"Крайната ни цел е да дадем повече възможности на потребителите за по-добро управление на информационното пространство. Също така ще се подобрят условията за съвместно използване на това пространство от няколко клиенти", казва технологичният директор на Netscape Мартин Хебърли.
Новата рамка ще даде възможност за увеличаване на интегрираните в страниците уеб компоненти. Ще бъде подобрен механизмът за защита и ограничаване на външния достъп до даден уеб-сайт. Тази рамка се базира на въведения от Netscape Meta Content Format (MCF) и ще използва Extensible Markup Language (XML), като Netscape предложи MCF да бъде използван като стандарт от Интернет-консорциума World Wide Web (W3C).
MCF включва описателна информация за съдържанието на уеб-сайта и позволява извличане на това съдържание. До известна степен MCF застъпва функциите си с тези на Channel Definition Format на Microsoft, но продуктът на Netscape има по-голям обхват. Microsoft не възрази срещу въвеждането на MCF като стандарт и вероятно той ще бъде приет от W3C. Apple, Yahoo и NetObjects също се съгласиха да включат MCF в своите продукти и услуги.
Cisco и Alcatel ще работят съвместно
Cisco и Alcatel Telecoms COO съобщиха, че ще си сътрудничат в разработването на технологични проекти. Те ще работят за създаването на нови продукти за телекомуникационните компании и доставчиците на Интернет-услуги.
Освен това Cisco купи две малки софтуерни компании, за да разшири линиите си за разработка на комуникационни и Интернет-продукти. При кооперирането Ciscо ще предостави технологиите си за създаване на информационни мрежи, а Alcatel ще се включи с разработките за предаване на данни.
Според условията на договора Alcatel ще използва създадения от Cisco софтуер Internetwork Operating System. Също така двете компании ще разработват стандарти за комбинирано маршрутизиране и превключване, което да позволи на мрежовите оператори да създават високоскоростни IP-мрежи. Cisco ще ползва ADSL-модемите, чиповете и други продукти на Alcatel.
Alcatel Telecoms, част от френската групировка Alcatel Alsthom, през 1996 г. е продала телекомуникационни продукти на стойност 12 млрд. долара.
Междувременно Cisco купи Global Internet Software group и Ardent Communications Corp. Общо цената на двете закупени компании е 200 млн. долара. Global произвежда Security Manager Windows NT firewall за малки и средно големи потребители и това ще бъде допълнение за съществуващия PIX firewall на Cisco. Технологията за компресиране на Ardent ще се използва съвместно с маршрутизаторите на Cisco, като по този начин телекомуникационните оператори ще могат да намалят разходите си при предаване на аудио- и видеоинформация до отдалечени клонове.
Канадска банка предлага кредитни карти по Internet
Канадската банка Royal Bank (www.internet.com) съобщи, че нейните клиенти вече ще могат да попълват формуляри за откриване на сметки за кредитни карти VISA и чрез мрежата на Интернет. Детайлна информация за операциите с кредитни карти на Royal Bank ще има в специален уеб-сайт.
След като клиентите на банката вече ще могат да осъществяват операциите по попълване на формулярите директно от персоналните си компютри, този процес ще се ускори и на служителите и клиентите ще бъде спестено много време. Информацията, която ще бъде предавана по мрежата, ще има много висока степен на защита и по този начин ще се гарантира неприкосновеността й. След попълването на формуляра подалият молбата клиент ще получава препоръка какъв тип кредитна карта е най-подходяща за него. Освен това клиентът ще бъде подробно запознат с възможностите на предложената му карта.
Между "торбата на Лили" и "Тигре, тигре!"
Възможността радиостанциите законодателно да бъдат принудени да излъчват родни поппесни едва ли ще реши тежките проблеми на музикалната гилдия
Веселин Дремджиев
Декември 1976 г. Директорът на програма "Хоризонт" Иво Гарвалов нарежда на Лилия Цонева, шефка на музикалната редакция на радиото: "Лили, развържи торбата! " (със западни песни). Така за първи път, вероятно с висша благословия, на празника на ухажваните от властта студенти "Хоризонт" нарушава железните правила за строго ограничаване в ефира на англосаксонската попмузика. Слушателите имат право да чуят в рамките на един час и "Бийтълс", и "Абба", и "Бони Ем", гарнирани, разбира се, с български, руски, социалистически и по-малко "опасните" френски и италиански песни.
Двайсет години по-късно, почти както в хита на ФСБ, българските радиостанции, частни и национални, рискуват отново да се срещнат с "торбата на Лили". Предстои да бъде регистрирана Българска национална асоциация на производителите на звукозапис. Основателите й, сред които са двайсет и двама известни български поппевци, инструменталисти, композитори и музикални продуценти, си поставят за цел да убедят българските законодатели, че оцеляването на родната, наричана някога естрадна, а днес - попмузика, е немислимо без бързата й защита с административни мерки. Между тях най-оспорван ще бъде задължителният процент български песни, които радиостанциите ще трябва да включват в програмите си, ако не искат да им бъде отнет лицензът за излъчване. Хората от асоциацията смятат, че така ще могат да оживеят всред потопа от американска и английска попмузика, който след 1989 г. действително заля българския ефир. Всъщност те не предлагат оригинално решение на проблемите си, защото в Европа вече съществува прецедент в това отношение и той, разбира се, е във Франция - най-върлия противник на чуждите, най-вече на англосаксонски културни продукти. Законодателят там е преценил, че 40% от излъчваната музика трябва да бъде френскоезична - в това число например и на канадката Селин Дион или на алжиреца Халед. Механичното пренасяне на френския модел в България обаче със сигурност няма да реши проблемите в българската попмузика, които се трупат от десетилетия.
"Целият проблем е в това, че на вълните на едно радио за музикални хитове българските песни не са конкурентоспособни, каза за "Капитал" Ана-Мария Тонкова, музикален директор на радио "Витоша". Според нея без никакви компромиси в музикалната програма могат да звучат Дони и Момчил, Ирина Флорин, Мариус Куркински, "Авеню", както и вече станалите класика ФСБ и "Щурците". "Приятели сме от години с много от българските музиканти, но виждам, че те не успяват да бъдат съзвучни с попмузиката, която днес се развива много бързо по света. Ако погледнете внимателно, ще видите, че те не променят звученето си, външния си облик, стила си. Звучат старомодно. Как бих могла да ги комбинирам с "Би Джийс" например, които, въпреки че започнаха да пеят от времето на "Бийтълс", винаги през годините знаят как да бъдат любимци на сменящата се публика? Дори и последният им диск доказва това. " Настроението в другите частни радиостанции, обединени в асоциация, е същото. "FM+", което излъчва музиката си според компютърна схема, изготвена в Англия, известно време пускаше доброволно по една българска песен на всеки час преди новините, но се отказа явно също поради липса на голям избор. Единствено радио "Тангра" е по-благосклонно към българските певци, което се обяснява с факта, че то е под крилото на "щуреца" Маричков.
Музикална редакторка от "Хоризонт", която пожела анонимност, потвърди опасенията на колегите си от другите радиа, че задължителен процент българска музика само ще доведе до безкрайно повторение на едни и същи песни или до връщане към стари изпълнения, което във всички случаи ще влоши качеството на програмата. Мисля, че трябва да имат някакъв процент българска музика в програмите, но истината е, че новата продукция няма стойност. Всеки вторник в радиото прослушваме по 17-18 нови български песни и инструментални изпълнения, но от тях само 2-3 стават за излъчване. Освен това текстовете, аранжиментите, дори носителите на музиката не са на равнище. Имаме 130-140 диска на български изпълнители, но от тях средно по една песен е възможно да бъде включена в програмата. Новият диск на Кирил Маричков е много добър и започнахме веднага да го въртим, но колегите от "Хоризонт" с основание предупредиха, че вече втръсва. Така е, когато нямаме избор", въздъхва музикалната редакторка.
Липсата на достатъчно качествени съвременни български песни, които да изпълват една административно отворена ниша в националния ефир, е само върхът на айсберга от проблеми пред музикантите. Дори да се предположи, че те ще успеят да осигуряват необходимата продукция (при 40% това означава около 150 песни на денонощие!), няма никакви гаранции, че радиостанциите ще ги излъчват в най-слушаното време. Ако дори и този въпрос бъде уреден законодателно и процентите се отнасят за час ефирно време, остава големият въпрос - дали ще бъде постигнат резултатът на едно такова силово действие, т.е. слушателите да привикнат и постепенно да харесват новите български песни. Повече от съмнително е, че това ще стане. Така основната цел на музикантите - да живеят сносно от продажбата на дисковете, от концертите и от авторските си права, едва ли ще бъде постигната.
Вече съществуват ясни признаци за това. "Има частни радиостанции, в които искат от млади групи и изпълнители пари, за да пускат в ефир песните им, каза пред "Капитал" Ивайло Крайчовски от ФСБ, един от основателите на Българската асоциация на производителите на звукозапис. "Няма създадена система, която да защитава българската музика от нелоялно ниските цени на чуждите дискове - в повечето случаи те са пиратски и радиостанциите не плащат авторски права за излъчването на най-новите хитове", допълва китаристът от легендарната група. Според него радиата не правят никакви усилия да си купуват новите български дискове, което освен всичко друго ще ги принуждава да плащат авторски права.
Големият проблем на българските попмузиканти обаче е съвсем друг. Годините след 1989 показаха, че те са жертва на неизяснените отношения между тях и фолклора. За разлика от Сърбия и Гърция, където фолклорните мотиви са в основата на забавната музика за по-интелектуалната публика (такива песни звучат по белградските и атинските радиостанции), в България стана точно обратното.
Градският фолклор (тип "Аспарух Лешников") като носител на спомените за "буржоазното време и живот" беше умишлено задушен в продължение на десетилетия, а беше даден път на чисто академични обработки на фолклора в стил "Филип Кутев". Те обаче не могат да бъдат запети на маса, защото са твърде далеч от жадуваната в такива случаи мелодичност. Така доброволно отстъпените позиции в "интонационната среда", както казваха по Живково време, бяха завладени от сръбския и гръцкия фолклор. За съжаление - от най-долнопробната "циганска чалга", която твърде рядко може да се чуе в съседските таверни и кафани. Родната естрада се опита, както си спомняме - безуспешно, да имитира западните известни изпълнители и пропусна възможността да роди българския Горан Брегович. Това освободи пространство за апокрифни, пошли копия на балканския фолклор, чийто най-известен представител беше Хисарският поп.
Масовият вкус беше моделиран в продължение на десетилетия и когато идеологическите ограничения паднаха, настъпи триумфът на Глория, Сашка Васева, Екстра Нина, Луна, а с тях и на радиостанции от типа на "Сигнал+" и "Веселина". Допълнително рамо на новия жанр дадоха и мутрите, които в Троян например "продуцираха" побългаряването на "Фикрет, Фикрет! " в "химна" на подземния свят "Тигре, Тигре!"
Колкото и парадоксално да звучи, при сегашното положение оцеляването на днешната българска естрада вероятно ще бъде във взаимното доближаване на фолка с попизпълнителите. Кристина Димитрова вече записа песен, близка до фолка, което веднага я направи популярна, а Георги Христов според източник в музикалния издателски бизнес е продал "целия си диск само заради едно парче - "С ритъма шакадъм", което си е чист турски кючек".
