Според одиторите на ДСК книжата, предоставени на доверително управление, трябва да продължават да се водят като собственост на ДСК. Въпреки това Кредитна банка се е разпореждала като собственик с финансовите инструменти. Както неофициално беше потвърдено от БНБ, тогава Кредитна е залагала книжата срещу рефинансиране точно в смутните времена преди втората вълна банкови фалити през септември миналата година. Не е известно защо централната банка е приемала чужди ценности за обезпечение.
Нещо повече - с нарочно писмо, изпратено до ДСК в края на октомври миналата година, БНБ съобщава на касата, че по регистъра книжата се водят на Кредитна банка и би следвало касата да ги отпише от баланса си. След тупурдията около неясния статут на ЗУНК-овете в началото на тази година ДСК ги отписва. За целта обаче отчита, че все едно ги е продала на Кредитна банка по курсовете съответно за 26 юли и 9 септември, когато са били подписани първоначалните договори. Курсовете тогава са били 168.6 и 203.9 лева за долар (дори под фиксинга на БНБ за съответните дати) - многократно по-ниски от тези в момента на фактическото отписване на книжата.
Констатацията на одиторите BDO Binder е, че за подобна сделка между страните не е сключено търговско споразумение и ръководството на ДСК би трябвало да използва това, за да поиска нищожността на сделката.
Кредитна е с подобрени показатели.
Ако се предположи, че ДСК все пак настои да си получи обратно всичко, с което Бистра Димитрова беше помогнала на Кредитна банка, остава въпросът как ще се справи финансовата институция с евентуално нововъзникващи задължения за 20 млн. долара. Усукванията около прехвърлянето на средствата на Световната банка от Кредитна в БНБ не вещаят бързо и благополучно разплащане с ДСК в случай на нужда. Парите по водния заем, които Кредитна банка обслужваше и трябваше да преведе в БНБ, възлизаха всичко на всичко на 3.6 млн. долара, но на Кредитна й беше нужно доста време, преди миналата седмица да прехвърли средствата. Предполага се, обаче че това е станало за сметка на получените в банката плащания от Булгаргаз за "Газпром", които Кредитна обслужва. В същото време стана известно, че фонд "13 века България" и ведомства от структурата на енергетиката също настояват да прехвърлят сметките си към друга банка. Това натрупване на лоши новини доведе и до упорити слухове във финансовата система, че този път Кредитна банка няма да издържи. Представители на нейното ръководство обаче бяха категорични, че не съществува никаква опасност за банката. Веселин Благоев обясни, че за разлика от данните към края на март тази година показателите на банката са подобрени значително. Капиталовата й адекватност в момента е 11%, а коефициентите за ликвидност също надхвърлят изискваните от БНБ. Той обясни рязкото подобрение на показателите с междувременното попълване на капитала от 10 млрд. лева.
"Биохим" получава гаранционни ДЦК за 22 млн. долара
В петък финансовото министерство "продаде" на "Биохим" валутни гаранционни държавни ценни книжа (емитирани по Закона за гарантиране на влоговете) с обща номинална стойност 22 млн. долара при символичната цена от 1 цент за долар. Точно толкова според последните изчисления е капиталовата дупка на банката, обяви финансовият министър Муравей Радев, въпреки че преди две седмици тя се оценяваше на около 30 млн. долара. С прехвърлянето на гаранционните ценни книжа "Биохим" ще може да постигне нулева капиталова адекватност, което означава, че привеждането й във вид, отговарящ на изискванията на "Банков надзор", съвсем не е приключило.
Поредната финансова инжекция в държавната банка беше принципно одобрена в четвъртък от правителството. То спешно трябваше да предприеме мерки за оздравяването на банката след провала на преговорите за сключване на мениджърски договор с холандската банка ABN Amro. Решаването на проблема с "Биохим" до края на миналия месец беше един от ангажиментите, които кабинетът трябваше да изпълни към Световната банка и МВФ за получаване съответно на заема FESAL и втория транш от стенд-бай споразумението. Преди две седмици обаче представители на Банковата консолидационна компания (БКК), която е основен акционер в "Биохим", обявиха, че условията на холандската банка за подписване на договора са прекалени и че преговорите се провалят. БКК е разпратила покани за приватизация на банката и въпреки че финансовият министър заяви, че международните финансови институции не са поставили някакъв конкретен срок за приключването й, решаването на казуса "Биохим" ще бъде следено доста зорко от Световната банка и фонда. Представител на правителството заяви, че вариантът за затварянето на държавната банка е стоял само като теоретична възможност, но правителството в никакъв случай няма да допусне такъв изход от проблема.
С решението си от миналата седмица кабинетът ревизира одобрената през април с постановление на служебния кабинет схема за рекапитализация на "Биохим". Според нея финансовото министерство трябваше да изкупи по номинал от държавната банка валутни ЗУНК-облигации на стойност 50 млн. долара. Средствата за това пък бяха заети от Булбанк, която получи 18-месечни валутни облигации за заема от 50 млн. долара. Облигациите трябваше да носят доход от LIBOR +3, платим на всеки шест месеца. По тази схема обаче от "Биохим" бяха изкупени само 20 млн. ЗУНК-ове, като банката на практика подобри ликвидността си и спечели от разликата между номинала и тогавашната пазарна цена на книжата - 65 цента за долар. Тази седмица ще бъде окончателно решено как ще се уредят отношенията между Булбанк и финансовото министерство по несполучилата схема. Един от вариантите, споменаван по-рано миналата седмица, беше, че емисията облигации ще бъде намалена и книжата за неизразходваните 30 млн. долара ще бъдат канцелирани. Още не е уточнено как ще се процедира с натрупаните до момента около 1.4 млн. долара лихви върху пълния размер на емисията.
Въпреки че в четвъртък в Министерския съвет беше обявено, че финансовото министерство ще продаде на "Биохим" 20 млн. долара валутни ЗУНК-ове и 2 млн. долара валутни гаранционни ДЦК, оздравителната операция беше променена в петък. Въпреки лекото поскъпване на ЗУНК-овете до около 69 цента за долар символичната продажба на 22 млн. от тях няма да осигури попълването на дупката в "Биохим", ако банката си ги пласира на пазара. Затова финансовото министерство е предпочело всички книжа, които ще се прехвърлят на държавната банка, да са от гаранционните, за които се смята, че биха могли да се продадат на цена, близка до номинала. Те са тригодишни, но с остатъчен срок около 2 години, лихва шестмесечен LIBOR+2 (докато ЗУНК-овете са на LIBOR), платима на шестмесечни периоди, и еднократно погасяване на главницата на падежа. Сполучливостта на тези книжа, изглежда, се допълва от факта, че след няколко дни предстои купонно плащане по тях, от което "Биохим" ще получи допълнително около 850 хиляди долара (вместо просто да плати 220 хиляди долара по цент за долар номинал от книжата). Самото финансово министерство е придобило книжата при преструктурирането на активите на БНБ в началото на този месец.
ДСК изпревари другите банки при изкупуването на зърното
Олга Раева
Държавна спестовна каса изпревари другите търговски банки и хвана лъвския пай при кредитирането на изкупуването на зърното. В сряда беше подписан рамков договор между ДСК и "Зърнени храни" ЕАД - София, за отпускане на 117 млрд. лева кредит за изкупуване на хлебна пшеница, който ще бъде гарантиран от Държавния фонд за реконструкция и развитие (ДФРР). Държавата чрез ДФРР гарантира кредити за обща стойност 260 млрд. лева.
На заседание на 10 юли управителният съвет на фонда одобри осем банки, които да предоставят кредити за изкупуване на зърното - ДСК, Булбанк, "Биохим", Експресбанк, Хебросбанк, Обединена българска банка, Централна кооперативна банка, Столична общинска банка. Двадесетте държавни дружества, за които единствено важи гаранцията, бяха заявили намерения да изкупят 878 000 т хлебна пшеница. От тях на софийската "Зърнени храни" се падат близо половината.
Дружеството има 17 поделения. На специална среща миналия вторник представителите на търговските банки поискаха от премиера Иван Костов поделенията да могат самостоятелно да избират от кого да взимат кредит. Според присъствали на срещата банкери те получили подобни уверения. В четвъртък обаче, когато представителката на ДСК Анастасия Василева обяви за подписването на договора, голяма част от банкерите останаха изненадани.
"Ние водихме преговори с поделения на "Зърнени храни" и изведнъж разбираме, че те са сключили централно договор с ДСК", каза изпълнителната директорка на ОББ Радка Танчева. "Почти бяхме приключили преговорите с поделенията на "Зърнени храни" във Варна и Кубрат", каза и изпълнителната директорка на Експресбанк Елена Бакалова. Шефката на "Биохим" Мария Котева също се оплака от сключения рамков договор. "Ние бяхме готови, дори днес управителният съвет реши да се отпуснат кредити на поделенията на "Зърнени храни" в Силистра и Каварна", заяви тя.
Малко утешение беше, че ДСК пък остана изненадана от факта, че третият по големина държавен изкупвач, "Големи български мелници" ЕАД, е сключил договор с ОББ. Преговори за около 12 млрд. лева кредит са водени освен с ДСК и с Булбанк. "Заради решението на бургаските мелници ние ще останем с нереализиран ресурс от определената квота от 150 млрд. лева", каза Анастасия Василева. Така обаче ще останат средства за финансиране на Държавния резерв.
Булбанк се включи при четвъртия по големина купувач - "Стара мелница" ЕООД - София. "Вече сме отпуснали кредита и мелницата изкупува зърно", каза Ангел Георгиев, шеф на управление в Булбанк. Въпреки че в четвъртък в ДФРР беше дошъл само договорът между ДСК и "Зърнени храни" - София. Ефективното кредитиране се очаква да започне от тази седмица. Забавянето идва от мудната процедура и от това, че мнозина изкупвателни организации тръгнаха да преговарят с повече от една банка. "Това доста забави отпускането на кредитите", каза Радка Танчева. Още повече че вторият по големина кредитополучател, "Мелничен комбинат" - София, още не е сключил договор, а се очаква дружеството да изкупи около 100 000 т хлебна пшеница.
Търговските банки бяха заделили повече пари, разчитайки на дружества, в които се дублират. По думите на Радка Танчева ОББ е заделила около 60 млрд. лева, но трудно ще ги изпълни. Експресбанк също едва ли ще реализира одобрената от управителния й съвет квота от 20 млрд. лева, както и "Биохим", която е заделила 10 млрд. лева.
Проблемът с обезпечението.
Въпреки държавната гаранция обезпечението се оказа голям проблем. Банките, както и държавата изискват 120-140% обезпечение. Оказа се, че да се учреди залог е много по-евтино, отколкото да се ипотекира имущество. Таксата при ипотека е 3%, а при залог - 1%. "Първоначално се искаше да представим пред ДФРР само копие от договора за кредит, а после се оказа, че трябва да представим и копие от договора за учредяването на залог или ипотека. Това изисква време, особено ако за залог служи зърното, което ще бъде изкупено. Ние не можем да представим такъв договор, преди да бъде изкупено зърното", каза изпълнителният директор на Хебросбанк Костадин Илиев. "Още във вторник се разбрахме, че няма проблем и като обезпечение може да се използва и залог върху зърно, брашно, дълготрайни активи и друго", каза земеделският министър Венцислав Върбанов. Ипотеката има и друг недостатък - недвижимите имоти се залагат по оценка, а тя не е правена от 1991 г. насам. Дори и след договорката банките да изпращат своите оценители, оценката на активите не става за 2-3 дни. "Не мога да взема кредити за повече от 700 млн. лева", оплака се шефът на мелницата в Пазарджик. Въпреки доброто качество на пшеницата тази година, изкупуването може да се забави заради това, че държавата сравнително късно изясни механизма на гарантиране. "Можехме да спуснем заповед кое дружество от коя банка да купува, но не го направихме, за да сме по-пазарни", каза министър Върбанов. "Скоро трябва да започне изкупуването на слънчогледа и гроздето, пак ли ще се бавим толкова", попита бившият земеделски министър Кръстю Трендафилов сега депутат от БСП.
