Шефове на Бизнесбанка прибрани зад решетките
Двама души от ръководството на Бизнесбанк - Петрич, и един от най-големите длъжници на кредитната институция бяха арестувани при масирана акция на ЦСБОП миналия петък. Главна прокуратура образува следствие срещу прокуристите Богомил Методиев Стоянов, Николай Ангелов Спасов и Захари Ангелов Захариев, както и срещу кредитополучателя Иван Леврондашки. На четиримата е наложена мярка за неотклонение задържане под стража. Единствено Захари Захариев все още се укрива от органите на реда, съобщиха от МВР. Според източник от прокуратурата задържаните ще станат петима. Към делото за източването на Бизнесбанка ще бъде привлечен и шефът на петричката кредитна институция Иван Китов, който е в килия на НСлС от 13 юни заради финансови машинации при управлението на Кристалбанк - Мадан.
Шефовете на Бизнесбанка ще отговарят по чл. 282 от Наказателния кодекс за престъпление по служба с цел лични облаги, съобщи прокурорът от Главна прокуратура Михаил Дойчев. От три до десет години затвор очакват банковите чиновници, ако обвиненията срещу тях се докажат. Финансистите са арестувани заради отпускането на повече от 18 милиона долара, 1 милион дойче марки и 500 милиона лева на фирми от тяхното обкръжение, съобщиха от МВР. Длъжници на Бизнесбанка са викани за разпит в централата на националното следствие на бул. "Г.М. Димитров". Според източници оттам в арестите ще бъдат прибрани още хора, които имат борчове към банката.
Съборът на Максим иска поправка в конституцията
Православната религия да получи конституционен статут на официално изповедание в страната, поискаха делегатите на Четвъртия, Максимов, църковно-народен събор в заключителните решения на форума, който се проведе от 2 до 4 юли в София. На практика това може да се направи само с поправка на основния закон, където е записано, че традиционна религия у нас е източноправославното вероизповедание, но никъде не е записано, че то е официално. Църковният събор да се провежда веднъж на четири години, решиха настоятелите. Висшият орган ще заседава на сесии и ще има постоянни комисии. След около 6 месеца вероятно ще се проведе първата сбирка на църковните първенци.
Висшият форум на православното вероизповедание у нас беше открит на 2 юли в Софийската духовна семинария след 44 години прекъсване. Сто и тридесет делегати от всички епархии и пратеници на седем чуждестранни патриаршии почетоха събора. Поради уставни пречки форумът не прерасна в изборен. Въпросът за оттеглянето на духовниците, навършили пределна възраст, беше поставен, но до решение не се стигна. Така Максим бетонира до гроб позициите си на патриаршеския престол.
Ускорената реституция на църковните имоти със закон е от първостепенно значение за финансовата стабилност на църквата, каза патриархът. Преподаването на православно вероучение, което се очаква да бъде въведено факултативно от новата учебна година, строежът на храмове, преиздаването на Библията в 300-хиляден тираж могат да окажат благотворно въздействие върху младежта, смята Максим. Това ще е решителният отпор на Българската православна църква срещу инвазията на сектите, твърди той.
Разколът трябва да бъде прекратен от тези, които са го започнали, обявиха от фракцията на Максим и отново прехвърлиха въпроса към конкурентния синод на Пимен. Вината за разединението на православната общност пада върху "отпадналите от единството на църквата", решиха делегатите.
Депутат застава начело на митниците
Пламен Минев, депутат от Съюза на демократичните сили, от 7 юли става шеф на Главно управление "Митници" към финансовото министерство. Със заповед на премиера Иван Костов той е назначен и за заместник-министър на финансите.
Предишният шеф на митниците Христо Кулишев подаде оставка седмица след като новото правителство дойде на власт. До края на миналата седмица длъжността началник на ГУ "Митници" се изпълняваше от неговата заместничка, бившата граничарка Елка Владова.
Минев е от Свищов и е завършил тамошния икономически институт. До началото на 90-те години той е бил служител в местната служба. После напуска и започва да се занимава със собствената си фирма за оформяне на митнически документи и други услуги, свързани с вноса и износа на стоки. Минев е член на Зелената партия и е председател на общинския съвет в Свищов, а след местните избори през 1995 г. - заместник-председател на общинския съвет. Известен е също и с протестите си срещу атомната енергетика.
Кабинетът обнови борда на ДСК
Повече от месец след като парламентът назначи Спас Димитров на поста председател на ДСК на мястото на Бистра Димитрова, Министерският съвет обяви и промените "на второ ниво" в управлението на спестовната институция. Миналата седмица правителството реши, че зам.-председатели на касата ще бъдат Асен Друмев, Виолина Маринова (и двамата досега заемаха същия пост) и Иван Искров, досегашен служител на "Банков надзор" в БНБ. Друмев освен това изпълняваше длъжността председател преди назначаването на Бистра Димитрова. От новото управително тяло отпадат дългогодишните зам.-шефове на ДСК Райко Карагьозов и Георги Томов и доведеният от г-жа Димитрова за същата длъжност Лалко Дулевски. Пламен Орешарски, който досега беше член на управителния съвет, също напуска след назначаването му за зам.-министър на финансите. На негово място влиза оглавяващата Агенцията за икономически анализи и прогнози Мариела Ненова. Новите имена в седемчленния съвет са Кирил Александров и Николай Николов.
Доган напуснат от Атилла
В четвъртък зам.-председателят на парламентарната група на ОНС и на икономическата комисия Юджел Атилла подаде неочаквано за мнозина оставка като депутат. Напускането си Атила, който е една от известните фигури в ДПС (учредител на ДПС в Хасково, шеф на канцеларията на Доган през 1994, говорител на ПГ на ДПС в 37-ия парламент), обясни с лични мотиви - обяснение, което беше повторено от колегите му от парламентарната група. Осман Октай не пропусна да намекне, че не става въпрос за конфликт между Атилла и Ахмед Доган. Мнозина обаче си спомниха, че депутатът от Хасково е една от най-младите и най-ерудирани личности в ръководството на ДПС. Като член на централното ръководство на партията обаче през 1994 г. той атакува стила на Доган и най-близкото му обкръжение, като намекна открито за корупция по върховете на движението. Юджел Атилла беше и един от твърдите застъпници на идеята за обща президентска кандидатура на обединената опозиция на президентските избори и направи много за реализирането й.
Самият Атилла конкретизира в радиоинтервю мотивите си да напусне депутатското място така: "Обединението за национално спасение попадна в много неестествена ситуация - нито да бъде носител на отговорността на реформите, нито да може да се откаже от подкрепа за тези реформи. В този смисъл тази неестествена позиция беше една от причините да напусна парламента. Огорчен съм от пропадналия диалог между СДС и ДПС, огорчен съм от акумулирането на негативни чувства и емоции и търсене на образа на врага един в друг. Изключително съм огорчен от големия шанс, който изпуснахме всички ние, във формулата ОДС да се интегрират българските турци, да се приобщят в българското гражданско общество, което по принцип щеше да бъде тяхното естествено приобщаване в изпълнителната власт."
Депутатското място на Юджел Атилла ще бъде заето от Васил Симов, зам.-председател на Зелената партия на Александър Каракачанов.
18 фирми със сертификат за качество
Сертификати ISO 9001 за качество на управлението получиха "Интрансмаш инженеринг" и "Вапцаров" - Плевен. Сертификат ISO 9002 бе връчен на "Електроди" - Ихтиман, "Вамо" - Варна, и "Леко ко" - Радомир. ЗГММ - Перник, и "Унитех" - Троян, са носители на марка СЕ. Главната изпитателна лаборатория във Варна е притежател на знака ЕN 45 001. Сертификатите бяха връчени на предприятията от д-р Зигмар Рьор, изпълнителен директор на консултантската фирма "Афак-Асерт", на официална церемония в сряда. Проектът за сертифициране на машиностроителните фирми е финансиран по ФАР и се управлява от Министерството на промишлеността.
Банките посрещнаха валутния борд с левова свръхликвидност
Десислава ПОПОВА Предлагането на левов ресурс многократно надвишаваше търсенето миналата седмица, като банките поддържаха висока ликвидност чрез продажби на валута на БНБ след въвеждането на валутния борд във вторник. Лихвите по междубанковите левови депозити намаляха и почти се изравниха с тези по валутните, казаха дилъри. Цената на ресурса за периоди от един ден до година бяха между шест и 18 процента годишно, докато съответните валутни лихви бяха около 5-15 на сто. Тази седмица се очаква по-нататъшно спадане на междубанковите лихви успоредно с влизането в сила от 7 юли на по-нисък ОЛП от 9.76 на сто годишно. Според дилъри търсенето на ресурс ще остане доста ниско още месец, тъй като продажбите на валута са осигурили висока ликвидност на повечето банки.
Банките държаха свободните си левове по разплащателните си сметки в БНБ. Централната банка обаче реши да спре начисляването на лихви по разплащателните сметки и по минималните задължителни резерви от 14 юли поради намаление на приходите й и ограничените й възможности да плаща лихви по пасива. В условията на валутен борд централната банка загуби възможностите си за приходи от операции по рефинансиране на търговски банки, финансиране на бюджета и от сделки с ДЦК. През миналата седмица при ОЛП 10.12 на сто лихвата по минималните задължителни резерви бе 4.0 на сто годишно, а по разплащателните сметки 2.7 процента. За тази седмица се очаква БНБ да намали лихвите по разплащателните сметки и по минималните резерви до съответно 2.61 и 3.86 процента. По регулацията за май банките държат в БНБ около 190 млрд. лв. и 60 млн. долара, които са 11 на сто от привлечените средства. Това решение обаче лишава банките от значителен приход, който те трябва да компенсират с по-високи цени на кредити или намаление на лихвите по депозитите.
