Идеята за емитиране на български еврооблигации беше обявена за пръв път от Иван Костов няколко дни преди изборите на 19 април. Дотогава представители на чужди компании само предлагаха, но нашето правителство упорито отказваше. Инициативата на чужденците стигна дотам, че компанията "Мудис" през септември 1996 г. обяви рейтинг на България В3. Тогава той се разбираше като много сериозен риск от мораториум по външните плащания и беше най-ниският от всички държави, които имат Брейди-сделки. Сега България трябва да избере на кого да възложи официално подготовката на кредитен рейтинг - на "Мудис" или на "Стандарт енд Пуърс".
След идеята за бъдеща емисия на държавни еврооблигации намерение да се заеме с подобно начинание заяви и столичният кмет Стефан Софиянски. "Аз споделих тази идея и тя бе подкрепена от две банки - Deutsche Bank и ING Bank", обясни той. Подобна емисия може да се очаква най-рано през есента. Необходимо е да се изготви и кредитен рейтинг на общината, за което да се избере най-подходящото време. Софиянски обаче смята за по-реално емитирането на облигации догодина, "когато рейтингът на страната ще бъде значително по-висок и ще се очертае икономически растеж".
На Запад общинските облигации са доста популярни, защото местното самоуправление е силно развито и финансите на градовете са под строгия контрол на данъкоплатците. Освен това често местните книжа се ползват с по-голям интерес от инвеститорите, тъй като по тях има данъчни облекчения. В Източна Европа и особено в Русия еврооблигациите вече са много популярно средство за финансиране на бюджетите в големите градове. В България обаче вече има разработена процедура за формиране на бюджет, докато общините все още трудно се оправят с разработването на финансовите си планове.
Излизането на столичната община на европазара има смисъл в условията на силно рестриктивен централен бюджет при валутен борд и липса на достатъчни вътрешни източници за финансиране на големите инфраструктурни проекти в София.
"Първата емисия общински еврооблигации не бива да бъде с номинал, по-голям от 30-50 млн. долара, за да може да се обслужва", заяви пред "Капитал" столичният кмет Софиянски. Набраните средства ще отиват за конкретни обекти. "На пръв преглед с еврооблигации може да се финансират довършването на Халите и строежът на гаражи", смята Софиянски. Общината смята да гарантира книжата със собствени приходи и собственост. Чужди консултанти смятат, че дори и за общинските облигации на София няма смисъл, ако се пуснат по-малко от 100 млн. долара. Според плановете на кмета обаче малката емисия ще е по-евтина и няма да се предлага публично. Ако предлагането на облигациите не е публично, размерът може да бъде толкова, за колкото има интерес от частни външни инвеститори. Обикновено инвеститорите са клиенти на инвестиционната банка, която е посредник по еврозаема. Такъв тип емисия би могла да тръгне доста по-бързо от публичната, която изисква по-сериозна подготовка. Кметът Софиянски заяви намерението си за консултанти да наеме Deutsche Morgan Grenfell или някоя друга компания.
Кметовете поискаха по-висок данък за общинските бюджети
Тони Алексова
Данъкът за общините да се увеличи от 6.5% на 10% поискаха представители на Националното сдружение на общините и Националната асоциация на финансистите в публичния сектор на работна среща за реформата в общинските финанси, инициирана от Американската агенция за международно развитие. Данъкът за общините беше установен със Закона за данък върху печалбата, който влезе в сила от 1 юли 1996 г. Преди това ставката беше 10% от облагаемата печалба, но се плащаше само от фирмите с над 51% държавно или общинско участие.
Общинските предприятия да плащат данък върху активите си вместо данък печалба, поискаха представителите на местните власти. Така щяла да се избегне възможността със счетоводни трикове да се отчитат нулеви финансови резултати.
Традиционно представителите на общините оспориха и разпределението на постъпленията от данък върху общия доход. Сега те се разделят поравно между републиканския и общинските бюджети. Общинарите традиционно настояват за 70% в тяхна полза, но на срещата изглеждаше, че те са склонни да отстъпят и срещу 55% в тяхна полза. Те поискаха ДОД да се плаща по местоживеене, а не по месторабота. Така приходите ще се разпределят по-равномерно между общините и те няма да са толкова зависими от субсидиите от републиканския бюджет. Общинските финансисти при всички положения искат твърда регламентация на съотношението, в което ще се поделят постъпленията от този данък между общините и държавния бюджет. "Не е реалистично в момент, когато държавният бюджет е разчетен до лев, общините да искат промяна на съотношението в подялбата", обясни Деян Кавръков - консултант по програмата "Инициатива местно самоуправление" на Американската агенция за международно развитие. Общинските власти обаче ще настояват в ЗМДТ да бъде записана поне долна граница на поделеност на приходите от ДОД.
Патентните данъци, уредени в момента със ЗДОД, да могат да бъдат районирани, предлагат от кметствата. В момента таксите за занаятчии се приемат от общинските съвети в рамките на нормативно утвърдените със закона, но са еднакви за цялата територия на общината. Да се увеличи и обхватът на дейностите, за които се плаща патентен данък, предложиха някои кметове. Според тях с подобен налог могат да се обложат и малките общински обекти и капанчета, чийто оборот често пъти остава скрит от данъчните и те не внасят дължимото в общинската хазна.
Отново беше затвърдено искането за дял от постъпленията от ДДС. Още през пролетта кметове настояха от 22% ставката по данъка върху добавена стойност да се намали на 18%, а общините по свой избор да могат да определят окончателната ставка в рамките на другите 4%. На пръв поглед това би създало големи проблеми при администрирането на данъка в отделните общини. Първоначално сигурно общинските съвети ще се придържат на горна граница. Постепенно обаче биха могли да се намерят общини, които да намалят тяхната ставка, за да стимулират потреблението, а оттам и печалбите на фирмите на своя територия. По подобен начин отделните щати в САЩ поощряват потреблението на отделните продукти на своя територия.
Общинарите поискаха и нов Закон за местните данъци и такси (ЗМДТ) и Закон за местните финанси. В момента фискалните взаимоотношения между отделните нива на изпълнителна власт са доста неясни, което поражда доста напрежение между тях и проваля бюджетното планиране на общините. В Закона за местните финанси би трябвало да се определи точно разпределението на постъпленията от данъци между републиканския и местните бюджети. Лидерът на евролевицата Александър Томов вече внесе в парламента проект за подобен закон, но засега управляващото синьо мнозинство не е показало каква политика ще провежда в областта на общинското финансиране.
Сегашната практика е по предложение на ресорните министерства правителството да приема нормативни документи, чието финансово обезпечаване да се поема от общините. "Афишираните промени в наредбата за безплатните лекарства, с които се разширява обхватът на подпомаганите, няма да бъдат одобрени от финансовото министерство", заяви Бойко Георгиев - шеф на управление "Финанси на общините и областите" във финансовото министерство. Сметките показват, че ако поправките в документа бъдат приети, на общините ще им бъдат необходими допълнително около 5 милиарда лева.
До приемането на напълно нов закон за местните данъци вероятно първо ще се мине през поправки в сега действащия нормативен документ. Очевидна и разбрана от управляващите е нуждата от вдигане на данъчните оценки на пазарни нива, съчетано със смъкване на таксите по прехвърляне на собствеността. Това ще увеличи приходите от данъка в общините, чийто относителен дял в момента е под 1%. В момента се работи по проект, финансиран от Британския ноу-хау фонд, за създаване на база за пазарна оценка на имотите. В него се акцентира върху формиране на специална агенция, която единствено да се занимава с оценка на имотите чрез създаване на работеща база данни за търговията с недвижими имоти. Проектът трябва да бъде реализиран в 3-годишен срок, а дотогава проблемът не може да остане нерешен. И то особено в условията на валутен борд, когато балансирането на бюджетите се явява като основен момент на новата финансова дисциплина. Решението трябва да се търси или по посока на бързо създаване на подобен оценителски орган, или пък на първо време данъчните оценки да се вдигнат административно и да се актуализират периодично с индекса на инфлация.
Общините ще държат да се премахне горната граница на местните такси и да се даде възможност общинските съвети в зависимост от спецификата на района да въвеждат нови, неописани в закона такси и сами да определят цените на услугите.
От пълно преминаване на данъчните служби към общинските администрации до преместване само на звената, събиращи местните данъци и такси, под шапката на общините еволюираха предложенията на участниците в семинара за реформите в общинските финанси. Надделя обаче разбирането, че по-целесъобразно е общините да администрират само местните данъци и такси, а териториалните данъчни служби останалите налози. Тази идея е много вероятно да бъде възприета от правителството. С новата структура на данъчната администрация бяха създадени регионални служби на големите данъкоплатци. Идеята е дребните данъкоплатци да бъдат максимално облекчени. Разделянето на службите по региони обаче би помогнало в един по-далечен момент службите за дребните данъкоплатци да преминат към общините. По този начин на местно ниво ще има стимул за събиране на данъците, както и по-точно ще се прогнозират данъчните постъпления. Разделянето на данъчната администрация обаче има икономически смисъл само ако се приеме нов Закон за местните данъци и такси, с който те да заемат по-сериозен дял от общинските приходи, смятат експерти.
Муравей Радев сформира експертна група по дълга
Със заповед на финансовия министър Муравей Радев е сформирана експертна група за изготвяне на стратегия по управление на външния дълг. Начело на тази група ще бъде зам. финансовият министър по въпросите на вътрешния и външния дълг Пламен Орешарски. В списъка на Муравей Радев от финансовото министерство влизат още Мариела Ненова, шеф на Агенцията за икономически прогнози и анализи, и Лъчезар Стефанов, шеф на управление "Външни финанси". Представител на БНБ е Нина Мичева, шеф на управление "Фискални услуги", където трябва да се събере и обработва цялата информация по обслужването на външния и вътрешния дълг. Като представител на правителството в групата е включен Георги Прохаски, икономически съветник на вицепремиера Александър Божков. В списъка са още Камен Колчев, шеф на финансова къща "Елана", и чужденците Пол Закс и Ричард Уейнърд. Ако се изключат институционалните представители, принципът на формиране на групата не е много ясен, както и какво ще бъде точното й занимание. Безспорна е обаче необходимостта България сериозно и спешно да се заеме с неуредените си дългови проблеми, както и с изготвяне на дългосрочна стратегия по управлението на външната си задлъжнялост.
Опасна ескалация на напрежението в Северна Ирландия
Протестантският Оранжев орден в Северна Ирландия реши да отмени заплануваните традиционни походи в католическите квартали на провинцията, след като вече седмица не стихват сблъсъците между пробритански настроените лоялисти и католиците. В неделя въпреки охранителния кордон, образуван от полицаи и британски войници, католици от северноирландския град Портадаун нападнаха с камъни и бутилки запалителна течност похода на протестантите, като имаше значителен брой ранени.
През седмицата напрежението ескалира и в останалата част на Северна Ирландия, като отбеляза своеобразен десетилетен връх. Само в градчето Нюъри бяха задигнати и подпалени 221 автомобила за 36 часа. В Портадаун полицейски служител получи сериозна огнестрелна рана, а католици екстремисти подпалиха няколко сгради, собственост на Оранжевия орден. Според правителствени източници само в столицата Белфаст и още четири града са били изстреляни над 200 пластмасови куршума.
