Шеф на Булгаргаз е заплашван заради метали
Галина Александрова
Заместник-директорът на Булгаргаз Пенко Димитров, за когото се предполагаше че е отвлечен, бе открит жив и здрав в петък сутринта и прибран за по-голяма сигурност в сградата на ЦСБОП. В сряда през нощта шефът на газовата компания Васил Филипов алармира специализираните органи за изчезването на колегата си, което бе квалифицирано от него като отвличане. Хронологията Около 19.00 ч в сряда 41-годишният зам.-директор заедно със секретарката си и главния юрисконсулт на фирмата напуснал централното управление в столичния квартал "Люлин". Към 21.00 ч пред сградата спрял лек автомобил с двама мъже в него. Те поискали да видят Пенко Димитров, но охраната отговорила, че той е извън града. Около 01.15 ч зам.-директорът дошъл с такси в сградата на управлението и съобщил на охраната, че не се чувствал добре и се е върнал, за да вземе лекарства от кабинета си. Охраната забелязала спрял наблизо лек автомобил без светлини. Към 1.25 ч Димитров си тръгнал и въпреки че бил предупреден за спрелия наблизо автомобил, отказал охрана. Той се качил на съмнителния автомобил, който след малко напуснал района на Булгаргаз с висока скорост. Това описание ни най-малко не подсказва отвличане на човек, а по-скоро изнасяне на документи и укриване. Васил Филипов обаче заяви, че няма данни да са изнасяни писмени материали от кабинета на Димитров.
По случая бяха включени всички оперативни служби на МВР. Според директора на Булгаргаз в МВР още в четвъртък била наясно кои са заподозрените в отвличането лица. В петък сутринта стана ясно, че злополучният зам.-директор на газовата фирма е открит и прибран в сградата на ЦСБОП. Оказа се, че той не бил отвлечен, а сам се е укрил, защото бил заплашен с физическа разправа. Версиите Първата версия, която не е потвърдена, но все още не се изключва напълно, е, че в основата на покушението стоят интереси в газовите проекти. "Свързвам инцидента изключително с професионалните ангажименти на Пенко Димитров. Друга причина не може да има. Той се прибра вчера от важни преговори в Лондон в областта на газа, за които е докладвал само на мен. Притеснявам се да не го дрогират или малтретират, за да го принудят да изнесе секретна информация", заяви пред "Капитал" Васил Филипов в четвъртък вечерта. "Газта е в основата", заяви категорично в петък сутринта министър-председателят Иван Костов.
Малко след това стана ясно, че причината била в накърнени интереси в сделки с метали. Фирма на бивш домакин на БНБ Сравнително редкият за България лек автомобил "Линкълн" насочил специализираните органи по следите на бандитите. Оказало се, че той е притежание на шефа на охранителната фирма "Елос" Валентин Чочанов.
При разпита на Чочанов се оказало, че охранителят е нает от шефа на "Търговско дружество Директ" АД Любомир Тодоров. Той търсел изпълнител, който да пребие Пенко Димитров така, че поне година да не може да се върне в предприятието. Причината - отхвърлянето на оферта на "Директ" за изкупуване на винкел, който се изработва по поръчка на Булгаргаз от метал, получен по бартерната сделка с "Кремиковци" и "Стомана" - Перник. Няколко години вече газовата компания е принудена да събира вземанията си чрез бартерни сделки, като вместо пари получава от клиентите си тяхна продукция, която след това реализира. Според хора от фирмата това сериозно затруднява работата й, като същевременно създава възможности за спекулативни операции и корупция. Преди около два месеца шефовете на Булгаргаз заявиха, че всички сделки с метали ще минават само през Металснаб - специализирана държавна организация за търговия с метали. Сега става ясно, че сделките с някои частни фирми явно все още не са напълно прекратени. Една от тях, изглежда, е и фирма "Директ". Този път обаче нейната оферта е отхвърлена от Пенко Димитров, защото предложените цени за винкела били много по-ниски от пазарните.
Неизвестно защо наетият изпълнител на мократа задача направил запис на разговора с възложителя. Една от версиите е изнудване. Другата - че щял да определи как да постъпи след наддаване на възложителя и потърпевшия. На записа ясно се чува директивата да бъдат чупени ръце и крак на Пенко (Димитров - бел. ред.), да бъде пребит така, че шест месеца да лежи в "Пирогов", а след това - в инвалидна количка. Време, което е достатъчно, за да се реализират набелязаните сделки и съответните печалби, коментират хора от фирмата.
"Търговско дружество Директ" АД е регистрирано в Пловдив през 1994 г. с капитал 1 млн. лв. Предметът на дейност е външна търговия. Изпълнителен директор е Любомир Тодоров, който държи 25% от дружеството. Той е бивш домакин на БНБ. Съдружници са още две физически лица и фирмата на Емил Хърсев "Хърсев и ко. ".
"Тодоров е изпълнителен директор на фирма "Директ". Единствената ми връзка с него е, че "Хърсев и ко. " има участие от 30% в тази фирма. Работя с Тодоров, компанията му същевременно е наш клиент. Не съм виждал обаче и не познавам никого от Булгаргаз", зави Емил Хърсев пред "Капитал". Той призна, че фирмата му кредитира и обслужва сделките с метали на фирма "Директ". Но заяви, че нямал информация за конкретната сделка.
"Не съм сигурен, че човекът (Любомир Тодоров - бел. ред.) е извършил това, за което го обвиняват. Познавам го отдавна, той беше главен домакин на БНБ и не ми е известно да е извършвал незаконна дейност. Вероятно и в този случай се търсят какви ли не връзки, за да се оклепа някой", коментира Хърсев.
От МВР обаче съобщиха, че на автентичния запис на поръчката за физическа разправа със зам.-шефа на Булгаргаз в поръчителя е разпознат гласът на Любомир Тодоров. Шефът на "Елос" също потвърдил, че поръчката е направена лично от него.
Предполагам, че последното, което е дало тласък на атаката срещу мен, е позицията ми да се ограничат или прекратят напълно бартерните сделки на Булгаргаз, защото пораждат много специфични проблеми", заяви Пенко Димитров след прибирането му в ЦСБОП. Според някои източници обаче още не е изключена напълно и версията за газовата връзка. Очаква се да бъде установено дали поръчката за физическа разправа с Пенко Димитров има връзка с преговорите за алтернативни доставки на газ от Северно море, заявиха източници, близки до правителството.
Възможно ли е "Мулти" да се разграничи от себе си Дойдоха малко по-трудни времена за структурите, родени след коалиране на бившата компартия с тайните служби. Просто държавата не може да си позволи повече да бъде грабена безогледно. Ако все още борбата с корупцията не може да се нарече ефективен процес, то поне вече започна ровенето в тинята. Ревизия на ДСК, полицейски проверки в банките, промяна на финансовото законодателство, наченки на въвеждане на финансова дисциплина. Колкото и да е, има основания за страх. Дори да не излязат всички от многобройните далавери на Мултигруп, все по-трудно ще бъде да се кара постарому. Мултаците имат огромен апарат и система за мобилизиране на властови ресурси, но нямат бизнес. Ако еднократните удари секнат, тогава неизбежно "милиардната корпорация" ще се превърне в една от многото структури на бивши ченгета. За да се приспособи към новата среда, шефът на групировката започна да се разграничава. Преди казваше, че е националният капитал, но сега да пъдиш чуждите инвеститори вече не е модно, затова Павлов реши, че е гаранция за външни инвеститори. Разграничи се от политиците и от държавата, въпреки че Доган каза, че много би се радвал, ако хората му са креатура на Мултигруп. И накрая, за да мине от правилната страна в борбата с престъпността, Павлов се разграничи от бившите си служители - сегашните шефове на борческите застрахователни фирми. За негова тъга обаче всички те вкупом обясниха, че са големи приятели и че от него са се учили на бизнес. Тъй че колкото и да е активна, "Мулти" трудно ще се разграничи от миналото си, т.е. от себе си.
Доган "разконспирира" ОНС
Лилия Филева
Под вещото ръководство на Ахмед Доган ОНС пропътува (за една седмица) разстоянието "До Костов и назад". Заветното намерение на водача на ДПС да се срещне с лидера на СДС почти да се сбъдне.
"ДПС в състава на ОНС е част от реформаторското мнозинство в Народното събрание, защото досега е подкрепяло всички принципни решения и закони, свързани с реформата. До този момент за нас отношенията са чисти и прозрачни. " Това заяви във вторник след заседание на НИС Иван Костов, като допълни, че е готов да се срещне с Доган, ако получи покана.
Изведнъж обаче Сокола реши, че може да мине и без тази толкова коментирана среща: "Аз лично нямам потребност да се срещам с Иван Костов и никога не съм молил за среща. " В този момент дори и късопаметните си спомнят, че преди по-малко от седмица Доган твърдеше тъкмо обратното - че е необходим диалог, за да се поддържа националното съгласие, и че иска да се срещне с Костов, за да си изяснят понятието реформаторско мнозинство.
ДПС-лидерът, изглежда, размисли и по отношение на мащабно рекламираното си намерение за среща с посланиците на страните - членки на НАТО. Тя се отлагала временно, до провеждането на среща с Костов. Появиха се и други дребни детайли - Доган не отиде в Турция, както се беше заканил, не се появи и на срещата с парламентарната група на Народен съюз (поради важни ангажименти на "правителствено" ниво). Последното не е най-благоприятно за бъдещите отношения на ОНС с останалите групи в парламента най-малкото заради разочарованието на проектопартньорите. В четвъртък лидерът на НС Стефан Савов заяви, че "има среща с Доган". Вместо от него обаче беше посрещнат от Венцеслав Димитров, с известно закъснение в разговора се включиха Александър Каракачанов и Димитър Луджев, което си е доста обидно, при положение че Савов винаги е бил изключително лоялен към лидера на ДПС.
С анонсите "искам среща" - "не искам среща" (с Костов) ДПС-лидерът за пореден път вече се оказва в ролята на лъжливото овчарче. Не е ясно дали титулярите на останалите парламентарни групи ще поемат неудобния риск да тръгнат на разговор с Доган, а там да ги посрещнат подгласниците му, които нямат решаващ глас в политиката на коалицията.
