Въпреки тези аргументи източници от комисията по ценните книжа заявиха, че трябва принципно да се реши дали такива сделки са предмет на закона. Ако това е така, се оказва, че процедурата при приватизацията на ОББ не е била спазена. От комисията допълниха, че в този случай е възможно да водят "постфактум" преговори с БКК за изчистване на правния проблем, за да не всяват съмнения в иначе търсената от много години сделка за приватизация на държавната банка. Принципният проблем обаче е как да се противопостави "изключението ОББ" или бъдещи изключения при продажба на държавни банки на сделки на приватизационни фондове, които ще бъдат атакувани по същия член на закона. Деликатното противоречие между двете държавни институции ще трябва да бъде разрешено, без да се стигне до оспорване на сделката заради опасността от международен скандал и политически натиск.
"Първо, не всички от комисията са на мнение, че сделката подлежи на контрола им, и евентуално оспорване би изгонило поредния инвеститор от България", заяви заинтересован източник, пожелал анонимност. "Ако го направят, значи, че искат да съсипят стабилизацията и реформите в банковата система", заяви той по адрес на комисията.
Всички тези аргументи обаче повдигнаха второстепенния на пръв поглед въпрос за цената, при която беше продадена Обединена българска банка. "Договорите са за 48 млн. долара, което включва освен цената на акциите и ангажиментите на акционерите за инвестиции чрез увеличение на капитала и това е важното", заяви Димитър Димитров, който изпълняваше длъжността изпълнителен директор на БКК по време на сключване на сделката. Новите акционери - ЕБВР, Булбанк и "Опенхаймер", действително решиха на общото събрание да увеличат капитала на ОББ с равностойността на 30 млн. долара, като през следващите две години се предвижда ново увеличение на капитала с още 15 млн. долара. "Въпросът за цената трябва да се разглежда, като се вземат предвид и ангажиментите за инвестиции, защото става въпрос за стратегически инвеститори", заявиха и правителствени представители. Във вземането на решението за приватизацията на ОББ са участвали вицепремиерът Александър Божков, финансовият министър Муравей Радев, Здравко Бальозов, Валентин Цветанов и Димитър Димитров, всичките като членове на борда на БКК във времето, когато е одобрена сделката. Те са допуснали и одобрили тайнствеността на цената, която продължава и досега. Условията по сделката и купувачите са одобрени и от правителството.
Вицепремиерът Божков заяви по този повод за "Капитал": "Напълно съм съгласен, че след този случай трябва да се пипне законодателството, за да може банковата приватизация да стане прозрачна. " Според него несъвършенствата при ОББ се дължели на това че сделката е пилотна. Вицепремиерът обеща последната банкова приватизация да е перфектна. По повод на конкретния въпрос за официално съобщаване на цената и Божков отказа официален отговор, позовавайки се на търговската тайна.
Бягството на капитали от България
Започва износ на валута от страната заради ниските лихви, високата инфлация и очакванията за девалвация на лева
Иво Прокопиев
Меденият месец на българския валутен борд изтече. Оттук нататък като че ли предстоят предимно проблеми. Затова пък юли е доста показателен за това как агентите в икономиката - банки, фирми и домакинства, се приспособяваха към "чудото" фиксиран курс. През юли стана ясно как българската икономика се справя с шоковото си интегриране в световното стопанство и с ефектите от глобалните трусове, които директно рефлектират и върху българския пазар.
Марката - голямата грешка.
Ако нещо полезно за борда се случи през юли, то е поне, че спорът добър или лош избор за резервна валута е германската марка за българската икономика намери еднозначния си отговор. Марката създава проблеми сега, но ще бъде и главният дългосрочен проблем пред стабилността на избрания от България финансов режим.
За да избере една страна във валутен борд валута, която е различна от тази, в която се осъществява външната й търговия, и от тази, в която са й външните задължения, трябва да са налице изключително сериозни политически или някакви други аргументи. Студеният душ за българската политика, свързан с анонимното третиране на страната по повод членството в НАТО и еднозначното отношение на Европейския съюз в доклада на Европейската комисия за готовността на България за член на съюза, показа, че надеждите за реална подкрепа на българската кауза от Германия са илюзия. Германия се държа все едно че сме се вързали не за нейната валута, а за еквадорското сукре, което в интерес на истината е малко по-стабилно от марката в последните месеци. Липсата на скрити политически козове в полза на марката изпрати обратно отговора на въпроса правилен ли е изборът на резервна валута в полето на макроикономиката и финансите. А там нещата са повече от ясни. За 1 месец марката се обезцени спрямо долара с 8-9%. За българската икономика това означава по-големи разходи за обслужване на дълга, по-скъп внос и в крайна сметка - по-висока инфлация. При фиксиран курс импортът на инфлация е най-неприятното нещо, защото дори и всичко с реформата да е наред, бързо и качествено свършено, само инфлацията, причинена от поскъпването на долара на международните пазари, може да доведе до нужда от корекция в курса. Защото, както практиката от началото на годината показва, цените у нас много бързо се нагаждат към скъпия долар, но ако той спадне, остават на предишните си високи нива. Поддръжниците на марката утешително изтъкват, че девалвацията на марката и лева към долара ще подкрепи износа. Те обаче очевидно са забравили, че германската валута беше избрана с обратните аргументи. Шефът на БНБ Гаврийски дори си позволи да говори откровени глупости, твърдейки, че проблемът на България от падането на марката бил същият като на Германия (?!).
През май-юни се твърдеше, че марката ще е стабилна и ще поскъпва към долара, което ще донесе нарастване на валутните резерви. Неправилни прогнози, но всеки може да се обърка в прогнозите. Проблемът е, че валутите, с които работи икономиката, и валутата, към която официално е вързан левът, са различни. Не е важна толкова посоката на движение, колкото фактът, че има сериозни колебания в курсовете. Нито банките, още по-малко фирмите, показаха през юли, че могат да управляват този риск. Дори и по-нататък да се научат, това ще им струва немалко излишни пари. По повод на валутата, освен да се правят констатации и да се насърчава ползването на деривати от всички агенти в икономиката, повече едва ли може да се направи. Функционалният проблем на българския валутен борд се нарича лихвен процент.
Той е толкова нисък, че всички се оказаха неподготвени за рязката смяна на икономическите параметри. "Доверието се върна твърде бързо", е едно от стандартните обяснения за спадането на лихвата. Пропуска се обаче, че фактически България консумира ефектите от борда доста преди той да бъде официално въведен на първи юли. От 18-20% месечно в началото на годината лихвата спадна до 5% годишно сега. Това е доста по-ниска лихва от почти всички развити икономики, по-ниска и от доларовия ЛИБОР. (Заради ниските лихвени равнища по марковите инструменти.) Ниската лихва докара банките до тих ужас и свали лихвите по депозитите до почти символични равнища от 2-3% годишно.
Виновник за това положение е догматичната политика на представителите на МВФ за България. Основен проблем на хората на фонда е да се подсигурят, че бюджетът няма да се издъни. И тъй като приходната част не е в периметъра им на пряк контрол, наблягат на намаляване на разходите за лихви, достигайки до споменатата по-горе абсурдна ситуация. МВФ упорито се противопоставя да се промени сегашната методика за определяне на основната лихва на база доходността по тримесечните държавни ценни книжа, като в същото време притиска финансовото министерство да спазва договорените параметри и да не увеличава размера на предлаганите количества ДЦК. Не може да се каже, че това е пазарно спадане на лихвата, тъй като единият от двата основни фактора - предлагането на ДЦК, не действа свободно, а практически се администрира от МВФ. Нещо спешно трябва да се промени в методиката на лихвата, защото БНБ няма никакъв антиинфлационен инструментариум в момента. Тя не може да се бори с високата инфлация, защото между инфлационния темп и основната лихва в момента няма никаква връзка. А по-лошото е, че методиката за лихвата не съдържа възможност да се реагира на засилващата се инфлация. Това донякъде е естествено при борд, но когато изборът на резервна валута не е такъв, че страната да внася инфлация. В българския случай импортът на инфлация освен текущ се очертава и като основен дългосрочен проблем заради очакванията за слаба марка в дългосрочен аспект.
От една страна, банките имат основания да протестират срещу ниската лихва, но от друга, те трябва да свикнат при управлението на активите си да не разчитат само на вложенията в държавни ценни книжа. Вярно, че така е най-лесно, но банкерството не е само влагане в безрискови активи. Темата с управлението на риска, банковия мениджмънт и кредитирането е по-голяма, но принципните затруднения идват оттам, че все още няма оживление в икономиката, няма и законова защита и лесни процедури за кредиторите да си събират вземанията.
Спадът на лихвата обаче освен от политиката на финансовото министерство, диктувана от МВФ за ограничаване на количествата новоемитирани ДЦК, не е подкрепен от никакви сериозни структурни промени в икономиката. Общата среда продължава да е непрозрачна, законодателството се изменя към по-добро, но не може да се нарече стабилно, кредиторите все още трудно събират вземанията си, банките и предприятията не са преструктурирани и т.н. С други думи, рискът в българската икономика е доста по-висок от доходността по дълговите инструменти, на които външните и вътрешните инвеститори могат да разчитат. Това означава, че чуждите инвестиции във финансови активи ще спрат (съществуващите ще се изтеглят). Същото като чужденците ще направят и българските фирми и банки. Те вероятно ще потърсят (и вече го правят активно) по-сигурни активи с по-висока доходност на международните финансови пазари, където да вложат парите си.
От друга страна, е интересно да се изследва поведението на дребните вложители, които по-принцип са най-рационални, но и най-чувствителни към промените в средата. В печата вече се появиха първите съобщения как семейства изнасят в брой спестяванията си, за да ги депозират в банки в съседни държави. Логиката на хората, както винаги, е желязна. Заради скока на долара спрямо лева, директно през вносните потребителски стоки и индиректно през цените на суровините и енергоносителите, в страната се вкарва инфлация. При 5% основна годишна лихва в момента (2-3% депозитна лихва) се очаква месечната инфлация за юли да бъде 4-5%. Няма такова икономическо чудо. Ясно е, че това не може да продължава дълго. Ако падането на марката навън продължи и достигне примерно нива 1.95 - 2.00 към долара, дори и при бързо и отлично проведена реформа ще се наложи да се мисли за актуализация на курса в закона и девалвация на лева.
Това ще обезсмисли напълно механизма на борда, защото основното при него е стабилността - курсът да не се променя достатъчно дълго време. Курсът е фиксиран със закон, за да повярват всички в това твърдение. Ясно е, че след първата промяна на закона магията на борда престава да действа и всички ще очакват следващата девалвация. Цитираните по-горе нива на марката изобщо не са фантазия и биха били достигнати бързо, ако една сутрин светът осъмне примерно с новината, че въвеждането на общата валута в ЕС - еврото, се отлага с една година поради разногласия между страните членки. Какво става тогава с българския борд? Не ни стигат вътрешните проблеми, ами сега трябва да стискаме палци Германия, Англия и Франция да се разберат, а и икономиките им да са готови и да понесат промяната (което е по-сериозният проблем).
Бягството на капитали.
Всеки инвеститор, всяка банка или фирма, всеки спестител може да си направи такъв несложен анализ. Както и извода от него, че дългосрочно да си на левова позиция в България очевидно не е правилна стратегия. Рисково е заради вероятната девалвация и нискодоходно поради ниските лихви. Това са фундаменталните причини за вече започналия процес на бягство на капитали от страната. Това е може би първата страна в света, където процесът започва месец след въвеждане на валутен борд, без никаква сериозна криза във финансовата система, реалната икономика или някакви други обществени трусове. Този процес, макар и сега в начален стадий, дългосрочно означава само едно - ерозия в основите на борда. Жалко е наистина, че след милите очаквания за насърчени тълпи немски инвеститори тук, сега се оказва, че скромната българска икономика подпомага Германия и останалата част от световното стопанство, изнасяйки спестяванията си за по-висок доход.
Германия е заплашена от нови наводнения около Одер
В петък се появиха нови пробиви в обезопасителните бариери, издигнати по река Одер на източната германска граница. Според експерти, ако нивото на водата се задържи на сегашните високи нива, вероятността от тотален срив на съоръженията е много голяма.
След като през миналата седмица дъждовете настъпиха към Източна Германия, близо 15 000 души бяха евакуирани от района, а хиляди други са в готовност да напуснат домовете си. Засега непосредствено е заплашено само село Хоенвютцен, където войници вече близо седмица денонощно се борят да поддържат укрепителните диги, отслабени от придошлите води на реката. Представител на специалния комитет, създаден по повод бедствието, заяви, че вероятността дигите да не издържат надвишава значително обратния вариант. Някои наблюдатели дори стигнаха дотам да обявят все още държащите се съоръжения за истинско чудо.
Все пак през последните дни успешно бяха укрепени няколко възлови участъка, а хеликоптери поддържаха постоянна връзка с работещите екипи, като ги снабдяваха с торби с пясък и чакъл, необходими за укрепителните операции. "Работим цяла нощ, но положението си остава критично", заяви човек от армейските части, работещи в района.
