Младен Влашки: Ще си замрази членството!
Мерджанов: Със съжаление отбелязвам факта, че въпросният господин не присъства. Г-н Денев беше известен на българската политическа общественост като главен редактор на политическия орган на СДС - в. "Демокрация". Освен това в публичното пространство той е познат със своите силно ангажирани политически коментари. И ако уволнението на г-н Вълков не е политическо, то назначението на г-н Денев е 100% такова.
Надявам се, че благодарение на професионалния си опит и не на последно място на специализацията си в Щатите на тема "Манипулация на общественото мнение" БТА вероятно ще намери достойния си началник, за да може действително да се отговори на "изискванията на новото време". (След още няколко кратки словесни двубоя комисията взима решение да подкрепи кандидатурата на Панайот Денев.)
За медийните пазари, конкуренцията и специалистите по антимонополно право
Решението на Комисията за защита на конкуренцията по случая "ВАЦ" предизвика широк отзвук преди всичко във всекидневниците, които се чувстват пряко засегнати от появата на ВАЦ и провежданата от него политика на медийния пазар. Но наред с коментарите на решението, много от които бяха твърде едностранчиви и недостатъчно обективни, се появиха и различни публикации, в които се оспорва и подлага на съмнение от методическа гледна точка извършената от комисията значителна по обем работа, свързана с определяне на релевантния пазар, пазарните дялове и ценовата политика на всекидневниците, контролирани от ВАЦ. Твърде характерно в това отношение е интервюто с Иван Стоянов, поместено в бр. 25 от 23 - 29 юни на в."Капитал". В това интервю се съдържат редица неверни твърдения, които въвеждат в заблуждение незапознатия със спецификата на конкурентната политика читател, особено като се има предвид, че те се поднасят от юрист, афиширан като специалист по антимонополно право.
Известно е, че един от основните въпроси, свързан с оценката на пазарното поведение на стопанските субекти, е определянето на релевантния пазар, в който те действат. Веднага искам да подчертая, че решаването на този въпрос не се регламентира в никой от съществуващите антимонополни закони. Това е по същество сложен въпрос от методически характер, който винаги се решава конкретно за всеки отделен случай. По този повод има редица публикации, както и методически материали, разработени от антимонополните органи в различните страни (такива материали са разработени и в КЗК), но отново подчертавам, че определянето на релевантния пазар не може да се формализира, като се сведе до един или два твърдо установени критерия. Релевантният пазар има два основни компонента - продуктов и географски. Съгласно чл.3 от ЗЗК при определяне на монополно положение географският пазар се приема в национални рамки. За определяне на продуктовия пазар в случая с всекидневниците бяха подробно разгледани характеристиките и на всички останали средства за масово осведомяване като седмични издания, списания, радио, телевизия и други както по отношение на информационното им съдържание, така и по отношение на възможностите, които те предоставят на рекламодателите относно читателската аудитория, обема и начина на възприемане на публикуваната в тях информация. Именно на основата на тези изследвания КЗК реши да включи в националния пазар само централно издаваните всекидневници с общ информационен характер. Те могат да се считат за взаимозаменяеми по отношение на основните насоки на съдържанието им за най-широк кръг читатели и се разпространяват на цялата територия на страната.
Подобни съображения, на основата на които всекидневниците се обособяват като самостоятелен продуктов пазар, са приети отдавна в практиката на eвропейските и американските антимонополни органи. Някои от тези съображения бяха подробно изложени и коментирани от представителя на Американската федерална търговска комисия на проведеното през 1995 г. в Будапеща съвещание на антимонополните органи от страните на Централна и Източна Европа.
Освен включените в продуктовия пазар 10 централни всекидневника в различни градове на страната се издават и голям брой регионални всекидневници (32 с общ тираж 235 хиляди бр.) с подобна типова характеристика. Те обаче се разпространяват практически само в границите на отделни региони, всеки от които обхваща от 3 до 8% от територията и населението на страната, поради което не бяха включени в релевантния пазар. Въпреки това комисията разгледа състоянието и на отделните регионални пазари, като констатира, че на всички от тях контролираните от ВАЦ всекидневници имат монополно положение и пазарният им дял варира от 38 до 72%.
Следващият основен въпрос след определяне на релевантния пазар е определянето на пазарните дялове на участниците в него. По този въпрос също бяха публикувани редица неточни и неверни твърдения, свързани с приетия от КЗК показател - тиража на всекидневниците. Комисията разгледа и възможностите за използване на алтернативни показатели като например прихода от продажбите или информационния обем на вестника като произведение от тиража и обема на един брой. Отчетено беше, че тези показатели в конкретните условия дават твърде близки резултати по отношение на пазарните дялове, а и нямат никакви явно изразени методически преимущества в сравнение с тиража. Комисията прие, че тиражът е значително по-представителен показател за пазарните позиции на вестника, тъй като дава най-добра представа за неговата читателска аудитория, а оттам и за възможностите и приходите му от реклама. (Не трябва да се забравя, че освен на читателския, всеки вестник е участник и на рекламния пазар.)
Твърдението на г-н Стоянов в цитираното по-горе интервю, че "всички съвременни законодателства предпочитат да работят с един универсален показател - годишния оборот" е вярно само по отношение на предприятията, предоставящи стоки или услуги. Напротив, в много от европейските закони, предвиждащи ограничения в концентрацията на пазара по отношение на печатните издания, основен показател е именно техният тираж. Като пример мога да посоча Закона за лоялна търговия на Великобритания, който забранява сливания на печатни издания, ако общият им тираж надхвърля 500 хиляди броя (чл.58). Аналогични ограничения има в законодателствата на Франция (да не се надвишава 30% от общия тираж, издаван на територията на страната - закон No 86 - 896 от 1.10.1986 г.), на Италия (да не се надвишава 20% от тиража - закон No 416 от 5.08.1981 г., и др.).
Редица неправилни интерпретации получи и решението на комисията относно ценовата политика на ВАЦ. В много публикации се твърди, че КЗК не е успяла да събере необходимата информация, че не е успяла да отговори на въпроса за злоупотреба с монополното положение или че целенасочено е избягнала да вземе конкретно решение по този въпрос. Искам да подчертая, че комисията разполагаше с необходимата информация, но счете, че тази информация, като се има предвид изключителната динамика на общата икономическа обстановка в страната през този период, не дава достатъчно основание за категорични изводи относно наличие на трайни тенденции за изкуствено поддържане на ниски цени.
КЗК не възприе и нееднократно изявените претенции от представителите от различни медии за определяне на задължителни минимални цени на вестниците, контролирани от ВАЦ. Комисията счете, че това по същество означава възстановяване на административния подход в ценообразуването, характерен за централизираната планова икономика, и не съответства на провежданата от правителството политика на пълно либерализиране на цените на всички видове стоки и услуги. Решението на КЗК за предявяване на иск за обявяване недействителността на договора за създаване на "Труд - Издателство" ООД най-пълно съответства на целите на Закона за защита на конкуренцията и на функциите на комисията да бъде гарант за свободата на предприемчивостта и свободното образуване на цените. Именно липсата на монополизъм и съществуването на ефективна конкуренция между равнопоставени стопански субекти са факторите, които ще доведат до установяване на реални пазарни цени, съответстващи както на производствените разходи, така и на читателското търсене на отделните всекидневници.
Парламентът подхвана медийния закон
Миналата седмица парламентарната комисия по културата и медиите започна обсъждането на законопроектите, касаещи електронните медии. В деловодството на Народното събрание в момента има внесени две предложения за промяна в сега действащия закон за радио и телевизия - едното на бившия шеф на банка "Славяни" Георги Агафонов, изработено от един от авторите на "Гордостта на Клара", юриста Георги Саракинов. Вариант за изменение на същия закон внесоха и депутати от левицата. Предложението всъщност касае само начина на съставяне на Националния съвет за радио и телевизия (НСРТ). Според законопроекта всяка парламентарна група ще предлага по един човек за член на съвета. Право на една кандидатура ще имат и президентът, правителството и Висшият съдебен съвет. В мотивите към проектозакона се казва, че той е съобразен с "днешните политически реалности и във възможната юридическа степен се стреми да гарантира реалната независимост на управляващия орган на двете най-мощни електронни медии". Мотивите завършват със загадъчното изречение "Но всичко зависи от това дали ще бъдеш слуга на словото, или словото ще бъде гласът на свободата".
Пред парламентарната комисия по културата и медиите беше представен и 35-страничният законопроект на форум "Свободно слово". Представителите не сдружението уточниха, че той не е изработен от форума, а само по негова инициатива и под неговата егида. Журналистите от "Свободно слово", дошли в комисията, обясниха, че всъщност проектозаконът още не е завършен. Окончателният му вариант предстои да бъде приет тази седмица. Обществениците изтъкнаха няколко предимства на техния проект - процедурата за формиране на Националния съвет за радио и телевизия и начина на финансиране на БНТ и БНР. Като плюс в закона беше посочена и главата "Нови технологии" - в нея влизат сателитните и дигитални телевизии и Интернет. "Никой досега не е правил такова нещо. В нито една страна от Централна и Източна Европа няма такава глава", не без гордост обясни Виктория Стойчева от "Свободно слово". "Там влизат неща, които, общо взето, не са регулирани никъде в Европа, но нека това не ви смущава", успокои депутатите тя. Според нея повод за притеснение няма, защото законът на практика не упражнява контрол върху "новите технологии". "Законът не касае Интернет, а дейността на радио- и телевизионните оператори в компютърната мрежа", допълни Петко Георгиев от форума. Идеята на закона е, че дейността им се регулира навсякъде, където те излъчват.
Мнението на шефа на комисията Стоян Райчевски е, че е необходим изцяло нов закон за радиото и телевизията. "Неговата вътрешна структура е нарушена и промените ще бъдат като кърпежи по стара сграда", обоснова се метафорично той. "Защо заради ел. инсталацията и проблеми с покрива да рушим цялата сграда", отвърна му в същата символика Георги Агафонов.
Спор на заседанието предизвика въпросът кога ще бъде приет или ремонтиран медийният закон. Депутатите от БСП поискаха управляващите да се ангажират с конкретен срок за това. Председателят на комисията Стоян Райчевски обясни, че срокът е до края на годината. "Мога да се хвана на бас, че това няма да се случи", заяви депутатът от БСП Иво Атанасов и се обърна към Сашо Стоянов: "Сашо, ако приемете закона до края на тази година, ще ти платя почивка за двама на Охридското езеро. " Топката беше успокоена от Стоян Райчевски. "Има си решения, има си програми, тези програми се обсъждат, ако трябва - се актуализират, и така нататъка", обясни той.
Битката за налагане на стандарти в Интернет
През миналата година разходите на американските технологични компании за телевизионно рекламно време се оценяват на 492 милиона долара. Това е доста по-малко от 5-те милиарда долара, които американските автомобилни компании наливат всяка година в касите на телевизионните станции, но е ръст от 23 процента спрямо предходната година и почти двойно повече от 208-те милиона долара, изразходвани със същата цел две години по-рано. Причината е проста, компании като "Майкрософт", "Нетскейп" (Netscape) и "Америка онлайн" (America Online - AOL), искат да са сигурни, че присъствието им в Интернет ще расте, а техните браузъри (програма за търсене и комуникация в глобалната мрежа) ще имат все по-голям дял на пазара.
Компании като Sun Microsystems и Lycos Inc. през миналата година проведоха първите си телевизионни рекламни кампании и причината за това е същата - разрастването на глобалната мрежа и заявено желание за вземане на дял от този пазар. Бариерите за влизане и използване на мрежата са незначителни, а доставчиците на Интернет-услуги скоро ще направят излишни факса и телефона. Интернет-компании като "Майкрософт" и "Нетскейп" в момента бързат да превърнат продуктите си в стандарт, защото съзнават, че иначе ще принадлежат на историята на Интернет. Разликите между браузърите Netscape Communicator и Internet Explorer на "Майкрософт" не са толкова големи, но над 50 процента от потребителите ползват продукта на "Нетскейп", докато едва 20-25 процента се доверяват на "Майкрософт" - Бил Гейтс просто е бил принуден да се раздели с 61 милиона долара за телевизионна реклама през 1996 г. Стратегията на "Майкрософт" да поглъща конкурентите си в случая не работи, "Нетскейп" са твърде големи, за да бъдат погълнати. Освен това признатото мнение на специалистите е, че засега продуктите на "Нетскейп", предназначени за Интернет, са по-добри. "Майкрософт" печели с това, че интегрира Internet Explorer в операционната си система Windows, т.е. крайният клиент си купува едновременно операционна система и браузър. От друга страна, "Нетскейп" са по-близо до създаването на стандарт за браузър, въпреки че е малко вероятно това да се случи скоро. Какъвто и да е изходът от битката между двата технологични гиганта, рекламните агенции ще са доволни.
НАКРАТКО
Panasonic пусна на пазара новия плосък монитор PanaFlat PF-17. Предимство на този монитор е, че се избягва изкривяването на образите, което частично съществуваше в предшестващите модели.
Конфигурацията на новия монитор позволява да се използва пълноценно практически цялата зрителна площ с диагонал 15.7 инча. Кинескопът, създаден от Matsushita, има разделителна способност от 1600 на 1280 пиксела. Цената на PanaFlat е 999 долара.
Compaq Computer Corp. все повече разширява дела си в пазара на работни станции. Само от октомври месец насам компанията, която създаде името си с производството на настолни и преносими компютри, е продала над 35 хиляди работни станции и вече е лидер на британския пазар. Compaq очаква да увеличи участието си на този пазар с новите си модели. Станциите 6000 и 8000 са комплектовани с микропроцесори на Intel. Workstation 6000 ще се продава с един или два 266 мегахерцови процесора Pentium II, а моделът 8000 ще има четири процесора Pentium Pro. Цената на новите модели на Compaq ще бъде около 7000 долара, което е с около 1000 долара по-малко от цените на конкурентните машини.
