Стари навици избиха в "Нова левица"
В коалицията около БСП пак се появиха разногласия
Митко МАНДЖУКОВ
Идиличната атмосфера, която цареше досега в "Нова левица", вече е само спомен. От миналата седмица и тази коалиция си има пробойна и това е Обединеният блок на труда (ОБТ). Лидерът му Кръстьо Петков напомни, че "Нова левица" още не е единен субект и че интересите вътре не са съсредоточени само около това да изобретят "ново, по-добро ляво управление". Той показа, че когато поиска, може да има собствено мнение и че може да мъти водите около себе си.
Повод за разразилата се словесна престрелка между представители на "Нова левица" стана изказване на Кръстьо Петков във Варна, в което заявява: "Ако има втори тур на президентските избори и на него Петър Стоянов се изправи срещу царя, БСП ще гласува за Симеон II. Формулата цар-президент е най-печелившата за БСП. Това ще бъде цар плюс". В БСП посрещнаха това мнение на нож и Георги Първанов отговори от Бургас, че никой не е упълномощил Петков да говори от името на столетницата. Лидерът на социалистите дори заплаши, че поведението на бившия синдикалист ще бъде обсъдено на предстоящото заседание на съвета за координация. Кръстьо Петков възбуди червените страсти с още една своя идея, засягаща критериите за избор на бъдещите депутати. Според лидера на ОБТ в листите на лявата коалиция не трябва да се допускат агенти на Държавна сигурност и участници във възродителния процес.
В тези изказвания обаче не е важна толкова темата, колкото поведението на главните субекти, защото, както се разбра по-късно, Кръстьо Петков е имал предвид, че "избирателите на БСП" биха подкрепили царя в надпреварата за президентския пост, "ако" на втория тур един срещу друг се изправят Петър Стоянов и Симеон II. Прогноза, която между другото не е лишена от логика - според последните данни на НЦИОМ царят в изгнание се радва на 48% подкрепа сред електората на БСП. Не е толкова важно и какви са подбудите на Кръстьо Петков да каже нещо толкова стряскащо за средите на социалистическата партия. Най-вероятният мотив за неговото изказване е нелеп пристъп на ревност заради близките отношения на БСП и БСДП, което между другото е нормално, тъй като от ОБТ още лятото заявиха готовност да подпишат споразумение с хората на Първанов, но наследниците на Дертлиев го изпревариха. Може би затова Кръстьо Петков не беше сред гостите на подписването на споразумението между БСП и БСДП, което от миналата седмица е вече факт. Един от заместниците на Петков даде обяснението, че бил по работа в провинцията. Според Ивайло Калфин обаче бившият синдикалист бил сърдит.
По отношение на политическия договор между Първанов и Агов Кръстьо Петков може би има основания да недоволства. Проблемът е, че след всички разговори, сондажи, обещания на партиите от "Нова левица" и вричането им във вярност нормалното развитие на нещата беше сключването на общ за четирите партии договор. След подписването на двустранния предизборен договор между социалистите и социалдемократите на Агов Георги Първанов изяви готовност да сключи подобни споразумения и с другите партньори от "Нова левица". От Политическо движение "Социалдемократи" (ПДС) обаче са категорични, че подобни споразумения са лишени от смисъл и не носят полза. За тях е необходим единствено четиристранен договор. Дори Кръстьо Петков, който преди време беше за кръстосани двустранни споразумения между партиите в "Нова левица", се отказа от тази идея. Никой още не може да разбере какъв е тънкият замисъл на социалистите, но чисто символно двустранните споразумения говорят за желание на Първанов да обвърже коалиционните партньори единствено с БСП, но не и помежду им. Още повече в предизборния документ с БСДП е записано, че коалицията се представлява от Георги Първанов.
Основният въпрос, който изниква на дневен ред в момента, е възможно ли е ОБТ и в частност Кръстьо Петков да саботира процеса на единение и да обрече на провал проекта "Нова левица". От "Социалдемократи" смятат, че няма такава опасност, защото лидерът на обединения блок има интерес от участието си в тази коалиция. И вероятно са прави. Това обаче не попречи на Петков да развие черния сценарий за левицата, като заяви в интервю за "Труд", че "груповият провал е по-страшен от еднопартийния". Андрей Бунджулов отдавна разиграва сценарии за съдбата на левицата, ако загуби изборите, но за първи път лидерът на ОБТ говори публично за това, което може да се изтълкува само като заплаха към останалите партньори от "Нова левица".
В тези малки дрязги в левицата има обаче нещо много по-стряскащо от дребните закачки на Кръстьо Петков, които не са новост и това е реакцията на лидерите в БСП. Желанието им коалиционните им партньори да се консултират предварително с тях за всяко едно мнение, което изказват, е отглас от миналото. А искането на Георги Първанов да се обсъжда поведението на Петков и вероятно да получи "мъмрене" е много показателно за това кой как разбира бъдещата коалиция. На фона на събитията от последните дни досегашните приказки за равнопоставеност и автономност на партиите в "Нова левица" звучат малко прибързано и смешно. За съжаление БСП все по-настоятелно демонстрира, че не се е разделила с желанието си да контролира по-малките си партньори. А това вече е формулата БСП+ в нови дрешки.
EPAY.BG въвежда сертификат за онлайн-разплащанията
Петър Гаврилов
"Датамакс" - фирмата, която управлява EPAY.BG, и Българската стопанска камара започват проект за повишаване на сигурността на разплащанията онлайн, като въвеждат цифрови сертификати на GlobalSign (www.globalsign.com) - издател на международно признати сертификати за персонификация. Според Божидар Данев, шеф на БСК, с приемането на Закона за електронния подпис и при наличие на тези сертификати ще стане възможна сигурната идентификация на потребителите онлайн, което е от съществено значение за развитието на е-бизнеса въобще. Ползването на такъв сертификат от регистрираните потребители на EPAY.BG не е задължително, т.е. можете да избирате между досегашното положение и това да си закупите виртуален "паспорт", с който да бъдете идентифицирани и да криптирате кореспонденцията си онлайн. Цената на сертификата ще бъде между 20 и 65 долара за година, а според Данев при настъпили вреди от грешка в идентификацията БСК ще покрива щети в размер до 35 хиляди евро. Свързването на "Датамакс" с БСК за развиване на EPAY.BG не е изненадващо предвид старта на другата разплащателна система - BGPAY (www.bgpay.com). В нея сертификатите са базирани на SET-протокол, разработен от IBM в сътрудничество с VISA и MASTERCARD. В BGPAY обаче все още участва само една банка - ОББ, докато в EPAY тези банки до момента са десет, което е определящо за успеха на една разплащателна система.
Според Георги Маринов, президент на "Датамакс", към настоящия момент дневно през www.epay.bg се извършват между 50 и 70 разплащания дневно, картите, издадени онлайн, са 13 хиляди, а регистрираните за плащания потребители в EPAY.BG са 6 хиляди. За тази година разплащанията през системата са за 350 хиляди лева, което, сравнено с 200 лева за последните месеци на 1999 (когато сайтът е започнал работа), е доказателство за това, че е-търговията и виртуалните магазини в България все повече престават да са екзотика. Тези числа обаче показват и друго - в България е малко рано да се говори за е-бизнес.
Стратегическото инвестиране при "новата икономика"
Нели Белчева
Мечтата на почти всяка начинаеща софтуерна компания е да бъде купена от Microsoft или името й да се асоциира със запазената марка на световно признат производител. Броят на фирмите, които попадат в първата категория, по обясними причини е ограничен, но все повече стават тези, които успяват да си осигурят "протекциите" на утвърдени във високотехнологичния бизнес компании. Корпорациите все по-често влизат в ролята на стратегически инвеститори и финансират разработвани от стартиращите фирми перспективни технологии. Така те си гарантират достъпа до новите идеи и продукти на технологичния пазар и използват start-up компаниите като свое "подразделение" за изследователска и развойна дейност.
През последната година еуфорията в Силиконовата долина да се предлагат колосални средства за всяка бизнесидея постепенно отшумява. Една от причините за тази тенденция е лавинообразният процес на фалити при dot.com компаниите. Това наложи да се променят критериите за тяхното финансиране. Досега инвестиционните фондове търсеха печалба предимно чрез агресивно и бързо налагане на е-бизнес модели, а не толкова залагайки на технологичното развитие. При новите правила на играта компании като Dell, Intel, Compaq инвестират в стартиращи фирми, които предлагат технологии или услуги, които хай-тек гигантите могат да внедрят в производството си. От началото на 1999 г. досега инвеститорският отдел на Dell - Dell Ventures е вложил над 1 млрд. долара в start-up компании, като голяма част от тези средства отиват за технологични фирми в Европа. Същият е размерът на средствата, които е отделил Compaq само за тази година. Intel Capital пък обяви наскоро резултатите от инвестиционната си програма, според която най-големият производител на чипове е вложил 6 млрд. долара в над 500 компании по света.
За всяка компания, която започва бизнес, осигуряването на финансови и стратегически инвестиции е въпрос на оцеляване. Когато корпорация със сериозни пазарни позиции вложи средства в начинаеща фирма, тя влиза в ролята на гарант за жизнеспособността на бизнесмодела и продукта, което пък от своя страна може да привлече и други инвеститори. Така шансовете на start-up-компанията да се задържи на повърхността при сегашните динамично променящи се условия многократно се увеличават. Корпорациите пък намират в този тип взаимоотношения начин да закупят идеи и да доразвият технологии, свързани с дългосрочните им интереси. Те са не само инвеститори, но и потенциални купувачи на продуктите на финансирания от тях бизнес. Като краен резултат процесът стимулира развитието на интернет, компютърната и телекомуникационната индустрия.
Нетрадиционното в тези финансови отношения е, че за стратегическите инвеститори възвращаемостта на средствата не е водещият критерий. Според политиката на Intel Capital при реализиране на този процес е важно доколко перспективна е технологията или услугата, която предлага начинаещата фирма, и как се вписва в стратегическите планове на корпорацията. "Intel Capital търси и инвестира в компании, съвместно с които да създава иновационни технологии, да работи над промишлени стандарти и да допринася за разрастването на интернет", се казва в целите на фирмата. Обикновено тези start-up компании са намерили своя технологична ниша и чрез инвестицията си в тях корпорациите си гарантират достъпа до нея. Така например преди броени дни Intel Capital участва в осигуряването на 21 млн. долара стратегически инвестиции в BoostWorks. Основният продукт на компанията е сървър софтуер, който намалява обема на HTTP- трафика по мрежата и ускорява зареждането на уеб-страници. Тези подобрения са възможни благодарение на патентованата от компанията технология, наречена "Интелигентен мрежов ускорител". В зависимост от вида на данните и скоростта на връзка на сървъра уеб-страниците се зареждат два до четири пъти по-бързо, обемът на HTTP-трафика се намалява два до седем пъти, което от своя страна значително улеснява разрастването на сайта.
"Срутването" на NASDAQ в началото на годината промени подхода към стартиращите компании и начините на тяхното финансиране. Инвеститорите станаха по-предпазливи и на практика се върнаха към фундаменталните правила на бизнеса - да изискват от него перспективност и рентабилност. Най-осезателното последствие за start-up фирмите е, че сега те отлагат излизането си на борсата по-дълго и се налага да преминават през три или четири етапа на външно финансиране.
Много от фалиралите dot.com компании са такива, които прибързано са влезли в борсовата търговия още след усвояване на първите инвестиции. Обикновено това е и моментът, в който се намесват корпорациите - когато рискът за техните средства е по-малък и шансовете на начинаещата компания да оцелее - съществени. Корпоративните инвестиции обаче почти винаги вървят заедно с гарантирано финансиране от страна на инвестиционните фондове. Фондовете са с решаваща дума при избора на мениджърски екип и винаги имат представители в борда на директорите на новата компания.
За разлика от тях стратегическите инвеститори се интересуват единствено от крайния продукт на фирмата и не се намесват в управлението й. Въпреки че се засилва тенденцията утвърдените компании във високотехнологичната индустрия да влизат в ролята на инвеститори, те нямат интерес да изолират фондовете от традиционните им позиции, така че двете форми на осигуряване на средства ще продължават взаимно да се допълват във времето.