Нови пробиви се появиха в 1200-метров участък от стената на язовир край Райтвайн, където при подобен случай през 1947 г. имаше също голямо наводнение. Според местните власти оттогава не е направено много по укрепване на дигата и затова в момента не е сигурно дали ще издържи. От своя страна властите в Бранденбург изразиха тревога, че ако нивото на водата не спадне поне с 1.5 метра, не могат да гарантират сигурността на района, а положението ще се доближи до критичната точка, в която в момента се намира Хоенвютцен.
Ако дигите не издържат, район с широчина 17 и дължина 50 километра по продължението на германско-полската граница ще бъде залят, оставяйки под водата десетки села, ферми и предприятия. Засега Германия не е дала човешки жертви, но понесе големи материални щети, като няколко града са напълно под водата близо до Франкфурт на Одер, на около 70 километра от столицата Берлин. Правителството в Бон и местните власти в провинция Бранденбург се споразумяха за отпускане на 40 милиона марки спешна помощ за подпомагане на жертвите от наводнението.
Германия и Полша обсъждат съвместно възможността да потърсят финансова помощ от Европейския съюз за общ проект по модернизиране на дигите и друга инфраструктура по протежението на граничната река Одер. Ако бъде одобрен, проектът ще използва природното бедствие за създаване на програма, която ще увеличи работните места в този регион с безработица над средното равнище. "Сега изчисляваме размера на щетите, каза представител на Европейската банка за възстановяване и развитие, надяваме се, че ще има достатъчно средства да облекчим положението в пострадалите райони."
Щетите са най-големи в Полша, която даде и близо 50 човешки жертви. Поне 600 000 тона пшеница са унищожени. Правителството изчислява засега материалния размер на щетите на близо 1.5 милиарда долара, но някои прогнози сочат, че окончателното число може да достигне 3 милиарда. Средствата, отпуснати от кабинета, ще увеличат бюджетния дефицит и ще задвижат инфлационни процеси. До момента заетата от Централната банка сума възлиза на 700 милиона, като още 300 са поискани от Световната банка. Полската злота започна да губи позициите си на финансовите пазари, като само за един ден стойността й спрямо долара спадна с 5%.
Големи са щетите и за Чехия, където икономистите изчисляват, че цената може да достигне до 2.6 милиарда долара. Голяма част от реколтата в Чехия и Словакия също е унищожена, което поставя тези две експортни страни пред заплахата не само да не реализират износ на зърнени храни, но и да не могат да посрещнат вътрешното си търсене. Чешкото правителство, което вече е пред прага на бюджетна криза, обяви, че ще отпусне 321 милиона долара за пострадалите и за възстановителни работи.
Проверката предстои
Financial Times
След седмица лейбъристкото правителство ще отбележи 100 дни от идването си на власт. Още сега обаче малко хора се съмняват във влиянието на министър-председателя Тони Блеър над нацията. Властта подхожда на някои хора и за премиера вече се говори, че ще остане на "Даунинг стрийт" 10 поне колкото Маргарет Тачър.
Може би, но всичко с времето си. Досега изненадите бяха прекалено малко за министър-председател, който не е заемал и незначителен пост в правителството.
Тежката международна програма, която го отведе до Денвър и Хонконг, както и европейската обиколка, последвала предизборната кампания, доведоха до моменти на пълно изтощение, но Блеър успя се справи.
Северна Ирландия му отне повече време, отколкото предполагаше. Примирието може да се окаже не повече от тактическа маневра на "Шин Фейн" и ИРА, но ако Джери Адамс и неговите републиканци се хванат отново за оръжията, премиерът иска светът и най-вече Вашингтон да знаят чия е отговорността.
Големите събития след 1 май бяха договорът от Амстердам и бюджетът. Дали първото ще донесе нещо добро за Европейския съюз е спорно, но новото британско правителство направи достатъчно, за да сложи край на изолацията от годините на Мейджър. Бюджетът и решението на Гордън Браун да предостави определянето на лихвения процент на националната банка предизвикаха смесени реакции. Тези, които търсеха ранни търкания между премиера и финансовия министър, останаха разочаровани. Блеър запази доверието си в Браун след трикратното увеличение на лихвите и смята, че политиката му е правилна.
Голямата цел на Блеър през първите месеци беше да покаже, че правителството му е различно във всичко. В единия край на дейността му стоят предложенията за реформи в конституционната и социалната система. В другия са опитите за по-хуманно отношение към хомосексуалисти и имигранти.
Не трябва да се заблуждаваме - Блеър е част от духа на времето. Нация, която толкова уверено свали консерваторите от власт, иска лейбъристите непременно да успеят.
Истинската проверка за това управление ще дойде при изпълнението на програмата му. Блеър разбира това както всички останали и затова променя правилата на британската политика. В това отношение критиците му в левицата на "старата" Лейбъристка партия и сред профсъюзните барони са прави. Блеър установи нови правила за левоцентристите, като разкъса племенните граници, които някога изграждаха партията му. Споразумението с либералните демократи, желанието да се намали броят на депутатите лейбъристи в Шотландия като част от предаването на пълномощията и таксите за студентите в университетите носят едно послание: не може да има табута в проект, който цели да потопи десницата и левицата в прилива на центризма. Неговият лидер, както разбрахме, е социалдемократ, чиято цел е да ръководи нация, а не племе.
ООН е пред прага на фундаментални промени в структурата и дейността си
Любомир Евстатиев
Обявената от генералния секретар на ООН Кофи Анан програма за реформиране на световната организация предизвика коренно противоположни реакции. Привържениците на идеята я определиха като едно изключително дръзко и смело начинание, нарекоха я "реформата на века" и "тихата революция на Кофи Анан". От своя страна скептиците изразиха мнение, че никаква реформа не е в състояние да повиши ефективността на ООН, като някои от страните членки открито заявиха, че няма да дадат одобрението си за определени мерки от програмата.
Основни пунктове в представения план за реформи са движението към консолидация и рационализация на ООН. Засега Кофи Анан се изявява като един наистина добър дипломат с добри управленски способности, като това дава надежда, че истинска промяна наистина е възможна. Той заяви, че ще оцени като успех не съкращението на бюджета и бюрократичния апарат, а истинското подобрение на състоянието на хората, на които организацията е призвана да служи. Проблемът пред Анан засега обаче се състои в това, че за да постигне световната организация истинска ефективност, тя трябва да получи по-голяма степен на свобода. Добре известно е, че поведението на ООН се определя изцяло от решенията на страните членки, а не от администрацията й.
Неизбежните реформи.
Планът за административната промяна цели преустройство на различните отдели на организацията с цел по-доброто им управление. Така съществуващите три икономически отдела ще се слеят в един. Отделът за хуманитарна помощ, който претърпя сериозни критики за начина, по който работи при уреждане на сделката за доставка на храна и лекарства за Ирак срещу износ на петрол, ще бъде заменен от по-малка комисия за осигуряване на неотложна помощ за бедстващи страни. Надеждата е, че такова по-малко звено ще реагира по-бързо и по-успешно за разрешаването на кризисни ситуации. Двете бюра по човешките права в Женева ще се слеят в едно, както и бюрата за контрол над наркотрафика и престъпността във Виена. Ще бъде създаден нов отдел по разоръжаването. Според новия план генералният секретар ще има заместник. Освен това ООН има намерение да разшири дейността си по защита на човешките права.
Основна цел на реформата е да се съкратят административните разходи с около една трета и до 2000 г. да достигнат до 25 процента от бюджета на организацията. Спестените средства трябва да бъдат включени във фонд за развитие на най-бедните държави. Въпреки правените досега опити за съкращения в ООН организацията все още остава твърде голяма и твърде бюрократична структура. Постоянно заети в ООН са около 53 хил. души, като само административният персонал е 10 хиляди души. Предложените съкращения трябва да намалят чиновниците до 8 хиляди през 2000 г. Освен това ще се организира по-добра координация за избягване на застъпването на дейността между многобройните агенции към ООН (те са повече от 30). Много от промените са само препоръчителни и едва ли ще получат одобрението на Общото събрание.
Спорни идеи.
Почти няма шанс да бъде прието предложението за отпускане на кредит от един милиард долара, от който страните членки да теглят за изплащане на непогасените си задължения. Средства от тази кредитна линия ще могат да се теглят само при положение, че дадената страна е внесла поредната си вноска в бюджета на организацията. Но реакциите по този въпрос бяха почти изцяло отрицателни. И богатите, и бедните държави не подкрепиха това предложение. Към Кофи Анан заваляха обвинения от третия свят, че със създаването на този фонд той цели да опрости дълга на САЩ към ООН. Европейците споделят същото мнение и смятат, че ако американците превеждат дължимите суми в срок, необходимостта от такъв фонд ще отпадне. От друга страна, не е ясно откъде ще бъдат набрани средствата за създаването на този фонд.
Докато повечето развити държави подкрепят идеята за избиране на заместник генерален секретар, развиващите се страни виждат това като опит на богатите да прокарат своето влияние в оперативната дейност на организацията. Най-вероятно общото събрание ще гласува това предложение през септември и на този пост сигурно ще бъде избран представител на развита индустриална държава.
Желанието за по-голяма взискателност при спазването на човешките права също така предизвиква отрицанието на много развиващи се страни. Те с право се опасяват, че именно този фактор може да бъде поставен като условие за отпускане на помощ за развитие. В тези държави смятат, че повечето реформи са предназначени преди всичко да облагодетелстват Запада, още повече че по-голямата част от авторите са западни експерти. А съвсем директни са обвиненията срещу генералния секретар, че прави реверанс на САЩ, като тази програма е наложена от Вашингтон в замяна на изплащането на дължимите суми към бюджета на ООН.
Засега специализираните агенции като Световната здравна организация остават извън програмата за промени, но Анан иска организиране на комисия на министерско ниво за преразглеждане на дейността им. Предложението на генералния секретар включва и решение за най-големия анахронизъм в сегашната структура на ООН - Съветът за попечителство. Този орган е създаден за уреждане на проблемите на колониализма и вече напълно е изгубил смисъла на своето съществуване. Този съвет трябва да се превърне в организация, грижеща се за опазването на околната среда.
За успешната дейност на ООН от особено важно значение е редовното изплащане на задълженията на САЩ. В момента Америка дължи на организацията 1.2 млрд. долара, като още от встъпването си в длъжност генералният секретар се опитва да осигури плащането на тази сума. А това е доста трудна задача поради съпротивата на американския Конгрес. Американските конгресмени настояват да бъде намален големият принос на САЩ в бюджета на ООН. Така те вече взеха решение американският дял в бюджета за умиротворителни операции да бъде намален от 31 на 25 процента. Осен това нов закон предвижда общият американски принос към бюджета постепенно да намалее от 25 на 20 процента.
Допълнителни съмнения върху успеха на програмата хвърлят и сериозните разногласия между членовете на Съвета за сигурност. Веднага след края на Втората световна война преобладаващ беше оптимизмът, че страните победителки ще сътрудничат пълноценно за успешното развитие на цивилизацията. Но много скоро след това стана ясно, че успешно сътрудничество между Съветския съюз и Китай, от една страна, и САЩ, Великобритания и Франция, от друга, е невъзможно. Освен това Франция не можеше да се примири с доминиращата световна роля на САЩ и постоянно намираше поводи за конфронтация. Така Съветът за сигурност на практика не работеше. Въпреки че до нов глобален конфликт не се стигна, много от решенията бяха белязани от абсолютна дисхармония и се налагаха силово.
След разпадането на комунистическата система световната организация изпадна в почти пълна зависимост от решенията на САЩ. Американците могат да демонстрират сила, да се намесват избирателно при разрешаване на конфликтни ситуации. Обикновено тази намеса се определяше от стратегическите американски интереси, какъвто беше случаят с войната в Залива. Страните от третия свят и развиващите се страни, които представляват две трети от 185-те члена на организацията, нямат почти никаква възможност за действие в рамките на ООН. Те могат единствено да регистрират протеста и несъгласието си без особено големи шансове да получат съдействие.
На дневен ред е и въпросът за промяна на диктата, налаган от петте постоянни членки на Съвета за сигурност и по-специално от американците. Съвсем неочаквано неотдавна дори САЩ изразиха желанието си за известни промени. Американският посланик в ООН Бил Ричардсън каза, че американското правителство подкрепя не само идеята Япония и Германия да станат постоянни членове на съвета, а освен това в него да бъдат включени и три развиващи се страни, като те трябва да бъдат представители на Азия, Африка и Латинска Америка. Отсъствието на Германия и Япония от съвета не е логично, след като те, освен че са световни икономически свръхсили, имат и значителен принос към бюджета на световната организация. Делът на Германия е близо 16 процента, а Япония дава 9 процента.
Поне засега окуражаващо за Кофи Анан е положителното отношение на американската администрация. Властите във Вашингтон влязоха в открита конфронтация с предшественика му Бутрос Гали, саботираха работата му и не му позволиха да управлява втори мандат. Американският държавен секретар Мадлин Олбрайт каза, че програмата на Анан е движение в правилна посока и трябва да получи подкрепата на Общото събрание. Такава беше и официалната реакция в другите развити индустриални държави. Така дори и отново да са водени от лични интереси, американците ще спомогнат за промяна на облика на ООН. И в близките месеци може да се реши какъв ще бъде той през XXI век.
