Кога Пирински наднича от пашкула
Първо (засега) активно мероприятие на тема национална сигурност аранжира "Позитано" 20 в края на политическия сезон. За целта даже заслужилият динозавър Пирински се размърда в пашкула, от който предпочита да наднича само в екстрени за соцпартията моменти.
Видя се, че проблемът с ракетите SS-23 не е от днес, нито даже от вчера, а още от първите години на демократичните промени у нас ( стр. 9). През това време самият Пирински на два пъти беше отговорен държавен служител, перманентен депутат и даже за кратко - кандидат за президент. Така че никога не му е липсвала възможност "да реши" скандала, ако въобще е имало такъв. Или поне компетентно да се произнесе по него.
Георги Пирински обаче предпочете да направи това с театрален ефект, който внася допълнителен драматизъм към момента, в който България застава в позиция "на повикване" и за НАТО, и за Европейския съюз.
Въпреки че американското напомняне за руските ракети, наречено още нонпейпър, е стандартна дипломатическа процедура, за БСП това е много повече. Пирински е призован да стартира познатата схема с оръжието за Македония, по която беше разклатено правителството на Филип Димитров. Само че нито международната обстановка е същата, нито нервите на Костов са като на неговия предшественик. Наистина Костов се увлече с първоначалната си реакция, но и това му е за урок - ако осъзнае, че в поверената му висша администрация си играят на "счупен телефон". Зам. военният министър вече отнесе наказание, но това е добре само за начало - да се сложи ред в отношенията между институциите в държавата.
При суматоха за БСП е най-лесно да извади от архива някоя следваща папка. Още повече че винаги има на разположение някой "деполитизиран", готов да услужи на партията си.
За самия Пирински е повече от желателно тъкмо сега около него да бъде завихрен по-шумен скандал. Това би създало подходящ медиен фон, ако утре му се наложи да стане клиент на Съдебната палата. Когато започнат да го питат за предишни стопански далавери, реакцията ще бъде - Пирински клати правителството и му скроиха номер. Това също е разбираемо.
Виденов вече си има мозъчен тръст
Фенклубът на бившия премиер се преоформи във фондация вместо в партия
Лилия Филева
Миналата седмица фондацията "Европейски социални ценности" (известна като фондацията на Виденов, въпреки че е председателствана от Илчо Димитров) проведе първото си общо събрание, на което беше утвърдена програмата за дейността на организацията до края на годината. Така, вместо да започне сформирането на БСП-2, както повечето от съратниците и противниците му очакваха, бившият соцлидер предпочете да премине в сферата на неправителствените организации. Временното преориентиране обаче не изключва възможността Виденов да атакува партията с обходни маневри. Междувременно експремиерът намери начин да остане на сцената, макар и в ново амплоа.
"Ако не беше Жан, нямаше да се съберем", споделиха участници в събранието. Кадровият потенциал на фондацията се дели на две. Активното ядро са част от бившите министри на Виденов и верни негови партийни съратници. От друга страна, пасивната маса от титулувани научни деятели, известни с левия си уклон, ще бъде подходящ фон за планираните публични изяви. Засега бившите съветници на Виденов остават в сянка и не участват официално във фондацията.
Целите, записани в устава, са почти толкова абстрактни, колкото и наименованието - "Европейски социални ценности". Според учредителите фондацията е създадена, за да допринася за укрепване и развитие на гражданското общество и демократичната практика в България. За целта Виденов и сие ще се занимават с:
Записано е обаче, че фондацията може да осъществява и други дейности, подпомагащи постигането на целта, за която е създадена, като не са посочени допълнителни критерии и ограничения.
Всъщност бившите партийни величия възнамеряват да се занимават с анализ и пропаганда в две направления - икономика и общество. В устава е записано, че организацията е неполитическа, нерелигиозна и недържавна. Проличават обаче глобалните амбиции за "финансиране на проекти, насочени към изследване на съвременното развитие на България". Достойно занимание за бивш премиер.
Стратегия и тактика по Виденов.
Следвайки организационния опит на БСП, учредителите са определили няколко стратегически направления, по които ще работят конкретни екипи. С икономическото развитие на България в глобален контекст ще се занимават печално известният министър на икономическото развитие Румен Гечев и ексшефът на комисията по цените Димитър Гривеков. Конкретната задача на двамата соцкорифеи на икономическата мисъл е да обезпечат теоретично семинар на тема "Развитието на икономиката в условията на валутен борд". По график форумът трябва да се проведе между 25 септември и 10 октомври.
Другата стратегическа тема е проблеми на правовата държава, гражданското общество и политическата демокрация. Тук "изследователите" са Жан Виденов, проф. Горан Горанов и проф. Васил Проданов. А над социалните функции на държавата ще разсъждават екссоциалният министър Минчо Коралски, членът на изпълнителното бюро на БСП Искра Баева и спечелилата си особена слава сред лекарското съсловие като министър на здравеопазването Мими Виткова. Плодът на интелектуалните упражнения на тези две направления ще намери публично проявление в края на октомври. Поне тогава е планирано провеждането на семинар относно "възможностите за лява политика при десния характер на прехода в България и Източна и Централна Европа".
Дотогава обаче учредителите ще трябва да положат доста усилия за популяризиране на фондацията и нейните "благородни начинания", за да не слушат сами собствените си доклади и разработки. Иначе начинанията са похвални, само че са доста закъснели. Ако БСП си беше отговорила на въпросите, които си задава сега, фондацията можеше и да не падне от власт така скоропостижно, а и печалните последици за държавата можеше да бъдат ограничени. Освен това е малко вероятно хора като Гечев, които не успяха да демонстрират поне частично управленска конструктивност или научен потенциал, докато бяха във властта, да бъдат споходени от гениални прозрения в лабораторните условия на една фондация.
"Хазната" на фондацията.
Дарителският учредителен фонд е в размер на 752 800 лева и 160 долара. Тази сума обаче трудно ще покрие само разходите за офиса на фондацията, който се намира в близост до Българска национална телевизия. Иначе в "Европейски социални ценности" приемат всякакви дарения и завещания на "парични средства, ценни книжа, дялови участия, недвижими имоти и движими вещи, авторски права и други права върху интелектуална собственост". Председателят на фондацията може да образува и целеви фондове, като определя източниците на тяхното набиране и начините на изразходване. Така че бившите партийни величия, симпатизиращи на Жан, имат възможност да материализират лоялността си, а и да преперат част от скътаното по време на соцуправлението. Това особено важи за съветническия кръг, който засега само привидно пренебрегва новата формация. Още повече че при желание на дарителя анонимността е гарантирана. В тази ситуация дори Премянов може да се откаже от идеята за собствена фондация (която би привлякла прекалено много внимание, за да "оперира свободно") и да реши да подпомогне Виденов и сие.
Вероятно към дарителите ще се причислят и леви бизнесмени - недоволни, лично разочаровани или отритнати от сегашното ръководство на БСП. Ако, разбира се, преценят, че инициативите на експремиера са достатъчно перспективни. Със сигурност част от твърдия електорат ще завещае, каквото може, за да помогне на "момчето на партията".
Виденов никога не се е интересувал от пари, твърдят негови сподвижници. Освен за набиране на средства обаче фондацията може да бъде използвана и за нещо, от което екслидерът определено има нужда - кадри и симпатизанти. В устава е записано, че фондацията може да изгражда свои представителства, клубове и други формирования под нейното наименование.
Какво е общото между мозъчен тръст и партия.
Макар и регистрирана с модерното наименование фондация, новата структура много напомня на изследователските центрове, в които дълго време се приютяваха Лилов и Първанов. С тази разлика, че по дефиниция те работеха за БСП, а фондацията ще работи за Виденов и сие. Шансовете на Жан да се върне на бял кон на "Позитано" 20, използвайки като тил неправителствена структура, са спорни. При достатъчно добра подготовка и най-вече с приобщени (чрез дискусии и семинари) симпатизанти експредседателят може да изненада опонентите си на предстоящия партиен конгрес.
След като сам подаде оставка като председател, Виденов надали ще иска отново да става лидер. По-вероятно е да се опита да си извоюва статут, на какъвто дълго време в БСП се радваха Лилов и Луканов - на стратези или неформални лидери, без чието одобрение не минаваше нито едно важно решение в БСП. За целта обаче ще му трябва здрав тил - икономически или идеологически, а фондацията е само средството.
Гражданският контрол върху подслушването се регламентира със закон
Йонко Грозев
Български хелзинкски комитет
Приетият от Министерския съвет проект за нов Закон за специалните разузнавателни средства, с който се поставят нови законови рамки за подслушването, следенето, със или без използването на технически средства, фотографирането и проверката на кореспонденцията, е стъпка във вярната посока. С него се създават по-големи гаранции за правото на неприкосновеност на личния живот на отделния индивид.
Две са основните промени.
Първата е отнемането на правомощията за разрешаване използването на специалните средства от прокуратурата и предоставянето на тези правомощия на председателите на окръжните съдилища. Съдът без съмнение дава по-големи гаранции за безпристрастност от прокуратурата, чиято институционална роля е на обвинител. Може само да се приветства тенденцията в развитието на наказателния ни процес, при която прокуратурата се освобождава от нехарактерни за страна в процеса правораздавателни правомощия.
Втората съществена промяна е публикуването на по-детайлни разпоредби, свързани със събирането, съхранението и ползването на информация, събрана чрез специалните разузнавателни средства. Промените дават по-ясно описание на системата и ще улеснят гражданския контрол върху нея. Законопроектът внася и по-голяма терминологична яснота, преодолявайки някои проблеми с тълкуване, които възникват при сега действащия закон. Дефинирани са отделно двете подкатегории на специалните средства, техническите средства и оперативните методи, като физическо проследяване и наблюдение.
Влизането на този законопроект в пакета от първи законодателни мерки на правителството се наложи от вече приетите промени в Наказателно-процесуалния кодекс и по-точно допускането в наказателния процес на сведения, събрани чрез тези средства. За случаите на разследване на тежки престъпления новият законопроект изгражда ясна и сравнително добре гарантирана откъм злоупотреби система. Критерият за предоставяне на разрешения за използването им от председателя на окръжния съд е достатъчно точен. Това ще става "за предотвратяване и разкриване на тежки престъпления, когато необходимите данни не могат да бъдат събрани по друг начин". Това е критерият, който се съдържа и в настоящия закон. Това, което се променя обаче, е изричната забрана тези средства да се прилагат от други служби в МВР освен от оперативно-техническите. Сега действащият закон дава възможност за тълкуване, според което фактът, че различните служби в МВР могат да искат разрешение за използване на специални средства, означава, че те могат и сами да ги използват. Тъй като системата е напълно непрозрачна и няма официално потвърждение или опровержение на такова тълкуване, въвеждането на изрична законова забрана е положително развитие. Ограничаването на дейността и техническите средства в едно звено ще направи системата по-обозрима и външния контрол по-ефективен. В законопроекта подробно е изложена и процедурата по събиране на сведенията, протоколирането им, тяхното пазене и унищожаване. Материя, по всяка вероятност регламентирана в момента в непубликуван подзаконов акт. Подробното излагане на процедурата е абсолютно необходимо поради приетите вече изменения в Наказателно-процесуалния кодекс, съгласно които сведения, събрани чрез специални средства, ще могат да служат като доказателства в съдебния процес.
Сериозната гаранция против злоупотреби, с тези средства по предлаганото законодателство е това, че ако не се спазва строго процедурата, съдът няма да приеме тези сведения като доказателства. При тежки и сложни разследвания, продължили дълго и отнели много време и ресурси, това ще е тежка санкция, опасността от която ще мотивира полицейските служители към стриктно спазване на закона. Създадената система от правила дава спокойствието, че няма да има злоупотреби при ползването на специални средства при оперативната работа по предотвратяване и разкриване на престъпна дейност.
Единственото пожелание, което може да се отправи към законодателя, е да се предвиди и задължение за уведомяване на лицето, което е било под наблюдение, след приключване на наблюдението.
Не така стоят нещата обаче при второто основание за разрешаване на ползването на специални средства "по отношение на лица и обекти, свързани с националната сигурност". Тук критерият е доволно размит. Специални средства "могат да се използват и по отношение на дейности, свързани със защитата на националната сигурност". Формулировка, по-либерална дори и от сега действащия член 4 на закона, който с изискването за използване на специални средства в "изключителни случаи" поне създава усещането за някаква извънредност на случаите, в които се следи и подслушва. Още повече че до този момент нито едно правителство не се е ангажирало с официална позиция кои въпроси представляват въпрос на национална сигурност. Неприемлив е и текстът на член 18, който дава възможност за извършване на такива действия за срок от 24 часа без разрешение от съда, при "заплаха за националната сигурност". Разбираемо и приемливо е подобно правомощие "в случаите на опасност от извършване на тежки умишлени престъпления". Но каква би могла да бъде тази сериозна заплаха за абстракцията национална сигурност, която да не е опасност от престъпление и в същото време да налага незабавни действия от страна на службите за сигурност? Подобно правомощие е откровена покана за злоупотреба, а отпадането му с нищо няма да затрудни работата на службите за сигурност. Текстовете, свързани с националната сигурност, не дават достатъчни гаранции, че подслушването и проследяването няма да се използват произволно или да се насочват към определени хора заради политическата им или обществената им дейност, или заради техните убеждения.
Истинските гаранции, свързани с липса на злоупотреби при използването на специалните средства, са свързани не само с доброто законодателство, но и с вътрешноведомствения и ефективния граждански контрол.
