Този инцидент подсили съмненията у много мениджъри, свързани с мрежата, дали нивото на надеждност и сигурност в Интернет позволява осъществяване на операции като електронна търговия и банкови трансфери. Мат Хайд, мениджър от сиатълската компания REI, занимаваща се търговия по мрежата, смята, че online-продажбите им не са били засегнати сериозно, а проблеми е имало само с потребители от определени направления. "Всички знаят, че Интернет все още не е на необходимото професионално ниво за тази дейност, но нещата постоянно се подобряват. Промените са непрекъснати", казва Хайд.
Въпреки че NSI реагира бързо и само след няколко часа изпрати към root-сървърите коригирани версии на com. и net.-имената, някои потребители имаха проблеми с адресите в продължение на цял ден. Компанията взе мерки проблемът да не се повтаря, но този проблем повдига въпроса за управлението на цялата структура на домейн-имена и root-сървъри.
Управлението на Интернет винаги се е осъществявало със съвместните усилия на ангажираната с проблемите на мрежата научна общност. Така и решението за контрола и начина на функциониране на root- сървърите е родено от малка група Интернет-инженери. Например Internet Assigned Numbers Authority (IANA) е група от университета в Южна Каролина, която взема решенията за разположението и операторите на root-сървърите. Компаниите и хората, които управляват generic root сървърите (осем в САЩ и един в Швеция), са доброволци и се избират от IANA. Именно фактът, че операторите са доброволци, буди някои притеснения за еволюцията на системата.
Компанията Sprint купи Paranet Inc.
Телекомуникационната компания Sprint (www.sprint.com) купи за 425 млн. долара специализираната в системно и мрежово управление фирма Paranet Inc. С този ход Sprint взема ноу-хауто за LAN на Paranet, като сделката дава на Sprint и необходимите познания за управление на distributed компютърна среда. Новата компания Sprint Paranet ще функционира като независимо звено в рамките на Sprint.
Sprint Paranet ще осигурява на клиентите си дизайн, интеграция, разработване и ежедневно управление на wide-area мрежи, LAN, включително и маршрутизатори, центрове и други услуги както за Интернет, така и за Интранет. "Това сливане ще ни позволи да осигурим по-комплексно обслужване за нашите потребители и те ще могат да се концентрират върху основния си бизнес", казва основателят на Paranet и президент на Sprint Paranet Майкъл Холтхаус. Sprint от своя страна ще разшири възможностите си за управление на информационните услуги, като в това се включва интеграция, управление и поддръжка на мрежови и системни компоненти.
Освен това Sprint взема и технологията на Paranet в областта на интегрирането на мрежов хардуер от множество потребители, съвместни приложения и groupware, мрежови протоколи и мрежова сигурност.
Вълните на червения терор
акад. Дмитрий ЛИХАЧОВ
Една от целите на моето повествование е да опровергая мита, че най-жестокото време на репресиите дойде през 1936-1937 г. Мисля, че в бъдеще статистиката на арестите и разстрелите ще покаже, че вълната от арести, екзекуции, изселвания се надигна в началото на 1918, още преди обявения през есента на същата година "червен терор", и после прибоят непрестанно нарастваше чак до смъртта на Сталин - новата вълна през 1936-1937 г. може би беше просто "деветият вал"... През отворения прозорец в дома ни на "Лахтинская улица" в нощите през 1918-1919 г. чувахме безредни изстрели и кратки картечни откоси откъм Петропавловската крепост.
Не Сталин започна "червения терор". Но дошъл на власт, той просто рязко го увеличи, в невероятни размери.
През 1936 и 1937 започнаха арести на видни дейци на всевластната партия и това като че ли най-много порази съвременниците. Докато през 20-те и началото на 30-те с хиляди разстрелваха офицери, "буржоа", професори и особено свещеници и монаси заедно с руско, украинско и белоруско селячество, всичко изглеждаше "естествено". Но после започна "самоизяждането на властта" и то остави в страната само най-сивото и безличното - това, което се криеше, или онова, което се приспособяваше.
Но докато в страната имаше мислещи хора - хора със собствена индивидуалност - умственият живот не спираше нито в затворите и лагерите, нито на свобода. Макар и едва докоснал се в младостта си до хората от "сребърния век" на руската култура, почувствах тяхната сила, мъжество и способността им да се съпротивляват срещу процесите на разлагане в обществото. Руската интелигенция никога не е била "гнила". Само част от нея, подложена на "гниене", започна да участва в идеологическите кампании, превъзпитанието, борбата за "вярната линия" и по този начин престана да бъде интелигенция. Те бяха малцинство, а мнозинството беше изтребено още през войната 1914-1917 г., по време на революцията, в първите години на терора.
Моите спомени са преди всичко за хората около мен, за умствения живот през 20-те - началото на 30-те, защото така живеех през онези времена. С всяка година на младостта си усещах хлуещия дъх на гнило. Той убиваше изключително животворната сила, излъчвана от по-възрастното поколение руска интелигенция.
Дневната епоха се сменяше с нощна, хората не спяха през нощта. Живееха в очакване, че под прозореца им ще се чуе и ще секне шум на автомобилен двигател и на вратата ще се появи "железен" следовател, съпровождан от пребледнели от ужас други арестувани... Човек винаги си спомня младостта с добро, но и за мен, и за другите ми близки от училището, университета и кръжците има неща, които са болезнени спомени, които нараняват паметта - най-тежките от младите ни години. Това е разрушаването на Русия и руската църква, което протичаше пред очите ни с убийствена жестокост и не оставяше никаква надежда за възраждане.
Мнозина смятат, че да обичаш отечеството означава да се гордееш с него. Не! Аз отраснах с друга любов - любов-жалост. Неуспехите на руската армия по фронтовете на Първата световна война, особено през 1915 г., раниха момчешкото ми сърце. Мечтаех само какво може да се направи, за да се спаси Русия. Двете последвали революции ме вълнуваха единствено от гледна точка на положението на нашата армия. Вестите от "театъра на военните действия" ставаха все по-тревожни и по-тревожни. Душата ми се късаше от мъка.
Почти едновременно с октомврийския преврат започнаха гоненията срещу църквата.
Те бяха тъй непоносими за всеки руски човек, че мнозина невярващи взеха да ходят на църква, за да се отграничат психологически от гонителите. Ето недокументирани и може би неточни данни в една книга от онези времена: "Според непълни данни (без Приволжието, Прикамието и други области) само за осем месеца (от юни 1918 до януари 1919) са убити: 1 митрополит, 18 архиереи, 102 свещеници, 154 дякони и 94 монаси и монахини. Закрити са 94 църкви и 26 манастира, осквернени са 14 храма и 9 параклиса; секвестирани са земя и имоти на 718 духовни общини и 15 манастира. Пратени са в затвора: 4 епископи, 198 свещеници, 8 архимандрити и 5 игуменки. Забранени са 18 църковни шествия, разпъдени са 41 процесии, в 22 града и 96 села църковни богослужения са нарушени по непристоен начин; осквернени и унищожени са мощи, реквизирана е църковна утвар. " Това е само през първите месеци на съветската власт. И се започна. Така беше в началото, след което се обяви "червен терор" (5 септември 1918 г.). Макар че саморазправи и масови разстрели (онези в Петропавловската крепост) имаше и от по-рано.
После нещата продължиха с още по-страшен произвол спрямо "живата църква", изземване на църковни ценности и т.н. "Декларацията" на митрополит Сергий, който се опитваше да помири църквата с държавата и държавата с църквата, бе възприета от всички, руснаци и неруснаци, именно от гледна точка на тези гонения. Държавата стана "богоборческа".
Богослуженията в оцелелите православни църкви вървяха още по-ревностно. Църковните хорове пееха прекрасно, към тях се присъединяваха мнозина професионални певци (например от оперната трупа на Мариинския театър). Свещениците и целият клир отслужваха с особено чувство. Моят преподавател Панталеймон Юриевич Германьвич много често ходеше на църква. Идваше и съученикът ми Миша Шапиро от традиционно еврейско семейство. Покръсти се Мария Вениаминовна Юдина, училищният ми приятел Володя Раков помагаше на отец Викторин Добронравов в църквата на Петровски остров и т.н. С това чувство на жал и тъга започнах от 1923 г. да изучавам в университета стара руска литература и древноруско изкуство.
Исках да запазя в паметта си Русия, както децата край одъра на умиращата си майка искат да запазят образа й в паметта си, да събера ликовете й, да разкажа за мъченическия й живот. Моите книги всъщност са бележки за помен, които се дават "заупокой": когато ги пишеш, не можеш да си спомниш за всички, записваш най-скъпите имена - и такива откривах аз именно в древната Русия.
Естествено не целият ми клас се замисляше сериозно за създаване на мироглед. Но всеки, смея да твърдя, имаше необходимостта да осъзнае отношението си към околното. Това се диктуваше от събитията в страната и общата интелигентност на класа.
Какво представлява общата интелигентност на средата?
Това е особена тема. Съдържанието на нравствената среда включва колективна психология, предполагаща свобода на личността, колективна нравственост, колективен свръхмироглед, който сближава интелигентните хора от цял свят, колективни умствени интереси, дори свободно променящи се моди, свързани със задълбочени философски течения, понятията за човешка репутация, възпитание, приличие, почтеност и много други, днес забравени. В нравствената среда мирогледът ставаше естествено поведение в най-широкия смисъл.
Създадох си и своя "философска система". В известна степен тя се отрази на характера ми, но най-вече - върху реакцията ми към всички несгоди на живота.
Чак до края на 1927 г. градът бъкаше от различни философски кръжци, студентски дружества, журфиксове у едного или другиго от известните хора. Събирахме се и в университета, и в географското дружество, и по домовете. Относително свободно се обсъждаха различни философски, исторически и литературоведски проблеми. Литературоведите се разделиха на представители на формалната школа ("формалисти") и на традиционалисти в изучаване на литературата. Диспути се провеждаха и в частните кръжци, и на официална територия - в Ленинградския университет, в Института по история на изкуствата ("Зубовския") на Исаакиевския площад, но най-вече в салона на Тенишевското училище. Кръжци имаше и в нашето (Леонтовско) училище. У нашия училищен преподавател И. М. Андреевски още от началото на 20-те години се събираше кръжец, който, както вече казах, се наричаше Хелфернак (Художествено-литературна, философска и научна академия).
Разцветът на Хелфернак беше около 1921-1925 г., когато в двете стайчета на Иван Михайлович Андреевски на мансардния етаж на "Церковная улица" 12 (по-късно - ул. "Блохин") всяка сряда се събираха и мастити учени, и студенти, и ученици. Сред присъстващите помня Асколдов (Алексеев), М. В. Юдина, доктор Модест Моржецки, В. Л. Комарович, Е. И. Аничко, Л. В. Георг, Е. П. Иванов, А. А. Гизети, М. М. Бахтин, Всеволод Вл. Бахтин, А. П. Сухов и мнозина други, а от младите - Володя Раков, Федя Розенберг, Аркаша Селиванов, Валя Морозова, Коля Гуриев, Миша Шапиро, Серьожа Ейнерлинг, много други. По време на заседанията по редиците се спускаше голяма "книга", в която се подписваха присъстващите, а на страницата отгоре с готическия почерк на Иван Михайлович Андреевски бяха вписвани темата на доклада, името на сказчика и датата. През 1927 г., когато настъпиха опасни времена, един от най-младите участници в Хелфернак, Коля Гуриев, зави тази книга в разни водонепроницаеми материи и я закопа някъде на Крестовски остров.
Докладите бяха най-разнообразни - на литературни, философски и богословски теми. Обсъжданията ставаха оживени. Стайчетата на Андреевски никога не оставаха безлюдни.
Той имаше огромна и добре подбрана библиотека. (Книгите тогава бяха изключително евтини: обменяха се за хляб, сол, брашно, дори ги продаваха на килограм!). Всеки можеше да взима книги от библиотеката му дори ако го нямаше, но трябваше да закачи бележка на специалната кукичка и да не бави книгата повече от определения срок. Благодарение на тази библиотека можах още като ученик да се запозная с най-разнообразна философска литература и даже да не прочета нещо, поне да подържа книгата в ръце, да запомня съдържанието и външния й вид, просто да науча за съществуването й, което също беше важно. Още по-голяма роля за книжовното ми просвещаване изигра библиотеката на И. И. Ионов и огромната библиотека в Дома на книгата.
