- Груба грешка. Най-големият проблем според мен на Илия Павлов идва точно от това. Преди два месеца някъде се видяхме и той ме попита: "Как мислиш, какво да правя сега? " Аз му казах: "Илия, не се занимавай с политика, това е единственият ми съвет. Прави си бизнеса никой няма да ти пречи. " Груба грешка е, когато някой, който е в бизнеса, слезе директно в политиката, особено в силно политизирана държава като България. В България първо няма механизъм, с който да има взаимоотношения между частен бизнес и политика. Има страни, където това е регламентирано. На министър-председателя на Италия няма да му хрумне да прави някаква крупна промяна, без да попита Джани Аниели и не само него, но ще пита, ще се консултира. В България такова нещо няма. Значи, като няма такова нещо, всеки се опитва да влияе в полза на собствените си интереси. Подхлъзването е много бързо.
А политиците са ревниви и не търпят подобно нещо. Като се види, че някой политик се влияе от отделна фирма, започват сериозни стълкновения. А тъй като България е една държава, в която все още от държавната администрация зависят много неща... Проблемите на Мултигруп идват оттам. Те защо започнаха да се занимават с политика? Ако не бяха го правили, сега никой нямаше да протестира толкова срещу някои от техните действия.
Къде остава лобизмът?
- Това е нещо, което трябва да бъде развито с времето. В момента политиците не гледат на бизнеса като на нещо, с което те биха могли да бъдат партньори. Бизнесмените също не гледат на политиците така, а само ги използват, ако може, за някакви конкретни цели. По тази причина не се стига доникъде. Лобизмът би бил логичен, ако има елементарни правила, ако в самия бизнес има някакви разбирания, че има общи интереси.
Нито политическата класа е политическа класа, нито бизнескласата е бизнескласа. Нито има механизъм за преливане от едното в другото.
Ние нямаме елит и това е голямата ни трагедия.
При какви обстоятелства бихте се прегърнали отново с шефа на Мултигруп, както направихте след срещата в ресторант "Варшава" през 1994 г. - Не знам. Не виждам основания да се прегръщам с никого.
Корпоративните интереси и реформата
Огнян МИНЧЕВ
Всяка политическа криза в България започва и завършва с дискусии по конституционното институционално устройство на държавата. Дали парламентарният или президентският модел на управление е по-подходящ за българското общество в преход, дали конституционната монархия не е отговор на хроничната политическа нестабилност на страната? Независимо от нееднородния до еклектизъм характер на аргументите, прилагани в тези диспути, тяхната същност във всички случаи се отнася до един основен проблем на демократичното ни политическо устройство - проблема за политическото представителство. Моделът на електорално представителство окупира в такава висока степен интереса на изследователи и журналисти, че успешно затъмни проблемите на втория и не по-малко важен механизъм на политическо представителство в демократичните системи на ХХ век - представителството на oрганизирани групови (корпоративни) интереси. Този факт е твърде любопитен, като се има предвид, че именно груповите интереси - с тъмен произход и брутално поведение - диктуваха и в решаваща степен продължават да диктуват правилата на играта на всеки етап от драмата на проваления български преход. Нелегитимни и всемогъщи, българските корпоративни интереси ще продължават да бъдат ужасяваща деструктивна сила, докато не бъдат укротени в една двулика система на ясни нормативни критерии за пазарно поведение, от една страна, и прозрачен механизъм на групово посредничество между организираните интереси от страна на държавата, от друга. Разбирането за Корпоративното представителство ще съдейства както за освобождаването на българското общество от много предразсъдъци, така и от безпомощността, с която обществеността наблюдава върлуването на групировките в българската икономика и политика. Самото понятие за представителство категорично означава, че груповите интереси не са част от държавата, не засягат и не отменят характера на държавата като общонародна, общонационална институция. Именно в качеството си на институционален представител на цялото общество държавата може да поеме ролята на балансьор и посредник между частните интереси в името на общонационалния интерес. Макар и представени в диалога с държавата, организираните интереси са категорично ИЗВЪН нея. Те не могат да диктуват правителствени решения и "цесии", не могат да изнудват за цени, не могат да хазяйничат в държавна собственост. Те могат да представят интересите си и да се конкурират С ДРУГИ ЧАСТНИ ИНТЕРЕСИ пред, а не с държавната власт. От друга страна обаче, целенасоченото изолиране или неглижиране от страна на държавата на един групов интерес за сметка на друг, фаворизиран интерес нанася жестоки удари върху легитимността и доверието в самите държавни институции. Ако груповите интереси нямат съзнанието за обективност и безпристрастност на държавата посредник в диспута между тях, те се дезинтегрират и застават в позицията на разрушителни сили, изправени срещу институциите и нормите на законната стопанска и политическа дейност. Държавата трябва да се погрижи, щото за организираните частни интереси да бъде ПО-ИЗГОДНО да участват в законосъобразната игра на корпоративното посредничество, отколкото да напуснат сферата на легитимното стопанско или социално поведение.
Реформите в България след 1989 г. бяха започнати - и провалени - без ясно съзнание за ролята и мястото на организирания групов интерес в структурата на демократичната политическа система. Причините за това са както обективни - социалноисторически, така и идеологически. Комунистическата система атомизира българското общество по-ефективно в сравнение с останалите братя по съдба в Източна Европа. Уникалната българска смес от репресия и духовна корупция, произвеждана от комунистическия режим, предотврати създаването на макар и далечни аналози на организирано и отговорно гражданско противодействие. Така българинът посрещна падането на Стената в Европа и у дома без социални ориентири за бъдещето и се посвети, според предпочитанията си, на радикално и емоционално отрицание на комунизма или на тъпо и егоистично изчакване накъде ще тръгнат нещата. В тази ситуация на блокирана промяна единствените обществени групи, които можеха да се самоорганизират ефективно и да защитават с перспектива и стратегия груповите си интереси, бяха номенклатурните ешелони на рухналата комунистическа пирамида. В уверен строй йерархиите на Държавна сигурност приватизираха своите институции (формално "разпуснати" от кръглата маса), експертната информация, комуникациите, мрежите, връзките, парите й "изчезнаха", за да се завърнат броени месеци по-късно като господари на мощната мафиотска икономика, която задуши почти до смърт българското общество. Стопанската номенклатура намери свой път към мафиотската приватизация на държавата чрез фирмите дубльори, изсмукващи държавните активи по метода "вход - изход". Организираните мафиотски корпоративни интереси можеха да функционират ефективно само в пряка връзка и чрез тоталната корупция на държавната властова пирамида. Така вместо в посредник България се превърна в заложник на организираните като мафия номенклатурни интереси, нелегитимни като произход и антинационални и незаконни като стопанско и обществено поведение.
Бащите на българската мафия - висшите милиционери, партийните и стопански велможи, бяха подпомогнати в стремежа си да възстановят своя контрол върху държавата и обществото, но вече като "капиталисти", от неопитността и идеологическата наивност на новосъздадената през 1990 г. българска опозиция. "Разграждането на тоталитарната система" през този първи период на промяната бе мислено преди всичко като процес на изтласкване на институциите в полза на едно абстрактно и твърде идеално като визия "гражданско общество". Простата от днешна гледна точка истина - че няма гражданско общество без силна държава и законов ред, тогава вълнуваше малцина. Вместо "марш през институциите" - превземане на институциите стъпка по стъпка, радикалната опозиционна ортодоксия проповядваше бойкот на институциите - освен ако "не вземем изведнъж цялата власт". Така номенклатурната класа получи допълнителен кредит от време за доразчистване на архивите, за замитане на следите и за трансформиране на тоталитарния политически контрол в система на мафиотски диктат и борческо-милиционерски терор над българското общество. Тази система съществува и до днес и политическата промяна от февруари и април е само възможна, но все още не и актуална заплаха за стройната йерархия на българската неокомунистическа мафия.
Първият опит за принципно противопоставяне на мафията бе осъществен от правителството на Филип Димитров през 1991-1992 г. За съжаление този опит бе не само краткосрочен и решително осуетен, но и сам по себе си страдаше от концептуална и политическа неяснота в отговора на най-важния въпрос: как държавата може да изплува над мафията и да получи шанс да се справи с нея. Отговорът на този въпрос за СДС през 1991 г. бе - чрез създаване на алтернативен, "наш", "опозиционен" икономически елит, който да се противопостави ефективно на комунистическата стопанско-политическа мафия. Така реституцията се превърна в приоритет номер едно за синьото управление. Но реституираната собственост се оказа трагично нищожна като стопански потенциал, за да уравновеси откраднатото от държавата номенклатурно богатство, а червената мафия получи огромен публичен ресурс да насъсква обеднелите маси от хора срещу "реститутките" и да прикрива ефективно собствените си престъпления от обществото. По същество реституцията бе, и си остава, легитимен акт на историческа справедливост, който обаче няма и не може да има стратегическа стойност за контрола върху отношенията държава - икономика. Този контрол е възможен не чрез разделянето на "червен" от легитимен капитал, а чрез създаването на ефективна система за нормативен контрол върху принципите, методите и конкретните форми на стопанска активност, поставяща ясна граница между закон и беззаконие и санкционираща беззаконието.
Двете години на кабинета Беров бяха период на тотален контрол на мафиотските структури над държавата и обществото. "Подвижното" парламентарно мнозинство и правителството бяха картелирани и поделени между групировките, а груповите интереси бяха "представени" на терена на безпомощната държава с методите на открития шантаж и диктат. (Шефът на една "структура" си позволи да "упражни влияниe" върху вицепремиер с въпроса "Цочев, ти имаш ли деца".)
Идването на Виденов на власт след две години открито беззаконие бе посрещнато с надежда и илюзии за промяна и извън средите на БСП поради две прости причини. За първи път след провалилия се кабинет на Луканов на власт идваше едно подкрепено от стабилно парламентарно мнозинство правителство. Това правителство още повече бе на БСП и би трябвало да е способно да се справи със собствената си партийна мафия, алчно разсипваща страната. Виденов наистина имаше достатъчен политически ресурс ако не да се пребори, то поне да ограничи безобразния апетит на съпартийците си - настоящи и бивши. За да успее обаче, той трябваше да мобилизира единствено легитимния си и публичен политически ресурс - ресурса на независим и овластен посредник между груповите интереси. Ако беше направил това, той щеше да има силна обществена подкрепа и политически неуязвима позиция дори в собствената си мафиотски картелирана партия. Виденов не застана в силната позиция на овластен и публичен посредник между груповите претенции в името на държавните интереси. Виденов побърза да вземе страна: срещу групировките на старата мафия, той изгради своя, нова мафиотска структура. Загърби възможностите за публична политическа подкрепа от обществеността и с апаратни игри и управленски произвол изведе "Орион" на тепиха срещу "старите пари". Така Виденов за пореден път приватизира държавата, отвори си фронтове - пропасти, на терена на собствената си партия и се срина от власт, след като съсипа окончателно финансовата система и икономиката на страната.
Днес България е отново на стартова позиция в определянето на ролята и отношението на държавата към организираните групови интереси в страната. През изтеклите седем години проблемът как да се легитимират тези интереси неведнъж е бил обект на публична дискусия. "Да си откъснем опашката" - бе предпазливата рецепта, с която някои главатари на мафията поискаха да получат публична легитимност. Какво означава това? Да бъдат смазани видимите улични проявления на октопода - мутрите с черни очила и мобифони, а висшите етажи на престъпната йерархия да бъдат благословени за новата си роля на "национален елит". "Да им отрежем главата" - категорични бяха и остават милиони редови граждани, които обаче изповядват всевъзможни утопични илюзии относно начините, по които тази нелека задача може да бъде осъществена. "Пререгистрация на всички фирми", "смяна на парите", "молба към Запада да отвори мафиотските банкови сметки" (Западът никак не обича да отваря сметки - бел.авт.), "национализация на всички подозрителни фирми и имущества" и т.н., и т.н. На това ниво на интерпретация на проблема легитимен пазарен процес и нормални обществени отношения също не могат да бъдат установени. Декриминализацията на обществената система в България днес не отлагане както поради предизвикателствата на крайната нищета, до която мафията докара страната, така и поради интензивиралите се опити на мощни мафиотски групировки дългосрочно да продадат националните интереси на страната в полза на своите традиционни чужди покровители.
Приложени на практика, критериите и инструментите за публична легитимация на корпоративните интереси ще създадат принципната рамка на тази система, която наричаме механизъм за корпоративно представителство на организирани интереси на терена на държавата. За да бъде запълнена тази рамка, обаче легализирането на корпоративните стопански групировки не е достатъчно. Корпоративното представителство е инструмент за взаимодействие на цялото многообразно гражданско общество с институциите на държавната власт. В България все още не съществуват институционални механизми за взаимодействие на държавата с неправителствените организации от третия сектор, с професионалните гилдии на специалистите в различни области, с младежките сдружения и териториалните общности. Декриминализацията на корпоративния стопански сектор може да бъде осъществена успешно само в тясно сътрудничество на държавната власт с тези граждански структури и интереси, които по самата си природа са противопоставени на мафиотския контрол върху държавата и обществото. Но взаимодействието между гражданските институции и реформистката държавна власт не изчерпват своя потенциал с процеса на декриминализация. Уроците на "катастрофата Виденов" продължават да бъдат валидни и днес: без публична гражданска подкрепа за една публична и смела реформистка политика България няма да спечели своята най-важна битка - битката за принадлежност към европейския цивилизационен модел чрез окончателна раздяла с модела на балканския мафиотски неокомунизъм. Разгърнатият модел на ефективно представителство на групови, частни и граждански интереси чрез посредничеството на държавата е съществена съставна част от този модел на европейско развитие, към който България ориентира своите усилия за промяна днес и в обозримо бъдеще.
