Тайното находище на длъжници
Асен АСЕНОВ
Шестте най-големи длъжници на Главно управление "Митници", открити досега - Булгаргаз, Нефтохим, "168 часа", "Мобилтел", Булгарлизинг, СОМАТ, имат да дават на държавата над 100 милиарда лева. Общият размер на задълженията към митниците и броят на всички длъжници не са известни. Според новия зам.-шеф на митниците Чавдар Кънев изясняването им ще отнеме минимум шест месеца. Не е известно защо такава информация досега не е събирана. Известни са обаче хората, които носят отговорността за липсата на тази информационна база, за незаконните разрешения за удължаване на временен внос, както и за бездействието срещу корупцията в цялата митническа система.
От 1992 г. до 23 май 1997 г. (с 6-месечно прекъсване) шеф на главно управление "Митници" е Христо Кулишев. Преди него този пост заема бившият подуправител на БНБ и шеф в банката на мутрите (ПИМБ) Евгени Узунов. До този момент обаче никой, включително и новият финансов министър Муравей Радев, не е потърсил отговорност както от тях, така и от тези техни подчинени, които носят отговорност за големите злоупотреби в митниците. За първи път от промените през 1989 г. насам едва миналата седмица новият шеф на митниците Елка Владова даде пресконференция, на която оповести имената на основните длъжници и обяви война на корупцията в администрацията си. От назначаването на Владова в ръководството на ГУ "Митници" за един месец приходите от мита са се увеличили почти двойно. С нейна заповед от 20 юни "с цел подобряване на работата в системата на митниците", т.е. за прекъсване на сега действащите канали на корупция, 110 митничари от граничните пунктове Капитан Андреево и Ново село са командировани в други митници, а на тяхно място са изпратени митничари от Калотина, Русе и аерогара "София". При неизпълнение на заповедта за командировка шефът на митниците има основание да издаде заповед за уволнение. Така че корумпираните митничари трябва да избират между рязкото падане на "черните" им доходи и липсата на доходи въобще. Непотърсените дългове Според зам.-шефа на ГУ "Митници" Чавдар Кънев длъжниците от периода 1990 - 1994 ще останат "длъжници завинаги". Митниците могат да търсят вземанията си с давност 10 години, но все още никой не знае каква част от документацията е унищожена, след като в продължение на седем години някой е "забравял" да събира голяма част от вземанията на държавата. "При направените справки за периодите 1990-1994 г., когато временният внос е правен с гаранционни писма, което означава "давам си гаранция сам на себе си", сещайте се колко ще платят и колко от фирмите ще намерим", каза на пресконференцията миналата седмица Кънев. Режимът е променен през 1994 г. - оттогава за всеки временен внос се изискват съответните банкови гаранции. "Но независимо от това при случаите на временен внос тогава при състоянието на банковата система повечето от банковите гаранции няма да можем да усвоим, защото банките са фалирали", твърди заместникът на Владова. Само фирмите, за които има издадени наказателни постановления по изтекъл временен внос за суми над 1 милион лева, дължат над 49 милиарда лева главница по тогавашния курс на долара (към тази група не са прибавени длъжниците по изтекъл временен внос, за които няма съдебно постановление). Точни изчисления в митниците все още не са правени, но реалният дълг ще се окаже неколкократно по-голям, след като главницата се преизчисли по сегашния курс и към сумата се прибавят дължимите лихви (вж. табл. на длъжниците с над 10 млн. лева главница, за които е постановено принудително събиране). Не е известно защо през този период прокуратурата не е вземала отношение и каква е причината съдия-изпълнители масово да не успяват да съберат дълговете към държавата, въпреки че за тях е имало съдебно постановление за принудително събиране.
Периодът на натрупването на най-големите дългове към ГУ "Митници" съвпада с началото на управлението на БСП, която в края на 1994 г. дойде на власт с лозунга "Да спрем разрухата". В този период тайната за дълговете е грижливо пазена, въпреки плачевното състояние на държавния бюджет. За шеф на "пресцентъра" на митниците например е назначен актьорът от театър "Сълза и смях" Иван Кутевски, който вместо пресцентър, получава служебен... пистолет.
Любопитно е, че сред хората, заради които по това време са издавани разрешения в нарушение на закона, е и шефът на "Трон" Красимир Стойчев, който нерядко обяснява, че е един от хората, пострадали най-много от управлението на БСП. Дълговете на "Мобилтел" "Мобилтел" има задължения по временен внос 7.7 милиарда лева. Има неспазена процедура от страна на митническата администрация в лицето на тогавашни митнически ръководители от митница аерогара "София" и от ръководителя на ГУ "Митници", заяви миналия петък Елка Владова. Само два дни преди това изпълнителният директор на "Мобилтел" АД Красимир Стойчев отрече пред "По света и у нас" да има каквито и да е дългове към митниците. Пред "Капитал" министърът на вътрешните работи също отрече фирмата да има дългове. В същото време обаче фирмата е подписала писмо с обратна разписка от ГУ "Митници", в което се казва, че до 30 юни "Мобилтел" трябва да изплати 1 милиард и 844 милиона лева дългове и да представи банкова гаранция за 5 милиарда и 875 милиона лева. Първата сума трябва да бъде издължена до следващия понеделник, тъй като тя е по временен внос на мобилни апарати, за които срокът на временния внос е изтекъл. Според шефа на митницата на аерогара "София" Стойчев устно е обещал да изплати тази сума до края на другата седмица. Плащането на дължимата сума по временния внос на телекомуникационно оборудване (телефонната централа на "Мобилтел", за която дружеството дължи мита за 5 млд. и 875 млн. лв.) може да бъде отложено във времето само ако Стойчев успее да осигури банкова гаранция за тях и докаже, че не е нарушил условията по временния внос, като и двете са почти непосилни за изпълнение задачи.
Централата на "Мобилтел" е внесена на временен внос през 1994 г. и с разрешение на бившия шеф на митницата на аерогара "София" срокът на временния внос е удължаван неправомерно няколко пъти. В докладна записка до шефа на ГУ "Митници" Елка Владова се казва, че до този момент летище "София" не разполага с договора между "Мобилтел" и производителя на централата - немския концерн "Сименс", за продажба на техниката. Според действащото законодателство без този договор и срокът на временния внос не може да бъде удължаван. Вследствие на скандала около дълговете на "Мобилтел" новият шеф на митницата на летище "София" получава устното уверение на Стойчев, че договорът със "Сименс", за който се знае, че е с разсрочено плащане, ще бъде представен на 23 юни.
Любопитно е, че гарант по последното разрешение за удължение на временния внос (от 15 май 1997 г.) на централата на "Мобилтел" е Капиталбанк. Гаранцията е издадена, след като БНБ поиска обявяване в несъстоятелност на Капиталбанк. "Неправомерното продължаване на временния внос на "Мобилтел" е парафирано от Тихомир Кунчев, бивш шеф на митницата на аерогара "София", и вследствие на това тече финансова ревизия. Имало е основание този временен внос да бъде удължаван при положение, че има перфектни банкови гаранции, а такива няма", твърди новият шеф на митницата на аерогара "София" Петко Петков. Според Елка Владова условие на митниците сега е поисканата нова банкова гаранция от "Мобилтел" да бъде от една от следните банки: Булбанк, "Биохим", Пощенска банка и Общинска банка "или друга банка, която митницата счете за достатъчно надеждна. Ако задълженията не бъдат уредени, ще последва постановление за принудително събиране".
Проблемът на Стойчев е, че като изпълнителен директор на "Мобилтел" носи отговорност за всички управленски решения, въпреки че от август миналата година той не е собственик в дружеството. Шефът на "Трон" трудно ще намери нова банкова гаранция за временния внос на централата, след като дори шефът на БТК публично обяви, че "Мобилтел" е в лошо финансово състояние, Дори такава гаранция обаче да бъде намерена, при проверка от страна на митниците Стойчев едва ли ще може да докаже, че не нарушава изискванията по временния внос. При определени обстоятелства, въпреки че е на временен внос, техниката наистина законно е можела да се използва от бившите акционери в дружеството, но те нямат право да се разпореждат с нея, включително да я продават, преотстъпват за ползване и т.н. Според юристи, след като през август миналата година дружеството беше продадено 100% на "Глобус инвестмънт", чийто директор е шефът на "Нордекс" Григорий Лучански, това условие е било нарушено. Ако проверка на ГУ "Митници" установи нарушението, разрешението за временния внос, валидно до 15 октомври 1997 г., трябва да бъде отменено. Това означава, че "Мобилтел" трябва или да реекспортира централата си, което означава GSM-операторът да спре да работи, или да плати 5 милиарда и 875 милиона лева. Това би могло да създаде допълнителни неприятности на Стойчев, ако се окаже, че дължимите суми за мита не са били включени в цената на сделката при продажбата на "Мобилтел" и се окажат "сюрприз" за сегашните собственици на GSM-оператора "Глобус инвестмънт". Подобни са и предположенията за Дълговете на "168 часа" към ГУ "Митници". Ако се окаже, че ВАЦ не са калкулирали в цената на печатния комплекс на пресгрупата дължимите мита, тъй като тази информация е укрита от предишните собственици, инвестицията им в България може да се окаже най-неуспешната сделка на концерна в Източна Европа. Няма съмнение, че ако това предположение се окаже вярно, сегашният управител на дружеството и бивш основен акционер в него Петьо Блъсков ще бъде отстранен от мажоритарния собственик ВАЦ.