Библиотеките и кръжците станаха основата на моето образование.
Публикуваният откъс, в превод на София Бранц, е от мемоарната проза на академик Лихачов, която издателство "Народна култура" подготвя за печат.
Никой няма монопол върху знанието
В два последователни броя на вестник "Капитал" бяха публикувани статия на В.Дремджиев относно проблемите на образованието по история и отговор от автори на учебници по история в българското училище. Статията от бр.29, 21-27 юли 1997 г., озаглавена "История - най-неблагодарният кандидатстудентски изпит", е попаднала право в центъра на проблема, защото иначе човек не може да си обясни тона и манипулиращия логически изказ на отговорите на "засегнатите". Начинът, по който г-жа Искра Баева и господата Андрей Пантев и Борислав Гаврилов се опитват да вменят вина и неточности на статията, е познат отдавна. Той бе "научноидеологическа" практика на печално известна с бързите си отсъждания Партия. Известно е, че нейните дейци бяха прави, дори когато съгрешат. Затова, изглежда, и авторите, на които е обърнато внимание за техните пропуски, прибързано са отговорили, допускайки по този начин още повече грешки.
Така например г-жа Искра Баева, която през 1990 г. влезе на лекция в университета с думите "Всички сме грешни, затова да се смирим и да си простим", изглежда, не може да се смири и следователно да "прости" истината.
Първото изречение на нейния "отговор" е безсмисилица от логическа гледна точка, защото професионалната работа на политика е политиката и в нея не може да няма политизация. Второ, клеветата относно "неистината" в статията е майсторски манипулирана, но за жалост читателите на вестник "Капитал" имат ниво на грамотност, та макар и да не са били специалисти по история на БКП, както доц. Баева, умеят да четат и да премислят онова, което са чели.
В публикацията на "Капитал" относно проблемите по историческото образование никъде не се казва, че урокът за "Политически живот в България (1944-1948)" е написан от г-жа Искра Баева. Там се чете, че "... Искра Баева, член на ВС на БСП, пише главата за 09.09.1944 г. и последвалите събития". Подтекстът от казаното в статията е, че общото впечатление от уроците представя събитията на 09.09.1994 г. като различни от политически преврат, както се представят превратите на 09.06.1923 г. и на 19.05.1934 г. Което е факт, защото никъде в главата, съавтор на която е доц. Искра Баева, не се говори за политически преврат, извършен с помощта на военните и под вдъхновената военна подкрепа на СССР, каквито са фактите. Това, че "В София събитията имат характер на военен преврат", както пише на с. 420 в учебника, не променя контекста на дял V, настояващ къде открито, къде скрито за легитимността на някакво "антифашистко движение", дошло едва ли не законно на власт. Едно е събитията да бъдат определени твърдо от историка като "държавен преврат", друго е да се каже, че "имали характер на военен преврат". Проблемът в учебника на доц. Искра Баева е повече от ясен - ВС на БСП пише историята на своята партия, използвайки за канава историята на България. И това ако не е политизация... Проблемът в учебника на г-н Пантев не е само политически, макар че той политизира имплицитно чрез философските постулати в контекста на урока. Основният проблем е научно-познавателен.... Най-важният недостатък е липсата на единна конценция за историята. Не е ясно дали авторите изповядват политическия или цивилизационния подход при обяснението на събитията.
Ясно се откроява опитът за марксизация на философската нишка в историята. Къде конкретно могат да бъдат забелязани подобни марксистки постановки? Във важния за концепцията на учебника урок No5 се въвежда изненадващото понятие "икономика на спасението", което отсъства в речника на епохата, както и в речника на изследванията по история на религията. Смайваща е тезата за "материално равенство пред Бога", изповядвана уж от реформационно настроените лутерани. По същество такова твърдение легализира модерния марксизъм, крадящ на едро постулати от християнството. В урок No16 е казано, че "ценностите на благородничеството се основавали на омразата".
В урок No27 иделогическите проблеми изобилстват. Учудващо е, че консерватизмът и либерализмът се приемат за следствие от Френската революция въпреки почти вековната им предистория в Англия преди 1789 г., което е видно от рождената дата на Едмънд Бърк, роден 60 години преди Френската революция. А никъде не са посочени религиозните мотиви, залегнали изначално в изповядването на либерализма и консерватизма. В същия урок, единствен за толкова важна материя, липсват доктрините за републиканското устройство и монархизма, оставащи в пълна тайнственост за децата. Център на урока е учението на социализма. Същевременно не са обяснени разликите между работническото движение в Англия само по себе си и учението на социализма, разработено във Франция и Германия. Поставени в една хронологична линия, децата ги вземат за единосъщни, а те не са. Работническото движение по време на появата и същината на идеологията си е различно от марксисткото и дори от социалистическото движение.
В урок No40, с. 234 стои важното за марксизма изречение - "Членството в социалистическите партии можело да се сравни с активната принадлежност към някоя църква", което е съпоставимо по смисъл с изказването на Григорий Зиновиев на ХII конгрес на болшевишката партия: "Коминтернът - това е единна партия, разпространена в повече страни, това е повече от партия - това е по-скоро секта."
В урок No31 е допусната грубата фактологическа грешка, която, предадена дословно, гласи така: "Организацията, създадена от Левски, нямала аналог сред националноосвободителните движения в Европа от онзи период. " Това не е вярно. Левски е последовател на Иван Касабов, който е копирал опита на Мацинисткото карбонарско (масонско) движение в Италия, наречено "Млада Италия". Дори прозвището на Левски - Апостол на свободата, е заето от книгата на чешкия автор Карл Тума "Апостолът на свободата. Джовани Мацини", преведена от Иван Драсов и публикувана на 05.06.1876 г. във "Възраждане". Понятията "източен въпрос" и "болен човек", използвани в урока, не са обяснени.
Фактологическите грешки и пропуски също не са по-малко. В урок No5 папата е посочен за символ на християнството, а символ на християнството, както всички знаят, е кръстът. В урок No6 са посочени две различни дати за живота и управлението на английския крал Хенри VIII. В урок No9 така и не се разбира кой печели 30-годишната война, като в същия урок децата трябва да научат 40 дати и 21 имена.
Урок No14, разказвайки за управлението на Кромуел, не съобщава нищо за името на управника и типологията на управление в периода 1658-1660 г. В урок No34 се казва, че Русия "загубила статута си на покровител на балканските славяни в рамките на Турската империя". Такова право Русия не е имала. Според договора от Ункяр Искелеси Русия има право да се интересува от съдбата на християните в Османската империя, а не да покровителства славяните в нея. В урок No38 се казва, че Сърбия получила Западните покрайнини след Руско-турската война, което не е вярно терминологично . "Западните покрайнини" е термин, разпространен след Първата световна война и засягащ преминаването на областите около Босилеград и Цариброд в сръбско владение.
В урок No41 е допусната груба грешка относно датата на смъртта на цар Фердинанд. Посочената година - 1943, е датата на смъртта на неговия син и наследник - цар Борис III. Фердинанд I Български умира през 1948 г. като обикновен гражданин.
Термините и понятията в учебника подлагат на изпитание езиковата култура на хора с две висши образования. Речникът не само, че страда от безсмислена латинизация, но и понятията са безпринципно употребени. Често пъти игра на думи обяснява непознати събития и сложни явления от световната история на деца на 16 години.
Да не говорим, че някои словосъчетания могат да красят сбирката с езикови бисери на проф.Иван Славов. Например словосъчетание от типа, че европейците "са изкушени от новите земи, както Ева е изкушавала с ябълката Адам". Или, когато се говори за Русия, се казва, че "царят имал и добри страни", което е пробив в изразяването на български език.
Явно е, че профанизацията на учениците от толкова неточности, груби грешки и зле използвани латински изрази с псевдонаучен характер в бъдеще би била налице.
Науката предоставя много възможности за лично облагодетелстване чрез спекула. Една от тези възможности е посредничеството между научни разработки на хора и лица, които не се познават. В Америка, Франция и Англия се говори за българска история например, а в България се говори за английска, френска и американска история. Американците и французите не знаят нищо за българската история, а българите не знаят почти нищо за американската, английската и френската история. Така биват печелени "тлъсти комисиони" обществен и научен престиж, като се постигат големи дивиденти при реализирането на интелектуален продукт от "маржовете в историческото познание".
Същинското интелектуално производство на посредника обаче е некачествено, нерентабилно и със скрити дефекти, поради което не се произвежда, а ако се произведе, не се харчи на истинския пазар на интелектуалната конкуренция и затова ползва държавни кредити. Но крайно време е да се сложи край на псевдоучеността на посредници, монополизирали науката чрез университетско кресло и писалка за подпис на дипломи.
В България децата вече говорят два-три езика, младите учени са изкарали една-две специализации в чужбина, преводачите превеждат огромно количество книжнина, прожектират се документални оригинални филми и една партия не държи властта върху знанието. Така че проблемът при изучаването на историята не е в това дали неспециалист, критик на безсмислиците по принцип, стои като автор в библиотеките за френска история. Проблемът е защо хора, изхранвани от държавата да направят историята достъпна, преднамерено я затварят в чуждици, поднасят на читателите остарели текстове и учат децата с нелогични изречения. Проблемът е защо излъчват преголяма доза самочувствие на основа на държавно тиражирани, поръчково партийни издания и на застраховката "трудов договор в университет"?
Турско робство или османско присъствие
Стреснах се от следното твърдение на г-н Веселин Дремджиев от статията му в 29-и брой от т.г., цитирам ... "не оправдаваше факта, че в главата за Априлското въстание бяха пропуснати турските кланета в Батак и в Перущица, както и че се употребяваше удобният за коалиционния партньор на СДС термин османско владичество вместо турско робство. Грешките бяха поправени... ".
Искам да направя следния коментар: Първо за "османско" и "турско". Въпросът има два аспекта. Единият е научният; г-н Дремджиев е вероятно историк и по-добре от мене знае, че Османската империя до нашето освобождение не е била национална, за да бъде турска; бащата на турската нация, Кемал Ататюрк, я създава по-късно. Политическите права в империята са се определяли от религията. Не е било винаги задължително. Крали Марко им е бил васал, а пък Алеко Богориди - висш сановник. Друг е въпросът, че турчин и мюсюлмани са използвани у нас като синоними. "Турско" владичество или робство исторически е просто неточно. Терминът днес служи на втория аспект: възпитаване омраза към турския етнос. По въпроса за кланета. За съжаление дори и през последните години сме свидетели на кланета в Босна. И то най-масовите са извършени от нашите православни християнски братя сърби. Авторът апелира за равнопоставеност при миналото. Комунистическият атентат в "Св.Неделя", но и белият терор. Но учат ли нашите деца, че само преди 8 години, ние, етническите българи, убихме 7 турци, броят по официални данни, с "рекуширали" куршуми, както твърдеше през 1989 г. по телевизията наглият комунистически заместник-министър на външните работи. Заради вярата им, турската. А за старите грехове като това, че Яне Сандански е прочистил от турски села десния бряг на Места с кланета, а на левия бряг селата оцелели, защото се намесила редовната българска войска? А това, че сме направили погром на гърците в Поморие 1905 и изгорили града? Аз не се срамувам от това, че съм българин, напротив. ...
Страшно е, че масовият българин одобрява възродителния процес. Защото е учил в училище, че турците са ни клали и това е едно малко справедливо възмездие. "Заплахата за националната ни цялост" и "националните ни интереси" са средство на политиците за експлоатиране на заложеното с възпитанието.
Да изселиш по позорен начин 300 000 души през края на 20-и век е престъпление, за което ни осъди целият свят, дори Кремъл не беше доволен, но главният виновник си пише мемоарите на "Секвоя" и те стават бестселър. И никой не е осъден и никога няма да бъде, защото така сме възпитани. Жан Виденов не се посвени да назначи идеолога на възродителния процес проф.Илчо Димитров за министър на образованието, а българските академици преди два месеца нямаха никакъв срам да го изберат за академик. И не само него, ами и другия идеолог, Николай Хайтов, действащ на помашкия фронт. Срам ме е да спомена пред кого са предпочетени.
