Неотдавна председателят на Федерацията на германските профсъюзи Дитер Шулте заяви, че профсъюзите са склонни да приемат предложеното от правителството намаление на размера на пенсиите. Тази промяна в позициите се дължи на факта, че продължителността на живота се увеличава и все по-малко млади хора работят, за да издържат пенсионерите. Освен това Шулте каза, че вече е дошло времето, когато трябва да се позволи на все повече компании да подписват индивидуални трудови споразумения с работническите съвети, като тази стъпка със сигурност ще позволи да бъде балансиран ръстът на фондовете за работна заплата. Испанските синдикати също направиха неочаквани отстъпки за постигане на национално споразумение за мерки за намаляване на рекордната за Европейския съюз и развитите индустриални държави безработица от 22 процента.
Примерът на Великобритания и Холандия, които предприеха навременни мерки, позволи нивото на безработица да се поддържа на умерено равнище. В началото на 80-те години консервативното правителство на Маргарет Тачър отне властта на профсъюзите и оттам нататък можеше да прокарва безпрепятствено всички решения, свързани с правата на работниците. Точно защото не искаше да се откаже от спечеленото в битката с профсъюзите, Тачър отказа да подпише Социалната харта на Европейската общност, уреждаща работническите права. Тази политика на самоизолация в това отношение продължи и Джон Мейджър. Великобритания се противопоставяше главно срещу изискванията за ограничаване на максималния брой работни часове на един зает в рамките на определен период от време, ограниченията за нощен труд, защитата на трудовите права на бременните жени, на които трябваше да се гарантират 14 седмици платен отпуск и правото да не бъдат уволнявани заради бременността.
Холандия успя да намери най-успешния модел за балансиране на ръста на работната заплата и намаляване на безработицата. Профсъюзите винаги са твърдели, че ако на работодателите бъде дадена свобода, те ще държат заплатите на минимума и работниците бързо ще загубят всичките си привилегии. Но засега Холандия успява да съчетае гъвкавостта на американския пазар на работна ръка и сигурността, присъща на германския модел.
Още през 1982 г . настоящият премиер Вим Кок, който тогава беше лидер на най-големия профсъюз в страната, успя да постигне споразумение с работодателите за гарантиране на правата на работниците. От 1989 г. насам бяха коригирани отчисленията, които се заделяха от работната заплата за пенсионно и здравно осигуряване. Този процент сега намаля от 20 до 7.9. През последните 10 години разходите за работна заплата в Холандия са нараснали с 23 процента, докато за Франция този процент е 40, а за Германия 54. Така че и профсъюзите, и управляващите в Германия, Франция и останалите западноевропейски страни има какво да научат от начина, по който Холандия се справи с безработицата.
По оперативните им дела ще ги познаете*
Лилия Филева
Алексей Лазаров
Историята на досиетата започва два месеца и половина след 10 ноември 1989 г. СДС е създаден месец по-рано, минали са първите демократични митинги, по телевизията се четат декларация след декларация. Предстои 40-ият конгрес на БКП, на който партията ще смени името си. В София токът се изключва за един час на всеки три. След седем месеца ще бъде запален Партийният дом.
На 25 януари 1990 г. ген.-лейтенант Стоян Савов (тогава заместник-министър на вътрешните работи) пише докладна записка до министъра на вътрешните работи Атанас Семерджиев, която е утвърдена веднага. Четири дни по-късно тя е заведена в архива на МВР под рег. NoIV-68/29.01.1990 г.
"Усложнената политическа и оперативна обстановка налага някои изменения в дейността по линия на оперативния отчет и архив", пише в документа. Ген. Савов предлага "да се назначат комисии с представители от оперативните поделения на Държавна сигурност, които да прегледат и се произнесат за унищожаването или съхранението на действащите и архивни оперативни дела и агентура. " Това са документите, познати под името досиета. Докладната записка дава и насоките кои дела да се запазят и кои да бъдат ликвидирани. Запазват се изцяло личните дела на чужди граждани. Личните и работните дела на секретни сътрудници - български граждани, трябва да се унищожат. По предложение на оперативните поделения като изключение обаче някои от тях се запазват.
Следват указания за това как точно технически да се изпълни заповедта. От тях става ясно, че от досиетата все пак остават следи: "За унищожените дела да се изготви формализиран картон - заместител, без имената на секретния сътрудник, а само с псевдоним и регистрационен номер. Тези картони се микрофилмират. Картотека No4 на секретните сътрудници да се микрофилмира. Картотеката се запазва, като се създадат условия за бързото й унищожаване. Архивните регистри, протоколите за унищожаване на делата и други документи, в които има информация за секретни сътрудници, се микрофилмират и унищожават."
Следва едно от най-важните изречения в интригата по отваряне на досиетата: "Особено ценни секретни сътрудници да не се регистрират" Само по себе си само това нареждане поставя под съмнение възможността за "справедливо разобличаване" на всички бивши сътрудници на Държавна сигурност.
Заповедта задължава оперативните поделения на ДС да предадат в централния архив личните дела на чужди граждани, а по "изключение и преценка" и делата на български граждани. Всички останали материали, които се намират "по места", се унищожават. В небитието трябва да отидат и литерните дела с изключение на тези, които се отнасят за чужди юридически лица - посолства, фирми, представителства и други. (Литерните дела съдържат информация за поставени под наблюдение организации, фирми, обекти без ограничение във времето. Това са своебразни групови досиета, в тях се записва кой влиза в сградата, докладите от техническите мероприятия - подслушване, снимане.)
За унищожение се набелязват и "техническите мероприятия към делата на български граждани" - става дума за информацията, събирана чрез подслушване на телефони, помещения, фотонаблюдение.
Управление "Тил" - МВР, се задължава да предостави на Трети отдел на Държавна сигурност (Централен оперативен архив - ЦОА) "съвременна високопроизводителна микрофилмираща техника, както и четири машини за бързо унищожаване на документи".
Докладната записка определя за изпълнител ген.-майор Серкеджиева, тогава шеф на Трети отдел на ДС. На седми февруари същата година тя пише указания с гриф "Строго секретно" относно "някои изменения в дейността по експертизата на делата по оперативния отчет и архив". С тях се постановява: "Във връзка с изпълнението на утвърдената от др. министър докладна записка рег. NoIV-68 от 29.01.1990 г. е необходимо да се извърши следното: да се назначат комисии в централните и териториални поделения на ДС, които да прегледат и се произнесат за унищожаването или съхранението на действащите и архивни оперативни дела и агентура. " Следващият документ от историята на досиетата е указание "за организацията на работата във връзка с изпълнение на утвърдената от министъра на МВР Ат. Семерджиев докладна записка рег. NoIV-68/29.01.1990 г.". Комисиите за унищожаване на досиетата според документа трябва да действат под "непосредствената методическа помощ и съдействие на служителите от оперативния архив на МВР". В указанието подробно е описана процедурата, която трябва да се спазва. Посочено е и че комисиите получават архивните дела на своите поделения от "читалнята на архива (г-н Славчев тел. 24-74)".
Документът указва трите степени на унищожаване на делата от ЦОА. Комисиите решават съдбата на архивните дела в следните три варианта:
"Така определеното дело за СД се разкъсва, изваждат се четирите документа, на горния десен ъгъл на регистрационната бланка се изписва с флумастер четливо архивният номер на делото, останалата част от документите се унищожават физически и четирите документа се поставят в старата папка. " Когато комисията приключи работата си, делата се връщат подредени в същия ред заедно с попълненото искане в "читалнята на архива" (на г-н Славчев тел. 24-74).
След определянето на делата за УН, ПЗ или СД "групата за експертиза в Отделение 02 подготвя Протокол за унищожение на делата определени за УН, който се подписва от комисиите на централните поделения". Делата се унищожават физически, след като са направени "необходимите сверки, отметки в регистъра и картотеките". Досиетата, определени за постоянно запазване, се връщат в архивите по места. Там попадат и четирите документа от делата за справочна дейност, след като се микрофилмират.
През февруари 1992 г. сегашният министър на вътрешните работи, тогава главен секретар на МВР, Богомил Бонев казва по БНТ: "Около 50% от архивното стопанство на МВР е безвъзвратно унищожено... Докладната записка (бел.авт. - на ген. Семерджиев) е написана така, че дава възможност голяма част от материалите да се изнесат, а не да се унищожат, и точно това е направено. " Няколко месеца по-късно Арлин Антонов, който по това време е шеф на Националната служба за сигурност, заявява публично, че секретни материали на бившата Държавна сигурност са се озовали даже и във фирми. Поводът за това изявление е акция на ЦСБОП, при която в софийската фирма "Ширио" ЕООД са открити папки с такива документи.