Любопитно е, че ОНС избра да реализира първия си парламентарен контакт с Народен съюз, групата, която първа приюти депутати, близки до сегашните благодетели на обединението (Мултигруп). Депутати от Народен съюз заедно със свои колеги от ДПС инициираха по време на 37-ото Народно събрание прословутата подписка до Конституционния съд по цесията "Химко", за да защитят интересите на групировката. След срещата в четвъртък говорителят на ОНС Александър Каракачанов призна: "Неслучайно първата ни среща е с НС, а защото ние считаме, че както в политическото пространство, така и с конкретни позиции ние сме най-близки. " По всичко личи, Народен съюз е поредната карта, която Доган се опитва заплашително да размаха към СДС. Изглежда, лидерите на обединението се надяват мнозинството да бъде респектирано от едно бъдещо партньорство между НС и ОНС. "Безпокоят ни някои неудачи на правителството, които могат да доведат до трусове. В тези трусове НС и ОНС ще играят основна роля", заяви Каракачанов. Доста по-семпла, макар продължила дълго, беше личната среща на Ахмед Доган с Александър Томов. След края на разговорите беше обяснено, че това не е "опит за сдобряване със СДС чрез посредничеството на евролевицата", както не е и "опит за преструктуриране на политическото пространство". От ОНС побързаха да вметнат, че за второто е "твърде рано".
Маневрите на ОНС обаче засега остават блокирани от ответната тактика на Костов. С пренебрежителна лекота премиерът парира ударите на ОНС, сякаш въобще не ги забелязва. Докато Доган драматизираше на тема "ДПС, СДС и малцинствата", Костов се срещна инкогнито с посланика на Турция и след това между другото спомена за срещата. Според близки до Доган обаче ДПС-лидерът е имал предвид тази среща при по-нататъшните си политически ходове.
Решението на ОДС да се произнесе окончателно по отношенията с ОНС чак през есента е тактически ход, който освобождава сините лидери да предприемат нещо конкретно. Политическата нестабилност на коалицията ОНС, изглежда, принуждава Доган към търсенето на нови попълнения на "арсенала", което в сегашната ситуация е доста изнервящо и той вече започна да инкасира фалове. След като месеци наред убеждаваше (предимно собствените си симпатизанти), че всъщност ОНС не е креатура на Мултигруп, Доган обяви Илия Павлов за най-големия бизнесмен в страната и поиска парламентарна анкетна комисия да разследва атентата срещу него. Дори заяви, че би бил горд, ако "нашите депутати са креатура на Мултигруп". Нещо, което професионален политик, за какъвто лидерът на ДПС се счита, не би си позволил.
Финансисти взеха армията на а(борд)аж
Момчил МИЛЕВ
"Когато някой чужд военен ме попита за бюджета на Българската армия и му назова цифрата в долари, той веднага сменя темата и започва да говори за времето. " Така един зам.-министър на отбраната илюстрира финансовия "фундамент", на който би трябвало да се крепи българската национална сигурност. Два пъти и половина по-малко средства от заявката на военното ръководство ще получи армията ни през тази година според разчетите на финансовото министерство, които са заложени в Закона за държавния бюджет.
Ведомството на Муравей Радев обля със студен душ надеждите на армейското ръководство, че ще изправи на крака подопечните си подразделения. При заявка за около 900 млрд. лв. от държавната хазна войската ще трябва да се задоволи с 341 млрд. лв. за текуща издръжка. За инвестиции в нова техника военните получават 15 млрд. лв., което, ако се съди по офертата на руския авиационен концерн МАПО, евентуално би могло да стигне за три изтребителя МиГ-29. В случай че искаме да закупуваме бойна техника от натовските оръжейници, сумата вероятно няма да ни стигне и за това. Ако се съди по бюджета, и през 1997 г. Българската армия ще изостане с една година в технологично отношение. Само 200 млн. лв. ще отидат за нови военни разработки.
Затягането на финансовата дисциплина в Българската армия неминуемо ще наложи съкращаване на числения й състав. Съобразно подготвените изменения в Закона за отбраната и въоръжените сили войската ще трябва да защитава териториалната цялост на страната ни с между 10 и 30 хиляди души по-малко, отколкото досега. Това признава и новият шеф на Генералния щаб на армията ген.-полк. Михо Михов. "Съкращенията могат да се разбират като редуциране на личния състав на Българската армия, което е наложително поради рамката на бюджета, който все още не е гласуван. Следва да се отменят всички учения поради неизвестността ще може ли войската да оживее с рамката, която ни се предоставя", обяви генералът. "Ако бюджетът не позволява изхранването на нашата армия, естествено ще ни накара и да поискаме да съкратим и срока на службата сред войнишкия състав", каза още Михов. Според него трябва да се промени схемата за определяне на боеспособността на армията. Оттук нататък армията ще дава отчет за възможностите си едва след като получи информация за отпуснатите средства от хазната. "Трябва да се знае кой отговаря за материализирането на финансовите и материални средства, отпуснати от народа и бюджета в бойна готовност и военна способност. Очевидно това е правителството и министърът на отбраната", обяви ген. Михов. Според него контролът по изразходването на бюджета трябва да се поеме от инспектората на Министерство на отбраната.
До две седмици трябва да приключи преструктурирането в главните щабове на видовете въоръжени сили и ГЩ съобразно решението на МС за свиване на числения състав в управленските звена с 10%. Офицери и сержанти ще се пренасочват към тактическите структури на по-ниско ниво или ще се съкращават. МО и ГЩ работят по изграждането на компенсационна програма за освободените офицери и сержанти.
От първи септември поделенията започват прием на кадрови войници, каза още ген. Михов. Първоначално професионалните бойци ще сключват договори за 3-годишна служба. "Моето разбиране е, че кадровата армия не е обезателно професионалната. Професионалист е подготвеният и мотивираният боец", смята началникът на ГЩ.
Американци предлагат нов проект за приватизиране на Нефтохим
Галина Александрова
Американската корпорация "Бехтел" е заявила официално пред правителството на България и в кабинета на президента Петър Стоянов желанието си да се включи в подготовката и реализирането на структурната реформа у нас и интереса си към проекти в определени области на икономиката. В писмо до президентството от 11 юни "Бехтел" потвърждава този интерес. Предложението на американската фирма е "да действа като единствен представител в сферата на развитието, преструктурирането и приватизацията в качеството си на диверсифициран контрактор, консултант и мениджър по различни проекти в България". За целта тя е поискала да бъде подписан съвместен меморандум за разбирателство. Срокът, който фирмата определя на държавната администрация, за да вземе решение по предложението й, е четири седмици, считано от 12 юни.
Неотдавна "Бехтел" подписа подобен меморандум за разбирателство с правителството на Република Хърватско. Формулираната в документа цел е възстановяването и развитието на разрушената инфраструктура на страната. Първият проект според меморандума с Хърватско ще бъде проектиране и построяване от страна на "Бехтел" на главна магистрала от словенската граница до границата с Босна през Загреб с дължина около 122 км. Предвижда се работата да започне през втората половина на тази година. В меморандума се казва, че "Бехтел" ще осигури международно финансиране за проекта. Американската експортно-импортна банка вече е предоставила краткосрочно и средносрочно финансиране на Хърватско и ще бъде основният източник на финансова помощ. Допълнително финансиране ще дойде от други търговски банки. Хърватското правителство ще осигури средства за материали и необходими услуги.
Договарянето с България е следващият етап от стратегията на компанията за навлизане на Балканите. "Бехтел" е международна корпорация с интереси в областта на нефтопреработването и инфраструктурните проекти. Смята се, че зад компанията стоят мощни арабски капитали, главно от Саудитска Арабия. Консултанти на фирмата са бившият държавен секретар на САЩ Джордж Шулц и бившият президент Джордж Буш. Твърди се, че компанията е свързана тясно с държавната администрация на САЩ и голяма част от проектите й са проводник на нейни стратегически интереси в Близкия изток и на Балканите. Според арабски източници "Бехтел" е обявила намерение в близките години да осигури инвестиции в размер на около три млрд. долара в инфраструктурата на Ливан. "Бехтел" иска промяна в схемата за приватизиране на Нефтохим У нас компанията е заявила конкретен интерес към реализирането на проект за реконструкция и модернизация на Нефтохим и участие в последваща приватизация на рафинерията. Предложението на американците е да се промени схемата за приватизация на Нефтохим. Проектът предвижда рафинерията да не се продава изцяло, а държавата да запази собствеността върху 40% от нея. "Бехтел" се ангажира да привлече инвестиции за модернизирането и реконструкцията на комбината и едва след реализирането на този проект да организира разработването на пазарната му оценка. Според представителите на американската компания това щяло значително да повиши цената на рафинерията. Като възможни инвеститори, които могат да бъдат привлечени за участие в раздържавяването съвместно с "Бехтел", са посочени други две американски петролни корпорации - "Мобил" и "Шеврон". Според някои източници интересът на тези компании към Нефтохим е свързан главно с перспективите за включване на рафинерията като етап в проекта за нефтопровода Бургас - Александруполис.
Досега плановете на правителството по отношение на бургаския нефтохимически комбинат бяха за стопроцентовото му приватизиране. Като основен кандидат се заяви "Роснефт", която от дълги години партнира с бургаския комбинат. Руската нефтена компания обаче категорично обяви намерение да придобие контролния пакет от акции на рафинерията, за да може да упражнява реално влияние при управлението й. Около 25% от акциите на дружеството вече са изкупени по линия на масовата приватизация и ако се приеме предложението на "Бехтел", външният инвеститор няма да може да притежава повече от 35%, обясняват експерти от бранша. Според тях в "Бехтел" или не са запознати с този факт, или имат идеи за увеличаване на капитала и участието си в бъдеще вероятно за сметка на дребните акционери.
Представител на американската фирма вече е имал среща с вицепремиера и министър на промишлеността Александър Божков. Той обаче не проявил особена отзивчивост към проектите й, свързани с Нефтохим. Според някои източници причината е, че министърът е пристрастен към идеята рафинерията да се продаде на руснаците. "Срещнах се с представителя на "Бехтел", но той ме запозна само с най-общи проекти, основани на опита им в други страни. Затова го помолих да конкретизира предложенията си. Когато дойде с конкретен проект, аз съм готов да го обсъдим. Компания като "Бехтел" безспорно заслужава внимание, още повече че в нея има мощни арабски капитали", заяви министър Божков пред "Капитал". От миналата седмица той е и принципал на Нефтохим, след като кабинетът върна рафинерията под шапката на промишленото министерство. Кадровите рокади смущават доставчици и кредитори На общото събрание на акционерите на Нефтохим през миналата седмица бе подменен почти целият директорски борд на рафинерията. От предишния състав в седемчленния борд останаха единствено заместничката на Божков Едит Гетова и Димитър Бъчваров. Не закъсня и първият конфликт. МВР оспори правото на собствения си кадър Николай Радулов, секретар на министерството, да заема длъжност в директорския борд на Нефтохим. Обяснението, че Иван Костов и Божков са го назначили с идеята за пренасянето на операция "Комар" в рафинерията, която през последните години е развъдник на финансови афери, явно не впечатли Богомил Бонев и той остана твърдо на позицията за изваждането на Радулов от борда.
