Агенцията за приватизация проведе търг с явно наддаване на за продажба на 18.5% от капитала на "Гама - кабел" АД, гр.Смолян. Търгът беше спечелен от "Прокомплект"АД - София. Купувачите трябва в 14-дневен срок да заплатят тръжната цена и да подпишат договора за продажба. "Гама - кабел" АД произвежда изолирани проводници и извършва ремонти дейности. Предприятието реализира 80% от продукцията си на вътрешният пазар. Оборотът му за миналата година възлиза на 1553 млрд. лв. Шейсет и седем процента от капитала на предприятието са били предложени още в първата вълна на масовата приватизация. Всичките акции са били изкупени още на първата тръжна сесия. След търга 6.6% са за продажба при преференциални условия и 7.9% са предназначени за реституционни искове.
Още две банки са регистрирани като инвестиционни посредници
През миналата седмица Комисията по ценните книжа и фондовите борси вписа в регистъра си увеличение на капитала на ПФ "Фармстаринвест" АД - Кюстендил, от 362.627 на 372.639 млн. лв. Беше променен и съставът на управителния съвет на ПФ "Гарант-инвест" АД - Кюстендил, за нов член и заместник-председател се избира Сотир Илиев, който изпълняваше длъжността зам. изпълнителен директор на Агенцията за приватизация по времето на Веселин Благоев. Освен това КЦКФБ взе решение още две банки - "Първа инвестиционна банка" АД, София, и "Столична общинска банка" АД, да бъдат регистрирани като инвестиционни посредници. Според Закона за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества банките могат да изпълняват дейност като инвестиционни посредници, без да кандидатстват за лиценз, но след като се регистрират в комисията.
На заседанието си членовете на комисията са обсъдили мерките, които трябва да се приемат във връзка със санкционирането на лицата, които неправомерно използват в името си думите инвестиционно дружество, инвестиционен фонд или други, равнозначни на тях. Предвидените в закона глоби са между 200 хил. и един милион лева за физическите лица - управители на фирмите, и до 5 млн. лв. за юридически лица, които нарушават това ограничение. Необходимостта от регулация на този вид дейност назрява особено след учредяването на фондовата борса и очакваното избуяване на извънборсовия пазар през септември. Тогава депутатите ще приемат промените в закона за приватизацията, с които ще бъде разрешена търговията с акции от дружества, раздържавени срещу инвестиционни бонове.
Новото ръководство на БКК ще опита ускорено да приватизира банките
Петър Жотев, бивш служител на международния отдел на БНБ, Световната банка и "Ърнст енд Янг", беше избран за изпълнителен директор и член на борда на Банковата консолидационна компания. В петчленния управителен съвет на холдинга освен него влизат финансовият министър Муравей Радев, заместникът му Пламен Орешарски, вицепремиерът Александър Божков и шефът на "Банков надзор" Емилия Миланова. Според решението на общото събрание на БКК Орешарски и Миланова са другите две нови лица в борда, като от него бяха освободени Димитър Димитров, доскоро подуправител на БНБ, Валентин Цветанов - настоящ подуправител, и Здравко Бальозов - също от централната банка. С това може да се каже, че кадровите промени в основните финансови институции са приключени.
Банковият холдинг ще опита да осъществи приватизацията на Пощенска банка, Експресбанк и Хебросбанк до края на годината и продължава да очаква оферти за купувачи на "Биохим", обяви новият изпълнителен директор на БКК Петър Жотев. Ако това амбициозно начинание бъде успешно приключено догодина, единствената останала държавна банка (без ДСК) ще бъде Булбанк. Правителството се е ангажирало до края на 1998 г. да приключи с приватизацията на държавните банки и от тази гледна точка изтеглянето на "графиците" на повечето от тях дава по-голяма вероятност срокът на бъде спазен.
След като Обединена българска банка вече е в частни ръце, най-подготвена за следваща приватизационна сделка изглежда Експресбанк с вероятни купувачи корейският концерн "Деу" и "Райфайзенбанк". Според досегашния изпълнителен директор на БКК Димитър Димитров до края на август трябва да са готови информационните тръжни пакети за Пощенска банка и Хебросбанк. Засега обаче оптимизмът за скорошна сделка с държавната банка в най-лошо финансово състояние - "Биохим", е по-сдържан.
Митниците продадоха гнили цигари
Главно управление "Митници" продаде шест контейнера конфискувани цигари с публичен търг миналия вторник. С оферти в тайното наддаване за 2.2 милиона пакета "Ротманс", "Уинстън" и LM се включиха 26 фирми. За първи път митниците пласират задържана акцизна стока с търг, обяви шефът на управлението Пламен Минев. Победителят в конкурса даде цена от 25 цента за пакет, което е 2.5 пъти повече от началната цена. Митниците ще спечелят над половин милион долара от сделката с цигарите, които са овлажнени от дългия престой по складовете, каза още Минев.
"Мобилтел" е погасил част от дълговете си към митниците
В началото на миналата седмица "Мобилтел" изплатиха всичко дължимо по временния внос на мобилните си телефони, или около 2.02 млрд. лева. На 23 юли митницата на аерогара "София" покани "Мобилтел" да представи в едноседмичен срок банкова гаранция по временния внос на изградените стационарни модули за около 5 млрд. лева. Фирмата е представила банкова гаранция, но тя е от поставената под особен надзор Капиталбанк. На 1 август подобна гаранция не беше представена. "Сега ние ще ги поканим да преоформят временния внос в редовен. Можем и да пристъпим към принудително събиране на вземанията си, но смятам, че в края на краищата "Мобилтел" ще представи банкова гаранция", каза шефът на столичното митническо управление Петко Петков. Очакваше се Красимир Стойчев да се измъкне от плащанията към митниците, като прехвърли модулите на офшорна компания и от нейно име ги апортира в капитала на "Мобилтел". Според закона за чуждите инвестиции в такъв случай той ще е освободен от митни сборове. За целта обаче Стойчев трябва да свика общо събрание на "Мобилтел" и да увеличи капитала. Докато съдът регистрира увеличението, той може пак да избегне плащането, като учреди залог в полза на финансовото министерство. Самият Стойчев отрече пред "Капитал" подобна възможност. "Внасяме банкова гаранция от голяма швейцарска банка. Легализацията на документите изисква време, но предполагам, че до седмица всичко ще е наред", каза шефът на "Мобилтел". Красимир Стойчев обаче отказа да назове името на банката, докато всичко не бъде готово.
Практически митниците изчистиха проблемите си с останалите големи длъжници по временния внос. СО МАТ си плати главницата от около 500 млн. лева. Делото с Булгарлизинг влезе в съда. Оказа се, че "Нова телевизия" дължи едва 64 млн. лева, за които има представени достатъчно гаранции.
Мутрите и политиците пропуснаха мача на ЦСКА
Без особено присъствие на мутри и политици премина официалната загрявка преди новото футболно първенство - мача на ЦСКА срещу "Стяуа" от Шампионската лига. Единствените по-сериозни представители на двете категории наши сънародници бяха президентът на Мултигруп Илия Павлов и лидерът на БСП Георги Първанов.
Павлов, който е и шеф на червения клуб, седеше в центъра на официалната ложа, заобиколен предимно от колеги във футболния бизнес - президента на румънския шампион Марчело Пушкаш и мениджъра на "Пари сен Жермен" Рикардо. Българските клубни босове бяха представени скромно от двама ветерани в бранша - шефа на "Локомотив" (Сф) Николай Гигов и първия човек в "Добруджа" Стефан Колев, известен у нас и като представител на "Пума". Новоизпечените президенти на клубове с дебели вратове липсваха от футболното събитие номер 1 за последните няколко месеца.
Георги Първанов отсрами политиците, които иначе обичат да трупат имидж покрай футбола. Сред поканените бяха кметът Стефан Софиянски и президентът Петър Стоянов, но те не се появиха. Държавата бе представена от спортния министър Цвятко Барчовски. Армейски дух на обстановката придаваха военният министър Георги Ананиев и началникът на Генщаба генерал-полковник Михо Михов. Заклетият фен на ЦСКА Добри Джуров обаче пропусна тази проява на любимците си.
Разследват ръководството на ТСБанк за злоупотреби
Трима бивши изпълнителни директори на Търговска и спестовна банка - Любомир Гибински, Стефан Георгиев и Николай Златев, бяха подведени под отговорност за раздаване на необезпечени кредити. Любомир Гибински има наложена мярка за неотклонение "задържане под стража" и беше прибран в следствения арест при акция на НСлС и ЦСБОП в петък. Другите двама ексбанкери остават на свобода, но срещу гаранция от 20 милиона лева.
Бившите директори са обвинени в длъжностни престъпления по чл.282, ал.3 от Наказателния кодекс. Следствието е възбудено към 31.07.1997 г. с личния подпис на главния прокурор Иван Татарчев. Обвинението гласи, че тримата са раздавали необезпечени заеми на фирми от своето близко обкръжение в размер на близо 4 милиарда лева. От три до десет години зад решетките очакват тримата финансисти, в случай че бъдат признати за виновни.
Оперативни работници на ЦСБОП обискираха домовете на ТС-банкерите в петък. Според МВР оттам са иззети документи, които уличават Гибински, Георгиев и Златев в крупни злоупотреби. Бившите шефове са раздавали валутни заеми в размер на 45.2 милиона долара и 20 милиона германски марки, било установено в хода на операцията. Възможно е в процеса на следствието за ТСБанк да бъдат повдигнати обвинения и на още хора, твърди прокурорът от Главна прокуратура Михаил Дойчев, който оглавява междуведомствената група, разследваща причините за финансовата криза от 1995-1996 г. ТСБанк беше обявена в несъстоятелност на 10 април т.г. от фирменото отделение на Софийски градски съд. Дълговете й възлизат на 2 милиарда и 300 милиона лева, сочеше заключението на магистратите.