От друга страна, фолкизпълнители вече започват да обръщат повече внимание на текстовете, аранжиментите и звученето на песните си. Дали те ще се доближат до добрите фолкизпълнения на съседните ни страни, или представителите на поппесните ще тръгнат по пътя на Горан Брегович и Мелина Меркури, е трудно да се предвиди. Ясно е само, че административните мерки във вид на задължителни проценти едва ли ще бъдат приети и ще дадат резултат.
Бизнес в розово
Годишният гей-карнавал в Париж съвпадна с обсъждането на закон, разрешаващ eднополовите бракове
Освен от Лувъра, бистрата, Айфеловата кула и импресионистите, Париж вече печели и от новата забележителност на града - карнавала на хомосексуалистите и лесбийките. Двеста хиляди души участваха тази година в него, като бюджетът му възлезе на 7 милиона франка. До миналата година карнавалът се наричаше Gаy Pride (гордост), но организаторите решиха да се подчинят на обединителните тенденции на Стария континент, като смениха названието и от 19 до 29 юни вече Europride събра във френската столица поклонниците на разкрепостения секс.
Организацията на хомокарнавала, който се превръща в гигантска маркетингова операция, е дело на Sofiged, дружество с капитал 1 511 000 франка, създадено специално за тази цел. Цялата концепция за тържеството в розово е заимствана от Съединените щати. Освен традиционното вече шествие, което минава през цял Париж - от Триумфалната арка до Порт Доре, последвано от разгулна вечер-концерт, програмата на Europride включва спортни игри - от плуване до футбол, както и салон, в който участват производителите, които могат да отговорят на специфичните гей-нужди.
Голямата новост тази година бяха спонсорите на карнавала, чиято бизнесорганизация се ръководи от бившия директор по маркетинга на Франс телеком. Парижкото метро отпечата специална карта на линиите си, в която е отбелязан маршрутът на карнавала с реклама на гей-телефони. Почти скандал предизвика решението на управата на метрото да пусне в обращение розови билети, посветени на събитието, чийто външен вид само по цвета ще се различава от специалните билети, посветени на посещението на папата в Париж през август.
Не по-малко оспорвано беше решението на железниците, които дадоха 30% отстъпка за провинциалните участници в Europride, докато изложителите в традиционния Селскостопански салон бяха удостоени само с 20%.
Интересно е, че сред 23-те спонсора, между които е и кметството на Париж, не фигурират имената на фирми, които по традиция са насочени към хомосексуалистите. Например Dim, Hom, Calvin Klein и производителите на бельо за мъже, които в рекламите си не се притесняват да намигат към този тип клиентела, са се въздържали от спонсорство. Според списание "Поан" те предпочитат да използават реклама в специализираните хомоиздания.
Големият празник на хомосексуалистите и лесбийките съвпадна с дебата във френското общество за закона, който да позволява сключването на "договор за граждански и социален съюз". Това ще бъде официална алтернатива на гражданския брак, от която ще се възползват не само "лицата от един пол", но най-вече почитателите на "съвместното съжителство", а дори и братя и сестри. Проектът за гражданския съюз включва задължения на двете страни, почти както при нормалния брак, но е избягнато неговото най-голямо неудобство - процедурата на развода задължително да бъде пред съд, с участие на адвокат. Според новия проектозакон, за "добиване на свобода" е достатъчно съжителстващите да представят пред общинските власти съвместна писмена декларация за разтрогване на съюза, придружена от нотариално уредено разделение на общата собственост.
Това, което най-много възмути участниците в розовия карнавал, беше фактът, че в проекта не се предвижда нищо за правата на съжителстващите да осиновяват деца. На което Асоциацията на католическите семейства отговори, че "само семейство, съставено от мъж и жена, може да създаде на детето уравновесена естествена среда". Което явно не е бизнес в розово... "Мъртвото дърво", или Web-проблемите на "Пулицър"
Организаторите на най-престижната журналистическа награда в света - "Пулицър", са изправени пред труден проблем. Те трябва да решат дали да допуснат до кандидатстване за отличието текстове, разпространени по Интернет. Досега регламентът за участие беше ясен и технологическото развитие на медиите не създаваше проблеми - награждавани бяха статии и фотографии, публикувани само във вестници.
Журналистите от списанията, радиото и телевизията можеха единствено да завиждат на колегите си в печата или (ако толкова жадуваха престижното отличие, придружавано от плик с 3000 долара) да опитат силите си с "перото".
Развитието на техниката обаче постави в затруднено положение и организаторите на "Пулицър". Проблемът е в това, че със създаването на Web-страници на различните медии е трудно да се каже кой текст към какъв тип издание принадлежи. Например CNN в своята страница по Интернет вече предлага статии, които допълват или обясняват излъчените репортажи.
В същото време големите всекидневници са изкушени в областта на мултимедиата и в Web-страниците си предлагат видеорепортажи към статии по важни теми.
Кой при това развитие на медиите би имал право да кандидатства за наградата "Пулицър" - журналистите от една телевизионна компания, които са развили текстово репортажа си, или колегите им от вестник, които предлагат и видеоматериал към статията си? Въпросът засега е без отговор.
Показателен по отношение на еволюцията на журналистическото мислене е фактът, че все повече репортери, които пишат и за Web-страниците на вестниците си, започват да наричат не особено ласкаво хартиеното издание на медиата "мъртвото дърво".
Засега организаторите на "Пулицър" все още не са решили как да решат този проблем, който, оказва се, не е само технологичен. Мнозина журналисти са на мнение, че "разливането" на писаното слово по Интернет може би ще доведе, от една страна, до намаляване на рекламните приходи за "мъртвите дървета", а от друга - до промяна на самото качество на текстовете, които се излъчват по Интернет.
Едва ли основателят на наградата - роденият в Унгария през 1847 г. голям американски издател Йозеф Пулицър, е предполагал, че отличието, което се присъжда само на американци всяка година от 1917 г. насам от Колумбийския университет, ще надживее обикновената вестникарска технология. Освен за журналистика награди "Пулицър" се дават и за литература, драма и музика.
Варненско лято продължава... Невена Коралова
До края на месец юли продължава Международният музикален фестивал "Варненско лято". Във всички случаи духовната храна, която ви предлагат организаторите на фестивала, е значително по-евтина от това, което бихте похарчили, ако влезете в заведение, макар и да прекарате цяла вечер само пред бутилка бира. За съжаление това са парадоксите в нашия културен живот! Засега... Варненското музикално лято е вече на 61 години. В Европа фестивалът има само един по-възрастен от него събрат - Залцбургските музикални летни тържества. Освен по възраст, отличават се по мащабност, пищност и т.н.
Макар и с големи усилия, варненци поддържат добро ниво и даже в последните години разшириха периода на фестивала почти на два месеца, като включиха в началото и представяне на театрални спектакли. Най-интересното от това, което остава да се види до края на месец юли, са концертите на Одеската филхармония под диригентството на Хобърт Ърл (САЩ) със солист Минчо Минчев, който е и почетен директор на фестивала "Варненско лято".
Особено привлекателен за меломаните ще бъде концертът на 9 юли на Варненската филхармония, която този сезон отбеляза своя половинвековен юбилей. Под диригентството на Йордан Дафов ще се срещнат две поколения музиканти от различни националности - младият български пианист Веселин Станев, завършил Московската консерватория и понастоящем живеещ във Франция, и легендата в музикалния свят, "поетът на виолончелото", 70-годишният руски евреин Михаил Хомицер. В една вечер ще прозвучат две прекрасни произведения от световната литература - Концерт за пиано номер 2 от Сергей Рахманинов и Концерт за виолончело от Антонин Дворжак.
За любителите на операта тръпката, която имаха софиянци с мегаспектакъла на "Аида", за домакините и гостите на Варна ще бъде оперната галавечер на 12 юли в летния театър с участието на български оперни певци, които работят и живеят в чужбина и ако не са на върха, то спокойно можем да кажем, че са в златната среда и са сред търсените артисти по световните сцени. Между тях са сопраното Стефка Евстатиева, която ще има и самостоятелен рецитал, тенорът Бойко Цветанов, баритонът Иван Консулов, младият бас Юлиян Константинов, сопраното Галина Савова.
Традиция става в рамките на международния музикален фестивал "Варненско лято" да се провеждат международни летни академии - тази година финансовите сили са стигнали само за три - цигулка с проф. Ифра Нийман; виолончело с проф. Михаил Хомицер и пеене - с именитата наша певица, професор във Виенската музикална академия, Маргарита Лилова. Най-успешно представилите се техни ученици ще изнесат заключителни концерти на 16 и 29 юли в дома на изкуствата във Варна и във Фестивалния и конгресен център.
Ако все пак не посетите Варна, но имате желание да чуете нещо от изброените концерти, Канал 1 ще излъчи изпълнение на виолончелиста Михаил Хомицер. За екипа на "Неделен обеден концерт" той се съгласи да свири без хонорар и така зрителите ще го чуят в най-скоро време в Дворжаковия виолончелен концерт, заснет в зала 1 на НДК в съпровод на Симфоничния оркестър на Българското национално радио, под диригентството на Милен Начев.
Когато слънцето не е приятел
Как да се промъкнем през летните жеги с автомобил
Александър Хранов
Лято. Слънце. Жега. Температурата в купето на автомобила стига и надминава 40 градуса по Целзий. Тялото ви реагира, за да компенсира необичайното състояние - потта тече от всички пори, пулсът се качва до 120 в минута. Концентрацията на шофьора е минимална, реакциите, както казват старите шофьори, са на "умряла котка". Как да се спасим от летните горещници?
Най-приятното е и винаги най-трудно постижимото: ако втората ви кола е кабриолет, вдигате гюрука (или само натискате копчето) и карате като Ал Пачино в Калифорния. Това обаче е постижимо само за не повече от 2000-3000 българи. По-голям е броят на хората, които имат в колите си климатична инсталация. Последните модели на това така приятно чудо на техниката за лятото са напълно автоматизирани. Избирате желаната температура, която се появява на дисплей и след малко забравяте кошмарната сауна. Внимание: специалистите препоръчват охлаждането да е в рамките на 24-28 градуса. При по-ниски стойности, желание за които никога не липсва, са възможни затруднения в дишането и дразнене в гърлото. Причината е проста - при рязкото охлаждане на въздуха в купето на автомобила се отнема влажността му. Това лесно се познава и от кондензиралата вода, отведена чрез специална тръбичка под автомобила. Така че локвичката под колата е напълно нормално явление за машините с климатик.
"Нормалните" климатици се регулират ръчно. При голяма жега се препоръчва следният трик: потегляте при напълно отворени прозорци, така топлината се изтласква от колата, положенията на регулиращите копчета са на максимално възможните стойности. След една-две минути прозорците се затварят плътно, като се превключва на положението на ключа, при което въздухът се върти само в купето. Все пак не забравяйте - всичко си има своята цена. Според кубатурата на двигателя колата, особено в градски условия, харчи литър - литър и половина повече гориво. Намалява, макар и нечувствително, мощността, защото всеки климатик употребява между един и два киловата мощност.