Отстранени бяха и двамата изпълнителни директори Атанас Зайков и Никола Карагьозов, които служебният премиер Стефан Софиянски назначи само преди около четири месеца. Аргументът е тежкото икономическо състояние на рафинерията и разминаването между одиторския доклад и доклада на Зайков. Според Едит Гетова ставало въпрос за разлика от 70 000 долара. Пет проверки щели да нищят финансови далавери във фирмата. Основната е бартерът горива срещу зърно. Според Димитър Бъчваров по нея липсвала необходимата първична отчетност.
Според източници от Бургас отстраняването на Зайков може да създаде конфликт с някои доставчици и банки-кредитори. "Атанас Зайков има много добри позиции пред външните кредитори на Нефтохим, към него има определени предпочитания и основният доставчик на рафинерията "Росбулнефт". Зайков е изпълнителен директор на смесеното дружество от българска страна. Това, че не беше сменен от този пост на общото събрание на българо-руското дружество беше първата индикация, че ще се прости с директорския стол в рафинерията. "Ако Нефтохим продължава да работи през последните месеци, това се дължи на кредитните линии от Париба, "Райфайзенбанк" и Ингбанк. Не е изключено тези банки или поне някои от тях да прекратят кредитните линии. А това отново ще породи проблеми с доставките", заяви източник, близък до рафинерията.
Новият изпълнителен директор е Стоян Иванов, досегашен главен проектант в Нефтохим. Според източник от Бургас той бил свързан чрез брат си с депутата от СДС и шеф на бюджетната комисия Йордан Цонев. Упорито името му се споменава и с това на силовия застраховател ВИС-2. Именно под техен натиск се уредило назначаването на доста възрастния и отдалечен от реалните проблеми на производството проектант.
Шефът на БТК подготвя уволнения заради корупция
Председателят на Българската телекомуникационна компания Мариан Драгостинов заяви, че ще извърши кадрови промени в Софийски телефонни и телеграфни съобщения (СТТС) "с цел борба срещу корупцията". Според добре информирани източници ресорният вицепремиер Евгений Бакърджиев е поискал оставката на сегашния шеф на СТТС Стойчо Стойков заради това, че злоупотребява със служебното си положение. В правителството се съмняват, че Стойков, който беше назначен от обвиняемия бивш шеф на БТК Михаил Данов в борда на скандалното дружество "Булфон", чрез подставени лица е създал група от фирми, които предлагат т.нар. услуги с добавена стойност, известни повече като "секстелефони", от които БТК трупа огромни загуби. Според източници от компанията, тези фирми "осигуряват" значителен дял в кражбата на трафик от държавния телеком. На пресконференция миналата седмица дори самият Драгостинов призна, че "има слухове за участието на Стойков в такива фирми". Националната следствена служба разследва няколко сигнала за корупция в компанията, обяви преди време председателят на Комитета по пощи и далекосъобщения Антони Славински. Тогава той обясни, че до приключване на проверките не може да се ангажира публично с изявление по този въпрос.
Стойков, който се ползва с влиятелни покровители почти във всички политически партии, запази поста си в СТТС по време на служебното правителство с личното съдействие на премиера Софиянски. Натискът на служебния премиер за оставането на Стойков беше посрещнат с недоумение, тъй като височайшата подкрепа срина очакванията, че той ще бъде отстранен от компанията заради корупция. Източници от "Дондуков" 1 твърдят, че още преди да стане ясно, че кабинетът Костов обмисля неговото отстраняване, в правителството са се появили първите "влиятелни" обаждания в негова подкрепа.
Ако и този път обаче старата мрежа от приятелства, създадена в непубличните организации на държавата, отново се окаже по-силна от желанието за реформа, правителството на Костов няма да успее да постигне максималната цена при продажбата на БТК, към която обяви, че се стреми. А кражбата на трафик продължава да бъде един от най-сериозните проблеми на държавния телеком и може би една от най-дискретните схеми за източване на държавата.
Световната банка даде рамо на кабинета Костов
Олга Раева
Световната банка повярва в искреността на намеренията на правителството на Иван Костов и отстъпи в редица от изискванията си. След посещението на шефа на управлението за Югоизточна Европа Кенет Лей стана ясно, че в кратки срокове е възможно да получим обещаните заеми от Световната банка, позволено бе на правителството да сложи такса върху износа на зърно и да определи минимална изкупна цена.
При пристигането си Лей беше доста скептичен за въвеждането на експортните такси. "Забраната върху износа на зърно трябва да бъде свалена, както и таксите върху износа", каза той. Заради експортните такси Световната банка задържаше процедурата по предоставянето на 40 млн. долара от заема за жизненонеобходим внос, одобрен от борда на директорите във Вашингтон още на 8 май. Неблагоприятен изход от преговорите би могъл да доведе до замразяване на програмата ФЕСАЛ и на заема за социалната сфера. Негативно отражение това можеше да има и върху Международния валутен фонд, от който се чакат около 100 млн. специални права на тираж в началото на юли. Въпреки че при посещението на Ан Макгърк в София беше постигнат компромис за съществуването на експортна такса за реколта 1997 г. Експортната такса е необходима за да се подсигури оставането на зърното в страната при очертаващия се дефицит от около 1 млн. тона. В противен случай държавата трябваше да плати допълнително 20-30 долара на тон, без да има необходимите ресурси. Неизвестността правеше невъзможно обявяването на изкупна цена от държавата. Опасността престъпни групировки да натрупат спекулативни печалби от неизвестността убедила представителите на Световната банка и те отстъпили. "Бързият напредък на преговорите със Световната банка и Международния валутен фонд дадоха възможност на правителството да одобри минимална изкупна цена на зърното от 230 000 лв. на тон", каза премиерът. Това е 135 долара, или 230 марки. "Въвежда се експортна такса от 15% от международната цена на хлебната пшеница", обяви Костов. Според него това е равнището на цената в Чехия, а според земеделския министър Венцислав Върбанов това е цената на Чикагската борса. Вярно е и това, че за пръв път държавата гарантира цена, равна на международната. По груби сметки миналата година изкупната цена беше около 70-100 долара за тон.
"Таксата ще е временна и тя постепенно ще намалява", каза Лей след последната си среща с Костов в четвъртък. Срок и разписание обаче в приетото постановление не бяха записани заради опасения от спекулации. Според осведомени източници таксата ще бъде премахната от началото на следващата година, въпреки че при всички положения новата реколта ще се появи едва през лятото на 1998 г. "Проблемът с експортната такса е политически. Ние не можем да позволим цената на хляба да скочи", заявиха шефовете на парламентарните икономическа и бюджетна комисия Никола Николов и Йордан Цонев след среща с Кенет Лей.
"Държавата няма да подпомага изкупуването на зърното. Част от него ще бъде изкупено от държавния резерв. Останалите средства би трябвало да дойдат от банки, които са склонни да кредитират. Още повече че банките имат нужда от активни кредитни операции", твърди Костов. Според него механизмът, използван през предходната година с ДСК, може подходящо да бъде използван и през тази година. На среща по-късно в четвъртък беше постигната принципна договореност, ако държавата предостави гаранции, кредитирането да бъде поето от Държавна спестовна каса, ОББ, Хебросбанк, Експресбанк, Централна кооперативна банка. Очаква се още в понеделник правителството да реши Държавният фонд за реконструкция и развитие да даде гаранции за 200 млрд. лева от близо 150 млн. долара по заема CCFF от МВФ. Получено е съгласие от ДСК при тези гаранции да даде 150 млрд. лева. Останалите пари ще бъдат разпределени между другите банки въпреки някои увъртания от страна на ЦКБ. Осведомени твърдят, че шефът на ЦКБ Стоян Александров дори поискал пари от ДСК, за да кредитира зърнената кампания.
Дори и правителството да отпусне тези 200 млрд. лева за изкупуване на зърното, за покупка на горива, семена и др., това далеч няма да реши целия проблем. Цялата сума стига за покупката на под 900 000 т, при необходими от внос нето 1.027 млн. т. пшеница. Ако прибавим обаче и необходимите фуражи и царевица, се оказва, че дефицитът е не 1 млн., а 3 млн. т. Според депутатката от евролевицата Елена Поптодорова необходимата валута е около 450 млн. долара, а правителството и банките могат да осигурят около 235 млн. долара. Останалите 200 - 250 млн. долара ще трябва да се търсят от външни заеми, заяви Поптодорова. В петък ДФРР даде гаранция пред Булбанк за вноса на 53 000 т пшеница от фирма "Гленкор" и 10 000 т царевица от фирма "Импро", общо за 10.3 млн. долара. Малко облекчение ще е и реалното усвояване на 40-те милиона от заема на Световната банка за жизненоважен внос. "Не очаквам по-нататъшни причини за бавенето му", каза Кенет Лей.
В областта на приватизацията Световната банка също, изглежда, ще свали изискванията. "Доволни сме от напредъка в структурните реформи", каза Лей. Според запознати е възможно бордът на директорите да разгледа заема ФЕСАЛ още през първата половина на юли. Въпреки че не сме приватизирали необходимите 25% от държавните активи, Световната банка ще се съгласи и на постигнатите 20%, защото е доволна от прогреса и сериозните ангажименти, които правителството е поело в областта на структурните реформи, заяви информиран източник от правителството. "Очевидно скоростта на реформите е огромна. При завръщането ми във Вашингтон ще подготвя мисия по програмата ФЕСАЛ, за която имам пълната увереност, че ще приключи успешно", каза Кенет Лей. Той не очаква по-нататъшно забавяне по ФЕСАЛ. Преговорите по тази програма се точат от 1992 г. Заемът е в две части - ФЕСАЛ 1 от 100 млн. долара и ФЕСАЛ 2 от 70 млн. долара. "Ходът на приватизацията изглежда бавен, но ние сме удовлетворени, че нещата се движат добре, като вземем предвид драматичните промени през последните няколко месеца", добави Лей.