Ако в началото на 1990 г. не бяха предприети "някои изменения в оперативния отчет и архив" на службите, може би казус "досиета" нямаше да има или поне щеше да бъде разрешен много по-лесно. Колкото пъти досега народните представители са се опитвали да намерят изхода, съмнението за прочистените или "коригирани" архиви ги връща обратно в омагьосания кръг. Политическият феномен досие Първият скандал около досиетата избухва по време на Великото народно събрание. Тогавашните депутати взимат решение да разберат кои измежду тях са били сътрудници на ДС. Съставя се Анкетна комисия по досиетата, която е с трима съпредседатели от трите основни парламентарни групи. Единствено те получават достъп до архивите на МВР и се запознават с оперативните дела на 26 народни представители. Дни преди окончателното съставяне на официалния доклад на комисията във в."Факс" (издание на Българска демократична младеж) е публикуван списъкът с 26-те депутати. На 23 април 1991 г. ВНС заседава до полунощ само с една точка в дневния ред - разисквания по повод публикацията във в."Факс" и досиетата на народните представители. Две трети от времето преминава в лични обяснения на засегнатите. Пръв срещу провокацията "Факс" се обявява Крум Неврокопски: "Аз, който съм каран да си копая гроба в Белене, мен ме пишат за доносник! " В този стил от парламентарната трибуна следват "изповед" след "изповед".
Пак оттам депутатът от ВНС Румен Воденичаров обобщава "дебата": "Цял следобед имам чувството, че съм в рая - около мен прелитат ангели в оранжево, зелено, червено, синьо и турско синьо. " Докато се опитват да разплетат "кукувичата прежда", която обвързва парламента, част от народните представители стигат до "идеята" "всички досиета, работни дела и въобще данни за сътрудничество на политическата полиция в лицето на Шесто управление и на предшестващите го подобни структури на бившата ДС да бъдат унищожени чрез изгаряне в срок до 15 май 1991 г. по ред и правила, установени от ВНС". Въпреки че никой от залата не се противопоставя, проекторешението не е гласувано и се отлага за допълнително обсъждане, до което така и не се стига. Вместо това ВНС обявява за противозаконно публикуването на информация за сътрудници (или предполагаеми такива) на ДС и други специални служби. Позоваването или ползването по какъвто и да е начин на такива материали и данни е "недопустимо и наказуемо съгласно закона". Сред екзотичните, но нереализирани идеи на депутатите от ВНС е предложението: "Луканов, Лилов и Семерджиев да подпишат декларация, че по тяхно време не са изнасяни досиета, второ, не са унищожавани досиета, и трето, че те не знаят къде са досиетата от Шести отдел на Шесто управление". Всъщност в опита си да "открие" изчезналия архив на Шести отдел на 22 април 1991 г. бюрото на ВНС заедно с председателите на парламентарни групи, членовете на анкетната комисия по досиетата и министъра на вътрешните работи "задължава прокурора на Въоръжените сили на Република България да започне издирване на изчезналия архив на Шести отдел на Шесто управление и да установи виновните лица за това изчезване". Това също остава без последствия.
Особен законотворчески дух на тема досиета показват депутатите от 36-ото НС. В края на 1992 г. са подготвени и обсъдени от Парламентарната комисия по национална сигурност пет различни законопроекта или проекта за решение: "Във връзка с личните и работни агентурни дела на български граждани, относно съставяне на списък на лица от президентската институция, законодателната и изпълнителната власт, които, без да са били щатни служители или на срочна военна служба в поделенията на МВР, доброволно са извършвали агентурна или агентурно-вербовъчна дейност в обсега на Шесто управление на бившата ДС, с изключение на звеното за борба с терора, законопроект за осигуряване на достъп на гражданите до архивите на ДС."
И тогава обаче депутатите не навлизат в дълбочина, а предпочитат да дебатират по цената на индулгенцията (в този период срещу 1000 лева МВР издава удостоверения на желаещите народни представители, че "не са били сътрудници на бившата ДС с изключение на Първо главно управление, защото данните за неговите сътрудници не са в системата на МВР, и евентуално без Шести отдел на Шесто управление, чийто архив в момента е изчезнал", както обяснява тогавашният министър на вътрешните работи Йордан Соколов). Сумата притеснява някои депутати, а други са обезпокоени, че ще трябва да плащат по 1000 лева за удостоверение от всяко управление. Звучи комично, но в залата по темата се води "сериозен" дебат.
Ще дойде ли краят
През 1991 г. отварянето на досиетата е "политически акт за утвърждаване на демокрацията", леко инфантилен триумф над мита за Държавна сигурност като "наказателен меч на революцията", като структура за политически репресии. Парадоксът тогава е, че депутатите взимат решение за отваряне на досиетата и когато това става (макар и не съвсем по начина, по който са си го представяли), те почти истерично решават отварянето да се "замрази".
Година по-късно следващият парламент осмисля по друг начин надникването в архивите на ДС. Тогава въпросът не се партизира толкова, колкото във ВНС, може би защото всяка парламентарна група е "заразена" поравно с вируса на бившите тайни служби. "Искам да успокоя БСП, че в нейните редове сътрудниците не са повече, отколкото в останалите парламентарни групи. Може само да са по-високопоставени", обяснява на депутатите тогавашният министър на вътрешните работи Йордан Соколов.
Тогава народните представители разбират, че проблемът с досиетата не е, че те са изнесени - това би било проблем единствено на архиварите от МВР. Усложненията възникват, когато информацията от или за тях се използва за изнудването на бившите сътрудници. В опита си да ограничат трафика на досиета депутатите приемат, че притежаването на досиета е престъпление.
В началото на 1993 г. НС гласува поправка в наказателния кодекс: "Който разгласи сведения или разпространи документи или други информационни носители на сведения, свързани с дейността на службите за сигурност и полицията по привличане на щатни и извънщатни секретни сътрудници, както и с дейността на тези сътрудници, се наказва с лишаване от свобода до три години. " В същия чл.357а пише, че не се наказва "лице, което в едномесечен срок от получаването на документи или други информационни носители съобщи за това и ги предаде на управомощените органи".
До момента присъда по този член не е издавана. И едва ли някой е върнал досие в архива на МВР.
От 1991 г. насам всички предизборни кампании в една или друга степен преминават под знака на досиетата. Стигна се дотам, че те се възприеха от партиите - като подходяща "политическа карта", а от други структури - като "средство за осигуряване на разнородни преференции". Папките станаха особено търсена стока. А под търговската марка "досие" в оборот бяха вкарани съмнителни "секретни информации", повечето от които, тъй като са "строго секретни", не могат да бъдат доказани или съответно проверени.
"Досиетата са информация, информацията - власт, а властта - пари" - това широко разпространено мнение създава проблема с досиетата. Той обаче донякъде е изчерпан, защото изнесеното от архивите на ДС е вече "осребрено". Освен това политици и държавни администратори могат да бъдат изнудвани с материали, които са извън архивите на МВР. Сегашните управляващи пък могат да "отворят" само него. Получава се парадоксът, че за да спре корупцията, Костов трябва да си осигури достъп до архива на Мултигруп или подобни структури, които през преломната 1990 г., в периода на първоначалното натрупване на капитала, са усвоили секретните архиви. * Репликата принадлежи на о.з. ген.Тодор Бояджиев.
Как отвориха досиетата източноевропейските "отличници"
"Чудовищни факти, баналности, странни неща и дълбоко разочарование" - така в синтезиран вид описва съдържанието на архивите на Щази (Stasi е съкращение от Staatssicherheit - държавна сигурност) Йоахим Гаук, който оглавява службата по тяхното отваряне.
През септември 1990 г. стана ясно, че шефът на комитета на германското вътрешно министерство, наблюдаващ процедурата по закриването на Щази - тайните служби на Източна Германия - всъщност е бил агент на въпросните служби. Оказа се, че и други ключови постове в министерството, също и във военното министерство, са заемани от агенти на Щази. И въпреки че тези хора бяха уволнени, в бившата ГДР изникна естественият въпрос доколко отварянето на досиетата е правилно от гледна точка на това, че част от тях са унищожени, а друга - вероятно фалшифицирани.
Показателен в това отношение е и фактът, че пет дни преди обединението на Германия стана известно, че 56 депутати от източногерманския парламент (това са 14 процента от депутатите) по едно или друго време са работили за Щази - само двама от тях си подадоха оставката, а парламентът отказа да разкрие имената на останалите. Което означава, че в новия германски парламент след обединението със сигурност Щази е била представена. Сам по себе си показателен е и фактът, че източногерманското правителство постави като едно от основните условия за обединяването на страната искането досиетата да останат на територията на източните провинции. Все пак първият демократично избран парламент на Източна Германия след 1989 г. прие решение да се отворят досиетата на всичките 400 депутати, като това стана в присъствието на представители на независими граждански дружества, на политическите партии и на църквата - практически цялото общество.
