Петко Георгиев изтъкна и основните според него предимства на закона:
"Проектът е далеч от окончателния си вариант и има още много да се работи по него", обясни на авторите на закона Петър Пунчев - съсобственик на радио FM+, който представяше на дискусията Сдружението на частните радиостанции. "Законът обхваща теми, които ми се струват несъществени да присъстват", каза той, имайки предвид частта от проекта, която регламентира "новите технологии" в радио- и телевизионното разпръскване. В тази глава от проектозакона влизат дигиталната и спътниковата телевизия и Интернет. Според г-н Пунчев българското медийно пространство има нужда и от държавни медии освен от частни и обществени. "Няма нищо лошо да има едно радио, за което да се знае, че защитава интересите на правителството", смята шефът на FM+. Сдружението на частните радиостанции, което той представляваше на дискусията, се обяви срещу един елемент от начина на финансиране на обществените медии. Проектозаконът на "Свободно слово" предвижда средствата за тях да идват от фонд "Обществени медии и нови технологии". Парите в него се събират от такси, които всички ще плащат, субсидии от държавния бюджет, процент от годишните такси на лицензираните радио- и телевизионни станции и ред други начини. Според Петър Пунчев планираният начин на финансиране създава неравнопоставеност между частните и обществените медии, защото БНТ и БНР освен субсидията от фонда имат право и да излъчват реклами. Шефът на FM+ смята, че изходът от това положение е или да се забрани на обществените медии да излъчват реклами, или от фонда да се плащат субсидии и на частните радиостанции и телевизии според техния рейтинг. Секретарят на "Свободно слово" Петко Георгиев обаче не се съгласи с това - той обясни, че ако се приеме това предложение, ще се създаде неравнопоставеност между двата типа медии. Според него в закона е предвидена достатъчна гаранция, като е казано, че обществените медии се задължават да излъчват по-малък обем реклами. Срещу това предложение се изказа и един от основните идеолози на закона - Светлана Божилова. Тя беше и консултант по изработването на сега действащия закон за радио и телевизия. Според нея тогава "политическата конюнктура" е попречила вижданията й да залегнат в "Гордостта на Клара". Хората, следили приемането на този закон, ще я запомнят с това, че винаги, когато й се задаваше въпросът "защо в този текст е записано, че... ", тя отговаряше с "Така е в Европа!"
Подобен беше и аргументът й против предложението на Петър Пунчев. Тя обясни, че това го няма никъде в Европа. Освен това г-жа Божилова смята, че функциите на обществените медии са повече и затова те имат нужда от повече пари.
Представителят на сдружението на частните радиостанции се обяви и против едно от изискванията за получаване на лиценз, залегнали в закона. В чл.94 от него се казва, че "при лицензирането Националният съвет за радио и телевизия (НСРТ) дава приоритет на кандидати, чиято програмна концепция се доближава до изискванията на обществените оператори". Според проекта на "Свободно слово" обществената медиа е независима от политически партии, от "външни стопански или други интереси", поддържа националния и самобитен характер на разпространяваните програми и пр. "Така е например във Франция", отговори дежурно Светлана Божилова.
Петър Пунчев заяви, че не вижда смисъл и в изискването кандидатите за ефир да представят в НСРТ документ, който да доказва, че техният проект е осигурен финансово на 75% за първата година на излъчване. Той разказа, че когато радио FM+ е стартирало, собствениците му са имали само три хиляди лева, но това не пречи днес радиото да е сред първите в София.
"Това го има навсякъде в Европа", "така е в страните от Централна и Източна Европа" и "така ни задължава Европейската конвенция за трансгранична телевизия", бяха основните елементи в изказването на Светлана Божилова - преподавател във Факултета по журналистика и масови комуникации. Според нея програмната схема на кандидатите за ефир трябва да се взима предвид при лицензирането им, защото ресурсът за излъчване на радио или телевизия е ограничен и "Обществото трябва да знае какво влиза във всеки дом".
Големият обем на закона (над 200 членове) направил впечатление на Румен Янев от радио "Тангра". Според него би било удачно, ако в закона залегнат само най-основните положения, а подробностите се уредят в правилник към него. Според Петко Георгиев обаче в българската правна практика почти винаги се получавало така, че правилникът да подменя и изменя закона. В рамките на шегата секретарят на "Свободно слово" пое ангажимента на следващото обсъждане проектът да е по-малък от сегашните 35 страници, дори и да се наложи да намали големината на буквите при отпечатването му.
Обемът на закона освен всичко друго запраща окончателното му приемане далеч, далеч напред във времето. Депутати от СДС неведнъж са заявявали, че именно изготвяният в момента проект на "Свободно слово" ще се радва на законодателното им благоразположение. Вариантът на гражданското сдружение обаче все още се намира в странна безтегловност нейде из правния мир. Той хем е внесен в Парламентарната комисия по културата и медиите, хем още се доработва. Когато се завърши окончателно, той ще започне да се разглежда първо в комисиите на Народното събрание, а след това в пленарната зала. Сега-действащият закон за радиото и телевизията пък отне на предишния парламент близо две години, а в него има почти два пъти по-малко текстове.
Ако медиите бяха ресторанти, а готвачите пишеха закони
Ако синдикатът на готвачите приемаше закон за готварството и всяко направление даваше своите виждания върху закона, без преди това да е уточнена рамката му (какво регулираме и защо), нещата щяха да изглеждат горе-долу така: Асоциацията на френските готвачи щеше да поиска забраната на готвенето на жаби, италианското лоби - на охлюви, американците щяха да поискат забрана на пълномаслените продукти и тлъстото месо. Индийците щяха да забранят телешкото, арабската секция - свинското, китайците - пърженето в маслена баня, вегетарианците - ..., суровоядците - ..., и т.н. Така най-накрая, ако българското сдружение "Свободен вкус" например реши да направи закон за готварството, съобразен с "всички европейски и световни тенденции", ще се получи закон за пълна забрана на готвенето (следователно на яденето).
Въпреки добрите намерения и по същество прогресивното желание да се отчетат многообразията от вкусове би се родила ненужна компилация от виждания, всяко от които (поотделно) отговарящо на вкусовете в различните култури, но, взети заедно, лишаващи гозбата от продукти. Също както при лекарствата - в малки дози те са полезни, но взимани с пълни шепи, те се превръщат в смъртоносна отрова.
На смъртно легло ли е "Епъл"
Който и да наследи Джилбърт Амелио на президентския пост в "Епъл" (Apple Computer Inc. - www.apple.com), ще трябва да се справи с трудната задача да съживи или поне да отложи изглеждащата неизбежна смърт на компанията. Новият президент на компанията ще трябва да свърши това с намалелите наполовина приходи на "Епъл", които за текущата година се оценяват на 8.5 млрд. долара. Напълно вероятна е обаче и възможността "Епъл", които създадоха персоналния компютър в този вариант, който се ползва в момента, да фалира.
На 9 юли Джилбът Амелио подаде оставка, след като 17 месеца се опитваше да направи "Епъл" отново печеливша. Заедно с него си отиде Елън Хенкок, изпълнителен вицепрезидент по технологиите. Временно управлението на компанията пое Фред Андерсън, изпълнителен вицепрезидент и главен финансов ръководител. Според говорител на компанията основателят на "Епъл" Стив Джобс, който бе съветник на Амелио, ще получи по-голяма роля в управлението на компанията.
Новият шеф на компанията ще трябва да избере между два пътя - първият е "Епъл" да се превърне в специализиран компютърен производител и на по-късен етап компанията да бъде продадена, както се случи с Commodore International Ltd., които също бяха сред първите на пазара на персонални компютри. Другият вариант е цялостното преструктуриране и реформиране на "Епъл", както направиха Wang Laboratories Inc., преди време също значима сила сред производителите на РС-та.
Засега финансовото състояние на "Епъл" не е катастрофално - проблемът е, че компанията трудно ще предложи нова технология, която да се пребори с маркетинговото и техническото превъзходство на компании като Microsoft Corp., Intel Corp. и Compaq Computer Corp. Но ако "Епъл" не намери верния път, това не означава, че ще изчезне от пазара, подобни компании обикновено биват поглъщани от конкурентите. Единият от вариантите е софтуерната компания Oracle Corp. да купи "Епъл" и да ползва готовите технологии за производство на мрежови персонални компютри с ниски цени.
Ако "Епъл" не бъде продадена, твърде вероятно е да я сполети съдбата на Commodore International Ltd. През 80-те години Commodore произвеждаха евтини домашни компютри, а моделът им Amiga и досега се смята за много добро средство за създаване на компютърна анимация. В началото на 90-те Commodore фалираха, а правата за производство на Amiga преминаха през две компании. Дори и в момента десетки хиляди потребители, предимно в Европа, ползват Amiga, давайки хляб на малки софтуерни и хардуерни компании, които захранват тези потребители.
Друг вариант за развитието на "Епъл" е компанията да се раздели на две - едната от новите компании да произвежда хардуер, а другата - софтуер. През 70-те и 80-те години Wang Laboratories Inc. бяха една от най-големите компютърни компании и произвеждаха миникомпютри и терминали. Бумът на персоналните компютри доведе до фалита на компанията през 1992 г., след това тя се преструктурира, използвайки софтуерната си технология, и се превърна в сравнително успешна софтуерна компания.
Във всеки случай в момента акциите на "Епъл" в Ню Йорк са на най-ниското си ниво от 12 години насам и почти никой от анализаторите на пазара не препоръчва на клиентите си да купуват.
НАКРАТКО
Panasonic пусна в продажба новия принтер TruPhoto. Принтерът работи с топлина при оцветяването и фиксирането на изображенията и използва специална хартия с цена 75 цента за бройка. За разлика от мастиленоструйните принтери отпечатъците на TruePhoto излизат сухи.
Принтерът може да работи с Windows и Macintosh и е оборудван с издателския софтуер PhotoSuite на MGI. С негова помощ може да се променя основният цвят на изображението. Цената на TruePhoto е 450 долара.
Комутаторът CompuSwitch на фирмата Raritan Computer дава възможност за едновременен контрол на няколко персонални компютъра с една клавиатура, мишка и монитор. Ползващите CompuSwitch могат лесно да се превключват от компютър на компютър.
CompuSwitch е много подходящ за малки офиси, работещите в които искат да ползват отделни сървъри, но не желаят да губят пространство с повече монитори и клавиатури. Цената на комутатора е 595 долара.
Американският Национален институт по стандартите и технологиите планира да разработи стандартни компютърни модели за подобряване дизайна на машинните инструменти. До момента този дизайн много често беше почти еднакъв при продукти на различните компании поради някои ограничения на стандартите.
Новите модели ще позволят да бъде съкратено времето от разработването на даден продукт до излизането му на пазара.
Компанията Cray създаде нова серия мащабируеми паралелни суперкомпютри Т3Е-900. Тези компютри са продължение на линията Т3Е(ТМ), които са най-популярните и успешни суперкомпютри в света. Те имат широко разпространение при решаването на научни и технически проблеми в областта на автомобило- и самолетостроенето, химическата промишленост, петролодобива.
Със създадените балансирани компютърни системи Cray е лидер в областта на екстремната мащабируемост. Т3Е включва свръхбързи 450 мегахерцови процесори, най-добрите междупроцесорни връзки и високопроизводителни входно-изходни системи.
Deutsche Telekom предлага телефонни разговори по Интернет
Германският концерн Deutsche Telekom е първата голяма телекомуникационна компания, която ще предложи по-евтини трансатлантически телефонни разговори по Интернет. Първоначално германският комуникационен гигант ще експериментира с 1000 избрани клиенти, чиито разговори по Интернет ще се таксуват по тарифа, която е с 80 процента по-ниска от нормалната.
Използването на Интернет като алтернатива на конвенционалните телефонни услуги ще ожесточи конкуренцията между големите световни телекомуникационни групировки, като се очаква техните печалби да намалеят чувствително. Така с предложената от Deutsche Telekom услуга се очаква цената на телефонно обаждане от Германия до САЩ скоро да намалее от 1.44 германски марки за минута до 24 пфенига. За услугата няма да бъде необходим компютър, от който да се набира специален номер за достъп до мрежата, а ще може да се използва и обикновен телефон.
Компанията отказа да разкрие по-подробно плановете си, като неин представител заяви, че детайлите все още се уточняват. Все пак президентът на Deutsche Telekom Рон Зомер каза, че увеличаването на инвестициите за телефонни разговори по Интернет е приоритет за него. Deutsche Telekom е най-големият Интернет-доставчик в Европа и компанията очаква това също да бъде допълнително предимство пред конкуренцията.