Добрите резултати от разговорите му с българското правителство могат да доведат и до Промяна на цялостната политика на Световната банка към България. През пролетта на 1996 г. бордът на директорите във Вашингтон одобри песимистична стратегия за работа в България през следващите няколко години. Тя предвиждаше отпускането на до 200 млн. долара заеми предимно в инфра-структурни проекти заради изоставането в структурните реформи по времето на кабинета Виденов. Хефкенс, изпълнителният директор, която тогава представляваше България, успя да извоюва единствено възможността стратегията за страната ни да бъде преразгледана при изменения в поведението на българското правителство. В този случай отпусканите средства биха могли да скочат до 800 млн. долара през следващите 3-5 години. "Ще преразгледаме нашата политика за помощ на страната ви", заяви Кенет Лей. Новото е прехвърлянето на ударението от структурните реформи към растежа на икономиката.
Като резултат от доверието на Световната банка в България е и фактът, че в най-скоро време Международната финансова корпорация (МФК) може да открие представителство или поне да изпрати своя човек за постоянно у нас. МФК е организация от групата на Световната банка, която финансира само частни проекти. Финансирането от МФК се смята за голямо доверие и свидетелство за престижа на проекта.
След няколко години застой в разговорите с българските представители Световната банка даде аванс на правителството на Иван Костов. Голямото доверие на международните финансови институции е един от козовете на премиера. Залогът за това доверие обаче е скоростта на структурните реформи. Всяко забавяне или отлагане може отново да обърка нещата.
470 млрд. лв. гарантират влоговете
Съгласно преходните разпоредби на приетия на първо четене бюджет за 1997 г. максималният размер на емисиите по Закона за държавна защита на влоговете в банки, обявени в несъстоятелност, е определен на 220 млрд. лв. и 150 млн. долара (около 255 млрд. лева). Миналата година при максимален размер на емисиите 80 млрд. лв. и 100 млн. долара реално беше емитиран дълг с номинал 19.5 млрд. лв. и 79 млн. щатски долара, с които бяха изплатени чрез ДСК и Пощенска банка прехвърлени влогове от Първа частна банка, Минералбанк, Частна земеделска и инвестиционна банка, Кристалбанк и Агробизнесбанк. Проблем със законовото уреждане на плащанията към вложители настъпи през тази година след обявяването в несъстоятелност на Търговска и спестовна банка. Преди около десетина дни правителството разреши на Министерството на финансите да сключи договор с ДСК, с който да се гарантира покритието на изплатени влогове до приемането на закона за бюджета. Междувременно в средите на заинтересовани финансови институции беше разпространен слухът, че в бюджета няма заложени емисии за гарантиране на влоговете, което пък косвено означавало, че редица затворени банки могат да избягнат фалита. Другият слух беше, че дори и при затваряния на банки техните вложители нямат да бъдат обезщетени при същите условия.
Кувейт поиска да провери надеждността на българското партньорство
Галя Илиева
Надеждата, че с посещението на президента Петър Стоянов в Кувейт ще бъдат насърчени сериозни инвестиции, от които страната ни се нуждае отчаяно, все още остава твърде крехка. Рекапитулацията на заявеното като очаквания и постигнатото по време на визитата показва един доста скромен резултат. Едната от причините е, че доста преди посещението бяха анонсирани конкретни суми и проекти, без да се вземе предвид, че предхождащото е политическата рамка, която ще направи възможно тяхното конкретизиране и реализация. В този смисъл резултатът от двустранните преговори в Ал Кувейт е напълно логичен - подписани бяха само два междуправителствени документа, които ще станат основата на една такава рамка - меморандум за постоянни политически консултации между двете страни и споразумение за взаимна защита и насърчаване на инвестициите. Договорено бе също да се възобнови работата на българо-кувейтската комисия за икономическо, промишлено, търговско и техническо сътрудничество, подготвен е и окончателният текст на споразумение за избягване на двойното данъчно облагане, който в най-скоро време ще бъде подписан в София.
Като положителен резултат може да се посочи и обещанието, че емирството ще предложи на Ислямска конференция да отпадне точката за нарушените права на мюсюлманите у нас. Предварително тиражираните информации за огромни инвестиции и приятни изненади от рода на подарени танкери с петрол на практика се оказаха само блъф, който постави и президента, и страната ни в доста конфузна ситуация. Кувейт днес изобщо не е онзи Кувейт, който преди години на сляпо изсипваше огромни суми в инвестиционни проекти и в резултат изгуби милиарди от това, че няма възвращаемост по тях. Страната претърпя огромни загуби по време на войната и сега контролът върху инвестициите е много сериозен. За да бъде одобрен един проект, той трябва да мине през сложна процедура и да няма никакво съмнение по неговата икономическа ефективност. Поради това не беше логично още при това първо посещение да се очакват окончателни решения и подписване на договори по конкретни инвестиционни проекти, твърдят наблюдатели. В крайна сметка получихме обещание през есента да ни бъдат отпуснати 40 млн. долара за реконструкцията на летище София - един сам по себе си достатъчно сериозен финансов ангажимент, който ще се окаже и пробният камък за бъдещото сътрудничество. Кувейтската страна даде ясно да се разбере, че ако този първи транш не бъде усвоен ефективно, други може и да няма.
Надеждите за икономическо сътрудничество с Кувейт са свързани главно с Кувейтския фонд за арабско икономическо развитие и това е обяснимо. Фондът предоставя кредити при изгодни условия - от 0.5 до 15 години гратисен период, срок на изплащане от 5 до 50 години и лихва от 2.5 до 7%. Задължително условие за отпускането на кредита обаче е държавната гаранция. Другата възможност е Дирекцията за инвестиции във финансовото министерство на Кувейт. Условието тук обаче е инвестирането да става само чрез фондове. Тези фондове трябва да бъдат посочени от българската държава, тя ще гарантира и тяхната почтеност. Едно от изискванията към тези фондове е в тях да участва стабилна международна компания или финансова институция.
Български фирми имат реални шансове да възстановят позициите си или да пробият на кувейтския пазар, стана ясно след срещите на бизнесмените от делегацията и председателя на БСК Божидар Данев в Търговско-промишлената палата и в Съюза на индустрията на Кувейт, който на практика определя инвестиционната политика на фонда. Водени са преговори за възможностите за съвместно участие в крупни проекти в Кувейт и в трети страни, за участие в реализирането на инфраструктурни проекти в Кувейт, за осигуряване на инженерни кадри, специалисти от здравеопазването, образованието и транспорта. Предложено е български строителни фирми, между които и Главболгарстрой, да кандидатстват в шест търга за изграждане на крупни обекти - от спортни съоръжения до рафинерии. Според някои наши експерти не трябва да се залага твърде на отварянето на Кувейт за нашите строителни фирми. Строителният пазар е зает изцяло от американски компании, които трудно допускат конкуренти.
Особено важно сега е веднага да се предприеме следващата стъпка, която ще балансира отношенията ни с Ирак, смятат наши експерти. Ако това не стане, не е изключено блестящата визита в Кувейт да остане в историята като причината за отрязване на много по-важната за нас перспектива да възстановим позициите си на иракския пазар. "В Ирак сега са настроени доста прагматично и не робуват на мнението, че всеки, който е техен приятел, трябва да бъде враг на всички останали. Аз бях в Багдад по време на визитата на президента Стоянов в Кувейт, но не видях в иракската преса нито дума на огорчение или раздразнение", заяви пред "Капитал" шефът на Българо-иракския консорциум Васил Василев. Според него от особена важност в случая бил дипломатичният тон, с който Петър Стоянов отговори на всички невралгични въпроси, касаещи отношенията между Ирак и Кувейт. "Икономическите интереси на България в Кувейт са ограничени, докато в Ирак те остават сериозни. С Багдад преди войната стокообменът ни е стигал 800-850 млн. до 1 млрд. долара срещу около 4.5 милиона с Кувейт. Във Вашингтон практически ни отрязаха по въпроса за компенсациите на загубите ни от ембаргото срещу Ирак, но контактите с Багдад за уреждането на дълга му към нас и за подготвяне на отношенията ни след свалянето на ембаргото остават една от приоритетните задачи на всеки кабинет. В Багдад обаче не са безразлични къде са насочени интересите на България. Затова отиването в Кувейт трябва да бъде много елегантно балансирано с ново отношение към Ирак", коментира представител на бизнессредите.
В двустранните отношения трябва да се залага главно на взаимната изгода от това, че Кувейт може да стане нашият прозорец към арабския свят и особено към богатите страни от Персийския залив, а България би могла да изпълни успешно за Кувейт ролята на мост към инвестиционните пазари в някои от бившите съветски републики и Източна Европа. Официалната ни делегация се срещна и с посланиците на най-активната в района на Персийския залив организация - Съвета за сътрудничество на арабските държави от залива. "Казах на посланиците, че ние искаме да имаме много по-активни отношения с тях", каза след срещата българският президент. По мнението на специалистите след тази визита България ще може да преодолее бариерата и с още някои страни от региона, на първо място със Саудитска Арабия и нейните финансови фондове.
Банкерската чистка
Огромна част от банкерското съсловие ще трябва да се прости с ръководните длъжности в банките след окончателното обнародване на Закона за банките. Част от него вече е приета на второ четене в парламента, включително и текстовете, постановяващи какви трябва да бъдат банкерите, ръководещи банки. Чистката идва от текста, в който се изисква членовете на управителни съвети и съвети на директорите в търговските банки да не са били в контролни или управителни органи на банки, обявени в несъстоятелност, пет години преди тази дата. Списъкът от игнорираните в таблицата показва внушителността на решението. Въпреки че само четири банки вече са обявени в несъстоятелност, може да се очаква, че до края на годината същата съдба ще постигне повечето от останалите, които са под особен надзор. Това ще трябва да доведе до промени в бордовете и на сега действащи банки, където има представители на "черния списък". Самият член от закона, в който се изреждат необходимите за банкерите качества, поставя ограниченията само за управителните органи, изключвайки надзорните съвети на банките. Това принципно би дало шанс банкерите, които не отговарят на условията, да се включват поне в надзорни съвети на банките и би стимулирало създаването на двустепенни системи на управление. Според следващия вече приет член от закона обаче участието в управителен или контролен орган на банка се прекратява, ако се установи, че заемащите длъжността не отговарят на изискванията: да не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер, да не са били членове на управителен или контролен орган или неограничено отговорни съдружници в дружество, когато то е прекратено поради несъстоятелност, ако са останали неудовлетворени кредитори, да не са били през последните 5 години, предхождащи датата на решението за обявяване на банка в несъстоятелност, членове на неин управителен или контролен орган, да не са лишавани от право да заемат материалноотговорна длъжност, да не са съпрузи или роднини до трета степен помежду си или на друг член на управителен или контролен орган на банката. Въпреки че в Търговския закон няма изрично определение на контролен орган на акционерно дружество, вероятно става въпрос за надзорните съвети, до участие в които няма да бъдат допускани и банкери от фалирали банки.