Интересът към ДЦК остана много висок, като банките купиха изцяло предложените три-, шест- и 12-месечни сконтови ДЦК с общ номинал 105 млрд. лв. Тази седмица се предлагат само две емисии 3- и 12-месечни безлихвени бонове за по 40 млрд. лв. всяка. На вторичния пазар на ДЦК се наблюдаваше намалена активност, като между банките се търгуваха основно валутни ЗУНК-облигации при цени около 65-68 долара на 100 долара номинал. През седмицата бяха продадени такива книжа за 2.65 млн. долара, показват данни на БНБ.
В четвъртък парламентът одобри отмяната на минималните цени на левовите и валутни ЗУНК-ове по предложение на правителството. Мотивите на кабинета бяха свързани със засиления интерес към тези книжа от страна на чужди и местни итвеститори. Пазарът бе определен като достатъчен гарант за поддържане на реални цени на ЗУНК-овете. Цените на ЗУНК-облигациите се повишиха през последните няколко месеца поради засилено търсене заради възможността за използването им като платежно средство в приватизацията при цени, по-ниски от тези на Брейди-облигациите. Освен това търсенето на валутни облигации по лошите дългове чувствително се повиши преди плащането на купона им на 1 юли.
Според споразумението между България и МВФ минималните цени на ЗУНК-овете трябваше да отпаднат още за второто тримесечие на тази година. Това обаче би довело до продажби от страна на банките към инвеститори по цени, доста по-ниски от очакваните за края на второто тримесечие, казаха търговци. В края на първото тримесечие на 1997 г. валутните ЗУНК-ове, чиито пазар е по-дълбок, се търгуваха около минималната им цена от 45 долара. Минималната цена на левовите ЗУНК-ове е 350 лева на 1000 номинал. Сега те се търгуват около 650-700 лева срещу 350-400 лева в края на март.
Междубанковата валутна търговия замря със старта на паричния съвет
Анастас ПЕТРОВ След въвеждането на валутния борд и фиксирането на лева на 1000 за марка междубанковата търговия на валута съвсем изтъня. Дейността на банките се ограничаваше в обслужване на клиентите им със собствен ресурс и продажба на марки на БНБ. Предлагането на валута значително превишаваше търсенето поради желанието на банки, фирми и граждани да продадат купената по-рано и на по-ниски равнища валута, тъй като тези вложения вече нямаха потенциал за печалба.
Традиционно ниското потребление на валута през летния сезон също допринесе за дисбаланса в полза на предлагането. Поради повишения интерес за продажби на валута левът се търгуваше близо до равнището купува за марката на БНБ. Изискванията на системата на валутния борд БНБ да търгува неограничено с марки, като ги купува на 995 лева и ги продава на 1000, не позволи силното поскъпване на националната валута.
Банките и обменните бюра купуваха марката на равнища между 990 и 994.50 лева, за да могат след това, на фона на слабото търсене, да я продадат поне с минимална печалба на централната банка. Търговците продаваха марката за около 995-997 лева. Равнищата на лева спрямо долара се определяха през нивото марка - лев и кроса марка - долар по световните пазари.
Търговци отбелязаха, че при продажбите на валута е преобладавало предлагането на долари тъй като по-голямата част от валутните вложения са деноминирани в американска валута. Това доведе до активизиране на търговията между търговските банки и участниците на кешовия пазар под формата на арбитражи марка - долар, при което банките купуваха срещу марки относително евтини долари. Тези долари бяха впоследствие насочвани към международните пазари, където марката непрекъснато отслабваше.
Дилъри очакват през следващите един-два месеца курсът лев - марка да се стабилизира около или малко под 995 поради превеса на предлагането на валута. През есента и зимата обаче, когато потреблението на валута от големите енерговносители традиционно нараства, се очаква курсът лев - марка да се доближи и дори да премине равнището от 1000, където БНБ гарантира неограничена продажба на марки.
Несигурността около валутния съюз подкрепи долара и паунда
През изминалата седмица световните валутни пазари бяха изнервени от продължаващите спорове около старта на европейския икономически и валутен съюз, както и в очакване на заседанието на Федералния комитет по паричната политика в САЩ и на евентуалното затягане на фискалната и паричната политика във Великобритания.
В понеделник стана известно, че безработицата във Франция е нараснала с 1.1 процента през май, което доказа за пореден път, че повечето от страните кандидати продължават да срещат силни затруднения при посрещането на критериите за членство във валутния съюз. Това засили опасенията за по-късен старт на съюза и постави под съмнение стабилността на бъдещата единна валута. Най-силно бе засегната марката, тъй като еврото, което трябва да замени валутите на страните - членки в съюза, се очаква да е по-слабо от германската валута. Още в началото на седмицата марката бе притисната до 1.7458 за долар и около 2.8923 за паунд. Тези равнища на германската валута бяха най-ниските спрямо лирата за последните близо пет години.
Въпреки че на събранието си във вторник Федералният комитет по паричната политика в САЩ реши да не променя лихвените равнища поради регистрираното забавяне на икономическия растеж, доларът продължи да се засилва и достигна най-високото си равнище спрямо марката от 40 месеца насам от 1.7538. Изнесените през седмицата данни за по-нисък от очаквания ръст на заетостта в САЩ отчасти охладиха ентусиазма по отношение на щатската валута, при което марката се възстанови до около 1.7480 в петък. Но след като доларът срещна силна подкрепа на тези равнища, бързо навакса до около 1.7560 по-късно през деня. Поради мнението на търговците, че американската икономика все повече набира скорост и че доларът е най-сигурното убежище за инвеститорите, те не биха се изненадали ако той достигне равнища от около 1.80 и дори 1.85 марки.
В подкрепа на паунда в средата на седмицата бе приемането на бюджета на британското правителство за тази година, който включваше затягане на фискалната политика с цел ограничаване на паричните потоци към потребителите и съответно намаляване на разходваните от тях средства. Предприетите мерки за ограничаване на потреблението подсказваха и евентуално увеличаване на лихвите от Bank of England, което помогна на паунда да достигне 2.9260/70 марки в средата на седмицата. Изказвания на британския финансов министър, че прекалено скъпата национална валута не е в полза на икономиката, не попречиха на лирата да достигне до 2.9665 марки в късната търговия в петък.
Цените на българския дълг достигнаха нови рекорди
Следвайки възходящата посока на международните дългови пазари, българските Брейди-облигации достигнаха нови рекордно високи равнища от издаването си през 1994 г. Възходящата посока на пазара бе определена от поскъпването на американските дългосрочни облигации след публикуваните икономически индикатори, сочещи забавящ се ръст на американската икономика и продиктували решението на Федералния комитет по парична политика да не повишава лихвените равнища.
Според търговци стабилността на лихвите в САЩ, поне до следващото събрание на FOMC през втората половина на август, ще оживи търговията с по-рисковите дългови книжа на страните в преход, чийто доход е, разбира се, по-висок. Поради това се очаква засилен интерес и към българските Брейди-облигации, подкрепен също от нарастващото доверие на ивеститорите към страната след въвеждането на валутния борд и постигнатата през последните месеци финансова стабилизация. Предвижданията са, ако българският дълг не продължи рекордното си поскъпване, поне да се стабилизира около текущите равнища.
Дълговите пазари бяха затворени през последния ден от седмицата поради честването на Деня на независимостта в САЩ.
Леко понижение на цените на петрола
Световните цени на петрола леко се понижиха в петък след новините, че Ирак отново ще възобнови износа по сделката петрол срещу храни. Освен това търсенето в САЩ леко намаля и също оказа въздействие на пазара. САЩ са най-големият вносител на петрол в света и оказват силно влияние на пазара. Търсенето там намаля, след като запасите в страната са се увеличили с 4 млн. барела през миналата седмица.
Цените на смесения Брент от Северно море, който е ориентир за всички пазари, бяха с 15 цента по-ниски при затварянето, като достигнаха 18.07 долара за барел. В четвъртък спадът беше 71 цента. Но засега търговците смятат, че няма тенденция към по-голямо спадане на цените, като дори не се очаква скоро да бъде достигнат юнският минимум от 17.32 долара за барел.
Продължава сривът в цената на златото Цената на златото достигна 12-годишен минимум на световните пазари след съобщението, че Австралийската централна банка е продала 167 тона от метала. Много от експертите, наблюдаващи пазара, смятат, че този ход е абсолютно необмислен и лишен от смисъл. От продажбата банката ще получи около 1.8 млрд. долара, като златният й резерв намалява до 80 тона.
При затварянето на пазара на Лондонската метална борса в петък цената на златото беше 324.5 долара за тройунция, като това е понижение със 7 долара в сравнение с предишния ден. Като основна причина за продължаващия спад на цените на златото се сочат обявените от много централни банки продажби на запаси от златните резерви.
По-ниска реколта от зърнени храни в ЕС През тази година реколтата от зърнени храни на ЕС ще бъде 197. 29 млн. тона, като това е намаление в сравнение с миналогодишната реколта от 201.54 млн. тона. Намалението в реколтата се дължи преди всичко на засушаването в Западна Европа през зимата.
Оценката за общата реколта от зърнени храни е направена на базата на изчисленото намаление на добивите, което е 4.7 процента. Така добивите през тази година са 5.28 тона от хектар, докато през 1996 г. са били 5.54 тона от хектар.
През сезона 1996/1997 г. износът на зърнени храни от ЕС ще бъде близо 27 млн. тона.
Цените на захарта останаха стабилни Фючърсните цени на рафинирана захар останаха почти непроменени на борсата в Лондон в петък, след като търговията беше вяла. Отклонението в котировките беше в рамките на 30 цента за тон.
Слабото движение в цените беше повлияно и от затворените по случай Деня на независимостта американски борси. Сделките за доставка през август се сключваха при цена 319.20 долара за тон.
ДСК въведе нови правила по жилищното кредитиране
Антоанета Алексова От 30 юни Държавна спестовна каса отпуска кредити за строеж и покупка на жилище при нова лихвена политика и пазарни ипотечни оценки. "ДСК ще се опита да създаде благоприятен климат за заемане на средства от граждани и предприемачи", обясниха от ДСК. В условията на борд създаването на предпоставки за оживление на кредитната активност ще бъде едно от важните условия за оцеляването на финансовите институции. Със стабилизирането на лева и ниската доходност по левовите инструменти обезпечените кредити ще трябва да заемат сериозен дял от портфейлите на банките.