Накрая за цената - най-изгодни са серийно монтираните климатични инсталации - те струват около 1000-1200 долара. За допълнително монтиране на "хладилник", според сложността на изпълнението му, фирмите може да ви поискат дори двойно повече - у нас се монтират климатици, произведени от престижните фирми "Диавиа" и "Вебасто".
За хората с по-скромни възможности няколко трика от торбата на старите шофьори. Ако ще купувате нов автомобил, най-добре дайте сто-двеста долара повече, но го поръчайте с фабрично затъмнени стъкла. Не се плашете - всичко е в рамките на закона и пътната полиция не може да ви атакува. Затъмняването е в рамките на закона (5-15 процента), прави се срещу вредните ултравиолетови лъчи и е напълно безопасно за шофиране. Видимостта е безупречна. Със специални изследвания е установено, че автомобил, оборудван с такива стъкла, е с около 30 процента по-хладен от серийното изпълнение. Естествено по-трудно става за тези, които вече са си купили нормална кола - не е кабриолет, няма нито климатик, нито затъмнени стъкла. Остават евтините алтернативи - тъмни щори за страничните и задните стъкла, картонено покривало за отпред и арматурното табло. Още по-просто - стари бели чаршафи, поставени на прозорците. Накрая най-старото, но и най-доброто правило - паркирайте колата си на сянка, под голямо кичесто дърво. Когато ви е страшно горещо, не се притеснявайте и излейте шише вода върху... главата си, успехът е гарантиран.
Вечната мъдрост на християнските съвети
"Внимателни сме към онова, което ни е от малка или никаква полза, а немарливо отминаваме най-потребното, защото човек цял се разлива навън и ако бързо не се върне в себе си, на драго сърце остава заровен във външни работи. " Цитатът е от новата книга на издателство "Хемус" "Подражение на Христа".
Както пише доц. Анна Николова, редактор на изданието, не се знае със сигурност кой точно е написал тази книга, чиято огромна популярност е засвидетелствана както с хилядите й преписи, по брой отстъпващи само на Библията, така и с преводите на около 95 езика с около 3000 издания. Но най-вероятният автор на съчинението е Тома Кемпийски, роден недалеч от Дюселдорф през 1379 г. Целият му живот протича в манастира Агнетенбург, където работи над християнски текстове и е учител на послушници. За последен път в България книгата е издадена преди повече от 50 години. В уводните си думи апостолическият нунций в България Бласко Франсиско Коласо отбелязва, че "книгата е класическо съчинение в нашата аскетична литература и истинска антология на размишления, поучения и практически съвети. Тя носи вкуса на книгите, наречени "Премъдрости" в Стария завет. Със своето духовно богатство и с мъдростта на съветите си тя е била от неоценима полза за много поколения".
Един от не най-успокоителните текстове на Тома Кемпийски, уви, звучи така: Колкото по-духовен иска да бъде човек, толкова по-горчив му става настоящият живот, защото по-добре усеща и по-ясно вижда недъгавостта на покварената човешка природа.
Микровълнови "печки" на пясъка
Любимите на децата пясъчни "басейни" в градинките, които са предпочитани и от домашните кучета по време на разходките им, са най-големият извор на всякакви зарази, защото гъмжат от вируси, бактерии и гъбички. В България най-острият проблем в последно време са кърлежите, които могат да бъдат открити дори по плажовете на морето. Френската фирма GHS е разработила оригинален метод за дезинфекциране на пясъчните "бульони". Използва се подвижно устройство за генериране на микровълни, подобни на тези, използвани в кухненските фурни. Само 20 секунди облъчване е достатъчно, за да унищожи например зародишите на Toxocara canis, която предизвиква токсокароза.
"Джейд"
Filmnet, 12 юли, събота, 23 ч. Реж. Уилям Фридкин ("Френска връзка").
В гл. роли: Дейвид Карузо ("Целувката на смъртта"), Линда Фиорентино, Чаз Палминтери ("Куршуми над Бродуей") Известният адвокат Мат и неговата съпруга Трина, която е психолог, живеят щастливо, докато техен близък приятел не е убит брутално. С разследването на убийството се заема инспектор Корели, някогашен приятел на Трина. Той попада на следите на проститутката Джейд, която е свързана и с други убийства. Постепенно за него става ясно, че Джейд всъщност е Трина.
Реваншът на зеленчуците
Времето на абсолютното царуване на прекрасните и изтънчени цветя в малкото пространство на балконите, изглежда, окончателно е отминало. Призивът "бъдете естествени" има вече своето приложение сред любителите на зеленината, особено тези, които имат възможност да се изявят в модерните напоследък тераси върху покривите на новите постройки.
Модата е всред малките кипариси, градински цветя, увивни растения и многогодишни храсти да се отглеждат и домати, корнишони и малки люти чушлета. Тези зеленчуци, освен че са сравнително непретенциозни и могат да бъдат поставени в неудобните за други растения пространства на балконите, доставят изключителното удоволствие на стопаните да черпят гостите си по време на парти с малки количества "собствено екологично производство".
Единственото предупреждение на специалистите към желаещите да направят комбинирана градинка, е да внимават препаратите за защита, които се употребяват за цветята, да не попадат върху зеленчуците.
Водката на Коняк дебютира успешно в САЩ
"Познавате френската целувка, представете си сега френската водка! " Така американските рекламни агенции, в техен стил, представят най-новия продукт, появил се през май на алкохолния пазар. Много смелост е била необходима на един от американските разпространители на известните марки коняк, калвадос и арманяк, за да предложи на френските производители да внася по негова идея тяхна, абсолютно неизвестна водка на пазар, където годишно вече се продават 32 милиона кашона водка, всеки с девет литра алкохол!
Най-новата "огнена вода" под името "Grey Goose" ("Сива гъска") се дестилира близо до Бордо от основания през 1858 Кооперативен съюз на лозарите от Шарант, който произвежда най-добрите коняци. В САЩ водката се продава с 50% по-скъпо от конкурентните марки и въпреки това успехът е неоспорим - за два месеца са пласирани 30 000 кашона, като за 1998 г. се предвижда продажбите да достигнат 100 000. "Сивата гъска", добивана от жито, тепърва ще бъде продавана на европейския пазар, като във Франция цената за бутилка от 750 мл ще бъде около 15 долара.
Куркумата премахва тежкия мирис на печеното
Подправката прилича на яркожълт пипер, но не е лютива. Представлява смлян корен, със специфичен аромат, като е основна съставка на кърито, което впрочем на индийски означава сос, смес от подправки.
Куркумата, която се добива в Индия, освен като подправка се използва от някои лечители за прочистване на кръвта.
Най-често приложението й е при ястията с ориз и птиците. След прибавянето й оризът става яркожълт, а печената птица - пастелна.
Най-доброто качество на куркумата е, че неутрализира миризмите. Затова задължително се използва от добрите готвачи при овчето печено.
Във френската кухня се прибавя към овнешкия бут със стар фасул, а в българската - при пълненото пиле и при гарнитурите с ориз. Цената на една опаковка е около 520 лв. Главният мултак стана сътрудник на депутат
Шефът на Мултигруп Илия Павлов ще може спокойно да влиза в парламента, защото вече има лична карта на сътрудник, която му е била издадена чрез депутата от ОНС Венцеслав Димитров. Според новия правилник на Народното събрание, който затяга дисциплината за влизане, на всеки депутат му се полага личен сътрудник, което е длъжност, средна между секретарка и експерт.
Точно от тази възможност се е възползвал главният мултак на републиката Илия Павлов, който вече няма досадно да виси на дълги опашки от кандидати за посещение в парламента. Оказа се, че само ограничен брой служители на Министерския съвет могат да проникват в парламента, като представят служебните си карти. Другите би трябвало да намерят или депутат, който да ги вкара, или да се сприятелят с някоя от секретарките на парламентарните групи, или да тормозят шефката на пресцентъра на парламента Поля Станчева. Тя опита да реши проблема, като направи списък на хората от пресслужбите на държавните ведомства.
Според новия правилник за представителни и технически разходи се полагат допълнително 2/3 от депутатската заплата, която в момента е над 300 000 лв. Вместо да работи за известния си с близостта си към Мултигруп Венци Димитров, Илия Павлов можеше да получи пропуск и от някой вестник, например "Пари". Изданията могат срещу заплащане от 20 000 лева да издават допълнителни пропуски на свои служители, сътрудници, а защо не и спонсори.
Друг виден съветник е и неуспелият кандидат-премиер на БСП Петър Бояджиев. Той си е извадил карта на сътрудник на бившия шеф на парламента Благовест Сендов. Последната визита на Илия Павлов в парламента беше ден след като беше направен опит за атентат срещу него край София. Шефът на "Мулти" пи бира и коментира текущите политически дела в компанията на Венцеслав Димитров.
Диалектика
КНЯЗ КИРИЛ ще идва в София отново тази седмица. Това ще е третото посещение на сина на Симеон Кобургготски за не повече от тридесетина дни. Първият път Кирил, който не говори български, пристигна в София в качеството си на съветник на президента Петър Стоянов. Следващите му посещения обаче са повече като служител в инвестиционната компания "Лемън брадърс", която, изглежда, проявява интерес да консултира българското правителство в опитите му да пласира емисия облигации на европейските пазари.
Оферта за участие в холивудска продукция е получил тези дни шефът на Организация на малките български хора ГЕОРГИ СОФКИН, разкриха негови близки. Малякът сразил с чара си представител на филмова къща под името "FM Movie Entertainment" със седалище в Холивуд, Лос Анджелис. Софкин направо взел акъла на американеца, като му показал свои снимки с президента Петър Стоянов, с премиера Иван Костов и с кмета на София Софиянски. След кратко обмисляне филмовият бизнесмен звъннал по мобифона на Софкин и му казал, че възнамерява да използва във филм на своята компания членове на Малките български хора. В момента текат тежки преговори.
РУМЕН ХРИСТОВ е новият президент на "Ротари - България". Смяната на управителното тяло стана миналата седмица в понеделник в червената зала на грандхотел "София". Видимо развълнуван, бившият аграрен министър от служебния кабинет и настоящ съветник на президента по земеделието подчерта съвпадението на валутния борд и неговото встъпване в длъжност: "За паричния съвет вина обаче нямат ротарианците, защото, ако ги имаше преди години, страната нямаше да има нужда от него. " На същата среща стана ясно, че известният ротарианец и зам.-министър на транспорта Калчо Хинов е бил избран за асистент на гуверньора за България в "Ротари интернешънъл".
Унгарският министър-председател ГЮЛА ХОРН, който е известен най-вече с прагматизма си, предизвика гневните реплики на интелектуалците в Будапеща с една вероятно не много добре уточнена реплика: "В Унгария всичко би било много по-добре, ако философите бяха по-малобройни... " Близки до правителството източници твърдят, че Хорн е употребил "философи" в преносен смисъл.