Желанието на управляващите да подменят хората в управлението на банките е логично, но очевидно избраният в закона подход не е най-подходящият. Той е репресивен по характер, без санкцията да е обвързана с каквато и да е конкретна отговорност и вина. От една страна, под "вето" остават хора, които са имали нещастието да бъдат в ръководството на фалирала финансова институция, без да са участвали в разграбването й. В преходните разпоредби на закона се очаква да се "амнистират" представителите на БНБ и БКК, които са вкарвани в банковите бордове след началото на 1995 г. с цел да контролират или оздравят съответните банки. Очевидно обаче тези изключения не изчерпват списъка на почтените банкери в мрачната листа. От друга страна, от същия списък отпадат шефовете на фалирали банки, които не са обявени в несъстоятелност просто защото са били продадени. Такъв е случаят с бившата банка "Моллов", където хората, извършили кражбите от вложителските пари, има шанс да се разминат с ветото върху нови постове във финансовите институции. Теоретично все още не е късно депутатите да ревизират тези текстове в закона преди окончателното му приемане, въпреки че проблемните членове формално са приети. Дори незасегнати банкери твърдят, че от гледна точка на справедливостта такава ревизия е необходима.
Законът ще изисква също назначаваните в управителни и директорски съвети да имат висше икономическо или юридическо образование, както и "квалификация и професионален опит в банковото дело". Последното ще се удостоверява със специален сертификат, издаден от централната банка. По-логично би изглеждало БНБ да преценява (използвайки същите критерии и при същия риск от субективност) и кои от банкерите във фалиралите банки все пак могат да останат на ръководни постове в системата.
Агафонов може да се премести от парламента в банкерския арест
Обиски в банка "Славяни" и радио и телевизия "7 дни" миналата сряда подхраниха очакванията, че депутатът от Българския бизнес блок Георги Агафонов може да се раздели с имунитета си. Той е между собствениците на претърсваните институции, а непосредствено преди поставянето на банката под особен надзор - член на надзорния й съвет. Акцията на ЦСБОП, както по-късно беше оповестено от пресцентъра на МВР, е била проведена с разрешение на главния прокурор Иван Татарчев и е включвала освен това обиски в домовете на други бивши шефове на банка "Славяни" - Румен Жечев, Мирчо Пейковски и Петко Колев. Разрешението, изглежда, е било дадено ден преди това, когато вътрешният министър Богомил Бонев и шефът на ЦСБОП Кирил Радев поискаха специална среща с главния прокурор. Твърди се, че там е поискан и имунитетът на спорния депутат. В съобщението на МВР също се уточнява, че заради длъжностни нарушения е започнато следствие в затворената банка. Бившите банкери начело с Агафонов най-вероятно ще бъдат подведени под отговорност за отпускането на големи и вътрешни кредити за сметка на привлечените в банката средства, в резултат на което БНБ поиска обявяването й в несъстоятелност. Подвеждането на депутата под отговорност обаче ще стане възможно едва ако Народното събрание реши да отнеме имунитета му. Процедурно това трябва да стане след искане на главния прокурор и одобрение на парламентарната комисия по етика. Дотогава Агафонов ще може да се ползва от депутатската защита, като дори не може да му бъде забранено да напуска България. В деня на обиските самият той се хвърли в емоционални изявления в парламента и по собствените си медии, заявявайки, че атаките срещу банката са безпрецедентни, политически акт, който е признак за създаване на полицейска държава.
Интересен нюанс, който остана неизяснен през миналата седмица, е доколко следствените действия ще засегнат друг депутат от бизнесблока - Христо Смоленов, който също е бивш член на директорския борд на банка "Славяни" (освободен през 1995 г.).
Повечето от познавачите на парламентарно-финансовите нрави твърдят, че Агафонов е станал депутат след тазгодишните парламентарни избори именно за да избегне съдебно преследване заради делата си като банкер. Въпреки че непосредствено след това той заяви, че не е купувал имунитета си, негови колеги в парламента са категорични в обратното. В коридорите на Народното събрание сега се твърди, че цената, която лидерът на парламентарната група Жорж Ганчев е поискал от бившия банкер за включването му на сигурно място в листите, е около 270 хиляди долара. Подходът при съставянето на парламентарните листи в бизнесбратството беше потвърден и от друг бивш банкер, канен за депутат от Жорж Ганчев, макар че порядъкът на искания от него "откуп" е бил по-малък.
Миналия петък стана ясно, че съдебната развръзка около банка "Славяни" също наближава. Софийски градски съд "затвори" делото за обявяване на финансовата институция в несъстоятелност, като се очаква решението да бъде огласено до две седмици. Въпреки че има възможност за обжалване пред Върховния съд, ако се признае фалитът на банката, решението на градските съдии влиза в сила незабавно. Няма основание да се смята, че банката е състоятелна и тя едва ли ще се измъкне от ликвидация въпреки попресилените твърдения на бивия й шеф Агафонов, че предстои индонезийска фирма да вложи 15 млн. долара в "Славяни". Подобна екзотика не е чужда на служителите на банката, които преди около година твърдяха, че ще я спасят, ако продадат имота на финансовата институция в Доминиканската република. По неизвестни причини това обаче не стана. Депутати от Бизнесблока освен това предлагаха в активите на валутния борд да се включват произведения на изкуството и ценности, което е друго голямо перо в баланса на банката, макар и оценката на въпросните ценности да е съмнителна.
В края на март тази година банка "Славяни" дължи над 4 млрд. лева привлечени средства от населението и 5.44 млрд. от фирми. Този размер на депозитите до голяма степен беше постигнат благодарение на по-високите лихви, които банката поддържаше спрямо останалите финансови институции. Основна част от привлечените й средства обаче са от други банки - над 4 млрд. лева, като една голяма част от тях са отпуснати от Държавна спестовна каса по интересен за "Комар" начин. В същото време банката е отпуснала кредити за 7 млрд. лева и е поела задбалансови ангажименти за други над 4 млрд. лева. Много от кредитите са отпуснати на свързани с Агафонов фирми, най-често обезпечавани със записи на заповед и със съмнителна възвращаемост. Между кредитополучателите на банката са дори четирите балдъзи на скандалния депутат.
В следствието има сведения, че част от небрежно отпусканите средства са подслонени по банкови сметки в чужбина. Следователите освен това са склонни да разглеждат модела на източването на банката като част от по-мащабна схема, с която се свързват имената на близките познайници на Агафонов от бившата групировка на "индустриалците" Г-13.
Вътрешният дълг нараства с 400 млн. долара
Галя ТОДОРОВА
През следващата седмица финансовото министерство и централната банка ще се договорят окончателно как бюджетът да покрие "дупката" в БНБ и да осигури средства за покриване на предстоящите плащания към Международния валутен фонд. За целта ще се наложи бюджетът да се задължи към БНБ с нови 845 млн. долара, като това нарастване на вътрешния дълг отчасти ще бъде компенсирано със заличаването на досегашните правителствени задължения към централната банка и прехвърлянето на нейни активи към хазната. След приключване на операцията вътрешният дълг ще нарасне с над 65%, но на практика възникващите от това плащания ще покриват плащанията на БНБ по външния дълг. Функционално това означава, че хазната трансформира при себе си външен дълг във вътрешен и при новите бордови правила трябва да финансира обслужването му за сметка на постъпленията в бюджета или с нови заеми от банки, фирми, граждани и чужденци.
При преструктурирането на баланса на централната банка във връзка с въвеждането на валутен борд стана ясно, че БНБ не разполага с достатъчно качествени активи, с които напълно да покрие плащанията на страната към МВФ и задължението към Булбанк, възникнало след схемата за рекапитализация на държавните банки, проведена през миналата година. Де факто това са задължения на бюджета, но досега те се изпълняваха от централната банка. Едно от изискванията на Mеждународния валутен фонд при последната му мисия беше балансът на БНБ да се преструктурира така, че в него да фигурират активи, които по структура на матуритета и деноминацията си напълно да покриват тези плащания. Така се стигна до варианта бюджетът да получи част от активите на централната банка, а вместо това да оформи нов пряк дълг към нея, плащанията по който да съответстват на плащанията на БНБ към фонда и Булбанк. Новият пряк дълг ще възлиза на 845 млн. долара, като 180 млн. от него (колкото е дългът към Булбанк) ще бъде деноминиран в щатска валута, а останалите - в специални права на тираж (СПТ), тъй като с тях се извършват плащанията към МВФ. Вътрешният дълг обаче ще намалее с около 418 млн. долара, тъй като ще се канцелират досегашните задължения на хазната към БНБ. В левове те възлизат на 710 млрд. лева, като около 200 млрд. от тях са пряк кредит, а останалите са вложения на централната банка в държавни ценни книжа. Основната част от ДЦК-тата, които ще се канцелират при размяната, са валутни ЗУНК-ове (с номинал около 200 млн. долара), които БНБ изкупуваше от търговските банки през последните години, за да подобрява ликвидността им. Централната банка ще трябва да прехвърли на хазната и американски облигации, които бяха закупени като обезпечение по външния дълг и чиято стойност в момента е около 200 млн. долара. При замяната на активите на практика обаче остава разлика от над 200 млн. долара, която също ще бъде поета от бюджета. Това всъщност е скритият дефицит в държавните финанси, който рано или късно трябваше да бъде "осчетоводен" в бюджета.
Плащанията по новия дълг от 845 млн. долара са сравнително равномерно разпределени през следващите години, като последните трябва да бъдат направени през 2004 г. До края на 1997 бюджетът ще трябва да изплати по този дълг около 65 млн. долара лихви и главници, а през следващите години средно между 150 и 200 млн. долара.
След като операцията бъде одобрена, левовата равностойност на вътрешния дълг ще приближи 4000 милиарда лева. Вероятно до края на годината хазната ще може безпроблемно да обслужва плащанията по този дълг, тъй като разполага със значителен резерв. Редовните плащания по вътрешния дълг през следващите години обаче изцяло ще зависят от приходите, които правителството осигурява от приватизация и от добрата събираемост на данъци и мита.
