Евростартът на България се отлага за ХХI век
Лилия ФИЛЕВА
След като пропусна първите номинации за присъединяване към НАТО, България засега отпада и от първата вълна за пълноправно членство в Европейския съюз. Резултатите от Мадридската среща на страните - членки на Северноатлантическия пакт, не бяха особено изненадващи, като се има предвид фактът, че едва преди броени месеци служебното правителство оповести желанието на България да се присъедини към НАТО. Историята на отношенията с ЕС обаче е по-дълга независимо от временните замразявания - България кандидатства за членство в съюза на 14 декември 1995 г. Около НАТО има преплетени прекалено много политически интереси на Русия, САЩ, Германия, в които България се губи и трудно може самостоятелно да наклони везните в своя полза. При ЕС всичко опира до това дали ще успеем да убедим консервативните политици от Стария континент, че икономическите реформи у нас са необратим факт и че въпреки финансовите затруднения сме достатъчно перспективни и за в бъдеще няма да обременяваме бюджетите на "старите" в ЕС.
Ако през декември в Люксембург Европейският парламент потвърди становището на комисията и остави България извън страните, с които започва преговори, присъединяването ни като пълноправни членове може да заприлича на светлината, към която все бягаш, а тя се отдалечава. За разлика от атлантическата интеграция при европейската е важно да стартираш. Започнат ли преговорите, рано или късно приключват (Испания например е преговаряла повече от седем години).
А кога ще бъде следващият евростарт е трудно да се каже, особено при нарастващото нежелание сред страните членки да реформират ЕС с оглед на разширяването. Дори на допуснатите до първия старт Полша, Чехия, Унгария, Словения и Естония беше намекнато, че са възможни внезапни ревизии на решението в хода на преговорите.
Избраните.
Миналата седмица Европейската комисия оповести оценката си кои 5 от бившите соцстрани са готови за присъединяване към Европейския съюз. Заключението на комисията е част от "Програма 2000", която еврокомисарите изготвиха по решение на ЕС, взето на срещата в Мадрид през 1995 г. (официалните документи се намират в http://www.europa.eu.int/comm/agenda2000). Програмата описва параметрите на разширяването на съюза в началото на ХХI век. Останалите държави - България, Румъния, Литва, Латвия и Словакия, според мотивите на Брюксел не са достигнали нужното ниво на пазарни реформи или изостават в политическата си демократизация (като Словакия).
Първата си външнополитическа изява в Брюксел премиерът Иван Костов посвети на това старателно да обяснява на европейската администрация колко важно е на асоциираните страни да бъде дадена възможност за едновременно стартиране в преговорите. Оттам нататък всеки ще трябва да докаже какво може, обясняваше Костов. В доклада, посветен на България, комисията почти на всяка страница коментира проблемна тема, като неизменно последното изречение наподобява: "Новото правителство на България декларира, че ще положи усилия в тази посока."
Добрите намерения обаче очевидно не са достатъчни, за да подкупят евродепутатите да ни пуснат до старта гратис. Втората безплатна поука, която получихме, е, че трябва да се оправяме сами. Именно Германия, която беше потенциалният патрон на България, предпочете по-удобния за нея вариант - само три държави на старта (без дори и да се споменава за България).
Факт е обаче, че заключението на комисията е повече технократско, отколкото политическо.
Защо не се класирахме.
Критериите, на които трябва да отговарят кандидатите за членство, бяха приети от Европейския съвет още през юни 1993 г. в Копенхаген. Политическият критерий изисква стабилни институции, които да гарантират демокрацията, спазване на човешките права, уважение и защита на правата на малцинствата. Този критерий се изпълнява безусловно от Полша, Чехия, Унгария, Словения и Литва според евроадминистрацията. Естония и Латвия също имат развити демократични системи със стабилни институции, но те трябва да работят за интегриране на големите руски малцинства, живеещи там. Докладът на Европейската комисия не отхвърля Румъния и България, но заключението е, че те трябва да свършат още работа, за да изпълнят всички изисквания. Икономическият критерий на комисията изисква кандидатите да имат жизнеспособна пазарна икономика и да бъдат способни да се справят с натиска на конкуренцията и пазарните сили, действащи в ЕС. Според доклада петте одобрени страни вече отговарят на този критерий, докато другите трябва да направят чувствителен напредък.
"В България има стабилни демократични институции, но те трябва да бъдат укрепени с практика", се казва в доклада за България. "Българският прогрес в интегрирането е препятстван от политически и икономически проблеми и от продължаващата слабост на административните структури. Новото правителство е решено да преодолее това."
Европейската комисия изтъква, че:
След идването на власт на новото правителство в България страната е на път да задоволи политическите критерии за членство в ЕС, но икономическият й напредък бе забавен от липсата на воля за пазарни реформи. БВП на глава от населението е 24% от средния за ЕС, а структурните промени тепърва започват "след пропилени 6 години". Незавършената поземлена реформа, бавната приватизация и икономическата нестабилност също утежняват положението, казва комисията. "Либерализацията на търговията и цените, осъществена в началото на реформите, беше отменена частично, а ценовият контрол бе премахнат едва тази година. Едва след кризата в края на тази година и последните правителствени промени се появи консенсус за необходимостта от икономически реформи", пише в доклада. "В средносрочен план България няма да може да се справи с конкуренцията и пазарните сили в съюза. "Ако властите успеят да реализират своята воля за икономически реформи и направят този процес дългосрочен, има възможност перспективите за България да се подобрят."
Коментирайки доклада, български дипломати признават, че страната наистина не отговаря на някои от критериите. Естония обаче също не е изпълнила икономическите изисквания, а е допусната на старта. Освен това комисарите пропускали да отбележат някои положителни тенденции в икономическото развитие. Според министъра на външните работи Надежда Михайлова: "Оценката, която се дава за подготовката на България за членство в ЕС, не съдържа негативни елементи, а има формата на определени препоръки."
Пренебрегнати и разгневени.
"Диференциацията в никакъв случай не означава дискриминация. Няма да има влезли и отпаднали, а само влезли и такива преди влизане. Позицията на последните ще се промени веднага, щом изпълнят необходимите критерии", заяви окуражаващо външният комисар на ЕС Ханс ван ден Брук пред Европарламента. Като компенсация плановете на комисията предвиждат механизъм, според който онези, с които не се водят преговори за членство, да получат специален статут на предстоящо членство, който ще се преразглежда всяка година. За тях са отделени и част от 75-те милиарда ЕКЮ, с които съюзът ще подготвя бъдещите си членове.
Похвалните намерения на Европейската комисия да даде възможност на всяка страна да се подготви достатъчно добре обаче избледняват при сравняване на икономическите показатели на страните, допуснати до преговори, и чакащите. "Нито една от петте бъдещи членки не отговаря на икономическите критерии за членство в ЕС", заяви шефът на Еврокомисията Жак Сантер.
Освен че "решението може да забави реформите в България, Румъния, Латвия и Литва" (както твърди председателят на комисията по външна политика в Бундестага Карл-Хайнц Хорнхус), то вече предизвика силна негативна реакция от страна на отхвърлените страни. Румъния критикува решението, като обяви, че оформянето на вълни е изкуствено и дискриминационно. В специално изявление Букурещ призова ЕС да проучи последните промени, а не да взема решенията си на базата на стари изводи. В доклада на Еврокомисията за Румъния се казва, че успешните опити за политическа реформа засега не са се отразили върху икономиката, търговският и бюджетният дефицит се влошават, а инфлацията расте. Отбелязано е, че дори в средносрочен план Румъния трудно ще се справи с натиска на конкуренцията от производителите в ЕС, защото промишлеността й е разсипана, а селското стопанство се нуждае от сериозна модернизация. Страната трябва да покаже борба с корупцията, по-ефективна съдебна система и защита на гражданите от незаконни действия на полицията и спецслужбите (препоръка, която присъства и в доклада за България).
Провалът на Словакия, от друга страна, предизвика вътрешнополитически скандал, а опозицията директно поиска премиерът Владимир Мечиар да подаде оставка. В резюмето за Словакия като груби грешки на страната са посочени нарушенията на правата на опозицията, отношението към унгарското малцинство. Като особено тревожна е отбелязана тенденцията властите да използват за собствени цели полицията и спецслужбите. Иначе с БВП на глава от населението в страната, равен на 41% от средния за ЕС, Братислава е готова да посрещне натиска от пазарите на ЕС. Заключението на комисията е, че са въведени необходимите пазарни реформи, но липсват политическите.
Латвия също беше разочарована от това, че в Брюксел са взели решение на базата на стари икономически показатели, и обеща през следващите шест месеца до срещата в Люксембург да изпълни критериите на ЕС. Политическите проблеми на страната са свързани най-вече с изостаналата натурализация на стотици хиляди етнически руснаци. Според доклада приватизацията не е завършена и е необходимо преструктуриране на промишлеността, модернизиране на селското стопанство и засилване на банките (същите препоръки присъстват и в доклада за Литва).
Литва беше доста рязка в реакцията на решението на комисията - правителството заяви, че не приема оценката. Като пример за необективност беше посочена отчетената в доклада годишна инфлация от 24.6 процента, докато според Вилнюс тя не е повече от 13.1 процента.
Едва идния четвъртък ще е известна официалната българска реакция, което също е косвен признак за подготвеността ни.
Евродертовете.
Според някои оценки "Програма 2000" ще има през следващите 50 години такава значимост за Европа, каквато имаше Ялтенското споразумение през изминалите 50.
Решението за начало на преговорите с избран брой кандидати носи заплаха за разцепление сред досегашните членове на съюза. Германия, която е най-изявеният привърженик на разширението, беше категорична, че държи единствено на съседките си Полша, Чехия и Унгария. Италия лобираше за Словения, а Франция настойчиво подкрепи традиционната си слабост Румъния. Скандинавските страни се застъпиха за Естония. Съединените щати призоваха колкото е възможно повече източноевропейски държави да бъдат допуснати до разширението на Евросъюза. За американците, които не са ангажирани с този процес, това е една възможност да поощрят индиректно тези, на които беше отказан достъп до НАТО.
Разширението е предизвикателство с непредвидими последици. За съюза то е по-спорно и от въвеждането на единната европейска валута. И докато лидерите на петнайсетте страни членки изразяват подкрепата си, там все по-силни са опасенията, че разширението ще бъде непосилно натоварване за структурните фондове, предназначени за отпускане на регионална помощ и селскостопански субсидии. С други думи, в ЕС не могат да се разберат кой ще плаща сметката за приемането на нови страни и реформирането на съюза.
В момента общият БВП на десетте кандидатстващи за членство страни се равнява на този на Холандия. С присъединяването им населението в рамките на ЕС ще нарасне от 370 на 500 млн. души. Но този 30-процентов ръст ще бъде съпроводен с едва 4% увеличение на БВП. Така тяхната бедност според западноевропейските стандарти наистина е заплаха за съществуването на ЕС в този му вид.
Първата стъпка, която се подготвя, е реформа в общата селскостопанска политика. Но страни като Испания, Гърция и Португалия ще се борят отчаяно за запазването на привилегиите, които са имали досега. За да може обаче да бъдат приети нови членове на съюза, е наложително и провеждането на институционална реформа, която също струва пари. Засега в ЕС се стряскат дори при мисълта, че трябва да се реорганизират.
Оптимистичните прогнози предвиждат, че ако всичко върви по план, петте одобрени страни ще се присъединят към съюза през 2002 г., но истината е, че това едва ли е възможно преди 2005 г. Българската перспектива засега ще се изписва като "Програма 200? ".
За голфигрището "Нова телевизия"
Нещо му става на Софиянски. Дали от прекомерната популярност, дали от лошите приятели, но от общината освен новини за бизнес с отрицателен резултат (за общината) друго не идва. И беглият поглед върху бизнеслогиката на столичната управа показва, че в повечето случаи се търси избягването на прозрачните процедури. Когато става дума за доставки - за топлофициране, строителство и пр., общината обикновено избира подхода "смесено дружество". Държавата се опитва да се оттегли от икономиката - столицата си прави собствени (макар и смесени) предприятия. За по-осведомените всичко е ясно - това е подходът, за да се избегне законът за държавните поръчки и парите на данъкоплатците да бъдат харчени безконтролно.
С "покупката" на "Нова телевизия" (стр. 51) също всичко е ясно. Управниците на софиянци харчат обществени пари, за да прелеят кръв на частно предприятие. И то в момент, в който в цялата държава се обяснява, че бюджетни пари няма, че хората сами трябва да се оправят и че няма пари нито за учебници, нито за лекарства, нито за осветление по улиците.
Много вероятно е сега Софиянски изненадан да установи, че проектът му икономически не е целесъобразен и че не е добра инвестиция. Нещо, което е видно и от самолет.
Но най-тревожното е друго - защо кметът си позволява да поема толкова непремерени рискове. Дали защото се е опиянил от славата си, или не го интересува какво мислят избирателите му? И в двата случая обаче българската политика губи.
Каракачанов + Луджев >= Доган?
