За да се запуши дупката от 2.96 млн., в бюджета на НОИ бяха изкуствено завишени приходите от глоби, начети и административни наказания. Ако новата сума е реална, защо тогава не беше вписана в проекта на бюджет на ДОО още в самото начало. Или, както най-вероятно ще стане, в един бъдещ момент ще бъде преведена допълнителна субсидия за НОИ, която да покрие съответния недостиг.
Росексим подобри офертата си за Минералбанк
В края на миналата седмица синдикът на Минералбанк Станислав Лютов е подписал анекс към договора с Росексимбанк. По този начин е била увеличена сумата, която купувачът се задължава да изплати на кредиторите на Минералбанк. В първоначалната оферта на Росексимбанк се предвиждаше на кредиторите да бъдат разпределени 19.231 млн. лева. Увеличението на цената е заради финансови постъпления през последните седмици, които са качили стойността на Минералбанк с близо 600 хил. лева. По този начин новата цена на сделката ще достигне почти 20 млн. лева, коментира синдикът Лютов. Една от сумите, които допълнително са постъпили в Минералбанк след подписването на договора, е 206 хил. лв. дивидент от акциите, които банката притежава от Банковата консолидационна компания. Плащането на дивиденти беше решено още през лятото, но едва преди броени дни БКК започна реалното им изплащане. Заедно с това Минералбанк е успяла да уреди споровете с общината за собствеността върху клон "Люлин" на банката. Синдикът вече е получил необходимите документи за сградата, която се оценява на около 350 хил. лева, и тя е била вписана в активите на банката. Освен това Минералбанк е успяла да събере в последните седмици около 50 хил. лева от погашения по кредити, съобщи синдикът Станислав Лютов.
В началото на следващата седмица анексът към договора с Росексимбанк ще бъде внесен в съда. Той ще се произнесе по законността на сделката едва след като получи становището на БНБ. По закон централната банка има едномесечен срок за произнасяне, който според запознати изтича на 28 декември. Заради промяната на договора обаче не е изключено централната банка да удължи времето за произнасяне, като смята едномесечния срок от подписването на анекса към договора, коментират наблюдатели. По подобен начин БНБ на два пъти удължаваше срока за даване на становище и по сделката за покупка на Стопанска банка.
През миналата седмица стана известно също, че Софийският градски съд е одобрил частична сметка за разпределение, която предвиждаше Минералбанк да изплати около 7 млн. лева на кредиторите от пети ред (фирми и граждани). Синдикът Станислав Лютов заяви, че ще задържи изплащането на парите за след Нова година, тъй като тогава ще е ясно дали банката ще бъде продадена като цяло предприятие. Сумата, предвидена в частичната сметка, е част от активите на банката и е била взета предвид при оценяването на Минералбанк. В случай че Росексимбанк бъде утвърдена за купувач в близкия един месец, тя ще извърши и разпределението на парите между кредиторите на фалиралия трезор.
Христос Кацанис става изпълнителен директор на ОББ
Три от клоновете на Национална банка на Гърция у нас ще бъдат влети в мрежата на ОББ
Иван МИХАЛЕВ
Христос Кацанис, който в момента е член на управителния съвет на Обединена българска банка (ОББ), ще бъде избран и за изпълнителен директор на институцията, научи "Капитал". Решението вече е било гласувано от борда на директорите на Национална банка на Гърция в Атина, която това лято купи 89.9% от акциите на ОББ. Предстои формално то да бъде утвърдено и от надзорния съвет на българската банка, което вероятно ще стане през януари. Така Кацанис ще заеме място в прекия мениджмънт на банката заедно с другите двама изпълнителни директори Стилиян Вътев и Радка Тончева. Според наши банкери решението е очаквано, доколкото Христос Кацанис заема поста регионален директор на НБГ за Балканите и като такъв пряко участваше в осъществяването на сделката за ОББ. Освен друго той беше дълги години шеф на клона на банката в София, говори български език и добре познава местните закони и нрави в банкирането. Разрешение от БНБ няма да е нужно, тъй като г-н Кацанис и в момента притежава сертификат за управляващ директор на българския клон на НБГ, коментираха от банката.
Не е тайна, че след покупката на ОББ мястото на трети изпълнителен директор стоеше свободно заради освобождаването на Дъглас Драйдън. Драйдън беше изпълнителен директор в периода след приватизацията на ОББ през 1997 г., но с идването на гръцките собственици се разбра, че няма да запази поста си в банката. Според неофициална информация той е имал различия с другите двама изпълнителни директори, което е надделяло при решението за неговото освобождаване. На последното общо събрание на ОББ Драйдън елегантно беше изваден от оперативното ръководство, като просто не беше преизбран в новия управителен съвет. Оттогава досега той заема странната позиция оперативен директор в банката, която включва значително по-орязани функции от тези, които е изпълнявал преди идването на гърците. Запознати с кухнята на ОББ твърдят, че проблемът е в трудовия договор на Драйдън, който изтича през юни догодина. Неколкомесечните преговори между него и новите собственици са имали за цел да уточнят неустойката, която да му бъде платена. Самият Драйдън е в отпуска от известно време и най-вероятно още в първите дни на новата година ще бъде официално освободен.
При това положение все още без отговор стои друг кадрови въпрос в ОББ - за вакантното девето място в управителния съвет. На последното общо събрание на банката в устава й беше записано, че УС се състои от "максимум девет, но не по-малко от седем души". В момента съветът включва осем души, от които петима са представители на НБГ - Теодорос Карадзас, Апостолос Тамвакакис, Христос Кацанис, Николаос Куцос и Александрос Турколиас. Останалите трима членове са Сали Уорън от ЕБВР и двамата българи Стилиян Вътев и Радка Тончева.
В началото на следващата година предстои три от общо четирите клона на НБГ в България да сменят принадлежността си. Офис "Триадица" в София, както и тези в Бургас и Пловдив ще бъдат влети в мрежата на ОББ. Като самостоятелна банкова единица на гръцката банка у нас ще остане само клонът на бул. "Цар Освободител" и ул. "Г.С.Раковски", съобщи пред "Капитал" Христос Кацанис.
Шефовете на банката в Атина са преценили, че е по-добре НБГ да запази и самостоятелно присъствие на българския пазар. Идеята е да бъде използвана по-голямата капиталова адекватност на "майката" в Гърция при бъдещо кредитиране на големи инфраструктурни проекти или за отпускането на синдикирани заеми заедно с ОББ. Според банкери е много вероятно именно през НБГ да бъдат финансирани инвестициите на гръцката компания ОТЕ, която миналата седмица спечели търга за втори GSM-оператор у нас и в следващите години предстои да инвестира около 300 млн. долара в изграждане на необходимата преносна мрежа и останалата инфраструктура. Косвено потвърждение за добрите отношения между двете гръцки институции беше появата на г-н Кацанис на коктейла, с който ОТЕ отпразнува победата си в търга.
"Бул инс" вдигна капитала си, за да покрие регулациите
Застрахователно дружество "Бул инс" вдига капитала си от четири на седем милиона лева. Това ще позволи на застрахователното дружество да поема допълнителни рискове. Този ход е продиктуван от факта, че дружеството ще отчете за 2000 г. премиен приход от около 50 млн. лв. - ръст от около 70 на сто в сравнение с 1999 г. С подобен резултат компанията ще надмине премийния приход, който отчетоха миналата година големи дружества като "Булстрад" и "Алианц".
"Дружеството има сравнително ниска квота на щетимост при кражбите на автомобили, а и няма нито едно сериозно оплакване срещу нас в Дирекцията за застрахователен надзор", коментира генералният директор на "Бул инс" Йордан Кифов пред "Капитал".
"Увеличението на капитала на "Бул инс" ще стане пропорционално между досегашните акционери", обясни Кифов.
Според представители на конкуренти за "Бул инс" голяма част от премийния приход идва от каско застраховки. "Това може да им създаде проблем при плащането на щетите догодина", коментира застраховател, пожелал да остане анонимен.
И при капитал седем милиона лева компанията продължава да няма акционер, който да притежава повече от пет на сто от акциите в нея.
Според последния запис за акционерната структура във фирменото дело на ЗД "Бул инс" сред основните акционери (за основни тук се водят тези, които притежават по пет на сто от капитала) са над 10 офшорни компании, регистрирани в Кипър и Лихтенщайн. Твърди се, че всичките те са контролирани от Васил Божков, собственик на "Еврофутбол", "Нове - АД - холдинг", около 90% от капитала на футболен клуб ЦСКА и др. Заедно тях в акционерната структура присъства и самият Божков с 0.95% от акциите, както и неговото дружество "Еврофутбол" ООД, което има пет на сто от капитала. Също толкова има и "Нове - АД - холдинг".
Голяма част от акционерите държат под един процент от капитала на дружеството, което им позволява да не искат разрешение от Дирекцията за застрахователен надзор, както и да не доказват произхода на парите за закупуването му. Сред тези акционери са Пламен Дионисиев, Трифон Балевски, "Рей холдинг" ООД, "Петромакс" ООД, Павлин Неделчев и т.н. Малко под пет процента от капитала притежава и ЗПАД "Булстрад".
ДЗИ влезе в целевата приватизация
С изненадващата си визита в София Жоао Талоне засега опровергава слуховете, че "Юреко" се отказва от наддаването
Мадлена ПАНОВА
Министерският съвет реши да прибави към списъка за целева приватизация Държавния застрахователен институт. Това означава, че купувачът на компанията може да плати сделката единствено кеш. Мотивировката на решението, внесено от вицепремиера Петър Жотев, е, че към дружеството е проявен интерес от големи чуждестранни инвеститори и при продажбата на мажоритарен пакет от акции би могла да се договори висока кешова цена. Освен това включването на ДЗИ в списъка на предприятия, за които не се допуска плащане с непарични средства, ще осигури по-големи парични постъпления за бюджета.
По този начин се цели да се избегне възможността в бюджета да не влезе свеж паричен ресурс, а да се плати например с дълг. Такъв бе случаят с продажбата на 31% от капитала на ЗПАД "Булстрад", когато купувачът Ти Би Ай плати 80% от цената с испански дълг. Тогава плащането бе признато за кешово съгласно едно становище на Министерството на финансите, според което плащането по схемата с испанския дълг се счита за кешово.
По принцип в плащането с дълг няма нищо лошо. Вярно е, че в бюджета не влиза свеж паричен ресурс, но за сметка на това част от дълговото бреме на държавата се стопява. При такива схеми най-облагодетелствани са купувачите, защото изкупуват дълга с дисконт (отстъпка от цената), а плащането се отчита по номинал на дълга.
Ако се съди по случая с приватизацията на "Пампорово" АД, може да се твърди, че плащането с дълг няма да се признава за кешово плащане . Специално за тази сделка вицепремиерът Петър Жотев отказа на кандидатите да платят по сделката с италиански дълг по схемата САЧЕ, въпреки че година по-рано при сделката за ЗПАД "Булстрад" плащането с дълг бе признато за кешово. "Всичко зависи от това как ще бъде записана в договора за продажба клаузата за плащането по сделката", коментира източник от Агенцията за приватизация, пожелал да остане анонимен. "Но предполагам, че едва ли ще се признава за плащане нещо различно от пари кеш или поне такива са намеренията засега", допълни той.
През изминалата седмица оживление около процедурата за приватизация на ДЗИ предизвика и посещението на Жоао Талоне, главен изпълнителен директор на консорциума "Юреко" (един от двамата кандидати за покупката на държавното дружество), в София. Заедно с още няколко представители на "Юреко" Талоне дойде с чартърен полет и остана в столицата само няколко часа. Според представител на ДЗИ, пожелал да остане анонимен, г-н Талоне не е провел срещи в ДЗИ, а е посетил Министерството на финансите и Агенцията за приватизация.
"Ще сме готови с решението си и с евентуалната оферта в началото на следващата година, когато ще приключи и анализът на информацията, която сме събрали за ДЗИ", съобщи Жоао Талоне. Той не пожела да коментира никакви параметри на евентуалната сделка, нито какви са изводите на екипа на "Юреко" за състоянието на държавната застрахователна компания. "Не мога да коментирам дали "Дженерали" са се отказали и ако е така, защо. Но за нас е по-добре да работим в средата на по-ожесточена конкуренция", допълни той. "Ако сключим сделка за ДЗИ, предпочитаме да работим с местни ръководни кадри поради спецификата на всеки пазар", допълни г-н Талоне, но не конкретизира дали става дума за сегашното ръководство на компанията, или по принцип за български мениджъри.