Щом те правят академик затова, че си обосновател на процеса, при който стотици хиляди хора са изхвърлени от домовете им и имотите им закупени на безценица, вместо да те накажат, теб или преките изпълнители, кой ще повярва, че мутрите ще бъдат наказани, когато правят същото с насилие и изнуда. Най-малко в Европа, където толкова се мъчим да проникнем. А после се чудим, че ни няма в списъците на кандидатите в Европейската общност.
Здраво, по-здраво... японско
Най-издръжливи и безаварийни в Германия са автомобилите от Страната на изгряващото слънце
Александър ХРАНОВ
Всяка година най-авторитетният автомобилен клуб в Европа, германският ADAC, известен още като "армията на жълтите ангели", издава своя доклад. Сухите числа на статистиката се очакват с най-голям интерес от производителите на автомобили и потенциалните купувачи. Защото за разлика от красивите многоцветни проспекти, които описват безбройните положителни качества на рекламираните автомобили, в доклада на "жълтите ангели" идва часът на истината. Тук е документиран подробно всеки отделен случай, всяка повреда, както и марката на автомобила, претърпял авария по германските пътища. Така се образува своеобразната класация на най-здравите автомобили, продавани в страната през последните няколко години.
На два милиона закъсали на пътя автомобили са помогнали през миналата година специализираните екипи на "жълтите ангели". Седемдесет и шест процента от дефектите са били отстранени на място и хората са продължили пътя си. Останалите са откарани за ремонт в специализиран сервиз.
Най-много проблеми на автомобилистите създава електрическата система на колата. В 90 000 протокола като виновник за аварията се сочат акумулаторната батерия, динамото и стартерът, релета и крушки.
На второ място в статистиката е отбелязано запалването. Тук най-често причините за дефекта се крият в износени и зацапани свещи, прекъсване в електронния блок на запалването, пукнатини в капачката на разпределителя (делкото), прекъснати кабели на високото напрежение.
Най-неприятни и най-вече скъпи са проблемите с двигателя - те са класирани в черната статистика на трето място с 33 000 случая. За две от основните причини - прегоряла гарнитура на главата и скъсан ангренажен ремък, които водят до сложен и скъп ремонт, известна вина имат и собствениците на автомобилите. Защото само един поглед върху двигателя подсказва, че трябва да се долее охладителна течност, да се подмени напуканото водно съединение. За ангренажния ремък също добре се знае и е отбелязано в упътването на всеки автомобил, че независимо от състоянието се подменя между 60 000 и 80 000 километра пробег.
На следващо място, с почти същия брой дефекти, се нареждат карбураторът и инжекционната система, охлаждането. Причините най-често са в горивната помпа и дюзите на инжекциона, но и в термостата на охлаждането и скъсания вентилаторен ремък.
В годишната класация на "жълтите ангели" са включени 52 модела от най-продаваните автомобили в Европа. Този път с размазваща преднина начело в почти всички класове са японските представители.
Сред най-малките на първо място с най-малко проблеми (от хиляда коли са дефектирали само 4) е "Тойота Старлет", следвана от "Фолксваген Поло" и "Нисан Микра". В така наречения долен среден клас превъзходството на японците е пълно. На първите три места са "Тойота Корола", "Сузуки Витара" и "Мазда 323". В средния клас на върха, и то едва на трето място, е допуснат европейски представител. Не кой да е, а "Мерцедес" Ц клас. На първо и второ място - "Тойота Карина" и "Мазда 626". В класа на луксозните лимузини германците могат да си отдъхнат. В челната тройка са "Мерцедес СЛ", "Ауди 100", "Мерцедес" С клас, но дали защото в Европа почти не се предлагат големи японски автомобили... "Двойкаджиите", наредени на последните места в класацията, са "Фиат Уно", "Фиат Типо" ("Темпра"), "Рено Еспас" и "Опел Омега".
Английските ливади не са мираж
Илко Славчев
Тревната площ е нежният фон, върху който се разполагат дървета, храсти, цветя с непрекъснат или последователен цъфтеж, мебел за почивка, водни и други архитектурно-декоративни елементи. Тя има и своето самостойно естетическо въздействие, което обединява, успокоява и пречиства микроклимата, а и душите.
Изграждането и поддържането на зеления килим изисква много умения, труд, постоянство, познания на професионалист и дори малко късмет. За разлика от прочутите вековни английски ливади у нас сухите български лета изтощават райграса и както е по света, се използват специални смески от по няколко допълващи се, екологично пластични видове и сортове треви. Те са плод на многогодишна селекция на водещи световни фирми. За жалост родните достижения са разпилени през десетилетията. Съществуват стотици, с многообразни качества сортове и хибриди. У нас се предлагат френски и холандски комбинации: за слънчеви и сенчести терени, за чисто декоративно въздействие, за отдих и забавления, за спорт, за различните почви и климатични особености, с устойчивост на болести и пр. Всички те се засяват само в старателно прекопана, почистена основно от строителни и други отпадъци, камъни и корени почва. Тежки глинести терени се подобряват с пясък, внасят се торф и преговарял оборски тор. Повърхността се моделира според проекта, подравнява, с подсигурено водооттичане и естествено напояване, разрохква се прецизно. Земята трябва да почине, да въздъхне, а и да поулегне. Използват се права лопата, гребла, култиватор, валяк или трамбовка. В зависимост от наклона за 1 кв.м площ са необходими 0.2-0.4 кг най-равномерно разпределени семена. Тъй като птиците ги откриват навсякъде, те се набиват със зъбците на гребло или се покриват с фин (1 см) слой почва или компост. Следва обилно поливане (предпочита се собствен водоизточник) чрез разпръсквач, оросителна система или внимателно дъждуване с маркуч. Поникналите след 8-10 дни стръкчета трябва да изглеждат малко редки - пълната им гъстота се постига след братене, някъде след второто, третото косене. Първоначално влагата се поддържа с 2-3 поливания на денонощие, ако дъждът не ни се притече на помощ. След повторното косене поливката е 2-3 пъти седмично, по възможност само вечер. Корените са още нежни, работи се внимателно. Първото, много важно за братенето косене е при височина над 15 см, преди полягане на тревата, с остър като бръснач инструмент. Подрязаната трева се оставя 4-5 см за лесно осветляване и възстановяване. Голите петна се разрохкват и се засяват повторно. Два дни преди и непосредствено след косене площта се валира за изравняване и довкарване на измъкнали се слаби корени.
Освен ръчна коса и специални ножици за трева се използва съвременната моторна или електрическа косачка. Предлагат се модели с цена 150-400 щ.д., добре е те да са снабдени със събирач на окосеното. Процедурата се повтаря през 10-15 дни според сезона и растежа. Колкото по-често, толкова по-плътна и гъста е тревата и по-издръжлива на газене. След всяко косене се полива обилно. Няколко пъти годишно се внасят азотни торове (1 супена лъжица на 1 кв.м), най-добре разтворени във вода. Дори теренът да не е третиран предварително с хербициди, редовното косене унищожава повече плевели, но по-големите и многогодишни (глухарче, живовляк, кощрява и пр.) се откопават с паламидарка.
Най-подходящото време за затревяване, с достатъчно естествена влага и топлина е април-май или септември. При възможност за поливане ограниченията отпадат. През октомври обикновено е последното косене. Трева 5-6 см с развит корен презимува най-успешно. Есента тя се подхранва с фосфор и калий.
У нас поляните не са тъй яркозелени и жилави, но изискват също много грижи и търпение. Всред моравата дребната умора се разпилява, вечерята е блажена, ароматът на прясно сено радва не само аристократите.
Фукуяма за доверието и успеха
Както при всеки голям успех, авторът на световния бестселър "Краят на историята и последния човек" Франсис Фукуяма написа продължение на книгата си, което издателство "Рива" предлага на български.
"След колапса на комунизма се прояви... много песимизъм в Европа по отношение на политическите перспективи на континента, пише Фукуяма. Но всъщност днес всички политически въпроси се въртят около икономическите, проблемите на сигурността се моделират от спорни въпроси, набъбващи в недрата на крехките граждански общества на Изтока и Запада.
Но икономиката също не е това, което привидно изглежда, тя е вкоренена в живота на обществото и не може да се проумее отделно от по-общия въпрос как са организирани съвременните общества. Тя е арената, на която се разиграват съвременните борби за признание и утвърждаване. Затова настоящата книга не е сборник с рецепти за преуспяване, в който се обяснява как да се създаде печеливша икономика... Тя е по-скоро разказ за това как икономическият живот отразява, моделира и крепи основите на съвременното съществуване", признава авторът, който работи в корпорация РАНД.
Според автора за успеха на една национална икономика от съществено значение са фактори като степента на взаимно доверие в обществото, общото съзнание, чувството за социална ангажираност и отговорност.
Никълъс Кейдж срещу опасни престъпници
Румен Соколов
Поредният летен касов хит на Америка у нас отново е екшън. Явно американците си падат предимно по такива филми за разлика от по-сериозните европейци. Младият режисьор Саймън Уест, за когото това е дебют, е решил да пробие в голямото кино точно с този вид филми.
Неговият "Въздушен конвой" направи за кратко време добри касови приходи, но това е нормално за летния сезон, когато всички се изсипват в добре климатизираните киносалони отвъд океана. Дали режисьорът е успял да пробие в жестоката холивудска джунгла ще покаже бъдещето, но филмът ще се хареса на хората, които обичат силните усещания (от типа на "Скалата").
След като получи своя "Оскар" за "Да напуснеш Лас Вегас", Никълъс Кейдж не е изиграл нито една сериозна роля. Може би и той вече се е увлякъл по печеленето на големи пари като великите печалбари Силвестър Сталоун и Арнолд Шварценегер. Във "Въздушен конвой" той е затворник, който вече е излежал присъдата си, но попада във водовъртежа на бунт на неговите доскорошни събратя. Сцена на действието е специален транспортен самолет, предназначен за превоз на опасни престъпници. Както винаги във филмите от САЩ, добрият герой побеждава независимо от условията. Освен него в различни роли се подвизават популярните напоследък Джон Кюсак, Стив Бушеми и много добрият актьор Джон Малкович, когото българските зрители помнят още от силното му изпълнение в "Опасни връзки". Чернокожите Винг Реймс и Микелти Уилямсън допълват пейзажа, сред който намира място и по-слабо известната у нас Рейчъл Тикотин ("Зов за завръщане").
Самардалата е незаменима при пици
Самардалата расте в ниските райони на Стара планина. Приготвена за продажба, тя изглежда като ситно нарязана зелена трева. В пакетчетата към самардалата има прибавена и малко обикновена сол.
Най-често тази ароматна и непретенциозна подправка се използва при приготвянето на пици, за поднасяне на варени яйца, пържени картофи, както и в повечето месни ястия.
Според познавачите самардалата, която е известна и като ливорда, облекчава високото кръвно.
Провокациите на модернизма
Георги Чапкънов откри първата изложба нана 31-годишния модернист Любен Романов. Според критиците тя е сбор от нестандартни идеи за оформяне на функционален и елегантен интериор. А в галерия "АВЕ" посетителите виждат превъплъщенията на колянови валове, закачалка, верига на трактор, скоростна кутия на "Форд"
Гаврийски изостана от Костов и в коктейлите
Костов даде коктейл на първи август по случай приключване на политическия сезон. "Трябва и ние да направим коктейл. Един месец от валутния борд мина", коментира управителят на централната банка Светослав Гаврийски. Той, както винаги, се радваше на интереса на репортерките, но обръщаше внимание предимно на чаровна служителка от правителството. "Защо стоите прави? Седнете да ми седнат сватове", помоли Гаврийски репортерките. Той самият седна в любимия стол на премиера под беседката в градинката на Министерския съвет. "Защо си се скрил тука", попита Иван Костов Гаврийски. "Ще взема и аз да направя такъв коктейл", отговори управителят, който преди пет години беше заместник на тогавашния финансов министър Иван Костов. "Нямате си такава градина в банката", отвърна гордо Костов. Управителят Гаврийски беше следван "като сянка" от своя заместник - шефа на емисионното управление Мартин Заимов. "Ще си преустроим тавана и ние ще даваме коктейли", заяви гордо той. Подуправителят Валентин Цветанов не можеше да каже нищо светско, защото беше подложен на разпит от банкови журналистки. Президентът Стоянов пък сбърка депутата от БСП Атанас Мерджанов с неговия колега от левицата Михаил Миков. "Ще трябва да се направи един албум със снимки на всички народни представители. Просто не мога да се оправя", оправда се президентът и започна да обяснява на журналистите колко е важно да се извиниш на Турция за възродителния процес. Сини и червени депутати се бяха омесили с журналисти и министри. Само хората от евролевицата се бяха усамотили като на партийно събрание на отделна маса. Освен съпругите на премиера и президента на коктейла пристигна и манекенката Камелия, която понастоящем е съпруга на земеделския министър Венцислав Върбанов. Тя беше представена на премиера в дълга черна рокля без ръкави и с дълбоко деколте. Щастлив от парламентарната ваканция, присъстваше шефът на бюджетната комисия Йордан Цонев. "И след ваканцията ще залепна за трибуната. Чакат ме седем данъчни закона, митнически кодекс с 360 члена и за десерт бю-джет", успя пак да се оплаче той.