Стратегически съюз между Alta Vista и EMC
Борислав Пометков*
В понеделник CMGI, инвеститор и оператор на Internet-приложения, а също така и собственик на Internet-търсачката Alta Vista, обяви, че сключва стратегически съюз с EMC. Целта на двата гиганта е да комбинират софтуера за търсене в Internet на CMGI и технологиите за съхранение, сортиране и обработка на данни на EMC.
ЕМС е световен лидер в сферата на изграждане на хардуер, софтуер и мрежови системи за съхранение, обработка и защита на информация. Тези интегрирани приложения позволяват на организациите да създават широка електронна информационна инфраструктура или е-инфраструктура, както го нарича ЕМС. Компанията е основен доставчик на тези решения, които се състоят от корпоративни системи за съхранение на база данни, мрежови приложения, софтуер и допълнителни услуги. Поради нарасналото използване на компютърни системи ефективното опериране, свободния достъп, протекцията и бързината на достъпа до критична информация е предизвикателство за модерните компании и организации. В отговор на това предизвикателство ЕМС предложи на пазара Enterprise Storage Network (ESN). Системата ESN на ЕМС е целева мрежа, свързваща системи за съхранение на данни и софтуер с всички компютърни платформи посредством различни мрежови протоколи, включително и оптични канали. ЕМС предоставя основите за е-инфраструктурата, като позволява на клиентите си да консолидират всички техни информационни източници, постигайки по-ефикасно управление и извозване.
Индустрията за периферийни приложения за компютри, към която принадлежи ЕМС, се състои от компании, чиято основна дейност е производството или дистрибуцията на основни компоненти или приложения за компютри. Прогнозата за тази индустрия е позитивна, отразявайки падащите цени на хардуера (което стимулира търсенето) и повишените графични и видеовъзможности на модерните компютърни системи. Освен това днешните компютри използват все повече предварително съхранена информация и имат нужда от все по-голяма възможност за съхранение на данни, за да могат да използват все по сложните софтуерни продукти и за да оперират в сложни multi user среди.
Очакванията на анализаторите на тази индустрия са, че ЕМС ще отбележи около 35% увеличение на приходите за 2000 г. Приходите за акция се очакваха да бъдат около 0.78 долара, или с 60% повече в сравнение със предходната година, а за 2001 г. да достигнат до 1.10 долара. Прогнозите са направени на базата на очакванията за повишено търсене на корпоративни мрежови системи за съхранение на данни, както и на софтуер за тяхната обработка. През тази година приходите от продажба на софтуер за обработка на данни на ЕМС са около 15% от общите приходи, като за 2001 г. прогнозите са те да достигнат до 50% от приходите. Благоприятните очаквания се отразяваха директно върху цената на акциите на компанията, като от началото на годината до октомври - ноември те бяха реализирали приход в рамките на 30% до 50%, като в различни периоди от годината достигаха до 80%. Въпреки уверенията на мениджмънта на компанията, които са в контраст с тези на останалите технологични компании, че операциите се развиват добре и че фирмата ще реализира очакваните приходи, от ноември до декември ЕМС е загубила повече от 29% от капитализацията си, като за последните два дни процентното отношение е 15.48%. Причината за това са зачестилите предупреждения за по-ниска печалба (profit warning) от страна на големите технологични компании като Microsoft и Lucent, както и опасенията, подсилени от изявленията на Федералния резерв на САЩ от вторник, за икономически застой или дори за наличието на индикатори за рецесия. Допълнителна причина за спада в цените на акциите е направеното на базата на предните заключения понижение на рейтинга на акциите на ЕМС от страна на водещи брокери и инвестиционни банки като Bear Stearns и S&P, както и масираните продажби в края на годината от страна на инвестиционни фондове с цел реализиране на данъчна загуба.
*Автора е финансов аналитик в "Булброкърс"
Нови модели малки телефони
Александър Бойчев
Motorola V.50
Телефоните от серията V. (ви-дот), известни още и като StarTac, са особено популярни и се разглеждат с възхищение от потребителите. Тяхното основно предимство е размерът. Благодарение на особената си форма - телефонът се сгъва по средата, моделите на "Моторола" са изключително компактни и удобни. За съжаление тази им особеност ги прави сравнително доста по-скъпи от конвенционалните им събратя, затова те са по-скоро lifestyle-телефони, отколкото апарат за широката публика. Новият модел V.50, наследник на популярния V.3690, е поредният модел от тази серия, който предлага компактни размери, съчетани с елегантен дизайн. По отношение на новостите: те не са чак толкова много, а новата "Моторола" е по-скоро доразвит наследник на предшественика си. V.50 тежи 83 г, с размери 82x43x26 мм - изключителни добри данни. За съжаление и този модел има големия недостатък на предшествениците си - малка батерия. Времето за говорене е 3 часа, което е един среден резултат, а времето в режим на готовност е само 100 часа. В хардуерно отношение този телефон няма кой знае какво да предложи - напразно ще търсите инфрачервен порт и изход за външна антена. За щастие V.50 разполага с интегриран модем, който позволява трансфер на данни със скорост 9.6 килобита в секунда. По отношение на стандартните за този клас функции може да се изтъкне само, че и този модел вече притежава WAP-браузър. Новост за телефоните "Моторола" е опцията при получаване на SMS да се изписва името на изпратилия съобщението, в случай че той е записан в директорията с телефони. Предлагат се и две игри - Baccara и Towers of Hanoi (в американски телефон!). Новите функции обаче не могат да скрият факта, че все пак телефонът на "Моторола" куца откъм функционалност. Неговите предимства са в друга област - той е със страхотен дизайн, компактна форма и просто изглежда добре. Ако това е важно за вас, недостатъците ще ви се сторят пренебрежими.
Ericsson T20s
Новият модел на компанията Ericsson - T20 (www.ericsson.com), е насочен предимно към младите и динамични потребители. Наследникът на популярния Т18 има с какво да се похвали - на практика всичко, което е възможно днес да се предлага в един мобилен телефон, е включено като функция - вибрация, гласово набиране, будилник, WAP. Особеност на новия модел е възможността за водене на интерактивен чат с други притежатели на този модел - функция, известна ни от модела 3310 на конкурента "Нокиа" (www.nokia.bg). Приложението на тази функция е спорно за момента, но с тенденцията за въвеждането на новата функция като общ стандарт нещата може и да се променят. Със съответните добавки Т20s може да се превърне в mp3-player или радиопредавател. Телефонът тежи 124 г и е с изключително компактните 98х27х50 мм размери. Особено внимание заслужава издръжливостта на батерията - 6 часа и половина са един изключително добър резултат, а 190 часа stand-by са напълно задоволителни.
Samsung SGH-Q 100
Компанията Samsung () представи нов модел от серията си мобилни телефони с името SGH-Q 100. Особено в случая е поддръжката на високоскоростния стандарт GPRS, който позволява скорост на трансфер от 115 килобита в секунда. Мобилните мрежи, които поддържат новия стандарт, предлагат за момента скорости от порядък на 26 килобита в секунда, но това пак е едно много добро постижение, сравнено със стандартните за GSM-мрежите 9.6 килобита. На практика мобилният ви телефон предлага скорост, сравнима с постиганата от домашния ви модем. Основното приложение на SGH-Q 100 би трябвало да бъде WAP. За целта телефонът разполага с дисплей 128х128 пиксела, което е два пъти повече от днешните стандартни дисплеи. Екранчето е с 6 реда и може да показва графики в 4 степени на сивото.
Функциите на новия SGH-Q 100 са типичните за днешните high-end-модели - вибрация, календар, таймер, будилник, инфрачервен порт, WAP 1.1, e-mail-клиент. С размери от 112х42х18.5 мм и тегло от 85 г Samsung SGH-Q 100 e изключително компактен. Очаква се новият модел да излезе на пазара в началото на 2001 г. La търговия e mobile
Виктория Давидова
Съвременното общество в изблик на просветление за същността си е нарекло себе си консуматорско. Затова не е чудно, че непрекъснато се измислят нови начини за задоволяване на потребностите му. Освен традиционните коледни отстъпки тази година утвърдилите се е-търговци на дребно предлагат на клиентите си удобството да намерят още едно приложение на пазаруването в интернет. То може да бъде обобщено под мотото: "Потребители от всички страни, мобилизирайте се. " Очаква се тази година е-търговията да се развие в новото отроче на информационния век - м-търговията.
Тепърва трябва да преодолее недоверието и несигурността на потребителите, че този вид пазар ще материализира поръчките им в реални стоки и услуги. Другият рисков фактор е страхът от предоставяне на лична информация в публичното пространство на световната мрежа.
Освен тези предразсъдъци, характерни за всяка форма на търговия в интернет, м-бизнесът ще трябва да справя и с техническото несъвършенство на уредите, чрез които ще се реализира. "Скоростта на предаване на информацията по мобилен телефон е с пъти по-малка от скоростта, която може да бъде постигната с един средностатистически модем", определя един от проблемите Джеф Колер, изпълнителен директор на Reason Incorporated (компания за разработване на софтуер). Проучване на Boston Consulting Group (BCG) показва, че хората, които използват интернет през компютър, прекарват в мрежата средно около половин час. Мобилните телефони се включват в мрежата само за по няколко минути. Нереалистично е м-търговците да очакват за тези няколко минути клиентът да влезе, да разгледа и да си поръча стока. Освен това интерфейсът на един мобилен телефон не може да се сравнява с възможностите на изображението, което предлага компютърът. BCG предвижда, че най-търсени чрез мобилни апарати ще бъдат туристическите услуги, билети за театри и кина, книги и компактдискове. По време на пътуване например туристът може да се абонира в агенцията си да получава информация в реално време за промени в часа на полета му или различни увеселителни забавления, които се организират на мястото, където се намира. В този смисъл се предполага, че м-бизнесът ще бъде успешен предимно в предоставянето на услуги, а не при продажба на стоки.
Само един на всеки десет потребители е пазарувал чрез мобилно устройство (мобилен телефон; PDA и други) според проучване на Anderson Consulting сред 2370 притежатели на безжични уреди в Америка и Великобритания. Търговците на дребно избягват да инвестират в m-търговията (търговия чрез мобилни апарати). Предвижданията показват, че тази търговия още няколко години ще остане много малка част от общия обем на търговията на дребно. Според изследване на Forrester Research обемът на m-търговията ще достигне 3.4 млрд. долара до 2005 г., но това е само 0.1% от приходите в търговията на дребно, или 1.3% от търговията на дребно по интернет.
В изводите си Anderson Consulting посочва, че настоящата ситуация в m-търговията напомня ситуацията на търговията на дребно по интернет през 1995 г. Според изследването m-търговците ще имат същата рядка възможност да играят образователна роля в потребителите, както и техните предшественици B2C-търговците.
Порнофилмчета? Търсете на сървъра на парламента
Виктория Давидова
Относно дейността на българския парламент би могло да се каже, че сме свидетели на някаква политическа порнография. От известно време насам активността на институцията се разпростря и върху класическата форма на понятието. Казано в прав текст: на сървъра на Народното събрание (след като обогатите официалния адрес www.praliament.bg с още две думички) има качени около 200 мегабайта порнофилмчета. На адрес ftp://www.parliament.bg/
upload/movs можете да си източите (копирате, даунлоудвате) както пиратски филма в DivX-формат, така и няколко изключителни представители на жанра хардпорно кино. Сред успокояващите факти е този, че участниците в творбите могат да минат за депутати, но в никакъв случай български. За съдържанието заглавията говорят най-добре - sylvia blow job.mpeg и the best of jenna jameson 1.mpg, jenna jameson - fuck fest са част от тях.
Всичко това е добре, защото, изглежда, българският парламент има доста свободно място по сървърите си и е грехота то да не се употребява. Има обаче и няколко по-добри идеи за какво институцията, натоварена със създаването на българските закони, би могла да изпълни дълга си към данъкоплатците още по-ефикасно. Например: стенограми от заседанията както от комисиите, така и от пленарната зала - както е видно, място има; всички проектодокументи (да се обновяват постоянно), а ако все пак депутатите имат желание да излъчват филми, това може да бъдат такива от заседанията (отново добра идея е да се обърне внимание на заседанията на комисиите). Възможно е самите народни избраници да имат някои още по-добри идеи за това за какво би могло да се използва свободното дисково пространство на Народното събрание.