"Бензинът ваш, идеите наши"*
Законопроект ще разреши необезпеченото кредитиране за първи път след големите фалити
Иван МИХАЛЕВ
"Почнете да давате повече кредити, ние ще помагаме с каквото можем! " Това горе-долу каза миналата седмица вицепремиерът Петър Жотев на банковата общност. В разгара на дискусиите за "новата икономическа политика" управляващите се сетиха за проблемите на банкерите и поискаха диалог с тях. За разлика от друг път не се чуха директни упреци, че банките "кредитират малко". Според шефа на банковата асоциация Спас Димитров е имало просто откровен разговор за слабостите в съществуващото законодателство. От своя страна Жотев обещал да лобира за прокарването на съответните промени пред правителството и парламента.
Новата роля на правителството като партньор, а не като настойник на банките, е оправдана, доколкото над 80% от активите в системата вече са частна собственост. Дори и да иска, правителството трудно би могло да кара банките да отпускат повече кредити, въпреки, че преди две седмици лично премиерът Иван Костов опита точно това от трибуната на годишната банкова среща. Ако кредитирането беше наистина толкова естествено поведение на банките, нямаше да се налага лично премиерът да цитира числа за изнесените през годината капитали зад граница. Просто няма логика една частна банка да се въздържа от правенето на печалба, при положение че зад гърба на мениджърите й стоят акционери, чийто интерес е колкото може по-голяма възвращаемост на капитала.
Явно това просто правило е било най-после схванато от управляващите, защото за първи път беше демонстрирана готовност за бързо решаване на проблемите. Разбира се, никой не очаква, че автоматично с промяната на един два закона и някоя друга регулация на БНБ парите ще потекат към бизнеса. Банките сами ще увеличат кредитните си портфейли, когато намалее рискът в икономиката. А това означава - по-ниско данъчно-осигурително бреме, по-малко корупция, по-ясни закони и по-ефективна съдебна система.
Повечето от обсъдените с банкерската асоциация теми са отдавна известни и неведнъж са били повдигани от гилдията. Самият Спас Димитров определи като най-важен проектът за промени в Гражданския процесуален кодекс (ГПК), чиято задача е да даде повече права на банките като кредитори. В проекта, който банките връчиха на Жотев още през лятото, се предвижда ускоряване на изпълнителното производство срещу нередовните длъжници и по-ефективни процедури за принудително събиране на обезпеченията.
Опасението на банкерите е, че в оставащото време до края на мандата политиците ще се занимават само с предизборни начинания и няма да остане време за обсъждане на проблеми като ГПК. Според участници в срещата вицепремиерът Жотев обещал да лобира за приемането на проекта през пролетната сесия на парламента. Жотев настоял проектът да бъде внесен от името на правителството, а не от сини депутати - вероятно, за да мине под общия знаменател на "новата икономическа политика". Само по себе си това не е лошо, стига дозата популизъм в подкрепата за проектозакона да помогне за по-бързото му придвижване.
На срещата отново е станало дума за минималните задължителни резерви, които банките държат в БНБ. Подуправителката Емилия Миланова е намекнала, че догодина резервите може да бъдат диференцирани по срочност на привлечените депозити. Сега банките са длъжни да заделят 8% от всички привлечени средства в левове и валута. Тези пари стоят по разплащателни сметки в БНБ, която не им начислява никаква лихва. На практика резервите са своеобразен данък върху рентабилността на банките, който ограничава възможностите им за кредитиране. Възможно е догодина резервите да бъдат намалени на 7% или 6%, а заедно с това да бъде дадена възможност за влогове със срок над една година да се поддържа значително по-малък процент. Като цяло мнението е, че минималните резерви вече са изиграли своята роля като регулатор на ликвидността в банките и вместо с подобни административни инструменти за влияние върху паричното предлагане, БНБ може да пробва по-пазарни методи. Една от идеите, подхвърлена лично от управителя Светослав Гаврийски, е банките да държат под формата на резерви ДЦК вместо живи пари. Така или иначе решението на този въпрос ще остане за догодина. По мнението на банкери всяка стъпка към либерализация ще влее ликвидност в системата и дори да не доведе до автоматично нарастване на кредитирането, ще понижи цената на банковия кредит.
В този контекст за първи път след масовите фалити през 1996 г. е било предложено да отпадне забраната за отпускане на необезпечени кредити. В новия Закон за банките вече беше допусната възможност за отпускане на заеми без обезпечение, когато има точни анализи и оценки за платежоспособността на кредитополучателя. В Наказателния кодекс обаче и до днес стои текстът, според който банкери, отпуснали "кредит без надлежно обезпечение и той е останал неиздължен", се наказват между 1 и 10 години затвор. Този член стряска сънищата на банкерите тъй като ги кара да се чувстват потенциални затворници и е една от причините за консервативната политика на банките. С премахването му на практика правителството ще даде ясен сигнал, че смята сегашните условия за прекалено рестриктивни и че е готово да поеме известен риск в името на желания растеж.
БНБ обмисля закриване на част от клоновете си в страната
В края на работния ден в четвъртък управителният съвет на БНБ е гласувал да бъде закрит клонът на банката в Хасково. Решението е било взето след сериозен анализ на финансовите резултати, които имат общо седемте клона на централната банка в страната. Възможно е следващата година да бъде взето решение за закриване и на още няколко клона с цел намаляване на разходите и оптимизиране дейността на БНБ като цяло, каза пред капитал член на управителния съвет на банката. Хасковският клон е бил първи в списъка, тъй като анализът е показал, че е най-неефективен. Освен това сградата, в която се помещава, не е собственост на БНБ, а е взета под наем от Биохим, обясниха от централната банка. "Аз лично бях против, но тъй като този клон не върши почти никаква работа, ще бъде закрит. Състоянието на останалите също ще бъде обсъдено, но няма срокове, в които това трябва да приключи", коментира пред "Капитал" управителят на БНБ Светослав Гаврийски.
В момента БНБ има свои клонове в градовете Пловдив, Бургас, Варна, Враца, Плевен, Хасково и Русе. След въвеждането на валутния борд функциите на централната банка бяха значително орязани и това предизвика спорове за необходимостта от издръжката на толкова много клонове. По силата на действащия закон БНБ е длъжна да купува и продава свободно евро (германски марки) по фиксирания курс. Обмяната се извършва на гишетата в централния салон в София и в клоновете из страната. Клоновете имат задължението също да подменят повредени банкноти. Тяхното основно предназначение обаче е да обслужват търговските банки. Чрез клоновете банките могат да теглят касови наличности от разплащателните сметки, които поддържат в БНБ. Така те се захранват със суми в брой от седем града в страната и си спестяват разходи по транспортиране от София.
Един от примерите за нуждата от клоновете беше извършената преди година и половина деноминация на лева, която по всеобщи оценки е минала твърде безпроблемно. След смяната на парите обаче паричното обращение претърпя значителна промяна. По данни на БНБ след деноминацията броят на банкнотите в обращение е намалял с близо 50%, което прави актуален въпроса за закриването на неособено натоварените клонове. Фактически сега клоновете на БНБ не формират приходи от дейността си, а само разходи. В бъдеще този проблем може частично да бъде решен чрез пренасочване на клиентите от закритите клонове към следващите по близост. Дейността на хасковския клон например може да бъде поета от този в Пловдив. Алтернативният вариант е БНБ да въведе някакви минимални такси за касовото обслужване на банките, които да покриват издръжката на клоновете й. По принцип съществува вариант клоновете да започнат да извършват и други услуги (например съхранение на ценности в трезор), с приходите от които да издържат основната си дейност. Не е ясно обаче как биха погледнали банкерите на подобна дейност, извършвана от централната банка, която поначало има задачата да не конкурира търговските банки в предлагането на банкови услуги.
Накратко
"Демирбанк България" официално потвърди информацията, че скоро може да има нов собственик. С факс до медиите през седмицата беше съобщено, че се водят интензивни преговори с най-голямата британска компания HSBC Holdings Plc. "Демирбанк България" е дъщерно дружество на турската Demirbank T.A. S., която беше одържавена неотдавна по време на финансовия колапс в Турция. Очакванията на централата в България са, че сделката ще бъде осъществена преди края на януари следващата година. Ако HSBC Holdings купи турската банка, финансовата групировка автоматично ще стане собственик и на "Демирбанк България".
Евробанк е отпуснала през изминалата година кредити за над 10 млн. лева по програмата на германската финансова институция "Кредитанщалт фюр Видерауфбау" (KfW). Получатели на заемите са били повече от 400 малки и средни предприятия. Процедурата от подаването на искането за кредит до отпускането на парите отнема средно около 15 дни, съобщиха от банката. Поради силния интерес от страна на малки и средни предприятия Евробанк разшири кредитните си операции извън София и сега програмата работи и в Пловдив, Хасково, Добрич, Варна и Бургас. През пролетта Евробанк възнамерява да започне отпускане на кредити по програмата и в Русе, Плевен и Стара Загора.
Вече е решено, че празното място в управителния съвет на Банка ДСК ще бъде заето от представител на Банковата консолидационна компания. Това съобщи главният секретар на правителството Елиана Масева, която е и председател на надзорния съвет на държавната банка. По нейните думи петото място в мениджмънта на Банка ДСК е стояло вакантно дълго време след напускането на Асен Друмев, защото се е чакало решението за прехвърляне на 25% от акциите на банката за управление от БКК. Шефът на БКК Петър Жотев заяви в четвъртък, че с приватизацията на Банка ДСК няма да се бърза и тя ще остане преобладаващо държавна още немалко време. От думите му се разбра също, че стратегията за раздържавяването й тепърва ще се готви от екип на финансовото министерство.
Началникът на управление "Информационни технологии" в Банка ДСК Леонид Димов беше избран за IT-мениджър на 2000 г. в категорията потребители. Отличието беше връчено на Банка ДСК в конкуренция с "Български пощи", Министерския съвет, Делегацията на Европейската комисия в София и "Солвей - Соди".
Момчил Андреев ще променя облика на Булбанк
Изпълнителният директор на Райфайзенбанк - България предпочете да работи за "УниКредито"
Иван МИХАЛЕВ
Момчил Андреев, досегашен изпълнителен директор на Райфайзенбанк - България, отива да работи в Булбанк, съобщиха отлично информирани източници. Той е бил един от неколцината български банкери, поканени на интервю от италианските собственици на най-голямата българска банка, които спешно търсят заместник на напусналия Чавдар Кънчев. В края на работния ден в четвъртък информацията за напускането му вече е била съобщена официално в Райфайзенбанк. По неофициална информация в Булбанк Момчил Андреев отива като член на управителния съвет и изпълнителен директор. Въпреки разпространения слух, че "това е новият Чавдар Кънчев", поне на първо време не се предвижда Момчил Андреев да бъде главен изпълнителен директор на Булбанк. С тази функция остава италианецът Луиджи Ловалио, който е и председател на управителния съвет на банката.
По мнения на свои колеги Момчил Андреев е сред най-успелите от новата генерация български банкери. Той е завършил Института по международни отношения в Москва. Кариерата му на банкер започва през 1991 г. в Пощенска банка, където успя да достигне до поста началник на отдел "Кредитиране", след което беше избран в директорския й борд и остана там близо година и половина. През 1997 г. той беше за около четири месеца заместник-председател на управителния съвет на Централна кооперативна банка в един екип със Стоян Александров.
Последните две години работеше в Райфайзенбанк - България, като единствен българин в управителния й съвет. Като изпълнителен директор той отговаряше за маркетинга, развитието на клоновата мрежа и привличането на нови клиенти. По всеобщо мнение Момчил Андреев има заслуга за бързото развитие на банката, която само за година успя да удвои кредитния си портфейл, при това работейки предимно с малки и средни предприятия. Затова може би решението на "УниКредито" да привлече Момчил Андреев в своя екип се приема като сериозна заявка, че новите собственици на Булбанк смятат действително да отворят банката към реалната икономика и да разширяват кредитния й портфейл. Много е вероятно на него да бъде възложено именно работата с клоновете на Булбанк, коментират финансисти. Другата причина за избора е доказаната му способност да работи в екип с чуждестранни мениджъри - нещо, което поначало е рядко срещано явление в българския банков живот.