Мръсната игра за руските телекомуникации
Кирил Кирилов
"Имаше случаи, когато Джордж Сорос е давал кредити на руското правителство през тази година, когато бюджетът е имал нужда от средства, например в промеждутъка между емитирането на еврооблигации. " Това заявление бе направено на специална пресконференция от Владимир Потанин, бивш вицепремиер, основател и президент на "ОН&?cy;КСИМбанк", която през миналата седмица взе 25 процента от руската телекомуникационна компания "Связинвест" за 1.875 милиарда долара. Кога идват финансовите инжекции на Сорос за руския бюджет може да бъде отгатнато - Русия емитира еврооблигации за 1 милиард долара през ноември 1996 г., емисия от 2 милиарда германски марки през март тази година и за 2 милиарда долара през юни. Въпросът е защо Потанин трябваше да обяснява колко добър приятел на Русия е Джордж Сорос.
Действащите лица.
На 30 юли последователно Борис Немцов и Анатолий Чубайс, първите вицепремиери в поредния кабинет на Виктор Черномирдин, заявиха, че президентът Елцин е доволен от начина на провеждане и от крайния изход на най-голямата приватизационна сделка в Русия. Самият Елцин, в свой стил, не застана публично зад техните изявления. Търгът за продажбата на 25 процента плюс една акция на "Связинвест" бе спечелен от консорциум, воден от "ОН&?cy;КСИМбанк", в който влизат също Deutsche Morgan Grenfell, инвестиционното поделение на германската Deutsche Bank, компанията Morgan Stanley Asset Management, руската инвестиционна компания "Ренесанс-Капитал" и един от инвестиционните фондове на Джордж Сорос - Quantum Fund (Сорос получава половината от 25-процентния пакет). На 31 юли говорителят на Владимир Гусински, собственик на "Мост-банк" и на медийната групировка "Медиа-мост", заяви, че ще заведе съдебен иск срещу консорциума на "ОН&?cy;КСИМбанк". Интересно е, че искът, ако бъде заведен, ще бъде за клевета (Потанин заяви пред медиите, че загубилите участници в търга са Борис Березовски и Владимир Гусински, а Гусински отрича да е наддавал за "Связинвест"). Интересно е също, че говорителят на Гусински, Вячеслав Костиков, е бивш говорител на Борис Елцин.
През седмицата, предхождаща търга за "Связинвест", Березовски, Гусински и Потанин летят до Франция, за да се срещнат с Анатолий Чубайс, който се намира там. Едва ли е имало нещо по-спешно от продажбата на руските телекомуникации, за което да си говорят. След изявленията на Гусински премиерът Черномирдин заяви, че ще прегледа лично подробностите по сделката за "Связинвест".
Преди Черномирдин да заплаши с преразглеждане на сделката, Ник Джордан, шеф на клона на Deutsche Morgan Grenfell в Москва, каза: "Горди сме, че участвахме в първия прозрачен приватизационен търг. " Ник Джордан е средният по големина от трима братя, най-малкият от които е собственик на "Ренесанс-Капитал" една от най-големите руски финансово-инвестиционни къщи, а най-големият е директор в Bank of America. Естеството на тяхната работа със сигурност им налага да поддържат тесни връзки както със Сорос, така и с Чубайс и Немцов.
Войната за приватизацията.
Тези подробности са важни, имайки предвид, че "Связинвест" държи контролни или близки до контролни пакети от акции в 89 руски регионални телекомуникационни компании, както и 38 процента от "Ростелеком" - руският оператор на далечни и международни разговори, така че на практика е една от най-големите световни телекомуникационни компании. Освен това за продажба са обявени още 24 процента от "Связинвест", този път само за руски инвеститори, а Потанин вече официално обяви, че банката му иска да вземе и тях. И въпреки че Борис Немцов се кълне, че това е единствената честна приватизационна сделка, от която в бюджета ще влязат средства, остава въпросът какво са правили Березовски, Потанин и Гусински във Франция.
Още по-безочливо бе изявлението на Анатолий Чубайс, който след срещата си с Елцин предложи на загубилите търга помирение - общият смисъл на думите му бе, че ще има компенсации за тях при бъдещи приватизационни сделки. Чубайс знае какво говори, той бе начело на руската приватизация още от самото й начало, оттам тръгна стремителната му кариера, но дали Гусински и Березовски ще се съгласят на помирение все още е въпрос на бъдещето.
Войната на Гусински и Березовски има една много ясна цел - предстоят приватизацията на "Роснефт" (единствената от големите петролни компании, която още е държавна) и продажбата на 38 процента от РАО "Норилски никел", най-големия световен производител на никел и метали от платиновата група. Така че мирът между двама бизнесмени и двамата вицепремиери има точна цена. Само че делът за приватизация в "Норилски никел" в момента се управлява от "ОН&?cy;КСИМбанк", която е и организатор на търга за приватизация на тези акции. Потанин вече се смята за мажоритарен собственик в "Норилски никел", което автоматично ще отвори срещу него (и срещу Чубайс и Немцов) втори медиен фронт.
И ако изходът от битката за "Норилски никел" до голяма степен е предрешен, то борбата за "Роснефт" ще бъде жестока. Общо 97 процента от "Роснефт" ще бъдат приватизирани, като 51 процента от компанията ще бъдат продадени през септември тази година. Интересно, веднага след сделката за "Связинвест" президентът на "Роснефт" Юрий Беспалов обяви, че Джордж Сорос е проявил интерес към приватизацията на компанията и е предложил около 1 милиард долара. Беспалов е приближен на Березовски и бе наложен начело на компанията от Борис Немцов. Березовски открито заяви претенциите си да стане собственик на "Роснефт", както сториха още "ОН&?cy;КСИМбанк" и най-голямата руска частна петролна компания "ЛУКойл". Интересът е оправдан, имайки предвид, че "Роснефт" има дялове за 40 милиарда долара в проекти за съвместен петролодобив, както и дял на стойност 2 милиарда долара в проекта за петролопровод от Казахстан до Новоросийск.
В изявлението на Беспалов имаше и една малка, но любопитна подробност - че компанията ще поиска поправка или отмяна на закона, който забранява на чуждестранни компании да притежават повече от 15 процента от руски петролни компании, за да "спечели по-широко чуждестранно финансиране". Преди това пък Сорос обяви, че инвестиционният климат в Русия коренно се е променил с влизането на Немцов в правителството, посочвайки пряко човека, с когото работи в тази страна. Така около "Роснефт" се затегна кръгът Сорос - Немцов - Березовски - Беспалов.
Следващият руски президент.
Корените на сегашния политически и финансов скандал са заложени още в края на 1995 г. Тогава Березовски и Чубайс решават да обединят крупния руски капитал около президентската кандидатура на Елцин и в резултат се роди обединението, известно като Г-7 (в него влязоха седемте най-големи руски банки, а водеща роля имаха именно Потанин, Березовски и Гусински). Те финансираха кампанията на Елцин, на практика те я спечелиха, след което дойде време да се прибират дивидентите - Потанин стана първи вицепремиер, Березовски влезе в Съвета за сигурност към президента, единствено Гусински не бе уреден с държавен пост. Всички те получиха като отплата и контролните пакети в най-големите руски промишлени предприятия като "Норилски никел" и петролната компания "Сибнефт" (тя е собственост на Березовски).
Обединението Г-7 обаче започна да се разпада именно след като започнаха да се приватизират последните останали държавни големи компании. Последното заявление на Гусински, че вследствие на сделката за "Связинвест" правителството може да падне, а президентът трябва да покаже, че е "силен и здрав политик", вече е сигнал за открита война. Далечната цел на сегашните събития пък е президентската кампания през 2000 г. Елцин не може да се кандидатира за трети мандат, а за най-вероятни негови наследници се спрягат трима души - Черномирдин, Чубайс или Немцов. Дотогава политическата конфигурация може да се промени, но със сигурност някой ще трябва да плати за избирането на наследника на Елцин. Ясно е, че зад Черномирдин стои "Газпром", Чубайс и Немцов явно са избрали Потанин и "ОН&?cy;КСИМбанк" (Сорос пък избра тях), остава групата на интереси около Березовски и Гусински да избере своя кандидат. Последните смени на собственост са едновременно отплата за минали услуги и купуване на бъдещи такива, а цената е висока, защото и залогът е висок - бъдещият президент на една от най-големите и мощни държави в света.
А иначе продажбата на "Связинвест" е най-големият мирновременен трансфер на собственост в съвременната история.
Полша може да смени червения цвят
Ася Бочева
На 21 септември в Полша ще се проведат общи парламентарни избори, на които за пръв път от доста време насам опозиционните десни сили, групирани около Изборно движение "Солидарност" (ИДС), имат реалната възможност да вземат властта от бившите комунисти, обединени в Демократичния ляв съюз (ДЛС). Досега историческият шанс бе на страната на екс комунистическата формация, която със своя добре организиран структурен апарат не допусна загуба на изборите през 1993 г. Разпокъсаните десноцентристки партии, произлезли от движението "Солидарност", претърпяха тотално поражение, като своята роля за това изигра и пропорционалната избирателна система. Според електоралния закон бариерата за влизане в парламента за партии е 5%, а за коалиции - 8%. Това позволи на ДЛС и Полската селска партия (ПСП) само с 35 процента от гласовете да вземат две трети от местата в Сейма (долната камара на парламента), а близо една трета от гласовете останаха без репрезентация в законодателния орган.
Почти напълно изключена от новия парламент, десницата неколкократно се опита да се обедини и да формира изборни коалиции. С изключение обаче на частичния успех на местните избори през 1994 г. нито една от новите формации не се оказа достатъчно стабилна. Инициативата на няколко десноцентристки партии през 1995 г. да изберат единен кандидат за президентските избори чрез първичен вот се провали. Номинираният за титуляр Лех Валенса, който първоначално не се ползваше с подкрепата на основните опозиционни партии, загуби с минимална разлика от кандидата на левицата Александър Квашневски, с което представителството на опозицията в изпълнителната власт бе сведено до минимум.
Консолидацията на антикомунистите.
Явно поучена от последователните електорални провали, десницата мобилизира силите си към образуване на ефективно политическо обединение за изборите тази есен. Резултатът е създаването на Изборно движение "Солидарност" през юни 1996 г. от близо 30 десноцентристки партии, движения и организации. Както личи от самото наименование, новата формация не представлява политическа партия, а е съставена специално за изборите. Разликата между нея и предишните опити да се състави предизборна коалиция се състои в това, че се обединява от профсъюза "Солидарност", който преди странеше от групировките, нароили се след разпадането на движението "Солидарност" през 1989 г. Дали обаче само името и авторитетът на профсъюза, станал през 80-те символ на борбата срещу комунизма, ще са достатъчни, за да бъдат спечелени избирателите?
Изравнени позиции.
Засега социологическите проучвания показват еднакъв процент на подкрепа за двата основни политически блока - Изборното движение "Солидарност" на десните сили и Демократичния ляв съюз на бившите комунисти. Скорошните бедствени наводнения в Полша обаче могат да се окажат предизборният коз на опозицията.
При природната катастрофа загинаха 50 души, а повече от 1000 градове и села бяха силно пострадали. Действията на правителството се критикуваха обширно не само от опозиционните лидери, но и от независимия печат. "Кабинетът се оказа напълно неподготвен да се справи със ситуацията и да вземе адекватни решения за нормализирането на положението", заяви лидерът на "Солидарност" Мачей Янковски - мнение, споделяно от широки слоеве на обществото. Безспорен политически гаф бе и назидателното изказване на премиера Влоджимеж Чимошевич, че засегнатите фермери е трябвало да се застраховат и че не могат да очакват помощ от държавата. След като стана известен пълният размер на нанесените щети (над 1 милиард долара), Чимошевич се извини, но медиите вече го бяха оприличили на "комунистически апаратчик от 60-те". Правителството обвини опозицията, че се опитва да извлече политически дивиденти от трагедията, но явно посланието е достигнало до хората от засегнатите райони, които според репортажи се чувстват незаслужено изоставени от държавата.
Природното бедствие се оказа с двойно негативен ефект върху управляващите. То съвпадна и до голяма степен обезличи празнуването на мадридските решения на НАТО, с които Полша бе официално поканена да се присъедини към пакта, както и специалното посещение на Бил Клинтън във Варшава. Засенчено бе и решението на Европейския съюз да започне разговори със страната за приемането й в европейските структури.
Парадоксално, но всички тези фактори могат да не доведат до логичния електорален резултат.
Нов шанс за левицата.
Въпреки че има голямо недоволство срещу правителството в засегнатите райони, то ще се отрази не в по-голяма подкрепа за опозицията, а в по-ниска избирателна активност на жителите им, заети с по-важни житейски проблеми. Наводненията могат да бъдат използвани и като добро извинение за започналите още преди бедствието икономически проблеми, а правителството вече започна непопулярни икономически мерки за затягане на финансовата дисциплина.