Отстъплението на "оранжевите" бе продиктувано от съображения за сигурност, след като полицията предупреди, че не може да гарантира мирното протичане на протестантския поход през Белфаст, заплануван за 12 юли. Орденът чества ежегодно "Славния 12-и" - деня, в който през 1690 г. протестантският крал Вилхелм Орански получава католическата британска корона. Ирландските националисти и британското правителство приеха акта като жест на добра воля и стъпка напред в разговорите по мирния процес в Ълстър. Лидерът на "Шин Фейн" Джери Адамс заяви, че решението е неизбежно за избягване на гражданското недоволство и необходима база за постигане на политически компромис.
Отстъплението на протестантите предизвика недоволството на хардлайнерите в Оранжевия орден, който ги окачестви като предателство и капитулация пред идейния им враг "Шин Фейн". Те се усъмниха, че промяната в маршрута на похода няма да бъде достатъчна за прекратяване на военните действия от ИРА - цената, която иска британското правителство, за да поднови мирните преговори. Някои от протестантските лидери стигнаха дотам да обявят решението за новия Мюнхен - прословутата конференция в навечерието на Втората световна война, на която, притиснати от Хитлер, Англия, Франция и Италия разкъсват и предават Чехословакия на фашистите. Макар и крайни в оценките си, протестантите изпитват основателен страх за съхраняването на 300-годишното единство на областта от католиците, които са малцинство.
Британският премиер Тони Блеър приветства решението на протестантите, като изрази надежда здравият разум да се разпространи и сред националистите. Техните лидери имаха също немалка вина за избухване на безредиците, след като призоваха в неделя католиците да излязат на улиците и изразят "справедливия си протест". Блеър не пропусна да спомене, че има още много нерешени проблеми в Ълстър, които смята да обсъди с ирландския министър-председател Бърти Еъм в края на седмицата.
Международните наблюдатели остават скептични относно развитието на конфликта в раздираната от противоречия британска зона на провинцията. Според тях жестът на лоялистите е направен под диктата на събитията, а от своя страна католиците не са склонни да отстъпват от позициите си. Отговорността за подобряване на политическия климат все още е приоритет на властите в Лондон, чиито усилия да примирят десетилетните противоречия засега остават безуспешни.
Вододел в историята на Мексико
Financial Times
Частичните избори в Мексико миналата седмица се оказаха истински вододел по трънливия път на страната към демокрация. За пръв път през това столетие Мексико ще има Конгрес, в който президентската партия е загубила мнозинството, и столица с опозиционен кмет. Отрицателните очаквания на инвеститорите от изборния резултат поне засега не се оправдаха - ниските лихви и силните позиции на песото повлияха добре на финансовите пазари.
Положителната реакция на пазара не беше лишена от основание. За пръв път изборите се оценяват като честни и свободни, като дори президентът Зедильо, представител на загубилата Институционална революционна партия (ИРП), заяви, че това е добър старт към новия политически ред. Въпреки това остават редица въпроси относно начина, по който ще се управлява Мексико в трите години, оставащи до президентските избори през 2000 г. Конгресът започва заседания едва през септември, а новият кмет влиза в длъжност през декември.
Тъй като съвместното съжителство между управляващи и опозиция е ново явление за Мексико, могат да се явят редица пречки за общата им работа. Евентуалното неприемане от Конгреса на правителствени закони би изкушило президента да прибегне към извънредните си пълномощия, което пък би било крачка назад в демократизирането на страната. Ето защо президентската партия трябва да овладее тактиката на компромиса, а опозицията да се съобрази с желанието на електората и да бъде структурна сила в управлението.
Реакцията на ИРП също е важна. Тя си остава най-голямата политическа сила и ако продължи реформирането в модерна партия и курса на икономическа стабилизация, запазва шансовете си за успех в президентските избори през 2000 г. Истинските загубили в неделя са традиционалистите в ИРП, които биха искали страната да се върне към авторитарното си минало. Скорошните загуби на партийни хардлайнери в различни държави, като и смъртта на консервативния профсъюзен лидер Фидел Веласкес представляват сериозен удар върху "динозаврите", както ги наричат мексиканците. Но засега традиционалистите все още имат голямо влияние в страната.
И въпреки че рисковете за инвеститорите остават, докато не се избере президент от различна от ИРП партия, неделният вот повишава шансовете на Мексико да извърши успешен демократичен преход.
Мадридската среща остави много въпросителни за НАТО
Любомир Евстатиев
Срещата в Мадрид узакони приемането на Полша, Чехия и Унгария в НАТО и постави началото на ново развитие на политическия процес в Европа. Това разширение се оценява от повечето наблюдатели като историческо и е най-голямото за съюза от 1952 г. насам, когато негови членове станаха Турция и Гърция. Тази среща беше и първият етап от преустройството на НАТО, като с него новата система за сигурност в Европа става реалност. Често задаван е въпросът дали тази система ще работи наистина ефективно.
В първите години след колапса на комунизма Северноатлантическият пакт нямаше ясно очертана стратегия за действие. След като Съветският съюз се разпадна, отпадна и главната заплаха, заради която съществуваше НАТО, като дори преобладаваше мнението, че организацията трябва да бъде разпусната. Споровете между партньорите относно начина за уреждане на босненския конфликт предвещаваха задълбочаване на кризата в съюза. Конгресът на САЩ потвърди, че ще изтегли американските части, влизащи в СФОР, в края на юни 1998 г., докато европейците настояват мандатът на силите да бъде удължен. Но те не се наемат да продължат операцията самостоятелно, а разчитат на присъствието на американците.
За да запази смисъла на съществуването си, пактът се преориентира към идеята, че освен като гарант за целостта и суверенитета на страните членки може да участвува и в международни мироопазващи операции като тази в Босна или войната в Залива. Също така надделя и мнението, че въпреки че в момента Русия не представлява истинска заплаха за сигурността на Европа, е възможно след 15 или 20 години тя отново да застраши спокойствието на континента. И затова американското присъствие остава задължително.
Мадридската среща не донесе повече от очакваното нито за кандидатите за членство, нито за опонентите на разширението. Въпреки трескавия си стремеж да влязат в съюза Румъния и Словения получиха само обещания, че тяхната интеграция ще започне през 1999 г. Двете страни имат силната подкрепа на Франция и още девет европейски страни, но в НАТО решаващ е гласът на САЩ, а след като и Великобритания не прие идеята за повече нови членове, съдбата им беше решена.
Самоизолацията на Франция.
Позициите на Франция в съюза бяха разклатени, след като въпреки очакванията тя не се върна към военните му структури. Франция винаги се е опитвала да се противопоставя на лидерската позиция на САЩ. Конфликтът за южното командване в Неапол не беше разрешен, французите не можаха да преглътнат това и продължиха политиката на конфронтация и в Мадрид. Така отношенията между Франция и НАТО напомнят за тези през 1966 г., когато, несъгласен с доминиращата роля на Америка, френският президент Шарл де Гол изтегли страната от военните структури на организацията. Жак Ширак изрази мнение, че съюзът няма да успее да запази стабилността и единството си, ако продължава дисбалансът във взаимоотношенията между европейците и американците. Очевидно е, че Франция само може да спечели от възстановяването на пълноправното си членство в съюза, защото въоръжените й сили в момента са до известна степен изолирани при изпълнение на съвместни операции в рамките на НАТО. Французите вече не са и толкова настоятелни за създаването на паралелен европейски отбранителен съюз, защото е ясно, че той ще бъде лишен от смисъл и може да съществува единствено като оперативна единица в рамките на НАТО. Великобритания внесе допълнително напрежение, като заплаши, че ще блокира присъединяването на Испания към военното крило на организацията, ако испанските власти не премахнат ограниченията за полети на британски военни самолети около Гибралтар.
Генералният секретар на пакта изрази оптимизъм, че много скоро всички желаещи ще могат да получат достъп до сигурността, която дава НАТО, но това едва ли ще е възможно в обозримо бъдеще, освен ако Русия не промени настоящата си отрицателна позиция. Хавиер Солана също е пример за това колко противоречиво формирование е НАТО. В началото на осемдесетте години като министър на външните работи на Испания той беше един от най-яростните противници на пакта. Тогава той защитаваше линията на неговата социалистическа партия против присъединяването на Испания. Но малко по-късно той претърпя внезапна метаморфоза и дори проведе успешен референдум за запазване на членството на страната в съюза.
Спорове за финансирането.
Присъединяването на Полша, Чехия и Унгария ще струва на НАТО между 30 и 35 млрд. долара. Една трета от тази сума ще бъдат директни разходи за изграждане на инфраструктура и въвеждане на стандартите на НАТО във въоръжените сили на новите членове. Останалите разходи ще бъдат косвени - за превъоръжаване и модернизиране на армиите и създаване на сили за бързо реагиране, които да гарантират стабилността на новоприетите членки. И вече възникнаха спорове какви да бъдат вноските на отделните страни за покриване на тези извънредни разходи.
САЩ настояват да внасят 15 процента годишно от преките разходи и не желаят да се ангажират с повече, докато европейските им партньори настояват този процент да бъде по-голям, а искат и участие на американците при покриване на косвените разходи. В американския Конгрес има много опоненти на разширението и Бил Клинтън ще трябва да вложи доста усилия, за да ги убеди да одобрят дори и ограничено финансиране. Президентът е убеден, че Америка няма да отделя повече от 200 млн. долара годишно за разширението през следващото десетилетие. Но неговите опоненти твърдят, че ще трябва да бъдат орязани някои социални програми. А данъкоплатците са много чувствителни, когато загубят придобити вече привилегии или трябва да плащат по-високи данъци.
Франция заяви, че няма да поема никакви допълнителни разходи за разширението на изток, и Жак Ширак беше много изненадан, че лидерите на страните от пакта не са обсъдили по-подробно цената. Великобритания и Германия също останаха пасивни по въпроса за допълнителните приноси. Британците и германците заедно със САЩ осигуряват 50 процента от бюджета на НАТО и също няма да са съгласни техните разходи да бъдат увеличени. Финансирането на превъоръжаването на армиите на новите членки ще бъде до голяма степен задача на правителствата на Полша, Чехия и Унгария, но досегашните спорове поставят под съмнение способността на НАТО да им гарантира наистина надеждна защита.
Преди срещата в Мадрид повечето кандидати за членство се надяваха, че ще попаднат в групата на привилегированите. Впоследствие Румъния и Словения не скриха разочарованието си след претърпения неуспех, но те се считат за сигурни участници при евентуално следващо отваряне на вратите на съюза през 1999 г. "Аз получих уверения, че през 1999 г., когато НАТО ще празнува своя 50-годишен юбилей, ще има ново разширение и със сигурност одобрение ще получат Румъния и Словения, разбира се, ако запазим посоката на предприетите необратими реформи", каза румънският президент Емил Константинеску в телевизионно интервю в Мадрид.
Русия, която е основната засегната от нарастващото влияние на НАТО страна, не смекчи отрицателното си отношение към процеса. Руският президент Борис Елцин бойкотира срещата в Мадрид, като не даде никакъв знак за подкрепа на разширението. Изпратеният на срещата заместник министър-председател Валерий Серов потвърди известната вече позиция на Москва, че Русия не приема и не разбира смисъла на включването на нови членове в НАТО. Прибалтийските републики, а дори и Украйна, постоянно демонстрират силно желание за сътрудничество с атлантическия съюз, но поне в момента техните кандидатури изглеждат немислими.
