Месията на ХХ век е политикът
В началото на века политиката измести религията като основна форма на вяра
Кирил Кирилов
През 1922 г. Джоузеф Конрад пише писмо до Бертран Ръсел, в което казва: "Човекът не лети като орел, той лети като бръмбар. " Три години преди това един германски евреин, Алберт Айнщайн, е станал световноизвестен, след като неговата Теория на относителността е била потвърдена и с емпирични изследвания. Самият той отказва да приеме теорията си за вярна, преди да бъде проверена с няколко различни експеримента. Експериментите я потвърждават.
През ХVII в. емпиризмът на Галилей дава началото на натуралната философия, от която се раждат научната и индустриалната революция. През ХVIII в. от трудовете на Нютон изниква Просвещението, родило идеята за национализма и революцията. В края на ХIX в. идеите на Чарлз Дарвин, че в природата оцеляват само най-приспособимите видове, стават основа на концепцията на Маркс за класовата борба и на расистките теории, от които водят началото си хитлеризмът и фашизмът. Всъщност ХХ в. се ражда някъде между 1916 и 1920 г. - Маркс, Фройд и Айнщайн дават определението на едно столетие, което още не може да се отърси от тяхната сянка.
Оказва се, че същинските лидери на всяко столетие са по-скоро мислители, отколкото политици или държавници; вторите, дори несъзнателно, възпроизвеждат идеи, родени от първите. "Европа от Атлантика до Урал" е една концепция и метафора, която с еднакъв успех би могла да бъде изречена от Чърчил, Сталин или Де Гол. Фактът, че думите са на генерал Де Гол, е просто каприз на историята, по-важното е, че той, както и Чърчил, е въплъщение на онзи тип лидери, които движат епохите. В този смисъл Сталин например не би трябвало да бъде приеман за лидер, той е продукт на епохата и вероятно появата му е била неизбежна.
Както е било неизбежно и избистрянето на идеята за обединение на Стария континент, за чийто косвен родител може да се приеме Айнщайн. Идеята за относителността разчупва детерминистичните представи за един затворен свят на установени и безусловни правила; с тази нова идея израства онова поколение от държавници, сред които са Чърчил и Де Гол. Техните личности са харизматични за собствените им нации, но зад мястото им в историята стоят невидимите лидери, които от времето на кардинал Ришельо насам се наричат също сиви кардинали.
През 1919 г. Удроу Уилсън, американски президент, който е всичко друго, но не и лидер, залага бомбата на Втората световна война, налагайки на победената в Първата световна война Германия клаузите на Версайския договор. По това време на практика единственият, който прозира в бъдещето, е професорът от Кеймбридж Джон Мейнард Кейнс, който като представител на британското финансово министерство на мирната конференция до-край отстоява тезата, че на Германия не трябва да бъдат налагани опустошителни репарации, а военните дългове на съюзниците трябва да бъдат взаимно опростени. Нещо повече - Кейнс иска Удроу Уилсън да вкара в действие ресурсите на Съединените щати и да започне кредитна програма, която да съживи европейските икономики. Тогава не му обръщат внимание; 30 години по-късно, през 1947-1948 г., неговата идея се реализира под формата на плана "Маршал"; през 1919 г. в Европа го няма онзи лидер, който би могъл да разбере идеята на Кейнс.
За разлика от Уилсън Роналд Рейгън бе президент, който взе всичко, което можеше, от времето и ситуацията. Не може да се твърди, че той е държавник в прекия смисъл на думата. Рейгън бе президент, който грижливо и умело подбра умни съветници, опря се на ценности като семейството и конституцията и създаде митичния образ на "Империята на злото" - Съветския съюз. Той даде на Америка цел и я постигна: разпадането на комунизма и на съветската империя. Освен това той е световният политик, който най-добре разбра духа на новото време (другият е Маргарет Тачър). "През 1960 г. разбрах, че истинският враг не е Големият бизнес, а Голямото правителство", пише самият той. Същото, с по-различни думи, казва и Тачър в автобиографията си. Тяхното време, времето на тази идея, идва 20 години по-късно.
До голяма степен вследствие на натиска на Европа и Америка, водени от Рейгън и Тачър, през март 1985 г. съветският политически елит взема едно съдбоносно решение - прескачайки цяло поколение апаратчици, за генерален секретар на КПСС е избран 52-годишният Михаил Горбачов. Той също е харизматична фигура, роденият лидер, който намира общ език и с Тачър, и с Рейгън. (Тачър е очарована от него, докато не разбира, че по време на миньорските стачки във Великобритания в края на 80-те години Съветският съюз е финансирал профсъюза на миньорите, след като Горбачов лично я е уверил, че Москва не подкрепя по никакъв начин стачниците.) Фактът обаче си остава - без тези трима държавници през 1989 г. светът щеше да чества 200-годишнината от Френската революция, а не падането на Берлинската стена.
Берлинската стена пък роди своите лидери, Хавел и Валенса, едно поколение, прекарало в сянка над четвърт век, което носи посланието на Рейгън от 60-те години - държавата не е всичко и не е над всичко. Още в началото на ХХ в. политиката е изместила религията като основна форма на вяра, неслучайно титулуваните лидери на столетието, месиите на века, са в голямата си част политици. Вярата, че политиката е универсалното средство за решаване на проблемите на обществото, роди принуждаващите утопии, в които вярваха Мао, Хитлер и Сталин. В края на 90-те години все повече хора, които могат да бъдат наречени световни лидери, твърдят, че "векът на политиката" си отива. Вероятно това са хората, които разбират защо човекът лети като бръмбар, а не като орел.
Масовата приватизация свърши, но капитализмът се отлага
Непроменените устави на предприятията обезсмислиха приватизацията
Радослав Рачев
Оценките на местни и чуждестранни наблюдатели, на международните финансови институции и на представители на българското правителство за приключилата първа вълна на масовата приватизация варират от "лошо изпълнение" до "пълен провал". Грешките са толкова многобройни, че могат да бъдат тема на отделен пространен доклад.
На първа и втора тръжна сесия бяха продавани несъществуващи акции, капиталът на предприятия бе променян между сесиите, предприятия не бяха допускани до тръжните сесии без причина. Отделно от това се продаваха акции на несъществуващи дружества, чийто капитал бе увеличен още преди първа тръжна сесия, което не бе съобщено на участниците в масовата приватизация (сделки с невъзможен предмет). С активната помощ на скъпоплатените консултанти на Центъра за масова приватизация от "Баренц груп" се достигна до куриоза да бъдат раздавани нецяло число безвъзмездни акции. Отделно от това Тръжната комисия прие такава методика за определяне на минималните цени, в резултат на която останаха огромно количество непродадени акции. В резултат на лошата пропаганда на процеса, останаха над 3.5 млрд. неизползвани инвестиционни бонове.
Най-лошото всъщност е, че масовата приватизация не доведе (и няма да доведе) до пазарни реформи в самите предприятия, тъй като макар мажоритарно частни, повечето предприятия продължават да се контролират от държавата заради заложените в уставите им мнозинства за взимане на решение от акциите на дружествата. При това положение там, където държавата притежава над 25% от акциите, практически не допуска "несъобразени" с нея промени (и най-вече в органите за управление). На други места просто не е ясно кой управлява и практически се оказва, че в едно 90% частно предприятие нищо не може да се промени. По същество тезата, че чрез инвестиционни бонове е приватизирана 25% от собствеността в страната, не е вярна. И докато това положение спешно не се промени по законов път, ще се променя или чрез рушвети за държавните представители, или въобще няма да се променя.
Резултатите от третия търг.
На третия търг, който даваше последен шанс за реализиране на боновете, фондовете и гражданите придобиха 12.6 млн. акции. В стратегията на участниците правят впечатление няколко елемента. Сега целта беше или да се правят портфейлни инвестиции в предполагаемите blue chips (най-ликвидни акции) на борсата, или да се оползотворят боновете за каквото и да е. Първата цел бяха дружества с висока пазарна капитализация и потенциал за растеж било по собствен път, било чрез подкрепата на институционален инвеститор. Така за остатъците от акциите на "Соди", МДК, "Химко", Варненска корабостроителница и др. търсенето превиши предлагането и някои от участниците със сигурност са съжалявали, че не са прежалили малко повече ресурс сега или на минималната цена на втория търг.
Основна причина около 3.5 млрд. инвестиционни бонове да останат неоползотворени е явната загуба на интерес от страна на гражданите. Почти изцяло този изгубен ресурс се пада на индивидуалните участници - около 3 млрд. Фактите сочат, че над 80% от тези бонове просто не са участвали в сесията, докато при фондовете е обратно. От другата страна около 15 млн. акции останаха държавна собственост. Основната част от тези акции се падат на "Кремиковци", "Златни пясъци" и "Тежко машиностроене", Русе, които, макар и включени с миноритарен дял, са регистрирани или бяха пререгистрирани в движение със сравнително голям капитал. Шефовете на ЦМП успокоиха обществеността, че дори да се реализира идеята за държавен фонд за остатъчните акции, той няма да е по-голям от приватизационен фонд от среден калибър. Но само с непродадените акции на "Кремиковци" този чиновнически фонд ще излезе начело. Общо с непродадения капитал този фонд ще бъде три пъти по-голям от най-големия приватизационен фонд.
При много малко предприятия ще се стигне до раздаване на т.нар. бонуси в акции (според Наредбата за търговете, ако останалите след третата сесия акции на едно предприятие са по-малко от 5% от предложените и под 25 млн. лв. по номинал, те се разпределят безплатно между акционерите). Най-голяма вероятност за такъв бонус имат акционерите на "Латекс" - Бяла, "Славяна" - Славяново, "Неохим" - Димитровград, "Мануела" - Хасково, и др. От съвкупността предложени за масова приватизация предприятия след последната сесия в над 70% частната собственост в капитала (но не в управлението) е преобладаваща. Както се вижда от графиката, делът на частния капитал в голяма част от предприятията е над 2/3. И ако предприятията бяха изпълнили разпоредбите на Министерството на промишлеността, новите собственици поне на теория щяха да могат да променят устава, да увеличават капитала (респ. да инвестират), да променят управлението дори и когато представителят на държавния дял не е съгласен с промените. Практически обаче уставите на бившите държавни предприятия не са променени и в момента държавата, дори където има и 10% от капитала, може да блокира всяко решение.
Пред старта на капиталовия пазар.
Около 85 млн. акции на 1050 предприятия (акциите на 10 от тях не бяха допуснати на нито една от сесиите) бяха предложени на фондове и индивидуални участници срещу приватизационни бонове. От тях над 69 млн. бяха придобити от участниците в търговете. Като се прибавят и около 9 млн. безплатни акции, придобити от персонала на предприятията, може да се твърди, че вече са налице предпоставките за създаването на капиталов пазар у нас. Всички тези акции могат да се появят на бъдещата борса и особено на извънборсовия пазар. Разбира се, освен тях ще се търгуват и държавни ценни книжа, акциите на приватизационните фондове, на други частни дружества, банки, застрахователни компании, а защо не и акции на други държавни предприятия, приватизирани в бъдеще по метода публична продажба на пакети акции. Така или иначе в момента могат да се търгуват около 9 млн. акции, или 13 процента от общата маса корпоративни книжа у публиката.
