Отделно е въпросът с 30-те предприятия, за приватизацията на които държавата търси международни консултанти. За 3 от тях вече е намерен консултант, каза Лизи. За другите 27 правителството продължава да търси посредник. Вероятно Световната банка ще включи в сметката тези предприятия при прегледа за ФЕСАЛ 2, дори и да не са приватизирани. Намирането на международен консултант се смята за достатъчна гаранция, че предприятието ще бъде продадено.
Световната банка отстъпи и по отношение на програмите за ликвидация. Още по договорките през май 1996 г. беше предвидено да бъдат закрити 64 предприятия, на които се падаха около 28% от загубите в икономиката. "Три-четири от тези предприятия бяха прехвърлени за приватизация, а вместо тях Световната банка се съгласи да закрие други предприятия, които като цяло отговарят за същия размер загуби. " От списъка излизат "Океански риболов", "Балканкар холдинг", мина "Черно море" и винпромът в Благоевград. Вместо тях представителите на Световната банка са се съгласили с вече закритите 82 предприятия с принципал министерствата на промишлеността, строителството и земеделието. Най-големият проблем - пернишкият "Камет", е затворен.
При изолацията е отчетено, че за всичките 71 предприятия са приети програми за оздравяване. Единствено при топлофикационните дружества трябва да се направят преизчисления, защото изчисленията за субсидиите при тях са правени при курс 2000 лева за долар. В областта на либерализацията на цените и търговията представителите на Световната банка не са имали особени възражения. Големият проблем за наличието на експортни такси върху зърното беше решен още при посещението на шефа на управлението за България Кенет Лей преди две седмици.
Най-големият проблем при преговорите е било състоянието на банка "Биохим". Предварително се очакваше още до края на юни с договор да бъде прехвърлено управлението на банката на холандската АМРО банк. Това беше поставено и като условие за получаване на втория транш от стенд-бай споразумението с МВФ. Както е известно, и досега договор няма. "Банката се стабилизира и положението й се подобрява. Условията са се променили и е нормално да искаме адекватни промени в условията на договора. Промените обаче изискват време", каза вицепремиерът Божков. Според него за представителите на Световната банка е достатъчно да се уверят, че нашето правителство не шикалкави, а наистина има твърдото намерение да сключи договора и да приватизира. Представители на Световната банка пък намекнаха, че идеята е вече да не се възлага мениджмънтът, а банката направо да се приватизира, разбира се, след съответното оздравяване. "Не е само АМРО банк, появиха се и други чужди кандидати за управлението на "Биохим", каза представител на правителството.
Какво ни чака оттук нататък.
През третата седмица на юли бордът на директорите на Международния валутен фонд ще разгледа доклада на шефката на мисията за България Ан Макгърк. По първоначалната програма в резултат на това, ако всичко върви нормално, ще получим втория транш от около 100 млн. специални права на тираж, или около 130-140 млн. долара. От поставените изисквания преди заседанието все още остават неизпълнени новите изисквания за капиталова адекватност на банките, договорът за мениджмънта на "Биохим", премахването на прага от 50 000 долара за регистрация на чужда инвестиция. Въпреки това най-важното условие - одобрението от Световната банка по заема ФЕСАЛ, е вече получено.
Първата част от ФЕСАЛ 1 от около 100 млн. долара обаче ще получим в началото на септември. Парите ще отидат направо в бюджета без никакви условия по усвояването им. Преди това трябва да дойдат 40-те милиона долара от заема за критичен внос, отпуснат от Световната банка още на 8 май, но задържан заради експортните такси. ФЕСАЛ 2, който е в размер на 70 млн. долара, вероятно ще дойде през следващата година. За да го получим, трябва да сме приватизирали 40% от държавните активи. "Бърза работа нямаме. Парите и без това не ни трябват в момента. Те ще са ни нужни повече през следващата година", коментира представител на правителството.
Междувременно Световната банка през септември - октомври ще изпрати мисия, която да преразгледа политиката й към България. "По вече възприетата стратегия за помощ на страната има песимистичен вариант, който предвижда около 100 млн. долара програми за следващите 3 години. Оптимистичният вариант включва през следващите 3 години да предоставим на България до 800 млн. долара", каза представителят на Световната банка в София Алберто Мусалем. Вероятно ще се наложи да бъдат преразгледани всички досега сключени заеми със Световната банка. "Досега заемите са били сключвани предимно по условия, поставяни от Световната банка, която все пак се намира във Вашингтон, а не от българските власти. Тази практика трябва да се прекрати", каза вицепремиерът Божков. При сегашното посещение представителите на Световната банка и на правителството са обсъждали и проект за силозни стопанства в дунавския регион. Проектът в частта за България е на стойност около 60-80 млн. долара. Отстъпчивостта на Световната банка, а и на МВФ може да се обясни както с политическите предпочитания на Вашингтон, така и с желанието да се подпомогне Иван Костов да свърши нещо, а не само да обещава като Жан Виденов. Подкрепата на международните финансови институции, която е сигнал за частните инвеститори, обаче може да се оттегли бързо, ако правителството се отклони от реформите.
Расте напрежениeто в Хеброн
Израелският министър-председател Бенямин Нетаняху свика извънредно кабинета си в петък, за да обсъди напрегнатата обстановка в Хеброн, която заплашва да парализира външната и икономическата политика на страната. Влошаването на отношенията между Израел и Палестина започна през март заради решението на еврейското правителство да започне строеж на нови жилища в източната част на Ерусалим, доминирана от арабите. Оттогава са прекъснати и преговорите между ООП и Нетаняху.
Поводът за напрежението дойде преди седмица, когато еврейка разлепи по магазините в Хеброн плакати, изобразяващи пророка Мохамед като свиня, стъпила върху Корана. Нетаняху официално се разграничи и осъди акта, като срещу еврейката са предявени обвинения, с които може да получи значителна присъда. Въпреки това цялата седмица бе белязана с изблици на насилие, които още повече обтегнаха отношенията между Арафат и Нетаняху.
В четвъртък израелската държавна телевизия показа протестите на палестинците, хвърлящи камъни и бутилки със запалителна течност срещу въоръжените армейски части по разграничителната линия в Хеброн. На атаките военните отговорили с гумени куршуми, като до момента в болница с леки наранявания са настанени около 25 души. Преоблечени като араби израелски войници се внедрили сред протестиращите палестинци и задържали някои от тях, които според очевидци са били жестоко малтретирани впоследствие. По същото време в ивицата Газа арабско момче е починало от гумен куршум, пробил черепа му.
Ескалиращото напрежение намира двете посреднически страни - САЩ и Египет, неподготвени за дипломатически действия. Египет обяви, че израелските власти са първопричината за разрива, и защити палестинските протести като справедливи. САЩ от своя страна не обвиниха пряко съюзника си Израел, но се въздържаха от по-активна намеса по въпроса. Твърдата политика на Нетаняху не прави по-лесно постигането на компромис. Той заплаши ръководителя на ООП Ясер Арафат със засилено военно присъствие в района, ако палестинската страна не предприеме мерки за потушаване на безредиците. В отговор на това сътрудник от щаба на ООП обяви протестите на палестинските маси като спонтанни, предизвикани от "нарушаване на правата им, отнемане и застрояване на тяхна земя".
В момента задачата на Нетаняху се усложнява и от растящото недоволство от политиката му в Израел, като вече дори и членове на коалицията му са против него. През седмицата правителството оцеля при гласувания вот на недоверие, но 11 души от управляващата коалиция не му оказаха подкрепа.
Въпреки напрегнатата обстановка осведомени наблюдатели твърдят, че размяната на удари между двете страни е повече средство за изпускане на парата. Локализирането на сблъсъците само в Хеброн и малка част от Газа навежда на мисълта, че Арафат и Нетаняху търсят отдушник за палестинското недоволство, като същевременно не пренебрегват перспективите на мирния процес. Предстоящото изтегляне на израелските части от Западния бряг през септември изисква постигане на взаимно съгласие по ключови за мирния процес въпроси и следователно поддържане на едно задоволително ниво на сигурността в района. В този смисъл демонстрациите на палестинците в Хеброн не представляват пряка заплаха, ако не се намерят екстремисти, които да разпалят искрата на недоволството в кървав конфликт.
Хонконг - предизвестеното бъдеще
Крис Патън, Financial Times Противоречиви са оценките за миналото на Хонконг. Не са малко тези, които искат да прехвърлят на британското управление там товара на постимпериалистическа вина. Но това, което ние направихме, заслужава да се оцени само по себе си. Някои политици се опитаха да извлекат политически дивиденти. Президентът Жак Ширак заявил, че с британското напускане на Хонконг се затваря "една от най-мрачните страници в китайската история, повлияна от империализма". Но нека оставим историята сама да отсъди и помним миналото дотолкова, доколкото да можем да го забравим. Въпросът е какво представлява Хонконг днес.
Първо, това е един китайски град. Ако човек се разходи из улиците, пред очите му ще преминат магазини с отличителните червени абажури, сергии с подправки и часовници Rolex втора ръка, будистки храмове. Хонконг е китайски град, сътворен от невероятната енергия на изключително работливи хора. Това е Китай, но това е и светът - американци, японци и германци го превръщат в интернационална, космополитна зона.
Така се поражда въпросът с какво Британия е допринесла Хонконг да се превърне в най-процъфтяващия град в историята. Припомням си редовете на Токвил: "Искате ли да проверите дали един народ е отдаден на търговия и индустрия? Вижте дали законите на този народ му позволяват да се стреми към просперитет, имали усета и умения да го следва и увереност в постигането на успеха. " Това донесе Британия на Хонконг - духа на закона и добра, честна администрация, условия, в които да се развиват стабилно гражданско общество и просперираща икономика.
И понеже Хонконг доказа себе си като фабрика за пари, мнозина се изкушават да обявят, че това е единственото, което интересува жителите му. Но Хонконг е освен икономическа сила и политическо общество. Хората там, като навсякъде по света, ако бъдат запитани дали искат повече самоуправление, биха отговорили положително. А когато стават по-богати, започват да пътуват повече и да взимат университетски дипломи, те искат да им бъде зададен такъв въпрос. В този смисъл британското управление успя да се нагоди към особеностите на Хонконг и да създаде толерантно общество, остров на сигурността в район с много проблеми. Точно стабилното гражданско общество, създадено във вече бившата колония, ми дава най-голяма увереност за нейното бъдеще. Хонконгската идентичност и самосъзнание разпръскват спекулациите за сблъсък на цивилизациите или междуконтиненталните морални ценности. Преплитането на азиатските и западните нравствени норми изгражда специфичен тип етична система. Тя е базирана върху универсалните ценности, приети в целия свят.
Тези принципи са изградили Хонконг и дай боже те да гарантират бъдещето му.
Крис Патън e последният британски губернатор на Хонконг.
Либерализацията и новите пазари са бъдещето на телекомуникациите
Любомир Евстатиев
Глобалните телекомуникации са една от най-бързо растящите и доходоносни индустрии в света. Това кара големите и малките играчи на този пазар да търсят възможности за разширяване на своите позиции. След като от няколко години насам има тенденция за либерализация на сектора, борбата за надмощие се ожесточи допълнително.
Очаква се през 1998 г. САЩ, Япония и страните от Западна Европа напълно да либерализират телекомуникационните си пазари. Това кара дори и най-големите и могъщи компании да се чувстват несигурни за бъдещето и да търсят възможности за разширяване на влиянието си. Особено голяма активност в това отношение проявиха европейците. Като печеливша стратегия за оцеляване те залагат на сливанията и на придобиването на дялове от конкурентни компании.
Европейските телекомуникационни оператори винаги са били много по-неефективни от американските си конкуренти, като тенденцията е това състояние да се запази. В британската British Telecommunications PLC (BT), която е най-ефективна в сравнение с другите европейски оператори, десет хиляди телефонни поста се обслужват от 48 души, докато при конкурентите от американските Bell-компании средният брой на обслужващите десет хиляди поста е 30. Американските компании проявяват голяма гъвкавост и по въпросите на заетостта, което утежнява конкурентната позиция на европейците.
Настъплението срещу AT&T
Поне досега инициативата за разместване на пластовете на този огромен пазар беше на европейците. През есента на миналата година BT съобщи, че ще осъществи сливане с американския телефонен оператор MCI Communications. Сделката на стойност 22 млрд. долара представлява сериозно предизвикателство за доминиращата на американския пазар компания AT&T, която държи 54 процента от пазара на далечните телефонни разговори и има 52 млрд. долара продажби годишно. Компанията MCI владее 20 процента от местния пазар за телефонни разговори на дълги разстояния, но работи много по-ефективно и дейността й е по-доходоносна от тази на AT&T. Пазарната капитализация на новата съвместна компания Concert се определя на около 55 млрд. долара. Възможно е BT да опита да увеличи влиянието си и на американския пазар за локални телефонни разговори.