Лилия Филева
Вместо за ДПС в Обединението за национално спасение вече се заговори за Зелената партия и "Нов избор". Каракачанов и Луджев заместиха в медиите Доган. Сокола от своя страна се пробва да заеме ролята на "лечителя" на българо-руските отношения, но не получи очакваните аплодисменти. В ОНС - съзнателно или не, пробваха да поемат курс към "нелегален лобизъм". Тук-там се появи въпросът може ли да бъде засенчен Доган.
"Те са"
Партньорите на Доган в обединението Александър Каракачанов и Димитър Луджев миналата седмица узурпираха последователно две от политическите инициативи на Сокола.
Първо Луджев обяви пред елита на "Нов избор" кой е "приятелският кръг" на новите управляващи. Преди две седмици Доган се беше заканил да направи това на специална пресконференция. Луджев го изпревари и си спечели специална покана за среща от парламентарния шеф Йордан Соколов, за да дискутират връзките на политическите сили с икономически групировки. Депутатът от ОНС обаче не успя да докаже твърдението си, че 5-6 души от националното ръководство на СДС и няколко банки са новият приятелски кръг около Костов. Поради това реши за целесъобразно да уточни, че нямал предвид "Орион"-2, а това че 5-6 души от правителството начело с Костов са концентрирали цялата власт в ръцете си.
Така че до драматични разкрития не се стигна. Костов обаче получи поредната възможност да декларира, че "хората му са чисти". А Луджев се опита да пледира за оправдателна присъда на ОНС: "Ако се обвинява ОНС, че е получавал подкрепа от Мултигруп по време на изборите, то пък СДС получаваше финансова помощ от БРИБ, от ВИС-2, от Краси Стойчев и неговите структури, от Тилев и неговите структури. " Като истински "спасител" на националните интереси Луджев призова управляващите: "Нека не създаваме един измислен враг като Мултигруп, а да се грижим за бъдещето, когато може да се окаже че половината парламент е купен от тези групировки, за които мълчим. " Тази трогателна загриженост, идваща от ОНС, прилича на опит за примирие и опипване на почвата.
Новата стратегия е израз на зародилите се в някои среди на ОНС настроения за "по-дискретен лобизъм". Сподвижници на Доган смятат, че осветяването на близостта с "Мулти" е прекалено. Естествено за развод с групировката никой и не намеква. Важното е обаче да се изчисти имиджът на обединението, така че "спасителите" вече да минават за "Честни лобисти".
След Луджев щафетата персонално пое Каракачанов. Във вторник лидерът на Зелената партия и депутат от ОНС се срещна с президента Стоянов. След като самият Доган се кани дълго и безрезултатно да посети държавния глава. Повод за срещата беше законопроектът, изготвен от Каракачанов, за разкриване на банковите досиета на лица, получили кредити над 500 000 лева.
В стила на покаянието, възприет от Луджев, Каракачанов допълни: "Не изключвам възможността депутати от ОНС, както и от всички политически сили също да са свързани с кредитните милионери, защото това е част от октопода."
Всъщност в плахите опити на Луджев и Каракачанов да се реализират като имиджмейкъри на ОНС нямаше да има нищо лошо, ако бяха искрени. Освен това, дори да не си го признават, и двамата очевидно се чувстват добре, когато получават вниманието (медийно и политическо), което досега беше запазено за Доган. Каракачанов дори сподели как с президента загрижено обсъдили обтегнатите отношения между ОНС и СДС - тема, която досега беше монопол на Сокола.
Засега обаче на директния въпрос може ли Доган да бъде засенчен в ОНС отговарят: "Иска им се на някои хора..."
Наред с амбициозните изяви на алтернативните лидери на обединението започна и поредната организационна криза в Движението за права и свободи.
ДПС на червено.
След оставката на депутата от ДПС Юджел Атилла в парламента влезе представителят на Зелената партия Валентин Симов. Атилла обаче обяви, че имал уговорка с положилия вече клетва в НС Симов да отстъпи мястото на третия в листата, Мустафа Зейнал от ДПС. Така щяло да се запази и статуквото в ПГ на ОНС. Атилла дори обясни, че имал "джентълменско" споразумение и с шефа на Зелената партия Каракачанов. Симов обаче отрече подобно споразумение.
Въпреки че в хасковската организация на ОНС избухна скандал по темата, до разрешение в полза на ДПС не се стигна, така че Доган остана с един глас по-малко. В "други" времена Сокола надали би позволил подобно неуважение.
Напрежението в Хасково беше съпроводено от сходни процеси в Кърджали. Там местната организация на ОНС, всъщност на ДПС, се закани да управлява самостоятелно региона, ако лидерът на СДС Пламен Иванов продължи с атаките си срещу движението. Според Иванов кърджалийският кмет Расим Муса и местната управа на ДПС саботират управлението на държавата.
Очевидно в последно време ДПС е станало особено чувствително към странични обвинения. Макар и идващ от провинцията, този пример само илюстрира несигурността, обхванала организацията. Дори в традиционно техен район като Кърджали лидерите на движението вече не са спокойни и се чувстват уязвими дори от изявления на политически конкуренти.
Междувременно, докато местните организации кърпят пробойните в ДПС, а партньорите му в ОНС опитват от "блясъка на славата", Доган се пробва като емисар на "националния капитал".
"Газ и тютюн" - българското турне.
В началото на седмицата стана ясно, че Сокола се готви да отлети към Москва. Там Доган възнамерявал да се срещне с шефа на "Газпром" Рем Вяхирев. Посещението естествено е замислено под патронажа на Мултигруп. В руската столица Доган трябвало да лобира за бартер - газ срещу тютюн.
"Трийсет процента от количествата природен газ, които "Газпром" ще достави на страната ни през следващите 15 години, могат да се изплатят изцяло с цигари", обясни Ахмед Доган. Газовата спогодба, която подписа служебният кабинет през април, предвижда част от доставките на гориво да се върнат чрез бартер от български стоки. Според Доган бавенето на договорите за доставката и транзита на руски газ поставя под въпрос развитието на тютюневата ни промишленост. Затова споровете около цената на горивото и транзита трябвало да се разрешат незабавно.
Внезапното превръщане на Сокола в експерт по газ и тютюн е логично следствие от разклатените му позиции в структурите на ДПС по места. Откакто е влязъл в парламента, Доган се е посветил на "Мулти" и за целта пренебрегна собствените си избиратели. Сега обаче намери прекрасна възможност да засвидетелства вярност пред тях, като същевременно свърши полезна работа и на "Мулти". Турското население е традиционен производител на тютюн, а "Мулти", освен че не пуска газта, се захвана и с цигари. Така че Доган спокойно може да обясни, че отива в Москва да защити интересите на хората, произвеждащи тютюн (в райони, традиционно подкрепящи ДПС), и същевременно да воюва за "националния капитал". За по-авторитетно Сокола намекна, че след руския воаяж ще потегли към Турция. Засега обаче лидерът на ДПС чакал покана от Рем Вяхирев.
Независимо от това дали Движението за права и свободи ще успее да се консолидира, а лидерът му да си възвърне стария авторитет (сред своите), за ОНС настъпват трудни времена. Колкото Доган става по-нестабилен, толкова по-окрилени ще се чувстват партньорите му. Дори обаче Сокола да мине в запас, поведението на потенциалните му приемници показва, че Мултигруп ще остане "първата любов" на ОНС.
Залезът на сделката с МиГ-овете
Момчил МИЛЕВ
Петнайсти юли постави точка на почти едногодишните опити на руския авиостроителен гигант МАПО да продаде 14 изтребителя МиГ-29 на Българската армия. На тази дата изтече срокът за усвояването на стоковия кредит в размер на 450 милиона долара, който Москва искаше да отпусне, за да намери пазар за самолетите си.
Руснаците могат и по-нататък да опитват покупателните способности на армията ни, но чак след края на парламентарната им ваканция, която продължава до 25 август - тогава депутатите биха могли да удължат срока.
Засега концернът МАПО заплашва, че вече е изгубил интерес към България и ще пренасочи офертата си към други държави. Българската страна също демонстрира нежелание да се занимава с проекта на "братушките". И премиерът Костов, и президентът Стоянов, и военният министър Ананиев определиха офертата на руснаците като неизгодна. Според руснаците въпреки всички негативни изказвания на българските държавници официален отказ от София няма.
Цифровата война.
Договорът за 14 изтребителя МиГ-29 на лизинг от Русия не е изгоден за България, обяви премиерът Иван Костов. Според него страната ни няма да може да обслужва кредита, дори ако се осъществи и втората част на сделката за ремонтен център на МиГ в Пловдив. При най-оптимистичния вариант това осигурява най-много 1000 работни места и не повече от 10 милиона долара годишно, твърди премиерът.
От своя страна руснаците хвърлиха в недоумение експерти и лаици, като обещаха на България по 1 милиард долара годишна печалба от ремонт на МиГ-ове в пловдивския завод "Г. Бенковски" и 50 000 работни места. След това московските авиотърговци се коригираха, че става дума не за приходи, а за оборот. На следващия етап бизнеспланът на руснаците "еволюира" до 300 милиона долара печалба за осем години от поправката на МиГ-29. Хората на МАПО ни отредиха ремонта на своите бойни машини в Европа, Северна Африка и Близкия изток. Това са 181 изтребителя от този тип, което според МАПО е около 15 на сто от световния пазар на МиГ-29. Отделен въпрос е обаче колко от страните в средиземноморския и арабския регион са коректни платци и дали ще ползват услугите на нашия авиоремонтен център.
По 68 милиона долара годишно допълнителни приходи ни обещаха руснаците, ако склоним на още четири съвместни дейности - регенериране на двигатели, капитален ремонт и модернизация на МиГ-21 и МиГ-23, както и изграждане на център за търговия с резервни части за бойни самолети. Концернът бил готов да задели до 40 милиона долара инвестиции за завод "Г.Бенковски". Общите парични ресурси, които са необходими за осъществяването на всички програми на МАПО в пловдивския авиоремонтен център, обаче възлизат на 87 милиона долара. Това навежда на мисълта, че българското правителство или трябва да инвестира допълнително поне 47 милиона долара, или да изостави поне половината от програмите. Това прави разчетите за печалбата още по-съмнителни.
Емисарите на МАПО обещаваха "взаимноизгодно сътрудничество" и баснословни печалби от ремонтите на МиГ-ове в пловдивския завод "Г.Бенковски". В същото време обаче не се отказаха от искането си първо да купим самолетите, а след това да инвестират в подготовката на завода.
Сериозно разминаване има и в твърденията за цената на един изтребител. Четирсет и три милиона долара излиза на данъкоплатеца един МиГ-29, а 24 милиона - един F-16, твърди председателят на парламентарната комисия по външна политика Асен Агов. МАПО-вци пък споменават числото 25 милиона долара за своя летящ продукт. Те не пропуснаха да направят злъчната забележка, че конкурентният щатски изтребител е толкова евтин, но без въоръжение и на старо. Според каталозите на производителя "Локхийт Мартин" обаче стойността на базовата модификация F-16C е дори още по-евтина - 23 милиона долара.
Предизвестената гибел на проекта.
Сделката с МАПО не се получи поради няколко причини. Отпускането на "нисколихвен" стоков кредит навежда на мисълта, че авиостроителите всъщност се опитват да премълчат реалната цена на сделката. Всъщност МАПО получава руска държавна поръчка на три кредита от по 150 милиона долара, а българската страна се заробва да изплаща заема на Русия. Авиостроителят при всички положения получава бленуваните оборотни средства дори в случай, че българската страна не успее да покрие борча си. Плащанията на България трябва да започнат след три (или според Жорж Ганчев след пет) години, а до тогава МАПО има цялата сума. Няма никаква гаранция, че руснаците ще осъществят обещаната инвестиция в завод "Г.Бенковски", която трябва да осигури възвращаемост на кредита от Москва. Хората на МАПО спокойно могат да хвърлят прах в очите на държавните чиновници до май 2000 г., когато всичките 450 милиона долара от руската държавна поръчка биха постъпили в банката на фирмата "Авиабанк". Дотогава биха се изчерпали и "гарантираните" от руснаците стотина поръчки за ремонт на МиГ-ове. След това авиоконцернът би могъл да се оттегли с парите и да остави Русия и България да уточняват кредитните отношения помежду си.
Сметките на московските авиотърговци излязоха криви и защото в момента България е неплатежоспособен клиент на оръжейния пазар. Въпреки декларациите на генерал Михо Михов, че българските ВВС се нуждаят от нова ескадрила бойни самолети, политическите мъже нееднократно декларираха, че бойни самолети сега не ни трябват. Пръскането на 450 милиона долара за оръжие (дори ако това е реалната цена) сериозно би разклатило имиджа на реформаторското мнозинство, когато по-голямата част от гласоподавателите гладуват.