В някои държави (например Щатите) порнографията е забранена, в това число и порносайтовете или въобще предоставянето за публично ползване на подобна информация. Файловете на сървъра на парламента (които при това са достъпни от всеки компютър в света) са още едно доказателство за това, че в нашата държава се радваме на истинска свобода.
Коледен e-шопинг? Възможен е
Катерина Огнянова, Красимира Ковачева, Виктория Давидова
Празници! Светлини, песни и танци, музика, вино, усмивки и добро настроение съпътстват последните дни от годината. Коледно-новогодишният сезон е в разгара си, особено поради факта, че за втора поредна година ще посрещаме третото хилядолетие. Предпразнично по улиците и в магазините има тълпи забързани хора. Напрежението се отчита дори и в Cash & Carry магазините. Винаги е малко объркано, малко претъпкано, малко не точно както му се иска на човек. Но друг начин за пазаруване няма. Или има?
Състоянието на е-търговията у нас може да се характеризира с думите "кипи ентусиазъм". И все пак времето около Коледа може би е шансът на виртуалните магазини да докажат на клиентите смисъла от съществуването си. Изненадващо, но въпреки изключително малкия брой хора, които притежават карти и пазаруват в мрежата, разнообразието от български е-магазини е забележително. Поне от гледна точка на предлагането вече може да се твърди, че в световния хипермаркет интернет България вече има собствен щанд. Престрашилите се да се възползват от предлаганите продукти са все още малцина. Но логическата последователност дори при обикновените магазини е: клиентът първо вижда, а после купува. Ние засега сме на етапа с гледането. Тези, които са се осмелили да си напазаруват в нета, го правят най-често импулсивно или заради въодушевлението да опитат нещо ново. Добрата новина според самите е-търговци е, че веднъж опитали удобството на онлайн-магазините, клиентите се връщат отново при тях.
Първите виртуални магазини се появиха в България преди около две години. Отначало стоките в тях удовлетворяваха интересите на ограничен кръг клиенти. Сега в българското търговско пространство в мрежата могат да се намерят от дограма, щори и прахосмукачки за дома през всички канцеларски материали, необходими за нормалното функциониране на един офис до серии елитни парфюми и дори артикули от популярните преди години сексшопове.
На това място вероятно вече си казвате: "А, да! Номера, кредитни карти, доставка след месец... " Нещата обаче не стоят точно така. Макар едва прохождаща, е-търговията у нас вече съществува. Разбира се, засега малко хора в нашата страна използват интернет за пазаруване. Малък е дори процентът на тези, които изобщо имат редовен достъп до мрежата. А иначе условията - поне в някои от магазините - са изключително удобни. Намалени цени. Доставка в рамките на 24 часа за столицата и няколко дни за страната. Възможност да платите в брой. Телефон за информация, на който можете да получите и потвърждение, че поръчката ви е получена и стоката е на път.
По света интернет вече предлага неограничени възможности да направиш... всичко. Да си купиш всичко, да организираш пътуване или конференция, да резервираш самолетен билет или стая в хотел, да си запазиш място в театъра, да изпратиш цветя, да получиш информация, да си откриеш банкова сметка, да попълниш произволни документи, да учиш, да вземаш изпити. У нас вече също има много възможности. Книги, музика, хардуер и софтуер, дрехи, козметика, храна, билети за концерти и много други неща можете да закупите, без да ставате от компютъра си. Ако желаете нещо, което не се намира в нашите магазини, български сайтове вече предлагат възможността да направят с техни кредитни карти поръчки за вас от магазини по целия свят, след което вие да им заплатите съответната сума по удобен за вас начин. А начините на плащане тук са няколко - по ваш избор и в зависимост от конкретния интернет-магазин, който сте избрали. Можете да платите в брой при доставка, с дебитна карта чрез e-pay, чрез записи или превод по банкова сметка.
Хитовете (или посещенията) в страниците на българските онлайн-магазини по информация на е-търговци варират от около 100 до около 800 на ден. Много от псевдолуксозните магазини по улицата, през витрината на които всеки е срещал погледа на отегчени до смърт продавачки, могат само да си мечтаят за подобна посещаемост. "Българите са любопитна нация. Наясно сме, че влизането в магазина не означава непременно, че ще бъде поръчано нещо. Важното е, че отчитаме интерес към това, което се предлага в мрежата. Рано или късно този интерес ще се реализира в продажби", казва Теодор Павлович, управител на www.get.bg.
Като цяло българските е-търговци демонстрират очаквания за бъдеща печалба. Дали поради типичния български прагматизъм, или заради добро познаване на тенденциите в B2C (business to customer - директна продажба на клиента) търговията по света, те остават далеч от въодушевлението за бърза и сигурна печалба. "Заедно с един мой приятел започнахме онлайн-магазина като хоби. Две години след началото то вече започва да заприличва на бизнес и едва от няколко месеца успяваме да излезем на печалба", казва Пламен Петков, съсобственик на www.bgstore.com.
Разковничето за поддържането на своеобразния лукс да имаш интернет-магазин в България (както и по света по принцип) се нарича просто офлайн-търговия. Привлечени към възможността за е-продажби са най-често фирми с дългогодишен опит в традиционната търговия. Те залагат на познанията, контактите и сигурната си база от редовни клиенти, за да пренесат бизнеса си в интернет-среда и да използват мрежата като допълнителен канал за реклама и дистрибуция. Финансирането на тази инициатива става именно със средства от печеливш офлайн-бизнес. "Офлайн-клиентите не се припокриват непременно с клиентите, осъществили покупка по мрежата" според Николай Миланов от е-магазина за парфюмерия и козметика www.concord-bg.com. Това показва, че макар и с малко, интернет разширява клиентската база на търговеца. Друг е въпросът, че инвестицията все още не се изплаща. От друга страна, на много от уебстраниците търговците оставят координатите на традиционните си магазини, което е реклама за тях. Собствениците на виртуалната книжарница www.abv-market.com например очакват голяма част от офлайн-клиентите им да оценят удобството да пазаруват по интернет и да прехвърлят поръчките си през сайта на фирмата. Има обаче и ентусиасти като www.bgstyle.com и www.easyshop.bg, които реално започнаха да работят след средата на тази година на принципа "като ще е гарга - да е рошава" и решиха да се позиционират единствено на виртуалния пазар.
Независимо от пазарната си политика всички фирми са изправени пред задачата да организират търговския процес извън пожелателното кликване с мишката за потвърждаване на продажбата. На първо място се решава проблемът дали фирмата ще поддържа определена складова наличност със стоките, които предлага. Посреднически сайтове като www.91111.com, www.netshop-bg.com и www.webshop.com и www.easyshop.bg например не поддържат складова база поради факта, че работят на договори с доставчиците и организират разпространението на техните стоки. Техният е-бизнес може да се определи по-скоро като продаване на е-услуги, тъй като самите стоки не са тяхна собственост. Но други като get.bg, concord-bg.com и предпочитат да ползват наличните количества, които закупуват за офлайн-магазините си. И в двата случая обаче съществува рискът една стока да бъде поръчана и доставката й да се забави, защото, въпреки че е обявена в уебстраницата, търговецът не разполага с нея. С подобни проблеми се сблъскват дори гиганти като Amazon.com и Shop.com и за съжаление в това отношение приликата е с отрицателен характер. "В България все още няма достатъчно дисциплинирани търговци (на едро), производители, вносители и т.н., които да могат реално да гарантират определена наличност", каза Пламен Петков от bgstore.com.
Вторият риск от забавяне на доставката е зависимостта от куриерската агенция, която обслужва онлайн-магазина. В много от случаите проблемът идва не от самата нея, а от нереалистични срокове за доставка, които фирмата е обещала на уебстраницата си. Малките градове все още не са облагодетелствани по отношение на възможността да пазаруват по интернет. При тях доставката често е оскъпена, от една страна, поради отдалечеността им от най-близкия център на куриерската служба, а от друга, поради малкото количество, което се поръчва. Това стопява намалението в цената, което е-търговците обикновено предлагат за продажби в уебстраницата си. Освен това покупката се обезсмисля, ако градският магазин предлага същата стока на същата цена и на човек не му се налага да чака дни до получаване на стоката.
Самите онлайн-магазини предпочитат да се рекламират предимно в интернет чрез регистриране в популярни търсачки или с традиционните банери. Другият използван вариант е рекламата в специализирани IT-издания. Малко е-търговци си позволяват лукса да се представят по телевизията и дори да го направят, рекламата е в местни телевизии.
Най-големият проблем, с който се сблъсква електронната търговия у нас, все още е
На мнозина би им се сторило странно да си купят например стереоуредба от интернет, без да са я изпробвали на живо. Несигурността поражда последователност от въпроси от типа: Ами ако не е наистина Sony, ами ако е некачествена, ами ако ми вземат парите и не ми я доставят, ами... И все пак човек трябва да се запита дали в Илиянци (или който и да е произволно взет друг пазар) могат да му предложат по-голяма сигурност. Българските е-търговци полагат доста усилия, за да убедят българина в сериозността на намеренията си да му доставят качествени услуги. Най-често това става с възможността заплащането на стоката да стане при доставка на услугата. Другите варианти за разплащане са чрез превеждане на сумата по разплащателна сметка или с дебитна карта през ePay. Според е-търговците най-предпочитаното плащане е при доставка. Този метод дава сигурност на купувача, че може да върне стоката, без да поема материални ангажименти. Тогава рискът от фалшива поръчка или недоволен потребител се поема изцяло от онлайн-магазина.
Като цяло основната инфраструктура за организирането на онлайн-пазар в България е изградена. Съществуват достатъчно на брой е-търговци, за да се създаде реална конкуренция между тях. Търсенето все още може да се квалифицира като опознавателно, но увеличаването на оборотите на виртуалните магазини показва, че потенциалът на пазара започва да се реализира.
И след като вече знаете как да пазарувате, остава само въпросът къде... Липсата на правила за обличане е правило в българските офиси
Мара ГЕОРГИЕВА, Боряна СЕМКОВА
Предизвикателно къси поли шестват из офиси. Изрязани деколтета и силно вталени панталони надничат начумерено през гишета на държавни учреждения. Ризи и вратовръзки седят бюро до бюро с тениски и бабини жилетки. Модни дамски костюми съжителстват с размъкнати джинси и маратонки в модерни офиси. Стилът на обличане в нашите фирми е повече от разнообразен.
В много български компании е правило липсата на правила за обличане. Противно на някои чужди корпорации, в които има изисквания за дължината на полата и цвета на дрехите например, повечето шефове у нас нямат претенции към външния вид на работещите. "Фирмата ни се занимава с разработване на софтуер. Няма никакви изисквания към облеклото на програмистите. Бил съм дълго време в САЩ. Там се смята, че допълнителните неща - облекло, офисобзавеждане и пр. - трябва максимално да подкрепят постигането на фирмените цели. В случая облеклото няма отношение към ефективността от нашата работа", смята Румен Борисов, изпълнителен директор на американската BIOS group - клон София.
В някои български банки костюмът е закон, но в други липсват канони. "На част от служителите им е хубаво да идват спортно и удобно облечени. Но банковият служител трябва да е облечен официално. Започвам да се замислям дали да не приемем някакви писани правила, за да се въведе стандарт в облеклото. Забранени са дънките и кецовете, но не знам дали предизвикателните женски дрехи не привличат повече клиенти", шегува се Кирил Григоров, изпълнителен директор на Насърчителна банка.
Неформалното облекло се появи през 90-те години първо в офисите на високотехнологичните американски компании и бе възприето от много работодатели. Неофициалните дрехи все повече изместват строгия гардероб и на служителите в лондонското Сити. Все пак компаниите от Сити се опитват да налагат определени правила, като съставят
И у нас дистанцията между официалните и всекидневните дрехи се скъсява. Полъхът за това идва от клоновете на големи международни компании. "Облеклото в нашата фирма като цяло е неформално, дори с дънки може да се ходи на работа. Служителите избират дрехите си според външните си ангажименти за деня. Фирмата е изцяло ориентирана към клиента и пазара. Облеклото също отразява нашата философия", казва Красимира Иванова, координатор човешки ресурси в "Кастрол-България".
