"Чисто минало" тръгна преди "Чисти ръце"
Изключването на президента и Конституционния съд от закона за отваряне на досиетата засега остава загадка
Лилия Филева
Миналата седмица правителството прие само с четири корекции закона, регламентиращ достъпа до документите на бившата Държавна сигурност. Политици и държавници декларираха, че идва краят на един от кошмарите на прехода и започва дългоочакваната операция "Чисто минало", която да обезоръжи многобройните сиви колекционери на човешки съдби.
Неочаквано обаче дистанцията до финала беше увеличена от политически конфуз в средите на управляващите, предизвикан от проектозакона, внесен от правителството. Въпреки че авторите предварително обещаваха "справедливост за всички" и светлина върху миналото на публично значимите фигури в държавата, в самия проект е заложено странно разделение. Ще бъдат отворени всички дела без тези на президента, вицепрезидента и конституционните съдии.
Естествено веднага възкръснаха съмненията от кандидатпрезидентската кампания, че около миналото на Петър Стоянов "може и да има нещо".
Недосегаемите.
Проектът, който би трябвало веднъж завинаги да ликвидира проблема с досиетата, предвижда да бъдат отворени делата на елита на законодателната, изпълнителната и съдебната власт. Според вицепремиера Веселин Методиев обаче по силата на конституцията президентът, вицепрезидентът и КС са извън тези три власти. Така че по замисъла на законодателния акт те остават извън списъка на проверяваните. Юристи смятат обаче подобно обяснение за твърде повърхностно и направо подозрително. Дори главният прокурор Иван Татарчев се обяви против тази клауза. С това Татарчев, който с гърдите си спира провеждането на операция "Чисти ръце" в правораздаването, взе отношение и по началото на "Чисто минало", въпреки че вътрешният министър Бонев се опита да успокои главния прокурор с предположението: "Сигурен съм, че Петър Стоянов сам ще поиска да бъде проверен, за да не остане съмнение, че има досие. " Изявлението подсказва, че сред част от управляващите е имало ясно съзнание за последствията от подобно разделение. Президентът оправда напълно очакванията на вътрешния министър, като още при стъпването си на българска земя (при завръщането си от Мадрид и Залцбург) обяви, че иска да се отвори неговото досие.
В кулоарите на парламента сини депутати се опитаха да обяснят "детайла" с опита на управляващите да се предпазят от гнева на конституционните съдии. Магистратите можели да торпилират законодателната дейност на мнозинството като отговор на отварянето на досиетата им. Дори настояването на президента все пак делото му да бъде отворено не разрешава ситуацията, защото Стоянов иска да бъде осветено личното му досие, а не да бъде променен законът. В крайна сметка обаче не е ясно дали проблемът е в конкретен конституционен съдия или в доверието в институцията като цяло. А най-голямата мистерия е защо президентът Стоянов, ползващ се в момента с феноменално висок процент на обществена подкрепа, е определен за ролята на параван на Конституционния съд. Още повече че вместо да се чувстват защитени, към недосегаемите по закон естествено възникват подозрения.
Политици класифицираха изявлението на президента, че иска делото му да бъде отворено, като първото по-сериозно прескачане на искри между "Дондуков" 2 и "Дондуков" 1. Петър Стоянов или не е виждал законопроекта, или става въпрос за "недоразумение". И двата случая обаче показват пукнатина в смятаното за бетон съгласие между институциите. Според източници от управляващата политическа сила обаче истинските противоречия между правителство и президентство съвсем не са около досиетата, а са свързани с някои аспекти от дейността на служебното правителство. Очевидно е, че няма приемственост между Костов и правителството на Софиянски по проектите с "Газпром" и особено за участието на Мултигруп в тях. Това означава, че неизгодната за България газова спогодба, подписана от Стефан Софиянски през март в Москва, не е била съгласувана с Костов. Без публичен отговор е въпросът дали такъв ход с безспорно геополитическо значение е бил съгласуван с Петър Стоянов, или Софиянски е действал на своя глава. Проблемът с отношението към Мултигруп стана комплексен, след като през тази седмица Доган и ОНС публично атакуваха Костов, че не давал бизнес на групировката.
Изтритите досиета.
Още преди да поеме премиерския пост, Иван Костов си беше отвоювал монопола върху темата "досиета". После отстъпи част от нея на вицепремиера Веселин Методиев и шефа на комисията по национална сигурност Христо Бисеров - те поеха разяснителната кампания по законопроекта за разсекретяване на архивите.
Идеологията и на двамата не се различаваше от тази на премиера. Появи се обаче и друг глас. Броени дни преди законопроектът да бъде внесен в Министерския съвет вътрешният министър Бонев заяви, че по въпроса за отваряне на досиетата на щатни и нещатни сътрудници на ДС трябва още доста да се мисли. Според него МВР ще преценява кои от тези досиета трябва да се отварят. В приетия от правителството проект обаче такива правомощия на вътрешното ведомство не бяха дадени, въобще в проекта се споменават Министерският съвет, министър-председателят, но не и МВР.
Миналата седмица Бонев пак хвърли сянка върху оптимизма по окончателното решаване на проблема с досиетата, разяснявайки, че има досиета, чието съществуване е заличено дори от картотеката и от регистрационния дневник на ДС. Това означавало, че информацията в тях е безвъзвратно загубена. Така че и при отварянето на всички досиета пак ще има хора, които ще се укрият.
И ако тези публични вметки можеха да се смятат за допустими залитания преди приемането на законопроекта от правителството, необяснимо е изявлението на Богомил Бонев в четвъртък (три дни след като проектът мина през правителството). В коридорите на МС МВР-шефът изрази резерви относно целесъобразността на прехвърлянето на всички документи след отварянето им в Главно управление на архивите. Според Бонев част от документите трябвало да останат на разположение на МВР, като министерството регламентира достъпа до тях. Вътрешният министър възнамерява да предложи на парламента да възприеме модела на Чехия, където МВР съхранява подобни документи. Това предложение Бонев можеше да направи и на заседанието на правителството, на което е гласуван законът. Той обаче заяви, че нямало достатъчно време. Макар че едва ли щеше да се случи нещо фатално, ако законопроектът беше забавен с още една-две седмици, за да се доогледа.
"Ако нямаме доверие в ръководството на МВР, а имаме в Главно управление на архивите, разбирам. Но очевидно при нас случаят не е такъв", каза Бонев, добавяйки, че по неговия механизъм ще се пестят пари и време. Освен това ще бъде избягнато и излишно пренасяне на документация. В петък вътрешният министър изрази увереност, че ще успее да спечели за предложението си и премиера Костов и няма никакви противоречия с вицепремиера Методиев.
Освен че придадоха допълнителен колорит на дискусията по досиетата, тези недоразумения сред управляващите обещават и особено интересен дебат в пленарна зала въпреки настроенията сред част от реформаторското мнозинство, че въпросът вече е решен.
Дори обаче политическите препятствия да бъдат преодолени, за да бъде окончателно приспан духът на Държавна сигурност, законотворците трябва да убедят обществото, а и себе си, че наистина "нищо няма да остане скрито".
Групировките да си прожектират досиета, оптимистично посъветва един от бащите на законопроекта, убеден, че новият закон ще пресече изнудването на висши чиновници с факти от миналото им.
Оказа се обаче, че в това отношение авторите не могат да предложат нищо друго освен една абстракция - като норма в българското общество да се възприеме, че всички документи, които не са държавни, са недействителни, т.е. на откраднатите, изнесени или укрити дела не трябва да се обръща внимание.
В проекта е записано, че не се считат за източници на информация по смисъла на този закон документи, които са били противоправно отнети и съхранени. От това обаче не следва, че в печата няма да се появят автентични документи, макар и несъхранявани по надлежния ред. И въпреки че законът няма да ги смята за източници на информация, те ще си свършат работата, създавайки съмнения около нечие име.
Друг спорен момент в идеологията на закона е твърдението, че термин фалшификация не може да има. Според шефа на комисията по национална сигурност Христо Бисеров идеята, че картотеката е място за фалшификации, е неубедителна, защото трябва да е придружена с подправяне и на регистрационния дневник.
"В момента нарочни лица работят по написване на досиета. А например в досието на писателя Георги Марков липсват страници от 86 до 140. Скъсани са. " Макар че това твърдение принадлежи на политик със спорен авторитет като Димитър Луджев, то е достатъчно, за да опетни операция "Чисти досиета".
Освен това според разчетите на МВР от общо 279 704 дела са унищожени 132 581. Статистика на укритите, изнесени и преправени дела няма и не може да има. Информацията обаче остава на съхранение в нечий сейф за по-добри времена. Наивно е да се смята, че въпросът с досиетата ще бъде решен с нормативното му уреждане.
Рано е да се каже дошъл ли е краят на компроматите. Още повече че непосредствено след депозирането на проекта в НС кулоарите на парламента бяха обхванати от цифромания - колко са пагоните в пленарна зала.
Как се пробуди правозащитникът у Татарчев
Странен душевен катарзис преживя главният прокурор Иван Татарчев, докато премисляше последните изменения в Наказателния и Наказателно-процесуалния кодекс - основните оръжия на държавното правораздаване срещу престъпността. Върховният блюстител на закона, който по презумпция би трябвало да поддържа обвинението и да триумфира, когато държавата контролира все повече и повече сфери от обществения живот, изведнъж започна да се държи ако не като консултант на асоциацията на подсъдимите, поне като фанатичен последовател на движението "Амнести интернешънъл". Противно на здравата прокурорска логика, първият обвинител на държавата се загрижи за обвиняемите, които ще влизат зад решетките по доказателства от "технически разработки" на спецслужбите, по показания на "безименни" свидетели и при "активни мероприятия" на агенти провокатори. Заедно с това началникът на Главна прокуратура се загрижи и за подчинените си, чийто достъп до използването на специалните разузнавателни средства ще става все по-ограничен за сметка на съдиите. Татарчев се разгневи, че неговите хора вече няма да отменят в сумрачни кабинети мерките за неотклонение на обвиняеми с кариеси по зъбите, а това ще става на публичен съдебен процес.
Гневът на македонстващия главен обвинител е напълно справедлив. Изкоренявайки двете основни предпоставки за корупция в прокуратурата, законодателят е на път да направи фундаментална грешка - да посее семената на подмолните стоково-парични отношения в последния що-годе запазен оазис на българското правораздаване - съда. Слава богу, че най-после правозащитникът заговори в Татарчевата душа.
24 карата Доган или 100% "Мулти"
Лилия Филева
"Аз от никого не се страхувам освен от майка си и от... бога", казва Ахмед Доган. Поведението му през последните седмици обаче се превърна в истерична епопея на партиен лидер, превръщащ се в политически призрак. В усилията да спре собственото си избледняване Доган показа, че е решен на всичко - да се конфронтира открито с правителството и новото мнозинство, да превърне лъвчето на Мултигруп в герб на парламентарната си група, дори да се коалира с Жорж Ганчев.
И всичко това под заплахата на предстоящото отваряне на досиетата.
"Мулти"-пликационният филм "ОНС"
Топлата връзка между лидерите на обединението и ръководството на "Мулти" е обществена тайна още от инициирането на новата формация. Досега обаче и от двете страни спазваха привидно благоприличие в контактите си. През последните няколко седмици под натиска на събитията в ОНС забравиха що е политическо табу. Загрижен за живота на Илия Павлов, Доган поиска анкетна комисия по атентата, защото това било заплаха срещу националноотговорния капитал. После като жест на добра воля, на топмултака беше издаден пропуск за парламента, в качеството му на сътрудник на депутата Венцеслав Димитров. Всички тези дребни реверанси можеше и да бъдат забравени, ако Доган не се опита да въвлече в разговор по темата Мултигруп и държавния глава.
В понеделник Ахмед Доган отложи срещата си с Петър Стоянов, но обеща да я реализира след завръщането на президента от Мадрид.
"Ще се боря като политик и гражданин за интересите на Мултигруп, защото те са направили много за България", заяви мултифилът по БНР. Трябва да съм луд, за да нямам икономически интереси, допълни той и подчерта, че Илия Павлов не го е молил за застъпничество. Според Доган кабинетът трябвало да има по-важни грижи от това да си разчиства сметките с Мултигруп.
Ищахът на Доган да засвидетелства вярност на главните спонсори на ОНС може да има няколко обяснения. Първо, усещайки собствената си нестабилност, ДПС-лидерът гледа да обере последни дивиденти. Близкото му обкръжение дори допуска, че Доган е тръгнал на война като на война с премиера, затова си и позволява волности по тази "неприятна" за Костов тема. Възможно е обаче Сокола да изпълнява и поръчение на Мултигруп, макар че това би било твърде лекомислено от страна на групировката. Ако някой в "Мулти" си мисли, че, осветявайки ОНС като "нашата партия", ще накара управляващите да се замислят върху отношението си към групировката, си е направил сметката без Костов. Най-много към публичния имидж и на "Мулти", и на ОНС да се прибавят допълнителни черни краски.
Все пак в края на седмицата Сокола ревизира позицията си, т.е. смени Мултигруп с "национален капитал". "Ние ще защитаваме не групировки, а фирми, които са открили много работни места и работят сериозно на пазара", декларира Доган. И за да звучи загрижеността му достатъчно убедително, добави: "Избирателният подход на правителството за елиминиране на едни и утвърждаване на други просто е обществена тайна. Създава се нов приятелски кръг, много порочен, със силна гравитация. " Обединението за национално спасение обеща скоро да даде специална пресконференция по темата.
