Във връзка с изказаното съмнение в необходимостта от изграждане на тренажор за III и IV блок сме задължени да споделим съображенията си. Разработването на проект за изграждане на тренажор за III и IV блок ще позволи да се спази едно от основните изисквания за експлоатация на ядрени централи, според което обучението на операторите трябва да бъде в условия, максимално близки до тези в блочния щит за управление. Реализацията на уникални модификации на двата блока ще ги отдалечи от условията, при които се обучават операторите сега, ако не въведем обучение на тренажора.
Това е основната задача на ръководството на АЕЦ "Козлодуй" и по отношение на проекта за модернизация на V и VI блок. Категорично не приемаме обвинението, че централата няма ясна позиция и стратегия по този въпрос. В АЕЦ "Козлодуй" е определен екип за водене на преговорите по програмата за модернизация на V и VI блок. В него влизат експерти от дирекции "Реконструкция и модернизация" и "Финанси и счетоводство", които редовно докладват пред съвета на директорите на дружеството за хода на преговорите. Част от екипа, който води преговорите в настоящия момент, са представители на фирмите "Парсънс" и ЕДФ.
Предварителните оценки на консултантите по отношение на цени и обеми се използват в рамките на тези преговори като основание за детайлна обосновка на цени на доставки и услуги. Разбирането на ръководството на АЕЦ "Козлодуй" е, че тази програма е необходима, за да може блокове V и VI да бъдат успешно и безопасно експлоатирани в техния проектен срок. Ръководството има готовност за сключване на договори по онази част от мерките, за които вече е постигната приемлива позиция по обеми и цени. Няма очаквания за надхвърляне на гарантираните кредити, както се твърди в публикацията.
Още веднъж искаме да заявим, че безопасното експлоатиране на АЕЦ "Козлодуй" е основен приоритет на ръководството, а реализацията на програмите за модернизация на блоковете е част от тази политика.
Общи събрания
Масовата приватизация обърка регистъра на публичните дружества
Една година бе нужна на тринадесет малки компании да разберат, че са попаднали в "зоната на публичността"
Тринадесет малки компании, акции от които бяха предлагани на централизираните публични търгове през последната една година, ще бъдат вписани в регистъра на публичните дружества, воден от Държавната комисия по ценните книжа. На фона на неефективния капиталов пазар и масовите отписвания на публични дружества от регистъра на емитентите подобен ход е истинска новина, особено когато става въпрос за компании с капитал 50-60 хил. лв. Ентусиазмът на всеки вярващ в бъдещето на капиталовия пазар обаче се изпарява, след като стане ясно, че вписванията на компаниите е трябвало да бъдат направени още в края на миналата или началото на тази година, но липсата на инициатива от страна на ръководствата на фирмите забавя вписването чак досега. Решението на комисията не предвижда налагане на санкции на фирмите, макар че старият закон за ценните книжа, на базата на който се правят вписванията, предвижда глоби от 2 до 10 хил. лв. при подобни нарушения.
Акции на тринадесетте компании са били предлагани на централизирани публични търгове през миналата година, в резултат на които дружествата покриват изискванията за вписване в публичния регистър на тогава действащия Закон за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества (ЗЦКФБИД). Според тези изисквания всяка компания, която в резултат на масовата приватизация се окаже с повече от 50 акционери, притежаващи общо над 10% от капитала й, става автоматично публична и акциите й трябва да се търгуват на борсата.
Ръководствата на дружествата обаче не са уведомили комисията по ценните книжа за настъпване на горните обстоятелства, както ги е задължавал законът, а от своя страна комисията не е направила необходимите проверки, за да впише навреме промените на статута. Пропуските са били засечени от жалби на акционери, което са накарало комисията да започне проверки.
Тринадесетте компании се вписват в регистъра почти година след като ЗЦКФБИД е отменен а в новия закон няма подобно изискване за вписване. Дори обратното - дружествата с капитал под 200 хил. лв. имат възможност след решение на общото си събрание да се отпишат от регистъра. В тази графа попадат всичките 13 компании, чийто капитал е между 50 и 67 хил. лв. "На практика компаниите са публични от година насам и с настоящото вписване комисията просто обективира съществуващите законови основания", коментира Йордан Чомпалов, член на Държавната комисия по ценните книжа. Представители на фирмите коментираха, че решението на комисията няма да има реално отражение върху дейността им и те не смятат да пускат акции на борсата. Тепърва ще се обсъждат действията им в резултат на решението на комисията, но най-вероятно компаниите ще предприемат действия по отписване от публичния регистър.
Така решенията на комисията се превръщат във формално спазване на закона, което по никакъв начин няма да помогне на малките акционери на 13-те дружества, за които покупката на акции от масовата приватизация се е оказала несполучлива инвестиция, от която трудно ще извлекат някакви печалби.
АП вече има надзорници, но не и шефове
След двуседмично обсъждане парламентът избра нов надзорен съвет на Агенцията за приватизация почти с единодушие. Изтеглянето на кандидатурата на бившия областен управител на Варна Добрин Митев и замяната му със синия депутат Илия Масларски доведе до липса на дебат и почти пълен консенсус при гласуването. "Ние сме решени да не допуснем и най-малката възможност за спекулации с нашата добра воля надзорният съвет да бъде избран с голямо мнозинство, затова аз оттеглям предложението Добрин Митев да е член на надзора", заяви от парламентарната трибуна Никола Николов, председател на Икономическата комисия.
В новоизбрания седемчленен надзор управляващите ще имат мнозинство от четирима представители, т.е. ще контролират решенията. Останалите трима, които са представители на опозицията, са в контролния орган по-скоро за информираност. Избраниците на СДС са Димитър Бъчваров, Станислав Димитров и Илия Масларски. Те ще бъдат подкрепяни от представителката на коалиционния партньор Народен съюз Радост Вълчева. Опозиционните парламентарни групи имат по един представител - за БСП Йосиф Илиев, за евролевицата Гаврил Гаврилов, и за ДПС Сабри Сабри.
Според наскоро приетите промени в закона за приватизация надзорниците ще следят предимно сделките в агенцията, макар и да имат право да дават становища и по продажби на министерствата. Големите сделки от сектора на обществените услуги и инфраструктурните обекти ще се сключват от правителството, като ще се одобряват от парламента, така че там функциите на надзора ще са минимални.
Седмината ще надзирават приватизацията най-вероятно година, т.е. до избора на нов парламент догодина. Ако тогава съотношението на силите в парламента се промени, то ще се отрази и в смени в надзора.
Надзорници има, но те няма кого да надзирават, тъй като вече втора седмица правителството не успява да избере шефове на Агенцията за приватизация. Като причини за отлагането на избора се спрягат отсъствието на премиера Иван Костов от две поредни заседания на кабинета и липсата на сигурни номинации за двама зам.-директори на агенцията. Иначе мястото на Захари Желязков по всяка вероятност ще бъде заето от сегашния зам.-министър на икономиката Левон Хампарцумян.
Междувременно от евролевицата обявиха, че ще предложат промени в закона за приватизация в частта му за следприватизационен контрол. Те искат публичен регистър на някои от сделките. Евролевите настояват в парламента да бъде внасян и отчет за извършеното в областта на следприватизационния контрол. Ако предложението не преследваше само популистки цели, то би могло да бъде направено преди месец, когато течеше ремонтът (24-и поред) на приватизационния закон.
ДКЦК нареди на "АКБ Корпорация" да раздаде депозитарните си разписки
След три години протакане акционерите на фонда имат шанс да получат пълните си права
Комисията по ценни книжа е наложила принудителна мярка на "АКБ Корпорация", като ги е задължила в много кратки срокове (2-3 дни) да извършат необходимите действия за раздаване на депозитарни разписки на акционерите си. В тези необходими действия влиза както отпечатването на разписките, така и избирането на подходяща банка с добре развита клонова мрежа в страната, която лесно да достига до акционерите.
Решението на комисията идва след многобройните жалби на акционери за злоупотреби и възпрепятстване на акционерите на корпорацията. Комисията се е запознала с тези мнения и оплаквания още преди месец, когато взема предварително решение за налагане на мерки. Намерението на комисията е било изпратено до компанията за конструктивни предложения или възражения, както изисква законът, но такива не са получeни и решението вече е влязло в сила.
Ситуацията водеше до прецедент, при който публично дружество с близо 100 хиляди акционери досега не е раздало нито лев дивидент и въпреки това да няма желаещи да продадат акциите си. Пътят от Централния депозитар до физическите лица обаче е дълъг и сложен и в края на краищата именно управляващите съответното дружество са длъжни да се погрижат дребният акционер да ги получи. Всичко е законно и акционерите няма на кого да се оплачат: дежурният отговор на комисията по ценните книжа досега беше, че дружеството им е предало всичките документи, които се изискват по закон.
Никъде обаче в законите и наредбите, които регулират отношенията на публичните дружества, няма срок, в който разписките трябва да достигнат до отделните акционери. По този начин дребните акционери просто не могат да гласуват на общите събрания на дружеството, където решенията се вземат от фирмите, близки до ръководството най-вече на основния акционер, охранителната фирма "АКБ Инвестиции и сигурност". Самата тя притежава малко под 10% от капитала. При това положение не беше странно, че на пазара няма никакви обяви за продажба на акции на "АКБ Корпорация". "Много хора казват, че искат да продават акциите си, но малко от тях имат разписки, за да могат да извършат това", коментира инвестиционен посредник с клонове в страната. Информацията от повечето инвестиционни посредници показва, че няма търговия с акциите на холдинга, а от справка във фондовата борса пък се вижда, че има прехвърляния предимно на големи пакети акции, главно между фирми на основния акционер.
Отпадат лицензите за хотелиери и ресторантьори
Лицензите за хотелиерите, ресторантьорите и семейните хотелиери ще отпаднат. Това предвижда новият проектозакон за туризма, който правителството прие през изминалата седмица. Проектът премахва разрешителните за дейност, но запазва условието хотелите и ресторантите да бъдат категоризирани. Разширяват се правомощията на кметовете да определят категорията на обектите от една до три звезди на тяхна територия. Отпада изискването хотелът и заведенията в него да са от една и съща категория. Разликата между тях обаче не може да е повече от две звезди.
Туроператорите и туристическите агенции остават на лицензионен режим. Новото е, че от туроператора вече няма да се иска и да плати и за разрешително за агентска дейност, за да може да продава програмите си на крайни клиенти. Проектът изпълнява едно отдавнашно искане на туроператорите - той забранява на хотелиерите да упражняват туроператорска или агентска дейност. В момента това е масова практика.
В проектозакона са включени правилата на директива 90/314 на ЕС за туристическите пътувания с обща цена. Те слажат ред в бизнеса на туроператорите, правещи изходящ туризъм. Занапред туроператорите се задължават да подписват договори с клиентите си и да включват задължителна застраховка срещу неплатежоспособност или несъстоятелност на туроператора. Фирмата поема ангажимента да връща туристите в началния пункт на пътуването. Освен това тя е длъжна да възстановява суми, ако не е осигурила договорените с потребителя услуги. Проектът допуска да се уговори горна граница за отговорността на туроператора за вреди, причинени на потребителя, заради неизпълнение на договора. Тя не може да надхвърля трикратния размер на цената на пътуването. Регламентират се случаи, в които туроператорът може да промени цената при подписан договор - промяна на транспортните разходи, на валутния курс или на летищните такси. И при тези обстоятелства цената не може да се увеличава 20 дни преди пътуването.
Проектът предвижда сегашната курортна такса да се замени с туристическа и тя да се събира за всички туристи, а не само за тези в курортите. Точният й размер ще се определя на сесия на съответния общински съвет в границите между 10 стотинки и 1.50 лева на нощувка. Вероятно през парламента ще мине трудно идеята парите от таксите (заедно с приходите от категоризация и наложените санкции) да постъпват в бъдещи общински фондове за развитие на туризма. Според проекта тези средства трябва да се използват само за развитие на туристическата инфраструктура, а сега курортните общини ги харчат за всевъзможни неща.
Славчо Христов поиска от АП да признае че 1+1=3
Собственикът на хотел "Самоков" в Боровец предлага покупката на "Бороспорт" да му се отчете като инвестиция в хотела
Купувачът на "Бороспорт" - работническо-мениджърското дружество "Самоков Боровец 21", е поискало от Агенцията за приватизация покупката на дружеството да му бъде призната за изпълнение на инвестиционните задължения по договора за приватизация на четиризвездния хотел "Самоков" в курорта. Информацията за постъпилото искане беше потвърдена от агенцията, откъдето допълниха, че на запитването е бил даден отрицателен отговор.
"Случаят със "Самоков Боровец" не е прецедент, мисля, че имаше и други сходни запитвания", обясни вече бившият председател на надзора на АП Асен Дюлгеров. Проблемът е какво точно е инвестиция и дали придобитите акции от друго дружество могат да се считат за дълготраен актив. Приватизационните договори обикновено препращат към националните счетоводни стандарти, обясни Дюлгеров.