Пред тази търговия обаче все още има проблеми. Макар да изглеждат много на брой, акциите са разпределени пропорционално между дружествата. Известно е, че по-голямата част са малки, неизвестни, с незавидно финансово положение и перспективи предприятия, повечето от които никога няма да стигнат до борсата. Освен това тези 9 млн. акции са разхвърляни сред над 500 хил. души, а сериозните купувачи се интересуват от по-големи пакети, които е трудно да бъдат събрани. За капак администрацията продължава да съветва хората да не продават акциите си, защото все още били евтини. И за по-сигурно, че фондов пазар няма да има, държавата продължава да настоява акциите на предприятията да бъдат винкулирани, т.е. да не може да се продават на трети лица, ако първо не се предложат на досегашните акционери. Нещо, което е несъвместимо с понятието публично дружество.
В крайна сметка макар и със закъснение спрямо другите източноевропейски страни капиталовият пазар в България вече има шанс да стартира. Макар че има един най-сигурен начин това да не стане - ако някой вземе да послуша идеите на прокуратурата за закон за фиксиране на цените на акциите.
Сделки за 293 млн. долара отчетоха приватизаторите
Стела Ткачова
Приватизационни сделки на стойност 248 млн. долара са сключили всички приватизационни органи (без общинските) през второто тримесечие на годината. Това показва отчетът на Агенцията за приватизация, който бе одобрен от надзорния й съвет през миналата седмица. От началото на 1997 г. сделките са на стойност 293 млн. долара. При сключените сделки през шестмесечието купувачите са поели задължения на предприятията за 17 млн. долара и ангажимент да извършат инвестиции в размер на 452 млн. долара.
За второто тримесечие са приватизирани 14 цели предприятия и седем обособени части. Пет от предприятията са купени от работническо-мениджърските екипи. Шест от големите сделки на Агенцията за приватизация са с чуждестранни инвеститори - "Соди", "Девня цимент", "Булес" - Бургас, "Камбана", Интерпред и "Агромашина" - Русе. Отраслово разпределени, най-висок процент на раздържавени предприятия се пада на промишлеността, хранително-вкусовата промишленост и др. Междувременно на икономически семинар, организиран от правителството с участието на вицепремиера Александър Божков, изпълнителния директор на АП Александър Съботинов и представители на Европейската комисия, Световната банка и американската Агенция за международно развитие USAID, бе потвърдено, че 30 от големите ни предприятия ще бъдат продадени с помощта на международни консултанти. КРMG-Barents Group вече е избрана за консултант по продажбите на "Агробиохим", "Антибиотик" и "Верила". За тези предприятия техническа помощ при продажбата оказва USAID, която поема и изплащането на хонорара за първата фаза от работата на консултанта, обхващаща подготвителните дейности за приватизация. За останалите 27 дружества помощта идва от програмата ФАР на Европейския съюз.
Досега интерес за консултиране е проявен от близо 70 банки и компании. Според Бил Фьордерър, ръководител отдел "Частен сектор" в USAID, изборът на консултанти ще се ръководи от няколко основни критерия - да са експерти в областта, в която ще са посредници, да имат продажби в региона и добър маркетинг и т.н. Основните критерии, по които ФАР ще подбира консултантите, са опитът им в източноевропейските страни и предложените от тях методи за приватизация на предприятията.
Ако консултантите отговарят на представените критерии, преминават към интервю и последният етап е разглеждане на цената, за която са готови да предложат консултантските си услуги. Освен покриване на разходите им (по линия на ФАР и USAID) консултантите ще получават допълнителен хонорар за успешно приключване на сделките. Процентът на този хонорар варира от 1.5 до 4 от договорената цена за продажба на предприятието. Чрез получаването на този хонорар ще се насърчават консултантите да търсят максималната възможна цена за предложените предприятия.
Справки за предприятия с открити процедури за приватизация
"Полиграфия" ЕАД - Пловдив.
Основна дейност: изработване на книги, списания, вестници, учебници, техническа съпроводителна информация на промишлени изделия, цветен и илустрационен печат, сервизна дейност на полиграфически машини, рекламна и търговска дейност.
Капитал 126.820 млн. лв. Чрез преговори с потенциални купувачи ще бъдат продадени 60% от капитала на дружеството, а други 15% са предвидени за персонала и реституция. Останалите 25% са включени в списъка за масова приватизация. На първата тръжна сесия са предложени 28 534 акции, от които са закупени само 4943. На втората тръжна сесия са купени всички останали 23 591 акции, като среднопретеглената им цена достигна 628 инв. лв. за акция.
"Асансьоростроене" ЕАД - София.
Основна дейност: проектиране, производство и комплектоване на асансьори, възли и детайли за тях; монтаж и сервиз, изследователска, развойна и внедрителска дейност, търговска дейност в страната и чужбина.
Капитал 120.142 млн. лв. Касовата приватизация на до 24.4% от капитала ще бъде извършена чрез преговори с потенциални купувачи. До 6.6% от капитала ще бъдат предложени за продажба при преференциални условия на персонала. Чрез боново раздържавяване са продадени 67% от капитала. На първа тръжна сесия са предложени 72 445 акции, а от тях са купени 72 444. На втора тръжна сесия е предложена последната останала акция и тя е купена за 1502 инв. лв. Одисеята на хотел "Зографски" продължава
Румен Соколов
На общото събрание на акционерите на "Зографски" АД не е бил обсъждан въпросът за кредитните задължения на дружеството към Булбанк. Това бе съобщено от члена на съвета на директорите на дружеството Белчо Белчев. Преди около два месеца съдия-изпълнител описа имотите на дружеството след решение на Софийски градски съд. Представителите на дружеството са обжалвали решението и сега се чака съдебно решение. В момента според г-н Белчев дружеството има да изплаща на банката около 7.7 милиона долара. Задължения на "Хотел Витоша" ЕАД преди приватизацията са били общо 19 млн. долара, от тях девет млн. долара са изплатени още преди покупката на контролния пакет. След това на няколко вноски от новите собственици са били изплатени още около три милиона долара. На събранието е присъствал и представител на Министерството на търговията и туризма, което представлява държавния дял в дружеството, но и министерството не е взело отношение по случая.
Основният акционер в "Зографски" АД Иван Зографски е в напреднали преговори с немската хотелиерска верига "Кемпински" за поемане на оперативния мениджмънт на хотел "Витоша - Зографски" от 1 септември. Немската фирма ще замени досегашния мениджър "Интерконтинентал". Общото събрание на акционерите е приело програма за работата на дружеството в условията на валутен борд, основна цел в която е увеличаването на заетостта. Белчо Белчев съобщи, че печалбата на "Зографски" АД за миналата година е 449 млн. лв., от които ще бъдат заделени 10% за резерви. Двадесет процента ще бъдат инвестирани в дейността на дружеството, а останалите 70% ще бъдат раздадени като дивидент. Контролният пакет от капитала (80%) е притежание на Иван Зографски, който го купи през декември 1994 г. за 65 млн. германски марки. Персоналът на хотела трябва да вземе 19.62% от капитала, а 0.38% са дадени за удовлетворяване на реституционни претенции. За първото полугодие на тази година дружеството има печалба от около 800 млн. лв., реализирана най-вече заради резкия скок на чуждите валути.
НAКРАТКО
Дружеството за производство на пилета (бройлери) от Монтана "Птиком" ЕАД има загуба от 54 млн. лв. за миналата година. Тя според изпълнителния директор на дружеството Илия Илиев се дължи основно на високите лихви, плащани по взетите кредити. На общото събрание на акционерите е бил избран нов петчленен съвет на директорите, в който са намерили място представители на приватизационните фондове "Екоинвест", "Развитие" и "Северкооп Гъмза". Акции на дружеството, което е преобразувано на акционерно, притежава и ПФ "Булгарлизинг".
Илия Илиев допълни, че продукцията на предприятието се продава изцяло в нашата страна, защото е прекалено скъпа за чужбина. "Птиком" бе включено в масовата приватизация със 70% от капитала, но от предложените 66 922 акции на първата тръжна сесия бяха продадени само 6645. След втората тръжна сесия остана непродадена само една акция на дружеството, купена на третата сесия за 1060 инв. лв. От първи август започва да функционира новоучреденото акционерно дружество "Мебел Джин" - Шумен. Акционери в него са американската фирма "Дженик три корпорейшън" с 52% от капитала и кооперация "Мебел Шумен" с 48%. Българското участие ще бъде посредством апортна вноска (сгради, машини и съоръжения), а американците ще участват с парични средства. Изпълнителният директор на новото дружество Цанко Пантев каза, че тяхното предприятие произвежда предимно детски легла и други подобни мебели.
Голяма част от производството (99%) се изнася за Съединените щати и само около един процент се продава у нас, предимно при предварителни поръчки. Дружеството има договори с фирма от Ню Йорк, която продава доставяните от тях стоки. Предвидено е месечно да се произвеждат около 4000 легла, но според Цанко Пантев след разширението на мощностите този капацитет ще бъде увеличен.
Около 118 000 щатски долара ще бъдат приходите от сделките за продажба на обособени части от предприятия и обекти, които ще бъдат сключени от Министерството на търговията и туризма в края на месеца. За 63 898 долара ще бъде продаден магазин за авточасти, част "Автогарант - С" ЕООД, Пазарджик. От продажбата на обособени части на "Печатно слово" ЕООД - Благоевград, ще постъпят още 42 000 долара.
Капиталът на кожаро-шивашкото предприятие "Мода - Ф" е увеличен на общо събрание на акционерите през седмицата с 332 000 лв., като увеличението ще бъде поето от държавата. Дружеството бе включено в програмата за масова приватизация с 90% от капитала, който тогава бе 9.297 млн. лв. Голяма част от предложените 7530 акции бяха продадени още на първа тръжна сесия, като среднопретеглената им цена достигна 1954 инв. лв. На втората и третата тръжна сесия бяха изкупени останалите 218 акции и целият пакет вече е частен. Контролният пакет (51%) се държи от приватизационните фондове "Развитие" - 34%, и "Север" - 17%. Дружеството се занимава основно с производство на обувки (включително бутикови), галантерия, облекла, вътрешна и външна търговия.
Месопреработвателното предприятие "Меком - К" - Кюстендил, до два месеца ще възобнови дейността си, която бе прекъсната на 1 декември 1996 г. Това е било решението на общото събрание на акционерите, проведено през миналата седмица. Събранието бе свикано по искане на основните акционери в дружеството - приватизационните фондове "Меридиан" и "Kонтинентал", които заедно притежават над 50% от капитала. В следващите два месеца ще бъде направен основен ремонт на вече остарелите машини, съоръжения и хладилни инсталации.
"Меком - К" участва в масовата приватизация със 70% от капитала, но на първата тръжна сесия бяха заявени само 50 от всички предложени 20 456 акции. След втората сесия обаче останаха непродадени само 114 акции. Тези акции са продадени на третата тръжна сесия. Основната дейност на дружеството е изкупуване на животни за клане и износ, производство на месни произведения, разфасовано месо и кайми, търговия с месо и месни произведения.