Текстът е част от по-голяма разработка "Българският преход и корпоративните отношения в модерното общество"
Обърканият "бакалски тефтер", наречен закон за приватизация
Управляващите искат да възродят идеята на Калин Митрев за превръщането на Центъра за масова приватизация в борса и депозитар
Лилия Маслева
Законът за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия (ЗППДОбП) за пореден път е пред промяна и за пореден път тази промяна цели по-скоро решаването на частни проблеми на управляващите, отколкото цялостно разглеждане и ремонтиране на нормативния акт. Едва ли може да се случи нещо добро в приоритетния процес приватизация, след като той се регламентира от закон, който юристите наричат "бакалски тефтер", или по ученически казано "баница". Откакто за първи път беше приет през 1992 г., законът за приватизацията е променян девет пъти и сега на народните избраници им предстои десети опит. Най-потресаваща е честотата на намесата през миналата година, когато цели пет пъти нормативният акт беше "усъвършенстван". Вероятно единствената причина, поради която тази година депутатите само за първи път се намесват в закона, е, че парламентът късно започна да функционира. Новите народни представители обаче все още имат шансове да бият миналогодишния рекорд, като се има предвид стилът им на управление. До 5 часа вечерта миналата сряда (когато проектът беше разпратен до правните отдели на министерствата) никой не знаеше, че в четвъртък предстои внасяне на проекта за изменение на закона за разглеждане в Министерския съвет. По този начин всички юристи, които биха могли да допринесат за усъвършенстването му, бяха лишени и от теоретична възможност да дадат становище. Вероятно по някаква случайност проектът беше върнат за повторно разглеждане от правителството този понеделник, но според юристи тази малка отсрочка не е достатъчна, за да може повече специалисти (извън избрания от вицепремиера Александър Божков тесен кръг от лица) да работят върху него. Вероятно основният мотив на министъра на промишлеността е, че по този начин се ускорява процесът на раздържавяване. Това обаче в никакъв случай не го прави по-прозрачен (както искат световните институции) и в никакъв случай не го прави честен - с минимални вратички за далавери.
Въпреки че проблемите, които ще създадат предлаганите промени в закона за приватизацията, са много съществени и изглеждат по-скоро опит за реализиране на определени амбиции, има и такива, които са продиктувани от чисто прагматични мотиви.
Положителните моменти, които са най-съществени в проекта, са два. Най-важното е, че ще се освободи търговията с акциите, придобити на централизираните търгове на масовата приватизация. В текста на чл.51а, който ще отпадне, беше записано, че тези акции ще могат да се търгуват след публикуването на първия баланс на приватизираното дружество, но не по-рано от шест месеца след приключването на последния централизиран търг. Тази забрана за търговия в момента създава огромни проблеми на приватизационните фондове, които не могат да продадат пакети от портфейла си и остават без почти никакви законни начини да финансират дейността си. От друга страна, се спъва ефективното управление на новоприватизираните дружества. В момента фондовете просто заобикалят този текст, като сключват вид фючърсни договори за продажбата на акциите. В момента има и забрана за търговия с акциите и на самите фондове, но тя ще трябва да бъде премахната в Закона за приватизационните фондове.
Второто много съществено подобрение на закона засяга възможността за разпореждане с активите на търговските дружества, за които има прието решение за приватизация. Сегашният текст предвижда сделките с дълготрайни активи на тези дружества, както и вземането на други управленски решения (като сключването на договори за дялово участие и др.) да става само с разрешение на органа по чл.3. Така обаче се получава парадоксалната ситуация, че дори дружества, в които държавата има миноритарен дял, не могат да се управляват от новите си собственици без разрешение от съответното министерство. В проекта е добавено, че този текст се отнася само за дружества с 50 и повече процента държавно участие.
Наред с тези градивни предложения обаче в проекта за закон се предвиждат и текстове, които, меко казано, смутиха юристи и участници в приватизацията. Някои текстове създават впечатление за стремеж към създаване на вратички за нови далавери.
В това отношение най-притеснително е предложението за текст в чл.1 от закона за приватизацията, където се дава определение на понятието и съответно на това кои са процесите, които се регламентират от него. Според сега действащия закон, най-общо казано, приватизацията представлява прехвърляне на акции и дялове собственост на държавни и общински предприятия на физически или юридически лица. Предлага се към края на изречението да се прибавят просто думите, че юридическите лица трябва да са с под 50% държавно или общинско участие. Официалните мотиви за това предложение са, че така се дава възможност "да се разграничи преструктурирането чрез прехвърляне на акционерно участие между преобладаващо държавни предприятия от приватизацията по смисъла на закона". Вероятно с това се имат предвид множеството трансформации с държавни холдингови структури, които управляващите от всички политически сили много обичат да осъществяват. Най-голямото опасение на юристи обаче е, че чрез подобна промяна всички министри ще имат прост начин, по който въобще да заобикалят закона за приватизацията. След като беше измислено как с увеличаване на капиталите на дружествата се избягва редовната процедура по приватизация (която освен всичко друго включва и осведомяване на обществеността), сега, ако този текст се приеме, съществуването на закона се обезсмисля напълно. Всеки ресорен министър вече няма да има нужда да спазва процедурите по възлагане на оценка, обявяване на търг, конкурс или преговори с потенциален купувач като най-предпочитана форма. Най-простото ще бъде да се прехвърлят акциите от едно държавно дружество в активите на друго, след което второто като самостоятелно юридическо лице (под контрола на министъра, разбира се) ще може свободно да оперира с тях на пазара след разрешение от принципала - най-често ресорното министерство.
Особено смущаващо е предложението (и съответните намерения, които евентуално биха могли да стоят зад него) на измислилите идеята в преходните и заключителните разпоредби на закона да се включи текст, според който "решенията на съдилищата, постановени по обжалвани актове на органите по чл.3, са окончателни и не могат да бъдат атакувани по реда на чл.231 и чл.233 от ГПК". "Това прави АП и другите приватизиращи ведомства неподвластни на съдебен контрол, което противоречи на духа на конституцията и законите в тази страна", беше озадаченият коментар на известен юрист.
Третата сериозна намеса в духа на закона е да се разширят функциите на Центъра за масова приватизация, което освен недалновидно политическо мислене показва и нежелание да се вземат поуки от опита в другите страни, провели масова приватизация. Предлага се промяна във функциите на Центъра за масова приватизация, който да бъде освен орган за управление на приватизацията чрез инвестиционни бонове и за обслужване на търговията с акции, придобити срещу тях. Вероятно новият шеф на ЦМП Пирин Атанасов е почерпил богат опит от предшественика си Калин Митрев, който пръв се сети да увеличи влиянието си като шеф на институцията, превръщайки я и в борса, и в депозитар. Правителството на Жан Виденов обаче прояви здрав разум, като спря осъществяването на такъв проект. Опитът в Чехия (RM-системата) недвусмислено показа до какво довежда подобна паралелна на борсата система за търговия с ценни книжа. Според оценките на световните наблюдатели провалът на чешкия фондов пазар и фондовата борса се дължи именно на идеята за две паралелни структури, които да обслужват един и същ пазар.
В новия проект на закона се въвеждат елементи, които цялостно променят духа на извършената досега приватизация, но не са взети мерки за премахването на някои от досегашните несъвършенства. Подготвилите проекта не са взели никакво отношение по въпросите за премахването на възможността за съществуване на т.нар. винкулирани акции в публично търгуваните дружества. Друго несъвършенство е параграф 10 от преходните и заключителните разпоредби. В сегашния текст пише, че в търговските дружества с 30 и повече процента държавно или общинско участие не се допуска намаляване на това участие без разрешение на органа по чл.3. Според юристи по този начин държавата необосновано запазва повече права за себе си независимо от това, че е обикновен миноритарен акционер.
Законотворците не са взели и никакво отношение по въпроса за съществуването на държавния фонд за управление на акциите, останали непродадени на централизираните търгове. В случай че такъв фонд няма да има (както напоследък се смята), по-добре е този член от закона да го няма, за да не се получава двусмислие по този въпрос. От друга страна, ако управляващите все пак възнамеряват да създават такъв фонд, той се нуждае от много по-сериозна нормативна регламентация, отколкото едно-единствено изречение в закона.
Държавата се разбра с дребните акционери в МДК - Пирдоп
Роза Медева
Обнадеждаващо за бъдещия пазар на ценни книжа завърши проведеното през миналата седмица общо събрание на МДК - Пирдоп, където се очакваше държавата да повтори скандалния подход с увеличаването на капитала, както стана в "Соди" - Девня. Според точка в дневния ред на общото събрание трябваше да се извърши "промяна в капитала на дружеството", но предварително не беше уточнено каква. Този факт даде повод за съмнения, че е възможно представителят на държавния дял да се опита да повтори (и по този начин да го превърне в редовна практика) успешно приложения подход за придобиване на по-голям контрол върху дадено предприятие. Според представител на приватизационен фонд обаче тази опасност не е била реална, тъй като за разлика от "Соди" в МДК държавата притежава по-малко от необходимите за това акции. Според Търговския закон, за да се отнеме правото на акционерите да участват пропорционално в увеличението на капитала (т.е. да се увеличи капиталът под условие), на общото събрание трябва да се гласува с 3/4 от капитала на дружеството. След първите два търга на масовата приватизация фондове и индивидуални участници притежават близо 27% от капитала на МДК, а дружеството е с 30% в списъка за масова приватизация.
Общото събрание на МДК реши да бъде увеличен капиталът на дружеството на 3.54 млрд. лв. В капитала бяха включени земя (оценена на стойност 226 млн. лв.) и езеро (на стойност 281 хил. лв.) и беше направено намаление с акциите на Българската консолидационна компания, което е в размер на 164 хил. лв. Акциите от увеличението на капитала ще бъдат разпределени пропорционално между настоящите собственици. Другите съществени решения, които взе събранието, засягат устава на МДК. Въпреки че в първоначалния проект на Министерството на промишлеността не се предвиждаше да се премахне ограничението при продажбата на акции от дружеството (т.нар. винкулиране на акциите), събранието премахна този член от устава. Ограничението за търговия на акциите и без това не се спазва, тъй като няма ефективен механизъм, чрез който Централният депозитар може да следи за това. Така например на събранието присъстваха и гласуваха представители на "Евро капитал", собственик на акции, придобити от притежатели на безплатни акции. Друга съществена промяна в устава е, че вече ще е необходимо не 3/4, а 2/3 мнозинство от капитала, с което общото събрание може да взима важни решения.
Не се сбъдна предвиждането, че на общото събрание белгийската фирма "Юнион Миниер" (която сключи с Агенцията за приватизация предварителен договор за продажба на 56% от МДК) ще бъде упълномощена от държавата да гласува с нейните акции. Г-н Филип Ромбот, представител на белгийците, който присъстваше на събранието като гост, заяви, че компанията не иска да се забърква в скандали, подобни на този със "Соди", и не възнамерява и за в бъдеще да се опитва да увеличава капитала си в ущърб на дребните акционери. Той допълни, че ако и когато "Юнион Миниер" подпише окончателен договор за приватизацията на МДК, компанията предвижда да направи големи инвестиции в опазването и възстановяването на екологията в района и вследствие на това ще се наложи увеличение на капитала на МДК, но ще бъде дадено право на всички дребни акционери също да запишат акции.
И общинските приватизатори поискаха да плащат на консултанти
Столичната общинска агенция за приватизация ще предложи промяна в закона за приватизация, според която от режима на закона ще бъдат изключени общинските нежилищни имоти, които не са включени в състава на общинските предприятия и се използват за стопански цели. Това се магазини, складове, ателиета, цехове и др. обекти. Така на практика еднакви по атрактивност и вид обекти ще се продават по два различни режима. Обектите, изключени от обхвата на закона за приватизация, ще се продават по процедурите на Закона за общинска собственост, а обектите, апортирани в капитала на общинските дружества - по закона за приватизация. В Закона за общинска собственост и наредбата за стопанисване има указана процедура как се продава общинска собственост. Правомощия по сделките се дават на районните кметове, които да провеждат търговете за продажба на обектите. И докато в столичната общинска агенция има все пак някаква публичност по сделките, има голяма вероятност упражняването на корпоративни интереси по закупуването на атрактивни обекти да се насочи именно по посока на кметовете.
Общинските приватизатори очакват с предстоящите по-правки в закона за приватизация да бъде променен известният член 35, който регламентира приватизацията на предприятието от работници и служители, както и от бивши арендатори и наематели. С направените преди две години поправки на текстовете на закона се ограничи продажбата на обекти по този член. За да се кандидатства, желаещите трябва да са не по-малко от 20% от общия брой на работещите в цялото предприятие. В повечето случаи обаче работниците в отделните обекти на фирмата не се оказваха достатъчно, за да удовлетворят нормативната квота и да заявят участие в приватизацията на обособения обект. Отнета беше и възможността на арендатори и наематели преди 15 октомври 1990 г. да участват в приватизацията на стопанисваната от тях в миналото собственост.