Пресгрупа "168 часа" има изтекли срокове по временен внос на машини. Едната дължима сума е за 5 милиона германски марки, другата за 1 милион и 900 хиляди долара. Вносът е на голямата печатарска машина "Роуман" и оборудването за нея. След първата публикация за дълговете "Райфайзенбанк" АД става гарант по дължимите суми и изпраща писмо до шефа на митницата на летище "София" Петко Петков, в което уведомява, че от 23 юни, понеделник, ще започне да изплаща дължимите суми на траншове, "за да не предизвика сътресения на валутния пазар, тъй като сумата не е никак малка". Още в началото на миналата седмица, в. "24 часа" обяви, че пресгрупата е върнала всичките си дългове, но към тази дата е било факт единствено писмото на "Райфайзенбанк", че ще започне изплащане на сумите. Според г-н Петков няма посочен краен срок за изплащане на сумата, но гаранцията на банката е валидна до 30 юни. "Всяко забавяне по това плащане ще се олихвява", заявиха шефовете на ГУ "Митници". Дълговете на Булгарлизинг Според зам.-началника на ГУ "Митници" Иван Тодоров дължимите мита са за временен внос на 163 БМВ-та. Една част от титулярите по временния внос на колите, независимо че вносител на всички коли е Булгарлизинг, са около 20-ина други фирми, на които е била прехвърлена част от собствеността. Общите задължения към момента за изтекъл временен внос са около 2 милиарда и 700 милиона лева. Има и дължими митни сборове в размер на 1 милиард и 469 милиона по временен внос, чийто срок не е изтекъл и за които има банкови гаранции. "Проблемът с банковите гаранции обаче е, че те са с левови равностойности по курсове отпреди две години, така че на практика в момента покриват едва 5% от дължимата сума", заяви Иван Тодоров. В момента 114 от БМВ-тата се намират в склад под митнически контрол и за тях сe чака постановление на прокуратурата, с което да се разреши разпродажбата им на търг. Началникът на ГУ "Митници" Елка Владова е поискала официално такова постановление на среща с Нестор Несторов миналия петък. Според нея "това са коли, които не са в движение, не са регистрирани и никой не се интересува от тях".
Една част от внесените "временно" БМВ-та са собственост на БЗК "Витоша", за която БНБ поиска обявяване в несъстоятелност. Според Владова за тях е съставен акт за митнически нарушения и "по принцип трябва да се конфискуват". Дълговете на СОМАТ "СОМАТ е внесъл около сто влекача "Мерцедес", за които от пет години не е плащано. Имаме уверението, че ще си платят, митницата е извършила всички съдебни процедури за изискване на това плащане и 2 милиарда лева без лихвите в близките дни би трябвало да влязат в бюджета", обясни зам.-шефът на главното управление "Митници" Чавдар Кънев. На преговорите със СОМАТ за връщането на дълговете служителите на Владова са получили само устно уверение, че сумата от около 2 милиарда ще бъде издължена. Заради лошото финансово състояние на компанията обаче не е изключено връщането на дълговете отново да бъде отложено. Дълговете на Нефтохим Държавното дружество не е изплащало задълженията си за временен внос на суров петрол от 1994 г. насам. Общата дължима сума към бюджета на "Нефтохим" ЕАД по издадените постановления за принудително събиране за периода 1994 - 1997 е около 8 милиарда и 686 милиона лева плюс лихви от датата, в която е трябвало да се платят митническите сборове, което означава, че реалният дълг надхвърля 10 милиарда лева. До този момент въпреки писмата за принудително събиране, в ГУ "Митници" не са постъпили никакви средства. "Постановленията не са изпълнени и отговорност за това носи съдия-изпълнителят", обясни шефът на митниците Елка Владова. Без основателни аргументи отношението на митниците към големия държавен длъжник видимо се различава от това към частните компании. "Не можем да затворим Нефтохим, защото той не се е издължил", заяви заместникът на Владова Чавдар Кънев. Дълговете на Булгаргаз Най-големият длъжник на митниците, с 41 милиарда лева беше изключен в последния момент от официалния списък на големите длъжници с обяс-нението, че в Министерския съвет в "момента се уточнява взаимно прихващане на задълженията на държавата към Булгаргаз. Този аргумент обаче няма никаква стойност, тъй като Булгаргаз ще продължи да бъде реален длъжник на митниците и дълговете му няма да бъдат изплатени със зачеркването му от списъците. Едва ли правителството би приело подобно разплащане с "Мобилтел" например, ако държавната БТК дължеше на частната компания пари за телефонен трафик например.
Длъжник на Булгаргаз са топлофикационните дружества в страната, а не правителството и тези задължения нямат отношение към задълженията на Булгаргаз към митниците. За дълговете има и съдебно постановление за задължително изземване, така че Главно управление "Митници" има всички основания да настоява за незабавно изпълнение на постановлението, както по-стъпва например в случая с Булгарлизинг.
Защото един компромис сега ще сложи начало на нова поредица "забравени" дългове, а блестящият старт на новия шеф на митниците ще остане само шумен фойерверк на фона на тромавата българска реформа.
Фондове и институции се надлъгват преди втората вълна
В края на първия тур на масовата приватизация и при започващите дебати за втора вълна приватизационните фондове и държавните институции, отговорни за процеса, продължават голямото надлъгване. Сякаш в отговор на незаконосъобразните (недопускане на предприятия до търга) и нецелесъобразни (запазване на минималните цени) действия на държавните институции фондовете продължават да хитруват на дребно.
На третия търг от първата вълна, който тече в момента, не бяха допуснати за участие (за пореден път в нарушение на закона) 36 предприятия. Тръжната комисия раздели предприятията в четири групи в зависимост от причината, поради която са извадени от списъка. В първата група на "черния списък" са включени девет дружества, които не са преобразувани в акционерни дружества. Поради тази причина бяха изваждани предприятия и от предишните две тръжни сесии с презумпцията, че те ще бъдат преобразувани до началото на третата, но това така и не стана за последните девет.
За втората група са нарочени пет предприятия с обяснението, че са с влошено финансово състояниe. Тяхното бъдеще засега е неясно, но предприятията в групата в момента са в доста различно положение. Например "Рубелла" - Рудозем, е в процедура по обявяване в несъстоятелност.
В третата група са включени девет предприятия, имащи проблеми, свързани с реституционни претенции, а четвъртата е запазена за 13 дружества, за които се смята, че имат проблеми, произтичащи от течащата процедура по обявяване в несъстоятелността на "Балканкар холдинг" ЕАД. Това са дъщерните дружества на холдинга, включени в общия списък за масова приватизация преди началото на процеса.
Председателят на управителния съвет на Асоциацията на приватизационните фондове (АПФ) Валентин Карабашев заяви в края на миналата седмица, че Тръжната комисия е превишила правомощията си, изключвайки 36-те предприятия от списъка. Експерти са на мнение, че съществува известна неясността и обърканост в критериите, по които тези предприятия са били подбирани за "черния списък". Очакванията на АПФ за по-ниски минимални тръжни цени не бяха оправдани. Тяхното мнение е, че високите цени за третия търг ще оставят доста от акциите на предложените предприятия собственост на държавата.
Междувременно Комисията по ценните книжа и фондовите борси обяви поредните нарушения на приватизационни фондове. Заместник-председателят на комисията Весела Станчева каза през миналата седмица, че 11 фонда държат своите парични средства в касети в своите офиси или на други места, което е нарушение на закона. Тези средства трябва да бъдат на сметка в съответната банка-депозитар. От приватизационните фондове са обяснявали положението с нестабилността на банковата ни система. Весела Станчева не пожела да каже имената на дружествата, защото все още не са наложени съответните наказания (глоби). Тя допълни, че доста от приватизационните фондове не предоставят в срок годишните си отчети, а тези, които са предоставени, са непълни. Все още се допуска и пропускане на задължителния текст, "че цената на акциите може да се понижи и не се гарантират печалби" при съобщения в ежедневниците.
По първоначални данни около 2400 предприятия ще бъдат предложени за втората вълна на масовата приватизация. Предвид ангажимента на правителството да продаде големите предприятия по касов път с помощта на чуждестранни консултанти в списъка за масова приватизация ще попаднат предимно по-малки дружества с активи за около 100 млрд. лева.