Търговищкото дружество "Зора" ЕАД е преобразувано в акционерно по решение на своите акционери. Шейсет и седем процента от капитала вече са притежание на приватизационни фондове и граждани, закупили акциите си по време на трите тръжни сесии. Най-голяма част от акциите бяха продадени по време на втората тръжна сесия (66 135 акции от 70 897 предложени), когато средно претеглената цена - 567 инв. лв., най-малко надхвърля минималната цена за сесията.
На събранието е взето решение дружеството да запази дейността и по възможност да разшири пазарите си в страната и чужбина. Основната дейност на дружеството е чугунени отливки, хладилни компресори и агрегати, млекоохладителни вани, апаратура от неръждаема стомана, машини за лед и сладолед и сервизна и инженерингова дейност. Продукцията на "Зора" се продава предимно в страната, но чрез сключени договори някои резервни части за хладилни инсталации се изнасят в Иран, Ирак и Германия.
Комисията по ценните книжа и фондовите борси (КЦКФБ) е вписала в регистъра на приватизационните фондове увеличението на капитала на "Русенски" ПФ от 85.245 млн. лв. на 87.247 млн. лв. и МРПФ "Труд и капитал" от 2.282 млрд. лв. на 2.310 млрд. лв. В регистъра е вписана промяна в управителния орган на ПФ "Меридиан", от който е заличена Юлия Стайкова.
Поради поставянето под особен надзор на Международна банка за инвестиции и развитие комисията е разрешила на ПФ "Индустриален капитал" и ПФ "Агроинвест" да смени банката си депозитар съответно на Столична общинска банка и Евробанк.
"Мостстрой" - София, с осигурени договори за над 4 млн. долара
Софийското дружество "Мостстрой" има осигурени договори, от които ще получи приходи за над четири милиона долара през тази година. Това съобщи изпълнителният директор на дружеството инж. Румен Йовчев след общото събрание на акционерите, проведено през миналата седмица. Печалбата на дружеството за миналата година е 18.497 млн. лв. при приходи от дейността около 722 млн. лв. С изключение на задължителните резерви останалата част от печалбата ще бъде разпределена като дивидент за държавата, защото през 1996 г. целият капитал на дружеството все още е държавен. За първото шестмесечие на тази година брутната печалба е около 30 млн. лв. Най-големите обекти, в които участва "Мостстрой", са виадукт на автомагистрала "Хемус" (строеж и поправка), довършителни работи на Дунав-мост, обекти в "Марица изток" и поправки по пътя Бургас - Созопол. Предприятието има сключен договор за направа и доставка на камини за Великобритания. Акционерите са избрали нов тричленен съвет на директорите, в който са включени двама представители на приватизационни фондове и изпълнителният директор.
Дружеството бе включено с 67% от капитала в програмата за масова приватизация и всички акции бяха продадени на първите две тръжни сесии. Среднопретеглената цена на една акция на тази сесия достигна до 950 инв. лв. при минимално приемлива цена от 438 лв. Най-голям дял от капитала (34%) притежава ПФ "България", ПФ "Мел инвест" е с 10%, ПФ "Доверие" има 7.9%, а ПФ "Албена инвест" 3.9%. Взетите безплатни акции представляват 6.7% от капитала на дружеството, а индивидуални участници държат 4.5%. Държавното участие все още е 33%. Румен Йовчев каза, че вече има учредено работническо-мениджърско дружество, което ще участва в приватизацията на държавния дял.
Експерти подготвят регламентация и на извънборсовия пазар
След като през миналата седмица фондовата борса бе доближена до модела, който се изисква за такъв вид организация, дойде редът и на извънборсовия пазар на ценни книжа. У нас в периода 1992-1996 г. вече имаше такъв пазар, но той не бе регулиран нито законово, нито от самите търговци на ценни книжа. Имаше някакви установени правила на дейност, но те не бяха съобразени със спецификата на материята и много често се създаваха предпоставки за измами. Това бе една от причините за големия брой излъгани в очакванията дребни акционери в посочения период.
Когато бе подготвен Законът за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества, тази материя отново бе "изпусната". Сега обаче се налага бързата й регламентация, защото много от ценните книжа няма да намерят място на борсовия пазар с неговите високи изисквания. Единственото място, където те ще могат да се разменят, е извънборсовият пазар. В противен случай книжата остават "замразени" за неопределен период от време. Различните институции, които имат отношение към пазара на ценни книжа, вече подготвят своите предложения за регламентацията на този пазар. Комисията по ценните книжа и фондовите борси като орган за регулация на търговията с ценни книжа първа подготви своите предложения за промени в закона и най-вероятно след 27 август ще ги внесе за одобрение в Министерския съвет, откъдето те ще бъдат внесени в парламента. Саморегулиращите се организации (Асоциация на лицензираните инвестиционни посредници, на фондовите брокери и банките, регистрирани като посредници) също подготвят свои концепции за извънборсовия пазар.
Митниците унищожиха дискове
Зам.-шефката на митниците Елка Владова в петък се качи на булдозер, за да смачка 91 000 пиратски диска за около 2 млн. долара, заловени при предишни акции на нейните подчинени. По-рано през седмицата влезе в сила новата структура на митниците. Между районните митници и главното управление вече ще има 5 шапки в Бургас, Варна, Пловдив, Русе и София. Начело на тези мегамитници застанаха и.д. шефовете на бургаската Симеон Георгиев, на русенската - Лъчезар Апостолов, на пловдивската - Димитър Толев, досегашният шеф на митницата на аерогара "София" Петко Петков, началникът на направление във варненската митница Румен Кирчев, те поемат съответно мегамитниците в Бургас, Пловдив, Русе, София и Варна.
Пак през седмицата шефът на митниците Пламен Минев даде да се разбере, че ще поиска от правителството да бъдат затворени безмитните бензиностанции, които работят в зони преди митническия контрол. Това са двете бензиностанции в Свиленград и Калотина и бензиностанцията на "Гювен" в безмитна зона Свиленград. "Има два варианта - или те да се преместят, или митническият контрол да мине пред тях", каза Минев. Той изрази съжаление, че бензиностанциите работят по редовни договори, които трудно ще бъдат развалени. Смята се, че през тези бензиностанции в страната влиза много гориво, необложено с данъци.
Седемнайсет българи с депозити в Швейцария от Втората световна война
Седемнайсет български граждани са депозирали свои средства в швейцарски банки преди и по времето на Втората световна война и не са ги потърсили до момента. Това стана ясно от списък с около 2000 имена на титуляри на сметки от Хитлерово време, които бяха разгласени от Асоциацията на швейцарските банки. Четиринайсет от собствениците на депозити в Швейцария са регистрирани за последен път у нас, а трима - в Букурещ. Наследниците могат да потърсят правата си върху парите, ако докажат родствената си връзка с титулярите на сметките.
Списък на българите с непотърсени банкови влогове в швейцарски банки.
Заплахата от наводнения в Полша и Германия още не е преминала
Катастрофалните наводнения, при които в Полша и Чехия загинаха близо сто души, през тази седмица достигнаха и до Германия. Сериозно застрашени в събота бяха някои източни райони, разположени близо до полско-германската граница около река Одер. Нивото на реката продължава да расте застрашително, въпреки че все още не е достигнала критично равнище.
Най-заплашено от наводнението е платото Одербух. Придошлите води скъсаха две диги и големи плодородни територии са изложени пред опасността да бъдат залети от водата и опустошени. Няколко хиляди войници и местни жители поставяха заграждения от пълни с пясък чували на всички места, където реката заплашваше да прелее от бреговете си. Почти всички от петте хиляди жители на равнината Одербух бяха евакуирани в съседни градове. Скъсаните диги, довели до опасността от наводнение, е трябвало да бъдат ремонтирани и подсилени още в началото на осемдесетте години. Но тези мерки не са взети нито от управляващите тогава комунисти, нито след обединението на двете части на Германия.
В операциите за предотвратяване на наводнението участват 1500 души от германските гранични войски, като на тяхно разположение са 65 хеликоптера и 100 моторни лодки. Освен това в района помагат още 5400 войници, като това е най-голямата мирновременна операция на германската армия от Втората световна война насам.
Тези усилия засега помагат на Германия да избегне най-сериозното от векове наводнение. Но ако дъждовете не спрат скоро, възможно е реката да прелее и на други места и да залее шестнайсетхилядния град Бад Фрайенвалде.
Търсенето на междубанкови депозити остава слабо
Десислава ПОПОВА
Лихвите по междубанковите депозити продължиха да се понижават през миналата седмица поради голямото предлагане на левов ресурс на фона на незначително краткосрочно търсене. Сделки за един-два дни се сключваха на равнища около 1.5-2.0 процента годишно, а за седмица на 3.0-3.5 на сто. Ниските номинали на предлаганите емисии ДЦК доведоха до спад на средната доходност до падежа на тримесечните и 12-месечните сконтови книжа съответно до 1.36 и 8.74 процента срещу 1.53 и 11.23 на сто на предходните аукциони на такива ДЦК. След среща на левовите дилъри с представители на финансовото министерство стана ясно, че министерството възнамерява да продължи да понижава номиналите на предлаганите всяка седмица емисии ДЦК. Дилъри очакват междубанковите лихви да намалеят още тази седмица успоредно с поредното понижение на ОЛП до 5.42 процента годишно от 6.12 на сто, в сила от 28 юли.
Финансовото министерство ограничи обема ДЦК, който един първичен дилър може да купи със състезателни поръчки, за да създаде възможност да бъдат одобрявани заявки от повече финансови институции на първичните аукциони. Решението е взето с оглед на свръхликвидността в банковата система, която води до голяма конкуренция при пласирането на левов ресурс на аукционите, каза представител на министерството. На 28 юли се предлагат две емисии сконтови бонове със срокове три и шест месеца и номинали съответно 10 и 20 млрд. лв. Максималният обем тримесечни ДЦК, който един първичен дилър може да придобие чрез състезателни поръчки, бе определен на 15 процента от заделените за такива поръчки ДЦК, а за шестмесечните на 35 процента. Размерът на ограничението може да бъде променян за следващи аукциони, уточниха от министерството. Банките могат да правят състезателни поръчки за 95 процента от общия номинал на емисията, останалите пет на сто са за несъстезателни поръчки. Ограниченията ще бъдат валидни, ако общият обем на заявките не е по-малък от номинала на предложената емисия.
Вторият аукцион на левови и валутни ЗУНК-облигации, организиран от БНБ, отново завърши без сключени сделки, което накара централната банка засега да преустанови провеждането на такива търгове. Според представител на БНБ до сделки не се е стигнало поради липсата на интерес за продажби. Ниските номинали на предлаганите емисии ДЦК затрудняват банките при попълването на портфейлите им с нови и високодоходни емисии. Това, съчетано със сегашната висока левова ликвидност, спъва търговията на вторичните аукциони на ДЦК, каза за Ройтер Николина Мичева, началник на управление "Фискални услуги" в БНБ.
