Interactive Digital Software Association (IDSA) съобщи, че на изложението на развлекателен софтуер в Атланта са били представени 1500 нови продукта. Трийсет и седем процента от новите заглавия са били в приключенския жанр, 17 процента - логически игри, и 11 процента - спортни игри. 15-20 процента от новите заглавия са достъпни за разпространение и чрез Internet.
Въпреки очевидните си достойнства Windows NT притежава и един сериозен недостатък. Това е липсата на осигуряване на факсвръзка от компютъра. Компанията Symantec (www.symantec.com) решава този проблем, създавайки WinFax Pro 8.0. Продуктът е пригодена за Windows NT-версия на широкоразпространения софтуеър WinFax.
Компанията Xtend Micro Products създаде адаптора The PowerXtender (цена 100 долара), предназначен за захранване на преносими компютри по време на самолетни полети. Очаква се големите авиокомпании да започнат да инсталират адаптора в самолетите, летящи по далечните международни линии. В добавка към него излиза на пазара батерията Portable Power Pack (цена 199 долара), която може да бъде ползвана в продължение на 7 часа. Досега батериите за преносими компютри издържаха двучасова експлоатация.
ICL България представи в хотел "Шератън" интегрираната офиссистема за работа в групова среда TeamWare. Системата повишава ефективността на административната дейност, намалява драстично документооборота и ускорява процесите по вземане на решения. TeamWare е напълно локализирана и работи на български език.
Християнство, политика и национална идея
Стефан Чурешки
Обществена тайна е, че съвременната българска култура и дори обществото ни, взето в цялост, не притежават християнски измерения, нито са здраво ангажирани с християнски принципи. Нехристиянският характер на редица произведения на изкуството, театрални представления, публични изложби и масово образование е повече от очевиден. Причините за такова обезпокоително състояние на нещата се коренят дълбоко в историческото развитие на България. Отговорът на въпроса не е в разпространената и некомпетентна клеветническа теза, че "българинът бил езичник". Наследството от задължителния атеизъм на социализма, когато окултно-магическият подход бе налаган сред интелектуалците, осезаемо се чувства не само в културното мислене, но също така и в политическите възгледи. Социално-политическото пространство в България е ощетено от липсата на християнско тълкувание и причината за тази ощетеност се дължи на специфичното българско развитие веднага след освобождението от турско робство.
Изследвайки обстойно българската история и култура в ново време, образованият и начетен читател ще забележи, че в историографията съществува една водеща тема и тя е национализмът. Национализмът обаче по философските си измерения не се свързва с вероизповеданието, а с нихилизма. Не е случаен фактът, че редица герои революционери и националисти от Възраждането всъщност са нихилисти, т.е. безверници. Ботев, Стамболов, Стоянов са възпитаници на руския нихилизъм.
Българите започват борбата за освобождение без ясна политическа стратегия, нито пък се опитват да разработят дългосрочна национална доктрина, в която идеите на християнството и националните въжделения да се намират в благоприятен за бъдещата държава синхрон. Европейската култура за следосвобожденските българи представлява предимно научнотехнически прогрес и модерни литературни образци, а не и възможност за прокарване на християнски принципи в обществото. Малко хора виждат съзидателната роля на Християнското учение структурирало общественото пространство на Стария континент.
Вместо да отчетат промените на европейския свят и да потърсят адекватно отношение между православната духовност и идеите на новото време, интелектуалците се занимават с разрешаването на националния въпрос. Наистина националният въпрос е много важен за Европа през XIX в., а и амбициите на българите да живеят в силна държава подклажда националния пламък. Проблемът в така устроеното общество е, че наднационалните институции и наднационалните световни идеи остават встрани от полезрението на интелектуалците. Българските политици не правят опити, това е факт, да видят страната на конкретно политическо място в Стария континент. Печалното деление на русофили и русофоби, на англофили и туркофили показва алтернативата на политическия партньор, но не и концепция за място в Стария континент.
Онова, което прави от българите европейци в Турция, и онова, което легализира стремежа им да живеят в модерна Европа, е именно християнската им вяра. "Европа на кръста" е лозунгът на следосвобожденските българи и не случайно Първата балканска война се смята не само за национално обединителна, а за последната война в Европа между кръста и полумесеца.
Родена от борбата за църковна независимост през 1860-1870 г., българската нация е задължена към църквата в политическо отношение. Държавата е създадена заради признаването на българската народност в рамките на Османската империя, а българската народност е призната, защото е призната българската църква с фермана за Екзархията от 28.02.1870 г. Същевременно за популярното знание остава в сянка огромната социална и нравствена активност на църквата преди освобождението. Християнската проповед извън националната идея остава скрита за очите на съвременниците, които виждат Националното надигане отделено от нравственото усъвършенстване А това не е така. Дейността на църквата в проповедническа насока, в социалната област и в политическите актове в Тракия и Македония е била огромна и именно след рухването на националните идеали се вижда празнотата, която църковната дейност е оставила в освободеното през 1878 г. българско общество. Факт е, че на новобългарски език Библията е преведена едва през 1925 г. - след всички войни и катастрофи от периода 1912-1918 г. Най-малко образованието в царство България е останало извън благодатния полъх на църквата. И не виждаме защо някои историци толкова се радват на светското образование, отделено от църквата. Плодовете на това образование събираме вече 50 години.
За жалост след Освобождението през 1883 г. Драган Цанков отнема политическата инициатива на църквата и ограничава влиянието й в обществото. Екзархията оттук нататък се явява предимно представител на българите в Османската империя и съсредоточава усилията си в укрепването на българския елемент там. Вглъбяването на църквата в националното единение оставя сериозно публично пространство на механични заемки или компилативни теории за общественото устройство. В това неразработено пространство избуяват и псевдонаучните виждания за обществото, характерен пример за които е дъновизмът.
Православната църква в ново време не се занимава със социалния въпрос в държавата България или поне не прави опит да теоретизира по него. Липсва политическа теория, създадена от църковни теоретици и съобразена с промените в технизиращия се свят. Липсват богослови, които да върнат блясъка на средновековното ни богословие. Така между двете световни войни българското общество остава малко встрани от обстоятелството, че идеите, свързани със социалния въпрос и със социалната държава с християнски принципи, предизвикват интерес и печелят последователи. Тези политически идеи, които са клерикални по аксиоматичните си постановки, се явяват като алтернатива на крайните партии и крайните идеологии в Европа и съвсем успешно след Втората световна война се налагат в държави като Германия и Италия. Такава е идеята на християн-демокрацията. От друга страна, основната ценност, на която стъпват проектите за свободно развитие в европейската общност, е достойнството на човека. Тази ценност в същината си е християнска, както и редица други постановки, най-важната от които е мирът сред хората.
Обръщайки се днес към Европа и желаейки да участва в европейските структури, България и по-точно нейните политици не могат да забравят за европейския християнски свят. Западът присъства в България отдавна като технологии, като образование, като забавление и като бит. Той присъства със своите качества и недостатъци. Обръщайки се към обществото, днес православната църква се сблъсква с много от проблемите на модерното общество. Тези проблеми са разрешими, като Контактът със западните християнски общности би позволил да се реагира адекватно и компетентно на нуждите на деня.
Занимавайки се с християнство и политика, българските общественици биха видели голямата неподготвеност на българското общество да приеме някои тези, които изглеждат очевидни. Първата е, че модерният свят е светът на наднационалните институции. Втората е, че вселенските идеи владеят общественото пространство, което се потвърждава от видовете международни общности и политически интернационали, между които най-абсурдният е националистическият интернационал. Третата е, че универсализираното образование с латински терминологичен апарат започва да изтласква местния социален език. При такова положение едно общество има два пътя - или да се затвори в себе си и в историческото си въображение, или да успее да открие своите вселенски институции, идеи и език и да се включи адекватно и самобитно в модерния свят. Ако българите са решили да се отварят към Европа и да приемат тенденциите в световната политика, те трябва да излязат от провинциалния си комплекс и да видят себе си като общност от личности, а не като родово общество. Разбира се, че православието е основата за такава концепция, или ако кажем другояче - национална доктрина. Иначе не е възможно, защото България е част не от Балканския полуостров, както наивно мислят някои съвременни общественици, а от библейските поля, по които е проповядвал свети апостол Павел.
Днес впрочем е времето православната църква да встъпи в общественото пространство със свои възгледи за мястото на България в света. Деятелността по отношение на антихристиянските прояви като порнография, престъпност, наркотици, секти и аборти не би навредила на позицията на православните християни. Казвайки църква, се разбира не само духовенството, но и миряните, които съставляват неразделна част от църквата.
В България съществуват два парадокса, които затрудняват повече българската идея в добронамерения й вид, отколкото й помагат. Първият гласи: "Християнин съм, защото съм българин. " Постулатът е обърнат, защото историческата истина гласи, че ние сме българи, защото сме християни. Преди всичко човек трябва да изповядва вселенските ценности на вярата и след това да обявява себе си за принадлежащ към дадена народност.
Втората максима гласи така: "Християнин съм, защото съм интелектуалец. " И тук нещата са обърнати. Правилното е: "Интелектуалец съм, защото съм християнин. " Както е известно (по Жак льо Гоф), интелектуалец в първоначалното значение на думата означава човек, който тълкува Библията.
