"Комар 3" - право на избор
Еднократен данък от 20% и легализация или конфискация и затвор за новобогаташите предлагат новите два закона на правителството
Проектозакони за еднократен данък върху необложени досега доходи и за конфискация на неправомерно придобито имущество възнамерява да предложи на Народното събрание правителството на Иван Костов. В четвъртък кабинетът по принцип одобри идеята за данъчна амнистия на доходи, за които не са платени данъци. Предложението идва от финансовия министър Муравей Радев, но практически това е старата идея на Красимир Ангарски за еднократен данък върху необложените доходи и недекларираните имущества. Двата проекта все още са в работна фаза, но намерението на кабинета да реализира идеите за облагане на недекларирани доходи и конфискация на незаконно придобито имущество изглеждат необратими. Очевидно досегашните "Комар"-и въпреки огромната обществена подкрепа и шум не са били особено значими като размер на сумите и обхват. Задаващият се трети "Комар" е най-големият, защото се отнася практически за всички имущества и доходи. С новите закони на новобогаташите ще се даде право на известен избор между това сами да декларират необложените си доходи и да платят еднократен данък легализация или да разчитат, че имотите и парите им няма да попаднат под ударите на втория закон като неправомерно придобити. Цели и обхват Идеята на проектозакона за данъчна амнистия е срещу плащане на данък държавата да си затвори очите за доходи, които така или иначе отиват в сивата или в черната икономика. По-добре да ги узаконим и да ги вкараме в икономиката, решили министрите. Освен всичко друго така ще се осигурят и приходи за бюджета.
Идеята на другия проект е големи имущества, придобити от юридически и физически лица в нарушение на закона или чрез принуда, заплаха или измама, да се конфискуват. И с двата проекта могат да се търсят две основни цели - някаква форма на възмездие за закононарушителите и фискален ефект.
Проектът за неправомерно придобитото имущество обхваща големи имущества, придобити след 1 януари 1990 г. чрез "нарушаване или заобикаляне на императивна правна норма или чрез използване на принуда, измама или заплаха". Под имущество в големи размери по смисъла на проектозакона се разбира 10-годишният размер на средната работна заплата за страната към момента на придобиване на имуществото. В имуществото се включва и прехвърленото безвъзмездно или привидно на членове на домакинството, имущество, прехвърлено на членове на управителни и контролни органи на търговски дружества или на неограничено отговорни съдружници в тях, освен ако те са го придобили възмездно с правомерно получени доходи. Под ударите на закона ще попадне и имуществото на трети лица, ако се докаже, че е придобито с неправомерни доходи, получени от разследваното лице. Но най-интересната формулировка безспорно е "заобикалянето на закона". Какво точно значи заобикалянето на един закон, ако не е нарушен друг закон? Очевидно тук ще хвърлят доста пот както правораздаването, така и адвокатите на потенциалните атакуеми новобогаташи.
Въпреки че министрите не са гледали конкретен проект за еднократен данък и Муравей Радев отрича съществуването му, проект има, макар и в работен вариант. Той предвижда 20-процентна ставка. В тримесечен срок от влизането на закона в сила всички български граждани ще трябва да декларират имущество, за което не са платили данъци.
След този срок, ако данъчна проверка установи наличие на имущество, купено с доходи, за които не са платени данъци, то ще се конфискува. Проектът е за доходи, придобити от 1 януари 1990 г. до 31 декември 1995 г. Проектът за еднократния данък предвижда една основна санкция - конфискация на недекларираните доходи и имущества. В закона за неправомерно придобитото имущество е заложена наказателна санкция - затвор за отказ за подаване на декларация, за неверни данни в декларацията, за лъжесвидетелстване и т.н Технологията на възмездието Всички длъжностни лица ще трябва да сигнализират на прокуратурата, ако узнаят за неправомерно придобито имущество, и да представят доказателствата. Анонимни сигнали няма да се разглеждат. При наличието на достатъчно данни окръжният прокурор възлага на органите на предварителното следствие, на Министерството на вътрешните работи или на Министерството на финансите извършването на проверка в определен срок. Проверяващите ще могат да изискват устни и писмени обяснения и писмена декларация за произхода на средствата и начина на придобиване и разпореждане с имуществото. За фирми декларациите ще се подават от лицата, които ги представляват. Проверяваните лица ще имат право да се запознават с доказателствата и да правят възражения.
Ако прокурорът прецени, че има достатъчно доказателства, той може да предяви пред съда иск за отнемането му, без да възлага проверка. Окръжният прокурор може да поиска чрез съда от ДСК и от всички банки сведения за операциите и наличностите по сметки на вложителите, когато това се налага за изясняване на преписката. Съдът също може да иска такива сведения. След извършване на проверката преписката се праща на прокурора. При укрити приходи, подлежащи на данъчно облагане, се уведомява данъчната служба за прилагане на Закона за данъчното производство.
Прокурорът въз основа на доказателства прекратява преписката или предявява иск пред съда. Прекратяването на преписката трябва да се потвърди от главния прокурор. Ако съдът потвърди иска, се конфискува имуществото, а при невъзможност - паричната му равностойност. Конфискуват се в полза на държавата и придобитите лихви, добиви и други плодове от незаконното имущество. Проектът предвижда да се конфискува дори жилище, което е единствено за семейството на закононарушителя. За вземанията на държавата по този закон се предвижда 15-годишна давност. Проблемите Може би най-големият проблем, който ще породят тези закони или дори само идеята за тях, ще е отказът да се върнат парите от дюшеците в банките. Едва ли ще са мнозина тези, които ще се престрашат да внесат пари в банка, заради опасенията, че може да бъдат обложени или дори конфискувани. Доста неясна е и чисто психологическата реакция на хората след евентуалното влизане в сила на двата закона и съответно решението дали да декларират имущество или не.
И при двата закона съществува големият проблем с пари, изнесени зад граница - на настоящия етап изглежда трудно те да се обхванат и обложат. А е очевидно, че хората, които в най-голяма степен са пренебрегвали законодателството, са имали най-малко проблеми при износа на доходи зад граница. Така практически ще бъде трудно да се реализира една от основните цели на закона - възмездие най-вече за големите закононарушители. Голяма част от сенчестите доходи са изразходвани за потребление на луксозни стоки, което значи, че те вече не съществуват и не могат да се обложат. По този начин идеята за справедливост допълнително се амортизира. За неправомерно придобитото имущество пък не е ясно дали веднъж ще трябва да се плати данък, а след това да бъде конфискувано.
Засега не е ясно дали еднократният данък ще се отнася за юридическите лица или само за гражданите. Според непотвърдена информация е обсъждан вариант да бъдат облагани и фирмите, като за физическите лица да се прилагат таблиците от Закона за данък върху общия доход, а за фирмите - ставките по Закона за данък върху печалбата. Проблем било и дали да има праг за регистриране и какъв да е той, или да се регистрират всички скрити доходи. "Ако се тръгне на всеобщо деклариране без долна граница, това може да доведе до големи разходи за обслужване и контрол от страна на данъчната администрация", коментира представител на правителството.
Необложеното досега имущество ще се декларира или по покупна стойност, или по валутен курс в момента на придобиването му. По този начин данък ще се плати върху много по-ниска стойност, отколкото е реалната. В най-лошия случай това ще е курсът в края на периода - 31 декември 1995 г. Той е около 70 лева. Този модел допуска и други проблеми - имущество, придобито след 1 януари 1996 г. може да се декларира със задна дата и по този начин върху него да се плати доста по-нисък данък. Практически много трудно може да се докаже кога е получен някой доход от тези, които законът има за цел да легализира. Този проблем възниква и при закона за неправомерно придобитото имущество.
Законът за еднократния данък изглежда несправедлив спрямо хората, които досега съвестно са си плащали данъците. Практически те са платили по-висока ставка от исканите сега 20%, и то преди години. В същото време колкото по-висока би била ставката за легализиране на доходите, толкова по-малко доходи биха били декларирани, така че едва ли има смисъл да се иска висок данък. Не е ясно дали ще има облагане на евентуалните допълнителни приходи, реализирани от недекларираните и необложени доходи.
По смисъла на закона за конфискация на неправомерно придобитото имущество държавата приема, че това си е нейно вземане. За логиката на това съждение може много да се спори. Ако например имущество, собственост на частно лице, е било отнето с принуда, едва ли най-логичният вариант е това имущество да се конфискува в полза на държавата. Конфискацията е насочена само към "имущества в големи размери" - например на стойност над 600 000 лв. през 1994 г. Ако обаче някой е придобил неправомерно четири имота по 500 000 лева през същата 1994 г., законът (в този си вариант) не би го засегнал.
Да не си банкер в днешно време
Допреди борда за банкерите се знаеше, че със сигурност има едно правило - даваш десет процента (поне) от кредита и получаваш останалите 90 процента и можеш да не връщаш. Имаше и друго правило - ако имаш достъп до системата - БНБ, ДСК или друга "ресурсна" банка, тогава, за да си богат, няма нужда да взимаш само десет процента - може и сто.
С въвеждането на борда тази игра става опасна и някак от само себе си банкерите и длъжниците започнаха да се чувстват некомфортно в новата ситуация. Изчезва един от основните играчи - добрата кърмилница БНБ, а липсващият досега играч - правораздавателната система, започва да показва зъби. След акцията в Бизнесбанка доста от играчите във финансовата система - в сянка и на светло - няма да спят спокойно. Би могло да стане горещо и за Премянов, ако "кредитополучателите" дадат показания, че са подставени лица, а фирмите им са били използвани като пощенски кутии. Нали все пак някой е организирал цялата работа и парите са изтекли нанякъде. Не е за вярване 20-25-годишни момичета и продавачи на вафли по пазара да отмъкнат над 20 млн. долара.
Но не е само Бизнесбанка и не е само Премянов. Това доколко далеч ще стигнат следствието и прокуратурата ще покаже дали и истинските, големите играчи от калибъра на Премянов имат основание да треперят. Или управляващите ще предпочетат да спрат едно ниво по-долу, защото и те могат да бъдат в опозиция. Интересен е и въпросът с рефинансирането от БНБ и ДСК. Ако го нямаше, нямаше да има и кражба. В повечето затворени банки рефинансирането (субсидиите) е по-голям процент от привлечените средства от фирми и граждани. Значи, и ръководствата на БНБ (в периода 1990-1995), и всички досегашни шефове на ДСК са в схемата.
А някои са си още на постовете.
След Мадрид вместо в НАТО България влиза в сивата зона
Станка Тошева
Веднага след срещата на високо равнище в Мадрид (8-9 юли), която ще определи новите членки на НАТО, в София пристига военният министър на САЩ Уилям Коен. Той вероятно ще изрази съжалението на САЩ, че България е извън тройката, която първа влиза в алианса. Подобни посещения в Източна Европа ще направят президентът Клинтън (Полша и Румъния) и държавният секретар Мадлин Олбрайт (Чехия и Словения).
Този високопоставен американски десант е логичен, защото първото разширяване на НАТО с посткомунистическите Чехия, Полша и Унгария отваря нова страница в европейската система за сигурност.
Как ще изглежда тя, едва ли знаят точно и в Брюксел. Но едно е ясно - след решенията в Мадрид проблемите на европейската сигурност няма да изчезнат, по-скоро военните й параметри ще отстъпят на икономическите и политическите.
Далеч преди срещата в Мадрид стана ясно, че макар формално поканените за членство в НАТО страни да бяха 12, от тях само три в най-пълна степен отговорят на стандартите на пакта - демократични и пазарни реформи, уважение към гражданските свободи, решаване на граничните спорове, съвместимост във военно отношение.
Което от своя страна означава, че елиминираните в Мадрид страни съставляват по новата терминология на пакта т.нар. сива зона на (не)сигурност, и този проблем ще бъде основна тема на външната политика на европейските страни години напред.