Общинските приватизатори заявиха, че ще лобират с поправките в закона за приватизация да им бъде разрешено да ползват консултантски услуги по приватизацията на големи инфраструктурни обекти в столицата. Предложението е по аналогия с Агенцията за приватизация общинските агенции да плащат на консултанти до 4% от стойността по сделката.
Ангажименти за инвестиции и работни места ще има по изключение
Решението на Сметната палата да започне проверки на 50 приватизационни сделки почти предизвика скандал между контролната институция и Агенцията за приватизация (АП). В спора се намеси и вицепремиерът Божков. В крайна сметка "дискусията" може да послужи като повод за решаване на едни от болните проблеми на приватизацията - включването на редица трудно контролируеми и със съмнителна целесъобразност клаузи в приватизационните договори от рода на "запазване на работни места", "задължение за инвестиции", "поемане на задължения" и т.н. Размерът на инвестициите, които влизат в предприятието, трудно може да се определи и да се контролира от органите. Много чести са случаите, при които има разминаване при определяне на "инвестицията" от страна на чуждестранния инвеститор и контролните органи.
С принуждаването на инвеститорите да спазват криворазбраната социална политика възможността за навлизане на модерни технологии се намалява. Внедряването на нови технологии изисква малък на брой персонал, но високвалифициран. Нарушава се правото собственикът да избира бройката на персонала в предприятието си. Според Александър Божков в писмото, което правителството е подготвило до Световната банка, ще има условия за запазване на работните места и за инвестиции за конкретни случаи, а не като принцип.
Тежките клаузи за големи инвестиции в предприятията неизбежно намаляват продажните цени на предприятията и приходите в бюджета. Ако тези клаузи отпаднат от приватизационните договори, това предполага повишаване на цената на съответното предприятие при равни други условия.
В проверките на Сметната палата се включват проучване на договора, установяване на дължимите фактически постъпления от приватизацията, срочността на постъпленията в сметката на продавача, анализиране на изпълнението на поетите от купувача задължения, проверка на документите за преведените средства във Взаимния фонд, анализ на причините за неизвършени и закъснели преводи по сделките.
Според Александър Съботинов, изпълнителен директор на АП, проверките излизат извън обсега на Сметната палата. Тя трябвало да контролира приходите и разходите при приватизацията и главно задълженията към бюджета. Аксиния Славчева, началник на отдел "Следприватизационен контрол" в АП, категорично заяви, че няма нито една сделка, по която да не е осъществен ефективен контрол.
След приватизацията "Ферохром" ще произвежда контейнери
След като бе включено в масовата приватизация, дял от "Ферохром" - Казанлък, бе продаден и по касов път. Фирмата "Антоан принц Собиески цу Шварценберг комерс Тройханд", регистрирана в Стара Загора, купи 45% от капитала на българското предприятие за 200 млн. лв. Купувачът се задължава да направи инвестиции в размер на 340 млн. лв. и да увеличи персонала, който в момента е 54 души, с още 70 души. Предприятието се занимава с производство на машини и съоръжения за парфюмерийната и хранително-вкусовата промишленост. Освен това се правят специални конструкции по поръчка на клиенти. Към "Ферохром" има и цех за производство на малогабаритна селскостопанска техника, а също и за дървообработване и производство на нестандартни мебели. В бизнеспрограмата на новия собственик е предвидено производство на контейнери, които ще се използват от фирми, занимаващи се с битово-комунални дейности (почистването). Предвидено е тази дейност да заеме около 90% от мощностите на фирмата. Част от тази продукция ще бъде изнасяна и в Германия.
Досега продукцията на предприятието бе предназначена изцяло за българския пазар. Финансовият резултат на "Ферохром" за миналата година е загуба от 959 хил. лв. Според главната счетоводителка Иванка Краваева загубата се дължи главно на рязкото поскъпване на материалите и електроенергията.
На първата тръжна сесия на масовата приватизация за продажба бяха предложени 5807 акции на "Ферохром" (25% от капитала). Интересът към тях бе сравнително голям и бяха продадени 4744 акции. Среднопретеглената им цена достигна до 901 инв. лв. На втората сесия бяха продадени още 668 акции на цена 620 инв. лв., а на трета тръжна сесия един приватизационен фонд ("Отечество") е подал заявка за покупка на три акции.
Прокуратурата започва проверка в "Полимери" - Девня
Румен Соколов
Окръжната прокуратура във Варна ще започне проверка по сигнал в "Полимери" - Девня. Това става ясно от изпратеното през миналата седмица писмо от Главна прокуратура до окръжната прокуратура във Варна. Проверката за финансови злоупотреби е по повод изпратено писмо от председателя на "Подкрепа" в предприятието Ивелин Стоянов. Освен до главния прокурор писма са изпратени и до министъра на вътрешните работи, председателя на икономическата комисия в Народното събрание и областния управител на Варненска област.
В девненското предприятие в скоро време може да започне ревизия и от страна на Държавен финансов контрол. Все още обаче не се знае кога ще започне ревизията, защото във ведомството има недостиг на хора, които да я извършат. Това бе съобщено от г-жа Драганинска от Държавен финансов контрол, която отговаря за ревизията. Според нея проверка със сигурност ще има, въпреки че по този начин се нарушават разпоредбите, които предполагат ревизии веднъж на три години. Последната проверка в "Полимери" е завършила през април 1996 г. Изпълнителният директор на дружеството Кирил Цонев не бе открит за коментар на обвиненията на синдикалистите за злоупотреби в предприятието за периода 1992-1996 г. Една от дейностите, която е посочена като незаконна, е износът на черни и цветни метали, които са продавани от частни фирми извън предприятието. Според представителите на "Подкрепа" тази дейност е продължила до 15 май тази година. Металите са от шестте закрити цеха на предприятието. Въпреки че предприятието е опасано от жп-коловози и отпадъците биха могли да се товарят на вагони, през последните четири години транспортирането им е ставало от страна на частни фирми със собствени средства. Това става ясно от писмото до министъра на вътрешните работи. В периода 1992-1996 г. на ниски цени е продадено част от закупено през 1989 г. оборудване на хлорорганичен комплекс. Това оборудване е било закупено за близо 7 млн. долара. От приложени към уведомителните писма документи става ясно, че скъпо струващо резервно оборудване на стойност 100 000 долара е продадено като отпадъчен графит на частна фирма от Пазарджик на много ниска цена.
Представителите на синдиката "Подкрепа" в предприятието са на мнение, че най-голямото престъпление към държавата е занижената оценка на дружеството с цел лесното закупуване на остатъчния дял от 33%. Според техните експерти стойността на дружеството е около 300 млн. долара, а последната оценка (правена през октомври 1996 г.) е за 22.185 млн. долара. След рязкото обезценяване на лева стойността към 31 март 1997 г. вече е 3.208 млн. долара.
На 27 юли ще се проведе общото събрание на акционерите на "Полимери". Предвидена е промяна на структурата на управление и приемане на счетоводен отчет за първото тримесечие на тази година. Това е първото акционерно събрание на дружеството, след като 67% от капитала бяха предложени за продажба чрез инвестиционни бонове във втората тръжна сесия от масовата приватизация. Общият брой на акциите е 3 210 681, а на тази сесия от тях са купени 2 954 617. След втората тръжна сесия най-много акции има "АКБ Форес" - 34%, Българо-холандски ПФ - 17.5%, "Труд и капитал" - 1.35%, държавата - 33%, раздадените безплатни акции са 6.7%, индивидуалните участници държат 6.72% от капитала на дружеството. На третата тръжна сесия са предложени 265 064 акции с минимална цена от 186 инв. лв. Приватизационните фондове са заявили 121 648 акции на цени между 186 и 422 инв. лева.
С решение на Агенцията за приватизация от 25 септември 1996 г. е открита процедура за касова приватизация на 26.4% от капитала на дружеството. След тази дата са забранени разпоредителните сделки с дълготрайни активи, сключването на договори за дялово участие, съвместна дейност, обезпечаване на вземания и сключване на договори за кредити освен с разрешение на агенцията. Все още не е определен евентуалният купувач на тези 26.4%, но до края на годината най-вероятно те ще бъдат продадени. Интерес към предприятието е проявяван многократно от страна на български и чужди фирми, но от Агенцията за приватизация не са съобщили конкретни имена. По принцип големите световни фирми търсят да закупят по-големи дялове от такива предприятия (над 50%), но в случая може да бъде закупен и предложеният дял и след това нужните акции да бъдат набавени на вторичния пазар, когато той започне да функционира.
Накратко
Представители на приватизационните фондове "Албена инвест" и "Доверие" влязоха в борда на директорите на "Торготерм" - Кюстендил. Предприятието за производство на машини и съоръжения за хранително-вкусовата промишленост проведе общо събрание през миналата седмица, на което отчете отрицателен финансов резултат за миналата година. Тази година се предвижда да бъде по-успешна за фирмата благодарение на осигурените валутни постъпления по договор с шведската фирма "Икеа". По този договор фирмата произвежда магнитни дъски, които се изнасят в САЩ. Това производство не е свързано с основната дейност на "Торготерм", но мощностите му позволяват поръчките да бъдат изпълнявани. Според изпълнителния директор на дружеството Михаил Абаджиев това ще позволи в чужбина да се изнася около 60% от продукцията, докато през миналата година са били експортирани около 30%. Той добави, че преговорите с немската фирма "Биндл" не са довели до сключване на договор за производство на бойлери, парни котли и отоплителни уреди. Силният сезон за продажби на дружеството е от март до май всяка година, тъй като тогава основните им купувачи (хотелиерски дружества и фирми от хранително-вкусовата промишленост) се подготвят за летния сезон. "Торготерм" бе предложен за масова приватизация с 67% от капитала си и на първа тръжна сесия се продаваха 66 286 акции. От тях бяха продадени само 1448 акции със среднопретеглена цена от 1185 инв. лв. На втората тръжна сесия бяха предложени 63 816 акции и всички те бяха продадени на цена 540 инв. лв. Емил Петков бе преизбран за изпълнителен директор на врачанското дружество "Центромет" на общото събрание на акционерите през миналата седмица. На събранието е бил избран нов съвет на директорите и са обсъждани резултатите на дружеството за миналата година. Предприятието произвежда тръбни елементи и части за двигатели с вътрешно горене. Правят се също цилиндри за корабни двигатели. Продукцията е предназначена предимно за износ, като от сключените договори се очакват добри приходи и през тази година. Дружеството бе включено в програмата за масова приватизация с 25% от капитала. На първа тръжна сесия бяха предложени 18 270 акции, от които бяха продадени 12 890 акции. Среднопретеглената им цена достигна до 2251 инв. лв. На втората тръжна сесия бяха продадени 2012 акции със среднопретеглена цена от 1292 инв. лв. За трета тръжна сесия останаха 3848 акции, но фондовете са направили заявки за покупка само на 203 акции. Приходи от около 70 000 щатски долара очаква Министерството на търговията и туризма от приватизацията на поредната серия обекти по чл.35 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия (обособени части от предприятия). Нови собственици ще имат четири обекта от "Хранителни стоки" - Варна, складова база във Велинград и част от имуществото на "Меркурий" ЕООД - Пазарджик. Най-много приходи се очакват от продажба на обект от "Печатно слово" ЕООД - Благоевград, откъдето ще бъдат получени около 40 000 долара. На редовното си заседание през миналата седмица Комисията по ценните книжа и фондовите борси (КЦКФБ) е одобри проспектите за нови публични емисии на ценни книжа на два приватизационни фонда. Капиталът на ПФ "Свети Никола" се увеличава със 75 436 000 лв. с емитирането на 75 436 поименни непривилегировани акци с номинал 1000 лв. НПФ "Съединение" увеличава своя капитал с 260 000 000 лв. Според председателя на комисията Християн Танушев вече 14 фонда имат одобрени проспекти за публични емисии. Той допълни, че по този начин фондовете имат възможност да набират свежи парични средства, необходими им за управлението на придобитите от тях предприятия. Не е взето решение по молбата за утвърждаване на проспект за публична емисия на ценни книжа на ПФ "Север", като документите им са върнати за доразработка. Комисията е вписала в регистрите си и увеличението на капитала на лицензирания инвестиционен посредник "Еврофинанс" от 200 на 700 млн. лв. Комисията прие планa за проверките, които ще бъдат извършени от отдел "Надзор" в следващите два месеца. Ще бъдат проверени 38 приватизационни фонда и 31 кандидати за инвестиционни посредници. Освен това ще бъде извършена и проверка на 63 дружества, които са емитирали или емитират ценни книжа. Проверка ще бъде направена и на 15 дружества, използвали в името си "инвестиционен". Освен плановите проверки ще бъдат извършвани и такива по сигнал и сезиране. Срокът за получаване на шестмесечните отчети на приватизационните фондове в комисията е изтекъл на 7 юли, като до тази дата са получени 62 отчета. КЦКФБ ще извърши проверка на място и тогава ще излезе със становище по случая с издаваните от "Ситиком ЖС" полици за предоставяне на жилищна площ срещу определено заплащане. Преди да бъде предприето някакво действие, трябва да бъде установена същността на полиците, а по точно дали те са инвестиционен договор.