Нономанията в БНТ продължава. Нона Йотова, на която телевизията не обръщаше внимание, докато беше обикновена актриса от Театъра на армията, сега е най-каненият участник във всевъзможни предавания. За близо месец младата дама, която иска да направи кариера и с пеенето си, участва в "Добро утро", "Как ще ги стигнем ... ", "Контрапункти", "КакАфония", "Ах, тези муцуни". Последният й гастрол беше по темата "Магии" в патетично-сълзливото предаване "Изборът" на Снежана Атанасова, което явно има нужда от високопоставено присъствие, за да си осигури оставането в програмната схема на телевизията.
Бившият крал на Румъния Михай е решил да подпомогне кандидатурата на своята страна за членство в НАТО. Той е помолил дъщеря си ПРИНЦЕСА МАРГАРИТА да агитира в полза на Букурещ пред двама от своите бивши колеги от университета в Единбург: финансовия министър на Великобритания Гордън Браун и министъра на отбраната Джордж Робъртсън. Слухове твърдят, че двамата са били приятели на румънската принцеса.
"Дарик" радио, и по-точно спортната му редакция, влезе в атрактивна ефирна война с ръководството на българския волейбол. Асът на предаването "Гонг" ТОМИСЛАВ РУСЕВ се разгневи на президента на волейболната федерация ВАЛЕНТИН ЗАЯКОВ, шеф и на "Орбита", че не го взе в чартъра до Москва за финалите на Световната лига. Русев напомни на хората от федерацията, че "Дарик" стана официално радио на Световната лига и правеше шоуто по време на мачовете на националния ни отбор в София. За капак пусна на Заяков в ефир песничката "Зайченцето бяло" и я придружи с коментар: "Заекът кожата си мени, но нрава - не."
Полицейско парти без МВР-шефове заради Жени
Терминаторът на висши служители от вътрешното министерство Евгения Калканджиева вся смут сред блюстителите на реда по време на последния купон на Националния полицейски синдикат, който се проведе миналата сряда. Бившата "Мис България" беше поканена от профсъюзните лидери с пагони, за да ръководи конкурса за най-красива криминална репортерка. МВР-шефовете, изглежда, бяха предупредени, че първата дама на модна агенция "Визаж" ще присъства, и тактично не се появиха.
Изборът на най-хубава журналистка, която списва полицейска хроника, се оказа истинско изпитание за нервите и организационните способности на Калканджиева. Претендентките за приза се държаха твърде свенливо, а присъстващите демонстрираха не особена избирателна активност. Бившата "Мис България" се опита да провери и интелекта на участничките, но МВР-експерти от женски пол обърнаха конкурса във викторина по криминалистика. След половинчасови перипетии и неудобно дълги смислови паузи между отговорите на призьорките за "Мис Криминална репортерка" беше провъзгласена Ралица Петрова от "24 часа".
"Сапуненият Роко", действие I - накисване
Мина Рудоземска
Проведена на 28 юни вечерта акция на НСС и РДВР - Бургас, в Айтос осигури челата на местните, пък и на някои национални всекидневници в понеделник. Бяха тиражирани определения като "втори Роко" и "сапунен Роко". Официалното съобщение на МВР гласеше, че е разкрит таен склад с 540 тона перилни препарати. Халето се оказало собственост на едноличния търговец Хюсеин Мехмед Хасан, който обаче не бил арестуван. Ангажираните в пенливата операция "фуражки" открили прах за пране "Гала", тоалетни сапуни "Дуру", "Факс" и "Палмолив", шампоани и други врагове на летните миризми. Количеството козметични продукти се равнявало на капацитета на 27 тир-а. Проблемът били неплатените по първоначални сведения мита за внесената през ГКПП Капитан Андреево стока.
Още в първия ден от седмицата главният секретар на МВР Божидар Попов пристигна в Бургас, за да се запознае с иззетата документация около неизрядния импорт, който се свързва с ЕТ "Чутука - Хюсеин Мехмед Хасан". Ударът в Айтос беше част от вълната регионални проверки за нелегален внос и неплатени мита и акцизи.
"За внесената стока всички мита и такси, каквото дължим към държавата, всички задължения са изплатени до стотинка. Всички документи са редовни. Това, което се говори по телевизора, това, което писа по вестниците, това въобще не отговаря на истината. Истината ние ще докажем. "Чутука" не функционира, не извършва търговска дейност от година и нещо. Един ден ще стане ясно на цяла България, че аз не съм Роко-2", заяви пред "Капитал" натовареният с криминалната слава на Ерджан Рашид сапунен бос. Хасан обясни, че дори е доволен от проверката, защото органите на реда ще разберат "как внасяме, що за хора сме".
На друго мнение обаче беше депутатът от ОНС Осман Октай. Още в понеделник около обед бившият заместник на Ахмед Доган се срещна с главния прокурор Иван Татарчев, за да му обясни, че акцията срещу айтоския търговец с перилни препарати е поръчана от конкурентна фирма. (Апропо, "Алта-България" е другата голяма фирма, вносител на перилни продукти - АВС-matic, ABC - hand wash, Duru, Fom, която партнира на турския завод "Хачи Шакир".) По примера на Сокола, който веднага скочи в защита на кърджалийския Роко, Октай не забави реакцията си в подкрепа на медийния клонинг от Айтос.
Народният представител дори твърдял, че хора на Хасановата фирма в деня преди акцията са били в ГУ "Митници", за да уговорят плащането на митата.
"Не сме финансирали ДПС. Съпругът ми може да каже, но поне такъв документ нямаме, че сме финансирали ДПС", заяви пред "Капитал" съпругата на Хасан - Фатме.
Фирма "Чутука" е регистрирана през 1991 г. в Поморие. Нейният собственик Хюсеин Хасан е роден в село Вишна. По думите на жена му навремето Хюсеин е бил борец и футболист и понеже е бил як "като пън" оттам дошъл и прякорът му Чутук. "Между другото ние не сме забогатели от днеска. Ние сме били номер едно на целия Балкан там, където сме живели. Аз съм родом от с. Ясеново, Русенско, и до Нова година сме си живели в с. Ясеново. Имаме си къща там, построена 1982 г.", разказа жената на Хюсеин Фатме. Селската къща, за която се говори, че прилича на гимназия, била вдигната с парите, които шефът на рекламираната по "Невада" фирма изкарал за 5 години като миньор в мина "Черно море". "Гледали сме по 400-500 прасета с моя съпруг двамата, без никаква помощ от никого. И на скъпите цени, когато продадохме прасетата, направихме с един съдружник фурна в Поморие, точно срещу поликлиниката", добави притеснената за имиджа на "Чутука" Фатме. Хлебопродавницата фалирала, след като "конкуренцията" пуснала слух, че в турската фурна има азбест. "Господ прати в нашата фурна г-н Арикан. Купуваше от нас хляб, познаваше ни като хора. После започна да ни изпраща стока на консигнация и така навлязохме в бизнеса", разказа за "Капитал" Фатме.
През 1995 г. в Бургас е регистрирано "Алфа комерс" ООД. В него с равни дялове участват ЕТ "Клио - Пейчо Митев Георгиев" и турският гражданин Нуман Халит Арикан. "Тези 27 ТИР-а, за които се говори, не са на фирма "Чутука", а са на "Алфа комерс". Те са вкарани отвънка и са освободени от ортака на Хюсеин Пейчо Митев Георгиев", разясни ангажираната в бизнеса на съпруга си с покупко-продажба Фатме. Според някои Пейчо Георгиев е бивш учител по история, което косвено се потвърждава от избора на ЕТ-името - Клио е музата на историята. Пейчо Георгиев разказа за "Капитал" историята на "вкарването" на проблемните камиони. "Това беше петък и събота, значи, на 29 и 30 май. Първия ден внесохме 14, втория ден 13 ТИР-а стока. Имаме някой "приятел", който е помислил, че ги внасяме без мито. Лично аз платих митата на тези тир-ове, защото правят точно 540 тона, в Кредитна банка - Димитровград. Оригиналите от документите са в полицията, Кредитна банка си има копие. " По думите на г-н Георгиев митата за последните 27 ТИР-а са приблизително 50 милиона лева. "За същия месец имаме платено не по-малко от 15 млн. лева митнически сборове", обясни Георгиев и добави, че той и Хасан нямат нито един кашон стока, внесена по незаконен начин. Мнението на сапунените бизнесмени е, че изнесената "непроверена информация" накърнява авторитета на фирмата, както и на нейните партньори. "А те са сериозни хора, много големи фабрики. Това са холдинги, не са някакви работилнички и имат по 10 търговски директори, отговарящи за региона. И в тяхно лице губим доверие. Плюс това сме износител, пълномощници сме и изнасяме от България суровината за тези перилните продукти. Досега сме изнесли повече от 2000 тона за полугодието натриев триполифосфат от Девня за фирма "Арикан". Изнасяме химически продукти от Нефтохим, от Стара Загора", заяви Пейчо Георгиев.
В момента тече данъчна проверка на доброволно предадената документация на фирма "Чутука". Семейство Хасан твърдят, че през 1993 г. са платили данък оборот 60 000 долара, който е надлежно документиран. Според Мария Папазова, шеф на Териториално данъчно управление, обаче търговецът не е декларирал доходите си за 1995 г. Липсвали и официалните счетоводни бумаги за 1997 г. Влезе в оборот и обвинението, че Хасан е обявявал цени на внасяната стока 5 до 7 пъти по-ниски от действителните.
Силвия Иванова и Огнян Желев, адвокати на "Алфа комерс" - "Чутука", заявиха, че във фаза предварителна проверка правата на потърпевшите са най-малко защитими. "Органите на полицията си вършат работата така, както я разбират, обаче излиза една информация, която е много преждевременна, преувеличена и непроверена докрай. Ние знаем, че по нашите закони престъпник е този, за когото има влязла в сила присъда. Те са едни почтени търговци, които в момента се явяват потърпевши от това", заявиха защитниците.
Говорителят на РДВР - Бургас, майор Куцаров, каза: "Ако лежим на гърба на презумпцията за невинност, няма да взимаме заплати. " И допълни: Ако гражданинът е невинен, ще излъчим съобщение.
Цяла седмица складовете на фирмата в Айтос, Видин, Пловдив и Русе се разпознаваха по полицейското присъствие отпред. Затова пък Фатме приемаше гости в Айтос и разказваше как семейството й не може да се отърси от спомена за нахлулите в скъпо изглеждащата 20-годишна къща ченгета. "В 22.20 часа навлизат в дома - и знаете ли, нас ни нямаше, но тука са наши гости - брат ми, буля ми, първият ми братовчед, на брат ми зетят, дъщерята и малкото детенце и свекърва ми - тя ми е на гости от Турция, всяко лято е при мене тука. И двама чужди граждани, единият от които работи си тука, две години живее вече тука, а другото момче е гостенин също - направихме аз и той ООД-фирма. Той е също от много голяма фирма, представител тука дойде в това. Те в цял свят работят, производство, складове на едро. Мислим оттук нататък да започваме с хранителни продукти, ядки, това-онова да се изнасят. Тъй като на края на годината изнесохме ядки, нали, от орехи сме изнесли няколко тир-а за Турция. "Фуд импекс" е фирмата, която направихме. Тя все още не е в действие, но регистрирана, с печати от данъчни, всичко. Само не сме регистрирани още в Търговската палата. И сега ще вземем разрешение и започва фирмата да действа вече", обясни Фатме. Гостите вкупом гледали телевизия, когато пристигнали полицаите. "И като са започнали - къде, какво, на някои белезници, на други там, отвънка. Всички комшии излезли да ги гледат. Накарали са ги да си опрат ръцете, краката да си разкрачат, даже единият вика днеска: како, боли ме ухото - дето са ги ритали, блъскали да стоят мирно. " Жената на сапунения бос заяви, че служителите на реда са претърсвали, но в крайна сметка не са открили "нищо повече от нещо за ядене и гостоприемство".