От първи юли кредитите на ДСК за строителство и покупка на жилище от граждани ще се олихвяват с лихва, равна на основния лихвен процент (ОЛП) плюс 1 пункт, или 11.12% (ОЛП=10.12%). Досега размерът на лихвата по тези кредити беше ОЛП+3 пункта. Гражданите с жилищноспестовни влогове ще бъдат кредитирани, както и досега, при преференциални лихвени условия. Те могат да ползват по-ниска лихва, но само до определен размер на кредита. Той е тройният размер на сумата по жилищноспестовния влог, който да е престоял поне една година. В сумата на преференциалното кредитиране не влизат лихвите за последната година на държане на влога. За остатъка до желания размер на кредита заемоискателят с жилищноспестовен влог плаща по редовната лихвена тарифа от ОЛП + 1 пункт.
С новите правила за ипотечна оценка размерите на кредитите ще бъдат по-големи. Ипотечната цена вече ще се определя на пазарни принципи, а не както досега по тарифи и правила, с които касата работи от години. По досегашните тарифи на ДСК за кредитиране квадратният метър в идеалния център на София за имоти в отлично състояние се оценяваше на около 15 000 лева.
Експертите на ДСК ще правят оценка на имота, с който се обезпечава кредитът, по така наречения сравнителен метод. Индивидуалната оценка ще се базира на анализ на цени по реално сключени сделки за три апартамента, сравними с ипотекирания, и според тенденциите в динамиката на развитие на цените на строителните материали. Допълнително върху крайната оценка на имота най-сериозна тежест ще имат коефициентите за район, площ и конструкция и др. Така получената пазарна цена на ипотекирания имот ще се намалява с 30 на сто, за да се получи ипотечната цена. Отбивът от реалните пазарни стойности, който ДСК прави в своя полза, е гаранция, че при евентуално неблагоприятно развитие на пазара на недвижимости при продажба на имота ще се получи цена, която да покрие необслужвания жилищен кредит.
Например ипотекиран апартамент в незавършен вид в "Овча купел" 2 техническите експерти от ДСК - "Жилищно кредитиране", оценяват по новите правила на 17 000 000 лева, или около 10 000 долара. За база взимат три скорошни сделки за продажба на три сравними по площ и конструкция (в нашия пример ЕПК) апартамента в района, чиято продажна цена е била съответно около 15 000, 16 000 и 17 000 долара. Тези три цени се претеглят с коефициенти в зависимост от степента на сравнимост с ипотекирания имот. Така се получава оценка от около 14 000 долара за ипотекирания имот, която се коригира с процентни показатели за завършеност на строителството, етажност, изложение, заобикаляща сградата инфраструктура и др. От крайната пазарна оценка се вадят 30 на сто и получават база за отпускане на кредит около 10 000 долара.
От тях за покупка на жилище могат да бъдат отпуснати до 70 на сто от оценката на жилището, върху което се учредява и законната ипотека. Когато жилището е в строителство, кредитът се отпуска в размер до 70 на сто от договорената между строителя и бъдещия собственик цена, но не може да надхвърля 70 на сто от оценката на ипотекирания като обезпечение по кредита имот. В последния случай се учредява договорна ипотека върху друг имот на кредитоискателя или пък върху собственост на трето лице, което е дало изричното си съгласие за покритието пред трето лице.
При преустройство и ремонт на жилище се отпуска кредит до 50 на сто от цената му, а за покупка на строителен парцел - до 100 на сто от цената на имота. При оценката на парцелите най-напред се оценява чистата стойност на земята и едва след това в общата оценка се добавя стойността на подобренията.
Нови такси на поземлените комисии
Изготвянето на нотариален акт за един имот вече ще струва 700 лева, предвижда променената тарифа за таксите, събирани от поземлените комисии, която министрите гласуваха през миналата седмица. Досега поземлените комисии събираха такса от 300 лева. Таксите за придобиване на легитимен документ за собственост обаче ще се увеличават пет пъти, ако услугата е поискана след изтичане на шест месеца от датата за въвеждане във владение в имота, обявена по график от поземлената комисия. Наказателната такса ще важи и за сдобиване с нотариален акт шест месеца след датата на получаване на скица за имоти, върнати в реални граници.
"Наказателната такса трябва да стимулира собствениците на имоти да побързат с изваждането на нотариален акт", коментират от земеделското министерство. Досега от близо 50% върнати земи само за около 10% от тях собствениците са се снабдили с нотариални актове, сочат данните на агроведомството. Връщането на земята с легитимен документ за собственост е и едно от най-важните условия, които международните финансови институции поставиха, за да финансират довършването на поземлената реформа у нас. По груби сметки необходимият ресурс е около 19 милиона долара.
За изготвяне на скица на земеделски имот новата такса ще е в размер на 300 лева, а за услугата по вадене на препис от решение на поземлената комисия ще се плащат 150 лева за един имот и 250 лева за два до четири имота.
Символични ще бъдат и таксите за заверяване на издадена скица за имот - 100 лева. Малко по-скъпо ще се плаща при писмена справка от регистъра на собствениците - 150 лева за информация за всеки един до шест броя имоти и от регистъра на масивите - по 350 лева на всеки 15 имота.
За услугите по изработване на план-скица за делба за всеки дял от делим имот ще се плащат по 2500 лева при досегашна цена 1220 лева. За заснемане, трасиране и координиране на границите на имотите ще се събира такса от по 500 лева за всяка точка. Досега тези услуги се плащаха по 366 лева. Промените в регистъра на имотите и списъка на собствениците ще се правят срещу 300 лева за всеки имот.
Приходите от таксите ще постъпват във фонд "Земеделие", съобщиха от Министерството на земеделието.
Външнотърговски режим на България
Борислав Георгиев
Република България е страна с отворена икономика. Външнотърговският стокообмен възлиза на повече от 75% от БНП. В същото време обемът на българската външна търговия, оценяван по различни методики, е намалял от 2 до 4 пъти за различните групи стоки от започването на прехода към пазарна икономика до 1996 г. Основен дял в българския износ през 1996 г. имат страните от ОИСР с 53% (в това число ЕС с 40%), делът на централно- и източноевропейските страни, включително Руската федерация, е 33% и на арабски, азиатски, африкански и латиноамерикански страни - 14%. Водещите пет страни при износа са Италия - 10%, Руската федерация - 10%, Германия - 9%, Турция - 8%, Гърция - 7%. При вноса водещите страни са Руската федерация - 33%, Германия - 13%, Италия - 7%, Гърция - 4%, Франция - 4%.
В началото на прехода към пазарна икономика у нас имаше над 250 юридически лица, постоянно занимаващи се с външна търговия. Сега те са значително повече и биха могли да се разделят на традиционни и нетрадиционни търговци. Традиционните износители са около 2400 фирми, а вносителите са около 2700. За 1996 г. има леко увеличение и за пръв път броят на традиционните износители надхвърля броя на традиционните вносители. Над 220 български производители износители са членове на Националното бюро по ЕАН и разполагат с национален идентификационен номер - собствен щрих-код. Нашата продукция се изнася в над 160 страни от целия свят, внасяме също от около 160 страни и общо търгуваме с около 190 страни. В по-малко от половината от тях имаме дипломатически, консулски представителства и в малко повече от една трета от тях България има служби по търговско-икономическите въпроси. През последните години българските стоки се изнасят основно по море - 55%, по шосе - 31%, и с железопътен транспорт - 11%. Картината при вноса е малко по-различна, тъй като 47% е вносът по море, 27% по шосе и 10% по река на база хиляди тонове превозени товари.
Международноправната рамка за външната търговия на България се определя от многостранни и двустранни договори и от международно приетата практика например по въпросите на условията за доставка, за документарни плащания, за произхода на стоките и др. България е страна по Конвенцията на ООН относно договорите за международна продажба на стоки (известна още като Виенската конвенция за продажба на стоки) от 1 август 1991 г. Тя е обнародвана в ДВ бр.36/5.V.1992 г. Широко се прилагат и правилата на Международната търговска камара - Париж, свързани с условията на доставка, плащанията и т.н. Става дума за "Инкотермс - 1990", за еднообразните правила за документарните акредитиви - IТС 500, за междубанковите рамбурси и инкасата, за гаранциите, платими при поискване, и др. България има национален орган по опростяване на процедурите в международната търговия и UN/EDIFACT (United Nations/Electronic Data Interchange For Administration, Commerce and Transport) - съветът БУЛПРО при БТПП. От 1992 България има Национално бюро по ЕАН, член на Международната асоциация по ЕАН - Брюксел. Това бюро предоставя националните идентификационни номера, чрез които българските консерви, пасти за зъби, вина, минерални води и други потребителски стоки отговарят на съвременните изисквания за маркировка и така се улеснява износът. Основните правила с действащ български законов акт са правилата на Световната търговска организация (СТО), Европейското споразумение за асоцииране и Васенаарската договореност. От декември 1996 г. е член на СТО, която определя основните правила за търговия със стоки, услуги и продукти на интелектуалната собственост. През юли 1996 България стана съучредител на Васенаарската договореност, определяща правила за търговия със стоки и технологии с възможна двойна употреба и оръжие. България е асоцииран член на ЕС от февруари 1995 г. Европейското споразумение за асоцииране определя нашите взаимоотношения. През декември 1995 страната ни подаде молба за пълноправно членство в ЕС.
Имаме споразумения със страните от ЕАСТ за създаване на зона за свободна търговия и такива с Чехия, Словакия, Словения. В преговори сме с Румъния, Полша и Унгария за създаване на такива зони с цел пълноправно членство в Централноевропейската асоциация за свободна търговия (ЦЕАСТ). Общият режим по износа и вноса от януари 1996 г. се определя от ПМС 266/1995 г. (Обн. ДВ 2, 1996 с последно изм. и доп. в бр.39/16.05.1997 г., последна поправка в бр.40/20.05.1997 г.). Той определя случаите, когато се регистрират или разрешават отделните сделки, и е изграден на база:
В случаите на сделки със страни от ЕС, ЕАСТ и част от ЦЕАСТ са посочени допълнителните уточнения в ставките на митата и експортните такси, които се уреждат с ПМС No 9/1997 г. (ДВ 8/1997), изм. и доп. бр.30/1997).
