"Топенерджи" изкупува земята по трасето на турския газопровод
Сделките с общинска земя са ставали без търг по времето на правителството на Софиянски
Галина Александрова
Всички подготвителни работи за строежа на газопровода към Турция са готови, уредени са и въпросите около собствеността на земята, заявява шефът на българо-руското дружество "Топенерджи" Сергей Пашин в интервю за в."Стандарт". След приключването на общото събрание на акционерите на смесената фирма представителят на "Газпром" в нея Богдан Бодзуляк също заяви, че "Топенерджи" е купила земята, която е необходима за изграждането на разширението към Турция. Тогава голяма част от присъстващите приеха това твърдение по-скоро като неточност, отколкото като реалност. Оказа се, че грешат. Няколко сделки за покупко-продажба на земи на "Топенерджи" по протежението на трасето на бъдещата отсечка към Турция вече са пред сключване. По някои от тях са подписани съответните договори, въпрос на дни е да минат през съда. И в Булгаргаз, който е най-засегнат от това развитие на нещата, и в Министерството на регионалното развитие и благоустройството, което вече е компетентният орган за осъществяване на контрол върху сделките с държавни и общински имоти, бяха изненадани от тази информация. Във ведомството дори отказаха да повярват, че е възможно общините да реализират такива сделки толкова експедитивно и без да се чуе нищо за това. Дори само заради факта, че трябва да се обявят търгове за продажбата, при които огласяването на продажбата е неизбежно. Самите общински ръководства обаче напълно опровергаха съмненията в готовността им да дадат своя принос в "държавния интерес" да се ускори проектът за изграждането на газопровода от "Топенерджи". Високопоставени служители в кметства усърдно обясниха пред "Капитал", че са готови да приключат договорите за покупко-продажба с "Топенерджи" и по този начин веднага да дадат зелена улица на този толкова важен за държавата проект. В Булгаргаз, който представлява практически интересите на държавата в проекта, обаче са на ръба на паниката от новината, че терените около основни съоръжения на фирмата изведнъж ще се окажат частна собственост на фирма, която в определен момент може да се окаже не партньор, а конкурент. Хронологията 19 ноември 1996 г. - Провежда се първото заседание на специално назначената към Министерството на земеделието междуведомствена комисия, която определя трасето за газопровода от българо-румънската до българо-турската граница и взема решения за промяна на предназначението и отчуждаването на земеделски земи за тази цел.
В комисията са представени Министерството на земеделието, Министерството на енергетиката и енергийните ресурси, Министерството на териториалното развитие и строителството, Министерството на околната среда, "Топенерджи", БДЖ, "Химкомплект инженеринг" АД, областните администрации във Варна и Бургас и др. 30 януари 1997 г. - Комисията взема решение No1 за промяна на предназначението на селскостопанските земи за изграждане на разширение на компресорна станция "Странджа" в община Болярово, Ямболско.
14 февруари 1997 г. - Решение на КЗЗ No2 за изменение на предназначението на селскостопанска земя в района на гр. Провадия.
Сключен е договор за покупко-продажба на земя между "Топенерджи" АД и община Провадия за строителство на компресорна станция "Провадия".
24 април 1997 г. - Сключен е договор за покупко-продажба на земя между "Топенерджи" АД и община Болярово за разширение на компресорна станция "Странджа" и за изграждане на кранове по газопроводната мрежа (за второто не е необходимо решение за изменение на предназначението на земеделската земя). Договорът е върнат от съда заради неплатени такси.
Май 1997 г. - В комисията е внесено предложение да се реши промяна в предназначението на селскостопанска земя за разширение на компресорна станция "Кардам". Обсъждането е предстоящо.
14 май 1997 г. - Подписан е договор No175 между "Топенерджи" АД и бившия Комитет по горите за предоставяне на земя от горския фонд в размер около 67 хил. кв.м. Определено е "Топенерджи" да плати държавна такса в размер около 20 млн. лв. Смесеното дружество оспорва размера на таксата. Нарушенията Според експерти от земеделското ведомство издадените решения за промяна в предназначението на земеделските земи по този случай и реализираните продажби касаят около 140 декара общинска земя и 790 кв.м земеделска земя, която е притежание на физическо лице. Решението за промяна в предназначението на провадийските земи е взето без генерален план, доклад по ОВОС и публично обсъждане, които се изискват задължително, твърди информиран източник. От земеделското ведомство признаха, че тези документи наистина липсват в досието. Експертна група на ведомството ще направи проверка и ако се установи, че решението е взето без тях, може да стигне до неговото анулиране, е мнението на шеф от агроведомството.
Двете общини са сключили договорите в противоречие със Закона за общинската собственост. Член 35, ал.1 от закона гласи, че "Продажбата на недвижим имот частна общинска собственост се извършва от кмета на общината след провеждането на търг". Търгът се провежда при условия и по ред, които се определят с наредба на общинския съвет, третираща реда за придобиване, стопанисване, управление и разпореждане с общинско имущество и конкретните правомощия на кметовете и районните съвети.
Търгове не са обявени при нито една от посочените сделки с общинска земя. Вместо това общинските съвети явно са "посъветвани" от високо да "спестят време", като заобиколят тръжната процедура и предрешат въпроса със специално решение на общинския съвет.
"Самата процедура изисква търг. Но бяха притиснати със сроковете при правителството на Софиянски. "Топенерджи" бързаше да започне строителството и да се задвижи проектът за газопровода. Ако бяхме обявили търг, щяхме да се забавим поне един месец. Затова свикахме общинския съвет и той взе решение да се завиши пазарната цена с 30% и да се договори продажбата, като се избегне тръжната процедура. Така общината не е ощетена", обясни пред "Капитал" зам.-кметът на Болярово Николай Симеонов. Според него договорът за покупко-продажба още не е в сила, тъй като съдът го е върнал заради нови изисквания по отношение на държавната такса. "В момента нямаме ясна позиция какво ще правим по-нататък. Виждаме, че има противоречия, не е ясно дали ще бъде дадена концесия на "Топенерджи", заяви г-н Симеонов.
"Има решение на общинския съвет, в което се определя да се продадат 105 декара земя на "Топенерджи". Договорът е в процес на подписване. Как да се обявяват търгове? Преди това бяха назначени комисии от ведомствата, които взеха решения за промяна на предназначението на земята. Окончателно беше одобрен този въпрос и от кабинета на Софиянски. Трасето е утвърдено от Министерския съвет и е съгласувано с всички заинтересовани министерства. Решението на общинския съвет е изпратено в "Топенерджи" и те нямат възражения по него. Остава само да се окомплектова документацията с всички необходими копия. Смятам, че ние няма да забавим проекта. Въпрос на седмица е да се свърши това и договорът да влезе в сила", обясни зам.-кметът на община Провадия Николай Стефанов.
Според експерти от Министерството на регионалното развитие и благоустройството непровеждането на търгове е съществено нарушение. Министерството ще направи проверка на сделките и в близките дни ще има конкретно решение по тях. Най-вероятно, ако нарушенията се докажат, подписаните договори ще бъдат обявени за нищожни по силата на чл.26 от Закона за задълженията и договорите поради липса на съгласие, е мнението на специалист от ведомството. При наличието на решения на общинските съвети за продажба на земите не е ясно как ще се докаже липса на съгласие, коментират експерти. Защо точно "Топенерджи" е избрана за купувач е въпросът, който възниква дори при началното запознаване с фактологията по сделките. До момента не се намери служебно лице или ведомство, което да даде смислен отговор на какво основание земята се продава точно на смесената фирма. "Топенерджи", разбира се, има право да купува земя, тъй като е регистрирана по българското законодателство и чуждото участие не надвишава 50%. В същото време обаче е ясно, че терените по трасето на газопровода са обект на специален държавен интерес и тяхното придобиване от друга фирма би затруднило сериозно работата на Булгаргаз, ако реши само да строи разширенията или ако ги възложи на друг изпълнител. До момента няма подписан договор за възлагане на изпълнението на проекта за изграждане на разширението на газопровода към Турция между Булгаргаз, която е посоченият от правителството инвеститор, и "Топ-енерджи". Тоест смесената фирма няма никакви реални пълномощия и ангажименти по строежа на газопровода.
Решенията на междуведомствената комисия към земеделското министерство са взимани единствено на основание на писмо от шефа на "Топенерджи" Сергей Пашин. В този документ е посочено, че инвестирането на газопровода ще се осъществява от "Топенерджи" АД "съгласно Закона за концесиите". По-нататък г-н Пашин подчертава, че "газопроводът се явява разширение на транзитния газопровод България - Турция, който се изгражда въз основа на междуправителствена спогодба". Служебният премиер Софиянски неведнъж заяви, че газопроводите ще бъдат държавна собственост. Как ще стане това, след като земята, на която се намират тръбата и компресорните съоръжения, ще бъде частна собственост на дружество, което се доминира от чужда фирма и частни компании? Освен това още от средата на миналата година на всички е добре известно, че газопроводите не са обект на Закона за концесиите, тъй като не са публична, а са частна държавна собственост. Въпросът за предоставяне на концесия на "Топенерджи" изобщо не е актуален. Как тогава би могло да се взема решение на основание на тази несъществуваща връзка със Закона за концесиите? От протоколите на заседанията на комисията към Министерството на земеделието е видно, че нито един от представителите на различните ведомства, общински и областни администрации и служби не е имал възражения по същество срещу обсъжданите решения. Дали в основата на това е некомпетентност или умисъл, резултатът е предрешаването на сделки, които са в явен ущърб на държавния интерес. При това е явна бързината сделките да се подпишат още по времето на служебния кабинет, смятат експерти. Едва ли е случаен и фактът, че председателят на комисията и бивш отговорен служител в земеделското министерство Димитър Начев отскоро е на отговорна длъжност в "Топенерджи".
Бордът - какво предстои
В алутният борд се въвежда някак делнично, без страховити коментари и предсказания. Механизмът формално отнема правото на управляващите да водят финансова политика и всъщност е присъдата над всички предишни управления за последните седем години. В този дух премиерът Костов е прав, че при управлението на СДС властта е наполовина по-малка от тази на Виденов. Ако политиците имат донякъде основания да правят тъжни констатации, то данъкоплатците, спестителите и кредитори на държавата имат основания за оптимизъм, ако:
Тогава може да се каже, че имаме шанс, че валутният борд се е оказал оня катализатор на реформата, който е притиснал и мотивирал властта да не прави повече грешки. Ако дори и една от тези промени не се осъществи, ролите отново ще се обърнат. Данъкоплатците и спестителите отново ще тъжат - повече, отколкото през януари, а някои от управляващите, както и повечето от предишните, ще имат основания за задоволство, макар и само в личен план.
Реформата в армията на път да тръгне
Момчил МИЛЕВ Униформеното ръководство на Българската армия е на път да се раздели не само с голяма част от войнските си попълнения, но и с някои свои правомощия. С промяна в Закона за отбраната и въоръжените сили (ЗОВС) военното министерство се опита да остави Генералния щаб почти само с парадни функции. Зад гърба на генералитета работна група под ръководството на военния зам.-министър по политическите въпроси Румен Кънчев разработи свой вариант на основния нормативен акт в армейското законодателство. Тактическият ход обаче предизвика гневна реакция в средите на военното командване. Представителят на Генералния щаб в работната група ген.-лейт. Аньо Ангелов, който би трябвало да парафира проекта от страна на военното ръководство, отказа да сложи подписа си под документа след шумен спор със заместника на Георги Ананиев. Оказа се, че офицерството получило възможност да се запознае с рационализациите в ЗОВС едва когато документът бил подготвен за внасяне в Министерския съвет.
След назначаването на ген.-полк. Михо Михов Генералният щаб и военното министерство постигнали съгласие вариантът "Кънчев" да бъде върнат за доработка от самото начало, твърдят военни. На този етап експертите от отбранителното ведомство били склонни да направят някои отстъпки от досегашната си позиция. Оптимизмът на щабните офицери за компромис с цивилното ръководство обаче е малко попресилен.
Новият кръг от преговори по измененията в армейското законодателство изненадващо стартира с орязване на заплатите на висшите военни. Със секретно правителствено постановление Министерският съвет намали разликата между най-ниското и най-високото възнаграждение на офицерите. Досега тя беше 1:2.5 , отсега нататък ще е 1:2. Финансовата гилотина се стовари върху портфейлите на длъжностите от командир на бригада нагоре, които ще взимат между 30 и 50 хил. лв. по-малко всеки месец. Така едновременно се наказват опърничавите армейски шефове и се спестяват средства за армията - около 800 млн. лв. според разчетите на правителството. Мярката има и чисто популистки ефект - удря по кесията военната олигархия и пренасочва част от недоволството към полковниците и генералитета.
Засега "опитомяването" на Генералния щаб върви по класическата римска схема "разделяй и владей". Със смяната на "железния" генерал Цветан Тотомиров с боен авиатор No1 Михо Михов в армейското ръководство бяха посети семената на раздора. Издигането на ВВС-генерал за началник на ГЩ е исторически прецедент за българската войска, която досега винаги е била под командването на офицер от сухопътните сили. "Където свършват уставите, започва ВВС", обичат да се шегуват униформените, които предпочитат да воюват, стъпили твърдо на земята. Въпреки резервите ген. Михов беше приет от подчинените си доста по-добре от очакваното. Бойният ас дори потърси сметка за тихомълком окастрените заплати на офицерите от премиера Костов.