Казано накратко, позицията на България като гранична, а не кръстопътна страна, както твърдят неспециалисти по история, й предоставя редица привилегии. Решаването на сложни ситуации в моменти на избор би завършвало успешно, ако българите се стремят да решат нещата според истината на морала и вярата, а не според истината на политическата изгода. Няколко такива примери ние можем да посочим още от Средновековието. Тогава България не се е чувствала заплашена от Европа, защото православната църква е била на богословска висота и е защитавала позицията си. Идеята на св. княз Борис I, че България е форт-постът на Европа, е много силна и обосновава неоспоримата привилегия на българите да притежават религиозно-културна самобитност. Това обаче може да се осъществи, ако православната църква изкаже своето вселенско послание към останалия християнски свят. Църквата има такова послание, това е сигурно, но големият въпрос е дали няма да го забави, улисана в националните си одежди и обредно-битова характеристика.
Условното деление на Изток и Запад е административно и идеологическо. В културно отношение Европа е една и като част от нея България има своето място, още повече защото националните й светци - св.св.Кирил и Методий, са и европейски покровители.
"Да се унищожи след прочитане!"
Разкрития за ролята на Вермахта през Втората световна война скандализират германците
Маринела Липчева, "Дойче веле"
"Вашата задача е да завземете територия, на която в резултат на вероломството на сърбите, мъже и жени, през 1914 г. са пролети потоци германска кръв. Вие сте отмъстителите за тези мъртъвци. Трябва да дадете сплашващ пример на всички сърби, който да засегне тежко цялото население. Всеки, който прояви слабост, поема грях за живота на своите другари. Той ще бъде подведен под отговорност и изправен пред военен съд. " Това е част от текста на нареждане на главнокомандващия германските войски в Сърбия генерал Франц Бьоме до всички военни части, издадено на 25.09.1941 г. Баща ми - военнопрестъпникът Шейсет и една годишната журналистка Бригите Мьолер не може да повярва на очите си. Профилът на младия усмихнат офицер от снимката й е добре познат. При други обстоятелства сигурно би се зарадвала - снимките на баща й, "загинал геройски на източния фронт", не са толкова много в семейния албум. Само че тази не пасва никак на спомените й за нежния и обичан татко, работил преди войната като журналист в местния вестник. Офицерът Карл Шайдеман е застанал пред свой колега, който окачва примка на врата на жена в гръб. Доволство и особена съсредоточеност "при изпълнението на служебния дълг" лъхат от лицата на двамата германски офицери. Под снимката има надпис: "Публично обесване на партизани. Минск, 1943 г."
Тази снимка стои на едно от 20-те огромни табла на фотоизложбата "Унищожителната война. Престъпленията на Вермахта от 1941 до 1944 г. " Краят на една легенда "Масов разстрел на хълма Бубани край Ниш, Сърбия, 1941 г.", "Разстрел на пленници край Лвов, 9.08.1944 г.", "Обесване по балконите на сграда в Харков, ноември 1941 г. " На почти всички снимки все едно и също: трупове и до тях - германски войници. Някои от тях не са и подозирали, че ги снимат, други са застанали гордо до жертвите си. Снимки, направени въпреки изричната забрана на генералите от Вермахта и съпровождани от документи с гриф "Да се унищожи след прочитане! ". Откъси от тези заповеди и докладни записки на германски офицери недвусмислено потвърждават фактите за участието на Вермахта в целенасоченото унищожаване на цивилното население в окупираните държави. Цитат от личния архив на офицер от корпуса в Харков: "28.11.1941 г. Съставът на концентрационния лагер беше редуциран на 400 бройки, 300 от които евреи. " Снимки представят начина, по който е било извършвано "редуцирането". Зад фронтовата линия в Русия, Югославия и Гърция са били избити милион и половина евреи, от над 5-те милиона военнопленници са "умрели" близо 3 милиона. "Искахме да сложим край на една легенда, легендата за "чистия" Вермахт, чиито войници и офицери остават настрана от зверствата на нацисткия режим. " Така обясняват целта си организаторите на изложбата от Хамбургския институт за социални изследвания. И така предизвикват общественото мнение в Германия.
За близо двегодишното си съществуване фотоизложбата посети 15 германски града и всеки път е съпровождана от протести и сблъсъци между тези, които я одобряват, и другите, които я отхвърлят като преиначаване на истината и половинчато представяне на фактите.
Трудно се намира място за представянето й. Наскоро ректорът на Техническия университет в Берлин отказа да предостави помещение за изложбата. Беше забранена дори и студентска пресконференция в нейна защита. Потсдам пък отказа "постоянно местожителство" на скандалната изложба. Правителството в Бон отхвърли молбата на организаторите й за финансово подпомагане и подкрепа при представянето й в отделните градове. И най-накрая, Бундестагът отказа да приюти изложбата в една от сградите си. Безплодни се оказаха и усилията на германските депутати да излязат с обща декларация, ревизираща досегашното мнение за ролята на Вермахта по време на Втората световна война.
Прочувствените речи, изпълнени със семейни истории и признания на депутати, зациклиха в спора около това дали да бъде написано "повечето" или "много" от войниците на Вермахта не са били участници в престъпления". Депутати от управляващата Християндемократическа - християнсоциална коалиция предупредиха за това, че би могла да бъде произнесена несправедлива присъда спрямо някои от частите на Вермахта. В Мюнхен изложбата мобилизира крайно десните и неонацистки групировки. По Интернет беше разпространен призивът им за съпротива на "антигерманската" изложба. Трите им антидемонстрации бяха спрени в последния момент от мюнхенската полиция. Макар и с по-приглушени тонове, историята се повтори и във Франкфурт. Стигна се дори и до арести по време на сблъсъците между привържениците и противниците на изложбата. И всеки път при местенето й от град в град броят на тези, които я посещаваха, ставаше все по-голям. Сблъсъкът с премълчаваното Не е вярно, че фактите за участието на Вермахта при избиването на цивилни граждани в окупираните територии са били премълчавани, твърдят германски историци, в чиито книги все пак би могло да се прочете нещо по темата. През 1982 г. за "частичната вина" на германските войски в окупираните територии в Югоизточна Европа признава в специален меморандум и Министерството на отбраната. Меморандумът всъщност ревизира казаното трийсет години по-рано от канцлера Конрад Аденауер: "За военнопрестъпниците няма пощада. Но процентът на виновните е толкова малък, че той не би могъл да засегне честта на германската армия."
Цяло поколение в Германия израства с тази констатация, с недоизказаното или премълчаваното в семейството.
"Майка ми не обичаше да говори за войната и избягваше темата за концентрационните лагери", разказва Бригите Мюлер след разкритието за тъмната страна от войнишкия живот на баща си. "Едва сега разбирам, допълва тя, че майка ми е била разпъната между това, което е знаела, и хвалебствията, които сипеха по адрес на баща ми воювалите заедно с него, но успели да се завърнат живи от фронта."
"Колко от вас са разпитвали дядовците си за това", пита един от организаторите на изложбата във Франкфурт група ученици и посочва към паната с ужасяващите снимки. Никакъв отговор. Теологът Вернер Шнайдер все пак се опитва да пробие мълчанието. "Добре, казва той, колко от вас имат живи дядовци? " След дузината вдигнати ръце следва признание на едно от децата: "Дядо ми е воювал в Русия и ми е разказвал, че една нощ командирът му е събрал доброволци за специална акция. Когато те се върнали, били много объркани и разказали, че е трябвало да убият там някакви. " "Вие на колко години сте били тогава", пита млада жена възрастен мъж, втренчил поглед в лицата от снимките. И разказът на някогашния войник от Вермахта тръгва с подробности, за които едва ли са чували дори и децата му. За това как се губи усещането за право на избор и колко лесно можеш да свикнеш с онова, което винаги си смятал за престъпление... "Не е вярно, че сме вършели престъпления", казва навън пред франкфуртската църква, в която е представена фотоизложбата, друг участник във войната. За доказателство е донесъл своя албум със снимки на бойни другари.
Това е един от основните упреци към изложбата: "Тя премълчава за случаите на дезертьорство и съпротива срещу престъпленията, наказвани със смърт. Тази изложба вменява ненужно чувство на срам у младите германци", твърдят противниците й.
"Без чувство на срам не бихме могли да знаем кое е доброто и кое - злото. А когато знаеш какво е това престъпление, можеш да го разграничиш от понятието война, отвръща Жан Филип Ретсма, човекът, чиято идея и пари създават изложбата. За българската следа В каталога към изложбата с едри букви е написано: На 6 април германски, италиански, унгарски и български войски нападат двете държави в Югоизточна Европа (Югославия и Гърция). Според някои български исторически източници навлизането на българската армия в тези територии (Вардарска Македония, Поморавско и Беломорска Тракия - бел.авт.) през 1941 г. не е съпроводено с военни действия. ("Енциклопедия на България, Издателство на БАН, 1978 г.). В същите тези източници няма и дума за действията на българския окупационен корпус в Югославия или Гърция. Някои от фотосите, представени на изложбата за престъпленията на Вермахта, са и от Солунско с дата 1942 г. "Не съм гладен, жаден съм"
д-р Дарина Дикова
Бъдете внимателни с децата през летните месеци, които по традиция се възприемат от родителите като безгрижен спрямо болести период. Спазването на няколко прости правила може да ви спести ваканционни тревоги. Летните горещини предизвикват разстройства във функциите на различните органи и системи на детския организъм, като особено чувствителна на прегрявания е централната нервна система. Високите атмосферни температури правят децата от ранната детска възраст и особено кърмачетата неспокойни, раздразнителни, капризни през деня, а нощем сънят им е повърхностен, неспокоен и с чести пробуждания.
