В петък турският президент Сюлейман Демирел възложи на лидера на опозиционната Отечествена партия задачата да състави ново правителство. Това решение на президента е опит да бъде разрешена продължителната криза във властта, предизвикана от конфликта между бившия премиер ислямист Неджметин Ербакан и военните, защитаващи светското начало в държавата.
Не се оправдаха първоначалните очаквания, че Демирел ще даде мандата на Тансу Чилер, която досега беше в коалиция с Ербакан. Йълмаз съобщи в събота, че ще работи за създаване на свободен от ислямисти кабинет. Досега 50-годишният Йълмаз е бил министър-председател два пъти - през 1991 г. и през 1996 г., но и в двата случая управлението му е било съвсем краткотрайно. През 1991 г. той управлява пет месеца, а през 1996 г. коалицията с Партията на верния път просъществува само три месеца.
Йълмаз обеща да състави правителство до 30 юни, въпреки че по конституция той има 45 дни за това. В изявление за телевизията той каза, че ще търси сътрудничество с всички неислямистки партии, влизащи в парламента. Това означава, че е възможно отново да бъде създадена коалиция с Партията на верния път въпреки сериозните противоречия на Йълмаз и Чилер.
ООН подготвя нови санкции срещу Ирак
САЩ и Великобритания водят преговори с представителите на страните - членки от Съвета за сигурност на ООН, за налагане на нови санкции срещу Ирак. Те предвиждат забрана за пътуване на иракски официални лица извън страната без специално разрешение. Предложението за тези санкции дойде, след като Багдад отново възпрепятства работата на инспекторите на ООН.
Някои от членовете на Съвета за сигурност имаха възражения относно тази забрана преди предвиденото за събота гласуване. Решението за санкции дойде, след като иракските власти постоянно затрудняват дейността на оръжейните инспектори на ООН. Ръководителят на групата инспектори Ролф Екеус съобщи, че през последните дни на няколко пъти хеликоптерите на ООН са били застрашени. Също така на тях им е забранен достъп до три обекта, за които има съмнения, че са свързани с програма за разработване на биологически оръжия.
Антимонополното ни право все още куца
Иван Д. Стоянов, юрист, специалист по антимонополно право, пред "Капитал"
Г-н Стоянов, показва ли според вас Законът за защита на конкуренцията несъвършенства в случая с ВАЦ?
- Несъвършенствата на закона са много. Първо, в него липсват важни елементи, а това, което присъства, не е добре формулирано. Например ЗЗК (За-кон за защита на конкурен-цията) използва един-единствен показател за определяне на качеството монополист - това е твърдо фиксираната граница от 35% пазарен дял. Повечето законодателства избягват подобно фиксиране - например в Европейския съюз се използва една рамка между 25 и 75%. Приема се, че който държи над 75% от пазара, автоматично се признава за монополист, а които са под 25%, поначало не могат да бъдат такива. За фирмите, които попадат в този интервал, се правят проучвания по допълнителни показатели, които изцяло липсват при нас. А именно - достъп да пазари, наличие на технически предимства, финансова мощ, достъп до кредити, развита дистрибуторска мрежа и т.н. Второто, което липсва в ЗЗК, е критерият как точно да се определи релевантен пазар. Освен това липсва начинът за изчисляване на пазарен дял. В случая с ВАЦ Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) приема като единствен показател тиража на вестниците, докато всички съвременни законодателства предпочитат да работят с един универсален показател - годишен оборот на засегнатите предприятия. Пазарният дял се изчислява в зависимост от годишния оборот. За съжаление това липсва дори и в проекта за нов ЗЗК, който е изработен от комисията и е внесен в парламента.
Как се определя релевантният пазар, на основата на който комисията изчислява пазарния дял на конкурентите?
- Това е пазарът, който обхваща продукти - стоки или услуги, които от гледна точка на потребителя са взаимнозаместими. Той има още две характеристики - географски обхват и продължителност във времето. В самото решение не е достатъчно обосновано твърдението на КЗК, че релевантният пазар в случая засяга само националните всекидневници. КЗК е отчела само една характеристика на пазара - техните тиражи. А тиражите са много променлива величина, която зависи не от парите на издателя, а от качествата на журналистите. Не е изследвана зависимостта между търсенето на тези вестници и други печатни издания, както и други средства за масово осведомяване. Второ, при изчисляване на самите тиражи КЗК не е отчела регионалните издания.
Очаквахте ли такова решение на КЗК?
- През последните шест години не само следя, но и професионално изучавам по-важните решения на КЗК. Мога да кажа, че в тях винаги се проявяват два момента: първо, крайното несъвършенство на закона и второ - стремежът на самата комисия да реши една собствена дилема. А именно да докаже своята необходимост и едновременно да не се забърка в големи политически интереси. Поради това нейните решения винаги носят някаква половинчатост, тя избягва решителните мерки.
Защо комисията не успява да отговори на основния въпрос - има ли злоупотреба с монополното положение?
- ВАЦ е обвинен от жалбоподателите в две злоупотреби - изкупуване на конкурентите и дъмпинг. По първата злоупотреба нашият закон е категоричен - такива действия са забранени. Те са забранени и навсякъде по света, но модерните законодателства съдържат така нареченото правило на благоразумието. То гласи, че ако предимствата на едно сливане или поставяне в зависимост са по-големи от вредите, които то причинява на конкуренцията, то може да бъде разрешено. В нашия закон такава възможност просто няма. Комисията нямаше друг избор, освен да обяви закупуването на "Труд" за незаконно. По втория въпрос обаче, за продажбата на вестниците на дъмпингови цени, КЗК целенасочено е избегнала да вземе конкретно решение. Ако беше казала, че такава злоупотреба е налице, тя би била задължена да поиска от МС да се намеси и да определи фиксирани минимални цени за вестниците. Но в решението се казва: "С оглед на изложените обстоятелства КЗК смята, че на настоящия етап не могат да се направят конкретни и обосновани изводи за съотношението между производствени разходи и цените на всекидневниците "24 часа" и "Труд". Има ли някой толкова наивен, че да повярва, че издателите не знаят колко им струва издаването на техните вестници? Единственото обяснение тук е, че самата комисия не е била достатъчно настоятелна да получи тази информация.
След като КЗК е решила да внесе в съда иск за обявяване на недействителна сделката по закупуване на "Труд"-овите вестници, какво може да бъде решението на съда?
- В момента не е възможно да се предскаже решението в съда по няколко причини. Първо, не се знае колко дълго ще продължи съдебното гледане, като е напълно възможно дотогава да бъде приет нов закон за защита на конкуренцията. Какъв ще бъде той не е известно, защото вече има два алтернативни проекта. Второ, ВАЦ може междувременно да предприеме действия, с които да промени характера на собствеността на засегнатите вестници. Тогава "24 часа" и "Труд" ще имат различни собственици и няма да може да се говори за монополното им положение. Трето, съдът може да направи собствена експертиза, която да не съвпадне с тази на КЗК.
Могат ли засегнатите издания да искат комисията да разгледа отново случая?
- По силата на нашия закон може да се внесе иск директно в съда, заобикаляйки по този начин КЗК. Доколкото знам, в."Марица" вече е предприел такава стъпка поради неудовлетвореност от решението на комисията.
Ситуацията в медийния пазар ще се запази ли?
- До момента, в който ще бъде взето решение от съда, нещата се запазват такива, каквито са. Може да има и чисто икономически промени - например, напълно е възможно през този период някои вестници да фалират, защото няма да могат да издържат на продължаващата ценова конкуренция на ВАЦ.
Революцията в думите
Българската история е навярно история на различното звучене на няколко метафори
доц. Петя Костадинова
Световната история навярно е историята на няколко метафори. Това е първото изречение от есето на Х. Л. Борхес "Сферата на Паскал". Световната история навярно е историята на различното звучене на няколко метафори. Това е последното изречение от същото есе.
Революция в думите е също метафора. На Иван Кръстев. "Ако може да се говори за някаква революция, то тя е в думите", каза той в разговор по радио "Свободна Европа". Това становище едва ли може да бъде атакувано сериозно. Всъщност смятам, че то дори не се нуждае от аргументация. Още повече че по същото време на много места - в коментарните рубрики на програма "Хоризонт", на БНТ, в радио "Свободна Европа" - многократно прозвуча в една или друга форма твърдението: "Днес у нас съществува езиков проблем. " Мисля, че това твърдение представя рефлексия - и при това закъсняла рефлексия, но не на "революцията в думите", а по-скоро на нещата, които думите назовават. Ето защо би трябвало да бъдат отбелязани поне някои параметри на промяната в езика (дори да я наричаме езиков проблем) и дори да приемем, че тяхната пълна интерпретация е въпрос на бъдещето.
Безспорно най-осезаемият пробив се извърши в граничното пространство между това, което обикновено се нарича висок стил (на книжовния език), официален или официозен език, и разговорния език. Казват, че съобщението се съдържа, а не просто се изразява, в посредника, в кода. "Хората трябва да бъдат информирани. Не може да се мълчи, не може да се крие, не може да се шикалкави - нека кажем тази дума", не шикалкавеше Стефан Софиянски в "Студио България". "Не е редно една партия да клечи, извинете ме за грубия израз, пред ЦИК, за да получи цвета си", отбеляза Р. Карадимов по БНТ. Журналист от водещите по "Дарик" също се извини: "На вашия акъл, извинете ме за израза, днес вече са всички. " Не прави изключение и в. "Демокрация": "На хронологията на събитията [през януари] беше казано просто "майната й" (извинявам се за израза). " "Аферим на тези, които направиха записите", възкликна С. Диков без извинение в "Панорама". Имаше предвид онази нощ пред парламента. "Онзи ден, онази нощ" няколко пъти повтори Н. Андонова в същото предаване и припомни, използвайки я, разговорността в името на "онзи" списък.