Новият мастиленоструен принтер на Hewlett-Packard DeskJ et 400L е предназначен за клиенти с по-нисък доход и струва само 150 долара. Така в момента Hewlett-Packard изпреварва Canon и Epson, които са основните конкуренти при производството на мастиленоструйни принтери. Докато цените на лазерните принтери са все още високи, по-евтините модели са предпочитани от потребители, които не държат на високото качество на изображението. 400L е модификация на модела DeskJet 400 и работи със скорост 3 копия в минута.
За да подобри гъвкавостта на операционната система за Windows NT Server, Microsoft създаде софтуерния пакет Site Surver 2.0. Предназначението на продукта е да подобри управлението на уебсайт чрез Windows NT Server 4.0 и Internet Information Server 3.0. Site Surver 2.0 сe предлага и в разширена версия с приложението Microsoft Commerce Server, което е предназначено за електронна търговия в мрежата и поддържа разплащателната система Microsoft.
Excite и Amazon.com съобщиха, че са сключили споразумение за съвместна дейност в Интернет. Чрез каналите на Excite за търсене в мрежата, Amazon.com ще осъществява продажби на книги. Освен това Amazon.com ще продава книги и чрез уебсайта на Yahoo (www.yahoo.com), като по този начин многократно ще увеличи продажбите си в Интернет.
Добри перспективи за развитието на Windows NT
От множеството мрежови операционни системи, функциониращи в момента, най-добри перспективи за развитие има Windows NT. Борба за надмощие на пазара освен Windows NT водят и продуктите OS/2 на IBM, NetWare на Novell, както и различните UNIX - платформи.
За доброто бъдеще на Windows NT показателно е изследването, направено от компанията Forrester Research. Въпреки че до момента продажбите на UNIX са три пъти по-големи от тези на NT, очакванията са, че само след три години това съотношение ще бъде променено, като тогава продажбите на NT ще бъдат два пъти по-големи. Освен това се очаква през 2000 г. приходите от продажби на NT да бъдат 20.2 млрд. долара, докато продажбите на UNIX ще са за около 16 млрд. долара.
Още по-голяма заплаха представлява NT за NetWare и OS/2. Прогнозите сочат, че през следващата година продажбите на NetWare ще намалеят с около осемдесет процента, докато най-вероятно производството на OS/2 ще бъде прекратено. Така през 2000 г. NT ще владее 65 процента от пазара на мрежови операционни системи срещу 25 за UNIX и 10 за всички останали.
Увеличава се трафикът на факссъобщения по Интернет
Динамично развиващата се американска телекомуникационна групировка Worldcom International предизвика раздвижване на оценявания на 25 млрд. долара международен пазар за трансфер на факссигнали със съобщението, че ще намали тарифите за пренос чрез мрежата на Интернет.
Услугата ще бъде достъпна за клиенти от следващия месец първоначално в бизнесцентрове като Лондон и Ню Йорк и ще съкрати наполовина факс-разходите на международните компании. В момента цената на факс по стандартна телефонна връзка от Ню Йорк до Лондон е около 30 цента за страница. След широкото навлизане на тази услуга в Интернет разходите могат да бъдат намалени до 6 цента.
Новата услуга ще се осъществява от дъщерната компания на Worldcom, UUNet Tehnologies, като факсовете ще се изпращат не само от персоналните компютри на потребителите, но и от стандартни факсапарати. Факссигналът от факсапаратите ще бъде конвертиран за предаване по Интернет.
Намалението на цените ще стимулира трафика и ще окаже натиск върху телекомуникационните оператори да намалят цените. Факстрафикът по мрежата на Интернет получава по-широко разпространение в сравнение с телефонните разговори. Системата е относително бавна и несигурна за осъществяване на добро качество на телефонната връзка, но предлага най-добри условия за предаване на факсдокументи. Освен WorldCom скоро и MCI Communications ще предложи същата услуга. Освен че е оператор на разговори на далечни разстояния, MCI притежава и голяма част от гръбнака на Интернет в САЩ (backbonе) и по този начин ще подобри конкурентоспособността си.
Компанията Live Picture разработи софтуер за панорамни фотоизображения
Програмата Photo Vista на компанията Live Picture Inc. (www.livepicture.com) подобрява възможностите за създаване на панорамни компютърни фотоизображения. Софтуерната програма дава възможност за обработка на изображения, състоящи се от 9 до 16 кадъра, като тези снимки може да са сканирани на персоналния компютър или направени с дигитална камера.
Специален оперативен алгоритъм премахва застъпващите се краища между отделните фотографии и деформира изображението, като по този начин подобрява панорамния ефект. Също така програмата има възможност за настройка на яркостта, промяна на ъгъла на изображението и някои други корекции на дефекти, направени при снимането. Получените дигитални изображения могат да бъдат използвани при създаването на уебсайтове. Допълнение към Photo Vista e продуктът Real Space Viewer, който дава възможности за движение из панорамното изображение с помощта на хоризонтални и вертикални скролбарове.
Photo Vista не е първата софтуерна програма за създаване на реални пространствени изображения с помощта на персонален компютър. Още през 1990 г. вицепрезидентът на Live Picture Ерик Ченг, който тогава работи за Apple Computer Inc., разработва програмата Quick Time, но тя има по-малки пространствени възможности от новия продукт. Цената на Photo Vista ще бъде 99 долара, като ще се предлага и в комплект с дигитална камера.
Сто години каруца в блатото
Георги Мишев
От читанките знаем това име - Андрешко. Сиромахът, жив дявол, който набута в блатото каруцата със съдия-изпълнителя, за да спаси житцето на своя съселянин. Елинпелиновски разказ, изпят на един дъх, с неповторима атмосфера, майсторски диалог, хумор и пълна победа на доброто над злото.
По-късно ще се замислим, че има нещо съмнително в тая победа, че да оставиш човек в блатото, макар и само за една нощ, не е голям героизъм, нито пък е чак толкова смешно. При това пострадавшият пътува по служба, не по лична работа, той е пратеник на закона, представител на държавната власт. Като се замисли човек, кого набутва всъщност Андрешко в блатото? Излиза, че набутва реда, законността, цялото онова голямо нещо, нарисувано от въображението ни, което нарича държава.
"Един народ е способен да създаде държава, ако е силно въображението му", ще каже философът Ортега-и-Гасет.
Разказът "Андрешко" е написан през 1903 г., минава кажи-речи век, сменили са се много поколения и подробности от пейзажа, но не се иска голямо въображение, за да си представим къде е отишла за този век държавата на българите.
Още е там. Където е остави Андрешко.
Бирническата държава.
В двете десетилетия след Освобождението думата бирник почти не се среща в произведенията на нашите писатели. Чиновниците на новата държава са хора работливи, всеотдайни, постъпили са на служби не заради платата, а да помогнат на общото дело. Петко Каравелов например, министър на финансите, в края на седмицата вземал трена и тръгвал из страната да събира вземанията и да прави ревизии. Нямало е спорове в парламента или по страниците на печата по кой път да върви България - на изток или на запад, пътят е бил ясен: към модерната пазарна държава, трасиран от модерната и днес Търновска конституция. И започва най-бурното развитие на страната в най-новата й история - тези две-три десетилетия, в които се появяват банките, строят се железници и пътища, занаятчийските работилници се разрастват във фабрики, ориенталският облик на градовете ни започва да се променя под влияние на европейската архитектура.
За съжаление възрожденската държава е траяла кратко, безкористният, неподкупен служител постепенно се превръща в чиновник, надушил "келепира", "на работата лекото, на баницата мекото"; той вече трупа богатства, "трупа лой". Настъпва времето на Алековия герой, на Вазовите службогонци, на сладкодумните гости на държавната трапеза. На Мирчовите "тъмни герои" и дори за мерака на оня чичо Денчо на Михалаки Георгиев, прадядо на днешните финансови гиганти, които смятат, че изкуството е само едно размахване на пръчица пред оркестъра... И тъй, държавният апарат расте и набъбва, за неговата издръжка е нужен бюджет; бюджетът се събира от данъците, данъците се събират от бирниците. Бирникът излиза на сцената на живота, за да влезе в устата на населението, в неговите страхове, клетви и ругатни. За да привлече вниманието и на литературата. "Бирникът дошъл! " е заглавие на разказ от вече споменатия реалист Михалаки Георгиев. Напомня гоголевското "При нас иде ревизор", но по тревожност и скрита заплаха звучи много по-внушително за ухото на българина в онова време.
Конфликта платец - ищец го е имало винаги, разбира се. Фолклорът е пълен с приказки за чорбаджии, които смъкват по две кожи от сиромасите, за Хитър Петър, който успява винаги да надиграе своите кредитори; през турско пък десятъкът е бил върхът на икономическия произвол над раята. (В наши дни, казват, Ирландската република била единствената държава, която събирала от населението си само по 10 на сто данък и регистрирала най-високи постъпления в бюджета!)
Елин Пелин не крие, че е на страната на данъкоплатеца. В целия разказ той нарича съдията-изпълнител (приемаме го условно за бирник) "дебелият господин с тлъстото лице", гласът му е "дрезгав", накрая го кара да "реве безумно". Навлича му "грамаден", "вълчи кожух", макар че вълчата кожа е неподходяща за подобна шуба и едва ли някъде някой си е ушил нещо подобно. Целта е да се внуши на читателя, че човекът на закона е настръхнал и жесток като вълк, че имаме работа не с човек, а със звяр.
Двете страни на уравнението вече са налице - от едната е беззащитното агне, срещу него - кръвожадният хищник. Трябва слабият да победи, да надхитри и изиграе по-силния.
При нас винаги побеждава или силният, или слабият. Никога истината или справедливостта. И това е нашенски принос във философията. От памтивека до днес.
Седи законът насред блатото, реве безумно, но "тъмнината не му отговаря". В тъмнината се чуват доволни хихикания: хак му е, тъй му се пада, къде е тръгнал на... Андрешко и андрешковци са доволни. Злото е победено. Макар и временно. Защото каква победа е наистина, утре ще пратят друг бирник или двама по-свирепи, може да пристигне цял взвод стражари, та ще разплаче майките на цялото село! Няма значение, българинът се радва на всяка победа. За него Андрешко не е литературен герой, а рицар, извършил подвиг в "една жестока драма на всекидневни класови стълкновения между народ и насилници, народ и държава" - както пише акад. Зарев в своята многотомна "Панорама..."
Андрешко срещу закона. Народът срещу държавата. Това е конфликтът на цял един век. На двайсетия век. Макар че, сериозно погледнат, какъв конфликт е това? Държавата не е ли само сбор от осем милиона андрешковци?
Или и за тази елементарна истина се изисква някакво супервъображение?
Тоталитарната мащеха.
След бирническата държава идва "народната", "народната демокрация", държавата на "победилия социализъм", на "реалния социализъм" и прочие скудоумни построения, съчинявани по конгресите на управляващата компартия. Половин век продължава играта на думи, до днешните "демократичен социализъм", "демократична левица, "евролевица" и пр. Същността обаче си оставаше същата - от едната страна е Андрешко, от другата - държавата. Конфликтът между тях се затвърдяваше, хихикането бе преминало в ненавист, пукнатината се превръщаше в пропаст. След символични войни, партизански тероризъм, полицейски час, реквизиции и черна борса, държавната каруца не помръдваше от блатото.
За кратко време Андрешко се нави да я изтегли: стана бригадир в Хаинбоаз и Перник - Волуяк, руши скали, пробива тунели, безплатно и с трудов ентусиазъм се захвана да строи живота нов. Той забрави какво бе научил през първите десетилетия на века, какво е кредитна кооперация, да речем, акция, лихвен процент или дивидент; под името кооперация разбираше само текезесе. Светът някъде се развиваше трескаво, сменяше технологии, внедряваше кибернетика в производството, годишно променяше по едно-две поколения компютри, вдигаше границите, въвеждаше общи пазари, единни валути, изграждаше отворени граждански общества. В земята на Андрешко кипеше социалистическо съревнование под ръководството още на първото поколение партийни другари от отряда "Чавдар". Тоталитарната държава, дошла в името на народа и за благото на народа, всъщност се грижеше най-вече за доведените си деца, номенклатурата, за явните и тайни силови чиновници, активните борци и разклоненията подире им, наричани за кратко правоимащите.
Андрешко беше от правонямащите. Той нямаше своя земя, нямаше градско жителство, задграничен червен паспорт, достъп в Кореком или правото да следва дипломация и външна търговия.
Нямаше нищо, но от него се искаше всичко. Искаше се да обича Съветския съюз и страните с народна демокрация. Както и да мрази света на капитала, да се бори против попълзновенията на империалистите отвъд океана; да се бори за мир. За целта трябваше да поддържа скъпо платена армия, да изгражда военнопромишлен комплекс, да създава тежко машиностроене, атомни централи и рафинерии, сложна електроника. Светът търсеше от него прочутото грозде "Болгар", виното "Гъмза", станимашка малага, гюлово масло от Розовата долина, каракачански кашкавал, плодовете и зеленчуците, зрели под българско слънце. Андрешко вдигаше ръце: Няма! И за мене няма, и за децата няма!.. Както вървеше, един ден нямаше да има и за внуците и правнуците му. Един ден - тоест днешният.
В замяна на голямото нямане Андрешко произведе родни калашници, изнесе ги в Алжир, ЮАР и Близкия изток; фалшифицира уиски "Дивата коза" и американски цигари "Филип Морис", та ментетата излизаха по-сполучливи от оригиналите.
Само не можа да произведе картофи, зеле и лук, наложи се да ги внася от Полша и ГДР. Може би щеше да получи ментета и в тази област, ако не беше паднала Берлинската стена и не дойде десети ноември.
Досадната държава.