Само преди седмица американската фирма WorldCom International съобщи, че предлага факсуслуги по Интернет, като те ще са с петдесет процента по-евтини.
AT&T и Hewlett-Packard започват съвместен проект за електронна търговия
AT&T Corp. (www.att.com) и Hewlett-Packard Co. (www.hp.com) съобщиха, че ще работят съвместно за подобряване на възможностите за осъществяване на електронна търговия и бизнесконтакти в Интернет. AT&T ще развива мрежата и нейната защита, а Hewlett-Packard ще работи за адаптиране на компютрите на компаниите, които ще работят в Интернет.
Широката дистрибуторска мрежа на Hewlett-Packard ще бъде използвана за маркетинговите програми на AT&T. Hewlett-Packard от своя страна има повече от 15 хиляди дистрибутори, които ще рекламират Интернет-услугите на AT&T. Освен това двете компании ще интегрират технологиите си за създаването на по-надеждни системи за защита на уебсайтовете и намаляване на риска при транзакциите по електронен път.
Тези системи за електронна търговия ще бъдат изградени на базата на SecureBuy Service на AT&T. Партньорите ще работят и с Icat Corp. и други компании, разработващи софтуер за електронна търговия. Изследователските отдели на компаниите ще работят съвместно за подобряване на надеждността и техническите показатели на програмите за Интернет-услуги.
Compaq сваля драстично цените на PC-та си
Производителят Compaq Computer Corporation (www.compaq.com) съобщи, че пуска на пазара 13 нови модела на персоналните компютри Deskpro 2000 и Deskpro 4000. Новите модели включват в себе се високоскоростните процесори Pentium ММХ, подобрена графика и по-бърза памет, като всичко това се предлага на много по-ниски цени от съществуващите досега модели.
Във връзка с новите модели Compaq съобщи, че намалява средно с около 22 процента цените на персоналните компютри, които продава в Съединените щати. Така цената на модела Desckpro 2000 със 166 мегахерцов процесор Pentium, 1.2 гигабайта твърд диск и 16 мегабайта памет е с 16 процента по-евтин и струва 999 долара.
История: най-неблагодарният кандидатстудентски изпит
Политизирането, тежкият академичен стил и робуването на фактологията в учебниците предопределят провалите на прага на Алма матер Веселин ДРЕМДЖИЕВ
През 50-те години в бурен спор Симеон Радев обяснява на големия историк Михаил Арнаудов защо хората предпочитат да четат неговите, написаните почти като роман "Строители на съвременна България" вместо задълбочените трудове на професора: "Ти, като привърженик на немската школа, си по-добър в кухнята на фактите, но едно историческо ястие трябва да бъде сервирано в салона и да е вкусно на всички. " Днес, близо половин век по-късно, българските ученици продължават да поглъщат в уроците огромни порции исторически събития и дати, като на кандидатстудентските изпити разчитат най-вече на късмета си - да им се падне добре наизустена тема. Защото почти нищо не се е променило във философията на преподаване на историята в българските училища. Авторите на учебници, насърчавани от изискванията на Министерството на образованието, продължават да бъдат поклонници на руската и немската концепция, която поставя ударението върху обилното представяне на фактологията, за разлика от англо-саксонската и френската школа, която предпочита да набляга върху механизмите, които пораждат промените в живота на държавите и обществата.
При това положение, колкото и да е парадоксално, най-големи защитници на интересите на учениците са... учителите. Друг въпрос е, че техните възражения по правило се отминават с академично-университетска разсеяност от авторите на учебници, които в най-добрия случай в последната фаза преди издаването канят "методист", който да прецени дали написаното може да бъде безпроблемно възприето от учениците. По-будните учители недоволстват от факта, че въпреки пороя от нови учебници по история недостатъците в тях остават и се задълбочават. Най-сериозният е, че авторските колективи не могат да се освободят от навика си да пишат учебници "за академици". Към претрупването с фактология, която единствено развива механичната памет на учениците, се прибави и вълната от странно звучащи за учебник по история химически и физически понятия. Безспорният хит е от учебника по история на България на Булвест 2000, където се казва, че турското нашествие според историческите документи е безреден низ от набези, сражения и договори, подобен на Брауновото движение.
Още по-внимателните учители намират често и странни логически конструкции, които авторите на учебниците волно или неволно са допуснали. Например в учебника за девети клас обичащият атрактивното изразяване проф. Андрей Пантев твърди, че "френската култура е слугиня на френския абсолютизъм", като една страница след това обобщава, че културата на Франция е образец на цяла Европа, логическият извод от което би трябвало да ощастливи парижките монарси.
Проблемите при написването на учебниците парадоксално се засилват от доходността на авторството. Тя предизвиква обособяването на трайни екипи от специалисти, които често са и идейно близки. Това доведе и да парцелиране на определени периоди от българската и световната история, които авторите ревниво охраняват. Учебникът на проф. Семков потвърждава тази тенденция.
Одисеята с новите учебници по история започна след 1989 г., когато идеологическите рамки бяха пометени. През пролетта на 1992 г. първото правителство на СДС спешно (вероятно затова без конкурс) поръча написването на "свитъци" по българска история, които да заменят остарелия за една нощ стар учебник. Което обаче не оправдаваше факта, че в главата за Априлското въстание бяха пропуснати турските кланета в Батак и в Перущица, както и че се употребяваше удобният за коалиционния партньор на СДС термин османско владичество вместо турско робство. Грешките бяха поправени, когато авторите на свитъците все пак спечелиха конкурса за нови учебници, който беше обявен през същата година от Министерството на образованието. Изключителната деликатност при тълкуването на съвременната история на България обаче предопредели най-опасния недостатък на учебниците - да бъдат в "духа" на идеите на политическата сила, която е на власт. Това не можа да бъде избягнато дори от взетото през пролетта на 1996 г. решение учителите и учениците (каквато е европейската практика) да избират между няколко учебника, одобрени от министерството.
Факт е, че недоволно от "сините" учебници по история, социалистическото правителство проведе, както предшествениците си, Национална конференция на учителите, след която беше дадена директивата за нови конкурси. Случайно или не, но в единия от одобрените учебници - на "Отворено общество", в авторския колектив за първи път е включен действащ български политик. Искра Баева, член на ВС на БСП, пише главата за 9.9.1944 г. и последвалите събития. В резултат - учениците запомнят, че на 9 юни 1923 и на 19 май 1934 са извършени държавни преврати, докато на 9 септември става коренна държавна-политическа промяна.
Днес някои непредубедени историци отново се опасяват, че при новата българска политическа ориентация твърде "неудобно" ще стане преподаването на важни факти от съвременната история като "удушваческите седмици" на белия терор, последвали комунистическия атентат в църквата "Света неделя", както и американските бомбардировки на София през 1943-1944 г., които засягат изключително гражданското население. В България, където, както казва проф.Георги Марков, "съвременната историята е жива", специалистите приемат с големи резерви и препоръката на Европейския съюз обучението по история да не набляга на войните между балканските народи.
Всичко това явно е достатъчна причина през последните години на приемния изпит да не бъдат давани теми от съвременната българска история. Това лято обаче в някои извънстолични университети не са изключени изненади, защото е напълно естествено толкова голям и важен дял от преподавания материал по история да не бъде изключван. Според проф. Милчо Лалков в СУ "Св.Климент Охридски" ще бъде спазена традицията "горещата" съвременна тема да не бъде включвана в заветните запечатани пликове. Всъщност изпитанието да бъде анализирана историята на България от 1944 г. до днес е може би по-голямо за хората от другата страна на кандидатстудентската барикада, защото минути след изтеглянето на темата специалистът по нея от университета изготвя т.нар. План за проверка.
Той е съобразен със застъпените тези и факти в трите одобрени от министерството учебника и се предоставя на проверяващите, които на базата на определените в него критерии поставят оценките на кандидатстудентските работи. ("Капитал" ще публикува в следващия си брой плана за проверка на тазгодишната тема по история в СУ.)
Въпреки всичко продължава почти схоластичният спор между учителите по история и университетските преподаватели за това как трябва да бъде разработена една тема, за да получи шестица. Учителите твърдят, че изискванията на изпита надхвърлят съдържанието от учебниците, че проверяващите имат несправедливо високи критерии, според които в около 20 страници кандидатът би трябвало да блесне с прекрасно владеене на "извори", историография, фактология, способност да анализира. Тези високи критерии в крайна сметка осигуряват успеха на подготвителните курсове на университетските преподаватели.
Те от своя страна твърдят, че подобни обвинения са несправедливи. "Дори 12 страници са достатъчни, за да бъде развита една тема за петица", каза за "Капитал" проф. Милчо Лалков. Университетските преподаватели с право смятат, че равнището на обучение в много училища в страната е ниско и че всъщност това е истинската причина кандидат-студентите да предпочитат подготвителните университетски курсове, които са немалка застраховка срещу неприятни изненади пред "стената на плача" с изпитните резултати.
Вероятно трудността да бъде изработен изпитен критерий "от последна инстанция" за така противоречиво тълкуваните събития от последните 50 години е причината тази тема да бъде избягвана. Въпреки че, ако университетските преподаватели държат да подбират умни студенти, те би трябвало да проверят как кандидатите оценяват и най-новата ни история. Защото без съмнение е по-лесно да се пише по темата "Социално-икономическото и политическо развитие на България 1931 - 1939 г.", отколкото да се отговори на въпроса каква е същността на промяната, извършена в България на и след 9 септември 1944 г. При такъв избор обаче има голям риск от неприятни изненади. Първо, да стане ясно, че голяма част от неблагополучията на кандидат-студентите се дължат не толкова на слабата им подготовка, колкото на не добре избрания модел на преподаване на история, който не стимулира самостоятелно мислене. И второ, преподавателите да си навлекат гнева на силно политизираното общество. Това са твърде много рискове в името на благородната цел да бъде направен най-добрият интелектуален избор.
Отново нищо ново от "възродителите"
Валери Стоянов
Трудно се рецензира книга, подобна на "Заплахата"*. Още самото оформление на корицата с респектиращия червен фон на основното заглавие навява спомен за стотиците брошури на "Партиздат", които запълваха библиотеките на някогашните номенклатурни кадри - една навярно съзнателно търсена алюзия с оглед на адресатите на предложеното четиво. Изглежда, авторът, започнал партийно-политическата си кариера направо от студентската скамейка, е предпочел да афишира своите възгледи дори чрез такъв на пръв поглед незначителен факт, какъвто е външният облик на труда. О.з. генерал-полковник Д. Стоянов, бивш секретар на ЦК на ДКМС, първи секретар на ОК на БКП във Велико Търново, кандидат-член на Политбюро и секретар на ЦК на БКП, но което е по-важно - министър на вътрешните работи тъкмо в годините на ускореното изграждане на "единната социалистическа нация" (1973-1988), бе сред най-осведомените лица от приближените на Тодор Живков по време на "възродителния процес". Логично е да се очаква, че той - подобно на други сведущи по тази тема - ще използва познанията си, за да представи нова информация или поне да даде собствена интерпретация на събитията, разтърсили страната ни в края на комунистическото управление и допринесли de facto за сегашното състояние на нещата, включително за появата на ДПС. Авторът обаче почти не казва нищо, което да не се съдържа в обнародваната вече книжнина. Това е твърде многозначително, ако се съпостави с намеците на неговите литературни предшественици за ролята на висши партийни функционери при масовото преименуване от 1984-1985 г. Всъщност интерпретация има и тя проличава по избраното подзаглавие. То сугестира определен отговор, доразвиван във всяка глава, откъдето читателят следва да заключи, че едва ли не само борбата с турския национализъм е довела до "възродителния процес". Неговото начало се търси в "стихийното и масово" покръстване на 200 000 българи мюсюлмани през 1912-1913 г. - едно "движение", което според генерал Стоянов възникнало "спонтанно" под напора на българските военни победи. Така е прокаран мост и в терминологично отношение - през 1985 г. също се говореше за доброволното "спонтанно и масово движение" на "отхвърляне на турско-арабските имена". Авторът се позовава на Карнегиевата анкета, за да покаже като какви били възприемани помаците от непредубедените чужди наблюдатели. Но той забравя да отбележи, че там има и раздел за "Принудителното покръстване по време на балканските войни на помаци от българи", така че "уникалността" на явлението лесно може да се обясни.