Според дилъри съществуват и други причини за неуспеха на търговете на ЗУНК-облигации, свързани главно с условията за участие. Аукционите представляват паралелен вторичен пазар, но не предлагат по-добри възможности за привличане на повече участници, дори напротив, казаха търговци. На първичните дилъри трябва да се разреши участие с повече от една поръчка от тяхно име и от името на техни клиенти. Така ще се получат повече цени и вероятността за сключване на сделки ще се увеличи. Липсата на директна връзка между продавачите и купувачите също ограничава възможностите за постигането на равновесна цена, твърдят дилъри. Мичева каза, че провеждането на такива аукциони може да бъде възобновено само след среща на БНБ и МФ с първичните дилъри, на която да бъде определен интересът за участие и да бъдат съгласувани условията за провеждане на търговете.
За проведения на 21 юли търг за емисия 98/93 постъпиха поръчки купува за 8.205 млрд. лв. на средна цена 671.54 лева на 1000 номинал, но нямаше заявки за продажби. За доларовата емисия 97/94 имаше поръчки за покупки за 19.7 млн. долара на средна цена 68.45 долара на 100 номинал, а заявките за продажба бяха с номинал два млн. долара на цена 70.75 долара. Същевременно на междубанковия вторичен пазар през миналата седмица бяха извършени окончателни продажби на валутни ЗУНК-облигации за общо 2.97 млн. долара. Изтъргувани бяха и левови облигации по лошите кредити за 103.917 млн. лева.
От тази седмица в банките вече няма всекидневно да влиза свеж ресурс от падежи на четириседмични сконтови ДЦК, тъй като финансовото министерство спря издаването на такива книжа от 30 юни. Вероятно това ще създаде известни ликвидни затруднения за някои банки и ще доведе до повишаване търсенето на междубанкови депозити, прогнозират дилъри.
Падането на марката на международните пазари притисна лева
Продължилото през миналата седмица отслабване на германската марка към основните чужди валути се отрази неблагоприятно и на лева поради простата причина, че марката бе избрана за резервна валута при режима на валутен борд. Най-чувствителна бе промяната на курса лев - долар. От около 1780 за долар в началото на периода националната валута поевтиня до 1830-1835 при затварянето на пазара в петък.
През по-голямата част от седмицата търговията бе спокойна и в относително малки обеми, като БНБ бе отново основният купувач на валута поради сезонно слабото търсене от големи крайни клиенти като вносители на петрол и горива. Някои от тези клиенти обаче се появиха на пазара в четвъртък и петък в търсене на долари за текущи плащания, поради което левът загуби позиции и спрямо марката. В края на търговията в петък левът падна до около 997 за марка срещу 994.50-995 в началото на периода. Търговията се задържа по-близо до долната граница на равнищата на БНБ от 995/1000 лева за марка поради оставащото относително голямо предлагане на валута.
През изминалата седмица банките с външен лиценз отново бяха по-активни на световните валутни пазари, където в зависимост от посоката на пазара правеха изгодни арбитражи. За активността на търговията допринасяше и засиленият интерес на някои финансови институции, които нямат достъп до външните пазари, за покупки на долари както за инвестиции поради очаквания за по-нататъшен спад на марката, така и поради факта, че голяма част от плащанията към външни доставчици са деноминирани в долари.
През седмицата централната банка свали основния лихвен процент до рекордните 5.42 процента годишно, което направи инвестициите в левови инструменти доста нискодоходни. Мнението на дилъри е, че това равнище на лихвения процент в никакъв случай не отговаря на състоянието на икономиката. Твърде вероятно е и непрекъснато понижаващият се ОЛП да отблъсне чуждите инвеститори, тъй като доходът от левови инструменти не само не им осигурява нужната рискова премия, но е и по-нисък от този по дългови книжа на развити западни държави.
Търговците обаче се съмняват, че е възможно левът да бъде подложен на спекулативен натиск поради това, че централната банка засега е достатъчно силна, за да се противопостави на подобен натиск.
Марката падна до най-ниските си равнища от шест години насам
Оставащите опасения за слабостта на еврото в бъдещия валутен съюз и забележките на управителя на Федералния резерв за доброто състояние на американската икономика бяха основните фактори, довели до сриването на марката до най-ниските й равнища спрямо долара за последните шест години.
Марката падна до 1.7914/19 за долар в ранната търговия на европейските пазари в понеделник от 1.7883/88 в петък в очакване на прогнозите за бюджетния дефицит във Франция. Обявяването, че дефицитът за 1997 г. ще е около 3.5-3.7 процента от номиналния БВП, пробуди притесненията за това, че еврото ще бъде слаба валута, ако валутният съюз стартира навреме, без да са посрещнати определените в договора от Маастрихт критерии. Марката бе притисната до 1.7960/70 в края на търговията.
Притесненията около еврото се засилиха и във вторник. Представители на Бундесбанк заявиха, че за да влязат в съюза, Франция и Германия трябва да се стремят към равнище на бюджетния дефицит от около 3.2-3.3 процента от БВП, но премиерът на Люксембург каза, че заложените параметри за членство в съюза могат да се интерпретират по различен начин. Германската валута загуби до около 1.8130/40 при затварянето на европейските пазари.
В подкрепа на долара в сряда дойде изказването на управителя на Федералния резерв Алан Грийнспан, че американската икономика се развива добре и че властите ще бъдат нащрек за евентуални мерки за обуздаване на икономическия растеж. Той допълни, че за момента няма да се затяга допълнително паричната политика поради данните за забавящ се ръст и очакванията за "прилична" годишна инфлация. Последната забележка предизвика силно поскъпване на американските дългови инструменти, което подпомогна и долара. Американската валута се покачи до 1.8245 марки в ранната търговия в Европа и до 1.8325 марки по-късно през деня, но загуби до около 1.8255/60 марки при затварянето след мнение на един от подуправителите на Федералния резерв, че поскъпването на долара едва ли ще продължи дълго.
Решението на Бундесбанк да не променя лихвите на последното си заседание преди лятната ваканция накара търговците да мислят, че тя не е толкова загрижена за текущите равнища на марката, при което доларът достигна до 1.84 марки в четвъртък, най-високото му равнище от юли 1991 г. Американската валута обаче не се задържа дълго над това равнище поради оставащи съмнения за затягане на паричната политика от Бундесбанк, ако тенденцията се задържи.
В последния ден от седмицата марката отново падна до 1.84 за долар, но се възстанови до 1.8370 в края на търговията.
Българският дълг поскъпна рекордно преди плащането на лихвите
През миналата седмица българските Брейди-облигации поскъпнаха до нови рекордно високи равнища главно в резултат на предстоящите лихвени плащания по тях и на възходящата посока на дълговите пазари.
В първите дни на седмицата дълговите книжа на икономиките в преход се радваха на засилен интерес от някои инвеститори поради високия им доход. В тяхна подкрепа бе и изказването на управителя на Федералния резерв Алан Грийнспан, че икономическият растеж на САЩ се забавя и че инфлацията за 1997 г. ще е в умерени граници, което търговците възприеха като сигнал, че няма да се наложи повишаване на лихвените равнища.
В средата на седмицата управителят на БНБ Светослав Гаврийски съобщи, че на 25 юли ще бъдат преведени дължимите по Брейди-облигациите ни лихви от около 130 милиона долара. Тази новина заедно със засилването на оптимизма на инвеститорите относно бъдещето на България след въвеждането на валутния борд доведе до допълнително покачване на цените на българския дълг.
В края на седмицата за утвърждаването на възходящата посока на дълговите пазари допринесоха и данните за намаляване на продажбите на готови жилища в САЩ с 2.6 процента през юни.
През тази седмица българските дългови книжа вероятно ще поевтинеят поради очаквани засилени продажби от някои инвеститори след лихвените плащания.
Ръст на производството на западноевропейската металургия
Прогноза на Европейската комисия сочи, че през тази година металургичната промишленост на Европейския съюз ще увеличи производството си, като също така ще бъде увеличена и производителността в отрасъла. Металургията, която се намира в криза от 25 години насам, ще се повлияе благоприятно от очаквания икономически ръст в петнайсетте страни от съюза.
Очаква се общото производство на стомана да се увеличи с 6 процента до 157 млн. тона през 1997 г. Ръстът на индустриите - потребители на стомана, също ще повлияе благоприятно на производството. Тенденцията за стабилизация се забелязва от последното тримесечие на 1996 г., като по-рано през годината се наблюдаваше рязък спад. Общото производство за 1996 г. е с 5.3 процента по-малко в сравнение с числата за 1995 г. Намалява производството на алумина в страните от ОНД Страните от ОНД са произвели 2.18 млн. метрични тона алумина през първата половина на 1997 г., като това е с 1.9 процента по-малко от същия период на 1996 г. От това количество 353 хил. тона са били произведени през месец юни. От януари до юни Русия е произвела 1.12 млн. метрични тона алумина, като това е увеличение с 0.1 процент в сравнение със същия период на миналата година. В същото време голямата украинска рафинерия в Николаев е намалила производството си с 12.2 процента.
Очаква се скок в цените на цинка Растящите китайски поръчки повишиха цените на цинка до 1600 долара за тон на Лондонската метална борса. Така продължи да се запазва възходящата тенденция в цените и някои експерти очакват тя да достигне дори до 2000 долара на тон.
Късите позиции вдигнаха цените на тримесечните фючърси до най-високите нива от юли 1990 г. Пазарът се раздвижи допълнително при новината, че някои китайски рафинерии изпитват недостиг от суровина. Само през този месец цената на цинка се увеличи с 200 долара за тон.
Цената на медта също леко се увеличи и достигна 2330 долара за тон, но търговците смятат, че ще продължат да варират между 2225 и 2340 долара за тон, след като това състояние се запазва от началото на юли. Алуминият се продаваше за 1650 долара за тон.
Спад в цените на захарта Фючърсните цени на бяла захар възобновиха низходящата тенденция в движението си. Договори за доставка през октомври се сключваха в Лондон на цена около 330.20 долара за тон. В Ню Йорк октомврийските контракти се сключваха при цена 11.65 цента за либра. Договори за доставка през декември почти нямаше.
Експертите смятат, че е въпрос на дни нивото на съпротива при 330 долара да бъде преодоляно и да се стигне дo 325, а дори и 320 долара за тон. За тази тенденция допринесе и новината, че предвижданията сочат, че украинската реколта от захарно цвекло ще бъде около 27 млн. тона, докато предварителните прогнози сочеха около 32 млн. тона.
Левът към марката, жилището към долара
Бисера СТАНЕВА
Въпреки обвързването на българския лев с германската марка пазарът на недвижими имоти остава трайно прикрепен към щатските пари. Средната цена на предлаганите за продажба жилища в столицата в момента е $270 за квадратен метър, като в престижните райони един квадратен метър e $400, а в крайните квартали цената пада до $190.
