Държавата игра мръсно за "Солвей" - "Соди"
Лилия Апостолова
Пазарът на акции в България беше лишен от доверие още преди потенциалните участници да имат възможността да го създадат. Държавата подкрепи основния акционер на "Соди", Девня - белгийската фирма "Солвей", при увеличаване на капитала на дружеството в ущърб на собствения си интерес и на интереса на дребните акционери. Решението, което взе общото събрание на "Соди" в петък, е да се увеличи капиталът от 5.23 млрд. лв. на 6.28 млрд. лв., като акциите от новата емисия бъдат изкупени по номинал от "Солвей". Преди два месеца 60% от компанията станаха собственост на белгийския концерн. На първите два търга от масовата приватизация около 20% от завода станаха собственост на граждани и фондове.
Този начин на увеличаване на капитала противоречи на търговската логика, тъй като при приватизационната сделка беше установена пазарната цена на акциите на "Соди" - в размер на около 50 долара. Цената, на която "Солвей" придобива акции при увеличението, е около 100 пъти по-малка - 60 цента. Така се накърняват интересите на останалите акционери, чието участие намалява независимо от волята им. От друга страна делът на "Солвей" нараства до 66.7%, което осигурява за бъдещите общи събрания необходимото мнозинство от 2/3 за вземане на важни решения. По ирония на съдбата изпълнителят на "присъдата" над бъдещия пазар се оказа Божидар Данев, смятан напоследък за основна фигура в създаването на фондова борса. Г-н Данев беше упълномощен от вицепремиера Божков да представлява държавата на общото събрание на "Соди". Държавата направи възможна тази схема, като гласува за интересите на "Солвей" и по този начин показа две неща. Първо, че е излъгала, когато е подписвала сделката със "Солвей", скривайки факта, че е подписан меморандум, според който в цената влиза и задължението за подкрепа на увеличение на капитала, което на практика значи продажба на по-голям пакет за същата цена. Още Виденов се е съгласил на тази схема, вероятно притиснат от бюджетни проблеми. При правителството на Софиянски схемата е потвърдена. Служебният кабинет също се поувлече да пълни резерва и да трупа точки. В крайна сметка се оказа, че държавата третира кандидат-купувачи по различен начин. Ако тя е имала намерение да продава 67%, защо това не е обявено предварително? И каква цена биха дали конкурентите на "Солвей", ако и на тях е била предложена такава възможност? Очевидно към белгийската фирма е имало преференциално отношение или поне такъв е резултатът. Второто, по-важно следствие е, че се обезсмисли идеята за пазара на акции, който се очакваше да се породи с участието на многото дребни акционери, появили се в резултат на масовата приватизация. Сега основният акционер на всяко приватизирано дружество може да пристъпи към прилагането на същата схема, след като държавата стана съучастник в първия подобен случай. Търговският закон не защитава изрично правата на миноритарните акционери. Това ще отблъсне и чуждите портфейлни инвеститори, защото няма да е ясно точно колко процента от дружеството купуваш. Ако съдът впише увеличението, вече никой няма да вярва на обещанията за защитата на дребните акционери, за прозрачна приватизация и за възвръщане на доверието в държавната администрация.
Кой ще изповяда накрая БНБ
Едва ли има човек или институция, които да питаят безпределна любов към органите, които са призвани да контролират техните действия. Разбираемо - никой не обича да му гледат в канчето, особено ако досега никой не го е правил. Само че, когато става дума за една централна банка, въпросът опира не до надничане в канче, а до закони, които (би трябвало да) важат за всички.
Разбунените духове около изнесените данни от Сметната палата за харчовете в БНБ (виж стр.18) за пореден път показаха, че в България контролът (особено на парите на данъкоплатците) не се приема като неизбежна част от правилата на цивилизованата държава. Досегашното ръководство на БНБ и политици от различни цветове побързаха да видят в констатациите на Сметната палата преднамерени атаки срещу институцията централна банка и срещу... валутния борд. И не си направиха труда да отбележат, че палатата по закон е задължена да провери разходите на БНБ и да представи заключенията си точно когато парламентът гледа отчета на централната банка.
Всъщност въпросът може да се постави и диаметрално противоположно - защо точно сега започна атака срещу Сметната палата, която в последните месеци най-сетне започна да върши ефективно работата, която й е възложена със закон.
А що се отнася до новите банкери - по-добре е за тях да почнат начисто и да изтръгнат от корен съмненията в управлението на БНБ. Признат грях не е грях - още повече, когато не е сторен от тях. Така че по-добре да отидат и по-далеч от проверката на Сметната палата, отколкото след време да бъдат обвинявани, че са били съучастници в покриване на бакиите на предшествениците си.
"Мултигруп се счита за пералня на червени пари"
Преди седмица германският депутат от социалдемократическата фракция в Бундестага Гернот Ерлер попита по време на парламентарния контрол дали при посещението си в България координаторът на германските тайни служби Бернд Шмидбауер е упражнил натиск върху българското правителство за изолирането на Мултигруп от икономиката на страната. След като отрече да е оказвал подобен натиск и каза, че не е говорил за икономика, а само по проблемите на престъпността, Бернд Шмидбауер препоръча на германския депутат да прочете страница 28 от доклада на германското разузнаване, озаглавен "Особени форми на организираната престъпност". "Оттам ще научите какъв е бил вероятният обект на спекулациите в пресата", каза шефът на немското контраразузнаване.
Бернд Шмидбауер беше на посещение в България преди около месец. Имаше срещи с президента и министъра на вътрешните работи. Скандалът избухна, след като "Капитал" писа, че на срещите на шефа на немското контраразузнаване е ставало въпрос българските власти да накарат "Мулти" да работи по правилата. На страница 28 от доклада "Особени форми на организираната престъпност" в частта за България е написано следното:
"В България, транзитна страна за така наречения балкански път на наркотици, първите структури на организираната престъпност се развиват още през 70-те години. Както и в останалите източноевропейски държави, така и тук организираната престъпност се разгръща значително след падането на комунистическия режим. Влиятелните групировки на българската мафия се появяват още в края на 80-те години.
Въз основа на невидими, разнообразни преплитания част от новооснованите частни холдинги заемат междувременно ключови позиции. Например Мултигруп: този холдинг е един от най-големите в страната, основан е от зетя на някогашния шеф на цивилното и военно контраразузнаване и се счита за пералня на парите на бившата комунистическа партия на България.
Особено забележителни в тази връзка са ясно очертаните тенденции от страна на влиятелни кръгове да представят влиянието на мафията като непроменим факт. В последно време се надигат гласове, че трябвало да се прекрати с въпроса за произхода на мръсните пари, тъй като и бездруго в България нямало никакви други чуждестранни инвестиции.
След падането на стария режим значително нараства и влиянието на сръбската, както и на руската и украинската мафия, действащи най-вече в пристанищните градове на Черноморието. Бруталността, с която те постигат целите си, надминава дори познатите методи на италианската мафия.
Забелязва се светкавично развитие на рекета, което пречи на икономическия живот в някои райони. Българската мафия рекетира под прикритието на множество притежавани от нея фирми за охрана на лица и обекти. По време на ембаргото срещу бивша Югославия български престъпни елементи се ангажираха значително в нелегалната търговия с оръжие и стратегически важни стоки, най-вече бензин, в посока към Сърбия. Те все още се занимават с незаконна продажба на антични произведения на изкуството и предлагат услугите си за нелегалното прехвърляне на хора зад граница. С нелегална търговия на оръжие в България се занимава и руската мафия, която понастоящем форсира изграждането на контрабандни канали предимно за крадени коли, ценни редки метали, както и алкохол и цигари.
Повече от 60% от хероина, предназначен за западния пазар, преминава контрабандно през българска територия: по сухопътните артерии предимно чрез тежкотоварните автомобили от Турция, по морски път през пристанищата във Варна и Бургас и по въздушен път от летището в София. В градовете София, Малко Търново, Калотина и Капитан Андреево наркотикът отчасти се преопакова и товари наново."
МВР и прокуратурата воюват на "тихия" фронт
Момчил МИЛЕВ
Острите противоречия между Главна прокуратура и ръководството на вътрешното министерство излезе от фазата на откритата конфронтация и навлезе в периода на "студената" война. След като демонстрираха частично помирение за пред обществото, двете ведомства започнаха да "уточняват" взаимоотношенията си със задкулисни ходове. Официално Главна прокуратура престана да напада инициативите на вътрешния министър Богомил Бонев. Обвинител номер едно Иван Татарчев почти престана да отправя обвинения към шефа на МВР и дори склони да си стиснат ръцете. Контраофанзивата обаче не е прекратена. На този етап тя вече не излиза от устата на Татарчев, а придобива формата на спонтанен ропот в редиците на редовите прокурори. Най-пресният пример е наскоро учредената Асоциация на прокурорите, която изнася на плещите си почти целия товар по медийната защита на обвинителската гилдия, след като Татарчев спря да демонстрира уменията си по реторика в задочния спор с Бонев.
"По-голямата част от измененията в Наказателно-процесуалния кодекс целят орязване на правомощията на прокурорите", недоволства окръжният прокурор на Благоевград Иван Петров, който е президент на асоциацията. Според него с ремонта на наказателните закони се отнема възможността прокуратурата да връща делата за доразследване, а съдът запазвал това свое правомощие. Само седмица преди това правосъдният министър Васил Гоцев и МВР-шефът Богомил Бонев независимо един от друг обявиха, че съдиите вече няма да могат да изпращат материали обратно на следствието. Членовете на асоциацията се бунтуват и срещу плановете на законодателите да отнемат правото на прокурора да променя мярката за неотклонение, която веднъж е наложил. Ако ремонтът на НПК се приеме в този вид, съдът ще може да коригира решението на обвинителя за задържане под стража, домашен арест или парична гаранция. Прокурорите роптаят и срещу идеята съдът да раздава разрешенията за използване на специални разузнавателни средства (предимно за подслушване), въпреки че като цяло одобряват т.нар. технически мероприятия на МВР да имат доказателствена стойност пред Темида.
Асоциацията подготвя свои предложения как да се подобри дейността на съдебната система. В момента държавните обвинители формулират етичния кодекс на гилдията си. Той ще съдържа около десет точки, които ще регламентират поведението на прокурорите на работното им място, в съдебната зала и в обществото. "Тези норми ще имат само препоръчителен характер, защото нямаме право да се месим в неприкосновеността на един магистрат", твърди Иван Петров. Асоциацията на прокурорите постепенно се оформя като единственото пропагандно острие на обвинителската гилдия. Със своите действия шефовете на организацията до известна степен успяват да поемат върху себе си част от пререканията с изпълнителната власт и МВР в частност. Така, без да прекрати прокурорската контраофанзива, Татарчев си спестява злъчните забележки по адрес на Боневите законодателни инициативи и дори успява да подгрее своите отношения със синия авангард. Асоциацията на прокурорите се нагърбва с нелеката функция на таран, който трябва да пробие отбраната на изпълнителната власт, без да пострада обвинител No1.