A propos терминологията е абсолютно същата, каквато я помним отпреди десетилетие - едно свидетелство за непроменено светоусещане и манталитет, хвърлящо съмнение върху много твърдения на автора, особено след като не са подплатени с автентичен документален материал. На места хронологично е объркана причинно-следствената връзка, някои факти са премълчани или омаловажени, за да изпъкнат други, не липсват и грешки при названия и цифрови данни, което показва, че е ползвана главно информация от публикувани вторични извори. Всичко това допълнително затруднява прочита и критичната оценка на едно такова писание. И ако в определянето на българската държава като "едно-" и "етнонационална" може да има известен резон (държава на една водеща нация, образувана на етническа основа), то пояснението, че под "тюркоезично население" трябва да разбираме "онази част от мюсюлманите в страната, които говорят "турски език" и са наричани турци", показва само упоритото нежелание да се признае турското потекло на тази огромна част български граждани.
Трудът изобилства с примери на смислови и терминологични неточности и с тенденциозни съждения. Така още в първата част на първа глава ("Българските правителства и тюркоезичното население у нас до Втората световна война") научаваме, че обичайната преди 1944 г. свобода в културно-религиозното самоуправление на мюсюлманите била "предоставяне на невероятни привилегии", а различното етнорелигиозно съзнание на турците (формирано още в османския период, а не през 30-те години, както твърди Д. Стоянов) застрашавало "националното единство". При това авторът в самото начало прави разлика между "българска нация" и "другите общности", така че трудно може да се разбере за какво "национално единство" става дума.
Следващата глава е посветена на комунистическия период. Тя също обхваща два взаимно допълващи се параграфа. Още в началото на първия от тях ("Социалистическа България и основният вътрешен национален проблем") авторът декларира, че социализмът би могъл да успее, ако се превърнел в дело на всичките общности в страната и българската нация прераснела в "социалистическа". При това нуждата от пълна интеграция се отнасяла най-вече до "тюркоезичното население". Той говори за прилаганите от властите два подхода на интеграция, въвеждайки за тях доста спорните определения етнически и класов. Нито дума обаче за копирания съветски опит, включително по отношение на "единната социалистическа нация". Преименуването на помаците през 1970-1972 г. се интерпретира като "завръщане поне на част" от мюсюлманите към българщината - един подход, съдържащ "големи възможности за успешното решаване на проблема". Разбира се, проблемът е "интеграцията на тюркоезичното население" (така на стр. 94), което в мнозинството си още през 1946 г. гласувало за опозицията. Това според Д. Стоянов се дължало главно на турската националистическа пропаганда. Тя била в основата на инспирираните "изселнически движения". Авторът обаче сам признава, че частичното изселване през 1949-1950 г. представлявало опит от българска страна "да се проверят възможностите за цялостно решаване" на въпроса, след което пък органите за сигурността разработили предложение за изселването на "всички желаещи и прекратяване действието на конвенцията" от 1925 г. Втората част на тази глава ("Подривната дейност на турското разузнаване и борбата против него") проследява работата на специалните турски служби и разкритите през 60-те и 70-те години нелегални групи в страната, някои от които бяха в центъра на вълненията, породени от преименуването на помаците.
Нормално е да се очаква в глава трета ("Нов етап на възродителния процес, Турция и противоборството между МИТ и ДС") авторът да хвърли повече светлина върху онези събития от последното десетилетие, които и днес вълнуват обществото. Това обаче не става. Ексминистърът, разполагал с неограничена оперативна информация, се задоволява само да преповтори вече оповестени неща. Подобно на П. Гочева и той отнася началото на "новия етап" към започналата през 1982 г. смяна на имената на помаци и деца от смесени бракове. Естествено и сега възникнало цяло "движение", което до 1984 г. обхванало 50 000 души. Неочаквано за всички обаче проличало, че тъкмо в пограничните райони "тюркоезичните граждани" масово произхождали от "български родов корен". Изправени пред възникналия "проблем", властите в Кърджалийско потърсили "подкрепа, за да разширят преименуването и сред останалото тюркоезично население". Ръководството на партията и държавата не могли "нито да спрат възникналия процес, нито да останат безразлични към него", а органите на МВР се занимавали само с осигуряването на информация и с гарантиране на обществения ред. Промяната на имената до голяма степен е "инициатива на... самите тюркоезични граждани", твърди Д. Стоянов. Широк кръг представители на интелигенцията от средите на сегашното ДПС участвали в мероприятията по възродителния процес и получили "държавни награди и други отличия за заслуги във връзка с преименуването". То наистина срещнало противодействие от някои протурски настроени лица, но в малкото безредици били случайно убити едва 7 души. Много по-сериозна заплаха станали опитите за терористични действия и атаките на Турция срещу нашия национален суверенитет, поради което авторът фокусира вниманието си върху проблема с южната ни съседка. На 10 страници той очертава с общи щрихи мерките, предприети от Анкара; двойно повече място отделя за нелегалните групи и организации. Тук срещаме имената на Елин [всъщност Емил] Маджаров и на Алцет [по-скоро Алцек] Чакъров, тук се преразказва и историята на турското националноосвободително движение в България, свързано с турското разузнаване, защото Ахмед Доган дал на сътрудник от консулството програмата на ТНДОБ с молба да се публикува. На въпроса за информациите в печата относно съпричастността на агента "Сава" към работата на ДС генерал Стоянов благородно отвръща, че не било в стила му и не желае да коментира "тези публикации, нито за миналото на Доган, нито пък за други лица". Той споменава бегло и протестите през май 1989 г., без обаче да се спира излишно върху хода на техния развой. Направеното по този повод публично обръщение на Тодор Живков е от 29, а не 20 май. Читателят нищо не научава и за отношението на Политбюро към изселването. Разбира само, че то довело до "прилив на патриотични чувства и настроения сред българското население", защото сред хората най-после просветнал "сигнал за антибългарското поведение на техни съграждани".
С тези чувства о.з. генералът пристъпва и към последната, най-важна глава ("Подценена заплаха. ДПС - антиконституционна и протурска партия"). Обстановката след 1989 г. е изключително сложна. "Десетилетните усилия за пълното интегриране на това население към българското общество, без дори да говорим за вливането му в българската нация, са сринати" - констатира той. - Средноевропейските социалистически страни "се ориентираха към нов модел на развитие. " В България "се заговори за пазарна икономика, плурализъм и пр., без да е ясно как ще се развива обществото" занапред. САЩ и НАТО "се стремят да стъпят на Балканите, да изтласкат Русия от този регион и да преструктурират сферите на влияние в него". Турция създава "Мюсюлманската дъга", доразвива концепцията си за "външните турци", изгражда Зона за черноморско сътрудничество, в която тя ще е водещата сила и посредник при разпределението на европейски и американски капитали. У нас "злият дух на бутилката" бе изпуснат с пленума на ЦК от 29.XII.1989 г. - "прибързано проведен, едностранчив и национално безотговорен", както и със създаването на ДПС, което улеснява Анкара в реализиране на нейните цели. А те са тотално дестабилизиране на страната чрез разрушаване на българската държавност и изостряне на етническия проблем. Поставя се въпросът за т.нар. помашка нация; извършват се проучвания върху етническите взаимоотношения, отчуждаващи българи от българщината; откриват се джамии и неузаконени духовни училища, чрез които прониква ислямският фундаментализъм. Неговата цел е религиозното обединяване на всички мюсюлмани в страната, но като се има предвид спецификата на исляма, това обособяване можело да се постигне само "в противопоставяне срещу християните" и остра борба срещу тях. Генерал Стоянов се позовава на публикации от "Дума", "24 часа" и други подобни издания, за да опише хода на събитията в днешния политически живот. Той предупреждава, че "сепаратисткият стремеж и цялата дейност на ДПС за изграждане на местна автономия" съвсем не бива да се подценяват. "Дано българското общество навреме проумее, че Турция и ДПС са недооценена досега опасност" - възкликва в заключение авторът и предлага в послеслова ("Изходът - тревога и дълг") отново "плътната интеграция на тюркоезичното и останалото мюсюлманско население" като единствено възможно решение за запазване на политическата независимост на България.
Като информация книгата не дава нищо ново. Поднесените в нея тези и факти отдавна са познати на публиката. Разбира се, тя ще намери и своята аудитория. При това не само поради страховия синдром (всички ние сме загрижени за родината си), но и защото проблемите все още не са достатъчно добре изяснени, а докато не се появят прецизни научни изследвания, ще трябва да се задоволяваме с популярно-пропагандни четива.
В. Стоянов е ст.н.с., д-р в Института по история при БАН.
Абстрактните предизвикателства в АТА
Илина Коралова
Центърът за изкуство АТА в София (филиал на галерията АТА-РАЙ) успешно защитава името си на място, където се предоставя възможност на всички интересни, качествени автори да осъществят проектите си. За много от представителите на най-новата генерация художници галерията е била трамплин дори и за представянето им в чужбина.
Едно от потвържденията на тази политика е и последната изложба в АТА - на скулптора Илко Николчев. Интересен факт от биографията му е, че той е единственият стипендиант от Европа (с изключение на художници от Великобритания) на голямата канадска фондация за съвременно изкуство "Елизабет Грийншилдс" - Монреал. Фактът, че Илко Николчев е удостоен със стипендията два пъти - през 1992 и 1996 г., в бюлетина на фондацията е окачествено като "безпрецедентно изключение" в нейната практика. Това е признание за един талант, който се надява да провокира и българската публика.
Изложбата "Преодоляване, преоткриване, преминаване" е артистичен опит да се улови неуловимото или, по друг начин казано, Илко Николчев се опитва да заключи в своите скулптури природните сили. И тъй като тези сили нямат конкретен образ, композициите в изложбата са абстрактни. Авторът се представя с три работи, съчетали в себе си лекота и мощ, направени от прецизно обработени дървени трупи, съединени със стоманени обтегачи. Обтегачите позволяват някои от елементите, изграждащи творбите, да не се допират помежду си. По такъв начин се преодолява гравитацията. В произведението "Преоткриване" авторът се забавлява, като попада под "абсолютната" власт на земното притегляне. Третата работа, озаглавена "Преминаване" представлява спирала. По думите на самия автор, в нея е заложено вечното движение, вечният стремеж към други измерения и пространства. А това е и желанието на всеки творец - да се докосне до нещо непознато и ново.
Творбите на Илко Николчев запълват една празнина в художествената практика у нас. Все още са много малко скулпторите, които търсят връзка с архитектурната среда, в която са поставени произведенията им. Малко са тези, за които градът, с неговата специфична атмосфера и интересни сгради представлява предизвикателство за артистичното въображение. Илко Николчев непрекъснато се стреми да осъществява комуникация - с даден интериор, с природата, с градското ежедневие, със зрителите. Той не желае работите му да събират прах в някоя музейна сбирка. Неговата мечта е един ден да ги види осъществени в големи размери, като акценти, внасящи разнообразие в пейзажа, уловили пулса на новото време.
Силата на носталгията
Издателство "Летописи" публикува книгата на българския емигрант в Германия д-р Райко Чочев "Панагюрище мое". Без големи писателски амбиции тя е доказателство за родолюбивия огън, който понякога дори е по-силен в чужбина.
В предговора си проф. Тончо Жечев отбелязва, че мимоходом авторът подхвърля интересна историческа хипотеза за последните пътувания на Левски до Панагюрище, която все пак изисква допълнителни исторически проучвания.
Приключение в Аляска
"Аляска"
Реж. Фрейзър С. Хестън ("Островът на съкровищата").
В гл. роли: Винсънт Картайзър, Тора Бърч ("Патриотични игри"), Дърк Бенедикт, Чарлтън Хестън ("Оскар" за "Бен Хур").
Това е филм за природната красота на Аляска, все още незасегната от урбанизацията и индустриализацията. На фона на планините и снежните долини на тази част на Америка младите актьори Тора Бърч и Винсънт Картайзър за първи път изпълняват главни роли. В "Аляска" те са Джеси и Шон - брат и сестра, които търсят изчезналия при самолетна катастрофа техен баща. Основният им помощник в търсенето е бялото мече Къби. Противник пък им е бракониерът Тери, чиято роля се изпълнява от бащата на режисьора - големия Чарлтън Хестън, който стана известен още през 1959 г., когато получи "Оскар" за ролята на евреина Юда Бен Хур. Филмът е лек и необременяващ и ще се хареса на по-младите зрители, които може да си отдъхнат от технологични и екшънтворения. Зрителите в София могат да го гледат от 25 юли.