Поради естествената си буйност децата се потят обилно. Загубата на течности от изпотяването засилва жаждата, а заради честото пиене на вода през горещите летни дни децата са с намален апетит. Отделената в по-големи количества пот дразни кожата и по нея се появяват обриви, предимно в горната част на гръдния кош и около шията. От слънчевото греене кожата по откритите части на тялото лесно се загрява и изгаря.
При горещо време, когато децата са дълго време в задушни помещения или ако играят буйно, освободената от мускулите топлина не може да бъде поета от околния горещ и влажен въздух и организмът прегрява. Това състояние се нарича топлинен удар. Ако детето е по-дълго време на пряка слънчева светлина, то може да получи слънчев удар. Чувствителността към горещината или силното слънчево греене е индивидуална, но признаците за последиците са еднакви. Особено чувствителни на топлинен и слънчев удар са малките деца и кърмачетата. Предизвиканите смущения са прегряване на централната нервна система, водещо до нахлуване на кръв в мозъка, което понякога може да предизвика оток или малки кръвоизливи в него.
Топлинният и слънчевият удар могат да бъдат разпознати по зачервеното лице, сухите лигавици и език, горещата и влажна кожа, обилното потене, силна жажда, шум в ушите, повърхностно дишане, зачервени очи, учестен пулс, гадене. Ако не се вземат мерки, температурата може да се повиши до и над 40 градуса, като се появяват повръщане, задух, отпуснатост, сънливост до пълно безсъзнание и гърчове.
Ако детето получи топлинен или слънчев удар, веднага трябва да го поставите на хладно и сенчесто място, в полуседнало положение, като разкопчеете дрехите му. Трябва да намокрите главата и гърдите му със студена вода, а при възможност поставете лед на главата. Ако е в съзнание, дайте на детето обилно от любимите му напитки - ако е възможно, да са студени. При кома естествено трябва да потърсите лекар, който венозно да влее физиологичен разтвор, при нужда да направи изкуствено дишане и да даде лекарства за понижаване на температурата.
Затова през летните горещини децата трябва да бъдат леко облечени, дрехите им да бъдат от естествени, памучни материи и задължително - с бяла шапчица на главата. Разходките трябва да продължават най-късно до 10.30 - 11.00 часа и надвечер. По градинките и дворовете най-добре те да играят на шарена сянка, а на плажа - задължително на 5-10 минути да бъда разхлаждани с вода. Храната трябва да е лека - млечна, плодово-зеленчукова и с много течности.
Климатичните инсталации са опасни само ако децата стоят под прякото въздействие на студената струя, което впрочем важи с пълна сила и за възрастните. При пътуване с кола е добре от време на време да се спира и да се проветрява купето, а прозорците да са леко отворени.
През първите дни на морето трябва да бъдем внимателни с детето - обедните часове не са подходящи за плаж, а морската вода за бебетата и най-малките деца да се загрява на слънце в съд, където да става къпането.
През горещите летни нощи, за завивка на детето, точно както и на родителите, не е необходимо нищо повече от един чаршаф.
Как се ловят вещици според Артър Милър
Румен Соколов
Отново има лов на вещици, но той не е нито политически, нито религиозен, а филмов. На екран излиза филмираната пиеса на големия американски драматург Артър Милър "Салемските вещици" с оригиналното си заглавие "Crucible". В България филмът ще се разпространява със заглавието "Лов на вещици" от "Дъга ентъртаймънт". След като зрителите видяха действителността от ХVII век чрез "Алената буква" на Роланд Жофе, сега могат да усетят събитията от края на същия този век (1692 г.) и процеса в Салем, Масачузетс, за разгонване на "тъмните сили".
За да пресъздаде най-точно обстановката от времето на трагичните събития, екипът на продуцента Дейвид Пикър построява наново Салем и го населява с наследници на хората, живели преди 200 години. За снимачна площадка е избран остров Хог Айлънд в Масачузетс, където и сега няма вода, електричество и телефони. Режисьорът Николас Хайтнър, който нашумя преди три години с филма "Лудостта на крал Джордж", е успял да съчетае много точно новите декори с природните дадености на острова, за да подчертае тягостната обстановка на епохата. Костюмите също са автентични, защото са ушити ръчно от платна от Южна Франция и от естествени тъкани. Оцветяването им е правено със зеленчукови бои, използвани през ХVII век.
Героите на филма са пуритани, хора, сляпо вярващи в божиите закони, за които всяко отклонение от така начертания път води до отхвърляне от обществото. Описаният процес в Салем става по повод своеволията на група млади момичета, позволили си да правят неправени дотогава неща - да танцуват голи през нощта, пожелавайки си харесвания от тях мъж. От това тяхно своеволие следва жесток религиозен процес, вследствие на който са убити над 50 души, непризнали се за вещери (правещи черна магия).
Главните роли в този филм са поверени на Даниел Дей Луис (Джон Проктър) и Уинона Райдър (Абигейл), които вече имат опит в партньорството помежду си от "Невинни години". Главният съдия на процеса е пресътворен от носителя на наградата "Оскар" за "Човек на всички времена" Пол Скофийлд, а за ролята на Елизабет Проктър Джоан Ален получи втората си поредна номинация (след "Никсън") за второстепенна женска роля.
Димитър Михалчев за тайните механизми на историята
Димитър Михалчев - първият български философ с европейски измерения, издателят на "Философски преглед", дипломатът и публицистът, водил дългогодишна полемика с Тодор Павлов, след десетилетия на наложена забрава отново заема полагащото му се място в българската култура, наука и политика.
Публикуваният от Университетското издателство сборник "Димитър Михалчев - между философията и живота" е още една стъпка към реабилитирането на академика, който устояваше на публичното заклеймяване на "реакционните" му възгледи през годините на сталинизма.
Представени са за пръв път документи на големия българин, дипломатическите му доклади за политическите репресии в СССР през 30-те години и за срещите му със Сталин през 40-те, както и писма от и до Йоханес Ремке, Григор Василев, Никола Милев и др. Сборникът, използвал материали от Централния държавен архив и от архива на БАН, допълва с неизвестни досега щрихи портрета на учения и разкрива по думите на съставителите "интимните механизми на значителни исторически събития".
"Димитър Михалчев - между философията и живота. Документи 1904 - 1946. " Съставители А.Стойнев, Д.Цацов, Ц.Билярски. Университетско издателство "Св.Климент Охридски", С.,1997,196 стр. "Октавия" e новата сестра на "Голф" и "Ауди"
Александър Хранов
Един от хитовете на тазгодишния автомобилен сезон в Европа се нарича, колкото и странно да звучи на българския автопочитател, "Шкода Октавия".
След като през 1991 г. автогигантът "Фолксваген" пое кормилото на традиционния чешки производител на малолитражни коли, той типично по немски обнови цялата гама неконкурентоспособни модели, предназначени за и без това наситения и труден европейски пазар. За рекордно кратко време в Млада Болеслав беше построен един от най-модерните днес на Стария континент автомобилни заводи, предназначен главно за новия модел "Октавия". Връзката между миналото и настоящето е само името - "Октавия", дадено навремето на осмото след войната поколение шкоди. Всичко друго е от Волфсбург: модерната напълно поцинкована каросерия с десетгодишна гаранция срещу корозия, рамата, върху която се монтира "Ауди А3" (а в бъдеще и новият "Голф IV"), комплексното оборудване, окачването и най-вече напречно разположеният двигател с предно предаване.
Моторите са върхът на съвременното производство, като каймакът е турбодизелът с директно впръскване на горивото - 1.9 ТДИ от "Ауди". Рекордни са 3.8 литра нафта на сто километра пробег при 90 км/ч, като ускорението и максималната скорост са почти равни на бензиновите еквиваленти. Естествено се предлага и "по-скромният" и "евтин" бензинов двигател 1.6 - 75 к.с., както и спортната ракета с 20 клапана и 125 коня.
Качеството на изработката на купето не е под стандартните за "Фолксваген". Комфортът, безопасността, ергономичността и оборудването са на обичайното европейско равнище.
Внушителен е и багажникът с вместимост 530 л, който лесно може да се уголеми до гигантските 1528 л чрез преместване на задната седалка или пълното й премахване.
Единственият проблем, не само за България, може би ще бъдат цените - от 23 000 до 30 000 германски марки. Все пак за тях може да си купите и истински "Фолксваген"... Майоран - кралят на пълнежите
Майоранът е подправка, която, пакетирана, прилича на ронена чубрица. Тъмнозелена, със специфичен ефирен, леко сладникав аромат. Добива се в южните райони - Пловдивско и Старозагорско.
Най-удачната употреба на майорана, който неутрализира мазнината, е при тлъстите ястия. Например може да го използвате в пълнежа на пуйка или патица.
Европейската кухня е немислима без него, а гърците, които го обожават, изкупуват от България подправката в големи количества. Почитателите на майорана, който е почти неизвестен на българските кулинари, твърдят, че тонизира организма и че дори нормализира кръвното налягане и обмяната на веществата.
