Павлина КУШАЛИЕВА
Турският бизнесмен Суди Озкан, мажоритарен собственик на "София Принцес хотел" АД, хотел "Тримонциум" в Пловдив и на търговската верига "Кореком", отправи търгово предложение до акционерите на софийския хотел за закупуване на притежаваните от тях акции по номинална цена. В момента фирмата на Озкан е собственик на 90.95% от капитала на дружеството и според инвестиционния посредник по сделката Първа източна международна банка (ПИМБ) след изтичането на срока по офертата на 15 януари 2001 г. ръководството на хотела ще подаде молба в Държавната комисия по ценните книжа за отписване от регистъра на публичните дружества.
Срокът, в който акционерите могат да продават акциите си, изтича на 15 януари 2001 г. "Вече има интерес от страна на дребни акционери. Смятам, че цената е справедлива, защото в хотела са направени значителни инвестиции", заявиха за "Капитал" от брокерския отдел на посредника. Според борсови посредници мотив за продажбата на акциите на тази цена може да бъде фактът, че мажоритарният собственик вече заяви намерението си да не разпределя дивиденти за следващите няколко години и да увеличи значително капитала след приключване на офертата.
"Логично е мажоритарният собственик на дружеството Суди Озкан да не разпредели дивидент в случай на положителен финансов резултат през годината. Независимо че дружеството е на печалба, размерът на дълговите инвестиции, направени в хотела под формата на договор за заем, е значителен", обясни Асен Асенов, юрист на "София Принцес хотел".
Участници на пазара на ценни книжа обаче оценяват по-високо акциите на дружеството. "Чистата стойност на активите на хотела (активите минус задълженията и цесиите) е около 6.6 млн. лв (в тях се включва и участието в "Тримонциум"), което прави по 8 лв. на акция. Дори и да приемем, че не всички активи са реално оценени - в баланса има вземания, които може и да не се върнат, стойността може да е най-малко наполовина, но предложената цена от един лев е далеч от това", коментира аналитик на фондовия пазар.
"Само за сравнение - през септември 1998 г., когато са правени последните сделки на свободния пазар с малки пакети акции, цената е 54 000 стари лева, а скоро след това е имало прехвърляне на голям пакет за по 27 000 стари лева на акция. Трябва да се има предвид обаче, че въпреки ниската цена малките акционери нямат голям избор, защото не могат да си продадат акциите по друг начин", каза друг финансов посредник.
След изтичането на крайния срок на офертата Суди Озкан ще увеличи капитала на "София Принцес хотел" със стойността на дълговете на дружеството от около 3.6 млн. лв., изкупени от самия него чрез цесионни договори. "Единственото решение е вземането на г-н Озкан към хотела да влезе като апортна вноска в капитала на хотела. Тъй като това не може да стане, ако дружеството продължава да е публично, сме предвидили като следваща стъпка отписването му от публичния регистър", допълни Асен Асенов. Сумата, с която ще се увеличи капиталът на хотела, е в размер на 2.5 млрд. италиански лири (2.5 млн. марки) и 470 хиляди щатски долара. Това означава, че капиталът ще нарасне с приблизително 3.6 млн. лева, което ще стопи сегашния дял на миноритарните акционери от 9.5% до 1.6%.
Това е вторият опит на Суди Озкан да придобие пълен контрол върху управлението на хотела. Само два месеца след сделката с АП за 60% от акциите на хотела за 12 млн. долара бе проведено общо събрание на акционерите, на което предложението на Озкан за увеличение на капитала бе блокирано с гласовете на миноритарните акционери "Петрол холдинг груп" и държавата. Впоследствие пакетът на "Петрол холдинг груп" бе закупен през фондовата борса чрез сделка, регистрирана на номинална цена.
Софийският хотел всъщност е собственик и на "Интерхотел Тримонциум" и "Кореком" и стойността на закупените активи е в подготвяното за отписване от публичния регистър дружество. Липсата на активна търговия на "БФБ София" обаче прави оценяваната като ниска офертна цена съвсем законна - предлаганата цена за акция е определена на базата на най-високата цена, по която са сключени сделки с акции на хотела през последните три месеца; същата цена е получена и чрез използване на метода на вътрешноприсъщата стойност за оценка на активите, направена от агента по публичното предложение. Последната сделка на БФБ с акции на "София Принцес хотел" е регистрирана на 3 октомври 2000 г. Чрез блокова сделка е прехвърлен пакет от 3878 акции, което представлява 4% от капитала на "София Принцес". Сделката се е осъществила при цена на акция 1 лев. В момента Суди Озкан държи над 90% от "София Принцес хотел", а борсов посредник е бил също ПИМБ.
Бялата книга 2000 напомня отново хроничните проблеми на икономиката
Липсата на напредък по много от посочените преди теми е очевидна, смята изданието на чуждите инвеститори в България
Теодора ВАСИЛЕВА
"Тази година Бялата книга на БИБА е скучна, в нея няма скандали, тя е по-скоро наръчник", обобщи шефът на "Мобиком" Джон Мънъри при връчването на петото й издание на премиера Иван Костов. Точно преди коледните празници чуждите инвеститори, обединени в БИБА (Българска международна стопанска асоциация), представиха обзора си за бизнесклимата в страната през годината, основните акценти в който отново са малките и средните предприятия и икономическият растеж. Описаните в книгата проблеми не са нови, това е и причината често в текста на документа да се повтарят предложения от минали години, дори цели раздели, което ясно говори до каква степен досега правителството се е вслушало в идеите на чуждите бизнесмени.
"Усилията трябва да се съсредоточат в привличането на нови чужди инвеститори и това при условията на приключваща приватизация. Източник на такива инвестиции могат да бъдат точно малките и средните предприятия", е записано в книгата. Чуждите инвеститори предлагат правителството да дефинира преференции за тези фирми, а това е възможно след намаляването на ангажиментите към МВФ.
Променящото се законодателство в сферата на икономиката не е нов рефрен в анализите на чуждите бизнесмени, както и констатациите за станалото навик на българските законодатели преписване на новите закони от чужди законодателства, без да се отчитат специфичните условия в страната. Чиновниците пък следят буквата на закона, а не духа, оплакват се инвеститорите.
Като основен проблем при отпускането на заемите членовете на БИБА открояват несигурната защита на правата на кредиторите, която дава българската съдебната система. Това е и пречката пред развитието на пазара на дългови инструменти - липсва законодателна база за обезпеченията при облигациите. Има стабилизация в застрахователния сектор, но застрахователният пазар все още е слабо развит, констатират инвеститорите.
БИБА оценява като цяло положително промените в данъчното законодателство, които станаха преди година. Коментарът е малко остарял, тъй като не са разгледани последните изменения на данъчното законодателство от края на 2000 г. Българската данъчна система обаче продължава да е относително нестабилна и непредсказуема, резюмират бизнесмените. Те отчитат наличието на независима съдебна власт. Примери за това са отменените от Конституционния съд разпоредби от ДПК, както и решението на Върховния административен съд за обявяване за нищожна на наредба №5 на министъра на финансите за прилагането на спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане. "Смятаме, че съществуването на независима съдебна власт прави България по-привлекателно място за инвестиции и създава предпоставки за изработването на по-качествени и правно издържани данъчни разпоредби", се казва в Бялата книга.
Най-непривлекателната черта на българската данъчна система е в това, че тя поражда висока степен на нелоялна конкуренция, при което много добросъвестни фирми се чувстват несправедливо третирани и ощетявани, подчертават инвеститорите. Следователно според членовете на БИБА най-важната задача на данъчната реформа е укрепването на институциите, подпомагащи приемането и особено прилагането на данъчните закони, както и установяването на доверие и сътрудничество между тези институции и коректните данъкоплатци, съчетано с все по-активни и ефективни мерки срещу съзнателните закононарушители.
При фирменото управление като най-сериозен проблем е очертана прекалената тромавост на процедурите за смяна на ръководство, особено в дружествата с едностепенна форма на управление. В областта на приватизацията почти липсват различни от миналогодишните предложения, в по-голямата си част критиките и предложенията са точно копие на миналогодишните. В своя коментар членовете на БИБА не са отчели направените преди няколко седмици промени в закона за приватизация. Сериозно безпокойство сред чуждите инвеститори буди приватизацията на пристанищата и на транспортната инфраструктура и нейното отражение върху производството, предупреждават чуждите инвеститори. "Съществува опасност при липса на строг контрол на приватизацията на услугите, свързани с подпомагащата инфраструктура, сериозно да се застраши индустрията. Включването на стратегическите инвеститори в тези области е особено важно", се подчертава в Бялата книга.
В производствения сектор се наблюдава значителен прогрес, констатират членовете на БИБА. Основните очертани проблеми са намалената покупателна способност, липсата на инвестиции в икономиката и ограничените източници на финансиране. Особено внимание се отделя на друга постоянна тема в докладите на чуждите инвеститори - несъответствието между националната образователна стратегия и нуждите на индустрията, което води до реалната опасност от загуба на основния източник на конкурентоспособност - относително евтината и квалифицирана работна ръка.
За първи път в изданието са анализирани и проблемите в рекламата, но пък липсват коментари за лизинга и логистиката. В предишното издание в раздела лизинг се казваше буквално "тази секция е взета от изданието на Бялата книга от предишната година, тъй като положението не се е променило", чрез което беше ясно изразено мнението за несвършена от правителството работа. Липсата на такава секция в сегашното издание едва ли означава, че проблемите са решени, по-скоро чуждите инвеститори са се уморили да предлагат едно и също.
Хвалбите към дейността на правителството са по-малко от миналата година, но същото се отнася и до критиките, като цяло преобладават конкретните предложения за нормативни изменения. Чести изрази, използвани в Бялата книга, са: "няма да повтаряме, че... ", "подновяваме препоръките от предишното издание" или "в доклада се възпроизвеждат отново", има и много изцяло копирани пасажи от предната Бяла книга - най-сигурното доказателство за досегашния ефект от иначе прилежно написаните препоръки.
Развалянето на приватизационни сделки е крайна мярка
Маджиде Ахмедова и Пламен Стоилов пред "Капитал"
Следприватизационните ангажименти вече няма да са част от състезанието
Левон Хампарцумян, изпълнителен директор на Агенцията за приватизация, пред "Капитал"
- Промените в приватизацията ще бъдат базирани на промените в закона. Що се отнася до промените в самата АП, трябва да ми дадете известно време, за да знам какво точно искам да направя. При всички случаи това ще бъдат разумни промени в посока на здравия разум и в посока на по-ефективна работа.
- Това не е еднократен акт, нещата ще се правят по начин, който да позволи да има прозрачност в процеса и ясни правила и един дух на конкуренция между кандидат-купувачите. Надявам се, че това ще ни позволи да постигнем по-добри условия на сделките.
- Не знам защо се шири мнението, че качествените купувачи предлагат по-ниски цени. Обикновено качественият купувач предлага подходящата цена от негова гледна точка, при която той може успешно да реализира по-нататък бизнесплановете си. От тази гледна точка колкото по-качествен е един купувач, толкова по-добра би трябвало да бъде цената, не само цената, а пакетът от условия, при които той купува. Там, където имаме относително прости сделки, може при равни други условия да сравняваме само цени. В сделки обаче, в които имаме инфраструктура или обществени услуги и има повишено обществено внимание, може да имаме и други критерии.
- Мисля, че няма нужда аз да смятам. Има доста ясно разписани изисквания от гледна точка на следприватизационния контрол. Същевременно, ако има достатъчно обосновани индикации за нередности в сделки, те отново по линия на следприватизационния контрол, а не по моя воля, ще бъдат проверени и ще бъдат предприети съответните действия.
- Съвсем ясно - не. Това е крайна мярка. Ние бихме могли обаче да използваме механизмите на следприватизационния контрол за натиск върху недобросъвестни или слаби купувачи, за да продадат на по-добри купувачи или да бъдат реструктурирани или собствеността, или ангажиментите, така че предприятието да бъде жизнеспособно. Целта на икономическия екип на правителството е да се постигне по-ефективна и бързорастяща икономика. От тази гледна точка ще бъде и подходът към следприватизационния контрол. Тези, които са явно недобросъвестни, съответно би трябвало да се опасяват от доста твърд подход.
- В бъдещите сделки отново с изключение на обществените услуги и инфраструктурата мисля, че формулировката на следприватизационните ангажименти трябва да бъде достатъчно проста и гъвкава от гледна точка на това да не се поставят допълнителни бариери пред развитието на дружеството. Същевременно те няма да бъдат състезателен елемент, т.е. дружествата ще бъдат в състояние да правят реалистични бизнеспланове, които да станат част от приватизационния договор, но те в никаква част няма да бъдат сравнявани като количествен конкурентен фактор. Няма да се налага някой да обещава някакви безумни инвестиции в бъдеще време, след това да трябва след една година да идва за промяна в ангажиментите, знаете, такива случаи има достатъчно.