Ето как и посредникът, и кодът напълно съзнателно разрушиха метализираната в миналото бариера между високия стил и разговорния език. Че е напълно съзнателно, става ясно от уговорките и извиненията. При това наистина мисля, че не става дума за саморазрушаване, а само за разрушаване на определени ограничения. И още по-точно - за промяна, преначертаване на границите между отделни социални диалекти, между отделни варианти на съществуване на съвременния език. И естествено за тяхното ново, различно в сравнение с миналите десетилетия (само)определяне. Включително и на т.нар. просторечие, включително и на други социални диалекти, каквито например се използват в рамките на младежките субкултури. Но това е друга тема. Мисля, че основното, което трябва да се има предвид, когато се оценява новото разположение, се състои в това, че Експанзията на разговорния език към официалните пространства си има своята дълбока мотивировка - нещо добре известно на лингвистите. Защото именно разговорният език е този социален диалект, който раждаше, запазваше и развиваше максимум свобода на изказа. Що се отнася до склонността думата свобода да се чете като свободия - това е характеристика на личността, не на езика. И в този смисъл проблемът (когато и ако съществува) не е езиков, а личностен.
Освободеният език много по-лесно, по-бързо - всъщност много по-живо - създава, приема или отхвърля метафори. Разговорността внесе своята метафорика в общуването и остави след себе си вратата отворена. Не просто за метафори, а за различни метафори.
Така немалко неща от нашето съвремие бяха видени чрез метафоризиране на изрази, които разказват нечия друга история. Едва ли е необходимо да напомням или да описвам кои точно страни от битието ни се анализират в текстове, озаглавени например по следния начин: Гневът на мравките; Тъй рече Тато; Вземи парите и бягай - на избори; Пак никаква ябълка не осени никакъв Нютон; Пир по време на глад; Изборите като изход от чумата; Не давай на гладния риба - научи го сам да си я лови... Свободното прелитане на този тип метафори в езиковото ни пространство в период, който всички наричат преходен, е, поне така ми се струва, нещо съвсем естествено.
Така през последните месеци често се сещахме, при това някак от само себе си, за един паралел - между нашето съвремие и Възраждането ни. През Възраждането съществува една ясно определена линия в духовния ни живот - побългаряването на литературни произведения, която разчупва онзи, предвъзрожденския изолационизъм. Но да видиш неща от съвремието ни през метафориката на нечия друга история, означава не просто разчупване на този, днешния изолационизъм. Означава и нов, различен от веднъж вече направения възрожденски избор на изходната позиция. Възможно е наистина изборът да бъде определен като революционен, но едва ли може да бъде разглеждан като езиков проблем.
Впрочем немалко неща бяха видени и чрез Метафори, които разказват нашата история - близка или далечна, политическа или културна. Това, което се вижда на самата повърхност, са нарисуваните две картини на нашия свят. Най-напред се очертаха контурите им чрез най-обикновени думички: Има зърнена криза - Няма зърнена криза, има проблем; Има група "Орион" - Няма никаква група, а само приятелски кръг; Има правителствена криза - Няма правителствена криза, има правителство в оставка... В това едва ли има нещо особено интересно или проблематично. Езикът е пригоден да описва въображаема действителност точно толкова добре, колкото и да описва реална действителност. И тук няма езиков проблем. Отново той, езикът, само регистрира склонносттта на личността. Изборът се извършва от аудиторията. И двете картини извървяха пътеката на метафорите от обикновените хлебарки до обикновени поговорки като "И Жан сит - и бабата цяла". Някои метафори получиха дори свой собствен път. Добра илюстрация може да бъде историята на това, как изразът "На ползу роду" се превърна в "На ползу джобу". Родиха се и съвършено нови - една коалиция беше наречена "Боянски ливади", напоследък и БСП започна да се люспи, а отношенията между една съществуваща политическа сила и новата евролевица бяха наречени топла връзка.
Сблъсъкът беше фиксиран в онзи момент, когато двете несъвместими картини на нашия общ свят, като че ли кристализираха в метафоризиране на едни и същи възрожденски текстове. Едната картина завърши с въпрос: "Къде си вярна, ти, любов народна? " (Тази осъвременена песен се радва на много тълкувания в печата - достатъчно е да се посочат дори само статиите на Св. Русев в "24 часа" и на Е. Мутафов в "Демокрация".) Другата картина завърши с констатация, изградена отново от песен: "Ето, президентът иде, воеводи си зове. " Въпросът, както е известно, не получи отговор. Но констатацията породи почти цял разказ. При това значително усложнен, съдържащ и императив, и пожелание, и своеобразно предупреждение. Той беше разказан от "Нощен Труд" чрез метафоризирана труднословица - Петър плет плете, през три пръта преплита. Плети, Петре, плета. Да не падне, Петре, плета. Както се вижда - и българската история навярно е история на различното звучене на няколко метафори. Това, че метафорите правят видими и осезаеми дори скрити проблеми, означава просто, че са точни метафори.
По споменатия вече път през метафорите обаче стана и нещо друго. Ще дам само два примера. Единият съдържа препратка към българската класика. "Позитанини вълнения" е озаглавена статия, която дискутира определени проблеми - очевидно на БСП. (Малко по-късно се появи и коментар, наречен направо "Радини вълнения".) Друга статия, която дискутира проблеми, свързани с организацията на работата в парламента, е озаглавена "В парламента трябва да се гласуват, а не да се коват законите". Заглавието на първата статия възбужда смях - не мисля, че причината за него е в конкретната обсъждана проблематика. По-скоро смехът отхвърля определена, съществувала и изживяла се форма на поведение изобщо. Второто заглавие директно, без посредничеството на смеха, отхвърля също определена, съществувала и изживяла се метафора - непременно да се кове, вместо нормално и просто да се върши работа. Навярно защото историята може да бъде видяна като история на отхвърлянето на някои метафори.
Може би си струва да си спомним, че преди много време В. Петров също отхвърли някои стереотипи чрез някои метафори - онзи великолепен разказ за светите братя Кирил и Методий, наречен "Хождение по буквите".
"Аида" срещу забравата и пошлостта
Директорът на Софийската опера Пламен Карталов може да спи спокойно - дори дъжд трудно ще попречи на успеха на трите представления на "Аида" в София на 27, 28 и 29 юни.
Билетите за произведението, което Верди написва в чест на откри-ването на Суецкия канал, са вече отдавна продадени. Медиите, достатъчно впечатлени от факта, че в София ще има български вариант на спектаклите в Арена ди Верона и че мавзолеят ще бъде използван за основа на декора, направиха такава безплатна реклама на спектакъла, че новият български елит вече смята за въпрос на чест да бъде видян на пейките пред двореца.
Президентът Стоянов, в компанията на дипломатическия корпус, също ще бъде сред публиката на събитието, което от музикално се превърна в светско.
Всъщност Карталов не крие, че със зрелищната си медиатична акция иска да привлече почитатели сред хората, които обикновено забравят операта. "Събрах смелост за тази постановка след успеха на "Ивайло" и "Цар Калоян" на хълма Царевец и на "Княз Игор" в Кайлъка през 1983 -1985 г." каза за "Капитал" оперният директор, който има голям опит и от шестте си представления на "Аида" през 1995 г. в бразилски стадиони с участието на солисти от Софийската опера.
Колко струва спектакълът ще стане известно след трите представления, които не е изключено да бъдат повторени в началото на юли.
Приходите от билетите, които едва надхвърлят 6 милиона лева, са допълнени изцяло от спонсорите, но директорът на операта отказва да назове точни числа. Може би защото се опасява как ще погледнат на този мащабен проект чиновниците в Министерството на културата и артистичната гилдия, притиснати от мизерните бюджетни субсидии във времената на валутен борд.
Все пак Карталов твърди, че внимателно е подбирал спомоществователите си, защото за разлика от други интелектуалци той смята, че освен парите "съществуват достойнство и морал".
Още повече постановките под открито небе на Софийската опера, макар че ще бъдат излъчени от БНТ, са много далеч от чудовищната комерсиализация на концертите на Павароти, Доминго и Карерас.
За него е много по-важно,че софийският успех на "Аида" е някакъв отговор на летните турнета на "Каналето", простащината и промиването на мозъци от висотата на телевизионната "последна инстанция".
Ако не успее в това, лятната "Аида" поне ще започне да реабилитира в света на спомените един софийски площад.
Агафонов омеша Ленин, Нона и Индонезия
"Ленин не е успял да уплаши моя дядо, защото съм от казашко потекло, та тези момченца ли ще ме уплашат", каза в духа на двуметровия си партиен шеф Георги Агафонов по повод на обиска на трите му софийски офиса. Депутатът от БББ и председател на съвета на директорите на банка "Славяни" натякна, че тя е кредитна институция, която купува, продава, печели и губи. След преговор на финансовите операции босът на медийната компания "7 дни" потърси разбиране от журналистите: "Понякога си мисля, че някой, който е хиляди пъти по-виновен в тая държава от мен, да си мисли, че ще ме манипулира, че ще използва моето име, което съм градил в продължение на 10 години, за да си правя своите планчета. " Жорж Ганчев също не спести дар слово в защита на бизнесизбраника си. Приказният герой веднага привидя в атаката срещу банката "поредния удар срещу БББ и директно срещу Георги Агафонов". Носителят на ку-ку приз набеди "момченцата", че са разбрали за инвеститора от Индонезия, който предлагал 15 млн. долара за "Славяни", и "искат да опорочат и провалят сделката".