За частните търговци на зърно остава възможността да изкупят остатъка между заявените от държавните организации 878 000 т и необходимите за изхранването 1.1 млн. т. Според земеделския министър Върбанов държавната гаранция е необходима, за да даде възможност на търговските банки да отпуснат големи кредити на изкупвателните организации. "Ние ще даваме кредити и на частните търговци", декларира Мария Котева. При всички положения обаче частниците ще са на второ място след държавните организации, които не покриват цяла България.
Eлцин съкращава драстично руската армия
Остри нападки понесе руският президент Борис Елцин в петък, два дни след като издаде указ за радикални промени във военната сфера. До края на следващата година се предвижда съставът на армията да бъде намален с 500 000 души до 1.2 милиона. Преструктурирането цели превръщането на деморализираните в момента руски войски в гъвкава и ефективна бойна сила. Постановлението бе остро критикувано от отстранения съветник на Елцин по сигурността - Александър Лебед, бившия министър на отбраната Игор Родионов и Лев Роклин, председател на Комисията за отбрана в руската Дума.
"Подходът на президента и министър-председателя към проблема дестабилизира положението", заяви Родионов пред "Независимая газета". "Не мога да разбера защо управляващите се отнасят толкова безотговорно към военната реформа. Ние все още нямаме нито доктрина, нито дългосрочна концепция, което означава, че и в близък план не разполагаме с изяснена стратегия. " Родионов също предупреди, че провокатори може да се опитат да разединят въоръжените сили, без да уточни какво има предвид, като заяви, че подобни саботьори не са от военните среди, и призова военните към търпение.
Руските въоръжени сили, щедро финансирани по времето на Съветския съюз, в момента са в плачевно състояние - разединени и деморализирани. Победени от сепаратистките бунтовници в Чечня, сред процъфтяваща корупция, руските военни не получават заплатите си месеци наред и условията за тях постоянно се влошават. Разходите за отбрана през 1997 г. бяха определени на 88.3 трилиона рубли (15.3 милиарда долара), но по-късно, след орязване на бюджета, бяха силно намалени. Според официални източници засега военните са получили едва 22 трилиона рубли. Родионов смята, че все още няма условия за бунт в армията, въпреки че 95 000 офицери са без жилища и обитават жп-вагони, гаражи, палатки или спят на работното си място.
Декретът на Елцин, издаден в сряда, все още не е изцяло публикуван, но Кремъл съобщи някои от промените. Стратегическите ракетни войски и военнокосмическите сили ще се прегрупират в отделна войскова част, наречена стратегически ракетни войски.
Средствата, събрани от приватизацията на някои военни заводи, продажбата на военна собственост и излязло от употреба въоръжение, ще се заделят в пенсионен фонд. Според Кремъл промените са в съзвучие с изискванията за руската сигурност, отбрана и икономически нужди. Първите 200 000 души ще бъдат освободени до края на годината. Това включва 50 000 офицери и съкращения в пътностроителни войски, инженерни подразделения и др. Централната администрация на Министерството на отбраната ще бъде ограничена до 12 000 души - 1% от въоръжените сили.
Опасенията на генерал Лебед, отстранен като съветник на Елцин по сигурността заради откритите му амбиции към президентството, се коренят в неспособността на Кремъл да отговори на конкретни въпроси по механизма на извършване на реформите и начините за контрол върху прилагането им. От своя страна Роклин, който основа наскоро организация за защита на интересите на въоръжените сили, също остана недоволен от президентския декрет. Според него реформите няма да допринесат за подобряване състоянието на армията: "Положението се влошава катастрофално бързо. Пилотите ни не летят, танкистите не управляват военни бронирани машини, а пехотата няма упражнения по стрелба."
В същото време в петък след продължителни спорове за председателството в Брюксел се проведе първото заседание на Съвместния постоянен съвет НАТО - Русия. Бяха одобрени правилата за функциониране и организация на съвета, като се постигна компромис във връзка с председателството - главният секретар Хавиер Солана ще открива и закрива заседанията, а останалите двама в председателската тройка ще бъдат руският посланик в Белгия Чуркин и постоянен представител на една от 16-те страни - членки на НАТО.
Доктрината "Клинтън"
Financial Times
Политиците още помнят доктрината "Никсън", според която САЩ смятаха за неблагоразумно да въвличат собствени военни части в регионален конфликт, встрани от пограничните зони на студената война. За Виетнамската война президентът Никсън обяви нова политика за създаване на регионални съюзници, които да се защитават без помощта на американските войски. Ненамесата на САЩ при агресията на Северен Виетнам в Камбоджа през 1970 г. бе обявена за прилагане на доктрината "Никсън" в "най-чистата й форма". По същия начин Иран в края на 70-те години, обилно снабден с американски оръжия, които беше платил, бе обявен от истинския създател на доктрината - Хенри Кисинджър, за "ключов фактор за стабилността в района и международната сигурност". В края на краищата нещата завършиха като в Камбоджа - с война.
През 1980 г. доктрината "Никсън" беше заменена с доктрината "Картър", според която САЩ трябваше да се намесват пряко при всеки опит на външна сила да придобие контрол над Персийския залив. Така през 1990 г. президентът Буш не даде името си на нова доктрина при включването на американски части в защита на Кувейт, обявявайки Ирак за "външна сила". Но краят на студената война даде възможност на Буш да действа с благословията на Съвета за сигурност на ООН, който вече не беше парализиран от ветото на СССР. Вместо нова доктрина Буш обяви "нов световен ред", според който петте постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН действат като стражи на световния мир. За съжаление още през 1993 г., след загубата на 18 американски войници в Сомалия, САЩ отново решиха да не рискуват собствените си хора, освен ако не са застрашени интересите им. (Всъщност много американци смятаха, че истинската заплаха идва от самата ООН.)
Президентското решение на Клинтън - Директива No25 през 1994 г., постави нови стриктни условия за умиротворителните операции на ООН и дори още по-строги за американското участие в тях. Операциите за намеса в Африка рутинно се блокират, като дори опасността от нова гражданска война в Ангола не попречи за орязването на международните части в района. Сега всяка операция, достатъчно важна, за да изисква американска намеса, се счита прекалено важна за ООН и се прехвърля на регионална организация под контрола на САЩ - например "стабилизационните сили" в Босна, които са част от НАТО. Този модел се смята за достатъчно подходящ за опазване на глобалния мир, с тази разлика, че извън Европа и Карибския район американците не се считат задължени да реализират пряка намеса. Тя се упражнява от регионални лидери, които, разбира се, трябва да са в добри отношения със САЩ, но и да не се опитват да прехвърлят отговорността за световния ред директно върху Америка. Така, въпреки че признава опасността от използване на регионалната власт за постигане на хегемония или за неизпълняване на задължения на по-високо ниво, Клинтън не смята да се подчинява на ООН - организацията, която републиканският Конгрес, изглежда, не подкрепя.
Държавата трябва да се адаптира към предизвикателствата на глобалната икономика
В 20-ия си поред Годишен доклад за развитие Световната банка демонстрира известна преориентация на виждането си за ролята на държавата в световната икономика. В доклада преобладава една основна мисъл - успешната икономика се нуждае от силна и ефективно управлявана държава. И докато необходимостта от ефективно управление се подразбира, то поощрението за нарастваща роля на държавата е странно. Събитията от последните десетилетия показаха, че ролята на държавните институции трябва да намалява, а не да расте. Страните в преход правят всичко възможно по-бързо да се отърсят от централизираното комунистическо управление, а развиващите се страни, в които се осъществяваха доминирани от държавата стратегии за развитие, претърпяха пълен провал. Дори и развитите смесени икономики се преориентират към разширяване на пазарните си механизми след многобройни неуспешни правителствени намеси.
Мнението, изразено в доклада, бележи промяна в схващанията за развитието на икономиката - на ефективно действащите институции се дава еднакъв приоритет заедно с разумната икономическа политика. Но в доклада не се посочва как една държава може да постигне ефективно управление, а най-вече дава примери колко трудно е да се създаде такова. Ефективността на държавата би трябвало да се изразява в поощряващата и допълващата й роля за развитието на частния сектор, след като просперитет при широко държавно участие е трудно достижим. Разбира се, намаляването на функциите на държавата трябва да бъде много добре балансирано, защото държави като Либерия или Сомалия, намиращи се в състояние на безвластие, агонизират вече години наред и изглеждат обречени. Държавата трябва да се стреми да осигури най-добрата възможност за пазарите да се развиват безпрепятствено и стандартът на гражданите да се повишава постоянно, в противен случай развитието е немислимо. Условията за ефективна работа на държавните институции са много различни в страните с различна степен на развитие.
Правителствата правят много за съществен напредък в образованието, здравеопазването и намаляването на социалното неравенство, но са се проявявали като ограничител в редица други случаи. И все по-големи са опасенията, че държавата няма да бъде способна да се адаптира към предизвикателствата и потребностите на глобализиращата се икономика. Така колапсът на комунистическата система доведе до сериозна криза на държавността в много от страните от бившия съветски блок. Сочената преди време като пример за подражание "държава на благосъстоянието" в някои западноевропейски страни също претърпя сериозни неуспехи. Глобализацията представлява заплаха за слабо развитите или лошо управлявани държави.
През последните години идеята за ролята на държавата се промени коренно. Докато през вековете, а също така и през по-голямата част от нашето столетие преобладаваше мнението, че държавата трябва да разширява влиянието си, през последните петнайсет години всички желаят тя да има по-малка роля в живота на обществото. Преоценка на ролята на държавата в съвременното общество е трудно да се направи, защото правителствата действат в постоянно променящи се условия.
Глобалната икономика и противостоящите си социални сили постепенно променят идеята за необходимостта от държавата, но нейната роля за осигуряване на обществени блага за икономическо и социално развитие остава непроменена. Правителствата постоянно трябва да се адаптират към предизвикателствата на развиващите се технологии, опазването на околната среда, демографските проблеми, интеграцията на пазарите. И при всички тези трудности държавата трябва да увеличава средствата, отделяни за намаляване на бедността, и в същото време да поддържа стабилно развитие. Но поне засега изглежда, че това не е по силите на много от правителствата по света.
Неефективно управление.
За повече от половин столетие държавата имаше ръководна роля в бедните страни - притежаваше предприятия, управляваше банки, поставяше протекционистични бариери и фиксираше валутния курс. Последиците бяха катастрофални: големи бюджетни дефицити, висока инфлация, стагнация и корупция. Обратната тенденция в последните години - към пазарно стопанство: приватизация, търговска либерализация, балансиран бюджет и т.н., изглеждаше най-бързият начин за дисциплиниране на държавите.
Ударението върху пазарно ориентирана икономика прикрива един сериозен проблем - лошото състояние на самата държава. Липсата на основни институции, които да гарантират законовата защита на собствеността и корупцията, доведоха до липса на някакви сериозни резултати от реформите. Затова посланието на банката е не толкова да се намали държавният апарат, колкото да се накара да заработи по-ефективно.
Световната банка се е опитала да изчисли доколко осъществяването на основни държавни функции има значение за икономиката. В изследването си е интервюирала 3600 предприемачи от 69 страни с въпроса дали действат такива основни функции като ефективна съдебна система и гаранции за защита на собствеността. Резултатите говорят сами по себе си. В Латинска Америка, Източна Европа и Централна Африка 8 от 10 души са отговорили, че нямат доверие на държавата да ги защитава от престъпници, 7 от 10 смятат, че съдебната система е проблем за бизнеса им - 40% от предприемачите в развиващите се страни трябва да дават подкупи на съда в сравнение с 15% в напредналите държави.