Серов дори заяви, че страната му е готова да гарантира сигурността на Литва, Латвия и Естония, в които живеят големи руски малцинства. Той изрази надежда, че гъвкавостта на отношенията между Русия и НАТО ще помогне да бъде коригиран политическият курс така, че балтийските републики да не изпитват нужда да търсят подкрепата на Запада. Руснаците бяха допълнително раздразнени и от подписания в Мадрид договор за сигурност между Украйна и НАТО. Така дори и близката славянска страна заяви желанието си да се откъсне от руската сфера на влияние и да намали зависимостта си. В Москва руският министър на външните работи Евгений Примаков изказа едно крайно мнение, като заяви, че разширението на НАТО е най-голямата грешка, правена в Европа след края на Втората световна война. Все пак Русия не прекъсна всички пътища за диалог и с подписания от Елцин в Париж основополагащ акт за взаимоотношенията НАТО - Русия остави възможности за постигане на бъдещи компромиси. Но по този начин президентът засили позициите на своите вътрешни врагове - комунистите и крайните националисти, които нарекоха тази постъпка "национален срам за Русия". Така Елцин няма право на повече компромиси и отсега нататък не трябва да прави никакви отстъпки пред западните си партньори.
Въпреки преобладаващата еуфория и оценките за разширението като за едно исторически правилно решение все още остават много нерешени въпроси, които ще тежат над бъдещето на Европа.
Банките на Борис Николаевич Елцин
Онези, които платиха за преизбирането на руския президент, сега прибират дивидентите
Кирил Кирилов
"Тази сила е младият руски капитал. И той за първи път в най-новата руска история показа, че умее да се обединява, когато възникне смъртна опасност за неговите интереси, че не е глупав, не е толкова зелен, както смятаха някои хора, че има твърда воля и решимост, неприсъща на привичния образ на демократа. " Така най-общо описва причините за победата на Борис Елцин на президентските избори Борис Березовски, финансист, медиен и петролен магнат, един от най-богатите хора в Русия. Победата на Борис Николаевич през юни миналата година се дължеше на милионите долари, изсипани в предизборната му каса от най-големите руски банки, както и на медиите, контролирани от тях, които успяха да изградят новия образ на президента. Комунистите не само подцениха противника си, те подцениха избора на руския финансово-промишлен капитал, а той заложи на Елцин.
Четвъртата власт.
В средата на 1995 г. и началото на миналата година, в навечерието на изборите, големите руски компании някак изведнъж влязоха в медийния бизнес. В резултат на тази инвестиционна активност най-голямата частна петролна компания, "ЛУКойл", в момента притежава 41 процента от в. "Известия"; компанията "ЛогоВАЗ" на Борис Березовски държи дялове в сп. "Огонек", "Независимая газета", телевизонния канал ТВ-6 и на практика контролира Обществената руска телевизия; банка "Менатеп" има 10 процента от "Индепендент-груп", издаваща вестниците "Капитал", "Москау таймс" и "Санкт-Петербург таймс" и руските издания на "Плейбой" и "Космополитен", освен това банката има силно влияние в "Литературная газета". "Инкомбанк" пък контролира в. "Век" и в момента планира създаването на информационна агенция, която да конкурира ИТАР-ТАСС и агенция "Интерфакс". Смята се, че контролният пакет на издателската къща "Коммерсантъ" е собственост лично на президента на "Столичн&?cy;й банк сбережений - АГРО" Александър Смоленски. Московската общинска банка има дял във в. "Вечерняя Москва", а "ОН&?cy;КСИМбанк" - в "Комсомольская правда" и сп. "Експерт". Естествено медийната империя на РАО "Газпром" е най-голяма - в нея влизат дял в телевизионния канал НТВ, дялове във вестниците "Труд" и "Рабочая газета", както и в няколко регионални издания. Трудно е да бъдат проследени всички дялови участия на "Газпром" в медии поради затворения характер на компанията.
Този списък щеше да звучи като сухо изброяване на акционерни участия, ако точно това не беше онзи руски капитал, който спечели изборите за Елцин. И сега, година по-късно, част от сметката вече е платена. Борис Березовски е член на Съвета за сигурност към президента, Владимир Потанин, собственик на "ОН&?cy;КСИМбанк", половин година бе финансов министър, а президентът на "Мост-банк" Владимир Гусински има пряк достъп до Елцин (не е маловажно, че "Мост-банк" контролира групировката "Мост", в която влизат телевизионните станции "НТВ", "НТВ++", вестниците "Сегодня" и "Семь дней" и сп. "Итоги"). Нещо повече - повечето социологически изследвания в Русия сочат, че близо 80 процента от руснаците не одобряват Анатолий Чубайс. Тези изследвания се публикуват в много малко издания и със сигурност никое от тях не е свързано с горните групировки.
Банките на Кремъл.
В този смисъл е интересно и развитието през последната година на банките, свързани с тези личности. Още след изборите Борис Березовски, един от инициаторите и организаторите на финансовата група за поддръжка на Елцин, публично заяви, че банкерите са инвестирали "интелектуално и материално". А никой не инвестира, без да очаква бъдещи постъпления от инвестицията си.
През 1996 г. Г-8, президентите на осем от най-големите руски банки - "ОН&?cy;КСИМбанк", банка "Менатеп", "Столичн&?cy;й банк сбережений" (сега "СБС-АГРО"), Националната резервна банка, банка "Империал", "Росийски кредит", "Алфа-банк", "Мост-банк", а по-късно и "Инкомбанк" - публикуваха открито писмо в подкрепа на Борис Елцин. Тогава те му обещаха и личната си, и на своите финансови институции помощ.
Година по-късно тези осем банки са сред лидерите по темпове на растеж - инвестицията се връща. Лидер по темпове на растеж е "ОН&?cy;КСИМбанк" (показателно за това кой колко е инвестирал преди и по време на изборите е и това, че Владимир Потанин бе член на правителството), чийто акционерен капитал е нараснал с 47 процента, а чистите активи - с 31 процента. Чистите активи на "СБС-АГРО" са нараснали с 47 процента, а на "Алфа-банк" и "Инкомбанк" - с по 31 процента. Националната резервна банка практически е запазила нивото на чистите си активи. Тези показатели на практика не показват как държавата е влияла на благосъстоянието на отделните банки, но многозначително е създаването след изборите на специален отдел в руската централна банка, който обслужва единствено "особено важните за финансовата система" финансови институции. Естествено там се обслужват и осемте банки от Г-8.
Щедрата държава.
За степента на близост на отношенията между отделните банки и Кремъл по-показателни са участието на банката в специалните правителствени програми и достъпът до бюджетни средства. Тези отношения бяха легализирани чрез въвеждането на специален институт - упълномощени банки (през тях минават федералните и регионалните бюджетни средства по всякакви държавни програми). И тук лидер е "ОН&?cy;КСИМбанк" - нейните задължения към централната банка и бюджета са на стойност приблизително 400 милиона долара. Банката победи в търга за депозитар по руските селскостопански облигации на стойност 9 трилиона рубли, взе участие в емитирането на украински валутни облигации, чрез които бе уреден дългът на Украйна към "Газпром", и в края на миналата година имаше облигации на стойност 600 милиона долара. "ОН&?cy;КСИМбанк" работи съвместно с Министерството на финансите и по програмата за финансиране на руския златодобив, имайки по този начин достъп до ключови бюджетни сметки.
Другите също получиха парчета от баницата - задълженията на банка "Империал" към бюджета са нараснали 61 пъти, на "Инкомбанк" - 27 пъти, на "Алфа-банк" - с 236 процента, а на "Мост-банк" - с 31 процента. В сравнение с тези банки всички други руски частни банки имат незначителен достъп до бюджетни финансови средства. Освен това банките реализираха с помощта на федералното правителство стратегическата си задача да изкупят контролните пакети от по-значителните руски промишлени предприятия. "ОН&?cy;КСИМбанк" взе петролната компания "Сиданко" и металургичния гигант "Норилски никел"; "Менатеп" пое контрола над петролната компания "Юкос", "Российский кредит" купи Михайловския и Лебединския минно-обогатителен комбинат (за Михайловския лобира лично губернаторът на Курск Александър Руцкой). "Инкомбанк" пък е в процес на създаването на сладкарска империя.
Ако се обърнат назад, към последната година, някои хора в Кремъл могат със задоволство да отбележат, че банките на Борис Николаевич се развиват добре.
Изборите в Албания бяха вот срещу една диктатура
Неритан Цека е председател на Демократически алианс на Албания. Бивш член на Демократическата партия, един от първите, които я напуснаха. На втория тур на парламентарните избори на 6 юли получи депутатски мандат. Наблюдателите в Албания спрягат името му като евентуален кандидат за президент, ако коалицията Социалистическа партия, социалдемократи и Демократически алианс успее да събере необходимото за смяната на Сали Бериша мнозинство. Неритан Цека започва представянето си така:
- В политиката съм от 1990 г., когато като професор по археология участвах в демонстрации против диктатурата в Албания заедно с моите студенти. Тогава ние мислехме, че сме спечелили тази битка с диктатурата завинаги, но Албания всъщност попадна в нов диктаторски режим - този на президента Сали Бериша. Историците казват обаче, че няма вечна диктатура и всъщност на тези избори сега това е нашата "нова победа". Това не е победа само на социалистическата партия, въпреки че тя ще има значително мнозинство в Парламента, това е една победа над едноличните решения и победа за едно ново бъдеще.
Какво точно провокира решението ви да напуснете Демократическата партия?
- Аз и моите съмишленици бяхме първите напуснали Демократическата партия, когато Бериша започна да гради една по същността си комунистическа структура на партията - партията беше навсякъде другаде, но не и на мястото си просто като една политическа сила. Например президентът беше и председател на партията, а съдът, тайната полиция бяха използвани срещу опозицията. Тази власт беше изградена не върху основата на закони, а на корупция. Най-страшното за мен е онази обществена позиция, която позволява на една личност да определя развитието на това общество въз основа само на личните си качества, предпочитания, интереси.
Демократическият алианс на Албания, социалистическата и социалдемократическата партия се очаква да бъдат основните политически сили в новото правителство. Какво ще бъде мястото на вашия алианс в управлението на страната?
- Аз не мисля, че новото правителство ще зависи в такава голяма степен от изборните резултати и ако това ви учудва, бих казал, че според мен тези избори бяха не толкова избор на политическа сила, колкото вот срещу една диктатура... Ето защо преди първия кръг на изборите на 26 юни ние - социалистическата партия, социалдемократическата и Демократичният алианс на Албания, решихме да създадем следизборна коалиция и сега работим върху създаването на новото правителство.