"Юнион Миниер" купува МДК за $80 млн. Галина Александрова
Агенцията за приватизация и белгийската индустриална групировка "Юнион Миниер" подписаха в петък предварителен договор за продажбата на 56 процента от акциите на "МДК Пирдоп" ЕАД. "Юнион миниер" предложи цена 80 млн. щатски долара и инвестиции в размер на 220 млн. щатски долара. До последния момент белгийската групировка бе в остра Конкуренция с "Гленкор интернешънъл" Според експерти от АП офертите на двете компании са били много близки както по отношение на цената, така и по предлаганите инвестиции. Според други източници "Гленкор" предложила с близо 30 млн. долара по-ниска цена и значително по-малко инвестиции. През последните седмици преди отварянето на офертите от втория кръг все по-агресивната стратегия на "Гленкор" доведе до нарушаване на всички писани и неписани правила на лоялната конкуренция и добрия тон. Стигна се дори до открити нападки срещу "Юнион Миниер", до коментари за нейното финансово състояние и намеренията й да използва купуването на МДК, за да стабилизира финансите си. Това не помогна на "Гленкор" да елиминира конкурентната фирма, но създаде напрежение и стана причина приватизационната сделка да се обяви за скандал още преди да е станало известно какви са позициите на кандидатите в представените оферти. Хора от бранша връщат лентата и доста по-назад - към лятото на миналата година, когато се разгоря скандалът около конкуриращите се проекти за модернизация и екологизиране на металургичния гигант. Тогава бившите шефове и синдикалисти в МДК, които подкрепяха реализирането на проект с участието на "Мицубиши", се обявиха срещу приватизацията на комбината с твърдението, че той вече бил спазарен с "Юнион Миниер", за който лобирала Световната банка. Конфликтът около екологичните проекти в действителност бил подклаждан от приватизаторски лобита, включително на "Гленкор", твърдят запознати. В центъра на скандала се оказа проектът за екологизиране на околната среда, за който Световната банка обеща да осигури финансиране в размер на около 40-50 млн. долара. Появата на "Юнион Миниер" у нас се свързва именно с този проект. Още в началото на миналата година белгийската компания заяви интерес към възможностите за участие в неговото реализиране и към евентуалната приватизация на пирдопския металургичен комбинат. През есента този интерес бе обявен официално и в Агенцията за приватизация. Това предизвика силен отпор от страна на шефовете на фирмата, които най-вероятно са поели конкретни ангажименти към "Мицубиши". Японската фирма предлагаше кредитиране на подобен проект, без да има амбиции по отношение на приватизацията. Естествено е лобито на "Гленкор", която искаше да купи комбината, но предпочиташе да пази в тайна това си намерение, да подкрепя позицията срещу белгийския конкурент. Основният аргумент в тази позиция бе подозрението, че "Юнион Миниер" веднага ще прекрати производството на електролитна мед, злато и сребро и ще ги изнесе извън страната.
След дългото протакане и избухналия скандал Световната банка пренасочи вниманието си към възможностите за финансиране на подобен проект в Нефтохим и МДК временно остана на заден план. МДК е атрактивен заради медното находище което е в непосредствена близост до завода. Освен това предприятието разполага с мощности за производство на 120 000 тона черна мед, 130 000 тона анодна мед и 64 000 тона електролитна мед. Предприятието произвежда около 1 тон злато и 20 тона сребро годишно. Не са без значение и пазарите на комбината. Те са главно в Европа, която е голям нетен потребител на черна мед. За "Юнион Миниер" в действителност е най-важно находището и производството на черна мед. Белгийската компания разполага с рафинерия за електролитна мед с капацитет 330 000 тона годишно, но част от тези мощности според някои експерти не са осигурени със суровина.
Трийсет процента от акциите на комбината бяха пуснати за масова приватизация. След двата търга притежатели на акции от МДК станаха 12 приватизационни фонда и граждани (с около 1.4%). По данни от предприятието МДК няма просрочени задължения. Затова се очакваше цената на сделката да надхвърли и най-крупните досегашни продажби. Реално обаче бе достигната едва половината от цената на "Соди". Обяснението е в Екологичните проблеми и свързаните с тях ограничения върху производствената дейност. Точно заради екоограниченията топилният цех на комбината през последните години работи с по-малко от 50% от капацитета си. От Агенцията за приватизация също посочиха, че основният проблем при продажбата на медодобивния комбинат е замърсяването на територията на фирмата и околността. Затова при избора на купувача голяма роля са изиграли предложенията за решаване на екопроблемите в региона. Преди окончателното подписване на договора "Юнион Миниер" ще финансира екологичен одит, който трябва да установи размера на старите щети в района на комбината. Резултатите от него ще бъдат обсъдени с АП и Световната банка. Предвижда се до 80% от тези щети да бъдат покрити от външни инвеститори, а останалата част - от купувача. От Световната банка съобщиха пред "Капитал", че са готови да участват във финансирането на екологичен проект за преодоляване на последиците от стари замърсявания. Проектът предвижда консервиране и очистване на площадката и някои технологични нововъведения. Стойността на кредита още не е уточнена. С правителството обаче е обсъдена схемата, при която има участие на купувача във финансирането на проекта. Според представител на Световната банка това ще бъде пилотен проект, който след това ще се мултиплицира в други големи предприятия с екологични проблеми, чиято приватизация предстои. Досега банката е водила разговори с АП и с правителството. Неин представител заяви, че нямат предпочитания към купувача. "Даваме парите на правителството на България, а то ще предостави част от кредита на купувача, за да го използва за очистването, като финансира останалата част от проекта. Със самия купувач банката няма да има отношения", обясниха от Световната банка. От АП съобщиха след подписването на предварителния договор, че "Юнион Миниер" и Министерството на екологията ще изготвят план за решаване на екологичните проблеми на МДК. Инвестиционната програма на белгийската фирма предвижда увеличение на производствените мощности за топене и включва изграждането на нова рафинерия. Това най-вероятно ще намали притесненията, че белгийският концерн ще остави у нас само производството на черна мед и ще изнесе останалите, смятани за по-атрактивни, производства на рафинирана мед и благородни метали.
Предричаният скандал около продажбата на МДК засега не се състоя. Не е изключено обаче през двата месеца до подписването на окончателния договор да възникнат нови недоразумения, които да поставят на изпитание сделката с белгийския купувач и търпението на новите акционери от боновото раздържавяване. Такова може да се окаже предвидената промяна в капитала на МДК. Обявеният в меморандума капитал е 3.315 млрд. лв. Предвижда се обаче на общото събрание през юли в него да настъпят съществени промени. Според проект от миналата година от капитала на дружеството трябваше да бъдат извадени стойността на язовира и жп- гарата и да бъде апортирана стойността на земите, които комбинатът ползва, но досега още не е узаконил по официален път собствеността си върху тях. Експерти от предприятието твърдят, че изчисленията още не са приключили и не може да се каже какво ще бъде движението на капитала на дружеството - към увеличение или към намаление. Не е ясно обаче защо трябваше да се чака до момента на сключване на сделката, за да се задвижат процедурите по изясняването на действителния капитал. Бивш шеф на комбината твърди, че почти всички документи и сметки са били готови още през есента на миналата година. Шеф на МДК заяви пред "Капитал", че сега ще има само увеличаване на капитала на дружеството, което идва от преоценката на земите, които то ползва.
Изоставането на реформите трябва да се компенсира с нетрадиционни решения
Доц. Красимир Ангарски, д-р на науките, пред в."Капитал"
Законите, свързани с въвеждането на валутния борд, са почти приети.
Значи ли това, че подготовката за борда е приключила? - Законите ни дават само една рамка, принципи, по които трябва да функционира националната банка и банковата система. Те обаче в никакъв случай не са реформата, която е необходима. Дали валутният съвет ще има успех или не почти не зависи от тези два закона, а от тяхното приложение и от спазването на принципите на валутния съвет. Успехът на валутния съвет обаче зависи най-вече от реформите в две други области - в бюджетната сфера и в реалната икономика. При новите условия, когато бюджетът ще има само ограничени неинфлационни приходи - от реалната икономика, от събраните данъци, от външно финансиране и от приватизацията - тези пари очевидно няма да стигнат за издръжката на държавната администрация, така както е структурирана сега.
Как трябва да се съкратят бюджетните разходи? - Първо, трябва да има драстични съкращения в областта на държавната администрация. Второ, трябва да се изменят принципите на издръжка на някои от бюджетните дейности като здравеопазване, образование. Там трябва да има много сериозни реформи. Ако започнем с образованието, държавата ще трябва да поеме ангажимент само към минимално необходимите училища и ВУЗ-ове, а обучението във всички останали да стане платено. Същото трябва да стане в здравеопазването. Държавата трябва да създаде механизъм, по който час по-скоро да развие частната медицинска практика, но не на досегашния принцип - по мазета и тавани. Какво пречи на частно практикуващите да се предоставят цели болници, където да ходят хората, които имат възможност да си плащат за здравни услуги. Държавата трябва да поеме ангажимент само за пенсионерите и социално слабите. Реформата в социалната сфера трябва да бъде в посока към създаване на фондове - здравноосигурителни, пенсионни. За тях само се говори, но те вече трябваше да бъдат регистрирани, за да започне организирането им. Забавяне на реформите има и в армията - никой още не е казал ще има ли алтернативна служба, платена ли ще е... Служебният кабинет, а вече цял месец и новото правителство не правят почти нищо за съкращения във висшата администрация. Министерствата, хората в тях трябва да бъдат съкратени поне наполовина, след като държавата изтегля функциите си. А не да има амбиции да се създават отново мегаминистерства, агенции и прочие.
Това ще бъдат много болезнени реформи, но без тях бюджетът няма да може да издържи. Те трябва да започнат незабавно, защото от първи юли финансирането на бюджета спира. Няма време да се чака.
Уточнени ли са вече приоритетите в данъчната реформа?
- Аз не съм виждал някакви конкретизирани идеи за данъчна реформа. Въвеждането на валутния съвет трябва да е съпроводено с нова фискална политика, която да помогне за балансирането на бюджета от гледна точка на приходната му част. Ако реформата във фискалната политика не е силна, предварително е сигурно, че валутният съвет няма да успее. Трябва да има нова, различна от досегашната данъчна политика, митническа политика, механизъм за събиране на държавните вземания. И тези промени вече трябваше да са направени, поне законодателно да са подготвени, вместо да се говори само за идеи. Ако наистина, както се предлага, промените се въведат наесен, тоест влязат в сила от Нова година, ще изостанем със седем-осем месеца.
Радвам се, че това, което лансирах преди четири години за данъчната амнистия, вече заляга в програмата. Преди имаше много критици, но сега виждам, че идеята се приема и по нея се мисли. Без такава мярка сигурно няма да се мине, но не виждам някой да е подготвил цялостна реформа - като принципи, като политика, камо ли като законодателство.
