващото в реакцията на разнородните партийни активи в града беше идеята за предсрочни избори. "Започваме да търсим контакти с ОДС за предизвикване на предсрочни местни избори в Кърджали, това отговаря на нашите интереси", обяви лидерът на регионалната организация на БСП Милко Багдасаров. Той дори заяви, че е време ДПС да се разпусне. Социалистите са склонни дори да се откажат от свой кандидат-кмет при провеждането на предсрочни местни избори, ако това ще осигури загубата на ДПС.
От синята централа обаче незабавно отвърнаха: "Не може да има сътрудничество между СДС и БСП за предсрочни местни избори. " Заместник-председателят на СДС в Кърджали Васил Ликоманов поясни, че след анализ ще бъде оповестена и официалната позиция на сините. Засега СДС отказва да изтегли от общинската администрация своя заместник-кмет Дора Христова. Във всеобщия хор се включи и стратегът на ДПС-2 Гюнер Тахир, който вещо обясни, че прегрупиране в парламента няма да има, така че надеждите на Доган и компания в тази посока са напразни. Депутатът от ОДС Тахир допълни: "Когато е нестабилен, Доган вади или етническата карта, или тютюна."
Местната организация на ДПС уточни, че предстоят разговори с всички политически сили в Кърджали, като не било изключено споразумение дори с БСП. С което само потвърдиха опасенията на сините, че "отмятането от споразумението вещае нов ляв завой на Доган". Каквото и да се случи оттук нататък, ясно е, че на Сокола вече не му е останало какво да губи, след като рискува и свещената си крава - Кърджали. Дори близките му хора твърдят, че без Кърджали ДПС (в този си вид - ръководено от Доган) е обречено. При сегашната политическа конфигурация в региона движението ще претърпи крах при провеждането на предсрочни местни избори. Освен това за пръв път от доста време и БСП, и СДС се отказват от всякакво взаимодействие с Доган. ДПС вече не е привлекателен партньор дори за скрити политически сделки.
Кърджали винаги е бил особен регион, нарочен за специфичен политически индикатор. Оттам тръгна провалът на БСП, там беше проведена и първата акция на новите управляващи срещу организираната престъпност. Сега много вероятно е оттам да започне и последното действие на спектакъла "ДПС".
Премянов си търси ново място на "Позитано"
Миналата седмица след дълго отсъствие Красимир Премянов се яви на редовната пресконференция на БСП. Ексдепутатът се вживя в ролята на рупор на българското село, досега смятана за монопол на Златимир Орсов.
"Има проблем с потреблението", обясни членът на ИБ Премянов и описа в детайли драмата на българското земеделие. Пшеницата в Добруджа не била прибрана заради дъждовете. Държавата не е обезпечила изкупуването на житото. За тон зърно се плащали по 98 долара, а не по 134, както правителството обеща. Проблем имало и с износа и производството на други земеделски продукти като например доматите. А житото нямало къде да се прибере, защото складовете са приватизирани още от служебното правителство.
След дискусията по проблема Изпълнителното бюро възложило на комисията по земеделие към ВС на БСП да анализира проблемите с жътвата и до следващия вторник да предложи решения. Самият Премянов декларира: "БСП ще предложи спасителни решения на управляващите. Ако не ни чуят, няма да им простим. " И уточни, че става дума за "политическа позиция, основаваща се на конституционализма".
Авторитетната тирада на тема земеделие завърши с обяснението: "Всъщност аз не съм специалист. " Според членове на ИБ обаче Премянов не се е възпротивил на идеята да представи пред медиите проблема. Бившият шеф на парламентарната група на левицата, изглежда, има намерение отново да изгрее на партийния небосклон.
Изявата му на редовната пресконференция беше последвана от пространна статия в соцоргана "Дума". Материалът представлява компилация от цитати от разнородни документи, представящи отношението на БСП към НАТО, Русия, ЕС, ЗЕС. Авторът стига до извода, че за първи път след 1989 г. правителството на Демократичната левица подготви и внесе в парламента документ по проблемите на националната сигурност на страната. "Независимо от качеството на предложения проект фактът, че той беше подготвен, достатъчно убедително показва какво е отношението на БСП към жизненоважните за държавата проблеми", пише Премянов. За да бъде разтълкувано спонтанното влечение на Премянов към перото, трябва да се има предвид, че именно той беше шеф на партийната комисия по национална сигурност. А от анализа, публикуван в "Дума", излиза, че от 1989 г. досега партията е била непогрешима в това направление.
Към (само)рекламната кампания се прибавя и проявата на Премянов на честванията на Бузлуджа. Там според социалисти ексдепутатът чинно изчакал сегашното ръководство да се отдалечи, за да направи своя тур сред симпатизантите.
По всичко личи, че Премянов твърдо е решил да получи подобаващо място в политиката, нищо че сега БСП е в опозиция. Този път, изглежда, смята да се пробва сам, без крилото на Виденов, в противен случай щеше да потърси подслон във фондацията на експредседателя. Колкото и обречени да изглеждат, амбициите на Премянов не трябва да се подценяват най-малкото защото той е доказал, че успява да оцелява.
А и все пак идва партиен конгрес.
Превъоръжаване на армията - през следващото хилядолетие
Момчил МИЛЕВ
До 25 август главнокомандващите на Българската армия ще имат относителна яснота за параметрите, по които трябва да протече преструктурирането на войската до 2010 г. в зависимост от икономическото състояние на страната. В края на месеца генералитетът ще представи разчетите си пред цивилните шефове на въоръжените сили и ще поиска ускорено приемане на стратегия за национална сигурност и военна доктрина на страната.
"Политическото ръководство трябва да започне паралелна и изпреварваща работа по приоритетите за националната сигурност. Едва след това може да започне целенасочено оптимизиране на военните структури и предислокация на силите", обяви началникът на Генералния щаб ген.-полк. Михо Михов. Вместо да спуска схемата за преструктуриране като директива отгоре, той ще сондира мненията в щабовете на трите вида въоръжени сили и сред началниците на отделните гарнизони. За първи път в посттоталитарната история на българската войска генералитетът търси обратна връзка с по-нисшите структури по места. Друг е въпросът дали Генщабът действително ще възприеме някои от вижданията на подопечните и дали този акт няма да се окаже излишен. Решаваща дума в крайна сметка ще имат екипът на Георги Ананиев и парламентарното мнозинство.
Досегашните взаимоотношения между Генералния щаб и гражданското ръководство на армията недвусмислено сочат, че цивилните асове по националната сигурност в правителството и парламента рядко се съобразяват със своите униформени колеги. Бившият началник на Генералния щаб ген.-полк Цветан Тотомиров, който е олицетворение на традиционния български военен, си отиде веднага след като прояви нежелание да намали армията с повече от 10 на сто и потърси съкращения главно от незаетите щатове. Михов свали мизата три пъти и склони да намали войската с 30 хиляди души, но не е ясно дали това ще е достатъчно.
Според новите разчети на ген. Михов и екипа му реформата във войската трябва да премине на три етапа - до края на 1997 г., до 2001 г. и до 2010 г. Програмата включва тренировъчните мероприятия на армията за следващите 14 години, схемата за закриване и предислокация на гарнизони и графика за превъоръжаване. Дори при най-оптимистичния вариант за преструктуриране армията може да започне подмяна на остарялата бойна техника най-рано след 2000 г., сочат анализите на Генералния щаб. Заради липсата на пари военното ръководство е поставило под възбрана провеждането на всякакви учения. "В момента функциите на армията са сведени до самовъзпроизводство", смята ген. Михов.
Той е твърде пестелив и в оценките за ликвидацията и разместването на въоръжените сили. "Предислоцирането иска много средства, но те ще се изплатят в бъдеще. Реформата ще струва няколко милиарда само на първия етап, до края на годината", каза генералът, без да уточни цифрата. Три гарнизона ще бъдат закрити само през тази година. На втората фаза, до началото на следващото столетие, сумата щяла да набъбне до няколко десетки милиарда. Тепърва ще се уточнява какво ще е преструктурирането по видове въоръжени сили. "Цената и насоките на реформата са военнополитически въпрос. Нека управляващите ми представят своите изисквания и аз ще им дам точна сметка каква степен на бойна готовност може да се постигне с предоставените ресурси", твърди ген. Михов.
Все пак и без стратегия за националната сигурност и военна доктрина началникът на Генералния щаб планира да започне преконфигуриране на войската, първата фаза е опит за прочистване на военния административен апарат от излишната бюрокрация. Зам.-шефовете на Генералния щаб вече ще бъдат трима, а не седем, както досега. Постовете си запазват досегашните подгласници на Тотомиров - ген.-лейт. Захарин Илиев и вицеадмирал Петър Петров. Засега вакантно остава мястото на заместника по материално-тиловото осигуряване. Изглежда, ген. Михов търси верен и способен човек за горещото кресло на първи интендант в армията.
Без да се ангажира с конкретни срокове, ген. Михов обещава и нова структура на войската. Армията ще се състои от два вида сили - за бързо реагиране и за отбрана. Спецчастите трябва да бъдат окомплектовани напълно до края на 1999 г. Първоначално се предвижда създаването на три бригади. Вероятно те ще бъдат базирани в Пловдив. Ген. Михов обеща да възстанови и морската пехота към бойния флот. "Войските за бързо реагиране трябва да разполагат поне със 70 на сто личен състав и между 90 и 100 процента от необходимата бойна техника", твърди шефът на Генералния щаб. По негово мнение в бъдеще най-важна функция ще имат високомобилните въоръжени сили, които ще играят ролята на сдържащ фактор при регионални конфликти с малка интензивност.
Променя се структурата и на силите за отбрана. Ген. Михов предвижда армията да се преразпредели в два корпуса и две дивизии. Корпусите ще бъдат разположени в южната част на страната, а щабовете им - в София и Сливен. Двете дивизии ще поемат отбраната на Дунавската равнина, но все още се уточнява къде да бъдат командните им пунктове. Досега войската беше групирана в три корпуса, които дословно повтаряха структурите на Първа, Втора и Трета армия от времето на Варшавския договор и бяха просто преименувани.
За първи път през тази година ръководството на Българската армия ще експериментира прием на професионални войници. Генералният щаб отпуска квота за 120 души, които ще вадят хляба си като редници. Приемането им ще стане през септември. Кадровите бойци няма да бъдат обособени в отделни поделения, а ще служат в едни и същи части с наборниците, уточни ген. Михов. По този начин ръководството на армията ще изследва съвместимостта между професионалните военни и онези, които попадат в армията по силата на задължението. Това показва, че въпросът с кадровата казарма отново ще бъде разтеглен във времето. Изглежда, и сегашният началник на Генералния щаб, както и неговият предшественик ген. Тотомиров, не е склонен да отстъпи от смесения принцип на комплектуване на армията поне през следващите няколко години. Това би могло да му създаде проблеми с цивилното ръководство на войската, което получи недву-смислен сигнал от секретаря по отбраната на САЩ Уилям Коен, че своевременно трябва да се преориентира към професионализация във въоръжените сили, ако искаме да отговорим на натовските изисквания.
Неподписването на рамковата конвенция за малцинствата е политически абсурд
Аспарух Панов
Крайно време е водещите български политици да поемат отговорност и да признаят публично, че българският подпис под рамковата конвенция е един от важните и задължителни критерии по пътя към членството ни и в НАТО, и в ЕС.
Достатъчни са само два цитата от пояснителния доклад към конвенцията, за да стане на всекиго ясно, че присъединяването към този документ не изисква нито дефинирането, нито признаването на "национални малцинства" на българска територия, а още по-малко на някакви "колективни права": "Трябва също така да се подчертае, че рамковата конвенция не съдържа определение на понятието "национално малцинство". Беше решено да се възприеме прагматичен подход, основан на признаването, че на този етап не е възможно да се достигне до такова определение, което да е в състояние да намери подкрепата на всички страни - членки на Съвета на Европа."