Предложението на "Самоков Боровец 21" е надминато по екстравагантност от идеята на австрийския купувач на "Пектин" - "Цанкл". В този случай, след като АП наложи глоба на купувача и го заплаши, че договорът може да бъде развален, австрийците предложили да продадат обратно акциите си от "Пектин" на държавата, като цената била въпрос на преговори.
Хотел "Самоков" беше приватизиран в началото на миналата година при цена на сделката 8.51 млн. долара, платими разсрочено за 10 години. Преди два месеца същото РМД закупи като касов купувач "Бороспорт" - дружеството, стопанисващо ски-съоръженията в курорта. Точно тези активи е визирал купувачът в запитването си до агенцията.
Реално сделката по покупката на "Бороспорт" беше финансирана от Славчо Христов, шеф-на надзорния съвет на Стопанска и инвестиционна банка (бивша БРИБанк). Преди седмица приятелят на премиерското семейство Христов вкара в управлението на курорта двама свои представители.
Миналата година "Самоков Боровец 21" е преизпълнило инвестиционната си програма, съобщиха от АП. Купувачът се задължи в приватизационния договор да инвестира 3 млн. долара за три години в любимия за семинари на управляващото мнозинство хотел. Явно обаче през тази година РМД-то е преосмислило инвестиционната си стратегия и е решило, че след като успешно е изстреляло един куршум, с втория вече може да удари два заека. Иначе казано трите ангажимента - плащане по сделката за хотел "Самоков", плащане по сделката за "Бороспорт" и инвестиции в хотел "Самоков" - да бъдат уредени с две плащания.
Накратко
Кредит в размер на шест милиона германски марки ще отпусне на "Доверие Брико" АД Международната финансова корпорация (IFC), бе договорено през изминалата седмица. Кредитът ще послужи за подпомагане на стартиралия преди месец проект на обща стойност 30 млн. марки за изграждане на пет магазина за строителни материали с търговската марка "Мосю Бриколаж" на територията на България и Македония, което ще стане на базата на франчайзингов договор между "Доверие Брико" АД и френския гигант от магазини за дома "Mr. Bricolage". От МФК е договорен и допълнителен заем от 3.5 млн. марки, обвързан с участие в приходите.
Министерският съвет отписа 17.247 млн. долара и 819 хил. лв. дългове по ЗУНК на "Балканкар рекорд" - Пловдив (в ликвидация). Отписването на задълженията бе едно от условията за влизане в сила на сключения в края на ноември приватизационен договор, при който 65.79% от капитала на компанията бяха продадени на работническо-мениджърското дружество "Рекорд - Кар" АД за цена от 550 хил. долара.
Международната финансова корпорация (IFC) е готова да увеличи броя на проектите и размера на финансирането за реалния сектор в България. Това бе договорено на среща между заместник министър-председателя и министър на икономиката Петър Жотев и Козро Замани, директор на отдела за Южна Европа и Централна Азия в IFC. В момента финансовата корпорация работи по одобрени проекти за дървообработващото предприятие "Кроношпан" с инвестиция в размер на 13.6 млн. долара; за Българска пощенска банка, където участва с дял в капитала и кредитна линия - инвестицията е с общ размер от 22.4 млн. долара за "Девня цимент" - 30 млн. долара; за "София - Хилтън" - 12.8 млн. долара, и за завода за хартия в Стамболийски "Целхарт" - 15.4 млн. долара.
Акционерите на "Силикат Керам" АД - Пловдив за да не гласуват по предложението за преобразуване на дружеството на свиканото извънредно общо събрание на компанията на 22 декември, определи Държавната комисия по ценните книжа. Според мотивите на комисията ръководството на фирмата не е предоставило необходимата информация за реда на провеждане на събранието и плана за преобразуването на дружеството, което противоречи на изискванията на закона и интереса на акционерите.
Заводите на "Балканфарма" станаха част от исландската "Фармако"
Дойчебанк вече държи под 6% от капитала на преструктурираното дружество
Теодора Василева
Закупените от "Балканфарма" три български фармацевтични завода вече са част от исландската фирма "Фармако" след извършената размяна на акции между исландската и регистрираната в Кипър фирма "Балканфарма Холдинг" (Balkanpharma Holding Cyprus Ltd), собственик на едноименната българска фирма, която купи фармацефтичните заводи в Дупница, Троян и Разград. "На практика Balkanpharma Holding Cyprus бе слята с исландската фармацевтична компания "Фармако" (Pharmaco), съобщи за "Капитал" Синдри Синдрасон, главен изпълнителен директор на "Балканфарма" и представител на исландската компания. "Сливането стана чрез нова емисия акции на "Фармако", по-голямата част от които бяха придобити от досегашните акционери на "Балканфарма", обясни Синдрасон.
Като втора стъпка от преструктурирането на собствеността на "Балканфарма" акции от "Фармако" бяха предложени на исландската фондова борса в началото на декември - както нова емисия на дружеството, така и делът на Дойчебанк в него. Така инвеститорите в Balkanpharma Holding Cyprus, основният от които немската Дойчебанк, на практика изпълняват своето намерение да листват придобитите заводи на фондова борса с цел постепенна продажба на своя дял.
Резултатът от сливането е, че "Балканфарма холдинг" АД, а оттам и трите български фармацевтични завода в Дупница, Разград и Троян, е вече с мажоритарен собственик "Фармако". Преди година и половина "Балканфарма", в която акционери тогава бяха Дойчебанк и исландският "Айкън фонд" (Icon fund) с по 42% от капитала, купиха трите фармацевтични завода за общо 24 млн. долара. "Айкън" от своя страна беше с акционери исландските фирми "Фармако" и "Амбер".
След вливането старите акционери на "Фармако" запазиха пакет от общо 40% от новата компания, а акционерите на "Балканфарма" получиха 60% от акциите на "Фармако". "Междувременно "Фармако" емитира и 10% допълнително акции, които бяха предложени на инвеститорите на капиталовия пазар. Интересът към свободните акции беше голям, тъй като бяха записани двойно повече от предложените ценни книжа", коментира Синдрасон. Цената на една акция на исландската фондова борса в момента е 36.5 исландски крони, като акциите бяха предложени за записване на ниво от 34. Пазарната капитализация на "Фармако" след сливането е около 5.7 млрд. исландски крони (165.4 млн. долара).
Според информация от компанията сега най-големият акционер във "Фармако" е исландската фирма "Амбер" (Amber), която притежава приблизително 30% от капитала. Дойчебанк е вторият по големина акционер с 5-6%, а остатъкът от капитала на "Фармако" се притежава от близо 1000 акционери - банки, инвестиционни фондове, пенсионни фондове и т.н.
Дойчебанк продаде част от дела си през фондовата борса на институционални инвеститори, затова процентното й участие в капитала намаля, обясни Синдрасон. "Чрез сливането се изпълнява една от целите на Дойчебанк - "Балканфарма" чрез "Фармако" да стане публична компания, чиито акции ще се търгуват на исландската фондова борса. Тя е ликвидна за разлика от българската", допълни Георг Цветански, изпълнителен директор на българската фирма. Преди година и половина идеята беше "Балканфарма" да бъде листвана на някоя от водещите европейски борси и тогава Дойчебанк да продаде пакета си. "Предвиждаме през следващите няколко години да предложим акции на Лондонската борса или в Люксембург", каза Синдрасон. Дойчебанк участва в покупката на българските фармации като финансов инвеститор, а "Фармако" е от фармацевтичния бранш. Фирмата се занимава с продажба на фармацевтични продукти в страната. Тя е собственик и на 20% от акциите на исландския производител на лекарства "Делта".
Основният акционер във "Фармако" - "Амбер", притежаваше 40% от акциите на дружеството преди сливането, както и 50% от капитала на "Айкън", който беше средството за исландската инвестиция в Balkanpharma Holding Cyprus. През последните 7-8 години "Амбер" развива дейността си предимно в страните от Източна Европа и бившия Съветски съюз. Исландската фирма е собственик на една от най-големите пивоварни в Санкт Петербург.
"Ситуацията в България не е променена", коментира Цветански резултата от сливането. "Балканфарма" продължава съществуването си като юридическо лице - част от групата "Фармако". Единственото развитие е, че чрез увеличение на капитала и изкупуване на пакети от други акционери "Балканфарма" има 94% от акциите на завода в Дупница, 89% от разградското предприятие и 90% от завода в Троян. "Обмисляме въпроса струва ли си да запазим статута на трите фармации като публични дружества, или да ги влеем в "Балканфарма". Българската фондова борса не ни помага нито с финансиране, нито дава реалната стойност на тези акции, затова няма смисъл тези компании да са публични. Но ако ги слеем с "Балканфарма", тя ще стане публично дружество", допълни директорът. От ръководството на "Балканфарма" обявиха, че "Фармако" ще инвестира около 20 млн. долара през следващата година в трите български предприятия.
Покрай "АремисСофт" изплуват добре забравени призраци
IT-бизнесът в България навлиза в нов етап от своето развитие. Това е теза, която поддържат всички представители на фирми от този сектор. Сериозните размествания в акционерната структура на компаниите от този бранш няма как да не предизвикат интерес. Особено когато това разместване е предизвикано от един-единствен източник. И особено като се има предвид, че предстои изливането на сериозен ресурс именно в тази част на икономиката в България. Въпросът кой ще спечели предстоящите големи обществени поръчки никак не е безинтересен. И си струва да знаем кой точно стои зад оформящия се най-голям "консуматор" на обществени поръчки в областта на софтуера - а именно "АремисСофт корпорейшън" и всичките й разклонения. Сред тях е и "Глобал Софт.ком", която обяви покупката на две български IT-фирми и преговори за покупка на други компании от бранша.
Всичко започна от "АремисСофт корпорейшън". Неизвестната допреди година в България фирма успя да предизвика сериозни размествания на българския пазар. На една своя среща в Министерството на финансите президентът на "Глобал Софт.ком" (която притежава 30% от акциите на "АремисСофт корпорейшън", а самата "АремисСофт корпорейшън" притежава 10% от акциите на "ГлобалСофт.ком") Ликургос Киприану, президентът на "Глобал Софт" е заявил, че целта му в обозримо бъдеще е да завладее поне 40% от IT-пазара в България.
Първата стъпка бе договорът между Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и "АремисСофт корпорейшън", сключен след обявяване на конкурс за обществена поръчка за разработване, внедряване и поддръжка на приложен софтуер и изграждане на интегрирана информационна система. Всичко изглеждаше нормално, докато не се оказа, че в сайта на "АремисСофт" се появи информацията, че сключеният с касата договор възлиза на "скромната" за българските представи сума от 37.5 млн. долара.
Изграждането на информационната система на здравната каса предвижда четири етапа. До момента има сключен договор само за първите два от тях. А общата сума на сделката е равностойността на 7.6 млн. лв. към 16 декември 1999 г., когато е подписан самият договор. Според ревизия на Сметната палата тази сума се равнява на 4.1 млн. долара.
Въпреки това от здравната каса твърдят, че договорът е за 3.7 млн. долара и нито цент повече. Същото вече твърди и Ликургос Киприану, генерален изпълнителен директор и на "АремисСофт". Именно затова публикуваната в интернет обява, че "АремисСофт" е сключила договор с НЗОК за сумата от 37.5 млн. долара все повече започва да прилича на рекламен трик, който е добра причина да се вдигнат цените на акциите на компанията. От публикацията в сайта на "АремисСофт" се разбира, че тя се котира на NASDAQ (най-големия неприсъствен пазар в САЩ за електронна търговия на акции). А след новината за подписването на договора цената на нейните акции е отбелязала рекорд за последните 52 седмици.
Към самия договор между касата и "АремисСофт" има и два допълнителни анекса, в които е посочено какво би могла да направи компанията по втората и третата фаза от информационното осигуряване на НЗОК. В първия от тях се казва, че "АремисСофт корпорейшън" ще осигури лизингово финансиране за период от три години за около 5000 общопрактикуващи лекари, с които касата ще има сключен договор. Според записаното в анекса това ще позволи на лекарите да си закупят информационни системи, които включват компютър, модем и необходимия лицензиран софтуер. На всеки от лекарите, които биха сключили такъв договор, това би струвало до 4000 щатски долара (включително и лизинговите такси). Анексът предвижда финансирането да се предостави чрез чужда или българска банка в зависимост от условията. Освен това в анекса е записано, че купувачът (в лицето на здравната каса) ще се опита да намери вариант да бъде издадена гаранция на името на финансиращата институция. Опасността от конфликт при търсенето на държавна гаранция за подобна схема е доста голяма, като се има предвид отношението на държавата. Стратегията на Министерството на финансите предвижда ограничаването на отпусканите държавни гаранции до минимум, а едва ли може да се каже, че точно този тип информационно подсигуряване на здравната каса е сред първите приоритети на държавния бюджет.
Вторият анекс към основния договор предвижда, че продавачът ще предложи да достави приложен софтуер за интегрирана болнична информационна система на най-малко 30 болници на цена от около 300 хил. щатски долара за всяка окръжна болница.