Трябва да се направи организационна реформа и в самата данъчна и митническа администрация. В митниците има наченки на промени, но в данъчната система работят над 10 хиляди души - там има служби и службички, което побърква данъкоплатците от бюрокрация и не води до ефективно събиране на данъците.
Като че ли основните опасения за успеха на борда отново са свързани с т.нар. структурна реформа?
- Засега само се говори за ликвидация и изолация на лошо работещите предприятия, станали известни на цялото общество. Не е това проблемът. Икономиката в момента блокира и ръстът й все повече спада, поне така показва статистиката. Ако всички са единодушни, че в България няма капитали, те трябва да се търсят от чужди инвестиции и това е безспорно. Проблемът е, че тези чужди инвестиции откровено се гонят от България - имало е случаи да бият инвеститорите, заплашват ги, да не говорим за невероятните трудности, които имат при покупка на наши обекти. Решенията за облекчения на чуждите инвестиции ужасно закъсняват. Те трябваше да бъдат намерени още по време на служебния кабинет и този месец парламентът да ги приеме. Сега са "15-те минути" на България, сега се извървяват всички чужди инвеститори, в цял свят се говори за България. Инвеститорите ще дойдат веднъж и като видят трудностите, ще искат да се оправят. Ако ние не ги оправим, няма да се върнат.
Какво трябва да се промени в процедурите по приватизация, очевидно скандалите там продължават?
- Не съм чул за голяма приватизационна сделка без скандал. Не може тези, които ръководят приватизацията, да говорят, че предимството е кой купувач дава най-много пари. Не може да има кандидати от първата тройка в света в този бизнес и те да бъдат пренебрегнати за сметка на колектива или на някакви дружества, регистрирани преди 20 дни с неясни банкови гаранции от неясни банки. Това обрича икономиката и държавата на страдание. Въобще имиджът на България в приватизацията е много нисък. Непрекъснато има страхотни оплаквания от чужди инвеститори за непочтени сделки, за размотаване, за нелоялно отношение към тях.
Агенцията по приватизация няма да може да се справи в този си вид, независимо колко пъти се сменя надзорният й съвет и кой е в него. В сравнение с другите източноевропейски страни ние сме безнадеждно изостанали в приватизацията и за да успеем, трябва нетрадиционен подход. Аз предлагам да се закрие Агенцията по приватизация като неефективна и да се поканят стоте най-големи инвестиционни банки в света, да се сложат на масата 300-те структуроопределящи предприятия в страната и да се сключат договори с тях да ги продават до края на годината. Тогава цялата бюрократична система, корупцията и нелоялната конкуренция ще бъдат отстранени и светът ще ни повярва, че правим реформа и че искаме да продаваме на светло. Само така успешно можем да извършим раздържавяването, с гаранция, че предприятията ще бъдат продадени по най-добрия начин. Това е начинът държавата да покаже, че иска да продава. Инвестиционните банки ще го направят от наше име за наша сметка, като си взимат комисиона за услугата. Ако това не се направи и агенцията продължи да работи със същите темпове и методи, няма да успеем. Приятелско-мениджърската приватизация продължава със страхотни темпове. Тя все пак е приватизация, макар че рано или късно предприятията, които се продават на колективите, ще фалират отново - това показва опитът в другите страни - и истинските купувачи ще трябва да дойдат след време. Пак е крачка към приватизацията, но ние можем да я прескочим.
Реална ли е опасността забавянето на структурната реформа да наруши графика на очакваните заеми от МВФ и Световната банка?
- Факт е, че приватизацията и структурната реформа не вървят. Факт е, че се забавя подписването на FESAL - заема за структурно преустройство от Световната банка. По разчетите този въпрос вече трябваше да е разгледан в борда на Световната банка. Още когато подписахме споразумение с фонда, се знаеше, началото на юни, преди въвеждането на борда трябва да сме договорили FESAL. Международният валутен фонд е обвързал своя следващ транш със структурната реформа и приватизацията и няма да го отпусне, преди да се постигне споразумението със Световната банка. До ден днешен такова споразумение нямаме, а там има дълги процедури по оформянето му.
Седем години не можем да получим този заем. Значи има нещо, което коренно трябва да се промени. Въобще и в бюджетната реформа, и в реалния сектор изоставаме жестоко и трябва да се търсят нетрадиционни решения, които да дадат ефект. Ако се продължи по инерцията от последните седем години и през следващите шест месеца не се вземат нетрадиционни решения, реформата няма да успее и това трябва да е ясно на тези, които управляват в момента. Засега имаме пари до есента, дори до зимата. През пролетта под натиска от населението ще започнем да ядем това, което е постъпило от приватизацията, но какво ще правим след това? Догодина имаме да плащаме огромен дълг. Интервюто взе Галя Тодорова.
Ще бъде ли разбит мастодонтът ГУСВ
Антоанета Алексова
Галя Илиева
Преди седмица министърът на териториалното развитие Евгений Бакърджиев заяви, че във ведомството се обмисля механизъм за преструктуриране на ГУСВ и превръщането му в нормален търговски субект. Идеята на министъра е да се намери схема, по която в ГУСВ да бъде разделена дейността по социални поръчки от нормалното строително предприемачество. Към тази фирма основателно се отправят обвинения за монополизиране на строителния пазар поради възможностите да предлага дъмпингови цени на провежданите търгове и конкурси.
В момента ГУСВ държи около една трета от строителния пазар вътре в страната, а в задграничното строителство делът на войските е около 50 процента.
Най-честите критики, които се отправят към строителния гигант са свързани с това, че се използва евтин войнишки труд, което дава възможност да се предлагат суперконкурентни цени. От доста време управлението е обект на атаки от страна на ДПС заради етническия състав на контингента, който влиза в ГУСВ. Това са предимно цигани и турци.
"Възнаграждението на войника е адекватно на работник със същата квалификация, само че за него се правят повече разходи, тъй като тепърва се обучава и не е толкова производителен", обясняват от ГУСВ. Според шефа на ГУСВ ген. Радослав Пешлеевски държавна субсидия покрива издръжката само на 22% от войниците. Останалите пари се пренасочвали от строителната дейност. "В момента само месечните разходи за храната на един войник са около 120 000 лева. Щом се спекулира с евтината работна ръка, защо досега никой предприемач не е поискал от нас войници", твърди шефът на ГУСВ. Силно преимущество на гиганта според него е собствената производствена база, която осигурява на ГУСВ голяма част от суровините и материалите за строителство. ГУСВ има възможност да окрупнява доставките, за което ползва големи търговски отстъпки. Печалбата на ГУСВ се движи в рамките от приемливите 6 до 10 на сто върху строителната себестойност, обявиха от държавния строител. Според Пешлеевски не евтиният войнишки труд, а изброените икономически фактори обективно определяли по-ниската себестойност на продукта.
В тези твърдения вероятно има доза истина. В същото време обаче ГУСВ остава уникат, тъй като в никоя друга държава няма подобна структура. В редица европейски страни във войските има специализирани инженерно-строителни корпуси и звена, но тяхната дейност се изчерпва изключително със строителството и поддръжката на военни обекти. В някои развиващи се страни се създават подобни структури, но те са с временен характер и след изпълнението на конкретната задача се разформират. Трудовата повинност в строителството вече остава изключително български патент.
Всяко правителство от 10 ноември досега заявяваше намерение да сложи край на тази практика, но нито едно не предприе радикални мерки за разформиране или поне за преобразуване на военностроителния гигант. Единствените крачки в тази посока са едно постановление на МС от края на 1993 г., с което ГУСВ получи право да излезе на строителния пазар и да продава продукцията си. Втората стъпка бе създаването на търговско дружество, което да обслужва интересите му на строителните пазари в България и чужбина. В края на 1993 г. е създадено "Строителство и възстановяване - СВ" ЕАД със 100% държавно участие. Тогава част от активите на ГУСВ са прелети в капитала на новото дружество. Сред тези активи са и почивните бази на строителни войски, които неотдавна отново бяха прехвърлени под шапката на ГУСВ. Създаването му се обяснява с необходимостта на търговете за строителство в чужбина да се явява търговска фирма, а не ведомствена структура. Официално връзката между двете структури е скрепена с участието на ген. Пешлеевски в надзорния съвет на дружеството. "Когато разберем, че "Строителство и възстановяване - СВ" действа против интересите ни, спираме негови действия", признава генералът. На практика дружеството не е свободно в избора си на партньори. То печели строителство на обекти, които възлага за изпълнение приоритетно на ГУСВ. "По договора имаме право на първо възлагане", коментират взаимоотношенията си с търговската фирма от ГУСВ. Дружеството участва в търгове за строителство на обекти, но подготвя офертите си на база на цените на ГУСВ . Това, от една страна, елиминира външната конкуренция, а от друга, гарантира участието на ГУСВ като подизпълнител.
"ГУСВ не може да се раздели на две звена", твърди началникът на управлението генерал Радослав Пешлеевски. Функциите на войските не могат да бъдат механично разделени, така че войниците да строят на социални обекти и да не строят на обекти, спечелени на търг. По-скоро преструктурирането на войските трябва да се мисли в посока към намаляване на войсковата подготовка за сметка на практикума, смята генералът. В момента съотношението на обучението към строителната дейност на служещите е наполовина. "Военното направление в обучението на войниците спокойно може да бъде намалено до 30 на сто", смята ген. Пешлеевски. Тогава и строителният продукт ще бъде по-голям, което финансово по-добре ще обезпечи социалното строителство на мастодонта.
В последно време ГУСВ се насочва към бартерни сделки с определени общини. Управлението поема строежа на социални и непривлекателни обекти със затруднено финансиране, срещу което общината му предоставя общински терени и преотстъпва правото на строеж върху тях. С печалбата от продажбата на построените жилища ГУСВ ще компенсира загубите от държавните и общинските поръчки, обяснява ген. Пешлеевски.
Възможните решения на "проблема ГУСВ" са само две- или трябва да се закрие тази странна симбиоза между стопанска структура и държавно ведомство, или да се наложат ясни правила за дейността му. Те трябва да регламентират по какъв начин и при какви условия ще бъде наеман войнишкият контингент за извършването на гражданско строителство.