На удара на министерството на Бонев с обиска на радиото Агафонов отвърна с "удар". "Не мога да разбера особено поведението на вътрешния министър при всичко, което сме направили. При всичките ни отношения с Нона Йотова не мога да разбера това отношение към мене", оплака се Георги Агафонов. "При прохождането й сме направили много. Бяхме в близки финансови отношения. Финансирахме издаването на нейните касети. Тя не се отчете с 500 000 лева, при това през 1991 г.", настоя бизнесдепутатът, който е и президент на Българската федерация по кендо. "Не познавам г-н Агафонов. За първи път чувам, че му дължа някакви пари. Истина е, че навремето РТВ "7 дни" помогнаха за създаването на първия ми аудиоалбум. Но да се забравя, че в началото аз лансирах малко известното им радио... Дизайнът на касетата ми беше лош и никой от "7 дни" не се интересуваше", каза по повод на обвиненията героинята от "Вишнева градина" и "Лека нощ, деца".
След публичния славянски пинг-понг банкерът с каре балдъзи излезе с пространно обръщение по собствената си телевизия. Той обаче едва ли е успял да компенсира зрителската аудитория, която Къци Вапцаров и неговата кръстословица "отвлякоха" в Ефир 2.
Барчовски се скъса от неуместни шеги
Безвкусни и тъпи шеги пускаше председателят на КМФВС Цвятко Барчовски по време на церемонията за връчване премии на призьорите от световни и европейски първенства миналата седмица. Най-големия гаф бившият баскетболист направи при извикването на европейския шампион по класическа борба Сергей Мурейко. Роденият в Молдова борец не се яви на церемонията и хората от федерацията информираха, че си е отишъл в родния град да почива. "Да не е в Кюстендил", попита спортният министър. "Не, в Молдова е", му отговориха.
На тържеството не се яви и Братан Ценов, сега помощник-треньор на националния отбор в класическия стил. "Още ли не е пораснал", попита Барчовски, сякаш се очаква иначе дребният Братан да стане 2 м точно на 38 години. "Не, само е малко по-дебел", пак тактично покриха гафа на министъра от щаба на федерацията.
Когато извика Севдалин Минчев с фамилното му име Ангелов, Цвятко учудено попита: "Ти защо си си променил името? " Момчето сконфузено отговори, че Ангелов е третото му име. После Барчовски посъветва контузения Златан Ванев да не куца, защото така първи не се ставало.
Диалектика
Главният редактор на вестник "Стандарт" ЮЛИЙ МОСКОВ се върна с прякор Кърлинга от посещението си в Кувейт с делегацията, съпровождаща президента Петър Стоянов. За непосветените - кърлинг е спорт, в който играчите, въоръжени с четки, усилено замитат, за да улеснят движението на тяло, подобно на чайник. Плуващите в басейна на Правителствена болница в петък, 13 юни, били помолени да напуснат, защото премиерът ИВАН КОСТОВ решил да направи няколко дължини. "Ние сме си платили", реагирали хората. Разубедена, охраната ги помолила да освободят един от двата централни коридора. Там се хвърлил премиерът, придружен от 5 (пет) бодигардове. Зам.-шефът на комисията по култура ИВО АТАНАСОВ от БСП кротко запиваше бира в сряда в 11 часа сутринта в клуба на народния представител. Бившият шеф на Главно управление "Митници" ХРИСТО КУЛИШЕВ е започнал работа като консултант по митническите въпроси в адвокатска къща "Интерюс" при известния адвокат Валери Борисов. Именитият кърджалийски арестант и набеден за кръстник на мафията в Родопите Ерджан Рашид-РОКО беше върнат в столичния следствен арест в твърде екстравагантно облекло. На излизане от полицейския автомобил тюркоезичният гангстер беше облечен с рекламна фланелка на популярна разхладителна напитка. "С "Пепси" печелиш веднага" се четеше с едри букви на Роковия гръб. Волно или неволно депутатът от ОНС ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ влезе в ролята на експерт по връзки с обществеността. Ден след бомбения атентат срещу Илия Павлов парламентарният икономически спец, който обиколи три парламентарни групи, неуморно сновеше из кулоарите на Народното събрание и упътваше журналистите къде могат да се запознаят с публичните изяви на президента на Мултигруп. Най-новата галерия в София "Аве", която беше открита в края на миналата седмица, е на журналистката от в. "Континент" Станислава Петкова. Артистичният купон стана в първия ден на лятото с представянето на обща изложба на едни от най-добрите фотографи в страната, които работят в столични вестници. Над 30 автори избраха свои любими фотографии за "Аве". Почитателите на фотографското изкуство могат да видят не само снимки, познати им от първите страници на вестниците, но и експериментални творби. "Аве" има амбицията да лансира млади съвременни творци, като с част от приходите ще награждава дебют на млад автор. "Галерията ще бъде ново място за представяне на най-различни видове изкуство", каза Станислава Петкова. Художничката върху коприна ВЕСЕЛА ЛАЗАРОВА-ГАНЕВА направи първата си самостоятелна изложба в галерия "Драка" миналата седмица. Разнообразните нюанси на копринената тъкан и символиката на египетското образно писмо създават чувство на уникалност на "копринените картини". Нова трактовка е и вграденото осветление, което разчупва пространството с витражния си ефект. С тази изложба "Драка" продължава традицията да представя на публиката млади творци. Дълго продължи срещата на вицепремиера АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ с Томас О'Съливан, постоянен представител на ЕС у нас, който напуска страната след изтичането на мандата му. Божков беше очакван за среща от синдикални лидери на КНСБ и "Подкрепа" в същото време в МС. "Има хора, които си заминават окончателно и забравят да си тръгнат", беше извинението на Божков за половинчасовото отлагане на срещата, която трябваше да възстанови социалното партньорство. Тази реплика успокои духовете на синдикалистите, част от които бяха решили вече да си ходят в знак на протест заради закъснението.
Личностна война е на път да разруши феодалното имение "Порточанов"
Андрей БОГОЕВ
Миналата седмица правителството се захвана с парите, които ФК "Нефтохимик" взема от Нефтохим. Бе съобщено, че през 1996 г. рафинерията е заделила 364 милиона лева за футболния клуб на президента Христо Порточанов. Лично вицепремиерът Александър Божков обясни, че това е неправомерно. Разпоредена е специализирана ревизия.
Отдавна се знае, че бургаският отбор се издържа изцяло от нефтокомбината. Също така не е нов факт, че парите за "Нефтохимик" са били превеждани с личната благословия на бившия вътрешен министър от правителството на БСП Николай Добрев, макар официално да се твърди, че всичко е правено със съгласието на колектива. Пак с благословия свише създаденото към клуба "Нефтохимик" АД имаше огромна квота за дистрибуция на продуктите от Нефтохим и тази квота отстъпваше само на обемите за "Роснефт". Спира кранчето на парите от рафинерията Сега обаче новият кабинет смята да спре кранчето на неограниченото изтичане на пари от рафинерията към футболния клуб. Формулата за това бе намерена лесно и бе изтъкната едновременно с решението за разпореждане на ревизия. По документи Нефтохим е непечелившо предприятие и поради това няма право да дава нито субсидии на спортни организации, нито дарения. Допреди година сумите за "Нефтохимик" бяха лесно оправдавани с Указ 56, но той бе отменен.
Човек от синдикатите в Нефтохим побърза да обясни, че в цялата работа няма нищо нередно. "Всичко е абсолютно точно", заяви Дянко Димов, председател на "Подкрепа" в рафинерията. И побърза да отклони въпроса: "Не мисля, че в момент, в който се констатират липси от 86 милиарда лева в ДСК, най-големият проблем на държавата е строителството на стадион "Нефтохимик", едно уникално съоръжение. " Г-н Димов сам се похвали, че е член на управителния съвет на ФК "Нефтохимик". Това автоматически му осигурява 100-процентови премии заедно с футболистите от отбора, а те, както е известно, вземат най-големите премии в българското първенство. За някои мачове сумите са дори седемцифрени. В Бургас припомнят, че синдикатите на Нефтохим допреди две години силно роптаеха срещу "Нефтохимик" и срещу усиленото му финансиране от касата на рафинерията. После г-н Димов, както и доста хора от управителното тяло на предприятието влязоха в управителния съвет на футболния клуб.