Дори по време на своя залез в края на 80-те години Щази е разполагала с 85 500 постоянни служители и 500 хиляди нещатни информатори (Inoffizielle Mitarbeiter). Смята се, че най-малко 1200 постоянни агенти на Щази са останали да работят в източногерманската индустрия и на правителствено ниво след обединението. Общият брой на личните досиета, пазени в архивите на Щази, е над 6 милиона, т.е. 40 процента от източногерманците са имали досиета. Проблемът допълнително се усложнява от факта, че през 1989-1990 г. над 100 хиляди досиета на Щази са били преместени в други източноевропейски страни.
В крайна сметка германското решение, влязло в сила на 3 януари 1992 г., бе да се даде достъп на всеки германец до личното му досие. С организирането на това се занимаваше специална агенция начело с протестантския пастор Йоахим Гаук. Самият Гаук обаче още тогава излезе със специално изявление, че на досиетата не може напълно да се разчита, защото голяма част от информаторите на Щази фигурират в архивите с кодови имена. Известни са истинските имена на 300 хиляди агенти и на над 1.5 милиона техни жертви. Според текста на германския закон за досиетата на всеки германец се дава достъп до документите, свързани лично с него, и до имената на онези, които са давали писмени сведения за него. Същевременно се ограничава достъпът до досиетата на журналисти, хора от тайните служби и полицията. Законът забранява на служители от разузнаването достъп до личните досиета, давайки им право да получават документи от архивите, които имат пряка връзка с шпионажа и тероризма. Законът дава право на агенцията на Гаук да отказва достъп до документи и позволява на личности, чиито имена се споменават в даден документ, да блокират публикации, базирани на него.
През същата 1992 г. в Чехия най-популярният вестник бе "Руде краво" ("Червена крава", алюзия с официоза от комунистическите времена "Руде право" - "Червено правосъдие"). Съдържанието и графиката на този вестник бяха доста любопитни - в него се публикуваха само имена, колона след колона, страница след страница. "Руде краво" публикуваше пълния списък на тези, които са сътрудничили с тайната полиция на комунистическа Чехословакия - StB (Statni bezpecnost). Публикуваха се имената, телефоните и кодовите имена на доносниците - общо 150 хиляди души.
Естествено тогава съществуваше силна опозиция срещу публикуването на имената, като основният аргумент бе, че голяма част от тези хора са били по един или друг начин принудени да сътрудничат на тайните служби или са давали съзнателно неверни сведения. Опитът на Чехия и Полша показва, че голям процент от досиетата са били съзнателно фалшифицирани или просто фабрикувани от самите тайни служби. Агентите на тайните служби освен това са получавали различни награди и поощрения за броя на доносниците, които са вербували, и практически няма начин да се провери дали даден информатор наистина е сътрудничил на службите, или просто се е водел като вербуван, а агентът е получавал надбавки към заплатата за това.
Оказа се например, че в досието на бившия полски президент Лех Валенса има цяла камара документи, на които неговият подпис е фалшифициран. Същият подход е бил използван и в досието на чешкия президент Вацлав Хавел. Голям скандал в Чехия се разрази през март 1991 г., когато специална парламентарна комисия оповести имената на десет депутати, сътрудничили на тайните служби. Сред тях бе името и на Ян Каван, един от най-известните чешки дисиденти, дълги години живял в Лондон, чието досие явно бе изфабрикувано.
Това бе и една от причините и в Полша, и в Чехия подходът към отварянето на досиетата да бъде насочен към моралната, а не към съдебната отговорност. На информаторите просто бе забранено да заемат обществени, политически и държавни длъжности, без да се завежда съдебно дело срещу тях. Чешкият закон съдържаше забрана за бивши сътрудници на тайните служби и висши членове на комунистическата партия да заемат обществени постове до изтичането на 1996 г. Ще бъдат проверени досиетата на 350 политици и администратори
Христо Бисеров, председател на Парламентарната комисия по национална сигурност, пред в."Капитал"
Вече повече от седем години се говори за досиетата. Какво ново можем да очакваме от подновяването на дискусиите по темата?
- Темата е част от наш много стар ангажимент пред българското общество. А именно, че тогава, когато СДС има парламентарно мнозинство, ще реши въпроса с досиетата. Това, което заявяваме, е, че искаме да разкрием пред българското общество политици, висши администратори и магистрати, които са работили за бившата Държавна сигурност. Искаме да направим това, за да е ясно кои са тези хора, има ли такива хора и да им осигурим независимост от неясни групи, които притежават копия от техни досиета.
Реално ли е това при съществуващото мнение, че част от архивите е изнесена, а друга подменена?
- Аз лично не вярвам на тезата за изчезналите досиета. Освен това, когато този въпрос се реши, дори да има изчезнали досиета, те повече няма да бъдат средства за манипулиране на хора. По някакъв, надявам се, добър начин ще се снеме възможността хора да бъдат шантажирани с досиета. Когато е ясно за даден политик, че е работил за Държавна сигурност, и е ясно като какъв е работил, възможността да бъде шантажиран с тази част от биографията му се отнема.
Как приемате възраженията от бивши служители на службите, че по този начин се застрашава кадровото обезпечаване на МВР?
- Споделям тезата, че решението на въпроса с досиетата трябва да бъде извършено по такъв начин, че да не се засегне националната сигурност на страната, включително и работата на службите. Когато обаче говорим за един ограничен кръг от хора на първия етап, смятам, че това не застрашава дейността на службите. Просто хората, които са избирани на високи постове, не трябва да имат двоен живот, тяхната дейност трябва да е прозрачна. Пазейки националната сигурност, ние трябва да реализираме този акт и смятам, че това не е заплаха за дейността на службите.
Какви проблеми могат да се очакват?
- В един по-следващ период проблемът, който ще възникне, е дали всеки гражданин, който е бил обект на разработка, трябва да има достъп до информация за това как е бил разработван. Там нещата ще са по-тежки, защото може да има изтичане на информация. Въпреки това аз споделям тезата, че и този втори етап трябва да намери своето решение.
Кога ще бъде реализиран първият етап?
- Като законотворчество - до лятната ваканция на парламента, т.е. другия месец. След това, разбира се, ще има процедури, които реализират разпоредбите на приетия закон.
Какво ще регламентира този закон?
- Първо, той трябва да определи кръга от лица, които трябва да бъдат подложени на проверка. Трябва също да уточни какво точно ще бъде изнесено като информация пред обществото - дали обстоятелството, че част от тези хора са работили за Държавна сигурност, или малко повече информация, като например какво са работили. Тоест трябва да се реши дали, когато бъдат огласени имената на хората, работили за ДС, ще бъдат отворени техните досиета публично, за да прецени обществото не само кой какво е работил, но и с какви мотиви е работил.
Естествено ще трябва да се сложат рамки във времето - докога процедурите на съответните органи да извадят необходимата информация. Обществото не може дълго време да чака.
По ваша преценка колко души ще попаднат в този кръг?
- Трудно ми е да кажа. Около 350-400. Тази група ще включва всички народни представители, всички членове на Министерския съвет, заместник-министри и други.
Тръжната комисия скри предприятия от третия търг
Този понеделник, 16 юни, е първата дата, на която участниците в масовата приватизация могат да подават заявки за трета тръжна сесия, а десет дни по-късно, на 26 юни, е последният ден. Тази внезапна информация се появи в петъчния брой на Държавен вестник през миналата седмица. Тя беше съпроводена и от списъка с минималните цени на 558 предприятия, както и на процента и броя акции, които се продават от тях. Бегло сравнение между числата срещу едни и същи дружества във всички обяви за трите тръжни сесии би показало, че държавата всеки път изменя условията, при които продава. Някои предприятия се спират от продажба, а други се пускат с различни параметри. Странно защо много атрактивни предприятия не са допуснати до третия търг, независимо че от тях са останали големи пакети акции след първите две тръжни сесии. Такива са почти всичките дружества от холдинга Балканкар, както и "Пиви - компас", Плевен, "Хранинвест - Хранмашкомплект", Стара Загора, "Еластик", София, "Болярка", Велико Търново, и др. Само може да се гадае за реалните мотиви, които са станали причина в списъка с минималните цени за третия търг да не се допуснат някои атрактивни предприятия като "Кристал 91" например (за което има 55% дял, продаден по касов път) или пък "Устрем" (с 51%, които вече са приватизирани). Официални съобщения или обяснения от страна на Тръжната комисия и ЦМП не са давани. Интересно е също така обаче дали за тези предприятия са били раздавани безплатните акции, които по закон трябваше да се раздадат на всички работещи в предприятията от списъка за масова приватизация.
