Интересно също е събирането на копродукциите в една редакция - "Външни предавания". Интересният момент в случая е, че това ще бъде "най-доходоносното" място в БНТ след това на директора на "Маркетинг и продажби". Копродукциите са особено апетитни и това ще направи човека, от когото зависи дали дадена копродукция да тръгне или не, изключително ухажван.
Освен това управителният съвет на БНТ смята да настоява пред Народното събрание за цялостна ревизия на закона за радио и телевизия, за да може да се гарантира общественият статут на електронната медиа.
Ръководството на БНТ настоява и за пълна прозрачност при обявяването на процедура за даване на концесия за частна национална телевизия.
"Интраком" атакува България чрез вестник "Файненшъл таймс"
Водещ материал на трета страница във "Файненшъл таймс" постави в доста неприятно положение българското правителство. Под заглавие "Инвестициите в България са почти като лотария, казват гърците", водещият финансов всекидневник пише, че президентът на "Интраком" Сократис Кокалис е поискал от "българския премиер Георги Костов съдействие и намесата му за привеждане в действие на блокирания договор с гръцката компания за въвеждане на електронна система за Българския спортен тотализатор, който се ръководи от политически влиятелния спортен съюз". Според ФТ това е станало във вторник, като от материала не става ясно дали молбата е била изложена в лична среща на гърка с премиера, или по друг начин. Източник на информацията също не е цитиран. Ден след публикацията в престижния всекидневник министър-председателят Иван Костов отрече този въпрос да е стигал до него. "Вероятно е нещо иносказателно, но аз от такива неща не разбирам", заяви премиерът.
Материалът във "Файненшъл таймс" е подписан от кореспондентката на вестника в Атина Керин Хоуп и българина Теодор Троев. В статията обаче не е приложен класическият журналистически подход да се търси мнението на засегнатата страна, в случая Иван Костов и тотализатора. Любопитно е, че посредата на текста е поместен запазеният знак на гръцката компания, въпреки че материалът не е отделен графично като платена публикация. Освен че нарича Костов Георги, авторката Керин Хоуп заключава още в началото на материала си, че "големите трудности на гръцката фирма "Интраком" разкриват препятствията за инвестиране в най-трудния за проникване на чуждестранни инвестиции пазар в Източна Европа - българския". Поредицата от недоразумения продължава с твърдението, че "МВФ по молба на "Интраком" е поставил въпроса с договора за разглеждане пред българското правителство по време на визитата си в София миналия месец". Хоуп дори заявява, че решението на Върховния съд, с което беше потвърдена нищожността на договора "Интраком - БСТ", "поражда опасения относно чуждестранните инвеститори в България". В текста обаче не се споменава нито дума за заробващия тотализатора договор.
В разговор с репортер на "Капитал" кореспондентката на "Файненшъл таймс" изрази учудването си, че Костов е опровергал твърдението за разговор с Кокалис, тъй като според нея "такава среща е имало", но "за всеки случай" ще пита в централата на "Интраком". Час по-късно Керин Хоуп обясни, че всъщност среща наистина не е имало и че след като е говорила с компанията, е разбрала, че "при посещението на г-н Кокалис в София той се е надявал да се срещне с Костов, но в последния момент нещата са се осуетили и той е разговарял с личния му емисар и някои други държавни служители". Според Хоуп "очакванията са, че при посещението на г-н Костов в Атина няма да има нищо по-естествено от това той да се срещне със Сократис Кокалис". Теодор Троев не бе намерен за коментар.
Сред другите съмнителни твърдения в текста е и това, че "Интраком" е инвестирала в България 150 млн. долара в смесени дружества. Авторката припомня, че Кокалис се смята за човека, свалил консервативното правителство в Гърция заради доставка за ОТЕ за 300 млн. Спестено е обаче, че президентът на "Интраком" Сократис Кокалис е бивш служител на Щази и че немският Бундестаг разследва сметките му заради съмнения, че част от парите на бившите източногермански служби са отишли в негови структури.
От пресцентъра на Министерския съвет съобщиха че официално ще опровергаят твърденията в материала.
ВАЦ май избягна най-голямата опасност
Деница Грозева
Комисията за защита на конкуренцията отговори миналата седмица на въпроса монополист ли е ВАЦ и извършва ли нелоялна конкуренция. При засилен журналистически интерес проф. Витали Таджер обоснова решението на комисията, взето предишния ден единодушно. "ВАЦ - Медийна група България холдинг" ЕООД е нарушила ЗЗК, като не е информирала комисията, че издаваният от нея вестник "24 часа" е станал монополист, и за това, че не е поискала разрешение за сключването на сделката, с която придобива 70% от "Труд издателство" ООД, издател на вестниците "Труд". Тъй като комисията няма правомощията по закон да анулира сделка, тя ще предяви иск пред Софийски градски съд за разваляне на договора. Според ВАЦ комисията не е взела решение, което да отговаря на европейските стандарти. Опитът на европейския пазар показвал недвусмислено, че опасността за по-малките вестници идва предимно от електронните медии.
Това решение на комисията няма да промени нищо през следващите няколко месеца. А като се имат предвид бързината, с която съдебната система решава спорове, и възможността за обжалване, всичко може да се проточи повече от година. Едва след като съдът разгледа отново всички обстоятелства по иска на комисията и неговото решение бъде потвърдено от втора инстанция, ще се решава съдбата на вестниците с търговска марка "Труд". Това решение, разбира се, не е благоприятното за ВАЦ. Но е възможно още при закупуването на "Труд" собствениците на немския концерн да са предвидили този сценарий, но сделката от финансова гледна точка да е била толкова изгодна, че да си е заслужавала риска. Възможно е, разбира се, те да имат готовност да прехвърлят собствеността по начин, който да изключва зависимост по смисъла на ЗЗК.
Дори и ВАЦ да остане без "Труд"-овете, това няма да промени ситуацията на пазара на всекидневниците, а само ще я върне на изходните позиции отпреди закупуването на "Труд". Според анализатори сделката с "Труд" до голяма степен е станала възможна именно поради политиката на занижени цени на вестник "24 часа" в шестте месеца след закупуването му. Ценовата война изтощи вестника на Тошо Тошев и той с неохота продаде запазената марка. Няма причина да се предполага, че друг всекидневник би могъл да се противопостави с по-голям успех. В потвърждение на това са двата милиарда лева дългове на всекидневниците към ИПК "Родина".
Промяна на вестникарския пазар може да настъпи единствено ако комисията беше установила, че ценовата политика на ВАЦ е злоупотреба с монополно положение, и се беше възползвала от правомощията си по член 16 на ЗЗК. По този текст тя може да поиска от Министерския съвет да наложи на концерна минимални продажни цени. Такова искане можеше да бъде направено по отношение на собственика на "24 часа" успоредно с искането за разваляне на сделката с "Труд". Това е възможно, тъй като самата комисия приема, че от периода преди втората покупка "24 часа" и сам е монополист. За да направи такова искане до Министерски съвет обаче, комисията трябваше да установи злоупотреба с монополното положение, като анализира ценовата политика на "24 часа" и вестникарския пазар. Комисията отказа да се обвърже с такъв анализ, като посочи, че "не могат да се направят конкретни и обосновани изводи за съотношението между производствените разходи и цените". Причината за това тя видя в краткия период от "засилването на монополното положение на ВАЦ в България". Като втора причина са посочени последиците от икономическата криза в страната.
Засега ВАЦ избягна най-голямата опасност - налагането на минимални цени, което предизвика гнева на повечето български вестникари. КЗК може да бъде повторно сезирана, тъй като в сегашния си състав тя не отговори на въпроса имало ли е злоупотреба с монополно положение или не. Предстоят промени в Закона за защита на конкуренцията, както и нов състав на комисията, чийто мандат изтече преди месеци. Окончателното решение за минимални цени обаче не се взима от комисията, а от Министерския съвет. Може би това предизвика засиления интерес на концерна към българските държавници.
Опасявайки се от критика на решението, комисията се презастрахова с няколко патриотични изявления. Цитирайки Съюза на българските журналисти, тя съзря основна опасност - в загубата на "идентичност, национална практика и български характер на информацията" във вестниците на ВАЦ. Комисията се разтревожи и от факта, че "фактически е ликвидиран регионален вестник ("Пловдивски новини") със собствен облик и читатели".
Франция ще изтегли военните си части от Конго
Франция съобщи, че от 15 юни ще започне да изтегля военните си части от столицата на Конго, Бразавил, след като евакуира всички френски граждани. Евакуацията на чуждестранните граждани от Конго се наложи, след като в Конго избухнаха ожесточени сблъсъци между силите на президента Паскал Лисуба и привържениците на бившия президент Денис Нгесу.
Говорителят на френското външно министерство Жак Рюмелар съобщи, че всичките 1200 войници ще бъдат изтеглени от страната, щом приключи операцията по евакуирането, но не уточни колко време ще продължи изтеглянето. От 7 юни досега частите на френските военноморски сили и Чуждестранния легион осигуриха прехвърлянето на 4300 чуждестранни граждани, от които 1550 французи, до столицата на Габон Либървил.