Освен разрешаването на самите сделки, има случаи, когато търговците трябва да имат принципно разрешение за право за търговия. Става дума за правото на фирмите да търгуват с военни стоки - оръжие, боеприпаси и други такива; с лекарствени средства, отпадъци от черни и цветни метали. Митническата тарифа на Република България се основава изцяло върху Хармонизираната система за описание и кодиране на стоките - ХС на Съвета за митническо сътрудничество, Брюксел. Последната митническа тарифа беше въведена от 1 януари 1997 г. Първите шест цифри на българските митнически кодове са същите като тези на страните от ЕС, ЕАСТ, НАФТА, Япония, ЦЕАСТ. Останалите два разряда са идентични с тези на комбинираната номенклатура на ЕС, а последният, девети разряд, отразява национални особености. Митническата тарифа е двуколонна с първа колона - ставки общи мита, прилагани към 40 страни със статут на най-облагодетелствана нация, и втора - ставки преференциални мита, по смисъла на общата схема на преференции на УНКТАД, прилагани към 111 страни. При внос от 47 страни стоките не се облагат с мито. В случая на търговия със страните, с които има подписани споразумения за създаване на зони за свободна търговия (ЕС, ЕАСТ и др.), действащите мита, различаващи се от тези в тарифата, са посочени в ПМС No9/1997 г. Всички тези страни са посочени в приложения към самата тарифа, заедно с тарифните квоти за внос с намалено мито за 1997 г., според задълженията ни към СТО.
На практика у нас мерките, свързани със стандартите и санитарните и фитосанитарните разпоредби, приложими на границата, са обединени в една съвместна заповед на Комитета по стандартизация и метрология, Министерството на здравеопазването, Министерството на земеделието и хранителната промишленост и Министерството на финансите. Това е Заповед No171/6 юли 1995 г., обнародвана в ДВ бр.74/22.08.1995 г. за държавния контрол на стоките от внос и за износ за съответствието им със здравно-хигиенните, ветеринарномедицинските, фитосанитарните и стандартизационните изисквания. Този контрол се извършва на граничните контролно-пропускателни пунктове и на вътрешните митнически учреждения в страната.
Тази заповед беше осъвременена в известна степен през юни тази година с Инструкция No 92-00-58/15.V.1997 на Комитета за стандартизация и метрология за организация на дейността по граничния контрол на стоките (продуктите) от внос и за износ за съответствие с изискванията на БДС (ДВ бр.48/17.06.1997). В нея са предвидени някои улеснения за стоки, отговарящи на европейски изисквания за качество и притежаващи съответния знак за това.
Държавен вестник
Срокове
Министерството на финансите спира емитирането на индексни ДЦК
Тони Иванова
Министерство на финансите (МФ) прекратява емитирането на съкровищни бонове, чиято доходност се определя от инфлацията, съобщиха от ведомството. Последната емисия от т.нар. индексни съкровищни бонове, която се набира от 15 юни до 15 юли, вече е изчерпана в трите дилъра на книжата - Обединена българска банка, ФК "Еврофинанс" и БНБ. Нарасналият интерес към индексните бонове от последните седмици дойде най-вече от очакванията за инфлация в следващите шест месеца, по-висока от доходността, която ще донесат останалите левови инструменти - депозити и държавни ценни книжа. В момента месечната лихва по левовите депозити и ДЦК е под 0.4%. Валутният пазар също отпадна като възможност за високодоходно пласиране на свободни левове. "Ресурсът по изплащане на доходността по индексните бонове става много скъп", обясниха решението за спиране от продажба на книжата от МФ.
Индексираните с инфлацията ценни книжа са шестмесечни и носят доход от шестмесечния индекс на потребителските цени на Националния статистически институт. Към така получената инфлационна премия се добавят 2 процента. Инфлационната премия започва да се смята от месеца, в който стартира емисията. От началото на годината до май включително собствениците на индексни бонове са реализирали доход от 479.11%, колкото е и натрупаната инфлация за този период.
Новата политика на финансовото министерство вече ще е ориентирана към пускане в обращение на по-дългосрочни книжа с фиксирана доходност. От понеделник целевите емисии съкровищни бонове, които МФ продава чрез пет дилъра в страната, вече ще бъдат само сконтови. Сконтовите ДЦК се купуват на цена под номинал и на падежа се получава номиналът, тоест доходът им е твърд и не зависи от промените в основния лихвен процент. "На стандартните финансови пазари се търгуват предимно книжа с твърд купон", обясниха от финансовото министерство. С емитирането на такива книжа бюджетът вече ще може по-лесно да планира разходите по изплащане на книжата на падежа, а инвеститорите - дохода си. "Насищането със сконтови ДЦК носи стабилност на финансовия пазар", коментираха от управление "Държавно съкровище и дълг" в МФ.
Отпадат от продажба 28-дневните емисии целеви бонове. От понеделник тримесечните сконтови ДЦК ще носят доход до падежа 1.83%, или ефективна годишна доходност от 7.55%, шестмесечните бонове ще са с доход от 4.49% за периода, или ефективна годишна доходност от 9.21%. Годишните емисии са с доход до падежа 14.29%, или ефективно годишно - 14.33%. По-ниски остават лихвите по срочните депозити. След последната промяна на основната лихва от понеделник годишната проста лихва по едногодишните влогове в големите държавни банки ще бъде около 8 на сто. Месечната лихва по депозитите е около 4%.
Класация на най-доходните емисии ДЦК
Предложените емисии държавни ценни книжа по-долу са класирани на база котировките на ДСК, ОББ, клон "Доверие", ДЗИ (столичните клонове) и Българска пощенска банка. Освен тях гражданите могат да купуват и от целевите емисии, продавани от няколко банки и на гише в БНБ.
ОББ, ДЗИ, БПБ и ДСК изчисляват котировките си според условията на финансовия пазар, при което за купувачите е най-изгодно да държат книжата до падежа. Емисиите по-долу са подредени според ефективната си доходност при презумпция, че се държат до падежа.
При изчисленията на доходността до падежа и ефективната годишна доходност на книжата са използвани покупната цена на всяка емисия за понеделник, номиналният доход на падежа, който ДСК, ДЗИ, ОББ и БПБ обявяват за всяка емисия, и оставащите дни до падежа.
Доходността до падежа е процентната печалба на тези, които купят бонове в понеделник и ги държат до падежа. Тази доходност при всички посочени емисии е плаваща, тъй като зависи от основната лихва. Ефективната доходност е използвана само като основа за сравнение между доходността на различните емисии, като всички доходности до падежа са преизчислени на годишна база. От държавните ценни книжа предлагаме следните емисии:
Първите проблеми за Китай в Хонконг
Още в първите дни от службата си като нов управител на Хонконг Тън Чихуа е изправен пред проблем, свързан с нелегалния трафик на деца от континентален Китай. Контрабандисти на човешки товар се опитват да прекарат незаконно през границата деца, чиито родители са в Хонконг. Стотици са рискували живота си, скрити в лодки или камиони, за да се присъединят към родителите си. Още приблизително 60 000 младежи от т.нар. разделени семейства очакват прехвърлянето си на територията.
Шефът на хонконгската полиция посети Южен Китай, за да обсъди мерки за затягане на граничния контрол. В същото време правителството ще предложи следващата сряда незабавно репатриране на стотиците нелегални деца-имигранти. В петък много семейства предадоха незаконно влезлите на имиграционните служби с надеждата да им бъде позволено да останат официално.
В същото време новото китайско правителство на Хонконг стана обект на критики във връзка с неефективността му по проблема. "Ако не се вземат спешни мерки за спиране на притока от нелегални имигранти, ще възникнат големи трудности за тяхното настаняване и издръжка в пренаселения град", заяви независимо хонконгско списание.
Повечето деца са родени на територията на континентален Китай и са с бащи, живеещи в Хонконг, и майки китайки. Според настоящата конституция на Хонконг и майката, и детето трябва официално да подадат молби за хонконгско жителство. В закона се казва още, че всяко отроче на хонконгски резидент има право да остане на територията, но приложението му е силно затруднено, тъй като само 150 китайци на ден, около 66 от които деца, могат да влизат в територията.
Нови сражения в Афганистан
Афганистанската опозиция отново активизира действията си срещу талибаните, които владеят осемдесет процента от територията на страната. В събота самолети са бомбардирали контролираното от милициите на талибаните летище на Кабул.
Тази атака е в отговор на нападението на талибаните срещу частите на генерал Абдул Малик в североизточната провинция Фариаб. В сраженията, продължили две денонощия, са загинали повече от 90 души, като талибаните са били отблъснати, оставяйки 40 пленници.
Лидерите на талибаните отправиха предложение за мирни преговори към Абдул Малик, но поставят условието първо да бъдат освободени техните пленници. Но опозицията настоява за пълно прекратяване на огъня като условие за преговори. В края на месец май по време на сраженията за големия северен град Мазар и Шариф частите на Абдул Малик плениха стотици талибани, сред които и много лидери.
Москва си връща контрола над износа на оръжия
В петък руската Дума прие закон, с който да възстанови контрола си върху износа на оръжие и да прекрати продаването му на световния пазар по "дъмпингови цени". Колапсът на Съветския съюз през 1991 г. доведе до хаос в оръжейната индустрия, като Москва изгуби позициите си на международните пазари, докато оръжието й се изнасяше, заобикаляйки правителствените мита и такси. Според официални руски представители, държавата губи близо 1 милиард долара годишно заради пряката продажба на оръжие от различни фирми, които не плащат на хазната.