Спестете си неприятни изненади по пътя
Как да се подготвим за дълго пътуване с кола
Александър Хранов
Пак е лято - времето за дълго очакваната почивка. Кой на море, кой на село, някои дори в чужбина, но почти всички с автомобил. Пътуването обикновено е дълго, с натоварена догоре с пътници и багаж кола. За да няма неприятни и скъпи изненади, добре е основно да прегледате любимото си возило. Който има повече пари, може да направи това и в сервиз, но цените вече са такива, че ще уплашат повечето. Така че най-добре го направете сам или с помощта на технически грамотен приятел или съсед.
Започваме от най-лесното - налягането в гумите. Спокойно добавете 0.2 атмосфери - колата става по-стабилна при висока скорост. Погледнете и грайфера на четирите колела. Минимално допустимата граница е между 1.5 и 2 милиметра, но в такъв случай по-добре подменете поне предните. Ако воланът бие по време на път или колата се занася наляво-надясно като бито куче, посещението при гумаджията е неизбежно. Необходими са баланс и реглаж на предницата.
Следват спирачките - първо вижте дали спирачната течност в казанчето под предния капак на колата е между белезите Min и Max - при нужда долейте, но не много - течността разяжда боята. Свалете предната гума и хвърлете поглед на накладките. Ако имат още поне 2-3 милиметра феродо, всичко е наред.
Охлаждащата течност за двигателя също трябва да е между границите на минимума и максимума - ако не е, долейте, може и чиста вода. Прегледайте водните съединения и има ли около тях бели следи от антифриз, както и дали е сухо около водната помпа.
Един специален съвет: в повечето случаи фините ламели на радиатора са замърсени от мушици и дребен боклук. Това в голяма степен намалява охладителните му възможности и лесно може да закипи при по-голямо натоварване. С търпение, малко вода, твърда четка и заострена пръчица проблемът може да бъде решен.
Проверете и обтягането на вентилаторния ремък, който задвижва и динамото. Натиснат точно в средата, той не трябва да провисва повече от 8-10 милиметра.
Ако отдавна не сте сменяли маслото и филтъра, сега е добрият момент. Не забравяйте, че качественото масло е едно от най-важните неща за работата и дълготрайността на двигателя. Сменете също въздушния филтър и свещите - икономията на гориво ще е между 5 и 10 процента и вложените средства бързо ще се възвърнат.
Накрая проверете осветлението - фарове, мигачи, габарити и стопове. Тук може да ви помогне дори жена ви... Преди да тръгнете на път, не забравяйте да сложите в багажника най-необходимите резервни части: комплект крушки и предпазители, вентилаторен ремък, лепенки за гуми, въже за теглене, изолирбанд и малко тел.
Бетонът не е всевластен
Илко СЛАВЧЕВ
Балконите и терасите особено на многоетажните, еднообразно-стандартни захабени жилища и офиси освен в остъклени кухни и складове могат да се превърнат по елегантен начин в зелени оазиси. Всеки е опитвал поне да следи ритъма на сезоните чрез багрите на листата. Това може да стане както с традиционните сандъчета с мушката и други цветя - калдъръмче, латинка, кученце, здравец и пр., така и с тенекиите с избуял зокум.
Съвременното решение е в специално изградените корита от бетон, метал, керамика или от дърво. Тежестта им трябва да е съобразена с конструкцията на сградата, размерите са от 0.30 до 1 м ширина и дълбочина, а дължината е няколко метра. Задължителни са хидроизолацията, добрият дренаж и отвеждането на излишната вода. В тези съдове могат да съжителстват малки дървета, вечнозелени храсти, цветя, лиани и билки - например различни видове туи, смрики, пълзящите котонеастри, японски явори и дюли, лавровишня, бръшлян и др. Хубаво е видовете да се подбират с цъфтеж от ранна пролет до зимата и да са с форми, съвместими помежду си.
Когато растителността е отгледана по европейските стандарти в контейнери с добър корен (каквито се предлагат на пазара "Ситняково"), адаптирането е най-успешно, а засаждането е възможно почти целогодишно.
Така старите неугледни балкони и тераси, забравените пространства ще бъдат преоткрити за нов живот. При съвременното строителство се проявяват умението, фантазията на проектанта и вкусът на собственика. Бликащата от фасадата и измежду бетоните зеленина разширява възможностите на архитектурата, приземява, въздига и преосмисля дизайна на интериора. Композицията може да се допълни с водни ефекти (водата е оборотна), скрито осветление, пластични форми и дори лека мебел. През топлите месеци тук се пренасят част от стайните цветя в подбрани кашпи, за да укрепнат, но това трябва да е с мяра и без претрупаност.
Кардамон - подобрителят на кафето
Кардамонът е подправка, която наподобява едри лимонови семки.
Тя се отглежда в Индия и най-често се използва като специфична подправка на кафето при сваряването му. Препоръчва се прибавянето на едно зърно кардамон на доза за четири кафета.
В съвременната европейска кухня подправката се използва в ястия със сос.
Специалистите твърдят, че кардамонът укрепва венците, като се дъвчат по няколко зърна дневно. Цената на пакетче кардамон е около 250 лв. Помещенията на пресгрупата - благоустроени
Характерното за немския порядък благоустройство навлезе в помещенията на пресгрупа "168 часа", която неотдавна беше изцяло купена от германския концерн "Вестдойче алгемайне цайтунг". Петият етаж на полиграфическия комбинат "Димитър Благоев" неотдавна осъмна с табели на улици и площади. Дългият коридор се нарича Schumann Strasse ("Шуман щрасе") по името на собственика на ВАЦ. Табелките услужливо указват номерата на стаите по щрасето. По тях има стрелки, които сочат в коя посока са малките и в коя големите номера.
Мястото, откъдето се влиза в редакцията на любимия на целия народ вестник "24 часа", пред дежурната стая и при охраната се нарича WAZ плац. Впрочем дежурната стая някога беше известна като Банята заради постоянното присъствие на началници в нея. "Когато репортерчето биваше викано в дежурната стая, то задължително се изпотяваше - все едно че е в баня", обяснява ветеран от вестника.
Към немските наименования и общия дух на Ordnung (ред) в пресгрупата се появи и едно не дотам тюрингийско наименование - на задънената зона, където е кабинетът на вече бившия началник на "24 часа". На картите това място е обозначено като "Блъсков сокак". Миналата седмица стана ясно, че Петьо Блъсков ще остане в пресгрупата като съуправител, без обаче да има право на управленски решения. Затова пък му оставят атрибутите на началник - кабинет, телефон, секретарка. Негов заместник се търси и до края на месеца ще стане ясно името му.
"По цял ден немците ходят по коридорите и виждат табелите, но не реагират. Никакво чувство за хумор нямат тези хора. Бюргери", коментира репортерка от любимия вестник.
ДИАЛЕКТИКА
Върховният касационен съд отмени оправдатeлната присъда, която ИВАН СЛАВКОВ получи по обвинение в незаконно притежаване на оръжие. Магистратите върнаха делото за ново разглеждане в Софийски градски съд с мотива, че липсват данни Батето да е имал намерение да предаде оръжието в полицията. "Начинът на съхранение на двата пистолета, шестте пушки и 203-те патрона подсказва чувство на безнаказаност и недосегаемост", смятат съдиите. Председателката на състава Славка Стоянова е подписала присъдата с особено мнение. Според нея Славков просто е проявил немарливост при регистрацията на своя арсенал. Блюстителите на закона потвърждават невинността на Татовия зет по обвинението за присвояване на 14 000 лв. от авоарите на БОК. Тези пари Славков е похарчил за пътуване до Калгари за зимната олимпиада.
Досегашният шеф на правния отдел в БНБ БОРИСЛАВ СТРАТЕВ напусна банката миналата седмица, след като подаде оставка. Във вторник той изнесе личните си вещи и документация в няколко сака и заедно със семейството си отпътува от площад "Батенберг". Управителят на БНБ Светослав Гаврийски се въздържа да коментира оставката на първия юрист в централната банка. Според запознати обаче Стратев се чувствал обиден от отношението към работата му и от определени представители на новото ръководство в БНБ. Според новата структура на банка правният отдел, както други досегашни управления, се превръща в агенция с по-второстепенно значение. Подобно на доскорошния гуверньор Любомир Филипов Стратев също ще предпочете кратка почивка, преди да потърси нова работа.
МАРТИН ЗАИМОВ, шеф на борда, и ДИМИТЪР ДИМИТРОВ, изпълнителен директор на БКК, случайно се срещнаха в градинката пред театър "Иван Вазов" миналата седмица. Те размениха няколко реплики, като останаха обаче на сериозна дистанция един от друг. Първите думи на бившия подуправител на БНБ от квотата на БСП Димитров бяха "1.80 е вече, а? (става дума за рекордното поскъпване на долара спрямо марката)". "Какво от това", без притеснение отговори сегашният шеф на емисионното управление в БНБ.
"И най-добрият светец богу не е драг", беше отговорът на АНТОАН НИКОЛОВ, председател на Столичния общински съвет, с който той отказа да приеме предложение на СОС да влезе в съвета на директорите на новоучреденото "Дружество за развитие на летище София" АД. В залата, където се провеждаше заседанието, Тошко Добрев, шеф на общинска фирма "Софийски имоти", се провикна към Николов: "Приеми, "Топенерджи" е временно. " Предишната седмица Антоан Николов беше избран за член на надзорния съвет на "Топенерджи".
ЖЕЛЮ ЖЕЛЕВ и съпругата му МАРИЯ бяха забелязани да вечерят в Руския клуб, където редовно пее певицата на руски романси Ирина Чмихова. На съседната маса похапваше и Георги Прохаски, бивш изпълнителен директор на "Отворено общество", който обаче седеше с гръб към бившия държавен глава. В един момент Прохаски скочи и се здрависа сърдечно със семейство Желеви, като се извини, че не ги е видял.
Президентът на ALCATEL СЕРЖ ЧУРУК има годишна заплата от 10 млн. франка, разкри всекидневникът Liberation в свое разследване за възнагражденията на френските шефове на големи фирми и банки. Те не са задължени, както в САЩ, да обявяват публично своите доходи, което не им пречи да се оплакват, че са с по-малки заплати от немските си колеги. "Те обаче забравят да сравнят и управлението на германските фирми, които често имат два пъти по-добри финансови резултати от френските", коментира Hay Manаgement.
Отказът на ПАПАТА да приеме по време на официална аудиенция съпругата на президента ХОРХЕ САМПАРИО предизвика скандал в Португалия. O Publico разкри пазения четири месеца в дълбока тайна от президентския пресцентър неприятен инцидент във Ватикана. Причината за унизителния отказ е, че Мария Хосе Рита е втората съпруга на президента Сампарио. Тя е трябвало да се задоволи с далечен поздрав към главата на Римокатолическата църква, който отправила през отворената врата на съседна на аудиенцията зала. Извинението за папата е, че се е съобразил с позицията на католическата църква, която все още не приема развода.
"Ангора" се почерпи
С дегустация на кисело мляко собствена продукция, едри ядки кашу и сладкиши завърши опитът за общо събрание на "Ангора" АД миналата седмица. Според дневния ред на отложената поради процедурни пропуски пълномаслена сбирка дружеството трябваше да намали капитала си и да се преобразува в "Ангора холдинг". "Предстои свикване на ново общо събрание", съобщи за "Капитал" служителка от дъщерната на "Евроенерджи холдинг" фирма.
Акционерите животновъди прекараха във фоайето на централата си малко повече от час. Сред първите на ул. "Кракра" пристигнаха изпълнителният директор на "Ангора" Лъчезар Шиков и Атанас Коларов - един от шефовете на "Евроенерджи". Там вече беше екс земеделският министър и настоящ председател на УС на фермерското предприятие Георги Танев. По-късно д-р Коларов заяви за "Капитал", че на едночасовата среща е имало и "легитимни представители" на Бизнесбанка и ДСК.
Докато избралите да правят бизнес с кози, телета, овце, коне, крави, агнета се занимаваха с прочит на Търговския закон, в двора на "Ангора" се изсипаха съкварталци с банички и пасти, чийто брой надхвърли този на масата на акционерите. Причината - излегналият се в майсторски скована "гарсониера", с изкуствена антена на покрива пес Боби.