USAID даде препоръките си за бъдещо развитие на Централния депозитар
Румен Соколов
В края на месец юни завърши първият етап от проекта "Инициатива за развитието на капиталовия пазар в България", финансиран от Американската агенция за международно развитие (USAID). Конкретната цел на проекта е развитието на Централния депозитар и превръщането му в институция с възможност за посрещане на всички нужди на капиталовия пазар в България. През този първи етап от работата на експертите на USAID е извършена оценка на ситуацията и са направени необходимите препоръки за по-нататъшната дейност. На базата на оценките и препоръките ще бъдат обявени тръжните условия за доставка на хардуер и софтуер за дейността на депозитара. Следващият етап на експертите ще продължи около девет месеца и след края му депозитарът трябва да е готов да поеме функциите си по осигуряване на търговията с ценни книжа.
Експертите на USAID са подготвили официално становище, в което са изказани препоръките за бъдещото развитие на депозитара и изобщо на капиталовия пазар. В официалното становище на експертната група има и няколко революционни за нашите условия предложения, като например процеса на клиринг и сетълмент на сделките и плащанията да бъде сведен до т.нар. срок Т+0. Това значи изпълнения на всички необходими действия по една сделка с ценни книжа (прехвърляне на книжата и плащане) до края на работния ден на сключване на сделката. За да стане възможно това, е необходимо ценните книжа, които се търгуват, да бъдат депозирани в Централния депозитар и при сделка да се прехвърлят от една подсметка в друга. В същото време в организацията, която се занимава с плащанията по сделките (обща банка за сетълмент), всеки от купувачите трябва да е депозирал достатъчно парични средства, с които да бъдат посрещнати необходимите плащания. Това предложение бе подкрепено и от председателя на Комисията по ценните книжа и фондовите борси Християн Танушев. Това може да бъде постигнато в бъдеще, но засега според изпълнителния директор на депозитара Апостол Апостолов срокът Т+3 (т.е. до три дни) е напълно приемлив. Тъй като депозитарът не може да извършва разплащания (наредба No19 от 1996 г. не позволява това), е предвидено те да се извършват чрез БИСЕРА или Банксервиз. Апостол Апостолов допълни, че най-вероятно през септември вече може да бъдат извършвани плащания по този начин.
Наличието на много организации за клиринг и сетълмент изисква въвеждането на усложнени системи и води до дублиране на функциите им, поради което експертите предлагат всички услуги по приключването на сделките да бъдат съсредоточени в ЦД. Те предлагат и задължителна безналичност на ценните книжа, което ще доведе до постигане на най-ефективна обработка на транзакциите.
Въпреки че предлаганата система все още не действа, до 4 юли чрез регистрационните агенти (доскоро трансферни) ОББ и Пощенска банка са извършени около 1000 трансфери на акции. Общата номинална стойност на изтъргуваните акции е 27.737 млн. лв. Най-често извършваните прехвърляния на собствеността са с акции на "Соди", "Химко", МДК, "Тича" - Варна, и "Харманлийска керамика". Тъй като 12 лицензирани инвестиционни посредника са регистрирани като членове на депозитара сравнително от скоро, регистрираните от тях сделки са по-малко. За подобряване на качеството при трансферите представители на наскоро създадения експертен съвет на банките - инвестиционни посредници, са се срещнали с Апостол Апостолов през миналата седмица и са обсъдили бъдещото си взаимодействие.
Стоки
Русия ще продължи да преработва вносен алуминий
Русия отрече съобщенията, че в началото на следващата година някои местни металургични предприятия ще прекратят договорите с чужди търговски компании за преработка на вносни суровини. В последните години поради недостиг на местни суровини много заводи за преработка на алуминий работят по договори с чужди компании. Според тези договори руските компании внасят първичен алуминий, рафинират го и след това изнасят продукцията.
Държавната митническа служба смята, че предприятията укриват много от доходите си по тези сделки, и настоява те да бъдат прекратени. Най-вероятно тези схеми ще продължат да функционират, тъй като в момента осигуряват близо 70 процента от руския износ на алуминий.
Понижение на цените на медта Цената на медта в Ню Йорк леко се понижи в петък, като търговията беше вяла с очаквания през следващата седмица да бъдат сключени повече контракти. Фючърсните цени за доставка на мед през септември се понижиха с 0.70 цента и достигнаха 103.90 цента за либра.
В Лондон тримесечните фючърсни сделки се сключваха при цени между 120 и 130 долара за тон. Запасите от мед на Лондонската метална борса се увеличиха с 2800 тона и достигнаха 139 135 тона, докато в Ню Йорк намаляха с 1574 тона до 36 449 тона.
Рекордни добиви на пшеница в САЩ Земеделският департамент на Съединените щати съобщи, че въпреки застудяванията през пролетта се очаква добивите от засятата зимна пшеница да бъдат 1.78 млрд. бушела. Това е увеличение с 11 процента в сравнение с прогнозите от юни и с 20 процента в сравнение с миналогодишната реколта. Очакват се добиви от 42.8 бушела от акър, като това е с 5.6 бушела повече от миналата година.
Очаква се общият добив на пшеница да бъде 2.43 млрд. бушела, като това ще е най-високата реколта от пет години насам. Поради очакванията за добра реколта средните сезонни цени започнаха да намаляват. В момента цената на един бушел е 3.40 долара, докато през миналата година беше 4.35 долара.
Германия ще продава нефт от стратегическия резерв Цената на суровия петрол Брент беше 17.96 долара за барел, като това ниво е с един долар по-нискo в сравнение с началото на юли. Низходящото движение на цените на петрола на световните пазари се дължи на съобщенията, че отново ще бъде възобновен износът на иракски петрол по сделката с ООН.
Освен това Германия съобщи, че до края на 1999 г. ще продаде всичкия петрол от стратегическия резерв, за да съкрати бюджетния дефицит и да изпълни критериите на Маастрихтския договор. Германското правителство съобщи, че очаква да получи 1.4 млрд. марки. Още през следващата седмица ще бъдат продадени 2.8 млн. барела от резерва, оценяван на 7.3 млн. тона.
Според правилата на Международната енергийна агенция, в която членуват 24 развити индустриални държави, те трябва да имат запаси, покриващи 90-дневното им потребление за избягване на сътресения на пазара. Но дори и след като продаде петрола от стратегическия резерв, страната отново ще отговаря на това условие, защото германските петролни компании имат големи запаси.
Предложение за покупка
ИНВЕСТИРайте чрез "Капитал"
Близо 12 хиляди е таксата за два изпита в Софийския университет
Почти два пъти по-голям е броят на явилите се тази година на изпит по испански език, похвалиха увеличаващата се езикова култура на кандидат-студентите си от СУ. Около 300 младежи ще се състезават за 25 места редовна държавна поръчка за испанска филология тази година.
Лятната изпитна еуфория стартира на 10 юли с проверка на знанията на мераклиите богослови. Темата "Свойства на Бога" предизвика радостните възгласи на 160-те кандидати в залата. Първият ден на кампанията тази година беше напрегнат заради застъпването на редовната юлска сесия с кандидатстудентския изпит. Правилникът за провеждане на встъпителния конкурс не допуска в сградата на Ректората външни лица. Такива обаче се оказаха и редовните студенти, и техните преподаватели, които рано сутринта нервно се тълпяха пред заключените врати на Алма матер. Университетската управа ги принуди да проведат изпитите си в друга сграда.
Две хиляди лева струваше комплект документи за кандидатстване в най-старото ни висше учебно заведение. Това е с 500 лева по-скъпо от заявлението за УНСС, защото бланките са изработени от хартия с воден знак. Сумата, която трябва да се заплати за два изпита, е 9497 лева. Обложена с ДДС, таксата набъбва до 11 586 лева.
И тази година повечето от 13-те хиляди кандидат-студенти ще пробват късмета си на 2 или 3 изпита. Най-много пак са желаещите да учат право. Наплив има и към психологията, социологията и журналистиката. Прием само по документи вероятно ще има за Физическия факултет. Изпитът по български език и литература е на 16 юли. Около 6 хиляди зрелостници ще премерят сили на него. Кандидатите ще бъдат надзиравани от 630 квестори.
ДПС ще иска поправка на конституцията
България трябва безрезервно и бързо да подпише рамковата конвенция за малцинствата и да хармонизира конституцията ни към нея. Това заяви ДПС-депутатът Юнал Лютфи на дискусия по подписването на междудържавния документ. Конвенцията автоматично ще разреши проблемите с правата на българските турци, смята Лютфи. В момента турците имали права само по закон, но не и на практика, допълни той. Държавата целенасочено спъвала изучаването на турски език, макар това да е право, дадено по конституция. Решаването на етническите проблеми е тест за всяка млада демокрация, затова е необходимо основният ни закон да се изчисти и направи по-стегнат в местата, които касаят правата на хората от различните вероизповедания, обясни последователят на Доган. Възможно е ДПС да поиска промяна в конституцията, където е записано, че България е еднонационална държава, поясни Лютфи.
Изясняването на понятието национално малцинство стана основният проблем на дебата между представителите на ДПС, ОДС, БСП, БББ. Според тях е необходима обществена дискусия по този въпрос, която да предхожда споровете около самото подписване на конвенцията. Пример за национално малцинство са българите от Западните покрайнини, които след войната са останали извън територията на родината си, разясни Лъчезар Тошев от СДС.
Въпросът не е за или против подписването на конвенцията, а как да стане то, бяха единодушни представителите на политическите сили. Ако безрезервно подпишем документа, това ще противоречи на основния ни закон, защото признаваме, че у нас има малцинства, смята Иван Генов от ПГДЛ. Можем да използваме опита на Германия и Люксембург, които към парафа си са прибавили и забележка, че в техните граници малцинства няма, предложи Красимир Каракачанов от ВМРО. Според него би било добре предварително да се споразумеем двустранно с Гърция и Турция, които също още не са подписали документа. В момента само 6 държави в Европа не са одобрили конвенцията.
Разработва се методика за границата на бедността
За първи път през миналата седмица социалният министър Иван Нейков събра в Министерството на труда и социалните грижи група от експерти на заинтересовани министерства, учени, представители на Световната банка, синдикалисти и работодатели, за да започнат работа по изготвянето на методика за определяне границата на бедността в България. На този индекс ще стъпи в бъдеще и политиката на социалното министерство в областта на социалното подпомагане. "Досега обхватът на нуждаещите се от помощи се определяше чисто административно, без лимитите за бедност да стъпват на някакви обективни критерии", каза министър Нейков. Това трябва да бъде праг на бедност, който да осигурява не само физическото оцеляване на индивида, но и да отразява и други критерии на живота, бяха единодушни участниците в първата среща. В методиката да се отчетат регионалните различия, възрастта на индивидите, здравният им статус.
С границата на бедност ще се обвърже и подоходното данъчно облагане, изтъква плюсовете й министър Нейков. Досега данъчното облагане винаги се е нагласявало към числа (минимална работна заплата), а не към реални показатели.
Първата работна среща бе организационна и по-малко детайлна по проблематиката. На нея се поставиха конкретни срокове за действие по съставяне на модела на границата на бедност - до август да бъде събрана необходимата статистическа информация, както и да бъде обобщена световната практика. На база на обобщените данни до септември - октомври да бъде разработен и първият експериментален модел, като той да бъде подложен на широка обществена дискусия. След обобщаване на резултатите от прилагане на модела през зимата на тази година да бъде разработен и нормативно утвърденият модел.
Столичната общинска банка с първи клон в София
Първият клон след централата на Столичната общинска банка в София бе официално открит през миналата седмица. Представителният офис се намира в търговския център в квартал "Люлин". Конкуренти на банката в района ще бъдат ДСК, ТБ "Биохим", ЦКБ. "Клонът ще извършва всички банкови услуги с изключение на услугата граждански трезор", съобщи шефът на клона Петър Димитров. До края на тази година банковата дейност на клона ще бъде ориентирана към фирми и граждани, а от началото на 1998 г. намерението е да се поеме обслужването и на общинските бюджети в районите на Западна София.
До края на годината Столичната общинска банка ще открие още свои клонове в столицата - в квартал "Младост" и центъра. Предстои разширение на клоновата мрежа на кредитната институция и във Варна и Русе, извън София в момента банката е представена само в Ловеч.
На осми август акционерите на банката ще обсъждат вдигането на капитала на институцията от 2.8 на 10 милиарда лева. "Получихме писмо от БНБ, в което ни се потвърждава, че можем да обслужваме общинския бюджет", каза изпълнителният директор на банката Ваня Василева. Това дава основание на банката да започне постепенното прехвърляне на общинските бюджетни сметки от ТБ "Биохим" и Тексимбанк.
"Сосиете женерал" откри представителство у нас
"Сосиете женерал" може да изиграе ролята на локомотив за изтегляне на големи френски фирми в България", заяви Сашо Чакалски, търговски директор на клона на банката в България, чието откриване бе оповестено на пресконференция през миналата седмица. Шефовете на банката обаче не пожелаха да се ангажират с конкретни имена на френски фирми, чиято поява в България би могла да се очаква в близко бъдеще.
"Сосиете женерал" е най-голямата частна банка във Франция, а по размер на активите е на девето място в Европа и на 18-о в света. По принцип банката работи с големи компании и е специализирана във фючърсните операции. "Българският клон на банката не възнамерява да работи с граждани, защото местните банки познават по-добре този пазарен сегмент", заяви Доминик Лиеву, зам.-директор на банката за Централна и Източна Европа. "Сосиете женерал" получи лиценз от БНБ за работа в България през октомври миналата година, като междувременно нае 35 души персонал, част от който бе обучен във Франция. Клонът получи лиценз за вътрешни и външни операции, без разрешение за сделки с държавни ценни книжа и управление на активи. Шефовете на банката смятат, че получаването на пълен лиценз не би било проблем, ако преценят, че имат нужда от него.