Съединените щати се възползваха от политическата и икономическата слабост на Русия през последните години и увеличиха значително дела си на световните оръжейни пазари. Западна Европа също упражнява натиск върху продажбата на оръжие от бившите съветски републики, които трябва да приведат военната си база в съответствие със стандартите на НАТО - организацията, в която повечето искат да влязат.
Москва се опитва да противодейства на натиска с установяване сфера на влияние там, където политически съображения не допускат американски фирми. Пресен пример е сключването на сделка с Индонезия за продажбата на изтребители МИГ-29 и Сухой-30, самонасочващи се ракети и хеликоптери, след като критика в Конгреса осуети сключването на подобен договор от САЩ.
На скорошно авиошоу в Париж руските авиоконструктори демонстрираха последните си разработки, които "буквално разтресоха света" според изявление на руския президент Борис Елцин пред националното радио. "През август ще организираме собствено шоу в Жуково, каза президентът, и ще покажем още веднъж на какво е способна руската авиация."
Разделение в Пномпен
Престрелка между лоялни на двамата камбоджански премиери военни части избухна в събота в столицата Пномпен. Не се съобщава за жертви. Според очевидци в града се забелязвали бронирани коли и групи въоръжени лица. Въпреки че военните са нащрек, не се съобщава за нови сблъсъци. Летището в Пномпен отмени полетите си за деня, а чуждестранните дипломати бяха посъветвани да напуснат опасната зона.
Причината за ескалиране на напрежението през седмицата бяха обвиненията на първия министър-председател Хун Сен към поделящия поста принц Нородом Ранарид, че се опитва да вкара незаконно военни части в Пномпен. Ранарид отрече да има нещо общо с влизането на бившите червени кхмери в града, като призова за засилен контрол по пропускателните пунктове. Военни, лоялни на Хун Сен, откриха огън срещу части на втория премиер в тяхна милитаризирана база близо до столицата.
Двамата министър-председатели оглавявят силно нестабилен коалиционен кабинет, формиран между бившите врагове след организираните от ООН избори през 1993 г. Според запознати двете фракции се стремят да трупат активи преди общите избори следващия май, когато се очаква лоялността към частите на разцепилите се червени кхмери да повлияе значително върху изборните резултати.
Франция подкрепи Словения и Румъния за НАТО
Франция отново потвърди подкрепата си за кандидатурите на Румъния и Словения за членство в НАТО. В момента девет от шестнайсетте страни, членуващи в НАТО, подкрепят кандидатурите на Румъния и Словения, но решителна е отрицателната позиция на САЩ.
Говорителката на френския президент Катрин Колона каза, че той не очаква на срещата на съюза на 7 и 8 юли в Мадрид да бъде окончателно реформирана военната му структура. Това означава, че Франция и Испания отново няма да се присъединят към военното крило на НАТО. От доста време Франция има спор със САЩ по въпроса за ръководството на южното командване на НАТО. И след като американците отказаха да предадат това командване в ръцете на европейците, най-вероятно Жак Ширак отново ще остави страната си извън военната структура.
Очаква се на срещата в Мадрид да бъде дискутиран въпросът за продължаване на мандата на умиротворителния контингент в Босна. Силите на СФОР трябва да се изтеглят до 30 юни 1998 г. Освен тези въпроси възможно е в Мадрид да бъдат разглеждани и кандидатурите на прибалтийските републики за членство. Но едва ли ще се стигне до решение за тяхното бъдещо приемане в съюза, след като е известна твърдата отрицателна позиция на Русия по този въпрос.
Законът за защита при безработица влезе в парламента
Два проектозакона на левицата и СДС за защита при безработица и насърчаване на заетостта бяха приети на първо четене от парламента през миналата седмица. Поради важността на материята до второ четене вносителите ще подложат документите на обществен дебат.
На пръв прочит двата варианта на закони са близки, но има и редица принципни различия. Идеята е една, а именно в максимална степен да се създадат предпоставки за защита от безработица и стимули за разкриване на нови работни места. Едновременно с това обаче се предлагат различни решения на проблемите. Левицата е разработила по-либерален вариант на законопроект в частта за плащанията при безработица. Обезщетенията да се определят в границите от 90 до 180 на сто от минималната работна заплата (МРЗ) или 70 на сто от средномесечното брутно трудово възнаграждение за последните шест месеца. Във варианта на СДС долната и горната граница са съответно от 85 до 140 на сто от МРЗ. "Щедростта на социалистите не е обоснована с финансови разчети", твърди социалният министър Нейков. Експертите са единодушни, че трябва да се създават стимули за заетост, а не да се надуват разходите на фонда "Професионална квалификация и безработица" (ПКБ) за обезщетения на безработните. "Проектозаконът е твърде рестриктивен", признаха вносителите му от СДС. В условията на борд обаче реалностите в икономиката са такива, че държавата ще дава, но само до размера на разполагаемите й ресурси. Именно тези ограничения във финансите са отчели депутатите от СДС и са направили "по-малко социален" проектозакон. Посоката на действие е към по-малко държава дори и в политиката по защита от безработица и инициативата да идва от работодателите.
Намаляване на осигурителната тежест за фонд ПКБ предвижда проектозаконът на СДС. От 1 януари 1998 г. осигурителната вноска ще бъде 4.5% от осигурителния доход, а сега тя е 5% от брутното трудово възнаграждение. "Тенденцията е до три-четири години осигурителната вноска за безработица да стигне и до 2.5%", обясни Нейков. Ако досега вноската се поемаше изцяло от работодателя, то от догодина тежестта ще се разпределя между работодател и нает в отношение 4:1, са единодушни и от двете страни.
Разлика в двата варианта на закон има и в обхвата на защитените при безработица. СДС предлагат право за обезщетение да се придобива, след като съкратеният е бил осигуряван минимум 9 месеца от последните 15, а БСП - съответно 6 от последните 12 месеца. За младите хора сините въобще не предвиждат помощи и така се надяват да ги насърчат активно да търсят работа. За сметка на рестрикцията пък да бъдат стимулирани работодателите да наемат предимно млади специалисти.
Остър спор ще се води и около формата на управление на фонд ПКБ. Сините предлагат той да бъде самостоятелен фонд към Националната служба по заетостта, която да бъде преобразувана в юридическо лице. Изборът на такъв статут на ПКБ е продиктуван най-вече от спецификата на направление на средствата от фонда, се аргументират вносителите. Парите от ПКБ отиват не само за обезщетения, но и за финансиране на мерките на заетостта, което прави гъвкаво управлението на фонда именно от държавния орган, който от години води тази политика. Предложението, залегнало в законопроекта на БСП, е ПКБ да бъде самостоятелен фонд под шапката на Националния осигурителен институт (НОИ), който в момента провежда общата политика по държавното обществено осигуряване. Участието на всички заинтересовани по политиката на заетостта и осигуряването при безработица не може обаче да бъде гарантирано чрез НОИ. В надзорния съвет броят на представителите на държавата е равен на участниците от страна на работодатели и синдикати. Формата на управление на ПКБ, залегнала в проекта на сините, пък осигурява равнопоставено участие на всички заинтересовани страни в надзорния съвет на фонда.
Предложенията тепърва предстои да се синхронизират. Важно е обаче, че най-после, след седем години отлагане, до есента ще имаме закон, но не по-малко важно е как той ще регулира пазара на труда.
Няма да има пари за увеличение на пенсиите
Тони Алексова
От есента пенсиите най-вероятно няма да бъдат увеличени. Средният им размер в края на годината ще достигне около 30 долара, показват разчетите на Министерството на финансите. Пари евентуално можеха да дойдат от резерва за гарантиране на осигурителните плащания, който Националният осигурителен институт (НОИ) ще създаде тази година. В него според приетия закон за бюджет на фонд Държавно обществено осигуряване (ДОО) ще постъпят около 56.4 милиарда лева. Те обаче са крайно недостатъчни, за да бъде покрито дори едно минимално месечно плащане. Месечният трансфер за пенсии е около 136 милиарда лева. Така затрудненията около изплащането на пенсиите за януари 1998 г. няма да бъдат избягнати и отново ще се наложи с краткосрочен безлихвен заем бюджетът да финансира парите на пенсионерите. Това на практика изисква скромните резерви да останат непокътнати и с тях да се помогне в януарските плащания, в случай че бюджетът са окаже затруднен. За цялата 1997 г. разходите за пенсии възлизат на около 1.088 трилиона лева. Цялата сума на годишните разходи и приходи на фонд ДОО е 1.351 трилиона лева. "За увеличение можем да мислим едва ако има превишение на разчетените приходи", обяви преди седмица Николай Николов - шеф на НОИ.
Стопяването на първоначално предвидената сума по резерва от над 100 милиарда лева дойде от поемането от ДОО на около 92 милиарда лева детски добавки и еднократни помощи при раждане. "Трансферът по детските в последните две години се извършваше от държавния бюджет, но източникът на средствата (като част от осигуровките) оставаше в НОИ", бяха аргументите на МФ при прехвърлянето на плащанията. Със закона за бюджет на ДОО тази година плащанията по детските отново бяха върнати на фонда.
По време на дебатите по отказания от републиканския бюджет трансфер дойде и предложение от Националния осигурителен институт, което по-късно бе подкрепено и от депутати от левицата, за покриване на разходите по детските със специални емисии държавни ценни книжа. Идеята беше НОИ да закупи и да осребри инвестицията си през януари следващата година. Идеята обаче увисна и детските останаха в тежест на ДОО.
Размерът на осигурителните вноски остава непроменен и през тази година. Националният осигурителен институт ще разчита на добра събираемост на приходите, за да покрива плащанията си. При разработка на бюджета в държавния сектор е заложена 100 на сто събираемост на осигурителните вноски, а за частниците - 70 на сто. С предприетите от правителството през последната седмица строги мерки спрямо големите длъжници на бюджета, включително и бързото им обявяване в несъстоятелност при неплатежоспособност, има шанс държавните предприятия да станат по-редовни платци на вноски по ДОО. Частният сектор обаче е непредвидим. Голямата тежест на осигурителната вноска кара много от работодателите да не правят вноски по ДОО.