Временното спокойствие около обслужването на дълга в момента се демонстрира и от непрекъснато спадащите левови лихви. Това показва, че в момента в банковата система има излишък от левове, които нямат подходяща реализация. В момента банките могат да насочват свободните си ресурси основно под формата на финансиране на бюджета, но според изискванията на МВФ хазната не трябва (освен горното) да допуска ново нетно увеличаване на вътрешния дълг, затова поставя лимити за емитирането на нови ДЦК. Тъй като БНБ преустанови краткосрочното приемане на левове от банките (под формата на репо-сделки с ДЦК), а кредитирането на реалния сектор все още е много рисково, оставащите свободни левове оказват натиск за сваляне на лихвите. За другата седмица обявеният основен лихвен процент спада допълнително на 16.30 годишно, което е пореден рекорд в новата българска история. Това е изключително благоприятно за бюджета, който по този начин ще има все по-малко разходи за обслужване на дълга си. Прекалено бързото спадане на лихвените равнища обаче най-вероятно ще направи реалната доходност от левовете отрицателна, тъй като е много възможно инфлацията до края на годината да надхвърли лихвените равнища. Така, ако не се създадат условия за пренасочване на свободните ресурси към т.нар. реална икономика, "натискът на парите" може да предизвика рискове за стабилността на системата.
НАКРАТКО
Минималните цени на левовите и деноминираните в долари облигации, емитирани по Закона за уреждане на необслужваните кредити отпадат, реши правителството на заседание миналата седмица. Банковата консолидационна компания ще проведе извънредно общо събрание на 28 юли. Дневният ред е свързан с избора на изпълнителен директор, след като Валентин Цветанов беше избран за подуправител на БНБ и за временно изпълняващ длъжността беше назначен Димитър Димитров. Трябва да бъдат посочени и приемници за двете места, които БНБ има в съвета на директорите на холдинга. Хебросбанк запазва двустепенната си система на управление, включваща надзорен и управителен съвет. Общото събрание на акционерите във вторник, 24 юни, се очаква да подмени изцяло тричленния надзорен съвет, чийто председател ще стане зам.-министърът на промишлеността Марин Маринов. Надзорният съвет на своето първо заседание ще прецени дали да запази досегашните изпълнителни директори и респективно управителния съвет на Хебросбанк непроменен. До няколко седмици Върховният съд ще се произнесе дали отхвърля, или удовлетворява искането на БНБ Първа частна банка да бъде обявена в несъстоятелност. Софийският градски съд отхвърли този иск в края на миналата година и БНБ обжалва пред върховните магистрати, които миналата седмица приключиха делото след първото си заседание по него. До края на месеца ще бъде разгледана и жалбата на Първа частна за това, че БНБ й отне лиценза през май тази година.
Спешният стар-нов бюджет'97 г. Олга Раева
"Това е бюджет на няколко правителства. Половината е вече похарчен. Това е инкасираното състояние. Това не е бюджет-програма. Той не дава възможност да се реши който и да е проблем на страната", каза премиерът Иван Костов в речта си при гледането на бюджета в парламента. Депутатите го гласуваха на първо четене в петък. Второто четене на закона ще започне в рамките на тази седмица и ще приключи до края на месеца.
Отделните парламентарни групи се разминаха в оценките си за приходите. "Приходите от данък върху общия доход не съответстват на прогнозирания размер на работната заплата и съобщената ефективна ставка от 9.9%", каза Венцеслав Димитров от Обединението за национално спасение. "Изчисленията показват, че при разчетите е работено със средна работна заплата от 90 000 лева, а такава заплата няма", обясни той. "Много лениво е подходено по отношение на приходите", смята проф. Стефан Стоилов от БСП. Според него голяма част от доходите не се облагат. "Каква част от крайното потребление се облага? Приходите от данък върху добавената стойност се очаква да са 6.4% от БВП. Това е една трета от крайното потребление", каза Венцеслав Димитров. Според шефката на данъчната администрация Дора Андреева приходите от ДОД са доста ниски и падат до 2.3% от БВП при над 4% за 1996 г., защото с новата таблица много от доходите са минали в ниските и необлагаемите етажи. Освен това с увеличаване на минималната заплата са се увеличили и облекченията, които ползват хората.
Спадът в постъпленията от ДДС обаче не може да бъде обяснен с нищо. Очакват се 6.4% от БВП при постигнати през 1996 г. 7%. Основният аргумент на правителството са спадът в производството и огромните задължения на най-големите фирми. "Около 30 фирми дължат над 200 млрд. лева", каза финансовият министър Муравей Радев. Той посочи и 35-процентния спад в потреблението. Въпреки всичко обаче не е логичен спадът при положение, че само през второто полугодие на 1996 г. действаше по-високата ставка на ДДС. След увеличаване на прага за регистрацията приходите също еднократно ще скочат.
"Постъпленията от ДДС са реално с 15% по-малко от миналата година, която беше с по-голям спад", каза Румен Овчаров от БСП. "При 10% спад в икономиката и спад в производството имаме над осем пъти увеличение на постъпленията от ДДС. Няма никакви данъчни промени, които да доведат до този скок. За първото тримесечие приходите са 13% от предвидените за годината", заяви лидерът на евролевицата Александър Томов.
В проектобюджета за 1997 г. са предвидени 34 млрд. лева вноска от превишение на приходите над разходите на БНБ. Първоначалните разчети не предвиждаха изобщо никакви постъпления по това перо заради необходимостта централната банка да заделя провизии. С новия закон за БНБ се предвижда, ако има превишение, то да се внася не всеки месец, както досега, а четири месеца след изтичането на годината. "Със закона за бюджета се прави опит да се наруши законът за БНБ", каза Нина Мичева, шеф на фискалното управление на централната банка. Според нея обаче по този начин валутният борд ще започне работа на чисто. Точната сума на вноската ще е по-ниска от предвидената. "За петте месеца превишението на приходите над разходите е около 34 млрд. лева, но в началото на юни БНБ извършваше редица операции на открития пазар. Тя продаде държавни ценни книжа за около 100 млрд. лева, което е свързано с определени разходи. При всички положения те ще намалят размера на дължимата вноска", каза г-жа Мичева.
По данни на финансовото министерство за петте месеца на годината приходите са малко под 26% от заложеното в проектобюджета. Разходите пък достигат 32.6% от предвиденото за цяла година. Дефицитът е около 52%. При всички положения разходите до края на годината ще намалеят заради падането на лихвата. От друга страна обаче, ще трябва да бъдат направени редица досега задържани трансфери и субсидии.
За разлика от друг път депутатите не направиха големи възражения по разходната част на бюджета. Увеличава се делът на субсидията към собствените приходи на общините. "Миналата година съотношението собствени приходи - субсидия беше 66:34, а тази то е 60:40", каза финансовият министър. По-сериозна е тревогата от това, че бюджетните пари отиват в голяма част за заплати. Съотношението заплати към издръжка за тази година е 42:58. За миналата година то беше 40:60 и пак доведе до големи сътресения в такива сфери като здравеопазването, където парите за лекарства не стигнаха. Обещаните мерки за преструктуриране на бюджетната сфера засега остават само в рамките на 10-те процента съкращения на персонала. Всичко останало са намерения за закриване на болници, за прехвърляне на сметката на общините, за съкращаване на армията наполовина.
Малките фирми излизат от системата на ДДС
Рая Антонова
Между двете четения на бюджета депутатите трябва да вдигнат прага за регистрация по ДДС. В общата улисия по приемането на законите за БНБ и за банките правителството забрави за този проект. Вдигането на прага беше обещано в споразумението с МВФ. Въпреки всичките декларации на финансовия министър Муравей Радев, че ще внесе проекта, това не стана до миналия четвъртък. Едва тогава беше разкрит пропускът и едва ли не по мобифона на шефа на бюджетната комисия Йордан Цонев се диктуваха промените. "Дайте го в две изречения - за прага и за глобите", диктуваше по мобифона Цонев от коридорите на бившия Партиен дом. Представителите на финансовото министерство се събраха в 3.5 страници. Задължителната регистрация вече ще става, ако оборотът през последните 12 месеца надхвърли 75 млн. лева. Досега регистрацията ставаше при 10 пъти по-нисък оборот. Изискването на МВФ беше прагът да бъде вдигнат до 50 000 долара, или около 85 млн. лева. По-сложно стои въпросът с договорената задължителна дерегистрация под този праг. Това изискване ще започне да действа от началото на следващата година. "Именно в този диапазон са така наречените фирми-фантоми, които без основание възстановяват данъчен кредит. Като ги дерегистрираме, ще избегнем ощетяването на бюджета", обясни шефката на данъчната администрация Дора Андреева. До края на годината дерегистрацията ще е доброволна и се дава възможност на фирмите да направят необходимия оборот.
Фирмите ще могат да се регистрират по ДДС дори и оборотът им да е под 75 млн. лева, ако през последните 12 месеца са извършвали сделки за износ. Месечните вноски се предвижда да се правят, ако оборотът през последните 12 месеца надхвърля 200 млн. лева, а не 20 млн., както досега. В бързината обаче специалистите от финансовото министерство са оставили непроменен текста, в който се казва, че при оборот над 50 млн. лева фирмите, които внасят месечно, правят авансови вноски до 28-о число на текущия месец и доплащат до 14-о число на следващия. Ако не бъде променен текстът, всички фирми с оборот 200 млн. лева ще се наложи да правят авансови вноски. Предвижда се облекчена процедура по дерегистрация. Ще отпаднат текстовете, които изключваха дерегистрацията за 2-годишен период след регистрирането. Четири-пет пъти се вдигат глобите за нарушение на Закона за данък върху добавената стойност - за неподаване на декларация, за неиздаване на фактура, за неначисляване на ДДС, за нерегистриране.
На 1 януари 1998 г. служебно се прекратява регистрацията по ДДС на всички фирми, които нямат оборот 75 млн. лева и не са износители. При дерегистрацията те трябва да дадат опис на всички налични стоки и активи. Върху тях ще трябва да платят данък. "Предвиждаме данъкът да се начислява не върху пазарната, а върху балансовата стойност на дълготрайните активи", каза Дора Андреева, но това не личи от внесения законопроект. Според него внасянето на този "допълнителен" данък трябва да стане до 1 март 1998 г. Данъчните закони трябва да са ясни и тълкуванието от администрацията трябва да се сведе до минимум, декларира Дора Андреева. Първите стъпки вече бяха направени със създаването на службите за големите данъкоплатци, 1025 фирми внасят 90% от приходите в бюджета и вниманието на данъчните ще се насочи към тях. Списъкът с големите ще се актуализира на всеки 2-3 години. За по-дребните данъкоплатци ще се отиде на едно опростяване, фиксиране на данъците. "Контролът върху тях е много скъп, а пък постъпленията от дребните данъкоплатци са едва 10% от общите", каза Андреева.