ДИАЛЕКТИКА
- Шефът на фондацията "Европейски социални ценности" акад. ИЛЧО ДИМИТРОВ се похвали, че към фондацията на Сорос няма такъв интерес, както към тяхната, въпреки че няма много средства. На коктейла по повод учредяването миналата седмица в интервю пред БНТ бившият премиер ЖАН ВИДЕНОВ съобщи, че чака оценката на партията за дейността на неговото правителство. Той обясни, че би споделил личното си мнение по този въпрос само пред широката общественост.
- СТОЯНА ГЕОРГИЕВА, шеф на пресцентъра на Иван Костов, и МИЛЕНА МИЛЕВА от пресцентъра на МС са на двуседмично обучение във Вашингтон от миналата седмица. В същото време в редиците на информационния отдел на правителството се появи ново лице. Това е Лазар Тодоров, който е участвал в предизборната кампания на Петър Стоянов.
- "Не ми отговаря на темперамента да ви говоря много бавно", каза земеделският министър ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ при представяне на допълненията в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Шефът на аграрното ведомство изчете на един дъх променените текстове на нормативния документ и предизвика протест от страна на журналистите. За компенсация те получиха писмена информация по въпроса.
- Началникът на Генералния щаб ген.-полк. МИХО МИХОВ полетя на турски изтребител F-16 D по време на посещението си в Турция. След полета над база Мюртет първият български ас получи за спомен летателен костюм. Ген. Михов е единственият български боен пилот, който е изпробвал вече няколко пъти образци от бойната авиация на натовските държави.
- В продължение на един месец в средновековния замък "Стара крепост" в Чехия ще бъдат изложени творбите на 50 български графици. Колекцията е интересна и ценна с факта, че представя графици от различни школи и поколения. Изложбата е подготвена от графика БУЯН ФИЛЧЕВ и е била открита миналата седмица. В началото на есента изложбата ще бъде представена в Прага.
- Дребен инцидент не можа да развали настроението на бившия британски министър-председател ДЖОН МЕЙДЖЪР по време на лятната му ваканция. Бдителните патрули на екологичната организация Greenpeace от италианския остров Сардиния направили остра забележка на бившия обитател на "Даунинг стрийт" 10, че е недопустимо да изхвърля празни бирени кутии от борда на яхтата си.
- Шефът на борда МАРТИН ЗАИМОВ и социалният министър ИВАН НЕЙКОВ се срещнаха за първи път официално миналата седмица. След разговорите на четири очи Заимов беше доста пестелив в изявленията си пред журналистите. "Опознахме се с г-н Нейков, пихме по кафе. Това беше. " С това си изявление г-н Заимов зае достойно място до известния с фобията си към публичността шеф на БНБ СВЕТОСЛАВ ГАВРИЙСКИ.
- На редовната пресконференция на левицата членът на ръководството на новата формация и бивш депутат от БСП НИКОЛАЙ КАМОВ изненада журналистите, запалвайки цигара по средата на брифинга. Досега Камов не беше забелязван да пуши дори и в най-инфарктните за партията моменти.
- ГЕОРГИ АГАФОНОВ дълго време стоя прав на централната трибуна преди мача "ЦСКА" - "Стяуа". Той явно държеше да седне в първите редици, близо до Илия Павлов. Той изчака да се напълни ложата, взе си столче и седна в центъра, за да изгледа решаващия футболен мач.
- УИТНИ ХЮСТЪН надценила способностите си и се наранила леко в крайбрежните скали, докато плувала около своята яхта, закотвена край Капри. Според някои източници била е необходима лека хирургическа намеса на лицето й.
Любо Ганев дебютира като мениджър
Легендата във волейбола Любо Ганев уреди преминаването на колегата си от националния отбор Пламен Константинов в един от най-силните италиански отбори - "Алпитур" (Кунео). С посредничеството на 210-сантиметровия гигант Константинов подписа едногодишен договор за 100 000 долара.
Русенецът уреди абсолютно всичко по трансфера на Пламен, с когото станаха шампиони с "Арис" тази година. Той преговаря 4 дни с шефовете на отбора в Кунео, а тази седмица лично посрещна в София техническия директор на клуба Енцо Пранди. Доволен от успешния си дебют като мениджър, 31-годишният Ганев обяви, че ще прави агенция.
"Това лято имам ангажименти с националния отбор, а и още ми се играе волейбол, но догодина ще открия мениджърска агенция. Уредих Пламен, защото ми е приятел, сподели асът. Имам много контакти, които ще са ми от полза в бизнеса. Няколко италиански клуба вече ме молят да ги свържа с наши играчи."
Шефовете на първодивизионния "Наполи" помолили Ганев да уговори за отбора и 25-годишния нападател Ивайло Гаврилов, който обаче вече се бе разбрал с "Равена".
"Ако зарзаватът не върви, ще сваля цените и без табло"
Ива Рудникова
Пазар в "Младост" около обед. На всяка сергия сред продуктите са забодени по две табелки. На едната пише "Доставна цена", на другата има само число. Пред една от масите с праскови цари смут. От фруктовата пирамида стърчи картон с надпис "Доставна цена 850 лева", на съседния омачкан лист се вижда просто "1000". "Искам един килограм от 850 лева", настоява жена на средна възраст. "Това, госпожа, е цената, на която аз съм купил прасковите. Сега са на 1000", признава търговецът. След сприхави обяснения за нововъведенията "на общината" следва отказ на купувачката от сочния десерт: "Триста процента отгоре искате. Печалбари". "Ето ти типичен пример за овца. И цъка", вбесен я изпровожда човекът зад щанда.
По пазарите отдавна се разиграват сцени, достойни за клип на "Зеленчуци, който не яде" - граждани взаимно се изнервят с набедените от тях за "спекуланти, кожодери и лъжци", за да си тръгнат с празна мрежа в знак на протест. Тези дни положението се влоши, и то на някои места, където "заради разпореждане на кмета" търговците са омастилили и цената, на която преди това те са закупили плодовете, и зеленчуците. Задължението на "прекупвачите" (както ги наричат стиснатите сърдити лелки) да излагат стойността на зарзавата "преди" и "сега" вероятно е част от мерките, които изпълнителната власт взе "за регулиране на цените на столичните пазари". Това стана, след като беше констатирано, че "няма разлика между цените, на които се предлагат селскостопанските стоки от производители и търговци, а в по-голямата си част производителите не предлагат на по-ниски цени собствената си продукция". Запознати с пазарните механизми изразиха несъгласие с опита на кабинета да слага скоби на цените, след като с постановление на правителството от 1 юни цените се определят от пазара, а плодовете и зеленчуците не попадат в списъка на наблюдаваните стоки ("Списък на стоките, за които се обявяват договорни цени за продажба на потребителите" - ДВ брой 51). Намерението на кабинета да скъси максимално пътя от полето до пазара пък накара търговците да се бунтуват и да говорят за връщане към натуралното стопанство.
На всеки пазар сергиите, стопанисвани от общински фирми, са разпределени с конкурс между производители, търговци и фирми. Неотдавна премиерът цитира справка, според която масите на частни производители на софийските пазари били около 6 на 100. Иван Костов каза, че борчески организации са наели част от тезгясите, диктуват високите цени и осуетяват опитите на останалите агротърговци да продават по-евтино. Цените на различните пазари подсказвали къде присъствието на мутри е по-осезаемо. "Ето защо смятам, че идеята производителите сами да продават в активния сезон е много продуктивна", заяви Костов. "Трябва да намерим начин да осигурим по-голям достъп до пазарите на производителите, а не на прекупвачите", допълни Валентин Василев, министър на търговията.
"Над 70% от масите при нас са с документи за частни производители", съобщи управителят на пазари "Младост" Георги Савов. На Женския пазар сергиите за селскостопански производители са 226 срещу 17, дадени под наем на фирми за земеделска продукция. Шефовете на чаршиите твърдят, че класическо мутрешко присъствие там няма, оплакванията за директен натиск били съвсем малко. "Всеки се явява с ЕТ - те могат да си направят колкото искат подставени фирми", поясни Савов, но добави, че няма такова нещо - специфични "бизнесмени" да обхождат пазара и да заставят продавачите да слагат определена цена. "Ако примерно от 50 сергии 40 са ги наели и диктуват цените, е възможно, но това е скрита форма, която няма как да я хвана. При мен се явяват търговци или производители с редовни документи. Аз нямам механизъм да проверя дали той не е подставено лице на еди-кого си, просто не мога", обясни управителят на пазари "Младост" Савов.
Правителството избра салатения период, за да атакува дефинираните от него "спекуланти"-зарзаватчии. След като от пресцентъра на "Раковски" преди дни любезно обясняваха по телефона, че брифинг на НИС няма да има, "защото са на жътва", по-късно се оказа, че синият актив продължава да топли сърцето на електората с шумна кампания "бий спекуланта". "Въвеждането на ред" започна с проверки на пазарите в София. Междувременно към Националната комисия по цените в София и други градове зазвъняха "горещи телефони", на които потребителите сигнализират за нарушения. Обобщени към 1 август данни от Министерство на търговията показват, че столичани се обаждат за "конкретни нарушения в цените", оплакват се от високи цени на хранителните продукти и алармират, че не винаги получават касова бележка срещу закупена стока.
На срещата на "Московска" 33 (по предложение на министър-председателя) между кмета Софиянски, премиера Костов, търговския министър Василев, шефове на пазари, представители на МВР, прокуратурата и общината бяха взети решения, чието изпълнение е в ход от миналата седмица.
"Булгарплод" ЕАД - София, ще предоставя ежедневно информация на звената "Общински пазари" за нивата на тържищните цени", е договорено на срещата в кметството. В края на миналата седмица началниците на софийски пазари потвърдиха, че ежедневно получават факсове от зеленчуковата борса в "Слатина" за минималната, средната и максималната цена на едро на основни агроартикули. Това ще е така, докато след броени дни входовете и изходите на пазарите ще бъдат снабдени с големи табла, на които гражданите ще могат да се информират за цените на тържището в "Слатина". Сравнителни данни за цените на борсата и на Женския пазар и пазара "Димитър Петков" от 1 август показват, че доматите например при минимална борсова цена 650 и максимална 750 лева за килограм на двата пазара във "Възраждане" се продават средно за 800 лева. Зелето при тържищна цена 450 лева на пазара върви по 500, а динята при 300 - 350 лева на едро на пазара струва средно 500 лева. За сметка на това обаче борсовите и пазарните цени в този ден са огледални при тиквичките (450 лева), пипера (900) и пъпешите (600). "Тук няма изкупна цена, защото ние сме доставчици", казаха производители от бившия пазар "Георги Кирков" в петък. "Търсенето и качеството определят цената - нали това е пазарът. Кой казва, че производителите са на "Слатина"? Ами ние какви сме? Телевизията и вестниците настройват гражданите срещу нас", оплакваха се селски труженици. "И без да има табла, знаем, че когато стоката не върви, трябва да свалим цената, дори да сме на загуба. Няма да я хвърляме, я. Това са кабинетни мерки, нещо пунтират да си оправдаят заплатите", разсъждаваха хората зад щанда.
Защо са високи цените.
Опитни прекупвачи говорят за "обратен рекет от селата". Според тях ценообразуването на полето ставало така: "Производителят Пешо се обажда на роднината си в града и го пита: Гоше, как вървят доматите на пазара. Онзи му вика - по 700 лева. И като отида аз, той ми ги дава на 500 и казва - ако се помайваш, ей там чака един друг, дето ми предлага 550. " "Правителството, ако иска да помогне, трябва да следи отсечката от полето до борсата, защото там е най-големият натиск. После цената вече горе-долу е същата", твърдят от бранша.