Плах опит да дистанцира ОНС от групировката направи депутатът Кемал Еюп. Той обеща, че ще покани журналисти на заседание на парламентарната група, за да "видите в точките на дневния ред, че нито ние се занимаваме с Мултигруп, нито Мултигруп се занимава с нас". Факт е обаче, че флиртът ОНС - "Мулти" е еднакво пагубен за двете структури, които явно правят всичко възможно да забавят собствения си залез.
Реалният резултат от промулташките активности на Доган е превръщането на "националния капитал" в мрачно словосъчетание, а на ОНС - в пример за криворазбран лобизъм.
СДС в ролята на необходимия враг.
Въпреки че при всеки удобен случай Доган заявява, че не му е ясно какво животно е реформаторското мнозинство - двуного или четириного, изглежда, му се е изяснило, че каквото и да е животното, не иска да си има работа с ОНС. Още повече че премиерът недвусмислено отсече - враговете на СДС са в ОНС. Така че Сокола стяга редици за отпор. Първо, дефинира какво в това управление не му харесва - "правителството прави много неща на сянка и на тъмно", "има рецидиви от близкото минало в поведението на управляващите", "мнозинството в парламента налага диктат", "освен това не ни питат по важни въпроси" и т.н.
Две неща обаче Доган със сигурност няма да прости на Костов - "възкресяването" на агент Сава и опита на СДС да си присвои политическа територия, за чийто феодал се считаше Доган, подкрепяйки Тахир и създаването на ДПС 2. В ОНС са убедени, че последните атаки срещу Доган идват от "хора, които имат интерес да си разчистят пътя за нещо, което точно не им е ясно, и от други, които се срамуват, че не са направили нищо за страната, а заемат важни постове в държавата". Така че за всички беди на ОНС и в частност на ДПС е виновен СДС и толерираните от него.
Докато жонглираше между Иван Костов и Илия Павлов, Доган беше напуснат и от един депутат - Юджел Атилла. Същият в средата на 1994 внася проекторешение в централния съвет на ДПС за обсъждане на "негативните процеси и проявите на корупция сред лидерите на организацията". Тогава заседанието е отложено. В 37-то НС Атилла заедно с Гюнер Тахир оглавява бунта на младите в ДПС. Естествено и приятели, и врагове изтълкуваха оставката на Атилла като начало на разцеплението на ОНС. Като контрамярка Доган реши, че ще свика централния съвет на ДПС, за да обсъди мерки, с които да се спре изтичането на кадри. Същевременно структури на ДПС по места работят вече за свикване на национална конференция, където да се каже стоп на агент Сава, заяви говорителят на Инициативния съвет за обновление на ДПС на Гюнер Тахир. Според него 14 структури на движението са се обявили за обновление на ДПС.
Все пак пребиваването в няколко последователни парламента и натрупаният опит в различни политически конюнктури подсетиха Доган, че този път сам няма да успее и че ОНС не е БСП, за да се консолидира пред външния враг.
В понеделник Доган се отказа от срещата с президента, в сряда не уважи редовната пресконференция на ОНС, затова пък в четвъртък дойде в парламента, за да разговаря повече от два часа с лидера на БББ Жорж Ганчев. Толкова време беше нужно на двамата да си "подадат ръце" за създаването на десноцентристка алтернатива на СДС в управлението на страната.
Буратино и Сокола "заедно в единен строй"
Представителите на ОНС държаха да подчертаят, че не са точно опозиция, т.е. никой да не ги бърка с БСП. Лидерът Доган обясни: "В едно хубаво бъдеще политическо време ще уточним вероятно и названието на това, което вие наричате опозиция. " На въпроса какви други формации могат да се присъединят към това образувание той отговори: "Сега сме на етап разговори. Вероятно в следващите месеци сами ще си отговорите на този въпрос."
Според източници от ОНС обаче ще бъдат направени опити за приобщаване на новосъздадената партия на Ренета Инджова Движение за истински реформи. Националните спасители може би ще се опитат да мотивират и част от депутатите на Народен съюз да загърбят СДС.
Засега връзките между бъдещите партньори ще се осъществяват чрез контактни групи, а след десет дни Доган и Ганчев ще се срещнат отново. Това обаче е само заявка предвид непостоянството на Сокола и привичката му да не се явява на предварително уговорени срещи.
Реализирането на съюз между двамата би билo истинско политическо чудо. И Доган, и Жорж са известни със страстта си към сделките (парламентарни, политически и други подобни). Само че докато Сокола е играл по-наедро и се е обвързвал предимно с бизнесструктури, бизнесът на Жорж е да продава депутатски места, при това доскоро под крилото на БСП. До голяма степен обаче и двамата са преминали през една и съща школа - на Андрей Луканов.
Ако все пак нещо се получи, "алтернативата" ще разполага с около 25 депутатски гласа, което е достатъчно единствено за да нервира мнозинството.
Лидерите да преминат първи
Юлия Гурковска
Център за либерални стратегии Може би създателите на закона за отваряне на досиетата са искали да проявят уважение или да направят услуга, като изключат президента, Конституционния съд и патриарха от мъчителния процес, през който предстои да премине българското общество.
Обяснението, вероятно добре пакетирано юридически, не издържа на въпроса защо. И президентът, и вицепрезидентът, и конституционните съдии като всички хора са смъртни, грешни и избираеми. Дават ли си сметка, че срещу моментния комфорт си осигуряват подозрение, което сигурно е без основание?
Моето лично убеждение е, че президентът Стоянов няма да приеме такъв "благороден жест".
Защо на унгарския президент Арпад Гьонц, за когото всички знаем, че е участвал в революцията от 1956 г. и след това дълго е бил в затвора, досието ще бъде отворено, а на българския президент няма да бъде? С какво унгарският Конституционен съд е по-нисш от българския?
Единствената логика, която виждам, е желанието на някои висши сановници да се скрият зад фигурата на президента. Ако той имаше досие, за десет месеца кампания някой доброжелател щеше да го извади.
Опитвам се да формулирам тези въпроси, защото те вече се задават в обществото, а когато се отворят досиетата и се стигне до личните драми, въпросите ще станат по-гръмки.
След седемгодишно отлагане и българското общество ще премине по пътеката на вината и срама. Добре е лидерите да преминат първи.
Колкото и ние, българите, да сме склонни към конформизъм, не успяхме да забравим и да простим доброволното доносничество. Тази срамна страница от най-новата ни история няма да се затвори сама.
Според архивите на Щази 89 000 са щатните сътрудници и между половин и един милион по различни времена са информаторите. На всеки десет души от пълнолетните граждани един е информатор. През 1944 г. Гестапо има 30 000 сътрудници. Каква ли е цифрата за България? Историците твърдят, че колкото е по-непопулярен режимът, толкова повече хора са оплетени в мрежите на тайната полиция.
Не зная дали авторите на закона са помислили кои да бъдат тези съвестни и порядъчни хора, които ще участват в комисията за отваряне на досиетата. Но това, което не трябва да се повтори, са тъжните сцени от Великото народно събрание, когато единствено виновни се оказаха шепата депутати, оцелели от лагери и затвори.
От почтеността на тези, които ще отварят досиетата и ще се ровят из архивите, за да сглобят по-цялостна картина за съдбата на всеки, чието име е попаднало там, зависи точното прокарване на линията жертва - палач.
А иначе, като изключим страховете ми от недобросъвестност и краткия срок от една година за отваряне досиетата на гражданите срещу три години в Унгария, аз съм да се отворят досиетата на всички, които са участвали във властта в последните седем години. И занапред всеки, който ще заема висш държавен пост или е избран за депутат, да бъде проверяван, както е в света, към който се стремим. Алтернативата е да си търсим депутатите чрез Интерпол.
Ганчев си реди Панжоржия
Лина Пантелеева
Проблемът, който става все по-сериозен за лидера на БББ, е, че ако в предишния парламент той успяваше да подгрява вниманието, осигурявайки поддръжка на силните на деня, сега е принуден да търси коопериране на базата на отрицанието. При политическата конфигурация на 38-ото НС Жорж Ганчев осъзнава, че мнозинството няма нужда от политическите му трикове и не изглежда склонно да си плаща за "полезни" гласове.
Предпочитаната стратегия на Ганчев е всъщност вариация на добре познатото старо - контакти с актуални политически формации (този път далеч от мнозинството) и ако те се окажат непечеливши (като БСП), присламчване към други, в случая - ОНС.
По-атрактивното поле за изява на БББ-лидера обаче от известно време насам се очертава външната политика, където той се опитва да пренесе претенциите си за значимост. В краткосрочните му планове вече влиза и оглавяването на балкански вариант на Европейския съюз.
Жорж от месеци усилено осъществява "своя сън" - Балканска организация за сътрудничество (БОС), която в контекста на присъщия му оптимизъм ще превърне България в "стабилизиращ фактор на барутния погреб - Балканите". Идеята предвижда социаллиберални формации да работят заедно по икономически проекти. Траекторията на политика с китара стартира от Белград, премина през Москва и Анкара, насочвайки се към Атина, Букурещ, Скопие и Тирана. Макар и все още космически далеч от идеята за "Балкански парламент", Жорж в типично балкански стил снове из съседните държави и се среща с "всички партии". Мисията, която Ганчев си е самовъзложил, е да "отвори очите" на балканските страни, които трябва да се превърнат в достойна част от света, загърбвайки досегашния си образ на "затънтена губерния". Конкурирайки държавната дипломация, Жорж се поставя в поредната роля на "спасител" със съветите си към балканските държави, които трябвало да осъществяват инфраструктурни проекти (като че това никога не е било) и да използват "международни икономически програми", като съще-временно привличат пари отвън.
Boss-ът е бос.
Първата спирка от Ганчевия воаяж бе Белград. Оттам той се върна с много приказки за осъществени "човешки и партийни контакти" и с намерения за бъдещ договор за сътрудничество с белградската партия "Нова демокрация". Незнайно как остана тайна за българското общество, че "житницата на Югославия - Войводина", широко е отворила силозите си за България (в случай че сме в криза). По "авторски описания" тамошният губернатор щедро се бил договорил с Жорж, че ще ни продава зърно на ниски цени, а "свръзката" у нас ще е заместник-председателят на комисията по земеделие Христо Стоянов. За да не остане длъжник на "подадената ръка", Жорж, по неговите думи, от своя страна помогнал с еврейските си връзки югобанка отново да се открие в Ню Йорк. В графата "изключително интересни контакти" се включва срещата с шефа на тамошната соцпартия ("много интелигентен човек"), който споделил с БББ-лидера, че е "срам и позор две съседни страни толкова дълго да не си помагат, да нямат договори за сътрудничество и да не търгуват нормално". Бизнесшефът е ощастливен с внимание в югозападната ни съседка - югославските управници чакат от него анализ за състоянието на българското малцинство в Западните покрайнини. Въпреки че всяко българско правителство наследява деликатния въпрос с правата на сънародниците ни там, Ганчев е убеден, че с неколкодневното си посещение е решил проблема. "На мен ще повярват", хвали се Жорж, сигурен, че след неговата визита там към нашенците ще се отнасят на ниво, "изискуемо от международните конвенции за правата на човека". Срещата на Ганчев с шефа на "Югопетрол" пък се изчерпва с "честни и почтени разговори". Нито едно от тези постижения обаче не може да се сравни с "извоювания" от Жорж.
Благосклонен поглед на Русия.
"С Русия ни дели само Черно море", убеден е шефът на бизнесблока. От Москва той се върна с много шум. Поводът бе прословутата сделка с МиГ-овете. След "борби и боксови мачове" с руснаците Жорж се върна с новината, че е издействал гратисния период за бойните самолети МиГ-29 да се увеличи от 3 на 5 години, а изплащането да бъде за 15 вместо за 10 години. Ганчев внесе социална нотка в тона, обявявайки, че ако сделката се осъществи, ще бъдат открити 50 хиляди нови работни места. Жорж видя вратичка за бърза държавна печалба в предложението пловдивският завод "Бенковски" да се превърне в регионален център за обслужване на самолети МиГ на други държави. "Ще се превърнем във въздушна сила No1 на Балканите", отсече Жорж и провидя печалба от 1 млрд. долара годишно. Всъщност истинският въпрос се състои в това, че ако кредитът от 450 млн. долара бе толкова изгоден, колкото изглежда в Ганчевите видения, нямаше да има колебания от официална българска страна вече в мандата на трето поредно правителство.
Ако Ганчев не бе толкова самонадеян, щеше да знае, че страната ни не може да се обвързва с дългосрочни заеми от чужбина (според споразумението с МВФ), а обещанието за 50 хиляди работни места в значителна степен се разминава с разчетите на управляващите. Според премиера Костов изграждането на ремонтен център за МиГ-ове в Пловдив ще осигури препитание за не повече от 800-1000 души при максимално натоварване и най-оптимистичен бизнесплан. Тези реалности явно са много далеч от външноикономическия кръгозор на Жорж, който изчерпва възможностите си с извода, че Русия, макар и встрани от Балканския полуостров, се "вписва в една здрава балканска организация". И в братската държава лидерът на бизнесблока е избродил почти целия руски политически спектър, а най-важният извод, който си е направил, е, че "Русия има интереси на Балканите".
Най-голямата гордост на Жорж от посещението му в турската столица пък е "прекрасният резонанс" на идеята за балканско сътрудничество, който открил у тогавашния шеф на опозицията и настоящ турски премиер Месут Йълмаз. "В Турция проведох панбалканска политика", лаконичен е Ганчев.