Страните в сивата зона са страшно различни една от друга. България, Словения, Румъния, Словакия, Македония, Литва, Латвия, Естония - всяка по себе си е уникална, единственото общо в характеристиката им е, че са бивши соц- и, че искат да станат част от евроатлантическите структури.
Те вероятно ще реагират също толкова различно и на случилото се в Мадрид. Сивата зона може да стане източник на напрежение, ако едни по-засилени настроения за аутсайдерство доведат до политическа и дори до за икономическа дестабилизация.
Ако оттук нататък НАТО ще решава проблема за безболезненото консолидиране на новоприетите си членове, страните от сивата зона ще се нуждаят от същото в не по-малка степен. В противен случай на току-що прекроената карта на Европа ще останат гнезда на несигурност и дестабилизация. Останалите извън защитния чадър на алианса страни ще се чувстват ощетени и уязвими. Балтийските страни ще продължат да се боят от силата на голямата си съседка - Русия. Словакия, макар че се провали в последния момент на конфузния референдум, трудно ще бъде убедена, че заслужава по-малко от Унгария да стане натовски член. Румъния болезнено ще ревнува не само печелившата тройка, но и нейните покровители. Съперничеството кой е по-напред в пазарната икономика и кой в демократичното развитие може да срине не само кариерата на сегашните лидери на несполучилите страни, но и отношенията между самите държави. И както е при несподелената любов, макар да знаят защо са останали извън НАТО, никоя от страните няма да повярва докрай в посочените официални мотиви защо това се е случило. А може би, поучени от опита на щастливците, ще се опитат да спечелят по-категорично покровителство на някой по-могъщ патрон, което също е повод за ревност и вражда.
Така случилото се в Мадрид, вместо да обединява останалите източноевропейски страни, може да ги конфронтира. Като проблемът допълнително се усложнява от това, че страните в сивата зона са и етнически нехомогенни.
А тъй като принадлежността към НАТО освен всичко друго е и сигнал към чуждите инвеститори за сигурността и перспективата за техните капитали, отхвърлените страни може да преживеят нови икономически и дори политически трусове, ако не успеят да се пренастроят адекватно във вътрешен и международен план на случилото се в Мадрид.
Животът в сивата зона няма да бъде спокоен.
Най-лошата перспектива е някои от досегашните кандидатки да изпаднат в нова икономическа и политическа дестабилизация и дори до застрашаване на демократичните процеси. А като се има предвид, че несъстоялите се нови членове на НАТО бяха доскоро от най-верните съюзници на Русия, изненади в обществените настроенията могат да се очакват и в тази насока. Като не ни искат на Запад, защо отново да не погледнем на Изток - тази теза с удоволствие ще прегърнат за пропагандни цели противниците на пакта, които са сред разбитата армия на бившите комунистически партии.
Засега останалите зад вратите на НАТО страни остават с очакване за втората вълна. Или поне за някаква утешителна премия.
Но не може да не се забележи, че идеята за втора вълна почти изчезна от посланията на тези, които имат последната дума за членство в пакта. След Мадрид е по-вероятно пактът да наблегне на развитие на досегашното партньорство и да започне индивидуален диалог с всяка от страните.
В него се вкарва оценъчен механизъм, нещо като механизъм на малките победи, при който няма да се покриват стандарти, а кандидатите ще защитават етапите в своето развитие поотделно. По този начин се тушира психологическият дискомфорт на аутсайдера и във всеки момент може да бъде инкасиран резултат, който поддържа тонуса на националното самочувствие. В същото време в някаква степен се постига морално двустранно обвързване, което в никакъв случай не означава непременно конкретен ангажимент от страна на Брюксел. С тази нова форма, която ще бъде предложена на останалите извън борда страни, никой няма да се чувства завинаги отхвърлен, а ангажиментът ще бъде по-скоро морален.
НАТО предлага тази възможност на отхвърлените кандидати, за да тушира прекалено силния натиск върху веднъж открехната врата на пакта и да свали напрежението, което се оформи между САЩ и Европа. Администрацията на президента Клинтън трябва да се съобразява с нееднозначните настроения в Сената по повод на сегашното разширяване. Доста тревожен се очертава и разнобоят между европейските съюзници, който се прояви в последните дни преди срещата в Мадрид по повод броя на кандидатките. Ябълката на раздора станаха главно Румъния и Словения, за които до последно лобираха повечето европейски страни. Вместо тържествен акт, в какъвто трябваше да се превърне приемането на бившите комунистически страни в НАТО, пролича, че консенсусът не е категоричен.
Възможно ли е прав да се окаже руският генерал Лебед, който твърди, че новите членове ще разстроят "храносмилането на НАТО"?
Вместо да затихне, дебатът колко ще струва на американския данъкоплатец разширяването на НАТО на изток може да се изостри. Беше изчислена сума между милиард - милиард и половина долара разходи, но във Вашингтон не посочиха за колко нови страни става дума. Спорът за финансирането на разходите за отбрана между САЩ и Европа и за това европеец или американец да поеме командването на Южния фланг на алианса допълнително усложнява положението на страните от сивата зона.
Колкото да звучи абсурдно, това засяга България в най-малка степен. Макар и елиминирана в Мадрид, нашата страна не би трябвало да бъде недоволна. Ако Полша, Чехия и Унгария спечелиха с това, че влизат в Северноатлантическия пакт, България постигна единственото възможно - успя да навакса огромното закъснение и за кратко време без ефектните имиджови акции като на Румъния застана непосредствено до печелившата тройка. А това никак не е малко.
Може би осъзнаването на този факт ще позволи на българските политици да построят външната политика на държавата върху реалността, че втора вълна за НАТО едва ли ще има до края на века, още по-малко до 1999 г., както сеят илюзии някои имидж мейкъри на идеята. Но затова пък България има шанс да стане стабилизиращ фактор на сивата зона, което съвсем не е малко. Румъния загуби от нереалистичните очаквания, които сама създаде. След Мадрид България ще спечели дори от това, че остава в общ пакет със Словения и Румъния.
МВР започва със спецсредствата
По неофициални данни полицаите могат да подслушват не повече от 300 телефона едновременно
Момчил МИЛЕВ
Окопната война между организираната престъпност и висшата държавна администрация е на път да навлезе в по-висша технологична фаза. В най-скоро време електронният арсенал на полицията и спецслужбите ще стане не само оръжие в кампанията на тихия фронт срещу подземния свят, но и силен коз пред Темида. След като лобито на МВР успя да лансира идеята си информацията, събрана със специални разузнавателни средства, да бъде доказателство в съда, юристите на вътрешното ведомство творчески доразвиха вижданията си за използването на шпионската техника и ги обединиха в нормативен акт. Оперативните работници, които се занимават с така наречените технически мероприятия, са префасонирали Закона за специалните разузнавателни средства. В близките две седмици проектът трябва да влезе за обсъждане в Министерския съвет. Най-вероятно това ще стане, след като депутатите дадат благословията си за промените в Наказателния и Наказателно-процесуалния кодекс, които касаят подслушването.
"Специални разузнавателни средства ще могат да се използват само за предотвратяване на тежки престъпления", твърди вътрешният министър Богомил Бонев почти всеки път, когато прави промоция на своите мерки за обуздаване на престъпните синдикати. По смисъла на Наказателния кодекс това са всички закононарушения, които предвиждат повече от пет години затвор. Идеята на МВР е да се въведе двоен режим при издаване на разрешения за използване на разузнавателна апаратура. Информацията от шпионските мероприятия на МВР и спецслужбите ще има тежест в съдебния процес, но само когато председателят на окръжния съд в съответния регион е дал зелена улица за прилагането им. Прокурорите ще запазят досегашната си привилегия да разпореждат оперативно наблюдение, проследяване, подслушване или заснемане, но данните няма да имат сила на доказателства. Те ще се ползват единствено за вътрешна употреба на ресорните служби. По действащото законодателство т.нар. технически мероприятия могат да се провеждат с благословията на Иван Татарчев, посочен от него магистрат от Главна прокуратура или окръжния прокурор в съответния регион. Разузнаването и контраразузнаването на армията искат одобрение от Прокуратурата на въоръжените сили. Информацията, натрупана с шпионски методи, обаче няма стойност пред Темида.
"Приемането на материалите, събрани по разузнавателен път, за доказателства е единственият начин държавните органи и структурите на организираната престъпност да се борят с равностойни оръжия", смятат експертите на МВР. Според тях механизмите за контрол върху специалните служби ще бъдат достатъчно ефективни, за да не позволят злоупотреби с разузнавателната апаратура.
В новия вариант на закона за първи път се регламентира използването на данните, които са придобити от оперативните работници с негласни методи. Събраната информация се оформя в писмен вид и се предоставя само на службата, която е направила искането за подслушване, проследяване или заснемане. Първичният носител остава на отговорно пазене и може да се вади от архива на МВР само с писмено разрешение на министъра. Оригиналът се съхранява, ако бъде ползван като доказателствен материал, до приключване на наказателното производство срещу разработвания човек, в случай че прокуратурата го образува. МВР, изглежда, прибягва до тази мярка заради търканията с прокуратурата по аферата "Роко". Главният прокурор не пожела да приеме за автентични тетрадките с оперативна информация от подслушаните разговори на кърджалийския подземен лидер, защото МВР не му предоставило касетки със записи.
Спецслужбите ще могат да шпионират заподозрени лица не по-дълго от два месеца, предвижда новият закон. При нужда продължителността на оперативната разработка може да се удължи до половин година. За първи път се въвежда специален срок при наблюдение и контрол на дейности, лица и обекти, които са свързани с националната сигурност. В тези случаи техническите мероприятия продължават шест месеца с възможност за продължаването им с още четири. Като разузнавателно средство и съответно като доказателство в съда да се приема маркирането на обекти, предлага вътрешното ведомство. Така уличените в подкуп ще застават на подсъдимата скамейка, когато бъдат заловени с белязани банкноти. Досега за "специални разузнавателни средства" се приемаха "наблюдението, подслушването, проследяването, проникването, фотографирането, филмирането, видео- и/или звукозапис и проверката на кореспонденцията без знанието или въпреки изричното несъгласие на контролираните лица".
Нов момент в закона е, че МВР и тайните служби трябва да уведомяват и националното следствие, когато шпионират някого, срещу когото има образувано предварително производство. Досега тази привилегия имаше само прокуратурата. Когато разрешението за използване на спецапаратурата е дадено от председателя на окръжния съд, магистратът незабавно трябва да се произнесе дали събраните данни може да се използват за доказателство. Ако блюстителят на закона откаже да приложи разузнавателната информация като доказателствен материал, носителят незабавно се унищожава, като препис от заповедта се изпраща на службата, която е поискала проследяването или подслушването. Когато в процеса на шпиониране оперативните работници съберат информация, която касае друга служба, те уведомяват органа, дал разрешението, и шефа на съответното секретно ведомство. Данните могат да се разменят между спецслужбите единствено с подписа на вътрешния министър. МВР-шефът определя и реда за разработването, производството, търговията, придобиването пренасянето и съхранението на специалните разузнавателни средства.
Предвижда се завишаване на санкциите за онези, които шпионират на своя глава. Правомощие да ползват разузнавателна апаратура имат външното разузнаване, Националната служба за сигурност, полицията, Централната служба за борба с организираната престъпност, Националната следствена служба, Гранични и Вътрешни войски, разузнаването и контраразузнаването в системата на Министерството на отбраната. Ако бъде заловен, самозваният разузнавач ще трябва да плати от 5 до 10 минимални заплати, а шпионският му уред минава във владение на държавата. При рецидив наказанието набъбва двойно - от 10 до 20 минимални заплати.