Което си е право, преди десети държавата бе опротивяла и на самите нейни управници. Малка земя на ветровит кръстопът, шансовете й да стане велика не бяха кой знае колко големи. Опитаха се по някое време да я прикачат към по-голяма композиция на големия брат, да я направят шестнайсета република - не се получи от първия път, отложи се за по-нататък. Не помогнаха и юлските пленуми, декемврийските програми, гришафилиповските икономически системи. Каруцата затъваше. Тогава решиха да я вадят на части, с помощта на указ 56. Всеки грабваше по някой чарк, отмъкваше го зад граница, правеше там смесено дружество, джойнт венчъри, ако не грешим. А начело заставаше сигурен човек, човек на Държавна сигурност, за да сме по-ясни. Десети ноември идеше от самата историческа необходимост да се оформят книжата по прехвърлянето на имота от държавни в приватни ръце. (Приватно: прихващам, прихфатам, държа здраво, не пускам; Радка Приватка (фолк.); гепвам, "само да те гепна" (естр.); от същия корен: фатално. "Сякаш че фащам някого за гушата! " (Бай Ганьо) - суперднешен тълковен речник.)
Къде е нашият жив дявол след десети ноември и в последвалите седем години? Седи на брега ошашавен, хвърля камъчета в урната (в смисъл гласове), а напоследък, обхванат от досада, не хвърля. (На последните избори 40 процента от гласоподавателите не отидоха да гласуват.)
Андрешко вече трудно вярва. На думи, на стих и лозунг, на банкери и застрахователи, на борд и послеборд. Париците му изгоряха в държавни и първи частни банки, осигуровките му отидоха на кино, дори родното му кино отиде завинаги на прожекцията от шест до пет. Нещо в неговата здрава селска логика се срути, прословутата му балканска пресметливост се изроди в посттоталитарна олигофрения. Как стана така, че при сто процента държавна собственост бе въведена свободната пазарна система и неколкократно либерализиране на цените, пита се той. Кой остави монополистите от НЕК да продават киловат ток на чужденци по 2.8 цента, а на българските граждани по 4.2 цента? Кой вдигна данъка върху печалбата до 74 процента, та съсипа едва появилата се средна класа, основата на гражданското общество и бъдещата либерална държава? Най-сетне няма ли кой да види този огромен непроизводителен държавен апарат, разпрострял се по области, окръзи, общини, кметства и новозамислени околии; тази огромна армия от чиновници с вълчи апетит за пари, собственост, скъпи държавни коли, секретарки, шофьори и самостоятелни къщички към имота за дежурния бодигард? И ще има ли край това разточителство за сметка на данъкоплатеца, изразено в коктейли и приеми, молебени, водосвети и зари, както и невероятното разхищение на хартия за банкноти, брошури, факсове, бюлетини, плакати, билбордове, та чак до последните билети на софийския градски транспорт, които са почти двойно по-големи от предишните, без да има защо... Седи Андрешко на брега, затъпяващ от бездействие, вече започва да мисли, че е безсмислено да се вадят остатъците на каруцата. Каруци много по света, грабвай паспорта и тръгвай, накъдето ти видят очите - Канада, ЮАР, Флорида. По-разтропаните отдавна заминаха, къщи накупиха, помощи изпращат до бедните си сънародници. До Флорида дори да отида, мечтаеше техният партиен бард; послушаха го, отидоха, хвърлят шапка и пеят за облачето бяло.
Ще тръгне и Андрешко, къде ще иде, но засега проявява консерватизъм. И без това го обвиняват, че е нихилист, че в кръвта му текат богомилски разрушителни гени срещу държавността, че няма държавническо мислене, не уважава държавата си, не я обича.
"А тя мен", пита той. Но тъмнината не му отговаря.
Тъмнината, в смисъл на либералната държава, която трябва да подаде най-сетне своя светлинен сигнал в дълбочината на тунела.
Спилбърг - стратегията на успеха
Виолета ПЕТРОВА
Продължението на "Джурасик парк" - "Изгубеният свят", още не е достигнало рейтинга на първия филм, но вече се класира в десетката на най-гледаните филми през миналата седмица в САЩ. Така името на милионера Стивън Спилбърг отново заседна в киноколоните на световната преса, а поредната филмова приказка отново се оказа магически капан за милиони зрители.
Идеолог на състоятелната средна класа го нарече критиката през 80-те години, когато режисьорът вече беше наредил пет от филмите си сред първите двайсет в световната класация на най-касовите филми на всички времена. Успехът му е невероятен и не е постигнат от никого преди или след него в историята на Холивуд. Спилбърг стана олицетворение на американската мечта - на 20-годишна възраст спечелва с половинчасов филм седемгодишен режисьорски договор с телевизионния отдел на "Юнивърсъл", а днес вече е най-големият магнат сред филмовите режисьори.
Американската критика го признава за мегазвездата на Холивуд, но същевременно го обвинява, че инфантилизира филмовото зрелище. Спилбърг също не пропуска да нападне индустрията заради насилието и секса, с които тя развращава публиката. През годините филмите му бяха номинирани за оскари в различните категории, но едва "Списъкът на Шиндлер" му донесе пълен комплект от престижните награди, включително и упорито отказваната му статуетка за режисьорско майсторство.
Как всъщност филмовите фантазии на Спилбърг успяват да окупират желанията и въображението на толкова различни хора? Защо нашата високо технологична епоха така жадно поглъща приключенията на приказните герои? Защо рационалният, логичният, прагматично мислещ човек от края на XX в. с удоволствие се отдава на наивните, инфантилни филмови зрелища, еднакво съблазнителни за малките и възрастните зрители? Коя е тази зона на чувственост, която режисьорът безпогрешно активизира и по този начин продава десетки милиони билети за филмите си - в цял свят, в продължение на повече от 20 години?
Ако Фройд е прав, че страховете от детството определят цялото ни поведение като възрастни, тогава филмите на Спилбърг са превъзходен психоаналитичен сеанс; ако древните останки в психиката на всички хора съществуват, както твърди аналитичният психолог Юнг, тогава режисьорът е изкусен тълкувател на нашите общи митологични архитипове; ако киното е игра с техниката и с човешките фантазии, тогава Спилбърг е най-големият играч в стогодишната филмова история.
Стратегията на Спилбърг, от първия му филм "Дуел" (1971) до последния, "Джурасик парк"-2, е съвършено проста - той разказва съвсем елементарни истории, експлоатира присъщите всекиму чувства, с помощта на всевъзможни трикове, технически и специални ефекти, компютърни технологии. Магичната привлекателност на приказния сюжет се корени в неговата общовалидност, древна форма и изначална природна мъдрост. Висшите технологии от края на XX в. са знак на превъзходството, на голямата победа на цивилизацията над природата.
Спилбърг интуитивно свързва приказното минало и технологичното бъдеще в общо филмово тяло; различните епохи от историята на света заживяват във филмите му така, както живеят във всеки от нас. Реалистичните свирепи динозаври от юрската ера станаха възможни благодарение на съвременните компютърни технологии. Зрителите, които знаят това, изпитват удоволствие от играта и възможностите на техниката; зрителите, които нямат понятие как стават триковете в киното, тръпнат от "праисторически" ужас - и едните и другите са щастливи, защото в продължение на два часа владеят територии, които са недостижими във всекидневието.
Приказките ни връщат към земния корен, към вечната ни принадлежност към природата и Космоса; във висшите технологии сме проектирали мечтата си да се откъснем от този корен, да укротим примитива, да овладеем природата, да станем всемогъщи. А всемогъществото - или поне вярата в него, е атрибут колкото на приказния герой, толкова и на компютърния гений от края на XX в. В тази точка Спилбърг затваря кръга на асоциациите и... отваря вратата на съмнението.
В подтекста на "Джурасик парк" се прокрадва мъчителен въпрос - наистина ли сме на прав път. Дали висшите технологии не са част от поредния самоубийствен проект на човешката цивилизация.
"Първият филм беше за неуспеха на технологиите в битката с природата", казва режисьорът в интервю за сп. "Премиер". "Вторият е за липсата на самоограничение в човешката дейност". Опиянението от всемогъществото на техниката е пронизано от неясно предчувствие, че може да не стигнем до приказния край, т.е. в щастливите селения на вечното блаженство. Идеята за райския финал на цивилизационния сюжет започва да изчезва отвъд хоризонта и очевидно не се изчерпва с технологичното съвършенство. Спилбърг се фокусира върху невралгичната точка на страха, който мъчи през цялото време и приказния герой, и детето, което слуша приказката, и стареца, който я чете - че може да налетим в устата на звяра, вместо да се окажем в рая на всемогъществото. Страхът от ужасния край и надеждата да го избегнем - в това се състои чувствената рамка на безхитростната философия в неговата филмова митология.
В известен смисъл самият живот на Спилбърг е приказка, в която вярва не само той, но и всички останали. Магнатът и детето в него живеят общ живот и взаимно се захранват с творчески и комерчески идеи. Днес той е съсобственик на "Дрийм уорк", най-новата и най-мащабно замислената филмова студия в Холивуд. Тя бе основана преди повече от година и засега акумулира творчески идеи, оборудва свръхмодерни снимачни павилиони, създава суперекипи за компютърни ефекти и купува срещу високи заплати най-добрите в Холивуд - сценаристи, режисьори, оператори, майстори на специални ефекти. Плановете на студията са многопосочни: игрално и телевизионно кино, анимация, видео, музика.
Останалите холивудски магнати имат всички основания за сериозни опасения - конкуренцията на Спилбърг и мащабите на неговите начинания нямат аналог в досегашната практика на филмовата индустрия. Мегазвездата излетя високо във филмовата йоносфера и засега е недостижим. Благодарение на приказките.
"Пежо 406 купе" - най-евтиното "Ферари" за всички времена... Французите този път надминаха себе си Александър Хранов
През последните две години големите полуспортни купета с две врати триумфално се завърнаха на автомобилната сцена. Летаргичният сън наистина беше дълъг след бляскавия успех през петдесетте и шейсетте години. Причините, както почти навсякъде, и тук трябва да се търсят в успешното икономическо развитие на европейския континент. Защото освен изкушението да караш подчертано красив, спортен, но не дотам функционален автомобил, се иска и добре напълнена банкова сметка... След повече от четиридесетгодишно партньорство между "Пежо" и гениалния автодизайнер Пининфарина бе създаден автомобил, който веднага бе обявен от пресата и специалистите за "най-красивата френска кола до този ден."
Наистина "Пежо 406 купе" може да бъде сравнен с перфектното тяло на топманекенките от модните подиуми на френската столица. Маниаците на автомобилния дизайн намират прилики със силуета на Ягуар XJ. Твърдят, че задната част наподобява легендарното "Ферари 456". Освен красиво новото "Купе" на "Пежо" е изключително луксозно, сигурно и мощно. Особено когато под могъщия преден капак пулсира сърцето на най-модерния двигател, създаден в лабораториите на "Пежо" в парижкия квартал Дефанс. Той е шестцилиндров, с обем от 3000 куб.см, 24 клапана, мощност от 194 конски сили (140 киловата) при 5500 оборота в минута. Гигантският въртящ момент от 267 нютон/метъра при 4000 оборота на двигателя гарантира не само фантастичното ускорение от 7.9 сек от 0 до 100 км/ч, но и изключителна еластичност, дори при най-високата предавка на скоростната кутия. Въпреки че за модерното автомобилостроене активната и пасивната сигурност вече са думи от вчерашния ден, не трябва да се забравят и такива технически екстри като спирачките "Брембо", взети назаем от Формула 1, страничните въздушни възглавници, окачването с електронен контрол, чистачките със сензор за дъжд, променливото според скоростта сервоуправление на волана, антиблокиращата и антиприплъзващата система на колелата.
Новото "Пежо 406 купе" ще бъде силният коз на френската фирма за тази година. Целта е да бъде надмината печалбата от 1.1 милиарда долара за 1996. Единственият проблем е във времето - за новото "Пежо 406 купе" се чака между девет месеца и една година... Парфюмите унисекс са хитът на 90-те години
Създаването на нова категория в парфюмерийната индустрия е огромен маркетингов риск. Нови парфюми се появяват почти всеки ден, но всички те се съобразяват с установените норми - предназначени са или само за мъже, или само за жени. Даже когато парфюмите са с еднакви имена, между тях винаги има разлика. Намерението на американските производители на парфюми, които нямат кой знае какви традиции в тази област, да рискуват и да поставят под въпрос тези установените норми се приема като арогантна маркетингова атака.
За американците проучването на пазара е като библия. Риск се поема само тогава, когато той е сведен до минимум след редица пазарни изследвания, които потвърждават или отхвърлят дадена теория. Точно тези проучвания на американския и световните пазари показват, че в началото на 90-те години на пазара на аромати се е появила голяма маркетингова ниша.
С нарастването на гей-обществата в цял свят и с превръщането им в значителен пазарен фактор се появи нужда от парфюми със специфичен аромат и външен вид, които да задоволят разбиранията на тези хора. Подобни парфюми не трябва да бъдат определяни като парфюми за мъже или за жени, те трябва да могат да се носят от всеки.
Така се раждат унисекс-парфюмите, които предизвикват революция в една едновременно разкрепостена и консервативна индустрия. Първият парфюм, който се осмелява да предизвика консервативните разбирания на производителите на аромати, е cK one на Калвин Клайн.
Той атакува световните пазари в края на 1994 г. и има невероятен успех. Попада точно в целта и гей-обществата, зажаднели за внимание и признание, веднага откликват положително на неговата премиера. Най-хубавото обаче е, че той е обявен за унисекс-парфюм, като по този начин нито изключва, нито се противопоставя на мъжките или дамските парфюми. cK one е един нов и модерен парфюм, който с характерния си аромат позволява да бъде носен и от двата пола, както и от всички останали. Той характеризира 90-те години. Опаковката му го отличава от всички създадени до този момент парфюми.