Едно от малкото места, където може да бъде купен (както и други екзотични подправки), е пазарът "Ситняково". Пакетче майоран струва около 400 лв. Всеки депутат - със секретарка и "Мерцедес"
Обсъждането на бюджета е скучно нещо. Пари няма и борбата е за всяко милионче, за всяко перо. Но не и когато става дума за парламентарния бюджет. При обсъждането му иначе доста стиснатите депутати развързаха кесиите и изнамериха допълнителни 2 млрд. лева. Аргументите им бяха "железни". "Всеки депутат трябва да има секретарка, кола и климатик, защото ни карат да носим сака, а е топло" - така аргументира недоволството си от малкото пари за депутатите шефът на бюджетната комисия Йордан Цонев. "Парламентът има десет изпочупени мерцедеса, за които, представете си, трябва да се записваме, а шофьорите са изморени. И какво - ще си караме собствените коли и ще ни ги крадат", допълни Цонев, на когото от началото на годината изчезнаха две BMW-та. "Любовници си имаме, не ни трябват от парламента", добави скромно народният избраник от района на Южното Черноморие.
Според бившия надзорник на Общинската банка, а сега депутат, Николай Апостолов и депутатската заплата не я бива. Служителите в частните фирми взимат средно по 500 000 лева, а началник отдел в Машиноекспорт - 900 000, възмути се той. Депутатската заплата в момента е чисто около 300 000 лева.
"Депутатите не трябва да живеят в мандатни жилища. Не стига, че по цял ден се гледат, ами и вечер ще са заедно. Те трябва да живеят сред народа", каза Венцеслав Димитров и сравни мандатните жилища с гето за народни избраници. "Заслужавате гредите да ви паднат отгоре", коментира той липсата на средства за основен ремонт на пленарната зала.
На парламента не трябва да се гледа като на сбор от служители, а като институция с нужното уважение, подчерта Йордан Цонев. При така отпуснатите средства обаче това е невъзможно, смята той. Журналистите също трябва да вземат присърце проблемите на парламента, защото и те ползват хартия, ток и евтина храна, промърмориха депутатите.
Тенис-парти събра ротарианци
Дипломатическият клуб в Горна баня събра ротарианци, дипломати и бизнесмени на традиционно тенис-парти, което се организира от клуба на младите ротарианци - "Ротаракт". Тенистурнира спечели Николай Божинов, собственик на кортовете на клуба в Горна баня, а другият отличен беше шефът на фирмата за спортни облекла "Пепе джинс" за България. Наградата на спонсорите грабна дилърът от Пощенска банка Явор Димитров. В първия кръг на турнира игра и бившият депутат Александър Йорданов. Противник му беше обаче по-пъргавият журналист Явор Цаков, бивш шеф в "Нова телевизия", който отстрани Йорданов. "Трябваше да направим схемата така, че г-н Йорданов да не отпадне още в самото начало на надпреварата", коментираха организаторите. Подарък от организаторите получи и момченцето на зам.-министъра на търговията и зет на Йордан Соколов Христо Михайловски. Той е и миналогодишен победител в тенистурнира, но обясни, че тази година не се чувства във форма за повторна победа. Малките подаръчета се харесаха на Михайловски-младши, който без притеснение отиде до официалния подиум и протегна ръчичка за награда.
Диалектика
БИСТРА ДИМИТРОВА и АГНЕСА ИЛИЕВА започват най-вероятно съвместен бизнес. Двете бизнесдами ще открият в скоро време фирма за финансови консултации. Бившата изпълнителна директорка на банка "Моллов" търси друго поприще за професионална реализация, след като напусна преди две седмици банката. В същото положение изпадна и шефката на ДСК, след като беше сменена от важния пост.
Преди участието си в предаването "Параграф" по Канал 1 главният прокурор ИВАН ТАТАРЧЕВ настоял да бъде излъчен целият запис и редакторите да не режат нищо. Проблемите на осъдените журналисти беше темата на разговора в студиото, в който участваше и Красимир Кънев от Българския хелзинкски комитет. Обвинител No 1 на страната сърдито говореше за журналистите, а като нагледен материал за тяхната недоброжелателност показа на тв-аудиторията статия срещу него в "Нощен труд". След края на записа Татарчев толкова бързал да си тръгне, че се наложило спешно да бъде разгримиран преди останалите участници в предаването.
Министър-председателят ИВАН КОСТОВ и новоизбраният началник на Генералния щаб на Българската армия ген.-полк. МИХО МИХОВ влязоха в остър словесен спор заради орязаните заплати на висшето офицерство. "Не се противопоставям на съкращението на възнагражденията във войската, а на това, че се прави зад гърба ми", обявил боен авиатор No1 на срещата си с премиера.
Големите юнски горещини не се смилиха и над звездите на българската естрада и телевизия. Миналия уикенд в "Розов свят" бяха забелязани МОМЧИЛ (без Дони) и НАСКО ЯНКУЛОВ със семействата си, както и тв-водещият ДИМИТЪР ЦОНЕВ, които отмаряха покрай малкия басейн на комплекса. Тяхната известност обаче не повлия на сервитьорките, които, напечени от жарките лъчи, бавно и уморено изпълняваха поръчките.
Младият български оператор ГЕОРГИ БОГДАНОВ, който в момента работи за рекламата на известната марка "Бенетон", пристига в България, за да започне работа по игралния филм на режисьорката Милена Андонова "Сан шанжман" ("Без изменение").
Това ще бъде дебют в игралното кино както за дъщерята на известния български режисьор Методи Андонов, така и за Георги Богданов. Той замина в Италия преди около една година по покана на "Бенетон" и е един от авторите на клипа на Мариус Куркински, който в момента се излъчва по музикалния канал МСМ.
Кратка схватка настана на кортовете на "Левски" миналата седмица, където се бяха събрали да играят тенис Мартин Захариев и Ивайло Нойзи Цветков от "Егоист", Шушо, съдружник на "Мамма миа", Васил Илиев от "Уърлпул", Александър Грънчаров от "Кока-Кола" и други. Недоразумението дойде от наличието само на един корт и желанието на всички да играят. Компанията се принуди да се раздели по четворки. По късно на чаша бира в барчето на кортовете тимовете успокояваха спортните си страсти.
Творбата на МАРИЯ ДЖЕЛЕПОВА, която бе наградена в конкурса "Изкуството на Absolut - България 97" беше изложена само за една нощ в столичната галерия "Макта" миналата седмица. На следващия ден проектът, награден със сумата от 3500 долара, замина за Париж. Във френската столица под името "Абсолют Джелепова" оригиналният проект за реклама ще стане част от световната колекция на шведската компания. В галерия "Макта" бяха изложени и 8 постера, част от световната колекция на фирмата.
Дългогодишната шефка на отдел "Международно културно сътрудничество" в Министерството на културата АННА СЕНДОВА беше уволнена от министър Ема Москова заради структурни промени. Очаква се като втори зам.-министър в Министерството на културата с ресор международно сътрудничество да бъде назначен Панчо Цанков, бивш културен аташе в Париж.
Пиратство по ноти
Мина РУДОЗЕМСКА
Как се нарича циганин, който продава компактдискове на пазара? CD-ROM. Този нов анекдот показва добре как дори интелектуални продукти бързо и лесно могат да бъдат адаптирани към сергийната реалност в България. Страната ни е в челото на антикласацията на производителите на пиратски дискове. Пиратски са продуктите, информационни носители, с базирано върху тях авторско право без платени лицензи. Пиратска търговия е разпространението на нелицензирани продукти на авторското право. А противно на някои внушения, посегателствата върху интелектуална собственост са интернационално явление.
От известно време уличният алъш-вериш с пиратските компактдискове е малко затруднен. Целокупната клиентела на алтернативните продавачи възприема нова тактика - потребителят застава пред тезгяха със законния, но беден избор - Екстра Нина, Панайот Панайотов, Вивалди, "Ера"... В подходящ момент се задава въпросът има ли нещо друго. Опитният продавач вече е преценил дали си има работа с меломан или подозрителен тип. Ако отговорът е меломан, търговецът се потупва по джобовете и вади мазен списък на заглавията "в сянка". Проблем се явява единствено когато кибици и пенсионери (тренирани да се нареждат на опашка, щом видят повече от двама души на една плочка) се завтекат към мястото на събитието. След театрална дислокация, позволяваща на клиента да разгледа каталога на спокойствие и да реши какви дискове да поръча, човекът зад щанда се шмугва в близък вход, безистен и пр. Минути след това фенът е ощастливен с отдавна търсените дискове на била отдавна адекватна цена.
"Нещата малко се позатегнаха около нас - оглеждаме се, притесняваме се от проверки, но този бизнес си върви и дава бял хляб на много хора - много повече, отколкото можете да си представите", сподели запознат с нотното пиратство. Негови колеги допълниха: "Така ще е още известно време, после работата ще се нормализира."
При посещението си неотдавна комисарят на Европейския съюз Ханс ван ден Брук обвърза европомощта за България с ефективността в борбата с интелектуалния бандитизъм. Тогава служебният премиер Софиянски обеща незабавни мерки за пресичане на нелегалното производство на CD. Резултат от поетия ангажимент бяха създаването на Съвет за защита на авторското право и сродните му права към Министерския съвет, както и многобройните проверки на полицията в цехове за компактдискове.
По търговския закон на САЩ за 1997 г. България е включена в списъка на наблюдаваните страни по списък 301. Според секретаря на вътрешното ведомство Георги Георгиев американското посолство в официално становище неотдавна е отбелязало, че отчита постигнатото, но "борбата с пиратството в България трябва да продължи". "В страната има девет машини за произвеждане на дискове. След като направихме проверките, установихме нарушения и поканихме на разговор производителите, за да им обясним, че или трябва да работят по правилата - да отчитат своята дейност, да водят счетоводство, да си плащат данъците, или проверките ще продължат, докато спре незаконното производство", каза миналата седмица Георги Георгиев. Дни преди това беше щурмуван цех за дискове в Завода за микропроцесорна техника - Ботевград. Урожаят от съгласувания с районния и окръжния прокурор обиск са пет матрични нелицензирани глави, от които 3 без CID-код (идентификационния номер на производителя, който отговаря на международните изисквания) и 5070 броя компактдискове със заглавия без платени авторски права. От икономическата полиция заявиха, че са иззели от производителите и договорите за ишлеме с чуждестранен възложител, който е представил и контракт за платени права. Въпреки че в официалната информация на полицията за операцията в Ботевград беше спестено името на манифактурния виновник, по-късно се разбра, че става дума за "Унисон".