МВР-запорът върху търговията с апаратура за спецслужбите има по-скоро пожелателен, отколкото практически приложим ефект. Всеки потребител на глобалната компютърна мрежа Internet без проблем може да си поръча по пощата техника, която събира очите на обеднелите ни правоохранителни органи единствено по изложенията на системи за сигурност. За сметка на това частните фирми и богаташите могат да се сдобият с апаратура, която е достойна за филм с Джеймс Бонд. Вече е публична тайна, че капацитетът на МВР-техниката за подслушване е твърде ограничен и трудно може да се постигне телефонно следене, достойно за държава от Оруелов тип. По неофициални данни вътрешното ведомство може да записва разговорите на не повече от 300 линии едновременно.
Съвет по отбраната измества Генщаба
Момчил Неделчев
Съвет по отбраната под шефството на военния министър поема основната част от армейските функции на Генералния щаб на войската. Това предвижда ремонтираният вариант на проекта за промяна на Закона за отбраната и въоръжените сили (ЗОВС), който е на път отново да скара униформеното и цивилното ръководство на армията. Новосформираният орган ще замени Висшия военен съвет и ще изпълнява само съвещателни функции към военния министър. Съветът по отбраната вместо началника на Генералния щаб ще предлага на министъра военна доктрина на страната, проект за числеността, структурата и организационното изграждане на армията. Новият орган ще дава и предложенията за назначаване, повишаване и освобождаване на висшия команден състав, ще разработва общ държавен военновременен план или ще има право да иска обявяване на обща или частична мобилизация.
Ролята на началника на Генералния щаб в Съвета по отбраната е по-скоро съвещателна. На практика военният министър има право да включи в заседанията когото поиска. По закон в новия висш военен орган задължително участват зам.-министрите на отбраната, шефът на Генералния щаб, неговият първи заместник, началниците на Сухопътните, Военновъздушните и Военноморските сили, а освен това и длъжностни лица по избор на министъра. Така шефът на отбранителното ведомство индиректно получава контрола върху основните дейности в армията. Министърът на отбраната предлага на Министерския съвет кандидатура за поста началник на Генералния щаб, е записано още в закона. Правителството пък дава указа за преподписване на президента. В новия вариант на ЗОВС отпада текстът, че шефът на Генералния щаб е с ранг зам.-министър, но е записано, че е непосредствено подчинен на министъра. Въвежда се и неравнопоставеност между отделните родове войски. Генерал от сухопътните войски може да оглави цялата армия за четири години, висш офицер от авиацията - за три, а адмирал от военноморските сили - за две.
Опростява се процедурата за освобождаване на офицери. Кадровите военнослужещи могат да бъдат изпратени на трудовата борса при организационно-щатни промени, пълна или частична ликвидация. Офицерите принудително ще отиват в запас веднага след като навършат пенсионна възраст.
Заради търканията дебатът по Закона за отбраната и въоръжените сили ще се отложи за есента, съобщиха източници от военното ведомство. Работните групи на Генералния щаб и Министерството на отбраната така и не постигнаха съгласие по какъв начин да се упражнява гражданският контрол върху армията. Не е ясно обаче какво ще стане, след като министър Георги Ананиев и началникът на Генералния щаб ген.-полк. Михо Михов официално обявиха, че есенният набор вече ще служи 12 месеца, а не година и половина, както досега. За да влезе в сила по-късата казарма, тя трябва да бъде одобрена от Народното събрание с поправка във военния закон. Ако това не стане до края на лятната сесия, скъсяването на армейската служба и съответно намаляването на войската вероятно ще трябва да се отложат за началото на 1998 г. Фондации кръжат около БСП
Веселина Петракиева
"В БСП има около 300 хиляди души, които могат да претендират да са стратези, но последната дума има ВПС. И председателят на партията. " Тази фраза въплъщава новото самочувствие на Георги Първанов, който всячески се опитва да надскочи (засега само на теория) кухото самоопределение на БСП като "естествен коректив на управляващите". Въпреки че "Позитано" се превърна в люпилня на кандидат-стратези, възможностите им се изчерпват до дефинирането на едни и същи "стратегически идеи", само че с различни думи.
На соцфронта нищо ново.
Старата апаратна машина на "Позитано" отдавна тъпче на едно място. Заседанията на ИБ са се превърнали в сбирки тип "да поговорим, другари". Вместо да се занимават с реални проблеми, почти всеки вторник на "Позитано" бистрят неостаряващата тема що за партия е БСП, как да се реорганизират оределите местни структури, как да се мотивират легендарните соцкадри, как да се разрасне идейната дискусия по места. В последно време заседанията на ИБ пропуска дори и председателят Първанов въпреки протестите на соцелита срещу тази проява на неуважение.
Доколкото се провежда някаква политика, отговаряща на действителността, тя е пренесена в парламентарната група. Това е безболезненият начин, по който ръководството на партията се застрахова срещу допълнителни катаклизми при евентуална промяна в състава на ИБ. Въпреки че на повърхността напрежението е туширано, след като от двамата каращи се (Добрев и Виденов) спечели третият (Първанов), ВПС трудно ще приеме нов състав на ИБ, макар че БСП-лидерът отдавна замисля рокади.
Единствената видимо активна част от столетницата са неколцина депутати (начело със самия Първанов), които се правят на опозиция в парламента и при политическите консултации с управляващите. Всички останали фракции, крила и дружинки са във фаза снишаване.
Хитът "фондации".
След като на последния соцпленум Виденовите апологети не бяха посрещнати (както доскоро) с бурно одобрение от по-голямата част на ВПС, групичката бивши лидери се разрои и реши да поддържа обществения интерес в ново амплоа. Красимир Премянов тръгна със своята фондация "Обединена Европа", а най-жив интерес предизвика образуванието на кабинета "Виденов" "Европейски социални ценности". Но и двете засенчват по скандалност официозната БСП-фондация "Солидарно общество" (Георги Пирински, Нора Ананиева). Бивша соцдепутатка с умиление разказа какви прекрасни цели си е поставила новата Виденова фондация ("детската мечта на Илчо Димитров") - как ще привлича младите хора, ще произвежда алтернативни социални програми, ще прави изследвания. Във фондацията съжителстват ексминистрите Илчо Димитров (председател), Дончо Конакчиев, Румен Гечев, Младен Червеняков, Мими Виткова, Минчо Коралски. Ръководни функции заемат близките Виденови съратници Мила Манова и Атанас Мерджанов (в момента депутат от БСП).
Кръгове в БСП със социалдемократическа насоченост са особено разтревожени от идеята фондацията на Виденов да издава вестник. Според тях средства за нов ежедневник има предостатъчно и това би ударило много тежко по "Дума", която и без това изпитва финансови затруднения.
Фактът, че Виденов и Премянов се приютиха в отделни организации, обаче не означава, че няма да продължат да си сътрудничат. Според запознат с дейността на двете фондации приоритет на "Обединена Европа" ще е финансовото обезпечаване на "Европейски социални ценности", чийто уставен капитал е около 700 хиляди лева (събран от волни пожертвувания на учени и бивши депутати и министри). Така или иначе подобен род формирования са удобни най-малко за две неща - свободно движение на червени пари, накъдето и към когото трябва, и набиране на кадри, готови да се отплатят на спонсорите си в подходящ момент.
Докато партийните среди бяха развълнувани, че Виденов ще прави нова партия, БСП-ръководството контрира с курс към социалдемокрация (каквото и да означава това) и със заявки (засега неуспешни) за ефективна опозиционна политика. В тази ситуация Стратега Лилов окончателно зацикли в опитите си да прокара своята вечна теза за модерната лява - консолидирана, самоанализирана и ефективна. Самотният Пирински се загуби в политически план. Партийните му прояви се изчерпват с някое и друго посещение на братска соцпартия. Неосъществилият се кандидат-президент от време на време алармира соццентралата за съществуването си с намеци, че може да замени червената роза с бяла лястовица. Но на "Позитано" са наясно, че мълчаливият депутат няма да се лиши от крилото на партията. Подобно е положението и с Янаки Стоилов, който обаче и да иска, не може да се ориентира към евролевицата, най-малкото за да не разочарова своя ментор Лилов. За сметка на това и Стоилов, и Пирински устремно навлизат в новото си амплоа на депутати-експерти. Създаването на образа социалист-специалист е поредната стратегия на партийното ръководство за преборване на старата гвардия в БСП, за приласкаване на оттеглилия се електорат и на общественото мнение. На преден план се изтласкват "тесни специалисти" като Румен Овчаров, Любен Корнезов, чиято роля е да убедят околните, че партията е намерила нов облик, уж скъсвайки с апаратния комсомолски фасон. Като цяло БСП продължава да се самоизолира.
Измамни надежди се появяват обикновено в промеждутъците между отделните пленуми. Събере ли се обаче ВПС, мигновено става ясно, че червената кола продължава да буксува без изгледи за някакво движение (напред или назад). Въпреки мераците за промяна, партийните сбирки продължават да копират архивни комунистически събирания отпреди десетилетия - като времетраене, стил и ефективност. След епопеята с прекия двубой между Виденов и Добрев за шефство на оргкомисията ВПС е окончателно разделен на две. Преките противници на Николай Добрев явно не са се отказали от партийната битка с него, дрънкайки ръждясалите оръжия "предателство", "абдикация" и подобни. За сметка на това значително намаляват атаките срещу Първанов. Напоследък най-тежкото обвинение към БСП-лидера е в съглашателство с врага. Самият Първанов неусетно придърпа всички възможни ръководни соцпостове и по стар партиен обичай консолидира партията чрез доклади и писма (които като стил не се различават особено от комсомолщината). Безсилно и еднообразно звучат апелите "Да се подготвим за убедително и трайно завръщане във властта", "Да повишим ролята на ВПС по формирането на решения по най-важните въпроси от дневния ред на българското общество". Първото засега няма изгледи за успех, а второто е просто невъзможно, след като висшият орган на партията не може да роди нищо повече от това, че "БСП е конструктивна опозиция". Столетницата ще оценява управляващите "строго, отговорно и честно", без обаче да е наясно какво цели извън лайтмотива за "национално съгласие, съхраняване на конституцията, поносима социална цена на прехода". За сметка на това в публичното пространство продължават да се сипят обвинения към мнозинството в полицейщина, реваншизъм, разрушение. При подобен стил съмнителни остават намеренията на червения лидер да изработи конкретна програма за действие на Демократичната левица за началото на политическата есен. Ако на "Позитано" имаха някакви идеи и алтернативи, те щяха да проличат в парламента. Вместо това там социалистите единствено пробват своя "основен лост за завръщане във властта" - парламентарния контрол, и вещаят социални бунтове наесен. Единствената инициатива за консолидиране на опозицията в парламента засега е опитът за консултации, чийто резултат остава съмнителен, докато евролевицата и ОНС не обявят своите позиции.
Повече от ясно е, че партията ще върти на празни обороти, докато не дойде конгрес. Съмнително е, че соцкрилата са наясно какво точно искат да постигнат на него, когато и да се проведе той. Още по-съмнително е, че и висшият форум ще реши проблемите на БСП, защото не е ясно що за мъглявина е тя. Твърде много стават неразплетените казуси - за идентичността, за кадровия потенциал, за стила на работа - все неща, които в сегашния си вид са на космически разстояния от реалността.
Държавната гаранция по влоговете в ДСК трябва да се запази
Спас Димитров, председател на ДСК, пред вестник "Капитал"
Миналата седмица Министерският съвет определи новия ръководен екип в ДСК, ваша ли е селекцията?
- Изборът на екипа до известна степен е мой, но трябва да се знае, че по закон правомощията са на Министерския съвет, като заместник-председателите се избират от него по предложение на шефа на БНБ. Останалите трима членове на управителния съвет се предлагат и избират от правителството. Познавам хората и се надявам, че ще работят добре. От моя страна има добро отношение към тях, но ще искам много работа.
Как ще е структурирано вземането на решения в управителния съвет на ДСК?