За да бъде гражданският контрол ефективен, целият процес трябва да бъде достатъчно открит и прозрачен. А точно тук опитът ни от последните години е повече от неубедителен. В България през седемте години на демократизиране не се установи нито една от стандартните практики на публикуване на периодични доклади, в които да се дават обобщени данни за използване на тези средства. Комисията по национална сигурност не направи нищо, за да разсее общото впечатление, че парламентарният контрол на практика не съществува. Обществото може само да се досеща, че има подзаконови нормативни актове, които не са публикувани, без да е обяснено с какво тяхното публикуване би застрашило оперативната работа на съответната служба.
Внасянето на този законопроект от новото правителство не е продиктувано от желание за подобряване гаранциите за правото на неприкосновеност на личния живот. Причината е в измененията в наказателното производство. Правителството има основание да поставя борбата с престъпността като свой основен приоритет, но това не означава, че индивидуалните права не заслужават внимание. За съжаление програмата на правителството не даде сигнал за каквато и да било загриженост в тази посока. И за да не става това впечатление трайно, предприетата първа стъпка от правителството трябва да бъде последвана и от други действия, предвиждащи по-голяма откритост на използването на специалните средства и най-вече ефективен парламентарен контрол, резултатите от който да бъдат оповестявани на цялото общество.
Парламентът увеличи сроковете за задържане
Мартин ГАРВАНОВ
Повече време зад решетките ще прекарват заподозрените и обвиняемите, предвиждат промените в Наказателно-процесуалния кодекс, които бяха приети на второ четене от парламента. Мярката за неотклонение задържане под стража може да продължи до две години, когато е образувано предварително производство за престъпление, което се наказва с над 15 години лишаване от свобода, доживотен затвор или смърт. В случите, когато заподозреният е следствен за по-леко престъпление, той не може да бъде държан в ареста по-дълго от 12 месеца.
Променя се и механизмът за обжалване на мерките за неотклонение и задържане под стража. По ремонтирания Наказателно-процесуален кодекс прокурорът може да ги налага, но не и да ги отменя, а ревизирането на прокурорското решение става само пред съответния съд. Задържаният може да обжалва задържането под стража, но не по-късно от седем дни след постановяването му. Магистратите са длъжни да се произнесат до три дни в публичен съдебен процес. Завишава се и предварителният арест без образувано следствие. Всеки заподозрян може да остане зад решетките до 72 часа по преценка на следователя, без прокурорът да е повдигнал обвинение. Полицейският арест остава, както досега - едно денонощие, а удълженото задържане се прилага само по подозрение в тежко престъпление, за което се полага повече от пет години затвор, и само когато следователят получи одобрението на прокурора. Законодателите отхвърлиха варианта, лансиран от МВР и следствието - предварителният арест да стане една седмица. "Често се случва да задържим някого в събота и да го пуснем в неделя, защото дежурният прокурор не успява да прегледа навреме повечето преписки от уикенда", оплакват се от МВР.
За първи път в посттоталитарното правораздаване се разрешава използването на специалните разузнавателни средства като доказателства в съда. Досега материалите, събрани по неведоми пътища от полицията и спецслужбите, имаха само оперативна стойност, но не се считаха за улики пред Темида. Променя се и режимът за издаване на разрешения за използването на технически способи при лова на бандити. Досега само прокурорите можеха да одобряват наблюдение, подслушване, филмиране, следене или използване на белязани предмети. Отсега нататък тази функция ще се изпълнява от председателя на съответния окръжен съд или упълномощен от него заместник. Разрешителното трябва да носи и подписа на вътрешния министър, който одобрява прилагането на разузнавателния способ, като използването му се осъществява само от оторизираните служби на МВР - Служба за оперативно-техническа информация и Бюро за оперативно издирване. Службата заявител няма да получава достъп до разузнавателната апаратура, а само до информацията. Обвиняем не може да бъде осъден само по материали от разузнавателни мероприятия, пише още в закона.
Въвежда се и т.нар. институт защита на свидетеля. Според промените в НПК всеки може да дава показания, запазвайки в тайна своята самоличност. Той ще фигурира в съдебните протоколи само като номер, а данните за него ще се знаят единствено от прокурора, следователя и съдебния състав. При нужда на анонимния свидетел ще се осигурява въоръжена охрана и контрол чрез специални разузнавателни средства. От опозицията алармираха и за опасността обвиняем да бъде осъден само на базата на разузнавателно мероприятие и агентурни показания.
Силовите министерства се опитват да излязат от прегръдката на борда
Момчил МИЛЕВ
МВР и Министерство на отбраната вече ще се финансират и по алтернативни начини освен със средства от бюджета. Според проектозаконите за устройството и функциите на двете силови ведомства се създават два самостоятелни фонда, които ще осигуряват извънбюджетни парични инжекции за войската и силите на реда - "Отбрана" и "Борба с престъпността". Все още обаче не е регламентирано кой трябва да влезе в управителните и надзорните им съвети.
В случай че изменението в Закона за отбраната и въоръжените сили бъде прието в сегашния му вариант, армията може да разчита на значителни приходи, тъй като отбранителното министерство иска във фонд "Отбрана" да постъпва вноска от 10 на сто от фирмите, които търгуват с оръжие или със стоки с възможна двойна употреба. Военните искат да прибират в извънбюджетната си сметка и парите от продажба на бойна техника, която е била на въоръжение в Българската армия, от сделки с недвижими имоти на войската и 20 процента от приходите на спортните състезания и културно-масовите прояви на въоръжените сили. Според замисъла на военния министър Георги Ананиев фонд "Отбрана" трябва да прибира данъка върху печалбата от търговските дружества в системата на МО, както и 70 на сто от глобите по Закона за отбраната и въоръжените сили.
В същото време глоба от 3 до 30 минимални работни заплати очаква ръководителите на държавните и общинските органи на властта, които не изпълняват задълженията, предвидени във военния закон или в нормативните актове по прилагането му. Шефовете на търговски дружества, които не изпълнят с предимство държавни поръчки за доставки или услуги за нуждите на въоръжените сили или отбраната на страната, подлежат на санкция от 10 до 100 минимални заплати, независимо дали носят отговорност и по гражданското законодателство. При бягство от наборна комисия или запас наказанието е от 1 до 5 минимални заплати. Който не изпълнява заповеди или задължителни предписания на министъра на отбраната или другите органи по ръководство на отбраната, ще бъде глобяван със сума между 5 и 50 минимални заплати.
Ако промяната във военния закон бъде гласувана от парламента, министерството ще се разпорежда с постъпленията от тези наказания, които в момента отиват в републиканския бюджет. Досегашната редакция на военния закон предвиждаше тези средства да се използват за отбрана, но на практика Министерството на финансите винаги можеше да откаже преводите с аргумента, че няма пари. Фактът, че военният шеф Георги Ананиев изтегли за свой зам.-министър шефа на отдел в Министерството на финансите Йордан Йорданов, още веднъж показва, че отбранителното ведомство ще опита собствена финансова политика.
Подобен е подходът на МВР при създаването на фонд "Борба с престъпността". "Средствата ще се набират от големите държавни предприятия, субсидии на републиканския бюджет, от фирми на МВР и услуги по тарифа No4", обяви вътрешният министър Богомил Бонев. Той обаче обеща да се противопостави решително, в случай че силови застрахователи се опитват да спечелят благоволението на полицията и спецслужбите чрез дарения. Колегите му от отбранителното ведомство, които в момента създават подобен извънбюджетен фонд, пренебрегнаха тези скрупули, когато в края на март трябваше да приемат четири милиона лева от застрахователна компания СИК за танковата бригада в Горна баня.
Създаването на фонд "Борба с престъпността" вероятно ще превърне събирането на такси по тарифа No4 на МВР във важно занимание на служителите от вътрешното ведомство. Въпросната тарифа обхваща всички такси, които се събират в системата на МВР, и е актуализирана за последен път през април. До 20 хиляди лева се плащат при издаване на всяко разрешение за дейности, свързани с използване, производство, търговия и транзитен превоз на оръжия, боеприпаси, експлозиви и отровни вещества. Вътрешното министерство ще има постъпления и от таксите за издаване на паспорти (обикновени и задгранични), транзитни визи и всякакви други документи за пребиваване в страната. Това вероятно ще се окаже изключително печелившо, защото след приемането на новия герб се налага подмяна на всички паспорти. МВР ще прибира парите и от екстрените входни визи, които се издават на ГКПП-тата на страната. Таксата е левовата равностойност на 65 щатски долара, преизчислена по фиксинга на БНБ за деня. За нуждите на полиция и спецслужби ще отиват и таксите за престой на чужденци у нас - 150 хил. лв. за 6-месечен престой, 300 хил. лв. - за едногодишен, и 600 хил. лв. - за постоянно пребиваване.
Фонд "Борба с престъпността" ще управлява и всички приходи от такси по Закона за движение по пътищата, в това число парите от изпити за шофьорски книжки, издаване или подмяна на контролни талони и годишни технически прегледи. Три хиляди лв. е цената на всеки тест за разрешително за МПС, 2000 лв. е таксата за издаването му, 500 лв. - за неговата подмяна. Между 1000 и 6000 лева е цената на техническия преглед в зависимост от вида на превозното средство и кубатурата на двигателя му.
За нуждите на вътрешното ведомство ще отиват и приходите от проверките на противопожарните инспектори. Най-много трябва да плащат собствениците на хотели с над 200 места - 300 хил. лв. Плътно ги следват притежателите на големи ресторанти, дискотеки и барове, складове за леснозапалими течности или втечнени газове - по 160 000 лв. за пожарникарския преглед. Най-ниската такса, която взимат инспекторите огнеборци, е 20 бона - за блокове до 10 етажа, училища и техникуми. Вероятно размерът на противопожарните такси кара вътрешния министър Богомил Бонев да е категорично против идеята огнеборците да излязат от неговото ведомство.
Със създаването на фондовете "Отбрана" и "Борба с престъпността" ведомствата на Богомил Бонев и Георги Ананиев, изглежда, ще се опитат да разрушат паричната си зависимост от държавния бюджет. От една страна, е добре, защото ще осигури целево разпределение на средствата за национална сигурност и вътрешен ред и ще попречи на централната администрация произволно да прелива средства според моментните политически потребности. От друга страна обаче, създаването на такива фондове може да позволи безконтролност на служители от съответните ведомства. Досегашната практика поне показва, че извънбюджетните пари на ведомствата обикновено се депозират в банки, собственост на хора от близкото обкръжение на шефовете на фондовете. По тази схема парите на фонд "13 века България" се озоваха в ПИМБ, известна още като банката на СИК, а средствата на фонд "Индустрия" се загубиха някъде между поставената под особен надзор "Елитбанк" и "Макском холдинг".
Бонев централизира властта в МВР
Момчил МИЛЕВ
Министърът на вътрешните работи Богомил Бонев възстанови вертикалната командна структура в системата на МВР. Според новоприетия от Министерския съвет Закон за МВР регионалните директори на вътрешните работи ще поемат контрола над всички подразделения на полицията и спецслужбите в поверения им периметър. По досегашния закон началниците на РДВР-тата в страната бяха оставени почти само с полицейски функции. Регионалните служби "Сигурност" и "Борба с организираната престъпност" (БОП) докладваха директно на НСС и ЦСБОП в София и работеха изолирано от колегите си по места. "До момента се получаваше парадоксът полицаите, антимафиотите и контраразузнавачите в определен регион да работят по един и същи случай, без да знаят това. Началникът на РДВР, който би трябвало да координира оперативните разработки, всъщност оставаше периферна фигура, която няма никаква информация по случая", аргументира нововъведенията Богомил Бонев. Според него Националната служба за сигурност и Централната служба за борба с организираната престъпност в момента са се обособили като автономни структури в МВР и системата действа неефективно.
По новия закон началникът на РДВР пряко се разпорежда и с местните структури на контраразузнаването и антимафията. Той получава цялата информация и разпределя задачите между отделните подразделения. Столичните дирекции на НСС и ЦСБОП вече ще имат само методически и контролни функции над регионалните си подразделения. Устройственият закон за МВР за първи път прокарва принципа Националната служба за сигурност да няма полицейски, а само чисто контраразузнавателни функции. "НСС ще лови шпиони. Ако оперативните работници попаднат на наркотрафик или тероризъм, ще пращат материалите на ЦСБОП, ако се натъкнат на длъжностни престъпления, ще известяват икономическа полиция", каза Бонев. Вътрешният министър аргументира промяната с факта, че "в цивилизованите страни е така".
Прехвърлянето на правомощия от НСС към ЦСБОП има симптоматичен характер. Не е тайна, че контраразузнаването се възприема като остатък от бившата Държавна сигурност. Голяма част от оперативните работници на НСС са кадри на бившите спецслужби и според хора от сегашното ръководство на МВР "са се окопали дълбоко на работните си места". Прочистването на контраразузнаването от старите кадри в този момент е нецелесъобразно, защото би дало възможност за разгарянето на нова компроматна война. Подходът, който избира вътрешното ведомство, е постепенното прехвърляне на някои от функциите от НСС към други структури и най-често - към ЦСБОП. Така постепенно ведомството на антимафиотите се оформя като заместител на контраразузнаването. В подкрепа на това твърдение може да се изтъкне и фактът, че за шеф на ЦСБОП е назначен полк. Кирил Радев, човек от най-близкото обкръжение на Богомил Бонев, докато НСС все още има само и.д. шеф. Според новия устройствен закон на МВР статутът на ЦСБОП се повишава. Тя вече ще бъде национална служба, а шефът й ще се назначава с указ на президента.