Амбициозната цел е през тази година да се поведе първата тръжна сесия. Продажбата на боновите книжки може да стартира през есента, като съществува вариант да се ползват книжките, получени при първия тур на масовата приватизация.
НАКРАТКО
През миналата седмица комисията разгледа подготвения от юридическия й отдел проект за изменения и допълнения на Закона за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества. Проектът уточнява кой трябва да изготвя необходимия проспект за ценни книжа при публичното им предлагане. Според Весела Станчева, зам.-шеф на комисията, най-вероятно акциите на предприятията от списъка за масова приватизация ще бъдат освободени от изискването за наличие на проспект, но дружествата трябва да предоставят периодична информация за дейността си.
Търговията с ценни книжа на извънборсов пазар също ще бъде регламентирана с промените в закона. Ще бъде уточнена и ролята на Централния депозитар. Проектът трябва да бъде разгледан и от други отдели на комисията и едва след това ще бъде изпратен за официално гласуване в Министерския съвет. След това ще бъде внесен в парламента. С цел усъвършенстване на процеса за регистриране и прехвърляне на собствеността върху преференциалните акции Централният депозитар предлага две нови услуги. От 9 юли гражданите ще могат да прехвърлят част от притежаваните акции (досега бе възможно прехвърляне само на целия пакет притежавани книжа), а от 16 юли - да регистрират настъпили промени в личните си данни (например името, адреса и т.н.). Предложените нови услуги заедно с първоначално обявените се осъществяват посредством 28-те клона на Обединена българска банка. Според изпълнителния директор на ЦД г-н Апостол Апостолов целта е да се защитят правата на гражданите, като с точна и изрядна информация ще могат да се възползват от собствеността си върху преференциалните акции и да имат правото на избор за прехвърлянето им.
Собствениците на "Фаянс" - Каспичан, встъпиха във владение
На проведеното през миналата седмица общо събрание на предприятието за производство на фаянсови плочки "Фаянс" - Каспичан, новите му собственици успяха да встъпят в правата си. След продължилите няколко месеца стачки и съдебни борби, които на практика пречеха за ефективното управление и функциониране на "Фаянс", събранието най-сетне избра нов борд на директорите, който се състои от седем членове - четири представители на швейцарската фирма "Керамик холдинг АГ Лауфен", Валентин Карабашев за ПФ "Златен лев" (който спечели около 13% по линия на масовата приватизация), един представител на ПФ "Доверие" (спечелил около 12% от масова приватизация) и един представител на държавата - Михаил Мучинов, който е бил изпълнителен директор на "Фаянс".
Швейцарската фирма, която притежава малко повече от 50% от дружеството, досега не можеше да го управлява, тъй като решението на съда за реда, по който са придобити акциите й, беше оспорвано повече от половин година, а окончателното решение за увеличението на капитала беше издадено на 28 май тази година. След общото събрание би могло с голяма степен на вероятност да се предполага, че делът на чуждата фирма е нараснал с 12-те процента на "Доверие" (и е станал около 64%), тъй като според запознати избраният в борда представител на фонда е лице, свързано с швейцарската компания. "Фаянс" е най-доброто българско предприятие за керамика, което произвежда фаянсови плочки, санитарна керамика и подови плочки. То пласира голяма част от продукцията си в Германия, Англия, Италия, Холандия и арабските страни. През миналото лято дружеството беше включено в списъка за масова приватизация с 60%, но още преди започването на първия търг Министерството на промишлеността взе решение за увеличение на капитала от 350.247 млн лв. на 714.790 млн. лв., а акциите от увеличението бяха продадени на "Керамик холдинг АГ Лауфен". Компанията придоби дял, заобикаляйки закона за приватизацията - без оценка на предприятието от лицензиран оценител, а след това без търг, конкурс или преговори с потенциални купувачи. Чрез този подход делът от "Фаянс", който беше обявен за раздържавяване срещу инвестиционни бонове, спадна до 30%. В обявленията си в Държавен вестник обаче Тръжната комисия до втория търг включително записваше стария капитал, като минималните цени също бяха изчислявани според него.
"Лауфен" се оказаха с доста сериозна подкрепа в лицето на бившите управляващи. Увеличението на капитала беше одобрено от кабинета на Жан Виденов.
Впоследствие активни защитници на швейцарците бяха двама министри от кабинета на Виденов - Атанас Папаризов и Младен Червеняков (в качеството му на адвокат на "Лауфен"). В последния месец преди събранието бившият търговски министър Папаризов се беше установил в Шумен, където се занимаваше с медийни изяви в подкрепа на швейцарците.
Справочник
Обща информация
НАКРАТКО
Акционерите на Софийска фондова борса промениха името на дружеството на "СФБ Капиталов пазар" и решиха да продадат по номинал своите акции на Българска фондова борса - София, като междувременно закупят същия брой акции (отново по номинал) от БФБ - София. Капиталът на дружеството в момента е 18 млн. лв. и няма да бъде променян до реализирането на посочените операции.
Съгласно т. 10 от споразумението, подписано между двете институции на 5 юни, след като 2/3 от акциите на СФБ бъдат изкупени от "Българска фондова борса - София", СФБ ще предостави на БФБ - София, наличните си финансови средства.
На работната група, която изработва устава на новата борса, ще бъде предложено нейният капитал да бъде по-голям от сега предложения 235 млн. лв. Според изпълнителния директор на СФБ Жечко Димитров по този начин акционери, които нямат достатъчно акции, за да вземат брокерско място, ще могат да допълнят пакетите си. Засега се изисква притежаването на пакет от 500 акции, за да се вземе брокерско място, но броят на акциите може да бъде увеличен на общото събрание на БФБ, което ще се проведе на 21 юли. Служителите и работниците от "Плевенско пиво" ЕАД, обединени в дружество Пивоварна "Плевенско пиво" ООД, купиха 55% от най-големия пивоварен завод в Северозападна България. Предмет на сключената сделка са 126 240 поименни акции. Общата стойност на сделката е 2 970 000 щатски долара при цена на една акция левовата равностойност на 23.5 долара (около 39 хил. лв.). Половината от цената ще бъде платена в брой, а останалите 50% - в ЗУНК-облигации. При преференциални условия ще бъдат продадени 15% от дружеството, а с 5% ще бъдат удовлетворени реституционни искове. Съгласно условията на договора за продажба купувачите трябва да инвестират в производството 8.050 млн. долара за седем години и да запазят предмета на дейност на дружеството в продължение на пет години.
"Плевенско пиво" ЕАД бе включено в списъка за масова приватизация с 25% от капитала (229.528 млн. лв.), равни на 57 381 акции. Десет процента от тях са раздадени безплатно. На първа тръжна сесия бяха предложени 51 643 акции, които бяха изкупени изцяло. Минимално приемливата цена на една акция бе 1253 инв. лв, а среднопретеглената цена достигна до 2670 инв. лв. Печалбата на "Хотелска верига Хранков" АД за 1996 г. е малко над пет милиона лева, каза председателят на съвета на директорите на дружеството Пламен Хранков. Въпреки обещанията акционерите няма да получат дивиденти, защото печалбата е минимална. През април 1998 г. обаче всички акционери трябва да получат по 6% валутен дивидент за всяка притежавана акция. Дивидентът ще се изчислява на базата на определената на последното общо събрание минимална стойност на акциите в размер на 13.50 щатски долара, което прави около 81 цента на акция. Пламен Хранков добави, че се предвижда разширение на хотел "Замъка Хранков" с около 200 стаи, като финансирането на този проект ще се прави от външни източници. Според някои акционери на дружеството обаче това разширение ще бъде осъществено много трудно поради голямата задлъжнялост на дружеството и бавното изплащане на кредитите. Фирма "Инпластрейд", която купи през август миналата година 56% от "Асенова крепост" ЕАД, трябва да доплати 5.4 млрд. лв. Това бе съобщено през седмицата от изпълнителния директор на Агенцията за приватизация Александър Съботинов. Контролният пакет на дружеството бе продаден за левовата равностойност на 10.506 млн. долара, което тогава се равняваше на 1.962 млрд. лв. Забавянето на плащанията и скокът на долара обаче са наложили промяна на цената.
"Асенова крепост" ЕАД бе включено в списъка за масова приватизация с 25% от капитала, равняващи се на 102 713 акции, от които 10 271 безплатни. На първата тръжна сесия бяха продадени 67 180 акции със среднопретеглена цена от 4984 инв. лв. На втората тръжна сесия участниците в масовата приватизация купиха още 10 019 акции със среднопретеглена цена от 2668 инв. лв. На трета тръжна сесия са предложени 15 243 акции с минимално приемлива цена от 1620 инв. лв. Първо събрание на кредиторите на "Рубелла" ЕАД - Рудозем, бе проведено през миналата седмица. Според отчета на временния синдик Манолина Драгиева дълговете на предприятието към кредитори са около 4.032 млрд. лв., а стойността на имуществото е 3.071 млрд. лв. Около 90% от дълготрайните активи на дружеството са притежание на "Рубела капитал", която плати на няколко етапа дълговете към Кристалбанк. "Рубелла" ЕАД бе включено направо във втора тръжна сесия на масовата приватизация, но след слабия интерес и започването на процедура по несъстоятелност то бе извадено от списъка за трета тръжна сесия. Официалната формулировка на Тръжната комисия за изваждането му е влошено финансово състояние.