За Гърция лидерът на бизнесблока заминава с идеята да усвои опита на южната ни съседка в умелото привличане на чужди инвестиции. В Атина Жорж ще изучава "бутоните и каналите" на вплитането в международни проекти и програми, които ще отприщят потоците външни капитали към страната ни. По-далечният поглед на Ганчев е насочен към Букурещ и Скопие. Посещението в Албания обаче засега е "много трудно", защото не е ясно дали "крал Лека ще се върне на трона, или социалиста няма да го свалят".
Далеч от политическите прожектори Жорж свикна да нарича българската дипломация "изтривалки", "слугинаж" и подобни. Това като че му е достатъчно за пореден път (в случая - в областта на външната политика) да се обяви за прав, а останалите да изхвърли зад борда като "криви". Както у дома, така и в балканската си забежка Жорж държи да дърпа конците сам.
Повечето депутати от парламентарната група на бизнесблока не са запознати в подробности с конкретните стъпки на лидера си из Балканския полуостров. Единствено набеденият за "синя подводница" Христо Иванов смело нарича инициативата на Жорж "добри, но трудно изпълними намерения".
Самият Ганчев е, както винаги, безрезервен оптимист. Той смята, че БОС ще стане реалност най-късно до октомври тази година. Отсега е замислен учредителният форум под формата на конференция, която да се състои след 7-8 месеца в София. "България ще е безспорният домакин на това паметно събитие", категоричен е Жорж. Според него не може да допуснем втори случай като този с Балканската банка, която са ни "отнели в Солун" поради "слабостта на нашите политици да я отвоюват".
"Ще поставим началото", заявява пророчески балканският политик. "Няма да е леко, но някои хора са знаели, че подавайки щафетата на следващите генерации, тяхното дело като пионери се е превъплътило и е успяло доста след тях. В Америка основоположниците са били абсолютно сигурни в това. " Отчитайки реалностите обаче, дори и най-семплият политик ще си припомни, че България не е Америка, а Жорж не е Джордж Вашингтон. Балканите пък не след дълго ще отчетат, че Ганчев носи в джоба си само фокуси - нещо, което у нас отдавна не интригува никого.
Военната индустрия трябва да се мотивира само от ефективността
Асен Агов, председател на Парламентарната комисия по външна политика, пред в. "Капитал"
България остана извън НАТО и след срещата в Мадрид. Разочарование ли е това за българската дипломация и хората от отбранителната промишленост?
- Не е разочарование. Напротив, срещата в Мадрид даде силни стимули на България да продължи с още по-голяма бързина изпълнението на националната си програма за интегриране в Северноатлантическия съюз. Какво ми дава основание за този извод? Двете срещи, които се състояха в Мадрид - на президента Стоянов с президента Клинтън и на министъра на външните работи г-жа Михайлова и държавния секретар на САЩ Мадлин Олбрайт. И двете срещи представляват сами по себе си категорична подкрепа за кандидатурата на България. На второ място, размяната на мнения в тези срещи потвърждава, че България е сред най-сериозните кандидати за членство в Северноатлантическия съюз.
Кое попречи повече на българската кандидатура - вътрешни лобита в съюза или убеждението, че не сме готови за влизането в него както по отношение на техническа въоръженост на армията, така и по компетентност?
- Нито една страна, включително и поканените Полша, Чехия и Унгария, които приветстваме за това тяхно постижение, не е постигнала военнотехническите критерии за членство в Северноатлантическия съюз. Но те са по-напред от нас, тъй като много по-отрано са започнали да се готвят. В по-малка степен това важи за Румъния и Словения. Но на нас попречи преди всичко неясната позиция на България до 17 февруари 1997 г. С изненада научих, че външният министър в предишното правителство Георги Пирински бил за неутралитет. В продължение на две години, докато той заемаше този пост, нито веднъж не чух от него да заяви това. Ако това е била неговата позиция, той е постъпил непочтено с всички българи. Тъй като мнозинството българи, както видяхме на президентските избори и на предсрочните парламентарни избори, подкрепят кандидатурата на България в Северноатлантическия съюз. Следователно аз упреквам категорично правителството на БСП за неясната позиция и за укриването на своята позиция от българското общество. Това доведе именно до изхода от срещата в Мадрид. И въпреки това за петте месеца президентът Стоянов, служебният премиер и редовно избраният премиер, съответно Софиянски и Костов, и външният министър Михайлова положиха изключително големи усилия, за да може България да навакса. Ако България беше безнадеждно изостанала през февруари тази година, сега тя е само на една стъпка от Румъния и Словения.
Кое е по-важно сега - активността на българската дипломация или преструктурирането в армията и в отбранителната промишленост?
- Винаги съм казвал и продължавам с още по-голямо убеждение да твърдя, че външната политика е следствие от вътрешната политика. Не можеш да правиш едно в страната, а да пледираш за друго навън. От тази гледна точка ясният ангажимент за подкрепа на демократичната реформа, на структурната реформа, финансовата стабилност и безусловната защита на човешките права са условията, които ще наредят България сред приоритетните кандидати за Северноатлантическия съюз и за Европейския съюз. Защото двата процеса, макар и паралелни, все повече и повече се доближават. Нещо повече - политическите критерии за членство и в двата съюза са едни и същи. Що се отнася до войската - да, има ясна програма с приоритети и календар за преструктуриране на българската войска и издигането на нейния авторитет и нейната боеспособност до равнището на всички северноатлантически страни. Тя започна да се изпълнява, необходими са промени в законодателството, които да гарантират гражданския контрол върху въоръжените сили и разходите за тях. Първите елементи от това законодателство ще влязат още този месец в пленарната зала. Лично аз съм убеден, че членството на България в Северноатлантическия съюз минава и през едно бързо, много ефективно и в защита на националните интереси преструктуриране на военната индустрия. България има изключителен потенциал в тази област, но този потенциал трябва да бъде насочен първо към превъоръжаване на българската войска, за да постигне стандартите на съвременните армии от атлантическия съюз. И второ - да може да се гарантира онзи оптимум работни места, който ще може да изпълнява тези задачи. Това може да стане и в сътрудничество, включително и приватизация на някои елементи от военната индустрия, с големи доставчици с утвърдено име в света.
Доколко програмата за преструктуриране на отбранителната промишленост е съобразена с амбицията на страната да се интегрира в НАТО?
- Знаете, че има съвет по въпросите на военната промишленост. В този съвет влизат представители на различни ведомства, включително на отбраната и на промишлеността. Тази програма е подготвена именно на междуведомствен принцип. Тя е програма с перспектива. Тя в никакъв случай не изхожда само и единствено от боледуването на този комплекс. А че той боледува, доказва фактът, че през 1992 г. България е произвела и изнесла военна продукция за десетки милиони долари, съобразявайки се с международноправните разпоредби и ембарговите разпоредби на ООН, а през 1995 г. не е изнесла за нито един цент. Значи тази промишленост боледува и това е наследство от предишното правителство. Не съм от хората, които хвърлят всичко на гърба на предишните, но цифрите са достатъчно красноречиви. Сега програмата е перспектива за гарантиране на работни места, за изчистване на името на България, която преди 1989 г. беше пословична с това, че снабдяваше терористи с оръжие и получаваше заплащането си често със съмнителни средства и неясни банкови операции. Необходима е откритост и прозрачност, която да утвърди името на България като производител на военни съоръжения, на муниции, на оръжие.
Една от конфликтните точки при всички опити за преструктуриране на военната индустрия е приватизацията на предприятия. На какъв принцип би могло да стане това и опасно ли е военната промишленост да попадне в частни ръце и дори на международни концерни?
- Не. Колкото повече частният сектор се въвлича в обслужване на въоръжените сили, толкова повече разходите за единица национална сигурност на всеки българин ще бъдат по-ниски, тъй като конкуренцията определя и по-ниски цени. Това е нашето верую. Ще дам няколко примера. В най-добре структурираните, най-боеспособните, най-добре организираните въоръжени сили, като тези на Обединеното кралство например, редица услуги - ремонт на машини, подготовка на летци, изхранване на войската, обличане, въоръжение, се изпълняват от частни компании. Тези частни компании веднъж конкурират себе си и с това предлагат чрез търгове по-добри цени, тъй като всеки се бори да спечели търга и предлага най-ниската възможна цена. Второ, много кадри от войската при нейното преструктуриране намират едно чудесно поприще в частния сектор, защото те са квалифицирани специалисти. Следователно ние веднъж гарантираме бъдещето на офицерите, които са навършили пенсионна възраст, особено от военнотехническите служби на войската. Второ, гарантираме работни места. Военната индустрия не означава само производство на автомати, ракети и муниции за тях. Тя означава също производството на части за машините, на цели елементи от машините и т.н. Аз мисля, че точно там е бъдещето на частния сектор във военната индустрия. Нека не забравяме, че въоръжените сили на една Великобритания, на Германия, на САЩ се снабдяват изцяло от частни компании.
Влизането в съюза ще изисква пари за модернизиране на армията и за преструктуриране на военното производство. Колко ще струва това и кой ще плаща?
- Винаги съм отстоявал тезата, че българските военни разходи са нерационални. Те продължават да бъдат скрити от обществото. Върху тях няма ефективен граждански контрол, т.е. данъкоплатецът не знае колко от неговите средства се изразходват за отбраната. Гражданският контрол, ефективността на военните разходи са изключително важни елементи. Днес издръжката на един войник струва около 100 хил. лв. на месец. Веднага се питам - ако ние започнем да изграждаме елемент от войската на професионална основа, вероятно за такава заплата ще има много кандидати. Сигурен съм, че онзи, който сключи трудов договор да бъде войник, ще бъде много по-ефикасен за моята национална сигурност. Следователно аз съм склонен да изразходвам средствата от моите данъци, за да получа една много по-ефективна сигурност. Това е най-простият пример. Друг пример на необосновани разходи - днес България, 7 години след като не е член на нито един съюз и най-важното - не е член на Варшавския договор, продължава да поддържа т.нар. мобилизационни, неприкосновени запаси. Това са машини, техника, съоръжения, които стоят на склад, поддържат се, ремонтират се, хаби се за тях гориво, без да имат ясно стратегическо предназначение. Следователно тук има един много голям резерв - все още не е ясно колко милиарди левове струва цялата тази техника, всичките тези съоръжения. Струва ми се, че те, ако бъдат реализирани на пазара, биха могли да набавят редица средства. Казвам всичко това, защото има какво да се иска за съотношението между офицерски състав и подофицерски и войнишки състав на войската, дали тези съотношения отговарят на съвременните стандарти, защото не става въпрос само за атлантически стандарти. Една Австрия, която не е член на НАТО, за да има ефективна армия, поддържа всичките тези стандарти, защото те наистина са най-съвременните. Твърдя с пълна отговорност, че в рамките на сегашния процент военни разходи, съпоставени към съвкупния национален продукт, може да се постигне преструктурирането на българската войска. Това може да стане, когато се рационализират тези разходи, когато има ясен дебат в обществото и НС вече полага усилия да има специална група от народни представители, които да осъществяват този дълбоко посветен демократичен контрол върху военните разходи. Когато има спор, когато има дебат, аз съм сигурен, че ще бъде намерено по-доброто решение.
А за технологичното превъоръжаване на военните заводи какво ще се направи? Известно е, че те са построени и оборудвани да работят по руски лицензи.
- Последното условие за членство в Северноатлантическия съюз е стандартизацията на въоръжението. Полша,Чехия, Унгария са поканени в съюза с абсолютно същия тип въоръжение, който има и България. Но що се отнася до военната индустрия, тя трябва да бъде мотивирана единствено от ефективността - кое е по-евтино да се произведе, коя технология е по-съвременна, коя е по-перспективна. И едва тогава да се прецени дали ще става дума за руски лицензи, за израелски лицензи или за каквито и да било други лицензи. Според мен ефективността трябва да бъде основният двигател. Да вземем така наречената възможност за сделката с руските самолети "МиГ". Един такъв самолет струва 43 млн. долара, а един F16 струва 24 млн. долара. Това трябва да бъде преценката - кое е най-изгодно за данъкоплатеца, кое е най-изгодно за обществото при равни качества.
Вече има няколко проекта за производство на специална продукция по натовски стандарти и износа й за САЩ. Кои предприятия и търговски организации биха могли да се включат в подобни проекти?
- Преди всичко аз не съм технолог и едва ли мога да дам компетентно мнение кои заводи са пригодени за преструктуриране, за технологично обновяване и т.н. Що се отнася до търговията с тези специални средства, мисля, че тя трябва да се осъществява преди всичко по спогодбите, които е подписала България - Конвенцията за забраната на химическите и биологичните оръжия, Ваасенарското споразумение за контрола, т.нар. нео-КОКОМ. Заслуга на правителството на БСП е, че подписа това споразумение. Ние трябва да влизаме в тези разпоредби. Трябва да влизаме, разбира се, и в много точните разпоредби на Комитета на ООН по санкциите, който определя кои страни са ембаргови на базата на едно демократично и всеобщо гласуване в Общото събрание на ООН и на Съвета за сигурност. Следователно, ако ние влизаме в тези рамки, ако се съобразяваме с тези рамки, а това е наше задължение, защото международните спогодби са част от вътрешното законодателство, ерго - онзи, който не ги спазва, нарушава и вътрешното законодателство на страната, няма значение дали ще бъдат държавни или частни предприятията. Въпросът е да имат лиценз, а лицензът се дава на онези, които са добросъвестни, добронамерени и действат в рамките на закона.
Интервюто взе Галина Александрова.
