- 20 март 1997 г. В мача от турнира за купата на България "Левски" (Сф) - "Литекс" (4:1) гостите се оплакват, че яки момчета влезли на почивката при рефера Светослав Славов, за да му кажат кой трябва да бие. До този момент резултатът е 0:1, като в първия мач "Литекс" е спечелил с 2:0.
- 6 април 1997 г. Човекът от ВИС-2 Емил Наков, технически директор на "Левски" (Кн), пробва да влезе в съдийската стая на мача "Левски" (Кн) - ЦСКА, свидетелстват вестниците. Полицаи го спират, а съдията е Димитър Момиров.
- 10 април 1997 г. Президентът на "Локомотив" (Сф) Николай Гигов заплашил със саморазправа футболиста Иван Радивоевич, ако премине в "Славия", пишат отново вестниците. Радивоевич се покрива в Сърбия.
- 21 април 1997 г. В мача от първенството на Б група "Черно море" - "Олимпик" (Галата) (1:0) босът на "Олимпик" Страхил Димчев нокаутира рефера Христо Димитров, понеже вади втори жълт картон на Мирчев. Димчев се оправдава, че толкова се ядосал, че изобщо не помни какво е направил. Върви слух, че се бил хванал на бас за 10 000 германски марки, че отборът му не може да загуби мача във Варна.
- 25 април 1997 г. Гонят Страхил Димчев за две години от футбола - като играч. Няма правилник, по който да го извадят изобщо от системата.
- 26 април 1997 г. Според пресата хора от "Металург" влизат на полувремето в съдийската стая на мача със "Спартак" (Пд) (4:0). Четвъртият съдия, който е служител на застрахователна компания, се оплаква от физическо насилие.
- 2 май 1997 г. Президентът на "Локомотив" (Рс) Орлин Танов пробва да извади отбора си от терена в мача с "Академик" (Сф) от 28-ия кръг на Б група.
Класиране преди новото първенство
Броени дни преди началото на новия сезон на шега се твърди, че вече има класиране - според предварително сигурните точки за отборите, които ще се борят за шампионската титла. Това е свързано с "приятелските кръгове", в които са организирани тимовете според близостта им до определени структури - ВИС-2, "Литекс", СИК, Мултигруп, Нефтохим и други подобни. В тези "кръгове" един отбор ще използва останалите, които трябва да играят за него. По тази причина той без проблем, по нареждане "отгоре" ще спечели поне директните си мачове с тях.
В това отношение най-напред били "Литекс" и "Левски" (Сф). Отборът на Гриша Ганчев може със сигурност да разчита на подкрепа от сателита си "Олимпик" (Галата), както и от великотърновския "Етър", където бизнесменът е в управителния съвет. Твърди се, че за него ще играе и "Спартак" (Вн). Ако "Литекс" спечели всички мачове срещу тези три отбора в първенството, това му осигурява 18 точки.
И за "Левски" - по линия на ВИС-2, се смята, че ще бъде подкрепен от други три отбора. Двата са "Левски" (Кн), където Георги Илиев даже е президент, и "Металург" (Пк). Третият може би е "Миньор" (Пк), но не е съвсем сигурно. Този отбор може и да е ориентиран към ЦСКА, тъй като шефовете му минават за утайки от Мултигруп.
След като СИК се оттегли от "Славия", този отбор може би няма да разчита на сателити, както например "Добруджа", чиито шефове са свързани със застрахователната фирма. От друга страна, президентът на добричкия тим Стефан Колев дистрибутира в града петролните продукти, които му предоставя Христо Порточанов чрез "Нефтохимик" ООД, и може да подкрепи отбора на ексцентричния бургаски президент.
Затова с известни условности предварителното класиране преди началото на първенството в А група може би изглежда така:
Депутатите отново съобразяват Закона за концесиите с раздържавяването
Дава се възможност освен скрита приватизация да има и скрито концесиониране
Роза Медева
Предстои Народното събрание да приеме на второ четене поправката в Закона за концесиите (ЗК), която Парламентарната комисия по икономическата политика прие на свое заседание миналата седмица. Той е част от пакета икономически закони, които управляващите заявиха, че спешно ще ремонтират. Но когато се гонят подобен род нормативи, има сериозна опасност актовете да не станат по-добри, а само по-удобни за политическата сила, която е на власт.
В предлаганите промени на закона се отделя голямо внимание на предоставянето на концесии, съчетано с приватизация. Прави впечатление обаче, че освен конкретния ред, по който това може да става, управляващите са включили и текст, който дава поводи да се смята, че се търси начин за изобретяване на нов вид "подмасова" дейност - този път за предоставянето на концесии. В закона се предвижда това да става с търг или конкурс. Според новия текст, който се предлага, Министерският съвет може да предостави концесия и без търг или конкурс на фирми, в които съответното еднолично дружество (собственост на държавата) има най-малко 25%. Предлага се и втори вариант - за 51%, но депутатите не са наблегнали на него. Ако първият вариант се осъществи, това означава, че всеки шеф на държавно дружество може директно да определи кой да получи концесията. Достатъчно е ЕАД-то да купи дори само миноритарен пакет от дадена частна фирма. Такава схема може да се осъществи единствено в комбинация с приватизационна сделка, което съответно предопределя и купувача на дружеството и обезсмисля евентуална приватизационна процедура.
Една от най-спорните промени в закона е включването в обхвата му освен обектите, предмет на изключителна държавна собственост, и на друг вид държавни монополи, за които в конституцията е указано, че се дава разрешение и се уреждат в други закони. Така например в понятието концесия народните представители предлагат да се включат и правото за ползване на обекти, върху които държавата осъществява суверенни права. Такива са ефирните честоти, чиито конкретни параметри се определят с междудържавни споразумения и съответно могат да бъдат променяни. Друго спорно допълнение в определението за концесия е предоставянето на особено право на ползване върху обект, който би могъл да бъде изграден от концесионера с негови средства. Ако тези обекти обаче не са свързани с разработването на подземни ресурси например, а с изграждането на летище или пък някакъв вид проводи (газопроводи, нефтопроводи и др.), няма пазарна логика, която да обяснява защо държавата трябва да ги притежава, след като бъдат построени. Ако иска да възложи на частна фирма изграждането на такъв обект, тя би могла да го направи чрез Закона за държавните поръчки. Според юристи, ако тази промяна бъде приета, законът ще бъде противоконституционен и ще противоречи на цялостния дух на българското законодателство.
По същество българското правителство извърши незаконен акт, като приватизира срещу инвестиционни бонове редица дружества, които ползват обекти на изключителна държавна собственост. За нито един от тях няма предоставена концесия преди (а дори и по време на) провеждането на първата вълна на масовата приватизация. Сега нормотворците предлагат в закона да се запише, че правата на ползване върху обектите на изключителна държавна собственост се осъществяват по досегашния ред до предоставянето на концесия. В срок до три месеца след влизането на изменението в сила компетентните министри трябва да направят предложение пред Министерския съвет за взимане на решение за предоставяне на концесия на търговските дружества.
Чрез заключителните разпоредби на закона се променя досегашният текст в закона за приватизацията, в който бяха споменати само обектите на изключителна държавна собственост. Със споменаването и на обектите, върху които държавата упражнява суверенни права, управляващите постигат целите си да обхванат и при приватизационната процедура по-широк кръг от възможности. Новият ред, по който се урежда съчетаването на приватизацията и концесионирането, предвижда в срок до три месеца след предложението за приватизиране компетентният министър да внесе в Министерския съвет предложение за предоставяне на концесия. Същият срок важи и за заварените от новия закон случаи. Правителството е длъжно да вземе решение в срок до три месеца след внасянето на предложенията. В приватизационната оценка на предприятието ще се отразяват предоставените концесионни права и дължимото концесионно възнаграждение. Указва се и редът, по който ще влизат в сила двата договора за приватизация и за концесия. Прехвърлянето на работата по изготвянето на документите и решението за даване на концесия от приватизиращия орган (най-често Агенцията за приватизация) върху съответното ведомство цели да се създаде по-голяма оперативност.
Голям недостатък на сегашния Закон за концесиите беше липсата на текстове, които да го съобразяват със закона за приватизацията. Още при създаването му преди по-малко от две години в него не се предвиждаха разпоредби, уреждащи случая на съчетаване на приватизационна сделка с концесионна. Подобна хипотеза има в случаите, когато се раздържавяват акции или дялове от предприятия, които имат в активите си обект на изключителна държавна собственост. Според преходните и заключителните разпоредби на ЗК не се предоставят концесии за права върху обектите, придобити от еднолични търговски дружества с държавно имущество. В момента обаче, когато дори една акция от това дружество стане частна, за обекта на изключителна държавна собственост трябва да бъде предоставена концесия. Така се стигна до противоречието, че нито един от двата закона не можеше да бъде приложен преди другия. По този начин значително беше забавена приватизацията на подобен род дружества, които съвсем естествено се оказаха едни от най-атрактивните (и съответно най-доходоносни) в страната. Въпреки че беше направена поправка в закона за приватизацията, според която държавата учредява концесията преди приватизацията, текстът очевидно не беше работещ, тъй като приватизиращите органи предпочитаха да го заобикалят. Първото приватизирано предприятие, за което следваше да се предостави концесия, беше "Соди" - Девня. Заводът имаше в активите си варовиково находище, но за да бъде приватизиран бързо, управляващите измислиха схема, заобикаляща ЗК. Находището беше отделено в ново ЕАД и така за останалата част от дружеството вече не се налагаше да има сложна процедура. След този случай законът вече не беше акт, с който приватизиращите органи се съобразяваха. Той обаче се превърна в средство за спиране на неудобни приватизационни процедури. В този смисъл някои от новите промени го усъвършенстват, но други за пореден път поставят въпросителни пред мотивацията на вносителите.
Фондът на Божков обжалва решение на Божков
Според съобщение на Варненския окръжен съд от миналия петък два приватизационни фонда са завели дело срещу регистрацията на българо-белгийското дружество "Солвей - Соди". Това са "Централен приватизационен фонд" и ПФ "Света София". По тази причина съдът е спрял вписването на решенията на общото събрание, докато бъде решено делото. Фондовете оспорват легитимността на общото събрание на дружеството, което беше проведено миналия месец. На него държавата заедно с белгийската фирма гласува да се увеличи капиталът на "Соди" под условие, че новите акции бъдат изкупени по номинал от "Солвей". Общо 25% от акциите на завода бяха предложени за приватизация срещу инвестиционни бонове и 13 приватизационни фонда станаха акционери в дружеството. Въпреки протестите им, че чрез подобно увеличаване на капитала държавата е излъгала участниците в масовата приватизация и в бъдещия капиталов пазар, промишленото министерство гласува за интересите на чуждата фирма. Това е и причината, поради която фондове едновременно заведоха дела във Варненския окръжен съд и по този начин блокираха изпълнението на решенията на общото събрание. Още преди провеждането му те предупредиха, че ще предприемат подобни действия, в случай че държавата предаде интересите им.
Варненският съд е разгледал първо молбите на ПФ "Централен" и на ПФ "Света София", тъй като те бяха подадени един ден преди всички останали, заяви пред "Капитал" представител на друг фонд. Интересното в случая обаче е, че най-активно защитава интересите си именно "Света София", в който учредител е вицепремиерът и министър на промишлеността Александър Божков. Точно преди около една година фондът получи лиценз и набра капитала си с активната подкрепа на настоящия министър. Този факт не му попречи по-късно на общото събрание на "Соди" да гласува с вота на държавата против интересите на всички дребни акционери, включително и на фонда си. Което, погледнато от определен ъгъл, може да се тълкува като издигане над личните интереси.
Над половината от акциите, предложени на третия търг, остават държавни
Роза Медева
През миналата седмица Центърът за масова приватизация завърши обработката на заявките на участниците в третия централизиран търг от масовата приватизация. След обнародването на официалните резултати в Държавен вестник, което се очаква да стане този вторник, приватизационните фондове и преките участници в търга вече със сигурност ще знаят дали печелят, или боновете им остават, но са неизползваеми. Досега се знаеха единствено офертите на фондовете, които бяха отворени и станаха известни още на следващия ден след последния ден за подаване на заявките. Тази информация стана база за прогнози по отношение на собствеността, която са придобили приватизационните фондове. Вероятно обаче голяма част от тези прогнози няма да се сбъднат, тъй като на последния търг индивидуалните участници играха с приблизително същия по размер капитал.