Мощностите на българските CD-линии са големи и родната производствена база често се наема за ишлеме. "Обвиненията срещу нас, че произвеждаме дискове с неплатени авторски права, са странни, защото ние нямаме вина за това, че този, който поръчва, не си е платил авторските права. Това е все едно една печатница да носи отговорност за истинността на материалите, които излизат във вестниците", обясниха от "кухнята" на "Унисон". Тяхното предложение е да се въведе регистрационен режим и за външните поръчки. Нормативната идея е за контрол на входа и на изхода. "В един звуконосител има много права, като тези на автора са в основата", задочно допълни Мариана Лазарова, изпълнителен директор на "Музикаутор". Дружеството на композитори и автори обяви, че ще лобира за това авторските сдружения да имат договор със завода производител, съгласно който той да не може да пристъпи към тиражиране на един носител без сертификат от дружеството за поръчката.
"Трябва да се проверява не битпазарът, а производителите и големите разпространители", е мнението на шеф на лицензирана разпространителска фирма. В България има 5 компании, които произвеждат компактдискове - ДЗУ, "Маркос мюзик" - Велико Търново, "Пълдин" в Пловдив, "Балкантон" и "Унисон". Запознати с технологията твърдят, че произходът на един диск винаги може да бъде локализиран в една от няколкото фабрики. Повечето дискове имат IFPI-код, който е монтиран на главата.
Почти всички ангажирани в музикалната индустрия в България са убедени, че при добро желание т.нар. мейджъри от Запад могат да предоставят на нашия пазар преференциални цени, съобразени с покупателните възможности на източноевропееца. За сравнение - издателят на Майкъл Джексън на милионния задокеански пазар иска по четири и половина долара за авторски права на диск. В България същите права се продават за 8.50 долара. "Българският пазар е толкова нищожен в сравнение с американския, че никой от големите няма да загуби, ако продава с минимална печалба тук. От друга страна, истинският меломан ще предпочете да даде 5 долара за оригинален диск, вместо да брои по 3 за пиратски", предположи бизнесмен, който "поръчва музиката". Румен Бончев от продуцентско-издателска къща "Рива саунд" също обясни за "Капитал", че мейджърите трябва да стъпят на нашия пазар с преференциални цени: "Трябват компромиси - нещата са с много нюанси, а не са черно-бели, както ги виждат те."
Всеизвестно е, че българските компактдискове са с отлично качество, в това число и пиратските. Експертите дори се кълнат, че китайците, които са лидери в нелегалната индустрия, са се оборудвали с лазерна технология, която да изписва Made in Bulgaria на техните CD. По думите на предишния директор на ДЗУ - Стара Загора, и ръководител на мултимедийна програма Живко Желев "дигиталната индустрия в България е развита. Нищо че от 320-те милиона долара бюджет, с който стартирахме, 20 милиона усвоихме, а останалите 300 изчезнаха".
Производителите се оплакват, че българският пазар е убит. "Очевидно е откъде идва безпокойството на всички организации, които са заинтересовани от спазването на правата на интелектуалната собственост в България, респективно прилагането на законодателството или в резултат на всичко това неработенето на производствените линии. Безпокойството идва оттам, че възможностите на вътрешния пазар са между 500 000 и 700 000 диска годишно, докато капацитетните възможности на линиите, които в момента оперират в нашата страна, надхвърлят по най-минимални разчети 12-13 милиона CD на година", пресметна за "Капитал" Димитър Енчев, шеф на управление "Авторско право" към Министерството на културата. Г-н Енчев огласи и конкретни стъпки, които оглавяваното от него ведомство ще предприеме, за да свие байрака на пиратите. "Ще се опитаме да направим една среща между представителите на ЕС и някои от пиратите, които се опитват да излязат от сенчестия сектор. Както се казва в поговорката, аз ще ти покажа плевнята, пък ти ще намериш вратата. Заслужава си да се помогне, но първо самите те трябва много ясно и категорично да се произнесат по характера на своята дейност", беше категоричен Енчев.
"Утвърдените компании отказват да ни приемат като икономически субект в световен мащаб, въпреки че дисковете ни са по-високи по качество и по-ниски по себестойност", коментираха продължителите на делото на морските разбойници. По-ниската цена на българските CD идвала от завидната квалификация и техническата самостоятелност на специалистите. Вторият фактор за евтините легални дискове е, че не се налага да внасяме цветни метали, необходими за производството на лъскавия информационен носител. Импортни и на международни цени са единствено поликарбонатът (необходим за подложката) и боята.
Българските лидери в аудиобизнеса посочват като проблем факта, че нито един от "мейджърите" на дава лиценз за производство тук. "Нито една компания не би се съгласила да прави поръчки при положение, че я е страх от това, че ще поръча 100 000 и ще бъдат произведени 500 000 бройки", заявиха от "авторския" отдел на културното министерство.
"Бъдещето на пиратството са технологиите, които позволяват записване върху празни дискове. Тогава по каталози ще можеш да си избираш какво да ти запишат, ще се правят и колекции", разказа търговец на пиратски дискове с нотка на нетърпение. Първият ден от септември е пусковият срок за нов цех в ботевградския завод за производство на CDR. Представители на "Унисон" обясниха, че става въпрос за празни компактдискове, върху които няма базиран никакъв продукт. "Това е девствен диск, който не позволява пиратство, освен ако някой не си е купил патентните права", допълни и бившият шеф на ДЗУ - Стара Загора, Живко Желев. При всички случаи истинските ценители чакат с блеснали очи тиражирането на DVD - Digital Video Disc.
"Ферари" - най-голямата легенда във Формула 1
За половин век във Формула 1 "Ферари" стана символ на автомобилния спорт. Петдесет години по-късно този екип продължава да радва италианските зрители с победи. Списъкът с пилотите е дълъг - от Алберто Аскари, който спечели две световни титли, през 1952 и 1953 г., през Джон Съртийс, Ники Лауда, Джоди Шектър, Жил Вилньов до последната легенда във Формула 1 Михаел Шумахер.
Енцо Ферари обичаше скоростта от цялото си сърце. Въпреки че той започна като пилот на "Алфа Ромео", истинският му талант беше в инженерството и дизайна на колите. Той създаде "Скудерия Ферари" през 1929 г., работейки за "Алфа Ромео", като подготвяше и караше колите в състезанията. "Скудерия"-та стана официално подразделение на "Алфа Ромео" и след оттеглянето на "Алфа Ромео" от моторните спортове дойде време Енцо Ферари да излезе на сцената.
На 11 май 1947 г. първата собствена кола на Енцо Ферари излезе на пистата. "125 S" за първи път се появи в Пиаченца, каран от италианеца Франко Кортезе. Това беше незабележителен дебют, тъй като колата отпадна малко преди финала. Две седмици по-късно, на 24 май, същият дует, Ферари - Кортезе, вкара "Ферари" в историята, като спечели състезание около Рим под завистливите погледи на "Алфа Ромео" и "Бугати". Автомобилът беше истинско "Ферари", създадено от Енцо с 1500-кубиков 12-цилиндров двигател, конструиран от близкия му приятел Джоакино Коломбо.
Първенството във Формула 1 започна през 1950 г. на пистата "Силвърстоун". Финансов конфликт между Енцо Ферари и организаторите обаче остави "Ферари" извън шампионата. През 1951 г., след като призна потенциала на Гран при, екипът се присъедини към състезанието. Оттогава "Ферари" регистрира знаменит списък от победи, вдъхновяван от Енцо до смъртта му на 14 август 1988 г. на 90 години. Ферари, един от малкото във Формула 1, които приживе станаха легенди, беше известен като Ил Комендаторе и бе боготворен в Италия заради успехите и богатството си. Постиженията му бяха не само във Формула 1, но и в първенствата за издръжливост и при туристическите автомобили.
С Енцо Ферари се работеше трудно, той обичаше да надъхва хората си един срещу друг, дори наемаше журналист да пише обидни статии за тях. Той си запазваше правото да избере всеки пилот, който му хареса, независимо дали отборът е съгласен или не. След това се отнасяше с тях, както си иска. През 1962 г. след един слаб сезон тримата пилоти получиха благодарствено писмо от боса, след което бяха уволнени.
Егоистичното държане на Ферари се потвърждава от много примери. Той винаги считаше първенството при конструкторите за по-важно от шампионата при пилотите. Когато Ники Лауда направи ужасната си катастрофа през 1976 г., тимът побърза да му намери заместник, което доведе до разпадане на връзката между двамата и австриецът напусна в края на следващата година. "Ферари" съзнателно жертва титлата при пилотите през 1983 г. - тогава за последен път спечели първото място при конструкторите. Рене Арну и Патрик Тамбе бяха изпреварени с малко от Нелсон Пикет, което бе дребна подробност в очите на Енцо Ферари.