Опозицията в същото време не излиза със завършена икономическа програма, която да предложи на обществото. Тя все още разчита да привлече гласове, като наблегне на морала на големия брой католици в страната, за които комунистите са олицетворение на дявола. Точно така бе оприличена от опозицията срещата на папа Йоан-Павел II с президента Александър Квашневски миналия месец. Квашневски обаче направи доста добро впечатление, давайки положителна оценка на усилията на Негово преосвещенство за събаряне на комунистическия режим преди 1989 г. (въпреки че сам той бе един от министрите в кабинета). Това бе ясен знак за опозицията да наблегне не толкова на моралните устои на поляците, защото в съвременното общество хората мислят повече за джобовете, отколкото за душите си. В същото време управляващата партия може да се похвали както с умереност в икономическите реформи, така и със запазване на социалното равновесие. Не бива да се подценява и фактът, че много хора, които в социологическите проучвания се обявяват за колебаещи се, всъщност се чувстват притеснени да признаят принадлежността си към комунистите. Още един голям плюс за левицата е и по-добрата и широко организирана партийна структура, която й помага да разпредели по райони по-добре кандидатите си.
Според наблюдателите неясната конфигурация в новия парламент може да доведе до изключителна пъстрота на бъдещото правителство. Някои сочат до 50 коалиционни комбинации, 20 от които вероятни. Ясно е само, че кабинетът ще бъде съставен около основните партии, евентуално заедно с националисткото Движение за реконструкция на Полша и Съюза "Свобода" на Лешек Балцерович, съставен от реформистки настроеното интелектуално крило на "Солидарност". Независимо от изборния резултат обаче не е вероятно политическият цвят на Полша да се промени особено. Най-много да избледнее в светло розово.
Близкоизточния мирен процес достигна мъртвата си точка
По обяд на 30 юли на оживен зеленчуков пазар в Западен Ерусалим избухва близо 20 кг експлозив, който отнема живота на 14 души, араби и евреи, и ранява още 170. Свидетели разказват за разпръснати човешки части, размесени с обгорели зеленчуци и раздробени сергии. Часове след трагедията евреи събират крайниците на жертвите, за да ги погребат според обичаите си. Щеше да бъде шокиращ филм на ужасите, ако не се развиваше в реално време и на реално място.
Осведомителните агенции съобщават за двама арабски атентатори-камикадзе, около 20-годишни, които, преоблечени като евреи, за да могат да преминат през израелските пропускателни пунктове, се смесват с многолюдната тълпа на пазара и в интервал от няколко секунди се самовзривяват. По-късно бе разпространено съобщението, че ислямските екстремисти от "Хамас" са поели отговорността за атентата. Оттук нататък процесите се задвижиха със завидна бързина.
Неадекватната реакция на Израел.
Израел незабавно затвори Западния бряг и ивицата Газа за палестинци и насрочи извънредно заседание на правителството. На него първо се реши да бъдат отложени мирните преговори за неопределено време. И на второ, но не и по значение, място бе обсъдена възможността да се окупират отново предоставените на палестинците територии. Както заяви приближен на премиера Нетаняху: "Решението на кабинета е съвсем ясно. Ако палестинските власти не се справят със задачата да заловят терористите, Израел ще го направи. " Еврейските власти не се ограничиха само с думи, а преминаха към действия, и то решителни действия - още същия ден при мащабна полицейска акция по Западния бряг бяха арестувани активисти на "Хамас" и техните семейства. Близо до град Хеброн според свидетели са били арестувани членове на две фамилии, чиито синове, и двамата ислямски активисти, липсвали от 15 месеца. Дали става въпрос за двамата камикадзе все още не е ясно.
Смисълът на предприетите мерки е ясен, но за да не бъде случайно пропуснат, бе изрично обяснен: "Израел ще упражни различни видове натиск върху Арафат, за да му създаде стимул за действие срещу тероризма. " Дали принципът на Павлов стимул - реакция ще въздейства върху човешките същества и, което е по-важно, смята ли Израел, че познава реакцията на палестинците ще се изясни в близките дни.
...и на Палестина.
Водачът на Организацията за освобождение на Палестина (ООП) Ясер Арафат също не закъсня да реагира. След атентата той спешно се обадил на премиера Нетаняху и президента Езер Вайцман, за да изрази съболезнованията си. Те обаче явно идват късно, след като Нетаняху рязко отвърнал, че съжаления вече не са нужни, а трябва да се предприемат крути мерки срещу терористичните организации и тяхната инфраструктура. Между предвидените от израелска страна мерки са арести на палестински активисти, затваряне на палестински радио- и телевизионни станции, блокиране на палестински банкови сметки в Израел и призив Вашингтон да спре икономическата си помощ за Арафат.
Арафат от своя страна прояви увереност в собствените си сили и декларира решимостта на палестинското правителство да овладее положението в териториите под негов контрол, обяви извънредно положение в района и разпореди арестите на активисти от "екстремистките групи". Рутинните действия на палестинските власти след смъртоносни взривове - досега водещи до неизменни резултати - предизвикват нови подобни акции. Последната бомбена вълна от февруари и март 1996 г. остана в регистрите с 59 убити, докато в момента около 150 лидери на "Хамас" и организацията "Ислямски джихад" са пуснати на свобода в палестинската зона. В същото време социологическите проучвания сред обикновените палестинци сочат, че Арафат е достигнал най-ниската точка на доверие, откакто е на власт.
Налагащият се извод може да се изведе от неуспеха му да се впише в поговорката "И вълкът сит, и агнето цяло". Явно затруднен да бъде балансьор между екстремно настроените и умерените араби, Арафат реши поне да не бъде обвинен в национално предателство. Без увъртания лидерът на ООП заяви, че при евентуално нахлуване в палестинските територии "израелското правителство ще си понесе последствията", и разпореди на граничните палестински части да са нащрек.
Историята на една предизвестена смърт.
Мирният процес буксува от доста отдавна. В известен смисъл спирането на преговорите се дължи на серия от грешки и на двете страни. През януари 1996 г. палестинците бяха помолени от Арафат да одобрят споразумение, според което търговският и религиозен център на доминирания от тях град Хеброн да се управлява от израелската армия, която пък щяла да защитава около 400 израелски заселници. Абсурдната мярка - Хеброн има 120 000 души арабско население, е обявена като временна.
Само месец след като бе подписано споразумението за Хеброн, обаче Израел реши, че му е дадена зелена светлина да строи еврейско поселище в арабския Източен Ерусалим. На Арафат не му остана особено голям избор, освен да прекрати мирните преговори. Вместо да се опита да потърси компромис обаче, той заяви, че преговорите няма да бъдат подновени, докато строителството не бъде спряно. Отговорът на Нетаняху продължи твърдия курс на неотстъпчивост - строителството на Хар Хома в Източен Ерусалим не само няма да бъде спряно, но ще се търси "развитие" и на анклава в Хеброн.
Известни надежди за разбирателство даде последното решение на Нетаняху да отложи строежа на новия еврейски квартал Рас ал-Амуд в арабския Източен Ерусалим заради подадени жалби от двама градски съветници. Жестът бе оценен по достойнство от палестинците, които декларираха готовността си да подновят заседанията на съвместните израелско-палестински комисии, прекратени през март.
Подходящият момент бе използван и от чуждестранните дипломати да възобновят инициативите си. Американският представител за района Денис Рос обяви амбициозна програма, която включвала "съвсем нови" моменти. Той трябваше да пристигне в Израел в четвъртък за срещи с Нетаняху и Арафат. По предварителна информация американската инициатива предвиждала "пауза" в строителството на нови еврейски селища. Естествено подобно предложение предизвика съпротивата на Нетаняху, но всъщност не остана време да се изпробват на практика нито "новият" пакет предложения на САЩ, нито заявените добри намерения на палестинците. Дойде сряда и смъртта на 14 невинни.
Прекалено късно стана да се търсят виновните. Взаимните обвинения на палестинци и израелци в екстремизъм доведоха в края на краищата само до тяхното оправдаване. Парадоксално, но постоянно тласкани от желанието да се харесат на всички, Арафат и Нетаняху приеха много по-екстремистки позиции, отколкото им позволяваха постовете. И което е по-лошо - дори подобна трагедия не успя да ги примири. Неизвестно по какви причини, точно когато бе най-нужен, Денис Рос отложи посещението си. А иначе на следващия ден зеленчуковият пазар в Ерусалим отвори отново сергиите си - животът продължава.
България вече има герб
От миналия петък на обед България има официален държавен символ. След многочасов дебат депутатите подкрепиха т.нар. проект Чапкънов - Гогов 2. На тържественото заседание в пленарната зала държавният герб получи благословията на 177 народни представители. Шестнадесет депутати се обявиха против новия официален символ на българската държава, 29 се въздържаха. Само един от последователите на Ахмед Доган даде вота си за герба с три лъва, корона и шест кръста. Бизнсблокът и евролевицата подкрепиха проекта анблок. Редиците на социалистите бяха разединени по въпроса за държавния знак - 28 за, 18 против и 15 въздържал се. Тържественото заседание на парламента събра държавния елит на България в Народното събрание в 13.30 часа. Министри, депутати, магистрати и общественици станаха участници в паметния избор на парламента. След песента "Питат ли ме де й зората" в изпълнение на хор "Бодра смяна" народните избраници поляха с шампанско историческия акт. "Честит ни герб и за много години", каза лидерът на социалистите Георги Първанов. "Покланям се пред всички вас", патетично допълни председателя на бизнесблока Жорж Ганчев.
"Това е достойният български герб, който продължава традициите и е хералдически точен", обяви президентът Петър Стоянов от трибуната на парламента. Веднага след церемонията държавният глава постави националния символ на балкона на президентството под звуците на националния химн. Той поиска монетният двор да му отлее бронзов образец, който да окачи на "Дондуков" 2.
Накратко
Народното събрание ще разглежда промени в конституцията през есенно-зимния сезон, съобщи председателят на парламента Йордан Соколов. Те ще засягат забраната да се продава земя на чужденци и несменяемостта на съдии, прокурори и следователи, които имат повече от три години стаж в съдебната система.
Организираната престъпност вече е реална заплаха за националната сигурност на България, заяви зам.-шефът на Националната служба за сигурност (НСС) д-р Тодор Трифонов след срещата на служителите от контраразузнаването с премиера Иван Костов и вътрешния министър Богомил Бонев. Корупцията е пуснала дълбоки корени в средните управленски нива на държавната администрация, сочи доклад на НСС, който очертава вътрешните и външните опасности за страната ни.
Сметната палата ще предаде на прокуратурата материалите от проверката си във фонд "13 века България". Управителният съвет на извънбюджетната финансова институция е незаконно намален от 10 на 8 души на осми януари т.г., сочи заключението на палатата. След тази дата всички решения на съвета са незаконни. От осми януари досега са раздадени над 40 милиона лева на фирми. "13 века България" е олекнал с още 64 милиона лева само за правен анализ на недвижими имоти.
Турция ще проверява дали зачитаме исляма
Турска контактна група ще посети България, за да се увери, че правата на мюсюлманите се спазват у нас. Това стана ясно след среща на президента Петър Стоянов с колегата му от южната ни съседка Сюлейман Демирел и с премиера Месут Йълмаз. След това Турция е готова да посредничи за изваждането на страната ни от негативния списък на организацията "Ислямска конференция", който включва държави, нарушаващи правата на мюсюлманите. Двете страни да си сътрудничат заедно с Румъния в пресичането на наркотрафика, се разбрали държавните мъже. "България трябва да подобри търговските си отношения с Турция. В южната ни съседка има регистрирани само 11 наши фирми, докато турските предприемачи в България надвишават 1700", каза председателят на Българската търговско-промишлена палата Божидар Божинов по време на визитата.
Главата на Източноправославната църква ще се моли за приемането на България в европейските и евроатлантическите структури, стана ясно след среща на вселенския патриарх Вартоломей с президента Петър Стоянов миналата сряда. Вартоломей помолил българския държавен глава да посредничи с авторитета си за помирението на враждуващите фракции в Българската православна църква.
Залезът на "азиатските тигри"
Ася Бочева
Акронимът "К & К" в Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (АСЕАН) означава "консултации и консенсус" и най-общо описва начина на работа на членовете й. Изглежда обаче, че на поредната среща на организацията в Куала Лумпур, започнала преди седмица, това съкращение ще придобие различно значение: "Камбоджа и Криза на валутите". В това не би имало нищо нередно, ако заседанието нямаше специално значение - то отбелязва 30-годишния юбилей на асоциацията. Планирано като тържествен отчет на икономически и дипломатически успехи, съвещанието на деветте външни министри на страните членки - Индонезия, Малайзия, Тайланд, Бирма, Лаос, Бруней, Филипините, Сингапур и Виетнам, не успя да придобие желания празничен характер.
А иначе АСЕАН има повод да се гордее със своята годишнина. Когато през 1967 г. пет държави основават организацията, Югоизточна Азия е разпокъсана, слаба икономически и нестабилна политически. Военният конфликт във Виетнам и териториалните спорове на държавите в региона не дават особен оптимизъм на основателите на организацията за бъдещето й: "Ние не знаехме дали въобще ще просъществува", казва тогавашният външен министър на Сингапур. След тридесет години обаче АСЕАН се оказва нараснала не само по размери, но и по значение. Дейността й като обединяващ орган, политически и икономически, е призната не само в регионален, но и в световен аспект. Спецификата на дипломатическите принципи, на които е основана организацията, най-важният от които е ненамесата във вътрешните работи на страните членки и политиката на "конструктивно обвързване", проправиха пътя на социалния прогрес на общността на азиатските държави. Разумната икономическа политика доведе до постепенно стопанско стабилизиране, прераснало в последните десетина години в истински икономически бум. Успехите на дипломатическия и икономическия фронт обаче не успяха да прикрият зараждането на проблемите.