"Сосиете женерал" е седмата чуждестранна банка, която започва операции в България. У нас вече оперират клонове на холандската ING Bank и на гръцките Хиосбанк, Йонийска банка и Национална банка на Гърция, както и регистрираните по българското законодателство "Райфайзен - България" и "БНП - Дрезднербанк".
Гръцки фирми експлоатирали наши работници
Чуждестранни работодатели грубо нарушават трудово-правните норми у нас, обяви президентът на КТ ''Подкрепа'' Константин Тренчев пред журналисти във вторник. Малки гръцки фирми, предимно в Благоевградския регион, диво експлоатират наетите от тях работници, алармира профсъюзният лидер. Нормираното работно време в тези фирми било между 12 и 16 часа дневно, за което се заплащали минимални възнаграждения в границите 20-40 долара месечно. Писмени трудови договори не се сключвали и работниците нямали право на участие в синдикати. В случай че не се вземат незабавни мерки, породилото се напрежение в тези фирми може да прерасне дори във физическа саморазправа, предупреди шефът на "Подкрепа".
Възможностите за левови инвестиции са крайно ограничени
До края на годината основната лихва леко ще се повиши
Десислава ПОПОВА
Основният лихвен процент вероятно ще се повиши до края на годината, за да се привлекат инвеститори в държавни ценни книжа. Пламен Орешарски, зам.-министър на финансите и шеф на управление "Държавно съкровище и дълг" в МФ, каза през миналата седмица за Ройтер, че очаква до края на 1997 г. ОЛП да се повиши до 10-12 на сто годишно. Така ще се предотврати опасността от отлив на местните и чуждите инвеститори от левовите ДЦК.
През миналата седмица левовата ликвидност на банките остана много висока и търговията с междубанкови депозити замря. Липсата на търсене, от една страна, се обуславяше от сезонни фактори, а от друга, от наличието на голямо количество свободен ресурс в банките. За аукционите на три- и 12-месечни сконтови съкровищни бонове постъпиха поръчки за общо 236.6 млрд. лв., но бяха одобрени заявки само за общия номинал от 80 млрд. лв. Размерът на несъстезателните поръчки, с които една финансова институция може да участва в първичните аукциони на ДЦК, бе намален до пет процента от предвидените за несъстезателните поръчки 30% от номинала на всяка емисия, т.е. една институция ще може да прави несъстезателни поръчки за 1.5% от общия номинал на съответната емисия. Целта на мярката е даване на възможност на повече институции да участват в аукционите чрез състезателни поръчки, където конкуренцията е на база предложени цени, съобщиха от финансовото министерство. Несъстезателните поръчки се класират по време на подаване при цена, равна на средната цена на състезателните.
Лихвите по междубанковите левови депозити продължиха да се понижават и паднаха под равнището на доларовите. В края на миналата седмица депозити за един-два дни се търгуваха при 4.0-4.5 процента проста годишна лихва, а за една седмица бяха около 5.0-5.5 на сто. Съответните лихви по валутни депозити бяха 6-8 процента годишно.
Свободният ресурс продължаваше да стои по разплащателните сметки на банките в БНБ въпреки намалението на лихвите по тях до 2.61 на сто от 2.7 процента. Според баланса на емисионното управление на БНБ към 4 юли банките са имали по разплащателните си сметки и депозити в БНБ около 748 млрд. лв. срещу 529 млрд. при въвеждането на валутен борд на 1 юли. От тази седмица централната банка вече няма да начислява лихви по разплащателните сметки и по минималните задължителни резерви на банките. Това неминуемо ще доведе до по-рязко понижение на лихвите по междубанковите депозити или до повишение цената на кредита, казаха дилъри. Цената на ресурса и без това се очаква да падне тази седмица успоредно с намалението на ОЛП до 6.96 процента годишно от 9.76 на сто, в сила от 14 юли.
Падащите лихви направиха левовите инструменти твърде непривлекателни както за местните, така и за чуждите инвеститори. Освен това възможностите за левови вложения са крайно ограничени след спирането на операциите на БНБ на открития пазар и въвеждането на валутен борд. Една от алтернативите за решаване на тези въпроси е оживяване на вторичния пазар на ДЦК и развитието на дериватни инструменти, казаха търговци. Активността на вторичния пазар на ДЦК се понижи през последните месеци поради липсата на търсене на ресурс и няма изгледи положението скоро да се промени. За миналата седмица на междубанковия вторичен пазар бяха направени окончателни продажби на левови ДЦК за 896 млн. лв. спрямо 1.59 млрд. лв. за периода 30 юни - 4 юли. Изтъргувани бяха валутни ЗУНК-облигации за 18.19 млн. долара срещу 2.65 млн. долара за предходния период. На междубанковия репо-пазар бе сключена само една сделка за 1.1 млрд. лв. спрямо пет млрд. лв. за седмицата до 4 юли.
Непознаването на дериватите и липсата на каквито и да е традиции в тази област в най-новата ни финансова история ще затруднят развитието на такъв пазар. Търговци казаха, че засега няма необходимите предпоставки за създаване и търговия с деривати - липсва кредитен рейтинг на финансовите институции и повечето банки нямат линии за търговия помежду си.
Развитието на фондовия пазар ще даде друга възможност за по-добри печалби на банките и чуждите инвеститори, смятат дилъри. Според най-оптимистичните прогнози обаче създаването на фондова борса се очаква през септември, а започването на активна търговия с акции - най-рано в началото на следващата година. И тук съществува проблемът с липсата на опит или по-скоро с наличието на печален опит от близкото минало.
Най-добра възвращаемост банките биха могли да получат от кредитиране на реалния сектор, но този проблем е все още много деликатен след кризата на банките и лева от миналата и началото на тази година. Според търговци кредитирането все още е много рисковано, тъй като състоянието на икономиката е твърде нестабилно. Дори и вземането на мерки за ускоряване на отпускането на кредити да започне веднага, процесът ще се задвижи и ще даде резултати едва след месеци, казаха търговци.
С цел решаване на проблема с ниските лихви Министерството на финансите планира да издава книжа с фиксирана лихва.
Междубанковата търговия остана вяла при сезонно слабо търсене на валута
Анастас Петров
През изминалата седмица междубанковата търговия на валута бе спокойна, а обемите, разменяни между отделните търговски банки, бяха изключително малки. Сделки между търговски банки имаше предимно в случаите, когато банка само с вътрешен лиценз искаше да купи или продаде валута, различна от марката, на банка с външен лиценз поради липсата на възможности за арбитражи на международните пазари.
Левът се разменяше предимно между 994 и 995.50 за марка поради традиционния за лятото превес на предлагането на валута. Поради слабото търсене банките продаваха валута предимно на централната банка, която при системата на валутен борд гарантира неограничени покупки и продажби на марки на равнища 995 купува и 1000 продава.
Дневният оборот на междубанковия пазар през по-голямата част от седмицата се движеше между 80 и 100 милиона марки, но той бе резултат предимно от сделките между търговските банки и БНБ. Вследствие на активните покупки на валута от централната банка и през предходни дни балансовото число на управление "Емисионно" нарасна до три милиарда марки към 4 юли от 2.8 милиарда марки при старта на валутния борд. Нарастването на резерва на управление "Емисионно" е и резултат от изгодни арбитражи долар - марка при отслабването на германската валута на световния пазар, каза Румен Аврамов, член на управителния съвет на централната банка. Според Аврамов отслабването на марката на международните пазари дава и повече свобода на централната банка при работата й, съблюдавайки изискванията на системата на валутния борд.
Според икономисти поскъпването на долара спрямо марката е от полза за икономиката ни. Тъй като по-голямата част от външнотърговските операции на страната са деноминирани в долари, спадът на марката и съответно на лева води до повишаване на конкурентоспособността на българската продукция.
Според дилъри търговията през тази седмица ще остане спокойна и около 995 лева за марка, като БНБ отново ще бъде основният купувач на валута. Курсовете на лева към останалите чужди валути ще продължат да се определят на базата на равнищата на марката към тези валути на международните пазари.
Кризисна седмица за марката по световните пазари
Почти през цялата минала седмица марката стабилно отслабваше по международните валутни пазари, за да достигне в петък най-ниските си равнища спрямо долара и паунда за последните шест години съответно от 1.77 и 2.9990. Германската валута започна периода на равнища около 1.7450/60 за долар и 2.9490 за паунд, които бяха по-високи в сравнение с края на предходната седмица. Поскъпването на марката бе резултат от изказвания на германски политици, че е по-добре да бъде забавен стартът на икономическия и валутен съюз, отколкото съюзът да има слаба единна валута. Паундът бе подложен на натиск и поради регистриран спад на промишленото производство във Великобритания.
Във вторник обаче марката се устреми към 2.97 за паунд след обявяването на годишната инфлация във Великобритания. Ръст на цените от 2.7 на сто за периода юни 1996 - юни 1997, което бе най-високата инфлация от януари 1996 и с 0.2 пункта повече от заложеното от правителството, създаде доста силни очаквания за рязко повишение на лихвените равнища от Bank of England.
Германската валута продължи да отслабва и в сряда, когато достигна до около 1.7625/30 за долар след обявяване на увеличението на безработните в Германия с 11 000 души през юни, което отново пробуди съмнения за стабилността на германската икономика.
На следващия ден марката направи опити да възвърне известни позиции. Управителят на Бундесбанк Ханс Титмайер тогава заяви, че корекцията на долара от рекордно ниските му равнища през 1995 г. вече е приключила и че банката ще следи отблизо равнищата на марката, която трябва да бъде достатъчно силна при старта на икономическия и валутен съюз. Марката поскъпна до около 1.7460/70 за долар. По-късно в четвъртък Bank of England обяви повишение на лихвата с 0.25 пункта до 6.75 на сто, поради което вниманието се насочи към паунда, който достигна до 2.9750 марки. Тези високи равнища на лирата обаче пробудиха желанието на търговците за продажби, в резултат на което германската валута се възстанови до около 2.9570 за паунд.
В последния ден от седмицата марката достигна най-ниските си равнища спрямо долара и паунда за последните шест години. Паундът поскъпна поради очаквания за по-нататъшно покачване на британските лихвени проценти след повишението им с четвърт пункт в четвъртък. Очакванията бяха инфлацията в страната да продължи да нараства, което обуславя по-нататъшно повишаване на лихвите. Подкрепа на лирата в Ню Йорк оказа и статия в лондонски вестник, в която се казваше, че тя ще продължава да поскъпва до 3.00 марки. Пазарът очакваше одобрението на германския проектобюджет за 1998 и ревизията на бюджета за 1997 г. Предвиденият дефицит за 1997 г. бе увеличен на 71.2 млрд. марки от 53.3 млрд., но правителството съобщи, че все още може да се кандидатира за икономическия и валутен съюз.
Българският дълг подобрява рекордите си
Анастас Петров
В началото на миналата седмица българските Брейди-облигации поскъпнаха до нови рекордни равнища от издаването си преди три години. Това поскъпване обаче отново бе резултат от възходящата посока на дълговите пазари, а не от някаква особена промяна в икономическия статус на страната. Общото нарастване на цените на дълговите книжа в началото на периода беше следствие от повишено търсене на по-рискови и съответно по-доходни книжа от някои инвестиционни фондове в САЩ и Азия. Повишено бе търсенето и на американски дългови книжа, което доведе до нарастване и на техните цени.
След средата на седмицата обаче надделя желанието на търговците по-скоро да продават облигации на достигнатите високи равнища. Пазарът обърна посоката си, в резултат на което българският дълг изгуби известни позиции.
През следващите дни цените на българските Брейди-облигации ще продължат да зависят от общите настроения на дълговите пазари. По-нататъшно поскъпване на дълговите ни книжа се очаква към края на юли, когато ще бъде плащането на лихвите по тях.
Атрактивни магазини отпадат от приватизационната програма на София
Антоанета Алексова
Столичната общинска агенция за приватизация ще актуализира годишната си приватизационна програма на сесия на Столичния общински съвет в понеделник (14 юли). От 5.1 милиарда лева планирани приходи в началото на годината за първите шест месеца касовите постъпления са за около 5.5 милиарда лева. Надзорниците вдигат очакваните годишни приходи до 7.4 милиарда лева. Актуализирането на програмата се налага от включването на нови обекти за приватизация, както и от осъвременяване на оценките на обектите, които тепърва ще бъдат пуснати в продажба. В годишния план допълнително са включени общинските фирми Технострой и "Изгрев", както и 12 нови обособени обекта.