Държавните телефонни оператори на Франция и на Германия - France Telecom и Deutsche Telekom, също направиха опит да разрушат хегемонията на AT&T. Двете компании съвместно владеят 20 процента от Sprint Corp. Алиансът с американската компания, която има около 20 процента от местния пазар за телефонни разговори на дълги разстояния, известен като Global One, досега не притесняваше AT&T. Но французите и германците направиха предложение да увеличат своя дял в Sprint. Това предизвика отрицателната реакция на американските регулативни органи и те вероятно няма да допуснат подобна операция, преди европейският телекомуникационен пазар да се отвори до степента, в която е либерализиран американският. Освен това Deutsche Telekom има много големи дългове (за 1995 г. брутният дълг на компанията е 110 млрд. марки) и едва ли изкупуването на дялове в други компании ще й помогне да подобри показателите си.
Според председателя на американската Федерална комисия по комуникации Рийд Хунд сливането между BT и MCI ще доведе до увеличаване на конкуренцията на местния телекомуникационен пазар, но е необходимо европейците да направят адекватни стъпки за либерализация.
И отговорът на американците.
Действията на европейците принудиха AT&T да търси подобаващ отговор. В средата на май компанията съобщи, че води преговори за сливане със SBC Communications, която е най-голямата от седемте независими Bell-компании, поддържащи локални телефонни линии. Локалните Bell-компании наследиха след 1984 г. компанията Bell, чието ядро беше АТ&Т. Разделянето беше направено, за да бъде увеличена конкуренцията на пазара. А предложеното сливане на стойност 50 млрд. долара е стъпка за възстановяване на стария монопол. Ако се осъществи тази сделка, това ще бъде най-голямото корпоративно сливане в историята на САЩ, но е много вероятно тя да бъде спряна от антитръстовото законодателство.
Реакцията срещу новите планове на AT&T беше бурна. За мнозина това е ход на отчаяние и доказателство за недоброто състояние, в което се намира компанията. Основен проблем поне засега са не външните, а американските конкуренти. Преди 13 години AT&T владееше почти целия американски пазар за телефонни разговори на далечни разстояния, но поради агресивната политика на новосъздадените компании загуби почти половината. Влошават се и пазарните й показатели. Така за първите три месеца на тази година оперативната печалба е намаляла с 25 процента в сравнение със същия период на 1996 г. През миналата година американският Конгрес прие Закона за реформиране на телекомуникациите. Той позволи пълно отваряне за конкуренция на пазара на локални телефонни разговори. До този момент той се владееше изцяло от Bell-компаниите. Но в замяна на това те получиха възможност да работят в сектора на телефонните разговори на далечни разстояния. Много от пазарните експерти смятат, че отварянето на пазара няма да е толкава благоприятно за AT&T, защото се очаква компанията да получи по-малко от 20 процента от локалния пазар, а вероятно през следващите пет години ще загуби 25 процента от далечните телефонни линии. Продажбите на американския локален пазар са с около 30 млрд. долара по-високи и са около 110 млрд. долара, но нормата на печалба там е с около 50 процента по-ниска от тази в сектора за разговори на далечни разстояния, като това няма да е в полза на AT&T.
Универсализация на дейността.
Именно навлизането в локалния пазар е бил и основният мотив за преговорите със SBC. Сливането със SBC ще позволи на AT&T да доминира на пазара за локални телефонни разговори в седем бързо растящи западни щата. Много по-евтино ще е да бъде ползвана вече готовата локална мрежа на SBC, вместо да се отделят милиарди долари за изграждане на нова. Такова е разбирането на всички големи участници на глобалния телекомуникационен пазар и те търсят възможности за диверсификация на дейността си.
В момента AT&T има над 90 млн. абоната, като 10 млн. от тях са бизнеспотребители. Ако Федералната комисия по комуникациите не позволи сделката да бъде осъществена до края на годината, AT&T ще похарчи между 8 и 9 млрд. долара за изграждането на собствени мрежи за локални телефонни услуги. Тази сума ще се прибави към предвидените вече капиталови разходи от 9 млрд. долара, предназначени за обновяване на остаряла вече телефонна мрежа. Според повечето пазарни анализатори този огромен разход за новите системи ще предизвика около 25 процента спад в доходността от акциите на компанията и силно ще намали продажбите й през 1998 г. Рийд Хунд смята, че е невъзможно да бъде осъществено сливането между AT&T и SBС и че тази сделка само ще затвърди монополното положение на AT&T на американския пазар и ще влоши позициите на американските компании спрямо световните им конкуренти.
Нови пазари.
Американците, чиито компании са най-конкурентоспособни, отдавна настояват регулацията на законите, уреждащи достъпа на чужди телекомуникационни компании до националните пазари, да бъде уеднаквена. Те имат принципното съгласие на Япония и ЕС по този въпрос, но решението все още се бави. Засега либерализация в световен мащаб все още не е възможна. Неотдавна представители на Федералната комисия по комуникациите бяха на посещение в Япония, където водиха преговори с членове на правителството и изясниха своята позиция, че американският телекомуникационен пазар няма да бъде отворен в по-голяма степен за японски компании, преди да паднат ограниченията за чуждите участници на японския пазар. Според японското законодателство в момента чужденци не могат да владеят повече от 20 процента в националните телефонни компании Nippon Telegraph and Telephon (NTT) и Kokusai. Концернът NTT е най-голямата телекомуникационна компания в света и владее 80 процента от японския пазар, но неотдавна правителството предложи план за разделянето й, за да се повиши конкуренцията на местния пазар. Но засега планът е отложен поради страха, че чуждестранните конкуренти може да получат превес на японския пазар.
При положение, че срещат все по-голяма конкуренция в собствените си страни, големите телекомуникационни компании имат по-големи възможности за просперитет на бързо развиващите се азиатски и латиноамерикански пазари. Доказателство за това беше огромният брой представители на телекомуникационни компании от целия свят на регионалната телекомуникационна среща на азиатските страни, проведена в средата на юни в Сингапур. Тази среща, която се провежда на всеки четири години, все повече се превръща от регионално в глобално събитие.
Същевременно все повече чужди компании сключват договори за осъществяване на телекомуникационни проекти и продажба на информационни технологии в Сингапур, Малайзия, Китай, Хонконг. След като либерализирането на телекомуникациите е глобален процес, който вече е задвижен, явно бъдещето на компаниите на този пазар е свързано предимно с влизането на нови пазари и гъвкава политика, насочена към технологично превъзходство над конкурентите.
Последният етап от битката за руските суровини
Кирил Кирилов
На 20 юни, десет дни преди общото събрание на акционерите на РАО "Газпром", в бомбен атентат близо до Москва беше тежко ранен Владимир Завгородни, зам.-директор на дъщерната компания на "Газпром" "Газекспорт", през която минават всички сделки за износ на природен газ зад граница. Никой официално не се нае да коментира мотивите за атаката, но със сигурност тя е свързана и с жестоката битка за контрол над руския газов монополист, която тече вече няколко месеца.
На общото събрание на РАО "Газпром" на 30 юни на пръв поглед правителството засили позициите си в управленските структури на компанията. За членове на борда на директорите бяха назначени Александър Белоусов, шеф на Федералния фонд по собствеността (руската приватизационна агенция), Анатолий Козирев, зам.-министър на горивата и енергията, и Алексей Кудрин, зам.-министър на финансите. Победата за правителството свършва дотук.
За председател на борда на директорите и президент на компанията обаче бе преизбран Рем Вяхирев, а останалите акционери в "Газпром" практически бяха отрязани от достъп до директорския борд. Преди общото събрание група акционери, обединени около "ОН&?cy;КСИМбанк" и няколко брокерски къщи с чуждестранно участие, проведоха кампания сред независимите акционери за обединяване на техните гласове. Целта бе в борда на директорите на "Газпром" да влезе Андрей Вавилов - бивш министър на финансите и висш служител на фирмата "Международна финансова компания", която е част от финансово-промишлената групировка на "ОН&?cy;КСИМбанк". Ако това бе станало реалност, "ОН&?cy;КСИМбанк" щеше да има решаващия глас при вземане на решения на борда на директорите (състоящ се от 11 души), като правителството и мениджърите на "Газпром" щяха да имат по равен брой гласове. "ОН&?cy;КСИМбанк" вече индиректно контролира 3 процента от акциите на "Газпром" и се опитваше да консолидира дяловете на разпръснатите дребни акционери, за да събере пакет от 10 процента. Контрол върху 10 процента от местата в борда на директорите би дал на "ОН&?cy;КСИМбанк" и достъп до информация за реалните сделки на "Газпром" и влияние върху стратегически решения.
"Газпром" запази статуквото.
Неуспешната акция на "ОН&?cy;КСИМбанк" е показателна за посоката, в която ще се развива "Газпром" - промени в компанията явно ще има, но така или иначе тя ще остане монополист на пазара на природен газ, а пълна прозрачност в нейната дейност и счетоводство едва ли ще има скоро. Всъщност това положение бе циментирано още на 28 май тази година, когато президентът Борис Елцин подписа указ No529 за режима на обращение на акциите на РАО "Газпром".
Според текста на указа чужденци не могат да притежават повече от 9 процента от общия брой акции на компанията (като чужденци се определят всички чуждестранни юридически и физически лица, както и руски юридически лица - компании, брокерски къщи, инвестиционни фондове, с повече от 50 процента чуждестранен капитал). Ако руски играч на фондовия пазар продаде контролния пакет от своята компания на чужденци, той е длъжен в срок от три месеца да продаде своите акции от "Газпром". А купувачи за тези акции ще има - до 1 януари 1999 г. на "Газпром" се дава правото с предимство да изкупува собствените си акции. Реакцията на пазара бе естествена - на следващия ден след публикуването на указа акциите на компанията паднаха с 3.7 процента, след още един ден спадът бе с 9 процента.
"Газпром" лобираше с всички средства за този указ не поради желание да смъкне цените на акциите си. Просто пазарите на ценни книжа на компанията са два - руски и външен, където се търгуват ADR-и върху техни акции. Купуването на акции на руския пазар и продажбата им на външния е твърде доходно занимание - цените на ADR-ите са три пъти по-високи от цените на търгуваните в Русия акции. Сега на действащите в Русия чуждестранни компании ще им бъде максимално трудно да се конкурират с "Газпром" на този пазар. Компанията вече има практически монопол не само върху добива и износа на природен газ, но и върху търговията със собствените си корпоративни ценни книжа.
Монополистът плати приемлива цена, съотнесена към финансовите потоци на компанията, за приемането на указа - 2.52 милиарда долара. На толкова възлизаха официално неплатените данъци на компанията, която тя издължи на хазната към 26 юни тази година. Освен това финансовите потоци на компанията едва ли могат да бъдат адекватно контролирани, като се има предвид, че "Газпром" е мажоритарен акционер в Националната резервна банка, държи 25 процента от банка "Империал" и контролира "Газпромбанк", които са сред 10-те най-големи кредитни институции в Русия.
Съвсем реална става и възможността газовият монополист да придобие значителен дял от руския електрически монополист РАО "Е&?cy;С России" (собственост на компанията са руските електроцентрали и националната електрическа мрежа). В края на юни Сергей Кириенко, първи зам.-министър на горивата и енергията, заяви, че е възможно министерството да прехвърли собственост от тежко задлъжнелите руски електроцентрали към техния кредитор "Газпром". В момента централите дължат на "Газпром" 35 трилиона рубли, което е около половината от общите вземания на "Газпром". Така че Рем Вяхирев ще спи спокойно - не само статуквото се запазва, но и позициите на управляваната от него компания видимо се заздравяват.
Подялбата на петрола.
Развитието на ситуацията около "Газпром" обаче е и част от по-голямата игра за контрол върху газовия, а и над руския петролен сектор. В последните седмици особено горещо е около "Роснефт", една от малкото големи петролни компании, които все още не са приватизирани. Настъплението идва от страна на компанията "Сибнефт", контролирана от Борис Березовски, финансист с присъствие в политиката.
Апетитите към "Роснефт" са свързани със специалните отношения между компанията и правителството - тя участва във всички проекти за съвместен петролодобив в страната и има участие в съвместни проекти с чужди петролни компании на стойност 40 милиарда долара. "Роснефт" участва в три проекта на остров Сахалин, където се очакват 22 милиарда долара американски и японски инвестиции и има дял от 7.5 процента в Каспийския петролопроводен консорциум. В добавка "Роснефт" държи и 20 процента в международния проект Тиман - Печора на стойност 20 милиарда долара. Компанията е десетият по големина руски петролен производител, като през миналата година производството му е било 262 хиляди барела петрол дневно.
Березовски вече направи първите стъпки към приватизирането на "Роснефт" (всъщност официално прокарваната версия е за обединяването на компанията със "Сибнефт"). В края на миналия месец федералното правителство уволни президента на "Роснефт" Александър Путилов и назначи на негово място Юрий Беспалов, близък до Березовски.
Чрез Беспалов Березовски уволни дузина от най-влиятелните мениджъри и шефове на отдели в "Роснефт", включително българина Валентин Златев - наблюдаващ износните сделки на компанията. В момента вицепрезидентите и зам.-председателите на борда на директорите на "Роснефт" вече нямат право да водят преговори с чужди партньори или да подписват договори.