"Моят съпруг е стигнал до това дередже все с приятели. Имаме много добри и стабилни приятели, с които само с по един телефон си оправяме нещата", обясни Фатме. Дано само да не се окаже, че сред тях са и митнически служители.
Ще задържат Майк Тайсън на ринга заради шоуто
Майк Тайсън вероятно ще получи едногодишно наказание за канибалския си изблик в мача срещу Ивендър Холифийлд за титлата на Световната боксова асоциация миналата събота. Бившият затворник, известен с прякора Динозавъра, отхапа парче от ухото на 34-годишния световен шампион в третия рунд на срещата в казино МГМ в Лас Вегас и бе дисквалифициран. Постъпката му хвърли в паника боксовите среди, тъй като няма аналог в световната практика. Боксът се раздели на две - на кръвожадни фенове на Тайсън и на негови върли противници, които пледират за чистотата и честността в спорта. Именно шумните противоречия станаха причина да се отложи решението на щатската комисия по спорта в Невада за съдбата на най-голямото име в бокса в края на ХХ век. За една седмица след боя тя реши единствено да блокира премията на Тайсън от 30 милиона долара, но все още мисли какво наказание да му наложи. Дилемата е да бъде изхвърлен до живот или да се размине с по-леко наказание.
Със забавянето на решението доживотното наказание започна да губи подкрепа. Дори най-жестоките противници на Тайсън се отказаха от тази идея и препоръчват да го изхвърлят за пет години. Те изчисляват, че така Железния ще има доста свободно време да препрочита Мао, както в затворническата килия преди години. Ден след ден ще си отбелязва в календара оставащите до края на наказанието дни. И когато все пак то изтече, той ще е вече 36-годишен - достатъчно млад да се качи отново на ринга, но и достатъчно стар, за да бъде заплаха за когото и да било.
От другия фронт - този на феновете на Тайсън, също изваждат здрави доводи. В деня след мача мениджърът на Холифийлд Джим Томас се обяви за чистотата в бокса. Привържениците на Железния обаче смятат, че чистота и честност в тази работа няма. Това е спорт, който всяка вечер събира хиляди в една зала, за да гледат как един пребива противника са. Най-великият шампион Мохамед Али трепери целият от Паркинсонова болест и всички му се възхищават. Дори известният с привързаността си към дрогата и психически болен Оливър Маккол бе допуснат на ринга. Тайсън бе осъден за изнасилване, а мениджърът му Дон Кинг бе обвинен преди години в убийство. Самият Холифийлд не е света вода ненапита. Списание "Спортс илюстрейд" го уличи, че е ухапал противник в аматьорски мач преди 17 години. Тридесет и четири годишният ветеран е известен, че прави дете на почти всяка жена, която преспи с него.
Все пак американските медии и специалисти изчисляват, че най-логичното и разумно решение е Динозавъра да бъде изхвърлен за една година и глобен 3 милиона долара. Най-вероятната причина за това е, че боксът все още има нужда от Майк Тайсън. Той накара рекордните 1.8 милиона домакинства да платят средно по 50 долара, за да го гледат на живо по телевизията миналата събота. Това прави много пари за много посредници по веригата - мениджъри, организатори, телевизионни магнати и оператори. Хората го обичат, защото той е истински човешки питбул, който подклажда жаждата им за кръв, защото има славата на най-лошия човек на света, варварски воин, който убива противниците си още преди да са се качили на ринга. Тайсън е символ на жестокост и непримиримост. Въпреки че направи слабо шоу срещу Холифийлд, хората искат да го гледат, плащат си и това е основното.
Всичко показва, че най-добрият вариант за всички е Майк да бъде извън спорта за известно, но кратко време. През този период той ще се подложи на интензивна терапия, ще се появи няколко пъти в шоуто на Опра Уинфри, ще дари 5 милиона на някой институт за пластична хирургия на уши и най-вероятно ще се върне на ринга за среща за 150 милиона долара с Холифийлд, спонсорирана от американската организация на стоматолозите. И този мач естествено ще подобри всички телевизионни рекорди. Защото всички ще са любопитни да видят какво ще направи този лунатик - дали ще ритне с коляно противника си в слънчевия сплит, или направо ще извади нож от ъгъла.
Годината на Глиста Родмън
Глава 1996-97 г. от сагата за Денис Родмън започна в един летен следобед в "Рокфелър сентър" в Ню Йорк, където 35-годишното крило на "Чикаго булс" пристигна с карета, облечен в булчинска рокля. Под стенопис, на който бяха изрисувани литературните величия Ърнест Хемингуей, Джеймс Джойс и Владимир Набоков, той раздаваше автографи върху първата си книга "Лош, колкото искам да бъда". Булчинската рокля позволи на Глиста, както го наричат всички в баскетболния бизнес, да се нареди в "почетната" листа за най-лошо облечени жени през 1996 г. Когато не се занимава с мода, една от най-големите звезди на "Чикаго булс" най-често си има проблеми с някой друг, обикновено със съдиите в Националната баскетболна асоциация (НБА). В 55-те си мача в редовния сезон той направи 25 технически нарушения, а в плейофите записа 13 поредни срещи с поне един технически фаул. Родмън постигна 16.1 борби и 5.7 точки на мач в редовния сезон, но както винаги, вниманието на публиката беше от много по-голямо значение за него, отколкото статистиките му.
Ето кратък преглед на представянето му през сезона.
12 октомври в Лас Вегас. Демонстративен мач със "Сиатъл суперсоникс". "Тъй като мачът продължи прекалено дълго, аз започнах да се притеснявам, че ще пропуснем резервациите си за вечеря. Така че направих два технически фаула и успях да се измъкна оттам", написа Родмън във втората си книга.
После започна редовният сезон.
2 ноември срещу "Филаделфия". Във втория мач на "биковете" за сезона Глиста направи втория си технически фаул в първенството. За да отпразнува победата в любимото си заведение "Кробар", Денис се качи да танцува в клетка над дансинга без панталони.
8 декември в Торонто. След като беше надигран от Попай Джоунс при загубата от "Раптърс", Родмън си заслужи технически фаулове номер девет и десет, като втория получи в последните секунди за ръкомахане към съдията. В телевизионно интервю след срещата той напсува реферите, за което клубът го наказа за два мача.
Почти по същото време, когато беше излъчено интервюто на Родмън, MTV пусна първия епизод от "Световното турне на Родмън". Половинчасовото шоу, което се излъчва в 22.00 часа в неделя, дава възможност на зрителите да се срещнат с известни хора. В предаванията си Глиста караше мотор заедно с Джей Лено, появи се във вашингтонския "Скуеър парк" с "Хуути енд дъ Блоуфиш" и отиде с барабаниста на "Мотли крю" Томи Лий, съпруг на Памела Андерсън, да му поставят безопасна игла на веждата. "Боли го, значи е нормален", заяви Томи Лий, след като видя как баскетболистът се гърчи от болка.
Зрителите също са очаровани от програмата, която има 70% по-голяма аудитория от нормалната за MTV в най-гледаното време. За изглаждане на противоречията с Майкъл Джордън Родмън предложи двамата да се разходят голи пред камерите на MTV, но побърза да добави, че Майкъл едва ли би се съгласил.
15 януари в Минесота. След като настъпи оператора Юджийн Еймъс, Глиста го ритна в слабините. Въпреки че не получи технически фаул за шута, Родмън плати 200 хиляди долара обезщетение на Еймъс, а лигата го наказа за 11 мача. Пропуснатите срещи му струваха 1.1 милиона долара по-малко от заплатата.
7 март срещу "Индиана". Мечешка прегръдка с Дейл Дейвис му донесе 20-ия технически фаул. Крилото на "Чикаго" току-що се беше завърнало след трето наказание за сезона. Родмън получи неплатената отпуска за удар в слабините на Джо Улф от "Минесота" на 3 март. За мача с "Пейсърс" Глиста си боядиса косата в розово, синьо и виолетово, което накара съотборника му Люк Лонгли да го нарече "розов скунк".
22 март срещу "Детройт". Родмън получи 25-ото си и последно техническо нарушение за сезона за бутане на Грант Хил.
4 април. Премиера на филма "Двойна комбина", в който Родмън играе търговец на оръжие и партнира на Жан-Клод Ван Дам. По-късно през месеца беше издадена негова втора книга със забавни случки от живота му.
26 април срещу "Вашингтон". Родмън беше изгонен в първия мач от плейофите и след това се оплака, че е бил нарочен от съдиите.
26 май в Маями. След като се буташе с гиганти като Георге Мурешан от "Вашингтон", Дикембе Мутомбо от "Атланта" и Алонзо Морнинг от "Маями", Родмън получаваше по един технически фаул във всеки мач на шампионите в плейофите. Той обеща, че това няма да се повтори, но в последната четвърт се сбори с Морнинг, за което и двамата бяха наказани. Треньорът на "Чикаго" Фил Джексън предложи на Глиста да изчака, докато получи лиценз от някоя кеч асоциация, преди да прави подобни изпълнения.
Във финалните плейофи срещу "Юта" Родмън успя да прекъсне черната серия, но това не му спести неприятностите. Преди третия мач той беше запитан за кой отбор иска да играе през следващия сезон. "За многоженците от "Юта", отвърна Родмън. По-късно нова, още по-обидна, забележка за мормоните му донесе най-голямата глоба в историята на НБА - 50 хиляди долара.
Лични интереси движат случая "Кременлиев"
Атанас ВАСИЛЕВ
Боян БОЙЧЕВ
Бившият национал Емил Кременлиев скара футболните клубове ЦСКА и "Локомотив" (София), които все още не могат да се разберат при кого ще играе от новия сезон. Президентът на железничарите Николай Гигов държи трудов договор със защитника, но истинският му собственик до 30 юни 1997 г. - гръцкият "Олимпиакос", продаде правата на Кременлиев на ЦСКА срещу 160 000 долара. В конфликта между двата столични гранда най-малко значение има мнението на самия играч. Уплашен, че наистина може да му бъдат спрени правата до 2000 г., Кременлиев заяви, че изчаква клубовете да се разберат. Защитникът е прибрал 60 000 долара на ръка от "Локомотив", но се твърди, че е взел поне два пъти повече от ЦСКА. Така Кременлиев започна тренировки с червените, а в същото време изпълнителният директор на "Локомотив" Бойчо Величков внесе договора му в БФС. Началникът от "Надежда" обясни, че срещу този документ ще получи картотека за новия сезон. Освен това Величков допълни, че държи паспорта на Кременлиев, с който щяла да бъде извадена виза за турнето на "Локомотив" в Германия.