Поправка в конституцията ще уволнява магистрати
Момчил Неделчев
Поправка в конституцията предвижда да сложи точка на досегашната несменяемост на съдии, следователи и прокурори. Според основния закон представителите на третата власт не могат да бъдат уволнявани, след като изкарат три години на своя пост. Ако замисълът на министърa на правосъдието Васил Гоцев се осъществи, това вече няма да е така.
Веднага след встъпването си в длъжност той обяви, че няма да разписва отпуските на съдиите, които не разглеждат делата си в срок. Заканата обаче беше на думи, тъй като по Закона за съдебната власт несменяемите съдии, прокурори и следователи се освобождават от длъжност единствено при пенсиониране, подаване на оставка, лишаване от свобода за извършено умишлено престъпление или трайна фактическа невъзможност да изпълняват служебните си задължения повече от една година. Младите магистрати със стаж до три години могат да се разделят с постовете си и при липса на качества да изпълняват професионалните си задължения или дисциплинарно уволнение. Всички санкции - от мъмрене до уволнение, се налагат от Висшия съдебен съвет, върховния и единствен кадрови орган на правораздаването.
Дисциплинарното изхвърляне на магистрати за системни нарушения и поведение в разрез с професионалния кодекс на професията обаче може да се направи единствено с поправка в конституцията. През 1994 г. създателите на Закона за съдебната власт се опитаха да приложат подобна мярка за членовете на Висшия съдебен съвет, главния прокурор и председателите на двете върховни съдилища. Конституционният съд обаче отмени разпоредбата. Тълкувателите на основния закон изхвърлиха от правния мир възможността членове на ВСС, шефовете на Главна прокуратура и върховните съдилища да бъдат сваляни, "когато системно не изпълнява професионалните си задължения или с поведението си уронва престижа на съдебната власт". По конституция кадровиците на съдебната власт са несменяеми за пет години, а началниците на държавното обвинение и върховните съдилища - за седем.
Ако управляващото мнозинство се опита да ограничи несменяемостта само с ремонт в Закона за съдебната власт, твърде вероятно е казусът да се повтори. Този вариант е по-лесен за изпълнение, защото се гласува с просто мнозинство, но е рискован, защото почти сигурно е обречен на конституционна ревизия. Засега ВСС реагира въздържано на предложението на министър Васил Гоцев. "Несменяемостта на съдиите е принцип на всички демократични общества. Става дума за това, че и в развитите държави съществува възможност за прекратяване на мандата на тези съдии, които системно не си вършат работата или уронват авторитета на съдебната система", обяви говорителят на Висшия съдебен съвет Румен Ненков. Според него това обаче трябва да се регламентира по много прецизна процедура, която дава право на защита и публичност на процеса. Говорителят на ВСС даде за пример правораздаването на САЩ, където магистратите се избират пожизнено, но могат да бъдат свалени с квалифицирано мнозинство в Сената, ако системно нарушават законите. Това би могли да стане и у нас, но само с промяна и на конституцията, и на закона, каза още Румен Ненков.
Към края на годината ще бъдем готови с втората вълна на масовата приватизация
Никола Николов, председател на Парламентарната комисия по икономическата политика, пред "Капитал"
Променя ли се духът на касовото раздържавяване с промените в закона за приватизацията?
- Няма промяна, няма революция. Ускоряване - това целят промените в икономическите закони. Както предполагахме, след въвеждането на валутния съвет у нас настъпи значителна финансова стабилизация - такава, каквато включително и ние не сме очаквали. Лихвените проценти паднаха до неочаквано ниво, но то се дължи главно на приетия бюджет и изтеглянето на финансовите потоци от финансиране на бюджета към реалната икономика. Абсолютно обективно доказателство за това е фактът, че цената на ЗУНК-облигациите, които са най-търсеният и най-предпочитаният инструмент за плащане на приватизационни сделки, скочи до 70 цента за долар. В тази ситуация е много важна политическата воля на правителството за реформи, защото подобна финансова стабилизация ние сме наблюдавали и 1991 г., и 1994 г., но тогава нямаше политическа воля. Една от първите промени, която се готви от правителството и от работната група, е в Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия. Те целят рязко ускоряване темпа на приватизация - нещо, което за съжаление не наблюдаваме до тоя момент. Очевидно администрирането на закона е сложно и очевидно има текстове в него, които пречат на държавната администрация да ускорява сделките и финализирането им, и ние считаме, че с малко промени бихме могли действително да ускорим темпа на приватизация.
Няма ли опасност ускорените темпове да са за сметка на доверието, тоест да се намали възможността за контрол върху участниците?
- Намирането на компромис между ускоряването и доверието ще доведе до рязко ускоряване темпа на приватизиране. Трябва да са точно претеглени двете тенденции в тези промени. Вие знаете, че страшно се бави процесът на приватизация или би се забавил поради възможностите да бъдат приватизирани обособени части. Например в хотели с ресторанти интересът е към ресторанта, който е печелившата част към хотела, докато другата част е очевидно губеща. Безспорно, ако ние дадем възможност да се приватизират като обособени части, поради това, че повечето от ресторантите в България са дадени под аренда, това би забавило процеса на приватизация на целия обект.
Но преговорите с потенциални купувачи си остават предпочитана форма, а тя определено не води до доверие.
- Трябва да имаме възможност за водене на преговори с потенциални купувачи в частта на финализиране на сделката. Безспорно търгът и конкурсът са тези методи, които повишават доверието, водят до прозрачност и възможност обществото да контролира сделките. Фаворизирането на единия или другия начин би довело до изкривяване - така например доказано е, че при търг и конкурс се постигат по-ниски цени. Докато при преговори с потенциални купувачи е доказано, че се постигат по-високи цени. Най-скъпите сделки са направени с преговори с потенциални купувачи или са финализирани по този начин. Класическа в това отношение е сделката "Соди" - Девня.
Ако се вземе предвид последващото увеличаване на капитала под условие, което стана с активната помощ на държавата, на практика цената за акция на "Соди" беше абсолютно същата като първоначално договорената.
- Както беше проведен търгът, трябваше да се продаде за 120 млн. долара, а се продаде за 160 млн. Но ако става въпрос за по-малките обекти, трудно бих могъл да се съглася, че преговорите са по-добрият вариант. Къде е решението? Собствеността трябва съвсем ясно да бъде разделена на такава, която ще се продаде чрез търг или конкурс. Безспорно големите обекти трябва да бъдат продадени чрез инвестиционни посредници. Тогава доверието е много голямо, включително и от страна на бъдещите инвеститори. Възползваме се от доверието към посредника, за да постигнем висока цена. А малките обекти отиват на търг. Пакети акции също. Трябва обаче да мислим и за пакетите, останали от масовата приватизация. Голям проблем е, защото се оказа, че тези миноритарни пакети въобще не са такива. В много дружества собствеността е силно надробена. Само с един малък пакет инвеститорът може да си направи мажоритарен пакет, и то именно той да участва за закупуването на тези пакети акции. Тогава не е възможно да не водиш преговори. Няма възможност да се пуснат на търг, защото там ще има само един или четирима, или трима инвеститори.
Защо да не е възможно да се пуснат на търг?
- Защото няма да се постигне цена. Ще има един или двама реални участници - тези, които имат интерес да направят мажоритарен акционерен дял.
Някой може да иска контролираща или блокираща квота, какво пречи да се опита с евентуална открита процедура? Може пък да има повече кандидати.
- Ще опитаме това вероятно, но според мен се заявява сериозен интерес там, където се търси управление на предприятията, и от този интерес ние трябва да се възползваме веднага, като проведем преговори с потенциални купувачи.
Кога очаквате, че може да се проведе втора вълна на масовата приватизация?
- Втора вълна ще има тогава, когато ние анализираме резултатите от първата вълна и внимателно проследим процесите, които протичат в предприятията, които са приватизирани. След това трябва да дадем решение на тези проблеми, които са възникнали вече. Аз смятам, че към края на тази година ще бъдем готови с втората вълна.
Какво смятате, че трябва да се промени в нормативната база?
- За мен е нелогично в масовата приватизация да се включват големи пакети акции, но не 100% от предприятията за масова приватизация. Няма обяснима логика. Защо да се включат 67% от акциите на предприятието, а не 100%?
Проблемът при управлението на тези дружества е, че никой от фондовете не може да придобие мажоритарен дял.
- Сега ще разрешаваме свободната продажба на акции от дружества, приватизирани срещу бонове. По този начин ще има капиталова адекватност на управлението, ще има достатъчно голям брой споразумения с инвестиционни фондове, за да управляват от името на мажоритарен дял от капитала.
Акциите на самите фондове ще бъдат ли свободно търгувани?
- Разбира се, че трябва да бъдат свободно допуснати да бъдат търгувани. Проблемът е в част от приватизационните фондове. Те не са решили в какво ще се превърнат - в инвестиционни посредници, които ще търгуват на капиталовия пазар, или ще се превърнат в холдингови дружества, които ще притежават контролния пакет акции на няколко дружества и ще го управляват и ще печелят от неговото управление.
Много от тях предпочитат да не се преобразуват, за да могат да участват във втората вълна.
- Това може да стане и по друг начин. Например фондовете да си направят отделни холдинги, на които да прехвърлят акции от предприятия, в които те са заинтересувани. А останалите акции ще продадат. Това ще бъде перспективата на развитие на приватизационните фондове.
Според вас кои други закони трябва да се променят, какво се прави за закона за държавните поръчки, който явно също не е работещ?
- Как да бъде работещ, като за закупуването на 1 компютър трябва да се съберат представители от 14 ведомства и да се проведе търг?
Имате ли намерение да промените и този закон, и закона за защита на конкуренцията?
- Да, има идеи. Един от първите закони, който беше внесен от Стефан Нешев, беше този. Имаме законодателни приоритети, в които влизат законите за чуждестранните инвестиции, промените в закона за концесиите. Фактически ние изпреварваме графика си. Всички тези закони бяха предвидени за есенната сесия. Това са законите за насърчаване на чуждите инвестиции, закона за цените, закон за спекулата, вероятно ще има промени в Закона за ценните книжа и фондовите борси.
Какви са основните промени, които се правят в Закона за концесиите?
- Законът не е работещ и ние направихме промени, които очакваме да доведат до най-голям интерес към концесиите. Така например дадохме възможност да се подписват концесионни договори за изграждане и последваща експлоатация на публична държавна собственост, която остава публична държавна собственост, но е изградена за сметка и със средства на концесионера.
Критиците на проекта за промяна в Закона за концесиите твърдят, че по този начин в него ще се вкарат дейности, които по конституция не подлежат на концесиониране. Защо се разширява обхватът на закона в противоречие с конституцията?
- Разширява се с дейностите и обекти, върху които държавата има суверенни права. В рамките на този закон считам, че точно това е правилният път.
Суверенните права, които не са обект на изключителна държавна собственост, биха ли могли да бъдат обект на концесиониране?
- Биха, щом ги вкараме в закона. В конституцията има суверенни права и те могат да бъдат обект на концесиониране според нас.
Но според конституцията за суверенните права се дава разрешение, а не концесия.
- Поне в Народното събрание и в комисията няма критици на този текст. Аз нямам притеснения, че ще бъде прието разширяването на обекта на концесии с дейностите и обектите по чл.18, ал. 2 и 3 на конституцията. Особено стойностна промяна е тази, която дава възможност за концесия върху обекти, които не са построени и ще бъдат построени със средства и за сметка на концесионера, а тези обекти, които не съществуват, ще бъдат дадени за концесия.
Тези въпроси не подлежат ли на решаване чрез закона за държавните поръчки?
- Вече няма да минават по реда на държавната поръчка, защото който спечели концесия, изгражда публична държавна собственост със свои средства за своя сметка, която ще остане публична държавна собственост, и в регламента за конкурса за тази концесия ще има възможност да бъдат защитени интересите на обществото. Иначе биха били 2 конкурса - един за изграждане на обекта, а след това за концесия. Досега установихме, че няма желаещи в рамките на този закон за концесиите, в тази икономическа ситуация, която е в момента, да се построят такива обекти. Ние даваме още една възможност да се построи публична държавна собственост и заинтересоваността идва от това, че който я построи, получава концесия за нейната експлоатация. Това са типични договори за проектиране, изграждане и експлоатация.
ТЕЦ - Варна, отново в примката на лобистки интереси
Галина Александрова
След едногодишно затишие ТЕЦ - Варна, отново бе взета на мушка от енергийни лобита. Въпросът за евентуална бъдеща продажба на централата възникна след изявление на вицепремиера Александър Божков след завръщането му от Втория икономически форум на високо равнище на страните от Централна и Източна Европа в Залцбург. В действителност това, което съобщи Божков, е, че австрийската "Кредитанщалт" е заявила интерес да бъде финансов агент по сделка за ТЕЦ - Варна, за която имала кандидат-купувач. Добре известно е, че това не може да стане веднага, тъй като първо трябва да мине процедура за преструктурирането на Националната електрическа компания. Към приватизирането на централи, включително и тази във Варна, може да се пристъпи едва след като те бъдат отделени от електрокомпанията в самостоятелни дружества. Така че за незабавна продажба в случая не е ставало въпрос. Въпреки това дори намекът за възможна сделка в обозримо бъдеще е достатъчен, за да се възобнови временно заглъхналият конфликт на интереси.