По това време Ферари беше толкова убеден в превъзходството на колите си, че смяташе пилотите за незначителни. Според него всеки един от тях можеше да спечели с болид с качеството на "Ферари". Освен това за всеки е чест да бъде допуснат до такава кола.
"Ние всички бяхме големи хора и отговаряхме за себе си. По собствено желание скачахме в казана, който той поддържаше горещ", казва Фил Хил, световен шампион през 1961 г. В последните години "Ферари" преживява един от най-лошите си периоди, но вече се вижда светлина в края на тунела. Прагматизмът на Енцо Ферари е вече само спомен от миналото, сега има смяна на политиката. Направиха я двама души - Лука ди Монтедземоло, президент на "Ферари" (с благословията на ФИАТ, компанията-майка), и французинът Жан Тод, спортен директор, който вкара сериозни инвестиции (като привличането на Михаел Шумахер), за да върне "Ферари" на върха. Двамата са поласкани да бъдат считани за съвременните наследници на Енцо Ферари и да бъдат отговорни за запазването на легендата.
Еуфорията, която заобикаля "Ферари", е учудващ и необясним феномен. "Един пилот не може да смята, че е имал завършена кариера, ако не е карал за "Ферари", заявява легендарният Хуан Мануел Фанджо, носител на рекордните 5 титли. Той караше червената кола за един сезон, което му бе достатъчно, за да спечели четвъртата си титла на 45 години.
През 1997 г. "Ферари" отбелязва 50 години от създаването си със 109 победи - първата на 14 юли 1951 г. на пистата "Силвърстоун" на Хосе-Фролиан Гонсалес и последната на 11 май 1997 г. в Монако на Михаел Шумахер. Рекордите съществуват, за да бъдат подобрени, и ако "Ферари" не се задържи на върха във Формула 1, то със сигурност ще остави неизлечима следа и тези 50 години никога няма да бъдат забравени.
Футболният конгрес стана политически въпрос
Подписка за нов извънреден конгрес на БФС бе внесена на "Кърниградска" през миналата седмица. Седемдесет и седем клуба са пуснали молби за форума. Под номер 1 в списъка е "Левски" (Сф) с вечно критично настроения си президент Томас Лафчис. От футболната централа обещаха без проблеми да свикат конгрес, ако всичко в подписката е редовно. Не пропуснаха обаче намеците, че цялата работа не е съвсем нормална, понеже само преди шест месеца имаше извънреден конгрес. Освен това, ако се спази дословно уставът на БФС, конгресът трябва да бъде в дните между двете най-важни световни квалификации на националния отбор - с Израел на 20 август и с Русия на 10 септември. "Жалко е, че преди важните мачове трябва да мислим за конгреси и избори", реагира в пресата президентът на БФС Иван Славков. В типичния си стил той добави още нещо: "Докато хора като Иван Колев са "новите лица" на футбола ни, мен от конгреси не ме е страх."
Иван Колев, който бе в основата на свикването и на предишния конгрес, реално е една от живите легенди на българския футбол. Този път обаче той избра един доста по-конюнктурен начин да катурне властта. Иван Колев потърси подкрепа от хората на ОДС. Още преди изборите на 18 април той обяви, че на "Кърниградска" трябва да се проведе операция "чисти ръце", понеже всички там били привърженици на БСП. Когато новата подписка бе готова, той изчака няколко дни, за да потърси подкрепа лично от премиера Иван Костов и от кмета Софиянски. Срещна се и с Евгений Бакърджиев. Иван Колев твърди, че има подкрепата на необходимите "сини" кръгове. Неприятно е обаче, че той се надява именно политическият натиск да реши гласуването. Преди 6 месеца Батето спечели срещу кандидата на опозицията горе-долу в съотношение 3:1. Едва ли е нормално половин година по-късно резултатът да се промени радикално, макар че има много поводи и основания тази администрация на БФС да бъде атакувана и критикувана. Но очевидно най-лесното за опозицията е да направи опит да наклони везните към себе си по политически път.
Волейболистите ни влязоха в шестицата на Световната лига и по спечелени пари
В осмото издание на Световната лига по волейбол българите не само влязоха за трети път във финалите от четири участия. Със спечелените в предварителната група 524 400 долара те изпревариха Япония във вечната ранглиста по премии и се наредиха в шестицата на отборите с най-високи финансови приходи в историята на състезанието. Пред тях са само останалите пет тима, с които ще мерят сили на финалите в Москва от 30 юни до 6 юли. Там момчетата на треньора Стефан Соколов ще заработят още минимум 75 000 долара, ако останат последни. Спечелят ли случайно Световната лига, ги чакат 1 милион долара.
Шансовете им за това обаче не са особено големи. Най-доброто представяне на българите в Световната лига до момента е четвъртото място през 1994 г., когато кариерите на Любо Ганев и Димо Тонев бяха в зенита си. Сега Тонев е извън отбора, а Ганев е използван от треньора Соколов за запълване на дупките в тима. На него му се наложи да играе като централен блокировач в най-важните мачове - гостуванията в Бразилия и Аржентина, когато тимът изведнъж остана без хора на този пост. Именно на него дълго време непоклатим бе 32-годишният Димо Тонев. Николай Желязков и Христо Модев (217 см), които бяха записани в предварително утвърдения състав за Световната лига, са контузени. В центъра като твърди титуляри останаха Петър Узунов и Евгени Иванов. Единствената им резерва е Радко Колев, когото Стефан Соколов предпочита да не пуска.
Наложи му се все пак да го направи, след като Евгени Иванов изкълчи глезен при историческата победа в Бразилия. Но дори и тогава треньорът предпочете първо да сложи Любо Ганев на непривичния за него пост. Като централен блокировач митичният 210-сантиметров диагонал изигра и целия втори мач в Аржентина, отново се превърна в лидер на отбора и го отведе до драматичната победа с 3:2 в срещата, с която нашите се класираха за финалите.
Другият център, несменяемият титуляр в 12-те мача Петър Узунов, игра на инжекции заради хронични болки в колената. Двайсет и пет годишният пловдивчанин изненада всички с класно представяне в националния отбор след незабележим сезон в гръцкото първенство и заслужи оферти от "Телеспа" (Бразилия) и "Алпитур" (Италия) за новия сезон.
При всички тези проблеми в състава нашите смеят да си пожелават само място в четворката на започващите в понеделник финали. Стефан Соколов обяви, че се надява на трето място, но това е по-скоро краен оптимизъм.
В понеделник българите започват срещу домакина Русия, който взе едва 2 победи (над аутсайдера Корея) от 12 мача в предварителната група С. Вървеше силен слух, че руснаците продават мачовете си, за да избият големите разходи за финалния турнир, на който се класираха по право.
Това е най-ръстовият състав в лигата (201 см) и вероятно шефовете му нарочно избраха да стартира срещу нас на финалите, като ни имат за непретенциозен съперник. На контролите във Варна и Добрич през май те ни взеха трудно една победа, но в Москва нещата сигурно ще изглеждат далеч по-добре за тях.
Следва мач с Куба - отбор, който победихме на финалите в Световната лига в Рио преди две години с драматичен тайбрек 24:22. Играчите биха казали, че ни имат страх, но този тим не признава нищо друго освен първото място тази година. След това играем със световния шампион Италия. Всъщност е нереалистично да се мисли за победа в тези два мача.
В отбора ни залагат много повече на успех в последната среща - с Холандия. Този тим се класира за финалите по начин, който накара българите да говорят за комбина срещу тях. След като бе ясно, че единият втори отбор в предварителните групи ще отпадне заради домакина Русия, положението на "лалетата" преди последния уикенд силно се влоши. Най-лоша геймова разлика от вторите отбори имаше България, но холандците гостуваха на единствения тим без загуба в лигата - Куба. В същото време нашите отиваха на Аржентина, която пък нямаше шансове да ги измести.
Холандците паднаха в първия мач в Хавана с 1:3. На другия ден последната им среща вървеше изключително оспорвано. В същото време българите гостуваха за първи път в Росарио и спечелиха срещу Аржентина. Твърди се, че в този момент мачът в Хавана променил облика си. Холандците взеха много леко тайбрека и така изпревариха по точки Югославия, която също ден по-рано имаше нещастието да загуби в Белград от Италия с 2:3, след като водеше с 2:0 гейма в предпоследния си мач.
Кой знае защо, програмата облагодетелства българите, които изиграха последната си среща в Росарио ден след конкурентите си и знаеха отлично, че им трябва победа, за да изпреварят също по точки Югославия. Взеха я с тайбрек след много силна игра, но въпреки това сръбските вестници ги обвиниха, че са направили далавера.
На финалите българите няма да срещнат Бразилия - отбора, от който в предварителната група загубиха 3 от 4-те си мача. Всеки от шестте отбора финалисти играе 4 мача по системата "всеки срещу всеки", като също пропуска среща с отбор от предварителната си група. Домакините от Русия заменят втория от група В - Югославия, и избират да не играят срещу победителя от тази група Италия.
След четирите кръга се прави класиране по победи, геймово и точково съотношение. Първият и вторият тим излизат на финал, третият и четвъртият - за бронзовите медали.
Накратко
Лично човек от правителството ще назначи ревизия във футболния клуб
"Нефтохимик", съобщи високопоставен източник от държавната администрация. Очаква се това да стане в близките дни, след като официално бъдат оповестени и резултатите от ревизията в Нефтохим. Специализираната проверка в рафинерията засяга футболния клуб, понеже вече бяха изнесени данни, че на "Нефтохимик" са превеждани огромни суми от предприятието, въпреки че Нефтохим не е на печалба.