С назначаването на Момчил Андреев възниква малко деликатна ситуация в Булбанк. На последното общо събрание беше избран петчленен управителен съвет, в който освен Луиджи Ловалио влязоха трима от предишното ръководство - Кирил Калинов, Кирил Стефанов и Димитър Атанасов. Петото място беше дадено на Станислав Георгиев, който беше повишен от поста началник на отдел "Стратегия и организация", което заемаше в Булбанк по времето на Чавдар Кънчев. Засега от Булбанк не са дали отговор на въпроса на чие място точно ще дойде Момчил Андреев. А и според циркулиращите слухове това няма да бъде последното кадрово назначение на италианците във висшия мениджмънт на Булбанк.
Нови мита за внос в Русия от 2001 г. Русия въвежда нови мита по вноса от първи януари 2001 г., засягащи и България, съобщиха от Министерството на икономиката. Намаляват вносните мита за гроздови вина, парфюми и гримове, някои лекарствени средства, плодово-зеленчукови консерви, картофи, захарни изделия, кабели, касови апарати, хладилници и фризери, конфекция, обувки. Сред повишените мита най-значимо за българския износ е това на пастата за зъби. Тази продуктова група има около 17.3% дял в експорта на България за Русия. По-високи стават също митата за някои лекарства, месни консерви и други. Без изменение остават митата на стоки, от които идва около 30% от българския внос в Русия - цигари, високоалкохолни напитки, плодови сокове, акумулатори, кари, препаратите за коса и други.
Новите мита ще се прилагат за девет месеца спрямо вноса от всички държави. Това предвижда постановление №886 от 27 ноември 2000 г. на руското правителство, с което се променя частично митническата тарифа на Руската федерация. По отношение на стоките, които не са включени в него, ще продължат да действат досегашните размери на митата по вноса. Както и досега, така и след влизане в сила на новите ставки стоките, които ползват митнически преференции при внос в Русия от България, ще бъдат облагани с мита, намалени с една четвърт спрямо действащите.
Междувременно от българската служба по търговско-икономически връзки в Москва съобщиха, че от началото на януари Русия повишава с 40% износното мито за суров петрол. С постановление №939 на руското правителство от девети декември митото е вдигнато от 34 на 48 евро за 1000 кг. От "Лукойл - Нефтохим" коментираха, че тази промяна няма да повлияе на цените в България. Увеличаването или намаляването на експортната такса на суровия петрол влияе върху дохода на износителите на петрол в Русия, а не върху експортната цена на руския нефт, която се определя на база на международната цена, обясниха от рафинерията. Москва увеличава също износните мита за леките и средните дестилати и за газьола (дизеловото гориво) от 32 на 39 евро. Митото за износ на мазут става 31 евро при 27 досега. Информация за митническата тарифа на Русия може да бъде намерена на интернет-страницата на Центъра за насърчаване на износа на адрес .
Зазимяването започна още през май
Министерството на транспорта спешно сключи договор за консервиране на сградата
Нови мита за внос в Русия от 2001 г. Бисера СТАНЕВА
На 14 ноември тази година между Министерството на транспорта и държавната фирма "Транскомплект" ЕАД е подписан договор за извършване на "аварийно-възстановителни работи и мероприятия по временна консервация" на сградата на правителствения ВИП на летище София, както и "мероприятия по осигуряване на непрекъсната експлоатация на част от сградата при зимни условия". Със същия документ е възложено на фирма "Транскомплект" ЕАД изработването на проекти за узаконяване и подготовка за провеждане на процедура по Закона за обществените поръчки за завършване и въвеждане в експлоатация на обекта. Според източник, пожелал анонимност, в договора, сключен между министерството и "Транскомплект", не е фиксирана стойността, по която ще се извършат поетите от фирмата задължения, а цените ще бъдат изчислени след изпълнение на задълженията на базата на извършените работи.
Обществена поръчка за консервацията на сградата не е обявявана. Това потвърди и Антони Славински, министър на транспорта и съобщенията. Според него такава не е било необходимо да се обяви, тъй като стойността на извършваните работи не надхвърля праговете, определени в Закона за обществените поръчки, още повече че става дума за предприемане на спешни мерки преди зимата.
Мерките по консервирането на сградата се налагат поради спряното строителство и опасност лоши метеорологични условия да доведат до разрушаване на вече построеното. Строително-ремонтните работи бяха спрени като "незаконен строеж" със заповед от Дирекцията за национален строителен контрол (ДНСК) на 7 юли 2000 г. "Това, което правим в момента, е да изпълняваме препоръките на ДНСК да се консервира строителството, за да не му бъдат нанесени вреди през зимния период. Т.е. затваря се покривът, закриват се останалите дупки", обясни Славински. Според констативен протокол на ДНСК на строежа се извършва демонтаж на частично изпълнени алуминиеви рамки и на остъкляване. "Това, което в момента става на ВИП-а, е, че се демонтира извършено от наша страна и неразплатено от Министерството на транспорта строителство", каза Надя Божилова, управител на "Данлекс" ООД, спечелила конкурса на реконструкцията на правителствения ВИП, която по силата на договор с Министерството на транспорта от 24.08.1999 г. все още е изпълнител.
"Обмисляме варианта да обявим нов конкурс по Закона за обществените поръчки в началото на следващата година, макар, че все още има шанс да се разберем със сегашния изпълнител", каза в петък Славински.
До декември 1998 г. правителственият ВИП влизаше в капитала на летище София. В края на същата година с постановление на Министерския съвет той беше изваден от активите на летището и прехвърлен към активите на "Авиоотряд 28". Три месеца по- късно, през март 1999 г., беше обявен конкурс за възлагане на държавна поръчка (по тогава действащия Закон за възлагане на държавни и общински поръчки) с предмет "проучване, проектиране и изпълнение на строително-монтажни работи и доставки на машини, съоръжения и оборудване за обект Преустройство сграда на ВИП "А"- летище София, със срок на изпълнение 12 месеца". Така се стига до подписването на договор с фирма "Данлекс" през август 1999 г. Договорената сума за реконструкцията на сградата е 6 млн. лв., която впоследствие е надхвърлена. Причина за това са допълнителните работи, които трябва да се извършат и са поръчани на изпълнителя с писма от зам.-министъра на транспорта Табаков в периода ноември - декември 1999 г. Стойността на всички възникнали в процеса на работата допълнителни обеми дейности по адаптирането на правителствения ВИП е над 6 млн. лв. Това става причина министър Славински да издаде заповед за подписването на акт 10 (за спиране на строителството) и сформирането на комисия, която да установи какво е състоянието на обекта. Това става на 29 май. Месец по- късно на правителствения ВИП стъпват инспектори от ДНСК, които констатират наличието на "незаконен строеж по смисъла на чл.159, ал.1, т.3 и т.4 от Закона за териториално и селищно устройство", т.е строителството се извършва в отклонение на издадени строителни книжа и без необходимите одобрени проекти и/или разрешение за строеж. Отговорност за това носи инвеститорът - Министерството на транспорта и съобщенията, като собственик на строежа.
Към момента на спиране на обекта стойността на изпълнените строително-ремонтни работи, проектирането, както и на доставките по обекта е 6.640 млн. лв. без ДДС. Неизплатени от страна на министерството към изпълнителя са над 3 млн. лв. без ДДС (и без предвидените по договора неустойки).
В края на октомври (времето съвпада с първоначално предвидения пусков срок на ВИП-а) министър Славински разпраща писма до Народното събрание, президентството, Министерството на вътрешните работи, Министерството на външните работи и Министерския съвет с молба тези институции да определят представители, за да се формира управителен съвет, който да се занимава с решаването на всички възникнали въпроси около злополучната реконструкция. Такъв управителен съвет все още няма.
По същото време започват и преговори с "Данлекс", резултатът от които трябва да реши как ще се развият нещата с ВИП-а. Докато министър Славински обясняваше, че се водят разговори между "Данлекс" и министерството с цел да се изгладят и "тръгнат нещата", се оказа, че е подписал договор с "Транскомплект". Крайният срок, който си постави Министерството на транспорта за финализиране на казуса ВИП, беше началото на декември, вариантите бяха или се постига споразумение с "Данлекс", или договорът с фирмата се прекратява и се обявява нова обществена поръчка. И това обаче не стана. "Все още водим преговори с "Данлекс". Не мога да кажа срок, в който те ще приключат. Има придвижване напред в преговорите. Поискахме от тях пакет документи и те го предоставиха. Поискали сме от тях още един пакет документи и ще видим дали ще го дадат", каза Славински. От "Данлекс" също обясниха, че преговорите продължават - предимно чрез размяна на писма между двете страни. Междувременно направените доставки за обекта престояват в складове, митници и т.н. Основният препъникамък в преговорите се оказаха допълнително възложените работи по обекта, които "Данлекс" е поела да изпълни на база на кореспонденцията си с министерството без допълнително подписан анекс към договора.
"Категорично ще заведа дело срещу Министерството на транспорта, ако нещата не претърпят някакво развитие в скоро време", каза Надя Божилова, управител на фирма "Данлекс".
Каквото и да стане, едно е ясно - ремонтът ще може да продължи най-рано през пролетта, а дотогава разходите по неговата реконструкция ще набъбнат още. А най-представителната част от транспортната инфраструктура на държавата ще стои като паметник на неуредиците в обществените поръчки. През това време кацащите и излитащите държавни първенци ще наблюдават как на ВИП-а кипи безсмислен труд.
Накратко
Румънските власти нямат намерение да преразглеждат позицията си за втория мост над Дунав и съоръжението ще се строи, заяви финансовият министър Муравей Радев при завръщането си от Брюксел, където се е срещнал с координатора на Пакта за стабилност в Югоизточна Европа Бодо Хомбах. "Г-н Хомбах специално е разговарял с румънското ръководство по въпроса и ме увери, че промяна в плановете за моста няма", обясни финансовият министър. В момента проектът е на етап проучване.
АЕЦ "Козлодуй" взе лицензи за производство на електрическа и топлинна енергия и за пренос на топлинна енергия. Двата документа бяха издадени от Държавната комисия за енергийно регулиране в началото на изминалата седмица. Срокът им е по 30 години.
Издаването на разрешително за право на лов ще струва 100 лв. Това е записано в новата тарифа за таксите, събирани в Националното управление по горите, приета от кабинета в четвъртък. Разрешителното занапред ще се издава само веднъж и ще важи доживотно за ловеца. Досега документите се вадеха всяка година и струваха по 25 лв. Според новата тарифа веднъж годишно разрешителните само ще се презаверяват срещу пет лева. Кабинетът прие и тарифа за обезщетенията, дължими от ловци без разрешително или в забранен сезон, на организациите, стопанисващи дивеча. Обезщетенията са между 350 и 2000 лв. В началото на идната година ще бъде направен нов преглед на всички лицензионни, разрешителни и регистрационни режими на държавно и общинско ниво, съобщи вицепремиерът и министър на икономиката Петър Жотев. Според него резултатът ще бъде премахване на част от лицензите. Такъв преглед беше направен в началото на тази година, като отпаднаха близо 100 изисквания за разрешения, лицензи и регистрации.
Бюджетът отпуска 39.9 млн. лв. на общините за изплащане на закъснелите заплати на общински служители и учители, реши правителството на редовното си заседание в четвъртък. От тази сума 30 млн. лв. са за заплати на общинските служители за октомври и ноември, а 9.9 млн. лв. - за възнаграждения на учителите.
Специализирана дирекция "Последващ контрол" се създава към Агенция "Митници", предвижда новият устройствен правилник на агенцията, одобрен от кабинета миналата седмица. Дирекцията ще извършва последващ контрол на всякакви документи на място при декларатора и при всяко лице, свързано пряко или косвено с операции по митническите режими.
Информационната система на българския туризъм ще обсъждат в началото на януари Министерството на икономиката и браншовите организации. Системата се оказа най-спорният въпрос на заседанието на Националния съвет по туризъм през изминалата седмица. Преди три години програма ФАР отпусна субсидия, за да започне изграждането на системата, но тя все още не е действаща. Според браншовите организации софтуерът е морално остарял и въпросът е дали не трябва да се започне наново. Националният съвет по туризъм изслуша също отчет за изминалия летен сезон, отчета за изразходваните средства за национална реклама през 2000 г. и прие рекламния бюджет за догодина.
След дълга игра на нерви стоматолозите подписаха рамковия договор
Парламентът прие бюджета на НЗОК за следващата година
Мадлена ДАЛКАЛЪЧЕВА
След неколко седмични ултиматуми стоматолозите най-накрая се съгласиха да подпишат новия национален рамков договор, който досега отхвърляха с аргумента, че ще получават по-малко пари за повече извършена работа през следващата година.