МВР проучва собствениците на "Мобилтел"
Шефът на "Нордекс" Григорий Лучански e препродал незаконно 8% от българския GSM
"Комитетът по пощи и далекосъобщения е поискал становище от вътрешното министерство за състоянието на "Мобилтел" при новите собственици във връзка с текущата процедура по преоформянето на лиценза на дружеството в концесия", каза пред "Капитал" председателят на КПД Антони Славински. От отговора на МВР до известна степен ще зависи по-нататъшната съдба на компанията, която според добре информирани източници отново е в тежко финансово състояние. "Мобилтел" все още не е препродаден на голям чужд инвеститор, както обещаваше бившият акционер в дружеството и настоящ главен изпълнителен директор Красимир Стойчев. Не е известна причината Стойчев да запази поста си в управлението на дружеството, след като още миналия август офшорната компания "Глобус инвестмънт" купи 100% от акциите на "Мобилтел". "Глобус инвестмънт", която вероятно е била купена от скандалната международна групировка "Нордекс" специално за сделката с "Мобилтел" е регистрирана на адрес ПК 3161, "Роуд таун", Тортола, Британски Вирджински острови. След като купува българския GSM-оператор, "Глобус инвестмънт" ООД джиросва 8% от акциите си в "Мобилтел" на "Теленорд" АГ - компания, регистрирана в Цуг, Швейцария, на адрес "Алпенщтрасе" 12. Прехвърлянето на акциите е подписано лично от президента на "Нордекс" Григорий Лучански в качеството му на първи директор на "Глобус инвестмънт". Джиросването на 8% от акциите всъщност може да се разглежда като плащане на комисиона на някои от посредниците по сделката. Това прехвърляне обаче е в нарушение на чл.19.2. от лиценза на "Мобилтел", тъй като за него няма разрешение на председателя на КПД. В условието от лиценза се казва, че "всяко допълнително включване на чуждестранно участие в капитала над 5% от общия капитал към момента на включването може да стане само след разрешение на лицензиращия".
Основният проблем на "Глобус инвестмънт" е, че преговорите за продажба на дружеството с италианския оператор "Стет" на практика са прекратени, след като лицензът на "Мобилтел" не беше преоформен в концесия, което беше изискване на потенциалния инвеститор. В дневния ред на последното заседание на кабинета "Софиянски" беше включено проекторешение за преоформяне на лиценза в концесия, но след отрицателно становище на правния отдел служебното правителство остави решаването на този проблем на екипа "Костов". Според една от версиите хората на "Нордекс" стоят зад "спешното" внасяне на проекторешението. Самият Стойчев, който според източници от "Мобилтел" ще се опита да изкупи отново акциите си в дружеството, едва ли е имал полза от получаването на концесия в този момент, защото тя би увеличила цената на акциите и това би дало възможност на "Нордекс" да препродаде GSM-оператора на краен външен купувач.
"До края на седмицата договорът със "Стет" ще бъде подписан и чуждестранният инвеститор ще поеме всички дългове на "Мобилтел", твърди в изявление за в."Пари" на 20 януари 1997 г. Красимир Стойчев. По-малко от месец след това, на 7 февруари, Стойчев заяви пред в."168 часа": "По всяка вероятност е въпрос на дни да сключим договор с чуждия инвеститор. " Четири месеца по-късно стана ясно, че препродажбата на GSM-оператора се отлага за неопределено време, а това означава, че отново на дневен ред излиза проблемът с дълговете на дружеството.
С публичните си изявления и успешни ходове в съда изпълнителният директор Красимир Стойчев успя да спечели време и да отложи иска за несъстоятелност. Според бившия съдружник на Стойчев Ангел Първанов "Мобилтел" няма никакво намерение да се издължи. А и от досегашното поведение на "Глобус инвестмънт" и "Теленорд" става ясно, че двете компании наистина са разчитали на това новият купувач да поеме дълговете и те очевидно нямат намерение да връщат задълженията на "Мобилтел". От 1995 г. GSM-операторът не е обслужвал дълга си от 5 милиона долара към "Капиталбанк" АД. Дори съдът да обяви в несъстоятелност банката на Ангел Първанов, вземането остава дължимо и ако не се уреди с извънсъдебно споразумение, синдиците на Капиталбанк ще бъдат длъжни да поискат несъстоятелност на "Мобилтел". Подобен е и проблемът с немския концерн "Сименс". GSM-операторът получи от него стоков кредит, който също не обслужва от много време. Според добре информирани източници "Сименс" също обмисля да поиска несъстоятелност на "Мобилтел" с цел да придобие собственост срещу дълга и след това да я продаде. Така че не е изключено "Сименс" и "Мобилтел" да се окажат, макар и временно, основни акционери в дружеството. Такова развитие на нещата обаче би било неприятно както за "Глобус инвестмънт", така и за Красимир Стойчев, който според бивши акционери в "Мобилтел" е получил само 30% от стойността на акциите с уговорката, че остатъкът ще му бъде изплатен едва след препродажбата на компанията. Засега остава без отговор въпросът защо беше бързането проекторешението за концесията на "Мобилтел" да стане на последното заседание на кабинета "Софиянски" и каква е причината да се иска становище на МВР едва десет месеца след като подозирания в пране на пари и контрабанда с оръжие от повечето тайни служби по света Григорий Лучански стана собственик на българския GSM. В контекста на предприетите мерки за борбата с организираната престъпност е доста интересно какво становище ще дадат българските тайни служби за споменаваната в много доклади за мафията австрийска фирма "Нордекс".
БНБ с нови шефове от понеделник
От тази седмица централната банка вече ще бъде с нов управителен съвет.
Новият управител на БНБ Светослав Гаврийски беше избран с огромно мнозинство в парламента още в сряда, а останалите шест членове на съвета - в петък, когато депутатите утвърдиха имената на подуправителите, а президентът издаде указ за хората от неговата квота.
Гаврийски и подуправителят, избран за шеф на управление "Емисионно", Мартин Заимов са избрани с шестгодишен мандат, Емилия Миланова, подуправител на управление "Банков надзор" - с четиригодишен, и Валентин Цветанов, подуправител и оглавяващ управление "Банково" - с двегодишен. Късно в петък стана ясно, че президентът Стоянов се е спрял на Румен Аврамов (5-годишен мандат), Гарабед Минасян (3-годишен) и Георги Петров (едногодишен) за външни членове на управителния съвет. Назначенията влязоха в сила в петък, веднага след като избраните положиха клетва, и ще бъдат обнародвани в Държавен вестник във вторник.
След влизането в сила на промените в Закона за БНБ миналата седмица правомощията на досегашния управителен съвет на банката бяха прекратени. Бързината на избора беше наложителна, доколкото преструктурирането на централната банка и обособяването на балансите на управленията "Емисионно" и "Банково" преди въвеждането на валутен борд от 1 юли са функция от действията на новите хора в БНБ. За преструктурирането на БНБ България разчита на техническа помощ от Международния валутен фонд, като се очаква консултантът (по всяка вероятност член на мисията на Чарлз Инок) да пристигне най-късно до седмица.
Селекцията
Кандидатурата на Светослав Гаврийски за управител на БНБ беше издигната от Парламентарната група на СДС. В пленарната зала от общо гласували 214 народни представители Гаврийски беше избран със 186 за, шестима против и 22-ма въздържали се. "Кандидатурата на Гаврийски се ползва с широка подкрепа сред политическите сили и аз й симпатизирам. Г-н Гаврийски е човек на дълга и не смятам, че той ще откаже", заяви Костов повече от седмица преди избора след проведени разговори със служебния финансов министър и дългогодишен служител на финансовото министерство.
Списъкът с номинациите за шеф на БНБ не беше къс. Дълго време листата се водеше от вицепремиера и министър на правосъдието в служебното правителство Хараламби Анчев. За кандидат се спрягаше и министърът на икономическата реформа при Софиянски Красимир Ангарски. В различни периоди те двамата се спрягаха и като шефове на банковия надзор.
"Бих желал да помоля народните представители изборът на подуправителите да бъде отложен с един до два дни", каза след избирането си Гаврийски. "Изискванията (по Закона за БНБ към подуправителите - бел.ред.) се оказаха сериозна пречка", аргументира искането си той. Обявяването в несъстоятелност на четири банки и предстоящата подобна съдба на още около десет финансово-кредитни институции силно стесниха хоризонта на кадрови подбор. Още повече че Законът за БНБ не даде "амнистия" в зависимост от времето на принадлежност към управителните и контролните органи (примерно към момента на искането или обявяването в несъстоятелност на дружеството). Кадровият проблем се усложни и от перспективата за нови обявявания на банки в несъстоятелност. В тези случаи членовете на управителните и контролните им органи независимо от времето на обвързаност с конкретните институции трябва да прекратят предсрочно мандатите си.
За шеф на емисионно управление интригата беше най-голяма, защото рано-рано обявеният от Александър Томов от евролевицата суперексперт Румен Добрински по закон не можеше да заеме такъв пост. Той е бил член на управителните органи на Кристалбанк, първата банка с поискана и обявена несъстоятелност от БНБ. Впоследствие евролевицата не предложи друга кандидатура за подуправител, но Гарабед Минасян, избран от президентската квота, също се причислява към експертите на тази политическа сила.
За поста беше избран Мартин Заимов, зам.-министър на търговията в служебното правителство, след това съветник към вицепремиера Александър Божков. Заимов е работил за френската компания "Луи Драйфус" във Франция и България. Завършил е техническия университет в София, има магистърска степен по макроикономика от "Лондон скул ъф икономикс". Назначението на Заимов на поста изпълнителен директор на Банковата консолидационна компания (БКК) беше смятано за сигурно. Като кандидат за "Емисионно" се появи и трето име - Николай Георгиев. Той е бивш служител на Агенцията за икономическо програмиране и развитие, а от пет години специализира при Гилермо Калво в Мерилендския университет във Вашингтон. Николай Георгиев работи като консултант на Световната банка. Научният му ръководител Калво е световноизвестен макроикономист, десет години главен икономист на МВФ и консултант по въпросите на валутните бордове.
Другият подуправител - досегашният изпълнителен директор на БКК Валентин Цветанов, кандидатура от страна на БСП, се оказа най-приемлив измежду останалите както за управителя на БНБ, така и за парламентарното мнозинство. За негови отпаднали конкуренти може да се смятат досегашният член на борда на БНБ Здравко Бальозов, както и шефът на частна небанкова финансова институция.
При избора на Гаврийски, Заимов и Цветанов съществуваше Юридическият казус с членството им респективно в съветите на директорите на Булбанк, Нефтохим и БКК (по закон управителят и подуправителите на могат да заемат друга платена длъжност). И тримата са подали оставки от бордовете, където членуват. Освобождаването на Гаврийски и Цветанов де юре може да стане най-рано след около 40 дни при провеждане на извънредни общи събрания на Булбанк и банковия холдинг. За Заимов ще е нужно решение на правителството. До провеждането на общо събрание на БКК длъжността изпълнителен директор ще се изпълнява от Димитър Димитров, бивш подуправител на БНБ и досега зам.-председател на съвета на директорите на банковия холдинг.
Номинацията на Емилия Миланова се оказа най-постоянна, макар че при предишни конфигурации беше лансирана за шеф на банковото управление. Тя е главен асистент и научен секретар на катедра "Счетоводство и икономически анализи" в Университета за национално и световно стопанство, дипломиран експерт-счетоводител.