Силният коз на ЦСКА пък е, че единствен е платил необходимите пари на "Олимпиакос". Въпреки това клубът все още не подписва договор с Кременлиев, защото ситуацията не е докрай изяснена и играчът си остава заплашен с изваждане от футбола. Според Гигов то няма да е само за две години, а ще бъде равно на по-продължителния договор. Той добави, че Кременлиев е подписал до 2000 г. "Хората от "Локомотив" тръгнаха по по-сложния път. Те се разбират първо с футболиста и пренебрегват собственика му. Ние се разбрахме с "Олимпиакос" и срещу необходимата сума получихме правата на Кременлиев, което го прави наша собственост, обяснява казуса изпълнителният директор на ЦСКА Емил Данчев. Един договор не може да се приема за перфектен, когато има условия, които го възпрепятстват. От друга страна, кой гарантира на "Локомотив", че ръководството му щеше да се споразумее с "Олимпиакос"? Ако не могат да го направят, означава ли, че Кременлиев няма да играе никъде?"
Опитът на ЦСКА да измъкне Кременлиев веднага бе свързан с конфликта, който се разрази между треньора на червените Георги Василев и националния селекционер Христо Бонев, който пое "Локомотив". Привържениците на това мнение смятат, че мустакатият спец се опитва да си върне за опитите на Зума да вземе Добромир Митов и Димитър Иванов. Бонев дори пусна Митов в квалификацията с Кипър и на Борисовата градина решиха, че това е пътеката на защитника към "Локомотив". Тезата за личен конфликт се потвърждава и от думите на Василев, който доста преди да вземе Кременлиев, заяви, че селекцията в Борисовата градина е приключила.
Освен това Георги Василев минава за чужд човек в Борисовата градина. Цял сезон той се оплакваше, че срещу него постоянно има настроена опозиция, с която не може да се пребори. С привличането на Кременлиев в ЦСКА обаче идва един негов човек - футболист от силния тим на "Левски", с когото треньорът стана на два пъти шампион на България през 1994 и 1995 г. Такива преди това бяха Кънчо Йорданов, Георги Славчев, а сега и бившият национал Бончо Генчев. С тези хора Василев стана шампион в "Етър" и в "Левски".
В друга версия Кременлиев е обвиняван в алчност, след като се е съблазнил от повечето пари, които му дава ЦСКА. Експерти дори смятаха, че в нея влиза и неустойката, която той трябва да върне на "Локомотив". Междувременно пък Кременлиев си взе джип "Чероки" броени дни след като започна тренировки с ЦСКА.
Накратко
Христо Стоичков обяви, че ще се откаже от футбола след края на договора си с "Барселона" през 1999 г. Очаква се след това да му бъде предложен пост в техническото ръководство на каталунския клуб. Ицо съобщи датата при завръщането си в България два дена след като със своя отбор спечели Купата на краля. Това бе единственият трофей в Испания, който липсваше на Стоичков в кариерата му в "Барселона". След като кацна в София, той отиде на море в Шведския хотел във Варна. Оказа се, че няма намерение само да почива. Стоичков влезе при кмета Христо Кирчев и му направи оферта за спортен комплекс край градския стадион във Варна.
Немските медии разгласиха, че Йордан Лечков отива в английския отбор "Шефилд юнайтед" срещу трансферна цена от 3 милиона германски марки. Българинът и неговият мениджър Пенчо Георгиев категорично опровергаха информациите. В същото време халфът призна, че бъдещето му в "Олимпик" (Марсилия) не се очертава като много обнадеждаващо. Той разговарял с новия треньор Ролан Курбис, който му казал, че не напразно е взел 10 нови футболисти в отбора и смята да ги налага като титуляри в началото на сезона. "Както казват немците, картите се размесват наново", коментира Лечков.
Първи Балкански олимпийски дни се проведоха у нас в края на миналата седмица. Би трябвало да са излезли без пари, защото специално заради тяхната организация Международният олимпийски комитет ни преведе 150 000 долара. Дори генералният директор на МОК Франсоа Карар дойде, за да похвали Иван Славков за инициативата. Състезанията обаче се получиха слаби и скучни. Отборите бяха предимно юношески и девически. Волейболният турнир направо се провали, понеже дойде само още един тим освен нашия - на Македония. Зрители по състезанията нямаше, макар че навсякъде входът бе свободен. За капак гърците направиха политически скандал заради името Македония и напуснаха демонстративно официалното откриване на дните.
Малеева се надява отново да влезе в десятката
Най-добрата ни тенисистка в момента Магдалена Малеева имаше всички шансове да запише най-доброто си постижение на "Уимбълдън", но ги пропиля. Тя сензационно загуби с 2:6, 5:7 от квалификантката Мария-Алехандра Венто (Вен) в трети кръг. Така тя само изравни личното си постижение в турнира. Преди 4 години Маги отпадна на същия етап от индонезийката Яук Базуки с 4:6, 2:6. Миналата година пък българката (тогава поставена под No10 в схемата) драматично загуби от Натали Тозиа (Фр) с 6:7, 6:3, 7:9 във втори кръг.
Този път 22-годишната софиянка извади късмет при жребия. Тя можеше да се класира на четвъртфиналите, без да играе срещу поставена в схемата тенисистка. Маги щеше да срещне No15 в схемата Руксандра Драгомир (Рум) в трети кръг, но след като спечели турнира на тревни кортове в Росмален, румънката падна още в първия си мач на "Уимбълдън" от Андреа Глас (Гер). Германката обаче се отказа поради контузия в третия гейм на срещата с Мария-Алехандра Венто и така почти без игра венецуелката стигна трети кръг срещу Малеева.
След като стартира на "Уимбълдън" с безпроблемна победа над местната надежда Джули Пулин с 6:1, 6:3, Маги се справи и с Джинджър Хелджисън-Нилсън (САЩ), макар и по-трудно - със 7:5, 7:5, и стигна 1/16-финалите. На пръв поглед съперничката й Венто изглеждаше преодолима на бързите тревни кортове. Маги обаче бе неуверена срещу силния сервис и добрата игра на мрежата на Венто. Нашата загуби с 2:6 първия сет, поведе с 5:2 във втория и тогава изненадващо позволи на съперничката си обрат с 5 поредни спечелени гейма.
На пресконференцията българката обясни, че е била уморена от тежкия мач предния ден. В едно интервю часове преди срещата с Венто тя каза и друго - че държи първо да играе добър тенис и няма конкретни цели в момента, но смята отново да се върне в Топ 10. "Най-много се надявам да се оправя от контузията, пък ако мога след това да играя и хубаво, ще бъде още по-добре. Нямам прекалено големи амбиции в момента. Единственото, което искам, е да съм здрава и да мога да играя до края на годината без никакви контузии, а пък след това амбициите ми ще растат постепенно. Първо трябва да изиграя много мачове, защото тази година не съм играла достатъчно. Лично за себе си се надявам, че ще се върна в първата десятка, защото играя тенис, който е по-хубав отпреди две или три години. Единственото, което ми трябва в момента, е малко самочувствие, много мачове и много здраве", каза Маги в интервю за "Дарик" радио. За това, че достигна трети кръг, Маги спечели 12 986 долара от наградния фонд на "Уимбълдън". Оттук нататък тя минава на твърди кортове, за да се готви за US Open в края на август.
"Уимбълдън" премина с много изненади тази година. Единственото нормално нещо бе, че двамата поставени под номер 1 в индивидуалните схеми стигнаха до финалите. Шестнайсетгодишната Мартина Хингис не загуби нито един сет по пътя към последния мач. Не можа да я затрудни дори връстничката й Анна Курникова, която определено бе сензацията на турнира. Рускинята помете последователно Чанда Рубин, Барбара Ритнер, Анке Хубер (7-а в схемата), Хелена Сукова и четвъртата в схемата Ива Майоли, която месец по-рано спечели "Ролан Гарос" и има единствената победа над Хингис този сезон. Срещу швейцарката на финала излезе Яна Новотна, която елиминира миналогодишната финалистка Аранча Санчес-Викарио.
По пътя си към финала при мъжете Пийт Сампрас победи Борис Бекер на четвъртфинал - мач, след който германецът обяви, че се отказва от турнирите от Големия шлем заради прекомерното напрежение. Увереният ход на Тим Хенмън и Грег Руседски даваше надежди на домакините, особено след като Хенмън елиминира шампиона от миналата година Рихард Крайчек. Той обаче отпадна на четвъртфиналите срещу по-непретенциозен съперник - Седрик Пиолин. Михаел Щих пък елиминира Руседски, но после загуби от французина.
Оставиха ни в Световната лига и догодина
България остава в световната волейболна лига и следващата година, решиха босовете на Международната федерация в Москва. Националите ни завършиха последни на финалите в руската столица, но спечелиха симпатиите на волейболните баровци. Не е ясно кое е натежало повече в наша полза - дали самото класиране на финалите, или красивите загуби в Москва. Важното е, че и този път се закачихме за големите пари във волейбола.
Според мнозина сме били на ръба от изхвърляне, ако не бяхме се класирали за финалите. Отдавна е известно, че поради липсата на пари и силен спонсор нашата федерация не си плаща пълната такса за участие. БФВ разчита на успехите на отбора, с които връщаме част от дълговете към ФИВБ.
От друга страна, нашите момчета наистина заслужиха състрадание за неуспехите си на финалите. В три от четирите си срещи те загубиха в драматични петгеймови мачове и само срещу световния шампион Италия се изложиха с 0:3. Нашите излязоха моралните победители в мача с Куба, в който полски съдия ни отряза главата. Самият технически директор на лигата Франц Шмид споделил, че сме прави в протеста срещу рефера, но нямало какво да се направи. Така отборът ни остана шести, което е второто най-лошо представяне от досегашните ни четири участия.
Иначе по всичко личи, че имаме по-сплотен отбор в сравнение с минали години. Този път няма дрязги в състава, загубите не водят до скандали между самите играчи, между играчи и треньор, отбор и президент на федерация (Валентин Заяков). Ако имахме и по-кадърен разпределител вместо Николай Василев, може би всичко щеше да си дойде на мястото и момчетата на Стефан Соколов щяха да влязат поне в малкия финал.
А дали Клара не е в "Свободно слово"
В конституцията ни се казва, че на българското общество е необходим закон за БНТ, БНР и БТА. Нищо повече. Конституционният съд разтълкува необходимостта от регулирането на медии - тогава, когато трябва да се осигури многообразието от мнения. Тоест регулация има тогава, когато ресурсът е ограничен - примерно има една честота за една телевизия. Именно затова не се регулират вестниците, защото всеки може да издава.
В проекта на свободно слово за електронните медии е отчетен един от големите пропуски на Клариния закон - там вече е обърнато внимание не само на телевизиите, но и на Интернет. Това, което Клинтън, китайците и германската църква безуспешно се опитват да направят, сега е направено от една неформална журналистическа организация. Печално, но факт.