Според предварителните данни, предоставени от ЦМП след края на първата вълна, всички предложени акции от 725 предприятия в списъка са изцяло продадени. Раздържавени с повече от 50% от капитала са 747 дружества, което представлява 11% от дълготрайните материални активи на държавната собственост в България. С над 67% (критерия, по който Световната банка признава едно предприятие за приватизирано) са раздържавени 666 предприятия от списъка за масова приватизация. Според информацията на ЦМП на третата тръжна сесия (на която бяха предложени акции с номинална стойност 28 млрд. лв. от 580 предприятия срещу предлагане на бонов ресурс в размер на 10 млрд. лв.) са изкупени по-малко от половината от предложените акции. Според шефа на ЦМП Пирин Атанасов участниците са наддавали около 30% над минималните цени. Ако тази оценка е вярна, от методиката за определяне на минималните тръжни цени следва, че непродадените на третия търг акции са около 70% от предложените.
В приетия миналата година от Народното събрание списък на предприятията, които ще се раздържавяват срещу инвестиционни бонове, бяха включени 1050 предприятия с обща стойност на раздържавявания капитал в размер на около 80 млрд. лв. Впоследствие обаче Центърът за масова приватизация и Тръжната комисия не допуснаха до участие в първия търг около 80 дружества, като някои от тях бяха пуснати чак на третия, а други въобще не бяха предложени за приватизация срещу инвестиционни бонове. Според закона за приватизацията промени в списъка за масова приватизация може да прави само парламентът, и то до един месец преди започването на първата тръжна сесия. В резултат на високите минимални цени (дори и за третия търг), както и на изваждането на някои от дружествата от търговия, според предварителни оценки вероятно около 30% от акциите в списъка за масова приватизация не са продадени. Това поставя редица затруднения за реда, по който ще се управляват тези остатъчни дялове. Засега институциите все още не са се отказали от идеята за следприватизационен фонд.
Засега е трудно да се направи оценка за това доколко е била успешна първата вълна на масовата приватизация в България, защото още не се виждат резултатите от многото раздържавени предприятия. Предварително може да се каже обаче, че ЦМП допусна значителен брой закононарушения по време на провеждането на процеса. Някои от тях тепърва ще бъдат изяснявани и обжалвани в съда. Освен вече известните и често споменавани нередности в процеса сега започват да излизат на бял свят и редица случаи, в които по една или друга причина заявки на индивидуални участници неправомерно са останали неудовлетворени. Вече има голям брой граждани, които са останали с ненулеви салда по боновите си сметки, въпреки че са подали печеливши заявки според официално обнародваните в Държавен вестник резултати. Това означава, че има заявки на индивидуални участници, които просто не са обработени, и по този начин акциите от съответното предприятие са отишли в полза на някой приватизационен фонд. Така че предстои държавата да отговори на въпроса как ще бъдат обезщетени тези граждани.
Не може все още да се оценят резултатите от масовата приватизация и по друга причина. Освен вече извършените нарушения в закона по време на провеждането на процеса управляващите все още имат възможности да правят нови, дори и след като боновото раздържавяване вече е приключило. Такъв типичен случай е увеличаването на капитала на дружества, които вече са продадени. След като имаше случай с увеличаване на капитала под условие на дружество, от което са били предлагани акции на централизираните търгове, участниците в масовата приватизация започнаха да се притесняват и от други схеми за увеличаване на капитала. Остава надеждата, че държавните органи решително ще опровергаят тези опасения.
Кабинетът прие поправка в закона за приватизацията, която го обезсмисля
На свое заседание миналия четвъртък Министерският съвет прие предложените от вицепремиера Александър Божков промени в Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, които предстои да бъдат внесени в Народното събрание. По миналата седмица правителството отложи разглеждането на проекта заради недостатъчната му съгласуваност с отделите в съответните министерства. Възникнаха опасения, че много от предлаганите текстове не са съобразени с конституцията на България, а други директно обслужват частни приватизационни интереси. В резултат голяма част от предложенията бяха оттеглени, но според участници в приватизацията все още има спорни текстове.
Един от най-големите проблеми си остава промяната в чл.1, от която вносителите не са се отказали и която, ако бъде приета, до голяма степен би лишила от смисъл съществуването на закона за приватизация. Това е текстът, според който не се третира като приватизация случаят, когато се прехвърлят акции от държавно дружество на друго, в което държавата има участие над 50%. След като тази операция бъде извършена без приватизационна процедура, акциите, които вече са сменили собственика си, могат да бъдат продавани и прехвърляни свободно от управителите на второто дружество. Такава схема би могла умишлено да се използва, за да се заобикалят разпоредбите на закона за приватизацията. Според запознати промяната в закона се прави, за да се обслужи частният случай с Булгартабак, където Министерският съвет прие решение за съсредоточаване в холдинга на мажоритарен пакет от акциите на всичките търговски дружества. От търговското министерство заявиха пред "Капитал", че въпреки че към момента на вземането на правителственото решение то не е съобразено със закона, към момента на изпълняването му ЗППДОбП вече ще бъде изменен и затова нямало да има законови пречки.
В проекта за промяната твърдо остава премахването на забраната за търговия с акции от предприятия, раздържавени срещу инвестиционни бонове. От друга страна обаче, въпреки че много от спорните текстове отпаднаха, все още има такива, които очевидно не целят подобряване на нормативния документ. Особено интересен например е предлаганият нов текст в преходните и заключителните разпоредби, според който "сделки, по които страна е предприятие с повече от 50 на сто държавно или общинско участие, за което е взето решение за приватизация, могат да бъдат прекратени от предприятието със съгласието на органа по чл.3". Това означава, че ако за едно държавно дружество, което е сключило договор за покупка на компютър например, бъде открита процедура за приватизация, сделката може да бъде прекратена. Това важи и за всякакъв вид други договори - например трудови. Интересно коя фирма би се съгласила да партнирa на държавно предприятие при такива условия. Според друг нов текст "оценка се извършва задължително, когато избраният метод за приватизация е преговори с потенциални купувачи". Тогава възниква въпросът обаче по какъв начин ще се определя минималната тръжна цена (ако се провежда търг) или респективно конкурсната цена. Увеличава се долният праг на капитала на дружествата, които ще се раздържавяват от министерствата, а не от Агенцията за приватизация. Едно от първите решения на новото правителство беше да остави само ограничен брой ведомства, които да могат да приватизират, и чрез това решение за тях се оставя по-голям обем от работа за сметка на АП.
Немският концерн "Хайделбергер цимент" купува два циментови завода
Румен Соколов
През миналата седмица представителите на немския циментов концерн Валтер фон Глас и Даниел Готие подписаха предварителни договори за покупка на контролните пакети на два от циментовите заводи у нас. Това са "Златна Панега" ЕАД и "Гранитоид" ЕАД. От българска страна договорите бяха подписани от министъра на регионалното развитие и благоустройството Евгений Бакърджиев. Той каза, че подписването на тези договори е резултат на сериозната работа, свършена от екипите на министерството и купувачите. Министърът допълни, че тази продажба показва сериозните намерения на България в областта на приватизацията и сътрудничеството с големи западни фирми. От своя страна членът на управителния съвет на "Хайделбергер цимент" Валтер фон Глас заяви, че бъдещето на двата завода вече е осигурено и за тях е чест, че ще съдействат за икономическото развитие на България. Окончателните договори за продажба ще бъдат подписани, след като парламентът приеме промените в Закона за концесиите. Тези промени ще позволят ползването на кариерите към заводите без концесия.
Цената на продадените 51% от "Златна Панега" е 26 млн. долара, от които 10% ще бъдат платени до седем дни след подписването на окончателния договор за продажба. Тъй като купувачите вече са внесли депозит в размер на 1.669 млн. долара, десетте процента се изчисляват от остатъка до крайната цена, т.е. 2.433 млн. долара. Деветнадесет милиона долара трябва да бъдат платени в брой, а останалите чрез облигации по вътрешния и външния дълг. Доказателството, че тези облигации са купени, трябва да бъде предоставено до 20 дни след подписване на договора. Купувачът поема задължение да направи инвестиции в размер на 25 млн. долара. Петнадесет милиона долара трябва да бъдат инвестирани за три години пряко в производството, без да бъдат използвани за увеличаване на акционерното участие на "Хайделбергер цимент". Останалите 10 милиона ще бъдат вложени в дружеството за период от десет години. Предметът на дейност на дружеството ще бъде запазен и производството ще бъде развито чрез най-новите методи за този отрасъл.
Положението при втория завод - "Гранитоид", Батановци, е малко по-различно. Предприятието е в много тежко състояние и бе включено в програмата за ликвидация. Немската фирма купува 75% от него за 1.5 млн. долара, като параметрите на сделката са като при "Златна Панега". Предвидени са инвестиции за три милиона долара за срок от четири години. Предметът на дейност на дружеството няма да бъде запазен, а заводът ще бъде използван като мелнична мощност за инертни материали и смеси. Купувачите са поели ангажимента да запазят сега съществуващите 90 работни места.
След тези сделки четири от шестте големи циментови завода в България ще са частна собственост. В края на май 70% от "Девня цимент" бяха купени от "Марвекс" ООД, в което основен съдружник е испанската фирма Multoracion de Graneles. В скоро време се очаква да бъде подписан и окончателният договор за продажба на "Белоизворски цимент" на "Холдербанк", Австрия. Последните два завода са "Плевенски цимент", за който все още се подават оферти, и "Вулкан" - Димитровград. За последния наскоро бе обявен конкурс за изготвяне на приватизационна оценка.
Трудният пъзел "Микроелектроника"
Румен Соколов
След като преди четири месеца бе осъществена сделка за продажбата на 80% от капитала на "Микроелектроника" ЕАД, Ботевград, с купувач "Секюримарк" ООД, сега фалиралото предприятие отново се продава. Този път обаче продажбата се осъществява на парче от постоянния синдик на фирмата Иван Стаменов. След като основният купувач не плати цената до крайния срок - 10 юни, синдикът отново започна да продава части от предприятието, за да попълни масата на несъстоятелността и да удовлетвори кредиторите.
В средата на миналата година "Микроелектроника" ЕАД бе включено в списъка от 64 предприятия за ликвидация. След това започват дела за неплатежоспособност и резултатът е обявяването на фирмата в несъстоятелност от Софийския окръжен съд с решение от 19 ноември 1996 г. Паралелно с това обаче Агенцията за приватизация открива процедура за продажбата на 80% от дружеството чрез преговори с потенциални купувачи. На 10 март е сключен договор за продажба на 80% на "Секюримарк" АД - София, за 704 870 долара. Купувачът поема задължението да покрие дългове на фирмата за около седем милиона долара и да инвестира в продължение на пет години още 11 млн. долара. Идеята е там да се разположат няколко производства - на оптични видеодискове, линии за многостепенна защита на ценности, архивиране на информационни масиви. Основният проект е за производството на микрочипове по така наречения проект "Луда крава". С тези чипове животните могат да бъдат следени при преминаване в отделни държави, а също и да се записва основна информация за тях.
Купувачът смяташе да плати за придобитото предприятие чрез суапова сделка с БНБ. Сделката е следната: купувачите дават на БНБ патент за защита на ценности (банкноти и ценни книжа), а от своя страна БНБ опрощава дълга на "Микроелектроника" към нея. Всъщност става дума (според управителя на "Секюримарк" Живко Желев) за кредит, даден от БНБ на предприятия за развитие на hi-tech технологии през 1985 г. От тази сума на "Микроелектроника" са отпуснати 2.9 млн. долара, които до края на май тази година са нараснали с лихвите до 6.503 млн. долара. От 1992 г. средствата се управляват от Булбанк, която се явява прекият кредитор на предприятието. Други кредитори на фирмата са Изотимпекс - около 500 хил. долара, и няколко фирми с общо 350 хил. долара. Според Живко Желев плащането при сключената приватизационна сделка не е осъществено, защото синдикът не е признал дълга на "Микроелектроника" към Булбанк и по този начин не e имало възможност за сключване на предлаганата бартерна сделка. Той обаче е уверен, че в АП ще проявят разум и ще изчакат резултата от съдебното дело по определяне на кредиторите. То трябваше да се състои на 26 юни, но бе отложено. От АП са отправили предупреждение към "Секюримарк", че процедурата ще бъде прекратена, но дали това ще стане и кога точно Живко Желев не уточни.