Друг интересен факт е, че акциите, които се предлагат, вместо да се увеличат (както би следвало, ако се допуснат всички дружества, които до момента не са участвали в търговете), са намалели приблизително с около 11%. Така всъщност само около 28 млн. акции ще могат да се закупят срещу инвестиционни бонове. Намаляването на предлагането обаче естествено се е отразило върху минималните цени, които са паднали по-малко, отколкото се очакваше. Друг проблем с минималните цени е свързан с това, че в Центъра за масова приватизация не са отчели броя граждани, които няма да участват и съответно с техните бонове няма да се наддава на сесията. Така че останалите бонове не са достатъчни, за да се закупят с тях всички акции, дори и ако участниците играят само на минимални цени.
И този път не станаха ясни основанията за недопускане на дружества до централизираните търгове. Бързото провеждане на третия търг очевидно цели до края на юни да се изпълни поетият към Световната банка ангажимент да бъдат раздържавени 20% от държавните активи. Тази директива е единствената, която има смисъл за Центъра за масова приватизация и той очевидно е решил вече да не се главоболи с хилядите правни проблеми, които непрекъснато създава, и многото други.
Преди време ЦМП и Тръжната комисия приеха удобни за тях (но и доста безсмислени) поправки в наредбата за реда за провеждане на централизираните търгове. Според новите текстове институциите вече нямат задължение да публикуват информацията за предприятията две седмици преди началото на поредния търг. По този начин третата тръжна сесия се превърна в черна кутия, пълна с изненади за участниците в масовата приватизация. Ако до този момент някой от приватизационните фондове или индивидуалните участници е имал някаква концепция за участие в трите търга, тя вече е станала абсолютно неприложима. Невярната информация за капиталите на дружествата е само едната голяма бомба, която вече избухна, но броят на засегнатите участници тепърва ще се изяснява. Напоследък обаче се появи и другата съществена част от същия проблем, свързана с непрекъснато появяващи се все нови и нови правни претенции. Което показва, че не би могло да се продава не само ако не се знае точният размер на капитала, но и ако не е изяснен правният статут на дружеството. Държавата ще бъде поставена пред безкраен низ от проблеми при положение, че несъществуващи акции вече са продадени и новите собственици са вписани в книгите на акционерите. Подобен проблем, без да съществува, допълнително беше създаден от самия Център за масова приватизация, който през миналата седмица обнародва нова поправка в наредбата за разпределянето на безвъзмездните акции. (Министрите със сигурност не знаят да са приемали такава поправка.) Според текста държавният орган може да доуточнява по служебен ред неправилно разпределените безплатни акции. Което на практика значи, че ако са били раздадени повече акции, отколкото има (това всъщност е единственият възможен вариант), техният брой автоматично ще бъде коригиран от ЦМП. Проблемът обаче възниква поради факта, че акциите (които се представят от депозитарните разписки) са раздадени на гражданите и те са собственици.
Едва ли някой от управляващите може да намери законово обяснение и за случаите, в които едни дружества са участвали на първите два търга, но до третия не са допуснати, а други пък въобще не са били пускани. Преди втория търг, когато поредната "партида" дружества от списъка за масова приватизация не бяха допуснати до участие, вицепремиерът Александър Божков каза, че това не било незаконно, защото преди третия търг парламентът щял да гласува промените. Според него с такъв нов списък би се узаконило отпадането на предприятията от списъка за боново раздържавяване. Това не се случи и на третия търг. Част от дружествата не са допуснати за търговия, без за това да има законови основания. Сега вероятно единственият мотив на управляващите би могъл да бъде, че все някой ден - след края на масовата приватизация - Народното събрание ще гласува истинския списък на предприятията, които са били раздържавени срещу инвестиционни бонове. Центърът за масова приватизация и Тръжната комисия от своя страна пък след време ще могат да кажат истинските проценти и истинския капитал на дружествата, чиито акции са били раздадени по някаква схема (дори и постфактум те едва ли ще могат да обяснят точно какви са правилата й) на тези, които са решили да участват на така наречените централизирани търгове на раздържавяването срещу инвестиционни бонове.
Инвестиции в junk-дружества
В англоезичната литература термините high yield bonds и junk bonds са синоними. По правило инвеститорите са склонни да преувеличават риска на инвестицията в дружество, което има нисък кредитен рейтинг или изобщо няма рейтинг, и надбавката за риск е много висока. По тази причина възвращаемостта на инвестицията в такива дружества е много по-висока от инвестицията в компании с добър кредитен рейтинг. В България в момента практически няма капиталов пазар и търговските дружества нямат кредитен рейтинг. В качество на критерий за подценяване на акционерно дружество ние сме приели търсенето на първите два търга на масовата приватизация. Тези дружества, към които интересът е бил много слаб, ние сме приели за потенциална junk bonds инвестиция.
Има два съществени фактора за лошото финансово състояние на нефинансовите предприятия. Първият са нестабилните макроикономически параметри: лихва, валутен курс, парично предлагане, платежен баланс. Неясната перспектива индуцира висока инфлация през 1996 г. и първите три месеца на 1997 г. Вторият съществен фактор е лошото управление на финансовите активи и пасиви на фирмите. До 1989 г. обект на управление бяха материалните потоци в икономиката. Парите служеха по-скоро да улесняват пресмятанията върху физически разнородни обекти, отколкото да поставят реални ограничения върху икономическата активност. По тази причина нямаше мотивация за управлението на финансовите потоци. След 1989 г. тенденцията е икономиката да се монетаризира и управлението на финансовите ресурси е не по-малко важно от управлението на производствения процес.
Това нещо добре се разбира от чуждестранните инвеститори. По-голямата част от американските инвестиционни фондове са склонни да инвестират пари и добро финансово управление в български търговски дружества с цел да ги оздравят и след това да ги продадат на много по-висока цена. Те търсят доходност и ликвидност и ако искаме да привлечем капиталите им, трябва да създадем добри условия да работят. Чуждестранните инвеститори се нуждаят от фондова борса, на която да купуват и продават дялове, и по-малко ограничения върху правата на собственост, например ограничението собственикът да не продава дяловете си до пет години след касовата приватизация на дружеството. Свободата да се разпореждаш със собствеността си и фондовата борса са необходимите условия за привличане на чуждестранни инвеститори.
Опитът на Аржентина е много поучителен. След въвеждането на валутния съвет през 1991 г. държавата е продала около 70% от собствеността си на чуждестранни инвеститори. Няколко години по-късно правителството на Аржентина е продало останалите 30% на почти същата цена, на която е продало 70% от "първата вълна" на касова приватизация. Това показва колко е важно в страната да влезе чуждестранен капитал под формата на пари и качествено управление.
Във всеки брой ние ще ви представяме junk дружества, чийто потенциал е заровен под лошото финансово управление и неясната икономическа политика на правителствата до края на 1996 г. "Ломска захар" ЕАД е типичен junk. Продажбите на дружеството значително намаляха след 1994 г. в доларово изражение. Ниската ликвидност показва, че дружеството не може да генерира достатъчно средства, за да посреща текущите си задължения. Териториалната данъчна администрация в Монтана е организирала търг за разпродажба на част от материалните активи на "Ломска захар" ЕАД поради натрупани задължения към бюджета през март 1997 г. Основните проблеми на дружеството произтичат от рязкото намаляване на производството на захарно цвекло в страната и необходимостта от внос на захар. По тази причина разходите за материали са нараснали по-бързо от приходите от продажби през 1996 г. През 1994 г. засетите площи със захарно цвекло са били 64 хил. дка срещу 500 хил. дка през 1985 г. Необмислената аграрна реформа разруши установили се с времето междуотраслови връзки в икономиката и стои в основата на упадъка на захарната индустрия в България.
В краткосрочна перспектива бъдещето на "Ломска захар" ЕАД се определя от ефективността на маркетинга на крайната продукция. Разумната маркетингова политика може да повиши конкурентоспособността на дружеството. В по-дългосрочна перспектива решаването на проблема за собствеността върху земята и възстановяването на традиционните връзки между производителите на захарно цвекло и на захар и захарни изделия са необходими условия за възстановяването не само на "Ломска захар" ЕАД, но и на цялата захарна промишленост в България.
Справочник
Обща информация
Казахстан изплати 10 млн. долара от дълга си към Главболгарстрой
Галя Илиева
Главболгарстрой е получил първите 10 млн. долара от Казахстан, съобщи шефът на строителната компания Симеон Пешов. Бившата съветска република дължи на нашето дружество около 29 млн. долара за приключени строежи. Договорено е цялата сума на дълга да бъде погасена до средата на юли. В Казахстан Главболгарстрой изгражда болница, рибен завод, спортен комплекс и административна сграда на компанията "Казахкаспнефт". Уточнена е и схемата за изплащане на вземанията на българската фирма по изграждането на жилища в московския квартал "Жулебино", които пое по поръчка на московското кметство. Според шефа на Главболгарстрой тези плащания ще бъдат приключени до края на август, когато обектът ще бъде окончателно завършен.