- Ще оцелеят тези РМД, които са осъзнали своите отговорности и имат икономическия капацитет да се развиват добре, т.е. са в състояние да провеждат успешна бизнеспрограма. Дали това оцеляване ще бъде свързано със инвестиции, сливания, продажби, джойнт-венчъри, не е наша работа. По-критичният случай са тези, които не успяват да се справят. Мисля, че там също виждаме примери от практиката, когато те минават в несъстоятелност, има натиск върху тях да продават. Това може да стане също по пътя на следприватизационния контрол. Така че тяхната съдба отново ще бъде смяна на собствеността с цел да се привлекат тези икономически по-активни, по-способни фирми и мениджъри, които ще могат да управляват дружествата.
- Това е най-нежеланият и най-лошият случай. В много критични ситуации на драстична злонамереност или драстична некомпетентност това ще бъде правено. Но подчертавам, че това в никакъв случай не е моето разбиране за ролята на следприватизационния контрол.
- Да, лично ще настоявам. От кои точно фирми и колко процента ще се решава по икономическа целесъобразност. Аз мисля, че по отношение на капиталовия пазар сцената е готова, просто трябва да дойдат актьорите и трябва да започне пиесата.
- За финансовите институции, които от моя гледна точка са най-подготвени за това, понеже са най-добре регулирани и с най-ясни системи за счетоводство и финансов контрол, мисля, че в рамките на четири до шест месеца може да видим първите проекти при добро желание и синхрон във всички заинтересовани институции.
- Не е задължително да са държавни. В този случай не разделям държавния и частния сектор. Държавата би могла да даде пример, както вече стана дума за ДСК. Мисля, че някои от частните финансови институции могат да последват държавата, защото в този тип бизнес първите обират каймака.
- Без да обобщавам 100%, мисля, че най-гъвкавият механизъм, съществуващ в момента, е приватизацията. За съжаление процедурите по ликвидация и несъстоятелност са относително тромави и неособено гъвкави.
- Нищо неочаквано нямаше, но когато човек е част от държавната администрация, съотношението положени усилия към постигнат успех е по-лошо, отколкото в частния бизнес.
- Не мисля, че някой явно или неявно би поискал от мен компромиси по отношение на икономическата логика, която е водеща в един процес на приватизация. Всъщност до този момент, откакто съм в Министерството на икономиката, никой не е поискал от мен да правя компромиси.
Икономика 2000 - мъчителното напипване на правилната посока
Ако приемем за вярна максимата, че всичко е добре, когато завършва добре, за българската икономика 2000 г. би могла да се определи като обнадеждаваща въпреки многото условности на това твърдение. Започването на преговорите за членство в ЕС, падането на визите, намаляването на данъчноосигурителната тежест, облекчаване на част от разрешителните режими, първият истински публичен търг (за GSM-2), инвестициите на зелено, дългоочакваният бум на туризма и най-вече промененият управленски манталитет в посока диалог с бизнеса и признаване на част от грешките са неща, които най-сетне се случиха.
Шансът тези позитивни кълнове бързо да се развият е реален, особено на фона на обявената от СДС нова икономическа политика, която изглежда далеч по прагматична и стратегически насочена, отколкото досегашната.
Три години след въвеждането на валутния борд основният повод за гордост остава постигнатата икономическа стабилизация. Тя обаче е автоматичен резултат от въвеждането на борда, а поне засега правителството не успява да трансформира тази стабилизация в траен икономически растеж, който да доведе и до чувствително повишаване на жизнения стандарт. Всъщност отново се затвърди впечатлението, че по принцип у нас интересите на фиска се поставят над тези на бизнеса въпреки многократно декларираните при всеки удобен повод добри намерения за подобряване на бизнессредата, стимулиране на бизнеса и преориентиране на икономическата политика от стабилизация към растеж.
За първото полугодие бе отчетен растеж на БВП от 5.2% и по всичко личи, че тази година най-накрая ще бъде постигнато така мечтаното порастване на икономиката с около 4.5%. Въпросът е дали икономиката ни има потенциал да поддържа тези темпове на растеж и през следващите години. Ако има нещо обнадеждаващо, то е, че се увеличава делът на частния сектор, който създава около 65% от брутната добавена стойност. В същото време делът на инвестициите остава твърде нисък - едва 14.2% от БВП.
Фискалната година отново премина под знака на финансовия комфорт за правителството, гарантиран от занижените приходи и свитите разходи в бюджета, докато в същото време очертаващият се в края на годината дефицит по общинските бюджети е около 200 млн. лева. Разбира се, за това допринесоха и чисто конюнктурни фактори като високите международни цени на петрола, отбелязали десетгодишен максимум, и сривът на еврото спрямо долара. Те определено облагодетелстваха фиска, допринасяйки за по-високи приходи от мита и косвени данъци. Необходима е цялостна промяна във философията на фиска. Обещаваните промени, включително чрез промяна на конституцията, целящи финансова децентрализация и по-голяма свобода на местните власти, определено са стъпка в правилната посока.
Като цяло отрицателните ефекти от външните конюнктурни фактори обаче бяха повече - както по линия на инфлацията, която за първите единадесет месеца на годината е 9.9% при първоначално заложени в макрорамката на бюджета 2.8% (впоследствие прогнозите бяха коригирани няколко пъти), но и поради по-високия внос и съответно по-големия дефицит по търговския баланс и текущата сметка на страната. Очертаващата се промяна в структурата на вноса и износа до голяма степен отразява именно по-високите международни цени както на петрола, така и на останалите стратегически за нашия стокооборот суровини и материали. Очертава се тенденция към нарастване на вноса на енергоносители и на суровини и материали, докато този на потребителски стоки леко намалява. Аналогична е тенденцията и при износа. Променя се и географската структура на стокооборота, като се очертава ясна тенденция към нарастване дела на балканските страни.
Поне през следващата година плащанията по външния дълг (започва плащането на главницата по брейди-книжата) няма да представляват проблем. Приходите от приватизация, както и натрупаният фискален резерв гарантират безпроблемното обслужване на дълга. В същото време трансформирането на Международния валутен фонд и промяната на политиката му на кредитиране е на път да превърне единственото доведено докрай дългосрочно споразумение с фонда в последното такова. Въпросът дали България ще бъде в състояние да се справи в новите условия ще намери отговор в следващите години. Отсега обаче е ясно, че оттеглянето на фонда е ново начало, но и ново предизвикателство.
След приватизационния маратон през предишните две години през 2000 г. бе регистриран спад на приватизационната активност - приватизиращите ведомства докладваха 274 сделки за пакети акции при 663 за миналата година. Както е видно от статистиката, раздържавяването на малките и средните предприятия вече е към края си. Амбициозната цел в програмата за приватизация през 2001 г. е всички останали активи да бъдат приватизирани и да бъдат завършени всички ликвидационни процедури. За 2001 остава приватизацията в областта на публичните монополи и услуги - БТК, БМФ, Булгартабак, НЕК. Приходите от началото на приватизацията възлизат на 5.2 млрд. лв. (договорени плащания плюс поети и изплатени задължения), а заедно с договорените инвестиции (същите, които се разсрочват много лесно впоследствие) на около 10 млрд. лева. През 2000 г. излезе за първи път официално изследване за следприватизационното развитие, което да е различно от тезата на АП, че приватизираните чрез РМД предприятия не се развиват по-зле от останалите. От изследването на Световната банка, появило се през май 2000 г., стана ясно, че приватизираните предприятия, най-вече тези от РМД, страдат от липса на финансиране, технологична изостаналост и липса на управленски умения, което, подкрепено от статистиката за промишлената продукция и износа за последните години, ясно доказва, че приватизацията далеч не се оказва магическата пръчка за конкурентоспособността на икономиката.
2000 г. ще бъде запомнена като годината, в която информацията за "тъмната страна" на приватизационния маратон през последните три години постепенно излезе извън коридорите на държавните ведомства. Основната посока на недоволство бяха многобройните случаи на приватизация чрез РМД (чиято политическа подкрепа е публична тайна) от последните три години. Започналата като правителствена PR инициатива "Български Великден" всъщност се превърна в място за изказване на всеизвестни в тесните приватизационни среди, но непризнати официално истини. Започналата там дискусия стана първият повод за официално противопоставяне на новия икономически екип на Министерството на икономиката с назначения две години преди това шеф на АП Захари Желязков, конфликтът между които достигна до поредната приватизационна стратегия и нов състав на основния приватизиращ орган - АП, начело със заместника на Жотев Левон Хампарцумян. Политическата подкрепа за Желязков обаче не бе свалена и СДС застана твърдо зад всичко, свършено от него. В самия край на приватизацията бяха ограничени и преференциите на РМД. Промяна, която може и да послужи, за да укроти недоволството на външни институции и критиците вътре, но фатално закъсняла за огромна маса от малки и средни предприятия.
На пръв поглед пикът на чуждите инвестиции се състоя: общият размер на инвестициите до октомври според Агенцията за чуждестранни инвестиции (АЧИ) е около 805 млн. долара и ще достигне 1 млрд. до края на годината. В тези стойности естествено са включени и двете най-големи сделки в банковия сектор - сделките за Обединена българска банка и Булбанк - общо за над 500 млн. долара. Инвестициите на зелено също отчитат добре звучащи резултати - 340 млн. долара до октомври и прогноза за 500 млн. долара до края на годината. Тук обаче се изчислява и сделката за ОББ, т.е. реалната сума е по-малко от 300 млн. долара.
Също както при приватизацията, и тук идването на инвеститор се оказа начало на нови проблеми. Най-големите инвеститори - металургичната "Стилмет", немският завод за хладилна техника "Либхер" и австрийската "Билла", веднага се натъкнаха на това, което от години насам в чуждестранните доклади и изследвания за България се определя като "неблагоприятна бизнессреда" - нелегален внос на конкурентни продукти, нелоялна конкуренция от местни фирми от сивата зона и откровени нарушения и фалшификации.
Ако в държавните супермаркети преди десетина години продавачи и купувачи бездействаха поради липса на предлагане, на изкуствено създадения пазар на корпоративни ценни книжа от 1998 досега ситуацията, изглежда, е двойно по-зле, защото проблемът е и от другата страна - все по-слабо търсене от страна на индивидуални, институционални и чуждестранни инвеститори. И все пак, ако някой ден бъде описана историята на този пазар, изминалата година ще остане в нея като годината, в която след многобройни псевдостратегии и инвестиционни форуми, на които чиновници на средно управленско ниво поемаха мъгляви ангажименти, за първи път на най-високо ниво бе признато, че в иначе пазарноориентираната политика на правителството от 1997 г. насам липсва една от основните съставки на формулата за икономически растеж - пазарът на капитали.
Докато и ако бъдат изпълнени новите неясни ангажименти обаче, пазарът на ценни книжа ще продължава да се крепи най-вече на законовите задължения за регистриране на сделки (над две трети от месечните обороти на БФБ от по няколко милиона лева представляват блокови сделки). На активността на последните се дължат единствените нови продукти на пазара - корпоративни облигации на няколко амбициозни частни компании и депозитарни разписки на утвърдени чуждестранни компании.
Приватизационната сага за БТК, започнала в началото на 1999 г., приключи (засега) в средата на тази с тотален провал. Българското правителство не успя да се договори с останалия единствен кандидат-купувач за 51% от капитала на телекома ни - гръцко-холандския консорциум OTE/KPN. Двете страни бяха постигнали съгласие за цена от 600 млн. долара, като в нея се включваше и лицензът за втори GSM-оператор, но не успяха да се споразумеят по редица клаузи на договора. Въпреки че една от точките на несъгласие бе монополизмът на БТК върху международната свързаност, два месеца след края на преговорите правителството даде съгласие именно за това искане на кандидат-купувачите до края на 2002 г., въвеждайки промени в Закона за далекосъобщенията. През октомври бе отворена глава "Телекомуникации" в преговорите за присъединяване към ЕС. Според експерти приетите в закона поправки, затягащи монопола на БТК, ще срещнат съпротивата на Брюксел.
Майкъл Чорни успя да продаде "Мобилтел" след близо две години търсене на купувач. Новите собственици - Лев Левиев, Елиезер Фишман и Арон Мозес, които са сред най-богатите израелски бизнесмени, са платили между 600 млн. и един млрд. долара.
Дни след продажбата на първия GSM-оператор започна търгът за втория лиценз. ОТЕ получи възмездие за предишния провал, туширайки останалите три кандидата с цена от 135 млн. долара. Предстои разработването на нова стратегия за продажбата на БТК, като въпреки първоначалните намерения за ускоряване на процедурата единственото, което се знае до момента, е, че в пакет с телекома върви и лицензът за трети GSM-оператор.
За земеделците отиващата си 2000 г. беше белязана на първо място от убийствената за реколтата суша, и на второ - от големите надежди за стартиране на агросубсидиите от Европейския съюз.