Самият избор на подуправителите в пленарна зала мина при липса на всякакъв дебат. Кандидатурите бяха гласувани анблок при степен на подкрепа, сходна с тази при избора на Гаврийски - при общо 207 гласували народни представители 180 за, един против и 26 въздържали се.
По отношение на президентската квота напрежението беше по-малко. Всички от назначените са участвали в икономическия съвет към президента. Проф. Георги Петров и Гарабед Минасян са негови редовни членове, Румен Аврамов нееднократно е взимал участие в негови заседания по покана на президента. Единственото име, което остана под чертата, е това на Ганчо Ганчев, бивш шеф на Агенцията за икономическо програмиране и развитие при Виденов. Сега той е член на сенчестото правителство на Жорж Ганчев, като в същото време беше номиниран за потенциален шеф в БНБ от БСП.
"Отивам си сравнително доволен, главно заради това, че левът е стабилен и няма банки, застрашаващи стабилността на банковата система", заяви на прощалната си пресконференция досегашният шеф на БНБ Любомир Филипов. Той отново отхвърли обвиненията, че с отпусканите рефинансирания и многобройните банкови лицензи БНБ е влошила икономическата криза, и допълни: "Категорично отричам това, че сме изпълнявали политически поръчки."
НАКРАТКО
Централната служба за борба с организираната престъпност задържа в петък бившия зам. шеф на Кристалбанк Иван Китов заради обвинение в документна измама в особено големи размери. Според информацията от пресцентъра на МВР в края на 1993 г. Китов е изготвил фалшив документ от името на председателя на съвета на директорите на Кристалбанк Юрий Стайков до ТБ "Електроника", с което е дал възможност на управителя на фирма "Сиджи България инженеринг" Валери Станишев да получи без правно основание 2.36 млн. долара. На Китов е наложена мярка за неоткронение задържане под стража.
Агнеса Илиева вече не е изпълнителен директор в Евробанк (бившата банка "Моллов"), въпреки че беше назначена за такава от новите собственици в банката при покупката й преди два месеца. Нейното място от миналия понеделник заема досегашният главен счетоводител на Евробанк и бивш кадър на Столична общинска банка Бисер Митриков. Напускането на г-жа Илиева най-вероятно е свързано с противоречия с новото ръководство на банката, въпреки че беше обявено като доброволно. В края на май възстановената финансова институция има капиталова адекватност от 4%, касова ликвидност 31%, а наследените лоши кредити са напълно провизирани. Оперативната печалба към края на май е била около 1 млрд. лв., а средствата по валутните депозити и разплащателните сметки през май са нараснали с около 20%. Според изпълнителния директор на банката Асен Христов до края на юни капиталовата й адекватност ще надхвърли 8%.
Централната
От понеделник основният лихвен процент намалява на 42.24% годишна ефективна лихва. Това означава, че месечната лихва става 2.98%. На проведения миналия петък аукцион за 28-дневни книжа обаче средната месечна доходност спадна до 0.99%, което прави 26.7% годишна ефективна доходност и е своеобразен рекорд в новата българска история. Даже по предвидения с МВФ график месечната лихва в края на годината трябва да е над 2%. Драстичният спад миналия петък до голяма степен се дължи на факта, че от понеделник БНБ преустановява операциите на открития пазар и всички банки, които все още не са си били изчистили позициите при централната банка, са насочили освободените ресурси към аукциона. От тази гледна точка най-вероятно през следващата седмица ще има стабилизиране на лихвите на по-високо ниво.
Силовите застрахователи ще останат без лицензи
Набелязани са шефове за застрахователния надзор и Националното бюро по "Зелена карта"
Галя ТОДОРОВА
Промените в Закона за застраховането, които правителството гласува миналия понеделник, може би ще бъдат приети на първо четене в парламента още тази седмица. Те бяха инициирани под знака на борбата с престъпността и са насочени главно към разчистване на застрахователния пазар по линия на лицензирането на дружествата и повишаване на минимално изискваните от тях капитали.
Освен че се предвижда изключително експресно приемане на поправките, интригата е, че огласените от заседанието на правителството решения съвсем не включват всички набелязани промени в застрахователния закон. В официалния си вариант те бяха внесени в правителството още по миналия петък и бяха широко коментирани през цялата минала седмица. Неофициално обаче стана ясно, че специална група към Министерския съвет е разработила по-детайлни промени в закона, които вероятно ще бъдат представени в парламента като депутатски предложения.
Една от основните корекции, която беше и обявена, е Създаването на Национален съвет по застраховане който да включва министрите на финансите, правосъдието, вътрешните работи, труда и социалните грижи, председателя на касационния съд, шефа на Националната следствена служба и шефа на данъчната администрация. Най-вероятно при обсъжданията в парламента към членовете на съвета ще бъде добавен и представител на Асоциацията на българските застрахователи и на Съюза на частните застрахователи. Друг е въпросът доколко съставът на тези браншови обединения ще се запази след цедката по лицензирането на дружествата. Според приетото в правителството съветът ще дава задължително мнение за това дали да се издаде лиценз на застрахователно дружество или не, но самият акт ще бъде на шефа на дирекцията по застрахователен надзор. В специалната група обаче е обсъждано лицензът да се издава и отнема директно от съвета по застраховане, а дирекцията да изпълнява само контролните функции над застрахователната дейност. По този начин ще се избегне натискът за издаване на лицензи, на който се очаква да бъде подложен бъдещият шеф на Дирекцията по застраховане. Източници, близки до правителството, неофициално потвърдиха, че известните отсега като силови застрахователи няма да получат лицензи. Вероятно полицията отсега разполага с данни, че повечето от тях са нарушавали доброволността на застраховането. Предварителното изолиране на силовите дружества освен това може да бъде подпомогнато с обявената от премиера Иван Костов инициатива изнудени граждани да подадат информация за това до него. Най-вероятно в закона ще бъде вписано, че Съветът може да откаже лиценз по целесъобразност и тогава решението няма да може да се обжалва. В понеделник пък правосъдният министър Васил Гоцев обясни, че отказът на лицензи може да се обжалва по административен път, но не и пред касационния съд, чийто шеф така или иначе ще е член на съвета. Присъствието на министъра на вътрешните работи в него ще улесни отсяването на криминално проявените застрахователи, а на шефа на данъчната администрация - проверките по произхода на средствата, с които се попълва капиталът на дружествата. Такива проверки ще се правят за акционери с над половин процент от капитал на дружествата, като над 1% ще може да се придобива само след разрешение на съвета. Компаниите, които кандидатстват за лиценз, ще трябва да представят и списък на служителите си заедно с подадените молби.
Молбите за лицензиране трябва да се подадат до месец след приемането на проправките в закона, като според досега действащите текстове те се адресират до шефа на застрахователния надзор. Въпреки че създаването на специална надзорна дирекция беше предвидено още в първия вариант на закона, приет в края на миналата година, тя все още не съществува.
От правителството уточниха, че заедно с обнародването на поправките, в Държавен вестник ще бъде обявено и името на Шефа на надзора който се назначава от Министерския съвет. Запознати твърдят, че за такъв е номиниран Христо Христов, бивш депутат от СДС. С промените в закона се премахва ограничението в заплатата на шефа на надзора, което заедно със страха от натиск се оказа съществен проблем за намирането на подходящ кандидат за поста. Повечето от професионалните застрахователи предпочетоха да не се кандидатират за надзорната дирекция и това в известен смисъл забави създаването й. Предлаганият шеф сега не е работил в застрахователния бизнес, но се твърди, че това няма да е неразрешим проблем за извършването на бъдещите му служебни задължения.
Другото кадрово решение, което трябва да се вземе, е назначаването на шеф на Национално бюро по застраховките "Зелена карта", като най-вероятно за такъв ще бъде определен бившият шеф на МИК Емил Павлов. Капиталите които застрахователите трябва да внесат кеш, подавайки молба за лицензиране, изглежда, ще са най-сериозният фактор за прочистване на пазара. От регистрираните досега стотина дружества може би едва половин дузина ще могат да наберат исканите 2 млрд. лева за животозастраховане, 3 млрд. за имуществено и 3.5 за презастраховане. Според осведомени в парламента границата за презастрахователна дейност даже ще бъде увеличена на 4 млрд. лева. За тези средства освен това ще трябва да се докаже произход и платени данъци и те ще бъдат блокирани до издаването на лиценз. Средствата според предлаганите промени трябва да бъдат набрани до шест месеца според официалния проект, но е възможно по-късно той да бъде съкратен до три месеца. Представители на големи застрахователни дружества, които не са се отказали от "съревнованието", обаче коментираха, че е логично за набирането на капиталите да се даде отсрочка поне до края на финансовата година. Така печалбата, която те генерират през годината, ще може да бъде капитализирана и за нея да се платят данъци. Чуждите застрахователи Въпреки че в проектопромените на Министерския съвет не се предвижда отпадане на петгодишното вето за навлизане на чужди застрахователи чрез клон или с блокираща квота в наши дружества, това ще стане. Най-вероятно срокът ще бъде съкратен на една година. Допускането на чужденците освен това ще е единственият вариант някои от действащите дружества, които не разполагат с достатъчно собствени средства, да продължат дейността си. Либерализацията в този аспект беше препоръчана и от Международния валутен фонд.
По все още неофициални данни освен това правителството предвижда До края на годината да се приватизира ДЗИ Държавният институт ще бъде преструктуриран веднага след приемането на поправките, като животозастраховането и имущественото застраховане ще бъдат отделени в различни дружества, както изисква законът. Те, както и други дружества, в които ДЗИ участва, ще бъдат управлявани от застрахователен холдинг. Най-вероятният вариант е ДЗИ да бъде предложен за продажба на чужди инвеститори като част от общата политика на правителството. Твърде възможно е в другото държавно дружества - Булстрад, също да се потърси частно участие, тъй като държавата няма да иска да увеличава инвестициите си за вдигане на капитала му.
Със сигурност от частните застрахователи на пазара ще остане холдинг "България", като там се предвижда консолидация на някои от дружествата в него. Шефът на "Орел" Добромир Гущеров също направи изявления, че ще се справи с новите изисквания, макар че според започнали за целта оценки ще се наложи привличане на допълнителни средства в дружеството. По непотвърдена информация "Витоша" ще поиска заем от чужда банка, за да преодолее проблема с капитала, но засега не е известно докъде са стигнали преговорите. Очаква се, че другото дружество между петте големи частни - "София инс", също ще направи всичко възможно за посрещане на изискванията, макар че обвързаността му с Мултигруп сигурно ще е свързана с щателни проверки на произхода на средствата.
Почти всички от неспоменатите дружества ще трябва да прибягнат до консолидации с други, за да останат на пазара или да опитат "да се продадат". Тези, които не получат лицензи, ще поемат отговорност по сключените договори до тяхното изтичане, след което трябва да бъдат ликвидирани. Възможно е след приемането на поправките отпадналите дружества да прехвърлят портфейлите си на лицензираните.