Невероятният пазарен успех на този първи по рода си парфюм продължава и до днес, като от създаването му досега само на американския пазар са се появили около 60 негови имитации. Веднага след премиерата си cK one постига продажби, почти тройно по-големи от който и да е друг парфюм, стъпил за първи път на пазара. Поради тази причина cK one се превръща в един от петте най-продавани парфюма в целия свят.
Ценовата политика на унисекс-парфюмите също има за цел да привлече максимален брой купувачи. Уповавайки се на по-лекия си аромат и характерния, но непретенциозен вид, унисекс- парфюмите се представят на пазара на средни цени или на цени под средните нива. Повечето унисекс-аромати са представени във вид на тоалетни води и само някои от по-известните имена на модни централи са включили в колекциите си и парфюми с унисекс-аромат. Например 100 мл от cK one се продават на цена 30-35 долара в сравнение с дамските парфюми, които в 100 мл опаковка обикновено се продават между 50 и 60 долара (и двете цени са за о де тоалет).
Успехът на cK one принуди много модни централи да го последват, като също представят на пазара свои версии на унисекс-аромати.
Bulgari - представят през 1995 г. своя Eau de Bulgari на цена по-висока от тази на конкуренцията, защото Eau de Bulgari е една от малкото серии, в която е включен и парфюм.
Paco Rabanne - Paco се появява на пазара в също толкова характерна хромова опаковка и за разлика от другите унисекс-аромати на пазара се представя само от 100 мл о де тоалет. Идеята на маркетинговата му кампания е "да се убеди по-младото поколение, че закупуването на парфюм е също толкова лесно, колкото купуването на компактдиск".
Salvador Dali - Dalimix успява да съчетае най-характерните детайли от опаковката на останалите парфюми на Salvador Dali с типичните за унисекс-парфюмите бели и сребристи цветове. Dalimix е представен на пазара от о де тоалет от 100 и 50 мл, както и миниатюрна бутилка от 8 мл, дезодоранти спрей и стик.
В семейството на унисекс-парфюмите влизат и Gieffeffe на Gianfranco Ferre, XXX-Large на Etienne Aigner, Solo Soprani на Satitine, Extase Body Talk на Wella и един от най-новите и най-успешните - Best of Chevignion на Bogart.
"За Жан-Жак Русо и други глупости"
Отново закачливо-тъжният автор на "До Чикаго и назад сто години по-късно" смесва в неподражаемия си стил философски размисли със случки и разкази, които е чул (а може и не) в селската кръчма, в киноцентъра или от Ст. Балан. И този път изпитаната писателска рецепта на Георги Данаилов е успешна.
В основата на стоте страници на книгата е есето му "Дали възраждането на науките и изкуствата е допринесло за пречистване на нравите". То беше наградено от академията в Дижон, която организира международен конкурс по същата тема, която преди 250 години е била развита от френския философ. Заслужава си да бъде цитирана финалната мисъл на Данаилов: "Аз се съмнявам, че човечеството е зряло за нова система на възпитание, за нова цивилизация, която да потисне насилието и да го отхвърли като предизвикано от агресивността и оправдано от мисълта поведение. Съмнявам се, че сме в състояние в скоро време да създадем условия, при които настървението ще си кротува. (...) Вероятността за просветление е малка, но всички усилия на мислещите хора трябва да бъдат насочени към нея."
Трудно е да се каже дали редовете, получили престижния френски приз, или контекстът на "Пътят София - Самоков" ще бъдат по-интересни за читателя, но със сигурност малката книжка, която е далеч от размаха на "До Чикаго... " е много повече от забавно ваканционно четиво.
"12, които рисуват хубаво"
Така се нарича новата изява на галерия "Аве". "В последния момент дойде още един художник, с когото не можех да се свържа, и така участниците в изложбата станаха 13. Събрах точно тези художници, защото съм впечатлена от тяхната искреност", каза на откриването Станислава Петкова. Александър Райков, Лика Янко, Никола Манев, Илиян Лалев, Кольо Карамфилов са една част от избраните от "Аве" творци, чрез които може да се види моментната снимка на съвременното ни изобразително изкуство.
Професионални крадци гастролират по българските кина
Румен Соколов
Темата за професионалните крадци е много широко застъпена в киното още от раждането му преди 100 години. Първият, който добива широка популярност от големия екран, е Арсен Люпен - крадецът джентълмен. След това много негови колеги спечелват любовта и ненавистта на зрителите. Крадците биват всякакви - добри, лоши, безскрупулни, благородни. Последните (засега), които българските зрители могат да видят, са Лутър Уитни от "Абсолютна власт" и Саймън Темплър-Светеца от едноименния филм.
Лутър Уитни е застаряващ съвършен крадец, действащ винаги сам. Той е решил да се откаже, когато направи големия удар на живота си, който е подготвял много дълго. Непредвидени обстоятелства обаче променят плановете му и в крайна сметка той става добрият крадец. В този филм Клинт Истууд прави поредната си силна роля като Лутър Уитни. Неговият герой е силен човек, за когото справедливостта е най-важното нещо на света. Той не може да приеме, че човек може да не поеме отговорност за това, което е извършил, независимо от общественото положение, което заема. Това е 40-ят филм, в който Клинт Истууд изпълнява главна роля, и 21-ят, в който е режисьор. Въпреки че той е в киното от 1955 г., първите си номинации за "Оскар" печели едва през 1992 г. за "Непростимо". За същия филм той взима наградата като режисьор, а Джийн Хекман получи наградата за поддържаща роля. В "Абсолютна власт" Хекман отново е противник на Истууд, а останалите роли се изпълняват от Ед Харис, Джуди Дейвис, Лаура Лини и Скот Глен.
Вторият професионален крадец е по-различен. Той владее всички технически новости и ги използва в своята дейност. Саймън Темплър - Светеца работи по поръчка, получава задача и я изпълнява, за което получава съответното заплащане. Неговият параметър на действие е целият свят - от САЩ до Русия. Той е способен да се справи с руската мафия, но не и с притегателната сила на младата физичка д-р Ема Ръсел. Светеца все пак има една прилика с героя на Истууд, защото също е решил да се откаже, но не след голям удар (защото неговите всички са големи), а след като заработи 50 милиона долара. Ролята на Светеца се изпълнява от Вал Килмър, който според критиката се доближавал до чара на първия изпълнител на тази роля - Роджър Муур в периода 1962 - 1968 г. Изпълнението му обаче е далеч от това в "Доорс", където пресътвори Джим Морисън. Негова партньорка в "Светеца" е Елизабет Шу, чиято кариера тръгна нагоре, след като бе номинирана за "Оскар" в "Да напуснеш Лас Вегас". Босът от руската мафия се изпълнява от сръбския актьор Раде Шербеджия, а негов син във филма е младият руски актьор Валери Николаев. Режисьор на филма е Филип Нойс, познат от "Сливър" и "Патриотични игри".
"Роб Рой"
FilmNet, 16 юли, сряда, 23 ч. Реж. Майкъл Кейтън-Джоунс ("Скандал").
В гл. роли: Лиъм Нийсън ("Списъкът на Шиндлер"), Джесика Ланг ("Сини небеса"), Тим Рот ("Четири стаи").
Роб Рой е шотландски бунтовник от клана Макгрегър, дръзнал да предизвика англичаните, несъгласен с техните методи на управление. Той също е и техният Робин Худ. Поредната екранизация по прочутия роман на Уолтър Скот може да се запомни със силното изпълнение на Лиъм Нийсън. Останалите изпълнители също допринасят с играта си за доброто пресъздаване на историята.
Девесил - любимата подправка на рибарите
Девесилът е подправка, която има конкретно приложение - за ястията с риба. Пакетирана, тя представлява натрошени, сушени листа, подобни на джоджена или босилека. Почитателите на подправката, която е известна също и с турското си наименование селим, я поставят както в чорбите, така и в другите ястия с риба. Приложението на девесила може да бъде разширено - например да се употребява вместо джоджен в стария фасул. Невисоката цена на пакетче девесил - около 100 лева, се обяснява с това, че той расте в България. На някои места дори го сеят като декоративен храст - той е средно висок храст с остри листа.
Стоичков си назначи пресаташе
Футболната суперзвезда Христо Стоичков си назначи пресаташе. Дълго време футболистът на испанския "Барселона" се сърдеше, че медиите го забъркват в скандали и перифразират неправилно думите му. Затова избра един от колегията и му даде право да говори от негово име.
Сега вече няма да може човек просто да се обади по телефона на Стоичков и да го помоли да отговори на няколко въпроса, съжаляват пробивни репортери. Футболистът неизменно и любезно щял да препраща журналистите към пресаташето си.
Доскоро Стоичков хвърляше дори вината за конфликта си с националния треньор Христо Бонев върху медиите. Той твърдеше, че на няколко пъти негови думи са били предавани неправилно и дори тенденциозно в пресата.
Тежкият избор на Ицо падна върху наш колега от Пловдив - града, където е роден и самият играч. Пресаташе на най-голямото име в историята на българския футбол стана Диян Никифоров от всекидневника "Пловдивски новини". От първия ден той захвана с жар работата си. Взе специално изявление на Стоичков при заминаването му от България за Испания. После поиска от осмицата на "Барселона" и коментар за жребия на българските отбори и на неговия тим.
Впрочем Ицо се зарече, че и другото лято ще почива на Шведския хотел във Варна. Основните причини, твърдят запознати, са две. Едната са ястията, с които готвачът Нейчо Нейчев го гощава с лично внимание. Другата е специалната лечебна кал, която карат в рехабилитационния център на грандхотела. Стоичков открил, че калните бани в "Шведа" действат изключително добре на вече хронифицираните болежки по краката му - там, където противниковите защитници го ритат без жал.
Преди да замине за Барселона, Ицо не пропусна да похвали още един хотел - софийския "Амбасадор", където също отседнал за една нощ.
Най-куриозното нещо от заминаването на Стоичков беше неговият багаж. Той се появи на летището със сакове, в които сложи българска домашна лютеница - най-вкусната на света, както и компактдискове и видеокасети - най-евтините на света.
Диалектика
Миналата седмица клуб "Ялта" беше посетен от известни личности, които проявяват предпочитания към музиката на тийнейжърите. Журналистът ИВО ИНДЖЕВ, който обикновено ходи сам, този път си беше избрал маса на горния етаж. Оттам той наблюдаваше танца на млада красива брюнетка. Тази седмица най-бурно се изяви архитектът на замъка "Хранков" ЯВОР ВУЛОВ, който се разгорещи от ритмите, захвърли сакото и връзката и танцува рейв сам на дансига. Миналата седмица през "Ялта" минаха и спортният деятел ИВАН СЛАВКОВ и компания. За радост на феновете клубът "Ялта" се разширява. Още 60 места ще предлага новооткритата тераса на входа на заведението, която беше построена за рекордно късо време.
СОНЯ АЛЕКСИЕВА беше избрана за председател на "Българското дружество за връзки с обществеността" на годишно събрание във Факултета по журналистика миналата седмица. Постът е с мандат от една година. За 1996/97 дружеството се ръководеше от социолога Тодор Петев, бивш декан на факултета. По случай новата длъжност г-жа Алексиева, която е изпълнителен директор на "Пени" ООД, почерпи своите колеги.
ПЕТРИНЕЛ ГОЧЕВ направи миналата седмица първата си самостоятелна изложба керамика. В столичната галерия "Натали" бяха дошли много театрали и журналисти за откриването, което прерасна в артистичен купон на открито. Още в първия ден повечето от керамичните скулптури бяха откупени, казаха от галерията. Петринел Гочев е известен повече като художник и режисьор. Той има повече от 10 изложби, а през ноември миналата година дебютира като режисьор в Драматичния театър в Сливен в спектакъла "За хората и свраките", драматизация по Йордан Радичков. Сегашната изложба включва около 30 предмета - шишета, чинии, скулптури малка пластика и една композиция - "Люлка", която беше номинирана на Общата изложба за приложно изкуство на Съюза на българските художници.
Премиерата на новия хит на Клинт Устууд, филмът "Абсолютна власт", в НДК беше посетена от ДИМИТЪР ИВАНОВ, шеф на консорциум "Европа", бивш кандидат-депутат от БСП и бивш вицепрезидент на Мултигруп. Той беше придружаван от ексшефката на фонд "13 века България" СВЕТЛАНА ШАРЕНКОВА, известна като близък съратник на бившия шеф от ДС. Двамата си партнират и в наскоро създадения Българо-руски информационен пул.
Елегантен дамски силует в черно смути депутатите в петък. Това беше БЕТИНА ЖОТЕВА, която водеше оживени разговори в кулоарите на парламента. Бившата тв-звезда не спира да се труди за изграждането на имиджа на БББ и на своя кум Жорж Ганчев дори в летните жеги.
Кратка словесна схватка прекъсна редовната пресконференция на ОНС. В отсъствието на топобединителя Ахмед Доган депутатите от ОНС ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ и ДИМИТЪР ЛУДЖЕВ не можаха да постигнат съгласие кой пръв "да обясни по въпроса за "Мулти". Докато двамата се препираха кой да вземе думата, се намеси говорителят Александър Каракачанов, но успокои духовете за кратко.
КРЪСТЬО ЛАФАЗАНОВ и "Подуене блус бенд" ще обиколят големите български градове с внушителен камион, в който са представени най-новите фототехнологии на световния лидер в областта "Кодак". Возилото лаборатория е кръстено "Шоу на колела" по името на филм на Уили Нелсън. Демонстрацията ще предлага на любопитните към магията на фотографията специални игри с награди.