От своя страна синдикът Иван Стаменов потвърди, че приватизационната процедура е прекратена от АП и той може да осъществява продажби, за да бъдат удовлетворени кредиторите. На последното заседание на Софийския окръжен съд на 8 юли са определени и кредиторите на фирмата, като общата сума за покриване е около 600 хил. долара. Исковете на Булбанк и Изотимпекс са били отхвърлени от съда, но вероятно те ще потърсят правата си отново. Синдикът допълни, че първите търгове за продажба на обособени части от "Микроелектроника" ще се проведат в началото на август. В момента интерес към предприятието има от страна на английска и белгийска фирма. Англичаните искат да купят цялото предприятие. Белгийците - "Сигма делта", искат да купят само част от него. Интересите на "Сигма делта" се представляват от "Сигма делта България" ЕООД с управител Николай Беров, който каза, че ръководената от него фирма се интересува от производствени площи от ботевградската фирма, в които да бъде настанено част от тяхното производство.
Междувременно заводът се споменава като едно от местата за производство на пиратски компактдискове. При една от своите проверки полицията успя да открие такъв цех, от който са иззети глави за копиране на дискове без идентификационен номер. Всъщност това са помещения, наети или закупени от различни фирми още преди заводът да бъде обявен в несъстоятелност или да започне приватизационната процедура.
Как ще бъде нареден пъзелът "Микроелектроника" е трудно да се предвиди, но е сигурно, че български и чужди фирми ще продължат да търсят начин да придобият част от него.
НAКРАТКО
Чистата печалба на шивашкото дружество от Берковица "Бертекс" АД за 1996 г. е 8.808 млн. лв. Печалбата ще бъде разпределена за резерви и покриване на стари загуби. Дружеството произвежда главно горни трикотажни облекла, анцузи и пижами. Продукцията му е предназначена предимно за износ (около 95% от производството), а най-големият им пазар е Италия. На общото събрание на акционерите, което се проведе през миналата седмица, са били отчетени приходи от дейността на дружеството за миналата година в размер на 62.248 млн. лв. Според изпълнителния директор на дружеството Ангел Иванов резултатите от началото на тази година са още по-добри и реализираната печалба за първите пет месеца е около 50 млн. лв. Той допълни, че на събранието е бил избран съвет на директорите от трима души, между които представител на държавата и приватизационен фонд "Ви Веста". Дружеството бе включено в програмата за масова приватизация с 67% от капитала, а вече има открита процедура за касова приватизация на останалите 33%. На първа тръжна сесия бяха предложени 11 872 акции, от които бяха купени 3441. На втората тръжна сесия бяха продадени още 8342 и се предполага, че останалите само 89 акции са били продадени на трета тръжна сесия.
Консервната фабрика "Вида-плод" ЕАД ще бъде включена в групата дружества, които ще работят по сделката за износ на продукция срещу газ от Русия. Дружеството бе включено в масовата приватизация със 70% от капитала, но интересът към акциите му на първа тръжна сесия бе много слаб. Тогава бяха купени само 436 акции от предложените общо 76 486. На втората тръжна сесия купувачите направиха много заявки, в резултат на което остана само една непродадена акция след сесията. Най-голям дял от капитала на дружеството в момента притежават приватизационните фондове "Наш дом" - 31%, и "Мултигрупелит" - 29%.
Община Габрово е сключила предварителен договор за продажба на фирмата за производство на прибори за хранене "Ножаров" ЕАД. Купувач е регистрираното работно-мениджърско акционерно дружество със същото име. За 70% от предприятието купувачът трябва да плати 1.859 млрд. лв. Окончателният договор най-вероятно ще бъде сключен на 24 юли, каза изпълнителният директор на дружеството Милчо Христов. Според условията на договора в следващите пет години трябва да бъдат инвестирани още 400 млн. лв. Продукцията на "Ножаров" ЕАД, която освен прибори за хранене включва и гаечни ключове, се продава в страната и в чужбина.
Общото събрание на наскоро приватизираното предприятие "Елпром трафо", което трябваше да се проведе на 18 юли, е отложено за 23 август, тъй като междувременно дружеството бе приватизирано. Купувач на 70% от капитала на дружеството е корейската фирма Hyundai Heavy Industries Co. Ltd. Тя трябва да плати 2.9 млн. долара за 261 126 акции на българското дружество. Според договора до средата на следващия месец цената трябва да бъде платена и акциите джиросани на новите собственици. "Елпром трафо" е едно от най-големите предприятия за производство на специални и силови трансформатори, а също и на стъпални регулатори. В момента то има 1020 работни места, които обаче трябва да бъдат намалени на 750.
"Химремонтстрой" ЕАД - Враца, приключва шестмесечието на тази година с брутна печалба от 61 млн. лв. Това бе отчетено пред акционерите на дружеството на проведеното през миналата седмица общо събрание. Чистата печалба на дружеството за миналата година е 26 млн. лв., а печалбата преди облагане с данъци е 47.665 млн. лв. Търговският управител на Химремонтстрой Цветан Павлов каза, че резултатите от дейността през тази година ще бъдат много по-добри от тези през миналата година. На общото събрание са присъствали представители на четири приватизационни фонда - "България", "Мел инвест", "Континентал" и "Меридиан", които държат над 50% от капитала на дружеството. Основната дейност на дружеството е ремонт и модернизация на производствени мощности и строително-монтажни работи. Предприятието извършва ремонти предимно в страната, но има и индивидуални поръчки от чужбина (предимно Сърбия), които заемат до 10% от продукцията. На първа тръжна сесия за продажба бяха предложени 101 637 акции, които заедно с безплатните 11 293 акции са равни на 67% от капитала. На тази сесия бяха продадени само 1273 акции, но за сметка на това на втора тръжна сесия фондовете и индивидуалните участници купиха 100 361 акции. За трета тръжна сесия бяха предложени 12 акции на дружеството.
На свое заседание Министерският съвет е одобрил проект за договор за продажба на 18.5% от капитала на "Гамакабел" ЕАД - Смолян. Дружеството бе включено в списъка за масова приватизация с 67% от капитала и почти всички акции бяха продадени още на първа тръжна сесия. Одобрено е и предложението на министъра на промишлеността за откриване на процедура за приватизация на 75% от акциите на "Институт по целулоза и хартия" ЕАД - София. Дружеството бе включено в масовата приватизация на втора тръжна сесия с 25% от капитала и почти всички акции бяха изкупени на същата сесия.
Комисията по ценните книжа и фондовите борси е вписала в регистъра си увеличението на капитала на приватизационните фондове: "Лозенец консулт" - от 87.3 млн. лв. на 100.5 млн. лв., "Електроника" - от 127 млн. лв. на 132 млн. лв., и "Марица юг" - от 165 млн. лв. на 170.1 млн. лв. В регистъра са вписани и промени в уставите на ПФ "АКБ Форес - социален" и "Мел инвест".
Комисията е одобрила промените в устава на ПФ "Индустриален капитал", според които едно лице може да представлява до пет акционери, независимо от притежавания от тях капитал.
От страна на лицензираните инвестиционни посредници "Фина - С" и Първа финансово-брокерска къща е постъпило искане до КЦКФБ за служебно вписване на промяна в предмета им на дейност. Исканите промени са за извършваните от тях сделки, разрешени от Закона за банките (чл. 1, ал. 5). Комисията е решила това да стане едва след като посредниците предоставят удостоверение за промяна на предмета на дейност по фирменото дело в съответния градски съд.
В регистъра на лицензираните инвестиционни посредници са вписани Йонийска и народна банка на Гърция и Търговска банка Кредитекспрес.
Държавата взима 49.75% от фондовата борса
Седмица преди общото събрание на акционерите на Българска фондова борса, което ще се проведе на 21 юли, бе направена съдебната оценка на сградата, в която ще се помещава борсата. Това е бившият профсъюзен дом "Георги Димитров", намиращ се на бул. "Христо Ботев" 61. Според оценката на вещите лица сградата и прилежащите й терени струват 1.450 млрд. лв. Ръководителят на работната група по подготовка на документите на борсата и най-вероятен председател на съвета на директорите Георги Прохаски каза, че държавата ще внесе като апортна вноска в капитала на борсата две трети от сградата, а останалата една трета ще бъде предоставена за ползване за пет години с възможност за последващо закупуване. Срещу стойността на апортната вноска (990 млн. лв.) държавата ще получи 99 хиляди акции с номинална стойност 1000 лв., които са равни на 49.75% от капитала на БФБ - София, който ще бъде 199 млн. лв. Държавата закупува своите акции по емисионна цена, десет пъти по-висока от номиналната стойност на акциите.
По искане на Министерството на финансите е направена оценка на активите на сега съществуващата БФБ. Тя е оценена на 1.010 млрд. лв. В зависимост от тази оценка е взето решение държавата да поеме увеличението на капитала с 99 млн. лв., за да не надхвърли нейното участие 50%. Досегашните акционери на БФБ ще останат със 100 хил. акции, или 51% от капитала. На самото събрание на съвета на директорите ще бъде дадено право да увеличи капитала на борсата до 300 млн. лв., за да може акционерите на бившата вече Софийска фондова борса да закупят акции за 18 млн. лв. Останалите 83 млн. лв. ще бъдат предоставени за свободна продажба. Според Прохаски фондовата борса трябва да заработи до първи септември, а това е желанието и на повечето от потенциалните участници на капиталовия пазар.
Акциите на "Тича" ЕАД водят по трансфери през ЦД
Акциите на варненското дружество "Тича" ЕАД са най-често трансферираните през Централния депозитар от страна на регистрационния агент ОББ до края на миналата седмица. Това показва справката на депозитара за всички прехвърляния на собствеността, извършени до 18 юли. Като брой на прехвърлени акции следват "Харманлийска керамика" ЕАД и "ЗИТ" ЕАД. При прехвърлянията, извършени от инвестиционните посредници, положението е малко по-различно. Там МДК засега е най-често прехвърляното дружество с най-много трансфери, но след него е "Полимери", от което са прехвърлени 2426 акции само с 14 трансфера. Според представители на депозитара броят на прехвърлянията и на трансферираните акции расте с всяка седмица, което показва повишен интерес на хората към влагането на средства в ценни книжа. До 18 юли е трансфериран капитал с обща номинална стойност 28.907 млн. лв. Регистрирани прехвърляния на акции от ЦД до 18 юли.
Чуждите инвестиционни проекти ще бъдат освободени от данъци
Важни за страната проекти с участието на чужди инвеститори ще се освобождават от данъци и мита. Това ще бъде предвидено в новия закон за чуждите инвестиции, който правителството ще гледа в четвъртък. Освобождаването ще става или с решение на Министерския съвет, или - по-вероятно - на Народното събрание. Преференциалните условия ще се прилагат за големи проекти, при които се създават над 200 работни места в региони с 1.5 пъти по-висока безработица от средната за страната. Предвиждаме инфраструктурни проекти също да могат да се освобождават от данъци и такси. От преференцията ще се ползват и големи инвестиционни проекти на стойност над 10 млн. долара, обясни Мадлена Кунева от правния отдел на Агенцията за чужди инвестиции.
Промените в сегашния закон са толкова много, че се налага да се приеме нов, каза вицепремиерът Александър Божков. Целта е да се облекчат максимално чуждите инвеститори. Ще бъдат премахнати редица ограничения, въведени от червеното мнозинство в края на 1996 г. Ще се премахне прагът от 50 000 долара за регистриране на чужда инвестиция. За чужда инвестиция ще се признават всички вложения в ДЦК, както и всички кредити независимо от срока на погасяването им. Към чуждите инвестиции се включват и правата по договорите за управление. Българи с двойно гражданство ще могат също да се ползват от закона. Вероятно небългарските предприемачи ще бъдат защитени от утежняващи ги промени в законодателството безсрочно, докато сега защитата е само в 10-годишен срок.
Друга важна промяна е премахването на забраната български дружества с чуждо участие да купуват земеделска земя. Сега това е невъзможно при дори минимално участие на чужденци. "Забраната за български дружества с чуждо участие да купуват земеделска земя противоречи на конституцията", смята Мадлена Кунева. Според основния закон на страната всички български граждани имат равни права.
Чуждите инвеститори вече ще се отчитат само по данни на НСИ, взети от годишните счетоводни отчети, които инвеститорите така или иначе подават. Вероятно ще отпадне прагът от 100 000 долара стойност за дълготрайните материални активи, които се апортират в капитала на дружество с чуждо участие и за които не се дължат мита, такси и ДДС.