Банката е събрала отговорите на бизнесмените в индекс на доверието, като се оказало, че страните с по-висок кредит на доверие имат по-големи чужди инвестиции и икономически растеж. Само два фактора - доход на глава от населението и кредитният рейтинг, обясняват около 70% от различията в инвестициите. Освен стагнация държавите с недобре функциониращо държавно управление заплащат и по-голяма цена - колабирали държави без действащо управление като Сомалия, Камбоджа, Афганистан и Либерия според банката са обречени.
Какъв е изходът за най-бедните.
Въпросът е какво да предприемат подобни държави, за да бъде политиката им ефективна. Банката разглежда въпроса в два аспекта. Истински бедните държави трябва да съсредоточат усилията си за създаване на основни държавни функции като поддържане на ред и правова система, макроикономическа стабилност, социални помощи и инфраструктура, защита на околната среда. Но коя е най-важната задача за подобни държави? Световната банка не посочва изрично.
Към слабите държави също се отправя съвет да мислят по различен начин за целите си. Те трябва да подкрепят политиката си със строги правила, които да не могат да избягнат. Тук се имат предвид мерки като валутния борд, който ограничава монетарната политика на страната, както и международни споразумения с обвързващи клаузи. Друго предложение за развиващите се държави е създаване на политика, изпълнима от частни лица и организации. Във финансовата регулация например по-скоро подобен ход може да бъде стимул за честност на банкерите, отколкото да им се пратят проверители.
Втората насока на Световната банка се отнася до подобряване механизмите на действие в държавния апарат. Тук се включват ефективни начини за проверка на арбитражните функции на държавата и установяване на независими съдебни институции, на по-добра държавна администрация - ако се назначава от политически лица и е нископлатена, вероятността за корупция е много по-голяма. Съветът на банката е да се заплаща добре на държавните служители и да се насърчава гражданското участие в държавните и общинските дейности.
Никой не може да оспори подобни разумни предложения. Истинското изпитание за държавите идва, когато трябва да се приведат в действие. Как самата Световна банка, агенциите за чуждестранна помощ и международната общност смятат да помогнат на развиващите се страни да постигнат тези цели? Засега Световната банка не дава отговор на този въпрос.
Дългата сянка на Борис Березовски
Кирил Кирилов
Когато един човек води съдебно дело срещу сп. "Форбс" пред лондонски съд, вероятно има сериозни основания за това. Борис Березовски, зам.-председател на Съвета за сигурност при президента Борис Елцин - една от най-влиятелните руски държавни институции, никога не беше отричал публично обвиненията срещу себе си, че е един от кръстниците на руската мафия и че е замесен в някои от най-скандалните поръчкови убийства в страната през последните години. Преди "Форбс" да напише: "Кръстникът на кръстниците на руската мафия ли е Борис Березовски? По всичко изглежда, че е така". Делото в Лондон продължава.
Кой е Борис Березовски.
Това едва ли някой би могъл със сигурност да каже. Един от най-богатите хора в днешна Русия, 51-годишният руски евреин Борис Березовски, прекарва първите си 25 години трудов стаж като математик, с перспективата за една нормална академична кариера. Той има докторска степен по приложна математика и работи в Руската академия на науките върху теорията на вземането на решения. В края на миналата година самият Березовски твърди, че той и още шест души контролират 50 процента от руската икономика. Което означава, че за седем години този човек се е превърнал в един от първите руски доларови милиардери. Какво се крие зад името на Березовски в периода между 1989 и 1996 г.?
Тогава, през 1989 г., той основава в Толиати, където са базирани заводите на "АвтоВАЗ", компанията "ЛогоВАЗ" - дистрибутор на автомобилите "Лада" и "ВАЗ" за цялата страна. Първоначалната идея за създаването на компанията е да се разработи софтуер за управлението на "АвтоВАЗ", но много скоро "ЛогоВАЗ" се преориентира към продажбите на автомобили. Заводът продава един автомобил "Лада" за около 4000-5000 долара, докато дистрибуторите го продават на крайните клиенти за около 7000-8000 долара. Посредникът, а не "АвтоВАЗ", печели от продажбите на "Лада". Нещо повече - в началото на годината дилърите дължаха на "АвтоВАЗ" около 1.2 млрд. долара, което е около половината от общия обем от продажби на компанията.
През 1993 г. е основана компанията "Всерусийски автомобилен алианс", собственост на Борис Березовски. Емитирани са облигации на стойност 50 милиона долара, като идеята е с тези средства да се финансира изграждането на нова поточна линия в "АвтоВАЗ". Едва през 1996 г. "Всерусийски автомобилен алианс" започва изграждането на скромна линия за сглобяване на автомобили във Финландия. Три години Березовски разполага с 50 милиона долара оборотен капитал.
Една година по-късно, през 1994 г., Борис Березовски по чудо избягва смъртта. Неговият "Мерцедес 600" е взривен в Москва, шофьорът му е обезглавен от бомбата, а самият той дълго време лекува обгореното си лице и ръце. Няколко дни по-късно следва бомбена атака срещу банката на Березовски, "Обединена банка". Естествено мотивите и извършителите на двете нападения остават неизвестни.
Укрепнали позиции.
Не е чудно при това положение, че един от реализаторите на мирния договор между Русия и Чечня притежава недвижими имоти в Москва и Санкт Петербург на стойност 300 милиона долара. Освен това той успя да изгради истинска медийна империя, в която влизат контролен пакет от "Обществената руска телевизия" (ОРТ), има 26 процента от телевизионния канал "ТВ-6 - Москва", 50 процента от сп. "Огонек" и в. "Независимая газета". След трансформирането на ОРТ в акционерно дружество Березовски стана най-големият акционер в канала (36 процента от акциите с право на глас) и член на съвета на директорите. По-късно той се оттегли от поста, но и досега зам. генерален директор на ОРТ по финансовите въпроси е Бадри Патаркацишвили, кадър на "ЛогоВАЗ".
През март тази година Березовски се опита да продаде "АвтоВАЗ" на южнокорейската компания "Деу". Тогава той и двама негови служители се срещат с председателя на борда на директорите на "АвтоВАЗ" Владимир Каданников с настойчивото искане да бъде приета офертата на "Деу", вече веднъж отхвърлена от "АвтоВАЗ". А офертата е доста изгодна... за южнокорейците - "Деу" поема дълговете на руската компания към бюджета на стойност 1 млрд. долара и го погасява в срок от 15 години, "Деу" започва производство на своите модели в заводите на "АвтоВАЗ" и внася в Русия по 100 хиляди свои автомобила годишно за срок от три години, освен това южнокорейците се освобождават от данъци за пет години. Групировката на Березовски получава 25 процента от дяловете в бъдещото смесено дружество, а той от своя страна предлага половината от този дял на Каданников и други висши мениджъри в "АвтоВАЗ".
Разностранни интереси.
Заместник-директор на руския държавен авиопревозвач "Аерофлот" е Николай Глушков. През 1982 г. той е съден за присвояване на държавна собственост, по-късно е финансов директор на "АвтоВАЗ" и е един от основателите на "Лого ВАЗ".
В началото на 1996 г. става ясно, че Березовски е и един от съучредителите на Националния спортен фонд, чиято благотворителна цел е да подпомага спорта в Русия. През последните няколко години фондът е освободен от мита при вноса на алкохол и цигари (става въпрос за внос на стойност милиарди долари), докато през 1996 г. от фонда не изчезват 100 милиона долара и митническите му привилегии са отнети. Президент на фонда е Борис Фьодоров, близък приятел на Березовски, срещу когото по-късно е организирано неуспешно покушение, след което той напуска страната.
В момента тече дело на "ОН&?cy;КСИМбанк" срещу "Финансова нефтена компания" (ФНК) за търга, на който през май тази година беше продаден контролният пакет от "Сибнефт", седмата по големина руска петролна компания. Твърди се, че компанията ФНК е собственост на Березовски (тя бе основана от него, а след влизането му в Съвета за сигурност към президента той заяви, че я е продал) съвместно с банка "СБС-Агро" - една от най-големите в страната. Контролният пакет от 51 процента на "Сибнефт" бе продаден на търг за 110 милиона долара при начална цена от 101 милиона долара, но реалната стойност на пакета е далеч по-висока.
От началото на юни тази година Березовски се опитва - и засега успява - да приватизира и "Роснефт", последната голяма руска енергийна компания, която все още не е в частни ръце. Сценарият е "Сибнефт" и "Роснефт" да бъдат обединени, което ще даде на магната достъп до постъпленията на "Роснефт" от износ на петрол, включително и за България. Освен това "Роснефт" има дялови участия във всички съвместни проекти за петролодобив в Русия, представлявайки руските интереси в тях.
Операцията вече е в ход, след като шефът на "Роснефт" Александър Путилов бе уволнен, а на негово място бе поставен близкият до Березовски Юрий Беспалов. Последваха масови уволнения и преназначения на висшите мениджъри на компанията, сред които и на българина Валентин Златев, който бе шеф на отдела, отговарящ за износните операции на "Роснефт". Златев бе понижен до зам.-началник на отдела, а на вицепрезидентите и зам.-председателите на борда на директорите на компанията бе забранено да водят преговори и да подписват договори с чуждестранни партньори.
Политиката като бизнес.
През миналата година Борис Березовски бе човекът, който организира и убеди седемте най-крупни руски финансово-промишлени групировки да подкрепят и да финансират предизборната кампания на Елцин. Идеята според Березовски се родила съвместно у него и у Анатолий Чубайс по време на посещението на Генадий Зюганов на икономическия форум в Давос през 1996 г. По-късно към групата на осемте (Г-8) се присъединяват "ОН&?cy;КСИМбанк" на Владимир Потанин, банка "Менатеп" на Михаил Ходорковски, "СБС-Агро", Националната резервна банка (контролният пакет е на РАО "Газпром"), банка "Империал", банка "Российский кредит", "Алфа-банк", "Мост-банк" и "Инкомбанк".
От предизборния щаб на руския президент твърдят, че кампанията му е струвала 3 милиона долара, но повечето експерти умножават това число по 100. Именно по време на тази кампания Березовски получи пряк достъп до Борис Елцин и до висшите етажи на властта в Кремъл. По-късно назначаването му за заместник-председател на Съвета за сигурност предизвика бурната реакция на доминираната от комунистите долна камара на парламента, Държавната дума. И досега социологическите проучвания показват, че заедно с Анатолий Чубайс Борис Березовски е сред най-мразените и с нисък рейтинг хора във властта в Русия.
Показателно е, че Борис Березовски никога не си е позволявал публично да отхвърля или опровергава обвиненията срещу себе си. Освен тези на сп. "Форбс". Но процесът срещу световноизвестното списание е в Лондон, а всичко останало, важните неща, се случват в Русия.
Защо Румъния ще влезе в НАТО
Ася Бочева
Представителят на Румъния в Европейския съюз разказва интересна история от народния фолклор - майстор Манол денем строял църква, която всяка нощ се рушала, докато не му се присънил сън - да вгради жена си в зида. Вайкал се човекът, плакал, но накрая зазидал най-скъпото си същество. Градежът бил благополучно завършен. Алегоричният смисъл за съвременна Румъния е ясен - за да успее дадено начинание, трябва да се вложат сърцето и душата на строителя.
Сегашните строители на нова Румъния не си правят илюзии за необходимите жертви по пътя на северноатлантическата и европейската им интеграция, като са решени да завършат обновяването на страната. И засега получават необходимата вътрешна и международна подкрепа.
Румънските отличници.