Как виждате развитието на Албания, имайки предвид изключителния спад в производството и вътрешния продукт, как виждате възможността за изход на хората тук, някои от които живеят единствено благодарение на помощта на своите близки емигранти... - Мисля, че впечатленията ви са неточни. В Албания има селскостопанска продукция, има и много предприятия, построени по социалистическо време, които бяха разрушени по времето на управлението на Бериша, има и редица малки предприятия. Това е някакъв ресурс за бъдещето. От друга страна, ние считаме, че имаме нужда от финансов ресурс за развитие на производството, кредити от световната общност за развитие на малките и средните предприятия. Това е перспективата пред Албания. Надявам се, че през следващите няколко години ще имаме икономически бум в Албания.
Г-н Цека в предизборната кампания политическите обещания включваха компенсации на загубилите парите си в албанските пирамиди. Как мислите, че може да се разреши този проблем, и приемате ли възможността тези загуби да бъдат компенсирани с акции от държавни предприятия?
- Не мисля, че такава компенсация е подходяща, защото държавната собственост принадлежи на всички, а не само на загубилите в пирамидите пари. Смятам, че трябва да стане ясно какво се е случило с парите, после те трябва да бъдат намерени, където и да са те, да бъдат върнати в банките и хората да бъдат компенсирани максимално.
Вие вярвате, че е възможно парите да бъдат намерени и върнати? Какво би се случило, ако това се окаже само добро, но неизпълнимо намерение?
- Да, според мен е възможно да бъдат намерени парите и хората да бъдат компенсирани не 100%, но да се стимулира с връщане на част от загубеното, като по този начин помогнем на някои хора да проявят инициатива за намиране на работа и разкриване на работни места.
Как виждате близкото бъдеще на Албания след втория тур на изборите?
- Аз съм оптимист, защото след като ние избягнахме гражданската война и запазихме живота на хората, това води до извода, че проблемът на Албания е бил Бериша. Смятам, че не просто трябва да заместваме една личност с друга, а да дадем възможност на страната за развитие. Трябва да се поучим от опита на България и да се опитаме да живеем заедно на Балканите. Би било по-лесно да се живее в обединени Балкани, отколкото в изолирани Албания, България, Македония.
Клинтън застава зад Биляна Плавшич
По време на срещата на НАТО в Мадрид Бил Клинтън се обяви в подкрепа на политиката на президентката на Република Сръбска Биляна Плавшич срещу сръбските хардлайнери начело с Радован Караджич. Реакцията на Вашингтон идва като продължение на изявлението на говорителя на Държавния департамент Никълъс Бърнс отпреди седмица, в което се казва, че бившият босненски президент Караджич е "змия в тревата", която "продължава да пръска отровното си влияние" в политиката. Атаките срещу Плавшич от високопоставени босненски политици дойдоха след обвиненията й за корумпираност и престъпления в полицията и властите на Република Сръбска.
Въпреки подкрепата си Клинтън избягна въпроси, свързани с насилственото задържане на заподозрените във военни престъпления босненски сърби, сред които е и Караджич. Той подчерта, че въпреки различията си с Плавшич твърдо застава зад решимостта на президентката да "следва договореностите от Дейтън" и да предаде военнопрестъпниците на трибунала в Хага. От своя страна главнокомандващият силите на НАТО в Босна генерал Джоулън заяви, че няма правомощия да задържи близо 50-те заподозрени и това е работа на босненските власти. Въпреки това генералът предупреди да не се подценяват възможностите на военния контингент. Според Дейтънските споразумения натовските части могат да задържат военнопрестъпници, ако попаднат на тях "в процеса на изпълнение на задълженията си".
Опасенията на международната общност относно постигане на стабилност в Босна не са лишени от основания. С още година срок за прилагане на условията от Дейтън западните правителства са далеч от осъществяването им. Нараства безпокойството, че с изтеглянето силите на НАТО през юни следващата година бившата югославска република ще се вплете в нова, още по-кръвопролитна война. Общите административни институции все още не са изградени, бежанците не са се завърнали по домовете си, подготовката за изборите е недостатъчна.
Крачка в правилната посока е приемането на пакет закони от босненския парламент, които да дадат основата за обща централна банка в Босна, единна валута, митнически контрол и тарифи. Но и това бе постигнато след редица увещания и заплахи от страна на НАТО. На среща в португалския град Синтра миналия месец Западът постави ултиматум на босненските власти, че ако до 1 август босненските власти не се споразумеят върху ново знаме, паспорти и регистрационни номера, старите ще станат нелегитимни. Въпреки международния натиск обаче прогресът в обединителните процеси е незначителен.
След изтичане мандата на НАТО в Босна основните проблеми ще останат неразрешени. Босненските мюсюлмани, субсидирани от ислямските държави, могат да сметнат, че имат достатъчно основания да започнат нова война, след като са близо 40% от населението, а в момента имат контрол само върху 27% от територията на Босна. Британското и френското правителство се опасяват, че са нужни поне 5 години, за да проработят Дейтънските споразумения, и се опитват да убедят САЩ да продължат мандата на частите на НАТО. Американците обаче не са склонни да харчат парите на данъкоплатците, за да поддържат контингента си в Босна.
В такава сложна ситуация всеки се сеща за най-простото решение. Защо босненските сърби да не се присъединят към Сърбия, хърватите към Хърватско, а мюсюлманите да основат своя собствена държава? Причините са много. Първо, защото това би помрачило Дейтънския "триумф" на Клинтън. Лидерите на трите общности вече са провеждали тайни разговори за прекрояване на картата, но не стигнаха до разбирателство. Сърбите настояват за разширяване на "коридора" им около Бръчко - град, за който претендират мюсюлманите. Мюсюлманите от своя страна не искат независимост без достъп до море, но хърватите не биха им отстъпили необходимата територия. И не на последно място, пречка за разделението на Босна е разпокъсаността на хърватското население - едва половината от него живее в близост до границата с Хърватско.
Във всички случаи евентуално разделяне на Босна би било лош пример за останалите балкански държави. Например може да даде основания на етнически албанско Косово да се отдели от Сърбия, което ще означава ново кръвопролитие. А то от своя страна ще трябва да бъде последвано от нов Дейтън.
Талибаните обричат Афганистан на безкрайни междуособни конфликти
Николай Методиев
След изтеглянето на съветските войски през 1992 г. вместо в мечтаната и обещавана стабилност Афганистан продължи да живее в обстановка на междуособна война, в която не се знае кой кого и за какво убива, на непрекъсната смяна на лидери и правителства, на воюващи помежду си етнически и религиозни групировки.
Понастоящем въпреки все още съществуващите центрове на съпротива "загадъчните" талибани (освен че са ислямски фундаменталисти сунити, за тях се знае много малко) контролират повече от 80% от територията на страната (26 от всичко 32 провинции), включително и столицата Кабул. Пакистан, Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства, т.е. фундаменталистките мюсюлмански държави, признаха тяхното правителство, макар че неговият състав и програма не са обявени официално.
Талибаните обаче оповестиха, че искат да построят държава по законите на шариата, "...да се погрижат за своите мюсюлмански братя от Централна Азия" (т.е. постсъветските азиатски републики Узбекистан, Таджикистан, Киргизстан, Туркменистан) и се помъчиха "да успокоят" Москва, че "...нямат никакви враждебни планове спрямо Русия".
Етническа мозайка.
В основата на държавното единство на Афганистан (народите и племената, които го наследяват, говорят на повече от 20 езика) традиционно е стоял балансът на етническите сили, в който пущуните (повече от половината население) са играели централна роля. Днес такъв баланс не съществува, както впрочем и държавно единство. Пет години след изтеглянето на съветските войски и свалянето на Наджибула разделението на властта все повече придобива етническо-религиозна окраска - пущуни, таджики, узбеки, хазари, мюсюлмани - сунити и шиити, са изправени един срещу друг, в безкрайна борба за надмощие.
От 1929 г. страната е управлявана от династията на Надир Хан, която успешно балансира между етническите групи и англо-американо-съветското противоборство в региона чак до 1977-1978 г. Тогава превратът на принц Мохамед Дауд и последвалият го прокомунистически бунт издигаха пущуна интелектуалец (поет, преводач и генерален секретар на ЦК на Афганистанската комунистическа партия) Нур Мохамед Тараки за президент на страната и нарушиха етническия баланс.
Освен това след 1978 г. Афганистан стана обект на директния сблъсък на СССР, от една страна, и САЩ и Западна Европа, от друга. В конфликта Москва залагаше на комунистическата идеология, а нейните опоненти - на ислямския фундаментализъм. Сблъсъкът завърши с поражението на съветските войски, но и с тържеството на ислямизма, който стана агресивен и неконтролируем.
Преплитане на регионални интереси.
След разпадането на Съветския съюз Афганистан престана да бъде арена на борба между двете свръхдържави, но се превърна във възел от интереси на основните регионални държави - Пакистан, Иран, Турция.
През 1994 г. изтече и срокът на споразумението, което преди 100 години раздели с т.нар. линия "Дюран" пущунските племена, живеещи в Афганистан и Пакистан. Зародилата се в тази връзка идея за преразглеждане на границите между двете държави и създаването на единен Пущунистан, ярък привърженик на която е лидерът Хекматиар, заплашва териториалната цялост на Пакистан. Затова Исламабад полага енергични усилия да "умиротвори" Хекматиар и ограничи неговите интереси само в пределите на Афганистан.
Вероятно това беше и причината за появата на "загадъчните" талибани (ученици от медресетата, т.е. ислямските духовни училища), директно подкрепяни и направлявани от Пакистан. В преобладаващата си част те са пущуни, мюсюлмани сунити, които подриват масовата база на Хекматиар и искат да възвърнат първенствуващата роля на пущуните в държавното управление.
Временният президент Бурханудин Рабани (таджик) и премиерът Хекматиар (пущун) не оправдаха възлаганите им надежди. Вместо гражданско съгласие и конституция започнаха нови въоръжени сблъсъци между различните етнически и религиозни групировки. Една от основните им грешки беше неуспехът да постигнат компромис с полевите командири, които често се противопоставяха на политическото си ръководство, както и неспособността им да балансират интересите на етническите групи, на сунитското религиозно мнозинство и шиитското малцинство.
Също така през периода на съветската окупация в Афганистан се издигнаха ръководители на народи и племена, смятани досега за второстепенни (таджики, узбеки, хазари), понякога съвсем не от знатен произход. В гражданската война пущуните, които бяха ударната сила на ислямистите, претърпяха тежки загуби в жива сила и техният относителен дял в мозайката от народи и племена значително намаля. Усилията различните народности, техните лидери и полеви командири да стигнат до компромис не дадоха резултат. И проблемът не е само в немалките лични амбиции или в незачитане интересите на различните етноси, а и във външните сили, чиито интереси те обслужват.
Съвсем не е случайно, че неочакваният поход на узбекския генерал Абдул Рашид Достум против традиционния му съюзник, временния президент Рабани, стана непосредствено след като афганските и таджикските лидери подписаха договор за дружба и сътрудничество, две точки от който непосредствено засягаха интересите и суверенитета на Узбекистан. Първата беше решението да бъдат възобновени транзитните доставки на природен газ от афганския град Шибирган през Узбекистан към Таджикистан, а втората за строителството на водоотводни съоръжения и събиране на води от притоците на Аму Даря, което създава сериозна опасност за икономиката на Узбекистан - неговата стратегическа култура, памукът, и без това изпитва хроничен дефицит на поливна вода. Ташкент и генерал Достум, който контролираше Шибирган, научиха за договора от медиите.