По осем души се конкурират за право в Софийския университет
За специалността право в Софийския университет ще се състезават 2577 души, съобщи Георги Гешев, началник на учебния отдел в най-големия столичен ВУЗ. От кандидат-юристите 2298 са посочили дисциплината на първо място в състезателните си картони. Приемът за редовно обучение държавна поръчка е 300 души. Това означава, че за едно място се конкурират около 8 кандидат-студенти. Този брой е сравнително малък, въпреки че правото е най-предпочитаната специалност, допълни Гешев.
Рекордьор по вписване в състезателните класации е политологията. В своите документи са включили специалността 5738 души. Това е почти 50 на сто от всички кандидатстващи в СУ. За тази дисциплина се полага изпит по история или по някой от шестте най-разпространени езика - английски, немски, френски, испански, италиански и руски.
Най-голяма е конкуренцията за психология. Трийсетте места, които отпуска Алма матер за държавно обучение, ще си оспорват 763-ма. Средно по десетина зрелостници ще мерят сили, за да получат място в най-предпочитаните специалности - българска филология, журналистика и социология. Тези, които не успеят за държавната поръчка, ще трябва да плащат по шест минимални заплати на семестър за обучението си. Сравнително малък е броят на кандидатите за новите специалности - книгоиздаване, предучилищна и начална педагогика с чужд език. Само около десетина души са посочили тези специалности на първо място в документите си, което е по-малко дори от отпуснатите места.
Само 4621 души се решиха да проверят знанията си на изпита по български език и литература тази година, въпреки че по първоначална информация броят им трябваше да надвишава 6000. Стотината преподаватели ще проверяват 4290-те разработки на тема "Спомен и блян в поезията на Дебелянов". На 22 юли е следващият голям изпит - по история.
Нов параклис за 160-годишнината на Левски
Нов параклис беше открит в петък в Карлово по случай 160-годишнината от рождението на Васил Левски. Лично президентът Петър Стоянов дойде в родния град на Дякона, за да внесе костите му в храма. Тържествена литургия в църквата "Св. Никола" и водосвет на параклиса отслужи пловдивският митрополит Арсений. "Ако правим за страната си поне половината от това, което правим за себе си, ще успеем", каза държавният глава на митинга по случай кръглата годишнина. Духовникът освети и стенопис в карловската църква "Св. Богородица", който изобразява посвещаването на Левски в монашески сан. Създател на стенописа е художникът Дечко Тодоров. Родолюбиви фирми са спонсорирали начинанието с два милиона лева.
Европейската банка окончателно одобри инвестицията в ОББ
В началото на тази седмица официално ще бъде подписан договорът, според който Европейската банка за възстановяване и развитие ще стане акционер с 35% в Обединена българска банка. Шефовете на ЕБВР окончателно одобриха инвестицията през миналата седмица. На 25 юли пък ще се проведе общото акционерно събрание на държавната банка, на което се очаква капиталът й да бъде увеличен с левовата равностойност на 30 млн. долара. ЕБВР ще изкупи 35% от акциите от новата емисия, други 35% ще запише Булбанк, а 30% ще вземе американската инвестиционна компания "Опенхаймер и ко. ". По този начин капиталът на държавната банка ще достигне 75 млрд. лева. Банковата консолидационна компания се очаква при същото разпределение да продаде своя акционерен дял от над 99% от капитала в момента на новите три акционера. "Инвестицията в банката ще подкрепи институционалното й развитие и ще увеличи възможностите й за отпускане на по-дългосрочно кредитиране на частния сектор", се казва в официалното съобщение от ЕБВР.
На общото събрание следващата седмица освен това се очаква банката да премине от двустепенна към едностепенна система на управление и новият деветчленен директорски борд да бъде овластен да увеличи допълнително капитала на банката с нови 15 млн. долара през следващите две години.
Двама охранители бяха разстреляни при обир
Полицай и частен охранител бяха хладнокръвно застреляни заради дневния оборот на столичното чейнджбюро "Сорос" в сряда. Кървавата драма се разиграла около 21.30 часа в сряда в сградата на бул. "Евлоги Георгиев" 100. Двайсет и четири годишният бодигард Тодор Ангелов и 28-годишният полицай от Първо РПУ - Плевен, Георги Димов отивали да отчетат около 40 хиляди долара при собственика на "Сорос" Славей Димов. Когато двамата влезли във входа на блока, убийците ги посрещнали с куршуми. Охранителят и полицаят загинали на място.
Стрелците са били двама, качили са се през пожарния вход и са избягали с "Форд", гласи работната версия на следствието. По описание на очевидци убийците са млади мъже, единият от които с дълга коса. Извършителите са използвали автоматично оръжие със заглушител, вероятно калибър 7.65, твърдят от полицията.
Ще се борим с мафията по италиански модел
Експертна помощ при разкриването и неутрализирането на организираната престъпност ни обещаха представителите на двукамарната комисия по атимафия при италианския парламент, водена от нейния зам.-председател, сенатор Алберто Робол. "При борбата с организираната престъпност е решаващ политическият и съответно парламентарният ангажимент за воденето й. Необходимо е и едно усилие от страна на гражданското общество, защото без обществена подкрепа държавните институции трудно биха могли да се справят с тези явления", каза Робол.
Италианците препоръчаха по-голяма гъвкавост при събирането на доказателствения материал, защото мафиотските сдружения трудно можели да се неутрализират с конвенционални средства. Парламентаристите от Апенините одобриха по принцип предложението да се премахне продължаваното престъпление и да се разширят пределите на неизбежната отбрана.
Нови идеи за създаване на "антимафиотски" текстове в Наказателния и Наказателно-процесуалния кодекс ще бъдат лансирани при второто четене на двата проектозакона, стана ясно след срещата на италианците с вътрешния министър Богомил Бонев. Вътрешното ведомство ще заимства от родината на коза ностра и нови методи за борба с прането на мръсни пари.
Ниска активност на междубанковия левов пазар
Десислава ПОПОВА
Активността на междубанковия пазар на депозити остана ниска и през миналата седмица при превес на предлагането на левове. Цената на ресурса продължи да намалява и достигна 2.0-2.4 процента годишно за сделки със срок от един-два дни. При липса на инвестиционни алтернативи банките са готови да дават депозити при всякакви лихви, по-високи от нула, казаха дилъри. Банките регулираха ликвидността си чрез окончателни продажби на ДЦК от портфейлите си, но и търговията на вторичния пазар на ДЦК бе в малки обеми поради слабото търсене на левове. Търсенето на ресурс на междубанковия пазар леко се увеличи в петък явно поради свиване на ликвидността на някои банки след плащания по ДЦК в четвъртък. На 11 юли банките бяха закупили емисия тригодишни лихвени книжа за 35 млрд. лв. с дата на плащане 17 юли.
Активността бе висока само на първичния пазар на ценни книжа, където за тримесечна сконтова емисия с номинал 40 млрд. лв. постъпиха поръчки за 90 млрд. лв. Средната доходност до падежа на книжата намаля до 1.53 процента, което доведе до ново понижение на ОЛП до 6.12 на сто годишно от 6.69 процента, в сила от 21 юли.
Министерството на финансите обяви, че в понеделник ще предложи две емисии безлихвени бонове със срокове 3 и 12 месеца и номинали съответно 10 млрд. лв. и 35 млрд. лв. Дилъри предполагат, че ОЛП за следващата седмица ще намалее още поради ниския номинал на тримесечните книжа на фона на огромното търсене. Има вероятност обаче методиката на изчисление на ОЛП да бъде променена, като калкулациите да се базират на едногодишните книжа, а не на тримесечните, както беше досега, казаха търговци. Това означава повишение на ОЛП, тъй като 12-месечните ДЦК са по-доходни от тримесечните, прогнозират дилъри. Преди две седмици заместник-министърът на финансите Пламен Орешарски каза, че се очаква до края на тази година ОЛП да достигне 10-12 процента годишно, тъй като лихвите по левови депозити трябва да следват тези по депозитите в марки плюс рискова премия.
Според търговци сегашните лихвени равнища са прекалено ниски и отблъскват чуждите инвеститори. В идеите на правителството за промени в нормативната база влиза и отмяна на ограничението като чуждестранна инвестиция да се признават само вложения в дългови инструменти с матуритет над шест месеца. След промяната в законодателството всички инвестиции в книжа, емитирани от държавата, общините или юридически лица, вече ще се признават за чужди инвестиции независимо от срока до падежа им. Дилъри очакват това още повече да повиши интереса към ДЦК на първичния и вторичния пазар.
През миналата седмица на вторичния пазар бяха направени окончателни продажби на левови ДЦК за общо 2.452 млрд. лв. и валутни ЗУНК-ове за 7.622 млн. долара. БНБ за пръв път организира вторичен аукцион на левови и валутни облигации по ЗУНК от емисии 98/93 и 97/94. Сделки обаче не бяха сключени поради разминаване между предложените цени купува и продава. Според дилъри провеждането на такъв търг е закъсняло с няколко месеца, тъй като сега ликвидността на банките е много висока и предлагането на книжа е слабо. Друга причина за недостигането на равновесна цена между обемите на търсенето и предлагането бе и ограничението първичните дилъри да правят само по една поръчка от свое име и за своя сметка и по една поръчка от името и за сметка на техни клиенти. Това не даде възможност на първичните дилъри да заявят по-широк диапазон от цени, предложени от клиентите им, каза дилър.
Средната цена на постъпилите поръчки за покупки на левови ЗУНК-ове бе 623 лв. на 1000 номинал, като не постъпиха поръчки за продажби. Заявките купува за валутните книжа имаха средна цена 67.10 долара на 100 номинал, а продава - 70.50 долара. На вторичния пазар на ЗУНК-ове обаче бяха сключени сделки при най-високи цени съответно 760 лева и 90 долара.
От тази седмица се очаква търговските банки да започнат отпускането на кредити за изкупуване на зърно, съобщиха банкери. До края на миналата седмица банките трябваше да подпишат договори с фирмите и тристранни договори с ДФРР, което да направи възможно ефективното отпускане на кредити. Банките, които ще дават гарантирани от ДФРР заеми, са ДСК, Булбанк, "Биохим", ОББ, Експресбанк, Хебросбанк, ЦКБ и Столична общинска банка. Банкери очакват, че в резултат на кредитирането левовата ликвидност ще намалее и доходите на банките ще нараснат. След като БНБ спря начисляването на лихви по разплащателните сметки и минималните резерви на банките, техните доходи рязко намаляха поради липсата на инвестиционни алтернативи.
Левът остана стабилен около 995 за марка при вяла търговия
Банките са по-активни на международните пазари
Анастас Петров
Междубанковата търговия на валута през миналата седмица остана в малки обеми поради сезонно слабото търсене от големи крайни клиенти като петроло- и енерговносители. Основният купувач на валута отново бе централната банка, поради което търговията бе в границите 994-996 лева за марка. Поради превеса на предлагането на валута банките купуваха марката на равнища малко под котировката купува от 995 лева на БНБ, за да могат при прекомерно натрупване на германска валута да я продадат на централната банка макар и с минимална печалба. Продажбите бяха под равнището на БНБ от 1000 лева за марка.
Поради липсата на особен интерес за покупки на валута на вътрешния пазар, което правеше търговията доста скучна, банките с външен лиценз предпочитаха да търгуват на международните пазари. Тези банки обслужваха и другите, които нямат достъп до външните пазари.
Спрямо долара левът отслабна до 1790-1792 в края на търговията в петък от 1769-1771 при отварянето в понеделник поради загубите, които претърпя марката към долара на световните пазари. Дилърите определяха равнищата на останалите валути към лева спрямо нивата им към марката на външния пазар.
Министър-председателят Иван Костов заяви, че спадът на марката спрямо долара на международните пазари няма да повлияе на инфлацията в страната. Той очаква незначителен инфлационен импулс от страна на стоките, внасяни от доларови пазари. Костов смята също и че поскъпването на долара спрямо марката, съизмерено с курса в България, не е в такива размери, че драматично да стимулира експортния потенциал на страната или да ограничи вноса. Според експерти за стимулиране на износа трябва да се разчита не толкова на обезценката на националната валута, колкото на повишаването ефективността на производството и на качеството на продукцията, тъй като левът и бездруго се смята за надценен при фиксирането му на 1000 за марка.
През тази седмица, а и до края на лятото левът ще се търгува около 995 за марка. Достигането на равнища около 1000 за марка се очаква след втората половина на септември, когато традиционно се засилва търсенето на валута от големите крайни клиенти.