В самите анекси е записано, че те подлежат на по-нататъшно одобрение от двете страни и не са влезли в сила. Според анексите решение по тях трябва да се вземе през 2000 г. Засега обаче и от двете страни твърдят, че подобно споразумение няма. На въпроса доколко здравната каса е поемала ангажимент към "АремисСофт" да приеме предложенията в анексите и дали са били обещавани някакви преференциални условия в евентуално участие на компанията в бъдещите конкурси по Закона за обществените поръчки за третата и четвъртата фаза на проекта шефът на НЗОК Бойко Пенков отговори така: "Не сме поемали никакъв ангажимент към "АремисСофт" относно останалите фази от изпълнението на информационния проект. За третата и четвъртата фаза предстои да бъде обявен конкурс по Закона за обществените поръчки, а никой не пречи на "Аремис" да се явят, но това не означава задължително, че ще спечелят", допълни той.
При положение че двата анекса бъдат приети, "АремисСофт" би трябвало да получи още около 29 млн. долара. Това означава, че около пет милиона долара от обявените от компанията евентуални приходи при изпълнението на четирите фази 37.5 млн. долара се губят някъде и нито една от страните не дава логичен отговор на този факт.
Освен това според проверката на Сметната палата в НЗОК е доста съмнително как точно е спечелила конкурса за обществената поръчка точно "АремисСофт корпорейшън", при положение че компанията не е имала българска регистрация към момента на подписване на договора. Българският филиал на компанията "АремисСофт ЕЕ. МЕ. А." ЕООД е регистриран повече от два месеца след подписването на договора - на 25.02.2000 г. Освен това не е бил спазен и изискваният по Закона за обществените поръчки 14-дневен срок, в който е трябвало да бъде внесена гаранция от близо 114 хил. долара. Това е било направено едва след проверката на Сметната палата и установяването на нередността, а именно - на 14.07. 2000 г., или с близо седем месеца закъснение.
Основната част от съмненията по коректността на "АремисСофт" идват от българските й партньори. При учредяването на "АремисСофт ЕЕ. МЕ. А. България" за управляващ на фирмата е назначен Атанас Тасев. По това време той е пълномощник на "Глобал Софт.ком", Кипър. По всяка вероятност първоначалният замисъл е бил собственик в българското ЕООД да бъде именно тази фирма. Но дори и във фирменото дело е заличена с коректор и след това е вписана като едноличен собственик "АремисСофт ЕЕ. МЕ. А.", Кипър, която е регистрирана на 13 декември 1999 г. (само три дни преди подписването на договора със здравната каса) и неин шеф е Ликургос Киприану. Тасев е съдружник в още две български фирми - това са "Банк Хай Сис" ООД и "Подеминженеринг" ООД. От справка във фирменото дело става ясно, че по времето, когато Тасев е управляващ на българското представителство на "АремисСофт", явно отношение към дейността на фирмата има и небезизвестният Асен Койнов, който е резервирал името на фирмата в "Информационно обслужване". В момента Койнов е шеф на "Инсист елекроникс" (фирмата, която "АремисСофт корпорейшън" посочва като стратегическия си партньор в България) и акционер в "Ауто Италия"АД и "Батсис" ООД. Според представител на голяма софтуерна фирма Койнов поддържа много добри бизнесконтакти с Огнян Бозаров - бивш шеф на "Инсист електроникс" и сочен като един от главните виновници за източването на "ДЗУ - Стара Загора" и участник в разработвания през социализма скандален проект "Нева".
Според непотвърдена информация Бозаров продължава да развива сериозен бизнес в България, въпреки че отдавна не живее на територията на страната.
"През него мина доставката на автомобилите фиат на фирма "Софиаттакси" АД (за което е необходимо да се припомни, че Асен Койнов е акционер в "Ауто Италия" АД).
Но първата асоциация, която идва наум при споменаването на името Бозаров, е
Всичко започва през 1984 г., когато ЦК на БКП решава, че ДЗУ е сред стратегическите за държавата предприятия. Целта е "ускорено внедряване на авангардни технологии" в производствата, в които сме специализирани в рамките на бившия СИВ, а задачата на научно-техническото разузнаване - да осигурява рецептури, технологии, оборудване за нуждите на електронната промишленост, за производство на изчислителна техника и системи за автоматизация, на свръхчисти химикали, полупроводникови материали и метали и т.н. Де факто проектът стартира реално през 1987 г. с изграждането на завод за дискове в бившия СССР с идеята за ембаргов трансфер от старозагорското предприятие към него. В проекта са инвестирани 250 млн. долара, които се поделят поравно между българската и руската страна. Чистата печалба за ДЗУ е около 380 млн. долара. Оттук нататък започва източването на старозагорския комбинат. За това е измислена схема за участие на ДЗУ в западни фирми чрез подставени лица. Около 1990 г. с участието на специалните служби е създаден холдингът Ем Ди Ай, към чиито фирми се насочват стотиците милиони долари от "Нева". Холдингът се управлява от Хаим Клайн - лице с неизвестен произход, който обаче получава пълномощия да се разпорежда безконтролно със сметките на холдинга и дружествата.
През 1991 г. в схемата се намесва и другият голям бос на соцкапитализма - Андрей Луканов. С него се свързва разпореждането за ликвидация на задграничните активи на ДЗУ. Като отговорни за това се сочат тогавашният шеф на ДЗУ Атанас Атанасов и шефът на търговската фирма "Инсист" Огнян Бозаров.
Освен това хора, които са врели и кипели в IT-бизнеса в България, твърдят, че
"Огнян Бозаров и Ликургос Киприану имаха общ бизнес още преди 1989 г. За съжаление немного легален. В онези години имаше забрана за внос на високи технологии на територията на страната - например беше забранено да се внасят компютри с процесор 386. Те двамата намериха всевъзможни начини да осъществяват подобен внос и реализираха доста добри печалби от това. Спомням си, че дори в един от случаите бяха внесли процесорите, като ги представиха на митницата като мандарини от Малайзия", това каза представител на българска IT-фирма, пожелал да остане анонимен.
Имайки предвид връзките на "АремисСофт" в България обаче, почтеността на бизнеса им е поставена на карта. Както и да се въртят нещата, всичко опира до това дали е възможно стари кримки да работят, без да търсят лесната печалба чрез измама.
Българският IT-пазар в сянката на държавата
Апетитите към вътрешния технологичен пазар имат една крайна цел - участие в големите проекти, финансирани от държавния бюджет и външни заеми
Развитието на информационните технологии (IT) като бизнес, способен да ускори приближаването на България към европейските икономики, напоследък се възприема като сериозна алтернатива. Това донякъде обяснява и сериозния интерес, който проявяват в последните месеци чуждестранни компании към български фирми от IT-бранша. Макар поглъщанията на български софтуерни фирми, системни интегратори и интернет-компании да са нищожни по стойност в сравнение със стотиците милиарди долари, които се изливат във високотехнологичните и дотком (dot.com)-компаниите по цял свят, поредицата сделки ясно показват, че в момента се извършва усилено преразпределяне на местния пазар с крайна цел - завземане на пазарен дял за години напред.
Да се обясни оживлението в този сектор само с общи очаквания за растеж на икономиката като цяло, ще е доста едностранно. Това, което става и предстои да се случва в още по-големи размери, е изливане на много пари за закупуване на нови технологии: хардуер, софтуер и връзка с интернет. Тези средства вече идват по линия на държавния бюджет, големите държавни фирми, Световната банка и предприсъединителните фондове на ЕС. Усвояването на тези суми ще е в ръцете на досегашния доказано ненадежден разпределител - държавната администрация.
Ако се сравнят размерите и ръстът на IT-пазара в България с този в развитите страни, външен наблюдател най-вероятно не би усетил особена разлика между ситуацията в България и в Албания например. Размерите на пазара у нас обаче макар и очевидно малки за лидерите в световния IT-бизнес са напълно достатъчни, за да привлекат сериозния интерес на местните и регионални компании. Според една от малкото направени оценки на пазара (тази на IDC) средствата, изразходвани за IT-продукти в България за миналата година, са около 150 млн. долара - 10% ръст спрямо 1998 г. Очакванията на експертите са през 2001 г. тази сума да достигне и надхвърли 200 млн. долара. Въпросната сума обаче далеч не представлява общата сума на средствата, на които разчитат действащите в България IT-компании. В нея са включени и средства, изразходвани от големите фирми като БТК, "Мобиком" и "Мобилтел" (които също спадат към IT-бранша). В тази сума влизат и многото големи проекти, които се договарят директно с чуждестранни компании.
Въпреки влизането на нови собственици в преобладаващата част от индустрията и финансовия сектор, все още разходите на частния сектор за IT отстъпват на средствата, идващи по линия на държавните институции и фирми. За последните три години само най-сериозните 10 започнати проекти за доставка на IT-оборудване възлизат на над 200 млн. долара. Най-големите от тях са проектът за комуникационна система на Министерството на отбраната (на стойност 58 млн. долара), на Министерството на вътрешните работи за смяна на личните документи (34 млн. долара), на Националния осигурителен институт (24 млн. долара заем от Световната банка), на Българските държавни железници (общо над 18 млн. долара, част от тях заем от Световната банка), подновяване на технологичния парк на БТК 5.7 млн. долара от Световната банка и др.).
Прогнозата за 2000 г. е общата стойност на държавните поръчки да бъде между 40 и 50 млн. долара. Предстоящите големи проекти също представляват огромни поръчки за пазар като българския: изграждане на информационна система на кадастъра (на стойност 25 млн. долара, финансиран от Световната банка), за модернизация на образованието (14.4 млн. долара заем от Световната банка) и информационните системи на Националната здравноосигурителна каса и данъчната администрация (финансирани отново от Световната банка). Плановете далеч не включват само хардуер, софтуер и неговата поддръжка - според проекта на Министерството на образованието и приетия от него план до 2006 г. (с неясно засега финансиране) всяко българско училище трябва да има връзка с интернет, което означава неколкократно увеличение на сегашния пазар на интернет-услуги, който е един от най-слабите в Източна Европа с едва 4% от населението с достъп до глобалната мрежа.
За последните няколко години лидерите на българския IT-пазар са вече ясно оформени (виж таблицата) и концентрацията в него е повече от очевидна: според изследването на IDC най-големите десет фирми регистрират над половината от общите обороти на пазара. Според различните оценки приходите от износ на IT-продукти, т.е. външният пазар, формират едва 20-30% от общите приходи, всичко останало е в зависимост от вътрешния пазар. Така че съвсем логично най-големите български IT-фирми са тези, заели най-голям дял и най-трайни позиции в търговете на държавни фирми и ведомства. Основно значение за приходите (виж графиката) имат дейностите за доставка и поддръжка на хардуер въпреки увеличаващия се дял от продажби на софтуер след проведената миналата година с правителствена помощ кампания за легализация на пиратския софтуер.
Така оформената ситуация изключва почти изцяло навлизането на нови фирми и начинът за влизане на пазара е само един - изкупуване на самите компании с история и изпълнени проекти. Именно това започна да се случва и през последната една година. Чуждестранни компании придобиха интернет-фирмите "СпектрумНет" и "Арексус", а намерения за продажба обяви и един от най-големите интернет-провайдери - финансираната от фонда на Европейската банка за възстановяване и развитие "Орбител". Софтуерните компании "Комсист" и "Експрес консулт" бяха наскоро придобити от кипърската "Глобал Софт", като купувачът на последните две обяви също, че преговаря и с още няколко местни фирми.
"Ако купувачите са наистина мощни фирми, това ще повиши нивото на вътрешния пазар като цяло. Сегашното изкупуване на български IT-компании е положително, това е начин за вкарване на инвестиции в сектора, а развитието на сектора от своя страна влияе върху цялата икономика", коментира за "Капитал" Валентин Цолов, управител на "АКТ Софт". "В момента се наблюдава цялостно разрастване на IT-пазара и това е причината за интереса на западните фирми.
Очаква се през следящите години делът на обществения сектор да разрасне още повече най-вече благодарение на бюджетите на образованието и здравеопазването", каза Милчо Боров, президент на "Кантек". "Това, което може да се промени, е да се намали конкуренцията вследствие на окрупняването на пазара", смята Петър Иванов, управител на "Солитрон". Много от българските фирми - най-вече измежду първите 30 в бранша - съобщават, че вече са им били отправяни неофициални и официални запитвания от чуждестранни компании за евентуално желание за продажба.
При така оформената ситуация търговете за доставка на IT-продукти за клиент No.1 - държавната администрация - се превръщат в основна цел на местните фирми. Механизмите, по които се провеждат търговете, обаче практически са доказали своята ненадеждност, смятат повечето от бранша. Примерите от практиката обаче показват, че оплакванията далеч на са единствено нормалната реакция на фирми, които са загубили в надпреварата. Само преди седмица търг за доставка на IT-системи в Министерството на финансите (обявена в Държавен вестник, брой 94/2000 г.) бе отменен след постъпили многократни оплаквания (включително и официални за нередност в документите, които изкуствено ограничават избора на комисията до няколко определени фирми). Оплакванията станаха причина министерството да поеме официален ангажимент да включва занапред експерти от БАИТ в състава на конкурсните комисии.