Поради тези причини Узбекистан много внимателно наблюдава поведението на Таджикистан и Афганистан. Договорът за дружба и сътрудничество е подписан през декември 1993 г. и на 1.I.1994 г. генерал Достум се надигна срещу доскорошния си съюзник Рабани.
Новият съюзник на Достум, премиерът Хекматиар, е директно свързан с Пакистан, чрез който навремето получаваше американската военна помощ за борба с комунистическия режим в Кабул, но поради идеите за единен Пущунистан доверието на Пакистан към него беше сериозно подкопано. Много наблюдатели смятат, че ситуацията в Афганистан коренно се е променила. Но тази промяна е само привидна.
Новата политическа сила - талибаните, е свързана с армията, специалните служби и фундаменталистките кръгове на Пакистан. Легитимират се като борци "...срещу потъналите в корупция и борба за лична власт лидери на муджахидините". По същество обаче атаката е срещу президента таджик и премиера, който застрашава териториалната цялост на Пакистан. Лидерът на талибаните Мохамад Амар едва преди месец се появи в Кабул, въпреки че те имат контрол над столицата още от септември.
Диктатурата на талибаните.
Ако талибаните успеят да се утвърдят, Пакистан получава почти неограничени възможности за религиозно проникване и натиск върху централноазиатските постсъветски републики. Поради тази причина Узбекистан, Таджикистан и Русия реално се опасяват от износ на ислямски фундаментализъм и дестабилизация на техните страни.
На тази проблематика е била посветена срещата между Виктор Косовалюк - зам.-министър на външните работи на Руската федерация, и представител на талибаните. Косовалюк изложил позицията на Русия за постигане на мир в Афганистан на основата на широко съгласие, зачитане на правата на малцинствата, отказ от прилагане на сила и от дестабилизация на съседните държави.
Понастоящем обаче, след като контролират повече от 80% от територията на страната, талибаните не се стремят да постигнат етнически баланс, а осъществяват етническо и религиозно потисничество, ограничават правата на шиитското малцинство (в централен Афганистан и долината Панчжер), което пък е подкрепяно от иранските фундаменталисти шиити. Многозначително в тази връзка е решението на талибаните да закрият иранското посолство в Кабул, защото "...събирало неправилна информация за Афганистан".
Турция се досети за туркмените (в Ирак, Афганистан и бившите съветски републики), които обявява за "външни турци". Вероятно в тази връзка генералът узбек Достум заяви, че ще продължи борбата, и търси подкрепа от Анкара и Узбекистан, а един от най-известните муджахидини - Ахмад шах Масуд, със силите си се оттегля в долината Панчжер, където е неговата таджикска база.
Не е изключено и оформянето на нов съюз, вече на светска основа, който да се противопостави на войнстващия ислямизъм. Стриктните мюсюлмански закони на талибаните не допадат на узбеки, таджики, хазари, а и на част от пущунската аристокрация. Не бива да се забравя, че извлеченият от мисията на ООН и обесен по най-кратката процедура от талибаните последен комунистически президент Наджибула произхожда от влиятелен древен пущунски род, а узбеките приютиха другия бивш комунистически президент - Бабрак Кармал.
Към този сложен пъзел се прибавя и един твърде интересен факт, който не е останал незабелязан от Руската федерална разузнавателна служба, а и от дългогодишния анализатор на КГБ по средноизточната проблематика, академик Евгений Примаков. През 1995 г. изтече 50-годишният срок за разсекретяване архивите на "Форин офис" и специалните служби МИ-5 и МИ-6. Но с решение на правителството специално данните за английската агентура и разузнавателни центрове в Закавказието и Средна Азия бяха засекретени за още 30 години.
Всичко това говори, че на територията на Афганистан тепърва предстои да премерят сили трите регионални свръхдържави - Пакистан, Иран, Турция. И естествено великите държави, които стоят зад тях. Защото залогът е изключително голям - неизчерпаемите петролни запаси на Кавказ и Средна Азия.
Сложната шахматна игра в Афганистан тепърва има да се разгръща. И афганският народ още има да плаща за това.
Премянов не спечели делото срещу "Капитал"
Бившият депутат ще обжалва решението на съда
Софийският градски съд (СГС) реши миналата седмица да отхвърли иска на Красимир Премянов срещу в. "Капитал" като недоказан. Тричленен състав, председателстван от шефа на СГС Евгени Стайков, постанови, че бившият председател на ПГДЛ не е представил достатъчно доводи в подкрепа на твърдението си, че е претърпял неимуществени вреди на обща стойност 10 млн. лв. от публикации в седмичника. В три последователни броя вестникът публикува материали, касаещи тогавашния депутат, под заглавията "Премянов се оля", "Премянов се оля II - дела и документи" и "Просто Премянов".
Според партийния функционер тези три статии са уронили "честта, достойнството и доброто му име като обикновен гражданин, депутат и председател на ПГДЛ". Адвокатите на ищеца Премянов Соня Младенова и Николай Сокачев са на мнение, че публикациите злоупотребяват с правото на слово и информация и съжденията, изказани в тях, пряко уронват честта на техния клиент.
Защитниците на "Капитал" Антоанета Пиперкова и Иван Сливов смятат, че претенциите на ищеца отричат правото на журналиста да дава морални оценки. Според адвокатите съжденията в материалите на вестника се правят на основата на факти, изнесени в трите публикации, които са част от повдигнат обществен дебат.
Преди да излезе решението на СГС, Красимир Премянов заявява пред в. "Дума", че е сигурен в своята победа в съда. "Ако решението е срещу мен, ще обжалвам пред по-висша инстанция", заявява бившият депутат пред партийния орган.
НАКРАТКО
В Украйна е заловен бившият депутат от БББ Дончо Димитров, който беше обявен за общонационално издирване по обвинение в крупни финансови машинации по аферата с източването на Кристалбанк - Мадан. Българските власти получили потвърждение за ареста от Интерпол. Ще изпратим официално искане за екстрадиране на Димитров до украинските ни колеги, обяви главният прокурор Иван Татарчев в сряда.
Нови правила за назначаване, преназначаване и повишаване на магистратите гласува Висшият съдебен съвет. Кандидатите за нов или по-добър пост в съдебната власт ще представят кадрова справка от последното работно място и информация за гледаните дела през последните три години, ако са работили в правораздаването. Все още не е решено дали съдиите, прокурорите и следователите ще декларират собствеността си и дали ще попълват документ, че не са имали връзки с Държавна сигурност.
Скандалният кърджалийски бизнесмен Ерджан Рашид-Роко може да бъде пуснат от следствения арест, съобщи адвокатът му Георги Гатев. Правозащитникът е направил постъпки за освобождаването на Роко, който бе задържан при шумна акция на ЦСБОП. Вече трети месец Рашид е в килиите на НСлС. Срещу него тече дело за престрелка с бодигардове на охранителна фирма "Стил 69" в нощта след изборите за кмет на Кърджали.
Ген. Михов: Създаваме сили за бързо реагиране
"В скоро време трябва да започнем създаването войски за бързо реагиране, които да бъдат окомплектовани с поне 70 на сто личен състав и 90-100% обезпечение с бойна техника", обяви началникът на Генералния щаб на Българската армия ген.-полк. Михо Михов пред Атлантическия клуб миналия понеделник. Нараства необходимостта от поддържане на минимално количество въоръжени сили с по-високо качество на показателите, които да играят ролята на сдържащ фактор, реагиращи на кризи и конфликти с малка интензивност, смята висшият военен. Според него са наложителни промяна в организацията и структурата на войската ни, нейното окомплектоване и дислокация, защото има масово разпиляване на финансови и материални ресурси.
Проблемът с обезпечението на армията и размера на бъдещите наборни контингенти ще се решава с поетапно преминаване към професионална армия, каза още Михов пред атлантиците. Поетапното намаляване на числеността на въоръжените сили ще започне с преминаването към 12-месечна служба. Според шефа на ГЩ не трябва да робуваме на количествения подход, защото голяма част от младежите не са годни за носене на оръжие. "Тези хора ще бъдат пренасочвани към алтернативна военна служба, която по мое мнение трябва да бъде двойно по-дълга от редовната", допълни генерал No1.
Съкращаването на въоръжените сили се налага и от обективния демографски фактор, обяви още ген. Михов. Раждаемостта на момчета спаднала с 35 на сто за периода 1977 - 1992 г. Статистиката сочи, че между 15 и 20 хиляди младежи напускат страната ни всяка година. "Това е около 50 на сто от потребностите на Българската армия в момента", допълни началникът на ГЩ.
Демокрацията се оказа трудно препятствие за Камбоджа
Когато през 1991 г. в Париж бе подписан мирният договор между враждуващите камбоджански фракции и представители на още 18 страни за създаване на нова, демократична Камбоджа, у мнозина се роди надеждата, че този край на света ще тръгне по пътя на западната демокрация. Светът още помнеше кошмара от управлението на диктатора Пол Пот, който с изпитаната Сталинова смес от масов терор и убийства успя от 1975 до 1979 г. да намали населението с близо една шеста (над 1 милион души). ООН вложи милиарди долари в организирането на първите свободни избори през 1993 г., които протекоха без особени нарушения. Още по-голям успех бе образуването на управляващата коалиция, примиряваща двамата бивши врагове, водача на Народната партия Хун Сен и престолонаследника принц Нородом Ранарид, които си поделиха премиерския пост - прецедент в световната политика. Приоритетно поставените цели, засягащи спазването на човешките права, съживяване на икономиката и унищожаване на антиправителствено настроени части на червените кхмери, дадоха основание на чуждите наблюдатели да смятат, че страната се движи в правилната посока. Но явно шест години се оказаха недостатъчни за крехката камбоджанска демокрация да пусне корени в обществото, в което оставаха все още силни тежнения към авторитарно-милитаристичния начин на управление. Надеждата се свързваше с личностите на двамата големи във властта - принц Нородом Ранарид и Хун Сен.
Принцът и просякът.
На теория двамата съпремиери можеха да направят много добър екип. Хун Сен е от селско семейство, като няма почти никакво образование. Достига върховете на политиката благодарение на смес от късмет, случайност и умение, като от напълно неизвестен в края на 70-те през 1985 г. се превръща в най-младия министър-председател в света. Харесван заради твърдия си и практичен подход в политиката, Хун Сен се чувства най-добре, когато трябва да общува с масите.
От своя страна Нородом Ранарид, синът на камбоджанския крал Нородом Сианук, прекарва по-голямата част от живота си във Франция, където завършва висшето си образование, и се включва в политическия живот на Камбоджа едва през 1981 г. в съюз с роялистите. Въпреки че не липсват критики относно държавническите качества на принца, овладените дипломатични умения и дворцови обноски му помагат при сложните международни преговори. За съжаление, вместо да се допълват взаимно, двамата съпремиери само задълбочиха различията си. Официално декларираните приоритети за възраждане на страната от хаоса и мизерията постепенно бяха изместени от нова скрита милитаризация, растяща неприязън и недоверие, довели до ново разделение на страната.
Затягане на редиците.