Вероятно "Сибнефт" ще пласира чрез някоя от дъщерните си компании печеливша оферта за предстоящия търг на акциите на "Роснефт". Според плана за приватизация на "Роснефт" за продажба ще бъдат предложени 47 процента от акциите на компанията, 2 процента ще вземат работниците и служителите, а държавата ще си запази 51 процента. В руските реалности обаче приватизацията на големи държавни производители - като "Норилски никел" или "ЛУКойл" - винаги е била осъществявана не на базата на конкурентни оферти, а чрез свързана и с правителството, и с приватизираща се компания финансова или промишлена групировка.
Сега на практика тече последният етап от окончателното разпределение на руския газов и петролен сектор. На 30 юни правителството обяви, че се надява да събере между 700 милиона и 1 милиард долара от продажбата на дялове между 22 и 51 процента в шест петролни компании. За продажба са обявени и 45.45 процента от акциите на петролната рафинерия "Норси" в Нижни Новгород, единственият останал напълно независим преработвател в страната. За "Норси" ще се борят "ЛУКойл" и "Татнефт", които и в момента са основни доставчици на рафинерията. Останалите компании, предложени за приватизация, са "Коминефт", Востсибнефтегаз, Тюменската петролна компания, Сиб-Урал и Източната петролна компания.
На практика и сега петролният и газовият сектор в страната са в частни ръце, но към края на годината положението вече ще бъде и официално узаконено. Съдбата на въпросните компании ще е ясна към октомври тази година, когато ще се разбере и дали в Русия са се появили нови петролни барони, Борис Березовски например, или съществуващите, като президента на "ЛУКойл" Вагит Алекперов, са заздравили позициите си. И в двата случая първите вицепремиери Анатолий Чубайс и Борис Немцов, отговорни за реформата, ще могат да си намерят работа не само в Кремъл. Ще ги очакват с радост и в банковия сектор, и в "Роснефт", а защо не и в "Газпром".
"Новото лице" на Югославия
Ася Бочева
Много са въпросителните около бъдещето на югославската федерация, но поне едно е ясно - то ще продължава да е свързано с вездесъщата личност на Слободан Милошевич. След като вторият му мандат на сръбски президент изтича през тази година, а според конституцията не може да се кандидатира за трети, за Милошевич остава алтернативата да оглави Съюзна република Югославия (обединяваща Сърбия и Черна гора). Формално причини за безпокойство няма - федералният президент се избира непряко от съюзната Скупщина, а болшинство в нея имат Сръбската социалистическа партия на Милошевич и партньорите й - Демократическата партия на социалистите от Черна гора. В същото време средите на сръбската опозиция се разцепиха под ударите на взаимни обвинения за предателство на националната кауза и съглашателство с комунистите. Вук Драшкович и неговото Сръбско движение за обновление се отделиха от основната опозиционна сила - коалицията "Заедно", като с това свеждат до минимум шансовете на кандидат несоциалист да заеме поста. Тревогата на Милошевич идва от факта, че в момента длъжността президент на Югославия има повече представителни функции, отколкото реални правомощия. За запознатите не е тайна, че недалечната цел на сръбския президент е чрез новия си пост да контролира както федералните дела, така и насоките на сръбската политика. За целта е необходимо да прокара в парламента промени във федералната конституция в посока овластяване на президента. Но Милошевич, чиито действия по време и след януарските протести будят сериозни опасения относно бъдещата му политика, трябва да убеди своите партньори и международната общност в добрите си намерения.
Явно нуждата от ново амплоа е наистина наложителна. В средите на черногорските политици се зараждат съмнения, че евентуалното променяне на конституцията може да наруши баланса на силите във федерацията, което да отнеме възможността на Черна гора да решава наравно със Сърбия ключовите проблеми. Реформаторите, събрани около черногорския премиер Мило Джуканович, искат гаранции, че Милошевич ще запази досегашното статукво и няма да жертва позициите на Черна гора в името на личните си интереси. Така, въпреки подкрепата за кандидатурата си, Милошевич среща отпор в амбициите си да събере ключовите лостове на властта в свои ръце.
От друга страна, Милошевич е изправен пред редица нерешени проблеми във вътрешната и външната политика, чийто успешен изход би повлиял благотворно както на черногорската отстъпчивост по въпроса за пълномощията, така и върху разклатения имидж на сръбския президент. Протакането в прилагането на Дейтънските споразумения относно автономията на Косово и предаването на сръбски военнопрестъпници на трибунала в Хага доведе до налагане на т.нар. външни санкции от страна на САЩ, които засягат достъпа на Сърбия до фондовете на МВФ и Световната банка. Подобна международна изолация се отразява изключително неблагоприятно на и без това обезкървената от войната сръбска икономика.
В този смисъл сръбският президент явно трябва да търси магическите формули, които да наложат "новото" му лице пред публиката, като смени синонимните на името му авторитарен, консервативен, националист с определения, подходящи за модерен европейски политик.
Икономическият реформатор.
Нуждата от спешни капиталови постъпления, които да съживят разрушената сръбска икономика, накара правителството да изготви нов закон за приватизацията, който според сръбския министър по тези въпроси е "в духа на по-нататъшните икономически реформи" и изготвен с изричното одобрение на президента Милошевич. Между радикалните промени са намаляването на приватизационните такси, удължаване периода за цялостно изплащане на заявените дялове от 5 на 6 години, както и правото на компаниите сами да изберат дали да се приватизират. С този си ход президентът Милошевич и неговата администрация се опитват да създадат по-благоприятен инвестиционен климат, с който да привлекат чужди капитали, като в същото време извлекат политическа изгода за режима. Съмненията в искреността на намеренията на Милошевич да превърне 1997 г. в година на реформите се увеличиха, когато правителството обяви, че няма да приложи закона веднага, а по-късно през годината, за да извърши необходимата "подготовка на населението". Според осведомени източници промените в закона са изготвени от консервативно настроените хардлайнери в управляващата социалистическа партия, без да се допитват до екипа от експерти, натоварен с тази задача. Преструктурирането на производствения сектор според реформистите ще доведе до рязък скок на безработицата и закриване на редица предприятия, което ще има цялостен негативен ефект върху икономиката.
Едновременно със закона за масовата приватизация Сърбия се опитва да пробие външната изолация, като предлага примамливи оферти и в касовата приватизация. Скорошен пример за това е продажбата на 49% от сръбската телекомуникационна компания РТТ на италианската Stet и гръцката ОТЕ в сделка на стойност близо 1 милиард долара. Милошевич и правителството побързаха да изпреварят общественото недоволство и обявиха, че парите от продажбата на големи държавни предприятия ще се използват за развитието на експортно ориентирани производства, както и в подкрепа на обществения сектор. "Ние сме решени на реформи, но ни трябва свобода на действие", каза сръбският вицепремиер, имайки предвид щатската позиция. Като се опитва да балансира между популистките изявления и реалните политически обстоятелства, Милошевич ще трябва да намери компромисното решение на конфликта със Съединените щати. За целта се налага сръбският лидер да даде доказателства за добрата си воля относно прилагането на Дейтънските споразумения, както и за разширяване на гражданските и политическите свободи в Сърбия.
Демократът Милошевич.
В балканската си обиколка този месец американският държавен секретар Мадлин Олбрайт проведе специален разговор със Слободан Милошевич, като наблегна на предаването на сръбските военнопрестъпници на трибунала в Хага и осигуряването на условия за завръщането на бежанци и изрази тревогата на САЩ от протакането в изпълнението на сръбските задължения. Въпреки опитите на Милошевич да представи срещата като "нормализиране на двустранните отношения" на официалната пресконференция след разговора Мадлин Олбрайт заяви, че е било изключително трудно да убеди сръбския президент, че споразуменията от Дейтън нямат алтернатива и всеки опит да бъдат избягнати ще доведе до нови санкции за Сърбия.
Още по-парещ се оказа въпросът за статута на населената предимно с етнически албанци провинция Косово. Съединените щати настояват за разширена политическа автономия на района, но залогът за Милошевич е прекалено голям, за да си позволи съществени отстъпки. Критиките на сръбската опозиция, че се предават националните интереси в Косово, не допринасят за вдигане на и без това ниската популярност на сръбския лидер, която ще му е особено необходима на предстоящия избор за федерален президент. Фактът, че Милошевич бе избран за сръбски държавен глава именно поради твърдата си позиция към отцепническите тенденции в Косово (до 1987 г. провинцията се ползваше със значителна автономия), не дава особени надежди за либерализиране на режима в района. Албанската общност се страхува, че наближаващите избори ще извадят на дневен ред националистическата карта.
Посланието на сръбския президент е ясно, но не толкова сигурни са последствията от последните му политически ходове. Фразите за национално равноправие и дух на толерантност в Косово не са достатъчно убедителни. От друга страна, опитите за икономическо съживяване на Югославия и разговорите с МВФ и Световната банка, които са от съществено значение за издигането на имиджа на Милошевич, не могат да минат без одобрението на световните икономически сили. Така явно сръбският президент се надява международната общност да гледа избирателно на "новото" му лице, като си затвори очите пред старите му недостатъци. Какъв ще е резултатът от политическата игра на Милошевич е въпрос на бъдещето.
Изборът на Албания
Мария Георгиева
Неделята на 29 юни няма да прилича на многото неделни дни на Хиле Муракай, в които той седи с жена си и трите си деца по цял ден в тесния апартамент и гледа телевизия. Обикновено семейството не излиза, защото, както казва Хиле, "сега времената в Балш не са за разходки". Точно тази неделя в малкия албански град, разположен на юг, в планината между Фиери и Вльора, ще се случат три неща, които правят поне един ден различен - сутринта ще завари Балш с три убийства, избори и международни наблюдатели.
Ако пратениците на световните агенции стигаха до това забравено място, вероятно светът щеше да научи името на още един "опасен" град в Албания, броят на жертвите през тези избори щеше да е с три повече, а Хиле - цитиран някъде другаде. Днес той е отишъл да гласува с жена си в училището с очукана мазилка и почти без стъкла и по пътя е научил, че димът в единия край на градеца е от запалената къща на негов съсед.
Изборите за жителите на Балш са твърде изчерпана тема за разговор и сутринта пред избирателната секция хората говорят за инцидента. Инцидентът всъщност е такъв само в нашите очи на чужденци, макар и дошли за изборите като наблюдатели от балканска държава. За албанците в Балш това, че през нощта техен съсед е убил трима, опитали се да изнасилят жена му, и през нощта е изчезнал заедно със семейството си, е просто част от правилата на живота. Кръвното отмъщение като част от моралните принципи тук изисква замяната на живот срещу друг живот. Затова къщата на нападнатия ще бъде запалена от близките на убитите в нея насилници, а спасилият семейството си ще бъде търсен за отмъщение.
Това разбираме ние, другите балканци, изсипали се да наблюдават как "избират" политиците си хората от една държава, която Западът нарича заплашена от насилие, подкрепя удобните нему политически режими и причислява принципите на моралния албански код - Кануна, в графата "разчистване на сметки в южната част на страната". И понеже на чужденеца в страната е трудно да влезе в този албански свят, той - чуждият човек, създава за свое удобство няколко подходящи за различни случаи митове и работи с тях.
Изборите в Албания се проведоха в почти военна обстановка, с патрулиращи бронетранспортьори на седемхилядния военен контингент от хуманитарната мисия на ООН, придружаващи наблюдателите от ОССЕ, Съвета на Европа и НАТО. Внушителните ескорти обаче обиколиха по-големите населени места като Фиери, Вльора, Саранда, Тирана, известни с инцидентите след рухването на пирамидите или по време на предизборните митинги. Опасенията на Запада са свързани с оръжието, което населението притежава след разграбването на казармите, но малките градчета, селата и почти всички раздробени махали в планинската местност останаха встрани от вниманието на международната общност. А оръжието там не е по-малко като количество и опасности от това в големите населени места. Една от махалите край Балш се охраняваше от 14-15-годишни момчета с калашници. Спират мерцедеса на тиранския ни шофьор и го пускат едва когато се уверяват за какво ги посещаваме. Притежаването на оръжие за албанците освен атрибут от традицията сега, след грабежите през март, е въпрос не просто на чест, а необходимост за семейството. В Балш сърдечно ни приемат в един дом, въвеждат ни в стаята и с извинителна усмивка прибират по един "Калашник" във фамилния гардероб и зад вратата.
В центъра на града в кафене, където по обед мъжете обсъждат хода на изборите, Хиле Муракай ме убеждава, че историята с оръжието е започнала от въоръжаването на членовете на Демократическата партия. "На един от митингите в Лежа, казва албанецът, сам чух Бериша да призовава привържениците си да вземат оръжие. " След това според Хиле Националната информационна служба на президента, която албанците наричат просто тайна полиция, е пратена навсякъде. Само в Балш, който има 2500 жители, идват 300 такива "полицаи". За един албанец това е нетърпимо, обяснява събеседникът ми, затова и хората от Балш си взимат оръжие от казармите без всякаква съпротива на армията, съставена от местни хора, които споделят недоволството и страха от новата "Сигурими" и от нападенията в града от групи, които той просто характеризира като банди.