От 1 май тази година Главболгарстрой е изцяло приватизирана фирма. Осемдесет процента от акциите на фирмата бяха купени за 1.9 млрд. лв. от дружество, в което участват 611 работници и мениджъри в предприятието. Тези акции в момента са заложени в банките кредитори до окончателното изплащане на задълженията. В края на април тази година приключи и изкупуване на 20-те процента преференциални акции.
Нашата фирма в момента строи в Москва поликлиника, административна сграда и комплекс с луксозни жилища с инвеститор частна фирма. Едни от най-мащабните обекти на Главболгарстрой в Русия са бизнесцентър на "Газпром" в Тюмен и пансионат "Ямал" в гр. Туапсе (северозападно от Сочи). Фирмата строи завод за изолационни ленти за тръбопроводи с немско оборудване в Новокуйбишевск, жилищни блокове в Екатеринбург и сграда на "Мосбизнесбанк" в Астрахан.
Главболгарстрой работи по Ямбургската газова спогодба по строежа на газоразпределителни станции и газопроводи в Новгород, Ставропол и Крим. Шефът на фирмата Симеон Пешов обяви, че тя ще участва в търговете за изграждане на компресорни станции и линейната част на газопроводите, които ще се строят на територията на България. Главболгарстрой работи също на пазарите в Германия, Кипър, Египет и Мароко. През миналата година фирмата е извършила строително-монтажни дейности за 240 млн. долара и е възложила поръчки за 42 млн. марки на други български фирми, които е ангажирала като подизпълнители.
НЕК може да емитира акции на фондовия пазар
Националната електрическа компания да излезе с акции на фондовия пазар у нас и на борсите в Лондон и Токио е една от възможните схеми за раздържавяване на енергийния монополист, съобщи шефът на Комитета по енергетика Георги Стоилов. Този модел вече е приложен в чешката електрокомпания, чиито ценни книги се котират на международните финансови пазари. Другият модел е насочен към прилагане на схемата на т.нар. краен купувач. При нея НЕК ще бъде разделена на три финансово и икономически независими звена. Производителите (АЕЦ, всички ТЕЦ и ВЕЦ), структурите, които осигуряват преноса, и големите потребители на електроенергия ще бъдат обособени като самостоятелни акционерни дружества, а отношенията между тях ще се регламентират с търговски договори. Според г-н Стоилов тази схема крие рискове за сигурността на енергийната система и може да доведе до сериозно повишаване на цените на електроенергията. Моделът с емитирането на акции на фондовите борси според него е по-стабилен по отношение на енергийната сигурност и ценовата политика.
В началото на седмицата Министерският съвет прие отчета за дейността на електрокомпанията през 1996 г. НЕК приключва годината с печалба в размер на 16.170 млрд. лв. Компанията приключи 1995 г. със загуба от 1.849 млрд. лв. Положителният финансов резултат се дължи главно на увеличените приходи от продажбите на електро- и топлоенергия поради приетата през втората половина на годината методика за актуализиране на цените им. Подобрени са също технико-икономическите показатели при производството, преноса, разпределението и пласмента на енергията, се сочи в доклада на председателя на надзорния съвет Анастас Анастасов.
Финансови експерти смятат, че въпреки реализираната печалба и подобрените показатели за ликвидност в компанията се наблюдават и редица отрицателни тенденции. Задълженията на НЕК са нараснали от 18 млрд. лв. през 1995 г. на 40 млрд. лв. От тях 22 млрд. лв. са дългове към доставчици. В сравнение с 1995 г. вземанията на НЕК са нараснали от 11 млрд. лв. на 43 млрд. лв. От тях 29 млрд. вземания по продажби са включени в приходната част на отчета и участват във формирането на печалбата, без да са постъпили по сметките на електрокомпанията. Значителна част от наличните средства във валута и лева, предоставени на НЕК за инвестиционни проекти, се намират в банки под особен надзор и на практика са блокирани. Те реално не могат да бъдат включени в оборотния капитал на дружеството. В същото време за сумите, които са получени като кредити, компанията извършва плащания по обслужването им.
Одитът на НЕК е извършен от "Българска финансово-счетоводна компания" ООД. В разширения доклад на експерт-счетоводителите се препоръчва себестойността на електроенергията да се формира децентрализирано по време, място на производство и носители на отделните видове разходи на базата на обща за дружеството калкулационна схема. Това ще позволи да се следят най-големите носители на разходи и местата, на които възникват те, а оттам за по-ефективното управление и намаляването им, замяната им с други или пълното им елиминиране, смятат специалистите. Според тях това ще даде положителен ефект върху цялостното финансово състояние на дружеството. Одиторите препоръчват също да се извърши преоценка на дълготрайните материални активи на компанията. В края на миналата година те са 116 млрд. лв. Препоръчва се също да се разработят и внесат за утвърждаване от съответните компетентни органи амортизационни норми за някои от уникалните активи на НЕК - ядрени реактори и др. "Шел" купи петролния бизнес на "Амоко" в България
"Шел България" АД и "Амоко ойл холдинг къмпъни" съобщиха в четвъртък, че са се договорили по условията за продажбата на "Амоко България петролни продукти" ЕООД. Подробности по финансовите условия на сделката не бяха оповестени.
"Амоко България петролни продукти" ръководи бизнеса на "Амоко" с петролни продукти у нас. През 1995 г. американската компания започна да развива търговска мрежа в България. Тогава "Амоко" обяви амбициозна инвестиционна програма, според която трябваше за пет години да построи 50 бензиностанции. Досега тя е закупила пет терена за изграждане на комплекси от бензиностанция и супермаркет. Завършени бяха само два от комплексите - в Бургас и в Пловдив. По официални данни "Амоко" е инвестирала в тези активи 80 млн. долара. През октомври миналата година компанията обяви, че поради промяна в глобалната си стратегия в търговията с горива ще прекрати своята инвестиционна програма в петролния сектор на Полша, Румъния и България и ще обяви бизнеса за продажба.
"Шел България" АД е софийският клон на компанията "Роял Дъч/Шел". "Шел" отвори първата си бензиностанция у нас през 1993 г. и е инвестирала над 40 млн. щатски долара за развитието на бизнеса с петролни продукти в страната. С купуването на "Амоко България петролни продукти" броят на бензиностанциите на "Шел" в България ще достигне 25, съобщиха от фирмата.
"Тази сделка още веднъж показа обвързаността на "Шел" с България. Ние ще продължим да инвестираме в страната, като разширим мрежата от бензиностанции и развием другите си дейности, свързани с петролните продукти. Активите на "Амоко България" и по-точно двете действащи бензиностанции са първокласни", заяви генералният директор на "Шел България" г-н Халдун Гювенир. От корпорацията съобщиха, че възможно най-скоро "Шел" ще преобрази купените бензиностанции в съответствие със своята търговска марка.
На 15 април т.г. корпорация "Амоко" продаде румънското си дружество "Амоко Румъния петролни продукти СРЛ" на "МОЛ Унгарска петролна и газова компания РТ". Преговорите по продажбата на петролния бизнес на "Амоко" в Полша още не са приключили.
Княз Кирил ще съветва Стоянов по приватизацията
Княз Кирил Сакс Кобург, 32-годишният син на цар Симеон Втори, пристигна за първи път на българска земя във вторник, за да участва в заседание на Съвета за икономическа стабилизация към президентството. Наследникът на детронирания български монарх е съветник по стопанските въпроси на държавния глава Петър Стоянов. Финансистът със синя кръв бе посрещнат на софийското летище с хляб, сол, благословия от епископ Иларион и скромен митинг на роялистите. Няколко десетки заклети монархисти приветстваха пристигането на княз Кирил с възторжени възгласи, цветя и портрети на неговия баща. Синът на цар Симеон Втори поздрави посрещачите си на български, но предпочете да си общува на английски и френски, защото "не владеел добре езика".
"Въвеждането на валутен борд е стъпка в правилна посока", обяви князът след срещата си с Петър Стоянов. Кирил ще съветва икономическия екип на президента по проблемите на раздържавяването и фондовия пазар у нас. Според него въвеждането на паричен съвет ще привлече крупни чужди инвеститори в България, но само ако има пълна прозрачност при провеждането на приватизационните сделки. "Най-големият проблем на страната в момента е липсата на лоби в международните политически и финансови структури", смята княз Кирил Сакс Кобург.. Роко застана пред Темида за престрелка в Кърджали
Провъзгласеният за кръстник на кърджалийската мафия Ерджан Рашид-Роко, трима негови бодигардове и охранител от фирма "Стил 69" застанаха на подсъдимата скамейка заради престрелка в нощта след избора на Расим Муса за кмет на Кърджали. Председателката на районния съд в родопския град Веселина Кашикова даде ход на делото в четвъртък след четири отлагания. Единствено прокурорката от Момчилград Мария Михайлова се осмели да прочете обвинителния акт срещу придобилия печална известност кърджалийски гангстер. Сърцатата обвинителка има само два месеца стаж, съобщиха местни магистрати. Титулярят по делото Димитър Арабаджиев ненадейно си взел болнични в сряда, а колегата му Димитър Коленцов - още в понеделник. И.д. районният прокурор Елисавета Пенчева и окръжният прокурор Лазар Базлянков, които бяха заподозрени в нерегламентирани контакти с Рашид, също не взеха отношение по случая.