Въпреки че Румъния не бе между първите приети на срещата на НАТО в Мадрид, ръководителите на страните членки дадоха ясно да се разбере, че поддържат реформаторския курс на румънското правителство и гледат на кандидатурата на страната като на една от най-сериозните за бъдещото разширение на пакта. Силното лоби на Румъния - Франция и Германия, заедно с още 7 държави направи всичко възможно да промени предварително обявената позиция на САЩ за включване само на Чехия, Полша и Унгария в първата вълна. "Ние наистина подкрепяме Румъния въпреки сдържаността на САЩ по въпроса", заяви Жак Ширак преди срещата. Канцлерът Кол беше още по-категоричен: "Едностранната позиция в никакъв случай не е определяща за решението ни."
Фактически американското становище не е формирано от принципното несъответствие на натовските стандарти на румънската кандидатура, а от вътрешната опозиция на Конгреса, опасяваща се от високата цена на разширението. Доказателство за това е специалното посещение на президента Клинтън в Букурещ веднага след мадридската среща.
Първата от 20 години насам визита на американски държавен глава имаше повече от символичен смисъл. Университетският площад в Букурещ, където през 1989 г. пламна антикомунистическата революция, на 11 юли се изпълни с хиляди ентусиазирани румънци, скандиращи "НАТО" и "Клинтън". "Аз заставам твърдо зад желанието на Румъния за членство в НАТО - не само заради европейската сигурност и стабилност, но и заради Америка. Продължавайте курса на реформи и Румъния ще премине квалификационната летва", каза Клинтън на събралото са множество. Думите му не са само дипломатическа риторика. На последвалата среща с президента Емил Константинеску Клинтън е оценил високо дипломатическите инициативи на румънското правителство, плод на които са двустранните договори с Украйна и Унгария. Предварителните условия на САЩ за предоставяне на по-широки права на унгарското малцинство се приеха сериозно от премиера Виктор Чорбя, който образува коалиционен кабинет с партията на унгарската общност.
Още по-твърдо застъпена е политиката за обновяване на въоръженията на румънската армия съобразно стандартите на НАТО. През юни Министерството на отбраната обяви амбициозен проект за закупуване на хеликоптери 96 АН-1RO Dracula, съвместно производство на румънските самолетни заводи и американската Bell Helicopter Textron, на стойност 1.5 милиарда долара - най-мащабната сделка в посткомунистическата история на Румъния. Правителството на Чорбя заяви, че програмата ще се финансира от инвестиционната банка "Мерил Линч", за да не се натовари обикновеният данъкоплатец. Според осведомени източници правителството възнамерява също да закупи 100 изтребителя последно поколение F-16 или F-18. Засега Румъния отделя близо 800 милиона долара за отбрана, което е 3% от брутния вътрешен продукт.
Нов тласък на реформите.
Още по-важни за бъдещата интеграция на страната в евроатлантическите и европейските политически структури са реформите, които се предприемат в икономическата сфера. В това отношение е постигнат наистина забележителен напредък. Чорбя и екипът му подготвят закони, обхващащи широк спектър на икономическия живот - освобождаване на цените, либерализиране на валутната търговия, намаляване митата на селскостопанските продукти, както и финансова реформа за консолидиране на бюджета и елиминиране на скритите субсидии в икономиката. В знак на одобрение на смелите промени в областта на инфраструктурата и селското стопанство Румъния получи близо 1 милиард ЕКЮ от Световната банка и МВФ.
В същото време, след протакането на раздържавяването по времето на бившите комунисти, на приватизацията се дава нов тласък. За да привлече чуждите инвестиции, Румъния предлага и един от най-перспективните отрасли - държавните телекомуникации, представлявани от Romtelecom, предвиден за приватизация през 1998 г. Според румънското правителство само за първите шест месеца на 1997 г. в страната е постъпил пет пъти повече капитал в сравнение с цялата 1996 г. И въпреки че страната тепърва започва дългия път на реформите, първите плодове от усилията са вече налице. Посещението на Бил Клинтън и откритата подкрепа на Европа са доказателство за прилежността на новите румънски политици. От следващата година Европейският съюз започва двустранни разговори за включването на страната в евроструктурите. Ласкавите оценки на натовските политици дават реален шанс на страната да бъде следващият новоприет член в организацията на 50-годишния й юбилей през 1999 г. Така притчата за майстор Манол може да има своя щастлив край за Румъния, стига сърцата на държавните строители да не излязат прекалено мекушави.
Еврото все още разделя, а не обединява Западна Европа
Любомир Евстатиев
Само месец след като френските социалисти изненадващо спечелиха парламентарните избори, стана ясно, че премиерът Лионел Жоспен няма да успее да изпълни щедрите си предизборни обещания за създаване на нови работни места и намаляване на работната седмица и в същото време Франция да покрие критериите за членство в Европейския валутен съюз. Все по-големи са опасенията, че Германия също няма да успее да изпълни условието за бюджетен дефицит в рамките на 3 процента от БВП. Така бъдещето на единната европейска валута става твърде несигурно.
В ЕС вече се обсъждат варианти за евентуално начало на проекта без участието на Германия и Франция, но това изглежда немислимо. Присъствието на германската марка като най-силна европейска валута е задължително. През 1996 г. само Люксембург, Холандия, Ирландия и Финландия отговаряха на критерия за бюджетен дефицит. През 1997 г. най-вероятно отново само те ще влизат в необходимите рамки. А показателите от 1997 г. ще се вземат под внимание за определяне на първите участници.
Като възможност да не се нарушава крайният срок за приемане на единната европейска валута се разглежда и вариантът за включване на Германия и Франция дори и с бюджетни дефицити над 3 процента. Маастрихтският договор дава възможности за подобна промяна в условията. Страните - участнички в съюза, могат с гласуване да решат какво ниво на дефицит за отделните кандидати за валутния съюз е приемливо. Договорът позволява малки нарушения на тавана от 3 процента, когато тенденцията за намалението му е постоянна или превишението е само временно. Също така за оценка на състоянието на кандидатстващите страни може да се вземат предвид и показателите им от 1998 г. И този вариант е вече твърде вероятен, въпреки че на срещата в Амстердам през миналия месец беше взето решение да се използва базата на резултатите от 1997 г., а не прогнозите за 1998.
Най-неблагоприятното развитие на нещата за ЕС ще бъде отлагането на проекта. Това ще е един сериозен удар срещу авторитета на цяла Европа и ще блокира интеграционния процес. Но, изглежда, европейските политици вече са готови да приемат и такъв развой на събитията. Люксембургският премиер Жан Клод Юнкер, който в момента председателства ЕС, неотдавна каза, че в Маастрихтския договор се съдържат и "законови основания за отлагане на старта на валутния съюз при наличието на сериозни затруднения".
Дилема пред Франция.
Изправени пред сериозни вътрешни проблеми, френските политици вече изглеждат все по-склонни да приемат варианта за отлагане - и това при положение, че доскоро Франция и Германия бяха основните двигатели за разработване и приемане на еврото. Лионел Жоспен продължава да демонстрира лоялност към идеята, но като поставя условия за увеличаване на тавана за бюджетния дефицит или за приемането на Италия в първата група, въпреки високото ниво на вътрешния й дълг. Президентът Жак Ширак не споделя позициите на социалистическото правителство и в телевизионно обръщение изрази опасения, че ако не успее да изпълни маастрихтските критерии, Франция може да бъде изолирана и последствията от това да бъдат много неприятни. Френският финансов министър Доминик Строс-Кан вече нееднократно заяви, че през тази година страната няма да успее да достигне 3-процентовата граница на дефицита. На 21 юли ще бъдат обявени резултатите от проверката на състоянието на държавните финанси в настоящия момент и правителството ще обяви следващите си стъпки. Но още преди това прогнозите сочат, че годишният дефицит ще бъде между 3.5 и 4 процента.
В отчаяния си опит да намали дефицита френското правителство е принудено да се отметне от предизборните си обещания, като по този начин рискува още в началото на управлението си да загуби доверието на избирателите. Обещаното намаление на данък добавена стойност беше отложено за неопределено време. Също така беше отменена програмата на сваленото десноцентристко правителство за съкращение на подоходния данък. Тя предвиждаше в продължение на пет години постъпленията от този данък да намалеят със 75 млрд. франка. Приватизацията на France Telecom, започната от предишното правителство и отложена от социалистите, вероятно ще се осъществи през есента, въпреки опозицията на коалиционните им партньори от комунистическата партия. Обещанието за създаване на 700 хил. нови работни места, което беше решителният коз за победата на социалистите на изборите, също вече не звучи правдоподобно. Тази програма ще се изпълнява, но Жоспен вече замени първоначалния тригодишен срок за изпълнението й с петгодишен.
Трудности и за Германия.
Особено силно е настроението за отлагане на проекта в Германия. Но там то не отразява мнението по въпроса на германската власт, а е реакция на някои местни политици и бизнесмени, които се опасяват, че неуспехът на проекта ще срине германската икономика. Правителството все още запазва самообладание. Канцлерът Хелмут Кол е заложил целия си престиж и въобще не желае да се споменава за отлагане или промяна на условията. Неотдавна той обяви, че Германия има ясната цел да сведе дефицита си до 3 процента и ще направи всичко необходимо за изпълнението й. Това усърдие на правителството доведе и до спора с Бундесбанк, след като финансовият министър Тео Вайгел искаше преоценка на активите и за привличане на допълнителни средства за попълване на бюджета. Освен това до края на 1999 г. Германия ще продаде всичките количества петрол от стратегическия резерв, като от тази операция ще бъдат привлечени около 2 млрд. марки. От приватизация на държавни компании през тази година ще бъдат привлечени 12.7 млрд. марки. Федералното правителство отправи обвинения към някои от правителствата на провинциите, че си позволяват извънредни разходи, но голяма част от тях са свързани с високата безработица и се отпускат за финансирането на социални програми. Изправено пред неизбежните бюджетни съкращения, правителството едва ли ще има възможност чувствително да намали безработицата, като Хелмут Кол вече също не е сигурен, че ще успее да спечели парламентарните избори през следващата пролет.
Германските политици осъзнават важността на Франция за стабилността на еврото и толерират западната си съседка. На пресконференция в Берлин германският финансов министър Тео Вайгел каза, че е убеден в способността на Франция да свърши своята работа и да допринесе за успеха на единната валута. Херберт Хакс, който е председател на комисията на съветниците на германското правителство, изрази мнение, че Европейският валутен съюз не може да стартира без Франция и тя със сигурност ще участва в него. "При положение, че участващите страни продължат усилията си за гарантиране на стабилността и след началото на работата на валутния съюз, валутни сътресения няма да има", казва Хакс.
Добрите отношения между Германия и Франция са от изключителна важност за стабилното бъдеще на цяла Европа. През втората половина на ХХ век Бон и Париж запазиха добрия тон въпреки някои търкания. Сливането на техните валути се оценяваше като последната стъпка за премахване на вековната вражда между двете най-големи западноевропейски сили. Но сега, когато е ясно, че всички страни от ЕС ще трябва да бъдат готови за болезнени жертви, напрежението може да вземе връх и интеграционният процес да бъде блокиран от развитие на националистическите тенденции.
САЩ ни препоръчаха професионална армия
"Изграждането на професионална армия и упражняването на ефективен граждански контрол върху въоръжените сили ще бъдат едни от ключовите промени, които България трябва да направи, за да бъде евентуално поканена за членство в НАТО на един по-късен етап", обяви секретарят по отбраната на САЩ Уилям Коен преди заминаването си от София. Шефът на щатското отбранително ведомство посети страната ни на 13 и 14 април след края на мадридската конференция на Северноатлантическия съюз, на която бяха одобрени само кандидатурите на Полша, Чехия и Унгария. Според Коен е необходимо Българската армия да достигне не само западните стандарти и да защитава ефективно границите на страната, но и да изпраща свои подразделения за участие в международни мироопазващи и други операции. "Отбелязвайки различията, които съществуват в момента, бих казал, че ще се съсредоточим върху реформите в командването, контрола, комуникациите и разузнаването и уеднаквяването на тези системи с натовските", каза още секретарят по отбраната. Евентуалната покана на България в НАТО много ще зависи от участието на наши въоръжени сили в програмата "Партньорство за мир". Досега български офицери са взимали участие в около 35 учения по нея, две от които се проведоха у нас.