"Прилагането на принципите, залегнали в тази рамкова конвенция, ще се осъществява посредством националните законодателства и подходяща държавна политика. Не се има предвид признаване на колективни права. Акцентът е съставен върху защитата на лицата, принадлежащи към национални малцинства, които могат да упражняват правата си индивидуално и съвместно с останалите членове на обществото. В този смисъл рамковата конвенция се придържа към подхода в текстовете, приети от други международни организации."
Рамковата конвенция за защита на националните малцинства бе окончателно завършена и открита за подписване през ноември 1994 г., в навечерието на толкова злополучните за българската демокрация парламентарни избори. Последвалото от българска страна демонстративно игнориране на конвенцията, съпроводено с дирижирана националистическа пропагандна кампания срещу нейните принципи, бе част от цялостната антиевропейска външнополитическа стратегия на правителството на Жан Виденов и парламентарното мнозинство на БСП.
Нека не забравяме, че най-големият ни външнополитически успех след 1989 г. бе именно приемането ни за пълноправен член в СЕ още през май 1992 г., и то непосредствено след Унгария, Чехословакия и Полша. Заслугата бе на СДС, спечелил и парламентарните избори в края на 1991 г., и президентските избори в началото на 1992 г. и демонстрирал една принципно нова външна политика от европейски тип. Като нова страна членка България веднага се сблъска с проблемите за правата на малцинствата, които винаги са били приоритетна тема за СЕ - още от създаването му през 1949 г. Българската делегация в ПАСЕ участва активно в подготовката на препоръката 1201 за изработване на допълнителен протокол за правата на малцинствата към Европейската конвенция за правата на човека. Тази препоръка бе приета на парламентарно заседание на ПАСЕ през февруари 1993 г. с едно огромно за деликатността на проблема мнозинство. Реакцията в България бе твърде примитивна, като гласувалите за този документ депутати бяхме обвинени едва ли не в "национално предателство".
Така се стигна до Виенската конференция на високо равнище на страните - членки на СЕ, на 8 и 9 октомври 1993 г., където държавните глави (между които и президентът д-р Желев) решиха конкретно да се обвържат с правни задължения по защитата на националните малцинства. Специален текст във Виенската декларация задължи комитета на министрите "да предложи в минимален срок рамкова конвенция, определяща принципите, които споразумяващите се страни се задължават да спазват с цел да се гарантира защитата на националните малцинства".
На всички ни е ясно деликатното положение на страната ни на Европейската граница между християнския и ислямския свят. В този толкова изстрадал и конфликтен район без съмнение България е страната с най-цивилизования и европейски подход през последните години за осигуряване на етническа стабилност и спокойствие. В това отношение българите и днес са в много по-голяма степен европейци от своите съседи на Балканите. Новото парламентарно мнозинство и правителство, както и новоизбраният президент декларираха вече много-кратно своята съпричастност към европейските ценности като основен български цивилизационен избор. На този фон продължаващото неподписване на рамковата конвенция е просто абсурдно и не може да има логично обяснение. Българското правителство не само трябва да подпише рамковата конвенция на СЕ, но и Народното събрание трябва да я ратифицира час по-скоро, и то с такова мнозинство, с каквото бе приет националният ни герб. Разбира се, с официалното подписване на конвенцията дискусията по проблемите на малцинствата няма да приключи. Напротив, тя трябва да се разшири и активизира, защото е неразделна част от цялостния обществен дебат по присъединяването на страната ни към НАТО и ЕС.
Укротяването на инфлацията минава през стимулиране на конкуренцията
Николай Георгиев пред в. Капитал
Вие направихте едни от първите по-задълбочени анализи за подготовката за валутния борд. Как оценявате сега първия месец от новия финансов ред?
- Оценката ми е умерено оптимистична. Бордът постига точно това, което беше предвидено да постигне, а именно рязко намаляване на инфлацията и лихвените проценти. Независимо че още е рано за оценки на оживлението в реалния сектор, искам в началото да подчертая, че бордът не е автоматично оръжие за постигане на успех в тази насока, може да се люшкаме години наред с ниска инфлация, ниски лихвени проценти и отрицателен икономически растеж. Но бордът, както и всяка макроикономическа стабилизация, е необходимо условие за успех, то отваря прозорец, в който правителството има възможност да извърши необходимите структурни реформи. Имам предвид най-вече три неща - бърза приватизация, включително и на банките, укрепване на банковата система и данъчна реформа - нещо, което беше споменато в началото в програмата на правителството, не знам дали още е актуално. Но като ставки данъците в България са значително над равнищата, които са в други страни с подобни проблеми и на подобен етап на развитие. Без данъчна реформа не може да има достатъчно стабилен икономически растеж.
Грешка ли беше изборът на германската марка като резервна валута?
- Труден въпрос. Първо, искам да подчертая, че изборът между долара и марката не е съдбоносен за успеха на борда. Имаше и все още има сериозни аргументи за и против германската марка, като тези в нейна подкрепа са преди всичко политически. В смисъл, щом се стремим да се вградим в Европейския съюз икономически и политически, трябва да изберем марката за резервна валута. Безспорно търговията с Европа се улеснява значително с избора на марката. Повечето останали финансови и икономически аргументи сочеха в подкрепа на долара. Междувременно се получиха известни неблагоприятни развития, някои от надеждите, които се възлагаха на обвързването за марката, като например това, че Европейският съюз ще започне разговори с всички кандидати едновременно, не се сбъднаха. Но, да речем, това през май не можеше да се знае. Донякъде има и неблагоприятно стечение на обстоятелствата след избора.
Каква е цената?
- Има определена икономическа цена, поне сега, в краткосрочен план - малко по-висока инфлация, но ако наистина курсът долар - марка се стабилизира в рамките на 1.8-1.9, това ще е само краткосрочен фактор. Дори и да стигне до курс две марки за долар, това само по себе си няма да събори борда и не е чак толкова фатално, макар че е неприятно.
Друг е въпросът, че оскъпяването на долара, което води до оскъпяването на вносните суровини и материали, не води или поне не би трябвало да води автоматично до по-висока инфлация. Засегнатите фирми, производителки на местна продукция, имат възможност и би следвало да търсят канали за намаляване на другите разходи в себестойността, така че поне частично да компенсират нарастването, свързано с по-скъпия долар. Освен това при наличието на добре развита конкуренция на стоковите пазари производителите няма да имат чак такива възможности да увеличават цената. Увеличението на цената е функция освен на себестойността и на монополното положение на предприятията. Така че един от начините за борба с инфлацията в условията на борд е да се стимулира конкуренцията и да се разбиват монополите.
Не се ли оскъпява много обслужването на външния дълг?
- На пръв поглед изглежда, че разходите по външния дълг се увеличават едно към едно с обезценяването на марката, но на практика има големи възможности този ефект да се минимизира чрез оптимално управление на резерва. Първо, не е задължително всички активи на емисионното управление да се държат в марки. Законът за БНБ позволява част от активите да се поддържат в долари, доколкото това съответства на структурата на пасивите. Това изисква координация между Министерството на финансите, което може да държи депозити в долари в "Емисионно", и самото емисионно управление. Просто трябва да се пресметнат две траектории в бъдещето - едната е траекторията на плащанията, другата е траекторията на очакваните постъпления от международните финансови институции, и да се оптимизира валутната композиция на постъпленията, така че да се минимизира валутният риск.
Друга възможност за намаляване на разходите или поне за намаляване на несигурността по отношение на външния дълг е да се купуват валутни опции (в смисъл закупуване на долари с марки) за разликата между необходимата сума, която трябва да се плати, и наличните долари към съответната дата. Това, разбира се, води до по-високи разходи, но поне има сигурност.
При какво натрупване на инфлация трябва да се наложи корекция на фиксирания курс?
- Надцененият лев се отразява върху съотношението на цените на търгуемите и нетъргуемите стоки (тези, които се произвеждат и потребяват вътрешно), като последните стават по-скъпи. Това се отразява върху външнотърговския баланс - става все по-неизгодно да се изнася и по-изгодно да се внася, понеже относителната цена на вносната стока в сравнение с българския й еквивалент спада. Така че очевидният индикатор за това дали реалният валутен курс е надценен е търговският баланс в частност или по-общо - текущата сметка на платежния баланс по общо. Голямо негативно салдо по външнотърговския баланс не е задължително сигнал за неизбежна девалвация. Икономическият растеж изисква внос както на суровини и материали, така и на нови технологии, така че известно негативно салдо по търговския баланс е неизбежно. Ориентировъчно казано, от два до пет процента дефицит по текущата сметка, компенсиран от потоци по капиталовата сметка, се счита за безопасен. Независимо че има дефицит по текущата сметка, се смята, че прииждащите капиталови потоци - частни и официални, са в състояние да осигурят равновесие по платежния баланс. Така че това са индикаторите - външнотърговският баланс и дългосрочните капиталови потоци, влизащи в страната. Докато сумата от тези два индикатора е положителна, валутните резерви на страната нарастват и няма опасност от атака върху фиксирания курс.
Проблем ли са ниските лихви?
- Ниските лихви, както и почти всички макроикономически показатели, имат положителна и отрицателна страна. Положителната страна очевидно е за бюджета, който плаща по-малко лихви, съответно намалява дефицита, което е много важно за макроикономическата стабилност. Лошото е, че реалните лихвени проценти, най-вече по депозитите, а и по държавния дълг, стават силно отрицателни и се убиват мотивите на икономическите агенти да държат финансови инструменти, деноминирани в местна валута. Това е неприятно, доколкото те търсят алтернативни инструменти или поне такива с по-нисък риск. Така че процесът на обратна валутна субституция, който се наблюдаваше в началото на юли, вероятно ще се забави, а може и да спре или да се обърне обратно.
Проблемът с лихвите обаче не е в бюджета, той е във финансовата система. Няма никакво техническо основание лихвите на банките да са свързани с основния лихвен процент. БНБ не провежда вече операции на открития пазар, не рефинансира банките и не участва на междубанковия валутен пазар. Така че връзката между ОЛП, който се определя на пазара на ценни книжа, и лихвените проценти на търговските банки е чисто психологическа и би следвало да се направи нещо, за да се разруши. Проблемът е, че търговските банки трябва да поддържат голям марж между лихвите по депозитите и кредитите, понеже те все още имат голям товар от лоши кредити и трябва да избият тези загуби отнякъде.
Не трябва ли финансовото министерство да опита да влияе върху лихвените равнища?
- Ниската лихва до голяма степен е неизбежна - неприятно, но неизбежно явление. Основният лихвен процент се определя от пазара на ДЦК в съответствие с търсенето и предлагането на ДЦК. Щом бюджетът няма необходимост да предлага големи маси ценни книжа, основният лихвен процент неизбежно ще падне. Друг е въпросът книжа с какъв матуритет трябва да се използват за определяне на този лихвен процент. Дали тримесечни, дали годишни или среднопретеглени от всички емисии. Аз мисля, че последното решение е най-разумно, но то няма много да промени лихвата.
Механизмът обаче е такъв, че не може да има вмешателство. Възможностите за влияние върху лихвения процент са ограничени по дефиниция и не мисля, че финансовото министерство трябва да прави нещо радикално с изключение на това, което вече посочих - да се опита да промени методиката, така че основната лихва да се определя не от пазара на тримесечните книжа, който е много свит, а да е среднопретеглена с обемите по различните матуритети.
Каква трябва да е икономическата политика оттук нататък, кое трябва да се направи най-напред, за да се отпуши растежът?