За някои български фирми облеклото е част от общата политика. То изразява философията и духа на компанията. "При нас дънките са забранени. В работно време мъжете са облечени с костюм и вратовръзка, единствено сервизните специалисти ходят без вратовръзка. Петък е свободен ден - всички се обличат неформално, за да се чувстват по-различно. Изключение правят тези, които имат срещи навън. Работим с много престижна техника. Ако служителите ни са облечени като търговците на пазара, клиентите не ни приемат добре. Дрехите също формират отношение към нас като към сериозна фирма", коментира Милчо Боров, президент на "Кантек". "В нашата клиника са въведени строги правила за обличане. Лекарите (с малки изключения) не преглеждат с престилка, защото тя отблъсква и притеснява пациента. Докторите задължително са с костюм и вратовръзка на работа, а жените са с чорапогащи независимо от сезона. Не се допускат предизвикателни прически, немислимо е да се идва с маратонки. Фирмената философия е, че лекарят трябва да вдъхва сигурност и респект на пациента, включително и с начина си на обличане", категоричен е д-р Сава Бояджиев, основател и собственик на клиники "Торакс".
Най-новото проучване на бизнес уебсайта FT.com показва, че 68% от студентите биха предпочели
Сред малкото примери на традиционни изисквания към облеклото в лондонското Сити е офисът на Commerzbank. "Ние искаме да бъдем модел на професионализма, независимо че сме млада и динамична компания", твърди говорителят на банката. "Предпочитам да виждам край себе си костюми... Когато облечем костюм, ние ставаме персони в работата си", казва млад служител на Commerzbank.
Според Кари Копър обаче неформалното облекло ще се налага все повече: "Целта му е да създаде непринуденост, но също така да придаде артистичност, която да промени скучния имидж. Хората търсят резултати и не се интересуват много-много как точно изглеждате. " Не бързайте да захвърляте строгия костюм - той може да се окаже най-модерен от всичките ви други дрехи, съветват пък западни модни експерти. Британските дизайнери от къщата за мъжко облекло "Гийвс енд Хоукс" казват, че са принудени да адаптират колекциите си, за да задоволят изискванията на вече не толкова строгите канони на деловия гардероб. Все пак те регистрират нарастване на продажбите на костюми в последно време.
Общите слабости във външния вид на родните служители не са новост, нито са типично български. "За мен бизнесоблеклото е равнозначно на костюм. В офиса всички се обличат официално. Изненадват ме ярките цветове на костюмите в някои офиси. Ярките цветове при жените също дразнят", преценява Филип Стоянович, заместник-директор на "MSI-България". "Големият проблем на българката изобщо и в частност на деловата жена е, че прекалява много с грима и с подробностите - фишута, апликации, бижута и пр. Мнозина не си дават сметка, че излишеството разсейва, а не помага за концентрация в работата. Деловата жена не винаги отчита, че предизвикателното облекло противоречи на доверителността на контактите. Жените не винаги се съобразяват с възрастта си. Всеки иска да изглежда по-млад, но не бива да се прекалява. Българският делови мъж пък е все още твърде консервативен в избора на дрехите си, не умее да съчетава детайлите - бутонели, колани, чорапи, обувки. Мениджърите у нас все още в значителна степен са в плен на самоограничението си в избора на силуетите и цветовото разнообразие. Като цяло облеклото на нашите делови мъже и жени продължава да изостава от световната мода. Повечето от българските мъже се консултират с жените си по въпросите на облеклото и ако те са далеч от модата, резултатите са ясни и за мъжете", коментира доц. Любомир Стойков, преподавател във Факултета по журналистика и масови комуникации и в УНСС.
Накратко
Христос Кацанис става изпълнителен директор на ОББ
Изборът на консултант за подбор на кадри определя качеството на услугата
Мара ГЕОРГИЕВА
Шеф на фирма потърсил услугите на професионален консултант за подбор на персонал. Продали му три автобиографии срещу сумата от по 1000 долара всяка. Човекът платил и доста по-късно разбрал, че истинските професионалисти на трудовия пазар предлагат доста повече за тези пари.
В същото време изборът на грешен човек за ключова позиция в една фирма може да излезе доста скъп за нея и участието на професионален съветник при подбора може да е от съществено значение. "Огромна част от управителите на дружества имат само обща представа от дейността на консултантите и се затрудняват в случаите, когато се наложи да ползват услугите им. Недостатъчната информация за същността и ползата от тази дейност плюс финансовите ограничения на фирмите превръщат консултантските услуги в своеобразен лукс", коментира доц. Драгомир Бояджиев, директор на "DB INTERCONSULT".
Посредниците на трудовия пазар се определят най-общо като борси и консултантски агенции. Трудовите борси обикновено събират пари от кандидатите, за да ги включат в банката с информация. Клиентите си плащат и когато им намерят желаната работа. Мениджърите също броят съответна сума за услугата.
Консултантските агенции по правило търсят преимуществено кандидати за топ- мениджърски позиции. Те не предлагат само подбор на персонал, а и редица други услуги. По правило те приемат заплащане само от работодателя.
"За клиента е важно да знае кой работи в компанията, какъв стаж има тя, кои са нейните клиенти, с какво име се ползва в бранша", преценява Велин Георгиев. "Преди да избере консултантска агенция, работодателят трябва да провери каква е нейната репутация в деловите среди. Запазва ли постоянно качество на услугите, спазва ли професионалната етика. Дефинирала ли е в договора точно какви резултати ще постигне и какви ще бъдат ползите за клиента", коментира Анна Павлова, старши консултант в KPMG.
"Много важна е лоялността на консултантската агенция. Когато една компания назначи хора на работа с твое посредничество, ти не би могъл да си позволиш след време да вземеш същите тези хора и да ги предложиш на друг. Нека мениджърите се поинтересуват и от предлагания гаранционен срок - времето, в което разочарованият от подбора клиент може да разчита, че консултантът ще му намери друг, по-подходящ човек, без да му иска отново заплащане", съветва Наташа Георгиева, управляващ директор на PMC. "При избора е важно дали работодателят иска да назначи хора, които сега започват развитието си в професионалната кариера, или търси изградени професионалисти, отговарящи на по-високи стандарти. Има смисъл през професионална агенция да минава подборът за високи длъжности", преценява Мария Шишкова, изпълнителен директор на Snelling.
"Мениджърите вече са склонни да плащат за цяла гама услуги. Добре е консултантите във фирмата също да бъдат обучавани и тренирани периодично от външни специалисти. Ценовата политика трябва да бъде умерена, съобразена с българските реалности", препоръчва д-р Пепи Атанасова, президент на "Поликонтакт".
"Нашите наблюдения показват, че управляващите фирмите търсят професионализъм и искат комплексно решение на поставените проблеми. Затова ориентир при избора на агенция може да бъдат първо личните качества на консултанта", коментира доц. Драгомир Бояджиев.
Критерий за избора може да бъде също и
Музикалната баница
БНТ за първи път реши да заложи на познатия от западни програми модел - новогодишната програма да е пряко предаване от веселба на площада. Ако поканят на празничната си трапеза и телевизора, зрителите на Канал 1 ще посрещнат новия век заедно с купонясващите на площад "Батенберг" в столицата. Концертът "Нов век - нов късмет" (31 декември) ще започне много преди камерите да фокусират събралите се да празнуват с музика и танци под небето. Телевизионното включване е предвидено между 23.00 и 01.00 часа. Все още не е сигурно дали президентът Петър Стоянов ще отправи традиционното си новогодишно послание от сцената, построена на мястото на мавзолея. Домакини на веселбата под звездите ще са Тодор Колев и Дони, а сценаристи са Невена Андонова и Румен Николов. Специално за концерта, който ще започне през ХХ век и ще завърши през ХХI век, отново се събират "Щурците" - Кирил Маричков пише нова песен за празника. Ще бъде представено и новото парче на Дони - "Новият ден". "Акага", "Уикеда", детска вокална група "Бон бон girls", Иван Лечев, оркестър "Карандила" ще вдигат музикалните наздравици на площада.
След новогодишния концерт програмата на Канал 1 продължава с музикалните спектакли на VH-1 "Дамите мегазвезди 2000: почит за Даяна Рос" (с участието на Марая Кери, Дона Съмър) и "Мъжете отвръщат на удара" ("Бекстрийт бойс", Енрике Иглесиас, Том Джоунс, Стинг).
На музиката в Канал 1 е дадена главна роля в празничната програма. В нея си съперничат концерти под патронажа на принц Чарлз, кънтри, български фолклор, класически произведения. На 24 декември ще има пряко предаване на коледния концерт от базиликата "Свети Франциск от Асизи" (13.30 часа). На Бъдни вечер е благотворителният концерт "Павароти и приятели" с участието на Би Би Кинг, Марая Кери, Джо Кокър, Лайънъл Ричи (22.35 часа).
В програмата на първия ден от Коледа попадат и концертът в чест на Елизабет Тейлър с участието на Лондонския симфоничен оркестър, Световните музикални награди 2000 и бароковия коледен концерт от катедралата във Фрайбург.
На 26 декември на живо от Националната опера в Будапеща ще бъде излъчен коледен концерт с участието на Ансамбъла от стоте цигани цигулари, които ще свирят творби на Росини, Равел, Берлиоз, Чайковски.
На 31 декември и първи януари са двете части на музикалното "Парти в парка", благотворителен концерт под патронажа на принц Чарлз.
БНТ по традиция ще излъчи и празничните служби от Патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски" и коледното послание на Папа Йоан Павел II (25 декември, 13.00 часа).
Последният ден на ХХ век
"Той мина покрай остарялото, почерняло от времето здание на Военния клуб, мина край Народното събрание и величавий бронзов паметник на Александра II... Отвъд Орлов мост той се размина с малките князове, които яздеха на новоизобретения инструмент фликгтвег (един вид велосипед, движен от каучукови крила)... Когато царят се завърна, беше вече късно. Той влезе в двореца, цял блеснал от светлини, дето щеше тая вечер да посреща радостно новия ХХI век."
Така си представя края на този век Иван Вазов на 30 декември 1899. Андрей Слабаков сега се връща към забравения разказ "Последният ден на ХХ век" по идея на Невена Андонова и Горан Благоев. Той е режисьор на едноименната телевизионна новела, която ще бъде излъчена на 31 декември по Канал 1 (20.20 ч).
За да пресъздаде разходката на цар Иван, родена от въображението на писателя преди сто години, Слабаков е поканил няколко дузини от най-популярните ни актьори. Заедно с тях са телевизионни водещи и една фолкзвезда. "Събрал съм много известни лица, защото търсех типажи. Повечето от тях се мяркат за малко в кадър и е важно образът да се запомня", разяснява режисьорът. Ролята на цар Иван изпълнява Стефан Данаилов, негов адютант е новинарят Димитър Цонев, а престолонаследникът - Иван Ласкин.
Много от участниците влизат в ролята на дипломати: водещият на "Панорама" Бойко Василев е английският посланик, Джоко Росич е сръбският представител, Христо Гърбов - испанският, а охридският управител е "Вкусно"-готвачът Ути Бъчваров. В пъстрата галерия от образи попадат още поручик Мариус Куркински, гвардеецът Камен Донев, генерал Павел Поппандов. Бащата на режисьора Петър Слабаков изпълнява ролята на адмирал на българската флота.
В телевизионната новела се появяват още Мая Новоселска като бедна, Ивайло Христов като шоп, Теди Москов с цилиндър. Сашка Васева и Йорданка Христова пък са леки жени на площада, Дони целува ученичка. Водещият на "Джубокс" Део е в ролята на малък княз... Освен царската разходка из столицата в новелата са включени кратки колажи с най-забележителните събития на века, озвучени с музиката на Горан Брегович от "Ъндърграунд".
Коледа на лента
Велислава Попова
Сигурно си спомняте стария виц, станал популярен, когато Дядо Коледа замести Дядо Мраз. "А Дядо Коледа има ли си Снежанка - пита хлапето. - Ами Мери Кристмас* каква му е" - тросва се бащата, герой на смешката.
Колкото и да се шегуваме обаче, тази година Канал 1 ще запознае и деца, и родители с жената на най-популярния старец. Тя няма нищо общо с младото момиче във взета под наем булчинска рокля, което придържа подаръците. Американският филм-мюзикъл "Госпожа Коледа" разказва за приключенията на съпругата на Дядо Коледа, решила да се измъкне от сянката на популярния си мъж и да стане самостоятелна. Перипетиите на мисис Кристмас ще бъдат излъчени на 25 декември.