Със сигурност впоследствие ще се окаже, че повечето от по-прогресивните членове на сдружението не знаят за недъгавата рожба на организацията си, но това не е оправдание. В крайна сметка и Клара Маринова не е писала изцяло закона си, но той се нарича "гордостта на Клара". Нищо чудно "специалистите", консултирали червената шефка на медийната комисия, сега да са написали и конкурента му - "завистта на Клара". А на този закон тя със сигурност завижда, защото той регулира всички медии освен печатните. И оттук сме на крачка от лелеяната мечта на всеки клароподобен - закон за печата. И тогава създаване на министерство на информацията ще е само въпрос на време. Когато проектозаконът на "Свободно слово" бе занесен в парламента, вносителите с гордост отчетоха, че за първи път структура на гражданското общество участва в законодателна инициатива. Жалко за гражданите в сдружението. Защото правилото е (особено в България) присламчените кариеристи да обяздват прогресивните идеи и структури с едничката мисъл да си намерят удобни кресла. Сигурно така е станало и със "Свободно слово". Свестните си имат достатъчно работа, за да се борят с мераклиите за постове.
Затова е най-добре следващият проектозакон за медиите да се пише от клуба на пенсионера в община "Изгрев". Там поне не знаят думите интерактивна телевизия, Интернет и сателит и затова нямат желание да ги регулират. Следователно в случая са по-демократични.
Специалните разузнавателни средства - между закона и приложението му
Стана вече нарицателно при всяка нова мярка за борба с престъпността общественото мнение да отговаря с "Осанна! " Потвърждават го сякаш и поднасяните за масова употреба цифри, че в името на тази борба почти 99.9% от хората са готови на ограничения на личните им права.
Ако на това разчитат обаче управляващите в безспорно необходимата обществена съпричастност и подкрепа за борбата с престъпността, със сигурност ще сбъркат. Защото ситуацията в момента напомня много повече на вица, в който жената съобщава на мъжа си, че се вдигат температурите и получава отговора: "Да вдигат каквото искат - изобщо не ме интересуват."
Фактите: 28 на сто от анкетираните столичани одобряват като цяло предложените промени в Наказателния кодекс, срещу 9 на сто, които се обявяват против тях. Най-значимото число обаче е друго - близо две трети от хората не знаят за какво става дума, а всеки пети открито заявява, че не се и интересува от тях.
На този фон е необходим на един по-критичен, но и по-разумен анализ на обществените оценки относно предвижданото използване на специални разузнавателни средства. Верни на рефлекса си и на подкрепата по принцип за инициативите в борбата срещу престъпността, 69 на сто от хората предвиждат положителни следствия от тяхната употреба. Около 40 на сто от запитаните обаче, като не отричат ефекта в борбата срещу престъпността, виждат и обратната страна на медала. Опасенията са от това, че могат да бъдат нарушени гражданските права на хората, да се стигне до преследване по политически причини или пък да бъдат засегнати невинни граждани.
Подозренията са не толкова към текстовете на закона (които и без това не се познават в подробности), колкото към самото приложение на закона. И тук е второто основание за по-критично вглеждане в иначе оптимистичната подкрепа. Обратно на обичайните рейтинги за доверие, най-голямо опасение за недобросъвестно използване на специалните разузнавателни средства изказват хората към полицията, на второ място - към прокуратурата, и на трето - към съда. Като цяло обаче не може да се пренебрегва фактът, че нито една от тези институции не се ползва с безусловното доверие на хората относно почтеността в използването на тези средства.
Неинформираното обществено мнение, съчетано с недоверие към институциите, които прилагат закона, е може би най-благоприятната среда за непредвидими поврати в социалната чувствителност. А съмнението е най-краткият път между "Осанна! " и "Разпни го! ".
Данните са от представително за София проучване на агенция Alpha Research Ltd., проведено в периода 1-3 юли 1997 г. Еврооблигациите като символ на успеха
Нова мода се появи между управляващите напоследък - започнаха да се надпреварват кой по-напред ще емитира еврооблигации. Дали от правителството, или от столичната община ще стартират не е само въпрос на финансови изчисления, а и на това дали Костов или Софиянски първи ще се докосне до непознатото чудо. А то не е никакво чудо. Просто един от начините на финансиране. В момента няма нито една причина България като държава да бърза с емисията си еврооблигации. Дългът към Парижкия клуб не е преструктуриран, дълговете към бившите СИВ-банки не са уредени, кредитният рейтинг не е повишен и най-важното, нямаме стратегия по управлението на дълга. Всеки ден Министерството на финансите емитира държавни ценни книжа в обеми, по-малки, отколкото би могло да пласира. Това респективно води до ново и ново спадане на лихвите - сега годишно те са около 9.7%. Тоест с поведението си държавата казва - не искам нов дълг. Защо при това положение държавата трябва да излиза на европазара и да плаща по високи от вътрешните лихви. Идва заем от Световната банка, идват траншове от МВФ. Проблемът с липсата на пари в резерва вече не стои. Нови пари ще трябват, когато решим как да преструктурираме цялостно външния си дълг, като погасим част от стария. Да, но това пък изобщо не сме го решили как ще става. Така че, ако се следва здравата логика, слуховете, че държавата трябва скоро да емитира еврооблигации, трябва да се приемат като силно преувеличени.
Друг въпрос е, ако някоя голяма българска компания или община реши да пусне този дългов инструмент. Това би било частен проект, зависещ от положението в страната, но не изцяло. И отново трябва да се преценява алтернативно - каква е цената и дали при тези условия няма вътрешни източници на финансиране.
Накъде отива цвеклопроизводството у нас
Проф. Любен Беров
Отглеждането на захарно цвекло в България има вече едновековна история, която започва от 90-те години на ХIХ в. след създаването на Софийската захарна фабрика като първото индустриално предприятие от този бранш. Данните в таблицата за посевните площи захарно цвекло в България по години ясно очертават мащабите и тенденциите на развитие на цвеклопроизводството.
Причините за този катастрофален спад на засетите площи са няколко. На първо място, от средата на 60-те години тоталитарният режим в България поради разбираеми идейно-политически причини се ориентира към активно подпомагане на икономиката на далечна Куба и започна да налага внасянето на кубинска сурова тръстикова захар за сметка на намаляването на производството на българско цвекло, доколкото Куба нямаше с какво друго да покрива своя голям външнотърговски дефицит. В изпълнение на тази политика българските захарни заводи един след друг започнаха да спират своите инсталации за преработка на цвекло и да се насочват само към рафиниране на вносна сурова тръстикова захар. След 1989 г. тази ориентация се засили допълнително, тъй като се появиха големи български и чужди фирми, които бяха пряко заинтересувани във вноса на тръстикова сурова захар в България (вкл. и в краткосрочното финансиране на този внос). До 1995 г. пет от общо седем български захарни завода се превърнаха в рафинерии за вносна сурова захар (което за тях бе по-лесно от преработката на цвеклото). През 1997 г. и захарната фабрика в Пловдив престана да работи с българско цвекло поради отказ на земеделските производители в Тракия да отглеждат цвекло при тогавашната ниска изкупна цена. Моята инициатива да се осигури пускането на цвекловите инсталации на завода в гр. Долна Митрополия не се увенча с успех след последните две районни конференции със земеделски производители, тъй като не се набраха достатъчно кандидати за отглеждане на поне 100 000 т цвеклова реколта като минимум за запълване на капацитета на споменатите инсталации. При това положение сега е останал единствено заводът в Горна Оряховица, който продължава да изкупува и преработва българско захарно цвекло. Каква е гаранцията, че през следващата година и този завод няма да спре да работи с българско цвекло поради своето много тежко финансово положение (може би това е необходимо някому, за да може да изкупи утре завода на по-ниска цена)? Допълнителна отрицателна роля изиграха и недостатъчно изгодните за производителя изкупни цени.
Следва да се постави въпросът за изхода от очертаващата се застрашителна обстановка след пълното прекратяване на отглеждането на захарно цвекло у нас, при която и без това критично напрегнатият напоследък платежен баланс на България всяка година ще бъде излишно обременяван с по около 80 млн. долара плащания за внос от далечни страни на сурова тръстикова захар, вместо сами да си произвеждаме необходимата ни изходна суровина (цвекло). Няколко неща трябва да бъдат направени.
На първо място, трябва да бъдат осигурени справедливи изкупни цени на захарното цвекло. През 1995/1996 земеделска година захарният завод в Пловдив е заплатил цвеклото средно по 1350 лв. за тон, което означава по 18 долара без отчитане на захарността. През 1996/1997 г. захарният завод в Горна Оряховица по договор обещаваше изкупуване на цвеклото по 20 долара за тон без отчитане на захарността (при безплатно раздаване на необходимото семе, което след преизчисляване реално означава добавка по 2 до 3 долара за тон). Въпреки положените усилия това не подсигури достатъчно производители за запълване на капацитета на завода. През пролетта на 1997 г. по схемата на проф. Любен Беров захарният завод в Долна Митрополия бе готов да осигури изкупна цена 28 долара за тон с отчитане на захарността над рандеман 10 кг бяла захар от 100 кг цвекло. И това не бе обаче достатъчно за привличане на повече производители, предпочитащи по-лесното отглеждане на зърнените култури и слънчогледа. от българските изкупни цени в Европа няма.
На второ място е необходимо да се отмени сегашната квота за безмитен внос на 250 000 т сурова тръстикова захар. Това може да стане веднага или поетапно след едно разумно обвързване с едно увеличаващо се наше производство на захарно цвекло (в смисъл например вносът на първите 100 000 т всяка година да се облага с мито и едва след това да се допуска безмитен внос). На трето място, следва да се повиши вносното мито за суровата тръстикова захар от сегашните (формално) 45 ЕКЮ на около 65 ЕКЮ за тон. Понякога се възразява, че това би било в противоречие с пазарните принципи, доколкото себестойността на тръстиковата сурова захар била по-ниска от цвекловата. Това би било вярно само при сегашните ниски добиви от единица площ в България (двойно по-ниски от обичайното при прилагането на модерната агротехника) и ако не се вземат под внимание фрахтовете за далечния морски превоз от Бразилия до България. По този повод бихме запитали защо и Западна Европа (ЕС) не се е отказала досега от производството на собствено захарно цвекло и не е преминала към внос на уж по-евтината тръстикова сурова захар. Ако България продължава в интерес на няколко фирми да заменя българското захарно цвекло със сурова тръстикова захар, се увеличава доста рискът утре да имаме значителен пасивен търговски (и платежен) баланс. С това расте опасността от провал на разчетите за следващите няколко години, а оттук и опасност от затруднения за валутния борд. Споменатите 80 млн. долара не са съвсем малко перо за мащабите на нашите валутни плащания през идващите години, особено на фона на спада на нашия износ през първото и второто тримесечие на 1997 г. Пределно ясно е, че ние като държава трябва да отбягваме всякакви излишни валутни разходи.
Като обнадеждаваща светлина в тунела следва да се оцени включването по инициатива на министър Върбанов на едно допълнително условие за обявената наскоро касова приватизация на държавния захарен завод в Девня. Предвидено е, че новият собственик на завода освен цената на предприятието ще трябва да осигури в продължение на пет години заводът да работи с българско захарно цвекло. Вероятно това условие ще бъде конкретизирано и в количествено отношение (в смисъл колко декара цвеклови посеви или колко тона ежегодна цвеклова реколта ще бъдат необходими). Важна по-нататъшна крачка в същата посока трябва да бъде включването на подобно условие и при евентуалната приватизация на държавните захарни заводи в Долна Митрополия, Горна Оряховица и Лом. Така ще започне една нова държавна стратегия за цвеклопроизводството в България. Иначе това цвеклопроизводство е осъдено на замиране и загиване след едновековната история.