Търговията с левови депозити замира
Десислава ПОПОВА
Търсенето на междубанкови депозити остана изключително ниско и през миналата седмица, а лихвите паднаха до 1.5-1.75 на сто годишно по сделки за един-два дни. Лихвите по такива депозити в марки и долари са съответно три и пет процента годишно, което направи инвестициите в левови инструменти крайно непривлекателни.
В сряда се появи краткосрочно търсене на малки обеми левове за плащане на закупените на 28 юли три- и шестмесечни сконтови книжа с общ номинал 30 млрд. лв. Като цяло обаче предлагането на левов ресурс надвишаваше многократно търсенето, въпреки че в банките спряха да влизат пари от падежи на четириседмични сконтови ДЦК. Свободната ликвидност на банките се насочваше към валутния пазар с цел по-големи печалби от лихви по валутни депозити, но това не се отрази на състоянието на междубанковия пазар на депозити.
Въпреки голямото търсене на ДЦК средната доходност до падежа на тримесечните бонове леко се увеличи до 1.38 процента от 1.36 на сто на 21 юли. БНБ повиши ОЛП до 5.50 на сто годишно от 5.42 процента, в сила от понеделник, 4 август.
За тази седмица министерството намали номиналите на предлаганите емисии, като тримесечните са за четири млрд. лв., а едногодишните за осем млрд. лв. Максималният обем ДЦК, който един първичен дилър може да придобие чрез състезателни поръчки, бе определен на 15 процента от заделените за такива поръчки ДЦК за тримесечните и на 35 на сто за 12-месечните книжа. Това ограничение вероятно ще спомогне за по-нататъшно покачване на ОЛП, прогнозират дилъри.
В четвъртък левовите дилъри се срещнаха, за да обсъдят влизащите в сила от 1 август такси и комисиони за обработка на сделки с ДЦК. Според представители на БНБ и МФ това са най-ниските такси и комисиони, които се прилагат в региона. Търговците оформиха ново предложение за тези тарифи, което според тях е доста по-реално. Те предложиха само твърди такси за сключените на първичния и вторичния пазар сделки вместо наложените от БНБ комисиони върху номинала на изтъргуваните инструменти. Предстои предложението да бъде представено пред БНБ и МФ, като търговците се надяват, че в тарифата ще настъпят промени.
Според дилъри определените от БНБ такси и комисиони са нереално високи и ще затруднят допълнително търговията на вторичния пазар. Ефектът от тях ще бъде почувстван най-силно от финансовите къщи и малките банки. Наложените такси и комисиони оскъпяват сделките, което не е желателно при състоянието на пазара сега и при ниските лихвени проценти по левовете, каза дилър. За да си покрият разходите по такси и комисиони, банките ще трябва да ги включват в цената на ДЦК, които купуват или продават. Това би усложнило допълнително ситуацията на паричния пазар на фона на сегашната липса на каквото и да е търсене на левове. Сравнението, което също трябва да се направи, е тарифите на БНБ, съпоставени с тарифите, които банките прилагат към клиентите си за операции с ДЦК. В някои случаи разликата е около 10 пъти.
Повторяемостта на краткосрочните операции на вторичния пазар мултиплицира ефекта от тези такси и комисиони, тъй като е възможно тяхната стойност да надвиши дохода от тези сделки, подчертаха дилъри. При големи обеми, разменяни между банките, комисионите без горна граница представляват огромни суми. Така краткосрочните репо-сделки се обезсмислят като един от основните регулатори на краткосрочната ликвидност, казаха търговци.
Повишено търсене на валута притисна лева
Левът падна до нивото на фиксиране от 1000 за марка през миналата седмица, но завърши на равнища около 998-999 поради намаленото търсене на валута. Търговията бе доста активна за летния сезон и се влияеше до голяма степен от движението на световните пазари.
Една от причините за поевтиняването на националната валута бе търсенето на валута за удължаване на позиции с оглед на по-високите лихви по депозити в марки и долари, сравнено с инвестициите в левови инструменти. Лихвите по междубанковите левови депозити за 1-2 дни бяха около 1.50-1.75 процента годишно през миналата седмица срещу три процента по депозити в марки и около пет-шест на сто за доларови депозити в наши и чужди банки. БНБ повиши ОЛП до 5.50 на сто годишно от 5.42 от 4 август, но това едва ли ще доведе до чувствително покачване на лихвите по левови депозити с оглед на сегашната свръхликвидност, казаха дилъри.
Левът бе поставен под натиск и от търсенето на марки от крайни клиенти, които имаха плащания в края на месеца. Валута купуваха и чужди инвеститори, които бяха получили левове от падежи на ДЦК или продажби на книжа на вторичния пазар. Това активизира търговията и обемите изтъргувана валута нараснаха.
Банките търсеха валута за търговия на световните пазари, откъдето можеха да се купят евтини марки. После тези марки се продаваха за около 996 лева при сделки за големи суми на вътрешния междубанков пазар. Тези институции, които нямат достъп до международните пазари, търсеха долари в очакване на по-нататъшен спад на марката.
Всички тези фактори поставиха лева под натиск и в четвъртък той падна до 1000 за марка - равнището, на което БНБ продава неограничено марки. Левът поскъпна до 998-999 за марка в петък, когато търсенето на валута намаля, а вниманието на търговците бе насочено предимно към външните пазари, където марката падна до 1.8570 за долар.
Левът поевтиня до 1860-1865 за долар в края на седмицата от 1837-1841 в началото, повлиян от рязкото падане на марката към долара на световните пазари. Търсенето на долари на местния пазар обаче беше доста слабо, като клиентите предпочитаха да купуват марки, които евентуално после да обърнат в долари при по-изгоден курс.
Според търговци и тази седмица банките ще продължат да бъдат по-активни на международните пазари, където се създават възможности за по-големи печалби. Левът вероятно ще остане стабилен около 996-998 за марка поради сезонно слабото търсене на валута.
Доларът поскъпна рязко с навлизането в "нова ера"
Доларът продължи безмилостното си покачване спрямо марката миналата седмица, като в петък достигна най-високото си равнище от десет години насам. Американската валута поскъпна до 1.8610/20 за марка в петък, след като стана ясно, че безработицата в САЩ е спаднала до най-ниското си равнище от почти четвърт век насам. Данните за икономиката на САЩ потвърдиха очакванията, че страната навлиза в нова ера на стабилен растеж и ниска инфлация.
Подкрепа на долара оказаха и коментарите на министъра на финансите Робърт Рубин, че поддържането на силен долар е в интерес на държавата. Това изявление убеди търговците, че един висок долар не би стимулирал търговско напрежение между Япония и САЩ. Това също увери дилърите, че Щатите няма да подкрепят призивите на Бундесбанк за слагане на край на поскъпването на долара към марката. Тревогите, че германските лихвени проценти ще бъдат повишени, започнаха да отшумяват, освобождавайки пътя на долара нагоре. "Слуховете за повишаване на германските лихвени проценти са неоснователни с оглед на 11-процентната безработица", каза специалист.
Йената бе последната валута, която усети силата на долара, след като падна до 119.17, най-ниското й равнище от 11 седмици насам. Преди това тя поскъпна до 118 за долар, след като висш служител на Японската асоциация на производителите на автомобили каза, че покачването на долара към йената не е желателно. Скоро обаче американската валута се повиши след покупки на японски инвеститори, като пазарът залагаше на възходящо движение на долара. Търговците обаче останаха предпазливи, очаквайки, че една вербална интервенция от страна на японските власти ще отслаби долара.
Слуховете, че японското финансово министерство е предупредило търговците да не купуват долари над 119 йени, спряха движението на американската валута нагоре. Дилъри очакват доларът да пробие 120-121 йени тази седмица след оптимистичните данни за икономиката на САЩ. Показателите за японската икономика съвсем не бяха толкова благоприятни, което отчасти потвърди очакванията, че лихвените проценти в страната ще останат ниски.
Дилъри казаха, че поскъпването на долара към основните валути ще продължи, като очакват той да постави нови рекорди. Най-вероятно американската валута ще достигне 1.90 за марка, макар че едно рязко движение нагоре ще предизвика масови продажби на долари, прогнозират търговци. Британската лира завърши седмицата около 1.6370/80 долара от 1.6404/14 в четвъртък, а швейцарският франк на 1.5275/85 за долар срещу 1.5115/25.
Българският дълг с нови рекордно високи цени
Десислава ПОПОВА
Цените на българския дълг се повишиха до рекордни равнища през миналата седмица, след като бяха платени лихвите по Брейди-облигациите ни и в резултат на поскъпването на дългосрочните облигации на САЩ. На 28 юли България нареди плащането на лихви по Брейди-облигациите ни в размер на 130 млн. долара. Това предизвика голям инвеститорски интерес и цените на българския дълг скочиха с 0.250-1.000 цента във вторник.
Българските Брейди-облигации остават предпочитани сред дълговите книжа от тяхната класа поради въвеждането на валутен борд и подобряващите се икономически показатели на страната, казаха специалисти през миналата седмица. Изгледите за по-малък бюджетен дефицит, стабилна валута и излишък по текущата сметка дават основания за повишаване на кредитния рейтинг на страната с една-две степени и навлизане на международните капиталови пазари в края на тази година или началото на 1998 г. Андрю Кенингъм от Merrill Lynch заяви, че кредитоспособността на България се е повишила рязко и трябва да бъде актуализирана. Според него големите американски кредитни агенции биха дали на страната рейтинг В1 (от сегашен В3) в началото на 1998 г. Накратко
Очаква се стабилен дългосрочен ръст на цените на алуминия
Цената на алуминия спадна, след като достигна 19-месечен връх от 1723 долара за тон. Очаква се временно задържане на цените около 1700 долара за тон. Общата тенденцията в цените на алуминия е стабилен ръст. Всички прогнози сочат цени около 2500 долара за тон след две години.