Ако е азбучна истина, че държавата е лош разпределител на ресурси, то държавните поръчки за IT-продукти са измежду най-красноречивите примери за това. Измежду класическите български примери за хвърляне на пари на вятъра е доставката на MAC-компютри за Агенцията за приватизация, което прави цялата информационна система и база данни несъвместима с изградената по-късно цялостна информационна система на правителството. Доставката на дигитална техника за Българското национално радио също влезе в класацията на най-скандалните IT-покупки, след като бе избран доставчик без търг след искане единствено на проформа фактура от няколко фирми. При изпълнението на друг нашумял проект - за компютризация на данъчната и митническа администрация се стигна дори до оставка на член от ръководството на Главно управление "Данъчна администрация" заради начина, по който конкурсът бе възложен "с цел избягване на корупцията" без търг на държавната фирма "Информационно обслужване", която от своя страна организира конкурс, чийто краен победител отново не получи изпълнението на заданието, защото американският гигант IBM предложи внедряване на неин готов продукт със съмнителна функционалност в български условия.
Начините за печелене на търг са много. Най-законният измежду тях е една фирма да участва чрез няколко свои дъщерни фирми, като увеличава така неколкократно шансовете за спечелване на процедурата. Корупцията и раздуването на цените при тези търгове обаче не се отрича от никой, включително и от самите възложители от държавната администрация, както в горния пример с "Информационно обслужване". "Високата цена за документацията, депозитът за участие (един вид гаранция за добросъвестност, за която няма горна граница) често отказват малки компании, които имат потенциални възможности за изпълнение, но не и реални такива да преборят утвърдените фирми, ориентирани в областта на IT-технологиите. На практика се оказва, че интерес проявяват много фирми, но до финалното класиране на трите най-добри оферти (както е по закон) достигат най-често едни и същи компании. Така на финалната права оцелява най-силният (този с пари, партньори, традиции и... връзки във ведомствата", коментира държавен служител от дирекция "Обществени поръчки" към Министерския съвет, пожелал анонимност. Спекулирането с термина търговска тайна от своя страна изключва възможността да бъде дадена гласност на кандидатите и техните оферти. Малко вероятно е и промените в новия Закон за обществените поръчки да дадат достъп до тази информация.
Инициативата E-Balkans ще интегрира района в новата световна икономика
На крак, о, парии презрени
Контактите между Москва и смутителите на международното спокойствие приличат на тактически ход, който цели отстъпки от Запада
Георги Катанов, Москва
За първи път през последните 40 години американски гражданин беше осъден в Русия за шпионаж. За разлика от Гари Пауърс, чиято вина беше неоспорима от момента, в който самолетът му U-2 беше засечен над територията на СССР, така и не стана ясно дали бившият морски офицер Ейдриън Поуп наистина е нарушил закона за държавната тайна, опитвайки се да получи информация за нов вид торпеда.
Присъдата на съда е напълно реална - 20 години затвор при строг режим, но заявлението на главния свидетел на обвинението, че оттегля показанията си, остави впечатлението, че секретните служби, които заведоха делото, силно желаят осъждането на Поуп. Не е ясно защо им трябва това, но президентът Владимир Путин получи възможност да помилва бизнесмена и да спечели някоя друга червена точка във Вашингтон, където не са във възторг от последните изяви на руската дипломация. В четвъртък Поуп беше освободен от следствения арест в Лефортово и си замина за САЩ.
В навечерието на посещението си в Куба Путин потвърди руската позиция за отмяна на санкциите, наложени от САЩ на Хавана. Визитата на руския президент фактически слага край на възстановяването на връзките с бившите протежета на Москва, които в момента не се ползват с добра слава по света. Преди срещата на Г-8 в Окинава Путин навести севернокорейския лидер Ким Чен Ир, който му обеща да спре ракетната програма на Пхенян, а след това обяви, че се е пошегувал.
Външният министър Игор Иванов посети Багдад, а висши либийски представители преговаряха в Москва за възможна среща между Путин и Муамар Кадафи. Част от затоплянето на отношенията с позабравените съюзници беше и посещението в Монголия, която получи опрощаване на част от съветския си дълг. Най-голямата тревога на американците обаче е решението на Русия да поднови доставките на оръжие за Иран. Според джентълменско споразумение между вицепрезидента Ал Гор и тогавашния премиер Виктор Черномирдин Москва се задължава да спре износа на въоръжение след изпълнението на съветските договори в края на 1999 г. Руската страна е в правото си да твърди, че подобни споразумения нямат юридическа сила и могат да бъдат прекратени без никакви последици. Но в момента Техеран засилва подкрепата си за палестинските въоръжени групировки, а с ракетните комплекси, които Русия се кани да му продаде, ще може да контролира изхода от Персийския залив. При това позицията на хардлайнерите в Иран остава достатъчно стабилна, както и възможностите им да влияят върху политиката на страната.
Въпреки желанието на някои руски анализатори да представят външната политика на Путин като подчинена напълно на икономически интереси, тя не е лишена от символични действия и продължава да робува на някои стереотипи от миналото, както пролича при закъснялото оттегляне на подкрепата за Слободан Милошевич. Приемането на нова външнополитическа концепция не доведе до изкристализиране на руската позиция. Продължи лутането между необходимостта от добри отношения със Запада и желанието да бъде запазена независима позиция, дори понякога тя да вреди на руските интереси.
Русия се опитва да балансира между Европа и Азия, все повече чувствайки се неудобно от засилващата се икономическа мощ на Китай, но без да е готова на решителни действия за сключването на мирен договор с Япония. Москва се стреми да запази Общността на независимите държави, въпреки че организацията, наследила СССР, от няколко години плаче за евтаназия, тъй като едната половина от нейните членове не желае да се обвързва отново с Русия, а останалите гледат на нея като на добър спонсор, който никога няма да се откаже да помогне.
Откакто смени Борис Елцин, Путин не е показал, че е готов да разреши тези дилеми, няма и признаци, че в добрия дух на диалектизма, в който е бил обучаван, ще може да синтезира нещо ново от съществуващите противоречия. Увереността, която му дадоха победата на изборите и контролът над страната, безспорно се отразяват върху външната политика на Русия. Неслучайно секретарят на съвета за сигурност Сергей Иванов намекна за възможни удари срещу талибаните и дори се появиха слухове, че Москва обсъжда възможността за провеждането на специални операции заедно с американците срещу базите на международния терорист Осама бен Ладен в Афганистан.
В тази светлина "многополярният" руски свят прилича повече на статуквото от времето на Свещения съюз и Берлинския конгрес, когато Великите сили решаваха съдбата на цели народи, блокирайки всеки опит за промяна на баланса на силите. Това, за което Москва ще настоява в близко бъдеще, вероятно ще бъде право да участва във взимането на важни решения като военната операция срещу Югославия. Но тъй като Западът не е готов доброволно на такава отстъпка, Русия ще се опита да го направи по-сговорчив, създавайки впечатление, че се кани сериозно да се обвърже с Ирак, Иран, Северна Корея и прочие. И тъй като едва ли Путин се вълнува повече за съдбата на гладуващите иракски деца от Бил Клинтън или Джордж Буш, ако (когато) един ден Москва сполучи, бързо ще забрави за съюзниците си, превръщайки ги в разменна монета за бъдещи сделки.
Идването на власт на Джордж Буш по-скоро ще улесни тази задача, тъй като в екипа му ще има достатъчно политици, работили в администрацията по времето на студената война, за които няма да е трудно да си припомнят позабравените хватки отпреди 15 - 20 години, когато всичко се въртеше около разделянето на света на сфери на влияние.
МВФ и Световната банка ще управляват Румъния
Адриан Настасе започна съставяне на правителство на малцинството
Кирил КИРИЛОВ
Номинираният от румънската Партия за социална демокрация на Румъния (ПСДР) за министър-председател Адриан Настасе вече обяви основните части от новата правителствена програма, която почти сигурно ще бъде гласувана и одобрена от парламента. Основният мотив в нея е, че ще бъдат спазени препоръките на Международния валутен фонд, но същевременно ще е съобразена с идеите на социалистите за това как да бъде управлявана Румъния.
На 12 декември МВФ публикува доклад за Румъния, в който се призовава за консолидирана реформа на данъчната система и публичните разходи, както и се препоръчва бюджетен дефицит, не по-висок от три на сто от брутния вътрешен продукт. МВФ иска намаляване на инфлацията чрез по-стегнат контрол върху заплатите и по-строго законодателство в областта на банковата сфера. Самият Настасе обяви, че ще е в тесен контакт с МВФ и Световната банка с посредничеството на Михай Танасеску и Флорин Георгеску, които евентуално ще заемат постовете на финансов министър и управител на румънската централна банка.
Според Настасе новото правителство ще започне през януари преговори с МВФ за подписването на ново споразумение, имайки предвид, че сега действащото споразумение, по което са преведени само два транша, на практика е замразено. "Мога да ви уверя, че ще се заемем сериозно с бюджета и правителствените разходи", заяви на пресконференция Настасе и добави: "Предишните правителства са изразходвали много средства и са вземали твърде много външни заеми. " Допълнителен проблем за правителството е и внесеното в Конституционния съд от Партия "Велика Румъния" искане за анулиране на президентските избори, които бяха спечелени на втори тур от социалиста Йон Илиеску. Конституционният съд вече заведе дело по иска на националистите, а решението на съда ще бъде окончателно. Ако съдът узакони победата на Илиеску, това ще е твърде важно за правителството на Настасе, което се надява на подкрепата на Илиеску най-вече в областта на социалната си политика.
В крайна сметка обаче правителствената политика ще се определя предимно от Вашингтон чрез МВФ и Световната банка. Показателен е дори и фактът, че Михай Танасеску, за когото не се знае да е свързан с определена политическа сила и бе досегашен представител на Румъния в Световната банка, спешно бе извикан от Вашингтон, за да поеме Министерството на финансите.
Танасеску не се ангажира с конкретни данни за бюджетния дефицит, който ще бъде заложен в програмата на новото правителство. Очаква се отиващото си правителство на технократа Мугур Изареску да обсъди свой собствен проектобюджет за 2001 г., в който да бъде заложен дефицит от 3.5 процента от БВП, намаляване на инфлацията до 25 процента годишно и по-висок икономически растеж. Не е ясно как може да бъдат постигнати тези цели, при положение че неофициалните изследвания сочат, че сивата икономика произвежда между 25 и 40 процента от БВП на страната. Междуфирмените задължения и дълговете към бюджета се изчисляват на 50 процента от БВП, а годишната инфлация е над 40 процента. Което означава, че без ново споразумение с МВФ, което ще е и ключово за привличането на чужди инвеститори, вдигането на румънската икономика на крака ще се окаже на практика непосилна задача.
Междувременно лидерите на партийните парламентарни групи в новоизбраният Сенат постигнаха съгласие за разпределяне на ключовите постове в парламента, като ПСДР запази за себе си повечето председателства на парламентарни комисии. По този начин социалистите вземат в свои ръце парламентарните комисии по отбраната, външната политика, културата, земеделието, бюджета и финансите и икономическата комисия. На Партия "Велика Румъния" бяха дадени комисиите по здравеопазването, приватизацията и нарушенията. Демократическата партия получи председателството на комисията по заетостта и социалната защита, а демократичният съюз на унгарците получи комисиите по защита на човешките права и комисията за местната администрация. Националната либерална партия ще продължи да държи председателството на образователната комисия. До края на следващата седмица парламентарните групи трябва да излъчат своите кандидати за председатели на комисии.
Най-важни в момента обаче са преговорите между представители на ПСДР и Демократическата партия за това демократите да дадат своята парламентарна подкрепа за правителството на малцинството на социалистите. Лидерът на демократите Петре Роман вече обяви, че води конструктивна и позитивна опозиционна политика в Сената, но това съвсем не означава, че той няма да постави определени, може би дори неприемливи условия за своята подкрепа за Настасе.
Със или без подкрепата на Петре Роман обаче правителството на Адриан Настасе ще трябва да управлява под сянката на "големия брат" във Вашингтон - МВФ и Световната банка. Ако новото споразумение с фонда не стане факт през януари и ако новото правителство не приеме програма за решителни икономически реформи, които със сигурност ще бъдат непопулярни и ще имат висока социална цена, Румъния ще продължи да затъва в блатото на икономическите проблеми. През седмицата се заговори дори, че в МВФ обсъждат въвеждането на валутен борд в Румъния по подобие на българския.
Апокалипсисът се отлага за някой друг ден
Ако се сбъднат прогнозите за рецесия в САЩ, на Източна Европа също няма да й бъде лесно
Георги КАТАНОВ
Когато много инвеститори мислят, че една акция ще поскъпне, почти сигурно е, че цената й ще се вдигне. Когато домакинствата четат във вестниците и слушат по телевизията, че в икономиката няма проблеми, а безработица практически няма, те обикновено забравят да заделят пари за черни дни. Потребителското търсене се увеличава, появяват се нови работни места и още известно време всичко изглежда прекрасно.