Експортните такси блокират заеми от Световната банка
Олга Раева
Световната банка е блокирала подписването на заема за осигуряване на жизнено необходим внос и оздравяване заради намерението на българското правителство да въведе такса от 15% върху износа на зърно. Това решение практически може да блокира и разговорите по заема ФЕСАЛ, както и преговорите за другия обещан заем - за социални нужди. На 8 май бордът на директорите на Световната банка одобри отпускането на 40 млн. долара заем за внос на стоки от жизнена необходимост за България - лекарства, пшеница, горива. Тяхната незабавна доставка е "жизненоважна, за да не се влошат условията на живот на българския народ", пише в официално съобщение на банката. Заради решението на банката да ни отпусне заем за внос на зърно Европейският съюз не ни отпусна зърно под формата на помощи, защото се смяташе, че България вече е намерила средства, за да си го купи.
В споразуменията с Международния валутен фонд и Световната банка, постигнати през март, българската страна се ангажира да либерализира търговията и да премахне всякакви забрани и бариери пред износа. При посещението си през май обаче мисията на МВФ начело с Ан Макгърк отстъпи от това искане. "Предвид на очаквания недостиг на местното производство на зърно ние ще ограничим експортните и импортните такси на не повече от 15% от международната цена за реколтата за 1997 г. и ще отменим експортната такса върху зърното след това", пише в ревизирания меморандум за намеренията.
За промяната в позицията на МВФ голяма заслуга има вицепремиерът Александър Божков. Той успя да обясни на Макгърк очевидното - че са ни необходими 3.4 млн. т зърно, а прогнозите показват реколта 2.4 млн. т. Очертава се един недостиг от 1.072 млн. т зърно, което трябва да дойде от внос. При необходимост да внасяме 1 млн. т зърно е недопустимо да позволим да се изнася и българското, коментира зам.-министърката на земеделието Валя Славчева в предаването "Плюс-минус".
Блокирането на заема от Световната банка не трябва да се драматизира. От него за пшеница парите ще стигнат максимум за 50 000 т, които са потреблението на страната най-много за месец. По-лошото е, че по този начин се блокират преговорите по заемите ФЕСАЛ 1 и ФЕСАЛ 2 за структурната реформа от общо 170 млн. долара. Блокират се и разговорите по заема за социални нужди от 80 млн. долара. "Предпочитаме да изчакаме и да разберем точно каква е позицията на българската страна", коментира източник от Световната банка. В понеделник (16 юни) в София пристига Кенет Лей, шеф на отдела, който отговаря за България. До края на месеца ще пристигнат и експерти по ФЕСАЛ, както и специалист по селскостопанските въпроси.
Дори и да се съгласят да се въведе експортна такса, представителите на банката ще настояват за бързата й отмяна. Понятието "реколта 1997 г.", записано в меморандума с МВФ, се тълкува от тях до 1 септември 1997 г. "Според нас реколта 1997 г. означава до появата на нова реколта в началото на лятото на 1998 г.", коментира представител на правителството. Най-реалистично обаче изглежда експортните такси да просъществуват до края на годината.
Неотстъпчивата позиция на Световната банка сигурно е реакция и от изоставането на изпълнението по програмата ФЕСАЛ. Почти сигурно е, че до края на юни България няма да приватизира 25% от държавните активи. Не бе постигнат и очакваният напредък по програмите за ликвидация и изолация. Значително изостава определянето на международен консултант за 30-те предприятия.
Приоритетното искане на Световната банка за премахване на експортните такси е оправдано от чисто икономическа гледна точка - то освобождава пазара и въвежда пазарни принципи, които гарантират нормализирането и липсата на дефицити и зависимост от атмосферните и климатичните условия. От друга страна, се създава и климат за развитие на селскостопанския бизнес. Искането на банката обаче идва в момент, в който не само в България, но и в Европейския съюз се очаква слаба реколта от зърно. Добрата новина е, че за разлика от друг път мнението на Световната банка няма да е решаващо в отношенията на България с МВФ. "Не бива да се разглеждат толкова тясно и ограничено нещата. Има връзка между отношенията на България с МВФ и със Световната банка, но нещата не трябва да се поставят толкова прецизно", каза Йоханес Вейнхолдс, изпълнителен директор на МВФ, който представлява интересите на нашата страна.
Правителството прие бюджета на МВФ
Олга Раева
Само след две заседания правителството прие проектобюджета за 1997 г. В предишни години за това отиваше месец. Министрите от бюджетните сфери учудващо безропотно приеха параметрите, одобрени две седмици по-рано от Международния валутен фонд. "Разходите са свити до крайност. Предвидено е преструктуриране във всички бюджетни сфери и най-вече съкращение на работещите в тях", каза финансовият министър.
И в тазгодишния бюджет се предвиждат субсидии за топлофикациите, за добива на въглища, за железопътния и вътрешноградския транспорт. "Целта е да се постигнат едни социалноприемливи цени в тези отрасли", обясни финансовият министър. Не е голяма и субсидията за общините - тя възлиза на 324 млрд. лева и е определяна по старата методика. "Средно от републиканския бюджет се осигуряват 40% от средствата на общините", каза зам. финансовият министър Димитър Радев. Той беше най-сдържан за размера на средната работна заплата. "Тя при всички случаи ще е над 100 хил. лв.", гарантира зам.-министър Радев. Общо предвидените от правителството разходи на републиканския бюджет възлизат на 3.6 трилиона лева, а на консолидирания бюджет - на 5.7 трилиона лева. Предвидените приходи са 2.7 трилиона в републиканския бюджет и 4.7 трилиона в консолидирания. Изпълнението на приходите в бюджета всъщност ще е и най-голямото изпитание за валутния борд. За тяхното събиране се мобилизират всички усилия. Въпреки това обаче в резултат от спада на производството през първата половина на годината се очаква относителен спад в приходите от ДДС. Голяма "заслуга" за това имат големите данъкоплатци. При акцизите всичко зависи от платежоспособността на Нефтохим. Заради съществуващите преференции и очакваната приватизация в бюджета е заложен относителен спад на приходите от данък печалба. Положението там допълнително се влошава от "Росбулнефт" и "Соди", които са внесли едва 27% от начисления им данък. В малко по-далечен план правителството предвижда намаляване на ставката за сметка на разширяване на данъчната основа. Вниманието ще бъде съсредоточено върху големите данъкоплатци. При по-малките ще се търси максималната възможност да се определи фиксиран данък, за да се облекчи контролът от страна на данъчната администрация, пише в доклада на финансовия министър Муравей Радев.
Предвидени са и мерки за борба с корупцията сред данъчните служители. Предвижда се те да бъдат премествани от служба в служба, за да не работят с едни и същи данъкоплатци. Всяка година данъчните инспектори ще бъдат подлагани на тест за правоспособност. През следващата година се предвижда да заработи компютърната мрежа, която да свързва данъчните служби.
Дефицитът на републиканския бюджет е 937 млрд. лева, а на консолидирания - 995 млрд. лева. Гордостта на финансовия министър е финансирането на дефицита с "неинфлационни средства" - приходи от приватизация и външно финансиране. "За пръв път от доста години насам имаме положително нетно външно финансиране", заяви Муравей Радев. Според него това доказва широката международна подкрепа. Разчита се на около 850 млн. долара финансиране отвън от заеми от МВФ, Световната банка, ЕС и Г-24. Идеята, лансирана от Ан Макгърк, се състои в това, че лихвата по доларовите заеми е по-ниска от вътрешната, особено при стабилизацията на лева, която е гарантирана с въвеждането на валутен борд. В доклада на финансовия министър се предвижда дори България да излезе на пазара на еврооблигации.
Допълнителни проблеми ще създаде и преструктурирането на вътрешния дълг. То се налага от необходимостта бюджетът в условията на валутен борд да поеме задълженията на БНБ към МВФ и по депозита на Булбанк. Общата сума на задълженията е 845 млн. долара. От това разходите за тази година се увеличават с 65 млн. долара, което е поносимо за бюджета. Значителни трудности обаче ще има през следващите две години с обслужването на този дълг, признава финансовият министър в своя доклад. През 1998 г. трябва да се платят главници и лихви за 165 млн. долара, а през 1999 г. - 229 млн. долара. Голямата тежест започва обаче след 2004 г., когато трябва да се плащат главниците по задълженията към МВФ. За сметка на това, че поема задълженията на БНБ, бюджетът ще отпише своите задължения към централната банка - по преки кредити и държавни ценни книжа. Те възлизат на около 570 млрд. лева. При всички положения бюджетът губи от тази операция, защото заменя дългосрочните инструменти (10-, 15- и 20-годишните преки кредити, 20-годишните ЗУНК-ове) в баланса на БНБ с инструменти със среден матуритет 5 години. Още не е изяснено дали финансовото министерство ще направи специални емисии, или пък ще преоформи задълженията си под формата на договори за пряк кредит с плащания на лихва, които съвпадат с датата, на която БНБ има да плаща лихва на МВФ. "Договорите за пряк кредит изключват възможността един ден БНБ да продаде вземанията си от правителството, както е правила досега", коментира представител на финансовото министерство. Само през април по неофициални данни централната банка е продала от портфейла си книжа за около 50 млрд. лева.
Сметната палата посочи закононарушения в БНБ
Рая Антонова
"БНБ е сякаш държава в държавата", коментира представител на Сметната палата резултатите от проверката на бюджетните разходи на централната банка. Данните, представени в парламента при приемането на отчета на БНБ за 1996 г., посочват нарушенията на счетоводното, данъчното и трудовото законодателство и поставят под съмнение целесъобразността на някои от разходите на централната банка. Досегашният шеф на БНБ Любомир Филипов заяви, че отхвърля 99% от обвиненията на Сметната палата. Новият управител Светослав Гаврийски допълни, че ако е имало някакви нарушения, те не трябва да се отъждествяват с централната банка като цяло, а с отделни служители. Междувременно Сметната палата прати доклада си на прокуратурата, въпреки че в него не се визират конкретни лица и конкретни престъпления.
Според констатациите на Сметната палата най-фрапиращи са нарушенията на Закона за счетоводството, за което намекнаха преди време и от МВФ, и одиторите от "Делойт и Туш". Фактури на БНБ не носят необходимите реквизити. Централната банка не начислява амортизации. Не се спазва възприетият и у нас принцип на текущото начисляване на лихви и курсови разлики. Не се начисляват лихвите за използване на средствата на ДФРР, както и други текущи такси.
На 15 декември управителният съвет на БНБ решава да актуализира бюджета. Той се позовава на текст в приетия от пленарния съвет бюджет, който позволява промени при отклонения във валутния курс. В Закона за БНБ обаче изрично е записано, че бюджетът се приема само от пленарния съвет. Според представителите на Сметната палата той не може да делегира това си право на управителите.