- Има две гледни точки. Едната е, че не е необходимо сега да се търси някакво бързо оживление, защото фирмите не са преструктурирани. Тяхната мотивация и механизмите им на поведение са същите, каквито са от 1991 г. насам, тоест, ако се търси някакво оживление, то ще рикошира отново в много бързо натрупване на лоши кредити в банките, доколкото фирмите или голяма част от тях не са в състояние да произвеждат и да продават ефективно на международния пазар. Този аргумент предполага първо приватизиране и оптимизиране на разходите и после - някъде след година-две, съзнателно да се търси оживление в икономиката чрез данъчни облекчения и т.н. Другата позиция е горе-долу обратната - че без бързо оживление и ръст на производството макроикономическата стабилизация не би могла да се задържи достатъчно дълго. Така че сега, доколкото е възможно, би следвало да търсим големи маси чуждестранни инвестиции, които да катализират растежа. И двете позиции звучат логично. Ясно е, че стабилен и устойчив растеж не може да се постигне само чрез вътрешния пазар. Нашият растеж неминуемо трябва да бъде експортно ориентиран, тоест воден от износа. Така че решението би трябвало да се търси в някакъв синтез на тези две позиции.
Парите за екология ще отиват в конкретни проекти
Санкции в размер на 40.6 млн. лв. е наложило през юли Министерството на околната среда и водите на предприятия, които с дейността си са увредили или замърсили природата. По данни от министерството сумата надвишава с 15.9 млн. лв. глобите, които са събрани през юни. За сравнение - през цялата минала година глобите са осигурили постъпления в Националния фонд за опазване на околната среда от 76 млн. лв. Осигуряването на финансови средства е една от най-важните предпоставки за успешното реализиране на екологична политика. Друг е въпросът доколко е допустимо основният източник за осигуряване на тези средства да бъдат санкциите за нарушаване на нормативните разпоредби за опазване на околната среда. Обществена тайна е фактът за удобния компромис, в който съжителстват предприятията нарушители и органите за опазване на околната среда. Предприятията са готови да плащат, за да работят. Защото колкото и да се завишават глобите, засега е по-евтино да прилагат тази схема, отколкото да инвестират в екологични проекти. Екоглобите и административните такси и до момента са основно перо в приходите на Националния фонд за опазване на околната среда (НФООС).
Така или иначе през тази година постъпленията в екофонда, изглежда, ще отбележат рекорд. За полугодието НФООС е набрал около 2.8 млрд. лв. За цялата минала година в него са влезли 1.18 млрд. лв. От месец-два Нефтохим възстанови изплащането на таксите върху течните горива и веднага се усети, че фондът се захранва по-редовно. Импортните такси от стари автомобили и посочените глоби за наднормено замърсяване са другите два основни източника на приходи. От постъпилите през тази година суми 1.6 млрд. лв. вече са разпределени за екологично строителство.
Инвестициите.
През 1994 и 1995 г. се наблюдаваше тенденция разходите за опазване на околната среда все повече да се насочват за поддържане на активите с екологично предназначение и реализирането на екологични мероприятия с неинвестиционен характер. Относителният дял на инвестиционните разходи в общите сметки на екофонда през 1994 г. е 39.8%, а през 1995 г. спада с още 12.1 пункта. През 1996 г. промяната е драстична - инвестициите вече са 81% от общия обем на средствата, с които е разполагал фондът. Според министър Манева тенденцията ще се запази и през тази година.
На 12 ноември 1996 г. бе подписано споразумение за сътрудничество между Националния фонд за опазване на околната среда и Комисията на Европейския съюз. Според новата договореност част от средствата, отпуснати по програма ФАР за околната среда, могат да бъдат използвани за инвестиционни проекти.
До момента секторът околна среда е получил по линия на ФАР 29.7 млн. ЕКЮ по 5 финансови меморандума. Разпределението на парите по ФАР става чрез националния екофонд, който осъществява и контрола върху реализацията на инвестиционните проекти. За изграждането на депо за твърди битови отпадъци в района на Гоце Делчев се отпускат 100 000 ЕКЮ, а екофондът осигурява 350 млн. лв. Със 760 000 ЕКЮ се финансира очистването на залива Вромос, южно от Бургас. Около 350 000 ЕКЮ са предвидени за намаляване на вредните емисии от градския транспорт в София. Два кредита по 400 000 ЕКЮ се отпускат на заводите "Приста" - Русе, и "Свилоза" - Свищов, за реконструкция на пречиствателните им станции. Кредит от 100 000 ЕКЮ получи кожарската фабрика "Севко" край Севлиево за инсталиране на система за пречистване на отпадните води.
Дълг срещу околна среда.
Сделката бе стартирана през 1995 г., когато бе подписано споразумение между правителствата на България и на Конфедерация Швейцария "Дълг срещу околна среда". По силата на споразумението е създаден Национален доверителен екофонд като самостоятелно юридическо лице. Фондът се институционализира с цел управление на средствата по сделката в размер на левовата равностойност на 22 млн. швейцарски франка, които по определени правила и критерии ще се отпускат за реализиране на приоритетни екологични проекти в страната. Средствата от този фонд се отпускат като кредит, който впоследствие получателят трябва отново да възстанови във фонда. Доверителният фонд ще осигури 7.5 млн. швейцарски франка за оборудване. Всички строителни и монтажни работи се финансират от НФООС (1.5 млрд. лв.) и от бюджета (200 млн. лв.). Доверителният фонд отпуска средства за изграждане на укрепителни съоръжения по река Дунав. От него ще се финансират проекти за газификация в "Овча купел" и в Ловеч.
Не санкции, а зелени данъци
Министърът на околната среда Евдокия Манева пред в. Капитал
Какъв е резултатът от преговорите по проекта за екологичен одит на МДК - Пирдоп, във връзка с касовото раздържавяване на предприятието?
- Проблемът с екологичните щети в МДК е много сериозен, тъй като приватизацията практически не може да се извърши, ако не бъдат предприети мерки за преодоляване на последиците от замърсяванията. За тази цел трябва да се осигурят средства от порядъка на 15-20 млн. долара. Още не е уточнена конкретната стойност на инвестицията. Очевидно е, че в момента не можем да си позволим да направим редукция на цената, която е по сделката за приватизация. По-добрият вариант е да се търси заем, за да може правителството само да си поеме ангажиментите, така както е по Закона за опазване на околната среда, и това е моделът, който ще се прилага. В момента екип от външни експерти, финансирани от купувача "Юнион Миниер", извършват оценка на щетите и на техническите решения, които трябва да бъдат предприети. Докладът бе депозиран в министерството в четвъртък. Предстои да се извърши обществено обсъждане, така както се изисква по закон. След което вече много бързо ще може да се преговаря за конкретния размер на заема. Паралелно с нас ще работи и екип от Световната банка, който трябва да направи независима експертиза на оценката, която са подготвили от "Юнион Миниер". Тази експертиза е необходима, за да се отпусне заемът. Заедно с това сме помолили швейцарското правителство - чрез Националния доверителен екофонд, да отпуснат сума по тяхна преценка и да финансират някои от подпроектите. В проекта за преодоляване на старите екологични замърсявания в МДК ще има няколко модула, за да бъдат решени всички проблеми. Надявам се, че ще получим подкрепа от правителството на Швейцария. Процедурата на Световната банка за отпускане на заема все пак изисква време и едва ли можем да получим парите по-рано от края на годината. А има потребност в някои направления да се предприемат незабавни действия. В момента ресурс може да се вземе само от доверителния екофонд, за да започне още в края на септември изпълнението на мероприятията по програмата.
Този модел ще намери ли приложение при други приватизационни сделки?
- Да, мисля, че това е една добра схема. Имаме принципна договореност с г-н Съботинов и г-н Божков, че такъв модел е разумно да се прилага и в бъдеще, разбира се, там, където има необходимост от такива действия. Не всички заводи са предизвикали сериозни замърсявания и изискват веднага някаква реакция.
Кои крупни инвестиционни проекти за опазване на околната среда са приоритетни в момента и от какви източници ще се осигури тяхното финансиране?
- В момента по-голямата част от инвестициите в областта на околната среда се правят в инфраструктурни обекти в общините, предимно пречиствателни станции и депа за твърди битови отпадъци. Те се финансират основно от държавния бюджет и от Националния екологичен фонд. За съжаление самите общини все още работят по модела да чакат бюджетни субсидии и да набират само това, което е регламентирано по закона. Всъщност самите предприятия би трябвало да акумулират по някакъв начин разходи за бъдещи периоди, за да могат да посрещнат инвестициите за опазване на околната среда. Моделът на санкциите като основен източник за набиране на средства във фонда трябва да бъде заменен от модела на екологичните отчисления, така наречените зелени такси и данъци, както е в много европейски страни. За съжаление този модел още е чужд у нас. Инвестиции в областта на околната среда се правят и от някои фирми, като обикновено те взимат кредити от Националния екологичен фонд. През последните години, когато да се вземе кредит беше една мечта, като се има предвид какви бяха лихвите, фондът предоставяше безлихвени заеми. За съжаление ресурсът беше много ограничен, затова фирмите, които са се възползвали от тази възможност, не са много. Приоритетите за Националния фонд за опазване на околната среда са насочени към няколко направления. Общият критерий е да се намаляват замърсяванията, които създават рискове за здравето на населението. Инвестиции са насочени и към четиринадесетте региона, които са описани като райони с влошено екологично състояние. По структурата на разходите на националния фонд през последните години се вижда, че най-много средства са отпускани за пречистване на отпадъчните води. Не смятам, че това е най-важният приоритет. И това е важно, разбира се, но не може да се работи само в едно направление. Направихме вече стъпка към подпомагането на проекти за очистване на въздуха. При очистването на въздуха са приоритетни проектите за газификация, за алтернативни източници на енергия, където могат да се приложат такива мерки и проекти за намаляване на замърсяването със серни окиси. Депата за отпадъци също са един много сериозен проблем и в това направление също ще бъдат насочени средства от фонда.
Каква е равносметката две години след споразумението с швейцарското правителство за замяна на дълг срещу околна среда и създадения във връзка с това Национален доверителен екофонд?
- Тази суапова сделка беше подписана за наш дълг от 22 млн. швейцарски франка. Тя може би не беше изтъргувана по най-добрия начин. Това не означава, че отправям някакъв упрек - аз също участвах в преговорите. Чисто икономически погледнато, вероятно можеше да се изтъргува някаква отстъпка. Но самият факт, че ние няма да възстановяваме тази сума на Швейцария, а ще я употребим в страната за екологични проекти, е огромен жест от страна на швейцарското правителство. Доверителният фонд съществува вече две години. Имаше някои институционални проблеми и затова може би все още няма конкретно реализирани проекти. В момента вече всичко е подготвено и започва финансиране на няколко проекта. Предполагам, че следващите години ще бъдат по-ефективни. Добре е, ако успеем да реализираме и други такива сделки. Освен Швейцария държавите, които присъстват най-силно в екологичната дейност на България, са Дания, Германия и САЩ.
Най-голямата приватизация обещава да е най-скандална
Асен Асенов
Вицепремиерът Божков и шефът на Агенцията за приватизация са подкрепили промени във финансовите условия по договора с немската инвестиционна банка "Дойче Морган Гренфел", която в края на март беше избрана за консултант по приватизацията на Българска телекомуникационна компания (БТК). Новите клаузи в договора обезсмислят проведения от кабинета търг за избор на консултант. Според тях немската инвестиционна банка трябва да получи значително повече пари за работата си от това, за което официално се състезаваше с останалите 18 кандидати. Другите допълнителни клаузи в договора включват условия за обезщетение на немската инвестиционна банка и възможности за прекратяване на договора.
Световната банка може да върне за преразглеждане финансовите условия.
Окончателният вариант на контракта с немската финансова институция е изпратен преди около седмица за съгласуване със Световната банка, която според източник от Вашингтон ще поиска отмяната на новите клаузи, одобрени от агенцията и Божков по предложение на "Морган Гренфел". Според промените в договора консултантът по сделката ще получи не само процент от цената на продажбата, но и от инвестициите, които купувачът смята да направи плюс около $1.6 млн. (парите, които Световната банка дава за подготовката на приватизацията на БТК). Това означава, че ако купувачът обещае да инвестира $500 млн. например, немската банка ще получи допълнително процент и от тези пари. В окончателния вариант на договора обаче не е уточнено кой ще плати този процент - инвеститорът или правителството.