Какво обаче става, когато думата рецесия започва да се появява все по-често в медиите, а големите компании обявяват съкращаване на работни места поради очаквания за по-слабо търсене? Нищо хубаво. Поне част от хората се замислят и започват да харчат по-малко, мениджърите се гордеят с проницателността си да намалят производството на стоки и услуги, а брутният вътрешен продукт дори и да не намалее, забавя растежа си. Такава е логиката на бизнесцикъла, който въпреки всички прогнози продължава да се радва на добро здраве. Единственото, което успяха да му направят съвместните усилия на правителствата и технологическият прогрес, е смекчаване на спадовете и увеличаване на продължителността на растежа.
Страшните прогнози, които зачестиха напоследък, са следствие от опасенията, че "мекото" кацане на американската икономика може да се окаже ефектен и болезнен плонж, който ще повлече след себе си целия свят. Ръстът на брутния вътрешен продукт за третото тримесечие беше коригиран от 2.7% на 2.4%, а безработицата се увеличи от 3.9% на 4.0%. General Motors съобщи, че ще уволни 15 000 работници, а Compaq стана поредната технологична компания, която обяви, че приходите й ще бъдат по-ниски от очакваното. В началото на месеца изказване на председателя на Федералния резерв Алън Грийнспан обаче накара пазарите да повярват, че предстои понижаване на лихвените проценти, и по този начин според списание "Иконъмист" създаде 600 млрд. долара, най-вече благодарение на рекорда на NASDAQ - поскъпване с 10% за един ден. Ако котировките останат високи, Федералният резерв може би няма да бъде склонен да отпусне паричната политика поради риска от инфлация, произтичащ от положителната зависимост между котировките и потребителското търсене.
Две от големите инвестиционни банки - Merrill Lynch и Morgan Stanley Dean Witter - обявиха неотдавна своите прогнози за следващата година. Според ML световният брутен продукт ще нарасне с 3.2% през следващата година, като рецесията в САЩ е почти изключена, но въпреки това ФРС ще намали лихвения процент. MSDW очаква 3.8% растеж в световен мащаб, който обаче може да намалее до 2.5% в случай на рецесия в САЩ, вероятността за която е 40%. Вероятността, че ФРС ще намали лихвите през първото шестмесечие, се оценява на 33%, а в евро-зоната и Япония промяна няма да има.
Анализ, публикуван през седмицата в интернет-изданието на "Файненшъл таймс", показва, че негативният ефект от евентуална рецесия в САЩ ще бъде ограничен, ако страните реагират адекватно, избягвайки въвеждането на протекционистични мерки във външната си търговия. Най-тежко ще пострадат основните търговски партньори - Канада, Мексико, някои страни от Югоизточна Азия. Няма да бъде леко и на Япония. Проучването на централната банка "Танкан", което оценява настроението на бизнесмените, огласено в сряда, показва, че в момента компаниите са доволни, но очакванията им за следващата година са по-скоро песимистични.
Според "Файненшъл таймс" страните от Източна Европа могат да спечелят от проблемите на САЩ, тъй като основната част от външната им търговия е със страните от Европейския съюз, а делът на САЩ не надхвърля 5-7%. Възможното поскъпване на националните валути, които са тясно свързани с еврото, и поевтиняването на петрола ще сдържат инфлацията, което ще позволи на централните банки да отпуснат паричната политика.
Този оптимистичен сценарий много лесно може и да не се сбъдне, защото уплашените инвеститори ще се втурнат да закриват позициите си в Източна Европа, обръщайки приходите в долари, което ще окаже натиск върху националните валути. Според проучване на Citibank влошаването на икономическата ситуация в световен мащаб ще окаже отрицателно въздействие върху развиващите се пазари в няколко направления.
Първият проблем е спадът в търсенето на вносни стоки в развитите държави, което ще влоши търговските баланси на страните, особено по-отворените икономики, които са силно зависими от износа в богатите си съседи - Полша, Турция, Мексико, Южна Корея. Ударът ще бъде особено болезнен за първите две, чието пасивно салдо по текущата сметка на търговския баланс вече е съответно 7% и 5%.
Страните, изнасящи петрол - Русия, Мексико, Венецуела, ще пострадат и от ниските цени на международните пазари, тъй като на САЩ, Германия и Япония се пада повече от половината потребление на нефт. По тази причина поевтиняването на нефта може да се окаже по-голямо от очакваното, от което ще спечелят държави като България и Турция, в които вносът на горива е повече от 10% от общия внос.
Недоверието на инвеститорите към корпоративните облигации на американските компании независимо от кредитния им рейтинг, чиито котировки според Citibank оказват по-силно влияние върху еврооблигациите и брейди-книжата на развиващите се пазари, отколкото американските държавни облигации, ще затрудни най-вече страните, които разчитат на финансовите пазари за привличането на средства за покриване на дълговете си - Аржентина, Бразилия, Турция. Разликата между доходността на корпоративните облигации и държавните ценни книжа в САЩ е почти рекордна и намаляване на спреда може да се очаква едва след намаляване на лихвения процент.
Забавянето на икономическия растеж на Запад ще доведе до спад на корпоративните приходи, което ще удари по борсите, а тъй като централноевропейските борси са силно зависими от динамиката на NASDAQ, и тях не ги очаква нищо хубаво.
Европейският съюз като Вавилонската кула
Големите в ЕС успяха да балансират претенциите на малките
Илин СТАНЕВ
Ако Европейският съюз беше сапьор, трябваше веднага да бъде разжалван. Вместо да обезврежда най-силните мини, заложени в невероятно обърканата му бюрократична структура, ЕС избра да балансира между често взаимноизключващите се претенции на страните членки.
След като цяла година (повече от 300 часа преговори) Брюксел идентифицираше проблемите, които пречат на ефективното взимане на решения, Междуправителствената конференция в Ница, завършила в началото на миналата седмица, предпочете да прескочи най-болезнените от тях. Така най-големите мини, заложени на ЕС, останаха да лежат поне до 2004 г., когато страните - членки на съюза, ще проведат нова конференция, за да се освободят от тях. Или по-скоро, докато те самите се обезвредят. Все пак дипломацията е и изкуството проблемите да се отлагат, докато се разрешат от само себе си. Междувременно обаче с новия договор от Ница не е много ясно дали хаосът в ЕС няма само да се увеличи.
Официално срещата в Ница беше си поставила за цел да постигне компромис за институционалната структура на ЕС, така че тя да бъде способна да поеме шока от почти двойното нарастване на страните членки в следващите десетина години. Разширяването обаче беше добър претекст 15-те да преразгледат системата си за взимане на решения, която отдавна започна да куца. Още преди срещата председателят на Европейската комисия Романо Проди формулира в кои области трябва да се постигне напредък - по-нататъшна унификация на единния пазар, приравняване на данъчните ставки, имиграцията, социалната политика и структурните фондове. Това са все области, по които се водят спорове още от подписването на договора от Маастрихт през 1992 г., когато Европейската общност се превърна в съюз. На практика обаче за годините досега е направено много малко, тъй като това са области, които означават сериозно оттегляне на националния суверенитет. Най-болезненият пример е еврото. Зад него не стои сериозна фискална подкрепа, въпреки че еврото се води единна валута. Потвърждение за това е и притеснението на Европейската централна банка (ЕЦБ) от изхода на срещата в Ница. Според британския "Файненшъл таймс" ЕЦБ много внимателно е наблюдавала хода на дискусиите, защото сегашната конструкция на банката, чийто борд на директорите е съставен на национален принцип, трудно се съвместява с воденето на монетарна политика в интересите на евро-зоната като цяло.
Две седмици преди конференцията в Ница португалският премиер Антонио Гутериш заяви, че след като Европа вече е приела еврото, е редно да приеме и обща данъчна и социална политика.
Въпреки простата и ясна логика на това съждение европейските институции по-често са резултат от противоречивите компромиси между интересите на отделните страни. Така резултатът от среднощните заседания в Ница трудно може да се нарече ясен напредък, а холандският премиер Вим Кок заяви, че това, което има да каже за постигнатия компромис, не може да се каже в публично интервю. Гутериш го нарече направо
Въпреки всички призиви за опростяване на начина на взимане на решения той става още по-сложен. До момента едно от основните оправдания за тромавостта на ЕС беше, че всички по-важни решения се взимат с единодушие от страните членки. Основна цел на реформите беше да се постигне компромис за по-голям процент гласуване в Съвета на министрите чрез квалифицирано мнозинство. Френското председателство на ЕС се похвали, че обхватът на решенията, взимани с единодушие, е силно стеснен, но на практика това е доста далеч от истината. Великобритания твърдо отстоя правото си на вето по данъчните въпроси, Франция запази правото си да спира решения, които засягат политиките в областите на аудиовизията, Испания заедно с Португалия и Гърция - за регионалните помощи, а Италия с помощта на Германия - за имиграционната политика. Това са именно тези области, за които Романо Проди се надяваше ЕС да постигне напредък.
Дори малкият напредък в принципите на гласуване обаче може да се окаже илюзорен. С промяната на тежестта, която отделните страни имат в Съвета на министрите, дори решенията с квалифицирано мнозинство ще бъдат взимани все по-трудно. След претенциите, че е непропорционално представена, Германия извоюва правото демографските характеристики на страните да се отчитат по-пълно (мълчаливо подкрепено, за да се постигне "компромис", от останалите големи - Франция, Великобритания и Италия). С това, освен че засилва ролята на големите страни (получаващи по 29 гласа от общо 342), се повишава и прагът на квалифицираното мнозинство от досегашните 71% на 73%. След като бъдат приети първите нови членове на ЕС около 2005, прагът вероятно ще достигне 75%. Резултатът е, че три от големите държави ще държат блокиращо малцинство и ще могат да спират всяко решение. Балансът, който Франция, Германия, Англия и Италия постигнаха, е изцяло за сметка на останалите им партньори, което заедно с новата "макиавелистка" (по "Файненшъл таймс") система за взимане на решенията може сериозно да затормози ефективността на ЕС.
Реформата в Европейската комисия, която инициира всички политики в съюза, също се отлага за поне 10 години. Страните членки се притесняваха, че с нарастването на ЕС ще се блокира работата на комисията, ако се запази сегашната система за нейното формиране - всяка страна има право на комисар, а големите на двама. На пръв поглед промените в изпълнителното тяло минаха почти без проблеми. Размерът на Европейската комисия беше определен на поне 27 членове, т.е. беше резервирано място и за сегашните кандидат-членки. За сметка на отказа си от втори комисар обаче големите страни извоюваха други концесии.
Според Джон Палмър от Центъра за европейски изследвания на председателя на комисията е дадена много по-голяма власт да реорганизира и не е ясно дали той не може да съставя "вътрешен кабинет" от основните комисари и на практика да маргинализира останалите. И без това е ясно, че новите ресори в комисията няма да имат особено значение, след като ще бъдат открити единствено за да могат всички страни членки да имат представител. Поне беше прието предложението председателят да може да предлага за уволнение комисарите, които са се провинили, за да не се повтори ситуацията от 1999 г., когато цялата комисия подаде оставка заради Едит Кресон, която бе обвинена в непотизъм.
Постигнатият компромис обаче ще е временен, тъй като не решава много от далеч по-важните проблеми пред съюза. Бъдещата междуправителствена конференция на ЕС трябва да реши как по-ясно да бъдат разграничени функциите между институциите на съюза и националните правителства, парламенти и местни власти.
Пред Брюксел предстоят и далеч по-болезнени решения, свързани с разширяването на ЕС. В Ница страните членки обещаха, че пред разширяването няма да има изкуствени пречки. Тепърва обаче трябва да се реформира бюджетът на съюза, да се ограничават разходите по общата селскостопанска политика и регионалните фондове, които след последните решения все още са под влиянието на националното вето. Защото за разлика от до голяма степен протоколните реформи, които 15-те си позволиха в Ница, промяната в бюджетът наистина ще засегне средностатистическия европеец. Именно промените в политиката и практиката на ЕС, които трябва да бъдат приети през 2004 г., ще покажат как Брюксел ще приеме новите си членoве. Досегашната практика не е най-окуражаващата. Ако ЕС продължава да отминава проблемите си, вместо да ги решава, нищо чудно бъдещата oбединена Европа да се превърне в нова вавилонска кула.
Нетаняху и Барак - рунд първи
Кирил Кирилов
На 14 декември израелският парламент, Кнесетът, прие на първо четене закон, който би позволил на бившия премиер Бенямин Нетаняху да се кандидатира за нов мандат като министър-председател на изборите, които ще се проведат най-рано през февруари идната година. Проектозаконът разчиства пътя на Нетаняху да се изправи срещу премиера в оставка Ехуд Барак, който го победи на общите избори преди година и половина. За да бъде приет, законът трябва да получи абсолютно мнозинство в Кнесета в още три последователни гласувания.