Последният рунд за "Топенерджи"
Галина Александрова
Преговорите с "Газпром" за доставките на природен газ и изграждането на транзитния газопровод към Турция отново стигнаха до криза. Два са инфарктните проблеми в газовите спорове между София и Москва - схемата и цената на доставките и мястото на смесеното дружество "Топенерджи" в транзитните проекти. "Газпром" и неговите креатури "Овергаз" и Мултигруп неколкократно се опитаха да режисират събитията и да поставят правителството пред свършен факт, принуждавайки го да приеме условията на руския газов концерн. Като се започне от откритите заплахи за затваряне на кранчето и се стигне до опита за изкупуване на терени по трасето на газопровода, целта е една - да се диктуват условия от позицията на силата. А условията са известни - да се легализира вклиняването на двете дъщерни компании на "Газпром" - "Овергаз" и "Топенерджи", в инвестиционните проекти за разширяване на газопроводната мрежа и в доставките на синьото гориво. След успеха, който проруската клика постигна при служебния кабинет с подписването на двустранното споразумение в областта на газа, с което напълно бе пренебрегнат принципът на равнопоставеност в двустранните отношения, кабинетът на Иван Костов даде ясна заявка за готовността си да възстанови нарушения баланс. Последните изявления на премиера Костов и заместника му Бакърджиев в тази насока и зациклилите преговори по договорите за доставките на газ и за транзита докараха спешно зам.-шефа на "Газпром" Богдан Бодзуляк в София. Заедно с него при Бакърджиев се яви и Степан Дережов, който е член на УС на газовия концерн и шеф на отдела за международни инвестиции.
Интригата се завърза, когато вицепремиерът отказа да приеме на срещата Сашо Дончев, който се яви като представител на Мултигруп и "Овергаз" в "Топенерджи", и той бе принуден да изчака края на двучасовата среща в съседната стая. Аргументът беше, че руската страна е посочила официално хората, които ще я представляват при преговорите с българското правителство, и Сашо Дончев не е между тях. В действителност обаче по този начин кабинетът даде да се разбере, че не приема натрапената му формула за партниране в "Топенерджи" и ще държи контактите с "Газпром" да бъдат без посредник.
Нарушените принципи на равнопоставеност в дружеството продължават да бъдат основен проблем в преговорите между България и Русия в областта на газа. От самото му създаване досега смесеното дружество не направи и крачка напред по посока на реална дейност и създава единствено скандали. Проблемът е, че дефектът в него е генетичен и всеки опит да се отстрани с палиативни мерки е обречен на провал. Доказаха го двете години, през които вегетираше като паразитна структура във веригата от доставчици и поддоставчици, които "Газпром" навърза между себе си и Булгаргаз. В резултат през септември миналата година цените на газа изведнъж направиха главоломен скок и оттогава се държат на непознато за Европа равнище.
"Разгледахме промените, които във времето са се осъществили от първоначалната формула, в която е създадено смесеното дружество "Топенерджи". Коментирахме и сегашната ситуация", заяви вицепремиерът Бакърджиев след срещата с представителите на "Газпром".
"Ние не сме удовлетворени, разбира се, по отношение на темповете за реализиране на проекта. Но проявяваме разбиране. Знаем, че сега у вас е въведен валутен борд, така че всички кредити и финансови сделки не могат да се реализират без съгласуване с него. Това е сериозен момент и ние разбираме, че това е обстоятелство, което ще възпрепятства придвижването на проекта с такива темпове, с каквито бяхме набелязали да се реализира", обясни позицията на руската страна Богдан Бодзуляк. Доколкото в Русия все пак не е въвеждан валутен борд, е обяснимо, че Бодзуляк не е много наясно по въпроса какво разрешава и какво не бордът. Дипломатичният и привидно смекчен тон обаче не можа да прикрие факта, че разминаването по основните проблеми ни най-малко не е преодоляно. Както и че за приемственост между това, което подписа кабинетът Софиянски, и позицията на редовното правителство не може да става и дума.
"В Москва отново ще се разглеждат тези въпроси. Уверен съм, че курсът на сегашното правителство ще бъде към приемственост по отношение на съглашенията, които бяха подписани преди това", заяви зам.-шефът на "Газпром". Забележителното в това обобщение е множественото число за съглашенията, т.е. в случая не става въпрос само за споразумението със служебното правителство, но и за предхождащия го междуправителствен документ, под който стоят също подписите на висшите държавници на двете страни. Това е споразумението между правителствата на Руската федерация и на България за създаване на руско-българско акционерно дружество за съвместна дейност в горивно-енергийния комплекс. Този документ беше подписан през 1994 г. Той е с период на действие от 25 години и нито една от страните не е заявявала по никакъв повод, че иска прекратяването му, т.е. спогодбата продължава да действа и е повече от странно, че вече две години този факт се пренебрегва напълно съзнателно от държавните администрации на двете страни. Едва при сегашното посещение на Бодзуляк българското правителство припомни спогодбата и залегналите в нея договорености. Според тях "Топенерджи" в сегашния му вид е нелегитимно.
В спогодбата от 1994 г. е записано черно на бяло, че в смесеното дружество ще участват "руското акционерно дружество "Газпром" с местонахождение в г. Москва и български държавни предприятия от Комитета по енергетика и други министерства". Според документа списъкът на българските предприятия трябва да бъде утвърден от българската страна в срок от един месец след подписването на спогодбата.
На 17 май 1995 г. изненадващо се появи смесено дружество с наименование "Топенерджи". Подписан бе и меморандум за създаването на Балкански диспечерски център. И двете структури на практика нямат нищо общо с подписаната междуправителствена спогодба, на която се позовават. Българската страна изобщо не е утвърждавала предприятията, които да участват в смесеното дружество. Учредителите му не са съгласували условията за създаването, устава и другите необходими документи с Комитета по енергетика, въпреки че това изискване е посочено изрично в спогодбата.
Според някои юристи учредяването на "Топенерджи" е недействително. Правителството е спряло процедурата по учредяване на дружеството от българска страна с протоколно решение от 17 май 1995 г. Министерският съвет може да отменя актове на министрите на основание на чл.107 от конституцията на Република България. Председателят на Комитета по енергетика (по това време той е Никита Шервашидзе) е дал с писмо съгласие за учредяване на смесеното дружество в нарушение на решението на Министерския съвет.
Още от подготвителната работа по подписването на двустранното споразумение до неговото финализиране основната цел е в смесеното дружество да се вкара като партньор и Мултигруп. Два от тези опити бяха парирани. Първо Любен Беров отби опита като акционер да се запише измислената набързо Национална газова компания с доминиращо участие на Мултигруп и близки до нея фирми. След това Жан Виденов се противопостави на опита да се вкара групировката в състава на дружеството още при самото му учредяване. В крайна сметка това стана в началото на 1996 г. след увеличаването на капитала на "Топенерджи". Тогава участието на Булгаргаз падна от 50 на 25.1% за сметка на включването на нови участници. Разпределението на акционерното участие е 50% за "Газпром", по 8.25 на сто държат "Овергаз инк." и Мултигруп, по 3.2% - ПЧБ и Булбанк, и 2% - Химимпорт. От този момент нататък "Топенерджи" стана поле на нескончаеми раздори. Името му се свързва неизменно с боричканията за власт и кадрови и икономически облаги, с показния разстрел на Андрей Луканов и опити за натиск над българската държавна администрация. Единствената възможност за Булгаргаз да скъса със скандалния имидж на смесената фирма е да излезе от нея. Тогава възможните варианти за продължаване на сътрудничеството с Русия са два. Първият и най-чистият е Булгаргаз да участва на газовия и инвестиционния пазар като самостоятелен субект. Във всяка западна държава националните газови компании са едни от най-големите и най-солидни фирми.
Вторият начин да се излезе от глухата улица е да се създаде ново дружество, при учредяването на което да бъдат изпълнени точно разпоредбите на подписаната през 1994 г. спогодба - 50 или над 50% българско участие, като българската страна се представлява от посочени от нея държавни предприятия. Това дружество би могло да се занимава само с доставки и транзит на природен газ, но в никакъв случай не и с инвестиционна дейност в транзитната газопроводна система. Това би трябвало да бъде изключителен приоритет и задължение на държавната компания Булгаргаз. Ролята на "Газпром" в инвестиционния проект излишно се завишава. Проектите за строителството на транзитните газопроводи биха могли да се осъществят и с международно финансиране.
Въпросът със сроковете също не е фатален, особено за стартиране на инвестиционните проекти. Руснаците обвързват доставките на газ със строителството на газопроводите, защото от безбожно високите предлагани цени за България се надяват да финансират строителството. Практически, плащайки скъпо газта, България сама ще си финансира проекта. При калкулирането на цените от "Газпром" не се отчитат нито спадането на потреблението на газ (и цените съответно) през лятото, нито това, че купуваме не на българо-румънската граница, а на украинско-румънската, т.е. почти няма транзитни такси, които да оскъпят газта за България. Въпреки това тя тук се предлага на цени с 10% по-високи от тези в Западна Европа и с около 20% по-високи от тези, по които сме купували платените количества допреди две години. Всичко това се обяснява само с появата на множество посредници при доставките и с това, че в "Газпром" (неясно как) са решили, че с помощта на Мултигруп могат да заставят всяко българско правителство да подписва със затворени очи абсурдни договорености. Мултаците се отчитат с дейност всеки път, когато са зададе посещение на Бодзуляк. Обикновено се прави рутинната обработка на медиите колко важно е за България да купи най-скъпата газ в света, и то точно от "Газпром". Този път в навечерието на посещението на зам.-шефа на "Газпром" имаше лека изненада - дойде ред на Ахмед Доган и ОНС да размахат пръст на Иван Костов, че пречел на Мултигруп да се развива.
Междувременно правителството и Булгаргаз вече имат нагласа да започнат сондажи и преговори за диверсифициране на доставките на природен газ, което би повишило до голяма степен енергийната независимост на страната. Христоматиен пример в това отношение е Швейцария, която поддържа три алтернативни доставчици на природен газ и седем на суров петрол. Това беше и единствената страна в Европа, която остана незасегната от петролната криза след събитията в Персийския залив. Почти всички европейски страни, включително тези от Централна и Източна Европа, или вече са осигурили, или са в процес на търсене на алтернативни газови доставки. За България един от възможните варианти е доставка на газ от Северно море чрез връзка с тръбата в Чехия.
Проблемите около "Топенерджи" и доставките на газ от Русия ще се обсъждат отново в Москва още през този месец, стана ясно след срещата на Бодзуляк с Евгений Бакърджиев. Българският вицепремиер обаче не пожела да се ангажира с конкретна дата за посещението и подчерта, че по-добре то да закъснее с няколко дни, отколкото да тръгнат неподготвени. Отсега е ясно едно - че при това посещение разговорите ще бъдат решаващи и много трудни. Все още не е ясно дали "Газпром" ще прояви отстъпчивост и ще се откаже от дружествата посредници. Мнението на наблюдателите е, че газовият концерн по-скоро ще се опитва на всяка цена да запази съществуващото статукво. "Газпром" участва и в "Овергаз инк.", и в "Топенерджи" с по 50% и включването им като посредници увеличава печалбите на концерна. Въпросът е ще има ли българското правителство силата и волята да отстои докрай своята позиция и националния интерес. Или по примера на своите предходници ще се задоволи с пазарлъци на дребно за минимални компромиси.
Булгартабак затвърждава монопола
Галина Александрова
Правителството одобри проекта за преструктуриране на капитала на "Булгартабак холдинг" през миналата седмица. Схемата ще се реализира на два етапа и в основата й стои идеята за засилване на монопола на тютюневия холдинг. Първият етап предвижда акциите на държавата в дъщерните дружества да бъдат прехвърлени на "Булгартабак холдинг". Прехвърлянето на акциите по тази схема обаче би противоречало на закона за приватизация. В чл. 1, ал. 3 от закона е дадено определение, според което ако държавата прехвърля акции от търговски дружества на физически или юридически лица, това се третира като приватизация. Буквалното тълкуване на този текст означава, че ако държавата иска да прехвърли акциите си в дружествата, това трябва да стане по реда на закона за приватизация (открива се процедура, прави се правен анализ, обявява се търг, конкурс и т.н.), независимо че получател на акциите е друго държавно дружество - "Булгартабак холдинг". От правния отдел на търговското министерство уточниха, че акциите на държавата в дружествата ще бъдат прехвърлени едва след промяна на закона в тази му част. През втория етап ще се премине към консолидация на дружествата в холдинга, в резултат на което ще се оформят четири акционерни дружества. Предвижда се групиране на предприятията в четири основни направления - изкупуване и преработка на тютюни, производство на тютюневи изделия, производство на спомагателни материали и резервни части и търговия с тютюни и тютюневи изделия и дистрибуция на вътрешния пазар.
Мотивът, изтъкнат от министъра на търговията и туризма Валентин Василев, който е и вносител на проекта, е необходимостта да се засили централизирането в холдинга. "В целия свят тютюневите предприятия са монополисти. През 1993 г. "Булгартабак холдинг" бе разбит умишлено на отделни самостоятелни дружества, в които акционери са държавата (чрез Министерството на търговията), холдингът, частни акционери и чуждестранни дружества. При тази ситуация отделните дружества са неспособни да се борят с големите корпорации, а започнаха и да се конкурират помежду си. А "Булгартабак холдинг" бе превърнат в свърталище на нечисти интереси", обясни търговският министър.
С новата програма за преструктуриране на капитала на "Булгартабак холдинг" правителството се опитва да конкретизира параметрите на една стратегия, която да гарантира оцеляването и развитието на българското тютюнево стопанство в условията на една враждебна конюнктура. Друг е въпросът доколко и дали изобщо тази стратегия, заложила на възвръщането на монополните позиции на държавния холдинг в производството и търговията с тютюн и тютюневи изделия, ще издържи тестването в реалната и доста променена през последните години пазарна среда.