Сушата не се отрази единствено върху реколтата на пшеница, която беше 3.1 млн. тона - достатъчно благодатна, за да задоволи вътрешния пазар и износителите. С цената на хляба не се случи нищо драстично. За сметка на това обаче доста поскъпнаха всички фуражи, а оттам започна и вдигане на цените на месото. И има защо. Последната за ХХ век година ще се запомни с рекордно ниска реколта на царевица - 900 000 тона. Ако се вярва на експертните прогнози, че сушата тепърва започва и ще се запази "в много дългосрочен период", то и догодина положението със зърното няма да е по-спокойно.
Ако изключим традиционната земеделска мъка с времето, 2000 г. беше годината на голямото очакване да стартират субсидиите от Европейския съюз за българските производители и преработватели. Преди броени дни най-сетне многогодишното финансово споразумение с еврокомисията беше подписано и от февруари догодина земеделското министерство ще приема проекти, кандидатстващи за финансиране по програма САПАРД. Годишно страната ни ще получава по 53 млн. евро до 2007 г. Големият проблем за получателите на средствата обаче си остава кредитирането, което трябва да получат за проектите си предварително.
Иначе - от административна гледна точка ведомството на Венцислав Върбанов отчете края на аграрната реформа. По неговите данни над 94 на сто от земеделската земя е върната на старите й собственици. Същото важи за 70 на сто от подлежащите на реституция гори. За 2001 г. остава проблемът с възстановяването на горите, чиито стари собственици нямат документи.
Пълен хаос остана и така нареченият пазар на земята. Министерството на Върбанов стартира своята информационна система за търговия със земя и първите сделки тръгнаха. Засега обаче те са предимно за терени в Добруджа, и то откъслечни. Цените пък варират от неколкостотин долара до двайсетина лева. Идеите за въвеждане на данък върху неизползваната земя като средство за стимулиране на пазара останаха само на думи. Управниците обявиха момента за неподходящ, макар и да признаха, че данъкът ще стимулира създаването на реален пазар и уедряването на площите. За следващи години остана изграждането на кадастър на земеделските земи, с който би трябвало сделките да се улеснят. За целта правителството даде държавна гаранция на кредита от Световната банка за кадастъра от 25 млн. долара. Очевидно е, че докато собствеността на земята е неясна, реалният пазар с нея ще остане само мечта.
За външните пазари земеделският ни производител остана и тази година аутсайдер. Квотите ни за износ за ЕС пак не се изпълняват. Именно за да се изпълнят изискванията на съюза, през лятото санитарни инспектори затвориха по една трета от млекосъбирателните пунктове, мандрите и кланиците. Мярката засега не дава ефект.
Отиващата си 2000 беше "една добра година" за българската туристическа индустрия. Приходите от посещенията на чужденци в страната наближават планираните един милиард долара, които през пролетта изглеждаха нереалистични. По последни данни за десетте месеца постъпленията са 905.2 млн. долара (с 18.18% повече, сравнено със същия период на 1999 г.). Разходите на българи за пътувания в чужбина са нараснали едва с 3.86% (сравнено с 1999 г.) и са 413.8 млн. долара. Това означава положително салдо от 491.4 млн. долара в платежния баланс.
Изминалото туристическо лято беше едно от най-успешните от години. Новите собственици на приватизирани хотели вдигнаха качеството им, цените бяха задържани и това направи българското Черноморие добре продаваемо на европейските (основно на германския) пазари.
Добри са и перспективите за лятото на 2001 г., след като туристическият бранш извоюва едногодишно отлагане на ДДС за туристическите пакети, продавани в чужбина. Пред туристическия бранш се очертава ново лобиране - този път за отлагане на визите за руски туристи и с противник ЕС.
За енергетиката отиващата си 2000 г. е важна с това, че стартира приватизацията в сектора, и по-точно в НЕК. Основните централи бяха отделени от НЕК, бяха създадени седем електроразпределителни компании на регионален принцип, а самата НЕК от Национална електрическа компания стана Национална електропреносна компания. Така производството на електроенергия беше отделено от преноса и разпределението й. Реално процесът на приватизация стартира със сделките за няколко водноелектрически централи, макар и някои от тях да бяха съпроводени със скандали. През следващите години предстои раздържавяването на електроразпределителните компании и централите. Електропреносната компания - собственик на електропреносната мрежа и големите хидроенергийни обекти, засега е трайно извън плановете за раздържавяване.
През отиващата си последна за хилядолетието година стартираха и най-големите енергийни проекти в България. Стартират двата големи проекта в комплекса "Марица-изток" - за рехабилитация на мощностите в "Марица-изток 3" с американската "Ентърджи" и за изграждане на нова мощност от 600 мегавата на площадката на "Марица-изток 1", която се реализира от американската AES. Пред подписване е окончателният договор за рехабилитацията на "Марица-изток 3", а с AES се преговаря по условията на проекта за "Марица-изток 1". Двата проекта са на стойност съответно между 600 и 900 млн. долара и 430 млн. долара. Парламентът ратифицира и заемните споразумения за модернизирането на пети и шести блок от АЕЦ "Козлодуй" за общо 370 млн. долара. Заедно с проекта за каскадата "Горна Арда", който е на стойност около 300 млн. долара, през тази година равносметката сочи, че стартират енергийни проекти за общо два милиарда долара. Последният - за "Горна Арда", предизвика и един от най-големите скандали през 2000 г. Основният изпълнител и инвеститор - турският холдинг "Джейлан", беше обявен в несъстоятелност в Турция. Участието му в дружеството за строежа на каскадата - ХЕК "Горна Арда", беше сведено до 5%, но плановете са "Джейлан холдинг" да си запази ролята на изпълнител на 50% от строителните работи, което се очертава като един голям подарък, който българските енергийни шефове ще направят тази година на холдинга.
Годината не можа да се превърне в преломна за битовата газификация на страната и България остава уникална с това, че през нея минават огромни количества газ и в същото време броят на газифицираните жилища е под 200. В началото на следващата година се предвижда разделянето на Булгаргаз и създаването на газоразпределителни компании, в които ще бъде допуснато частно участие.
По вече утвърдена традиция годината започна с лоша новина за банковия сектор. През януари беше затворена Балканска универсална банка. За щастие затварянето на БУБ не предизвика никакви сътресения в сектора.
И през изминалата година "Банков надзор" на БНБ демонстрира предпазливата си политика и единственият нов лиценз беше даден на американската "Ситибанк". По този начин годината отново приключва с 35 играча на пазара.
През март беше финализирана продажбата на Хебросбанк за 23.5 млн. долара на "Риджънт пасифик груп". Въпреки достигнатите параметри успешният имидж на сделката беше накърнен от решението на държавата да остави целия дивидент за 1999 г. в размер на 9.3 млн. долара на новия собственик.
Събитието на годината беше продажбата на Булбанк - не само заради страстите, които се разгоряха покрай нея, но и заради стратегическото положение, което банката има на пазара. Купувайки държавния дял, консорциумът "УниКредито - Алианц" на практика придоби 27% от пазара на банкови услуги у нас. Както се и очакваше, най-голямата банкова приватизация предизвика най-големи спорове сред финансовите среди. На безпрецедентна пресконференция шефът на банката Чавдар Кънчев и неговият екип обвиниха вицепремиера Петър Жотев, че продава банката евтино и че в цената от 360 млн. евро не е отчетена огромната печалба, която Булбанк отчита тази година.
Гафът на годината си остава провалената приватизация на Биохим. Банката беше спазарена за цена от 10 млн. долара за 67% от акциите и 27 млн. лева за увеличение на капитала с Нефтинвестбанк, но след неколкомесечни преговори държавата отказа да подпише договор. Формално причината беше офшорният произход на капиталите в Нефтинвестбанк, в действителност сделката беше провалена заради атаката на правителството срещу Денис Ершов и неговите структури у нас. Кратките срокове, определени при втория търг, пък предизвикаха сериозни опасения, че последната банкова приватизация ще бъде най-неуспешна от всички досега.
Извън тези събития духовете в системата бяха раздвижени от още две сделки. Фалиралата Стопанска банка беше купена от близката до кръга "Олимп" БРИБанк, а Обединена българска банка беше продадена на Национална банка на Гърция.
Като цяло банковата система посреща новото хилядолетие с доста променен вид. Близо 72% от активите вече са притежание на чуждестранни капитали. Делът на частните банки вече е около 80%. По тези показатели банковата общност далеч изпреварва останалите сектори на икономиката. Нарасналата конкуренция обаче поне засега не дава очаквания ефект към по-смело кредитиране на бизнеса. За деветте месеца на година активите на системата са се увеличили с 1.850 млрд. лева най-вече заради повишената левова равностойност на техния валутен компонент заради поскъпналия долар. По-голямата част от допълнително привлечения ресурс обаче е трансформиран в депозити в чуждестранни банки. За периода януари - септември делът на вземанията от банки и други финансови институции нараства от 32% на 41% от всички активи на системата, докато делът на кредитите бележи малък спад от 28% на 27%. Иначе банките като цяло са стабилни, нямат проблеми с ликвидността, а капиталовата им адекватност далеч надхвърля минималните изисквания на БНБ, което с други думи, означава, че очакваният бум на кредитирането се отлага с още една година. Все пак би могло да се прогнозира, че нарасналата конкуренция ще смекчи консервативната политика на банките и в следващите месеци това ще доведе до избор между два процеса - ориентиране на банките към малкия и средния бизнес и разширяване на кредитните им портфейли с цел запазване на пазарен дял или консолидация на по-малките и неефективни институции.
В сектора на застраховането събитие № 1 - приватизацията на ДЗИ, се отлага за следващата година. Засега остават два кандидата - "Юреко" и консорциумът между РМД "ДЗИ 2000" и Ти Би Ай, България.
Годината стана повод в България да се заговори сериозно за пенсионните дружества. Причина за това стана първо тяхното лицензиране и фактът, че на 31 декември изтича срокът за избор на професионален фонд от страна на работещите при първа и втора категория на труд. Това де факто бе първият "осигурен" по закон ресурс за пенсионните дружества. Според предварителните разчети на НОИ и пенсионните фондове в първа и втора категория труд попадат около 70-80 хил. души. Сериозните промени при здравните фондове тепърва предстоят.
Доколко бързо ще се преструктурира собствеността след приватизацията, дали няма да се приемат популистки поправки в Кодекса на труда, които да обременят бизнеса, как ще бъдат приватизирани инфраструктурите, дали съдебната система най-сетне ще се превърне в надежден защитник на правата на пазарните отношения и частната собственост, дали най-сетне ще имаме функциониращ капиталов пазар. Това са само част от въпросите, чиито отговори ще определят развитието на икономиката през 2001 г. Голямата опасност обаче е изборите да не посекат кълновете на прагматичната икономическа политика.
Проблеми 2000 - какво си струва да запомним?
Станислав Стоянов, "Алфа рисърч"
Със сигурност класацията на събитията от изтеклата година би се разминала чувствително с мнението на обикновения българин, в случай че бъде поверена в ръцете на представител на медиите. Ако погледнем в ретроспекция онова, което доминираше страниците на огромна част от вестниците или ефира през последните 12 месеца, ще открием предимно скандали, компромати, ожесточени и на моменти профанно груби полемики, които у нас все още наричаме "политически дебати". Ако обаче видим класацията на обикновения българин, ще установим, че онова, което в най-голяма степен си заслужава да запазим в паметта си, е премахването на визовите ограничения, и на второ място - общочовешките болки или радости.
Едва ли някой ще се учуди, че 70% от сънародниците ни биха запомнили годината с отпадането на административните препятствия пред свободното ни придвижване в по-голямата част от европейските държави. Едва ли биха се появили и особени възражения относно второто място за либийската драма - тя и без това бе експлоатирана активно (често - користно) от медии и политици. Но какъв е резултатът от неистовата "продуктивност" на вътрешнополитическия фронт, от множеството политически мимикрии, от новопоявилите се политически формации, от виртуалните войни и компроматите, от бръмбарите и ченгетата - те къде останаха? Ами просто изгоряха в пламъка на летните горски пожари - така мислят 43% от българите, които са поставили именно природната драма пред тях.
В класацията следват олимпийските игри в Сидни, доставили положителни и негативни емоции едновременно, при това не само за най-твърдите любители на спорта в страната. Както и новата система за здравно и пенсионно осигуряване, родила също широк диапазон от чувства в огромен кръг от хора. И едва тогава един от всеки пет българи се сеща за разкритията на Богомил Бонев. А прословутите бръмбари, публичният регистър с доходите на управляващите, оставките на Бисеров и Цонев или изгонването на Чорни от страната приковават вниманието на два пъти по-малко хора.