Принцове сред просяците
Ива Рудникова
В България живеещите от щедростта на другите не са новост в пейзажа. В преддемократичния период обаче конкуренция между просяците, да речем, нямаше, защото броят им се изчерпваше с броя на църквите, гробищата и с ЦУМ. Разчиташе се повече на скритите форми сърдечен рекет - хипарливи младежи разказват на внимателно подбрани граждани саги, които завършват с молба за 5 лева: "За влак, че ме чакат на легло."
Напоследък на улицата мирен труд.
Най-популярните вокално-инструментални групи са три и са разположени пред ЦУМ, "Шератън" и Народния театър. Уличните фолкмузиканти са и най-личната прослойка "на открито" - засмени мераклии в носии, с калпаци, прободени с едри рози. "Отцепих се от групата, защото разбрах, че колкото дават на трима, толкова дават и на един човек - към 2000-3000 лева на ден. Пък и те не идваха навреме, понякога не свирят добре, абе несериозна работа", аргументира раздялата си с колегите бай Кольо, преди да застърже по струните. Същия ден оркестър без име в подножието на магазина-провинциална мечта с мерак редуваше ръченици и песни. Изпълнителите споделиха, че тумба-лумбата им докарва до 4 хиляди лева на ден. Междувременно бенд "Чучулига" изпълняваше "Пътнико свиден" пред Св. Неделя. Тричленката от цигулка, акордеон и тъпан обича да разсъждава в паузата: "Хората възприемат положително веселието, защото им е много измъчено. Никой не лъжем, не краднем, свириме за кеф и за внимание, не за парите. В другите страни, казват, има специални улици за музикантите."
Веселата "терца" преговори за "Капитал" всички известни личности, които "минават и извръщат глава". Депутатите, които ги навестявали, давали инструкции: "а така, трябва да вдигате духа на българския народ". "Нашият обичан кмет Софиянски дойде при нас, ръкувахме се, това, че ни даде по 1000 лева, не е важно. А-а, ей го г-н Беров иде", посочиха музикантите запътилия се в бял костюм към "Шератън" бивш премиер. "А тия госпожици гледат, врачуват", разкриха чичовците посестримите на Касандра.
Смуглите девойки са отделна "порода" сред заработващите на улицата. Обикновено правят жива верига пред църквата "Св. Неделя" и е почти невъзможно да ги преодолееш, без някоя от тях да се залепи за теб. Предсказанията стават по-безоблачни с увеличаването на нулите върху банкнотата, която "жертвата" склони да даде. Иначе смуглите гледачки на ръка се ядосват не на шега и демонстрират безспорното си умение - да кълнат ("Да ти падне косата"). С нахалство циганките периодично си навличат гнева на граждани, които се опитват да ги разпъждат. Тогава възпитаничките на "Факултета" обикалят църквата в лек тръс и отново се завръщат на работното място. По-приемливи (не и за природозащитниците) са ромите, които гастролират из столицата с мечки, маймунки и музикално оформление. Те са част от "семейството" на решилите да изкарват с труд на тротоара дневната си хлебна дажба. Устната справка показва, че минувачите предпочитат да помогнат именно на онези, които свирят, пеят или продават накъсани от близката алея цветя. Шанс имат и онези, които мерят състрадателността на гражданите на кантар, или пък малчуганите с парцал и пръскалки по кръстовищата.
В уличната академия основните специалности са две - джебчия и просяк.
Просяците са стари като света. Литературните свидетелства за популярността на разчитащите на подаяния са още от приказките. Арабските "1001 нощ" изобилстват от изпаднали в нужда просяци, владетели, предрешени като просяци, дългокоси мъдреци, самобичуващи се за стари грехове пак като просяци. В "20 години по-късно" на Александър Дюма просякът, разбрал, че се готви въстание, отива и изсипва една торба заработени жълтици на организаторите. Бащата на Том Сойер и Хъкълбери Фин е сътворил двама не по-малко симпатични малчугани - "Принцът и просякът". Артър Конан Дойл също е уважил свободната професия с разказ, в който се оказва, че героят-богаташ тайно от жена си протяга ръка за милостиня в извънработното си като чиновник време, защото така изкарва много повече. В кръстословичната класика е влязъл и "просякът от "Илиада" с две букви - Ир. Във факултета по журналистика в лекцията за "репортьорско майсторство" се споменават съветските журналисти Песков и Стрелников, които написали серия репортажи за упадъка на Америка, вдъхновени от гледката на някакъв просяк. И т.н.
Днешните софийски просяци са въоръжени с икони, табелки, описващи житейска драма, бебета. Няколко пъти в годината те правят истински удари - при религиозни празници или при откриването на парламента.
Поданиците на цар Киро са най-неуморни в използването на невръстни деца за увеличаване на приходите от просия. "Няма да те лъжа - това дете е на леля ми", отсече малолетна циганка, с дълбоко заспало в скута й момченце. Изглежда, че хлапетата - оръдия на труда, са ограничен брой и любима практика на мургавите ни събратя е да вземат по някое "за едно кръгче". Има бебе, което в един ден може да бъде видяно в прегръдките на половината катун последователно на стълбите на "Малко Търново", пред "Александър Невски" и на "Халите". Ако ги хванеш в измама, ромите веднага съчиняват истории за потресаващи липси, достойни само за "семейство Адамс": "Изкарвам по 500-600 лева на ден. Няма как да се гледаме. Малката ми сестра без ръка, големият ми брат без крак, по-средната сестра - бъбреци."
Не е тайна, че някои от разчитащите на подаяния имат босове, които минават няколко пъти дневно, за да прибират оборота. Пешеходци, чийто траен маршрут минава пред "Шератън", твърдят, че един от инвалидите там преди е бил докарван с мерцедес, а сега всеки ден го свалят от ауди.
Зачестиха и случаите на злоупотреба с хорското милосърдие. Червеноносият контингент лесно се разпознава, затова обикновено най-често атакуваните за пари собственици на квартални магазини са изработили нов подход - те предлагат на закъсалите хранителни продукти и никога кеш. Появиха се и инвалиди-менте, които като в евангелистка промоция прохождат, проглеждат и проговарят, след като реализират печалба. В градинката на Софийския университет седи жена, която, след като разстрои достатъчен брой граждани, може да бъде видяна в съседния тотопункт да попълва трескаво фишове. А печелившата комбинация едва ли ще дойде оттам.
Персонални конфликти замазват провала на българската художествена гимнастика
За първи път от 30 години насам - от времето на Мария Гигова, художествената ни гимнастика е с толкова слаб отбор, че отива на световно първенство без реални амбиции дори за бронзов медал. Най-добрата ни гимнастичка, Стела Салапатийска, се класира седма на европейското първенство в Патра, Гърция. Това е сигурен показател, че за световното след два месеца просто няма на какво да се разчита.
Затова не е никаква изненада, че в последните дни се разгоря голям скандал в "кухнята" на грациите. Двете прими - Стела Салапатийска и Мария Гатева, напускат националния отбор, а старши треньорката Нешка Робева подава оставка.
Федерацията в лицето на президентката Тодорка Шишкова седи посредата с безуспешни напъни за помирение на двете страни, които се обвиняват взаимно за предстоящия провал на сезона. И Нешка Робева, и двете националки се опитаха да привлекат на своя страна медиите. Целта бе еднаква - големият шум и прекомерната публичност да доведат до определено мнение сред обществеността, с което да се припише отговорността на другия.
Взаимни обвинения.
Момичетата заявиха, че повече не желаят да работят по методите на Нешка, и поискаха друга треньорка. Те я обвиниха в грубо отношение, пусна се слух, че Робева натупала Салапатийска на състезание.
Наставничката отговори, като ги нарече лигли, и каза, че който работи с нея, може да стане шампион. Доказала го е нееднократно, за последно - с трите световни титли на Мария Петрова. Като детайл от картинката може да се припомни, че и Мария на няколко пъти напускаше националния отбор и се отказваше от гимнастиката, преди да я зареже окончателно.
И двете страни пазят професионално приличие, като отричат, че причината за недоволството и раздялата е обемът на натоварванията в тренировките на Нешка. Просто това би накърнило техния професионализъм - вълшебната думичка в българския спорт в последните 7-8 години.
"Обемът на работа не е страшен, той е направо смешен в сравнение с това, което правехме, когато започнах кариерата си през 1976 г.", казва Нешка Робева. "Проблемът е в психологията. Двете състезателки сами признават, че не са им проблем натоварванията", допълва тя. Според нея просто Салапатийска и Гатева искат да тренират само когато това им харесва. "Всяка сутрин отивах със свито сърце на работа, защото не знаех коя как е станала от леглото", каза още треньорката на пресконференция миналата седмица.
Двете гимнастички отказаха да работят повече с Нешка и поскаха друга треньорка. Когато предложиха на Стела Лили Игнатова, тя изведнъж се сети и за друго - че не може да тренира на "Герена" и да дели килима с останалите националки на Робева. И поиска друга зала. "Естествено не може да осигурим персонална зала за Салапатийска", отсече Тодорка Шишкова, а Стела замина в провинцията.
Мотивите на Нешка.
"Няма да допусна националният отбор да остане без състезателки, затова ще се оттегля", жертвоготовно обяви Нешка Робева, като видя, че Салапатийска и Гатева се разотиват. С тези думи тя подаде оставка. "Въпреки нараненото самолюбие и желанието достойно да докажа правотата си оставям националния отбор, за да могат и двете момичета спокойно да се готвят в оставащите два месеца за световното, без да се оправдават с мен", мотивира решението си Нешка.
В същото време Тодорка Шишкова заяви, че двете националки - Салапатийска и Гатева, ще бъдат изключени автоматично от националния отбор още при първото пропуснато контролно състезание. Двете са и с последно предупреждение от федерацията. Освен това ще бъдат извадени от държавния тим и при лоши постижения на самите контролни, без да им бъде позволен компромис в оценките. Цялата тази строгост придружава едно абсурдно решение - заплатите на момичетата бяха спрени, но ги задължиха да се готвят самостоятелно като националки за предстоящото световно първенство.
Междувременно Стела и Мария бяха приети за студентки в НСА. Това означава, че напускат пансиона си в клуба на Нешка Робева "Левски". В него седем години Салапатийска покрай тренировъчния процес е получавала безплатно храна, квартира и са й били поети разходите по образованието. През цялото това време не е имало никакво оплакване от състезателките - както от битово, така и от спортно-техническо естество (лоша база или неудобни треньори). Влизането на двете в НСА им даде самостоятелност и им позволи да бъдат крайни в исканията си. Така фактически те оправдаха собствената си неконкурентоспособност на световния подиум в момента.
Признанието за провала.
"За спорта един цикъл от пет години не е дълъг и след него отново ще направя световна шампионка", заяви Нешка Робева. Това обаче фактически е и признанието на именитата треньорка, че този път се е провалила. Обяснението с психологията на гимнастичките й е плитко скроено и очевидно цели да се прехвърли вината върху тях.
За да предотврати големия скандал, президентът на федерацията Тодорка Шишкова предупреди Робева, че УС на федерацията едва ли ще приеме оставката й на заседанието във вторник. "Няма да освободим Нешка Робева от отговорност по подготовката и представянето на световното първенство", категорична бе Шишкова. Прекрасно казано. Но ако тази позиция бъде удържана докрай, това ще означава не оставка на легендарната Нешка, а по-скоро нейното уволнение за несвършена качествено работа. Защото отсега може да се предвиди, че много трудно българско момиче ще влезе в шестицата на световното.
За да избегне други такива конфликти в бъдеще, Шишкова е подготвила професионални договори за националките и за треньорките. Там са упоменати всички техни права и задължения. Според проекта федерацията ще поеме разходите по тренировъчния процес, както и по завършването на средно и дори висше (!) образование и ще се задължи да плаща определена заплата, премии и награди. В замяна г-жа Шишкова смята да въведе сериозни санкции за тези, които не успеят да постигнат призови места или пък посмеят да се откажат от националния отбор. "При небрежно отношение към тренировъчния процес предвиждаме мерки, с които състезателките да възстановят направените по тях разходи", твърди председателката на федерацията. Интересно кой би подписал такъв абсурден договор. Подобен документ далеч не е знак на професионализъм. Няма в световния спорт случай, при който да се вложат пари за израстването на определен брой състезатели и всички те - до един, да дадат световни резултати, с което да оправдаят вложението. Това просто не е реалистично.