"Идеята ни е да правим аукцион, за да има едно по-непосредствено и бързо реализиране на стоката на производителя и по-безпосредническо участие в този процес на едрия консуматор, т.е. пряко купувачът идва при производителя тук, на аукциона, участва във формирането на цената, защото той започва от една стартова цена и се движи през определени стъпки и фактически той си определя цената, на която купува. Ще защитим производителя с минимална прагова цена за съответното качество, защото иначе какво ще се случи - търговците ще доминират над производителите", каза за "Капитал" Александър Йоцев, изпълнителен директор на "Булгарплод" ЕАД - София (или заленчуково тържище "Слатина"). По неговите думи, ако се пренебрегнат тържищата като междинно звено, "отиваме към натуралното стопанство". Шефът на "Булгарплод" е предложил на Стефан Софиянски на по-големите столични пазари да бъдат изградени магазини, на които да продават плодове и зеленчуци крупни търговци от тържището "Слатина". "По този начин ще се появи алтернатива на без-крайната верига прекупвачи по отношение на цените и качеството на плодовете и зеленчуците, тъй като в голямата си част тези крупни търговци едновременно са и производители на плодове и зеленчуци", пише Йоцев в обосновката си до кмета.
"На борсата са прекупвачи, не производители. Пазарът трябва да е само за производителите. Фирмаджиите да отворят магазини по кварталите. Така беше едно време - на "Георги Кирков" идваха шопите с каруците, продаваха и пееха на връщане, а на прекупвачите им викахме количкари, защото ходеха по улиците в отдалечените краища на града и там продаваха по-скъпо, защото им отиваха на гюме", разказа дядо от Богров, преди един полицаи да го помоли да си обира крушите и чубрицата. "Гонят ме, защото не е позволено да продавам на земята, трябва на маса. А масите не стигат и са заети от доста прекупвачи - стока с камиони. Ако дойде частникът производител с чантите, цените ще паднат наполовина. Иначе съм съгласен всеки ден да давам такса само и само да продам - 5-6 килограма крушки имам, 20-30 корена чубрица и стар копър също."
Аргументът на търговците, че стойността на зарзавата се завишава от наема на масата, който плащат, е несериозен. Досега производителите и търговците даваха от 15 до 60 лева дневно за сергия, а от няколко дни цената е актуализирана на 120 до 600 лева. По силата на новата промяна в постановлението за местните такси правителството определи месечна такса от 1800 до 9000 лева за търговия по пазарите. Общинарите и пазарните босове са изчислили, че наемът влияе върху цената на селскостопанската продукция с 0.006 на сто. "Те забравят, че ние даваме пари за семена, тор, препарати, поливка и най-подир за гориво. След като не ни субсидирват, поне да не ни смятат печалбата, а разходите - това са машини, нерви, обработка", коментират земеделците-продавачи. "Никой не ни пита - семената са скъпи, пък и некачествени, препаратите са ментета, картофите и царевицата се краднат масово от циганите - няма да легна на полето с пушка, ами. Все проблеми, дето никой не го интересува, а продукцията искат да им я подарявам", разлюти се hand made от Свиленградско. "Пишете, че България има най-ниското съдържание на нитрати - просто никой не е в състояние да купува торове на тия цени", добави производителка.
Малко след това дойде една от редовните зрителки на "С камера на село" и я направи "на салата", задето си позволява да продава краставиците с печалба.
Трансферът на Костадинов в Мексико - втората крачка към края на кариерата му
Боян БОЙЧЕВ
Емил Костадинов безспорно е най-решителният български футболист в последните години. Неговите два гола на "Парк де пренс" срещу Франция на 17 ноември 1993 г. не само изпратиха България на световното първенство, но и предизвестиха големия бум, който направи най-талантливото поколение в историята на футбола ни.
Въпреки че е най-млад от голямото трио на ЦСКА Стоичков - Пенев - Костадинов, кариерата на Емил е на път да залезе първа. Той подписа договор с абсолютно неизвестния мексикански отбор УАНЛ, макар и да бе вдигал трофеи в бивши европейски шампиони като "Порто" и "Байерн". След "Фенербахче" това е втората, още по-голяма стъпка назад за Костадинов за по-малко от година. Отиването му в Мексико, където футболът е наистина популярен, но фрапиращо по-слаб от европейския, показва, че Емил вероятно вече няма място в големия футбол.
Националният треньор Христо Бонев постоянно твърди, че Костадинов е неизменен титуляр при него въпреки "много неприятния факт с отиването в Мексико". На всички обаче им стана ясно, че това няма да продължи дълго. Оказаното внимание е най-малкото, което може да направи Зума за нападателя. Емо наистина бе ключовият футболист в най-трудните моменти за Бонев - когато Стоичков бойкотира националната фланелка. Тогава Костадинов изработи дузпа срещу Израел, направи същото в Люксембург, а след това сам вкара феноменален победен гол с глава. През декември в изключително важния мач в Кипър Емо бе най-добрият на терена с две асистенции за победата с 3:1. В ответния двубой той отново бе на върха с два гола. Звездата на нападателя не залезе и в последната квалификация срещу Люксембург, когато на терена отново бяха Стоичков, Пенев и Лечков. В типичен стил Костадинов падна за дузпа, а по-късно отбеляза гол.
До отиването си във "Фенербахче" националът винаги е бил на върха в отборите, където е играл. Той премина в португалския шампион "Порто" след няколко силни сезона в родния ЦСКА. В Португалия спечели две титли, една купа и игра полуфинал в Шампионската лига. По-късно, преминавайки през испанския "Депортиво" (Ла Коруня), Костадинов стигна до един от най-славните отбори в историята на световния футбол - "Байерн". Причина за трансфера му пък бе най-успелият треньор Джовани Трапатони. Той отбеляза гол още в първия си мач, но нелепа контузия го извади от най-важните двубои. Идването на Ото Рехагел от "Вердер" бе нов удар в кариерата на българина. Той започна да се появява епизодично в състава на баварците, въпреки че при всяко излизане на терена предизвикваше фурор. В "Байерн" още помнят кошмарното 0:1 на "Олимпиящадион" срещу "Локомотив" (Москва) в турнира за купата на УЕФА. В реванша обаче Костадинов се развихри, подаде за три гола, сам удари две греди, а германският тим спечели с 5:1. По-късно той стана вторият българин след Христо Стоичков, вдигнал европейски трофей. Във финалния реванш в турнира за купата на УЕФА Емил не само отбеляза единия гол за успеха с 3:1 над "Бордо", но и бе между най-добрите на терена.
Основният проблем в кариерата му се оказа обаче същият този "Порто", който го откри в ЦСКА за европейския футбол. Шефовете държат правата му и поставят почти неизпълними изисквания към желаещите да го имат. Първо "Байерн" се опита да го задържи под наем за още един сезон, където отново щеше да се засече с Трапатони. Страхувайки се да не остане резерва, българинът поиска да бъде откупен, но трансферната сума отказа баварците. Тази грешка на Костадинов доведе до първата стъпка надолу - Емо отиде под наем във "Фенербахче". Още в първия си официален мач в предварителния кръг на Шампионската лига той удари с лакът футболист на израелския "Макаби" и УЕФА го наказа за три мача. С това рухнаха и взаимоотношенията му с бразилския треньор Себастиао Лазарони, за когото Костадинов стана четвъртият чужденец. Това лято обаче желанието на шефовете на "Порто" да печелят добри пари от нашия футболист доведоха до преминаването му в Мексико, където не играят дори най-добрите местни национали.
До тази година Костадинов е футболистът с най-много участия в най-престижния европейски турнир - Шампионската лига. От нейното създаване той пропусна единствено сезона, когато спечели купата на УЕФА с "Байерн". Ако бе останал в "Порто", чиято собственост беше допреди седмица, Костадинов щеше да продължи да държи този уникален рекорд.
Въпреки проблемите си с клубни треньори нападателят е един от най-добрите бизнесмени между родните футболисти. Той може да е спокоен за финансовото си бъдеще, въпреки че футболната му кариера свършва. Това най-вероятно ще стане със световното първенство във Франция, на което той отново ще има възможност да докаже, че е бил футболист No1 на България и е заемал място в призовата десетка на най-добрите в Европа.
"Бриджстоун" поиска пазарите на "Гудиър" чрез Формула 1
"Гудиър" се включи във Формула 1 през 1965 г. и оттогава доминира в световния шампионат. Сега "Бриджстоун" се опитва да направи това, което се оказа непосилно за "Файърстоун", "Мишлен" и "Дънлоп". Последният конкурент на "Гудиър" бе "Пирели", но той се отказа преди 6 години.
"Бриджстоун" обаче изглежда сериозен играч. Японската фирма се появи във Формула 1 през този сезон, една година по-рано от предвиденото. Подписа договори с пет отбора, но броят им намаля на четири, след като закъсалият отбор "Лола" се отказа след първата Гран при в Австралия.
"Бриджстоун" направи веднага впечатление. Миналогодишният шампион Деймън Хил направи тестове с "Лижие Муген Хонда" на "Сузука" преди осем месеца и постигна рекорд на пистата. Това засили ефекта от съобщението, че гумите на "Бриджстоун" са по-бързи на мокри писти от "Гудиър" с 3-6 секунди. "Представянето ни е по-добро от това, което очаквахме, и от това, което "Гудиър" очакваше", заяви Хирохиде Хамашима, технически директор на "Бриджстоун".
"Гудиър" веднага реагира и направи промени. Миналия сезон отборите избираха между два модела гуми за мокра настилка. Днес компанията от Ейкрън, Охайо, произвежда пет, с един по-малко от "Бриджстоун". Двете фирми правят по два модела за сухо време. "Те наистина се справиха добре, съгласява се Бамбридж. Ние сме доволни, че имаме конкуренция, защото пресата ни отделя голямо внимание. Стигна се дотам телевизията да отбелязва с "G" и "B" гумите, с които карат отборите."
Кой обаче печели войната?
"Предпочитам да гледам на това като на приятелска надпревара. Говорим си помежду си. Не много често, но си говорим. Конкуренцията е голяма", смята говорителят на "Бриджстоун" Джеймс Пенроус.
"Гудиър" доставя гуми за петте най-добри отбора във Формула 1 - "Уилямс", "Ферари", "Бенетон", "Макларън" и "Джордън", както Заубер и "Тирели". "Бриджстоун" има договори с по-бавните коли - "Стюърт", "Ароуз", "Прост" и "Минарди".
Всичките победители в деветте Големи награди през сезона караха с "Гудиър" и фирмата има вече 353 победи - около 60% от състезанията след 1965 г. - и 24 титли във Формула 1.
"Надявам се, че нашите гуми са по-добри, но не можем да проверим една кола с различни гуми и при еднакви условия. Така че не можем да определим кой е по-добър", каза Хамашима. Шумът около "Бриджстоун" се засили и с добрите времена на предсезонните тестове в Испания и Португалия. Преди Голямата награда на Сан Марино през април все по-често се появяваха съобщения, че японците имат приемущество на мокри писти, което доведе до загрижени изказвания на Михаел Шумахер и Герхард Бергер.
"На "Имола" хората говориха за преимуществото на "Бриджстоун" от 3-6 секунди. Ние не смятахме, че това е истина, но другите го вярваха. В загряващата тренировка на "Имола" валя проливен дъжд и нашите гуми се представиха много добре. В Монако валя здраво, Михаел Шумахер караше с наши гуми и спечели с близо минута", обяснява Бамбридж.
Извън пистата най-голям интерес предизвиква известността на фирмите, познаването на марките и реализирането на технологиите от Формула 1 в обикновеното производство.
"Бриджстоун" купи "Файърстоун" през 1988 г. и наруши 21-годишния монопол на "Гудиър" в състезанията от типа "Инди" през 1995 г. под името "Файърстоун". Фирмата спечели 13 от 19-те състезания през 1996 г. Връщането във Формула 1 беше естествена стъпка. Рекламните пана на "Бриджстоун" са навсякъде по пистите, за да могат да бъдат виждани по телевизията. "Тях ги показват повече от нас", съгласява се Бамбридж.
Японската корпорация си поделя световния пазар на гуми поравно с "Гудиър" и "Мишлен", като трите имат по 18%.