Неафиширани от столичните общинари обаче останаха обектите, които ще излязат от годишната приватизационна програма, въпреки че за тях са започнати приватизационни процедури. Отпадат от програмата за приватизация до края на годината суператрактивни обекти по престижни търговски улици в столицата. Такива например са магазини по улиците "Граф Игнатиев", "Витоша" и "Раковски", които са обособени части и общински нежилищни имоти от ЕООД - "БКС - Средец", три обекта от ОФ "Хранителни стоки" и два обекта от ЕАД "София". "Отлагаме приватизацията на тези обекти по правни, градоустройствени и финансови причини", формулира доста общо мотивите Владимир Тодоров - председател на надзорния съвет на СОАП. Ефектът от изваждането на обектите обаче вероятно ще се търси в по-далечна перспектива. То ще се обвърже с предстоящите промени в закона за приватизация, касаещи общинската приватизация. Идеолозите на промените ще искат от закона за приватизацията да отпаднат общинските нежилищни имоти, които се използват за стопански цели (магазини, ателиета, складове и др.) и които не са включени в състава на държавни и общински предприятия. Тяхната продажба пък да премине по реда на Закона за общинската собственост. Според текстовете на нормативния документ Столичният общински съвет приема наредба за разпореждане със собствеността си, с която се дават права на районните кметове по извършване на продажба на общински обекти. Ако обаче в приватизацията през СОАП все пак има някаква прозрачност, каква е гаранцията, че приватизацията по райони въобще ще стане публично достояние и няма да се намесят интересите на лобито за конкретната поправка. "Ще се получи така, че еднакви по стойност обекти ще се продават по различни режими. Търговските обекти, апортирани в капитала на общинските предприятия ще, продължат да се продават по реда на приватизационния закон", коментира обезпокоителните поправки Иван Димитров, изпълнителен директор на СОАП. Нищо чудно в близко бъдеще да се получат конфликти и в общинската приватизация между професионалисти и политически фигури, които работят за частни интереси.
Преизпълнението на приходите на СОАП по началния вариант на столичната приватизационна програма е напълно обяснимо. Общинските приватизатори разработиха приватизационния си план в началото на годината и заложиха приходите при макроикономически показатели, които само месец след това изглеждаха съвсем различни. Те сметнаха очакваните постъпления при годишна инфлация от 350% и курс 1600 лева за долар, а само до май включително поскъпването на живота е 479.11%, а курсът вече твърдо е над 1700 лева. Високата инфлация в началото на годината обезцени доста от левовите приходи на агенцията от продажба на обекти. През март обаче СОАП започна да обявява началните цени на обектите във валута, което поне за следващите месеци не носеше на приватизаторите загуба на реалната стойност на сделките. Офертите се обявяваха във валута, на търговете се наддаваше във валута, а плащането по сделките ставаше в левове по курса на долара.
След въвеждането на валутния борд нуждата от валутни цени отпада и с решение на надзорния съвет на СОАП офертите по взетите решения за приватизация ще се обявяват в левове. Това обаче не изключва оценката на обектите да се изчислява и в долари, обясни Иван Димитров.
Достигането на заложените приходи дойде и от съживяването на инвеститорския интерес през последните седмици. Годината се очертава като най-добрата от старта на малката приватизация в столицата през 1993 г., твърдят приватизаторите. "Акцентът през годината ще бъде продажбата на мажоритарни пакети от акции на големи общински фирми", обяви шефът на надзора на СОАП Тодоров. Тезата за най-успешно раздържавяване през 1997 се подкрепя и от регистрирания засилен чуждестранен интерес към общинската собственост от последните два месеца. Неотдавна бяха сключени сделки за хлебозавод No4, купен от гръцката фирма "Флорина", която има намерение да го превърне в най-големия завод за сокове на Балканския полуостров. Цената по сделката е 640 000 долара и обещани инвестиции от още 4 млн. долара. Чешката фирма "Злинсат" пък ще бъде новият стопанин на хотелски комплекс "Горна баня" за 425 000 долара. Първата вноска от 300 000 долара чехите платиха на СОАП на 30 юни, а останалите 125 000 долара се очаква да бъдат издължени до 15 юли, когато обектът изцяло ще премине в собственост на купувачите.
За ускоряване на приватизационната процедура помогнаха и решенията на служебното правителство през март за поправки в наредбите за търговете и конкурсите. С промяна в документа, регламентиращ процедурата по търговете, се премахна досегашната възможност, ако вторият в търга обжалва решението за продажба, сделката да се блокира. Новият момент е, че оспорването на търговете може да става в съда, но това да не пречи на избрания купувач да влезе във владение на собствеността си. За по-бързо финализиране на сделките бе поставено и условието търгът да се провежда най-късно до 30 дни след официалното му обявяване.
Брането на билки - начин да се преживее
Мара Георгиева.
Събирането на билки е занимание, което не изисква специални капиталовложения. В същото време то може да донесе съвсем прилични доходи. Доскоро изкупуването и износът на лечебни растения бе изцяло монопол на ЦКС и неговите поделения Билкокооп и Булгаркооп. В последните три-четири години редица частни фирми успяха да преобърнат традицията и да се вклинят във веригата. Брането на билки за мнозина се превърна от хоби в препитание.
Не е достатъчно само да се познават билките. Събирачът трябва предварително да си изясни какво се търси точно този месец, този сезон. Във всеки изкупвателен пункт могат да му дадат информация за цената и за вида, в който искат лечебните средства. Някои фирми не само изкупуват, но и организират тази дейност. Те се грижат за превоза на берачите до находището и за храната им. За всяка билка има отраслова нормала. В нея е записано на какви условия трябва да отговаря растението - дължина на стръка, цвят, примеси, дали да бъде в изсушено или сурово състояние, дали да е събрано в чувал или в торби и т.н. Лечебните растения се събират задължително, след като се вдигне росата и в слънчево време. Дъждът е враг номер едно на берачите. Билките не трябва да са мокри, защото потъмняват и губят от лечебните си свойства. Много е важно да не се изпуска срокът за събирането им. Всяко избързване или забавяне означава край на търговските и на лечебните качества на растението. Глухарчето например трябва да се откъсне малко преди цъфтежа или по време на цъфтежа - през май-август. Коренищата от иглика се събират рано напролет (февруари) или през есента. Сезонът на мечото грозде е от май до юни и т.н.
Общите правила за бране на билки изискват подземните части (корени, грудки, луковици) да се вадят през пролетта (преди разлистване) или през есента - след като плодът е откъснат. Кори, пъпки и вегетативни връхчета да се късат след задължително съгласуване със съответното горско стопанство. Това трябва да става само в районите, където се извършва сеч. Да не се дере стволът на дървото, да се бере само от страничните клони, листата да се събират, без да се увреждат стъблата, налагат разпоредбите. Корите да не са напукани и с лишеи, изисква стандартът. Младите листа, разположени по връхните части, трябва да се оставят, защото не са достигнали нормалните си размери. Изтръгването с корени и изрязването на необходимите надземни части впоследствие би трябвало да се избягва от решилите да нямат нищо общо с вандалщината. Винаги да се запазват част от цветовете и съцветията, препоръчват експертите. Това важи в особено голяма степен за видовете, размножаващи се предимно със семена.
Всяка година големите фирми разпространяват своята листа с търсените билки. Булгарплод например през 1997 г. може да изнася неограничени количества от корени на валериана, от листа на маточина и мента. Зад граница се търсят и големи количества корени от гръмотрън и коприва, листа от коприва, стръкове от жълт кантарион, цвят от липа, глог с листа и шипка. Билкокооп изкупува за вътрешния пазар неограничени количества мента, маточина, чубрица, валериана и шипка. Търсят се и големи количества царевична коса, цвят от бъз, лайка и живовляк. Хит сред берачите тази година е дребнолистната липа. Цената й достига до 1000 лв./кг. Обикновената липа се изкупува за 200-250 лв./кг. Предпочита се събраното от горски масиви. Дърветата, които са расли край магистрали, не се радват на особена почит. 200-250 лв. се плащат и за килограм лайка. Кантарионът е масова билка, която не се бере, а се коси. Един килограм струва между 150-200 лв. Това означава добри дневни доходи за тези, които познават находищата с кантарион.
Някои от билките се изкупуват само в култивиран вид. "Абсолютно забранено е например брането на ружа, валериана, градински и пирински чай, дива мента. В този случай се използват само растения, отгледани по специална технология", уточнява Величка Петрова, ръководител направление "Изкупуване" в Билкокооп. Специални технологии са създадени и за редки лекарствени видове, които са на изчезване - шапиче, жълт смил и т.н. Билкокооп може да осигури посевен материал на тези, които искат да отглеждат маточина в домашни условия. Цената на 1 килограм семена е между 40 000 и 50 000 лв. Посевната норма е 50 гр./дка. За засаждането на един декар ще са нужни 2000-2500 лв. Тези, които изкупуват билките, се захващат с тази дейност, ако разполагат с необходим първоначален капитал. Средства са им нужни и в случай че решат да си купят сушилня за билки. Луксозните изкупвателни пунктове са снабдени и с преса за балиране на събраните лечебни растения. Билкокооп разполага и с камери за обгазяване. След дезинфекцията билките се режат, пакетират се и се продават във вид на чай. Пакетчето, което се пуска в чашата с гореща вода, се нарича бойдел. "В страната се произвеждат годишно около 250 млн. бойдела", твърди Дончо Лазаров, директор на Билкокооп. В най-добрите си години фирмата изкупувала по над 6000 т годишно билки, сега количествата са намалени чувствително. "Празното пространство" е заето от други. Вътрешният пазар поглъща по 600-800 т билки всяка година.
Част от билките се изнасят в бали. България е на четвърто място в света по износ на лечебни средства. Нашите растения са добре познати зад граница. Чужденците ги използват като подобрители. Те задължително смесват своята продукция с български лечебни растения заради качеството и аромата им. Известно количество от билките се предоставя на родните фармацевтични фирми. Търсените от тях лекарствени билки са твърде разнообразни, но ограничени като количества.
ПРЕДСТОЯЩО
Как се получават бизнесвизи, без да се чака на опашка
Пътуващите по бизнесдела за Гърция, Турция или Великобритания са пощадени от висене на опашка за визи пред посолствата. Предприемачите могат да се обърнат за съдействие към Българската търговско-промишлена палата (БТПП) или към Кореспондентския евроинфоцентър (КЕИЦ) при Съюза за стопанска инициатива на гражданите. БТПП приема и внася в посолството на Гърция документи за издаване на многократни шестмесечни и едногодишни бизнесвизи. Задължително условие е фирмата да е вписана в търговския регистър на палатата. Едно дружество има право на две многократни визи. Предприемачът трябва да представи договора си с гръцката фирма партньор, заверен в Гръцката търговско-промишлена палата, и копие с легализиран превод на български език. Ако такъв документ липсва, може да се депозира декларация в свободен текст, написана от гръцкия контрагент. С нея се потвърждават създадените трайни отношения с българския търговец. Необходими са също референции от обслужващите банки, задграничен паспорт, заповед за командировка, снимка. Палатата подготвя свой сертификат, с който дава гаранция за пътуващия. Обикновено визата се получава след три дни. Подобни документи се изискват и за издаване на бизнесвизи за Турция или Великобритания.
За шестмесечните визи до Гърция едноличните търговци - членове на БТПП, плащат левовата равностойност на 3 щатски долара, а тези, които не са членове - $4. За юридическите лица таксата е съответно - $4 и $5. За едногодишните бизнесвизи едноличните търговци плащат левовата равностойност на 5 или 6 долара в зависимост от това дали са членове на БТПП или не. За фирмите таксата е съответно 6 или 7 долара. За бизнесвиза до Турция членовете на БТПП - еднолични търговци, плащат левовата равностойност на 5 щатски долара, а нечленовете - $6. А юридическите лица - съответно $6 и $7. За Великобритания таксите са 2 и 3 долара за едноличните търговци и 3 и 4 долара за фирмите.
КЕИЦ също съдейства за издаване на многократни шестмесечни и едногодишни бизнесвизи за Гърция. И тук са необходими договор с гръцката фирма, заверен в Гръцката търговско-промишлена палата, и копие с легализиран превод на български. Нужно е и съдебно решение за регистрация на фирмата. От февруари т.г. гръцкото посолство изисква при продължаване на визата да се покажат финансови документи, доказващи, че договорът се изпълнява (митнически декларации, фактури и т.н.). Таксата за услугата е 12 хил. лв. Всички документи се придружават от формуляр, с който КЕИЦ става гарант на предприемача. Бизнесмените трябва да бъдат готови при поискване от гръцкото посолство да се явят на интервю.
При организирано мероприятие в Германия (семинар, симпозиум, посещение на панаир и т.н.) КЕИЦ съдейства за издаване на бизнесвизи. Необходими са заповед за командировка и съдебно решение за регистрация на фирмата. Кандидатите се явяват лично в посолството на Германия в определен предварително ден и час.
Държавен вестник
ПРЕДСТОЯЩИ ЗАКОНОДАТЕЛНИ ПРОМЕНИ
Срокове
Инфлацията и лихвата падат до рекордно ниски равнища
Тони Алексова
Инфлацията през юни е 0.8 на сто спрямо май, обяви Националният статистически институт (НСИ). От началото на годината натрупаната инфлация е 484.2%. Въпреки падащата лихва през юни спестителите са реализирали положителен доход от вложенията си в левове. Инвестициите на срочни депозити са донесли скромна печалба от 70 стотинки на всеки сто лева, вложени в банка. От началото на годината обаче реалната лихва по левовите спестявания остава силно отрицателна. На всеки сто лева в банка реалната загубена стойност на парите е около 73 лева. Инфлацията през миналия месец е била покрита от инвеститорите във валута. В началото на юни доларът официално се разменяше за около 1600 лева, а в края на юни котировките на търговия бяха около 1720 лева за долар. Това означава, че валутните спестители са реализирали положителен доход от около 7.5% за месеца.