Фараонът Иво Недялков си дойде на патерици от Франция
Собственикът на рухналата финансова пирамида "Ийст-уест интернешънъл холдинг груп" Иво Недялков беше екстрадиран от Франция, за да отговаря пред Темида за финансовите си машинации. Фараонът се приземи на родна земя във вторник с редовен полет на "Балкан" от Париж. Въоръжена охрана пое крупния измамник още от пистата на летището и го извози до килиите на националното следствие на ул. "Г.М.Димитров". Десетина полицаи с противокуршумни жилетки, пушки-помпи и автомати "Калашников" трябваше да защитават Недялков от любовта на вложителите в "Ийст-уест". Служителите на реда бяха принудени да изпълняват и функциите на санитари - финансовият аферист не можеше да ходи без патерици, защото страдал от заболяване на опорно-двигателната система. "Фирмата ми не е пирамида, не съм завличал никого. Станах жертва на целенасочена кампания срещу мен", обяви Недялков по пътя към килията си. Той обяви, че не се страхува от затвор и очаква справедливост от българското правосъдие. Шефът на "Ийст-уест" ще седне на подсъдимата скамейка по обвинение за измама в особено големи размери. За това той може да получи до 15 години строг тъмничен затвор.
Контраразузнаването разкри Рокова печатница за бандероли
Националната служба за сигурност разконспирира манифактура за производство на фалшиви бандероли и документи, която е собственост на хора от близкото обкръжение на скандалния кърджалийски охранителен бос Ерджан Рашид-Роко. При съвместна акция на контраразузнавачите в Стара Загора, Велико Търново, Габрово и Бургас за задържани 13 души, които са замесени в мрежата за производство на фалшивите акцизни маркировки и тяхното разпространение. Оперативните работници от МВР са заловили и голяма партида фалшива валута, подобна на иззетата по време на Роковия арест. Междувременно Роко беше отново беше върнат в следствения арест на НСлС. Той беше закаран под конвой в Кърджали, за да бъде изправен на съд заради престрелка с охранители от фирма "Стил 69".
Ударът на НСС започва с арест на шестима старозагорци, които по данни на спецслужбите поддържат близки контакти с Ерджан Рашид. При операцията служителите от вътрешното ведомство залавят наркотици, крадени коли с пренабити номера, чуждестранна валута, фалшиви печати и документи. По време на разпита заловените насочват хората от НСС към Велико Търново.
Операцията продължава с ареста на двама заподозрени в старопрестолната столица - 38-годишния Пламен Енев и 33-годишния Павлин Господинов. Единият от тях пласирал фалшива валута, а другият търгувал с бандероли и акцизни стоки. Контраразузнавачите атакуват склада на фирма "Велтед", където работи Господинов, и залавят над 50 000 бутилки алкохол с фалшив бандерол за 75 млн. лв. При великотърновската акция НСС установява и източника на подправените акцизни документи - габровска печатница, наета от фирма "Полипрес" ООД. Контраразузнавачите успяват да засекат хората от нелегалната работилница в момент, когато товарят стока. Заловени са фалшиви бандероли за милиони левове, клишета за отпечатването им, апаратура за подправяне на документи и фалшиви печати на регионални данъчни служби в цялата страна. Арестуван е и президентът на фирмата Красимир Мирчев.
Материалите, открити при обиска на печатницата, насочват спецслужбите към цех на фирма "Савой клуб" в с. Венец, Карнобатско. Открити са милион и двеста хиляди фалшиви бандерола и 300 000 бутилки алкохол без платен акциз. Цехът на фирмата е запечатан и поставен под полицейски надзор.
До момента това е най-голямата разбита мрежа за производство на фалшиви бандероли у нас, твърдят от МВР.
Левът поскъпна спрямо долара, остана стабилен към марката
Анастас Петров
Прези изминалата седмица бе забелязана разлика в подхода на отделните банки към валутния пазар. Разликата се изразяваше в това, че някои търговци приемаха курса на марката към лева като основа за пресмятане на отношенията на останалите валути към лева, с оглед фиксирането на лева на 1000 за марка, докато за други банки доларът продължи да бъде определящата валута. Като цяло обаче курсовeтe на различните валута към лева се движеха не толкова от стремежа на търговците постепенно да достигнат равнището на фиксиране, колкото от моментното състояние на търсенето и предлагането на валута, определени от ликвидността на банките и крайните клиенти и доходността по левовите вложения.
В понеделник при отварянето левът бе подложен на засилен натиск, основно поради влизането в сила на по-ниския основен лихвен процент от 35.76 на сто годишно, което доведе до понижение на доходността, както на лихвоносните ДЦК, така и на лихвите по междубанковите депозити. Големият обем свободни левове в банковата система бяха насочени към валутния пазар, тъй като потенциалната печалба от удължаване на валутни позиции на фона на предстоящото фиксиране на лева, обещаваше да е по-голяма от доходността на левовите вложения. Левът отслабна до около 1705-1715 за долар и 980-985 за марка от съответно 1690-1694 и 977-982 предходния петък. Въпреки относително ниската доходност на по-дългосрочните съкровищни бонове, продадени в понеделник, интересът на чужденците към тях остана висок, поради което банките започнаха от тяхно име да продават валута, за да бъдат платени покупките на книжата. Оказа се, че въпреки високата левова ликвидност на банките и проявеното по-рано желание за покупки предлагането на валута надвишаваше търсенето й следобед, което доведе до постепенното поскъване на лева до около 1695-1700 за долар при затварянето.
Във вторник и сряда, когато средната доходност до падежа на четириседмичните сконтови ДЦК падна съответно до 0.72 и 0.69 на сто от 0.78 процента в понеделник, интересът за инвестиции във валута се възобнови и притисна лева до около 1700-1705 за долар и около 985-988 за марка. Бързо спадащата доходност на книжата породи и очаквания за рязко понижение на основната лихва, която в момента бе определяна на базата на среднопретеглената ефективна месечна доходност по продаваните ежедневно емисии.
През останалите два дни до края на седмицата нещата се обърнаха и левът постепенно възвърна позиции. Въпреки продължаващия спад на доходността на левовите инструменти интересът за покупки на валута остана слаб, вероятно поради преценка на търговците, че валутните им позиции са достатъчно дълги. Преобладаваше предлагането на валута от крайни клиенти, които търсеха левове за текущи разплащания. Според търговци някои банки също са изпитвали проблем с ликвидността, поради което не са били склонни да удължават допълнително валутните си позиции.
Решението на БНБ да понижи ОЛП до рекордно ниско равнище също не доведе до засилване на търсенето на валута. ОЛП бе определен на 16.30 на сто годишна ефективна лихва на месечна база, което означава около 1.27 процента месечно, или около 15.20 на сто проста годишна лихва.
През тази седмица поради това, че до въвеждането на валутния борд ще останат броени дни, се очаква левът за отслабне относително бързо, като търговците ще се стремят да достигнат равнища максимално близки до 1000 лева за марка, като равищата на лева към останалите валута ще зависят от моментните съотношения към марката на международните пазари.
Валутните пазари навлизат в лятно затишие
Валутните пазари значително се успокоиха през изминалата седмица и регистрираните колебания на курсовете бяха сравнително малки. В понеделник доларът леко отслабна под петъчните нива и през следващите два дни се търгуваше над 1.73 марки и 113 йени. Срещата на премиерите от ЕС завърши без изненади, като потвърди датата за въвеждане на единната европейска валута. Обявените във вторник данни за ръст на цените на дребно в САЩ едва с 0.1 на сто през май съвпаднаха с очакванията на търговците и потвърдиха изгледите за стабилни лихви.
Интересните новини от седмицата бяха свързани с оповестените от Япония и САЩ данни за външнотърговските им салда. Япония отчете ръст от 220 процента на външнотърговския си излишък за май спрямо същия месец на предишната година. Това даде само временен тласък на йената, която се покачи за кратко до 112.75 за долар, но още същия ден търговията отново бе над 113 йени. От Щатите пък оповестиха, че въпреки нарастването на търговския им дефицит през май страната отчита рекордно висок износ въпреки скъпия долар. В резултат на това йената падна до 114.09 за долар.
В последния ден от седмицата доларът получи допълнителна подкрепа от изявлението на Бил Клинтън след срещата му с японския премиер Риутаро Хашимото, че въпреки неблагоприятното съотношение в търговията между двете страни, въпросът няма да занимава срещата на Г-7, както и че валутните курсове нe трябва да бъдат използвани като инструмент за влияние върху търговията. Дилърите усетиха това като стимул за долара, но предпочетоха да се въздържат от масирани покупки преди края на срещата в Денвър.