Самият Порточанов също раздразнено побърза да обясни, че това е атака срещу стадиона, който будел огромна завист. "При нас за всичко има документи и най-важното е, че всичко се вижда, за разлика от другите стадиони, където растат бурени и треви", заяви той в пресата. Приказките за стадиона, на който преди две седмици се игра световната квалификация с Люксембург, обаче са само отвличане на вниманието от основния въпрос. Ревизията едва ли има за цел да проверява дали е правомерно да се инвестира в един стадион. Нейната идея е да провери дали изобщо е правомерно превеждането на пари от Нефтохим в "Нефтохимик". Ако тези 364 милиона лева бъдат пресметнати по някакъв усреднен курс на американската валута за 1996 г., ще се получи субсидия за футболния клуб от около 1 милиона долара. А в същото време се твърди, че строителството на стадиона е излязло към 250 000 германски марки. Оказва се, че субсидията далеч не е главно за стадиона и дори той да е собственост на Нефтохим, не в това е въпросът. Навремето Ал Капоне е влязъл в затвора за възможно най-простото и най-лесно доказуемо правонарушение, което е можело да бъде установено - неплащане на данъци. Нещо подобно се случва сега и на Порточанов. Той просто няма право да получава тези пари от Нефтохим. Парламентарен шеф е вдигнал мерника на Порточанов Запознати с футболните отношения в Бургас твърдят, че всъщност един човек е в основата на атаката срещу мастития клубен президент. Това е председателят на бюджетната комисия в парламента Йордан Цонев. Депутатът още не е отворил уста, но Порточанов не се сдържа и тръгна да го атакува. Той първо блъфира, че е уведомил премиера и президента за "действията на Цонев в бургаското пристанище и в Слънчев бряг". Това вероятно е намек за бизнесделата на народния представител, който има сериозни позиции в морския курорт и затова вече бе кръстен от някои "синия Премянов". Никой не го е уличил в далавери, пък и споменаването на тези неща със сигурност е само обходна маневра в една борба за власт, която според местни наблюдатели се разгаря в бургаския футбол. Разпрата между двамата датира вече от близо две години. През лятото на 1995 г. изпадналият във В група "Черноморец" бе преструктуриран в общински клуб. Негов президент стана Йордан Цонев, тогава председател на финансовата комисия в бургаското кметство. Изглежда, че по това време той за първи път е имал вземане-даване с Порточанов и интересите им са се сблъскали. Две години по-късно "Черноморец" е превърнат в отбор-филиал на "Нефтохимик". От гледна точка на днешното положение вече може лесно да се намери обяснение как Цонев е влязъл в конфликт с Порточанов.
Градската власт в Бургас по онова време бе синя, но статуквото се промени при местните избори миналата година. На власт дойде червен кмет. Йордан Цонев бе натирен от общината, както и от футболния клуб. Много бързо Порточанов влезе под кожата на градоначалника Йоан Костадинов и прибра под крилото си "Черноморец". Сега човекът, който наскоро бе оприличен от Томас Лафчис на феодален собственик в Бургас, държи чрез свои хора властта и в другия бургаски клуб.
В същото време Йордан Цонев направи шеметна кариера, като постепенно стана номер 1 в СДС - Бургас, влезе в Народното събрание с априлските избори и оглави финансовата комисия на парламента. За последната година и половина пред много хора той е твърдял, че някой ден ще съсипе Порточанов. След като влезе в парламента, заканите му вече били много по-уверени. Йордан Цонев намеквал, че е намерил цаката на скандалния президент на "Нефтохимик". Последните събития показват точно това. Война срещу Бургас или войната в Бургас Засега Порточанов се опитва да го уязви, като същевременно се оправдава със смешни доводи. "Трудовият колектив на Нефтохим е решил да ни даде тези 364 милиона за миналата година, за тази може и да ги удвои, ако прецени", твърди Порточанов в медиите. И изкарва случая като война срещу града, с който очевидно има желание да се идентифицира. "Има някои личности, като визирам и г-н Цонев, който бил доведен бургазлия, които явно искат война с Бургас. " Идеята му е, че Йордан Цонев, макар да е известен с дейността си в Бургас, всъщност е варненец. Закачката с интересите на целия град всъщност е ново доказателство, че става въпрос за война за футболната власт в Бургас.
Какво очаква "Нефтохимик"? В най-лошия за финансовото състояние на клуба сценарий субсидията от рафинерията ще бъде тотално прекратена. Христо Порточанов ще бъде принуден да търси други източници за пари, но разрушаването на грижливо изградената в момента структура (ръководители на Нефтохим уреждат субсидията и за награда влизат в управителния съвет на "Нефтохимик", откъдето получават огромни премии с футболистите) може да го компрометира до такава степен, че да го принуди да сдаде властта.
За първи път българин ще играе на "Уимбълдън"
Български тенисист за първи път влезе в основната схема на най-популярния тенистурнир в света - "Уимбълдън". В понеделник, 23 юни, на легендарните кортове "Ол Инглънд Крокит енд Лоон тенис клъб" край Лондон започва състезанието, което се е провело за първи път през 1877 г. В първия кръг 25-годишният Орлин Станойчев щеше да играе срещу No100 в света Оливер Грос (Гер). Това бе сравнително лесен жребий за него. За капак германецът се отказа два дена преди началото поради контузия в ръката. Мястото му ще заеме тенисист от квалификациите и това дава на Станойчев шанс да запише първа българска победа при мъжете в основна схема на турнир от Големия шлем.
Станойчев е 117-и в света. Той ще регистрира едва третото участие на български тенисист в основна схема на турнир от Големия шлем. През януари софиянецът падна с 4:6, 4:6, 4:6 в Мелбърн от Ернан Гуми (Арж) в първия кръг на Australian Open. В основна схема на турнир от Шлема дебютира бившият No121 в света Милен Велев, който през 1994 г. с контузия в гърба загуби с 1:3 сета от Матс Виландер (Шв) също в Мелбърн.
Орлин отива на "Уимбълдън" без официален мач на тревни кортове в последните 2 години. Той само е тренирал в Австралия на тази настилка. От събота Станойчев се готви на "Уимбълдън", закъдето замина направо от турнира на червени кортове в Загреб. Там Станойчев стигна само до осминафинал, а преди седмица игра първия си четвъртфинал за сезона на турнира във Вайден (Гер), където загуби от Тамер Ел-Сави (Мароко) с 4:6, 6:3, 5:7.
И представителката ни при жените Магдалена Малеева изтегли сравнително лек жребий. В първия кръг тя ще играе с неизвестната Джули Пулин (Великобритания, 250-а в света). Маги без проблеми може да стигне поне до трети кръг в турнира, който миналата година пропусна поради хронична контузия в гърба. Ако победи Пулин, ще се срещне с победителката от двубоя Джинджър Хелджисън-Нилсън (САЩ) - Луси Ал (Вбр). В трети кръг ще я чака най-вероятно 15-ата в схемата Руксандра Драгомир (Рум).
Малеева, 35-а в света, никога не е прескачала трети кръг в Лондон. Тя не е напълно възстановена от контузия в лявата китка. Маги пукна костица на турнира в Амилия Айлънд през април и не игра повече от месец. В последните две седмици загряваше с турнири на трева. В Бирмингам загуби на четвъртфинал от индонезийката Яюк Базуки, която после стигна финала. В Росмален (Холандия) Маги падна във втория кръг от местната Мириам Ореманс, която също стигна далеч в турнира.
В един момент бе възможно в основната схема да има и втора българка. Пловдивчанката Светла Кривенчева игра квалификации за "Уимбълдън" и премина първия кръг, но отпадна във втория. С това тя спечели 1520 паунда.
На "Уимбълдън" ще участва още една българка, но с немски паспорт - Елена Пампулова-Вагнер. Тя не успя да влезе в основната схема и се отказа да играе квалификации. За сметка на това се включва в основната схема на двойки.
"Уимбълдън", както и US Open през август ще пропусне третата в света Щефи Граф (Гер). Тя е шампионка от миналата година в тези два турнира, но претърпя операция на коляното преди седмица и ще се възстановява близо половин година. Лекарите предвиждат завръщането й на корта за края на септември, което ще я извади от първите 15 в световната ранглиста.
Два дена преди началото на "Уимбълдън" от участие се отказа и вечният център на внимание Андре Агаси, който се оправда със стара контузия в китката.
Мафиотските структури търсят и налагат позиции в политическите среди
Министърът на вътрешните работи Богомил Бонев за генезиса на силовите групировки Характерна особеност на организираната престъпност в нашата страна е наличието на силови структури, създадени като силови звена за осъществяване на мащабни контрабандни спекулативни операции. Със съдействието на длъжностни лица се даде възможност за въоръжаване на въпросните структури. Парализирането на съдебната власт, извършено чрез псевдодемократична реформа в наказателното законодателство през пролетта на 1990 г., и преднамереното бездействие на изпълнителната власт не дадоха възможност за своевременно и решително неутрализиране на тези престъпни формирования. Допусна се частни фирми и силови структури да оперират в тясно взаимодействие с легалната икономическа система с оглед получаване на печалби чрез рециклиране на незаконно придобити средства, а и чрез използване на насилие.
По такъв начин противопоставянето на националния интерес с този на мръсния капитал даде възможност за организационно укрепване на силовите групи и насочването им към самостоятелна дейност. Силовото налагане на договори за охрана на търговски и питейни заведения и посредничество при финансовите сделки придоби масов характер и еволюира в рекет, носещ огромни печалби. Провокираният процес на възникване на силовите структури доведе до утвърждаването на няколко мощни силови групировки в края на 1993 и началото на 1994 г., които установиха относителен баланс на доминиране и присъствие по територии и сфери на действие. Появи се стремеж натрупаните капитали да бъдат инвестирани в легални икономически дейности. Възникна необходимост от формирането на обществен престиж на лидерите чрез участие в по-значими обществени прояви. Информацията, с която ние разполагаме, показва, че във всеки град мафиотски фамилии са добили трайни позиции и реално влияят върху обществено-икономическите отношения под формата на привидна законност на предприеманите от тях действия. Успоредно с това тези мафиотски структури търсят и налагат позиции в политическите среди, като се домогват до висшите етажи на властта, включително и до най-високо ниво. От тези позиции предприемат опит за оказване на натиск върху правоохранителните органи, манипулират общественото мнение, включително и чрез медиите. Налице са данни, че засегнати силови групировки са поръчали и платили определени публикации срещу провежданите от полицията операции.
Има и други решения за преструктуриране на енергетиката
Повод за тези редове е публикация в печата по информация от НЕК, че след една година нашата електроенергийна система ще се обедини със Западноевропейската UCPTE. Засега обаче ние не можем да влезем там и да издържим едно "дълбоко вглеждане", подобно на това, което прави Западът в нашата АЕЦ.