Да хвърлят светлина върху обстоятелствата около кърджалийския куршумен екшън от нощта на 13 ноември 1995 г. бяха призовани 35 свидетели. Хората на Роко и "Стил 69" постоянно си прехвърляха вината кой е започнал стрелбата. Ерджан Рашид-Роко не се призна за виновен и отрече да е носил оръжие. На место-престъплението са иззети четири пистолета "Макаров", стана ясно в съда. Нито един от полицаите, участвали в усмиряването на озверелите гардове, не посмя да признае, че е арестувал Рашид. . Висока ликвидност и падаща доходност на ДЦК притиснаха лева
Анастас Петров
През първите два дни на изминалата седмица левът се търгуваше относително стабилен около 1666-1672 за долар. Лекото отслабване спрямо края на предходната седмица се дължеше на стремежа на пазара постепенно да достигне равнището от 1000 лева за марка през дните до въвеждането на валутния борд от 1 юли. Предлагането на валута от банки и техни клиенти преобладаваше поради желанието за инвестиции в държавни ценни книжа, особено сконтови, в очакване лихвените равнища да спаднат рязко след старта на паричния съвет. Постиганата средна доходност до падежа на четириседмични сконтови ДЦК от 3.19 и 2.93 процента на аукционите в понеделник и вторник все още правеха инвестициите в ДЦК по-изгодни от удължаването на валутни позиции.
Предлаганият номинал на четириседмичните книжа бе 18 милиарда лева, а желанието за инвестиции в тях водеше до четирикратно превишаване на подадените заявки на ежедневните аукциони. В резултат на това, че Министерството на финансите отхвърляше близо 3/4 от поръчките в банковата система, оставаше голям по обем свободен левов ресурс, който банките трябваше да държат по разплащателните си сметки. Това се налагаше и поради слабото търсене на левове на междубанковия пазар на депозити. Поради усилената конкуренция при пласирането на ресурса на пазара на ДЦК доходността на четириседмичните книжа в сряда, четвъртък и петък падна до съответно 2.57, 1.71 и 0.90 процента.
Преливащите от левове банки предпочитаха вече да инвестират във валута, което вложение щеше да осигури доста по-добра печалба от покупките на ДЦК. Левът отслабна до 1678 за долар в сряда, 1688 в четвъртък и 1694 в петък. За натиска върху националната валута в четвъртък допринесоха по-дългият вальор на спот-сделките и очакванията на дилърите БНБ да намали основния лихвен процент във връзка със спадащата доходност на четириседмичните книжа.
По-късно в четвъртък централната банка обяви, че от понеделник ще понижи ОЛП до 35.76 на сто годишно от 47.28 процента към момента. Това означаваше, че доходността на лихвоносните ДЦК също щеше рязко да спадне.
През тази седмица се очаква левът да продължи плавно да отслабва както поради интереса към по-изгодните инвестиции във валута, така и поради стремежа на пазара да се доближи към равнището на фиксиране на лева. Въпреки интереса за валутни инвестиции отслабването на лева ще се ограничи в рамките на позволеното от лихвения диференциал, или около 1.5-2 лева спрямо долара дневно.
Делът на марката в общия оборот на междубанковия пазар вероятно ще продължи да нараства поради желанието на банки и клиенти да обърнат доларовите си позиции в марки при положение, че марката ще бъде резервната валута при валутния борд. Делът на марката в оборота на пазара през миналата седмица нарасна до 19-22 процента от около 6 до 10 на сто през предходните дни. Банките вероятно ще продължат да използват всяко отслабване на марката спрямо долара на външните пазари, за да правят изгодни арбитражи долар - марка.
Движение на курса лев/долар на междубанковия валутен пазар за последните 30 работни дни.
Валутните пазари прегряха до червено
Изминалата седмица бе може би най-напрегнатата за валутните пазари през тази година. Резките движения нагоре и надолу съпътстваха почти всички валути.
Истерията започна още в понеделник, когато френското правителство обяви, че се нуждае от повече време, за да обмисли подробностите около общия документ за Европейския валутен съюз, който трябва да бъде приет на срещата на страните от ЕС през следващата седмица. Първоначално това бе възприето като сигнал, че въвеждането на еврото като обща валута се отлага от първоначално набелязаната дата 1 януари 1997 г. Това изстреля марката нагоре и я доведе до 1.7090 за долар от 1.7380 в края на предишната седмица. Още следващия ден се разбра, че заплахата за еврото не е толкова голяма, и постепенно търговията се върна над нивата от 1.71, а след това и 1.72 марки за долар. В края на седмицата общото настроение на пазарите вече бе, че евро ще има, и то навреме, само че значително по-слабо от досега очакваното. Ефектът върху марката беше, че в петък търговията вече бе над 1.73 марки. Едновременно с разместванията на равнищата долар - марка се извършваше и бурно движение на курсовете на марката спрямо останалите европейски валути в зависимост от това дали се отдалечаваше или приближаваше тяхното приобщаване към еврото.
Вреше и кипеше и търговията долар - йена. От близо 113 йени за долар в понеделник във вторник нивата бяха около 112.20. Сряда и четвъртък обаче бяха най-напрегнатите дни. Данни за съществено нарастване на дисбаланса в търговията между САЩ и Япония и предупредителни изказвания от страна на американски служители изпратиха долара до най-ниското му равнище от седем месеца насам от 110.52 йени. Последва незабавна реакция от страна на японската администрация, която увери, че не одобрява нарастването на диспропорцията в стокообмена с Щатите, и още в четвъртък доларът скочи до 115.70 йени, за да се стабилизира след това до 114.50. Около това равнище приключи и седмичната търговия.
Сред интересните новини от седмицата бяха данните от САЩ за спад в продажбите на дребно, увеличаване на заявленията от безработни и спад в цените на едро за пети пореден месец. В комбинация това показва забавяне на икономиката и прави повишаването на лихвите малко вероятно.
През уикенда предстои среща на Г-7, която ще изненада пазарите, ако завърши със скандал. От срещата на ЕС пък се очаква ясна индикация за бъдещето на валутния съюз, която трябва да успокои изнервените пазари.
Предлагането на левов ресурс надвишава търсенето
Десислава ПОПОВА
Предлагането на левов ресурс надвишаваше търсенето през миналата седмица, като ликвидността на банките се подобри в резултат на продажби на валута. Инвестициите в левови инструменти отново бяха предпочитани като по-доходни в сравнение с покупките на валута. Оказа се обаче, че има малко възможности за пласиране на свободния ресурс. Номиналът на предлаганите сконтови и лихвоносни ДЦК бе твърде нисък и финансовото министерство отхвърляше по-голямата част от получените поръчки. Банките насочваха левовете си към обратни репо-сделки с БНБ въпреки ниската ефективна месечна лихва от 1.2 процента. Операциите на централната банка на открития пазар имаха общ оборот от 1113 млрд. лв. срещу 607.737 млрд. за седмицата до 6 юни. Останалата част от свободния ресурс стоеше по разплащателни сметки, казаха дилъри.
Повишеното предлагане доведе до постепенно понижение на лихвите по междубанковите депозити до 30-41 процента годишно в края на седмицата от 40-47 на сто в началото. Наличието на голямо количество свободни левове накара банките да правят все по-големи поръчки на първичните аукциони на 28-дневни сконтови ДЦК, което предизвика падане на средната им доходност до падежа до 0.90 на сто в петък от 3.19 процента в понеделник. БНБ понижи ОЛП до 35.76 на сто годишно от 47.28 на сто, в сила от 16 юни.
Интересът от страна на чужди и местни инвеститори към лихвените книжа също е много висок, казаха дилъри. Намаля доходността и на лихвените бонове със срокове шест, девет и 12 месеца с общ номинал 20 млрд. лв., които бяха изцяло изкупени на аукциони на 9 май. За трите емисии постъпиха поръчки за общо 74.99 млрд. лв. На 16 юни министерството предлага две емисии сконтови ДЦК със срокове три и шест месеца с номинали по осем млрд. лв. и две лихвоносни с падежи след девет и 12 месеца за по седем млрд. лв. Номиналът на предлаганите ежедневно 28-дневни безлихвени ДЦК ще бъде намален до 15 млрд. лв. от 18 млрд. От тази седмица БНБ преустановява операциите си на открития пазар, което отнема на банките една от малкото възможности за управление на краткосрочната им ликвидност. В момента предлагането на левове е много голямо поради високата ликвидност на банките. Това спира развитието на вторичния пазар на ДЦК и на междубанковия пазар на депозити, тъй като търсенето на ресурс е изключително слабо, казаха дилъри. Ако доходността на ДЦК обаче продължи рязко да намалява, банките вероятно отново ще насочат ресурс към валутния пазар, прогнозират търговци.