Английската лира бе сред валутите, които отбелязаха ръст през изминалата седмица. В петък паундът регистрира най-високото си равнище спрямо марката от 58 месеца насам - 2.86 марки. Причина за това стана както вероятността от скорошно повишаване на лихвите във Великобритания, така и общото отслабване на марката спрямо останалите европейски валути, предвид очакваната слабост на еврото.
Във фокуса на търговците през следващата седмица ще бъдат насоките, които евентуално ще получат от срещата на лидерите на седемте големи и Русия. Макар този път валутните равнища да не са сред темите, предварително обявени като обект на разговорите, не е изключено от срещата да произтекат изненади.
Търговията с междубанкови депозити остава слаба
Десислава ПОПОВА
Лихвите по междубанковите депозити паднаха рязко през миналата седмица в резултат на голямото предлагане на ресурс. Докато в началото на периода цената на ресурса за сделки със срок от един ден до една седмица бе между 23 и 30 процента годишно, в петък равнищата се бяха понижили до 11-15 на сто. Свободните левове се насочваха към покупки на държавни ценни книжа, но предложените номинали бяха твърде ниски и по разплащателните сметки на банките оставаха големи количества ресурс.
Всички предложени през миналата седмица емисии сконтови и лихвени ДЦК бяха изцяло изкупени, като доходността им намаля поради големия интерес. БНБ намали основната лихва до 16.30 процента ефективно годишно от 42.24 на сто, в сила от 23 юни, като методиката на изчисление на основния лихвен процент бе променена. ОЛП вече се определя на база доходността на тримесечните ДЦК във връзка с решението на Министерството на финансите да бъдат увеличени продажбите на такива книжа, съобщи БНБ.
Освен това бе решено финансовото министерство да спре емитирането на четириседмични сконтови държавни ценни книжа от 30 юни, за да улесни обслужването на вътрешния дълг. За периода 23-27 юни номиналите на тези емисии се понижават до 10 млрд. лв. за всяка от 15 млрд. за предходната седмица. Спира се и издаването на деветмесечни лихвени книжа, тъй като този вид матуритет е непопулярен и не се приема добре, съобщи представител на централната банка.
За сметка на това се увеличават номиналите на предлаганите три- и шестмесечни сконтови книжа съответно до 25 и 20 млрд. лв., както и на 12-месечните лихвени бонове до 20 млрд. Целта е стимулиране на вторичния пазар и компенсиране на по-ниския номинал на предлаганите тази седмица 28-дневни ДЦК. Увеличаването на номиналите на издаваните държавни ценни книжа ще улесни търговията на вторичния пазар, като даде възможност за одобряване на повече поръчки на аукционите и направи по-лесно раздробяването при препродажбата.
Министерството на финансите занапред ще издава все по-дългосрочни емисии, за да бъдат разсрочени разходите по вътрешния дълг. Издаването на държавни ценни книжа за банките трябва да бъде нетно отрицателно в размер на 0.5 процента от БВП според бюджета за 1997 г. За да се вместят в лимита за лихвените плащания в тазгодишния бюджет, повечето емисии, издавани след средата на годината, трябва да са с падеж или лихвени плащания през следващата година, каза представител на финансовото министерство.
Българският дълг с нови рекордни равнища
В рамките на миналата седмица българските Брейди-облигации загубиха известни позиции, главно поради спада в цените на американските дългосрочни облигации в края на периода. В сравнение с предишните дни обаче българският дълг се търгуваше на нови рекордно високи равнища.
Най-високите нива бяха достигнати в понеделник. Една от причините за това беше мнението сред някои търговци, че фундаментът в страната се е подобрил през последните седмици и че на този фон българският дълг е подценен. Друг фактор бе и непотвърдената, но разпространявана по дълговите пазари информация, че българското правителство води преговори за преструктуриране на Брейди-облигациите.
Други търговци обаче смятаха, че в България не са настъпили особени промени от представянето на програмата за сабилизация и определянето на параметрите на валутния борд насам.
През останалата част от седмицата цените на българските Брейди-облигации следваха промените в равнищата на американските дългосрочни книжа, движещи се в едната или другата посока в зависимост от моментните очаквания за коригиране на лихвите в САЩ на събранието на FOMC в началото на следващия месец.
Стоки
Низходяща тенденция на световните суровинни пазари
В момента цялостната тенденция на световните суровинни пазари е низходяща. Основно спадът на цените се дължи на енергийния сектор и на зърнените храни. Но според експертите растящото търсене на зърнени храни в бързоразвиващите се страни от Югоизточна Азия и Латинска Америка отново ще предизвика ръст на цените на зърнени храни. Ключовият за състоянието на световните суровинни пазари индекс Goldman Sachs Commodity Index се повиши с 0.33 пункта в петък и достигна 184.66 пункта, след като по-рано през седмицата беше паднал до 15-месечен минимум от 183.05 пункта. В индекса на Goldman Sachs 49 процентът от относителното тегло е на енергийния сектор. След като през последните две години кумулативната възвращаемост на този индекс беше близо 45 процента, през 1997 г. той е намалял с 9.63 процента.
Падат световните цени на петрола
След като през първото тримесечие на годината цените на суровия петрол и рафинираните петролни продукти достигнаха шестгодишен максимум, през юни те значително намаляха, след като петролните запаси се увеличиха. Така в средата на юни фючърсните цени на суров петрол в Ню Йорк бяха около 18.40 долара за барел, докато през януари достигнаха шестгодишен рекорд от 26.80 долара. Прогнозите за третото тримесечие на годината сочат, че низходящата тенденция ще се запази поради големите налични запаси. Най-вероятно на срещата във Виена страните от ОПЕК няма да променят официалния производствен таван от 25.3 млн. барела дневно.
Русия отново отлага доставките на платина и паладий
Затрудненията на пазара на платина и паладий продължават, след като Русия отново отложи възобновяването на доставките. Въпреки това в момента цените на платината остават стабилни, след като в началото на месеца достигнаха седемгодишен максимум. Цената на паладия скочи още повече, като отбеляза 17-годишен рекорд. Руските доставки са от изключителна важност за световните пазари, тъй като Русия произвежда 60 процента от платината и 25 процента от паладия в света. Платината се търгуваше между 415 и 419 долара за унция в петък, а паладият - между 198 и 200 долара. Междувременно представител на германската фирма Degussa AG съобщи, че затрудненията на пазара на платина няма да се отразят на производствения й капацитет. Компанията е силно зависима от този пазар, тъй като произвежда автомобилни катализатори, в които се използва платина. Degussa дава между 15 и 25 процента от световното производство на катализатори, като производството й нараства всяка година.
Румъния ще произведе рекордни количества пшеница
Представител на румънското Министерство на земеделието съобщи, че реколтата от пшеница през тази година ще бъде 7.07 млн. тона. Така първоначалните прогнози за реколта от 8 млн. тона не се оправдаха, но все пак това количество е повече от два пъти по-голямо от произведените през миналата година 3.1 млн. тона От частни земеделци ще бъдат произведени 5.3 млн. тона. Очаква се експортът да бъде около 2.4 млн. тона.
Цените на новото строителство бавно ще се покачват
Антоанета Алексова
По-голям интерес към покупка на ново строителство отбелязват строителните предприемачи през последните месеци. Това неминуемо ще даде основание на фирмите скоро да тръгнат към плавно повишение на цените на новите жилища. Фирмите, които досега, притиснати от кризата, строяха почти без печалба, вече ще започнат да я калкулират при старта на нови обекти. "Ще се вдига и цената на труда, която в момента е доста подценена във валута", прогнозират от строително дружество "Имовина". Поскъпването на работната сила ще се отрази към повишаване на строителната себестойност на продаваните жилища. Вече има интерес от стъпването на българския пазар на чужди предприемачи, които ще сложат качеството на строителство на първо място. Тоест строителите, които предлагат по-ниски цени за сметка на качеството на обектите, ще бъдат изтласкани постепенно от конкуренцията на пазара. Цените на новото строителство са спаднали средно с около 20% от началото на годината, твърдят строители. Има обаче и предприемачи, които са запазили миналогодишните цени. Тази стабилност в цените е благодарение на това, че строителите са съхранили стойността на събраните пари в покупка на строителни материали. Навременната покупка и запасяване с материали е от голямо значение за бизнеса на предприемачите. По-принцип на този пазар цените се калкулират доста хаотично и рискове от необосновано завишение винаги има. При резкия скок на долара от февруари строителните материали поскъпнаха с темпа на нарастване на валутата. След спада на котировките обаче цените на строителните материали не последваха низходящата тенденция и останаха на старите си валутни нива. "Това оскъпяване на практика изяде печалбата, която бяхме калкулирали в цените на строителството", обясни търговският директор на "Бокар" Егмонд Якимов. При предприемачите, които в момента могат да си позволят печалба, тя се движи между 10 и 20%.