Приватизацията на енергийни обекти рано или късно трябва да стартира и ТЕЦ - Варна, е една от подходящите за раздържавяване централи. Само по този начин на централата ще й бъде дадена възможност да привлече необходимите свежи пари, с които да модернизира мощностите си. Въпросът е обаче кога, как и с кого да се реализира тази сделка. Безспорен е фактът, че продажбите в енергийния отрасъл не може да се реализират на парче, а трябва да са част от ясна концепция за преструктурирането на отрасъла. Такава концепция засега липсва. А бъдещето на ТЕЦ - Варна, продължава да виси някъде между хипотетичните проекти за приватизация и концесия. Междувременно задкулисните борби около нея явно набират нова сила.
Споменатата от вицепремиера Божков кандидатура на "Кредитанщалт" е второто предложение за финансово агентство по продажбата на варненската ТЕЦ, припомнят енергийни експерти.
Английската "Ротшилд" предложи да консултира сделка с централата преди повече от две години.
През 1995 г. се подготвяше проект за даването на ТЕЦ - Варна, под аренда, за консултант по сделката се кандидатира лондонската инвестиционна банка "Ротшилд". За известно време по тази сделка настъпи затишие, вероятно защото започна обсъждането на закона за концесиите, който напълно промени условията за подобен род договори. В началото на миналата година започнаха предварителни преговори за определяне на консултанта, който ще посредничи при преговорите и ще участва в подготовката на договор за предоставяне на концесия за централата. След което тогавашният премиер Жан Виденов изненадващо включи централата в групата на големите предприятия за приватизиране.
Първият вариант предвиждаше да се предостави концесия за централата за повече от 10 години при цена около 500 млн. долара. Твърдеше се, че кандидати за закупуване били големи западноевропейски компании. Странното е, че до момента така и не се чу нито едно конкретно име на потенциален западен кандидат. Вторият вариант, който е най-близък до намерението за приватизация, се състоеше в размяна на концесионни пакети с Украйна. Схемата предвиждаше да се създаде джойнт венчър с украинска фирма. За да се задвижи тази схема обаче, смесеното дружество трябва да получи у нас концесия за експлоатация на централата и концесия върху каменовъглена мина в Украйна. По този начин ще се стимулира интересът на Украйна да купува ток от нас, твърдяха идеолозите на проекта.
В разразилата се словесна схватка временно надделя становището на НЕК, която се обяви твърдо срещу всякакви сделки с централата.
Нова схема за приватизиране на ТЕЦ - Варна, стана известна преди няколко месеца. Тя е предложена на служебния премиер Стефан Софиянски от бившия шеф на КИАЕМЦ Янко Янев, по това време спряган като евентуален кандидат за енергиен министър.
Предложението се мотивира с необходимостта да се намерят спешно пари за инвестиции в енергийния отрасъл, за да се извади НЕК от тежката финансова криза и да се гарантира енергийната сигурност на страната в първата половина на следващото десетилетие.
Два са основните подходи, които се прилагат при акумулирането на капитал за инвестиране в електропроизводствения сектор. Първият е продажбата на отделни звена от системата - производствени, преносни и дистрибуторски фирми, чрез международен публичен търг. Тези процеси обаче са сложни и предполагат по-дълга процедура на преструктуриране, обяснява авторът. Затова неговото предложение е насочено към втора възможност - "предоставянето на концесия или лизинг за отделна централа чрез търговска продажба на инвеститор/оператор". Предложението е това да бъде ТЕЦ - Варна.
Същността на проекта е НЕК да продаде или да даде под аренда, като подпише концесионен договор за ТЕЦ - Варна, на западен оператор и с получените средства да възобнови инвестиционния процес в отрасъла. Според приложената схема инвеститорът трябва да плати на НЕК оценената стойност на централата през 1997/1998 г. НЕК поема ангажимент да купува електроенергията на новия производител и да заплаща стойността й по предварително съгласувана тарифа за период от 15-20 години. По този начин инвеститорът предоставя средства на НЕК, а си получава парите обратно с определена печалба за съответния срок от продажбите на произведения в централата ток. По същество сделката има характер на заем, който се изплаща с цената на произведената електрическа енергия, твърди авторът на проекта.
Купувачът в същото време става и оператор, при което ще може да инвестира в подобрения на съоръжението и оттам да увеличи печалбите си. На новия собственик може да се предостави и доставката на горива, което също би подобрило финансовия резултат чрез конкурентни цени и доставки, сочи проектът. Според неговия автор английската банка "Ротшилд", която е с голям опит при извършването на подобни сделки - в началото на 1995 г. тя започна подобна сделка от името на унгарското правителство, счита, че извършването на такава транзакция е напълно възможно. В тази връзка е направено предложение ТЕЦ - Варна, да се предостави за срок от 15 до 20 години на оператор-инвеститор при договорена цена на електроенергията. Очакваната цена е от порядъка на 300-500 млн. долара.
Не западни, а руски фирми проявяват интерес към сделката, твърди източник, близък до Комитета по енергетика. Според същия източник това е Обединени енергийни системи (ОЕС), която е в партньорство с "Газпром". По този начин ТЕЦ - Варна, ще обслужва проекти за транспортиране на ток към Турция и други съседни страни през наша територия, които ОЕС лансира миналата година, смятат експерти. След като този проект зацикли и България се откъсна от енергийната система на Москва, за руснаците ще бъде изгодно да купят готовата централа на посочената цена и да изнасят електроенергията директно от България. Това съвпада напълно със заявената от ОЕС стратегия да притежава собственост върху електропроизводствени мощности в други страни и да експортира произведената от тях енергия.
Като съществен елемент в сделката се сочи предоставянето на права на инвеститора сам да построи нова газова централа на комбиниран цикъл или да преустрои ТЕЦ - Варна. Основният резерв на бъдещия собственик по отношение на цената на еленергията ще бъде възможността за доставка на по-евтино гориво. Тази схема се връзва добре с интереса на руските фирми, които могат да инвестират практически и с газово оборудване, като същевременно гарантират потребление на собствен, т.е. максимално евтин за тях природен газ. В същото време НЕК ще купува тока по определени тарифи, които едва ли ще калкулират газа по цена на производителя.
Проектът за продажбата на ТЕЦ - Варна, по тази схема все още е обект на обсъждане от експерти на Комитета по енергетика, заяви шефът на ведомството Георги Стоилов. Според източници от КЕ няма изгледи той да бъде задвижен в скоро време и е твърде вероятно "Варна" да бъде изпреварена от други ТЕЦ. Причината е, че тази централа играе съществена роля като заместваща мощност при евентуалното спиране на блокове на АЕЦ и поради това е от голямо значение за стабилността на енергийния ни баланс. ТЕЦ - Варна, има най-голяма стойност, когато работи като подвърхова централа и се включва и съответно изключва в моменти, когато се налага коригиране в товарите. Новият собственик обаче едва ли би приел подобен режим на работа, тъй като ще има изгода да произвежда и продава повече електроенергия. Токът на ТЕЦ - Варна, обаче е твърде скъп, поради което купуването му и реализацията на вътрешния пазар едва ли би било най-добрата сделка за НЕК. Компанията може да получава по-евтин ток от другите си мощности, чийто капацитет не се натоварва напълно. Така че остава вариантът с износа на еленергия, обясняват експерти. Според тях, в случай че се реши приватизацията на централата, една от възможностите е емитиране на акции, които да се продават на западни фирми срещу рехабилитация на мощностите. Ако централата се продава изцяло, най-чистата схема е публичният международен търг. Само по този начин ще бъде ясно какви са интересите, които стоят зад една или друга оферта. А това е особено важно, тъй като до голяма степен касае енергийната независимост на страната.
Европа ни притисна да свием стоманодобива
Галина Александрова
Междуведомствената консултативна работна група, която ще разработи проект на национална програма за преструктуриране на стоманодобивния отрасъл, стартира дейността си през миналата седмица. Работната група бе създадена с решение на правителството, което задължава министъра на промишлеността да внесе проектопрограмата за разглеждане в Министерския съвет до 1 октомври т.г. Ръководители на групата са зам.-министрите на промишлеността Стефан Ставрев и Владимир Кисьов. В състава й са включени представители на министерствата на финансите, търговията и туризма, околната среда и водите, промишлеността, браншовата камара на металурзите и синдикатите.
Преструктурирането на металургичния отрасъл е обект на няколко разработки с международно участие, между които на JICA и Sofres conseil, които ще бъдат използвани, заявиха от промишленото министерство. Целта на новата програма ще бъде да се уточнят количеството и качеството на продукцията на българските металургични заводи. Ще бъдат доразвити също и предложенията за подобряването на имиджа на страната ни пред Европейския съюз, смятат в отрасловото ведомство. Обект на разработката ще бъде също освобождаването на персонал от отрасъла. Оперативна група с главен координатор "Рудметалургпроект" ще разработи целите и обхвата на програмата. Следващата среща на консултативната група ще се проведе в четвъртък.
Разработването на програма за преструктуриране в толкова съкратени срокове се налага поради подновения натиск от страна на ЕС и заплахата от налагането на антидъмпингови мерки срещу българската металургична продукция, твърдят хора от бранша. В този смисъл се сочи неотдавнашната поредна среща с "Еврофер" - организацията на производителите на стомана и въглища към ЕС. По отношение на България има известни ограничения, макар и неофициално обявени, за износ на черни метали в страните от ЕС. Обемът, с който е препоръчително да се съобразяваме и който гарантира липсата на трусове в отношенията ни с европейските стоманопроизводители, е в рамките приблизително на 600 хил. тона, но не повече от 700 хил. тона годишно. В същото време износът ни надвишава значително тези нива и през последните години е насочен главно към европейския пазар. През миналата година Италия и Испания реагираха остро заради реализирания едностранно по-голям внос на черни метали с произход от България. От Испания твърдят, че около 15% от пазара на дебелолистна ламарина там на практика е български. Към страната ни недвусмислено бе отправена заплаха от налагането на антидъмпингови мерки. Според представители на промишленото министерство на последната среща с представители на ЕОВС позицията на еврометалурзите била значително смекчена, но заплахата от евентуални санкции не е отпаднала. Ако искаме да запазим и дори да подобрим позицията си на този изгоден поради високите цени и близостта си пазар, се налага металургията да се приведе в съответствие с евростандартите. Това означава производството да отговаря на конкретни критерии за качество, екологосъобразност и оптимизирана енергоемкост. Изпълнението на тези критерии ще изисква инвестиции, които по естествен път ще елиминират проблема с дъмпинговите цени на българската продукция, смятат експерти.
Ако не се предприемат бързи и категорични мерки за промяна в структурата и оптимизиране на производството на предприятията, отрасълът металургия до година-две ще бъде със затихващи функции, коментират експерти от министерството. Според тях това е водещият аргумент за правителственото решение спешно да се подготви национална стратегия за преструктурирането на отрасъла, който е от малкото носители на валутни приходи за държавата. Предназначена за тясно интегриране в системата на бившия СИВ, структурата на черната металургия е непригодна за работа в пазарни условия без предишните интеграционни връзки. У нас има само две предприятия с пълен металургичен цикъл - "Кремиковци" и "Стомана" - Перник. Останалите мощности са преработвателни, без сигурен източник за захранване със суровина. Оборудването в металургичните фирми е от 50-те и 60-те години. Освен че са амортизирани, по-голямата част от тези мощности са в противоречие с нормите за опазване на околната среда. Черната металургия е сред отраслите с най-голяма енергоемкост на производството. Това не беше от голямо значение преди години, когато за тока и природния газ се плащаха символични суми. При сегашните високи цени на енергоносителите, които вече са съпоставими с европейските, а при газа дори по-високи, българската продукция започва да губи една от най-атрактивните си характеристики - конкурентността на цените на международния пазар. Конкурентността навън обаче е главното условие за оцеляването на отрасъла. До 1989 г. близо 80% от производството на стоманодобивните и прокатните заводи оставаше в страната за нуждите на машиностроителната индустрия, която пък работеше за нуждите на СИВ. Поради свитото производство на машиностроителния отрасъл сега пропорциите са обърнати - почти 80 на сто от производството отива зад граница. Най-големият пазар за българската черна металургия е европейският.
Не търпи отлагане въпросът за лицензирането на търговците на скрап.
Стефан Ставрев, зам.-министър на промишлеността: През юни в София се състоя заседание на контактната група на обхванатите от ЕОВС продукти, на което България беше домакин. Отчете се, че през 1996 г. нашият износ за ЕС е по малък с 25% спрямо предходната година. Но от началото на 1997 г. само в период от 2-3 месеца сме повишили в порядъка на 8% износа на черен скрап в ЕС. Бяхме уведомени за безпокойствата на някои от страните - членки на обединението, относно регионалната концентрация на нашия износ. Ние изнасяме предимно в Италия, Испания, Гърция и Великобритания. Беше посочено също, че със 17% се е увеличил и износът на горещо валцувани рулони за Италия. Такава концентрация притеснява нашите партньори. Уверихме ги, че износът за тази година съгласно договореностите с европейското обединение ще бъде приблизително в размерите на 1996 г. Беше дискутиран и един друг съществен въпрос - либерализацията на експортните ограничения. От 1 януари 1998 г. няма да имаме такава ограничителна квота, както е за тази година - 150 000 тона скрап.