Според тръжните условия, предложени от Световната банка, консултантът трябваше да получи процент само от цената на продадените акции плюс $ 1.6 млн., но не и процент от инвестициите на купувача. Когато "Дойче Морган Гренфел" бе класирана на първо място с най-добри условия, компанията беше предложила поне два пъти по-ниска цена за услугите си, отколкото сега с мълчаливото съдействие на Агенцията за приватизация се опитва да получи.
Премълчаната клауза.
Оказва се обаче, че немската банка е поискала процент и от инвестициите още в документите, с които е участвала в търга и го е спечелила, въпреки че това условие нарушава изискванията на Световната банка. Владимир Каролев от "Баренц - България", която е подизпълнител на "Морган Гренфел" в сделката с БТК, потвърди, че немската инвестиционна банка не е променяла финансовата си оферта от месец февруари. "Тази беше банката, която предложи най-ниска цена. Не сме променяли финансовите условия. Подписването на договора се бави толкова време, защото първо ни обясняваха, че се прави ново правителство, след това се смени екипът. После се оказа, че не можем да се споразумеем за елементарни неща. Проблемът е, че ние знаем за какво става дума, но имам опасения, че от страна на агенцията... ", замълча многозначително г-н Каролев. Любопитно е обаче откъде той знае какви са офертите на другите кандидати, за да твърди, че тази на "Морган Гренфел" е най-ниска, когато останалите би трябвало да се пазят в тайна от агенцията.
Вицепремиерът Божков също отрече да има промяна на финансовите условия в договора. "Още в самите условия на конкурса на Световната банка беше записано, че консултантът получава процент от цената на акциите и от инвестицията. Това ни беше предложено от Световната банка. Ние дори се преборихме този процент да бъде платен, когато инвестицията бъде направена, а не веднага след продажбата. Ако Световната банка не приеме тези финансови условия, това ще е прекрасно. Но искам да кажа, че при всичките ми разговори на тази тема са присъствали най-малко двама представители на Световната банка", заяви Божков.
Твърдението на вицепремиера, че "ако Световната банка не приеме тези условия, това ще е прекрасно", е повече от странно, тъй като търгът е на правителството, а не на банката. Но понеже тя финансира подготовката за приватизация, има условие тръжните процедури да са по нейните правила, затова тя наблюдава процеса. Разбира се, възможно е правителството да се откаже от надзора на банката, ако иска изборът на консултант да бъде по-гъвкав. За сметка обаче на малкото останало реноме на България в чужбина. Другото невярно твърдение на вицепремиера - че процентът от инвестициите е условие на Световната банка, бе опровергано дори от Владимир Каролев. На въпроса чия беше инициативата за процент и от инвестициите служителят на "Баренц" каза: "Това условие фигурираше в документите ни за търга. " Нещо повече - въпреки твърдението на Божков в изпратения до Световната банка договор никъде не се казва, че консултантът ще получи процент от инвестициите, когато те бъдат направени.
Шефът на Агенцията за приватизация Александър Съботинов успя за пореден път да не вземе отношение по въпрос, който касае институцията му, оправдавайки се чрез секретарката си с голяма заетост.
Въпросът, който засега остава без отговор обаче, е какви са причините за избора на "Дойче Морган Гренфел" и как се е стигнало до окончателен вариант на договор с инвестиционната банка при положение, че в договора не е записано кой ще изплати на консултанта уговорените допълнителни пари. Любопитен е и фактът, че Световната банка е била информирана за процента от инвестициите едва преди седмица, когато е бил изпратен окончателният вариант на договора. В доклада, с който Агенцията за приватизация през март е информирала Световната банка за избора на консултант, не се споменава никъде за тази част от цената.
Руската следа.
По непотвърдена информация шефът на екипа на "Морган Гренфел" по сделката с БТК Ейдриън Бол е участвал и в подготовката на скандалната сделка с продажбата на 25% плюс 1 акция от руския телекомуникационен гигант "Связьинвест". Той отговаря за подготовката и сключването на сделки на инвестиционната банка за Централна и Източна Европа и е съветник на руското правителство в приватизацията на телекомуникациите. Търгът за продажбата на пакета акции от "Связьинвест" беше спечелен от консорциум, воден от "ОН&?cy;КСИМбанк", в който освен "Морган Гренфел" участват един от инвестиционните фондове на Джордж Сорос и още две компании.
Това, че избраната за консултант по приватизацията на БТК немска инвестиционна банка стана инвеститор в руската сделка, очертава доста сериозен конфликт на интереси и може да се окаже потенциална опасност в приватизацията на българския телеком. "Неизвестните досега клаузи в договора за БТК, които регламентират обезщетения и право на отказ от договора, не изключват вариант, при който "Морган Гренфел" да откаже на финалната права да бъде консултант, когато с така събраната вътрешна информация реши, че предпочита да инвестира, вместо да консултира", каза експерт от правителството, пожелал анонимност. Според него е изключено немската инвестиционна банка да не знае, че Световната банка не би приела промени във финансовите условия. Тогава обаче остава неясна крайната цел на германските банкери. Ако искат да бъдат консултанти, защо съзнателно бавят подписването на договора и настояват за нови финансови условия с ясното съзнание, че те няма да бъдат приети от Световната банка, която има право на вето.
Липсата на прозрачност на цялата процедура по подготовката за приватизация на БТК, както и фактът, че силно ограничен кръг представители на кабинета наблюдават хода на преговорите, предпоставят доста по-сериозни проблеми за кабинета от обикновен приватизационен скандал. При нарушаване на предварителните условия агенцията би трябвало веднага да прекрати преговорите с класиралата се на първо място инвестиционна банка и да започне разговори със следващия кандидат в списъка. Вместо това АП прави окончателен договор. Според експерти не е изключено "Морган Гренфел" да спекулира с това, че Агенцията за приватизация е задължена да подпише договор с консултанта до 28 август. На тази дата бордът на директорите на Световната банка ще разглежда заема ФЕСАЛ за България, а задължително условие на банката за неговото приемане е сключването на договора с консултанта по приватизацията на телекомуникационната компания до края на месеца.
С последен финт "Топенерджи" търси спасение
Галина Александрова
"Овергаз" ООД спечели търга на "Топенерджи" за проектиране на транзитния газопровод за Турция, съобщи пред журналисти шефът на дирекция "Проектиране" във фирмата Митко Николов. Според него вече били готови чертежите на първата част от отсечката - 42 км, която свързва компресорната станция "Странджа" и село Недялско. Проектът бил изготвен за два месеца, а изграждането на отсечката щяло да отнеме не повече от шест.
Трасето на новия газопровод от румънската граница до Турция ще бъде с дължина 270 км и ще минава паралелно на съществуващия газопровод към южната ни съседка. Новото трасе минава през общините Генерал Тошево (21.950 км), Добрич (31.970 км), Вълчи дол и Ветрино (38.220 км), Провадия и Дългопол (32.220 км), Руен (21.960 км), Сунгурларе (33.440 км), Стралджа (44.930 км), Средец (6.9 км) и Болярово (21.570 км). Според Николов строежът на новото трасе ще отнеме около две години. С него капацитетът на тръбите към Анкара ще се увеличи с нови 12 млрд. куб.м. Собствениците на земите, върху които минава трасето, ще бъдат обезщетени по пазарни цени, съобщиха от "Овергаз".
Това, което остана неясно, е що за конкурс е проведеният и има ли някаква правна стойност решението на "Топенерджи". Конкурсът бе спечелен от фирма, която е акционер на "Топ-енерджи" чрез смесеното си дружество "Овергаз инк". Едва ли е трудно да се предположи, че по този начин "Овергаз" ООД е в привилегирована позиция спрямо останалите кандидати, ако е имало такива, разполагайки с достъп до вътрешна информация. Вторият момент е, че "Топ-енерджи" няма никакво законно основание да организира такъв конкурс. Газопроводите в България са собственост на държавата, която упражнява това свое право чрез Булгаргаз. Правото да обявява търгове за проектиране и изграждане на новите съоръжения също е на държавната фирма. "Топенерджи" е една напълно външна на този процес структура.
Това, което откри възможност пред "Топенерджи" да предприеме волни изпълнения от типа на приключилия преди няколко дни конкурс, е споразумението с Москва, подписано през април от служебния премиер Стефан Софиянски. То за първи път успя официално да вклини смесената фирма в междудържавния проект, посочвайки я като дружеството, което е упълномощено от "Газпром" да партнира на Булгаргаз в дейността по разширяването на транзитната газопроводна система. Един от текстовете в споразумението гласи, че Булгаргаз ще възлага проектирането и строителството на обектите на "Топенерджи" "в съответствие с контрактите, сключени от това дружество с руски и български проектантски и строителни компании". Тази нератифицирана от парламента спогодба обаче едва ли е достатъчно правно основание за признаването на конкурса. Още повече че преди няколко седмици правителството официално и по категоричен начин оспори легитимността на смесеното газово дружество при сегашния му акционерен състав. Дали ще продължи да съществува фирмата "Топенерджи", но с 50 на 50 руско и българско държавно участие, или то ще бъде разформирано напълно ще стане известно най-вероятно през септември. Дотогава е, меко казано, неподходящо да се предприемат каквито и да било разпоредителни сделки от дружеството. Обяснението е, че както се бързаше с купуването на земята в нарушение на закона, така и сега се бърза да се възложи проектирането, за да се осигурят позиции на "Овергаз". След като е пред прага да изпусне големите пари от проекта за транзита, фирмата на "Мулти" ще опита на всяка цена да задържи по-малките, но гарантирани финанси за проектирането. В краен случай поне ще успее да затрудни и забави изпълнението на проекта с надеждата, че при следващо разместване на пластовете в управлението в газовия проект отново може да се отвори място за хората на Мултигруп.
Междувременно стана известно, че Булгаргаз е подписал договор с газовата компания на Туркменистан за доставка на 6.5 млрд. куб. метра природен газ. Около 1.5 млрд. куб. метра от газа са за тази година, а останалото количество ще покрие напълно нуждите на страната през следващата година, като се прибавят и количествата газ, които ще получим под формата на такси по транзита за Турция и Гърция. Цената, на която ще получим туркменския газ на казахстанската граница, е 36 долара на 1000 куб. метра. Горивото ще се транспортира през Казахстан, Русия и Украйна. Около 700 км са руски тръби и Москва най-вероятно ще опита да ни притисне с високи транзитни такси и да намали изгодата от сделката, съобщиха от Булгаргаз.
Нова шапка ще приватизира военната индустрия
Галя Илиева
Да се създаде Национална оръжейна компания, която да обедини всички фирми, свързани с производството, ремонта, търговията и развоя на специална продукция, предлага Междуведомственият съвет по отбранителна промишленост (МСОП). Според шефа на комисията в състава на компанията трябва да бъдат включени и военноремонтните заводи, като запазят изцяло своите функции, но без военизиран състав. Мегафирмата трябва да бъде на пряк отчет на междуведомствения съвет. МСОП предлага създаването на експертен съвет с представители на заводите, научните институти и търговските организации, който да разработи и да предложи пазарна и иновационна програма в два етапа: краткосрочен - до една година, и дългосрочен - до три години.
Според проекта всички лицензирани фирми за търговия със специална продукция трябва да получат право да купуват производствени лицензи под контрола и по заявки на оръжейната компания. В момента правото да придобива лицензи е предоставено на наследника на бившето Главно инженерно управление "Армимекс". Предвижда се също компанията да съдейства на заводите за доставки на дефицитни материали и комплектовки на по-изгодни цени.
Основното задължение на Националната оръжейна компания се предвижда да бъде подготовката на предприятията за приватизация. В този проект предприятията не са разделени на традиционните групи от възможни за продажба и неприкосновени заводи. Идеята е да се пуска за продажба всичко, като се отчитат и осигуряват потребностите на страната и мобилизационната готовност.