- Докато този закон е в сила, вземането на решения ще бъде на колективен принцип. Управителният съвет ще взима основните решения, а тези, които са в по-оперативен ред и не стигат до ниво управителен съвет, ще се взимат след консултации с отделите и направленията и след това на общо заседание на членовете на съвета, които работят в системата. Задължително в някои случаи ще участват юристите, а когато се наложи, и главният счетоводител. Според мен на този етап такава система гарантира по-голяма отговорност и по-добро обмисляне на решенията.
Започна ли ДСК процедури по събиране на вземанията си от банки?
- Това е между нещата, които се решават от управителния съвет, както и доминираща тема през изминалите няколко дни. Всеки ден се срещаме със заместник-председателите и с юридическия отдел и активизираме дейността си по събиране на вземанията от банки. Надяваме се, че ще срещнем разбиране и от банките длъжници, и от квесторите на тези банки, които са поставени под особен надзор. Защото тези суми ни се дължат и трябва да се знае, че ще употребим всички законови средства, за да ги получим в пълния им размер.
В преговори сме с някои банки, макар че това до известна степен е и банкова тайна. На някои места нещата вървят добре, има добро желание да се уредят коректно взаимоотношенията с нас. Това като правило е поведението на тези банки, които искат да продължат съществуването си като такива.
Влиза ли Кредитна банка в това число?
- Нека да запазя тайна, не искам да посочвам отделните банки, защото смятам, че не трябва до такава степен да тревожим обществото. Банките, които ни дължат пари, са много, а като правило се установява, че са рефинансирани такива, които буквално дни след това са били поставени под особен надзор. Дали са знаели и са бързали да вземат средствата и защо ДСК се съгласява в този период да подписва такива договори, това е въпрос, който ще бъде преценяван по-нататък.
Признавам, че срещаме определени трудности при проследяване на различните договорености, те са множество, понякога трудно разбираме каква е ползата на ДСК от сключваните договори. Но резултат ще мога да оповестя, когато окончателно приключим с анализа на всички договори и окончателно приемем необходимите действия пред съдебен изпълнител или по пътя на преговарянето. Тогава ще имам реална представа доколко тези договори са донесли някаква полза на ДСК или са били насочени към едностранно облагодетелстване на съдоговарящите.
Съгласете се, че тогава, когато в едната графа като задължения на рефинансираните институции има посочени милиарди, а в графата събрани суми цифрата е нула, си задаваш въпроса доколко са били качествени обезпеченията и ако ги е имало, защо досега не са били предприети ефикасни действия. Падежите на голяма част от задълженията по рефинансиранията са от септември, октомври и ноември миналата година, а досега реални действия за събирането им не са предприемани.
Какво показаха докладите на "Банков надзор" и полицията, направени след проверките в ДСК?
- "Банковият надзор" всъщност ни представи движението на отделните договори с описание в кой момент са били сключени анексите и обезпеченията. Това е целият доклад - без препоръки и без оценки за дейността.
Бихте ли се ангажирали с някаква оценка на предишните две ръководства на ДСК, базирайки се и на този доклад?
- Още не сме проследили рефинансиранията на всички банки, които не се издължават коректно, и затова в момента не мога да направя оценка на предишните ръководства. Прави обаче впечатление именно недостатъчно обезпечаване на вземанията и непредприемането на ефикасни действия по отношение на банките длъжници. Защо е правено това... понякога и аз си задавам този въпрос. Даже има случай, когато е отпусната огромна сума, която е обезпечена с предварителни договори за продажба. Това за мен е необяснимо.
Това по времето на Бистра Димитрова ли е?
- Да, и става въпрос за много голяма сума. Иначе все още не сме разглеждали предишните периоди на управление, както и взаимоотношенията с банка "Славяни", ПЧБ и Агробизнесбанк, които са ни длъжници отпреди Бистра Димитрова.
Какво предвижда новият закон за ДСК, известно е, че вие готвите проекта?
- Преди всичко промяна в системата на управление. В проекта, който изготвяме, предлагаме двустепенна система - надзорен и управителен съвет. Целта е да има достатъчно гаранции, че дейността на ДСК във всеки момент ще бъде контролирана, и то не по линия на "Банков надзор", правителството и парламента - говорим за ефикасен вътрешен контрол. Смятам, че такава система ще даде по-голяма сигурност на нашите клиенти.
Друг важен въпрос е за собствеността - в момента практически не сме наясно с това какво точно притежава ДСК. Например в преговорите с банките длъжници получаваме предложения те да погасят задължения с недвижими имоти. Ние обаче не можем да приемем имоти, защото попадаме под разпоредбите на Закона за държавните имоти и всички разпоредителни действия отиват към областния управител. По същество това означава, че получаваме погасяване на задължението, а след това не можем да отчуждим сами имота, за да си получим сумата. Искаме въпросът да се реши така, както това стана със Закона за БНБ, където собствеността на имуществото на БНБ беше призната и обособена, така че те могат да се разпореждат с него.
Този проблем няма ли да се реши, ако ДСК се регистрира като дружество по Търговския закон и съответно Закона за банките?
- Това е другият въпрос - дали ДСК да се третира като публично предприятие по Търговския закон, или да се трансформира в еднолично акционерно дружество със 100% държавно участие. Нашето предложение е за публично предприятие по Търговския закон. Разбира, се готови сме да чуем други мнения, защото лично аз за себе си виждам резон и във второто - касата да стане акционерно дружество с изключително държавно участие. Проблемът е, че в съзнанието на нашите клиенти такова преобразуване може да не бъде разбрано добре, докато, ако се запази досегашният статут на ДСК, ще е по-лесно.
Какви операции предвиждате да извършва ДСК?
- Трябва да се реши дали те ще останат стеснени преди всичко към държавни ценни книжа, към жилищно кредитиране и потребителски заеми, или ще се разшири схемата на проектите, които можем да предлагаме. Нашето становище е, че трябва да останем тясна банка, но с по-разширени възможности, което включва фирмено кредитиране, защо не и студентски заеми (макар че въпросът още не е обсъждан) и защо не участие в приватизационния процес. Трябва да се знае, че при добро развитие на промените в ДСК можем много да подпомогнем икономиката да се съживят някои силни български производства. Смятам, че в този момент международните финансови институции са склонни да позволят такива операции на ДСК, тоест превръщането й в банка, която ще си получи правомощията със специален закон, но те ще бъдат достатъчно ясно регламентирани. Животът в близките години ще покаже и пропорционално в какви съотношения ще бъдат тези операции. В този момент според мен ще е рисковано да се каже примерно 50% ДЦК, 20% жилищни кредити и т.н.
Предлагате да няма ограничения в закона?
- Не, трябва да има, но искаме ясна регламентация и главно да ни се позволи кредитиране на малки и средни предприятия.
Как се дефинира малко или средно предприятие?
- Можем да използваме дефиницията от закона за държавната банка за инвестиции и развитие например. Мисълта ми е да не влагаме средства в големи проекти.
А трябва ли според проекта ДСК да приема валутни депозити?
- Знам за настроенията да ни се позволи влогонабирането във валута, но изпитвам известно колебание в условията на борд и на стабилизация на лева какво ще правим тази валута. В този момент ми звучи малко рисково. Разбира се, обаче това още не е уточнено. Не съм против привличането на валутни депозити, но решението трябва добре да се осмисли, да се анализира, да се види какви гаранции имаме, че можем да печелим инвестирането на тази валута.
Как е уреден въпросът с държавната гаранция върху влоговете в ДСК?
- Окончателното решение за това няма да е плод само на нашите виждания, това ще реши Народното събрание. Държавната гаранция може да се запази в неограничено време, макар че срещу това ще има настроения, че ДСК като банкиращ институт е поставена под привилегировано положение в сравнение с останалите банки и очакваме в известна степен съпротива на тази основа. От друга страна обаче, ДСК си остана една солидна институция, точно заради доверието, което хората имат от държавната гаранция. Може да се стигне до компромисно решение - запазване на държавната гаранция за определен период, в който самата каса да се преустрои на реална банкова основа. Аз лично мисля, че първите няколко години държавната гаранция трябва да се запази.
Кога трябва да бъде приет законът за ДСК?
За нас ще е добре това да стане много бързо. Иска ни се, ако може, през лятната сесия на парламента или най-късно в началото на зимната. Стигне ли се до единство по отношение на бъдещото развитие на ДСК като банкираща институция, самото приемане на закона според няма да бъде конфликтно и няма да създаде практически проблеми на Народното събрание. Сега трябва да изслушаме становищата на МФ, БНБ и на международните институции и накрая МС да си каже думата, защото той ще е официалният вносител.
България - инвеститорите не знаят защо
Любомир Василев
Продава се не стоката, а нейният имидж. Абсолютизиране на тази аксиома от маркетинга не е необходимо, но определено помага. През близо осемте години на муден и мъчителен преход към пазарна икономика България не успя да си изгради позитивен имидж на страна с благоприятен икономически и политически климат. И ако сега, в средата на 1997 г., политическата среда може да се счита до голяма степен за благоприятна, в икономически план България тепърва трябва да гради и затвърждава имидж на страна с благоприятен инвестиционен климат.
Посещенията на български правителствени делегации, водени от премира Костов, в Брюксел, Амстердам и Кранс Монтана, със сигурност показаха поне две неща - че Костов (респективно правителството) се ползва с голяма доза доверие и респект в икономическа и политическа Европа и че премиерът (респективно правителството) ще трябва да положи още много усилия, за да се превърне скоро България ако не в шлагер, то поне в един от добрите ученици по пазарна икономика сред страните от Централна и Източна Европа (ЦИЕ).
Новите български управляващи нееднократно заявяваха, че страната ни се е превърнала в шлагер в Европа. Това обаче може да се приема за вярно само отчасти. След еуфорията от политическите трансформации през първата половина на годината, когато новините от България бяха сред водещите за световните информационни агенции, идва времето и за радикалните икономически трансформации. Въвеждането на валутния борд, подкрепата на международните валутно-финансови институции и амбициозната икономическа програма на кабинета са само предпоставки за успеха на поредния преход. Без реформи в бюджетния, реалния и банковия сектор, които да осигурят достатъчно приходи в бюджета, стабилна финансова система и в крайна сметка икономически ръст, бордът едва ли ще се окаже спасителен брод.
В същото време страна ни не може да избяга от обективните дадености, които са пречка за икономически растеж - липса на достатъчно капитал, ноу-хау, инфраструктура и т.н. За наваксване в тази област ще се разчита преди всичко на чуждестранни инвеститори. Но докато за членството ни в Европейския съюз и НАТО нещата зависят почти единствено от нас самите (практически не се конкурираме с останалите страни от ЦИЕ), в областта на чуждите инвестиции ситуацията е далеч по-конкурентна - борбата за привличане на всеки долар се води едновременно между всички развити и развиващи се страни. Което означава, че страната ни първо трябва да създаде благоприятни условия за чуждите инвеститори, после добре да ги рекламира и накрая да се възползва от тях.
Саморекламата на България може да се приеме за ахилесова пета (не непременно единствената) на правителството. Посещението на българската делегация от политици и бизнесмени на икономическия форум в Кранс Мотана и на срещата на ръководителите на асоциираните в ЕС страни показа, че имаме още много да наваксваме в изграждането на имидж на страната ни. Изнасянето на доклади на български език пред рехави аудитории, липсата на рекламни и информационни материали за страната ни, невключването на българските бизнесмени в справочника "Кой кой е" на икономическия форум в Кранс Монтана не могат да се приемат като конфузии, но очевидно правят впечатление. Особено на фона на държави, които не жалят пари и усилия да се рекламират.
Хубавото е, че управляващите очевидно са си взели бележка и заговориха за консултанти по рекламирането на България, за имидж зад граница, за модел, по който официалните лица да представят страната ни в чужбина. Тези неща са задължително, макар и съвсем недостатъчно условие, за да привлечем част от свободните капитали, и трябва да се направят въпреки ограничените финансови ресурси на страната. Тук сработва един от принципите на пазарната икономика - когато твоят конкурент предприема определени действия за ухажване на клиенти, ти си длъжен да го последваш, иначе изоставаш безнадеждно.