След официалното обявяване на отказа на стоматолозите да подпишат рамковия договор започна игра на нерви между съсловната организация, парламента и здравната каса. В отговор се тръгна към промяна на Закона за здравното осигуряване, в която е записано, че националният рамков договор се счита за приет, при положение че е подписан от поне осем от десетте представители на съсловните организации на лекарите и стоматолозите. Съотношението при представителството е седем към три в полза на лекарите, а това означава, че поне един от представителите на зъболекарите трябва да подпише. Стигна се дори до това, че на първо четене в парламента мина вариант на поправката, който предвиждаше рамковият договор да бъде подписан от седем представители на съсловните организации, което би означавало, че са достатъчни само подписите на лекарите.
Стоматолозите от своя страна предложиха да остане в сила действащият за 2000 г. рамков договор, докато те предложат свой проект до средата на следващата година. Дори и при подобно развитие стоматолозите едва ли щяха да имат възможност за сериозни промени в частта за стоматологичната помощ, защото щяха да са поставени пред отдавна приетия бюджет на здравната каса и в крайна сметка можеха да претендират само за някакво вътрешно преразпределение на ресурса, но не и на величината му.
Според тях за следващата година НЗОК е предвидила по-малко средства. За шестте месеца на текущата година са били похарчени 19 млн. лв., а през следващата са предвидени само 37 млн. лв., което прави един милион по-малко на годишна база и въпреки това е разширен пакетът от услуги, които трябва да предлагат стоматолозите по договор с касата. От НЗОК обясниха, че за тази година са били отпуснати 2 млн. лв. допълнително на стоматолозите. Това е станало за сметка на вътрешно преразпределение на ресурса, предвиден за здравноосигурителни разходи.
В крайна сметка обаче стоматолозите отстъпиха и
Изборът пред тях бе не дали въобще да имат договор с касата, а какъв да бъде той. По закон, ако договорът не бъде подписан до края на годината, през следващата в сила остава старият, докато така или иначе не бъде приет нов. Запазването на статуквото при подобно положение важи и за бюджета на НЗОК и заплащането на услугите, които извършват лекарите и стоматолозите.
Ново в рамковия договор за 2001 г. е въведената за стоматолозите долна граница за пациенти от 300 души, за да имат право на договор с касата. За разлика от общопрактикуващите лекари досега за стоматолозите нямаше такова изискване.
За разлика от тази година стоматолозите, които обслужват много пациенти, ще имат право на повече часове по договор с НЗОК. По принцип всеки стоматолог с договор има право да работи за касата по 21 часа на месец. "Стоматолог с по две или три хиляди пациенти ще има право и на два-три пъти повече часове, за да може да обхване максимална част от хората, които са го избрали", обясниха от НЗОК. Това е начин да се потърси някакъв по-ефективен преразпределителен процес на безплатната стоматологична помощ, която явно е ограничена и трудно достъпна. Това обаче едва ли ще реши проблема с листите на чакащите пациенти и вечния отговор от страна на зъболекаря: "Вече нямам свободни безплатни часове". Правилен изход от ситуацията няма, докато не осигури достатъчен ресурс за безплатна медицинска и стоматологична помощ. А това зависи най-вече от доходите на хората, на базата на които се събират задължителните здравни осигуровки.
Новият рамков договор предвижда промяна в цените на някои стоматологични услуги. Според ценовия разчет касата ще плаща по 6.50 лв. за обстоен преглед, а досега той струваше 4.48 лв. Амалгамената пломба ще струва 11.27 лв. вместо 10 лв. Бялата пломба ще струва 11.27 лв., ваденето на зъб - 7.37 лв. с включена анестезия.
Реваншът на ОТЕ
Съществуват съмнения, че на пазара на мобилни услуги ще се създаде реална конкуренция
Надя НЕДЕЛЧЕВА
Балканите напоследък са от особен интерес за големите телекомуникационни компании. С ниската си степен на развитие на мобилните услуги тези пазари предлагат значим потенциал. Домогващите се до полуострова играчи могат да се поучат от примера на ОТЕ. С агресивната си политика гръцката компания е на път да реализира целта си да стане водещата фигура на балканските телекомуникационни пазари. След като ОТЕ спечели втория лиценз за български GSM-оператор срещу 135 млн. долара, балканският пъзел почти се нарежда. Очевидно след грандиозния провал на сделката за БТК ОТЕ бяха решени на успех на всяка цена. Появиха се обаче и съмнения, че появата на втори оператор може и да не доведе до създаването на реална конкуренция на пазара на мобилни услуги в България.
В самата тръжна процедура, макар и на пръв поглед проведена прозрачно по всеобщо мнение, също не липсваха смущаващи моменти. Турският "Румели Телсим консорциум", който бе подал заявление за участие, не бе допуснат до търга. Компанията подаде жалба във Върховния административен съд, като делото ще започне на 28 декември. Източник, близък до компанията, заяви, че решението за недопускане е било мотивирано с обстоятелството, че консорциумът не е регистриран като юридическо лице. Според него обаче това не е посочено като изискване в решението на Министерския съвет за търга. Наблюдатели на процедурата коментират, че не е ясно на каква база ОТЕ са били допуснати до търга, при положение че не изпълняват изискването за опит като мобилен оператор от поне три години.
Според представители на тръжната комисия при постигнатата цена от 135 млн. долара се постига баланс между интересите на потребителите и на държавата. Сравнението в международен план сочи, че в редица страни цената, плащана за GSM-лиценз, е много по-ниска, като основно значение имат инвестициите, които ще се направят впоследствие. В повечето случаи цената на глава от населението е много по-ниска, отколкото тази, която се получава сега. Бившият председател на ДКД Веселин Стойков например счита, че реалната цена е между 70 и 100 млн. долара. Показателно според него е поведението на "Водафон", която прекрати наддаването при 75 млн. долара.
Липсата на каквато и да е инфраструктура налага значителни инвестиции. Засега от ОТЕ се въздържат от коментар как точно ще стане изграждането на мрежата. "Най-вероятно е да се постигне договореност с Cable&Wireless за изкупуване на техния дял от 49% в "Мобиком", което да позволи ползването на мрежата на аналоговия оператор. По този начин могат да се изпълнят изискванията на ДКД за покритие", коментира експерт от бранша.
Председателят на ДКД Иван Таушанов заяви, че формално лицензът ще бъде издаден на ОТЕ до 2-3 месеца. Според условията, поставени от комисията, шест месеца след това операторът трябва да е осигурил покритие на 20% от населението. До 12 месеца покритието трябва да е 40%, а до 24 месеца - 70%. Гръцката компания прави прогнозата, че до края на 2002 г. ще осигури близо 100-процентово покритие на населението. Задължението за мрежово покритие е до 12 месеца от получаване на лиценза да се осигури мобилна връзка в София и Пловдив и пътят между тях, в Петрич и по пътя София - Петрич, а също и в Пазарджик, Бургас, Варна, Русе, Плевен, Благоевград, Дупница, Кюстендил и Сандански. От ОТЕ заявяват, че след три години е реално да се очаква, че ще контролират половината от пазара на мобилни услуги в страната.
"За да се стигне до чувствителен отлив на абонати от "Мобилтел", е необходимо новият оператор да понижи цените с 20-30%. Предвид инвестициите, които трябва да се направят - цената за лиценза и за изграждането на мрежата или за придобиването на "Мобиком", това е невъзможно. Единственият начин да се свалят значително цените е те да се субсидират - например от услугите по предоставяне на фиксирана телефония, но това би могло да се квалифицира като дъмпинг", коментира експерт от регулаторен орган. По-вероятен сценарий според него е картелирането със сега действащия оператор. Практиката от други страни сочи, че реалната конкуренция идва при навлизането на трети оператор, защото в повечето случаи се стига до картелиране на първите два.
Представителите на ОТЕ заявяват, че инвестицията им в България е продукт на бизнесинтереси в региона. Навлизането им в България е част от стратегията по постигане на
Според компанията това е изгодно за страните за региона, тъй като тя разполага с нужната мощ, за да осигури по-качествени и по-евтини услуги. Действията на ОТЕ говорят за последователното приложение на политика по контрол на телекомуникационния пазар в региона. Вложените средства по покупка на дялове в телекомуникационни компании в Югоизточна Европа досега надхвърлят 1 млрд. долара. През 1997 г. ОТЕ купува 20% от сръбския телеком. През март 1998 г. придобива 90% от арменската телекомуникационна компания "Арментел". През ноември 1998 г. закупува 35% от румънската "Ромтелеком". През юли тази година ОТЕ придоби контрол върху 85% от албанския GSM-оператор АМС. ОТЕ съвместно с холандската KPN беше готова да заплати 600 млн. долара за БТК в пакет с втория GSM-лиценз, но не успя да се споразумее с българското правителство по съществени условия от договора. Участието им при обявяване на нова процедура по приватизацията на БТК е напълно вероятен сценарий. ОТЕ обаче претърпяха неуспех в Македония. Те даваха най-високата цена за 51% от македонския телеком - 343.5 млн. долара, следвани от унгарската "Матав", чиято оферта бе на стойност 332 млн. долара. В четвъртък правителството определи унгарската компания като новия собственик на контролния пакет акции. Говорителят на кабинета заяви, че решението е взето, като са отчетени по-високите инвестиции, които "Матав" е поела да направи през следващите две години - 566.1 млн. долара, с девет милиона повече от предлаганите от ОТЕ.
Анализатори от бранша посочват, че има два начина за постигане на успех от дадена компания при инвестиране зад граница - или да предложат значително по-ниски цени от съществуващите в момента, или при навлизането си да имат всепризнат авторитет в международен мащаб. Отчитайки инвестициите, които компанията трябва да направи, някои анализатори считат, че чувствителното падане на цените не е 100% гарантирано. Второто условие също в известна степен е под въпрос. Провалените преговори за БТК, продължили 18 месеца, създадоха негативна нагласа сред обществеността. Освен това присъствието на ОТЕ зад граница е свързано с
В началото на ноември комисия към румънския парламент представи доклад, в който обвинява тогавашното правителство и ОТЕ в липсата на прозрачност при продажбата от 1998 г. Той обвинява държавни служители в получаването на комисиона в размер на 10% от продажната цена от 675 млн. долара. Според доклада монополът на "Ромтелеком" върху фиксираната телефония, който ОТЕ се е преборила да съществува до 2003 г., е довел до силно нарастване на цените на разговорите, в резултат на което телефонът се е превърнал в лукс. В доклада бивши държавни служители са обвинявани в отхвърлянето на по-добрите оферти на "Дойче телеком" и "Франс телеком". В момента текат и спорове във връзка с лицензите за мобилен оператор. Мобилният оператор на ОТЕ в Румъния "Космором" получи правото да ползва честотите на 1800 мегахерца до 2003 г. Правителството обаче разреши на други два оператори да ги ползват. Пред няколко месеца ОТЕ спечели заведеното срещу румънското правителство дело, но сега е принудена да се обърне към международен съд, тъй като правителството не се съобрази със съдебното решение.
Не по-малко скандална е репутацията на ОТЕ в Армения. Гръцката компания не е изпълнила инвестиционните си ангажименти, а съществуващият монопол върху редица телекомуникационни услуги е довел до значителното им оскъпяване. Миналата година ОТЕ стана обект на силно недоволство от страна на арменците поради идеята за въвеждане на телефонните разговори на минута. Протестите доведоха до изоставянето й. И тук ОТЕ е обвинявана, че е спечелила приватизационната сделка чрез подкупи.
Остават надеждите, че все пак действията на ОТЕ в крайна сметка ще бъдат в полза на България, както уверено беше заявено от представителите й.
Чии са марките "М-тел плюс" и "М-тел трейдинг"
Съдят Чорни за 2.7 млрд. долара
За съдбата на един Ангел
Свилен ИВАНОВ
Ако човек тръгне по следите на благотворителността и влезе в социално заведение, предварителните му очаквания няма как да не се потвърдят. Навсякъде ще му кажат едно и също: по празниците благотворителността изживява своя апогей, след това утихва, но това не трябва да е така. "Благотворителността трябва да бъде непрекъснат процес, но у нас това все още не може да се случи, защото тя е следствие от равнището на културата на всяка една нация, е готовият отговор на въпроса "Как трябва да бъде".
Във варненския приют за деца (в европейските държави наричали тази категория "мобилни младежи") дошъл млад мъж от Световната банка, за да направи филм за дом "Гаврош". По време на снимките се сближил с Ангел, малко момче, дошло направо от улицата. Ангел бил намерен още като бебе от хора край кофите за боклук. Изгледали го по болниците, след това го взело някакво семейство, което му осигурявало топлина и внимание заедно с грижите за собствените си деца, но без да има намерение да го осинови. После детето попаднало в дом "Гаврош". Намерили майка му (имала дванадесет деца и различни мъже, които идвали и си отивали), но тя не дошла да потърси сина си нито веднъж.