Най-същественият въпрос, който обсъдихме, беше самото преструктуриране на стоманодобива в България. Нашата позиция е, че стоманодобивът ще се приватизира, като приватизацията е процес на преструктурирането. Говорихме предимно за "Кремиковци" и "Стомана". Много остро поставихме въпроса за неизбежната социална цена, която ще платим при това преструктуриране. От обединението обещаха да ни съдействат за финансирането на програми за алтернативна заетост. Дори се води в момента диалог в програмата, която готвим, да не се включва клауза за запазване на определен брой работни места. Естествено по този въпрос ще се водят още разговори, защото това е много сериозен проблем. Европейската комисия потвърди, че ЕС ще подкрепи нашите усилия за преструктуриране и приватизация на този сектор. Има обещание от ЕС, че ще ни бъде отпусната финансова помощ за изпълнение на програмата, която готвим за правителството. Препоръчаха ни също да решим нормативно въпроса с лицензирането на търговската дейност с отпадъци и отломки от черни и цветни метали. Министерството е подготвило проекта за наредба и вече го внесохме веднъж в МС, но разглеждането беше отложено. Сега ще го внесем втори път. С този проект целим да прелицензираме търговските дружества и едноличните търговци, които се занимават с изкупуването на скрап, с цел да намалим техния брой. По този начин бихме могли да засилим и контрола върху тях. В момента вътрешното лицензиране на практика е спряло.
Опасността от санкции не е отминала.
Владимир Кисьов, зам.-министър на промишлеността: От 1992 г. са правени две проучвания за преструктуриране на стоманодобивния отрасъл. Едното е по линия на програма ФАР, извършено от френската консултантска фирма Sofres conseil, другото е по линия на програма JICA. Това са две много задълбочени изследвания за преструктуриране на стоманодобива в контекста и философията на световните тенденции за преструктуриране на отрасъла и на преструктурирането в рамките на ЕС. Всички страни - членки на ЕС, и асоциираните страни извършиха или извършват реформи в този отрасъл в две направления - редуциране в известна степен на мощностите за производство и подобряване на качеството. Тези програми в повечето страни са дългосрочни поради спецификата на отрасъла и нуждата от много капиталовложения. В България този процес се усложнява в известна степен и от мерките, които трябва да се предприемат от екологична гледна точка. Двете големи стоманодобивни предприятия са и в списъка за приватизация. Затова целта на тази програма е да заложи такива параметри, които отговарят и на политиката на правителството за бъдещето на този отрасъл. Приватизирайки ги, ние трябва да имаме и определени изисквания към този, който ще продължи да участва в реализирането на политиката за производство и реализация на вътрешния и външния пазар, независимо дали е държавата или е частен собственик. Все още съществува опасност от санкции за нашите стоки, които се реализират особено на европейския пазар поради износа на по-ниски цени и известна концентрация на вноса в определени държави.
"Сименс" засега е извън реконструкцията на летището
Галина Александрова
Правителството ще поиска от Народното събрание да му бъде предоставен мандат за преговори и подписване на договор с Европейската инвестиционна банка за финансирането на реконструкцията на летище София, съобщи транспортният министър Вилхелм Краус. Според него кредитът, който ще отпусне ЕИБ за този проект, е в размер на 60 млн. ЕКЮ. Кабинетът ще поиска мандат за преговори и с Кувейтския инвестиционен фонд за арабско развитие. Очаква се с него да договорим кредит от 50 млн. долара. За проекта са предвидени и 25 млн. ЕКЮ по програмата ФАР. Парите от тези три институции - общо 123 млн. ЕКЮ, са достатъчни за финансовото обезпечаване на проекта. По този начин летището ще бъде модернизирано, без за това да се ангажира бюджетът, поясни министър Краус.
Последната реконструкция на летището е правена през 1989 г. След рязкото намаление на въздушния трафик през 1991 г. през последните пет години на летище София се наблюдава постепенно увеличаване на пътническия поток и засилване на карготрафика, сочат експертни оценки. В момента столичното летище на практика е летището с най-остаряла инфраструктура и сграден фонд в България. Пътническият и карготерминалът не отговарят на изискванията и препоръките на международните организации за гражданска авиация и не могат да осигурят качествено обслужване на пътници, багажи и товари. Това се отразява отрицателно върху нарастването и привличането на трафик от и до летище София. През 1993 г. във връзка с прогнозите за нарастване на трафика през следващите години правителството взе решение за реконструкция и модернизация на съществуващото летище. Бе разработен и приет от Министерството на транспорта актуализиран генерален план за реконструкция, развитие и разширение на летище София.
През миналата година на научни организации в сферата на екологията бе възложено да извършат оценка на въздействието върху околната среда на плана за реконструкция. След обществено обсъждане генералният план бе утвърден от Министерството на околната среда. В момента проектът е минал през всички задължителни процедури и е готов за реализация. През 1996 г. бяха завършени три независими прединвестиционни финансови проучвания от английските фирми "Сър Александър Гиб и партньори", "Халкроу" и от екип български специалисти. Според тези проучвания проектът е икономически жизнен и може да се реализира.
Приоритетните обекти, които са включени в проекта за реконструкция и модернизиране на летището, са изграждане на нов пътнически терминал за 2.5 млн. пътници годишно, прилежащи перони и пътеки за рулиране, пътни връзки и автомобилни паркинги. Предвижда се също разширяване на съществуващата писта и изграждане на нов карготерминал за 30 000 тона товари годишно. Според проекта за реконструкция за нов пътнически терминал и инфраструктурата към него ще са необходими 84 млн. ЕКЮ, а за удължаването на пистата - 39 млн. ЕКЮ. Според министър Вилхелм Краус изграждането на карготерминал с прилежащата му инфраструктура ще бъде отложено във времето, тъй като той не е от първостепенна важност. За този обект по-късно ще се търси отделно финансиране.
След одобряването на кредитите предстоят търгове за проектиране и изпълнители, обясни транспортният министър. Според шефа на Главболгарстрой Симеон Пешов строителната фирма няма да участва в търговете самостоятелно. На тях ще кандидатства дружеството за развитие, което е създадено именно с цел да изгражда и модернизира летище София. Ако спечели търга, то най-вероятно ще посочи Главболгарстрой като подизпълнител.
Провалът на френския инвеститор.
Фирмата "Кампенон Бернар", на която първоначално бе възложен проектът, забави реализирането му. Френската компания не успя да осигури средствата за финансиране и по този начин загуби правото да реализира проекта, подчерта Вилхелм Краус. Непосредствено след провала на французите през 1995 г. бе създадено дружество за развитие на летище София. Дружеството бе регистрирано в София с уставен капитал 56 млн. лв. Акционери в него станаха летище София и Главболгарстрой. В края на миналата седмица на общо събрание на акционерите за акционер в дружеството за развитие на летището бе приета и столичната община. Преди това Главболгарстрой прехвърли на общината 17% от акциите си в дружеството. Стойността на акциите е 9 520 000 лв. "Сименс" иска 51% от акциите в дружеството за развитие на летище София. Преговорите с германската компания започнаха преди няколко месеца и вече са пред приключване. Схемата за включване на "Сименс" предвижда капиталът на дружеството да бъде увеличен на 114 млн. лв., като акциите от увеличението бъдат изкупени от "Сименс". Очакваше се това да стане на общото събрание на акционерите миналия петък, в чийто дневен ред бяха включени точки за увеличаване на капитала, промени в устава и в директорския борд на дружеството. Единственото решение на общото събрание обаче бе за акционерното участие на столичната община. Решението за увеличаване на капитала и участие на "Сименс" бе отложено за 24 юли. Според източник от дружеството при последното обсъждане на проекта в Министерството на транспорта непосредствено преди общото събрание станало ясно, че са необходими още някои уточнения по него, преди да се вземе категорично становище по включването на "Сименс" като държател на контролния пакет акции. Схемата 51 на 49% в полза на "Сименс", изглежда, бе приемлива, докато разчитахме немската компания да осигури голяма част от финансирането на проекта. След като финансирането е уредено, тези претенции може да се окажат пресилени, коментират експерти.
Приватизацията на хотел "Горна баня" - дребен скандал или опасен прецедент?
Любомир ВАСИЛЕВ
С постановление от 8 юли 1997 г. софийският градски прокурор Нестор Несторов е спрял изпълнението на договора за приватизация на хотелския комплекс "Горна баня". Комплексът е обособена част от "Хотели" ЕАД, София, и за продажбата му бе сключен договор на 10 май 1997 г. между Столичната общинска агенция за приватизация и фирма "Злин сат", регистрирана в Бърно, Чехия. "Прави се обстойна проверка до изясняване на някои обстоятелства около сделката", потвърди за "Капитал" Нестор Несторов и допълни, че преписката по сделката е била иззета от Главна прокуратура, където се намира в момента, на 15 юли.
Проверката на прокуратурата за нарушения в процедурата по сделката "налага извода, че действително има извършени нарушения, които попадат в разпоредбите на параграф 8 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия", се казва в мотивите на Нестор Несторов. Според параграф 8 от закона: "Унищожаеми са сделките на разпореждане с държавно и общинско имущество, както и договорите за гражданско дружество, сключени при явно неизгодни условия след 1 януари 1990 г. " Проверката на Градска прокуратура по сделката е по сигнал на работници и арендатори в хотела. В протеста си те повдигат обвинение, че хотелът е бил продаден на безценица и че продажбата е била извършена на тъмно.
По информация от достоверен източник проверката на градската прокуратура е довела до подозрения в две посоки - некоректно огласяване на условията по сделката и необективност на специализираните органи относно приватизационната оценка и съответно цената по договора. Двете оценки на комплекса се разминават десетократно в доларово изражение. Първата оценка (към 31.12.1995 г.) e на стойност 5.5 млн. долара, а втората (към 28.02.1997 г.) - на стойност 510 хил. долара.
Съмненията за престъпление по служба и причиняване на щети в значителни размери са основание на прокуратурата да се възползва от законовото си право "да вземе необходимите мерки за предотвратяване на престъпление, за което има основание да се предполага, че ще бъде извършено".
Предисторията.
Хотелски комплекс "Горна баня" е обособена част от "Хотели" ЕАД, София, с разгърната застроена площ от 8250 квадрата. Хотелът има 137 стаи и 12 апартамента, кафе-аперитив, ресторант с открита тераса, нощен и панорамен бар. С решение от 25 юли 1996 г. Столичният общински съвет открива процедура за приватизация чрез преки преговори с потенциални купувачи на хотелския комплекс (без двуетажната сграда, застроена върху 85 кв.м). Започва рекламната кампания за продажба на обекта. Според Иван Димитров, изпълнителен директор на СОАП, тази сделка държи първо място по пари, похарчени за реклама от агенцията - около 530 000 лева. Въпреки мащабната рекламна кампания дълго време не се явяват купувачи и в крайна сметка се появява "Злин сат" - чешка фирма с интереси в хотелиерския бизнес.
Първоначалната оценка на обекта към 31.12.1995 г. е 386.5 млн. лева, които по тогавашен валутен курс са равни на 5.5 млн. долара. Оценката е валидна до 31.03.1997 г. и е направена от колектив с ръководител Валентин Първанов. Следват преговори с потенциалния купувач "Злин сат". Оценката се струва твърде висока на чехите, а междувременно изтича срокът на валидност на първата оценка (срокът на валидност се определя от оценителя). Втората оценка е за 510 хил. долара към 28.02.1997 г. със срок на валидност три месеца. Тя е разработена от колектив с ръководител Веселина Генева. Преговорите продължават и на 10 май СОАП подписва приватизационен договор със "Злин сат", който предвижда плащане на 425 000 долара и инвестиции за 1.5 млн. долара в петгодишен период. Първата вноска по плащането от 325 000 долара е направена на 30 юни, а втората е договорено да бъде платена на 15 юли. Според Валери Христов, представител на "Злин сат" за България, и вторият превод е направен.
Кой има интерес.
В казуса "Горна баня" има поне пет заинтересовани страни - купувачът ("Злин сат"), продавачът (СОАП), досегашният собственик на комплекса ("Хотели" ЕАД - София), работещите в хотела (колективът и арендаторите на ресторанта и "Панорамата") и държавата (респективно общината), представлявана от прокуратурата.