Камбоджа - черната овца в семейството.
Доскоро нищо не подсказваше хода на събитията. След големия успех, който постигна организацията при договорирането на условията по Парижкия договор от 1991 г., с който бе постигнат мир в Камбоджа, през 1995 г. Виетнам бе приет за страна членка. Успоредно с политическия напредък растеше и икономическата мощ на страните от организацията, като в момента общият им брутен вътрешен продукт възлиза на 632 милиарда долара. Венецът на обединението се предвиждаше да настъпи на юбилейната среща тази година с включването в организацията на последните три държави в региона - Лаос, Бирма и Камбоджа. За съжаление обаче кръглите числа засега ще се ограничат само с годишнината на организацията - превръщането на АСЕАН в АСЕАН-10 се отлага за неопределено време.
Първоначално дневният ред на асамблеята не предвиждаше разглеждането на въпроса за Камбоджа. Неочакваният обрат на събитията там обаче не остави на АСЕАН особен избор, освен да суспендира кандидатурата й. Кървавият преврат на втория премиер Хун Сен в началото на юли, след който фактически бе отстранен от власт първият премиер принц Нородом Ранарид (страната се управляваше от двама министър-председатели едновременно в името на националния консенсус), представлява сериозен удар върху авторитета на организацията. Безредиците в Камбоджа дадоха допълнителни аргументи на онези, които се противопоставяха на разширяването на АСЕАН. Според тях с прибързаното приемане на нови страни организацията ще загуби икономическите си предимства и политическото си единодействие. От друга страна, АСЕАН бърза да приеме дори стопански изостанали и със спорно политическо управление страни, за да не попаднат в китайската сфера на влияние.
Усилията на организацията да потуши по дипломатически път скандала с Камбоджа не срещнаха разбиране от самоопределилия се за едноличен лидер на страната Хун Сен. Тричленната делегация, ръководена от индонезийския външен министър с посредническа мисия в Пномпен, бе отпратена, като й бе заявено да не се намесва във вътрешните проблеми на страната. Подобна препоръка, отправена към организация, която я е приела за основен принцип, е все едно да се учи свещеник на библията. Въпреки че на сесията на АСЕАН тази седмица камбоджанският външен министър Унг Хуот представи "уточнение", лошото впечатление не можа да бъде заличено. Ръководителите на асоциацията обаче приветстваха изявлението на Хун Сен, в което се казва, че Камбоджа ще съдейства на АСЕАН в ролята й на дипломатически посредник.
След първоначалната си изчаквателна позиция САЩ решиха да предоставят инициативата по решаване на камбоджанската криза на АСЕАН, като все пак си запазват правото на мнение. Присъстващи на форума заедно с представители на Европейския съюз, Русия, Китай и Япония, американските дипломати доскоро критикуваха принципа на групата за ненамеса във вътрешните работи. Явно последното им решение е резултат не толкова на промяна на позициите, колкото на желанието да се изпробва подобна доктрина. Самите лидери на АСЕАН заявяват, че това не е победа, и не си правят илюзии, че поемат тежка отговорност, от която зависи авторитетът им пред международната общност.
Тестът "Бирма"
По-голямо изпитание за политическите принципи на асоциацията бе включването на Бирма в нея. При все че Европа и особено Съединените щати твърдо се възпротивиха на това действие, лидерите на АСЕАН решиха да рискуват с приемането й - явно приоритетно за тях е обединяването на региона в единен блок и развиването на икономическия му потенциал, а не зачитане на човешките права. В същото време откритото пренебрегване на позицията на Запада, най-големия инвеститор в региона, поставя организацията в деликатно положение. Ако поетият риск не оправдае очакванията и Бирма не успее да се включи успешно в структурите на АСЕАН, страните от региона могат да претърпят не само икономически загуби. САЩ са основната сила, която защитава азиатския югоизток и неговите финансови бисери от военна агресия. Последните примери с мартенската криза в Тайван, когато Китай изстреля ракети към пристанището му, или китайската окупация на спорни рифове в Китайско море показват, че апетитите към региона далеч не са затихнали. Именно дипломатическите усилия и най-вече значителният военен контингент на САЩ, разположен в региона, предотвратиха разрастването на конфликта. От АСЕАН не се заблуждават, че могат сами да противостоят на Китай или Япония, и съзнават, че американската военна протекция е гаранцията за икономическия им просперитет.
На срещата в Куала Лумпур държавният секретар на САЩ Мадлин Олбрайт изрази учудването си от приемането на Бирма и отправи остри атаки срещу диктаторския военен режим в страната, дошъл на власт чрез преврат. Обвиненията за трафика на наркотици (Бирма е един от най-големите производители на опиумен мак), репресиите срещу търговците и ксенофобската политика срещу чуждите инвеститори се споделяха от всички участници в конференцията.
Зад емоционалните забележки на Олбрайт се криеха критики с по-дълбок подтекст, насочен отново срещу принципите за ненамеса на АСЕАН. Държавният секретар намекна, че с приемането на Бирма асоциацията поема и отговорността за нея: "Бирма може да е формално в клуба, но тя ще остане извън общия поток на Югоизточна Азия. С приемането на страната за член АСЕАН поема голяма отговорност, защото сега нейните проблеми стават проблеми на АСЕАН."
Наистина организацията ще се види принудена да наруши принципа си на неутралитет, като се опита да убеди диктаторския режим да проведе конституционни реформи, избори и да зачита основните права на човека. Дипломатическото предизвикателство ще покаже доколко гъвкава и приспособима е АСЕАН към новите реалности. Дори в самата нея вече се чуват гласове за политически реформи, които да я направят жизнеспособно политическо тяло. Доктрината за ненамеса и конструктивно обвързване ще трябва да бъде заменена от реално действащи политически принципи, обвързващи по някакъв начин страните помежду им, определени задължения и санкции, характерни за всяка подобна организация. И ако дипломатическите решения явно са въпрос на близко бъдеще, то проблемите в икономическата сфера се нуждаят от по-сериозно обмисляне.
Хватката на азиатските тигри.
В момента страните от Югоизточна Азия, икономическото чудо на 90-те, преживяват трудни времена. Валутната криза в Тайланд постави началото на финансови сътресения в целия регион. След неуспешни опити да задържи обезценката на националната си валута Тайланд освободи курса срещу долара. Оттогава подобни проблеми имат Индонезия, Малайзия, Филипините и дори силният сингапурски долар. Разбираемо въпросът за валутите се превърна в централен проблем на срещата на АСЕАН. Тревогата на азиатските лидери започна да граничи с параноя, когато малайзийският външен министър Махатир обвини Запада, че се опитва чрез конспирации да разруши икономиките на страните членки. Според него зад финансовите проблеми стоят чужди "мошеници и спекуланти", пряко визирайки американския милиардер Джордж Сорос и неговите инвестиционни фондове в региона.
Обективният анализ сочи обаче, че финансовите сътресения са причинени от далеч по-прозаични пазарни фактори. Рязкото падане на долара през 1985 г. доведе до голямо повишаване на японските инвестиции в региона и увеличаване на експорта. В момента обаче, след като щатската валута достига рекордно високи нива спрямо йената, тясно свързаните с долара икономики на Югоизточна Азия претърпяват отлив на инвестициите, а фиксираният курс на валутите им води до неизбежна девалвация. Така че, за да продължат да бъдат конкурентоспособни, страните от АСЕАН трябва да възприемат основните принципи на пазарната икономика и най-вече да отворят стопанствата си към чуждите инвестиции, да дерегулират финансовата система и да преминат към свободно плаващ валутно-курсов режим. Дали ще успеят да използват ситуацията в своя полза, или няма да се окажат достатъчно подготвени за предизвикателството ще стане ясно в близко бъдеще.
Важното в случая е, че за доста кратък интервал АСЕАН получи два урока - по дипломация и по икономика. Стана ясно, че и в двете сфери Югоизточна Азия трябва да проведе реформи, които да осигурят по-нататъшния й стопански просперитет и дипломатическа стабилност. И за да може новата емблема на асоциацията - десет преплетени оризови класа, да стане реалност не само в буквален, но и в преносен смисъл.
Банките се нуждаят от нова инвестиционна култура
Галя ТОДОРОВА
След главоломните събития от миналата година вече може да се каже, че ландшафтът на банкова система изглежда временно стабилизиран. Банковата система обаче се оказва неподготвена да реагира на рязката промяна в макроикономическата среда и тоталната смяна на проблемите пред финансовите институции. Запазването на крехката стабилизация сега зависи преди всичко от бързата смяна на инфлационната и девалвационната банкерска култура и от скоростта, с която правителството ще избави сектора от диктата на лошите длъжници.
Банките загубиха сладките приходи от курсови разлики.
Повечето от финансовите институции успяха да пооправят лошите си финансови резултати от миналата и началото на тази година благодарение на приходите от курсови разлики. Тази стратегия е известна във финансовите среди с термина sit back 'n' wait - облегни се назад и чакай. Така без особено големи усилия със самото заемане на дълги валутни позиции се осигуряваха заради обезценката на лева приходи, които при почти всички банки надхвърлят многократно тези от основната им дейност. Това се потвърждава от данните от сборния отчет за приходите и разходите на банките за миналата година. Според него печалбата в банковата система през 1996 е била три пъти по-малка от нетните приходи от курсови разлики, което означава, че с тези приходи са покрити загубите от другите операции на банките.
С фиксирането на валутния курс намаля възможността така "мързеливо" да се компенсира неефективността в банковата система и тя се изправи пред проблема как да си намери нов източник на приходи. Данните към края на май тази година все още показват, че, общо погледнато, финансовите институции успяват да задържат леко положителен финансов резултат, но в голямата си част той със сигурност се дължи на рязката обезценка на лева през първото тримесечие.
Неудачният избор на германската марка за резервна валута при въвеждането на борда всъщност донесе още малко късмет на банките и глътка въздух за крехките им баланси. Обезценката на марката на международните пазари с 5% за последния месец се оказа благоприятна за институциите, чиито валутни активи са предимно в щатски долари. Дори и трендът за поскъпване на долара да се запази още известно време, съответното поскъпване на банковите активи надали ще може да компенсира загубите от другите им операции.
Лошата шега с лихвите.
Несъбираемите кредити са основната причина за хроничните загуби в банковата система. Данните към края на миналата година показват, че при държавните банки редовните кредити заемат едва 44% от портфейлите им, а безнадеждните - около 12%. При частните банки тези показатели са съответно 33% и 11%. В същото време отпуснатите кредити са били около 50% от финансовите активи в банковата система. Лошите кредити значително снижават средната доходност на банковите портфейли независимо от високите номинални лихвени проценти през миналата година и пренасочването на активните операции на банките предимно към високодоходните държавни ценни книжа.
Така единственият вариант банките да се предпазят от големи загуби е да поддържат големи лихвени маржове между лихвите по активните операции и по привлечените средства. Сриването на номиналния основен лихвен процент от 629 годишно капитализирано през март до 6.29 през последната седмица на юли обаче значително усложнява тази задача, тъй като номинално се свиват и маржовете, съответно реализираните от тях приходи. Според груби оценки, за да не генерира загуби в момента, банковата система се нуждае от лихвени маржове, не по-малки от 4-5% годишно, което означава, че банките вече не могат да си позволят да начисляват лихви по привлечените ресурси. Така със сигурност може да се направи изводът, че ако лихвените равнища не се повишат скоро, до края на годината банковата система е обречена на нова декапитализация.
Проблемите на кредитирането.
При така създалата се ситуация банките имат няколко варианта да преориентират политиката си, като най-логичният от тях е незабавно да възобновят кредитирането и да съкратят максимално фиксираните си разходи за обслужване на клоновата мрежа и за заплати. Докато при частните банки, за които се предполага по-голяма гъвкавост в управлението, преструктурирането на дейността изглежда по-лесно, при все още неприватизираните държавни институции това ще трябва да се превърне в политика на собственика им - Банковата консолидационна компания.
Евентуално рязко подобрение на кредитната активност естествено ще е свързано с немалък риск от нова вълна лоши кредити, тъй като правителството все още не е разрешило законодателните проблеми, свързани със събирането на вземанията. Промените в Гражданско-процесуалния кодекс и Търговския закон, които биха осигурили на банките по-бърза възможност за принудително връщане на необслужвани кредити и усвояване на обезпеченията по тях, се очаква да бъдат разгледани в парламента едва след януари 1998 г. Въпреки приетия закон за особените залози централният регистър, който трябваше да бъде създаден по него, все още не функционира и банките на практика остават без ефективна възможност да обезпечат вземанията си. Регистърът за особени залози е своего рода нотариат, където се вписват всички обезпечения върху движима собственост. Тази институция е особено важна брънка в отпускането на заеми, тъй като осуетява практикуваните от кредитните милионери многократни залагания в различни банки на едни и същи движими вещи. Така дори желаната и от правителството кредитна активност да бъде постигната, разходите за свръхобезпечаване на банковите експозиции значително ще оскъпи кредита и ще изолира доста от потенциалните банкови клиенти.