Друго нововъведение е преструктурирането на Гранични и Вътрешни войски в Гранична полиция и Национална жандармерия. Те също ще бъдат обособени като национални дирекции, ще имат характера на полицейски, а не на войскови, подразделения и ще се занимават с охрана, а не с отбрана. Граничната полиция ще пази граничната бразда и ГКПП-тата. Тя ще се комплектова на смесен принцип - от професионални полицаи и наборници. Кадровите служители ще работят на пунктовете, а срочнослужещите ще патрулират по граничната полоса, уточни министър Бонев. Предвижда се закриване на значителна част от заставите по южната ни граница и пренасочване на войсковия състав по Дунава и Черноморието, където територията ни е почти неохраняема. "Гранична полиция не може да остане в този вид с 11 гранични отряда и около 270 застави", смята секретарят на МВР ген.-лейт. Люцкан Люцканов. Две трети от тях ще бъдат съкратени, твърди той. Приоритет за новосъздаденото полицейско формирование става ловът на контрабандисти по северната и североизточната граница. Предвижда се създаване и на брегова охрана.
Основните функции на Националната жандармерия, която заменя Вътрешни войски, ще бъде охраната на стратегическите обекти в страната и опазването на обществения ред извън населените места, каза министър Бонев. По мнението на секретаря на МВР ген.-лейт. Люцканов в момента голяма част от поделенията на Вътрешни войски бездействат. Отсега нататък те ще трябва да поемат опазването на АЕЦ "Козлодуй", ТЕЦ-овете "Марица изток" и "Варна", военните заводи ВМЗ "Сопот", "Арсенал", "Дунарит", петролната рафинерия Нефтохим, всички тръбопроводи на Булгаргаз в страната. Ще се сформират четири жандармерийски бригади - в София, Пловдив, Варна и Плевен. МВР частично ще изтегли силите на Вътрешни войски от Кърджали и Джебел, които бяха разположени там по времето на възродителния процес. Обмисля се Специализираният отряд за борба с тероризма, известен още като баретите, също да премине към Националната жандармерия.
Опитите на политици да посредничат в преговорите с Москва са безнадеждни
Вицепремиерът Евгений Бакърджиев пред в. "Капитал"
Миналата седмица обявихте позицията на правителството по отношение на смесената фирма "Топенерджи" и избягването на посредниците при доставките на природен газ за България. Има ли вече отзвук от Москва и от частните акционери?
- В разговорите, които водихме с представителите на "Газпром", ние поставихме категорично позицията на българското правителство. Да, ние сме за едно добро сътрудничество с такъв доказан традиционен партньор като Русия и "Газпром". Но ние сме и за действително спазване на модела в "Топенерджи" или както и да се нарича смесеното дружество да има равнопоставеност в съотношение 50 към 50. Връчена е официално позицията на българското правителство. Очакваме, че ще получим становище и от Москва. С частните групировки преки контакти нямаме, но с интерес прочетох становищата на представителите на "Овергаз" и на Химимпорт. Там се вижда една добронамереност и ангажимент, че когато става въпрос наистина за националните интереси, най-добрата стъпка е да се изпълни предложението на нашето правителство. Впрочем няма аргумент, който би могъл да насочи позицията на "Газпром" в отрицателна на нашето предложение посока. Напротив, аз мисля, че по този начин ще се възстанови едно действително доверено партньорство и добронамереност, която ще даде възможност, първо, за реализация на заложената идея и второ - да няма и сянка от съмнение за скрити сделки или далавери в нашите отношения.
Какво ще стане обаче, ако руската страна отхвърли и двата варианта, които предлагате?
- Мисля, че такъв сериозен партньор, какъвто е РАО "Газпром", ръководен от сериозни хора, не може да постъпи несериозно в отговор на предложението на едно държавно правителство, каквото е българското. В нашите разговори дотук позицията на руската страна винаги е била почтена и аз съм убеден, че тази почтеност ще бъде запазена, така както постъпваме и ние. Много се изписа за това дали няма да бъде огромен риск позицията на България. Мисля, че това се прави от хора или пряко заинтересовани от зависимостта на частните групировка да заемат сериозен дял в българските държавни интереси - доставките, транзитирането и изграждането на нови газопроводи, или се прави под диктат отново на тези групировки, но с лош отзвук за интересите на България. Дотук са сигурни две неща. Първо, че позицията на нашето правителство е чисто българска и партньорска към Русия. Второ, че всякакви опити на политици със съмнителни познания в тази област да се намесят като парламентьори не среща добро отношение от другите държави. Не мисля дори, че те биха могли да реализират намеренията си. Такава функция могат да изпълняват само действителните представители на България. Убеден съм, че скоро ще коментираме пряко с колегите от Москва конкретните условия по дружеството, което ще изпълнява замисъла от 1994 г. В двете споразумения, подписани между правителствата на България и Русия, има неясноти по собствеността върху транзитните газопроводи. На каква база ще стъпите при уреждането на този въпрос при реализирането на проекта?
- И двата документа, които са подготвени и подписани от Жан Виденов и от Стефан Софиянски, не са минали през ратификация на българския парламент. Второ, те са по-скоро даване на възможност за реализация на конкретни договорености, а не пряко обвързващи с конкретни ангажименти. Променяйки законовата и нормативна база в страната в последните месеци, ние, разбира се, трябва да преосмислим и да извлечем най-доброто от текстовете и възможностите на тези две спогодби.
Един от вариантите за плащане на газовите доставки е бартерът срещу български стоки и услуги. Правителството има ли готова схема, която да предложи на "Газпром"?
- Веднага искам да кажа, че не само смесено дружество, което е предложено през 1994 г., а и това, което г-н Софиянски е подготвил в спогодбата като възможност за бартерни сделки с руската страна, са акценти, които ние не само ще запазим, а ще развием. Тук, разбира се, ще стане дума какво би могла да предложи България. Опитите на Ахмед Доган да предлага български тютюн, може би като търговец на тютюн, не зная, според мен са смехотворни. Особено когато става въпрос за огромни държавни интереси. Ето защо в нашия проект, с който запознахме и новия посланик на България в Русия г-н Митев, включва не само предложение за износ на тютюневи изделия, а и на храни, на строителни материали, на строителни услуги. Това са стоки и услуги, които имат традиции в икономическите отношения на двете страни, имат и пазарна перспектива. Според мен има перспектива във възможността до 30% от доставките на природен газ да се платят по тази схема.
Досега бартерните сделки по правило носят загуби за включените в тях държавни фирми. Каква е гаранцията, че това няма да се случи и при схемата газ срещу стоки?
- Мисля, вече е ясно, че българската продукция с малки изключения не е конкурентоспособна на световния и европейския пазар. Затова не можем да запазваме и да придобиваме пазарни позиции в развитите страни. Формата на пазарно присъствие, която се предлага чрез бартерните сделки, разбира се, при приемливи оценки и условия, ще даде възможност за реализация на българска продукция. Но спадналият темп на производство в страната тепърва ще бъде спрян и ще набираме скорост към повишаване на производителността. Така че нека да мислим в малко по-оптимистична посока. След няколко месеца, когато България започне да се вдига на крака, когато се съживи производството, това ще даде възможност на страната да съхранява своя валутен резерв. Затова ще вървим именно по тази схема в договореностите с Русия.
За кога планирате посещението в Москва?
- Мисля, че едва след получаването на официален отговор от руска страна може да се конкретизира и дата на посещение. На мен винаги ми се пада през лятото и на Коледа да работя. Тази година от 20 август може би ще избягам за 10 дни на отдих. Но ако се наложи, дори в този период ще се реализира посещението в Москва. Не е важно дали то ще бъде в средата на август или в началото на септември. Важното е да е добре подготвено и с готовност за конкретни решения на място. Отношенията между България и Русия са толкова важни и толкова стратегически за българската страна, че не бива да се подхожда нито прибързано, нито лекомислено.
В един ден сменихте цялото ръководство на енергетиката. На обичайната политическа кадрова чистка в енергетиката ли бяхме свидетели или се гони по-далечен прицел?
- Пред България в периода есен - зима се очертават три основни проблема. Първият е с изхранването на населението. Вторият - осигуряването на топлина и светлина. Третият - с подпомагането на социално слабите слоеве, които не могат сами да преодолеят тежкия етап, който трябва да платим след седемгодишното отлагане на реформите в страната. Загрижени именно от тези основни проблеми, ние пристъпваме и много сериозно към реформа в мисленето, стратегията и естествено в ръководството на отделните звена в енергетиката. Това, което направихме като промяна на ръководството в Комитета по енергетика и в Националната електрическа компания, е само пряк пример, първо, че ще заложим на екипния принцип в управлението и ръководството на енергийната система. Второ, на всеки един от професионалистите трябва да бъде намерено най-подходящото място, на което той да бъде пълноценен. В строителната статика има термин, който се нарича преразпределение на усилията. Една сложна система може да работи добре и само добре тогава, когато всяка една от опорите може да поеме максимално натоварване и да не поддаде. Ето това е и опитът ни в момента с трансформациите, които се правят в кадровия потенциал на енергетиката, за да се постигне действително оптимално натоварване и поемане на отговорности и функции от професионалисти, които да подготвят не само предстоящия зимен период, а и стратегията на енергетиката в България.
Доколко отстраняването на предишното ръководство на Комитета по енергетика и НЕК е свързано с проблема за ценообразуването и т.нар. енергиен рекет?
- За това решение допринесоха и двукратните опити в рамките на един месец да се повишат цените на енергоносителите и на тока. Смятам, че в момента, без да има точна сметка за себестойността, за възможностите за търсене на резерви във всяко от нивата, в това да се оптимизира дейността на всички енергоизточници в страната, най-лесно би било да се управлява по комунистически. Да се каже: качваме цените, да му мислят хората. Аз съм категоричен противник на подобна логика. Смятам, че най-напред трябва да се защитят интересите на нашите съграждани, а след това преките интереси на НЕК. В тази посока на два пъти правителството отхвърли предложенията за повишаване на електроенергията. Ако действително се налага в малко по-късен етап да се качват цени, това трябва да стане след много сериозен анализ и ако действително нямаме друг изход. До 20 август е даден срок на новото ръководство на Комитета по енергетика и на НЕК да направят пълен анализ, оценка и предложение за това в енергетиката кое колко е, как може да бъде оптимизирано и как да бъдат определени такива цени, че да не се достигне до нова спирала на инфлацията.
Имате ли намерение лично, като ресорен вицепремиер, да въведете контрол при възлагането на енергийните доставки и плащанията по тях?
- Като говоря за вътрешни резерви за оптимизиране на системата на енергетиката, имам предвид и това. Безбройните нарушения, които са направени в пряко договаряне, трябва да бъдат ревизирани. Първо, за да се види кой къде и защо е нарушавал закона. Второ, за да се прекрати порочната практика в преки сделки да се получават не само комисиони, а и лоши резултати като стойност на енергийния продукт.
Какво е намерението ви - новото ръководство да подготви и нова стратегия за развитие на отрасъла или ще се опрете на стратегията, която бе приета преди около година от правителството на Виденов? Предвижда ли се сериозно разместване в приоритетите, които трябва да се решават в енергийната сфера?
- Не мога да намеря никаква сравнимост между това, което правителството на Виденов беше разработило като стратегия, и това, което в момента ние подготвяме. Най-напред искам да изясня, че глобалните програми, вижданията за след 20 и 50 години са нещо, което ние ще направим единствено и само тогава, когато дадем възможност действително да се премине тежкият етап. Според мен е по-важно да се работи в по-краткосрочен и средносрочен план. Именно затова трябва да хвърлим усилията си за близките години до 2001 - 2010, в които да имаме яснота по енергийната си политика. Тук, разбира се, може да става дума и за вижданията за изграждане на втора атомна електроцентрала и позицията, която ние имаме, че това не се налага в рамките на следващите години. Във възможността действително да се използват максимално мощностите на основния ни енергиен източник на базата на въглища, имам предвид мини "Марица-изток" и ТЕЦ 1, 2 и 3. Говоря за това, че във всеки един от случаите може да се търси подпомагане на този отрасъл не само защото той има нужда да бъде стабилизиран и изваден от финансовата криза, а и затова, че има пряко сериозни социални функции, в които цели региони в момента са заплашени от безработица и от социална безпомощност. Ето защо и на последните срещи, които имахме в Югоизточна България с представители на отделните мини, ТЕЦ-ове и синдикати, позицията на правителството, която изразих, беше, че трябва да се направи, всичко възможно, за да се вдигне този район и неговата дейност - производството на електроенергия, на крака, с помощта дори на възможен максимален кредит. По този начин ще може да се започне ремонт на машини и ще може да се възстанови възможността за максимално участие на работна сила. А не да се преминава само и единствено към драстични съкращения, което се отразява много тежко на населението в тези региони.
Отчисленията за АЕЦ вече не търпят отлагане
Евтиният ток от ядрено гориво е мит
Галина Александрова
Около 2 млрд. долара са необходими за извеждането от експлоатация на ядрените реактори и за трайното и безопасно съхраняване на отработеното ядрено гориво. Тези пари трябва да бъдат набрани до края на проектния живот на всички съществуващи блокове - 2021 г. Поне една трета от тази сума обаче трябва да бъде в наличност още през следващите шест години. Според най-оптимистичния сценарий, т.е. без външна намеса за преждевременно спиране на I и II реактор, първото извеждане на блокове от енергийната система на страната ще започне през 2004 г. Според проучване на фирма "Деком" ООД, възложено от енергийното ведомство, разходите за извеждане от експлоатация на четирите малки реактора от 440 мВт са около 110 млн. долара. За двата хилядамегаватови блока ще бъдат необходими около 200 млн. долара.
Дейностите по извеждането от експлоатация обхващат спирането на блоковете, демонтаж на съоръженията, рекултивиране, елиминиране на вредното влияние върху околната среда, дезактивиране на сградния фонд и др. При това от тези операции не може да се очаква каквато и да е възвращаемост на вложените средства. Дори огромното количество метал не може да се продаде като скрап. Всички демонтирани съоръжения трябва задължително да се унищожат. Международните стандарти забраняват търговията с такива метали, тук важат правилата, които се прилагат при унищожаването на ядрени ракети и подводници.