Голяма част от филмовата програма на БНТ явно има за цел да убеди зрителите, че Дядо Коледа
Въпреки че един от филмите да се нарича "Коледата невъзможна" (25 декември). В него бащата на Джейми тръгва в последния момент да търси подарък - новата играчка Турбомен. Сред героите на филма е и Арнолд Шварценегер. Той оправдава обещанието си за последния екшънгерой, защото в кинопарада на държавната телевизия е включен и неговият режисьорски дебют - коледен римейк на романтичната комедия от средата на века "Коледа в Кънектикът" (23 декември). В центъра на историята е тв водеща на готварско шоу, която трябва да сготви коледна вечеря на живо.
БНТ ще спази и традицията в дните около Рождество Христово да се излъчват филми с библейски сюжет. Изборът на Канал 1 тази година е италианският филм "Дете на име Иисус" в две части (23 и 24 декември).
Географският поглед към филмовата програма на Канал 1 впечатлява с факта, че територията, окупирана обикновено от американско кино, си поделят и няколко руски, немски, словашки и испански продукции. Предизвикателното заглавие "Любовта е вредна за здравето" (26 декември) е на испанския режисьор Мануел Гомес Перрейра, а сред актьорите в комедията популярната Пенелопе Крус. Антонио Бандерас е звездата в другия испански филм - "До Мароко за дрога" (30 декември).
Историята на майстор стругар Семьон Лямкин и шефът на охранителна фирма Олег Иванович е разказана в руския филм "Искам в затвора" (26 декември).
"Само любов", "Смъртоносни пари" и "На вражеска земя" са филми от по две серии, които ще трябва да печелят зрители за Канал 1 в дните между Коледа и Нова година. "На вражеска земя" е копродукция на Канада, Великобритания и Люксембург. Филмът разказва за изчезналия "Завет на Чанкин", който е спогодба между бъдещия държавен глава на Китай Мао Цзедун и командването на британската армия, сключена през Втората световна война. Според завета владението на Великобритания над Хонконг се удължава с още сто години.
За Македония през погледа на фотограф, живял дълго в Лондон, разказва "Преди дъжда" (Великобритания, Франция и Македония), включен в програмата на 29 декември. Филмът е носител на наградата "Златен лъв" във Венеция '97.
Една вечер преди края на века ще проследим книжните приключения на Бастиан. Хлапакът открива "Приказка без край" в книжарница и докато я чете скрит на тавана, сам става част от нейната история.
Първият излъчен от БНТ филм през ХХI век ще бъде "Господин Музика". Американската история за падението и възхода на вицепрезидент на звукозаписно студио за млади таланти ще се излъчи в първите часове на 1 януари.
Детската филмова програма на Канал 1 разказва приказни истории, които ще се излъчват в ранните сутрешни и в следобедните часове. Сред телевизионните приказки са "Малкият лорд", "Фалшивият принц", "За трите сънливи принцеси", "Крал Дроздобрад", "Зимната фея". За откраднатата шейна на дядо Коледа и палавия елф Елмър е американската екранизация "Елфът, който не вярваше". В празничните дни БНТ ще излъчи и четирисерийния тв вариант на филма "Магьосници". Вместо за подаръци и коледни приключения сериалът изпраща зрителите в Слънчевото царство, където се борят добри и зли магьосници, дивите парцаливци и Черният рицар.
Възнаграждение за търпението
Антония КОВАЧЕВА
Третият филм на 30-годишния Пол Томас Андерсън "Магнолия" е дълъг три часа. Но търпението си струва, защото с всяка следваща минута става все по-хубав. Андерсън е природно дарование. Твърди, че е спестил четири години от живота си, понеже не е губил време във филмово училище. Хваща камерата още на 17, сценариите си пише сам, има невероятна интуиция в подбора на актьорите и най-важното - умее да разказва. Бавно, малко по-дългичко, отколкото сме свикнали, но неочаквано зряло и занимателно за възрастта на разказвача. "Магнолия" проследява съдбата на няколко американци от Лос Анджелис в продължение на 24 часа. Прологът прилича на епизод от научнопопулярна тв поредица на тема "Нищо в този свят не е случайно", в която се прилагат документални аргументи със съответния коментар. Един по един се въвеждат основните филмови герои, чиито съдби очевидно ще бъдат илюстрация на същата теза. Болен от рак телевизионен продуцент (Джейсън Робъртс) моли санитаря си (Филип Сеймър Хофман) да открие сина му, с когото не се е виждал от десет години. Синът (Том Круз) води популярен курс по психотерапия за мъже и никой не знае кой е баща му. Край смъртното ложе младата съпруга на продуцента (Джулиан Мур) изведнъж осъзнава, че умиращият е любовта на живота й. При изпълнение на служебните си задължения един добродушен полицай (Джим Къринг) се влюбва от пръв поглед в потиснато младо момиче (Мелора Уолтърс), пристрастено към кокаина и случайния секс. Бащата на това момиче (Филип Бейкър Хол) е водещ на тв състезание за даровити деца и също умира от рак. Звезда на състезанието е невръстен вундеркинд (Джеръми Блекман), който ще открие, че баща му го обича единствено когато побеждава. Едно отдавна пораснало дете чудо от същото състезание (Уилям Мейси) се опитва да слепи живота си от жалките останки на предишната си слава. За едно денонощие съдбите на тези хора ще се преплетат, срещнат или разминат, за да постигне всеки един от тях някакъв катарзис.
Въздействието на "Магнолия" се дължи на почти свръхестествената човечност, която многократно превъзхожда изходната, рационална авторска теза, че спасението е в добротата. Мъдростта на филма, от която те побиват тръпки, като се сетиш за възрастта на режисьора, е в схващането що е доброта - приятелски жест, отговор на молба, доверие, способност да страдаш, смелост да кажеш "не знам", сила да помолиш за помощ, щедрост да окажеш помощ. Според Андерсън добротата е човешкото предопределение, забравено и потиснато в лабиринтите на просперитета и оцеляването, както го разбира днес едно преуспяващо общество. Рано или късно това предопределение се случва. Добротата не е малка и голяма, а само случила се или не. Оставете я да ви се случва, казва "Магнолия". Не я превръщайте в несбъднато минало, защото то винаги се сбъдва, но понякога фатално късно.
Магически пумпал
Андроника МАРТОНОВА
През девет планини в десета / живеели три палави хлапета: Стела, Чък и Флай. / Шише с надпис "С това не си играй" / гаврътнали - да, тримата - докрай. / И от таз магична течност / превърнали се в риби, май за вечност! / Ето ги - кротушка, октопод, скумрия. / Дали предишния си детски образ ще открият?
Стихчето не е от анимационния филм "Помощ! Аз съм риба! ", но закачливо нашепва историята, която се случва там. Именно с тази датска рисувана приказка от страната на Андерсен се откриха Коледните празници на детския филм в София на 22 декември в Дома на киното. За трети пореден път от издателство "Егмонт - България" и фондация "Десета муза" завъртат предколедно магическия пумпал на десетата муза. Неговото движение по снежнобелия екран ще продължи до 28 декември и включва 23 анимационни и игрални заглавия. Прожекциите са от 11.00, 13.00, 15.00 и 17.00 часа, осигурен е симултантен превод.
Сред акцентите на панорамата са пакет от филми на хърватската студия "Кроация филм". "Приключенията на чирака Хлапич" е от най-успешните продукции на загребската анимационна школа. Ще бъдат представени и 9 епизода от класиката на хърватската анимация "Професор Балтазар".
От празничната кутия за ленти Дядо Коледа ще извади и евъргрийни на руската анимация. С великите истории на "Ну, погоди" и "Бременските музиканти" порасналите вече зрители ще се върнат към детството, а други тепърва ще им се радват. Има и едно по-ново заглавие - "Малката русалка" на носителя на "Оскар" Александър Петров. Русия участва също с два игрални филми - "Рики-Тики-Тави" (по едноименната приказка на Киплинг) и "Магьосникът от Изумрудения град" по романа на Баум.
Останалите световни заглавия от детското игрално кино са добре познати у нас: "Волният Уили 2", "Космически забивки", "Астерикс и индианците" (единствен дублиран на български)"Star Wars: Епизод 1". Българското участие оставя своята пъртина с "Разговор с птици".
Преди всяко проблясване на екрана "Егмонт" ще разиграва чрез томбола подаръци на десет от присъстващите в залата без ограничение на възрастта. Сред луксозните книжки са две приказки за праисторическите времена - "Динозавър" по филма на Дисни и "Живи образи" по току-що излъчения сериал на Би Би Си. Любими рисувани персонажи ще забавляват малките читатели и в "Коледна книга с Доналд Дък" и "Английски с "Уолт Дисни". Хитът на приказния книжен пазар "Хари Потър" също е сред подаръците, заедно с "Пророчества и предсказания на хилядолетията" и поредицата "Чародейства".
Съдби се стелят, свистят емоции
Геновева ДИМИТРОВА
Дълго чакахме сериала "Хайка за вълци". По няколко причини: харизмата на романа на Ивайло Петров, перестроечно възпламенил полегатия релеф на българската проза в средата на 80-те; демократичните промени, изтикали едновремешните табута в потните длани на подсъзнанието, но пък профанирали ценностите; дълголетната настоятелност (цели осем години) за екранизацията на режисьора дебютант в игралното кино Станимир Трифонов - интересен документалист; оскъдицата на родна филмова продукция... "Хайка за вълци" е телевизионен роман - неслучайно е разделен на части, а не на серии. Селската сага на Ивайло Петров е преместена от Добруджа в Предбалкана, променени са сюжетни линии, туширани са идеологически акценти. На екрана лудеят страсти и заблуди с цялата вироглава противоречивост на българския характер. В дългия отрязък от 1929 до 1965 между личните катаклизми, семейните трусове и политическите безчинства се промушва многострадалната участ на България. Изчистен от бит, масовки и режисьорски фльонги, сериалът е скромно подчинен на актьорското присъствие - от крупните планове до панорамите; от централните персонажи до миманса; от звездите до дебютантите. Из свирепата белота на виелицата, коравата плътност на земята, мизерния уют на кръчмата или варварския екстаз на аутодафето се стелят съдби и свистят емоции в разни възрасти и епохи, а изтънчената визия ги стилизира (оператори Иван Варимезов и Емил Пенев, художник Георги Тодоров-Жози).
Иван Шибилев (Иван Ласкин) не е лидер, но все така безотговорно обича Мона (Елена Петрова). Николин (Иван Панев) мълчаливо тъне в тяхната страст, но не оставя съперника си на бялата смърт. Жендо Хайдутина (Петър Попйорданов) беснее от невъзможност да живее по своите си витални закони, но все пак не убива Калчо (Николай Урумов), който неизменно се гъне в жалката си страдалност и плаче да бъде манипулиран. Стоян Кралев (Валентин Танев) спира да шие дрехи и се захваща да прекроява съдби по съветски модел. А когато го уцелва куршумът в снега, знаем, че всеки от хайката би могъл да му отмъсти, но го сторва точно мрачният стоик Киро Джелебов (Димитър Терзиев). Илко Кралев (Малин Кръстев) боледува от туберкулоза и интелигентност, но така и не успява да разобличи предателството, дамгосало пътя му... Великолепна е седморката. И не само тя. Стефан Данаилов е неустоим Деветаков, за когото романтичният цинизъм е колкото спомен от Париж, толкова и разтуха в богатската пустош. Елена Петрова е жива и тръпна Мона. Велко Кънев е тъжен и горък поп... Разказът тече плътно и достолепно, а музиката на Божидар Петков за пореден път е мощен катализатор на действието. Бутафория драсва окото в някои епизоди, но и с нея "Хайка за вълци" се гледа спокойно (и се чува без напън). Изчистен от плакатния реваншизъм в повечето ни филми от 90-те, сериалът е направо симпатичен - като онова куцо куче на екрана, което се мерва я като метафора на осакатените ни животи, я като предвестник на важно събитие, я като безобиден помияр... Предизвикателство е документалист да дебютира в голямото кино с екранизация по "Хайка за вълци". Риск е БНТ да му повери това предизвикателство. Струвал си е рискът. Когато законът за киното е все още утопия, Националният филмов център брои жълти стотинки за проекти, а в БНТ непрестанно снимат, но все нещо не доизкусуряват, появата на "Хайка за вълци" е преживяване.