Диалогът с министър-председателя вероятно ще вдигне акциите на ген. Михов във войнските среди, но надали ще се отрази положително върху дебатите по ремонта на военния закон. Твърде вероятно е острият дебат с Костов да наклони везните в неблагоприятна посока за офицерството и проектът на зам.-министър Кънчев да претърпи само незначителни промени. Усмиряването на Генералния щаб Предложеният вариант на ЗОВС поставя генералитета "под чехъла" на военния министър. Ремонтът започва със символично понижаване на началника на Генералния щаб в ранг, еквивалентен на първи зам.-министър на отбраната. Функциите на военен No1 се ограничават максимално. За сметка на това се разширява ролята на военния министър. Досега той не влизаше в органите, които пряко ръководят дейността на въоръжените сили. След промените шефът на отбранителното ведомство има право сам да организира разработването на стратегията за национална сигурност. Той еднолично ще изготвя държавния бюджет в частта му за Министерството на отбраната. Министърът ще разработва проектите за изменение в структурата, числеността и организационното изграждане на армията.
Военният министър поема и кадровата политика на войската - предлага назначаването и освобождаването на висшия команден състав, както и удостояването на офицерите с висши военни звания. Той ще приема офицери на кадрова военна служба, ще удостоява с първо офицерско звание, ще повишава, понижава в длъжност, разжалва и уволнява провинили се армейци. Военната служба за сигурност (която трябва да обедини военната полиция и военното контраразузнаване) минава на пряко подчинение на министъра. "При изпълнение на функциите си военнополицейските органи са независими от командирите и началниците на военните поделения и обекти", гласи проектозаконът. Военното контраразузнаване (ВКР) пък се преобразува в информационна служба към министъра за защита на сигурността в неговото ведомство и получава правомощията на Националната служба за сигурност за военнослужещите и волнонаемните служители в армията. Досега органите на ВКР бяха подчинени на щабното ръководство.
"Началникът на Генералния щаб е пряко подчинен на министъра на отбраната и отговаря за оперативната подготовка на войската и силите", гласи готвената промяна във военния закон. Той се назначава от президента за три или четири години, а мандатът може да бъде продължен само веднъж. Началниците на видовете въоръжени сили ще бъдат назначавани за командващи Българската армия на ротационен принцип. Командващият Генералния щаб запазва правомощията си да разработва стратегическите и оперативните планове на армията в случай на война. Той ръководи и отговаря за състоянието, подготовката и поддръжката на бойната и мобилизационната готовност във войската. Военен No1 запазва контрола си върху военното разузнаване и отговаря за опазването на служебната тайна. Съществува и вариант, според който Военното разузнаване трябва да стане част от Националната разузнавателна служба, която е подчинена на президента.
С оглед на предстоящите съкращения в армията проектът на зам.-министър Кънчев подробно описва процедурата, по която армейците ще стават о.з. Договорите на офицерите могат да се прекратяват без предизвестие при навършване на пределната пенсионна възраст и при негодност за военна служба, установена от компетентен здравен орган. Министърът получава право да съкращава военните с три- или шестмесечен предупредителен срок при преструктуриране на армията, закриване на щата или намаляване на числеността на въоръжените сили. Министърът контролира и информацията Промяната в ЗОВС съсредоточава в ръцете на военния министър и целия информационен поток от армията към обществеността и държавните органи. Председателят на Народното събрание, президентът на Република България и министър-председателят имат право да получават информация, свързана с отбраната и националната сигурност, чрез министъра на отбраната, гласи нововъведение във военния закон. Информация за източниците, методите, средствата и способите за добиване на разузнавателни сведения и данни остават засекретени. На подчинение на министъра минават и всички служби "Информация и връзки с обществеността" (ИВО) по армейските поделения. "С това се нарушава свещеният принцип за единоначалието в ръководството на войската, като се създават паралелни командни структури. Не може началниците на информационните отдели да получават заповеди отгоре, а не от шефовете на поделенията, където служат", недоволстват висши офицери. Предложената вертикалната структура на управление щяла да превърне шефовете на отдели ИВО в копия на политофицерите в близкото минало. "Централизираният контрол на информационните служби е единственият начин, по който министерството може да извършва граждански контрол върху армията. В момента ние почти не сме наясно какво всъщност става по поделенията", контрират от военното ведомство. Началникът на Генералния щаб ген.-полк. Михо Михов, изглежда, е склонен на компромиси по въпроса за контрола на информацията. "В проектозакона вероятно ще бъде записано, че някои от дейностите, които в момента са под контрола на ГЩ, ще преминат на подчинение на министъра", обяви бойният авиатор. "Ще държа обаче в закона да се запише, че и армейското ръководство трябва да получава цялата информация", допълни той.
Евролевицата се стяга за социалдемократическо прет-а-порте
Лилия Филева
През последните няколко седмици формации, претендиращи да са в центъра на политическото пространство и вляво от него, дефилираха (предимно) пред медиите, накичени със социалдемократически аксесоари.
Първо лидерът на БСП Георги Първанов скандализира партията си с идеята, че нейното бъдеще е социалдемокрацията. Въпреки че историкът разчиташе на елементарната логика "демократичният социализъм и социалната демокрация са тъждествени понятия", другарите му не го разбраха. Идейната иновация на председателя замалко да се претопи в съмненията, разпространявани сред низовите организации от инакомислещи (предимно сподвижници на бившия лидер Виденов). Според тях "Първанов иска да преименува партията", "решил е да се сдуши с Дертлиев", а по-умерените привърженици на "старата власт" обясняват - "не му е сега времето".
Въпреки "мъртвото вълнение" по места Първанов се заинати, твърдо убеден, че идеята му е единственият изход на БСП от лабиринта, в който я е вкарал Александър Лилов с концепцията си за модерната лява. Миналата седмица Георги Първанов неофициално се срещна с лидера на евролевицата Александър Томов. Според близки до двамата водачи "идейната тематика" е била силно застъпена по време на разговора.
Друга формация, която вече дири спасителен социалдемократически брод - Обединеният блок на труда(ОБТ), също диалогизира с бялата лястовица. След като остана извън парламента въпреки депутатските си амбиции, проф. Кръстьо Петков се пробва, макар и през задния вход. В четвъртък ОБТ ще подпише с евролевицата протокол, определящ принципите на "съвместна дейност" на базата на "общи социалдемократически принципи". По време на предварителните разговори ръководството на блока отчело и факта, че "eвролевицата има стратегическо предимство като парламентарна сила и това й дава едно преимущество, което трябва да използва в полза на всички, които отстояват престижа на социалдемократическите идеи".
Докато именувалите се социалдемократи се консултираха (индивидуално и колективно), Александър Томов публикува програмна статия, която сподвижниците му ласкаво определиха като "есенция на позицията на евролевицата". В нея официално беше поставен въпросът за "обща дискусия и обединение на левите некомунистически сили". Томов не пропусна да отбележи, че "евролевицата надува платната на лявото европейско движение в България".
В статията са осветени формациите, които се очаква да се включат в "дискусията" - БСП, ОБТ, евентуално организациите на Куртев и Дертлиев (които обаче имат проблем според Томов с участието си в СДС) и "няколко малки извънпарламентарни партии и групи".
Към писмените разяснения на лидера членове на политическия съвет на евролевицата добавиха елемента, че тяхната формация се отказва от "монополни позиции" по отношение на идеята. Нароченият за втори човек Николай Камов даде задочно обяснение на тази своеобразна политическа филантропия: "Нашата цел е един ден българското общество да направи чрез демократично гласуване своя избор в полза на социалдемократическо правителство. Не е възможно това да се реализира чрез претенцията само на една от съществуващите формации, включително и на евролевицата, затова ние тръгваме на един много интензивен диалог."
Въпреки заявките за социалдемократически патент, идващи от многобройни парламентарни и извънпарламентарни сили, като "доайен" на "втория синтез" засега се изявяват "Томов и сие".
Евролевицата е удобният катализатор, приемлив за БСП поради кръвните кадрови връзки между двете формации. Освен това, ако седне на една маса с бившите си съпартийци, Първанов няма да бъде обвинен в съглашателство с управляващите (поне не директно). Малките формации, кандидатирали се за социалдемократически, също гледат доверчиво на офертата за дебати, просто защото винаги са били пренебрегвани от големите парламентарни сили.
Няма опасност суматохата да подразни и управляващото мнозинство. Въпреки многозначителните надежди на Томов - "В момента протича един процес на втори синтез на социалдемократическите идеи, един синтез направихме вече - това е създаването на евролевицата. При всички случаи при втория ще стигнем до нещо, което е значително по-мощно". Само че СДС засега добре се справя с опитомяването на евролевицата, приласкавайки я с подходящи аргументи и порицавайки я при нужда.
Според неформалната политическа традиция в България идейните дискусии се смятат за "приказки без край". В предстоящия дебат към "теоретичната мотивация" обаче се добавят и значителни лични амбиции. За депутатите от евролевицата и нереализиралите се от ОБТ "успешният синтез на влиятелна социалдемократическа формация" е въпрос на политическо оцеляване. За БСП е възможност да се измъкне сравнително безболезнено от идейното зацикляне, което я мъчи. А за ОДС дългото теоретично прегрупиране на левицата гарантира задълго кротка опозиция.
Моралният проблем "досиета" ще бъде регламентиран до месец
Отварянето на досиетата на политици и висши магистрати беше една от 7-те точки в декларацията за национално съгласие, приета през февруари. В изпълнение на тази договореност миналата седмица мнозинството представи на парламентарните сили Законопроект за достъп до информацията в документите на специалните служби (авторите уточниха, че това заглавие засега е работно).
Един от основните идеолози на проекта, вицепремиерът Веселин Методиев, уточни, че всъщност "не става дума за досиета". По замисъл документът трябва да регламентира достъпа до цялата документация, която е съхранена в архивите на бившите служби за сигурност и на техните наследници. В момента архивите на Държавна сигурност от 1919 до 1989 г. са засекретени. Приемането на закона ще бъде последвано от допълнителни наредби и правилници.
Политическата философия на осветяването на архивите обаче е свързана главно с първия етап, предвиден в проекта. Според него до един месец след гласуването на закона трябва да бъдат разсекретени досиетата на политици, държавната администрация, висши магистрати и депутати (общо около 350-400 души).
Вторият етап засяга хората, които са били репресирани от бившата ДС до 31 декември 1989 (дата е посочена условно в проекта), като им се дава възможност за достъп до това, което е останало като документация за тях и да преценят дали то може да бъде обществено достъпно, или засяга обществената чест и достойнство. Процедурата трябва да се разработи в рамките на шест месеца.
За последния стадий е предвидена реализация в рамките на една година. С нормативни актове за този период трябва да се регламентира процедура за достъпа до архивите на хората, които са били служители на бившата ДС.
Трите етапа, формулирани от управляващите, принципно бяха одобрени от останалите парламентарни партии. Само председателят на БСП Георги Първанов се задоволи с констатацията: "Досиетата не са проблем от дневния ред на България в този момент. " Обединението за национално спасение, за което темата е особено болезнена, изрази допълнителни съображения. Според говорителя на обединението Александър Каракачанов "трябва да се действа много внимателно, за да не превръщаме държавата в един огромен клюкарник". Хората на Доган поискаха съдебен контрол върху процедурата и съдебна защита на потърпевшите от възможни спекулации. Евролевицата демонстрира ангажираност по темата с констатации, че всичко трябва да стане по законов ред, обаче да не се допуска отварянето на досиетата на широк кръг хора. Все пак лидерът Томов подчерта, че всеки трябва да има право да види собственото си дело.
Проведените консултации, макар и формални, обещават сравнително безпроблемно приемане на принципните постановки от законопроекта. В проблем обаче може да се превърнат процедурните механизми по отварянето на архивите. Политиците все още не са си изяснили как ще компенсират факта, че част от архивите на ДС липсват. Предстои да бъдат регламентирани и мерки за предотвратяване на злоупотреби в процеса на разсекретяване. Депутати отбелязаха, че материята е особено сложна за законодателно оформяне поради "моралните особености" на проблема.
Профсъюзни маневри "Лято '97"
Лилия Филева
"От синдиката до мафията има само една крачка" - това неудобно твърдение е останало от времето на Ал Капоне.
В България за седем години се смениха пет министър-председатели (повечето не без помощта на профсъюзите), подмениха се и лицата в парламента, доста бизнеслъвове от началото на прехода са на "принудителен отдих" зад граница или са в немилост пред партньори и съдебни власти. Профсъюзните водачи обаче са си същите... засега. Новата синкава звезда От миналата седмица официално в съда е регистрирано Обединение "Промяна". Януарските събития в София осветиха тази организация, създадена три месеца по-рано - на 3 октомври 1996 г. Гражданско-синдикалното обединение "Промяна" трябваше да бъде временна формация с една цел - "премахване на управлението на БСП и нейните коалиционни партньори с мирни и демократични средства". С подобен замисъл през 1989 г. е учредена и "Подкрепа" (всъщност в "Промяна" се преливат доста бивши активисти на "Подкрепа"). След изборите, вместо да се разпуснат, както бяха обещали, членовете на обединението решиха, че обществото има нужда от тях. А Кръстьо Петков обяви: "Определени среди в ОДС създадоха "Промяна" с цел да се омаловажи ролята на КНСБ и КТ "Подкрепа". В централата на новата организацията казват: "Независими сме от СДС. " Същевременно лидерът Димитър Диманов гордо отбеляза още преди изборите: "Имаме повече хора в листите на СДС от Кръстьо Петков."