Рано е за Русия да се присъедини към Г-7
За първи път през тази година на срещата на лидерите на седемте най-развити индустриални държави в американския град Денвър беше поканен да присъства и руският президент Борис Елцин. Това е и най-забележителното събитие на тазгодишната среща. Руският президент изрази желание страната му да се присъедини към групата на седемте, като каза, че е крайно време Г-7 да се превърне в Г-8.
Поканата на Елцин на срещата в Денвър е признание за Русия за конструктивната й позиция при подписване на споразумението за разширяването на НАТО. Признателността си за това изрази и американският президент, който разчувствано каза, че Русия има право на пълноправно участие в тазгодишния форум. Друго свидетелство за благодарността към Русия беше и поканата към Елцин да открие срещата. Това благоразположение на САЩ ще помогне на Елцин по-лесно да се справи с обвиненията на националистите и комунистите, че води продажна и недалновидна външна политика.
В навечерието на срещата в Денвър Клинтън и Елцин обсъдиха проблемите на европейската сигурност, контрола над въоръженията и интегрирането на Русия в световната икономика. По време на тези разговори те отново са засегнали темата за планираното разширяване на НАТО и новите отношения на пакта с Москва. Клинтън се надява, че руската Дума ще ратифицира по-бързо подписания още през 1990 г. договор СТАРТ-2 за намаляване на ядрените въоръжения, за да може този процес да бъде възобновен. Освен това във връзка с кандидатурата на Русия за членство в Световната търговска организация тя трябва да уточни каква ще бъде свободата на достъпа до нейните пазари.
Също в навечерието на срещата Елцин постигна принципно споразумение за присъединяването на Русия към Парижкия клуб на държавите кредиторки. Русия все още има големи дългове към някои от страните, членуващи в клуба, но включването й цели именно подобряване на възможностите за уреждане на тези дългове.
Но това благоразположение и внимание към руския президент не се споделя от всички присъстващи и предизвика противоречия сред постоянните участници. Япония и Франция изразиха открито възраженията си срещу пълноправното членство на Русия в групата. Японският премиер Рютаро Хашимото поиска от останалите лидери гаранции, че Русия няма да бъде допусната до основните финансови и макроикономически дискусии. Японската отрицателна позиция е предизвикана преди всичко от продължаващите спорове около окупираните от Русия през 1945 г. Курилски острови. След откриването на срещата Елцин е имал среща с Хашимото и според съобщения на японското Министерство на външните работи и двете страни са останали доволни от преговорите.
"В Г-7 има пълен консенсус, че страните от групата трябва да осъществяват срещите си за дискусия на важни икономически и финансови проблеми без присъствието на Русия", каза говорителката на френския президент Жак Ширак. Основният аргумент е, че руската икономика все още е твърде слабо развита, за да мери сили с тези на страните от Г-7.
Босна отново беше основна тема на разговорите. Лидерите на европейските държави изразиха опасенията си от възобновяване на насилието на територията на бивша Югославия, след като мандатът на умиротворителните сили изтича през следващата година и военните части ще бъдат изтеглени. Клинтън, който срещна яростна съпротива от страна на много американски политици за решението си да разположи военния контингент в Босна, сега иска да бъдат създадени най-благоприятните условия за изтегляне на войниците в предвидените срокове.
Игра по правилата
The Jerusalem Post
Съдейки по засилващите се вълнения в ивицата Газа и Хеброн през последните няколко дни, можем да направим заключение, че палестинският президент Ясер Арафат за пореден път флиртува с използването на насилие като тактика за преговори. Той отхвърля обвиненията, че има нещо общо с насилието, при което много палестинци бяха ранени от гумените куршуми на израелските войници, но палестинската полиция, която трябваше да предотврати сблъсъците, не направи нищо в този случай.
Много озадачаващо е защо палестинските младежи трябва да играят ролята на пушечно месо в играта на Арафат. Пределно ясно е, че преобладаващото мнозинство от палестинците не смятат строителството на еврейския квартал на хълма Хар Хома за въпрос на живот и смърт, както се опитва да го изкара палестинският лидер. Освен това проектът по никакъв начин не нарушава споразумението от Осло, в което не се споменава нищо за строителство в Ерусалим.
За съжаление никой не се интересува какво точно пише в споразумението от Осло или в Хебронското споразумение. Затова следват и всички недоразумения. Хебронското споразумение изрично задължава двете страни "да избягват каквито и да е действия, които биха могли да предизвикат нарушаване на нормалния ритъм на живот на града". А действията на Арафат в момента са недвусмислени. Той не полага особени усилия да изпълнява задълженията по договора.
Той въобще не си прави труда да организира пропускателни пунктове, както е според договора, за да бъде възпрепятствано проникването на въоръжени лица, заплашващи сигурността на територията на града. Палестинците твърдят, че нямат средства и възможности да организират този контрол. Но това не отговаря на истината, след като при разрешени от договора палестински полицейски части от 400 души в момента те са около 1500.
Ние можем да приемем това, че палестинците пренебрегват някои предвидени в споразумението задължения, защото са затруднени при изпълнението им. Но това, което е трудно да разберем, е защо и най-големите доброжелатели на мирния процес, били те в Израел, Европа или Америка, не се сещат преди всичко за споразуменията от Осло, когато разсъждават за какъвто и да е спор между Израел и палестинците. А всички те смятат, че щом палестинците се бунтуват, Израел е направил нещо лошо и трябва да бъде порицан. А единственото лошо нещо, което прави Израел, е, че води мирна политика, базирана на отстъпки. Всички досегашни стъпки на израелското правителство сочат, че то желае да спазва мирните споразумения и дори израелските власти в крайна сметка са съгласни изцяло да прекратят контрола върху окупираните територии на Западния бряг. Но палестинците като че ли не разбират това.
Раждането на най-голямата икономическа общност в света
Огнян Браничев
Историята на западноевропейската интеграция е история на опроверженията за нейния неизбежен къде по-близък, къде по-далечен провал. Всеки етап от нейното развитие се помни не само с амбициозните предначертания и с постигнатото, но и с бурните дебати около начинанията и най-вече с мрачните пророкувания за неосъществимостта на проектите. Европейският съюз (ЕС) в сегашния си вид е факт, защото през изминалите четири десетилетия се поставяха все нови и по-сложни цели, защото далновидни люде видяха в тясното обвързване на стопанствата на страните политически гарант и залог за бъдещето.
Конвергентните критерии от Маастрихт са не само поредно предизвикателство за ЕС, не само пореден етап в развитието му. Икономическият и валутен съюз (ИВС) не е и нова страница в историята на общността. Очевидно става дума за нова глава в европейските летописи, работното заглавие на която би могло да бъде и "Първи стъпки към федерирана Европа".
На този етап далеч не всички държави от ЕС отговарят на изискуемите условия за валутния съюз, а една страна - Гърция, не успява все още да покрие нито едно от тях. Наред с това надеждата укрепва, поне що се отнася до едно твърдо ядро начело с Германия и Франция, което се очаква да повлече след себе си и другите страни членки, включително и асоциираните.
Тази година е решаваща за преценката кой ще прескочи и кой не високата летва за валутния съюз на основата на критериите от Маастрихт. В началото на следващата година ще се вземе решение за участниците, веднага след което се посочват ръководителите на Европейската централна банка. На 1.I.1999 г. се фиксират окончателно обменните курсове, при което от тази дата публичните дългове се преизчисляват в новата валута - евро, междубанковите операции се извършват в евро, във всяка страна членка функционират на равни начала еврото и местната парична единица. Най-късно на 1.I.2002 г. в обращение се пускат купюри и монети евро, като шест месеца по-късно от обращение се изтеглят националните парични знаци. Регионални и глобални блага Плюсовете на валутния съюз се търсят в следните насоки:
Практически и теоретични рискове
Освен положителните черти валутният съюз и единната валута носят и немалки рискове. Като най-голям недостатък на съюза се определя невъзможността за прибягване до девалвации, или на дневен ред е въпросът за изработването на нови политики за разпределение и преразпределение на националните богатства, за съвместимостта на тези политики по време на конюнктурни шокове.
Един от практическите проблеми е свързан с функционирането на новата валута - еврото. С установяването на валутния съюз и с навлизането на еврото ще се създаде нова обстановка на международните финансови и стокови пазари и с този факт ще трябва да се съобразяват всички. Презумпцията, че разтеглянето във времето на окончателното оформяне на валутния съюз може да подкопае самата идея и съответно да провали начинанието, не е лишена от основание, но главно като теоретична постановка, инициираща активни практически действия това да стане невъзможно. Отсега икономическият и валутен съюз е ешелониран за години напред.
Важен е въпросът за обменните курсове между валутите от еврозоната. По принцип те би трябвало да се определят в деня на нейното стартиране - 1.I.1999 г., но не е изключено финансовите министри на общността да решат проблема още преди това с цел избягване на спекулации на основата на усреднен курс за периода 1996-1998 г. При положение че ЕКЮ бъде в основата на изчисленията (ЕКЮ се базира на кошница от валутите на страните - членки на ЕС, и ще бъде заменено от еврото в съотношение 1 към 1), еврото ще се разменя за 1.9 германски марки, 0.77 британски лири и 6.5 френски франка. Така биха изглеждали нещата при паритетите от края на 1996 г. Европейската централна банка Еврозоната ще внесе промени в работата на банковата система на страните членки. Европейската централна банка (ЕЦБ) ще замени Европейския валутен институт и ще работи по модела на Бундесбанк. Гуверньорите на централните банки на страните, които ще влязат във валутния съюз, ще образуват директорския борд на новата банка, който ще бъде и изпълнителният орган на икономически и валутен съюз. Връзката с останалите членки на ЕС ще става в рамките на друг орган - Генералния съвет на ЕЦБ, където ще заседават гуверньорите на всички централни банки от съюза. Страните, които не членуват във валутния съюз, но влизат в ЕС, ще са свързани с еврото чрез една нова европейска валутна система, в която за котва ще служи единствено еврото, докато при сега функциониращата националните пари са свързани чрез граници на колебание на двустранна основа. Колебанията при новата система ще бъдат в границите на 15 на сто (ЕЦБ има задължението да интервенира), което не означава, че отделни държави не биха могли да изберат и по-тесни граници.