Формалното единство на управляващата коалиция не успя да прикрие белезите на зараждащия се конфликт. С наближаването на общите избори през юни следващата година нарасна активността на двата лагера за привличане на отцепилите се от лагера на червените кхмери. Нескриваните амбиции на втория премиер Хун Сен за политически реванш и самостоятелно управление доведоха до преки действия за разширяване на настоящите му политически правомощия. "Хун Сен има всичко, което иска, заяви негов приближен, единственото нещо, което желае сега, е пълната и абсолютна власт. " С автократичен маниер Хун Сен успя фактически да изолира фракцията на народом Ранарид в кабинета, а когато през февруари принцът заплаши, че ще оттегли подкрепата си от коалицията, бе заплашен с използване на сила. Случайните инциденти се превърнаха в практика.
През февруари и март в Пномпен и по-големите градове се проведоха демонстрации против корупцията в управлението, които се превърнаха в сблъсъци между лоялни на двамата премиери части. Резултатът - близо 12 души убити и 100 ранени от неизвестни лица, които според свидетели са бодигардове от обкръжението на Хун Сен. Не и без доза патетичност премиерът отрече обвиненията: "Ние сме твърдо против тероризма, хората ми са тренирани в борба срещу това явление. " Непокритието между думи и дела стана ясно от последвалия епизод на едно от военните летища в Пномпен, където под етикета "Резервни части" пристигат 78 сандъка с гранатомети, автоматично оръжие и амуниции, разпределени след кратък спор между войските на двамата премиери. Разделението във властта прерасна и в географско обособяване на военни зони - частите на Хун Сен, около 1500 души, подкрепени с танкове и артилерия, са базирани в близост до столицата Пномпен, а близо 1000 роялисти на Народом Ранарид контролират граничната зона с Тайланд.
От демокрация към диктатура.
Ходът на събитията неизбежно приближаваше към открит сблъсък, като и формалният повод не закъсня. В стремежа си да възстанови баланса на силите миналата седмица принц Ранарид се опита да вкара нелегално в столицата Пномпен дезертирали партизани от червените кхмери. Хун Сен се възползва от ситуацията, обяви действията на първия премиер за противоконституционни и започна настъпление. В събота започнаха сражения между враждуващите фракции, като в понеделник Хун Сен установи пълен контрол върху столицата и подстъпите към нея. В навечерието на боевете принц Ранарид напусна Камбоджа и в момента се опитва от Франция да ръководи своите генерали. Според правителствени източници, жертвите са най-малко 150, като точният брой е все още трудно да се установи. Не е ясна съдбата на около 200 туристи в северния град Сиемреап, които не са могли да се изтеглят към Тайланд. Паниката сред населението на столицата и пребиваващите в Камбоджа чужди граждани накара стотици хора да напуснат Пномпен, а посолствата спешно евакуираха представителите си в страната.
В интервю за камбоджанското радио Хун Сен нарече коалиционния си партньор предател и крадец, като обяви, че народом Ранарид вече не заема поста първи министър-председател. В отговор народом Ранарид окачестви действията на военните като държавен преврат и заяви, че ще организира съпротива отвътре и отвън за спасението на страната.
В същото време нараства и безпокойството на международната общност. На консултация в понеделник, седемте члена на Асоциацията на югоизточните азиатски нации изготвиха обща позиция за приемането на страната в края на юли. "Решението ни още не е окончателно, заяви представител на организацията, ще изчакаме развоя на събитията. " САЩ също призоваха за диалог между враждуващите фракции и спиране на насилието. Камбоджанският крал Нородом Сианук, който е на лечение в Пекин, покани двамата премиери на консултации, за да търсят компромисно решение на проблема. Хун Сен обаче категорично отказа всякакви контакти с кралското семейство: "Вече е прекалено късно. Всичко е свършено."
Дали думите на премиера са политическа поза или не, все още трудно да се отгатне. Отстраненият премиер предупреждава, че страната върви към гражданска война, но запознати твърдят, че Хун Сен не би предприел нищо радикално преди изборите догодина, което следва логиката на ситуацията. Той има интерес поне проформа да съхрани коалицията, като на мястото на отстранения нородом Ранарид наложи свое подставено лице. Така Хун Сен постига двоен удар - ще елиминира формалния повод за международна интервенция, като обяви правителствените рокади за вътрешен въпрос (нещо, което вече направи), и ще отстрани най-опасния си конкурент в предизборната надпревара - принц Ранарид.
Интересното в случая е дали Хун Сен е преценил правилно възможностите си да овладее взривоопасната ситуация. Никой не може да гарантира, че епизодичните сблъсъци няма да излязат от контрол. Както каза служител на летището, след като части от двете армии опустошили търговския комплекс: "Днес войници, утре бандити. " Дали няма да се повторят "мъртвите полета" от времето на Пол Пот, или желаещите власт ще успеят да се споразумеят никой не знае. Но едно е сигурно - Камбоджа има още дълго да върви по трънливия път, наречен демокрация.
Време ли е за римейк на Г-13
Лилия Филева
Първите български бизнесвеличия от началото на прехода скоропостижно залязоха с идването на власт на БСП. Лявото управление доведе със себе си премиер, който живееше под наем, нямаше кола, нямаше един лев в банката и не си падаше по "чорбаджии". Към това се прибавяше и вродена неприязън към демонстрациите на благосъстояние. Известен коректив на антикапитализма на Виденов бяха червените мобифони в партията, които вече бяха се докоснали до благините на легитимни и не дотам далавери. За да осребри пълноценно идването си на власт, БСП се погрижи с кадрови промени да подмени и икономическите фаворити. В резултат на партийното разкадроване на банки, предприятия и други институции се промени и бизнесът. Същевременно икономическата криза скова малкото останали извън контрола на партията капитали. А в този суров климат не успяха да оцелеят дори и любимците на Луканов.
Краят на лявото управление беше посрещнат с еуфория, най-малкото защото смяната на властта предвещава промяна на правилата. Освен това дойде времето на дясната идея, която по дефиниция би трябвало да гарантира по-добра бизнессреда.
През 1993 г., в началото на промените, тогавашните "индустриалци" се пробваха да създадат своя структура (Г-13). Събра ги амбицията да бъдат политически и финансово значими, да се вардят дружно от напористи чужди инвеститори, като същевременно парцелират икономическите залежи. Г-13 като структура трябваше допълнително да ги легитимира пред държавата и да им отвоюва необходимата подкрепа. Сценарият за така замисленото "раждане на национален капитал" тогава не се състоя. След кратък възход, бързо падение и временно замразяване в периода 1994-1997 г. Индустриалците "випуск '93 г." отново са на старт.
Още в първия месец от управлението си Иван Костов се закани да инвентаризира капиталите на членовете на Г-13 и да проследи произхода им. Същевременно за пръв в път в най-новата история на финансовата система на страната банкери попаднаха под ударите на закона, а МВР започна да действа като поделение на Министерството на финансите. Освен това правителството даде да се разбере, че ще приветства чужди капитали - нещо, от което българският "национален капитал" винаги се е стряскал като дявол от тамян.
Оцелелите ветерани от Г-13 се размърдаха, засега е трудно да се каже дали загряват за нов старт, или ги мъчат предсмъртни гърчове.
Пръв изпълзя на светло тандемът Блъсков - Моллов. След като претърпя ВАЦ-изация, "Негово превъзходителство" се оттегли временно от вестникарския бизнес, като не отрече слуховете, че може и да си направи нов вестник. По-интересното е обаче, че заедно със стария си съратник Валентин Моллов Блъсков прокламира идеята за Втора частна банка.
Самият Моллов каза по саламандърски: "Със създаването на Втора частна банка целим да покажем, че частният бизнес е неизтребим. " Освен това с "незаконното закриване" на ПЧБ частният бизнес бил останал без банка. Злополучният банкер обясни, че в новата схема соловата роля е отредена отново на Съюза за стопанска инициатива на гражданите, който беше провъзгласен за "двигателя" и на Първа частна. В неговите редици се родила и идеята за бизнеспартия, по-късно реализирана под формата на БББ. ССИГ е структура, която предшества създаването на Г-13, и въпреки че официално продължава да съществува, е смятана за фантомна. Според неофициалната теза, битуваща сред обкръжението на инициаторите, Втора частна можела да бъде подкрепена от Първа инвестиционна банка, която преди време бе създадена с участието на ПЧБ. А сега идвал подходящ момент капиталите да си отидат по предназначение. След като обаче разтръбиха новото си бизнесначинание, Блъсков и Моллов се спотаиха. Нещо повече - според в. "Банкеръ" "набеденият в триото [Венцислав] Йосифов изрече за кратко време доста нецензурни реплики по адрес на бившите си ортаци". Шефът на Първа частна добавя пред седмичника, "че благодари на господа, че не е присъствал на събранието, на което се е разиграла въпросната мелодрама".
И другите бивши съратници от Г-13 оцениха намеренията на дуото като "пълни дивотии", "празна емоция", "безсмислена пушилка". Според Ангел Първанов: "Ако се съди по начина, по който отреагираха на идеята определени административни среди, мисля, че трябва да се отнасяме скептично. " Естествено имаше и такива, които видяха хрумването за възраждане на символа ПЧБ като второ начало, а вкарването на ССИГ в схемата - като "актуализирана алтернатива" на Г-13.
Дори обаче "втората" банка да види бял свят, най-вероятно е да последва печалната слава на ПЧБ, така както ВИС 2 не можа да се отърве от имиджа на ВИС 1.
Още повече че на първия набеден символ на частния бизнес и предприемачеството в България Валентин Моллов все не му върви. Той беше един от първите по-големи акционери в Първа частна банка. След конфликт излезе оттам и направи собствена банка - "Моллов". След фалита на ПЧБ закъса и банка "Моллов". Разпадането на флагмана повлече и голяма група фирми, свързани, финансирани или контролирани от нея. Фалитът на ПЧБ и трудностите на Моллов причиниха доста финансови стресове и на "медийния император" Блъсков, в един период дори се смяташе, че отношенията между двамата са охладнели. Блъсков беше между малцината в Г-13, които имаха собствен добър бизнес. Това обаче не го предпази от фатални делови решения. Твърде големите инвестиции на Блъсков в печатница и нови издания, както и фалитът на основния кредитор ПЧБ причиниха незавидното финансово състояние на фирмите около пресгрупа "168 часа".
Почти сигурно е, че ССИГ няма да стане втора Г-13, а на Блъсков ще му бъде трудно да стопи ледовете между себе си и управляващите. Още повече че новите реалности (политически и икономически) може да доведат със себе си и новите "индустриалци", които да заложат на свои структури, подобни на ССИГ и Г-13.
Сини и червени кръгове.
В твърдата си решимост да се опази от бича "приятелски кръг" Иван Костов се лиши дори от съветници. Пребиваването на СДС на власт обаче няма да се размине без натрупването на бизнесинтереси в различни направления. Засега около синята партия има няколко точки на засилена гравитация на бизнесапетити, в самата парламентарна група, около шефове на комисии (например на бюджетната). Въпреки че е сдал изпълнителната власт, към служебния премиер Софиянски също се присламчват "интереси". Известен е кръгът около Общинска банка. В най-скоро време вероятно ще се дефинират и деловите приоритети около трима ключови министри в кабинета Костов - Божков, Бакърджиев, Тагарински.