Марката продължи да губи позиции заради противоречиви мнения на политици
През миналата седмица германската марка продължи да достига все по-ниски равнища основно поради противоречиви изказвания на германски политици за това дали страната има нужда от силна валута и дали резкият спад през последните дни заслужава внимание и съответно противодействие. Очакванията за ново повишение на лихвите във Великобритания и данните, показващи силата на американската икономика, също допринесоха за засиления натиск върху германската валута.
Марката започна седмицата на равнища около 3.02 за паунд и 1.7820 за долар. Продължаващите спекулации относно нестабилността на бъдещата единна валута в икономическия и валутен съюз поради факта, че много от кандидатите за валутния съюз продължават да срещат проблеми при изпълнението на критериите за членство в съюза, се отразиха неблагоприятно на марката. В края на търговията в понеделник марката падна до 1.7995 за долар. В полза на долара бе и спекулативният натиск върху някои азиатски валути.
Във вторник марката се възстанови до 1.7860/70 за долар след коментарите на германския финансов министър Тео Вайгел, че Германия има нужда от силна валута и ще преговаря в рамките на Г-7 за съвместна подкрепа на марката. Пазарът обаче бързо изконсумира поредната вербална интервенция и след обявяването на данните за ръст на продажбите на дребно в САЩ от около 0.5 процента през юни марката премина психологическата граница от 1.80 за долар.
Ново изказване на Вайгел по-късно във вторник, че кабинетът ще подготви становище, изискващо силна марка и евро, и последващата подкрепа на тази позиция от Бундесбанк вдигнаха курса на марката до около 1.7916/21 в ранната търговия на европейските пазари в сряда. Впоследствие обаче правителството изказа мнение, че развитието на събитията на валутния пазар не е толкова обезпокоително, при което пазарът отново опита равнища над 1.80 марки за долар. Търговците обаче бяха предпазливи при атаката на тези равнища поради преобладаващите очаквания за интервенция.
Изказвания на представител на германското финансово министерство в четвъртък, че не трябва да има никакви компромиси относно изпълнението на критериите за членство във валутния съюз, подкрепиха марката до равнища от около 1.7915/20.
В началото на последния работен ден на седмицата марката запази относителна стабилност след данни за подобряване на бизнесклимата в Германия. По-късно канцлерът Кол заяви, че слабостта на марката не предизвиква сериозни притеснения, което отново подсили апетитите към продажбата на марки. Германската валута падна до равнища, близки до 1.80 за долар. След оповестяването на данни за бързо нарастване на търговския дефицит на САЩ за първите пет месеца на годината марката се възстанови до 1.7870 за долар.
Българският дълг следва движението на американските книжа
Поради липсата на особено значими новини от България през изминалата седмица дълговите ни книжа следваха движението на цените на американските дългосрочни облигации.
Американските книжа започнаха периода с по-ниски равнища спрямо края на предходната седмица поради засилен интерес за продажби на достигнатите високи цени. Нивата бяха около 101-2/32 процента от номинала. Търговците регулираха позициите си в очакване на данни за продажбите на дребно и инфлацията в САЩ през юни съответно във вторник и сряда, които щяха да определят настроението на пазара.
Във вторник новините за ръст на продажбите на дребно с 0.5 на сто спрямо очаквания за 0.2 процента подложиха американските книжа на натиск. Те обаче се възстановиха след ревизирането на данните през май до -0.3 процента от предварителните -0.1. Американските книжа в сряда обаче поскъпнаха до 101 31/32 процента, най-високото им равнище от декември 1996 г. след обявения относително слаб ръст на цените и производството през юни.
До края на седмицата американските дългови книжа отслабнаха до 101 17/32 на сто поради обявеното намаляване на безработицата и ръст на поръчките за строителство, както и поради желание на инвеститорите за продажби на относително високите равнища. Българските Брейди-облигации последваха тази низходяща посока на дълговите пазари и завършиха седмицата с 0.250 до един цент по-евтини спрямо началото й.
Катализатор намалява вредните газове при изгарянето на въглища
Австралийската компания Coal Corp. съобщи, че е създала специален катализатор, който рязко ще намали емисиите от вредни газове при горенето на въглища. Отделяният от въглищата серен двуокис е главна причина за киселинните дъждове и следващите от тях екологични проблеми в засегнатите райони.
Катализаторът Sulph-X ще се смесва с въглищата преди изгарянето им и ще намалява отделянето на серен двуокис с близо 90 процента. Освен това новият продукт ще повишава калоричността на изгаряните въглища с около 20 процента. Първоначално употребата на Sulph-X ще бъде най-рентабилна в малки електроцентрали поради по-опростения технологичен процес.
Намаляват световните запаси от алуминий Много експерти очакват, че световните складови запаси от алуминий ще намалеят драстично до 2000 г. В момента тези запаси покриват осемседмичното потребление на Запада, докато прогнозите сочат, че тогава те ще са достатъчни само за около 2 седмици. Запасите на алуминий намаляват, защото в момента мощности с капацитет един милион тона бездействат. Възможно е някои от тези фабрики скоро отново да заработят, след като цените започнаха сериозно да се повишават.
Тенденцията при медта е обратна и тогава ще има запаси за 29.5-седмично потребление при настоящо ниво 11.6. Запасите от мед ще се увеличават постоянно поради влизането в действие на все повече добивни мощности.
Daewoo финансира голям рудодобивен проект в Бирма Южнокорейската групировка Daewoo ще финансира изграждането на голяма медна мина в Бирма. Компанията ще участва и в разработването на пазарите за добиваната медна руда.
Предложението включва заем от 90 млн. долара за изграждането на мината. Освен това Daewoo предлага и участие в по-нататъшни проучвателни работи и дългосрочно споразумение за реализация на рудата. Очаква се добивът от новата мина да бъде около 25 хил. метрични тона.
"Норилски никел" има проблеми с износа на никел и мед Металургичният комбинат "Норилски никел" отново отлага износа на никел и мед. Говорителят на комбината Анатолий Кормаков съобщи, че в предвидените за износ за Италия концентрати на никел и мед се съдържат благородни метали, чийто износ е забранен от руското правителство. Така в момента се отлага доставката на няколко хиляди тона метали.
"Норилски никел" е един от най-големите световни производители на никел и метали от групата на платината и всяко нарушаване на доставките се отразява на цените на световните пазари. Неотдавна заводът имаше производствени проблеми и отложи доставките по сключени договори.
Строежът на "Хилтън" стартира наесен
Галя Илиева
Софийският петзвезден суперхотел от веригата "Хилтън" ще бъде построен за две години, а изграждането му ще стартира още тази есен, съобщи вицепремиерът Евгений Бакърджиев след завръщането си от Париж. Той присъства там на общо събрание на българо-френското дружество "Компания за луксозни хотели" АД, което бе създадено специално за реализирането на този проект.
Сградата ще бъде разположена в Южния парк - 2 част, като заедно с прилежащата му територия ще заеме площ от 10 дка. Хотелът ще има вид на разтворена към Витоша книга, ще бъде на 17 етажа и ще разполага с 275 стаи. Предвиждат се надземен и подземен паркинг за 180 автомобила. Последните етажи ще бъдат за специални гости с отделна рецепция. Хотелът ще разполага с главен и специален ресторант и казино. Според вицепремиера схемата за финансиране на проекта е готова и строителството може да започне още през септември.
За края на септември, но през 1995 г., бе предвидена и дори официално анонсирана първата копка на луксозния хотел. Така поне заявиха по това време директорът на проекта Жан-Кристоф Беноа и директорът по развитието във френската компания "Феал ентернасионал".
Година и половина преди това, на 16 март 1994 г., Столичният градски съвет даде съгласие столичната община да участва като учредител в съвместно дружество с наименование "Компания за луксозни хотели". Смесеното дружество се създава за проектиране, строителство и експлоатация на хотелски комплекси. Учредители станаха столичната община и "Феал ентернасионал". Компанията бе обявена с първоначален капитал 25 млн. долара. Предвиждаше се от тях 3.75 милиона да бъдат събрани чрез продажба на акции. Заявено беше намерение останалата част от проекта на стойност общо 60 млн. долара да се финансира също с публична емисия.
СГО притежава 40% от капитала. Общината участва с парична вноска и апорт - право на строеж на хотелския комплекс на общински терен с площ 10 дка. Останалите 60% държи "Феал ентернасионал". Тя е дъщерна фирма на "Компани женерал дез'о". Тази компания бе отхвърлена от бившия кмет Александър Янчулев и столичните общинари като кандидат за създаване на смесено дружество за водоснабдяването на София. В този проект френската компания предяви претенции за участие от поне 51%. Друга дъщерна фирма на "Женерал дез'о" - "Кампенон Бернар", загуби преди няколко години правото да ремонтира летище София. Заради проблем с обслужващата банка тя не можа да представи навреме схема за финансирането на проекта. С проекта за изграждане на хотел от веригата "Хилтън" "Женерал дез'о" все пак успя да стъпи здраво на софийска земя, и то в дружество, чийто контролен пакет се държи от дъщерната й фирма "Феал ентернасионал".
Идейният проект бе одобрен окончателно през септември 1995 г. на специализиран експертен съвет в управление "Архитектура и благоустройство" в СГО. Оттогава проектът не мръдна. В началото на миналата година дори се заговори, че столичната община ще развали договора с "Феал ентернасионал". Французите поеха ангажимент да осигурят финансирането за хотела от ЕБВР, но преговорите зациклиха. В средата на миналата година от "Компания за луксозни хотели" заявиха по този повод, че споразумението за финансиране е пред финализиране. Предвиждало се банката да отпусне кредит от 12.5 млн. долара с 10 години срок на изплащане и гратисен период от 2 години. Отпускането на парите се забавило заради промени в първоначалния проект за "Хилтън".
До края на юли ще се приеме финансов план за строежа.
Той предвижда в хотела да се инвестират 46.5 млн. долара. Парите може да бъдат отпуснати от Международната финансова корпорация към Световната банка. Около 4 млн. долара щяла да осигури веригата "Хилтън", въпреки че тя по принцип не отпускала пари за изграждането на хотелите си, поясни Евгений Бакърджиев. Компанията "Хилтън" само дава своята марка и поема мениджмънта на хотелите, без да участва в строителството им. Българският случай с участие във финансирането ще бъде прецедент в нейната практика.
На 16 септември е насрочено общо събрание на "Компания за луксозни хотели". То трябва да одобри окончателния проект. На него ще бъде приета оставката на вицепремиера от ръководството на смесеното дружество. Това се налага заради решението на СДС хора от НКС и техните съпруги да не участват в ръководни органи на държавни и общински фирми.
Предвижда се при строежа да се използват предимно български материали и български строителни фирми. За най-вероятен изпълнител бе посочена Главболгарстрой. Предвижда се "Компания за луксозни хотели" да продължи своята дейност и след приключването на проекта за изграждане на "Хилтън" в София.
Във вторник столичният общински съвет одобри участието на общината като акционер в обекта. От компанията "Хилтън" са заявили, че ако проектът със столичния хотел се окаже сполучлив, те ще продължат веригата и към Черноморието, където имат намерение да построят още един хотел, съобщи председателят на столичния общински съвет Антоан Николов. Наесен експерти на фирмата ще посетят Южното Черноморие.
Фамилното гъбарство се възражда
Диворастящите гъби осигуряват поминък за цели села
Мара Георгиева
Производството на гъби може да даде препитание на стотици семейства. Изчисления на експерти в бранша показват, че гъбарник с около 100-150 квадратни метра площ при две реколти годишно спокойно може да издържа четиричленна фамилия.
Преди седем години себестойността на родните култивирани печурки бе по-висока от цената им на международния пазар. Производството на гъби бе под шапката на Централния кооперативен съюз (ЦКС). Той успешно играеше ролята на добрия Дядо Коледа. Съюзът определяше изкупни цени, които се нравят на производителите, а загубите покриваше чрез вътрешно преразпределение на своите ресурси. В продължение на години отглеждането на култивирана печурка беше освободено от данъци. Действаше фонд за покриване на загубите, ако те не са по вина на стопанина. Специални природозащитни лаборатории обслужваха производителите, а изкупуването на реколтата бе гарантирано. В най-добрите си години България произвеждаше по 9000 т печурка годишно. В същото време унгарците отглеждат около 3000 т, а чехите - не повече от 1500 т за година.
След 1989 г. защитните механизми отпадат. Отглеждането на гъби е оставено връцете на предприемчивите.