Поевтиняването на работната ръка беше за сметка на повишаване в долари на строителните материали, коментират предприемачи. Запасяването със строителни материали е и една от причините строителите да дават отстъпка от цената на квадратен метър при изплащане на жилището изцяло, без разсрочка. Рискът от неочаквано поскъпване на жилища, които се изплащат наведнъж, е почти сведен до минимум, което дава основание на строителите да продават жилища при облекчена цена. Разсрочването на плащанията обаче свежда риска на купувачите от потъване на големи суми до минимум, като им дава възможност да оперират с тях за времето до следващата вноска.
В момента реалната цена за квадратен метър на жилище с добро качество на строителството е средно около и над 300 долара, коментират посредници. Цените могат да бъдат и по-ниски в зависимост от местоположението на обекта, както и от това доколко е изградена инфраструктурата около сградата. Крайната цена от години се оскъпява сериозно от това, че предприемачите сами изграждат водопроводите, прекарват канализацията и строят трафопостовете около обектите си. Въпреки че по нормативен документ това е задължение на общините, те от години не се занимават с подобно строителство. В последна сметка обаче подобренията на частните предприемачи стават общинска собственост. "От години предлагаме схеми за разрешаване на проблема", коментират строителите. От страна на общинските власти обаче засега няма нагласа въпросът да се реши спешно. Една от схемите, които предприемачи са предложили на столичния кмет Софиянски, е общината да ги обезщетява с акции на стойността на вложенията им в инфраструктурни мероприятия. С тези акции те, от своя страна, могат да участват в търгове за земя, да им отстъпват права на строеж и др. Строителите бавно се възстановяват от кризата В момента цените на новото строителство изпреварват цените на старите недвижимости. Доскоро обаче, и най-вече в началните месеци на годината, продажните цени на новите жилища регистрираха сериозен спад и нивата им достигнаха стойността на старите панелни апартаменти. Това смъкване на цените, на места и под строителна себестойност, дойде най-вече от фирми, които кризата свари с доста мащабно строителство. Довършването на строителството не можеше да продължи с пари на нови клиенти, нито пък с кредити от банките при високите лихви от последната година. Дори в момента, когато годишната лихва е под 20%, никой от предприемачите все още не иска да взима заем, за да построи сградите, а пък после да продава апартаментите, което всъщност е и нормалната практика на западните строители.
Поставени в такава ситуация, фирмите имаха два възможни пътя за изход. Единият беше да замразят строителството и това направиха немалко от предприемачите, а другият път бе да продават на по-ниски от нормалните цени, но пък да захранят със свеж ресурс довършването на някои от обектите си. С последните действия те излязоха на загуба, но с надеждата, че пазарът ще се раздвижи в бъдеще. Много от предприемачите субсидираха през последните месеци жилищното си строителство с печалбата от обекти с осигурено финансиране или пък прехвърляха средства от ремотно-монтажни дейности. "Вече трябва да се направят 3-4 етажа от една сграда, за да тръгнат продажбите на апартаменти от нея", обяснява Иван Ненков - управител на фирма "Стилстрой", в която двата вида строителство е представено наравно. От миналото лято жилища на зелено почти не се продават. Търсят се готови апартаменти в сгради със скорошен пуск. Цената им, разбира се, е с около 10-15% по-висока от тази на апартаментите в основи, но пък купувачът има гаранция, че скоро ще стане собственик на желаното жилище.
На пазара на недвижимости част от офертите за продажни цени под строителна себестойност излязоха и от обезщетени собственици. Допреди година те получаваха сериозни обезщетения от предприемачите в строителна площ. Сега те тръгнаха да продават собствеността си в повече, при което можеха да си позволят да искат по-ниски цени от тези на предприемачите. И в момента обезщетенията продължават да падат, като вече са под 25% от разгърнатата застроена площ за най-престижните райони на новото строителство - южните квартали, както и традиционно "Лозенец".
Държавата няма да се намесва в ценообразуването на храните
Антоанета Алексова
Цените на петнадесет хранителни стоки вече ще се договарят свободно и директно между производители и търговци. В списъка на стоките, чиито цени вече ще се определят от търсенето и предлагането на пазара, влизат брашното, прясното и киселото мляко, кравето сирене, месата, малотрайните колбаси, олиото, маслото, яйцата, захарта и кашкавалът. Тези храни са и с най-голям дял в разходите на домакинствата, сочи статистиката.
Цените на част от храните бяха напълно либерализирани през април, като само малка част от тях тръгнаха нагоре под спекулативен натиск. Това в пълна степен се отнася до месото, което сега е в групата на стоките, за които ще се следят крайни цени. С тази мярка на правителството вече не остават стоки под държавно регулиране. Вече може да се счита за изпълнено и задължението към международните финансови институции за пълно либерализиране на цените на стоките. Как ще действа механизмът на договарянето "Никой не очаква новата форма на определяне на цените да заработи веднага", твърди министърът на търговията Валентин Василев. Тепърва ще се тества системата, както и тепърва ще се увеличават санкциите за неспазилите нормативите.
С поправката на постановление No 194 от Правилника за прилагане на Закона за цените през миналата седмица се регламентират стоките и услугите, които ще се продават с крайна цена, не по-висока от тази, която е посочена в договора на производителя или вносителя с търговеца. С тази промяна на практика се премахват процентите на рентабилност за производителите и пределните търговски надценки за търговците. Този инструмент, с който доскоро държавата се опитваше неефективно да контролира производители и търговци, вече няма да го има. Новата форма за стимулиране на търговците ще бъде търговската отстъпка, която те ще ползват в рамките на крайната договорена цена. С отбива от цената търговците ще покриват разходите по доставката и реализацията на стоките, както и ще формират собствената си печалба. Нормалната търговска практика показва, че продавачите ще получават най-големи отстъпки от крайната цена, когато пазаруват в големи количество, както и когато са сериозен клиент на производителя.
Ако пък от своя страна търговецът на едро продаде стоките си на търговци на дребно, той ще трябва да им предложи отстъпка, но в рамките на договорената с производителя. Така че през колкото и препродавачи да мине продуктът, той да стигне с договорената цена до крайния потребител. "Тази схема облекчава контрола на ценовиците", коментира министър Василев. При проверки те ще следят продавачите да са обявили продажните цени на опаковките на стоките и те да са обосновани със сключен договор. Когато етикетирането е невъзможно, цените трябва да са указани в ценоразписи, е записано в постановлението за либерализацията на досега контролираните от държавата стоки. Забраняват се заблуждаващи съобщения за по-ниски продажни цени.
При новата система на договаряне на цените производителите също ще бъдат заставени да преосмислят производствената си политика. "Опасенията, че с новото договаряне ще се създадат условия производителите да диктуват цените, в които ще си калкулират максимални печалби, са неоснователни", коментираха от търговското министерство. Според експерти производителите, които се опитат да налагат по-високи от нормалните цени, ще бъдат изхвърлени от конкуренцията. Разбира се, печалбата на производителите може и да стигне 100%, но само след оптимизиране на производството и съкращаване на разходите. Анализът на движението на освободените цени на повечето от стоките, чиято либерализация бе обявена през април, показва, че регистрираното увеличение е в рамките на 10% за периода досега. Най-сериозни отклонения от нормалните пазарни цени дадоха цените на месото. Това обаче е спекулативно поскъпване и се дължи не на освобождаването на цените, а на нарастването на изкупните цени на живите животни.
За да се избягнат и в бъдеще подобни дисбаланси в цените на месото, през миналата седмица правителството прие постановление, с което намали наполовина митата за внос на месо в страната. "Досега българските месари бяха защитени по няколко начина: до момента действаха много високи специфични мита за внос на месо - около 800 долара за тон, при което внос на месо в страната на практика нямаше. Подкрепа на българските производители на месо беше и липсата на експортни такси за износ на месо. Допълнителен стимул за производителите беше и безмитният внос на фураж и домашни животни и птици за разплод", обясни подробно министър Василев. Въпреки създадените стимули за поевтиняване на производството на месо през последните седмици пазарът беше рекетиран с по-високи от нормалните цени, при което ценовите равнища на българското месо достигнаха малко под тези, на които можеше да се внася месо отвън, и то при старото високо ниво на митата. Справките на експертите от търговското министерство показват, че търговци са договаряли и изнасяли месо на цена около 1.5 долара, а на вътрешния пазар са го предлагали за близо 3 долара.
В справката на комисията по цените се отбелязва, че намаление е регистрирано в цените на яйцата, кашкавала, картофите, детските храни, маслото и минералната вода.