"Бриджстоун" е No1 в Азия, а "Гудиър" е лидер в Северна Америка. Двете компании използват Формула 1, за да увеличат продажбите си с оглед на слуховете, че "Мишлeн" може да се върне във Формула 1.
"Целта на "Бриджстоун" е да спечели 20% от световния пазар до 2000 г. и да стане No2 след "Мишлен" в Европа и No2 в Северна Америка след "Гудиър", обяви говорителят Пенроус.
"Бриджстоун" обмисля да подпише договор с един от петте водещи тима през следващата или по следващата година. Но фирмата може да нанесе още по-голям удар.
"Ако "Уилямс", "Макларън" или "Ферари" спечелят, това е победа за "Уилямс", "Макларън" или "Ферари", а не за гумите. Ако ние спечелим състезание с "Прост", "Ароуз" или "Стюърт", това до голяма степен ще бъде победа на "Бриджстоун", заключава Пенроус.
Оставят Порточанов "да умре от естествена смърт"
Андрей Богоев
Христо Порточанов ще бъде "оставен да умре от естествена смърт" по отношение на президентския му пост във ФК "Нефтохимик", смятат в Бургас. Това изглежда логичното продължение и край на разгорелия се край морето футболен скандал заради аферите в Нефтохим. Порточанов изпусна нервите си и нападна всички, за които се сети, изкара историята като война срещу клуба и дори срещу Бургас. Всъщност проблемът му е съвсем друг - пари. Или по-точно тяхната липса.
След като гръмна скандалът "Нефтохим", пресекнаха далавери, с които Порточанов финансираше футболния клуб от едноименната рафинерия. Според местни източници президентът бил подготвил няколко резервни варианта, но и те се оказали неосъществими.
Сега отборът, който имаше славата, че получава най-големи премии в българския футбол, играе без премии и не е ясно за колко време ще му стигнат парите в касата. Това по естествен път може да катурне Порточанов от стола - нещо, което се случва в други клубове с финансови проблеми.
Ръководството на "Нефтохимик", както е известно, спря първо пряката субсидия за футболния клуб, тъй като петролната рафинерия е на загуба. Това бе едното кранче, което секна. Така "Нефтохимик" се лишава поне от 1 милион долара на година, а може и от доста повече. Спряна е и далаверата на фирмата "Нефтохимик" ЕООД с президент Христо Порточанов, която работеше като дистрибутор на продуктите на Нефтохим при преференциални условия и на разсрочено плащане. Квотата й бе ликвидирана. От нефтокомбината твърдят, че ЕООД-то вече има просрочени с 1 месец плащания за 500 милиона лева и всеки момент ще изтече падежът за друго плащане на вече реализирана продукция в размер на 1.3 милиарда лева. Това прави дълговете на Порточанов с 1 милион долара повече.
Прекратено е изграждането на стадион "Нефтохимик", който някои обичат да наричат уникален. Досега е минал само първият етап от реконструкцията му, предвиждаха се още два. Според ревизията на Нефтохим за стадиона до момента са заделени 3.6 милиона долара, или около 2 милиарда лева, което е пресметнато при курс на долара 555 лева. Стадионът е строен от 4 или 5 фирми подизпълнителки. Хора от строителния бранш твърдят, че далаверата от обектите за подизпълнителите обикновено е поне 10 процента от надписани ставки и фактури за материали и тя по традиция се дели с възложителя. Злите езици обаче мълвят, че от строителството на стадиона Порточанов е успял да задели за себе си около 1 милион долара.
Президентът на "Нефтохимик" сега е принуден да търси други начини за финансиране на клуба. Най-естественият и може би единствено възможен е трансфер на футболисти. От няколко месеца Порточанов полага кански усилия да продаде Радостин Кишишев в чужбина. Въпреки че има желаещи, всичко до момента се проваля от желанието на клубния бос да получи огромната част от трансферната сума при подписването на договора. Така единият му резервен вариант отпада - вероятно поради предчувствието на самия Порточанов, че може да бъде сменен и да не бъде в клуба при пристигането на следващите траншове от сегашните трансфери.
На "Кърниградска" в София, където е седалището на БФС, се говори, че началникът на "Нефтохимик" има и друг вариант. Той е подготвил почвата да приеме всички мачове на националния отбор на стадион "Нефтохимик" от следващата година. Това не е нова идея и в момента има отбор противници, но се очаква пречките да отпаднат след Нова година. Тогава телевизионните и рекламните права за мачовете на националния отбор ще преминат в немския концерн УФА (сега те са на ЦВЛ). На "Кърниградска" смятат, че УФА ще избере за подизпълнител на договора в България фирмата "Танев, Сираков и ко. ", която е в много близки отношения с треньора на националния отбор Христо Бонев. Смята се, че Порточанов вече е направил първи стъпки към споразумение с тях и е предложил конкретен план за подялбата на рекламните приходи от паната и транспарантите на стадиона при мачовете на националния отбор. И тази алтернатива обаче може да срещне сериозни спънки. Не е тайна, че представителят на УФА в България Валентин Михов е на нож с Порточанов. В тази ситуация президентът на "Нефтохимик" изгуби присъствие на духа и де факто сам започна война - срещу депутата от Бургас Йордан Цонев, срещу някои медии край морето и срещу софийските клубове, които набеди в конспирация за унищожаване на неговия отбор. Порточанов дори даде пресконференция на всички тези теми. Час и половина той разпръскваше обвинения, дори поиска депутатския имунитет на Цонев, размахваше документи и твърдеше, че ревизиите във ФК "Нефтохимик" са показали, че всичко там е наред. През цялото време Порточанов не обели дума за това, което всъщност е неговият проблем - че спонсорството на "Нефтохимик" от страна на Нефтохим просто е незаконно, защото рафинерията е на загуба. Освен това мустакатият бос твърде фриволно си служеше с термина ревизия, когато всъщност описваше обикновени вътрешни данъчни проверки в клуба. Фактически в него ревизия скоро не е правена и тя изрично е поискана в докладната записка на Тома Жеков, началник главно управление "Държавен финансов контрол", след ревизията в Нефтохим.
Порточанов дотолкова си изпусна нервите, че заплаши с митинг и намекна, че на хората в Бургас малко им трябва, ако някой им палне искрата. "Тогава не знам какво ще стане", апокалиптично предрече Порточанов.
Всъщност всичките му ходове са чиста манипулация и демагогия. Вестник "168 часа" вече написа, че атаката срещу "Нефтохимик" е просто измислена - и то от самия Порточанов. Така той воюва с вятърни мелници, но това му позволява да гради имидж и фактически той да създава напрежение сред бургаските запалянковци. Още един манипулативен ход беше декларацията на футболистите в негова защита. Те заплашиха, че няма да играят в първия кръг от новото първенство, ако Порточанов бъде махнат. Декларацията била подготвена, след като в съблекалнята влязъл емисар на клубния президент и подкокоросал играчите, че ако Порточанов бъде свален, те ще останат без пукнат грош. Броени дни по-късно, без Порточанов да е мръднат дори на милиметър от президентския стол, същите тези футболисти играха без премия срещу норвежкия "Бран" в турнира за купата на УЕФА. ЦСКА пък по това време се бореше с румънския "Стяуа" за по 2 хиляди долара на човек според съобщенията в медиите.
В неделя, на 3 август, вечерта "Нефтохимик" със сигурност ще играе срещу "Локомотив" (Сф) в първия кръг на А група и в града дори витаят слухове, че мачът е уговорен на президентско равнище.
Така Порточанов сам легализира войната си с Йордан Цонев и стана неин инициатор. За разлика от него депутатът нито веднъж публично не се ангажира с персонални нападки. Макар че отрича да организира акция срещу Порточанов, не е тайна, че Йордан Цонев му има зъб от времето, когато беше президент на "Черноморец". За разлика от бившия си колега обаче Цонев вкара всичките си действия в рамките на закона и действа въздържано и културно. Никой не може да го обвини, че иска да унищожи Порточанов или "Нефтохимик". Абсолютно легитимно е само твърдението, че покрай акцията за спасяване на нефтокомбината футболният клуб просто е попаднал "в линията на огъня".
В бургаските медии за наследник на Порточанов вече се спряга името на втория човек в местния център на СДС Венцислав Чамурджиев. Той категорично отрече това. Така се натрапва мнението, че Порточанов ще бъде оставен сам да стигне до неизбежното си сгромолясване, след като бяха отрязани всичките му източници на финансиране. Човек от счетоводството на "Нефтохимик" заяви пред "Капитал", че клубът има заделени пари горе-долу до Нова година. Положението ще стане опасно, ако Радостин Кишишев не бъде продаден, понеже ръководството му е обещало сериозен трансферен транш, от който той не е получил още и стотинка. Ако се наложи да му бъде платен, това де факто ще разори клуба.
Ако "Нефтохимик" продължи и в първенството без премии, както беше срещу "Бран", футболистите ще започнат да играят слабо, да продават мачове, да бягат в други отбори. Тъкмо това е най-тъжното на цялата ситуация. Ако има атака, тя очевидно е насочена срещу схемата "Порточанов". Той вероятно сам ще си отиде, понеже е приключила системата за облагодетелстване. От това много повече ще пострада най-приятният български отбор, който в последните години направи истински фурор у нас. "Нефтохимик" просто ще се разпадне. А Порточанов ще се оттегли с толкова пари, че да е спокоен не само той, но и всичките му наследници.
Вероятно дори след оттеглянето на Порточанов ще бъде много трудно да бъде изправен клубът на крака, а има и още нещо. Едва ли най-лицеприятното последствие от цялата акция ще бъде замяната на Порточанов с Чамурджиев. Най-влиятелният вестник в Бургас, "Черноморски фар", разкри, че той е свързан със структури на ВИС-2 в района. Твърди се, че точно Чамурджиев е издигнал преди няколко месеца Йордан Цонев до първи човек на СДС в Бургас. Край морето депутатът отдавна е наричан "синият Премянов" и не без страхопочитание се припомня, че преди 10 ноември е бил крупие - по времето, когато в цяла България имаше само три казина и в тях работа се намираше главно с протекциите на спецслужбите.
Но както за съжаление често става в нашия футбол, и тези, които идват, и тези, които си отиват, все са маскари.
Да не се бърка банковата тайна с банковата приватизация
С приватизацията на ОББ се слага началото на един изключително важен процес за финансовата система, икономиката и обществото - приватизацията на банките. Целта е кредиторите на България и данъкоплатците да се убедят, че повече няма да плащат милиардните сметки за спасяване на българските банки. Най-важното сега е да няма никаква приемственост между завършилия с идването на борда процес на източване и приватизацията. Това може да се гарантира с публичност и прозрачност на процеса. Задачата изобщо не е сложна - става въпрос за няколко държавни банки, за които да се подберат стратегически инвеститори. Цената не е определяща в случая. Важни са реномето на инвеститора, ангажиментът му при промяната на мениджмънта и алтернативността, при която се взема решението за избор на купувач.
При първата сделка с ОББ обаче нещата тръгнаха в опасна посока. Първо, там нямаше алтернативност - но това е малък проблем. Българските банки са рискови, да речем, че освен българите само Европейската банка е склонна да инвестира. Основната тревога обаче е, че цената на сделката остана в тайна и не беше съобщена публично. Ангажиментът за инвестиции е едно, цената на сделката е друго. Ако са верни изтеклите информации за цена 5 млрд. лева за банката, нещата са, меко казано, много странни. Явно у нас всичко е отредено да тръгва някак накриво. Всички си спомнят скандалите около първите приватизационни сделки. След като с приватизацията има натрупана толкова много печал, защо се допускат съществуването на някакви (каквито и да са) съмнения и при продажбата на банките. Все едно, когато Агенцията за приватизация продаваше "Соди" на "Солвей", да не беше съобщила цена и обещани инвестиции (разделено), защото в договора с купувача има клауза за конфиденциалност. Купувачите могат да настояват за каквито си искат клаузи, важно е при банковата приватизация да има правила, които да пазят интересите на обществото. Защото сделките "Соди" и ОББ са сравними като размер, но от гледна точка на данъкоплатците и националната сигурност ОББ все пак е втората по големина банка в България. Не може цената, на която се продава, да е тайна. Ако настоява да остане тайна, просто Банковата консолидационна компания (БКК) не трябва да продава повече банки. Всъщност въпросът защо БКК, а не Агенцията за приватизация продава банките изобщо не е лишен от смисъл.
e-mail: pisma@capital.bg или на адрес:София 1000, ПК198в. "Капитал", за главния редактор.