Човекът от Световната банка бил женен за журналистка, но семейството им нямало все още деца, затова и поискал да осинови момчето. В Софийския градски съд започнало дело по осиновяване, което се отлагало осем пъти. Мъжът и жената идвали през два-три месеца в България, дори това лято заедно с Ангел изкарали почивка на "Златни пясъци" - но за година и половина съдът още не може да прецени дали осиновяването от чужденци е за добро на детето или не. Тази история разказва директорът на приюта Пенка Стоянова като пример за това в какви дрехи е облечена благотворителността в България. После, докато украсява коледното дърво, казва: "Най-страшното нещо е да кажеш на едно дете, че ще го осиновят, пък после това да не стане. Знаеш ли как се променя цялото му същество. " А след това продължава: "Иначе по Коледа хората носят най-много сладки. Не знаем какво ще бъде коледното меню на децата, но сладкиши има в изобилие."
За няколко долара повече
Визин - капки за очи, произведени от фармацевтичната фирма "Пфайзер". Широко рекламирани, позволени, регистрирани, безопасни, дори полезни. Това е едното лице на фармацевтичния гигант. Другото можем да открием на страниците на американския вестник Washington Post. Фирмата е провеждала експерименти с неодобрени от щатската комисия по лекарствата препарати върху хора от страни в Африка и Централна и Източна Европа. И в България.
Според вашингтонското издание в България се провеждало експериментално лечение с лекарството зелдокс. Работещ за Washington Post репортер посетил Държавната университетска болница по неврология и психиатрия, където се лекували пациенти с въпросното лекарство. В упътването към лекарството никъде не било упоменато, че лекарството има странични ефекти върху сърдечната дейност. В статията е цитирано, че Лъчезар Хранов, който е ръководел проекта в България, също не е уведомявал своите пациенти за нежеланите странични ефекти. В информацията, която се предоставяла на лекуващите хора, било записано, че зелдокс е бил тестван върху над 3000 пациенти и резултатите в момента се ревизирали от правителствените власти в Европа и САЩ.
"Разпоредил съм проверка във всички центрове, където може да е тестван този препарат, но ми се струва, че в случая по-скоро става дума за война между самите фармацевтични компании за пазарен дял и пари", коментира здравният министър Илко Семерджиев.
Според Washington Post срещу минимално заплащане лекарите в бедните страни започвали да предписват все още неодобрени лекарства на големите компании. Срещу всеки "вербуван" пациент те получавали определена сума (незначителна за фармацевтите и огромна за лекарите с ниски заплати). Обикновено предложението е такова, че трудно може да му се устои при месечна заплата от 100 долара.
Проблемът всъщност е доста тривиален, жесток и също толкова лесно обясним. За изпробването на въпросните медикаменти са използвани само хора, които живеят в бедни страни. А бедната страна освен всички други проблеми има и този, че не може да си позволи да отделя достатъчно средства за здравеопазване.
Там, където грижите за здравето на хората са труднодостъпни, е естествено самите те лесно да се съгласяват да експериментират с едничката надежда, че това ще ги спаси. Пак според Washington Post в Нигерия умират няколко деца пак заради експеримент с все още неодобрено лекарство - антибиотикът трован. При избухването на епидемия от вирусен менингит за голяма част от болните деца това е било може би единственото спасение. Някои ги спасяват, но някои не, защото става дума за печалби от милиарди долари. А починалите деца нямат име, те имат само номер.
Благотворителността има и виновна гримаса
Удивително е до каква степен използваме благотворителността по време на празниците като чиста форма на извинение за пасивността си през годината. Раздаването на подаръци, пари и какво ли още не вече се превръща в бизнес, а не просто в хуманен жест. Понякога се замислям защо хората винаги избират Коледа например, за да демонстрират еднократно благородните черти на характера си. Питам се дали благотворителността не страда от "шизофрения", тъй като лицето й непрекъснато се променя с увеличаването на възможностите за извличане на някаква изгода от цялата работа.
Ако погледнем нещата "на дребно", извън тържествените дати, ще видим, че ежедневно съществуват ситуации, в които филантропът в нас би могъл да направи нещо, което наистина ще е от полза за някой друг - без титли, етикети и празнични поводи. Стана така, че започнах да гледам с подозрение на всички дарения, обявявани с високоговорител. Човек най-напред трябва да направи нещо истинско, а след това да проповядва и тръби. В крайна сметка да дариш, означава да не очакваш нищо в замяна. Нито дори признателност, да не говорим за слава. Актът на загриженост, желанието да помогнеш е нещо дълбоко лично и трябва да е от сърце. Изглежда, че нашето поколение е забравило как да дава за сметка на развития нюх към получаване. Непрекъснато се увеличава броят на хората, които работят за благотворителни каузи, без изобщо да ги разбират, да са ги почувствали.
Наскоро една от организаторките на коктейл, където се събираха пари за болни от рак, ми каза: "Плащат ми добре за това, моята работа е да правя PR. " Или друг случай. В Япония е почти табу да се събират средства за жертвите на СПИН. Ситуацията в България е почти същата. Не говорим за това, защото проблемът е забранен, неудобен. А имаме ли всъщност право да делим болестите на приемливи и неприемливи? Откога да даряваш, означава да осъждаш? Японската болница "Св. Лука" е единственото медицинско заведение в страната, което раздава лекарства на болните от СПИН. Но с една уговорка - не го споменават, за да не се притеснят и разбягат останалите им пациенти.
В момента водя всекидневен курс по английски за японци. Двама от тях са болни от рак. Давам им безплатни уроци и единственото, което искам, е те да вярват в себе си, да ангажират ума си с положителни мисли и да не се предават. Неотдавна поканих всичките си ученици на скромно тържество по случай Коледа в отделението за неизлечимо болни на "Св. Лука". Тази болница - християнска, построена от американци, е единствена в още едно отношение - разрешава работа на доброволци. Много е тъжно (и в същото време безспорен факт), че една развита страна като Япония не помага на доброволни начала на своите собствени нуждаещи се. Правим го ние, чужденците. Учениците ми работят - в банки, фармацевтични компании, компютърни фирми и т.н. Взеха си свободен ден, за да дойдат на партито. Един от тях свиреше близо час на пиано коледни песни, докато 10-годишният ми син четеше притча за универсалния език на човешката раса - любовта, състраданието, упованието един на друг.
Ние сме обикновени хора с нормално ежедневие. Не можем да си позволим екстравагантни вечери, класни коктейли и големи данъчни облекчения като извинение за благотворителността, която правим. Просто дарихме от своето време.
Това, което се опитвам да кажа, съвсем не е сложно - не търсете приковаващи вниманието поводи, не гледайте кой кой е в списъка на гостите, не дарявайте само защото това изглежда добре. Не очаквайте да извлечете изгода - достатъчна е надеждата, че сте направили по-различен и по-добър живота на някого. Болниците, домовете за стари хора и сираци можем да посещаваме през цялата година. Да поиграем с децата, да почетем на възрастните или просто да споделим мълчанието.
Напоследък толкова фирми се надпреварват по гръмко обявяване на щедростта си. Някои от тях със сигурност не знаят къде точно са отишли парите им. А ако се вгледаме в живота, с който всеки ден се сблъскваме, в много училища няма тебешир и парно, възрастните хора ровят по кофите за храна, да не говорим, че им липсват дрехи, лекарства и понякога дори подслон. Разбира се, някоя компания може да стане спонсор на даден дом, но на колко души ще помогне така? Не е ли по-добре да се организират специални пунктове или кухни на колела, където могат да се нахранят хиляди бедни. Възможно е те да се зареждат с храната, която остава на ресторантите всяка вечер.
Даряването трябва да се превърне в това, което по начало е било - простичък жест на човешко милосърдие, без лъскава обвивка и медиен шум. В последно време всички се занимават с това как да гримират и напудрят каузата, вместо тихо и безкористно да работят за нея. Всеки ден.
Santa Claus или Santa кауза
Ива Рудникова
Новите бедни и старите илюзии
Разговор на Еми Барух с Живко Георгиев
- По-трудно ми е да посоча нещо, което не се е променило. Единственото общо между България от 1989 г. и България от 2000 г. е територията. Дори такива консервативни и силно инерционни елементи на социалността, каквито са културата, ценностите, менталността, бяха разтърсени из основи. Социалният ред, изглеждащ непоклатим до 1989 г., бе разрушен във всичките си измерения: политически порядки, икономически структури, ценности, социална стратификация, визия за бъдещето на света и мястото на България в това бъдеще. Радикално се промени реалната и мислената перспектива пред българското общество, та дори и ретроспективата. За много кратък период от време България успя да се сдобие не само с ново бъдеще, но и с ново минало. Въпреки непоследователността и слабия контрол на социалните субекти върху логиката и фактологията на прехода (той по-скоро ни се случва, отколкото го правим), в него има няколко определящи, трайни тенденции. Основните сред тях са, че обществото несъмнено се демократизира, въпреки че "демократичните правила на играта" често се деформират от липсата на демократична култура; държавата постепенно се оттегля от икономиката, образованието, здравеопазването; макар и много мудно, икономическият живот се подчинява на логиката на свободния пазар; рязко нарасна социалното неравенство, което в съчетание с непознатите за едно-две поколения мащаби на новата бедност твърде дълго ще бъде основен източник на лични трагедии и социално напрежение в страната.
- За добро или за зло българското общество успя да изживее последните 10 години (а и доста време преди тях) без социални митове. Като цяло обществото ни е дълбоко депресирано и не се оказа способно да генерира само или да прегърне създадената от друг митологема. Нито една идея, нито един социален проект, нито една идеализирана визия за "желаното бъдеще" на България не успя да се превърне във фактор, генериращ достатъчно масов социален и личностен оптимизъм, воля за участие в "правенето" на реформите, смисъл на самите реформи. Българското общество за разлика от други общества в преход (Словения, Македония, Украйна, прибалтийските републики) не можеше да се радва на възстановена държавност и магията на постигнатия национален идеал. Крайно ниската религиозност не позволи и на тази митотворческа сила да предложи свой социален мит. Провалилият се комунистически проект бе заменен не от друг, а от еклектичен набор идеи, в които редовият българин е трудно да се ориентира, а още повече да намери отговор на въпроса - а какво е моето място в този нов свят. В интерес на истината в началото на прехода, когато еуфорията от внезапно "връхлетялата" ни демокрация бе безспорна, общественото съзнание бе обсебено от една мечта (което се оказа утопия). Тази мечта бе: нека съчетаем предимствата на капитализма (българинът от 1989 г. така мислеше развитите демокрации) - висок жизнен стандарт, пазарна икономика, демокрация, с достойнствата на социализма - сигурност, относително равенство, гарантиран достъп до блага като безплатно образование, здравеопазване, труд. Тази мечта се оказа утопия. Преходът (засега) по-скоро синтезира недостатъците, отколкото достойнствата на двата социални порядъка. Функциониралият 1-2 години мит за третия път бе заменен с реалностите на едно общество, по-близко до образците от третия свят.
- За съжаление доминиращата тенденция в годините на прехода (а и целия ХХ век в българската история) е тези години да се разглеждат като непрекъсваща серия от грешки, престъпления, пропуснати шансове и т.н. В обществото, а и в средите на тези, чието гражданско и професионално призвание е да осмислят историята и настоящето, има сериозен дефицит от това, което бих нарекъл "мъдро отношение към историята". Политическата конфронтация, с която бяха белязани последните 10 години, направиха неатрактивна нагласата от миналото да се помнят преди всичко поуките. "По-полезно" се оказваше да се търси кой е виновният за пропуснатите шансове и в това търсене се хабеше интелектуална енергия, неизмеримо по-голяма от онази, която би била необходима за създаване на предпоставките традицията "пропуснати шансове" да остане в миналото.
Разбира се, има немалко сериозни опити да се осмислят факторите, довели до цяла серия "пропуснати шансове" в най-новата ни история. Основните поуки според мен, от горчивия български опит през годините на преход са:
Острата политическа конфронтация, която взривява всеки плах опит да се търси широк обществен консенсус около духа и технологията на реформите, парализира политическата и обществената воля за промени. Резултатът е, че промените стартират не тогава, когато биха били по-безболезнени и с повече шанс за успех, а когато няма накъде и обикновено е твърде късно.