Сривът е голям. Унгарците например разширяват производството си и през 1994 г. произвеждат над 20 000 т култивирана печурка. Възраждането на фамилното гъбопроизводство у нас е на дневен ред. Определящи за тази дейност са цените на компоста и мицела. Компост е хранителната среда за отглеждане на гъбите, а мицел се нарича посадъчният материал. "Продавам една торба компост за 1200 лв. - казва Гаврил Гаврилов, управител на "Тексим-Експрес" ООД. - Моят компост е с мицел и аз отговарям за качеството му. Най-големите ми разходи са свързани с транспортирането на сламата. Тя е основен компонент в приготвянето на материала. На километър плащам по 650 лв. Някои купуват по 10-20 торби компост. Но съм продавал и по 15 хиляди. А за Македония съм изнасял по 60 тона наведнъж. " Разходите на фирмата се утежняват от наемите за помещения и складове. Похарченото за ток и нафта, за гипс, карбамид и др. съставки на компоста е отделно. "Когато има работа, печалбата е прилична. Лошото идва, когато спрат продажбите", твърди Гаврил Гаврилов.
Мнозина предпочитат да купуват отделно компост и мицел. Килограм мицел струва 1100 лв. За една торба компост са нужни 70-80 г посадъчен материал. Самостоятелното приготвяне на двете съставки не е невъзможно, но е рисковано - всяка грешка може да доведе до болести по гъбите и да ги унищожи.
"От една торба компост получавам килограм и половина гъби, разказва производител на столичния Женски пазар. - Мога да зареждам максимално четири пъти в годината, но избягвам горещините и студените месеци. Печурката изисква точно определена температура. За да я поддържам, през лятото трябва да имам климатик в гъбарника, а аз нямам. През зимата пък трябва да се охарча много за гориво. Затова зареждам два пъти в годината. Бере се след 38-ия ден. Доставям си готов компост с мицел от проверени фирми, но сам се грижа за набавянето на пепелина. Това е покривен материал, който се нанася задължително върху компоста. Пепелината я вземам от ТЕЦ-а край Перник. За нея не се плаща нищо, защото е отпадък, но трябват пари за транспорта. Най-страшни са болестите по гъбите. Цените на препаратите се движат между 50 и 60 ДМ на килограм. Ако реколтата е добра, може да достигна и до 300% печалба."
Цената на килограм култивирана печурка по пазарите сега е около 3000 лв., но се очаква да поскъпне заради свитото производство през лятото. Мнозина продават директно на ресторанти и пицарии - едни от най-големите консуматори на гъби. Продукцията на други се изкупува от заводите, които консервират печурка. Износът се свързва най-вече с Булгаркооп заради дългогодишните традиции. Някога фирмата изпращала зад граница по 4000 т консервирани гъби. Сега изнася около 1000 т. Частни фирми също направиха пробив в чужбина. Те получават по 3-3.20 DM на килограм бланширани гъби.
Брането на диви гъби се превръща в основно препитание за цели семейства в някои региони на страната - край Девин, Доспат, Елена, Трън, Стара Загора. Тази сезонна дейност изисква добри познания и не се препоръчва за хора без опит.
Хищнически берат тези, които са за кратко в бизнеса. Те изтръгват гъбите с мицела. Опитните гъбари режат диворастящите, защото мислят за следващата реколта.
От диворастящите гъби се търсят пачи крак, манатарка и челадинка. Най-големите консуматори на манатарка са италианците, а челадинката е предпочитана в Испания и Франция. Пачи крак е най-търсен в Германия. Най-вкусни са пресните гъби, но най-масово се изнасят сушени. Берачите сами ги режат на тънки ивици и ги поставят една до друга на специални дървени рамки. Булгаркооп реализира зад граница годишно по 40-50 т сушени диворастящи, още толкова пресни и 70-80 т полуфабрикат (в саламура).
От 3 до 7 ДМ на килограм се плащат за износ на диворастящите гъби. Изкупуването им у нас сега върви от 500 до 2000 лв./кг. Цената зависи от вида и качеството им и от сезона, в който се берат. Булгаркооп има свои бази в София и Пловдив. В последните години в бизнеса се наместиха и частници. Те пристигат с камиони в местностите, където се бере, и създават импровизирани пунктове за изкупуване. Ако цената е добра, гъбарите са доволни, че реализират същия ден събраното. Но понякога берачите застават на нож с прекупвачите и демонстративно изхвърлят събраното. В крайна сметка пазарът намира пресечната точка на интересите.
Сертификат за форсмажор се получава от БТПП
Сертификат за форсмажор издава Българската търговско-промишлена палата (БТПП). Документът се изисква в случаите, когато фирмата не може да изпълни задълженията си по вече сключен външнотърговски договор поради възникнали непредвидими обстоятелства: пожар, наводнение, стачка, природно бедствие, ембарго, правителствен акт и др. Когато правителството забрани износа на царевица например, а търговецът вече е сключил договор за експорт, той няма да може да изпълни поетото задължение. В този случай външнотърговската практика изисква специален документ, доказващ невинността на контрагента. Достатъчно е да се поиска издаването на форсмажор от БТПП.
Сертификатът ще бъде оформен на съответния чужд език и е достатъчно условие, за да не се плащат неустойки по договора. За да го получи обаче, търговецът трябва да представи в БТПП документи, доказващи наличието на форсмажорни обстоятелства.
Ако става дума за пожар, трябва да има протокол от Противопожарната служба. Ако предприемачът е възпрепятстван от правителствен акт, трябва да представи текста на документа. Ако извънредните обстоятелства са свързани с природно бедствие, протокол от застрахователната компания може да послужи като основание за издаване на сертификата.
Оправдателните документи не са строго фиксирани, те се определят от потърпевшия според всеки конкретен случай. Главното е да бъдат достатъчно убедителни.
Палатата издава също и т.нар. карнет АТА - специален митнически документ за временен експорт на стоки. С него се изнасят предимно музикални инструменти, театрален и цирков реквизит, експонати за участие в изложби и панаири. С карнети АТА пътуват зад граница също машини и апарати, които подлежат на ремонт или изпитания, телевизионни, фото-, кинокамери, спортни съоръжения. Изнесеното трябва да бъде върнато в указания в карнета срок, но не по-късно от една година след датата на издаването на документа.
Служителите в БТПП дават подробна информация на клиента за правилното използване на карнета с цел да се избягнат евентуални нарушения, глоби и спорове с митническите власти.
Агенция ще подпомага малкия и средния бизнес
Стела Ткачова
След многобройни спорове около проектите за създаване на Агенция за малките и средните предприятия кабинетът прие към Министерството на промишлеността да се създаде Агенция за малки и средни предприятия. Агенцията ще бъде юридическо лице със седалище в гр.София.
Основните дейности на агенцията ще бъдат:
По смисъла на постановлението малки са предприятията с под 50 души персонал, а средни - тези с между 50 и 100 работещи.
Новосформираната агенция ще се управлява от управителен съвет и изпълнителен директор. Управителният съвет ще се състои от осем членове, които ще се избират на 2 години от Министерския съвет. Четирима от тях ще бъдат представители на организациите на работодателите. Изпълнителният директор на агенцията ще се назначава от министъра на промишлеността след конкурс.
Финансирането на агенцията ще се осъществява чрез извънбюджетна сметка. Приходите ще се набират от субсидии от републиканския бюджет, средства, предоставяни целево от български и чуждестранни източници, дарения, приходи от собствена дейност и др. Приходите и разходите по сметката ежегодно ще се потвърждават от министъра на финансите вследствие на предложението на министъра на промишлеността. Отчитането на средствата по сметката ще става по Закона за устройството на държавния бюджет.
Съгласно приетото постановление Агенцията за малки и средни предприятия ще управлява небезизвестния фонд "Малки предприятия".
Фондът е създаден през 1991 г. под егидата на Министерството на промишлеността и досега е отпуснал около 30 кредита. Финансирането на фонда се осъществява от бюджета, вземания от фонда, създаден към Българска стопанска камара (чиято дейност е била подобна), дарения, целеви вноски от местни и чуждестранни фондове и др. На практика единствените сериозни постъпления са 1 млн. ЕКЮ, постъпили през август 1996 г. по програмата ФАР. Сумата е била преведена като финансова подкрепа от Европейския съюз вследствие на подписания финансов меморандум през 1992 г. Помощта се равняваше на 22.5 млн. ЕКЮ, но тъй като не беше изразходвана, ФАР си я прибра на отделна сметка. Върховният съд пък се произнесе, че във фонда, създаден към БСК, няма бюджетни средства, поради което се анулира предварителното разпореждане фондът да се прехвърли към Министерството на промишлеността.
Наличието на агенция, която наистина да подпомага малките и средните предприятия, е от стратегическо значение за възстановяването на българската икономика. Икономическата и политическата криза за последните седем години поставиха на колене и до голяма степен обезсърчиха дребните предприемачи. В условията на строга финансова дисциплина държавата все пак трябва да потърси начини за насърчаване на малкия и средния бизнес.
Държавен вестник
ДЦК могат да се купят само чрез първични дилъри
Тони Алексова
Държавните ценни книжа (ДЦК) остават една най-привлекателните инвестиционни алтернативи за гражданите и след въвеждането на валутния борд. Книжата са леснодостъпни, нискорискови, с относително прилична доходност, но за съжаление с все още негарантирана ликвидност.
През последните седмици Министерство на финансите и БНБ промениха някои от правилата за емитиране на държавни ценни книжа, които до голяма степен са свързани с новата финансова среда след въвеждането на валутния борд. Граждани и фирми могат да купят ДЦК основно по три начина - от целевите емисии на Министерството на финансите, от аукционите, провеждани от БНБ, и от портфейла на някоя финансова институция.
Аукциони за ДЦК
Граждани и фирми могат да придобиват ДЦК от аукционите на БНБ чрез т.нар. първични дилъри. Първичните дилъри са финансови институции, които имат право да участват на аукциони за продажба на ДЦК. Техният списък се одобрява два пъти годишно от комисия, назначена от управителния съвет на БНБ. Наскоро комисията определи участниците на пазара на ДЦК, които ще търгуват с ДЦК до края на годината.
БНБ провежда аукциони за краткосрочни държавни ценни книжа (със срок до една година) всеки понеделник от месеца и аукциони за средносрочни и дългосрочни държавни ценни книжа - всеки втори и четвърти петък от месеца. По решение на министъра на финансите БНБ може да организира извънредни аукциони. На първичните аукциони гражданите и фирмите могат да участват с т.нар. състезателни или несъстезателни поръчки, продавани чрез някой от първичните дилъри. При състезателните поръчки кандидат-купувачите на ДЦК сами посочват по каква цена желаят да закупят книжата. За лицата, които не са запознати с тънкостите на пазара, по-лесният вариант е да участват с т.нар. несъстезателни поръчки. При тях придобитите книжа се заплащат по среднопретеглената цена от одобрените състезателни поръчки. За несъстезателни поръчки се заделят 30 на сто от всяка емисия. В рамките на този обем обаче вече има ограничение една финансова институция да не може да заяви повече от 5 на сто от предвидените за несъстезателни заявки 30 на сто, или с други думи 1.5% от номинала на емисията.
За посредничеството при придобиване на ценни книжа от граждани и фирми първичните дилъри събират комисиони. Различните дилъри събират различни по размер комисиони, като таксуването по всяка заявка зависи най-вече от обема на книжата за покупка. За малки обеми комисионите са по-големи (като процент) и съответно намаляват с увеличаване на сумата на поръчката. В момента те са средно около 5 промила на хиляда, или 0.5% на всеки сто лева номинал (или 5000 лева при сума на поръчка от 1 000 000 лева). От първи август обаче размерът на комисионите ще се увеличи. От следващия месец БНБ въвежда такси, които първичните дилъри ще плащат за участието си в търговията с ДЦК. Финансовите институции ще плащат за водене на регистър на партидите от ДЦК в БНБ, ще се таксуват за участие в аукциони с 0.04% от номинала на одобрените поръчки. При сключване на сделка по продажба или обратна покупка на книжа от граждани и фирми първичните дилъри ще плащат по 1000 лева и др. Участието на граждани и фирми на първичните аукциони все още не е най-популярният начин за закупуване на ДЦК, защото при несъстезателните поръчки купувачът не знае предварително цената, която трябва да плати, а при състезателните - дали поръчката му ще бъде одобрена.
Вторичен пазар.