Неочакваната оставка на Барак миналата седмица хвърли нацията в нова предизборна истерия, свързана с изборите за министър-председател. Според сегашния закон само настоящи членове на Кнесета могат да участват в надпреварата, а Нетаняху подаде оставка като депутат, след като загуби битката с Барак. Според новия закон, ако бъде приет, за премиер ще могат да се кандидатират и политици, които не са членове на Кнесета.
Повечето израелски наблюдатели са на мнение, че Барак подаде оставка именно с идеята, че Нетаняху няма да може да се кандидатира в предстоящите избори и той ще се изправи срещу един по-непопулярен кандидат - настоящия лидер на дясната партия "Ликуд". В този смисъл проектозаконът е тежък удар срещу предизборната стратегия на Барак и най-малкото показва, че Нетаняху все още има достатъчно много и достатъчно влиятелни политически съюзници. В момента Нетаняху има доста голяма преднина в социологическите проучвания, което е и вероятната причина законодателите да подкрепят поне на първо четене закон, който ще позволи на партийните лидери да се кандидатират в избори за министър-председател, без да имат място в Кнесета. Освен това почти сигурно е, че Нетаняху с лекота ще измести Шарон от лидерското място в "Ликуд". Проектозаконът "Биби" (това е прякорът на Нетаняху в Израел) трябва да промени основния израелски закон, който е нещо като конституция на страната. Той бе изготвен и внесен в Кнесета в рекордни срокове, въпреки че самият Нетаняху поиска от законодателите да подходят по друг начин. Неговата идея е Кнесетът да гласува за саморазпускането си, след което се насрочват общи избори за 120-те места в парламента, както и избори за премиер в 90-дневен срок. При това положение той би могъл да се кандидатира в тях дори без да се приемат поправките в настоящото законодателство. Всъщност предложението на Нетаняху е продиктувано от факта, че неговата партия има сравнително слаба група от 19 депутати в настоящия парламент, където са представени 16 партии, както и от настроенията на избирателите, които биха могли да дадат гласа си не само за него, но и за повече депутатски места за "Ликуд" в един бъдещ парламент. "Не можеш да управляваш с този парламент", открито заяви Нетаняху пред свои привърженици в Тел Авив.
Тактиката на Нетаняху за разпускане на Кнесета обаче едва ли ще е успешна. Ултраортодоксалната религиозна партия "Шас", която държи 17 ключови гласа в парламента, се опасява, че ако се насрочат избори, ще загуби гласове в полза на "Ликуд". Лидерите на "Шас", които подкрепиха закона "Биби", заявиха, че ако той бъде приет, ще гласуват против закон за разпускане на парламента.
По-неочакван беше ходът на Барак и част от членовете на парламентарната група на лейбъристите, които също гласуваха в подкрепа на закона, с което помогнаха за неговото приемане с баланс от 67 гласа "за" и 35 "против". Вероятно това се дължи на факта, че Барак като добър политически играч разбира, че популярността на Нетаняху в момента е толкова висока, че Кнесетът по един или друг начин ще бъде принуден да му позволи да участва в изборите. По този начин по-добре за Барак ще е да рискува да се изправи очи в очи с Нетаняху на изборите, без да рискува неговата Лейбъристка партия да загуби парламентарни места. Лейбъристите наистина се страхуват, че на едни евентуални общи избори ще претърпят истински разгром и за тях е по-добре да изгубят премиерския пост, но да не обрекат на тотален провал цялата партия.
Каквото и да се случи на предстоящите избори в Израел обаче, то едва ли ще предизвика някаква съществена промяна за близкоизточния мирен процес. По-скоро изборите ще консолидират левицата и десницата в отговор на растящите обществени настроения за решителна реакция и отпор на палестинското въстание, както и за хвърлянето на армията срещу палестинците, за да бъде защитена "Свещената земя", което пък ще предизвика ответно втвърдяване на позиция на палестинците, които ще бъдат изправени пред заплахата от връщане на политиката на твърда ръка от страна на Израел.
По този начин изборите в Израел се превръщат в стъпка назад, и то за два народа - палестинци и евреи, обречени да живеят заедно. Барак може да се жертва за партията си, докато Нетаняху може да се върне триумфално на премиерския пост, който загуби преди 19 месеца. Лошата истина обаче е, че надеждата за мир в Близкия изток (само за последните 11 седмици 379 души загубиха живота си в необявената война между Израел и Палестина) става още по-химерна, отколкото преди две години, когато умереният Барак пое властта. Остава само личната утеха на някои от участниците в процеса - Ясер Арафат, Шимон Перес и покойния Ицхак Рабин, че получиха Нобеловата награда за мир. За един мир, който никога не се е състоял.
Арестуваният олигарх
El Pais
Испания изпълни международните си задължения и по искане на Русия чрез Интерпол арестува бизнесмена и медиен магнат Владимир Гусински. Но трудностите тепърва предстоят, тъй като делото освен криминален характер притежава и политически елементи.
Гусински, собственик на най-голямата частна медийна група в Русия "Медиа МОСТ", е обвинен от главната прокуратура на страната си, че е действал във вреда на фирмата си, източвайки в чужбина активи, които са служили като гаранция срещу заем на стойност повече от 200 млн. долара от газовия гигант "Газпром". Но този монополист, контролиран от държавата и свързан с новата руска олигархия, от своя страна се стреми да получи най-влиятелния независим телевизионен канал НТВ, управляван в момента от Гусински.
Руският магнат е стар съратник на Елцин, когото охраняваше с помощта на бодигардовете си по време на съпротивата му срещу комунистическия пуч през 1991 г. и когото подкрепи по време на предизборната кампания през 1996 г. Но от няколко месеца той е в конфликт с наследника му Владимир Путин, който е недоволен от информационната политика в опозиция на властта, провеждана от канала на Гусински. Отражение на тази ситуация е предупреждението на Вашингтон, че преследването на арестувания бизнесмен е опасност за крехката независимост на руските средства за масова информация.
Всички тези обстоятелства трябва внимателно да бъдат проучени от Върховния съд, когато Москва поиска екстрадирането на Гусински. Право на това й дава европейската конвенция, която руските власти ратифицираха през март.
Екстрадирането е добро средство за международноправно сътрудничество, но при условие, че съответните правни системи ако не и съвпадащи, то поне отговарят на еднакви и неизменяеми принципи - независимост от политическо влияние и спазване на правата на арестантите.
Русия не само трябва да представи на Испания искане за екстрадиране, което е подкрепено със солидни доказателства, но и трябва да докаже, че в разследването отсъства каквато и да е следа от политическа намеса, а също така да гарантира, че делото срещу Гусински наистина е свързано с престъпление, а не с недоволството на властите от критиката на медиите, собственост на бизнесмена. При взимане на решението испанските магистрати трябва да имат предвид подозрителните действия на руското правосъдие, което през юни вече арестува и след това освободи Гусински без никакви обяснения. Русия постепенно се демократизира, но все още не е правова държава, към чието правосъдие може да се изпитва доверие.
Дойдох, почаках, победих
САЩ най-накрая разбраха кой ще получи от Бил Клинтън ключовете от Белия дом
Георги КАТАНОВ
"Върховният съд няма върховна власт, защото винаги е прав, а винаги е прав, защото има върховна власт" - това е написано на една от стените на Върховния съд на САЩ във Вашингтон и с пълна сила беше доказано във вторник, когато със седем на два гласа беше отхвърлено решението на Върховния съд на Флорида за повторно преброяване на спорните бюлетини в гласуването за президент в щата. След това петимата консерватори решиха, че няма достатъчно време за ново преброяване на гласовете до 19 декември, когато електорите трябва да се съберат и да изберат 43-ия президент на САЩ. Призивите на четиримата им по-либерално настроени колеги, че по този начин се нарушава правото на избирателите да направят своя избор, бяха пренебрегнати.
"Въпреки че ние може никога да не научим със сигурност името на победителя в тазгодишните президентски избори, точно е известно кой е губещият. Това е доверието на нацията към съдията като безпристрастен пазител на закона", написа в обяснението на отрицателния си вот съдията Джон Пол Стивънс. Подкрепата на Върховния съд за Джордж Буш не остави избор на вицепрезидента Ал Гор, който както и в изборната нощ, се обади на тексаския губернатор по телефона, за да му съобщи, че признава победата му.
Този път изненади нямаше и в последвалото обръщение към нацията кандидат-президентът на Демократическата партия заяви, че въпреки несъгласието си с решението на Върховния съд прекратява борбата. Буш също призова за консолидация на нацията и обеща, че ще бъде президент на всички американци. Светът също призна, че това е новият президент на САЩ - повечето европейски правителства изразиха увереност, че ще работят в тясна връзка с Буш, а британците - традиционният първи съюзник на Вашингтон отвъд океана, обявиха, че изборът му е едно добро ново начало на тесните връзки между острова и Вашингтон. Дори бившият терорист и настоящ палестински президент Ясер Арафат заяви, че избирането на Буш е добро за близкоизточния мирен процес, въпреки че се очаква Буш традиционно да поддържа много близки връзки с Израел.
Линдси се спряга и като възможен министър на финансите, но очакванията са, че Буш и вицепрезидентът му Дик Чейни ще предпочетат финансист, работил на Уолстрийт. Фаворити в момента са Донълд Марън, президент на инвестиционната банка PaineWebber, която наскоро беше купена от швейцарската UBS, Уолтър Шипли, бивш президент на Chase Manhattan, и Джон Хенеси, бивш президент на Credit Suisse First Boston.
Измъчената победа на Буш означава, че той може да покани повече демократи в правителството си, отколкото обикновено е прието. През 1960 г., след като победи Ричард Никсън с малко повече от хиляда гласа, Джон Кенеди предостави на републиканци министерствата на финансите и отбраната. Не е изключено сега жестът да бъде върнат - като възможни кандидати за финансовото министерство се сочат председателят на Федералната банка в Ню Йорк Уилям Макдоноу и сенаторът от Луизиана Джон Бро, който обаче може да откаже, защото демократите ще загубят място в Сената. Място в администрацията се очаква да получи бившият сенатор демократ Сам Нан, който е фаворит за министър на отбраната.
Топлофикация + статистическа власт = дефлация
Боян КОЛЕВ
Доста изненадващо през изминалата седмица Националният статистически институт (НСИ) отчете 0.2% дефлация за ноември. Натрупаната от началото на годината инфлация става 9.9%. От статистическия институт обясняват отчетеното поевтиняване на потребителските цени с по-ниските стойности на услугите (с 2.2%) и най-вече с 29.5% намаление на разходите за топлоенергия. През лятото разходите за топлоенергия се определяли само от топлата вода, а сега водата се загрявала с парата от парното. Всъщност от четирите основни групи дефлация има само при услугите, докато при останалите - хранителни, нехранителни стоки и обществено хранене е налице повишение на цените.
Истинската причината обаче е другаде - в методиката, използвана от НСИ за отчитане на инфлацията, и по-точно в използваната кошница от стоки и услуги. През 1999 г. в кошницата влизаха цената на топлоенергията за 1 гигакалория и съответно цената на топлата вода за 1 куб.м. От началото на тази година обаче в кошницата влиза осредненият специфичен разход на топлинна енергия за 1 куб.м редуциран отопляем обем за битови нужди и съответно осредненият разход на топлинна енергия, необходима за загряване на 1 куб.м вода до нормативната температура за битово горещо водоснабдяване. Казано на разбираем език, това означава, че в кошницата е включен разходът на топлинна енергия за загряване на 1 куб.м от едно жилище и съответно за загряване на 1 литър вода до нормативно определени температури. Произтичащите от тази промяна проблеми са два. Първо, индексът на потребителските цени би трябвало да измерва промените в цените, а не промените в разходите. Цените на топлоенергията се определят административно и в момента са фиксирани, тоест те не би трябвало да оказват влияние върху индекса на потребителските цени и темпа на инфлация. Противното би могло да се случи само ако правителството вземе решение да се повишат тези цени. Депутатът Ивайло Калфин, който е член на бюджетната комисия в парламента, дори заяви, че ще покани представители на НСИ на заседание на комисията, за да обяснят как при това положение се отчита намаление на цените.
Вторият проблем идва от това, че така съставена, кошницата се влияе от странични фактори, най-вече климатични. Когато един зимен месец е по-студен от друг, разходът на топлоенергия ще скочи и ще имаме инфлация при равни други условия. Обратно, ако през отчетния месец температурите са по-високи от предходния - ще имаме дефлация. По-сериозни обаче са сезонните колебания на стоките и услугите, включени в кошницата. Тъй като през лятото няма разход на топлоенергия за загряване на жилище, относителният му дял е нула и разходът на топлоенергия се формира само от разхода за загряване на водата. През зимата обаче има парно и съответно в разходите за топлоенергия влизат разходите за загряване както на жилището, така и на водата. Всичко това означава, че поради сезонните колебания кошницата на практика несъпоставима.
Интересно е и друго. Защо в НСИ са избрали да измерват само топлоенергията по този начин (чрез осреднени разходи). На същия принцип би могла да се измерва и електроенергията - чрез осреднен разход на електроенергия от едно домакинство например. Тогава през лятото ще отчитаме дефлация (заради по-дългия ден по-малко ще се използва електричество за осветление), а през зимата ще има инфлация (заради по-голямото потребление от домакинствата, които се отопляват на ток).