Опасението на КНСБ и КТ "Подкрепа", че вятърът на "Промяна"-та може да ги издуха, вече намери продължение в започналия спор - дали да има синдикални избори, или само преброяване и кога. "Старите" предложиха да има преброяване в края на май, от "Промяна" обаче категорично се противопоставиха и процедурите бяха отложени за есента. Единственият начин "звездата" на януарските събития да получи реална обществена легитимация са синдикалните избори. За КНСБ и "Подкрепа" ще бъде трудно да откажат, защото ще бъдат обвинени, че се страхуват от конкуренти или пък искат да избягнат евентуално преразпределяне на синдикалното имущество (към което "Промяна" не крие апетита си). Според експерти това имущество възлиза на около 30 млрд. лева. Синдикална география След 10 ноември 1989 г. профсъюзното пространство постепенно и без особени катаклизми беше поделено между КТ "Подкрепа" и КНСБ. През 1990-1991 "Подкрепа" е "щурмовият отряд на демокрацията" със статут на наблюдател в СДС. В началото на април тази година пред структури на СДС в Сливен Иван Костов заяви, че "Подкрепа" няма място в ОДС. Той припомни 1992 г., когато "лобито на Тренчев разбило управляващата синя коалиция и довело до падането на Филип Димитров". Депутати от СДС напомниха, че освен "политическите си грехове" синдикатът известно време е бил свързан с Мултигруп, а бившият лидер на "Подкрепа" Радослав Ненов е вицепрезидент на групировката. Този щрих от биографията на конфедерацията не е заличен дори от показното решение на ръководството през 1993 г. сметките на КТ "Подкрепа" в "някои" банки на "Мулти" да бъдат закрити "поради лошия имидж на групировката".
За разлика от "Подкрепа" КНСБ е наследник на казионен профсъюз. Синдикатът има свой човек в правителството - социалния министър Иван Нейков. От това обаче не следва нищо за организацията най-малкото защото Нейков няма да посмее да толерира бившите си съратници под страх от "гнева на Костов". Опитвайки се да се съхрани през годините, КНСБ заложи на "мероприятия", свързани с приватизацията и социалното осигуряване. Това обаче, изглежда, не беше достатъчно, защото непосредствено преди извънредните парламентарни избори председателят на КНСБ проф. Кръстьо Петков си направи и партия. Обединеният блок на труда (ОБТ), замислен като центристка формация, вече започна интензивни контакти с евролевицата на базата на "общи социалдемократически идеи". Заради ОБТ обаче проф. Петков жертва председателското си място в КНСБ. Окончателната му (формална) смяна трябва да стане на конгрес на профсъюза в края на ноември.
Излизането на титуляря Кръстьо Петков и на втория човек Иван Нейков ще доведе до вътрешни сътресения и опити за преразпределение на властта в КНСБ, въпреки че в централата на конфедерацията твърдят, че "КНСБ не е Кръстьо Петков, за разлика от "Подкрепа", която се идентифицира напълно с Константин Тренчев". "Сенчестите" синдикати По замисъл работата на синдиката е да преговаря с работодателите и да защитава интересите на работниците. Досега на българските профсъюзи им беше леко - трябваше да се "разправят" основно с държавата (организациите на работодателите, доколкото ги има, засега са кухи структури). Затова и синдикалните лъвове предпочитаха да се вихрят из коридорите на властта и естествено да се "показват" на всевъзможни международни прояви. С приватизацията и навлизането на чужди инвеститори обаче за мързеливите български профсъюзи ще настъпят трудни времена най-малкото защото ще трябва да се справят с далеч по-обиграни западни мениджъри и да покажат на практика как защитават интересите на членовете си. Държавата ще остане само арбитър.
Досега синдикатите процъфтяваха в смутни времена, а звездните им мигове бяха стачките, особено когато трябваше да се сваля някое правителство. В условията на валутен борд, при финансова и политическа стабилност нещата се променят и идва край на "силовата биография" на синдикатите. Безполезен ще се окаже дори арсеналът на "всичко знаещия кабинет на Тренчев", който при нужда излиза на обществения хоризонт с гръмки разкрития, например за дълга на Германия към България от времето на Втората световна война или със списък на къщите на кредитни милионери в Америка.
Експерти по профсъюзните дела смятат, че до края на годината ще има преструктуриране на синдикалното пространство. Трудно е да се предскаже доколко полезно ще бъде това за изграждането на "нова синдикална традиция". Ако обаче бъде разбита съществуващата досега "двуполюсна система", в условията на която КНСБ и КТ "Подкрепа" водеха мирно съвместно съществуване, може да се очаква, че синдикалните структури ще се дебнат с особено внимание и ще започне нова ера на "синдикалните папки и компромати".
Макар че синдикалната конкуренция няма да имунизира структурите срещу залитания към тъмната страна на профсъюзния бизнес.
Емисията еврооблигации трябва да се готви внимателно
Пламен Орешарски, зам.-министър на финансите, пред в. "Капитал"
Сега, когато БНБ не може да провежда парична политика в условията на борд, не трябва ли финансовото министерство да поеме тези функции?
- Паричната политика в тесния смисъл на думата не е уместен термин в условията на валутен съвет, тъй като тя до голяма степен придобива автоматични функции. По автоматичен начин се определят редица от параметрите на паричната политика, които в условия на централна банка са израз на субективни волеви решения на централното банкерство. В по-широк аспект обаче централните институции и най-вече Министерството на финансите като представител на правителството имат отношение към някои елементи на паричната политика. Ние ще се опитаме, доколкото е възможно, да заместим механизма за следене и влияние върху ликвидността в банковата система чрез политика на емисиите на ДЦК. От друга страна, механизмът и стратегията на емисиите водят до промени в лихвените проценти. Най-добрият вариант е, ако успеем чрез контрол върху предлагането на ДЦК да смекчаваме неизбежните иначе флуктуации на лихвените проценти. Това не е лесна задача, още повече че министерството не е така свободно в тази политика, както една централна банка, тоест не може волево и еднопосочно да определя емисионната си политика. В края на краищата интересите на фиска са насочени към минимизиране на лихвената тежест и в определени моменти това може да влезе в противоречие с по-мащабната задача за смекчаване на лихвените флуктуации. Очевидно ще търсим някакъв баланс между тези две цели.
В момента не се ли наблюдава такова противоречие и как ще коментирате драстично понижените лихвени равнища?
- Има известно противоречие, но аз съм сигурен, че то ще бъде свойствено на икономическата ни система и за в бъдеще. Да се надяваме обаче, че проблемът ще бъде смекчен. В момента се намираме в ситуация, в която банковата система е свръхликвидна, търсенето на ДЦК е значително по-голямо от възможностите ни да предлагаме такива. Или, казано по друг начин, правителството търси по-малко кредит, отколкото са възможностите. Но ако отчетем предстоящото оживление в търсенето на пари в икономиката от реалния сектор, може би след няколко месеца картината ще изглежда по-балансирана. Банките ще работят по-активно през кредитните си отдели и това ще намали натиска върху първичния пазар на ДЦК, а оттук можем да очакваме известно отслабване на натиска върху лихвените равнища, който сега се усеща. Не бих прогнозирал обаче, че лихвите ще се увеличат значително над сегашното равнище. Напротив, има всички условия така наречената рискова премия над лихвите по резервната валута да не бъде значителна.
Подготвена ли е хазната да обслужва дълга без достъп до краткосрочно кредитиране от страна на БНБ и осигурено ли е въобще редовното обслужване на дълга?
- Тази година обслужването на дълга е финансово обезпечено, в това число и с превъртане на част от него. Финансовото министерство разполага със значим фискален резерв, така че да смекчи евентуални промени в календара на емисиите, евентуални забавяния на външни траншове. Трябва да поддържаме твърде високи лимити във фискалния резерв, така че най-голямата опасност, която може да се случи, е да не изпълним лимита. Това обаче не застрашава обслужването на дълга, пък и тези лимити не са самоцел.
Какъв е размерът на изисквания резерв?
- Такъв, че да гарантира обслужването на дълга за няколко месеца напред.
Каква е средносрочната стратегия за управлението на дълга - какво трябва да бъде съотношението между вътрешния и външния дълг?
- Отговорът на този въпрос не се свежда до едно съотношение. То не може да бъде изведено лесно, защото зависи от много фактори. Ключовият е цената на ресурсите - вътрешните и външните. Не можем да допуснем лихвените равнища да се покачват драстично, например при недостиг на левови ресурси в икономиката. Теоретичната дефиниция за действие на валутния борд е, че когато има малко левове, това ще доведе до увеличение на лихвените проценти, съответно до приток на външен капитал, и по този начин ще се регулира системата. Това изглежда привлекателно предимно в теоретичен аспект, но ако бъде допуснато драстично увеличение на лихвените проценти, би потиснало търсенето на пари в икономиката и би се отразило страшно неблагоприятно на очакваните симптоми на оживление. Това може да се избегне, ако правителството достатъчно гъвкаво има достъп до външни източници на финансиране. Винаги, когато лихвените проценти се покачват, ще се опитваме да намалим обема на новоемитирания вътрешен дълг и да заемем отвън необходимите ни ресурси.
Поносимо ли е въобще за икономиката ново увеличаване на дълга?
- Зависи. Дългът като размер сам по себе си не е показател. Можем да увеличаваме външния дълг, ако това е съпътствано с увеличаване на брутния вътрешен продукт. Това значи, че реалната икономика вече е заработила. Разбира се, че не може да се увеличава едното без другото. И сега сме над всички аналитични лимити за съотношение дълг - брутен вътрешен продукт, ние сме много над 60-те процента по Маастрихт. Най-хубаво е, когато икономиката работи и в същото време успяваме да редуцираме дълга.
Напоследък много се говори за предстояща емисия на еврооблигации - какво трябва да се направи преди вземането на такова решение и актуално ли е това сега?
- Може би само България и Украйна от източноевропейските страни досега не присъстват на международните пазари със стандартни еврооблигации. Изключвам нашите брейдита, които, разбира се, са продукт на преструктуриране на стар дълг, а не на нова емисия. Мое лично мнение обаче е, че стратегията за излизане на международните капиталови пазари с емисия еврооблигации трябва да се подготви много внимателно. Тази емисия трябва да бъде добре подготвена и добре реализирана. Важен е и обемът, с който ще излезем в такава първа дебютна емисия, важни са и моментът, и цената. Всички тези елементи в комбинация наистина поставят и актуализират необходимостта от точна стратегия. Прибързването в случая е неуместно, така че по моя оценка в следващите няколко месеца ще протече подготовката, но не и ефективни действия по стартирането на една емисия.
Коментира се също замяната на Брейди-книжата с други облигации. Как се прави това и какви ще са евентуалните ефекти?
- Има няколко примера. Това е Бразилия, подобни транзакции са направили и Филипините. Общата им идея е да се заменят Брейди-облигации с конвенциални, стандартни еврооблигации, като се посочват няколко съществени предимства. Първо, привлича се по-реномирана инвеститорска маса. Известно е, че на Брейди-пазара играят рисковите играчи, а на стандартния европазар са големите, консервативни инвестиционни компании, фондове и т.н. С привличането на такива инвеститори се повишава имиджът на страната. Освен това може точно да се дефинира българският риск. Известно е, че в брейдитата тази цена не може да се види точно, тъй като те са частично обезпечени с американски облигации. Струва ми се, че Брейди-облигациите никога не биха могли да бъдат типичният пример за оценяване риска на страната поради самата щампа Брейди-облигации и ангажиментите, които международните институции обикновено поемат за такива страни. Това води до известно надценяване на тези облигации и подценяване на риска в тях.
Би ли спечелила страната от такава замяна?
- Преди всички трябва да се направят малко повече сметки. Може да се окаже, че страната ще спечели от такава замяна, защото ще направи известно преструктуриране между матуритетна и лихвена тежест и, от друга страна, ще намали размера на дълга и ще освободи обезпечение. Струва ми се, че като краен резултат може би ще се окаже изгодно, но трябва да се направи по-прецизна сметка. Тя не може да е едновариантна, тъй като, преди да бъде тестван пазарът, много трудно можем да разберем инвеститорската нагласа към дохода, който ще се изисква от новите евробондове. Разбира се, биха могли да се дефинират ориентировъчни параметри и оттук да се направи сравнителен анализ и да се зададат условия - при какви параметри е изгодно, при какви не. Разглеждам това като елемент от цялостна стратегия за излизане на страната на международните пазари. От друга страна, не всичко се измерва в цифри. Самото излизане на страната на международните капиталови пазари има и нефинансови предимства. Подобри се кредабилността на страната, оттук се улеснява достъпът на наши корпорации до международните капиталови пазари, сваля се цената на финансирането, достъпът до банковите кредитни линии.
Кога трябва да се поиска актуализация на кредитния рейтинг на България?