Френският вестник "Фигаро" писа, че за намаляване на напрежението в Бразавил е възможно там да бъде разположен международен умиротворителен контингент. Но Франция каза, че нейните сили няма да се намесват в конфликта и единствено ще защитават чуждите граждани.
Чилер ще смени Ербакан на премиерския пост
Управляващата турска коалиция е пред разпадане, след като и министърът на туризма Бахатин Юджел подаде оставка в петък поради несъгласие с действията на премиера ислямист Неджметин Ербакан. Юджел беше министър в коалиционното правителство от квотата на Партията на верния път на Тансу Чилер. Той е четвъртият министър, който подава оставка през последните два месеца. До края на месеца, най-вероятно на 18-и, Ербакан ще предаде властта на Чилер, за да успокои недоволството сред военните, които може да прибягнат дори до сила, за да защитят светските принципи на управление на държавата. Засега не е определена дата за предсрочни избори, но е много вероятно те да бъдат проведени през есента. Ербакан и Чилер предприемат тази рокада на премиерското място, защото искат да запазят властта до изборите.
Междувременно радикалната дясна партия Велик съюз отказа да участва в ново по-широко коалиционно правителство. Със седемте депутати от тази партия Ербакан щеше отново да възстанови мнозинството си в парламента. Президентът Сюлейман Демирел може да блокира предаването на властта между Чилер и Ербакан и да обяви провеждането на предсрочни избори, но засега се въздържа от по-активна намеса за разрешаване на кризата.
Бавното завръщане на Паисий в манастира "Зограф"
Веселин Дремджиев
Когато в сряда президентът Петър Стоянов заяви, че ще гарантира връщането на откраднатата от Зографския манастир Паисиева история, той хвърли камък в блатото на един проблем, който, ако бъде докрай разкрит, ще засегне хора, които никога не са били на ти с историята и църквата, но са твърде близки с властта и парите.
Като начало ще бъде интересно да се види дали българските власти ще дадат някакво обяснение за това как точно ръкописът се е озовал в България. Тезата, която се разпространява сред историците и реставраторите, е, че в залеза на Живковото управление (вероятно 1988-1989 г.) е било взето решение "История славяноболгарская" да бъде открадната от манастира, за да й бъде направено съвършено копие. Благословията за тази задача на тайните служби със сигурност е била дадена от най-близкото обкръжение на Живков, ако не и от самия него, поблазнен от мисълта ръката му да пипне документ, който има повече емоционално-историческа, отколкото научна стойност. Различни са причините ръкописът да бъде задържан така дълго в България, но между тях не е за подценяване страхът от международен скандал, ако гръцките власти "случайно" го открият при връщането му в "Зограф". Скандалът с историята на Паисий наистина избухна, но не когато в Атон беше разкрита кражбата, а когато бившият шеф на Ефория "Зограф" Петър Митанов през 1991 г. публично заяви, че ръкописът е в България. Така пожълтелите страници вече станаха прекалено горещ картоф за хората, които ги държаха в строго охраняваните си сейфове. Те проведоха атрактивно мероприятие - подхвърлиха ръкописа върху бюрото на Божидар Димитров, директор на Националния исторически музей.
За него, случайно или не, случаят се оказа изключително сгоден, за да започне в медиите активна кампания за задържане на документа в България. Димитров естествено не отричаше, че Националният исторически музей съхранява открадната ценност, но затрупваше този срамен за България факт под дебел слой национализъм. Нещо повече - самото желание за обсъждане на темата за Паисиевата история пораждаше странния му въпрос "кой ви е платил, за да шумите". По-късно по ирония на съдбата се оказа, че симбиозата между оценяване от историци и купуване от банкери на древни предмети е била твърде доходоносна, и прокуратурата започна проверка за изясняване на "сътрудничеството" между Божидар Димитров и поставената под особен надзор банка "Славяни" на радващия се вече на депутатски имунитет Георги Агафонов.
Когато "Капитал" писа за странната позиция на Божидар Димитров за Паисиевата история, той отговори, че неговото мнение нямало никакво значение - ако министърът на културата му нареди да върне ръкописа, той щял да избира между изпълнението на заповедта и оставката. Въпреки тези твърдения след официалното изявление на президента Стоянов директорът на музея счете за свой дълг да предупреди за... апетита на мишките в манастира Атон. В резултат на това вицепремиерът Веселин Методиев (странно защо не министър Москова) по спешност уточни, че днес на Балканите е време за "размяна на културни ценности", а не за Примитивен национализъм Не случайно говорителят на правителството изрази тази позиция, защото министърката на културата Ема Москова заяви пред "Капитал", че нейната лична позиция е - ръкописът трябва да остане в България. Тя все пак не отрече принципната позиция, че един исторически паметник "тежи" на мястото, където е създаден - в случая Атон. Това противоречие, което явно няма да бъде обсъждано в правителството, е най-малкият проблем за българските власти.
По-важно е как ще бъде осъществено деликатното връщане на откраднатия ръкопис. Досега Гърция официално мълчи по случая. Причините са най-малко две. Първата е, че Атина вероятно иска да спести част от неудобството на българската страна. Все пак гръцки дипломат, който пожела анонимност, нито отрече, нито потвърди предположението на "Капитал", че по време на посещението на министър Михайлова в Солун въпросът за Паисиевата история е бил поставен.
Втората причина Гърция да не отправя официално искане за връщането на ръкописа е, че той е собственост на Светогорската република в Атон и писмената молба на българските монаси от "Зограф", връчена на президента Стоянов, има силата на такъв документ. Този важен детайл обаче не беше оценен от БНТ и държавната медиа допусна невероятен гаф, като в "По света и у нас" след заявлението на Стоянов излъчи авторски коментар, който завършваше с думите, че българската инициатива да бъде върнат документът се осъществява, въпреки че "Гърция не е поискала официално това". За националистически настроените кръгове и политическите врагове на Петър Стоянов подобна пропагандна конструкция е манна небесна. Не е изключено, ако те започнат кръстоносен поход срещу връщането на откраднатия ръкопис, което е малко вероятно, той да бъде предвождан от Божидар Димитров. Подобна акция има малки изгледи за успех, тъй като и държавният глава, и изпълнителната власт държат особено много на балканските си инициативи.
Най-интересното обаче е друго - дали връщането на Паисиевия ръкопис ще бъде начало и на решаването на имотните проблеми на Ефория "Зограф". Там са преплетени големи и често тъмни икономически интереси, за чието преодоляване е нужна много повече воля от надделяването на националистически настроения.
За първи път български художник твори в Интернет
Какво прави всъщност Интернет - отчуждава или събира хората? На този въпрос, който всъщност винаги се е поставял, когато човечеството открива плюсовете и минусите на всяка нова медиа, малко изненадващо свой отговор дава българският художник Петко Дурмана. Той завършва специалност скулптура в Художествената академия и се определя като художник-концептуалист, като предпочита да изразява с работите си отношение към глобалните проблеми на човечеството. Думите на Кафка "щастието да бъдеш сред хора" са философско обобщение на последния му проект, който може да бъде видян на живо само в Интернет и естествено се стреми да внуши, че световната компютърна мрежа не изолира хората, а напротив, е средата, в която човек най-добре преодолява отчуждението, бележещо края на века.
Какво всъщност прави Дурмана? С помощта на програмист той е създал своя Web-страница в Интернет, като условно предлага на участниците в "играта" тялото си, което може да бъде подложено на различни въздействия. Хормоните създават съответния пол, протеините предизвикват напълняване, наркотиците - отслабване, анаболите - напом-пване на мускули, и т.н. "Аз третирам формалната промяна, предизвикана от вътрешната необходимост и външния натиск, като средство за преодоляване на изолацията в обществото и адаптиране в нова среда", твърди Дурмана. Според него Интернет дава възможност хората да общуват активно помежду си, въпреки че заставането пред компютъра видимо ги изолира един от друг.
Представянето на проекта Metabolizer ще бъде на 17 юни в галерия ХХL, която въпреки дружните усилия на създалите я седем художници постмодернисти "виси на косъм, както впрочем всеки един от нас" според Петко Дурмана. Завършилият дизайн в гимназията в Казанлък художник признава, че днес изкуството се самоизолира, но тежките във финансово отношение дни не са причина той да прави компромис с идеите си, тъй като "да твориш чрез съвременните технологии е възможност да вървиш с развитието на живота, а не след него". Защото "какво е катарзисът без трудности", допълва философски 27-годишният постмодернист.
С Metabolizer Петко Дурмана ще участва във Фестивала за Web-изкуства в Македония, като голямата му цел е Меката за Интернет-артистите - фестивалът в Линц. Почитателите на Web-изкуството могат да участват в проекта на адрес www.naturella.com/metabolizer.