По принцип при всяко ново управление един от безотказните лакмуси за локализиране на новите бизнесфаворити е била борбата на интереси в националните медии и по-специално БНТ. След смяната на генералните директори предстоят трансформации, които е възможно да осветят някои от новите "сини капиталисти". Особено когато се стигне до сключване на рекламни договори.
При смяната на властите се появиха и специфични "мелези", които са родени в политиката, но после преоткриха себе си в бизнеса. Из обкръжението на левичаря Виденов се пръкнаха достатъчно бизнесвеличия, че да си спретнат едно Г-13 по социалистически.
Бившият шеф на ПГДЛ и рекламиращ се като близък съратник на Жан, Красимир Премянов, продължава да се грижи за разрастването на собствения си бизнес, дълго време процъфтявал под крилото на партията. В момента Премянов поддържа близки делови контакти с Русия, Украйна, Беларус и Гърция. Същевременно подготвя стартирането на собствена адвокатска кантора. В началото на есента все още действащият член на ИБ възнамерява да регистрира и фондация, за която набира идеи и хора. Смяната на властта, изглежда, не е смутила активността на ексдепутата. Под различна форма Премянов продължава да брани, както той си знае, собствените си бизнеспроекти. Отложеният фалит на Добруджанска банка например се възприема от соцфункционери като поредния символ на "дългата ръка на Премянов". Близки до социалиста твърдят, че той ще направи всичко възможно да спаси банката.
Разширявайки непрекъснато мрежата от контакти, Премянов прави всичко възможно да влезе в "клуба на индустриалците". Той се познава с голяма част от Г-13. Дори е правил лични услуги на Илия Павлов. Месеци преди да падне Виденов, с ходатайството на Премянов Павлов се срещна с тогавашния управител на БНБ Любомир Филипов, за да спасява Кредитна банка. Твърди се, че по бизнеслиния Премянов си партнира дори с представители на новите управляващи, главно в Бургаския регион. Освен от самия Красимир Премянов деловите начинания се движат и от брат му.
За социалистите е обаче въпрос на партийна дисциплина да не прекаляват с демонстрациите на собствените си бизнесструктури. Така на "Позитано" 20 се роди идеята за фондациите. Регистрираната Виденова фондация със скромното предназначение да осигури общественозначим пристан на бившия премиер засега не е показала особено финансово благосъстояние и предлага на сбирките си само минерална вода. Все още обаче е твърде рано.
Затова пък веднага след излизането на Петьо Блъсков от пресгрупата се заговори за плановете му да стартира нов вестник съвместно с част от соцелита. Първата версия твърдеше, че Блъсков се е договорил с Виденов чрез Премянов. А според втората "медийното превъзходителство" се е срещнало по този въпрос с Николай Добрев. Независимо от това с кого точно флиртува Блъсков проектът засега се отлага.
Другият изгряващ соцкапиталист е бившият вицепрезидент на Мултигруп и бивш шеф от ДС Димитър Иванов. Шефът на консорциум "Европа" потърси благосклонността на медиите, рекламирайки свои фирми в различни вестници (почин, добре познат в "Мулти"). След като претърпя разочарование от новото ръководство на партията и не стана водач на депутатската листа в Плевен, възможно е той да се насочи към обкръжението на Виденов, ако сметне, че то ще му помогне да реализира политическите си амбиции. Не трябва да се забравя, че в редовете на партията са останали и верните на Луканов бизнесмени, част от които са постоянно присъствие на проявите на "Made in Bulgaria".
Подобни политико-делови образи има и сред "старите" бизнесвеличия, само че с обратен знак - те са тръгнали от бизнеса и после кривнали към политиката (Илия Павлов, Красимир Стойчев, Георги Агафонов).
"Мулти" се надбягва със сянката си.
Шефът на Мултигруп демонстрира през последните месеци с нова сила, че не може да прави бизнес, ако не се забърка в сложни отношения с властта. И тъй като се убеди, че на българска територия е безсилен с местните си аргументи, привнесе старите си връзки с Москва. Така че Русия трябваше да стане плашилото, което да пази нивата на "Мулти" от правителството. Само че нещо не се получи. Дори заплахата за газовото кранче не прозвуча сериозно. За да пробва все пак да се подсигури, Илия Павлов извади друго също толкова употребявано плашило - ОНС и Доган. За безспорна иновация в политическата тактика на групировката могат да се смятат опитите да бъде въвлечен държавният глава във фенклуба на "Мулти", като по този начин бъде естествено противопоставен на премиера. Засега тази амбиция обаче прилича повече на не особено умно хрумване.
Факт е обаче, че сред управляващите сега темата "Мулти" е почти толкова голямо табу, колкото беше и при Виденов. Колкото по-рано се каже на глас, че царят е гол, толкова по-бързо могат да се изчистят понятията кой прави бизнес и кой иска всеки ден подаръци от политиците.
Въпреки опитите на Доган да разясни на обществеността колко националноотговорна е групировката в миналото на мултаците няма нищо, с което да са били отговорни или полезни на нацията. В Мултигруп обаче би трябвало да се чувстват повече от притеснени, след като прибягват до толкова компрометиран медиатор като Доган, а на всичкото отгоре му делегират права да лобира за "Топенерджи" пред президента. Въпреки изявленията на Сокола, че всичко е негова идея и Илия Павлов не го е молил за нищо, почти невероятно е Доган да се втурне в такива начинания без благословията на мултаците.
Политическите увлечения на Павлов навлязоха в най-новия си апогей след разрива с Андрей Луканов. Тогава "Мулти" се опита да купи по някой и друг депутат от всички парламентарни групи. Твърде примитивен и компрометиращ и за двете страни подход. Другата форма, чрез която групировката се фука с политическите си контакти, е страстта й да колекционира бивши министри и шефове на ведомства, които биват приютявани в структури на "Мулти" (в много от случаите, без да имат конкретни задължения).
"Трон"-ът на Стойчев.
По собствените му думи най-добре в новите условия трябваше да се чувства шефът на "Трон" Красимир Стойчев. Той обаче скромно обяви, че е изморен, смята да се оттегли и не знае къде са му интересите. Бившият съратник на Стойчев Ангел Първанов заяви по този случай, че би купил "Трон" само заради името, защото звучало добре.
Така се случи, че бизнесът на Стойчев през последните месеци беше да прави сделки и повечето от тях да се провалят. Не се оказа особено успешно и въплъщаването му в образа на премиерски съветник.
Стойчев направи сериозен скок в имиджа си покрай влизането и излизането си от Г-13. През 1993 "Трон" беше смятана за една от най-големите български групировки. Публичната поява на "Трон" ЕООД може да бъде свързана със старта на вестник "Стандарт" през август 1992 г. Популярността на "групировката" "Трон" стана най-голяма през 1994 г., когато благодарение на контактите на Красимир Стойчев "Мобилтел" АД получи лиценз за изграждане на национална GSM-мрежа. През 1994 г. Стойчев лично се яви във Временния съвет за радиочестоти и телевизионни канали и пред Комисията за радио и телевизия в 36-ото НС, за да защити проекта "Темпо" за частна телевизия с национален обхват. Собственик на авторските права на проекта "Темпо" е "Нюз холдинг".
Преговорите за продажба на всички реализирани от "Трон" проекти започнаха след обявената преди повече от година раздяла между Красимир Стойчев и Ангел Първанов, които дотогава се помещаваха в един офис. Тогава Първанов обясни, че няма интерес в медиите и телекомуникациите и затова ще продаде участията си в тези проекти. В замяна за Първанов трябваше да останат Капиталбанк и "Аско Деница". БНБ обаче не позволи прехвърлянето на акциите в Капиталбанк и заведе дело срещу "Трон" и "Фърст файненшъл". Първанов твърди, че никога не се карал със Стойчев, но е готов на съвместни начинания, "ако може нещо да се направи, той (Стойчев) да си покрие дълговете".
Банкерите в Г-13 тежко преживяха катаклизмите в банковата система. "Галените деца" на Луканов (Георги Агафонов, Христо Александров) загубиха съградените структури. Агробизнесбанк на Данов и Александров беше купена от БНБ за един лев. Заради злоупотребите в банка "Славяни" Агафонов може да се прости с депутатския си имунитет. Единственият от Г-13, който продължава да действа на банковото поприще, е Емил Кюлев, шеф на Българо-руската инвестиционна банка.
Около БРИБ се въртяха интензивни слухове, че ще стане център на нова синя групировка. Ако се изключат внушенията на различни медии, че банката имала интереси в газта и затова е в конфликт с Мултигруп, практически БРИБ публично не е обявила намерения за участие в нито един по-голям проект или сделка извън банковия бизнес. Банката вероятно ще преструктурира управлението си, след като с новия Закон за банките всички шефове на фалирали банки не могат да заемат подобни постове. От действащите частни банки практически пострадаха двете най-големи - БРИБ и Първа инвестиционна банка, защото шефовете им са участвали в ръководството съответно на ТСБанк и Агробизнесбанк.
Ще има ли Г-13 "версия '97"
"Вече няколко пъти ми казват бизнесмени и бивши членове на Г-13, че е време да се прави нещо ново", заяви смятаният за инициатор на пловдивската сбирка на "индустриалците" през 1993 г. Емил Кюлев. Според него обаче "в момента няма нито основите, нито обществената нагласа. Когато се избистрят тези политически и икономически структури, които преодолеят бурята на прехода, ще има необходимост от образувания от типа на Г-13". Други от тогавашните сподвижници на Кюлев твърдят, че втори път такова нещо не става.
Четири години по-късно Г-13 е "авантюрата", за която повечето от тогавашните "младоиндустриалци" предпочитат да не си спомнят. Коментарите на набедените апостоли на "националния капитал" се изчерпват с философското "ако една структура не е фалирала поне веднъж, не е сериозна", т.е. няма какво да се притесняваме, че тогава нищо не се получи. С това умозаключение се изчерпват и поуките от неуспешния опит за съграждане на "бастион на българския бизнес". Естественият подбор в годините на прехода изтика в бизнеснебитието повечето от учредителите на Г-13. Други, задържали се по случайност, са на път да увенчаят кариерата си с продължително турне из съдебните зали. А по-амбициозните, устояли на бурите сами или с чужда помощ, далеч не стигнаха висините на бизнесплановете си от 1990.
За повечето от тогавашните величия се твърдеше, че винаги са били подставени лица.
Факт е обаче, че Г-13 рухна заради амбициите на отделните членове. Трудно е да се определи дали четирите години са стигнали на "флагманите" на националния капитал да усвоят елементарната бизнескултура. Коментирайки съдбата на колегите си от Г-13, Ангел Първанов казва: "Трудно ми е да преценя днес кои са сериозните играчи, останали от Г-13. " И философски отбелязва: "Всички са живи и това е хубаво."
Никой от нас нямаше много пари
Красимир Стойчев, президент на "Трон", пред в. "Капитал"
Как приемате твърденията, че с оглед на новата ситуация бившите членове на Г-13 ще се опитат да се прегрупират по нов начин?
- Моето лично мнение е, че всичко това е затворена страница в историята на България. По принцип още тогава битуваха повече митове, отколкото реалности - що е това Г-13, кои са тия. Ако се върнем назад във времето, сигурно голяма част от тия хора са имали доброто желание да направят нещо. Да вземем като пример един Жоро Агафонов. Ами, ако той искаше всичко да открадне и да живее някъде другаде, за какво му беше на баир лозе - телевизия да прави или нещо друго. Според мен голяма част от тия хора просто искаха да успеят по някакъв начин в България. За много от нас не се получи по едни причини, за други по други причини.