"По отношение на решенията на Мадридската среща бих желал да отбележа, че решението да бъдат допуснати само три страни действително трябва да се разглежда като положителен знак. Беше изказано твърдото убеждение, че при положение, че България продължи да върви по избрания от нея път на отваряне на пазарите, на укрепване на демократичната структура, на зачитане на човешките права, на поддържане на добросъседските отношения, има реални шансове да продължи да бъде разглеждана като много сериозен кандидат за членство в НАТО на един по-късен етап", допълни Коен, преди да отпътува. Той пое ангажимент отново да посети България по време на срещата на военните министри от Югоизточна Европа, която ще се проведе през октомври в София.
Накратко
Делата за разводи, издръжка, лишаване от родителски права и трудови спорове, които се гледат от районните съдилища, ще се решават без съдебни заседатели. Това гласи закон за промяна в Закона за съдебната власт, който беше внесен от БСП-депутата Любен Корнезов и беше приет от Народното събрание. При жалби за оспорване на произход, отмяна на осиновяване и поставяне под запрещение, които се гледат от окръжните съдилища, делата също ще бъдат без заседатели.
Оценката за въздействието върху околната среда ще се прави преди изграждането на даден обект, реши парламентът с поправка в екозакона. Досега екологичната оценка можеше да се прави до една година след строежа на дадена инсталация, но този текст отпада. Тази клауза беше приета преди две години заради изграждането на деривацията "Джерман-Скакавица".
Депутати от опозицията атакуваха пред Конституционния съд параграф първи от правилника за организацията и дейността на Народното събрание, защото ограничавал законодателната им инициатива. Разпоредбата на чл.87 противоречи на основния закон, според който Министерският съвет и всеки народен представител имат право да предлагат проекти за нормативни актове, според вносителите. Мнозинството записа в правилника на парламента, че такова право имат само шефът на парламента и една десета от депутатите.
Синият елит се изнесе на Боровец
Предизвикателствата пред управлението на ОДС обсъдиха на Боровец синият политически елит и представители на неправителствени организации. Срещата (18-19 юли) беше част от програмата "Семинари" на Политическата академия за Централна и Източна Европа. Новото сдружение с емблема глобус е създадено от ОДС, фондация "Втора победа" и Международния републикански институт в края на миналата година, целта им - да обединят усилията на демократично мислещи експерти и политици "с оглед напредък на процесите на преход".
В отцепения скиорски рай бяха обсъдени ходът на реформата, борбата с престъпността и корупцията, икономическата политика и валутният борд, външната политика, медийният подход и отношенията на висшия държавен апарат с независимите експертни центрове.
"Поради работния характер на срещата консенсусът сред представителите на управлението е в залата да не присъстват журналисти", обясни в прессъобщение от четвъртък програмният директор на политакадемията Евгений Дайнов.
Започва ерата на истинската политика в Мексико
Ася Бочева
Традиционният възглас Viva Мексико (Да живее Мексико), който мексиканците скандират в Деня на независимостта, през нощта на 6 юли 1997 г. носеше различно послание. Празненствата, отбелязвани от векове на централния градски площад в Мексико сити "Зокало", през изминалите седем десетилетия се водеха от президента - избиран от управляващата Институционална революционна партия (ИРП). Но този път нямаше никой на императорския балкон в националния дворец. Не беше и Денят на независимостта.
Еуфорията на хората бе породена от истинско чувство за независимост - за първи път от 20-те години насам се провеждат преки избори за кмет на столицата Мексико сити. Нещо повече - за пръв път се печелят от кандидат на опозицията. Приблизително от толкова време датира и абсолютният монопол на ИРП във властта - неделните избори отнеха абсолютното й мнозинство в долната камара на Конгреса, отговорен за законодателната политика. И за да бъде изненадата пълна, мексиканците избраха и шестима нови опозиционни губернатори, подмениха изцяло комисията по бюджета и една четвърт от Сената. Основателно оценките за случилото се на 6 юли се обединяват от думи като исторически, революционно и повратно.
"Нова политическа ера"
След болшевишкото господство в съветска Русия от 1917 г. на Мексико се падаше съмнителната чест да има най-дълго управляващата партия - "перфектната диктатура", както нарича периода от 1928 г. насам известният перуански новелист Марио Варгас Льоса. Явно тези безоблачни времена за управляващата клика, "динозаврите", отминават. Мексико настъпва в нов период от развитието си - победа за избирателите, за политическата опозиция и, колкото и да е странно, за президента от загубилата ИРП - Ернесто Седильо. Седильо, който спечели съмнително президентските избори през 1988 г., а през 1994 г. бе номиниран от ИРП в последния момент след убийството на първоначалния кандидат, обеща реформи в архаичната избирателна система, насочени към създаването на наистина представителна демокрация.
Начало на демокрацията или край на реформите.
Технократът Седильо продължи курса на либерални реформи в икономическата сфера, започнати от неговия предшественик Карлос Салинас, за по-нататъшна дерегулация и съживяване на стопанството. След десетилетия протекционизъм и стагнация Мексико започна бавно да изплува на световната инвестиционна карта. Приватизацията на важни отрасли, социални реформи в областта на здравното и пенсионното осигуряване, борба с корупцията и бюрокрацията в държавната администрация са насоките, в които работеха Седильо и неговият екип. Но много от най-важните промени останаха недовършени. Вотът на избирателите на 6 юли, с който бе избран кандидатът на лявата Партия на демократичната революция (ПДР) Куатемок Карденас, поставя въпроса дали мексиканците не са се отказали от прехода към пазарно стопанство. Трудностите в структурната реформа кулминираха през 1994 г., когато проблемите с платежния баланс доведоха до срив на песото и предизвикаха криза, разтърсила цялата мексиканска икономика и световните финансови пазари.
Новите реалности в политическия живот ще накарат президента да се съобразява и търси компромис не само с опозиционния Конгрес, кмета Карденас, но и с хардлайнерите в собствената си партия. Дори най-приближените не могат да преценят дали с победата на опозицията се слага началото на продуктивен диалог, или на политическа конфронтация. Дипломатическите умения на Седильо, които не му се налагаше да използва доскоро, ще се окажат ключовият фактор за запазване на демократичните тенденции в политическия живот.
Между чука и наковалнята.
Приоритет за президента е постигането на сътрудничество с Конгреса. Свикнал на протоколното одобряване на законите в парламента, сега Седильо ще трябва да спечели одобрението на опозицията за икономическата си политика. Първото изпитание ще е гласуването на бюджета в края на годината. За да не изкушава лявата ПРД и дясната Партия на действието (ПД) да се възползват от новопридобитата си власт и да блокират разглеждането, екипът на Седильо се е приготвил да "лобира в добрия смисъл на думата" и да докаже достойнствата на проектобюджета. Дали обаче опозицията ще се окаже достатъчно политически зряла, за да отвърне на жеста на добра воля все още е въпрос на бъдеще. Официално декларираната позиция на ПРД да бъде конструктивна сила в Конгреса ще трябва да се подкрепи от фактическа подкрепа. Теми като затягане на данъчния контрол, провеждане на реформи в образованието и продължаване на приватизацията несъмнено ще се окажат препъникамък за депутатите, ако не постигнат базисен компромис относно икономическата политика.
Проблем за радикалния политически курс на Седильо може да се окаже и засилващото се недоволство в средите на собствената му партия. Загубата на изборите говори за края на една ера в мексиканската политика, основна част от която са и "динозаврите" от ИРП. Разбираемото противопоставяне на реформите превърна миналогодишния конгрес на партията в истинско фиаско, когато хардлайнерите отхвърлиха проекта за приватизация на правителството. Не е изключено растящите противоречия в редиците на Институционалната революционна партия да доведат до разцепление, което несъмнено ще окаже негативен ефект върху позициите на Седильо преди президентските избори след три години.
Разговор с продължение.
Факторът, с който вече трябва да се съобразяват в мексиканската политика, е новият кмет на столицата - Куатемок Карденас от лявата Партия на демократичната революция. В изборите през 1988 г. той беше главният конкурент на Седильо за президентския пост, но мистериозен срив в компютърната система стопи предимството му в резултата. Разбираемо е новият кмет да не храни топли чувства към Седильо. Той не е краен левичар, но в никой случай не е и запален привърженик на пазарната икономика. Очаква се Карденас да използва новия си пост като трибуна за критика на политиката на Седильо. Изборите през 2000 г. се очертават като реванш за сегашния кмет, който с бюджет от близо 4.5 милиарда долара и управлението на центъра на политическия и културния живот - столицата Мексико сити, притежава съществени възможности за влияние. Не се знае дали приятелската прегръдка и поздравленията на Седильо след избора за кмет ще бъдат достатъчни за примиряване на противоречията между двамата и изграждане дух на коректност между заемащите двата най-влиятелни поста в държавата.
Световната реакция.
Обвързаността на мексиканската икономика със САЩ нарасна още повече след кризата от 1994 г., когато администрацията на Клинтън отпусна 12.5 милиарда долара заем за оздравяване на икономиката. Не е тайна, че Вашингтон подкрепя управляващата ИРП и нейния курс на либерална политика, която е в интерес на САЩ. Така, въпреки че не бе особено демократично, Щатите не се противопоставиха на насилствено прокарания закон, с който Мексико се присъедини към Северноамериканското споразумение за свободна търговия (NAFTA). Много от мексиканските политици издигат глас за ревизиране на споразумението, което е в ущърб на мексиканските интереси. САЩ ще трябва да проявят значително по-голяма доза дипломатичност и изобретателност, за да се настроят към новите мексикански политически тенденции. Политическият плурализъм не е идеалният вариант за амбициите на Клинтън, за когото авторитарният маниер на управление на Седильо е удобен за косвено влияние в мексиканската политика. Въпреки това, поне на думи, Вашингтон е настроен оптимистично за предстоящите си взаимоотношения с новия Конгрес. "Мисля, че антиамериканската карта вече не е актуална", заяви високопоставен американски служител. Дали не са прибързани подобни изводи ще покажат идните месеци.
Все пак, колкото и противоречиви оценки да се дават на изборите от 6 юли 1997 г., едно е безспорно - те се нареждат между най-важните събития в мексиканската история на ХХ век. Както заяви известен мексикански историк, от този ден "завършва безкрайният цикъл на авторитаризъм, проблясъци на демокрация и отново авторитаризъм и започва времето на истинската политика". Но бъдещето винаги е много по-различно от прогнозите за него.
Футболът - последното убежище на мутри и мошеници
Андрей БОГОЕВ
Футболът е индустрия. Така е по целия свят. Най-богатите клубове се управляват от богаташи, които въртят парите, за да правят още повече пари чрез най-популярния в Европа спорт. Футболът е като киното. Влагаш големи суми, като се надяваш да направиш добро зрелище и чрез продажбите на продукта да си върнеш вложението с печалба. Схема за чист бизнес, който прави основните играчи в нея много популярни в обществото.
Сигурно затова не е чудно, че българските мутри се намърдаха във футбола. Бавно, но сигурно те завладяха повечето български клубове. Сега, броени дни преди началото на новото първенство, наблюдателите се смеят в очакване на това, което ще се случи по терените на А група. Вече я кръстиха "борческа". В нея практически не е останал отбор, който да не е свързан по един или друг начин със съмнителни групировки или схеми за събиране на пари. Защо мутрите влязоха във футбола Отговорът се натрапва от само себе си. Този спорт е толкова осветен публично, че, парадоксално, около него витае аура на нещо истинско, на състезание с рицарско лице, на благородно и драматично съревнование. И съответно тези, които доставят това усещане на зрителите, печелят тяхното уважение. Просто хората започват да гледат на тях с добро око.