Реформи, които съдържат в себе си много непопулярни мерки, засягащи широки слоеве от населението, могат да бъдат навременни и ефикасни само ако се вписват в една общодостъпна визия за "желаното бъдеще, в което има място за всеки.
- Атомизацията на обществото е безспорен факт. Тази тенденция бе набрала скорост още 80-те години, годините на "късния социализъм". Симптомите са класически - разпад на традиционните социални връзки между хората, отчуждение, растящо неверие в колективното действие и "колективните способи" за спасение. Понякога в това се вижда отмиране на "социалистическия колективизъм". Може и да е така. Резултатът обаче от атомизацията на обществото ни не е индвидуализмът на достатъчно автономния гражданин, който е поел съдбата си в своите ръце, а появата в масов мащаб на изолирани в безпомощността си (тази безпомощност е една заучена безпомощност) хора, които обществото изтласква в периферията си.
Голяма част от етническите малцинства, трайно безработните, възрастните хора, "новите бедни" се превръщат в маргинализирани групи от самотни хора, които не могат да разчитат нито на държавата, нито на себе си, нито на солидарността на своите по-адаптивни и интегрирани в новите реалности сънародници.
Най-тежката цена, която обществото плаща през последните години, е драмата на тези изтласкани в социалната периферия 2-3 милиона души. Няма съмнение, че атомизацията на обществото е една възможна крачка към формиране на индивидуалистична култура в България. Навярно позитивен неин ефект е и разрушаването на етатистката политическа култура, която бе доминираща в годините преди реформите. Засега обаче атомизацията има повече негативи, най-тревожните сред които са кризата в обществения морал, парализата на волята за колективно действие, социалното изолиране (и самоизолация) на голяма част от населението на страната.
Има и примери на обратната тенденция - търсенето на колективна идентичност на общности, в които "не си сам". Такава тенденция се наблюдава при някои от етническите и религиозни общности, както и сред младите хора, изповядващи общи субкултурни ценности. Доминиращото верую обаче е "всеки сам да се спасява".
- Много труден въпрос. Защото българското общество в началото на новото хилядолетие е безкрайно нееднородно, фрагментарно. Малко е общото между бедни и богати, млади и стари, бизнесмени и безработни, българи и роми. Начините, по които те осмислят света и себе си в него, са толкова различни, че за някакви общи обществени нагласи, кристализирали в общовалидни клишета, ми е трудно да говоря. И самата липса на такива общи клишета е симптом за разпадане на идеята за обща съдба. Един красноречив факт. Българите не срещнаха 2000 г. с еуфорията на французите, италианците, американците. В новогодишната вечер те бяха застанали пред телевизорите си и със завист гледаха как голяма част от света изпращаше един в крайна сметка успешен за страните си век и посрещаше едно хилядолетие на надеждите. Никой не успя да организира нещо подобно в България (въпреки че много се опитаха ). Празник не може да се организира там, където надеждите ги няма или са твърде плахи, за да бъдат споделени с друг. Тази вечер много българи почувстваха колко много България се е отдалечила от света, към който се стреми.
Ако има нещо общо между повечето българи, то е една твърде песимистична версия за общото ни бъдеще като страна. То приблизително изглежда така:
"Ние сме малка и бедна страна. Имаме известна власт върху личното си бъдеще, но не и върху това на страната си. Бъдещето на България не се решава вътре в нея, а там, където са центровете на новия световен ред. Ние българите сме самотен народ. Нямаме големи приятели, няма ги дори кандидатите за ролята на Големия брат."
Крайно ниското национално самочувствие, дефицитът от поводи за национална гордост, самопреживяването като вечно губещите са доминанта в общностното светоусещане. Друг е въпросът, че нагласата "ние, българите, заедно можем твърде малко" мирно съществува с личностен оптимизъм ("аз самият мога") - особено при младите.
- Навярно. Или поне така би ми се искало. Опитът от 10 години демокрация показва, че съществуващите властови механизми твърде често поставят на изпитание самата идея за демокрация. Няколко неща трябва и навярно бавно ще се променят във вярната посока. Първо, опитът ни научи, че България твърде често се изправя пред най-сериозния риск за всяка демокрация - прекалено голямата концентрация на власт в едни ръце. Навярно обществото няма дълго да търпи хроничната липса на независимост на съдебната власт от изпълнителната. Второ, убеден съм, че в близкото десетилетие ще има силен обществен натиск по посока на развитие на местното самоуправление. Трето, перманентният обществен скандал около трансформацията на политическа в икономическа и икономическа в политическа власт навярно ще доведе до блокиране на механизмите, правещи това възможно. Четвърто, растящото отчуждение на гражданите от политическата класа провокира активизирането на гражданското общество. Макар и бавно, гражданският контрол върху политици и публична администрация започва да става реалност.
- Промените конституираха поне две генерации, болшинството представители на които се преживяват като изгубени поколения. Едното е поколението над 55 - 60 години, "строителите на социализма", които в качеството си на пенсионери загубиха надеждите си за достойни старини. Огромната част от тях живеят под прага на бедността. Повечето от тях обаче страдат не толкова от бедността, колкото от обезсмислянето на техния съзнателен живот. Второто поколение е поколението на 40- до 55-годишните хора в активна възраст, много от които се оказаха излишни в новите икономически реалности. Това са стотици хиляди инженери, агрономи, лекари, учители, научни работници, бели якички, офицери, които вятърът на промяната остави без работа. Прекрасно адаптирани в старата система, те притежават ненужни за новата знания, умения, манталитет. За тях е много трудно да се променят тепърва. Пазарът на труда няма потребност от тях, да емигрират е късно, малцина имат компетентността и психиката за предприемаческа дейност. Това поколение попълни редиците на новите бедни. Драмата на тези хора се засилва от страха им, че тяхната бедност заплашва бъдещето и на техните деца. В една групова дискусия представител на тази социална група сподели: "Ние бяхме щастливи, че живеем по-добре от своите родители. Сега разбирам, че животът ни е бил по-добър и от този, който очаква децата ни. Това вече е страшно."
Ако Дядо Коледа беше български политик
Ако Дядо Коледа беше български политик, празниците около Нова Година щяха да изглеждат иначе.
Политическият еквивалент на симпатичния червенобузест старец в никакъв случай нямаше да дава подаръци. Той щеше да взима.
Всъщност нямаше да има само един Дядо Коледа. Щяха да са поне двама - единият облечен в синьо, а другият - в червено.
Със сигурност щеше да има зложелатели, които да са извадили досието му. В него той щеше да е записан под агентурния псевдоним Дядо Мраз.
Датите в календара щяха да са разместени - Нова Година да съвпада с изборите, а Великден - когато падат визите.
Снежанките щяха да имат фондация "Бъдеще за Лапландия".
Старият готвач на Дядо Коледа щеше да е управител на верига от ресторанти.
Работилницата за играчки щеше вече да е приватизирана чрез РМД от няколко джуджета.
По-непослушните от тях щяха да стоят наказани в големите си бели къщички.
Дядо Коледа нямаше да слиза при хората през комина, а през телевизора.
Понеже много обича да го дават по телевизията как ужким раздава подаръци, назначаването на доверени джуджета в различните тв канали, които да се грижат за имиджа му, щеше да му е първа грижа.
Голяма част от съгражданите на Дядо Коледа щяха отдавна да са напуснали Лапландия.
Добрият старец обаче нямаше да забелязва това, тъй като поначало времето му минава в обикаляне на света.
Докато хвърчи нависоко с шейната си, Лапландия щеше да му изглежда съвсем нормална и нямаше да вижда сериозните проблеми под снега.
Но щеше да има няколко претендента да станат Дядо Коледа, за да взимат на свой ред подаръците. Те щяха много упорито да обясняват, че мандатът му е изтекъл, че елените в шейната са уморени и че подаръците не трябва да се дават по друг начин.
За щастие веднъж в годината забравяме за фалшивите раздавачи на подаръци.
годината К
К като корупция.
К като компромат.
К като Командира.
Костов.
Китайците наричат годините на животни - плъх, тигър, заек, дракон, и те се повтарят през определен цикъл. У нас кръщаваме годините на политиците. И на всичко, свързано с тях.
През 2000 г., въпреки битките, вътрешните разпри в СДС, атаките на Бонев, оставката на Бисеров, подмолните действия на Бакърджиев, управляващите са на път да отчетат края на цял мандат. Дали е бил успешен или не, догодина избирателите ще решат на изборите.
Защото народът иска да му се случват хубави неща - въпреки политиците и техните амбиции.
Останалото са обещания за бъдеще. Икономиката леко се размърда и май тръгна напред, данъците бяха леко понижени и управленците отвориха едното си око към проблемите на бизнеса. Малка крачка, но все пак добро начало за следващото хилядолетие.
Над СДС - Бургас, тегне наследството на Цонев
Йордан Цонев обяви, че организацията в морския град се разпада
Велина ГОСПОДИНОВА
Още една синя партийна организация, тази на СДС - Бургас, е на път да бъде вписана сред проблемните местни структури на партията след Варна, Добрич и Стара Загора. Преди седмица 12 местни клуба от града поискаха оставката на общинския председател на СДС Лорис Мануелян. Беше свикано и общинско събрание на синята партия в Бургас, на което с 41 гласа "за" ръководството взе решение да се насрочи събрание за избор на ново ръководство на местната партийна структура. Официалните мотиви за смяната на лидера Лорис Мануелян са, че е прекалено ангажиран с управителния съвет на лекарския съюз и не му остава време да се занимава с партийни дела. "Мануелян от пет месеца не е свиквал заседания на общинския съвет на СДС - Бургас, оказа се, че той дори не познава някои председатели на местни клубове", коментира синята депутатка Юлия Янева. "Освен това в момента броят на членовете на СДС е спаднал до 800, а преди партийните активисти наброяваха 1000", допълни тя. Синята депутатка потвърди, че в СДС - Бургас, действително има кухи структури. За наличието на такива спомена и областният председател Васил Камберов. Оказало се, че три местни клуба съществуват само на хартия, а в тях няма активисти. "Дори председателят на единия, Радостин Дачев, се оказа, че членува в друг клуб, а лидерът на друг местен клуб, Михаил Баев, представил 21 молби на хора, желаещи да членуват в партията, попълнени с един и същи почерк", твърди Янева. Според синята народна представителка този процес на създаване на фиктивни местни клубове е започнал при предишния лидер Йордан Цонев и продължил при сегашния Лорис Мануелян.
Заедно с общинския председател на партията бяха атакувани и заместникът му Васил Илиев и областният управител Кирил Козаров.
След едноседмични взаимни обвинения и престрелки в медиите тримата бяха обвинени, че са хора на бившия областен лидер на СДС - Бургас, Йордан Цонев, който преди повече от месец скандално напусна НИС на СДС. Така се заговори, че СДС - Бургас, се е разделило на две - на цоневисти и костовисти. А областният управител на Бургас Кирил Козаров напусна поста си в знак на протест срещу действията на областния председател на СДС в града Васил Камберов. "Лорис Мануелян и Васил Илиев са достойни хора и според мен се извърши една манипулация сред местните клубове на СДС в Бургас. Бях информиран, че е имало събрания, на които членовете са питали защо трябва да се иска оставката на Мануелян и председателят на клуба е отговарял, че такова е желанието на Камберов", твърди вече бившият областен управител Кирил Козаров. "Атакуват се тримата с най-висок рейтинг в СДС - Бургас. Не се притеснявам за моята кариера, но все пак работя за СДС от девет години и считам, че не се постъпва по най-достойния начин", каза още Козаров, който заяви, че оставката му е личен избор и е свързана със ситуацията в синята партия в града. Хората на Камберов обаче твърдят, че оставката му е поискана от премиера Иван Костов.
Разправиите и взаимните нападки на отговорни местни сини лидери принудиха Йордан Цонев да заяви пред в."Стандарт", че СДС - Бургас се разпада. А Кирил Козаров коментира: "Не знам чий е този сценарий, но със сигурност има такъв. " "Категорично отхвърлям твърденията, че СДС - Бургас, се е разделило на две. Целта ни е да изберем ново общинско ръководство, което да подготви парламентарните избори", е мнението на областния лидер Васил Камберов. Всъщност изкуственото разделение на хора на Цонев и такива на Иван Костов едва ли звучи убедително за някого. Защото и двете страни в действителност са свързани с Йордан Цонев и всички по един или друг начин са лансирани от него. Васил Камберов например беше заместник на Цонев в областния съвет на СДС. След оставката му оглави областната структура в града. Зад кандидатурата на Лорис Мануелян за общински председател на партията също стоеше Йордан Цонев, негово беше и предложението Васил Илиев да е кандидатът на партията за кмет на града. Камберов пък беше шеф на предизборния щаб на Илиев за местните избори. "Всички в СДС - Бургас, са мои хора. Без изключение", заяви Йордан Цонев.