Осман Октай се намести в управата на футболен клуб
Депутатът от ДПС Осман Октай влезе в управителния съвет на футболния клуб "Локомотив" (Сф) през миналата седмица. Това стана на редовното отчетно-изборно събрание на клуба. Очевидци разказват, че присъстващите останали като гръмнати от името на народния избраник, когато то било съобщено от преизбрания президент на "Локо" Николай Гигов. Никой не предполагал, че г-н Октай е в толкова близки отношения с ръководството на футболния клуб от столичния квартал "Надежда".
Гигов предложил със-тава на управителния съвет ан блок. Започнал със заместник-министъра на транспорта Калчо Хинов, после обявил името на съдружника си Георги Божов. Залата одобрително кимала. След това президентът си поел въздух и казал следното: "А сега ви предлагам един човек, който е много голям привърженик на нашия отбор и го следва навсякъде - както за мачовете в София, така и в чужбина. Той много ми е помагал и затова го предлагам в управителния съвет. Г-н Осман Октай. " В този момент залата притихнала. Самият депутат не бил вътре, за да консумира изцяло ефекта от изричането на собственото си име.
Впрочем списъкът на УС на "Локомотив" (Сф) е пълен с интересни имена. Местата си в него запазиха хора като началника на отдел "Следствен" в Главна прокуратура Ангел Ганев и шефа на "Клуб 777" Валери Димитров, както и доскорошният шеф на "Нова телевизия" Явор Цаков, още един депутат и бившият министър на транспорта Кирил Ерменков, също страстен почитател на "Локо".
Пристрастеността на политиците към футбола бе демонстрирана дори по-нагледно няколко дни по-рано. Тогава разнородна компания държавни мъже се изсипа на мача на националния отбор чак в Бургас. До морето стигнаха "червените" Жан Виденов и Красимир Премянов, които седнаха заедно по-назад в официалната ложа. По-предно място имаше партийният им лидер Георги Първанов. На първия ред в ложата обаче бе Стефан Софиянски, който невъзмутимо изгледа срещата в компанията на своя колега, кмета на Бургас Йоан Костадинов, макар че той е представител на БСП.
Софиянски откри приют за кучета
Приют за кучета откри столичният кмет Стефан Софиянски в квартал "Лозенец" в края на миналата седмица за разлика от другия служебен премиер Ренета Инджова, която издаде заповед преди време помиярите да се отстрелват. В приюта на д-р Румен Чакъров ще могат да отсядат 50 кучета, които ще се обезпаразитяват и кастрират. Те ще престояват там до 10 дни след операцията. Само една от 50-те клетки има двоен двор. Хората са добре дошли, ако искат да си взимат кучета от приюта. Бездомните кучета ще приемат храна и ще могат да бъдат погалени. Опасно болните кучета обаче ще се наложи да бъдат приспивани завинаги по най-безболезнения начин.
Отделно 15 луксозни клетки са предвидени за хотел, където по-заможните софийски граждани ще могат да оставят кучетата си, докато ги няма. Говори се, че футболистът на испанския "Компостела" Любослав Пенев е наел една клетка за цяла година далеч преди откриването на приюта.
Диалектика
"Аз нямам нищо против Иван Сунгарски. Той на два пъти прекрасно ми е регулирал жигулата, но в централната банка нещата стоят по-различно", обясни ексуправителят на централната банка ЛЮБОМИР ФИЛИПОВ. Шефът на Парламентарната комисия по правата на човека и вероизповеданията Иван Сунгарски е известен с това, че има средно образование и e бил специалист-автомонтьор, преди да стане депутат. При разглеждането на отчета на БНБ за 1996 г. обаче Сунгарски прояви невиждани познания по банково дело, употреби доста банкови и финансови термини, с което учуди дори и дясната половина на залата.
"Защо няма климатици в централната банка", попитал новият управител на БНБ СВЕТОСЛАВ ГАВРИЙСКИ. От БНБ обяснили, че нямат дори климатици, защото всичките пари за инвестиции отивали за изграждане на печатницата за банкноти и ценни книжа.
НИКОЛА КОЙЧЕВ проблясваше с бели чорапки под масленозеления костюм във вторник. Така той се присъедини към групата, в която вече влизат Николай Добрев, Красимир Каракачанов и голям брой сини депутати. Изненадите във външния вид на народните избраници обаче тепърва предстоят с настъпването на летните жеги.
Точно седмица след благотворителния концерт на Александрина Пендачанска в Лондон, организиран със съдействието на АНТОНИНА СТОЯНОВА, първата дама на България беше приета от колежката си Чери (Шери) Блеър. Съпругите на президента Стоянов и на британския премиер Тони Блеър се видяха на "Даунинг стрийт" и обсъдиха на чай възможностите за хармонизация на островното и българското законодателство. Г-жа Блеър, която предпочита моминското си фамилно име Буут, е обещала на Антонина Стоянова да посети България веднага щом напрегнатата й програма позволи това.
Един от председателските съвети в парламента, провеждан миналата седмица, е бил смутен от странен шум по време на дискусиите. По-нервните от присъстващите потърсили откъде идва непонятният звук и с почуда установили, че той се издава от зам.-председателя на парламента БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ. Оказало се, че математикът кротко използва нокторезачката си по предназначение, несмутен от публичността.
Мерцедесът на президента ПЕТЪР СТОЯНОВ беше забелязан на бул. "Витоша" миналата седмица, пред кооперацията, в която живее Богдана Карадочева. До мерцедеса бяха паркирани още две коли с държавна регистрация, пазени от четирима бодигардове.
Въпреки обтегнатите отношения между ОНС и СДС премиерът ИВАН КОСТОВ сърдечно поздрави депутата от ОНС Осман Октай. Той даже поспря да си говори с него, преди да влезе на заседание за парламентарен контрол.
Миналата седмица в кулоарите на парламента лидерът на евролевицата АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ се появи с екстравагантен костюм в наситено синьо. Депутати от демократичната левица коментираха цвета на избрания от Томов костюм като проява на лош политически вкус.
В Благоевград завърши националният конкурс за детска рисунка "Ваканция с Кока-Кола", отпразнуван с изложба на децата призьори. На откриването бяха кметът на града КОСТАДИН ПАСКАЛЕВ и представителите на МОНТ Цветанка Петкова, Катя Грънчарова и Виктория Иванова. В станалия вече традиционен конкурс тази година взеха участие 2800 деца.
На бул."Фр.Нансен" се състоя вторият турнир по уличен баскетбол от веригата "Спрайт боул". Турнирът се проведе при изключителен интерес. Под прецизния поглед на ДИМИТЪР ДЖАМБАЗОВ, председател на "Буба баскетбол" и съорганизатор на събитието, сили премериха журналисти от столичните медии, които се съревноваваха с тима на "Буба".
"Чикаго булс" за пети път шампион на НБА
"Биковете" отново обръщат мача в последната четвъртина
Байрън БОРДЖЕЗИ
"Чикаго булс" защити титлата си и е шампион в НБА за пети път в последните седем години. "Биковете" сътвориха поредното чудо в последната четвъртина на шестия мач и надвиха с 90:86 "Юта джаз", печелейки серията с 4:2. Преди това те постоянно изоставаха с по 9-10 точки в срещата.
Номер едно отново беше най-добрият баскетболист за всички времена Майкъл Джордън, който записа 39 точки. Гардът Стив Кър вкара кош пет секунди преди края и "Чикаго" поведе с две точки. Веднага Скоти Пипън открадна топката на Байрън Ръсел и хърватинът Тони Кукоч завърши с атрактивна забивка сезона.
Джордън бе обявен за най-полезен играч във финалите. Така с него "биковете" не са загубили нито един от петте си финала, а той винаги е бил No1 в плейофите. Няма друг баскетболист, който да е бил повече от три пъти MVP във финалните елиминации на НБА. Тази година Карл Малоун от "Юта" го изпревари с малко и стана най-добър играч в редовния сезон.
"Искам да разделя наградата си с Пипън, единствения, който е бил до мен при всичките пет титли. Направих всичко, което можах. Готов съм да отдам и най-малката частица енергия за този отбор", каза Джордън.
Именно той даде паса на Стив Кър за решителния кош 5 секунди преди края. "На седмото небе съм", призна си Кър. "Как можех изобщо да очаквам това, да вкарам победния кош? Това е някакъв майтап. Не мога да повярвам, че сега съм тук."
Всъщност последния кош вкара Кукоч, след което теренът бе залят от червени ленти и цветни конфети. Превъртелият от радост Джордън вдигна високо петте си пръста, за да обозначи петата шампионска титла. После се ухили широко и отвори шести, седми и осми пръст, след което направи жест "кой знае докога". Освен с 39-те точки той завърши с 11 борби, 4 асистенции, една открадната топка и един блок. За девети път стана и най-добър реализатор на финалните плейофи със средно 31.1 точки на мач.
"Майкъл си остава доминиращата сила в баскетбола и най-полезният играч в историята", каза треньорът му Фил Джаксън и добави две добри думи за Пипън, който завърши с 21 точки, 9 борби, 2 асистенции, 2 откраднати топки и 3 блока. "Защитата на Скоти е като отряд за унищожаване от един човек."