Аман от елементарно левичарство
"Беден" и "честен" са толкова синоними, колкото в."Капитал" и "Капиталът" на Карл Маркс
Бих се отнесъл с разбиране и прошка към коментара ви, уважаеми колеги, ако той беше публикуван в който и да е друг вестник, а не в "Капитал". Такава левичарска редакционна бележка ("Изпитанието със слава и пари" - брой 26 от 30 юни, стр.7) да срещнеш в "Мисъл", "Български писател", "Дума" или във вестниците на "честния частник" - нормално! Но в издание, което нарича себе си "Капитал"?! Представата за бедния и горд български интелектуалец е точно толкова гибелна за България, колкото и идеята "от всекиго според възможностите, на всекиго - според потребностите". Кое точно икономически доказано явление от историята на цивилизацията кара вас, уважаеми "капиталци", да смятате, че бедният е по-независим от имотния, след като навсякъде в развития свят икономически алиенираният от държавата човек е и истински свободният гражданин, доколкото това изобщо е възможно?!
И кой е по-склонен да прави компромиси в името на парите - този, който ги има, или онзи, който ги няма?!
За последните седем години упреци в комерсиализация към екипа - първоначално на "Ку-ку", а после и "Каналето" - дал Господ!
Подминавали сме ги с разбирането, че от стереотипите на социализма обществото ще се лекува дълго и мъчително. Едно от лекарствата за нас винаги е бил в."Капитал" - още от първия му брой.
Шоубизнесът се прави с пари! Вестниците - също! И в обичания от нас вестник "Капитал" на всяка страница има реклами (дано винаги да е така!), но някой обвинил ли ви е, че това е за сметка на икономическите ви анализи?!
Една от тайните на българската държава - почти през цялото си съществуване изключително деспотична - е именно постоянното поставяне в подчинено положение на свободните духом чрез икономически натиск. Колко от известните вам български писатели, музиканти, актьори са живеели достойно от финансовото измерение на своя труд?! Да ви припомня ли думите на прочутия Буров, когато научава, че Йордан Йовков ще става чиновник в легацията в Букурещ? "Как може, възкликва Буров. Чиновник?! Открадни, убий, ако трябва, но намери пари и пиши! Пиши!"
Чиновническият характер на българската интелигенция винаги я е поставял в услуга на властта, на силните на деня. И това положение не е продукт единствено на нечий пъклен замисъл, а на простия факт, че българският пазар на духовни продукти е прекалено малък, за да осигури нормално съществуване на производителите им. Ако се намери някой, който да плаща достатъчно за производството на "Каналето", без да е нужно да го рекламираме - как мислите, дали ще правим по пет реклами на седмица?! Нашите реклами са нашата независимост! Не ми се ще точно на в."Капитал" да обяснявам азбуката на пазарните взаимоотношения. Ще ми се да ви видя обаче как ще обясните на американец или германец термина интелигенция. Тази интерпретация съществува, доколкото ми е известно, в Русия и в България. Някакви хора - не интелектуалци, а именно интелигенти, искат, осветени от прожекторите на общественото внимание, да износят кръста на народната съдба. Когато православният мистицизъм се разбърка със и се покрие от клишетата на социалистическата идеология, се получава и онова, от което България си пати от времето на Спиро Гулабчев насам - т.нар. българска интелигенция. Левичарска, защото е чиновническа и икономически несвободна!
Радостно ми е, че противопоставяте тази "интелигенция" на екипа на "Каналето". Тъжно ми е, защото допускате, че парите и славата могат да развалят хората. Наистина и парите (а те никога не достигат, когато са средство, а не цел), и славата са изпитание. Пожелавам ви най-горещо да ви споходи и вас това изпитание. И вие като нас да го носите с чест и достойнство. Ако ли пък не ви споходи, радвайте се - интелигенцията ще ви разбере!
Чужденците ще играят "Монополи" в България
Ива РУДНИКОВА
Европейският съюз настоява България да разреши продажбата на земи на чужденци. Това донесе като новина външният министър Надежда Михайлова при завръщането си от Амстердам неотдавна. Член 22 от българската конституция гласи:
(1) Чужденците и чуждестранните юридически лица не могат да придобиват право на собственост върху земя освен при наследяване по закон. В този случай те следва да прехвърлят собствеността си.
(2) При определени със закон условия чужденците и чуждестранните юридически лица могат да придобиват право на ползване, право на строеж и други вещни права.
Във вторник Националният изпълнителен съвет (НИС) на СДС огласи идеята за промяна на чл. 22 от основния закон, която да позволи на небългарски граждани да закупуват земя тук. Сините предположиха, че продажбата на земя на чужденци може да бъде разрешена още през есента, след кръг от политически консултации, които трябва да започнат още този месец. Според премиера Костов, "ако разрешим на чужденци да купуват земя, това ще възроди икономическия подем у нас". Той е убеден, че така в България ще влязат много пари, а цената на земята ще се вдигне. От централата на "Раковски" 134 твърдят, че подобна корекция в конституцията ще даде възможност на българите, които не искат да обработват нивите, с приходите от продажбата им да започнат бизнес.
"Не очаквам чужденците да купуват точно земеделска земя, и то в големи размери", заяви Костов и добави, че чуждоземците вероятно ще проявят интерес по-скоро към райони, подходящи за живеене и туризъм. Въпреки убедеността на министър-председателя, че законодателството блокира опасността земеделска земя да се използва за други цели без специални разрешения, часове след пресконференцията на НИС се появиха и първите остри реакции против ремонт на конституционния член 22.
БСП заклейми предложената редакция с римейк на плакатното признание на тийнейджърите от януари - че не искат да са емигранти в собствената си държава. "БСП няма да допусне българите да станат чужденци на собствената си земя", заяви зам.-шефът на ПГДЛ Любен Корнезов. Лидерът на столетницата и парламентарното й представителство Георги Първанов пък не одобри факта, че "външната министърка се върна от чужбина и възложи поредната поръчка на парламента". И още: "Как може една чужда столица да диктува какво да пише в нашата конституция. " На "Позитано" решиха, че няма да участват в "такива неподготвени консултации, в които няма нищо предварително черно на бяло и за които научаваме от пресата".
Въпросът за отмяна на забраната чужденци да стават собственици на земи в България е и политически, защото изисква съгласие за реформата. Ако уважим условието на ЕС, това ще даде поне малко сигурност на потенциалните инвеститори. "Народен съюз е категорично "за". Ще улесним инвеститорите в България. Така ще знаят, че утре никой няма да дойде с параграф 4", обясниха от коалицията БЗНС - ДП. Според нейната съпредседателка Анастасия Мозер никой няма да сложи земята в джоба си и да я изнесе. Юнал Лютфи от ОНС заяви, че позволителната поправка най-накрая би довела до реален пазар на земята. "Може да се продава, но само индустриална земя, не земеделска. Иначе за националната сигурност ще има сериозна угроза от държави, които тенденциозно ще закупят наши земеделски земи", коментира за "Капитал" лидерът на БББ Жорж Ганчев. Росен Карадимов от евролевицата изказа мнение в почти същия словоред. "Ако чужденецът въпреки всичко има намерение да закупи земеделска земя, той да може да получи това право само когато няма български купувачи", настоя Осман Октай. По думите на Стефан Нешев съществува опасност българите да се превърнат в наемна работна ръка в собствената си страна.
"Може би ще бъда малко неприятно откровен. Аз се страхувам, че ще направим фатална историческа грешка, ако отхвърлим първия вариант. Вече Испания и Гърция например жестоко окайват съдбата си, че са направили тази грешка да допуснат чужденци да изкупуват земята им. И второ, не забравяйте, че турците ще ни изкупят земята. Имат достатъчно пари за това. " Авторът на това страховито изказване Велко Вълканов лесно може да бъде познат дори по избраните за пример страни с бурно партизанско минало. По-любопитно е обаче, че цитатът е от заседанието на Великото народно събрание на 12 юни 1991 г., на което се гледа на второ четене проектът на Конституцията на Република България. Първият вариант, зад който депутатът-антифашист застава, е сега действащият текст на чл.22. Обсъжданата преди шест години в пленарна зала втора възможност за звучене на този раздел от основния закон е: "Чуждите граждани и юридически лица могат да придобиват право на собственост или други вещни права върху земя само при условия и ред, определени със закон."
Преди гласуването, завършило тогава с 241 гласа "за", 16 "против" забраната, бащите на конституцията говорят за "съдбовен въпрос", "заграбване на нашата земя" и "българската земя - за българите". Архивите на парламента са съхранили в скоби настроението в залата - викове "браво", ръкопляскания, неодобрителен шум.
Тезата на Комисията по икономическа политика (представена тогава от Стефан Стоилов от БСП) е, че в България всеки чуждестранен инвеститор може да се занимава с дейности, разрешени със закона, може да придобива собственост върху недвижими имоти и вещни права без правото да става собственик на земя. Народна представителка в търсене на позиция разказва, че чела как "в една държава, каквато е Швейцария, съвсем наскоро се продаде земя на известния футболист Бекенбауер за строеж". Депутатът Кирил Дунев, после станал шеф на една от първите банки в ликвидация, иносказателно убеждава колегите си, че земя може да се продава на небългароезични граждани, но на много висока цена. Сериозни са аргументите в полза на идеята нарочен закон да определи кой чужденец при какви обстоятелства да може да купува земя. "Ако първият вариант бъде приет в конституцията, вероятно аз няма да я подпиша", обяснява "един от 10-те", след като по-нагоре в изказването си е споменал, че България притежава земя в центъра на Виена и на Японските острови.
Стенограмата на шумното заседание припомня предложението на тогавашния депутат на Зелената партия Любомир Иванов ограничението чуждестранни граждани да придобиват земи в България да бъде оставено в закон, а не като конституционна норма. "Великият" народен представител обяснява, че механизмът за промяна в конституцията (регламентиран от самата нея) е тежък и ако член 22 се окаже пречка, би се наложило да се вика ВНС. "А че този член в първия му вариант ще стане пречка, това е ясно, защото той би бил пречка за нашата интеграция в европейската общност. Тоест след няколко години с такава конституция ние не бихме могли да се интегрираме в Европейската общност, където, знаете, гражданите на всяка страна от общността имат права да придобиват собственост във всяка друга страна от общността."
Според юристи възможностите днес са две - или изобщо да се отмени текстът на член 22, или да се формулират условията за закупуване на земя, примерно да не се изменя предназначението й. Промяната на основния закон става по реда, определен от самата конституция, т.е. с мнозинство 3/4 от всички депутати. Ако за редакцията дадат вота си между 2/3 и 3/4 от народните представители, на поредното гласуване тя се приема с мнозинство от 2/3, т.е. 160 депутати. В 38-ото НС ОДС има 137 места. ОНС, евролевицата и БББ, които принципно подкрепят ремонт на член 22, имат общо 45 народни представители. При всички случаи решението ще дойде след дълги консултации, защото премиерът Костов обяви, че позволителната корекция може да стане факт чак през ноември.