И от двата лагера обаче отричат бившият бургаски лидер Йордан Цонев да има нещо общо със сегашната ситуация.
Викинги, магьосници, кръв и много бира
Морган Кроу
Скандинавската митология винаги е носила в себе си някакъв странен и загадъчен чар. Митовете и легендите за русолявите варвари от Севера, които носят рогати шлемове, наливат се с тонове бира и въртят 20-килограмови мечове с лекотата на майстор-жонгльор, са любими истории за всички, които си падат по фентъзито. Викингите, и по-специално един подрастващ представител на това диво и войнстващо племе, са главни действащи лица в новата игра Rune. Вие сте в ролята на Рагнар - млад викинг, който току-що е навършил пълнолетие и се опитва да докаже, че вече е станал истински войн. Въпреки отличната си физическа кондиция обаче нашият герой все още си остава само мускулесто селско момче, което може би един ден ще има право да нарече себе си викингски боец, но засега може да демонстрира завидни умения единствено в пиенето на бира... Та селцето, в което живее нашият главен герой, е малко по-специално. То съхранява мистичен рунически камък на върховния бог Один, който бди над викингите и всички други живи твари на земята. Въпросната реликва предпазва света от Рагнарок, което е нещо като скандинавски вариант на Апокалипсиса. Легендите разказват, че когато последният от тези камъни бъде унищожен, ще дойде краят на света. И, както изглежда, някой се опитва да предизвика точно нещо такова. Докато нашият млад варварин демонстрира своите войнски умения в двубой с местния майстор на меча, в селото пристига тревожна вест - многочислен враг е атакувал съседно викингско племе, което също съхранява рунически камък. Рагнар и останалите бойци решават да помогнат, мятат се на своя викингски кораб и заминават на дълъг военен поход.
Малко преди да стигнат своята цел, нашите хора се сблъскват с главния гадняр - викинг на име Конрак, който е решил да мине към тъмната страна и да предизвика свършека на света. Както може би вече се досещате, злодеят се оказва адски опасен тип. С помощта на няколко бързи магийки той успява да потопи вашия кораб. Целият екипаж се издавя и се превръща в храна за рибите.
За щастие
Както изглежда, в този момент той страда от хроничен недостиг на герои и решава да възкреси Рагнар, за да предотврати предсказанието за предстоящия апокалипсис. Така започва и вашата мисия. Винаги ми е било малко странно защо горделивите и безсмъртни богове толкова често прибягват до услугите на простосмъртните герои, когато оплетат конците. В случая обаче това няма кой знае какво значение... Оттук нататък Rune се превръща в класически триизмерен екшън с гледна точка на страничен наблюдател. През повечето време ще трябва да се любувате на Рагнар с неговия културистки гръб и бича шия. Лично аз бих предпочел да гледам закръглените задни части на някоя виртуална звезда като Лара Крофт, но здраве да е. Играта изключително много напомня класически заглавия като Heretic 2 и Drakan, но предлага много по-добро качество на изображението. Използван е графичният енджин на Unreal Tournament и това е гаранция, че ще можете да се насладите на спиращи дъха визуални ефекти. Единственият недостатък по този показател е, че Rune е малко по-мрачна от необходимото. Всъщност "класически екшън" може би не е най-точната дума, тъй като нашият герой използва единствено викингски оръжия за близък бой - щитове, мечове, брадви, боздугани, чукове, че дори и отсечените крайници на своите врагове. Лъковете и арбалетите са напълно пренебрегнати. За сметка на това обаче
И вероятно няма да е по вкуса на онези, които изпитват погнуса от обилните кървища. По време на битките навсякъде летят ръце, крака, глави и всякакви други телесни части. Но все пак не бива да забравяме, че основните действащи лица в Rune са кръвожадни викинги, а не невинните обитателки на някой пансион за благородни девици... Като цяло Rune не е лоша игра, но може би е малко еднотипна. Ще забележите, че сраженията не изискват усвояването на някакви специални техники и умения. По принцип Рагнар може да нанася и доста ефектни удари, но на практика няма особена разлика дали ще накълцате вашия опонент с няколко елементарни удара, или ще му приложите някой засукан финт от фехтовката.
При всички положения Rune е игра, която си заслужава дори и само заради убийствената графика. Изключително ефектно е да видите как вашият меч се обагря в червено в хода на битките или как някой ранен противник се спасява с бягство като недоклано прасе. В интерес на истината изкуственият интелект на опонентите ви клони към критичния минимум, но в крайна сметка нека не ставаме твърде претенциозни... Все пак това е просто игра.
От приятелството следват и задължения
Тахсин Бурджуоглу, посланик на Република Турция в София, пред "Капитал"
- Действително лично съм полагал и полагам много усилия, за да може в България да дойдат известни турски бизнесмени и групировки, които имат значение в икономическия живот. Мисля, че нашето правителство, нашите политици и нашата държава следват същата политика. Това въведение е важно за втората, същинската част на въпроса. Но, изглежда, че това, което най-много заинтригува българската общественост и медиите, беше публикуваното наскоро във вестник "Сабах" в Турция и непосредствено след това - в "Миллиет". Те провокираха отзвук в София, но същественото в случая е, че българските медии изпускат някои подробности. Един читател, който редовно следи пресата, тук ще забележи, че почти всеки ден те пишат неща, които не са много благоприятни за Турция. Някои от тях действително много ни безпокоят, други - не чак толкова. Казваме си - България действително е демократична страна, има свобода на словото и възприемаме с разбиране поведението на пресата. Но към някои неща не можем да проявим разбиране.
- Преди всичко това, че по отношение на турско-българските отношения хора, които могат да бъдат свързвани с българското правителството и държавата, правят отрицателни изявления и никой не ги опровергава. В замяна на това мога да подчертая, че в Турция официално лице не е правило каквото и да е било отрицателно изказване за България. Посланикът на България в Анкара г-н Сталев може да потвърди дали казвам истината или не. В София единственото лице, което е упълномощено да говори от името на Турция, съм аз. Но се получава така, че от името на Турция във вашата страна говорят и други хора. Казват - Турция мисли така, възнамерява еди-какво си, харесва или не харесва това. Аз не знам откъде те черпят правомощия.
- Няма да цитирам имена. Но един внимателен читател веднага ще разбере за какво става въпрос. Например един валия - губернатор в Турция, да речем одринският, няма никакви пълномощия да говори в политически аспект за българско-турските отношения. А тук един областен управител се счита за упълномощен, че може да прави изявления. Пак да кажа, че в Турция никой, който има правомощия да говори от името на правителството, не е казал досега нито една лоша дума против България. В София обаче депутат от управляващата партия започна да ни упреква, дори отправи лични нападки. Управляващата партия и парламентарната й група не го опровергаха, даже не го критикуваха за това.
Когато се създаде такава атмосфера, чувстваме необходимост да кажем нещо. Например на един партиен семинар в Шумен се спомена, че министър-председателят Костов е казал еди-какви си думи - Турция не иска да подкрепя България за членството й в НАТО. Тези думи може да не са отразени вярно. Но след като нещо е публикувано в пресата и не е опровергано след това и при нас също не е пристигнало опровержение, тогава сме принудени да възприемаме сериозно всяка новина или всеки материал. Седмица след тези изявления, които уж бил казал министър-председателят, едно упълномощено лице от ръководството на управляващата партия ги опроверга.
Да не говорим, че по някои теми срещаме материали, които нямат нищо общо с действителността. Безспорно всички тези проблеми в една или друга степен имат връзка с българско-турските отношения. Ние сме свикнали с материали, които са насочени против нас, но това в никакъв случай не означава, че ни харесва. Но когато в Турция за първи път се писа нещо против България, тук се вдигна много голям шум.
- От гледна точка на турските медии мога да кажа, че освен тези две публикации в "Сабах" и "Миллиет" в последно време нищо друго няма против България, за българските медии не бих могъл да тълкувам. Но когато се увеличава броят на писанията, които ни тревожат, това вече показва тенденция. За мен обаче българско-турските отношения се опират на пълно доверие. Ако не беше така, не бихме достигнали до такова равнище в нашите взаимоотношения. Моите очаквания са следните и съвсем искрено искам да споделя своята загриженост. Ако български ръководител направи изявление, далече от духа на нашите нормални отношения, очаквам някой официално да ми се обади и да каже - еди-кой си говори от свое собствено име и думите му не отразяват нашето официално мнение. Така би трябвало да се постъпва. Това, че напоследък някои твърдения не бяха опровергани и не ни беше дадено каквото и да било обяснение, ни накара да гледаме много сериозно на тези неща.
Всяка страна си действа в рамките на своите виждания и разбирания. Ако приемем, че с дадена страна сме в близки отношения, ние трябва да изпълним всичко това, което следва от това. След като и България казва, че е приятел на Турция, очакваме тя да подходи по същия начин - да изпълни това, което следва от това приятелство. Т.е. неоткликването, нереагирането на писмени материали, които засягат по един или друг начин турските държавни дейци, настоящи, минали и т.н., ни засягат. И затова искам да кажа, че не във всички случаи намираме това, което очакваме от България като реакция. Понякога дори се обръщам към говорителя на външно министерство. Моля хората от СДС, които отговарят за външната политика, да направят някакво изявление и да кажат, че не споделят нещата, които се говорят. Досега те не реагираха. Аз не се оплаквам, а само го отбелязвам. В края на краищата българските ръководители и политици ще решат как да постъпят.
Знаете, че генералният ни консул в Бургас беше принуден да напусне България и правителството ви изказа своите съображения. Ние казахме, че не ги приемаме, и консулът се върна в Турция, но сега и България изпитва затруднения да назначи генерален консул в Одрин. Съвсем откровено казвам - от наша гледна точка това решение на българското правителство не беше подходящо, предвид чудесно развиващите се българско-турски отношения. В най-трудния момент на нашите взаимоотношения, в последните години на тоталитарния режим в България нямаше нито един секретар, изгонен от България. Тоест нещо, което при онзи режим не ни се случи, в период на приятелство ни се случи. Разбира се, българското правителство е суверенно правителство и то може да си взима каквито иска решения. Но същевременно и ние имаме такъв суверенитет и показахме своята реакция на това поведение.
- Без да назовавам имена, имаме контакти с всички политически партии, които са основани на базата на демократичните правила и поведението им е в тези рамки, независимо дали имат представители в парламента или не. Не правим разграничение на принципа добра или лоша партия. Но ако има политически партии и политически движения, които имат по-специално негативно отношение към Турция или биха желали българско-турските отношения да се развиват по друг начин вместо сегашните наши приятелски отношения, или са за конфронтация с Турция, ще се отнесем много резервирано към тях. Аз съм посланик в София от 3 години и няколко месеца, едно и също правителство е на власт тук, а в Турция - трето правителство, но всички турски правителства следват една и съща политическа линия, т.е. нашата политика на приятелство е постоянна и смяната на правителството не й се отразява.
По отношение на ДПС бих искал веднага да изтъкна - гледаме на ДПС като на българска партия, както е по закон. Но в България дори БТА, която е официален орган, винаги казва "партията на етническите турци", винаги слагат такива определения. Според нас ДПС е българска политическа партия. Българската конституция не разрешава съществуването на етнически партии, както впрочем и в Турция. Но когато възникнат проблеми с турското малцинство, ако те изискват някои корекции или подобрения в законодателството, да речем, водим разговор с всички партии, включително и с ДПС. Така беше сега във връзка със Закона за имената. Така че тези две неща трябва да бъдат разграничени.
Погледът на Турция спрямо турското малцинство тук и погледът й към политическите партии са различни. Не може да се слагат в един кюп.
- Не, няма да дам обяснение, ще дам само своя коментар. Той е български депутат, депутат от управляващата партия и понеже системата тук позволява, той самият казва, че е председател на една друга партия, но това в случая е без значение.
Но понеже е народен представител от управляващото мнозинство, мисля, че някои от нещата, които казва, могат да станат причина да поискаме обяснение от ръководителите й. Той постъпва много погрешно със своите последни изявления и упреци към отделни личности и дипломати. Нашето министерство направи изявление във връзка с това и то беше отразено в пресата тук. Независимо кой е, депутат или политик, не може така да обижда турските дипломати в България. Това е неприемливо и каквото следва да се направи, ще се направи.