Двустайно жилище в центъра на София може да се купи за около $25 000, докато за същия по големина имот в Люлин например ще заплатите $12 000, а в Обеля - $9000. Най-скъпи остават предлаганите апартаменти на бул. "Витоша", където средната цена на квадрат е $460, а двустайни жилища се предлагат за около $32 000. През май месец миналата година цените там достигнаха най-високите си нива, като един кв.м се предлагаше за над $650. Наблюдава се леко понижение на цените в кв. "Лозенец", което може би се дължи на интензивното строителство, което тече в момента там. Средната цена на кв.м в този район се е понижила от $430 в началото на годината до $380 в средата на този месец. По същото време на миналата година средната цена на кв.м надхвърляше $550. Почти без промяна в цените от началото на годината остават предлаганите апартаменти в кварталите "Младост" - $240, и "Дианабад" - $280 на кв.м.
След рязкото понижение на цените на имотите в престижните квартали в края на миналата година средно с около $45 на кв.м сега те са сравнително стабилни, с леко колебание от порядъка на 10-15 долара на кв.м, докато в районите с лош имидж през последните месеци се наблюдават рязък спад и силни колебания на цените, което се дължи преди всичко на високото предлагане и липсата на крайни клиенти.
При предлаганите под наем жилища се наблюдава тенденция за покачване на цените, която е най-драстична в центъра на столицата, където се предлагат предимно апартаменти за офиси. Средната им цена е около $300. И тук, както при продажбите, в зависимост от района разликата може да е в пъти. Това важи и за отдаваните площи за живеене, например гарсониера в центъра може да се наеме за $100-110, а в "Люлин" или "Надежда" - за не повече от $60. Това съотношение се запазва и при дву- и тристайните жилища.
Средни цени на предлаганите под наем жилища в някои райони на столицата (в $).
11 пъти се увеличават наемите на държавните жилища
Олга Раева
Наемите на държавните жилища ще се увеличат около 11 пъти, след като миналия понеделник правителството промени правилника за прилагане на Закона за държавната собственост. Сега вече за квадратен метър в панелно жилище на първия етаж с източно или югозападно изложение ще се плащат 80 лева, вместо досегашните 7 лева. Промените ще влязат в сила три дни след обнародването им в Държавен вестник.
"Причината за увеличението е повече от ясна - това е голямата инфлация. Сега вече парното струва повече, отколкото наемът за жилището", обясни зам.-министърът на регионалното развитие и благоустройството Борис Милчев. "Осемдесет лева са около 0.2% от минималната заплата, колкото горе-долу бяха 7 лева през 1994 г., когато беше определен този наем", обясни Стефан Хубанов, началник на управление "Жилищна политика" в строителното министерство.
Определеният наем се удвоява за всеки допълнителен квадратен метър, ако наетото жилище е над 25 квадрата за едночленно семейство, 40 квадрата - за двучленно семейство, 55 квадрата - за тричленно и четиричленно семейство, и по още 15 квадрата за петчленно семейство.
Министрите оставиха непроменени коефициентите, които в крайна сметка формират базисния наем на държавните жилища и другите имоти от подобен тип - ателиета, гаражи, кабинети за творческа дейност. В зависимост от типа на жилищната конструкция, от изложението, етажа и наличието на благоустройство наемът за квадратен метър се увеличава или намалява с от 2% до 25%.
Разбира се, посочените наеми са базисни, т.е. минимални и при отдаването под наем не бива да се пада под тях. За общинските жилища общинските съвети могат да си приемат собствени наредби с минимални наеми и цени.
Жилищата собственост на държавата, общините и бюджетни ведомства, или така наречените жилища, публична собственост, са около 6-7% от общия жилищен фонд в страната.
Вероятно след ваканцията на правителството през септември ще предложим да се вдигнат и базисните цени, по които държавата може да продава своите жилища, каза Хубанов. "Увеличението ще е пак около 11 пъти, но ще варира според функционалния тип на населеното място, в което то се намира. По-висока ще е цената в по-големите градове и по-ниска в по-малките", обясни той. Дори и с това увеличение обаче цените на държавните жилища ще са поне седем-осем пъти под пазарните. Според Хубанов е възможно и да се отиде на друг вариант - цените да се определят на база пазарната оценка на жилището.
Кредитната линия по програма ФАР бе лошо скроена
Антонина Стояновска, директор на Кореспондентския Евро-Инфо-Център при Съюза за стопанска инициатива на гражданите, пред в. "Капитал"
Защо пропадна кредитната линия по програма ФАР за малките и средните предприятия?
- Трудно е да се каже, че е пропаднала, тя просто не беше използвана в целия й размер. Първият транш в размер на 1.5 млн. ЕКЮ беше преведен още през 1996 г. За да получим втория транш в размер на 3 млн. ЕКЮ, беше необходимо българският частен бизнес да усвои отпуснатите кредити. Но това не стана. Трябваше да бъдат раздадени 15 кредита на български частни фирми в продължение на една година. Средният им размер бе между 100 и 150 хил. ЕКЮ. Трите банки посредници одобриха общо 12 кредита. Българска пощенска банка одобри 2, ЦКБ - 3, и Експресбанк - 7. Отпуснати са кредити за по-малко от 1 млн. ЕКЮ. Не са раздадени около половин милион ЕКЮ.
Какви са причините за неотпуснатите кредити?
- Най-честата причина е, че дадена фирма не отговаря на вътрешните правила на банката за свързаност между физически и юридически лица. С други думи, съществуват опасения, че дадена фирма се използва от други, които имат висока кредитна задлъжнялост към банката. Някои искания за заеми бяха отказани заради представена невярна информация за финансовото състояние на самата фирма. Искането за заем се отхвърля и защото съответният банков служител не проявява интерес точно към тази кредитна линия. Банките отказват заеми и защото фирмата няма история или репутация при тях. Предприятието е било обслужвано, да речем, от Добруджанска или от Първа частна банка, но не и от банката, в която кандидатства сега. Сериозна причина е също липсата на достатъчно банкови гаранции като обезпечение. Знае се, че банките не приемат всичко като гаранция. Те не могат да приемат парче земя например или незавършени сгради и т.н. Поради промените в Закона за банките се приемат като ипотека 50% от стойността на имота. Така фирми, които искат, да речем, заем от 100 000 ЕКЮ, трябва да дадат гаранция за 200 000 ЕКЮ.
Вярно ли е, че някъде самият клиент се е отказал от искания кредит заради тромавата и сложна процедура?
- Да, така е. Нашето проучване на финансовите източници в България показва, че най-добре работят институции, които имат опит, добре обучени служители и не зависят толкова много от българското законодателство. Това са преди всичко външни донори. За тях средният срок за вземане на решение за отпускане на кредит обикновено е около два месеца. За кредитната линия по ФАР средният период за вземане на решение за отпускане на кредити обикновено надхвърляше шест месеца.
Само българските банки ли са виновни за неусвояването на кредитите?
- Едва ли можем да виним само българските банки. Лошо скроена беше самата кредитна линия. Кредитите бяха за малки и средни фирми, а всъщност обслужваха средни и големи по размер предприятия, които могат да гарантират връщането на заема. Размерът на кредитите беше голям за част от фирмите, които искаха по-малки суми, а отпусканите 100 000 ЕКЮ пък бяха малки за големите фирми. Освен това усвояването на средствата започна в момент, когато настъпи сривът в българската банкова система. Може би вина трябва да се търси и у консултантите, които не проведоха достатъчно широка разяснителна кампания. Направени бяха експерименти със самите банкови служители, обслужващи кредитната линия. Те знаеха много малко за нея. Не става въпрос за лошата информираност на фирмите, това е повече от очевидно.
Изгубени ли са средствата, които са останали по тази кредитна линия?
- Не бих казала, че това са загубени пари, защото ЕС преструктурира помощта за България и ще ги насочи за други сектори. Програмата за 1997 г., която носи името САРА (програма за преструктуриране и за реконструкция на българската промишленост), ще се съсредоточи преди всичко върху консолидиране, укрепване и развитие на финансовия и в частност на банковия сектор. В тази програма съществена помощ за малките и средните предприятия няма. Там обаче има една допълнителна помощ от около половин милион ЕКЮ, която ще бъде дадена на Агенцията за малки и средни предприятия. Целта е агенцията да разработи инструменти, програми и схеми, с които България да кандидатства в ЕС, за да получи пари за кредитни линии. В третата многогодишна програма на ЕС за стимулиране на малките и средните предприятия, която започна от юни т.г., се предвиждат доста инициативи за финансово подпомагане на малките и средните предприятия. Ако страната ни иска да се присъедини, нашето правителство ще трябва да определи програмите, в които иска да участва, и да предвиди средства в бюджета за това. Очевидно отсега нататък ще трябва да свикнем с думичката съфинансиране.
Интервюто взе Мара Георгиева.
Какво искат банките, които финансират малки и средни предприятия у нас?
- Да минимизират риска.
- Да отпускат кредити само при достатъчно сигурни гаранции.
- Да отпускат предимно краткосрочни, а не инвестиционни кредити.
- Да се изградят по-бързо вторични пазари, на които банките да реализират ипотекираното.
- Да има информационна система, по която да проверят всичко за фирмата, кандидатстваща за кредит.
- Да има държавни поръчки, при които се дава гаранция за тегления кредит.
Какви трудности срещат предприемачите при теглене на кредити.
- Липсва им имущество, което да гарантира кредита, ипотеката, която им искат, е много висока.
- Липсват им управленски умения, мениджърите не знаят как да разработят бизнесплан.
- Бързо променящата се икономическа среда не им позволява да си правят планове за бъдещето.
- Високите доскоро лихвени проценти правят невъзможно тегленето на кредити.
- Липсват специални органи, които да оценяват имуществото, предложено за ипотекиране, залагането на имуществото е няколко пъти под реалната му стойност.
- Лизингът не е разработен като схема и практика у нас.
- Процедурата при тегленето на кредити е тромава, дълга, формалностите са многобройни, корупцията в банките е голяма, кредит се отпуска само срещу комисиона.
- Печалбата на фирмите, които работят за вътрешния пазар, е толкова ниска, че не може да покрива лихвата при теглене на кредит.
- Срокът от кандидатстването до разрешаването на кредита е толкова дълъг, че когато получат заема, средствата вече не достигат, за да си покрият разходите.
- Липсва информация кой в България дава кредити и при какви условия.
Данните в двете таблици са от представително изследване на Кореспондентския Евро-Инфо Център при ССИГ, проведено през юни т.г.
Износът на агнешко месо застрашен от конфликта с износителите
Ден преди да изтече срокът за подаване на документите за износ на агнешко месо за страните от Европейския съюз, спорът по правилата за разпределяне на квотата се пренесе в Главна прокуратура. След като бе сезирана от износители, Главна прокуратура обяви, че е поискала от търговското министерство становище по наредбата за разпределение на т.нар. агнешка квота. Обвиненията срещу ведомството са, че разделянето на кандидатите на традиционни и нови износители е противоконституционно поради заложената в него неравнопоставеност на стопанските субекти и противоречи на Закона за защита на конкуренцията. Очакванията, че може да се стигне до отмяна на наредбата и отлагане на конкурса, обаче не се оправдаха. Решение по този въпрос може да вземе Върховният административен съд, който също е сезиран за проблема. В петък обаче главният прокурор Татарчев след нарочна среща с търговския министър Валентин Василев оттегли искането на прокуратурата за преразглеждане на наредбата.