Въпреки че обикновеният българин не помни (или поне не би желал да си спомня) въпросните събития, те съществуват. Нещо повече - именно те, а не олимпийските игри в Австралия определяха общественото мнение през изтеклата година. Иначе как да си обясним огромната криза на доверие към кабинета на ОДС, настъпила през май. В основата й стояха няколко събития. Най-напред спадът, настъпил след изборите за местна власт, в края на предходната година. На второ място, забавените промени в състава на правителството - пак от същия период.
Но не по-малко значение имаха и две събития от началото на настоящата година. Първото е националната конференция на СДС, понастоящем останала изцяло извън полезрението на сънародниците ни. Всъщност именно разминаването между изказвания, реакции в залата и крайно гласуване на делегатите породи трайно усещане за сериозно разминаване между приоритетите на обществото и приоритетите на СДС.
Второто събитие, задълбочило политическата криза от май бяха изказванията на Богомил Бонев в медиите. Обвиненията в корупция, при това от страна на човек, възприеман от публиката като най-успешния министър на вътрешните работи за последните десет години, съвпаднаха напълно с обществените нагласи. Подозрението вече съществуваше - Бонев просто му даде достатъчно ясна и публична формулировка.
В резултат настъпи един период на тотална криза в доверието към институциите и на първо място - към кабинета. Заговори се даже за криза на политическата система, което бе последвано от политически кадрил и активно предлагане от нови формации, умишлено избягващи да се назоват партия. Но това в крайна сметка доведе и до трагикомични ситуации, наподобяващи латиноамерикански семеен сериал. От една страна, бе трагикомичната участ на част от въпросните формирования - учредявания, разцепвания, нови учредявания, нови разцепвания... Същинска сапунена опера. От другата страна стоеше родената от паниката неадекватна официална реакция, чийто апогей бе датата 19 май 2000 - провъзгласена като дата на преврата, готвен от движенията. Но ако напуснем зоната на трагикомичното (доколкото това е възможно, когато става въпрос за българска политика), ще видим един неоспорим факт. Онази ситуация недвусмислено показа, че заравянето на главата в пясъка (а точно това се случи след изборите за местна власт) не решава проблемите, а ги задълбочава. Осъзнаването на този факт отне повече време.
Задълбочаването на медийните компроматни конфликти обаче имаше още един ефект - то направи публиката нечувствителна и резервирана към такъв тип тематика. Така един сериозен проблем - откритите подслушвателни устройства в дома на главния прокурор - остана без сериозен отзвук в общественото мнение. Началото на есента добави нови събития със скандален характер в политическия календар, което доведе до изкристализиране на обществените настроения.
Нагласите към кабинета в крайна сметка се стабилизираха през есента и едва ли ще се променят значимо в следващите месеци. Отрицателният нюанс днес е символ по-скоро на едно нормализирало се усещане за това, че настоящият кабинет е направил, каквото е могъл, че повече нищо драстично или значимо не може да се очаква от него в рамките на оставащите му няколко месеца мандат. Това обаче не означава със сигурност и негативно отношение към един бъдещ кабинет в близък състав. Сметките, че с изчерпания ресурс на едно правителство се изчерпват и ресурсите на ОДС за бъдещ кабинет, могат да излязат много криви само след половин година. Още повече че именно външнополитическата активност има основен принос правителството, но и СДС като цяло все повече да се схващат като имащи най-голям шанс за финализиране на процеса на евроинтеграция.
Отпадането на визовите ограничения показа, че родната политика може да роди и нещо различно от до болка познатите партизанските боричкания. Никак не е случайно, че в края на настоящата година само две са сферите от дейността на правителството, в които общественото мнение продължава да отчита чувствителен спад - спечелване доверието на българина и борбата с престъпността. В същото време "дръпването" в една стратегическа сфера, каквато е външната политика, е ясно видимо и при това изключително важно. Защото именно в нея приоритетите на обществото, от една страна, и дейността на кабинета, от друга, все по-плътно се припокриват.
Куриозно изглежда нарастването на дяла на хората, поставящи едни от най-противоречиво коментираните реформи - здравеопазване, образование и социално осигуряване - сред успешните дейности на кабинета. Куриозно, но само на пръв поглед. Защото подобно мнение най-точно илюстрира посланието, с което това правителство бе избрано преди четири години - и най-болезнената реформа е по-добра от седемте години застой. По-добре е нещо да се случва.
И то се случва - 2000 г. беше пълна с доказателства за това. Разбира се, не всичко си заслужава място в паметта ни. Онова, което ще запомним със сигурност, е падането на визите. И не защото още утре всеки българин ще хукне към Европа. А защото то беше ясен знак, че все нещо и в тази държава се променя. При това - за добро.
Годината на рухналите митове
Само преди година думата корупция се споменаваше доста плахо, когато ставаше дума за правителството на СДС. Преди дванайсет месеца се смяташе, че Костов е Командира - неоспоримият син лидер, който контролира всичко в управляващата партия. Тогава доста по-малкото критици на правителството бяха по-склонни да твърдят, че премиерът е чист като сълза, а виновни за неуспехите на синьото управление са хората от близкото му обкръжение. Всички тези митове бяха оборени един по един през 365-те отминали дни. През първите две години от управлението му за СДС решаването на проблемите се изразяваше в тяхното отлагане и затваряне на очите. Което съвсем естествено не ги премахна. Напротив - те тихомълком набираха скорост, за да избухнат един след друг през 2000 г. Съсредоточаването в управлението на държавата разклати позициите на Иван Костов вътре в СДС. Или по-скоро това тръгна, когато НИС престана да се занимава с приватизационни сделки например, а с идеологическия облик на партията, каквато впрочем по дефиниция е неговата същинска работа.
Но легендата за всемогъществото на Иван Костов срути през февруари Националната конференция на партията. Премиерът призова съпартийците си да не избират отново в ръководството на синята организация компрометираните политици. Въпреки че вредата, която нанасят хора като Бакърджиев, Бисеров и Цонев на синята партия, беше очевидна за общественото мнение и медиите, Костов отново не успя да разреши този проблем кардинално и за всеобщо учудване делегатите отново им дадоха мандат. Макар и с освиркване. Опитните апаратчици почти бламираха председателя на партията, като осигуриха собственото си избиране в Националния изпълнителен съвет на партията. Основна роля изигра вече бившият главен секретар Бисеров. "Тъмните сили" в СДС се добраха до НИС с гласове на делегати от региони, където той има влияние. Поради това войната между компрометираните политици и Костов се точи през цялата година. Засега води министър-председателят. Бисеров и Цонев бяха низвергнати, след като публично обявиха, че Костов трябва да се оттегли от премиерския пост. Реакцията на сините беше светкавична и двамата подадоха оставки от НИС и шефските места на парламентарните комисии. По-рано от висшия партиен орган на СДС беше накаран да се оттегли и Евгений Бакърджиев. Той обаче се окопа в софийската организация на сините и оттам започна да води игра на нерви с Иван Костов. Бившият вицепремиер не пропуска възможност да отправя малки провокации към премиера и плете без умора интриги зад гърба му. На практика обаче лидерът на СДС няма как да отговори "уставно" на Бакърджиев, защото той не може да бъде махнат отникъде повече. Конфликтът вероятно ще се разреши около парламентарните избори, когато ще стане ясно дали бившият вицепремиер ще стане депутат в следващия парламент.
Битката по върховете в СДС очевидно се отрази нездравословно и по регионалните структури на партията. Местните сини лидери също се разделиха на отбори и започнаха борба за власт помежду си. Скандали избухнаха във Варна, Добрич, Бургас, Враца... Отбиването от властта на част от първия отбор на СДС създаде нови проблеми. Оказа се, че във втория ешелон в партията са хора, за които не е съвсем ясно заради кои свои качества са попаднали в политиката.
Също както смяната на министрите в правителството остави много противоречиви впечатления. Новите лица в кабинета, които дойдоха извън структурите на СДС, като Петър Жотев и военния министър Бойко Ноев имат авторитет на експерти за разлика от колегите си със син партиен билет. Теодосий Симеонов например щеше да има доста по-висок рейтинг, дори и да не беше правил абсолютно нищо. От друга страна, нивото на неговата некомпетентност е в абсолютна хармония с положението в съдебната система. Последните 12 месеца в правораздаването минаха под знака на малките апаратни войни на главния прокурор Никола Филчев, които той обяви и в общи линии успя да спечели. И докато през първата година от своя мандат обвинител номер едно се занимаваше с вътрешния враг, тоест с хората на своя предшественик Иван Татарчев, сега той започна да разчиства сметки с опонентите си в другите съдебни звена. Не може да се отрече, че Филчев успя да обърне в своя полза баланса на силите във Висшия съдебен съвет (ВСС), който е върховният кадрови орган на правораздаването.
След като прегази съдиите, Филчев се захвана да си връща орязаните прокурорски правомощия. Главният прокурор провокира грозния скандал за подслушване, станал популярен под името "Бръмбъргейт", и неговото продължение, чийто главен герой е скандалният прокурор о.з. генерал Чирипов. Крайната цел на тази, общо взето, водевилна история е прокуратурата да си върне контрола над подслушването. Хората на Филчев още страдат и поради факта, че не определят мерките за неотклонение и че заподозрените могат да обжалват ареста си пред съда. Всъщност крайната цел на главния обвинител е една - да си върне цялата власт, на която се радваше Иван Татарчев. Друг е въпросът дали ще се намери политик от управляващото мнозинство, който да му я даде точно преди изборите. Все пак Филчев неведнъж е доказвал, че е доста непредсказуем... Потърпевш от скандала с подслушването се оказа и друго спорно кадрово решение на премиера - вътрешният министър Емануил Йорданов. Наследникът на Богомил Бонев в МВР не можа да се похвали с някакви големи успехи през изминалата година. Ръстът на престъпността започна да се покачва и вътрешното министерство не успя да реагира на това въпреки многократните срещи и съвещания. Преходът от старото към новото ръководство не мина безболезнено. От ключови места бяха уволнени най-близките хора на Богомил Бонев. Службите си напуснаха Кирил Радев, шефът на СДВР Емил Танев и още десетина директори на регионалния дирекции. Целта очевидно беше да се спре информационният поток към бившия вътрешен министър. Секретната информация от службите обаче течеше като пороен дъжд, макар и с миналогодишни данни. На бял свят излязоха разработките на контраразузнаването срещу бившия зам.-министър на икономиката Марин Маринов и Едит Гетова за нарушения при приватизацията, докладите на НСБОП за премиерския съветник Веселин Балевски и за шефа на ГУП Таушанов, спиртната афера и др. Краят на годината беше увенчан с публикация на доклада на контраразузнаването срещу Богомил Бонев, който изглеждаше по-скоро като реакция срещу влизането на бившия вътрешен министър в политиката и отмъщение за всички негативни изказвания, които той направи към управлението на Иван Костов.
На този фон правителственият успех с премахването на визите наистина изглежда огромен. Падането на шенгенската стена в края на годината беше най-доброто доказателство, че проблемите, които трябва да се преодолеят, за да станем членове на Европейския съюз, са изцяло български, а не европейски. По-важното в отмяната на визовите ограничения за България обаче бе, че когато страната има ясно формулирана цел и администрацията чувства обществения натиск, правителството може да мобилизира ресурс, за да я постигне.
През следващата година няма да има други гръмки успехи като свалянето на визите. Вече сериозно ще започнат скучните и изнервящи преговори със съюза. Ако визите бъдат един от основните козове в предизборната кампания на Иван Костов следващата година, който трябва да покаже как правителството се грижи за българските граждани, изходът на процеса срещу българските медици в Либия ще бъде другият. Реални или не, успехите в политиката на България спрямо ЕС напълно заглушиха процеса, но социологическите проучвания показаха, че избирателите се вълнуват много повече от трагедията в Либия, отколкото от която и да е правителствена инициатива.
Пожарникарската политика на управляващите тепърва ще изкарва на повърхността нови и нови проблеми. Вътрешните противоречия в СДС са причината досега сините да нямат избистрена предизборна стратегия. Никой не знае кой ще се занимава с кампанията догодина, какви послания ще се отправят. И най-вероятно замазаните през годината проблеми ще се развият в нови големи скандали. Сините ще си устройват интригантски капани и ще се замерват тайно с компромати. Въобще през тази година стана ясно, че периодът на безоблачно синьо управление вече е отминал. Предстои сезон на големи и малки политически бури.
Ще има ли Белград предколеден късмет
Илин СТАНЕВ
Въпреки че сърбите спазват традициите и празнуват православната Коледа през януари, баницата с късмети ще се завърти месец по-рано. На 23 декември се провеждат парламентарните избори в западната ни съседка и социологическите проучвания сочат убедителна победа с около 80% за Демократичната опозиция на Сърбия (ДОС), която постепенно изтласква социалистите на Милошевич от властта. Липсата на изборни изненади обаче е единствената добра новина - икономиката на страната колабира, не е ясно дали и последните останки от Югославия ще оцелеят и никой не прогнозира дали ДОС няма да изпадне в междуособни войни.