Мутрите влязоха във футбола за имидж. Някак си не е нормално да бъдеш президент на футболен клуб и да си престъпник. Щом се занимаваш с футбол, значи си читав. Поне такава бе логиката допреди две-три години, когато футболът ни все още бе спокоен, а най-мръсните пари стояха далеч от него. След това обаче силовите групировки решиха, че е добре да влязат в играта.
Освен за имидж те имаха още една основателна причина да се захванат с футбола. Както вече стана въпрос, този спорт е индустрия. Практиката е показала, че дори не на най-високо ниво от футбола падат пари. Така че мутрите решиха, че покрай имиджа може пък да направят и още пари. А всъщност най-голямата им болка в момент, когато все пак законът започва да ги настъпва, винаги е била да се легализират. Да имитират, че се занимават с почтен и законен бизнес, че доходите им са реални и легални. Разбира се, когато бивши и настоящи борци се опитват да сътворят нещо във футбола, невинаги се получава. Някои от силовите структури останаха във футбола и продължават да се надяват, че ще реализират печалба и ще придобият нормален имидж. Други - като СИК, практически се оттеглиха. Просто не успяха да постигнат целите, за които вече стана дума. Игрите на БФС За мутрите първоначално бе важно да разберат за какво става дума. Футболът в България е организация със строго определена структура и изпълнители с конкретни задачи. За да влезеш в схемата, от която идват парите, просто трябва да заместиш някои от хората в нея. Точно определени позиции дават възможност за далавери и тъкмо това интересуваше пришълците.
Българският футболен съюз (БФС) е шапката на системата. По принцип президентът е представителна фигура, но не съвсем. От доста време насам БФС, известен също с метонимията "Кърниградска" от името на пресечката на "Витошка", където се намира, не е имал президент, който да е бил само фигурант. В интерес на истината сегашният изпълнител на тази роля - световноизвестният бохем Иван Славков, най-много се доближава до подобна функция. Но тъй като открай време се занимава със спорт, поне не стои безучастен. Обича да дава интервюта и мнения по най-актуални въпроси.
По принцип президентът на БФС е равноправен член на изпълнителния комитет (ИК), който се избира от конгреса. ИК е действащият орган, който упражнява властта между два конгреса. Той държи всички лостове на властта и има пълен достъп до всички потоци на парите. Затова членовете на изпълкома имат възможност за много операции, с които да постигат определени цели. Това е свързано най-вече с националния отбор, който е лицето на БФС, както и на всяка една национална федерация в световен план. Приходите от националния отбор идват по две направления. Едното са премиите за класиране и участие на световни и европейски финали. Другото са продажбите на телевизионните и рекламните права за мачовете му.
Премиите идват съответно от световната футболна федерация (ФИФА) - за класиране на финали и за определени постижения там, както и от европейската федерация (УЕФА) - също за класиране за финалите на континенталното първенство и за определени постижения там. Обикновено става дума за суми от порядъка на 2-4 милиона швейцарски франка. Също така обикновено не се знае кога се прави преводът от двете централи, които са в Швейцария, и кога пристигат парите в София. Най-лесното нещо е да се завърти дребната далаверка - парите да преседят в някоя банка известно време, дори една седмица, и после някой да прибере лихвите.
Същото може да стане и с приходите от телевизионните и рекламните права, които се продават накуп за определен период от време. В тях предварително се фиксират суми за мачове срещу определени противници, а не се работи на парче. Нещата пак може да изглеждат по същия начин, когато се направи банковият превод за БФС.
Телевизионните и рекламните права носят не толкова голям, но горе-долу приличен годишен приход на футболния съюз. В момента той има договор с швейцарския маркетингов концерн ЦВЛ, който е представляван от бившата легенда на бундестима Гюнтер Нетцер. Според договора отделните противници са оценени на суми от порядъка между 30 000 и 120 000 долара. Тези пари БФС получава за съответния мач, а ЦВЛ се опитва да си направи горница, като борави с правата. При положение, че националният отбор играе 8, максимум 10 мача на година, сумата е в порядъка на между 200 хиляди и един милион долара. От следващата година правата ще купи УФА. Твърди се, че офертата на немската фирма е двойно по-голяма. Това увеличава двойно и печалбата от евентуално лихварство.
Общо взето, постовете в управата на БФС носят много повече имидж, отколкото пари. Всеки един член на изпълкома само и единствено благодарение на тази скромна титла може спокойно да се срещне с който и да е член на държавния апарат. Както добре се знае, директните контакти с най-високопоставените мъже на България най-често водят до създаване на нови съмнителни схеми за печелене на пари. Дойната крава "футболни клубове" И макар винаги да се мисли, че в шапката нещата се измерват с по-големи числа, всъщност не е така. В клубовете също има възможност за реализиране на добри пари - от страна на хората, които боравят директно с паричните потоци. Въпреки че е общоприета практика клубните президенти да се оплакват, че само губят пари във футбола, повечето от тях всъщност имат много начини да вземат повече, отколкото дават. Най-елементарните са прибиране на пари под масата, което практически е възможно във всяка една фискална операция в клубовете. Типичният пример е раздаването на трансферните траншове на футболистите. Обикновено те се получават, изчистени от данъци. Много често президентите принуждават играчите да връщат една част от парите обратно. Така клубните началници могат или да приберат тези суми в собствения си джоб, или, ако имат зор, просто да ги изперат с операцията.
Подобни неща стават и с договорите за продажба на играчи. Повсеместна практика е в тях да не се обявяват всички суми, които сменят притежателите си. Дори когато се продават играчи зад граница, нашите президенти обичат да свалят цената, срещу което чуждестранните клубове им дават нещо под масата. Това може да е допълнителен транш по трансфера или пък платено турне на отбора, премията за което не е вписана в договора. В тези две схеми фактически клубните началници действат като посредници по операциите на собствения си отбор и играчи. Това им позволява да бъркат в клубната каса, без да оставят следи.
Друг елементарен начин да се прибират в личния джоб клубни пари е строителството. С надписване на ставките и разбиране на четири очи с изпълнителите се вадят фактури за по-високи цени, отколкото реално са платени. Инвеститорите по правило са външни за клуба, а президентите или техните преки заместници прибират разликата. При всяко едно голямо строителство във футбола - като например стадион "Нефтохимик" или пък започналата сериозна реконструкция на стадион "Георги Аспарухов", винаги се мълви за подобни схеми.
Общо взето, картинката е като в държавата. Тя, респективно клубовете са бедни, но това не пречи да бъдат ограбвани до дупка. Равносметката на застрахователите Ако говорим за мутрите във футбола обаче, темата трябва да се разшири. Само навлизането на Мултигруп, ВИС-2 и СИК е твърде ограничен периметър, когато се описва грабителството във футбола. Затова имаме предвид всички, които въртят далавери на гърба на най-популярната игра.
Разбира се, най-елементарният пример е влизането на редовите рекетьори. Според по-циничните наблюдатели на футболния пазар общият случай на влизането на рекетьорите е идентичен с дейността на собствениците на варненския отбор "Черно море". Край морето се говори, че членът на управата Тодор Михнев е раздал на футболистите доста големи трансферни суми. Те бяха обявени и върху тях прилежно бе платен данък към държавата.
По документи тези суми са чисти. Те са оправдани с фактури, издавани от застрахованите заведения. Твърди се обаче, че след това футболистите са били принудени да върнат три четвърти от парите обратно - под масата. Така парите първо се перат, после се превъртат през футбола, за да донесат позитивен имидж на мутрите, и в крайна сметка пак остават в техния джоб с напълно загубени следи.
Силови застрахователи като ВИС и СИК, които от години създават имидж, не действат чак толкова брутално. Те се набутаха във футбола главно за авторитет и за създаване на впечатление, че са сериозни фирми. Твърди се, че и при тях стават подобни парични гимнастики, но целта очевидно е друга. Младен Михалев направи един сравнително неуспешен опит със "Славия", след който напусна безславно футбола. Той и хората, които остави да работят в клуба, направиха отбора шампион за първи път от 43 години, като спечелиха и купата на България. Всичко това обаче бе съпътствано от поредица скандали. Заговори се, че титлата на белите е спечелена със силов натиск срещу противниците, с вкарване по багажниците на футболисти и президенти. Така, вместо да донесе положителен имидж на групировката, "Славия" засили впечатлението за това, че тя играе нечестно - дори в спорта, откъдето са излезли ръководителите й.
За капак вложението не донесе и очакваните добри приходи. Балансът за престоя на СИК в клуба от "Овча купел" си остана отрицателен. Отборът не успя да върне пари нито от продажба на играчи, нито от участие в европейските турнири. Михалев се оттегли. Твърди се, че една от причините за това е била и политическа - фактът, че с държавни лостове по принцип бяха отслабени позициите на СИК.
ВИС-2 направи може би най-големия удар, като стана генерален спонсор на "Левски". Договорът, както уверяват от клуба, е чисто рекламен. Според него фирмата вкарва в тима 400 000 германски марки за две години - единствено и само срещу привилегията нейното лого да стои на фланелките на футболистите. Президентът Томас Лафчис, който бе най-големият противник на начина, по който работеше СИК със "Славия", твърди, че ВИС не му е дала и стотинка повече извън договора - например за закупуване на футболисти.
Тъкмо това обаче е най-добрият начин за инвестиране на пари в българския футбол в момента. "Левски" - поради исторически сложилите се обстоятелства и поради качествата на хората, които работят в него, си остава - заедно с ЦСКА - най-добрият трамплин за български играчи в чужбина. Именно от тези два отбора футболистите се продават най-скъпо и най-масово. Затова и във ВИС-2 не крият, че биха желали да участват активно в този процес. "Нормално и дори прилично е фирмата да има право на първи отказ, когато става дума за инвестиция в нов играч", твърдят от ВИС-2. Това издава желанието на групировката да вложи пари в закупуване на перспективни играчи и по най-нормалния бизнесначин да спечели от бъдещата им продажба в чужбина. Ако се включи в тази схема, фирмата действително ще спечели мъничко рейтинг на една нормална компания.
Може да се търси логика и в твърдението, че силовите групировки едва ли не насила са тикани във футбола. Този спорт изисква все повече свежи пари. В един момент се оказа, че сумите няма откъде другаде да идват - освен от подобни "фирми", които се чудят какво да си правят парите.
Една от първите влезли във футбола (през 1993 г.) беше Мултигруп и така наложи модата и за своите застрахователни издънки. Компанията на Илия Павлов се захвана с ЦСКА, след като две общи събрания поред всички делегати в залата едва ли не му се молеха на крака да стане президент на клуба. Той вероятно отлично знаеше още тогава, че от футбол трудно се печелят пари. Или поне, че трудно ги печелят хората, които ги дават, за разлика от онези, които се разпореждат с тях. Запаленият привърженик на ЦСКА Евгени Горанов от Кредитна банка в края на краищата го убеди да поеме червения клуб.
Три години поред ЦСКА не успя да стане шампион (първия сезон президент все още бе Петър Калпакчиев от "Кинтекс"). Накрая в компанията узря решението, че някак е неприлично Мултигруп да минава за най-мощната фирма в България и отборът й да не е номер едно. И ЦСКА стана шампион. Но враговете на червения клуб твърдят, че за титлата Кредитна банка се е разделила с близо 4 милиона германски марки, макар и дадени като заем. За възвращаемост на подобна сума може да се говори единствено ако ЦСКА успее да се добере до Шампионската лига на Европа. Там за всяка спечелена точка в мачовете ще взема по 1 милион швейцарски франка. За да стигне обаче до лигата, трябва да се справи последователно с румънския "Стяуа" и френския "Пари Сен Жермен" - нещо, което в момента изглежда практически невъзможно.