Разделянето на традиционни и новоизносители се налага поради специфичните условия, които се изискват при вноса на агнешко месо в държавите от ЕС. Годишната квота, определена от съюза за България, е общо 5338 тона кланично тегло. Самото налагане на квота е ограничителна мярка спрямо нашата страна. Затова е важно да се постигне максимална реализация на определеното количество, тъй като само по този начин може да се гарантира присъствието на България на европейския пазар. Този пазар е от голяма важност за българския износ на агнешко месо, тъй като цените на него са с около 30-50% по-високи от тези в арабските страни, където също изнасяме животинска продукция. По-голямата печалба на западноевропейските пазари обаче е свързана и с много по-тежки условия и ветеринарни изисквания към износа, особено по отношение на депата, кланиците и т.н. При този износ, поради специалните стокови условия, по икономически път се налага естествен монополизъм, смятат търговски експерти. В Италия и Гърция например има между 5 и 10 фирми, които се занимават с износ на агнета. Според експертите в подобни случаи е трудно да се постигне равнопоставеност, без да се рискува неизпълнение на обемите за износ. Че съществува такъв проблем, се вижда от справката за изпълнението на разпределените до този момент количества. От разпределените от началото на годината 1890 тона по действащата доскоро наредба 80% трябваше да изнесат традиционните износители, а 20% - фирми, които досега не са изнасяли за ЕС. Според експерти старите износители са реализирали около 95% от определеното им количество, докато при новите фирми реализацията е едва около 65 на сто. В новата наредба съотношението традиционни - нови износители е променено съответно на 60:40. С това се цели именно постигането на такъв баланс, който, от една страна, да разчупи до известна степен монопола на традиционните износители, наложен през последните години, а от друга - да гарантира изпълнението на квотата. За да не се допускат случайни фирми, е поставено изискването фирмата да е реализирала износ в други региони. Някои от кандидатите новоизносители са изнасяли агнешко месо в Словакия и Хърватско, където условията по износа са близки до тези на ЕС. В арабския свят също завишиха критериите, твърдят от търговското министерство. Някои от предишните износители (от групировката "Орион") като "Орион комерс" и "Йорданка Тихомирова" също не са изпълнили заявеното количество, заради което в министерството е пристигнал протест от италианската фирма контрагент, която е загубила депозита си по вноса.
Нашият стратегически интерес е да присъстваме на европейския пазар за агнешко месо. В същото време специалистите споделят все по-основателни притеснения, че България няма да покрие и без това ограничената си квота за износ в страните от ЕС. Евентуалното отлагане на конкурса само би усложнило допълнително този процес. Известно е, че пиковите моменти за износ на агнешко месо в този регион са около Великден и Малката Богородица. При първия имаме неизпълнени количества, а с отлагането на разпределението може да изпуснем втория. Големите фирми традиционни износители като "Г. М. Димитров", "Барба Костас", "Експрестрейд" и др. заявиха, че ще бойкотират конкурса, на който трябва да се разпредели износът на 1500 тона. Според тях в навечерието на конкурса в Министерството на търговията били постъпили само две-три оферти. От ведомството обявиха, че в петък са регистрирани около 14 кандидати.
Държавен вестник
ПРЕДСТОЯЩИ ЗАКОНОДАТЕЛНИ ПРОМЕНИ
Срокове
По-важни такси, осигуровки, командировачни и основен лихвен процент
КОМАНДИРОВЪЧНИ ЗА СТРАНАТА
Данните в таблицата са в левове.
ОСИГУРИТЕЛНИ ВНОСКИ.
Осигурителни вноски за лицата, които сами внасят всеки месец 22% от минималната работна заплата като осигуровка за пенсия за изслужено време, за пенсия за инвалидност и за наследствена пенсия за януари, февруари 1996 г. 552 лв. Осигурителни вноски за лицата, които сами внасят всеки месец 32% от минималната работна заплата като осигуровка за всички осигурителни случаи с изключение на трудова злополука и професионално заболяване.
МИНИМАЛНА РАБОТНА ЗАПЛАТА.
ОСНОВЕН ЛИХВЕН ПРОЦЕНТ(проста годишна лихва).
Гражданите ще трябва да декларират недвижимите си имоти наесен
Рая Антонова
До няколко месеца всички граждани ще трябва да декларират недвижимите си имоти, заяви през миналата седмица Дора Андреева, зам.-министър на финансите и началник на данъчната администрация. В момента имотите се водят служебно в данъчните служби. При промяна на собствеността новият притежател е длъжен в двуседмичен срок да подаде декларация пред данъчните. "Не е напълно ясна верността на тези данни. През различните времена, когато са правени оценките, са действали различни наредби. Оценката е правена по различни критерии. Някои имоти са оценявани върху застроена площ, а други върху функционалната", обясни Андреева. Според нея не е сигурно дали се водят всички имоти. Според действащия още от 1952 г. Закон за местните данъци и такси глобата за неподаване на декларация при придобиване на имот е 100-200 лева.
Целта на данъчната администрация е да има представа за имотното състояние на гражданите и фирмите, за да може от началото на следващата година да приложи нов закон за местните данъци и такси. "По законодателната програма на правителството новият закон трябва да бъде приет още до края на 1997 г., за да може да влезе в сила от 1 януари 1998 г.", каза Андреева. Все още не изяснено дали декларирането на недвижимите имоти ще се отнася и за фирмите.
Данъчни оценки близки до пазарните ще има в новия закон. В момента данъчната оценка е стотици пъти под пазарната. Увеличаването на данъчната оценка обаче ще е съпроводено с намаляване на данъчната ставка. "При всички местни данъци драстично ще сменим ставката. Тя ще стане изключително ниска", обясни Андреева. Според нея местните данъци се плащат от всички и затова размерът им трябва да бъде съобразен с възможностите на хората да ги плащат. "Намаляването на данъчната ставка ще има стимулиращ ефект за деклариране на действително договорените цени между страните при прехвърляне чрез продажба", обясни Андреева. Така обаче ще се плаща и многократно повече за общината и за нотариуса. Сега е възможно да се плати според ниската данъчна оценка, защото не е сработил Законът за нотариусите, който повелява пазарна оценка на имотите при покупко-продажба.
Още не е ясно как новите данъчни оценки и по-ниската ставка ще се отразят като цяло на приходите в бюджета. "Те са нищожно малки в сравнение с другите данъци, така че не може да се говори за някакъв особен ефект", каза Дора Андреева. Увеличение на данък сгради обаче трябва да има. "Сега за апартамент 100 квадрата в София данък сгради е 384 лева. На колко билета за градския транспорт е равен този данък", попита шефката на данъчната администрация. Промените няма да засегнат фирмите. "Както и досега, те ще плащат данък сгради върху балансовата стойност на имота си", каза Дора Андреева.
Ще бъде променена и таблицата, по която се плаща такса дарение и данък наследство. При сега съществуващата таблица максималната ставка 50% се прилага за наследства над 120 000 лева и за дарения над 800 000 лева. Голяма несправедливост съществува при облагането с данък при прехвърляне на движими имоти. Сега те се облагат по пазарна стойност, докато за недвижимите имоти важи ниската данъчна оценка. Примерно за апартамент 100 кв.м в София оценката е 40 000 лв. "При новия закон няма да има отделна ставка за облагане при прехвърляне на движими и недвижими имоти", каза Дора Андреева.
Остава проблемът с такса смет.
Тя зависи от данъчната оценка, но по размер е доста по-висока от данък сгради. За София например такса смет е 15 на хиляда за граждани, докато данък сгради е 2 на хиляда. Законът за местните данъци и такси дава право на общините сами да определят ставката на такса смет, така че да покриват разходите си за извозване на сметта. В много случаи обаче размерът на такса смет далеч надхвърля вложеното за извозване. Няма никаква гаранция, че общинските съвети ще намалят размера на такса смет с увеличаването на данъчната оценка. "Предполагам, че в новия закон няма да има промени при определянето и изчисляването на такса смет. Общините пак ще имат самостоятелност", каза Дора Андреева. Въпреки това обаче тя не отхвърли възможността народните представители все пак да наложат някаква горна граница за ставката.
Дора Андреева не се ангажира с твърдо становище дали според новия закон ще се облагат земеделските земи. "Този въпрос е спорен", каза тя. Земеделските земи са освободени от данък, въпреки че данък сгради се плаща за парцели във вилни зони. През годините от 1990 г. насам периодично възникваше идеята да се облагат земеделските земи. Целта е да се стимулира тяхното използване, а ако не се използват, да се продават.
Кабинетът обясни как се плаща авансов ДОД
Олга Раева
От каква база да започва удържането на авансов данък върху общия доход на доходи от граждански договори, свободни професии, от продажба на произведения на науката, културата, изкуството, от наеми определи кабинетът миналата седмица. Министрите приеха промените в правилника за прилагане на Закона за ДОД.
Преди последната промяна в закона авансовото облагане започваше, ако след приспадане на нормативно определените разходи доходът надвишава годишния необлагаем минимум. Чак след като доходът надхвърли това ниво, започваше удържането на 10% (за доходите от наеми - 15%). Логиката бе, че не може да се облага доход, който в течение на годината е под необлагаемия минимум, защото в такъв случай може да се окаже, че данъкът е удържан неправомерно и трябва да се връща. Връщането обаче става в продължение на месеци, а това е във вреда на данъкоплатеца.
С промените в закона от месец май депутатите въведоха друг принцип - авансовото облагане да върви през годината при надхвърляне не на годишния необлагаем минимум, а на част от него - пропорционална на времето, за което е получен доходът. Формулировката в закона беше мъглява, а забавянето на промените в правилника предизвика объркване, защото законът влизаше в сила от 1 юни, а промените в правилника се приемат едва сега. При всички положения обаче е ясно, че при новия начин на авансово облагане съществува вероятност да се обложат с данък доходи, които в края на годината няма да надхвърлят необлагаемия минимум.
Сега вече месечният доход ще се облага, ако надхвърли 1/12 от необлагаемия минимум. При сега действащата таблица това означава доход над 50 000 лева. Изхожда се от предположението, че всеки месец лицето ще взима над 50 000 лева, за да може в края на годината да надхвърли необлагаемия минимум. Ако доходът се получава за няколко месеца, "месечните" необлагаеми 50 000 лева се умножават по броя на месеците, и ако доходът надхвърля тази сума, едва тогава се облага авансово. Разбира се, преди облагането се приспадат необходимо присъщите разходи, които законът признава. За заетите на граждански договор и свободни професии те са 30%, за доходите от наеми - 20%, а за доходите на дейците на науката, културата и изкуството - 50%.
Удържаният данък се внася до 10-о число на следващия месец след получаването на дохода. Когато наемателят е фирма, тя удържа и внася данъка в данъчната служба по местоживеене на наемодателя. В останалите случаи задължението за внасяне на данъка си е на хазаина.