Схемата за извеждане от експлоатация на шестте блока предвижда да се акумулират по 50 млн. долара годишно до 2004 г., за да се натрупа фонд, след което сумата прогресиращо намалява.
Схема за натрупване на средства във фонд "Извеждане на ядрени съоръжения от експлоатация"
Тази схема предполага парите да започнат да се събират още през тази година.
Разходите за обработване и съхраняване на отработеното ядрено гориво са още по-големи. От 1988 г. е прекратено връщането на отработеното гориво в Русия и то се съхранява във временно хранилище (басейни) на територията на АЕЦ "Козлодуй". Според експертни оценки това хранилище ще бъде запълнено в период от 1-2 години. Така че въпросът за преработката и съхранението на отработеното гориво се нарежда сред най-спешните и неотложни въпроси на изпълнителната власт. Отлагането му дори с една година може да означава спиране на АЕЦ "Козлодуй", което е синоним за режим на тока. АЕЦ "Козлодуй" произвежда приблизително 46% от електроенергията у нас.
Две са възможностите за по-нататъшното съхраняване на горивото - да се изпрати радиоактивният отпадък в чужбина срещу заплащане или да се изгради хранилище за сухо съхранение в продължение на около 30-50 години, след което да се прехвърля в национално хранилище за окончателно съхраняване или да се дава за преработване. Инсталации за преработка на отработено ядрено гориво има в страните, произвеждащи ядрени реактори - в Европа това са Русия, Англия и Франция. Преработката се извършва, след като горивото престои у тях между 10 и 20 години, а остъклените отпадъци се връщат обратно у нас за съхранение в национално хранилище за ядрени отпадъци, което не съществува и трябва също тепърва да се изгражда. Преработката на 1 кг отработено гориво струва около 800-900 долара. Руската "Техсноснабекспорт" предложи договор, според който иска около 830 долара, след като първоначалната оферта беше над 900 долара. Договор още не е подписан.
Около 2 млрд. долара ще са необходими за реализирането на първия вариант, т.е. над 80 млн. долара средногодишно за периода на експлоатация до 2021 г. При втория вариант ще са необходими инвестиции за временното хранилище в размер на около 50-60 млн. долара. От 3 до 5 млн. долара ще се харчат годишно като експлоатационни разходи. Националното хранилище, което трябва да се изгради и при двата варианта, ще изисква инвестиции от около 500 млн. долара.
Нито лев не е отчисляван за пециализираните фондове.
Мисията на Европейския съюз ФАР от април 1993 г. според някои официални източници окачествила ситуацията у нас в тази област като "руска култура при управлението на отпадъците". Тази оценка важи с пълна сила и към настоящия момент. С промените в Закона за използване на атомната енергия за мирни цели, които парламентът гласува в средата на 1995 г., бяха създадени два фонда - "Безопасност и съхраняване на радиоактивни отпадъци" и "Извеждане на ядрени съоръжения от експлоатация". В закона е записано, че юридическите и физическите лица, които в резултат на своята дейност получават радиоактивни отпадъци, правят вноски в първия фонд, а юридическите лица, които използват ядрени съоръжения - и в двата. Размерът на вноските, условията и редът за ползване на средствата от фондовете трябваше да бъдат определени допълнително от Министерския съвет със специална наредба. До момента такава наредба няма и начините за набирането, управлението и използването на тези смущаващо големи суми продължават да тънат в неизвестност. Никак не е случайно, че този въпрос се покрива в задния двор на енергетиката и на държавните финанси. От една страна, защото така се развенчава дълго отглежданата легенда за евтиния ток от АЕЦ. От друга страна се оказва, че единственият реалистичен източник на постъпления във фондовете май ще бъде още по-голямото поскъпване на тока. Нещо, което не може да предизвика ентусиазъм в което и да е правителство. Неотдавна бившият шеф на НЕК Васил Анастасов предложи в обществено-държавната комисия за определяне на цените на енергоносителите да се обсъди въпросът за калкулирането на тези бъдещи разходи в цената на електроенергията. Реакцията на министър Валентин Василев беше показателна - правителството не само няма намерение да рискува с подобен ход, но категорично ще се противопоставя на такова решение. В същото време не е известно да е мислено за реална алтернатива за пълненето на двата фонда.
По света има три типови начина за набиране на средства в такива фондове. Първият е чрез заплащане на определени вноски за сметка на увеличаване на разходите на оператора на ядрени съоръжения. При втория се определя съответна такса върху еленергията, произведена от съответната АЕЦ. Третата възможност е прякото финансиране от бюджета. В условията на валутен борд бюджетната субсидия просто не съществува като възможност, така че остават останалите две. Втората също не работи, защото у нас клоновете на НЕК - централи и електроснабдяване, нямат счетоводна самостоятелност и не е възможно да се посочи кой точно потребител купува тока на АЕЦ "Козлодуй", за да се иска от него съответната такса. Така че остава първият вариант - включването на тези суми в разходите на компанията и поскъпване на тока за всички потребители.
За да се облекчат тези плащания, все пак биха могли да се търсят и някои нетрадиционни източници за набиране на средства. Могат например да се търсят пари като дарения от донори, но това е осъществимо само след като се създадат правила за съхраняването и харченето на събраните средства. Друга възможност е да се ползват известни суми от екологични фондове. Най-добрият вариант обаче е да се търси такава организация на тази дейност, че да има интерес от инвестирането в нея, както е в редица други страни.
Фондовиятмеханизъм в повечето държави работи на основата на етичната и политическата необходимост да плати замърсяващият. Въпреки че всяка държава има своя аранжировка, нагодена към местните условия, схемите за това попадат в рамките на няколко основни модела.
В САЩ ядрените електрически централи плащат такса за разполагане на високо радиоактивни отпадъци на федералния департамент по енергетика. Фондът се държи от федералното съкровище, но се управлява и администрира от департамента по енергетика. Бюджетът на фонда се гласува от Конгреса на три години, заедно с бюджета на департамента по енергетика. Налагат се два вида такси - продължаваща такса от една десета от цента за киловатчас електрическа енергия, произведена на и след 7 април 1983 г., и еднократна такса за произведената преди тази дата енергия.
В Швеция законът постановява, че всички финансови отговорности за съдбата на продуктите от ядрения цикъл са на собствениците на ядрени електрически централи. Шведската компания за управление на радиоактивните отпадъци SKB изготвя калкулация за бъдещите разходи на основата на сценария за енергопроизводството, количествата отпадъци и необходимите мерки и това се прави с разбирането, че бъдещите разходи не трябва да бъдат недооценявани. Тази калкулация се представя на Инспекцията за ядрена енергетика SKI, която я използва при изготвянето на предложение за облагане с такса на произведената еленергия. Предложението се утвърждава от правителството. Предлага се отделна такса за всеки собственик на реактор. Средно в шведски крони това е 0.019 за киловатчас, като тази стойност не е изменяна в продължение на много години. Таксата се плаща периодично и се инвестира в доходоносна сметка в Bank of Sweden, която се администрира от SKI.
В Испания с кралски указ разходите за управление на радиоактивните отпадъци са на отговорността на създаващите отпадъците предприятия. Системата, която се прилага спрямо ядрените електроцентрали, се състои в облагането с такса върху постъпленията от продажба на електрическа енергия, като размерът на тази такса в момента е 1.1%. Средствата се набират от сметките за електричество и се предават за управление на една централна компания ENRESA, която носи всички отговорности по извеждането от експлоатация и управлението на отпадъците. Средствата се инвестират от ENRESA в нискорискови ценни книжа. Издръжката на компанията се осигурява от фонда, след като съветът на директорите одобри проектобюджета й.
В Чехия заради атомната енергетика токът стана 5 цента. Там има две централи - "Дуковани" и новата "Темелин". Разходите за съхраняване на отработеното ядрено гориво и извеждането на блокове от експлоатация в двете централи са оценени на около 2.4 млрд. долара. Чешката национална електрокомпания включва елементи от бъдещите разходи за изваждане на блоковете в счетоводните си отчети и по този начин вдигна цената на електрическата енергия.
Спорът кой да управлява фондовете временно затихна, след като две години те стояха празни, но се очаква активизирането му, ако се определи откъде ще се набират парите. По закон всички радиоактивни отпадъци са собственост на държавата и Комитетът по енергетика е органът, който представлява държавата собственик. По тази логика управлението на фондовете трябва да се осъществява от него. Комитетът за използване на атомната енергия за мирни цели, който има регулиращи функции, и НЕК, в чиято система е АЕЦ "Козлодуй", също имаха претенции към управлението на фондовете. Преди време беше лансирана идеята да се създаде управляващ комитет, за да няма обидени. Съществува обаче опасност тогава поради лични, партийни и лобистки амбиции на преден план да излезе въпросът не какво да прави този комитет, а кой да влезе в него, коментират хора от КЕ. Препоръките на консорциума от външни консултанти, които преди година изследваха въпроса с отчисленията за тези фондове по поръчение на КЕ, са чрез съответен финансов механизъм парите във фондовете да бъдат максимално защитени от въздействието на икономически фактори като инфлация и обезценяване на парите, но и от институционални фактори като използване не по предназначение на средствата от правителството (по време на финансови затруднения) и от създаващите отпадъци предприятия - АЕЦ и НЕК, които могат да предпочетат да изразходват средствата за други проекти.
Нефтохим в здравите клещи на стари и нови афери
Галина Александрова
Драмата около финансовите и производствените трусове в Нефтохим през последните седмици все повече започна да наподобява евтин водевил. Местният футболен бос Христо Порточанов и шефът на бюджетната комисия към парламента Йордан Цонев открито кръстосаха шпаги, след като директорският борд на рафинерията реши да отреже издръжката за ФК "Нефтохимик". По този повод бяха огласени и резултатите от ревизията на ДФК в рафинерията. Докладът на ревизора Тома Жеков на практика не казва нищо ново. Отдавна е известно, че Нефтохим е затънал до уши във финансови проблеми и далаверите на орляците сателитни частни фирми. По-тревожното е, че проблемите на рафинерията ни най-малко не се придвижват към решаване. "В рафинерията има очевидни проблеми и за съжаление след смяната на ръководството нещата там не потръгнаха", заяви вицепремиерът Александър Божков. До края на седмицата той смята да свика като принципал съвета на директорите. До 18 август се подготвя съвещание на по-високо ниво с участието на премиера Иван Костов, на Йордан Цонев и Александър Божков, съобщи шефът на бюджетната комисия. На срещата ще се обсъждат стабилизационна програма на дружеството, схема за възлагане на доставките и дистрибуцията и мерки, които да гарантират равнопоставеност на всички дистрибутори и доставчици на суров петрол, с които рафинерията ще сключва договори.
Нефтохим приключва 1996 г. с 33.4 млрд. лв. загуба, която само за пет месеца нараства повече от два пъти.
85 млрд. лв. е загубата на рафинерията в края на май, сочи ревизорът в доклад до финансовия министър Муравей Радев. За миналата година Нефтохим дължи на бюджета 37 млрд. лв. В края на март те са нараснали на 168 млрд. лв. "Това е ясен пример защо приходната част на бюджета не се изпълнява", сочи Тома Жеков. Неизплатените задължения към доставчици на суров петрол и други са 118 млрд. лв., показала ревизията.
Три фактора се сочат като основна причина за критичното състояние на комбината. На първо място са неизгодните сделки, с които са причинени значителни загуби на рафинерията. Само от износа на дизелово гориво по бартера жито срещу петрол загубата на Нефтохим надхвърля 14 млрд. лв. На второ място са занижените постъпления от продажба на готова продукция поради несвоевременно актуализиране на продажните цени. Милиарди са изразходвани за строителство на супермодерен футболен стадион и за спонсориране на професионален футболен клуб, който се издържа изцяло от комбината, сочи ревизорът. Нефтохим дълго време водеше листата на предприятията с най-високи заплати въпреки критичното състояние на предприятието, което налага ограничения на такива разходи.
Бартерът жито срещу петрол.
Сделката е реализирана по разпореждане на бившето правителство, без да е проведен конкурс за фирми-вносителки, за да се подберат тези от тях, които предлагат най-изгодна оферта. В резултат на това сделката е крайно неизгодна за Нефтохим с тежки последици за бюджета и за държавния резерв, пише проверяващият.
Нефтохим е закупил 302 хил. тона зърно за 67 млн. долара с левова равностойност 27 млрд. лв. Зърното е купено по 226 долара на тон при средна продажна цена на европейския пазар 170 долара на тон. Платени са в повече над 16 млн. долара, е посочено в ревизионния документ.
От 1996 г. досега сделката не е осчетоводена в Нефтохим, в чието счетоводство няма договори, фактури, митнически и други документи за закупеното и доставено зърно, което не е заприходено. В същото време комбинатът води несъществуващи длъжници: "Гленкор" за 46.359 млн. долара, "Югопетрол" за 19 179 долара и др., въпреки че тези фирми са се издължили за продадените им петролни продукти с внос на зърно.
От общо закупените 302 хил. тона зърно с цена 226 долара за тон Нефтохим е продал 120 хил. тона на "Зърнени храни" в различни градове по 10 205 лв. на тон. Разпределението е правено от бившия министър на земеделието Кръстьо Трендафилов, е записал в доклада си Тома Жеков. Освен това 148 хил. тона са продадени на държавния резерв и 32 хил. тона на други фирми.
С решение от 9 януари 1997 г. бившият МС предлага на парламента левовата равностойност на доставеното зърно на стойност 67 млн. долара да се плати изцяло от държавния бюджет за 1997 г. срещу прихващане на дължимите от Нефтохим държавни вземания. Това решение няма законово и фактическо основание и не е изпълнено.