Алуминиевите пазари проявиха нервност поради неяснотата около стоковите количества на световните борси. Компанията Alcoa съобщи, че няма да пусне в действие временно неработещите мощности, докато запасите на Лондонската метална борса са около 500 хил. тона.
Русия увеличава златния си резерв.
Руската централна банка съобщи, че златният й резерв е над 400 метрични тона. Само през последните шест месеца банката е закупила 5.25 метрични тона злато и е продала между 200 и 300 килограма. Според руския заместник министър-председател Яков Уринсон руските резерви в злато и чужда валута са на стойност над 15 млрд. долара, докато източник от централната банка определя тези резерви на 23.8 млрд. долара. Очаква се Русия да продължи да увеличава златните си резерви.
Цените на благородните метали леко се повишиха в петък след съобщенията за предстояща стачка в южноафриканската платинена рафинерия Implats. На пазара на кюлчета в Лондон спот-цената на златото достигна 325.6 долара за тройунция. Фючърсните цени на платината на нюйоркската метална борса се повишиха с 2 долара и достигнаха 425.5 долара за унция.
Бряг на слоновата кост увеличава добива на диаманти.
Австралийската фирма Carnegie Minerals създаде синдикат за разработка на диамантени находища в Бряг на слоновата кост. Проучвателните работи ще започнат в диамантения район Сегела, където вече успешно се разработват две диамантени находища.
Австралийската компания ще притежава 65 процента от смесеното дружество, 25 процента ще са на държавната диамантена компания на Бряг на слоновата кост и 10 процента ще има правителството. В началния период на проучванията Carnegie Minerals ще инвестира 350 хил. долара. Годишната диамантена продукция на Бряг на слоновата кост е около 25 хиляди карата, като почти цялото количество се изнася.
Приватизация в украинския алуминиев сектор.
Украйна планира приватизация на рафинерията за алумина в Николаев. Тази рафинерия беше една от най-големите в бившия Съветски съюз, като капацитетът й е 1.2 млн. тона, но поради кризата в момента работи на лизинг без пълно натоварване на мощностите. Уставният капитал е 210 млн. долара.
Според плана за приватизация държавата ще запази 25 процента участие. В момента лизингонаемателите имат 31 процента от рафинерията и ще ги запазят и в бъдеще. Двадесет и осем процента ще бъдат продадени на търг в края на годината, а за работниците ще останат 6 процента.
С компенсационни бонове да се обезщетяват обезземлени собственици
Антоанета Алексова
Миналата седмица кабинетът прие поправки в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, които ще ускорят поземлената реформа и ще раздвижат пазара на земя. Според програмата за следващата сесия на парламента поправките ще се гледат през септември.
Основният ремонт на закона се състои най-вече в приемането на нова форма за обезщетяване на собствениците на земи, които не могат да си ги получат по нормалния ред. На тях ще им бъдат раздавани компенсационни бонове, чиято номинална стойност ще отговаря на стойността на единица площ земеделска земя, определена с наредба от Министерския съвет.
Досега в закона се предвиждаше възмездяването на собствениците на земеделски земи да става чрез предоставяне на равностоен имот от Общинския поземлен фонд, парично обезщетение или пък с инвестиционни бонове за участие в масовата приватизация. "Много хора все още не са получили обезщетения за земята, която не може да им бъде възстановена", каза земеделският министър Венцислав Върбанов. Това бил достатъчно сериозен мотив да се въведат компенсационните книжа, с които да се гарантира по-бързо разрешаване на проблемите на останалите без земи бивши собственици. Боновете ще могат да се използват за изкупуване чрез търг на земеделски земи от Държавния поземлен фонд. Земя за покупка може да се избира по цялата територия на страната независимо от нахождението на бившата собственост. Другата възможност за реализиране на книжата е при участие в масовата приватизация. "Разполагаемата държавна земя, с която могат да бъдат възмездени обезземлените собственици, е по-малко от тази, за която собствениците ще предявят претенции", каза Върбанов. Именно тези, чиито претенции не могат да бъдат удовлетворени при търговете за държавни земи, ще използват боновете в приватизацията.
Новият компенсационен инструмент обаче може да тръгне едва през юли следващата година, докогато е даден срок на Министерския съвет да приеме наредба за вида, номинала и условията по получаване и разпореждане с книжата.
Разширяване правата на собствениците.
Възстановяват се правата на собствениците върху залесени и самозалесили се земеделски земи, включително и върху земеделските земи, за които собствениците не са възмездени и същите са били включени в Държавния горски фонд. Премахва се и задължението собствениците да заплащат трайните насаждения върху земите си.
С поправките в документа се отменя задължението на собствениците да предлагат земите си за покупка в определен ред - на държавата, на съседи. Според проекта продавачът ще може свободно да избира купувача на имота си.
Дава се възможност всички, които са придобили земи по силата на актове на Държавния и Министерския съвет и президиума на Народното събрание и са ги застроили законно до 1.03.1991 г., да ги заплатят на действителните им собственици. Ако те не желаят да платят терена, ще се даде възможност на самите собственици да изкупят сградите върху земите си. В противен случай имотът ще се продава на търг от общините и парите от продажбата ще се поделят между бивши и настоящи собственици.
С поправките в закона се отменя текстът, според който юридически лица с чуждестранно участие под 50% да могат да купуват земя. "Това е първата стъпка, след което депутатите могат да променят конституцията и да допуснат изцяло чужди фирми и чужденци да купуват земя", коментира министър Върбанов.
Ускоряване на процедурите по връщане на земята.
Решение на поземлената комисия, което е било обжалвано и отхвърлено от районния съд, може да се обжалва до окръжния съд в двумесечен срок от влизането му в сила. Досега краен срок на валидност на исковата молба не е бил посочен в закона.
С поправките в нормативния документ се поставя и срок до 31 март на всяка календарна година, до който земеделският министър обявява в Държавен вестник землищата, в които има нужда от земя за оземляване или обезщетяване. На база на тези обявления собствениците на земя ще могат да я предлагат за продан в съответните землища.
Писменото предложение за продажба на земята се прави чрез областната земеделска служба по местонахождение, но до Министерството на земеделието. Компетентните органи от агроведомството трябва да се поизнесат в едномесечен срок от депозиране на предложението.
За по-бързо установяване на собствеността върху земята и с цел нейното по-ефективно стопанисване вече се поставя срок, в който доброволните делби и замени на земеделски имоти да се освобождават от местни и нотариални такси. Собствениците на земя ще бъдат освободени от плащане само за срок от пет години.
Сладолед с европейски вкус предлага 25-годишен предприемач
Мара Георгиева
От месец ново кокетно заведение в центъра на София посреща възрастни и деца. "Джимис" е нарекъл своята сладоледена къща Росен Неделев. Той е не само собственик и управител на атрактивното заведение. "Къщата" е построена по негова идея и с негови собствени средства. В това не би имало нещо кой знае колко необичайно, ако не се знае, че Росен е само на 25 години. Парите, които вложил в строителството на "Джимис", са резултат от четиригодишния му труд като емигрант в Канада.
Заминал за Монреал през 1992 г. почти веднага след завършване на столичния Техникум по електроника. Отказал се да следва в Техническия университет, където бил приет от раз. Оставил дом, приятели, навици. Примирил се, че не може да понесе зад граница библиотеката си. Събирал я с години. По традиция, въведена от майка му, на всеки рожден ден получавал книга вместо играчка.
Не обръщал внимание на подигравките на някои хора, които му се чудели на куража. Тръгнал с подкрепата на семейството си, което и сега стои зад всяко негово начинание.
В Канада срещнал българи, които се отказвали от родината си, без да се замислят. "Мнозина с лекота прекръстваха даже децата си, за да забравят по-бързо откъде са дошли", разказва с тъга Росен. Захванал се здраво за работа. Отначало се блъскал по строителни обекти, след това - в компания за компютри. Дипломирал се в университета "Конкордия", специалност информационни системи.
Идеята да открие свое собствено заведение за сладолед дошла преди две години. Подсказал му я приятел - италианец. Бащата и сестрата регистрирали фирма и започнали първото опипване на почвата. Междувременно Росен се върнал. Продължили заедно по странния нелек път на прохождащия предприемач у нас. Със средства се включил и приятелят му Христо Илиев.
Избрали терен - запустял заден двор на централна софийска улица, в който си давали среща бездомни кучета, боклуци и умрели плъхове. Собствениците нямали нищо против строежа на заведението. Разрешението за работа дошло след шестмесечна писмовна война със съседите, чието спокойствие било застрашено. Година след получаване на разрешителното сладоледената къща била факт. Нарекли я "Джимис" (при Джими), защото името e на герой от приказките и се помни лесно от децата. Дошъл ред на контролните органи. Проверките били всекидневни и разнообразни.
В крайна сметка сладоледената къща отворила врати. Оригинални дървени столове, маси от стъкло, поставено върху колело от каруца, големи каменни плочи на пода. Всичко в "Джимис" напомня за уестърн. Идеята на Росен за обзавеждането е доразвита от архитекта, автор на проекта.
Заведението предлага 28 вида сладолед. Преди да направят окончателен избор, пробвали 35 варианта. Сладоледът е "твърд" - приготвя се от мляко и масло и процесът на пастьоризация е задължителен. Вкусът му е различен от вкуса на масовия сладолед, продаван от машини по улиците. Той е "мек" - при него се използва прахообразно вещество и вода, които се замразяват. "Твърди" са и сладоледите на "Делта".
Сладоледите на "Джимис" задължително съдържат шоколад, карамелизирани фъстъци, бадеми, стафиди и други съставки, които се избират от клиента. Леденият десерт, предлаган в заведението, достига 11.2-11.6% масленост. Западните стандарти изискват над 20% масленост, българският държавен стандарт - не повече от 10%. Процентът зависи от качеството на млякото. В началото то създало доста трудности. Случвало се от 60 л да не могат да изцедят нищо освен вода. Кръщаването е стар навик на някои от родните производители, а други осъвременяват традицията - слагат нишесте в суровото мляко. Какаото, ядките и останалите съставки на сладоледа пък променяли качеството си при всяка доставка. Сериозни трудности предприемачът срещнал и с намирането на контрагенти, готови да издават фактури.