За по-малко от три месеца властта в Сърбия се прехвърли от тоталния контрол на Милошевич към почти пълното й притежание от ДОС. Както обаче гласи третият закон на Нютон за движението, всяко действие има равно по сила и обратно по посока противодействие. Противодействието едва ли ще дойде от Милошевич и неговата Социалистическа партия на Сърбия, която според последните проучвания на Центъра за изследователски алтернативи ще спечели едва 7% от гласоподавателите и с трудности прескача 5% бариера.
За сметка на това 18-партийната коалиция ДОС дава достатъчно поле за конфликти. Бъдещият сръбски премиер Зоран Джинджич получи поста след дълги пазарлъци с коалиционния си партньор и настоящ югославски президент Воислав Кощуница. Неофициално се твърди, че една от договорките е веднага след спечелването на изборите правителството да поеме контрола върху държавните предприятия, много от които след падането на Милошевич се управляват от "кризисни комитети", често свързвани с името на Джинджич. Втората претенция на Кощуница е била юговласти да са активно включени в преговорите за съдбата на Черна гора, чийто президент Мило Джуканович отдавна изрази желание да се отцепи от федерацията. Притеснението на Кощуница е свързано с факта, че Джинджич не отхвърля идеята югославската конституция да се промени, така че да позволи по-хлабава федерация или дори пълното отделяне на Подгорица.
Джинджич и Кощуница спориха и около представителството в парламента на водените от тях Демократическа партия и Демократическата партия на Сърбия (ДПС). Според постигнатото споразумение двете партии ще имат относителен паритет в парламента и в ДОС, въпреки че ДПС до избора на Кощуница за президент далеч не беше най-популярната сръбска партия.
Това споразумение обаче може да се окаже временно. Наскоро на среща със своята ДПС Кощуница предсказа, че коалицията ДОС може да се раздели, ако Джинджич откаже да изпълнява договорките, с които получи премиерския пост. През тази седмица самият Джинджич в интервю за агенция Ройтерс заяви, че той ще се бори правата на сръбския президент да бъдат намалени така, че страната да се превърне в истинска парламентарна република. В югославската федерация реалната власт е съсредоточена в републиките, така че при слаб сръбски президент Джинджич като сръбски премиер ще бъде в много по-силна позиция от федералния президент Кощуница. Ако Джинджич и Джуканович действат съвместно, може да се окаже, че Кощуница ще бъде изолиран. Като потвърждение на тази възможност преди месец дойде прогнозата на председателя на черногорската либерална партия Славко Перович, че след изборите Кощуница ще се превърне в сръбския Михаил Горбачов.
Засега Кощуница успява да балансира, но някои от ходовете му са доста рисковани. За последните два месеца той упорито отказва да смени наследените от Милошевич Раде Маркович, шеф на сръбската държавна сигурност, и Небойша Павкович, шеф на генералния щаб, с което утвърди правомощията си в областта на националната сигурност, но си навлече гнева на много от партньорите си в ДОС. Засега изявите му като защитник на сръбската кауза му позволяват да има рейтинг, сравним само с този на маршал Тито от най-добрите години, след изборите сега прикритите конфликти между Кощуница и Джинджич могат да прераснат в открита война.
Каквито и да са резултатите от изборите, най-болезненият проблем за Сърбия за момента са атаките на албанските сепаратисти в долината на Прешево. Ескалацията на напрежението в Южна Сърбия доведе дотам Джинджич да заяви, че може да започне нова балканска война. Според него албанските атаки са координирани и целят да прекъснат магистралата, която води до Македония и Черна гора. Крайната им цел била да изолират Сърбия, а следващата стъпка щяла да бъде повдигането на "македонския въпрос", където има голямото албанско малцинство.
Въпреки това международната общност започна негласно да обръща подкрепата си от косоварите към сърбите. В сряда Съветът за сигурност се обяви против навлизането на косовските албанци в буферната зона между Сърбия и Косово, а американският представител в съвета заяви, че те са недопустими. Подобно е положението с Черна гора, която изгуби облика си на потиснатия член в югофедерацията и започна да получава негласни съвети да сдържа претенциите си за независимост. Засега изглежда, че Европейският съюз и НАТО ще подкрепят стабилизацията на Сърбия, за да се ограничат сепаратистките тенденции в бивша Югославия. Особено за региони с "нисък държавнотворчески потенциал", какъвто е Косово.
Годината на Путин
Руският президент все още не оправдава големите надежди, които обществото му възлага
Георги КАТАНОВ, Москва
Владимир Путин се появи в голямата руска политика в началото на август 1999 г., когато неочаквано Борис Елцин го определи за свой наследник, а в последните часове на миналата година му направи един от най-ценните новогодишни подаръци в историята, предавайки му президентството повече от половин година предсрочно.
Равносметката от първата президентска година на Путин не е особено впечатляваща, особено като се изключат икономическите успехи, свързани с цената на нефта, и възможностите, с които разполага държавният глава благодарение на конституцията и убедителната победа на изборите през март. Най-големият недостатък на бившия офицер от КГБ се оказа нежеланието му (или неспособността му) да определи стратегическите цели за развитието на Русия, лутайки се между различни идеологии и концепции. Според настроението и предпочитанията си всеки може да открие в руския президент либерални идеи, носталгия по Съветския съюз, желание за тотален контрол над обществото и стремеж към сътрудничество със Запада.
В края на миналата година Путин беше възприеман като протеже на обкръжението на Елцин, станало известно под името Семейството. След оттеглянето на патриарха до голяма степен влиянието на кремълските бизнесмени и чиновници беше неутрализирано, но единственият, който видимо пострада от това, е бившият депутат Борис Березовски, който за разлика от колегите си не пожела да си кротува и трябваше да се спасява от затвора в чужбина. Останалите спокойно продължават да развиват бизнеса си и позициите им не са толкова слаби, колкото изглеждат. Докато Путин ловеше раци в Куба, правителството, оглавявано от Михаил Касянов, считан за човек на олигарсите, прие програма за реструктуризацията на "Единните енергийни системи", която се различава от обсъжданата на заседание с участието на президента, но харесваща се на шефа на ЕЕС Анатолий Чубайс - един от сивите кардинали по времето на Елцин.
За мястото, освободено от Семейството, спорят две лобита - кадри на секретните служби, водени от секретаря на Съвета за сигурност към президента Сергей Иванов, и либерални икономисти, представители на петербургската група. Преимуществото е на страната на първите, но демократите се надяват либералите да запазят контрола над икономическата политика на правителството.
Колкото и да са интересни византийските интриги в Кремъл, големите политически проблеми на Русия не са там. Укрепването на централната власт и назначаването на седем президентски представители помогнаха да бъдат изчистени противоречията между федералното и местното законодателство, но въпреки това в Далечния изток хора продължават да живеят през зимата без парно и ток, губернаторът на Курска област обещава да се разправи с евреите, а местните елити като цяло се надяват, че цялата кампания е много шум за нищо и скоро пак ще могат да си правят, каквото си поискат.
Още по-сложно е положението в Чечения. Дори представителите на промосковската администрация обвиняват руските войски в прекалено жестоко отношение към местното население, отново, преди да са стигнали границите на републиката, изчезват пари, заделени за възстановяването на икономиката, а въпреки съобщенията за убити лидери на сепаратистите продължават да гърмят бомби, които убиват невинни хора. Въпреки честите заявления на Путин, че политическото решение е неизбежно, краят на войната не се вижда.
Приемането на втората част от данъчния кодекс и въвеждането на единна ставка на данък общ доход (13%) са най-големите успехи на Кремъл и правителството, но все още се бави новият социален данък, трудно ще бъде приемането на кодекса за земята, който трябва да регламентира покупко-продажбата на земя. Бездефицитният бюджет през 2001 г. е важен прецедент, но той ще трябва да бъде изпълнен без помощта на Международния валутен фонд.
Отношенията между властите и големите компании през цялата година бяха напрегнати. Няколко известни бизнесмени получиха призовки от прокуратурата, а собственикът на "Медиа МОСТ" Владимир Гусински дори прекара няколко дни в ареста. Срещата между Путин и ръководителите на най-големите фирми не внесе яснота в отношенията между двете страни. Правилният подход като че ли отново налучка Газпром, който успя да отклони вниманието на държавните представители от отношенията си с "Итера" - втората по големина руска газова компания, която общественото мнение свързва с ръководството на Газпром. Какви отстъпки е трябвало да направят Рем Вяхирев и неговият екип предстои да се види, но явно со кротце и со благо може да се постигне повече, отколкото с открито противопоставяне, както се опитват да реагират нефтените компании, които ще трябва да компенсират неполучените кредити от МВФ.
За разлика от гигантите, които имат административните и информационните ресурси да се защитят, малкият и средният бизнес, който навсякъде по света създава много работни места, продължава да бъде беззащитен срещу произвола на чиновниците и бюрократичните процедури. Увеличаването на числеността на средната класа, която би подкрепяла бъдещите реформи, е въпреки, а не благодарение на политиката на правителството. Продължаващият износ на капитали от Русия показва, че най-изобретателната част от обществото, която се занимава с предприемаческа дейност, продължава да не вярва на държавата си и предпочита да държи парите си в чужбина.
Тримата братя и гнилата ябълка
General Motors, Ford и DaimlerChrysler се сблъскаха с по-ниски продажби, големи запаси и излишни работници
Георги КАТАНОВ
Дядо Коледа винаги е бил сериозен конкурент на дилърите на автомобили в САЩ, защото разходите за подаръци в края на годината водят до намаляване в търсенето на автомобили и други дълготрайни стоки. Тази година покрай песимистичните очаквания за националната икономика през 2001 г. настроението на производителите е още по-мрачно, но затова пък желаещите да купят нова кола могат да бъдат доволни, защото General Motors, Ford и DaimlerChrysler предлагат намаления между 500 и 3000 долара и изгодни кредити не само за старите си модели, но и за тези, които ще се появят през следващата година.
Щедростта на трите големи фирми се дължи на високите им запаси и стремежа им да спрат спада на продажбите, който през ноември достигна 2.2% в сравнение с октомври. Решението на Федералната резервна система (ФРС) да остави без промяна лихвения процент въпреки изразената загриженост за развитието на икономиката означава, че дори ФРС да отпусне паричната политика, ефектът ще се почувства най-рано през втората половина на 2001 г., а това означава, че следващата година ще бъде по-слаба за автомобилните компании.
Въпреки че Chrysler формално вече е германска компания, някогашното царство на Ли Якока все още продължава да се възприема като част от Голямата детройтска тройка, като нищо чудно един ден да получи обратно независимостта си, подобно на британския Rover, от който по-рано тази година се отказа BMW.
В началото на седмицата президентът на DaimlerChrysler Юрген Шремп изпрати писмо до акционерите, в което съобщи, че печалбата на Chrysler от основна дейност за годината ще бъде около 500 млн. евро - десет пъти по-малка от миналогодишната - което означава, че през последното тримесечие загубата на американското подразделение ще бъде 1.4 млрд. евро. Благодарение на рекордната печалба на Mercedes-Benz общата печалба на групата ще бъде 5.5 млрд. евро, но това е почти два пъти по-малко от миналогодишните 10.3 млрд. Шремп обещава борба до последен дъх с американските акционери, които заведоха 17 дела срещу компанията заради неправилното провъзгласяване на сделката през 1997 г. като "сливане на равни компании". За да се справи с големите запаси, фирмата ще затвори временно в началото на 2001 г. четири от 12-те си завода в Северна Америка, но голямата промяна в Chrysler трябва да дойде в началото на февруари, когато ще бъде обявен план за реструктуризацията му.
Въпреки че Ford почти се изравни с General Motors по броя на продадените коли в САЩ - 24.2% от пазара за първите 11 месеца на годината срещу 28.4% за GM - трудностите в Европа ще повлияят отрицателно на финансовите му резултати. Очаква се загубата на Ford Europe да достигне 1 млрд. долара, въпреки че още през май беше обявено затварянето на заводите в Дагенъм, Англия; Плонск, Полша; Обчук, Беларус, и продажбата на завода Аазамбужа в Португалия.
Надеждата на изпълнителния директор на Ford Джак Насъре, че луксозните марки, които притежава компанията - Jaguar, Volvo, Lincoln, Aston Martin, Land Rover и Mercury - ще й помогнат да се утвърди на Стария континент. През следващото лято трябва да се появи новият Jaguar x-type, който ще се конкурира с "тройките" на BMW и С-класата на Mercedes, а към 2005 г. се планира удвояване на производството на луксозни коли до 1.2 млн. годишно. Що се отнася до автомобилите с марка Ford, след като се появиха нови "Транзит" и "Мондео" и беше подобрен бусът "Галакси", през 2002 г. трябва да започне производството на нова "Фиеста".