Ефективната кампания за правене на имидж на държавата означава привличане на инвеститори при разходи, които са значително по-малки като стойност от ползите за страната от привлечените инвестиции. Изследванията показват, че най-успешни са програмите за промоция, които се концентрират върху привличането на експортноориентирани инвестиции. Това с пълна сила важи и за България предвид малкия по обем пазар, който предлага страната.
Недостигът на време принуждава България да се рекламира пред света, преди да е изградила всички необходими елементи на благоприятния икономически климат. Изграждането на цялостна мозайка от необходимите елементи по принцип отнема доста време, но това, което е наложително да се направи още сега, е предотвратяването на възможностите за компрометирането на инвестирането в България. Прилагането на ясни и открити правила за приватизация, за изграждането на инфраструктурни обекти, за възлагането на държавни поръчки, коректността към инвеститорите са необходима предпоставка да спрат скандалите около приватизацията и инфраструктурните проекти в България. Защото оттеглянето дори и на един по-значим инвеститор е способно да срине градения с години имидж на страната като уютно място за чужди инвестиции.
Подписването на договор за управление на "Биохим" се отлага
Условията, които холандската банка ABN AMRO поставя за подписване на договор за управление на "Биохим", не са приемливи и преговорите ще се удължат, стана ясно след заседанието на Банковата консолидационна компания в петък. Вицепремиерът Александър Божков обясни, че холандците настояват "Биохим" да бъде рекапитализирана с цялата сума от 50 млн. долара, която бюджетът взе назаем от Булбанк за целта. Според мнението на БНБ, БКК, международните финансови институции и одиторите на банката обаче нейното състояние значително се е подобрило през последния месец и тя няма нужда от всичките 50 млн. долара.
С постановление на служебното правителство бюджетът емитира в полза на Булбанк 18-месечни валутни облигации за цялата сума, от които Булбанк ще получава лихва LIBOR плюс три процентни пункта. С получените средства пък финансовото министерство трябваше да изкупи от "Биохим" по номинал валутни облигации по ЗУНК и да ги падежира. Така преди всичко се подобрява ликвидността на банката, като тя печели и от разликата между пазарната цена и номинала на облигациите. От тази първа част на предвидената рекапитализационна схема обаче затруднената банка получи само 20 млн. долара. Както обясни г-н Божков, ще се наложи бюджетът да й прехвърли още от заделените средства, купувайки нови ЗУНК-ове, но за сегашното състояние на "Биохим" съвсем не са необходими всичките средства. При това положение ще трябва да се реши въпросът с остатъка от 50-те млн. долара облигации, издадени в полза на Булбанк, за които бюджетът плаща по цялата сума. При евентуално подписване на мениджърски договор, рекапитализацията на банката ще продължи като финансовото министерство продаде на банката на символична цена други 20 млн. валутни облигации по ЗУНК, които хазната си прибра при преструктурирането на баланса на БНБ.
Представители на Световната банка и МВФ, за които сключването на мениджърския контракт беше необходимо условие за отпускане на заема FESAL и втория транш от стенд-бай споразумението, се съгласили на нова отсрочка по преговорите за "Биохим". Първоначалният срок за подписване на договора за управление беше краят на юни, но сега той е удължен до постигане на споразумение с холандците или до избор на друга институция за мениджър, или пък продажба на банката.
Булгартабак ще изнесе до 30 на сто от производството зад граница
Галина Александрова
"Булгартабак холдинг" е предоставил лицензи за производство на български марки цигари на шест фирми в Русия, Украйна, Молдова и Грузия, съобщи шефът на холдинга Бойко Кишков. Лицензите са за марките "ТУ", "Родопи" и "Опал", които имат добър прием на пазарите в ОНД. В момента се водят преговори за подписване на лицензионни договори с фирми от Москва, Казан, Одеса, Ростов на Дон и Киев. Това е част от стратегията на тютюневия холдинг за постепенно изнасяне на производството до консуматора - подход, който е доказал пазарната си адекватност.
Кампанията за предоставяне на лицензи на фирми от бившите съветски републики цели две неща. На първо място, по този начин Булгартабак ще запази присъствието на свои популярни марки на тези пазари, като същевременно ще има възможност да подбере сред лицензиантите партньори, с които в близко време да започне съвместно производство. Освен това по този начин холдингът успява да намали силно митническата тежест върху вноса на продукцията си в Русия. Около 150% са митническите такси, които трябва да се платят при внос на български цигари, което ги прави практически непродаваеми на руския пазар. Лицензионните договори предвиждат производството да се осъществява само с наш тютюн и материали. Те се водят като компоненти и митата върху тях са много по-ниски. При вноса на рязан тютюн например се начисляват само 15% импортна такса. До 20-30% от капацитета на цигарените фабрики да се изнесе зад граница, главно в Русия и републиките от ОНД, предвижда проект за преструктуриране на дейността на холдинга. Според шефовете му това е единственият начин да се върнем на традиционните пазари.
Над 1.5 пъти е спаднал износът на български цигари в сравнение със средногодишните показатели за периода 1971-1989 г., показва справка на тютюневия холдинг. От 125 хил. тона през посочения период износът на тютюн и цигари сега е около 61 хил. тона. Производството на тютюни е спаднало от 133 хил. тона на 48 хил. тона. При цигарите намалението е от 82 хил. тона на 53 хил. тона.
Докато българският износ намалява, износът на основните ни конкуренти сериозно нараства. През 1986 г. българският износ на цигари е 72 хил. тона, а на САЩ - 65 хил. тона. През миналата година нашият износ е едва 43 хил. тона. Експортът на САЩ надминава 230 хил. тона, се вижда от справка, подготвена в тютюневия холдинг. Износът на ориенталски тютюн от България е намалял повече от 3 пъти. Междувременно в Гърция той е нараснал почти два пъти. Ситуацията в Турция е подобна, твърдят експерти от Булгартабак. Според тях основната причина за този непознат в световната практика спад е загубата на пазари.
Булгартабак разполага с капацитет за производство на 82 хил. тона цигари. Потреблението на вътрешния пазар е около 14 хил. тона. Почти напълно са загубени пазарите в бившите СИВ-партньори, където трайно се настаниха западни компании. Преди 1989 г. в Полша, Унгария, бившата Чехословакия, балтийските държави и др. са изнасяни между 8 и 10 хил. тона български цигари. Сега Булгартабак почти не присъства на пазарите в тези страни. Експортът за Русия е символичен от октомври 1996 г., когато бяха прекратени преференциите, които Москва предостави на някои фондове за внос на тютюневи изделия в страната. Износът, който се реализира в Румъния, Монголия, Близкия изток, Казахстан, Узбекистан и Украйна, не може да компенсира загубата на тези големи пазари.
Булгартабак се включва в разпределението на руския тютюнев пазар.
През последните две-три години до голяма степен бе определено съотношението на силите на руския пазар за папироси. Борбата за влияние между транснационалните корпорации се отличаваше със стабилност, като голяма част от заявените инвестиционни програми вече са пред приключване. Затова до края на века се очаква нов рунд в борбата за периметри в този отрасъл, прогнозира московският "Финансови известия". Според руските експерти, ако всички проекти на тютюневите компании бъдат реализирани успешно, обемът на производство на деветте фабрики, контролирани от чужди фирми, ще се удвои. В този случай смесените предприятия ще обезпечават не 20 на сто, както е сега, а 40 процента от потреблението на цигари в Русия. Ако се включи и дейността на "Булгартабак холдинг", този показател ще достигне 55 процента, твърдят експерти от руската Национална асоциация за сътрудничество в импорта.
Всички инвестиционни проекти на тютюневите гиганти предвиждат изграждане на нови или модернизация на съществуващите фабрики. Целта е увеличаване на обема на производството до 20-30 млрд. цигарени изделия годишно за всяко предприятие. Лидерите в усвояването на тютюневото производство в Русия в момента са "Бритиш американ табако" (БАТ) и "Р. Дж. Рейнолдс". В момента всеки от двата концерна контролира мощности за производство на 18 млрд. къса годишно. В близките 1.5-2 години те имат намерение да вложат в производството на руска територия съответно по 50 и 100 млн. долара. В края на столетието БАТ ще може да предложи на руския потребител около 30 млрд. цигари годишно, а "Рейнолдс" - 30-35 милиарда. "Филип Морис", "Ротманс" и LG ще достигнат производствен капацитет около 20 млрд. къса годишно, сочат прогнозите на руски търговски експерти. Обемът на задграничните инвестиции в руската цигарена промишленост в края на 1996 г. се изчислява на около 350-400 млн. долара. Прогнозите са до 2000 г. те да достигнат 650-700 млн. долара. Делът на чуждите фирми в уставния капитал на смесените предприятия се колебае от 50 до 92%.
В този контекст отличителната черта в политиката на "Булгартабак холдинг" е нейната колебливост и липсата на стратегия. За разлика от агресивния подход на западните компании нашата фирма повече от четири години изучава възможностите на руските фабрики и в крайна сметка пропусна редица доста изгодни проекти. Но след като през 1995 и миналата година изпита сериозни трудности с експорта на продукцията си и изправен пред възможността окончателно да загуби руския пазар, Булгартабак накрая се активизира и задвижи няколко проекта за създаване на смесени фирми. В момента холдингът има фабрика за производство на цигари в Твер и лицензионно производство в Астрахан. Тютюневата компания заяви намерение след подписаните лицензионни договори да премине към създаването на 4-5 смесени фирми, които ще й дадат възможност да контролира мощности за производство на около 30 млрд. цигари годишно. Необходимите за тази цел инвестиции се изчисляват на не по-малко от 50 млн. долара, твърдят специалисти. Според шефа на Булгартабак едно от условията на холдинга при договарянето на смесените производства е не по-малко от 50% българско участие.
Шефът на Булгаргаз може да сдаде поста след воаяжа в САЩ
Галя Илиева
Министърът на държавната администрация Марио Тагарински и зам.-министърът на промишлеността Стефан Ставрев ще представляват държавата в надзорния съвет на българо-руското газово дружество "Топенерджи", стана известно през миналата седмица. Те сменят Румен Овчаров и Красимир Николов. Новите надзорници ще бъдат одобрени на извънредно събрание на акционерите на смесеното дружество, което трябва да се проведе в Москва.
Междувременно шефът на Булгаргаз Васил Филипов съобщи от САЩ, че двама от шефовете на газовата компания ще се разделят с постовете си. Петър Събев, който е равнопоставен с Филипов като изпълнителен директор на фирмата, подал оставка. Той бил набелязан за отстраняване заради договора с "Топенерджи" за доставка на природен газ, който подписал през есента на миналата година. Тогава цените на газа скочиха с около 25%, твърдят експерти. Неотдавна Събев обясни, че подписал договора под натиска на Жан Виденов, тъй като, както обикновено, руснаците заплашили, че ще затворят кранчето.
През следващата седмица най-вероятно ще бъде уволнен и зам.-шефът на Булгаргаз Пенко Димитров, около който неотдавна се разрази шумен скандал за отвличане. Министър-председателят Иван Костов обвини Димитров, че се е обърнал към частна охранителна фирма, а не към органите на властта, и го набеляза за уволняване. Според източници от Булгаргаз зад двете уволнения стояли премиерът и неговият заместник Евгений Бакърджиев.
Не е изключено акцията с уволненията на газови шефове да помете и Васил Филипов, който напоследък също имал конфликт с премиера, твърди източник, близък до газовата фирма. Иван Костов бил ядосан на шефа на Булгаргаз, който отпътувал за САЩ с неизвестна цел, без да предупреди за това Министерския съвет.
"Преди да тръгна, уведомих за командировката ресорните вицепремиери Божков и Бакърджиев. С Иван Костов се чух от Щатите по телефона и тогава му обясних, че съм тук, за да си върша работата", обясни Васил Филипов по телефона. Той обяви, че се договорил с американски фирми да инвестират в проучването на газови находища у нас. Конкретни параметри на постигнатите договорености не бяха уточнени.