Граждани и фирми могат да закупят ДЦК и от портфейлите на първичните дилъри. За целта трябва да се следят котировките продава на финансовите институции. Придобитите по този ред книжа могат да се осребрят преди падежа, като се прехвърлят обратно на финансовата институция (само при условие, че тя котира цена купува в момента, в който притежателят на книжата поиска да ги продаде). Придобитите книжа биха могли да се пласират и на друг първичен дилър или пък на фирма или физическо лице, ако, разбира се, има желаещи купувачи. Подобни сделки обаче трябва да се отразят при първичния дилър, от който са закупени книжата.
Целеви емисии.
Всеки понеделник Министерството на финансите пуска три емисии съкровищни бонове специално за граждани и фирми. Емисиите са тримесечни, шестмесечни и едногодишни и могат да бъдат закупени през всеки работен ден от седмицата по определената от министерството цена. Всички емисии са сконтови, т.е. доходността им е предварително определена и не се влияе от евентуални промени в основния лихвен процент. Съкровищните бонове от целевите емисии могат да бъдат закупени от пет финансови институции. Тези институции събират минимални такси при продажбата на книжата (примерно 1000 лв. независимо от номинала на закупуваните книжа). Целевите емисии са едни от най-привлекателните за гражданите, защото при тях съществува най-голяма яснота - ясно е по каква цена се закупуват и съответно какъв е доходът от тях до падежа.
Виетнамските комунисти провеждат парламентарни избори
Държавната пропагандна машина на Виетнам заработи на пълни обороти преди парламентарните избори на 20 юли. Изборите са една формалност поради липса на конкуренция за кандидатите на комунистическата партия, но седмица преди вота столицата Ханой и по-големите градове бяха изпъстрени с плакати и транспаранти, призоваващи за участие във вота. За 450 места в парламента кандидатстват 660 души, като избирането им зависи не от гласовете, подадени за тях, а от гласовете срещу тях. Обикновено в един избирателен район за 3 места се борят 5 души, като първи се класира този с най-малко гласове срещу него.
Виетнамските избиратели, наброяващи 40 млн. души, ще изберат поредния парламент, състоящ се само от представители на комунистическата партия. Въпреки това има надежда за промяна в посока към въвеждане на демократично действащи институции в страната. През миналата година парламентът най-неочаквано демонстрира несъгласие с официално наложената линия. Депутатите отхвърлиха предложения от кабинета кандидат за поста транспортен министър, а по-късно отказаха да приемат плана за строеж на скъпоструваща магистрала, преминаваща през рядко населени планински райони.
Отслабеният контрол на централната власт дава надежди, че новото събрание може да съживи процеса на икономически реформи и така да стимулира развитието на страната.
Клинтън подкрепи Грузия за конфликта в Абхазия
Грузинският президент Едуард Шеварднадзе получи уверението на американския си колега за разширяване на международните усилия в търсене на мирно решение на конфликта в Абхазия.
Грузия загуби Черноморския регион през 1993 г. след едногодишни сражения, взели близо 10 000 жертви. Абхазия продължава да бъде основен проблем в грузинската политика, след като тригодишните преговори с руско посредничество не дадоха особени резултати.
В общо изявление след края на разговора двамата държавни глави заявиха позицията си за подновяване на мирните преговори под егидата на ООН и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, като се запази посредническата роля на Русия.
"Президентът Клинтън заяви отношението си към териториалната цялост на Грузия, която включва и Абхазия", се казва в двустранното изявление. След американската визита Шеварднадзе планира среща и с генералния секретар на ООН Кофи Анан, за да обсъди проблема.
ИРА пред ново примирие
Според последни сведения активистите от нелегално действащата ИРА са готови да подпишат ново примирие с британското правителство, за да получат право на участие в мирните преговори. Лидерът на политическото крило на ИРА - "Шин Фейн", Джери Адамс потърси контакт с организацията, за да призове към скорошно спиране на насилието в провинцията. Засега въпреки оптимистичните прогнози ИРА не е направила официално изявление по въпроса.
Политиците от протестантската общност, която е 60% от населението и поддържа британското управление, не са настроени оптимистично към новото спиране на огъня. Според тях ще се повтори сценарият от 1994 г., когато ИРА сключи 18-месечно примирие, завършило през февруари 1996 г. с голяма бомбена експлозия в Източен Лондон. "Не мога да приветствам подобен тактически ход на ИРА, целящ измъкване на допълнителни политически отстъпки", заяви лидер на Юнионистката партия. Протестантите се опасяват, че след като й бе разрешено да започне мирни преговори, без да се е разоръжила, ИРА няма да се чувства обвързана да спазва примирие, което не й е изгодно.
Въпреки съмненията Джери Адамс, подкрепян от британските политици, продължава усилията си да постигне компромис с водачите на ИРА: "Предоставили сме им детайлно разработено предложение за подновяване на примирието от 1994 г. и се надяваме да получим отговор в най-скоро време."
ДСК и ОББ отпускат по-високи потребителски заеми
Антоанета Алексова
Нови лимити и обезпечения при отпускане на заеми за текущи нужди предлагат Държавна спестовна каса и Обединена българска банка от първи юли. Това са двете кредитни институции, които предлагат потребителски заеми на граждани. През последните седмици расте атрактивността на заемане на средства, коментират от кредитните отдели на институциите. По-големият интерес към потребителските кредити идва не само от промените по правилата за отпускане на заемите, но и от далеч по-изгодните лихвени условия за вземане на кредит след драстичното спадане на основната лихва.
От първи юли ДСК отпуска заеми за текущи нужди в размер до 1 млн. лв. Досега максималният размер на кредита беше 200 000 лева. Първото и най-важно условие за отпускане на потребителски заем е доказаната платежоспособност на кредитоискателя. Той се счита за платежоспособен, ако след заделяне по една минимална работна заплата (41 290 лева) за всеки член от семейството му остане чист доход, достатъчен за погасяване на месечната вноска по искания заем. Ако неговият доход не е достатъчен, предвид се взема и чистият доход на друг работещ член на семейството и той задължително трябва да стане поръчител в договора за кредит.
От размера на кредита зависи и видът на обезпечението по заема, който ще се иска като гаранция от кредитоискателя. Потребителски заем до 400 000 лева по преценка на разрешаващия кредита може да се обезпечи или с петима платежоспособни поръчители (от тях най-много един може да работи в същото предприятие със заемоискателя), или с двама поръчители и договорна ипотека върху недвижима собственост. Ако кредитът е на стойност над 400 000 лева, задължително заемът се обезпечава с договорна ипотека върху недвижима собственост и двама поръчители.
Кредити до 1 милион лева могат да се обезпечат и със залог върху вземане по срочен влог в ДСК, като сумата по влога трябва да е с 25% по-голяма от размера на искания кредит. Алтернативно за големите кредити до 1 милион лева за обезпечение може да се приема залог върху срочен влог в ДСК или друга банка, чийто размер е равен на искания, но като допълнителна гаранция трябва да бъдат осигурени двама поръчители.
От началото на този месец като нов вид обезпечение по потребителските заеми ДСК приема и залог върху вземане по срочен влог във валута, чиято левова равностойност е не по-малка от искания кредит, с който залог върви и поръчителство. За кредит до 1 милион лева се допуска и залог върху вземане по държавни ценни книжа, закупени от ДСК. Потребителските заеми се сключват за срок до пет години. Ако по заема не постъпват редовно погасителни вноски и неиздължената сума стане равна на 6-месечните анюитети (месечна лихва и част от главницата), кредитът се отнася в просрочие. Обикновено лихвата по заемите за текущи нужди в ДСК се движи около ОЛП плюс надбавка от около 3 пункта.
Размерът на кредитите в ОББ също е свързан с вида на обезпечението. Срещу залог на парични средства и държавни ценни книжа, закупени от ОББ, заемът е до 50 минимални работни заплати (около 2 млн. лв.), а досега лимитът беше 300 000 лева. При всякакви други обезпечения максималната сума на заемане е до 30 МРЗ (доскоро 200 000 лева). Не се допуска гаранция по кредитите само под формата на поръчителство. То задължително трябва да бъде съчетано с договорна ипотека върху недвижима собственост. Банката изчислява стойността на покритията, като умножава гарантираната им стойност или доходност с коефициент (минимум 1.1), който отразява кредитния риск. Дължимата месечна главница плюс лихвата по потребителските заеми, може да се обезпечат със срочен влог в германски марки, сумата по който да бъде 110% спрямо тази на искания кредит. При срочен влог в долари покритието трябва да бъде 120% спрямо искания заем.
Заетите средства по потребителските кредити от ОББ се погасяват най-много до три години от датата на разрешаване на заема. За кредити, обезпечени с парични средства и ДЦК, лихвата е ОЛП плюс 2 пункта (на годишна база), като при тях се допуска и тримесечен гратисен период, в който не се плаща дължимата част от главницата. Лихвите по кредитите с други обезпечения зависят от срочността на погасителната схема, която е избрана. Ако кредитът е до 3 месеца, лихвата е ОЛП плюс надбавка от 4 до 8 пункта (средно 6 пункта) на годишна база. За заеми до 1 година надбавката към ОЛП е между 5 и 9 пункта (средно 7). И при разсрочване до три години добавката е между 6 и 10 (средно 8) пункта.
Столичната община ще субсидира закъсалата "Нова телевизия"
Какво всъщност гласуваха да купят столичните общинари
Димитър ПЕЕВ
Два милиарда и петстотин милиона лева е цената, която собственикът на столичната "Нова телевизия" Дарко Таминджич ще поиска от софиянци за 25% от собствеността на акционерното дружество "Нова телевизия - първи частен канал", каза за "Капитал" новоизбраният шеф на тв-канала Михаил Михайлов. Таминджич щял да поиска от столичната община (СО) 1/3 от определената цена да се изплати в пари, а останалите 2/3 - с апортна вноска. Това означава, че кметството ще участва в дружеството с някаква материална ценност - например сграда.
Миналата седмица Столичният общински съвет одобри по принцип предложението на кмета Стефан Софиянски за придобиване на участие в дружеството. "Участието на СО като акционер в медии с регионален характер би довело до по-добро взаимодействие между столичната администрация и гражданите", пише в докладната записка на Софиянски до общинарите. Според кмета тази практика на сътрудничество между регионални телевизии и общини показва, че "медиите не само са изразител на проблемите на обществото, но се явяват и обществени защитници на гражданството". "Разрешаването на проблемите на столичани е добре да се опосреди чрез медиа, която те чувстват като своя", казва в докладната записка Софиянски. В тази връзка той смята, че е добре да се предложи на Дарко Таминджич да помисли не само за продажбата на дял, но и "като следваща стъпка в посока на превръщането на "Нова телевизия" в обществена телевизия да предостави възможност за закупуване на акции от граждани".
След "обстоен маркетинг на медийната ситуация на територията на СО" кметът стигнал до извода, че най-удачно би било придобиването на дял от "Нова телевизия - първи частен канал" АД. Той призовава общинарите да вземат бързо решение, защото в програмната схема на "Нова телевизия" предстояли промени. Според Софиянски предимствата на столичния канал са, че има най-висок рейтинг, модерно техническо оборудване на професионално ниво, кадрови потенциал и продукция на собствени предавания и рубрики, пряко свързани с обществено-политическия живот на столицата.
Всъщност никъде в докладната записка на столичния кмет не се казва на общинарите, че се купува телевизионният канал "Нова телевизия". На всяко място в документа, където се споменава за придобиване на акции, се говори за акционерното дружество "Нова телевизия - първи частен канал". Вместо подробна информация за финансовото състояние на съответното дружество на общинските съветници е предоставена рекламна брошурка, изработена от самата телевизия. Единствената информация в табличен вид е програмната схема на телевизията и социологически данни на "Сова 5" за гледаемостта й. И във въпросния документ не се споменава кой е собственикът на телевизията.
Опитите на собственика на НТВ Дарко Таминджич да продаде цялата телевизия или част от нея започнаха преди близо година. Сърбинът с български паспорт започна от цена 10 млн. долара, за да стигне в началото на годината до три милиона долара. Въпреки свалянето на цената купувач - до предложението на Софиянски - не се намери. Причината вероятно е в това, че "Нова телевизия" на практика не може да бъде купена, тъй като е доста странна смесица от фирми. Съвкупността от собствености, които заедно могат да се нарекат телевизия, в случая с "Нова" e разпиляна между няколко фирми, в които основно участие има Дарко Таминджич. Лицензът за излъчване на регионална ефирна телевизия е издаден на името на една фирма, техниката е закупена (на временен внос, който според Дарко Таминджич евентуално може да бъде преоформен като чуждестранна инвестиция) от друга фирма, сградите, където се намират редакцията и офисите на телевизията, са наети от трета. Всички те според запознати се намират в сложни финансови отношения помежду си.