Другият немаловажен проблем, свързан с кредитирането, са и правилата, по които БНБ оценява рисковите експозиции на финансовите институции и възможността те да бъдат санкционирани за неспазване на следените от централната банка показатели. Основните проблеми са свързани с отчитането на валутните позиции и рисковите вземания на банките. Например от кръга на обезпеченията, със стойността на които банките могат да намалят рисковите си експозиции и съответно разходите за провизии, са изключени залози на съоръжения, движими ценности, бъдещи реколти и др. Банкери обясниха, че при сега действащите процедури тези обезпечения са с най-лесна възможност за принудително изпълнение и най-достъпни за кредитополучателите. Подобни проблеми допълнително притискат банките между риска от неплатежоспособност на длъжниците и опасността от санкции от страна на БНБ.
Банките са принудени да нямат инвестиции в България, за да оцелеят.
Така, колкото и да е пагубно за българската икономика, банките остават с единствената възможност да инвестират евтините български ресурси на външните пазари, които стават едно-временно по-сигурна и по-доходоносна алтернатива за инвестиции. При такъв подход предимство естествено ще имат финансовите институции, които имат лиценз за операции в чужбина, най-малкото защото разполагат с технически възможности и персонал за подобни инвестиции. Банките с вътрешен лиценз пък ще трябва да разчитат на посредници при външни сделки, което би намалило конкурентоспособността им в лихвите по привлечените средства.
Спасяванията на банките досега струват на данъкоплатците над 4 милиарда долара
Галя ТОДОРОВА, Олга РАЕВА
Шест години след първия опит за "рекапитализация" на банките и година след зверската финансова криза гордата констатация, че банковият сектор вече е стабилизиран, се оказва твърде скъпа за България. Сметката, която плати данъкоплатецът за изкуственото поддържане на банковата система, възлиза на повече от 4 млрд. долара, като се започне от първите опити за замяна на лоши кредити с държавен дълг през 1991 г. и се стигне до операциите за спасяване на "Биохим" отпреди две седмици. В крайна сметка се оказва, че сборните активи на избавените и стабилизирани сега държавни банки са точно два пъти по-малко от похарчените пари за спасяването им. В същото време държавата все пак загуби три от най-големите и най-скъпи като опити за рекапитализация банки - Минералбанк, Стопанска банка и Балканбанк. Нелицеприятните факти са резултат от липсата на концепция и непоследователната държавна подкрепа за преструктуриране на банковия сектор. Самият факт, че фалираха подкрепяни банки, говори, че ефектът от помощите не е бил оценяван предварително, което значи, че парите на данъкоплатците са потънали в безсмислени рекапитализации, както и че с рекапитализациите са били маскирани милиардни далавери.
Как започна преливането от пусто в празно.
Старта на реформите завари българските банки с около 30 млрд. лева раздадени кредити. Разпадането на икономиката, девалвацията на лева и високите лихви бързо показаха, че банките няма да могат да върнат огромна част от кредитите си и ако иска да запази финансовата система, държавата ще трябва да поеме лошите дългове. Схемата, при която държавата издава в полза на банките облигации, заменящи лошите им активи, беше предложена на българското правителство още през 1991 г. от представители на Световната банка. Правителството на Димитър Попов обаче така и не организира генерално решаване на въпроса с несъбираемите кредити, а избра варианта да ги поема на порции в продължение на години, за да не натоварва бюджета изведнъж. В крайна сметка това се оказа по-неблагоприятното решение, тъй като натрупаните междувременно лихви по необслужваните кредити и загуби в банковата система направиха цената на операцията значително по-висока. Прехвърлянето на лошите кредити от банковата система към държавата всъщност може да се окаже една от основните грешки на българската реформа. Натоварването на бюджета с плащанията по емитираните облигации преди време беше оценено като един от основните фактори за достигнатите през последните години дефицити и допълнителното натрупване на вътрешен дълг.
Първата порция облигации по лошите кредити на стойност 4 млрд. лева бяха емитирани още през 1991 г., като с тях бяха заменени лоши дългове към Стопанска банка, Балканбанк, ОББ, Хебросбанк, Булбанк, "Биохим". По-късно, през 1992 и 1994 г., на два пъти с подобни постановления държавата пое нови дългове за още 8 млрд. лева. Общата доларова равностойност на прехвърления към бюджета дълг по трите постановления възлиза на около 480 млн. долара.
След дълги дебати през 1993 г. с приемането на Закона за уреждане на необслужваните кредити, договорени до 31 декември 1990 г., по които не е плащано до 30 юни 1993 г., парламентът прие и генералната схема за решаване на проблема лоши кредити. С нея от банковата система към бюджета бяха прехвърлени борчове за 26 млрд. лева и 1.8 млрд. долара, срещу които бяха емитирани дългосрочните облигации, плащанията по които бяха разсрочени за 25-годишен срок.
Всъщност, като се изключи забавянето на цялата операция, което допълнително я оскъпи, основната причина ЗУНК да се превърне в един от генералните проблеми на икономиката остана липсата на приватизация и лошата финансова дисциплина. Правителствата просто стигнаха до първия етап от схемата, при който натовариха бюджета с дългове. Блокирането на приватизацията обаче така и не даде шанс на истинската идея на ЗУНК - намаляване на бюджетното бреме чрез използване на емитираните облигации в приватизационни сделки.
Има оценки, че лихвените плащания от бюджета по преоформените лоши кредити на банките в крайна сметка са генерирали около 80% от вътрешния дълг, емитирани за финансиране на дефицита. Това, прибавено към главницата на облигациите, прави 3.5 млрд. долара, които са струпани на данъкоплатците в името на банковото оздравяване по всички ЗУНК- и квази-ЗУНК операции.
"Фините" ракапитализационни схеми.
Само няколко месеца след ЗУНК се наложи БНБ да опрости дългове на Стопанска банка, за да я извади от ликвидна криза. Облигациите по лошите кредити би трябвало да покрият капиталовия недостиг на банките, но с нищо не решаваха вече появилите се ликвидни проблеми в резултат на натрупаните загуби и лошите им кредитни портфейли. Така през лятото на 1994 г. централната банка изкупи от Стопанска банка заложените срещу рефинансиране облигации по ЗУНК за около 8 млрд. лева. Тогава само се предполагаше, че това няма да е последната спасителна операция за банката, за която две години по-късно държавата най-накрая стигна до извода, че е безсмислено да се бори.
Тази първа операция обаче сложи началото на нов канал за подпомагане на банките с пари на БНБ, цената за което не се поема директно от бюджета. Тя се разпръсква между спестителите, които започнаха да плащат за банковите рекапитализации с обезценяването на влоговете си. Тази част от средствата, които БНБ не покри с директно печатане на пари, обаче в крайна сметка се пое от хазната заради намалената вноска на централната банка. С други думи, данъкоплатецът плащаше по два начина - с данъците си (през бюджета) и със спестяванията си (през инфлацията). В края на същата година тогавашният управител на БНБ Тодор Вълчев обеща необезпечено рефинансиране както на Стопанска банка, така и на присъединилата се към ликвидните й затруднения Минералбанк. По-късно стана ясно, че БНБ безкрайно се е увлякла в опитите си за спасяване на банките, наливайки необезпечено рефинансиране в системата. Колко точно струваше това на бюджета обаче стана ясно едва преди месец, когато се наложи вътрешният дълг да се увеличи с цели 450 млн. долара, за да бъде покрита и "дупката" на БНБ, резултат от некачествено кредитиране. Забележителното в случая е, че на хазната й се наложи да плати не само за необмислени експерименти по спасяване на държавни банки, а и за средствата, които БНБ потопи в частни финансови институции, покривайки в общия случай кражбите от тях.
През пролетта на 1995 г. не без намесата на икономическия министър Румен Гечев и неговия заместник Димитър Димитров беше предприет поредният опит да се оздравят Стопанска и Минералбанк. С постановление номер 89 от 1995 г. бяха заменени всички облигации по ЗУНК на двете банки със 7-годишни облигации за около 50 млрд. лева. Бюджетът пак пое разликата, тъй като по-нисколихвени и дългосрочни книжа бяха заменени с относително по-краткосрочни, които носят лихва, равна на основната.
Най-мащабната оздравителна операция обаче се оказа лансираната от Булбанк схема за рекапитализация на държавните банки със ЗУНК-облигации. По тази схема Булбанк продаде на Банковата консолидационна компания книжа за 400 млн. долара, като те бяха платени при 50% от номинала за сметка на средствата на Държавния фонд за реконструкция и развитие. БКК апортира облигациите в капитала на петте държавни банки, като разпределението на книжата целеше да покрие отрицателните стойности на подпомаганите финансови институции. Тогава ОББ получи ЗУНК-ове за 120 млн. долара, Стопанска и Балканбанк - по 60 млн. долара, "Биохим" - 82 млн. долара, Хебросбанк - 51 млн. долара, Експресбанк - 13 млн. долара, и Пощенска банка - за 13 млн. долара. Всъщност тази операция се оказа много по-сполучлива заради последвалото неколкоктратно обезценяване на лева, което позволи на банките да отчетат огромни счетоводни приходи от курсови разлики и по този начин да покрият недостиг на провизии и да подобрят финансовите си показатели.
Бюджетната цена от схемата "Булбанк" обаче си останаха 200-те млн. долара, взети от ДФРР. Въпреки че първоначалният план предвиждаше средствата да бъдат предоставени като депозит в БНБ за срок от три години, при преоформянето на активите на централната банка преди месец Булбанк успя да се пребори да си върне депозита преждевременно, макар и под формата на валутни ЗУНК-ове и със значителен дисконт.
Глупавото в цялата история отново дойде от безкрайно непоследователното мислене на Виденовото правителство, което затвори три от държавните банки месеци след като опитваше да ги спаси. Избягването на тази грешка можеше да спести поне разходите, които бюджетът се наложи да поеме тази година за запазване на "Биохим". По досегашни оценки допълнителните редове към дългата сметка са за сума от още около 40 млн. долара тежести за бюджета.
Изводът от всички изчисления и резултатът в банковата система е, че ефектът от безразборните спасителни операции е по-голяма тежест за икономиката, отколкото оздравяване на финансовите институции. Всъщност, обявявайки мерките си за оздравяване на системата, всички правителства се бореха с последствията, а не с причините за затрудненията на банките. Престъпното е дори не толкова самото наливане на пари в тях, колкото допуснатото изтичане на същите тези средства през "дупките" в системата - слабата финансова дисциплина, корупцията, диктатът на длъжниците, малодушието на правителствата. От днешната гледна точка се оказва, че е било по-ефикасно и по-евтино лошите банки да бъдат затворени по-рано. Да похарчиш 4 млрд. долара, за да спасиш шест банки с двойно по-малки активи, всъщност е пирова победа.
Сега, когато отново се говори за преструктуриране в банковата система и когато трудностите на валутния борд могат да изправят финансовите институции пред поредно изпитание, единственият правилен подход на държавниците е да помнят лошия опит.
Ландшафтът на банковата система засега изглежда стабилен
Ако в момента трябва да се направи някаква класификация на банките според стабилността и перспективите им за развитие, грубо те могат да се разделят в пет категории: държавни, чужди, частни с добра перспектива, частни с неясна перспектива и "банки зомби" (тоест такива с процедури по несъстоятелност). Допускането за неясна перспектива говори, че в средносрочен план се очаква нова промяна в структурата на системата. Освен въвеждането на валутния борд и промяната в макроикономическите условия друг основен фактор, който ще катализира разместванията в присъствието на отделните финансови институции, ще бъдат новите изисквания на централната банка за минимален собствен капитал и обещанията, че е дошъл краят на компромисите с банките, нарушители на разпоредбите. Очакваните събития в тази връзка са приватизацията на държавните банки, активизирането на чуждите финансови институции, окрупняването за сметка на намаляването на броя на частните банки и изчезването на категорията зомби, заради облекчените съдебни процедури в новия банков закон. Тези ефекти са почти неизбежни още повече след като правителството официално пое ангажимент да се раздели със собствеността си в банковата система, да отвори икономиката за чужди капитали и да вдигне летвата в изискванията към финансовите институции.
Предложенията на Международния валутен фонд и Световната банка бяха за стъпаловидно вдигане на минимално изискуемия капитал за банкова дейност до 7.5 млн. ЕКЮ (14.779 млрд. лв.) към края на 1997, 15 млн. ЕКЮ (29.558 млрд. лв.) към края на 1998 и 22.5 млн. ЕКЮ (44.359 млрд. лв.) към края на 1999 г. Засега обаче централната банка се ограничи да поиска от финансовите институции да постигнат собствен капитал от 10 млрд. лева, като разсрочи задължението им да го попълнят до средата на следващата година. По този начин беше взето първото структуроопределящо решение за системата - бързината, с която ще се търси окрупняване на банковите капитали.
При така поставените изисквания повечето от сега действащите търговски банки имат шанс да продължат дейността си, като попълнят необходимия капитал, без да имат нужда от привличане на нови акционери. Категорията държавни банки вече разполагат с капиталова база над 10 млрд. лева благодарение на проведената преди година схема "Булбанк", по която капиталите им бяха увеличени с валутни облигации по ЗУНК.