Сега пътищата са отработени, но изненади никога не са изключени.
За мнозина вкусът на сладоледа в "Джимис" е малко непривичен. Българинът е свикнал да яде по-лек сладолед в по-големи количества. Росен Неделев не крие, че нарочно търси по-голяма масленост, както е по цял свят. Наскоро предложил своя продукция на столичния "Шератън". Главният готвач на хотела, чужденец, истински се разчувствал, когато опитал сладоледа - той му напомнил за неговата родна страна.
"Джимис" предлага още палачинки и гофрети, но само със сладолед. На децата се сервира в специални чаши - във вид на мече, слонче, катеричка и момче, изработени по поръчка. Една топка от 50 грама струва 300 лв. независимо от вида на сладоледа. Ако клиентът открие ледено парче в десерта си, получава втори безплатно. Това е правило. Но досега не е влязло в употреба, твърди Росен Неделев.
Технологичната линия за производството на сладоледите е италианска. Тя се поддържа от един човек. Освен него в заведението работят на смени четири сервитьорки, трима души са зад бара и един мие съдове. Всички те са на трудов договор. Росен Неделев смята, че в скоро време ще може да предложи работа на още хора. Очаква се фирмата да започне собствено производство и на фунийки за сладолед.
Росен работи често наравно с другите. Твърди, че му е чуждо деленето на началници и подчинени. Не изпитва неудобство да мие съдове. Убеден е, че ако човек не пожертва нещо от себе си, е обречен на неуспех. Смята, че той е пожертвал най-добрите си години зад граница, където "няма кой да ти помогне и защо". Животът в чужбина го научил да цени парите. "Българите често се страхуват, че ще ги помислят за стиснати, ако признаят, че нещо им е скъпо. А в Канада тъкмо богатите цепят цента на две", разказва 25-годишният предприемач. Намира, че много от връстниците му мислят и действат като деца. Убеден е, че всеки, захванал се със свой бизнес, може да бъде спокоен само ако произвежда. Дори ако произвежда клечки за зъби.
Амбицията на Росен е да докаже, че сладоледът не е сезонна стока. Че когато е качествен, може да се яде и през зимата без страх от простуди и ангини. Цитира статистически данни, според които най-много сладолед консумират в Канада, Швеция и Финландия. Плановете на Неделев са свързани с разкриването на верига от малки собствени заведения за сладолед. "Ако се проваля, най-голямата ми загуба ще са не средствата, които съм похарчил, а изгубената надежда и вяра, че нещо е можело да бъде направено", признава 25-годишният собственик на "Джимис". Но не мисли за провал.
Изработката на бижута от злато и сребро става само с разрешително
Мара Стоянова
Специално разрешение е нужно за изработка или поправка на златна или сребърна бижутерия. Първото необходимо условие е лицето, което желае да извършва тази дейност, да регистрира фирма - едноличен търговец или юридическо лице. За получаване на разрешение за изработка или поправка на златна или сребърна бижутерия трябва да се подаде заявление до Главно управление "Външни финанси" към Министерството на финансите. Необходими са също копие от съдебната регистрация на фирмата и идентификационният й номер по БУЛСТАТ. Изисква се свидетелство за съдимост за този, който ще упражнява професията. Трябва да се представи и документ за правоспособност, доказващ умения за изработване на изделия от благородни метали. Това може да бъде копие от диплом за завършено специално училище, удостоверение за разряд в този бранш, майсторско свидетелство, документ от СБХ или от браншов съюз.
За издаване на разрешение за изработване, преработване и поправка на златни и сребърни изделия за всяка календарна година държавната такса е 12 000 лв. за всяко юридическо или физическо лице, вписано в лицензионния сертификат. Разрешителното се презаверява ежегодно в местната данъчна служба.
След като получат разрешително, едноличните търговци и юридическите лица трябва да се регистрират в Главно управление "Данъчна администрация" към финансовото министерство. За целта те подават заявление, в което посочват наименованието, седалището, адреса, данъчния номер, мястото, където се осъществява дейността. Необходими са също копие от решението за съдебна регистрация на фирмата и идентификационният й номер по БУЛСТАТ. Прилага се и копие от лицензионния сертификат, издаден от Министерството на финансите. Държавната такса за регистриране е 12 000 лв. За този вид дейност лицата начисляват акциз и затова е необходима предварителна регистрация, изисквана от Закона за акцизите. Регистрацията трябва да се направи в 14-дневен срок от започване на съответната дейност. Регистрацията се извършва от данъчната служба по седалището или местоживеенето на лицето въз основа на писмено заявление и представлява неразделна част от общата данъчна регистрация. Данъчната служба издава данъчно удостоверение. Съгласно Закона за акцизите за всяко изработено изделие от благородни метали се плащат 20% акциз върху стойността.
Златните и сребърните изделия, изработени с материал на клиента, се представят в службите за контрол и маркиране, преди да бъдат предадени на собственика. За тази цел функционират специални лаборатории в София, Пловдив, Кърджали, Велико Търново. Там изделията се приемат срещу документ и се проверяват. Маркират се тези, които отговарят на изискванията. Връчва се и документ, в който се отбелязват видът, теглото и съдържанието на накита. За проверка и маркиране на златни изделия се плащат по 500 лв. на брой, а на сребърни изделия - по 300 лв. на брой. За количествено определяне чрез химичен анализ на златото и среброто в изделията се плащат по 10 000 лв. за една проба на златни изделия и по 5000 лв. за една проба на сребърни изделия. Забранена е продажбата на непроверени и немаркирани златни и сребърни изделия независимо дали са вносни или изработени с материали на клиента.
При констатирани нарушения на режима на работа, съхранение и отчитане на сделките с благородни метали съответните органи могат да направят предложение до Министерството на финансите за отнемане на разрешението за работа.
Държавен вестник
По-важни такси, осигуровки, командировачни и основен лихвен процент
КОМАНДИРОВЪЧНИ ЗА СТРАНАТА
Данните в таблицата са в левове.
ОСИГУРИТЕЛНИ ВНОСКИ.
Осигурителни вноски за лицата, които сами внасят всеки месец 22% от минималната работна заплата като осигуровка за пенсия за изслужено време, за пенсия за инвалидност и за наследствена пенсия.
Осигурителни вноски за лицата, които сами внасят всеки месец 32% от минималната работна заплата като осигуровка за всички осигурителни случаи с изключение на трудова злополука и професионално заболяване.
МИНИМАЛНА РАБОТНА ЗАПЛАТА.
ОСНОВЕН ЛИХВЕН ПРОЦЕНТ(проста годишна лихва).
ДСК се ангажира с кредитирането на студентите
Тони ИвановаИвайла Иванова
От втория семестър на новата учебна година студентите вече ще могат да взимат кредити, с които да покриват разходите по обучението си. Това стана ясно след среща на социалния министър Иван Нейков, министъра на образованието Веселин Методиев и председателя на Държавна спестовна каса Спас Димитров. Засега спестовната каса е единствената финансова институция, проявила интерес към студентско кредитиране. Въпреки изявленията на шефа за готовност на касата да отпуска студентски кредити в управителния съвет на ДСК все още няма пълно съгласие за ангажиране на институцията с подобно кредитиране.
Правилата и рамките за студентското кредитиране ще станат известни до два месеца, съобщиха министрите. Кредити ще се получават и от студенти платено обучение, и от студенти на държавна поръчка. Размерът им ще се определя в зависимост от таксите за обучение, в които са отразени разходите за издръжка на студентите. "По първоначални груби сметки средният размер на кредита ще е около половин милион лева за двата семестъра", каза министър Нейков. Общо мнение е заемите за висше образование да не бъдат строго рамкирани, а срокът на кредита, начинът на плащане на заетата сума и началният момент за издължаване да бъдат индивидуално договорени. Лихвите ще са преференциални и ще бъдат утвърдени от УС на ДСК, съобщи Спас Димитров.
Нормално студентските заеми са дългосрочни, като плащанията по тях се разсрочват за около 20-25 години. "Студентските кредити трябва да бъдат и добре обезпечени", каза председателят на ДСК. Гаранцията може да дойде от ипотекиране на недвижимо имущество, залог на движима собственост на кандидата за кредит или на трети лица. Заемите могат да се гарантират частично и от университета на студента. "Трябва да намерим достатъчно гаранции, за да сме сигурни, че парите няма да се загубят", обясни Спас Димитров. Важен остава въпросът и с началния период, от който студентите да започнат да правят погасителните вноски по заемите. Според банкери дисциплиниращо е, ако връщането на кредита започне още по време на следването, макар и в периода на обучение вноските да бъдат съвсем символични. Друга възможност е връщането на кредита да става едва след като студентът започне работа.
"В другите страни отдавна работи схемата по кредитиране на студентите и нашият модел няма да бъде много по-различен от сега действащите схеми, включително тази в Американския университет в България (АУБ)", коментира министър Методиев.
Американският университет предлага на българските студенти заеми, които покриват част от таксите им за обучение и общежитие. Максималният размер на заема е 35% от тези такси.
Студентските заеми се договарят всяка учебна година. Заемът се изплаща на равни месечни вноски, включващи част от главница и годишна лихва, за период от 15 години. За годините на обучение в АУБ и при продължаване на образование след това в по-висока степен или до отбиване на военна служба, заемът е безлихвен и през този период не се правят погасителни вноски по него.
Студентите, които след завършване на образованието си останат да работят в България или в друга източноевропейска страна, получават опрощение на голяма част от студентския кредит. Конкретната вноска, която се плаща в този случай, се базира на средните доходи в съответната страна. За студенти, които временно изпитват финансови трудности, университетът разсрочва вноските по заема.