САЩ търсят решение на кризата в Камбоджа
Камбоджанският премиер Хун Сен се срещна с тайвански инвеститори и ги успокои, че затварянето на тайванското представителство в Пном- пен няма да наруши установените досега търговски отношения. Хун Сен нареди представителството да бъде затворено след обвиненията, че подкрепя силите, лоялни на сваления на 6 юли първи министър-председател Нородом Ранарид.
Хун Сен изрази мнение, че няма никакви пречки за продължаване на търговските контакти, а дори и за разширяването на инвестициите в страната. Тайван е най-големият чуждестранен инвеститор в Камбоджа. В изявлението си Хун Сен не спомена нищо за отношенията с АСЕАН. Организацията на държавите от Югоизточна Азия предвиждаше присъединяване на Камбоджа, но поради нестабилната обстановка там засега то се отлага. Япония също обяви, че ще спре помощите, докато не бъде възстановено спокойствието в страната.
Междувременно американският държавен секретар Мадлин Олбрайт изпрати в Пном- пен делегация, която да търси възможности за излизане от кризата. Дипломатът Стивън Соларц съобщи, че спорещите камбоджански партии вече проявяват известна склонност за постигане на компромис, но постигането на политическо споразумение поне засега е невъзможно.
Хун Сен е изразил принципното си съгласие да разоръжи местните милиции и да издаде указ, който да забрани на армейските офицери да заемат висши постове в политическите партии. Освен това на парламентарните избори, насрочени за май 1998 г., трябва да бъдат допуснати представители на всички партии и живеещите в изгнание политици. Също така американските представители ще сътрудничат активно с АСЕАН за разработване на нови инициативи за възстановяването на спокойствието в Камбоджа.
Спряно е строителството на еврейски квартал в Ерусалим
Израелският премиер Бенямин Нетаняху съобщи, че ще спре изграждането на спорен еврейски квартал в Източен Ерусалим. Тази негова стъпка беше посрещната с одобрение в Съединените щати и арабския свят.
Проектът предвиждаше американският магнат от еврейски произход Ъруин Московиц да започне строежа на квартала в близките дни. Това решение предизвика яростната реакция на палестинските власти и живеещите в квартала 11 хиляди араби. Съветникът на палестинския лидер Ясер Арафат Ахмед Тиби нарече проекта "обявяване на война", като припомни, че близкоизточният мирен процес беше замразен през пролетта именно заради еврейско строителство на хълма Хар Хома.
Палестинският финансов министър Мохамед ал Хашашиби каза, че палестинските власти ще се съпротивляват с всички възможни средства. Подложен на натиск, Нетаняху се съгласи да спре строителството. Според говорителя на израелския премиер Давид Бар-Илан решението е взето именно поради желанието да се работи за пълно разрешаване на арабско-израелския конфликт. Засега Нетаняху отхвърли възможността за спиране на строителството в Хар Хома. Организацията за освобождение на Палестина иска Ерусалим да стане столица на бъдеща палестинска държава и затова отхвърля каквото и да е еврейско строителство в източната арабска част на града.
Промени в рекламната политика на БНТ
"Медиа транс" дължи $240 хиляди на държавната телевизия
Алексей ЛАЗАРОВ
Новото ръководство на БНТ пое курс към промени в рекламната политика на телевизията. "На първо време ще премахнем депозитите за рекламните агенции и медиашоповете", заяви миналата седмица новоназначеният главен мениджър на държавната медиа Петър Курумбашев, в чиито задължения влиза и контролът на дирекция "Маркетинг и продажби". Според валидните сега изисквания всяка агенция, която сключи договор с БНТ, трябва да внесе депозит от 120 хил. долара като гаранция, че ще изпълнява стриктно поетите задължения.
Предвижда се отмяната и на действащото в момента условие в правилата за продажба на рекламно време за задължителен едногодишен опит на рекламния пазар. Според г-н Курумбашев подобно изискване е "идиотско". Желанието на ръководството е промените да се направят незабавно, но това ще стане само ако всички агенции, които имат сключен договор с БНТ, са съгласни с тях. Иначе новите условия ще станат факт от началото на следващата година.
Ръководството на БНТ издаде миналата седмица заповед, която забранява големите договори за спонсорство на програмите на телевизията да минават през посредник. Според Петър Курумбашев те трябва задължително да се сключват директно между двете организации. За пример главният мениджър на държавната телевизия посочва отношенията между БНТ и Булбанк. Миналата година между тях имаше сключен директен договор за спонсорство, а тази година като посредник се е появила медиаагенцията "Медиа транс". "Интересно какво в случая ни помага "Медиа транс. Ние може би не се познаваме добре с Булбанк ли", пита реторично Курумбашев. По същия начин е сключен и спонсорският договор с авиокомпания "Балкан". Според ръководството на телевизията, когато има две големи държавни структури като БНТ и Булбанк, те не би трябвало да имат нужда от посредници, за да сключат договор. "Когато има посредник, познайте каква е причината", намекна за тъмни сделки Курумбашев.
Същата агенция разгневила главния мениджър и по друг повод: "Установих, че най-големият медиашоп - "Медиа транс", е длъжник на националната телевизия с 240 хил. щатски долара, заяви Курумбашев. Той е изпратил писмо до агенцията, с което я уведомява, че ако в седемдневен срок те не изплатят тази сума, схемите им за излъчване на реклами ще бъдат спрени. Ръководството на БНТ освен това заплашило, че ще предупреди клиентите на близката до "Крес" агенция да пренасочат бюджетите си към други медиашопове, за да не бъдат ощетени от подобна мярка. След среща с изпълнителния директор на агенцията обаче конфликтът бил изгладен и се стигнало до споразумение дълговете да бъдат погасени до края на август. Миналия петък е бил подписан и протокол за изплащане на задълженията. Според шефа на "Медиа транс" Иво Цеков сумата, която агенцията трябва да изплати на БНТ, реално е по-малка, тъй като и телевизията имала задължения към агенцията. Въпреки че беше постигнато споразумение и БНТ не уведоми партньорите на "Медиа транс", г-н Цеков изпрати миналата седмица писмо до тях, в което се казва, че "текущите и бъдещите рекламни поръчки на клиентите на "Медиа транс" за 1997 г. са гарантирани".
Петър Курумбашев освен това получил уверения от шефа на агенцията длъжник, че оттук нататък отношенията им ще бъдат стриктни. От своя страна главният мениджър го уверил, че правилата на БНТ също ще бъдат прилагани много стриктно и че схемите за излъчване на реклами ще бъдат спирани за всеки, който не се е издължил в края на месеца. "Не е възможно в момента, в който имаме дългове от над един милиард лева към БТК, да имаме длъжници, които имат да ни дават 500 млн. лв. Не знам на какво са разчитали досега, но оттук нататък няма да разчитат на това! БНТ безлихвени кредити няма да раздава! ", заяви Курумбашев.
Недоволство у главния мениджър предизвиква и дейността на рекламния отдел на БНТ. "Бесен съм от работата на дирекция "Маркетинг и продажби", каза Курумбашев и обясни, че според него има предавания, които са много добре продаваеми, а в тях има неприлично малко реклама.
До назначаването на титуляр за шеф на "Маркетинг и продажби" той ще се намира под прякото наблюдение на Курумбашев. Самият избор на рекламен директор ще стане след конкурс. "Досега всички управляващи разглеждаха дирекция "Маркетинг и продажби" като място, където могат да назначат свой човек, и схемата, която се е въртяла досега, да продължи да се върти по същия начин. Това оттук нататък ще е тежка илюзия", смята Курумбашев.
"Искам да намеря човек, който по възможност да не е свързан с някои медиашопове, общо казано, чист и некорумпиран човек с нужните качества", заяви пък генералният директор на БНТ Стефан Димитров.
Едновременно с оправянето на бакиите в рекламата на държавната телевизия проблеми създават и планираните съкращения. Според главния юрисконсулт на БНТ Радомир Чолаков правните проблеми, с които се сблъскват по този повод в БНТ, стоят и пред държавата като цяло. Според него е очевидно, че в условията на валутен борд трябва да се упражнява рестриктивна политика, а в същото време Кодексът на труда е силно социално ориентиран и може да действа удачно само в едно свръхбогато общество. Въпреки това обаче съкращенията ще бъдат извършени според новия генерален директор така, че да обслужват новата програмна схема.
НАКРАТКО
"Най-проблемното място е на шефа на новините", каза на пресконференция Стефан Димитров. "След като бъде избран, той ще предложи своя концепция. Не ми се ще да кипи безсмислен труд в телевизията". Тв-ръководството потвърди, че "Панорама" минава в петък, "Отзвук" става по-къс и ще коментира новината от деня, "Открито" ще бъде в друг вариант. "Съкращенията ще бъдат направени така, че да обслужват новата програмна схема на Канал 1 и Ефир 2", уточни Димитров.
Закупуването на рекламно време в БНТ за рекламните кампании на "Загорка" до края на годината ще се извършва от рекламната агенция "К реклама", един от лицензираните от телевизията медиашопове. Прогнозираният бюджет на бирената компания до началото на 1998 г. е около 300 хил. долара.
"От 21 юли мултинационалната рекламна агенция TBWA International се кооперира с Hager grup за съвместна дейност", каза управителката на Hager в София Кристина Друмева . С тази сделка се обединяват клиентите на двете рекламни вериги. TBWA International вече има свои агенции в Полша, Унгария и Чехия. Придобиването и на Hager Network усилва позициите на фирмата в Централна и Източна Европа. Общият регионален бюджет ще бъде 75 млн. долара, а новите клиенти ще са Henkel, Novartis, Nissan и Absolut vodka. TBWA International, която е част от Omnicom group Inc., е сред 15-те най-големи вериги от рекламни агенции в света с офиси в над 50 държави.
Ще искаме оставките на тв-шефове и водещи журналисти, които откажат да декларират, че не са били агенти на ДС, заявиха членове на сформиращото се обединение "Промяна" в БНТ. За временен шеф на синдиката е избран редакторът от Ефир 2 Лъчезар Младенов. Според "Промяна", докато се приеме новият медиен закон, можело да се вземе вътрешно решение за декларациите.
Допълнение към Закона за авторското право внесе в комисията по медии и култура нейният председател Стоян Райчевски. Той предлага да се въведат задължителни стикери с хологенна защита за всички звуко- и видеоносители в България, за да се сведе до минимум интелектуалното пиратство.
Сделката с "Нова TВ" се крепи на словесна еквилибристика
Комисията по бюджет и финанси на столичната община ще проверява финансовото състояние на столичната "Нова телевизия", стана ясно миналата седмица. Седмица по-рано кметът получи мандат да преговаря за покупната цена на телевизията. Решение на столичните съветници по сделката ще може да се очаква едва след края на проверката. Все още не се знае и кой ще е обектът на проверка за финансово състояние. Преди две седмици те гласуваха решение, с което изразиха принципното си съгласие да бъдат купени 25% от акционерното дружество "Нова телевизия - първи частен канал".