След всичко това на семейство в града се падат по няколко оръжия. Вечерният час - девет, е сигнал за проверка на придобитото. Балконите и покривите се изпълват със стрелящи в небето мъже, с трасиращи куршуми, въздухът става албански и напомня малко излишното и много балканско "и аз го мога! ". Това е част от онази атмосфера, която кара чужденеца да изпита чувството за опасност, което той неминуемо търси, тръгвайки за Албания, но която докарва някои европейски политически фигури до ужаса да говорят за изтеглянето на наблюдателите на изборите още преди те да са пристигнали. Албанците проведоха изборите въпреки наличието на толкова оръжие у населението. Неизяснен остана въпросът дали инцидентите по време на изборите и тиражираното убийство на председател на изборната комисия във Фиери са с политически мотиви или уреждане на семейни сметки. Невъзможно е да съществува опасност тук за вас, външните хора, казва Хиле Муракай, защото вие сте гости. Посрещането на гост е въпрос на чест за албанеца и също е част от неговите традиции.
Поведението на албанските политици и на тези избори, както и случващото се в страната след рухването на пирамидите разместват друг принцип на албанската традиция - този на честната дума. В началото на годината светът остана учуден от масовостта и сляпата вяра, с която албанците изляха около 1 милиард долара във финансовите пирамиди. Беше споменато, че банките нямат офиси извън Тирана, че в страната няма условия за инвестиции и производство, но остана неясно, че за албанците честната дума - бесата, обвързва фатално двете страни и тази вяра е много по-силна от рационалната икономическа логика. За нарушаването на бесата при пирамидите моят събеседник Хиле счита виновен лично Бериша и не приема обяснения като лична вина на вложителите и на функционирането на цялостната финансова система. Вината за Хиле може да е само персонална и тя се носи от президента, защото: "Ние сме неграмотни и държавата, т.е. Бериша, излъга нашето доверие."
В тези условия албанските политически партии предизборно експлоатираха най-вече мотива за компенсирането на пострадалите от пирамидите. Демократическата партия обеща 50 процента обезщетение на вложителите в пирамидите "Шафери" и "Попули" и изплати някакви суми, но остана неясно в каква степен беше спазено обещанието. За почти всички вложители на юг обаче нищо не се е променило. Самият аз, казва Хиле Муракай, загубих малко - 2540 долара, въпреки че това е трудът на целия ми живот. В околността обаче, прибавя той, има хора, загубили по 600 000 долара. Хиле не приема предположението ми, че всички тези пари може отдавна да са извън страната. Неприемането от средния албанец на рационалната логика сигурно е само един от факторите, заради които политическите партии в Албания - и демократите, и социалистите, и социалдемократите, продължиха измамата и в предизборните си обещания за компенсации. "Парите трябва да бъдат намерени, където и да са те, и да бъдат върнати", твърди един от считаните за перспективен политик в Албания, лидерът за Демократически алианс Тритан Цека. В този смисъл албанците заради доверието си, политиците - заради изгода, продължават да се държат неадекватно по най-болната за обществото тема и с това залагат най-опасната мина за бъдещето на страната през следващите месеци.
Същевременно един основен проблем за развитието на Албания, този за производството, остана почти неповдигнат предизборно. След търговския бум и нарасналата покупателна способност преди две години Албания днес произвежда само селскостопанска продукция. Разграбването по време на мартенските бунтове е съсипало всички предприятия в страната. Около Балш сега съществуват няколко цеха за преработка на селскостопански продукти. По един член от почти всички семейства от околните населени места работи в нефтопреработвателното предприятие до града. "Фабриката", както й казва Хиле, дава хляб на много хора, макар и съвсем оскъден. Била е нападана няколко пъти от "банди", демократите са сменили ръководството й, което Хиле определя сега като "крадци", и разказва как работниците понякога остават още по четири, пет часа след 8-часовия си трудов ден, за да пазят сами завода си от разграбване.
Нетърпимостта на хората от Балш към партията на Бериша Хиле обяснява и с друг пример - когато през 1992 г. демократите назначават нов директор на нефтопреработвателното предприятие, той започва война със съществуващия там синдикат. След като работниците организират масова стачка в защита на правата си, синдикалните лидери са арестувани и малтретирани публично, а след това са осъдени. Хиле не знае дали те още са в някакъв затвор, не знае дори има ли сега затвори в Албания след бунтовете, но е убеден, че местните синдикални лидери няма да се завърнат в града заради страх от нови репресии. Ние виждахме всичко, казва Хиле - и малтретирането, и назначаването на нов, удобен синдикат, с който новите директори крадат заедно, но нищо не можем да направим. Хиле никога в живота си не е бил партиен член, но сега гласува за социалистите заради всичко, което е преживял през последните години. Той казва, че няма сляпа вяра в никого, нарича съществуващата политическа система изкуствена и е убеден, че трябва да се смени. През целия си живот обаче Хиле никога лично не е разговарял с кандидат за властта от своя район. Аз не познавам и кандидата социалист, казва ми Хиле на въпрос знае ли нещо за останалите извън демократите и социалистите 9 партии с мажоритарни кандидати, но социалистите са много и силни, а Бериша не може да бъде съборен от малки партии.
Иначе всъщност убеждението за съществуването на двуполюсен модел в Албания е фикция, на практика албанският модел е еднополюсен - за трети път през този век правилата там са създавани и налагани силово от партията, която е на власт. Има ли възможност тежките обстоятелства да променят сега този модел - това ще е въпросът не само пред бъдещата управляваща коалиция, няколкото малки партии в новия парламент и неуспелия, но агресивен монархизъм. Може би, ако Албания успее да намери добрия отговор на този въпрос, неделите ще са дни, в които Хиле Муракай ще предложи на жена си и трите деца малки развлечения освен гледане на телевизия в тесния апартамент. Всъщност онова, което българи и албанци наричат нормален живот.
СДВР прави мотоескадрон за бързо реагиране, Бонев закрива качулките
Столичната дирекция на вътрешните работи създаде ударен отряд от моторизирани полицаи, който ще блокира районите на тежки престъпления при горещи сигнали. Полицейските сили за бързо реагиране се наричат "Сигма" и ще бъдат тежковъоръжени. Служителите на специалните части на две колела винаги ще носят противокуршумни бронежилетки, а бойната им екипировка ще включва и късоцевно автоматично оръжие - предимно картечни пистолети "Скорпион". Стотина служители на СДВР преминават на подчинение на новата структура. Направление КАТ пък ще бъде принудено да каже сбогом на 60 свои мотоциклета MZ и на 10 BMW, които ще бъдат зачислени на ескадрон "Сигма".
"Моторизираната група за бързо реагиране се създава заради ниската ефективност на досегашните полицейски методи за отцепване на райони", обяви шефът на СДВР полк. Емил Танев. Блюстителите на реда, които се движели на четири колела, обикновено реагирали твърде тромаво и извършителите успявали да се измъкнат от местопрестъплението. Причина за това са постоянните задръствания в София, смятат стратезите на МВР. Мотополицаите ще патрулират из целия град и светкавично ще се събират на едно място при сигнал за тежко престъпление. Те ще бъдат използвани там, където бързината е от ключово значение - въоръжени грабежи, нахлувания в офиси, рекет, нападения над шофьори в колите им. "Отряд "Сигма" няма да поема функциите на Специализираното полицейско подразделение (СПП), което досега се занимаваше с блокиране, а ще ги допълва", каза още полк. Танев. Ден по-късно обаче вътрешният министър Богомил Бонев обяви, че закрива СПП заради ниска дисциплина. МВР-шефът изпраща двайсет провинили се полицаи на Софийска градска военна прокуратура заради побой над седем души от охраната на столичния елитен клуб "Библиотеката". Блюстителите на реда решили да упражнят юмручно право върху бодигардовете на заведението във вторник, защото предната вечер изхвърлили техен пиян колега. "Специализираното полицейско подразделение, което е наследник на отряда за борба с масовите безредици, е с изключително слаба дисциплина и с поведението си петни името на МВР. Затова и ще бъде закрито", каза министър Бонев.
СДВР преструктурира и дейността на охранителната полиция. Ще се намали чиновническият апарат, а свободният човешки ресурс ще бъде изкаран на улицата и впрегнат в патрулна дейност, обяви шефът на СДВР полк. Танев. Столичните полицаи обещават равномерна охрана през цялото денонощие, а не само денем. Създава се и специализиран отдел, който ще се бори с наркоманията. Към всяко районно полицейско управление се сформира група, която ще следи активността на местните пласьори и ще прави внезапни хайки по нелегалните тържища на опиати. "Дейността на наркоотдела към СДВР няма да дублира дейността на Централната служба за борба с организираната престъпност, защото ще се занимава само с наркоманите и техните снабдители, а не с цялостните канали за трафик на дрога", допълни началникът на столичните полицаи.
НАКРАТКО
Договорът за закупуване на 14 изтребителя МиГ-29 срещу 450 милиона долара кредит от Русия не е най-изгодният за България, обяви министър-председателят Иван Костов по време на парламентарния контрол в петък. Контрактът с руския авиационен гигант МАПО, който произвежда бойните самолети, вероятно няма да бъде подписан, защото офертата за заем от Москва губи сила на 15 юли. Страната ни няма да може да обслужва кредита, дори да се осъществи втората част на проекта за изграждане на ремонтен център за МиГ-ове в Пловдив, твърди премиерът.
"Каквато е полицията, такава ще бъде и държавата", заяви министър Бонев по случай празника на МВР в събота. Той беше открит с тържествен парад на МВР-подразделенията на столичния стадион "Раковски". Мотоциклети на пътна полиция, автопатрули от КАТ, СОД от охранителната полиция при СДВР, водачи на служебни кучета, огнеборци и конният ескадрон дефилираха пред ръководството на вътрешното ведомство и любопитните столичани. И тазгодишният празник не се размина без инциденти - млад огнеборец се заплете в микрофонен кабел, а автомобил на охранителната полиция отказа да запали. За щастие нямаше пострадали като миналата година, когато експлозия откъсна китката на МВР-командос.
Финансирането на изкупната кампания ще отслаби натиска от свободните левове
Седем банки се включват в кампанията
Може би за пръв път през последните години класическото закъснение в организирането на кампанията за изкупуване на зърнената реколта поне няма да е съпроводено с липса на кредитни ресурси. През миналия сезон банковата криза беше в разгара си, самите финансови институции страдаха от остър недостиг на ликвидни средства, а и самата мисъл за отпускането на нови кредити тогава звучеше еретично. Сега ситуацията е точно обратната. Възвръщането на доверието в лева, финансовата стабилизация и ниските лихвени равнища станаха причина за появата на огромно количество свободен левов ресурс, който банките не могат да пласират, както досега, единствено в посока на бюджета. "Отпушването" на кредитната активност, изглежда, ще започне именно с кампанията за изкупуването на зърнената реколта, по-голямата част от която ще трябва да се финансира със заемни средства. Оценките показват, че заради по-високите изкупни цени на зърното необходимото тази година финансиране надхвърля 400 млрд. лева, като над 300 от тях ще трябва да се осигурят по линия на банковото кредитиране. Вероятно в кампанията ще се включат много финансови институции, опитвайки се да пренасочат към по-доходни операции свободните си средства. Все още високият риск на икономиката обаче вероятно ще оскъпи кредитирането на изкупните организации доста над равнището на основния лихвен процент. По-облекчени ще бъдат изкупвачите, които кандидатствайки за кредит, ще ползват гаранцията, която ДФРР ще осигури за кампанията. В Закона за държавния бюджет, който беше гласуван от парламента миналата седмица, се предвижда Държавният фонд за реконструкция и развитие (ДФРР) да гарантира пред банките кредити за 260 млрд. лева, които ще бъдат насочени към изкупната кампания. Фондът разполага с около 600 млрд. лв., като само 50-60 млрд. от тях вече са обременени с други гаранции.
Официално решение, с което Министерският съвет ще възложи издаването на гаранциите на ДФРР, вероятно ще бъде прието още в началото на тази седмица. Също тогава се очаква Министерството на земеделието да огласи обхвата на фирмите изкупвачи, които ще могат да ползват гаранцията, кандидатствайки за кредити. Предварителната информация е, че това ще са само дружества с над 50% държавно участие, макар че все още не е изключено в списъка да бъдат допуснати частни лицензирани фирми. Проблемът е, че капацитетът на държавните дружества - основно "Зърнени храни" и държавните мелници, може да се окаже доста по-скромен от общата сума, която държавата е готова да гарантира, и лимитът от 260 млрд. лева да не бъде усвоен.
Условията по кредитите.
Самата гаранция, както обясни Анастасия Василева, ръководител на направление "Кредитиране на фирми и организации, извършващи стопанска дейност" в ДСК, ще бъде кумулативна с останалите обезпечения, които кредитополучателите ще предоставят. Банките ще изискват залог на изкупуваното зърно и дълготрайни материални активи в зависимост от риска, с който са свързани клиентите им. Това е и едно от условията на ДФРР за поемането на гаранциите. Кредитите ще се отпускат с гратисен период до три месеца. Както обясни един от изпълнителните директори на Хебросбанк - Костадин Илиев, традиционно тези кредити се отпускат със срок до 12 месеца.