ВАЦ даде първия си светски купон
След като вече година ВАЦ присъства в нашата страна чрез най-тиражните вестници "Труд" и "24 часа", вестникарската група даде в ресторанта на "Замъка Хранков" прием за политици, бизнесмени и журналисти миналия петък. Поводът беше хуманитарната акция за социално слаби, на които ВАЦ помогна през зимата. За кухни на БЧК са били дадени 100 000 марки, а 1400 млади студентски семейства са получили бебешка храна. Парите са били събрани и чрез дарения в Германия. В традиционната си коледна акция трите вестника на ВАЦ в Тюрингия са имали голяма акция за събиране на пари за нуждаещите се в България.
Светското събитие беше посетено от главните редактори на "Пари", "Труд", "Стандарт". От страна на правителството обаче нямаше присъствие. От пресгрупата имаше само няколко журналисти. Шефът на комисията по култура Стоян Райчевски беше уважил германската група. От политиците изпъкна Жорж Ганчев, който беше дошъл с приятелката си Шуши, облечена с тоалет в наситен розов цвят. Към края на вечерта пристигна и Александър Томов, придружаван от елегантна дама. За настроението на гостите се погрижиха джазбенд от Хамбург и певицата Стефка Оникян.
Фъстъци и "Раховец" вместо виенска кифла и каничка кафе
Ива Рудникова
Студентският град може да мине за SOS-селище, защото се нуждае от спешна помощ. Въпреки че настаняването някъде върху 3924-те декара е детската мечта на много провинциални умници, впоследствие доста от тях се разочароват от "рая на купоните", който се оказва битов ад. Територията на бъдещите висшисти започва "на колела" - още с качването в автобус 94. В определени моменти двуцифрената столична буслиния напомня или университетска аула, или междуселски "Чавдар". Ако пътува към "Орлов мост" в разгара на семестъра, 94 гъмжи от академични пререкания, уточняване на програми и преподаватели, ВУЗ-овски фолклор и пресмятане в кафета на почивките между лекциите. В другия случай - обикновено в края на уикенда или на семестъра, носещият се към Зимния дворец автобус освен пасажерите вози още кашони, кошници и сакове с калорично съдържание. После почти навсякъде из Студентския град роднинската грижа може да бъде видяна по первазите на прозорците, материализирана в щайги и буркани. Притежателите на студентски книжки опресняват менюто изключително с хляб и кисело мляко от разхвърляните в градчето магазини. В миниграда има всичко (като в "Лего") - поликлиника, полицейско управление, тотопункт, кафенета, дискотеки, дори чейнджбюро. Най-много, разбира се, са блоковете, в които са заселени студентите. Бъдещето на нацията живее между олющени стени, стърчащи кабели и счупени прозорци. В някои бани няма душове, а мивките са върху тухли четворки.
Освен че е мръсно и неприятно, в коридорите на високите сгради може да бъде и любопитно, ако имаш време да четеш надписите по стените. Очевидно това е любима форма на общуване между уж попорасналите клиенти на висшите училища, защото цокълът в повечето от общежитията е толкова плътно изписан и изрисуван, че слизането пеша от 3-ия до 1-ия етаж може да отнеме време, достатъчно за придвижване до Националната художествена галерия. Графитите могат да бъдат разделени на: такива с националистическа ориентация (предимно в блокове, където живеят чуждоезични студенти) - "Македония е наша", на вдъхновени от регионална гордост - "Бургас uber alles", на футболни - "Миньор" Перник", и на музикални - "Металика", Doors, Кичка Бодурова, Queen". Доста флумастри са отишли за стенно уточняване на добросъседските отношения или за масово осведомяване за това как са попълнени свободните валенции около най-добрите екземпляри на входа ("Пацо е с Руми"). Изобилстват и графичните напъни на студентството да възстанови класики от лексиконите ("Всички гъби се ядат, някои само веднъж"). Освен с проблясъците, цитатите от Шекспир, Хитлер, "Щурците" и нелошите рисунки коридорите са украсени и с немалко безумия - например "Ох, как искам да съм пеперуда и да умра" (освен ако не е дело на нежна душа, която следва японска филология и е преговаряла лекцията за хайку). Най-много обаче са пастелните конкуренти на многоимпулсните телефонни услуги.
Обикновени телефони в стаите няма, но във всяко помещение има звънец, който портиерът задейства отдолу, когато търсят някого отвън по жицата. Тогава всички обитатели на дадената стая се завтичат вкупом към гишето, защото не се знае точно "за кого бие камбаната". Към спорадичните телекомуникационни шумове се прибавя и почти денонощното озвучаване от безброй различни касетофони и радиоапарати, настроени на всевъзможни честоти.
"Вечер е много голям джангър, в банята е развален кранът, през лятото има разбиване на стаите, но това са дребни неудобства. Важното е, че има много млади хора", каза студентка по икономика от Бургас. "Токът спира през ден, топла вода няма. Но тука сме общ дом. Когато нямаш някакъв учебник, знаеш, че колегата ти в съседната стая го има, и само чукаш на вратата. И непрекъснато има купони", трогнаха се проектобанкери от Благоевград. Мрачен младок от Ямбол искрено се развесели при твърдението, че някои се чувстват добре в Студентския град: "Много е кофти тук, но за квартира цифрата е голяма. " Бъдещи икономисти допълниха, че нямат нищо против наемът да е по-висок, но и условията да са прилични. "Общината да направи нещо", дадоха акъл ученолюбивите българи.
"Ангажиментите на общината към Студентския град са ежедневно сметоизвозване, закърпване на дупките по централната транспортна артерия, поддръжка на уличното осветление и на детските градини и ясли. Нямам никакви лостове да решавам проблемите на Студентския град", каза за "Капитал" районният кмет на община Студентска Георги Ненков. Това е задължение на Министерството на образованието и по-точно на подведомственото предприятие "Студентски общежития и столове". То е национална структура, като дирекцията в София наброява повече от 1000 души щат. Студентите ги настаняват от ВУЗ-овете, въпреки че сградите се управляват от предприятието.
Миналата седмица залепените на прозорците на портиерите наеми на стаи в апетитното градче бяха: за стая с три легла - 18 640, малка персонална с бокс - 17 740, малка персонална без бокс - 16 420 лева месечно. Размерът на наемите също се определя от просветното ведомство след съгласуване с Министерството на финансите. "Спекулира се, че цената на една студентска квартира на свободен наем е по-ниска, отколкото на общежитие. Да, но студентът в общежитие не плаща електричество, вода и отопление", припомня Пенчо Ненов, главен секретар на Министерството на образованието. Пълното освобождаване на учещото братство от грижа за топло- и електросметките (те се плащат отново от "Студентски столове и общежития") е ампутирало и чувството за отговорност у много от тях. Разхищенията са предимно в нашенския битов план - в нечия баня се лее вода, защото студентът Х е решил да си изстуди бирата, в съседна стая варят компоти, роднини са докарали с москвича чувал фъстъци и печка "Раховец", в която да ги изпекат, а в края на етажа има дори люпилня, с истински Яки-та в инкубатори, пак на аванта. "Има парадоксални ситуации. Отделни заведения, както и един от блоковете на Барбуков ползват ток за сметка на "Студентски столове и общежития". Целият блок е изграден за тяхна сметка", заяви Пенчо Ненов, чийто ресор е именно подведомственото ЕАД.
Другият абсурд са отстъпените почти без пари с благословията на предишните ръководства на фирмата мастодонт нейни обекти, които частници досега ползват срещу символичен наем. Разпечатка на сключените договори за съвместна дейност показва, че вместо да се блъскат в малка квадратура, студентите от стая с наем 18 640 лв. могат да наемат за същата цена 4-5 заведения в любимия им Студентски град. От справката е видно, че собствениците на популярната дискотека "33" плащат месечно 48 500 (четирсет и осем хиляди и петстотин лева). "Колегите" им от "Цветан Спасов" са лидери в класацията със 76 250 лева - сума, която не може да покрие наема дори за гарсониера някъде в центъра на София. Сред описаните контракти, сключвани от "шапката" на "Студентски столове и общежития", е документиран късметът и на "Стефани - Стефка Ананиева", която е получила за ползване обект във ВИАС срещу 900 лева, което прави около 50 цента на месец, или един сандвич и една кока-кола.
Когато преди по-малко от месец в Студентския град бръмча "Комар", освен откритите патрони, малокалибрени пушки и заглушители бяха установени и фирми - наематели на "Студентски столове и общежития", които не са си платили наема общо за 38 млн. лева. Любителска проверка в произволно избрани заведения в Студентския град показва колко несъстоятелен е аргументът, че ниските наеми означават ниски цени за студентите. "Зли езици недоказано говорят, че наемите са пазарни, но те просто отиват по различни места, т.е. една част отива в държавната фирма и друга част някъде оттича по джобове", предупреди главният секретар Ненов. Слуховете за корупция в мегаорганизацията "Студентски столове и общежития" са доста натрапчиви и не са от вчера. През лятото на 1995 г. с убийството на Ламбо Кючуков веднага се заговори за това, че бившият зам.-министър на просветата знаел много за финансирането на студентското дружество "Академика" и на фирма "Студентски столове и общежития".
Пълният хаос и неясните права и задължения (един настанява, друг плаща) в кварталоподобния град доведоха до идеята собствеността върху блоковете и прилежащите им търговски обекти да бъде прехвърлена на отделните ВУЗ. Решението е на Министерския съвет, като въпреки някои опасения ще става дума за публична държавна собственост, която няма да може да бъде приватизирана или разпродадена. Очакванията са, че самоиздръжката и съсредоточените в чифт ръце права и отговорности около стопанисваната база ще мотивират ректорските ръководства да сключват наемните договори така, че да са адекватни на пазарните условия и да докарват допълнителни средства. Те ще разполагат с наемите и с частта от държавната субсидия за полагащото им се тяло. От образователното министерство смятат, че ръководствата на учебните заведения ще могат спокойно да продължат да гладят брадите си и да отделят време на науката при положение, че назначат търговски директори с мениджърски качества, които да движат бизнесделата на ВУЗ-а. Тази идея вече отдавна е факт в случая със СУ "Климент Охридски". Алма матер има ЕООД, което стопанисва няколкото блока на Софийския университет. Самостоятелността на бизнесрешенията на ректората обаче далеч не е направила неговата база "Хилтън" на Студентския град. "В рамките на едно мегапредприятие, каквото е "Студентски общежития и столове" за цяла България, по-лесно може да се мине между капките, но в рамките на един ВУЗ това не може да стане, защото всичко лъсва", обоснова инж. Ненов идеята на правителството. Кабинетът възлага надежди още, че с преминаването на собствеността във ВУЗ-овските ръководства ще бъде много по-лесно да се провеждат рестриктивните мерки за икономии.
Набеденото за люпилня на корумпирани типове дружество с държавно имущество от миналия четвъртък е с нов борд на директорите. Негов изпълнителен директор е политологът Петко Горанов, а единственият нов-стар член е професорът по квалитология на туристическия продукт (каквото и да означава това) Манол Рибов. Предишният съвет на директорите с шеф Пламен Илиев беше сменен с обяснението, че не е изготвил бизнесплан за 1997 г. и се е забавил с прекратяването на неизгодните договори за съвместна дейност. "Не можех да направя бизнесплан при положение, че нямаше рамка на бюджета. Иначе разпратих доста писма за прекратяване на договорните отношения", обясни Пламен Илиев, който беше назначен от служебното правителство на Софиянски.
"Разчитам на хора, които познавам добре - това е начинът да поемеш отговорност", оправда фаворитите си инж. Ненов. Иначе всички смятат, че най-добрата съдба за гиганта "Студентски столове и общежития" е да го няма.
Тийнейджърки превземат женския тенис
1997 г. може да влезе в историята като година на смяната на властта не само в Хонконг, но и в женския тенис. Част от тенисистките от новата вълна няма да имат 20 години до началото на следващото хилядолетие, но вече шестват победоносно по кортовете.
Голямата промяна дойде на 31 март, когато швейцарката Мартина Хингис измести от първото място в световната ранглиста германката Щефи Граф и стана най-младата тенисистка, оглавила класирането - на 16 години, 6 месеца и един ден. Хингис (родена на 30 септември 1980 г.) спечели всички мачове, които изигра от началото на годината с изключение на финала на Откритото първенство на Франция. Тя влезе в историята още преди две години, когато стана най-младата тенисистка, спечелила мач на Откритото първенство на Австралия. През януари отново се записа в книгата на рекордите на Аустрелиън оупън, като стана най-младата шампионка в турнир от Големия шлем. Миналата седмица родената в Словакия тийнейджърка счупи рекордите на "Уимбълдън" за втора поредна година. През 1996 г. в дует с чехкинята Хелена Сукова тя спечели състезанието на двойки на възраст 15 години и 282 дни - рекорд на турнира. След победата в първия си финал над Яна Новотна преди седмица Хингис вече е най-младата шампионка при жените и на "Уимбълдън".
Досега швейцарката показва, че може да се справи с напрежението на корта и извън него със зрялост, която не подхожда на възрастта й. Най-впечатляващото от играта й през годината е нейната стратегия. След като няма най-силния сервис в женската верига, тя трябваше да компенсира това, като развие останалите си удари. В резултат на това тактиката й в играта се подобри значително, което й позволява да надиграва тотално съперничките си.
Единствената тенисистка, която успя да победи Хингис от началото на годината, е хърватката Ива Майоли (родена на 12 август 1977). Майоли се наложи над Хингис на финала на "Ролан Гарос" с 6:4, 6:2 и спечели първата си титла от турнир от Големия шлем. Хърватката често е сравнявана с бившата водачка в световната ранглиста Моника Селеш, която също е родена в Хърватско. Майоли удря топката със същата злоба, но й липсва постоянството и точността на американката. Въпреки че дебютира в Големия шлем на 15 години, тя трябваше да чака четири години за първия си финал. Обикновено играе от крайната линия, което се отрази на представянето й на "Уимбълдън". Досега тя има три участия, като едва през тази година успя да спечели мач на кортовете на Всеанглийския клуб. Майоли достигна до четвъртфиналите на "Уимбълдън", където беше отстранена с 6:7, 4:6 от новата млада сензация Анна Курникова (7 юни 1981 г.).