Порточанов - "президент" или обикновен мошеник
Винаги е било особено дразнещо да се гледат парвенютата, които надуто се разпореждат в ложите по стадионите в качествата си на президенти по време на футболните мачове. Страшно става обаче, когато тези президенти започнат да раздават премии, да купуват и продават футболисти, да изказват пред обществото ценни мисли за нуждата от данъчни преференции за спорта. В общи линии в българския футбол има два типа президенти - гравитиращи към мутрите "бизнесмени", които работят главно "в кеш" и нямат против да преперат някой лев през футбола, а и да натрупат "имидж". Другата група са обикновени мошеници, които са закачени на някоя далавера и футболът е средството да си я бранят. Точно такъв е случаят с президента на бургаския футболен клуб "Нефтохимик" Порточанов. (Казват, че бил приятел на Николай Добрев и на много други червени.)
Въпросният Христо Порточанов безспорно е достигнал върха в далаверата във футбола, защото е успял да направи така, че той само да е на кяр, а държавното предприятие Нефтохим само вътре. Първо, Порточанов се титулува за президент, обаче държавната рафинерия плаща разходите на клуба от до. Интересно защо шефът на рафинерията не е президент при положение, че годишната субсидия е над 1 млн. долара. Второ, вече като президент на едноименния клуб "Нефтохимик" през фирмата си "Нефтохимик" ЕООД (какво странно съвпадение) Порточанов прави откровени далавери, като неясно защо получава преференциални условия - цени и разсрочено плащане, да продава горивата на Нефтохим. Чиста работа, но има и още - строежът на стадиона в Бургас. В цялото си плачевно финансово състояние държавната фабрика тръгнала да строи стадион за 3-4 млн. долара. Кой организира - Порточанов. Кой строи - пак той. Кой експлоатира - продава реклама, билети за срещи и т.н. - няма нужда да се пита повече.
Че Порточанов е обикновен мошеник, е толкова ясно, че няма накъде повече. И най-вероятно скоро пак ще бъде футболен президент, но на отборчето в Централния софийски затвор.
e-mail: pisma@capital.bg или на адрес:София 1000, ПК198в. "Капитал", за главния редактор.
Пазари и цени: контролът активен, обществеността пасивна
Разгарът на лятото се свързва със закономерното намаляване цените на земеделската продукция в търговската мрежа. Действително нормално е те да се влияят най-вече от чисто пазарни фактори, а не толкова от субективната намеса на административните контролни органи или стремящи се към бърза печалба търговци. Но все още можем да установим, че цените не са толкова нормални, колкото би трябвало да бъдат по това време на годината. Обремененото от този факт обществено внимание се изостря още повече, когато с въпроса се заеме висша държавна институция като правителството. Но какви според сблъскващия се ежедневно с този проблем гражданин са причините и механизмите за неговото преодоляване?
Едва 1/5 от анкетираните търсят корените на високите цени в реалистични причини: 6% от запитаните са на мнение, че дефицитът на стоки по пазарите ни е основен фактор за завишените им цени, а 14% ги свързват с високите разходи на производителите. По-голямата част от гражданите (80% от запитаните) отдават високите цени на нетрадиционните за пазарната логика, но типични за българския пазар, рекет и изнудване от страна на прекупвачите.
Възможните механизми за противодействие са главно два - строг контрол от съответните държавни органи и активно съдействие от страна на обществеността. През последните седмици все по-често сме свидетели на прилагането на първия. В помощ на втория бяха открити горещите телефонни линии, на които възмутени потребители имат възможност да сигнализират за високи продажни цени. Само 6% от анкетираните заявяват, че вече са прибягнали до услугите на предложените телефонни линии, а преобладаващата част, 64% от тях, изразява готовност за такова съдействие. Една от основните посочвани причини за отсъствието на практическа реакция е липсата на достатъчна информация към кого точно да се обърнат. Фактът обаче не трябва да бъде абсолютизиран, тъй като склонността към определено действие не е непременно свързана с прилагането му на практика. Още повече че 30-те процента категорично отричащи извършването на подобен акт не са за пренебрегване.
В този смисъл не е изненадваща силната поляризация на мненията по отношение ефекта от намесата на правителството в тази посока. Общественото мнение по този въпрос е относително равномерно разпределено - 48% вярват, че правителствените мерки ще окажат благоприятен ефект и ще доведат до спадане на цените, а 52% се отнасят скептично към предприетите начинания.
Въпреки немалкото съмнение в успеха на започнатите пазарни проверки не може да бъде омаловажено желанието на хората за осъществяване на действително ефективен контрол върху ценообразуването - контрол, който обаче не бива да прераства в познатото от недалечното минало администриране на цените, изпадащо в противоречие с духа на свободната пазарна икономика.
Данните са от представително за София проучване, проведено от агенция Alpha Research Ltd. по поръчка на вестник "Капитал" в периода 29 - 31 юли 1997 г. Духът на Варшавския договор е обсебил българската армия
Антон Тодоров
Полезно е да се анализира до каква степен мнението на Генералния щаб на Българската армия, че трябва да запазим оперативно-тактическите ракетни комплекси СС-23 "Спайдър", е адекватно на съвременната военнополитическа ситуация в региона. Еднозначно може да се заяви, че изразеното от висшите военни становище по проблема категорично доказва две неща. Първо, то е публична демонстрация на невежество по отношение на стратегическите перспективи пред България. Второ, недвусмислено показва, че духът на Варшавския договор продължава да ги посещава.
Основният аргумент, който се изтъква, е, че ракетните комплекси СС-23 балансират превъзходството на Турция и Гърция в танкове и друго конвенционално въоръжение. Така поставен, този аргумент издава стряскаща некомпетентност. За да може да изпълни възпиращата си функция, това оръжие трябва да бъде снабдено с ядрена бойна глава. Безпристрастните съдебни заседатели във всеки от нас са в правото си да запитат защо. Причината е, че тези ракетни комплекси не представляват високоточни оръжия, като крилатите ракети например, чиято хирургическа точност позволява изпълнението на бойните задачи да става и с конвенционален заряд. По време на операция "Пустинна буря" американските ВМС демонстрираха едно от военнотехническите си чудеса - крилатите ракети "Томахоук", при които фантастичната точност на попадението в целта изисква обикновен фугасен заряд. При ракетите, които България притежава, отклонението от целта варира между 300 и 370 метра (според американските експерти Уилям Аркин и Робърт Норис в книгата им "Ядреното въоръжение на Съветския съюз", стр.257). При конвенционална бойна глава от 450 кг поразяващият ефект срещу оръжейните единици на противника (а не срещу живата му сила) е в радиус от около 300 метра. Елементарно е да се осъзнае, че с подобен заряд и при тази течност ефектът в реална бойна ситуация е близък до нулата. Пример за подобна неефективност бяха иракските атаки срещу Израел по време на войната в Залива с ракетите "Ал Хюсеин" и "Ал Абас", които представляваха модернизиран вариант на руските "Скъд". Ефектът от употребата им беше изключително в сферата на психологията. По същия начин и при ракетите СС-23 единствено мощен ядрен заряд (по стандарта на този клас ракети той е 100 килотона) би могъл да компенсира отклонението в прицелването и да постигне целите, които му се възлагат. Това заключение незабавно поставя следващия въпрос - има ли днес в България ядрени бойни глави от ерата на Варшавския договор. Информацията е фрагментарна и откъслечна, затова и изводите до голяма степен са умозрителни и в някаква степен базирани на екстраполация. Във всеки случай едно е сигурно: по време на тоталитарния режим в България е имало съветско ядрено оръжие (справка: "Бюлетин на атомните учени" септември/октомври 1996 г., стр.63). Каква е съдбата на ядрените бойни заряди на това оръжие след разпада на Варшавския договор е "загадка, обвита в тайна и разположена в мъгла". А що се отнася до това в каква стратегическа концепция се вписва това оръжие, тук яснотата е значително по-голяма. В случай на война сателитната ни армия трябваше (подобно на останалите от съветския блок) да бъде абсорбирана от съветските въоръжени сили и да премине под оперативния контрол на Генералния щаб на Съветската армия. Затова и армията ни продължава да не е истинска национална армия. Тя и досега не е обучена, разположена, структурирана и екипирана, за да изгради една цялостна, ефективна отбрана на националната територия. Поради това разпадането на Варшавския договор, който беше изключително политически алианс с цел поддържане на господството на Москва (за разлика от НАТО, която е изключително военен съюз), премахна до голяма степен политическия контрол на Кремъл, но запази военнополитическия и военнотехническия такъв. Това заключение с особена сила важи за българската армия, която беше принудена да се ангажира и обучава за следната хипотетична ситуация: да осъществява поддръжка на руско нахлуване към Проливите и да разчиства коридор в Тракия. Ядрената артилерия се възприемаше от западните експерти като ефективно възпиращо средство срещу съветското конвенционално превъзходство. Какво направиха Съветите и Варшавският договор? Те просто създадоха аналогична по бойни възможности ядрена артилерия до началото на 80-те години и по този начин лишиха от смисъл и направиха напълно безперспективно това средство за доставка на ядрени боеприпаси, на което стратезите в НАТО отдаваха базисно значение (концепцията за "гъвкавото реагиране" в документа МС 14/3). Българската ядрена артилерия трябваше да разруши в блицкригова операция отбраната на Гърция и Турция, затова по време на учения в Южна България се отработваше непрекъснато тактиката на ядрен вал . Освен това от средата на 80-те години в България бяха разположени бомбардировачи със среден обсег, способни да носят ядрено оръжие. Тогава на военен парад в София дори беше демонстриран един от тях. През 1987 г. въпреки пропагандната кампания на тоталитарния режим за превръщането на Балканите в безядрена зона, в България бяха разположени 72 ядрени заряда за друг клас оперативно-тактически ракетни комплекси - СС-12 М "Скейлборд", изтеглени от 3 бази в бившата Източна Германия (Бишофсверда, Варен и Вокул) и 1 в бившата Чехословакия (Хранице). Причината за тази камуфлажна акция тогава бе желанието на Москва, от една страна, да създаде впечатление, че се изпълнява подписаният в края на същата година съветско-американски договор за ликвидация на ракетите със среден и по-малък обсег, а от друга - да се съхранят бойните глави. А носителите на тези бойни глави (по руската терминология 9К76 "Темп-С") впоследствие се оказаха в Украйна, а през 1992 г. тези четири бригади ракетни комплекси бяха върнати в Русия, след като според Лисабонското споразумение, допълващо договора СТАРТ-1, Украйна трябваше да се превърне в без-ядрена държава заедно с Беларус и Казахстан.
Парадоксално е, но обявеното за непосредствен национален интерес членство в НАТО има своите противници в лицето на сега управляващите. Те трябва ясно да осъзнаят, че цената за запазването на тези практически безполезни ракетни комплекси не си струва. Тя е нито повече, нито по-малко загуба на всички (и без друго оскъдни) шансове за пълноправно членство в НАТО. Шансовете ни се свиват подобно на шагренова кожа и поради късогледата, но явно толерирана като правителствена политика практика на военно сътрудничество с тоталитарни и терористични държави и режими. Как иначе да си обясним посещението наскоро на военния министър на ЮАР Джо Модисе, функционер на поддържаната някога от КГБ протерористична и прокомунистическа партия АНК и на режим, който в момента провежда тясно сътрудничество с държави като Сирия (през януари тази година двете държави сключиха сделка за доставка в Сирия на танково оборудване на стойност 600 млн. долара), Судан, Либия. Поканен бе и военният министър на Виетнам, като беше обяснено, че държавата, чийто представител е той, е много перспективен купувач на резервни части и оборудване за самолети "МиГ". Само никой не ни обясни как ще плаща тази държава в опустошено финансово състояние, с 18 млрд. долара дълг само към Москва по стари оръжейни доставки (според Сюзан Лабен). При това управлявана от комунистическа партия, с експанзионистични амбиции в района (30 000 виетнамци още са в Камбоджа). Звучи нелепо, но скоро бихме могли да очакваме в България да пристигне и полковник Кадафи. Още повече че през 1996 г. тогавашното правителство е доставило на аналогичното като характеристики управление на Ким Чен Ир в Северна Корея 15 метрични тона експлозив (в. "Вашингтон таймс", 19 февруари 1997 г.).