Филипов по-добре да търси по-реалистични възможности за разрешаване на проблема с доставките. Собственият добив засега е утопия, твърдят газови експерти. Неотдавна шефът на Булгаргаз заяви, че България притежава запаси от газ в размер на 120 млрд. куб.м, които могат да задоволят нуждите на страната през следващите 20 години.
През последните 40 години у нас са направени около 2000 сондажа и са прокарани хиляди сеизмични профили, при което са открити 10 находища. От тях четири от по-големите са нефтени с прогнозни запаси до 10 млн. тона. По-големите газови находища (с прогнозни запаси до 5 млрд. куб.м) са Чиренското, което е изчерпано и сега служи като природен резервоар за вносен газ с обем 500 млн. куб.м, и находището в Ъглен, чието разработване започна през 1990 г. Резултатите от геологопроучвателните работи в Ломската падина, Южномизийската област и в шелфа на българското Черноморие не са особено обнадеждаващи. Положителни резултати са получени от дублирания сондаж край с. Бутан, но все още остава под въпрос дали това е действително находище, или се касае само за газово натрупване. Приток на газ е получен край с. Бежаново и от сондаж в Предбалкана, но дебитът е малък - съответно 20 хил. куб.м и 15 хил. куб.м дневно. В шелфа чуждестранните компании са прокарали 10 сондажа, но само от един в района на Галата е получен приток на газ. Обявеният дебит е 946 хил. куб.м в денонощие, но според експертите това не е достатъчно, за да се говори за находище с прогнозни запаси на залежа от 16 млрд. куб.м, както бе обявено в пресата.
"В Комитета по геология, за да се получат по-големи субсидии, съществува практика за увеличаване на запасите, като за тази цел е избран метод, който дава 50% погрешност", твърди бивш служител на ведомството. Като пример той сочи находището в Долни Дъбник. За да бъде построена "Плама", комисията по запаси е одобрила числото 17 млн. тона. Когато е започнал добивът, е станало ясно, че в находището няма повече от 6 млн. тона нефт. Подобни са примерите с Чиренското находище, Камчийското и др. От всички находища досега са добити около 7.9 млн. т нефт и 4.2 млрд. куб.м газ. През периода 1985-1994 г. се наблюдава непрекъснато спадане на добива.
"На западните фирми през 1990 г. обещаваха големи находища в шелфа. На Жан Виденов - 120 млрд. куб.м газ и 35 млн. тона нефт на сушата. На Иван Костов пък обещават засекретени находища и добив на газ от нетрадиционни източници, имайки предвид Добруджанския въглищен басейн. Забравя се обаче, че поради сложните геолого-технически условия американската фирма "Максус", която е определила потенциалните възможности на басейна на 4 млрд. куб.м, е оценила този проект като нерентабилен.
Шефът на Булгаргаз неотдавна заяви, че е осигурил доставките от природен газ за тази година с договорите, които подписал с германска фирма и украинската газова компания. Оказа се обаче, че проблемът с осигуряването на необходимите количества природен газ все още не е решен. Докато Филипов ухажва американски инвеститори, за да финансират проучвания със спорен ефект, поне що се отнася до близкото бъдеще, Иван Костов поискал от руския посланик у нас Леонид Керестеджиянц да съдейства пред "Газпром" да доставя директно за Булгаргаз, а не чрез "Топенерджи". Отговорът засега бил отрицателен, твърди източник, близък до кабинета.
Бакърджиев отряза "Топенерджи" за земята
Вицепремиерът Евгений Бакърджиев е отрязал българо-руската газова фирма "Топенерджи" от покупко-продажбите на терени по трасето на газопровода към Турция. От Министерството на регионалното развитие и благоустройството съобщиха, че е наредено да се спре продажбата на земи на смесената фирма.
В миналия брой в. "Капитал" предупреди, че "Топенерджи" изкупува земята по трасето на турския газопровод. Подготвени са договори за покупко-продажба на около 140 дка в района на с. Болярово и Провадия, показа репортерска проверка. Терените се намират в непосредствена близост до основни съоръжения на Булгаргаз - компресорните станции "Странджа" и "Кардам". Това сериозно може да затрудни дейността на Булгаргаз, ако реши сам да поеме изграждането на газопровода или да подпише договор с друг изпълнител, коментират от газовата компания. Оказа се, че общинските съвети в Болярово и Провадия са взели решения, без да обявят задължителните за такива случаи търгове, които се изискват от Закона за общинската собственост. Не е ясно също на какво основание Комисията за земеделските земи е взимала решения за промяна на предназначението на земеделските земи и за купувач е избрана точно смесената фирма, след като няма подписан договор за възлагане на изпълнението на обекта от Булгаргаз на "Топенерджи". От мотивите на общините ставало ясно намерението правителството да бъде поставено пред свършен факт за трасето на газопровода и изпълнителя на обекта.
Изкупените терени в района на Болярово и Провадия са продадени от местните управи незаконно, смятат в Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Общините трябвало да назначат търгове за тях. Не било изяснено още дали собствеността на земята е общинска или държавна. Тъй като договорите за продажба още не са влезли в сила, сделките могат да бъдат спрени. Решенията на общинските съвети за продажба на земите на "Топенерджи" ще бъдат атакувани от областните управители на Бургас и Варна, съобщиха от пресцентъра на ведомството.
Преносните мрежи за електроенергия и газопроводите да не се отдават на концесия е становището на НЕК и Булгаргаз, което шефове от двете компании защитиха пред парламентарната комисия по енергетика.
Сегашният проект на закона за концесиите дава възможност на концесия да се отдават обекти, които са публична държавна собственост. Според това условие тръбите за пренос на ток и газ не могат да се отдават на концесия, тъй като са частна държавна собственост и са включени в капитала съответно на НЕК и Булгаргаз. Единственото основание, на базата на което са вземани решенията за промяна на предназначението на земите в Провадия и Болярово и за тяхната продажба, е, че инвестирането на газопровода ще се осъществява от "Топенерджи" съгласно Закона за концесиите. Според прависти това основание няма никаква правна сила, тъй като транзитните газопроводи не са обект на този закон.
България отново замесена в оръжеен скандал
Литовци предлагат в САЩ зенитни ракети с доставчик българската "Армимекс"
Двама литовски граждани са арестувани в Маями, щата Флорида, след като се опитали да продадат български и руски зенитни ракети на федерални агенти, които се представили за търговци на оръжие, действащи по поръчка на колумбийски наркокартел, съобщиха информационните агенции във вторник.
Александър Даричев и Александър Погребежски били арестувани, след като в края на миналата седмица договорили продажбата на 40 зенитни ракети "Стрела", руско производство, и български "Игла". Сделката е за 1.3 млн. долара, доставката трябвало да се извърши в Пуерто Рико. Литовците твърдели, че ракетите ще бъдат предоставени от българската държавна фирма "Армимекс".
Федералните агенти записали на аудио- и видеолента преговорите за продажбата на оръжията. Записани били телефонни разговори с мъж, представил се за агент на "Армимекс", който потвърдил сделката и със собственика на товарния кораб "Ал Фарес", регистриран в Екваториална Гвинея. Собственикът на кораба предложил да транспортира оръжията от Бургас до Пуерто Рико. Той щял да представи товара за "евтина железария", за да мине безпрепятствено контрола на Гибралтарския пролив. За транспортните разходи и фалшифицирането на документите той поискал 330 хил. долара.
Преговорите между двамата литовци и федералните агенти се водили около две години. Срещите се провеждали в хотели в Маями и в Лондон. Ставало въпрос за доставка и на ядрено оръжие, но доставчиците отказали да назоват вида и произхода му, тъй като ставало въпрос за сделка в по-далечен план.
"Армимекс" има лиценз за търговия с оръжие. От 1995 г. фирмата е правоприемник на всички лицензионни права за оръжейно производство, предоставени на България от Русия. При преговорите станало ясно, че ракетите, които трябвало да осигури българската оръжейна фирма, трябвало да бъдат доставени на части от Русия и да се сглобят във ВМЗ - Сопот.
От Министерството на търговията съобщиха, че на 16 декември 1996 г. е издадено перфектно разрешение за износ на оръжие от "Армимекс" АД, българско лицензирано търговско дружество, на американската фирма "Финикс армс интернешънъл". Американската фирма е представила лиценз за подобна дейност, издаден от правителството на САЩ, както и сертификат за краен потребител, издаден от Министерството на отбраната на Литва. В сертификата се цитира, че стоката е за собствени нужди на Министерството на отбраната на Литва и е без право на реекспорт. Сделката не е осъществена поради липса на финансиране от страна на купувача, се твърди в официално съобщение на търговското ведомство, под чиято егида се намира Междуведомствената комисия за контрол на търговията с оръжие и стоки с възможна двойна употреба.
Гражданинът на Литва Александър Даричев е изключителен представител на американската фирма, който е злоупотребил с правата си и е водил преговори за въпросната сделка в разрез с подписаните експортни документи, обясниха от Министерството на търговията. От ведомството подчертаха, че българската страна не носи отговорност по случая.
Това едва ли е само провокация, целяща да дискредитира България и оръжейната ни промишленост, твърдят търговски експерти. Според тях през последните една-две години в "Армимекс" се въртели съмнителни сделки. Една от тях е договорът с литовски партньор. Споменаваше се, че тази сделка е за износ на специална продукция от "Арсенал" - Казанлък и ВМЗ - Сопот и е на обща стойност 15 млн. долара, твърди бивш служител в оръжейната фирма. Според него договорът е подписан лично от шефа на "Армимекс" Иван Дамянов. Сделката била подготвена в пълна секретност, като договорите не били регистрирани дори в секретната секция на деловодството, което е обичайната практика дори при сделки с най-висока степен на секретност. Комисионите по сделките също се движели извън границите на традиционните 5% и достигали 10-15%, твърди източник, близък до фирмата.
Българският July boarding
Бордът тръгна с доверие и добри новини
Галя ТОДОРОВА
"България е в много добро финансово състояние, валутният резерв е на едно от най-високите си равнища. В момента не виждам никаква опасност за финансирането на бюджета и за банковата система", заяви в първия ден от въвеждането на валутния борд управителят на БНБ Светослав Гаврийски. В същия ден централните банкери обявиха, че доверието в стабилизацията е голямо, клиентите пред гишетата на БНБ продават валутата си, а Международният валутен фонд и Световната банка са готови с отпускането на траншовете за България. Опиянението от добрите новини стана пълно в края на седмицата, когато американската агенция за кредитeн рейтинг Moody's Investors Service обяви, че вижда благоприятни перспективи за българската икономика. Това означава, че в скоро време е възможно да бъде актуализиран отчайващо ниският кредитен рейтинг, който агенцията отсъди за България през миналата година - В3. Според Moody's изборът на правителство на новото мнозинство и последните макроикономически стабилизационни мерки са намалили риска държавата да не обслужва плащанията си, пише Ройтер. На 1 юли централната банка оповести и встъпителния баланс на управление "Емисионно", в което всъщност се съсредоточават бордовите правила. Валутният резерв на БНБ според него е 2819.9 млрд. лева, или 2.8 млрд. германски марки. По закон този резерв трябва напълно да покрива паричните задължения на БНБ - левовете в обращение, резервите на банките в БНБ и депозитите на правителството там. Покритието, което им е осигурено в началото на борда, обаче е 121%. Свръхрезервът на борда е почти 500 млн. германски марки, което може да се счита за достатъчно голям буфер в началото на финансовата реформа. Международният валутен фонд е поставил изискване този свръхрезерв, отразяван като депозит на Банковото управление в баланса на "Емисионно", да не спада под определено ниво, за да подържа високото доверие и сигурността във финансовата стабилност.