Опит за преврат в Биохим
Иван МИХАЛЕВ
Партийното кадруване в държавните банки отново е на мода, при това в приватизационен контекст. Център на интригите този път е Биохим, където от две седмици върви акция за отстраняването на изпълнителния директор Цветан Цеков.
Информациите, че между сегашното ръководство на банката има сериозни търкания, бяха последвани от сондажи за връщането на Тенчо Тенев като изпълнителен директор на мястото на Цеков. След силен натиск през последните дни от страна на финансовия министър Муравей Радев в четвъртък съветът на директорите на Банковата консолидационна компания (която държи 99.3% от Биохим) проведе заседание, на което се очакваше да бъде отстранен Цветан Цеков. Според отлично информирани източници лобирането по повод подготвяната рокада в банката е текло до самото заседание, като за каузата на двата конкурентни кръга са били ангажирани поне половин дузина сини депутати и пропорционално количество служители на БНБ и министерствата. В един момент нещата са изглеждали предрешени в полза на Тенчо Тенев, защото самият той е бил чут през седмицата да се хвали с преместването на новото старо работно място в Биохим. В крайна сметка нещо се обърка и въпросът за рокадите в Биохим изненадващо отпадна от дневния ред на борда на БКК. Според източниците това е станало след разговор на четири очи между Муравей Радев и Иван Костов малко преди заминаването на премиера за Испания. Развръзката обаче поне засега не дава яснота дали акцията за кадрови рокади в Биохим е приключена, или просто е временно отложена.
Звездата на Тенчо Тенев изгря за първи път при управлението на СДС, но като цяло кариерата му предизвиква доста спорни оценки. Преди да оглави Централна кооперативна банка (ЦКБ), той премина през директорските бордове на Биохим и Насърчителната банка. В банковите среди у нас Тенчо Тенев отдавна е известен като човек на Муравей Радев. Твърди се, че Тенчо е кум на сегашния финансов министър. Така или иначе близките отношения между двамата отдавна не са тайна. Като изпълнителен директор на Биохим Тенчо Тенев подписа споразумението за 35-годишно разсрочване дълговете на "Плама" - Плевен, което беше договорено с активното посредничество на финансовия министър. По-късно това споразумение се оказа един от най-големите гафове на правителството заради юридическата каша, която беше забъркана с него и продължилата безтегловност в плевенската рафинерия. Публична тайна е, че Тенев беше принуден да напусне Биохим през 1998 г. заради разногласия с чуждестранните мениджъри на банката от британската фирма "Глендейл". Преместването му в ЦКБ беше уредено от Муравей Радев, тъй като тогавашният шеф на кооперативната банка Стоян Александров отказа да подпише извънсъдебното споразумение за дълга от 9 млн. долара към Майкъл Чорни. А е известно, че сделката с обявения по-късно за "обществен враг" руски бизнесмен също беше договорена от финансовия министър. Според наши банкери Тенчо Тенев трудно се сработва с хората и винаги изпада в конфликт с колегите си. По думите на свидетели от няколко месеца той е в обтегнати отношения с останалите в ръководството на ЦКБ и това е бил един от аргументите на Муравей Радев, когато е настоявал Тенчо да бъде върнат в Биохим. Другият аргумент е бил конфликтът между сегашните шефове в банката.
За тих скандал между сегашните шефове на държавната банка се заговори, след като БКК отхвърли Нефтинвестбанк за купувач и обяви нов търг за Биохим. Скарването стана заради провалената цесия по дълга на "Свилоза", зад която стояха Пламен Добрев и Венцислав Любомиров. Сделката предвиждаше близо 11 млн. долара дълг на свищовското предприятие да бъдат продадени за 6 млн. долара на регистрираната в щата Делауър фирма DAROS INC. Офшорката се представлява от Красимир Дачев, който е шеф и на ARUS Ltd. - също регистрирана в Делауеър компания, която е собственик на "Свилоза". В собствеността на свищовското предприятие участват също братята Боневи, които са свързани със собствениците на "Плама". Този факт е важен, доколкото една от версиите за поисканата смяна на Цветан Цеков гласи, че в провалената цесия са били нарушени интереси на финансовия министър Муравей Радев. Така или иначе сделката не мина. Една от причините беше вестникарска публикация, след която вицепремиерът Жотев "набил канчетата" на мениджмънта на Биохим, твърдят източници от банката.
Според тях "Свилоза" не е единствената точка на конфликти. Не по-малко страсти е предизвикало предоговарянето на дълговете на "Кремиковци". С подкрепата на Добрев и Любомиров беше предложен договор за редукция, който предвиждаше Биохим да опрости близо 1.5 млн. лева на комбината. Сделката отново не минала заради несъгласието на Цветан Цеков, който отказал да подписва и предлаганите от колегите му нови кредити, разкриха източници, близки до БКК. Според тях през последните няколко седмици шефовете на Биохим почти не си говорили и с конфликта между тях били запознати и потенциалните купувачи на банката. Заради всичко това преди броени дни съветът на директорите на БКК взе решение в периода до приватизацията на Биохим решенията за отпускане на нови кредити да се вземат само с пълно единодушие на управителния й съвет. Безпрецедентното решение беше определено като възпираща мярка, която трябва да обуздае различните интереси в Биохим в периода до нейната продажба.
На фона на всички тези интриги напъните за смяна на Цветан Цеков изглеждат, меко казано, странни. Казва се, че има конфликт в Биохим, но не се посочва за какво е и кой е правият в него. Като стил на управление натискът за рокади в държавната банка много напомня методите на Красимир Премянов. За бившия шеф на ПГ на БСП беше нормално да иска смяната един или друг шеф на държавна банка, която отказваше изпълняването на партийни поръчки. Още се помни как Премянов опита да свали от ръководството на Булбанк Чавдар Кънчев и неговия екип заради отказа им да финансират доставките на американско зърно. Дали зад сегашните интриги в Биохим стои Муравей Радев, дали някой друг син политик, не е важно. Сигурно е само, че в основата на рокадите стоят някакви интереси на управляващата партия.
По-големият проблем е, че всичко това става в момента, в който държавата търси купувач за Биохим. Това вероятно ще бъде поредната лоша изненада за кандидатите, които вече бяха сюрпризирани с краткия срок за подаване на оферти. Към днешна дата, по всичко изглежда, наддаването ще се води само между Хебросбанк (собственост на "Риджънт пасифик груп") и "Търговска банка на Гърция". Останалите кандидати - "Банк Аустрия", "Райфайзенбанк", "БНП-Дрезднербанк" и "Банко насионале дел Лаворо", по всяка вероятност ще се откажат от участие. Нито една от изброените банки не е заявила готовност да прави дю дилиджънс в Биохим, което е показателно за интереса им. Според някои причината за това е голямата загуба, отчетена от Биохим към деветмесечието (7.3 млн. лева), а според други отказът е бил предопределен от късите срокове, които БКК определи. Интересно как вицепремиерът Жотев чака датата 28 декември и офертите, след като към днешна дата (две седмици преди хлопването на мандалото) не е ясно примерно какъв данък ще плати Биохим за 2000 г. Според последните промени в закона банката би трябвало да плати допълнително корпоративен данък заради превишаването на 10-те процента праг за лоши кредити в портфейла. В същото време се твърди, че Биохим все пак ще бъде освободена със специално тълкувателно писмо от плащането на данъка за тази година. Неясноти като тази обаче са показателни за професионализма, с който се подготвя сделката, и само подхранват слуховете, че правителството се готви да остави Биохим държавна. Което впрочем би обяснило и напъните за кадрили в мениджмънта й.
Четвърт от "Банката на народа" отива на борсата
Приватизацията на Банка ДСК стартира без цялостна концепция за резултата от упражнението
Иван МИХАЛЕВ
В състояние на пълна секретност в четвъртък правителството реши да стартира приватизацията на Банка ДСК. Решението е било взето на закрито заседание на кабинета и предвижда 25% от акциите на бившата спестовна каса да бъдат прехвърлени на Банковата консолидационна компания. Както се разбра по-късно, БКК няма да плаща тези акции, а с тях правителството ще вдигне капитала на консолидационната компания, увеличавайки по този начин своя дял в нея. След като стане собственик на 25-те процента от Банка ДСК, дружеството, управлявано от вицепремиера Петър Жотев, ще ги обяви за приватизация.
Макар да не е решено окончателно, почти сигурно е, че те ще бъдат пуснати за продажба на фондовата борса. Намерението за това беше огласено от премиера Иван Костов още по време на икономическия форум през есента в София. Вече беше решено БКК да свика извънредно общо събрание, на което да се гласува за вдигането на капитала й. Тъй като законовата процедура изисква обявата да бъде обнародвана един месец преди това, вероятно събранието ще бъде проведено в края на януари или началото на февруари. На него ще се реши окончателно и по какъв начин точно ще стане продажбата на акциите от Банка ДСК. "Досега БКК не е продавала миноритарни пакети акции от банки", посочи Жотев.
С изваждането на акции от Банка ДСК на борсата правителството си решава няколко проблема. На първо място, управляващите ще отчетат, че са изпълнили обещанието си да развиват капиталовия пазар чрез пускане на акции от атрактивни дружества. Само по себе си решението за продажба на 25% от акциите на бившата спестовна каса не е лошо и вероятно качването й на борсата ще привлече европейски пенсионни фондове и други по-сериозни външни инвеститори, както и ще осигури инвестиционна възможност за българските застрахователни и осигурителни дружества. Банка ДСК е третата по размер на активите финансова институция у нас и една от най-стабилните, тъй като рискът е разпръснат между много на брой дребни вложители. За деветмесечието банката отчете 17.460 млн. лева чиста печалба и като цяло финансовите й резултати дават основание да се очаква интерес от страна на пазара.
На второ място, пускайки акции от Банка ДСК на борсата, правителството ще може чисто предизборно да натрупа актив пред електората, заявявайки, че "банката на народа" ще остане, предлага се на населението и няма да бъде купена от чужденци. Не е за пренебрегване и фактът, че с това решение ще може да се отчете дейност и пред МВФ и Световната банка. Според матрицата към ФЕСАЛ II трябваше до края на тази година да стартира процедурата за приватизация на бившата каса и, изглежда с решението за прехвърляне на 25-процентния дял на БКК се смята, че това е свършено.
Освен всичко това Жотев най-после получава възможност да реши големия си проблем с "дребните" акционери в БКК. Неслучайно решението на кабинета предвижда акциите да не бъдат плащани от консолидационната компания, а да бъдат апортирани в капитала й. По този начин държавата ще може да вдигне еднолично капитала на БКК, което автоматично ще свие дяловете на останалите акционери. Така ще стане възможно в следващите години парите от банковата приватизация да влязат в бюджета под формата на дивидент от дейността на БКК, без да се разпиляват по толкова много частни акционери. Това, изглежда, е и разрешението на проблема с превеждането на парите от сделката за Булбанк в бюджета.
Пълната секретност около решението на правителството показва, че и приватизацията на Банка ДСК ще се осъществява в условия не непрозрачност, каквато вицепремиерът Жотев вече демонстрира при продажбата на другите държавни банки. Само като се знае отношението на Жотев към медиите, може да бъде разбрана цялата абсурдност на ситуацията - правителството хем решава да прави Банка ДСК публично дружество, хем не казва на никого за това. Каквато и да е причината за прокарване на решението през закрито заседание, непрозрачността със сигурност няма да бъде положителен сигнал към инвеститорите.
По-големият проблем е, че решението се взема без ясна концепция какво ще се прави с останалите 75% от акциите на Банка ДСК. За потенциалните инвеститори в предложените 25% от банката няма да е без значение дали и докога останалите 75% ще останат държавни и как ще се продават след това. Според участници на капиталовия пазар стойността на пакета ще е значително по-висока, ако при пускането му на борсата се знае каква ще е тежестта му в бъдещото управление на банката. Ако и останалите акции бъдат насочени към борсата, това, освен че ще доведе до първата истински голяма приватизация чрез капиталовия пазар, вероятно ще предизвика и интереса на стратегически и портфейлни инвеститори. В случай обаче че се предвижда продажба на дела от 75% на един стратегически инвеститор, опасенията, че могат да се повторят сценариите с постепенно елиминиране на миноритарните акционери, случили се при някои от най-големите български дружества, могат да обрекат на провал иначе нелошата идея за борсова продажба на акциите.
Правителството засега не показа дали е водена дискусия кое е по-добро - останалите 75% да се предложат след време на стратегически инвеститор или да се пускат също на части през борсата. Всъщност не беше обяснено защо точно 25% ще се приватизират, а не примерно 35% или 15%. Не е ясно също дали бъдещата емисия ще бъде публична, тоест дали ще се предлага за покупка от масовата публика, или ще е затворена в определен кръг потенциални инвеститори като банки и пенсионни фондове. Освен че за пореден път това показва липсата на визия за важните икономически решения, тази неяснота със сигурност ще влияе неблагоприятно върху интереса на инвеститорите.