По-интересно в тази връзка ще е преструктурирането в частния банков сектор. Макар и не с категоричност може да се счита, че между седем и десет от частните банки ще успеят да посрещнат новите изисквания, без да търсят нови акционери. През миналата седмица категорични изявления в този смисъл направиха представителите на ръководствата на Първа инвестиционна банка, Юнионбанк, Столична общинска банка, Евробанк. Вероятно към тази група банки поне откъм намерения ще се присъединят Кредитна банка, Първа източна международна банка, МОБ "Свети Никола".
От гледна точка на изискванията за минимален капитал може да се отдели друга група частни банки - Българо-руска инвестиционна банка, Кредитекспрес, "България инвест", Международна банка за търговия и развитие, Централна кооперативна банка, Българска търговска индустриална банка, които нямат притеснения за исканите нива на капитала, но в същото време не изключват възможността да предложат част от увеличението на нови акционери. Има данни, че някои от изброените банки вече водят подобни преговори, включително и с чужди инвеститори.
От действащите банки най-сигурни затруднения с увеличението на капиталите вероятно ще имат Тракиябанк и Българска универсална банка (БУБ), като БУБ освен това е с доста сериозни задължения към ДСК и БНБ. "Смятаме, че все пак ще се справим с попълването на капитала в срок", заяви изпълнителният директор на Тракиябанк, като допълни, че банката води преговори за привличане на стабилен чужд инвеститор. Според непотвърдена официално информация БУБ също преговаря с евентуални нови акционери, като с голяма степен на сигурност се очаква скорошна сделка.
По този начин, ако търговските банки успеят да се опазят от очакваните резки колебания в лихвените равнища или други неприятни обрати в макроикономическата среда, новите минимуми за капитала не би трябвало да доведат до сериозни сътресения в системата.
Според данните на банков надзор засега почти всички банки са с много добро съотношение на ликвидните си средства (включително ДЦК) и привлечения капитал, като при държавните банки то е над 50%. Установяването на висок коефициент на ликвидност беше едно от изискванията на Международния валутен фонд преди въвеждането на борда, за да не се допуска подронване на доверието в новата система при евентуален натиск за теглене на депозити. До няколко месеца се очаква БНБ да въведе и задължителни коефициенти за ликвидност. Тя ще изчака с фиксирането на тези изисквания, за да установи оптималното равнище, при което въвежданите коефициенти едновременно осигуряват доверието в банковата система, но и не подбиват значително банковите приходи.
По-трудно е да се прогнозира доколко търговските банки ще се справят с очакваните нови изисквания за капиталова адекватност. Този коефициент на собствения капитал към рисковите активи трябва да достигне 8% до края на годината, 10% до края на следващата и 12% до края на 1999 г. Успоредно с тези изисквания обаче БНБ разширява кръга на подлежащите на провизиране активи със задбалансовите ангажименти на банките, активите в акции и облигации за разликата между пазарната и отчетната стойност, недвижимите имоти. Ако тези допълнения се окажат с по-голяма тежест от облекчената класификация в просрочването на вземанията, може да се наложи банките да заделят допълнителни резерви. Те се отчитат като разход и при равни други условия това води до намаляване на печалбата. Ако се достигне до загуба пък, с нея ще се намали капиталовата база и съответно ще се влоши капиталовата адекватност на банките. Заради липсата на напълно достоверна информация по класификацията на банковите вземания и възможността част от тях да се водят неправилно обаче отсега е трудно да се каже дали промените в изискванията на БНБ ще доведат до влошаване на показателите на банките.
(Капитал).
На фондовата борса ще има пет пазарни сегмента
"БФБ - София" ще се опита силово да концентрира търговията
През миналата седмица стана известно, че правилникът за работа на "Българска фондова борса - София" АД е готов и е предаден в Комисията по ценни книжа и фондови борси. С това процедурата по лицензирането на борсата приближава към своя финал и според най-оптимистичните очаквания в края на тази есен тя може да започне да функционира. Всъщност основният проблем не е толкова лицензът от комисията, който се очаква да бъде даден още през следващия месец. След като окончателно беше взето решението за сливането на Софийска фондова борса и на Българска фондова борса и за апортирането на държавна сграда в новото дружество, сега предстоят основно технически подробности. Някои от по-песимистичните очаквания са, че ремонтът на сградата и фактическата организация на дейността на борсата ще отнемат повече от предвиденото време. По тази причина според икономисти най-съществената дейност, която предстои, е изработването на достатъчно добри документи на дружеството, които да стимулират бъдещата борсова търговия.
Според експерти приетият правилник достатъчно добре урежда основните принципи и правила на търговията. Уреден е механизмът на клиринга и сетълмента, сключването на срочни сделки, сделки с ДЦК, тарифите и таксите, които ще събира борсата, както и блоковата търговия с корпоративни ценни книжа. Предвидено е борсата да има поне една сесия седмично. На борсата ще съществуват две основни групи борсови пазари - регистрирани и нерегистрирани (свободен пазар). Регистрираният пазар ще има четири сегмента: официален, паралелен, временен и облигационен. На официалния пазар ще търгуват ценни книжа, за които има одобрен от комисията проспект и които отговарят на директива 79/279 на Европейския съюз за регистрация на официалните пазари (посочената директива все още не се прилага от някои членове на Европейския съюз). Освен това емитентът на акции трябва да отговаря на следните изисквания: да има пет завършени финансови години, пазарна капитализация на емисията над 1 млрд. лв., поне 25% от емисията да е била предложена публично, да има поне 500 акционери, да е раздал дивидент поне веднъж последните три години и емисията да е регистрирана в Централния депозитар. Освен това емитентът трябва да е завършил последните три години с печалба. Точно това последно изискване е малко странно, тъй като финансовият резултат на една компания зависи не само от нейният мениджмънт, но и от конюнктурата. Най-големите европейски и световни концерни също са приключвали на загуба някоя финансова година, но акциите продължават да бъдат ликвидни и популярни на западноевропейските борси. В нашия случай означава, че на официалния (т.е. най-ликвидния) пазар няма да се търгуват акциите на Нефтохим, "Кремиковци", "Варненска корабостроителница", всички големи държавни банки, тъй като повечето от тях приключват 1996 г. на загуба. А вина за техните загуби носи точно държавата като техен принципал.
За регистрация на паралелния пазар изискванията са по-леки - емитентът трябва да има поне три завършени финансови години, пазарна капитализация 500 млн. лв., поне 250 акционери и др. Но и тук има изискването да е приключил с печалба последната финансова година. Изброените по-горе дружества няма да могат да регистрират акциите си и на този пазар.
На борсата ще бъде създаден и отделен сегмент, на който ще се търгуват акции на дружествата, приватизирани срещу инвестиционни бонове. Този сегмент ще се нарича "временен пазар" и за да бъде регистриран емитент на този пазар, той ще трябва да има поне една завършена финансова година, пазарна капитализация, не по-малка от 100 млн. лв., поне 250 акционери, както и безналични акции, регистрирани на борсата.
На свободния пазар ще се търгуват всички акции, за които има одобрен проспект и които не отговарят на изискванията за регистрация на другите пазари.
С предложения правилник на борсата се въвежда и ограничението, че с ценни книжа на емитент, допуснати за търговия на някой от регистрираните пазари, не могат да се сключват сделки освен на борсата. Ефектът, който ще бъде постигнат, ще бъде крайно негативен. От една страна, предприятията ще се стремят да регистрират емисиите си на борсата, за да могат да мобилизират в бъдеще свежи капитали под формата на нови емисии акции. От друга страна, това ограничение няма да позволи една по-динамична и непрекъсната търговия с акциите на тези предприятия извън пазара и това ще отблъсква емитентите. Още повече комисията планира да уреди функционирането и на други организирани пазари освен борсата. Тази клауза в правилника на борсата не позволява акции на български предприятия да бъдат регистрирани за търговия на някой от външните капиталови пазари. Очевидно целта е силово да се концентрира търговията с ценни книжа само на борсата, което, освен че противоречи на фукционирането на международните финансови пазари, е против личната свобода на договаряне.
ЦМП трябва да приключи работата си през тази седмица
Първата вълна на масовата приватизация завърши, изпълнена с много грешки и недостатъци. Според критериите на международните финансови институции процентът на раздържавените предприятия все още е под 20 и това се отчита като незадоволителен резултат. Този показател никога няма да бъде точно определен, но със сигурност е твърде нисък поради запазване на блокираща квота за държавата в над 700 предприятия. В други формално 90% частни предприятия не могат да се извършат елементарни промени в управлението заради непроменените със закон устави. Според управляващите за втора вълна обаче е рано да се говори, преди да могат да се анализират напълно резултатите дотук. Така че оттук нататък Центърът за масова приватизация има само една функция. Според наредбата за реда за прехвърлянето на акции, придобити по реда на масовата приватизация, ЦМП трябва да предаде на Централния депозитар списъците с лицата, които са придобили акции в срок до три седмици след обнародването на резултатите в Държавен вестник. Този срок изтича другия вторник, тъй като протоколът на Тръжната комисия за резултатите от третия търг беше обнародван на 22 юли. Въз основа на тези списъци новите акционери ще получат депозитарни разписки, които им позволяват да участват в общите събрания на дружествата. Това е доста съществен въпрос, защото според представители на приватизационни фондове държавата вече е свикала значителен брой общи събрания за август и може да се окаже, че те ще се проведат без участието на истинските собственици, ако те не получат удостоверенията си.
Заместник изпълнителният директор на ЦМП Жеко Фетваджиев отказа да коментира кога ще бъдат готови списъците с новите собственици. Той не коментира и въпроса дали ЦМП ще се справи с обработката на данните, след като в началото на този месец договорът с фирма "Фадата", която досега извършваше тази дейност, бе прекратен. От центъра отказват да коментират и многобройните запитвания на граждани, които се оказва, че след втората тръжна сесия не са класирани като акционери, въпреки че са подали напълно редовни заявки. Според юристи след края на масовата приватизация за съдилищата се отваря твърде много работа.
Шеф на фонд незаконно извършва дейност като инвестиционен посредник
През последните седмици по автобусните спирки във Враца масово се появиха съобщения, че се изкупуват безвъзмездните акции на работниците в "Химко". На съобщенията са написани два телефона, на които може да се получи допълнителна информация за адреса за контакти. Ако някой гражданин реши да продаде акциите си от "Химко", той трябва да отиде на съответния адрес и там трябва да подпише типово пълномощно. В него се упълномощава лицето Мильо Алексов Зикатанов "да се разпорежда, включително продава или прехвърля на трети лица, както и да извършва сделки сам със себе си, както намери за добре" за сметка на упълномощителя. Според юристи самият факт, че за това се използват еднакви пълномощни, които се предлагат на всички заинтересувани лица, значи, че този, който предлага подписването на такъв тип договори, извършва търговията с този вид ценни книжа по занятие. Според официалния регистър на Комисията по ценните книжа Мильо Зикатанов няма лиценз за извършване на дейност като инвестиционен посредник.
Врачанският "посредник" е член на надзорния съвет на ПФ "Зенит", където председател е бившият народен представител от БСП Тодор Пандов. Фондът нашумя в периода на лицензирането с постоянни вътрешни скандали, които станаха причина влиятелният тогава депутат да прокара промяна в Закона за приватизационните фондове, която поради спешния си характер беше приета на второ четене веднага след като беше гласувана на първо четене. В тази връзка след това и Министерският съвет промени свое решение.
Според закона за ценните книжа поемане на емисии от ценни книжа и други сделки с ценни книжа за собствена или за чужда сметка могат да се извършват по занятие само от инвестиционни посредници. Последните са лица, получили разрешение за извършване на тези дейности от Комисията по ценните книжа (специализиран орган за контрол върху пазара). Институцията е длъжна да следи за нарушенията и да ги санкционира, за да създава откритост на пазара, защитаваща предимно дребните инвеститори, които имат най-малки възможности за добиване на информация.
АП обжалва решението на съда за оздравяване на ОМЗ
Александър Константинов
Кандидат-купувачите на "Оптико-механичен завод" - София, успяха да принудят Агенцията за приватизация да оспорва неизгодното за тях решение на съда за оздравяване на предприятието.
АП се опитва да обори саниращата програма на закъсалия производител на оптични и лазерни мерници ОМЗ, според която се дава предпочитание на една фирма да стане негов собственик. Решението за оздравяването е на Министерството на промишлеността (МП) и е по същество алтернативен механизъм за раздържавяване, при който едно предприятие може да се прехвърли на трети лица (нови акционери) със съгласието единствено на кредиторите. Такава оздравителна програма може да се прилага само в предприятия, които са обявени в неплатежоспособност и е поискано обявяването им в несъстоятелност. Като правен способ подобна смяна на акционерите на дружество в неплатежоспособност е напълно допустима.
В края на миналата седмица Агенцията за приватизация е подала жалба в Софийски градски съд против негово решение от 25 юли, съобщиха от пресцентъра на ведомството. С него е утвърден планът за оздравяване на "Оптико-механичен завод" - София, предложен от Министерството на промишлеността и "НТ Неротек" ЕООД. Агенцията е мотивирала действието си с факта, че преди утвърждаването на плана АП е открила процедура за приватизация (на 7 юли). Според Търговския закон това спира производството по несъстоятелност и то може да бъде продължено само ако длъжникът не изпълни задълженията по оздравителния план.