Българският дълг подобри рекордите си
През изминалата седмица българските Брейди-облигации достигнаха нови рекордно високи равнища от издаването им през 1994 г. В началото на периода дълговите ни книжа поскъпваха заради възходящата посока на дълговите пазари в очакване на данни за намаляващ ръст на американската икономика, които щяха да разсеят опасенията за повишаване на лихвите в САЩ. По-рязкото поскъпване на българските Брейди-облигации започна в сряда поради слабото предлагане на книжата ни, след като парламентът избра Светослав Гаврийски за управител на централната банка. Положителната настройка на инвеститорите в дълг дойде и от факта, че Гаврийски е добре познат на международните финансови среди като един от участниците в преговорите за преструктурирането на българския външен дълг през 1993-1994 г. и като служебен финансов министър.
През останалите до края на седмицата дни в основата на поскъпването на българските Брейди-книжа бе нарастването на цените на американските дългосрочни облигации след публикуването на данните за продажбите на дребно и индекса на цени на производител.
СТОКИ
Цените на калая се задържат стабилни Пазарът на калай в Европа остава стабилен, след като цените се възстановиха след тримесечния минимум от 5600 долара за метричен тон в крaая на май. Очакванията са, че цените ще растат умерено в близките седмици, тъй като потребителите имат недостиг от калай.
Някои експерти смятат, че въпреки увеличеното търсене цените ще се задържат на тези равнища, а може дори и да намалеят. Недостигът ще се попълни с доставки на калай от Русия, Китай и Малайзия. През миналата седмица в Ротердам бяха доставени 2000 метрични тона руски калай. Индия привлича инвеститори в рудодобивния сектор. Индия смята да привлече чужди инвестиции, като предложи концесионни договори за разработването на различни находища с полезни изкопаеми. Правителството се надява, че много чужди компании ще бъдат привлечени от концесиите за добив на въглища и желязна руда.
Правителството вече е подписало договор с представителите на австралийската компания BHP за проучването на площ от 8000 квадратни километра, за които се предполага, че имат богати залежи от мед, олово, цинк и злато. Преките чуждестранни инвестиции от последните концесионни договори в рудодобивния сектор са около 560 млн. долара. Западна Европа очаква рекордна реколта от пшеница. Първоначалните опасения за слаба пшеничена реколта в Западна Европа не се оправдаха. След зимните засушавания фермерите смятаха, че реколтата ще бъде много слаба. Но сега вече във Франция очакват дори по-добри добиви и от миналогодишната рекордна реколта.
През миналата година общото количество пшеница беше 34.7 млн. тона, което е с 14 процента повече от средногодишните добиви за предишните 5 години - 30.3 млн. тона. Рекордната реколта през тази година може да се очаква и поради увеличените с 3 процента площи, засети с пшеница. След получените съобщения за добра реколта Европейската комисия отмени оспорваното експортно мито за пшеницата и ставката вече ще е нулева. Цените на благородните метали остават непроменени. Търговията с благородни метали беше вяла на европейските пазари в петък и сделките се осъществяваха в тесни ценови коридори. Търговията с метали от групата на платината не се повлия дори от новините за очаквано намаление на производството и доставките от комбината в Норилск. Поради намаленото снабдяване с газ комбинатът "Норилски никел" съобщи, че вероятно ще съкрати производството на платина и паладий. Но според съобщението в кратки срокове производството ще бъде възстановено до предишните обеми.
Въпреки тези новини цените на паладия паднаха с около 6 долара и бяха около 206 долара за унция. Платината се търгуваше на цени между 438 и 443 долара за унция. Цените на златото останаха на практика непроменени и при затварянето бяха на нива около 341.40 долара.
Лицензирането на брокерите отново излиза на дневен ред
Антоанета Алексова
Вече стана традиция на всяка своя среща фирмите за недвижими имоти, членове на Националното сдружение за недвижими имоти (НСНИ), да обсъждат нов и нов вариант проект на наредба за лицензиране на посредниците на пазара. Темата беше център на дискусията на брокерите и по време на тазгодишната Национална конференция на посредническите фирми.
След около две години неуспешни опити да обвържат държавата с регламентирането на търговията с имоти през октомври миналата година браншовата организация на агенциите за имоти сама стартира с лицензирането. "Все пак трябва да се започне отнякъде", аргументират вътрешното лицензиране от сдружението. То няма задължителен характер, тъй като не се въвежда с държавен акт, но явно нуждата от него осъзнават все повече и повече фирми. От октомври досега са лицензирани 116 посреднически фирми и 19 брокера, отчитат от НСНИ.
"Ще се ангажираме твърдо със законодателна подкрепа за лицензиране на посредниците в търговията с недвижимости", заяви на конференцията зам.- председателят на парламентарната група на СДС Благой Димитров. Държавата, която по принцип въвежда разрешителни режими, обаче не може сама да свърши тази работа, заяви депутатът. Необходимо е посредниците да са активната страна в лицензионната процедура.
С подзаконов нормативен акт да се разработят правилата по извършване на тази дейност. С издаването на наредбата обаче трябва да се ангажира някое ресорно министерство. "Това са препоръките на отдел "Нормативни актове" в Народното събрание", обяви пред участниците в конференцията Светломир Дочев - управител на "Български имоти". Становище по издаването на разрешителни сертификати за работа браншовата комисия към НСНИ е получила и от Комисията за защита на конкуренцията. В него се твърди, че разрешителен режим може пък да се въведе единствено със закон.
Докато държавата се наеме нормативно да уреди разрешителния режим за брокерска дейност, браншовата лицензионна комисия към НСНИ ще продължи да издава сертификати. "Целта на лицензирането е да се защитят интересите на потребителите на брокерската услуга, като се изолират от пазара нелоялните посредници", обясняват от браншовата комисия. За да има реална полза от лицензирането обаче, е необходимо да се създаде култура у клиентите да изискват лиценз от фирмите, към които се обръщат за посредничество при сделка. В противен случай документът може да остане без реална стойност.
Към фирмите, които кандидатстват за лиценз за посредническа дейност, браншовата комисия поставя условия да имат легитимна съдебна регистрация, декларация за платени данъци и справка за управителя на фирмата. Това според инициаторите на лицензирането е гаранция, че фирмата има реална и законова дейност. Издаването на лиценз е свързано и с финансови разходи за фирмата посредник. Размерът на таксата, която досега се събираше за лицензиране на посредник, беше 30 000 лева. Левовата сума, определена още през октомври, вече е доста символична на фона на поскъпването на живота от началото на годината. Това наложи и решението на управителния съвет на Националното сдружение от 13 юни таксата за лицензиране да се повиши на 50 долара.
"Засега лицензираме само посреднически фирми", обясняват от браншовата комисия. Остава дискусионен въпросът дали фирмата да лицензира и брокерите си. Част от фирмите искат фирмата да се лицензира с определен брой брокери и поименно, друга част пък предпочитат по-либерални взаимоотношения с брокерите си. "Ако фирмата плаща лицензите на брокерите си, добре е при напускане на даден брокер тя да запазва бройката, а самият брокер да губи лиценза си", коментират посредници. Най-лесно обаче ще бъде, ако собственикът на фирмата сам поема отговорността за брокерите си, при което не са му нужни гаранции от рода на лицензи на брокерите му, смятат друга част от посредниците. Цени на апартаменти (в долар/кв.м) на база оферти за продажба.
Животът поскъпна пет пъти до юни
Тони Алексова
За май инфлацията е 5.6%, след като през април статистиците регистрираха спад на потребителските цени от 0.7%. От началото на годината натрупаната инфлация е 479.4%. "Повишението на инфлационния индекс над нулата се дължи на високите цени на пресните плодове и зеленчуци", коментират ценовици.
През май цените на хранителните стоки са нараснали с 9.1%, цените на услугите са се повишили с 5.7%. Най-много са поскъпнали пресните картофи - 125.5 на сто, краставиците - 108.3 на сто, доматите са повишили цените си с 83 на сто. Има и известно увеличение на цените на месото. Свинското месо е поскъпнало през май с 14.3 на сто, каймата с 13.3 на сто, малотрайните колбаси с 12.3 на сто. Спаднали са цените само на нехранителните стоки - с 0.4%.
След като през април левовите спестители за първи път от доста време насам реализираха реален положителен доход по левовете си, през май те отново са на загуба. Причината за отрицателния лихвен доход е чувствителното смъкване на лихвите през миналия месец. Средната лихва по депозитите за май е с около 5 процентни пункта по-ниска от тази през април. На всеки сто лева в банка депозантите са загубили малко над 2 лева (около 2.20 лева). От началото на годината обаче спестяванията са се стопили сериозно и загубата е около 74 лева на всеки сто.