В краткосрочен план целта ще бъде намаляване на разходите и съкращаване на личния състав, най-вече в Европа. Според консултанти, които са работили с Ford от тази страна на Атлантика 20-25% от работниците трябва да бъдат уволнени, за да може фирмата да достигне желаното ниво на производителност. Досега за ограничаване на персонала се разчиташе най-вече на пенсионирането или напускането на компанията, но през следващата година се планира съкращаването на 10% от 50-те хиляди служители на Ford в Европа.
След отказа да бъде купен фалиралият корейски производител Daewoo Ford реши да се закрепи на азиатския пазар чрез стратегически съюз с Toyota. Преговорите с най-голямата японска автомобилна компания все още продължават, но според предварителна информация се предвижда сътрудничество в създаването на екологично чисти автомобили и предоставяне на взаимен достъп до дистрибуторските мрежи за увеличаване на присъствието на Ford в Азия и на Toyota в Европа.
Най-големият производител на автомобили в света General Motors също обяви програмата си за реструктуризация, предвиждаща уволняването на 15 000 работници в Европа и Северна Америка и намаляването с 15% на производствените мощности в Европа. Част от работните места в САЩ ще бъдат прехвърлени в Мексико заради по-ниските разходи, а заводът Vauxhall край английския Лутън ще бъде затворен 75 години след като беше купен от GM.
Вследствие на приетия план ще изчезне най-старата марка в портфейла на GM - 103-годишният "Олдсмобил", за чието възраждане бяха хвърлени три млрд. долара през последните десет години, но без никакъв видим резултат - досега тази година са продадени около 250 000 коли, 19% по-малко, отколкото през миналата и четири пъти по-малко от средата на 80-те. Опитът ще бъде повторен с "Кадилак" и "Буик", но ако положителният ефект не се почувства скоро, няма да е голяма изненада, ако някой от тях последва съдбата на "Олдсмобил", след като ръководството на компанията към 2004 г. обещава да съкрати 20% от съществуващите 80 марки в рамките на GM. Възможна жертва е "Сатурн", който досега не е донесъл печалба на GM, въпреки че шефовете на корпорацията обещават през следващата година да се появи джип "Сатурн".
Големият проблем на GM не е толкова множеството марки, които притежава, а увеличаващата се прилика между повечето от тях при запазваща се разлика в цената, което позволява да бъдат намалени разходите, но не може да заблуди покупателите, които се ориентират към по-евтините коли. Подобно на Ford GM има прекалено много заводи, които работят неефективно за разлика от европейските им конкуренти - Volkswagen, Renault, PSA Peugeot Citroen. Изпълнителният директор Рик Уагонър, който получи поста през февруари, обещава реформата да увеличи печалбата на компанията и цената на акциите й, но за целта според него са "необходими смели действия на всяко ниво". Засега пазарът е настроен скептично, а "Уолстрийт джърнал" сравни GM с тежък "Кадилак", каран от сънлив шофьор, събудил се навреме да избегне опасността, но отново на път да заспи, докато конкурентите му го изпреварват.
Буш трябва да погледне към НАТО и Русия
Януш Бугайски*
Америка най-накрая има нова администрация, която, ако иска да запази международното доверие във Вашингтон, трябва ясно да определи приоритетите на външната си политика. Най-важната задача пред Белия дом на Джордж Буш е да преразгледа отношенията на Съединените щати с НАТО и Русия.
Проблемите, завещани от администрацията на Клинтън, могат да се обединят в четири основни групи, всяка от които е свързана със сериозни предизвикателства през следващите четири години. На първо място е разширяването на Северноатлантическия алианс на юг и изток. На второ място стои въпросът как да се процедира с Югоизточна Европа във връзка с новите мисии на НАТО. На трето място е предложената система на противоракетна защита и нейното значение, както за северноатлантическите съюзници, така и за Русия. И на четвърто място е проблемът за операциите "извън пределите на страната", които може и да не обхванат други членове на НАТО.
Основният въпрос обаче е какво да бъде отношението към Русия и каква ще е
Възприемането на Русия като суперсила със сериозни интереси по целия свят и позволяването й да се намесва при взимането на решения от постиндустриалните демокрации ще има обратен ефект както за Запада, така и за самата Русия. От гледна точка на Русия това ще подхрани съществуващите илюзии за слава и значимост и ще окуражи руския елит да се държи като велика икономическа и технологична сила. Освен това този подход ще засили стремежите на Кремъл да се присъедини при решаването на редица регионални и световни проблеми.
От гледна точка на Запада илюзията за величието на Русия ще усложни вземането на решения, а може и наистина да парализира оформянето на някои основни постановления. Това ще позволи на Путин да предизвика объркване и несъгласия сред северно-атлантическите съюзници и така да предизвика спорове в Европа.
Дори и не толкова силна, Русия е способна да използва и манипулира различията между Америка и северноатлантическите съюзници в своя полза и така да реализира дългосрочните си цели в Европа - континент, лишен от силно американско присъствие.
Двете най-важни и неотложни задачи пред администрацията на Буш са свързани с разширяването на НАТО и безредието на Балканите. Последиците ще са катастрофални, ако присъединяването на някоя държава от Югоизточна Европа или балтийския регион зависи от съгласието на Русия. Това ще намали чувството за сигурност на страните съперници, ще затрудни прогреса към демократично управление, ще спре чуждите инвестиции и ще насърчи появата на националистични и популистични настроения.
Но преди всичко това ще подхрани стремежа на Москва за нещо повече. С векове апаратът на руската власт е насочван преди всичко към разширяване, независимо дали става дума за територии, идеологии или политика. Напълно безразсъдно е да се смята, че може да се подпише истинско споразумение за сътрудничество с Русия, защото нейните "интереси" са зачетени от НАТО. Това само ще доведе до затрудняване на собствените ни решения и подронване на политиката. За щастие през последните дни на предизборната си кампания екипът на Буш и Чей ни направиха най-смелото до момента изказване в подкрепа на разширяването на НАТО. Сега остава само да се развият и изпълнят неговите цели и задачи. Малко вероятно е правителството на Буш да храни големи илюзии за Русия, така че наистина може да приеме по-трезв и реалистичен подход към Кремъл. Като начало например може ясно да се разграничат областите на сътрудничество от тези, до които Русия не трябва да се допуска. Както при капризно дете, по-силният родител трябва недвусмислено да покаже кое е позволено и кое неприемливо.
За нещастие заявената от Буш готовност за намаляване на военното присъствие в региона и за насърчаване на по-силно европейско присъствие се изтълкува като открито оттегляне от Балканите на държавите от ЕС. Самата Русия може да приеме тези действия като възможност за засилване на собственото си влияние.
Всъщност идеята за освобождаване на Балканите може да се окаже против обявените задачи за разширяване на НАТО и европейска интеграция. Тя може да срине напредъка, постигнат от няколко държави в региона, и да подложи всички държави на нежелани външни влияния.
Идеята "сътрудничество с Русия" може на теория да звучи много добре, но на практика тя отваря вратите към нови състояния на нестабилност. С изключение на Сърбия държавите от Югоизточна Европа и балтийския регион гледат с подозрение на целите на Москва. В крайна сметка основната цел на Путин е да задържи тези държави извън НАТО, като разрушава икономическите и политическите им институции, експлоатира различията на религиозна и етническа основа и насърчава организираната престъпност.
Поначало Америка и Русия нямат общи интереси на Балканите, както твърдят някои политици. Стремежите им са напълно различни и несъвместими. Администрацията на Буш не може да очаква, че Русия ще окаже сътрудничество по проблемите на вече изгубените европейски земи.
В крайна сметка най-сигурният извод е, че където е възможно, Русия ще създава неприятности и ще се опитва да нарушава баланса на всяко правителство. Това напълно отговаря на руските "интереси за национална сигурност", защото по този начин се създават усложнения за алианса, предизвикват се противоречия между Америка и европейските й съюзници и Москва се явява като един вид посредник или партньор при решаването на проблеми, свързани със сигурността. Националните интереси на Америка обаче зависят от наличието на сигурни, демократични и спазващи закона държави в източната половина на Европа. За да реализира тази цел, Вашингтон не трябва да се отказва от интересите си, свързани както с непостоянството на ЕС, така и с амбициите на Русия.
Правителството на Джордж У. Буш - една по-консервативна и затворена Америка
Кирил КИРИЛОВ
Новоизбраният президент на Съединените щати Джордж У. Буш вече започна съставянето на новото правителство на страната, която в момента е безспорният световен икономически и политически лидер. Дългогодишният приятел и бизнеспартньор на Буш Дон Еванс бе назначен за министър на търговията, а малко преди това президентът на алуминиевия гигант Alcoa Пол О'Нийл получи поста на финансов министър. Пол О'Нийл, който е бил член на администрациите на президентите Никсън и Форд, е доста навътре с проблемите на публичния и частния сектор и в момента оглавява компания със 140 хиляди служители в 36 страни по света - вероятно нелош опит за един бъдещ финансов министър. Освен това Пол О'Нийл е дългогодишен приятел с вицепрезидента Дик Чейни и с председателя на Федералната резервна система Алан Грийнспан, което ще му осигури бързо навлизане в работата и тесен контакт със законодателя на монетарната политика.
Дон Еванс - председател на предизборния щаб на Буш, който осигури 100 милиона долара за кампанията, е представител на тексаската петролна индустрия, който има малък опит в обществената сфера, но пък има заслугата да бъде нещо като "по-големия брат на Буш" по думите на съветничката на новия президент Карън Хюс.
Мел Мартинез, кубински адвокат, емигрирал през 1962 г., бе назначен за министър на строителството и градоустройството, но той вероятно ще бъде доста уязвим за критики от страна на демократите поне в началото на дейността си, тъй като няма почти никакъв опит в държавната администрация. Контрааргументът на републиканците е, че жизненият опит на Мартинез - извървял пътя от беден кубински емигрант до уважаван американски адвокат и настоящ министър - му е напълно достатъчен, за да се справи с новата си длъжност.
Преди да бъде номинирана от Джордж У. Буш за министър на земеделието, 51-годишната Ан Ванеман бе жената с най-висок пост в същото министерство - зам.-министър, отговарящ за международните отношения и суровините в периода 1986 г. - 1993 г. Това безспорно е опит, който ще й бъде особено необходим, когато започне следващият кръг от преговорите за световната търговия, където земеделието винаги е било централна тема. Ванеман има и достатъчно политически връзки, изградени по времето, когато отговаряше за предизборната кампания на Буш в Калифорния, а освен това тя е дъщеря на висш служител в администрацията на президента Ричард Никсън. Очаква се новият американски президент да посочи за военен министър бившия сенатор Даниел Коутс - кандидатура, която бе посрещната с бурни протести от страна на организациите за защита правата на жените и гейовете, тъй като той бе един от най-консервативно настроените сенатори, когато Конгресът обсъждаше въпроси като правата на гейовете да служат в армията и свободното право на аборт. За шеф на федералната Агенция за защита на околната среда се очаква да бъде назначен губернаторът на Ню Джърси Кристин Тод Уитман.
Всъщност първият назначен в новата администрация на републиканците бе генерал Колин Пауъл, който ще наследи Мадлин Олбрайт на поста държавен секретар - американския външен министър. Веднага след това чернокожата преподавателка от Станфордския университет Кондолиза Райс бе обявена за съветник на Буш по националната сигурност. Какво означава това? Означава, че за разлика от управлението на Клинтън, когато Съединените щати се опитваха да се намесват едва ли не във всеки конфликт по света, Америка на Буш ще преследва други геополитически интереси и ще се намесва "селективно" в международни и вътрешни конфликти, без да се опитва да бъде световен лидер при всяка възникнала криза.
Хубавото е, че и Пауъл, и Райс са реалисти и прагматици и съответно логично е такава да бъде и външната политика на Вашингтон по време на мандата на Буш. Със сигурност Организацията на обединените нации ще се ползва с по-малко респект пред администрацията на новия президент. Буш даже вече обяви основната идея на бъдещата си външна политика с израза "американски интернационализъм". Зад новия термин се крие разбирането на 43-ия президент на САЩ, че американският президент трябва да идентифицира и защитава жизненоважните американски национални интереси, като прави разлика между ситуации, които изискват действия от страна на САЩ, и такива, в които не е необходимо Вашингтон да се намесва.
Имайки предвид, че повечето висши служители в администрацията на новия президент са предимно практици и консерватори, през следващите пет години можем да очакваме, че Америка ще бъде една по-затворена страна, по-обърната към вътрешните си проблеми, но без да има някакъв особен завой във външната политика. Което може би е за предпочитане пред една Америка, която се опитва да наложи мнението и идеите си във всяка точка на света.
Мнението на Федералния резерв
The Washington Post
Бордът на Федералната резервна система се присъедини към предупрежденията, че икономиката може да навлиза в период на по-слаб растеж. Комитетът по открития пазар не промени лихвения процент, но обяви, че опасността от спад в момента изглежда по-голяма от риска от увеличаване на инфлацията. Това е открит намек, че ако нищо не се промени, в началото на следващата година навярно ще започне да намалява лихвите. Комитетът посочи растящите разходи за горива като главен виновник за ситуацията. Те увеличават инфлацията, но потискат другите разходи и по този начин забавят още повече икономическата активност.