Рускинята веднага се превърна в любимка на публиката в Лондон с дългите си крака и русите коси, а зрителите я нарекоха Лолита и Малката мис Гласност. Курникова стана втората най-млада полуфиналистка на "Уимбълдън" след Дженифър Каприати, която през 1991 г. стигна до този етап на 15 години и 3 месеца. След първия си полуфинал в професионалната верига Курникова влезе в двайсетица на световната ранглиста. Освен Майоли тя отстрани седмата в схемата, Анке Хубер, и ветеранката Хелена Сукова, която е играла на "Уимбълдън", когато Анна е била на една година. Въпреки че тренира в школата на Ник Болетиери във Флорида, Курникова се счита за продукт на олимпийското училище на "Спартак" (Москва). Руснаците останаха обидени от коментарите на медиите, че тенисистката дължи всичките си успехи на Болетиери. "Този Болетиери обира цялата слава", заяви директорката на училището Наталия Кочеткова. По-голям интерес сред медиите предизвика личният живот на русокосата тенисистка, която беше снимана заедно с приятеля си Сергей Фьодоров, звезда от Националната хокейна лига на Северна Америка. "Не можете да си позволите да ме имате", подхвърли Курникова на група обожатели, които й подсвирнаха при влизането й на корта в първия кръг.
Американците се опитаха да намерят новата си звезда в лицето на чернокожата Венъс Уилямс (17 юни 1980 г.), въпреки че последните две олимпийски шампионки Дженифър Каприати (29 март 1976 г.) и Линдси Дейвънпорт (8 юни 1976 г.) съвсем не са стари. Интересът към Уилямс изглежда прекален, след като калифорнийката е играла само в 15 турнира до момента и не е спечелила нищо от 10-годишна възраст. Сред тенисистките, които се очаква да оставят следа през следващото хилядолетие, са още хърватката Миряна Лукич (9 март 1983 г.), шампионка за девойки от последното открито първенство на САЩ; французойката Амели Моресмо (5 юли 1979 г.), шампионка за девойки от "Уимбълдън" и "Ролан Гарос" през миналата година; швейцарката Пати Шнидер (14 декември 1978 г.); испанката Мария Луиса Серна (1 март 1979 г.) и германката Марлене Вайнгартнер (30 януари 1980 г.).
"Кинтекс", "Бийфийтър" и пловдивската община платиха сметката на европейското по кану-каяк
Стефан АЛЕКСОВ
Европейското първенство по кану-каяк в Пловдив глътна 115 млн. лв. за организация. Въпреки че Николай Бухалов и някои негови колеги редовно носят медали от големи състезания в последните години, това си остава един от най-непопулярните спортове в България. Все пак се намери кой да плати сметката. Най-много пари даде пловдивската община. Тя отдели 50 млн. лева само за реконструкция на канала. Федерацията по кану-каяк убеди хората на Спас Гърневски, че съоръжението си остава за тях и е добре да платят за подобряването му. В крайна сметка Пловдив излезе на добра печалба, защото 700-те участници оставяха средно по 100 долара на ден за хотел и консумативи.
Десет милиона за канала добави и Комитетът за физическото възпитание, младежта и спорта. Отделно държавният орган отпусна 16 млн. лева за подготовка на националните ни състезатели. Това естествено не стигна доникъде, понеже подготовката глътна 50 млн. лева. Трийсет млн. лева осигури президентът на БОК Иван Славков. Той ги взел от оръжейната фирма "Кинтекс". За благодарност Батето получи поста президент на организационния комитет.
С 25 млн. лева се включи представителството на известната марка английски джин "Бийфийтър". Условието на фирмата бе парите да отидат за имиджа и лицето на европейското първенство - откриване, закриване, медали, подаръци, сувенири. "Бийфийтър" се очертава като най-големия спонсор на федерацията ни по кану-каяк", твърди генералният секретар Виктор Кирин. Намеренията били всяка година фирмата да дава по 80-100 хил. долара на този спорт.
Огромната част от похарчените за европейското първенство пари - 90 млн лева, отидоха за канала. Направен бе ремонт, купиха се нови лампи, прокарани бяха километри кабели. Сметката за благоустрояването пое главно общината. Федерацията си плати специалните съоръжения - 21 километра въжета по дистанцията, шамандури, карабинери (всеки от тях например струва 1 долар). Всички те си остават притежание на федерацията за следващите 10 години, в които тя ще ги използва за различни състезания. Най-големият куриоз са понтоните на стартовете. Те са направени от резервоари на танкове.
В крайна сметка организацията се оказа на такова ниво, че хърватите, които взеха следващото европейско първенство през 1999 г., поканиха Виктор Кирин да се занимава и с тяхната организация. Той твърди, че е искал това състезание у нас по три причини. "Такова съоръжение, каквото бе построено през 1989 г. за световното първенство в Пловдив, няма никъде в света. Но то запада и ако не бяхме провели това европейско, с което да се възстанови всичко, каналът щеше да се заличи - като базата в Панчарево", твърди Кирин. Другата му цел естествено е била да мобилизира треньори, състезатели и съдии за добро представяне. "Не може, като сме домакини, да се представим как да е, трябват медали", смята той.
Накрая е била личната му амбиция да докаже, че в България не сме аборигени. "Наскоро се бяхме събрали в Мадрид и ме питаха: вие как ще се оправите с борците, с лошите пътища, с недостига на храна, ще можете ли да осигурите всичко. Исках да докажа, че България е в Европа, поне в спорта", твърди Кирин.
Мобилизацията донесе добри резултати. Звездата Николай Бухалов взе един златен и един сребърен медал. С още три трети места останахме на седмо място в крайното отборно класиране. За световното първенство през август в Халифакс (Канада) по държавен план са заложени 1 златен медал и 2-3 места в шестицата.
И "Рапид" не намери психиатър за Трифон Иванов
Австрийският "Рапид" (Виена) стана поредният отбор, с който Трифон Иванов е на път да се раздели със скандал. Защитникът се скара с треньора Ернст Докупил и е ясно, че няма да играе повече при вицешампионите на Австрия. При представянето на новия отбор за сезона бяха обявени новите и напускащите, а обяснението за отсъствието на Иванов бе: "Отстранен до второ нареждане."
Капитанът на националния тим се опитва да прехвърли цялата вина върху Докупил, но истината е, че сам си е виновен за проблемите. Туньо дойде в "Рапид" преди две години със славата на голям скандалджия. За него австрийците броиха 600 000 долара на ЦСКА, но местните медии предупреждаваха за невъздържания нрав на българина. Иванов направи лют скандал с ръководството на "Ксамакс", след като въобще не изпълняваше нарежданията на треньора си. Преди това имаше проблеми и с треньорите си в испанския "Бетис", а в ЦСКА го обвиниха, че е продал мач. Единствената рецепта за този футболист е един добър психиатър, оплакаха се тогава в Швейцария. Заради поведението си Иванов не можа да стане и вторият българин във Висшата лига на Англия. Той отиде на проби в "Ковънтри", но получи червен картон още в първата си контрола, след което бе изгонен от отбора.
В "Рапид" обаче Трифон Иванов достигна върха на кариерата си. Той дойде благодарение на тогавашния бос Ханес Ноуца, който по-късно му помогна да влезе в петролния бизнес. Треньорът Докупил не бе особено доволен от привличането на българина, опасявайки се, че той ще развали дисциплината. Противно на прогнозите, в Австрия Иванов се включи отлично в схемата на "Рапид". "В лицето на Ханес Ноуца той намери своя психиатър", радваше се Докупил. Треньорът успя бързо да изгради един балансиран отбор, в който основна фигура бе именно Трифон Иванов заедно с вратаря Михаел Конзел и с германския нападател Карстен Янкер. Благодарение на тях "Рапид" достигна до втория си финал за КНК, където загуби нещастно от "Пари сен Жермен". През този сезон българинът направи само една голяма издънка. Една сутрин той не се яви на тренировка. После обясни, че съпругата му взела колата, а той не можал 30 минути да хване такси. На следващия ден в. "Курир" разкри истината с огромно заглавие "Няма такси за Сънчо".
Проблемите на Иванов започнаха с втория му шампионат в Австрия. Тогава отборът бе напуснат от благодетеля на защитника Ханес Ноуца. Още в предварителния кръг на Шампионската лига Иванов направи скандал. В първия двубой срещу "Динамо" (Киев) българинът бе безупречен до 60-ата минута. Тогава при един фаул за "Рапид" треньорът Докупил нареди да го изпълни Лесяк. Иванов не бе съгласен с това решение, изблъска съотборника си и тръгна да изпълнява наказателния удар. Все пак той бе принуден от Диди Кюбауер да се върне в своята половина. Туньо обаче продължи скандала след лошото изпълнение на Ратайчук. Той отиде при Докупил и започна да му се кара. "С удоволствие щях да му ударя един шамар. Такова поведение е немислимо и ще има санкции", закани се треньорът. Защитникът успя да поправи грешката си в реванша, когато вкара два гола за победата с 4:2, която класира "Рапид" в Шампионската лига.
Голямата грешка на Иванов дойде в края на есенния полусезон. Тогава той без причина удари с лакът противников футболист и бе наказан за осем мача. От този момент Докупил съвсем намрази българина, който и без това не беше в най-добрата си форма. Треньорът започна да обвинява Иванов за всяка загуба на отбора, като често имаше основание. Австрийските вестници безмилостно пишеха слаби оценки на защитника и също го критикуваха за многото голове, които получаваше най-популярният клуб в страната. Единственото спасение за Туньо бе втора поредна титла за "Рапид". Тогава дойде катализаторът на конфликта с Докупил. Иванов получи втория си червен картон два кръга преди края на шампионата, когато "Казино" (Залцбург) измъкна титлата от "Рапид" в директен мач между двата отбора. Това окончателно прекъсна всякакви взаимоотношения между Иванов и Докупил. При първата тренировка на вицешампиона за новия сезон българинът в свой типичен стил не се яви, тъй като бил болен. Докупил използва момента да изхвърли всички вещи от шкафчето му и да заяви, че не му трябва футболист с наднормено тегло и че въобще не иска да го вижда. Освен това треньорът го обвини, че с непремерените си шеги действа лошо върху психиката на новите футболисти. Така Иванов бе пратен при аматьорите без особени изгледи да се върне в първия отбор.
Проблем пред Иванов е и липсата на кандидати за него. "Рапид" също иска да се отърве от него, тъй като договорът му е за още една година, в която той ще получи повече от 1 милион марки, дори да не играе. Клубът се принуди да смъкне цената му до смешните 250 000 DM, но купувач пак няма. Близки до Иванов пускат слухове, че в Италия се избиват за него, което обаче бе отречено с насмешка от Апенините. Истината е, че единствено българският "Локомотив" (София) с треньор националният селекционер Христо Бонев имаше желание да привлече навършващия другата седмица 32 години защитник. Той обаче твърдо отказва да се върне в България с надеждата, че Докупил може да бъде изхвърлен от "Рапид", а той да получи благословията на новия наставник и пак да стане цар на Виена.
Накратко
Треньор на отбор от Саудитска Арабия ще става Димитър Пенев - човекът, който изведе националния ни футболен отбор до четвърто място на световното първенство в САЩ през 1994 г. Пената замина за столицата Ел Риад, след като почерпи за 52-ия си рожден ден на 12 юли. Той получи оферта за едногодишен договор с отбора "Насър Саид" лично от един от принцовете на Саудитска Арабия, който е и президент на клуба. Няколко седмици по-рано Пенев подписа договор с втородивизионния "Пирин" (Благоевград) за 50 000 долара плюс още толкова, ако вкара отбора в А група.
Петър Александров и Георги Славчев се разписаха с голове за отборите си във втория кръг на швейцарското първенство. Александров откри резултата за "Люцерн" срещу шампиона "Сион" в мач, който завърши 2:2. Изравнителното попадение бе на Финк, който смени втория българин в отбора, Христо Коилов, в 85-ата минута на мача. Славчев също вкара първия гол за равенството 2:2 на тима си "Санкт Гален" с "Грасхопърс".
При дебюта си за "Кайзерслаутерн" Мариян Христов вкара гол в първата контрола на немския тим за сезона - срещу аматьорския "Вайнгартен". Той отбеляза четвъртия гол за отбора си в разгрома с 8:1.
Светла Димитрова-Пищикова оглави световната ранглиста, като записа най-добро постижение в света за сезона на 100 м с препятствия. Българката сензационно постигна време от 12.36 секунди на турнира "Самарско знаме" в Стара Загора в сряда. Йорданка Донкова държи световния рекорд в дисциплината с 12.21 секунди и той също е постигнат на стадиона в Стара Загора. Първите четири постижения във вечната ранглиста са български. Светла е фаворитка за медал на световното първенство в Атина през август, заяви съпругът и треньор на хърделистката Илиян Пищиков. Единайсет лекоатлети ще ни представят на шампионата от 1 до 10 август. Съставът се води от примата Стефка Костадинова, която от два месеца се възстановява от контузия в петата и в този период не е участвала в нито едно състезание.
Волейболният ни национал Мартин Стоев подписа едногодишен договор с италианския първодивизионен тим "Габека" (Монтекиари). Миналия сезон Стоев игра във втора дивизия, но представянето му в мачовете от Световната лига му донесе по-изгоден договор в Италия.