Другият основен проблем, който беше коментиран на поредицата от срещи, проведени между банкерите, фонда и земеделското министерство през миналата седмица, бяха лихвите, при които ще се отпускат кредитите. В края на седмицата беше постигнато споразумение годишно те да не надхвърлят шест пункта над основния лихвен процент (ОЛП, който последно е 9.76%), като отделните банки сами ще определят лихвите в тези граници. Първоначалните предложения на банките бяха за доста по- високи нива - 7-8 пункта над ОЛП за фирмите с гаранция (и до 10 процентни пункта за кредитираните на общо основание). Вероятно в крайна сметка ДСК и "Биохим" ще са между институциите с най-изгодни лихвени равнища. От спестовната каса обясниха, че максималната надбавка, която ще изискват над основната лихва, е 5 процентни пункта. Въпреки това доходността, която финансовите институции ще получат от гарантираните кредити, е завидно висока на фона на общите лихвени равнища. Въпреки че по-голямата част от кредитите, които те ще отпуснат за кампанията, по същество ще бъдат големи, заради държавната гаранция те не трябва да се класифицират като такива и банките няма да имат проблем със следените от БНБ показатели за капиталова адекватност и риск на активите. Предимството на големите кредити, от друга страна, е, че обслужването им е относително евтино. По този начин една от основните интриги в тазгодишната зърнена кампания е разпределението на "квотите гаранция" между банките.
Последната информация от края на миналата седмица беше, че гаранцията на ДФРР ще бъде разпределена между седем финансови институции - ДСК, Булбанк, ЦКБ, "Биохим", Хебросбанк, Експресбанк, ОББ. При обсъждането на проблема по време на гласуването на бюджета беше лансирано разпределение, при което ДСК получава основната част от квотата (тогава от предвидена обща сума по гаранцията 200 млрд. ДСК беше заявила 150 млрд.). Подобно на Хебросбанк, която ще настоява поне за 30 млрд. от лимита, другите финансови институции също имат определени очаквания и сблъсъкът на интереси в крайна сметка може би ще доведе до по-балансирано разпределение на квотите. Окончателното решение ще е на ръководството на ДФРР и вероятно ще бъде огласено тази седмица. Всъщност логично беше разпределението да е резултат от оценка на риска на отделните институции, като държавният фонд дори можеше да постави свои условия (лихвени равнища, такси и т.н), според които да класира кандидатстващите институции.
Поглъщането на ресурсите, които ще бъдат насочени към изкупната кампания, временно може да отслаби и натиска върху лихвените равнища. Все пак, ако в зърнения бизнес за няколко месеца бъдат погълнати около 400 млрд. лева, това ще е 10% от паричната маса и надхвърля месечната емисия на държавни ценни книжа. Това би трябвало да доведе до по-оскъдно предлагане на левов ресурс и евентуално повишаване на лихвените равнища. Основната лихва, както е известно, се определя на аукционите на държавни ценни книжа, където по-малкото търсене от страна на банките и основно на ДСК може би ще доведе до временна промяна в макроикономическата конюнктура.
Пазарните цени елиминират силовите групировки от зърнения бизнес
Министърът на земеделието, горите и аграрната реформа Венцислав Върбанов пред в. "Капитал"
Осигурен ли е необходимият финансов ресурс за прибирането и изкупуването на зърнената реколта през тази година?
- Осигурен е третият кредитен транш за прибирането на реколтата от пшеница през 1997 г. При тези кредити 50% от лихвата се поема от държавен фонд "Земеделие". Наскоро актуализирахме стойностите на отпусканите кредити от 300 лв. на 2100 лв. на дка. Това до известна степен ще компенсира инфлацията. Тези средства се предоставят на производителите за закупуване на гориво-смазочни материали, резервни части и заплащане на механизирани услуги. Смятам, че с решението на Народното събрание за даване на държавна гаранция от ДФРР вече е реалност и осигуряването на финансовия ресурс за кампанията по изкупуване на зърното.
Има ли алтернативни варианти, в случай че се появят пукнатини в схемата за финансиране от ДСК и търговските банки?
- Не е възможно да се появят пукнатини в тази схема за финансиране. Ресурса го има, това е най-важното. Миналата година ДСК за първи път е участвала в такава схема, давала е кредити за изкупуване на зърно. Те са много доволни, защото всички, които са получили кредити, са се издължили. Не виждам причина, която може да възпрепятства ДСК да участва в кредитирането на изкупвателната кампания. Много от търговските банки, които бяха заявили ресурс между 13 и 15 милиарда лева, сега, при поемането на ангажимент за държавна гаранция, започнаха да се обаждат, че могат да заделят по-голям ресурс.
За кои търговски банки става въпрос?
- Това са Централна кооперативна банка, Експресбанк, Обединена българска банка и банка "Хеброс".
Уточнени ли са вече условията, при които ще се отпускат кредитите за изкупуването на зърнената реколта '97?
- Това предстои да се уточнява. Надявам се да договорим пунктовете, които банките определят над основния лихвен процент, да бъдат свити и по този начин да се получи едно сериозно облекчение. При сегашния лихвен процент се създава определена сигурност и смятам, че кредитите са атрактивни. Предполагам, че много хора ще се възползват от това, което им се предоставя.
Гарантирана ли е възможност на зърнопроизводителите да съхранят продукцията си при изгодни условия? Какви са техните възможности за избор?
- Всички бази на "Зърнени храни" ще приемат зърно. За да бъдат облекчени зърнопроизводителите, които са сключили фючърсни сделки с ДФ "Земеделие", определихме освен базите на "Зърнени храни" и други бази, които те ще могат да ползват. Имахме предвид, че базите са разпределени в различни райони на страната и за зърнопроизводителите ще бъде по-удобно да транспортират продукцията до най-близката от тях. От "Зърнени храни" ни увериха, че всички складове и оборудването са подготвени за изкупната кампания. В близките дни ще обявим условията, при които ще се съхранява зърното. Имам предвид главно наемните взаимоотношения.
С каква база за съхраняване на зърното разполага в момента страната освен това, което е под прякото разпореждане на "Зърнени храни"?
- При нас са постъпили писма от няколко собственици на приватизирани бази, които заявяват желание да участват в изкупуването и в съхранението на зърното. Те декларират, че ще се съобразят с условията, които предлагат "Зърнени храни", т.е. те ще предлагат същите услуги при същите условия. Това е много добре, защото частните производители, които са на по-близко разстояние до тези вече приватизирани зърнобази, ще могат да се възползват от тези условия и да съхранят зърното си там.
Съобщено бе, че се подготвя постановление за лицензиране на базите за съхранение на зърно. Възможно ли е такъв документ да се подготви и да влезе в сила още в рамките на тази изкупна кампания?
- Постановление не сме подготвили, но в момента водим дискусия точно по тези въпроси. В момента има мисия на Световната банка, която съвместно с наши експерти работи по проблема. Има няколко варианта, единият от тях е да бъдат лицензирани както зърнобазите, така и големите търговци със зърно. За да се знае все пак кой кой е на пазара на зърно и да не се създават възможности за навлизане на фирми с нечисти намерения. Знаете как беше изнесено зърното. Може би някои си правят сметка по същата схема да участват и тази година, което не бива да се допуска.
Кога очаквате все пак да бъде решен този въпрос?
- Имаме няколко работни срещи и се надявам въпросът да бъде решен поне до края на годината. Това е принципен проблем и би трябвало да се разработи цялостна концепция в дългосрочен план, а не временно решение. Но в момента, предвид обстоятелствата, в които сме поставени, ние все пак трябва да излезем с решение. То ще бъде за конкретен период, най-вероятно до следващата реколта. А през това време ще продължим да работим по цялостната концепция.
Реалистично ли е да се поставя за тази година задачата търговията със зърно да се отнеме от силовите групировки? Какви мерки ще се използват в тази насока?
- Аз мисля, че мерките, които вече сме предприели, и действията на правителството и на Министерството на земеделието целят точно в тази посока. Силовите групировки, дори да не бъдат отрязани напълно от зърнения бизнес, вече няма да могат да рекетират и да взимат на неподходяща цена продукцията от производителите. Смятам, че направихме възможното, за да не могат вече да се използват силови методи при изкупуването на зърното. Близо месец преди старта на изкупната кампания хората знаеха каква ще бъде цената. След като знае, че държавата ще му даде минимум 130 долара на тон, производителят няма да тръгне да си продава житото по 100 долара. По информацията, която идва при нас, излиза, че само кооперации са продавали на зелено на по-ниски цени. Сигурен съм, че на тези председатели на кооперации ще им бъде потърсена отговорност от кооператорите. Защото вече всички са наясно с ценовата политика на правителството. Миналата година това беше възможно, защото беше обявена една цена, след това тя претърпя различни изменения, работеше се на тъмно, хората не знаеха техните ръководители какво правят в момента. Сега нещата стоят по друг начин. Така че на по-висока цена може да се продава, но на по-ниска би било нелогично.
Ще посочите ли конкретни примери за упражняван натиск и некоректни сделки? За интересите на силовите групировки в този бизнес се говори само по принцип и някак анонимно.
- Имам доста дълъг списък на кооперации, по чиито сделки има съмнения за некоректност, но не смятам, че е редно да ги посочвам. Нямам обаче никакви сигнали, че по силов път някой е тръгнал да изкупува зърното. Смятам, че съвсем навреме вдигнахме доста шум около възможността да се оказва натиск върху производителите за силово изкупуване на продукцията и поехме ангажимент с помощта на органите на МВР да парираме всички такива опити. Предполагам, че това притесни някои хора, които са имали такива намерения, и досега няма нито един официален сигнал и при нас, в министерството, и по линия на МВР.
На каква цена международните институции се съгласиха с 15-процентната експортна такса?
- Смятам, че това е успех на правителството. Все пак ние отстояхме нашето виждане и експертната такса вече е факт. Тя е необходима като временна мярка, защото се надявам от следващата година вече да не говорим за зърнена криза. Не сме дали никаква цена за съгласието на МВФ, което е още по-важно. Не сме се съгласили с някакъв компромис, просто докрай отстояхме нашето виждане, че се налага да включим още една бариера освен по-високите изкупни цени, която да спре износа на зърно. В такава ситуация сме, че се налага да се презастраховаме. Експортната такса е бариера за износ дори за тези, които са купили зърното под 100 долара за тон. Защото те няма да имат никакъв интерес да транспортират зърното извън страната, след като могат да го реализират в България и да си направят печалбите.
Ще издържи ли българският земеделец конкуренцията със субсидираните западни вносители на селскостопанска продукция, след като при валутния борд дотациите ще бъдат невъзможни?
- Теоретично погледнато, опасност има, но на практика проблемът не е толкова голям. В България селското стопанство, особено през последните години, практически беше забравено. Така че то не е субсидиран отрасъл. Фактически българското земеделие е оцелявало в по-лоши условия от валутен борд, защото несигурността и валутните трусове удряха отвсякъде земеделските производители. Те много трудно се ориентираха в тази обстановка. Затова смятам, че сега условията за тях ще бъдат много по-добри. Главно защото вече има банки, които са готови да дават кредити при една много изгодна лихва. Сигурен съм, че много хора ще се възползват от ниския лихвен процент и ще вложат пари в производство на селскостопанска продукция. А вложат ли ги в производство и ако са благоприятни условията, няма начин да не спечелят. Много разчитаме на това. Още повече че вече започваме да работим и по въпроса за подпомагането на земеделските производители. Помощ може да има и при условията на борд, само че тя няма да бъде под формата на дотации, а под други форми. Кредитната политика на търговските банки и по-широкото използване на възможностите за предоставяне на нисколихвени кредити от държавен фонд "Земеделие" са две от възможностите за такова подпомагане.
Започна битката за зърното
Галина Александрова
След две поредни години на зърнена криза хората с право се тревожат какво и колко ще се ожъне тази година и ще се осигури ли хлябът до новата реколта. Зърнената треска залюля правителството на Костов доста преди премиерът да ожъне първата ръкойка. Провалът на кабинета "Виденов" още дълго ще стряска главите на държавната администрация. А в дъното на този провал беше зърното или по-скоро неговата липса в резултат на некомпетентно управление, лоша информация и далавери.
Иван Костов явно е разбрал поуката от издънването на соцпредшественика си, защото веднага даде знак, че ще опита да затегне правилата на зърнения бизнес. Това се наложи и от факта, че ангажиментите, които сме поели при договореностите с международните финансови институции, ни задължават от 1 юли да освободим износа на жито. В същото време според прогнозните данни и тази година се очаква дефицит на пшеница. Трета година с недостиг на зърно, опашки пред фурните и инфарктни доставки на суперцени би дошла много на гражданството и е в състояние да катурне дори един далеч по-популярен кабинет от този на Иван Костов. Страхът, че това може да се случи, явно е ръководил някои от действията на премиера и неговите министри. Защото на моменти стремежът за въвеждане на ред се отплесва в прекомерно администриране на проблема с прибирането, изкупуването и задържането на житото в страната. Което в крайна сметка не е изключено да доведе до обратен ефект.