Но хора като Нешка Робева, чиито треньорски качества едва ли има смисъл да се коментират, изглежда, продължават да живеят и с някои поостарели възгледи. И дори го осъзнават, но не се противопоставят на това. "Връщам в "Левски" възпитателната работа. Не го правя, защото съм член на БСП. Състезателките трябва да знаят какво е отечество и честта да печелиш медали за България", твърди тя. В нормалните страни на това му викат психологическа подготовка. Не възпитателна работа - неприлично е някак си. И освен това връща мрачните легенди за казармената обстановка в залата на "Герена", от която редовно излизаха големи и в същото време психически травматизирани шампионки.
Трансферът на Кишишев продължава да виси във въздуха
Тони ДРЕМСИЗОВ
В петък вечерта националните медии съобщиха, че Радостин Кишишев най-после е продаден на португалския "Бенфика". Цитираше се цена от 1.3 милиона долара. "Не знам да има трансфер. Аз договор не съм подписвал", каза по същото време футболистът на "Нефтохимик" пред "Капитал".
Ден по-рано българският мениджър, който движи трансфера - Лъчезар Танев, твърдеше, че до окончателно споразумение още не се е стигнало. "Двата клуба се разбраха за цената на играча. Проблемът е начинът на плащане", каза той пред "Капитал". Това означава, че двата клуба (в случая - президентът на "Нефтохимик" и упълномощеният от "Бенфика" импресарио Жозе Вейга) са стигнали до единодушие по това за колко пари Радостин Кишишев да премине в португалския клуб. Разногласието е по това каква сума да получи бургаският тим при парафирането на договора. Порточанов очевидно иска всички пари накуп или поне две трети от тях при подписването. "Бенфика" държи на разсрочено плащане, което е световната практика при суми, които не са дребни.
Човек от фирмата "Танев, Сираков и ко. " обясни пред "Капитал", че президентът на "Нефтохимик" в крайна сметка се е съгласил на трансферна сума от 1.5 милиона германски марки. Това са само 830 000 долара. Дори истинската сума да е 1.3 милиона долара, това е значително по-малко от онези пет милиона германски марки, за които Кишишев можеше да бъде продаден преди една година. Тогава той направи истински фурор на европейското първенство в Англия. Всички мениджъри и треньори, които гледаха наживо мачовете, щяха да си изпочупят краката да се запознават с него. Колоси като "Байерн" и "Фиорентина" искаха да го вземат веднага. Мегазвездата Христо Стоичков лично покровителстваше младока и открито лобираше за него при различните си контакти с футболни ръководители, мениджъри и други величия.
Порточанов направи интересни маневри между офертите и в крайна сметка Кишишев остана още един сезон в "Нефтохимик". Клубният президент очевидно се опита да изчака стратегически, за да вдигне цената на национала. Вместо това тя драстично падна. Кишишев обаче имаше обещанието на ръководството, че това лято ще бъде продаден на всяка цена.
След една среща между Порточанов и Лъчо Танев започна скоростна операция по спазаряването на играча. Въдицата бе хвърлена в Испания и Англия, където преди време подпитваха за него. Най-сериозният интерес бе от португалския "Бенфика". Най-високата оферта куриозно пък бе на турския "Трабзонспор", който отдавна подпитваше за Кишишев, като намекваше, че е склонен да плати цена от 2.5 милиона германски марки. "Бенфика" тактично изчака и в един момент футболистът, изнервен, вече бе готов да загърби сладките спомени за оферти като тази на "Байерн" и да отиде при комшиите.
Вероятно за негов късмет Порточанов няма вяра на турците, които минават за неизправни платци. И предпочете да стигне до споразумение с "Бенфика", който в крайна сметка е бивш европейски клубен шампион. Но не се разбра докрай и с португалците.
При това положение може да се случи дори най-неприятното нещо за футболиста - Кишишев да си остане в "Нефтохимик" още един сезон. При добро стечение на обстоятелствата догодина, след финалите на световното първенство, цената му ще бъде отново по-висока. При добро стечение на обстоятелствата.
Тотозалозите за седмица гонят милиард
Залаганията в играта "6 от 49" в спортния тотализатор вече гонят един милиард лева седмично. Истерията по огромния джакпот ликвидира една трайна традиция в историята на БСТ. Винаги досега в летните месеци - юли и август, постъпленията са падали с по 50 процента. Лятото на 1997 г. е съвсем различно. В момента постъпленията са три пъти повече в сравнение с началния момент след увеличаването на залозите.
Сега единичната комбинация струва 100 лв. Цената е от месец март. В първата седмица след увеличението постъпленията в играта "6 от 49" са били малко над 262 милиона лева. За седмицата 7-13 юли 1997 г. постъпленията са 794 313 100 лева.
Тъкмо в тази седмица джакпотът във второ теглене премина границата от 100 милиона лева. В същата седмица още нещо се случи за първи път. Постъпленията в играта "6 от 42" надминаха тези в "5 от 35". Причината пак е джакпотът, както и премахването на печалбите за тройки. След тиража на 13 юли джакпотът в първо теглене се качи до 53 629 949 милиона лева. Това вероятно е едно от обясненията за постъпленията от 73 409 840 лева срещу 70 342 740 лв. в играта "5 от 35".
Тотоистерията накара играчите да забравят предубежденията си срещу тиражите в средата на седмицата. Кой знае защо се смята, че те не носят печалби, макар че едни от най-големите джакпотове напоследък паднаха тъкмо в четвъртък. За същата седмица, 7 - 13 юли, тиражът в средата на седмицата донесе постъпления 272 131 080 лева - повече, отколкото постъпленията за цяла седмица в началото, когато бе въведена новата система.
"Когато отново поех тотализатора и започнах промените, мечтата ми бе да постигна 1 милиард лева постъпления за седмица. Бях сигурен, че това е възможно, но го очаквах към края на годината. Сега ми се струва, че ще стане много скоро", твърди изпълнителният директор на БСТ Неделчо Прошков.
Междувременно заради максимално увеличения джакпот управителният съвет на БСТ взе решение, че ако печалбата се падне в малко населено място, няма да се обявява къде е от съображения за сигурност на печелившия.
НAКРАТКО
"Локомотив" (Пд) и "Левски" (Сф) най-накрая се разбраха за трансфера на нападателя Георги Иванов. След близо двумесечно пазарене президентите на двата клуба Васил Згуров и Томас Лафчис си стиснаха ръцете на 500 000 германски марки. Ако сините успеят да продадат голаджията, в касата на пловдивчани ще влезе и процент от трансфера. Съобщението за окончателното оформяне на сделката дойде само часове след като Лафчис обяви край на преговорите.
ЦСКА картотекира Емил Кременлиев под No2 в състава си за Шампионската лига, въпреки че сагата около правата на бившия национал продължава. Нито един от двата спорещи за него клуба - ЦСКА и "Локомотив" (Сф), не е платил на гърците за защитника, но пък си въртят номера на всякакво ниво. Шефовете на жп-клуба внесоха трудовия договор на Кременлиев в БФС, а червените си го заплюха в УЕФА.
В "Нефтохимик" и ЦСКА са в неведение около класата на съперниците си в евротурнирите "Стяуа" и "Бран". Треньорът на бургазлии Димитър Димитров няма абсолютно никаква информация за норвежците, докато Георги Василев разбра от помощника си Петър Зехтински, че румънците могат да ритат зашеметяващо. Самият Василев разчиташе да гледа противника срещу "Трабзонспор", но мачът бе отменен. В същото време шампионите изненадаха съгледвачите на "Стяуа" със слабата си защита и с факта, че по едно и също време два различни състава играят контроли.
"Славия" загуби само с 0:2 от европейския шампион "Борусия" (Дортмунд) на турнира в Криенс. Белите стискаха зъби 63 минути с човек по-малко заради червения картон на Иво Тренчев. Новият треньор на германците Невио Скала изчетка белите футболисти, като ги сложи сред фаворитите за титлата у нас.
Едногодишен договор с "Насър Саид" (Саудитска Арабия) подписа бившият национален треньор Димитър Пенев. Стратега бе омаян с пари и къщи лично от принца на петролната държава, чиято собственост е клубът. Пенев ще заведе в пустинята най-верните си другари от САЩ '94, както и Христо Андонов-Пелето и Войн Войнов. Неговият заместник в "Пирин" Янко Динков пък се оплака от подготовката на играчите досега.
Опозицията внесе в съда подписката с искане за извънреден конгрес на БФС. За разлика от миналата година този път бунтовниците свършиха работата, без да вдигат много шум около себе си. Съдът ще трябва да насрочи конгреса в двумесечен срок. Това означава, че мероприятието ще се проведе някъде след първия мач с Русия. Тогава националният отбор вече можело да се е класирал за финалите на световното първенство във Франция, което ще бъде удар по опозиционерите.
Стефка Костадинова отказа участие на световното първенство по лека атлетика в Атина в началото на август. Световната рекордьорка на висок скок все още не може да се излекува от болката в петата и вероятно ще пропусне целия летен сезон. През това време тя ще се занимава със сина си Николай- младши. За следващата година обеща да направи нов световен рекорд, ако е жива и здрава.
Как рекетът става такса
Поправките в закона за застраховането поначало си тръгнаха с малко сбъркана концепция. Новият ред на лицензиране на дружествата беше измислен специално за да има право създаващата се Дирекция за застрахователен надзор, без да я питат защо и да обжалват, да откаже разрешение на борческите фирми да застраховат. Това е вариант, но допустимата грешка при подбора може да се окаже не дотам безобидна. От една страна, за дирекцията ще е малко трудно да различи всички квартални бандити застрахователи, които не се казват ВИС, СИК, "Аполо" и прочие. Така ненаписаната в закона забрана за мутри в бизнеса няма как "да хване". От друга страна, правата на правителствена дирекция да издава необжалваеми решения също не са риск за пренебрегване. Хубавото е, че покрай леко спорната концепция за мълчаливо прочистване на пазара се прокраднаха доста по-рационални решения като прочистване чрез изискване за високи капитали и пускане на чужденци. Лошото е, че нездравите идеи в закона ескалират до последния му текст. Съвсем в края му невзрачно се мъдри гениалната концепция застрахованите да плащат не на борците, а само на МВР. В много усукани думи депутатите искат от застрахователните дружества да отчисляват до 30% от разходите си за превантивни мероприятия в полза на МВР, което да им намира примерно откраднатите автомобили. Такива отчисления естествено ще са за сметка на застрахованите, които ще трябва да плащат по-големи премии. Подобни отчисления всъщност правят всички стабилни и истински застрахователни дружества, само че сами избират как да си намаляват риска, как да се пазят от мошеници и т.н. За такива услуги обикновено има пазар и след справка на цените и ефективността всеки сам би трябвало да си избира как ще се подсигури срещу разходи. В крайна сметка по същата икономическа логика хората предпочетоха да плащат за "застраховки" на разбойници, защото те в крайна сметка предоставяха най-добрата услуга.
Кой гарантира, че МВР ще работи най-бързо и ефикасно, и кой гарантира, че като монополист в "превантивните мероприятия", свързани с автомобилното застраховане, няма "да надува цените за услугите си"? За сметка на застрахованите. Кой в крайна сметка гарантира, че МВР няма да се сработи с крадците на коли по почина на известни български застрахователни дружества? Тук пак стигаме до сбърканата концепция в закона за застраховането. Дружествата сами трябва да оптимизират разходите си и в звената по охрана и в използването на детективски агенции всъщност няма нищо необичайно, както примерно може да се види в някои от филмите с Бъд Спенсър. Ако застрахователите се хващат с борци, тогава проблемът наистина е в престъпността и прокуратурата, а не в застраховането.
Светът гледа на нас така, както и ние гледаме на себе си Деленията в българското общество минават по много линии - между бедните и богатите, между рекетьорите и рекетираните, между държавата и мутрите. И т.н. Към всички тях би следвало да прибавим вече и... "европейското самочувствие". Защото то не само дели хората на две почти равни половини, а и определя изключително значими различия в начина, по който те гледат на себе си, на страната ни и на отношението на другите към нас.
Почти половината от анкетираните столичани могат и да живеят със самочувствието на европейци, но едва 12 на сто смятат, че представата за България в чужбина е подобна на тази за останалите източноевропейски страни. България отговаря на "балканските стандарти" - подобна констатация не би трябвало да ни обижда, а по-скоро да ни окуражава, защото 43% са на мнение, че задграничният ни имидж е дори по-лош от този на другите страни на полуострова. Само с два пункта по-висок е делът на хората, които смятат, че (не само географски) стоим редом до нашите съседи. При такава нерадостна изходна позиция логичен е въпросът къде са причините за ниския ни "имиджов рейтинг".