- Възможно е да се подходи по различен начин. Може да се направи емисия преди рейтинга, може и обратното. Но аз бих изтъкнал на преден план необходимостта да се прецени в кой момент бихме имали добри възможности да получим благоприятен кредитен рейтинг. Нямам предвид А-тата на двете компании "Мудис" и "Стандард енд пуърс", а няколко степени по-благоприятен рейтинг от сегашния В3. Той беше направен от "Мудис" през миналата година и за съжаление все още стои в инвеститорските справочници. Това е изключително нисък рейтинг, но пък всяко зло има и хубави страни. От ниската база може да се върви само нагоре. По моя оценка, дори в момента да започнат процедурите по актуализацията, ще успеем да получим подобрен с няколко степени рейтинг, а ми се струва, че след няколко месеца, ако стартът на валутния борд е добър и изпълняваме добре програмата с МВФ и Световната банка, това ще доведе до допълнителни плюсове в наша полза.
Как ще се организира редукцията на дълга за сметка на постъпленията от приватизация и какви са разчетите за това?
- В бюджета се залагат аналитични схеми, но те са направени на принципа на разбивка на общите суми, очаквани от приватизацията, и никога не биха могли да се реализират така, както са планирани, защото всичко зависи от финализиране на конкретни сделки. Струва ми се обаче, че на този етап постъпленията от приватизация изпреварват схемата. Иначе не ми се иска да правим пряка връзка между постъпленията и намаляването на дълга, защото те нямат единствената цел да го изкупят обратно. Те имат за цел да поддържат фискалния резерв, за плащанията по външния дълг и на лихви по вътрешния. Нашата стратегия по отношение на главницата на вътрешния дълг е да бъдат превъртани. Не защото не бихме могли да ги погасим, а защото бихме нанесли голяма вреда на финансовите пазари по този начин. Какво би станало с банковата система и финансовите пазари, ако запретнем ръкави и изплатим вътрешния дълг за няколко месеца и по този начин ги лишим от една от малкото в момента възможности за инвестиране?
Интервюто взе Галя Тодорова.
Партньорите "Тератон" и "Инко" отново се разделят
Галя Илиева
Със заповед на министъра на търговията и туризма Валентин Василев е започнала подготовката за разделяне на "Тератон" и "Инко". На 2 юни фирменото отделение на Софийския градски съд регистрира вливането на "Инко" в "Тератон" ЕАД. Според регистрацията новата фирма е с наименование "Тератон" и е 100% държавна. Капиталът й е около 46.8 млн. лв. Решението за вливане е издадено въз основа на заповед на министъра на търговията от 13 май 1997 г. Инициатор на вливането е шефът на "Тератон" Младен Мутафчийски. Проектът води началото си още от времето на Валентин Карабашев. През пролетта на 1994 г. вицепремиерът и министър на търговията Валентин Карабашев пише докладна до колегата си Евгени Матинчев в качеството му на председател на междуведомствената комисия за предприятията за производство и търговия със специална продукция да утвърди проекта за сливане на "Тератон" и "Инко". "Това е последният подарък, който Карабашев се опита да направи на Младен Мутафчийски, чиято фирма е тясно свързана с интереси на хора от АСП", коментираха тогава посветени в сделката. По това време обаче "Тератон" е под разпореждане на МС и процедурата може да се завърши само с решение на кабинета. Правителството на Беров не се занимава с този въпрос.
Преди няколко месеца бившият вече шеф на "Инко" Александър Гюлев, когото министър Василев наскоро смени, и Младен Мутафчийски отново поставиха въпроса за вливането на двете фирми. Твърди се, че Мутафчийски и екс главният секретар на търговското министерство Румен Денчев, брат на ексдепутата от ДПС Стоян Денчев, са упражнили силен натиск върху служебния министър Даниела Бобева, за да разреши сделката преди изтичането на мандата й. Близък до "Инко" източник твърди, че заповедта все пак не е подписана от Бобева, а от Румен Денчев. Мотивите Като основен мотив за прекратяването на "Инко" и вливането му в "Тератон" във всички докладни се сочи фактът, че през последните години "Инко" не осъществява дейност и се издържа само от натрупаните през минали години средства. Истинската причина обаче за нестихващия интерес на "Тератон" са проектите за пренасочване на дейността на оръжейната фирма, включително към производство. Мутафчийски също не крие интереса си към сградата на "Инко", която разполага с хале и склад, подходящи за оптикоелектронно производство. "Инко" приключи миналата година с печалба от 26 млн. лв. Фирмата има съучастия в над 17 съвместни дейности.
Аргументът за разделянето на фирмите пък е, че като отделно дружество "Инко" по-добре ще съумее да събере вземанията си, твърди Младен Мутафчийски. Дружеството има несъбрани вземания от 5 млн. долара и 1 млн. британски паунда, раздадени като съучастия от бившия шеф на фирмата Стамен Петров. От тях само фирмите "Булмондиал" и "Жилмет" дават дивиденти на "Инко". Те са и основният източник за печалби на дружеството. Не са възстановени около 1 млн. долара, предоставени на фирма "Л'Ореал" - Петрич, с президент съпругата на Живко Томов-Фашиста.
"Идеята за сливане на двете фирми бе продиктувана от намерението да заработим по реализирането на проекти за хомогенизиране на стандартите на нашата специална продукция с оглед на влизането ни в НАТО. Известно е, че в нашите военни заводи през последните години няма технологично обновление. Като хардуер произвеждаме добри неща. Но софтуерът куца. Нашата идея е да изнасяме комплексни продукти. "Тератон" има 5-6 продукта, които са влезли в класификатора на НАТО. През различните години сме работили с американски, френски и израелски фирми, с които имаме добри контакти. Идеята ни беше да използваме името на "Инко" и възможностите на тази фирма за внос на електроника на по-изгодни цени", заяви пред "Капитал" шефът на "Тератон" Младен Мутафчийски. Според него решението на новия министър на търговията за разделяне има известни основания и няма да попречи на реализирането на тези проекти. "Не съм поемал ангажименти пред принципала за събиране на вземанията. Като се има предвид, че длъжници са хора като Живко Томов-Фашиста, как можем ние да им въздействаме, за да върнат парите", заяви г-н Мутафчийски.
Според него това, че двете фирми няма да бъдат слети, не значи, че не могат да работят заедно по проектите като партньори. Това, което е най-важно за "Тератон", на практика е договорено и одобрено от принципала, според г-н Мутафчийски. Това е възможността да се ползва името на "Инко" при закупуване на софтуерен продукт и използването на халето за пилотни производства. Според Мутафчийски при сделките "Инко" ще се явява като партньор и поддоставчик, за да се използват връзките му във внос-износа на специализирана електроника. Ноу-хау и лицензи ще се търсят главно от утвърдени фирми от САЩ и Западна Европа. Според схемата за реализиране на проекта вносът на специална електроника ще се извършва по поръчка на "Тератон" чрез "Инко" при по-добри ценови условия, а при износа на готова продукция "Инко" ще ползва съответно част от печалбата. През тази седмица е започнало тристранно договаряне с ВМЗ - Сопот, на разработен у нас продукт, за който е сключен предварителен договор за износ, съобщи шефът на "Тератон". Според него има идея за реализиране на още два-три проекта. Единият е с Гърция и предвижда около 300 автомобила да бъдат оборудвани с радиостанции, които ще се изработят в "Самел" - Самоков. Необходимите компоненти за радиостанциите могат да се доставят от "Инко", смята Младен Мутафчийски. Идеята за партньорство и връщане на "Инко" в бизнеса с електроника е добра, стига да бъде реализирана. Въпросът е обаче защо, след като партньорството може да се реализира по този изгоден и за двете страни начин, бе наложено почти насилствено сливането на двете фирми, за да се стигне седмица-две след това до откриване на процедура по разделянето им. Не е ли било уведомено новото ръководство на министерството за сделката, за да я спре навреме? Възможност за това е имало, тъй като министър Василев встъпи в длъжност около 25 май. Сега ще се получи сложен правен казус, чието решаване ще изисква поне шест месеца, предполагат юристи. С излизането на "Инко" капиталът на "Тератон" ще бъде намален, а по Търговския закон е необходим определен срок за уведомяване на кредиторите на дружеството.
В началото на седмицата става ясна съдбата на "Мобилтел"
Пресгрупа "168 часа" преведе 4 милиарда лева на ГУ "Митници"
Миналата седмица "Мобилтел" преведе 300 милиона лева по сметките на митница "Аерогара София" от общо дължимите 1.8 милиарда лв., каза пред "Капитал" шефът на ГУ "Митници" Елка Владова. Остатъкът от 1.5 милиарда лв. трябва да бъде изплатен до понеделник вечерта. Тогава изтича и срокът, в който изпълнителният директор на дружеството Красимир Стойчев е задължен да представи банкова гаранция за още 5. 8 милиарда лв. Сумата от 1.8 милиарда е за внос на мобилни телефони, за които е изтекъл срокът на временния внос, а втората, за която се изисква банкова гаранция, е за временен внос на телефонната централа на "Мобилтел". ГУ Митници" постави условие на Стойчев банковата му гаранция да е от Булбанк, "Биохим", Пощенска или Общинска банка и ако до понеделник, 30 юни, тя не бъде представена, митниците ще поискат "постановление за принудително събиране" на техниката, както обясни още преди седмица г-жа Владова. А това би означавало принудително спиране на "Мобилтел". Допреди десетина дни Стойчев отричаше да има каквито и да било дългове към митниците.
Досега гарант по вноса на техниката на мобилния оператор е била Капиталбанк, за която беше поискано обявяване в несъстоятелност. Според Владова при временния внос на техниката на "Мобилтел" "има неспазена процедура от страна на митническата администрация в лицето на тогавашни митнически ръководители от митница "Аерогара София" и от ръководителя на ГУ "Митници".
Досега срокът на временния внос на дружеството е бил многократно удължаван, въпреки че митницата не е разполагала с договора между "Мобилтел" и концерна "Сименс", който е производител на централата. Този договор обаче е бил представен още в началото на миналата седмица, както самият Стойчев обеща няколко дни преди това. Сега обаче той ще трябва и да докаже, че тази техника не е продавана или прехвърляна, тъй като това би било в нарушение на Правилника за прилагането на Закона за митниците.
Миналата седмица другият голям длъжник - пресгрупа "168 часа", също започна да изплаща дълговете си - "Райфайзенбанк" АД преведе на сметката на митницата 4 милиарда лева от общо дължимите към 17 юни според ГУ "Митници" 7 милиарда и 600 милиона. Преди 10 дни "Райфайзенбанк", която е гарант по дължимите суми на пресгрупата, изпрати писмо до митниците, в което обясни, че ще започне изплащане на дължимите суми на траншове, "за да не предизвика сътресения на валутния пазар". Пресгрупата има изтекли срокове по временен внос на машини, заради което дължи 5 милиона германски марки и 1.9 млн. долара. Вносът е на голямата печатарска машина на пресгрупата и оборудването за нея.
Уволниха директори на Нефтохим
Да не се ангажират на нови ръководни длъжности в Нефтохим директорите, които носят отговорност за влошеното финансово-икономическо състояние на рафинерията през 1996 г., препоръча на изпълнителния директор Стоян Иванов новият борд на директорите. Закрива се длъжността главен директор. Тя се трансформира в зам. изпълнителен директор, стана ясно след извънредното заседание на борда в сряда. Това са постовете на финансовия шеф Атанас Зайков, производствения Никола Карагьозов, техническия Георги Василев, на директора по инвестициите Петър Калоянов и по търговските въпроси Светослав Йорданов. За Зайков, Василев и Йорданов вече е ясно, че няма да бъдат преназначени. С останалите двама ще се преговаря. Като причина се сочат констатациите в ревизионния акт на "Държавен и финансов контрол", който бе прочетен ден преди това. Основните нарушения в него били свързани с огромните задължения към държавния бюджет и бартерната сделка горива срещу зърно. Съветът на директорите задължил Стоян Иванов да предприеме спешни мерки за обезпечаването на кредитен ресурс за доставката на суров петрол.
Има ли резерви в бюджета
Олга Раева
Резервите са много обсъждана тема при приемането на бюджета. Тази година те се крият в приходната част, при субсидиите за общините, в извънбюджетните сметки. Едва ли някой може да направи точна сметка колко пари няма да бъдат обхванати от бюджетните потоци.
Най-големите резерви традиционно са в приходната част. Приходите от мита могат да стигнат и до 600 млрд. лева вместо записаните 344 млрд. лева, "но не бих се ангажирала с това число, защото в митниците работят хора", призна шефката на митниците Елка Владова пред бюджетната комисия. Началничката на данъчната администрация Дора Андреева пък призна, че в резултат на новите по-високи акцизи върху хазарта в бюджета може да влязат над 1 млрд. лева в повече. Тя обаче отказа да гарантира по-голямо увеличение. "В голяма част приходите от акцизи и мита не зависят от данъчните, а от митничарите", обясни Андреева. Като доказателство за сериозните намерения на митниците да затегнат контрола върху вноса и износа на акцизни стоки е заповедта на Елка Владова от миналия петък. Шефовете на митниците ще трябва вече всеки ден да предоставят информация и копия от митническите документи за внасяните, изнасяните, временно внасяните, обратно внасяните и транзитираните тютюневи изделия. През цялата 1996 г. събраните акцизи от вносни алкохолни напитки са 109 млн. лева, а обезпечението за временен внос от началото на тази година възлиза на 6 млрд. лева. За 1996 г. акцизът от вносните цигари е 51 млн. лева, а обезпечението за временен внос до 31 май 1997 г. - 26 млрд. лева, каза Дора Андреева.