След като ЕЦБ ще работи по модела на Бундесбанк, означава ли това, че новата банка ще следва и рестриктивната монетарна политика на германската централна банка? Отговорът на въпроса е, че автоматични преки асоциации са не само ненужни, но биха могли да бъдат и подвеждащи. Масовата безработица е ново явление за Германия, поради което и Бундесбанк досега не се е занимавала с въпросите на заетостта. На инфлацията, на стабилността на цените се отдава голямо значение в Маастрихтския договор, но ЕЦБ ще трябва да се заеме и с проблемите на безработицата, на социалната спойка не само и не толкова на равнището на отделните страни, колкото на нивото на икономическия и валутен съюз като основен елемент за неговото съществуване.
Бъдещата европейска валутна система се нуждае от нова сигурна система за извършване на крупни плащания между страните членки в реално време, която ще е и трансмисията за нейното функциониране. През пролетта на 1995 г. централните банки на страните от ЕС решиха да създадат системата Trans-Europeen Automated Real-Time Gross Settlement Express Transfer System (Target). Работите по системата се ръководят от Европейския валутен институт и тя ще влезе в действие от 1.I.1999 г. Операциите й ще засягат единствено еврото. Силата на еврото Все още е рано да се каже силна или слаба валута ще бъде еврото от гледна точка на общото икономическо състояние на страните от ЕС, на готовността и на волята на немалка част от тях още на първия етап да се включат в ИВС, на стремежа на други в най-скоро време да направят това и съответно на преценката каква валута е нужна за обслужване на външната търговия.
За новите ориентири в международната търговия има признаци, свързани с политиката на САЩ, насочена към поскъпване на долара спрямо германската марка и японската йена през последните две години. Оценката на международните оператори е, че не става дума за пробен балон. Водещи са разбиранията за трайния характер на успехите на американската икономика, за нарастващото доверие в устойчивия характер на завоюваните външни позиции на САЩ. Ако в Германия се поддържат достатъчно дълго ниски лихвени проценти, може да се очаква доларът в края на 1997 г. да се стабилизира на равнище от 1.90 германски марки.
Новото положение на пазара на основните валути се влияе и от ролята на валутните курсове върху икономиките на отделните страни. В САЩ и в Германия нещата далеч не стоят по един и същ начин. Един скъп долар е по-слабо ефикасен за успокояване на американската икономика, отколкото за активизиране на германската. Това е така, защото икономиката на САЩ е относително затворена, тя е с голяма вътрешна поглъщателна способност, със слаба зависимост от външната търговия. Вносът и износът представляват около 15 на сто от БВП в САЩ, докато в Германия този процент е 43. Покачването на лихвените проценти не се отразява значително върху вътрешните цени в САЩ. На покачването на долара в САЩ реагират по начин, различен от европейските обичайни действия - там не въздействат на цените по посока на тяхното намаляване, а прибягват до съкращения.
Динамиката в развитието на ЕС, свързана с изграждането на икономическия и валутен съюз и преговорите по присъединяването на асоциираните държави, поражда опасения, че основната цел би могла да се превърне в пречка пред разширението или пред ускореното му извършване. В близките години ще станем свидетели на раждането на най-голямата интеграционна общност в света, обединяваща огромния икономически и интелектуален потенциал на цял един континент. Аналогии в миналото и настоящето могат да се търсят единствено в раждането на САЩ и сегашната световна роля на американската икономика.
Изборите в Албания са предпоставка за нови размирици в страната
Любомир Евстатиев
Насрочените за 29 юни парламентарни избори в Албания са вододелът, след който ще стане ясно дали страната ще постигне необходимата за нормално развитие стабилност, или ще продължи да тъне в хаос. Въпреки сериозните усилия за постигане на приемлив компромис, досегашните събития сочат, че по-вероятен е вторият вариант.
Представителите на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, чиято задача е да следят за честното и демократично провеждане на изборите, заявиха, че въпреки неспокойната обстановка в някои части на страната, датата 29 юни няма да бъде променена. ОССЕ препоръча отлагане само за някои избирателни райони, в които не може да бъде гарантирана сигурността. ОССЕ усилено настоява за провеждане на изборите в срок с надеждата, че обстановката в страната след тях ще се нормализира, извънредното положение ще бъде отменено и новоизбраното правителство ще възстанови контрола над цялата територия на страната.
Западът е готов да си затвори очите дори и пред сериозни изборни нарушения, но да признае изборите за законни и честни. А доказателства, че обстановката в страната не позволява провеждането на нормални избори, се получават ежедневно. Само досегашните нарушения на избирателния закон са достатъчни, за да може да се оспорва законността на изборите. Голяма част от избирателните секции все още не са отпечатали избирателните списъци или са публикувани списъци с множество грешки, а освен това не са заявили необходимото им количество бюлетини. С приближаването на 29 юни напрежението се увеличава.
Проблем е голямото количество огнестрелно оръжие, разграбено по време на вълненията, избухнали след фалита на няколко финансови пирамиди, и все още намиращо се в ръцете на албанците. По време на предизборни митинги на няколко пъти се стигна до сблъсъци. Така по време на предизборен митинг на Демократическата партия на президента Сали Бериша в град Елбасан при престрелка между охраната и опоненти на президента бяха ранени 7 души. Ако в изборния ден се стигне до употреба на оръжие, със сигурност изборите ще бъдат опорочени.
Специалният пратеник на ОССЕ в Албания Франц Враницки каза, че организацията ще изпрати само 450 наблюдатели, защото не може да гарантира сигурността на повече. Срещу наблюдателите постоянно се отправят заплахи за саморазправа. Единадесет от тях бяха пленени в град Гирокастра от въоръжени бандити, но след намесата на войници от многонационалните сили те бързо бяха освободени. Беше отхвърлено и предложението 6500-те души от военния контингент да бъдат използвани като охрана по време на изборите и те ще изпълняват само функциите си по хуманитарната операция. Съветът за сигурност на ООН взе решение многонационалните сили да останат 45 дни повече от първоначално обявената дата 28 юни. Освен това по настояване на Италия към контингента ще се присъединят още 500 души. Италианският посланик в Албания Паоло Фулчи каза, че присъствието на многонационалните сили е абсолютно необходимо за възстановяването в страната на атмосферата на доверие и сигурност.
В много голяма степен вината за настоящата анархия в страната носят Сали Бериша и неговата Демократическа партия. Това вече се осъзнава и от западните му покровители, които го подкрепяха, защото в негово лице виждаха лидера, който може да запази спокойствието в размирната страна. През май 1996 г. Западът си затвори очите, когато Демократическата партия спечели изборите след очевидни нарушения на избирателния закон.
Но абсолютно недвусмислено Бериша доказа, че запазването на властта се е превърнало в самоцел за него след януарските вълнения, когато половината страна остана извън контрола на президента и правителството, и тази ситуация на практика се запазва и досега. Срещу президента заваляха многобройни обвинения, че си е затварял очите, а дори и с цел лично облагодетелстване е одобрил функционирането на фалиралите пирамиди, заради които избухна недоволството на албанците. Тези съмнения се потвърждават и от факта, че някои от министрите в тогавашното правителство са имали влогове в пирамидите.
Така от популярността, която Бериша беше извоювал като лидер демократ, не остана нищо и той се превърна в един от най-мразените хора в страната. Преди насрочването на изборите главното условие на бунтовниците в южната част на страната и на повечето опозиционни партии беше президентът да подаде оставка. Но той предпочете да остане на поста си, рискувайки народното недоволство да се обърне изцяло срещу него. Бериша беше принуден да определи своя враг социалист Башким Фино за премиер на временното коалиционно правителство от девет партии. От своя страна, страхувайки се от безвластие в страната, Фино не посмя да предприеме действия за свалянето на президента.
Учудващо е, че президентът и министрите не чувстват никаква отговорност за катастрофалното положение в страната, която все още е най-бедната в Европа и средната работна заплата в момента е 45 долара. Характерно за Албания е, че тя винаги е била в сянката на някоя империя - Византийската, Османската, Австро-унгарската, но албанците никога не са били асимилирани и приспособени към тези култури. Характерно за страната винаги е било разделението на кланове, постоянно враждуващи помежду си, и липсата на силни морални устои. Независимата албанска държава, създадена през 1912 г., се ражда благодарение намесата на външни фактори, а не толкова в резултат на вътрешни усилия. След Първата световна война управлението на страната се осъществява от деспотичен монархически режим, а след края на Втората световна война става възможно не по-малко тираничното комунистическо управление на Енвер Ходжа.
Липсата на демократични традиции определи и развитието на страната след падането на комунизма. В случая отново благоприятната международна обстановка импулсира събитията в Албания. След революцията през 1991 г. настъпи политически вакуум, който доведе до опорочаване на демократичните институции. Така стана възможно Сали Бериша да наложи авторитарен стил на управление. Въпреки че Демократическата партия беше създадена като антипод на комунистите, в редиците й влязоха и немалко бивши комунисти. Тя обедини интересите на няколко социални прослойки. Безпартийна интелигенция и студенти, които желаеха по-бързо сближаване със Запада, жертви на политически гонения, представители на имиграцията и не на последно място пребоядисани комунисти. Всички тези сили позволиха на Бериша да вземе властта през март 1992 г. Амбицията на президента да управлява беше безгранична, затова той направи всичко възможно да укрепи властта си. За целта той трябваше да отстрани вътрешнопартийната и външната конкуренция. Постепенно той елиминира от партийното управление голяма част от хората, благодарение на които зае президентския пост. Новопоявилите се независими медии бяха ограничени в изявите си. Дори и приватизацията беше организирана така, че да се облагодетелстват приближени до президента хора. Бериша компенсира намалялата си популярност, като манипулира миналогодишните парламентарни избори и така даде предимство за Демократическата партия.
Някои независими проучвания на общественото мнение сочат, че в момента социалистическата партия и опозиционният Форум за демокрация се ползват с по-голямо доверие сред избирателите, отколкото Демократическата партия. И ако на изборите се повторят миналогодишните резултати, това ще бъде сигурен признак, че те са фалшифицирани, като това ще бъде поредната стъпка за дестабилизация. А тогава президентът може изцяло да загуби контрол върху ситуацията и в страната отново да се възцари безвластие.