БТК обмисля промени в гаранциите за бизнесабонатите
От 1 септември Българската телекомуникационна компания ще "предложи" на клиентите си договор, в който ще бъдат упоменати условията, по които компанията ще обезпечава вземанията си от бизнесклиентите, вместо сегашните задължителни предварителни депозити. Един от обмисляните варианти е да се запазят сегашните гаранционни вноски, но по тях да бъдат начислявани лихви. Обсъжда се и вариант, при който разплащането ще става чрез "незабавно инкасо", т.е. БТК да може да тегли от сметките на клиентите си дължимите за ползваните услуги суми.
Компанията ще съкрати с около 15 дни срока, в който изпраща телефонните сметки на абонатите си - сега той е около месец. Според шефа на БТК крайната цел на националния ни оператор е да изчислява сметки два пъти месечно, което би означавало, че абонатите ще трябва да се издължават на компанията два пъти месечно. "Домашните абонати" на БТК, които надхвърлят два милиона и двеста хиляди поста, няма да плащат предварителни депозити за телефонните си сметки.
Възползвайки се от монополното си положение, компанията събираше гаранционните депозити от бизнесабонати, без да начислява лихви по тях, ощетявайки дори клиентите си, които са редовни платци. Според Мария Маркова, шеф на "Маркетинг и развитие" в БТК, сегашните гаранционни вноски могат да бъдат заменени с друг вид гаранции само след промяна на Наредба No3 на Комитета по пощи и далекосъобщения и постановление No80 на Министерския съвет. С решение на Върховния административен съд обаче беше отменен чл.92 от Наредба No3 за телефонните и факсимилните съобщения, който позволяваше събирането на гаранционни вноски. Шефовете на БТК смятат, че на основание на постановление No80 на МС, което не е отменяно, компанията може да продължи да "гарантира" предварително вземанията си от бизнесабонатите, както досега. В резултат на което БТК продължава да рекетира бизнесабонатите с изключване и начисляване на наказателни лихви, ако не внесат гаранциите.
Подобно твърдение обаче изглежда, меко казано, несъстоятелно от юридическа гледна точка. В ПМС No80 на Министерския съвет за определяне на фиксираните цени няма нито дума за авансови гаранции. Председателят на КПД пък няма право сам да въвежда гаранцията. Това изрично бе посочено от Върховния съд в мотивите му за отмяна на чл.92 от Наредба No3. Според съда "Анализът на обхвата на визираните в чл.3 от Закона за съобщенията правомощия (на председателя на КПД - бел. ред.) и съпоставката им със залегналото в чл.92 от Наредбата задължение за внасяне на парична гаранция, обезпечаваща своевременното плащане на ползваните телефонни услуги от т.нар. бизнесабонати, налага извода, че с обжалваната разпоредба председателят на КПД е излязъл извън правомощията, за които е овластен".
"Готови сме да изпълним всички капризи на нашите клиенти за начина на плащане, стига да си плащат", заяви председателят на БТК Мариан Драгостинов. Според Мария Маркова 70% от бизнесабонатите отказват да превеждат гаранционните си вноски, а в същото време БТК е длъжна да внесе ДДС по дължимите суми, въпреки че не ги е получила. Този аргумент обаче е, меко казано, странен. БТК дължи ДДС по гаранционните вноски единствено и само защото си е наумила, че трябва да ги събира.
Класация на най-доходните емисии ДЦК
Предложените емисии държавни ценни книжа по-долу са класирани на база котировките на ДСК, ОББ, клон "Доверие", ДЗИ (столичните клонове) и Българска пощенска банка. Освен тях гражданите могат да купуват и от целевите емисии, продавани от няколко банки и на гише в БНБ.
ОББ, ДЗИ, БПБ и ДСК изчисляват котировките си според условията на финансовия пазар, при което за купувачите е най-изгодно да държат книжата до падежа. Емисиите по-долу са подредени според ефективната си доходност при презумпция, че се държат до падежа.
При изчисленията на доходността до падежа и ефективната годишна доходност на книжата са използвани покупната цена на всяка емисия за понеделник, номиналният доход на падежа, който ДСК, ДЗИ, ОББ и БПБ обявяват за всяка емисия, и оставащите дни до падежа.
Доходността до падежа е процентната печалба на тези, които купят бонове в понеделник и ги държат до падежа. Тази доходност при всички посочени емисии е плаваща, тъй като зависи от основната лихва. Ефективната доходност е използвана само като основа за сравнение между доходността на различните емисии, като всички доходности до падежа са преизчислени на годишна база. От държавните ценни книжа предлагаме следните емисии:
Петьо Блъсков може да си отиде заради нелоялност към ВАЦ
Българските вестници се нуждаят от спешно финансиране
Деница Грозева
В началото на следващия месец ВАЦ ще смени главния редактор на 24 часа Петьо Блъсков, твърдят източници от пресгрупата, които не пожелаха да се ангажират с официално мнение по въпроса.
Блъсков е обвинен в нелоялност, в практикуване на непрофесионална журналистика и взимане на еднолични решения. Според източника "само една малка част от причините" са, че главният редактор на 24 часа "увеличава обема на вестника без съгласието на немските съдружници, пише срещу вестник "Труд", не спазва уговорките с ВАЦ".
От централата на ВАЦ в Есен отказаха коментар. По всяка вероятност освобождаването на Петьо Блъсков ще стане на общото събрание на пресгрупата в началото на следващия месец. Все още не е ясно, кой ще бъде евентуалният негов приемник. Германската медийна групировка отдавна недоволстваше от действията на Петьо Блъсков, но все не намираше начин да се освободи от него, твърдят източници от пресгрупата.
С отстраняването на негово превъзходителство ВАЦ ще реши една част от своите проблеми, възникнали напоследък. Въпреки че Комисията за защита на конкуренция (КЗК) не успя да установи дали "Вестдойче" злоупотребява с монополното си положение на вестникарския пазар, мярката въвеждане на минимални цени от правителството може да се осъществи. Това може да стане, ако съдът направи по-точна експертиза при гледане на делото за постановяване недействителността на договора с "Труд" или ако КЗК отново разгледа казуса.
"Асоциацията на българските вестникари е решила да повдигне повторно искане Комисията за защита на конкуренцията да направи проучване и да санкционира ВАЦ за злоупотреба с монополното си положение", казаха от Асоциацията на българските вестникари. Освен това асоциацията ще иска вестниците да не се продават под производствената цена, което дестабилизира вестникарския пазар. Възможно е засегнатите вестници да искат от правителството да се намеси в казуса с монопола на ВАЦ. Ситуацията на пазара се усложнява и поради искането на правителството ИПК "Родина" да се изчисти от дълговете, които вестниците имат към нея.
Най-големите длъжници продължават да са вестниците "Стандарт", "Дума", "Земя", "Демокрация", "Българска армия", "Меридиан мач", "Седем дни спорт". По-малки дългове, натрупани наскоро, имат "Новинар" и "Континент". Въпреки подписаното споразумение със "Стандарт" за разсрочено плащане вестникът продължава да е най-голям длъжник.
ИПК "Родина" ще предложи на всички длъжници от понеделник (23 юни) до сряда (25 юни) да сключат споразумителни протоколи за погасителни вноски по дълга. Ако в рамките на 6 до 8 седмици вестниците не се издължат, печатницата може да си събира задълженията по съдебен път. В случай че започне съдебен процес, ИПК "Родина" може да спре вестника длъжник. Дълговете на 12-те вестника продължават да имат обща стойност около 2.5 млрд. лева.
Вестниците "Българска армия" и "Земя" не са покривали разходите си към печатницата от месеци. "Българска армия" не е плащала от ноември миналата година и "Земя" от началото на тази година.
Много е възможно този път някои от изданията наистина да не могат да намерят пари и да престанат да излизат.
Вариантите за излизане от кризата не са много. Офертите от страна на чужди фирми към български вестници засега се свеждат освен до германската групировка ВАЦ и до още една-две чужди фирми, които са правили обаче само сондажи. Възстановяващият се рекламен пазар също не може да бъде съществен фактор в набирането на приходи. За българските издания не остават много възможности за излизане от трудната финасова ситуация.
Държавната телевизия увеличи цените
Алексей Лазаров
Нови цени на рекламното време прие Управителният съвет на БНТ в края на миналата седмица. Официално се въвежда нов часови пояс в най-гледаното време, където рекламата ще е най-скъпа - до три хиляди долара. Като цяло цените в останалите пояси са леко завишени. "Връщат се цените такива, каквито бяха преди 30-процентното намаление", обясни шефът на дирекция "Маркетинг и продажби" Руслан Райчев. Преди три месеца БНТ временно смъкна цената на рекламното време, за да провери как ще реагира пазарът на това. "Оборотът на телевизията не се увеличи, нещо повече - големите клиенти пренасочиха бюджетите си, от което БНТ реално загуби. Аз съм длъжен да върна старите тарифи, така че клиентите вече да работят с по-сериозни суми, което, увеличавайки обема, увеличава и печалбата", смята Райчев.