Съществени резерви може да се намерят и в предвидените разходи за лихви, тъй като никой не беше очаквал лихвата да падне до сегашните 10%. Според Венцеслав Димитров икономията по това перо може да достигне 300 млрд. лева. "Трябва да сме готови за големи колебания в лихвените проценти, защото падането им се дължи на големия наплив на чужди инвестиции предимно в държавни ценни книжа, които лесно могат да напуснат страната", каза зам. финансовият министър Пламен Орешарски. При разходите за лихви известна икономия ще бъде реализирана и заради факта, че финансовото министерство купи необходимите му долари за плащанията по външния дълг до края на годината още при курс 1500 лева за долар.
Големи резерви може да се намерят и в общинските бюджети. Миналата година те приключиха с близо 20 млрд. лева увеличение на приходите при положение, че субсидията от републиканския бюджет беше 37 млрд. лева. Тази година още между двете четения на бюджета се откриха резерви в 4 общини - Гълъбово, Козлодуй, Златица и Пирдоп. "Община Гълъбово до момента е изпълнила приходите си над 89% и има над 1 млрд. лева на депозит", обясни Бойко Георгиев, шеф на управление "Финанси на общините и областите" във финансовото министерство. В Козлодуй имат 1.5 млрд. лева налични, а собствените им приходи са изпълнени 67.8%. Тази община е получила и субсидия от бюджета 53 млн. лева. Субсидия от републиканския бюджет са получили и в община Пирдоп. Изпълнението на приходите там до момента е 52%, а по сметки общината държи 380 млн. лева. В Златица имат 202 млн. лева на срочен депозит.
В бързането доста големи пропуски вероятно са направени и при определяне на субсидиите за отделните министерства и ведомства. Става въпрос за техните средства по извънбюджетни сметки и фондове. "Ние практически имаме представа само за средствата, които ведомствата държат в Българската народна банка. За средствата им по сметки в други банки нямаме представа", каза представител на финансовото министерство. Типичен пример в случая е Комисията по ценните книжа и фондовите борси. Тя е декларирала само 50-те си милиона по сметка в БНБ. По сметки в други банки обаче тя държи още 280 млн. лева. Субсидията на комисията е към 600 млн. лева. Според финансовото министерство за съществуването и законосъобразността на извънбюджетните средства трябва да следи Сметната палата. Препоръките на Сметната палата обаче често не се спазват. Още не е закрита извънбюджетната сметка, от която се издържа митническата администрация. Тя се формира от постъпленията от такси за обработка на митническите документи и в нея се натрупват значителни наличности.
Министерството на образованието по данни на Сметната палата има по извънбюджетните си сметки около 60 млрд. лева при субсидия за тази година общо 90 млрд. лева. Националният осигурителен институт не е включил в бюджета си налична валута на левова равностойност 500 млн. лева. В бюджета на НОИ не са предвидени постъпления от продажба или наем на имущество, въпреки че по оценки на Сметната палата по това перо трябва да постъпят поне 1 млрд. лева. Смята се, че общинските бюджети също предвиждат много ниски приходи от наеми, защото наемите не са актуализирани. Някои от договорите дори не предвиждат индексация. Стига се дотам общински имоти да се дават под наем при цени от сорта 10 стотинки на квадратен метър. Рибарник пък беше даден за 1000 лева годишен наем. По всяка вероятност правителството с постановлението за изпълнение на бюджета ще наложи минимален наем, под който общините няма да могат да слизат.
Според устройствения закон за бюджета министерствата и ведомствата започват да съставят собствени бюджети. В приходната им част се записват всички постъпления от дейността им. Ако тези постъпления влизат в извънбюджетна сметка, тя би трябвало да бъде закрита. Редица учреждения обаче успяха да прокарат със закон извънбюджетните си сметки. Българската национална телевизия пък убеди служебното правителство на Стефан Софиянски, че постъпленията от реклама в извънбюджетната му сметка са от съпътстваща дейност, с което отпадна задължението наличностите по тази сметка да влязат в бюджета на БНТ, а според бюджета за 1997 г. собствените приходи на телевизията са едва 3.7 млн. лева. В същото време собствените постъпления на НСИ са 32.9 млн. лева.
Резервите са си резерви. Всичко обаче тепърва предстои. Към 17 юни изпълнението на приходите е едва 31% от предвиденото в закона за цялата година. Разходите са 35% от закона, а дефицитът 49%. Колкото и максимално да се използват резервите, все пак всичко ще зависи от състоянието на икономиката, на очаквания подем през последното тримесечие.
Първите дни на борда
Галя ТОДОРОВА
Олга РАЕВА
Във вторник официално финансовата система започва да работи по нов ред, спазването на който ще трябва да осигури възстановяването на икономиката и доверието в държавата. "Откриването" на борда естествено няма да е свързано с прерязване на панделки и разливане на шампанско. Както представители на правителството многократно подчертаваха, държавните институции ще трябва да правят това, което правиха през последните два месеца - да не допускат емисия на левове, която не е подплатена с валутни резерви, да не финансират хазната и за да издържи новият ред, да стегнат финансовата дисциплина и да осигурят приходи от приватизация. Една от техническите и непосредствени промени, която ще настъпи от 1 юли, е, че централната банка поема ангажимента при поискване да обменя германски марки в левове и обратно по фиксирания курс от 1000 лева за марка. Обмяната на валута В петък управителят на БНБ Светослав Гаврийски официално разпрати съобщение до медиите, с което се уточнява, че БНБ отваря гишета за обмен на валута в сградите си в София, Пловдив, Варна, Русе, Хасково, Бургас и Плевен. Вероятно в понеделник централните банкери официално ще оповестят и при какви курсове ще става кешовата покупко-продажба. Междувременно БНБ оповести, че ще купува марки по 995 лева, а ще ги продава по 1000 лева. Така централната банка се вмества в изискванията на закона си, според който разходите за такси и комисиони при обмяната не могат да изменят официалния курс повече от 0.5% (макар че конкретният запис в закона позволява маржът да е 1%). Шефът на БНБ обяви, че централната банка е осигурила достатъчно марки в кеш, така че да може да посрещне евентуалните искания за покупка от специализираните гишета.
Естествено при борда гражданите и фирмите ще могат да търгуват марки и във всички банки и обменни бюра, както досега. Там ще се купуват и продават всички останали чужди валути, като централната банка няма да поставя никакви ограничения за техните маржове, независимо за коя валута става въпрос. Очаква се, че разликите в курсовете купува и продава все пак няма да надхвърлят значително 0.5-те процента, тъй като БНБ ще бъде конкурент на банките и бюрата в това отношение. Кешовата обмяна през централната банка обаче ще играе по-скоро символична роля. Както и досега, покупко-продажбите на валута ще се извършват основно от банките и обменните бюра. По-голямата част от външнотърговския стокообмен, както и от валутните спестявания на населението е все още в долари и конвертирането им в левове ще става без всякакво участие на БНБ. Може даже да се очаква, че там маржовете при обмяната ще са по-променливи и, както досега, ще се определят от очакванията за промени в пазарната стойност на валутите и дефицита или излишъка на дадена валута на пазара. Промените във валутния режим Очаква се още в началото на седмицата правителството да премахне всички ограничения за покупка на валута от физически лица. Със сигурност ще отпадне ограничението граждани да купуват валута само до 2000 долара годишно за частни посещения в чужбина. Най-вероятно обаче ще остане изискването да се издава бордеро за купувача и за продавача на валутата, тъй като по този начин се улесняват отчетността и контролът.
Централната банка всъщност е изпратила до правителството писмо за пълна отмяна на постановление 15 за промяна на валутния режим, което според БНБ противоречи на текстове от новоприетите закони за централната банка и за банките. Другите ведомства обаче най-вероятно засега няма да подкрепят отмяната на постановлението, защото в него се въвежда задължението БНБ да определя централни курсове, които фирмите да използват в своята счетоводна отчетност. Те се използват в статистиката, за митнически оценки, отчитат се курсови разлики. Освен това на постановлението се базира търговията във валутните зони и дипломатическите магазини. С отмяната на валутния режим би отпаднало и основанието фирмите да купуват валута за внос на стоки.
Така или иначе промените, които предстоят тази седмица, ще трябва да разрешат на местните лица да купуват помежду си валута не само чрез трансфери по сметките си в търговска банка, като може би ще остане изискването юридически лица да представят документи, които да доказват необходимостта от покупка на валута - фактури, договори и т.н. Засега обаче промените във валутния режим, каквито и да са те в окончателен вариант, няма да предвиждат облекчаване на режима за износ на валута и откриване на банкови сметки в чужбина. Валутният резерв През седмицата представители на централната банка обявиха, че валутният резерв е подготвен и отговаря на изискванията на новия закон за БНБ. В него се казва, че резервът трябва да е в инструменти, деноминирани в марки. БНБ обаче може да поддържа резерви и в други валути, ако има парични задължения (пасиви по баланса на емисионното управление), деноминирани в тях, като отклоненията не могат да надвишават +-2%. Това на практика доста улесни трансформацията на преимуществено доларовия досега резерв, тъй като немалка част от тези парични задължения (средствата на ДФРР, тези от заема CCIF, част от минималните резерви на банките) са в долари. Освен това златото, което също се включва в резерва, ще подлежи само на преоценка от долари в марки (то е за около 500 млн. марки). Основната част от операцията, изглежда, е била свързана със замяна на ценни книжа, деноминирани в долари, в такива в германски марки (облигации, издавани от немското правителство), макар че официална информация във връзка с преструктурирането на резерва не беше предоставена. Булбанк си взема депозита от БНБ През следващата седмица БНБ ще публикува първия си баланс в условията на валутен борд, който ще съдържа и отделно балансите на управленията "Емисионно" и "Банково". В "Емисионно" се отчита валутният резерв, който напълно трябва да покрива паричните задължения на БНБ - левовете в обращение, минималните резерви на банките (размерът на които засега няма да се променя), депозитите на правителството и депозита на банковото управление. През последния депозит ще се осъществява връзката с банковото управление, където остават другите активи и пасиви на БНБ след известно преструктуриране. По последни данни депозитът на "Банково" ще е около 500 млн. марки. Формално той е и буферът - стратегическият източник за рефинансиране на търговски банки в случай на криза, заплашваща цялата система, и пълно обезпечение.
По-сериозните промени от последните седмици са в подготовката на баланса на банковото управление. Според неофициална информация окончателно е решено БНБ да върне на Булбанк депозита й от 180 млн. долара (който се озова там след схемата за рекапитализация на държавните банки през миналата година), като прехвърли на Булбанк валутните си ЗУНК-ове, номиналът на които е около 200 млн. долара. По този начин бюджетът ще емитира по-малко нов пряк дълг - 665 млн. долара в полза на БНБ, който в актива на управление "Банково" ще съответства на плащанията към Международния валутен фонд. БНБ пък ще върне за падежиране досегашния дълг на правителството към нея (без ЗУНК-овете) на стойност около 218 млн. долара и ще предостави на правителството американски облигации, които са обезпечението по брейдитата, на стойност 200 млн. долара. При тази схема вътрешният дълг ще нарасне номинално не с 400 млн. долара, както се предвиждаше, ако депозитът на Булбанк беше останал в БНБ, а с около 420 млн. долара. Ефективно обаче замяната е по-изгодна за бюджета, тъй като условната цена, при която се прехвърлят ЗУНК-овете на Булбанк, е 90 цента за долар, докато пазарът е при около 67 цента за долар. ЗУНК-овете освен това са с по-дълъг срок от дълга, който трябваше да се емитира за обслужване на депозита на Булбанк.
Накратко
Вицепремиерът и министър на промишлеността Александър Божков става координатор по програмата, свързана с отпускането на FESAL. Преговорите се водят от 1992 г., но едва в рамките на тази и началото на следващата година можем да очакваме отпускането на два транша в общ размер от 170 млн. долара. За разлика от първоначалните договорености средствата ще се предоставят за подкрепа на платежния баланс.
Общото събрание на акционерите на Елитбанк, което започна на 23 юни, ще продължи след месец на 23 юли, съобщиха от банката. Тогава ще бъдат избрани и новите членове на съвета на директорите. Делото за несъстоятелността на банката, което се води в Софийския градски съд, миналата седмица беше отложено за 7 октомври, тъй като финансово-счетоводната експертиза не е довършена.
На 18 юли Булбанк ще проведе извънредно общо събрание на акционерите, за да освободи от борда Светослав Гаврийски поради избирането му за управител на БНБ и на негово място ще бъде избран нов член, за когото предложение все още не е постъпило до основния акционер - Банковата консолидационна компания. Останалите членове на съвета на директорите са Чавдар Кънчев, Венцислав Антонов, Кирил Калинов, Кирил Стефанов, Димитър Атанасов и Антон Салджийски.
Димитър Желев и Красен Киряков са вписани като изпълнителни директори на банка "България инвест", бивша Ямболска банка, от Ямболския окръжен съд. Решението е публикувано в Държавен вестник миналия вторник. Желев е и председател на избрания с петгодишен мандат съвет на директорите, който включва още Венцислав Танчев, Росен Димоколаров, Атанас Табов и Стоян Христов - зам.-председател. Вписано е увеличението на капитала от 13.09 млн. лв. на 3.813 млрд. лв. чрез нова емисия акции, както и прекратяването на особения надзор.