Само за една от тези страни може да се каже, че със сигурност има интерес от блокирането на сделката - арендаторите на ресторанта в хотелския комплекс. Наемът, който плаща арендаторът на ресторанта Цветанка Иванова, е около 35 долара на месец. Договорът всъщност е за съвместна дейност и е изтекъл, но към него има анекс за удължаване на срока. Г-жа Иванова потвърди, че наемът е нищожен, но пък "ние плащаме цялата поддръжка - ток и т.н. ". Според нея, "ако се обяви нова приватизационна процедура, персоналът на хотела със сигурност ще участва, и то на по-висока цена. За себе си не мога да кажа дали ще участвам", заяви Иванова. Славейко Божинов, шеф на "Хотели", обясни, че е в практическа невъзможност да промени статуквото на нищожния наем. Евентуални съдебни дела биха се проточили дълго, междувременно "Хотели" ЕАД в най-скоро време може да изчезне от правния мир - от деветте хотела, които доскоро влизаха в капитала на дружеството, вече са останали само два, за които се търси купувач. Блокираната сделка дори поставя арендаторите в още по-изгодна позиция от досегашната - в момента комплексът е изваден от "Хотели" ЕАД и практически виси в празното пространство. Евентуалната нова приватизационна процедура ще запази новото статукво още поне година.
Спирането на приватизационната сделка би могло да е в интерес на държавата (респективно общината), ако се докаже, че продажбата е при явно неизгодни условия и има лично облагодетелстване. Очевидно е драстичното разминаване в двете оценки, правени на хотелския комплекс. В същото време показателен е фактът, че липсват други купувачи на комплекса. Според Емилия Николова, управител на хотела, ентусиазмът на колектива за участие в приватизацията на хотела е бил охладен от шефа на "Хотели" ЕАД Славейко Божинов, който ги уведомил, че оценката на хотела е около 2 млн. долара. "Такава сума ми бе съобщена и от СОАП", твърди г-жа Николова. В крайна сметка работници и арендатори не подават оферта, защото цената им се вижда твърде висока. "Евентуалната цена на комплекса е обсъждана в неофициални разговори, но аз никога не съм знаел точната оценка. Дори да съм я знаел, не съм я казвал. А в крайна сметка цената, по която е продаден хотелът (425 000 долара), плюс договорената инвестиция (1.5 млн. долара) прави около 2 млн. долара", заяви за "Капитал" Славейко Божинов.
"Обектът е продаден на цена под реалната оценка", заяви член на надзорния съвет на СОАП. "Чехите нямаха конкуренти, но за това си е виновен само колективът на хотела, който не подаде оферта за участие в преговорите", обяснява надзорник. Дори след като са имали офертата на чехите, която с решение на надзорния съвет е могла да бъде отворена независимо от това, че е единствена, общинските приватизатори удължили срока с още един месец, за да дадат последна възможност на колектива.
"Дори и тази цена на хотела (425 000 долара - бел. ред.) е висока. Предвид на амортизираната база и на ниската запълняемост на хотела на купувача ще са му необходими повече от 10 години, за да си върне инвестицията", твърди експерт от туристическия бранш, познаващ отблизо проблемите на хотелски комплекс "Горна баня". Валери Христов, представител на "Злин сат" за България, заяви, че е очаквал подобни действия от страна на прокуратурата, защото в процеса на преговорите арендаторите "обещавали" именно такива сюрпризи на чехите. Цветанка Иванова отрече от страна на арендаторите да са отправяни заплахи - "напротив, те са идвали неведнъж в ресторанта и винаги са оставали много доволни".
Последствията.
За пълното изясняване на обстоятелствата около приватизационната сделка вероятно ще бъде извършено предварително производство. Междувременно СОАП не може да въведе във владение купувача "Злин сат", защото прокурорското постановление подлежи на задължително изпълнение. В приватизационния договор са предвидени неустойки (макар и неголеми) за невъвеждане във владение при изпълнени задължения от страна на купувача. Чехите от "Злин сат" идват тази седмица в България, за да търсят решаване на проблема. Техният представител за България - Валери Христов, заяви, че ако въпросът не се уреди на местна почва, най-вероятно ще се обърнат към международен съд. Евентуалният скандал около тази приватизационна сделка едва ли ще направи кой знае какво впечатление независимо от участието на чуждестранен инвеститор. Случаят изглежда дребен на фона на "Соди" например. Проблемът може да възникне от създаването на прецедент - прокуратурата да обяви сделката за нищожна по нецелесъобразност.
Казусът "Хотелски комплекс "Горна баня" за пореден път поставя и проблема около прозрачността на приватизационните процедури и традиционно предпочитаната форма от почти всички приватизационни органи - преговори с потенциален купувач (в интерес на истината СОАП по принцип продава основно чрез търгове и конкурси). Откритите и ясни правила на продажба чрез търг или конкурс на малки обекти и публичността на информацията за сделките няма да премахнат, но със сигурност ще минимизират скандалите и ще превърнат въпроса има ли прокуратурата право да проверява целесъобразността на сделките в излишен.
Туристическият сезон - свлачища, високи цени и слаба реклама
Олга Раева
Първите месеци на лятото тази година не донесоха много радост за туризма в България. Налице е спад в броя на туристите от основните страни - Германия и ОНД. Според неофициални данни намалението ще е с 10-14 хил. души. Надеждите са поне през най-активния за отрасъла месец - август, нещата да се пооправят.
Времето, когато се сключваха договорите с чуждите туроператори, съвпадна с политическите трусове в България и това значително влоши имиджа на страната. Допълнително проблеми създадоха и свлачищата по крайбрежието, отразени от медиите в Русия и Германия. "Не можем да скрием свлачищата. Това обаче, което се появи, показва положението като пагубно, а то не е такова", обясни Алекс Орешков, шеф на управление "Пазари и инвестиции" в Министерството на търговията и туризма. "Основната причина за очевидно слабия сезон е липсата на всякаква реклама на страната. Ние сме традиционна страна на входящ туризъм. Липсата на имидж е фатална. Досега всички правителства обявяваха туризма за един от приоритетните отрасли, но нито едно не направи нищо конкретно", каза Донка Соколова, президент на Българската асоциация на туристическите агенти. Според нея Турция годишно отделя по около 80-100 млн. долара за национална реклама. Тя е основният ни конкурент в момента. Близо е и предлага доста по-високо качество на почти същите цени като в България. "Правителството трябва да направи този разход днес. В Турция, когато започнаха атентатите на кюрди, намалиха цените и продадоха изцяло местата в хотелите си", казва Соколова.
Ниския имидж като причина за слабия туристически сезон посочи и Иван Соколов, шеф на кантора "Чартърни превози" в авиокомпания "Балкан". "Като общ имидж не сме напреднали много за разлика от съседите, които периодично си обновяват базата - хотели, транспорт", смята той. "Страшно необходимо е да се акумулират средства за национална реклама. Вече сме постигнали максималното от фирмената реклама. Чужденецът трябва да бъде нападнат с национална реклама за България", каза Орешков. Ще се рекламира не отделен хотел, а цели региони. В момента за националната реклама се разчита на 40-те служби за търговско-икономически връзки на бившите представителства на Комитета по туризъм. Проблемът е обаче, че за национална реклама не заделят средства търговци, художници и други, които се възползват от туристическия сезон.
Качеството на предлаганата услуга.
"Не напредваме като качество на предлагания продукт. Ножицата между качеството на предлаганата услуга и нейната цена продължава да се отваря. Правим ценови гимнастики, за да заинтересоваме туроператорите", казва Иван Соколов. "Високата инфлация у нас доведе до нарастване на цените и в доларово изражение при основните дейности - транспорт, основни хотелиерски услуги, хранене. Увеличаването на цените пък не е съпроводено със съответно нарастване на качеството на предлагания продукт. В същото време договорите се сключват една година по-рано в долари", каза Донка Соколова. "Ръководството на "Албена" миналата година ни принуди да подпишем договори за полупансион дори в хотели, които нямат ресторант. Задължават ни в продукта да има включена една фолклорна вечер", оплака се тя. Според Орешков туристите били съгласни на полупансион, дори на място сменяли формулата "легло+закуска" на "легло+закуска+вечеря", стига да им се даде възможност сами да избират ресторанта.
"Направихме сравнение с кошница от основни стоки и услуги в основните страни, конкуренти на България", каза Орешков. За такива в момента се смятат Турция и Тунис. "Оказа се, че цените у нас са приблизително равни и малко по-високи от цените на конкурентите. Вземат се мерки това да спре. Ще прибягваме дори до отнемане на лицензите и затваряне на заведенията на нарушителите", добави Орешков, но призна, че едва ли ще се справят с този проблем през сегашния сезон. Според Соколова проблемът идва от това, че повече от половината хотели и други обекти са дадени под аренда. "Арендаторите обаче не гледат да повишават качеството, а гледат да си върнат бързо дадените пари и повишават цените. Би трябвало да има морал", смята тя.
Немските туристи се бавят заради лятната ваканция.
Смята се, че немските туристи ще са по-малко с около 10 000 души. Като основна причина представителите на Министерството на търговията и туризма посочват факта, че от тази година децата в Германия излизат в лятна ваканция стъпаловидно. "Практически сезонът още не е почнал", твърди Орешков. "При полетите до Германия няма да изпълним предварително набелязаната си програма за 19 млн. долара приходи. До момента се движим с 5% под набелязания план за приходите именно заради закъснението на Германия", каза Иван Соколов. Увеличението обаче на приходите от полети до и от Санкт Петербург е почти двойно - от 2.5 млн. долара през 1996 г. на 5 млн. долара за 1997 г. При скандинавските страни се очаква лек спад в приходите от 6.5 млн. през 1996 г. на 5.3 млн. долара през 1997 г. Големи затруднения има на пазара във Франция и Белгия, призна Иван Соколов. Приходите от чартърните полети ще бъдат на нивото от миналата година - около 45 млн. долара. Това обаче ще бъде постигнато за сметка на удължаването на сезона и на прираста от някои нетрадиционни пазари.
При Русия особено повлия призивът да се летува в руски курорти. Очаква се спад на туристите от бившата ОНД с около 3%. "Спад в броя на руските туристи има и в Турция, и в Гърция. И то по-голям от нашия. Съответно с 8% и 11%", заяви Орешков. При руснаците има и друго - при тях тези, които си позволяваха да дойдат в България, продължиха да забогатяват и вече отидоха в Палма де Майорка, а другите остават в страната си, добави той.
Хотелите започват постепенно да се пълнят.
Много се е свила продължителността на активния туристически сезон. "Големите туроператори си позволяват 42 дена сезон в България при директни договори с хотелите на Слънчев бряг. При тях заетостта през главния сезон е 60%", твърди Донка Соколова. Тя се надява през август да има 100% запълнени хотели, но "това не е достатъчно. Сезонът може да продължава 120-160 дни при нашите условия. Приходите от туризъм биха могли да стигнат и 1 млрд. долара годишно. А тази година с доста зор можем да направим около 1/3 от това число". Първоначалните прогнози бяха за 10% увеличение на туристите. В момента обаче се очаква спад с горе-долу толкова.
"Заради високите цени много от туристите са предпочели частните квартири, особено по крайбрежието на юг от Бургас. Там и заетостта в хотелите е доста по-ниска", заяви Орешков. По данни на търговското министерство към 13 юли заетостта в Слънчев бряг е била 76%, в "Албена" - 81%, а в Златни пясъци 78%. За последната седмица заетостта в "Албена" се е увеличила с 9 пункта. Общата заетост обаче е малко под 70%. Миналата година в края на юли заетостта е била 80%. "Очаквам голям скок след 20 юли благодарение на германските туристи", твърди Орешков. Обнадеждаващо е и, че се е удължил средният престой на туристите от 7 дни през 1996 г. на 11 дни. Забелязва се и усилено купуване на почивки в последната минута в резултат на намалените цени.
Въпреки полаганите усилия проблемите с качеството и цените ще останат и догодина. "Незабавната приватизация ще реши до голяма степен тези проблеми. В момента за съжаление около 85-90% от основната леглова база е държавна собственост", каза Донка Соколова. С приватизацията и повече пари за национална реклама туризмът наистина би могъл да носи достатъчно постъпления за държавата и да се превърне в приоритетен отрасъл не само на книга.
Чуждите инвестиции надхвърлиха 1 млрд. долара
Олга Раева
Чуждите инвестиции у нас през първата половина на 1997 г. бележат рязък скок спрямо регистрираното от 1992 г. насам. Общата им сума до 30 юни е 1.098 млрд. долара. Само за периода от януари до юни са направени чужди инвестиции за 307 млн. долара - повече, отколкото през всяка една година досега.
"До края на годината тази цифра може да се удвои и чуждите инвестиции да надхвърлят 600 млн. долара", коментира Людмил Михайлов от Агенцията за чужди инвестиции. Според него обаче не се регистрират всички инвестиции и реинвестиции, особено тези в свободните безмитни зони.
Възможно е посоченото от агенцията число да не отговаря съвсем на истината. По данни на финансовото министерство към средата на юли в страната има чужди инвестиции за 599 млн. долара. В тази сума не влиза белгийската "Солвей". Финансовото министерство не отчита обаче купените от чужденци държавни ценни книжа. Те би трябвало да се регистрират от Комисията по ценните книжа, но това не става. Според статистиката на БНБ чужденци държат ДЦК за около 300 млн. долара (200 млн. в доларови ЗУНК-ове и около 100 млн. долара в обикновени левови книжа).