През 1995 г. управителният съвет на централната банка решава, че ще спазва изискванията за провеждане на търгове, задължителни за другите бюджетни организации и държавни предприятия. Въпреки това обаче при инвестиционната си дейност БНБ или не провежда търг, или пък не спазва условията по него. Оттам идват големите нарушения при изграждането на печатницата и при разходите за охрана. В много случаи при доставките е избирана цена, която не може да се обоснове, твърдят от Сметната палата. Доставяни са и машини, за които е съмнително дали централната банка или пък държавата имат нужда. При възмездното прехвърляне на земята, върху която е построена печатница, са допуснати редица нарушения. При строителството на печатницата Сметната палата е установила 56 млн. лева и 10 млн. швейцарски франка вреди и данни за престъпления. БНБ не е начислявала 15% данък върху изплатените средства за извършени работи от чужди компании, които нямат клонове в България. Изплащани са и повече пари над гласуваното в бюджета, въпреки че плащанията, дори и да са били договорени във валута, са ставали предварително при по-нисък курс на долара, твърдят от Сметната палата.
Сериозни нарушения са допуснати и при заплащането на одита на централната банка. Той бе извършен от "Делойт и Туш", която предложи най-ниската цена. В договора обаче е включена клауза за индексиране на цената при покачване на курса на долара, което според Сметната палата е нарушение на условията на търга. В края на краищата договорната цена е увеличена с 1 млн. лева. Не е ясно обаче дали при променените условия другите кандидати не биха предложили по-различна цена.
Противоречията между Германия и Франция за валутния съюз остават
Френският премиер Жоспен изрази желание критериите за членство в съюза да бъдат облекчени.
Дни преди междуправителствената среща в Амстердам, където ще се приеме споразумението за валутния съюз в рамките на ЕС, Германия и Франция направиха неуспешен опит да изгладят противоречията помежду си. Във френския град Поатие Хелмут Кол разговаря с Жак Ширак и с новия френски премиер социалист Лионел Жоспен.
Още през декември, когато в Дъблин беше приет пактът за стабилност и станаха известни критериите за членство във валутния съюз, от френска страна се чуха някои възражения, че условията са много строги. Освен това тогава избухна спор по въпроса как трябва да бъде управлявана новата европейска централна банка. Германия настояваше глобите за участниците във валутния съюз да бъдат налагани автоматично, докато Франция много държеше Съветът на министрите да има право да се намесва за разрешаването на някои особени случаи. Така работата на банката вече нямаше да бъде независима. Тогава надделя позицията на Германия, което е съвсем логично, защото в противен случай се обезсмисляше съществуването на тази банка. Франция настоява сред първата вълна участници да бъдат включени Италия и Испания, но след като е почти сигурно, че няма да отговорят на критериите за участие, те отпадат автоматично.
Доскоро позициите на Ширак по всички останали въпроси съвпадаха с тези на Кол. Но сега той вече трябваше да убеждава канцлера да прояви разбиране към френското социалистическо правителство, което обеща на избирателите си 700 хил. нови работни места и вече работи по този проект. В Поатие Кол отхвърли предложението на Жоспен за допълнителна точка в новия договор на ЕС, обвързваща критериите за финансова дисциплина с отваряне на работни места чрез инвестиране на бюджетни средства.
Лионел Жоспен заяви, че правителството му е готово за приемането на единната валута, но желае някои фундаментални промени в отношението към валутния съюз. Той каза, че иска след въвеждането на единната валута институциите на ЕС да се ангажират с въпросите, свързани с проблемите на заетостта и растежа, така както се ангажират с ограничаването на бюджетните дефицити. И той иска това да стане в Амстердам.
След срещата германският финансов министър Тео Вайгел каза, че е постигната стъпка към пълен успех, но трябва да се направи повече. Той изрази убеждението си, че на 17 юни в Амстердам финансовите министри на страните от ЕС ще подпишат окончателно споразумение, което ще е добро за всички.
Победата на социалистите във Франция и спорът на германското правителство с Бундесбанк по въпроса за ревалоризацията на активите предизвикаха сериозни съмнения относно успешния старт на валутния съюз. По принцип никой от западноевропейските политици, ангажирани с този грандиозен проект, дори и не допуска мисълта, че единната валута може да се провали. Но след като дори и Германия, която трябва да се пребори с високата безработица, е затруднена да изпълни някои от конвергентните критерии, несигурността започва да расте. Сътрудничеството между Германия и Франция е решително за успеха и затова Париж и Бон се опитват да изгладят всички пререкания помежду си, но поне засега това е трудна задача.
Според някои източници Ширак е споделил с Кол, че след загубата на неговата десноцентристка коалиция на него ще му е много по-трудно да налага решенията си по проблемите на европейската интеграция.
За успеха на валутния съюз е нужна ясна и открита политика
Ян Дейвидсън, Financial Times
Последните странности на французите и германците в продължителната сага за създаването на икономическия и валутен съюз в рамките на ЕС не могат да намерят никакво рационално обяснение.
Първо германският финансов министър Тео Вайгел пожела да ревалоризира златния резерв на Германия с цел да засили доверието в страната преди създаването на валутния съюз, но по този начин успя единствено да я дискредитира. След като Лионел Жоспен дойде на власт във Франция, пожела критериите за членство във валутния съюз да бъдат променени. По-късно той уточни, че е бил разбран погрешно, и единственото нещо, което иска, е малко време, за да пригоди бюджета на страната към планираните изисквания за участие в зоната на единната европейска валута.
Това странно поведение хвърля силни съмнения, че икономическият и валутен съюз наистина ще стартира навреме. Точно тази бъркотия заплашва да провали срещата на ЕС в Амстердам. Краят на междуправителствената конференция ще бъде и последната възможност за промени в условията по договора. Поведението на Франция и Германия може да се обясни само с факта, че лидерите им са стресирани от затрудненията по въвеждането на икономическия и валутен съюз и подсъзнателно желаят провала му. Наистина идеята за европсихоза, обзела лидерите на страните от ЕС, изглежда доста провокативна и неестествена, но като че ли е най-логичното обяснение за поведението им.
Специално Хелмут Кол не е от типа хора, които лесно се поддават на натиска на въображаеми опасности. За Ширак можем да приемем, че проявява висока степен на некомпетентност. Така настойчивото желание на френското правителство Италия и Испания да се присъединят към валутния съюз с първата група е абсолютно необмислен каприз. И преди май 1998 г., когато ще бъде решено кои страни да се включат в първата група, трябва да се зададе въпросът дали Франция, Германия и останалите от ЕС са дорасли дотам, че да носят отговорностите на монетарната стабилност.
До известна степен настоящите силни вълнения са логично предизвикани от предишно двойствено поведение и многобройни грешки. Германците прекалено много се страхуват да се разделят с любимата си марка и са много притеснени от историческото разточителство на техните партньори, затова държат валутният съюз да бъде конструиран по такива авторитарни и недемократични принципи.
Засега Европа изглежда недостатъчно подготвена за валутния съюз. Дори и той да започне да работи в срок, трябва да отхвърлим наивната идея, че ще функционира безпроблемно. И точно тогава ще се разбере дали правителствата са способни да носят по-големи отговорности, отколкото сега. Двойственото поведение на някои от правителствата само може да усложни проблемите.
Туджман държи Хърватско в желязна хватка
Любомир Евстатиев
Отдавна преди насрочените за 15 юни президентски избори в Хърватско беше ясно кой ще бъде новият президент на страната. Той отново ще се казва Франьо Туджман. Популярността, която той си извоюва като човека, дал през 1991 г. независимостта на страната, го прави всемогъщ и непоклатим на президентския пост. Освен това 75-годишният президент упражнява абсолютен контрол върху хърватските медии и това е още една допълнителна гаранция за него.
Доказателство за превъзходството на Туджман е и вялата предизборна кампания, която проведоха двамата кандидати на опозицията, които му се противопоставят. И представителят на Социаллибералната партия Владо Готовац, и социалдемократът Здравко Томац заявиха, че единствената им цел е да се доберат до участие в балотаж. Всички предизборни прогнози сочат, че Туджман ще спечели необходимите му 50 процента от гласовете още на 15 юни. Безлична опозиция Не само тоталният контрол върху медиите, но и противоречието между опозиционните сили е причина за малките шансове на кандидатите им. Опозицията включва поне 10 партии, като те варират от представители на бившите комунисти до крайно десни партии. От 1991 г. досега те не са направили почти нищо, за да застрашат управлението на Туджман. Седмици наред опозицията води дебати дали да издигне единна кандидатура за изборите, но разногласията надделяха. Като оправдание за своята ниска популярност опозиционните лидери сочат невъзможността за достъп до медиите. "Нашата телевизия е като бюлетин на управляващата партия. От седем години насам ние искаме да представим на народа нашите идеи, но всичките ни опити се блокират от управляващите", казва Владо Готовац.
Възходящото развитие на икономиката от 1991 г. досега е основната причина гласоподавателите да пренебрегват опозицията. Основното съотношение на силите не се променя дори и след като все по-чести стават обвиненията за корупция в редиците на управляващата партия. Очевидно авторитарният стил на управление на Туджман също не може да наклони везните. Липсата на силна опозиция представлява опасност за развитието на демокрацията в страната след края на управлението на Туджман. Засега задачата и на Готовац, и на Томац е да наберат повече популярност за следващите избори след пет години или за евентуални предсрочни избори. Предварителните прогнози сочат, че Владо Готовац ще получи около 15 процента от гласовете. Здравко Томац очаква да набере малко по-голям процент. Неговата Социалдемократическа партия претопи в редиците си бившите комунисти, а тяхното влияние в страната все още е силно.
Въпреки че страдащият от рак Туджман не пропуска постоянно да подчертава в колко добро здравословно състояние се намира, все повече са съмненията дали той ще успее да довърши втория си пълен президентски мандат. Надеждите на опозицията са свързани с това, че в управляващата партия Хърватска демократична общност няма личност, която да наследи Туджман, и вероятно следващият президент ще бъде някой от сегашните претенденти. Тази ситуация много прилича на положението в съседна Сърбия, където опозицията е разкъсвана от противоречия и лична неприязън между лидерите. Така единствено фактът, че президентът Слободан Милошевич не може да се кандидатира за трети път дава шанс на Вук Драшкович или Зоран Джинджич да спечелят този пост.
Външен натиск
Хърватският президент е спокоен от вътрешнополитическата обстановка в страната, след като няма никакви признаци за отслабване на властта му. Но главоболия му създава силният международен натиск за по-голяма демократизация на страната. Основните обвинения срещу него са, че в страната все още грубо се нарушават човешките права и се ограничава свободата на медиите. В зависимост от стъпките на Туджман за разрешаване на тези проблеми ще се градят и бъдещите отношения на Хърватско със Западна Европа и Съединените щати. От това зависи и по-бързата интеграция на страната в ЕС и НАТО.