Мнозинството е убедено, че причините са в нас самите - в изостаналостта ни и проблемите вътре в страната. На другия полюс обаче и като втора по значимост позиция се очертава мнението, че вината е в предубеденото отношение на чужденците към страната ни. На по-нюансирани фактори, свързани с многообразието от посреднически механизми в съвременния свят като липсата на добра реклама на България в чужбина или на международно лоби, обръща внимание всеки десети.
Самокритичното отношение едва ли буди особени изненади. Изненадващо е друго. Колкото по-високо е европейското самочувствие, толкова по-розов изглежда светът - 52% от "неевропейски" чувстващите се смятат имиджа ни за по-лош от този на другите балкански страни срещу само 32% от хората с европейско самочувствие. И което е още по-важно - при последните критичният поглед навътре в страната намалява за сметка на критиката навън - предубеденото отношение на чужденците към нас е приоритетно за близо една трета от хората с европейско самочувствие, докато едва 18 на сто от "лишените" от него го смятат за водеща причина. Което показва поне две неща. Първо, че не се разбира и не е станала обществено достояние връзката между проблематизирането на вътрешните опасности - престъпност, мафия, групировки и т.н. - и придвижването по пътя ни към Европа. И второ, че самото европейско самочувствие се гради на основата на две паралелни и понякога противоречащи си линии - на критично вглеждане в собствените ни стандарти и реалност, но и на недооценяване на изискванията на света, към който се стремим.
Помолени да посочат трите политически личности, които по тяхно мнение най-добре се справят с представянето на България в чужбина, столичани избират имената на Петър Стоянов, Стефан Софиянски и Надежда Михайлова. Трябва да си даваме сметка, че в тази подредба отражение намират и социалната йерархия на ролите, и личната симпатия на анкетираните. Но без съмнение - и медийното присъствие, и начинът на отразяване на усилията в тази насока на политиците от висшите етажи на властта. Едно от най-важните направления - активизирането на страната ни в икономическата и финансовата сфера, цялостната дейност на кабинета, практически отсъства от общественото съзнание.
А за да убедим света, че можем да влезем в Европа, очевидно първо ще трябва да убедим самите себе си.
Данните са от представително за София изследване, проведено в периода 15-17 юли от Alpha Research по поръчка на вестник "Капитал"
Сливи за смет, дивидентите за Доган
През седмицата лидерът на ДПС Ахмед Доган обяви, че ще развърже възела на заплетените за пореден път бизнесвръзки между България и Русия по газовата тема (виж стр.10).
Офертата е видимо лесна - тютюн за газ, което ще запази за българските цигари периметър на руския пазар, а страната ни ще получи гориво. Най-облагодетелствани от сделката според лидера на ДПС обаче ще са избирателите на движението, за които тютюнът е оцеляване.
Доган, както винаги, разчита на къса памет. За няколко парламентарни мандата избраниците на движението въобще не си направиха труд да защитават в парламентарната зала никакъв интерес на хората, които ги пращаха с гласовете си там. Не се пробваха поне в дебат, че населението от тези региони е с най-висока безработица, че най-лесно емигрира и за него се сещат от избори на избори. Сега Доган се сеща да урежда и електората си, и държавата. Като пропуска малката подробност, че за да бъде включен Булгартабак в сделката, държавата трябва да плати за въпросния тютюн. Или може би "все пак "Мулти" ще го направи?
Няма нищо лошо в това, че лобистите в българската политика най-после си дойдоха на думата. Навсякъде по света лобитата са за това - да защитават нечий интерес, само че дълго работят преди това, докато общественото мнение бъде спечелено за каузата. И договарянето нито е очевидно, нито пряко. Има нюанси. В нашия парламент застъпниците на бизнесинтереси действат на принципа вземай комисионата и се спасявай (помним Мичковски). Интересно защо избират да разтоварват държавата ако не от иракския дълг, то от руската газ.
След Мадрид Русия не е силова карта, а нормален икономически партньор. По тази причина за руснаците също ще е унизително при крупни сделки като енергийните проекти да зависят от толкова елементарни фактори като застъпничеството на Ахмед Доган. Когато заговори търговският интерес, Доган даже няма начин да притисне Костов с руската карта, колкото и да спекулира, че Русия няма да позволи и пр. В случая не Русия се нуждае от лобирането на Доган, а Доган се нуждае от подкрепа. Като я няма, по-добре да съчини баснята за нея.
Макар че не е нужно нищо повече от реализъм, за да се осъзнае - не е работа на ДПС да бъде посредник в сделката с руската газ. Това и за "Мулти" би трябвало да стане тема за размисъл.
След раздаването в Мадрид Вяхирев по-скоро ще се договори с всеки приятел на Костов, отколкото с такъв, който играе негов неприятел.
Kоректни сме към закона
Искрено благодарим за възможността да изразим своето становище по въпросите, повдигнати от анoнимна фирма в статията "Ползата от куриерските услуги в България" в брой 28, 14-20/07 на вестник "Капитал".
DHL е фирма с традиции в куриерския бизнес и пионер на този бранш в страната. Във философията и културата на фирмата клиентът заема централно място и неговото мнение, препоръки или забележки за работата ни винаги са били водещи. Най-верният показател за ефективност при нас е удовлетвореността на клиентите.
"Клиентът винаги е прав! " - това е максима, от която се ръководят служителите на DHL. Тази максима е била валидна винаги, освен в случаите, когато се нарушават законите на Република България.
Ето защо обвинението, че "...недобросъвестни лица са извършвали незаконен внос или са нарушавали закона с помощта на куриерските фирми" ни провокира да изразим и защитим нашата позиция.
Редно е, когато се отправят подобни обвинения, те да са подкрепени с доказателствен материал и да се визират конкретни факти и фирми. Наистина по-лесно е всички да се поставят под общия знаменател и да се говори "принципно".
Винаги, когато е било необходимо, DHL е съдействал на органите за сигурност. Българското законодателство, разпоредбите на ИАТА и законодателството на страната получател регламентират ясно и точно какво може да се изнесе за дадена страна чрез DHL и какво не. Във фирмата има добре функционираща система за проверка и контрол на пратките. Подобни обвинения, макар и направени безадресно към куриерските фирми по принцип, не правят чест и накърняват имиджа на DHL.
Бихме желали да обърнем внимание на читателя и на още един пасаж от въпросната статия. Процедурата за митническо освобождаване на пратки при нас се различава значително от описаната.
Според съществуващите митнически разпоредби (Постановление на МС N89, от 12/03/89, алинея 2 и 3) целият входящ и изходящ стоков поток в Република България подлежи на 100% физическа проверка от митническите служители.
След пристигане на пратката (колета) и уведомяването на клиента специализиран отдел изготвя митническите декларации за абсолютно всички пратки, които подлежат на митническо освобождаване (при декларирана стойност над $50) до края на същия ден. Изключение правят пратки, за които клиентът изрично настоява да изготви сам митническата декларация или да уреди цялостното митническо освобождаване. На следващия работен ден в офиса на клиента се занасят попълнената митническа декларация и останалата документация, придружаваща пратката. Законът изисква клиентът лично да завери МД в общината и да внесе необходимите митнически такси и сборове в банката. След като клиентът е готов с необходимите документи (заверена МД в общината; копие от телекса на банката за преведени митнически сборове, оригиналните платежни нареждания и други документи), служител на DHL взима документите от офиса на клиента и освобождава пратката от митница аерогара София. След нейното освобождаване служител на митницата проверява дали внесените мита и сборове отговарят на естеството на стоката (без да е необходимо клиентът да присъства лично!) и тогава освободената пратка се занася от наш куриер в офиса на клиента. Ако процедурите се изпълнят по установения ред, това трае около 56 часа от пристигането на пратката в нашия офис.
Тоест, казано накратко, ангажиментът на клиента е да завери митническата декларация и да си внесе в държавната хазна необходимите мита и сборове. Всички останали формалности се поемат от служителите на DHL.
След въвеждането на новите митнически разпоредби работата на DHL наистина се увеличи неимоверно. Куриозно е пратката да пристига за 24-48 часа от която и да е точка на света в България и да се обработва митнически за 56 часа.
Наше мнение е, че изключения за едни или други фирми не трябва да има.
Вярно е, че това е на гърба на тези, които винаги са били коректни пред закона, но сигурно това е верният път към Европа.
"Патентните" капризи на съдебната власт
През лятото на миналата година на вратата на фирмено отделение в Софийски градски съд се появи кратичко и наглед невинно съобщение, с което заместник-председателят на съда уведомява гражданите, че на основание чл.7, ал.2 от Търговския закон и чл.12 и следващите от Закона за защита на конкуренцията съдът "въвежда задължително изискване" към документите за регистрация на юридически лица да се представя уведомително писмо за извършена проверка за идентичност (има се предвид явно "уникалност") на фирмата. По-надолу вежливо се уточнява, че тази "услуга" може да бъде извършена от "Информационно обслужване" ЕАД (ИО ЕАД).
Подминаваме дребните заяждания. Като например това, че нито в чл.7, ал.2 от ТЗ, а още по-малко пък в чл.12 от ЗЗК се споменава каквото и да било изискване към желаещия да регистрира търговец да удостоверява уникалността на фирмата си. Подминаваме ги, защото, макар че в новия ТЗ (наред с доста други неща) законодателят пропусна да уреди изрично изискването за изключителност на фирмата на всеки новорегистриращ се търговец, за всеки разумен юрист е безспорно, че то трябва да се спазва. И все пак не може да не подразни изразът съдът "въвежда задължително изискване". Едва ли именно с оглед принципа за разделение на властите най-удачният начин за запълване на празнини в закона е издаването на актове (съобщения) на съда (и то не на съдебен състав, а на неговата администрация).
Наистина проверка за уникалност трябва да се прави. Въпросът е, че за всеки разумен човек е очевидно, че тя трябва да се прави от самия съд. Съдът е натоварен по закон със задължението да провери налице ли са всички законови изисквания за регистрация на юридическо лице и ако да - да го регистрира. За това гражданите плащат съответни такси (в последно време доста солидни). В същото време именно съдът съхранява всички регистри на юридическите лица, т.е. разполага с необходимата информация от първа ръка. Съдът, на последно място, разполага (вече) и с доста добро компютърно оборудване. И въпреки всичко, вместо сам да направи необходимата проверка, съдът ви препраща към едно трето лице, обикновено търговско дружество, което в крайна сметка черпи цялата си информация от самите съдебни регистри. Абсурдно, нали?
Защото един поглед върху ценовата листа на ИО ЕАД (в сила от 21.04.97 г., т.е. преди последното увеличение на съдебните такси) за предлаганата "услуга" може да ви хвърли, както се казва, зад тъч-линията. Писмото за едноличен търговец "струва" 4000 лв. (при държавна такса по това време 2000?!), за ООД 15 000, за АД 30 000, за застрахователно или холдингово дружество 37 000, за фондации и дружества с нестопанска цел 12 000 (при държавна такса 8000?!). И идва най-интересното - за кооперации цената е цели 12 000 (дванадесет хиляди) лева. При наличието на чл.37, ал.2 от Закона за кооперациите, който гласи, че "кооперацията се освобождава от всякакви такси във връзка с нейното образуване, преустройство, прекратяване и ликвидация". И това, бай Стамболийски, ако е насърчаване на кооперативното движение! Системата за държавен рекет е проста до гениалност, дължимата сума формално не е държавна такса, защото се дължи не на държавата, а на едно обикновено търговско дружество и не попада под разпоредбата на чл.37. Но пък без нея съдът отказва да те регистрира.
Внимателният прочит на цените и текста на самото уведомително писмо ни изправя и пред друг правен абсурд. В писмото гръмко се провъзгласява, че съответното наименование е "запазено" за определен срок на името на лицето, което го е поръчало. Предвидена е и специална цена за тази "екстра" - 2000 лв. на месец. Интересно кой управомощи ИО ЕАД с такива широки (и скъпо платени) правомощия, типични повече за държавен орган и на които би завидяло и Патентното ведомство. И какво би станало, ако аз поискам да регистрирам дружество с фирма, каквато липсва до този момент в Търговския регистър, но която е "запазена" от ИО ЕАД за друго лице. На какво основание съдът ще откаже да ме регистрира?