Денис Родмън записа 11 асистенции. Кър завърши с 9 точки, но 5 от тях бяха в решителната серия от 10 поредни на "Чикаго" в средата на четвъртата част. Другите 5 добави Пипън, който в този момент бе единственият на терена от стартовия тим на Чикаго.
Малоун записа 21 точки за "Юта", но се провали от линията на наказателния удар, вкарвайки само 7 от 15-те си опита. Джеф Хорначек добави 18 точки, Ръсел - 17. През втората част техният отбор на два пъти водеше с по 10 точки, а в началото на четвъртата бе напред 73:64 и по всичко изглеждаше, че е докарал нещата до решителен седми мач. Тогава "Чикаго" направи 10-те поредни точки и поведе за първи път от 7-ата минута на срещата. Сто секунди преди края резултатът бе 86:86. В този момент работниците в зала "Юнайтед сентър" вече уверено започнаха да опъват по страничната линия въжето, с което да оградят терена за церемонията по награждаването на шампионите. Малоун обаче изпусна чисто положение, след това и Джордън. Под коша се провали и новобранецът на "Юта" Шандън Андерсън. Малко повече от 10 секунди преди края Джордън взе нещата в свои ръце и след комбинация пусна на Кър за победния кош.
"Изпуснахме ги в три мача", проплака Хорначек. "Изиграха мача по шампионски, бяха на ниво до края", похвали ги Малоун. "Измъкнаха ни титлата от ръцете", каза Грег Остертаг. "По някакъв невероятен начин те винаги правят това, което е нужно за победата. ""Ако се гледа това, че ни биха, играха като истински шампиони", призна другата голяма звезда в "Юта" Джон Стоктън. "Но в съблекалнята всички ние мислехме, че си заслужавахме да бъдем тук и че ще повторим това и догодина."
Скоти Пипън отдаде дължимото на "Юта". "Никога не успявахме да контролираме напълно този мач. Само в някои периоди", каза той. "Това бе най-силният ни противник в плейофите и аз смятам, че догодина те пак ще са на финала."
Майкъл Джордън дава урок по лоялност на ръководството
Майкъл Джордън изнесе на ръководството на "Чикаго булс" лекция по лоялност веднага след финала на НБА. Той заяви, че отборът в този състав и с този треньор заслужава да получи още един шанс за титлата в лигата, и заплаши, че ако тимът бъде разбит, ще си вземе шапката и ще отиде да играе голф. "Ние сме призвани да защитаваме това, което сме постигнали, докато не го загубим", заяви напълно сериозно мегазвездата на пресконференция след победния мач над "Юта". После намекна, че ще захвърли кецовете, ако бъде сменен треньорът Фил Джаксън. Каза също, че другата голяма звезда - Скоти Пипън, не трябва да бъде продаван сега, година преди края на договора му, както се говори.
"Искаме да получим възможност да докажем, че сме най-добрите за всички времена. Единственият начин да продължим да доказваме това е да останем заедно", добави и капитанът на отбора Пипън. Джаксън, който е водил отбора при всичките му 5 титли в последните седем години, в момента е с изтичащ едногодишен договор - също като Джордън. Генералният мениджър на "Чикаго" Джери Краузи наскоро отказа да коментира кой ще е треньор през следващия сезон.
"Този отбор трябва да получи възможност да продължи с успехите. Естествено бизнесът също трябва да върви", заяви Джордън, поседнал между шампионската купа и огромна бутилка шампанско, захапал победната си пура. "Но е необходимо да се прояви малко разбиране, някакво чувство на лоялност - към мен, към Скоти, към Фил, дори към момчетата, които се раздадоха докрай в последните две години, дори към Денис (Родмън) заради всичките различни цветове, които носеше в косата и в дрехите си. Искат обновяване? Никой обаче не гарантира, че обновяването ще продължи две, три или примерно пет години. Та "Чикаго къбс" се обновяваше в продължение на 42 години", позволи си да се пошегува той с бейзболния тим на "Чикаго", който държи рекорда по най-дълъг срок без шампионска титла в този спорт.
"Не знам какво е нужно, но смятам, че ние сме призвани да защитаваме това, което постигнахме. Фил трябва да е старши треньор, а на мен няма да ми се налага да вземам решение дали да играя с друг треньор", добави Джордън. "Казвам го простичко. Колкото и да ми е тъжно, може да ми се наложи да мисля върху алтернативи и аз няма да избера да играя в "Чикаго" за друг треньор."
Той, както и Пипън, подканиха собственика на клуба Джери Райнсдорф да върне в състава ексцентрика Денис Родмън, шесткратен номер 1 по борби в НБА. Снощи той стана единственият баскетболист в историята, който е печелил по две последователни шампионски титли с два различни отбора. Преди "Чикаго" го е правил и с "Детройт пистънс".
Едногодишният контракт на 34-годишния Джордън струваше 30 милиона долара на тима. Заплатата на 36-годишния Родмън този сезон бе 9 милиона. Поне толкова ще струва оставането на Фил Джаксън, твърдят познавачи, според които добрите треньори в НБА напоследък рязко са вдигнали цената си на пазара.
Накратко
След като националният ни отбор по футбол спечели с 4:0 срещу Люксембург, му остана да вземе още две победи в последните си 3 мача, за да завърши първи в квалификационната група и да се класира със сигурност за световните финали във Франция догодина. Старши треньорът Христо Бонев похвали всички играчи, но въпреки това в мача, който вървеше 0:0 до 43-ата минута, си личеше, че българите не са достатъчно концентрирани и им е трудно дори срещу аутсайдера в групата. Президентът на БФС Иван Славков даже намекна, че няма да раздава премии на футболистите, понеже играли слабо. В дните преди мача обаче премии са им били изрично обещани. На 20 август е квалификацията с Израел. Бонев иска отново да я играе в Бургас, понеже публиката натъпка стадиона и бясно подкрепяше националите срещу Люксембург.
Белградският "Цървена звезда" официално обяви, че иска да купи Христо Стоичков. Сръбският клуб, който е носител на КЕШ и на Междуконтиненталната купа през 1991 г., е готов да даде 3.2 милиона долара за българина. Стоичков има договор с "Барселона" за още един сезон и откупната му цена е над 10 милиона долара. "Искам играч, който да доведе допълнителни 20 000 души на стадиона", обяви новият треньор на "Цървена звезда" Милорад Косанович. Той се надява да купи и бразилеца Бебето - срещу 4 милиона долара.
Президентът на "Локомотив" (Сф) Николай Гигов бе преизбран за нов 3-годишен мандат на общо събрание миналия четвъртък. Нито един от делегатите не гласува против него, нито един дори не се въздържа. Гигов обяви официално петима нови играчи - вратаря на националния отбор Димитър Попов (от "Марица"), защитника Емил Кременлиев (от "Левски" Сф), халфа Зоран Ристич (от "Славия"), нападателя Мартин Зафиров (от "Спартак" Вн) и сърбина Данило Дончич (от "Ла Валета", Малта), който бил голмайстор на малтийското първенство. Някои медии съобщиха, че "Локомотив" взема и халфа Владко Шаламанов от турския "Алтай", но по-късно се оказа, че по-близо до договор с него е ЦСКА.
В истинска сага се превърна опитът на "Левски" (Сф) да вземе треньора на "Нефтохимик" Димитър Димитров за новия сезон. Президентът на бургаския клуб Христо Порточанов категорично отказа да го пусне и обяви фантастичната за България трансферна сума от 250 000 долара за преминаването му на "Герена". В един момент колегата му Томас Лафчис намекна, че е готов да я плати. Порточанов обаче заплаши, че ще глоби жестоко Димитров за това, че си позволявал да преговаря с "Левски", докато има договор с "Нефтохимик". После демонстративно го понижи в помощник-треньор и обяви, че ще доведе доскорошния селекционер на Буркина Фасо Иван Вутов за старши треньор.
Англия спечели футболния супертурнир във Франция, който за домакините бе генерална репетиция преди световните финали догодина. Островитяните надвиха Италия (2:0) и Франция (1:0), но накрая бяха тотално надиграни от световния шампион Бразилия и загубиха с 0:1. Кариоките пък завършиха 1:1 с Франция и 3:3 с Италия в брилянтен мач, в който губеха с 0:2 и 1:3, но пък пропиляха куп положения и удариха две греди.
Стикерите са най-малкото зло
Днес може би повече отвсякога обществеността изглежда склонна да одобри всякакви радикални мерки срещу по-нататъшното криминализиране на държавата. В този смисъл подкрепата за искането на министър Бонев да бъдат махнати стикерите от стъклата на автомобилите не буди особено учудване. Нещо повече - 57 на сто се обявяват за тяхното махане изцяло, 25% - за свалянето им от предните стъкла, и само 18% са против тази инициатива. Така изглеждат обаче нещата само на пръв поглед. Внимателният анализ показва, че и тук вече са се оформили специфични "скрити" групи със строго обособени интереси и мобилизация за защитата им. Поне четири момента заслужават внимание:
Всичко това означава, че динамиката на обществените мнения е значително по-сложна, отколкото това личи в прекия въпрос за подкрепа на искането на министър Бонев. Защото изкривеният пазар и изкривените правила са плод на изкривена реалност. И кривото място на стикерите съвсем не е най-кривото нещо в тази история.