От 1996 г. досега рафинерията не е фактурирала продаденото жито на "Зърнени храни", държавния резерв и на другите купувачи, не ги води длъжници, не е търсила и не е събирала от тях дължимата сума.
Буди недоумение обстоятелството, че съгласно анекс към договора държавен резерв закупува цялото количество от 302 хил. тона зърно, но това не отговаря на истината, сочи документът от ревизията. Според проверяващия резервът е получил само 148 хил. тона. От общото количество комбинатът е внесъл 214 хил. тона зърно на временен внос, въпреки че то е консумирано в България. Поради това Нефтохим дължи 17.6 млн. лв. такси за митническо обслужване и над 2.2 млрд. лв. ДДС, което допълнително ще утежни финансовото състояние на предприятието.
Бившият шеф на Нефтохим Стефан Неделчев, по чието време бе реализирана сделката и комбинатът навлезе в една от най-дълбоките си кризи, заяви по програма "Хоризонт" на националното радио, че е подготвил свои анализи по тези въпроси и ще ги предостави на пресата. Вестникарската война едва ли обаче е най-смисленото действие при тази ситуация. Ваденето на кирливи ризи е атрактивен процес, но ефектът за рафинерията е нулев, ако не и отрицателен. В случая по-важното е прокуратурата и съдебните органи да са на мястото си и този, чиято вина бъде доказана, да понесе и съответната отговорност. Неделчев заяви, че е готов да говори пред държавните и пред съдебните органи. Преди това обаче той опита да се оневини в ефир с обяснението, че е написал цели 11 докладни записки, в които предупреждавал правителството за тежкото финансово състояние на Нефтохим и опасността той да бъде въведен в действителна криза. За зърнените доставки Неделчев твърди, че се разпределяли до крайните консуматори от оперативен правителствен орган. Нефтохим не би могъл да има отношение с други юридически лица, освен и единствено само с ГУ "Държавен резерв" и не би могъл да търси свои вземания от други такива юридически лица освен от това управление", съобщи бившият шеф на рафинерията пред "Хоризонт".
Схемата доставчик - дистрибутор.
Суровият петрол се доставя на Нефтохим по високи цени, а петролните продукти са продавани на дистрибуторите по много ниски цени, обобщава ревизорът. Според Стефан Неделчев основната причина е неадекватността на методиката за образуване пределните цени на течните горива. В това твърдение има логика. Само с методиката обаче не може да се обясни фактът, че докато загубите на комбината растат, едни и същи фирми на входа и на изхода - "Литекс", "Юкос", "Росбулнефт", "Гленкор", "Югопетрол" и др., инкасират нарастващи печалби. Според Тома Жеков в комбината липсват реални икономически критерии за подбор на фирмите - доставчици на суров петрол, и на дистрибуторите на петролни продукти. В повечето случаи са се сключвали договори, без да се провеждат конкурси за подбор на доставчиците и дистрибуторите. В доклада като особено красноречив пример в това отношение се сочат доставките от "Нефтохимик" ЕООД.
То е създадено през 1994 г. с цел със стопанската си дейност да подпомага финансово футболния клуб "Нефтохимик". В регистрацията на дружеството не е посочено кой е собственик на капитала, твърди шефът на бюджетната комисия Йордан Цонев. На практика излиза, че дружеството си е еднолична собственост на Порточанов, който е записан в регистрацията не като президент на футболния клуб, а като физическо лице, твърди източник от рафинерията. Според изпълнителния директор Стоян Иванов имало нередности и с регистрацията на футболния клуб, която е от 1986 г. За това е подаден сигнал до окръжната и Главната прокуратура.
Според Иванов към този момент "Нефтохимик" ЕООД вече има просрочени плащания с повече от 30 дни за 741 млн. лв., а на 30 юли е изтекъл падежът на задължение от 1 093 465 000 лв. Освен това дружеството отказвало да представя банкова гаранция по сделките. От 21 юли са спрени всички договори с това дружество. Решението е на директорския съвет, най-вероятно ще се пристъпи към събиране на вземанията по съдебен ред, съобщи шефът на рафинерията. През последните две години "Нефтохимик" ЕООД е един от основните дистрибутори на горива от бургаската рафинерия. Дружеството има голяма квота за дистрибуция на продукти на "Нефтохим", но не е ясно по силата на какви критерии квотата е предоставена именно на него, пише в ревизионния акт. Най-вероятно една от причините е широката популярност на футболния бос в града и региона. Не по-малък принос, особено през миналата година, е имала и връзката му с Неделчев и с бившия МВР-шеф и кандидат-премиер Николай Добрев, която Порточанов открито афиширал.
През 1996 г. комбинатът е спонсорирал ФК "Нефтохимик" с 364 553 000 лв., равностойни на около 1 млн. щ.д., а към 31.05.97 г., за пет месеца, го е спонсорирал с други 1 118 000 000 лв., е посочено в ревизионния доклад. Според ревизора това е неправомерно, тъй като предприятието е на загуба и поради това няма право да дава нито субсидии на спортни организации, нито дарения. Обяснението на бившето ръководство и на Порточанов е, че в случая става въпрос за суми, които се плащат по договори за реклама, а не за спонсорство. Законността на разходите не променя обаче факта, че разточително се пилеят пари, когато комбинатът е във финансов колапс и не може да плаща задълженията си към бюджета. Обяснението за тази щедрост най-вероятно може да се обясни с факта, че членове на УС на Нефтохим същевременно са и членове на футболния клуб, което автоматически им осигурява 100-процентови премии заедно с футболистите от отбора, получаващи най-големите премии в българското първенство, е записал в доклада си ревизорът Жеков. Той уточнява обаче, че би следвало данните за седемцифрени премии да се потвърдят от ревизия на ФК "Нефтохимик", която може да се извърши по искане на главния прокурор.
Още 1 913 883 000 лв. е изразходвал комбинатът за строителството на супермодерен футболен стадион, което е извън предмета на неговата дейност. Счетоводно стадионът се води по сметките на комбината, но през 1994 г. е предоставен за безвъзмездно ползване от ФК "Нефтохимик" за една година, след което договорът не е подновен и досега отношенията не са уредени. Футболният клуб не е плащал наем на комбината. Петнадесетте луксозни автомобила и други екстри са само екзотичен детайл към историята на срива на Нефтохим.
До няколко дни ще бъде одобрен консултантът по продажбата на Нефтохим, обяви вицепремиерът Александър Божков. През последния месец управляващите като че ли се обединиха около идеята да се потърсят възможности за бързото стабилизиране на бургаската рафинерия, преди да се пристъпи към нейната продажба. Нефтохим скоро ще се приватизира, но това ще стане, след като се подобри състоянието на рафинерията и тя достигне реалната си стойност", заяви пред "Капитал" вицепремиерът Евгений Бакърджиев. Въпросът е какво се разбира под реална стойност и по какви критерии ще се определя тя. Занемарено по отношение на инвестиции през последните шест-седем години, изпаднало във финансов колапс, предприятието се държи главно на липсата на конкуренция на вътрешния пазар.
Една от мерките, които се предприемат, е събирането на вземанията. Най-големи длъжници с настъпил падеж на плащанията са Авиокомпания "Балкан" - 3.5 млрд. лв., "Интерпетролиум" - около 2 млрд. лв., "Асенова крепост" - 1 млрд. лв. От следващия месец се подновяват търговете за определяне на доставчици на суров петрол. През този месец беше направена нещо като суха тренировка, но се яви само един участник - фирмата с чуждо участие "Юнайтед ойл" с изпълнителен директор бившият шеф на рафинерията Стефан Неделчев. Неговата оферта била за доставка на две карга, но от рафинерията отказали, тъй като не познават фирмата и възможностите й за доставка на толкова голямо количество, обясни шефът на Нефтохим. Според него вече са погасени около 16 млн. долара от задълженията към доставчиците и намерението е до края на годината да бъдат изчистени всички сметки. През следващия месец най-големи доставки ще реализират "Марк Рич интернешънъл" и "Юкос" с по 2 карга. Съветът на директорите е одобрил по един танкер да доставят английската фирма "Трафигура", "Росбулнефт", "Синохем", "Бейл ойл", "Гленкор" и "Мейсфилд".
Фармахим направи технология за спиране на започната приватизация
Галя Илиева
"Фармация" - Дупница, поиска изплащането на борч от близо половин милион долара от шапката си "Фармахим холдинг" като условие да разреши намаляването на капитала на холдинга. Намаляването на капитала на "Фармахим холдинг" е единственият начин да се достигне да финализирането на сключените по времето на Виденов сделки за продажбата на "Фармация" - Дупница, и "Трояфарм" - Троян. След няколко преобразувания, за да продаде по 55% от двете предприятия, в момента на държавата не й достигат дялове и е нужно холдингът Фармахим да прехвърли свои, намалявайки капитала си.
В писмото до фирменото отделение на Софийски градски съд и до "Фармахим холдинг" шефът на дупнишкия фармацевтичен завод пише, че фирмата му има вземания от "Фармахим холдинг" ЕАД по износ на медикаменти за общо 497 169.52 USD. В писмото изпълнителният директор на "Фармация" настоява, преди да бъде вписано намалението на капитала на "Фармахим холдинг" ЕАД, да бъде изплатена на дупнишката фирма левовата равностойност на дължимата сума или вземането да бъде обезпечено. Стойността на иска надхвърля стойността на акциите от намалението на капитала. По този начин дори ако в съда бъде внесен иск за намаление на капитала, процедурата ще бъде блокирана от предявения от "Фармация" кредиторски иск.
Причината "Фармация" да си търси забравените от шест години пари от холдинга официално не е известна. Дори шефът на предприятието категорично отказа да е депозирал такъв иск в съда. Според осведомени източници обаче това е единственият начин да се спечели време за забавяне на програмираната още от Виденово време приватизация на два от заводите в рамките на холдинга.
Със заповед от 13 юли 1996 г. бившият министър на промишлеността Любомир Дачев извади от структурата на "Фармахим холдинг" "Фармация" - Дупница, и "Трояфарм" във връзка с предстоящата им приватизация. В края на същия месец ексшефът на АП Веселин Благоев дори внесе документите за приватизацията на двете дружества в Министерския съвет. От шестте фирми, които представиха оферти за купуване на 55% от акциите на "Фармация", АП класира на първо място "Балканфарма". Фаворит за "Трояфарм" бе фирма "Трояфарм-В" - обединение на дружеството на мениджърския екип на предприятието "Трояфарм М" и "ВИПА инвест", в която 51% държи странната "Пасифик енджъл интернешънъл холдинг" - Калифорния.
През август миналата година заради вътрешни борби в соцпартията кабинетът на Виденов отложи за неопределено време сделките за "Фармация" и "Трояфарм". Формалният мотив беше, че няма стратегия за приватизирането на фармацевтичните фирми. През ноември Фармахим реши двете дружества да се пререгистрират от ЕАД в АД, в които 51% от акциите държи холдингът. При тази ситуация се оказа, че двете дружества на практика не разполагат с обявените за касово изкупуване 55%.
Прякото държавно участие в тях е едва 49%, от които около 10% са приватизирани с инвестиционни бонове, до 19 на сто са определени за преференциално изкупуване от работниците и служителите, а 2-3% - за реституционни искове. В началото на тази година, в края на мандата на Виденов, стана ясно, че двете сделки все пак са минали през МС и са получили одобрението на министрите. Уточнена бе и схемата, по която ще се преодолее правният казус с недостатъчното акции на държавата. Това изисква да се мине през съдебна процедура за намаляване на капитала на холдинга.
Въпреки че назначеното от Любомир Дачев ръководство на холдинга бе подало в съда заявление за намаляване на капитала, това не стана. Преди около два месеца Александър Божков смени управителния съвет и надзорниците на холдинга и те, напускайки постовете си, изтеглиха въпросния иск. За да стартира наново процедурата за намаляване на капитала, новото ръководство първо трябваше да бъде регистрирано официално, но по неясни причини това не ставаше близо месец и половина. От две седмици регистрацията е факт. Продължава да е загадка обаче дали е поискано намаляване на капитала и дали то е внесено в съда. В Министерството на промишлеността никой не пожела да даде някакво обяснение за протакането на приватизационните сделки с фармацевтичните фирми.
Вместо във ведомството на Божков да се занимават с тънки финтове по Търговския закон, можеха с АП просто да излязат и да кажат: Купувачите са от Виденовото време, съмняваме се в платежоспособността им, търсим начин, без да нарушаваме закона, да развалим сделките и да открием нови процедури. Нищо подобно обаче не се случва вече трети месец. Самият Божков коментира лаконично, че приватизация ще има и във фармацевтичната индустрия и холдингът не бил спирачка за нейното реализиране. Зам.-министърът Марин Маринов пък обясни, че стратегията на министерството за раздържавяване в този бранш предвиждала холдингът сам да пуска акции на пазара. Това е напълно достатъчно указание, за да се разшифрова логиката на необяснимите доскоро действия и бездействия на министерството, холдинга и подчиненото им предприятие.
Разковничето може да се търси в подготвяната поправка в чл.1 на закона за приватизацията. Ако тя бъде приета, държавата без проблеми ще може да прехвърли акциите си на холдинга, без това да се дефинира като приватизация и да изисква прилагането на определените със закона приватизационни процедури. При тази ситуация холдингът има интерес да бави прехвърлянето на акциите на държавата, защото само така може да осуети продажбата на двете перли от неговата структура. Ако те останат във "Фармахим холдинг" и поправката бъде приета, шапката ще може сама да продава акциите на фирмите с техники по собствен избор. Основното е, че по този начин холдингът ще може да прилага схеми, при които ще се избягнат започнатите приватизационни процедури. Въпросът е дали замяната на една процедура със също толкова непрозрачна друга влияе добре на икономиката.