Комбинацията от желание за по-добър имидж и запалянковщината, даже по-скоро второто, е основната причина в А група този сезон да се пръкне един селски отбор на име "Олимпик" (Галата).
Това е същият клуб, чийто спонсор Страхил Димчев влезе на терена във Варна през пролетта и нокаутира съдията Христо Димитров. Димчев фактически е играещ спонсор, той беше картотекиран в отбора. Голмайсторът на тима Станислав Танев-Камилата пък е играещ президент. И двамата са борци, Танев дори продължава да излиза от време на време на тепиха. Твърдят, че са влезли във футбола само за удоволствие - и да покажат на какво са способни. Лошото обаче е, че амбицията за себедоказване в най-популярния спорт води до перверзни ситуации като крошетата на стадиона във Варна. Борчетата решиха да покажат, че като си наумят нещо, го правят. И стигнаха до А група. Но мнозина предричат, че единствената им функция там ще бъде да помагат на отбора от фирмата-майка - "Литекс" на Гриша Ганчев.
И понеже не можем да се ограничим само със силовите застрахователи, може би трябва да дадем още няколко примера. Президентът на "Локомотив (Сф) Николай Гигов винаги се цитира като хубав човек, който е загубил страшно много пари за амбициите си във футбола. В доста публикации по пресата обаче се намеква, че покрай футбола той всъщност е легализирал крупни суми. По медиите Гигов бе спряган, не само заради близките му връзки с БДЖ, като активен участник в заобикалянето на югоембаргото, както и в други сделки с участието на хора на най-високо ниво. В бизнессредите усилено се говори, че с някои трансфери той успешно легализирал капитали. В "Локомотив" на няколко пъти идваше и бе продаван бившият сръбски национал Горан Василиевич. Всеки път се декларираха огромни суми. Единият път Василиевич отиде да играе в румънския "Динамо" (Букурещ) - и бързо се върна. Твърди се, че в този клуб пръст имат скандалните сръбски "бизнесмени" братя Карич. После сърбинът игра и в Япония. Ако при всеки "трансфер" той получава 100 000 марки, а се оповестява, че е продаден за три-четири пъти повече и парите просто са фиктивни заради дружеските отношения между партньорите в други сделки, от въртенето му спокойно може да се легализират към DM 2 милиона.
Не може да се подмине и перфектната схема, която изгради Христо Порточанов в Бургас. Рафинерията налива пари във футболен клуб "Нефтохимик" и дава на фирмата към клуба продукти за дистрибуция. По веригата се натрупват доста места, на които има посредници и комисиони. Като се знае какви суми се въртят около "Нефтохимик", лесно може да се пресметне, че и комисионите са добри.
Разбира се, мошеници във футбола има в цял свят. Проблемът у нас е, че те стават все повече и повече. Хората в този спорт вече употребяват като "Добър ден" изречението, че нещата в първенството у нас не се решават на терена. Както и прогнозата "Не знам какво ще стане, като гледам какви отбори ще играят тази година в А група".
Ясно е за какво става дума. В А група влязоха "Литекс" (Ловеч) на Гриша Ганчев и сателитът му "Олимпик" (Галата), както и пернишкият "Металург", за чиито собственици се твърди, че са много близки с ВИС-2. С "Олимпик" и "Металург" бяха свързани едни от най-големите скандали в първенството на Б група в последните месеци. Гриша Ганчев пък публично си призна, че дава пари на съдии. Когато подобни бабаити се напъхат в и без това пълната с конфликти А група, когато отборите започнат да играят на групи за интересите само на някои от тях, може да се предполага какво ще стане. И то е много мрачно. Светлото футболно бъдеще Както стана въпрос, в цял свят големият футбол се използва за изпиране на пари, за имидж, за лично обогатяване. Бернар Тапи влезе в затвора, защото доказаха, че е купил един мач. Силвио Берлускони стана премиер на Италия с партия, която нарече на най-популярното скандиране на запалянковците. Един от най-добрите английски треньори бе лишен от лиценз, защото го пипнаха, че прибира комисиони от трансферите на играчите си. Хората обаче казват, че в западните страни съотношението мошеници - честни играчи във футбола е горе-долу едно към едно. А не като у нас - 10 към 1.
Освен това за разлика от България в цивилизованите страни клубовете реално имат условия да правят бизнес от футбола. Много често се споменава, че преди няколко години тимовете в Испания са били като нашите - потънали в дългове към държавата по неплатени данъци. Тогава правителството опростило борчовете им, направило ги всички до един акционерни дружества и им позволило да започнат начисто. Българските клубове (с изключение на "Нефтохимик" например) не си плащат данъците - нито обществено осигуряване, нито общ доход. Начисляват ги, но ги оставят в клубната каса. Мотивът е железен - държавата не ни помага с нищо, защо трябва да плащаме данъци?!
А всъщност богатството на големите клубове в света идва от другаде. Спонсорството е ясно - най-силните привличат най-големите спонсори. Наскоро "Барселона" сключи договор с "Найки" за 145 милиона долара за 10 години.
Но най-големите пари в момента идват от телевизионни и рекламни права. Така изведнъж забогатяха клубовете в Англия. Така се напълниха касите и на испанските клубове. С разширяването на дигиталните програми и така наречените Pay-TV (платени телевизии) по тях текат все повече мачове. Увеличеното търсене доведе до повишаване цената на продукта - футбола. Остава ни крехката надежда, че след време българският футбол ще бъде достатъчно атрактивен, за да върви на европейския пазар и така да печели добри пари.
Колкото по-рано излезеш от футбола, толкова по-малко пари губиш
Томас Лафчис, президент на футболен клуб "Левски" (Сф), пред в. "Капитал"
Г-н Лафчис, може ли да се прави бизнес от българския футбол?
- В бъдеще сигурно ще може. Ако говорим за бизнес, има и бизнес, в който се губят пари. Има хора, които не ги интересува дали губят пари във футбола.
Става въпрос за печеливш бизнес.
- Доста рано е в България футболът да стане печеливш бизнес. Нека клубовете наистина всички да се превърнат в акционерни дружества. Трябва да се стигне дотам, че футболът да стане индустрия. Така, както е например в "Левски", който се самоиздържа.
Как?
- Само с продажба на футболисти. Вземаме футболисти, играят при нас две години и ги продаваме. Кой друг го прави това - ЦСКА, "Локомотив" или "Славия"? Или "Нефтохимик"?
"Локомотив" продаде доста играчи.
- Десет процента от издръжката на този отбор е от продажба на играчи.
И ЦСКА също продаде достатъчно футболисти и там сами казаха, че излизат на плюс с трансферите.
- Обаче ЦСКА има за година и половина 3.5-4 милиона марки кредит от Кредитна банка. Как да се самоиздържат? Откъде да дойдат толкова пари от продажбите? Милион и половина долара струваше Коце Видолов. От тях пари взеха "Ботев", футболистът, мениджърът Лъчезар Танев. За ЦСКА останаха чисто 800 000 долара и ако си приспаднат разходите, остават към 600 000.
А как тогава на "Левски" му излиза сметката само от продажба на футболисти?
- В момента пак сме се изчистили. Не дължим пари на никого. Погасихме всички заеми. Разплатихме се с футболистите. Имаме да вземаме пари от наши трансфери в Германия, в Турция, в Гърция. Като прибавим и спонсорството, се получава една доста добра сума.
А без спонсорство ще се оправите ли?
- И без спонсорство ще се оправим. Но просто не е реално един голям отбор да няма силен спонсор. Ние в момента имаме договор с ВИС-2 за още една година.
Но защо тогава бизнесмените влизат във футбола, като от него не се печели?
- Има ли досега някой от тях, който да не се е опарил? Колкото по-рано излезеш от футбола, толкова по-добре. Има хора, които са се отказали на шестия-седмия месец и така са загубили малко пари. Тези, които остават много години, губят много. Няма някой, който да е спечелил от футбола. Поне аз не познавам такъв. Ние не сме някой голям отбор от Европа или дори от Турция. Там влизат огромни суми от тотото, от държавния бюджет, от реклами, от телевизионните права, от билетите. При нас нито един от тези пет компонента не влиза във футбола. Нищо не получаваме от държавата. Напротив, само иска да й даваме във вид на данъци, удръжки. Последното е, че трябва да отчисляваме 7 процента от трансферите във Фонда за развитие на спорта. Откъде накъде? В момента "Левски" изгражда база, която ще струва над 1 милион марки. Ако осъществя всички трансфери, тази година трябва държавата да ми вземе само по тази линия 200 000-250 000 марки. Защо да ги дам? На кого да ги дам? Да издържам бадминтона и художествената гимнастика? Какво е дала държавата на футбола за 12 години - от 1985 г. насам? Защо тогава ще ми иска пари? В нашия клуб играят 600 деца. Имаме над 100 души персонал. За това ли трябва да давам пари на държавата? Няма никаква логика. Управляващите - правителство, депутати, всички са настроени негативно към футбола. Без тяхната подкрепа не можем да направим от футбола бизнес. Аз от 5 години се боря да се направи някакво регламентиране на данъка обществено осигуряване. Защото футболистите на 30 години са инвалиди. Те нямат никаква застраховка, нищо оттам нататък, когато останат на улицата. Нямат професия, нищо. Но хората не ги интересува, те казват: футболистите вземат много пари. Схемите трябва да заработят нормално. Та ние получаваме по 200-300 хиляди лева на тримесечие от тотото. Защото частните тотализатори привлякоха всички играчи на тото 1. Какво направи държавата, за да попречи на това? Нищо. Частниците подкупиха всички комисии, които разрешават такива неща в България, и си функционират. Нямам нищо против да има частни тотализатори, но къде отиват данъците, къде са акцизите - само от футболните игри? Не говоря за залаганията на кучета и котки. Тези пари държавата трябва да ги взема и да ги насочи във футбола. Нищо не вземаме и от реклами, защото не смеят да ни дадат пари за реклами - облагат ги двойно. Нищо не вземаме и от билети - не можем да направим цената на билета една марка, хората плачат. И като тръгнахме да правим стадиона, всички скочиха срещу нас. Да не ви обяснявам колко жалби отидоха до прокуратурата.
Защо?
- Защото изравнихме един терен край стадиона, на който боклуците на София се изсипваха в продължение на 6 години. И когато ние го изчистихме, пратиха жалби до прокуратурата - засегнати били пощи, електроснабдяване, измислени собственици. А ние искаме да направим терен за децата. Казаха - шахтите. Ама тук шахтите от три години са без капаци, откраднати са от циганите. Всички шахти са отворени, а като го изчистихме, се хванаха за тях.
Вие лично колко пари сте загубил във футбола досега?
- Не това е важно. Много са. Зарязах бизнеса и всичко заради "Левски". Но все пак "Левски" на мен ми е целият живот. Има и такива хора.
А печели ли се достатъчно имидж?
- Имидж се печели. Спор няма. Цяла България те познава, когато си в големите клубове, независимо дали си футболист, треньор или ръководител. Аз съм вече седем години президент на "Левски", ще започна осма. Малко хора дори в историята на нашия клуб са били в подобно положение. Само един или двама президенти са оставали повече от мен. И няма нито един, който да е оставал толкова дълго в най-тежките години. Всички са срещу мен. Обвиняват ме, че вечно съм във война с всички. Извинявайте, ама аз съм президент на най-големия клуб и съм длъжен да защитавам интересите му. Аз не мога да бъда като останалите, които през половин час се навеждат на този и на онзи. Просто нямам право да го правя.
Но самият факт, че сте президент на "Левски", ви отваря много врати - при политици, държавници.