Всички български студенти в АУБ получават опрощаване на част от индивидуалните им разходи за обучение, учебници, общежитие, храна. Частта, която се опрощава от отделните такси, е: 62% от обучение (пълната такса за новата учебна година е 8000 долара), 80% учебници (пълната такса е между 400 и 600 долара), 55% от общежитие (400-600 долара) и 67% от храна (400-600 долара).
Получаването на кредит не изключва възможността от придобиване на право за стипендия. Всички новоприети студенти получават през първия си семестър стипендия за успех в размер на 80 долара и с тази сума се намалява таксата им за обучение. За да запазят стипендията, студентите трябва да подържат среден успех между 2 .50 и 3 .33 по четирибалната система.
След приспадане на стипендията, отстъпките за българи и студентския кредит оставащата дължима сума трябва да се плати в брой или да се отработи. АУБ предлага възможности за работа с почасово заплащане в различните офиси на университета. Отработените суми се приспадат от годишната такса за обучение. Заплащането варира между 0.80 и 1 долара на час, в зависимост от уменията на студента и естеството на работата.
Класация на най-доходните емисии ДЦК
Предложените емисии държавни ценни книжа по-долу са класирани на база котировките на ДСК, ОББ клон "Доверие", ДЗИ (столичните клонове) и Българска пощенска банка. Освен тях гражданите могат да купуват и от целевите емисии, продавани от няколко банки и на гише в БНБ.
ОББ, ДЗИ, БПБ и ДСК изчисляват котировките си според условията на финансовия пазар, при което за купувачите е най-изгодно да държат книжата до падежа. Емисиите по-долу са подредени според ефективната си доходност при презумпция, че се държат до падежа.
При изчисленията на доходността до падежа и ефективната годишна доходност на книжата са използвани покупната цена на всяка емисия за понеделник, номиналният доход на падежа, който ДСК, ДЗИ, ОББ и БПБ обявяват за всяка емисия, и оставащите дни до падежа.
Доходността до падежа е процентната печалба на тези, които купят бонове в понеделник и ги държат до падежа. Тази доходност при всички посочени емисии е плаваща, тъй като зависи от основната лихва. Ефективната доходност е използвана само като основа за сравнение между доходността на различните емисии, като всички доходности до падежа са преизчислени на годишна база.
От държавните ценни книжа предлагаме следните емисии:
Сблъсъци между армията и тамилите в Шри Ланка Повече от 100 бунтовници от организацията "Тигри за освобождение на Тамил Илам" бяха убити при нападението им над база на правителствените части, разположени в северната провинция Уани. Според официалните източници поне още толкова са ранените. От страна на военните има 14 убити и около 30 ранени.
Армията започна голяма офанзива през май срещу революционерите, които са против правителствения проект за построяването на голяма магистрала. Плановете предвиждат тя да е стратегически разположена, свързваща северните с останалите части на острова. Въпреки че петъчната атака е разкъсала полицей-ския кордон, охраняващ обекта, армейските части вече са успели да възстановят огражденията.
Военните офанзиви на правителството бяха намалили интензивността си след две силни контраатаки на бунтовниците през юни, но през тази седмица имаше признаци за ескалиране на напрежението. В четвъртък по сведения на Министерството на отбраната в същия северен район са се водели боеве между правителствените части и голям брой тамили. Войската е включила и военни хеликоптери при престрелката. В резултат на това поне 50 бунтовници и 17 военни са били убити.
Организацията на тамилските тигри се бори за създаване на отделна от Шри Ланка тамилска държава от 1983 г. Бунтовниците се опитват да отцепят северните части на острова. Според правителствени данни близо 50 000 души са убити през войната, но партизаните твърдят, че броят е по-голям.
Продължава спасителната операция в австралийския курорт Тредбо
Спасители съобщиха в събота, че са извадили оцелял от развалините на рухналите два хотела в австралийския зимен курорт Тредбо. Двата хотела бяха затрупани на 30 юли от свличане на земни маси.
Изваденият изпод развалините оцелял е ски-учителят Стюарт Дайвър. Спасителната група е работила 11 часа, преди да достигне до затрупания Дайвър. Според съобщението състоянието на открития е стабилно.
Броят на жертвите достигна шест, след като бяха извадени още три тела, а изчезналите са тринайсет. Спасителните работи бяха затруднени още в началото, след като спасителите десет часа не са могли да се доберат до мястото на трагедията заради нестабилния терен. Курортът е пълен в разгара на ски-сезона и властите са изпратили инженерни групи да огледат терена за нови свлачища.
Северна Корея е по-склонна към преговори
Съединените щати ще внесат нови предложения за намаляване на напрежението между Южна и Северна Корея на започващите във вторник в Ню Йорк преговори.
В преговорите освен представители на Северна и Южна Корея и САЩ ще има и китайска делегация. На тези преговори се очаква да бъдат приети американските предложения за увеличаване на сигурността между двете части на полуострова. Те ще включват размяна на военни посещения и предупреждение за подготвяни военни маневри. Също така ще бъде направен опит за разчупване на застоя в икономическата и политическата сфера.
Тази среща е подготовка за преговорите през септември, които трябва да доведат до трайно мирно споразумение между двете корейски държави. Повече от година досега Северна Корея отказваше участие в този процес, но изправена пред опустошителен глад, страната се съгласи да работи за постигане на компромис.
Дори и сега севернокорейските представители са настроени скептично за резултатите от преговорите. Севернокорейските власти постоянно провокират ескалация на напрежението с южните съседи.
Американските власти припомнят, че Северна Корея е била така настроена и към споразумението от 1994 г., но то все още действа. Според неговите условия Северна Корея трябва да замрази ядрената си програма, като в замяна получава от САЩ два ядрени реактора на стойност 4.5 млрд. долара и петрол за покриване на енергийните нужди на страната.
Започва възстановяването на Албания
Новият албански премиер Фатос Нано обеща да започне преустройство на балканската държава с реформи в полицията, армията и финансовата система. Той беше начело на правителствена делегация на среща в Рим, където представители на 35 държави гарантираха подкрепата си за албанския преход. Нано потвърди пред тях, че приоритет на правителството му е незабавното възстановяване на реда в страната.
От своя страна представителите на международната общност обещаха помощ, но само при положение, че новото социалистическо правителство работи за трайно установяване на спокойствие в страната, спазване на човешките права и изпълнение на програмата за икономическо развитие. Друго условие за ефективна икономическа помощ е провеждането на адекватна бюджетна и монетарна политика.
Колапсът на няколко финансови пирамиди в началото на годината доведе до тотален хаос в страната, който предизвика провеждането на предсрочни парламентарни избори. На тях управляващата Демократическа партия претърпя съкрушителна загуба и президентът Сали Бериша подаде оставка. Премиерът каза, че парламентът ще предприеме действия, за да бъдат иззети огромните количества оръжие, намиращо се в ръцете на албанските граждани. Повече от 1500 души бяха убити след разграбването на армейски складове, когато в ръцете на албанците попад-наха хиляди бройки огнестрелно оръжие.
Лихвата по картовите сметки изостава от таксите за теглене
Тони Алексова
Таксите, които банките, издателки на дебитни карти, събират от клиентите си при теглене на пари от банкомати, са с тенденция да се повишат наесен. Намаление не може да се очаква, защото и сегашните нива на таксите са под реалните цени на услугата, са на мнение представители на финансовите институции. В таксата са отразени комуникационни разходи, потвърждаване на транзакцията в националния операторски център БОРИКА, както и скромни отчисления за направените инвестиции в банкомати. Всеки един от тези компоненти е фиксиран разход и трудно може да му се намали себестойността.
Лихвата не покрива таксите при теглене.
Картодържателите обаче са поставени в ситуация, при която месечната лихва по дебитната сметка не може да покрие разходите при повече тегления през месеца. При нивото на основната лихва от 5.42% годишно картовата сметка при повечето банки, издателки на карти, се олихвява с 1% годишно (виж таблицата), което е около 0.08 на сто месечно, тоест на всеки сто хиляди лева на дебитна карта лихвата е около 80 лева. Минималната такса за транзакция е минимум 40 лева (в ДСК), което в най-добрия случай означава, че при повече от две тегления доходът от лихви се изчерпва и таксата се поема от сумата по картовата сметка. "Банките трябва да печелят от повече картодържатели, а не от такси по транзакциите в този момент", смята Александър Матрозов - управител на БОРИКА.
Разбира се, атрактивността по дебитните карти идва най-вече от удобството да не носят пари в брой и от възможността те да бъдат изтеглени по всяко време. Чисто психологически обаче високите такси могат да откажат някои картодържатели да съхраняват парите си по този начин. Услугата е все още нова за България и картов пазар не може да се създаде с високи такси.
Повече за БОРИКА
В банковата организация за разплащане с използване на карти влизат всички банки, издателки на дебитни и кредитни карти, които са получили лиценз за извършване на тази услуга от БНБ. У нас в момента осем финансови институции са получили разрешение за картоиздаване, но само малка част от тях са създали сериозна мрежа от банкомати. Членове на БОРИКА са Обединена българска банка, ДСК, Първа инвестиционна банка, Булбанк, Българска пощенска банка, ТБ "Кредитекспрес", ТБ "Биохим" и БНБ. Общият брой на банкоматите в страната е 86, като по-голяма част от тях са на ОББ - 57 банкомата.
Картодържателите на всяка една от тези банки спокойно могат да теглят пари от банкомати на друга банка на цялата територия на страната. Само за юни общата сума по транзакциите е около 3 милиарда лева.
В края на миналата година банкоматите на БОРИКА се отвориха и за международните кредитни карти на международната картова организация EUROPAY International - Eurocard/Mastercard. През февруари ОББ, която е пълноправен член на EUROPAY International, обяви, че започва да издава международни кредитни карти за българи.
За разлика от дебитните карти при международните кредитни карти ще може да се ползва овърдрафт по текущата сметка на картодържателя. Това е сумата, с която банката се задължава да кредитира картовата сметка на клиента при положение, че парите в картовата сметка са по-малко от необходимите при теглене.