Сагата на тема "къде ще играе Георги Иванов-Гонзо" завърши не съвсем както се очакваше. Накрая център-нападателят премина в хърватския "Хайдук" (Сплит). Трансферната цена е 500 000 долара. До последния момент в "Левски" (Сф) се надяваха да го вземат, като предлагаха също сериозна сума. Президентът Томас Лафчис обяви предварително, че това ще е най-големият трансфер между български клубове, а според публикации в пресата той е изравнил офертата на "Хайдук". От "Герена" обявиха, че са готови с алтернативен вариант, който, изглежда, е Веско Петков. Център-нападателят игра за последно в турския "Алтай".
Двадесет хиляди германски марки става максималната трансферна цена за играч с изтекъл договор, който преминава в друг клуб от българското първенство. Досега тя бе 2 милиона лева. Веднага се чуха отзиви, че новата цена е твърде висока.
БФС разреши на професионалните клубове да запишат само по петима чужденци в съставите си. Само трима от тях обаче могат да бъдат на терена по време на мачовете. За момента "Славия" разполага с четирима чужденци и очаква пети. Не е ясно с колко чужденци в състава ще бъде ЦСКА, но и в този отбор може да напълнят разрешената бройка.
Директорът на българо-македонската фирма "Балканстрой инженеринг" Славчо Боянов Христов стана вицепрезидент с решение на управителния съвет на "Славия". Негови хора в момента ремонтират участъци от магистрала "Хемус". Според някои съобщения в печата фирмата ще даде на "Славия" 500 000 долара за 2 години.
Представител на световната футболна федерация ФИФА запаши, че ще блокира трансфера на играч номер 1 в света Роналдо от "Барселона" в италианския "Интер". Мениджърите на бразилеца представиха в испанската федерация чек за 27.6 милиона долара, колкото е неустойката за прекратяване на договора му в момента, и заявиха, че той става свободен агент. После Роналдо подписа с "Интер" за 5 години. От ФИФА обаче контрираха, че неустойката е предвидена само за Испания и при международен трансфер на футболист с неизтекъл договор задължително трябва да има споразумение между двата клуба.
Дъжд удави турнира Уимбълдън
Дъжд провали тотално първата седмица от най-големия тенистурнир в света
- Уимбълдън. В сряда набързо се изиграха само два мача. В четвъртък и петък не бе изпълнен нито един сервис. Това се случва едва за втори път в историята на състезанието, обявиха статистици. Предният път е било през 1909 г. Двамата българи в индивидуалните турнири все пак успяха да изиграят своите мачове в първия кръг. Магдалена Малеева нямаше проблеми с една от надеждите на домакините, Джули Пулин. Още в понеделник тя я победи с 6:1, 6:3. Във вторник Маги трябваше да научи противничката си от мача между Джинджър Хелджисън-Нилсън (САЩ) и Луси Ал (Вбр). Мачът стигна до 6:2, 4:2 за американката и дъждът го прекъсна за... четири дена.
Сериозно разочарование поднесе Орлин Станойчев. Той имаше сравнително лесен жребий за първия кръг, а освен това противникът му Оливер Грос (Гер) се отказа в последния момент. Замести го холандецът Джон ван Лотум, който е 366-и в света. Станойчев имаше всички шансове да влезе в историята като първия българин с победа в турнир от Големия шлем. Той поведе убедително с 2:0 сета (6:3, 6:2) и после позволи пълен обрат, губейки следващите три с 3:6, 1:6, 3:6.
В пълната информационна суша заради дъжда Ройтер пусна "буквар на дъждовния Уимбълдън". Хитовете в него бяха следните:
Вяра, надежда, борд
Боряна Димитрова
Бордът вече чука на вратата. Много разчети са направени освен може би най-главният - как ще реагира българинът в тази нова за него ситуация. Седмица преди официалното въвеждане на паричния съвет картината изглежда доста оптимистична.
От анкетираните 43 на сто гледат на борда с надежда, че нещата в България ще се оправят, срещу 11 на сто, които се страхуват, че положението ще стане по-лошо. Между надеждата и страха обаче стои несигурността. Почти всеки трети е в напрежение от това какво точно ще се случи. Посоката, в която ще се променят надеждите, страховете и безпокойствата на хората през следващите месеци, ще бъде един от главните индикатори за това накъде вървим. Защото още отсега може да се каже, че нагласата, с която българинът посреща борда, повече от всякакви други фактори определя и очакванията му от него.
Освен с надежда анкетираните гледат и с твърде голяма доза реализъм на идващите дни. В зависимост от силата на обществените настроения може да се говори за три равнища на очаквания. Първото, и най-слабото, е свързано с нереалистичната цел за намаляване на безработицата и бързо стабилизиране на материалното благосъстояние. По-голяма вяра съществува в ограничаването на корупцията и свързаното с нея източване на пари от държавата, а също и с възможността да се правят по-дългосрочни планове за бъдещето. Третото, най-ясно изразеното равнище на очаквания, е свързано със съкращаване на ненужните държавни разходи и оживяване на икономиката.
Не може да се отрече, че това е един доста реалистичен прочит на основните послания до този момент. За управляващите остава задачата да убедят общественото мнение през следващите месеци, че могат да оправдаят поне най-силните му очаквания. Изследването е представително за София и е проведено по поръчка на в. "Капитал" от Alpha Research Ltd в периода 24-26 юни.
Изпитанието със слава и пари
Развод има, скандал няма. Зуека се раздели с "Каналето" в името на "чистото изкуство", но хората от и зад шоупрограмата се бяха погрижили напускането на може би най-талантливия й актьор да не се отрази нито на лятното турне, нито на имиджа, нито на рекламния им рейтинг. Когато залогът е много пари и влияние върху общественото мнение, всякакви актьорски импровизации са опасни. Затова Зуека трябваше да изтърпи унижението на пресконференция да чете предварително подготвен текст, в който не благодари единствено на шофьорите на "Каналето". Така възможността журналистите да надникнат зад кулисите на предаването беше пресечена и евентуалните въпроси, чиито отговори биха били интересни за обществото, увиснаха във въздуха.
И наистина как стана така, че с някогашните студенти, които станаха звезди благодарение на протеста си срещу информационния вакуум, днес може да се общува само ако не са изключили мобифоните си? Защо предаването, някога любим тв-отдушник на зрителите, се превърна в рекламно шоу, което се грижи най-вече за добрата продажба на перални и мебели, на собствените си видеокасети и книги, на вина и цигари, при това за сметка на сатиричния плам? Случайно ли борческият типаж "остригана глава и черни очила" стана истинският образ на Слави Трифонов?
Ако "Каналето" в последния момент усети политическата клопка и се спаси от предизборен флирт с Мултигруп, раздялата от тази седмица подсказва, че в предаването не всички вече са съгласни да плащат всякаква цена за славата и парите.
Въпросът е доколко българските интелектуалци са разбрали и приемат избора на Зуека. Ако все пак той не е бил продиктуван единствено от постигнатото финансово безгрижие... Аве, Максиме
Българската православна църква може би се приближава към единение, стига вярващи и невярващи да осъзнаят, че въпросът за легитимността на църковния глава вече не изглежда съдбоносен.
А по-скоро трагикомичен, след като в парламентарната зала беше огласен документът на Политбюро с указания как да бъде избран сегашният патриарх Максим. Подписите на бившите комунистически фактори, които възлагат на друг, по-дребен чиновник да "извърши необходимата подготовка за осигуряване избора на митрополит Максим за патриарх на Българската православна църква", поставят нещата по местата им, а Максим - в бившия номенклатурен щат. Това, че продължава да се вози на лимузина, да го охранява Националната следствена служба, си е от същата инерция.
Като най-силно оръжие бранителите на Максимовата легитимност извадиха съждението, че за нашата църква е валидно цезаро-паписткото начало. Звучи доста авторитетно, ако от него не следваха конфузни изводи. Цезаро-паписткото начало означава, че щом цезарят повели, папата изпълнява. В случая, щом в Политбюро во главе с генералния секретар са решили, Българската православна църква само е изкозирувала. А дядо Максим е заел трона по същия принцип, по който заслужил партиен кадър би получил назначение. И на 4 юли ще отпразнуват 26 години интронизация. Можеше да бъде достойно, ако беше почтено.
Църковно-народният събор, който трябва уж да стане обединителен, едва ли ще промени нещата. Още по-малко ще обедини църквата и вярващите около църквата и религиозните ценности. Ако назначеният по волята на БКП сегашен патриарх не подаде оставка, както подобава на всеки провалил се чиновник.
Аз, гражданинът, питам общината
До
Най-симпатичния
експремиер
Най-симпатичния
кмет на София
Копие: Редакцията
на вестник "Капитал"
Г-н Софиянски,
На въпросите, които поставям извън конкретния случай, който е повод да Ви пиша, моля за публичен отговор.
Въпросният екшън: Паркирам личното си возило - трабант, пред дома си на ул. "Раковски" 173, в нарушение на знак "Паркирането забранено", защото нито държавната, нито общинската полиция е в състояние да го опази, когато паркирам по правилата в страничните неосветени улички (обичайна практика е да го ползват за безплатни резерни части). Паркирам с двете колела на тротоара, за да не преча на движението и, доколкото мога, да не дразня пешеходците. Във въпросната събота, 14.06.97, разтревожени съседи ми съобщиха, че някой от общинските паяци се кани да налапа нещастния трабант, единствената ми движима собственост. В присъствие на водача, който предложи да премести колата и да плати определената неясно от кого глоба, въпреки физическата ми намеса колата беше отнесена на наказателния паркинг, а водачът получи заплаха за арест.