През следващите летни месеци инфлацията ще се задържи ниска, прогнозират статистиците. Не се очаква влияние на фактори, които да окажат натиск към сериозно поскъпване на живота. Възможно е увеличение на цената на електроенергията, но според правителствени изявления то ще бъде в рамките на 6-7%. Според статистици поскъпването на електроенергията няма да окаже особено влияние върху цените на стоките (относителният дял на електроенергията в общия индекс на инфлация е около 6%). Поскъпването на парното е с доста по-малка тежест от електроенергията върху повишението на цените на стоките. За юни цените на хранителните стоки са намалели с 1.1 на сто. По-чувствително е падането на цените на картофите, пресните зеленчуци, захарни изделия и др. Въпреки спекулациите с цената на хляба от нова реколта за миналия месец той е поевтинял с 4 на сто. От храните по-високи цени са регистрирани за олиото - с 37.7%, месото - с 12.2%, трайните колбаси - с 10.7%, захарта - с 6%. Увеличени са цените на групите на нехранителните стоки - 2 на сто, услугите - 4.4 на сто, и заведенията за обществено хранене - 6 на сто.
Класация на най-доходните емисии ДЦК
Предложените емисии държавни ценни книжа по-долу са класирани на база котировките на ДСК, ОББ клон "Доверие", ДЗИ (столичните клонове) и Българска пощенска банка. Освен тях гражданите могат да купуват и от целевите емисии, продавани от няколко банки и на гише в БНБ.
При изчисленията на доходността до падежа и ефективната годишна доходност на книжата са използвани покупната цена на всяка емисия за понеделник, номиналният доход на падежа, който ДСК, ДЗИ, ОББ и БПБ обявяват за всяка емисия, и оставащите дни до падежа.
Доходността до падежа е процентната печалба на тези, които купят бонове в понеделник и ги държат до падежа. Тази доходност при всички посочени емисии е плаваща, тъй като зависи от основната лихва. Ефективната доходност е използвана само като основа за сравнение между доходността на различните емисии, като всички доходности до падежа са преизчислени на годишна база. От държавните ценни книжа предлагаме следните емисии:
Наводненията в Полша разклатиха злотата
Най-тежките наводнения в Полша през този век, продължили почти седмица, отнеха живота на 23 души и нанесоха огромни икономически щети. Близо 365 000 хектара земя са останали под водата, 18 000 души са евакуирани, а други 40 000 продължават да са откъснати от света. Въпреки че дъждовете спряха в петък, опасността от нови наводнения остава. Повишените води на река Одра продължават да напредват, като вече заляха южния град Ополе и заплашват да достигнат Вроцлав. Властите обмисляха варианта да взривят бентовете южно от града, за да може водата да се оттече в полето, но се натъкнаха на съпротивата на фермерите в района, които махнали експлозивите.
Икономическите последствия за страната са много тежки и могат да повлияят на позициите на управляващата партия на левицата преди парламентарните избори през септември. Опозицията разкритикува бившите комунисти за мудно реагиране. Властите пък обвиниха опонентите си в политизиране на ситуацията. В изявление по националната телевизия полският премиер Влоджимеш Чимошевич заяви, че правителството ще отдели 500 милиона злоти за възстановяване на щетите и помощ на пострадалите, като възнамерява също да поиска спешен заем от Световната банка.
Несигурността на инвеститорите доведе до падане на злотата на финансовите пазари. Само в петък нивото й слезе от 3.2 до 3.3 за долар. Все още неясните цифри за селскостопанските щети накараха мнозина да продават полска валута, за да избягнат по-нататъшното й обезценяване.
Олбрайт търси сътрудничество в Москва
Американският държавен секретар Мадлин Олбрайт пристига на кратко посещение в Москва в събота, за да обсъди с руския външен министър Евгений Примаков евентуалните усложнения в процеса за разширяване на НАТО и контрола по оръжията. Олбрайт ще окуражи Русия да използва възможностите си по пакта за сътрудничество НАТО - Русия, подписан през май, с което Русия получи право на глас в решаване на въпросите за сигурност. Друга тема на разговори ще засегне осъвременяване на договора от 1990 г., който ограничава броя на конвенционалните оръжия в Европа, както и споразумението СТАРТ 2 за намаляване на бойните ядрени глави, все още нератифицирано от руската Дума.
Примерът на Олбрайт ще бъде последван и от други лидери на Северноатлантическия пакт - германския външен министър Клаус Кинкел и британския му колега Робин Кук, които ще се стремят да запазят духа на разбирателство с Русия след срещата на НАТО в Мадрид.
Въпреки че не промени отрицателната си позиция относно присъединяването на Полша, Чехия и Унгария към пакта, Русия потвърди желанието си за продължаване курса на подобряване на отношенията с бившия си враг от студената война. "Ние сме реалисти. НАТО съществува и не можем да пренебрегнем това. Би било голяма грешка да подновим взаимната конфронтация", заяви представителят на Русия в Мадрид.
Не е ясно дали ще се повдигнат въпроси, свързани със скорошната акция на СФОР в Босна по залавяне на сръбски военнопрестъпници, окачествена от руските власти като "каубойски набег".
Северна Корея ще получи помощи от юга
В събота организацията на Червения кръст в Южна Корея предложи нов кръг от разговори за предоставяне на помощи на Северна Корея. През май бе подписано споразумение в Пекин за доставката на 50 000 тона храни, предимно пшеница, тестени изделия и брашно, за гладуващите севернокорейци. Това бяха първите разговори между двете страни от пет години насам, като Червеният кръст в двете Кореи е единственият легален канал за предоставяне на частни помощи.
Целта на Сеул е да превърне разговорите в официални контакти за разглеждане на граничните проблеми, които имат двете държави от Корейската война 1950-1953 г. След опустошителните наводнения от 1995 и 1996, които унищожиха голяма част от реколтата, Северна Корея е изправена пред сериозни проблеми с изхранването на населението. Световната програма за продоволствие призова държавите за предоставяне на храни на стойност близо 150 млн. долара, като разпространи покъртителни кадри с деца на ръба на гладна смърт.
Разрешение на политическата криза в Турция
Турският министър-председател Месут Йълмаз съобщи, че е убеден, че неговата антиислямистка коалиция ще издържи вота на доверие в парламента и ще започне успешно управление.
Неговата увереност се дължи на факта, че има 20 гласа повече от опозицията. Ако Йълмаз издържи вота на доверие, ще бъде прекратено продължителното политическо напрежение в страната, което заплашваше да се превърне в открит конфликт между ислямистите и защитниците на светското начало в държавата.
Месут Йълмаз беше подкрепен и от президента на страната Сюлейман Демирел, който му връчи мандата за съставяне на правителство, като пренебрегна Тансу Чилер, която не успя да запази коалицията с Отечествената партия на Неджметин Ербакан.
Да запазя ли регистрацията си по ДДС
Олга Раева
Задължителна дерегистрация на фирмите с облагаем оборот под 75 млн. лева предвиждат промените в Закона за данък върху добавената стойност, които влязоха в сила от 1 юли. Предвижда се дерегистрацията да става по желание до края на годината и служебно след 1 януари 1998 г. Към 1 април 1997 г. около 100 000 фирми са регистрирани по ДДС, като 61% от тях са регистрирани доброволно. След тези законодателни промени фирмите с облагаем оборот под 75 млн. лева трябва да решат дали да останат регистрирани (респективно да се регистрират) по ДДС. Тези, които искат за излязат от системата на данъка, трябва да решат кога да го сторят. Фирмите, които предпочетат да останат регистрирани, пък трябва да изпълнят условията, които са предвидени в закона. Кой има интерес да се дерегистрира За да се отговори на въпроса дали да се запази регистрацията, важи принципната формула: ако добавяте стойност, се дерегистрирайте, ако не - недейте. Общото правило е, ако предимно (ще) възстановявате данъчен кредит, останете регистрирани, а ако по-често се налага да внасяте в бюджета - отпишете се. Излизане от системата на ДДС е в интерес на фирмите, чиято дейност не е свързана основно с износ, или пък такива, които не планират големи инвестиции в близко бъдеще. Износителите имат интерес да останат регистрирани, за да си възстановяват данъка за изнесените стоки и услуги. Фирмите, които планират инвестиции в близко бъдеще, също имат интерес да останат в система на ДДС, за да ползват данъчен кредит за закупените дълготрайни материални активи. В този случай всеки трябва да си направи сметката - дали да остане регистриран, за да си възстанови данъка за инвестициите, или пък да прежали този данъчен кредит, но да си спести проблемите с администрирането на ДДС.
При вземането на решение за дерегистрация трябва да се отчитат още няколко фактора. Фирмите, които не са регистрирани, ще имат възможност да продават на по-ниски цени, тъй като ще отпадне задължението им да начисляват 22% върху стойността, която добавят. Излизането от системата на ДДС означава и опростяване и поевтиняване на счетоводната отчетност на фирмите, което ще спести време, нерви и средства за администрирането на данъка. От друга страна обаче, тези фирми вече няма да могат да издават данъчни фактури и съществува вероятност техните контрагенти, които са регистрирани по ДДС, да започнат да ги избягват поради невъзможността да си възстановят данъчен кредит за закупените от тях стоки и услуги. Големите фирми възложители ще трябва да избират между една по-ниска цена без възможността да си възстановят данъчния кредит и една по-висока, от която ще трябва да чакат няколко месеца, за да си възстановят данъчния кредит.
Лицата, които вземат решение да се дерегистрират, могат да го сторят в течение на годината или да изчакат служебното отписване на 1 януари 1998 г. При избора на момент, от който фирмата да се дерегистирира, трябва да се отчитат поне два фактора. От една страна, е по-добре отписването да стане още сега, за да се спестят проблемите по администрирането на данъка до края на годината. От друга страна, ако фирмата има дълготрайните активи, които не са напълно амортизирани, е добре да се изчака краят на годината, за да се начисли амортизация за периода и по този начин да се намали балансовата стойност на активите. Като се има предвид, че фирмата ще трябва да начисли данък върху добавената стойност за наличните активи към момента на дерегистрация, по-ниската балансова стойност означава и по-нисък данък, който фирмата ще дължи на бюджета. При избор на момент за дерегистрация трябва да се отчитат и специфичните особености за всяка фирма - например дали за текущия период се предвижда ползване на данъчен кредит или вноска в бюджета и т.н.. Как да се запази регистрацията Фирмите, които решат да останат в системата на ДДС, трябва да отговорят поне на едно от условията, поставени в закона. Единият начин е да реализират облагаем оборот, надвишаващ 75 млн. лева за последните 12 месеца преди 1 януари 1998 г. Ако фирмите не (няма да) отговарят на това условие, остава другата възможност - да са извършили сделки за износ, които не са освободени сделки, през последните 12 месеца преди края на годината. Ако фирмите държат да останат регистрирани, в оставащите до края на годината месеци трябва да направят някаква дребна сделка за износ или пък още по-лесно - за услуга на чуждо лице, което няма място на стопанска дейност в България. Така изискването на закона ще бъде спазено и регистрацията ще стане възможна. Примерно това е продажба на имот на чуждо лице, което няма място на стопанска дейност в България, продажба на краве сирене зад граница, извършване на услуга и т.н. Препоръчително е сделките за износ да са поне две като гаранция срещу недобросъвестно тълкуване на закона, който говори за "сделки" за износ. Формалности по отписването Когато решението за отписване по ДДС бъде взето, фирмата подава в данъчната си служба молба, придружена от списък на наличните към момента активи и стоки. Регистрацията се счита за прекратена на датата на подаване на формуляра за прекратяване на регистрацията. Заедно с молбата търговецът трябва да върне удостоверението си за регистрация по ДДС. Прилага се и справка декларация за последния период. Върху балансовата стойност на наличните към момента на дерегистрация активи и стоки се начислява ДДС. Данък няма да се плаща върху активите, които са придобити преди 1 април 1994 г. или преди регистрацията на фирмата по ДДС. Няма да се плаща и ако активът е придобит след подаването на молбата за дерегистрация. Срокът за разчитането с бюджета за търговците, които се дерегистрират доброволно, е два месеца след подаването на молба. Тези, които останат до края на годината, трябва да подадат всички вече описани документи (опис на всички налични към 31 декември 1997 г. активи и стоки и удостоверението за данъчна регистрация) заедно със справката си декларация - до 14 януари. Те трябва да се разплатят с бюджета до 1 март 1998 г. След прекратяването на регистрацията данъчните органи извършват данъчна ревизия, обхващаща непроверените данъчни периоди, в срок до 12 месеца от датата на прекратяване на регистрацията.
Шефове на БНТ и БНР бяха избрани със спорно решение
Структурни промени и нови хора на ключовите постове очакват държавните медии
Алексей ЛАЗАРОВ
Миналия четвъртък посетителите в Народното събрание можеха да видят на входа на парламента една видимо притеснена жена, държаща в ръка увит със синя панделка гербер. С разтреперан глас тя обясняваше на охраната, че трябва на всяка цена да влезе вътре. "Аз съм от протокола на Българска национална телевизия, обясняваше тя. Трябва да посрещна новия ни генерален директор, да му кажа, че го чака кола, която да го откара до телевизията."
Близо час преди това в пленарната зала депутатите от СДС и Народен съюз бяха избрали композитора Стефан Димитров за шеф на БНТ. За генерален директор на държавното радио беше утвърдена Лиляна Попова, зам. главен редактор на в. "Демокрация".