От 4 до 10 пъти скачат местните такси
неколкократно по-високи местни такси по тарифата за местните такси прие правителството през миналата седмица.
Таксите за техническо обслужване се повишават между 4 и 6 пъти. За одобряване на проекти за строеж на сгради вече ще се взима такса от 400 лева, а за издаване на скици - от 700 до 3000 лева.
За узаконяване по установения ред на постройки и вилни сгради ще се плаща в зависимост от вида и размера им. При постройка със застроена площ до 35 кв.м таксата за узаконяване е от 5000 до 15 000 лева, за сграда от 35 до 60 кв.м и само на един етаж - 10 000 до 25 000 лева. При площ, по-голяма от 60 кв.м - от 28 000 до 72 000 лева, а когато етажите са повече от един, ще се плаща сума между 48 000 и 120 000 лева. Тази най-висока такса за узаконяване е повишена 4 пъти спрямо досегашния й размер.
По-сериозно е повишението при таксите за ползване на пазари, панаири и тротоари. При продажба на пазари за всеки ползван квадратен метър търговецът ще дължи такса от 120 до 600 лева на ден, а на месец - от 1800 до 9000 лева. При ползване на търговска площ на тържища за добитък и птици дневната такса е от 2000 до 9000 лева. За извършване на търговска дейност на тротоари, площади, улични платна ще се плащат от 120 до 600 лева на квадрат заета площ на ден. Конкретната сума на таксата ще зависи от големината на населеното място и от градската зона, в която се намира пазарът.
Таксите за административни услуги скачат от 8 до 10 пъти. При издаване на заповед за настаняване в общински жилища наемателите ще плащат 500 лева. За издаване на удостоверения за наследници и собственост на недвижими имоти таксата ще е 600 лева.
Най-голямо е повишението при таксите, които ще се събират при издаване на разрешения за складиране и търговия със спиртни напитки. За търговия на едро еднократната такса е 200 лева на квадрат, за търговия на дребно - 50 000 лева. Търговските обекти, които продават алкохол, в зависимост от броя на жителите на населеното място, в което се намират, ще плащат от 5000 до 10 000 лева за разрешение.
Новите рекламни условия на БНТ ще са ясни наесен
Медиашоповете отново изпадат в немилост пред тв-ръководството
Новите правила на БНТ за продажба на рекламно време ще бъдат изработени още през есента, съобщи миналата седмица главният мениджър на държавната медиа Петър Курумбашев. Подписаните тази година договори ще продължат да се изпълняват и новите рекламни условия ще влязат в сила след тяхното изтичане в края на тази година.
"Рекламните правила, които ние изработваме, ще се различават коренно от действащите в момента", смята г-н Курумбашев. Според него новите условия ще бъдат много по-либерални. Новото телевизионно ръководство предвижда от следващата година обемната отстъпка да се дава на рекламодателите, а не, както сега, на рекламните агенции. Вероятно ще отпаднат и всички действащи в момента бариери по пътя на една агенция към БНТ. Валидните сега условия за продажба на рекламно време спират всички кандидати за търговия с рекламно време, които имат оборот за предходната година под един милион долара, съществуват на пазара от по-малко от една година и пр. Главният мениджър на БНТ застъпва тезата, че и комисионата на рекламните агенции трябва да бъде фиксирана, а не, както сега, да зависи от количеството на рекламите, които агенцията е донесла в телевизията.
"Ще развалим далаверата на много хора", е амбициозното обещание на Петър Курумбашев. В тази връзка ръководството на БНТ е започнало преговори за развалянето на тристранния договор между "Крес", CNN и държавната телевизия. Националната медиа в никакъв случай няма да развали едностранно договора, въпреки че той е крещящо неизгоден за нея, е мнението на управляващите я в момента. "Преговаряме с Красимир Гергов (собственик на "Крес" и фирмите около него) и той досега е показал, че е склонен на отстъпки", заяви Курумбашев.
Договорът със CNN
На 27.06.1994 г. между БНТ и Turner International Network Sales Ltd (ТINS) се сключва международно споразумение, според което държавната ни телевизия получава правото да използва части от програмата на CNN, както е записано в договора, "при определени ограничителни условия". Едно от тях е, че БНТ е известена за обстоятелството, че TINS е упълномощил българската фирма "Триада комюникейшънс" да препродава части от услугата в България. Срокът на договора е пет години и той изтича на 1 януари 2000 г. Възможно най-неизгодното за БНТ условие на договора се намира в 6-а точка на договора, наречена "Съображения". В буква А на т.6 е записано, че в замяна на правата, дадени на БНТ, TINS има право всяка седмица да използва пет минути ефирно време за реклама, или 260 минути на година. По цените на рекламното време тогава това прави 1 787 760 долара на година. С нов договор (в деловодството на БНТ той е заведен под номер БР4/03.12.1994) държавната телевизия предоставя рекламното време на фирмата на Красимир Гергов "Триада комюникейшънс". Тя пък от своя страна отстъпва "безплатното" рекламно време първо на "Медиа маркет", след това на "Балкан медиа", а през тази година на "Медиа транс" (това е и един от индикаторите коя фирма е близка на "Крес").
Тристранният договор е неизгоден за БНТ по ред причини, една от които е, че на година се излъчват по телевизията по 260 минути реклама, без от това БНТ да печели каквото и да било. Освен на държавата договорът вреди и на рекламния пазар като цяло. Наличието на играч, който подбива цената на рекламното време на телевизията, дебалансира пазара и поставя в неравностойно положение останалите. Развалянето му обаче е деликатна процедура, въпреки че той е изгоден единствено за фирмите около "Крес". При евентуален съдебен спор около договора според една от клаузите в него проблемите се разрешават в Лондон. Според източници ръководството на БНТ смята да заплаши централата на CNN с предизвикването на международен скандал. Стратезите на този ход смятат, че е достатъчно да се изпратят материали до пресата в Германия и Франция например (това са страни, където не се гледа с добро око на прекалената американска инвазия в Европа). По този начин, ако в местните вестници се публикуват материали за това как "бедната БНТ се ограбва от хищната CNN" например, имиджът на телевизионната компания на Тед Търнър ще пострада сериозно.
Рекламният пазар винаги очаква с напрежение всяка промяна на рекламната политика на БНТ. Като онополист в националния ефир, държавната телевизия всъщност е основен фактор за структурата и развитието на рекламния бизнес.
Новото ръководство на БНТ е и вторият шефски екип, който се обявява срещу медиашоповете като елемент от рекламния пазар. Когато на шефския стол на "Сан Стефано" стоеше Иван Гранитски, медиашоповете бяха нарочени за врагове. Тогавашният генерален директор ги наричаше "милите ми чудовища". По негово време бяха изработени първите правила за продажба на рекламно време, които се опитаха да изолират медиашоповете от БНТ, а наследникът му Иван Токаджиев либерализира до известна степен условията. Медиашоповете (всъщност по-правилното им название е медиаагенции) са участници на рекламния пазар, които купуват от медиите големи пакети рекламно време или пространство, след което го препродават на дребно на своите клиенти - обикновено рекламни агенции. Освен покупко-продажба те извършват и други услуги - планират коя реклама къде да бъде излъчена или публикувана, следят дали рекламите наистина излизат в ефир.
В същото време стана ясно, че Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) започва проверка на пазара на рекламно време, която цели да установи има ли монопол на пазара на телевизионно време. Експертите на комисията са изпратили писмо до БНТ, в което искат подробни данни за рекламната политика на държавната телевизия. Според юристи в сега действащите правила за продажба на рекламно време има най-малко две условия, които могат да се оспорят пред Комисията за защита на конкуренцията - изискването за депозит и бариерата пред чуждестранните рекламни агенции. Това ще е втората преписка на КЗК по този въпрос - предишната е от 1994 г. и е започната по повод публикации за монопола на "Крес" в БНТ. Една от версиите за сегашната проверка е, че тя е била предизвикана, за да послужи като допълнителен довод за смяната на Иван Токаджиев, но изборът на Стефан Димитров е изпреварил крайния резултат от проверката.
Именно начинът, по който бяха избрани сегашните шефове на БНТ и БНР, ще стане предмет на дебати в Конституционния съд. Миналата седмица съдиите се произнесоха по допустимостта на делото и определиха страните, които трябва да дадат становище - Народното събрание, Министерския съвет, президентството, БНР, БНТ, Съюза на българските журналисти, Асоциацията на независимите журналисти, "Свободно слово", Вечеслав Тунев, Лиляна Попова и Стефан Димитров. Срокът, в който заинтересованите страни трябва да внесат становище, до 15 септември. Има вероятност Конституционният съд да уважи желанието на вносителите на иска заседанието по това дело да е открито. Краят на септември е най-оптимистичният срок, в който конституционалистите могат да се произнесат по делото.
НАКРАТКО
Иво Гюров беше назначен за временно изпълняващ длъжността програмен директор на БНТ миналата седмица. Титулярката на тази длъжност Ани Илинчева продължава да бъде в отпуск по болест. Тя си спечели гнева на новото тв-ръководство, след като отказа да подаде оставка при "смяната на караула" на "Сан Стефано" в очакване Конституционният съд да отмени решението за избора на медийните шефове. Според тв-ръководството обаче в момента, когато тя се появи в БНТ, ще бъде уволнена.
Още един човек от "Нова телевизия" беше назначен в БНТ - Светлозар Ковачев. Той ще отговаря за компютърната анимация. Г-н Ковачев е бил на същия пост в столичната "Нова".
Фалшив сигнал за бомба бе получен в редакцията на в."7 дни спорт" в деня след мача ЦСКА - "Стяуа" от Шампионската лига. Колективът спря работа за четири часа, докато помещенията в ИПК "Родина" бъдат проверени от полицията. Журналистите в спортния всекидневник подозират, че сигналът е пуснат от фен на българския шампион, разгневен от редакционния коментар със заглавие "Лоша година за всичките червени в България".