Както обясни Светослав Гаврийски, в момента в банковата система и в БНБ има около 4 млрд. германски марки, които теоретично няма как да бъдат изкупени с наличните левове. Според последната статистика на БНБ цялата парична маса (което освен парите в обращение включва депозитите в банките) е 4 трилиона лева, или 4 млрд. марки, като 2.4 трилиона от нея е във валута. Траншовете, очаквани от МВФ, Световната банка и Европейската общност, допълнително ще подкрепят валутната стабилност на страната като чисто счетоводно в баланса на управление "Eмисионно" постъпилата валута ще се впише в резерва, а в пасивната част ще нараснат депозитите на правителството. По този начин, когато тези депозити бъдат използвани за извършване на определени разходи, ще намаляват за сметка на нарастването на банковите депозити или на банкнотите и монетите в обращение. Организационно шефовете на централната банка увериха, че стартирането на борда е напълно подготвено. Още от първия ден гражданите изпробваха експедитивността на обменните гишета, които БНБ откри в своите клонове. Въпреки извилите се опашки г-н Гаврийски обясни, че надали ще се наложи отварянето на допълнителни гишета, тъй като интересът към тях постепенно ще спадне. По-късно през седмицата обаче на среща между ръководството на централната банка и банкери от Асоциацията на търговските банки е била обсъждана възможността БНБ да възложи на някои банки обмяната на марки по фиксирания курс и маржовете - 995 лева купува и 1000 лева продава. По-конкретно засега тази идея не е обсъждана.
Непосредственият ефект от фиксирането на курса беше желанието на валутните спестители да преминат на левови позиции, което донякъде даде интересен облик на валутните пазари у нас през миналата седмица. Тъй като преимуществено спестяванията са в щатски долари, основният обмен от валута в левове минаваше през обменните бюра, които обясниха относително по-ниските си котировки с голямото търсене на левове на кешовия пазар. Банките пък купуваха с марки сравнително евтините долари от кешовия пазар и ги продаваха на международните пазари. Котировките на бюрата за германската марка останаха под тези на БНБ - курсовете купува бяха около 990 лева, а продава - 995-998 лева.
В края на седмицата БНБ разпространи официално съобщение, че за счетоводни и митнически цели всеки ден ще обявява курсове на основните валути и благородните метали, преизчислявайки през марката и съответния курс на валутата на международните пазари. Курсовете на щатския долар, австралийския шилинг, белгийския франк, британската лира, италианската лира, френския франк, холандския гулден, швейцарския франк, японската йена, датската крона, ирландската лира, испанската песета, канадския долар, норвежката крона, португалското ескудо, финландската марка и шведската крона ще се изчисляват на база котировките на Франкфуртската борса към 14 часа на предишния ден. За останалите валути, нефигуриращи на тази страница на Ройтер, ще се ползва информация от съответните централни банки. Ефектите от обратна доларизация Излизането на дюшечната валута и скъсяването на дългите валутни позиции на банките и фирмите беше един от търсените ефекти с въвеждането на борда. Шефът на управление "Емисионно" Мартин Заимов обясни, че през седмицата преди първи юли централната банка е купила около 200 млн. марки, като само до обед на първи юли гражданите са успели да продадат на БНБ около 15 млн. марки.
Колкото и странно да звучи обаче, първоначалният ефект от това явление ще засили инфлацията през следващите един-два месеца и ще доведе до известно влошаване на макроикономическите показатели с изключение на нарастването на валутния резерв. Технически връщането на дюшечните пари в банковата система има ефект на емисия нови левове. Точно този ефект и промяната в структурата на цените, произтичащи от въвеждането на строгите бюджетни ограничения, бяха двата източника на остатъчна инфлация, които се дефинираха още преди въвеждането на борда. Нарастването на левовете в обращение пък засилва инфлационния натиск и стимулира потреблението на вносни стоки (доколкото вътрешното производство все още не е възстановено). По този начин след няколко месеца има опасност да се прояви другият стандартен ефект от използването на валутната котва - влошаването на търговския баланс. Първоначално раздуването на паричната маса заради сипещите се отвън заеми и връщането на спестяванията в банковата система може да стимулира оживлението и растежа на икономиката. Другите условия за това са обаче разумната данъчна реформа, условията за инвестиции и създаването на механизми за принудително събиране на кредитите. Това не става само с доверие.
Накратко
БНБ за втора поредна седмица изпращи сбъркан основен лихвен процент на търговските банки. В четвъртък тя обяви, че лихвата е спаднала от 10.12% на 9.56%, а в петък беше разпространено съобщение, че има техническа грешка и всъщност лихвата, която ще важи през тази седмица, е 9.76%. Светослав Гаврийски става управляващ за България в МВФ, а заместник-министърът на финансите Димитър Радев - зам.-управляващ. Шефът на управление "Емисионно" Мартин Заимов пък е избран за заместник-управляващ за България в Световната банка, Международната финансова корпорация и Международната агенция за гарантиране на инвестициите, както и зам.-управляващ за България в ЕБВР, където управляващ е финансовият министър Муравей Радев. Очаква се Даниела Бобева да стане шеф на международното сътрудничество на мястото на Георги Нешев, който става представител за България в СИВ-банките. От 14 юли БНБ преустановява начисляването на лихви по минималните задължителни резерви на търговски банки. "Банките имат резерви по отношение рационализирането на управлението на активите си и по балансирането на лихвената политика по активните и пасивните операции", се казва в официалното съобщение. Последното, изглежда, е задочен отговор на опасенията, че доходността от банковите портфейли допълнително ще спадне след премахването на олихвяването на 11- процентните им резерви в БНБ. Френска застрахователна компания придоби 30% в "Елит инс", като се включи в увеличението на капитала на дружеството до 400 млн. лева. Инвеститорът, чието име се пази в тайна, бил готов да се включи пропорционално в нови увеличения на капитала на дружеството, така че то да посрещне новите изисквания, които ще влязат в сила с промените в Закона за застраховането. Чуждото участие тук се записвало от физическо лице, пълномощник на френските инвеститори, обясни шефът на дружеството Тодор Авджиев. "Елит инс" вече няма нищо общо с Елитбанк, защото е било откупено от нея, допълни още той, отказвайки да уточни кои са новите български собственици на дружеството. Парламентът отмени минималните цени на облигациите по ЗУНК. Досега те трябваше да се определят на всяко тримесечие от правителството по предложение на БНБ. Решението, което отдавна се очакваше, вероятно няма да се отрази на пазара.
Парите по ФАР ще се управляват централизирано
Антоанета Алексова
Централизация на управление на средствата по програмата ФАР на Европейския съюз ще обсъждат през тази седмица шефовете на програмата с представители на ведомствата в България, които получават финансово-техническата помощ. "Идеята е да няма разпиляване на екютата, с които в момента работят над 30 ведомства", каза Иван Филипов - зам.-министър на търговията и отговарящ по програма ФАР, чийто национален координатор е министърът на търговията Валентин Василев. Институциите ще могат да кандидатстват с проекти, но парите, които се отпускат за тях, ще се разпределят от едно централизирано звено, на чието име ще бъде отрита единна банкова сметка за парите от помощта.
Нуждата от промяна в управлението на средствата дойде от проблемите, които се създадоха с парите на ФАР през миналата година. С поставянето на голям брой банки под особен надзор и по-късно обявяването на някои от тях в несъстоятелност бяха блокирани около 9.6 млн. ЕКЮ по проекти, финансирани от програмата. Най-засегнати бяха проектите по транспортната програма за 1993 г. (около 1 млн. ЕКЮ в ЧЗИБ), програма по ядрена безопасност за 1992 и 1993 г. (1.4 млн. ЕКЮ в Стопанска банка), програмата за трансгранично сътрудничество от 1994 г. (5 млн. ЕКЮ в Балканбанк) и многонационалната телекомуникационна програма (около 1.3 млн. ЕКЮ в Балканбанк). с разрешението на Брюксел по проектите, по които вече имаше подписани договори и ведомствата трябваше да се издължават, бяха прехвърлени средства от други проекти на ФАР. Бъдещата работа по повечето програми обаче не беше финансирана и проектите останаха да чакат парите от банките. "За транспортните проекти беше направен компромис", обясни Димитър Зоев - началник-управление "Транспортна политика" към транспортното министерство. Около 1 милион ЕКЮ на ведомството са изгорели в Частна земеделска и инвестиционна банка по вина на чиновник от ФАР, който наредил превод към тази банка, след като шест месеца преди това министерството е прехвърлило сметките си в Булбанк. За останалите програми обаче компромиси не са направени и те ще се завършват едва след възстановяване на загубените екюта.
"Европейският съюз нямаше как да не реагира на изчезването на парите. Блокираните средства са малък процент от общата получена от 1991 г. досега сума от около 500 млн. ЕКЮ, но все пак са пари на европейския данъкоплатец", обяснява отношението на ЕС към проблема Иван Филипов. Органите на Комисията на Европейския съюз оказват натиск към българското правителство да реши този въпрос. Намирането на решение на въпроса е почти ултимативно поставено, коментират запознати с преговорите с ФАР.
С решението на проблема първо се захвана служебното правителство и на заседанието си на 12 май реши да предложи на тогава бъдещия парламент изменение в Закона за държавна защита на влогове и сметки в банки, за които БНБ е поискала откриване на производство по несъстоятелност. В бързината обаче служебният кабинет не е спазил някои процедури по съгласуване на документа, което налага сегашното правителство да го преразгледа съвсем скоро.
Промяната в закона предвижда блокираните средства по програмата да се третират като държавни вземания, които по принцип се удовлетворяват приоритетно при осребряване на активите на несъстоятелната банка, а за останалите пари да се предвиди държавна гаранция, в случай че банките, в които са средствата, изпаднат в трайна неплатежоспособност.
"Промяната най-вероятно ще бъде гласувана от парламента, но ефектът от нея няма да дойде скоро, което не задоволява в пълна степен претенциите на Брюксел", обяснява Иван Филипов. Затова краткосрочното решение ще се търси в друга посока, са предложили от Комисията на Европейския съюз. При посещението на премиера Костов в Брюксел е била обсъждана възможността за отпускане на заем от ЕС в подкрепа на бюджета за около 250 милиона ЕКЮ. Заемът все още не е договорен, но участници в преговорите твърдят, че едно от условията, които ще поставят от ЕС за отпускането му, е от първия транш да бъдат обезпечени блокираните по проектите 9.6 млн. ЕКЮ. А след това по променената схема в закона за защита на сметките бюджетът да си прибере вземанията от банките.
Със сигурност обаче един от вариантите трябва да бъде реализиран, за да може България спокойно да подпише меморандума за финансова и техническа помощ от ФАР за следващата година.
Кабинетът махна ограниченията за покупка на валута
Олга Раева
Граждани и фирми ще могат да купуват валута без ограничения, след като правителството махна ограниченията, регламентирани в ПМС No15. Промените се наложиха след приемането на законите за БНБ и за банките, с които България възприе принципа на валутен борд.
Отпада ограничението за граждани да купуват до 2000 долара, както и задължението към банковите служители да правят отметка в международните им паспорти. Фирмите също ще могат да купуват валута без ограничения от банки и финансови институции. "Остава задължението граждани и фирми да се разплащат помежду си с левове", каза Васил Иванов, шеф на отдел "Валутно-финансов" във финансовото министерство. Досега с постановление 15 на правителството се определяха случаите, в които фирми и граждани можеха да купуват валута - за износ, за командировъчни, за плащане на такси в чужбина, транспорт и т.н. Този текст обаче отпада. Юридическите лица бяха длъжни да купуват валута само от банки.