Над 1 млн. тона жито не достигат, за да вържем баланса след новата реколта. Това показват сметките при най-благоприятно стечение на природните и организационните фактори и ако се окаже, че за година време областните и регионалните земеделски служби са се научили да подготвят и подават коректна и точна статистика. Второто е твърде съмнително. Неотдавна го подчерта и самият министър на земеделието и горите Венцислав Върбанов. "Не забравяйте, че съм бил кмет и зная как се правят стъкмистики. Данните, които получаваме, не отговарят на истината", предупреди министър Върбанов шефовете на земеделските служби на среща във ведомството в петък. Предишните години областните комисии фалшифицираха статистиките за засетите площи и добива, защото по този начин си осигуряваха по-големи субсидии от държавен фонд "Земеделие". Сега средствата за подпомагане от фонда се предоставят не на декар засята площ, а на договорени тонове произведена и предадена за изкупуване продукция. Това би трябвало да стимулира производството и коректността при неговото отчитане, но явно навикът все още си казва думата. Което означава, че Министерството на земеделието и тази година ни най-малко не е защитено от неприятни изненади при сметките за баланса.
Според първоначалните прогнози очакваното производство от новата реколта е 2.450 млн. тона. За да изкараме до следващата реколта, са необходими 3.522 млн. тона. От тях 1.6 млн. тона трябват за изхранване на населението, 350 хил. тона са за семена, 800 хиляди - за животновъдството. Около 400 хил. тона трябват за държавния резерв и 100 хил. тона за попълване на военновременните запаси. Житните заеми, които внесохме в началото на годината, също трябва да се връщат. На "Гленкор" трябва да се предоставят за износ 172 хил. тона и 100 хил. тона имаме да връщаме на Полша. При тази ситуация се очертава недостиг от 1.072 млн. тона.
Само че в тези сметки изобщо не са взети предвид пораженията, които нанесе градушката. А тя буквално смля засятото в района на Монтана и някои други области на страната. Ако се прибавят и "грешки" в изчисленията, картината на зърнените запаси придобива доста тревожни измерения. А прибавят ли се и традиционните проблеми с укриването на зърното и насочването му навън, главно към южната съседка, ситуацията става направо трагична. Затова не е странно, че всички усилия на правителството са насочени към това, житото да се задържи в страната на всяка цена.
Току-що встъпил на поста, агроминистърът побърза да обяви, че производителите могат да разчитат на едни доста прилични изкупни цени. Посоченото от него число тогава беше над 130 долара за тон. Неотдавна кабинетът реши у нас минималната изкупна цена на пшеницата от новата реколта да е 230 000 лв. за тон. При сегашния фиксиран курс от 1000 лв. за марка тази сума се равнява на 134 долара.
Втората мярка беше въвеждането на експортна такса при износа на пшеница в размер на 15% от международните котировки. Това предизвика доста неприятна дискусия с МВФ и Световната банка, към които поехме ангажимент за пълно либерализиране на износа. В крайна сметка премиерът и земеделският министър успяха да убедят двете институции, че се касае само за временна мярка до края на годината. Не беше изяснено само за края на календарната година ли става въпрос или на земеделската, чийто цикъл ще приключи в края на юни 1998 г. "При тази цена никой няма сметка да изнася дори без експортна такса. Тази такса обаче ни беше необходима, за да се презастраховаме, че пшеницата ще остане в страната", заяви Венцислав Върбанов.
Междувременно течеше кампания, чиято основна задача беше да не се допусне производителите да продават на зелено под натиска на групировки.
Ще отнемем зърнения бизнес от силовите групировки, се зарече министър-председателят Иван Костов, след като отряза първата ръкойка, с която даде старт на жътвата. В кампанията се включи активно и вътрешният министър с разкритието, че групировки купуват зърно на зелено на твърде ниски цени. Вярно е, че и държавен фонд "Земеделие" изкупи на зелено около 68 хил. тона пшеница. По решение на земеделското ведомство обаче той ще компенсира разликата в цените, за което са отпуснати съответните средства. При групировките подобни компенсации няма. А сделките са се сключвали под 100 долара на тон.
Най-многобройни са случаите за такива продажби в Разградско, твърдят агроексперти. Не липсват и конкретни примери. Сред тях обаче няма нито един частен производител, който да си е продал житото на безценица. За сметка на това кооперациите са проявили завидна активност. По официални данни кооперация "Тетово" е сключила сделка на зелено с фирма "Рапид" за 900 тона жито. Кооперация "Единство" е продала на фирма "Ники стар" 1050 тона. Същата частна фирма е сключила сделка на зелено и с кооперация "Победа". Сделки на зелено са сключвали кооперациите в Стамболийски, в Хасковско, в Пернишко, в района на Годеч и др. "Тези кооперации, които си продадоха пшеницата на зелено под 100 долара на тон, за да си вземат комисионите, повече няма да ги подпомагаме чрез държавен фонд "Земеделие", обяви в петък на среща с шефовете на областните земеделски служби агроминистърът.
Прекаленото администриране ще има бумерангов ефект, предупреждават зърнотърговци. Според тях посланието на кабинета към обществото, което се съдържа в посочените мерки, е да се елиминира частният търговец и производителите да продават зърното на държавата. На тази цел са подчинени и някои решения, които са скарани с икономическата логика. Като това например складовете на "Зърнени храни" да опрощават таксите на тези производители, които продадат зърното си на държавната фирма. Които продават на друг, ще броят 1% от стойността на зърното месечно. Това, от една страна, поставя производителите в неравностойно положение. В същото време държавните складове се лишават от печалбата, с която на практика трябва да се издържат.
"Ние гледаме какво правят "Зърнени храни" и правим същото. След това и те, и ние ще си избием парите от преработвателите", коментират частни търговци.
"Когато има либерален пазар, има конкуренция. Това е единственият фактор, който може да осигури оптимална цена на продукта. Той не може да се замени с административно наложени решения. Какво ще стане, ако международните цени на зърното паднат под определените от правителството. Ще понесем огромни загуби, защото нито ще можем да продадем зърното в страната при евтин внос, нито да го реализираме зад граница", заяви пред "Капитал" председателят на Съюза на зърнопреработвателите Вълко Вълев.
При това и тази минимална защитна цена, и експортната такса, взети заедно, не са достатъчна гаранция, че житото ще остане у нас. В Турция зърното се купува по 204 долара на тон и това може да съблазни търговците да започнат износ. Преди година част от зърното бе източено към южната ни съседка, защото държавата нямаше пари да го изкупува. Според агроминистъра опасност от изтичане на зърното към Турция не съществува, защото от 1 юли Анкара въвела импортна такса за зърното. "Въпрос на сметки", коментираха търговци.
Според тях държавата сама е подтикнала селяните да продават на зелено на частни групировки, защото не можа да задели пари, когато те бяха крайно необходими на стопаните, за да засеят. Според сега действащите нормативи държавната фирма "Зърнени храни" няма право да прави авансови плащания, а изкупуването на зелено се осчетоводява именно като такова. До последния момент продължиха проблемите с финансирането на изкупната кампания. "Когато банковата система действаше нормално, договаряхме кредитите през периода март - май. Сега жътвата вече е започнала, а механизмите за кредитиране още не са уточнени. Осигуряването на финансовия ресурс може да се окаже един от най-големите подводни камъни при жътвата", смята шефът на съюза на зърнопреработвателите. Другият проблем според него е тенденцията да се налага отново държавният монопол при финансирането на кампанията. Обикновено кредитите се отпускат на мелнични комбинати и фирми с преобладаващо държавно участие. Както стана ясно, така ще бъде и сега. "Досега на "Зърнени храни" се определяше най-голяма квота за ползване на кредити за изкупуването. Тази фирма обаче има мощности за преработка само на около 150 хил. тона. На практика им се възлага административно да купят нещо, от което нямат нужда. Има пак тенденция "Зърнени храни" да бъдат диспечери на изкупуването и след това на разпределението. В същото време най-вероятно няма да могат да получат кредити частни фирми, които могат да ги оползотворят по-рационално. По-правилен е подходът да се финансират преките предприемачи, а не трансмисиите", коментира шефът на Съюза на зърнопроизводителите.
"Ние не сме монополист, нито сме искали голяма квота, тъй като делът на "Зърнени храни" на пазара на зърно в момента е паднал под 20 на сто", заяви шефът на фирмата Тинко Петков.
"Зърнени храни" сега разполага със складова база за съхраняване на 850 хил. тона жито. До миналата година държавната фирма е имала силози за около 1.2 млн. тона. Има подозрения, че през последните месеци при служебното правителство някои от държавните силози тайно и полека са минали в частни ръце, твърдят експерти. Посочени бяха сделките с пловдивската фирма "СтанТех", която изведнъж се оказа собственик на стратегическата зърнобаза в Балчик (80 хил. тона), на складове в Генерал Колево, в Стралджа - Ямболско, а може би и на база във Вълчи дол, Варненско. Близка до Мултигруп фирма пък замалко не станала собственик на складове в Дулово и в с. Тенево, Ямболско, с обща вместимост над 90 хил. тона. Предстояла продажбата на мелница "Камел" в Каварна, която има складове за 90 хил. тона. Подготвя се смяна на собствеността и частните зърнобази за близо 300 хил. тона на Добруджанската банка. Новият собственик не е обявен официално. Единственият коментар на министъра на земеделието по този въпрос е, че се извършва проверка по сделките. Тази проверка тече повече от месец, но за конкретни резултати от нея не се чува нищо. А е ясно, че който държи базите, той контролира и зърнения бизнес.
"Има реална опасност държавният монопол върху зърнобазите в скоро време да премине в частен", предупреждават агроексперти. Тази тенденция странно противоречи на заявеното от правителството намерение държавата да запази доминираща роля в зърнения бизнес. Защото зърнобазите са стратегическият пункт и който ги владее, на практика диктува пазара на житото.
Настана жътва... Мина Рудоземска
"Първа ръкойка" - така се нарича челната карикатура в последния брой на "Стършел". В графичния коментар на жилещия вестник премиерът Костов е със сърп в ръка, селяни в носии тропат хоро, бие тъпан, а житните класове наоколо са овършани от журналистическия интерес. Знойният шарж очевидно е посветен на посещението на Иван Костов в село Склаве на 25 юни, когато той даде старт на жътвата, като ритуално отряза един клас -елемент от герба на НРБ. Тогава министър-председателят разясни на земеделците, че няма да се налага внос на зърно.
"Искаме субсидия за селското стопанство. Ако ни бяха дали нафта за машините и резервни части, щеше да е добре. Тези комбайни са от 1980 г., но им трябват грижа и пари. Иначе ще внасяме зърно", коментираха миналата седмица жътвари от Делиормана. На полето мирен труд.
"Кредит сме взели само от фонд "Зърно". На никого не сме продавали на зелено. Какво ще правим, ако изядаме зърното предварително? Имаме 1450 тона пшеница да даваме на "Зърнени храни", 500 тона ще дадем за хляб в мелницата в Попово, 600 тона ще заделим за семена, 400 - за лично ползване, и около 1500 т пшеница ще ни остане", пресметна председателят на земеделска кооперация "Напредък" Алексиев. Той добави, че е обект на непрекъснати набези от страна на частни фирми от София, Русе, Шумен, които "уговарят, всеки иска по-евтино да вземе, дават аванс".
"Сега, с прибирането на реколтата, плъзват и прекупвачите", притесни се жетвар. Освен на браздата слухове за невъзможността на държавата да финансира лятната кампания се носят и "на сянка", в канцелариите.
Преди няколко дни шефът на добричката борса Георги Катев заяви пред местен вестник, че има сведения за изкупуване на пшеницата на зелено от групировки. Според г-н Катев липсата на средства за ремонт, резервни части и горива кара земеделците да сключват договори при средна цена 80-90 долара за тон. Пак в Добрич преди време беше направен "хлебен" опит за убийство. На 28 май на товарището в града неизвестни лица гърмяха по шефа на прекупваческа фирма. По данни на районната прокуратура модерният плац на жп-гарата, където се товари зърното, е собственост на СИК. След инцидента бяха арестувани петима шефове на трибуквената застрахователна компания. "Тук става страшно и опасно", възкликнал държавен служител в разгара на прибирането на житото. С добрички адрес е и един засега безвреден инцидент. В края на юни портиерката на земеделска кооперация "Победа" в едноименното село е била разпитвана от двама непознати младежи с характерен вид къде се намират складовете на кооперацията. Момчетата като истински брачни консултанти се интересували дали председателят има семейство, как се разбира с жена си, има ли деца. Обектът на съмнителното любопитство, силно обезпокоен, отказал да коментира случая. За него обаче е била уведомена РДВР, която в момента извършва официална проверка. В началото на миналата седмица районната дирекция е разпространила съобщение до зърнопроизводителите да сигнализират за всички опити от силови групировки да оказват натиск за продажба на зърно. До петък вече имаше постъпили сигнали, по които е започнала проверка.