Пазарните и иновационните програми на предприятията се предвижда да бъдат финансирани централизирано, като за целта ще се използват 80% от натрупаните свободни средства на външнотърговските организации за търговия със специална продукция. Препоръчва се МС да задължи държавните оръжейни търговци да предоставят тези средства в специална сметка, която да се контролира от компанията.
От междуведомствения съвет мотивират предложението си с пълния срив на отбранителното производство и необходимостта от спешни спасителни мерки. Друг е въпросът доколко централизацията, разработването на поредните програми и изземването на приходите на оръжейните търговци ще решат проблемите на загиващия ВПК. Приватизацията обаче може да помогне поне на част от предприятията в комплекса да оцелеят и да стъпят на краката си. Докато голямата част от предприятията стоят под шапките на двете измислени структури - "Електрон консорциум" и "Металхим холдинг", прозрачната и с ясни правила приватизация на оръжейните фирми ще бъде невъзможна. Още повече, че Хардлайнерите във ВПК отдавна са започнали да приватизират.
Показателен е примерът с "Електрон консорциум". В него влизат 22 завода от оръжейната промишленост, работещи в областта на електрониката. През 1991 г. Климент Вучев, който по това време е изпълнителен директор на консорциума, го преобразува от ЕООД в акционерно дружество. Новото АД е регистрирано с капитал 10 560 000 лв. като доброволно сдружение на група фирми от военната електроника. В предмета му на дейност са включени всички дейности, свързани с производството, развоя и търговията със спецпродукция. Според хора от бранша в случая е приложена схема, която още през 1991 г. е стартирала раздържавяването във военнопромишления комплекс. Държавните военни заводи, които са особено атрактивни, защото все още имат достъп до високи технологии, с известна доза натиск са принудени да се запишат в консорциума с определени вноски. Заедно с тях обаче по неизвестни причини акционери в дружеството стават частната "Макском холдинг", а впоследствие и Елитбанк. При регистрацията на консорциума като АД през 1991 г. в управителния му съвет фигурира лицето Мирослав Григоров Дерменджиев именно като представител на "Макском холдинг". В момента нито Министерството на промишлеността, нито Междуведомственият съвет по отбранителна промишленост имат ясна представа колко е действителното държавно участие в консорциума, какви частни акционери има в него, кой и как възлага поръчките, разработките и търговските сделки, колко са и къде отиват парите на военните заводи. Както и върху каква част от строго засекретената ни все още военна индустрия имат контрол двете близки до Вучев структури.
Четири години по-късно същата схема позволи на Вучев да си приватизира фонд "Индустрия" и над 1.5 млрд. лв. на "доброволно" включилите се в него държавни фирми. Същата схема според експерти от бранша най-вероятно е приложена и при регистрацията на никому неизвестната доскоро "Кас инжинеринг", която в края на миналата година изненадващо получи лиценз за търговия с оръжейна продукция. Според осведомени тази фирма е свързана със създаденото през 1994 г. пак по инициатива на Вучев гражданско сдружение КАС, чиято задача било строителството на военни предприятия в Судан. Твърди се, че сдружението е на бивши служители на "Кинтекс", но в него са и големите военни заводи. Ръководител е Руси Хубанов, бивш представител на "Кинтекс" в Етиопия и приятел на Вучев. Няма никаква официална информация колко е частното участие в тези структури, а също кои военни фирми участват в тях и с какво.
Един от доверените хора на Вучев е бившият шеф на ВМЗ - Сопот, и на "Металхим холдинг" Илия Гунчев. Повечето от посочените проекти са реализирани и с негово участие. Именно Гунчев миналата година се опита да лансира тезата, че приемането ни в нео-КОКОМ ощетявало военната индустрия. Съпротивата срещу включването на България в посткокомската организация е обяснима. С включването ни в нея старият бизнес на далавери и тъмни сделки вече не върви. А здравата верига от бивши и настоящи шефове във военната индустрия явно се готви да направи големия удар в приватизацията на най-апетитните парчета от комплекса. Илия Гунчев е създател на неизвестен брой смесени дружества с участието на ВМЗ и холдинга. Отличава ги представката "Метал-", но и досега остава загадка какви са целите им. Повечето от тези дружества фигурират само на книга.
Секретността е другото име на некомпетентно управление.
Зад паравана на държавната тайна и военния секрет години наред българският военнопромишлен комплекс се съсипва системно и целенасочено. Въпреки многобройните проекти държавата вече седем години не може да формулира своята политика и стратегия в отрасъла. Това е съпроводено с все по-задълбочаващ се упадък на предприятията от отбранителния комплекс. Реално той започна през 1987-1988 г., когато се наруши износът към страните от СИВ и се стигна до неговото ликвидиране през 1989-1990 г. Провалиха се договори за милиони валутни лева, натрупа се нереализирана продукция, предприятията задлъжняха към държавата. Проблемите се задълбочиха от пълната липса на иновационна инициатива от предприятията. Наблюдава се постоянна загуба и на малкото останали пазари поради остарялата и силно ограничена номенклатура, която се предлага. Стремежът на производителите да поемат търговията на спецпродукция в собствени ръце измести отговорността им за развитие на развойната и конструкторската дейност и напълно спря усвояването на лицензни изделия. "Металхим холдинг" и "Електрон консорциум" се оказаха структури без отговорности и с неясни функции, що се отнася до официалната им дейност. В резултат производствените фондове и номенклатура остаряха морално, нарушиха се технологични и кооперативни връзки, силно намаляха възможностите за усвояване на нови комплексни изделия. Кабинетът и шефовете на ВПК явно разчитаха да получат като подарък нови руски лицензи, но още при посещението на Жан Виденов в Москва стана ясно, че подаръци няма да има. В същото време предоставени през 80-те години лицензи и досега стоят неусвоени, тъй като за шефовете от "Металхим холдинг" се оказало непосилно да организират новото производство.
При тази ситуация най-печелившият ход за държавата е разформирането на двете изкуствено наложени административни структури и приватизация на предприятията. А тя ще бъде прозрачна и с ясни правила само ако изборът на новите собственици стане на принципа на състезателната процедура. За да се извърши това, едва ли е необходима нова шапка.
"Химко" погасява дълга към Полша с карбамид
"Химко" - Враца, започна да изнася карбамид за Полша, с който се погасява дългът на България към Варшава. Това съобщи новият шеф на азотноторовия завод Емануил Рафаилов. От 600 млн. дългът към Полша в момента е около 100 милиона. По-голямата част от него ще се погасява с машини и съоръжения. От един месец в схемата за разплащане е включен и врачанският химически комбинат. Той ще изнесе 22 000 тона карбамид, за което е подписал договор с полската фирма "Дал". Според договорената схема "Химко" продава продукцията на "Дал", а тя плаща на полския бюджет. Сумата се прихваща от задължението ни, а "Химко" получава парите си от българския държавен бюджет.
Дългът е осчетоводен в преводни рубли и след преизчисляването на сделката през лев - долар цената на карбамида излиза с около 10 долара над черноморската котировка, обясни шефът на врачанския комбинат. В момента цената на карбамида FOB Черно море е под 100 долара на тон, а цената на износа за Полша след преизчисляването излиза над 110 долара на тон, твърди източник от комбината.
Заради участието на "Химко" в погасяването на дълга ни към Полша предприятието увеличи производството и сега натоварва 75% от мощностите си. През юли ръководството реши да свие производството наполовина заради рязкото падане на цените на карбамида на международния пазар. Съчетано с високите цени на природния газ, това доведе до огромни загуби за предприятието. Около 70 на сто от себестойността на карбамида се определя от природния газ. Цената, по която се продава газът в момента, е 107 долара на 1000 куб. метра. Простата сметка показва, че ако продава продукцията си, "Химко" ежедневно трупа загуба. Изключение прави може би сделката с износа за Полша. Шефът на дружеството потвърди, че финансовото състояние е критично. През миналата седмица двата кандидата - "Стелар глобъл корпорейшън" и "ИЗУ груп", която е в структурата на южнокорейския концерн "Деу", трябваше да представят актуализираните си оферти. След това те ще бъдат поканени на втори кръг от преговори. От Агенцията за приватизация бяха обявили 100.2 млн. долара минимална цена за предложения дял от "Химко". Възможно е негативните финансови резултати да намалят цената на предложените за касова продажба 57 на сто от капитала на "Химко".
Идва реституцията на горите
Конфликтите между ползватели и нови собственици ще бъдат за горите в курортите
Антоанета Алексова
Частни гори и земи от горския фонд най-накрая ще бъдат върнати на собствениците им, след като са им били отнети в полза на държавата през 1946 г. Собственици на гори се явяват физически лица, горевладелски кооперации, общини, манастири, църкви, училища и др. Това е регламентирано в Закона за възстановяване собствеността върху горите и земите от горския фонд, който беше приет от правителството през миналата седмица. Според програмата за следващата сесия на парламента нормативният документ ще се обсъжда в Народното събрание през септември.
В продължение на четири години на народните представители бяха предлагани различни варианти на законопроекти за реституция на горите, но депутатите не намериха политическа воля да уредят връщането на горите на бившите им собственици. Приемането на нормативния документ се забави по идеологически и чисто икономически причини. Внушаваше се, че частниците ще секат безразборно от горите си, от една страна, а от друга страна, се защитаваха бизнесинтересите на сегашните ползватели на горите. Това са частни хотелиери и туристически дружества, които оттук нататък ще трябва да съобразят дейността си и с новите собственици на горите.
Статутът на частните гори, които са около 15 на сто от общия горски фонд, ще бъде като този на държавните. Частните дървета ще се секат по начина, по който се прочистват и държавните гори. Това ще бъде регламентирано със Закона за горите, чийто основен ремонт ще бъде направен в близките седмици. Според текстовете и на досегашния нормативен документ дърветата се изсичат само по лесоустройствен план, и то за подобряване на растежа и продуктивността на останалите дървета. "Лесоустройствени проекти на частните гори за следващите десет години ще бъдат направени безплатно, но е възможно в Закона за горите да се запише, че следващите планове ще се плащат вече от новите собственици", каза Константин Икономов, зам.-министър по горите в Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа. Дървесина за лични нужди от частните гори ще може да се добива, но само с разрешение на горските стопанства и след заплащане на материала по тарифа, определена от Министерския съвет.
Горите ще могат и да се продават, като тепърва предстои да се разработи методика, по която да се прави оценка на горите.
Връщането на горите няма да промени достъпа на хората до частните гори. Те могат спокойно да продължат да ловуват там, да берат билки и гъби, да правят туризъм.
Как ще се връщат горите и земите от горския фонд.
Те ще се връщат от поземлените комисии по места след представяне на всички документи за собственост без клетвени декларации, обяви министър Венцислав Върбанов. Картовият материал на бившия Комитет по горите бил достатъчно добър, което щяло да улесни и ускори преминаването на одържавените гори у собствениците им.
Възстановяването на собствеността върху горите ще става в реални граници там, където е възможно. Където това обаче не е приложимо, наследниците на бившите горевладелци могат да получат равни по площ и по вид гори в същото или съседно землище. Целта е собствеността да бъде окрупнена, а не да бъде върната на малки парчета на различни места.
В проектозакона се описват и начините, по които собствениците на гори, превърнати в места със специално значение, или пък на законно застроени гори ще бъдат обезщетявани. Освен връщане на равна по площ и вид гора предвижда се да се прилага и схемата, която скоро беше приета за обезщетяване на обезземлени собственици по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, а именно с компенсационни бонове с номинал, равен на оценката на унищожените гори, бившите им собственици да могат да участват в търгове за други гори, които дори да се намират в район, различен от този, в който е била собствеността, или пък в масовата приватизация. Схемата на използване на този компенсационен инструмент обаче тепърва престои да бъде изработена.