Доходът от сконтовите съкровищни бонове, купени в началото на май, е покрил почти в пълна степен инфлацията. Реална печалба от превишението на фиксирания доход на сконтовите ДЦК над инфлацията спестителите в този инструмент не са реализирали. Традиционно по-атрактивните едномесечни сконтови ДЦК, които първичните дилъри продават вторично на граждани и фирми, през май носеха по-ниска доходност от целевите емисии съкровищни бонове на финансовото министерство. Инфлацията в пълна степен е била покрита от индексираните с инфлацията ДЦК.
Покупката на валута в началото на май се оказва разумна инвестиция. За миналия месец вложителите във валута са спечелили малко над 8% от курсови разлика в началото и в края на месеца. От началото на годината досега печалбата на валутните спестители е около 222% от курсови разлики и лихва около средната, ако парите са били държани на доларов депозит.
След въвеждането на валутен борд инфлацията ще бъде в рамките на приемливите нива, смятат статистиците. Въпреки стабилния валутен курс, който ще се установи в условията на борд, сезонните фактори през следващите месеци ще държат индекса на потребителските цени над нулата. Рязко покачване на цените обаче не се очаква, прогнозират ценовиците.
Осигурителните вноски няма да се променят до края на годината
Ставките на отчисленията за осигуряване за пенсия ще останат непроменени до края на годината. Това е предвидено в проектозакона на фонд Държавно и обществено осигуряване (ДОО), който надзорният съвет на Националния осигурителен институт (НОИ) одобри през миналата седмица. С това на практика остава проблемът с (не)внасянето на осигуровките, чиято тежест основно пада върху работещите в държавния сектор. По данни на финансисти около 90 на сто от вноските в ДОО идват от държавните предприятия, а в същото това време около 40% от заетите по трудов договор са в частния сектор, показва статистиката. Тоест частниците не плащат, което задълбочава дефицита на ДОО. В проектозакона за бюджет на ДОО е заложена оптимистичната прогноза от 100% събираемост на осигурителните вноски от държавния сектор и 70% от частния.
При нарастващите разходи за пенсии, които като перо от проектобюджета на ДОО за цялата година са 1.089 трилиона лева, НОИ със сигурност трябва да подобри събираемостта на осигурителните вноски. В противен случай държавната осигурителна система ще изпадне в перманентен дефицит. А да се повишат приходите от осигурителни вноски ще бъде доста трудно на НОИ. Предвид на това, че не създават икономически стимули за повишена активност при отчисленията, надзорниците реално не са заложили актуализация на пенсиите наесен, тоест доходите на пенсионерите най-вероятно ще се замразят на нивата им от юли. "Увеличение можем да си позволим само ако имаме достатъчно приходи, както и ако държавният бюджет изпълни трансферите си към ДОО", каза Дикран Тебеян, председател на надзорния съвет на НОИ. Има обаче сериозна опасност Министерството на финансите да не преведе на НОИ около 90.5 милиарда лева. Това сa парите за детски добавки, които традиционно досега са се плащали с държавни пари. Финансовото министерство е предложило на осигурителния институт тези средства да се набавят като месечни безлихвени заеми от фонд "Професионална квалификация и безработица" или пък като заеми от държавния бюджет. Тоест, ако държавата има приходи, ще дава, ако пък не, НОИ ще трябва сам да се оправя с дефицита си. "Ако хазната откаже трансфера, дефицитът на ДОО към края на годината ще бъде около 70 милиарда лева", каза Тебеян. Провалят се и сметките на НОИ да формира резервен фонд и да отчисли от приходите първите 20 милиарда лева.
Нови лихви по левовите депозити
От понеделник Българска народна банка определи нов основен лихвен процент. От 47.28 на сто през миналата седмица през тази годишната основна лихва ще бъде 35.76 на сто. Като подготовка за въвеждане на борд и през следващите седмици ще продължи политиката на смъкване на основните лихви.
От понеделник лихвата по едномесечните депозити в ДСК става 1.40 на сто. Тримесечните влогове ще се олихвяват с 5.10%, шестмесечните с 12.60%, а годишните депозити с 35 на сто.
Малко по-високи лихви от спестовната каса дават големите държавни банки. Обединена българска банка, ТБ "Биохим", Пощенска банка и Булбанк ще олихвяват едномесечните срочни депозити на граждани с 1.98%, тримесечните - с 6.9%, шестмесечните с 16.8 и годишните с 45.60%.
Класация на най-доходните емисии ДЦК
Предложените емисии държавни ценни книжа по-долу са класирани на база котировките на ДСК, ОББ, клон "Доверие", ДЗИ (столичните клонове) и Българска пощенска банка. Освен тях гражданите могат да купуват и от целевите емисии, продавани от няколко банки и на гише в БНБ.
ОББ, ДЗИ, БПБ и ДСК изчисляват котировките си според условията на финансовия пазар, при което за купувачите е най-изгодно да държат книжата до падежа. Емисиите по-долу са подредени според ефективната си доходност при презумпция, че се държат до падежа.
При изчисленията на доходността до падежа и ефективната годишна доходност на книжата са използвани покупната цена на всяка емисия за понеделник, номиналният доход на падежа, който ДСК, ДЗИ, ОББ и БПБ обявяват за всяка емисия, и оставащите дни до падежа.
Доходността до падежа е процентната печалба на тези, които купят бонове в понеделник и ги държат до падежа. Тази доходност при всички посочени емисии е плаваща, тъй като зависи от основната лихва. Ефективната доходност е използвана само като основа за сравнение между доходността на различните емисии, като всички доходности до падежа са преизчислени на годишна база. От държавните ценни книжа предлагаме следните емисии: 1. Емисия BG 3020596022, падеж 26.11.97, ОЛП.
Ръководството на БНТ започна да управлява година след като бе избрано
Нова вътрешна структура на държавната телевизия влезе в сила миналата седмица
Алексей Лазаров
Миналата седмица "временното" ръководство на БНТ прие нова вътрешна организационна структура на държавната медиа. С нея се обединява ръководството на двата тв-канала и се създава още една "силна" фигура в йерархията на телевизията - генералният директор се лишава от част от правомощията си за сметка на длъжността "програмен директор".
Новата длъжност се появява като резултат от административното сливане на двата канала на БНТ. Сегашното "временно" ръководство е преценило, че това обединение е необходимо заради предстоящите съкращения в телевизията и правителствената поръчка за оптимизиране на структурата на държавната медиа.
По този начин, смята ръководството на БНТ, структурата на медиата, която сега включвала дублиращи звена, се опростява, избягва се "субективното" конкуриране между двата канала.
Промените в организацията на БНТ се окачествяват от ръководство й като "спешни и радикални мерки", а причините за взимането им се дължат на "тежката икономическа ситуация, въвеждането на валутен борд и очертаващите се проблеми с финансирането и издръжката на съществуващата тежка структура на БНТ". Според тв-началниците новата структура трябва да е по-приспособима в условията на реална пазарна среда. Ръководството на националната медиа заявява, че започва оптимизиране на структурата на БНТ "с оглед подготовката на вътрешната й организация за работа в условията на валутен борд и режим на строги финансови и административни икономии, както и за работата на медиата в конкурентна пазарна среда".
Това на практика е първото сериозно действие на сегашното ръководство на БНТ. До скоро и.д. генералният директор Иван Токаджиев смяташе, че "временният" мандат, с който беше избран преди година (тогава депутатите го уверяваха, че ще бъде само за седмица), не му дава право да извършва кардинални промени в телевизията. След властовите рокади и блокирането на закона за радио и телевизия обаче стана ясно, че това ръководство ще остане най-малко до есента, когато медиите ще влязат евентуално в кръгозора на управляващите.
Според източници тласък за взимането на решенията в тази посока е дала срещата на Токаджиев с Иван Костов - преди две седмици премиерът извика внезапно тв-шефа в Министерския съвет. Няколко дни след това в коридорите на "Сан Стефано" беше забелязан и министърът на държавната администрация Марио Тагарински, който провел кратък разговор на четири очи с Токаджиев. Източниците смятат, че Токаджиев е получил политическа подкрепа на своята малка структурна реформа или поне уверения, че няма да бъде "санкциониран" за нея.
След внимателен прочит на новата структура правят впечатление два любопитни момента. Първият е, че главна редакция "Новини и актуални предавания", която се оглавява от Диляна Грозданова, вече не е на пряко подчинение на генералния директор, а на новосъздадения програмен директор, което може да се изтълкува като реверанс към Костов или по-скоро като показване на лакът към Любомир Павлов. Неговата съпруга беше назначена на този пост по време на служебното правителство на Софиянски.