- Спор няма. Това е в цял свят. Но в цял свят хората си гледат и бизнеса. Много по-различно е, ако един клуб е твоя собственост. "Левски" е сдружение с идеална цел, както и останалите клубове, има голяма разлика.
Значи е по-добре клубовете да са акционерни дружества, за да са изцяло нечия собственост?
- Те може да не са собственост изцяло на някого. Но така всеки, който дава пари, ще знае за какво ги дава. Щом вкарваш пари, получаваш някаква част от клуба. Утре си отиваш, идва друг и те сменя, но му продаваш своите акции и те си имат определена цена. Ако отборът върви добре, цената е висока. Ако е зле - цената пада. Като на борсата. Така е в цял свят.
Само фактът, че сте регистрирани по Закона за лицата и семействата, ли пречи?
- Проблемът не е само в закона. Сега ние сме длъжни да работим така, че да се самоиздържаме. Не можем да вкараме съмнителни хора в управата на "Левски" или съмнителни капитали, както направиха много други клубове. Мен не ме интересува откъде са им парите, няма проблем за това, но все пак самото име "Левски" задължава много. Когато казвам, че отвсякъде може да се краде, но от "Левски" не може - трябва тези, които работят за "Левски", да го знаят.
Но ако не може да се печели от футбола, защо силовите структури влязоха в него?
- Сигурно футболът се използва - и не само в България, за изпиране на пари. И футболът е един от начините за това.
Как точно?
- Много просто. Купувам един футболист и го продавам в чужбина, като казвам, че съм го продал за 5 милиона марки. А съм го продал примерно за 500 хиляди. И ето ми ги чисти парите. Не беше ли така с футболисти, които взеха от нашия отбор и ги продадоха в чужбина? Ние се мъчим две години да го продадем за 250 000 долара и не можем, а ни го вземат и го продават за милион и нещо. Но не само за това се влиза във футбола. Много от тези силови структури имат нужда от изчистване на името си, на реномето си. Има някои, които го правят и от любов към футбола. Аз знам хора от тези групировки, които обичат футбола и му дават пари ей така. Има много причини, които не се изключват една друга.
А защо "Левски" се върза с ВИС-2? Това част ли е от общия поток на навлизане на силовите структури във футбола?
- Не, защото ВИС-2 не е влязла изобщо в "Левски". Има много голяма разлика между участието на ВИС-2 при нас и в "Левски" (Кюстендил). Или пък в сравнение с начина, по който участваше СИК в "Славия", или други групировки в други отбори. ВИС е една от най-големите застрахователни компании в България в последните години и после ние имаме един чисто рекламен договор. Упрекват ни за това, но все пак реалност е, че ВИС-2 е една от най-големите застрахователни компании - по оборот и по всички показатели. Става въпрос за чисто рекламен договор, като имаме и един представител от страна на рекламодателя в управителния съвет.
Не ви ли помага фирмата с пари за закупуване на футболисти?
- Не. Имаме рекламен договор, който се изпълнява стриктно от тяхна страна. Други суми не сме получавали. Не сме вкарали ВИС-2 при нас, за да ни дават пари за играчи. Нито пък за да плашат някои, както се пише. Пишеше се също, че чрез ВИС-2 си имаме още един отбор. Но играхме в Кюстендил и паднахме 3:0, така че е просто глупаво да се твърдят тези неща. Колко мачове спечелихме с помощта на хора от ВИС-2? Няма нито един такъв мач.
Стана скандал на мача с "Литекс", че момчетата са влизали в съдийската стая.
- Те не са влизали никъде. Никой не е влизал в съдийската стая. Но друго - нека някой каже с какво реферите ощетиха "Литекс". Вкарваме решителния гол в 90-ата минута и 18-ата секунда. После се играха още 5 минути и половина.
Трябва ли операция "Комар" във футбола?
- Трябва. Не може хора да влизат във футбола, за да печелят.
Но нали това е целта.
- Аз не говоря за клубовете. Говоря за служители на футболния съюз. Влизаш вътре и за две години ставаш богаташ.
Има ли такъв случай?
- А как мислите? То се правят къщи, правят се апартаменти, купуват се вили, какво ли не.
Членовете на изпълкома поначало са богати хора.
- Кой говори за изпълкома? Става въпрос за членовете на комисиите. Няма да казвам имена, но те се знаят. Този взема еди-колко си пари, за да влезе този отбор. Този взема еди-колко си пари, за да не изпадне онзи отбор. Цяла България знае това нещо. Ако трябва, някой ден, като се махна от футбола, може да ги разследвам, да се позанимавам само с това. Но по принцип е нормално всеки футболен съдия или член на комисия да декларира състоянието си. Искам да знам, като са влезли във футбола, как са влезли. Не може делегатите да получават по 60 000 лева на мач. Два мача са 120 000 лева. Ами че пенсията му на този човек е три пъти по-малка. Разбира се, че ако му покажеш пръст, ще тича след теб. Използва се тежкото състояние на хората, за да бъдат манипулирани.
А трябва ли "Комар" по клубовете?
- Там хората са бизнесмени, те са в други сфери. По клубовете вече почти няма платени хора.
Спокоен ли сте за започващото първенство?
- Спокоен не мога да бъде, като знам какви хора ръководят футбола. Знам, че отново ще има страшно много нагласени резултати. Като гледам какви отбори влязоха в А група и в Б група, знам, че ще има безмилостна битка и тя няма да е на футболния терен.
Каква е тогава целта на всичко това? Какво печелиш, като станеш шампион на България?
- Нищо не печелиш. Питайте ЦСКА колко пари загуби този сезон. Питайте какво им струва шампионската титла или влизането в турнира на УЕФА на някои други.
Само за имидж ли е всичко?
- Не само. На някои хора това им трябва много. Един Илия Павлов, който минава за един от най-крупните бизнесмени на България, не може три години да кара на пето място за ЦСКА. Не става. На четвъртата трябва да се оправи.
Вие пак сте за смяна на властта в БФС.
- Аз винаги съм за смяна. И то не е продиктувано от това, че "Левски" трябва да става първи. Винаги казвам, че хората, които ръководят сега футбола, го ръководят по безскрупулен начин и всеки ден и час ни водят към тресавището. Толкова сме затънали, че и главата ни потъва и дълбаем надолу. Да се примирявам и да си трая като другите ли? Не мога. Не съм като някои хора, които преди конгреса бяха така, а после, като видяха, че нещата се променят, се обърнаха. Аз имам принципи и ги отстоявам.
Но може ли да се промени нещо само със смяна на ръководството?
- Не става въпрос само за смяна на ръководството. Ако дойде ново, то има възможност да изреже този тумор.
По какъв начин?
- Как по какъв? Има толкова много начини. Те ще бъдат посочени на конгреса. Трябва да се сложи ред в съдийската и в другите комисии. А не да ги карат на инструктаж предварително - какво решение трябва да се вземе или пък съдиите как да свирят. Иначе ще настанат трагедии по стадионите. Съжалявам, ако тези хора не са го разбрали. Още един пример - с развитието на детско-юношеския футбол. Публично бе изнесено, че във фонда са събрани 131 милиона лева. От тях 71 милиона идват от УФА, 45 милиона - от прибраната премия на Любо Пенев, 12 милиона от глоби и 2.5 милиона или 3 - от футболния съюз. Това е помощта им. Никаква прозрачност няма къде са отишли парите. Защо са купувани на такива цени топки и обувки, след като има много по-евтини и по-качествени? Никой не казва, само гледат далаверка да се завърти. А защо не направят В групите професионални? Нали искате да помогнете на клубовете? Сега им вземат футболистите за 500 хиляди лева или най-много за милион. Направи клубовете във В група професионални и цената на играчите ще скочи, макар и да не е 20 хиляди марки, както е сега в А група. Може да бъде направена 10 хиляди или 12 хиляди марки. Така или иначе футболистите във В група играят като професионалисти. Кой от БФС отиде в парламента да види как върви въпросът с данъците, с осигуряването? Не им пука.
По-големият проблем не е ли в клубовете?
- И там сигурно има хора некомпетентни, които са влезли във футбола само за да приберат, каквото могат. Но така е в малките клубове и на запад. От този трансфер малко, от онзи мач малко. Но проблемът при нас е, че нямаме регламенти, за да се оправят тези неща. Няма правила.
Любопитна хронология на сезона 1996-1997 г. След като през месец май 1996 г. президентът на "Левски" Томас Лафчис извади отбора си от финала за купата на България в знак на протест срещу съдийството и корупцията във футбола, мнозина предричаха, че следващото първенство няма изобщо да завърши, понеже ще бъде пълно със скандали. Шампионатът на пръв поглед протече по-нормално от очакваното. Но една кратка хронология ще покаже доколко всичко е било спокойно. - 11 август 1996 г. В първия кръг от първенството на А група, по време на мача "Нефтохимик" - ЦСКА (2:1), президентът на бургаския клуб Христо Порточанов влиза в съдийската стая и заплашва рефера Димитър Момиров. Твърди се, че клубният началник извадил пистолет, опрял го в корема на съдията и казал, че ще му го напълни с олово. Мачът, който до момента бе 0:1, завърши 2:1.
- 21 септември 1996 г. Президентът на "Миньор" (Пк) Красимир Михайлов изхвърля от стадиона екипите на БНТ и БНР на мача с ЦСКА от 6-ия кръг (0:1).
- 28 септември 1996 г. Обвиняват хора от "Миньор", че са опитали да купят мача с "Добруджа".
- 2 октомври 1996 г. Охранители от ВИС-2 пребиват съдията Георги Янков на мача от турнира за купата на България "Искър" (Сф) - "Искър". ВИС-2 е спонсор на "Искър" (Сф).
- 12 октомври 1996 г. Спонсорът на "Литекс" Ангел Бончев, бивш борец, е картотекиран като футболист в отбора от Б група "Олимпик" (Галата).
- 19 октомври 1996 г. След като дълго време Лафчис отричаше, ВИС-2 стана спонсор на "Левски" (Сф). Фактически двете страни сключиха рекламен договор. От "Герена" признаха с половин уста, че правят това, за да отговорят на навлизането на СИК и други подобни силови структури във футбола.
- 22 октомври 1996 г. Грузинският вратар на "Берое" (СтЗ) Сергей Чурадзе е пребит в дискотека на "Олимпик" ООД.
- 29 октомври 1996 г. Президентът на "Верила" (Равно поле) Трайчо Трендафилов-Манекена е прибран и бит от "качулки".
- 11 ноември 1996 г. Реферът Антон Гецов отказва да свири мача от III кръг в турнира за купата на България "Металург" (Пк) - "Левски" (Сф). Причината е страх от давление върху него.
- 22 февруари 1997 г. След мача ЦСКА - "Нефтохимик" (1:0) от 16-ия кръг в А група президентът на "Нефтохимик" Христо Порточанов заплашва, че ще извади най-добрия ни съдия Атанас Узунов от футбола.
- 27 февруари 1997 г. Взривена е колата на играча Милен Георгиев от "Нефтохимик". Няколко дни по-късно взривяват и часовникарското ателие на баща му.
- 3 март 1997 г. Пребиват съдията Росен Марков на мача от югозападната В група "Граничар" (Кулата) - "Марек" (Дупница) (0:0). Домакините се финансират от ВИС-2, а за този мач са получили допълнителна финансова "инжекция" и от "Кремиковци", който се бори с "Марек" за влизане в Б група.
- 8 март 1997 г. Президентът на "Миньор" Красимир Михайлов влиза на терена в мача с "Нефтохимик" (0:0), за да съветва рефера Бисер Маринчев от Варна как да свири. По двама юнаци стоят и до тъчреферите, свидетелстват медиите.
- 13 март 1997 г. УС на "Славия" избира Стоян Николов за президент на клуба, след като СИК и "Интергруп" се оттеглят от управлението.