За трета категория труд осигурителната вноска остава 37 на сто плюс два процента лична вноска. За учителите осигуровката за пенсия е 40 на сто, като остатъкът от 3 на сто (40-37) се внася в Учителския пенсионен фонд, който бе създаден в началото на тази година.
Императорът Блъсков излезе от пресгрупата срeщу коли и мотори
Деница Грозева
Вестдойче алгемайне цайтунг (ВАЦ) е пълновластният собственик на пресгрупа "168 часа", след като Петьо Блъсков и неговите съдружници продадоха оставащите им 30 процента.
Сделката влиза в сила на 31 юли и оттогава бившите собственици ще могат да работят в пресгрупата само като наемни работници. Решение какво да правят трябва да вземат до една седмица. Ако поиска, Блъсков може да остане като главен редактор на най-тиражния български всекидневник.
Събранието на управителите на "ВАЦ - Медийна група холдинг" ЕООД в "Замъка - Хранков" направи промяна в собствеността на дружеството и кадрови размествания. На мястото на Петьо Блъсков като управител е назначен Петeр Щерцинг, който ще бъде с длъжност прокурист. Г-н Щерцинг е и управител на вестник "Труд". Едва след отказа на Петьо Блъсков да остане главен редактор ще се търси нова кандидатура. Малко вероятно е той да остане в редакцията на "часовете" при положение, че не опроверга появилите се слухове, че ще прави нов, ляв вестник. Според в."Континент" бившето превъзходителство вероятно ще използва финансовата подкрепа на Виденовия кръг в БСП, който напоследък влага бизнесактивността си в основаване на фондации.
От ВАЦ отказаха да се ангажират с конкретни имена за нов главен редактор, но казаха, че появилите се вероятни кандидатури в медиите са спекулации. Засега е сигурно, че новият човек задължително трябва да бъде икономически и политически неангажиран към групировка или партия. Най-важното е да бъде професионалист.
Постигането на компромисно решение между ВАЦ и Петьо Блъсков явно е било доста сложно, защото заседанието в "Хранков" е продължило повече от предвиденото време. Пред Блъсков е имало две възможности. Или да купи отново 70-те процента, или да се откаже от 30-те. Той е избрал втория вариант. Според източници от пресгрупата наричалият себе си "негово превъзходителство" е бил доволен от изхода на разговорите. Трийсетте процента, които той е продал, няма да му бъдат изплатени в пари, а ще се приспаднат от направените разходи за покупка на автомобили. Броят на возилата, които Блъсков е купил с пари на дружеството, не е ясен точно. Знае се, че числото им е между две и девет. В цената са били включени и два мотоциклета марка "Харли Дейвидсън". Марките на автомобилите са разнообразни - "Бентли", "Ягуар", "Мерцедес".
Желанието на ВАЦ да се освободи от главния редактор на "24 часа" датира от повече от половин година, но не можеше да се намери подходящ момент и начин да бъде извършена промяната. На немската групировка не се харесваха много от действията на Блъсков, но в същото време се чувстваше неуверена да са справи с непознатата обстановка в редакцията.
На следващия ден след общото събрание са били събрани всички завеждащи отдели на изданията на пресгрупата, за да бъде представен г-н Петер Щерцинг в качеството му на прокурист, който заедно с Николай Анастасов ще взима решенията, свързани с издателската дейност на пресгрупата.
На същата среща редакционният колектив се е запознал и с г-н Винфрийд Шенк, който ще бъде куратор (управляващ) във вестника и временно ще следи редакторската работа. По време на запознанството на новото ръководство с шефовете на отдели журналистите са задавали много и разнообразни въпроси. Някои от тях са били от рода на "каква е сделката на ВАЦ и правителството", "какво е наложило откупуването и на останалите 30 процента", "какви ще са новите условия за работа". Редактори са се оплакали от липса на добър мениджмънт в издателството и са изтъкнали, че пазарните условия в тази част от Източна Европа са много по-различни, отколкото германците изобщо могат да си представят, даже сравнени с бившите източни провинции на Германия.
В пресгрупата се шири настроението, че тя е лошото дете на ВАЦ, докато "Труд" е любимото. Според журналисти редакторите в бившия профсъюзен орган взимат много по-големи заплати, отколкото в "24 часа".
Срещата между Ерих Шуман и министър Богомил Бонев при сегашното посещение на шефовете от Есен е била по повод писмо от министъра, публикувано в "24 часа" след атентата срещу Илия Павлов. Министър Бонев обясни на страниците на вестника, че обвиненията в редакционна дописка на "24 часа", че репортери на вестника не са допуснати до мястото на събитието, са неоснавателни.
Според източници от ВАЦ премиерът Иван Костов е изразил желание да се види с Ерих Шуман, но засега се чака писмена покана от правителството.
Ех, тази национална телевизия
Алексей ЛАЗАРОВ
Треска тресе държавната телевизия през последните дни. Въртележката на кадровите смени в националната медиа се завъртя на бесни обороти и през главите на служителите там не минава нищо друго освен мисълта "а кой ще бъде следващият" и "а аз дали ще остана". И.д. генералният директор Иван Токаджиев замина в командировка и целокупният колектив на БНТ го удари на уволнение, клюки и сплетни.
През това време стана ясно и как точно ще бъдат сменени "временният" шеф на телевизията и редовният на радиото. За да направят това възможно, юридическите консултанти на управляващите ще се позоват на преходните и заключителните разпоредби на конституцията. В тях се казва, че "до създаване на нова законодателна уредба за Българската национална телевизия, Българското национално радио и Българската телеграфна агенция Народното събрание осъществява правомощията, които Великото народно събрание има по отношение на тези национални институции". ВНС имаше правото по силата на Временния статут на БНР и БНТ да назначава генералните директори на националните медии. За да оправдаят валидността на тази разпоредба в сегашната ситуация, юристите са приели, че гласуваният в предишното Народно събрание закон след намесата на Конституционния съд на практика не съществува в правния мир. При тази хипотеза влиза в сила разпоредбата от заключителната част на конституцията и генералните директори на БНТ, БНР и БТА могат да бъдат сменени просто с решение на парламента - без поправки или отменяне на (без)действащия в момента медиен закон.
Според председателката на парламентарната група на СДС Екатерина Михайлова смяната на генералните директори ще стане тази седмица. Има известна вероятност обаче, ако управляващите не се разберат помежду си за имената на бъдещите директори, рокадата да се отложи с още седем дни.
Безспорният фаворит на изминалата седмица за най-неблагодарното шефско място - в БНТ, беше сегашният шеф на "Нова телевизия", синият композитор Стефан Димитров. Според източници бившият съветник по въпросите на медиите в служебния кабинет Михаил Михайлов, който играе и роля на своеобразен брокер за собственика на "Нова" Дарко Таминджич, вече търси нов шеф на софийската частна телевизия.
Твърде вероятно е някой от спряганите миналата седмица за шефове на БНТ да намери място в по-долните управленски етажи на "Сан Стефано". Миналата седмица Екатерина Михайлова заяви, че промени са нужни не само на ниво генерален директор, но и в управителните съвети на електронните медии. Сините медийни стратези щели да проведат консултации с останалите политически сили за евентуалните промени.
Втори фалстарт на медийния закон
Алексей ЛАЗАРОВ
Въпросът за това какво ще се случи с правния батак около електронните медии все още е доста далеч от намирането на окончателния си отговор. Единственото категорично обещание до момента е на шефката на синята парламентарна група Екатерина Михайлова, която миналата седмица отново потвърди намерението на управляващите до края на тази година да се изработи окончателен вариант на закон за радиото и телевизията.
В момента в Народното събрание има внесени два варианта за законово регламентиране на дейността на електронните медии - вариант за нов закон на гражданско сдружение Форум "Свободно слово" и предложения за поправки в "гордостта на Клара", внесени от бившия банкер, сега депутат от БББ, Георги Агафонов. И изведнъж се получи странна ситуация - поправките на Агафонов са демократични, докато законът на "Свободно слово" е като писан от Клара Маринова и то без никакви задръжки и имитации на грижа за свободата на медиите.
Според предложението на бизнесдепутата деликатният Национален съвет за радио и телевизия (НСРТ) е "независим специализиран орган, чието предназначение е да гарантира спазването на закона за радио и телевизия". НСРТ не се "отчита", както постановява в момента действащият закон, а "докладва", и не два пъти в годината, а само веднъж - пред Народното събрание. Контролиращият електронните медии орган според варианта на Агафонов се състои от 9 членове, които се избират от НС, като шестима се предлагат от парламента, а трима от президента.
Лек полъх на демократизация идва от предложението на Агафонов да се намалят правомощията на НСРТ. Според сега действащия закон той има правото да осъществява контрол върху дейността на радио- и телевизионните станции. Поправките на бившия банкер предвиждат съветът да се занимава само със спазването на медийния закон. Според тях НСРТ няма да може и да следи за изпълнението на дадените лицензи за излъчване на радио или телевизия.
Свежест лъха и от предложението да се допълни текстът, който защитава личния живот на хората. Според действащата в момента разпоредба радио- и телевизионните станции "не могат да излъчват факти от личния живот на гражданите по начин, уронващ честта и достойнството им, без тяхно съгласие, независимо от достоверността им, освен ако има влязло в сила решение на съда". Предложението, внесено от Агафонов, позволява това, ако за узнаването на тези факти съществува "значим обществен интерес".
Избягната е и зависимостта на БНТ и БНР от бюджетната субсидия - вариантът в сега действащия закон беше обект на много критики. В предложението, внесено от Агафонов, се предвижда бюджетът на БНТ и БНР да се определя от НСРТ. Той го предлага на финансовото министерство, което обаче не може да прави никакви промени в него.
Далеч повече поводи за разсъждения обаче дава проектът за закон за радио и телевизия, представен в Народното събрание миналата седмица от журналистическото сдружение "Свободно слово".
Предложението е странна компилация между чужди закони, собствени разсъждения и умозаключения и малко противоречащи на Конституцията текстове.