Причините:
Явно е, че подстъпите към UCPTE, а оттам и използване на даденото ни от небето място на мост между Изтока и Запада, са подстъпи към една финансово и технически стабилна енергетика. Но тя не е такава. За нацията е важно тази зима да има ток и парно и цените да не растат. Наивно е да се очаква да направим за една година това, което Чехия, Унгария, Полша, ГДР и др. правят за 6-7 години. Скокът е непремерен. В Англия, родината на деструктуриране на енергетиката, процесът на производство, пренос и разпределение трае вече 10 години, а частите, на които там разделиха системата, са съизмерими с нашата цяла система (с по над 22 централи в обособена частна компания).
В цайтнота от време и вълчи глад за пари, предлагам да осигурим мостов период на енергетиката, за да отдъхне преди преструктурирането й и преди включването в UCPTE. Да продадем незабавно ТЕЦ "Варна" и разпределителните мрежи в големите градове. За това не е необходима подготовка и дезинтегриране на цялата система. С получените пари ще ликвидираме задълженията към НЕК, защото тя е национална компания, ще стабилизираме системата и ще започнем премислено и начисто да се преструктурираме. Европейският съюз има директива: първо създаваме национална преносна мрежа (Grid) с диспечерско управление. Оттук вече можем да създадем агломерат от производствени мощности и агломерати от енергоснабдявания (примерно Юг, Запад, Север и Изток). На тая база националната мрежа ще ни доближава до UCPTE с агломератите, достатъчно мощни в бъдеще, за да реализират това и да се приватизират плавно. Но не сега, тази година, а стъпково. Алтернативата е - да се дезинтегрираме сега, да разлюлеем системата и стопанството непоправимо, без да има стабилен стълб в бързо приватизиращата се индустрия.
Големите цели не предполагат трескавото бързане за дезинтегриране. Прибързаните действия в тази посока ще услужат зле на г-н Ал. Божков и на правителството, и на всички нас. И накрая: преструктурирането не е ли задача на парламента и въпрос на националната сигурност?
Татарчев става все по-голямо бреме
Харамийската натура на Татарчев пак се прояви на грешен адрес. Главният прокурор изля всичката си потискана агресивност върху четвъртата власт. След като през протяжно дългия си мандат защитникът на кучета и котки наблягаше повече на проблемите на бандитите със здравето, отколкото със закона, в края на кариерата си той реши да покаже колко е активен. И така, за първи път в посттоталитарната българска история член на журналистическата гилдия стана обект на следствена проверка заради интервю.
Прокурорският гняв се стовари върху шефа на криминалния отдел на вестник "Дневен Труд" Анна Заркова заради скандално интервю на Донка Митева, сестра на покойната шефка на фирма "Розим" Роза Георгиева. В интервюто Митева обвини в корупция прокурора от Главна прокуратура Руско Карагогов. Срещу журналистката от "Медиа холдинг" е образувано следствие заради разпространение на клеветнически твърдения. Столичната районна прокуратура е наложила и мярка за неотклонение "парична гаранция" в размер на 50 000 лв. Анна Заркова има и забрана да напуска София. В противен случай тя автоматично може да влезе в следствения арест.
Обвинението е базирано на текста от Наказателния кодекс за клевета, разпространена чрез печатни издания, предвиждащ наказание до три години затвор и обществено порицание. "Интервюиращият може да разпространява клеветнически твърдения с тенденциозните въпроси, които задава, защото те предизвикват отговарящия", разтълкува главният прокурор Иван Татарчев. Той стигна дори по-далеч, дръзвайки да каже, че би закрил вестник, ако има това право.
Ако и след този случай прокурорите продължат да се чудят защо институцията, към която принадлежат, е непопулярна, проблемът вече си е само техен и на шефа им.
Ако поне едно от по-нашумелите дела на главния прокурор беше стигнало до успешен край, може би проблем нямаше да има. "Щяхме да кажем - принципен обвинител" и толкоз. Но не може с виновните да се държиш като съдия - "няма достатъчно доказателства", а върху невинните да стоварваш цялата репресивна мощ. Навсякъде това се нарича злоупотреба с власт.
Още по-странното е, че никой от парламентарното мнозинство не взима отношение към трагичния имидж на прокуратурата. Ако в СДС си мислят, че опазват доброто име на Татарчев, оставяйки го на поста му за малкото време до края на годината, жестоко се лъжат. С такава прокуратура "психологическата война" с престъпниците, която Костов се надява да спечели, е загубена, преди да почне.
Всъщност, за да е успешна и безкръвна, тя трябва да започне с решаването на проблема "Татарчев и подчинени".
Неестествените аргументи на естествения монополист
За модерното законодателство в областта на конкуренцията монополно положение само по себе си не е нарушение на правилата на играта. Проблемът настъпва, когато с това положение се злоупотребява. И особено когато злоупотребата се прави с чувството за недосегаемост от закона. На българска почва тази постановка порядъчно добре се илюстрира от Българската телекомуникационна компания. Погледнато отстрани, естественият монополист БТК е печеливша компания, получава външно финансиране, към нея проявяват интерес чужди инвеститори, бюджетът разчита на солидни приходи от нейната приватизация. Ако обаче погледнем нещата от позицията на клиентите, умилителната картинка мигом се изпарява.
Откриването на телефонен пост беше и си остава уравнение с две неизвестни - на кого и колко трябва да се плати под масата. Надписваните телефонни сметки са уравнение с едно неизвестно - кога ще дойде твоят ред да поемеш месечните разходи на някои от богопомазаните. Проблемът с паричните гаранции за бизнесабонатите на БТК обаче има по-друго измерение - кога най-сетне телекомуникациите ще благоволят да спазват конституцията, законите и съдебните решения (виж стр.37). След като Върховният административен съд отмени паричните гаранции, регламентирани във ведомствена наредба, БТК продължава да ги изисква, позовавайки се на министерско постановление. В това постановление обаче няма нито дума за гаранции. По-интересен е другият мотив на БТК за продължаващото събиране на паричните гаранции - компанията трябвало да внася в бюджета ДДС върху тези суми независимо дали клиентите й ги плащат. Тук вече опираме до казуса "хитрата сврака - с двата крака". Веднъж решила да събира гаранциите (солиден финансов ресурс, за който не плаща лихва), БТК си наумява, че трябва да начислява и ДДС върху тези суми. А това е абсолютно незаконно, защото ДДС се начислява едва при плащането за извършена услуга или при издаването на фактура. Получава се следното - БТК незаконно събира гаранции, незаконно начислява върху тях ДДС и в същото време се оплаква, че трябва да внася в бюджета начисления ДДС.
Шефът на БТК обяви, че започва уволнения заради корупция. Звучи обещаващо, но публичната раздяла с някой и друг чиновник на ниско равнище едва ли решава проблема, след като самата институция публично рекетира своите клиенти.
Без закон - приюти "куче марка"
Ива РУДНИКОВА
Проблемът с бездомните кучета в София е предизвикателство за всеки столичен градоначалник от Каракачанов насам. Клепоухите уличници станаха трън в очите дори на служебния премиер Инджова, която организира нещо като кучешки холокост. Една от приоритетните програми, с които Стефан Софиянски влезе на "Московска" 33, се казваше "Кучета". Миналия септември неговият заместник Борис Спиров каза, че Столична община е предоставила безвъзмездно свой терен в Слатина за строеж на приют и чака намесата на многобройните дружества за защита на животните. "Надяваме се английското кралско дружество за защита на животните да одобри проекта за Слатина и да ни субсидира", каза служителка от приюта в махалата с недружелюбно име.
До момента функциониращите кучкарници са два - този във Враждебна и в община "Илинден". Пансионът за песове в крайния столичен квартал е нещо като стационар на ветеринарната лечебница във Враждебна. Той е известен от години и е първият жокер при търсенето на изгубени домашни любимци. Повечето от четирикраките обитатели там са подхвърлени или са дошли сами. Мона Лиза, Стефан, Лигла, Радка, Иван се оказаха сред привилегированите бълхльовци, които като "стари" спокойно могат да се забавляват край постройката на приюта, докато в клетките вътре побратимите им се възстановяват от раждане или операция. Късокрак намек за басет покровителствено наобикаляше по-едрите си съжители и услужливо ги пощеше от инсекти. "Това е Графа - доайен на приюта. Много е стар, но никой не знае колко точно", обясниха двете женици, които се грижат от години за враждебненските кучета. Ангажимент към малката по капацитет "спирка" за обезпаразитяване и кастриране на безстопанствени мелези има Фондацията за защита на животните с почетен председател Иван Татарчев. "Парите по принцип не стигат. За храна на животните поне засега има", каза съмишленичка на д-р Дулитъл от Враждебна, докато разсипваше калории по паниците на шаровците.