Там, където строителството в горите е незаконно, новите собственици на горите ще придобият права да изкупят постройките при условия и по цени, определени от Министерския съвет. "Цените на постройките със сигурност ще сa под пазарните, за да могат да са създадат условия те да бъдат купени", коментират от работната група по законопроекта. В случай че незаконното строителство не бъде закупено, се предвижда държавата да стане собственик и на горите, и на незаконните сгради върху тях, а на собствениците на дърветата да предложи обезщетение.
Най-голяма част от частните гори се намират в най-атрактивната туристическа зона на Родопите - курорта "Пампорово". Очаква се апетитите около заемането на добри позиции във и около курорта да създадат конфликт на интереси между нови собственици на гори и земи от горския фонд и стари ползватели на лесовете. От Съюза на собствениците на гори в България заявиха, че не искат да се конфронтират с хотелиерите в района. За целта обаче ще трябва да се мислят варианти, при които страните да не бъдат ощетени. Един от възможните пътища, по който най-вероятно ще се тръгне за решаване на проблема "Пампорово" ЕАД (дружеството, което стопанисва държавните хотели в курорта), към горите на което ще се предявят претенции за собственост, е създаване на ново дружество на мениджърския екип на сегашното държавно дружество и новите горевладелски кооперации, което да участва в приватизацията на комплекса.
Държавните гиганти в туризма рано или късно ще бъдат приватизирани. Добре е обаче в приватизацията на туристическите комплекси да бъдат толерирани именно тези схеми, които ще бъдат най-сполучливи за бъдещото им развитие, тоест, колкото повече реституционни претенции бъдат изчистени с приватизацията, толкова по-бързо комплексите ще се изправят на крака.
За собствениците на частни хотели на територията на чужди частни гори вариантите за сдружаване с новите горевладелци са малко по-различни. Те могат да се кооперират и печалбата да се поделя според дяловата вноска на всеки съкооператор. Според юристи обаче най-чистата форма на общуване между хотелиери и горевладелци е сключване на договор за наем на гората, прилежаща към хотелския комплекс, или пък отдаване право на ползване на гората при определена цена на правото.
"Общинските гори трябва да бъдат върнати едновременно с тези на юридическите и физическите лица", коментират от съюза на реститутите на гори. Много от общинските гори в района на Родопите се намирали между частните лесове. Ако връщането на едните изостане от връщането на другите, ще бъде затруднено окрупняването на собствеността и създаването на новите съвременни горевладелски кооперации. За целта обаче общините, както и останалите собственици на частни гори трябва да заявят с документите си за собственост, че искат да им бъдат възстановени горите.
Въгледобивът поиска опрощаване на дълговете
Бюджетът да опрости задълженията на въгледобивните дружества с държавно имущество, натрупани до края на юни 1996 г., и лихвите по тях към 30 април т.г., са поискали от "Въглища холдинг". Схемата предвижда дълговете на въгледобива към НОИ, фонд ПКБ и бюджета да бъдат отписани, като с отписаните суми се увеличава капиталът на тези дружества. Според мотивите към предложението това ще даде възможност на въгледобивните дружества да намалят касовите загуби от дейността си за тази година с 9.3 млрд. лв. и ще им помогне да изпълняват оздравителните си програми. Да се прекрати действието на съществуващата методика за определяне на цените на въглищата и да се определят твърди цени, които да гарантират рентабилност на отрасъла, е другото предложение в оздравителните програми. Предложените от ръководството на холдинга цени са 50 долара на тон условно гориво за кафявите въглища, 30 долара на тон условно гориво за лигнитните и 40 долара на тон условно гориво за въглищата от Марбас. Държавно-обществената комисия за определяне на цените на горивата отхвърли това предложение, докато не бъдат актуализирани и окончателно утвърдени оздравителните програми на въгледобивните дружества. Това трябва да стане до средата на този месец. Четири дружества от структурата на холдинга бяха включени в списъка за ликвидация. От тях мина "Черно море" отпадна от списъка. Балканбас, "Антрацит" и "Бистрица" се затварят, но от жизнеспособните им участъци бяха създадени три нови дружества с ограничена отговорност, които са на пряко подчинение на Комитета по енергетика. Децентрализация на въгледобивните предприятия и обособяването им в самостоятелни акционерни дружества предвижда програмата на холдинга. Следващият етап от преструктурирането е подготовка за приватизация и предоставяне на концесии върху правото на експлоатация на находищата.
Булгаргаз и английска фирма се конкурират за газа от Галата
Галина Александрова
Английската компания DOVE International и Булгаргаз са заявили желание да купят дела на "Тексако", "Ентърпрайз ойл" и австрийската О Ем Ви в концесията за проучване на газовото находище край Галата. Неотдавна трите фирми обявиха, че се оттеглят и ще продадат участието си. Като евентуален купувач те са посочили компанията "Петреко". Фирмата е регистрирана в Бенелюкс и се занимава с разработване на малки газови находища, които не представляват интерес за открилите ги мощни петролни компании. Сделката обаче може да се реализира единствено ако "Петреко" бъде одобрена за партньор от българското правителство. Ако кабинетът има някакви съмнения за платежоспособността или по надеждността на тази фирма, ще се търси друг кандидат. Според източник, близък до Министерския съвет, DOVE има дял в "Петреко" и на практика конкуренцията ще бъде между английската компания и Булгаргаз. И двете фирми обаче проявяват интерес само към находището в Галата, а не към целия концесионен участък, който е много по-голям. Лично посланикът на Обединеното кралство у нас е лобирал за сделката и преди няколко дни е посетил вицепремиера Евгений Бакърджиев по този повод, съобщиха от кабинета.
Комитетът по геология и минерални ресурси подписа лицензионния договор за проучване с трите чуждестранни фирми в края на 1991 г., когато у нас се проведе първият лицензионен тур за проучване на морския шелф. "Тексако" е оператор и води лиценза от името на останалите съдружници. Според лицензионния договор българското участие и това на западните фирми е 50:50. "Тексако" и "Ентърпрайз ойл" участват с по 20%, а О Ем Ви е с 10%. На тази база те делят помежду си рисковите инвестиции в първия етап на проучванията, които според някои данни вече надхвърлят 30 млн. долара. Българският дял от 50% в лиценза е записан на Комитета по геология.
Междувременно обаче влезе в сила Законът за концесиите, според който за такава дейност трябва да бъде предоставена концесия. След продължителен спор дали лицензионният договор за проучване трябва автоматично да се преобразува в концесионен и след това да се преоформи пак автоматично в концесия за добив, или смесеното дружество трябва да се явява на търг за концесия на общо основание през миналата година МС призна за съобразен със Закона за концесиите подписания с "Тексако", "Ентърпрайз ойл" и О Ем Ви лицензионен договор за проучване и добив на природен газ в района на Галата.
Находището край Галата бе открито през 1994 г. Реалният му ресурс според експертни оценки е около 2 млрд. куб.м. Този скромен ресурс най-вероятно е причината за оттеглянето на трите големи западни компании, тъй като за тях експлоатацията на такъв малък ресурс не представлява търговски интерес. През април миналата година Комитетът по геология обяви конкурс за избор на българска фирма, която да участва в смесеното дружество за експлоатация на находището от българска страна. Конкурсът бе спечелен от Черноморска технологична групировка, но "Тексако" не я одобри за партньор. В момента и двете страни в дружеството трябва едновременно да посочат и да избират партньори. Най-вероятната конфигурация за момента като че ли е бъдеща съвместна дейност между Булгаргаз и "Петреко". Това обаче не се вписва в плановете на българската газова компания, която иска след изпразването на находището да го преустрои в подземно хранилище за природен газ. Тъй като намеренията са с това хранилище да се резервира преди всичко транзитът за съседни страни, включително при аварийни ситуации, което е свързано с националната сигурност и с международни ангажименти на България, от Булгаргаз смятат неуместно партньорството с чуждестранна фирма. Шефът на нашата газова компания вече бил депозирал в МС проекта си и намерението да изкупи и чуждестранния дял в смесеното дружество.
Според прогнозните данни консумацията на природен газ в България през 2010 г. се очаква да достигне около 8.5-10 млрд. куб.м, а транзитът към съседни балкански страни - около 30 млрд. куб.м. Това налага необходимостта от увеличаване на газопреносните възможности на вътрешната и транзитната мрежа. Това може да стане, като се разшири Чиренското хранилище и се построи ново съоръжение за съхраняване на природен газ. Един от вариантите за ново хранилище, лансиран от бившия шеф на компанията Петър Събев, е да се използва Мировското солно находище край Провадия. Според проучването в него могат да се съхраняват около 300-400 млн. куб.м газ. Необходимите инвестиции са около 40 млн. долара. Според експерти от Булгаргаз вариантът с използването на находището в Галата е много по-удачен. От една страна, неговият обем е по-голям. От друга, биха могли да се ползват някои от съоръженията за извличането на газа от експлоатационния му период. За приспособяването на това находище в газохранилище по предварителни данни ще бъдат необходими около 65 млн. долара, които на практика се покриват със стойността на природния газ. Въпросът е ще се съгласи ли "Тексако" на договаряне с Булгаргаз. Според хора от бранша американската фирма засега не дава индикации, че би погледнала сериозно на кандидатурата на Булгаргаз като евентуален купувач.
Майкъл Чорни е вероятният наследник на Лучански в "Мобилтел"
Известният от скандалите около "Орион" и ЦКБ руски бизнесмен Майкъл Чорни е гарантирал кредит на Красимир Стойчев, с който последният е откупил акциите на GSM-оператора "Мобилтел" от предишния им собственик Григорий Лучански. Според един от бившите акционери в дружеството Стойчев няма да върне кредита и така акциите на "Мобилтел", които се ползват за обезпечение, ще останат собственост на Чорни.
Изпълнителният директор на "Мобилтел" Стюарт Каралян категорично отрече подобна схема и изключи възможността за нова смяна на собствениците. "Трон" има 59% от акциите, а "Фърст файненшъл" - 41%. "Това са собствениците и те ще си задържат компанията", заяви Каралян. Той не отрече, че дружеството е получило кредит, но обясни, че той е гарантиран от "банка и тя не е руска". "А кой стои зад нея - Белий или Черний, аз не знам", каза изпълнителният директор на "Мобилтел".
Миналия месец Стойчев обяви, че е изкупил обратно акциите си от фирмата "Глобус инвестмънт", за която дълго време отричаше, че е новият собственик на "Мобилтел". Тогава обаче главният изпълнителен директор на дружеството пропусна да обясни на какво основание е извършена продажбата. Според лиценза на "Мобилтел" за всяка продажба на акции от "Мобилтел" АД трябва да има разрешение от председателя на Комитета по пощи и далекосъобщения. Такова разрешение обаче няма. След сделката държавното ведомство само е информирано за поредното джиросване на акциите.
Операцията води началото си от миналия август, когато офшорната компания "Глобус инвестмънт" купи 100% от акциите на "Мобилтел". След като купува българския GSM-оператор, "Глобус инвестмънт" ООД джиросва 8% от акциите си в "Мобилтел" на "Теленорд" АГ - компания, регистрирана в Цуг, Швейцария, на адрес "Алпенщрасе" 12. Прехвърлянето на акциите е подписано лично от президента на "Нордекс" Григорий Лучански в качеството му на първи директор на "Глобус инвестмънт". Прехвърлянето на 8% от акциите всъщност може да се разглежда като плащане на комисиона на някои от посредниците по сделката. Това прехвърляне обаче е в нарушение на лиценза на "Мобилтел", тъй като за него няма разрешение на председателя на КПД. В условието от лиценза се казва, че "всяко допълнително включване на чуждестранно участие в капитала над 5% от общия капитал към момента на включването може да стане само след разрешение на лицензиращия".