"Добре че кооперацията ни има мандра, животни и фурна, иначе все сме загинали. Машините са стари, резервните части и горивата са много скъпи, торовете и те скъпи, пък продукцията евтина. Това нещо трябва да се оправи. Като продаваме на частници, няма сигурност. Една година някой от Шумен взе и сега го съдим за милиони. И да иде в затвора, пак няма да ги върне парите", тюхкаха се стопаните. Пък и те всъщност са частници и трябва да свикнат да мислят като такива.
С капитала на МДК - Пирдоп, може да се повтори случаят "Солвей" - "Соди"
Предстоящото общо събрание на акционерите на МДК АД, гр. Пирдоп, насрочено за 10 юли (четвъртък), ще разглежда промяна в капитала на дружеството. Освен това са предвидени промени в устава и съвета на директорите. В поканата за събранието обаче не е посочено дали става въпрос за увеличение или за намаление на капитала, респективно как ще бъдат извършени.
Преди месец първата голяма компания, раздържавена комбинирано чрез масова и касова приватизация, се измъкна от масовите акционери чрез скрита договорка между държавата и белгийската компания "Солвей". Капиталът на "Соди" - Девня, бе увеличен под условие с около един млрд. лв., като цялото увеличение бе придобито от "Солвей" по номинална стойност (1000 лева). При касовата продажба "Солвей" плати по 50 долара за една акция.
На 13 юни т.г. Агенцията за приватизация и белгийската фирма "Юнион Миниер" сключиха предварителен договор за закупуването на 56% от акциите на медодобивния комбинат срещу 80 млн. долара и ангажимент за 220 млн. инвестиции за период от пет години. Важно условие при подписването на договора с "Юнион Миниер" беше потенциалният купувач да осигури финансиране на екологична програма със спонсорството на Световната банка. В реализацията на този пилотен проект освен международната финансова институция ще работят програма ФАР и общината. МДК е един от основните замърсители с арсен и други токсични вещества. От 1990 г. Народното събрание забрани преработката на челопешка суровина на територията на България.
МДК е едно от най-атрактивните ни предприятия с добри възможности акциите му да се котират дори на външните пазари. Произвежда рафинирана мед, черна мед, електролитна мед, селений, сярна киселина, благородни метали и други химически продукти. Според експерти предприятието използва само една четвърт от капацитета си за електролитна мед. Годишният оборот на предприятието се колебае между 200 и 250 млн. долара, а печалбата за миналата година е 2.4 милиарда лева.
Подписването на окончателния договор за продажба на контролния пакет на МДК - Пирдоп, може да се очаква в началото на септември. При това положение не е ясно кой ще гласува с 56% от акциите на предстоящото общо събрание. Твърде вероятно е държавата да упълномощи за това "Юнион Миниер".
По програмата за масова приватизация бяха продадени 30% от акциите на МДК. Понастоящем акционери в МДК са 12 фонда и няколко хиляди индивидуални участници в масовата приватизация. Най-голям акционер сред фондовете е ПФ "Доверие" с 13.51%. На второ място след него е фонд "Света София" с 3.77%. Персоналът на МДК притежава 3% от акциите и има право да придобие по преференциални цени още 14% от капитала.
Регистрираният капитал на дружеството към 19.12.1995 г. възлиза на 3 315 092 000 лева. Според експерти от фондовете вероятно промяната на капитала ще бъде свързана с включването на земята и езерото в активите на дружеството.
Фондовете възнамеряват да преговарят с представители на юридическия отдел в Минстерството на промишлеността във връзка с предстоящите промени в устава, капитала и името на дружеството. Според Александър Съботинов, изпълнителен директор на Агенцията за приватизация, на общото събрание капиталът на дружеството вероятно ще бъде увеличен. В предварителния договор с "Юнион Миниер" е била заложена клауза, че бъдещо увеличаване на капитала на МДК ще се договаря между новия собственик и Агенцията за приватизация. Ако такава договореност съществува, вероятността да се повтори скандалът "Солвей" - "Соди" става съвсем реална. И с това става съвсем реална опасността капиталов пазар в страната така и да не възникне.
"Баренц груп" ще опита и като съветник по касовата приватизация
На 1 юли изпълнителният директор на Агенцията за приватизация (АП) Александър Съботинов подписа договор за хонорар за успешно приключване на сделките по продажбата на Агробиохим, "Антибиотик" и "Верила" с Американската агенция за международно развитие (USAID) и KPMG Barents Group. Според него консултантската фирма "Баренц груп" ще получи процент от цената при успешно приключване на приватизационните процедури. Не бе съобщено какво се има предвид под успешно приключване на сделка, тъй като по принцип повечето приватизационни процедури приключват с продажба и плащане на акции или дялове. Владимир Каролев, шеф на KPMG Barents Group, избягна отговора на въпроса какво означава успешно приключване на сделка, уточнявайки, че това не е ликвидация. Хонорарът за успешно приключване на сделка (success fee) ще бъде между 1.5% и 4% от договорената цена при следната схема на калкулиране: за първия 1 млн. долара, които АП ще получи от някоя от продажбите, хонорарът ще бъде 4%, а за всеки следващ милион процентът ще намалява с постоянен темп. Г-н Каролев очаква средната стойност на хонорара да бъде около 1.75% от цената по сделките. Ако схемата за изчисление на хонорара действително е така структурирана, тя в никакъв случай не стимулира търсенето на по-висока цена по сделката. При това не е ясно дали "Баренц груп" или свързани с нея лица ще могат да бъдат консултанти на някой от кадидат-купувачите.
Според г-н Каролев сключването на този договор с Агенцията за приватизация е резултат от молба на българското правителство, отправена до международните донори, да финасират участието на инвестиционни посредници с оглед по-бързата касова приватизация. В качеството си на такъв донор Американската агенция за международно развитие е дала съгласието си да финансира Агенцията за приватизация за наемането на международен консултант и посредник по сделките за трите предприятия. При това американската агенция е предложила на българското правителство KPMG Barents Group като посредник, който има рамков договор с Американската агенция за международно развитие отпреди две години за участие в подобни проекти. За други 27 предприятия международните консултанти ще бъдат финансирани по линия на програмата ФАР.
Според информация на АП подготвителната дейност по тези сделки трябва да бъде завършена в срок от 5 месеца. Тази подготвителна дейност се състои според АП в търсене на потенциални инвеститори, подготовка на конкурсна документация за всяко предприятие, изготвянето на информационен меморандум и примерно споразумение за придобиване на акциите. До момента тези дейности, свързани с подготовката на дадена сделка, се извършваха от самата Агенция за приватизация.
Като се остави настрана въпросът защо Американската агенция не спонсорира пряко Агенцията за приватизация при тази подготвителна дейност, е доста странно защо българското правителство е приело "Баренц груп" като консултант.
Американският филиал на KPMG беше консултант на Центъра за масова приватизация при подготовката и провеждането на процеса, при което допусна редица грешки и носи косвена отговорност за лошото осъществяване на боновото раздържавяване. "Баренц груп" бе автор на методиката за изчисляване и разпределяне на безвъзмездните акции между персонала на предприятията, в резултат на което се явяват остатъци от нецели числа акции, съсобственост на няколко акционери. Тези акции в момента не могат да бъдат разпределени и практически са ничии. "Баренц груп" не успя да се справи с подготовката на информация за предприятията от списъка за масова приватизация, в резултат на което ЦМП е изправен пред редица проблеми, свързани с промени в капиталите, продажби на несъществуващи акции и др. Най-сериозният провал на "Баренц груп" обаче беше в подготовката на методиката за определяне на минимални тръжни цени за акциите. В резултат на тази методика, която бе приета безрезервно от правителството на Виденов и е непроменена до днес, останаха огромно количество непродадени акции. Тази методика не отчиташе пазарното търсене на акции и не стимулираше пълното раздържавяване.
Не е ясно защо, след като съветите на "Баренц груп" не помогнаха за успешното приключване на масовата приватизация, тя остава предпочитан съветник. Приходите, които те реализираха от "съветването" на ЦМП, според източници, близки до ФАР, възлизат на над 1 млн. долара. Време е българските политици да разберат, че защитата на националната икономическа кауза е настояването за реални инвестиции, а не за помощи под формата на консултантски хонорари.
Приватизационните фондове играха на сигурно на трета тръжна сесия
Третата тръжна сесия приключи на 26 юни, а на следващия ден Тръжната комисия отвори публично заявките на приватизационните фондове. За тази тръжна сесия заявки са подали 78 фонда от общо 81. Трите фонда, които пропускат сесията, са ПФ "Изгрев", ПФ "Изотсервиз" и ПФ "МНК инвест". Според председателя на Тръжната комисия Йосиф Илиев те не са подали заявки поради недостатъчен бонов ресурс по техните сметки. До определения срок (15 часа на 27 юни) осем фонда не бяха изпратили представители и техните заявки бяха отворени по служебната процедура. Фондовете са "Мизия", "Наш дом", "Континентал", "Булстрад", "Плевен", "Родна земя", "Тракия" и "Мизия, Тракия, Македония". Повечето от недошлите имат от една до три заявки. Резултатите от тръжната сесия според представители на Центъра за масова приватизация ще станат известни около три седмици след края й, т.е. около 20 юли. Дотогава би трябвало да бъдат обработени всички индивидуални заявки (около 91 хиляди по предварителни данни) и заявките на приватизационните фондове. Тогава ще се разбере и колко инвестиционни бона са останали неоползотворени. Тези бонове засега остават без приложение, освен ако не бъде решено по някакъв начин те да се употребят във втората вълна на масовата приватизация. Гражданите също са били много активни по време на тази тръжна сесия, като големият наплив към пощенските станции е бил през последните три дни преди крайния срок за подаване на заявки. Много от притежателите на бонов капитал обаче не са се включили в сесията, защото по сметките им са останали от 100 до 200 инв. лв., което е недостатъчно за заявка дори и на една акция (за разлика от предишните две тръжни сесии сега нямаше предприятия с минимално приемлива цена от един лев, а тези с цена до 200 инв. лв. бяха само 21).
Преди третата тръжна сесия гражданите разполагаха с 4.3 млрд. инвестиционни бона, а приватизационните фондове - с над 4.9 млрд. лв. Срещу тях бяха предложени 28.169 млн. акции на 558 предприятия. На самата сесия фондовете са заявили акции с номинална стойност 11.400 млрд. лв. срещу около 4.93 инвестиционни бона. Ако тези числа се потвърдят след обработването на всички резултати, ще се окаже, че фондовете са употребили почти всичко и много малко техни бонове ще останат неоползотворени. От предварителните данни прави впечатление, че най-активни на тази сесия отново са били фондовете, които участваха с най-много бонове и на предишните сесии - Българо-холандският ПФ, ПФ "Албена инвест", "Труд и капитал" и "Доверие". На другия полюс са "Семеен" ПФ, ПФ "Наш дом", "Индустриален" ПФ и ПФ "Електроника", като последният е направил само една заявка за 598 лв. (за единствената предлагана акция на едноименния завод в София). Двадесет и осем предприятия бяха останали само с по една акция, но фондовете нямаха никакъв интерес към тях и ако се повтори случаят от втората сесия, когато много индивидуални участници бяха играли с максималните 25 000 лв. за малко акции, тези акции може да останат непродадени. Такъв бе случаят с 14-те акции на хотел "Шератон" - София, за една от които сега е играл само ПФ "Отечество" със заявка за 11 111 инв. лв. След като фондовете попълниха портфейлите си с най-необходимите за тях предприятия още на предишните сесии, сега са играли по-скоро за употребяване на останалите им бонове, отколкото за придобиване на стратегически процент от капитала на дадено предприятие. Според негласно споразумение между фондовете преди сесията те не трябваше да преплитат своите заявки и то в общи линии е спазено.
Акциите на големите предприятия, които вече станаха обект на касови приватизационни сделки, сигурно ще бъдат изкупени изцяло след края на тази сесия. Например за "Соди" ЕАД, което нашумя след скандалното общо събрание на акционерите, са направени заявки за закупуване на 208 943 акции, а свободните акции са 228 987. Това означава, че след като и от страна на гражданите има подчертано голям интерес към тези акции, те ще бъдат изкупени изцяло. За МДК - Пирдоп, са направени заявки от три фонда за 7021 акции при предложени 7421 акции. "Химко" ЕАД, което още не е приватизирано касово, но това скоро ще стане, също почти сигурно ще бъде изкупено след края на първата вълна на масовата приватизация. За него е играл само ПФ "Албена инвест", но за 6200 акции, при 6462 предложени.
Акциите на бургаската рафинерия Нефтохим обаче вероятно няма да бъдат изкупени, тъй като фондовете са направили заявки за 53 700 акции, а предложените за тази сесия са 210 090 акции. Едва ли и гражданите са заявили много акции от това предприятие. Почти фатално е положението при "Кремиковци" ЕАД. Интересът към неговите акции отново е отчайващо слаб, след като фондовете са направили заявка за придобиване на 19 802 акции. За третата тръжна сесия от това предприятие са останали 4.966 млн. акции.