Задача номер едно на българските последователи на Брижит Бардо е да се преборят с безконтролната популация при симпатичните четириноги. Радваща новост е прокрадването на пазарен мотив в закрилата на "лапите". Докато кучешкият подслон в района на Враждебна съществува по инерция и стопаните му не се надяват на по-добри времена, в противоположния край на столицата се появи сиропиталище за рошковци, което мирише на прясна боя и Хуманен бизнес Седмица след като кметът Софиянски откри новия кучешки приют в "Лозенец", заведението се готви да посрещне първата партида лаещи скитници с 60 бетонни клетки, потегнат за общинска сметка "ловен" микробус и пълен фризер дълбоко замразени мръвки. Домакин на безсловесните клиенти ще бъде д-р Румен Чакъров. Ветеринарят е и шеф на асоциация "Закрила на животните". "От кучета може да се печели интелигентно. Продукти, храни, аксесоари, литература и още куп други неща", обясни д-р Чакъров. Времето, което дели решението за строеж на интерната от реализицията му, е около година. Средствата за приюта са дошли от сродни организации зад граница, а спомоществователството от община "Лозенец" е за около 5 млн. лева. Мястото още не е започнало да действа, защото "апартаментите" са в процес на довършване, а задължителната за подобно място операционна трябва да се дооборудва. Нездравите оборотни бездомни ще чакат възстановяването си в индивидуални карантинни постове, отделени с бетонни стени от клинично безвредните си другари. Екипите на водещи ветеринарни лекари от София ще се грижат на ротационен принцип за любимите герои на Джек Лондон. Всички постъпили в дома песове ще струват на приюта по 25-30 долара. Това са парите за изследвания, обезпаразитяване, кастриране, ваксини, храна и витамини. Няколкото петзвездни бокса - облицовани с плочки и с излаз в специално заграден двор, ще бъдат заети от кучета за осиновяване. Иначе всеки опашат безпризорен ще има шанс да стане нечий. Шефът на "Закрила на животните" обеща, че пансионът в "Лозенец" ще раздава животни с изряден пакет документи, като същевременно ще поема грижата за профилактиката им. "Ако до 14 дни дадено куче не намери стопанин, се евтанира или предоставя за опити", предупреди Румен Чакъров. Дейният доктор обоснова двуседмичния срок с промените в психиката на животните, които настъпват после - да речем, това, че стават агресивни. Той обяви още, че ще плаща бензина до приюта и обратно на всеки, докарал безстопанствено куче за обезпаразитяване и кастрация. Вариантите за лов на лаещите четирикраки са няколко. Фондацията на д-р Чакъров предпочита метода, по който се прави преброяване в резерватите - животните се приспиват за кратко време чрез изстрелване на доза специално вещество. Една от "приспивните" ампули струва 10 долара, но "Закрила на животните" има уверението от страна на израелско дружество, че ще помогне. По-евтината възможност за събиране на безстопанствените кучета изисква съдействие от страна на чевръсти доброволци, районни кметове или добродушни съкооператори, които могат да качат животното в автомобила.
Вероятно и този опит за справяне с тежкия проблем ще бъде атакуван от самозвани защитници на животните. Въпросът е в това, че в България няма закон, който да регламентира отношенията между човека и най-добрия му приятел. За сравнение - в Англия има около 40 нормативни акта, посветени на кучета, в зависимост от тяхната порода или функцията им в обществото на "двукраките". В англоезичното законодателство има специални глави "Закрила на кучетата", "Кучета, притежавани от млади хора", "Кучета на пътя", "Опасни кучета", "Кучета, нарушаващи спокойствието на други домашни животни на земеделски земи" и т.н. Кралските поданици са особено сурови спрямо хората, проявили жестокост към куче. Дотолкова, че вероятно биха отсъдили няколко камшика за онзи, комуто е хрумнало да слага "Куче в чекмедже" или бодро да пее: "Куче влачи рейс" Родната правна мисъл е уважила клепоухите спорадично в няколко обнародвани в Държавен вестник текста. Има един указ на президиума на ВНС от 1948 г. "за борба с беса", където освен кървавите мерки се споменава и това, че "градските домакинства могат да държат не повече от едно куче". Почти половин век по-късно "събеседникът по желание" Желю Желев в отговор на традиционния въпрос донесъл ли е любимия си предмет в студиото отвърна, че не, защото любимият му предмет е кучето, което получи като подарък от граничарите. Изглежда, в духа на разбиранията на бившия президент анонимен законотворец е вкарал домашните любимци в приетия с ПМС миналата година Списък на вещите, върху които не може да бъде насочено принудително изпълнение съгласно чл.24, т.1 от Закона за събиране на държавните вземания.
В един свой фейлетон пък Алеко Константинов се забавлява с факта, че като съдия в Берковица Вазов е осъдил за кражба едно куче. "Има болни хора, които само кучето може да излекува, не знам как", обобщи международния опит д-р Чакъров. Неслучайно колкото по-напреднала е една нация, толкова по-човекоподобно става отношението й към героите на "Белия Бим Черното ухо", "Ласи", "Бетовен". Обичта към косматата компания избива в специални "детски домове" за социализация на кучета-бебета, уроци, развиващи пъргавината и съобразителността, терапия за преодоляване на страха от стълби, гаденето при пътуване с кола и тревогата, съпътстваща временната раздяла със собственика. В Ел Ей има дори публичен дом за кучета. Цивилизованите държави могат да се похвалят с нарочно гробище за домашни любимци, което спестява на загубилите питомника си неудобството да търсят реки, да пътуват спешно до "село" или да будят подозрението на съседите, като копаят нощем трап в двора си. В Япония пък има триетажен крематориум за песове, който отвътре приличал на централата на НАСА. Освен това над урните с тленните останки на шаровците са инсталирани монитори, които помагат на собствениците да изплачат болката си, като гледат видеоспомени за съвместното съжителство с любимия четирикрак.
"По-приятно ми е да се занимавам с кучета, отколкото с хора", сподели надзирателка в един от двата столични приюта. От друга страна, има доста голям процент истина в твърдението, че човек избира куче с нрав, сходен на своя собствен. Общото мнение на ветеринарите е, че напоследък модата в предпочитанията на българите е в полза на бойните кучета (още е актуален вицът за дакела, мутрите и възклицанието: а колко пари дадохме за пластична операция на крокодила). "Расовите, агресивни кучета със специално предназначение, рискови и за самите хора, които ги гледат, са много търсени сега", твърдят лекуващите животни. Питбул, ротвайлер, московска стражeвая, КГБ-териер, доберман са в листа на най-търсените и най-скъпи породи. "Тези от улицата са пъти по-интелигентни, само дето не говорят", обясни д-р Румен Чакъров. На скитниците с влажни носове е посветен и бъдещият му проект за кучешки комплекс, който да включва училище, хотел и развъдник за водачи на слепи хора.
Мина взриви имиджа на Мултигруп
Мината, гръмнала на няколко метра от Илия Павлов, докато се прибирал към резиденцията в Бистрица, взриви и общественото мнение с всевъзможни догадки, коментари и спекулации. Опитът за атентат или сплашката, в зависимост от версиите, се е състоял близко до ханче "Шумако" (около къщата на шефа на "Тератон" Младен Мутафчийски и малко след имота на журналиста Мико Петров), по пътя между София и резиденцията. Шефът на Мултигруп бил в първата кола заедно с личната си охрана и друг от шефовете на групировката. Не е ясно кой е пътувал след него, но според полицейски източници традиционният джип с допълнителната охрана "по същото време е бил по други задачи". Мината е била взривена между двете БМВ-та на Мултигруп. След това Павлов бил закаран до резиденцията с изпотрошената кола. Неясно защо Шефът на "Мулти" методично отричаше да е бил в колата, може би защото около шефовете на истинските корпорации рядко се взривяват бомби. Независимо от мотивите за атентата Павлов бързо налучка вярната медийна реакция и зае образа на жертва.
"Мулти" напоследък все по-усилено се обгръща с митове. Приказката за данъците и работните места вече се изтърка, затова пък мутрите сега са доста по-модна тема. На 9 юни в "24 часа", в статия, подписана от Илия Павлов, хората на "Мулти" обявиха, че групировката е част от националното съгласие за борбата с престъпността, корупцията и мафията. Малко преди това като един истински експерт по въпросите на мафията Павлов заключи, че такава у нас изобщо няма. След бомбата обаче напъните да се гради нов имидж бяха почти истерични. От организираните платени публикации трябваше да стане ясно, че това е най-голямата българска групировка, най-мощната, че някакви тайнствени конкурентни интереси стоят в основата на атентата. Най-вероятно причината за инцидента е някой от многото неуредени "по-битови" проблеми на "Мулти", освен ако не става въпрос за поредната руска интервенция. Почти по същото време и при инцидент с подобен характер в Москва пострада тежко зам.-шефът на "Газекспорт", търговската фирма на "Газпром", през която минават и доставките за България. Владимир Завгородни, 52-годишен, е в тежко състояние, с откъснат ляв крак, след като бомба се взриви под колата му в сряда вечерта, съобщи Ройтер. Действителната болка на Мултигруп всъщност са предприетите, макар и засега частични, мерки за борба с корупцията и прес-тъпността и повишаване на контрола във финансовата система във връзка с въвеждане на борда. Кухите схеми и откровено губещи за държавата сделки очевидно ще стават все по-трудно. "Мулти" винаги е била ефективна в завземането, но работещ бизнес в групировката практически няма. Изключение прави може би газовият бизнес, но той има нужда от дистанция, за да продължи да се говори за него като работещ.
"Трябва да спечелим психологически войната, защото тази конфронтация е много вероятно да се превърне в мокра битка. Това, което са проявявали силовите групировки, винаги е било желанието да си разчистват сметките. Така нареченото взимане на закона в ръка е недопустимо в една правова държава", коментира случката премиерът Иван Костов, като може би намекна, че бандитите си разчистват сметките по такива начини. Засегнат, Илия Павлов отвърна, че това било все едно че "крадецът вика дръжте крадеца", вероятно имайки предвид, че не "Мулти", а правителството е силова групировка. Дупликата още същия ден на Костов беше: "Той (Илия Павлов - бел. ред.) нещо се е самозабравил."
"Много бих се радвал, ако нашите депутати са креатура на Мултигруп - както твърдите вие, журналистите. Би било глупаво да не симпатизирам на групировката", заяви лидерът на ДПС Ахмед Доган, доказвайки по този начин, че една от причините за дистанция между ОДС и ДПС е (не)обяснимата любов на Сокола към боса на мултаците.