От единствения засега източник на безплатно рекламно време - договора със CNN, остават 60 минути, каза рекламният шеф на БНТ. Съгласно тристранен договор между БНТ, компанията на Тед Търнър и българската фирма "Триада комюникейшънс" държавната телевизия плаща на "Триада" с рекламно време за това, че ползва емисии на CNN в програмата си. Това е и една от основните причини за "дъмпинга", който правят фирмите около Красимир Гергов на пазара на телевизионно време. През последните няколко години от безплатното време са се възползвали медиашоповете на "Крес", "Медиа маркет" и "Балкан медиа", а от година и половина насам и "Медиа транс". В началото на тази година ръководството на БНТ е помолило "Медиа транс" да не използва минутите от CNN заради финансовата криза, в която беше изпаднала телевизията. От рекламната агенция са проявили разбиране и са поели ангажимента да се възползват от тях след 1 юли. "Съвсем скоро подписахме протокол и ще започнем да изчистваме тези минути", заяви Райчев. Освен рекламната тарифа от 1 юли скачат и цените на спонсорството в държавната медиа. Досега те били "обидно ниски за имиджа на телевизията" и освен това, смята шефът на рекламата, подбивали рекламните цени.
Рекламните среди реагират противоречиво на завоя в ценовата политика на държавната медиа. "Ръководството на БНТ очевидно се опитва да направи тарифата по-гъвкава", смята Даниела Осиковска, шеф на "Медиа клуб" - една от агенциите, които имат директен договор с БНТ за продажба на рекламно време. Тя твърди обаче, че раздробяването на часовите пояси усложнява работата на агенциите. На същото мнение е и Крум Маноилов от "Чаплайн филмс" - друга медиа агенция, сключила договор с БНТ в началото на годината. Според него тарифата е толкова усложнена, че едва ли не се налага да открие съкратени курсове за своите клиенти, в които да обяснява тайните на рекламния ценоразпис на държавната телевизия. Той е категоричен, че промяна в тарифата е необходима, но това, което е направено, не е достатъчно. "Намалението на тарифата с 30% преди три месеца не беше подходящо и сегашната корекция също не се прави в подходящ момент", смята Крум Маноилов. "Промяната в тарифата закъсня много", казва Теодора Тенчева от "К реклама. Според нея от БНТ са длъжни да предупреждават за смяна в цените поне 15 дни предварително. До въвеждането на новите цени остават около 10 дни и офертите на медиа агенциите към клиенти вече са направени по старите тарифи. От началото на годината това е третата рекламната тарифа на БНТ. След като обяви в началото на година една цена на рекламното време, кризата през зимните месеци принуди ръководството на телевизията да намали с 30% цените на рекламата.
За мен мръсни играчи на пазара няма
Руслан Райчев, шеф на рекламата в БНТ, пред в. "Капитал"
Г-н Райчев, какво се промени през трите месеца, откакто сте в БНТ?
- Това, което заварих в рекламата на БНТ, не беше лошо. Въвеждането на повече ред обаче е абсолютно необходимо, защото боричкането на рекламния пазар извън телевизията по някакъв начин се отразява вътре в БНТ. Затова ще се опитам да се споразумея коректно с всичките ни клиенти (и вече мисля, че съм го направил, защото отдавна работя с тях) да няма натиск върху телевизията. Натискът върху телевизията може да бъде в няколко посоки. Първо, оттук, от "Маркетинг", да пренасочваме клиенти от някой медиашоп към друг, което считам за абсолютно некоректно и няма да позволя такова нещо. Пресирането може да дойде и по други линии естествено - при евентуалното пренасочване на реклама и спонсорство не по желание на клиента, а по желание на агенцията, което също считам за некоректно. Мисля, че тези неща ги изчистихме - аз почти всеки ден контактувам с четримата шефове на четирите големи агенции. Налага се, така трябва, такава е работата. Не приемам никакви слухове, че съм човек на този или онзи, те са мои хора до един.
Ще има ли още промени в цените на рекламното време или в условията за продажбата му?
- В тарифите повече промени тази година няма да има, защото всяка промяна в тарифата разклаща пазара. Управителният съвет ми възложи до края на септември да преразгледам условията за продажба на рекламно време и да изработя някакъв друг модел, някаква друга схема, която да бъде поставена на по-широко обсъждане, за да не изненадваме нашите клиенти.
До края на ноември трябва да представим една по-обстойна конфигурация и подписвайки новите договори, всички да знаят, че работят при едни и същи условия. Мисля, че сегашните условия не са лоши, но са доста усложнени. Аз обичам простите неща - те са най-истински и не ми губят времето.
В. "Демокрация" писа преди време, че се подготвя изключително неизгоден за БНТ договор с "Александра филмс".
- От изнесеното за съжаление почти нищо не е вярно. Такъв договор се готви, той е в процес на оформяне, като целите са много прости. БНТ има огромни задължения от купуването на филми. Има много залежали филми, други са с изтекли лицензионни срокове. Ако купиш нещо и не го излъчиш или не можеш да го препродадеш, значи си слаб търговец. "Александра филмс" има кабели и касети, чрез които може да разпространява филмите. Защо да не препродадем правата? Идеята е да изчистя тотално цялото задължение, което е около 750 хил. долара. След като "Александра" имат оборотни пари в момента, защо да не използваме това? Аз искам БНТ да не дава нито цент за филми, а в същото време да има най-добрата филмова продукция. Ще го направим нещо като джойнт венчър, нещо такова. Но не искам да се говори, че "Александра" ще застане на клона на БНТ и след това ще ни диктува условията. По същия начин имаме един договор за изчистване с "Мулти видео център" и с тях съвсем коректно ще подходим. Готов съм да работя с всички с цел максимално да облекча тежките задължения на маркетинга така, както ги заварих.
Как ще коментирате това, че бяхте член на комисията, избрала фирми около "Крес" да обслужват авиокомпания "Балкан", а пък името на една от тях - "Медиа маркет", още събужда неприятни спомени в БНТ?
- Аз бях поканен от "Балкан" като един от хората на рекламния пазар да участвам в комисия по определяне на това на кои агенции ще бъдат раздадени съответните пера от рекламния бюджет на авиокомпанията. За съжаление фактът, че по-голямата част от бюджета бил даден на "Крес", не отговаря на истината. Де факто почти всяка агенция, която се яви на конкурса, получи "парче от баницата". Аз се включих в комисията чак на последният етап и казах, че ще имам като екстремист само крайно мнение - давам десет точки за първо място и няма втори, трети. Оказа се, че решението на колегите ми абсолютно съвпада с моето. Дали то щеше да се вземе предвид или не нямаше да промени нищо. Без с това да бягам от отговорност. "Медиа маркет" не е мръсна дума! Това, че са късани договори с клиенти... аз продължавам част от тях да оправям. Когато една институция поеме определени ангажименти, тя трябва да ги изпълнява. Ако някой си въобразява, че е повече от институцията - греши. "Барселона" и преди, и след Стоичков си остава "Барселона". Когато има подписан договор и коректност, трябва да се търси взаимна основа да се промени договорът, а не да се казва този е лош, този е добър. За мен мръсни думи няма и мръсни играчи на пазара няма. Естествено те са в другия бизнес - аз съм държавен служител, а те са частници. Те гледат да припечелят благодарение на държавата, а държавата гледа, грубо казано, да не загуби. Аз съм на междата.
АРА ще подготвя закон за рекламата
Седем нови членове прие Асоциацията на рекламните агенции в България
Комисия за подготвяне на закон за рекламната дейност избра Асоциацията на рекламните агенции в България (АРА) миналата седмица, съобщиха от сдружението. Обсъждането на нормативния акт ще започне веднага, като плановете на рекламистите са проектът да бъде завършен до края на тази година. АРА има намерението да изработи и морален кодекс на рекламния бранш. За тази цел също е съставена комисия от членове на организацията.
В плановете на асоциацията влиза и организирането на национален фестивал на рекламата. За втори път от създаването си насам АРА планира да организира и семинар за рекламодателите и медиите.
В по-дългосрочните намерения на рекламната асоциация влиза и издаването на каталог на рекламните агенции и въобще на фирмите, заети в този бизнес.
На общо събрание на АРА миналата седмица бяха приети и седем нови асоциирани членове - два медиашопа, две социологически агенции, една агенция за външна реклама, една печатница и издателство. Според устава на АРА за нейни пълноправни членове се приемат единствено агенции, които предлагат целия цикъл рекламни услуги. Асоциирани членове обаче могат да бъдат всички фирми, свързани по някакъв начин с рекламния цикъл.
Медиаагенциите "Балкан медиа" и "Чап медиа", социологическите агенции "Маркет тест" и "Сова 5", агенцията за светлинна реклама "Пи борд", издателство "Кирил и Методий" и печатницата "Демакс принт" са новите членове на една от двете български рекламни асоциации.
Месут Йълмаз получи мандат за съставяне на правителство