Приватизацията на бившите спестовни каси в Източна Европа
Спорт
Звездата на българския футбол Христо Стоичков изигра последния си мач в България в бенефисната среща на международния съдия Атанас Узунов.
Двубоят се състоя в родния им град Пловдив и завърши с победа на "Локомотив" (Пд) с 3:2 над "Ботев" (Пд). Стоичков игра по едно полувреме и за двата отбора, чиито фланелки никога преди това не бе обличал, тъй като е рожба на школата на "Марица". Той вкара единия от головете за "Локомотив". След мача обяви, че повече никога няма да рита в България, дори няма да прави бенефис за отказването си от спорта. Узунов, който е кум на футболиста, приключи кариерата си с рекорд от 189 ръководени срещи в А група.
Светът
Турското правителство пуска за приватизация 33% от капитала на Turk Telekom и 51% от акциите на Turkish Airlines Купувачът на пакета на Turk Telekom ще може да участва в управлението на компанията, въпреки че ще притежава миноритарен дял в нея, се разбира от обнародваната информация в официалния държавен вестник. Решението на турското правителство е важен елемент от обещания пакет структурни и икономически промени, договорени с МВФ, в резултат на които Турция ще получи нови 7.5 млрд. долара помощ в допълнение на първоначално договорените 4 млрд. за преодоляване на финансовата криза в страната. Макар предлагания пакет на Turkish Airlines да е мажоритарен, чужди инвеститори ще могат да купят само до 24% от компанията. Очаква се приватизацията на авиокомпанията да завърши през април, а оферти за телекомуникационната компания ще се приемат до средата на май.
Първият действащ завод на Union Miniеre в Южна Корея - UM Korea, бе официално открит в Чонан, южно от столицата Сеул. Предприятието ще произвежда катоден материал за акумулаторни литиево-йонни батерии и ще обслужва нуждите както на корейското, така и на азиатското производство на батерии. Стойността на завода е 10 млн. долара, строителството му започна през втората половина на 1999 г. Очаква се през 2003 г. UM Korea да има оборот от 40 млн. долара.
ЕБВР стана първата международна финансова институция, решила да признае Югославия за свой член след падането на Слободан Милошевич от власт. В декларация на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) се казва, че институцията очаква официалното присъединяване на Югославия като 27-ми неин член. "Това означава, че Белград ще има средства да вдигне на крака икономиката си," заяви Оливие Декамп, директор на ЕБВР за Югоизточна Европа.
Еврото остана стабилно
Валутната търговия през изминалата седмица укрепи оптимистичните нагласи за единната европейска валута, които обхванаха пазарите преди около три седмици. Обнадеждаващото за залагащите на еврото е, че възходът е подплатен с благоприятни фундаментални фактори, което създава очаквания за по-трайно стабилизиране. Ако само допреди месец еврото не реагираше на позитивни новини, в момента се наблюдава, че принципно негативните за него данни имат краткотраен ефект.
Чернобилската АЕЦ, причинила през 1986 г. най-големия в света ядрен инцидент, бе официално затворена на 15 декември с церемония , на която украинският президент Леонид Кучма издаде заповед да се натисне стоп-бутонът на последния работещ реактор. В наши дни един от всеки шестнайсет украинци страда от здравословни проблеми, породени от ядрения инцидент.
България
Законът за бюджета за следващата година бе приет на второ четене в парламента
Предвиждат се 6.276 млрд. лева приходи и 7.133 млрд. разходи в републиканския бюджет, а заложеният дефицит по консолидираната програма е 1.5% от БВП. Очакваният реален икономически растеж е 5%. Бюджетът е разчетен при средногодишна инфлация от 6% и валутен курс 2.11лв. за USD.
Срокът за подаване на патентни декларации от нерегистрираните по Търговския закон (ТЗ) физически лица, извършващи дейност, която се облага с патентен данък, беше удължен до 14 януари със заповед на Министъра на финансите. По този начин срокът се изравнява с този за лицата, регистрирани по ТЗ. Заповедта на министъра е в унисон с промените в ЗОДФЛ и предстои да се обнародва в Държавен вестник.
Заем от 118 млн. долара за строежа на столичното метро ще отпусне Японската банка за международно сътрудничество, съобщи заместник-кметът на София Иван Гечев след преговори в Япония. Окончателните параметри по договора за заема ще са ясни до 15 януари, уточни той. Засега е договорено заемът да бъде с лихва под един процент с гратисен период 10 години. Все още не е определен срокът за връщането му. Той ще бъде 30 или 40 години в зависимост от решението на японското правителство дали проектът е екологичен или не. Държавата ще гарантира заема, като най-вероятно това ще стане при следващия парламент. Заемът ще отиде за строежа на осма и девета метростанция и връзката с тунела "Драган Цанков", а общината ще поеме разходите за изграждането на метрото до Интерпред. Реално се очаква метрото да стигне до Интерпред в края на 2004 г. "Биовет" - Пещера, беше избрана за приватизационна сделка на годината, във вече традиционната класация на икономическото предаване "Седмицата" на БНТ. Останалите номинации в този сектор бяха продажбите на Булбанк, "Златни пясъци", "Софарма", "Бороспорт", каскадата, закупена от "Мекамиди", тройната сделка на "Солвей - Соди" и водната концесия на "Интернешънъл уотър". Заводът за хладилници "Либхер" беше награден като инвестиция на зелено. Останалите конкуренти за тази награда бяха "Стилмет", "Била" и "Слитекс Миролио". В сектора сливания и поглъщания беше избран "София мед", а останалите номинации бяха на сделките между "Приста ойл" и "Тексако", ОББ и НБГ и "Домейн Бойар" и "Винпром Русе". В новата категория медии и нова икономика спечели BTV, а останалите претенденти бяха "Нова тв", "Дарик радио", "Спектрум нет" и "Рила солюшънс". "Албена" спечели приза за портфейлни инвеститори.
Четирима кандидати участваха за втори GSM-оператор в България на открития търг на 15 декември
"Офертите са валидни, достигната е цената от 45 млн. долара," каза Ирина Кънева, представител на тръжната комисия. На седмия кръг се достигна цена от 75 млн. долара. Четиримата кандидати са "Водафон - България", гръцката "ОТЕ телеком", регистрираната в Холандия "Финтур" - финландско-турски консорциум на "Сонера" и "Тюрксел", и "ТИМ Интернешънъл", също регистрирана в Холандия, подкрепяна от "Телеком Италия мобиле". Държавната комисия по далекосъобщенията (ДКД) реши миналия четвъртък да отстрани петия потенциален купувач - консорциума "Румели телсъм", без да даде никакви обяснения за решението си.
Договор за продажба на 60% от капитала на спедиторската фирма "Деспред" с регистрираната в Швейцария "Спедком" сключи транспортното министерство. Цената на сделката е 15.09 млн. лв., които вече са изцяло платени от купувача. Кредит за покупката на "Деспред" отпусна израелската банка First Investment Bank of Israel чрез клона си в Цюрих. Официална информация за "Спедком" липсва, а медиите свързаха купувача с шеф-надзорника на "Стопанска и инвестиционна банка" Славчо Христов.
Националният план за регионално развитие беше разкритикуван от Жак Вюненбюрже, ръководител на делегацията на Европейската комисия у нас, по време на двудневния форум "Регионално развитие - постижения и предизвикателства". Според него не е ясна връзката на плана с националния бюджет, а също така не са изяснени отношенията централна - местна власт. В Националния план за регионално развитие за 2001 г. са предвидени 754 проекта, от които 14 са на национално ниво. Останалите са отнесени към областните планове за развитие. Общият размер на финансовия ресурс, предвиден в плана за регионално развитие за 2001 г., е 2597 млн. лв. От тях от различни източници са осигурени 1682 млн. лв., което е 64.8% от общата сума. През следващата година се предвижда да бъдат разкрити 62 855 нови работни места.
С мнение за съд на Иван Евлогиев и Георги Колев приключи следственото дело за фалита на Международна банка за инвестиции и развитие (МБИР). Обвинителният акт е внесен в Софийския районен съд, съобщиха от прокуратурата. Бившият шеф на банката Иван Евлогиев и прокуристът Георги Колев ще отговарят пред съда по обвинение за престъпление по служба, представляващо особено тежък случай. Предвиденото наказание е затвор от 3 до 10 години. Според обвинителния акт обвиняемите Евлогиев и Колев са причинили вреди на МБИР за близо четири милиарда стари лева. На 31 август 1995 г. Иван Евлогиев в качеството си на заместник-председател на съвета на директорите на МБИР е превишил властта и правата си, като е подписал договор за предоставяне на кредитна линия в размер на 50 милиона стари лева и валутна кредитна линия в размер на 5 милиона долара на собствената си фирма "Компакт" ООД. Така обвиняемият Евлогиев се е явявал по двата договора в двойно качество на кредитодател и кредитоискател. На 31 март 1997 г. Иван Евлогиев като изпълнителен директор на банката и Георги Колев като прокурист са отпуснали левов кредит за оборотни средства в размер на 3 345 000 000 стари лева на "Ники трейд" ЕООД - София. Кредитът е бил използван незаконно за увеличаване на уставния капитал на банката и е бил отпуснат в нарушение на Закона за банките и кредитното дело и Наредба номер 7 на БНБ за големите и вътрешните кредити на банките.
Активна блокова търговия отново оживи "Българска фондова борса - София"
Оборотът на блоковия сегмент, който достигна 4.9 млн. лв., бе резултат от рекордните на брой 28 сделки и прехвърлени общо 1.3 млн. акции. Брокери отдават голямото оживление на преоформянето на корпоративните портфейли на инвеститорите в навечерието на новата година. Търговията на реалния пазар на борсата бе сравнително спокойна и с изключение на голямото търсене при "Албена" АД интересът към големите компании бе ограничен. Борсовият индекс SOFIX се задържа почти без промяна на ниво 106.6 пункта.
Инвестиционната програма на столичното кметство през следващата година ще се свие, съобщи столичният кмет Стефан Софиянски. Приоритет ще бъде обновяването на вътрешнокварталните пространства с идеята живеещите там да ги стопанисват. Още пет-шест месеца ще продължат проблемите на софиянци с промените на трамвайните маршрути заради ремонтите на улиците. През следващата година ще се ремонтират ул. "Раковски", районът около Централна гара и инфраструктурата на квартал "Факултета", допълни кметът.
Светът
Джордж Буш-младши бе признат за победител в президентските избори в САЩ и стана 43-ият американски президент, след като съперникът му - демократът Ал Гор, призна поражението си в състоялите се преди пет седмици президентски избори
Решението на Ал Гор дойде в резултат на решението на Върховния съд на САЩ ръчното преброяване на бюлетините, разпоредено от Върховния съд на Флорида, да бъде прекратено. Буш стана четвъртият президент в американската история, влязъл в Белия дом, въпреки загубата на народния вот след Джон Куинси Адамс през 1824 г., Ръдърфорд Хейс през 1876 г. и Бенджамин Харисън през 1888 г. В избори 2000 кандидатът на демократите Ал Гор събра близо 300 000 гласове повече от републиканеца Джордж Буш, но не успя да се пребори ключовите 25 гласа от щата Флорида за Голямото жури, което официално избира президента на САЩ. "Силно съм впечатлен от ангажимента ви към проблемите на посткомунистическите страни и вижданията ви за разширяването на НАТО и нейната роля за изграждането на свободна и обединена Европа," се казва в поздравителната телеграма на президента Петър Стоянов до Джордж Буш, който бе поздравен и от министър-председателя Иван Костов.
Йон Илиеску спечели втория тур от президентските избори в Румъния с 66.83%, съобщи на 12 декември Централното избирателно бюро. Другият претендент - крайният националист Корнелиу Вадим Тудор, ръководител на партията "Велика Румъния", получи 33.17%. Седемдесетгодишният лидер на Партията за социална демокрация на Румъния (ПСДР) получава трети мандат като президент след 1990 г. На 26 ноември т.г. ПСДР спечели парламентарните избори. Новият румънски премиер ще е Адриан Настасе, вторият в йерархията на ПСДР и бивш министър на външните работи.
Ханс Хекеруп, министър на отбраната на Дания, ще замени през януари Бернар Кушнер като ръководител на цивилната администрация на ООН за Косово (UNMIK), съобщи Agence Europe. Бернар Кушнер заяви намерението си да се оттегли от този пост в началото на ноември и дори бе посочил за свой заместник бившия лидер на британската Либералдемократическа партия Пади Ашдаун, на чиято кандидатура се противопоставяха САЩ.
България
Испанският крал Хуан-Карлос поздрави премиера Иван Костов за отличната работа на българското правителство по пътя на реформите.
Разговорът между двамата продължи с 15 минути повече от предвидения половин час. Иван Костов бе на двудневно посещение в Испания. Правителството в Мадрид подкрепя българския кабинет в усилията му за възможно най-скорошно присъединяване на България към ЕС и НАТО, се казва в декларация, приета след разговорите на испанския премиер Хосе Мария Аснар с българския министър-председател.