За да изберат нови шефове на двете държавни медии, управляващите се позоваваха на Временния статут на БНТ и БНР, приет от Великото Народно събрание и отменен от Закона за радио и телевизия. Правно основание, за да се приеме, че Временният статут се е възродил в правния мир, според авторите на мотивите към решението, дава решение No22 на Конституционния съд от 1995 г. В него тълкувателите на основния ни закон са се произнесли за ситуация, при която приет от парламента закон, който отменя предишен закон, е обявен за противоконституционен. При това положение според съдиите отмененият закон възстановява действието си. След отмяната на противоконституционния закон "отмененият или измененият предходен закон започва да се прилага". Съмнения за съдбата на решението обаче могат да възникнат, защото тълкувателите на основния ни закон са се произнесли за хипотеза, при която е отменен цял закон. В решението се припомня и чл.151, ал.3 от конституцията, който казва, че "частта от закона, която не е обявена за неконституционна, запазва действието си". От "Гордостта на Клара", пък бяха отменени 16 текста, като Конституционният съд беше сезиран за общо 22. По останалите текстове, между които и ал.6 от преходните и заключителни разпоредби, конституционалистите не са взимали отношение и те съществуват в правния мир.
Според Стоян Райчевски, председател на парламентарната Комисия по културата и медиите, отмяната на текстовете от закона създава правен вакуум, който препраща законодателите към конституцията. Депутатът от СДС Сашо Стоянов изтъкна от трибуната в Народното събрание, че мотивите за смяна са много "прости и ясни", Според него кадровите рокади са "възстановяване на една историческа справедливост", която била нарушена с политически акт на миналото Народно събрание. "Това може да бъде единственият мотив, не е необходимо да се посочват каквито и да е други мотиви", смята г-н Стоянов.
В изказването си пред депутатите един от вносителите на решението за смяна на медийните шефове, Благой Димитров, заяви, че на БНТ са били нанесени щети в размер на няколко милиона долара. Само през 1994 и 1995 г. според г-н Димитров са били нанесени огромни щети. Депутатът не посочи какво общо има този период със сегашните генерални директори. В становище на финансовото министерство, цитирано от г-н Димитров, пишело, че БНТ била "декапитализирана" с над 2 млн. долара.
Забележки към програмите на държавните медии направи СДС-депутатът Панайот Ляков. Той смята, че "обществените проблеми от декларацията за национално съгласие трябва да присъстват неотменимо в информацията, която се излъчва по националните медии". "Не може една национална медиа да прави герои мутрите и хора като Роко, а да не прави герои тези, които се борят срещу тях", заяви г-н Ляков. Според него рекламната политика е много важен момент от работата на БНТ и БНР. За най-облагодетелствани на гърба на държавата и данъкоплатците Панайот Ляков посочи рекламните агенции "Крес" (на Красимир Гергов) и "А-Я" (на съпругата на водещия на Неделя 150 Мико Петров - Аглая Шамлиева). На обвиненията от левицата, че назначенията са политически, депутатът отговори, че "когато хората отиват в една национална институция, е по-добре да идват от в."Демокрация", отколкото от Държавна сигурност.
Срещу начина, по който се назначават медийните шефове, се изказа и лидерът на БББ Жорж Ганчев. Той цитира становището на конституционния съдия Пенчо Пенев, според когото правилното решение в тази ситуация е да се приеме нов текст в Закона за радио и телевизия, който да урежда процедурата по избора на нов шеф.
Жорж не пропусна да изтъкне, че ако беше останал председател на медийната комисия в предишния парламент, "някои момченца, които тогава откраднаха няколко милиона долара, сега щяха да лежат в затвора". Това го знаели и кучетата на село. За доказателство БББ-лидерът изпълни ново свое поетическо произведение: "Хайде, тръгвай си към Правец / дето сред бръшлян и здравец / на баща ти посред двора / те очаква прокурора."
Евролевицата също се възпротиви на начина, по който се сменят генералните директори. Нейните депутати обаче гласуваха "за" с уговорката, че настояват за спешно приемане на нормален "европейски" закон за електронните медии. "Нима това, което днес става в залата, не сме го гледали много пъти? Нима всеки път, когато идваше нова сила на власт, не започвахме по същия начин", попита реторично Александър Томов.
Смяната предизвика бурни протести от страна на БСП. Според левицата решенията на Конституционния съд, които се занимават с медийната проблематика, категорично постановяват, че избирането на шефове на държавните медии не е в правомощията на парламента. Действащият закон за радио и телевизия също е недвусмислен в това отношение - в чл.58, ал.1 от него пише, че генералните директори на БНТ и БНР се избират от Националния съвет за радио и телевизия.
Депутатите от БСП напуснаха пленарната зала на парламента в знак на протест срещу, според тях, политическите и незаконни назначения в БНТ и БНР. Срещу начина, по който се осъществи кадровата рокада, се обяви и форум "Свободно слово". "Ние подкрепяме новоизбраните директори на телевизията и радиото и не одобряваме процедурата по този избор", се казва в становище на организацията по този повод. Обществениците от "Свободно слово" смятат, че назначенията трябвало да се осъществят едновременно с отмяната на "останките от съществуващия Закон за телевизията и радиото".
Вероятно още следващата седмица депутатите от левицата ще сезират Конституционния съд за решенията, с които се назначават новите медийни шефове. Дори депутати от СДС смятат, че има вероятност тълкувателите на основния ни закон да обявят назначенията за нищожни, надеждата им е, че докато съдът се произнесе, ще бъде приет нов закон за радио и телевизия, по чиито изисквания ще бъдат избрани нови генерални директори на БНТ и БНР.
"Нашият мандат е до приемането на един модерен, европейски закон за радио и телевизия. Ще има структурна реформа, ще има промени", заяви новоизбраният генерален директор на БНР Лиляна Попова.
Според вече шефа на БНТ Стефан Димитров и в държавната телевизия се налагат промени, защото "всички знаят, че това е необходимо". Той има намерението да направи структурна промяна, която "да не дава възможност парите, които влизат в телевизията, да бъдат харчени и да бъдат взимани по различни начини".
Промяна ще има и в рекламната политика, заяви г-н Димитров. "Ще има промени в самия маркетинг на телевизията, на хората, които работят в него", обясни той, но се въздържа от споменаването на конкретни имена.
След заседанието новият генерален директор е отишъл в БНТ заедно с главния секретар на Народното събрание Валентин Георгиев. Там двамата са свикали извънредно заседание на управителния съвет на държавната медиа. На него г-н Георгиев е обяснил, че право на всеки ръководител е сам да избере екипа, с който ще управлява, и деликатно е намекнал на хората, управлявали БНТ до момента, че трябва да си подадат оставките. По-голямата част от тях са го направили до края на миналата седмица и вероятно тази сряда или четвъртък те ще бъдат приети или отхвърлени. Сред подалите оставка е и шефът на "Маркетинг и продажби" Руслан Райчев. Новите имена на ключовите постове в държавните радио и телевизия вероятно ще станат ясни след седмица.
Как беше одобрен шефът на БТА
(Пиеса в едно действие)
Алексий Станиславски
Действащи лица:
И други, предимно бездействащи депутати.
Място на действието: Заседателната зала на комисията по културата и медиите.
Депутатите са се събрали на извънредно заседание. В дневния ред влиза обсъждане на проекторешение за смяна на генералните директори на държавните медии - БТА, БНР и БНТ. На заседанието освен депутатите присъстват Милен Вълков (все още шеф на БТА) и журналисти. Отсъстват обаче кандидатите за началническите постове. Заседанието започва с обсъждане на предложението за освобождаване на Милен Вълков.
Атанас Мерджанов (към Стоян Райчевски):
Гoсподин председател, считате ли, че е сериозно да разглеждаме кандидатурите за шефове, без те да присъстват?
Стоян Райчевски: Въпросът е много личен. Дали някой ще присъства на нашата комисия или не е лично негов проблем.
Иво Атанасов: A има ли гаранции, че тези хора ще ходят на работа, след като те не идват пред комисията, която ги утвърждава? И въобще те съгласни ли са да бъдат избрани?
Сашо Стоянов: Ние не знаем какви ще са кандидатурите, така че как могат да бъдат поканени хора, които никой не знае!?
Иво Атанасов: Ама те може да не са съгласни да бъдат избрани.
Райчевски (развълнуван): Е, това вече е несериозно!
Сашо Стоянов (радостен, че се е сетил): Те, ако не са съгласни, ние ще ги предложим, а те ще откажат!
Райчевски (тропа с химикалка по масата): Господа, господа! Ще имате възможност да се произнесете... Георги Агафонов: Може ли няколко седмици след като сме изслушали шефа на БТА и в общи линии одобрихме неговата работа, сега да го освобождаваме, и то без никакви мотиви? Тука в БТА мотиви наистина няма. (В мотивите на проекторешението, което комисията обсъжда, е записано, че "предлаганата промяна се налага с оглед на новите условия, при които БТА трябва да осъществява своята дейност като национална институция". Депутатите от левицата казват, че не разбират този текст, и молят да бъде разтълкуван.)
Райчевски: Аз мога да ви кажа каква е новата обстановка, в каква обстановка работят медиите. Това е добре известно на всички - ние сме в условията на валутен съвет, изпълняваме една амбициозна програма на правителството, която си поставя няколко законови приоритета, един от тях е борбата с организираната престъпност и така нататъка. Това е в най-общи линии.
Мерджанов: Тука според мен не съществува никакъв друг мотив освен политически. Искам да попитам вносителите - бихте ли споменали един-единствен факт, един гаф, едно кадрово недоразумение, нещо нередно в дейността на БТА през последните три години. Имат ли нещо против професионалните или личните качества на сегашния генерален директор на БТА? Ако няма никакъв професионален аргумент, то тогава смяната е продиктувана единствено от политически мотиви.
Райчевски: Аз искам да добавя, че промяната в ръководството не е санкция.
Мерджанов: Разбира се, че свалянето на един директор от поста му е санкция! Какво друго е? Защо тогава се сменя?
Иво Атанасов: Г-н Райчевски, вие обосновахте смяната на шефа на БТА с програмата на правителството. Значи ли това, че БТА ще се намира под пряката диктовка на правителството?
Панайот Ляков (с апломб): Ще ви дам основание за смяната на генералния директор - чл.4 от статута на БТА. Там е записано, че БТА трябва да защитава интересите на обществото. Акценти като декларацията за национално спасение, която прие НС в едно от първите си заседания, липсват в емисиите на БТА. Сякаш няма събития, които изпълват тази декларация. Сякаш декларацията е един обикновен документ, забравен, приет и само по някакви юбилейни случаи ще си спомняме за нея. А декларацията е може би най-демократичният документ, който прие НС и който всички честни хора в това общество трябва сляпо да тачат, пазят и да работят за неговото превръщане в действителност.
Мерджанов: БТА не прави информация, БТА предава информация. Помолих ви да посочите един недостатък в работата на БТА.
Иво Атанасов: И аз бих искал поне един случай да се посочи... Поне от кумова срама кажете нещо против Милен Вълков. (Междувременно думата взима генералният директор на БТА Милен Вълков и разказва за постиженията на информационната агенция от известно време насам. Г-н Вълков заявява, че смята за съвсем нормално да бъде сменен от новата власт.)
Младен Влашки: В статута на БТА се казва, че в работата си тя се ръководи от върховните цели на обществото и на държавата. Освен това нейните дълготрайни архиви са държавни. Държавата се управлява политически и г-н Вълков е прав, че този, който управлява държавата, има право да назначи свое доверено лице, което да управлява имотите на държавата. В този случай аз мисля, че тук държавата има право да направи такова предложение. И ние не трябва да разискваме дали смяната на генералния директор е положителна или отрицателна оценка, а просто да приемем тази воля.
Любомир Пантелеев (гледайки съсредоточено в книжата пред себе си): Подозирам, че не е нашата комисия тази, която трябва да направи тези предложения, защото в статута на БТА пише, че смяната на ген. директори се прави от отделна комисия за радио, телевизия и информационно-съобщителна дейност. Тази комисия правоприемник ли е на медийната комисия от предишното Народно събрание и на какво основание? Аз мисля, че ние не сме комисията, която трябва да го реши.
Мерджанов: Вие не давате нито един аргумент за смяната.
Райчевски: Ама сега, сега... Любомир Пантелеев: Аз искам да направя следното предложение. Тъй като няма нито един аргумент за смяната на генералния директор на БТА и понеже този акт не е отрицателна оценка за работата му, да запишем в решението ни следното: Парламентарната комисия по културата и медиите одобрява досегашната дейност на ръководството на БТА и освобождава Милен Вълков като генерален директор.
Райчевски: Ние сега не правим оценка, а обсъждаме едно решение - даваме становище по предложение, не назначаваме. (Депутатите гласуват и приемат да подкрепят предложението да бъде освободен от поста си Милен Вълков. Преминава се към втора част от решението - кандидатът за шефското място в БТА. Стоян Райчевски поглежда в един лист пред себе си казва: "Има постъпили... една кандидатура - Панайот Денев" и прочита биографията му. Там между другото пише, че е преподавал дисциплината "Манипулиране на общественото мнение" и декларира, че не членува в нито една политическа партия.)
Любомир Пантелеев: Тук в чл.13 от статута на БТА е записано, че генералният директор няма право да заема ръководни постове в политически партии и движения и не бива да членува в синдикални организации. Сега, г-н Денев е казал в декларацията си, че не членува в политическа партия, обаче не е казал нищо за синдикални организации.
Райчевски: В декларацията пише "Никога не съм канен да членувам и не съм членувал в политически партии и организации, нито преди, нито след 10 ноември."
Пантелеев: За синдикални организации питам.