На световния пазар за тютюни и тютюневи изделия съществува трайна тенденция към концентрация на капиталите и обединението на ресурсите с цел оцеляване и развитие на фирмите от този бранш. Правилата на международния пазар се определят не от множество дребни производители, а от няколко мощни мултинационални тютюневи корпорации - "Филип Морис" и "Бритиш американ табако" (БАТ), "Рейнолдс", "Реемстма" и тютюневи монополи от Италия, Австрия, Турция и др. Мултинационалните компании насочиха поглед на изток, където липсват строги ограничения за производствената, търговската и рекламната им дейност. Интересите на мултинационалните компании към източноевропейските пазари са насочени главно към директното приватизиране на всички или отделни цигарени фабрики в дадена страна, като по този начин се поема и съответният пазар. Четирите фабрики от цигарената индустрия на Чехия преминаха във "Филип Морис", петте цигарени фабрики в Полша бяха поети от пет тютюневи компании, от които четири са в Унгария. В резултат бе блокиран вносът на български цигари в тези страни, където преди 1989 г. нашата тютюнева индустрия изнасяше около 8-10 хил. тона цигари.
В момента вниманието на големите тютюневи концерни е насочено главно към Русия, Украйна и другите републики от ОНД. Те купуват акции от цигарените фабрики, като при всички случаи условието е да придобият над 51 на сто от капитала, и инвестират в собствени фабрики, в които реализират пряк експорт на цигари за съответните страни. "Филип Морис" например е заявил намерение да инвестира на територията на Русия до 2000 г. до 180 млн. долара. За същия период БАТ е заявил приблизително същия размер на инвестиции, а "Рейнолдс" и "Ротманс" смятат да инвестират приблизително по 100 млн. долара.
У нас предпочитанията на чуждестранния капитал са насочени към придобиването на собственост в отделни дружества, главно за производство на цигари. Хитът са цигарените фабрики в София и Благоевград "Ротманс" и "Сокотаб" придобиха участия във фабриките в София и Кърджали още през 1993 г., когато бяха пуснати за продажба акции от увеличения капитал на дружествата в системата на "Булгартабак холдинг". "Ротманс" постоянства в интереса си към софийската цигарена фабрика. "Сокотаб" е насочил вниманието си към предприятието в Гоце Делчев, за купуването на което е представил конкретна оферта. "Филип Морис" е заявил намерение за участие в приватизацията на "Благоевград БТ". "Рейнолдс" също е проявил интерес към купуване на предприятия от българската цигарената индустрия.
Двете най-атрактивни фирми - софийската и благоевградската, обаче държат почти целия вътрешен пазар и голяма част от износа, тъй като в тях се произвеждат най-популярните марки. Освен това "Благоевград БТ" е и с най-модерното оборудване от всички предприятия в бранша. Да се продадат само двете фабрики би означавало да затворим останалите и да сложим кръст на тютюневата индустрия у нас, смятат експерти от бранша. Тази позиция явно е изиграла определяща роля в избора на формулата, по която да става преструктурирането, а след това и раздържавяването в тютюневия отрасъл. Окрупняване и приватизация на холдинга като цяло а не продажба на парче е квинтесенцията в стратегическата разработка за съдбата на тютюневото ни стопанство. Първата стъпка е Министерството на търговията да прехвърли на "Булгартабак холдинг" акциите, които притежава във фабриките. За това е необходимо решение на Министерския съвет.
В основата на стратегията за преструктуриране и приватизация е залегнало разбирането, че възстановяването на пазарите ще повиши цената при евентуалната приватизация. А Булгартабак може да възвърне предишните си позиции на основния си пазар - руския, само като мощна структура с единна политика, която е в състояние да пробие по пътя на прекия импорт и производство на територията на Русия чрез изнасяне на производствени мощности, смятат авторите на концепцията за преструктуриране. Според тях заедно с това ще се появи и по-голяма нужда от тютюн за захранването на изнесените мощности, при което се прогнозира производството му да нарасне още през следващата година. Инвестиционната програма на холдинга предвижда изграждане на съвместно предприятие за производство на български марки цигари в Калининград, организиране на производство чрез предоставяне на лиценз и доставка на рязан тютюн от български фабрики в Санкт Петербург, производство по лиценз в Батуми, изграждане на подготвителен цех за рязан тютюн и организиране на производство на цигари в Москва. Водят се разговори за съвместна дейност при производството на български марки цигари в Молдова - гр. Кишинев, Украйна - гр. Черкаси и Киев, Беларус - гр. Гродно, Русия - Сочи, Ростов на Дон, Брянск и Курск.
Да се продават акции на холдинга, а не отделни предприятия, е замисълът на правителството в по-далечен план. Единият от вариантите е това да стане по схемата, която се реализира при приватизирането на френския тютюнев монополист СЕИТА. За да защити компанията от бъдещо враждебно наддаване от големите концерни за придобиване на контролни пакети, при оттеглянето си френската държава поощри образуването на група от основни акционери, която държи 25% от акционерния капитал на СЕИТА. В групата на основните инвеститори са допуснати само чисто финансови институции и индустриални компании, които не се занимават с тютюни, като всяка от тях може да кандидатства за не повече от 5 на сто от капитала. Френската държава остава собственик на 10% от капитала.
Приложена към Булгартабак, тази схема ще избегне опасността конкурентните мултинационални компании да погълнат българската, смятат експерти. Целта е да се запазят приходите от данъци от тютюневата индустрия чрез стабилизиране на производството, развиване на пазарната стратегия на холдинга, а като следствие и поемането на цялата дистрибуция за вътрешния и външния пазар. Това обаче може да срещне противодействие от страна на водещите международни корпорации, които са и единствените реални инвеститори в българското тютюнопроизводство. Те са заинтересовани да купуват отделни фабрики, които имат утвърдено пазарно присъствие. Против такава схема най-вероятно ще се обявят и големите вносители на цигари у нас, и наложилите се през последните години дистрибутори за вътрешния пазар и извън страната.
България още не е наясно с участието си в проекта Бургас - Александруполис
Галина Александрова
Любомир Евстатиев
Гръцки експерти ще пристигнат в средата на седмицата в София, за да обсъдят с българските си колеги своето предложение за тръжната документация за изграждането на петролопровода Бургас - Александруполис. Намеренията са трите страни, участнички в проекта - Русия, Гърция и България, до септември да се споразумеят по всички подробности около търга. Това ще направи възможно стартирането на процедурата по възлагането на поръчки за изготвяне на технико-икономическата документация, която трябва да се представи за финансовото обезпечаване на петролопровода от Европейския съюз.
Общият обем на инвестициите, необходими за изграждането на нефтопровода, се изчисляват на около 700 млн. долара. Според президента на гръцката "Лацис груп" Григориядис групировката е готова да участва във финансирането със 140 млн. долара. Схемата за финансиране, която предлага гръцката страна, предвижда още 140 милиона, които ще бъдат осигурени от ЕС чрез гръцкото правителство, а останалите 420 милиона - като заем от банков консорциум.
Българската страна все още няма ясна схема за финансиране на собственото си участие. Това засега изтласква на по-заден план въпроса за дяловите участия на трите страни, които заявиха желание да реализират проекта за тръбопровода. Първоначалното разпределение беше 50% за Русия и по 25% за Гърция и за България. Постепенно тези участия се променяха във времето, за да стигнат до 5% за българската държава. Един от основните въпроси, на който трябва да си отговори българското правителство, преди да определи позицията си по спорния въпрос с участията, е дали е в състояние да осигури финансирането за реализирането на една четвърт от проекта, заяви вицепремиерът Евгений Бакърджиев. Шефът на "Лацис", който се смята за инициатор на смаляването на българското участие, заявил становище, че да се говори за 25% е несъстоятелно, защото 10 на сто вече били определени за участието на Chevron и на България и Гърция оставало да делят 40 процента.
Според Евгений Бакърджиев най-сериозният проблем, на който се дължи реално и забавянето на проекта за изграждането на тръбопровода, е липсата на гаранция от страна на Русия, че ще осигури по 15 000 тона суров петрол годишно, който да се транспортира по тръбите. Само наличието на такава гаранция за минимална годишна доставка може да оправдае инвестицията, смятат експерти. Опитът с бездействащите тръби на газопроводите към Македония и Гърция е достатъчен, за да ни предпази от ново блокиране на пари в скъпи съоръжения, които след това не могат да се използват с пълен капацитет.
Според експерти по инфраструктурни обекти този проблем ще стои, докато преговорите се водят само между трите страни, които инициираха проекта.
Реалният собственик на каспийския петрол, който се предвижда да бъде транспортиран по това съоръжение, е Каспийският петролопроводен консорциум. Именно от него могат да дойдат гаранциите за минималните транзитни количества, а също така и част от финансирането на проекта. Странното е, че контакти с консорциума - собственик на петрола, липсват, поне що се отнася до българската страна.
Логичният ход е ние да потърсим контакт с големите компании, които имат участие в консорциума. България има какво да предложи на тези от тях, които биха проявили интерес за участие в проекта - територия за преминаването на трасето. Именно по този начин са уредени участията на държавите в каспийския консорциум - те влагат терени, а не пари.
В средата на юни акционерите, участващи в Каспийския петролопроводен консорциум, договориха параметрите на споразумението за построяване на петролопровод от огромното казахстанско петролно находище Тенгиз до руското пристанище Новоросийск и изпълнението на проекта трябва да започне през този месец.
Консорциумът за експлоатация на находището в Тенгиз и някои други петролни полета е създаден в средата на 1992 г., но досега противоречия между участващите в него страни и компании забавяха развитието на проектите.
Най-голямо акционерно участие в Каспийския петролопроводен консорциум има Русия с 24 процента, докато Казахстан държи 19, а Оман - 7 процента. Освен това дялове в консорциума имат Chevron - 15 процента, Lukarko - 12.5 процента, Mobil - 7.5 процента, Роснефт/Shell - 7.5 процента, Agip Spa - 2 процента, British Gas Plc - 2 процента, Amoko/Munaigaz - 1.75 процента, Oryx - 1.75 процента.
Според досегашните оценки построяването на дългия 1500 километра петролопровод ще струва 2.2 млрд. долара и той трябва да бъде завършен до края на 1999 г. Първоначално капацитетът на петролопровода ще бъде 580 хил. барела на ден, но след разширението му ще бъде достигната максималната експлоатационна мощност от 1.4 млн. барела дневно. Правителствата на Русия и Казахстан ще участват в проекта с предоставяне на територии за преминаване на петролопровода, докато финансирането ще бъде осъществено изцяло от петролните компании, участващи в консорциума. Те ще си разпределят разходите пропорционално според акционерното участие.
Русия и Казахстан съобщиха, че от експлоатацията и експорта на нефт от находището в Тенгиз очакват да получат съответно 23.3 и 8.2 млрд. долара. Очакваният експлоатационен срок на петролното поле е най-малко 40 години.
Приватизацията на "Химко" повторно влиза в задънена улица
Роза Медева
Откакто се заговори за приватизацията на "Химко" - Враца, вече за втори път в Агенцията за приватизация (АП) отварят оферти на кандидат-купувачи. През миналата седмица стана известно, че предложения за покупката на химическото предприятие са дали корейската групировка "Деу" и фирма Stellar Global Corporation, като последната според прессъобщението на Агенцията за приватизация е канадска фирма. Предишния път, когато бяха подавани оферти, от АП широко разгласиха, че за завода има интерес от пет големи световни компании, което било доказателство, че продажбата може да се извърши бързо и съответно държавата ни да получи скоро така желаните приходи. Сред тези компании бяха корейската "Деу", норвежката "Норск хидро" (която през последните две години пое дистрибуцията на "Химко" на вътрешния пазар на азотни торове), американската "Аркадиан" и белгийската "Стамби карбон". Подадените от кандидат-купувачите оферти обаче потънаха в пълна секретност, по време на която и вицепремиерът Александър Божков, и шефът на АП Александър Съботинов уверяваха, че това е в полза на сделката и съответно на големите приходи, които ще получим от нея. Александър Божков пък редовно споменаваше, че "Химко" е голямата сделка, от която държавата ни очаква следващите съществени постъпления, тъй като предприятието е особено атрактивно.
Първият път.
Последва тържествено отваряне на офертите, която се оказа една на брой и при това с не особено привлекателно съдържание. Единственият кандидат-купувач, концернът "Деу", беше предложил цена за 57% от акциите на "Химко" в размер на 68 млн. долара. Поради очевидната липса на конкурсен елемент при наличието само на един кандидат още при отварянето на офертите Александър Съботинов обяви, че вероятно ще се наложи обявяването на нов срок за подаване на оферти (който впоследствие се оказа 9 юли). Шефът на раздържавяващата институция допълни, че този път агенцията ще постави условие за кандидатстването, където ще има изискване за минимална цена в размер на 100 млн. долара.
През миналата година "Химко" е увеличил дела си в брутния вътрешен продукт на страната на 1.8%, а експорта на около 3%. В момента дружеството държи около 3.3% от световния пазар на карбамид. Според експерти от промишлеността основната причина да се намали цената на химическия живот са неефективните инвестиции, които бяха направени предишната година. Неотдавна стана ясно, че е невъзможно първият етап от разширението на карбамидното производство да влезе в експлоатация, което поставя допълнителни финансови затруднения пред новия собственик, който, освен че ще трябва да се справя с тези проблеми, ще трябва да инвестира и във втори етап. Срещу бившия шеф на комбината Кирил Петков, който беше сменен на последното общо събрание на дружеството преди две седмици, се води следствие по искане на бивши членове на борда на директорите. Вероятно по тези причини при предишното отваряне на офертите имаше опасения, че "Деу" може да се откаже и от тази цена. Според експерти врачанският химически комбинат би могъл да стане рентабилен само при по-ниска цена на природния газ, който е основната суровина за производството на карбамид.