Бившият световен шампион по бокс в свръхтежка категория Майк Тайсън бе изхвърлен от спорта и наказан с глоба от три милиона долара от Спортната комисия на щата Невада. Канибалската проява на Железния Майк, който отхапа парче от ухото на шампиона Ивендър Холифийлд в мача им за титлата на 28 юни, шокира спортната общественост и накара прокурорите да искат дори цялата му премия от 30 милиона долара за двубоя. "Лицензът" на Тайсън не е взет завинаги. След година той може да подаде молба за прекратяване на наказанието. Засега Тайсън няма право да боксира на територията на САЩ. Той официално се извини на Холифийлд и обяви, че ще се подложи на психотест.
Различни цели за отборите ни в евротурнирите
Атанас ВАСИЛЕВ
Българските отбори в един глас се оплакаха от жребия си за европейските клубни турнири, който бе изтеглен миналата седмица. Участникът ни за КНК "Левски" сякаш извади най-голям късмет в кутсуза. Сините срещат "Слован" (Братислава). Словаците безспорно са отбор със славна история, още повече че през 1969 г. спечелиха точно тази купа - КНК. Тази година обаче "Слован" завърши трети в първенството на своята страна, а според техническия директор на "Левски" Андрей Желязков и президента Томас Лафчис съперниците били напуснати от седем или осем основни играчи. Желязков видимо е доволен от жребия, въпреки че не го показва. "Можеше да бъде и по-добре, но и по-зле", каза със скрито задоволство Жужо. Вероятно той разчита на чисто футболните преимущества, които има "Левски" според мнението на хората от "Герена". Старши треньорът Стефан Грозданов например твърди, че клубът направил най-добрата селекция съобразно българските стандарти.
В същото време, ако "Слован" наистина е напуснат от седем или осем основни футболисти, сините ще ритат срещу необигран и скоро сглобен състав. Оптимизъм в тази насока дадоха от щаба на "Нефтохимик". Бургаският отбор по едно странно съвпадение изигра контролен мач точно срещу "Слован" в деня след жребия и победи с 3:1. Впечатлението било за скромен състав, където блестели единствено двама нападатели. "Много рано отпаднаха физически, а и в спортно-техническо ниво изглеждат посредствени", обясни техническият директор на "Нефтохимик" Божидар Тодоров.
Ако "Левски" отпадне в този предварителен кръг, ще вземе само 50 хиляди швейцарски франка като премия. Толкова дава УЕФА на участниците в този етап. Като се има предвид, че "Левски" разчита на финансови постъпления главно от трансфери и участия в евротурнирите, това не е най-блестящата перспектива за клуба. Тази сума ще стигне едва за покриването на разходите по пътуването до Братислава. За "Левски" по-важната цел от славата в момента е да напълни касата, която все е празна. Евентуалното елиминиране на "Слован" ще помогне и за двете неща.
Участникът ни в турнира за Купата на УЕФА - "Нефтохимик", пък ще трябва да играе преди всичко за самочувствие и себедоказване. Бургаският тим, който вече трета година е в елита на нашия футбол, но за първи път излиза в европейските турнири, има идеалната възможност да покаже, че не е само за местна консумация. Отборът е балансиран и обиграван вече няколко години, така че сега е времето да покаже максимума си и да се отърве от комплекса за провинциализъм, който продължава да го тормози. Още в дебюта си обаче тимът на треньора Димитър Димитров среща норвежкия "Бран" (Берген). В типичния пораженски стил на неопитни дебютанти в щаба на "Нефтохимик" се примириха с жребия.
Норвежците, които миналата пролет достигнаха до четвъртфинал в турнира за КНК, определено са фаворити в двубоя. Тогава те елиминираха холандския еврошампион от 1988 г. ПСВ "Айндховен" и измъчиха друго величие - "Ливърпул". Скандинавската страна, която в момента преживява футболен бум, дава вече втора година и участник в европейската Шампионска лига - "Розенборг" (Трондхайм).
Българският шампион ЦСКА определено пък ще играе за самолюбието на треньора си Георги Василев. Той стана шампион с три родни тима и трябва да докаже, че може да пребори европейските си колеги. С "Левски" Василев отпадна още в предварителния кръг на турнира за Купата на УЕФА от "Олимпия" (Любляна) през 1994 г., въпреки че разполагаше с най-добрите наши играчи в този период. Година по-рано сините бяха на прага на мечтаната Шампионска лига, но ги спря германският "Вердер" (Бремен). "Левски" всъщност стигна дотам благодарение на случайния гол на Николай Тодоров в последната минута срещу шотландците от "Глазгоу рейнджърс". Треньорът не постигна нищо и с кипърската си авантюра "Анортозис", но просто отборът беше аматьорски и силите му стигнаха само за красива загуба.
Жребият на ЦСКА обаче пак го изправя срещу отбор с традиции, който неизменно присъства в Шампионската лига. Сигурно заради това и Георги Василев трудно прикри яда си и реагира с "По-тежко не можеше да бъде".
На феновете на марката - честито
Доста бързо стана ясно дали решението да се вържем към марката ще донесе търсените политически и икономически ползи. За съжаление. На международните финансови пазари в петък марката достигна съотношение към долара 1.77. Това е с 5-6 пфенига спад на марката само от времето, когато въвеждахме борда - на 1 юли. С други думи, вече сме загубили 3% от доларите, които сме обърнали в марки само преди две седмици. Все пак дълговете на държавата продължават да са в долари, което означава, че така се оскъпява и номинално тяхното обслужване от бюджета. Може да се приеме, че това е нормален пазарен риск, че е насърчително за българския експорт, само че точно обратното - очакваното поскъпване на марката към долара беше може би основният икономически аргумент при избора на резервна валута. Затова пък България направи своя европейски избор, който сега се оказва повече евроруски. Както се видя на срещата в Мадрид, Европа "се скъса" да лобира за нашето членство в НАТО, главно в лицето на Гърция. Някои агенции споменават и Турция, но никой Германия. Дали пък тогава не беше по-добре да се вържем за драхмата? Тогава поне със сигурност отначало щяхме да си знаем, че няма да ни споменат като държава в следващата вълна за приемане в атлантическия пакт.
И като гледа човек репортажите от посещението на Клинтън в съседен Букурещ, единственото, което му идва наум, е да се запита: "Защо непрекъснато трябва да вземаме грешните решения? " И с какво хората тук са сбъркали, че са се родили в Европа, а някой все ги бута към Азия.
Легализирането на недекларираните доходи - "Да бъде или да не бъде?"
Големият проблем на борбата с престъпността в България е, че вече не става дума просто за противодействие на изолирани лица или група от хора, нито даже на срастването им с държавния апарат, а за противодействие на един цялостен механизъм, който полага незаконността, спекулата и откровената кражба като единствено възможния път за натрупване на капитали. Ето защо акции от рода на "Комар 1", "Комар 2", "Комар n"... могат да имат смисъл само ако са брънки от една верига, която по замисъл и изпълнение би довела до взривяването на този механизъм.
За момента преобладаващата част от общественото мнение възприема "комарите" именно като елемент на една цялостна програма за борба с престъпността, а не като отделни, угасващи в пламъка на непосредствения си ефект, акции. Което е обнадеждаващо. В този контекст обществеността оценява и идеята за "Комар 3", т.е. за легализирането на недекларираните досега доходи чрез еднократното им облагане. Само 10 на сто от анкетираните са против подобна мярка, 41% я одобряват, а 49% са още по-радикално настроени, обявявайки се за конфискация на недекларираните доходи и имущество.
Какво обаче средностатистическият гражданин възприема като имущество в "особено големи размери"? Около една пета от хората включват тук дори обзавеждането на дома, а близо една трета - компютърната, офис- и селскостопанската техника. За над половината от запитаните към тази група могат да бъдат причислени движимото имущество, влоговете и ценните книжа. Абсолютен рекорд от 87 на сто закономерно държи "недвижимото имущество".
Към тази картина, която регистрира чувствителност дори към относително нисък праг на "богатство", трябва да се добави и следният щрих. Седемдесет и четири процента не се опасяват, че влагането на парите им в банка би могло да ги направи уязвими спрямо новия закон. Което означава, че преобладаващата част от хората не виждат себе си като потенциални потърпевши. Проявеният от тях радикализъм се корени в масовата бедност, но и в очакванията, че санкцията на закона е насочена към "неправомерноимащите". Затова и легализирането на недекларираните доходи и имущества чрез еднократно облагане би могло да бъде първата стъпка към изваждането им от "икономиката в сянка". Но тя изисква готовност да се продължи по-нататък. Като се прекъсне споменатият вече порочен механизъм.
В противен случай рискуваме след време отново да се изправим пред познатия въпрос: "Легализирането на недекларираните доходи - "Да бъде или да не бъде?"
Изследването е проведено в периода 8-10 юли 1997 г. от Alpha Research Ltd по поръчка на вестник "Капитал".
Държавни медии - това пък какво е?
Един от най-спряганите недостатъци на нашата постсоциалистическа балканска страна е непредвидимостта, която произтича от честите смени на политическите ветрове и оттам на основните икономически играчи.
Също както в детските скандали, непрестанната кавга "кой удари пръв" индуцира омагьосания кръг на постоянните смени. Смениха шефовете на електронните медии и на БТА. От детска гледна точка управляващите имат пълно право да го направят - просто едни политически назначения се подменят с други. От функционална гледна точка обаче ОДС нямаше никаква нужда от тази смяна. Шефовете в безтегловност са най-послушните такива. В същото време трескавото търсене на титуляри показа, че натискът не е бил "отдолу", на напиращите кандидати. В рамките на мелодрамата опитите да се фризират смените с различни от политическите аргументи бяха повече от смешни. Много по-достойно би било обяснението "сменяме ги, защото това е политически избор".
От цялата сага, макар и мълниеносно протекла, единственият извод, който следва, е, че държавната собственост никога няма да е стабилна, следователно добре управлявана. Затова най-доброто, което може да стане, е да се приеме закон за електронните медии. Стига той да не е на база злополучните проектозакони, внесени в странната комисия за медии и култура. Просто те са с амбициите да регулират всички медии, които оперират чрез електричество, тоест имат намерение да направят всички средства за масово осведомяване квазидържавни. И тогава сагата "смяна на шефове на медии" ще тече с пълна сила, само че с различни методи. Всъщност правилният подход при регулирането на електронните медии е ясен. Тези, които използват ограничен ресурс (ефирните), трябва да бъдат регулирани, за да се гарантира многообразието на мненията. Останалите трябва да бъдат третирани като вестниците. Подчинени на общото законодателство. Апологетите на социалистическата електронна идея просто забравят, че кабелните оператори могат да излъчват точно толкова програми, колкото вестници може да отпечатва ИПК "Родина". Безброй. И тогава няма нужда от регулация, няма да има надзираващи държавни органи (освен съдебната власт и комисията за конкуренцията), следователно няма да има фарсове поне с частните медии. А иначе поне едно предвидимо нещо в България има. Това е, че в близките 20 години добра държавна телевизия няма да има.
Въпрос на поколения.
За нов Закон за дод
Ганета Минкова
Идеята за основна промяна в облагането на доходите на физическите лица се оформи още през 1988 г. Първоначално проектите за закон се ограничават до въвеждането на единно подоходно годишно облагане на всички доходи на физическите лица без оглед на приходоизточника им. (Такова е съвременното европейско облагане на доходите.)
Обвързаността между доходите и разходите за издръжка е основна изходна позиция при прилагането на годишното подоходно облагане в развитите европейски държави. Подоходното облагане е изключително деликатна материя, която трябва да отчита на първо място съотношението между доходи и цени. Данъкът върху общия доход не е данък, който носи големи постъпления в бюджетите на европейските страни. (Най-голям относителен дял в бюджета има ДДС, следват акцизите, данъкът върху печалбата и едва на последните места са данъкът върху общия доход и имуществените данъци.) Поради това фискалните съображения при нормативната уредба на този данък не са водещи. Обратно на посочената тенденция в европейските държави у нас предложенията за нова уредба на данъка върху общия доход се правят най-вече с оглед на относителната тежест на данъка спрямо масата от бюджетните данъчни приходи.
Необходима е съществена промяна във формулирането на принципите на облагането на доходите на физическите лица. Водещо място трябва да имат съображенията за лесна събираемост на данъка и поносимост на данъчната тежест. Също така е необходимо да се избере данъчен модел от европейското право, който да бъде пригоден към националните ни особености при формирането на доходите: структура на работната сила; величина на доходите; съотношение между доходи и цени; склонност на населението да съблюдава финансовата дисциплина; възможностите на хората да водят сметки за своите приходи и разходи и да попълват сложни данъчни декларации; съобразяване на размера на данъка върху общия доход с останалите задължителни вноски, които са за сметка на физическото лице; структура на държавния и на общинските бюджети.
При формиране на облагаемия доход и на данъчната ставка трябва да се отчетат и други задължителни вноски, които са за сметка на физическите лица. Например в Германия това са пенсионноосигурителните и здравноосигурителните вноски, които се разпределят като тежест поравно между работодателя и работника (50 на сто от вноската е за сметка на германския гражданин, а у нас 2 на сто е за сметка на работника). Не е възможно у нас да се отиде към приватизаця на здравеопазването и да не се създадат здравноосигурителни фондове. Противното би означавало никой почти да не може да си позволи лечение. Следователно законодателната уредба на здравното осигуряване трябва задължително да предхожда реформата на облагането на доходите на физическите лица. Едва след като се фиксира размерът на здравноосигурителната вноска, която ще е за сметка на физическото лице, може да се регламентират облагаемият доход и данъчната ставка при данъка върху общия доход. Въвеждането на ниски осигурителни вноски и на висок данък върху общия доход е нежелателно. Колкото по-голяма част от удръжките върху доходите отиват в целеви фондове (осигурителните вноски) и по-малка част отиват в общите бюджетни приходи (данъкът върху общия доход), толкова реформите ще бъдат по-стратегически и в правилна посока.