Връщането към изходната точка на схемата, при която отново Стойчев държи акциите на оператора, не означава нищо. Също както и при Мултигруп, "Трон" е регистриран в Цуг, Швейцария, където се представлява от адвокатска кантора и не се знае кой е реалният собственик. В България обаче е известно повече дъщерното дружество на цугския "Трон" - "Трон - Виена". Стойчев би могъл да продаде цугската си фирма и тогава никой няма да знае кой е собственикът на GSM-телефоните в България.
Засега обаче правната ситуация с оператора на мобилните телефони продължава да е "на трупчета". В дневния ред на последното заседание на кабинета Софиянски беше включено проекторешение за преоформяне на лиценза на "Мобилтел" в концесия, но след отрицателно становище на правния отдел служебното правителство остави решаването на този проблем на екипа "Костов". Това на практика отложи далеч във времето възможността дружеството да бъде купено от стратегически чуждестранен инвеститор. Самият Стойчев многократно твърдеше, че сделката със стратегическия инвеститор ще бъде финализирана. "До края на седмицата договорът със "Стет" (италианска телекомуникационна компания) ще бъде подписан и чуждестранният инвеститор ще поеме всички дългове на "Мобилтел", твърди в изявление за в."Пари" на 20 януари 1997 г. Красимир Стойчев. По-малко от месец след това, на 7 февруари, Стойчев заяви пред в."168 часа": "По всяка вероятност е въпрос на дни да сключим договор с чуждия инвеститор. " Пет месеца по-късно шефът на "Трон" обясни, че откупува обратно дружеството. Това обаче отново ще извади на дневен ред проблема с дълговете на "Мобилтел". По непотвърдена информация дружеството дължи около 10 милиона германски марки на чужди финансови институции. От 1995 г. GSM-операторът не е обслужвал дълга си от 5 милиона долара към "Капиталбанк" АД, а има необслужвани кредити и към други български банки.
Булбанк предлага деривати на валутните ЗУНК-ове
Булбанк е изпратила на правителството и БНБ проект с поредната си ЗУНК-ова схема. Най-голямата българска банка предлага на властите да разцепят част от емисията валутни облигации по ЗУНК на два нови инструмента, условно наречени СТРИП-ове. STRIPS (Separate Trading of Registered Interest and Principal of Securities), или на български разделено - търгуване на регистрирани самостоятелно главници и лихви, е честа практика на американските финансови посредници, която води до това, че главницата по облигацията започва да се търгува като книга с нулев купон. Схемата на Булбанк не е чист СТРИП, а нов синтетичен продукт, защото не разделя изцяло лихви от главница, а лихвите за първите 5 години от главницата и лихвите за останалите години до падежа на ЗУНК-овете.
Според предложението първият СТРИП (самостоятелно търгувани и регистрирани инвестиционни права) върху ЗУНК-овете обединява следващите десет лихвени плащания по книжата. Той може да бъде търгуван отделно, както и да се разбива на нови деривати за всеки полугодишен купон, тъй като по валутните ЗУНК-ове се плаща лихва на всеки шест месеца, равна на шестмесечния LIBOR.
Вторият СТРИП, в който се включват останалите лихвени плащания и главницата на книжата, според идеята трябва да бъде изкупен от финансовото министерство, което да го продава на желаещи да приватизират чрез ЗУНК. Така според обосновката на Булбанк банките (българските според идеята) ще могат да печелят от търговията с лихвени стрип-ове, като едновременно с това "върнат в икономическия оборот валутни спестявания на населението", а бюджетът ще може да печели от цената, която е платил за втория стрип и стойността, на която го продава.
Предложението засега не е разглеждано официално, но според правителствени източници е възможно то да бъде прието с леки модификации. Преди да се достигне до решение, вероятно ще се обсъдят и слабите страни на идеята. В проекта не е уточнено и дали възможността банките да продадат на бюджета дългосрочната и "по-тежката" част от ЗУНК-овете ще е еднаква за всичките им държатели, или ще се отнася само за български банки, въпреки че такова ограничение не изглежда логично.
Банките, държатели на валутните книжа (най-голям между които е Булбанк), наистина биха могли да спечелят, като продават на лихвени стрип-ове над сегашната стойност на купонните плащания, които ги съставляват. Въпреки че те са равни на LIBOR, реално доходността на ЗУНК-овете за техните държатели е по-висока, тъй като те се търгуват при около 72-74% от номиналната им стойност. Така, дори да продават стрип-овете на сегашната им стойност, плащанията, които банките ще получават върху ЗУНК, ефективно ще са по-високи. Функционално не би трябвало да има проблем такъв дериват върху ЗУНК да бъде продаван и без изричното одобрение на правителството или БНБ. В този случай обаче дериватите биха попаднали в обсега на закона за ценните книжа и би следвало за публичното им предлагане да бъдат изготвени проспект и платена такса.
По-интересната част от гледна точка на бюджета е вторият инструмент (СТРИП), включващ главницата и остатъчните лихви по ЗУНК. Според предложението тази част от стрипваните книжа трябва да бъде изкупена от финансовото министерство по цена, близка до сегашната й стойност. Министерството пък би могло да печели, ако ги продава по-скъпо на участници в приватизацията, тъй като ЗУНК-овете се приемат за платежно средство с номиналната си стойност. Така правото книжата да бъдат използвани в приватизацията би могло да вдигне цената им до ниво, в което ще е безразлично дали за приватизирания обект се плаща със ЗУНК или с облигации с отстъпка по външния дълг DISCs. DISCs също участват по номинал в приватизацията и в момента се търгуват за около 80 цента за долар. С други думи, ако при сегашните условия стойността на втория СТРИП по ЗУНК е около 55 цента за долар, бюджетът би могъл да спечели 15-25 цента за долар от продажбата му, ако има силен приватизационен интерес.
Интересно ще бъде да се проследи как би реагирал пазарът на ЗУНК-ове. Ако схемата е достъпна за всички държатели на ЗУНК - български и чуждестранни, може да се очаква, че цените на обикновените ЗУНК-ове ще скочат. Ако обаче достъпът е ограничен от неясно формулирани критерии, почти сигурно приемането на схемата ще доведе до объркване на чуждите инвеститори, които в момента държат облигации за около 200 млн. долара номинал. Обикновено стрип-овете или синтетичните продукти са доста по-неликвидни от оригиналните инструменти.
Най-вероятно освен това, ако схемата се възприеме, финансовото министерство не трябва да се ангажира с покупката на втория СТРИП, тъй като не е сигурно, че впоследствие ще може да го продаде, нито е ясно при каква цена със сигурност ще стане това. Така бюджетът ще рискува да си изкупи обратно главницата по ЗУНК-овете, без да е сигурно, че ще има достатъчно приватизационни сделки, които да се платят с тези книжа. За да се избегне този риск, би могло стрипнатите части от ЗУНК-овете да се продават на консигнация от името на банките държатели, които да получават предварително уговорена цена, а хазната да прибира горницата над нея.
Ако дериватът от ЗУНК (втори СТРИП) бъде използван в приватизацията, ангажиментите на бюджета по обслужването му ще бъдат погасени. Хазната обаче ще трябва да продължи през следващите пет години да плаща лихви по погасената главница, тъй като те вече са отделени и се търгуват в първия СТРИП. От тази гледна точка държавата ще трябва да е сигурна, че нетната сегашна стойност на тези лихвени плащания ще бъде по-малка от печалбата й от продажбата на приватизационните стрип-ове. В противен случай по-добре ЗУНК-овете да си останат такива, каквито са, и ако се използват в приватизацията, да бъдат погасявани без повече ангажименти от страна на бюджета.
Накратко
Доскорошният шеф на управление "Правно" в БНБ Борислав Стратев започна работа в международната одиторска фирма "Делойт и Туш". Стратев подаде оставка преди месец, а неговото място в БНБ зае досегашният главен юрист Димитър Ананиев.
Собственикът на Добруджанската банка Красимир Михайлов избягал във Великобритания, обяви негов колега от ръководството на футболен клуб "Миньор", Перник. Михайлов е между потенциалните банкери арестанти, още повече че Добруджанска е забъркана и около аферите с ДСК и Бизнесбанка. Напоследък се твърди, че на всичкото отгоре той не се погаждал с Красимир Премянов, когото отлично осведомени сочат като един от задкулисните собственици на банката.
В петък пък беше обнародвана покана от квесторите до акционерите на банката за провеждане на общо събрание на 12 ноември, на което да се приемат отчетите на финансовата институция и да се направят промени в директорския съвет. Тогава ще е изтекъл едногодишният срок, в който банката може да е под особен надзор, но пък би трябвало БНБ да й е отнела лиценза.
Финансова къща "Евро-финанс" е получила от БНБ разрешение за извършване на безкасови сделки с валута.
Две чужди финансови институции са проявили интерес към покупка на акции в "Биохим". Банковата консолидационна компания, която е мажоритарен собственик в "Биохим" разпрати преди месец писма до 25 инвестиционни банки с предложение да продаде дела си и регистрираният интерес на две от тях е в резултат от писмата. След последната схема за рекапитализация на държавната банка нейното финансово състояние е значително подобрено, а сумата на привлечените средства от граждани и фирми нараства.
Миналата седмица бюджетът плати 7.4 млн. долара лихви по задълженията към Международния валутен фонд. Те се плащат на всеки три месеца.
Бившият шеф на Международната банка за инвестиции и развитие Иван Евлогиев даде пресконференция, на която отново обясни колко е пострадал имиджът на фирмата му "Компакт холдинг" от поставянето на банката под особен надзор. Той също заяви, че украинска банка е подала оферта да купи МБИР във връзка с междуправителствено споразумение за създаване на българо-украинска банка. Информацията обаче не беше потвърдена от БНБ.
Поправките в наредбата за капиталовата адекватност влизат в сила
Променената наредба за капиталовата адекватност на банките беше обнародвана в Държавен вестник миналия вторник. В нея се предвижда всички дружества, които са подали или предстои да подадат молба за извършване на банкова дейност, да разполагат с капитал от 10 млрд. лева. Действащите банки ще трябва да попълнят собствен капитал с този размер до края на юни 1998 г. От публикуваното в Държавен вестник се вижда, че забележките на Асоциацията на търговските банки не са взети под внимание. Въпреки протестите на банкерите недвижимите имоти и нетните открити валутни позиции ще участват със 100% от стойността си във формирането на рисковите активи на банките. От наредбата за валутните позиции ще зависи дали тези в германски марки ще се включват към изчисленията на рисковите активи, въпреки че валутният риск при фиксирания курс лев - марка не съществува. БНБ не само че не се е отказала да въвежда минимално съотношение на собствения капитал към активите на банките, но е вдигнала и размера му на 6% спрямо 4% в първоначалните проекти.
Както беше предварително известно, според наредбата до края на годината банките трябва да постигнат коефициент на обща капиталова адекватност от 8%.
ПЧБ пак остава в безтегловност между инвеститори и ликвидация
Венцислав Йосифов се отказва от банката, ако тя все още може да бъде спасена
Галя Тодорова
По всичко личи, че Първа частна банка ще запази състоянието си на безтегловност поне до края на съдебната ваканция. Въпреки че по искане на БНБ още преди седмица Софийският градски съд изготви решение за започване на ликвидация на банката, то все още не е вписано. Причината според неофициална информация е, че един от членовете на съдебния състав не е подписал решението за ликвидация. Тази ситуация спокойно може да продължи и до края на съдебната ваканция.
При това положение няма съмнение в легитимността на решенията на проведеното миналия понеделник общо акционерно събрание в ПЧБ. Акционерите освободиха от съвета на директорите избраните преди три месеца там представители на швейцарското "Сорито инвестмънт". Тримата чужденци бяха включени в състава на директорския борд, когато "Сорито" представи оферта да купи Първа частна банка. По-късно обаче БНБ не се съгласи с предложените от тях условия и въобще не отговори на отправената оферта. Акционерите на първата частна банка освен това взеха решение да допуснат все още възможния друг инвеститор - лондонското инвестиционно дружество за Източна Европа на "Банк насионал дьо Пари" (БНП), да придобие над 51% от капитала.