Капак на имиджовата кампания на Павлов сложи излезлият преди две седмици от затвора Димитър Джамов, лидер на силовите застрахователи от "Зора". В интервю за "168 часа", обяснявайки дали има участие в атентата, той обяви: "С Илия бяхме приятели, той започна да ме учи на бизнес. Той е един голям бизнесмен, от който аз, Георги Илиев (шеф на ВИС-2) и Иво Карамански (ръководи лепенките на "Корона инс") можем само да се учим. Никой не би посмял да мери ръст с Илия. Нито аз бих тръгнал срещу Мултигруп, нито Жоро Илиев."
Както се вижда, най-трудна е раздялата със старите приятели.
Наказателните закони - ремонт "в крачка"
Момчил МИЛЕВ
Скоростните темпове, с които МВР и Министерството на правосъдието подготвиха новата нормативна база за борба с престъпността и корупцията, изправиха на нокти юридическите експерти. Прокурори, следователи и специалисти по наказателно право се изпокараха в работните групи, които трябваше да изковат новата нормативна база за прочистване на "мръсната пяна" в обществото. Стахановските срокове, поставени от изпълнителната власт, принудиха специалистите буквално да доразвиват вариантите си "на коляно".
Най-остра реакция в обществото предизвика предложението предварителното задържане без образувано следствие да се удължи до една седмица. Идеята за този срок беше лансирана от Националната следствена служба и одобрена от междуведомствената експертна група, въпреки че вътрешният министър Богомил Бонев поиска арестът да се удължи на 48 или 72 часа. Според конституцията никой не може да бъде затворен от органите на реда за повече от едно денонощие без разрешение на съдебен орган. "Не можем да приемем обвиненията, че въвеждаме полицейски арест, защото решението ще се взима от следствието, а то е в рамките на съдебната власт", коментира секретарят на МВР Атанас Атанасов. Засега няма да се променя и чл.34 от Закона за националната полиция, който разрешава на униформените служители на реда единствено да ограничават правото на придвижване на заподозрените, и то само до едно денонощие. Ако предложението се приеме, всеки, попаднал в полезрението на правоохранителните органи, ще може да прекара една седмица зад решетките по волята на следователя без достатъчно данни за престъпление. До 24 часа блюстителят на закона трябва да уведоми прокуратурата, която евентуално може да отмени задържането.
"С промените в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) МВР не получава никакви правомощия, които до момента са във властта на съдебната система", смята секретарят Атанасов. Заместникът на Богомил Бонев твърди, че съществуващите два варианта за полицейско разследване няма да се пипат сериозно, а "само козметично". Сега полицията и другите органи на вътрешното ведомство могат да изземат функциите на следовател, когато извършителят е заловен на место-престъплението, когато той има явни следи от деянието по тялото си или при самопризнание. При тези обстоятелства подчинените на вътрешния министър трябва да предадат материалите на прокуратурата до 24 часа, ако престъпникът е задържан, и до седем дни - ако не е. Другата възможност за участие на униформените в работата на предварителното разследване е, когато няма достатъчно данни за образуване на следствие. Тогава полицаите извършват проверката и докладват за резултатите от нея директно на ресорния прокурор.
Предложението за едноседмичен арест единствено на базата на подозрение не се приема еднозначно от представителите на всички ведомства, които отговарят за правораздаването и вътрешния ред, и вероятно ще бъде променено в хода на дискусиите по новите наказателни закони. "Съдебната практика на западните държави показва, че оптималният срок е четири дни.
Проектът за промяна в наказателния процес предвижда и промяна на режима за налагане на мерки за неотклонение при образуване на следствие. Подведените под отговорност за престъпление могат да лежат в следствения арест не повече от една година, повелява новият вариант на НПК. След това мярката за неотклонение ще се променя на домашен арест, парична гаранция или "подписка". "Предвидили сме 9 месеца за разследване и още три при евентуалното му връщане за доразследване", съобщиха законотворците.
И докато дискусията по реформата в НПК върви сравнително гладко, то при измененията в Наказателния кодекс ведомствата, изглежда, скоро няма да постигнат консенсус. "По своя замисъл измененията са достойни за уважение, но по изпълнение са в доста суров вид, а на места опасно недогледани", коментира Антон Гиргинов, един от представителите на Главна прокуратура в междуведомствените групи. Блюстителят на закона съзира слабости в премахването на т.нар. продължавано престъпление, разширяването на правомощията при неизбежна отбрана и формулирането на нови видове престъпни деяния. При продължавано престъпление органите на следствието и прокуратурата трябва да съберат данни за всички закононарушения, преди обвиняемият да бъде изправен на съд. Така възможността един рецидивист да застане пред Темида става обратно пропорционална на криминалната му активност. Предложената промяна предвижда извършителят да застава на подсъдимата скамейка за първото престъпление, което е извършил. При установяване на други негови деяния присъдата ще се завишава. По действащия закон обаче тя не може да надвишава с повече от един път и половина най-тежката присъда за съответния вид престъпление. "Така, ако някой фараон е измамил 5000 вложители, той ще отговаря за завличането на един и половина души, а не за финансовата машинация като цяло", коментира прокурорът Гиргинов. Премахването на продължаващото престъпление щяло да позволи на всяка бандитска шайка да създаде свой "дежурен" по затвор, който да поема на гърба си присъдите на цялата банда. Неговите "самопризнания" щели да се числят само като утежняващи вината обстоятелства, но присъдата му нямало да може да превиши максималния срок плюс една втора. Според обвинителя Гиргинов решението е да се въведе механично събиране на присъдите от еднотипните престъпления. Така рецидивистът може да се озове зад решетките за 200 или 300 години.
Главна прокуратура намира за неуместни и промените в неизбежната отбрана. След ремонта на Наказателния кодекс всеки българин ще може да убива при самозащита, когато се защитава в дома или в колата си, когато е атакуван от двама или повече нападатели и когато похитителят е въоръжен. Това дава възможност безнаказано да се убиват деца, които влизат по чужди дворове, и да се раздава частно правосъдие, коментира Гиргинов.
Ремонтът на наказателното законодателство, макар и задължителен, неминуемо ще претърпи еволюция по пътя си към пленарна зала. Въпросът е коя фракция от реформаторите на наказателното законодателство ще надделее. Засега идеите на МВР се ползват с пълната подкрепа на Министерския съвет, а Главна прокуратура си пати заради несговорчивия нрав на своя началник. Общо взето, ниският коефициент на полезно действие на съдебната система и нейният консерватизъм карат управляващите да подходят резервирано към предложенията на магистратите. От друга страна обаче, точно блюстителите на закона са онези, които могат да прозрат по-дълготрайния ефект от промени в консервативна система, каквато е наказателното право.
Ще отделим държавата-администрация от държавата-собственик
Вицепремиерът Александър Божков пред в."Капитал"
Как бихте коментирали идеята на Красимир Ангарски да се закрие Агенцията за приватизация?
- Въпросът е фундаментален и той е свързан с проблема за държавата като собственик и държавата като администрация. Моята крайна теза, към която постепенно ще се стремя, е пълното отделяне на държавата-администрация от държавата-собственик, и то в относително близък план, за да може действително да не се бъркат двете неща. Докато тези две функции са омешани в България, приватизацията ще върви изключително трудно. Дори в чисто правен аспект - от една страна, търговско право, от друга страна, административно право при един и същи обект и неяснотата кога се прилага търговското право, кога се прилага административното право, създава огромни проблеми.
Това може да стане чрез полския модел, т.е. вкарването на всички предприятия в един или няколко фонда, възлагането на управлението на тези фондове на конкурсна основа на външни, на частни лица и превръщането им в национални фондове, които след това да управляват и да приватизират предприятията. Това е единият вариант, който е и добър, и лош - аз затова не харесвам много тази схема, защото тя не дава силна мотивация на управителите на фондовете да продават. Формално държавата се е дистанцирала, обаче продължава да бъде собственик на огромната част от предприятията през фондовете и не се получава истинската конкуренция. Интересът на управителя на фонда е да реализира печалба, а не да създава средна класа. Възможно е да се създаде едно нещо (целенасочено казвам нещо, защото то може да има много различни форми - агенция, фонд и т.н.), в което да се концентрира цялата държавна собственост като акционерно учас-тие и неговата функция да бъде да се освободи от тази собственост по най-добрия начин и временно да осъществява правата на собственик не пряко, а само като корпоративен собственик, т.е. да назначава хора в управителните органи на дружествата, които да са на истински корпоративен принцип и държавата да участва в тях като акционер. В този смисъл идеята на Красимир Ангарски е правилна, но трябва да отчитаме реалностите. Ние нямаме време да започнем приватизацията отначало. Трябва да проверим дали е възможно през следващите един-два месеца при сегашната структура на приватизационните органи да ускорим рязко приватизацията. Подготвили сме цял проект за промени в закона за приватизация, до една-две седмици те ще бъдат готови, ще ги предложим на МС и НС и ще видим как работят. Ще ускорят ли рязко приватизацията с приемането си, сегашните органи по чл.3 ще могат ли да заработят по един нов начин, за да може да се промени качеството на процеса. Защото какво забелязваме в момента? Ако направим едно сравнение между 1996 и 1997 г. за второто тримесечие на тази година спрямо цялата 1996 г., получаваме страхотно ускорение на приватизацията, обаче то все пак не е качествена промяна. Просто приватизираме по-бързо, но не достатъчно бързо, за да приключим до края на 1998.
Защо беше взето решението за увеличение на капитала на "Соди" в ущърб на приватизационните фондове и дребните акционери?