Проектът беше тържествено и по спешност приет от председателя на парламентарната Комисия по културата и медиите Стоян Райчевски и моментално внесен от него за разглеждане. Представителите на "Свободно слово" подчертаха, че това е първият случай в най-новата ни история, когато в НС се внася законопроект от структурите на гражданското общество.
Запознати твърдят, че проектът е бил изготвен на практика без никакви юридически експерти. В първоначалния вариант на разработването му са били поканени да участват и капацитети в областта на медийното право. Впоследствие обаче те са се оттеглили от разработването и проектът е завършен без тях.
Законът има амбициозната цел да регламентира огромна част от българското медийно пространство. В него освен ефирните и кабелните радио- и телевизионни станции се поставят под контрол сателитните телевизии и все още непознатата у нас дигитална телевизия. В периметъра на закона попада дори и компютърната мрежа Интернет - нещо, което все още не са направили дори в родината на глобалната мрежа - САЩ.
С това бе надминат един от най-сериозните недостатъци на изработения от комисията на Клара Маринова закон за радио и телевизия - обхващането на много по-голяма област от медийното пространство, отколкото е необходимо. Правно оправдание за създаването на закона за радиото и телевизията е конституцията, където е записано, че трябва да се регламентира със закон дейността на БНТ, БНР и БТА. "Гордостта на Клара" обаче взе под крилото си всички електронни (ефирни и кабелни) медии и спечели обвинения и негодувания за това, че се опитва да завземе цялата четвърта власт.
Най-големият грях на законопроекта на "Свободно слово" е текстът, че журналистите разкриват източниците си на информация при определени обстоятелства. Закрилата на източниците е един от основните стълбове на свободната журналистика и се счита за най-голямата ценност в професията. А в предложения от "Свободно слово" проектозакон източниците на информация на журналистите могат да бъдат разкривани, ако има висящо съдебно производство или висящо производство по жалба на засегнато лице в НСРТ.
Националният съвет за радио и телевизия според предложението на "Свободно слово" е "независим специализиран орган, който представлява интересите на обществото в радио- и телевизионната дейност". Според журналистите той трябва да се състои от 9 членове, от които шестима се избират от Народното събрание с мнозинство от 2/3 от всички депутати, а трима се назначават от президента. Интересна е обаче процедурата по избора. Проектът предвижда тя да продължава два месеца. През първия професионални и творчески организации, синдикати, асоциации, граждански сдружения и "други структури на гражданското общество" издигат кандидатури за членове на НСРТ. След публично обсъждане предложенията се изпращат до парламента и президентството, които са длъжни според проектозакона да публикуват списък на кандидатите. В едномесечен срок след получаване на кандидатурите трябва да бъдат избрани членовете на националния съвет за радио и телевизия.
Едно от големите несъвършенства на предложения от "Свободно слово" закон са правомощията, които той дава на националния съвет.
В чл. 23 на проектозакона е записано, че "НСРТ контролира спазването на този закон и налага административни санкции при нарушаването му, сезира други органи". Нарушенията според проекта се установяват и наказват по реда на Закона за административните нарушения и наказания. Според юристи налагането на административни наказания е в правомощията единствено на държавни органи, а контролиращият медиите орган според решенията на Конституционния съд не може да бъде такъв. В тълкувателното му решение от началото на годината се казва, че "съществува конституционна повеля за превръщането на радиото и телевизията в автономни обществени институции, като бъдат освободени от опеката на определен държавен орган. Изключването на каквато и да е форма на ръководство от страна на който и да е държавен орган е първото условие за тяхната структурна независимост".
Сдружението "Свободно слово" е намерило любопитен вариант да се избегне зависимостта от държавния бюджет. Проектозаконът предвижда създаването на фонд "Обществени медии и нови технологии", който получава определена субсидия от финансовото министерство плюс таксите за ползване на телевизионни и радиоприемници. В него влизат и парите, които всеки, желаещ да излъчва радио или телевизия, трябва да плати за лиценза си. Средствата от фонда се изразходват за издръжка на БНТ, БНР и НСРТ, за финансиране на културни и образователни проекти с обществено значение и за подпомагане на нови технологии.
Противоречие с решенията на Конституционния съд се забелязват и в текстовете, които регламентират как ще се получават лицензи за излъчване на радио или телевизия. В чл.102 на проектозакона от кандидатите за ефир се изискват "програмна концепция, програмен профил и времетраене на програмата, програмна схема". В решението, с което отменя текстове от действащия в момента закон, Конституционният съд казва изрично, че изискването за предварително одобрение на програмните схеми и прочее подробности за работата на радио- и телевизионните станции е по същество цензура и противоречи на конституцията. В тълкувателното решение на текстовете от основния ни закон, които гарантират свободата на словото, също се постановява, че една от гаранциите за демократичното информиране на обществото е "независимостта... по отношение на програмните схеми и съдържанието на програмите". Съдът подчертава, че създаването на разрешителен режим за излъчването на радио и телевизия е суверенно право на държавата. Според конституционалистите обаче "при издаване на разрешение могат да бъдат преценявани условия, свързани с техническите характеристики на емисиите и тяхното влияние върху околната среда и здравето на хората". Конституционният съд е категоричен, че разрешителният режим не може да засяга програмните схеми и съдържанието на програмата.
В първата си част законът наподобява повече манифест. Там например се казва, че журналистите имат право свободно да разпространяват информация, което според юристи е напълно безсмислено изрично да се споменава най-малкото защото конституцията дава това право не само на журналистите, но на всеки български гражданин.
В графата "интересни текстове" попада и разпоредбата на чл.110, според която изменение на лиценза може да бъде направено при "непреодолима сила", без да бъде пояснено какво точно се има предвид. Там може да се класифицира и част от раздела санкции - в един от членовете му пише, че при определени случаи НСРТ може да издава "задължително предписание" - алогизъм, който граничи например със словосъчетанието "незадължителен закон".
При така предложения проект е сигурно, че при обработването му в парламентарната Комисия по културата и медиите депутатите ще имат много работа. Голяма част от закона очевидно трябва да бъде буквално пренаписана. С това политическият кръговрат дава на държавниците ни втори шанс да регламентират правно дейността на българските медии и този път в правния мир да се появи нормален и демократичен закон, който да помага, вместо, както сега, единствено да пречи на радиото и телевизията.
Защото един лош закон вече има и за друг, отново лош, просто няма нужда да се хабят време и усилия.
Освен ако не се перифразира баналната юридическа максима "Лош закон, но закон" на "Лош закон, но наш закон".
За реформите в БНТ
Дончо Папазов В БНТ се провалиха десетки набедени управленци. Някои от послушание, други от глупост, а трети - с най-прекрасни намерения. В момента 2800 души в телевизията сами си създават работа. Между тях има талантливи и интелигентни професионалисти. Често те са горделиви, суетни или недоволни. Ако се пипа грубо, ако се провежда необмислена и бърза промяна, кризата в телевизията ще се задълбочи с всички възможни последици.
За да е доволен един журналист, той трябва да има свобода да критикува и сигурност, че при неприятности ще бъде защитен от ръководството и закона. Да има достатъчно средства за реализация на програмите, добра заплата и хонорари и сигурност, че няма да има непрекъснати промени и размествания на хора и програми.
Очевидно трябва да се смени цялостно философията на управлението в БНТ. Сега голяма част от програмата на БНТ се изработва в самата БНТ с помощта на огромен брой хора, с остаряла техника и материали. Опит, който може да бъде използван През 1991 г. като главен продуцент по филмопроизводството в телевизията заедно с екип ентусиасти въведохме продуцентския принцип. В основата му е ефективната идея, след като бъде избран сценарият на филма, неговата реализация да се предоставя с договор на външен продуцент, който не е служител на БНТ. Той сам на своя отговорност организира производството на филма. В договор се уточняват разходите и сроковете. Предвиждат се санкции при неспазването му. Така гарантирахме творческите и икономическите интереси на телевизията. Резултатите бяха насърчителни. Разходите за производство намаляха (една минута филмово време струваше 5-6 пъти по-малко от произведеното в Националния филмов център), от 360 служителите в студия "Екран" останаха 50 души. Работата на две главни редакции се извършваше от 5 души. Бяха освободени техника и административни площи и бяха намалени разходите.
В цялата телевизия има възможност да бъде внедрено продуцентското начало. Още отсега има възможност част от предаванията за култура, фолклор, естрада и икономика да бъде предадена за реализация на външни продуценти. У нас вече действат редица филмови къщи със специалисти и техника. Има свободни режисьори, оператори и журналисти, които могат да реализират предаванията. Какво трябва да се направи Екип от БНТ, в основата на който са продуцентът и редакторът, създава идеята за програма. Разработва нейния бизнесплан. Определя бюджета и средствата. Ако проектът бъде приет от ръководството, действа за набиране на спонсори и реклама (тези средства остават в БНТ). Продуцентът приема сценарии за предавания. Създава екипа за реализация от водещ, режисьор, оператор и т.н., а реализацията на производството предоставя на външен продуцент по договор. В него се обвързват точните срокове и бюджет със санкции за закъснение или превишаване на разходите. Външният продуцент наема специалисти и техника. Важното е той сам да си прави сметката и организацията. При едно условие - програмата или филмът да имат необходимите художествени качества и да бъдат произведени в рамките на договорени цена и срок.
Изискванията към продуцентите и редакторите в БНТ са големи. Те трябва да владеят занаята, да притежават творчески, организаторски и икономически умения, да бъдат уважавани и тактични. Трябва да осъществяват идеята и политиката на програмата. Така ще са необходими по-малко щатни директори на продукция, организатори, режисьори, камерни техници, тон-техници, звукооператори, асистент-режисьори, координатори, монтажисти, осветители, апаратчици, гримьори, шофьори т.н. Ще бъдат нужни и по-малко камери, апаратни, монтажни, по-малко автомобили и т.н.