Deja vu*
Нищо свежо няма в последните политически изяви на лидера на Движението за права и свободи. Дали ще размаха пръст към поредното правителство, ще сплаши за назидание дисидент в собствената си партия или ще изпрати чрез медиите послание към бивш коалиционен партньор, Доган има особен афинитет към политическия шантаж.
Може би това тръгна отпреди седем години, когато дори и тези, които не бяха автори и подбудители на възродителния процес, усещаха някаква вина, най-малкото заради човешката си пасивност към съдбата на милион свои съграждани.
Сега случаят не е такъв, превъртяха се достатъчно избори, които смалиха етническата карта до най-банално пропагандно плашило. Защото се видя, че правата на българските турци могат да бъдат защитавани не толкова добре от собствените им избраници в парламента. Както че и българи могат да правят същото с по-голям успех и дори с безкористни подбуди.
Коалицията ОНС беше апликирана по същата схема като правителството на Беров - чрез наши хора за нашите интереси. Затова нейните лидери сега най-шумно недоволстват от елиминирането на техни кадри, според тях по политически причини, от изпълнителната власт. Вероятно са давали твърде несъстоятелни обещания пред своите спонсори, на които сега не могат да се издължат. И затова са много по-тревожни от избирателите си, макар че говорят от тяхно име.
Като изважда точно сега от нафталина бойното знаме "етнически мир", Доган разчита на комбинация от две печалби - да вкара Костов в блатото на компромиса и да спре разпада на партията си. Което би било вече политически джакпот. Но за тази игра трябват доста наивни участници.
Легален бизнес не означава само законно регистриран
Миналата седмица от позицията на "представител на легалния бизнес в България" Илия Павлов пространно разви в пресата виждането си за легален бизнес и неговите отношения с политиката. Едно от нещата, които пропусна, е, че легалният бизнес, както и политиката, е публичен процес. Още повече това важи за големите компании като Мултигруп. Само че "корпорацията" не е публична компания. За пет години групировката не публикува нито веднъж годишните финансови резултати, както правят всички останали български фирми (включително напоследък ВИС и СИК). От групировката винаги са се задоволявали единствено да обявяват колко милиарда долара оборот са направили, колко данък печалба са решили да платят и колко души работят за тях.
Но крайно време е да се разбере, че легален бизнес не е този, който е надлежно регистриран. Докато големият легален бизнес се подлага на международен одит, Мултигруп работи с ведомствени одитори. Едновременно с това Мултигруп дори не влиза в първите 100 най-големи данъкоплатци в страната. Създадена като "фирма без данъци" в Швейцария, групировката остава такава и в България, но не по силата на действащото законодателство. А за да може правителството, както Павлов пише, "да осигури ред и законност, да осигури повече държавност на своите граждани", то се нуждае от максимално етични и спазващи правилата партньори.
Всъщност идеята на Красимир Ангарски за еднократно узаконяващо доходите облагане не е толкова лоша. В края на краищата по-добре правителството да поиска и да си вземе от Мултигруп всички неплатени досега данъци (ако може с лихвите), а не да се задоволява с обидното положение на предходните финансови министри, които, за да нямат проблеми, бяха възприели принципа на самооблагане на групировките.
О, музо, възпей гнева борчески
В страната, където главното събитие за нацията (поне според организаторите) става връчването на кичовите награди на "Каналето", избирането на нови академици би трябвало да е своебразен отговор на обществото от хора, носители на истински интелектуални стойности.
Нищо подобно не се случва. Ако оставим настрана факта, че самото съществуване на БАН е анахронизъм, който ще бъде поставен на изпитание от нормалните пазарни отношения, най-колоритният щрих от тазгодишния избор е обявяването на Николай Хайтов за академик. В България, където три враждуващи писателски съюза претендират, че обединяват общо около 1000 гладуващи писатели, а най-четени са любовните серии на "Арлекин", цялата интрига в избора на писател-академик се състоеше в кандидатурите на "червения" Хайтов и "синята" Мутафчиева. Отличаването на автора на "Диви разкази" може да се тълкува като проява на дисидентство в днешните времена или най-вече като продължаване на ясни идейни предпочитания, които издигнаха на "академичния Олимп" Пантелей Зарев, Джагаров и Караславов.
Печалната истина обаче е друга. Лавровият венец трябваше да бъде връчен на барда на борците - явлението, което символизира България вече седем години. Затова идния път грешката може да бъде поправена и като писател-академик редом с Емилиян Станев трябва да бъде поставен Христо Калчев.
Бащата "Солвей" и добрата ученичка "Соди"
Ива Рудникова
"Скандално започна първото общо събрание на акционерите на "Соди", забеляза директорът на завода за производство на калцинирана сода Иван Бочуков в шумен момент от подготвяната според Търговския закон цял месец сбирка в НДК. Заводският шеф отправи прозрението по микрофона в качеството си на конферансие на извънредното общо събрание на акционерното дружество. Дребни притежатели на акции от девненското предприятие, френскоезичният му съвет на директорите, българските "помощници", представители от 13-те приватизационни фонда, инвестирали в "Соди", се събраха в зала 1, за да поработят по дневен ред от пет точки. Най-драматично протече спорът около увеличаването на капитала на дружеството. Резултатите от вота фондовете на шега обясниха с фаталната дата петък, 13-и, когато беше взето решението белгийската компания "Солвей" да увеличи капитала на дружеството, като изкупи акциите от увеличението по номинала им.
Рано сутринта в НДК 11 регистрационни пункта обработваха документите на поканените за участие в общото събрание. Дребни акционери с бели обувки и вратовръзки от рисувана коприна се редяха на опашка, за да получат пропуск-бюлетина (с броя гласове, които представляват, изписани на гърба), рекламна химикалка с емблемата на "Соди" и по един купон за сандвич, кафе и продукт на Coca Cola. Небрежните коментари в просторното фоайе издаваха учудването на обръгнали в подобни процедури от лекотата, с която служителите в гардеробния пояс картотекираха дори лица без паспорт или с полуубедителни книжа. После като в калейдоскоп Пеньо-Пеневите типажи се дислоцираха пред разхвърляните на първите етажи маси, отрупани с калорични "дивиденти" - вероятно единствените, които миноритарните акционери ще получат. Почти подходящо дворецът се озвучаваше от сърцераздирателни шлагери в ресторантски аранжимент.
Заедно пристигнаха белгийците от "Солвей", директорът Иван Бочуков, юристът Христо Антов. "Това е баш шефът", обясняваше работник на любознателната потеря, наобиколила Алоиз Микелсен. Идващият от родината на брюкселското зеле вицепрезидент на изпълнителния съвет на "Солвей" г-н Микелсен беше спрян от дует девненски труженици, които първо го увериха (със съдействието на преводач-любител), че предпочитат обвързване със "Солвей" пред обвързване с приватизационните фондове, а после изтръгнаха от него обещание "да проведе в завода допълнителни преговори".
"На фондове просто не вярваме. За "Соловей" сме, защото оттам ще дойдат парите, инвестициите. А ние, независимите синдикати, сме за преспоритет на предприятието", допълниха за "Капитал" двамата работници от "Соди". Междувременно председателят на Българската стопанска камара Божидар Данев (който представляваше държавата на общото събрание) разговаряше с хора от ръководствата на приватизационните фондове "Златен лев", "Св. София", "България", "Север кооп - Гъмза". "Упълномощен съм да представлявам държавата. Ще гласувам така, както е становището на държавата, съгласувано с правителството и съответните правни отдели на индустриалното ведомство. Не изразявам лично мнение", застрахова се Данев още в началото. Начинът, по който протече събранието на акционерите на "Соди", е един от първите симптоми за зараждането на корпоративното мислене у българина. Още в пилотните минути на "работната среща" залата се "разполови" на държавата и "Солвей", от една страна, и приватизационните фондове и дребните акционери, от друга. Твърдо остана убеждението, че белгийските организатори са хвърлили повече пари за соленки и швепс, отколкото за юристи, които да подготвят събирането. Организацията беше лоша въпреки шрайбпроектора, двете прожекционни платна, масата с табелка "Секретариат" и отбора преброители.