- Истинските причини за писъка са фондовете. Дребните акционери могат да бъдат извинени. Наистина тук е грешка и на министерството, че не разясни достатъчно ясно на дребните акционери какво печелят те с това увеличение на капитала. Но фондовете очевидно бяха недоволни, защото те имаха една цел - да придобият акции, за да могат след това да ги продадат на "Солвей" и да спечелят. Това няма нищо общо с пазара на ценните книжа, тъй като акциите на "Соди" като ценни книжа не са особено интересни. Те ще бъдат интересни след няколко години. Ако сега ги направим интересни, ще попречим на инвестициите в това предприятие и ще ударим дребните акционери. Нека да направим елементарната разлика между процент на собственост в проценти и собственост в абсолютен брой акции. Нито на дребните акционери, нито на фондовете се намали броят акции, които притежават, нито се намали цената на акциите, а по-точно се получи обратното. Чрез придобиването на 67% от акциите на "Соди" "Солвей" получи възможност да направи сериозни инвестиции. Защото не само Световната банка, а и големите международни банки и финансови институции, и инвеститори, и търговци приемат това предприятие за стабилна собственост на един собственик, когато той притежава контролния пакет от 60%. За да направи "Солвей" сериозните инвестиции в "Соди", на "Солвей" му беше необходимо да получи 67%. Като ги получи, тогава започва да инвестира в "Соди" и цената на акциите на всеки дребен собственик на акции започва да се повишава драстично. С всяка инвестиция на "Солвей" цената на акциите на дребния собственик става по-висока, тъй като той утре ще получава много по-сериозен дивидент и ще може много по-сериозно да изтъргува тази акция. Той просто трябва да почака, да не бърза. А фондовете бързат. Ако държавата беше играла с фондовете срещу "Солвей", какво щеше да се получ?. Фондовете щяха да получат право да купят част от акциите и на другия ден щяха да застанат пред офиса на "Солвей" и да започнат да му ги предлагат.
Нали идеята на масовата приватизация беше подобна - да се предлагат акции?
- Аз винаги съм бил противник на идеята акции от "Соди" да се предлагат в масовата приватизация по този начин. А продажбата на 60% беше договорена от правителството на Жан Виденов.
Защо не огласихте меморандума, който сте подписали?
- В меморандума, подписан от правителството, е записано, че ще бъде увеличен веднага след първото събрание, още в началото ще бъде увеличен капиталът на 67%. Не сме мислили, че някой ще се чувства ощетен от това, че "Солвей" ще си увеличи капитала в "Соди".
Защо "Соди" трябваше да бъде в списъка за масова приватизация?
- Те могат да бъдат в списъка за масова приватизация и всеки, който е купувал акции от "Соди", е знаел перфектно, че основният пакет ще бъде купен от един купувач и този купувач ще управлява предприятието, и ролята на акционерите с тези 25% винаги ще бъде пасивна. Никой не може да предполага, никой не е луд да предполага, че когато 25% се предлагат на масовата, в момента, в който основната част от "Соди" отива за касова приватизация при такъв международен интерес, че като си купиш 3% от "Соди", ще участваш в тяхното управление. Това са пасивни акционери, които печелят от активната роля на големия акционер, и те трябва да подскачат от радост, когато големият акционер играе активна роля. Те никога няма да купят от "Солвей" акции от "Соди", за да влязат дори в борда. Фондовете би трябвало абсолютно да са наясно, че никога няма да участват в управлението на "Соди" и тяхната - в добрия смисъл - далавера е да продадат акциите от "Соди" изгодно.
Има ли нещо лошо в това?
- Не, само че малко трябва да почакат, да не бъдат толкова алчни, защото кое е по-важно в момента? Интересът на държавата в момента е в България да влязат нови инвестиции, да влязат много нови пари, да влязат нови машини, да се създадат работни места, да се изнася калцинирана сода от България, в бюджета да влизат мита, данъци, такси и всичко, което ще увеличи валутната част на валутния борд, за да може да има повече левове за пенсионерите. Нека да видим фондовете в действие, нека да видим как управляват предприятие и как търгуват акции. Когато предприятието е 51 или 67% в масовата приватизация, когато 3 фонда се борят кой да получи контролния пакет от тях, тогава ще има пазар. Когато "Солвей" вече държи контролния пакет и държи пари най-вече за да инвестира в това предприятие, безсмислено е да се смята, че като се изтъргуват, изтъркалят няколко акции на пазара, от тази работа страшно ще забогатее някой от фондовете или ще платят дивидент на неколкостотин хиляди или милион вложители. В случая на "Соди" пазар нямаше да тръгне, щеше да тръгне далавера - някои от фондовете щяха да се опитат да изкрънкат повече пари от "Соди" и щяха да намалят инвестициите на "Солвей" в предприятието.
На какъв етап са процедурите с големите дружества?
- Голяма част от дружествата са вече в подготовка на процедурата за избор на консултанти, която е съгласувана с ФАР. Екип на ФАР работи заедно с екипа на агенцията, подготвят се условията на конкурсите. Има един т.нар. комитет на донорите, който не е официално съществуваща група, но е реално функционираща, и тя е неформално действащ екип при Александър Съботинов, в който участват представители на Световната банка, на ФАР, на USАID, на ноу-хау фонда, изобщо на всички донори, които биха участвали във финансирането на тези сделки. Те са в много близка връзка помежду си и г-жа Патерсън от екипа на Световната банка в София е в течение на подготовката на тези сделки. Имаме тези договори, имаме подписано споразумение с USАID за първите три предприятия. Има споразумения и до дни ще бъдат определени консултантите, надявам се. За БТК чакаме всеки момент да се подпише договорът, а в момента топката е в Световната банка, тъй като поради необходимите промени в договора, които ние съгласувахме с "Дойче Морган Гренфел" е необходимо и Световната банка да потвърди промените в договора. Сега чакаме потвърждението от Вашингтон.
Има ли опасност от конфликт на интереси между консултант и евентуален купувач? Като например при БТК, където "Дойче Морган Гренфел" е свързана с "Дойчебанк".
- В глобалното село всички са свързани. Вие смятате ли, че "Дойче Морган Гренфел" като една световноизвестна банка ще си позволи за една такава голяма сделка, наблюдавана в цял свят, да защитава нечии интереси и да не бъде обективен консултант? Нали повече никога няма да получи право да консултира, след като пред очите на целия свят ще защитава интересите на един купувач спрямо друг. Тя работи за нас. "Дойче Морган Гренфел" ще работи за българското правителство, а не за "Дойчебанк" или за "Дойче телеком". То е толкова очевидно. Конкуренцията между големите инвестиционни банки е такава, че никой не може да си позволи да играе номера пред очите на цялата банкова общност. Това е балкански начин на мислене - да се смята, че някой ще играе толкова евитно, за да вземе някой лев. Тези банки не са за един ден и неслучайно имат този международен авторитет - именно защото защитават интереса на клиента си, а не интереса на бившия си клиент.
Премиерът Костов каза, че трябва спешно да се събират пари. Как ще стане това в случая с ИПК "Родина"?
- Ще събираме парите от ИПК. По стандартния начин - ще ги накараме да си предложат погасителни планове. Няма да спираме вестниците утре и да затворим вратата на длъжниците. В момента и бордът на ИПК е непълен, той почти не функционира. Ще направим необходимите промени там, ще докараме действени хора и ще се опитаме да задвижим нещата икономически, т.е. да видим кои вестници могат да представят аргументиран погасителен план, кои ще се окажат тотално неадекватни на ситуацията. От друга страна, ИПК разполага с един огромен скрит актив - това е незавършената административна сграда. Трябва да се прецени (в момента хората от министерството работят) има ли ИПК нужда от тази сграда или не, можем ли да я продадем на търг, колко пари можем да вземем за нея. Тя може да стане бизнесцентър - на прекрасно място, хубава голяма сграда. В другия случай - да вкараме вътре, ако искат, редакциите на някои вестници, да станат съдружници, акционери в ИПК, да получат помещения. Това също е реално. Отворени сме към всякакви варианти, водещи към приватизацията на ИПК. Но не на ИПК "Родина" в това състояние, в което е. Ще изпълним ли сроковете за приватизация, договорени със Световната банка?
- Има ангажимент за 25-процентова приватизация до подписване на заема ФЕСАЛ. Разговорите, които имаме и с тукашната мисия на Световната банка, и с Кенет Лей, и с всякакви експерти на Световната банка, ни показват нещо много важно. Това е, че Световната банка не се държи като инспектор, а като партньор и всъщност точното изпълнение на някакви числа не е чак толкова важно. Важна е насоката, важна е тенденцията, важни са целите и пътят, по който се движим към постигането на тези цели. Аз съм много спокоен в това отношение. В момента сме някъде на малко над 20%, но има твърде много спорни въпроси относно това как се броят процентите. Мисля, че колегите от Световната банка са съгласни, че методиката за броенето на тези проценти не е най-изчистената. Оказа се, че всъщност не е толкова важно числото - важно е има ли приватизация, става ли приватизацията и има ли решимост от страна на правителството процесът да бъде необратим. Това, от което се притеснява Световната банка, е същото, от което се притесняваме и ние, и затова в това отношение нашите цели съвпадат - да направим процеса на приватизация необратим, да не може утре с постановление на МС предприятието отново да стане държавно. Или пък дори с промяна на един обикновен закон, на конституцията това, което броим за частно, да стане отново държавно. И ние имаме същите цели, и Световната банка има същите изисквания, така че в това отношение дали ще стигнем точно 25%, или няма да стигнем не е толкова важно - това е формализъм.