Отваряне на офертите - 2.
На следващия ден след крайния срок за подаване на офертите АП "публично" ги отвори, като този път стана известно единствено, че кандидатите са двама. Всички останали подробности отново останаха тайна, което накара много наблюдатели да направят аналогия с предишния път. Освен имената на купувачите от АП пропуснаха да съобщят и дали този път е изпълнено същественото условие за минимална цена. Веднага след отварянето на офертите източници, запознати със сделката, съобщиха, че и в двете предлаганата цена е под 100 млн. долара. Независими източници от Агенцията за приватизация пък уточниха, че всъщност процедурата с поставянето на изисквания била по-сложна. Възприетият подход предвиждал съществуването на предварителни условия и на задължителни условия. Всъщност минималната цена не била задължително условие. "Това е все едно да отидеш в магазина да си купиш хляб и вместо цена там да има надпис, че продавачът много би искал да получи десет лева за него, би се радвал и на повече, но ще го даде и за по-малко", коментира запознат с продажбата на "Химко". Той допълни, че с подобен ход АП заблуждава обществеността, а не купувачите, които очевидно правилно са разбрали условията. Освен всичко друго офертите и на двамата купувачи били написани на английски език, което е недопустимо според правилата за водене на преговори на агенцията. Според източника от АП офертата на канадците била доста неясна, особено по отношение на предложената цена, където не можело с точност да се определи какъв е размерът й. По този начин участниците в екипа, който води преговорите, били поставени пред нелекото интелектуално изпитание да определят коя от двете цени е по-висока. Всичко това пък поставя под въпрос успешната продажба на дружеството и при втория опит.
"Канадският" купувач.
Данните, предоставени от Price Waterhouse - консултант на Stellar Global Corporation, са, че корпорацията се занимава с дейности в търговията, химическата промишленост, хотелския бизнес, конструиране, производството на храни, дистрибуция на стоки и др. Желание за съвместна дейност с фирмата, в случай че тя купи предлагания пакет от "Химко", е заявила норвежката фирма "Норск хидро", която проявяваше интерес към приватизацията, но не подаде оферта.
Според неофициалната информация, свързана с офертите и кандидат-купувачите на "Химко", канадската фирма всъщност е с офшорна регистрация на Бахамските острови. От пресцентъра на Агенцията за приватизация и от екипа, който води продажбата, обаче отказаха да отговорят на въпроса на "Капитал" къде е регистрирана фирмата Stellar Global Corporation. От Price Waterhouse пък признаха, че нямат информация по този въпрос. Дори едната от фирмите, които кандидатстват за закупуването на един от най-атрактивните ни химически заводи, да е с офшорна регистрация, в това няма нищо лошо, ако Агенцията за приватизация спазва процедурите и разполага с информация за истинските собственици. Не е обяснимо обаче защо тези данни упорито се укриват от обществеността. Цялостното непрозрачно поведение на агенцията, което беше възприето и от новия шеф на АП, няма нищо общо с обещанията за открита политика, които новите управляващи дадоха. Запазването на непрозрачност на сделките винаги е било в ущърб на агенцията, защото така се създава неформален канал за изтичане на информация, която често се оказва напълно вярна. По този начин обаче се създава благодатна почва за раздухване на скандали, които рушат имиджа на България в очите на чуждите инвеститори и които АП би могла да пресече просто като води открита информационна политика.
Сделката с "Химко" постави поредния принципен въпрос в българската приватизация. Сравнимите производствени мощности са само няколко на брой. Може ли при това положение да си позволим сделки със случаен купувач. Очевидно в случая с врачанското предприятие агенцията не е направила нужното да привлече някой от световните лидери в производството на карбамид да участва директно. Инвазията на "Деу" в икономиката едва ли може да се окачестви като желана и полезна, но за да се отказва на южнокорейците, трябват формални аргументи и най-вече да се привлече интерес на някой от големите в бранша. При "Химко" не личи тази работа да е свършена.
Нефтохим сменя доставчиците
Галя Илиева
Нефтохим ще се върне към предишната схема, която задължаваше директорския съвет да обявява търгове за определяне на доставчиците на рафинерията, съобщи шефката на борда Едит Гетова. Според нея броят на фирмите, които проявяват интерес към доставянето на суровина, се е увеличил и това дава възможност на рафинерията да избира по-добрите условия. Тази информация бе потвърдена и от изпълнителния директор Стоян Иванов, който съобщи, че схемата за определяне на доставчиците чрез търгове ще влезе в сила още от 1 август. Доставките за юли бяха уредени по стария начин - чрез пряко договаряне. Две са нещата, които впечатляват при това договаряне. Първото е отсъствието на доскорошния най-голям доставчик "Росбулнефт". Смесеното дружество, в което участват бургаската рафинерия и "Роснефт", отказа доставки за юли. Причината е новото изискване от страна на руско-българската фирма Нефтохим да открива кредитен акредитив в първокласна банка като гаранция за всеки танкер със суров петрол. Това изискване на "Росбулнефт" е резултат от неизчистените задължения на Нефтохим, които според някои източници в момента са около 80 млн. долара. От около три години Нефтохим обаче не работи с банкови акредитиви заради тежкото си финансово състояние. Единствената чуждестранна банка, която откри кредитна линия на комбината за доставка на суров петрол, бе френската "Париба", но тя фактически бе гарантирана от "Росбулнефт".
В момента има напрежение между българо-руското дружество и рафинерията заради смяната на предишното ръководство на Нефтохим, което бе подкрепяно от руснаците, твърдят запознати. От Нефтохим отрекоха да има конфликт с българо-руското дружество. "Нямаме проблеми с "Росбулнефт". Отношенията ни са много добри, фирмата е поставена в условията на пълна равнопоставеност с всички доставчици и дистрибутори, които отговарят на условията. Тя се ползва и от преференциите, които предоставяме на доставчиците, които осигуряват над 5000 тона на месец", заяви шефът на рафинерията Стоян Иванов. Според него вече е постигната договореност "Росбулнефт" да доставя по един танкер месечно. Допреди няколко месеца дружеството доставяше по четири карга. Най-голяма доставка - три карга, за този месец е възложена на фирмата "Юкос петролеум - България". По един танкер петрол ще доставят "Литекс комерс", "Бейл ойл", "Мейсфилд" и "Марк Рич инвестмънт". Появата на скандалния бизнесмен раздвижи духовете. Името му се свързва с първите петролни афери у нас. В центъра им бяха заемът от Световната банка, отпуснат за целеви проекти, и пренасочването му за петролни доставки по сделки с Марк Рич. Сега щатският бизнесмен отново искал да се класира сред основните доставчици на Нефтохим. Доскоро доставки за рафинерията извършваше друга фирма, наследник на Марк Рич - "Гленкор". От известно време обаче тя не фигурира в листата на фирмите, които ще снабдяват Нефтохим със суровина.
Според шефа на рафинерията ежемесечно ще се договарят чрез търг само около 2-3 карга извън дългосрочно договорените доставки. Според г-н Иванов рафинерията има дългосрочни договорености с "Росбулнефт", "Юкос петролеум - България", "Литекс" и "Бейл ойл". "С Марк Рич само се пробваме, още се водят преговорите с неговата фирма и не можем да кажем дали той ще бъде сред нашите основни доставчици", заяви изпълнителният директор на Нефтохим Стоян Иванов.
Междувременно рафинерията отново бе притисната от Булгаргаз със заплахата, че ще й спрат газа заради задължения. В четвъртък старозагорският клон на газовата компания е изпратил предупреждение до ръководството на химкомбината, че от петък сутринта спира доставките на газ. На практика това би означавало спиране на основни производства в рафинерията. Подобен случай имаше в края на март, когато Булгаргаз спря доставките на синьо гориво за Нефтохим заради неизплатени суми. Тогава от Булгаргаз обявиха, че Нефтохим дължи 14 млрд. лв. От Нефтохим оспориха тези сметки и заявиха, че дължат само половината от посочената сума. След активни преговори временно се стигна до примирие, но задълженията продължават да се трупат. "Имаме погасителен план и смe го предложили на Булгаргаз, но нямаме отговор оттам", заяви изпълнителният директор на Нефтохим. Той съобщи, че в петък следобед отново ще започнат преговори между газовото дружество и рафинерията по въпроса за дълговете и тяхното изчистване. Нефтохим си изпълни "задълженията" към държавата със скандалноизвестния бартер на горива срещу зърно и сега понася последствията от това. Рафинерията загуби десетки милиони от тази сделка, а сега държавата я притиска за вземанията от митнически такси и за закупения газ, коментират хора от фирмата.
НЕК отново заплаши длъжниците на електроенергияс изключване
Около 71 млрд. лв. са вземанията на Националната електрическа компания от потребители на електроенергия, стана ясно на заседание на Парламентарната комисия по енергетика, на която бе разгледано финансовото състояние на националния електропроизводител. На тази сума се разчита, за да се реализира ремонтната дейност, да се осигурят част от горивата и да се изпълняват финансовите задължения на самата компания, уточниха шефовете й. Затова НЕК отново предприема мерки за изключване на некоректните длъжници от електрическата мрежа.
За периода от 30 май до 7 юни са предупредени, че ще бъдат изключени, ако не уредят задълженията си към електроснабдителните организации, предприятията с изтекъл срок за изплащане за посочения отрязък от време. Заради неплащане на задължения е изключено електрозахранването на фирма "Чипровец" - Чипровци, със задължение от 134 млн. лв. Предприятията "Слънчеви лъчи" - Варна, с дълг над 60 млн. лв., "Пластмасови изделия" - Бургас - 43.6 млн. лв., ВиК - Сливен - 172.4 млн. лв., "Кварц" - Сливен - 56.6 млн. лв., "Слитекс" - Сливен - 53.3 млн. лв., "Топлофикация" - Бургас - 83 млн. лв., "Арсенал" - Казанлък - 225.9 млн. лв., "Астика" - Хасково - 63 млн. лв., "Горубсо" - Кърджали - 73 млн. лв., и пристанище Бургас - 88 млн. лв., са изплатили дължимите суми след получаването на предупрежденията за изтеклата седмица. Тези фирми са сред най-големите длъжници на НЕК АД.
Предупреждения за прекъсване на електроснабдяването са изпратени на още седем предприятия. Сред тях с най-големи задължения са "Стомана" - Перник, с повече от 5 млрд. лв. дълг, "Марицатекс" - 321 млн. лв., "Златни пясъци" ООД - 175 млн. лв., и "Целхарт" - Стамболийски, със задължение от 126 млн. лв. Около 3 млрд. лв. са кредитите на НЕК, част от лихвите по тях се покриват от нередовните промишлени платци, които плащат също лихви по закъснелите си плащания, обясниха от НЕК. През 1996 г. около 8.8 на сто от разходите са били за работни заплати. Сега този процент е 12 на сто, показва справка от електрокомпанията.
Комисията по енергетика разгледа на закрито заседание и финансовото състояние на Булгаргаз. Още на следващия ден газовата компания атакува свои длъжници за неплатените сметки. Междувременно Министерският съвет реши Булгаргаз също да внася предложенията за цените в държавно-обществената комисия, която ще одобрява цените на енергоносителите. Булгаргаз ще внася предложението до 20-о число на всеки месец. Според министъра на търговията и туризма Валентин Василев ще има също и промяна в методиката за определяне цената на газа. Булгаргаз ще трябва да доказва и процента на рентабилност, който неотдавна бе определен като твърда цифра - 4%.
Драстични парични санкции за спекуланти търговци
Тони Алексова
Сериозно увеличение на глобите по Закона за цените и Закона за борба със спекулата се предвижда в проектозакон, одобрен от правителството миналата седмица. "Поправките в нормативните документи ще бъдат внесени веднага в парламента за окончателно приемане и ще действат до изготвяне на изцяло нов закон за вътрешната търговия", обяви намеренията си търговският министър Валентин Василев.
Ако търговци, вносители и производители продават стока, без да издадат фактура или касова бележка, нямат етикети с цени, стоките са им с по-малък от стандартния грамаж или имат изтекъл срок на годност, ще бъдат глобявани с между 500 хиляди и 20 милиона лева. Досега санкциите за подобни нарушения в Закона за цените бяха символични и възлизаха на до 250 000 лева. При повторно нарушение санкцията вече може да достигне от 1 до 50 милиона лева. "Ако практиката на неспазване на закона продължи, ще се стига и до затваряне на търговския обект от органите на реда или до отнемане на лиценз за търговска дейност", лаконично съобщи министър Василев. Минималният срок, в който може да бъде приложена подобна крайна мярка, е един месец.
Контролни или длъжностни лица, които са съдействали за изнасяне на информация, смятана за тайна, ще се санкционират с глоби в размер от 100 хиляди до 30 милиона лева. Досега наказателните суми за подобно поведение бяха от 20 хиляди до 200 000 лева.
Не се променя дефиницията от Закона за борба със спекулата за това кой е спекулант и кой не. По смисъла на нормативния документ спекулант е всеки, който продава на цена, неформирана по законовия ред, извършва търговска дейност, без да е регистриран за това, продава на забранени за търговия места, както и укрива или отклонява стоки. При такива нарушения търговците и вносителите ще бъдат санкционирани със суми от 50 хиляди до 10 милиона лева. Досега санкциите по този закон бяха най-много 5000 лева. При повторно регистриране на спекулативна дейност нарушенията ще се наказват със затвор от една до три години или отнемане на лиценз за търговия.