Обявеният като председател на събранието Иван Бочуков даде думата най-напред на Алоиз Микелсен. Вицепрезидентът на белгийската компания направи кратък преглед на историята и завоеванията на "Солвей". Разказът на г-н Микелсен (както и следващите му включвания) беше доста ощетен от симултанния превод. Вероятно поради старанието си да докара многоимпулсна интонация преводачката от английски занемари несъществени подробности като съгласуване на времена, родове и т.н. Успехите на компанията, която повечето работници наричаха благозвучно "Соловей", любезно бяха екранизирани - графики, карти, схеми. След експресния преговор на причините, довели "Солвей" в България, директорът на "Соди" Иван Бочуков взе думата, за да уточни процедурата, по която да тече заседанието. За дебати по всяка отделна точка бяха определени 20 минути. Акционерите бяха ощастливени с три минути за "кратки, съдържателни и делови" изказвания. Недостатъчното време накара неизвестен притежател на акции, комуто 180-те секунди не стигнаха да прочете възвание за мощта на масите и пролетариата в стила на Дядото, да каже на водещия: "Имам право на други 3 минути, защото представлявам още един човек. " Пререканията започнаха още при обсъждането какъв трябва да е кворумът. Калкулациите относно представения в залата акционерен капитал продължиха почти до края на събранието. Т.нар. секретариат продължи безпомощно да се бори с числата, като от време на време докладваше разлики във вота, надхвърлящи цели 5% от капитала. За сериозните недоразумения последователно бяха обвинявани компютрите, преброителите, регистраторите и най-подир... акционерите, защото май държали картончетата обърнати наопаки, "т.е. вместо 600 се вижда 900", поясни юристът Христо Антов, очевидно чел "Алиса в огледалния свят" (в интерес на истината обърнатото 600 се чете 009 - бел.авт. ).
Относително безметежно девненското дружество беше прекръстено на "Солвей - Соди" АД. ("Бащата "Солвей" и добрата ученичка "Соди", както обясни преводачката, вдъхновена от г-н Микелсен.) След това тръгнаха изказванията. Дребните акционери си изчерпваха времето с не особено важни заметки или оплаквания като това, че не са получили копие от новия проектоустав например. По-компетентните предложения дойдоха от представителите на приватизационните фондове. Те формулираха и идеята "Солвей" да запише нова емисия, но на стойност, близка до пазарната. "Защо и ние, българите, да не участваме във вдигането на капитала? ", Нека държавата да застане зад нас, иначе всички губим", "Това правителство е заложник на "Солвей", твърдяха акционери по микрофоните, разположени в почти празната зала 1 на НДК.
"Абе, не можем да разберем кой е с нас и кой е против нас, но ние ще гласуваме по съвест", споделиха от сектора на "Соди" непосредствено преди гласуването на инфарктната точка. Последва неколкоминутен ропот. "У-у-у, как не ви е срам, бе? Защо гласувате против нас, халал да ви е." Възмутените реплики изригнаха в същия момент, когато представителят на държавата Божидар Данев вдигна картончето с число 1.017.193 в подкрепа на предложението "Солвей" да закупи нови акции по номинал 1000 лева. "Защо гласувате против интереса си", питаше пък шефът на ПФ "Златен лев" Валентин Карабашев содовици-франкофони. "Вие, г-н Карабашев, защо не направихте приватизацията", ухапа работничка, дала доверието си на "Солвей". "Ако ми бяха дали възможност, отдавна да е направена", отвърна ексминистърът на търговията. И т.н. Конферансието Бочуков се вживя в ролята на класен наставник. Той и Христо Антов избраха екипното начало в справянето с недоволството - директорът разчиташе предимно на звукови ефекти и жестове, а юристът упражняваше по-рафинирана форма ехидничене.
"Сега обедняваме примерно с два долара, за да спечелим след време 20", успокои колегите си шаячен интелигент. Приватизационните фондове пък съобщиха, че ще оспорват решението от общото събрание в съда.
Доган режисира "бамбашка опера"
Лилия Филева
Ако случаен посетител, незапознат с политическите формации в парламента, беше влязъл в сряда по обед в зала "Запад" на Народното събрание, можеше да сбърка първата (след изборите) пресконференция на Обединението за национално спасение с пресконференция на БСП.
Чинно строено около "сърцето" на коалицията Ахмед Доган, ръководството на ОНС изрази съмнение относно спазването на декларацията за национално съгласие от страна на СДС - упрек, който доскоро беше приоритетен за БСП. После "националните спасители" разтревожено констатираха, че управляващите извършват политически уволнения. А Доган (досущ като Първанов) сподели, че се подготвя списък с конкретни случаи, който ще бъде представен на президента. Още повече че според лидера на ДПС в сравнение с чистките по времето на Виденов "сегашната е много по-голяма, на друго качествено равнище".
Копирането на опозиционни идеологеми, патент на левицата, е поредното доказателство за това, че набързо скроената коалиция не се крепи на здраво политическо единомислие, а на други общи интереси. Време разделно за ОНС Логично възниква въпросът защо оранжевите избраха точно миналата седмица, за да анонсират готовността си да изровят томахавката.
Двадесет дена след избирането на новото правителство Доган все още не се е срещнал с Костов. Освен това депутатите от казионното ДПС са принудени да "търпят" из коридорите на парламента представители на Комитета за обновление на ДПС, предвождани от Гюнер Тахир. Неминуемо до стаята на парламентарната група на ОНС достигаха и слухове за срещите на комитета с шефката на Парламентарната група на СДС Екатерина Михайлова.
Като допълнително дразнение дойде и поканата за посещение, която премиерът Кос-тов официално прати до Симеон Втори по сина му Кирил: "Имиджът на Негово величество помогна на българите и с това, че създаде образа на благородство, толерантност, национално съгласие - черти, които ОДС вкара в своята политика. " Така че най-вероятно този (единствен) предизборен коз на ОНС ще премине към политическите авоари на ОДС.
Приближени на Доган обаче твърдят, че най-изнервящото оръжие в арсенала на Костов е предстоящото отваряне на досиетата. Сокола възприемал операцията "досиета" почти като лична заплаха.
В опита си да се "застрахова" Доган извади друга карта, също толкова стара като досиетата - малцинствата. Ръководството на ОНС планира през седмицата да се срещне с посланиците на страните - членки на НАТО, както и с посланиците на Русия и вероятно Украйна. Доган възнамерява да уведоми посланиците, че: "За голямо съжаление тенденцията, която започна по време на изборите със създаването на разни дубликати на ДПС, поставя под въпрос едно изключително завоевание на демокрацията. Безпокои ни отношението на СДС към ДПС по места. Искам категорично да кажа, че ако някой си въобразява, че дублирането на ДПС ще бъде подобно на дублирането на БЗНС, дълбоко се лъже. " Става дума отново за близките контакти между СДС и Комитета за обновление на ДПС.
Това, което обаче по замисъл трябва да "впечатли" Костов, е друго изявление на Доган: "За страна, която иска на всяка цена да влезе в НАТО, основен въпрос е мирът в страната, а в контекста на този въпрос - правата и свободите на човека и малцинствата в тази страна. Това е един от основните въпроси, които се поставени на г-н Костов в Брюксел. Този въпрос не касае само отношенията СДС - ОНС, той дори не касае само България. " Вероятно за подсилване на ефекта тази седмица Доган ще прескочи и до Турция (член на НАТО).
Въпреки че от подобни срещи с посланици не може да се очаква нищо конкретно, така ДПС създава "неприятен шум" около кандидатурата за членство на България в пакта, и то точно преди срещата на високо равнище на страните - членки на НАТО, в Мадрид. А присъединяването ни (към втората група) е въпрос на чест за правителството и това е ясно на Доган. Отхвърляме понятието реформаторско мнозинство Считаме, че то се изпразни от съдържание, и каним СДС съвсем официално на разговор по въпросите за изпълнение на споразумението за национално съгласие и конкретните параметри на сътрудничеството между двете политически сили - ОНС и СДС, обяви говорителят на обединението Александър Каракачанов.
Всъщност нормално е на ОНС да не му се нрави новата формула, въведена от управляващите. Членове на ръководството на коалицията не крият, че са се надявали след изборите да дойде "време за възстановяване на доверието и за продължаване на предишното сътрудничество". Само че на сцената непредвидено се появи евролевицата, към която в обединението се отнасят със "скептицизъм".
Играта с новото понятие също е част от тактическото търсене на "контакт" със СДС. Това е, което всъщност иска Доган - среща с Костов.
"Не ми е ясна формулировката на реформаторско мнозинство. Ако е подход да се създаде пред света представата, че съгласието е фундаментът на правителственото мнозинство, това е бамбашка опера. Ако е пък трик - "абе, 150-160 депутати ни подкрепят, а ние ще си управляваме, както си искаме" - никой не дава така. Затова трябва да седнем на една маса, да си изясним", обяви лидерът на ДПС.
Естествено за маскировка на директните послания към СДС обединението обяви поредица от парламентарни инициативи - писмено предложение парламентът да състави анкетна комисия за причините за икономическата катастрофа 1995-1997 г., консултации с останалите парламентарни групи (темите за разговори не бяха съвсем ясни и на инициаторите), предложение президентът да започнат консултации под негова егида по международната конвенция за малцинствата.
За да бъде достатъчно реалистично изпълнена ролята на "националните спасители", Доган отиде и при президента, за да го осведоми за съществуващото напрежение между структурите на СДС и ДПС и да изрази "неудоволствие" от факта, че в новата изпълнителна власт липсват представители на ОНС. Ден преди тази среща пред репортер на "Капитал" Димитър Луджев заяви, че ОНС няма претенции към изпълнителната власт. За естеството на "словата" Пушилката, която вдигна Доган, засега не впечатлява този, за когото беше предназначена. "Силни думи. Неразумни приказки. Така не се приказва" - в общи линии с това се изчерпа реакцията на Иван Костов.