Едно е сигурно - покупката на част от акционерното дружество "Нова телевизия - първи частен канал" въобще не означава, че е купена част от "Нова телевизия". В най-добрия случай това може да се възприеме като преливане на свежа кръв към частния канал.
Преди близо три години, на 30 август 1994 г., Временният съвет по честотите към Комитета по пощи и далекосъобщения (тогава председател на КПД е Стефан Софиянски, а член на Временния съвет е сегашният шеф на НТВ Михаил Михайлов) издава лицензия NoР/03-04 на името на "Мултимекс" ООД. Тогава дружеството е собственост на Дарко Боголюб Таминджич (80%) и Иван Китов (20%). В началото на тази година, по времето на служебното правителство на Софиянски, където Михаил Михайлов е медиен съветник на премиера, Министерският съвет преоформи лиценза на "Мултимекс" ООД в концесия. Това беше и единственият тв-канал, чието разрешение беше преобразувано в концесия.
По-малко от година след като фирмата на Дарко Таминджич получава лиценз за излъчване на ефирна регионална телевизия - на 30 юни 1996 г., Софийският окръжен съд регистрира фирмата, която столичното кметство иска да купи - "Нова телевизия - първи частен канал" АД. Двайсет процента от акциите в него са собственост според съдебните регистри на "Мултимекс филмс" ООД - една от фирмите на Дарко Таминджич. Останалите 80% се притежават от "Нова телевизия - София" ЕООД, едноличен собственик на което е роденият в Нови Сад сърбин Милош Збугнович. Той е братовчед на Дарко Таминджич и с него е свързана една интересна част от биографията му.
Откъси от дела No202/1990 г. на Софийски градски съд и No330/1991 г. на Втора наказателна колегия на Върховния съд:
Дарко Таминджич е роден в гр. Загреб. През 1985 г. завършва висшето си образование в СФРЮ. Работи няколко месеца, след което заминава за ФРГ, където негов приятел му обещава работа в западногерманска фирма. До август 1986 г. работи във фирма "Томпсън". През септември същата година Дарко посещава България, където според преписка на Софийска градска прокуратура "се издържа с доходи от незаконни сделки". Сегашният медиен магнат е осъден условно на 30 април 1987 г. от Благоевградския районен съд на осем месеца лишаване от свобода с три години изпитателен срок за "спекулативни сделки". След осъждането си Таминджич се връща в Югославия, където му отнемат задграничния паспорт. Както самият Дарко казва, заради безработицата в бившата федеративна република той иска отново да пътува зад граница. За тази цел взима задграничния паспорт на братовчед си Милош Збугнович и отново идва в България. За първи път влиза у нас с чуждия паспорт на 31 март 1988 г. през ГКПП "Калотина". Напуска страната още същия ден през "Капитан Андреево". Окуражен от първия си успешен опит, още на следващия ден Таминджич отново влиза у нас с паспорта на евентуалния съдружник на столичното кметство. Собственикът на "Нова телевизия" през следващите месеци на няколко пъти прекосява границата по този начин. Тези му прийоми остават незабелязани от българските власти до момента, когато той случайно е задържан от милицията, докато се опитвал да продаде сребърни плочки (девет с размер 5.3 х 7 см и четири с размер 23 х 6 см) на българина Любен Симов. Стойността на заловените благородни метали е 6694 лв. по цени на дребно, сочи съдебната експертиза. Таминджич обаче ги закупил през юли 1989 г. от неустановеното за следствието лице "Киро" за 8 хил. лв. Евентуалният бизнеспартньор на Софиянски твърдял тогава пред следствието, че купил среброто на "Киро" за свой приятел - бижутер в Югославия. Следва присъда за незаконна търговия с благородни метали и нарушения на паспортния режим и Таминджич е осъден на девет месеца лишаване от свобода, от които излежава осем месеца, докато текат следствието и процесът срещу него.
Според новия директор на НТВ Михаил Михайлов идеята за създаването на "Нова телевизия - първи частен канал" АД е в него да се съберат всички фирми, които са свързани със софийския тв-канал. Бившият медиен съветник на Софиянски твърди, че в дружеството участва фирмата, собственик на лиценза за излъчване - "Мултимекс" ООД. Основният акционер - "Нова телевизия - София" ЕООД, пък е собственик на голяма част от техниката, с която регионалният тв-канал произвежда програмата си и я излъчва в ефира. Това обаче не означава, че когато двете фирми създадат смесено дружество, то ще стане собственик на концесията за излъчване или пък на техниката. За сметка на това софиянци ще дадат някоя сграда за офис и студиа на съвсем частната, нямаща нищо общо с техните интереси "Нова телевизия". В същото време съдружието на Софиянски с Таминджич ще допринесе за издигането на престижа на сръбския "бизнесмен". И нещо повече - цената на НТВ, която почти неистово се предлага за продан, ще се качи. А софиянци ще платят сметката.
Промени по върховете на държавните радио и телевизия
Рекламната политика на БНТ излиза от прякото разпореждане на генералния директор и минава под опеката на новосъздадената длъжност главен мениджър, стана ясно миналата седмица. На този пост генералният директор на държавната телевизия Стефан Димитров назначи Петър Курумбашев. Новият тв-шеф е дал на главния мениджър огромни правомощия. Според запознати длъжностната характеристика на новия пост е с обем над пет страници. Голяма част от правомощията на генералния директор се прехвърлят на главния мениджър. След предишната структурна реформа в телевизията пък беше създадена длъжността програмен директор на БНТ, която също пое част от функциите на генералния директор. Така с назначаването на главен мениджър "върховният главнокомандващ" на държавната медиа се превръща все повече в почетна длъжност.
Освен за дирекция "Маркетинг и продажби" г-н Курумбашев ще отговаря и за "Информационно обслужване", "Личен състав", в. "Телевизия и радио", "Техника", "Административно-стопанска дейност", "Капитално строителство", "Квалификация на труда", "Охрана на кадрите" и "Почивно дело".
Проблем възникнал при съставянето на екипа на новия генерален директор. Стефан Димитров искал да назначи за програмен директор на БНТ Иво Гюров - бивш кадър на "Нова телевизия", където е изпълнявал същата функция. Ани Илинчева обаче, която беше назначена на същия пост от Иван Токаджиев, отказала да подаде оставка, както направиха всички останали от управителния съвет на държавната телевизия. Нещо повече - когато Стефан Димитров започнал да обмисля някакъв друг начин да я отстрани от поста, тя излязла в болнични. Вяра, че този ход може да се окаже печеливш, за да може някога тя да се върне в БНТ, й давала мисълта, че Конституционният съд може да обяви избора на шефа на телевизията за противоречащ на основния ни закон. Тогава всички негови заповеди ще бъдат отменени, надявала се Илинчева, и тя ще може да се върне на поста си.
Вече е ясно, че досегашният шеф на дирекция "Маркетинг и продажби" Руслан Райчев няма да запази поста си при новото ръководство. Стефан Димитров е поставил задача на новоназначения главен мениджър да търси нов човек, който да оглави рекламата в националната медиа. Петър Курумбашев ще трябва да мисли и по въпроса трябва ли да се променя нещо в рекламната политика на БНТ.
Извън рекламата в БНТ не се случва нищо необичайно за ситуацията "Нов генерален директор". Из клюкарските коридори на медиата се обсъжда дали новите тв-началници са хора на този или онзи, кое предаване ще бъде спряно, кой ще бъде уволнен... Първите действия в БНР на новата му шефка Лиляна Попова бяха подобни - тя назначи свои хора на ключовите постове в електронната медиа. От частното радио "Експрес" на държавна служба в БНР като единствен заместник генерален директор се връща Мартин Минков, когото по-старите кадри на "Хоризонт" помнят и като партиен секретар на програмата. Галина Спасова ще наблюдава новините, Гита Минкова - отделните блокове в "Хоризонт". Около 10% от щата на БНР трябва да бъде съкратен до 30 септември, обяви г-жа Попова. Шеф на "Хоризонт" става Светла Петрова. За кореспондентското място на БНР в Бон се готви Статул Карабашев, който след държавните телевизия и радио известно време беше говорител на "Евроенерджи".
Промени в рекламата ще има и в националното радио. Скоро вероятно ще бъде назначен нов шеф на Рекламно-издателската къща на БНР, чрез която държавното радио продава рекламното си време.
Журналисти поискаха да няма затвор за оклеветяване
Деница Грозева
Да бъде премахната наказателната отговорност на журналистите поискаха от парламента участниците в среща по инициатива на вестник "Старозагорски новини".
България е единствената европейска страна, в която заради думи се лежи в затвора.
На срещата под егидата на Съюза на българските журналисти беше приета декларация, в която бе прието искане до парламента да бъде премахната наказателната отговорност на журналистите. Конкретният повод за тази среща са няколкото дела срещу журналистката от Стара Загора Йовка Атанасова.
Документът беше връчен на шефа на Парламентарната комисия по културата Стоян Райчевски, който се ангажира да я внесе в пленарно заседание.
Увеличените случаи на осъдени на затвор журналисти през последните години у нас действително изискват промени в НК, считат юристи. Прилагането на наказателното преследване с лишаване от свобода е отживелица, която трябва да се премахне. В западноевропейските страни наказателните закони съдържат подобни текстове, но те отдавна не се прилагат. Санкциите за оклеветяване, които се налагат на журналистите, обикновено са глоба или заплащане на морални щети.
Опитът на тези страни показва и други възможни подходи за избягване на силовото решаване на конфликти. В повечето от тях са създадени автономни неправителствени организации, чиято цел е да осигурят механизъм за саморегулиране на медиите. Това са организации на самите журналисти и издатели и обикновено се наричат прессъвети. Те разглеждат сигнали за некоректно и злепоставящо използване на информация, като в своите решения се водят от кодекси за етично поведение на журналиста. В тези организации участват и представители на обществеността, които гарантират по-голяма безпристрастност на решенията им. Финансирането им става от вноски на журналистическите съюзи и организации на издатели. Основните правила в кодексите, които прессъветите прилагат при решаването на конкретните жалби, са честност и обективност при подготовка на материалите, предоставяне на право на отговор, поправка на фактически грешки и зачитане на личния живот. Ефективността на прессъветите се обуславя от пълната подкрепа както от журналистическата гилдия, така от издатели и собственици на медии.
Авторите на приетата декларация имат основание да протестират срещу възможността журналисти да попадат в затвора за публикации. Наказателното преследване и лишаването от свобода не са адекватна санкция за оклеветяване или нарушаване на личния живот на гражданите.
Но това, което също е сигурно, е, че подобни промени в действащото ни законодателство няма да станат само с декларации. Независимо от присъствието на председателя на комисията по култура и медии Стоян Райчевски и неговото обещание да внесе декларацията в Народното събрание тя едва ли ще стане основание за някакво действие. За да разчита на успешна промяна на разпоредбите на НК, журналистическата гилдия ще трябва да надрасне склонността си единствено да се оплаква и предявява искания. Исканите промени в случая правят по-уязвими тези, които ще ги гласуват. Затова не е реалистично да се очаква, че те ще ги направят без някаква демонстрация на добра воля от страна на медиите и поемането на част от отговорността. Част от този договор може да бъде именно саморегулирането на медиите. Ако те си самоналожат правила на поведение и поемат отговорността да ги прилагат, много по-успешно ще могат да изискват от политиците да премахнат този анахронизъм лишаване от свобода за клевета. И тази отговорност трябва да се поеме от преобладаващата част от журналистите и собствениците на медии. Те за съжаление не присъстваха на срещата, на която беше приета декларацията.
Медийният закон на "Свободно слово" още не е готов
Алексей Лазаров
Окончателният вариант на проектозакона за радио и телевизия на Форум "Свободно слово" все още не е готов. Около този извод се обединиха участниците в дискусия, организирана от сдружението миналата седмица. Целта на обсъждането според секретаря на сдружението Петко Георгиев беше да се избистри и довърши вече внесеният в Парламентарната комисия по културата и медиите проектозакон.
Преди две седмици вариантът на "Свободно слово" за медиен закон беше връчен на председателя на комисията Стоян Райчевски, но не беше внесен официално в деловодството на Народното събрание. Причините според г-н Георгиев са "стратегически". Проектът не бил още готов, но трябвало да се внесе бързо, за да се изпревари евентуално "закърпване" на сега закон за радио и телевизия.