Над смълчаните полета... Елена ДРАГОСТИНОВА
"Christmas - Noel - Коледа" - в албум с това име (от "Гега ню") Христо Недялков и Детският хор на Българското национално радио са събрали двайсет и пет песни, прославящи празника. С него човек може да си устрои истинско пътешествие - повечето от вокалните миниатюри са не само музикален знак за дата в календара, но носят и специфичните характеристики на празничната атмосфера в различни кътчета от християнския свят. Или поне популярната представа за нея. Jingle Bells на Джеймс Пиерпонт, Stille Naht, Heilige Naht от Франц Грубер и традиционната немска О Tannenbaum, разбира се, са тук. Албумът ниже блестящи звукови гирлянди и предизвиква ларж настроения, на каквито май сме подвластни само по Коледа. Тази песенна програма обаче има и по-амбициозни цели. Една от тях е да подскаже равнопоставеност в християнския свят - поне по отношение на празничната обредност. Тук един до друг застават отгласите от католическата традиция, негърският спиричуъл и сакрални песнопения от православното богослужение. Либералност и каноничност се редуват, без да се правят съпоставки. Простичкото внушение е, че празникът може да бъде славен по различни начини и това не го прави по-голям или по-незначителен. Сред тези знаци от различни географски ширини Христо Недялков е инкрустирал и българските коледарски песни. Някои от тях носят датировка от първата половина на ХХ век. В случая човек може да се почувства откривател - сред авторите майстори като Добри Христов и Ангел Букурещлиев тук са и имената на тогавашните млади - Петко Стайнов, Марин Големинов и Георги Димитров, а стиховете са на Петко Славейков, Никола Ракитин и Пенчо Славейков. Преди слушателят да ги преоткрие за себе си, това най-напред е направил Христо Недялков, на когото принадлежи заслугата за селекцията. Тя се дължи и на късмета му да притежава и пази стари ученически сборници и песнопойки, които сега почиства от прахта заедно със своите малки певци. Песните от онова време са умилителни и носят красотата на старите мукавени елхови играчки, които те изпълват с усещането за уютни коледни нощи и стародавност на празника. Сред тях по естествен начин са вплетени и песните на самия Христо Недялков, чиято популярност е толкова голяма, че понякога слага сянка върху авторството. Други пък са обект на толкова кавърверсии, че приносът на албума към тях е освен всичко друго да ни кара да си спомним и оригинала - например "Над смълчаните полета, пеят весели звънчета... ".
След всяко завръщане от гостуване в Япония Христо Недялков обича да разказва за феноменалната почит на японците към песента. Култът стигал дотам, че на някои песни им издигали паметници. Мисля, че няма защо толкова да им завиждаме - паметниците не пеят. Но с предложената разходка във времето и със своята изпълнителска перфектност албумът на Христо Недялков и неговите сладкопойници прави нещо повече - вдъхва живот на една песенна традиция, която иначе би се затворила в мемоарите.
Вулкан от класика
Людмил ВЛАДИМИРОВ
Дори цяла година българинът да не си е купил нито един музикален албум, той със сигурност наваксва по Коледа. Празничното настроение само го води към лавиците с компактдискове. Нашите звукозаписни компании отчитат, че купувачите посягат предимно към класическите произведения. Затова тази година почти всички зарадваха ценителите на сериозния жанр с албуми на своите артисти - въпрос на престиж и меломания.
Сред океана от естетски партитури безспорен фаворит е българинът Димитър Данчев. Цигулката на концертмайстора на Софийската опера и вдъхновител на квартет "Сливен" звучи в диска J.S. Bach - Violin Concerts. Това е още едно попадение на "Марс мюзик" след издаването на дебюта на "Епика". Дискът е с камерен оркестър "Софийски солисти" под диригентството на корифея от Сеул Йонг Хо Че. Внушението на двата концерта за цигулка и оркестър - в ла минор (BMW 1041) и ми мажор (BMW 1042), е способно да прочисти натрупания негативизъм. На пазара изпълнението на Димитър Данчев се състезава с интерпретацията на Найджъл Кенеди по произведения на Йохан Себастиан Бах. "Задава се албум с кавъри на "Доорс", но най-сериозно съм зает с произведенията на Бах", сподели Кенеди преди година по време на гостуването си в София. И спази това обещание - у нас в каталога на "КА мюзик" вече е факт неговият албум Kennedy Plays Bach. Съпровожда берлинската филхармония под палката на Роджър Норингтън.
Испанската примадона Монсерат Кабайе пее в дует с дъщеря си Марти в диска With All My Heart, разпространен от "АРА аудио-видео". Той включва не само класически арии из опери и оперети, но още детски песни, автентична фолк - и поп музика. Повечето от опусите грандамата изпълнява за първи път.
Хосе Кюра - един от най-големите тенори на 90-те - защитава авторитета си със своето изпълнение във Verdi Arias - My Tribute (в каталога на "Орфей мюзик"). Вулкан от ноти и страсти обгръща слушателя. По същия начин въздейства и албумът "Пълно потапяне" ("Вирджиния рекърдс") на трио "Лауреат". В него са българинът Васко Василев (цигулка), развил таланта на Ванеса Мей, испано-италианецът Дарио (китари) и украинецът Макс (виола). Те представят най-доброто от съвременната музика (всички нейни жанрове), но пречупена през призмата на класиката - опера, балет, танцови мелодии, хевирок, уърлд, филмова музика. В един от акцентите - Russian Fantasy - звучи соло и на Ванеса Мей.
"Вирджиния рекърдс" издаде дигитално най-известните произведения на Моцарт, Бетовен, Шопен, Лист, Менделсон, Шуберт, Шуман, Равел и Щраус - баща и син. Те са от поредицата "Колекция на хилядолетието" на фирмата "Дойче грамофон" по повод 100-годишнината на най-старата компания за класическа музика.
Най-накрая се обадиха и тримата тенори. За пръв път в своята десетгодишна съвместна кариера Карерас, Доминго и Павароти се събраха за коледен концерт. The Three Tenrors Christmas (изд. "Витоша ентъртейнмънт") е записан на 23 декември 1999 в австрийската столица заедно със знаменитата Виенска филхармония под диригентството на Стивън Меркурио. В репертоара на великата троица е попаднал и хитът на Джон Ленън и Йоко Оно Happy Christmas/ War Is Over.
Дом на пристрастия
Ивайло КИЦОВ
В последното десетилетие на ХХ век основно два музикална стила се ръгаха с лакти в класациите: рокът и електронните жанрове. Победител в буквалния смисъл не бе излъчен. Интригата обаче роди ярка тенденция за началото на новото хилядолетие: китара + компютър, акустика + ток. Но въпреки това в неговата призма тепърва има да се пречупват експерименти, избухнали в лабораторията за синтез на всички музикални направления.
И все пак, ето онези двайсет парчета* - по десет световни и български, които ще звучат в слушалките ми през новия милениум. Толкова актуално, колкото и във времето на своето композиране. Защото като форма и съдържание представляват вечно свеж материал, посадил манталитет за подражание в минало, настояще и бъдеще. Изборът на песните в тази моя лична класация се оказа неимоверно труден, почти невъзможен. Но пък те до една минаха през изпитанията на класации и продажби. И през най-високата летва - на субективния вкус. Иначе казано, журира ги сърцето, определено от философа Франсис Бейкън като "дом на пристрастия".
С праз и фракове ще посрещаме Новата
Цаньо СЪРНЕВ
Гьоте казваше някога: "Животът изглежда най-добре, погледнат през чаша розово вино. " Можете да му вярвате и захвърлете "твърдото" просветление, поне през идващите празници.
Разбира се, всяка страна празнува различно в зависимост от обичаите и традициите. Не можеш да подариш шейна на едно африканско дете, защото то повече иска калашник.
В Англия новогодишните празници напомнят по-скоро карнавал. Книжните шапки, конфетите и серпантините са по-характерни, отколкото зелената елха. Затова пък навсякъде в английските домове има имел - символ на щастие и изобилие.
Когато на една Нова година на селска вечеринка хвърлих конфети от балкона на читалището, чистачката ми се разсърди за цял живот. Тя не беше франкофонка и не знаеше нищо за тях.
Конфетите са се появили за първи път през 1884 г. Директорът на вариете "Козино де Пари" решил да разнообрази празника. В разгара на веселбата хората били обсипани с малки разноцветни топчета. Шегата обаче излязла солена, защото тези първи конфети били от гипс... Много глави получили цицини (комбалки) и после трудно си сложили цилиндрите.
В Шотландия започват с фърст-футинг - така наречените новогодишни визити, които продължават няколко дни, докато се обиколят всички роднини, приятели и съседи.
Трудно е да си представите Коледа и Нова година с 40 - градусова топлина, но обикновено в Австралия е така. Тогава лятото е в разгара си и празниците се прекарват на плажа.
В Бразилия в новогодишната нощ жените се обличат в дълги бели рокли, влизат до колене в морето, изказват пожеланията си за следващата година и хвърлят цветя.
Тя се е появила най-напред в Германия през средните векове. Старите германци вярвали, че в елхата живее духът на гората, която пази всички растения, покровителства зверове и птици. Към нея често се приближавали суровите вождове на войнстващите племена, за да омилостивят горския дух и да получат неговото благоразположение.
Традицията да се украсява елхата с подаръци, играчки и сладкиши идва също от Германия. Приемат я в цяла Европа и Северна Америка, но в латиноамериканските страни тя е била заменена с палмово дръвче, накичено с памук.
На мексиканците за новогодишния празник не им е необходима елха, а глинено гърне, украсено с пъстри ленти, звездички, книжни глави на животни и напълнено със сладкиши. Окачва се високо и децата със завързани очи и тояги в ръце обикалят около него, удрят го, докато гърнето се пръсне и сладкишите изпопадат.
Всички страни по света посрещат Нова година с тази шумотевица. (Пиратките са изобретени по-късно!)
Този обичай води началото си от едно древно поверие, според което шумът прогонва злите духове и освобождава място за добрите.
В дванадесетия час за първи път са отворили шампанско във Франция и Швейцария. След Първата световна война и в други страни на Европа започва да се "гърми".
Накъде в новогодишната нощ
Ани МЛАДЕНОВА
Традицията повелява Нова година да е златно време за ресторантьорите. Традицията повелява да се заделят едри суми за пакетни менюта и програми от типа на "танцово дуо и фокусник". Този декември обаче традициите май бяха пометени от миналогодишното преждевременно посрещане на новото хилядолетие. Докато тогава почти всички столични кръчми бяха резервирани още месец преди събитието, сега софиянци, изглежда, са леко отегчени от ресторантското прекарване и куверти за повечето заведения все още могат да се закупят на цени от 70 до 190 лв. Изключение в това отношение като че ли са само ресторантите на територията на "Шератън". В "Преслав" всички места са запазени още през ноември. Платилите 120 долара ще се потопят в морето на висшата кулинария с вечеря от 10 блюда, сред които пушена патица и медальон от сърна с парфе от хрян и сос от боровинки или печена сьомга в многолистно тесто с червен хайвер и миди "Сен Жак". Бар "Капитал" също вече е почти пълен на цена от 76 долара за рибен ордьовър, четири пастета, пуйка с мариновано еленско месо и пай.
Едно от най-добрите предложения за новогодишната нощ е на "Гара за двама". Във "вагон-ресторанта" срещу 70 лв. ще се пътува с 15 ястия като печено прасенце, блини със сьомга и царска закуска, полети с 4-5 вида руска водка. Доста изгодна е офертата и на "Евро", на ул. "Узунджовска". Там за 80 лв. ще има рибни и месни предястия, пуйка с естрагон и сметана, мезета, ядки, аперитив, вино и шампанско. За същата цена в "Савоой" предлагат задушен заек със зеленчуци, стафиди и подправки, свинско руло с гъби в бутертесто, френски сирена и напитки по избор.