След като продуцентският принцип бъде въведен и в други програми, ще могат да бъдат освободени редакторски стаи, техника и площи за техника. Ще бъде намалена и администрацията. Може да бъдат спестени около 35% от съществуващите разходи за поддръжка на помещения, техника, за отопление и вентилация, за електричество и администрация, за работни заплати. Капиталните вложения ще бъдат използвани за покупка на съвременна техника.
Съществуват няколко възможности за организация на работата на продуцентския принцип. Единият е общ продуцентски център за цялата телевизия. Другият е отделни продуцентски групи за Ефира и Канала, а след приватизацията на Ефира може да има дори звена в отделните направления.
Едно от най-гледаните и най-скъпите за реализиране неща в телевизията е информацията. Тя дава част от характера и там също може да бъде въведен продуцентски принцип, но информацията като цяло трябва да бъде собствено производство на БНТ. Същото се отнася и за по-големите публицистични предавания. Някои от тях могат да се предоставят на външни продуценти, други да се правят на смесен принцип, но най-престижните трябва да останат в БНТ. Телевизията трябва да поддържа и собствена кореспондентска мрежа.
В изградените регионални центрове във Варна, Русе, Благоевград и Пловдив работят стотици кадри. Лошо замислена и водена, работата им тежи на издръжката. Участието на РТЦ в цялостната програмна схема на БНТ е слабо. Най-често се изпращат кореспонденции, а рядко отделни предавания. При действащата досега програмна схема това е нормално.
Възможно е програмното време на БНТ да бъде разпределено по друг начин, който би привлякъл и задържал повече зрители и реклама. Чуждият опит показва, че местните новини събират голяма аудитория. Но това, което е интересно за софиянци, не вълнува останалите. При наличието на РТЦ може да се изгради програмна схема, подобна на тази на "Дарик" радио, в която на регионалните центрове от цяла България ще бъде предоставено програмно време в точно определени часови пояси. Филмопроизводство Филмопроизводството може да бъде централизирано и да има собствен бюджет. Ръководен екип ще организира подбора и написването на сценарии, ще одобрява бюджета на филмите, ще контролира реализацията от външни продуценти, ще приема готовите филми и ще организира излъчването на собствените филми. Ще има група за игрално, документално и анимационно кино. Реклама и спонсори В условията на недоимък средствата за реклама и спонсори могат да се окажат решаващи за развитието на БНТ. Бяхме свидетели на какви ли не експерименти с рекламата в БНТ. Видяхме корупция и мошеници - започна се от пълен монопол за производство на реклама, после той беше ликвидиран. Рекламно време се продаваше на едро, продаваше се на дребно и все имаше недоволни и подкупени.
Както навсякъде по света, рекламите могат да бъдат произвеждани вън от телевизията, защото рекламодателят желае да работи с точно определен клип, произведен най-често в чужбина. Рекламата може да бъде произведена вън от БНТ от рекламни къщи. С наличните кадри и техника може да бъде произвеждана и от БНТ.
Рекламното време на телевизията е един от основните й ресурси. То трябва да бъде продавано изгодно. Печалният опит показва, че високите цени, подобно на високите данъци, не водят до високи приходи. Цената време трябва да бъде зависима от часовия пояс и рейтинга на предаването. Трябва да действа и система от отстъпки за българските производители.
Рекламното време може да бъде продавано на едро на дистрибутори, но с умно и честно направен договор, може да бъде продавано и на дребно.
Част от средствата от спонсори и рекламодатели трябва да остават в предаванията, където са излъчени, за стимулиране на авторите. Другата част трябва да се централизира и да се използва за покупка на техника, за производство на филми и програми, за допълнителна заплата за предавания, които нямат реклами, за администрация, техници и други. Структура на управлението Eдиният вариант е да се приеме, че Канал 1 и Ефир 2 ще запазят самостоятелния си облик, а другият - че след приватизация на Ефир 2 ще остане да действа само Канал 1. И в двата варианта най-скъпо струващите телевизионни дейности, информация и кинопроизводство, трябва да са централизирани, подчинени на генералния директор, с отделен бюджет.
Реализацията на предаванията се осъществява от продуцентски център. Голяма част от предаванията и филмите се реализират от външни продуценти.
Управленската схема е максимално опростена. В нея има субординация, но е развита и хоризонтално с равенство на дирекциите и редакциите. След приватизацията на Ефир 2 ще бъде въведена нова управленска схема с по-малък брой дирекции и съкратена администрация. В нея ще бъде запазено продуцентското начало. Ръководството следи да няма припокриване в програмните схеми.
Години наред лъжепромените са били лесният начин за симулиране на дейност. С бързи, революционни и неподготвени реорганизации най-сигурно се разбишква всяка телевизия. Истинското управление ползва натрупания опит. То е постоянно и се гнуси от подсторени сътресения.
Надявам се, че реформата, която предстои на БНТ, ще бъде началото на дългоочакваната стабилизация и ще съумее да използва възможностите на продуцентския принцип. Дончо Папазов е работил 16 години в БНТ. Бил е отговорен редактор, заместник главен редактор, ръководител на програмна група и главен продуцент на филмопроизводството.
Клинтън иска свободна търговска зона в Интернет
Американският президент Бил Клинтън предложи приемането на пакт за свободна търговия в Интернет под формата на свободна търговска зона. Клинтън иска създаването й да завърши след година. Според експертите идеята наистина носи голям потенциал за търговията със софтуерни продукти, особено ако бъде постигнато и глобално споразумение за необлагането с мита на подобни стоки. Проблемът е, че ако предложението на Клинтън се реализира, ще спечелят предимно САЩ, където са базирани най-мощните световни софтуерни компании.
Вече е задвижена процедура чрез американския търговски представител в Световната търговска организация (СТО) Шарлен Баршевски за съгласуването на проекта със СТО. Представители на Европейския съюз пък заявяват, че Брюксел ще подкрепи всеки американски опит за по-голямо либерализиране на световната търговия, но проектът трябва да е съобразен с регулацията на СТО.
Американското предложение се отнася само за стоки, които могат да бъдат пренасяни по електронен път - компютърни програми, музика и филми, а не за стоки, които могат да бъдат поръчани и закупени по Интернет, но след това трябва да пресичат физически граници при доставката. Всъщност по този начин Вашингтон просто признава съществуващите реалности - в момента е почти невъзможно да се следи и да се облага с мита и такси търговията по Интернет със стоки, пренасяни по електронен път.
От друга страна, много правителства на по-бедни държави търсят начини да обложат с данъци и такси електронната търговия по Интернет. Един от начините това да стане е наблюдение на национално ниво на презграничните финансови транзакции посредством кредитни карти (обикновено стоки по Интернет се купуват, като купувачът изпраща номера на кредитната си карта).
Американската идея е друга - Клинтън заяви, че вече е наредил на финансовия министър Робърт Рубин да започне изпълнението на програма, която да предотврати въвеждането на нови данъци върху електронната търговия. Новото споразумение вероятно ще бъде подобно на Договора за информационните технологии в рамките на СТО. Според Договора за информационните технологии, който досега е подписан от 42 държави, митата върху повечето класове компютри и хардуер за тях ще бъдат премахнати към 2000 г. НАКРАТКО
Френско-италианската компания SGC-Thomson Microelectronics SA (www.st.com) съобщи, че е създала нов мултимедиен микропроцесор, предназначен главно за мрежови компютри, персонални компютри и конзоли на електронни игри.
Чипът ST PC ще бъде съвместим с програми, базирани на DОS и Windows.
Компанията Connect ще започне производството на сървъра OneServer 2.0. Сървърът е предназначен да подобри възможностите за осъществяване на търговски връзки в рамките на Интернет.
OneServer 2.0 предвижда по-динамично презареждане на страниците на уеб-сайтовете на търговските контрагенти в мрежата, като по този начин се намалява броят на телефонните импулси, необходими за достъп до най-често употребяваната информация.
Compaq пусна в продажба 15.1-инчовия плосък компютърен дисплей TFT500. Цената му е 3800 долара. Той заменя 17-инчовия модел CRT, като покрива 90 процента от площта му. Новият дисплей е създаден с помощта на технологията Active-matrix.
В същото време NEC Technologies и Panasonic предлагат 14-инчови модели, като те струват около 2700 долара. Очаква се през следващата година цените на плоските компютърни дисплеи да намалеят наполовина.
Новият цветен принтер на Epson, Stylus Photo, постига изключително високо качество на изображението, което се приближава до това на фотографските снимки. За принтера се използва специална гланцирана хартия. За разлика от модела Photo Smart на Hewlett Packard Stylus Photo не може да ползва фотографска хартия. Цената на принтера е 500 долара.
Бум на програми за групова работа
След като нуждите на вътрешните корпоративни мрежи от софтуер за групова работа вече на практика са задоволени, все повече софтуерни компании се насочват към разработването на програми за групова работа в Интернет. Последният подобен продукт е на IntraActive Inc. и позволява създаването на работен календар, дискусии и уговаряне на срещи по мрежата. Софтуерът на IntraActive Inc. е с подобен на браузър интерфейс и позволява на потребителите да указват нива на достъп до директории и файлове, както и да обменят информация с други потребители чрез Интернет. В близките две седмици пък се очаква Caravelle Inc. да пусне на пазара продукт, който позволява съвместното ползване на Интернет-страници от различни потребители.
Продуктът на канадската компания Caravelle Inc. например позволява на групи от потребители да получават автоматично информация от Интернет и да я разпространяват за ползване във вътрешната корпоративна мрежа. Програмата може да следи произволна корпоративна или индивидуална Интернет-страница и съобщава за промените в нея, след което праща съобщение по електронна поща до всеки член на потребителската група.
Netscape усъвършенства Интернет софтуера
Компанията Netscape (home.netscape.com) подготвя нови революционни решения за уеб-сайт оформление, като вече е създадена рамката за това. Това ще стане възможно при пускането на пазара на сървъра от ново поколение Appolo. Новото оформление на дисплея ще увеличи възможностите на потребителите за достъп до елементите му и ще подобри изображението.
Новите приложения за оформление на дисплея ще включват възможности за подобряване на двуизмерните и триизмерните изображения на дисплея.