В плана, приет от съда, е предвидено дълговете на предприятието, които са оценени от синдика в размер на около 200 млн. лв., да бъдат изплатени от фирма "НТ Неротек". Последната се явява като страна, тъй като е сключила три договора за цесия с ЦКБ, Минералбанк и "Електроимпекс" АД, които са кредитори на ОМЗ. В Агенцията за приватизация е бил изразен интерес към предприятието от потенциални инвеститори (което включва и изплащане на дълговете освен покупна цена), заради което е открита и процедурата.
"Оптико-механичният завод" в София е предприятие от военнопромишления комплекс, което е специализирано в производство на оптика за военни цели. Това са оптични мерници, бинокли, лазерни далекомери, уреди за нощно виждане и мерене, глави на зенитни ракети и др. През последните години предприятието е насочило дейността си към изделия за граждански цели. С решение от 15 октомври 1996 г. Софийският градски съд е обявил неплатежоспособността на ОМЗ и работата му е спряна. Според запознати със състоянието на предприятието то е оборудвано с техника, която в голямата си част е морално остаряла. През месец април тази година е било проведено събрание на кредиторите на ОМЗ за приемане на оздравителен план, предложен от ЦКБ, Агробизнесбанк и "Електроимпекс" АД, който е подкрепен от Министерството на промишлеността и работещите в предприятието и, както по-късно става известно, е изготвен от германската фирма Docter Optics. На събранието обаче представителят на министерството е предложил нов план, който е бил утвърден от МП и е изготвен съвместно с държавната фирма "Лазерни и оптични технологии" (ЛОТ). За юни месец е било насрочено второ събрание, на което да се внесе този план, но по-късно министерството оттегля и него и на самото събрание внася трети план, който е изготвен съвместно с частната фирма "НТ Неротек" ЕООД. В третия оздравителен план се предвижда фирма "НТ Неротек" ЕООД да удовлетвори със собствени средства всички вземания на кредиторите, срещу които да придобие 51% от дружеството. Освен това в плана е посочено, че 16% от останалите акции ще бъдат придобити от "НТ Неротек" чрез покупка от министъра на промишлеността, на цената на един дял съобразно пазарната оценка. Други 8% от дяловете ще бъдат прехвърлени на фирмата в едногодишен срок. Предвижда се оставащите 25% от капитала да се прехвърлят на държавната фирма "Металхим холдинг" - Сопот, която има дейност, близка до тази на ОМЗ. Фирма "НТ Неротек" е еднолична собственост на Йордан Николов Христов. В предмета й на дейност в съдебната регистрация е записано, че се занимава с износ и търговия на едро с металообработващи, дървообработващи и други обработващи машини, както и части за тях. Според твърденията на самия собственик фирмата му е един от най-големите износители на такива машини от България. Той допълни, че сумата с лихвите, които той трябва да плати за ОМЗ, може да възлезе на около 500 млн. лв. Към дружеството има ясно изразен интерес освен от държавната фирма ЛОТ, немската фирма Docter Optics и от други инвеститори. Сред тях са фирмите TNT и "Рокон". От всички губещи засега кандидатите за придобиването на ОМЗ най-активна е немската фирма, която напоследък все по-активно търси медийно решение на проблема си. Според запознати обаче няма достатъчно основания да се вярва, че немците се ползват с добро име в родината си. В България фирмата се представлява от сърбохърватина Михаил Богоевич.
Според неангажирани източници най-вероятната мотивация на кандидатите за придобиването на ОМЗ е последващо разпродаване на части. Независимо от това със сигурност най-печелившият за държавата начин за избиране на нов собственик е, ако това стане в рамките на състезателна процедура, каквато е приватизацията. Прави впечатление обаче, че Агенцията за приватизация доста късно се е сетила да защитава правото си да продава пред правото на Министерството на промишлеността да оздравява дружеството. През последните месеци всички потенциални купувачи са били известни и процедурата за приватизация е можела да бъде открита много по-рано, а не точно накрая на оздравителната процедура. Но явно едва в последните дни усилията на петте кандидат-купувача са успели да противодействат на привързаността на Министерството на промишлеността към оздравителния план.
"Интербрю" слива "Астика", "Каменица" и "Бургаско пиво"
Стела Ткачова
Надзорният съвет на Агенцията за приватизация одобри през миналата седмица договор, по силата на който "Астика", "Каменица" и "Бургаско пиво" се сливат във фирма с името "Ново дружество". Собственик на 67% от него е белгийската фирма "Интербрю", като останалите 33% са разпределени между работещите в отделните предприятия и под формата на обезщетения за реституционните претенции. Досега белгийската компания държеше 70% от "Каменица" и 67% от "Бургаско пиво". Първоначално 80% от "Астика" бяха купени от "Дару инвест", но почти веднага след това 90% от последното дружество бяха купени от "Интербрю". Първият собственик на "Дару инвест" бе Атанас Тилев.
Белгийската "Интербрю" заема пето място в Европа в пивоварния бранш. Компанията притежава пивоварни в седем европейски страни (Белгия, Франция, Италия, Холандия, Унгария, Хърватско и Румъния).
Сливането на трите пивоварни е първата за страната финансова операция от подобен мащаб. Агенцията за приватизация одобри договора за сливане, базирайки се на становището на Комисията за защита на конкуренцията, че сливането на дружествата няма да наруши Закона за защита на конкуренцията. За монополист на даден пазар се смята фирма, която държи повече от 35% от пазара на дадена стока, и в този случай трябва да се иска разрешение от комисията.
Одобряването на сливането от АП практически означава предоговаряне на някои от параметрите на ангажиментите, които са били приети при приватизационните сделки. "Интербрю" обещава да инвестира 30 млн. долара до 2005 г. Инвестициите ще се отчитат на две години, като 75% от тях ще бъдат използвани основно за модернизация на оборудването, инженерингова дейност, ремонтни дейности, останалите 25% ще бъдат заделени за реклама и маркетинг. В предишните договори сумите бяха съответно 31 млн. ДМ за "Каменица", до 19 млн. долара за "Бургаско пиво" и около 16 млн. долара за "Астика". През миналата година обаче консултантите на "Интербрю" успяха да променят приватизационните договори и в тях да разсрочат и намалят ангажиментите за сумите. Белгийската фирма обяснява решението си за сливане (което ще доведе до намаляване на разходите) и промените в договорите с инфлацията в България, намаляването на брутния вътрешен продукт, повишаването на цената на ечемика (която от 1994 г. е нараснала двойно) и др. Консумацията на трите марки бира за последната година е спаднала рязко в сравнение с предходни години, твърди шефът на надзорния съвет на АП. Пазарният им дял обаче се покачва - за 1995 г. той е 21.5%, за 1996 г. - 22%, като очакванията за тази година са 23%. от пазара.
Справки за предприятия с открити процедури за приватизация
"Полиграфия" ЕАД - Пловдив.
Основна дейност: изработване на книги, списания, вестници, учебници, техническа съпроводителна информация на промишлени изделия, цветен и илюстрационен печат, сервизна дейност на полиграфически машини, рекламна и търговска дейност. Капитал 126.820 млн. лв. Чрез преговори с потенциални купувачи ще бъдат продадени 60% от капитала на дружеството, а други 15% са предвидени за персонала и реституция. Останалите 25% са включени в списъка за масова приватизация. На първата тръжна сесия са предложени 28 534 акции, от които са закупени само 4943. На втората тръжна сесия са купени всички останали 23 591 акции, като среднопретеглената им цена достигна 628 инв. лв. за акция.
"Асансьоростроене" ЕАД - София.
Основна дейност: проектиране, производство и комплектоване на асансьори, възли и детайли за тях; монтаж и сервиз, изследователска, развойна и внедрителска дейност, търговска дейност в страната и в чужбина. Капитал 120.142 млн. лв. Касовата приватизация на до 24.4% от капитала ще бъде извършена чрез преговори с потенциални купувачи. До 6.6% от капитала ще бъдат предложени за продажба при преференциални условия на персонала. Чрез боново раздържавяване са продадени 67% от капитала. На първата тръжна сесия са предложени 72 445 акции, а от тях са купени 72 444. На втората тръжна сесия е предложена последната останала акция и тя е купена за 1502 инв. лв. "Гамакабел" АД - Смолян.
Основна дейност: производство на изолирани проводници, ремонтно и инженерно-внедрителска дейност. Капитал: 217.744 млн. лв. Чрез търг ще бъдат продадени до 18.5% от капитала. На персонала ще бъдат предложени до 6.6% от капитала на дружеството. В масовата приватизация бяха включени 67% от капитала и на първата тръжна сесия са предложени 131 299 акции, от които остава непродадена само една. Тя не е продадена и на втората тръжна сесия и не е включена в третата сесия.
Агенцията продаде "Искра - Силатроник" на работниците му
Стела Ткачова
През миналата седмица Агенцията за приватизация продаде (чрез преговори с потенциални купувачи) 67% от "Искра - Силатроник" ЕАД за 1.107 млрд. лв. Купувач е акционерно дружество "Искра - София", в което 78% от капитала е собственост на работещите в предприятието. От останалите държавни акции 13% са предвидени за удовлетворяване на реституционни претенции, а 20% са за преференциално изкупуване. Според една от последните поправки в закона за приватизацията, ако купувач е дружество, в което към момента на учредяването му участват над 50% от работниците и служителите в приватизиращото се предприятие, те могат да използват разсрочено плащане до 10 години. В договора за продажбата е записано, че купувачът на "Искра - Силатроник" ще заплати 132 млн. лв. веднага, а останалата сума се разсрочва за шест години. Схемата предвижда 40% от сумата да е в кеш, а останалите 60% в ЗУНК-облигации. Купувачът е поел ангажимент за инвестиции в размер на 105 млн. лв. за срок от 5 години и увеличаване на работните места до 169.
Новоприватизираното предприятие произвежда резервни части за електрокари, микропревключватели, крайни изключватели и взривозащитена апаратура. Около 55% от продукцията му е предназначена за вътрешния пазар, а 44% за външния.
НAКРАТКО
Агенцията за приватизация продаде през миналата седмица миноритарен пакет акции от "Лесопласт "АД - Троян, на WELDE Gmbh. Пакетът от 22.4% е продаден на цена 22 283 долара на акция, което прави общо 1 100 000 долара. От тях 30% (330 000 долара) ще бъдат преведени в деня на подписването на договора, а останалите 70% (770 000 долара) до 45 дни в държавни дългосрочни облигации. Оставащите 67% от "Лесопласт" бяха продавани по програмата за раздържавяване срещу инвестиционни бонове, 6.6% са продадени при преференциални условия и два процента са заделени за удовлетворяване на реституционни претенции. Фирмата купувач е със седалище в Австрия и има предмет на дейност търговия с дървесина и дървесни плоскости. Около 66% от продукцията на "Лесопласт" се реализира в чужбина.
През миналата седмица министърът на промишлеността Александър Божков освободи управителя на "ЕЛПРОМ-ЕТ" - Добрич, Стоян Дуков и назначи на негово място Васил Василев. Според прессъобщението на ведомството причината за това кадрово решение е, че финансовите резултати на предприятието от последната година са незадоволителни. За миналата година и първото тримесечие на тази година "ЕЛПРОМ-ЕТ" има неизплатени дългове и лихви и е намален процентът на продажбите спрямо 1995. Общата сума на краткосрочните и дългосрочните заеми към края на 1996 г. е 80.429 млн. лв. и част от тях са просрочени. Размерът на неплатените лихви е 108.177 млн. лв., като не са покрити загубите от минали години, чийто размер е 81.809 млн. лв. За първото тримесечие на 1997 е отчетена загуба от цялостната дейност на предприятието в размер на 3.969 млн. лв. "Борела 97" АД изкупи през миналата седмица 69% от дървообработващото предприятия "Борела-С" за сумата от 400 млн. лв. От тях 80 млн. ще бъдат платени в кеш, а останалите в ЗУНК- облигации. Акционери в дружеството купувач са работещите в приватизираното предприятие. До края на 2001 г. са поети ангажименти за инвестиции в размер на 101.8 млн. лв и за нови 150 работни места.
На редовно общо събрание на ПФ "Орелинвест" проведено през миналата седмица, беше приет отчет за дейността на фонда за миналата година. Според отчета на управителите на дружеството основната дейност за първото шестмесечие на годината се изразява в активното му участие на втора и третата тръжна сесия. Инвестиционен посредник на ПФ "Орел инвест" е финансова къща "Еврофинанс". На трите тръжни сесии фондът е реализирал 99.35% от инвестиционните си бонове.
"Магна -Г" ЕООД закупи 80% от капитала на софийското "Мебел Рустик" срещу 900 хил. долара. Предприятието произвежда мебели от иглолистна дървесина, като 54% от продукцията му е за износ. Основните външни пазари на дружеството са във Франция, Швейцария, Холандия, Белгия и Израел.
АП продаде с търг миноритарния дял от "Гама - кабел"