"Ротисерия" отново доказва класата си с доста изискано меню, включващо консоме от тихоокеанска костенурка, салата "Цезар", елен, английско синьо сирене, отлежала ракия и отбрани вина, като кувертът струва 120 лв. Истинските гастрономи ще се почувстват добре и в ресторант "Лозенец" на хотел "Кемпински", където на цена от 190 лв. ще се сервират лакса и хайвер върху блина, пуйка върху кисело зеле, печено прасенце с пълнеж и горчица, питка с късмет, вина и френски коняк.
Относителна свобода от фиксираните манджи ще има в "При орлите", където се предлага избор между европейско и балканско меню (и двете за 160 лв.) и в "Шамрок", на пл. "Гарибалди". Там кувертът варира от 70 до 130 лв. в зависимост от подбраните ястия, които отново са от интернационалната кухня - опушено филе от патица, шпиковано телешко, пълнена пуйка с кестени и ирландска мозайка.
Само в "Отвъд алеята, зад шкафа" клиентите ще могат да поръчват, каквото си поискат. По думите на собственика: "Ако някой има желание да си прекара Новата година на зелена салата и минерална вода, няма да го спираме. " Единственото условие е резервацията да се потвърди с 50 лв., неизконсумираната част от които се възстановява.
Повечето клубове също ще работят само с резервации в ранните часове на вечерта. В "Библиотека" кувертът е 50 лв., като в тази сума влизат пълно меню, торта, аперитив, безалкохолни и вино. След 12 ще може да се влиза свободно срещу вход, който още не е уточнен.
В "Буги бар" пък ще има маскен бал. За 45 лв. запазилите места там ще получат алкохол по избор, мезета, плодове, ядки, бутилка шампанско на всеки двама. Неограниченият достъп е от 1 нататък на цена от 15 лева.
"Бекстейдж" и "Суингинг хол" ще работят по една и съща схема. Във всеки от клубовете ще свирят по две групи, а кувертът включва 15 лв. за музика, 15 лв. за шведска маса и плодове и 20 лв. за талони, с които ще може да се избира пиене от бара. След два и половина входът ще е 25 лв., отново с предвидена консумация.
"Мистър Пънч" и "Червило" са единствените клубове, където няма да се предлага храна и цената ще е една и съща през цялата нощ. В "Пънча" до полунощ ще се влиза само с резервация, а след това всеки може да си пробва късмета срещу 20 лв. - 10 за програмата и 10 за поръчки от бара. В "Червило" пък входът е закован на 10 лв. Само "Стейтсайд" няма да отвори врати след полунощ и ще работи до сутринта с хората, които са вечеряли и пили шампанско срещу куверт от 60 лв. До миналата седмица в "Блек лейбъл" предлагаха прекарване за 100 лв., включващо шведска маса и алкохол. След това обаче заведението беше запазено за служителите от вътрешното министерство и външни хора няма да се допускат нито преди, нито след настъпването на Новата година.
One More Fucking Time*
Борислав КОЛЕВ
Нали теглим чертата на век и хилядолетие, всичко живо се юрна да прави какви ли не равносметки - едни съвсем сериозни, други - комични, трети - трагични, а четвърти - направо трагикомични. Нещата клонят към психоза, която, слава богу, скоро ще свърши. Усещам се, че и аз напоследък, докато си пия ракията, вместо да мисля за нещо по-битово, рея взор из вечността. Например каква храна за душата бих откарал със себе си, живот и здраве, в идното хилядолетие освен любовта към футболния клуб "Левски". И така, бих си взел няколко стихотворения на Борис Христов (задължително "Самотният човек" и "Плаващ ресторант"). Бих си взел книгите на Чандлър (задължително "Дългото сбогуване"). Бих си взел филми като "Хлапето" на Чаплин, "Казабланка" на Майкъл Къртис, "Имало едно време в Америка" на Серджо Леоне, "Баща в командировка" на Кустурица, "Гара за двама" на Елдар Рязанов... Бих си взел "Крадецът на праскови" на Въло Радев (и ние имаме хубави филми все пак). Бих си взел парчетата на "Дийп пърпъл" Sweet Child In Time и When A Blind Man Cries, Little Lover на AC/DC, "Месечина" на Брегович. Сигурно нещо изпускам... Но така е - нещата, които би пожелал да вземеш, винаги са повече от онова, което си способен да носиш... Наскоро случайно изрових една касета, която не бях слушал десетина години - демозапис от края на 80-те на концерт на Тодор Колев в несъществуващата вече варненска дискотека "Тракия".
Пуснах си я и се смаях. Актьорът, влязъл в образа на Манго с цигулката, уж пее стилизирана чалга, а всъщност е отвъд всякакви стилове, моди и влияния. Той е над тях в "Черно море", "Нашият сигнал" или "Шуменски влак" - и музикално, и текстово. И подава линия в различни артистични области, която мнозина подеха, но никой не стигна до неговата орбита.
После се сетих за нещо друго - за думичката постмодернизъм, съсипана през 90-те от употреба. Използва я за щяло и нещяло почти всеки, който се изживява у нас като интелектуалец. А то, ако има някой тук, на който тя да подхожда, е точно Тодор Колев - с оня образ, с ония мелодии, с ония текстове. Но по негов адрес никой не се сети да я използва. Сигурно защото простичките до гениалност неща никога не вървят ръка за ръка с комплексарството. А аз ще си я отнеса и тази прашасала касетка "оттатък" - нищо, че качеството на звука е ужасно.
Колкото пък до изтичащото време и границата между хилядолетията, тя е по-скоро психологическа. Какво толкова - късаш последния лист от тазгодишния календар и отваряш първия от новогодишния. Едва ли нещо ще се промени. Както казва великият лидер на "Моторхед" Леми: One More Fucking Time. А! Ето още едно парче, под което съм готов да се подпиша с кръв. И да го нося със себе си винаги и навсякъде.
Кино на малки глътки
Двайсет велики филмови сцени от ХХ век
Янко ТЕРЗИЕВ
Случва се обикновено към края на купона или в последния час до затварянето на кръчмата. Вицовете са вече разказани, танците изтанцувани, допиват се последните чаши. И тогава някой внезапно подема: "Помниш ли там... оня филм... сцената, когато... " И се започва - зареждат се парчета филмово време, лични, колкото собствените ти спомени, само че случили се на по-съвършеното ти "аз". Там тайно си и благороден, и героичен, и голям любовник, и саможертвен войник на справедливи каузи. Защото "киното е подобрено издание на живота" (Франсоа Трюфо). А това, което остава и от едното, и от другото, са разпилените моменти във времето - красива като картина гледка, неочакван обрат в историята, важен диалог, песен на точното място (когато думите не са стигали), героично спасително действие, отчаян романтичен жест, спрели мигове на напрежение или просветление. Събрани заедно, те правят личния ни филмов трейлър - ролката, която си пускаме, когато примерите от живота не стигат или когато трябва да се спасява купонът. На тази ролка са останали малките оргазми на душата, бавните секунди на фундаментален филмов кеф. Редките съвпадения, когато сърцето е ликувало, а душата плачела и щастието да си жив едновременно с прожекцията е можело да се пипне... Общото между следващите 20 сцени от киното на отиващия си век е, че те са успели по някакъв начин да заживеят свой живот, отделно от самите филми. Поне за мене. И че са строго лични, разбира сe. Затова те са и малка провокация. А кои са вашите 20 сцени? Монтирахте ли за себе си ролката с любимите си филмови мигове? Побързайте, защото работното време на века изтича, келнерът вече каза, че е дошло времето на последните поръчки... 20. Рицарят (Макс фон Сюдов) се завръща в поразената си от чума и пороци родина и има толкова неща за свършване, а животът е така кратък. На морския бряг, пред далечния облачен хоризонт, в метафизична графика на черно и бяло, той трябва да изиграе една партия шах със Смъртта (Бенгт Екерот), за да спечели отсрочка и време за делата си. Велик трансцедентален момент, малко пъти киното е питало по-пряко за смисъла на живота в един-единствен кадър, както това е направено в "Седмият печат" (1957) на Ингмар Бергман.
19. Гора, Виетнам, въздушна снимка. Всичко е много зелено и много спокойно. Първо ято хеликоптери прелитат безшумно и призрачно. После далечно се чува песен на "Доорс". И изведнъж цялото безмълвно пространство избухва в пламъци с ефект, възможен само на кино.
Утринният мирис на напалм се долавя почти физически, Джим Морисън продължава всезнаещо да припява This is the end, beautiful friend, а усещането е за много поражение и никаква победа в хипнотизиращия пролог на "Апокалипсис сега" (1979) на Франсис Форд Копола.
18. Атлетът (Бен Крос) бяга 100-те ярда на живота си на олимпийските игри в Париж, 1924. Треньорът му и негов духовен баща (Иън Холм) няма сили да гледа на стадиона и стои до прозореца на хотелската си стая. Паралелният монтаж следи в едър план и на забавен каданс усилието на атлета и от време на време очите на треньора. Финалната лента е скъсана с опънати жили и едно последно усилие, дошло сякаш от гениалните ноти на Вангелис. Ръката на треньора се свива бавно в юмрук и под блесналия му поглед се чува невъзможното за англичанин "Йе-е-е-с-с! " във финала на "Огнени колесници" (1981) на Хю Хъдзън. Филмов паметник за смисъла и красотата на индивидуалното човешко усилие и кураж.
17. Въстанието е разбито и светлините на лагерния огън играят по изсечените лица на пленените роби. От тъмното се появява римската стража, за да арестува "този, който е известен като Спартак". Първо бавно, после един през друг стават все нови и нови мъже и повтарят "аз съм Спартак, аз съм Спартак"... Скулите на Кърк Дъглас и прочутата му трапчинка потрепват, сълзи почват да пълнят очите му. Както неизменно пълнят и нашите, колкото пъти гледаме този епизод от епично-човешкия "Спартак" (1960) на Стенли Кубрик.
16. Несправедливо опандизеният до живот банкер (Тим Робинс) за първи път е на работа с останалите затворници на някакъв покрив. Обещава на най-примитивния и корумпиран от пазачите да му спести много данъци срещу няколко студени бири. Затворниците получават бирите и ги пият бавно срещу слънцето, а всяка глътка е свобода и малка победа на интелигентността над силата в "Изкуплението Шоушенк" (1994) на Франк Дарабонт.
15. Току-що намерил голямата си и истинска любов (Деби Рейнолдс, Джийн Кели танцува с чадъра си под проливния дъжд, без той да пречи въобще на щастието му. Камерата за кратко спира върху смръщеното лице на минаващ полицай, чиято гримаса постепенно прелива в усмивка в най-известния музикален момент в киното от "Пеейки в дъжда" (1952) на Стенли Донън. (Единственият филм, който официално е бил предписван като лекарство на изпаднали в депресия.)
14. Пациентите на "кукувичето гнездо" са се скупчили пред телевизора и гледат мач по американски футбол. Главната сестра (Луиз Флетчър) се намесва гневно и изключва апарата, слагайки край на своеволието. Само Джак Никълсън като неунищожимия Макмърфи продължава да коментира и да реагира на въображаемия мач от вече угасналия екран, все едно нищо не се е случило, а по лицата на пациентите за първи път минава полъх на нещо като усмивка. Въображението е свобода, казва простичко този епизод от "Полет над кукувиче гнездо" (1975) на Милош Форман.
13. Вглеждането все по-навътре и навътре в човешката самотност и празнота е завършило. Увеличавайки пределно една и съща снимка, модният фотограф (Дейвид Хемингс) току-що е разкрил убийство, маскирано като невинна разходка на богато семейство. С натрупаното сюрреалистично усещане за липса на смисъл, тотално отчуждение и живот само заради усещането на момента фотографът стига до някакъв тенис корт и гледа продължително странната мимическа игра на двама мъже и две жени без топка и ракети в безизходния финал на "Фотоувеличение" (1966) на Микеланджело Антониони.
12. Издържалата на всички обрати и недоразумения чиновническа любов между скучния счетоводител със златно сърце Джак Лемън и асансьорното момиче, мечтаещо за солиден мъж (Шърли Маклейн), най-после е намерила пристанище в новогодишната нощ. Мис Кубелик е в дома на мистър Бакстър, който е готов с тържественото си обяснение в любов и дори го започва с думите: "Скъпа, обожавайки те абсолютно... " Тук Шърли Маклейн го прекъсва делово и му подава тесте карти с думите: "Млъквай и сечи! " в последната сцена на "Апартаментът" (1960) на Били Уайлдър.