Всъщност преди да започнат проверка на финансовото състояние на "Нова ТВ", общинарите трябва да си отговорят на няколко въпроса - дали това, което купуват, е наистина телевизионният канал "Нова ТВ", какво ще им струва покупката и какво ще спечелят кметството и софиянци от това.
През цялата минала седмица общинари и самият кмет обясняваха, че сделката за покупка на телевизията не е сключена и че тепърва ще се търси отговор на въпроса икономически целесъобразна ли е тя. През това време обаче никой не се замисли, че общинарите приеха решение за покупка на акционерно дружество, което не е собственик на тв-канал. Дружеството наистина съдържа в името си "Нова телевизия", но това не означава, че то притежава лиценза за излъчване на НТВ или техниката й. Това е все едно някой да регистрира фирма с името например "БНТ - единствена национална телевизия" АД и да твърди, че ако заедно с БНТ купи част от акциите на дружеството, той е станал собственик на част от Българска национална телевизия. Лицензът за излъчване на "Нова телевизия" е издаден на името на "Мултимекс" ООД - фирма, собственост на Дарко Таминджич. По-голямата част от техниката пък се притежава от фирмата "Нова телевизия" ЕООД, собственост на Милош Збугнович - братовчед на Дарко Таминджич. Тези две фирми наистина са собственици на акциите в дружеството, което Софиянски иска да купи, но ако той стане съдружник с тях, това няма да означава, че той ще стане собственик на техните собствености. Аналогичен пример би бил някой, който купува част от държавно предприятие, да претендира, че след като става съдружник с държавата, става и собственик на част от сградата на Министерския съвет, да речем.
Играта на думи.
Имаше и едно друго словесно упражнение, на което бяха обект софийските данъко-платци. Застъпниците на идеята столичната община да купи част от канала упорито намекват, че след като телевизията стане отчасти общинска, тя ще стане почти обществена. А между понятията общинска и обществена има само разлики, и то големи.
Дори ако се приеме, че Софиянски прецени да не купува "кухото" дружество "Нова телевизия - първи частен канал" и реши наистина да стане собственик на част от "Нова тв", купувайки дялове от фирмите - собственици на лиценза и техниката, въпросът защо се прави това продължава да остава без отговор. Почти сигурно е, че общината няма да спечели пари - на "Нова ТВ" й трябва още дълго време, докато започне да печели толкова, че да дава на собствениците си прилична печалба.
Единственият аргумент, който Софиянски дава в докладната си записка, е, че "участието на СО като акционер в медии с регионален характер би довело до по-добро взаимодействие между столичната администрация и гражданите".
Приносът в теорията "няма безплатен обяд"
В интервю за "Дарик" радио миналата седмица Стефан Софиянски заяви, че твърдата му позиция е, че "не става въпрос за пари". "Общината в никакъв случай няма да вади пари и да взима дял", обясни кметът. Според него сделката може да стане по пътя на "апортното участие", т.е., като софиянци внесат в капитала на дружеството някаква собственост. Това обаче не може да е оправдание пред столичани. Дали те ще се лишат от един милиард лева или от сграда за един милиард лева, общо взето, няма никакво значение. Защото сградата, която ще даде общината, ще стане собственост на дружество, върху чието управление няма да може да се влияе по никакъв начин. Нищо не може да попречи на мажоритарния му собственик - Дарко Таминджич, да "осребри" тази сграда, като я ипотекира срещу кредит в някоя банка (може и общинската).
Въпреки всички недоразумения около сделката за "Нова TВ" има и един положителен факт - тя беше огласена, преди да е станала факт. А това дава възможност многото въпроси около сделката да получат отговор и хората, от които зависи дали тя да се сключи или не, да имат достатъчно време да помислят какъв е смисълът от това столичната община да субсидира една изцяло частна фирма. И то при доста съмнителни изгледи вложените средства на софиянци някога да се възвърнат.
Валери Найденов е с най-големи шансове за главен редактор на "24 часа"
Деница Грозева
Сегашният главен редактор на вестник "Континент" може да се върне във всекидневника на пресгрупата, ако преговорите, които текат в момента с немската медийна групировка ВАЦ, завършат с приемане на условията и от двете страни. Г-н Найденов не беше намерен за коментар поради ангажименти в чужбина. След като в началото на месеца ВАЦ купи и останалите 30 процента от пресгрупа "168 часа", смяната на Петьо Блъсков стана належаща. Причината - политическата и финансово-икономическата ангажираност на досегашния началник. С анонса за овакантяването на ветровития пост в оборот като евентуални наследници влязоха имената на Иво Инджев, Борислав Джамджиев, Валери Запрянов, Венелина Гочева. Немските собственици предпочетоха да обсъждат сериозно номинацията на Валери Найденов. Пишещи източници твърдят, че първият главен редактор на шарения таблоид е склонен да приеме със съгласието на екипа, който "отвлече" преди време в "Континент".
До края на тази седмица в Есен ще бъде решено от собствениците Ерих Шуман и Гюнтер Гроткамп дали условията за смяна на екипа са изпълними. Освен това преговорите включват и много други изисквания, от които ще зависи окончателното решение.
Според добре осведомени завръщането на Найденов в шефския кабинет на "24 часа" е почти сигурно. Щастливият край обаче може да не се състои, ако Петьо Блъсков остане в пресгрупата като съуправител, независимо от факта, че е лишен от правото да взима управленски решения. Отношенията между Найденов и бившия началник не са добри. Ситуацията се усложнява допълнително от професионалната ревност между бившите колеги и настоящи конкуренти от "Континент" и "24 часа".
След като бъде решен въпросът с главния редактор на в. "24 часа", ще се търси нов шеф на седмичника "168 часа". Основният критерий на германците е на вестникарския пост No1 в "24 часа" да застане политически и икономически необвързан журналист. Краткият им местен опит засега не ги прави оптимисти по отношение на избора.
Как да променим националния стереотип
Румяна БЪЧВАРОВА
Дебатът сред обществеността за необходимостта от актуалните публицистични предавания на БНТ се превърна в лакмус за намеренията на управляващите за медийното пространство. Всеки опит да бъдат премахнати тези предавания от програмната схема, оправдан или не, винаги се е тълкувал като посегателство върху свободата на словото. Най-новата ни история показва, че в българската действителност политизирането на една теза най-често е водило до нейното компрометиране.
Едва ли са много хората, които ще отрекат, че всеки генерален директор на БНТ има право да променя програмата, за да придобие тя нов облик. Има популярни предавания, които нямат необходимите качества. Освен това промените в програмната схема на ЕДНА национална телевизия не могат да стават без убедителни аргументи и предварителна подготовка. Консенсусната теза за необходимостта от общи и цялостни промени в БНТ неочаквано в средата на лятото бе сменена с темата за наложителното програмно преструктуриране на основните публицистични предавания. Появила се в пресата, тази идея веднага бе защитена от политиците, избързали да приведат безброй подкрепящи я аргументи, преди да се чуе мнението на новия генерален директор. А в такава поредица на фактите професионалните аргументи губят своя смисъл.
Следейки развитието на медийната ситуация в страната, агенция "Маркет тест" проведе национално представително проучване за определяне характеристиките на предаванията от актуалната телевизионна публицистика и техните водещи. Данните показват следното: Зрителите над 18 години в своята голямата част - 70% , намират за неудачно предложението актуалната публицистика да отпадне от екрана, 43% желаят тя да остане в досегашния времеви пояс на излъчване. Обзорното предаване "Панорама" предпочитат да гледат в съботния ден 48% от всички телевизионни зрители. Предаванията, без които БНТ не може, са: на първо място "Панорама", на второ "Открито" и на трето "Отзвук".
Тези данни показват, че познатият ни модел на тeлевизионна публицистика е станал еталон за българския зрител. И това не е изненада за никого, запознат с консервативната нагласа на българина. Евентуалните промени в досегашната схема се подкрепят предимно от зрителите между 18 и 30 години. По силата на своя възрастов стереотип те следят политическите предавания непостоянно и дори и да се направят промени във времето и продължителността на излъчване, младите хора отново няма да са сред най-постоянните им зрители.
Какви са според резултатите от проучването характеристиките на публицистичните предавания? Най-големите им достойнства са, че имат добри водещи и са професионално направени. В най-слаба степен те се определят като обективни и оригинални.
Какви са телевизионните водещи?
Според зрителите те са най-вече професионалисти и добре стоящи на екрана симпатични хора. В най-слаба степен са независими. Ниската оценка за независимостта на журналистите не се свързва с високите стойности, определени за техния професионализъм.
Какво на практика следва от тези резултати? Представените данни не трябва да се тълкуват като аргумент срещу промените в програмната схема на телевизията, а като опит да се поставят тези промени в контекста на зрителската реакция. Това означава, че преди да се предприеме една или друга програмна реформа, е добре да бъде съобразена с целите на новото й конструиране.
Преместването на сега съществуващите публицистични предавания в по-малко гледани часови пояси и в необичайни дни би могло да постигне поне две неща. Първо - да намали интереса на българите към политиката, което ще стане прекалено бавно. Второ - да научи политиците да използват по-малко телевизионния екран. Това би се постигнало изключително трудно.
Преодоляването на досегашната политизация в телевизионната програма не е кауза без основание. И ако целта е ясна, защо да не се дискутират начините за нейното постигане?
Данните са от национално представително проучване на агенция "Маркет тест" сред 1112 души над 18 години, проведено от 18 до 21 юли.
Войната за вирусите
В последните години антивирусният софтуер извървя трудния път от простата защита на файлове до защитата на групов и мрежови софтуер, "заключването" на сървъри, Java аплети и компоненти на "ActiveХ". Вирусът, който мъчи големите компании в този бизнес, обаче са безкрайните съдебни дела между най-големите в бранша.
Компанията Symantec (www.symantec.com), водещ производител на антивирусни програми, заведе на 21 юли дело срещу другия голям в този бизнес - McAfee (www.mcafee.com), които в последните години вървят стремително нагоре. Обвинението - от Symantec твърдят, че повечето продукти на McAfee са базирани на откраднати от тях кодове. Компанията McAfee пък веднага обяви, че ще заведе ответно дело за клевета и намеса в делата на компанията. Ироничното е, че и срещу двете компании се води трето дело - от американската компания Trend Micro, която наскоро получи патент за своята техника за откриване на компютърни вируси.
Всъщност искът на Symantec е внесен още през април тази година и в него се твърди, че продуктът на McAfee PC Medic 97 съдържа кодове, взети от софтуера на Symantec Norton CrashGuard. С внасянето на допълнителен иск от 21 юли Symantec атакува и други продукти на конкурента си, включително тяхната най-добра антивирусна програма - VirusScan.
Според Питър Уоткинс, генерален мениджър за мрежовата сигурност в McAfee, твърденията на Symantec са "абсолютно със сигурност" неверни. Според Symantec обаче независими експерти са установили, че някои части от антивирусните програми на двете компании са абсолютно еднакви, включително погрешно написани думи. Американският съд ще се произнесе на 29 август, когато ще стане ясно дали на McAfee ще бъде забранено да продава свои продукти, съдържащи спорния код, както и да извади от употреба всички копия на програми, които го съдържат.