Миналата седмица излезе последният брой на вестник "Кеш". Поради финансови затруднения седмичникът за предприемчивия българин спира. Въпреки това обаче издателят, "Ривайвъл" ООД, е в състояние да покрие малкото си дългове, каза управителката на фирмата Емилия Апостолова. Досега издаването на седмичника беше по силата на договор между българското дружество и швейцарския собственик "Рингие". "В момента реален купувач за марката "Кеш" няма", каза за "Капитал" г-жа Апостолова.
Изплащането на дълговете на вестниците към ИПК "Родина" след подписването на споразумителния протокол преди един месец върви успешно. Най-големият длъжник, "Стандарт", вече е превел необходимите суми. Същото се отнася и за другите всекидневници. Проблеми продължава да има с вестниците "Земя" и "Дума", които закъсняват с плащанията си. За момента няма основание да се прибегне до запор на банкови сметки на длъжници.
Предаването на Асен Сираков "12+пляс" ще продължи да излиза, стана ясно на пресконференция на БНР миналата седмица. Предаването всяко лято излиза във ваканция. От средата на септември то отново ще бъде в ефир.
И държавното радио ще променя рекламната си политика
Новият ръководен екип на националното радио обяви миналата седмица основните приоритети по отношение на рекламата и програмната схема на БНР. "Ще настъпят сериозни промени в рекламната дейност в скоро време. При положение, че в рекламния отдел на радиото работят 21 души, е немислимо 95 процента от рекламата да влиза чрез медиашоповете, а само 5 процента да постъпват чрез рекламната къща на БНР. Според мен трябва да се активизират директните контакти с рекламните агенции. Да няма такъв монопол. Има няколко агенции, които имат дългове към радиото. С тях ще има предоговаряне. Неустойките, които ни дължат, ще се приспаднат от комисионите. Ще има и промяна в срока на договорите", каза генералният директор на БНР Лиляна Попова.
По искане на новото ръководство през септември ще започне финансова ревизия, която ще провери правомерността на сключваните с радиото договори. Резултатите от предишната ревизия също ще бъдат огласени, защото досега са пазени в тайна, твърди новият генерален директор на БНР. Установените от ревизорите вреди не са довели до административни решения, каза г-жа Попова.
В средата на следващия месец се очаква да стартира и променената програмна схема на радиото. Освен познатите блокове "Преди всички", "12+3" и "Нещо повече" ще има предавания и в часовите пояси между 9.00 и 12.00 и 15.00 и 18.00, където в момента се излъчва само музика. "Искаме да заличим тежките загуби, които понесе "Хоризонт", и да възвърнем неговия дух. Заварихме хората много демотивирани, а в радиото има ресурс, на който разчитаме. Промените, които ще направим, ще бъдат основно съдържателни", каза Светла Петрова, шеф на програма "Хоризонт". "Програма "Христо Ботев" ще бъде културна алтернатива", уточни нейният шеф Стефан Джамбазов.
Новият екип на радиото е заварил готов списък от 161 души, предвидени за съкращение, който е бил направен в изпълнение на постановление 24 на МС за задължителните 10 процента съкращения в бюджетната сфера. В бройката са влезли освен навършилите години за пенсия, незаетите бройки, програмно-координационният център (ПКЦ) и "Ефир София". Дейността на програмно-координационния център се е състояла в координацията между "Хоризонт" и "Христо Ботев", анализ на по-важните новини в радиото за вътрешно ползване и поддържане на телефон на слушателя. "Такава дейност е прекалено луксозна, а освен това може да се извършва и в самите програми", обясни мотивите за съкращението Лиляна Попова.
Закриването на "Ефир София" (регионална програма на БНР, която се излъчва по два часа дневно само в столицата) е с решение, взето от управителния съвет на радиото с аргумента, че има дублиране на функциите и променена медийна среда. "Ефир София" е някогашното "Предаване за столицата", което се занимава предимно с теми от живота в София и покрайнините. "Повечето от частните радиостанции са много по-конкурентни и освен това програма "Хоризонт" би могла да покрива софийските теми", обясни новото ръководство.
На пресконференцията Маргарита Касабова, главен редактор на "Ефир София", емоционално обвини Лиляна Попова, че не е говорила с нея и не вижда основание програмата да бъде съкратена. "Не може журналисти с 30-годишен стаж да бъдат пратени на борсата. Вие знаете, госпожо Попова, колко трудно и бавно се създава един радиожурналист. " От името на "Ефир София" беше връчена протестна нота.
Новото ръководство на БНР си поставя и амбициозната задача да оптимизира като цяло административната структура на радиото.
Найденов ще влезе официално в "часовете" до месец
Вестник "24 часа" все още няма титулярен главен редактор. Засега временно изпълняващият длъжността ще бъде Димитрана Александрова, като Николай Анастасов си остава управител, обяви официално немската групировка ВАЦ. Според добре осведомени източници Петьо Блъсков ще се раздели и с мениджърското си назначение. Собствениците на пресгрупата бяха обещали в едномесечен срок да посочат името на приемника на Блъсков, но засега договорът между Валери Найденов и ВАЦ остава словесен. Въпреки отказа на двете страни да коментират избора на главен редактор според осведомени източници няма съмнение, че сегашният шеф на в. "Континент" и бивш главен редактор на "24 часа" ще се върне начело на шарения таблоид.
Неяснотата около управлението стана повод за напрежение във всекидневника миналата седмица, споделиха от часовата колегия. В петък вечерта се появила реална опасност "24 часа" да не излезе - репортерите и завеждащ отделите ултимативно поискали от немскоезичните си началници да огласят името на новия главен редактор. (Същия ден в редакцията били Валери Найденов и Венелина Гочева, което допълнително изострило любопитството.) Шефовете от ВАЦ обещали, че екипът ще узнае кой ще го ръководи до няколко седмици. Броят бил приключен в редакционното време. Запознати с прескухнята твърдят, че проблемите предстоят, защото немалка част от журналистите в "24 часа" декларират, че не биха работили с "парашутист", а с човек от техните среди.
Миналата седмица беше и първото дело в Софийския градски съд по иска на комисията за конкуренцията да бъде обявен за недействителен договорът, сключен през февруари т.г. между ВАЦ и "Медиа холдинг", издаващ "Труд"-овите вестници. На заседанието съдът прие като страна да бъде привлечено в спора и "Труд издателство" ООД. КЗК поиска още ВАЦ да бъде глобен за това, че не са я предупредили за създаването на новото издателство. Имуществената санкция не може да надхвърли 1 млн. лв. Адвокатите на ВАЦ са оспорили иска като неоснователен и са поискали да бъде уточнено как се определя релевантният пазар, като са настояли да бъдат включени и регионалните вестници. Освен това те са оспорили доказателствата за обосноваването на това как се определя пазарният дял.
Следващото дело ще бъде на 25 септември.
Софиянски предложил на Сорос съвместно участие в "Нова телевизия"
На среща с Джордж Сорос в Ню Йорк миналата седмица кметът Стефан Софиянски е обсъждал евентуално съвместно участие на общината и фондация "Отворено общество" в софийския канал "Нова телевизия". Това заяви самият Софиянски миналия четвъртък след завръщането си от САЩ. "Ще бъде много добре, ако проектът за "Нова телевизия" бъде подкрепен финансово, г-н Сорос определено има интерес в тази област", заяви пред вестник "Пари" бившият премиер. От изявлението му не става ясно дали е упълномощен от собствениците на канала да преговаря за продажбата на пакет акции на известния милиардер.
Самият Стефан Софиянски е подготвял спасяването на закъсалата "Нова телевизия" още като премиер. Заобикаляйки действащата нормативна уредба, шефът на Комитета по пощи Антони Славински е предложил, а служебният кабинет е гласувал решение, с което "признава за правомерно придобити и съобразени със Закона за концесиите" правата за излъчване на софийската "Нова телевизия". Дори и след това решение обаче правата за излъчване не са преоформени в концесия, както обяви през май бившият медиен съветник на Софиянски Михаил Михайлов (сега директор на "Нова телевизия), а само са потвърдени. Любопитен е и фактът, че лицензът за "Нова телевизия, издаден през 1994 г., е на името на "Мултимекс" ООД, а решението на служебния кабинет за признаването му, както и всички писма на Славински до правителството, се отнасят до "Мултимекс ИД" ООД.
На 12 февруари тази година собствениците на "Нова тв" са поискали съгласие от КПД за "преобразуване на "Мултимекс ИД" ООД в акционерно дружество, като преобразуваното дружество се явява пълен правоприемник", твърди в официална "справка" шефът на комитета Антони Славински. Разрешението е дадено доста експедитивно - на следващия ден. Повече от месец по-късно за гласуване на заседание на служебния кабинет се внася старото дружество - "Мултимекс ИД" ООД. Според обяснения на Славински в докладна до премиера Костов причината е, че по това време все още не е излязло решението на Софийски градски съд по исканото преобразуване. Очевидно решението на съда не е било изчакано заради желанието проектът за признаването на правата на канала да бъде гласуван максимално бързо. Според източници от МС Славински "пропуска" да приложи дори становища на заинтересуваните министерства и ведомства, както изисква законът. Шефът на КПД подминава и факта, че "Нова телевизия" е нарушавала действащата нормативна уредба и условията по лиценза си. Въпреки че са задължени, собствениците на "Нова" не са представяли годишен финансов отчет и не са съобщили за първата промяна в дружеството. Първоначално собственици на дяловете в "Мултимекс (ИД)" ООД са Дарко Таминджич "от Белград (с 80% от акциите) и арестуваният бивш шеф на Бизнесбанк Иван Китов (с 20% от акциите). По-късно Китов продава дяловете си в дружеството, но КПД не е уведомен за това. Въпреки промяната в собствеността, когато предлага на МС да преоформи лиценза на "Нова тв", Славински прилага към документите първото решение на съда, според което Китов е съсобственик в дружеството. Тогава служебното правителство гласува това решение, независимо че има нарушения и липсващи документи, които създават неясноти около фирмата - собственик на лиценза. До редакционното приключване на броя обаче шефът на КПД не беше открит, за да коментира пропуските.