11. В една друга новогодишна нощ, само че въображаема, изтощеният от глад малък Скитник си представя посещение на любимата. Разбрал, че очакването му е напразно, той набожда две хлебчета на вилици и сам си изтанцува с тях танца, приготвен за момичето му. В един и същ кадър горе очите на Скитника са широко и тъжно отворени, а долу ръцете му танцуват в шеговита пантомима. Целият Чаплин е в тази сцена от "Треска за злато" (1925), в която сълзите изпреварват смеха... 10. В епизод, обикновен като големите неща в живота, за първи път са в кадър заедно и си говорят Пачино и Де Ниро. Единият е кораво ченге, другият гангстер, който няма какво да губи. И двамата са с разбит живот извън старата като света игра помежду си. И имат право на тази малка антижанрова пауза, за да се погледнат отблизо в очите. Докато пият кафето си в прозаичното крайпътно заведение, Де Ниро казва: "Гледах в живота си да не оставям неща, които да не мога да събера и изчезна с тях за 30 секунди, щом "жегата" дойде иззад ъгъла. " Филмът, разбира се, е "Жега" (1995) на Майкъл Ман.
9. Дуелът е отшумял, справедливостта е въздадена, кресчендото на хармониката е заменено с напрегната тишина. Чайен (Джейсън Робъртс) разглежда порязаната си буза от трепването след залпа, Жената (Клаудия Кардинале) му долива вода, за да довърши бръсненето. Той току-що й е казал - "сега ще влезе, ще си вземе нещата и няма да го видиш никога вече", но двамата още не знаят кой е бил по-бърз. Някой бута вратата, нахлува светлина, Чайен поставя ръката си на револвера, всичко е бавно. Заедно със светлината влиза Чарлз Бронсън, взема якето, после шапката си, поглежда от профил и казва: "Адиос. " Жената прави две крачки напред и пита тихо: "Ще те видя ли някога пак? " "Може би", отговаря Бронсън и по обветреното му лице минава сянка на надежда. Филмовото време стои спряло и чака Серджо Леоне да го пусне пак в "Имало едно време на запад" (1968).
8. Мъжете (Кайдановски, Солоницин и Гринко) са се върнали от Зоната, уморени от търсенето на Смисъла и Истината. Жената (Алиса Фрейндлих) е оплакала съдбата си в истеричен монолог. Всички въпроси са зададени, похлопано е дори по портите на Бога, никакви отговори не са получени. Момиченцето (Наташа Абрамова) с очи, прекалено тъжни за възрастта си, е седнало пред гола дървена маса с няколко чаши на нея и гледа право в нас. То (може би) знае Отговорите. Налягането на времето в кадъра удря право в тъпанчетата. После момиченцето слага бузата си на масата и насочва погледа си към чашите. Те една по една тръгват към ръба на масата, докато някъде много отдалече звучи "Одата на радостта" на Бетовен във финала на "Сталкер" (1979) на Андрей Тарковски.
7. Двама паднали мъже търсят изкупление и тайната на вечния живот в нощите на Манхатън. Минават за кратко и покрай любовта. Вървейки до жената на мечтите си (Аманда Плъмър) на първата си среща, ангелът - клошар (Робин Уилямс) й казва разпалено: "И да знаеш, че най-прекрасните неща са заровени в боклука! " После бърка в джоба си и вади скулптурка на сърце, направена от тел на тапа за шампанско във външно смешен момент на нежност в "Кралят на рибарите" (1991) на Тери Гилиам.
6. Лодка сред вълните на океана, над приведените гърбове на туземните гребци се очертава силует на жена с викторианска шапка (Холи Хънтър), а до нея е пианото на собствената й съдба. Отчаяно и решително жената дава знак, пианото е хвърлено зад борда, но последното му въже се усуква около глезена й и тя поема заедно с него към синята прозрачност. Звучи музиката на възмездието над грешницата, престъпила Вярата и Изкуството си заради една примитивна страст. В началото жената потъва с някакво просветлено примирение, но после Животът с цялата му греховност побеждава всичко и след едно последно усилие пианото продължава само към дъното, а тя поема нагоре, към новата си същност в драмата на любов и дива гордост в "Пианото" (1993) на Джейн Кемпиън.
5. Възрастен чиновник, водил един и същ живот в продължение на 30 години, разбира, че скоро ще умре и това не е толкова страшно - страшното е, че преди това не е живял. Заедно със случаен познат от бара той тръгва да опита нощния живот на Токио. В едно заведение пианистът приема поръчки за песни и старецът, както е със старомодното си палто и вехтата шапка, моли за песента "Животът е кратък, влюби се девойко". "А, от старите песни на 20-те години", казва пианистът и засвирва. Човекът (Такаши Шимура, старият самурай от "Седемте самураи") започва да пее тихо, едва помръдвайки устни. Барът постепенно утихва, а бързите момичета и пияните мъже се смълчават в един дълъг миг, замислени за краткостта на собствените си животи в "Да се живее" (1952) на Акира Куросава.
4. Неграмотен наемен убиец със сърце на дете и 12-годишно момиченце без никого на света се опознават с игра на преобличане. Тя (Натали Портман) опитва напразно с Like A Virgin и Мадона, Мерилин Монро и Happy Birthday, Mr. President и скитника на Чаплин, преди той (Жан Рено) да се сети за пеещия в дъжда Джийн Кели. Идва неговият ред и той е трогателен като крачещия символ на старомодния героизъм Джон Уейн с кърпата, походката и изкривената уста. Тогава малката, желаейки страшно много да покаже, че го е разбрала, казва "Клинт Истууд", без сама да знае колко е права - в сюблимната приказка за невъзможната и идеална любов "Леон" (1994) на Люк Бесон.
3. Харисън Форд като един доста пребит Филип Марлоу от 2019 г. виси под проливния дъжд на перваза на 100-етажна сграда и пръстите му бавно се изплъзват. В момента на изпускането една ръка го хваща за китката, повдига го като перце и го захвърля в подножието на някакъв комин. Ръката е на преследващия го кръвен враг, последният и най-силен от андроидите, подлежащи на залавяне (Рутгер Хауер), на когото точно в този момент изтичат последните секунди от програмирания живот. Андроидът стиска бял гълъб до голите си гърди, а лицето му е огряно от вътрешна светлина, докато промълвя равно и тихо: "Видял съм горящите кораби при атаката на Орион, гледах лъчите С в мрака, когато се отвори пространството при вратата Танхойзер, и всички тези моменти ще бъдат изгубени във времето като сълзи при дъжд, време е да се умира. " След това се усмихва на немигащия Харисън Форд и свежда глава на гърдите си. В този момент гълъбът излита и бавно си пробива път право нагоре, към малкото парче синьо небе, което се появява за първи и последен път в "Ловец на хуманоиди" (1982) на Ридли Скот.
2. Четири рано пораснали момчета са направили първия си общ удар в живота и изтупани, както гангстерите от филмите, крачат срещу светлината под мъгливия свод на Бруклинския мост през 1923. Те току-що са се заклели да умрат един за друг и като пораснат, наистина ще го направят. Тогава отнякъде затрещяват изстрелите на по-възрастната квартална банда, времето тръгва на забавен каданс, момчетата се понасят в бавен бяг към нас по мокрия паваж и отчаяната пан-флейта на Мориконе ги следва по петите. Едно от момчетата пада, другите го издърпват между две спрели коли. Усмихвайки се, малкият казва тихо - "Нудълс, само се подхлъзнах", и сякаш заспива в началото на гангстерската поема на разрушителното мъжко приятелство "Имало едно време в Америка" (1984) на Серджо Леоне.
1. Двамата агенти на Дружеството за закрила на изоставените деца, подпомогнати от познатия вече неприятен полицай, разделят насила Скитника (Чарли Чаплин) от неговото петгодишно умалено и обичащо го копие (Джаки Куган) и откарват малкия с кола. Скитникът започва преследване на колата, скача от покрив на покрив, а хлапето сърцеразбиващо протяга ръце към единствения си близък човек на света от камиона. Накрая Скитникът настига колата, изхвърля агента и щастлив прегръща спасеното си момченце, за да затвори сцената, която (сега разбираме) е събрала всички бъдещи жанрове и цялото сетнешно кино на ХХ век в "Хлапето" (1921) на Чарли Чаплин.
Хилядолетие, затварям те като настолна книга
Мирела ИВАНОВА
Не е толкова просто да се сбогуваш, да сложиш точка, да прекрачиш прага и да се взреш копнежно в мъглявината на идващия ден, на новия век. Векът не си личи от сутринта. Можеш да го мечтаеш, да му даваш имената, на които винаги си се осланял, да го възпяваш, да го мислиш като хоризонт, който децата ти някой ден ще зърнат с ококорени от възторг или просълзени очи. Но той все си остава ненаселената земя на надеждата.
Не е толкова просто да се сбогуваш, защото неизвестното е пълно с теб, с представите и спомените, които те рушат и съграждат, с Колумбовата ти страст да се сбъднеш в откривателството. Христофор Колумб, реалният и метафоричен пътешественик на отминаващото хилядолетие, поел на път към Индия, жадуваната земя на златото, а открил Америка, защото тя се изпречила на пътя му. Съдбата на Колумб с безумните си перипетии и превратности, с трагикомичните си подробности, амбиции, алчности и фантасмагорични случайности е един от знаците, дамгосал завинаги човека и на отминаващото, и на идващото време: всеки човек.
Затова не е толкова просто да се сбогуваш: времето и страстите, които превръщаме в отломъци история, минало и бъдеще, в несигурни проекти, в безсмъртни книги, които отмерваме с години или хилядолетия, никога не се побират в своите граници. Духът все някак напуска бутилката, идеите се издигат и понасят над кладите, които отминаващото хилядолетие издигна за Джордано Бруно или Жана д'Арк.
Хилядолетие, осеяно от разкошното разточителство на Луи ХIV, Кралят Слънце, потънало в демоничната щедрост на Медичите, смразено от фанатизма на Игнасио Лойола, разтърсено от фанатичните копита на кръстоносните походи, ръждясало като бронята на единствения безсмъртен рицар, роден във въображението на великия Сервантес - Дон Кихот.
Затова не е толкова просто да се сбогуваш: твърде много история, плискаща се като кръв, твърде много религия, пораждаща насилие, но и обратното. Твърде много история и твърде много религия в темелите на изкуството, в пищния им разцвет, в ренесансовото им сияние. Нека изберем едно от всички имена: Леонардо да Винчи, художникът и откривателят. Роденият през 1452 във Флоренция син на ратайкиня не се смирил с участта си да бъде голям художник, блазнела го тайната същност на природата и нещата. Познавал съчиненията на Аристотел и арабските книги, правел опити и наблюдения, които записвал и рисувал в непрекъснато трупащите се тетрадки, изследвал възможностите за построяването на изкуствена птица, на летателна машина. Когато днес ги прелистваме, се удивляваме как е възможно един-единствен човек да проучи толкова много явления, за които тогава нито някой е знаел, нито е искал да знае. Леонардо се е спасил от участта да бъде обявен за еретик, защото успял да опази тайната на всичките си големи открития, но съдбата му е един от знаците, белязал човека и на отминаващото, и на идващото време: всеки човек.
Не е толкова просто да се сбогуваш: нито с безкрая на отиващото си хилядолетие и неговия дух, нито с обозримостта на века, който с умиление или потрес наричаме свой. Болезнените и модерни многознаещи негови деца, жертви на идеите и жестоките му войни, унасяни от фанатизмите и декадансите му, какво ще опазим от него, какво ще преразкажем в книгите си, какво ще прозрем във филмите си и в кое просто и безсмъртно изречение ще съсредоточим неспокойствието за потомците си, както го стори Пейо Яворов "В часа на синята мъгла": "Деца, боя се зарад вас".
Затова и не се сбогувам, хилядолетие. Затварям те като настолна книга, за да се смиря все някога с праха и пепелта ти. Просто сядам пред компютъра и отварям нов файл: ХХI век, началото на третото хилядолетие. Синият екран насреща ми засиява като незаселена земя на надеждата.
Десетте най-продавани книги
Водка на разсъмване
Емил ТОНЕВ