Драстичните санкции следват неотдавна приетите от правителството поправки в правилника за прилагане на Закона за цените, с които напълно се либерализираха цените на стоките, останали под държавен контрол. За 15 стоки правителството въведе регламент крайните цени да се договарят директно между производителите и вносителите, от една страна, и търговците, от друга. В рамките на тази крайна цена търговците да ползват търговска отстъпка, която ще отразява разходите по доставката и реализацията на стоките, както и печалбата на частника. Търговците на едро пък в рамките на договорената с производителите отстъпка от цената ще могат да предложат стоката си на търговци на дребно и да се лишат от процента, даден им от производителите. При системата на пазарно договаряне веригата от прекупвачи вече става излишна. "Това е нормална световна практика и контролът ще е само върху крайните цени в магазините", каза неотдавна търговският министър Валентин Василев.
Регламентирането на търговията в страната трябва да продължи с лицензиране на стоковите борси и тържища. След като в началото на юни бе създадена Държавна комисия по стоковите борси и тържищата, от нея се очаква в скоро време да представи за гласуване от Министерския съвет нормативни документи, с които да се започне с издаването на лицензи и създаването на регистри за борсите и стоките, търгувани на тях. "Вероятно през септември комисията ще започне да приема документи за лиценз", обясниха запознати. Коментират се и такси от 5 милиона лева за лиценз на борса и 1 милион лева на брокер, които обаче тепърва ще бъдат дискутирани в Министерския съвет. "Най-важно е при даването на лицензи комисията строго да се придържа към въведените със Закона за стоковите борси и тържища правила на лицензиране", каза шефът на Софийската стокова борса Васил Симов. За получаване на лиценз за стокова борса цедката ще е не изискуемият по закон капитал от 20 милиона лева, а изискването тя да има минимум 50 фирми членки, коментират специалисти. За множеството тържища в страната трудността ще дойде от изискванията да организират търговията така, че на пазарите да бъдат създадени условия за контрол на произхода, качеството и безопасността на стоките, както и да се допускат стоки с изрядни фактури.
Производители ухажват авиокомпания "Балкан"
Олга Раева
Представители на американския производител на самолети "Боинг" пристигат в София във вторник да преговарят с авиокомпания "Балкан" за продажба на самолети. Преди седмица в София бяха и представители на другия голям производител - "Ербъс".
Въпреки големите си парични затруднения българската авиокомпания ще трябва да купи нови самолети, защото собственият й парк е остарял. По мнението на консултантите от KPMG собствените самолети на "Балкан" ще трябва да бъдат извадени от експлоатация през следващите три години. "Балкан" използва освен лизингованите два самолета Боинг 767 и три Боинг 737 и собствените седем Ту 154М, седем Ту 154, шест Ан 24, два Ил 18 и три Ан 12.
Предложението на "Ербъс" е за 6 самолета - 3 от типа А-319 и 3 А-321. А-319 превозва около 110 пътници и има максимален пробег 6000 км. А-321 побира 180 пътници, а максималният му пробег е 4000 км. Използваните преди 4 ербъса от типа А-320 побираха 160 пътници и имаха максимален пробег 4000 км. "Ербъс" дава самолетите си при много изгодни условия. Те трябва да се изплащат в продължение на 10 години Първоначално трябва да платим 15% от сделката, която е на обща стойност около 325 млн. долара.
По предварителни очаквания предложението на "Боинг" ще е приблизително същото - за 6 самолета от типа Боинг-737 при сходни условия.
При благоприятно развитие на нещата е възможно производителите да предложат на "Балкан" още 6 самолета, от които 3 за трансконтинентални полети.
Очакват се и представители на руския производител "Туполев", които предлагат техните Ту-204. Цената на един от тези самолети обаче при незабавно плащане е около 40 млн. долара.
Проблемът на "Балкан" е, че самолетите й трябват веднага, за да се използва летният сезон, когато натоварването е голямо заради чартърните полети. За съжаление обаче компаниите ги нямат на склад и най-вероятният срок за доставка е някъде през април следващата година. Обновяването на самолетния парк е практически едно от необходимите условия, за да се намери купувач на авиокомпания "Балкан". Досега се смяташе, че тя ще бъде продадена до края на годината.
Въпреки че със закона за бюджета държавата изчисти около 35 млн. долара дълг на "Балкан", финансовите затруднения продължават. За 1996 г. загубата на авиокомпанията е 15.2 млрд. лева, а към 31 декември 1996 г. задълженията й бяха 100 млн. долара.
Изпълнителният директор на "Балкан" Валери Доганов се отказа от идеята си да сублизингова единия от двата големи боинга на "Ер Мексико" и да закрие полета до Ню Йорк. За тези намерения пилотите от отряд "Боинг-767" му поискаха оставката. Мексиканците бяха предложили да плащат по 40 000 долара месечно за използването на самолета, като поемат всички останали разходи по обслужването му, включително и лизинговите вноски. Те обаче поискаха и лихвите върху гаранцията от 9 млн. долара, която "Балкан" държи като обезпечение срещу политическия риск у нас.
Продължават и преговорите с японската фирма "Орикс", от която бяхме наели ербъсите. Според сключения от тогавашния шеф на авиокомпанията Костадин Ботев договор след връщането на самолетите "Балкан" поема всички разходи по възстановяването на самолети във вид, в какъвто са получени. От изпратената сметка на "Балкан" излиза, че за 4 години ползване сме намалили стойността на самолетите с 15 млн. долара.
Поскъпването на долара по традиция ще доведе до инфлация
Производителите могат да спечелят от увеличаване на износа
Само седмица след въвеждането на валутния борд в страната централна банка, правителство и граждани имат възможност да проверят на практика последствията от избора на германската марка за резервна валута.
През изминалата седмица немската валута падна до най-ниските си равнища от 71 месеца насам - 1.77 за долар. Едновременно с това продължи и падането на марката спрямо британския паунд. От равнището 3 марки за паунд разликата остана една десета от пфенига, но вероятно и тази граница ще бъде преодоляна скоро.
Кой печели в България от евтината марка.
Най-осезателно положителният ефект от обезценяването на немската валута ще почувстват българските износители. Търговците, които изнасят на британския и американските пазари, както и на тези, където доларът продължава да бъде доминираща валута във външната търговия, вече ще получават повече левове (марки) за своята продукция при същите доларови цени. Освен това те са стимулирани да изнасят по-големи количества от стоките си при запазване на ценовите равнища в долари.
Българските лица, граждани и фирми, които са кредитори в долари, също могат да бъдат доволни. Ако сегашните нива на международните валутни пазари се задържат, или тенденцията на спад на марката продължи, освен лихвата те ще получат и надбавка от около 3-4 процента в левове заради курсовите разлики. А при сегашните ниски лихвени равнища това на практика означава, че доходът им ще бъде значително над средния, предлаган от пазара в момента.
Облагодетелствани са и гражданите, и фирмите, които са предпочели да не се разделят със скътаните долари веднага след въвеждането на валутен борд. Малката пречка пред тях е, че към настоящия момент българските банки и обменни бюра предлагат значително по-непривлекателни курсове от тези на международните пазари. Всъщност това вероятно ще продължи и през следващите седмици, тъй като високата ликвидност в банковата система не стимулира изкупуването на долари, които не могат да бъдат директно препродадени на централната банка.
Самият валутен борд също получи неочаквана (макар и илюзорна) глътка въздух заради обезценяването на марката. Въпреки оповестеното конвертиране на валутните резерви на банката в марки близо половината от тях останаха в ценни книжа. Макар да не е изрично оповестено в каква валута са деноминирани, преобладаващата част от тях са доларови книжа. Така повишаването на курса на долара спрямо марката води и до повишаване на стойността на резерва. До такъв извод води и нарастването на левовата стойност на позицията "Търгуеми чуждестранни ценни книги" в баланса на управление "Емисионно" на БНБ (вж. Таблица 1).
Има ли губещи.
Ако подходим огледално при изброяването, ще видим, че негативите може би са повече. Вносителите на стоки ще трябва да свият дейността си. Тези, които внасят в долари, ще трябва да повишат цените, а това би трябвало да доведе до по-ниско търсене на тези продукти. От друга страна, още от началото на годината се наблюдава рязък спад в износа на страната. В момента вносът е сведен предимно до този на суровини, материали и горива, тоест физическото свиване на потреблението им е малко възможно. Ефектът от по-скъпия долар ще е повишаване на стойността на крайната продукция, ползваща тези суровини и енергия. Тези, които продават на вътрешния пазар, ще трябва да повишат цените, тоест да генерират инфлация, а износителите, особено тези, продаващи на европейските пазари - да се задоволят с по-нисък процент на печалба поради по-малката гъвкавост в ценообразуването.
Българите, ползващи доларови заеми, също ще трябва да преглътнат по-високата цена на кредита им заради скъпия долар. Индустриалните фирми, попадащи в тази категория, ще бъдат изправени пред същите възможности, както и ползващите вносни суровини - да повишат цените или да свият печалбите.
По-специален случай на длъжник в случая е държавата. Както е известно, основната част от външните дългове на страната, както и от вътрешния дълг (валутните ЗУНК-облигации), са деноминирани в щатски долари. Номинално разходите на правителството ще се увеличат с процента на обезценката на марката. Реално обаче оскъпяването на ползваните кредити от държавата ще е по-малко от това точно заради споменатите по-горе чуждестранни ценни книжа, държани от централната банка и деноминирани в долари.
Какво губи населението.
Прекият ефект върху левовите или в марки спестявания на населението е нулев. Трябва обаче да се отчете, че поради изброените вече фактори оскъпяването на долара ще доведе до реално поскъпване на значителен брой стоки на местния пазар, тоест ще се генерира инфлация. А това означава вътрешна обезценка на лева, но без възможност за адаптация на валутния курс. Още повече че инфлацията няма изгледи да бъде компенсирана в скоро време от съответстващо нарастване на лихвите по левови депозити, тоест възможностите за компенсиране на тази обезценка са практически нулеви.
В тази светлина е интересно да се разгледа един вторичен ефект от евентуалната бъдеща обезценка на долара върху производството в България. Досегашното поведение на цените в България показва много бързото им приспособяване при повишаване на някои от съставните компоненти в себестойността на стоката. Казано подруг начин, инфлацията винаги идва навреме. От друга страна, логиката на световните валутни пазари показва, че винаги е възможна смяна в посоката на движение на курсовете, тоест не е изключено след няколко месеца да сме свидетели на връщане на долара на по-ниски нива от тези, заварени на първи юли. Съразмерно понижаване на цените обаче едва ли ще последва. Пример за това бе рязкото поскъпване на лева от 3000 за долар до 1500, което обаче не доведе до рязък спад в инфлацията. Напротив, много е вероятно следващ скок на долара да бъде използван като нов повод за повишаване на вътрешните цени.
Негативният ефект върху чуждестранните инвестиции.
По-скъпият долар ще има неблагоприятен ефект върху чуждестранните инвестиции в страната. Резките колебания на валутните пазари едва ли ще разколебаят дългосрочните инвеститори, заложили на производството, макар че те повече се интересуват от институционална стабилност и добра законова защита. Не така стои въпросът с капиталите, управлявани от банки и фондове. Портфейлните инвестиции в български ДЦК вероятно рязко ще намалеят след обезценката на марката. По традиция тези инвестиции пристигат в страната под формата на долари и излизат по същия начин. При сегашните ниски лихвени равнища в страната портфейлните инвеститори са изправени пред опасността и малкото им левов доход да бъде изяден при конвертирането му в долари. А това вероятно ще доведе до бягство на капитали с цел минимизиране на загубите.
Накратко
По 40 стотинки на 1000 лева номинал ще трябва да плащат първичните дилъри за одобрени поръчки на първичния пазар на държавни ценни книжа. За неодобрените поръчки ще се плащат по 20 000 лева за поръчка. Това гласи приета от управителния съвет на БНБ тарифа за такси и комисиони за обработка на сделки с ДЦК. При падеж ще се плащат по 20 стотинки за 1000 лева номинал. БНБ си запазва правото да променя таксите и комисионите.
Софийският градски съд отложи за 23 септември делото за обявяване в несъстоятелност на Първа частна банка. Мотивите на столичните магистрати са, че представителите на банката не са редовно призовани. За защитници на ПЧБ ще бъдат назначени особени представители, защото правомощията на квесторите са изтекли с края на особения надзор на 17 май. Особените представители ще се изберат от Софийската адвокатска колегия, защото има противоречащи интереси между ПЧБ и БНБ, а нови квестори могат да се назначат единствено от централната банка.
До петък - 18 юли, Софийският градски съд ще се произнесе по делото за несъстоятелността на Стопанска банка, което бе образувано по искане на БНБ. Стопанска банка беше поставена под особен надзор на 23 септември м.г.
От понеделник (14 юли) ТСБанк започва издаването на удостоверения за граждани с валутни депозити и сметки в обявената в несъстоятелност банка. Удостоверенията ще се издават до 21 ноември 1997 г. в съответните поделения на банката, където са били открити влоговете и сметките. Списъците с клиентите на банката с валутни сметки вече са прехвърлени в Пощенска банка.