Акционерите на Българска инвестиционна банка (БИБ) направиха промени в съвета на директорите, като избраха Аристос Доксиадис, представител на "Комършъл венчърс", Никозия, на мястото на Хоакин Гефаел де ла Пеня, който представляваше Европейската банка за възстановяване и развитие. Мотивите са свързани с промени в акционерните участия в БИБ. След разрешение на БНБ "Комършъл венчърс" придоби 11.12% от поименните акции с право на глас.
Прекалено ниските лихви заплашват стабилността на борда
Галя ТОДОРОВА
Непрекъснатото спадане на лихвите вече не изглежда толкова радващо, както преди два-три месеца. Тогава очакванията бяха, че по този начин ще се облекчат разходите на бюджета за лихви, а по-евтините кредити ще помогнат за съживяването на икономиката. Сега обаче цената на левовете като че ли започва да става опасно ниска. Дори очакванията на Международния валутен фонд предвиждаха месечната лихва постепенно да спадне до 2.47% в края на тази година и до края на 1999 да остане над един процент. Вместо това от две седмици насам обявяваният основен лихвен процент вече е под 1% месечно, като за следващата седмица той е 0.84%, съответно годишна ефективна лихва от 10.6%.
Темпът на инфлацията очевидно няма да намалява със същата бързина и най-вероятно реалните левови лихви ще станат отрицателни, дестимулирайки по този начин спестяванията в банките. Самите банки изпитват проблеми с покриването на загубите от лошите си кредитни портфейли, тъй като номиналните лихвени маржове намаляват. Успоредно с това в следващите месеци те няма да могат да пласират ресурсите си по-успешно, притискани от все още бавните реформи в "реалната икономика" и свързания с нея риск. Новата ситуация изглежда най-розова единствено за бюджета, който засега привлича ресурс все по-евтино, но пък рискува да се изправи пред обратната ситуация при отлив на инвеститорите в дълг. "Свръхликвидността" на банките е формалната причина за главоломния спад на лихвите. Според въведената в началото на март методика основният лихвен процент, който БНБ обявява, се определя от доходността на държавните ценни книжа с най-голям обем на първичния пазар. Едно от условията за бюджета във връзка с въвеждането на борда обаче е да не увеличава нетното дългово финансиране. Така ограниченията в размера на емисиите държавни ценни книжа принудиха банките да свалят исканата от бюджета доходност и доведоха да драстичното спадане на лихвените равнища. Свободните левове, които остават непласирани на аукционите за ДЦК, от друга страна, започват да създават усещането на свръхликвидност в банковата система. То е реално дотолкова, доколкото през последните месеци на предишната година и началото на тази финансовите институции се стремяха да пренасочват активите си към изключително краткосрочни и бързоликвидни вложения, които да им позволят евентуално посрещане на ликвидни кризи.
На практика се оказа, че при относителното оттегляне на хазната като потребител на кредити икономиката не е готова (не е преструктурирана, дисциплинирана и оптимизирана) да поеме освободените ресурси. Отпускането на кредити все още се смята за твърде рисково, тъй като условията за бизнеса в крайна сметка не са променени значително, нито пък банките разполагат с по-добри възможности за принудително събиране на вземанията си от лоши длъжници. В този смисъл ефектът на свръхликвидността е до известна степен илюзорен. Той се основава единствено на монетарната стабилизация, породена от повишеното доверие заради обещаните реформи, но за съжаление значително изпреварва същинските реформи в икономиката. Всъщност едва през миналата седмица левовите дилъри отбелязаха по-сериозно търсене на левов ресурс, но то беше свързано с тегления за плащане на заплати и данъци, и оценките, че намалялата ликвидност ще е краткорсрочен ефект, не позволиха задържането на лихвените равнища. Банките изглежда, най-трудно понасят новата ситуация и, както винаги, под една или друга форма техните затруднения ще бъдат пренесени върху спестителите. Въпреки по-активното търсене на кредити през последните седмици за финансовите институции все още е доста рисково да търсят друг кредитополучател освен бюджета. Той обаче не им осигурява доходност, от която едновременно спестителите да са доволни и банките да печелят. Средната доходност на банковите портфейли на практика е значително по-ниска от лихвите в момента, тъй като част от активите (лоши кредити, сгради и т.н.) не носят доход. Тази загуба на доход в банките се поема от вложителите под формата на по-ниски лихви по депозитите през поддържането на големи маржове с кредитните лихви. Това е така от няколко години насам, но номинално по-високите лихвени равнища даваха възможност за номинално по-големи приходи от лихвени маржове. Сега спадането на лихвите принуждава банките ефективно да товарят все повече и повече своите вложители и кредитополучатели. Миналата седмица, когато капитализираният (на месечна база) основен лихвен процент беше определен на 16.3%, годишната лихва по едномесечните депозити, която основните банки определиха, беше едва 7%. (Тази по дванадесетмесечните е 16.2%, но едва ли някой борави с толкова дълги срокове. В същото време оферираните кредитни лихви надхвърлят 25% годишно капитализирано.)
Интересният парадокс освен това е, че годишните лихви по едномесечните левови депозити останаха само с 2-3 процентни пункта по-високи от тези по доларовите. При повечето банки разликата е още по-малка. Така или иначе този парадокс ще се преодолее по-скоро със сваляне на лихвите по валутните депозити, тъй като банките няма как да финансират предишните им забележително високи равнища от 9-10% годишно. Няколко банки вече обявиха по-ниски валутни лихви, най-вече за депозитите в германски марки, от други финансови институции също обявиха, че ще коригират лихвената си политика по валутните депозити през тази седмица. Опасностите от ниската лихва Непосредствената опасност от рязкото спадане на лихвите е загубата на интерес от страна на чуждестранните инвеститори във вътрешен дълг. Известно е, че именно благодарение на тях през последните месеци беше запазена стабилността на валутния пазар и подготовката за въвеждане на борда - значително улеснена. По последни данни сумата на държаните от чужди инвеститори наши книжа е около 265 млн. долара, като 72 млн. от тях са в ДЦК, емитирани за финансиране на дефицита, а останалите преимуществено във валутни ЗУНК-облигации.
Лихва далеч под един процент месечно обаче не е конкурентна спрямо по-високите нива в други страни с аналогичен риск като нашия. Напоследък се наблюдава и задържане на обема на купуваните от чужденци ДЦК, като при запазване на досегашните лихвени нива отливът ще бъде неизбежен. Това де факто ще е свързано с излизане на валута извън страната и може да принуди бюджета отново да повишава предлаганата доходност по държавните ценни книжа. Като се добавят и очакванията, че вътрешната инфлация ще се отрази неблагоприятно на външнотърговския баланс, растежът на валутните резерви може да бъде затруднен допълнително. При фиксирания курс нашите стоки във времето ще стават относително по-скъпи от вносните и е възможно фирмите да предпочетат да насочат свободните си средства към сделки за внос и ниските левови лихви няма как да бъдат противопоставяни на ефективното изтичане на валута.
Дългосрочно неблагоприятен фактор ще е, ако няколко поредни месеца реалните лихвени проценти останат отрицателни, тоест номиналните лихви са по-ниски от инфлацията. Макроиономическите прогнози на финансовото министерство и БНБ показват, че през второто тримесечие на тази година инфлацията ще надхвърли 20%. Така, за да могат реалните лихви да се задържат поне на нулата, ще трябва средномесечната лихва за следващите шест месеца да е над 3%. В противен случай ръстът на спестяванията в банковата система е съмнителен, а това няма да се отрази благоприятно на възможностите за нарастване на инвестициите.
Очевидно лихвените нива, които формално пазарът наложи в момента, няма да могат да се задържат прекалено дълго и до няколко седмици е логично тенденцията да се обърне. В условията на валутен борд, когато котвата е валутният курс, "наместването" на икономиката ще става през лихвите и паричната маса. Принципите на борда изискват това да става на пазарен принцип, без намеса на администрацията. Въпреки това може да се спори доколко въздържането на финансовото министерство (което вече е носителят на паричната политика) е правилно. То би могло да изглажда поне временните колебания в лихвените равнища, без ефективно да променя трендовете, но спестявайки поражданата от лихвените промени нестабилност в икономиката.
Новият банков закон - между рестрикциите и амнистиите
Банките, които са под особен надзор и за които БНБ е поискала процедура по обявяване в несъстоятелност, би трябвало в следващите два месеца да загубят лицензите си според закона за банките, приет от Народното събрание в сряда. Стесняват се възможностите банка в тежко финансово състояние да избегне окончателното закриване, дефинирайки като задължително отнемането на разрешенията за банкова дейност при неизпълнение повече от седем работни дни на изискуеми задължения или ако сумата на активите не е достатъчна да покрие пасивите.
Според преходните и заключителни разпоредби на закона за банките, който влиза в сила с публикуване в Държавен вестник и отменя досегашния Закон за банките и кредитното дело, действието на особения надзор се прекратява, ако до два месеца БНБ не отнеме лиценза на финансово-кредитната институция. Казусът обаче може да се усложни, тъй като отнемането на лиценза трябва да бъде базирано на финансовите показатели на банките към края на последния отчетен период, а не към момента, когато БНБ ги е поставила под особен надзор - 23 септември м.г., или е поскала обявяването им в несъстоятелност поради установена неплатежоспособност към края на октомври.
Решенията за отнемането на лицензи се взимат от управителя на БНБ по предложение на подуправителя, ръководещ "Банков надзор". Наложената след двете вълни на банкови фалити практика подобни решения да бъдат неформално координирани с изпълнителната власт вероятно и сега ще влезе в действие, доколкото оздравяването на банковия сектор е част от ангажиментите с МВФ, където страни по споразумението са централната банка и правителството. Идеята лицензите на вече затворени банки да бъдат отнемани беше предложение на фонда, лансирано като коректив на бавно действащата съдебна система, която в крайна сметка прехвърли по-голяма тежест върху вложителите и номинално увеличи цената от закриванията на банки. Отнемането на лиценза не е императивно за случаи на нарушаване на закона и други разпоредби на БНБ, на сключване на сделки, които засягат финансовата стабилност на банката, нарушение на поети ангажименти по оздравителни програми. Тогава БНБ може да прилага други принудителни мерки - назначаване на квестори, освобождаване на шефове на банки, разпореждане за прехвърляне на акциите от акционер, притежаващ квалифицирано дялово участие, в срок до 30 дни и пр. При случаите, когато лицензът е отнет поради нарушения, а не неплатежоспособност, по искане на БНБ съдът образува производство за ликвидация и назначава ликвидатор. Банката може да бъде продадена или да се влее в друга банка след разрешение от БНБ.
Ако финансово-кредитната институция е загубила лиценза си поради неплатежоспособност, съдът образува дело в деня на получаването на иска от централната банка и насрочва заседание до десет дни. Съдът взима решение по обявяването на банката в несъстоятелност само въз основа на изтъкнатите в иска на БНБ основания - необслужване на задължения за период от седем дни и непокритие на пасивите с активи. Все пак за успокоение на съдебната система тя не беше напълно лишена от ключовите си компетенции по обявяването на банките в ликвидация и несъстоятелност, включително може и да не уважи иска на БНБ. Обратният аргумент също така е възможен и визира положението, че все пак съдът остава с ограничена свобода за преценки и спрямо не особено обемния материал, с който БНБ аргументира иска. При отнемане на лиценза поради неплатежоспособност висящите към момента дела за банки с поискана несъстоятелност се довършват по съкратената процедура на новия закон. Тъй като вече решенията на БНБ не подлежат на обжалване пред съда, заведените дела по жалби срещу решения на централната банка се прекратяват.
В срок до шест месеца от влизането в сила на закона банките трябва да приведат в съответствие с него дейността и уставите си, а до края на годината акциите им трябва да бъдат преоформени само в поименни с право на глас. За новолицензирани банки необходимият минимум за внесен капитал е определен на 10 млрд. лв., покрит само с парични вноски. Вероятно подобни изисквания ще засегнат и съществуващите банки чрез наредба на БНБ. При лицензирането на банки към акционерите се въвеждат допълнителни изисквания - записалите три и над три процента от капитала освен данни за произхода на средствата и декларация, че авоарите не са кредит, представят и доказателства за платени данъци през последните пет години. При лицата, записали над пет процента, се представят данни за тяхната професионална дейност през последните десет години. След като доста банки бяха доведени до фалит от собствениците си, в закона са заложени и някои допълнителни ограничения - примерно, че акции, емитирани от банка или свързани с нея лица, не се приемат като обезпечение при отпускане на кредит.
За централната банка остана да реши деликатния проблем дали клоновете на чуждестранни банки трябва ефективно да внасят необходимия капитал, или за достатъчни ще се признават банкови гаранции, каквито текстове съществуват при първоначалните обсъждания на законопроекта в правителството. Възприетият в закона текст сега е, че "за клон на чуждестранна банка се представя документ, удостоверяващ превеждането на необходимите за дейността на клона парични средства, когато такова изискване е установено в наредба на централната банка".