Най-много инвестиции обаче са регистрирани през 1996 г. - 3345 за общо 282 млн. долара. За първото полугодие на 1997 г. са регистрирани 1483 инвестиции. Лидер сред страните е Турция, на която се падат 1525 инвестиции от общо 9710 от 1992 г. насам. Ако обаче се сумират регистрираните инвестиции от страните от бившия СССР, те излизат начело с около 1600 инвестиции. След турците по брой регистрирани у нас инвестиции се нареждат гърците - 1221.
Ако обаче вземем не броя, а размера на чуждата инвестиция, начело е Германия с 232 млн. долара, следвана от Белгия - 171 млн. долара, и Холандия 92.5 млн. долара. Турция е едва 23-а с 23.9 млн. долара инвестиции, а Гърция - осма, с 51 млн. долара. "Второто място на Белгия се дължи на покупката на "Соди" - Девня, от белгийския концерн "Солвей", каза Людмил Михайлов. Заради няколко големи сделки с ненемски компании относителният дял на Германия спадна от 28% в края на 1996 г. на 21% в средата на 1997 г. Големите пари у нас до момента идват от приватизацията. Според статистиката на Агенцията за чужди инвестиции най-големият чужд инвеститор у нас засега е пак белгийската "Солвей" с обещаните 160 млн. долара. Втори е Вили Бец - 55 млн. долара, трети - Иван Зографски - 53 млн. долара. В първата шестица са само купувачи на приватизирани предприятия. Едва седми са "Шел" с 41 млн. долара, осми - "Кларина", които изграждат нови мощности - с 38 млн. лева.
Липсата на ново строителство се потвърждава и от това, че преобладаващият брой инвестиции са насочени в промишлеността - 47%, и търговията - 18%. Много слаб е интересът към селското стопанство, строителството, телекомуникациите, транспорта. "Липсват големи инфраструктурни проекти", обясни Людмил Михайлов.
Прирастът на чуждите инвестиции през първата половина на годината се дължи на повишеното доверие към държавата като цяло, а не на провеждана целенасочена политика. Подобно поведение обаче е рисковано, защото инвестициите ще се изтеглят лесно при влошаване на имиджа на България. Още повече че все още е голям делът на привлечените инвестиции в държавни ценни книжа, които както лесно идват, така и лесно си отиват.
Пет милиона лева струва отварянето на стокова борса
Пет милиона лева ще струва разрешението за отваряне на стокова борса. Организаторите на стокови тържища ще плащат по 3 млн. лв. В четвъртък Министерският съвет прие наредбата за лицензиране на стоковите борси и тържища. Разрешенията ще се издават от комисия по стоковите борси и тържищата. Разрешението за брокерска дейност ще е 100 000 лв. За прекратяването на дейността като стокова борса ще се плащат 250 000 лв., на тържище - 100 000 лв. Когато прекратяват дейността си, брокерите ще плащат 50 000 лв. Таксата за вписването на промяна на заявените обстоятелства и на нововъзникнали обстоятелства е съответно 200 000 лв. за стокова борса, 100 000 лв. за тържище и 50 000 лв. за брокер. Издаването на дубликат от разрешение струва 50 000 лв. До 6 месеца след като наредбата бъде публикувана в Държавен вестник, съществуващите борси и тържища трябва да получат разрешение за своята дейност. Според министъра на търговията и туризма Валентин Василев първите заявки могат да дойдат още в понеделник. Кандидатите да отворят борса или тържище трябва да регистрират акционерни дружества и да внесат най-малко 25 на сто от необходимия капитал. Според наредбата капиталът трябва да бъде 20 млн. лв. От кандидатите се иска да представят копие от устава на акционерното дружество, банков документ за внесения капитал и данни за неговата структура.
Лицата, които ще ръководят борсата, трябва да представят свидетелство за съдимост и декларация, че не са изпълнявали ръководни длъжности във фалирала фирма и не дължат държавни вземания.
Създаването на лицензирани борси и тържища ще прекрати нарушенията в търговията на едро, смята търговският министър. Бъдещите собственици на борси ще носят отговорност, ако се установят злоупотреби на фирмите, които участват там. Докато бъдат дадени първите лицензи, Министерството на търговията ще продължи серията от проверки по пазарите, магазините и тържищата. От 48 проверени склада са установени нарушения в 40 след проверката на борсата в Слатина. Шефът на комисията по цените Младен Младенов съобщи, че при тази проверка са съставени 5 акта и 35 констативни протокола. Сред най-честите нарушения остават укриването на обороти, липсата на фискални апарати или неизползването им, ако има такива, занижен грамаж на стоки и продукти без документи за произход и годност.
До кмета на столицата Стефан Софиянски ще бъде направено предложение да промени наредбата за пазарите на територията на Софийска община и в нея да се включи изискването на всеки пазар на видно място да се обявяват цените на борсите.
Фонд "Земеделие" ще доплаща на производителите по фючърсните договори
Да се отпуснат 5 млрд. лв. за доплащане на земеделските производители, които сключиха фючърсни договори с държавния фонд "Земеделие" за производство на пшеница от реколта 1997, гласува управителният съвет на фонда. Доплащането засяга само онези производители, при които има отрицателно отклонение между одобрената от УС на фонда доларова цена за всеки отделен транш и определената от Министерския съвет минимална изкупна цена в размер на 230 000 лева за пшеницата от новата реколта.
Доплащането е диференцирано и усреднено според курса на долара към момента на сключването на договорите. Диференцираните усреднени стойности не могат да надвишават определената от правителството минимална изкупна цена.
Доплащането ще става на три транша. По първия транш не се предвижда доплащане за договорите, сключени от 28 октомври до 21 ноември 1996 г. През този период земеделските производители са получили цена в доларово изражение между 133 и 147 долара на тон, която е по-висока от определената от кабинета. За договорите, които са сключени от 22 ноември до 30 ноември 1996 г., е определено доплащане от 54 000 тона на договориран тон. По това време сделките са сключвани при цена 35 000 лв. на тон.
По втория транш за договорите, които са подписани през периода 1 декември - 9 декември 1996 г., доплащането е също 54 000 лв. на договориран тон. За договорите, сключени от 10 декември 1996 до 4 февруари 1997 г., се предвижда доплащане от 62 000 лв. на договориран тон. Тези сделки са реализирани по цена 45 000 лв. За договорите през периода 5 - 19 февруари т.г. доплащането е по 144 500 лв. на договориран тон, тъй като те са били сключени по цена 80 000 лв. По третия транш за договорите от 20 февруари - 15 юни 1997 г. се предвижда доплащане от 85 000 лв. на договориран тон, защото сделките са сключвани при цена 120 000 лв. Производителите ще могат да получат парите си от доплащането в 14-дневен срок от предаването и отчитането на договорираните количества пшеница. Досега в страната са ожънати около 2.1 млн. декара. Получени са 693 540 тона зърно, съобщиха от Министерството на земеделието, горите и поземлената собственост.
Вторият опит за създаване на застрахователен пазар
Антоанета АЛЕКСОВА
Промените в закона за застраховането, приет окончателно от Народното събрание през миналата седмица, очевидно ще наложат прегрупирания и преструктурирания в застрахователното пространство. Как ще изглежда този пазар, дали ще има полза за потребителите на застрахователни услуги от промените тепърва предстои да се види. "Освежаването" на застрахователното законодателство, което дълго време бе обект на оживени дискусии, основно се концентрира в три насоки - повишаване на изискуемия минимален капитал на застрахователните дружества, допускане на конкуренцията на чужди компании и изхвърляне на охранителите от пазара.
В първоначалния си вариант застрахователният закон бе приет през септември миналата година, но досега практически не заработи. Не бе създадена дирекцията по застрахователен надзор, която трябваше да контролира участниците на застрахователния пазар и неговото развитие.
С обнародването на промените сега ще влезе в сила и пълна забрана рекламни материали и други индикации за сключена полица да се поставят върху застраховано движимо и недвижимо имущество. "Търговските взаимоотношения се материализират с търговски договор, а не с лепенки", коментира председателят на комисията по бюджет и финанси Йордан Цонев. Противниците на този текст защитаваха тезата, че натиск може да бъде оказван върху застрахователите, но не и върху застрахованите, които са в правото си да избират какви знаци поставят върху имуществото си.
Капиталът.
За да се гарантират в максимална степен застрахованите, с поправките в закона бяха въведени нови драстични капиталови бариери пред дружествата. С тях на практика започва периодът на сливания и упорито търсене на чужди капитали. За компании, които правят застраховки живот и злополука, ще се изисква два милиарда лева капитал. За дружества от бранша на имущественото застраховане минималният изискуем капитал е три милиарда лева и за дружества, които ще извършват презастраховане - четири милиарда лева. "Това е единствената промяна в нормативния документ, по която не стигнахме до компромисно решение", обяви Румяна Танчева от Асоциацията на българските застрахователи. Пазарът е доста свит, оплакват се застрахователи. Драстично са намалели животозастраховките, застраховките на предприятия се правят на балансова стойност на активите, която не е актуализирана от 1992 г. насам, застраховките каско са се увеличили, но пък плащанията по тях носят сериозни разходи на дружествата. Това са основните аргументи, с които застрахователите атакуваха новите високи размери на минималните капитали.
За облекчаване на затегнатия капиталов режим вносителите на поправките в закона направиха отстъпка за крайния срок, до който да бъде внесен минималният изискуем капитал. За да могат застрахователите да капитализират печалбата си в края на годината, да мобилизират собствени и чужди средства, да предприемат сливания, за да отговорят на капиталовите изисквания, срокът за внасяне на капитала се удължава до 31 март 1998 г. Те ще могат да поискат лиценз и по-рано, но само ако към момента на искането са набрали поне половината от минималните капитали за застрахователна дейност. В първоначалния вариант на поправките привеждането на дейността на застрахователите според изискванията на закона се предвиждаше да стане до края на годината. Друга отстъпка спрямо първоначалните идеи е, че исканият капитал може да не се попълва изцяло в парични средства, а само половината от него. Това сравнително ще облекчи дружествата, които се оплакваха, че ще се наложи да развалят портфейлите си от ценни книжа и да продават имоти, за да постигнат изискването капиталът да е в кеш. Той трябва да бъде внесен в БНБ в момента на подаване на заявление за издаване на застрахователен лиценз. Недоразумение буди обаче отпадането на текста, според който блокираният в БНБ капитал се освобождава след двумесечния срок, в който дирекцията трябва да се произнесе по искането за лицензиране. Най-вероятно ще се наложи точно този пропуск да бъде коригиран, защото смисълът на изискванията за минимални капитали както за банките, така и за застрахователните дружества по принцип не е те да стоят блокирани до живот, а да се докаже, че дружествата разполагат с тях, започвайки дейността си.
Акционерите в застрахователно дружество и/или холдинг самостоятелно или чрез свързани лица не могат да притежават повече от 5 на сто от капитала освен с изрично разрешение на Националния съвет по застраховането. Това на практика е доста по-мека постановка от досегашната, която изрично забраняваше присъствието на крупни акционери в застрахователните дружества. Заявителите на акции над 1 на сто от капитала на дружествата са задължени да удостоверяват произхода на парите за закупуване на акциите, както и да представят данни за финансовото си състояние. "За акционерите, на които ще им бъде разрешено да придобиват повече от 5 на сто от акциите на даден застраховател, трябва да бъде въведена много строга процедура за проверка на данните", апелира Венцеслав Димитров от ОНС, който и беше основният идеолог на "разпръснатата собственост" при приемането на закона в края на миналата година.
Чуждите застрахователи.
След като поправките в закона най-вероятно ще бъдат пълноценно използвани за прочистване от застрахователни дружества "с охранителен характер", а в същото време вдигат искания капитал, за лиценз на застрахователния пазар ще останат да се борят не повече от 10-15 големи дружества. Радикална промяна обаче е, че напълно отпаднаха ограниченията чужди застрахователи да навлязат на българския пазар с участия в наши дружества или със свои клонове. Клоновете на чуждите компании ще бъдат поставени на същия разрешителен режим, както и българските. В досегашния вариант на Закона за застраховането се предвиждаше петгодишен забранителен период за навлизане на чужди капитали. Целта на забраната беше да се даде възможност в това време българските застрахователи да стъпят на крака и да станат конкуренти. На фона на общата икономическа и политическа нерационалност обаче тази протекционистична концепция се оказа доста безсмислена. Все повече се застъпва мнението, че навлизането на чужди капитали в застрахователния бизнес е единственият възможен фактор за бързо съживяване на пазара. Налагането на истински правила на играта пък е най-бързият начин за прочистване от полуборци-полузастрахователи и прогонване на нездравото отношение към клиентите на застрахователните дружества.