Съединените щати оказват все по-силен натиск върху хърватския президент да спазва Дейтънските споразумения от 1995 г. и да работи за подобряване на отношението към етническите сърби в Краина и Източна Славония. Западът обвързва отпускането на заеми за страната от световните финансови институции със спазването на тези споразумения. След като претърпяха провал при опита за уреждане на босненския конфликт, американците се опасяват от възобновяване на насилието и затова желаят да се презастраховат.
В момента Източна Славония се управлява от временна администрация на ООН. Но след като мандатът й изтече през юли, е възможно етническите сблъсъци там да бъдат възобновени. Туджман убеждава западните си партньори, че там няма да има никакви проблеми, но напрежението все още е високо и има много случаи на дискриминация на етнически сърби. Близо 200 хиляди сърби напуснаха Краина през 1995 г. В много от техните домове се настаниха хърватски бежанци от Босна, които в момента отказват да напуснат. Едва 10 хиляди души са се завърнали досега. По време на посещението си в Загреб неотдавна Мадлин Олбрайт подчерта, че ако тези проблеми не бъдат разрешени бързо, Западът може да оттегли подкрепата си за Хърватско.
А ограничаването на икономическото сътрудничество със Западна Европа и другите развити държави може да се окаже фатално за хърватската икономика. Това съответно ще предизвика нестабилност в страната и ще подкопае властта на Туджман.
Западът измества Русия и от постсъветското пространство
Кирил Кирилов
След подписването на договора между НАТО и Русия в Париж свиването на постсъветското пространство и преориентацията на руската дългосрочна политика бяха признати и на официално държавническо ниво. Москва се обърна към Изтока и към вътрешния си кръг - бившите съветски републики. Проблемът на Русия обаче е, че след създаването си през 1991 г. Обединението на независимите държави (ОНД - в него влизат 12 бивши съветски републики без прибалтийските) се провали почти във всичките си начинания.
Подозрителност и подмолни игри провалиха последователно военния съюз, валутния и икономическия съюз в рамките на ОНД. Единствено Беларус открито демонстрира желанието да бъде колкото се може по-близо до Москва, а президентът Лукашенко подписа договор с Русия, който практически отнема суверенитета на страната. Останалите страни - членки на ОНД, в една или друга степен се опитват да се откъснат от имперската зона на Русия.
Повечето от бившите съветски републики в момента се радват на по-високи темпове на икономически ръст, отколкото Русия. Заедно с това те стават и по-независими, преориентирайки икономиката си към по-активни връзки със Западна Европа, Азия и Близкия изток. Азиатските бивши съветски републики имат своя естествен излаз към азиатските и близкоизточните пазари през Иран, а Съединените щати вече обявиха за зона на своите национални интереси района на Каспийско море. Това е свързано с наличието в района на някои от най-перспективните петролни находища в световен мащаб и американските петролни компании отдавна се опитват да сложат ръка върху тях, засега безуспешно.
Потисканите в рамките на Съветския съюз националистически и сепаратистки тенденции пък тласкат други от републиките, например кавказките, в сфери на влияние извън контрола на Москва. И това е разбираемо, имайки предвид наскорошното изумление на азербайджанското правителство, когато се разбра, че руската армия е предоставила оръжие на стойност 1 милиард долара на Армения, традиционния национален враг на Азербайджан. Съвсем реална е възможността Украйна, Грузия и Азербайджан да постигнат някаква форма на държавен съюз, който да отцепи от Москва югозападната периферия на ОНД. Ако към тях се присъедини Казахстан, а това също е реално, след като страната заяви новите си приоритети, Русия губи и контрола над каспийския нефт. Освен всичко друго Казахстан има и "Байконур" и едва ли е случайно, че в момента се строи подобно съоръжение на територията на Русия.
Отслабването на връзките в постсъветското имперско пространство е очевидно дори във военностратегически план, където Москва доминира в продължение на векове. НАТО постепенно измества Русия с помощта на иначе безобидно наречената програма "Партньорство за мир". След стартирането на програмата през 1994 г. НАТО получи за партньори 27 държави, включително всички бивши страни - членки на Варшавския договор, и всички бивши съветски републики. Единствено Беларус засега отказва членство в Северноатлантическия пакт. Въпреки постоянните заплахи на Москва прибалтийските републики неотклонно заявяват желанието си за членство, въпреки че то е малко вероятно в обозримо бъдеще. Но все пак НАТО отказа да даде гаранции на Москва, че в някакъв бъдещ момент Литва, Латвия и Естония няма да станат членове на пакта.
В рамките на "Партньорство за мир" през тази година например има две много важни учения - летните военноморски маневри "Морски бриз'97" в Черно море. Борис Елцин много бързаше да подпише дълго отлагания договор между Украйна и Русия за Черноморския военен флот именно преди провеждането на тези учения. Другото военно учение се нарича "Туркестан'97", в което ще участват американски десантни части и съвместен узбекско-киргизко-казахстански умиротворителен батальон. Двете учения се провеждат на двата фланга на бившето съветско пространство, които са особено важни за стратегическите интереси на Запада - европейския и азиатско-каспийския. Същевременно тече стратегическият процес на изравняване и уеднаквяване на военните стандарти. Армията на Узбекистан например е под опеката на Бундесвера и е разработена дългосрочна програма за обучението на узбекски военни на нива от заместник-министри на отбраната до полеви офицери. Скоро се очаква в узбекската армия като съветници да бъдат назначени германски офицери - ролята на съветския "голям брат" поемат други.
Украйна от своя страна се радва на особеното благоразположение на Пентагона - лично главнокомандващият войските на НАТО в Европа, американският генерал Джордж Джоулън, се договори с украинския военен министър за уеднаквяване на военната терминология, което да обезпечи ефективното взаимодействие на военните части на двете страни. Турция пък е поела опеката над по-малко перспективните Грузия, Туркменистан и Азербайджан. Лично генералният секретар на НАТО Хавиер Солана в началото на годината обиколи страните от ОНД, след което заяви, че след тази обиколка в НАТО вече има изградено виждане за бъдещата трансформация на НАТО и създаването на нова теория за сигурността на ХХI век.
Никой в НАТО не оспорва руската позиция, че пактът няма да бъде допуснат на територията на бившето съветско пространство. В НАТО се занимават с нещо по-конкретно - в бившите съветски републики трябва да бъдат изградени военни структури и части, отговарящи на стандартите на НАТО. А когато тази работа бъде приключена, вече ще стане актуален въпросът за новите граници на НАТО.
Гъвкавата политика на профсъюзите ще намали безработицата в страните от ЕС
Вече години наред много страни от Европейския съюз не могат да разрешат проблема с безработицата и социалното напрежение там постоянно остава високо. Така процентът на безработица в Германия и Франция - двете страни, имащи ролята на опорни стълбове в процеса на създаване на икономическия и валутния съюз и по-нататъшната интеграция на Европа - достигна най-високите си нива от края на Втората световна война. Точно това беше и причината управляващата десноцентристка коалиция във Франция да претърпи съкрушително поражение на изборите. През 1993 г. десницата дойде на власт с обещанието да осъществи спешни реформи, за да намали безработицата, която тогава беше близо 12 процента, но оттогава положението дори се влоши и броят на безработните приближава 13 процента. Управляващата коалиция на канцлера Хелмут Кол също не може да бъде сигурна в успеха си на предстоящите през следващата пролет избори отново заради високата безработица.
Най-голяма отговорност за проблема с безработицата и произтичащите от това затруднения за засегнатите държави носят влиятелните профсъюзи. Години наред те имаха силно политическо влияние и оказваха натиск, който повиши работните заплати до изключително високи нива и намали динамиката на пазара на труда.
Дори и сега, когато е ясно, че това състояние трябва да бъде променено, някои профсъюзи продължават да защитават извоюваното досега.
Така поради намесата на профсъюзите имащите работа са в привилегировано положение, докато броят на безработните продължава да расте.
Парадоксална е и намесата на профсъюзите при разрешаването на някои трудови спорове. През февруари френският автомобилопроизводител "Рено" съобщи, че поради преструктуриране на производството на 31 юли ще затвори фабриката си в белгийския град Вилворде, като 3100 работници ще бъдат уволнени. Това предизвика бурни протести сред заплашените от уволнение и реакция от страна на профсъюзите. Възможно е новото френско социалистическо правителство да принуди компанията, която е с 46 процента държавно участие, да отложи закриването на фабриката с шест месеца, а впоследствие и за по-дълъг срок. Но това няма да бъде конструктивно решение, след като през миналата година "Рено" претърпя огромни загуби в размер на около 900 млн. долара, и рано или късно съкращенията ще бъдат неизбежни.
В Германия вълнения сред работниците предизвика обявеното сливане на металургичните операции на гигантите Krupp AG и Thyssen AG. След намесата на профсъюза IG Metall двете компании отложиха за 2001 г. предвидените съкращения в някои неефективни производства. Освен това според лидера на IG Metall Клаус Цвикел начинът да се намали 11-процентната безработица е съкращение на работното време в страната от 35 на 32 часа седмично.
Причина за могъществото на профсъюзите в много западноевропейски страни е историческата им обвързаност със социалдемократическите партии, управлявали някога или управляващи сега. Тази обвързаност е довела дотам, че донякъде и поради влиянието на профсъюзите някои от тези партии демонстрират пълна липса на нови икономически идеи за разрешаване на проблема с безработицата. Така новото френско правителство също обещава да намали безработицата чрез съкращение на работната седмица от 39 на 35 часа. Освен това Лионел Жоспен обещава да създаде 700 хил. нови работни места, но това е невъзможно без допълнително увеличение на данъците. Правителството възнамерява да преразгледа приватизационната програма на предшествениците си и е възможно да я замрази. А така със сигурност няма да се подобрят перспективите за трудовия пазар.
Тази политика на правителството неминуемо се влияе и от силното профсъюзно влияние. Синдикатите твърдят, че икономическото и политическото им влияние е незначително, тъй като броят на членовете им обхваща едва 10 процента от работната ръка във Франция. Но това не е така, тъй като извоюваното от профсъюзите почти винаги важи за всички работещи при същите условия. Така и политическата значимост на многобройните стачки, организирани от френските синдикати, многократно превишава извоюваното за работниците. Респектирани от профсъюзите, управляващите се въздържат от преструктуриране на икономиката, а по този начин много трудно може да се подобри гъвкавостта на пазара на труда.
Поради бюджетните ограничения, наложени от Маастрихтския договор, за правителствата на западноевропейските държави е почти невъзможно да създават нови работни места и по този начин да се преборят с безработицата. Така остава единствено възможността профсъюзите да бъдат склонни да правят отстъпки. И тази истина във все по-голяма степен се осъзнава от синдикалните лидери. Много от тях разбират, че за да бъде възможно създаването на нови работни места, трябва да се спре прекомерният ръст на работните заплати. Това важи в особено голяма степен за Германия. Характерно за там е, че винаги досега трудовите взаимоотношения са се уреждали с консенсус между работодателите и работниците, а това съответно увеличи изключително много разходите за работни заплати.