Новите изисквания със сигурност ще предизвикат вълна от свиквания на извънредни общи събрания сред банките. Най-периферният аргумент е подмяната на членовете, юридически лица, в управителните съвети и съветите на директорите. Институции, които държат на членството им, трябва да им намерят място в надзорните съвети. Преминаването на двустепенна система на управление може да се използва и като коректив на ограниченията, поставени към сегашни шефове, участвали през последните пет години в управлението на обявени в несъстоятелност банки. Изискванията за висше икономическо или юридическо образование и необходимата квалификация и професионален опит допълнително стесняват кръга на тези, които ще запазят местата в оперативните ръководства на банките.
"Примерно, след като "Български пощи" и Българската телекомуникационна компания настояват за участие в ръководните органи на Пощенска банка, нека тя възстанови надзорния съвет", заяви при едно от обсъжданията в парламентарните комисии шефът на управление "Правно" Борислав Стратев. Условията и редът за издаването на сертификати от централната банка за квалификацията и професионалния опит ще се определят с наредба. Най-дискусионни след приемането на закона категорично остават тълкуванията за персоналната вина на членовете на управителни и контролни органи (съвети на директорите, надзорни и управителни съвети) в последните пет години, предхождащи обявяването на банката в несъстоятелност. Условията на закона приравняват всички членове независимо от това дали те са имали право на подпис. Също така и визираният срок е достатъчно дълъг и почти припокрива целия период на реформа в банковия сектор. Лобито за частните банкери не се оказа достатъчно силно или нагласата на управляващите срещу промяна на разпоредбите е била достатъчно твърда. Амнистията обхвана само назначените и/или избрани от БНБ и Банковата консолидационна компания членове на управителни и контролни органи на банки, където те държат повече от 50% съответно след 1 октомври 1995 г. и 1 януари 1994 г. И в двата случая обаче трябва да е налице условието членовете на ръководствата да са освободени от отговорност от общото събрание на акционерите, тоест от БНБ или БКК. За отпадане на ограниченията спрямо банкерите ще е необходимо решение на УС на БНБ конкретно за всяко лице. Заради неравнопоставеността на частни и държавни банкери в заинтересовани среди вече битуват слухове за предстоящо сезиране на Конституционния съд. При приемането законът за банките беше определен като рестриктивен. Доколко обаче той ефективно ще бъде такъв ще зависи от централната банка и по-точно от управление "Банков надзор". Както провежданата от БНБ прекалено либерална политика към банките до началото на 1996 г. доказа, не е достатъчно само законите да бъдат добре написани.
"Деу" измества "Райфайзен" като купувач на Експресбанк
До края на годината Банковата консолидационна компания (БКК) реално може да сключи сделки за продажбата на още две държавни банки, извън проекта "Обединена българска банка" (ОББ), която през юли ще стане собственост на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕВБР), Булбанк и американската Oppemheimer & Co. ЕБВР и Булбанк ще държат приблизително по 35%, Oppenheimer - 30%. Участието на частните акционери, което към момента е под два процента, след увеличението на капитала с 30 млн. долара става символично. Според споразумението с МВФ до септември България пое ангажимент да сключи приватизационни сделки и/или мениджърски контракти за две държавни банки, до края на годината процедурите за още две държавни финансово-кредитни институции трябва да са в ход. След финализирането на проекта "ОББ" и подписването на мениджърски контракт при банка "Биохим" условията по споразумението с фонда за първия етап на банковата реформа могат да се смятат за изпълнени.
Останалите банки, за които в момента БКК придвижва приватизационните процедури, са: Експресбанк, Хебросбанк и Пощенска банка. Смятаният засега по-сигурен купувач за Експресбанк - "Райфайзенбанк", може и да отпадне, ако оферираният от австрийската банка проект бъде преценен като неконкурентен в сравнение с този на южнокорейския концерн "Деу", който предлага по-висока цена, плащане в брой и готовност да сключи сделката до август. Естествено преценката на офертите, включително и косвените ефекти за развитието на банкова система и финансови пазари остават на преценката на правителството. Гръцката National Bank of Greece, която има клон в София, също е проявила интереси към приватизацията на трите банки - "Хеброс", Експресбанк и Пощенска банка. Писмо за намеренията конкретно за покупката на Хебросбанк е изпратено и от чешката "Юнионбанк". Интереси към покупката на три банки са заявени и от другата голяма южнокорейска корпорация - "Самсунг". Очакванията са за по-активен инвеститорски интерес в месеците след въвеждането на валутен борд от 1 юли. Все пак се оказва, че България с изключение на случая "Булбанк" трудно може да търси високи цени при продажбата на държавните банки, които до миналата година бяха с отрицателна нетна стойност и едва през миналата година след апорта на валутни ЗУНК-облигации в капиталите им постигнаха положителна капиталова адекватност. В последно време все повече се налага идеята, че банките трябва да бъдат приватизирани като част от по-стратегическите планове за привличане на чуждестранни капитали и отварянето на България към международните финансови пазари. Засега към Пощенска банка конкретно заявен интерес няма. Освен за банка "Биохим" формулата сключване на договор за управление с реномирана чуждестранна банкова или финансова институция не фигурира засега в проектите на банковия холдинг и вероятно няма да се прилага.
Върховният съд реши, че ПЧБ е несъстоятелна
В петък Върховният касационен съд отмени решението на Софийски градски съд, с което се отхвърляше искът на БНБ Първа частна банка да бъде обявена в несъстоятелност. Централната банка обжалва взетото на първа инстанция решение. Върховните съдии освен това връщат делото в градския съд, като искат от него да обяви неплатежоспособността на банката към 31 май 1996 г. С това решение като че ли изглежда, че делата около Първа частна са на приключване. В началото на тази седмица се очаква и решение по жалбата на банката за отнемането на лиценза й преди месец.
Така или иначе окончателно гласуваният закон за банките през миналата седмица предвижда заварените дела по несъстоятелността на банките да се прекратят и да се започнат по процедурата, предвидена в новия закон. Първа частна вече не е и под особен надзор - понятие, което не съществува в закона за банките - така че след като й е отнет лицензът заради констатирана от БНБ неплатежоспособност и несъответствие между активите и задълженията, процедурата по обявяването й в несъстоятелност става по-облекчена.
"Хеброс" остана с надзорен съвет
Общото събрание на акционерите на Хебросбанк изцяло подмени състава на надзорния съвет, където дори и Банковата консолидационна компания (БКК) отпадна от членство. Представител на държавата е зам.-министърът на промишлеността Марин Маринов. Той става и председател на надзорния съвет, а останалите членове са Милан Николов и Мария Колева. В Хебросбанк се очаква проверка от управление "Банков надзор". Също така намеренията на новия надзорен съвет не изключват размествания в управителния съвет и промени сред изпълнителните директори в контекста на досегашната им дейност и бъдещата приватизация на банката.
Хебросбанк отчита чиста печалба за 1996 г. в размер на 2.02 млн. лв. срещу непокрита загуба от предходната година от 255.242 млн. лв. Нетната печалба се заделя във фонд "Резервен". Заделените специални резерви и провизиите на банката покриват 100% изискванията за провизиране на рисковите активи. Според "Делойт и Туш" нетната стойност на капитала е 1.416 млрд. Общата капиталова адекватност на банката към края на първото тримесечие на 1997 г. е 6.3%.
Парламентарните избори вдигат напрежението в Албания
Всички основни политически сили в Албания завършиха предизборните си кампании с големи митинги и послания за съзнателно участие в изборите, за да бъдат прекратени продължителните безредици в страната.
Първият тур на парламентарните избори ще се проведе на 29 юни. Новоизбраният парламент ще трябва да излъчи правителство, което да замени временния кабинет, който беше съставен през март, за да овладее безредиците, избухнали след фалита на няколко финансови пирамиди. Основните партии, претендиращи за мнозинство в новия парламент, са Демократическата на президента Сали Бериша и социалистическата. Те завършиха предизборните си кампании на централния площад "Скендербег" в Тирана.
Тези избори се провеждат само 13 месеца след като Демократическата партия спечели голяма изборна победа. Но международните наблюдатели твърдят, че по време на миналогодишния вот президентската партия е спечелила благодарение на сериозни фалшификации и натиск върху противниците. В сегашната взривоопасна обстановка петстотинте наблюдатели, работещи под ръководството на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, не си правят илюзии, че на тези избори няма да има нарушения на избирателния закон. С цел поне донякъде да бъдат предотвратени нарушенията избирателните бюра ще бъдат затворени в шест часа вместо в първоначално предвидения срок - до девет. В по-големите градове в изборния ден ще бъдат разположени танкове.
Специалният пратеник на ОССЕ в Албания Франц Враницки каза, че изборите, провеждащи се в условията на извънредно положение, ще бъдат изключително трудни. Според координатора на ОССЕ Тони Уелш в много райони ще бъде трудно да се каже какво точно се е случило. Въпреки това, ако не се стигне до насилие в избирателния ден, Европа вероятно ще признае вота за валиден. Западните лидери предпочитат страната да бъде управлявана от корумпирано и нечестно избрано ръководство, а не да продължава да бъде на ръба на гражданската война.
И до момента южната част на страната се управлява от въоръжени бандитски групировки и е извън правителствения контрол. Представители на Демократическата и Социалистическата партия твърдяха, че въобще не са имали възможност за предизборна агитация в някои градове. През последния месец не минаваше ден без сериозни инциденти. Срещу президента беше хвърлена граната по време на митинг. Благодарение намесата на бодигардовете гранатата беше обезвредена. Отново на митинг в южния град Люшне избухна престрелка между охраната на Бериша и привърженици на Социалистическата партия. Няколко души бяха ранени. Албанците не бяха респектирани дори и от седемхилядния военен контингент, поддържащ хуманитарната операция на ООН. Едва ли веднага след изборите спокойствието ще бъде възстановено, а по-мрачните прогнози сочат дори пълна разруха за страната.
Най-малко 1500 души са загинали досега в продължилите четири месеца вълнения след колапса на пирамидите, в които спестявания имаха стотици хиляди албанци. Повечето от тях обвиняват за загубите си правителството на Бериша, но според Демократическата партия това насилие е предизвикано от Социалистическата партия. Бериша обещава, че ако неговата партия спечели изборите, ще възстанови страната за 75 дни. А според близки до президента източници като стъпка за възстановяване на реда той ще подаде оставка при положение, че спечели левицата.
Своите амбиции за властта отново изрази и албанският крал Лека. Той се надява след изборите да бъде проведен референдум, като разчита на това, че обезверените от досегашното неуспешно управление албански граждани ще го подкрепят.
Без повече извинения
The Times
Мирът зависи от търпението. Но сега министър-председателят е принуден да каже кога неговото търпение ще се изчерпа. Тони Блеър отдаде значително време и грижи на бъдещето на Северна Ирландия - пое политически риск с упълномощаването на официални лица да преговарят с "Шин Фейн" само за да разбере какво мисли ИРА за жеста му на добра воля. ИРА отговори с убийството на двама полицаи. Ядът, който министър-председателят изпита от случилото се, го подтикна да се съгласи "абсолютно" с депутата от юнионистите Кен Магинис, който окачестви ИРА като "безскрупулни убийци и политически неспасяеми". Постигнатото съгласие между Блеър и ирландското правителство по въпроса за отдаване на правомощия може да бъде последният шанс на републиканците за спасение. За това обаче е необходимо Блеър да даде ясно и категорично обяснение как ще протече то и какви биха били последиците за ИРА, ако продължи насилието. Преговорите изискват компромиси, но и яснота.
Основата за постигане на напредък в разговорите съществува от 18 месеца - преди ИРА да прекрати примирието. Сенатор Джордж Мичел, ръководещ преговорите, разви принципа на "паралелно отдаване на правомощия", при което военните групировки постепенно да предават оръжието си, докато текат разговорите за политическо уреждане на въпроса. Споразумението между Лондон и Дъблин явно се гради върху първоначалните предложения на сенатора Мичел. Това би било много добре, ако мине, но не трябва да се забравя, че дребните камъчета обръщат колата.
Конституционните партии на Севера, особено Ълстърските юнионисти на Дейвид Тримбъл, трябва да получат гаранции, че механизмите по предаване на оръжието са достатъчно сигурни, за да не допуснат републиканците да шикалкавят при изпълнение на задълженията им. Тримбъл даде значителен кредит на доверие на Блеър, който засега изглежда оправдан. Юнионисткият лидер изглежда предразположен да подкрепи споразумението на министър-председателя с Дъблин, но ако не иска да загуби доверието на поддръжниците си, той не трябва да бъде канен като страна в споразумение, което е, меко казано, нестабилно. Ако юнионисткият лидер застане по принцип зад схема, даваща на практика възможност на републиканците да определят сами линията си на поведение, тогава той и прогресивният юнионизъм ще се окажат в невъзможна позиция.
Именно на републиканците трябва да бъде заявено, че ще бъдат поставени в трудни позиции, ако не прекратят огъня. Предоставени са им гаранции, че ако едно такова спиране на огъня наистина се осъществи и делата съответстват на думите, тогава няма да има пречки за включването им в разговорите и постигане на крайно уреждане на въпроса. Ще бъде трудно за републиканското движение да се пренастрои към новите условия, след като оръжието стана ръководещо начало за много от тях, но правителството трябва да каже ясно какви ще са последствията от продължаването на въоръжената конфронтация. На "Шин Фейн" трябва да се даде да разбере, че може да бъде изключена от преговорите, като засилените мерки за сигурност биха възпрепятствали операциите й, а дипломатическата общност ще прекрати набирането на средства в чужбина. Ако ИРА отхвърли този шанс за установяване на мир, за нея няма да останат повече извинения.