Лидерът на СДС обаче не пропусна да намекне, че няма да се откаже от контактите с Комитета за обновление на ДПС: "Аз не деля етническите турци на "верни на Доган" и на "неверни на Доган". Защото аз откъде да знам на кого са верни в момента, и да се казва, че едните са "по-турци, пък другите по-малко турци."
Тези "слова" не предвещават успех за поредния истеричен опит на Доган да излезе от политическото небитие. На Сокола ще му се нала га все по-често да прибягва към "помпозни" политически прояви. Особено след като стана ясно, че в това Народно събрание няма да успее да привлича внимание със старите си трикове (например това, че не присъства на заседания, няма да превръща в събитие всяка негова поява в сградата на НС).
Същата перспектива очаква и ОНС. За Доган оранжевото обединение беше необходимо за парламентарните избори. Сега обаче ситуацията се промени и, изглежда, на Сокола му се стори, че повече може да спечели, ако припомни сюжета "Кабинетът Филип Димитров и ДПС".
И така, напоследък все по-често името на коалицията ОНС отстъпва пред абревиатурата ДПС... Отива ли си стилът "Тотомиров" в армията
Момчил МИЛЕВ
Президентът Петър Стоянов изненадващо сложи точка на периода "Тотомиров" в историята на Генералния щаб на Българската армия. Неочаквано за повечето военни държавният глава освободи "железния" генерал-полковник от поста началник на ГЩ и постави на неговото място шефа на бойната авиация ген.-лейт. Михо Михов.
Ген.-полк. Цветан Тотомиров напусна българския Пентагон след конфиденциална среща между Петър Стоянов, премиера Иван Костов и военния министър Георги Ананиев. Причината, поради която бившият първи в генералитета си отива, е въвеждането на ротационен принцип в командването на армията, сочи официалното обяснение. "Нормално е, след като досега началник на ГЩ е бил представител на Сухопътни войски, той да бъде заменен с човек от друг вид въоръжени сили", обяви министър Ананиев в деня на кадровата рокада. Ген. Тотомиров се назначава за секретар по национална сигурност към президентството, съобщиха от "Дондуков" 2. Началникът на ВВС пък беше произведен в генерал-полковник с указ на държавния глава миналата сряда.
По-вероятният аргумент, който по всяка вероятност е наклонил везните в ущърб на ген. Тотомиров, са неговият консерватизъм и непреклонен нрав. Вижданията на генерала за реформата в Българската армия до известна степен се различават от концепцията на управляващото мнозинство. Бившият шеф на ГЩ защитава идеята, че числеността на въоръжените сили скоро ще достигне своя долен праг. В момента по закон армията трябва да е 100 000 души. Програмата на Tотомировия екип залагаше намаляване й с 10 000. Генералът си оставаше и твърд привърженик на наборната войска, гледаше с известно подозрение на идеите за професионализация и беше склонен да приеме най-много смесен принцип на комплектуване. "Според нашите разчети кадровият войник излиза два пъти по-скъпо от наборния", обяви ген. Тотомиров.
Тази концепция за развитието на армията, изглежда, не съвпада напълно с вижданията на Иван Костов и министрите му. Изглежда, правителството ще се опита да съчетае реформата във въоръжените сили по натовски тертип и закърпването на крайно рестриктивния бюджет за тази година, който неминуемо ще бъде приет при въвеждането на валутния борд. По принцип отбраната, здравеопазването и образованието би трябвало да формират най-големите разходи за държавната хазна. Съкращаването на средствата за медицинската помощ обаче имат твърде остър социален ефект, а финансирането на просветната система в момента е ограничено до минимум и не може да има кой знае колко голям облекчаващ ефект върху бюджетните разходи. Най-лесният ход, изглежда, се оказва ограничаването на средствата за национална сигурност, които са и най-голямото финансово бреме за държавата. След като си постави за цел No1 борбата с престъпността, правителството не може да си позволи да реже парите за полицията и спецслужбите. По закона на логиката финансовата гилотина с най-голяма сила вероятно ще се стовари върху войската като структура с най-ограничени мирновременни функции.
До момента министърът на отбраната Георги Ананиев се пазеше от крайни изказвания по въпроса за числеността на армията и предстоящите съкращения в кадровия състав. "Това е проблем, който трябва да се реши от Народното събрание", отговаряше най-често той и деликатно отклоняваше въпроса какви варианти за свиване на числеността готви подопечното му ведомство. В този контекст смяната на Тотомиров с Михов се вписва съвсем точно. Генерал-полковникът от сухопътните сили е традиционалист и поклонник на по-многочислената наборна армия, докато неговият колега от авиацията е радетел за по-малобройна професионална войска, която обаче е въоръжена по последна дума на военната технология. Абсолютно закономерно в този момент се оказа и освобождаването на зам. военния министър по финансовите въпроси Владимир Пенчев, който ден след свалянето на Тотомиров бе заменен с бившия шеф на отдел в Министерството на финансите Йордан Йорданов.
Вероятно Ананиев мълчи за преструктурирането на армията, за да се предпази от съдбата на своя предшественик Димитър Павлов, който замалко не предизвика офицерски бунт за заплати в последните дни на управлението си. Тогава премиерът Жан Виденов се опита да заложи капан на следващото правителство, като не вдигна възнагражденията на офицери и сержанти. Това предизвика вълна от недоволство сред униформените, което завърши с мълчалив протест на военните от софийския гарнизон под прозорците на Петър Стоянов. За да тушира напрежението, ексминистър Павлов раздаде компенсации с вътрешноведомствена заповед. Подобна съдба вероятно очаква и сегашния военен министър, след като приведе в действие плана за съкращение на армията. На Ананиев вероятно ще се падне "честта" да обере пасивите от войнското недоволство. И ако офицерите се въздържат заради вроденото си чувство за дисциплина и безпрекословно подчинение, ще го направят техните съпруги, които страдат от по-малко задръжки. Тогава нито президентът, нито премиерът, нито военният министър ще има какво да им обещаят.
Засекретяването на информацията за конкретните съкращения в армията няма да предотврати, но може да забави взрива на недоволство сред хората с пагони. Вероятно на това залага и правителството. Мълчанието по въпроса обаче би могло да редуцира градуса на напрежението до момента, в който набелязаните за съкращение офицери изненадващо останат на улицата. Така военното ръководство частично би се предпазило от внезапни хунтаджийски хрумвания на военни с по-гореща кръв.
В тази ситуация ВВС-генералът Михо Михов би могъл да се окаже човекът, който да тушира страстите на униформеното войнство. Бойният авиатор е представител на новата генерация висши военни, които се опитват да демонстрират по-разкрепостено мислене и не приемат на нож цивилното ръководство на армията. Освен всичко друго ген. Михов демонстрира висока търпимост към журналистите, обича медийните изяви и би могъл да посмекчи негативите от мащабното кадрово мероприятие, което предстои да се развихри в Българската армия. От друга страна обаче, военният авиатор No1 би могъл да се окаже и изкупителната жертва, която да свърши мръсната работа по прилагането на структурната реформа в армията. Така ген. Михов би могъл да разчисти пътя за най-спрягания до момента син титуляр за поста началник на Генералния щаб ген.-лейт. Люцкан Люцканов, който в момента ръководи Гранични и Вътрешни войски като секретар на МВР.
Престъпниците може да направят битката мокра
Министър-председателят Иван Костов пред в."Капитал"
Г-н Костов, заявихте, че ще бъдете безкомпромисен към всички, които пречат на борбата с престъпността. Какъв ресурс стои зад това категорично твърдение? Има ли опозиция в СДС срещу тези намерения на правителството?
- Вярваме, че подкрепата, която хората ни дадоха, е и подкрепа за борбата с престъпността. Два са най-тежките въпроси за българите - финансовият недоимък и престъпността. Ако финансовият недоимък може да се преодолее с много усилия за сравнително дълъг период от време в рамките на валутен борд, то престъпността е нещо, което е изцяло в ръцете на изпълнителната власт, на съдебната власт, на законодателя, и трябва да си свършим работата. В СДС няма никаква опозиция срещу намеренията на правителството. Поне не е декларирана по някакъв начин, не е изявена.
Как според вас съдебната система може да заработи по-ефективно?
- Най-вече с промените в Наказателния кодекс, в Наказателно-процесуалния кодекс. Има две процедури, които трябва да завършат позитивно за държавата и отрицателно за престъпниците. Едната е административната - тя е свързана с лицензирането, извършването или прекратяването на дейности, които са в рамките на правомощията на изпълнителната власт - това е събирането на данъците, облагането с мита и т.н. А другата процедура това са правозащитните действия, които да доведат до осъждане на лица и т.н. В едната посока ние очевидно нямаме нужда от подкрепа на съдебната власт, защото това са административни процедури и имаме твърдото желание да ги реализираме. От друга страна обаче, е необходимо единодействие, защото правозащитната функция ангажира и двете власти - изпълнителната и съдебната.