Мнението на борда на ФРС подкрепя като цяло без излишно драматизиране последните предупреждения на избрания президент Буш и вицепрезидента Чейни, че може би ни очаква рецесия. Целта на бъдещия екип не е само финансова, но и политическа. Ако наистина започне спад, те искат да бъде ясно предварително, че той е започнал под наблюдението на администрацията на Клинтън, а не под тяхното. Също така те използват риска от спад като допълнителен довод в подкрепа на обявеното намаляване на данъците с повече от 1.5 трлн. долара през следващите десет години.
Но дългосрочно съкращаване на данъците е неправилна реакция на краткосрочно икономическо колебание. Намаляването на лихвения процент от ФРС е по-добър инструмент най-вече защото е по-прецизен и по-лесно може да бъде променен. И колкото по-вероятно е намаляването на данъците, толкова по-малко са шансовете, че ФРС ще се намеси. По този начин по-ниските данъци налагат друг данък под формата на по-високи лихвени проценти от реално възможните. По-слабата икономика ще ограничи бюджетния излишък, с който бъдещата администрация се надява да компенсира по-малките бюджетни приходи.
Сегашният икономически растеж започна през март 1991 г., т.е. към края на администрацията на бащата на Буш. Времето на Клинтън между тях донесе невероятно стабилен растеж; увеличаването на данъците в началото на управлението му и последвалото затягане на бюджетната дисциплина допринесоха за това. Отстъплението от тази дисциплина при управлението на Буш-син ще бъде позор и няма да донесе положителни резултати.
Последният напън на Бил Клинтън да влезе в историята
Перспективите за мир в Близкия изток обаче си остават мрачни
Кирил КИРИЛОВ
Американският президент Бил Клинтън направи пореден опит да остане в историята като човека, сътворил чудото да помири евреи и палестинци, които воюват вече 52 години, след като на 21 декември изпрати ново предложение за сключване на мирно споразумение до двете страни. Външният министър на Израел Шломо Бен-Ами, който е във Вашингтон, заяви, че се е срещнал с Клинтън, който му е представил документ, представляващ "възможните параметри на едно мирно споразумение". Според Бен-Ами "Израел би могъл със сигурност да приеме повечето от тези параметри".
Американският президент прие представителите на двете страни в Белия дом и е поставил за цел до 10 януари следващата година израелският премиер Ехуд Барак и палестинският президент Ясер Арафат да подпишат мирно споразумение, което да прекрати поредната вълна от насилие в региона, отнела през последните 11 седмици живота на 334 души. Ако такова споразумение бъде подписано в посочения срок, ще стане факт едва десет дни преди Клинтън официално да напусне Белия дом - стратегически ход на един, общо взето, неуспял американски президент.
Един от най-големите проблеми за подписване на мирно споразумение си остава въпросът за разделението на Йерусалим - град, свещен за евреи, мюсюлмани и християни. Идеята на Клинтън е частите на града, населени от араби, да преминат под палестинска власт, а населените с евреи - под израелска. Израел окупира Източен Йерусалим, населен предимно с араби, в далечната 1967 г. - ход, който никога не получи международно признание, и обяви града за своя вечна столица. Арабите пък искат Източен Йерусалим да бъде столицата на тяхната бъдеща държава. Другият проблем е свързан с поделянето на свещеното и за евреи, и за араби място - Хълма на храма, или, както го наричат мюсюлманите, Ал Харам ал Шариф.
От своя страна палестинският представител във Вашингтон не бе толкова оптимистичен, колкото израелския си колега. След срещата в Белия дом Саиб Ерекат заяви: "Не искам да подхранвам ничии очаквания. Наистина водихме доста сериозни дискусии, но същевременно срещаме огромни трудности и сериозни различия по доста въпроси."
Освен на себе си Клинтън би могъл да помогне и на Ехуд Барак да бъде преизбран за министър-председател на изборите на 6 февруари, ако дотогава бъде постигнато споразумение между евреи и араби. Истината е, че и палестинският президент Ясер Арафат добре разбира, че ще му бъде много по-трудно да постигне споразумение с израелски премиер - хардлайнер от десницата, ако Барак загуби изборите, и това би могло да го накара да побърза с подписването на мирен договор преди изборите в Израел.
Но проблемите за Барак идват не само от десницата, но и от собствената му партия. Неговият предшественик на лидерския пост на Лейбъристката партия, 77-годишният Шимон Перес, който е носител на Нобеловата награда за мир, обяви намерението си да се кандидатира за премиер, ако някоя партия от левицата застане зад кандидатурата му.
Който и да спечели изборите обаче, ще се изправи пред същата трудна и почти парадоксална вътрешнополитическа ситуация. Новият премиер ще трябва да се бори с Кнесета, където неразбирателството между парламентарно представените партии е толкова силно, че почти никакво важно решение на практика не може да бъде гласувано. Именно това бе причината крехката политическа коалиция на Барак да е на ръба на разпадането, дори след като палестинците започнаха нова интифада, а той се опита да сформира правителство на националното съгласие. Щом в такава ситуация политическите партии не постигнаха консенсус, каква ли ще бъде ситуацията, ако кандидат на десницата стане министър-председател, при положение че Кнесетът е доминиран, общо взето, от леви партии.
По всичко личи, че Бил Клинтън ще трябва да се прости с мечтата си да влезе в историята като близкоизточния миротворец и ще трябва да остави тази неблагодарна задача в ръцете на своя наследник Джордж У. Буш. Но след 52 години на непрекъсната война кой ли вече се надява, че палестинци и евреи някога ще живеят в поне относителен мир.
Спорт
Иван Абаджиев бе избран за треньор на века в България в анкета сред спортните редакции на 37 медии.
Легендарният специалист по вдигане на тежести изпревари в допитването Димитър Пенев (футбол) и Николай Петров (лека атлетика). Абаджиев е печелил шест пъти приза за треньор на годината, който този път стана притежание на Христо Марков (лека атлетика). Спортист на България за 2000 г. е олимпийската шампионка в тройния скок Тереза Маринова.
"Ловеч" - ЦСКА е дербито за футболната купа на България
Бившият шампион "Ловеч" срещу ЦСКА е дербито на 1/4-финалите за купата на България "Форд - Мото Пфое". Жребият размина червените с "Левски" на този етап на турнира. Шампионите ще играят с "Ботев". Останалите две двойки са "Локомотив" (Сф) - "Пирин" и "Велбъжд" - "Спартак" (Пл). Първите двубои са на 24 и 28 февруари, а реваншите - на 4 април.
Светът
Еврото премина 92 цента
На валутните пазари все повече нараства оптимизмът за еврото, което за четвърта поредна седмица продължава да се покачва спрямо водещите валути. Подобряващите се икономически фундаменти в евро-зоната и негативните сигнали за американската икономика оказват все по-трайно влияние върху движенията на валутните пазари. Еврото набра достатъчна скорост, като успя да се оттласне от 90-те цента, които бяха ключовото равнище.
Вим Дуизенберг, президент на Европейската централна банка, стана "Личност на финансовите новини" на Ройтерс за 2000 г., като изпревари председателя на Федералния резерв на САЩ Алан Грийнспан. Сред световната финансова общност Дуизенберг се ползва с противоречива репутация, противниците му обаче несъмнено са повече. "Това е човекът, причинил най-много вреда на еврото. Той спокойно може да бъде наречен неудачник на годината", разкритикува го Доминик Сътън, икономист в "Инвестек Гандън" в Дъблин.
България
Правителството определи телекомуникационната организация на Гърция ОТЕ за победител в търга за издаване на индивидуален лиценз за изграждане, поддържане и използване на GSM-мрежа с национално покритие и предоставяне далекосъобщителни услуги чрез нея.
Лицензът е за срок от 15 години, гласи решението. На днешното си заседание правителството одобри Държавната комисия по далекосъобщенията да издаде на ОТЕ индивидуален лиценз за изграждане на мрежата за втори GSM-оператор в България. Гръцката ОТЕ в неделя спечели търга за издаване на лиценз за втори GSM-оператор за 135 млн. долара. На второ място бе класирана "ТИМ интернешънъл", която предложи цена от 130 млн. долара.
Кабинетът избра ново ръководство на Агенцията за приватизация
Досегашният зам.-министър на икономиката Левон Хампарцумян стана изпълнителен директор на агенцията. За негови заместници бяха избрани депутатът от СДС Пламен Стоилов и Маджиде Ахмедова, досега експерт в правния отдел на Министерския съвет. Левон Хампарцумян е химик по образование, работил е в три от световноизвестните одиторски фирми. Пламен Стоилов е инженер, като трудовата му кариера е преминала в "Стомана" - Перник. Бившият член на ДПС Маджиде Ахмедова е завършила счетоводство и е работила като данъчен инспектор, преди да стане председател на Общински съвет - Търговище. За председател на надзорния съвет на АП беше избран шефът на отдел структурна реформа в Министерския съвет Димитър Бъчваров, който е от квотата на управляващите.
Първичните дилъри остават с четири по-малко
Министърът на финансите Муравей Радев и управителят на Българска народна банка Светослав Гаврийски одобриха списъка на първичните дилъри за първите шест месеца на следващата година. Това са банките и инвестиционните посредници, които имат право да се явяват на аукционите за продажба на ДЦК, организирани от финансовото министерство и БНБ. В списъка са Банка ДСК ЕАД, БНП Дрезднербанк (България) АД, Булбанк, Българска пощенска банка, Евробанк, ИНГ банк, клон - София, ОББ, Общинска банка, Първа инвестиционна банка, Райфайзенбанк (България), Росексимбанк, СЖ Експресбанк, Биохим, ТБ България инвест, Нефтинвестбанк, Булброкърс, ДЗИ Инвест, Еврофинанс и Елана. Прави впечатление, че от предишния списък липсват Хебросбанк, Национална банка на Гърция, Юнионбанк и Сосиете Женерал като отделна структура.
Банковата тайна остава заложник на Бюрото за финансово разузнаване
Бюрото за финансово разузнаване, което се преобразува в агенция, ще получава достъп до информация за операции, сделки и клиенти на банките при всяко възникнало съмнение за изпиране на пари, без да е необходимо операцията по изпирането на пари действително да е установена. Банките не могат да откажат тази информация от съображения за запазване на банковата тайна. Това гласи приета от парламента поправка на Закона срещу изпирането на пари. Без оглед на служебна или търговска тайна информация не могат да откажат и застрахователите, инвестиционните посредници, пенсионните фондове и т.н. Те трябва да идентифицират клиентите си при извършване на операции и при сключване на сделки над 30 хил. лв. По предложение на директора на агенцията министърът на финансите може с писмена заповед да спре съмнителната операция или сделка за срок от три работни дни. В закона се въвежда нов раздел, който регламентира защитата на информацията, станала известна на служителите на агенцията.
"Кремиковци" АД стана асоцииран член на Конфедерацията на европейските стоманопроизводители ЕВРОФЕР, след подписването на договор между Валентин Захариев, изпълнителен директор на "Кремиковци", и Дитрих фон Хюлсен, генерален директор на ЕВРОФЕР. Асоциирането в Конфедерацията на европейските стоманопроизводители ще позволи на металургичния комбинат да вземе участие в работата на различните комитети, които действат в структурата на ЕВРОФЕР. Дружеството ще бъде информирано и за законодателните инициативи и промени в ЕС в областта на металургията, което представлява ценна информация с оглед на регулярните обвинения за внос на дъмпингови цени от източноевропейски производители.
БНП Париба ще изкупи акциите на Дрезднербанк в БНП ДрездНербанк (България)
Сделката става в резултат на обявеното през септември прекратяване на съвместните дейности на двете финансови институции в Централна и Източна Европа. След прехвърлянето на акциите БНП Париба ще притежава 80% от акционерния капитал на българската банка, която ще промени името си на БНП Париба (България), а Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) ще запази миноритарния си пакет от 20%. БНП Париба ще остане основен акционер и в дружествата в Полша и Унгария, а Дрезднербанк - в Русия, Чехия и Хърватия. БНП Париба възнамерява да създаде регионална бизнесорганизация за Централна и Източна Европа.
Оборотът на "Българска фондова борса - София" достигна рекордните 20 млн. лв. в резултат на изключително активна блокова търговия в навечерието на новогодишните празници. През борсата бяха прехвърлени 91% от капитала на холдинг "Наш дом България", 19% от "Гранд-хотел Варна", 5% от "Катекс" - Казанлък, и ОЦК - Кърджали. Реалният интерес към основните компании на пазара обаче бе малък, а борсовият индекс SOFIX спадна с 1.7% на седмична база и достигна ниво от 104.71 пункта.