Разбирам, че нито държавната, нито общинската полиция е в състояние да се справи с престъпността по улиците, и се примирявам с реалността, но не приемам да бъда заплашвана с арест аз или който и да е безпомощен като мене гражданин. Това е против правилата на гражданското общество и като демократ не мога да допусна това да се случва у нас, сега, на мене или себеподобните ми.
Във възка със случилото се имам следните питания и предложения:
Разбирам трудностите на общината и несъвършенствата на закона. Съчувствам Ви. Всички търпим неудобствата на кризата и знаем, че няма алтернатива, но не се чувствам длъжна да търпя обиди от страна на общината, още повече че учтивостта не е свързана с парични разходи.
В събота, на Черешова задушница, нямах никакво намерение да правя благотворителни жестове към общината. Случилото се приемам като общински рекет.
Кой трябва да защитава потребителя от монополистите
Пиша Ви тези редове с надеждата, че бихте посветили в бъдеще по-обширни материали на проблемите на обикновения потребител и на мъчително зараждащата се средна класа. Поводът е поредният диктат на НЕК по отношение на сметките за ел. енергия през март и април. Досега в сметките ми за ел. енергия дневно потребеното електричество е било 2 пъти повече от нощното потребление. Изведнъж мартенската ми сметка показва дневно потребление 2 пъти по-малко от нощното, а априлската - дневно 4 пъти по-голямо от нощното, което води до драстично увеличение на сметката. Предполагам, че е ставало по-късно отчитане и плащане на стара консумация по нови цени.
В правния вакуум, в който се намираме, винаги на нас, крайните потребители, остава непосилната задача да доказваме невинността си и монополната недобронамереност на доставчиците ни. Вижте случаите с БТК и фирмените клиенти, невъзможността да подведем под отговорност производителите и търговците на фалшификати и т.н. Една от причините с нас да се постъпва все така безочливо е очевидната невъзможност на индивида да преследва съдебно неизправната при всеки такъв договор за покупка или услуга страна. У нас най-сетне трябва да заработи ефективно съюз за защита на потребителите, който да предявява искове и да балансира интересите между предлагане и търсене, между потребител и производител. Опитът ми да намеря телефона на Съюза за защита на потребителите от телефонни услуги завърши с краткия коментар на служителката: "А, те си оттеглиха телефонния номер от указателя... " Това капитулация ли е?
Скъсяват пътя от престъплението до наказанието
Момчил МИЛЕВ
Поправките в Наказателния и Наказателно-процесуалния кодекс, които трябва да осигурят адекватния отпор на държавата в кампанията срещу организираната престъпност, навлязоха в предпоследната фаза на лутането си между ведомствата и институциите. След форсиран дебат шефовете на МВР и правосъдното ведомство Бонев и Гоцев представиха на заседание на Министерския съвет миналия понеделник своя продукт.
Истинското изпитание за законотворците-антимафиоти обаче още не е приключило и то ще се нарича парламентарен дебат.
На този етап все пак най-големи изгледи за успех при гласуването в пленарна зала има широко прокламираният вариант на МВР. Ведомството на Богомил Бонев съсредоточава усилията си върху формулирането на нови състави престъпления като например рекет, дава дефиниция на понятието мафиотско сдружение, разширява правомощията за неизбежна отбрана и премахва т.нар. продължавано престъпление. Вътрешното министерство предлага няколко допълнителни варианта на самозащита, при които жертвата няма да носи наказателна отговорност за телесните повреди или смъртта на своя нападател. Освен при уплаха и смущение обектите на престъпно посегателство ще бъдат оправдавани, ако атаката е предприета от две или повече лица, ако нападението е във или върху дома, личното МПС, плавателния съд или самолета на даден човек.
Дали има превишаване на пределите на неизбежната отбрана ще преценява съдът, твърдят от МВР. "Няма да бъде освободен от наказателна отговорност човек, ако двама души го спрат посред бял ден на улицата, единият му удари шамар, а той извади пистолет и го застреля. Това няма да съществува, защото ще бъде фрапиращо превишаване на пределите на неизбежната отбрана", коментира секретарят на вътрешното ведомство Атанас Атанасов. Новите основания са буквално преписани от немския Наказателен кодекс, не сме ги измислили ние, твърдят от МВР. Според правните експерти на Бонев до раздаване на частно правосъдие няма да се стигне, защото всеки един казус на неизбежната отбрана ще се гледа пред Темида. А престъпването на личния имот няма автоматично да разрешава прилагането на "неизбежна" отбрана. Използването на ответна сила предполага нападение, а после съдът ще трябва да прецени с каква интензивност е атаката, какво е извършено и дали защитата е адекватна. Това щяло да предотврати саморазправа на домакина с неговите гости или безнаказано прилагане на насилие над деца, които обикалят из чужди градини. Неизбежната отбрана все пак ще важи и срещу малолетни и непълнолетни. "Не може при вас да дойде един 15-годишен, да извади револвер и да ви застреля", твърди зам.-шефът на МВР Атанасов.
Така нареченото продължавано престъпление окончателно отпада от Наказателния кодекс. Досега рецидивистите не можеха да стигнат до съдебна зала, защото следствието трябваше да събере материалите за всички техни деяния, преди да ги даде на Темида. Оттук нататък престъпниците ще влизат зад решетките още при първото доказано закононарушение, а при установяване на други престъпления присъдата им ще се завишава. Изпълнителната власт не е възприела предложението на прокуратурата при еднотипни престъпления да се прилага аритметичен сбор на присъдите.
Легализира се използването данни от специални разузнавателни средства и показания на свидетел с прикрита самоличност като косвен доказателствен материал в съда. Информацията от т.нар. технически мероприятия ще важи пред Темида само когато са разрешени от председателя на съответния окръжен съд. Прокурорите също ще могат да одобряват наблюдение и подслушване, но събраните сведения ще бъдат от значение само за оперативните работници на МВР и спецслужбите. Използването на шпионска апаратура ще бъде разрешено само за тежки престъпления като длъжностните, присвояванията и престъпленията срещу държавата. Представителите на обвинението не приеха с възторг, че се реже достъпът им до най-важните разузнавателни мероприятия, но бяха склонни да го преглътнат.
Най-остри спорове между изпълнителната власт и магистратите обаче предизвика ремонтът на наказателния процес. Подчинените на Татарчев в един глас възроптаха заради промяната в обжалването на мярката за неотклонение задържане под стража. Тя се налага от прокуратурата, когато има достатъчно данни, че следственият може да се укрие, да осуети разкриването на престъплението или да извърши друго закононарушение. В работната група се оформили две становища по въпроса. Първото гласи, че трябва да се запази сегашната редакция, според която задържането под стража да може да се обжалва и пред прокуратурата, и пред съда. Второто становище (прокламирано от МВР) защитава позицията, че мярката за неотклонение трябва да се обжалва само в съдебна зала. Основният аргумент на юристите от МВР бил, че производството пред съда е публично, прозрачно и състезателно. Така и следственият, и прокурорът можели да обосноват искането си. Ако съдът потвърди мярката за неотклонение, след 2 месеца тя ще може пак да се обжалва, твърдят от МВР. Максималният престой в следствения арест се фиксира на 12 месеца. Може да се стигне и до парадокса и прокурор, и обвиняем да искат изменение на мярката, но да получат отказ пред Темида. "Едно е прокурорът сам в кабинета си да чете жалбата и да измени мярката само с подпис, без да има никой пред него, друго е това да става публично. Така се дава гаранция за законосъобразност на акта", смята зам.-шефът на МВР Атанасов. Въвежда се и 7-дневен арест при подозрение в тежко престъпление, което предвижда повече от 5 години затвор. Едноседмичният престой в килията без повдигнато обвинение се налага от следовател. До 24 часа след задържането той трябва да уведоми прокурор, който може да пусне заподозрения на свобода.
Другият въпрос, който подклажда конфликта между МВР и прокурорите, е, че обвинителят няма да иззема функции на следователя, като сам поеме работата по делото. По действащото законодателство прокурорът има право да образува производство, да извърши разследването и впоследствие да реши дали да внесе обвинителен акт, да прекрати делото, да го спре или да го върне за доразследване. "Трябва да се прекрати практиката прокурори да извършват следствие", смятат от МВР. Вътрешното ведомство твърди, че не планира да изземе правата на прокуратурата да упражнява надзор и ръководство над предварителното производство. Във всеки един момент обвинителят ще може да иска информация за хода на делото, при нужда да го прехвърля на друг следовател, да дава устни и писмени указания на разследващия. Прокурорът запазва и правото си да извършва отделни следствени действия, след като получи преписката и установи, че подчинените на директора на НСлС Бойко Рашков не са си свършили работата.
Ограничаването на възможността магистрати да връщат делата за доразследване също стана ябълка на раздора между изпълнителната и съдебната власт. Въвеждат се строго регламентирани основания, при които материалите се изпращат обратно на следователя. Това ще става само при фрапиращи процесуални нарушения - когато не е извършено предварително производство, не е повдигнато обвинение, не е допусната защита или когато материалите по делото не са предоставени на подсъдимия. Така изпълнителната власт иска да мотивира прокурорите да извършват по-ефективен контрол върху хода на преписките и да се намали процесуалният брак. В противен случай те ще губят делата заради лошо работа.