Пикантните игри на Кремъл
И сексът вече е част от руските политически интриги
Кирил Кирилов
Поредната атака срещу руския премиер Виктор Черномирдин дойде от най-малко очакваната дори и от него посока - първо руските, а след това и всички световни телевизионни станции пуснаха кадри, заснети със скрита камера в една московска сауна. В това нямаше да има нищо лошо, ако на тях не се виждаше руският министър на правосъдието Валентин Ковальов, обграден от разсъблечени девойки, и ако сауната не беше собственост на руската мафия. "Ако това е вярно, ще бъде тъжно за всички нас, просто тъжно", бе двусмисленият коментар на Черномирдин.
В случая не е толкова важен самият факт, че видеоматериалът бе публикуван, а мотивите, които стоят зад това събитие. Новината застигна Борис Елцин по време на срещата на Г-7 в Денвър (трябва да се има предвид, че само президентът може да назначава и уволнява министри, премиерът или кабинетът като цяло може само да даде предложение за това), а самата видеокасета е иззета от руската милиция от сейфа на арестуван по-рано през годината московски банкер. Удар срещу Черномирдин Министърът на вътрешните работи Анатолий Куликов намекна, че вероятно лентата е фалшифицирана и че публикуването й е опит да се въздейства върху следствието срещу въпросния банкер. Интересно е, че той не даде обяснение как касетата би могла да бъде изнесена от неговото ведомство. Още повече че Ковальов е не само министър, но и член на вътрешния властови кръг на Елцин - Съвета за сигурност към президента, който разполага с власт поне колкото правителството.
Фактът, че Валентин Ковальов е бивш член на комунистическата партия (с чието парламентарно мнозинство президентът и правителството в момента имат сериозни проблеми), не бива да заблуждава. Министърът на правосъдието напусна партията си, когато влезе в правителството, а освен това Министерството на правосъдието е сред малкото ведомства, чиято работа Черномирдин следи лично. Логично е при това положение всеки удар срещу министъра на правосъдието да бъде насочен и персонално срещу премиера.
Но времето на атаката не бе разчетено добре. Точно в този момент и президентът, и назначеното от него правителство имат относително силни позиции. Срещата в Денвър и неформалното приемане на Русия в клуба на най-развитите индустриални държави, ясно заявената решимост за дълго отлаганото провеждане на радикални икономически и политически реформи и не на последно място развихрилата се борба с корупцията в държавния апарат (към нея пряко отношение има и ведомството на Ковальов) дават силни козове в ръцете на Кремъл. Показателно е, че и Елцин чрез говорителя си Сергей Ястржембски, и Черномирдин изразиха твърдото си убеждение, че обвиненията срещу министъра на правосъдието са изфабрикувани. Естествено правителството формално поиска от президента да замрази работата на Ковальов, президентът пък обяви, че ще вземе решение за евентуалното освобождаване на министъра най-малко след седмица. А след седмица настроенията и политическите страсти вече няма да са същите. И контраатаката на президента Нещо повече - президентът веднага контраатакува естествените си противници, депутатите от Думата, които биха имали най-голяма полза от раздухването на скандала в момента. Всъщност долната камара на парламента, доминирана от комунистите, изигра лош номер на Елцин. Думата излезе в лятна ваканция на 24 юни, след като отхвърли повечето от законопроектите на правителството, насочени към ускоряване на пазарните реформи и затягане на финансовата дисциплина. В добавка те оставиха правителството да се справя и със сексскандала около Ковальов.
В типичния си стил Елцин направо заяви, че ще игнорира опозицията на парламента срещу пазарните реформи и ще върви напред, без да се съобразява с парламента - посланието е ясно. Вероятно президентът има предвид, че конституцията му дава право да прокара някои от промените в бюджета (но не и целия бюджет) с президентски укази. Но на своя страна Елцин има цялостната, включително и конституционна, схема на упражняването на властта в Руската федерация.
Ключовият фактор в разпределението на руския политически елит е достъпът до властта - мястото във властта зависи от мястото, което обитава всеки политик. Структурата на властта няма формата на две пресичащи се прави - изпълнителната и законодателна власт - а на поредица от концентрични кръгове. Борис Елцин естествено е в средата. Кръгът около Елцин е съставен от най-близките му съветници и помощници (в него влизат например Анатолий Чубайс, Борис Немцов, Виктор Черномирдин; след като е член на Съвета за сигурност, Валентин Ковальов също би трябвало да обитава този кръг). Следващият кръг е съставен от министрите в кабинета, избрани регионални лидери (Борис Немцов започна кариерата си именно като губернатор в Нижни Новгород) и членовете на Държавната дума. Третият кръг се състои от тоталните аутсайдери, които на практика нямат достъп до властта, но все пак съществуват в политическото пространство.
Като цяло стратегическите игри в руската политика се състоят в това да се установи какви са политическите настроения в момента, за да може дадена партия или политик да се придвижи по-близо до центъра на съответния властови кръг. Така че и от тази гледна точка атаката срещу Ковальов, и непряко срещу Черномирдин, също не бе направена в точното време. Кръгът около Елцин в момента е в една от най-високите си точки и по отношение на властта, която е съсредоточена у него, и по отношение на популярността, с която се ползва в обществото.
Освен това комунистите на Генадий Зюганов направиха още по време на парламентарните избори през миналата година една основна грешка, която до минимум ограничи набора от политически маневри, с които разполагат сега и в бъдеще. Те всъщност нямат алтернативна програма за управление - те се дефинираха като опозиция, с която не може да се води диалог, и то описвайки политическите си намерения чрез аргументи срещу какво се обявяват те, а не за какво развитие на страната са. Комунистите сами избраха негативния си образ.
При това положение на Елцин и неговите приближени им остава просто да изчакат отшумяването на скандала. След като успешно се справи с обвиненията, че притежава 5 милиарда долара във формата на акции от РАО "Газпром", за Черномирдин би трябвало да е елементарно да потуши един подобен скандал. Фактът обаче си остава - за първи път от 1917 г. насам в Русия избухва скандал, свързан с личния живот на високопоставен политик (нещо традиционно за Великобритания например). Правилата на играта явно се променят и единственото сигурно е, че на наблюдателите ще им бъде все по-забавно.
Информационната епоха ще роди новото лице на Г-7
Кирил Кирилов
Както и можеше да се очаква, тазгодишната среща на Г-7 плюс Русия в Денвър, Колорадо, не донесе някакво забележително послание към световната политическа и икономическа общност. След 22 години на традиционни срещи не е останало кой знае какво за обсъждане. Тези срещи се родиха по времето, когато Съединените щати и Япония имаха нужда да обединят усилията си, за да се справят със световната петролна криза. Те все още имаха смисъл, когато доларът бе слаб и имаше силни разногласия сред развитите индустриални държави относно либерализирането на световната търговия и мерките за овладяване на инфлацията и насърчаване на икономическия ръст.
Освен присъствието на руския президент Борис Елцин тази година срещата носеше напълно различен дух. В сградата на Обществената библиотека на Денвър се говореше единствено за политически кризи - Босна, Северна Ирландия, Ирак, Близкия изток и перманентната криза в Африка. На срещата на най-развитите икономически държави почти не стана въпрос за икономика.
Американският модел на свободен пазар е точно толкова неприемлив за Франция или Германия, колкото западноевропейският за Вашингтон. В този смисъл годишните срещи на Г-7 никога не са могли да постигнат консенсус за икономическото развитие в глобален мащаб освен за най-общи положения като намаляване на безработицата, поддържане на свободния пазар, свободна търговия и стабилни валутни курсове. Бъдещето на тези срещи е другаде и това пролича в Денвър - в отварянето за нови членове на клуба на най-развитите икономически държави. Неизбежното разширение Присъствието на Борис Елцин в Денвър не е само резултат от сделката за разширяването на НАТО в Източна Европа - през следващите няколко години Русия може да се превърне в световна икономическа сила, особено имайки предвид посоката, в която са насочени усилията на новото руско правителство и на самия Елцин. Москва вече постигна относителна политическа стабилност, а постигането на икономически ръст е въпрос на няколко години, ако Елцин и назначеното от него правителство последователно прокарват сегашната си политика. В момента основните критерии за членство в клуба на най-развитите държави са три - демократична политическа система с демократично избрано правителство, пазарна икономика и статут на основна геополитическа сила. С някои уговорки Русия може да се впише като отговаряща на първите два критерия. По-важното е, че без съмнение Русия отговаря на третото условие, а то е и най-важното.
Към 2005 - 2010 г. Китай вероятно ще бъде най-големият световен пазар, при това с вероятно най-бързорастящата икономика в глобален мащаб - тогава страната ще има естественото си място на срещата на най-развитите индустриални държави. От друга страна, някои от досегашните участници в традиционните годишни срещи изглеждат като кандидати за изваждане от групата - в доларово изражение Канада в момента има деветата по големина икономика в света, Китай и Бразилия вече изпревариха Канада. По отношение на покупателната си способност Канада е на 12-о място в света след Русия, Индия и Индонезия. Следователно логично е на следващата среща да присъстват поне 12 участници. Предизвикателството на Европа Не трябва да се забравя и раждането, след по-малко от две години, на единната европейска валута - еврото, най-голямото събитие в световния финансов свят след премахването на фиксираните валутни курсове. Между 30 и 40 процента от световната търговия, финансови операции и резерви на централни банки ще се конвертират от долари и различни европейски валути в евро.
Тогава трите валути, които ще могат да донесат сериозни сътресения на световните финансови пазари, ще бъдат американският долар, еврото и японската йена. Именно по тази логика вече се появиха гласове в подкрепа на идеята бъдещите срещи да бъдат ограничени до среща на три страни - САЩ, Европа (Европейския съюз) и Япония. Проблемът с Европейския съюз е, че страните членки все още не могат да постигнат консенсус по два жизненоважни въпроса, които да създадат необходимата среда Европа да е конкурентоспособна спрямо Съединените щати. Старият континент има нужда от драстично намаляване на лихвените равнища, които да стимулират икономическия ръст и инвестициите, както и от по-високи данъчни ставки. Проблем са и негъвкавата макроикономическа политика и пазарът на работна ръка. Ако лихвите паднат, твърде вероятно е пазарът на труда сам да намери онова състояние, което ще го изравни с американския.
Вторият голям проблем на Европа (а за него не стана въпрос в Денвър) е изравняването на темпа на растеж в сферата на технологиите. На американска почва е трудно да се родят конкуренти на технологични гиганти като Microsoft, Intel, Netscape или Cisco, но напълно възможно е това да се случи в Европа. Успешният пример в това отношение е европейската компания "Еърбъс", която бе създадена от страните на ЕС с мисълта, че сама по себе си никоя европейска държава не може да бъде конкурент на САЩ. За Европа, особено след 2000 г., ще бъде самоубийство, ако не обедини силите си за създаването на конкуренция на САЩ в областта на технологиите и комуникациите, още повече че тогава общоевропейският пазар ще бъде сравним с американския. Това означава, че Европа би могла дори и механично да ползва американския опит за завладяването на тези пазари - американските технологични гиганти използват огромния вътрешен пазар като трамплин, чрез който налагат световни стандарти и след това обсебват глобалния пазар. Смъртта на националните икономики Естествено за това, поне официално, не стана въпрос в Денвър. В официалното комюнике след края на срещата се говореше за потенциалната заплаха, която носят за глобалната икономика растящият търговски излишък на Япония, високата безработица в континентална Европа и опасността икономическият бум в САЩ да премине във висока инфлация. В останалата част на официалното съобщение се съдържаха единствено политически проблеми, включително искането за забрана на клонирането на хора и борбата с компютърните престъпления.
"Американският производител никога не е бил в по-голяма опасност, отколкото сега", така започва уводът на официалния американски доклад за конкурентоспособността, публикуван през 1990 г., когато САЩ за последен път бяха домакин на среща на Г-7. Времената се менят и през 1997 г. домакинът на 23-ата среща на Г-7, американският президент Бил Клинтън, размахваше пред лицето на Жак Ширак, Хелмут Кол, Риутаро Хашимото и Тони Блеър данните за седем поредни години на икономически ръст в Америка, за 200 хиляди работни места, разкривани всеки месец, и годишна инфлация от 2 процента.
Реакцията на европейските лидери бе хладна. И отвъд техния мотив за невъзможността американският модел да бъде механично пренесен в Европа прозираше една по-далечна перспектива. Глобализацията на икономиката и раждането на информационната епоха все по-силно размиват границите между национално и задгранично и в икономиката, и в политиката - в този смисъл бъдещето принадлежи на този, който овладее механизмите за контрол върху тези процеси. Америка продължава да претендира за водеща световна роля, но още преди години Збигнев Бжежински, имайки предвид именно Съединените щати, постави въпроса дали една световна свръхдържава може да запази статута си, ако се ръководи от глобално неприложими (или неприети) принципи и политика. Така че това ще е големият проблем на следващите традиционни събирания на Г-7 (която в най-скоро време със сигурност ще се превърне в Г-8 или Г-12). И много вероятно е следващата среща да бъде в Москва или Пекин.
Нищо добро не очаква Македония
Любомир Евстатиев