Подобно е положението с пенсиите, които в някои от вариантите на проект на закона за данък върху доходите се включват в облагаемия общ годишен доход, а в други варианти са необлагаеми доходи. Тези предложения се правят с оглед на конкретната икономическа ситуация - в периоди, когато пенсията осигурява нормално съществуване, тя се включва в облагаемия доход, а в периоди, когато пенсиите са недостатъчни, те се изключват от облагаемия доход. Всъщност предложението трябва да бъде направено, като се отчитат нормативната уредба на пенсионното осигуряване у нас, възможностите за нейното реформиране и държавната стратегия по отношение на доброволното пенсионно осигуряване.
Единното подоходно годишно облагане на доходите означава, че след изтичане на данъчната година данъчните длъжници трябва да подадат данъчна декларация за всички получени през годината облагаеми доходи и да заплатят дължимия данък. При страни със силна финансова дисциплина поголовното деклариране на доходите в края на данъчния период не пречи на събираемостта на данъците. У нас обаче това може да се окаже значителен проблем. Нашата данъчна практика показва, че облагането на доходите при получаването им води до по-голяма събираемост на данъците. Поради това доходите от заплати и в бъдеще трябва да се облагат в момента на получаването им. Данъкът върху тези доходи може да бъде пропорционален, а не прогресивен. Пропорционалният данък върху заплатите почти не се дискутира у нас, но той има следните предимства:
Въвеждането на пропорционален данък върху заплатите лесно може да се съчетае с въвеждането на повече патентни данъци за данъчните длъжници, които получават доходи от собствена стопанска дейност (еднолични търговци, лица със свободна професия, занаятчии). Общото годишно прогресивно подоходно облагане може да се предвиди само за доходи над определен размер (например над 12 000 000 лева общ годишен доход). При определянето на общия годишен облагаем доход обаче трябва да се предвидят всички разходи и освободени от облагане суми, които се предвиждат в европейските държави. Ако ще се облагат пенсиите и надбавките за деца, е необходимо да се въведе системата на данъчните кредити за издръжка на деца и за навършване на определена възраст. Данъчните кредити представляват твърди суми, установени в данъчния закон, които се приспадат от получените доходи преди тяхното облагане. Трябва да се вземат предвид и евентуалните промени в семейното право. Въвеждането на брачни договори ще означава заплащане на значителна издръжка от едно лице на бившия му съпруг. Този разход се компенсира с данъчен кредит за издръжка на бивш съпруг.
При такава система на данъчно облагане става възможно данъчният закон да се прилага продължително време без промени. Когато след 10-15 години доходите у нас достигнат нормалните европейски доходи, по-голямата част от доходите ще попаднат по естествен начин в таблицата за допълнителния общ годишен данък и неусетно ще се въведе системата на единното годишно подоходно облагане.
За ползата от куриерските услуги в България
Аз съм управител на малка компютърна фирма, която извършва директен внос на компютърни аксесоари и програми. Най-често такъв внос се извършва чрез куриерите "door to door" DHL, UPS, TNT и др. Беше време, когато получавахме стоката заедно с документите в офиса си, след което в петдневен срок трябваше да предадем на куриера митническа декларация и всички допълнителни документи (платежни нареждания за мита, такси и данъци). Самата обработка на документите се извършваше от куриера и след десетина дни получавахме заверената митническа декларация. При възникване на някакви проблеми оказвахме съдействие на куриера, тъй като при неоформени митнически формалности на дадена пратка се спираха изпълненията на следващите доставки.
Ще си позволя да ви опиша сегашния начин на доставка, извършена от куриер "door to door", за да разберете смисъла на кавичките.
Получаваме от куриера само документите за пратката след забавяне от един ден. До момента на пристигане на пратката в България ние можем да следим местоположението й по часове чрез Интернет. Забавянето се дължи на въведения входен физически митнически контрол, след който митничарят слага специален печат на документите, че такъв контрол е извършен. Ако този печат не е поставен, ще ви върнат от митницата на летище "София" при куриера, там пък митничарят ще ви каже, че грешката е на колегите от другата смяна и трябва да си искате печата от тях, тоест още един ден закъснение. Но да приемем, че всички документи са наред и са вече при нас във фирмата. Сега трябва бързичко да се напише митническата декларация, да се занесе в общината за подпис и печат (общината има определени часове за тази услуга - от 10 до 12 и от 14 до 16).
В същото време се подготвят и платежните нареждания за банката. Те са четири - за мито, временна такса по внос, такса митническа обработка и данък добавена стойност. Най-интересно и забавно става с така наречения телекс. От банката трябва да се изпрати телекс до митницата в потвърждение на това, че сумите са изплатени или ако трябва да бъдем по-точни - наредени за превод. За целта е добре да знаете номера на телекса на съответната митница. В същото време още десетки други фирми също извършват внос. Те също изпращат телекси от техните банки. Нормално е в тази ситуация телексът на митницата на летище "София" да дава продължително заето (там се освобождават пратките на всички куриери). Поучени от практиката, ние стоим в банката, докато не получим копие от телекса. Това копие не важи за пред митническите служители, но поне ги кара да проверят внимателно в техните папки. Иначе просто ви казват на гишето "нямате получен телекс" и след като сте чакали три часа на опашка, ви връщат отново в банката. Там естествено ви казват, че телексът е изпратен, но понеже сте клиент и вие настоявате, го изпращат отново. Скачате на колата и отново сте в митницата на летище "София". Оказва се, че опашката е само от колеги, върнати за телекс или печат за входен физически контрол. Няма как, чакаме отново и на гишето същият митнически служител с учудване констатира, че имаме два телекса от банката в нейната папка. Вежливо й обясняваме, че тази нейна грешка ни е струвала още един ден закъснение. Е, вече сме получили мечтания печат в митническата декларация. Но не... Познахте, това не е всичко. Сега трябва да отидете лично при куриера, за да си вземете пратката. Там митнически служител ще извърши повторен физически преглед на стоката пред вас. И най-после излизате от вратата на куриера с така изстраданото пакетче или кашон.
Цялата операция по освобождаването на една пратка, доставена чрез куриер "door to door" (вратата на куриера, а не на нашата фирма), ни струваше три работни дни, сто и петдесет километра навъртени с фирмената кола, десет минути разговори по мобилния телефон и накрая плащане на неустойка за забавянето на стоката на клиента.
Като ваш читател ви моля да извършите едно журналистическо разследване и да се уверите в истинността на гореказаното. Моля ви да проверите на базата на какви нормативни документи всички служби, свързани с тази дейност, ни побъркват (на маймуни ни направиха). Колегите от куриерските служби устно ни обясняват, че новите правила са въведени от министър Бонев ("На него се сърдете! "). Разбирам, че недобросъвестни лица са извършвали незаконен внос или са нарушавали закона с помощта на куриерските служби. Но защо у нас, за да се спрат нарушенията, винаги страдат обикновените фирми, тези, които се стремят да бъдат коректни пред закона. За мен е ясно, че контрабандистите и при новите условия ще намерят пролуки.
Бихте ли могли да дадете пример как са решени тези формалности в развитите европейски страни, към които ние се стремим, и дали такива проблеми съществуват в бившите социалистически страни (и по-точно в тези, на които само можем да завиждаме на успехите в реформите). Ще се радвам, ако след вашата публикация процедурата се опрости и успеем да спестим поне един ден и малко пари.
P.S. За да не се заяждат с нашата скромна фирма гореспоменатите служби, бих желал да не се споменава името ни ХХ, управител на фирма.
Прокурорите искат да спрат пакета "антимафия"
Момчил МИЛЕВ
Разгорещените консултации между законодателната, изпълнителната и съдебната власт по реформите в Наказателния и Наказателно-процесуалния кодекс постепенно излизат извън рамките на добрия тон и с уверени крачки вървят към задънена улица. За трети пореден път началниците на МВР и държавното обвинение показно си стиснаха ръцете и останаха от двете страни на барикадата.
Драматичният развой на събитията е продиктуван от факта, че реформата в известна степен преразпределя правомощията на съдебните органи - облекчава работата на следствието за сметка на прокуратурата, която губи част от досегашните си контролни функции и се натоварва с повече работа. Ролята на МВР в наказателния процес не се променя пряко, но за сметка на това ведомството на Богомил Бонев частично успява да се отърси от опеката на обвинението.
По време на дебатите в правната комисия на Народното събрание пролича ясно, че вътрешното министерство и Националната следствена служба демонстрират подозрително единомислие във вижданията си за наказателния процес. Изглежда, двете ведомства в момента играят в екип срещу Татарчев и подчинените му. Топлите връзки между МВР и НСлС са продиктувани от факта, че дейността на двата органа е свързана с работа на улицата, сред "мръсната пяна" на обществото. За разлика от тях задълженията на прокурорите в повечето случаи имат доста по-книжен характер. От друга страна, държавните обвинители имат законово право да сложат точка на неколкомесечни полицейски разработки или предварителни следствия само с един параф, а това очевидно не се харесва особено на полицаи и следователи.
Съвсем естествено е всяко едно от ведомствата по веригата на наказателния процес - МВР, следствие, прокуратура и съд, да се стреми да прехвърли колкото се може повече от задълженията си на останалите и да разшири своите права. Лошото в случая е, че тази тенденция е на път да измести акцента в проектите за реформа на НК и НПК и да придобие формата на открита конфронтация. Поставянето на съд, следствие и прокуратура в съподчинена позиция допълнително ще нагнети напрежението помежду им, смятат върховни съдии.
Непродуктивният диалог по ремонта на НК и НПК е провокиран от две неща - лекото главозамайване на законодателя заради високия кредит на политическо доверие и агресивното поведение на прокуратурата заради орязаните правомощия. Заслепени от ведомствена омраза, двете институции не могат да погледнат трезво върху бележките и предложенията на юридическите експерти. А някои от въпросите се нуждаят от изясняване - както за самите прависти, така и за масовата аудитория.
Твърде противоречиви са становищата за използването на материалите от специални разузнавателни средства и показанията на анонимни (или агентурни) свидетели като доказателства в съда. Проверката на лоялността на държавните служители по метода на т.нар. провокация към подкуп също е спорен въпрос. Според действащия закон, който преднамерено създава условия за даване или получаване на подкуп, за да изобличи корумпирана личност, се наказва с лишаване от свобода до една година или с поправителен труд. "Тестът за лоялност е дискусионна тема и може да отпадне в процеса на обсъжданията", твърди вътрешният министър Богомил Бонев. Противоречиви са и мненията дали съдът ще може да установи вината на заподозрения само по показания на човек под прикритие и материали от технически мероприятия на спецслужбите. Според вътрешния министър Богомил Бонев това ще бъде възможно, след като законът не го забранява. Негови подчинени пък отричат тази възможност.
Правната общност почти единодушно се обяви срещу голяма част от измененията в Наказателния кодекс. Разширяването на пределите на неизбежната отбрана не е формулирано прецизно, смятат те. В предложения вариант защитаващият се не подлежи на наказателна отговорност, ако превиши пределите на неизбежната отбрана в няколко случая - срещу двама или повече атакуващи, когато противникът е въоръжен, когато жертвата се намира в жилището си, когато нападението е във или върху превозното му средство или атаката не може да бъде отблъсната по друг начин. Според юристите обаче това няма да освободи защитаващия се от гражданска отговорност и той ще бъде принуден да изплаща обезщетения на пострадалия нападател или на роднините му (в случай че атакуващият е убит при самозащита). Разширяването на пределите на неизбежната отбрана може да има обратен ефект, защото повечето взломни кражби ще се превърнат във въоръжени грабежи, опасяват се представителите на съдебната власт. Според тях ще пострадат най-вече обикновените хора, които не могат да си купят законно оръжие заради ограничителния режим, наложен от МВР.
Магистратите недоволстват и срещу премахването на така нареченото продължавано прес-тъпление, според което извършителят на множество закононарушения отива на съд едва след като всички негови деяния бъдат установени. Според МВР този текст трябва да отпадне, защото бави наказателната процедура. Противниците на промяната изтъкват, че така се поощрява престъпната упоритост - извършителите раздробяват закононарушенията на малки части и търпят наказание само за част от тях. Според българската правна система не се допуска аритметичен сбор на присъдите за еднотипно престъпление. "С премахването на продължаваното престъпление органите на реда ще загубят законов стимул да разкриват и доказват всички противозаконни деяния на дадено лице. Те ще се ограничат само с първите две, за които престъпникът може да получи присъда", обявиха от Асоциацията на прокурорите в декларация до държавните институции.
Общността на обвинителите реагира твърде остро и на промените в НПК, които отнемат правото им да разследват делата сами и да отменят мерките за неотклонение задържане под стража. С поправката на НПК само съдът може да извади от ареста обвиняемия, след като обвинителят го е изпратил зад решетките. Според хората на Татарчев с промяната ще зачестят случаите на неоснователно задържане.
"Забраната за прокурорско разследване ще влоши обвинителната функция и ще забави наказанието", негодуват също прокурорите. Според поправката в НПК подчинените на Татарчев се намесват в работата на следователя единствено като му дават задължителни указания и не могат да връщат преписките за доразследване. Това е дисциплинираща мярка, която ще накара обвинението да работи по-ефективно и да следи хода на предварителните производства, твърдят вносителите на закона. Прокурорите пък подозират, че следствието и МВР искат да си осигурят безконтролност. Представители на съда се готвят да предложат компромисен вариант, според който обвинителят може да върне преписката, ако органът на предварителното производство не е изпълнил задължителните му указания.
Офанзивата срещу промените в Наказателния и Наказателно-процесуалния кодекс вероятно няма да спре дотук. По всичко личи, че реформисткото мнозинство продължава да гледа с подозрение на обединените от Татарчев прокурори и неотклонно ще следва съветите на своите правни експерти. Това ще пренесе споровете по мерките срещу престъпността извън парламента. Съдбата на Боневата законодателна инициатива по всяка вероятност ще се реши в някой от кабинетите на Конституционния съд.