Струва ми се, че е редно да се помисли за това да има специална структура в съдебната власт, която да се занимава с мафията - прокурор по делата с организираната престъпност. Трябва да има специализирана прокуратура, трябва да има специализиран съд за тези неща. И това, ако се направи по друга процедура - там ще са валидни и доказателства, които примерно в гражданските дела не биха били валидни. Може би това нещо трябва да се направи, но трябва да се дебатира, да се говори.
По време на срещата ви с правителствената администрация споменахте за съмнителни групировки. Каква е вашата представа за съмнителна групировка? Миналия септември казахте, че и двата ви автомобила са застраховани в СИК и че животът е по-силен от скрупулите, особено когато се отнася за коли. Какво наложи промяната в позициите ви сега?
- Аз говорех за колите на СДС. Бяха застраховани, сега не са. Аз няма да отговоря на въпроса кои са съмнителните структури, защото ще изчакам изясняване на обстановката на базата на действията на много хора. Никой не бива да се поставя в ролята на обвинител. Особено пък, ако обществото не му е дало да посочва с пръст този или онзи и да казва този е такъв, онзи е такъв. Ако има потърпевши от насилие, трябва да кажат, че са били обект на заплаха, че са били принудени да застраховат колите магазините или домовете си. Те трябва да го кажат, трябва да помогнат на изпълнителната власт в момента, в който тя е протегнала ръка към тях. Аз чета сводките на МВР всеки ден и там непрекъснато се визират определени застрахователни организации, които са извършили силови действия. Но това е оперативна информация, тя не води до административни последици.
Страхувате ли се от ответна реакция на мутрите, например да се увеличи рязко кражбата на автомобили след тази акция?
- Не се страхувам, защото имаме една много добра идея, която ще вкараме в действие може би следващата седмица. Мисля, че ще се намери начин за много бързо локализиране на крадени автомобили - много интересен български патент, много евтин. Ще чакаме да видим какво ще предложат и какво ще приеме Министерският съвет и можем да предложим нещо много по-стабилно на хората.
Каква е вашата програма максимум в борбата с престъпността на "белите яки" и корупцията в държавната администрация? Какви са конкретните мерки за справяне с корупцията?
- Силовите застрахователи не трябва да получат лиценз. Фалиралите банки трябва да бъдат фалирали. Фалшивите банки, източници на непрекъснати гаранции и мултиплициращи силата на определени групировки в процес на приватизация, трябва да прекратят съществуването си. Трябва да престане да тупти финансовото сърце на организираната престъпност, и то в много скоро време. И ще престане да тупти. Корупцията в държавната администрация е до голяма степен продукт на финансови възможности, на парите. Тя се дели на мотивирана от заплаха - това са хора, които са на конци, които по едно или друго време са били в обсега на силови структури, на секретни служби и т.н., които имат някакви деяния, с които ги държат, и сега сътрудничат, и други, които просто се поддават на съблазънта на парите. Едното решаваме с досиетата, другото решаваме с преустановяване на тази финансова хавра, която цари в България.
Ще бъде ли поставен отново въпросът за произхода на капиталите на членовете на бившето формирование на "едрия български бизнес" - Г-13?
- Няма да има хора, които да стоят под чадъра, в това число и министър-председателят. Никой няма да има закрила. Ние създаваме система, която искаме да действа срещу всички. Който не може да издържи срещу действията на системата - негов проблем, независимо къде се намира - дали в министерските кабинети, дали в магистратурата или е част от бившето Г-13, просто няма никакво значение.
Въпросът е дали от тях ще се иска да спазват правилата на играта сега, или ще се търси отговорност и за предишните им действия.
- Винаги се е искало от тях да спазват правилата и те не са ги спазвали, затова отговорността остава за всички деяния. Как иначе?
В отговор на питане за Мултигруп в Бундестага координаторът на немските тайни служби Шмидбауер, позовавайки се на "Капитал", спомена, че групировката е известна като "пералня на парите на бившата БКП". Защо българските власти мълчат на тази тема? Вие също не сте изразявал отношението си към Мултигруп.
- Познавам този текст. Много ласкателно за вас. И много ловко след това дава да се разбере, че той вярва на това нещо.
Не е редно един министър-председател да атакува по каквато и да било причина едно лице по Търговския закон, в което има заети 15 000 души. Такова нещо в света няма. Ролята на изпълнителната власт е да кара всички да съблюдават правилата, а не да бъде източник на интриги, да прави заговори срещу лицата, регистрирани по Търговския закон на страната.
Каква е формулата, по която подобни формирования могат да бъдат принудени да спазват правилата?
- Вече казах. Ако една формация ползва фалшиви банкови гаранции от фалирала банка с цел да прави бизнес, тя трябва просто да няма повече тази възможност. Ако тя упражнява дейност без лиценз, трябва да бъде задължена да спре да извършва тази дейност или да не получи лиценз. Ако не си е плащала данъците, трябва да ги плати и т.н. - всичко според закона. Ако се впише в бъдещата дефиниция на понятието мафия, толкова по-зле за тази структура. При последното си посещение тук хора от ФБР са казали, че дълбоко съжаляват, че когато са правили законодателството "антимафия", са предложили на италианците една клауза, която не са вкарали в тяхното законодателство, но още считат, че това е било голяма слабост. Според клаузата лице, за което се докаже, че членува в престъпна групировка, носи наказателна отговорност, без да е извършило лично някакво деяние. Тоест законът наказва за принадлежност към структура на организираната престъпност, към мафията.
Опасявате ли се, че може да се стигне до опити за физическа разправа с вас или с член на семейството ви?
- Да. Винаги има опасения, че те могат да се опитат да направят битката мокра. Факт е, че ние не желаем такова нещо. Ние желаем да спечелим битката още на психологическото ниво, там, където спечелихме с БСП. Защото в противен случай нещата силно ще загрубеят, ще покажат, че не сме чак толкова силни, колкото хората мислят. Ако спечелим с брутална сила, а не на базата на мощ, на убеденост, на способност да бъде убеден противникът, няма да бъде много хубаво. Но в края на краищата трябва да сме и сме готови за всичко. Истинската сила на властта е, когато не вади меча от ножницата. Аз вярвам, че няма да се наложи да размърдваме много меча, което не означава, че много хора няма да си получат заслуженото.
В лекцията си пред студентите от УНСС казахте, че "стопанската сила на групировките ги е превърнала в самостоятелни центрове на властта, функциониращи паралелно и подчиняващи хората" и че страхът от тях вече е обхванал самата администрация и полицията. Как смятате да се справите със страха?
- Страхът е политически въпрос. Той е въпрос на политическо съотношение на силите. Всъщност то е както в битката между политическите партии - два центъра на власт се състезават пред обществото. В края на краищата единият побеждава и респектът е към него, а с другия вече никой не се съобразява. Същата е битката между паралелните власти в момента - държавата и престъпността. Защото престъпността е власт, няма какво да си затваряме очите. Власт, функционираща паралелно с нас. Ако тази власт се оценява като по-силна от нас, хората са респектирани от нея, и това е трагедията, това е страхът. Трябва да се промени съотношението на силите и аз съм казал - това си е типична политическа битка, която ние ще водим с много по-добро разбиране, познаване на подобен род битки, отколкото престъпниците. Ще се справим. Това е нашата територия, не тяхната.
Легализацията на икономиката в сянка засяга голям брой хора и бизнеси. Далеч не всички от тях са престъпници. Готвите ли пакет икономически стимули за правене на бизнес на светло?
- Една част от бизнеса се е скрила на сянка, защото плаща рекет на групировките и не плаща данъци на държавата - просто не му остават пари да плаща данъци. И за да действа, трябва все пак някак да се узакони. Той се е узаконил при мутрите. Ако се справим с тях, те ще си плащат на държавата, ще излязат на светло. Това е аспектът, през който се вижда как успехът в борбата с организираната престъпност ще помогне за изваждането на част от икономиката на светло. Вярвам, че по-нататък ще убедим хората да си плащат данъците с граждански по-отговорна и толерантна данъчна политика, но, от друга страна, и с много по-строги мерки по отношение на тези, които избягват да плащат данъци.
Цялата атака срещу пакета мерки срещу престъпността ще се води от позицията на "нарушени граждански права" и "убиване на частния бизнес". Къде минава границата и как ще се гарантира създаването на пазарна среда и условия за конкуренция?
- Не мога да приема твърденията на част от медиите, че вдигането на размера на сумата, необходима за регистрирането на застрахователно дружество от 200 млн. на 2 милиарда, е удар срещу бизнеса, тъй като това са същите милион и няколко хиляди долара. Така че е доста плоско и неразумно по такъв начин да се обясняват нещата. Няма удар срещу дребния застраховател и срещу новите застрахователи. Вярно е, че за времето от лятото на миналата година, когато е готвен и обсъждан този закон, досега вратичката се е отворила страхотно и тя е била открехната за хора, акционерни дружества, които имат над 1 милион и триста хиляди долара. Тя се е отворила, защото имаше безстопанственост. Другото са свободни съчинения.