Като прибавим към тази картинка и последния щрих, а именно, че ИО ЕАД е фактически монополист в тази област (съдът признава само неговите писма), нещата започват подозрително да приличат на цитати от същия онзи Закон за защита на конкуренцията: чл.4 "Забранява се на органи на държавно управление и на общински органи да вземат решения, с които изрично или мълчаливо се установява монополно положение или които фактически водят до него, ако с това съществено се ограничава свободата на конкуренцията или свободното образуване на цените" или чл.7 "Злоупотреба с монополно положение има, когато лицето по чл.3 (монополист по чл.3 е лице, което има по-голям от 35% пазарен дял от дадена стопанска дейност; ИО ЕАД има стопроцентов дял, защото съдът не признава други писма освен неговите и дружеството е абсолютен монополист, привилегирован, освен всичко друго, с разполагането на спретнат офис в самото сърце на Съдебната палата) извършва действия, с които ограничава конкуренцията или уврежда интересите на потребителите като: т.2 прилага явно неравноправен подход към различните съдоговорители или неравноправни договорни условия, ...т.6 налага монополни цени, които за продължителен период значително надвишават разходите за производство и реализация на стоки и услуги. " Каквито и производствени разходи да обоснове ИО ЕАД за изготвения от него лист хартия, те не могат да са повече от 2000 лева. За същия лист хартия обаче едно акционерно дружество трябва да плати 30 000 лв. Петнадесет пъти е доста добър пример за значително надвишаване на разходите! От друга страна, разходите за писмото на едноличен търговец, акционерно дружество и холдинг са абсолютно еднакви, но цената не. С други думи, налагат се на потребителите неравноправни (и то силно) условия.
Има над какво да се замисли Комисията за защита на конкуренцията.
Какво ви пречи да отразявате моята контрибуция към отечеството?
Г-н Главен Редактор,
Стъписан съм от злостната ирония и негативизъм към моето скромно надпартийно дело в полза на България при посещенията ми в Русия и Балканските държави. Седмици преди тях (с мои пари и връзки, както винаги) работих за България в Австрия, САЩ, Великобритания и други.
При безпричинна липса на подкрепа от НС и множество наши посланици в чужбина смятам, че заслужавам поне едно "Благодаря" за свършеното. А то е значително! Редно е някой да се избави от партийните поръчки и пристрастия и да го отрази по достойнство.
Знам, че ни липсва капацитет за уважение и възхищение към наши сънародници. Знам, че последното трудно се създава. Но нищо не извинява КЛЕВЕТИТЕ във в. "Капитал", Г-н Главен Редактор! Това че съм бил продавал депутатски места, че съм бил от школата на Луканов, че съм носел в джоба си само фокуси и т.н. Напротив, навсякъде по света съм посрещан на ниво, за което 98% от политиците могат само да мечтаят.
Какво Ви пречи да отразявате моята контрибуция към отечеството по достойнство?
Всеки тон захар, произведен от "Амилум България", изисква български суровини
За мен беше много интересно да прочета възгледите на г-н Беров, отнасящи се до намаляване на производството на захар в България. Абсолютен факт е, че настоящoто действие на пазара за захар е изразходване на българските запаси в чуждестранна валута. Всъщност може би все пак има по-бърз и по-ефективен начин за преобръщане на тази тенденция.
Високофруктозният царевичен сироп се използва широко в много части на света като алтернатива на обикновената захар. В Съединените американски щати например сиропи с високо съдържание на фруктоза преобладават при употребата на подсладители, те са предпочитани заради тяхната цена и използване на екологично чисти технологии.
Въпреки че производството на царевица в България е намаляло през последните две години, изглежда, то е в процес на възстановяване. Страната вече има предприятие, което е в състояние да произвежда значителни количества фруктозен сироп с качествени стандарти, които задоволяват най-взискателните клиенти в света. Всеки тон захар, произведен от "Амилум България" АД (бившето "Царамил" АД в Разград) изисква повече българска царевица, повече български консумативи и е произведен от много способни и висококвалифицирани български специалисти.
"Амилум България" АД е едно много българско предприятие. Ние непрекъснато търсим връзки със земеделските сдружения и продължаваме да осигуряваме гарантиран пазар (и гарантирано заплащане) за българската селскостопанска продукция. Ние бяхме първият чуждестранен инвеститор в България и оставаме един от най-големите и най-ангажираните в страната. Ние не търсим специални предимства. Ние просто бихме искали да развием нашите потенциални възможности, като бъдем допуснати да действаме в един пазар по-близък до пазарите, които преобладават в останалата част на света.
По този начин България не само позволява на едно добро българско предприятие да се развива и разраства, но и да генерира чуждестранна валута, вместо да я изразходва, да помага за развитието на производството на зърнени култури и да осигурява българската хранително-вкусова и фармацевтична промишленост с най-висококачествени продукти - съставна част за техните производства, от производител от световна класа.
Мотивите за отваряне на досиетата минаха на първо четене
Лилия Филева
След седем години, през които досиетата ту потъваха, ту изплуваха на повърхността на политическия живот, новите управляващи са на път да се преборят с призрака на Държавна сигурност и да закотвят агентурните дела там, където им е мястото - в архивите на МВР. Със 151 гласа за, 44 против и 20 въздържали се миналата седмица парламентът прие на първо четене Закона за достъп до архивите на бившата ДС, внесен от правителството. Въпреки пространните декларации от всички страни на залата, че "хората трябва да знаят кой ги управлява", а политиците да бъдат спасени от "документален рекет", проектът беше подложен на парламентарна дисекция, която замалко не го уби.
В четвъртък, ден преди законопроектът да влезе в пленарна зала, съмненията, че ще бъде гласуван, бяха обхванали дори парламентарната група на СДС. Очакваше се до последния момент разглеждането да бъде отложено или прекратено, преди да се стигне до гласуване. Традиционният подгласник на мнозинството - евролевицата, обяви, че ако не бъдат направени определени корекции, няма да подкрепи закона на първо четене. Същите гласове се чуваха от ОНС и бизнесблока.
Как се отварят досиета "цивилизовано"
Петъчното заседание тръгна с неувереното представяне на "болезнения" законопроект от министъра на правосъдието Васил Гоцев. Започвайки с уговорката, че всички постъпили възражения не били неизвестни на правителството, Гоцев се опита да пледира по няколко от най-бодливите (по негова преценка) елементи. Правителственият представител обясни, че правата за разкриването на архивите са делегирани на премиера, защото основната част от тях се намират в изпълнителната власт и министър-председателят поема ролята на "докладчик". Позовавайки се неколкократно на неназовани специалисти, Гоцев се опита да успокои аудиторията, че в архивите имало достатъчно информация, а личната сигурност била гарантирана. От друга страна, националната сигурност също не била застрашена. А в новите реалности на България не й трябвала агентура, която да докладва за НАТО и ЕС. Това изявление на министъра беше достатъчно да провокира пламенна дискусия. Залата беше допълнително подгряна и от председателя на комисията по национална сигурност Христо Бисеров, който обясни, че законопроектът е отворен за усъвършенстващи текстове.
С това протоколната част приключи и народните избраници се почувстваха призвани да демонстрират наученото през първите седем години на прехода, без да дебатират по същество. Депутатите се разделиха на три основни групи: "прагматици с пагони" (Арлин Антонов, ген. Маринчевски, Николай Добрев) отстояваха секретността на службите и бранеха от трибуната националната сигурност, както те я разбират; "политици и управленци" (Христо Бисеров, Йордан Соколов, Александър Томов, Георги Божинов) разсъждаваха за обществените последствия от акта и възможните спекулации, а "репресираните пионери" (Стефан Савов, Дянко Марков, Велко Вълканов) обясняваха как Държавна сигурност ги превърнала в "пихтии", виждайки в закона възможност да се даде оценка на "неморалния характер" на ДС. Така, въпреки че народните представители успяха да избягнат дискусията около персоналните си връзки със службите, клопката този път се оказа в разнородните тези за съдбата на архивите оттук нататък. Някои дори се опитваха от парламентарната трибуна да предначертаят и съдбата на службите. Точно когато изглеждаше, че дискусията ще продължи безкрай, скачайки от проблем на проблем, вътрешният министър сложи ред. Умиротворителят Бонев.
"Искам да внеса известно успокоение, защото виждам, че нещата истеризират и се отива до крайности", каза министърът на вътрешните работи.
В изказването на Бонев всъщност сензация нямаше. МВР-шефът съобщи, че се готви да работи усилено през следващата седмица с комисията по национална сигурност и предлага на народните представители "своите аргументи" в полза на запазването на архивите в МВР и възлагането на изпълнението на закона на министерството:
МВР ще предложи текстове, които да регламентират процедурата по отваряне на делата. Така отпада необходимостта от допълнителни наредби. Според Богомил Бонев в закона трябва да бъде отбелязано и как ще бъдат осветявани делата на депутати и бивши чиновници за в бъдеще. "Надявам се, че предлагаме максимално приемлив, консенсусен вариант за отваряне на досиетата", обобщи вътрешният министър.
Всъщност силата на изказването на Бонев беше, че успя да успокои "тревожните мозъци", обезпокоени за сигурността на нацията и на службите. Потвърждението, че МВР-шефът е напипал верния път, дойде в последвалите изяви от трибуната. Разноцветни оратори един след друг оповестяваха съгласието си с вътрешния министър. Последва и одобрително слово от страна на премиера. Костов обясни, че ако Народното събрание пожелае да измени чл.13 (регламентиращ съхранението на архивите), правителството няма да възрази. Ако депутатите решат да разширят кръга на лицата, чиито дела да се отворят, МС също няма да се противопостави. "Не възразяваме и срещу това да не е министър-председателят този, който ще оповести резултатите от отварянето на архива", допълни премиерът.
Негласното споразумение, което Костов и Бонев постигнаха пред очите на народните представители, осигури гласуването на законопроекта на МС на първо четене. Освен това в движение бяха решени още два проблема. Първо, вече е ясно, че архивите ще останат в МВР. Второ, списъкът на лицата, чиито дела предстои да бъдат отворени, ще бъде допълнен с президента и конституционните съдии, т.е. недосегаеми по закон няма да има.
Триумфът може да се окаже кратък.
Одисеята по гласуването на законопроекта за достъп до архивите на ДС развенча окончателно мита за "отсичането на опашката" на досиетата с един удар.
Макар че формално прие закона на първо четене, парламентът по-скоро демонстрира единствено съгласие с мотивите му. Оттук нататък предстоят споровете по процедурата. Неслучайно в парламентарните кулоари се роди тезата, че Богомил Бонев е предложил всъщност нов закон.
Открит остава въпросът за отговорността при допускане на грешки или недобросъвестно свършена работа. Министърът на вътрешните работи ще трябва да изпълни ангажимента си да защити действащия апарат на службите. Въпреки твърденията на негови предшественици, че отварянето на делата неминуемо ще освети част от задграничната агентура.
Най-трудният казус обаче ще бъде "изчисляването" на сътрудниците с депутатски имунитет. Законът не дефинира какви доказателства са необходими, за да бъде класифицирано едно лице като сътрудник. От различни парламентарни групи вече започнаха да се чуват гласове, че имало разработвани обекти, които са записани като сътрудници.
Спорно е дали ще се осъществи и голямата мечта на вносителите на законопроекта - да се сложи край на компроматната война. Ексминистърът на вътрешните работи Николай Добрев заяви по този повод: "В някои много демократични страни, където се провеждат демократични избори, между демократичните кандидати се разменят демократични компромати. Ако не ги готви някоя специална служба, готви ги някой друг. Ще се заблудим, ако мислим, че най-всесилна сега е дългата ръка на бившата ДС, по-силни са други, по-къси ръце, но ползващи други, по-съблазнителни методи на вербовка или, да го кажем модерно, лобиране. " Това само напомня, че извън архивите на МВР и НРС има достатъчно оборотен материал. В приетия вид законът не решава проблема с изнесените дела, поне в очите на народните представители. Въпреки че неправомерно съхраняваната информация не се счита за достоверна. Това можеше да е успокоение преди седем години.
През 1990 г. досиетата бяха символ на мрачната сянка на комунизма, през 1997 г. народните избраници говорят повече за службите, отколкото за архивите и за партийните порядки на комунистическата машина. Този неприкрит интерес е разбираем при положение, че една от демократичните придобивки на новото време е свободният пазар на информация - нещо, което само доказва, че въпреки всякакви закони и нормативни уредби папките ще си останат дефицитна и скъпа стока, а търговията с информация ще процъфтява, въпреки че ерата на досиетата си отива.