Но това, че някой ще се преструктурира сега... Даже и да се преструктурира, това си е вече индивидуално решение и въпрос на индивидуални възможности. Аз дълбоко се съмнявам, че някой ще тръгне да прави ново подобно образувание, просто няма място за такова нещо.
А идеята за Втора частна банка?
- Това за Втора частна банка са пълни дивотии.
Какво наложи създаването на Г-13?
- Пълен хаос беше, ако трябва да си признаем. По принцип идеята беше на Емо Кюлев. Аз лично я приемах на смях, за мен беше безразлично. Не познавах поне половината от хората, докато не ги видях там, в Пловдив. Според мене това беше повече от амбицията на хора като Кюлев и Илия Павлов да обхванат много неща в България под някаква форма. Аз винаги съм се отнасял скептично към всякакви подобни истории. Само че по-добре е човек да вижда отвътре какво става, отколкото да стои отвънка, и се съгласих. Ей така.
И то беше много смешно. Сашо Найденов (шеф на фирма "Петромакс" - бел.ред.) беше открил някаква кръчмичка и в тази кръчмичка Емо Кюлев дойде и каза: нека да се видим в Пловдив, защото аз имам страшни идеи. Отидох аз да се видим в Пловдив. Там първо три четвърти от хората бяха сериозно почерпени по време на основаването на тази странна формация. След това вече се родиха митове - някакви пари от чужбина, някакви страшни заговори и т.н. Ако аз имам половин милиард долара в чужбина, с какъв акъл ще дам на Илия Павлов или на Жоро Агафонов тези пари - трябва да съм луд. Така че всичко беше много митове, много фантазия.
Ако всичко е било просто фантазия, защо ви беше да влизате, да излизате от Г-13?
- Излизането беше просто. По принцип аз бях взел решението, че това са пълни дивотии, че от това няма да стане нищо. След това обаче формалният повод беше, когато двамата, които имаха огромното желание да контролират много неща (от една страна, Емил Кюлев, от друга - Илия Павлов), се скараха за тази прословута цесия "Химко". Това показва, че още тогава никой не беше готов даже на някакво елементарно сътрудничество.
Ако бяха по-интелигентни, те щяха да се договорят помежду си, да си я вземат цесията и да си я разделят на две. В ония години на безхаберието при Беров никой нямаше да забележи какво е станало.
Как ще коментирате изявленията на премиера Костов, че трябва да се проследят капиталите на всички от Г-13?
- Ами да проследяват. Какво ще намерят - на Георги Аврамов пирамидата. Плюс това никога не е имало огромни капитали, това пак е мит. Ако имаше огромни капитали, нещата щяха да се развият по друг начин. Никога не ги е имало... поне в Г-13. Аз и досега си мисля, че е имало някакви капитали, които са се въртели или се въртят, но представители на тези капитали не са тези хора. Според мене една сериозна каста от държавни чиновници има отношение към тези неща. Истината е, че никой от нас нямаше много пари.
На няколко пъти напоследък вие обявявахте, че влизате или излизате от бизнеса. Каква е истината?
- Аз съм много уморен и наистина излизам. Просто искам всичко да се консолидира, да бъде на здрава основа и ще се махна наистина. Просто ще си почивам. България не е най-доброто място за българи, както и да го погледнеш. Никой не е гений в собствената си държава, особено ако тази държава е малка. Петдесет години у нас професорът, чистачът и автомонтьорът живееха на един етаж и всички гледаха да са еднакво бедни. Държавата ни е лява. Въобще много трудно може да се допусне, че някой може да тръгне нагоре. Какво следва от това - който има някакъв бизнес в България, очевидно трябва да се "ожени" за някакъв чужденец.
В момента чий е "Мобилтел"?
- На "Трон" и на "Фърст файненшъл". Това за "Нордекс" са старогръцки легенди и митове. Истината е проста. "Глобус", което под някаква форма е "Нордекс", бяха сключили брокерски договор с италианците (телекомуникационната компания СТЕТ - бел.ред.). Бяха се договорили с правителството "Трон" да бъде ликвидиран, защото сме били лоши хора. О'кей. Само че не стана. "Глобус" дойдоха тука, договориха се с правителството, аз нямах друг избор. Когато една държава се движи срещу теб, е страшно. "Глобус" обаче не успяха да продадат на СТЕТ и ние си взехме обратно "Мобилтел". Никога не е имало идеята "Глобус" да бъде собственик, идеята винаги е била те да прехвърлят собствеността за една седмица и да продадат на италианците, като спечелят грандиозни пари. Простичка схема. Само че "Глобус" не успяха да получат разрешение от правителството и всичко пропадна, точка.
Къде са интересите на "Трон" в момента?
- Много сложен въпрос.
Не може да не сте си отговорили?
- Не съм. Честна дума, нямам представа. Твърде е вероятно да се изтеглим въобще от всякакви интереси, просто всичко това да приключи. Аз съм песимист.
Не се ли промениха условията за правене на пари в България?
- Как ще са се променили условията! Вижте закона за чуждестранните инвестиции. При това в България генериране на капитал няма.
Очевидно новата парадигма е, че трябва да дойде чуждестранният капитал. Логично е това, защото те имат повече знания, повече опит. Въобще българските фирми ще бъдат риби-лоцмани на голямата акула и ще се хранят от хрилете.
Това не е ли метафора на Илия Павлов?
- Не. Това е моя теза.
Имате ли общи планове с Ангел Първанов?
- Общи планове нямаме. Ние никога не сме били в някакви много сериозни противоречия. Това не изключва възможността да работим по някой проект съвместно, ако представлява интерес и за мене, и за него.
Продава ли се "Трон" в момента?
- Да. Твърде вероятно е Стюарт Каралян да си го вземе.
Как се появи образът на Красимир Стойчев като съветник на премиера Костов?
- Никога не съм казвал подобно нещо, това пак е вестникарска измислица. Като оставим това настрана, да се замислим има ли нещо лошо в това. Ами, Краси Стойчев престъпник ли е - не е, измамник ли е - не е. Какъв е проблемът? Проблемът беше на Петьо Блъсков. Сега обаче Петьо го няма, а аз съм тук. Проста ситуация. Проблемът е измислен.
Приятел ли ви е Иван Костов?
- Ние сме добри познати. Да, може да се каже, че сме приятели.
Ваша беше репликата, че когато Костов стане премиер, ще се върнете на бял кон.
- Тази реплика я измислихте вие, вашият вестник. Естествено, че не съм казал такова нещо, защото не съм толкова тъп.
Тогава оспорвате ли смисъла на тази реплика?
- Сега, смисъла аз не го оспорвам, моята интерпретация е съвсем друга. Ако под Костов разбираме, че ще дойде едно нормално управление в България, тогава нормалният бизнес има възможност. От такава гледна точка аз тази фраза не я оспорвам. В този смисъл, че при Костов и СДС може да има логични неща. Може да се окаже, че и при СДС започват левичарски и всякакви други уклони, и тогава няма да може да се работи и ще изчакаме следващия цикъл.
Какво бихте посъветвал новото правителство, като неофициален експерт?
- Не трябва държавата да се ръководи от това дали аз съм българска или чуждестранна фирма, важното е дали ще инвестирам и дали ще създавам работни места. Иначе има едно изкуствено разделение.
Мога да посъветвам правителството няколко прости неща - първото е, че приватизацията по този начин няма да върви, трябва всичко, което ще се приватизира, да отиде в ръцете на една агенция, която да е собственик, както беше в Германия. Второ, бих им казал, че трябва да се забравят тези безумства кой колко обещава, че ще инвестира. Какво ни интересува кой какво ще инвестира след пет години - важно е колко е кеш днес. В противен случай отново ще има корупция.
Според мен трябва да се пуснат и големите инфраструктурни проекти. Това са проекти, без които България няма да може. Тоест, ако сега държавата не стъпи в ролята си на голям инвеститор, просто през следващите 18 месеца ще има много сериозни проблеми. Сега е затишие пред буря. Много се съмнявам, че без максимално бързо сътрудничество със Световната банка ние ще направим нещо. Мексиканската криза ще е песен, защото България не е Мексико. Драмата ще бъде много голяма.
Според мен правителството трябва много бързо да се замисли над тези неща, в противен случай ще бъде много шокирано наесен.
Има ли неща, които отчитате като свои грешки?
- Много. Първата ми грандиозна грешка беше, че аз си мислех, че знам повече от много хора. Това, че имаше вакуум в България, в икономиката и на пазара, не означава, че той можеше да бъде покрит.
Голямата драма беше, че започнах да се занимавам с много неща едновременно. Втората ми груба грешка, която се оказа, че е характерна за хора, които сами управляват и сами искат да направят нещо, е, че те приемат визията си за решена. Т.е. аз считам, че един проект е страшен, давам парите, а после пътят, който трябва да се измине, оставям на други хора и те не се справят. Третата ми груба грешка е най-грандиозната ми грешка - че аз 1993-1994 г. подцених как ще се развие България. Аз бях почти уверен, че сме изживели комунистическия синдром и че, който и да дойде на власт, нещата ще се развиват като в една нормална икономика. Ако бях си направил правилната сметка тогава, нямаше въобще да се разширяваме в инвестиционни проекти и дивотии, щяхме да се концентрираме в едно нещо, щяхме всичко да консолидираме. Кризата съсипа всички.
Казахте, че Г-13 се е родила в хаоса. Според вас сега каква е ситуацията, каква е разстановката на бизнессилите?
- Мисля си, че това, което е било, е свършило. Според мен в момента в цяла България се раждат множество частни структури. Сигурно някои от тях печелят много повече, отколкото Мултигруп. Аз дълбоко се съмнявам, че някой ще успее отново да консолидира голям конгломерат около някаква личност или фирма. Всичко свърши. Не е възможно от тия пепелища да изникне като феникс някаква голяма българска структура.
Какво ви обединяваше в Г-13?
- Нищо. Никога не сме имали общи интереси, никога не сме били на един акъл. Въобще беше хаотична ситуация, нямам никакъв план. Сигурно някой е ходил при Андрей Карлович и му е казал нещо. Сигурно друг се е съветвал с Костов или не знам с кого. Обаче всичко беше хаос и като всяко нещо, родено в хаос, там и завърши.
След толкова години комунизъм пак битува тезата за някакъв кукловод, който всичко управлява. Ако е било вярно, да сме направили нещо в България. Някой да е станал гигант, да не са убили Луканов или Дойнов да е No1. Ами ако е имал един милиард долара, Дойнов да си е купил половин България и главния прокурор и в момента да е министър-председател. С един милиард долара в България си ставаш министър-председател, откъдето и да го погледнеш. Явно такова нещо няма. Но подозирам и съм убеден, че има пари, но те са в определени хора, които според мен в момента са в държавна власт.
Кого от бившите членове на Г-13 бихте за свой бизнеспартньор?
- Да ви кажа - никого.
Част от членовете на Г-13 се опитаха да влязат в политиката.