Интересът към акциите на новите дружества, включени в третата тръжна сесия, е различен. Най-много акции - 26 428, са заявени за "ЗП Бакаджик" - Ямбол, при 32 886 предложени. Интересното е, че фондовете са направили заявките на изключително високи цени - над 3000 лв., а минимално приемливата цена за тези акции е 442 инв. лв. От предприятието от с. Сатовча "Деля С" ЕАД са заявени 14 732, което почти изпълва квотата от предложени 14 833 акции. Интерес има и към акциите на "Перун" ЕАД - Разлог. За сметка на това за "Професор Кръстю Добрев" ЕАД - Харманли, и "Месокомбинат" ЕАД - Петрич, не е направена нито една заявка. На тази тръжна сесия бяха върнати и няколко предприятия, които бяха извадени от втора тръжна сесия. Това са "Българска роза" ЕАД - Пловдив, "Институт по заваряване" ЕАД - София, "Заводски строежи" ЕАД - Козлодуй, "Винпром Пловдив" ЕАД - Перущица, и "Бобошево - ФЗ" ЕАД - Бобошево. Внимание е обърнато само на пловдивската "Българска роза", от която ПФ "Отечество" е заявил три акции на цена 9876 инв. лв. при минимална цена от 1525 инв. лв. След окончателната обработка на резултатите от тази тръжна сесия ще се разбере кой е играл по-добре - фондовете или гражданите. След това ще бъдат обобщени и резултатите от цялата първа вълна на масовата приватизация. Тогава ще стана ясно точно каква част от предприятията вече е частна и ще бъдат направени изводите, на базата на които ще се реши как ще протече втората вълна на масовата приватизация. Според разчетите тя е планирана за края на годината.
Справки за предприятия с открити процедури за приватизация
Корейци купиха изгодно "Елпром трафо"
Румен Соколов
Корейската фирма Hyundai Heavy Industries Co. Ltd със седалище Улсан - Корея, закупи 70% от капитала на софийското предприятие за производство на трансформатори "Елпром трафо" ЕАД. Новите собственици ще платят 2.9 млн. щатски долара за 261 126 акции при цена на една акция 11.10 долара. Предметът на дейност на предприятието трябва да бъде запазен в следващите пет години, а в производството трябва да бъдат инвестирани четири милиона долара. Работните места обаче трябва да бъдат редуцирани (намалени) от 1020 на 750 за срок от три години. Това са параметрите на подписания на първи юли договор.
Според специалисти купувачите са взели предприятието много изгодно, защото от износ се чакат големи валутни постъпления. Тези постъпления многократно превишават договорената от корейската фирма цена. От договор за износ на трансформатори в Пакистан се чакат около 3.5 млн. долара, а от други договори по сметките на дружеството ще постъпят още около 5 млн. долара. По този начин според работещи в предприятието новите собственици бързо ще реализират добра печалба. "Елпром трафо" като фирма с добри позиции на външния пазар има възможност да увеличи обема на производството си, което ще доведе до нови печалби.
"Елпром трафо" произвежда специални и силови трансформатори, а също и стъпални регулатори. Голяма част от производството (72%) е предназначено за износ. Дружеството бе включено в програмата за масова приватизация с 10% от капитала. Всички акции, които бяха предложени за продажба - 33 612, бяха изкупени още на първата тръжна сесия. Среднопретеглената цена на една акция достигна до 1297 инв. лв. Последните 20% от капитала ще бъдат продадени при преференциални условия на работниците и служителите в предприятието.
НАКРАТКО
След края на третата тръжна сесия 25% от капитала на разградското предприятие "Антибиотик" вече е частна собственост. На първата тръжна сесия бяха купени 211 504 акции от предложените общо 428 894. Още 217 356 акции бяха купени на втора тръжна сесия, а за трета останаха непродадени само 34 акции. Въпреки че резултатите от тази сесия не са обявени, може да се предполага, че тези акции вече са изкупени. Най-големият акционер след първата вълна на масовата приватизация е ПФ "Труд и капитал" с 11.94% от капитала, а "Българо-холандски" ПФ има 5%. Останалите 75% от капитала на дружеството ще бъдат приватизирани касово (включени са в програмата за ускорена приватизация), като за консултант на Агенцията за приватизация по тази сделка бе избран "KPMG Баренц груп". На общото събрание на акционерите, проведено в края на миналия месец, е било сменено ръководството на дружеството, като на мястото на Васил Вълов за изпълнителен директор е бил избран Иван Ковачев.
"Общото събрание на акционерите на "Крафт Якобс Сушард България" АД взе решение за увеличаване на капитала от 2.49 млрд. лв. на 5.392 млрд. лв. Цялото увеличение се поема от основния акционер на дружеството "Крафт фуудс интернешънъл инк.", който вече притежава 99.74% от капитала. В края на 1993 г. 80% от капитала на "Република" ЕООД - Своге, бяха продадени на "Крафт дженерал фуудс интернешънъл" за два милиона долара, които след това изкупиха още 2.08% останали непродадени при преференциални условия акции. Основният акционер достигна до притежаваните в момента проценти чрез последвалите няколко увеличения на капитала на дружеството. За периода 1993-1997 г. в предприятието са направени общо 18.188 млн. долара инвестиции.
"Амфора" ООД е новият собственик на 70% от капитала на "Елмот" ЕАД - Велико Търново. Купувачите придобиват 170 731 акции на дружеството за 1.46 млн. щатски долара при цена на една акция 8.55 долара. Тридесет процента от цената (438 000) долара се плащат в деня на подписването на сделката, 20% от покупната цена (292 000 долара) ще бъдат платени в брой в срок до 15 банкови работни дни, а последните 50% от цената ще се платят до 30 работни банкови дни чрез дългосрочни облигации, емитирани по ЗУНК. Поетите задължения на дружеството са за 692 620 000 лева. Купувачът трябва да инвестира в производството 3.45 млн. долара за пет години и да запази предмета на дейност за същия срок. Двадесет процента от капитала на "Елмот" са предвидени за продажба на работещите в предприятието при преференциални условия, а с 10% от капитала ще бъдат удовлетворени реституционни претенции.
Окончателните договори за продажбата на три циментови завода - "Белоизворски цимент", "Златна Панега" и "Гранитоид", ще бъдат подписани до края на месец юли. Това ще стане възможно, след като правителството одобри концесиите за варовиковите кариери към заводите, което според шефа на отдел "Концесии" Тодор Попов ще стане до две седмици. Трите завода вече имат определени купувачи. Преди месец "Хайделбергер цимент" купи в пакет "Златна Панега" и "Гранитоид", а още през март бе подписан предварителният договор за продажбата на 51% от "Белоизворски цимент" на "Холдербанк" - Австрия.
"Тежко машиностроене" - Русе, отчита 82 млн. лв. загуба
Финансовият резултат от дейността на русенското "Тежко машиностроене" през миналата година е 82.142 млн. лв. загуба . Това бе отчетено пред акционерите на проведено през миналата седмица общо събрание. В момента акционери в дружеството са държавата с 93% и други собственици на акции, придобити от масовата приватизация, с общо 7% от капитала. Дружеството бе включено в програмата за масова приватизация с 67% от капитала, но на първите две тръжни сесии интересът към него бе много слаб. За масова приватизация бяха предложени общо 1 266 883 акции. На първа тръжна сесия бяха купени 2660 акции, а на втора тръжна сесия - още 2357 акции. При третата тръжна сесия единствено Приватизационен фонд "Булгарлизинг" е заявил 800 акции на минимално приемливата цена от 316 инв. лв. Все още не се знае колко са индивидуалните заявки, но като се имат предвид резултатите от предишните две сесии, закупените акции няма да надхвърлят 3000.
Дружеството е включено в програмата за финансово оздравяване и за първите три месеца на тази година е реализирало чиста печалба от 910 хил. лв. Според изпълнителния директор на дружеството тази печалба се дължи главно на рязкото поскъпване на долара през първите два месеца на годината. От договор за износ на металоконструкции за Италия се чакат около 100 хил. долара. "Тежко машино-строене" произвежда резервни части за големи предприятия от промишлеността в България, но около 90% от продукцията е предназначена за износ. Чужди инвеститори са проявили интерес към русенското предприятие, от което 33% са предназначени за касова приватизация. Представители на норвежкия концерн "Кварнер" са посетили предприятието и са проучили условията, при които могат да купят части от него или да участват в касовата му приватизация.
Комисията се зае да прави устав и правила на фондовата борса
Румен Соколов
Комисията по ценни книжа и фондови борси през миналата седмица реши да окаже техническо съдействие при създаването на националната фондова борса, като подготви нейния устав и правилата за търговия. Преди два месеца служебното правителство излезе с решение за създаване на национална фондова борса. Това бе като сигнал (и предупреждение) двете досега съществуващи борси - Софийска и Българска фондова, да започнат нови преговори за своето обединяване. С гаранцията на вече редовното правителство в лицето на вицепремиера Александър Божков на 6 юни представителите на двете борси подписаха споразумение, целящо създаването на национална фондова борса на основата на Българска фондова борса. Още преди този акт Българска фондова борса бе депозирала документи за получаване на лиценз. Комисията не даде разрешение на борсата, като се позова на многобройни пропуски в документите. Като допълнение тя изпрати в борсата готов устав, който да бъде като образец за съставяне на крайния вариант. По този повод членът на комисията Чавдар Драгиев каза, че недостатъците в предоставения от БФБ устав са много, а изпратеният от комисията вариант е по-добре съобразен със Закона за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества. Той допълни, че в комисията е създадена работна група, която да подготви съобразени със закона варианти на правила за работа на борсата и правила на арбитражния съд. Според него правилата на арбитражния съд на борсата трябва да бъдат съобразени с арбитража на Българската търговско-промишлена палата, които са утвърдени от международните институции.
При подписването на споразумението между двете борси бе създадена работна група (бъдещият съвет на директорите на Българска фондова борса - София), която да разработи всички необходими документи. Оказва се, че тази група не може да се справи със задълженията си и комисията трябва да й помага.
Самата организация на така наречената национална фондова борса също не върви гладко. Според споразумението капиталът на БФБ трябваше да бъде вдигнат до 235 млн. лв., като увеличението бъде покрито от държавата (апорт на сграда за 117 млн. лв.) и от акционерите на бившата вече СФБ с 18 млн. лв. Акциите на СФБ, която вече е СФБ - Капиталов пазар, трябва да бъдат изкупени от БФБ - София, и да стане нейно дъщерно дружество. В края на миналата седмица обаче Виктор Папазов каза, че капиталът ще бъде вдигнат до 199 млн. лв., като само държавата ще вземе 99 млн. лв. с апорта. Съветът на директорите на преустроената БФБ - София, ще бъде упълномощен да вдигне капитала с още 101 млн. лв., от които 18 милиона лв. ще запишат акционерите на СФБ при преференциални условия (по номинал). Другите акции ще бъдат предложени на нови акционери, но емисионната цена ще бъде минимум 10:1 спрямо номиналната стойност на акцията. Досегашните акционери, които нямат достатъчен брой акции за брокерско място (сега 500, но след събранието най-вероятно 1000), също ще трябва да купуват акциите по емисионна цена.
За доброто на капиталовия пазар всички неуредици трябва да бъдат решени до общото събрание на акционерите на БФБ, което ще се проведе на 21 юли, защото в противен случай държавата си е запазила правото сама да направи фондова борса. Това би довело до ново забавяне на старта на търговията с ценни книжа.
Правителството прие указания за водене на акционерни книги
На свое заседание през миналата седмица министрите утвърдиха указания за водене на книга на акционерите и книга за безналичните акции в едноличните акционерни дружества със собственик държавата и дружествата с държавно участие над 50% от капитала. Освен двата документа в тези акционерни дружества вече трябва да се води и азбучен каталог на акционерите. В този каталог трябва да бъдат записани всички акционери от другите две книги. Приетото указание има за цел да поразсее хаоса, който настъпи след началото на процеса на масова приватизация. Понастоящем в над 1000 предприятия акционери са десетки приватизационни фондове и множество индивидуални участници в приватизацията. Това доведе до нуждата от регламентиране на воденето на книги на акционерите (както се изисква от Търговския закон) и книга за безналичните акции. За да няма свободни интерпретации на това как трябва да изглеждат всички тези документи и кой трябва да ги съставя и води, министрите утвърдиха и образци за тях.
Вписванията в книгата на акционерите и книгата за безналични акции могат да правят само длъжностни лица, които са определени от ръководството на дружеството. Длъжностните лица правят вписвания в книгата за безналичните акции само на основание на документ, изпратен от Централния депозитар, а тези документи се съхраняват в дружествата. Тези вписвания се правят в двудневен срок от получаване на документа. На Централния депозитар се изпраща потвърждение за вписването. Ако собствениците на акции, вписани в книгата за безналични акции, искат да им бъдат издадени поименни удостоверения, това се извършва от дружествата. Всички собственици на налични и безналични акции могат да искат и издаване на извадки и справки от всички вписвания. Това решение е много важно за индивидуалните участници в масовата приватизация, които са придобили безплатни акции.
Всички упоменати документи могат да бъдат водени и на електронен носител, като електронният носител не изключва воденето на книгите, а се явява тяхно пълно копие. Това е много удобно при пълно или частично загубване на информация от хартиените носители, защото тя може да бъде възстановена много бързо.
Предложение за покупка