- Има и няма опасност. Като държава подкрепяме и поощряваме нашите бизнессреди да дойдат в България. Казваме им - елате и опитайте възможностите, които се предлагат. При много големите ни групировки няма опасност за отрицателно въздействие върху тях. Но някои средно големи фирми, които действително вече работят в България, да речем, с около 500 000 или 1 млн. долара до 1.5 млн. долара инвестиции тук, те вече малко се безпокоят. Защото те живеят в България фактически и не могат да не почувстват отрицателното въздействие от това развитие, но ние се мъчим да ги поуспокоим.
- Приобщаването към Европейския съюз е въпрос, който засяга България, нейното правителство и народ. Ние бихме били доволни от такова развитие. Но този въпрос има и обратна страна. Дали едно толкова ускорено интегриране на България към Европа няма да навреди на българско-турските отношения? Според нас не би трябвало. Но ако българското правителство има някаква друго мнение и ако го сподели с нас и ако имаме някакъв отговор, ние ще си кажем. Бих искал да изтъкна следното: посрещаме с голямо задоволство напредъка, който вашата страна показва по отношение на интеграцията към ЕС и за излизането й от Шенгенския списък. Във връзка с това имаше изявления, които леко ни разтревожиха. Например - ще се превърне ли турско-българската граница в граница между ЕС и Турция, т.е. ще издигнем стени над тази граница и ще пазим ЕС. Може би за днес и за утре такава позиция да е правилна. Но при средносрочна стратегия това не може да се окаже вярно, защото Турция е официален кандидат за ЕС и също е в процеса на разширението на Европейския съюз. И когато също бъде приета за член на ЕС, автоматически границата ще отиде на изток. Има и друга теза, която българската страна използва, че така добре пази българско-турската граница, че залавя например 1400 килограма наркотици. А ние колко залавяме? 10 тона! Някаква открита конкуренция ли ще започне между нас? Хората винаги трябва да мислят това, което казват, докъде може да доведе. В никакъв случай не смятаме, че това умишлено се казва и се прави, но като се повтарят непрекъснато тези неща, трябва да се знае докъде може да се стигне.
Успехите, които България има по отношение на ЕС, не само че не ни безпокоят, напротив те ни радват. Ако България по-рано влезе в ЕС, ние от това нищо няма да загубим. Тя е по-напред по отношение на преговорите, които се водят, но ние имаме нещо, което България пък няма по отношение на ЕС - имаме договор за митнически съюз, а София още няма. С България имаме споразумение за свободна търговия, така че няма причина за тревоги и безпокойства. Освен това не сме от тези страни, които имат безвизов режим с България.
- Теоретично през 2002 г. се очаква НАТО да се разшири. Да речем, че през 2002 г. се вземе решение да се пристъпи към това разширение и, да речем, България и Румъния не са поканени. Съгласно закона, който прие нашият парламент, ние проверяваме дали това решение включва тези две страни или не. Ако България и Румъния не са включени, тогава ние няма да приемаме другите. Няма друга държава - членка на НАТО, която да е подходила по този начин. Най-важното е, че този закон, за който говорим, беше приет единодушно. Това е съвместно предложение на петте партии, които са представени в турския парламент. Той е в сила и е валиден. Има и много други страни - членки на НАТО, които също казват, че подкрепят усилията и желанията на България за членство в НАТО, но нито един от техните парламенти не е приел закон като нашия. А в София продължава да има хора, които все още се питат дали ние подкрепяме желанието на България за членство в НАТО или не.
- Знаете, че имаше един пакет за инфраструктурен енергиен проект, който беше само двустранен. Ние му отдавахме много голямо значение. Без да се спирам на причините, за съжаление неговото развитие не ни задоволява. Аз искам да обясня философията на този въпрос, за да е ясно. Абсолютно всяка година купуваме от България електроенергия. Затова в края на 1997 г. предложихме да купуваме електроенергия, въпреки че след 2003 г. нямаме необходимост. И да сключим договор до 2008 г. За 10 години това прави по-малко или повече 1.5 млрд. долара. А има и два проекта в момента - за каскадата Горна Арда и магистралата Оризово - Капитан Андреево. Те, взети заедно, бяха оценени средно на около 600 млн. долара, т.е. в продължение на 10 години ще купуваме електроенергия и България ще получи 1.5 млрд. долара. От своя страна възлагате на турска фирма тези два проекта, но само като строител. Тя ще спечели 5 или 10 на сто, но през това време в България ще има два големи важни обекта. Това беше оригиналността на тази идея. Но се започна - защо не се възложи на японци, защо не на български фирми... И нещата се промениха и днес виждате в какво състояние е идеята... - Да, защото проектът за магистралата Оризово - Капитал Андреево беше едната част от този пакет, а преди няколко дни бе направена първата копка. Поискахме някакво обяснение и все още чакаме отговор.
За кожата на всеки наркотрафикант
Йово НИКОЛОВ, Момчил МИЛЕВ
"До два дена съм навън, бе, нещастник! " Това е репликата на заловен наркотрафикант към спецполицай от Националната служба за борба с организираната престъпност по време на арест. Тези дни отделът за борба с наркотиците е особено възбуден и всички гледат мрачно. Причината е, че трима наркотрафиканти бяха пуснати под гаранция. Така съдът провалил двегодишна международна разработка на турските, унгарските и българските служби по канал за трафик на дрога за Европа. Този път на БОП - аджиите определено им закипя и пресата се напълни с откровения. Една от най-важните е, че осъдените наркодилъри у нас се броят на пръстите на едната ръка.
На 7 декември тази година след съвместна акция на НСБОП и РДВР - София, край Елин Пелин бяха задържани четири човека с 52 килограма хероин. Двама от арестуваните - Пламен Данков-Бингото и Владимир Шипков - са известни международни наркотрафиканти. При самата акция Бингото предложил подкуп по 15 000 германски марки на полицаите, които го арестували. Те отказали. Задържани са още двама техни съучастници.
Миналия понеделник състав на Софийския апелативен съд освободи под гаранция трима от задържаните и с това предреши съдбата на делото. Буквално правило е, че излязат ли от ареста, наркотрафикантите, обикновено се укриват и започват да притискат свидетелите по делото. Хора с контактите на Бингото и Шипков не е трудно да напуснат страната. За нашата съдебна действителност не е нещо учудващо видни бандити да напускат ареста. Проблемът идва оттам, че арестуваната група е част от едно доста голяма организация, която пренася наркотици по балканския път. Двама от тази наркомафия са арестувани в Унгария и чакат присъдата си.
Това не е първото наркодело, което отива по дяволите заради правораздавателните органи. През август възникна скандал между България и САЩ, когато софийският апелативен съд пусна под гаранция търсения от щатите наркотрафикант Мохамед Джамил Хамиех. САЩ са поискали официално екстрадирането на ливанеца, за да го осъдят за наркотрафик там. Лично Ричард Шифтър, координатор на американската програма на Балканите, обърна внимание на българските институции за това, а посланикът на Щатите у нас Ричард Майлс прати официална нота до външното ни министерство.
В НСБОП имат цяла папка с протести на Гърция заради двама наши наркотрафиканти, които избягали от техен затвор. Огнян Атанасов и Васил Маникатов имат доживотни присъди в Гърция за трафик на наркотици. Двамата няколко пъти са залавяни у нас, отново за дрога, но благоевградската прокуратура ги освобождавала под гаранция и сега също са на свобода. Имената им са пуснати за издирване от Интерпол.
Подобен беше случаят и с обвинения за нарколабораторията Кристиян Младенов, който международната полицейска организация залови в Унгария и ни върна. Младенов беше освободен под гаранция, защото нямало как да се укрие, въпреки че вече имаше условна присъда за производство на амфетамини. Той поне е един от малкото, които получиха осъдителна присъда за своята дейност.
Иначе всяко провалено дело срещу наркотрафикант е потенциален международен скандал по една проста причина. 80 на сто от операциите по наркотрафика са съвместни, защото контролираните пратки минават през няколко граници. За това тези разработки струват маса пари. В България не е така. В НСБОП имат списък от 17 случая, по които заловените трафиканти са пуснати под гаранция и спрени.
Заслужено или не цялата отговорност за скандала беше стоварена върху апелативния съдия Иво Вапцаров, който беше набелязан от НСБОП като главен виновник за станалото. Вероятно спецченгетата имат някаква основателна причина, за да твърдят подобно нещо. Впоследствие обаче се оказа, че той е само един от тримата магистрати, гледали мярката за неотклонение на наркотрафикантите. "Освен това Вапцаров не е бил нито председател на състава, нито докладчик по делото", уточниха от Софийския апелативен съд. Според разясненията на самия съдия арестуваните са освободени заради твърде сериозни процесуални гафове в делото за задържане на наркотрафикантите. Най-сериозният пропуск е, че там се говори за несъществуващ човек, който трябва да бъде задържан под стража. Почти сигурно е, че в случая вината пада върху първоинстанционния съд, който определил мярката за неотклонение за спедиторите на дрога. По действащото законодателство това се прави от магистрат в съответния окръжен съд, където е извършено престъплението. В случая град Елин Пелин е под юрисдикцията на Софийския окръжен съд. Според източници от съдебната палата става дума за небрежност на съдията-докладчик Тянко Петров, който е писал постановлението за задържане под стража в стар файл на своя компютър, като просто го е редактирал леко. Това е и обяснението, че в документацията се появява някой си Борисов, който е обвинен за въоръжен грабеж и няма нищо общо с наркоаферата. Ако това наистина е така, доста вероятно е този технически гаф да излезе твърде солено на небрежния магистрат.
Скандалът с пускането на наркотрафикантите дойде като манна небесна за прокуратурата, която отдавна се опитва да си върне контрола над мерките за неотклонение. Обвинителното ведомство се опита допълнително да нагнети напрежението между НСБОП и съда, като негови представители не пропуснаха да отбележат, "че едно време, когато ние решавахме за арестите, не беше така". Не е тайна, че "пускането под гаранция" има своя цена. Именно тези правомощия на прокуратурата й докараха славата на една от най-корумпираните институции в държавата. И сигурно не без основание. Промяната на мярката май се приема като "машинка за пари" от някои магистрати.
Висшият съдебен съвет (ВСС) пък още в сряда спешно сформира тричленна комисия, която да разследва скандала около задържаните в Елин Пелин търговци на дрога, както и фактите около всички провалени дела за наркотрафик. Според новоизбрания говорител на ВСС Йордан Иванов магистратите Минко Минков (шеф на окръжния съд в Габрово), Станко Кидиков (апелативен съдия в Пловдив) и Димитър Димитров (прокурор във Върховната касационна прокуратура) ще говорят с всички участници в скандала, ще прочетат мотивите и ако трябва, ще предложат дисциплинарни наказания. В четвъртък комисията е изискала от НСБОП всички дела, по които са работили спецченгетата и по които има пуснати под гаранция и неосъдени трафиканти. Резултат се очаква още на първото заседание след Нова година, което ще се проведе на 10 януари.
По всяка вероятност скандалът ще бъде и един от основните аргументи, когато се иска нова поправка в Наказателно-процесуалния кодекс относно съдебния контрол над предварителното задържане. Връщането на стария ред за налагане на арести от прокуратурата обаче би било сериозна стъпка назад. Всъщност нито една от скандалните мерки за неотклонение по онова време не е успяла да предизвика такъв обществен резонанс. Просто по времето на Татарчев обвинителите правеха каквото си искат и не се отчитаха никому кого прибират зад решетките и кого пускат на свобода. Скандалът със задържаните в Елин Пелин наркотрафиканти безспорно доказва, че сегашният механизъм за контрол над арестите е много по-прозрачен и пречи на магистратите да взимат решения на тъмно. Всяка от засегнатите страни - и защитата на арестувания, и обвинението, и полицията - следят под лупа действията на съда и са готови във всеки момент да предизвикат грозен обществен скандал.
"Определянето на мерките за неотклонение е едно голямо бреме за нас и с удоволствие бихме се отървали от него. След това обаче спечелените дела срещу България в Страсбург просто ще завалят. Евросъдът не признава прокуратурата за независим съдебен орган, тъй като защитава обвинителната теза и не може да бъде арбитър в подобен спор", коментираха случая съдии. Връщането на предварителния арест на обвинението, каквато всъщност е крайната цел на този скандал, обаче едва ли ще помени ситуацията към добро. Най-много арестантите да излизат на свобода с по-малко шум...