Продължаването на тази недалновидна политика, съчетано със запазването на такива реликви от ерата на Варшавския договор, каквито са ракетните комплекси СС-23, само ще подскаже на Запада, че българската външна политика продължава да мисли едно, да говори друго и да прави трето - нещо, което новото управление обеща да ликвидира като политическа практика.
И за науката е необходим закон за лустрацията
По повод обсъждането на закона за досиетата и свързания с него закон за ограничаване на правата за упражняване на определени дейности, често споменаван като закон за лустрацията, искам да припомня, че първият такъв закон в новата демократична България беше законът "Панев".
Приемането на този закон изигра определена положителна роля за развитието на науката. За съжаление обаче правителството на Беров не приложи закона на практика. Това, както и пълното му отменяне от мнозинството на БСП в предишното Народно събрание, имаше много негативни последствия. Рязко нарасна изтичането на мозъци от страната. На практика почти сто процента от младите хора с познания и данни за работа в науката напускат България още щом се дипломират. За това допълнително спомага и законът за повишена възрастова граница за пенсиониране на учени. В условията на остра безработица и силно ограничени възможности на държавата да финансира науката се оказва, че контингентът на учените у нас е прогресивно застаряващ. Науката ни не може да се очисти от старци, които не просто не стават за нищо, но които дори и на млади години като принос са можели да посочат само своята вярност към идеите на "партията". Стига се дори до парадокса един икономист, господин Беров, който получи възможност да приложи на практика своите идеи и който в резултат на това съсипа държавата, да бъде избран в академията.
Крайно време е законът "Панев" да бъде върнат и пенсионната възраст за учени да бъде приведена в съответствие с Кодекса на труда. Впрочем Министерството на образованието, науката и технологиите трябва и дори е задължено да проведе операция "Комар" в научните съвети още преди това. Списъкът на "ченгетата" на повечето места направо е известен. При въвеждането на закона "Панев" тези хора отначало не посмяха да подпишат декларация, че не са доносници, и около половин година по-късно, както изглежда, след като получиха уверения от правителството, че няма да бъдат извършени проверки, масово подписаха и влязоха в научните съвети. Елементарно е да се провери истинността на техните декларации. Бих посочил дори, че това е не само право, но и задължение на министерството. Достатъчно е законът да е бил в сила към датата на подписването, за да е налице престъпление, за което се полагат до три години затвор. Сега, когато се подготвят новите комисии и специализираните научни съвети, това трябва да е първата работа на МОНТ, иначе същите хора ще се окажат отново на власт и науката у нас ще продължи да потъва.
Ст.н.с. д.х.н. Исак Аврамов.
Одисеята с визите на търговците продължава
Причината, поради която Ви пиша, е публикуваната от вестник "Капитал" информация за визовите услуги, които БТПП предлага. От краткия материал става видно, че палатата посредничи при издаването на визи за няколко държави, между които и Република Турция.
За съжаление имах възможността да се убедя, че тази услуга не е достъпна за всички членове на палатата. За да не бъда голословен, ще приведа следния пример.
На 21.07.1997 г. се опитах да подам необходимите документи, за да командировам мой служител в Република Турция. След като щателно ги прегледа, служителката на БТПП любезно отговори, че не може да ги приеме. Аргументът й бе, че паспортът на съответния служител е издаден от РДВР на град, който е на територията от компетентност на консулството на Република Турция в Бургас. Напразни останаха усилията ми да я убедя, че този факт едва ли е от съществено значение, тъй като и седалището на дружеството ми, и местожителството на командированото лице е град София. Служителката ми препоръча да се обърна към БТПП, град Бургас.
На следващия ден (22.07.1997 г.) вече бях в БТПП, град Бургас. Описах накратко проблема и помолих за съдействие. Отговорът бе направо зашеметяващ. Отново изключително любезно ми бе обяснено, че подобна услуга може да бъде извършена само на дружества със седалище в Бургас.
Оставям настрана всички неудобства, разходи и пропуснати ползи от така описаната ситуация. Осъзнавам, че вината едва ли трябва да се търси единствено и само в БТПП. Притеснява ме фактът, че подобно отношение от страна на Република Турция към българските търговци е, меко казано, смущаващо. Тази "териториална дискриминация" създава бариера за развитието на търговските взаимоотношения между двете държави.
Надявам се чрез това писмо да предизвикам проверка по случая, която да отстрани тази неприятна "дискриминация".
По обясними причини оставам анонимен, с уважение към Вас и Вашия вестник.
БСП изстреля SS-23 срещу правителството
Лилия Филева
"На този етап унищожаването на ракетни комплекси SS-23 и SCUD не отговаря на националните интереси на Република България. " Това е записано в становището на междуведомствената комисия, която трябваше да сложи точка на недоразуменията около осемте ракети SS-23, с които засега разполага България. Скандалът беше потушен в разгара си, защото представителите на ангажираните с проблема институции и на парламентарните сили единодушно обявиха, че "тези ракетни комплекси са част от средствата за гарантиране на сигурността на страната и имат силен възпиращ ефект". Остава обаче фактът, че САЩ са ни обърнали внимание върху един (за тях) "стратегически въпрос", а някой в българската администрация не си е свършил навреме работата. Като резултат опозиционната БСП си намери удобен повод да провокира управляващите, макар и за сметка на националните интереси.
Сегашната администрация от своя страна се оказа неподготвена и допусна поредица от "технически и теоретични" обърквания. Така за една седмица осемте ракети SS-23 насила се превърнаха в най-дискутирания проблем на националната сигурност.
Докато накрая дори и американското посолство счете за необходимо публично да обясни какво всъщност е поискало: "Това в никакъв случай не е ултиматум, изискване или оказване на натиск, а е едно запитване с цел да се установи мнението на българската страна, като това запитване е предадено на ниско ниво посредством нон-пейпър."
Как "детонираха" SS-23.
По време на парламентарния контрол на 25 юли бившият министър на външните работи, сега депутат от БСП, Георги Пирински попита премиера Костов вярно ли е, че представител на чужда държава е поискал от правителството на България да бъдат унищожени намиращите се на въоръжение в Българската армия оперативно-тактически ракети, известни като SS-23, и какво е становището на правителството. Пирински не уточни откъде разполага с информацията. Изглежда, обаче ексминистърът и нереализирал се кандидат-президент е видял в казуса достоен повод да излезе от традиционното си състояние на политическа летаргия, за да опита със залп да притесни новите управляващи. Въпреки че като бивш държавник Пирински би трябвало да си дава сметка, че с провокирането на публичен скандал ще навреди повече на страната, отколкото на СДС.
След консултация премиерът Костов отговори, че на 25 юни в Министерството на външните работи е депозирана вербална нота, в която САЩ настояват да бъдат ликвидирани ракетните комплекси категория 1. Впоследствие обаче се оказа, че Костов е бил дезинформиран, тъй като не става дума за вербална нота, а за нон-пейпър, т.е. за документ, който не е официален и не изисква специално становище на правителството. В дипломатическата практика въпросите, засегнати по подобен начин, се уреждат между средната администрация в съответното министерство и посолство, без да бъдат ангажирани министърът на външните работи и посланикът. За гафа Костов наказа заместник-министъра на отбраната Румен Кънчев, който подвел премиера. А Надежда Михайлова обяви, че от страна на външно въпросът е движен от изпълняващия длъжността началник управление "Международни организации" Атанас Балтов (брат на Никола Балтов, говорител на правителството на Жан Виденов и впоследствие шеф на отдел "Концесии"). Факт е обаче, че уведомителното писмо от външно до Министерството на отбраната е подписано от заместник-министър Стефан Тафров, като адресатът във военното ведомство е зам.-министър Румен Кънчев.
Тафров, Кънчев и Балтов обаче, изглежда, са забравили за проблема, на което се дължи и забавянето на становището на българската страна. Докато обаче заместник-министърът на отбраната беше наказан с "последно предупреждение" от премиера, за колегите му от външно министерство засега няма последствия. Но проблемът за липсата на координация между държавните институции също беше осветен.
Недопустимо е депутат от опозицията, бил той и екс външен министър, да получава информация, засягаща националната сигурност преди държавниците, за които е предназначена. Реформаторското мнозинство ще трябва бързичко да "реформира" поне част от висшата си администрация, за да няма повече подобни "недоразумения" и необмислени реакции. При всички случаи са налице доказателства, че професионализмът на старите служители на външно е доказан при организирането и провеждането на активни мероприятия като това с руските ракети. Въпреки "административния" скандал конкретната тема също не е за подценяване.
Не са важни ракетите, а кой пита за тях.
В края на 1987 г. САЩ и СССР сключват договор за ракетите със среден и малък обсег на действие, който влиза в сила през 1988 г. Документът предвижда унищожаването на такива ракети на територията на двете страни, както и на ракети, тяхно притежание, намиращи се на територията на трети страни. След влизането на договора в сила военното разузнаване на САЩ стига до заключение, че СССР е "изнесъл" ракети SS-23 в ГДР, Чехия, България. Така през 1990 г. от Вашингтон проявяват интерес към българските ракети.
През октомври същата година посланикът на САЩ в България Хю Кенет Хил е връчил на министъра на външните работи Любен Гоцев (голям фен на купуването на руски МиГ-ове, сега развиващ мащабен бизнес) нон-пейпър по повод покана от президента Желю Желев инспекционна група да посети страната. В документа е отбелязано, че поканата за посещението се разглежда като първа стъпка "към намиране на задоволително разрешение на въпроса за демонтиране на тези ракети и оборудване". Представители на американската администрация посещават поделения, в които са разположени ракетите през 1991 г., запознават се и с част от документацията по покупката на ракетите. Според документите България е закупила установките преди подписването на договора и следователно той не може да бъде приложен спрямо тях. България е договорирала покупката през 1983-1984 г. и ракетите са доставени през 1986 г. Американците си тръгват убедени, че е спазена буквата на договора, но духът му е нарушен. Междувременно Унгария и Чехия унищожават ракетите, разположени на тяхна територия, и в момента такива има само в България и Словакия.
В нон-пейпъра от 25 юни е посочено, че, "отчитайки положителните промени, настъпили в България след края на студената война, американското правителство настоява наличните балистични ракети от категория 1, т.е. SCUD и SS-23, да бъдат унищожени". Искането е мотивирано с това, че установките са остатък от студената война и са остарели морално, за да бъдат използвани за целите на националната отбрана. Докато обаче през 1991 г. София е обект на внимание в контекста на отношенията между Москва и Вашингтон, сега става дума за отношения пряко между САЩ и България.
Едно от основните опасения на САЩ е, че "някои части, например системите за управление, могат да бъдат потенциално средство за разпространение, ако попаднат в държави, които разработват свои ракетни системи". Всъщност във Вашингтон се опасяват от възможно "изтичане" към страни в Близкия изток.
Иначе според представители на Генералния щаб българските SS-23 имат отбранително значение. Освен това в сегашното състояние ракетите не могат да пренасят ядрени бойни глави.
Въпреки че запитването дойде непосредствено преди мадридската среща, абсурдно е да се смята, че унищожаването на ракетите би било условие за приемането ни в НАТО, твърдят дипломати. По-вероятно е американската страна да сондира каква ще е реакцията на кабинета Костов. Неслучайно в нон-пейпъра е отбелязано, че САЩ са имали намерение да повдигнат въпроса още през 1995 г., но не са го направили, защото по всяка вероятност са предвидили реакцията на социалистическото правителство. Докато обаче в София политици и управленци си изясняваха позициите, в Румъния използваха скандала с ракетите, за да аранжират новината в смисъл, че България и Словакия променят позицията си към НАТО. Публикации по темата се появиха и в македонски вестници.
Американският "дипломатически намек" по всяка вероятност ще бъде подновен в подходящ момент. Още повече че в официалната българска позиция е записано: "В перспектива ролята на такъв тип въоръжения ще бъде преценявана в светлината на подготвяните нова Стратегия за национална сигурност и Военна доктрина на Република България, както и с оглед на осигуряването на външни гаранции за националната сигурност в рамките на стремежа за присъединяване на България към европейската система за сигурност и НАТО. " За особения интерес на САЩ (въпреки неформалния характер на запитването) свидетелстват и всички известни и неизвестни източници от Държавния департамент, които с особено желание коментираха въпроса с българските SS-23, след като той стана публичен.