Правителството повиши таксите, които се събират от финансовото министерство. За регистриране на чужда инвестиция вече ще се взимат 30 000 лева на юридическо лице и 20 000 лв. на физическо. Старите такси бяха съответно 3000 лв. и 1600 лв. При промяна в чуждата инвестиция ще се плаща вече 4 пъти повече - 4000 лв. Между 2 млн. лв. и 7 млн. лева вече ще се взимат, за да проверят представители на финансовото министерство дали кандидатите за лиценз за организиране на хазартни игри са осигурили необходимите условия.
До 18 юли страните по делото за обявяване в несъстоятелност на Банка за земеделски кредит трябва да предоставят писмени защити. В едноседмичен срок след това Софийският градски съд ще излезе с решение по иска на БНБ.
Митниците - между чувалите захар и модерните закони
Олга Раева
Докато преди няколко години най-големият проблем на държавата бяха кооперациите, то сега това е митническата облагаема стойност, каза шефът на пловдивската митница Димитър Толев на заседание на шефовете на митниците миналия петък. Митниците са принудени да обмитяват стоките по фактурна стойност, което е залегнало в Генералното споразумение по митата и търговията. Преди няколко месеца обаче министърът на вътрешните работи Богомил Бонев одобри със заповед индикативни списъци с минимални цени на стоки, които да ръководят митничарите.
Типичен е примерът с двата кораба сурова захар на "Бартекс Трейдинг" - фирма в състава на Мултигруп. "Корабът "Европег", който пренася около 22 000 т е разтоварен, въпреки че не е обмитен, защото се уточнява точното количество. Още един кораб със сурова захар на същата фирма - "Гълф уейв" чака да бъде разтоварен", каза шефът на бургаската митница Симеон Симеонов. Проблемът е, че по фактури суровата захар е на стойност 147 долара за тон при положение, че цената в момента е около 300 долара за тон. В индикативния списък на министър Бонев е определена цена 235 долара за тон. Шефът на бургаската митница в края на миналата седмица е издал заповед да се спира редовен и временен внос и да не се удължава временният внос, ако обявената цена на суровата захар е под 300 долара за тон.
"Може би още следващата седмица ще се срещнем с вътрешния министър Богомил Бонев, за да уточним отношенията между МВР и финансовото министерство по отношение на индикативните списъци. Смятам, че нормативно можем да решим този въпрос в рамките на финансовото министерство", заяви новият шеф на митниците Пламен Минев.
Контрабандни гръцки горива.
Не е тайна, че от известно време в България се продават горива, които не са произведени в Нефтохим и не са внесени редовно, каза шефът на митница Кулата, бившият депутат Иван Будимов. Според него става въпрос за контрабанда, която е установена на Кулата, но вносът става не само оттам. "До 30 юни тази година през районна митница Кулата са минали 4000 т газ за осветление. С тези количества цяла България би трябвало да свети. Имам чувството, че си светим не с електрически ток, а с газови лампи", каза Будимов. През 1996 г. са внесени 10 000 т газ за осветление. Митничарите са направили опит да проследят къде се разтоварват цистерните по номерата им, но са загубили дирите им в Кюстендил. Братя Василеви са внесли 10 548 т дизелово гориво "Гранд тотал", 1800 т бензин "Тотал" и 4000 т дизелово гориво за безмитните зони. "Установено е, че в страната влизат бензин и дизелово гориво транзит за безмитните зони. Оттам ТИР-овете товарят в допълнителни резервоари и продават на дъмпингови цени в България", каза Будимов.
Големите длъжници.
След обявяването в печата на най-големите длъжници на митниците от просрочен временен внос единствена "Прес-група 168 часа" изплати изцяло исканите й около 9 млрд. лева, заяви Елка Владова. По официална справка на митницата на аерогара София "Мобилтел" продължава да дължи около 7.2 млрд. лева. Той трябваше да ги внесе до 30 юни. Досега са платени 520 млн. лева. "Фирмата не е представила нови банкови гаранции. Няма основание за притеснение, защото системата е тук. Вероятно собствениците на "Мобилтел" се опитват да продадат цялата фирма с нейните активи и пасиви", обясни Елка Владова. За СО МАТ има издадено съдебно постановление за дължимите на митниците 453 млн. лева, пише в справката. За Булгарлизинг съдебните власти са отхвърлили иска на митниците, защото според тях те трябва да си търсят парите по административен път. Започнало е принудителното събиране на около 2.7 млрд. лева.
Законодателните проблеми.
Представители на Македония предложили на България митата в търговията между двете страни да се определят по условията, договорени между Македония и Югославия, което означава всички стоки да се облагат само с 1% мито, обясни Елка Владова. Още в понеделник пристигат представители на македонските митници, които ще договарят спогодба за митническо сътрудничество. Стремежът ни е до края на годината да има нов закон за митниците, обеща новият шеф Пламен Минев. От началото на 1998 г. се премахва еднопроцентната такса за обработка на митническите документи. Тя ще бъде заменена от съответните такси за федерални услуги, по подобие на страните от ЕС, каза зам.-шефът на митниците Иван Тодоров. Вече е готова и се очаква в скоро време правителството да приеме наредба за антрепозитните складове, с което ще изчезне режимът реекспорт.
Митническата администрация трябва да се промени и от една престъпна корумпирана администрация да се превърне в администрация, която следи за спазването на законите и допринася за попълването на държавния бюджет, заяви Пламен Минев. Мерките вече дават резултат - за юни месец са събрани с 40 млрд. лева повече, отколкото през май, и то от редовен внос, без да има скок във валутния курс и практически при минимална инфлация, заяви Елка Владова.
Очакваме одобрение на втория транш от МВФ
Най-вероятно бордът на директорите на Международния валутен фонд ще разгледа доклада за България на заседанието си на 16 юли. Тогава се очаква да ни бъде отпуснат и вторият транш от стенд-бай споразумението в размер на 100 млн. специални права на тираж (СПТ), или около 130-140 млн. долара. Правителството вече изчисти най-големия проблем - банка "Биохим". В споразумението беше записано, че управлението й трябва да бъде възложено на някоя авторитетна чужда банка. В началото на юли фаворитите от холандската ABN АМRО официално отказаха. МВФ и Световната банка се съгласиха да се отиде направо към приватизация на банката. Миналата седмица бяха разпратени писма до 25 водещи световни банки с предложение да купят "Биохим". Още във вторник (15 юли) правителството ще даде по схемата "Булбанк-2" недостигащите около 15 млн. долара, за да се попълни капиталовата дупка на "Биохим". По-голям проблем са предвидените промени в наредбите на БНБ за капиталовата адекватност на търговските банки. На представителите на МВФ беше обещано, че това ще стане още в понеделник - 14 юли, т.е. преди заседанието на борда на директорите на фонда.
Малко вероятно е, дори и тези промени да не са направени, точката за България да отпадне от дневния ред на борда на МВФ. Ако всичко върви добре, в средата на август автоматично ще получим и третия транш от стенд-бай споразумението в размер на 62.2 млн. СПТ, или около 80 млн. долара. Заради годишното заседание на фонда и Световната банка в края на септември вероятно следващата мисия на МВФ ще дойде едва в средата на октомври. Четвъртият транш от стенд-бай споразумението е предвиден за средата на ноември.
В последния момент обаче изникна още едно неизпълнено условие, което може да постави под съмнение получаването на третия транш. В меморандума за намеренията, одобрен през април, беше обещано да се позволи капиталът на банките и предприятията да се държи във валута, за да се избегне кухата печалба от курсови разлики. Изисква се и приходите от положителни курсови разлики да не увеличават облагаемата печалба, с което допълнително да декапитализират дружествата. При прегледа на меморандума през май не беше постигнато съгласие, защото нашите власти смятаха, че при въвеждането на валутен борд няма да има нужда от фиксиране на капитала във валута. Това изискване не беше взето предвид и при гласуването на закона за банките, в който първоначално се предвиждаше капиталът да бъде фиксиран в екюта. Според някои източници сега представителят на МВФ в България Франек Розвадовски е поискал единствено чуждите банки да могат да записват капитала си във валута и да не са длъжни, както до момента, да преизчисляват всеки ден в левове. Основанието е, че те така или иначе са внесли капитала си във валута и не са длъжни да плащат допълнителен данък за това, че са рискували да дойдат в България. Естествено за получената от началото на годината досега куха печалба от курсови разлики чуждите банки не би трябвало да плащат данък. Това искане, от една страна, поставя в неравностойно положение нашите банки. От друга страна, то би намалило приходите в бюджета от данък печалба.
ДФРР "гарантира" изкупуването на зърното
Държавният чадър отново се разпростря над осем търговски банки и ДСК
Олга Раева
Държавата в лицето на Държавния фонд за реконструкция и развитие (ДФРР) гарантира 260 млрд. лева кредити за изкупуване на зърно, които търговските банки и Държавната спестовна каса ще отпускат на държавни дружества. Управителният съвет на ДФРР одобри банките, които ще могат да се възползват от схемата. Това са Булбанк, ОББ, ЦКБ, "Биохим", "Експрес" и Хебросбанк, ДСК, както и кандидатствалата в последния момент Столична общинска банка. Не са определени квоти за отделните банки. Всяка ще може да използва банкова гаранция в рамките на общия ресурс. Кредитите ще са най-много 12-месечни с 3 месеца гратисен период. Парите трябва да отиват за изкупуването на хлебна пшеница, която ще се употребява само в страната.
Надбавката над основната лихва, която банките ще могат да ползват при отпускането на кредитите, е равна на половината от ОЛП. При подаването на заявките, което стана при основна лихва 9.76%, банките бяха поискали надбавка между 5 и 6 пункта над ОЛП (най-ниски бяха предложенията на ДСК и "Биохим"). При основна лихва 6.96% те ще трябва да се задоволят с 3.48 пункта над ОЛП. Държавата се застрахова срещу увеличаване на основната лихва. Надбавката не може да надхвърля 5 пункта. В решението на правителството се определят и някои други условия към кредитополучателите. Те трябва да обезпечат кредита 100%. Търговските банки и ДСК ще могат да прибягват към държавната гаранция едва след като са изчерпали всички възможности по обезпечаването на вземането си.
Ниската (в абсолютни измерения) лихва, редицата допълнителни изисквания и обещаният контрол върху условията на отпускане на кредита едва ли ще откажат банките от използването на тази схема. В момента търговските банки не разполагат с особено доходоносни алтернативи за свободния си ресурс. За активизирането на кредитната им дейност все още се говори в бъдеще време, валутата и държавните ценни книжа също не са особено атрактивни. Допълнителна предпоставка за предпазливост на финансовите институции е новият Закон за банките, който предвижда възможност за санкциониране на кредитора, в случай че длъжникът не обслужва кредита си. В тази ситуация държавната гаранция е като дар от небето за търговските банки. Въпреки очакваните строги финансови ограничения в условията на борд избраните от ДФРР финансови институции отново ще могат да разчитат на държавния чадър, вместо сами да поемат риска от активните си операции. Освен това относително ниската надбавка може да бъде компенсирана от редица допълнителни такси и комисиони. Възможно е банките да прибягват към предлаганата от държавата схема само за големите кредити, а за по-малките да си определят пазарна лихва.
Гарантираните 260 млрд. лева стигат за изкупуването на около 1.1 млн. т хлебна пшеница, необходима за изхранването на населението в районите, където не се произвежда. По принцип производителите заделят за собствени нужди други около 500 000 т. Оказа се, че въпреки недостига от миналата година производителите пак са се запасили. "Кооперациите сега извадиха на пазара зърно от миналата година", каза министър Върбанов. Той обаче не се ангажира с прогнози за реколтата заради падналите напоследък в някои региони градушки. Преди месец се смяташе, че добивите от декар ще бъдат малко над 200 кг от дка, в резултат на което ще се наложи внос на около 1 млн. т. По оперативни данни от миналата седмица средният добив е около 300 кг от дка. Ако тенденцията се запази, е възможно да избегнем вноса. Още повече че е много вероятно взетите от Полша 100 000 т пшеница да не се върнат през ноември, а срокът да бъде удължен или пък те да бъдат платени с реални пари.
Само държавни фирми ще се възползват от схемата.
Държавата ще гарантира кредити, предоставени само на държавни фирми. "Държавната гаранция се простира само над държавната собственост", обясни финансовият министър Муравей Радев. Преди седмица се смяташе, че в схемата ще влязат и фирми с преобладаващо общинско участие. "В изкупуването на реколтата ще участват и много частни търговци и частни мелници. Търговските банки поеха ангажимента да поемат риска да кредитират и тях, но ако държавата изкупи цялата реколта, какво ще правят останалите", попита земеделският министър.
Това, че държавата гарантира само изкупуването от държавни фирми, е в полза предимно на гиганта "Зърнени храни" и на някои по-големи държавни мелници. Частниците ще трябва да разчитат евентуално на кредити с по-голяма лихва, ако банките решат да поемат риска и ако държавните гиганти не погълнат целия свободен кредитен ресурс. От друга страна, в големи региони като Бургаския изкупвателните организации и мелниците са предимно частни.
Столичната община планира 30-50 млн. долара еврооблигационен заем
Както изглежда, България има шанс да пусне облигации на европейските пазари едва през следващата година. Ако изобщо ги пусне. Всичко е въпрос на сметки, цена и на малко по-дългосрочна политика.
Тази година Източна Европа е набрала 6 млрд. долара от евробондове. Рекордьор е Русия с 4.1 млрд. долара. Хърватско, Чехия, Литва, Молдова, Полша, Румъния и Словения излязоха на пазара тази година. България, Беларус, Казахстан, Латвия, Македония, Словакия и Украйна все още проучват пазара, независимо дали като държава, отделна община или компания.