Сметната палата разкри масови нарушения на бюджетната дисциплина в общините
Основната причина за трупането на неразплатени разходи в общините е неизпълнението на приходите, заложени в техните бюджети, установи проверка на Сметната палата, огласена през седмицата. Поводът за нея бяха големите суми за допълнителни субсидии, с които държавата трябваше да спасява голям брой общини от фалит. Анализът е показал, че неизпълнението на бюджетите идва основно от несъбрани данъчни приходи поради съкращения и закриване на предприятия, финансова нестабилност на местните данъкоплатци и др. Проверката е доказала също, че голяма част от проблемите на общините се дължат на нарушения, говорещи за корупция: отдаване на общински обекти по чудовищно ниски цени, разпореждане с имущество без търгове и др. Един от куриозите в доклада е фактът, че седем от задлъжнелите общини са продължавали да спонсорират футболни и други спортни отбори.
Четиринадесет банки сключиха в петък договори за обслужване на т.нар. транзитни сметки, през които от следващата година ще се извършват всички плащания на бюджетните организации. Обслужващи банки ще бъдат: Булбанк, Банка ДСК, Хебросбанк, СЖ Експресбанк, Стопанска и инвестиционна банка, Насърчителна банка, Юнионбанк, Росексимбанк, ТБ България-инвест, Централна кооперативна банка, ПИМБ, Райфайзенбанк - България, Първа инвестиционна банка и Корпоративна търговска банка. Тъй като първоначално финансовото министерство изрази готовност да подпише договори с всяка банка, проявила интерес, засега не е ясно дали ще има и други одобрени институции. На пръв поглед прави впечатление отсъствието на Биохим и ОББ, които досега бяха сред шестте банки, които единствено имаха право да обслужват бюджета по досегашния режим. Общо тези две банки заемат в момента и най-голям дял от бюджетните плащания. При новите условия банките ще бъдат задължени да нулират в края на всеки работен ден салдата на бюджетните разпоредители по транзитните сметки, уточниха от финансовото министерство. Според подписаните договори бюджетът ще плаща месечна такса по 3 лв. за сметка, а преводите от тези сметки към единната сметка ще се таксува от банките по тарифата на "Банксервиз" с надбавка от 170%. Месечната такса за обслужване на един бюджетен разпоредител ще е в размер на 4 лв., а за всяко наредено плащане от него (към доставчик например) обслужващата банка ще събира такса по тарифата на "Банксервиз" също с надбавка от 170%.
Всички данъчни декларации ще бъдат безплатни от следващата година, обяви главният данъчен директор Антон Тончев на специална пресконференция за данъчната кампания 2001. Освен това образци от тях ще бъдат качени в интернет и данъкоплатците ще могат да си ги разпечатат, за да ги попълнят. Към декларациите за данък печалба ще има приложени платежни нареждания. В най-напрегнатите моменти от кампанията данъчните декларации ще могат да се подават, като се пуснат в кутия в данъчната служба, а от средата на януари всички данъци ще могат да се плащат и на касите в данъчните служби. Обмисля се вариантът декларациите да се приемат и в пощите, а не само да се изпращат по пощенски път. Данъчните ще изпратят по пощата декларации на около 5000 изрядни данъкоплатци от цялата страна, които формират около 30-35% от приходите в една данъчна служба. Тази кампания данъчната администрация сама ще изготви съобщенията за дължимите местни данъци и такси. Данъчната служба по местоживеене на лицето ще изпраща съобщения за всички имоти независимо къде в страната се намират.
От 15 до 30 април 2001 г. е срокът, за да се пререгистрират големите данъкоплатци в съответните данъчни служби "Големи данъкоплатци". Досега срокът бе от 1 до 15 януари, но бе променен със заповед на главния данъчен директор Антон Тончев. Целта е данъчната администрация да разполага с данните за финансовото състояние на фирмите - големи данъкоплатци, както от 1999, така и от 2000 г. Споразумението за агросубсидиите от ЕС бе подписано през изминалата седмица от българските министри на земеделието и финансите Венцислав Върбанов и Муравей Радев и еврокомисаря Франц Фишлер в Брюксел. "От началото на февруари 2001 г. в нашето ведомство ще започнем да приемаме проекти, кандидатстващи за безвъзмездно финансиране по програма САПАРД", обеща Венцислав Върбанов. Според схемата на САПАРД страната ни ще получава всяка година до 2006 г. включително по 53 млн. евро за подпомагане на земеделието. Еврокомисарят Франц Фишлер се е ангажирал да предложи мерки за стимулиране на вноса на български агростоки в страните от ЕС, твърди Върбанов.
Светът
Гражданите на новоприетите в ЕС държави да получат достъп до трудовия пазар на съюза седем години след датата на присъединяването, предложи германският канцлер Герхард Шрьодер в план от пет точки за защита на работните места на Запад от евтина работна ръка и гарантиране на икономическия растеж на Източна Европа.
Така според Шрьодер новоприетите страни ще задържат най-добрите си специалисти. Освен това планът на германския канцлер предвижда гъвкав модел на преходен период за отделните държави и за различните сектори на икономиката.
Джордж Буш официално бе утвърден от избирателната колегия на САЩ за 43-ти президент на 18 декември - 41 дни след гласуването. Избраният президент обяви вече някои от назначенията си за възлови правителствени постове - държавен секретар ще бъде ген. Колин Пауъл, бивш командващ Съвета на началник-щабовете по време на войната в Персийския залив, афро-американец. За свой съветник по въпросите на националната сигурност Буш избра също афро-американка - Кондолиса Райс, първата жена в американската история, която заема този пост. Председателят на "Алкоа" (най-големия производител на алуминий в света) Пол О'Нийл ще ръководи Министерството на финансите.
България
Българи ще могат да пътуват с многократни туристически визи за САЩ, които ще важат 10 години по силата на споразумение за нова визова реципрочност, за което външният министър Михайлова и американският посланик у нас Ричард Майлс размениха ноти в петък.
Визовият режим между двете страни се либерализира, но не се облекчава. Споразумението за новата визова реципрочност влезе в сила от момента на размяната на нотите. Десетгодишната валидност на визата не означава, че притежателят й може да пребивава през този период в САЩ, се уточнява в прескомюникето на посолството на САЩ в РБ. Продължителността на престоя ще се определя както досега от служителя на американската служба за имиграция и натурализация на пункта на влизане в страната.
Антагонизмът между България и СР Югославия в миналото трябва да се преодолее, бе единодушната позиция на президентите на двете страни Петър Стоянов и Воислав Кощуница на състоялата се в Ниш среща. Двамата заявиха готовността си да разрешават всички регионални проблеми с политически средства. На връщане от Ниш президентът Стоянов говори на митинг пред българи от Западните покрайнини на площада в Цариброд. Проект на спогодба за реадмисия между България и СР Югославия е бил връчен на временно управляващия посолството на СРЮ в София Данко Прокич, съобщи службата на говорителя на МВнР. Г-н Прокич е изразил удовлетворение от получения проект. Той е подчертал, че властите в Белград имат желание да подпишат подобен документ.
Проектоспогодба за реадмисия между България и Македония връчи външният министър Надежда Михайлова на македонския си колега Сържан Керим по време на посещението му в София. Ръководителите на дипломациите на двете страни споделят общото мнение, че този документ не само ще запази безвизовия режим между двете страни, но и ще поддържа традиционно добрите добросъседски отношения между тях. Народът на Македония влиза в нова ера на стабилност, заяви на срещата си със Сържан Керим българският премиер Иван Костов. Настоящият момент е много благоприятен за реализиране на българско-македонски проекти, защото двете страни могат да разчитат на финансиране от Западна Европа, подчерта президентът Петър Стоянов при срещата си с македонския външен министър Сържан Керим. Изграждането на коридор N8 и на коридор №10, както и на други инфраструктурни проекти бяха централни теми в разговорите между Петър Стоянов и Сържан Керим.
БСП и БСДП ще участват с обща листа и предизборна платформа на парламентарните избори догодина, се казва в политическото споразумение, подписано между партийните лидери Георги Първанов и Петър Агов. Българската социалистическа партия и Българската социалдемократическа партия ще имат общ предизборен център, а коалицията ще се представлява от председателя на Висшия съвет на БСП Георги Първанов. Споразумението предвижда двете партии да имат отделни парламентарни групи в рамките на коалицията. БСП и БСДП ще участват с общи кандидати за президент и вицепрезидент в президентските избори.
Предложения за промени в конституцията относно наказателната неприкосновеност на депутатите и за местните данъци и такси внесе в деловодството на парламента заместник-председателят на ПГ на СДС Иван Иванов. Подписката е подкрепена от 83 депутати от ПГ на СДС. Предлаганото изменение предвижда към депутатите да могат да бъдат повдигнати обвинения за наказателно преследване и задържане при престъпления, които не са вече лимитирани в рамките на тежки престъпления, обясни Иван Иванов. Според него сегашният конституционен текст ограничава възбуждането на наказателно преследване към депутати за всички престъпления, които са в рамките до 5 години изтърпяване на наказание.
Срокът за смяна на старите паспорти и шофьорски книжки се удължава до края на следващата година
Глобите за загубени или унищожени документи остават между 20 и 150 лв., реши парламентът с приети на второ четене промени в Закона за българските документи за самоличност. Депутатите гласуваха да отпаднат глобите от 20 до 150 лв. за гражданите, които не са поискали издаване на документи за самоличност в определените срокове. Новите лични карти и шофьорски книжки ще се издават до 31 декември 2001 г. Срокът за смяна на задграничните паспорти остана до края на тази година, но за гражданите, които не са ги извадили, няма да има глоба. Шофьорите няма да са задължени да показват на служителите на КАТ личните си карти. Депутатите гласуваха, че шофьорските книжки стават официален идентификационен документ на територията на България.
Народен съюз и НДПС имат обща позиция изборната бариера да е 3 процента, заяви лидерът на НДПС Гюнер Тахир след среща в парламента с ръководството на Народен съюз. НДПС и Народен съюз са на мнение, че не трябва да има допълнителна по-висока бариера за участие на коалиции в парламентарните избори, каза Тахир. Местните структури на НДПС и на Народен съюз се обявяват за по-тясно сътрудничество между двете организации, е било отбелязано на срещата според Тахир. Детайлите на бъдещата коалиционна политика на бъдещото участие в парламентарните избори НДПС и Народен съюз ще обсъдят на следваща среща между 10 и 15 януари 2001 г. 55 закона, 41 решения и една декларация е приело 38-ото Народно събрание на есенната си сесия за 2000 г., отчете правният отдел на парламента. През сесията народните представители са задали 387 актуални въпроса и 64 питания. Те са получили отговор - устно или писмено - на 299 актуални въпроса и 64 питания. Най-голям е бил интересът към вицепремиера и министър на икономиката Петър Жотев, той е отговорил на 64 актуални въпроса и 15 питания.
"Безплатният обяд" на здравната каса
Боян КОЛЕВ
Интересен икономически казус роди през миналата седмица парламентът, приемайки бюджетите на Държавното обществено осигуряване и на Здравната каса. За разлика от Закона за бюджета за следващата година депутатите решиха да направят промени в предложения проект за бюджет на ДОО. Дискусията се завъртя основно върху въпроса трябва ли здравната каса да плаща на НОИ за това, че осигурителният институт администрира събирането на здравните вноски. Става въпрос за 2.96 млн. лева, които бяха предвидени в бюджета на НОИ и които НЗОК трябваше да отчисли от здравните вноски. В крайна сметка докторското лоби в парламента успя да се наложи. Дори се стигна до прегласуване на съответния текст от закона, защото след първоначалната поправка касата отпадна като платец. По същество обаче сумата не беше коригирана и се оказа, че Националната служба по заетостта и професионалните осигурителни фондове трябва да платят повече пари на НОИ. След принудителна почивка и спешни консултации в бюджетната комисия беше предложен нов вариант.
Въпросът дали НЗОК трябва да плаща нещо на НОИ за това, че осигурителният институт събира здравните вноски, е принципен - такова нещо като безплатен обяд няма, а въпросът е кой всъщност плаща. Здравната каса не е някаква привилегирована институция. Част от средствата за издръжка на администрацията на НОИ идват от отчисления от вноските от фонд ПКБ и от осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване (ДЗПО). Вноските за тях НОИ събира на същото основание като здравните - просто защото има необходимата структура. Вноските за ДЗПО трябва да бъдат прехвърлени към фондовете, след като работниците направят своя избор на фонд.
Събирането на вноските беше поверено на НОИ с мотива, че осигурителният институт има изградената инфраструктура. По този начин на касата не й се налага да инвестира огромни средства за изграждане на собствена инфраструктура. Няма начин обаче да се избегнат инвестициите в човешки ресурс. Дали касата или НОИ събира вноските, необходими са хора, които да вършат тази работа. И съответно трябва да им се плащат заплати, осигуровки, да се инвестира в повишаване на тяхната квалификация.