Цените противопоставиха правителство и производители на тютюн
Галя Илиева
Новите изкупни цени на едролистните тютюни породиха напрежение между правителството и производителите. Преди седмица кабинетът индексира минималните цени на сортовете "Вирджиния" и "Бърлей", чието изкупуване вече започна. Във валутно изражение новата цена е с 20 процента по-висока от определената през февруари, обяви министърът на земеделието Венцислав Върбанов. В левово изражение средната цена е по-ниска от предишната.
На 28 юли тютюнопроизводители от Плевенско и в Кърджалийския регион обявиха, че ще започнат протести. В Северна България обявиха стачна готовност заради обявените от Министерския съвет цени, тъй като там се отглеждат главно едролистни тютюни. В Кърджали производителите се тревожат заради цените, които правителството трябва да определи през ноември за ориенталските тютюни, които осигуряват основния поминък на населението в този регион. Най-малко 3090 лв. трябва да струва килограм "Вирджиния" от първа класа, за да се покрият разходите за производството, твърдят производители. Около 2783 лв. е определената от правителството цена. Съюзът на тютюнопроизводителите предложил цена за първокласна "Вирджиния" 3500 лв. на килограм.
Според лидера на ДПС Ахмед Доган премиерът Иван Костов не е изпълнил обещанието си от последната среща за защита на интересите на тютюнопроизводителите. Според Доган въпросът е защо правителството е коригирало изкупните цени на тютюна и по този начин е създало условия за изостряне на напрежението.
Новите цени са на ръба на компромиса между купувача и продавача, обясни още при огласяването им шефът на комисията по цените Младен Младенов, с което даде да се разбере, че правителството няма да отстъпи.
По Закона за тютюна и тютюневите изделия минималните изкупни цени на едролистните тютюни трябва да се индексират до 15 юни, а на ориенталските тютюни - до 15 ноември. Миналата година кабинетът на Виденов подготви предложение за нови изкупни цени, но те не бяха приети. Ангажиментът бе прехвърлен на служебното правителство, което на 27 февруари гласува нови минимални изкупни цени на тютюна. Проблемът е, че те бяха определени при курс над 1300 лв. за марка. Впоследствие германската марка поевтиня значително спрямо лева, а това съответно е довело до намаляване на разходите на производителите, аргументира решението на колегите си министър Върбанов. Според протестиращите проблемът бил в Булгартабак, който нямал пари за изкупуването на тютюна.
Около 60 хил. тона тютюн се очаква да бъдат произведени през тази година, съобщиха от Съюза на тютюнопроизводителите. Очакваните добиви от сорта "Бърлей" са около 4000 тона, а от "Вирджиния" - 16 000 тона. За изкупуването на това количество са необходими 41 млрд. лв. по сметките на земеделското министерство. Общо за изкупуването на цялата реколта тютюни, включително ориенталските, ще трябват около 250-300 млрд. лв. От Булгартабак твърдят, че проблеми с финансовото осигуряване на изкупвателната кампания няма да има. Част от парите се осигуряват от външни компании, които кредитират тютюневите фабрики за изкупуването, а след това им се плаща с цигари. "Сокотаб" наскоро осигури по тази схема 14 млн. долара за изкупуването в Пиринско. Останалите пари фирмите ще осигуряват от реализирани продажби на цигари или с банкови кредити. Според някои източници в холдинга се обсъждала схема за финансиране с гаранция от ДФРР, но от Булгартабак отрекоха да е дискутиран този въпрос.
Атрактивността на "Химко" намалява
До 6 август двете фирми, кандидати за купуването на "Химко" - Враца, трябва да представят актуализиран вариант на офертите си. Очаква се вторият кръг на преговорите да бъде определен за 12 август.
След провала на първия конкурс, на който единственият явил се купувач - "Деу", предложи ниска цена, повторният опит за продажба на "Химко" дава по-големи надежди за успех. Сега кандидатите за приватизиране на 57% от комбината са два - корейската "Деу" и фирмата "Стелар глоубъл корп.", регистрирана на Бахамските острови, която най-вероятно ще купува в тандем с "Норск хидро", която от няколко години е клиент на "Химко". Според близък до комбината източник основният проблем и този път остават размерът на инвестициите и цената на сделката. Една от основните причини за ниската цена, която купувачите предлагат за врачанската фирма, са неефективните капиталовложения през последните години. Към това отскоро се прибави и неблагоприятната пазарна конюнктура, която буквално блокира производствената дейност на фирмата.
От средата на юли по решение на директорския борд химическият комбинат намали производството си на 50% и тази ситуация до момента остава непроменена. С около 60 на сто бяха свити аргоновото и амонячното производство. Карбамидните инсталации работят само с половината от капацитета си.
"Химко" държи около 3.5 на сто от световния пазар на карбамид. През последния месец продажната цена на карбамида падна до 75 долара на тон ФОБ Черно море при около 140 долара в добрите времена. Неблагоприятната пазарна конюнктура се комбинира с резкия скок на цената на природния газ, който е основна суровина за продукцията на "Химко". През първата половина на миналата година предприятието купуваше газа при цена 60-80 долара за 1000 куб.м. В момента плащаме на Булгаргаз около 105 долара на 1000 куб.м, каза зам.-шефът на фирмата Румен Костов. При тази ситуация търговските сделки носят загуби на предприятието и е по-добре производството да бъде намалено, коментира той. Според източник от фирмата складовете са пълни с продукция, която не може да се съхранява дълго време, тъй като карбамидът се сбива. Проблемът с цената на природния газ се появи още през есента на миналата година, когато "Газпром" и посредникът "Топенерджи" изведнъж надуха цените с около 25%, след като шефът на Булгаргаз Петър Събев бе принуден от кабинета да подпише договора. Количествата по Ямбургската спогодба тогава позволиха до известна степен да се смекчи шокът от резкия скок и той не се отрази драстично на финансовия резултат на предприятието. То приключи годината с около 68 млн. долара печалба. Ограничената квота евтин газ през тази година поради изтичането на спогодбата не позволява да се поддържат ниски цени на газа и това рефлектира веднага в предприятията от химическата индустрия и металургията, при които през второто тримесечие се появиха сериозни проблеми с плащанията по доставките. Според някои източници това може да отслаби интереса на кандидат-купувачите за "Химко" и да намали допълнително цената на дружеството.
Проблемът с високите цени на газа е общ за всички предприятия от отрасъла и фирмите, които представиха оферти за участие в приватизацията на врачанския комбинат, са запознати добре с него, твърдят консултанти. Според тях и двата купувача имат алтернативни варианти за решаването на този проблем.
Митниците погнаха Мултигруп
Българските митнически власти са се обърнали към британските митнически служби с молба да им предоставят информация за документацията по купената сурова захар от фирма "Бартекс трейдинг". Продавач по сделката е британска фирма, свързана с известната и у нас фирма "Ман". "Бартекс трейдинг" е фирма от системата на Мултигруп. Миналия месец тя се е опитала да внесе два кораба с по 22 000 т сурова захар. По фактури захарта беше декларирана на цени 151 и 167 долара за тон. Борсовата цена на захарта варира около 300 долара за тон. От изказвания на шефа на парламентарната икономическа комисия Никола Николов стана ясно, че "Бартекс" са ощетили бюджета с около 9 млрд. лева. "Те са внесли 3 кораба със сурова захар от Куба, за всеки от които щетите са били към 3 млрд. лева", каза той. Според него това е една от най-големите далавери за сметка на бюджета. Представители на "Ман", които миналата седмица бяха в София, са готови да предоставят специален анализ за движението на цените на захарта.
Става въпрос за доставки от фирма "Пакол", дъщерна на британската "Ман". "По принцип те нямат практика да разкриват тайна на клиентите си, т.е. да показват оригиналните фактури. В нашия случай обаче те са готови да предоставят оригиналните документи. Потвърдено беше, че групата "Ман" не е продавала сурова захар на цени между 170 и 180 долара за тон", декларира Николов. Британската фирма "Ман" има 200-годишна история. Смята се, че тя контролира продажбата на около 29% от търговията със сурова захар. Според Николов "Бартекс" са продавали миналото лято от захарта си без фактури. В резултат на взетите мерки в момента без фактури се продава от захарта, произведена в завода в Камено. От "Бартекс" отказаха какъвто и да е коментар за "Капитал". В съобщение, публикувано във вестник "Пари", шефът на "Бартекс" Спартак Жаров твърди, че фирмата е внесла само 11 800 т сурова захар при цена под 245 долара за тон.
"По проблема с "Бартекс" се работи от 3 месеца и най-вече работи Главно управление "Митници", каза Николов. Според него точно при този случай ще стане възможно българското правителство да докаже, че е готово да заслужи доверието на чуждите инвеститори. В момента други два кораба със захар на "Бартекс" стоят на пристанище Бургас и очакват решение на началника на местната митница Симеон Симеонов. Миналия месец той издаде заповед да не се обмитява сурова захар на цена под 300 долара за тон. Според законите обаче митничарите не могат да налагат императивно цена, а само да оспорват пред съда декларираната стойност. Оправданието на "Бартекс" пред митническите власти било, че те са купили 140 000 т сурова захар фючърсно още през юли 1995 г. и това са поредните доставки. Договорът обаче е с около 20 подусловия. При всички положения според митничарите "Бартекс" са се застраховали срещу евентуални колебания в цената, което би довело до увеличаване на разходите им. Още повече че дори и да я внесат на ниската цена, "Бартекс" ще реализират огромни печалби, върху които трябва да платят данък. А това не става.
Ниската цена може да бъде обяснена по няколко начина. Първо, тя може да е резултат от бартерна сделка, при която никога не може да бъде засечена истинската цена. Партньорите могат да си фактурират при произволна цена. Втората възможност е схема, използвана и от самата фирма "Ман". "Стоката се плаща на реалната цена от офшорна фирма, която след това продава на по-ниска цена на крайния купувач", каза Николов. Така загубата остава в офшорната фирма (собственост на купувача), а купувачът спестява данъци.
Разпределението на захарните заводи.
"Бартекс" купи захарната фабрика в Камено в края на 1993 г. Според специалисти фирмата на Мултигруп е сключила доста изгоден договор за използване на пара от Нефтохим. Съществуват обаче предположения, че "Бартекс" сондира възможността да продаде завода в Камено, защото след приватизацията на Нефтохим няма да има достъп до евтината енергия. Чрез други свързани фирми Мултигруп пое контрола и върху захарната фабрика в Пловдив. Заводите в Русе са собственост на друга известна групировка - "Литекс", но се смята, че в скоро време те ще бъдат продадени на фирма, близка до "Дискавъри" и "Интергруп". Миналата седмица стана ясно, че турската фирма "Сака Коркмаз пазарлама" е купила захарния завод в Девня за 1 млн. долара. Тя е поела още поне 6 млн. долара задължения.
Топейки "Бартекс" за незаконната захар, "Ман" не пропуснаха да изтъкнат желанието си да създадат смесено предприятие, а не да приватизират захарните заводи в Горна Оряховица. Предприятието се смята за едно от най-големите и най-модерните в България. Чрез смесеното предприятие ще се използват фондовете, които Европейският съюз отпуска за поощряване на производството на захар от захарно цвекло, смята Николов. Според него от региона може да се очаква да се засадят 50 000 дка със захарно цвекло. През останалото време "Ман" ще използва така наречените меки мощности, т.е. тези за рафиниране на сурова захар, смята Николов.
Градският транспорт с 11 млрд. лева дефицит
Олга Раева
На столичния градски транспорт не достигат 11.3 млрд. лева, за да финансира дейността си според одобрения от столичните общински съветници бюджет на Столичната компания за градски транспорт (СКГТ) за 1997 г. Собствените приходи на компанията са 15.9 млрд. лева, разходите 50.8 млрд. лева, а осигурената субсидия - 28.6 млрд. лева (8.5 млрд. от общинския и 20.1 млрд. лева от републиканския бюджет).
Компанията ще трябва да финансира този дефицит с драстични съкращения в инвестиционната си програма, заяви столичният зам.-кмет Венцислав Николов. Общинарите не са разчитали на увеличението на цената на билета от 150 на 200 лева от 1 август, тъй като вече е включено в разчетите. Според оздравителната програма на компанията от 1 октомври билетът трябва да стане 225 лева, а от 1 януари 1998 г. - 250 лева. "Увеличението на билета не е резултат от поскъпване на горива или от по-ниска субсидия, а постепенно адаптиране на цената след големия инфлационен скок от февруари", заяви зам.-шефът на Столичната компания за градски транспорт Асен Добранов за "Капитал".
Според зам.-кмета Николов проблемът е, че хем финансовото министерство е одобрило оздравителната програма, хем не е осигурило достатъчно средства за финансирането на заложените параметри. Възможно е недостигът да бъде запълнен със заем от международните финансови институции, смята той. В противен случай ще трябва да бъдат съкратени предвидените разходи за електрически компостьори - апарати, които вместо да дупчат билетите, отбелязват датата и часа на качване в превозното средство. Идеята беше да се плаща за час превоз, независимо от това колко превозни средства са сменили гражданите, каза зам.-кметът за "Капитал". Ще се наложи да се съкратят и предвидените покупки на нови автобуси. Вероятно тази сделка ще се отложи за следващата година. Оздравителната програма на компанията за градски транспорт предвижда да бъдат купени 120 мерцедеса за около 14 млн. долара. От тях 70 ще са съчленени, а 50 - единични.
"Градският транспорт, макар и трудно, може да мине и без допълнителните средства за инвестиции, но така ще продължи неговата декапитализация - изхабяването на превозните средства, на електропреносната мрежа, на релсовия път", обясни зам.-кметът.