Допускането на чуждите капитали най-вероятно ще инспирира и приватизацията на двете застрахователни дружества - ДЗИ и Булстрад. Освен разнопосочни декларации, че това ще стане до края на годината, обаче засега по-конкретна подготовка за приватизации няма. Единственото твърдо засега е, че до няколко месеца ДЗИ ще бъде преструктуриран и регистриран по Търговския закон, за което вече има решение на Министерския съвет.
Надзорът ще се осъществява от Национален съвет по застраховането и дирекция за застрахователен надзор. Дирекцията ще има по-скоро технически функции по проверка на подадените заявления за разрешителни за застрахователна дейност, сливания, разделяния, прехвърляне на портфейли между застрахователи. Окончателни решения ще взема Националният съвет по застраховане, създаден към Министерския съвет, като отказът му да издава лицензи ще бъде необжалваем. В него ще влизат министрите на финансите, правосъдието, вътрешните работи, труда и социалната политика, директорът на дирекцията за застрахователен надзор, представител на Асоциацията на българските застрахователи, както и хабилитиран преподавател от Стопанската академия в Свищов. "Застраховането е дейност, която трябва да бъде под засилен контрол на държавата, което наложи създаването на двата органа за надзор", отхвърли упреците за припокриване на дейности от двете звена Йордан Цонев. Самият факт, че шефското място на дирекцията за застрахователен надзор остана вакантно дълго време, би могъл да послужи като подкрепа на този режим. Очевидно е, че лицензирането на застрахователите не може да се отлага повече.
С промените в закона се задължават всички застрахователни дружества да създават фонд "Превантивни мероприятия", в който ще отчисляват 2 на сто от печалбата си преди облагане. Застрахователите по "Каско" предвиждат в разходната част на фонда до 30 на сто от отчислените суми в него да се насочват към МВР за издирване на открадната автомобили, както и предприемане на засилен превантивен контрол.
Накратко
Акционерите на Булбанк избраха зам. финансовия министър Пламен Орешарски за член на борда на банката на мястото на Светослав Гаврийски, който пък зае поста управител на централната банка.
Миналия вторник се проведе първото заседание на Съвета за валутна политика, членове на който са управителят на БНБ Светослав Гаврийски, подуправителите Мартин Заимов и Валентин Цветанов, финансовият министър Муравей Радев и заместникът му Пламен Орешарски, вицепремиерът Александър Божков и шефът на Булбанк Чавдар Кънчев. Решенията на съвета няма да са официални и окончателни, целта му по-скоро е да се координира политиката между правителството и БНБ, обясни г-н Гаврийски след заседанието. Той допълни, че подобрената макроикономическа обстановка позволява към края на годината България да поиска актуализация на кредитния си рейтинг, а в началото на следващата при по-сериозна стабилизация за пръв път да емитира еврооблигации. Съветът принципно ще разглежда и проблемите на банковата приватизация и управлението на външния дълг.
БНБ отново обяви понижение на основния лихвен процент, който от 6.96% спада на 6.12% проста годишна лихва. Промяната влиза в сила от понеделник, 21 юли.
Международната одиторска фирма Deloitte&Touche приключи одита на централната банка за 1996 г. Документите официално бяха подписани и предадени миналата седмица. Фирмата проверява БНБ за втора поредна година, като според главния ревизор на централната банка Кольо Парамов проведеният публичен търг преди година ще важи за три години, както предвижда новият Закон за БНБ.
Софийски градски съд обяви в несъстоятелност Банка за земеделски кредит, чиито активи са с 11.6 млрд. лева по-малко от задълженията. БЗК, която е собственост на БНБ, дължи на централната банка 8 млрд. лева и 5 млн. долара. През седмицата приключи и делото за обявяване на Балканбанк в несъстоятелност. Решението ще бъде обявено след две седмици.
Асоциацията на търговските банки (ATБ) изключи девет от членовете си, които така и не успяха да попълнят членския си внос за тази година. Между напускащите браншовата организация са затворените банки Стопанска, "Елит", МБИР, Бизнесбанка, Балканбанк, Агробизнесбанк, Капиталбанк, БЗК. Заради неплащане на вноската БУБ също напуска АТБ.
Световната банка забави със седмица парите от МВФ
Олга Раева
Сравнително неочаквано миналата седмица Световната банка реши да покаже мускули и натисна МВФ да отложи със седмица отпускането 100-те млн. СПТ от втория транш от стенд-бай споразумението с България. Причината - липсата на напредък по някои елементи от преговорите по заема ФЕСАЛ. Оказа се, че проблемите не са толкова сериозни или пък дори и да не изпълним условията, фондът пак ще отпусне втория транш. След като дълго време беше пренебрегвана и не получаваше достатъчно информация, банката сякаш поиска да даде урок на българското правителство.
На управителя на централната банка Светослав Гаврийски се падна честта да обясни, че бордът на директорите на МВФ няма да разгледа втория транш за България на 16 юли, както беше обявено по-рано. "В момента България няма нужда от финансиране и ще обсъдим дали веднага да вземем парите", каза шефът на БНБ във вторник. Ден по-рано финансовият министър Муравей Радев беше заявил, че няма проблеми и вторият транш ще бъде даден на 16 юли.
Първият преглед на програмата за България беше в предварителния дневен ред на заседанието на борда на директорите на Международния валутен фонд на 16 юли. Това обаче беше предварителна дата. Няколко часа след изявлението на министър Радев от МВФ изпратиха съобщение, че България не е включена в окончателния дневен ред. "Поискани са няколко дни отсрочка, тъй като Световната банка изисква някои документи", каза Гаврийски. "Очаква се само потвърждение от СБ, за да влезе прегледът в борда на директорите на МВФ", добави той. Едно от условията, които трябва да се изпълнят преди първия преглед, е да се постигне значителен напредък по заема ФЕСАЛ. Според осведомени източници е имало неясноти по приватизацията на 5-6 предприятия от списъка за ликвидация. Световната банка поискала да види временните удостоверения за прехвърлянето на собствеността. Тя имала някои съмнения по процедурата на замяна на дълг срещу собственост, изискала юридически доказателства за сключените сделки. Всичко това вече е изчистено и документите са представени на банката, каза източник от правителството.
Вторият проблем беше схемата за оздравяване на "Биохим". Световната банка поиска схемата да влезе в действие. В четвъртък правителството утвърди оздравяването на банката, като й предостави държавни ценни книжа за 22 млн. долара. От друга страна, МВФ изчакваше и решението на борда на директорите на Европейската банка за възстановяване и развитие за покупката на дял от Обединена българска банка.
Третият и най-сериозен проблем беше изискването на Световната банка да се предоставят разчети за необходимите средства за субсидиране на топлофикационните дружества. "Трябва да знаем могат ли тези пари да бъдат осигурени", казал представителят на банката в България Алберто Мусалем. Оказва се обаче, че никой не може да каже колко точно ще са необходими, за да се покрие разликата между цената и разходите на топлофикационните дружества. Съществуват два варианта да се дадат субсидии - от общинските бюджети, които още не са одобрени, или чрез прихващания по триъгълни схеми. "Представихме разчетите на Комитета по енергетика на хората от Световната банка. Дадохме им и софтуера с методиката, по която финансовото министерство изчислява субсидиите", каза правителствен източник.
На среща при премиера Иван Костов представителите на МВФ и Световната банка били уверени, че са отстранени и другите проблеми. Шефовете на централната банка заявили, че са приети промените в наредбите за капиталовата адекватност и за класифициране на кредитите. Оставало само да се променят текстовете за ликвидността на банките.
Бордът на директорите на МВФ ще гледа прегледа на програмата за България на заседанието си в сряда, 23 юли, беше съобщено миналия петък. Смята се, че този път няма да има никакви проблеми. Още повече че вече е насрочена датата, на която съветът на директорите на Световната банка ще разглежда отпускането на 100 млн. долара по заема ФЕСАЛ за България. Заседанието ще се състои в края на август.
БНБ преструктурира резерва си
Балансът на "Емисионно" управление към третата седмица на валутния борд показва промяна в структурата на валутния резерв на БНБ. Чуждестранните ценни книги, по-голямата част от които бяха деноминирани в щатски долари, са намалели с 30 процента за сметка на увеличението на наличните парични средства на БНБ. Управителят на централната банка Светослав Гаврийски потвърди, че промяната е в резултат от продажба на книжа във връзка с изискването на Закона за БНБ резервите да са преимуществено в германски марки. Транзакциите са извършвани по миналата седмица, когато марката започна стремително да поевтинява спрямо долара на международните пазари. Възможно е БНБ да е продължила продажбите на доларови книжа и през последните дни, когато покупката на германски марки стана още по-изгодна. Проблемът остава за правителството - поради предимно доларовите задължения към външни кредитори, които стават относително все по-големи.
Нарастването на наличните парични средства в чуждестранна валута по баланса на "Емисионно" освен на обръщането на резерва се дължи и на покупки на марки от населението и банките. От въвеждането на борда до 11 юли БНБ е купила около 240 млн. марки от финансовите институции, като останалата част от увеличението на перото "налични" се дължи на купуваните на гишетата марки от населението. Те обаче се покриват с нарастване на левовите банкноти и монети в обращение. От 1 до 11 юли то е почти 20%. Част от получените от БНБ левове, изглежда, ще се върнат като депозити в банковата система, тъй като през втората седмица на юли за пръв път от много време се наблюдава реално нарастване (макар и малко) на левовите депозити в банките. Те от своя страна трябва да поддържат минимални резерви по разплащателните си сметки в БНБ като процент от привлечените депозити. Не това обаче е причината за огромното набъбване на банковите сметки в БНБ. Представители на централната банка обясниха, че то се дължи на свръхрезервите, с които финансовите институции остават, не успявайки да пласират навреме и изгодно свободните си левови ресурси.
ДСК може да поиска анулиране на сделките си с Кредитна банка
Галя ТОДОРОВА
Кредитна банка, изглежда, ще трябва да посрещне вълна от изпитания. Трудно е да се каже дали натрупалите се искания за теглене на средства съвпадат с подетата от правителството "борба срещу икономическата престъпност", или просто за банката на "Мулти" идват разделни времена. След като Световната банка успя да прехвърли средствата си по водния заем от Кредитна в БНБ не без затруднения, а подобни намерения декларират други големи депозитори на банката, истинското предизвикателство, изглежда, ще бъде уреждането на отношенията й с иначе дългогодишния й партньор - Държавна спестовна каса. Новото ръководство в касата, изглежда, не страда от пристрастията на доскорошната председателка Бистра Димитрова и няма да е изненадващо, ако в най-скоро време да си поиска обратно финансовите инжекции, отпускани на Кредитна банка по нейно време. "Банката е в много добро финансово състояние и това най-вероятно ще покаже и ревизията на "Банков надзор", заяви изпълнителният директор Веселин Благоев. Той обаче се въздържа да коментира как Кредитна ще посрещне евентуалното обявяване на договорите с ДСК за нищожни, което би означавало, че частната институция ще трябва да върне на спестовна каса около 30 млн. валутни облигации по ЗУНК (около 20 млн. долара по пазарни цени). "Ще мислим, ако по този въпрос има развитие, но докато един договор се изпълнява, няма основания да бъде анулиран", каза той.
Цесията и доверителното управление на ЗУНК-ове.
Кореспонденцията между държавните ведомства от последната седмица все пак подсказва, че е напълно възможно в най-скоро време ДСК да поиска отмяна на една от най-спорните сделки между Бистра Димитрова и Кредитна банка. Това е прехвърлянето към ДСК на вземането на "Мулти" от "Кремиковци" по прословутата цесия с Булгаргаз. Първоначалният цесионен договор, с който вземанията на Булгаргаз от "Кремиковци" и "Химко" се прехвърляха на групировката, след дълги съдебни дела беше обявен за нищожен. Това според някои тълкувания поставя под въпрос и договорите за новация по същото вземане, подписани с "Кремиковци" по-късно, и прехвърлянето на вземането към ДСК. Срещу него Кредитна банка получи валутни ЗУНК-облигации за 16 млн. долара. В момента ръководството на "Кремиковци" отказва да изпълнява повече плащания по прословутата цесия и загубата на ДСК от сделката започва да става все по-осезаема. От Кредитна банка обаче обясниха, че има две решения на арбитражния съд по въпроса за вземанията от "Кремиковци" и те би трябвало да имат сила на съдебни решения. Евентуалното повдигане на въпроса от страна на ДСК отново вероятно ще е свързано с нови протяжни дела между двете институции.
Не по-малко оплетени са и договорите, с които ДСК предоставя за "доверително управление" валутни ЗУНК-ове с номинал 19 млн. долара. Одиторите на Държавна спестовна каса BDO Binder доста подробно описват в доклада си за 1996 г. дългата история на тези споразумения. Данните показват, че ДСК е подписала два договора за доверително управление в края на юли и началото на септември миналата година, съответно за 9 млн. и за 10 млн. долара. И двата договора първоначално са били за срок от по шест месеца, но по-късно удължени до края на 1998 г.