След избухването на скандала "Нова телевизия" премиерът Костов е изпратил запитване по случая до преназначения от него шеф на КПД Антони Славински. В отговора си шефът на комитета не споменава името на новото акционерно дружество, чието създаване разрешава. Това дружество обаче със сигурност не е "Нова телевизия - първи частен канал" АД , от което столичният кмет поиска да купи 25%, тъй като то е регистрирано от Софийски окръжен съд още на 30 юни 1996 г., докато преобразуването на "Мултимекс (ИД)" в акционерно дружество с неизвестно име става доста по-късно.
Бившият (и вероятно настоящ) медиен съветник на Софиянски Михаил Михайлов, който лично издейства бързото решение на кабинета в полза на "Нова тв", сега в качеството си на неин директор участва в преговорите със Софиянски за продажбата на 25% от собствеността на канала. Самият Михайлов беше сред основните фигури в предизборната кампания на Софиянски и заедно с Любомир Павлов е част от най-близкото обкръжение на бившия премиер. Така че без съмнение конфликтът на интереси е бил факт от самото начало на преговорите за покупката на пакета акции от общината.
Според самия Михайлов сумата, която Таминджич е поискал на Софиянски за 25% от акциите на "Нова телевизия - първи частен канал" АД, е два милиарда и 500 млн. лева. Столичният съвет одобри "по принцип" предложението на кмета, без да знае дали дружеството, което купува, има въобще някаква собственост. "Участието на столичната община като акционер в медии с регионален характер би довело до по-добро взаимодействие между столичната администрация и гражданите", пише в докладната записка на Софиянски до общинарите. Софиянски обаче пропуска да обясни, че дружеството не е собственик на "Нова телевизия", а и дори да беше, с това акционерно участие общината едва ли ще може да влияе на политиката на електронната медиа. Софиянски не прилага никаква информация за финансовото състояние на електронната медиа, но в замяна на това общинските съветници получават рекламни брошури на "Нова телевизия". Според съдебните регистри собственици в акционерното дружество, което Софиянски реши да финансира с пари на общината, са собственост на "Мултимекс филм" ООД - 20%, останалите 80% се притежават от Милош Збугнович - братовчед на Таминджич. Съвкупността от собствености, които заедно могат да се нарекат телевизия, в случая с "Нова" е разпиляна между няколко фирми, в които основно участие има Дарко Таминджич. Това обаче също не е повлияло на кандидат-купувача.
Неясното бъдеще на Silicon Graphics
През 1995 г. компанията Silicon Graphics Inc. (SGI - www.sgi.com) бе на върха на вълната, продажбите растяха и с приходи към 30 юни 1995 г. от 2.2 милиарда долара те бяха далеч преди конкурентите. Тогава един анализатор от Уолстрийт ги нарече новия Аррle. За нещастие на компанията от Маунтън Вю, Калифорния, сравнението може би ще се окаже напълно вярно.
Също както и Аррle, SGI е едно от изключенията сред радващите се на скокообразно развитие технологични компании от Силиконовата долина. Седмо поредно тримесечие компанията не може да достигне планираното ниво на печалби, а през миналата година отчете загуби за 84 милиона долара. В средата на юли акциите на SGI паднаха до ниво от 18 долара за акция, което е двойно по-малко от стойността им преди две години.
Преди години, както и други подобни компании, SGI растеше с изключително бърз темп благодарение на новаторската им технология - в случая техните мощни работни станции и сървъри, които работеха с триизмерните графики толкова реалистично, че Холивуд, лабораториите на големите университети и компании и инженерните компании използваха единствено тях. Тогава SGI се опита да завземе и други пазарни ниши, като суперкомпютрите, интерактивната кабелна телевизия, дигиталните филмови студиа, забравяйки, че основният им бизнес е продажбата на компютри. В резултат много от машините на SGI започнаха да пристигат до крайния потребител с огромно закъснение, с недовършена конфигурация или напълно неработещи.
Освен това SGI пропусна един от най-големите си шансове - Интернет. В началото на 1995 г. компанията бе в добри позиции в мрежата, а нейни сървъри обслужваха някои от най-популярните сайтове като Hot Wired и Virtual Vineyards. Разпиляването на усилията на SGI в разработки като интерактивната телевизия доведе до ситуацията, при която един от съоснователите на SGI, Джеймс Кларк, в момента е на върха на вълната като един от основателите на Netscape Communications Corp, а SGI все повече губи позиции в Интернет.
През миналата година SGI изпусна още един шанс. Компанията Sun Microsystems, която разви собствените си разработки върху интерактивната телевизия в софтуера Java, без който днешният Интернет е немислим, предлагаше да купи SGI. Тогава (цената на акциите им бе два пъти по-висока от моментната) SGI отказа.
Голямата дилема на SGI е същата като тази на Аррle - дали да задържи специализираната си ниша, която расте с около 10 процента годишно, или да промени драстично корпоративния си модел, за да се конкурира с компании като Sun, IBM и Hewlett-Packard, които са основните доставчици на персонални компютри, сървъри и работни станции за големите компании в световен мащаб. Освен това компанията ще трябва да изостави лошите си навици като това да поръчва на Toshiba Corp. производството на графичните чипове за машината им Indigo - в Toshiba не бяха правили подобно нещо преди това и резултатът бе огромни закъснения в доставките на компютрите на SGI.
Другият проблем е в това, че макар пазарът на графични станции да расте с 10 процента годишно (твърде нисък темп на растеж спрямо останалите сектори на компютърната индустрия), SGI губи водещата си позиция и на него. Последният пример е холивудското анимационно студио Pixar, което купи 117 станции от Sun, вместо да увеличи броя на компютрите си Silicon Graphics. В отчаян опит да задържи пазарния си дял на 26 февруари 1996 г. SGI обяви, че купува за 767 милиона долара производителя на суперкомпютри Cray Research Inc. (www.cray.com), но никой в SGI не можа да обясни защо трябваше да се купува компания, чийто пазарен дял също се свива и разширяване на пазара й в дългосрочен план не се очаква.
В момента в SGI се работи върху компютър, който ще ползва чипове на Intel и ще работи под Windows NT - нещо, което бе немислимо за Unix базираната технология и идеология на SGI доскоро. Но той едва ли ще е готов за по-малко от година. На повечето от новите пазари и ниши в компютърния бизнес компютрите на SGI вече не предлагат много повече от тези на водещи производители като Sun, IBM и HP. Освен това машините на SGI са доста по-скъпи (един от най-евтините им модели е 6000 долара), а самата компания няма опит на тези пазари. Компанията, която навремето визуализира компютрите, ще трябва незабавно да визуализира собственото си бъдеще.
НАКРАТКО
Microsoft (www.мicrosoft.com) увеличи инвестициите си в Интернет, закупувайки дял от новата телефонна компания Navitel Communications Inc. (www.navitel.com). Идеята на тази инвестиция е развитието на платформата Windows CE. Според условията на договора Navitel ще създава системи и приложен софтуер за Windows CE. Тази платформа е предназначена за широк спектър комуникационни устройства. Представители на Navitel съобщиха, че ще спрат програмата си за развитие на хардуера и ще концентрират усилията си върху разработването на системи и софтуер, базиран на Windows CE.
Компанията Intel Corp. (www.intel.com) съобщи, че купува Chips and Technologies Inc. за 420 млн. долара. Това е поредната стъпка на Intel за утвърждаване на доминиращата им роля на пазара на микропроцесори. Тази покупка е насочена към подобряване на възможностите за разработка на видео- и триизмерни изображения в портативните компютри.
Един от конкурентите на Intel, компанията National Semiconductor Corp. (www.nsc.corp), пък обяви, че купува производителя на микропроцесори Cyrix Corp. (www.cyrix.com) за 550 млн. долара.
SmartScreen на компанията SoloPoint позволява на потребителите на пейджъри и voicemail да се свързват с обаждащите се в момента, в който те оставят съобщения. Цената на устройството, позволяващо селектиране на съобщенията, е 70 долара.
Водещите на пазара за антивирусни продукти компании, McAfee Associates (www.mcafee.com), RSA Data Security (www.rsa.com) и VeriSign (www.verisign.com) обявиха създаването на средата за осигуряване на мрежова сигурност, SecureOne. Тази среда предвижда подобрена рамка за сигурност на enterprise-wide приложения. Компаниите съобщиха, че с тази инициатива те ще работят за осигуряване на съвместимост на техните продукти. Също така между тях са подписани двустранни споразумения за интегриране на технологиите за мрежова сигурност.
Директорът по продуктите за сигурността в Netscape Дейвид Андрюс съобщи, че компанията е създала нов Patch, с който да поправи последната грешка в сигурността на браузъра. За да се активира patch-ът, ще трябва да се преинсталира целият Communicator client. За последната, и поредна, недомислица в софтуера на Netscape беше съобщено от Сингапур само седмица след като друга подобна "дупка" беше запушена с версията на Netscape Communicator 4.01a. Новият бъг беше открит в Live Connect - технология, която позволява на Java и JavaScript да осъществяват комуникация.
Поредният хаос в Интернет
Неотдавна компанията Networks Solutions Inc. (NSI) предизвика хаос в Интернет, след като при компютърна грешка повредени файлове на com. и net. domain-имена бяха изпратени до седем от деветте DNS root-сървъра в мрежата (това са сървърите, които "знаят" какво точно се крие зад общите домейни - com., net., edu., gov. и т.н., както и препращат заявките към национални домейни - bg., uk. и т.н.). Проблемът се дължеше на грешка в база данни на източник на Интернет-адреси.