В изпълнение на програмата, направена с помощта на консултантите от KPMG, общинските съветници преобразуваха СКГТ ЕАД в "СКГТ холдинг" ЕАД. В холдинга ще има 5 дружества - три за различните видове транспорт и две ремонтни: "СКГТ Автотранспорт" ЕАД с капитал 910 млн. лева, "СКГТ Електротранспорт" ЕАД с капитал 1.853 млрд. лева, "СКГТ Трамкар" ЕАД с капитал 108 млн. лева, "СКГТ Авторемонт" ЕАД с капитал 52 млн. лева и "СКГТ Трансремонтстрой" ЕАД с 35 млн. лева капитал. След отделянето на дружествата холдингът остана с капитал 146 млн. лева, към него общинарите прибавиха по 30% от акциите на петте дружества за общо около 888 млн. лева. Дъщерните дружества са 30% собственост на холдинга и 70% - на общината. Към холдинга остават туристическите превози, които са една от малкото печеливши дейности. По решение на общинския съвет на София 40% от приходите от реклама отиват за общината директно.
Идеята на обособяването е някои дейности да бъдат приватизирани. Това са предимно ремонтните предприятия. Приходите от приватизацията им ще влязат в холдинга. След раздробяването ще може много по-лесно да се определят броят на пътниците и себестойността на всяка една линия за останалите предприятия. Така тя ще може да бъде давана на частници под някаква форма - наем, аренда, дори е възможно приватизирането на някои линии. Ако се знае себестойността на превозите по определена линия, ще може много по-лесно да се определи и изразходва субсидията, отпусната за поевтиняване на градския транспорт. Преструктурирането на Столичната компания за градски транспорт в холдингово дружество ще трябва да приключи до края на септември тази година. Ще бъдат съкратени около 1000 души. Освен 11 рециклирани мерцедеса, които пътуват по линия 84 до летище София, през тази година не се предвиждат други средства за закупуване на нови автобуси, трамваи или тролейбуси. В бюджета на общината за тази година има предвидени 185 млн. лева вноска за мерцедесите.
Либерализацията ще засегне и безмитните зони
Олга Раева
Доста по-либерален режим за свободните безмитни зони ще бъде заложен в новия закон, който ще определя тяхното съществуване. За това се споразумяха финансовият министър Муравей Радев и представители на зоните, на митниците и на данъчната администрация на специална среща в курорта "Дюни" в края на миналата седмица. В момента дейността на свободните безмитни зони е уредена с Указ 2242 от 1987 г. Отделно с постановления на Министерския съвет са създадени и шестте сега действащи зони - в Русе, Бургас, Пловдив, Видин, Свиленград и Драгоман. Най-старата е русенската, която е създадена още през 1989 г. През 1996 г. група депутати от различни парламентарни групи внесоха проектозакон за свободните безмитни зони, но той не беше приет. За първото полугодие на 1997 г. шестте безмитни зони имат оборот 3.5 млрд. лева и брутна печалба 1 млрд. лева. В тях работят около 200 души.
Сега е сигурно, че ще има нов закон. "Дейността на свободните безмитни зони трябва да се разглежда като част от цялостната политика на правителството за увеличаване на износа и притока на валута в страната", казал министър Радев на срещата. "Правителството подкрепя необходимостта от устройствен закон за свободните безмитни зони, който да подобрява инвестиционния климат в страната", каза шефът на русенската зона Йордан Казаков. Свободните безмитни зони се разглеждат от правителството като инструмент на икономическата политика и икономическата реформа. Те имат голямо значение за регионалното развитие, за привличане на експортно ориентирани и импортно заместващи производства. В тях трябва да се включат и редица услуги.
На заседанието в "Дюни" беше постигнато съгласие да се допуснат български фирми в безмитните зони, заяви Казаков. В момента в зоните могат да действат само чужди фирми, а българските задължително трябва да се сдружават с чужденците. Според Казаков представителите на държавата и на зоните са постигнали съгласие и за по-дълъг срок за преотстъпване на право на строеж и други вещни права в зоните. В първоначалния вариант на проектозакона е предвидено този срок да бъде 25 години. Чужденците ползваха 10-годишно облекчение до отмяната му през 1993 г., но то продължи да действа за заварените инвестиции. Възможно е обаче 25-годишният срок да бъде удължен. "Би трябвало преференциите в България да са по-големи от тези в съседните страни", заявил Муравей Радев. В Румъния обаче чужди фирми могат да получават право на строеж и други ограничени вещни права за период от 50 години, така че вероятно и за България предвиденият срок може да бъде удължен.
Облекчения за фирмите в безмитните зони.
Общо съгласие е постигнато по необходимостта да се дадат данъчни облекчения за фирмите в свободните безмитни зони. Със сигурност държавата ще им преотстъпи данъка върху печалбата. Още не е уточнено дали изцяло или някаква част от него, дали завинаги или за някакъв срок. Ясно е обаче, че от облекчението ще се ползват само фирмите, които се занимават с производство. "Целта ни е да поощряваме производството, а не простото складиране на стоки в зоните", заяви представител на данъчната администрация. Почти сигурно е, че за да се ползват от облекчението, фирмите ще трябва да реинвестират поне половината от печалбите си. Възможно е да бъдат освободени не само производствата, но и някои услуги, свързани с международния икономически обмен - банкови, финансови, застрахователни, както и съпътстващи дейности като маркетинга и сертификацията.
Контролът ще се засили.
Либерализацията на режима обаче ще трябва да бъде придружена и със затягане на контрола в безмитните зони. Първоначално вероятно ще остане ограничението за внос на алкохол и цигари в тях. Освен това вероятно ще бъдат разкрити специални митнически и дори данъчни бюра.
Преструктуриране на зоните.
От изказвания на финансовия министър след срещата стана ясно, че е възможно и образуването на свободни икономически зони на база на сега съществуващите свободни безмитни зони. Според Казаков става въпрос за 1-2 зони, а според специалисти - за Бургас и Русе. При всички положения ще се наложи някаква форма на прелицензиране на сега съществуващите зони. "Министърът на финансите заяви, че е възможно редуциране на зоните до няколко свободни икономически зони. Колко ще останат е въпрос на преценка", каза шефът на митниците Пламен Минев. Според него там, където няма друга възможност, е вероятно зоните да се преобразуват в складове под митнически контрол или така наречените антрепозитни складове. "Наредбата за антрепозитните складове е почти готова. Трябва ни още една седмица, преди да я внесем в правителството за одобрение", каза Минев. Според Казаков целта на икономическите зони е още по-широко привличане на експортно ориентирани производства и импортно заместващи производства. Критерий за това коя ще стане икономическа, а коя ще си остане свободна безмитна ще са наличните възможности за производство, инфраструктурата и транспортът.
Досега нашата страна се придържаше към европейския модел с малки ограничени безмитни зони. Той обаче практически не доведе до прилив на чужди инвестиции и производства. Зоните се използват предимно като складове. Новото мнозинство от СДС тръгва по китайския модел. Китайската икономика постигна доста голям напредък, след като създаде огромни по територия свободни икономически зони, особено в районите в близост до Хонконг, където с евтина работна ръка и по-ниски данъци и такси бяха привлечени огромни капитали.
Започва ликвидация на Първа частна банка
Миналия четвъртък БНБ поиска от Софийския градски съд да започне процедура по ликвидация на Първа частна банка. Още в петък съдът е подготвил решението и според непотвърдена официално информация то вече е вписано, въпреки че един от съдиите не го е подписал. Ако решението влезе в сила, това означава, че в банката трябва да бъде назначен ликвидатор, който да опита да я продаде като предприятие или да осребри имуществото й за удовлетворяване на кредиторите й.
БНБ е отправила иска си на база на решението си от 16 май, с което беше отнет лицензът на Първа частна. Тогава за срок от три месеца в банката бяха назначени квестори, които по стария закон трябваше да я управляват заедно с ръководството й. Тримесечният срок, който е максимален по Закона за банките, изтича преди края на съдебната ваканция и за да не допуска вакуум, централната банка е поискала ликвидацията, обясни подуправителят и шеф на "Банков надзор" Емилия Миланова. За крутото решение е допринесъл и провалът на преговорите с потенциалните купувачи на банката. След като окончателно стана ясно, че швейцарският фонд "Сорито инвестмънт" няма да изпълни условията на БНБ, за да може да купи ПЧБ и да върне лиценза й, преди седмица приключиха и преговорите с лондонския офис на "Банк насионал дьо Пари". Те са поискали отсрочка на сделката до 30 октомври, за да могат да направят пълен финансов и правен анализ на Първа частна. Централната банка обаче не е могла да си позволи ново отлагане на "случая ПЧБ".
БНБ поиска банката да бъде обявена в несъстоятелност в края на май 1996 г., но Софийският градски съд отхвърли иска. След жалба на централната банка върховните магистрати върнаха делото към първата инстанция и я задължиха да обяви несъстоятелността на банката, но пък новото дело е насрочено за след съдебната ваканция. Искайки ликвидация сега, БНБ стъпва на другата хипотеза в новия Закон за банките, според която, ако лицензът на финансовата институция е отнет за неспазване на разпоредбите на централната банка, незабавно се иска ликвидацията й. Адвокатите на банката обаче ще искат решението за отнемане на лиценза да бъде обявено за нищожно, тъй като вече тече процедура по несъстоятелност. "Ако БНБ все още твърди, че ПЧБ е несъстоятелна, не може да иска ликвидация, защото двете процедури са несъвместими. Ако ликвидаторът установи, че банката е несъстоятелна, по закон трябва да започне процедура по обявяване в несъстоятелност. А такава вече има", обясни представител на Първа частна. Той допълни, че решението за отнемане на лиценза е обсъдено от Върховния касационен съд, който не е преценил, че се налага ликвидация, а е поискал приключване на делото по несъстоятелността. С тези аргументи адвокатите на ПЧБ ще опитат да докажат, че решението за започване на процедура по ликвидация е нищожно.
За понеделник освен това е насрочено общо събрание на Първа частна банка. Предварителната информация беше, че на него се очаква от директорския борд да бъдат извадени представителите на "Сорито инвестмънт", които бяха избрани в ръководния орган през май с презумпцията, че по-късно ще купят банката. След поредното заплитане на правните казуси около Първа частна обаче не е ясно доколко решенията на акционерното събрание ще са легитимни.
Накратко
Финансовото министерство е започнало преговори с банки, които евентуално да обслужват изплащането на валутните депозити по Закона за влоговете от Стопанска банка, ТБ "Славяни" и Банка за земеделски кредит. Очаква се финансовата институция да бъде окончателно избрана тази седмица.
Димитър Ананиев е назначен за шеф на правната агенция - бивше управление "Правно" в БНБ. Заемащият досега длъжността Борислав Стратев подаде оставка преди месец и напусна централната банка. До декември миналата година той беше и член на управителния съвет на БНБ. Ананиев е досегашен главен юрист на БНБ.
Бившият изпълнителен директор на Банковата консолидационна компания и бивш подуправител на БНБ Димитър Димитров се върна в Обединена Българска банка като съветник. Той напусна поста изпълнителен директор в банката преди две години, когато бе избран за зам.-министър на икономическото развитие.
Мандатът на Франек Розвадовски като представител на МВФ у нас изтича на 11 август. Миналата седмица той представи в Министерския съвет приемника си Майкъл Хаджимайкъл, който досега е работил в африканския отдел на МВФ.
Четиридесет процента от служителите в Главно данъчно управление бяха уволнени от началото на месеца от новата шефка Дора Андреева. Отделите останаха средно с по трима души. В отдел "Данък върху печалбата" пък има само един служител.
Софийски градски съд е готов и с решението за обявяване на Балканбанк в несъстоятелност. Най-вероятно това ще стане официално факт тази седмица.
В петък премиерът Иван Костов посети ръководството на ДСК в сградата на спестовната институция. Премиерът е препоръчал активизиране на кредитните операции на касата, както и твърд подход в събирането на депозитите й от други финансови институции.
Между 4 и 8 август в Ханой ще се водят преговори за погасяване на задълженията на Виетнам към България, които възлизат на 60 милиона преводни рубли. Правителството ще предложи дългът да се погаси с доставки на кафе и естествен каучук и ще преговаря за учредяване на концесия в плантации, които са били изграждани с българско участие. Предстоят преговори и за уреждане на вземанията на България от Лаос и Камбоджа.
Банкерите ще вземат сертификат, ако имат поне три години стаж на подходяща длъжност
Валентина ВАЛЕНТИНОВА
В края на миналата седмица управителният съвет на БНБ одобри принципно наредбата, по която ще се издават банкерските сертификати за квалификация и професионален опит. Окончателните текстове се очаква да бъдат одобрени тази седмица. Месец след като наредбата влезе в сила, всички банкери - членове на директорски бордове или управителни съвети, трябва да подадат молба до шефа на "Банков надзор" в БНБ за издаване на сертификат. Същото важи и за квесторите и шефовете на клонове на чужди банки у нас. Молби ще подават само банкерите, които са с висше юридическо или икономическо образование. В проекта за наредбата, както и в Закона за банките няма забрана за сертификат да кандидатстват шефове на банки, които са обявени в несъстоятелност, въпреки че по закон те не могат да заемат длъжности в банковите ръководства. Един от документите, които вероятно ще се изискват при подаването на молба, обаче е декларация, че кандидатите не са в "забранения списък", тоест през последните пет години не са били в бордове на фалирали банки. Банкерите освен това ще трябва да окомплектоват диплома за образованието си, автобиография, документи за заеманите досега от тях длъжности. В първоначалния проект на наредбата към тези документи се предвиждат също три препоръки от лица, работещи във финансовата система, или университетски преподаватели по право или икономика, както и документ за владеене на поне един чужд език. Тези изисквания обаче е възможно да отпаднат при по-нататъшни обсъждания. Изискването за владеене на чужд език пък още повече ще разреди банкерските редици след твърдото отпадане на неюристите и неикономистите.