За "Сорито" с голяма доза сигурност се твърдеше, че е дружество, притежавано от хора и фирми около бившия шеф и контролиращ собственик в ПЧБ Венцислав Йосифов. Така, ако швейцарската фирма беше успяла да "купи" Първа частна, Йосифов щеше да спаси банката, запазвайки контрола си в нея. След мълчанието на БНБ по отношение на швейцарския инвеститор и иска на централната банка за обявяване на ПЧБ в ликвидация шансовете на досегашните собственици да спасят банката си остават нищожни. Това обяснява и решението на акционерите да допуснат нов собственик в банката. Все още обаче не е сигурно, че сделката с БНП ще се осъществи. Представителите на френската банка са поискали отсрочка за покупката, за да могат да направят пълна финансова и правна оценка на състоянието на все още голямата банка. Въпреки че отсега те не са се ангажирали с конкретни суми, които биха инвестирали, неофициално се твърди, че БНБ настоява за по-големи инвестиции в капитала на ПЧБ, отколкото първоначално се предлагат от БНП.
При сегашната ситуация, ако чуждите инвеститори не се откажат от Първа частна, най-вероятно ще трябва да преговарят с нейния ликвидатор. Решението за ликвидацията надали ще се бави безкрайно въпреки опитите на адвокатите на ПЧБ да оспорят основанието на централната банка да иска ликвидация по реда на новия Закон за банките. Процедурата по ликвидацията не изключва продажбата на банка като цяло предприятие, но според закона това също трябва да стане с одобрение на БНБ.
Естествено противоречията и взаимните обвинения в неприязън между централната банка и Първа частна продължават, макар лицата в БНБ да са сменени. Въпросът, който лагерът около ПЧБ повдига сега, е защо централната банка бърза с искането за ликвидация при положение, че успешното приключване на сделката с БНП би било много по-печеливш вариант и за неудовлетворените вложители, и за кредитополучателите, и естествено за БНБ и бюджета, за които това е единственият шанс да съберат вземанията си от фалиралата банка. Искането за ликвидация до известна степен може да бъде оприличено на "прехвърляне на топката" към съда, макар че БНБ има достатъчно формални аргументи да приключи за себе си "случая Първа частна". Засега обаче той остава нерешен.
Розвадовски "разследва" договореност за лихвите
След като се противопостави на БНБ и финансовото министерство в опитите им да сменят методиката за определяне на основната лихва, представителят на МВФ у нас Франек Розвадовски заподозря нещо гнило в плавното й вдигане. Действително втора поредна седмица БНБ оповестява, че лихвата се вдига с по малко, като от 5.42% годишно към 28 юли тя ще стане 5.59% от 11 август. Повишението е изключително скромно, но за сметка на това обнадеждаващо и най-малкото показва обръщане на тенденцията. Дилъри са склонни да прогнозират, че до края на август годишната основна лихва ще надхвърли 7%.
Осведомени твърдят, че най-сюрпризиран от промяната в тренда бил г-н Розвадовски, който, изглежда, се съмнява в нарушение на пазарните принципи при определянето на основния лихвен процент. От няколко месеца той се определя на база доходността на аукционите за държавни ценни книжа, но заради лимитираното предлагане на ДЦК и съответно по-голямото им търсене доходността пада. Според източници от пазара между основните банки, участващи на аукционите на ДЦК, действително има неформално споразумение да не наддават безкрайно помежду си за ДЦК и по този начин да задържат спадането на лихвите. Амбициите на левовите дилъри даже са за вдигане на годишната лихва до- към 8%. Наличието на подобно споразумение обаче трудно може да бъде доказано от иначе подозрителния Розвадовски.
През последния месец основната линия на противоречията между българската финансова администрация и Международния валутен фонд е именно възможността да се влияе върху основния лихвен процент. Финансовото министерство поиска той да се определя не на база тримесечните емисии ДЦК, а на база дванадесетмесечните. Проблемът е, че седмичното предлагане на тримесечни книжа е едва 4 млрд. лева, което само по себе си потиска постиганата доходност на аукционите за тези ДЦК и не е показателно за общото лихвено равнище. Дванадесетмесечните ДЦК са по-масови, тъй като седмичната емисия е за 8 млрд. лева и ако те служат за база, вероятно основната лихва ще е малко по-висока. По неизвестни причини обаче МВФ забрани смяната на методиката за изчисление на лихвата. Нещо повече - миналата седмица Розвадовски е поискал да бъдат премахнати и ограниченията, според които първичните дилъри могат да придобият със състезателни поръчки до 15% предлаганите за такива поръчки ДЦК. Въвеждането на тези ограничения функционално лишава от възможност една-две банки да изкупят цялата емисия, сваляйки драстично доходността по нея и съответно основната лихва. Заради малките предлагани обеми това спокойно може да се случи и би било доста по-порочно, отколкото временно въвеждане на ограничения.
Въпреки че общите лихвени равнища по никаква логика не са завързани към основната лихва, банките продължават да се придържат към нея, особено по отношение на депозитните лихви, а това, че те са извънредно ниски, започва да се превръща в проблем. През първия месец на борда например левовите спестявания в банките са намалели реално с над 73 млрд. лева. Това означава, че изтеглените средства се насочват към неинвестиционни разходи, което при равни други условия ще усили инфлационния натиск.
Банките в несъстоятелност не са готови с данните за влоговете
Валентина Валентинова
Изплащането на защитените влогове от банките, които наскоро бяха обявени в несъстоятелност - Стопанска, Банка за земеделски кредит, "Славяни", Балканбанк, най-вероятно ще се забави. Оказва се, че квесторите в затворените финансови институции не са подготвили данните за броя и сумите по влоговете, като нито една от процедурите по Закона за влоговете досега не е извършена в срок.
Според закона гражданите могат да се разпореждат с левовите си влогове 30 дни след обявяване на банката в несъстоятелност. Фирмите, които ползват само 50% защита, би трябвало да могат да теглят средствата си 60 дни след решението за несъстоятелност. Грубо това означава, че след 25 август вложителите физически лица в "Славяни", Банка за земеделски кредит и Стопанска банка би трябвало да имат достъп до влоговете си, които да са прехвърлени в ДСК. Към средата на септември трябва да бъдат отпушени и влоговете от Балканбанк, която беше обявена в несъстоятелност миналата седмица. Всички тези срокове обаче надали ще бъдат спазени, тъй като все още не са готови точните данни за влоговете под защита.
Според реда в закона 15 дни след като БНБ поиска несъстоятелност за банките, квесторите трябва да започнат да издават удостоверения на защитените вложители, на база на които пък ДСК да открие служебно нови сметки и да започне да ги олихвява. Тази процедура обаче беше задействана едва преди седмица. Стопанска банка и БЗК освен това бяха доста големи финансови институции и при тях най-вероятно ще има проблеми не само с обработката на данните, но и с физическото напечатване и раздаване на удостоверенията за влоговете.
Новите влогове ще се открият в ДСК с вальор датата, на която БНБ е поискала производството по несъстоятелност, и ще бъдат олихвени за времето от тази дата. Важно е също така, че фирмените влогове във валута се преизчисляват по фиксинга на същата тази дата и се конвертират в левови. За "Славяни", Стопанска банка и Балканбанк тази дата е 31 октомври 1996 г., докато за искането на БНБ да бъде обявена несъстоятелност на БЗК няма обява в Държавен вестник и датата допълнително ще трябва да бъде уточнена.
Според закръглени данни само за 50% от левовите депозити на фирми и левовите на граждани в четирите банки (Балканбанк, Стопанска, БЗК и "Славяни") ДСК ще трябва да приготви около 20 млрд. лева. Механизмът е, че за тези средства финансовото министерство й прехвърля гаранционни държавни ценни книжа, но при евентуално теглене на защитените влогове ДСК ще трябва да разчита на собствената си ликвидност. Миналата седмица на спестовната каса вече бяха прехвърлени книжа за 8.5 млрд. лева, с които се покриват влоговете в Търговска и спестовна банка. Въпреки внушителните суми ДСК не би трябвало да има проблеми с изплащането им, дори ако всички защитени вложители искат да ги изтеглят. Задачата до голяма степен ще бъде улеснена и от техническите забавяния, които се очакват. Ликвидността на ДСК обаче значително ще се свие, тъй като освен очакванията за теглене в брой тя ще трябва да блокира и 11% от прехвърлените влогове по разплащателната си сметка в БНБ като минимален задължителен резерв.
Засега все още висящ остава въпросът с валутните депозити на физическите лица във фалиралите банки. Вече е известно, че валутните депозити от ТСБанк ще изплаща отново Пощенска банка, като това ще става по реда на закона - една четвърт от депозита на всеки шест месеца, но се започва шест месеца след обявяването на банката в несъстоятелност. Така валутните вложители на ТСБанк ще могат да теглят една четвърт към края на октомври, а тези в "Славяни", Стопанска, Балканбанк и БЗК - януари-февруари следващата година. Възможно е някоя от тези четири банки да бъде поета за обслужване от друга финансова институция. Министерството на финансите все още очаква оферти от действащи банки, които имат желание да изплащат депозити във валута. При тях, както и при ДСК, бюджетът ще прехвърли валутни гаранционни ДЦК, а те ще плащат със собствените си средства.
Общината ще поеме увеличението на капитала на ОБ
Антоанета Алексова
Столична общинска банка не увеличи капитала си на общото събрание на акционерите, свикано в петък миналата седмица. Акционерите отложиха вземането на решение за попълване на капитала от 10 милиарда лева до октомври. Според обнародваната в Държавен вестник променена наредба за капиталовата адекватност банките трябва да отговорят на новите капиталови изисквания до юни 1998 г. Акционерите на общинската банка възложиха на управителния съвет на кредитната институция до 15 октомври да разработи схема за поетапно или еднократно увеличаване на капитала. В това време да бъде запитана БНБ дали банката може да увеличи капитала си с апортна вноска - сградата на ул. "Врабча" No1, чиято оценка възлиза на около 1.7 милиарда лева. Според новите банкови разпоредби обаче капиталът от 10 милиарда лева не може да бъде увеличен с апортна вноска, което със сигурност е в тежест на общината, за която би било много по-лесно да внесе недвижимост като апорт. Тоест остава възможността сградата на "Врабча" да бъде апортирана допълнително.
До средата на октомври всички общински фирми трябва да отговорят с какви суми ще участват в попълването на капитала на банката. Финансовото участие на общинските дружества в набирането на капитала обаче е трудно прогнозируемо, въпреки че акционери на банката са предимно печеливши общински фирми. На предишни общи събрания на акционерите на банката част от общинските фирми акционери, отказаха да участват в бъдещи увеличения на капитала. "Най-вероятно е фирмите да запазят относителния си дял на участие в капитала на банката", каза оптимистично Венцислав Николов, новият зам.-председател на надзорния съвет на Столичната общинска банка и настоящ зам.-кмет по финансите на София. Това обаче означава компаниите да внесат близо 5 пъти по-големи суми от направените досега вноски, за да запазят процентите си на участие в капитала.
До 15 октомври трябва да бъдат завършени и преговорите с чужди банки партньори, решиха акционерите на общинската банка.
Засега най-сигурно и в най-голям размер се очертава участието на Столична община в увеличението на капитала. Общината ще вземе пари от Специализирания общински приватизационен фонд, в който постъпват приходите от общинската приватизация, и ще закупи акции от увеличението на капитала. "Около 18 на сто от портфолиото на фонда може да се внесе при набиране на капитала на банката", каза Венцислав Николов. При очаквани приходи във фонда за тази година от около 7.6 милиарда лева за закупуване на акции на столичната банка ще бъдат заделени около 1.36 милиарда. И през 1998 ще продължи прехвърлянето на средства от приватизацията към банката.