Можехме да отменим цялото постановление, но тогава няколко дейности биха изпаднали в законова пауза, обясни финансовият министър Муравей Радев. Затова остава член 8, който регламентира валутната търговия в граничните зони, корабите, самолетите, дипломатическите магазини. Засега въпреки изявленията на вътрешния министър Богомил Бонев и шефката на митниците Елка Владова валутните магазини остават. "Валутните магазини трябва да се научат да продават стоката си само там, където трябва, и само на тези, на които трябва. И то при излизане", каза финансовият министър. Според него има масови случаи, в които стока се купува от валутните магазини и се връща в страната. "Ще има сериозни проверки във валутните магазини и ако се открият нередности, те ще бъдат затваряни", закани се Муравей Радев.
"Остава и текстът, който регламентира кой ще дава валутните курсове на чужди валути освен германската марка за статистически или счетоводни нужди. Това ще бъде Българската народна банка", каза още министър Радев. Митническите оценки ще се правят по приетото миналата година постановление 39 на правителството. Според него за митнически оценки се взима фиксингът, който БНБ определя в петък за понеделник. Този курс важи от сряда до вторник следващата седмица включително.
Промените във валутния режим не се отнасят за износа на валута, който е уреден с ПМС 4 от 1994 г., каза Васил Иванов. В него не се предвиждат промени. "Гражданите могат да изнасят свободно до 10 000 български лева и отделно до 1000 долара. За суми от 1000 до 10 000 долара ще се иска бордеро, а за над 10 000 долара - специално разрешение от БНБ", обясни той. В това постановление се определят и случаите, в които фирмите могат да изнасят валута по банков път, и необходимите документи, за да могат банките да извършат операцията. Остава и глобата до 500 000 лева при нарушение на малкото останали разпоредби на постановлението за валутния режим.
Целият валутен режим ще бъде уреден със закон, каза финансовият министър Муравей Радев. Според него проектът ще бъде внесен в правителството още през този месец. "Надявам се новият закон да бъде приет бързо в Народното събрание", каза Радев.
Скандал с фалита на Добруджанска банка
Спорни сделки с акциите "Ангора" осуетиха изплуването на частната институция
Делото за несъстоятелност на Добруджанска банка внезапно беше отложено за 30 септември тази година, въпреки че всички очаквания бяха съдът да отхвърли иска на БНБ и да обяви банката за състоятелна. След заседанието по делото миналия четвъртък представители на съдебния състав обявиха, че са били готови с окончателното си решение, когато в последния момент БНБ е осуетила приключването на процеса. Централната банка внесла иск да се обяви за нищожна сделката, с която Добруджанска банка погаси дълговете си към Бизнесбанка, прехвърляйки й акции на селскостопанското дружество "Ангора". Тази сделка беше сключена в края на септември миналата година и с нея Добруджанска се отърва от 2.7 млрд. лева дълг към петричката банка. Представителят на БНБ пред съда обясни, че централната банка не е дала разрешението за заличаване вземанията на Бизнесбанка и че по този начин тя неправомерно придобива над 10% в нефинансово предприятие. Информирани коментираха, че има сериозни съмнения прехвърлянето на акциите да е антидатирано, тоест да е извършено след датата, на която официално е сключен договорът. Квесторите на Бизнесбанк също са искали нищожност на операцията. Евентуалното й отменяне сега ще означава, че за да възстанови операцията, Добруджанска ще трябва да приготви допълнително нови 2.7 млрд. лева (ако не се претендира и за лихви). Ситуацията може да се усложни още повече, ако ДСК предяви претенции към добричката банка по авалирано от нея задължение на банка "Моллов" към спестовната каса.
Всъщност цялата история с претакането на пари между Добруджанска и Бизнесбанка тръгва от ДСК, която през миналата година е отпуснала 6.25 млрд. лева рефинансиране на Бизнесбанка с устна уговорка, че част от средствата ще бъдат прехвърлени в Добруджанската. Тогава Бистра Димитрова беше шеф на ДСК, а нейният съпруг в ръководството на Добруджанска банка, където е и съсобственик с фирми на фуражния бос Красимир Михайлов. Групата около Михайлов пък кредитира с парите от ДСК собствени фирми, които по същото време приватизираха зърнобази и свинекомплекси в Добричко. Цялата схема се осъществи и не без съдействието на тогавашния шеф на парламентарната група на БСП Красимир Премянов. За него сега се твърди, че също е между скритите собственици на Добруджанска банка.
Всъщност от няколко седмици банката започна странно да изплува, започвайки да погасява кредити към БНБ, Пощенска банка, Евробанк и други. Освен това фирмата "Кембароу", собственост на групата около Красимир Михайлов, внесе увеличението на капитала на банката от 0.4 млрд. лева до 1.4 млрд. лева. В БНБ успоредно с това се водеха преговори за оттегляне на иска за несъстоятелност, като собствениците на банката обещаха ново увеличение на капитала. В банкерските среди упорито се заговори, че "Премянов се връща и спасява Добруджанска банка". Източници от банката твърдят, че зад фирмата "Кембароу" освен Красимир Михайлов стоят Красимир Премянов и съпругът на Бистра Димитрова Иван Димитров. Всичко това даваше основание да се смята, че банката може да отърве фалита и да възстанови операциите си. Странен засега остава източникът на ресурсите, с които се погасяват задълженията й, както и внезапният обрат в отношението на БНБ по сделката с "Ангора". Около нея се развихри голям скандал в края на миналата година и централната банка така и не реагира. В деня на делото БНБ най-накрая се размърда и подаде иск (подписан лично от управителя Гаврийски) в съда да обяви сделката за нищожна. Това вероятно е станало не без политическо напомняне на синята власт, защото според някои на Добруджанска банка се възлагали надежди да бъде финансовата институция на политическото крило Виденов - Премянов в БСП.
Самите злощастни акции на "Ангора" в момента са в ДСК, която отказа да ги приеме в края на миналата година и срещу това да заличи вземането си от Бизнесбанка. Тази година обаче Бистра Димитрова все пак ги е приела, без да отписва вземането, но оставяйки въпроса висящ. Според неофициална информация шефовете на свързания с Красимир Премянов "Евроенерджи холдинг" (който е собственик на "Ангора") сега настояват пред новото ръководство на ДСК или да заличи дълга, или да им върне акциите.
Забавянето на изхода от делото на Добруджанска пък може да стане причина за нови вълнения в Добрич, където вложителите заплашват за "албанска разправа" през следващата седмица. Чувствата около Добруджанска може би ще ескалират най-вече около 23 септември, когато изтича едногодишният законов срок, в който банката може да стои под особен надзор. Тъй като делото е отложено за след съдебната ваканция, това означава, че междувременно БНБ ще трябва да отнеме лиценза на банката. Настояването на Международния валутен фонд, пък и новата процедура по Закона за банките изискват това да стане съвсем скоро и промяна би могло да има единствено ако същите хора зад фирмата "Кембароу" веднага извадят пари и покрият борчовете си към Бизнесбанка.
Следствието бави казуса "депутатът Агафонов" след фалита на "Славяни"
Миналата седмица Софийският градски съд обяви банка "Славяни" в неплатежоспособност, несъстоятелност и постанови осребряване и разпределение на имуществото й. За синдици в банката са назначени Димитър Проданов и Георги Илиев. Така банка "Славяни" е петата от финансовите институции, поставени под особен надзор, за която вече има решение за обявяване в несъстоятелност. Дори да бъде обжалвано, решението подлежи на изпълнение, а и шансове за промяна в заключението на съдиите почти няма.
Основанието на Софийския градски съд да приключи по този начин делото на "Славяни" е потвърдената неплатежоспособност на банката. В обосновката на съда се казва, че тя не е плащала на БНБ по шест договора за рефинансиране на обща сума 410 млн. лева и 588.8 хил. долара. По-интересното обаче е, че левовите рефинансирания са отпускани от централната банка в периода 22 август - 19 септември 1996 г., тоест дни преди "Славяни" да бъде поставена под особен надзор на 23 септември. Скандалното е, че някои от банките, които ще бъдат затворени на тази дата, неофициално бяха известни поне две седмици преди окончателното решение на БНБ, а "Славяни" беше една от сигурните финансови институции в него. В този период освен това централната банка беше обявила, че няма да рефинансира търговски институции, още повече необезпечено, както това е ставало със "Славяни". Парите тогава, изглежда, са били отпускани за изчистване чакащите плащания на банката, макар че това в крайна сметка е поставило в неравностойно положение кредиторите на финансовата институция.
След обявяването на "Славяни" в неплатежоспособност според закона за гарантиране на влоговете левовите депозити на гражданите там и 50% от валутните депозити на фирми ще бъдат поети за изплащане от Държавна спестовна каса, а за валутните депозити на физически лица ще трябва да бъде сключен договор с друга банка, която да поеме изплащането им по 25% на всеки шест месеца.
Известно е, че банката беше съсипана главно заради раздаване на вътрешни кредити почти без обезпечие, което стана причина и за въоръженото нахлуване на ЦСБОП в офисите й преди две седмици. Тогава са били иззети кредитните досиета и според информирани източници информацията в тях е напълно достатъчна за подвеждане на бившите шефове на финансовата институция под съдебна отговорност. Главна прокуратура обаче, изглежда, не бърза да се ангажира с искане за отнемане на имунитета на Георги Агафонов, който освен собственик и шеф на банката в момента е депутат от бизнесблока. Документите, на база на които това може да стане, са зациклили в следствието, което формално трябва да убеди главния прокурор да поиска сваляне на имунитета на Агафонов.
Световната банка подкрепи България пред МВФ
Олга Раева
Мисия на Световната банка миналата седмица приключи преговорите по заема ФЕСАЛ, с което позволи на Международния валутен фонд да отпусне втория транш от стенд-бай споразумението с България. "Мисията по ФЕСАЛ беше много благоприятна. Постигнахме окончателно споразумение. Това е последната мисия по програмата ФЕСАЛ 1. Ще препоръчаме на борда на директорите на Световната банка да одобри правителствената програма, освен ако няма изненадващи събития, каквито не очакваме", каза Франк Лизи, главен икономист в управлението на Световната банка, което отговаря за България.
Преговорите по програмата ФЕСАЛ продължават вече пета година заради високите изисквания, които Световната банка поставя за приватизация и преструктуриране на икономиката. При правителството на Иван Костов обаче тези преговори тръгнаха неочаквано бързо, защото "правителството показа решимостта си да провежда реформите и направи решителни стъпки за решаването на проблемите", каза Лизи. "Проблемите не могат да се решат за 6 месеца или за една година", добави той. Разбира се, има и няколко неуточнени неща, но те нямат характер на такива, които да обърнат колата, каза вицепремиерът Александър Божков. Те са предимно технически, като преведения на английски закон за банките, както и обнародването в Държавен вестник на отмяната на минималните цени на облигациите по ЗУНК. Остава обаче да бъдат съгласувани и наредбите за капиталова адекватност на банките. Целта е те да бъдат уточнени до средата на юли.
Къде Световната банка отстъпи.
Най-голямото отстъпление на Световната банка е при приватизацията. Първоначално изискванията бяха да приватизираме 25% от държавните активи. За база се взимаше оценка от 1995 г., при която те възлизаха на 600 млрд. лева. Признават се само предприятия, в които държавният дял е паднал под 33%. Не се брои приватизацията на предприятие от списъка за ликвидация или за изолация. Не се признават продажбите на обособени дялове. Не важат и продажбите на дълготрайни активи. Практически базата, държавните активи, e намаляла доста, което не се отчита при изчисленията. Не се отчита прехвърлянето на държавна собственост в общинска.
"По наши изчисления приватизираните държавни активи са около 18%", каза Франк Лизи. В тази сметка не са включени резултатите от третата тръжна сесия на масовата приватизация. По изчисления на българската страна с тях приватизираните активи ще се увеличат с 2-3 пункта. По касов път са приватизирани около 8%. В сметката обаче не влизат направените сделки през последните две седмици. Не е включена и общинската приватизация. "Ако се направи точна сметка, процентът на раздържавените активи ще е много по-висок от исканите 25%", коментира секретарят на съвета по структурна реформа Младен Георгиев.