Промени, изглежда, ще има и при уточняването на изисквания стаж от банкерите. В първия вариант на наредбата се предвижда те да са заемали поне три години (а ако са изпълнителни директори - пет години) длъжности в банки, финансови или застрахователни компании или фирми с големина, сравнима с тази на банката, в която са шефове. Към кръга на допуснатите също са заемалите ръководни длъжности в Министерството на финансите, Сметната палата, комисията по ценните книжа, БКК, както и университетските преподаватели по финанси, застраховане и право. Възможно е при дискусиите по наредбата тази седмица изискваният стаж в изброените институции да бъде изравнен на три години и за изпълнителните директори. Ако това не бъде направено, кръгът на допуснатите доста ще се стесни, тъй като малко от сега съществуващите банки работят от пет години, а от изброените държавни институции по същите причини остават само финансовото министерство и Банковата консолидационна компания. "Как въобще да коментирам подобно нещо? Една банка прекрасно може да бъде съсипана от трима юристи, непрактикувал професор по икономика и счетоводител. Тези критерии са толкова субективни, а възможностите на БНБ да отказва сертификат - много", заяви изпълнителен директор на търговска банка.
Едно от твърдите неща в наредбата е, че ако БНБ откаже издаване на сертификат, това не подлежи на обжалване. Отказ ще има, ако банкерите не отговарят на условията или са декларирали неверни данни за себе си. На низвергнатите банкери вероятно ще бъде дадена възможност да кандидатстват отново след година. Така или иначе тези, които не получат документа, ще трябва да напуснат управителните съвети в едномесечен, а директорските бордове в двумесечен срок от отказа. Банкери коментираха, че времето трудно би стигнало за свикване на акционерно събрание, на което да бъдат избрани по-подходящи шефове, които също ще трябва да кандидатстват за сертификат. Според Закона за банките пък вече изтече срокът, в който членовете на управителни съвети без необходимото образование или неотговарящи на други законови изисквания трябва да бъдат освободени. Акционерите в банките с едностепенна система на управление разполагат с още един месец, за да изберат подходящи членове на директорски съвети. В банките, които не спазят сроковете, "Банков надзор" ще може административно да освобождава неподходящите хора от длъжност.
Професионалните сертификати ще се издават със заповед на подуправителя на БНБ, ръководещ управление "Банков надзор". Заповедите пък ще се изготвят на база протоколи на петчленна комисия от служители на БНБ, които също ще се избират от подуправителя. Все още не е окончателно уточнено дали банкерите ще трябва да се явяват на интервю пред комисията, а в един от вариантите на наредбата даже се предвижда възможност те да бъдат изпитвани по въпросници или с тестове.
Наредбата предвижда сертификатите автоматично да губят сила, ако банковите шефове бъдат административно освободени от БНБ заради нарушаване на законовите разпоредби и изискванията за доверителност или заради сделки, засягащи стабилността на банката и извън обхвата на лиценза й. Сертификатът ще се губи и ако се установи, че банкерите не са декларирали деловите си интереси и това, че са свързани с други лица, и др. IFC активизира дейността си в България
Рая Антонова
Мисия на Международната финансова корпорация за пръв път пристигна на официално посещение в България миналата седмица. Институцията е от групата на Световната банка и е специализирана в осъществяването на частни проекти. Тя прави това по два начина - чрез преки и чрез портфейлни инвестиции. Интересът на IFC към нашата страна и по-специално към региона на Югоизточна Европа се засилва през последните 2-3 години, не и без натиск от страна на Световната банка. След посещението на делегацията вече има определен човек, Георги Александров, който ще бъде представител на институцията в България.
"Предоставяме и заеми, и инвестираме в собственост. Оперираме с други финансови инструменти. Мобилизираме големи финансови ресурси от други източници. Всяка година IFC инвестира около 3.5 млрд. долара собствени средства - 80% от тях като заеми и 20% като преки инвестиции в собственост. На всеки наш долар привличаме 6 от външни инвеститори, или това прави около 20 млрд. долара годишно частни инвестиции. Това са предимно частни проекти, но със значение за цялата икономика. Имаме приватизационни проекти, особено в страни в преход - от отделни сделки до изпълнението на целия приватизационен процес. Предоставяме съвети за приватизационни проекти и за развитието на капиталовите пазари. Една четвърт от собствените ни инвестиции отиват в инфраструктурни проекти - предимно енергетика, телекомуникации, транспорт, водоснабдяване", каза Харолд Розен, шеф на първи европейски отдел на IFC.
Представителите на Международната финансова корпорация заявиха, че са дошли в България, защото средата за частен бизнес се е подобрила значително - има стабилност и в икономиката, и в политическата обстановка.
Досега IFC има реализирани 3 проекта в България. Тя стана член на корпорацията през 1990-1991 г. Днес имаме 3 проекта за общо 31 млн. долара. Това са "Юромърчант инвестмънт фънд", "Интерлийз" и "Хилтън". При срещата си с представителите на IFC премиерът Иван Костов им предложил да инвестират и в ремонта на летище София. За него вече се намериха средства от Европейската инвестиционна банка и Кувейтския инвестиционен фонд, но парите ще отидат само за изграждане на пътнически терминал, удължаване на пистата за рулиране и излитане и прилежащата им инфраструктура. В проекта не влезе строителството на нов карготерминал, защото се смяташе, че той лесно ще намери инвеститори, тъй като вложените средства ще се върнат бързо.
Оказа се обаче, че мисията на IFC ни е заварила неподготвени. Вместо да представим няколко конкретни проекта, нашата страна просто изредила сферите, в които е възможно да се инвестира. "Обсъждаме някои възможности в производството като цяло - някои смесени предприятия, както и приватизация на най-големите държавни предприятия. Ние работим само с частни предприятия. Затова трябва да имаме или частни предприятия, за да инвестираме, или да има напреднала програма, план за приватизация. В много неща можем да помогнем - със съвети, мобилизиране на фондове и с инвестиции. В инфраструктрурата ние имаме много по-големи участия в частни проекти - на много страни помогнахме за настъпване на частния капитал в инфраструктурните сектори - енергетика, водоснабдяване, транспорт и благоустройство", каза Розен. Според него приоритетите са големите предприятия от тежката индустрия, текстила, шивашките предприятия, целулоза и хартия, електроника и химия. "Очевидно частният сектор в България е в много ранна фаза на развитие и вероятно ще започнем бизнес с предприятия с макар и миноритарен държавен дял, както и с чужди инвеститори, но няма да пренебрегваме и местния частен капитал", декларира Розен. Той отбеляза и здравеопазването като модерна тема в IFC. "Има много сектори от здравеопазването, които могат да станат частни. Можем да повишим качеството в тях и да освободим ресурси на бюджета за други сфери", обясни той.
Лизингът - помощ на средния бизнес.
Според представителите на IFC лизингът е много важна форма за финансиране при сегашното състояние на българската икономика. Той е начин за финансиране на дребния и средния бизнес, който практически е отрязан от банковия кредит заради липсата на залог. Лизингованото оборудване служи като залог и така малките предприемачи получават кредит от лизинговата компания. Корпорацията е участвала в основаването на лизингови компании в поне 60 страни. "В страните от ОИСР лизингът формира около 17-20% от капитала. До момента в България дейности като тази са близки до нулата", каза Мориш Дът от отдела по европейските капиталови пазари. Мисията на IFC съвпадна с подписването на споразумение за увеличаване на капитала на дружеството "Интерлийз" до 2 млн. долара с участието на IFC и Националната банка на Гърция. Вече съществуващите акционери са Българската стопанска камара, холандската "Лийзхолдинг" (дъщерна на "Каргил корпорейшън"), американската застрахователна AIG и Германската държавна институция за развитие (ДЕГ). Лизинговите сделки ще бъдат за оборудване на стойност между 50 000 долара и 500 000 долара. Ще могат да се възползват дребни и средни фирми от леката и хранително-вкусовата промишленост, транспорта, селското стопанство. За целта IFC ще предостави 3.5 млн. долара кредит на "Интерлийз", Националната банка на Гърция предвижда да даде други 5 млн. долара, а ДЕГ е одобрил кредит от 5 млн. марки. "Интерлийз" стартира през 1996 г. В помощ на средния бизнес е и основаният с гръцки капитали "Юромърчант Болкън фънд". Този фонд действа като пул от пари на инвеститори, които са за финансиране на малкия и средния бизнес. Вече са осъществени 8 проекта, повече в Румъния, но няколко български.
Участието в "Хилтън"
Най-големият проект на корпорацията е изграждането на петзвездния хотел "Хилтън" в София. IFC участва с 20.3 млн. долара. От тях 10.8 млн. долара са пряк кредит, а останалите 9.5 млн. долара - консорциален заем от немски, австрийски, френски и холандски банки. Досега такива заеми не са набирани за нито един български проект. Общата стойност на проекта е 46.7 млн. долара. В хотела ще има 256 стаи. Френската "Феал ентернасионал" притежава 40% от хотела, "Хилтън интернешънъл" - 20%, столичната община - 22%, Главболгарстрой - 18%. Управлението ще поеме веригата "Хилтън интернешънъл". Очаква се строителството да започне през септември.
"Смятаме, че усилването на банковата система в България е едно от най-важните неща, което можем да направим", каза Розен. Още отпреди две години са известни намеренията на IFC да участва в българска банка. Проблемът обаче е, че те искат да участват в нова банка, а досегашната политика на правителството е да не лицензира нови банки. "Обсъждаме и двата варианта - да създадем нова банка и да вземем някоя българска банка. Проблемът е, че тя трябва да стане частна, за да участваме и ние", каза Розен. Според него по-лесно ще се привлекат капитали за нова банка, отколкото за приватизация. На този етап най-напреднала е идеята IFC да участва в създаването на нова банка заедно с турската "Демирбанк" и вероятно със стопанската камара. При преговорите си с БНБ миналата есен турските банкери категорично отказали да инвестират във вече съществуваща институция, дори и при компромисния вариант да открият клон и да вземат българска банка. Представителката на "Демирбанк" в България Ива Митрева отрече съдружие на банката с IFC. Пред "Капитал" тя отрече частната банка да е искала лиценз от БНБ. "Демирбанк" е една от средните по големина турски банки, като миналата година активите й са надхвърлили 1 млрд. долара, а печалбата й е 74 млн. долара. Турската банка участва съвместно с IFC в няколко проекта. Двете заедно плюс ЕБВР имат банки в Румъния и Киргизстан.
БКК продаде акциите на ОББ за 26% от номинала
Комисията по ценните книжа може да предяви правни претенции към сделката
Галя Тодорова, Лилия Маслева
Банковата консолидационна компания (БКК) е продала акциите, които държеше в Обединена българска банка, за около 26% от номиналната им стойност, като за 99.6-процентния дял в капитала на банката от 21 млрд. лева е получила около 5.3 млрд. лева, съобщи за "Капитал" отлично информиран източник. Сделката беше подписана официално преди две седмици, като Европейската банка за възстановяване и развитие купи 35%, Булбанк 35% и американската инвестиционна компания "Опенхаймер и ко. " - 30% от акциите, които държеше БКК. В официалното съобщение за медиите се казва, че "Опенхаймер" придобива участието за своя сметка и за сметка на свои клиенти, които не бяха уточнени допълнително.
Сделката сложи началото на чаканата дълго вълна от приватизации в банковата система, която трябва да доведе до подобряване на мениджмънта и понижаване на риска на българската финансова система. Целите, които си поставя процесът на банкова приватизация, в никакъв случай не са за големи кешови приходи. Все пак с този процес България трябва да убеди международната общност, че банките й най-накрая започват да работят по правилата. Затова прозрачността на процеса на банковата приватизация, както и на приватизацията по принцип, е от първостепенно значение за възвръщане на доверието на финансовата общност. "Прозрачна" обаче е последното определение за съжаление, което може да се даде на сделката по продажбата на ОББ.
С уговорката, че договорите за продажба на акциите на банка са включвали клауза за конфиденциалност, представителите и на БКК, и на купувачите отказаха официално да обявят продажната цена. Този факт е странен и необясним сам по себе си, защото става въпрос за втората по големина банка в България.
Сделката обаче може да се окаже проблем и от друго естество, ако комисията по ценните книжа официално предяви претенции към сключената сделка и поиска за нея да бъде спазен Законът за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества. Според него, ако някой иска да придобие над 25% от гласните акции на публично дружество (каквото е ОББ), трябва да публикува търгово предложение към всички акционери с право на глас. За целта комисията по ценните книжа предварително одобрява проект на предложението, част от който е обявяването на цената за акция. За цената освен това има изискване да не е по-ниска от средната при най-голямата сключена сделка с тези акции през последните шест месеца. За този период пък има данни, че има сключени големи сделки при цена 110% от номинала на акциите.
"Няма нарушение на закона за ценните книжа, сделката е консултирана от независими юридически съветници и не попада в хипотезата на този закон", заяви по този повод главният изпълнителен директор на ОББ Стилян Вътев. Същото становище беше потвърдено и от главната юристка на БКК Ренета Петкова, която каза, че текстът в закона не е бил пропуснат преди сключването на договорите за продажба, но казусът с ОББ не попада в обхвата му. Според нея не трябва да се публикува търгово предложение, тъй като собственикът БКК сам е потърсил купувачи на акциите си, а презумпцията на закона е да предпази акционерите от враждебно поглъщане. Допълнителен аргумент освен това е, че по-малките акционери в ОББ са се отказали от участие в увеличението на капитала на банката на предишно нейно общо събрание и въпреки че на събранието преди седмица някои от тях поискаха това да бъде , предложението отпадна при гласуването.
